Търсене в текстове за 'Култура'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 256 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.
– започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека. 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества.
към текста >>

С тази епоха е свързана първата, най-стара култура на нашата раса – древноиндийската.
дял първи – І.9:12 и сл. [12] Става въпрос за епохата на Водолея, чието начало Учителят тържествено отбелязва на 22.03.1914 г. Слънцето преминава през едно съзвездие от Зодиака за 2160 земни години, колкото трае и всяка от 12-те епохи-месеци на Великата (Платонова) космична година (25 920 г.). І. Епоха на Рака (8000 – 6000 г. пр. Хр.). С тази епоха е свързана първата, най-стара култура на нашата раса – древноиндийската. ІІ. Епоха на Близнаци (6000 – 4000 г. пр. Хр.). Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят. ІІІ. Епоха на Телеца (4000 – 2000 г. пр. Хр.).
към текста >>

Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят.
І. Епоха на Рака (8000 – 6000 г. пр. Хр.). С тази епоха е свързана първата, най-стара култура на нашата раса – древноиндийската. ІІ. Епоха на Близнаци (6000 – 4000 г. пр. Хр.). Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят. ІІІ. Епоха на Телеца (4000 – 2000 г. пр. Хр.). Тази култура потъва още повече в материалното. Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното. Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото.
към текста >>

Тази култура потъва още повече в материалното.
ІІ. Епоха на Близнаци (6000 – 4000 г. пр. Хр.). Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят. ІІІ. Епоха на Телеца (4000 – 2000 г. пр. Хр.). Тази култура потъва още повече в материалното. Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното. Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото. ІV. Епоха на Овена (2000 г. пр. Хр. до идването на Христос).
към текста >>

Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят.
Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното. Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото. ІV. Епоха на Овена (2000 г. пр. Хр. до идването на Христос). Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят. Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична. V. Епоха на Рибите (от идването на Христа до 1914 г.). Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата. Също така е емблема на християнството. След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят.
към текста >>

Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична.
Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото. ІV. Епоха на Овена (2000 г. пр. Хр. до идването на Христос). Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят. Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична. V. Епоха на Рибите (от идването на Христа до 1914 г.). Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата. Също така е емблема на християнството. След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят. VІ. Епоха на Водолея (1914 – ок. 4000).
към текста >>

След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят.
Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят. Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична. V. Епоха на Рибите (от идването на Христа до 1914 г.). Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата. Също така е емблема на християнството. След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят. VІ. Епоха на Водолея (1914 – ок. 4000). Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото. Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар. “златно правило” на поведението, дадено от Христос – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб! ”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии.
Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото. Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар. “златно правило” на поведението, дадено от Христос – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб! ”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно. Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне. Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята. [13] Вж.
към текста >>

Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи.
Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар. “златно правило” на поведението, дадено от Христос – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб! ”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно. Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне. Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята. [13] Вж. дял втори – ІІ.4.
към текста >>

Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.”
Един от необикновените хора, един от силните земни царе, беше заточен на на този остров, където и си умря. Изпратиха го, защото не си удържа на обещанието.” (Обещанието му е било да обедини Европа.) [26] Учителят: „Христос казва: Жените ще спасят света. Наполеон казва: Франция се нуждае от майки. Аз разбирам „майка” в широк смисъл. Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.” [27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира. Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др. Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер. Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята.
към текста >>

Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата.
Непознатият Петър Дънов Казват, че словото, което излиза изпод перото на великите умове на човечеството, не може да се оцени от съвременниците им, а става обект на обществен интерес десетилетия по-късно. Същото може да се каже и за словото на Учителя Беинса Дуно, известен на българския читател като Петър Дънов. Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга... Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка. Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата. Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни. Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература. Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев... През десетилетието 1894–1904 г. Висшето училище, по-късно СУ „Св.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура.
– истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит; – разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90] 2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход.
към текста >>

2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот.
Нима за това сме призвани, за да се изтребваме един друг? Не! Да не бъде! 6. Живот за Цялото[128] 1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа. 2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот. 3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло. На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”.
към текста >>

3. Неподправеният Петър Дънов

За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура.
НЕПОДПРАВЕНИЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ (УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ) В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената. За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура. Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството. Ние всички вървим към Великия Разумен Свят.
към текста >>

4. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител. Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура.
към текста >>

Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел.
Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси.
към текста >>

Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура.
А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси. За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно.
към текста >>

Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура.
Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси. За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е.
към текста >>

По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси.
Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси. За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание.
към текста >>

Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е.
Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси. За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс.
към текста >>

Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост.
За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс.
към текста >>

Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие.
По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс. Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл.
към текста >>

Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс.
Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс. Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл. теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии.
към текста >>

Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс.
Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс. Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл. теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии. От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е.
към текста >>

Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст.
Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане.
към текста >>

съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност.
По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане. Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие. На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е.
към текста >>

Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е.
На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е. национален вариант на православния религиозен култ. Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е. извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието.
към текста >>

Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми.
Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание.
към текста >>

На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството.
Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата.
към текста >>

Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи.
И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието.
към текста >>

Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик.
Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик. Например Георги Миркович - Доктора завършва католически колеж и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост. От своя страна, П. Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване.
към текста >>

В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл.
към текста >>

За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос.
Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи.
към текста >>

С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация.
Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация. Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура. Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П. Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс. В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие. В индивидуалната воля на П.
към текста >>

Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура.
Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация. Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура. Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П. Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс. В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие. В индивидуалната воля на П. Киров и съмишлениците му историята на Българската реформация придобива темпоралност и подхваща своето битие.
към текста >>

Киров отекват в българската история и постепенно изкристализират в култура.
Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс. В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие. В индивидуалната воля на П. Киров и съмишлениците му историята на Българската реформация придобива темпоралност и подхваща своето битие. Подобно на тезисите на Мартин Лутер писмата на П. Киров отекват в българската история и постепенно изкристализират в култура. Културата на Българската реформация може да бъде анализирана във всичко, което от началото на XX век до наши дни е разгърнало като социална енергия обществото, формирано около П. Дънов, но това не е предмет на настоящия предговор. По- същественото са отликите от западноевропейския първообраз: Българската реформация не излиза далеч от сферата на спиритуалното си начало, не предприема преобразувания нито на църковни, нито на държавни институции, като че ли предпочита езотерично битие, т.е. генерира култура без институции (поне досега). Тезисите на Лутер разтърсват църковната йерархия и разпалват политически конфликти, докато душевните трансформации на П.
към текста >>

Културата на Българската реформация може да бъде анализирана във всичко, което от началото на XX век до наши дни е разгърнало като социална енергия обществото, формирано около П.
В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие. В индивидуалната воля на П. Киров и съмишлениците му историята на Българската реформация придобива темпоралност и подхваща своето битие. Подобно на тезисите на Мартин Лутер писмата на П. Киров отекват в българската история и постепенно изкристализират в култура. Културата на Българската реформация може да бъде анализирана във всичко, което от началото на XX век до наши дни е разгърнало като социална енергия обществото, формирано около П. Дънов, но това не е предмет на настоящия предговор. По- същественото са отликите от западноевропейския първообраз: Българската реформация не излиза далеч от сферата на спиритуалното си начало, не предприема преобразувания нито на църковни, нито на държавни институции, като че ли предпочита езотерично битие, т.е. генерира култура без институции (поне досега). Тезисите на Лутер разтърсват църковната йерархия и разпалват политически конфликти, докато душевните трансформации на П. Киров безшумно лягат върху листовете на писмата му като възвишени модели за подражание.
към текста >>

генерира култура без институции (поне досега).
Подобно на тезисите на Мартин Лутер писмата на П. Киров отекват в българската история и постепенно изкристализират в култура. Културата на Българската реформация може да бъде анализирана във всичко, което от началото на XX век до наши дни е разгърнало като социална енергия обществото, формирано около П. Дънов, но това не е предмет на настоящия предговор. По- същественото са отликите от западноевропейския първообраз: Българската реформация не излиза далеч от сферата на спиритуалното си начало, не предприема преобразувания нито на църковни, нито на държавни институции, като че ли предпочита езотерично битие, т.е. генерира култура без институции (поне досега). Тезисите на Лутер разтърсват църковната йерархия и разпалват политически конфликти, докато душевните трансформации на П. Киров безшумно лягат върху листовете на писмата му като възвишени модели за подражание. За някои читатели всичко това може да се стори недостатъчно убедително. Обективното самовъзникване на съзнанието е прекалено тъждествено със самосъзнанието, за да бъде лесно анализирано. Но християнска култура, непреживяла Реформация, е длъжник на потомците си.
към текста >>

Но християнска култура, непреживяла Реформация, е длъжник на потомците си.
генерира култура без институции (поне досега). Тезисите на Лутер разтърсват църковната йерархия и разпалват политически конфликти, докато душевните трансформации на П. Киров безшумно лягат върху листовете на писмата му като възвишени модели за подражание. За някои читатели всичко това може да се стори недостатъчно убедително. Обективното самовъзникване на съзнанието е прекалено тъждествено със самосъзнанието, за да бъде лесно анализирано. Но християнска култура, непреживяла Реформация, е длъжник на потомците си. Димитър Калев Този пост е редактиран от Albena: 20 октомври 2011 - 20:03
към текста >>

5. Петър Дънов - №30

Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура. Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен.
към текста >>

6. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура. Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен.
към текста >>

7. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура.
Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца. Осиновили Панайот, когото взели от яслите. Според бележките на брат Минчо Сотиров и тази женитба П. Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура. Тя го познава в момента на заминаването му, когато вижда цялата небесна церемония - как идват ангели да придружат душата му, да я отведат в Небесните селения. Това събитие, станало пред погледа на Ерифили, й отваря очите, за да види кой е бил брат Пеню и да стане в нея едно духовно пробуждане, за да може след това да се повдигне духовно с неговата помощ отгоре. Среща на Пеню Киров с Учителя Петър Дънов От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси. Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов.
към текста >>

8. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Същевременно френската култура и Просвещението стават негов идеал.
Д-р Миркович, който е изцяло зависим от тези пари, търпи лишения и е принуден да гладува. Тогава му предсказват, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказва напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получава. Този факт му прави много дълбоко впечатление. До края на живота си той живо се интересува от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението стават негов идеал. Борба за свобода След завръщането си в България Георги Миркович работи като частен лекар в Сливен. Тук заедно с Добри Чинтулов започват голяма битка срещу гърцизма и решават да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминава за Румъния (1857-1858 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. Успява да събере 600 златни минца, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи.
към текста >>

9. №104 (Пеню Киров)

Прави впечатление с културата си.
245 Съборът на Веригата е във Варна от 15.08. до 20.08.1909 г. 246 Величка Стойчева, по баща (фабрикант) – Заимова. Родена в гр. Габрово. Много интелигентна и просветена личност, с вкус и изисканост. Прави впечатление с културата си. Учителства няколко години в Севлиево. През 1903 г. намира оставено в църквата сираче, което приема за свое и го осиновява. Дъщерята – Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на Братството през целия си живот. В. Стойчева е една от първите ученички на Учителя П. Дънов.
към текста >>

10. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

Прави впечатление с културата си.
245 Съборът на Веригата е във Варна от 15.08. до 20.08.1909 г. 246 Величка Стойчева, по баща (фабрикант) – Заимова. Родена в гр. Габрово. Много интелигентна и просветена личност, с вкус и изисканост. Прави впечатление с културата си. Учителства няколко години в Севлиево. През 1903 г. намира оставено в църквата сираче, което приема за свое и го осиновява. Дъщерята – Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на Братството през целия си живот. В. Стойчева е една от първите ученички на Учителя П. Дънов.
към текста >>

11. 236 ПИСМО

Ако то обаче избере тесния и прав път за създаването на нова култура, за обединението на человечеството, то има велика мисия, която трябва да изпълни драговолно с живота си.
Христос иде при славяните, какво ще изберат те и какво ще поискат от Него? Ето въпросът. На миналото историята е пред нас, тя е разкрита, остава да се разкрие бъдещата. Какъв лист ще обърне славянството, това е важното. Ако то иска да тръгне по широкия път на отъпкалите се минали култури, няма какво да се говори. Ако то обаче избере тесния и прав път за създаването на нова култура, за обединението на человечеството, то има велика мисия, която трябва да изпълни драговолно с живота си. Славянството трябва да бъде носител на Любовта и мира, да се опълчи против злото. Статистиката говори, че бъдещето е на славяните. Засега няма защо да бързате. Имайте търпение, то всичко ще се уреди тъй, както е наредено от горе. Животът не е без план.
към текста >>

12. 252 ПИСМО

Това е право на гърците, които се славят със своята култура.
Евреите се прославиха с разпъването на Христа и създадоха съвременното християнство. Гърците изгориха училището на Питагора и отровиха Сократа. Българите не знаят още кой път да хванат. Да разпнат Христа няма си място, това е право на евреите, защото е казано, между своите си дойде и своите Му Го не познаха. Да изгорят училището на своя Учител и да отровят Сократа, няма си смисъл. Това е право на гърците, които се славят със своята култура. Българи - те не са се определили още на Кой Бог да слугуват. А които „Го приеха, казва Писанието, даде им се да се наричат Синове Божии". Ето въпросът, който аз разрешавам. Моят Отец, на Когото аз слугувам, Моят Господ и Бог, на Когото върша Волята, върши сега нещо по-велико в света. Мен ме радва Негова Дух, Неговата Сила, Неговата Мъдрост.
към текста >>

13. 253 ПИСМО

Аз искам сега да ви дам тия седем думи на тоя народ и ако той ме послуша и ако той ги приложи в живота си, той ще стане основа, олтар за една нова култура, за бъдещето, за една наука, обоснована на по-пълно разбиране на физическото, духовното и Божественото.
Това са седем стъпала, седем съзвучия, седем краски, седем дни на живота, от които три основни и четири производни. И след дълго изпитване на тоя език аз намерих тия седем думи да образуват тия седем емблема на человешкия развой. Едно време тия седем думи бяха известни на Египет, Индия, Вавилон, Сирия, Палестина и Гърция. Докато тия народи знаеха тия думи, там всичко вървеше добре. Когато ги забравиха, те осиромашаха, те изпаднаха. Аз искам сега да ви дам тия седем думи на тоя народ и ако той ме послуша и ако той ги приложи в живота си, той ще стане основа, олтар за една нова култура, за бъдещето, за една наука, обоснована на по-пълно разбиране на физическото, духовното и Божественото. И пътят му ще бъде като на зазоряване. Ще отива от слава в слава. Вий, ако идете в Казанлък, пишете ми. Мен ми доставиха малко имела, искам да ви изпратя нещо от нея за ваше употребление, за теб и жена ви. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>

14. 277 ПИСМО

С какво се хвали днес светът пред Христа: богатите с парите си, учените със знанието, сиромасите със скромността си, военните със силата си, царете с произхождението си, брамините със сана си, православните и католиците със светиите си, евангелистите с Библията си, спиритите с духовете си, теософите със знанието на учителите си, свободомислящите с ума си и светът на Християнската култура със своите фабрики, железници и морски сюпер бреднаути, а всички софиянци със своите недоразумения.
Мъдростта в Духа, за да дойде истинската виделина, добродетелта в сърцето, за да дойде Божият Дух със свойта сила. Дръжте добре изпита си, да се очисти сърцето ви, да се обнови душата ви, да укрепва Духът ви. Желая да разбирате добре Моите думи. Чистотата е велик Божествен процес и когато се завърши, човек вижда Бога в Неговата красота и слава. Ангелите тогава му се радват и добрите хора го обикват. С какво се хвали днес светът пред Христа: богатите с парите си, учените със знанието, сиромасите със скромността си, военните със силата си, царете с произхождението си, брамините със сана си, православните и католиците със светиите си, евангелистите с Библията си, спиритите с духовете си, теософите със знанието на учителите си, свободомислящите с ума си и светът на Християнската култура със своите фабрики, железници и морски сюпер бреднаути, а всички софиянци със своите недоразумения. Те винаги остават при особено мнение, ний тъй мислим. Не е лошо человек да мисли, да мисли человек с това се отличава най-малко от буболечките и животните, а добре като живее, отличава се от дяволите, а като върши Волята Божия, търси Царството Божие и Неговата правда, прилича на Бога по образ и подобие. А като Люби, прилича на Христа, Сина Божий. Ще ми кажете: Учителю, ний всички се стремим да изпълним Волята Божия добре и отлично. Но изпълнихте ли я, свършихте ли всичко, което досега трябваше да се стори?
към текста >>

15. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките.
Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън.
към текста >>

В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата.
Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл.
към текста >>

Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина.
Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид. Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр.
към текста >>

16. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Най-възвишените и благородни чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила, за да донесат великото благо, което е скрито в тях.
Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията – с една реч всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, от който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, проявяването силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила, за да донесат великото благо, което е скрито в тях. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат в най-скоро време тая насока, те ще бъдат заставени за това от природата чрез изтощаване на тяхната нервна система; ще станат всички неврастеници и така, дали го желаят или не, ще бъдат принудени да напуснат старите понятия, разбирания и стремежи и да тръгнат по новия път. Вземете за пример един богат човек, който е научен да яде все пищна храна – неговата нервна система скоро отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не е в състояние да приема повече такава храна. Тогава този човек се съгласява да се храни с най-простата храна – с мляко. А с мляко се хранят само децата.
към текста >>

Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад.
Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси. Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината.
към текста >>

17. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви.
Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него; това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент. Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, гдето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло.
към текста >>

върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури.
А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент. Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, гдето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл.
към текста >>

И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека.
И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърждава, както земната история, така и съвременната наука. Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката.
към текста >>

А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват вселената.
Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба да не е стихнала; тя в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват вселената. Засега цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на Земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно полезно е да се изучава тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани като скачени със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е.
към текста >>

18. Повече светлина

Следователно, когато всички хора добият това състояние – да бъдат светещи, – когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ще имаме една възвишена култура.
Тези, които обръщат внимание на цвета на облеклото, пак спазват горните закони, само че те действуват повече подсъзнателно. Даже някои лекари са дошли до лекуване чрез цветовете. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела, се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, т.е. че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние – да бъдат светещи, – когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на Земята, всички растения, животни и форми на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви – по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка.
към текста >>

19. Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон

Те ни проповядват култура, но коя?
От същото гледище съвременното общество може да се сравни с един съсъд, в който трябва да се вложи животът, а в тоя живот да се вложи разумното, което ще осмисли самото общество. Или казано на обикновен език, всякой един съсъд добива своята ценност от съдържанието, което е вложено в него. Туй съдържание е разумният живот. Още един въпрос, накрай, може да се зададе: „Как мислят съвременните общества да подобрят своето положение? “ Мислят ли те, че чрез отричане на гореизложената велика истина животът може да се осмисли? Те ни проповядват култура, но коя? – Култура на насилието, убийствата, затворите и други ограничения. Те ни проповядват религия, но коя религия? – Оная на формите и заблужденията. Ако религиите са основани на великия, разумния принцип, то защо да не се приложи той като едно упътване на душата към великото, Божествено благо, за да извършва човек волята Божия? А волята Божия е: да проявява човек любов към Бога и любов към ближния си.
към текста >>

– Култура на насилието, убийствата, затворите и други ограничения.
Или казано на обикновен език, всякой един съсъд добива своята ценност от съдържанието, което е вложено в него. Туй съдържание е разумният живот. Още един въпрос, накрай, може да се зададе: „Как мислят съвременните общества да подобрят своето положение? “ Мислят ли те, че чрез отричане на гореизложената велика истина животът може да се осмисли? Те ни проповядват култура, но коя? – Култура на насилието, убийствата, затворите и други ограничения. Те ни проповядват религия, но коя религия? – Оная на формите и заблужденията. Ако религиите са основани на великия, разумния принцип, то защо да не се приложи той като едно упътване на душата към великото, Божествено благо, за да извършва човек волята Божия? А волята Божия е: да проявява човек любов към Бога и любов към ближния си. Нам ни казват, че във всяко общество трябва да има ред, порядък и власт, и че всяка власт е от Бога.
към текста >>

20. Към великата цел.

