Търсене в текстове за 'Колектив'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 190 резултата в 97 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание.
6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар. „закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата. 8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание. Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм. Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си. 9. Това правило е общ, неизменен закон в природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв. Тази е естествената причина, която заставя всеки добросъвестен човек да се пази от гибелни за него влияния и да избягва да върши злини.
към текста >>

Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност.
3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм? Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? [20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл. 4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото. Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството. Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност. Добрият или лошият характер на отделния индивид неизбежно ще окаже своето влияние върху общественото здраве, а освен това ще остави неизгладим отпечатък и върху бъдещите поколения. 5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената.
– добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит; – разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90] 2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си.
към текста >>

Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много.
6. Дяволюция 1. Всички тия „знаменити” дела, нечестиви пороци на егоизма, и днес съществуват и се ширят по света, само че в по-цивилизован вид. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в човека, съдържат известна истина. 2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал ангел, с тази разлика само, че в неговото естество той произвежда „дяволюция”. 3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата. Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много. 4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали. Честният труд в наше време се счита за унизителен. Да се работи, но как? Ето това е важният въпрос! 5. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтън[113] в „Изгубеният рай”, бил изгонен от небето за свои минали грехове и беззакония, понеже нарушил мира и блаженството на небесните жители.
към текста >>

Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството.
Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа. С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19)
към текста >>

3. №55 /Пеню Киров/

Главно, що не ти писах, беше, че аз по наставление от горе вследствие колективната ни молба оттук и по жребието, което теглих, трябваше да почна да изучавам занятието колосвач на разни мъжки и женски бели дрехи.
гр. Бургас, 18 ноемврий 1901 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. София От много време не Ви писах. Причините сега ще ти изложа вкратце. Главно, що не ти писах, беше, че аз по наставление от горе вследствие колективната ни молба оттук и по жребието, което теглих, трябваше да почна да изучавам занятието колосвач на разни мъжки и женски бели дрехи. Намери се един арменец, който искаше да отиде в Пловдив да работи това занятие, а на мястото си да остави някой. Услових се да ме изучи за месец време, срещу сто лева възнаграждение. Криво-ляво изучих занятието и задлъжнях 200 лева нещо. Той отиде в Пловдив, но пишман стана. Искаше да се върне и аз, за да си взема парите назад, бях склонил, но ми се заповяда отгоре да не приемам да се върне.
към текста >>

4. 173 ПИСМО

Человекът, това същество колективно, може да направи много неща.
Пътят е добър, вървете така. Вий минахте в Одрин една голяма опитност. Имате донякъде понятие като какво нещо е Адът. Нали това е стихия на развързани елементи от человека. Зрелището отдалеч за зрителите е било величествено, давало е храна на человешката мисъл да види като какво може да направи человек в своите действия. Человекът, това същество колективно, може да направи много неща. Вий сега сте зрител и участник при ликвидирането сметките на миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените права. Мойсей никога не се шегува. Той е строг и взискателен. Според него „око за око, зъб за зъб".
към текста >>

5. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество.
От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проява на Божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: всички онези, които работят Земята, и онези, които разпространяват човешките произведения, образуват стомашната му система, те доставят соковете. А всички онези, които се борят за благото на човечеството, организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля. Бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатичната нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения; след него иде процесът на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е.
към текста >>

6. 150–200

Човекът е колективно същество.
Опитност. Ученикът трябва да се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на другите. С това той влиза в пътя на обединяващата Любов. 169 Същината. Човекът е колективно същество. Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. 170 Реалността. Не се спирай на нищо вън от тебе, до като не изучиш себе си.
към текста >>

7. 400–450

Той участвува в колективния ход на еволюцията.
423 Еволюция. За ученика еволюция значи – да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участвува в колективния ход на еволюцията. 424 Обективен и субективен ум. Обективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да констатира нещата от вън. Нищо повече. Субективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да преживява нещата вътрешно.
към текста >>

8. Молитва за благоволението Божие

Господ - когато говорим за Господ, трябва да разбираме колективност от духове;
Единственото място, където Бог говори, е човешкото сърце и душа. От нашето вътрешно разположение ще изберем името. Първопричината, която дава живот на всички същества, определя посоката на тяхното движение, както и техните качества и способности. Тази Първопричина наричаме с различни имена: Бог - когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число; Господ - когато говорим за Господ, трябва да разбираме колективност от духове; Господ Бог, Отче, Баща, Авва, Вседържащ Отец, Небесен Баща, Господ на обичта, Бог на любовта, Благий Боже, Боже на силите, Бог Промислителя, Създателя на всичко, Творец, Царю на вековете, Господар, Вседържителя, Владико Святий и Истиний, Господ на господарстващите и Цар на царстващите, Цар на светлите духове, Господар на всички светове, Единствен, Безграничен, Безначален, Пастир мой, Премъдрия, Всевишния, Всемогъщия, Всеприсъстващия, Всеистинния, Всеблагия, Всемилосърдния, Вседълготърпеливия, Господ на мира и любовта, Всесилния Господ, Святи Боже, Святи Крепки, Святи Безсмъртни, Безкрайно Велико съзнание, Триединния Бог: Отец, Син Божи и Святи Дух, Аллах - Единния Единствен Бог, неуловимата Му същност е отразена с още 99 свещени имена, Ишвара - Планина от светлина, блясва, за да освети мрака, тройният лик: творец, съхранител, разрушител,
към текста >>

9. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Законът е, че колективните благопожелания съдействат, за да се усили този, който желае.
Защото именно от пог-решката се показва, че сте имали едно слабо място. Така че, за погрешки-те не се разкайвайте, че сте ги направили, защото вие не можехте да ги не направите. Колцина от вас се усещат слаби и искат да имат помощта на Веригата? Тези от вас, които имат спънки, какво искате да им се помогне? Законът е, че колективните благопожелания съдействат, за да се усили този, който желае. Сега, във Веригата да се отмахнат тия препятствия, защото един, който е недъгав, може да накара друг, който е по-силен, да изхарчи повече сила, отколкото трябва. Така който почне да се моли за другите, показва, че се е усилил, а който се моли само за себе си, показва, че е слаб. За да може Веригата да помогне, трябва колективна молитва. Тази година можем да направим така: всякой, който се намира в нужда, отправете до мене писмо и аз ще ви определя време, когато да се молите. И да знаете, че ще се определи една форма на тия писма, щото когато го получите, да знаете за кого да се молите.
към текста >>

За да може Веригата да помогне, трябва колективна молитва.
Колцина от вас се усещат слаби и искат да имат помощта на Веригата? Тези от вас, които имат спънки, какво искате да им се помогне? Законът е, че колективните благопожелания съдействат, за да се усили този, който желае. Сега, във Веригата да се отмахнат тия препятствия, защото един, който е недъгав, може да накара друг, който е по-силен, да изхарчи повече сила, отколкото трябва. Така който почне да се моли за другите, показва, че се е усилил, а който се моли само за себе си, показва, че е слаб. За да може Веригата да помогне, трябва колективна молитва. Тази година можем да направим така: всякой, който се намира в нужда, отправете до мене писмо и аз ще ви определя време, когато да се молите. И да знаете, че ще се определи една форма на тия писма, щото когато го получите, да знаете за кого да се молите. И в такива случаи винаги ще призовавате имената на тримата Приятели, като казвате и Имената им. А когато призовавате Приятелите, казвайте: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай". Вечерта в осем и половина часа -събрание и приятелски беседи върху разни въпроси.
към текста >>

10. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

През същата година братската група направи опит да заживее колективно.
във Варна се образува и братски хор. Братските песни, дадени от Учителя, бяха хармонизирани от брат Матей Калудов***, който беше професионален капел-майстор. В последствие се образува и братски оркестър, ръководен също от брат Калудов. За първи път на Събора в Търново през 1922 г. варненският хор и оркестър изпълниха братските песни. През същата година братската група направи опит да заживее колективно. Братя и сестри изработваха играчки за деца, продаваха ги на пазара, а спечеленото се употребяваше за общия живот. През годините 1922 и 1923 аз завърших специален технически курс, който ми даде възможност да постъпя на работа в Морското училище като преподавател по практически занятия. Така се установих на постоянна работа във Варна. През 1922 г. се създаде и братска библиотека под ръководството на брат Михаил Ангелов, в която, освен беседи от Учителя, се достави много окултна литература.
към текста >>

11. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

За да може Веригата да помогне, трябва колективна молитва.
Колцина от вас се усещат слаби и искат да имат помощта на Веригата? Тези от вас, които имат спънки, какво искате да им се помогне? Законът е, че колек- тивните благопожелания съдействат, за да се усили този, който желае. Сега – във Веригата да се отмахнат тия препятствия, защото един, който е недъгав, може да накара друг, който е по-силен, да изхарчи повече сила, отколкото трябва. Така който почне да се моли за другите, показва, че се е усилил, а който се моли само за себе си, показва, че е слаб. За да може Веригата да помогне, трябва колективна молитва. Тази година можем да направим така: всякой, който се намира в нужда, отправете до мен писмо и аз ще ви определя време, когато да се молите. И да знаете, че ще се определи една форма на тия писма, щото когато го получите, да знаете за кого да се молите. И в такива случаи винаги ще призовавате тримата Приятели, като казвате и имената им. А когато призовавате Приятелите, казвайте: „Господи Исусе Христе, Иехова- Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай.“ Вечерта в 8,30 ч.
към текста >>

12. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от духове; когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число.
Всеки един човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за ядене и пиене. Това е желанието на нашите приятели Отгоре: да се не боите, да са свободни сърцата и умовете ви, и да бъдете готови за утре. Амин. В 7 ч. вечерта се прочете от Първо послание Йоанново 3:4. Този стих ще служи за база на разговора. Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от духове; когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число. 16 август, неделя Около масата в 9 ч. по разпоредба на г-на Дънова се наредихме така (Фиг. 5): Като насядахме, г-н Дънов обяви: Довечера в 7 ч.
към текста >>

13. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

През годината посветете колективна молитва за приятелите, които имат най-много нужда, за да им се помогне.
Та тогава, ако направя посещение, тия влияния ще бъдат погълнати от хората, които посещавам, и в такъв случай вместо полза, вреда може да се нанесе с посещението. Ние действаме в България така, щото Господ да направи този народ по-религиозен и по-щедър, за да може чрез тия добродетели да му се помогне, за да се повдигне. Да, аз искам да вселя във вас онази дълбока вяра в Бога, която да започнете да прилагате вътре в себе си. Имайте дълбокото желание да приложите един Божествен закон и Господ ще ви научи; и като е с вас Той, ще ви помогне. Обаче предупреждавам ви никога да не допущате съмнение в сърцето си и никога да Го не огорчавате със съмнителните си мисли. През годината посветете колективна молитва за приятелите, които имат най-много нужда, за да им се помогне. Господ ви изпитва. Той нарочно ви турва в тия трудни обстоятелства, за да покаже силата си. Много пъти Господ, за да покаже Своята сила, иска колективно действие. Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действат колективно. И ако ние не турим нашия ум и нашето сърце, за да работим за Господа, то как Той ще може да се прослави?
към текста >>

Много пъти Господ, за да покаже Своята сила, иска колективно действие.
Имайте дълбокото желание да приложите един Божествен закон и Господ ще ви научи; и като е с вас Той, ще ви помогне. Обаче предупреждавам ви никога да не допущате съмнение в сърцето си и никога да Го не огорчавате със съмнителните си мисли. През годината посветете колективна молитва за приятелите, които имат най-много нужда, за да им се помогне. Господ ви изпитва. Той нарочно ви турва в тия трудни обстоятелства, за да покаже силата си. Много пъти Господ, за да покаже Своята сила, иска колективно действие. Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действат колективно. И ако ние не турим нашия ум и нашето сърце, за да работим за Господа, то как Той ще може да се прослави? Затова ние колективно да действаме, като се молим Господ да работи. (Тъкмо когато говореше г-н Дънов тия поучения, в същия този момент гърмеше и преваляваше ситен дъжд навън.) Ето нС, с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така. Тези гръмотевици Отгоре тъкмо в този момент са за вас, а не за мен.
към текста >>

Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действат колективно.
Обаче предупреждавам ви никога да не допущате съмнение в сърцето си и никога да Го не огорчавате със съмнителните си мисли. През годината посветете колективна молитва за приятелите, които имат най-много нужда, за да им се помогне. Господ ви изпитва. Той нарочно ви турва в тия трудни обстоятелства, за да покаже силата си. Много пъти Господ, за да покаже Своята сила, иска колективно действие. Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действат колективно. И ако ние не турим нашия ум и нашето сърце, за да работим за Господа, то как Той ще може да се прослави? Затова ние колективно да действаме, като се молим Господ да работи. (Тъкмо когато говореше г-н Дънов тия поучения, в същия този момент гърмеше и преваляваше ситен дъжд навън.) Ето нС, с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така. Тези гръмотевици Отгоре тъкмо в този момент са за вас, а не за мен. Това е езикът Господен: „Аз ще разпръсна враговете, ще ви помогна и ако Ме обичате и жертвате живота си за Мене, всичко ще направя за вас."
към текста >>

Затова ние колективно да действаме, като се молим Господ да работи.
Господ ви изпитва. Той нарочно ви турва в тия трудни обстоятелства, за да покаже силата си. Много пъти Господ, за да покаже Своята сила, иска колективно действие. Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действат колективно. И ако ние не турим нашия ум и нашето сърце, за да работим за Господа, то как Той ще може да се прослави? Затова ние колективно да действаме, като се молим Господ да работи. (Тъкмо когато говореше г-н Дънов тия поучения, в същия този момент гърмеше и преваляваше ситен дъжд навън.) Ето нС, с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така. Тези гръмотевици Отгоре тъкмо в този момент са за вас, а не за мен. Това е езикът Господен: „Аз ще разпръсна враговете, ще ви помогна и ако Ме обичате и жертвате живота си за Мене, всичко ще направя за вас." В този народ има хора, които страдат и на които ние можем да се притечем на помощ. Да, ние можем да сме проводници на Силата Божия - Бог ще бъде Силата, а ние проводниците.
към текста >>

14. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с тисящи на тисящи и тми на тми 277, което значи сто милиона.
От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него. На Черната ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо Знание и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее. А като тъй, вие трябва да се държите с Бялата ложа, която е, гдето ангажира Италия, та сега я виждаме да се разхожда с флотата си из Средиземно море. Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното - Сатана, Велзевул. Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята - да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което повдига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с тисящи на тисящи и тми на тми 277, което значи сто милиона. А 100 е число на Ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплътени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години, и аз ще ви дам даже и датите, когато сте пребивавали във Вавилон, Гърция 278, Рим, Сирия и прочее, но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо", събранието се преустанови. Подир 10 ч.
към текста >>

Нашата душа, то е Божественият храм, то е Вселената - и единична, и колективна.
За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум, това е един инструмент, който можем всякъде да го турим,докато,ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е Вселената - и единична, и колективна. Цялата Вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява - управител. Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и развитие. Но сега на всички ни трябва смирение, защото смирението е, което повдига.
към текста >>

Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с тисящи на тисящи и тми на тми 277, което значи сто милиона.
От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него. На Черната ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо Знание и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее. А като тъй, вие трябва да се държите с Бялата ложа, която е, гдето ангажира Италия, та сега я виждаме да се разхожда с флотата си из Средиземно море. Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното - Сатана, Велзевул. Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята - да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което повдига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с тисящи на тисящи и тми на тми 277, което значи сто милиона. А 100 е число на Ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплътени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години, и аз ще ви дам даже и датите, когато сте пребивавали във Вавилон, Гърция 278, Рим, Сирия и прочее, но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо", събранието се преустанови. Подир 10 ч.
към текста >>

15. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Всякой един от вас е същество колективно - имате познати, приятели, роднини.
И тази свобода ще носим и разносим на всички други. Ние ще оставим св. Илия да свърши своята работа, а след него, като овършее той, ние ще отидем да сеем. Обаче докато св. Илия борави, ние ще чакаме известно време, през което други има да работят. Всякой един от вас е същество колективно - имате познати, приятели, роднини. Вие, които сте собственик на къщата, имате и други, които живеят около вас, и всичките трябва да оправят сметките си. Човек сам себе си като мрази, мрази и другите хора и всяко сражение е резултат от това смразяване. А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото ако не сторим това, ние ще страдаме. Така е свързал Господ всинца ни с другите хора. Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи.
към текста >>

16. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Дали тази дума ще вземете колективно или единично, законът е верен.
Аз ви приветствам в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля! Обаждат се: Благодарим. Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което Той днес върши, вършил го е в миналото, хиляди и милиони години творил е и приготвя Земята и Небето, можем да кажем, заради нас. Дали тази дума ще вземете колективно или единично, законът е верен. Верен е, понеже Духът, който живее в един човек и в множеството, е един по отношение на човешките души. В свръзка с това ще взема 28-и стих от прочетената глава: „Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя." За да може едно същество да се прослави или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено. Думата съвършен вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога.
към текста >>

17. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

През годината посветете колективна молитва за приятелите, които имат най-много нужда, за да им се помогне.
Та тогава, ако направя посещение, тия влияния ще бъдат погълнати от хората, които посещавам, и в такъв случай вместо полза, вреда може да се нанесе с посещението. Ние действуваме в България така, щото Господ да направи този народ по-религиозен и по-щедър, за да може чрез тия добродетели да му се помогне, за да се подигне. Да, аз искам да вселя във вас онази дълбока вяра в Бога, която да започнете да прилагате вътре в себе си. Имайте дълбокото желание да приложите един Божествен закон и Господ ще ви научи; и като е с вас Той, ще ви помогне. Обаче, предупреждавам ви никога да не допущате съмнение в сърцето си и никога да Го не огорчавате със съмнителните си мисли. През годината посветете колективна молитва за приятелите, които имат най-много нужда, за да им се помогне. Господ ви изпитва. Той нарочно ви турва в тия трудни обстоятелства, за да покаже силата си. Много пъти Господ, за да покаже Своята сила, иска колективно действие. Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действуват колективно. И ако ние не турим нашия ум и нашето сърце, за да работим за Господа, то как Той ще може да се прослави?
към текста >>

Много пъти Господ, за да покаже Своята сила, иска колективно действие.
Имайте дълбокото желание да приложите един Божествен закон и Господ ще ви научи; и като е с вас Той, ще ви помогне. Обаче, предупреждавам ви никога да не допущате съмнение в сърцето си и никога да Го не огорчавате със съмнителните си мисли. През годината посветете колективна молитва за приятелите, които имат най-много нужда, за да им се помогне. Господ ви изпитва. Той нарочно ви турва в тия трудни обстоятелства, за да покаже силата си. Много пъти Господ, за да покаже Своята сила, иска колективно действие. Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действуват колективно. И ако ние не турим нашия ум и нашето сърце, за да работим за Господа, то как Той ще може да се прослави? Затова ние колективно да действуваме, като се молим Господ да работи. (Тъкмо когато говореше г-н Дънов тия поучения, в същия този момент гърмеше , преваляваше ситен дъжд навън.) Ето на, с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така. Тези гръмотевици от Горе тъкмо в този момент са за вас, а не за мен.
към текста >>

Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действуват колективно.
Обаче, предупреждавам ви никога да не допущате съмнение в сърцето си и никога да Го не огорчавате със съмнителните си мисли. През годината посветете колективна молитва за приятелите, които имат най-много нужда, за да им се помогне. Господ ви изпитва. Той нарочно ви турва в тия трудни обстоятелства, за да покаже силата си. Много пъти Господ, за да покаже Своята сила, иска колективно действие. Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действуват колективно. И ако ние не турим нашия ум и нашето сърце, за да работим за Господа, то как Той ще може да се прослави? Затова ние колективно да действуваме, като се молим Господ да работи. (Тъкмо когато говореше г-н Дънов тия поучения, в същия този момент гърмеше , преваляваше ситен дъжд навън.) Ето на, с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така. Тези гръмотевици от Горе тъкмо в този момент са за вас, а не за мен. Това е езикът Господен.
към текста >>

Затова ние колективно да действуваме, като се молим Господ да работи.
Господ ви изпитва. Той нарочно ви турва в тия трудни обстоятелства, за да покаже силата си. Много пъти Господ, за да покаже Своята сила, иска колективно действие. Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действуват колективно. И ако ние не турим нашия ум и нашето сърце, за да работим за Господа, то как Той ще може да се прослави? Затова ние колективно да действуваме, като се молим Господ да работи. (Тъкмо когато говореше г-н Дънов тия поучения, в същия този момент гърмеше , преваляваше ситен дъжд навън.) Ето на, с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така. Тези гръмотевици от Горе тъкмо в този момент са за вас, а не за мен. Това е езикът Господен. „Аз ще разпръсна враговете, ще ви помогна и ако Ме обичате и жертвувате живота си за Мене, всичко ще направя за вас.“ В този народ има хора, които страдат и на които ние можем да се притечем на помощ.
към текста >>

18. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с „тисящи на тисящи и тми на тми“, което значи сто милиона, а стоте е число на ангелите и представлява съвършенството.
гдето ангажира Италия, та сега я виждаме да се разхожда с флотата си из Средиземно море. Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното ― Сатана, Велзевул. Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята; да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което подига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с „тисящи на тисящи и тми на тми“, което значи сто милиона, а стоте е число на ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплотени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години и аз ще ви дам даже и датите, когато сте прибивавали във Вавилон, Рим, Сирия и пр., но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо“, събранието се преустанови. Подир 10 часа вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувственост на молящите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение. А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза:
към текста >>

19. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа.
За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум — това е един инструмент, който можем всякъде да го турим, докато, ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява — управител. Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и развитие, но сега на всички ни трябва да сме смирени, защото смирението е, което подига. Някои приятели искат да присъствуват на нашите събрания. Добре, но това тяхно желание е плод на любопитство, а тук има доста емблеми, на които често пъти е мъчно да се разбере вътрешното съдържание, защото се иска предварителна подготовка, каквато липсва у повечето такива желаещи.
към текста >>

20. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Всякой един от вас е същество колективно: имате познати, приятели, роднини.
И действително, в по-добри времена, отколкото сегашните, право да си кажа, аз не съм живял. Сегашните времена са най-добрите, главно защото досега сте били роби, а отсега сте вече свободни; и тази свобода ще носим и разносим на всички други. Ние ще оставим Свети Илия да свърши своята работа, а след него, като овършее той, ние ще отидем да сеем. Обаче, докато Св. Илия борави, ние ще чакаме известно време, през което други има да работят. Всякой един от вас е същество колективно: имате познати, приятели, роднини. Вие, които сте собственик на къщата, имате и други, които живеят около вас; и всичките трябва да оправят сметките си. Човек сам себе си като мрази, мрази и другите хора и всяко сражение е резултат от това смразяване. А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото, ако не сторим това, ние ще страдаме. Така е свързал Господ всинца ни с другите хора. Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи.
към текста >>

21. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Туй, което Той днес върши, вършил го е в миналото, хиляди и милиони години творил е и приготвя земята и Небето, можем да кажем, заради нас; дали тази дума ще вземете колективно или единично, эаконът е верен.
След като прочете 12-та глава от Евангелието от Йоана, молихме се с Добрата молитва и "Отче наш" и изпяхме тихо "Благословен Господ Бог наш на всите векове", Г-н Дънов каза: – Аз ви приветствуем в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля. (Обаждат се: Благодарим). Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което Той днес върши, вършил го е в миналото, хиляди и милиони години творил е и приготвя земята и Небето, можем да кажем, заради нас; дали тази дума ще вземете колективно или единично, эаконът е верен. Верен е, понеже духът, който живее в един човек и в множеството, е един по отношение на човешките души. В свръзка с това ще взема 28 стих: "Отче, прослави Името Твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя". За да може едно същество да се прослави, или да стане името мy известно, трябва да бъде съвършено. Думата „съвършено" вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога.
към текста >>

22. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

Но този човек всякога ще бъде един колективен човек; сиреч – ще представлява не единица, а цяло общество от хора, високо просветени.
– Може ли човек, духовно развит, да се нагърби да управлява един народ? – Човек духовно развит, у когото има Любов, може да управлява един народ. – С какви закони ще си служи? Трябва ли да премахне сегашните? – Разбира се, той ще премахне сегашните и ако е умен, ще може да управлява. Но този човек всякога ще бъде един колективен човек; сиреч – ще представлява не единица, а цяло общество от хора, високо просветени. Един от тях ще изпъкне като водител, а останалите ще му бъдат помощници. – Това управление монархическо ли ще бъде? Теократическо ли? – Да не ви спъва тази мисъл. Пак ще си послужа с пример.
към текста >>

23. 1920_5 Спомени на Паша Тодорова

Но в един колектив, особено духовен, погрешката на едного е погрешка за всички.
Светлина ли бе или слънце?! Двамата — леки, спокойни, приятели, равни един на друг. Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от него. Някаква мисъл ме озари: Учителя се моли за онези 1200 братя и сестри, за да изправи погрешката им, а те не знаят тава; но се вдигна една сянка от пространството, всички се успокоиха. Дължа едно извинение на тези 1200 души: брожението срещу провинилия се брат не изхождаше от всички. Но в един колектив, особено духовен, погрешката на едного е погрешка за всички. * Петко Гумнеров, бездетен брат, при едно събиране се Възторгва и целува едно момиче (бел. състав.)
към текста >>

24. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

Може да направим един опит тази година, за да видите каква е силата на колективната мисъл.
Само така като работите, ще представлявате една здрава част от целия организъм. Докато всяка една нишка е здрава, тези хиляди нишки събрани на едно място и преплетени добре, образуват едно въже, което не се къса. А когато всяка нишка е слаба, хилава, то колкото и да е дебело въжето нищо не струва. Понеже всеки от вас съставлява една нишка, всяка нишка трябва да бъде здрава. (83 стр.) Може да направим един опит тази година, за да видите каква е силата на колективната мисъл. Ако насочим мисълта си за благото на един човек, той ще стане добър, всичко ще му е добре. Ако някой е болен и съсредоточим мислите си за неговото здраве, той ще оздравее; ако някой е здрав и съсредоточим мисълта си към него с цел да заболее, той наистина ще заболее... И тъй, всички ние колективно можем да направим много нещо. успяваме, то е защото, каквото замислим вътре, със сърцето си го разваляме. В сърцето си не трябва да допущаме никакви лоши желания, а в ума — никакви лоши мисли.
към текста >>

И тъй, всички ние колективно можем да направим много нещо.
Понеже всеки от вас съставлява една нишка, всяка нишка трябва да бъде здрава. (83 стр.) Може да направим един опит тази година, за да видите каква е силата на колективната мисъл. Ако насочим мисълта си за благото на един човек, той ще стане добър, всичко ще му е добре. Ако някой е болен и съсредоточим мислите си за неговото здраве, той ще оздравее; ако някой е здрав и съсредоточим мисълта си към него с цел да заболее, той наистина ще заболее... И тъй, всички ние колективно можем да направим много нещо. успяваме, то е защото, каквото замислим вътре, със сърцето си го разваляме. В сърцето си не трябва да допущаме никакви лоши желания, а в ума — никакви лоши мисли. (15 стр.) Сега, вие трябва да изучавате Евангелието, Библията и да използвате всички методи, които се срещат в живата Природа. Разбирайте Христовите мисли на живата Природа в дълбокия им смисъл.
към текста >>

25. 1921_1 1921 г. – ПИСМА

По традиция, през първия ден Учителя изнася публична беседа за търновското гражданство – „Пробуждане на колективното съзнание".
1921 г. – ПИСМА Тази година съборът отново започва на 19 август, Преображение, и продължава до 25 август. По традиция, през първия ден Учителя изнася публична беседа за търновското гражданство – „Пробуждане на колективното съзнание". Работата, която Учителя дава на събора за през годината, е насочена изключително навътре, към създаване на една вътрешна организираност и хармонични връзки между учениците. Дадени са различни форми за групова работа, както в рамките на едно селище, така и в рамките на цялата страна. Целта е развитие на индивидуалните дарби и обмен на знания и умения. Организацията е вътрешна, по закона на Любовта, макар че вече се поставя въпроса за ръководителите. За тях Учителя казва, че трябва да са от Бога, да работят най-много и то по закона на Любовта.
към текста >>

26. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Ето един колективен начин за помагане.
Духовната работа се състои в следното: ще се съберете на групи от по 5–10–15-20-100 сестри в една група, да се молят за някой свой брат или сестра. Например, някой ваш брат страда; ще направите молитва за него и ще му се помогне. Тази група ще наречем „съветници на Божествените молитви". Същото ще направят и мъжете. Ще си определят специални дни, през които ще се молят за някой брат, комуто работите не вървят добре, в каквото и да е отношение. Ето един колективен начин за помагане. А сега казвате: „Нека Господ му помогне." Ами че когато искам да направя нещо, нали трябва да дойдат в действие моят ум, мозък, крака, мускули, цялото ми тяло, нали трябва да вземат участие? И когато искаме от Господа нещо, нали и Той ще трябва да се раздвижи? Ние, като Негови удове, и ние ще се раздвижим. Щом започне Господ да работи, то крак ли си, нокът ли си, ръка ли си, или каквото и да си, ще заемеш своето място да работиш. Друг не може да заеме твоето място.
към текста >>

27. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

Грешките ви не са едни и същи и добродетелите ви не са еднакви, затова ще трябва всички добродетели да ги съедините заедно, защото ни трябват много добродетели, много любов; и като се съединим колективно, погрешките ще изчезнат.
Напуснете сега всякакъв критически дух във вас. (5 стр.) Първото нещо е да знаете вашите слабости и не мислете, че сте съвършени, не се критикувайте един-друг. Всинца, които сте тук пред мене, сте на еднакъв уровен на развитие. Един има добродетели в едно отношение, друг – в друго отношение, един има едни погрешки, друг има други погрешки. Грешките ви не са едни и същи и добродетелите ви не са еднакви, затова ще трябва всички добродетели да ги съедините заедно, защото ни трябват много добродетели, много любов; и като се съединим колективно, погрешките ще изчезнат. (96 стр.) Самоосъждане между вас да няма. Това е необходимо, за да се обраува между вас известна хармония. (101-102 стр.) А сега се срещате и си казвате: „Старозагорци не вървят добре в пътя, софиянци – също и т.н." Тогава кои вървят добре?
към текста >>

Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е.
Не трябва да се плашим. Туй, което сега става с българите, е най-голямото добро, което им се дава. Господ сам се е заел да ги възпитава, методи има и калъпи има, ще те сложи в тях, може да риташ, калкото искаш и докато риташ, от калъп в калъп ще минаваш. Докато не престанеш да риташ, няма избавление, няма да те освободи. (22-23 стр.) Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. (27 стр.) Също и върху нашите тела се отразяват известни събития – индивидуални, обществени и народни. Знаете ли вие това? Ние носим греховете на цялото човечество.
към текста >>

28. 1922_2 Спомени на Петър Камбуров

Представях си колективния братски труд, общите молитви, общото хранене, песните, пълната хармония... Но не излезе така, както си представях...
На четвъртия път аз стиснах перото с яд и този път ми се удаде - написах „фаталното" писмо. Аз, „окултният ученик", не можах да разбера, че с отскачането на перото, Небето иска да ми напомни думите на Учителя: „Не пиши това писмо! Имота в Стара Загора да не се продава! " Но аз не разбрах. Мисълта за предстоящата комуна толкова силно се беше впила в ума ми, че аз за нищо друго не мислех. Представях си колективния братски труд, общите молитви, общото хранене, песните, пълната хармония... Но не излезе така, както си представях... Баща ми имаше пълно доверие в мене. Обичаше ме, както и останалите си деца, и когато получил писмото, решил да осъществи моето предложение. Обявил имота за продан и в скоро време го ликвидирал. Аз лично отидох в Стара Загора през пролетта на 1923 г. и получих парите – 114 000 лева.
към текста >>

29. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

В нашето Учение влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2-3 часа на ден колективен труд.
(229 стр.) „Да се примирим, казват, да живеем братски". Как? – Всичко ще сложим в моя хамбар и който има нужда, ще взима. „А, кооперации ще има, това ще има – сега в туй няма какво да се месим, тия неща са на мястото си. Нашето Учение няма нищо общо с кооперациите. В нашето Учение влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2-3 часа на ден колективен труд. Да кажем, че са събрани 1000 души заедно, семейни дори да са; ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде. Ще дойде вдъхновение в умовете и в сърцата на хората и тогава човек ще може да работи сръчно. (111-112 стр.) Ако всички работим по 3-4 часа физически труд на ден, нашият труд малко нещо ще ни даде.
към текста >>

Да кажем, че са събрани 1000 души заедно, семейни дори да са; ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски.
„Да се примирим, казват, да живеем братски". Как? – Всичко ще сложим в моя хамбар и който има нужда, ще взима. „А, кооперации ще има, това ще има – сега в туй няма какво да се месим, тия неща са на мястото си. Нашето Учение няма нищо общо с кооперациите. В нашето Учение влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2-3 часа на ден колективен труд. Да кажем, че са събрани 1000 души заедно, семейни дори да са; ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде. Ще дойде вдъхновение в умовете и в сърцата на хората и тогава човек ще може да работи сръчно. (111-112 стр.) Ако всички работим по 3-4 часа физически труд на ден, нашият труд малко нещо ще ни даде. При такъв случай само можем да образуваме едно братство, една примерна комуна.
към текста >>

Този колективен труд ще дойде.
– Всичко ще сложим в моя хамбар и който има нужда, ще взима. „А, кооперации ще има, това ще има – сега в туй няма какво да се месим, тия неща са на мястото си. Нашето Учение няма нищо общо с кооперациите. В нашето Учение влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2-3 часа на ден колективен труд. Да кажем, че са събрани 1000 души заедно, семейни дори да са; ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде. Ще дойде вдъхновение в умовете и в сърцата на хората и тогава човек ще може да работи сръчно. (111-112 стр.) Ако всички работим по 3-4 часа физически труд на ден, нашият труд малко нещо ще ни даде. При такъв случай само можем да образуваме едно братство, една примерна комуна. Сега, за пример, няколко комуни между нас пропаднаха.
към текста >>

Сега, добре е, ако впрегнем колективно нашия труд и трябва да го впрегнем така, че да се комунизира не капиталът, но трудът, работата.
Запример, какво сте направили вие досега за братските градини? На колко места са направени братски градини? Само в Айтос, мисля, има. На друго място няма. То е пак достатъчно. Сега, добре е, ако впрегнем колективно нашия труд и трябва да го впрегнем така, че да се комунизира не капиталът, но трудът, работата. И аз съм уверен, че във всинца вас има желание, сили, способности, вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си. (72 стр.) Работа за фонда Ние ще образуваме един фонд от средствата, които са добити чисто от нашия труд. За пример, всеки един от вас ще определи да работи един час през деня за Господа.
към текста >>

30. 1925_2 Спомени на Гена Папазова

Това беше колектив, в който се работи и живее.
Братята и сестрите влизаха да благодарят за това, което са научили и получили на събора. Там те благоговееха пред Великото! То бяха молитви, то бяха песни! Накрая всеки оставяше в плик десятъка си (винаги по желание), за да се покрият разноските по събора. Въобще, Братството беше на самоиздръжка и всички длъжности в него се заемаха по любов - безплатно. Това беше колектив, в който се работи и живее. По време на събора през 1925 г. се появили много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна. Един ден Учителя, като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, направил някакви движения и произнесъл думи и формули. За броени минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви. Учителя ги побутнал, но те сякаш не проявявали признаци на живот.
към текста >>

31. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Това е колективен процес, но отговорността се носи от едного.
Работата трябваше да продължи. Тя бе продължена и довършена от третата стенографка Елена Андреева. Така че стенографките си свършиха своята работа. И Елена Андреева си свърши работата. Учителят ми предаде всички стенограми, за да бъдат отпечатани. Това е колективен процес, но отговорността се носи от едного. Досега аз носех тази отговорност. Моите верни сътрудници и съратници през 1980 година откраднаха, разбиха и разпръснаха копията на непечатаните беседи. Борис Николов Когато през 1957 година дойдоха да ни изземат литературата като инкриминирана, имах само едно попълнено течение - беседите на ръководителите, което не го бях предала на съхранение. Те ми го взеха.
към текста >>

32. КОМУНИ

Когато се пробуди българското съзнание след 300 години, тогава ще се яви колективното съзнание в българите и ще бъдат готови за комуни и комунален живот.
Това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат един до друг и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята." Запитахме : "А дотогава как ще живеем? " Учителят каза: "Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще живеят сред Природата на групи по няколко семейства - на по-голе- ми или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си. Когато се пробуди българското съзнание след 300 години, тогава ще се яви колективното съзнание в българите и ще бъдат готови за комуни и комунален живот. Вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че няма средства. Вие може да образувате комуни, а аз ще ви представя един начин за образуване на сигурен фонд. Колко души сте тук? - Около 200 души. Значи, всеки един от вас не може ли да спести по 300 лв.
към текста >>

33. СПИРИТИЗЪМ

Каза ни се да съборим братската чешма в същото село, която бе построена колективно от братята и сестрите от цяла България, по времето още на Учителя, когато Той бил в София.
За нарушение на окултните закони мнозина платиха с живота си. Борис Николов Сега, като чета и преписвам тези спомени, дойде ми на ум и аз да прибавя някои опитности от себе си, които съм чул от някои братя и сестри, и моя личен опит, който имах, да го спомена накратко: Това беше преди няколко години, в село Тополица, Бургаско.Имаше медиумка, сестра Стойка, чрез която говореше духът на Учителя - така той ни се представяше, и ние така го знаехме: че е Учителят. Затова от най-различни градове и села, макар и отдалече, ние ходехме там да слушаме беседите. Каза ни се да съборим братската чешма в същото село, която бе построена колективно от братята и сестрите от цяла България, по времето още на Учителя, когато Той бил в София. Той дал тогава разрешение и благословение и чешмата с усилен труд била завършена, с най-различни зодиаци и формули. Представяше нещо музейно и митично, свещено, много ценно, за спомен на Бялото Братство в България. Обаче ние, няколко братя и сестри, без да се замисляме много, я съборихме и започнахме да правим нова чешма, но не можахме да я доизкараме и направим такава, каквато беше старата чешма. След това разбрахме, че ние вместо добро, сме направили най-голямото зло на Бога - съборихме Божия храм на мястото, на някогашните там Богомили. Сега, като чета това писмо, дето Учителят казва да не се занимаваме с медиуми, разбирам, че Той не се е обаждал никога чрез медиуми и други подобни, а някои други обикновени духове са се обаждали от Негово име и са ни заблуждавали, докато извършим този голям грях и престъпление пред лицето на Бога, Учителя, Христа и пред Цялото Всемирно Бяло Братство.
към текста >>

34. ПОСТ

Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален.
Физическият пост означава изключителна организация на човешкото тяло. Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходима е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строго определени часове изричането на молитви, както и работа с формули, дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален. Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат. При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста. Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост. Учителят не беше за продължителен пост. Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание.
към текста >>

35. ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ

Правеше се колективен пост, който започваше в началото на февруари при разсип на луната и траеше 10 дни, като през това време всеки можеше да консумира покълнало жито по 100 грама на ден, по три лъжици мед, по една ябълка и три ореха.
Имаше и залитания в поста. Яви се съревнование кой да пости по-дълго. Някои постиха по десет, а някои и по 20 дни. Учителят не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в Братството. Не ги насърчаваше, ако и да ги допускаше понякога, особено ако отиваха при Него и искаха разрешение за такъв опит. Правеше се колективен пост, който започваше в началото на февруари при разсип на луната и траеше 10 дни, като през това време всеки можеше да консумира покълнало жито по 100 грама на ден, по три лъжици мед, по една ябълка и три ореха. Вода можеше да се пие по желание. През това време учениците трябваше да се занимават с духовна работа. За онези, които отиваха на работа като работници или чиновници, не беше лесно. Най-важното беше правилно да се отпости, т.е. да се захрани.
към текста >>

36. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Само че тя работи като счетоводителка, всеки ден е в напрегната атмосфера всред колектив, където трябва да оправя много сметки.
Но това упражнение е много трудно и малко хора могат да го приложат. Колко по-прост и ефикасен е методът, който дава Учителят! През 2002 г. решихме с един приятел да започнем житния режим през февруари. Бяхме изкарали вече един-два дни, когато съпругата му прояви желание и тя да се присъедини към нас. Само че тя работи като счетоводителка, всеки ден е в напрегната атмосфера всред колектив, където трябва да оправя много сметки. Освен това беше с наднормено тегло и имаше високо кръвно налягане, което от години поддържаше в някакви граници с медикаменти. При това положение тази жена се реши да кара житен режим, а заедно с това да изпълнява задълженията си в работата, а след работа и задълженията си като домакиня. Тя изкара шест дни на жито и една лъжица мед на ден, след което започна захранване със спаначена супа. През първите дни на режима тя се страхуваше да не й стане лошо по време на работа и дали ще може да си върши задълженията, но страховете й се разсеяха, защото дните протичаха нормално. Имаше още един труден момент за нея през време на режима - към четвъртия ден тя трябваше да спре лекарствата за кръвното, но се опасяваше, че след като ги спре, кръвното й, както в други случаи, когато не е вземала лекарства, ще скочи рязко в някакви опасно високи граници.
към текста >>

37. ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Учителят изнесе пред търновското гражданство, братята и сестрите беседата "Пробуждане на колективното съзнание".
" - "Върни се, защото, когато пак дойдеш да поемеш този път, тогава ще бъдеш на по-хубаво място." И тогава тя въздъхнала, след малко си отворила очите и станала. След туй живя още двадесет години, ожени се, деца отхрани и след туй се помина вече... Георги Събев На 19.VIII.1921 г. - "Преображение" стана офицалното откриване на събора в читалище "Надежда" в Търново. Учителят изнесе пред търновското гражданство, братята и сестрите беседата "Пробуждане на колективното съзнание". След това в продължение на цяла седмица се проведе събора под ръководството на Учителя. Всичко това е изнесено в тома "Беседи и упътвания, дадени от Учителя на събора в Търново през лятото на 1921 година". През време на събора стана едно значително произшествие. Това се случи след беседата и гимнастическите упражнения - към 10 часа преди обяд, насред двора, близо до южната малка колибка. Сестра Тереза Керемидчиева падна и издъхна!
към текста >>

38. БОГ Е ЛЮБОВ

Любовта е нещо колективно.
Той единствен ще се спре пред вас, ще ви повдигне и ще ви каже: "Върви напред". Не е било време, откакто светът съществува, една душа, намираща се в крайно утеснение, да е похлопала на вратата на Господа и Той да не се спре и да не й помогне, при всичката Си заетост със Своите работи. Не е било време някой ум, бивайки нещо смутен, да похлопа на Божията врата и да не му е изпратен един малък лъч. Бог те люби - това е връзката между Бога и теб. А любовта към Бога е мощна сила, чрез която човек придобива съвършенство. Любовта е нещо колективно. Тя не е нещо единично... Любовта е един всемирен закон на всички онези същества, които изпълват цялата вселена. И във физическия, й в духовния, и във всички светове тя пулсира еднакво. Тя навсякъде се проявява. Тя има общ характер. И всякога, когато у хората се прояви желание да ограничат Любовта, те създават в себе си зло.
към текста >>

39. НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ

Той се радва на противоречията, които среща в живота, защото знае, че те неизбежно протичат в тези четири колективни течения, които циркулират в живота.
Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствено Ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък Ученикът не се озлобява, нито съблазнява, нито наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота, защото знае, че те неизбежно протичат в тези четири колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането - той е влязъл в пътя на Ученика, след като се е отрекъл от живота на праведните. И затова ви казвам: Само Ученикът учи, а всички други се занимават. Влязъл в пътя на Ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията и възгледите на предходните три степени - старозаветния, новозаветния и праведния. Всички тези три категории живеят все още в сферата на личния живот - те още не живеят за Цялото.
към текста >>

40. ЗАКОНЪТ ЗА КАРМАТА

Този закон има приложение не само спрямо индивидите, но и към колективите: общества, съсловия, класа и народи.
Господ, Който е между нас и нашите противници, дохожда между тях и нас и тогава те се опълчват против Него. Той връща техните мисли и действия върху тях и те страдат. Пазете се от лоши мисли, защото ако този, комуто ги пращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се върнат към вас и тогава ще бъдете наказани. Бог мълчи, но ще бъдете поставени в положение да преживеете това, което сте направили на другите. Всяка мисъл и всяко чувство или действие се връщат към своя източник! Този закон има приложение не само спрямо индивидите, но и към колективите: общества, съсловия, класа и народи. Всяко нарушение на един природен закон води към смърт. И цели раси са били изтребени. Много раси има, които са изчезнали поради неспазване на тези закони в природата. Всички народи, които живеят в неправда, ще се изродят. Това е закон.
към текста >>

41. МИСЪЛТА ЗА МИРА И ВОЙНАТА

Мисълта на човека е тази сила, която в своето колективно действие, ще ни тласне в една или друга посока.
Нейните резултати се обуславят от силата, от интензивността, от съсредоточеността и от времето, което сме употребили за нея. Всеки отделен човек е способен да направи много нещо за мира само с мисълта си, защото съсредоточената мисъл е мощна и по вътрешен път се възприема от другите. Няма по-мощно средство за запазване на мира от мисълта за мира. Колкото по-силна, по-интензивна, по-съсредоточена и по-често повтаряна е нашата мисъл за мира, толкова по-големи ще бъдат нейните резултати - толкова повече съзнания ще засегне тя и ще ги направи мощни вибриращи радиопредаватели на същата мисъл, на същата идея. Всеки един индивид от даден народ е мощен фактор при определяне бъдещето на страната си. Мисълта на човека е тази сила, която в своето колективно действие, ще ни тласне в една или друга посока. Нашата мисъл, нашата вяра, нашето желание и нашето решение са факторите, които ще определят нашето бъдеще. Бих желал всички религиозни и духовни хора да създадем една приятна атмосфера, да вложим в ума си мисълта към обединяване. Нека всички дадем път на Божественото начало в себе си. Мощна е мисълта на добрия човек. Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора.
към текста >>

