Търсене в текстове за 'Косми'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 179 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа!
Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера. Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй. И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието?
към текста >>

Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си.
Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи. Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос. На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания. На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав. Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си. Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека, за това странно явление, което науката нарича хередитарност (наследственост). Жесток природен закон действително, но все-таки истинен. Такива опасни человечески микроби в което и да е общество, горе долу образовано, рано или късно ще се узнаят от общия дух, който ще ги изтика вън от здравия организъм на социалния строй. Този социален строй на здравия организъм по естество не може за дълго време да търпи разстройство и анархия в себе си. Това правило е общ неизменяем закон на Природата.
към текста >>

Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики.
„На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала. В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително. Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи. Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни. Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие?
към текста >>

Това е всеобщ космически закон, това е неизменният критерий на Истината.
Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто. 2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания. 3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско учение.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат. Колкото и да оправдават хората постъпките си с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолютната мярка на Върховното Добро. 4. Благородните цели изискват благородни средства. Това е всеобщ космически закон, това е неизменният критерий на Истината. Така работи и действа Духът, когато ражда нещо добро. „Каквото е семето, такъв е и плодът", казва поговорката. 5. И действително, фактите показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, са се родили от добри и благородни майки. За тези майки са се дали най-святите жертви. Ако някой оспорва това, нека ни докаже противното.
към текста >>

Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58]
2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона: – Закон на Всемирното притегляне или Гравитация[55]; – Закон на Мисълта[56]; – Закон на Биос[57]. 3. Законът за Гравитацията подразбира материята, Законът на Мисълта подразбира ума, а Законът на Биос подразбира душата. Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58] 2.2. Закон на Всемирното притегляне (Гравитация) 1. Гравитацията действа във физическата вселена, която е дом на всички живи същества. Граница на този закон е самата безпределност на вечността. Откъде почва и къде свършва неговото действие, съвременната астрономия не е в състояние да ни каже. Според приведените по-долу данни ние можем да си съставим едно съвсем повърхностно понятие за обширната област на владение на този закон.
към текста >>

Пространството между звездите от галактиката е изпълнено с извънредно разредена дифузна материя и с космичен прах.[61]
3. Днес за никого не е тайна, че нашата планета Земя е част от Слънчевата система. Притегателният център на тази система представлява една звезда – Слънцето, около която обикалят осем планети и множество други по-малки обекти. 4. Слънчевата система е част от по-голямо семейство от звезди (ок. 2.1011), наречено галактика „Млечен път”[60]. Нашата галактика има плоска дисковидна спирална структура с диаметър около 105 светлинни години и е леко изпъкнала в централната си част. Пространството между звездите от галактиката е изпълнено с извънредно разредена дифузна материя и с космичен прах.[61] 5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна. Тя се подчинява на действието на един мощен притегателен център[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ център е Слънцето. Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето. 6. Изказани са различни предположения за местонахождението на този галактичен център. Според астронома Асаф Хол[63]той се намира близо до орбитата на двойната звезда от шеста звездна величина – 65 Риби (Piscium[64]).
към текста >>

10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69].
8. Днес е известно наличието на много други галактики, намиращи се на огромно разстояние една от друга. Още преди да са били открити други галактики, някои астрономи са допускали съществуването на светове извън видимата вселена (нашата галактика). Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света. 9. Астрономът Елард Гор (John Ellard Gore)[67] използва аналогията и пренася отношението между диаметъра на Слънчевата система и разстоянието до най-близката до нас планетна система (т.е. разстоянието от Слънцето до ά (алфа) Центавър[68]) към мащабите на видимата вселена. 10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69]. Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър. 11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство? [70] 12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика. Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи.
към текста >>

Това пространство действа като космично було, което винаги скрива от нашия поглед всички други възможни вселени.
– Разстоянието дори до най-близката външна вселена е толкова огромно, че нейната светлина още не е пристигнала до нас; Ако вземем предвид епохите от време, през които се е развивала нашата Земя[71], това предположение не изглежда особено достоверно. – Отвъд границите на нашата видима вселена светлообразният етер „изтънява” и като че ли се превръща в една абсолютна празнина. Това „изтъняване” прави невъзможно преминаването на светлината от външното пространство към нас; – Обширното пространство, което разделя нашата вселена от нейния най-близък съсед, вероятно поглъща светлината от външната вселена. Това пространство действа като космично було, което винаги скрива от нашия поглед всички други възможни вселени. 14. Струве[72] твърди, че подобно поглъщане на светлината действително съществува дори и в границите на нашата Слънчева система. 15. Възможно е обаче нещата да изглеждат по съвсем друг начин, когато се отнасят до пространството между вселените. Светлината, излъчена дори и от най-близката до нас външна вселена, изминавайки разстоянието между вселените (9.107 светлинни години), може да се окаже съвършено невидима дори и с най-съвременната техника поради голямата отдалеченост и поглъщането на средата. 16. В резултат на своите изчисления Елард Гор стига до следния извод: “Ако на такова огромно разстояние се намира звезда, каквата е ά Центавър (т.е. на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина.
към текста >>

2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена;
към текста >>

Слънцето преминава през едно съзвездие от Зодиака за 2160 земни години, колкото трае и всяка от 12-те епохи-месеци на Великата (Платонова) космична година (25 920 г.).
12 гл. и др. [11] Вж. дял първи – І.9:12 и сл. [12] Става въпрос за епохата на Водолея, чието начало Учителят тържествено отбелязва на 22.03.1914 г. Слънцето преминава през едно съзвездие от Зодиака за 2160 земни години, колкото трае и всяка от 12-те епохи-месеци на Великата (Платонова) космична година (25 920 г.). І. Епоха на Рака (8000 – 6000 г. пр. Хр.). С тази епоха е свързана първата, най-стара култура на нашата раса – древноиндийската. ІІ. Епоха на Близнаци (6000 – 4000 г. пр. Хр.).
към текста >>

Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др.
Наполеон казва: Франция се нуждае от майки. Аз разбирам „майка” в широк смисъл. Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.” [27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира. Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др. Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер. Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята. Учителят за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат. Частицата „ет” е първичното начало, от което нещата се раждат. „Тер” е това, което отглежда нещата на земята.
към текста >>

Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло.
Той е средоточният дом на Небесното царство, където всички просби и молитви от този свят постъпват пред Лицето Божие. Този център се намира в сърцето на нашата галактика, който съвременната астрономия още не е открила. „Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М. Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло. Той управлява всичко, което става върху планетите и слънцата. Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите. [63] Асаф Хол (Asaph Hall, 15.10.1829–22.11.1907) – американски астроном, член на Националната академия на науките във Вашингтон (1858). През 1857-1862 г. е асистент в обсерваторията в Харвард, а през 1896-1901 г.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план.
Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план. 2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум.
към текста >>

3. Писмо № 9

В такова космическо състояние се намират днес душите на хората.
Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории. Такъв един факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо! Защото живеят в греховете си. Знаменития Паскал казва на едно место, че человеческите дела за да ги любим, требва да ги познаваме, а Божиите за да ги познаваме, требва да ги любим. Във всекой случай, любовта към человека требва или изисква да се предшествува от знанието, а знанието за Бога изисква да се предшествува от Любовта.
към текста >>

4. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа.
Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини.
към текста >>

В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него.
От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос.
към текста >>

Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил.
Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов.
към текста >>

С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е.
Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност.
към текста >>

По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос.
В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др.
към текста >>

Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов.
Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик.
към текста >>

Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух.
Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи. Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос. Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух. В писмо от 1900 г. П. Дънов казва: Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос, а една година преди това пише на П. Киров и Т. Стоянов: Вие трябва да се новородите от Духа Божий. Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата на Неговото Слово.
към текста >>

5. Петър Дънов - №1

„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П.
към текста >>

6. Петър Дънов - №30

У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко.
Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
към текста >>

7. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П.
към текста >>

8. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко.
Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
към текста >>

9. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание.
Параходът - пред пристанището; народ, посрещачи много, той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото стои написано на три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас.
към текста >>

10. №58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме. Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор. 6:16] Това е то, онова съществено очаквание, което всякой търси.
към текста >>

11. ПОСЛЕСЛОВ

Може да почувства как идват на Земята, посяват се и покълват малко по малко космичните идеи за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, валидни за цялото човечество – навсякъде по местата, където Петър Дънов и Пеню Киров са пребивавали.
Датите в писмата са според стария стил на летоброене (Юлиански календар), който в България е в сила до 31.3.1916 г. От съществуващите празноти в някои от споделените събития може да се допусне, че липсват някои писма. От хронологичната подредба, както и от смисъла на изложеното в писмата на Петър Дънов и Пеню Киров, се получи панорамата на епистоларните диалози „писмо- отговор“. В повечето случаи това бе възможно. Така читателят може да се потопи в атмосферата на зараждащия се духовен подем в България, да получи достатъчно пълна представа за епохата у нас от края на ХІХ и началото на ХХ век, да изпита огромното уважение към личността на духовния Учител Беинса Дуно и неговите първи последователи. Може да почувства как идват на Земята, посяват се и покълват малко по малко космичните идеи за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, валидни за цялото човечество – навсякъде по местата, където Петър Дънов и Пеню Киров са пребивавали. Ето какво пише П. Дънов в писмо до П. Киров от 2 май 1901 г. от Варна: „…Всяка душа е подобна на един свят козмически, ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
към текста >>

12. ПРЕДГОВОР

- „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм.
Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово.
към текста >>

- „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм.
Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово.
към текста >>

13. 45 ПИСМО

Всяка душа е подобна на един свят космически и населен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
И разбира се, трябва да съблюдаваме кога минаваме тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души и според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участвуваме. Всяка душа е подобна на един свят космически и населен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенствуването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: „Ще се заселя в тях и ще живея с тях". Това е то, онова съществено очакване, което всякой търси.
към текста >>

14. 109 ПИСМО

Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без волята на нашия Небесен Баща.
А почивката в духовния свят, то е вътрешният мир. Когато един ден вашите душевни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви чакат, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота! Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много: един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният вода, а ситият почивка. При другото, зная, че ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без волята на нашия Небесен Баща. Ако вий бъдете верни докрай, ще ви се въздаде стократно. Та най-после вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие.
към текста >>

15. Влиянието на Слънчевата Енергия

Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието, и затова се изпращат от Земята в космическото пространство и от там по известни пътища се връщат пак на Слънцето.
Положителната енергия твори, а отрицателната гради. По голямата част от енергията, която нашето Слънце приема от централното Слънце, се консумира от нашето Слънце. И сравнително малка част от нея отива на планетите. Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникват в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да ползува. Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието, и затова се изпращат от Земята в космическото пространство и от там по известни пътища се връщат пак на Слънцето. Последното от своя страна ги препраща към централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм. От полунощ до обяд Земята (в същност, дадено място) е отрицателна и затова възприема повече, а от обяд до полунощ е положителна и затова дава повече. От полунощ Земята почва да изпуща в космическото пространство отрицателна енергия, а на нейно място приема от Слънцето положителна. При залез Слънце Земята е най-положителна и затова дава най-много. След обяд Земята почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателна.
към текста >>

От полунощ Земята почва да изпуща в космическото пространство отрицателна енергия, а на нейно място приема от Слънцето положителна.
Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникват в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да ползува. Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието, и затова се изпращат от Земята в космическото пространство и от там по известни пътища се връщат пак на Слънцето. Последното от своя страна ги препраща към централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм. От полунощ до обяд Земята (в същност, дадено място) е отрицателна и затова възприема повече, а от обяд до полунощ е положителна и затова дава повече. От полунощ Земята почва да изпуща в космическото пространство отрицателна енергия, а на нейно място приема от Слънцето положителна. При залез Слънце Земята е най-положителна и затова дава най-много. След обяд Земята почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателна. Това става постепенно и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме към полунощ. Сутринта при изгрев Земята е най-отрицателна, т.е. приема най-много.
към текста >>

След обяд Земята почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателна.
Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието, и затова се изпращат от Земята в космическото пространство и от там по известни пътища се връщат пак на Слънцето. Последното от своя страна ги препраща към централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм. От полунощ до обяд Земята (в същност, дадено място) е отрицателна и затова възприема повече, а от обяд до полунощ е положителна и затова дава повече. От полунощ Земята почва да изпуща в космическото пространство отрицателна енергия, а на нейно място приема от Слънцето положителна. При залез Слънце Земята е най-положителна и затова дава най-много. След обяд Земята почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателна. Това става постепенно и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме към полунощ. Сутринта при изгрев Земята е най-отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Трябва да имаме пред вид следния закон: Ние сме част от земния организъм и затова когато земният организъм приема, и човешкият организъм приема; и обратно: когато Земята дава, и човек дава.
към текста >>

Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс в света, който постоянно регулира кръвообръщението на всички организми.
По този начин в движението си тази енергия образува нещо като осморка. В точката между веждите или в корена на носа има един разумен център, който регулира тези течения около очите. Този център можем да наречем Мълчаливото, Разумното в природата, което регулира силите. Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепяха движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тази възможност само̀. Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс в света, който постоянно регулира кръвообръщението на всички организми. На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на Слънцето, планетите и другите небесни тела. Енергията, която Земята взима от Слънцето, може да се сравни с артериална кръв, а тази, която изпраща към Слънцето може да се сравни с венозна кръв. Нашето Слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното Слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния ритъм. (За да бъде човек в хармония с космичните течения, при спане главата трябва да бъде към Север или към Изток.)
към текста >>

На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на Слънцето, планетите и другите небесни тела.
В точката между веждите или в корена на носа има един разумен център, който регулира тези течения около очите. Този център можем да наречем Мълчаливото, Разумното в природата, което регулира силите. Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепяха движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тази възможност само̀. Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс в света, който постоянно регулира кръвообръщението на всички организми. На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на Слънцето, планетите и другите небесни тела. Енергията, която Земята взима от Слънцето, може да се сравни с артериална кръв, а тази, която изпраща към Слънцето може да се сравни с венозна кръв. Нашето Слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното Слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния ритъм. (За да бъде човек в хармония с космичните течения, при спане главата трябва да бъде към Север или към Изток.) Ние считаме Слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество.
към текста >>

(За да бъде човек в хармония с космичните течения, при спане главата трябва да бъде към Север или към Изток.)
Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс в света, който постоянно регулира кръвообръщението на всички организми. На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на Слънцето, планетите и другите небесни тела. Енергията, която Земята взима от Слънцето, може да се сравни с артериална кръв, а тази, която изпраща към Слънцето може да се сравни с венозна кръв. Нашето Слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното Слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния ритъм. (За да бъде човек в хармония с космичните течения, при спане главата трябва да бъде към Север или към Изток.) Ние считаме Слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното общество от далеч със своите гранати. Какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи – написани поеми с неговите поздрави или пък ни изпраща своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория – ободрителна, а в третия – оживителна.
към текста >>

16. 400–450

В живота им е отразен космическият ритъм.
Великото бъдеще трябва да прониква в настоящето на ученика. 412 Добрите ученици. Най-добрите ученици са тия, които вървят естествено; нито се забавят, нито прескачат; нито се спират, нито тичат. Всичко у тях върви естествено. В живота им е отразен космическият ритъм. 413 Есенцията. Ученикът не трябва да пожелава нещата преждевременно. Не трябва да пожелае да помирише силната есенция. Той не може да я издържи.
към текста >>