Но понеже те владеели тогава целия свят със своята култура, намерили, че неговото учение е опасно.
Значи при евреите Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е трябвало да действува отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действувала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи – отвесните, те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действуват в света. Следователно егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект – да вземат участие в реформирането на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят със своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици – последователите на Христа. Поради това и този втори опит пропаднал. Тогава Христос се явил между народите на англосаксонската раса, представил им проекта си в момента, когато тези народи едва са се повдигнали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали: „Ето един човек, който ще ни възвеличи“. Но добавили: „Ще ни дадеш ли средства?
към текста >>

Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, то латинската раса внесе култура за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен спомогна за разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране.
Сега като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично – само помежду си, – но обединение общочовешко. Славяните трябва да се ползуват от положителната и отрицателна страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, то латинската раса внесе култура за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен спомогна за разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране. Тя обаче ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т.е. че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбиране на туй общочовешко обединение – възвишеното, благородното в света. И те трябва да направят този малък опит в себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко.
към текста >>

Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи – към великата цел на обединението им.
Във всички славянски млади държави: Чехословашко, Полша, Югославия, България, проникват неизбежно старите схващания и методи. На славяните ние препоръчваме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце – трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота – и на края – Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел – Божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи – към великата цел на обединението им.
към текста >>

21. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е?
Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му? – Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което Божественото се проявява. Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим“. Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък.
към текста >>

Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е?
– Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което Божественото се проявява. Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим“. Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха.
към текста >>

Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха.
Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук?
към текста >>

И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да са я достигнали напълно, говорят за култура, без тя да е станала плът и кръв в тях, без да са ѝ дали пълен израз.
Какво можем да очакваме от тия „свещени“ типове, пред които сега мнозина благоговеят? Това разумен живот ли е? И върху каква духовна основа почива той? Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най-голяма съпротива и при най-голяма дисхармония. И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да са я достигнали напълно, говорят за култура, без тя да е станала плът и кръв в тях, без да са ѝ дали пълен израз. Всички работят на кредит, без никакъв капитал. И ако това е истина, тогава от къде ще се почерпи разумността и от къде ще придобием тази култура, която ще внесе не сплотяване механическо, като частиците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, които виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си? И съвременните хора считат, че човек е най-висшето същество на Земята, че той е образ и подобие на Бога; той само тогава ще покаже, че е по образ и подобие на Бога, когато изпълнява Неговия закон, Неговата воля. И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството?
към текста >>

И ако това е истина, тогава от къде ще се почерпи разумността и от къде ще придобием тази култура, която ще внесе не сплотяване механическо, като частиците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, които виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си?
И върху каква духовна основа почива той? Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най-голяма съпротива и при най-голяма дисхармония. И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да са я достигнали напълно, говорят за култура, без тя да е станала плът и кръв в тях, без да са ѝ дали пълен израз. Всички работят на кредит, без никакъв капитал. И ако това е истина, тогава от къде ще се почерпи разумността и от къде ще придобием тази култура, която ще внесе не сплотяване механическо, като частиците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, които виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си? И съвременните хора считат, че човек е най-висшето същество на Земята, че той е образ и подобие на Бога; той само тогава ще покаже, че е по образ и подобие на Бога, когато изпълнява Неговия закон, Неговата воля. И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството? – „Любете се един другиго“, „Любете враговете си“, а над всички: „Любете Бога“ и бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома, индивида, по-зле ли ще бъде, отколкото сега?
към текста >>

22. ***

Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта.
Само в него човешката душа добива възвишеното, благородното: Любовта и Мъдростта в техните Божествени прояви. Божествената наука, на която Природата и цялата Вселена са само външна проява, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване. Това са живите процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разбирайте правилно Неговите упътвания с радост и Веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта. Търси Светлината, при която можеш да четеш. Търси топлината, която не изгаря нещата, но при която те зреят. Ти си приятното в живота. Те са носителите на Истината. А самата Истина е Глава на Разумното във всяка душа.
към текста >>

23. Моли се за живите хора, носители на бъдещата култура

МОЛИ СЕ ЗА ЖИВИТЕ ХОРА, НОСИТЕЛИ НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА
МОЛИ СЕ ЗА ЖИВИТЕ ХОРА, НОСИТЕЛИ НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА И когато се молиш, влез в скришната си стаичка. Какво ще правиш там? Ще се запознаеш с човешките души, ще почнеш да ги разбираш и да се разговаряш с тях. И тогава, като срещнеш човек, ще го познаеш и ще си кажеш: "Ето Човекът, когото търся! "
към текста >>

24. МОЛИ СЕ ЗА ЖИВИТЕ ХОРА, НОСИТЕЛИ НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

МОЛИ СЕ ЗА ЖИВИТЕ ХОРА, НОСИТЕЛИ НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА
МОЛИ СЕ ЗА ЖИВИТЕ ХОРА, НОСИТЕЛИ НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА И когато се молиш, влез в скришната си стаичка. Какво ще правиш там? Ще се запознаеш с човешките души, ще почнеш да ги разбираш и да се разговаряш с тях. И тогава, като срещнеш човек, ще го познаеш и ще си кажеш: "Ето Човекът, когото търся! "
към текста >>

25. Моли се за живите хора, носители на бъдещата култура

Моли се за живите хора, носители на бъдещата култура
Моли се за живите хора, носители на бъдещата култура И когато се молиш, влез в скришната си стаичка. Какво ще правиш там? Ще се запознаеш с човешките души, ще почнеш да ги разбираш и да се разговаряш с тях. И тогава, като срещнеш човек, ще го познаеш и ще си кажеш: „Ето Човекът, когото търся! "
към текста >>

26. Аумен

Аум - тази дума е свещена, останала е от една възвишена култура.
Аумен Ом, Ом, Аумен. Аум - тази дума е свещена, останала е от една възвишена култура. Аум, Аумен, Амин, Ом — са една и съща дума с мощно въздействие, целият всемир си служи с нея, отключва всички врати.
към текста >>

27. Към новата култура: Статии от учителя Петър Дънов

Към новата култура: Статии от учителя Петър Дънов Category: Документални и исторически книги
Към новата култура: Статии от учителя Петър Дънов Category: Документални и исторически книги
към текста >>

28. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

По този начин, освободени от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура.
Съставителите нямат претенция за научен исторически труд, затова подзаглавието „Документална хроника" е знак за авторска дистанция, дори за пълно авторско отсъствие. Още повече че след книгите на Георги Томалевски и Атанас Славов едва ли може да се добави нещо към жанра на авторизираната историография.* Но колкото и да ни убеждават историците в безпристрастната обективност на историческите документи, кой днес би повярвал, че животът на историята и нашето разбиране за него съвпадат. Или че историята и нейната физически представяща я събитийност са неразчленимо слети. Очевидно и у най-неподготвения съвременен читател се налага ново умонастроение, което схваща единството на историята не толкова субстанциално, колкото екзистенциално. Това ново умонастроение е истински удовлетворено, когато се опитва да разгадава и тълкува знаците на историческите образи и събития. По този начин, освободени от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура. За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила. Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни подтиква към езотерична интерпретация. „ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г. Хронологично, разбира се, събитията във Варна далеч предшестват тези в Търново и понеже на практика представляват начало на всички начала, като че ли най-чувствително са застрашени от примитивизма на историческата обективност. Езотеричната интерпретация на появата на Учителя и на неговото първо варненско Слово е не по-настойчиво необходима, отколкото внимателното вникване в духовните приморски пространства на град Варна.
към текста >>

За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила.
Още повече че след книгите на Георги Томалевски и Атанас Славов едва ли може да се добави нещо към жанра на авторизираната историография.* Но колкото и да ни убеждават историците в безпристрастната обективност на историческите документи, кой днес би повярвал, че животът на историята и нашето разбиране за него съвпадат. Или че историята и нейната физически представяща я събитийност са неразчленимо слети. Очевидно и у най-неподготвения съвременен читател се налага ново умонастроение, което схваща единството на историята не толкова субстанциално, колкото екзистенциално. Това ново умонастроение е истински удовлетворено, когато се опитва да разгадава и тълкува знаците на историческите образи и събития. По този начин, освободени от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура. За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила. Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни подтиква към езотерична интерпретация. „ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г. Хронологично, разбира се, събитията във Варна далеч предшестват тези в Търново и понеже на практика представляват начало на всички начала, като че ли най-чувствително са застрашени от примитивизма на историческата обективност. Езотеричната интерпретация на появата на Учителя и на неговото първо варненско Слово е не по-настойчиво необходима, отколкото внимателното вникване в духовните приморски пространства на град Варна. Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура.
към текста >>

Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура.
За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила. Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни подтиква към езотерична интерпретация. „ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г. Хронологично, разбира се, събитията във Варна далеч предшестват тези в Търново и понеже на практика представляват начало на всички начала, като че ли най-чувствително са застрашени от примитивизма на историческата обективност. Езотеричната интерпретация на появата на Учителя и на неговото първо варненско Слово е не по-настойчиво необходима, отколкото внимателното вникване в духовните приморски пространства на град Варна. Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура. Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море. Или поне вода. Опит за езотерична история на Варна. Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни. Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка.
към текста >>

В този смисъл всяка култура се дефинира като реализиране на специфични способности и добродетели в човешкото съзнание.
Или поне вода. Опит за езотерична история на Варна. Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни. Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка. От друга страна, езотеричната наука разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие. В този смисъл всяка култура се дефинира като реализиране на специфични способности и добродетели в човешкото съзнание. Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното Бяло братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята. Първи културен импулс. Цел: да подготви човечеството за приемане на Христовия импулс. Ход: създаване на Първата, древноиндийска, културна епоха с духовни наставници Рама и Седемте Велики риши (около 8000 г. пр. Хр.);
към текста >>

в) Въвежда жертвата като добродетел на идващата интелектуална култура чрез опита на езотеричната школа в Таврида (недалеч от Севастопол, Кримски полуостров, около 1194 г.
Прометей (буквално - промислещият или онзи, който предварително мисли за това, което става вън от него) е прикован върху скалата на земното тяло и орелът на мисленето кълве от чувствения черен дроб. б) Разгръща гръцко-римската културна епоха чрез опита на езотеричната школа в Колхида (около устието на река Риони, черноморското крайбрежие на Грузия) да възстанови чистотата на чувственото тяло, помрачено от егоизма (около 1250 г. пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на аргонавтите, странстващи към непомрачената от егоизъм златиста обвивка на чувственото тяло, наречена златно руно. Образът на овена синтезира спомена за изгубеното единство между Любовта и Мъдростта в човешкото съзнание. в) Въвежда жертвата като добродетел на идващата интелектуална култура чрез опита на езотеричната школа в Таврида (недалеч от Севастопол, Кримски полуостров, около 1194 г. пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на дъщерята на човешкия дух Ифигения, пренесена в жертва на Артемида, за да стане жрица. Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура. г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България). Според Херодот, Замолксис, наричан Гебелеизис (буквално - носител на Светлина), бил роб (или ученик) на Питагор (580 - 500 г. пр.
към текста >>

Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура.
Създава се митологичният импулс на аргонавтите, странстващи към непомрачената от егоизъм златиста обвивка на чувственото тяло, наречена златно руно. Образът на овена синтезира спомена за изгубеното единство между Любовта и Мъдростта в човешкото съзнание. в) Въвежда жертвата като добродетел на идващата интелектуална култура чрез опита на езотеричната школа в Таврида (недалеч от Севастопол, Кримски полуостров, около 1194 г. пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на дъщерята на човешкия дух Ифигения, пренесена в жертва на Артемида, за да стане жрица. Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура. г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България). Според Херодот, Замолксис, наричан Гебелеизис (буквално - носител на Светлина), бил роб (или ученик) на Питагор (580 - 500 г. пр. Хр.), който го освободил. Забогатял, той се върнал в родината си, заповядал да му построят подземна къща, прекарал в нея три години и се явил отново на белия свят, за да повярват всички в безсмъртието. По всяка вероятност тъкмо на този исторически етап Варненското духовно пространство поема своята езотерична мисия, въпреки че Варненският халколитен некропол, открит край индустриалната зона на града, се счита за най-стария в Европа и официалната археологическа наука го датира около 4000 - 5000 г.
към текста >>

г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България).
Образът на овена синтезира спомена за изгубеното единство между Любовта и Мъдростта в човешкото съзнание. в) Въвежда жертвата като добродетел на идващата интелектуална култура чрез опита на езотеричната школа в Таврида (недалеч от Севастопол, Кримски полуостров, около 1194 г. пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на дъщерята на човешкия дух Ифигения, пренесена в жертва на Артемида, за да стане жрица. Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура. г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България). Според Херодот, Замолксис, наричан Гебелеизис (буквално - носител на Светлина), бил роб (или ученик) на Питагор (580 - 500 г. пр. Хр.), който го освободил. Забогатял, той се върнал в родината си, заповядал да му построят подземна къща, прекарал в нея три години и се явил отново на белия свят, за да повярват всички в безсмъртието. По всяка вероятност тъкмо на този исторически етап Варненското духовно пространство поема своята езотерична мисия, въпреки че Варненският халколитен некропол, открит край индустриалната зона на града, се счита за най-стария в Европа и официалната археологическа наука го датира около 4000 - 5000 г. пр. Хр.
към текста >>

Цел: да подготви славянството за предстоящата Шеста културна епоха, наречена Култура на сърцето.
На същата дата през 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война руската армия превзема града. С това не свършват черноморските кръвопролития. Но Бог, според метафоричния израз на Учителя, събира кръвта от бойните полета, за да съгради новото сърце на човечеството. Четвърти културен импулс. Цел: да подготви славянството за предстоящата Шеста културна епоха, наречена Култура на сърцето. Ход: започва от Варна под ръководството на Учителя Беинса Дуно; преминава във Велико Търново и София, оттам - във Франция, Литва, Русия, САЩ, Канада, Аржентина и Конго. Предстоящ резултат: изграждане на ядрото на човешкото съзнание, наречено Разумно сърце ши Съзнаваща душа, чрез включване на принципа на Любовта като основа на Живота; непосредствено отваряне на Разумното сърце към Духа на Истината чрез живот за Цялото; подготвяне на човечеството за Шестата (славянска) културна епоха, ядро на бъдещия Шести планетарен цикъл, наречен Шеста раса. Мисия на Черноморското пространство в хода на Четвъртия културен импулс: а) Създава във варненското село Хадърча, днес Николаевка, физическото тяло на Петър Дънов за проява на Духа Беинса Дуно.
към текста >>

Така или иначе, мястото й в увода към „ Учителя във Варна" преследва много по-обикновена цел: да покаже на непредубедения читател, че варненският декор на събитията около Учителя е част от духовната култура на Черноморското пространство.
В бургаската си беседа от 22 март той казва: „Днес аз уреждам празника на нашето Общество и ви съобщавам следния реален факт: днес в Невидимия свят светлите духове също празнуват... защото всички членове на Черната ложа са изгонени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината... но всички те са слезли тук, на Земята, както се измита вторият етаж на една двуетажна сграда и всичкият боклук пада на долния етаж." Езотеричната история на Варна може да се дописва. Като синтез от чужди духовно-научни изследвания в този си вид тя е по-скоро умозрителна и еклектична конструкция, ако щете - историческа хипотеза, поради което се нуждае от бъдещи научни потвърждения. Така или иначе, мястото й в увода към „ Учителя във Варна" преследва много по-обикновена цел: да покаже на непредубедения читател, че варненският декор на събитията около Учителя е част от духовната култура на Черноморското пространство. И за да можем да продължим нататък, несмущавани от диктата на всякакви исторически дадености, добре би било да наречем горната хроника за Варна история за пречистването на общочовешкото сърце. Документалните материали в книгата са подредени условно в три части. Първата част е именувана „Предисловието", защото свидетелства за хора и събития от епохата на Българското Възраждане във Варненския регион, повече или по-малко свързани с раждането на Петър Дънов и с формирането на неговата личност. Без преднамерена селекция документите в тази част недвусмислено изразяват възрожденския дух на епохата, която по странни пътища съчетава съдбите на едни от най-добрите българи, вика ги от далечни краища, фокусира в селцето Хадърча (Николаевка) кръвта и интелекта им, вгражда ги в борбите за църковна независимост и после отново ги провожда незнайно някъде.
към текста >>

Тя в сравнение с останалите две части е като че ли най-непосредственото усещане за историята като битие на култура, родена от незрим духовен импулс.
В тях от специфичен ъгъл е представен варненският социален декор на Учителовото Слово от 1912 г. почти до наши дни. Включен е и предговорът към драмата на Велко Петрушев „Девор " в публикацията и от 1934 г. Написан е от варненския интелектуалец Петър Списаревски и е опит за въведение към оригинален жанр в българската драматургия, който може да бъде наречен мистерийна драма. Безспорно последната, трета, част на книгата е документална хроника, която постоянно може да се дописва. Тя в сравнение с останалите две части е като че ли най-непосредственото усещане за историята като битие на култура, родена от незрим духовен импулс. За да се предпази читателят от всякакви предубеждения, накрая е необходимо да се отбележи, че уводните бележки към „Учителя във Варна" не са преднамерено тълкуване на представените исторически документи, а по-скоро намек, че героите на книгата са двама - Словото на Учителя Беинса Дуно и градът Варна. На 16 август ст.ст. 1909 г. Учителя открива годишната среща на Веригата на Бялото братство и, показвайки на присъстващите къс двуостър меч, произнася забележителните думи: „Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна." По-горе нарекохме историята на Варна „история за пречистването на общочовешкото сърце" и колко по-вярно става това определение след физическата поява на Учителя Беинса Дуно в Черноморското духовно пространство на България.
към текста >>

29. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Дъновски", в „Духовна Култура" год.
А (рхимандрит) М(ихаил) Ч(авдаров), „Петдесет годишнината на първата българска църква „Св. Архангел Михаил" в гр. Варна", Варна, 1915, стр. 11 сл. П. Никое, „Иконом Константин А. Дъновски", в „Духовна Култура" год. I, кн.1 и 2., София, 1920, стр. 4 сл. За Ат. Георгиев Варненско-преславски митрополит Симеон казва в спомените си, записани от пишещия тия редове, следното: „X. Атанас беше буден и пъргав човек.
към текста >>

30. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

на синодалното издание „Духовна култура", 1920 г., тъкмо след неговата смърт, забелязах голяма празнина.
Някога безсмъртният Шекспир каза верен за всички векове афоризъм: „Имай повече неща, отколкото посочваш; казвай по-малко, отколкото знаеш." Много неща има, които ние отминаваме, без да ги забележим. И много от забелязаното не можем да го посочим. Нито една биография не съдържа всичко за живота на тоя, когото описват. Когато се появиха първите биографични бележки за свещеник Константин Дъновски в I кн. на синодалното издание „Духовна култура", 1920 г., тъкмо след неговата смърт, забелязах голяма празнина. В живота на този първи български свещеник има такива важни преживелици, които са повлияли на живота му, тъй както Христовото явление на Савла пречупи пътя на последния му живот. Дългът на всеки автор на биография е да отбележи такива моменти, които са повлияли за новата насока на живота. Инак всеки такъв прелом остава мистерия. И ако деецът отнесе в гроба тая мистерия, биографът не ще може да обясни неговия характер. Биографичният очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив.
към текста >>

Биографичният очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив.
на синодалното издание „Духовна култура", 1920 г., тъкмо след неговата смърт, забелязах голяма празнина. В живота на този първи български свещеник има такива важни преживелици, които са повлияли на живота му, тъй както Христовото явление на Савла пречупи пътя на последния му живот. Дългът на всеки автор на биография е да отбележи такива моменти, които са повлияли за новата насока на живота. Инак всеки такъв прелом остава мистерия. И ако деецът отнесе в гроба тая мистерия, биографът не ще може да обясни неговия характер. Биографичният очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие: той бе мистик. И тая си вяра, според собствения му разказ, той дължи на преживяната в Солун още в младините му (1854 г.) мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената в 1905 г. брошура*. „На Великий петък отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор п.
към текста >>

31. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131.
Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил". „...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата." Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти. За причината за първото му напускане на град Варна пише проф. Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131. „Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии. Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните. По молба на варненци Иларион Макариополски изпратил архимандрит Партени, който през септември 1868 г. заел председателството на общината. Константин Дъновски се оттеглил и се прибрал в Хадърджа.
към текста >>

32. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят.
Европейските народи са още натегнати и войната между Германия и Англия още не е избегната. Изобщо, борбата между Англия и Германия ще бъде в полза на славяните, за тяхното духовно повдигане. В стимулирането на кар-мата на славяните ние виждаме и резултатите. Тия духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го повдигат. И те са, които ус-трояват околните народи, за да му съдействат. Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят. (Ил. Стойчев): Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в маг-нетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие. Тази именно верига е, която издига народите. Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото.
към текста >>

33. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Македонската раса е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде.
Ако някой от вас се намери в утеснение, пишете ми и аз ще ви помогна. Ако се не обръщате към мен от духовни съображения, нямам нищо напротив; но ако е от някоя гордост, тогава вие губите. Ако се роди у вас мисъл от рода „защо да се обръщам към него", тогава вие губите, защото заради вярата ваша се благославяте, без да важи към кого се обръщате. Славяните са изобщо по-близо до сърцето на Духовния свят. И сърцето трябва да се развие. Македонската раса е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване. Този светия е идвал под името Иосиф и е работил тук във Варна и Месемврия. Той е, който е подготвил освобождението на България. Към края на този век Свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ. Най-напредналите духове в българския народ са Кирил, Методий и Борис.
към текста >>