42. КРИТИКА

Вие като изправите себе си, ще подействате на много други да се оправят, понеже един човек не е сам, а колектив от 100 000-300 000, пък и повече души, с които е свързан.
Кажи си: Колкото аз съм невежа, толкова и той е невежа. Никога не казвай на другите "будала" или каквато и да е обидна дума, защото будалалъкът и всичко друго отрицателно е в тебе и в такъв случай го изявяваш. Никога не спирайте погледа си върху отвратителни форми; нито сърцето си - върху престъпни чувства; нито ума си - върху престъпни мисли! Няма какво да критикувате света и да искате да го оправите. Достатъчно е всеки един от вас да оправи себе си. Вие като изправите себе си, ще подействате на много други да се оправят, понеже един човек не е сам, а колектив от 100 000-300 000, пък и повече души, с които е свързан. Понякога ставате лоши, а не подозирате колко още души повличате със себе си. Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш.
към текста >>

43. УСПЕХ

Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и цялата Слънчева система.
Спомени на ученици Веднъж, при разговор с Учителя споменах мъката си, че не ми върви в живота. Тичам, хлопам, работя, а кога ще се радвам. Той се усмихна и каза: "Всеки човек идва на земята с благоприятни възможности, които той би трябвало да използва навреме и на място. Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и цялата Слънчева система. Той идва на земята с тласъка да се движи напред и нагоре. Но 80% от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувстват господари на природата. Днес човечеството върви по пътя на опита, който е път на страдание. А той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били много по-лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния живот и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават покрай него и го викат. Послушай да ти кажа: Ако един човек навреме използва слънчевите лъчи, въздуха и чистата вода, ако задоволява глада, а не вкуса си и то с чиста и прясна храна, за да възприеме и оползотвори органическите и психологическите хранителни енергии от продуктите и ако навреме се вслуша в Божия глас, Който му казва: "Стани, тръгни, работи, навреме гради!
към текста >>

А той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били много по-лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния живот и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават покрай него и го викат.
Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и цялата Слънчева система. Той идва на земята с тласъка да се движи напред и нагоре. Но 80% от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувстват господари на природата. Днес човечеството върви по пътя на опита, който е път на страдание. А той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били много по-лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния живот и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават покрай него и го викат. Послушай да ти кажа: Ако един човек навреме използва слънчевите лъчи, въздуха и чистата вода, ако задоволява глада, а не вкуса си и то с чиста и прясна храна, за да възприеме и оползотвори органическите и психологическите хранителни енергии от продуктите и ако навреме се вслуша в Божия глас, Който му казва: "Стани, тръгни, работи, навреме гради! ", ти знаеш ли, че няма да има гладни, бедни, болни и нещастни хора! Сега на тебе казвам: Не се оплаквай, че не ти върви. Ти сама пропускаш добрите възможности, които Природата ти предлага и гониш последния влак. Казвам ти - не пропускай своя влак!
към текста >>

44. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Имаше един такъв случай: Една сестра преработила молитвите на Учителя от единствено число в множествено, защото смятала, че молитвите се казват колективно.
Всички се разбягали: и офицери, и войници и забравили изпълнението на присъдата на оня, който единствен се помолил и пожелал да бъде помилван да работи за делото Божие. И от тоя случай ние пак се уверяваме, че за Бога невъзможно няма. Той има хиляди възможности. И от въжето може да те снеме, стига навреме да поискаш помощ. Боян Боев Имаше един такъв случай: Една сестра преработила молитвите на Учителя от единствено число в множествено, защото смятала, че молитвите се казват колективно. Отишла при Учителя и Му ги занесла да види дали ще ги хареса. А Той казал: "Няма да променяте думите на молитвите. Както съм ги дал, така ще ги казвате. Може да не бъдат верни по вашата граматика - ще ги казвате така, както са записани и както съм ги казал! "
към текста >>

45. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

в единствено число, а в по-късни години, когато Добрата молитва се четеше колективно в братските събрания, по нареждане на Учителя, започна се четенето в множествено число; чрез нея, всички присъстващи в събранието се явяват като колектив и имат общо обръщение към Господа.
от Небето чрез Петър Дънов. Учителят я дава на учениците през 1900 г. - така е отбелязано в молитвените тефтерчета на най-старите братя: "Дадена през 1900 година". От това заключаваме, че тогава Учителят е направил достояние тази молитва на своите най-първи ученици, на брой тогава не повече от 3-4 души. Първоначално текстът й е бил приспособен за единично четене, т.е. в единствено число, а в по-късни години, когато Добрата молитва се четеше колективно в братските събрания, по нареждане на Учителя, започна се четенето в множествено число; чрез нея, всички присъстващи в събранието се явяват като колектив и имат общо обръщение към Господа. И така, от даването на тази молитва и до днес, тя е най-много четената молитва: С нея започваме деня, с нея го и завършваме. Четем я, когато скърбим за нещо или благодарим на Бога за благополучията си. По съдържание тя е програма на всеки встъпил в новото Божествено Учение за всекидневния му живот. Чрез нея ние се разговаряме с Бога. Истинската молитва, това е разговор с Бога, а какъв по-красив и искрен разговор с Бога бихме посочили вън от "Добрата молитва".
към текста >>

46. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

В това отношение колективната мисъл на българина е много силна, много активна.
Това е славянска черта. Българинът е щедър. Българинът лесно се приспособява навсякъде. Тук, в България, е упорит, а навън е гъвкав - славянска черта. Човешката мисъл е в състояние да измени лицето на Земята. В това отношение колективната мисъл на българина е много силна, много активна. Солта ни избавя от зло. Българите обичат много сол. Северните и западните народи много малко сол ядат. Много малко сол трябва на човека, микроскопическо количество сол - ще вземеш с върха на една игла. Българинът има една черта - не обича да му заповядват.
към текста >>

Бялата раса минава през фазата на алчността колективно, а пък българинът - индивидуално.
Там, дето моралът го няма, има клетви. Българският народ много се е свързал с материални работи и за да се повдигне, трябва да го развържем от материята. Вижте сами, че българинът иска да има и свине, и кокошки, и кози, и овце, и говеда, когато казват, че един германец е доволен от един кон. После, един германец е доволен от 50 декара земя да я работи и да поминава, когато българинът е доволен от много повече. Цялата бяла раса минава през фазата на алчността. Бялата раса минава през фазата на алчността колективно, а пък българинът - индивидуално. Невидимият свят използва всичко това, разбира се, пак за добро. Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да е изпълнил нещата, както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо от себе си. Какво значи прилежание? По какво се отличава един прилежен ученик?
към текста >>

47. РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК

Невъзможно е да се повдигне един народ колективно.
Само с Любов може да се освобождават народите. Само с Любов може да се освобождават хората от тяхното робство. Всеки човек, всеки народ, па и цялото човечество разрешават днес една велика задача в света. Когато човек разреши тази задача единично в себе си, когато приеме Божественото начало в себе си и Му даде първо място, тогава народите, па и цялото човечество ще разрешат своята задача. Светът ще се изправи, когато се изправи единицата. Невъзможно е да се повдигне един народ колективно. Народите сами по себе си не съществуват. Те представляват възможности за индивидите, за душите. Както семките и листата са възможности за развитието на растенията, на дърветата, така и всички външни форми са възможности за развитието на онзи разумен, възвишен живот, който се проявява в света. Следователно, всеки човек трябва да каже: "Когато аз изправя живота си, и светът ще се изправи." Всеки човек има възможност сам да изправи себе си. Този момент е велик и важен в живота на индивида.
към текста >>

48. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е.
На вас е възложил задачата да работите върху ума, сърцето и волята си и чрез тях да усъвършенствате своята форма - тялото си. Щом формата е съвършена, и съдържанието й ще бъде съвършено. Това значи да работи човек съзнателно за себе си, за ближните си и за Бога. Работи ли само за себе си, той е осъден на смърт. Кой човек, кое семейство или коя държава като са работили за себе си, са оцелели до днес? Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние - тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си. Най-първо човечеството трябваше да започне със служене на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия път, то започна с най-мъчното учение - служене на себе си, вследствие на което дойдоха най-големите страдания и Земята се обърна с главата надолу. Мъжът не може да се подвизава с жената, не може да се търпят. Не трябва хората да се измъчват, а да живеят колективно и да си помагат.
към текста >>

Не трябва хората да се измъчват, а да живеят колективно и да си помагат.
Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние - тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си. Най-първо човечеството трябваше да започне със служене на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия път, то започна с най-мъчното учение - служене на себе си, вследствие на което дойдоха най-големите страдания и Земята се обърна с главата надолу. Мъжът не може да се подвизава с жената, не може да се търпят. Не трябва хората да се измъчват, а да живеят колективно и да си помагат. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много хора, ще ги избавите от много беди. Същото става и с духовния свят. Трябва да си помагате един друг. Ако ти помагаш на ближния си, то по-добре ще вървиш по пътя. Трябва личността да се премахне, а колективността да живее с вяра.
към текста >>

Трябва личността да се премахне, а колективността да живее с вяра.
Не трябва хората да се измъчват, а да живеят колективно и да си помагат. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много хора, ще ги избавите от много беди. Същото става и с духовния свят. Трябва да си помагате един друг. Ако ти помагаш на ближния си, то по-добре ще вървиш по пътя. Трябва личността да се премахне, а колективността да живее с вяра. В старо време как са живели хората задружно! Когато някой има нива за жънене, викат мъдрия и като идат на нивата, поженват я. Също и с гроздобера. Също и с царевицата - съберат седянка и я отрошат. За каквато и да е работа, ще се съберат и ще я свършат.
към текста >>

49. ПАРТИИ И ПОЛИТИКА

Но виждайки, след като капитализира труда и колективизира капитала, че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече под най-благовидна форма и четвъртия фактор - религията.
И християнството иска същото. Принципите им са верни, но по какъв метод ще се приложат те, чрез насилие ли, или с Любов? Те мислят, че по мирен начин богатите не искат да си дадат парите. Не, всеки богат ще отвори касата си и ще каже: "Братко, тези пари са общи, ще си ги разделим." Иначе, насилието ще дойде. Социализмът си послужи с милитаризма. Но виждайки, след като капитализира труда и колективизира капитала, че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече под най-благовидна форма и четвъртия фактор - религията. Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарската и фашистката, фатално се налага: омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господстваща на социалния зенит точка, да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм. Напразно хората, които са свързани с този неумолим кръг, се мъчат да го разкъсат - рекат ли да сторят това, колелото на обществения живот не върви. Ето защо, дори и когато искат да се освободят от влиянието на властта на едно от тия четири течения, те се мъчат да трансформират енергията му и да я пуснат в обществения живот под друга форма. Нима антирелигиозният социализъм можа да освободи от догматиката, обредността, церемониалността и идолопоклонството на клерикализма? Той разруши едни догми, но изгради други; събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя.
към текста >>

50. ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ И КАТАКЛИЗМИ

Сега Небето стяга всички народи и това стягане, тези събития, тези страдания, които идат, ще причинят колективно събуждане на хората, а не само единично.
Тия страдания предизвикват в хората същите чувства, същите изживявания, каквито изпитват удавниците, които се борят из водата, за да се спасят. Те изпитват големи страдания, мъчения, конвулсии. И днес Господ иска да спаси съвременния свят, затова им създава такива страдания, които предизвикват в тях гърчения, конвулсии. Всички питат: "Защо е това нещо? " - За да дойде Божията Любов в нас, да познаем Бога в себе си и да изпълним Неговата Воля. Сега Небето стяга всички народи и това стягане, тези събития, тези страдания, които идат, ще причинят колективно събуждане на хората, а не само единично. И тогава народите, обществата ще разберат, че едничкият път е духовният, че няма друг път, освен духовният! И тогава ще тръгнат в духовния път. Сегашните хора желаят да живеят спокойно и богато, всички да бъдат задоволени; съществува усилена борба за забогатяване. Всички тези планове, замисли, които сегашните хора имат, ще останат незавършени. Понеже досега е имало изобилие, отсега нататък няма да има такова изобилие, ще дойде един недоимък.
към текста >>

51. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ

И докато Божественият огън не дойде в човека, той не може да започне новия живот Този закон е верен единично, индивидуално и колективно.
Човечеството е в своето зазоряване. То влиза в една нова епоха. Целият XX век ще бъде век на големи преобразувания, век на големи приготовления. Всички трябва да работим в тази подготовка, да служим на Доброто, на Любовта. Човечеството се намира в навечерието на една нова епоха, но докато светът не се пречисти, не мине през огън, тази епоха няма да дойде. И докато Божественият огън не дойде в човека, той не може да започне новия живот Този закон е верен единично, индивидуално и колективно. Когато настъпва нова епоха, тя всякога се предшества от много неблагоприятни условия. Съвременните хора се намират в края на една епоха и трябва да държат изпит за завършване на образованието. Дните на този изпит са изброени. Още малко време остава, докато дойде изпитната комисия. Едни ще държат изпит за прогимназия, други за гимназия, трети за университет.
към текста >>

52. ШЕСТАТА РАСА

Понеже хората минават от механичния към органичния процес на колективния живот, затова преживяват такива страдания.
Това състояние, обаче, е естествено. То е състояние на бременност. Страданията, които бялата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея. От бялата раса, именно ще се роди Шестата човешка раса - расата на Любящите. Колкото повече се увеличават страданията, толкова по-близо сме до момента на раждането. Понеже хората минават от механичния към органичния процес на колективния живот, затова преживяват такива страдания. Днес всеки човек, който извърши някаква грешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание. Сега човек е половин животно, половин човек, а в бъдеще ще дойде съществото на Шестата раса и ще се съедини с човека и тогава ще работят двете души заедно. А животното ще бъде слуга. Хората ще живеят по благодат. Докато е във водата, рибата не съзнава положението си.
към текста >>

53. ВЕХТОТО ПРЕМИНА

- Отвън ще Го видите, отвътре ще Го видите; единично ще Го видите и колективно ще Го видите.
Той ще ги доведе дотам, че няма да имат условия за развитие. Слънцето представя общия порядък, който сега съществува в света. Луната представя сбор от всички религиозни системи. Звездите пък са великите хора, които ще паднат и няма да светят, ще потъмнеят, ще изгубят светлината си. Казано е: "Небето ще се поколебае и знанието на Сина Человечески ще се яви." Отде ще дойде? - Отвън ще Го видите, отвътре ще Го видите; единично ще Го видите и колективно ще Го видите. Всички хора ще бъдат едно съзнание - нещо колективно. Тогава целият свят ще се открие пред вас и ще кажете: "Едно време бяхме слепи, но сега всичко виждаме." Това всеки ясновидец вижда. Всичко, което сега виждате, всичко ще изчезне! Няма да намерите едно перце от тоя ред и порядък, който сега съществува. Не че сега аз го искам, но както от честния кръст нито едно малко парченце няма да намерите, така всичко ще се измени.
към текста >>