17. 501 - 550

Животът е проява на творческата космична сила.
Като не учи - Учителят му Го няма. Защо ти е Учител, като не учиш? 535 Чистият живот. Не смесвайте чистия с нечистия живот. Животът е проява на творческата космична сила. Човекът е една чаша, в която Бог е вложил чистия живот. Дяволът и той има една чаша и казва: "Смесете ги двете чаши". Два противоположни живота не може да ги прелеете. 536 Бог.
към текста >>

18. МОЛИТВА - ТИ СИ, ГОСПОДИ, КОЙТО ВСИЧКО ПРОЩАВАШ

Ей, Господи, в името на Твоето велико космично съзнание, Което всичко прониква, всичко създава, всичко организира и уравновесява, то в Твое име да ме напусне всяка мъчнотия, която пречи на моя ум, сърце и воля, да напусне още сега ума, сърцето, дома и държавата ми.
ТИ СИ, ГОСПОДИ, КОЙТО ВСИЧКО ПРОЩАВАШ Вдига се дясната ръка нагоре с изпънат показалец и се произнася: Ти си, Господи, Който всичко прощаваш, Който всичко създаваш, Който всичко организираш и Който всичко уравновесяваш. В името на Твоята Велика Любов, Мъдрост и Истина да ме посети Светлината, Истината, Силата, Здравето, Красотата и Добродетелта. Вдига се лявата ръка нагоре с изпънат показалец и се произнася: Ей, Господи, в името на Твоето велико космично съзнание, Което всичко прониква, всичко създава, всичко организира и уравновесява, то в Твое име да ме напусне всяка мъчнотия, която пречи на моя ум, сърце и воля, да напусне още сега ума, сърцето, дома и държавата ми. Амин.
към текста >>

19. ФОРМУЛИ - Всички

Космическа стълба на Реалността:
формула 20 Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тези думи, те са думи на Духа: Господи Боже, Аумен, Амин! формула 21 Бог е Великата Реалност, Абсолютната Реалност, а човек е проява на реалността. Космическа стълба на Реалността: Материята е кондензирана Енергия. Енергията е кондензирана Светлина. Светлината е кондензирана Мисъл. Мисълта е кондензирана Любов. Любовта е кондензиран Дух.
към текста >>

20. ФОРМУЛИ - (1-21) 'Господ царува. Облечен е във великолепие'

Космическа стълба на Реалността:
формула 20 Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тези думи, те са думи на Духа: Господи Боже, Аумен, Амин! формула 21 Бог е Великата Реалност, Абсолютната Реалност, а човек е проява на реалността. Космическа стълба на Реалността: Материята е кондензирана Енергия. Енергията е кондензирана Светлина. Светлината е кондензирана Мисъл. Мисълта е кондензирана Любов. Любовта е кондензиран Дух.
към текста >>

21. Tu cu, Господи, който Всичко прощаваш

Ей Господи, в името на Твоето велико космично съзнание, което всичко прониква, всичко създава, всичко организира и уравновесява, то в Твое име да ме напусне всяка мъчнотия, която пречи на моя ум, сърце и воля, да напусне още сега ума, сърцето, дома и държавата ми.
Tu cu, Господи, който Всичко прощаваш Вдига се дясната ръка нагоре с изпънат показалец и се произнася: Ти си, Господи, който всичко прощаващ, който всичко създаваш, който всичко организираш и който всичко уравновесяваш. В името на Твоята велика любов, мъдрост и истина да ме посети светлината, истината, силата, здравето, красотата и добродетелта. Вдига се лявата ръка нагоре с изпънат показалец и се произнася: Ей Господи, в името на Твоето велико космично съзнание, което всичко прониква, всичко създава, всичко организира и уравновесява, то в Твое име да ме напусне всяка мъчнотия, която пречи на моя ум, сърце и воля, да напусне още сега ума, сърцето, дома и държавата ми. Амин.
към текста >>

22. Космическа стълба на реалността

Космическа стълба на реалността
Космическа стълба на реалността Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл. Мисълта е кондензирана любов. Любовта е плод на Духа.
към текста >>

23. Формули 431 - 447 Всяко дихание да хвали Господа

Абсолютният Дух е глава на Всемирното космическо братство, тази велика разумност стои над силите, законите и принципите, в живота се проявява като любов, мъдрост и истина.
Люби Бога! Обичай ближния си! Търси съвършенството! Народ, който пази тези свещени думи, има бъдеще. Йерархична стълбица на съществата от Великото Всемирно братство Абсолютният Дух е глава на Всемирното космическо братство, тази велика разумност стои над силите, законите и принципите, в живота се проявява като любов, мъдрост и истина. 10 Бог - Отец, Син и Дух първа група, свят на принципите 9 серафими — братя на любовта, глава на космическия човек, управляват главата на човека 8 херувими - братя на мъдростта и хармонията, управляват гърдите и белите дробове 7 престоли — братя на истината и волята, свързани са със сърцето
към текста >>

9 серафими — братя на любовта, глава на космическия човек, управляват главата на човека
Народ, който пази тези свещени думи, има бъдеще. Йерархична стълбица на съществата от Великото Всемирно братство Абсолютният Дух е глава на Всемирното космическо братство, тази велика разумност стои над силите, законите и принципите, в живота се проявява като любов, мъдрост и истина. 10 Бог - Отец, Син и Дух първа група, свят на принципите 9 серафими — братя на любовта, глава на космическия човек, управляват главата на човека 8 херувими - братя на мъдростта и хармонията, управляват гърдите и белите дробове 7 престоли — братя на истината и волята, свързани са със сърцето втора група, свят на законите 6 господства - братя на интелигентността и радостта, управляват диафрагмата и сл. възел 5 сили - братя на движението и растенето, управляват стомаха и жлъчката
към текста >>

24. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

в) Създава се митологичният импулс за битката между демоните (фавни и сатири) и възвишените духове за чистотата на земната астралност, която в древното съзнание се символизира от стихията на Космическата вода.
сл. Хр. по времето на император Константин Погонат се твърди, че Аспарух станал владетел на Долна Мизия, което означава, че е превзел и Варна. През периода от 773 г. до 1202 г. градът е отново византийски. в) Създава се митологичният импулс за битката между демоните (фавни и сатири) и възвишените духове за чистотата на земната астралност, която в древното съзнание се символизира от стихията на Космическата вода. Най-вероятно името Варна отразява мисията на своята културна епоха. Разпространено е мнението, че произходът му е от аварската дума var, означаваща град, но основателен е въпросът защо и река трябва да се назовава с такова име. В контекста на духовната мисия на Черноморското пространство по онова време по-достоверно е да се търси коренът на думата в санскритския термин varuna, с който е означаван принципът на Космическата вода, прототип на гръцкия Уран. Съществува и санскритска дума varna, означаваща буквално цвят, багра. В Ригведа с този термин е посочено понятието каста, съсловие.
към текста >>

В контекста на духовната мисия на Черноморското пространство по онова време по-достоверно е да се търси коренът на думата в санскритския термин varuna, с който е означаван принципът на Космическата вода, прототип на гръцкия Уран.
до 1202 г. градът е отново византийски. в) Създава се митологичният импулс за битката между демоните (фавни и сатири) и възвишените духове за чистотата на земната астралност, която в древното съзнание се символизира от стихията на Космическата вода. Най-вероятно името Варна отразява мисията на своята културна епоха. Разпространено е мнението, че произходът му е от аварската дума var, означаваща град, но основателен е въпросът защо и река трябва да се назовава с такова име. В контекста на духовната мисия на Черноморското пространство по онова време по-достоверно е да се търси коренът на думата в санскритския термин varuna, с който е означаван принципът на Космическата вода, прототип на гръцкия Уран. Съществува и санскритска дума varna, означаваща буквално цвят, багра. В Ригведа с този термин е посочено понятието каста, съсловие. Според езотеричната наука представителите на кастите в древните култури се различавали по основния цвят на астралното си тяло. Най-сетне е възможно Варна да произхожда от древноперсийската дума \varъnа, която означава вяра. От културологична гледна точка вярата се явява като функция на мисленето за познаване на вече невидимите за съзнанието духовни светове.
към текста >>

разсъдъчна душа; от друга страна, в европейския рационализъм се вмесва чувството на сетивно удоволствие, мисленето се употребява единствено за проникване в земния свят; в азиатското магьосничество се вмесва идолопоклонничество, духовните знания се употребяват за печелене на земни богатства; западният утилитаризъм и източният шаманизъм се стремят към космически брак в астралните Черноморски пространства.
духовен събор на Черно море, в който участват Учителите Манес, Заратустра, Буда и Скитианос; кулминация на импулса в Богомилската езотерична школа в България; подготвя Западноевропейския ренесанс, създавайки езотеричните школи на албигойците, катарите и розенкройцерите; завършва в движението на спиритизма, Теософското и Антропософското общества от края на XIX и началото на XX век. Резултат: схоластичното европейско мислене съживява в душата независимата Истина и независимото Добро, които я издигат над сетивното - създава се т.нар. разсъдъчна душа; от друга страна, в европейския рационализъм се вмесва чувството на сетивно удоволствие, мисленето се употребява единствено за проникване в земния свят; в азиатското магьосничество се вмесва идолопоклонничество, духовните знания се употребяват за печелене на земни богатства; западният утилитаризъм и източният шаманизъм се стремят към космически брак в астралните Черноморски пространства. Мисия на Черноморското пространство в хода на Третия културен импулс: а) Създава Манихейския импулс и Богомилското движение чрез духовния събор на Черно море, ръководен от Манес. През 1202 г. българският цар Калоян превзема Варна в деня на Велика събота и прекарва великденските празници в града. Богомилското движение прониква във варненското духовно пространство, в местността Сотира (от гръцки - спасение) по южния склон на Ташла тепе се създава богомилско селище.
към текста >>

в) Създава импулси срещу космическия брак между европейския утилитаризъм и азиатския шаманизъм.
във Варна се настанява венецианският консул Марко Леонардо, който сключва договори с цар Иван Александър. б) Диференцира Христовия импулс на православен и католически чрез Великата схизма в Константинопол - първоначално между патриарх Фотий и папа Николай I през 867 г. сл. Хр. и по-късно, през 1054 г. сл. Хр., между патриарх Михаил Керуларий и папа Лъв IX. в) Създава импулси срещу космическия брак между европейския утилитаризъм и азиатския шаманизъм. Историческо копие на опитите за подобен космически брак са повечето крайморски военни операции от това време, особено сраженията между християнски и ислямски армии. През 1393 г. султан Баязид I превзема Варна, а от 1413 г. до 1444 г. градът е отново византийски.
към текста >>

Историческо копие на опитите за подобен космически брак са повечето крайморски военни операции от това време, особено сраженията между християнски и ислямски армии.
б) Диференцира Христовия импулс на православен и католически чрез Великата схизма в Константинопол - първоначално между патриарх Фотий и папа Николай I през 867 г. сл. Хр. и по-късно, през 1054 г. сл. Хр., между патриарх Михаил Керуларий и папа Лъв IX. в) Създава импулси срещу космическия брак между европейския утилитаризъм и азиатския шаманизъм. Историческо копие на опитите за подобен космически брак са повечето крайморски военни операции от това време, особено сраженията между християнски и ислямски армии. През 1393 г. султан Баязид I превзема Варна, а от 1413 г. до 1444 г. градът е отново византийски. На 10 ноември 1444 г.
към текста >>

25. ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918

В такова космическо състояние се намират днес душите на хората.
Има много неща, в които още не сте ме разбрали добре. Оставете ума и сърцето си свободни, да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди възможни теории. Такъв един факт е: Живият и личен Бог, комуто дължим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно по причина на греха, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там са обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл лъч [не] можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо? Защото живеят в греховете си. Знаменитият Паскал казва на едно място, че человеческите дела, за да ги любим, трябва да ги познаваме, а Божиите, за да ги познаваме, трябва да ги любим. Във всякой случай, любовта към человека трябва или изисква да се предшеству-ва от знанието, а знанието за Бога изисква да се предшествува от Любовта.
към текста >>

26. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

Всяка душа е подобна на един космически свят, ненаселен отпърво и необработен.
И, разбира се, трябва да съблюдаваме кога минаваме тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжени с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нас, в нашите души и, според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето; да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме Великите Дела Божии, в които сме призвани да участ-вуваме. Всяка душа е подобна на един космически свят, ненаселен отпърво и необработен. Но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява нашето битие, всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворяват в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъ-вършенствуването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем! Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: Ще се заселя в тях и ще живея с тях.
към текста >>

27. ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*

Доколкото можах по вътрешен път да разбера, Учителя е бил тогава във Варна със специална мисия, свързана с насочване на някои космически енергии върху България и върху цялото човечество.
" Преписката била отнесена „към дело" и никаква заповед за уволнение не последвала. Десет-петнадесет години след случката на Ташла-тепе научих чрез братя и сестри от Варна, че градоначалникът попаднал в затвора, а дъщерята, синът и брат му нещо пострадали. Сбъднало се беше това, което му казах: че не само той, но и цялото му семейство ще пострада. Един-два дни след инцидента Учителя си тръгнал за София, но на гара Шумен го свалили от влака и го отвели в града. Там някои братя и сестри се застъпили и на другия ден заминал за София... Доколкото можах по вътрешен път да разбера, Учителя е бил тогава във Варна със специална мисия, свързана с насочване на някои космически енергии върху България и върху цялото човечество.
към текста >>

28. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Аз съм виждал хора при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите - това няма да им помогне да ги послуша Господ.
И когато работим по този път, трябва да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности, и призовават Божието име. Успокойте най-първо себе си, докато Духът заработи, и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите - това няма да им помогне да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не Си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си" 376, Господ ще послуша и ще помогне. Ще направя още някои бележки и ще заключа тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в Духа, душата и сърцето. Може да съзнаете, че някой има недостатъци - не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа.
към текста >>

Ние сме турили известни правила (толкоз, колкото са космите на моята глава) за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците.
Изваждаме стари камъни и ги турваме в пещта и огънят ги превръща на бяла вар; и като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е рекъл да ги тури в пещта да изгорят, защото, докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще се налее вода и ще се образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите, за да станат чисти и бели. Често се заражда въпрос какъв трябва да бъде нашият обход към хората. Ние сме турили известни правила (толкоз, колкото са космите на моята глава) за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците. Дъщерята е развита - майката и бащата и турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех - тя става нещастна. Оставете момата да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл: не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е - я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе Светлината. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а на горния етаж.
към текста >>

29. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ

Изключителен интерес представлява Паневритмията (висш космичен ритъм), своеобразно отражение на Неговото учение с помощта на изразните средства на три изкуства: хореография, музика и поезия.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ Учителя П.К.Дънов е държал около 7500 беседи, засягащи всички духовни и житейски въпроси. Бил е много добър музикант, забележителен цигулар, имал е приятен баритонов тембър, свирил е и на пиано. Завещал ни е много интересна самобитна музика, многообразна, включваща различни елементи: духовни, народни, религиозни, танцови. Изключителен интерес представлява Паневритмията (висш космичен ритъм), своеобразно отражение на Неговото учение с помощта на изразните средства на три изкуства: хореография, музика и поезия. Учителя ни остави една велика наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Боян Боев Петър Константинов Дънов е роден на 11.07.1864 г.
към текста >>

