Търсене в текстове за 'Кристали'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 31 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел.
Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси.
към текста >>

И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда?
Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане. Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие. На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е. национален вариант на православния религиозен култ.
към текста >>

Киров отекват в българската история и постепенно изкристализират в култура.
Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс. В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие. В индивидуалната воля на П. Киров и съмишлениците му историята на Българската реформация придобива темпоралност и подхваща своето битие. Подобно на тезисите на Мартин Лутер писмата на П. Киров отекват в българската история и постепенно изкристализират в култура. Културата на Българската реформация може да бъде анализирана във всичко, което от началото на XX век до наши дни е разгърнало като социална енергия обществото, формирано около П. Дънов, но това не е предмет на настоящия предговор. По- същественото са отликите от западноевропейския първообраз: Българската реформация не излиза далеч от сферата на спиритуалното си начало, не предприема преобразувания нито на църковни, нито на държавни институции, като че ли предпочита езотерично битие, т.е. генерира култура без институции (поне досега). Тезисите на Лутер разтърсват църковната йерархия и разпалват политически конфликти, докато душевните трансформации на П.
към текста >>

2. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

– ледове, снегове и снежни кристали.
– всички растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразната флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? – ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, докато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на Земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява.
към текста >>

3. Формули 448 - 463 Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духа ми

Любовта е път за кристализиране на човешката душа.
Твоето слово е живот. Твоят Дух е любов. Ти си, Господи, нашата виделина и опора. В Теб е нашата сила. формула 460 Любовта е път за кристализиране на човешката душа. Мъдростта е път за пречупване на Божествената светлина. Истината е път за реализиране на Божествената светлина, която носи свобода. Истината е една. Бог е един, който се проявява. Той е любов, мъдрост, истина.
към текста >>

4. ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА

Дали това противопоставяне - освен реалните си последствия в обществената действителност - не е и сериозна крачка към кристализация на вечно търсения и неизменно променящ се критерий за Истината?!
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА Сред някои авторитетни научни и интелектуални кръгове на Запад съществува мнението, че оригиналният принос на България към европейската и световната култура е съсредоточен главно в два социално-духовни феномена: богомилството и учението на Учителя Петър Дънов. По странно стечение на обстоятелствата и двете посочени теоретико-практически системи са отречени по идеологически съображения от най-важната духовно-религиозна институция у нас - Българската православна църква (БПЦ), крепост на традиционното за страната източноправославно християнско вероизповедание. Дали това противопоставяне - освен реалните си последствия в обществената действителност - не е и сериозна крачка към кристализация на вечно търсения и неизменно променящ се критерий за Истината?! И същевременно може ли да бъде случаен фактът, че именно последователите на Петър Дънов смятат себе си за наследници и продължители на делото на богомилите и Христа?! Когато залогът е мярката за истинност в прилагането на Христовото Слово, отговорът на тези и на други подобни въпроси придобива универсално значение. В последните години у нас твърде много се говори и пише за т.нар. секти. Некомпетентни журналисти и тенденциозно настроени псевдоспециалисти побързаха да причислят към тях и Бялото Братство, създадено на българска земя от П. Дънов през 1900 г.
към текста >>

5. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

съзнанието на кристалите към съзнанието на клетките.
1. По химия: Отношение на химическите сили към физическите и органическите сили в природата. 2. По физика: Отношение на физическите сили към химическите и органическите сили в природата. 3. По астрономия: Отношенията на слънчевата енергия и лунната енергия към земната енергия и какво е отношението и влиянието на слънцето и луната върху земята. 4. По минералогия: Съзнанието на минералите. 5. По зоология: Начинът, по който става преминаването на неорганическото съзнание към органическото, т.е. съзнанието на кристалите към съзнанието на клетките. 6. По ботаника: Влиянието, което растенията са указвали в развитието на човешкия живот. 7. По теософия: Описание на първичното или ембрионалното състояние на физическото тяло, когато човек е почнал да инволюира. 8. По математика: Върху четвъртото измерение, отношението му към първото, второто и третото измерения. 9. По окултизма: Преди колко милиона години човек е дошъл на земята. Ония, които се занимават с окултизма, да прочетат всички догадки по въпроса и въз основа на тези догадки да го разрешат.
към текста >>

6. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение.
Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство.
към текста >>

7. ИЗПИТАНИЯ ЧРЕЗ ОГЪН

В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин.
Хиляди години има още, докато той стигне до този център. Един ден цялата Слънчева система ще мине през огън, за да се пречисти. От греховете на хората няма да остане нищо. Сега греховете зависят от особения състав на материята, в която хората живеят. Тая материя е неустойчива и в нея става особен род гниене. В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин. Тогава грехът ще бъде невъзможен, понеже няма да има такава материя, която да го създава. Веществото ще бъде устойчиво. Тогава ще видите какво значи красота! Тогава ще видите кристалните извори на безсмъртието, откъдето излиза живот! Там ще видите, че самата вода е създала материалния живот.
към текста >>

8. ЖИВОТЪТ В ПЛАНИНИТЕ

Един мистик, като съзерцава кристалите, растенията, животните, чувства в тях присъствието на Разумното.
Това съдейства за неговата физическа и духовна обнова. Природата е лаборатория, в която работят живи и разумни сили. Когато отидете всред нея с това съзнание, то ще внесе смисъл във вашето разбиране на Природата. Тогава ще станете способни да почувствате и преживеете освен красотата на външните ¢ форми, но и вътрешната Красота, защото най-високата Красота е там, гдето виждаме присъствието на Духа, на Разумното. В цялата Природа се проявява Разумното, Божественото начало. Един мистик, като съзерцава кристалите, растенията, животните, чувства в тях присъствието на Разумното. Тъй всички форми, които виждаме около нас в Природата, образуват буквите на една свещена книга. Планината е място за размишление, за повдигане на мисълта. Духовната атмосфера на планината е чиста. Там по-лесно става свързване с възвишените светове и със Светлите Разумни сили, които работят в тях. Казано е в Евангелието: “И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и че Мойсей разговаря с Бога на планината Синай.
към текста >>

9. ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

В кристалите се проявява волята на веществото да има форма и воля да я съхранява.
У ч и т е л я Красота и Мъдрост виждаме и в най-малките прояви на Природата. Удивление и възторг изпълват човека, когато се наведе над някое цветенце и изучава мъдрото устройство и служба на всичките му части. У него се събужда такова благоговение пред тази проява на Разумната Природа, каквато се събужда, когато гледа хармонията на великия звезден свят! Наченки от тази Разумност забелязваме още в минералното царство. В кристалите се проявява волята на веществото да има форма и воля да я съхранява. Значи тази воля се проявява в две направления. Обаче къде се проявява Разумността? У кристалите се забелязва тенденция, стремеж да се приближават към най-устойчивата, най-съвършената форма – сферата. Това се постига по няколко начина – или чрез умножаване на стените на простите форми, или чрез комбинации и срастване на няколко кристални форми, като се притъпяват ръбовете и върховете със стени. Тъй се получават по-закръглени форми, които са и по-устойчиви.
към текста >>

У кристалите се забелязва тенденция, стремеж да се приближават към най-устойчивата, най-съвършената форма – сферата.
У него се събужда такова благоговение пред тази проява на Разумната Природа, каквато се събужда, когато гледа хармонията на великия звезден свят! Наченки от тази Разумност забелязваме още в минералното царство. В кристалите се проявява волята на веществото да има форма и воля да я съхранява. Значи тази воля се проявява в две направления. Обаче къде се проявява Разумността? У кристалите се забелязва тенденция, стремеж да се приближават към най-устойчивата, най-съвършената форма – сферата. Това се постига по няколко начина – или чрез умножаване на стените на простите форми, или чрез комбинации и срастване на няколко кристални форми, като се притъпяват ръбовете и върховете със стени. Тъй се получават по-закръглени форми, които са и по-устойчиви. Кристалът проявява и други свойства. Минералното вещество е еднородно, но дойде ли в кристална форма, то проявява различни свойства във всички направления. То не пропуска еднакво светлината, топлината и електричеството по разните направления.
към текста >>