Всички хора ще бъдат едно съзнание - нещо колективно.
Слънцето представя общия порядък, който сега съществува в света. Луната представя сбор от всички религиозни системи. Звездите пък са великите хора, които ще паднат и няма да светят, ще потъмнеят, ще изгубят светлината си. Казано е: "Небето ще се поколебае и знанието на Сина Человечески ще се яви." Отде ще дойде? - Отвън ще Го видите, отвътре ще Го видите; единично ще Го видите и колективно ще Го видите. Всички хора ще бъдат едно съзнание - нещо колективно. Тогава целият свят ще се открие пред вас и ще кажете: "Едно време бяхме слепи, но сега всичко виждаме." Това всеки ясновидец вижда. Всичко, което сега виждате, всичко ще изчезне! Няма да намерите едно перце от тоя ред и порядък, който сега съществува. Не че сега аз го искам, но както от честния кръст нито едно малко парченце няма да намерите, така всичко ще се измени. Всички грешки, всички недостатъци на миналото трябва да изгорят като сухи дървета.
към текста >>

54. ПОСЛЕДНИ СЛОВА И НАПЪТСТВИЯ

"Светът ще ви научи' на колективния живот.
"Проучвайте беседите! " - беше едно от последните завещания на Учителя към учениците от Школата. Наскоро след връщането на Учителя от Мърчаево, се събрахме около Него, както и друг път. Той каза: "Отсега нататък така ще бъде. Ще се събирате по десет души и ще се съветвате." "Светът ще ви научи' на колективния живот. Те ще го възприемат и приложат и вие ще участвате в него." След като Учителят си замина, тогава разбрахме защо ни беше казал така. В една от последните нощи, Учителят каза: "Обичайте всичко, което аз обичам и на което аз се радвам. Служете на всичко, на което аз служа. Любете всичко, което аз любя.
към текста >>

55. ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА

Ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но за това вие колективно ще бъдете отговорни.
Досега не съм срещал нито един от вас, комуто като се каже нещо, да се замисли поне няколко часа, да поседи на едно място и да помисли върху това, което съм му говорил. Той казва: "Аз вярвам в Бога." Какво вярва в Бога? Вие сте между българския народ и трябва да повдигнете акциите на този народ. Повдигането на българския народ зависи изключително от вас. Ако вие работите, и той ще се повдига. Ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но за това вие колективно ще бъдете отговорни. Успехът на този народ зависи от това как вие ще работите. И аз ви казвам, мнозина от вас вървите по един много крив път. И последствията за бъдеще, след 20, 30 години ще бъдат толкова лоши, че вие ще съжалявате много. Ще кажете: "Трябва да се живее." - Аз това не засягам. Може някой да каже: "Учителят иска да каже, че някой брат ходил с някоя сестра." - Не засягам аз това.
към текста >>

56. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Това е колективен процес, стремеж на всички разумни същества.
Той не обичаше насилието, в каквато форма и да беше то. Свободата – това е закон за хармонизирине в Разумния живот. Освобождението на човека не идва механично отвън. Той трябва да се повдигне нагоре при условия, където душата му може да расте и да се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Това е колективен процес, стремеж на всички разумни същества. Законът е: когато един се повдига, всички се повдигат. Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Единственото нещо, което иска Бог, то е всички същества да бъдат свободни като Него. Казано е: “Където е Духът, там е свободата.” Това значи да дойде Бог да живее в нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети. Господ не ни е ограничил.
към текста >>

57. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество.
Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така: Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество. Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.
към текста >>

58. Дял втори. ИДЕИ

В първата част Пробуждане на колективното съзнание ще бъде разгледан постепенният развой на човешкото съзнание от дълбока древност до днес, от който се вижда как то днес преминава към една нова форма, именно – към Колективно съзнание, а още по-нататък – към Космическо и Божествено съзнание.
да се реализират. Тези две хиляди години бяха подготвителен период. Учителя иде днес да покаже пътя за приложение на великия Идеал, който Христос посочи на човечеството. Основната мисия на Мировия Учител е да направи непосредствена връзка между човека и Божественото Начало чрез приложението на Любовта, Мъдростта и Истината. Тези проблеми ще бъдат предмет на настоящия дял, който е разделен на шест части. В първата част Пробуждане на колективното съзнание ще бъде разгледан постепенният развой на човешкото съзнание от дълбока древност до днес, от който се вижда как то днес преминава към една нова форма, именно – към Колективно съзнание, а още по-нататък – към Космическо и Божествено съзнание. Това става по законите за развитието на силите, вложени в човешката душа. Във втората част Мировата Любов – източник на Живота се разглеждат проявите и методите на Любовта. Изтъква се как човечеството, като започва от по-ограничените форми на Любовта, се издига постепенно към висшите й форми. Човечеството днес се намира пред раждането на Космическата Любов. Това ще бъде ново откровение за човечеството и ще представлява важна предпоставка за идването на Новата култура.
към текста >>

59. ЧАСТ ПЪРВА

ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ
ЧАСТ ПЪРВА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ В света започва да действа сега един велик закон. Имайте предвид, че светът е минал в една нова фаза и няма да се минат и десет години, това течение ще се усили. Този велик закон работи сега във всички хора, той работи в човешките мозъци, в човешките сърца. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, като животните, а отсега цялото човечество минава в Колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг.
към текста >>

Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, като животните, а отсега цялото човечество минава в Колективното съзнание, т.е.
ЧАСТ ПЪРВА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ В света започва да действа сега един велик закон. Имайте предвид, че светът е минал в една нова фаза и няма да се минат и десет години, това течение ще се усили. Този велик закон работи сега във всички хора, той работи в човешките мозъци, в човешките сърца. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, като животните, а отсега цялото човечество минава в Колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега в цялото човечество има един вътрешен подтик да се подобри общото състояние; тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението, и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си. У ч и т е л я
към текста >>

60. ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ

ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ
ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ Всяка култура представя условия, при които човешката душа се развива. Тези условия са разумно поставени, те следват последователно, планомерно, в тях има съгласуване, единство. Един велик Божествен план се прилага в Живота. Когато говорим за развитието на Живота, подразбираме пробуждане на съзнанието. В такъв случай разглеждаме живота не от становището на едно същество, а от гледището на този план на Великото Разумно начало.
към текста >>

В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание.
Царството Божие иде, иде непреривно през цялата вечност, както иде пролетта. Преди да се спрем по-подробно върху трите основни принципа на Новата култура – Любовта, Мъдростта и Истината, ще хвърлим светлина върху някои процеси в развитието на съзнанието, за да ни стане ясно настоящето и за да очертаем бъдещето, което иде. Например, ако сравним човека от първобитното общество и съвременния човек, ще намерим голяма разлика в съзнанието. Различието е в три насоки – в широта, в яснота или будност и в отношението към Природата. Що се отнася до широтата, първобитният човек е имал по-широко съзнание. В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание. Те са били същества, чужди за него. Ето защо в първобитното общество е имало племенни вражди и войни. Това усещане за единство с членовете на племето е било повече несъзнателно или полусъзнателно. Такова съзнание се нарича племенно, групово или първобитно колективно съзнание. Съзнанието на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е онази будност и яснота, която има съзнанието на съвременния човек.
към текста >>

Такова съзнание се нарича племенно, групово или първобитно колективно съзнание.
Що се отнася до широтата, първобитният човек е имал по-широко съзнание. В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание. Те са били същества, чужди за него. Ето защо в първобитното общество е имало племенни вражди и войни. Това усещане за единство с членовете на племето е било повече несъзнателно или полусъзнателно. Такова съзнание се нарича племенно, групово или първобитно колективно съзнание. Съзнанието на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е онази будност и яснота, която има съзнанието на съвременния човек. Такова е било например съзнанието на човека от Лемурийската раса. Той е нямал самосъзнание, не е могъл да казва на себе си Аз, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода. В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус.
към текста >>

Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява.
Съзнанието на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е онази будност и яснота, която има съзнанието на съвременния човек. Такова е било например съзнанието на човека от Лемурийската раса. Той е нямал самосъзнание, не е могъл да казва на себе си Аз, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода. В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус. Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието. От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието – широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието. Степента на съзнанието винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода. Ето защо това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост.
към текста >>

Ето защо това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост.
Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието. От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието – широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието. Степента на съзнанието винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода. Ето защо това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост. Човек като индивидуалност е бил обезличен. Племенният дух е обхващал и ръководел всички членове на племето като един колектив. Не е могло да става въпрос за стремеж към индивидуална свобода. У човека не е имало усет, копнеж към Свобода, оценка на Свободата като най-скъпия дар на човешката душа. Личният живот не е съществувал като нещо ярко изразено.
към текста >>

Племенният дух е обхващал и ръководел всички членове на племето като един колектив.
Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието. От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието – широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието. Степента на съзнанието винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода. Ето защо това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост. Човек като индивидуалност е бил обезличен. Племенният дух е обхващал и ръководел всички членове на племето като един колектив. Не е могло да става въпрос за стремеж към индивидуална свобода. У човека не е имало усет, копнеж към Свобода, оценка на Свободата като най-скъпия дар на човешката душа. Личният живот не е съществувал като нещо ярко изразено. Отделният човек е бил така обезличен, както клетките в организма или както отделните индивиди в един мравуняк или кошер. По отношение третото качество на съзнанието, а именно отношението на човека към Природата, за човека на Атлантската раса цялата Природа е била одухотворена, жива; даже духовната, вътрешната страна на Природата за него е била по-реална, отколкото външната, материалната страна.
към текста >>

61. РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

С постепенното индивидуализиране на човека първобитното колективно съзнание отслабва.
РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ Ако проследим културите на Бялата раса, ще видим постепенното приближаване към едно ясно, определено, диференцирано самосъзнание. В първата култура на Бялата раса – Индийската – виждаме вече първите прояви на самосъзнанието, слаби наченки на което се зараждат в Атлантската раса. С постепенното индивидуализиране на човека първобитното колективно съзнание отслабва. С други думи, широтата на съзнанието се намалява за сметка на яснотата или будността, която се усилва. Като говорим за Индийската култура, разбираме не днешната, а древната такава, която се е разцъфтяла след края на Атлантската епоха. Заедно с постепенното индивидуализиране на човека и отслабването на колективното съзнание започва и постепенният преход от колективната към частната собственост. Този процес става бавно и незабелязано в течение на хиляди години с множество преходни форми и степени, постепенно. Отношението на човека към Природата се изменя.
към текста >>

Заедно с постепенното индивидуализиране на човека и отслабването на колективното съзнание започва и постепенният преход от колективната към частната собственост.
Ако проследим културите на Бялата раса, ще видим постепенното приближаване към едно ясно, определено, диференцирано самосъзнание. В първата култура на Бялата раса – Индийската – виждаме вече първите прояви на самосъзнанието, слаби наченки на което се зараждат в Атлантската раса. С постепенното индивидуализиране на човека първобитното колективно съзнание отслабва. С други думи, широтата на съзнанието се намалява за сметка на яснотата или будността, която се усилва. Като говорим за Индийската култура, разбираме не днешната, а древната такава, която се е разцъфтяла след края на Атлантската епоха. Заедно с постепенното индивидуализиране на човека и отслабването на колективното съзнание започва и постепенният преход от колективната към частната собственост. Този процес става бавно и незабелязано в течение на хиляди години с множество преходни форми и степени, постепенно. Отношението на човека към Природата се изменя. Древният индус продължава да смята вътрешната, духовната страна на Природата по-важна, по-съществена, по-реална, отколкото материалната ¢ страна. Той се стреми към духовното, което смята за вечно и непреходно. Обаче все пак има разлика в това отношение между древния индус и човека на Атлантската раса.
към текста >>

Колективното съзнание постепенно отслабва.
Всички тези процеси в развоя на съзнанието са отразени в древната индийска литература и философия. Понеже индусите отричаха реалността на физическия свят, те никак не се стремяха към по-добро използване на материалните условия, към по-добро уреждане на материалния си живот. Във втората култура на Бялата раса, а именно в Персийската, тези процеси продължават да се развиват в същото направление. Широтата на съзнанието прогресивно намалява за сметка на будността. У древния персиец е много повече развито индивидуалното съзнание, отколкото у древния индус. Колективното съзнание постепенно отслабва. Умът се развива все повече. Вътрешната, духовната страна на Природата продължава да се смята важна, реална, но наравно с нея се поставя и материалната, външната страна на Природата. Древният персиец не смята вече материалния свят за нереален, за илюзия, както индусът. Той го намира за реален, но враждебен на Духовния свят. Оттам дуализмът в религията на персите.
към текста >>

Колективното съзнание отслабва още повече, а индивидуалното съзнание се усилва.
Материалната страна на Природата – това са силите на тъмнината, на злото, а духовната ¢ страна – силите на Светлината и Доброто. Персийската религия призовава човека да се нареди под знамето на Бога на Светлината. Това е изразено в борбата между Ахура Мазда и Ариман. Значи забелязваме постепенно потъване на човешкото съзнание в материалния свят от Лемурийската и Атлантската епохи насам. Този процес продължава в същото направление в третата култура – Средно- египетска, асирийска и вавилонска. Колективното съзнание отслабва още повече, а индивидуалното съзнание се усилва. Съзнанието губи от широтата, но печели в яснота и будност. Материалната страна на Природата се счита за реална, както у персите, но вече не е враждебна на Духа; тя е еднакво важна и ценна, както духовната страна на Природата. Ето защо човекът на Средноегипетската култура с интерес изучава материалния свят като важен и ценен. Египтяните вече се примиряват с материалното. Нещо повече – те го смятат за израз на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на Божествените същества.
към текста >>

Колективното съзнание още повече отстъпва на индивидуалното.
В Египет се стремят да уравновесят материалния и Духовния свят като еднакво ценни. В четвъртата култура – Еврейско-гръко-римска – този процес продължава. Тук вече материалният свят се счита за по-важен и по-реален от духовния. Човек отива още по-далеч в неговото завладяване. Културата става по-материалистична. Колективното съзнание още повече отстъпва на индивидуалното. Чувството за частна собственост, на лично и индивидуално право се усилва още повече. Заедно с това се усилва и стремежът към лична, индивидуална свобода. Става нужда да се създадат закони, които да осигурят личните права на човека. Римското право, в основата на което лежат частната собственост, свободата и правата на отделната личност, е могло да се яви именно в Римската култура, а не и по-рано, когато колективното съзнание е било още силно. В древна Гърция индивидуализирането на съзнанието достига висока степен.
към текста >>

Римското право, в основата на което лежат частната собственост, свободата и правата на отделната личност, е могло да се яви именно в Римската култура, а не и по-рано, когато колективното съзнание е било още силно.
Културата става по-материалистична. Колективното съзнание още повече отстъпва на индивидуалното. Чувството за частна собственост, на лично и индивидуално право се усилва още повече. Заедно с това се усилва и стремежът към лична, индивидуална свобода. Става нужда да се създадат закони, които да осигурят личните права на човека. Римското право, в основата на което лежат частната собственост, свободата и правата на отделната личност, е могло да се яви именно в Римската култура, а не и по-рано, когато колективното съзнание е било още силно. В древна Гърция индивидуализирането на съзнанието достига висока степен. В противовес на това колективното съзнание е вече съвсем отслабнало. А известен е законът, че онова, което става в човешкото съзнание, се отразява във всички области на живота. Ето защо тъкмо когато отслабва колективното съзнание и се засилва индивидуалното, се появява атомистката теория на Демокрит. Според нея цялата Природа е съставена от отделни частици, наречени атоми.
към текста >>