Търново да използва онова космическо течение и онова влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него, и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо." (Виж „Изгревът" на Бялото Братство", София, 1993 г.)
За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на организирането на този живот от Духа. На много места Учителя беше споменавал, че във В. Търново се срещат много земни, електромагнитни и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идат от Хималаите, Алпите и Америка. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете от минали епохи на земята. Учителя отиде във В. Търново да използва онова космическо течение и онова влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него, и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо." (Виж „Изгревът" на Бялото Братство", София, 1993 г.) Горепосочените изявления са потвърдени и в по-ново време от изследванията на редица учени, съставили т.н. икосиедрододекаедричен модел на земята (ИДСЗ).
към текста >>

30. Писма до Мария Казакова - 1904

Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без Волята на Вашия Небесен Баща.
А почивката в духовния свят, то е вътрешният мир. Когато един ден вашите духовни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви очакват, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота. Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много - един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният - вода, а ситият - почивка. При другото, зная, Ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без Волята на Вашия Небесен Баща. Ако и вий бъдете верни до край, ще ви се въздаде стократно. Та най-после, вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие.
към текста >>

31. 1914_1 Спомени на Елена Иларионова

Астралният свят е вече очистен от лошите духове, те ще минат през земята, за да слязат долу и ще направят такива пакости, щото космите на децата ще побелеят.
На тази среща се дава Лозинката, за да се ограждат с нея, да я четат всеки ден през годината. А един ден седмично да изреждат по списък всички присъствали за благословение. Учителя изрично подчертава, за какво да се молят през годината: първо, за прославяне името Божие на земята; второ, за идването на Царството Божие и трето, за изпълнение Волята Божия на земята. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Когато отивахме да приготвим вилата на брат Ан.Бойнов за събора, Учителя ни каза: „Вижте колко е чисто небето. Астралният свят е вече очистен от лошите духове, те ще минат през земята, за да слязат долу и ще направят такива пакости, щото космите на децата ще побелеят. Ще преминете през големи страдания, но всякой ден ще ви дават по една торбичка, да не ви е много тежко. Царството Божне насила се взема и който прави усилие, ще влеэе вътре." Обърна се към мене и каза: "Елена, казвай на хората, че има един много по-красив живот от тоя, който сега живеят. Той ще дойде на земята по един естествен път. Ще се преродят 7000 напреднали духове и те ще оправят света."
към текста >>

32. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Аз съм виждал хора, при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите; това няма да им помогне да ги послуша Господ.
И когато работим по този път, трябва да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности и призовават Божието Име. Успокойте най-първо себе си, докато Духът заработи и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора, при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите; това няма да им помогне да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си", Господ ще послуша и ще помогне. Ще направя още някои бележки и ще сключа тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в духа, душата и сърцето. Може да съзнаете, че някой има недостатъци – не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа.
към текста >>

Ние сме турили известни правила – толкоз, колкото са космите на моята глава – за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците.
Изваждаме стари камъни и ги турваме в пещта и огънят ги превръща на бяла вар; и като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е рекъл да ги тури в пещта да изгорят, защото докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще се налее вода и ще се образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите, да станат чисти и бели. Често се заражда въпрос – какъв трябва да бъде нашият обход към хората. Ние сме турили известни правила – толкоз, колкото са космите на моята глава – за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците. Дъщерята е развита, майката и бащата й турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех, тя става нещастна. Оставете момата да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл. Не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е.
към текста >>

33. 1919_1 1919 година

Първата е „Мировата любов" в читалище „Надежда", през първия ден на събора, а втората е „Космичната обич", на 24 август, в Модерния театър.
След войната броят на членовете на Бялото Братство бързо се увеличава. След тригодишно прекъсване, комитетът по организиране на съборите подготвя провеждането на поредния събор. Учителя, както винаги, е непосредственият ръководител на този комитет. Съборът започва на 19 август - Преображение и продължава до 26 август. Тази година Учителя държи две публични беседи за търновското гражданство, за първи път в Търново. Първата е „Мировата любов" в читалище „Надежда", през първия ден на събора, а втората е „Космичната обич", на 24 август, в Модерния театър. Според документите, наемът за салона в читалище Надежда е бил платен от търговеца Иван Дивитаков – 20 лева, а наемът за Модерния театър – 50 лева – от А. Бойнов, от името на спиритическия клуб в града. По спомени на Е.Иларионова, Н.Куртева и др., за да отидат на първата публична беседа, участниците в събора са се наредили в редици, по азбучен ред на градовете и така са тръгнали от братската вила, минавайки през целия град. Жените са били облечени в бели рокли, с бели кърпи на главата, а мъжете били с бели ризи. Пеели маршови братски песни: „Братство, единство", „Време е да вървим" и др.
към текста >>

Космичната обич", вероятно, за да могат да се предлагат и на външни хора.
Всъщност, тъй като те не са си купували публикуваните беседи (всяка беседа излизала отделно), то с тези пари тогава Учителя им купува и изпраща беседи. А в по-големия от дадените през тази година два наряда по избор, в дните за пост, за първи път, наред с Библията, са дадени да се четат беседи от „Сила и живот". Това е първата година, в която беседите от събора се оформят в отделна книга и се издават под заглавие: „Беседи, обяснения и упътвани от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото на 1919 г." Двете беседи пред търновското гражданство са публикувани отделно в брошурата „Мировата любов. Космичната обич", вероятно, за да могат да се предлагат и на външни хора. От тази година има запазени четири писма до Иларионови и един наряд, който Учителя им изпраща за празника на пролетното равноденствие. На 1 ноември 1919г. Братството във В. Търново закупува следните имоти в с. Арбанаси, записани на името на Константин Иларионов - запасен майор:
към текста >>

34. 1919_10 Писма до семейство Иларионови

Скоро ще излезе „Мировата любов" и „Космическата обич".
Наемът не е твърде висок. Може ли сега да се пристъпи към работа? Еленка навярно се е вече завърнала. Тя добре стори. Аз получих нейното писмо от Казанлък. Скоро ще излезе „Мировата любов" и „Космическата обич". Колко екземпляра да ви изпратим? Поздрав на всички приятели и на Еленка. Ваш Верен: Подпис (Дънов) * * * София, 27.10.1919 г.
към текста >>

35. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

Космичната обич", 1919 г.)
СЪБОРНО СЛОВО 1919 г. Актуални проблеми и задачи за работа от книгата „Беседи, обяснения упътвания от Учителя". (Беседите в читалище „Надежда" са публикувани в брошурата „Мировата Любов. Космичната обич", 1919 г.) За събитията и общественият живот Най-голямото зло в света е голямата алчност на хората. Всички държави днес искат колонии, колонии, всеки народ иска да зароби другите и да живее на техен гръб. Алчността на човечеството доведе днешната война, от нея произлязоха всичките други лоши икономически условия за нещастието на хората. 28 стр.)
към текста >>

(36 „Космичната обич")
Много политикани сега забавляват българския народ с това, което не му трябва в дадения момент. Разберете, че всеки народ има предопределена мисия, която, ако не извърши както трябва, той е загубен – нищо не може да го спаси. Всеки индивид също има своя определена мисия. Ще ми възразите: „Ние да си вземем Македония, Тракия, Добруджа, нищо не ни трябва друго." Не, хора, хора са необходими, за да управляват както трябва тази страна! Като ви говоря това, не казвам, че всички трябва да се втурнете към дадена партия. (36 „Космичната обич") Велик закон се налага сега на цялото човечество – велико съзнание се пробужда в света, нещо, което никога не е ставало. То е кипежът на човешки души, които искат свобода. И тази свобода се търси не от единици, а от цялото човечество – от всеки дом, от всеки индивид, от всяка култура и религия. Туй е Божествен кипеж, който повдига цялото човечество. И религиозните хора не само не трябва да спъват неговото течение, но ще трябва да му дадат път, защото инак ще ги прегази.
към текста >>

Бих желал всички да ви поздравя с тази Нова култура като нейни членове, да й служите с радост – да бъдете носители и работници на Космичната обич.
И религиозните хора не само не трябва да спъват неговото течение, но ще трябва да му дадат път, защото инак ще ги прегази. Туй течение носи такива блага, каквито светът досега не е виждал, но и такива страдания за ония, които ще му се противопоставят, каквито те не са виждали. Земята ще се разтърси така, щото хората ще познаят, че в света има нещо друго, което те досега не са усещали. И Природата има край на търпение. (24 стр., „Мировата Любов") Бих желал всички да ви поздравя с тази Нова култура като нейни членове, да й служите с радост – да бъдете носители и работници на Космичната обич. Само така един народ ще може добре да завърши своята мисия; само така България ще може да се повдигне като народ и държава. Бъдете уверени, че ако възприемете Космичната обич, всичко ще се разреши във ваша полза. С България няма да стане нищо лошо, промените ще станат без катастрофи и катаклизми. Новото ще дойде, ще има преливане на енергия – от нечистото гърне в друго – чисто, и ние, като хора на Новата култура, ще заживеем без омраза, без злоба. Обичта и Любовта нека бъдат двете пътеводни звезди, които да направляват нашия живот на земята.
към текста >>

Бъдете уверени, че ако възприемете Космичната обич, всичко ще се разреши във ваша полза.
Земята ще се разтърси така, щото хората ще познаят, че в света има нещо друго, което те досега не са усещали. И Природата има край на търпение. (24 стр., „Мировата Любов") Бих желал всички да ви поздравя с тази Нова култура като нейни членове, да й служите с радост – да бъдете носители и работници на Космичната обич. Само така един народ ще може добре да завърши своята мисия; само така България ще може да се повдигне като народ и държава. Бъдете уверени, че ако възприемете Космичната обич, всичко ще се разреши във ваша полза. С България няма да стане нищо лошо, промените ще станат без катастрофи и катаклизми. Новото ще дойде, ще има преливане на енергия – от нечистото гърне в друго – чисто, и ние, като хора на Новата култура, ще заживеем без омраза, без злоба. Обичта и Любовта нека бъдат двете пътеводни звезди, които да направляват нашия живот на земята. ( 47 стр., „Космичната обич") Вие трябва да се научите да сменяте енергиите във вас.
към текста >>

( 47 стр., „Космичната обич")
Само така един народ ще може добре да завърши своята мисия; само така България ще може да се повдигне като народ и държава. Бъдете уверени, че ако възприемете Космичната обич, всичко ще се разреши във ваша полза. С България няма да стане нищо лошо, промените ще станат без катастрофи и катаклизми. Новото ще дойде, ще има преливане на енергия – от нечистото гърне в друго – чисто, и ние, като хора на Новата култура, ще заживеем без омраза, без злоба. Обичта и Любовта нека бъдат двете пътеводни звезди, които да направляват нашия живот на земята. ( 47 стр., „Космичната обич") Вие трябва да се научите да сменяте енергиите във вас. Изучаването на тези два метода е необходимо за всички, които искат да правят опити. Например вие искате да превърнете лошите течения, които идат сега в България, в добри, сиреч – да измените направлението на енергията, да й дадете нова насока, да я отклоните от ляво към дясно; никога не можете да измените тази енергия от ляво към дясно, ако сами не вървите от ляво към дясно. Това е един алхимически закон, който трябва да проучите. Като онзи ученик, вие ще кажете: "Великата тайна, да може да превръщаме енергиите"; но, като дойде една енергия в един народ, вие ще трябва да знаете и как да я отклонявате, защото на енергия, коя служи за добро, като извърши тя своята служба, трябва да й се даде нова насока – правия път; не направите ли това, тя ще влезе в услуга на злото.
към текста >>

(35 стр., "Космичната обич")
Ето защо миналото, бъдещето и настоящето съществуват едновременно и представят една реалност в света. (38 стр., „Козмичната обич") С други думи казано, хората трябва да се научат да обичат. Това учение носи Новата култура, която ще създаде и Новата раса, за която съвременното човечество даже няма представа. Хората, които ще дойдат, ще бъдат велики във всяко отношение: по Добродетели, по Справедливост, по Любов, по Мъдрост, по Истина. (35 стр., "Космичната обич") За работата през годината Годините 1919 – 1920 са особени години. Всяка година, която прекарвате, е равна на сто други години; тъй че, ако прекарате тази година както трябва, ще отидете напред със сто години, а ако я изгубите, губите сто години и нещо повече, защото после няма да намерите тези условия, които намирате сега. Като се върнете дома, необходимо е да проявите любов и мъдрост във всяко отношение – ще работите чрез Мировата любов и Космичната обич. Като ги разберете и приложите, ще имате два ключа, с които ще може да отключвате всичко.
към текста >>

Като се върнете дома, необходимо е да проявите любов и мъдрост във всяко отношение – ще работите чрез Мировата любов и Космичната обич.
Хората, които ще дойдат, ще бъдат велики във всяко отношение: по Добродетели, по Справедливост, по Любов, по Мъдрост, по Истина. (35 стр., "Космичната обич") За работата през годината Годините 1919 – 1920 са особени години. Всяка година, която прекарвате, е равна на сто други години; тъй че, ако прекарате тази година както трябва, ще отидете напред със сто години, а ако я изгубите, губите сто години и нещо повече, защото после няма да намерите тези условия, които намирате сега. Като се върнете дома, необходимо е да проявите любов и мъдрост във всяко отношение – ще работите чрез Мировата любов и Космичната обич. Като ги разберете и приложите, ще имате два ключа, с които ще може да отключвате всичко. (150 стр.) От 9 (22) септември да се прилага законът за десятъка. В прилагането на този закон вие ще калите вашето сърце, ум, воля. Какви ще бъдат резултатите от прилагането на този закон, това ще видите след хиляди години.
към текста >>

36. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание.
За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв.
към текста >>

Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

37. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят.
- Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две? - На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това! - Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии? - Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47)
към текста >>

38. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Тази географска подробност не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите.
Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски. В годините преди освобождението от османско иго Устово е наброявало над 500 български къщи, две училища, две църкви, богата чаршия и най-голям па-зар в околията.15 Географски с. Устово е разполо-жено всред една живописна гънка на Родопите. От север то е загънато с височини и надарено от природата с обилна вода. През Устово протичат две реки – Черна река, която води началото си от близката височина Мургавец (Караманджа), и Бяла река, извираща на два часа път от Устово.10 Тръгнали по различни посоки, тези две реки се обединяват при Устово, образувайки своеобразно речно устие. Тази географска подробност не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите. Ако запитате стари жители на Устово за произхода на наименованието на тяхното село, те ще ви го обяс-нят с образуваното устие при вливането на двете реки. Дали това отговаря на истината, трудно е да се ка-же. Прием-ливо е обаче да допуснем, че именно тук, в недрата на горда Родопа, чрез тези две реки се дава символичен израз на онази тържествуваща борбеност на родопско-то население, при която тъмните сили на Черна река са би-ли преодолени от тържествуващото светло начало на Бяла река. В този родопски кът природата е подсказала как, вместо противопоставяне и взаимно унищожение на две утвърдили се начала, може чрез обединяването им да се получи по-висока степен на изява. Този символ, поднесен ни от природата, не противоречи на наличната географска и историческа действителност.
към текста >>

39. УЧИТЕЛЯТ

1897 година е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса.
Прекарва в гр. Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 г. През 1896г. издава книжката "Наука и възпитание" в гр.Варна. Това е Неговата творба, явяваща се като заключителен акорд от Неговото богословско обучение в САЩ. 1897 година е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в глава 19 от Откровението на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името Му е Божието Слово и из устата Му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7.3.1897 г. в присъствието на баща Му поп Константин Дъновски, в село Тетово, Русенско, когато са били двамата в една страноприемница, Божественият Дух слиза върху Петър Дънов.
към текста >>