Значи, както организмът в разни направления е различен, такава тенденция се проявява и в кристалите.
Това се постига по няколко начина – или чрез умножаване на стените на простите форми, или чрез комбинации и срастване на няколко кристални форми, като се притъпяват ръбовете и върховете със стени. Тъй се получават по-закръглени форми, които са и по-устойчиви. Кристалът проявява и други свойства. Минералното вещество е еднородно, но дойде ли в кристална форма, то проявява различни свойства във всички направления. То не пропуска еднакво светлината, топлината и електричеството по разните направления. Значи, както организмът в разни направления е различен, такава тенденция се проявява и в кристалите. С други думи, тези форми имат вече известна индивидуалност и в това отношение се приближават до организмите. Нещо повече, кристалът има оси. Това е установено и за организмите. По отношение на етерните строителни сили у човека са установени три оси. И в това отношение има аналогия между кристалите и организмите.
към текста >>

И в това отношение има аналогия между кристалите и организмите.
Значи, както организмът в разни направления е различен, такава тенденция се проявява и в кристалите. С други думи, тези форми имат вече известна индивидуалност и в това отношение се приближават до организмите. Нещо повече, кристалът има оси. Това е установено и за организмите. По отношение на етерните строителни сили у човека са установени три оси. И в това отношение има аналогия между кристалите и организмите. Това е първата степен на Разумност. Ние отминаваме дребните цветенца и тревички, които срещаме на пътя си. Но в техния малък свят се крие величието на такава мъдрост, която малцина подозират. Да вземем за пример красивото цвете седефче (Ruta graveolens). Цветът му има четирилистно венче с осем-десет тичинки и в средата един пестик.
към текста >>

10. ДВА ЗАКОНА ЗА СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА КУЛТУРИТЕ

Когато едно общество се кристализира, когато се втвърди в известни форми на Живота и изгуби своята пластичност, става неспособно да възприеме новите идеи.
Невъзможно е да се спре вечният поток на Живота. Той е неудържим, стремителен и мощен. Всички народи, които са се противопоставяли на новото – на изгряващото, са изгубвали своите предимства, макар и по-рано да са били начело на културния ход на човечеството, и са се израждали. А пък тези народи, които са го приемали, са получавали тласък, постигали са разцвет и творчество. Противопоставянето на новите идеи, на новите форми на Живота води към упадък на културата. Когато едно общество се кристализира, когато се втвърди в известни форми на Живота и изгуби своята пластичност, става неспособно да възприеме новите идеи. На пластичната глина можем да придадем каквато форма искаме. Когато тя изгуби своята пластичност, не е пригодна да изрази нови форми. Нещо подобно става и в човешкия организъм. Когато той остарее и добие склероза или втвърдяване на тъканите, става неспособен да бъде проводник на струите на Живота. При Разумния живот това втвърдяване на тъканите се избягва – последните запазват своята пластичност и това удължава живота.
към текста >>

11. ТРУДОВИ ДНИ

Горе при петото и шестото езеро се намират кристалинни шисти, които се отделят на големи и тънки плочи.
Трябваше по десетина души да подхванат една греда на раменете си и внимателно да я изнасят по отвесните наклони. Така се набави дървеният материал. Когато зидът се издигна до един човешки ръст, почна се покривната конструкция и за тази работа се оказаха хора, които разбират от нея. Въпросът беше сега с какво да се покрие заслонът. Тук понякога духат силни ветрове и един лек покрив може да бъде отнесен. Горе при петото и шестото езеро се намират кристалинни шисти, които се отделят на големи и тънки плочи. Те бяха най-подходящ материал. За тяхното донасяне се отправихме всички заедно с Учителя. Всеки вземаше по една, две плочи, кой колкото можеше да носи. Някои даже направиха остроумни приспособления за пренасяне на големите плочи. Докато се приготвяше дървената конструкция, плочите бяха донесени и заслонът беше покрит с каменни плочи, по древния начин, какъвто се практикува от незапомнени времена в нашата малка страна.
към текста >>