И ако Кавказката раса не приеме Новото учение, ще стане една катастрофа -половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка.
Към края на този век Свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ. Най-напредналите духове в българския народ са Кирил, Методий и Борис. Кирил и Методий са славяни. Кирил и Методий се явяват да подготвят душата на този народ. Този век е определен като век на чистене. И ако Кавказката раса не приеме Новото учение, ще стане една катастрофа -половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка. През този мир сега иде маг-нетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно. И тази вълна ще се предшества от признаци, като земетресения, омрази, ненависти. Злото ще се увеличи - това са войните, които се готвят. Но има всички условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно: съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига.
към текста >>

34. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

Същевременно френската култура и Просвещението станали негов идеал.
Във Франция се запознава за първи път с феномена „ясновидство": случило се така, че редовната месечна вноска от брат му, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавила. Д-р Миркович, който бил изцяло зависим от нея, търпял лишения и бил принуден да гладува. Тогава му предсказали, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказало напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получил. Този факт му направил дълбоко и трайно впечатление и до края на живота си той живо се интересувал от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението станали негов идеал. След завръщането си в България работил като частен лекар в Сливен. Тук, заедно с Добри Чинтулов, започнали голяма битка срещу гърцизма и решили да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминал за Румъния (1857-58 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. През 1858/59 г. бил градски лекар в Стара Загора.
към текста >>

35. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

И вие ще се намерите на тяхното място... Казвам им: на вас ви липсва милосърдие... И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между [тях]... Аз им казвах: Въпроса за женитбата не сте го разрешили още... Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме - дали за Бога или за света да се оженим... Аз им казах: Слушайте, вас ви познавам преди осем хиляди години,... в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им.
Учителя Беинса Дуно съветва Михаил Иванов да напусне Търново, да се върне във Варна и да завърши средното си образование. На Събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново Учителя Беинса Дуно се обръща директно в Словото си към Михаил Иванов и Кръстьо Христов („Милосърдието ", беседа от 23 август 1922, „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1922 година"): „Аз имам в Школата двама ученика... В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място... Казвам им: на вас ви липсва милосърдие... И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между [тях]... Аз им казвах: Въпроса за женитбата не сте го разрешили още... Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме - дали за Бога или за света да се оженим... Аз им казах: Слушайте, вас ви познавам преди осем хиляди години,... в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им. Сега идвате в света и аз искам да си издържите изпита... Те още държат изпита и едва наполовина са го издържали... Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се въоръжите само с великата Божествена Любов, с великата Мъдрост, с великата Правда, Истина, Милосърдие, Добродетелта, с великото Дълготърпение и Въздържание... Аз не съм оставил този въпрос с тия двамата ученици. Мисля да направя един опит и идната година ще ви кажа какъв е резултатът. Как мислите, мога ли да ги съединя? Мога ли да ги разединя?...
към текста >>

36. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

Беше слязъл, за да повдигне съзнанието на човечеството, да живее със своите ученици, за да приготви условия за идването на Новата култура - културата на Шестата раса.
Пяхме, молихме се, чете се беседа от Учителя. Струваше ми се, че съм се изкачила на най-ви-соко място, обляно от Светлина. В този ден изживях най-красивия момент в живота си. Няма да описвам незабравимата ми среща с Учителя на Изгрева - кът от Райската градина, за която се говори в Писанието. През времето на тоталитарния режим той беше безмилостно опустошен, а трябваше да бъде запазен като исторически документ за мястото, където Мировият Учител беше слязъл от Божествения свят и беше приел образа на обикновено човешко същество. Беше слязъл, за да повдигне съзнанието на човечеството, да живее със своите ученици, за да приготви условия за идването на Новата култура - културата на Шестата раса. А дните минаваха в опиянение, възторг и очакване да се случи нещо с мен - нещо, за което е жадувала душата ми през вековете. Една нощ сънувах, че се намирам в салон, изпълнен с много братя и сестри от цялата страна. В дъното се издигаше висок подиум, ограден с нисък железен парапет, а в средата имаше няколко стълби. В дълбочина на подиума Учителя разговаряше с двама братя, а от другата страна, близо до парапета, имаше катедра, върху която беше сложена много голяма и дебела книга в небесно синя подвързия. Братята и сестрите стояха прави, събрани на групички, и споделяха свои опитности.
към текста >>

Той ни каза, че занапред ни очаква сериозна работа, че се създава Вътрешна Школа под давлението на Духа, че чрез него ще се дават размишления, книги и лекции от по-друг, по-вътрешен, по-тайнствен характер; че ще ни се откриват някои тайни, за които хората и не подозират; че лекциите на Учителя имат за задача да пробудят съзнанието на хората и поспециално на учениците, за да ги подготви за Новата култура, която иде; че във Вътрешната Школа тези ученици имат вече пробудено съзнание, защото са школували в минали тайни Школи и т.н.
Впрочем, те не бяха именувани лекции, а размишления. Очаквах с нетърпение деня, когато ще се съберем. По всяко свободно време ги препрочитах отново и те все повече ми харесваха. Чувствах силата на Присъствието в тях. Най-после се събрахме в дома на брат Велко. Той ни каза, че занапред ни очаква сериозна работа, че се създава Вътрешна Школа под давлението на Духа, че чрез него ще се дават размишления, книги и лекции от по-друг, по-вътрешен, по-тайнствен характер; че ще ни се откриват някои тайни, за които хората и не подозират; че лекциите на Учителя имат за задача да пробудят съзнанието на хората и поспециално на учениците, за да ги подготви за Новата култура, която иде; че във Вътрешната Школа тези ученици имат вече пробудено съзнание, защото са школували в минали тайни Школи и т.н. Началото беше сложено като опит с трима души: братята Велко Петрушев, Тодор Дренски и Христо Арабаджиев. Първата лекция-раз-мишление била дадена на 8 август 1931 г. и била озаглавена „Образът на светията". Дълги години записвал Тодор Дренски.
към текста >>

Сега брат Велко ще напише Ново Откровение на един красив, изящен, философски език, което да отговаря на Новата култура, която иде.
Някои от приятелите се запитаха: „Ами ако изневерим на Учителя? " Една сестра дори се отказа веднага, казвайки: „Как е възможно школа в Школата? "* В самото начало също се явило колебание и брат Христо Арабаджиев заминал за София, за да се посъветва с Учителя. Учителя му казал: „Преди 2000 години, по времето на Христа, Йоан Богослов написа Откровението на символичен език, защото тогава съзнанието беше на много ниско ниво. Сега Йоан е пак на земята, във Варна. Сега брат Велко ще напише Ново Откровение на един красив, изящен, философски език, което да отговаря на Новата култура, която иде. Не се смущавайте. Пазете всичко в тайна. Силата е в тайната". Срещала съм в една своя лекция Учителя да казва: „Цялата необятност е Школа. Всички Слънца са Школи.
към текста >>

37. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят.
Европейските народи са още натегнати и войната между Германия и Англия още не е избегната. Изобщо борбата между Англия и Германия ще бъде в полза на славяните, за тяхното духовно повдигане. В стимулирането на кармата на славяните ние виждаме и резултатите. Тия духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го повдигат. И те са, които устрояват околните народи, за да му съдействат. Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят. Илия Стойчев: Дали България играе първенстваща роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие – тази именно верига е, която издига народите. Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото. Черно море е една врата на всичките духове от Запад, за да бъдат изпъдени – това море е едно чистене за тях.
към текста >>

38. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Англо- саксонската раса95е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде.
Ако някой от вас се намери в утеснение, пишете ми и аз ще ви помогна. Ако се не обръщате към мен от духовни съображения, нямам нищо против, но ако е от някоя гордост, тогава вие губите. Ако се роди у вас мисъл от рода: „защо да се обръщам към него“, тогава вие губите, защото заради вярата ваша се благославяте, без да важи към кого се обръщате. Славяните са изобщо по-близо до сърцето на Духовния свят. И сърцето трябва да се развие. Англо- саксонската раса95е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване. Този светия е идвал под името Йосиф и е работил тук, във Варна и Месемврия – той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80–90 години96. Към края на този век свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ. Най-напредналите духове в българския народ97 са Кирил, Методий и цар Борис.
към текста >>

И ако Кавказката раса не приеме Новото учение, ще стане една катастрофа – половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка.
Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплъщение до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството. Казакова ще дойде след четири години чрез въплъщаване на физическото поле, а д-р Миркович – след две години. Те се явяват да подготвят душата на този народ. Този век е определен като век на чистене. И ако Кавказката раса не приеме Новото учение, ще стане една катастрофа – половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка. През този мир сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно. И тази вълна ще се предшества от признаци, като земетресения, омрази, ненависти. Злото ще се увеличи – това са войните, които се готвят. Но има всички условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига.
към текста >>

39. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Той дойде в света да донесе Новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура.
Така трябва ние да разбираме Христовото учение: Христос духа и това духане се преобърнало на Светлина, а пък Светлината - на Живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния Живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всякой ден да използваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират. И Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе Новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото 7 е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, повидимому, като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея. Защото в нея имаме всичките цветове, за които ще има да стане дума в книжката, която ще се отпечата. Тя даже ще съдържа и три други кольора. Някой човек казва например: „Не мога да обичам", но като му дадем червената краска, ще видим, че неговото състояние се изменя.
към текста >>

Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща такава.
Духът винаги гледа да използва по-ниския живот, за да го предаде на по- високи вибрации. Някой се чуди как може да храни една майка едно дете, но то живее с това тяло и не се освобождава, докато не се формира друго. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, и затова и двамата зачеват, и то зачеват много благородно. И един човек в духовно отношение, щом не е заченат с нищо, той се чувства нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но при все това съвременното общество само в механическо отношение е много напреднало, но в духовно е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща такава. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бога всичко е добро, а по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и Доброто, а следва да бъдем или на страната на Доброто, или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа - зло и Добро - ще се примирят, но като как ще стане това, не зная. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае. Като дойде християнството, ние трябва да го изучаваме като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която спича и спира напредъка.
към текста >>

Някакво имение и стежание ли, културата на съвременния живот ли?
И ако вие следвате да ме спъвате, до 1914 г. аз ще си разреша сам работите. Вие сте поканени да работите и ако вървите подир мен, добре. И понеже съм свързан с вас, искам да ме не спъвате. Защото освен делото и задачата, за която седя, какво друго може да ме спира? Някакво имение и стежание ли, културата на съвременния живот ли? Аз не искам да образувам котерия около себе си, която да се кара с този и онзи, с други хора. Никаква задна цел не искам да имате и нямате право да се нахвърляте с причина и без причина върху никой човек, който иска да работи. Вие може би, без да щете, ме излагате като един пехливанин и при състезанието все да стоите отстрана, да гледате и ръкопляскате. Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, докато отрицателната - отрицателен резултат. Аз съм, който правя само веднъж опит с един човек; втория път правят опити другите.
към текста >>

Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура.
И затова те може да прекарат много прераждалия на Земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало Братството със специална мисия на Земята 273. Веднъж сте изпращани в Палестина - първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте преминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали народите на многото езици. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос.
към текста >>

Окото показва една по-висока култура и т.н.
Сега, който е разбрал Истината, разбрал е и Любовта. Настъпи ли това положение, страданията изчезват, защото те са от неразбиране на Истината. Всичките животни в света, па даже и паразитите, изпълняват по една работа в света. Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението290 на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието291. Носът например показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н. Отпосле се образувала уста и прочее. Колкото повече човек е потъвал292 в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща-дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в Небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно - и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко.
към текста >>

Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура.
И затова те може да прекарат много прераждалия на Земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало Братството със специална мисия на Земята 273. Веднъж сте изпращани в Палестина - първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте преминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали народите на многото езици. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос.
към текста >>

40. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее.
Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите. Но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура. И като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките и философи и учители, които със своя интелект господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят.
към текста >>

Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура.
Но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура. И като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките и философи и учители, които със своя интелект господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло.
към текста >>

Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото в минало време никога не е имало такава дълбока култура, както сега.
Питам тогава какъв ще бъде вашият Рай, ако, като отидеш в онзи свят, ти дадат една кана или едно буре да носиш вода? Не можеш да дадеш тук друг отговор, освен че си носил вода, нищо друго - а това вече не е Рай. Съвременните хора имат много смътни понятия за Рая и за онзи свят - защо? Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не слушат Господа, който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветят окръжающите същества. Това е, което подразбира Христос, [под] Син Човечески, който иска да се прослави и в нас. Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото в минало време никога не е имало такава дълбока култура, както сега. Ето на, чрез съвременните параходи и железници с двадесет стотинки ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти от единия край на Земята до другия. Туй е то, така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа. На мнозина говоря, а не могат да ме разберат - защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни. Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум безплатно.
към текста >>

41. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Този чернозем и тази борба в Духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слегне и ще се посее Божествен зародиш за нова култура.
Ние си имаме вече един отлив и сега по необходимостта на закона имаме прилив. Няма някоя сила, която да може да реагира против света. Това, което идва, е прилив, който ще завлече всичко и ще тури нов ред и порядък в нещата и в умовете, и сърцата; и сърцата на всички хора ще преобрази. Идва такава топлина, която ще опече хората във варницата и ще образува вар, в която като тури малко вода, ще замаже къщата. Сега-засега се образува тази каша от вар, сега растат плодовете на дърветата. Този чернозем и тази борба в Духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слегне и ще се посее Божествен зародиш за нова култура. Резултатите от сегашното положение ще бъдат велики - не може да си въобразите какъв ред и порядък може да настане в света. Ще бъдете живи да видите туй (обаждат се всички: Амин). Ще го видите - дали в този свят, или в онзи (смях). Светът е един. Не се лъжете, вън ще излезете, но не в тия условия, в които сега живеете.
към текста >>

42. ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА

Сред някои авторитетни научни и интелектуални кръгове на Запад съществува мнението, че оригиналният принос на България към европейската и световната култура е съсредоточен главно в два социално-духовни феномена: богомилството и учението на Учителя Петър Дънов.
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА Сред някои авторитетни научни и интелектуални кръгове на Запад съществува мнението, че оригиналният принос на България към европейската и световната култура е съсредоточен главно в два социално-духовни феномена: богомилството и учението на Учителя Петър Дънов. По странно стечение на обстоятелствата и двете посочени теоретико-практически системи са отречени по идеологически съображения от най-важната духовно-религиозна институция у нас - Българската православна църква (БПЦ), крепост на традиционното за страната източноправославно християнско вероизповедание. Дали това противопоставяне - освен реалните си последствия в обществената действителност - не е и сериозна крачка към кристализация на вечно търсения и неизменно променящ се критерий за Истината?! И същевременно може ли да бъде случаен фактът, че именно последователите на Петър Дънов смятат себе си за наследници и продължители на делото на богомилите и Христа?! Когато залогът е мярката за истинност в прилагането на Христовото Слово, отговорът на тези и на други подобни въпроси придобива универсално значение. В последните години у нас твърде много се говори и пише за т.нар. секти.
към текста >>

43. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ

Следващите пет години Петър Дънов прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие „озарение отвътре" за това, което му предстои да извърши в следващите десетилетия, а именно да подготви умовете и сърцата на хората за новата Шеста раса, за Новата Култура, която иде вече на земята.
През 1888 г. заминава за САЩ, учи една година медицина, а след това завършва богословие в Бостънския университет. Завръща се в България през 1895 г. и се установява в гр. Варна при сестра си. Следващите пет години Петър Дънов прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие „озарение отвътре" за това, което му предстои да извърши в следващите десетилетия, а именно да подготви умовете и сърцата на хората за новата Шеста раса, за Новата Култура, която иде вече на земята. Особено важна за него е годината 1897, която внася коренен прелом в неговия живот. Върху него слиза Духът на Истината, за който говори Христос в Евангелието от Йоана, глава 14. Така в Петър Дънов се вселява Всемировият Учител на бъдното човечество, което става на няколко етапа. Междувременно, през 1896 г. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции.
към текста >>

44. ЗА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“

Преди 6000 години те са били в Египет, където са придобили египетска мъдрост; после са отишли в Палестина, откъдето поради съпротивата на еврейския народ са заминали за Вавилон, да учат тогавашната вавилонска мъдрост - магията; били са и в Гърция при основаването на нейната култура, а след падането й под римска власт - в Рим, където са приели християнството.
При това, ако искат да постигнат нещо, да не се молят сами. Учителя им говори още за молитвата и им дава седем петъка, през които да се молят за нуждаещите се членове на Веригата. Една особеност тази година е, че Господнята вечеря е по-тържествена. Учителя говори върху символите й и разликите й от причастието и измива нозете на всички присъстващи. Тази е срещата, на която Учителя обяснява пътя, който са минали членовете на Веригата и задачата, за която са дошли сега. Преди 6000 години те са били в Египет, където са придобили египетска мъдрост; после са отишли в Палестина, откъдето поради съпротивата на еврейския народ са заминали за Вавилон, да учат тогавашната вавилонска мъдрост - магията; били са и в Гърция при основаването на нейната култура, а след падането й под римска власт - в Рим, където са приели християнството. Накрая са изпратени сред славяните, а след хиляди години ще отидат в Америка, за седмата раса. В България те са били изпратени след светите братя Кирил и Методи, за да просвещават българския народ и дълго са живели сред него. Всички те са били свещеници с различен сан. Техните знания, обаче, не са дали желания резултат. С мнозина други те са спъвали този народ, вместо да го повдигнат и сега идват да се поправят.
към текста >>

45. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Той дойде в света да донесе новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура.
По всичките ваши желания и мисли вечер се привършват сметките и в небето знаят дали имате да вземате или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: че Христос духа и това духане се преобърнало на светлина, а пък светлината — на живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всякой ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, повидимо като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея имаме всичките цветове, за които ще има да стане дума в книжката, която ще се отпечата. Тя даже ще съдържа и три други кольора4 Някой човек казва, например: „Не мога да обичам“, но като му дадем червената краска, ще видим, че неговото състояние веднага се изменя. От това се обяснява и обстоятелството, че като четем тая книга, тя задоволява по един чуден начин копнежите, които имаме.
към текста >>

46. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура.
И Христос иде, за да примири человечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове и затова те може да прекарат много прераждания на земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало (Братството): веднъж сте изпращани в Палестина — първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте приминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция, след завладяването й, когато Римската империя е влязла в своя разгар, вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с Християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте Християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали „народите на многото езици“. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия Братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос.
към текста >>

47. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр.
Сега, който е разбрал Истината, разбрал е и Любовта. Настъпили това положение, страданията изчезват, защото те са от неразбиране на Истината. Всичките животни в света, па даже и паразитите, изпълняват по една работа в света. Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието. Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно: и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко.
към текста >>

48. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Елинизмът представлява известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее.
В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Тоэи център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите: но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно, проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представлява известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно, съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които, със своя интелект, господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житени зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Человечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло.
към текста >>

Следователно, съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които, със своя интелект, господстват навсякъде.
Тоэи център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите: но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно, проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представлява известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно, съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които, със своя интелект, господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житени зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Человечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят, също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата.
към текста >>

Това е, което подразбира Христос: Син Человечески, Който иска да се прослави, е и в нас, и Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото, в минало време, никога не е имало такава дълбока култура, както сега.
" Питам тогава, какъв ще бъде вашият рай, ако, като отидеш в онзи свят, ти дадат една кана или едно буре, да носиш вода? Не можеш да дадеш тук друг отговор, освен, че си носил вода, нищо друго. А това вече не е рай. Съвременните хора имат много смътни понятия за рая и за онзи свят. Защо? Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не слушат Господа, Който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветят окръжающите същества. Това е, което подразбира Христос: Син Человечески, Който иска да се прослави, е и в нас, и Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото, в минало време, никога не е имало такава дълбока култура, както сега. Ето на, чрез съвременните параходи и железници, с двадесет стотинки, ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти, от единия край на земята до другия. Туй е то, така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа. На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни. Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум безплатно.
към текста >>

49. 1915_1 Спомени* на Иван Данаилов

От Невидимия свят се радват, защото това, за което са мечтали от хиляди години, се сбъдва – ще се посее Божествен зародиш на Нова култура.
Запазена е само първата беседа пред мъжете – тя е върху формите и религията, като наука за формите. В общите беседи е поставена като задача през годината да развиват учтивостта, тъй като неучтивостта е една слабост на българите, като се започне от отношенията им в семействата. В разговорите тази година по-често става дума за отношенията между мъжа и жената. А друго пожелание за годината е да ходят във виделина, да излязат от стария живот. Учителя не им говори за военната криза, за да не се демагнетизират от страх и да не могат да приемат благословението, което ще последва. От Невидимия свят се радват, защото това, за което са мечтали от хиляди години, се сбъдва – ще се посее Божествен зародиш на Нова култура. Учителя изпраща да предупредят цар Фердинанд за последствията от войната, но не бива послушан. В края на войната цар Фердинанд абдикира. Владиката Йосиф почива внезапно през 1917 г. Ген.Радойков е убит при атентата в църквата „Св. Неделя" в София през 1925 г.
към текста >>

50. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Този чернозем и тази борба в духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слегне и ще се посее Божествен зародиш за нова култура.
Ние си имаме вече един отлив и сега по необходимостта на закона имаме прилив. Няма някоя сила, която да може да реагира против света. Това, което идва, е прилив, който ще завлече всичко и ще тури нов ред и порядък в нещата, и в умовете и сърцата; и сърцата на всички хора ще преобрази. Идва такава топлина, която ще опече хората във варницата и ще образува вар, в която, като тури малко вода, ще замаже къщата. Сега-засега се образува тази каша от вар, сега растат плодовете на дърветата. Този чернозем и тази борба в духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слегне и ще се посее Божествен зародиш за нова култура. Резултатите от сегашното положение ще бъдат велики; не може да си въобразите какъв ред и порядък може да настане в света. Ще бъдете живи да видите туй (Обаждат се всички: „Амин"), ще го видите, дали в този свят, или в онзи. (Смях) Светът е един. Не се лъжете, вън ще излезете. Но не в тия условия, в които сега живеете; те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата Светлина.
към текста >>

51. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

И тази свобода се търси не от единици, а от цялото човечество – от всеки дом, от всеки индивид, от всяка култура и религия.
Ще ми възразите: „Ние да си вземем Македония, Тракия, Добруджа, нищо не ни трябва друго." Не, хора, хора са необходими, за да управляват както трябва тази страна! Като ви говоря това, не казвам, че всички трябва да се втурнете към дадена партия. (36 „Космичната обич") Велик закон се налага сега на цялото човечество – велико съзнание се пробужда в света, нещо, което никога не е ставало. То е кипежът на човешки души, които искат свобода. И тази свобода се търси не от единици, а от цялото човечество – от всеки дом, от всеки индивид, от всяка култура и религия. Туй е Божествен кипеж, който повдига цялото човечество. И религиозните хора не само не трябва да спъват неговото течение, но ще трябва да му дадат път, защото инак ще ги прегази. Туй течение носи такива блага, каквито светът досега не е виждал, но и такива страдания за ония, които ще му се противопоставят, каквито те не са виждали. Земята ще се разтърси така, щото хората ще познаят, че в света има нещо друго, което те досега не са усещали. И Природата има край на търпение.
към текста >>

Бих желал всички да ви поздравя с тази Нова култура като нейни членове, да й служите с радост – да бъдете носители и работници на Космичната обич.
И религиозните хора не само не трябва да спъват неговото течение, но ще трябва да му дадат път, защото инак ще ги прегази. Туй течение носи такива блага, каквито светът досега не е виждал, но и такива страдания за ония, които ще му се противопоставят, каквито те не са виждали. Земята ще се разтърси така, щото хората ще познаят, че в света има нещо друго, което те досега не са усещали. И Природата има край на търпение. (24 стр., „Мировата Любов") Бих желал всички да ви поздравя с тази Нова култура като нейни членове, да й служите с радост – да бъдете носители и работници на Космичната обич. Само така един народ ще може добре да завърши своята мисия; само така България ще може да се повдигне като народ и държава. Бъдете уверени, че ако възприемете Космичната обич, всичко ще се разреши във ваша полза. С България няма да стане нищо лошо, промените ще станат без катастрофи и катаклизми. Новото ще дойде, ще има преливане на енергия – от нечистото гърне в друго – чисто, и ние, като хора на Новата култура, ще заживеем без омраза, без злоба. Обичта и Любовта нека бъдат двете пътеводни звезди, които да направляват нашия живот на земята.
към текста >>

Новото ще дойде, ще има преливане на енергия – от нечистото гърне в друго – чисто, и ние, като хора на Новата култура, ще заживеем без омраза, без злоба.
(24 стр., „Мировата Любов") Бих желал всички да ви поздравя с тази Нова култура като нейни членове, да й служите с радост – да бъдете носители и работници на Космичната обич. Само така един народ ще може добре да завърши своята мисия; само така България ще може да се повдигне като народ и държава. Бъдете уверени, че ако възприемете Космичната обич, всичко ще се разреши във ваша полза. С България няма да стане нищо лошо, промените ще станат без катастрофи и катаклизми. Новото ще дойде, ще има преливане на енергия – от нечистото гърне в друго – чисто, и ние, като хора на Новата култура, ще заживеем без омраза, без злоба. Обичта и Любовта нека бъдат двете пътеводни звезди, които да направляват нашия живот на земята. ( 47 стр., „Космичната обич") Вие трябва да се научите да сменяте енергиите във вас. Изучаването на тези два метода е необходимо за всички, които искат да правят опити. Например вие искате да превърнете лошите течения, които идат сега в България, в добри, сиреч – да измените направлението на енергията, да й дадете нова насока, да я отклоните от ляво към дясно; никога не можете да измените тази енергия от ляво към дясно, ако сами не вървите от ляво към дясно.
към текста >>

Ако, след като изляза, не им помогна от своя страна, къде е тук моята култура, къде е моето развитие?
Друга опасност, която се среща в окултните школи е следната: между учениците се заражда състезание. Хубаво нещо е състезанието – човек се учи да расте. Всяка школа има желание да даде свобода на ученика. Но в това стремление, да освободим себе си, ние ограничаваме другите. Да допуснем, че съм попаднал в един кладенец, между десет души, успея да се кача на главите им и да изляза от кладенеца. Ако, след като изляза, не им помогна от своя страна, къде е тук моята култура, къде е моето развитие? (50 стр.) Следя как някои от вас, когато постъпят в това Братство, идват много жарки, бързо заучават някои неща и казват: „Е, разбрахме вече всичко." Не, вие едва сте научили да сричате. А други казват: „Толкова години следваме, цели десет години учим тази наука". Отговарям: Хиляди години сте разрушавали. Имали сте търпение да вървите в една посока, а сега, в десет години, искате много бърже да измените всичко, като с магически замах.
към текста >>

Това учение носи Новата култура, която ще създаде и Новата раса, за която съвременното човечество даже няма представа.
Едни от тях стават минали, други – настоящи, а трети – бъдещи. Нима тези предмети не съществуват едновременно? Ето защо миналото, бъдещето и настоящето съществуват едновременно и представят една реалност в света. (38 стр., „Козмичната обич") С други думи казано, хората трябва да се научат да обичат. Това учение носи Новата култура, която ще създаде и Новата раса, за която съвременното човечество даже няма представа. Хората, които ще дойдат, ще бъдат велики във всяко отношение: по Добродетели, по Справедливост, по Любов, по Мъдрост, по Истина. (35 стр., "Космичната обич") За работата през годината Годините 1919 – 1920 са особени години. Всяка година, която прекарвате, е равна на сто други години; тъй че, ако прекарате тази година както трябва, ще отидете напред със сто години, а ако я изгубите, губите сто години и нещо повече, защото после няма да намерите тези условия, които намирате сега.
към текста >>

52. 1920_9 Картините в горницата

Втората картина с кръговете показва възраждането на първата Божествена култура на земята, когато белите братя са започнали да работят, когато човекът е бил безгрешен и чист.
Тези картини вдъхват у човека нещо велико. (95 стр.) Трите Картини Тези няколко картини, които виждате тука, нека останат в ума ви. Първата картина, триъгълникът, показва първото състояние на човешката душа в Бога, този блажен покой, когато е още в Него. Втората картина с кръговете показва възраждането на първата Божествена култура на земята, когато белите братя са започнали да работят, когато човекът е бил безгрешен и чист. С обърнатия триъгълник надолу се изразява грехопадението на човека. Третата картина*, на която от един общ център излизат прави линии (едни - от дясно към ляво, а други — от ляво към дясно), показва пътя на човешката еволюция, по който минават жената и мъжът в своя живот на земята. Жената започва своя път от дясно към ляво, а мъжът — от ляво към дясно. Например, един грешен мъж иска да си поправи живота, започва от една права линия, върви назад и дохожда в положението на жена. Като жена става много мек, иска да се удоволствува в живота и Господ, за да я направи по-груба, поставя я в другата половина и отново дохожда във формата на мъж.
към текста >>

53. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

Тази култура няма да им помогне!
Действително в света иде една голяма катастрофа, но тя е за всички ония здания, които нямат солидни основи, за всички онези гнили дървета, които нямат здрави корени. Иде една велика идея, която ще ги събори, но това е един закон, едно проветряване, което ще изчисти всичко гнило, а ще остане само здравото в света. (15 стр. „Новото човечество") Ако българите мислят да вървят по този път, по който са тръгнали, не ги очаква някакво добро. Тази култура няма да им помогне! В света всичко трябва да се измени. Никой народ не трябва да изнасилва друг народ; никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да изнасилва друг човек, а всички трябва да живеят по този велик закон на Любовта. Ако приемете това Учение, всичко ще се измени и вие ще се благословите като народ. И този закон ще дойде. Ако ли не го приемете вие, други ще го приемат.
към текста >>

Христос им казваше: „Ако не ядете Моята плът и не пиете Моята кръв, няма да имате живот в себе.” Те отговориха: „Този човек ни учи на человекоядство, това не е култура, подивяване." Под тези думи Христос подразбираше Своето учение, а евреите ги взимаха в буквална смисъл — човешка плът и кръв.
(49 стр.) - Какво да ни служи като коз в ръцете, когато ни нападат? - Ще цитирате стихове от Св. Писание. Например, Христос каза на евреите: „Съборете този храм и аз в три дни ще го съградя." Те отговориха: така, ние в 40 години го съградихме, а Той за три дни само ще го въздигне! ” Те разбираха храма, а Той подразбираше своето тяло. Христос им казваше: „Ако не ядете Моята плът и не пиете Моята кръв, няма да имате живот в себе.” Те отговориха: „Този човек ни учи на человекоядство, това не е култура, подивяване." Под тези думи Христос подразбираше Своето учение, а евреите ги взимаха в буквална смисъл — човешка плът и кръв. Свещениците казват за нас, че сме вярвали в духове. Ние ще им цитираме стих по стих от Евангелието, да видят, че и там се говори за духове, за разговори с тях. Какъв беше този човек, който се яви на Павел във видение каза: „Мини в Македония и помогни ни! " — Той беше един дух, който искаше да подобри положението на своето отечество — Македония. Павел не в общение с тези духове?
към текста >>

54. 1921_13 Из Съборната беседа 'Милосърдието' от 23.08.1922г.

Те идваха при мен и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам от преди осем хиляди години, от тогава датира тази история; в еди-коя си култура държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си – описвам историята им; сега идете в света и аз искам да си издържите изпита.
На тия „св.св.Кирил и Методий" аз им казвах: въпроса за женитбата не сте го разрешили още. Сега, аз ще ви кажа символически какво подразбирам под думата „женитба". Светът и Бог – това са двамата кандидати, които постоянно избираме – дали за Бога, или за света да се оженим. (268-269 стр.) Между тия двама ученици, за които ви говорих, аз съжалявам, те бяха една сила. Те идваха при мен и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам от преди осем хиляди години, от тогава датира тази история; в еди-коя си култура държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си – описвам историята им; сега идете в света и аз искам да си издържите изпита. Изпити толкоз пъти! Казвам: сега у вас има един начин, искате да ме излъжете, но аз не се лъжа, отсега нататък не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит и ако издържите изпита, ще минете в класа. Те още държат изпита и едва наполовината са го издържали. И аз ги следя, те мислят, че са го издържали.
към текста >>

Това е култура!
Ще има юлар за всеки черен брат! Досега ние сме носили черни юлари, а на тях ще сложим бели юлари и ще им покажем, как са постъпвали те с нас, и как ние ще постъпваме с тях. Те ще орат на нивите ни, само че няма да ги дупчим. След като братът е изорал, няма да го бодем с остен, а ще го помилваме, ще го потупаме, ще го целунем. Но той ще живее не в дама, а в подобни такива къщи, в каквито вие сега живеете, във вашите къщи. Това е култура! Това са формули, символи, които може да разберете, както искате, но тъй ще бъде. (321-322 стр,)** * Пангар (гр.) – място в църковния притвор за продажба на свещи (бел. ред.) ** Последният абзац е от съборната беседа „Живот вечен", държана на 24.08.1922г., 16.30ч. (бел. ред.)
към текста >>

55. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

„Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство.
Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността.
към текста >>

„Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922.
Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски". Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942). Даниил Ласков – завеждащ духовно-просветния отдел към Св. Синод и редактор на „Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина.
към текста >>

Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн.
Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935). Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха.
към текста >>

Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса.
На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя. По-точно – той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си.
към текста >>

Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36).
Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри.
към текста >>

56. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум.
Едно от качествата на ученика е да има дисциплиниран ум. Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум мяза на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум. В това отношение всяка дума е само един удар върху човешкия ум. Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание.
към текста >>

57. 006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски

Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се смятали за водещи, след завършването му младият юноша не се задоволява само с това, а се запретва да търси корените на славянската просвета.
Такъв е бил и въпросният светогорски монах, отседнал за кратко време в Устово. Напускайки отшелническата си обител, той става причина за разрастване на просветените интереси и патриотичното пренасочване на младия Константин. Килийното училище в Устово имало скромна библиотека, обогатена допълнително с книжнината, донесена от монаха-учител. Даваните от него напътствия и внушения по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното умствено развитие и духовно израстване на Константин Дъновски. След като завършва първоначалното си образование в родното село, Константин Дъновски се отправя за Плов-див, където учи в гръцкото училище. Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се смятали за водещи, след завършването му младият юноша не се задоволява само с това, а се запретва да търси корените на славянската просвета. По тази причина той се отзовава в Татар-пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал “висши” знания на питомците си. Една подобна ерудиция за онова време се равнявала на днешното университетско образование. През 1845 г.
към текста >>

58. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

Другата школа – школата на Свети Климент Охридски, чийто основоположник се посвещава на всеотдайно служене на народа чрез средствата на културата и просветата, без това да го освобождава да прави връзка с Бога, признавайки го за върховен разпоредител и ръководещ всичко.
Докато Левски захвърля калугерското расо и поема пътя на въоръжената революционна борба, Константин Дъновски се готви да напусне гражданската борческа арена и да се отдаде на молитвено съзерцание, за да изпроси от Бога свобода на страдащия български народ. Това не се осъществява благодарение на едно внушение, за което става дума по-късно. Раздвояването, което преживява младият Константин Дъновски, и неговото колебание да изостави житейските борби и да се отдаде на уединение, съответства на двете школи в християнството. Първото е чрез отделянето от света и посветяване на молитва и единочество; типичен представител на тази школа у нас е Св. Иван Рилски, който се уединява в дебрите на Рила и не общува с никого. Другата школа – школата на Свети Климент Охридски, чийто основоположник се посвещава на всеотдайно служене на народа чрез средствата на културата и просветата, без това да го освобождава да прави връзка с Бога, признавайки го за върховен разпоредител и ръководещ всичко. Така младият Константин Дъновски идва до онзи остър завой в своя живот, откъдето решава да поеме пътя на изолираност от света. За тази цел той избира най-тихия отшелнически кът – българския Хилендарски манастир в Атон. Прибягването към отшелничество не е чуждо на българските духовници. Още в началото на ХІV век гръцкият монах Григорий Синаит основава в Панония (Странджа планина) монашеско общежитие на исихасти. Исихазмът е религиозно-мистично учение, разпространено всред византийското духовенство, което впоследствие преминава и всред българското.
към текста >>

59. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

“С унищожаването на богомилското движение в средните векове – пише Клинчаров – българската реакция не само убива жизнените сили на българския народ, от които той е имал нужда, за да се брани против похитителите на неговата свобода и национална независимост, но с унищожението на богомилството за дълги години се пречупи кълнът и зарядът на българската култура.”36 Носителите на този светъл заряд от прогресивни идеи обаче бяха смазани, унищожени и пропъдени от българската църква и държава, което стана причина за разрастване на разложението им.
За своите идеи богомилите биват хвърляни в тъмници, малтретирани и изгонвани от страната. Въпреки това обаче богомилството не е могло да бъде задушено. През втората половина на ХІ и в началото на ХІІ век то дава решителен отпор не само срещу феодалния гнет, но и срещу чуждите нашествия. Борбата срещу богомилството е била дълготрайна и мъчителна.”36 Продължителните гонения разгромяват богомилското движение и се идва до шестването на неограничената светска и църковна власт на царедворци и духовници, които довеждат България до робство. “С унищожаването на богомилското движение в средните векове – пише Клинчаров – българската реакция не само убива жизнените сили на българския народ, от които той е имал нужда, за да се брани против похитителите на неговата свобода и национална независимост, но с унищожението на богомилството за дълги години се пречупи кълнът и зарядът на българската култура.”36 Носителите на този светъл заряд от прогресивни идеи обаче бяха смазани, унищожени и пропъдени от българската църква и държава, което стана причина за разрастване на разложението им. По този начин от носител на прогресивни идеи средновековна България се превръща в изоставаща робска земя, която се сгромолясва под тежестта на своите грешки и изпада в неколковековно робство. Безпристрастна преценка за обстановката, срещу която реагират богомилите, ни дава историкът Григорий Цамблак в неговото “Похвално слово за Патриарх Евтимий”, където се казва: “Край град Търново се простира една местност, отделена от него само с една река... В тази местност беше храмът на приснодевата Христова майка и Богородица. Ежегодно в него се събираше народът от целия град, заедно с жените и децата. По обичая празнуването траеше осем дни. И когато се стичаха по случай празника и под предлог на моление, те вършеха всякакви нечисти дела, понеже местоположението и пустотата задоволяваха влечението на блудниците и поради това си навличаха божието негодувание”.37
към текста >>

60. 034. Библиография

8 Примовски, А., Бит и култура на родопските българи, издание на БАН, София, 1973 г.
Дилевски, Н. М., Рилският манастир и Русия през епохата на османското владичество, в. О писменах, 1979 г. 7 Всемирная история, т. IV, Соцэкгиз, Москва, 1958 г. 8 Примовски, А., Бит и култура на родопските българи, издание на БАН, София, 1973 г. 9 Дуйчев, И., Заселването на славяните в Родопите – из миналото на българите-мохамедани в Родопите, издание на Института за българска история, София, 1958 г. 10 Шишков, Ст. Н., Устово, Ахъ-Челебийски окръг, Пловдив, 1885 г., цитирано по Ат. Примовски, Бит и култура на родопските българи, 1973 г. 11 Цамблак, Г., Похвално слово за Патриарх Евтимий, Превзе-мането на Търново от турците в сборника “От век на век”, Героична летопис, т.
към текста >>

Примовски, Бит и култура на родопските българи, 1973 г.
IV, Соцэкгиз, Москва, 1958 г. 8 Примовски, А., Бит и култура на родопските българи, издание на БАН, София, 1973 г. 9 Дуйчев, И., Заселването на славяните в Родопите – из миналото на българите-мохамедани в Родопите, издание на Института за българска история, София, 1958 г. 10 Шишков, Ст. Н., Устово, Ахъ-Челебийски окръг, Пловдив, 1885 г., цитирано по Ат. Примовски, Бит и култура на родопските българи, 1973 г. 11 Цамблак, Г., Похвално слово за Патриарх Евтимий, Превзе-мането на Търново от турците в сборника “От век на век”, Героична летопис, т. I, София, 1974 г. 12 Примовски, А., Медникарството в Родопската област, издание на БАН, 1955 г. 13 Поптодоров, А., Из миналото на Родопа, Ист. бележник за потурчването на родопските българи, Сп.
към текста >>

“Духовна култура”, 1920 г., кн.
16 А. Саламбашев, Местните имена в Смолянско, издание на БАН, София, 1976 г. 17 Учителя Петър Дънов, Първичната връзка, беседа, 22.06.1923 г., в “Петимата братя”. 18 Проф. д-р Петър Ников, Иконом Константин Дъновски, сп. “Духовна култура”, 1920 г., кн. 1 и 2. 19 Родопите и българската история, Сборник статии, съставен от доц. П. Петров, София, 1974 г. 20 Възраждане на българщината във Варненско, спомени на свещ. К. Дъновски, сп.
към текста >>

28 Хенрих Сенкевич, Quo Vadis, “Народна култура”, София, 1971 г.
25 Михаил Греков, Спомени, София, 1971 г. 26 Кратка българска енциклопедия, т. І, издание на БАН, София, 1963 г. 27 Константин Дъновски, Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” (Кассъма-Джамиси), София, 1905 г. 28 Хенрих Сенкевич, Quo Vadis, “Народна култура”, София, 1971 г. 29 Проф. Ал. Бурмов, Славянските нападения срещу Солун, в “Чудесата на Св. Димитрий Солунски и тяхната хронология”, Годишник на философско-исторически факултет при Държавния университет, София, 1952 г., кн. 2, История, “Наука и изкуство”, София. 30 Св.
към текста >>