В противовес на това колективното съзнание е вече съвсем отслабнало.
Чувството за частна собственост, на лично и индивидуално право се усилва още повече. Заедно с това се усилва и стремежът към лична, индивидуална свобода. Става нужда да се създадат закони, които да осигурят личните права на човека. Римското право, в основата на което лежат частната собственост, свободата и правата на отделната личност, е могло да се яви именно в Римската култура, а не и по-рано, когато колективното съзнание е било още силно. В древна Гърция индивидуализирането на съзнанието достига висока степен. В противовес на това колективното съзнание е вече съвсем отслабнало. А известен е законът, че онова, което става в човешкото съзнание, се отразява във всички области на живота. Ето защо тъкмо когато отслабва колективното съзнание и се засилва индивидуалното, се появява атомистката теория на Демокрит. Според нея цялата Природа е съставена от отделни частици, наречени атоми. Както колективът се разпада на отделни индивиди, така и Природата за тогавашния човек е съставена от отделни частици, наречени атоми. Тези атоми отговарят на отделните индивиди, на които се разпада колективът.
към текста >>

Ето защо тъкмо когато отслабва колективното съзнание и се засилва индивидуалното, се появява атомистката теория на Демокрит.
Става нужда да се създадат закони, които да осигурят личните права на човека. Римското право, в основата на което лежат частната собственост, свободата и правата на отделната личност, е могло да се яви именно в Римската култура, а не и по-рано, когато колективното съзнание е било още силно. В древна Гърция индивидуализирането на съзнанието достига висока степен. В противовес на това колективното съзнание е вече съвсем отслабнало. А известен е законът, че онова, което става в човешкото съзнание, се отразява във всички области на живота. Ето защо тъкмо когато отслабва колективното съзнание и се засилва индивидуалното, се появява атомистката теория на Демокрит. Според нея цялата Природа е съставена от отделни частици, наречени атоми. Както колективът се разпада на отделни индивиди, така и Природата за тогавашния човек е съставена от отделни частици, наречени атоми. Тези атоми отговарят на отделните индивиди, на които се разпада колективът. Още по-ярко е изтъкнат този развой в петата култура на Бялата раса, а именно – в съвременната Западноевропейска култура.
към текста >>

Както колективът се разпада на отделни индивиди, така и Природата за тогавашния човек е съставена от отделни частици, наречени атоми.
В древна Гърция индивидуализирането на съзнанието достига висока степен. В противовес на това колективното съзнание е вече съвсем отслабнало. А известен е законът, че онова, което става в човешкото съзнание, се отразява във всички области на живота. Ето защо тъкмо когато отслабва колективното съзнание и се засилва индивидуалното, се появява атомистката теория на Демокрит. Според нея цялата Природа е съставена от отделни частици, наречени атоми. Както колективът се разпада на отделни индивиди, така и Природата за тогавашния човек е съставена от отделни частици, наречени атоми. Тези атоми отговарят на отделните индивиди, на които се разпада колективът. Още по-ярко е изтъкнат този развой в петата култура на Бялата раса, а именно – в съвременната Западноевропейска култура.
към текста >>

Тези атоми отговарят на отделните индивиди, на които се разпада колективът.
В противовес на това колективното съзнание е вече съвсем отслабнало. А известен е законът, че онова, което става в човешкото съзнание, се отразява във всички области на живота. Ето защо тъкмо когато отслабва колективното съзнание и се засилва индивидуалното, се появява атомистката теория на Демокрит. Според нея цялата Природа е съставена от отделни частици, наречени атоми. Както колективът се разпада на отделни индивиди, така и Природата за тогавашния човек е съставена от отделни частици, наречени атоми. Тези атоми отговарят на отделните индивиди, на които се разпада колективът. Още по-ярко е изтъкнат този развой в петата култура на Бялата раса, а именно – в съвременната Западноевропейска култура.
към текста >>

62. РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

Колективното съзнание в ХІХ век беше достигнало най-ниската си точка.
РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ Крайната точка в развитието на човешкото съзнание (в посоченото по-горе направление) се наблюдава в съвременната Западноевропейска култура, особено през ХІХ век. Днес процесът на индивидуализиране е достигнал крайния си предел. Колективното съзнание в ХІХ век беше достигнало най-ниската си точка. Спойките, които държат душите една с друга, все повече се разпадат. Това крайно индивидуализиране се отрази, въз основа на споменатия закон, в атомната теория на английския химик Далтон в началото на ХІХ век. Тази атомна теория за разлика от атомистката теория на Демокрит е вече научно обоснована. Днешното индивидуализиране на съзнанието много ярко е отразено и в литературата, например в някои разкази на френския белетрист Ги дьо Мопасан, особено в неговия разказ Самотата. Един от героите на този разказ казва:
към текста >>

Колективната собственост, която е израз на първобитното колективно съзнание, изчезва постепенно и почти съвсем изчезва в ХІХ век.
Анархизмът също е израз на същия стремеж към Свобода. Като последователен борец против всяко насилие се явява и Лев Толстой, когото можем да наречем духовен анархист. В своите книги Днешното робство, Царството Божие е във вас, Моята вяра и прочее той говори за разните видове насилие, които царуват в днешното общество, и въстава против тях. За духовни анархисти можем да смятаме и духоборите16, които също така са борци против всяко насилие. Както споменахме и по-рано, постепенното индивидуализиране на съзнанието се отрази и върху икономическия строй на обществото. Колективната собственост, която е израз на първобитното колективно съзнание, изчезва постепенно и почти съвсем изчезва в ХІХ век. Частната собственост я замести. Днес е епохата на частната собственост. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 14 Макс Щирнер (1806-1856) - германски философ, представител на крайния индивидуализъм и анархизъм, според който Аз-ът е единствената реалност. 15 Бакунин, Михаил (1814-1876) - руски теоретик на анархизма, основоположник на анархосиндикализма, яростен противник на марксизма и на държавния социализъм.
към текста >>

63. КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ

КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ
КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ Когато в Природата едно явление премине, след известно време, в друг период, то се възвръща, но вече в по-висша форма. Хубав пример за това виждаме в палеонтологията, а именно при развитието на класа главоноги. В старите геологически ери, а именно в Силурския период17, живее главоногото Orthoceras, което има права черупка. Впоследствие в течение на милиони години тая права черупка постепенно се навива. Така получаваме спирална черупка, която външно наподобява на охлюв.
към текста >>

възвръщане отново към колективното съзнание, само че във висша форма.
След това в течение на други милиони години става постепенно отвиване на черупката и тя се връща към първоначалната права форма (в Кредния период18). Правата форма, която се развива накрая, прилича на първоначалната, но в много отношения е по-съвършена. Значи първоначалното се възвръща, само че в по-съвършена форма. Нещо аналогично виждаме и в развитието на човешкото съзнание. Когато индивидуалното съзнание стигна до своята крайна точка, почна обратният процес, а именно – постепенното му разширяване, т.е. възвръщане отново към колективното съзнание, само че във висша форма. Има много признаци, които показват, че сме в началото на развитието на Колективното съзнание. И тъй, човешкото съзнание, което в ХIХ век намали до крайна степен своята широта и обхващаше само индивида, сега отново започва да се разширява. Днес вече наблюдаваме признаци за събуждането на Колективното съзнание. Анархизмът на Кропоткин изразява развитието у съвременния човек на усета към Свободата, който усет изключва всяко насилие, а идеята за взаимопомощ у Кропоткин показва, че съвременният човек отново се възвръща към колективния живот, само че запазва придобивките на съвременната епоха, а именно усета към Свободата. Развитието на Колективното съзнание днес се изразява в усилването на кооперативното движение; кооперативната идея прониква във всички области на живота.
към текста >>

Има много признаци, които показват, че сме в началото на развитието на Колективното съзнание.
Правата форма, която се развива накрая, прилича на първоначалната, но в много отношения е по-съвършена. Значи първоначалното се възвръща, само че в по-съвършена форма. Нещо аналогично виждаме и в развитието на човешкото съзнание. Когато индивидуалното съзнание стигна до своята крайна точка, почна обратният процес, а именно – постепенното му разширяване, т.е. възвръщане отново към колективното съзнание, само че във висша форма. Има много признаци, които показват, че сме в началото на развитието на Колективното съзнание. И тъй, човешкото съзнание, което в ХIХ век намали до крайна степен своята широта и обхващаше само индивида, сега отново започва да се разширява. Днес вече наблюдаваме признаци за събуждането на Колективното съзнание. Анархизмът на Кропоткин изразява развитието у съвременния човек на усета към Свободата, който усет изключва всяко насилие, а идеята за взаимопомощ у Кропоткин показва, че съвременният човек отново се възвръща към колективния живот, само че запазва придобивките на съвременната епоха, а именно усета към Свободата. Развитието на Колективното съзнание днес се изразява в усилването на кооперативното движение; кооперативната идея прониква във всички области на живота. Събуждането на колективното съзнание се изразява и в стремежа за обединение, за сдружаване на хората.
към текста >>

Днес вече наблюдаваме признаци за събуждането на Колективното съзнание.
Нещо аналогично виждаме и в развитието на човешкото съзнание. Когато индивидуалното съзнание стигна до своята крайна точка, почна обратният процес, а именно – постепенното му разширяване, т.е. възвръщане отново към колективното съзнание, само че във висша форма. Има много признаци, които показват, че сме в началото на развитието на Колективното съзнание. И тъй, човешкото съзнание, което в ХIХ век намали до крайна степен своята широта и обхващаше само индивида, сега отново започва да се разширява. Днес вече наблюдаваме признаци за събуждането на Колективното съзнание. Анархизмът на Кропоткин изразява развитието у съвременния човек на усета към Свободата, който усет изключва всяко насилие, а идеята за взаимопомощ у Кропоткин показва, че съвременният човек отново се възвръща към колективния живот, само че запазва придобивките на съвременната епоха, а именно усета към Свободата. Развитието на Колективното съзнание днес се изразява в усилването на кооперативното движение; кооперативната идея прониква във всички области на живота. Събуждането на колективното съзнание се изразява и в стремежа за обединение, за сдружаване на хората. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е явяването на социализма като движение, което има за цел средствата за производство да станат колективна собственост. Социализацията, национализацията или етатизацията на много видове производства е израз на пробуждане на Колективното съзнание.
към текста >>

Анархизмът на Кропоткин изразява развитието у съвременния човек на усета към Свободата, който усет изключва всяко насилие, а идеята за взаимопомощ у Кропоткин показва, че съвременният човек отново се възвръща към колективния живот, само че запазва придобивките на съвременната епоха, а именно усета към Свободата.
Когато индивидуалното съзнание стигна до своята крайна точка, почна обратният процес, а именно – постепенното му разширяване, т.е. възвръщане отново към колективното съзнание, само че във висша форма. Има много признаци, които показват, че сме в началото на развитието на Колективното съзнание. И тъй, човешкото съзнание, което в ХIХ век намали до крайна степен своята широта и обхващаше само индивида, сега отново започва да се разширява. Днес вече наблюдаваме признаци за събуждането на Колективното съзнание. Анархизмът на Кропоткин изразява развитието у съвременния човек на усета към Свободата, който усет изключва всяко насилие, а идеята за взаимопомощ у Кропоткин показва, че съвременният човек отново се възвръща към колективния живот, само че запазва придобивките на съвременната епоха, а именно усета към Свободата. Развитието на Колективното съзнание днес се изразява в усилването на кооперативното движение; кооперативната идея прониква във всички области на живота. Събуждането на колективното съзнание се изразява и в стремежа за обединение, за сдружаване на хората. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е явяването на социализма като движение, което има за цел средствата за производство да станат колективна собственост. Социализацията, национализацията или етатизацията на много видове производства е израз на пробуждане на Колективното съзнание. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е появата на международни езици.
към текста >>

Развитието на Колективното съзнание днес се изразява в усилването на кооперативното движение; кооперативната идея прониква във всички области на живота.
възвръщане отново към колективното съзнание, само че във висша форма. Има много признаци, които показват, че сме в началото на развитието на Колективното съзнание. И тъй, човешкото съзнание, което в ХIХ век намали до крайна степен своята широта и обхващаше само индивида, сега отново започва да се разширява. Днес вече наблюдаваме признаци за събуждането на Колективното съзнание. Анархизмът на Кропоткин изразява развитието у съвременния човек на усета към Свободата, който усет изключва всяко насилие, а идеята за взаимопомощ у Кропоткин показва, че съвременният човек отново се възвръща към колективния живот, само че запазва придобивките на съвременната епоха, а именно усета към Свободата. Развитието на Колективното съзнание днес се изразява в усилването на кооперативното движение; кооперативната идея прониква във всички области на живота. Събуждането на колективното съзнание се изразява и в стремежа за обединение, за сдружаване на хората. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е явяването на социализма като движение, което има за цел средствата за производство да станат колективна собственост. Социализацията, национализацията или етатизацията на много видове производства е израз на пробуждане на Колективното съзнание. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е появата на международни езици. Това показва, че всички народи започват да се чувстват като едно цяло, като едно голямо семейство.
към текста >>

Събуждането на колективното съзнание се изразява и в стремежа за обединение, за сдружаване на хората.
Има много признаци, които показват, че сме в началото на развитието на Колективното съзнание. И тъй, човешкото съзнание, което в ХIХ век намали до крайна степен своята широта и обхващаше само индивида, сега отново започва да се разширява. Днес вече наблюдаваме признаци за събуждането на Колективното съзнание. Анархизмът на Кропоткин изразява развитието у съвременния човек на усета към Свободата, който усет изключва всяко насилие, а идеята за взаимопомощ у Кропоткин показва, че съвременният човек отново се възвръща към колективния живот, само че запазва придобивките на съвременната епоха, а именно усета към Свободата. Развитието на Колективното съзнание днес се изразява в усилването на кооперативното движение; кооперативната идея прониква във всички области на живота. Събуждането на колективното съзнание се изразява и в стремежа за обединение, за сдружаване на хората. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е явяването на социализма като движение, което има за цел средствата за производство да станат колективна собственост. Социализацията, национализацията или етатизацията на много видове производства е израз на пробуждане на Колективното съзнание. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е появата на международни езици. Това показва, че всички народи започват да се чувстват като едно цяло, като едно голямо семейство. За нас е важна вътрешната идея на есперанто.
към текста >>

Признак за пробуждане на Колективното съзнание е явяването на социализма като движение, което има за цел средствата за производство да станат колективна собственост.
И тъй, човешкото съзнание, което в ХIХ век намали до крайна степен своята широта и обхващаше само индивида, сега отново започва да се разширява. Днес вече наблюдаваме признаци за събуждането на Колективното съзнание. Анархизмът на Кропоткин изразява развитието у съвременния човек на усета към Свободата, който усет изключва всяко насилие, а идеята за взаимопомощ у Кропоткин показва, че съвременният човек отново се възвръща към колективния живот, само че запазва придобивките на съвременната епоха, а именно усета към Свободата. Развитието на Колективното съзнание днес се изразява в усилването на кооперативното движение; кооперативната идея прониква във всички области на живота. Събуждането на колективното съзнание се изразява и в стремежа за обединение, за сдружаване на хората. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е явяването на социализма като движение, което има за цел средствата за производство да станат колективна собственост. Социализацията, национализацията или етатизацията на много видове производства е израз на пробуждане на Колективното съзнание. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е появата на международни езици. Това показва, че всички народи започват да се чувстват като едно цяло, като едно голямо семейство. За нас е важна вътрешната идея на есперанто. Създателят на есперанто д-р Заменхоф твърди, че главната му подбуда да даде есперанто на света е вътрешната идея на този международен език, а именно обединение, побратимяване на всички народи в едно цяло.
към текста >>