12. ДОСЕГ С РЕАЛНОСТТА

Подът на палатката е постлан с плочи, а от двете страни на входа живописно са натрупани избрани камъни и кристали, които учениците са донесли от своите екскурзии из планината.
Тази година построихме палатка на Учителя високо на склона, на малка поляна над езерото. Оттук се разкрива гледка към долината и околните върхове. Ала непосредствено под терасата пътеката е стръмна и ние направихме стъпала от груби камъни. Избрахме плоски камъни и наредихме стъпалата. Седемдесет и две стъпала извеждат до малката тераса, където спретнато е опъната палатката на Учителя. Подът на палатката е постлан с плочи, а от двете страни на входа живописно са натрупани избрани камъни и кристали, които учениците са донесли от своите екскурзии из планината. На това място, обикновено, Учителят държеше неделните беседи. Колко пъти, устремени от низините, от големия град, ние сме извървявали големи разстояния, за да дойдем макар и за няколко часа само тук, да изкачим седемдесетте и две стъпала и с благоговейно чувство да седнем при нозете на нашия мъдър Учител. И както изжаднелият пътник привежда коляно и пие от чистия извор, така и ние приемаме в душите си Словото на нашия обичан Учител. То внасяше в нас сила и живот. Така укрепени и освежени, ние поемахме отново пътя към низините, където ни очакваше работа.
към текста >>

13. 18 август 1909 г., 9.00 часа, сутринта

Щом се докоснем до Библията, разбираме, че тя е една книга, излязла от опитността на вековете, и истините в нея са изкристализирали от тези опитности...
Ние трябва да имаме правилно отношение към нещата в света, т.е. да се запитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли на света. Може да се каже, че сме изпратени да се учим. Но какво отношение има това учение към бъдещето на света? Ако успеем да отговорим на този въпрос, ние ще придобием един вътрешен импулс... Щом се докоснем до Библията, разбираме, че тя е една книга, излязла от опитността на вековете, и истините в нея са изкристализирали от тези опитности... Моят възглед е, че Бог съществува във вид на два принципа. Всички души съществуват в Него и притежават известно съзнание и тези души са, които заставят Бога да твори света. Нека дойдем до първоначалното състояние на света, на материята. Няма съмнение, че при това първоначално състояние материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна среда нищо не може да се обособи. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти.
към текста >>

14. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Когато душата кристализира и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще станат лесно поносими.
Да възлюбиш Господа и ближния си, подразбира, при всички условия на живота си да не нарушиш равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля, т.е. да не нарушиш равновесието на своите мисли. Съществува известна аналогия между законите на физическия свят и тия на Божествения. Следователно, каквито методи се прилагат за превръщане на въглена в диамант, такива се прилагат за преминаване на душата от човешкия в Божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура огънят на любовта, и под голямо налягане налягането на мъдростта, за да се превърне в Божествена. Когато душата кристализира и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще станат лесно поносими. И тогава душата-диамант ще се постави на короната на някой цар, отдалеч да свети, да пречупва лъчите на Божественото слънце. Когато „душата-въглен" кристализира и се превърне в „душа-диамант", всеки я обича, всеки се спира пред нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичат и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е въглен, никой не се спира пред нея, никой не я поглежда. Христос не дойде в света да спаси хората, но да превърне душите-въглени в души-диаманти.
към текста >>

Когато „душата-въглен" кристализира и се превърне в „душа-диамант", всеки я обича, всеки се спира пред нея да я погледа, да й се порадва.
Съществува известна аналогия между законите на физическия свят и тия на Божествения. Следователно, каквито методи се прилагат за превръщане на въглена в диамант, такива се прилагат за преминаване на душата от човешкия в Божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура огънят на любовта, и под голямо налягане налягането на мъдростта, за да се превърне в Божествена. Когато душата кристализира и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще станат лесно поносими. И тогава душата-диамант ще се постави на короната на някой цар, отдалеч да свети, да пречупва лъчите на Божественото слънце. Когато „душата-въглен" кристализира и се превърне в „душа-диамант", всеки я обича, всеки се спира пред нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичат и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е въглен, никой не се спира пред нея, никой не я поглежда. Христос не дойде в света да спаси хората, но да превърне душите-въглени в души-диаманти. За да стане това, те трябва да минат през висока температура и голямо налягане, които условия хората наричат страдания, мъчнотии, изпитания. За този огън се говори и в Свещените книги.
към текста >>