61. УЧИТЕЛЯТ

отпечатва френологични карти по клише, препоръчано от Него, след което започва проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител.
За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление. От 1900г. до 1911 г. Учителят е пропътувал всички градове и по-големи селища на България, като е държал сказки и е правел френологически изследвания. През 1903г. отпечатва френологични карти по клише, препоръчано от Него, след което започва проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Учителят започва със селищата, където има малки религиозни общества с духовен интерес. Първо на тях говори. Учителят говори общи сказки. Изначало това главно бяха сказки по френология. В тези сказки Той демонстрираше как по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности.
към текста >>

Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.
Преминал е и през духовната Си еволюция също преди милиарди години. Той е преминал пътя Си на Учител на Бялото Братство, изпращан е като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната ложа на Битието и Небитието. Сега е изпратен като Всемиров Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно е слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и Слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в Слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.
към текста >>

62. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Аз ги скривам за бъдещата култура.
Казват: "Едно време Христос е казал това". Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете". Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови. Който ще тълкува беседите, трябва да бъде майстор. В беседите са скрити Истините. Аз ги скривам за бъдещата култура. Като ви държа някой път известна лекция, зная, че вие ще можете да я разберете донякъде след двайсет години, но я говоря, защото така тя ще стане един капитал. Тези идеи, които излагам в беседите и лекциите, вие сами можете да намерите. Но за всяка идея трябва да работите 25000 години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи, тогава колко години ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа? А колко такива беседи има?
към текста >>

63. ПАНЕВРИТМИЯ

Ние сме пред прага на една нова култура на Любовта, която ще побратими народите и хората.
Единият запита: - Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тия упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата ни и никога не биха боледували. Време е вече цялото човечество да промени своя начин на живот - продължи Учителят - хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете до какво са достигнали. Ние сме пред прага на една нова култура на Любовта, която ще побратими народите и хората. Границите ще отпаднат и народите ще заживеят като братя. Сега говоря за онова, което ще стане. - И кога ще стане това - попита един от гражданите - и как ще стане? - В природата има само развитие, а време и пространство, това са човешки величини. Новото ще дойде, когато старото бъде надживяно.
към текста >>

И тогава ще дойде новата култура на Любовта и братството между всички народи по лицето на Земята.
- В природата има само развитие, а време и пространство, това са човешки величини. Новото ще дойде, когато старото бъде надживяно. Първо ще дойде една метла, ще измете всичко старо. Богатите ще изпразнят касите си. Ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората. И тогава ще дойде новата култура на Любовта и братството между всички народи по лицето на Земята. - Кажете ни задачата на упражненията. - Ние играем Паневритмията, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ. Всяко правителство трябва да върви ръка за ръка с народа. Новото ще дойде, но не е ли по-добре да дойде с по-малко жертви и страдания? Всяко упражнение е привличане на сили.
към текста >>

За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна.
От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата. Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България. За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците. "След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занасох на Лулчев и той го одобри. От него разбрах, че той е задействал главния секретар Йоцов със съгласието на цар Борис.
към текста >>

Той го прочете пред мене и като свърши, нареди да извикат началника по физкултура за цяла България - Петър Петров.
"След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занасох на Лулчев и той го одобри. От него разбрах, че той е задействал главния секретар Йоцов със съгласието на цар Борис. Трети занесох в Министерството при главния секретар Борис Йоцов. Той го прочете пред мене и като свърши, нареди да извикат началника по физкултура за цяла България - Петър Петров. След като Петров дойде, подавайки му доклада, Йоцов каза: "Дайте ход на тази работа. Госпожицата е дългогодишна учителка. Гимнастическите упражнения, които тя ще ви предложи, да се проведат масово във всички училища". Аз отидох с началника Петров в неговия кабинет и му предадох доклада, като уговорих с него в най-близките дни да донеса описанията на упражненията, както и музиката, която ги съпровожда. След като се прибрах вкъщи, подбрах и подготвих осемнадесет от всичко двадесет и осемте упражнения на Паневритмията, които се съдържаха в нейния оригинал.
към текста >>

Така че, главният секретар на Министерството и началникът по физкултура разрешиха да се въведе Паневритмията в училищата, дадоха бяла улица за това".
Сконфузено казах, виждайки вината в себе си и си тръгнах. След малко брат Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в Министерството само тези, които съм приготвила. Подготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох в Министерството на началника Петров. Той ги прегледа и одобри. Тогава ме заведе при Йоцов и двамата ми възложиха да намеря начин за тяхното практическо внедряване. Така че, главният секретар на Министерството и началникът по физкултура разрешиха да се въведе Паневритмията в училищата, дадоха бяла улица за това". По това време стават неочаквани министерски промени. До този момент министър на просветата е професор Богдан Филов. При новия кабинет той става министър-председател, а секретарят на министерството Борис Йоцов става министър на просветата. Тази промяна, както вече отбелязах, става на 15 февруари 1940 година. Това още повече улеснява осъществяването на това красиво дело, тъй като Йоцов вече е запознат и е дал ход на тази работа.
към текста >>

Един ден получавам писмо от Министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков".
През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от Министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работа в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им.
към текста >>

Най-после започнах работа в салона по физкултура на това училище.
За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от Министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работа в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано. След около месец учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията.
към текста >>

Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура.
Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от Министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работа в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано. След около месец учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията. За този случай увеличих музикалния състав с кларинет, цигулка и китара.
към текста >>

Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията.
Най-после започнах работа в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано. След около месец учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията. За този случай увеличих музикалния състав с кларинет, цигулка и китара. Привлякох кларинетиста Данко Симеонов, цигуларя Симеон Симеонов и китаристката Верка Куртева. В уречения ден дойде обаче само началникът по физкултура към министерството. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл там, той каза: "Страхливец! " Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, беше сметнал, че ще се изложи, ако присъства на такава детска демонстрация и покаже публично, че има връзка с дъновисти.
към текста >>

В уречения ден дойде обаче само началникът по физкултура към министерството.
Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано. След около месец учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията. За този случай увеличих музикалния състав с кларинет, цигулка и китара. Привлякох кларинетиста Данко Симеонов, цигуларя Симеон Симеонов и китаристката Верка Куртева. В уречения ден дойде обаче само началникът по физкултура към министерството. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл там, той каза: "Страхливец! " Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, беше сметнал, че ще се изложи, ако присъства на такава детска демонстрация и покаже публично, че има връзка с дъновисти. И Лулчев добави, че Йоцов е станал министър само заради това, че е дал ход на Паневритмията, когато е бил главен секретар. Така че събитията се развиха по начин, който никой не предполагаше. Децата бяха облечени празнично - момиченцата в бели роклички, а момченцата с бели блузки и сини панталонки.
към текста >>

Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование.
По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой.
към текста >>

Ръководители на курса бяха двама специалисти с висше образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева.
Подадохме си ръце. Двете застанахме пред Него и Той ни каза: "Сега вие като две свещи ще светите в едно! " Курсът се водеше на открито в училището в Борисовата градина, в Дианабад. Там бяха на пансион шестдесет млади учители от цяла България. Ръководители на курса бяха двама специалисти с висше образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева. Явих се и аз като трета ръководителка по ритмични игри. Тези двама специалисти ме познаваха от игрището на Фондацията и ме посрещнаха много добре. Моите часове се определиха два пъти седмично - от седем до девет часа преди обед. В първата ни среща, в първите ми определени два часа, говорих на курсантите върху теорията за ритмиката и музиката. И то ритмиката като стимул в живота.
към текста >>

Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура.
Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчеви лъчи" от Паневритмията. Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Милка Переклиева не случайно се спира върху Весела, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности. След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабад, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор. Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище. Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура. След като напускат Учителя, те заминават за Дианабад и започват работа с учителите по физкултура. Но тук се случва най-неочакваното. Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план. А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име. Тогава тя решава да отстрани Весела Несторова и не пожелава да играят заедно с нея вътре в кръга.
към текста >>

След като напускат Учителя, те заминават за Дианабад и започват работа с учителите по физкултура.
Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Милка Переклиева не случайно се спира върху Весела, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности. След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабад, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор. Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище. Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура. След като напускат Учителя, те заминават за Дианабад и започват работа с учителите по физкултура. Но тук се случва най-неочакваното. Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план. А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име. Тогава тя решава да отстрани Весела Несторова и не пожелава да играят заедно с нея вътре в кръга. Курсистите по това време играят в кръг своите упражнения, а вътре в кръга вървят и играят Весела Несторова и Милка Переклиева.
към текста >>

Учителят й казва, че започват курсовете по обучение на Паневритмията на младите учители по физкултура.
Опитът е провален. Той е провален от онези сили, които работеха срещу Школата на Учителя. Когато Весела отива при Учителя и Го пита защо се случи всичко това, Той й отговаря: "Определеното за Паневритмията време изтече". Весела Несторова си отива у дома напълно съкрушена. Тя си спомня как на 25 юли 1942 г. Учителят й казва, че започват курсовете по обучение на Паневритмията на младите учители по физкултура. Спомня си с каква радост Той й предава тази новина. Спомня си също с какъв възторг и преданост са почнали работа първия ден. Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши. Така че Весела Несторова присъства на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ.
към текста >>

64. МУЗИКА

Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто нямахме музикална култура?...
Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона. Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва. Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто нямахме музикална култура?... Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия. Със своето умение и познание, те трябваше да запишат правилно песните. И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове. Елена Андреева
към текста >>

65. СЛЪНЦЕ

Всички хора, които спят сутрин и денем, са от културата на бухалите.
Кажи: "Всичко в природата говори, че моята работа ще се оправи". Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте го познавали. Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате малко повече от Божията Любов, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Всичко, каквото може да се вземе и което може да се ползва, е преди и при изгрева на Слънцето. През деня каквото се вземе, това са триците. Всички хора, които спят сутрин и денем, са от културата на бухалите. Ето защо те страдат. А тази нощна култура трябва да се замени с дневната култура. Щом се пукне зората, ще станеш, ще се изправиш и ще чакаш най-малко половин час. След това Господ ще се покаже на твоето лице, ще почерпиш от Него сила, енергия, здраве и през целия ден ще бъдеш бодър и силен да работиш. Ако ти спиш, когато Слънцето изгрява, какъвто и да си, нищо не може да те спаси.
към текста >>

А тази нощна култура трябва да се замени с дневната култура.
Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате малко повече от Божията Любов, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Всичко, каквото може да се вземе и което може да се ползва, е преди и при изгрева на Слънцето. През деня каквото се вземе, това са триците. Всички хора, които спят сутрин и денем, са от културата на бухалите. Ето защо те страдат. А тази нощна култура трябва да се замени с дневната култура. Щом се пукне зората, ще станеш, ще се изправиш и ще чакаш най-малко половин час. След това Господ ще се покаже на твоето лице, ще почерпиш от Него сила, енергия, здраве и през целия ден ще бъдеш бодър и силен да работиш. Ако ти спиш, когато Слънцето изгрява, какъвто и да си, нищо не може да те спаси. Вие сте дошли на земята да плащате полици. Ако не ставате рано, ако не дишате ранния чист и свеж въздух, вие няма за изплатите полиците си навреме, нито ще получите парите от своите длъжници.
към текста >>

66. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Тук имаше една сестра (сестра Маркова), тя беше дошла от запад някъде, с висока култура.
Или вода ще носиш, или болестта ще носиш. Казва: "Да не губя времето." Седнах да му обяснявам каква е ползата от носенето на вода. Казвам: ти си станал нервен, изгубил си своя магнетизъм. Водата е добър проводник на магнетизма, ще мине в организма ти и ти ще се освободиш, ще се образува едно поле на деятелност. Ще опиташ два- три месеца като носиш. Тук имаше една сестра (сестра Маркова), тя беше дошла от запад някъде, с висока култура. Не може да се движи. Казвам: Ще носиш и ти вода. - "Но как - казва - Учителю, аз, старата жена, как ще нося вода! " - Ще носиш вода, ако искаш да се подмладиш. Най-първо с една стомна, после с две стомни ще носиш.
към текста >>

67. ВОДА И ХРАНЕНЕ

Всичките тия напитки, които съвременната култура има, за в бъдаще ще имат много лоши последствия в раждането на бъдащите поколения.
Аз не съм против виното, обаче ферментите, които предизвикват ферментацията на гроздения сок, оставят във виното известни отрови. Тези отрови повреждат човека. Тия отрови се съдъжат не само в бъчвите, но и в мислите на човека. Човек се лъже от червеното вино, че е с цвета на живота, но той не знае, че червеният цвят на виното съдържа отрова. Защо сега човек иска да пийне ракийца, абсент, коняк, вермут? Всичките тия напитки, които съвременната култура има, за в бъдаще ще имат много лоши последствия в раждането на бъдащите поколения. Има хора, които се израждат. Сегашният свят страда от пиенето на много вино. За бъдащите поколения ще бъде лошо.
към текста >>

68. ХРАНЕНЕ И МЕСОЯДСТВО

Тя съставя съвсем друга култура.
Първото проявление на човека, който носи червения цвят, е бил човекът, който е добър. Хранил се той с плодове, той не е бил месоядец. В градината обработваха плодове. Човекът после, като излезе от рая, се научи да яде месо. Тази наука е извън рая. Тя съставя съвсем друга култура. С тази култура се създадоха хиляди страдания. Седемдесет и пет процента от съвременните страдания на хората се дължат на онова безразборно изтребване на млекопитающите, на животните, които образуват в неговия умствен свят цял катаклизъм, едно раздрусване. Че е разклатена така нервната система, се дължи на това, че бялата раса безразборно избива животните. Безразборно не само ги избива, но ги консервира. С години седят и се развалят.
към текста >>

С тази култура се създадоха хиляди страдания.
Хранил се той с плодове, той не е бил месоядец. В градината обработваха плодове. Човекът после, като излезе от рая, се научи да яде месо. Тази наука е извън рая. Тя съставя съвсем друга култура. С тази култура се създадоха хиляди страдания. Седемдесет и пет процента от съвременните страдания на хората се дължат на онова безразборно изтребване на млекопитающите, на животните, които образуват в неговия умствен свят цял катаклизъм, едно раздрусване. Че е разклатена така нервната система, се дължи на това, че бялата раса безразборно избива животните. Безразборно не само ги избива, но ги консервира. С години седят и се развалят. Милиони и милиарди риби се избиват, консервират и някой път се изхвърлят.
към текста >>

69. ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ

В бъдещата култура воденици няма да има.
Не, това е най-несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи. В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно. Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабохранителните, които човек използва. Хранителността на житото се намира в люспите му, точно това, което хората изхвърлят. Меленето на житото е човешко изобретение. В бъдещата култура воденици няма да има. Най-добре е житото да се яде сурово, но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари и в този вид, докато е топло още, да се яде. Всеки ден трябва да се вари прясно жито. Ти имаш право да свариш няколко килограма жито, но нямаш право да го мелиш, да го туряш в чували. То е престъпление. Ние, съвременните хора, като мелим житото, създаваме своето нещастие.
към текста >>

70. РАБОТА

Не, хората трябва да се върнат към първоначалната култура, на която девизът е бил: Малко, но хубаво.
Работа се върши винаги с любов; трудът служи на дълга, а мъчението става чрез насилие. Всичко това става от тази частна собственост. Не се насилвайте, защото с насилие и мъчение работа не се върши. Ако се трудите повече, отколкото са силите ви, това е от лукаваго. Днес всички хора са производители и се стремят към изобилие. Не, хората трябва да се върнат към първоначалната култура, на която девизът е бил: Малко, но хубаво. Малко говори, но хубаво място да хване. Малко направи, но хубаво, всеки да остане доволен. Като отиваш на работа, излез с лицето си навън. Обърнеш ли се с гърба си, работите ще останат назад. Когато отиваш на работа, не бързай.
към текста >>

И такава култура ще настане на земята.
Мъже, жени, деца - всички трябва да отидат на работа. За здравите се предвижда работа, а не милване. Светът се нуждае от здрави, работоспособни хора, а не от инвалиди. Ако на земята всички работят, щеше да падне за човека всеки ден 2-3 часа физически труд.Всеки ще има нужда да работи само по два часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на духа. Щеше да има свободно време за изкуство, наука и пр. И такава култура ще настане на земята. Съвременните народи работят много, с малки придобивки, а пък им трябват 2 часа, за да изкарат прехраната. Всичкото време на човека днес отива за физически труд и не му остава време за нищо друго. Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата учат децата освен на наука, и на съответстващи за тях занаяти. Там всеки работи, всеки сам изкарва прехраната си и счита за унижение да очаква подаяния. Там се уважава всеки младеж или мома, които работят.
към текста >>

71. ЖИЛИЩА

Това не е култура, затова не се възхищавайте на тези големи здания.
Ако вратите и прозорците на къщата ви са малки, Той ще мине и замине покрай вас без да ви посети. Колкото по-големи са прозорците в един дом и по-често се отварят, толкова по-здрави са хората. В Америка има къщи с по 20-30 етажа. Казвам: "Това, което имаме, това не са къщи, това са най-ужасните затвори, които досега светът е виждал, това са гробища. Има случаи, дето слънцето не е прониквало с години. Това не е култура, затова не се възхищавайте на тези големи здания. Аз бих предпочел да живея и в най-простата българска колиба извън града, отколкото да живея в едно 20-етажно здание, което да струва няколко милиона, па макар и да има най-големите удобства. За в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После, тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите може да ги прави кой и да е.
към текста >>

72. НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ

- Идеите на Новата култура, идеите на шестата раса.
Защо съм ви събрал тук в Школата? За да ви подготвя за проводници през бъдещите векове. Всички вие до един - и най-малкият - ще бъдете в следващите векове проводници. Ще ви се дадат знания, сили, дарби, магическа сила на Словото, мощно съдействие от Невидимия свят, всички благоприятни условия за творческа работа. За какво ще проповядвате? - Идеите на Новата култура, идеите на шестата раса. Затова проучвайте внимателно беседите и лекциите, за да се подготвите за тази важна работа, която ви предстои. Защо съм ви събрал тук в Школата? Вие не сте от Бялото Братство. Един член на Бялото Братство разполага с всички знания и сили, той владее ключовете на природните сили и работи за повдигане на човечеството и цялата природа. А вие сте ученици на Бялото Братство.
към текста >>

В новата култура трябва да се зачитат хората.
Когато ти каже брат ти, че си съгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът и той вече е започнал. Между всинца ви да се образува една вътрешна връзка на взаимно почитание и уважение. Всеки един от вас трябва да уважава другите, да уважава в другите това, което Бог им е дал. В живота зачитайте тялото на един човек, което Бог му е дал; зачитайте сърцето, което Бог му е дал; зачитайте неговия ум. В новата култура трябва да се зачитат хората. И не се месете много да изправяте хората. Това не е право. Ако е за изправяне, изправяйте най-първо себе си. Следователно, всеки трябва да се остави да действа тъй, както желае. Никой няма право да противодейства и да влияе нито на добрия, нито на лошия човек.
към текста >>

73. МЛАДОСТ И СТАРОСТ

Като влезеш в културата, турят ти една връзка, после втора, трета, четвърта, като ти турят стотина връзки, ти вече се ограничиш навсякъде и остаряваш.
От какво остаряват конете? От каруцата. Всички вие остарявате, понеже сте се впрегнали в каруци, в които никой не ви е турил. Знаете ли защо остарява човек? Младият човек е млад, понеже не е вързан с никакви конци. Като влезеш в културата, турят ти една връзка, после втора, трета, четвърта, като ти турят стотина връзки, ти вече се ограничиш навсякъде и остаряваш. Скъсайте всички нишки, оставете се така, както първоначално сте били, обърнете се към вашата душа. Някой път може да ви разправям, но старите хора остаряват, понеже те идат до една тъмна зона. Има една старост в живота, която произтича от неразбрания свят. Хората остаряват от една неразбраност в света. Човек остарява от леност, от мързел.
към текста >>

74. КРИТИКА

В новата култура абсолютно няма да правиш бележка, да показваш на хората техните погрешки!
След това ще заминете на оня свят и ще отидете да хленчите пред вратата на Бога. Тая врата е заключена за хора, които се занимават с чуждите грешки. Ще ви върнат назад да изправите грешките си и да се очистите. Ще кажете, че вие вярвате в Христа. Само с вяра тая работа не се урежда. В новата култура абсолютно няма да правиш бележка, да показваш на хората техните погрешки! Като живеете в Любовта, няма да виждате никакви погрешки. А това е необходимо, за да запазите своята идейна чистота. Щом престанете да съдите, всички хора ще се отнасят добре с вас. ще постигне като вижда всичко и ще мълчи. Ученикът има право да учи себе си и другите на послушание към Бога.
към текста >>