На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена.
Той започва да държи Своето Слово през отворения прозорец на стаичката Си. През 1922/23г. на ул."Оборище"14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27г. Следва построяването на салона на Изгрева през 1927г. Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944г. На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена. Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич. Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората. Когато Божествения Дух слиза - създава Учителя. Когато Христовият Дух слиза - създава се Мировият Учител. Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител.
към текста >>

Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич.
През 1922/23г. на ул."Оборище"14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27г. Следва построяването на салона на Изгрева през 1927г. Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944г. На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена. Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич. Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората. Когато Божествения Дух слиза - създава Учителя. Когато Христовият Дух слиза - създава се Мировият Учител. Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител. Чрез Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която е открита за пръв път във Вселената, се изявява Словото на Бога и се проявява Славата Божия.
към текста >>

40. УЧЕНИЦИ

Това бе обяснението за космичния вятър, който отвяваше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието.
Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева, имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара. Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичния вятър, който отвяваше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите устояха на тези условия. Онези, които не издържаха - те си отидоха; но онези, които останаха, бяха останали в името на Високия Идеал. Беседите на Учителя се нижеха през годините в сряда, петък и неделя - сутрин в 5 ч.
към текста >>

Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание.
" - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога."
към текста >>

Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика.
" - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Мария Тодорова Когато започна да се строи салона през 1927 г., на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят ден и нощ.
към текста >>

Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм.
След заминава- нето на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район. Заради негови грешки пред комунистите беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора. Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време, някои от нас отидоха в затвора. Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча. Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм. Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени.
към текста >>

41. ГЕОРГИ РАДЕВ

Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък
Ето защо отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа, като впоследствие се издигнаха високо в кариерата си. Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител, слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък Сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с Георги Радев. Без да пита Учителя, той преведе един окултист на име Бо-Ин-Ра. Публикува от тези преводи в списание "Житно зърно" от 1926 г., че дори и по-късно. Тези статии бяха издадени в три отделни книги: 1. Книга за живия Бог 2.
към текста >>

42. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога.
Това беше свещено име, то се отнасяше до мистичния живот на ученика и неговата вътрешна връзка между ученик и Учителя. С това име, дадено от Учителя, тя парадираше, че ето, само на нея Учителят е дал духовно име, защото то съществува в нея от началото на света. Такива бяха постановките у нея. Минаха години и Учителят веднъж каза, че ученикът на Бялото Братство има три имена: първото име е Аверуни, което означава Верният ученик. Второто име на ученика е Амриха, което означава Духовният ученик. Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога. Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име. Тя преглътна един горчив хап, защото всеки ученик може да добие името Аверуни, ако с делата си докаже вярност към Словото на Учителя, вярност към Школата Му и Делото Му чрез собствения си живот. Мария Тодорова Според спомените на Лиляна Табакова, Учителят е споделял, че като дете е бил много тормозен от непрекъснатите караници и разправии между майка му и баща му. Майка му почива и я погребват на село и в деня на погребението Той идва, макар че не са Го предупредили.
към текста >>

43. МУЗИКА

Събуждат се спомени за далечен роден край... отдалечен от вековете... родина на търсен мир... родина на космичен копнеж...
Непознат език. Мотивът източен, а текстът!... Песента ме завладя. Вокалите милваха душата. Тя познава нежността на неразбраната иначе песен. Събуждат се спомени за далечен роден край... отдалечен от вековете... родина на търсен мир... родина на космичен копнеж... Само слушах. Не успях да запиша нито песента, нито текста в отворения нотен бележник. Галилей Величков В нашите среди на Младежкия окултен клас дойде един младеж, който, както разбрах, беше следвал Музикална академия във Виена. Казваше се Киселков.
към текста >>

Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му.
Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: "Петре, знаеш ли защо Кирил пострада? " Разправих му историята като бяхме в Мърчаево, как Учителят се разтревожи много, когато чу разработката на Икономов. Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като "Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна. Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка. И действително му се случи лошо: получи удар и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена си, и себе си, и двете си деца. Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му. Пеню Ганев Записки от беседите на Учителя Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато в зорите на живота ангелите се събудили на Небето, те започнали да пеят и когато те започнали да пеят, светът започнал да се създава.
към текста >>

44. РЕЦЕПТИ И НАПЪТСТВИЯ

Ако отправяте често мисълта към корените на космите в продължение на една година, вие ще постигнете много нещо: космите ви ще се заздравят и ще пораснат.
Актьорите може да са 10-15. Гледайте тях и очите ви няма да се развалят. Окапването на косата се дължи на безпокойства, страхове, смущения. Човек какви ли средства не е опитвал, за да възвърне косите си. Ти, като концентрираш мисълта си и кажеш: "Господи, да израсте косата ми, да се сгъсти малко" - ще имаш по-скоро резултат, отколкото с другите начини. Ако отправяте често мисълта към корените на космите в продължение на една година, вие ще постигнете много нещо: космите ви ще се заздравят и ще пораснат. Ако цяла година ядеш коприва, косата ти ще почернее. Лекуване от рак с кукуряк, според Учителя: Вземат се корени от кукуряк, набождат се в една ябълка и така заедно с ябълката се пекат във фурна. След това коренчетата се изваждат от ябълката и се варят. Тази отвара се пие против рак. Който от вас има ревматизъм, да накара пет-шест пчели да го ужилят.
към текста >>

45. ХИГИЕНА

Ще ви дам един съвет относно космите, които падат от главите ви при ресане.
Никога не изливайте водата от лицето си на нечисти места.За нечистите места е добре, но за вас не е добре. - Де де хвърляме тази вода? - На цветята, на дърветата, но в никой случай, дето минават хора или на нечисти места. Не правете студени душове! По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене. Ще ви дам един съвет относно космите, които падат от главите ви при ресане. Когато се решите, не хвърляйте космите си, но събирайте ги в торбичка. Като съберете повече, занесете ги на Витоша и там на някой чист камък, ги изгорете. Нека пепелта от космите се разнесе из въздуха, за да се оплодят идеите, които са минали през главите ви. Закон е: Нямаш право да плюеш и да се секнеш на земята. Тя е твоя майка, ще я пазиш чиста.
към текста >>

Когато се решите, не хвърляйте космите си, но събирайте ги в торбичка.
- Де де хвърляме тази вода? - На цветята, на дърветата, но в никой случай, дето минават хора или на нечисти места. Не правете студени душове! По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене. Ще ви дам един съвет относно космите, които падат от главите ви при ресане. Когато се решите, не хвърляйте космите си, но събирайте ги в торбичка. Като съберете повече, занесете ги на Витоша и там на някой чист камък, ги изгорете. Нека пепелта от космите се разнесе из въздуха, за да се оплодят идеите, които са минали през главите ви. Закон е: Нямаш право да плюеш и да се секнеш на земята. Тя е твоя майка, ще я пазиш чиста. Нямаш право да тропаш и да риташ на земята.
към текста >>

Нека пепелта от космите се разнесе из въздуха, за да се оплодят идеите, които са минали през главите ви.
Не правете студени душове! По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене. Ще ви дам един съвет относно космите, които падат от главите ви при ресане. Когато се решите, не хвърляйте космите си, но събирайте ги в торбичка. Като съберете повече, занесете ги на Витоша и там на някой чист камък, ги изгорете. Нека пепелта от космите се разнесе из въздуха, за да се оплодят идеите, които са минали през главите ви. Закон е: Нямаш право да плюеш и да се секнеш на земята. Тя е твоя майка, ще я пазиш чиста. Нямаш право да тропаш и да риташ на земята. Ти вървиш и плюеш до себе си. Знаеш ли, че плюеш на твоя ангел, който върви до тебе?
към текста >>

46. ДОБРО И ЗЛО

Напрежението върху силите на Природата не е нищо друго, освен космическа енергия, която идва от хората, от всички живи същества на Земята.
Природата не търпи никакви противодействия. Който не я слуша, тя ще го разтърси. Същото научно обяснение се прилага и при земетресенията. Земетресенията се дължат на напрежението, което изпитват силите на Земята в междумолекулните й пространства. Това напрежение предизвиква разширяване на тия пространства, което се изпитва от нас като земетресения. Напрежението върху силите на Природата не е нищо друго, освен космическа енергия, която идва от хората, от всички живи същества на Земята. Живите същества са врати, проводници на енергии. През човека, като през най-висша форма, минават най-висши енергии. Следователно, материята живее и съществува поради космическия човек. Ако той умре, т.е. престане да живее на Земята и Земята ще умре ь няма повече да съществува.
към текста >>

Следователно, материята живее и съществува поради космическия човек.
Земетресенията се дължат на напрежението, което изпитват силите на Земята в междумолекулните й пространства. Това напрежение предизвиква разширяване на тия пространства, което се изпитва от нас като земетресения. Напрежението върху силите на Природата не е нищо друго, освен космическа енергия, която идва от хората, от всички живи същества на Земята. Живите същества са врати, проводници на енергии. През човека, като през най-висша форма, минават най-висши енергии. Следователно, материята живее и съществува поради космическия човек. Ако той умре, т.е. престане да живее на Земята и Земята ще умре ь няма повече да съществува. Ние сме дошли на Земята, за да може тя да живее. Значи, недиференцираната материя приема живота, който минава през хората. Когато казваме, че човек е причина за земетресенията, подразбираме онези човешки мисли, които са в състояние да подпушат междумолекулната енергия на Земята.
към текста >>

47. ТЪРПЕНИЕ

Вятърът бучи, духа, шапката ти дига, космите ти в очите ти хвърля, но преспокойно го изтърпи.
Търпението показва степента на нашата любов. Ако не можете да търпите хората и се дразните от тях, вие не сте проявили още своята мекота. Докато човек не прояви мекотата си, мъчно може да се възпитава. Казвам, търпелив човек е онзи, който изслушва всички; а добър човек е онзи, който не се възмущава от злото. Търпеливият изслушва всички. Вятърът бучи, духа, шапката ти дига, космите ти в очите ти хвърля, но преспокойно го изтърпи. Знай в душата си, че този вятър има една отлична служба. Бъди търпелив час, два, три, четири, да не се интересуваш. Като изтърпиш вятъра, след това ще дойде дъжда, който ще те намокри, но пак ще бъдеш търпелив. След това ще дойде третото положение - ще имаш скъсани дрехи, ще гледаш наоколо си хора, облечени с хубави, нови дрехи, но ще бъдеш търпелив. Не са ти дали ядене, пак ще бъдеш търпелив.
към текста >>

48. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към Космическото Божествено Съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас.
Правило за всеки ден: Да не пропуснеш ден, в който да не изговориш следната формула при ставане от леглото, за да бъдеш през целия ден в хармония с Бога и за да бъде плодотворна твоята работа през деня: "Аз живея в Бога и Бог живее в мен." За да има формулата по-голямо действие, трябва да се придружава с пеене и движение, които човек трябва да намери интуитивно. За да ви вървят работите добре, сложете ръцете си на горната част на главата си и кажете: "Господи, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичкия си дух." Всяка сутрин след ставане, ще определите две минути за връзка с Невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с Невидимия свят. Всички, които са завършили своето развитие и се интересуват с; човечеството, имат тази опитност. За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към Космическото Божествено Съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня. Формули за всеки ден "Мога, Господи, да направя всичко, каквото ми кажеш. Няма нищо, което да не мога да направя за Тебе". "За Бога, за Когото аз живея, всичко мога да направя."
към текста >>

49. Съдържание

Космичен план за промяна на света 234
- Изпитания чрез огън 212 - Наводнения 216 - Земетресения 218 - Социални бедствия 221 Пророчества за войните 224 Космичен план за промяна на света 234 Епохата на Водолея 239 Шеста раса 242 Победа на доброто 253 Вехтото премина 258 Ново небе и нова земя 261
към текста >>

50. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

"Българин" в космически смисъл на думата, е "човекът на Духа".
България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен -на първо място в отношенията си с Божествения свят, след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи да погледне много отговорно своята съдба. Благословението Отгоре трябва да бъде оправдано. "Българин" в космически смисъл на думата, е "човекът на Духа". Оттук, съвсем не случайно, България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на Новото Учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача - да поднесат на човечеството най-високия идеал - Любовта към Бога. Богознанието е основата на Новата култура, която иде. Настъпило е времето човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме по Пътя на живота. Това е Божествената привилегия на българския народ, между който работя.
към текста >>

51. МЯСТОТО НА БЪЛГАРИТЕ В ОБЩОЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Всеки народ има строго определено място, свое предназначение в големия космичен човек.
Така че, за клетките на черния дроб и за дебелото черво е много трудно. Затова българите, като преработят чрез черния дроб състоянията си и противоречията си, трябва да ги изхвърлят през дебелото черво и то навреме, като задържат в себе си като хранителни вещества само своите ценни опитности от живота си на Земята. Благодари, че си тук в България! Тук има всичко, с което може да се справя ученикът на една окултна школа и да държи своите изпити като окултен ученик. Тук има изобилие от такъв материал за разработване, за проучване, за заучаване. Всеки народ има строго определено място, свое предназначение в големия космичен човек. Българите заемат черния дроб. Дотогава, докато българите изпълняват службата на черен дроб на човечеството, работата ще върви много добре. Ние дадохме Божественото Учение на българския народ и така лекувахме черния дроб на човечеството. Ако България възприеме новия мироглед, новия морал, новата обхода, новата религия, новата наука за живота, то българинът ще се излекува, а заедно с него ще се излекува цялото човечество. Ако българинът мисли добре и правилно, ще мисли и разсъждава правилно цялото човечество.
към текста >>

Тогава ще търсите българина по-горе в общия космически организъм.
Знаете ли какви киселини, какви сили са действали при създаването на черния дроб! Това на вас ви се вижда невъзможно, но аз ви казвам, че черният дроб е бил способен да създава. Българите са черният дроб на Вселената. Частиците на черния дроб, както и всички същества, еволюират и постоянно се изменят. Така и българите след време ще минат в друга форма на развитие. Тогава ще търсите българина по-горе в общия космически организъм.
към текста >>

52. УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО

Работата на Христос е космична.
Тия светилища не са някакви видими храмове. Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. Онзи, който иска да изучи по-пълно Истината, трябва да знае, че не всичко е изложено в Писанията. Ако Христос дойдеше в съвременните църкви, църковните служители щяха да Го запитат дали това, което говори, е съобразно с църковните изисквания. Само грешните ще кажат: "Този носи нещо ново, ще ни помогне." Има криви разбирания, криви тълкувания по отношение на Христос. Работата на Христос е космична. Тя не е свършена, християнството в бъдеще има да преживее своя златен век. Христос още не се е проявил напълно. Когато Христос напълно се прояви, страданията ще изчезнат. Докато не дойде мирът на Земята, не е проявен Христос; понеже и у вас няма мир, и вие не сте напълно проявени. Преди 2000 години Христос дойде на Земята да научи хората да живеят братски, по любов, но те не приложиха Учението Му.
към текста >>

53. ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Затова очите ви са мътни и хлътнали, космите - щръкнали, лицето - набръчкано и смръщено, изразът - упорит, гръбнакът - изкривен.
Който и злото не признава, Господ му праща разрушението. Астралният свят е вече очистен. Земята е вече арена и оттук тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под земята и Земята ще се очисти. Злото е, че ние сме снели ада тук, на Земята, и го опитваме с всичкия му огън и ужас. Щом сте грозни, лоши, недъгави, мисълта ви не е Божествена, чувствала и постъпките ви не са Божествени. Затова очите ви са мътни и хлътнали, космите - щръкнали, лицето - набръчкано и смръщено, изразът - упорит, гръбнакът - изкривен. Вие не знаете да се самоуважавате. Човечеството страда и изпитва ударите на злото, поради своето непослушание, поради нарушение на Великите закони на живота. Но по- добре е най-напред да дойде лошото, че после хубавото. Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат Новото Учение? Те могат да го купят, но за да го унищожат, за да се освободят от него.
към текста >>

54. КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА

КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА
КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА Записки от беседите на Учителя Човек има четири вида кръв, от която ще излязат четири групи ангели. Три вида ангели са минали. На Земята има четири вида хора, които за в бъдеще ще станат четири вида ангели. Тогава ще се отворят вратите на животните да станат хора.
към текста >>

55. ШЕСТАТА РАСА

В основата на този нов строй на Земята ще залегне онова начало, което е заложено в основата на космическия свят - животът за Цялото.
Когато всички хора станат добри и умни, тогава благата ще бъдат общи. Сега всички работят поотделно. Като работят заедно, няма да има недоимък и животът ще бъде по-сносен. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява най-великите синове на човечеството в тяхната работа, ще стане един ден по силата на закона за социализиране на благата достояние на всички човеци на Земята. Тогава ще се установи онзи строй, за който днешните хора мечтаят и който строй се мъчат да осъществят с такива малки и непригодни средства. В основата на този нов строй на Земята ще залегне онова начало, което е заложено в основата на космическия свят - животът за Цялото. В Шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в това число и бялата раса са придобили. Тогава хората ще разберат, че цялото развитие на раси и народи от всички исторически времена и епохи, от създание мира досега, ще бъдат олицетворение на едно цяло, което ще ползва придобивките на всички участващи в това цяло съставки. Това е оня велик процес на социализиране на благата, но той се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата - защото извор на всички идеи е и си остава великата разумна жива Природа, макар и днес тя да се схваща твърде механично. След бялата раса идва Шестата раса - Светещата.
към текста >>

56. ПОБЕДА НА ДОБРОТО

Първо, този свят е бил създаден от космичен принцип, ето защо, те нямат право да властват в чуждо владение, а трябва да се подчинят на това, което е създал кос- мичният принцип.
Нашата Слънчева система вече влиза в едно друго поле и затова лошите хора не ще имат вече условия, понеже вълната, която иде, ще ви помага. Ще настанат условия за добрите духове да се въплътят на Земята. Хората трябва да приложат Божествените принципи, защото ако не ги приложат, ще бъдат изхвърлени. Този, който иска да лъже отсега нататък, той късно се е родил. Хората на нашата епоха мислят, че могат да владеят света. Първо, този свят е бил създаден от космичен принцип, ето защо, те нямат право да властват в чуждо владение, а трябва да се подчинят на това, което е създал кос- мичният принцип. Никой не може да бъде господар, преди да е станал слуга. За в бъдеще, които са били слуги, в Царството на Доброто ще станат господари. Тези, които са били господари в царството на злото, ще станат слуги в Царството на Доброто. Ако можехме да управляваме своите мисли, чувства и действия, ние можем да станем господари. Ако не можеш да контролираш своите мисли, чувства и действия, ти не можеш да бъдеш добър слуга.
към текста >>

57. ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

Иде една нова вълна от космическото пространство - вълна на Божествена Любов.
Въпросът, обаче, е решен. От Невидимия свят ще дойдат хиляди, милиони същества, които са напреднали, които стоят в пространството, в Рая. Те ще дойдат и ще турят ред и порядък на Земята. Светът е окупиран и всички народи трябва да капитулират. Всички ще трябва да служат на Господа и ще има само една държава - Царството Божие. Иде една нова вълна от космическото пространство - вълна на Божествена Любов. Наричат я огнена вълна. Тази вълна има мощни трептения, които организмът на всеки човек не може да издържи. Затова се казва, че Бог е огън всепояждащ. Тези, които са готови да издържат трептенията на тази вълна и я приемат, ще просъществуват; а онези, които не могат да издържат трептенията, и за тях тази вълна ще бъде огън, който ще ги изгори или ще стане причина да минат през най-големите страдания. И тези страдания ще ги приготвят да приемат Любовта, да се пробудят.
към текста >>

58. ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ

Но раздялата с Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на Земята, беше вече не земна скръб, а космическа скръб.
Изпълнявахме песента "Аин Фаси". Бяхме недалеч от тялото на Учителя. Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна чиния с ябълки. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течаха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата с Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на Земята, беше вече не земна скръб, а космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхме ние тук - в салона на Изгрева - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Отдели се и трета ябълка от чинията, отново се търкули по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване.
към текста >>

59. БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ

Българите трябва да станат добродетелни, та да могат да използват тази грамадна космическа енергия, която се отделя от Земята към Слънцето.
Желая българите да бъдат извор, от който да изтича великата Любов. Желая ви да бъдете образец на чистата, необятна Любов, на Знанието и на Мъдростта, свободни от всякаква корист. Желая ви да бъдете носители на Правдата и на Истината, които ще ви направят свободни. В България трябва да се изпълни следното: Между другото да се приложи новото възпитание в училищата, да се приложи преди всичко Паневритмията в него. България трябва да бъде първата държава, от която да излязат велики духовни поети. Българите трябва да станат добродетелни, та да могат да използват тази грамадна космическа енергия, която се отделя от Земята към Слънцето. Ако българите искат да имат простор, трябва да приложат Божественото Учение. На българите, ако не се помага, не могат да се избавят. Те са толкова загазили, че само Божественото може да ги избави. Сега, понеже Сатурн господства над България, вие ще бъдете внимателни спрямо него. В какво отношение?
към текста >>

60. УЧИТЕЛЯ В МЕН

След две хилядолетия Светият Дух вече не е само космичен посредник между Божественото и човешкото, а се е превърнал в органична същност на човешкия Аз – неотделимо вътрешно битие на Великия Учител в съзнанието на всеки от нас.
Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно. В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз. Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го нарича Свети Дух, Дух на Истината или Единия Велик Учител. След две хилядолетия Светият Дух вече не е само космичен посредник между Божественото и човешкото, а се е превърнал в органична същност на човешкия Аз – неотделимо вътрешно битие на Великия Учител в съзнанието на всеки от нас. Може би затова Учителя Беинса Дуно перифразира знаменития стих на апостол Павел по следния начин: „За окултните ученици този стих трябва да се измени. Добре е да се изостави частичката не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен.” Текстовете в третото издание на „Учителя” изобилстват от категории, изписани с главна буква. Несъмнено, знаковото им предназначение се състои в другостта на прочита, различен от разговорното езиково значение на такива понятия като живот, обич, топлина, светлина, радост, знание, истина, природа и много други. Всички те са намерили място в семиотичната мрежа на азбучния показател, който се публикува в края на книгата за първи път.
към текста >>

61. БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Ето защо Мировият Учител е избрал България за своето идване, за да може оттук да направлява силите и да създаде основите за идването на Новата култура, която ще се направлява от тия три космични сили – Любовта, Мъдростта и Истината.
По този начин той да дойде до онова възмъжаване, което е необходимо, за да му бъде възложена една такава задача. Защото, както казва Учителя, страданието е онзи натиск, под който се образуват скъпоценните камъни, създават се духовни ценности, получава се онзи опит, чрез който индивидите и народите узряват и възмъжават. Българският народ трябваше да мине по пътя на страданието, за да се подготви за своята духовна мисия, да даде условия за идването на Мировия Учител в България, да се подготви да приеме Неговите идеи. Българинът, член на славянското семейство, морфологически и психологически съчетава в себе си развитото славянско сърце с развития ум на англосаксонската раса. В общославянския организъм той се явява като израз на волевата страна на славянина. Ето защо Мировият Учител е избрал България за своето идване, за да може оттук да направлява силите и да създаде основите за идването на Новата култура, която ще се направлява от тия три космични сили – Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

62. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

Центърът на тази всемирна система – това е великото космично Слънце; наричат го Душа на Вселената.
И като слушаме Бога, ще имаме права мисъл и право разбиране. Кой може да каже докъде се простират възможностите на душата, докъде са границите на нейните постижения? Понякога в Своите беседи Учителя отвежда слушателите Си на далечни екскурзии в пространството, във Вселената, до непознати светове. Нашата Слънчева система е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето. Ако нашето Слънце е само един уд от тази всемирна система, какво може да разреши един малък уд от Великия Божествен организъм? Центърът на тази всемирна система – това е великото космично Слънце; наричат го Душа на Вселената. Силата му е сто милиона пъти по- голяма от тази на нашето Слънце. Ние виждаме как се усмихват трезвите и самоуверени хора, здраво стъпили на земята, които познават добре собственото си тегло и обем, ала ние знаем, че никой не е смогнал досега да затвори човешкия Дух в яката коруба на материалния свят. Неуловим и свободен, той се надсмива над всички ограничения и затвори. Той е излязъл неуязвим, възроден и силен от всички изпитания и ограничения. Преминал е през огъня и през каменните зидове все така млад, силен, смел и свободен, светъл и сияен.
към текста >>

63. ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

За да влезем в досег с великия Космичен живот, за да се почувстваме граждани на цялата Вселена, да почувстваме ритъма на Природата, Учителя е обръщал внимание на по-важните моменти от живота й.
Посрещането на Слънцето е здравословно за физическия и духовен живот на човека. Това не е само един външен акт. Човек трябва да има онова вътрешно разположение на душата си, за да приеме силите, които Слънцето обилно раздава. Слънцето представлява Божественият живот, който постоянно изгрява в човешката душа. 7. Друга традиция на Всемирното Бяло Братство са тъй наречените празници на Природата. За да влезем в досег с великия Космичен живот, за да се почувстваме граждани на цялата Вселена, да почувстваме ритъма на Природата, Учителя е обръщал внимание на по-важните моменти от живота й. Той казва: За нас Природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която проявява. Важни моменти от живота на Природата са пролетните и есенни равноденствия и лятното и зимно слънцестояния. Пролетното равноденствие на 22 март е от особено значение, защото тогава влизат в действие нови сили в живота на Природата. Затова от астрономично гледище 22 март може да се вземе като начало на Новата година, като начало на един нов период на творчество в живота на Природата.
към текста >>

64. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

В живота на Учителя се чувстваше космичен ритъм.
Господ не ни е ограничил. Той ни е дал велика свобода да вършим Добро и зло. Като мислиш, чувстваш и действаш свободно, имаш възможност да изучаваш всичко, което Бог е създал. Никога никой от нас не знае Учителя да е изискал нещо от него или да го е принудил да направи нещо. Всяко нещо, направено с Любов, носи благословение за околните и за този, който го прави. В живота на Учителя се чувстваше космичен ритъм. Някакво велико, светло, радостно бъдеще проникваше във всичко, което Учителя вършеше и говореше – онова многоочаквано бъдеще, за което душите жадуват от незапомнени времена и са го въплътили в идеята на Спасителя, на Месия, Който иде. Всеки, който се приближаваше до Учителя, чувстваше доколко може да се приближи. Една свещена дистанция, едно свещено пространство имаше, което никой не си позволяваше да преодолее. Един вътрешен закон определяше това разстояние за всеки. И макар заобиколен винаги от нас, Учителя беше самотен.
към текста >>

65. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота.
Когато има повече играчи, образува се и един кръг от двойки около лъчите. Движенията се менят, следват мелодията и ритъма, те наподобяват някаква старинна везба, красив танц, богат с движения, мелодия и ритъм. На него най-подхожда да бъде огрян от Слънцето. Мотивите са взети от българските народни песни, ала те греят в своята чиста, нова премяна. Идеите, вложени в тази сложна и богата игра, могат да се преведат приблизително така: От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота. Чрез това движение всички същества получават подтик в своя възходящ път. Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават. При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение.
към текста >>

Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение.
От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота. Чрез това движение всички същества получават подтик в своя възходящ път. Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават. При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено.
към текста >>

66. Дял втори. ИДЕИ

В първата част Пробуждане на колективното съзнание ще бъде разгледан постепенният развой на човешкото съзнание от дълбока древност до днес, от който се вижда как то днес преминава към една нова форма, именно – към Колективно съзнание, а още по-нататък – към Космическо и Божествено съзнание.
да се реализират. Тези две хиляди години бяха подготвителен период. Учителя иде днес да покаже пътя за приложение на великия Идеал, който Христос посочи на човечеството. Основната мисия на Мировия Учител е да направи непосредствена връзка между човека и Божественото Начало чрез приложението на Любовта, Мъдростта и Истината. Тези проблеми ще бъдат предмет на настоящия дял, който е разделен на шест части. В първата част Пробуждане на колективното съзнание ще бъде разгледан постепенният развой на човешкото съзнание от дълбока древност до днес, от който се вижда как то днес преминава към една нова форма, именно – към Колективно съзнание, а още по-нататък – към Космическо и Божествено съзнание. Това става по законите за развитието на силите, вложени в човешката душа. Във втората част Мировата Любов – източник на Живота се разглеждат проявите и методите на Любовта. Изтъква се как човечеството, като започва от по-ограничените форми на Любовта, се издига постепенно към висшите й форми. Човечеството днес се намира пред раждането на Космическата Любов. Това ще бъде ново откровение за човечеството и ще представлява важна предпоставка за идването на Новата култура.
към текста >>

Човечеството днес се намира пред раждането на Космическата Любов.
Тези проблеми ще бъдат предмет на настоящия дял, който е разделен на шест части. В първата част Пробуждане на колективното съзнание ще бъде разгледан постепенният развой на човешкото съзнание от дълбока древност до днес, от който се вижда как то днес преминава към една нова форма, именно – към Колективно съзнание, а още по-нататък – към Космическо и Божествено съзнание. Това става по законите за развитието на силите, вложени в човешката душа. Във втората част Мировата Любов – източник на Живота се разглеждат проявите и методите на Любовта. Изтъква се как човечеството, като започва от по-ограничените форми на Любовта, се издига постепенно към висшите й форми. Човечеството днес се намира пред раждането на Космическата Любов. Това ще бъде ново откровение за човечеството и ще представлява важна предпоставка за идването на Новата култура. В част трета Мъдростта – носителка на Светлина и Знание се разглежда разликата между науката на Изтока и Запада. Днес човечеството се приближава до Божествената Мъдрост и добива нова светлина за Природата, прониква по-дълбоко в нейните закони и в живота й. В част четвърта Истината и Свободата – идеал за човечеството се разглежда как човечеството от закона на насилието се издига до правото и как от правото се издига до Справедливостта.
към текста >>

67. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание?
към текста >>

Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура.
към текста >>

Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание?
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка.
към текста >>

Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир.
Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие.
към текста >>

Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда.
Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние.
към текста >>

Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние.
Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на поетите Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатленията на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното, и от разговорите и бил настроен тихо и смирено.
към текста >>

Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице:
В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на поетите Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатленията на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното, и от разговорите и бил настроен тихо и смирено. Бил потопен в спокойна, почти пасивна радост.
към текста >>

П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел:
Непосредствено след това у него се родило чувство на възторг, огромна радост, след което дошло умствено просветление, което не може да се опише. В мозъка му проникнало като мълния едно Божествено сияние и завинаги осветило целия му живот. В себе си почувствал блаженство, досег с Небето. От този момент той ясно осъзнал, че всемирът не е мъртва материя, а е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; Вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко въздейства за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън всяко съмнение. Той твърди, че в течение на няколко секунди, през време на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот, и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде.” П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел: “Това беше в Мраморно море. Беше зима. Валеше дъжд. Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят, морето беше с оловносребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо.
към текста >>

68. БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ

Има съзнание, по-извисено и от Космическото – Божественото.
БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ Има съзнание, по-извисено и от Космическото – Божественото. При него човек чувства присъствието на Абсолютното начало, на Великото Всичко, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и прочее. Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще.
към текста >>

Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност.
Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание.
към текста >>

Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание.
Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание. Ще представим това образно със следната схема: Обяснителни бележки 23 Ларсен, Йоханес (1874-1931) - датски писател, автор на романите „Мъдрец”, „Марта и Мария” и др., в които присъства дълбоко религиозно чувство.
към текста >>

69. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ

Излизането от индивидуалното съзнание и влизането в Колективното и Космическо съзнание е начало на еволюцията.
Какво означава бедността, мизерията на блудния син? Това е духовното обедняване на човека, когато достигне до най-ниската точка на слизането си в процеса на инволюцията. Учителя казва: Христос даде тласъка или подтика за еволюцията. Еволюцията на човечеството започва от Христа. Излизането от индивидуалното съзнание и влизането в Колективното и Космическо съзнание е начало на еволюцията. Във времето на Христа само една много малка част от човечеството започва своята еволюция. Другите още продължават своята инволюция или слизане. Но подтикът, който дава Христос, работи вече в подсъзнанието на цялото човечество и поради него все по-голяма част от човечеството постепенно преминава от инволюция в еволюция. По какво се познава дали човек е почнал своята еволюция? Докато човек е още във фаза на инволюция, той слиза надолу.
към текста >>

70. ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО

Това е напълно естествено, защото всички живи същества са клончета и листа във Великия космичен организъм.
ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО ЛЮБОВТА СЕ ОСНОВАВА НА ЕДИНСТВОТО НА ЖИВОТА Кои са дълбоките причини, които подтикват човека да обича Възвишеното, Божественото в света, подобните си и всяко живо същество? Това е напълно естествено, защото всички живи същества са клончета и листа във Великия космичен организъм. Те са близки, сродни, понеже един и същ Живот минава през тях и този общ Живот ги обединява. Любовта произтича от единството, което съществува в света24. Където и да се проявява, тя е израз на това единство. Учителя казва: Всички души са свързани помежду си по такъв начин, че образуват нещо цяло, неразривно.
към текста >>

71. ТЪРСЕНЕ НА БОГА

Всъщност това е стремеж към Космичния център на цялата Вселена.
Когато казваме, че трябва да любим, с това разбираме, че трябва да търсим Бога. Ние трябва да любим, за да намерим Бога, понеже Бог е Любов. Заложбите на истинско Знание, Богатство и Сила са вътре в човека. Любовта представлява животворните слънчеви лъчи за разцъфтяване на човешката душа. Всяко същество в свещени минути на своя живот се стреми към красивото, възвишеното и Вечното, към един свещен идеал. Всъщност това е стремеж към Космичния център на цялата Вселена. Всеки човек, бил той религиозен или не, има дълбоко вътрешно познание за този Център. Всеки човек познава Бога и Го люби – и вярващият, и невярващият. Защото копнежът към Вечната Красота и Истина, към Вечния Живот съществува у всеки човек. Никой не може да го заглуши. Той остава в глъбините на душата като свещен пламък, като първичен порив и в минути на просветление човек го чувства.
към текста >>

Всички същества представляват един космичен организъм.
Човешката душа знае в своите глъбини, по свои пътища, че зад всичко, което се руши в ръцете ни, има нещо велико, трайно и вечно в основите на цялото Битие, което осмисля Живота. Формите са дрехи, през които се проявява това Вечно начало. Във всяко нещо, което привлича вниманието и любовта на човека, той намира отблясък на Вечното, Непреходното и Великото! Този свят копнеж е даден на всички същества – от най-малките до най-големите. Човешката душа копнее за Бога, както цветето копнее за слънчевите лъчи. Всички същества представляват един космичен организъм. Любовта на човека към Бога е израз на техния колективен стремеж към Великата реалност в света.
към текста >>

72. ТРИТЕ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА

Космичният живот не е нещо отделно.
Това е великата истина. После може да любите ближните си и най- после – себе си. И онзи човек, който не започва живота си с Любовта към Бога, от него нищо не може да стане. У ч и т е л я Няма същество в света, което да не разбира Живота, да не го цени и да не се стреми с всички сили към него. Космичният живот не е нещо отделно. И най-малкото същество, и най-голямото служат единствено на него. Противоречия може да има в отделните части и сфери на Живота, но като единство Животът е съвършена хармония. Човек има три връзки с Живота: Любов към Вечното начало, Любов към ближния и Любов към себе си. ПЪРВАТА ВРЪЗКА – ЛЮБОВ КЪМ ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО Бог е Любов, Разумно начало, Което е вложило всичко в Живота.
към текста >>

Когато човек има Любов към Бога, той възприема това, което иде от Великия космичен център.
Обаче камъкът не приема тази вода в себе си, вследствие на което може да каже, че Бог не го обича. Водата минава и заминава по неговата повърхност. Който има твърдостта на камъка, не може съзнателно да приема Божията Любов. Какво трябва да правите тогава? Станете меки! Когато човек има Любов към Бога, той възприема това, което иде от Великия космичен център. Той вече влиза в пътя на творчеството и възхода. Тогава човек е във връзка с Целокупния живот и енергиите на Цялото, творческите и строителни сили на целия Всемир се вливат в него. Първото условие за изпълнение Волята Божия е да бъде човек във връзка с Първичната причина, с Възвишения Разумен свят. Учителя казва:
към текста >>

73. КАКВИТО СА ТВОИТЕ ОТНОШЕНИЯ КЪМ ВЕЧНОТО РАЗУМНО НАЧАЛО, ТАКИВА ЩЕ БЪДАТ И ОТНОШЕНИЯТА НА ХОРАТА КЪМ ТЕБ

Но тук е въпросът за възприемчивостта на човека към това, което слиза от Великия Космичен център към всички.
ВЪЗПРИЕМЧИВОСТ КЪМ ЛЮБОВТА Вторият от горните три закона гласи: Когато обичаш всички същества, това показва, че Бог те обича. Той се обяснява така: Великото Разумно начало, Бог, обича всички същества еднакво. Неговото вътрешно отношение към всички е неизменно. Но тук е въпросът за възприемчивостта на човека към това, което слиза от Великия Космичен център към всички. Отношението или Любовта, която човек има към ближните, показва до каква степен той е възприемчив към великото благословение, към Любовта, която Бог праща към всички същества. ПРАВИТЕ ОТНОШЕНИЯ КЪМ ДРУГИТЕ ЗАВИСЯТ ОТ ПРАВИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА ЧОВЕКА КЪМ ВЕЧНОТО НАЧАЛО Този закон Учителя формулира така: Ако твоите отношения към Бога са прави, ще бъдат прави и към всички същества, ще бъдат прави и към твоите врагове – това е изпълнение на най- трудния закон.
към текста >>

74. С ЛЮБОВТА ЧОВЕК ЗАПОЧВА ВЪЗХОДЯЩИЯ СИ ПЪТ

Обаче, когато се е отдалечавал от Бога Първичният или Космичният човек, както го наричат, тази дума по съдържание почнала полека- лека да се смалява незабелязано и когато човек слязъл до дъното на Битието, почти нищо не е останало от тази дума.
У ч и т е л я Човек досега е слизал. Това е пътят на инволюцията и постепенно при нея той е забравил Любовта. Учителя казва: Първоначално, когато е слизал от Бога, човек е произнасял думата Любов много правилно. Обаче, когато се е отдалечавал от Бога Първичният или Космичният човек, както го наричат, тази дума по съдържание почнала полека- лека да се смалява незабелязано и когато човек слязъл до дъното на Битието, почти нищо не е останало от тази дума. Това слизане е било тъй незабелязано, тъй бавно, че и този велик Човек даже се самоизлъгал. И вие сега се намирате в положението на този Космичен човек по отношение на Любовта. У човека има днес известни мисли, чувства и постъпки, които са низходящи, т.е. с тях той продължава своята инволюция, а други са възходящи, т.е. такива, с които започва своята еволюция или възход.
към текста >>

И вие сега се намирате в положението на този Космичен човек по отношение на Любовта.
Това е пътят на инволюцията и постепенно при нея той е забравил Любовта. Учителя казва: Първоначално, когато е слизал от Бога, човек е произнасял думата Любов много правилно. Обаче, когато се е отдалечавал от Бога Първичният или Космичният човек, както го наричат, тази дума по съдържание почнала полека- лека да се смалява незабелязано и когато човек слязъл до дъното на Битието, почти нищо не е останало от тази дума. Това слизане е било тъй незабелязано, тъй бавно, че и този велик Човек даже се самоизлъгал. И вие сега се намирате в положението на този Космичен човек по отношение на Любовта. У човека има днес известни мисли, чувства и постъпки, които са низходящи, т.е. с тях той продължава своята инволюция, а други са възходящи, т.е. такива, с които започва своята еволюция или възход. Учителя казва: Наблюдавайте дали вашите мисли, чувства и постъпки са низходящи или възходящи.
към текста >>

75. СТЪПАЛАТА НА ЛЮБОВТА

Любовта като принцип се нарича още Божествена Любов, Любов на Реалността, Космическа Любов, Мирова Любов, Всеобемаща Любов и прочее.
Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало докрай. Любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип има обща основа – това е Любовта на Абсолютния, която минава през човека в разните степени на неговото развитие. 25 Обяснителна бележка на авторите. Любовта като стремеж се нарича от Учителя с разни имена: физическа любов, магнетична любов, човешка любов, любов на сенките и прочее. Любовта като чувство и като сила се нарича от Учителя още Духовна Любов, Ангелска Любов и прочее. Любовта като принцип се нарича още Божествена Любов, Любов на Реалността, Космическа Любов, Мирова Любов, Всеобемаща Любов и прочее.
към текста >>

76. ПРИ МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И КОНЦЕНТРАЦИЯ БОГ УЧИ ЧОВЕКА

За да развие човек свръхсъзнанието или Космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация.
При молитва, размишление и концентрация Светлината на един възвишен свят озарява човешкото съзнание. Човек става възприемчив към мисълта на Бога. В човека проблясват Божествени идеи. При молитва Бог учи човека на Божествената Мъдрост. Учителя казва: За да развие човек свръхсъзнанието или Космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили. Приема също така и Силата да изпълни Волята Божия. При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно.
към текста >>

77. ВЪТРЕШНО РЪКОВОДСТВО

Космичната Мъдрост ръководи и направлява хората.
Това обяснява какво се нарича вътрешно ръководство. Учителя казва: За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели и решителни. Постъпвате ли съобразно с този закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни същества са с вас. Те ще оправят вашия път. Космичната Мъдрост ръководи и направлява хората. И всички нещастия идат от това, че те не вярват и не слушат това вътрешно ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на нисшите сили. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води към познаване на Реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта. За да върви човек в пътя на Мъдростта, трябва да се довери на нейния глас, който говори в самия него, и да тръгне смело и решително, за да не дава път на отрицателните сили, които предизвикват в него процес на разлагане и ферментация.
към текста >>

78. ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ИСТИНАТА И СВОБОДАТА – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

От цялата Природа той получава приток от силите на Живота, но когато се отклони от природните закони, когато ги наруши, той сам поставя преграда на този приток от сили, скъсва връзките си с космичния организъм.
Степента, в която то ги притежава, определя неговото положение в тази държава. Никой няма право да го лишава от тези права. Човек или народ, който върши насилие или неправди и нарушава горните три закона на Мировата държава, ще почерпи горчива опитност. Няма човек, няма същество, което да не знае кога нарушава великите закони на Живота. Човек е свързан чрез хиляди нишки с целия Всемир. От цялата Природа той получава приток от силите на Живота, но когато се отклони от природните закони, когато ги наруши, той сам поставя преграда на този приток от сили, скъсва връзките си с космичния организъм. С това изгубва благоприятните условия за развитие, огрубява и идва в упадък. Тъй са загинали цели народи и култури. Злото представлява неорганизирана енергия. То крие в себе си бацила на собственото си разрушение. Злото с всяка своя проява отслабва, понеже по закона на резонанса привлича към себе си разрушителните сили на Природата и в края на краищата ще се стопи.
към текста >>

Днес индивидуалното съзнание е по-силно от Космичното, но, дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето.
Това са енергии, които образуват мощни течения. И такива народи вече воюват помежду си в Мисловния свят. Така се посява семето на бъдещите войни на физическото поле. Защото има един закон: това, което е горе, слиза долу. Всеки, който изпраща отрицателни мисли и чувства към друг народ, е отговорен за бъдещата война почти толкова, колкото и прекият й причинител. Днес индивидуалното съзнание е по-силно от Космичното, но, дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето. А бъдещето е на Космичното съзнание. То иде по законите на развитието. Това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Те ще претворят съвременния хаос. Днес сме на кръстопътя между старите и новите методи.
към текста >>

А бъдещето е на Космичното съзнание.
И такива народи вече воюват помежду си в Мисловния свят. Така се посява семето на бъдещите войни на физическото поле. Защото има един закон: това, което е горе, слиза долу. Всеки, който изпраща отрицателни мисли и чувства към друг народ, е отговорен за бъдещата война почти толкова, колкото и прекият й причинител. Днес индивидуалното съзнание е по-силно от Космичното, но, дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето. А бъдещето е на Космичното съзнание. То иде по законите на развитието. Това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Те ще претворят съвременния хаос. Днес сме на кръстопътя между старите и новите методи.
към текста >>

79. СПРАВЕДЛИВОСТТА – ВЪТРЕШНИЯТ ЗАКОН

Те са само клончета и листа на Великото космично дърво – на Космичния организъм.
Например един по-развит човек ще приеме от слънчевите лъчи повече, отколкото един по-неразвит. Изворът дава на всички, но какво ще получи човек, когато отиде при него, зависи от това, какъв съд носи. Учителя казва: Щом искаме да бъдем абсолютно справедливи, Бог ще каже: “Ето същества, които искат да изпълнят Моята воля.” Тези думи означават следното: законите на Справедливостта следват от обстоятелството, че всички същества съставляват едно Цяло. Те са само клончета и листа на Великото космично дърво – на Космичния организъм. Ето защо справедливостта носи всички благоприятни условия. Учителя казва: Дето има Справедливост, там има растеж. Дето тя отсъства, няма растеж. Справедливостта дава условия да се проявят Любовта, Мъдростта и Свободата.
към текста >>

80. ВСИЧКО В ПРИРОДАТА Е ПЛОД НА ОБЩИ УСИЛИЯ

Човек е клетка в Космичния организъм и неговото отношение към последния е подобно на отношението на клетката към тялото, на което принадлежи.
ВСИЧКО В ПРИРОДАТА Е ПЛОД НА ОБЩИ УСИЛИЯ Човек е клетка в Космичния организъм и неговото отношение към последния е подобно на отношението на клетката към тялото, на което принадлежи. Както клетката живее за организма и получава сили от него, такова е отношението на човека към Цялото. Дейността на всеки орган в растението е плод на подкрепата, съдействието на целия организъм. Това важи и за Целокупния живот. В Живота на човечеството и на цялата Природа всичко е резултат на колективна дейност, на колективно усилие. Природата харчи грамадни енергии и материали, за да поддържа човешкия Живот.
към текста >>

81. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО ЦАРУВА В РАЗУМНАТА ПРИРОДА