Огънят и налягането ще пречистят човешката душа-въглен, ще я кристализират.
Докато душата е въглен, никой не се спира пред нея, никой не я поглежда. Христос не дойде в света да спаси хората, но да превърне душите-въглени в души-диаманти. За да стане това, те трябва да минат през висока температура и голямо налягане, които условия хората наричат страдания, мъчнотии, изпитания. За този огън се говори и в Свещените книги. Това е огънят на Божията Любов и налягането на Божията Мъдрост. Огънят и налягането ще пречистят човешката душа-въглен, ще я кристализират. Когато се превърне в Божествена душа, в душа-диамант, тя ще пречупва Божествената светлина и ще образува около себе си аура от светли, нежни цветове. Такава е душата на всеки съвършен. Към това съвършенство се стреми човешката душа. „И преобрази се пред тях: лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. Явиха им се Мойсей и Илия, които се разговаряха с Него.
към текста >>

Те разправяха на Христа за огъня, за голямото налягане, през което ще мине Неговата душа, докато кристализира.
„И преобрази се пред тях: лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. Явиха им се Мойсей и Илия, които се разговаряха с Него. Допря се до тях Христос и рече им: Станете, не бойте се! Никому не съобщавайте за това видение, докле Син Человечески не възкръсне от мъртвите." И до днес религиозните третират въпроса за какво са разговаряли Мойсей и Илия с Христа. Те разправяха на Христа за огъня, за голямото налягане, през което ще мине Неговата душа, докато кристализира. Те му обясняваха какви са резултатите на тази кристализация. Като знаете това, трябва ли да се обезсърчавате? Ако съзнавате, че живеете в свят, който се ръководи от Бога, трябва ли да се смущавате? Защо трябва да се страхувате, като знаете, че всички добри, праведни, възвишени и съвършени същества, които са завършили своето развитие, взимат участие в това, което сега се твори? Съвременните хора се обезсърчават, отчайват, понеже мислят, че никой не се грижи за тях така, както Бог мисли.
към текста >>

Те му обясняваха какви са резултатите на тази кристализация.
Явиха им се Мойсей и Илия, които се разговаряха с Него. Допря се до тях Христос и рече им: Станете, не бойте се! Никому не съобщавайте за това видение, докле Син Человечески не възкръсне от мъртвите." И до днес религиозните третират въпроса за какво са разговаряли Мойсей и Илия с Христа. Те разправяха на Христа за огъня, за голямото налягане, през което ще мине Неговата душа, докато кристализира. Те му обясняваха какви са резултатите на тази кристализация. Като знаете това, трябва ли да се обезсърчавате? Ако съзнавате, че живеете в свят, който се ръководи от Бога, трябва ли да се смущавате? Защо трябва да се страхувате, като знаете, че всички добри, праведни, възвишени и съвършени същества, които са завършили своето развитие, взимат участие в това, което сега се твори? Съвременните хора се обезсърчават, отчайват, понеже мислят, че никой не се грижи за тях така, както Бог мисли. Той мисли на какъв голям огън и на колко по-голямо налягане да ги тури, да светнат, да кристализират и да се превърнат в диаманти.
към текста >>

Той мисли на какъв голям огън и на колко по-голямо налягане да ги тури, да светнат, да кристализират и да се превърнат в диаманти.
Те му обясняваха какви са резултатите на тази кристализация. Като знаете това, трябва ли да се обезсърчавате? Ако съзнавате, че живеете в свят, който се ръководи от Бога, трябва ли да се смущавате? Защо трябва да се страхувате, като знаете, че всички добри, праведни, възвишени и съвършени същества, които са завършили своето развитие, взимат участие в това, което сега се твори? Съвременните хора се обезсърчават, отчайват, понеже мислят, че никой не се грижи за тях така, както Бог мисли. Той мисли на какъв голям огън и на колко по-голямо налягане да ги тури, да светнат, да кристализират и да се превърнат в диаманти. Той ще ги постави под голям стъклен или металически похлупак, ще пусне силен ток и докато усетят, докато скръцнат със зъби, всичко ще бъде свършено. Голямо ще бъде напрежението, но краткотрайно... Желая на всички души да кристализират, да се превърнат в диамант. Това се постига по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта е път за кристализиране на човешката душа.
към текста >>