В новата култура абсолютно няма да правиш бележка, да показваш на хората техните погрешки!
След това ще заминете на оня свят и ще отидете да хленчите пред вратата на Бога. Тая врата е заключена за хора, които се занимават с чуждите грешки. Ще ви върнат назад да изправите грешките си и да се очистите. Ще кажете, че вие вярвате в Христа. Само с вяра тая работа не се урежда. В новата култура абсолютно няма да правиш бележка, да показваш на хората техните погрешки! Като живеете в Любовта, няма да виждате никакви погрешки. А това е необходимо, за да запазите своята идейна чистота. Щом престанете да съдите, всички хора ще се отнасят добре с вас.
към текста >>

75. БЛАГОДАРНОСТ

Хората на Новата култура се отличават с това, че те са доволни на най- малкото, което им се дава.
Най-важната и най-голямата жертва за ученика е, когато се намери в най-големите трудности, мъчнотии, лишения и пр., да благодари на Бога - там именно се изпитва характерът на човека. Та, при най-големите мъчнотии да кажеш: "Добре ми е, Господи, че се наскърбих". Но не механически, а дълбоко вътрешно. Най-великото нещо е при най-големите страдания и противоречия в живота си да кажеш: "Благодаря Ти, Господи, добре ми е." Хората на Новата култура се отличават с това, че те са доволни на най- малкото, което им се дава. Винаги благодарете, за всичко се радвайте! Благославяй, душе моя, Господа, благославяй и благодари за всичко добро, което ти е дал, и тогава всякога ще бъдеш радостен и весел.
към текста >>

76. ОТВЪДЕН СВЯТ

Докато хората достигнат до тази висока култура, много време ще мине.
В това пространство има невидими, прозрачни небесни тела на Слънчевата система. Заминалите хора отиват там. Какво нещо е раят? - Раят, тъй както аз го познавам, е една земя без нечистотии; една земя, пълна с ухания, с най-хубави растения и цветя, с най-хубавите изворчета, с най-хубавата музика, която съществува и с най- хубавите училища, с най-хубавите домове, с най-хубавите яденета. Раят се отличава по това, че няма клозети, защото материята е толкова чиста и организирана и организмите толкова съвършени, че всичко асимилират. Докато хората достигнат до тази висока култура, много време ще мине. Истинската култура съществува само при абсолютната чистота. Колко има да работи върху себе си, човек ще познае само когато отиде в невидимия свят между възвишени и напреднали същества. Само там той ще може да сравни какво представят неговата ученост и неговото знание, неговата музика и неговото изкуство. Достатъчно е да чуе един от тамошните певци и музиканти да пее, да свири, за да пожелае веднага да слезе на Земята отново да започе учението си. Човешката душа преди да дойде на Земята се прекарва през едно езеро, дето се окъпва, за да забрави всичко, което е преживяла горе.
към текста >>

Истинската култура съществува само при абсолютната чистота.
Заминалите хора отиват там. Какво нещо е раят? - Раят, тъй както аз го познавам, е една земя без нечистотии; една земя, пълна с ухания, с най-хубави растения и цветя, с най-хубавите изворчета, с най-хубавата музика, която съществува и с най- хубавите училища, с най-хубавите домове, с най-хубавите яденета. Раят се отличава по това, че няма клозети, защото материята е толкова чиста и организирана и организмите толкова съвършени, че всичко асимилират. Докато хората достигнат до тази висока култура, много време ще мине. Истинската култура съществува само при абсолютната чистота. Колко има да работи върху себе си, човек ще познае само когато отиде в невидимия свят между възвишени и напреднали същества. Само там той ще може да сравни какво представят неговата ученост и неговото знание, неговата музика и неговото изкуство. Достатъчно е да чуе един от тамошните певци и музиканти да пее, да свири, за да пожелае веднага да слезе на Земята отново да започе учението си. Човешката душа преди да дойде на Земята се прекарва през едно езеро, дето се окъпва, за да забрави всичко, което е преживяла горе. Ако помните това, което е там, тогава по-малко бихте издържали тук.
към текста >>

77. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Богознанието е основата на Новата култура, която иде.
А това още значи да погледне много отговорно своята съдба. Благословението Отгоре трябва да бъде оправдано. "Българин" в космически смисъл на думата, е "човекът на Духа". Оттук, съвсем не случайно, България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на Новото Учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача - да поднесат на човечеството най-високия идеал - Любовта към Бога. Богознанието е основата на Новата култура, която иде. Настъпило е времето човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме по Пътя на живота. Това е Божествената привилегия на българския народ, между който работя. Така ние Отгоре познаваме българина - това е представата за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба. Какво представя българинът? Още в Рая българинът е бил градинар - слуга на Ева.
към текста >>

България е една културна страна и аз се чудя защо при една голяма култура, българите живеят в невежество.
В Природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче, Природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. И аз се чудя защо при това голямо богатство тя страда. България е една културна страна и аз се чудя защо при една голяма култура, българите живеят в невежество. Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват, да покажат пътя на хората, да канализират тяхната мисъл, но ги изгониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя да се канализира човешката енергия. И всичко това ще се постигне с малко работа и усилие, не се изисква много работа, не се изискват големи усилия. Българинът е роб на труда, той е роб на своите чувства.
към текста >>

Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани.
Обаче, Природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. И аз се чудя защо при това голямо богатство тя страда. България е една културна страна и аз се чудя защо при една голяма култура, българите живеят в невежество. Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват, да покажат пътя на хората, да канализират тяхната мисъл, но ги изгониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя да се канализира човешката енергия. И всичко това ще се постигне с малко работа и усилие, не се изисква много работа, не се изискват големи усилия. Българинът е роб на труда, той е роб на своите чувства. Когато в него се фиксира една идея, той не може да се освободи от нея.
към текста >>

78. БЪЛГАРИЯ И БОГОМИЛИТЕ

Богомилите не са успели в България, поради гонението на реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура.
Ние сме извор, който е излязъл от Бога. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение. Богомилите имат сходни черти с нашето течение. Както богомилското движение, така и нашето, идат от един и същ велик център на Бялото Братство. Законът е такъв: "Дето е текло вода, пак ще тече." Богомилите не са успели в България, поради гонението на реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура. Българите направиха нещо за света чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципът на свободата. Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено Учение, от страна на тогавашните български власти - феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години. Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха.
към текста >>

Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад.
Може да се напише книга, в която да се прокара идеята как българите като изгониха богомилите, пострадаха и паднаха под турско робство. Да се напише съчинение "Недоброто отнасяне на българите към богомилите и последствията от това." Народите не трябва да спъват Новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико Учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с петвековно робство под турците, защото, когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, Което му се праща от Провидението и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Ако не бяха изпъдили богомилите от България, тогава другояче щеше да протече историята на българите. Сега има закъснение. Затова много бързо трябва да се работи, за да се набави закъснението.
към текста >>

79. МЯСТОТО НА БЪЛГАРИТЕ В ОБЩОЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура.
Българите заемат черния дроб. Дотогава, докато българите изпълняват службата на черен дроб на човечеството, работата ще върви много добре. Ние дадохме Божественото Учение на българския народ и така лекувахме черния дроб на човечеството. Ако България възприеме новия мироглед, новия морал, новата обхода, новата религия, новата наука за живота, то българинът ще се излекува, а заедно с него ще се излекува цялото човечество. Ако българинът мисли добре и правилно, ще мисли и разсъждава правилно цялото човечество. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура. Избрахме българския народ, понеже той представлява черния дроб на човечеството. А в черния дроб се намира единственият орган - жлъчката. Ако жлъчката заболее, черният дроб не функционира правилно, храносмилането се затруднява и отравянето на организма е неизбежно. Ако черният дроб оздравее, храносмилането е добро, то и вегетацията на организма е хармонична. Добър и здрав черен дроб - добри чувства.
към текста >>

80. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО

Новата култура ще излезе от славянството.
Щедростта е качество на славяните. Никой народ не е толкова щедър като тях. Една от великите черти на славянството е самопожертването. В славяните работи Духът на жертвата. Ето защо бъдещето е в славянството. Новата култура ще излезе от славянството. Досега не е имало такава компактна маса като славянството, готова за Новата култура. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, се изисква една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите. Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действа не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбив.
към текста >>

Досега не е имало такава компактна маса като славянството, готова за Новата култура.
Никой народ не е толкова щедър като тях. Една от великите черти на славянството е самопожертването. В славяните работи Духът на жертвата. Ето защо бъдещето е в славянството. Новата култура ще излезе от славянството. Досега не е имало такава компактна маса като славянството, готова за Новата култура. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, се изисква една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите. Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действа не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбив. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не признава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира.
към текста >>

Само чрез тези четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им.
Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си. Той трябва да има чисто, непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физически, духовни и умствени, към една велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им. Днес Бог благоволи към славянството. Иска да го тури на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага, велики условия се предвиждат за славянството, но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тия условия правилно. Нека покажем сега какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1. Никакво насилие.
към текста >>

Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса е култура на насилието.
Западните народи достигнаха кулминационната си точка на своето развитие. Те цъфнаха и вързаха плод. Славяните отсега нататък ще цъфтят и връзват. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го решат. Бъдещето е на славяните. Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса е култура на насилието. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Славянството е дървото, върху което ще бъдат присадени Англия, Германия, Америка и Франция. Те са четирите професори на славянството. А Шестата раса ще бъде плод на това присадено дърво, този плод ще съчетава всички положителни качества на народите на бялата раса. У западните народи умът е развит.
към текста >>

Те носят културата на братството.
Шестата раса ще бъде плод на това присадено дърво, този плод ще съчетава всички положителни качества на народите на бялата раса. У западните народи умът е развит. В славянската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата - Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят културата на братството. Западът организира света външно, а славянството ще внесе вътрешното съдържание, смисъла на живота. Погрешно е да се мисли, че славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи. Напротив, то ще бъде полето, където ще се проявят техните положителни качества. Мисията на славяните е да внесат Любов и Добро. Славяните днес са израснали духовно и те са най-подходящият материал за работа на Духа.
към текста >>

Те носят такава култура, каквато никой не подозира.
Единственият народ, който сега се намира в златния си век, това са българите. Златният век е започнал в България, когато Бялото Братство е започнало да работи в тази страна. Богомилите едно време от България се разпростираха на запад. И сега това движение от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде. Бъдещето на славяните е добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода. В името на тази свобода всички народи ще се обединят и то така, че големите народи ще покровителстват малките. Който препятства славянството да се прояви, няма да види добро. В бъдеще всички народи ще работят за славянството.
към текста >>

Всички народи ще черпят от тази култура.
Златният век е започнал в България, когато Бялото Братство е започнало да работи в тази страна. Богомилите едно време от България се разпростираха на запад. И сега това движение от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде. Бъдещето на славяните е добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода. В името на тази свобода всички народи ще се обединят и то така, че големите народи ще покровителстват малките. Който препятства славянството да се прояви, няма да види добро. В бъдеще всички народи ще работят за славянството. Така е писано в Божествената книга.
към текста >>

Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода.
Богомилите едно време от България се разпростираха на запад. И сега това движение от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде. Бъдещето на славяните е добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода. В името на тази свобода всички народи ще се обединят и то така, че големите народи ще покровителстват малките. Който препятства славянството да се прояви, няма да види добро. В бъдеще всички народи ще работят за славянството. Така е писано в Божествената книга. Славяните са богати хора.
към текста >>

" Това носи Новата култура за цялото човечество.
Който препятства славянството да се прояви, няма да види добро. В бъдеще всички народи ще работят за славянството. Така е писано в Божествената книга. Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: "Братя, елате при нас да живеем в мир и съгласие, в братство и равенство помежду си! " Това носи Новата култура за цялото човечество. Славянската раса ще бъде жизнен център на Новата култура. Това ще бъде на първо време. А след това ще дойде Шестата раса. У всички славянски народи ще се въплътят напреднали души. И това е вече почнало.
към текста >>

Славянската раса ще бъде жизнен център на Новата култура.
В бъдеще всички народи ще работят за славянството. Така е писано в Божествената книга. Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: "Братя, елате при нас да живеем в мир и съгласие, в братство и равенство помежду си! " Това носи Новата култура за цялото човечество. Славянската раса ще бъде жизнен център на Новата култура. Това ще бъде на първо време. А след това ще дойде Шестата раса. У всички славянски народи ще се въплътят напреднали души. И това е вече почнало. Тия изпитания, през които минават славянските народи, ще родят нещо хубаво.
към текста >>

Славянството е олтарът на Новата култура.
Те ще оправят всички народи! България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят. Славянин е този, който слага Великия закон на Любовта като основа на живота си и познава своя Баща. Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата Воля. Христос казва: "Аз и Отец едно сме." Днес славянството представлява Юдиното коляно, чрез което Христос проповядва. Славянството е олтарът на Новата култура. Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на Земята. До края на XX век слизат да работят чрез славянството 8 000 адепти. Всички пророци и мъдреци ще се въплътят в славянството до края на XX век. До началото на 2000 година ще дойда отново, защото сега се строи друга Земя. Ще дойда в Русия към Карпатите.
към текста >>

81. РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК

Бъдещото царство, бъдещата култура ще се създадат отвътре, а не отвън.
Светът представлява съвкупност от хора. Когато всеки човек поотделно стане добър, целият свят ще стане добър. И вие грешите като очаквате Царството Божие да дойде първо вън, в света, а после във вас. Законът е точно обратен. Царството Божие трябва да дойде първо в отделния човек и после в света. Бъдещото царство, бъдещата култура ще се създадат отвътре, а не отвън. Чрез Любовта на цялото човечество ще се реализират всички кос- мични планове, които имат за цел човешкото повдигане. Само тогава ще настане между народите желаният мир. Нито пророците, нито учителите, нито майките и бащите, нито управниците са в състояние да оправят света. Те са носители на Божествените идеи, които трябва да се реализират. Докато е носител на една Божествена идея, човек е на прав път.
към текста >>

Тя е велика със своята минала култура.
Ако българите искат да съществуват като народ, трябва да си дадат подтик към идейното, защото само в идейното има истински живот. Личността може да съществува само в идейното. Племето може да съществува само в идейното. С какво е велика днешна Гърция? Тя е велика със своите учени хора. Тя е велика със своята минала култура. Нейната велика култура е изразена в лицето на Орфея, Сократа, Питагора, Платона и др. Трябват училища, в които младежите да се възпитават върху тия велики закони - как да могат да станат добри бащи и майки, а също и строители на бъдещото общество. Адвокатът, съдията, които съдят, трябва да бъдат чисти, да не са направили нито едно престъпление. Всеки човек, който прави престъпления, не може да бъде нито майка, нито баща, нито учител, нито съдия, нито търговец. Лекарите трябва да бъдат най-добрите хора.
към текста >>

Нейната велика култура е изразена в лицето на Орфея, Сократа, Питагора, Платона и др.
Личността може да съществува само в идейното. Племето може да съществува само в идейното. С какво е велика днешна Гърция? Тя е велика със своите учени хора. Тя е велика със своята минала култура. Нейната велика култура е изразена в лицето на Орфея, Сократа, Питагора, Платона и др. Трябват училища, в които младежите да се възпитават върху тия велики закони - как да могат да станат добри бащи и майки, а също и строители на бъдещото общество. Адвокатът, съдията, които съдят, трябва да бъдат чисти, да не са направили нито едно престъпление. Всеки човек, който прави престъпления, не може да бъде нито майка, нито баща, нито учител, нито съдия, нито търговец. Лекарите трябва да бъдат най-добрите хора. Свещениците трябва да бъдат най-добрите хора.
към текста >>

82. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Идеята, че всеки трябва да живее за цялото - ето великата идея на новия живот, на Новата култура.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва, въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за цялото - ето великата идея на новия живот, на Новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към нови форми. Твори се един нов морал и този нов морал, чиято първа заповед е "живот за цялото", ще пресъздаде коренно света. Това е великата задача, която трябва да се разреши на Земята, това е път към вечния живот. Така старите ще се подмладят и младите ще станат силни.
към текста >>

83. ЛЮБОВ

Никаква друга култура не може да повдигне човечеството, освен взаимното доверие и сътрудничество между народите, а тяхната основа е Любовта.
За да се повдигне едно общество на по-високо стъпало, хората, които го съставят, трябва да имат братски отношения помежду си. Няма ли истински братски отношения между хората, никаква хармония не може да има между тях. Дето има братство, там може да се очаква истински, хармоничен живот. Дето Любовта царува, там дяволът не идва. Липсва ли Любовта, дяволът я замества. Никаква друга култура не може да повдигне човечеството, освен взаимното доверие и сътрудничество между народите, а тяхната основа е Любовта. Страданията са, които ще заставят индивидите и обществата да влязат в света на Любовта. Народите имат много закони, обаче, подобриха ли те обществения си живот с тях? Народите се обезвериха и станаха крайни материалисти, животът се механизира. Всички противоречия в живота се дължат на безлюбието. Днес в живота има противоречия навсякъде - в отделния човек, в семейството, в народите.
към текста >>

Тя ще донесе соковете на Новата култура.
Всички социални въпроси не могат да се уредят по друг начин, освен по закона на Божествената Любов. Та затова казваме, че Любовта има социално положение. Любовта е, която ще изправи света във всяко направление, понеже Бог е вътре в Любовта, Той се проявява. Любовта е най-мощното направление на Божествения Дух в света. Любовта изисква всичко да й слугува: и парите, и силата, и властта, и всичко. Тя ще донесе соковете на Новата култура. Тя е лост на всичко; макар и наглед най-малката, тя е най-великата сила. Любовта ще донесе материал, който да отговаря на формите на бъдещия строй. Когато дойде тази велика култура, индивидите, обществата и народите ще имат истинска свобода. Побеждавай злото чрез Любовта като велико начало на живота, като велико оръжие в ръката на добрия и разумен човек. Любовта внася ред и порядък в живота.
към текста >>

Когато дойде тази велика култура, индивидите, обществата и народите ще имат истинска свобода.
Любовта е най-мощното направление на Божествения Дух в света. Любовта изисква всичко да й слугува: и парите, и силата, и властта, и всичко. Тя ще донесе соковете на Новата култура. Тя е лост на всичко; макар и наглед най-малката, тя е най-великата сила. Любовта ще донесе материал, който да отговаря на формите на бъдещия строй. Когато дойде тази велика култура, индивидите, обществата и народите ще имат истинска свобода. Побеждавай злото чрез Любовта като велико начало на живота, като велико оръжие в ръката на добрия и разумен човек. Любовта внася ред и порядък в живота. Ако една държава няма ред и порядък, тя е лишена от основа. Ако няма ред и порядък като основа на живота, тя не може да се развива. В развитието на държавата е смисълът на нейното съществуване.
към текста >>

84. ЛЮБОВТА ИЗКЛЮЧВА НАСИЛИЕТО

Култура, в която не се образува връзка на Любовта между индивидите, не е още истинска култура.
Светът може да се оправи само чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината, поставени като основа на живота. Вън от тези три принципа не може да се съгради никакво общество, никаква държавна и международна организация. Те имат приложение в цялата Природа, те имат универсален характер. Всяка инициатива, особено от международен характер, която не започва с Любов, няма бъдеще. Любовта ще изправи международния, обществения и народния живот; с мъчение и насилие не могат да се оправят социалните отношения. Култура, в която не се образува връзка на Любовта между индивидите, не е още истинска култура. Досега, вместо с Любов, съвременните държави са поставяли закона, мъчението, насилието и парите. Съвременният обществен строй е задръстен; в тръбите му има камъни, пясък и др. За новия обществен строй трябва да се направи нова инсталация. Народите и обществата си служат със закона на насилието, както във физическо, така и в психическо отношение. Насилието унищожава хората, но не ги променя.
към текста >>

Истинската, разумна култура изключва всяко насилие.
Така постъпват всички насилници и тирани. По този начин се самоунищожават. Днес хората повдигат въпроса: "Трябва ли да се налага смъртно наказание? " - Според законите на живата Природа, смъртното наказание не се позволява. Докато хората се бият и наказват, те вървят в разрез със законите на живата Природа. Истинската, разумна култура изключва всяко насилие. Днес цялата Земя е пълна с насилие - и между животни, и между хора. Насилието е животинско качество - то трябва да се изостави. Лъжата е човешко качество - то трябва да се изостави. Злото е придобито от падналите ангели - и то трябва да се изостави. Всички насилия и беззакония, които сега се вършат, трябва да изчезнат, да се заменят с нов ред и порядък.
към текста >>