Социализацията, национализацията или етатизацията на много видове производства е израз на пробуждане на Колективното съзнание.
Днес вече наблюдаваме признаци за събуждането на Колективното съзнание. Анархизмът на Кропоткин изразява развитието у съвременния човек на усета към Свободата, който усет изключва всяко насилие, а идеята за взаимопомощ у Кропоткин показва, че съвременният човек отново се възвръща към колективния живот, само че запазва придобивките на съвременната епоха, а именно усета към Свободата. Развитието на Колективното съзнание днес се изразява в усилването на кооперативното движение; кооперативната идея прониква във всички области на живота. Събуждането на колективното съзнание се изразява и в стремежа за обединение, за сдружаване на хората. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е явяването на социализма като движение, което има за цел средствата за производство да станат колективна собственост. Социализацията, национализацията или етатизацията на много видове производства е израз на пробуждане на Колективното съзнание. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е появата на международни езици. Това показва, че всички народи започват да се чувстват като едно цяло, като едно голямо семейство. За нас е важна вътрешната идея на есперанто. Създателят на есперанто д-р Заменхоф твърди, че главната му подбуда да даде есперанто на света е вътрешната идея на този международен език, а именно обединение, побратимяване на всички народи в едно цяло. Международният език есперанто не можеше да се появи и да има успех например преди две хиляди години.
към текста >>

Признак за пробуждане на Колективното съзнание е появата на международни езици.
Анархизмът на Кропоткин изразява развитието у съвременния човек на усета към Свободата, който усет изключва всяко насилие, а идеята за взаимопомощ у Кропоткин показва, че съвременният човек отново се възвръща към колективния живот, само че запазва придобивките на съвременната епоха, а именно усета към Свободата. Развитието на Колективното съзнание днес се изразява в усилването на кооперативното движение; кооперативната идея прониква във всички области на живота. Събуждането на колективното съзнание се изразява и в стремежа за обединение, за сдружаване на хората. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е явяването на социализма като движение, което има за цел средствата за производство да станат колективна собственост. Социализацията, национализацията или етатизацията на много видове производства е израз на пробуждане на Колективното съзнание. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е появата на международни езици. Това показва, че всички народи започват да се чувстват като едно цяло, като едно голямо семейство. За нас е важна вътрешната идея на есперанто. Създателят на есперанто д-р Заменхоф твърди, че главната му подбуда да даде есперанто на света е вътрешната идея на този международен език, а именно обединение, побратимяване на всички народи в едно цяло. Международният език есперанто не можеше да се появи и да има успех например преди две хиляди години. В литературата също виждаме признаци, които показват, че иде едно пробуждане на Колективното съзнание.
към текста >>

В литературата също виждаме признаци, които показват, че иде едно пробуждане на Колективното съзнание.
Признак за пробуждане на Колективното съзнание е появата на международни езици. Това показва, че всички народи започват да се чувстват като едно цяло, като едно голямо семейство. За нас е важна вътрешната идея на есперанто. Създателят на есперанто д-р Заменхоф твърди, че главната му подбуда да даде есперанто на света е вътрешната идея на този международен език, а именно обединение, побратимяване на всички народи в едно цяло. Международният език есперанто не можеше да се появи и да има успех например преди две хиляди години. В литературата също виждаме признаци, които показват, че иде едно пробуждане на Колективното съзнание. Ще цитираме руския писател Гарбунов-Посадов19: “Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските на света са като мъртви, душата се събужда с вик на неизразимо страдание. Потискана от дълги години болка е достигнала пределите си и душата се събужда от безумния сън на опустошения живот. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из която е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му като в детските години.
към текста >>

Паралелно с пробуждането на Колективното съзнание се явиха и технически изобретения, които спомагаха за това обединение на човечеството.
Той вижда задавените мъки, сърца, от които капе кръв, неизказаното страдание на вечното разединение. Нека се съедини с тях! Да стане отново частица, безкрайно любеща ги. Да падне на колене пред тях, да хване, да целуне братската ръка, да погледне с любещ поглед в очите на братята си и да им каже: “Ние сме все същите нейни деца на вечната любов” и да плаче заедно с тях от радост, от щастие за възкръсналата любов.” Както казахме по-рано, фазите, през които минава човешкото съзнание, имат своето отражение в целокупния културен живот. Паралелно с пробуждането на Колективното съзнание се явиха и технически изобретения, които спомагаха за това обединение на човечеството. Такива са например телефонът, телеграфът, радиото и прочее. Днес едно събитие, станало в една част от земното кълбо, още същия ден благодарение на радиото става достояние на цялото човечество. Така все повече човечеството започва да се чувства като едно голямо семейство с общи интереси, с общ живот. И отделните народи по този начин все повече започват да се считат като удове на общочовешкия организъм. Друг признак, който говори за пробуждане на Колективното съзнание днес, е постепенният стремеж към федериране.
към текста >>

Друг признак, който говори за пробуждане на Колективното съзнание днес, е постепенният стремеж към федериране.
Паралелно с пробуждането на Колективното съзнание се явиха и технически изобретения, които спомагаха за това обединение на човечеството. Такива са например телефонът, телеграфът, радиото и прочее. Днес едно събитие, станало в една част от земното кълбо, още същия ден благодарение на радиото става достояние на цялото човечество. Така все повече човечеството започва да се чувства като едно голямо семейство с общи интереси, с общ живот. И отделните народи по този начин все повече започват да се считат като удове на общочовешкия организъм. Друг признак, който говори за пробуждане на Колективното съзнание днес, е постепенният стремеж към федериране. Има федерация на Съединените щати, Швейцарски федеративен съюз, Съветска федеративна република и прочее. Тенденцията за федериране продължава да действа – говори се за Балканска федерация, за общоевропейска или Паневропа. Самото появяване на Обществото на народите след Първата световна война и на Организацията на обединените нации след Втората световна война показва, че Колективното съзнание се събужда в човечеството. Даже днес се подема идеята за всемирна, световна федерация на всички народи. Това е пак един симптом за процес, който става в глъбините на човешкото съзнание.
към текста >>

Самото появяване на Обществото на народите след Първата световна война и на Организацията на обединените нации след Втората световна война показва, че Колективното съзнание се събужда в човечеството.
Така все повече човечеството започва да се чувства като едно голямо семейство с общи интереси, с общ живот. И отделните народи по този начин все повече започват да се считат като удове на общочовешкия организъм. Друг признак, който говори за пробуждане на Колективното съзнание днес, е постепенният стремеж към федериране. Има федерация на Съединените щати, Швейцарски федеративен съюз, Съветска федеративна република и прочее. Тенденцията за федериране продължава да действа – говори се за Балканска федерация, за общоевропейска или Паневропа. Самото появяване на Обществото на народите след Първата световна война и на Организацията на обединените нации след Втората световна война показва, че Колективното съзнание се събужда в човечеството. Даже днес се подема идеята за всемирна, световна федерация на всички народи. Това е пак един симптом за процес, който става в глъбините на човешкото съзнание. Човек трябва да умее да чете по разните симптоми за тенденциите на развитието, за силите, които работят в епохата. По всички тези и по много други признаци се вижда, че постепенно се заражда Колективното съзнание в човечеството. Но то ще се различава от първобитното колективно съзнание по следното:
към текста >>

По всички тези и по много други признаци се вижда, че постепенно се заражда Колективното съзнание в човечеството.
Тенденцията за федериране продължава да действа – говори се за Балканска федерация, за общоевропейска или Паневропа. Самото появяване на Обществото на народите след Първата световна война и на Организацията на обединените нации след Втората световна война показва, че Колективното съзнание се събужда в човечеството. Даже днес се подема идеята за всемирна, световна федерация на всички народи. Това е пак един симптом за процес, който става в глъбините на човешкото съзнание. Човек трябва да умее да чете по разните симптоми за тенденциите на развитието, за силите, които работят в епохата. По всички тези и по много други признаци се вижда, че постепенно се заражда Колективното съзнание в човечеството. Но то ще се различава от първобитното колективно съзнание по следното: Първо, то ще има широко поле. Ще обхваща не само племето, рода или расата, към която принадлежи човек, а цялото човечество. Човекът на новото Колективно съзнание ще се чувства като член на общочовешкото семейство, а не само като член на дадено племе или раса. Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво.
към текста >>

Но то ще се различава от първобитното колективно съзнание по следното:
Самото появяване на Обществото на народите след Първата световна война и на Организацията на обединените нации след Втората световна война показва, че Колективното съзнание се събужда в човечеството. Даже днес се подема идеята за всемирна, световна федерация на всички народи. Това е пак един симптом за процес, който става в глъбините на човешкото съзнание. Човек трябва да умее да чете по разните симптоми за тенденциите на развитието, за силите, които работят в епохата. По всички тези и по много други признаци се вижда, че постепенно се заражда Колективното съзнание в човечеството. Но то ще се различава от първобитното колективно съзнание по следното: Първо, то ще има широко поле. Ще обхваща не само племето, рода или расата, към която принадлежи човек, а цялото човечество. Човекът на новото Колективно съзнание ще се чувства като член на общочовешкото семейство, а не само като член на дадено племе или раса. Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво. А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото Колективно съзнание.
към текста >>

Човекът на новото Колективно съзнание ще се чувства като член на общочовешкото семейство, а не само като член на дадено племе или раса.
Човек трябва да умее да чете по разните симптоми за тенденциите на развитието, за силите, които работят в епохата. По всички тези и по много други признаци се вижда, че постепенно се заражда Колективното съзнание в човечеството. Но то ще се различава от първобитното колективно съзнание по следното: Първо, то ще има широко поле. Ще обхваща не само племето, рода или расата, към която принадлежи човек, а цялото човечество. Човекът на новото Колективно съзнание ще се чувства като член на общочовешкото семейство, а не само като член на дадено племе или раса. Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво. А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото Колективно съзнание. Трето, това Колективно съзнание ще се опре на Добродетелите и Силите на душата, събудени през дългия период на развитие. А тези Добродетели и Сили са качества на новия човек. Пробуждането на Колективното съзнание е израз на идеята за единството на Живота.
към текста >>

Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво.
По всички тези и по много други признаци се вижда, че постепенно се заражда Колективното съзнание в човечеството. Но то ще се различава от първобитното колективно съзнание по следното: Първо, то ще има широко поле. Ще обхваща не само племето, рода или расата, към която принадлежи човек, а цялото човечество. Човекът на новото Колективно съзнание ще се чувства като член на общочовешкото семейство, а не само като член на дадено племе или раса. Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво. А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото Колективно съзнание. Трето, това Колективно съзнание ще се опре на Добродетелите и Силите на душата, събудени през дългия период на развитие. А тези Добродетели и Сили са качества на новия човек. Пробуждането на Колективното съзнание е израз на идеята за единството на Живота. Тази идея като подтик иде от онзи Вечен източник, от който иде самият Живот.
към текста >>

А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото Колективно съзнание.
Но то ще се различава от първобитното колективно съзнание по следното: Първо, то ще има широко поле. Ще обхваща не само племето, рода или расата, към която принадлежи човек, а цялото човечество. Човекът на новото Колективно съзнание ще се чувства като член на общочовешкото семейство, а не само като член на дадено племе или раса. Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво. А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото Колективно съзнание. Трето, това Колективно съзнание ще се опре на Добродетелите и Силите на душата, събудени през дългия период на развитие. А тези Добродетели и Сили са качества на новия човек. Пробуждането на Колективното съзнание е израз на идеята за единството на Живота. Тази идея като подтик иде от онзи Вечен източник, от който иде самият Живот. Животът я носи в себе си.
към текста >>

Трето, това Колективно съзнание ще се опре на Добродетелите и Силите на душата, събудени през дългия период на развитие.
Първо, то ще има широко поле. Ще обхваща не само племето, рода или расата, към която принадлежи човек, а цялото човечество. Човекът на новото Колективно съзнание ще се чувства като член на общочовешкото семейство, а не само като член на дадено племе или раса. Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво. А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото Колективно съзнание. Трето, това Колективно съзнание ще се опре на Добродетелите и Силите на душата, събудени през дългия период на развитие. А тези Добродетели и Сили са качества на новия човек. Пробуждането на Колективното съзнание е израз на идеята за единството на Живота. Тази идея като подтик иде от онзи Вечен източник, от който иде самият Живот. Животът я носи в себе си. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
към текста >>

Пробуждането на Колективното съзнание е израз на идеята за единството на Живота.
Човекът на новото Колективно съзнание ще се чувства като член на общочовешкото семейство, а не само като член на дадено племе или раса. Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво. А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото Колективно съзнание. Трето, това Колективно съзнание ще се опре на Добродетелите и Силите на душата, събудени през дългия период на развитие. А тези Добродетели и Сили са качества на новия човек. Пробуждането на Колективното съзнание е израз на идеята за единството на Живота. Тази идея като подтик иде от онзи Вечен източник, от който иде самият Живот. Животът я носи в себе си. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 17 Силурски период - трети период от третата геологична ера - Палеозой, започнал преди около 440 млн. години. 18 Креден период - трети период от четвъртата геологична ера - Мезозой, започнал преди около 140 млн. години.
към текста >>

64. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир.
към текста >>

Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура.
към текста >>

Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание?
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка.
към текста >>

65. БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ

Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание.
При него човек чувства присъствието на Абсолютното начало, на Великото Всичко, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и прочее. Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи.
към текста >>

След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание.
Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание. Ще представим това образно със следната схема:
към текста >>

Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание.
Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание. Ще представим това образно със следната схема: Обяснителни бележки 23 Ларсен, Йоханес (1874-1931) - датски писател, автор на романите „Мъдрец”, „Марта и Мария” и др., в които присъства дълбоко религиозно чувство.
към текста >>

66. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ

Излизането от индивидуалното съзнание и влизането в Колективното и Космическо съзнание е начало на еволюцията.
Какво означава бедността, мизерията на блудния син? Това е духовното обедняване на човека, когато достигне до най-ниската точка на слизането си в процеса на инволюцията. Учителя казва: Христос даде тласъка или подтика за еволюцията. Еволюцията на човечеството започва от Христа. Излизането от индивидуалното съзнание и влизането в Колективното и Космическо съзнание е начало на еволюцията. Във времето на Христа само една много малка част от човечеството започва своята еволюция. Другите още продължават своята инволюция или слизане. Но подтикът, който дава Христос, работи вече в подсъзнанието на цялото човечество и поради него все по-голяма част от човечеството постепенно преминава от инволюция в еволюция. По какво се познава дали човек е почнал своята еволюция? Докато човек е още във фаза на инволюция, той слиза надолу.
към текста >>

67. ТЪРСЕНЕ НА БОГА

Любовта на човека към Бога е израз на техния колективен стремеж към Великата реалност в света.
Формите са дрехи, през които се проявява това Вечно начало. Във всяко нещо, което привлича вниманието и любовта на човека, той намира отблясък на Вечното, Непреходното и Великото! Този свят копнеж е даден на всички същества – от най-малките до най-големите. Човешката душа копнее за Бога, както цветето копнее за слънчевите лъчи. Всички същества представляват един космичен организъм. Любовта на човека към Бога е израз на техния колективен стремеж към Великата реалност в света.
към текста >>