Желая на всички души да кристализират, да се превърнат в диамант.
Защо трябва да се страхувате, като знаете, че всички добри, праведни, възвишени и съвършени същества, които са завършили своето развитие, взимат участие в това, което сега се твори? Съвременните хора се обезсърчават, отчайват, понеже мислят, че никой не се грижи за тях така, както Бог мисли. Той мисли на какъв голям огън и на колко по-голямо налягане да ги тури, да светнат, да кристализират и да се превърнат в диаманти. Той ще ги постави под голям стъклен или металически похлупак, ще пусне силен ток и докато усетят, докато скръцнат със зъби, всичко ще бъде свършено. Голямо ще бъде напрежението, но краткотрайно... Желая на всички души да кристализират, да се превърнат в диамант. Това се постига по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта е път за кристализиране на човешката душа. Мъдростта е път за пречупване на божествената светлина. Истината е път за реализиране на божествената светлина, която носи свобода.
към текста >>

Любовта е път за кристализиране на човешката душа.
Той мисли на какъв голям огън и на колко по-голямо налягане да ги тури, да светнат, да кристализират и да се превърнат в диаманти. Той ще ги постави под голям стъклен или металически похлупак, ще пусне силен ток и докато усетят, докато скръцнат със зъби, всичко ще бъде свършено. Голямо ще бъде напрежението, но краткотрайно... Желая на всички души да кристализират, да се превърнат в диамант. Това се постига по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта е път за кристализиране на човешката душа. Мъдростта е път за пречупване на божествената светлина. Истината е път за реализиране на божествената светлина, която носи свобода.
към текста >>

15. Паневритмия 1938

Всички тѣ сѫ били кристализирани въ форми, неспособни за по-нататъшно развитие — отклонени отъ великитѣ закони на живота.
Днесъ на всѣкѫде се говори за обнова, за нови пѫтища и пр.. Обаче не е достатъчно измѣнението само на механичната страна, на външната форма на нѣщата. Ако хората останатъ съ старото съзнание, съ старото разбиране на живота, тогава нищо нѣма да се постигне. Трѣбва единъ новъ мирогледъ, ново разбиране на живота, ново отношение къмъ задачитѣ на живота. Трѣбва да се изучатъ законитѣ за повдигане на народитѣ и за тѣхното израждане. Колко много народи и раси въ миналото сѫ се издигали до завидна висота и следъ това сѫ слизали отъ сцената на живота. Всички тѣ сѫ били кристализирани въ форми, неспособни за по-нататъшно развитие — отклонени отъ великитѣ закони на живота. Разбира се, за повдигането на единъ народъ или раса е нужно подобрение на хигиеничнитѣ условия на живота, подобрение на икономичното положение на маситѣ и пр.. Днесъ се разглежда въпросътъ за бѫдещето на расата или културата и отъ гледището на законитѣ на човѣшката наследственость и се търсятъ нови пѫтища — пѫтищата на евгениката — за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпросъ има и други по-дълбоки страни, които заслужватъ вниманието на всички, които искатъ да работятъ за бѫдещето на расата или културата. Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния животъ. Тия методи засѣгатъ всички области на живота, както материялни, тъй и духовни.
към текста >>