85. СОЦИАЛНА ПРАВДА

Аз не искам да изнасям техните постъпки, но казвам: това, с което европейците се хвалят, не е никаква култура.
Ако някой човек открадне 100 лева, веднага ще го затворят. Друг, ако открадне стотици хиляди, ще кажат, че това е комисионна. Като вземете цялата процедура на сегашното право.по отношение на Божието, то е пълно безправие. В живота има ред заблуждения, създадени от самите хора. Има ред постъпки на европейците, които не ги препоръчват. Аз не искам да изнасям техните постъпки, но казвам: това, с което европейците се хвалят, не е никаква култура. Може ли да се оправи светът с такава култура? Знаете ли, че един ден съзнанието у бедните, у сиромасите ще се пробуди? Божественото съзнание и у тях ще се пробуди и ще заговори. Време е вече да се живее разумно! Не се ли приеме разумният живот, катастрофите неизбежно ще дойдат.
към текста >>

Може ли да се оправи светът с такава култура?
Друг, ако открадне стотици хиляди, ще кажат, че това е комисионна. Като вземете цялата процедура на сегашното право.по отношение на Божието, то е пълно безправие. В живота има ред заблуждения, създадени от самите хора. Има ред постъпки на европейците, които не ги препоръчват. Аз не искам да изнасям техните постъпки, но казвам: това, с което европейците се хвалят, не е никаква култура. Може ли да се оправи светът с такава култура? Знаете ли, че един ден съзнанието у бедните, у сиромасите ще се пробуди? Божественото съзнание и у тях ще се пробуди и ще заговори. Време е вече да се живее разумно! Не се ли приеме разумният живот, катастрофите неизбежно ще дойдат. Разумното, Божественото ще се наложи в света.
към текста >>

86. ДОБРИТЕ ХОРА

Ние няма защо да създаваме една Нова култура.
За да се оправят нещата, светът се нуждае от гениални учители, гениални свещеници, гениални майки и бащи, които живеят за Бога, а не за себе си. На първо място те имат предвид благото на другите хора, а после своето. Ако днес се яви един гениален човек в света, веднага ще го турят в затвор, ще го обвинят, че е носител на злото, че иде да руши. Това, което добрите хора вършат в света, то е за благото на цялото човечество. Този е начинът, по който човечеството може да се избави от голямата катастрофа, която виси над главата му, както и над цялата Земя. Ние няма защо да създаваме една Нова култура. Тази култура е създадена вече. От вас зависи изправянето на света. Добрите хора ще спасят света. От всички краища на Земята добрите хора трябва да си подадат ръка, да се обединят в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и да внесат между хората Новата култура с всички нейни блага и придобивки. Велико е бъдещето на Земята!
към текста >>

Тази култура е създадена вече.
На първо място те имат предвид благото на другите хора, а после своето. Ако днес се яви един гениален човек в света, веднага ще го турят в затвор, ще го обвинят, че е носител на злото, че иде да руши. Това, което добрите хора вършат в света, то е за благото на цялото човечество. Този е начинът, по който човечеството може да се избави от голямата катастрофа, която виси над главата му, както и над цялата Земя. Ние няма защо да създаваме една Нова култура. Тази култура е създадена вече. От вас зависи изправянето на света. Добрите хора ще спасят света. От всички краища на Земята добрите хора трябва да си подадат ръка, да се обединят в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и да внесат между хората Новата култура с всички нейни блага и придобивки. Велико е бъдещето на Земята! И затова, старите да казват: "Ние ще се подмладим!
към текста >>

От всички краища на Земята добрите хора трябва да си подадат ръка, да се обединят в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и да внесат между хората Новата култура с всички нейни блага и придобивки.
Този е начинът, по който човечеството може да се избави от голямата катастрофа, която виси над главата му, както и над цялата Земя. Ние няма защо да създаваме една Нова култура. Тази култура е създадена вече. От вас зависи изправянето на света. Добрите хора ще спасят света. От всички краища на Земята добрите хора трябва да си подадат ръка, да се обединят в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и да внесат между хората Новата култура с всички нейни блага и придобивки. Велико е бъдещето на Земята! И затова, старите да казват: "Ние ще се подмладим! " Младите да казват: "Ние ще вършим Волята Божия! " Слабите във вярата да казват: "Нашата вяра ще се засили! " Онези, на които сърцата са празни, да казват: "Нашите сърца ще се напълнят с живот!
към текста >>

87. ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ

Кажи си: "Сега не ми трябват никакви къщи, ниви, това е за бъдещата култура."
частната собственост от окото си. Христос казва: Извадете от вашето око тази собственост, за да се оправи светът. Тогава малките спънки, малките сламчици ще изчезнат. Единствената собственост, която човек има, това е неговото тяло. Ако човек може да изменя всеки ден своите части на тялото, да управлява желанията и действията на своите органи, както и на мозъка си с всичките му центрове, той ще бъде отличен човек. Кажи си: "Сега не ми трябват никакви къщи, ниви, това е за бъдещата култура." Земята е само една работилница, на нея не може да имате собственост. Най-голямото заблуждение е собствеността. Земята е едно велико училище и като научиш на нея изкуството, за което си дошъл, ще си заминеш, като оставиш ножиците и всички инструменти; нищо няма да вземеш със себе си. Човек има право да обработва земята, но не да я обсебва. Това изисква Бог от нас.
към текста >>

И затова Христос казва: "Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си." Който е напуснал учението на частната собственост, той се приближава към Бога и към бъдещата култура, а който вярва в частната собственост, той се отдалечава от Бога.
Ако отидете на Небето и предложите на някой търговец пари, той ще се почувства крайно обиден и ще каже: "Тук парите не вървят." Той ще се чувства щастлив, че може да ви даде от стоката си без пари. Там се купува и продава без пари. Разликата между земния и духовния живот се заключава в следното: На Земята се купува и продава с пари, а на Небето - без пари. На Земята се живее повече с омраза, а на Небето - с Любов; на Земята си служат с лъжата, а на Небето - с Истината. Днес ние сме влезли в частната собственост, за да завладяваме света, а с това сме изгубили Висшето. И затова Христос казва: "Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си." Който е напуснал учението на частната собственост, той се приближава към Бога и към бъдещата култура, а който вярва в частната собственост, той се отдалечава от Бога. Пак повтарям: Пазете се от идеята за частната собственост, която задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен, е идея на частната собственост. Тая идея ще ви заведе в гроба. Тя задавя човека, както всяка хапка, която попада в кривото гърло. Гърлото, сърдцето трябва да се отворят и разширят, да диша човек свободно.
към текста >>

88. ЗАДАЧАТА НА ЖЕНАТА И МАЙКАТА

Желая всяка жена от Новата култура да се отличава по нещо; по вървежа си - да има нещо пластично в нея, да бъде подвижна, дето минава, всички да казват за нея: "Ето една благородна жена, сърце има тя." Ако я срещне мъж, който отива да пие или да върши престъпление, да каже: "Отказвам се от лошото си намерение, не искам да върша повече престъпления." Искам жената да бъде изповедник на мъжа, да го погледне строго и да каже: "Пътят, по който си тръгнал, не е прав.
Бога ще обичаш в него. За някои жени казвам: Откак жените влязоха в Новото Учение, те забравиха мъжете си. Аз искам жените на Новото учение да бъдат идеални. Искам всяка жена да бъде спретната, смела и решителна в проявата на своите добродетели. Искам жената да бъде умна, съобразителна, да схваща добре нещата и пред никаква мъчнотия да не се колебае. Желая всяка жена от Новата култура да се отличава по нещо; по вървежа си - да има нещо пластично в нея, да бъде подвижна, дето минава, всички да казват за нея: "Ето една благородна жена, сърце има тя." Ако я срещне мъж, който отива да пие или да върши престъпление, да каже: "Отказвам се от лошото си намерение, не искам да върша повече престъпления." Искам жената да бъде изповедник на мъжа, да го погледне строго и да каже: "Пътят, по който си тръгнал, не е прав. Не ми харесва този път. Ела с нас в пътя на Любовта! "
към текста >>

89. БОЖЕСТВЕНИТЕ И ПРИРОДНИ ЗАКОНИ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ

Под култура аз разбирам известно познаване на Бога.
БОЖЕСТВЕНИТЕ И ПРИРОДНИ ЗАКОНИ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Под култура аз разбирам известно познаване на Бога. Докато прилага Божиите закони в живота си, човек може да бъде свят. Престане ли да ги прилага, той губи светостта си. Това показва, че човек не се ражда свят. Светостта е резултат на усилието на човешкия дух. Докато мисли, чувства и постъпва според Божиите закони, човек може да постигне всичко, каквото желае.
към текста >>

Най- възвишените и благородни чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила, за да донесат великото благо, което е скрито в тях.
Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено дру- га насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. Най-първо, съвременните народи трябва да се определят какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията - с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. А законът в Природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение; тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, проявяването силата на човешката душа. Най- възвишените и благородни чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила, за да донесат великото благо, което е скрито в тях. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат в най-скоро време тая насока, те ще бъдат заставени за това от Природата чрез изтощаване на тяхната нервна система; ще станат всички неврастеници и така, дали го желаят, или не, ще бъдат принудени да напуснат старите понятия, разбирания и стремежи и да тръгнат по новия път. Всяко общество, което приема новата струя, ще се повдигне. Нему принадлежи бъдещето, то ще има всички благоприятни условия. Писанието казва: "Бог поругаем не бива.
към текста >>

Възприемането на първите повдига културата, а неприемането им води към упадък и израждане.
Тази религия ще бъде обща за цялото човечество. Казвате: "Царството Божие насила не се взима." - Някои хора насила ще бъдат турени в Царството Божие, а които не искат насила, ще ги утаят. Какво значи утаяването? - Потъване дълбоко някъде - да чакат там своето време, докато най-после сами се убедят, че трябва да вършат Волята Божия. Във всяка епоха има идеи изгряващи и залязващи. Възприемането на първите повдига културата, а неприемането им води към упадък и израждане. Народ, в който вярата, знанието и любовта отслабват, идва в упадък. Всеки народ, всяко общество, което не приеме новите схващания, новите веяния във всички отрасли на обществения живот, няма бъдеще. Всеки човек или народ, който се е опитал да измени един от Божиите закони, е изчезнал от лицето на Земята. Обаче, който се е подчинил на Неговите закони, той и до днес съществува. Като е дошъл на Земята, човек трябва да живее като истински човек, да прилага разумните закони на Природата и да се развива.
към текста >>

Когато един народ или една култура се отклони от законите на развитието, от законите на разумната Природа, отива към израждане.
Народ, в който вярата, знанието и любовта отслабват, идва в упадък. Всеки народ, всяко общество, което не приеме новите схващания, новите веяния във всички отрасли на обществения живот, няма бъдеще. Всеки човек или народ, който се е опитал да измени един от Божиите закони, е изчезнал от лицето на Земята. Обаче, който се е подчинил на Неговите закони, той и до днес съществува. Като е дошъл на Земята, човек трябва да живее като истински човек, да прилага разумните закони на Природата и да се развива. Когато един народ или една култура се отклони от законите на развитието, от законите на разумната Природа, отива към израждане. Един народ има право да съществува дотолкова, доколкото спазва естествените отношения към законите на разумната Природа. Първото отношение на народите, на обществата, на семействата, на индивидите е към разумната Природа, а после един към друг. Всички народи, всички държави са удове на Великия Божествен организъм. Следователно, ако не функционират в съгласие с този Велик Божествен организъм, те са осъдени на изчезване. Тази е причината, поради която много държави и народи за изчезнали от Земята.
към текста >>

И сегашната култура, ако не възприеме Божията Любов и не изпълни Неговата Воля, също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея.
Ако изпълнявате Неговата Воля, ще дойдат другите благословения. Ако изпълнявате Неговата Воля, ще имате възлюблена, ще имате майка, ще имате баща, ще имате брат и сестра, ще имате приятели - всичко ще имате! Ако не изпълнявате Волята на вашия Отец, всичко ще изгубите. Така само могат да се решат социалните въпроси в живота. Колко култури са се образували досега, но понеже не са изпълнили Волята Божия, всички са отишли по вятъра. И сегашната култура, ако не възприеме Божията Любов и не изпълни Неговата Воля, също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея. Някои системи искат да подобрят света по механичен начин. Това е една трета от Истината. Други системи искат да въведат равенство и подобрение по вътрешен начин. Това е духовният начин - друга трета, но това са двe трети от Истината. Божественият начин действа чрез Любовта.
към текста >>

90. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

А сегашният младенец Симеон е същият прероден дух на предишния цар Симеон, чрез когото започна златната епоха на бъл- гарската книжнина и култура.
Но тогавашният Борис I послуша Бог, Който му се яви, изпълни волята Му и сполучи за себе си и за българския народ. Той пожертва първородния си син и го ослепи, свали го от престола, хвърли го в тъмница и го пожертва така, както навремето Авраам жертва първородния си син пред лицето на Бога. Тогава той правилно реши задачата. На днешния Борис му пречи родовата карма, както на Бурбоните, така и на Кобургите. Днес Бог присъства тук чрез Великия Учител и той, Борис, не се вслушва в думите Господни и ще плати своето непослушание. А сегашният младенец Симеон е същият прероден дух на предишния цар Симеон, чрез когото започна златната епоха на бъл- гарската книжнина и култура. Но сега той има друга съдба. Той закъсня да се роди. Роди се много късно. Човек, когато закъснее с раждането си, пропуска благоприятните условия на живота. Така се получи с него - той закъсня.
към текста >>

91. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Според съзнанието, според културата, желанията.
Триста души да си поискат нещо! Та кой милионер от земните може дa обещае това? Но това е Учителят! Най-богатият от най-богатите! Тук между поисканите неща ще има къщи, служби, търговски сделки и много дребни, незначителни неща. Според съзнанието, според културата, желанията. Беседата завършва. Учителят се качва за малко в Своята стая, след което ще слезе пак, ще отговаря на въпроси, ще лекува и какво ли не. След това ще отиде на поляната, където с други групи и единично ще разговаря. Тук Го очакват обикновено музикантите. И ето какво ми разказа този ден сестра Мария: "Щом чух това, което каза Учителят - да си поиска всеки това, което му е нужно - аз си помислих от какво в момента имам нужда, най-голяма нужда.
към текста >>

92. ДУХОВЕНСТВОТО

Ще ги пръсна в пространството, там да чакат 500-600 години, докато дойде Новата култура.
Той е Единственият, Великият, Светият, Чистият, Който иска всички хора да живеят. Ние сме проява на Бога във всяко отношение и трябва да пазим Неговия закон и Неговото Име! Аз съм искрен и направо казвам мнението си за духовенството. В бъдеще няма да оставя свещеник в света. Аз ще ги изпъдя до един. Ще ги пръсна в пространството, там да чакат 500-600 години, докато дойде Новата култура. След това ще кажа: Пратете тези братя на Земята да видят как се работи с Любов. Новата култура изисква нови хора. Тогава те ще разберат как може да се живее. Ще прекарат в пространството, докато се справят с миналите си грехове. Ако бяха живели по закона на Любовта, нямаше да плачат и страдат.
към текста >>

Новата култура изисква нови хора.
Аз съм искрен и направо казвам мнението си за духовенството. В бъдеще няма да оставя свещеник в света. Аз ще ги изпъдя до един. Ще ги пръсна в пространството, там да чакат 500-600 години, докато дойде Новата култура. След това ще кажа: Пратете тези братя на Земята да видят как се работи с Любов. Новата култура изисква нови хора. Тогава те ще разберат как може да се живее. Ще прекарат в пространството, докато се справят с миналите си грехове. Ако бяха живели по закона на Любовта, нямаше да плачат и страдат. Днес ви кръщавам: Заповядайте, ето как може да се живее по братски. Тогава няма да има вече лъжа и измама.
към текста >>

93. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Това е моята задача - да науча българите да се кланят на Живия Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура!
Друго наказателно дело бе №284 от 1936 г. Многократно Учителят бе викан за разпит в Обществена безопасност. Стенографката Савка Керемидчиева ги отбелязваше по дати в нейните тефтерчета и бяха повече от десетина посещения в полицията. Учителят беше огорчен от българите, от духовенството и църквата, от журналистите и вестниците, от държавната власт. Веднъж се върна от едно такова следствие и каза: "Ще накарам всички българи да познаят Бога! Това е моята задача - да науча българите да се кланят на Живия Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура! Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци, носители на Новата култура! " Мария Тодорова През 1944 г. Учителят отбелязва, че няма помия и мръсотия в живота, които да не са изсипани върху Него чрез многобройните статии, писани от най-интелигентните българи.
към текста >>

Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци, носители на Новата култура!
Многократно Учителят бе викан за разпит в Обществена безопасност. Стенографката Савка Керемидчиева ги отбелязваше по дати в нейните тефтерчета и бяха повече от десетина посещения в полицията. Учителят беше огорчен от българите, от духовенството и църквата, от журналистите и вестниците, от държавната власт. Веднъж се върна от едно такова следствие и каза: "Ще накарам всички българи да познаят Бога! Това е моята задача - да науча българите да се кланят на Живия Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура! Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци, носители на Новата култура! " Мария Тодорова През 1944 г. Учителят отбелязва, че няма помия и мръсотия в живота, които да не са изсипани върху Него чрез многобройните статии, писани от най-интелигентните българи. Най-лошото е това, че на този език, на който се даде Словото Божие, се написаха и най-скверните работи срещу Него.
към текста >>

Този рапорт е публикуван в списание "Духовна култура", кн.11 и 12, 1922 г.
Изпращаха писма до войниците на фронта, че уж техните жени са били завербувани и подлъгани от Петър Дънов, който ги събирал на едно специално място и правел нещо с тях. От своя страна войниците препращаха протестни писма с военната поща до градоначалника на София - Свинаров. Той започва разследване като се извикват последователно свидетели, които дават показания. Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов. Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. Този рапорт е публикуван в списание "Духовна култура", кн.11 и 12, 1922 г. в статията на Д. Ласков "Петър Дънов и неговото учение". Благодарение на това, този исторически материал е запазен и ще го цитираме дословно. РАПОРТ на столичния градоначалник до Министъра на Вътрешните работи и Народното здраве №7050 от 25 юни, 1917 г.
към текста >>

94. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

"Духовна култура", кн.
Костов пише пиеса срещу Учителя Дънов под наслов: "Пред изгрев слънце". Тя се играе в Свободния театър през 1921 г. Главната роля играе Сава Огнянов - в ролята на Учителя Дънов, дегизиран по Негова снимка. Със злорадство Д. Ласков пише в сп. "Духовна култура", кн. 11-12 от 1922 г. настр. 83-84: "При такова морално учение, какъв може да бъде личният живот на Дънов и неговите последователи, нека всеки читател си отговори сам. Аз се отказвам да навлизам в тая интимна страна на живота на "Учителя" и на неговите най-върли последователи и последователки, защото смятам това за излишно след появяването на комедията "Пред изгрев слънце" от Ст. Л. Костов, която се играе в Свободния театър в София. В тая пиеса авторът на "Мъжемразката", по думите на един от неговите критици, е успял "твърде сполучливо да осмее, макар и в дебели контури, както учението на Дънов и сие, тъй и неговата тартюфщина." (Васил Стефанов, в.
към текста >>

95. ПОСЛЕДЕН ЗОВ

Съвременната култура или ще приеме новата култура по Божественото, или народите ще се обезличат и после ще започне една нова култура, както в миналото е ставало.
Пътя, в който съвременните християнски народи вървят, нищо добро не ги очаква. Единственият път е, ако приемат Божественото. Тогава този порядък ще се измени и ще дойде Божественият порядък. Те поставят въпроса, като че зависи от тях. Не зависи от тях. Съвременната култура или ще приеме новата култура по Божественото, или народите ще се обезличат и после ще започне една нова култура, както в миналото е ставало. Предсказано е, че в чашите времена Бог ще постави едно Царство, което ще бъде над другите царства. Ние чакаме светът да се оправи. Но кой ще го оправи? - Бог. Но как?
към текста >>

И тази свобода се търси не от единици, от малцина, а от цялото човечество; от всеки дом, от всеки индивид, от всяка култура и религия.
Но как? - Чрез нас. Божествената мисъл, която ще мине през нашите умове; Божест- вената Любов, която ще мине през нашите сърца и Божествената постъпка, която ще мине през нашите души - те ще оправят света. Велик закон се налага сега на цялото човечество - велико съзнание се пробужда в света - нещо, което никога не е ставало. То е кипежът на всички човешки души, които искат свобода. И тази свобода се търси не от единици, от малцина, а от цялото човечество; от всеки дом, от всеки индивид, от всяка култура и религия. Туй е Божествен кипеж, който повдига цялото човечество. И религиозните хора не само не трябва да спъват неговото течение, но ще трябва да му дадат път, защото инак ще ги прегази. Туй течение носи такива блага, каквито светът досега не е виждал; но и такива страдания за ония, които ще му се противопоставят, каквито те не са виждали. Земята ще се разтърси така, щото хората ще познаят, че в света има нещо друго, което те досега не са усещали. И Природата има край на търпение.
към текста >>