Животът за Цялото лежи в основата на Космичния живот.
В основата на цялата Природа лежат взаимопомощта, сътрудничеството, Любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света – борба за съществуване. Това се отнася за нисшите природни царства. Това е несъвършенството на децата, които не са още пробудени. При Живот за Цялото човек е в хармония с тази велика действителност, която ни заобикаля – с методите, с които работи Разумната Природа! Животът за Цялото лежи в основата на Космичния живот. И затова този начин на дейност не е нещо неестествено, необикновено, а това е обикновеното, нормалното, естественото състояние в живота на Вселената. Да осъществим това на Земята, това е влизане в хармония с Разумния свят, със законите, лежащи в основата на цялото Битие. Когато човек почне да живее за Цялото, дейността му ще бъде в хармония с разумните сили в Природата.
към текста >>

82. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО И МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЖИВОТ

Всеки индивид представлява клетка, а всяко общество или народ представлява орган – лист, клонче или цвят – във великото Космично дърво.
ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО И МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЖИВОТ Казаното по-горе се отнася и за народите. Всеки индивид представлява клетка, а всяко общество или народ представлява орган – лист, клонче или цвят – във великото Космично дърво. Всеки народ е орган от общочовешкия организъм. И всички народи са свързани помежду си, както органите в един организъм. Учителя казва: Всички народи са свързани като скачени съдове. Пострада ли някой, всички могат да пострадат.
към текста >>

Космичната биология определя точно мястото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм.
Геният на даден народ може да дойде до особени открития в науката и техниката, може да стане носител на нова мисъл, на нови идеи, които са необходими за цялото човечество. Голяма загуба би било за човечеството, ако усилията на всеки народ не се влеят в общочовешкото културно творчество. Всеки народ е необходим за правилния Живот на цялото човечество, защото представлява изявление на особено Слово на човешкия Дух – Слово, което никой друг не може да изяви. Всеки народ развива специфични Добродетели и способности. Някой народ по своето съзнание и начина си на живот представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг – стъблото, трети – листата, четвърти – цветовете или плодовете и прочее. Космичната биология определя точно мястото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм.
към текста >>

83. ФАКТОРИ ЗА ОБНОВЯВАНЕ НА КУЛТУРИТЕ

1. Космични причини.
Всеки ден незабелязано се обновява земното лице и след векове картината на земната кора е вече съвсем друга. Обнова виждаме и в слънчевите системи. И те се разрушават, загиват и отново се възраждат. Обновяват се и човешките култури. Нека разгледаме по-дълбоките причини за обновата в културите. 1. Космични причини. Пространството е проникнато не само от радиовълни на музиката или словото, но и от мисловни и всевъзможни други видове вълни. А мисловните вълни са вече от психичен характер. Това показва, че пространството е живо, че то е проникнато от нещо психическо. Това се отнася не само за земното пространство, но и за космичното, междузвездното пространство, понеже целият Всемир е населен. Ето защо не е безразлично къде се намира Земята и цялата Слънчева система в даден момент.
към текста >>

Това се отнася не само за земното пространство, но и за космичното, междузвездното пространство, понеже целият Всемир е населен.
Нека разгледаме по-дълбоките причини за обновата в културите. 1. Космични причини. Пространството е проникнато не само от радиовълни на музиката или словото, но и от мисловни и всевъзможни други видове вълни. А мисловните вълни са вече от психичен характер. Това показва, че пространството е живо, че то е проникнато от нещо психическо. Това се отнася не само за земното пространство, но и за космичното, междузвездното пространство, понеже целият Всемир е населен. Ето защо не е безразлично къде се намира Земята и цялата Слънчева система в даден момент. И понеже Слънчевата система с огромна бързина, с всичките си планети се движи към определени съзвездия, то тя навлиза във все по-нови и по-нови космични пространства, които съдържат нови възможности и условия за проявление на Живота. И поради това естествено е, че Слънчевата система попада под все по-нови влияния и въздействия. Това е една от причините за новите елементи, които постоянно се вливат в Живота и дават нов тласък на духовно-материалната култура. Значи една от причините за вливане на нови елементи в Живота са космичните влияния.
към текста >>

И понеже Слънчевата система с огромна бързина, с всичките си планети се движи към определени съзвездия, то тя навлиза във все по-нови и по-нови космични пространства, които съдържат нови възможности и условия за проявление на Живота.
Пространството е проникнато не само от радиовълни на музиката или словото, но и от мисловни и всевъзможни други видове вълни. А мисловните вълни са вече от психичен характер. Това показва, че пространството е живо, че то е проникнато от нещо психическо. Това се отнася не само за земното пространство, но и за космичното, междузвездното пространство, понеже целият Всемир е населен. Ето защо не е безразлично къде се намира Земята и цялата Слънчева система в даден момент. И понеже Слънчевата система с огромна бързина, с всичките си планети се движи към определени съзвездия, то тя навлиза във все по-нови и по-нови космични пространства, които съдържат нови възможности и условия за проявление на Живота. И поради това естествено е, че Слънчевата система попада под все по-нови влияния и въздействия. Това е една от причините за новите елементи, които постоянно се вливат в Живота и дават нов тласък на духовно-материалната култура. Значи една от причините за вливане на нови елементи в Живота са космичните влияния. Те са сложни, разнообразни – от физически и психически характер. 2. Събуждане на нови сили в човешкия Дух.
към текста >>

Значи една от причините за вливане на нови елементи в Живота са космичните влияния.
Това се отнася не само за земното пространство, но и за космичното, междузвездното пространство, понеже целият Всемир е населен. Ето защо не е безразлично къде се намира Земята и цялата Слънчева система в даден момент. И понеже Слънчевата система с огромна бързина, с всичките си планети се движи към определени съзвездия, то тя навлиза във все по-нови и по-нови космични пространства, които съдържат нови възможности и условия за проявление на Живота. И поради това естествено е, че Слънчевата система попада под все по-нови влияния и въздействия. Това е една от причините за новите елементи, които постоянно се вливат в Живота и дават нов тласък на духовно-материалната култура. Значи една от причините за вливане на нови елементи в Живота са космичните влияния. Те са сложни, разнообразни – от физически и психически характер. 2. Събуждане на нови сили в човешкия Дух. Всяка епоха е изявление на нови сили на човешкия Дух. Последният крие в себе си Великото Божествено начало и затова разполага с безкрайно много сили и възможности, които постепенно се разкриват и то не случайно, а по строго закономерен път, както строго закономерно, последователно се развиват коренът, стъблото, листата, цветовете и плодовете. Винаги се вливат нови и нови сили в културата.
към текста >>

84. НОВИТЕ УСЛОВИЯ

В космичното пространство има области, проникнати от по-гъста или по-рядка материя.
НОВИТЕ УСЛОВИЯ Когато Земята се движи в пространството, ние влизаме в досег с ония Същества, които го населяват, и това има отглас в нашия ум, сърце и душа. У ч и т е л я В космичното пространство има области, проникнати от по-гъста или по-рядка материя. Сега Слънчевата система напуска гъстите сфери на космичното пространство и влиза в по-рядка среда, в по-фина материя. Учителя казва: Сега започва възходящият път на Слънчевата система. Тя започва да се издига към по-редки сфери, в нови космични пространства, в които има по- възвишени духовни сили. Слънчевата система сега влиза в една нова зона на Духа.
към текста >>

Сега Слънчевата система напуска гъстите сфери на космичното пространство и влиза в по-рядка среда, в по-фина материя.
НОВИТЕ УСЛОВИЯ Когато Земята се движи в пространството, ние влизаме в досег с ония Същества, които го населяват, и това има отглас в нашия ум, сърце и душа. У ч и т е л я В космичното пространство има области, проникнати от по-гъста или по-рядка материя. Сега Слънчевата система напуска гъстите сфери на космичното пространство и влиза в по-рядка среда, в по-фина материя. Учителя казва: Сега започва възходящият път на Слънчевата система. Тя започва да се издига към по-редки сфери, в нови космични пространства, в които има по- възвишени духовни сили. Слънчевата система сега влиза в една нова зона на Духа. Онези хора, които са готови, ще възприемат тази вълна.
към текста >>

Тя започва да се издига към по-редки сфери, в нови космични пространства, в които има по- възвишени духовни сили.
У ч и т е л я В космичното пространство има области, проникнати от по-гъста или по-рядка материя. Сега Слънчевата система напуска гъстите сфери на космичното пространство и влиза в по-рядка среда, в по-фина материя. Учителя казва: Сега започва възходящият път на Слънчевата система. Тя започва да се издига към по-редки сфери, в нови космични пространства, в които има по- възвишени духовни сили. Слънчевата система сега влиза в една нова зона на Духа. Онези хора, които са готови, ще възприемат тази вълна. Слънчевата система навлиза в по-благоприятна среда. Това има своето отражение и върху живота на Земята – върху всички същества и най-вече върху човека. Създават се вече условия за един по-възвишен живот.
към текста >>

Човечеството навлиза в един космичен период на творчество и разцвет във висшите области на Духа.
Онези хора, които са готови, ще възприемат тази вълна. Слънчевата система навлиза в по-благоприятна среда. Това има своето отражение и върху живота на Земята – върху всички същества и най-вече върху човека. Създават се вече условия за един по-възвишен живот. Нови идеи, нови мисли, чувства и стремежи се събуждат в човешката душа. Човечеството навлиза в един космичен период на творчество и разцвет във висшите области на Духа. В това отношение казваме, че човечеството днес влиза постепенно в областта на космичната пролет. Новото иде като пролетта. Симптомите на тази космична пролет се долавят в живота, науката, изкуството. Навсякъде се чувства, че иде нещо ново. То ще донесе освобождение на човешкия Дух, за да може да прояви той творческите си сили и заложби.
към текста >>

В това отношение казваме, че човечеството днес влиза постепенно в областта на космичната пролет.
Слънчевата система навлиза в по-благоприятна среда. Това има своето отражение и върху живота на Земята – върху всички същества и най-вече върху човека. Създават се вече условия за един по-възвишен живот. Нови идеи, нови мисли, чувства и стремежи се събуждат в човешката душа. Човечеството навлиза в един космичен период на творчество и разцвет във висшите области на Духа. В това отношение казваме, че човечеството днес влиза постепенно в областта на космичната пролет. Новото иде като пролетта. Симптомите на тази космична пролет се долавят в живота, науката, изкуството. Навсякъде се чувства, че иде нещо ново. То ще донесе освобождение на човешкия Дух, за да може да прояви той творческите си сили и заложби. Новият човек с по-тънкия си усет ще долавя вътрешния живот на Природата.
към текста >>

Симптомите на тази космична пролет се долавят в живота, науката, изкуството.
Създават се вече условия за един по-възвишен живот. Нови идеи, нови мисли, чувства и стремежи се събуждат в човешката душа. Човечеството навлиза в един космичен период на творчество и разцвет във висшите области на Духа. В това отношение казваме, че човечеството днес влиза постепенно в областта на космичната пролет. Новото иде като пролетта. Симптомите на тази космична пролет се долавят в живота, науката, изкуството. Навсякъде се чувства, че иде нещо ново. То ще донесе освобождение на човешкия Дух, за да може да прояви той творческите си сили и заложби. Новият човек с по-тънкия си усет ще долавя вътрешния живот на Природата. Ще влезе в общение с Разумните същества, които работят в нея. Физическият свят вече се подготвя за идването на Новата култура.
към текста >>

85. ОБЩЕНИЕ С НЕВИДИМИЯ, РАЗУМНИЯ СВЯТ

Като схваща своя космичен път и своето отношение към космичното човечество, човек посреща смело изпитанията на Земята, изучава всичко, черпи ценни познания и жив опит.
Ако не им предадат тези неща, те не могат да се повдигнат и да бъдат човеци на Новата култура. Следователно Синовете на Светлината идат да обновят цялото човечество. Небето е високо организиран свят на Напреднали същества, които живеят във вечността и които постоянно творят. Те са създали целия материален свят. Всички светове и слънца са училища, университети на Природата, където се учат съществата от целокупната Човешка раса, от която хората на Земята са само една малка част. Като схваща своя космичен път и своето отношение към космичното човечество, човек посреща смело изпитанията на Земята, изучава всичко, черпи ценни познания и жив опит. Да се свърже човек с едно Разумно същество, това значи да го посети една светла възвишена мисъл. Всички напреднали хора разговарят със Синовете на Светлината. Учителя казва: Ние вече влизаме в положението на Шестата раса – да имаме съзнателно общение с Ангелите и светиите. Ангелите и светиите са между хората.
към текста >>

86. НОВАТА МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Човечеството действително ще дойде в досег с онзи Космичен свят, където съществува ненарушима хармония между всички йерархии от Същества, които са завършили своето развитие.
Ако така разбираха Живота като Цяло, всички духовни, политически и културни фактори, нямаше да се дойде до този страхотен кървав конфликт . Живата Природа оставя човечеството да действа по закона за Свободата, но до момента, докато не бъдат престъпени нейните закони. Висшето колективно съзнание има за предпоставка следното: Когато един народ съзнава своето положение вътре в човечеството като един уд, като един орган от общия организъм, който трябва да извършва своята длъжност навреме, тогава той ще бъде на своето място. Така разбран общонародният живот, ще се отвори нова страница за истинския духовен възход на цялото човечество. Човечеството действително ще дойде в досег с онзи Космичен свят, където съществува ненарушима хармония между всички йерархии от Същества, които са завършили своето развитие. И както Слънцето и всички други слънца в целия Всемир разливат изобилно своята светлина, също така и хората, след като бъдат озарени от тази висша хармония, ще имат само един идеал – да служат на Бога. Това е именно смисълът на новата епоха, която започва вече своето възходящо движение. През тази епоха човек ще се издигне до положението Син на Светлината, до Божественото съвършенство, ще се върне в онзи Космичен център, от който преди милиони години е излязла човешката душа – напуснала е своя дом. И казва Учителя: Веднъж човек създаден от Бога, рано или късно ще реализира желанията на своята душа.
към текста >>

През тази епоха човек ще се издигне до положението Син на Светлината, до Божественото съвършенство, ще се върне в онзи Космичен център, от който преди милиони години е излязла човешката душа – напуснала е своя дом.
Когато един народ съзнава своето положение вътре в човечеството като един уд, като един орган от общия организъм, който трябва да извършва своята длъжност навреме, тогава той ще бъде на своето място. Така разбран общонародният живот, ще се отвори нова страница за истинския духовен възход на цялото човечество. Човечеството действително ще дойде в досег с онзи Космичен свят, където съществува ненарушима хармония между всички йерархии от Същества, които са завършили своето развитие. И както Слънцето и всички други слънца в целия Всемир разливат изобилно своята светлина, също така и хората, след като бъдат озарени от тази висша хармония, ще имат само един идеал – да служат на Бога. Това е именно смисълът на новата епоха, която започва вече своето възходящо движение. През тази епоха човек ще се издигне до положението Син на Светлината, до Божественото съвършенство, ще се върне в онзи Космичен център, от който преди милиони години е излязла човешката душа – напуснала е своя дом. И казва Учителя: Веднъж човек създаден от Бога, рано или късно ще реализира желанията на своята душа. Той ще се върне към онзи Живот, от който първоначално е излязъл. При новото съзнание всички хора ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на това велико тяло. И народите ще се уважават взаимно и ще се почитат.
към текста >>