Като изхождаме отъ неговата идея, можемъ да имаме форма, която да представлява кристализирана, замръзнала въ форми музика!
Даденъ цвѣтъ отговаря на опредѣленъ тонъ и на опредѣлено число. И тя може, напримѣръ, да изсвири дадена картина, да я превърне въ музика. Нека най-напредъ кажемъ нѣколко думи за връзката между движението, тона и формата. Сентъ - Ивъ - Д’Алвейдъръ въ своя „Археометъръ“ отвори нови хоризонти за музиката. Нѣма да се впущамъ въ подробности за неговитѣ идеи, а само ще кажа, че той установи връзката, съотношението между тонъ, форма и идея. Като изхождаме отъ неговата идея, можемъ да имаме форма, която да представлява кристализирана, замръзнала въ форми музика! Той изтъква тамъ, че мѣркитѣ, които сѫ дадени въ Библията въ книгата „Изходъ“, глава 25, за размѣритѣ на скинията, не сѫ случайни, но че всички тия мѣрки за дължината, широчината, височината и пр. на скинията и на отдѣлни нейни части, образуватъ, взети въ своята цѣлокупность, една музикална симфония. И възъ основа на своя методъ Сентъ-Ивъ прави анализъ и опредѣля, кои тонове, кои музикални акорди сѫ въплотени въ скинията на Мойсея. Сѫщия анализъ той прави и на описанието на Соломоновия храмъ въ книгата „Езекиилъ“, глава 40 — 43. Сентъ - Ивъ посочва методъ, какъ можемъ да въплотимъ опредѣлена музика въ формата на нѣкое здание, чаша и какъвъ да е другъ предметъ.
към текста >>

Даже намиратъ и въ органическитѣ форми кристализирана музика.
И възъ основа на своя методъ Сентъ-Ивъ прави анализъ и опредѣля, кои тонове, кои музикални акорди сѫ въплотени въ скинията на Мойсея. Сѫщия анализъ той прави и на описанието на Соломоновия храмъ въ книгата „Езекиилъ“, глава 40 — 43. Сентъ - Ивъ посочва методъ, какъ можемъ да въплотимъ опредѣлена музика въ формата на нѣкое здание, чаша и какъвъ да е другъ предметъ. Отъ това се вижда, колко е обширна сферата на влиянието на музиката въ живота! Ние можемъ чрезъ художественитѣ форми, които ни заобикалятъ, да дадемъ по-широкъ просторъ на благотворното влияние на музиката въ културата. Даже намиратъ и въ органическитѣ форми кристализирана музика. Напримѣръ, междинитѣ между страничнитѣ разклонения у папратовия листъ (тия междини постепенно се намаляватъ къмъ върха на листа) или въ охлюва широчината на завивкитѣ, които постепенно се стѣсняватъ къмъ върха на охлюва, иматъ аналогия съ броя на трептенията на разнитѣ обертонове на единъ тонъ. Сѫщо се доказва, че въ разстоянията на планетитѣ до слънцето сѫ изразени музикални закони. Казахме по-горе, че Лаковски откри тъй нареченитѣ „радиации“ на организмитѣ, т. е. всѣки организъмъ изпуща радиовълни въ околното пространство. Съ тия радиовълни той се опитва да обясни способностьта за ориентация у животнитѣ: у гълѫба, кучето, пчелитѣ и пр.
към текста >>

16. 106. На белия цвят

Г., музикант текст: ученик Нагоре още да вървим, към върховете бели, ефира бял да поздравим и снежните кристали.
106. На белия цвят музика: И. Г., музикант текст: ученик Нагоре още да вървим, към върховете бели, ефира бял да поздравим и снежните кристали. ефира бял да поздравим и снежните кристали. Хубостта на Божи Свят, белината, наш е цвят — вечна сила има, мрак я не обзима. Хубостта на Божи Свят, белината, наш е цвят — вечна сила има, мрак я не обзима. Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла.
към текста >>

ефира бял да поздравим и снежните кристали.
106. На белия цвят музика: И. Г., музикант текст: ученик Нагоре още да вървим, към върховете бели, ефира бял да поздравим и снежните кристали. ефира бял да поздравим и снежните кристали. Хубостта на Божи Свят, белината, наш е цвят — вечна сила има, мрак я не обзима. Хубостта на Божи Свят, белината, наш е цвят — вечна сила има, мрак я не обзима. Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла. зората белите лъчи в таз роза е изляла.
към текста >>

0.11314010620117