Днешната култура е сложена на изпитание.
Мислете както искате, но няма да минат 10 години, сами ще разберете има ли правда в света, има ли Божествени закони. В близко бъдеще няма да остане човек в света, на когото главата да не узрее. Това чета аз в Божествената книга. Така ми е казано. Няма да остане глава в света, която да не разбере, че законът на Бога е всякога един и същ и неизменен. Днешната култура е сложена на изпитание. Култура, която е построена на пясък, не може да бъде устойчива. Хората и народите не живеят според изискванията на един здрав живот, не знаят здравословния режим на храненето и хигиенните изисквания за строене на жилища. Какво би могло да се очаква от такъв свят? Но всичко ще се преобрази. Време е цялото човечество да промени своя начин на живот.
към текста >>

Култура, която е построена на пясък, не може да бъде устойчива.
В близко бъдеще няма да остане човек в света, на когото главата да не узрее. Това чета аз в Божествената книга. Така ми е казано. Няма да остане глава в света, която да не разбере, че законът на Бога е всякога един и същ и неизменен. Днешната култура е сложена на изпитание. Култура, която е построена на пясък, не може да бъде устойчива. Хората и народите не живеят според изискванията на един здрав живот, не знаят здравословния режим на храненето и хигиенните изисквания за строене на жилища. Какво би могло да се очаква от такъв свят? Но всичко ще се преобрази. Време е цялото човечество да промени своя начин на живот. Хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете докъде са стигнали!
към текста >>

Ние сме пред прага на една Нова култура на Любовта, която да побратими народите помежду си и хората.
Хората и народите не живеят според изискванията на един здрав живот, не знаят здравословния режим на храненето и хигиенните изисквания за строене на жилища. Какво би могло да се очаква от такъв свят? Но всичко ще се преобрази. Време е цялото човечество да промени своя начин на живот. Хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете докъде са стигнали! Ние сме пред прага на една Нова култура на Любовта, която да побратими народите помежду си и хората. Границите ще отпаднат и народите ще заживеят като братя. Сега говоря за онова, което ще стане. В Природата има само развитие, а време и пространство - това са човешки величини. Новото ще дойде, когато старото ще бъде надживяно. Първо ще дойде една метла да измете всичко старо.
към текста >>

Богатите ще изпразнят кесиите си, ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората и тогава ще дойде новата култура на Любовта и Братството между всички народи на Земята.
Границите ще отпаднат и народите ще заживеят като братя. Сега говоря за онова, което ще стане. В Природата има само развитие, а време и пространство - това са човешки величини. Новото ще дойде, когато старото ще бъде надживяно. Първо ще дойде една метла да измете всичко старо. Богатите ще изпразнят кесиите си, ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората и тогава ще дойде новата култура на Любовта и Братството между всички народи на Земята. Любовта не признава никакви закони. Аз ви говоря за Любовта като сила. Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи. Вънка от нашата Вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целия свят и всички онези, които й се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си.
към текста >>

96. ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ И КАТАКЛИЗМИ

Ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпление.
Цяла Франция ще потъне, част от Русия и Турция и част от Германия." Влад Пашов Записки от беседите на Учителя Това, което се предсказва, се предсказва, за да станат някои изменения; а това, което не се предсказва, ще стане така, както е определено. Предсказва се, за да се въздейства на хората. Ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпление. Тази култура ще загине по причина на тия престъпления. Днес светът се съди и мъртвите ще възкръснат, ще се явят на съд пред Господа. Съдбата се налага по различни начини: чрез земетресения, чрез войни, чрез болести, чрез страдания. Бог казва на Израиля: "Търсете Ме, докато съм близо! " Това значи: Търсете Бога, докато още не е закоравяло сърдцето ви, докато съзнанието ви не се е помрачило.
към текста >>

Тази култура ще загине по причина на тия престъпления.
Влад Пашов Записки от беседите на Учителя Това, което се предсказва, се предсказва, за да станат някои изменения; а това, което не се предсказва, ще стане така, както е определено. Предсказва се, за да се въздейства на хората. Ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпление. Тази култура ще загине по причина на тия престъпления. Днес светът се съди и мъртвите ще възкръснат, ще се явят на съд пред Господа. Съдбата се налага по различни начини: чрез земетресения, чрез войни, чрез болести, чрез страдания. Бог казва на Израиля: "Търсете Ме, докато съм близо! " Това значи: Търсете Бога, докато още не е закоравяло сърдцето ви, докато съзнанието ви не се е помрачило. Стане ли това, ще дойдат катаклизми и катастрофи в света.
към текста >>

След вас ще дойде Новата велика наука и култура, които ще превърнат всичко старо в стройно, хармонично цяло.
Пред вас стоят велики проблеми за разрешаване. Земята ще се преустрои. Нови елементи, нови слънца, нови планети ще се явят. Всички градове и села, всички черкви и училища ще бъдат пометени. Навсякъде ще виждате само остатъци от миналото. След вас ще дойде Новата велика наука и култура, които ще превърнат всичко старо в стройно, хармонично цяло. Каквито времена и да дойдат, не се страхувайте! Ще станете по-разумни, ще се сближите повече. Общите страдания и изпитания сближават хората. Казано е в Писанието: "Косъм няма да падне от онези, които любят Господа! " Казано е още, че заради избраните ще се съкратят дните на изпитания и скърбите.
към текста >>

Трябва да се върнем в онази култура, да питате атлантската раса какъв е Бог.
Само тези разумни отношения на Любов могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Тя ще дойде. Разумният свят има една максима. Няма да си поплюят. Вие още не познавате Бога, познавате Го само като Любов. Трябва да се върнем в онази култура, да питате атлантската раса какъв е Бог. Те Го опитаха. Те са затворени на дъното на Атлантическия океан и още не са освободени тези души. Оня строй, който сега имаме, е съграден в миналото, бил е погребан в миналото, но за един бъдещ строй Природата счита сегашното положение като незадоволително. И Природата почти е затворила своите витрини и сега прави рекапитулация, приключва сметките си. При новата фирма, в бъдеще не може да има даване и вземане.
към текста >>

Съвременната култура се нарича славянска, но няма нищо славянско в нея.
Те Го опитаха. Те са затворени на дъното на Атлантическия океан и още не са освободени тези души. Оня строй, който сега имаме, е съграден в миналото, бил е погребан в миналото, но за един бъдещ строй Природата счита сегашното положение като незадоволително. И Природата почти е затворила своите витрини и сега прави рекапитулация, приключва сметките си. При новата фирма, в бъдеще не може да има даване и вземане. Съвременната култура се нарича славянска, но няма нищо славянско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа. Защото ако не го направят, те сами ще се разрушат. Ще дойде ден, когато всичко, което хората имат, ще им се вземе. Когато имат правилно разбиране на законите, които управляват живота и Природата, няма да страдат от това, че са изгубили всичко, но ще знаят, че на мястото на загубеното, ще им се даде нещо ново.
към текста >>

97. ИЗПИТАНИЯ ЧРЕЗ ОГЪН

Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура с нови образи.
Не говоря за материалното, трябва да стане пречистване на ума и сърцето. Сега светът има да мине през една криза, през огън и Земята ще се обнови. Този огън ще бъде, който носи Новия живот. Ония хора, които са готови за Новия живот, ще живеят. Онези, които не са готови, ще изгубят условията на живот. Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура с нови образи. Като дойдат тия нови образи, няма да остане и помен от страданията ча Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: "Камък върху камък няма да остане! " Това е вярно не само в буквален смисъл, но и в преносен. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници - всичко, което историята е записала от памтивека досега, ще бъде помете- но, ще бъде издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците. И тъй, всички хора по лицето на Земята трябва да бъдат готови да не ги изненада някоя вечер Божията тояга, т.е.
към текста >>

Старата култура ще изчезне, помен няма да остане от нея.
Тази е една от великите задачи, която трябва да се реализира. Земята трябва да се пречисти. Пречистването й ще стане с огън. Идва огънят в света! Ако хората не приемат Учението на Любовта, огънят ще дойде и ще помете всичко онова, което от хиляди години се е съграждало. Старата култура ще изчезне, помен няма да остане от нея. Греховете, престъпленията на хората ще изгорят. Които издържат на този огън, те ще светнат, както свети златото, което е минало през огъня на златаря. Които минат през тоз огън и издържат, те ще сложат начало на Новата култура. В сегашния век ние вече настъпваме в една огнена вълна. Разбирате ли, ние влизаме, наближаваме вече, на първите редове сме.
към текста >>

Които минат през тоз огън и издържат, те ще сложат начало на Новата култура.
Идва огънят в света! Ако хората не приемат Учението на Любовта, огънят ще дойде и ще помете всичко онова, което от хиляди години се е съграждало. Старата култура ще изчезне, помен няма да остане от нея. Греховете, престъпленията на хората ще изгорят. Които издържат на този огън, те ще светнат, както свети златото, което е минало през огъня на златаря. Които минат през тоз огън и издържат, те ще сложат начало на Новата култура. В сегашния век ние вече настъпваме в една огнена вълна. Разбирате ли, ние влизаме, наближаваме вече, на първите редове сме. И скоро вече всинца ние ще навлезем в една силна магнетична вълна. Това са няколко милиона - 10, 15, 20 милиона волтажи е тази вълна. Ето къде е опасността: от тази вълна става събиране на енергията, затова отсега вече някои усещате нещо като сърцебиене, нещо ви бутне в нервната система.
към текста >>

Всичко туй ще го разтопи, ще го разруши и всичко от човешката култура ще бъде разтопено, нищо няма да остане за спомен, ни косъм няма да остане.
Тя е като някой грънчар, който казва: "От тия грънци нищо не става, пометете ги." Отнеме духа си - измират хората. След туй отново праща духа си, създава нова раса. Бог е постъпвал така много пъти - измете цяла раса и после отново я създаде. Бог е огън пояждащ. Няма да остане нищо в света, което Бог да не пояде. Всичко туй ще го разтопи, ще го разруши и всичко от човешката култура ще бъде разтопено, нищо няма да остане за спомен, ни косъм няма да остане. Вие мислите, че като свърши войната, ще дойде Царството Божие на Земята. Никакво Царство Божие! Иде огън на Земята! Идват страдания! Големи страдания идват на Земята.
към текста >>

Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия.
Второто пришествие не се отменява, а се съкратява. Второто пришествие ще е запалване на въздуха, а сега е приготовление за пришествието. Когато дойде Второто пришествие, всички стари грехове и престъпления на хората ще се заличат. Всичко старо ще мине през огън и ще изгори. Тогава ще дойде новият Адам, родоначалник на новото човечество. Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия. За да се приготви за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня. Като те проверят и изпитат, ще кажат: "Тоя човек е чист, може да влезе в Новата култура! " Казвам: Божественият огън няма да продължава само един ден. Дълго време ще продължава това горение!
към текста >>

За да се приготви за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня.
Второто пришествие ще е запалване на въздуха, а сега е приготовление за пришествието. Когато дойде Второто пришествие, всички стари грехове и престъпления на хората ще се заличат. Всичко старо ще мине през огън и ще изгори. Тогава ще дойде новият Адам, родоначалник на новото човечество. Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия. За да се приготви за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня. Като те проверят и изпитат, ще кажат: "Тоя човек е чист, може да влезе в Новата култура! " Казвам: Божественият огън няма да продължава само един ден. Дълго време ще продължава това горение! В Америка някъде се запалила една река, в която имало някакъв запалителен газ и години вече как не могат да я изгасят.
към текста >>

Като те проверят и изпитат, ще кажат: "Тоя човек е чист, може да влезе в Новата култура!
Когато дойде Второто пришествие, всички стари грехове и престъпления на хората ще се заличат. Всичко старо ще мине през огън и ще изгори. Тогава ще дойде новият Адам, родоначалник на новото човечество. Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия. За да се приготви за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня. Като те проверят и изпитат, ще кажат: "Тоя човек е чист, може да влезе в Новата култура! " Казвам: Божественият огън няма да продължава само един ден. Дълго време ще продължава това горение! В Америка някъде се запалила една река, в която имало някакъв запалителен газ и години вече как не могат да я изгасят. Питам: Ако американците и досега още не могат да изгасят този газ, какво остава за Божествения огън?
към текста >>

След този огън Земята ще се отопли добре и върху нея ще се създаде отлична култура.
В Америка някъде се запалила една река, в която имало някакъв запалителен газ и години вече как не могат да я изгасят. Питам: Ако американците и досега още не могат да изгасят този газ, какво остава за Божествения огън? Нека учените изчислят колко време ще гори Земята след идването на Божествения огън. За да се изчисти, Земята ще гори най-малко сто години и пак няма да изгори. Този огън ще започне от повърхността и постепенно ще минава все по-надолу. След този огън Земята ще се отопли добре и върху нея ще се създаде отлична култура. Отде ще дойде тази топлина? От вътрешността на Земята, от центъра. Новият огън ще завари стария, който и досега още гори; той е останал от атлантската раса. На Земята има още и лемурийски огън, както и огън от полярната епоха. Новият, последният огън ще се яви като вълна.
към текста >>

98. НАВОДНЕНИЯ

Новата култура не може да расте и да се развива на тази нечиста земя.
НАВОДНЕНИЯ От хиляди години хората се бесят, колят, но какви са резултатите? Цялата земя е покрита с гробища. Няма място, което да не е потопено в човешка или животинска кръв. Земята е толкова нечиста и опетнена, че като последствие някои континенти на Земята ще бъдат потопени. Новата култура не може да расте и да се развива на тази нечиста земя. Ако светът не се оправи, няма да мине дълго време и той, заедно със своето богатство, ще се разруши и ще се намери на дъното на морето. Затова именно Бялото Братство работи усилено, приготвя хора за Новата култура, за Новия живот. Казвам ви да вземете мерки, защото Земята ще претърпи голяма промяна. Ако не вярвате, ще дойде ден, когато ще проверите думите ми. Слънцето ще започне по-силно да грее и ще стопи ледовете.
към текста >>

Затова именно Бялото Братство работи усилено, приготвя хора за Новата култура, за Новия живот.
Цялата земя е покрита с гробища. Няма място, което да не е потопено в човешка или животинска кръв. Земята е толкова нечиста и опетнена, че като последствие някои континенти на Земята ще бъдат потопени. Новата култура не може да расте и да се развива на тази нечиста земя. Ако светът не се оправи, няма да мине дълго време и той, заедно със своето богатство, ще се разруши и ще се намери на дъното на морето. Затова именно Бялото Братство работи усилено, приготвя хора за Новата култура, за Новия живот. Казвам ви да вземете мерки, защото Земята ще претърпи голяма промяна. Ако не вярвате, ще дойде ден, когато ще проверите думите ми. Слънцето ще започне по-силно да грее и ще стопи ледовете. Къщите ви ще се разпукат, ледовете ще се стопят и вие ще започнете да потъвате. Казвате: "Каква съдба ни сполетя!
към текста >>

99. ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ

В утробата на тази Земя ще израсне друга една култура.
Ще има една революция в Природата, но не такава, каквато вие познавате. Тази революция, която става, е нищо пред тази, която Природата приготовлява. Ще стане една такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. Ще бъдат разпокъсани и железници, и телеграфи. От този свят няма да остане нищо върху Земята. В утробата на тази Земя ще израсне друга една култура. Кога ще стане това? - Ако не приемете Любовта. Няма да давам подробности по това, но четете Евангелието, там е писано, че Слънцето ще изгасне, че небесните светила ще потъмнеят. Казват: "Това са заплашвания." Когато стане, ще видим дали това са заплашвания, или не! Сега нас не ни е страх дали Земята ще се отвори, дали ще има землетресения.
към текста >>

След това ще чуете един глас, ще дойде Новата култура.
Като дойде сега Христос на Земята, цялата земя ще проиграе. Тогава хората ще скачат по 10 метра нависоко - така ще се радват. Всичко ще се разиграе толкова много, че и къщи, и параходи, и тренове, и хора - всички ще се разиграят, ще скачат нависоко. Това ще бъде най-хубавото хоро, което хората са играли. После ще има такава илюминация, каквато никога досега не сте виждали. След това ще чуете един глас, ще дойде Новата култура. Как ще се познае свършването на света? - Бог ще слезе на Земята и ще Го посрещнат тържествено, със салюти. Свършването на света ще бъде велико събитие. Реките ще придойдат и ще излязат от коритата си. Земята ще се разтърси и ще се зарадва на Господа.
към текста >>

100. СОЦИАЛНИ БЕДСТВИЯ

Казва Писанието: Всичко ще мине през огън и от тази култура и архитектура всичко ще бъде пометено, всичко ще се измени, ще остане в човека само онова от културата, което ние сме задържали в себе си.
Защото ако не го направят, те сами ще се разрушат. Ако не се примирят народите, ще дойдат глад, студ, големи землетресения, мор и ще се примирят. Ако не се примирят, ще дойдат страшни работи, които ще ги заставят да се примирят. Но заради избраните, страданията ще се прекратят. Тези избрани крепят живота. Казва Писанието: Всичко ще мине през огън и от тази култура и архитектура всичко ще бъде пометено, всичко ще се измени, ще остане в човека само онова от културата, което ние сме задържали в себе си. То ще остане. Всичко друго външно ще изчезне. И онова, което сме задържали, ще роди Новата култура, която ще бъде хиляди пъти по-висока от сегашната. Това е най-близкото, което хлопа сега пред вратата. Пред нас е една култура, която седи хиляди пъти по-високо от досегашната.
към текста >>

И онова, което сме задържали, ще роди Новата култура, която ще бъде хиляди пъти по-висока от сегашната.
Но заради избраните, страданията ще се прекратят. Тези избрани крепят живота. Казва Писанието: Всичко ще мине през огън и от тази култура и архитектура всичко ще бъде пометено, всичко ще се измени, ще остане в човека само онова от културата, което ние сме задържали в себе си. То ще остане. Всичко друго външно ще изчезне. И онова, което сме задържали, ще роди Новата култура, която ще бъде хиляди пъти по-висока от сегашната. Това е най-близкото, което хлопа сега пред вратата. Пред нас е една култура, която седи хиляди пъти по-високо от досегашната. Тази култура от дълъг път идва. Днес Бог чертае картата на Европа, на Него се дава отчет за делата на човечеството. Той преглежда сметките на всички народи и въздава на всеки народ заслуженото.
към текста >>

Пред нас е една култура, която седи хиляди пъти по-високо от досегашната.
Казва Писанието: Всичко ще мине през огън и от тази култура и архитектура всичко ще бъде пометено, всичко ще се измени, ще остане в човека само онова от културата, което ние сме задържали в себе си. То ще остане. Всичко друго външно ще изчезне. И онова, което сме задържали, ще роди Новата култура, която ще бъде хиляди пъти по-висока от сегашната. Това е най-близкото, което хлопа сега пред вратата. Пред нас е една култура, която седи хиляди пъти по-високо от досегашната. Тази култура от дълъг път идва. Днес Бог чертае картата на Европа, на Него се дава отчет за делата на човечеството. Той преглежда сметките на всички народи и въздава на всеки народ заслуженото. Ще станат големи промени в света. Сегашната цивилизация е цивилизация на лъжа, на лицемерие и жестокост.
към текста >>

Тази култура от дълъг път идва.
То ще остане. Всичко друго външно ще изчезне. И онова, което сме задържали, ще роди Новата култура, която ще бъде хиляди пъти по-висока от сегашната. Това е най-близкото, което хлопа сега пред вратата. Пред нас е една култура, която седи хиляди пъти по-високо от досегашната. Тази култура от дълъг път идва. Днес Бог чертае картата на Европа, на Него се дава отчет за делата на човечеството. Той преглежда сметките на всички народи и въздава на всеки народ заслуженото. Ще станат големи промени в света. Сегашната цивилизация е цивилизация на лъжа, на лицемерие и жестокост. От нея един ден няма да остане и помен.
към текста >>

От сегашната наука и култура няма да остане нито една прашинка.
Времето е назряло. Ако европейските народи не побързат да се поправят, ще дойдат нещастия катастрофални. Всички стари форми в света чрез тази катастрофа, която иде, ще рухнат. И иде нещо ново. Това е сега изораване. От сегашната наука и култура няма да остане нито една прашинка. Цяла Европа ще мине през такива сътресения, каквито през ума ви не са минавали. Съвременна Европа е поставила бент на реката, който един ден ще се отпуши и пробие. Затова, който е в града, да търси спасение в планината; който е на долния етаж, да се качи на горния. Говоря символично. Господ иде на Земята сега да научи хората, всички народи как да живеят, всеки да държи обещанието си.
към текста >>

НАГОРЕ

0.59917616844177