87. УЧИТЕЛЯ

Планините са центрове на мощни космични сили.
Необходимо е понякога да се излезе вън от нея, за да дойде човек в непосредствен контакт със силите на Природата, да се пречисти, обнови, подкрепи, да почерпи вдъхновение и сили за работа. Учителят с дълбоко познаване ни въвеждаше в царството на Природата и тук в своите беседи и разговори хвърляше обилно светлина върху важните въпроси на живота. В общия живот, който се устройваше там – общите молитви, обеди, учение, работа – се правеха малки опити за приложение, опитваха се методите за работа – методи, извлечени от живата разумна Природа. Планините не са само географски места. Всяка планина, всеки връх или долина съответстват на известни области в духовния свят според силите, които действат там. Планините са центрове на мощни космични сили. Те са като гънките на мозъка, където се проявяват човешката интелигентност и мисъл. Великите култури са се развивали винаги в съседство с планините. Възлизането на планините не беше за нас разходка или спорт. То беше влизане в нови условия за работа и учение. Учителят изразяваше това така: „Ние идваме на планината не само за чистия въздух и слънцето, но и да изразим Любовта си към Бога.“ Учителят грижливо подбираше и подготвяше условията, външни и вътрешни, за да изяви известни истини.
към текста >>

Животът около Учителя протичаше в онзи непосредствен космичен ритъм, израз на живота на Цялото.
То беше влизане в нови условия за работа и учение. Учителят изразяваше това така: „Ние идваме на планината не само за чистия въздух и слънцето, но и да изразим Любовта си към Бога.“ Учителят грижливо подбираше и подготвяше условията, външни и вътрешни, за да изяви известни истини. Изчакваше времето за това, т. е. онзи момент в разумния живот, когато силите, които действат там благоприятстват за това. Както естественикът от оскъдните следи, които животът е оставил преди милиони години, може да възстанови картината на миналото, тъй и онзи, който има знание и прозрение, може да види в самото възникване на даден въпрос констелациите на силите, които са действали в момента, тяхното съчетание и взаимно отношение. Животът около Учителя протичаше в онзи непосредствен космичен ритъм, израз на живота на Цялото. Като жив, Божествен център, Учителят привличаше онези сили, онези елементи, необходими да се повдигне, осветли и разреши даден въпрос и то в определено време, в съгласие с вечния ритъм на живота. Защото съвършенството се изразява в това – да бъдем всякога в съгласие с Великия, Безграничния. Понякога около Учителя се създаваха странни съчетания на силите, защото всеки човек е носител на известни сили на живата разумна Природа, представител на известни идеи. Тогава Учителят мъдро разрешаваше и примиряваше вековни противоречия и конфликти, насочвайки силите в правилния Божествен път. В такъв случай Той действаше като център, чрез който Великото Разумно Начало се проявява.
към текста >>

В него може да се долови мощният космичен ритъм – пулсът на любещото сърце на Вечния.
Чуваше „тихия глас.“ Понякога Той спираше вниманието ни на малки прояви в живота, превеждаше тяхното значение и смисъл, а отминаваше с безразличие големи и шумни явления, като не им отдаваше никакво значение. Големите явления са завършен резултат. А когато са израз на човешката суета, тщеславие и корист, те остават безплодни. Всичко, каквото ставаше около Учителя, добиваше дълбок смисъл и значение, защото животът се изразява в своята пълнота, цялостно. От най-малките до най-големите си прояви той е единен и неделим. В него може да се долови мощният космичен ритъм – пулсът на любещото сърце на Вечния. Има едно течение на живота, което изхожда от Великия Разумен Център, възприема се от всички Възвишени Същества, предава се последователно до най-малките. Него най-добре можем да уподобим на светлината, която е винаги нова, неповторима, съгражда и възраства всичко. Много от разговорите представляват словесен израз на тази текуща мисъл, която сега за пръв път се разкрива на човешкото съзнание. Това е „небесният хляб“, за който душите гладуват. Затова всички, които познаваха Учителя, се стремяха да бъдат близо до Него.
към текста >>

88. ПЛАНИНАТA

Като нямаха високи места, египтяните ги създадоха, за да имат по този начин трансформатори на космичните енергии, които идат към Земята от всемира.
Тези центрове остават неизвестни. Те са свързани с други по-висши центрове. В България може да се внесе култура, понеже теренът способства. В Египет, за да се внесе култура, трябваше да се построят пирамидите. Върху тях почива египетската култура. Като нямаха високи места, египтяните ги създадоха, за да имат по този начин трансформатори на космичните енергии, които идат към Земята от всемира. Планинските върхове възприемат космичните енергии, които идат към Земята, трансформират ги и ги разпространяват навсякъде. Има специфични места, дето може да добиете специфични енергии. Всяка част на планината е свързана с една разумна сила в Природата. И като се качите на един висок връх, ще се свържете с Разумното в Природата. Като се качите на един висок връх помислете си каква служба изпълнява той, какво предназначение има.
към текста >>

Планинските върхове възприемат космичните енергии, които идат към Земята, трансформират ги и ги разпространяват навсякъде.
Те са свързани с други по-висши центрове. В България може да се внесе култура, понеже теренът способства. В Египет, за да се внесе култура, трябваше да се построят пирамидите. Върху тях почива египетската култура. Като нямаха високи места, египтяните ги създадоха, за да имат по този начин трансформатори на космичните енергии, които идат към Земята от всемира. Планинските върхове възприемат космичните енергии, които идат към Земята, трансформират ги и ги разпространяват навсякъде. Има специфични места, дето може да добиете специфични енергии. Всяка част на планината е свързана с една разумна сила в Природата. И като се качите на един висок връх, ще се свържете с Разумното в Природата. Като се качите на един висок връх помислете си каква служба изпълнява той, какво предназначение има. И езерото си има предназначение, колкото и да е малко.
към текста >>

89. ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *

Любовта е космична сила, която движи всичко в света – всички планети, всички слънца.
Дето няма разумен живот, и там е Любовта, но не се проявява. Бог е Любов. Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в целия всемир. Тя се проявява чрез храната, водата, светлината и чрез всички същества. Любовта е космична сила, която движи всичко в света – всички планети, всички слънца. От извора на Любовта милиони години ще произлизат всички светове. Разумната Природа всякога е добре разположена към всички същества по лицето на Земята. Считай, че цялата Природа е Любовта на Бога, и ти живееш вътре в Любовта. Любовта е среда, в която човек живее. Каквото е водата за рибата, това е Любовта за човека.
към текста >>

90. ЕНЕРГИИТЕ HA ПЛАНИНАТА – ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА

С други думи, тези върхове са трансформатори на космичните енергии, които идат към Земята.
Човек се обменя с физическите и духовни енергии на планината. Колкото съзнанието му е по-будно, толкова обмяната между него и планината е по-интензивна и по-пълна. Щом дойде до това положение да създаде правилна връзка с разумните същества, тогава ще е в положение да направи правилна връзка и с по-долните същества. Ще бъде готов да даде път на една мравка. Тези върхове в планините са постове, които приемат енергии от по-високи полета и ги направляват в разни посоки в света. С други думи, тези върхове са трансформатори на космичните енергии, които идат към Земята. Ако не вземеш и дадеш нещо на Природата, ти не си учен. Но ако вземеш, ти вземаш нещо, което струва на хиляди пъти повече, отколкото външните блага. Като ходите тук, благодарете. Всяко едно място тук е място за събиране на специфична енергия. Един брат каза:
към текста >>

91. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

И хората зависят едни от други, защото са части на един и същ космичен организъм.
Всичките други придобивки ще останат вън. Всичките хора съставляват един колективен организъм както едно дърво. И всеки един от вас трябва да знае де е турен. Някой клон е на изток, някой на запад, на юг или на север. После някой клон е голям, а друг – малък. И хората зависят едни от други, защото са части на един и същ космичен организъм. Всеки човек е важен за тебе, защото Божествените сокове на цялото дърво се вливат в тебе. Големите клони са важни за малките и обратно, понеже Божието благословение, което е отгоре, се предава на големите клони чрез малките, а Божието благословение, което иде отдолу, се предава от големите на малките. Така че в един случай ти ще бъдеш полезен на някого, а в друг случай той ще бъде полезен на тебе. Щом се отделят клоните от дървото, те губят значение. Така че като сте клони на дървото, трябва да си помагате.
към текста >>

92. ПРАВИЛА И НОРМИ НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ

Сърдечният пулс е космичният пулс на електричеството.
То се подаваше между големите облаци и пак се скриваше. Учителят слезе при второто езеро и като се събрахме около Него, започна да говори: Коя е основната причина на болестите? Каквито са мислите и желанията на хората, такова става най-сетне и тялото. И тогава външната причина е само повод, за да се изяви предразположението на организма към болестта. Сърдечният пулс е космичният пулс на електричеството. Електричеството е, което кара сърцето да тупти. Не трябва да туряте спирачка на това електрическо течение. Има един нерв, който управлява сърцето. Той иде от главата. Ако се уплашите, тревожите, този нерв стяга сърцето и тогава то тупа ненормално, електрическата струя, която минава през сърцето, тече неправилно и това разстройва сърцето.
към текста >>

93. ЗАКОНИ ЗА ДОБРОТО

Правете добро, защото сте удове на един велик космичен организъм.
Така направеното добро представлява основния камък на човешката бъдеща сграда. Не чакайте да станете добри. Вие сте родени добри. Защо? Защото Божият живот е вътре във вас. Всеки човек трябва да направи поне една малка услуга на своите ближни. Правете добро, защото сте удове на един велик космичен организъм.
към текста >>

94. ЗАЛОЖБИТЕ В ЧОВЕШКAТА ДУША

Съществата там приемат космични енергии.
Там ще учи науката как се е образувала слънчевата система. И като се върне от слънцето, ще донесе известни технически съоръжения. На слънцето живеят интелигентни същества, които образуват известни енергии и ги пращат на Земята. Каква интелигентност имат слънчевите същества, че пращат енергии не само на нашата планета, но и на другите планети. Слънцето е фокус на енергии. Съществата там приемат космични енергии. Съкровищницата, от дето иде енергията към слънцето, е друго едно слънце. Някой казва: „Да умра.“ Като отидеш на Небето и видиш един ангел, той ще те разбере и ще ти помогне. Той има голяма интелигентност. Ако си способен, ще те учи; ако не си способен, ще те прати пак на Земята. Душата има много работи да учи!
към текста >>

95. ПАНЕВРИТМИЯТA

Тези движения са взети от Природата, от целия всемир и са в хармония с космичния ритъм.
Трябва да играете, за да се подмладите. С паневритмията човек постепенно придобива мекота. Тези движения на паневритмията са разумни. Те са подготвителни движения. Те имат магическа мощ и влияят върху целия свят, а не само върху нас. Тези движения са взети от Природата, от целия всемир и са в хармония с космичния ритъм.
към текста >>

96. ЗАКОНЪТ HA СЪВЪРШЕНСТВОТО E ЗАКОН ЗA ЛЮБОВТА

Чрез Любовта се трансформират известни космични енергии.
Който има Любовта, и парите, и силата, и светлината, и свободата, и знанието вървят след него. На Любовта всички услужват: и светлината, и топлината, и растенията, и животните, и хората. Небето е съкровище с големи богатства. Само тези могат да го отворят, които имат ключа. Ключът е Любовта. Чрез Любовта се трансформират известни космични енергии. Научно поставено е така. Любовта урегулира енергиите в човека. Тя урегулира всички неща в света. Единствената сила, която владее всички сили и може да ги регулира, това е Любовта. Тя идва в знанието и го регулира.
към текста >>

97. ПРОСВЕТЛЕНИЕ

– Как да наглася живота си в съгласие с космичното съзнание?
Понеже човек не знае, кога ще я премине, трябва да е всякога готов. Той се подготвя, като работи за проявата на Любовта в себе си. – Кой трябва да бъде главният ми стремеж? – Да работите за постигане на новите идеи. Подредете ги в такива форми, които могат да бъдат възприети от другите. – Как да наглася живота си в съгласие с космичното съзнание? - Най-първо е необходима чистота в мисълта. Човек трябва да изучава законите на своята мисъл, на своите чувства и на своите постъпки. Чистият живот е необходим за мистика. Не допущайте в себе си никакви отрицателни мисли; Те ще дойдат, но вие не бива да ги възприемате. Например, в една стая има запалени въглища.
към текста >>

98. НОВАТА ЕПОХА

То се нарича още космическо съзнание.
То е процес, при който се регистрират или отпечатват само фактите. Самосъзнанието свързва фактите и намира причините. Когато е развито то намира причините на страданията и начините, по които могат да се премахнат. Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито. А свръхсъзнанието е това, което завършва нещата. То се нарича още космическо съзнание. В Божественият свят душата представлява женския принцип, а Духът – мъжкия. Душата представлява Любовта, Духът – Мъдростта, светлината, знанието, силата. Науката върви с голяма бързина, а прогресът върви с бързината на охлюва. – Що е смъртта? – Смъртта, това е преминаване на живота от един свят в друг.
към текста >>

99. ОСНОВАТА НА НЕЩАТА

– Работете да преминете от своето самосъзнание в свръхсъзнанието, в космичното съзнание.
Като приемаш Божията Любов, ти ще научиш какво нещо е Любовта. Като я предадеш, ще научиш какво нещо е Божията Мъдрост. А като я приложиш, ще научиш какво нещо е Божията Истина. – Как да добия Божествената Любов? Как да я приема от Бога? – Работете да преминете от своето самосъзнание в свръхсъзнанието, в космичното съзнание. Вие сте минали от подсъзнанието в съзнанието и се влезли в самосъзнанието. В самосъзнанието страданията се увеличават. Страданието е признак, че самосъзнанието се развива, а пък освобождението от страданието показва преминаване в свръхсъзнанието. Това е вливане в Божествения свят. Ето де е погрешката: Ако вземете чаша студена вода и я изпиете изведнъж, ще имате един резултат, а ако я пиете на глътки и това ви вземе петнадесет минути или половин час, ще имате съвсем друг резултат.
към текста >>

– За да развие човек свръхсъзнанието или космичното съзнание, а заедно с това и Божествената Любов, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация.
Страданието е признак, че самосъзнанието се развива, а пък освобождението от страданието показва преминаване в свръхсъзнанието. Това е вливане в Божествения свят. Ето де е погрешката: Ако вземете чаша студена вода и я изпиете изведнъж, ще имате един резултат, а ако я пиете на глътки и това ви вземе петнадесет минути или половин час, ще имате съвсем друг резултат. Всички погрешки стават от бързането в света. – Как да развием свръхсъзнанието и да проявим Любовта? – За да развие човек свръхсъзнанието или космичното съзнание, а заедно с това и Божествената Любов, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Според сегашната наука и теория храносмилането взема два-три-четири часа. Значи след като е ял гладният човек, потребни са четири часа, за да дойде сила в него. Това е според теорията. А практически, колкото и да е отпаднал, 15 минути или половин час след яденето човек е готов за работа. Значи, храната като се дъвче, една част от нея се приема чрез езика – жизнената сила – а по- грубата част в стомаха.
към текста >>

100. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

От космичното пространство иде една велика вълна.
Човек ще се повдигне на по-високо стъпало от това, в което се намира днес. Само така той ще влезе в новия живот. Това се нарича ново раждане. Няма да мине дълго време и този огън ще дойде. Той ще преобрази света и ще донесе новия морал. От космичното пространство иде една велика вълна. Тя иде с голяма бързина и ще залее целия свят. Всички, които се противят, ще бъдат отнесени от нея на друго място. Нова фаза настава във физическия свят. Макар всички да се притежават еднаква степен на развитие, новата вълна няма да остави никога незасегнат. Не само на Земята, но и в целия космос става едно преобразувание.
към текста >>

НАГОРЕ

0.1695351600647