68. ЛЮБОВТА Е КОЛЕКТИВЕН АКТ

ЛЮБОВТА Е КОЛЕКТИВЕН АКТ
ЛЮБОВТА Е КОЛЕКТИВЕН АКТ Учителя казва: Когато някой люби, цялото Небе и цялата Земя вземат участие. Всеки акт на Любовта, колкото и да е малък, е акт на целия Всемир. В Любовта вземат участие всички същества – от най-малките до най-големите. Всички Напреднали същества, които са живели милиони години преди нас на Земята, знаят какво нещо е Великото Разумно начало.
към текста >>

Любовта не може да се ограничи, понеже е колективна проява на всички Разумни същества.
Вие ще кажете: “Божията Любов може ли да се събере в мен? ” Когато човек обича, той се свързва с Възвишените същества, тяхната Любов минава през него. Доколко? Според степента на неговото развитие. Учителя казва: Любовта не може да се ограничи, понеже е колективна проява на всички Разумни същества. Любовта на едного е колективна Любов на всички тях. Ако любовта на едного не проявява Любовта на всички Разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога, тя не е Любов. Вашата любов е тяхна Любов. Вашата радост е тяхна Радост. Любовта има отношение не само към личния живот на човека, бил той сърдечен, духовен или умствен, но и към цялата човешка и Ангелска култура в цялото Битие, в което тя непрестанно се проявява.
към текста >>

Любовта на едного е колективна Любов на всички тях.
” Когато човек обича, той се свързва с Възвишените същества, тяхната Любов минава през него. Доколко? Според степента на неговото развитие. Учителя казва: Любовта не може да се ограничи, понеже е колективна проява на всички Разумни същества. Любовта на едного е колективна Любов на всички тях. Ако любовта на едного не проявява Любовта на всички Разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога, тя не е Любов. Вашата любов е тяхна Любов. Вашата радост е тяхна Радост. Любовта има отношение не само към личния живот на човека, бил той сърдечен, духовен или умствен, но и към цялата човешка и Ангелска култура в цялото Битие, в което тя непрестанно се проявява. Когато човек се свърже с всички разумни сили в Природата и те почнат да текат в неговия живот, тогава само ще разбере той какво нещо е Любовта.
към текста >>

69. ВСИЧКО В ПРИРОДАТА Е ПЛОД НА ОБЩИ УСИЛИЯ

В Живота на човечеството и на цялата Природа всичко е резултат на колективна дейност, на колективно усилие.
ВСИЧКО В ПРИРОДАТА Е ПЛОД НА ОБЩИ УСИЛИЯ Човек е клетка в Космичния организъм и неговото отношение към последния е подобно на отношението на клетката към тялото, на което принадлежи. Както клетката живее за организма и получава сили от него, такова е отношението на човека към Цялото. Дейността на всеки орган в растението е плод на подкрепата, съдействието на целия организъм. Това важи и за Целокупния живот. В Живота на човечеството и на цялата Природа всичко е резултат на колективна дейност, на колективно усилие. Природата харчи грамадни енергии и материали, за да поддържа човешкия Живот. Колективни усилия на Природата са нужни за тази цел. Колко разумни сили полагат грижи, за да се поддържа човешкият Живот! Учителя казва: Когато човек знае това, ще разбере, че ние по Благодат живеем.
към текста >>

Колективни усилия на Природата са нужни за тази цел.
Както клетката живее за организма и получава сили от него, такова е отношението на човека към Цялото. Дейността на всеки орган в растението е плод на подкрепата, съдействието на целия организъм. Това важи и за Целокупния живот. В Живота на човечеството и на цялата Природа всичко е резултат на колективна дейност, на колективно усилие. Природата харчи грамадни енергии и материали, за да поддържа човешкия Живот. Колективни усилия на Природата са нужни за тази цел. Колко разумни сили полагат грижи, за да се поддържа човешкият Живот! Учителя казва: Когато човек знае това, ще разбере, че ние по Благодат живеем. Не само човешкият Живот, но и онова, което човек върши и постига, е плод на колективни усилия на много същества. Учителя казва:
към текста >>

Не само човешкият Живот, но и онова, което човек върши и постига, е плод на колективни усилия на много същества.
Природата харчи грамадни енергии и материали, за да поддържа човешкия Живот. Колективни усилия на Природата са нужни за тази цел. Колко разумни сили полагат грижи, за да се поддържа човешкият Живот! Учителя казва: Когато човек знае това, ще разбере, че ние по Благодат живеем. Не само човешкият Живот, но и онова, което човек върши и постига, е плод на колективни усилия на много същества. Учителя казва: Човек е изорал и засял земята и казва: “Аз произведох житото.” Това не е пълната истина. Той трябва да вземе предвид и други фактори; трябва да благодари и на воловете, които са му помагали, на милионите червеи, които се намират в земята и помагат на земеделеца. Също така трябва да благодари на водата, въздуха, светлината и топлината, които са главни фактори за неговото благоденствие. Трябва да се благодари и на Разумните сили, които ръководят процесите в Природата.
към текста >>

Гениалността е колективно усилие на много Същества, които са завършили земното си развитие.
Човек е изорал и засял земята и казва: “Аз произведох житото.” Това не е пълната истина. Той трябва да вземе предвид и други фактори; трябва да благодари и на воловете, които са му помагали, на милионите червеи, които се намират в земята и помагат на земеделеца. Също така трябва да благодари на водата, въздуха, светлината и топлината, които са главни фактори за неговото благоденствие. Трябва да се благодари и на Разумните сили, които ръководят процесите в Природата. Какъв дял от цялата работа се пада на човека? Гениалността е колективно усилие на много Същества, които са завършили земното си развитие. И Доброто не е усилие само на нашата душа, а е колективно усилие. То е резултат на цялото Небе. С мисълта си ти даваш ход на Мъдростта на Цялото. Цялото живее за човека! И човек трябва да живее за Цялото.
към текста >>

И Доброто не е усилие само на нашата душа, а е колективно усилие.
Той трябва да вземе предвид и други фактори; трябва да благодари и на воловете, които са му помагали, на милионите червеи, които се намират в земята и помагат на земеделеца. Също така трябва да благодари на водата, въздуха, светлината и топлината, които са главни фактори за неговото благоденствие. Трябва да се благодари и на Разумните сили, които ръководят процесите в Природата. Какъв дял от цялата работа се пада на човека? Гениалността е колективно усилие на много Същества, които са завършили земното си развитие. И Доброто не е усилие само на нашата душа, а е колективно усилие. То е резултат на цялото Небе. С мисълта си ти даваш ход на Мъдростта на Цялото. Цялото живее за човека! И човек трябва да живее за Цялото. Учителя казва:
към текста >>

Понеже всичко в Природата е плод на колективни усилия, затова личният живот не е в съгласие с природните закони.
Цялото живее за човека! И човек трябва да живее за Цялото. Учителя казва: Докато действаме в съгласие със законите на Природата, ще имаме резултат. Едничкото нещо, от което се нуждаем, то е да действаме в съгласие с тях. Понеже всичко в Природата е плод на колективни усилия, затова личният живот не е в съгласие с природните закони. А Животът на Цялото е в съгласие с тях, понеже е в съгласие със закона на единството. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато е изгубил съзнание за единството на Живота. Това е станало при развитието на индивидуалното съзнание. Каквото и да прави човек, трябва да бъде в хармония с Цялото. Учителя казва:
към текста >>

70. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО И МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЖИВОТ

Някой народ по своето съзнание и начина си на живот представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг – стъблото, трети – листата, четвърти – цветовете или плодовете и прочее.
Те се допълват и си помагат не само в стопанския живот, но и във висшите области на Живота. Геният на даден народ може да дойде до особени открития в науката и техниката, може да стане носител на нова мисъл, на нови идеи, които са необходими за цялото човечество. Голяма загуба би било за човечеството, ако усилията на всеки народ не се влеят в общочовешкото културно творчество. Всеки народ е необходим за правилния Живот на цялото човечество, защото представлява изявление на особено Слово на човешкия Дух – Слово, което никой друг не може да изяви. Всеки народ развива специфични Добродетели и способности. Някой народ по своето съзнание и начина си на живот представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг – стъблото, трети – листата, четвърти – цветовете или плодовете и прочее. Космичната биология определя точно мястото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм.
към текста >>

Космичната биология определя точно мястото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм.
Геният на даден народ може да дойде до особени открития в науката и техниката, може да стане носител на нова мисъл, на нови идеи, които са необходими за цялото човечество. Голяма загуба би било за човечеството, ако усилията на всеки народ не се влеят в общочовешкото културно творчество. Всеки народ е необходим за правилния Живот на цялото човечество, защото представлява изявление на особено Слово на човешкия Дух – Слово, което никой друг не може да изяви. Всеки народ развива специфични Добродетели и способности. Някой народ по своето съзнание и начина си на живот представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг – стъблото, трети – листата, четвърти – цветовете или плодовете и прочее. Космичната биология определя точно мястото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм.
към текста >>

71. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА

Въпросът е как ще се съчетаят хармонично Свободата и колективността, Свободата и взаимопомощта?
Мъчението става чрез насилие. Трудът служи на дълга. А работата се върши винаги с Любов. У ч и т е л я Човечеството отива към взаимно сътрудничество и обединение. Въпросът е как ще се съчетаят хармонично Свободата и колективността, Свободата и взаимопомощта? На пръв поглед идеята за Свободата и понятието колективност взаимно се изключват. Хармоничното им съчетание е върховният идеал на човечеството. Това се постига чрез новото направление на труда, наречено още Живот за Цялото. Тази идея Учителя е разработил в Своите беседи и лекции. Тук ще изложим основните й черти.
към текста >>

На пръв поглед идеята за Свободата и понятието колективност взаимно се изключват.
Трудът служи на дълга. А работата се върши винаги с Любов. У ч и т е л я Човечеството отива към взаимно сътрудничество и обединение. Въпросът е как ще се съчетаят хармонично Свободата и колективността, Свободата и взаимопомощта? На пръв поглед идеята за Свободата и понятието колективност взаимно се изключват. Хармоничното им съчетание е върховният идеал на човечеството. Това се постига чрез новото направление на труда, наречено още Живот за Цялото. Тази идея Учителя е разработил в Своите беседи и лекции. Тук ще изложим основните й черти. Нека предварително разгледаме кои са били главните и основните подбуди към труда.
към текста >>

72. ПРИ РАБОТАТА ИМА ЕДНА ОСНОВНА ИДЕЯ

Тогава ще направим един вътрешен колективитет, ще образуваме вътрешно един общ организъм и ще се разбираме.
Това е идейна работа. У ч и т е л я Учителя казва: Ако направите връзка с Бога, ще бъдете силни и мощни. Щом имате външни и вътрешни връзки с Бога, и Бог ще направи външни и вътрешни връзки помежду ви. Тогава ще направим един вътрешен колективитет, ще образуваме вътрешно един общ организъм и ще се разбираме. Само по такъв начин Небето ще има към нас правилни отношения, ще ни посещават напредналите наши Братя. Те се интересуват от тези вътрешни връзки. Когато говорим за един колектив, трябва да има един Божествен център, около който да се съгради колективът. Този Божествен център е душата на колектива. Всеки колектив, който няма такъв център, не е колектив.
към текста >>

Когато говорим за един колектив, трябва да има един Божествен център, около който да се съгради колективът.
Ако направите връзка с Бога, ще бъдете силни и мощни. Щом имате външни и вътрешни връзки с Бога, и Бог ще направи външни и вътрешни връзки помежду ви. Тогава ще направим един вътрешен колективитет, ще образуваме вътрешно един общ организъм и ще се разбираме. Само по такъв начин Небето ще има към нас правилни отношения, ще ни посещават напредналите наши Братя. Те се интересуват от тези вътрешни връзки. Когато говорим за един колектив, трябва да има един Божествен център, около който да се съгради колективът. Този Божествен център е душата на колектива. Всеки колектив, който няма такъв център, не е колектив. Той е механичен колектив, без душа, той е механизъм. Свобода има, само когато Божият Дух ръководи едно начинание. Нашият организъм представлява един велик колектив.
към текста >>

Този Божествен център е душата на колектива.
Щом имате външни и вътрешни връзки с Бога, и Бог ще направи външни и вътрешни връзки помежду ви. Тогава ще направим един вътрешен колективитет, ще образуваме вътрешно един общ организъм и ще се разбираме. Само по такъв начин Небето ще има към нас правилни отношения, ще ни посещават напредналите наши Братя. Те се интересуват от тези вътрешни връзки. Когато говорим за един колектив, трябва да има един Божествен център, около който да се съгради колективът. Този Божествен център е душата на колектива. Всеки колектив, който няма такъв център, не е колектив. Той е механичен колектив, без душа, той е механизъм. Свобода има, само когато Божият Дух ръководи едно начинание. Нашият организъм представлява един велик колектив. И ако нямаше Разумното начало, Което работи в организма, този организъм би бил машина, робот, автомат.
към текста >>

Всеки колектив, който няма такъв център, не е колектив.
Тогава ще направим един вътрешен колективитет, ще образуваме вътрешно един общ организъм и ще се разбираме. Само по такъв начин Небето ще има към нас правилни отношения, ще ни посещават напредналите наши Братя. Те се интересуват от тези вътрешни връзки. Когато говорим за един колектив, трябва да има един Божествен център, около който да се съгради колективът. Този Божествен център е душата на колектива. Всеки колектив, който няма такъв център, не е колектив. Той е механичен колектив, без душа, той е механизъм. Свобода има, само когато Божият Дух ръководи едно начинание. Нашият организъм представлява един велик колектив. И ако нямаше Разумното начало, Което работи в организма, този организъм би бил машина, робот, автомат. Колективът, в който има разумна душа, има смисъл.
към текста >>

Той е механичен колектив, без душа, той е механизъм.
Само по такъв начин Небето ще има към нас правилни отношения, ще ни посещават напредналите наши Братя. Те се интересуват от тези вътрешни връзки. Когато говорим за един колектив, трябва да има един Божествен център, около който да се съгради колективът. Този Божествен център е душата на колектива. Всеки колектив, който няма такъв център, не е колектив. Той е механичен колектив, без душа, той е механизъм. Свобода има, само когато Божият Дух ръководи едно начинание. Нашият организъм представлява един велик колектив. И ако нямаше Разумното начало, Което работи в организма, този организъм би бил машина, робот, автомат. Колективът, в който има разумна душа, има смисъл. Изобщо днешните колективи са механични.
към текста >>

Нашият организъм представлява един велик колектив.
Когато говорим за един колектив, трябва да има един Божествен център, около който да се съгради колективът. Този Божествен център е душата на колектива. Всеки колектив, който няма такъв център, не е колектив. Той е механичен колектив, без душа, той е механизъм. Свобода има, само когато Божият Дух ръководи едно начинание. Нашият организъм представлява един велик колектив. И ако нямаше Разумното начало, Което работи в организма, този организъм би бил машина, робот, автомат. Колективът, в който има разумна душа, има смисъл. Изобщо днешните колективи са механични. Ние сме за колективна работа, при която една основна Божествена идея да лежи в основата й. И всички да служат от Любов към тази Божествена идея.
към текста >>

Колективът, в който има разумна душа, има смисъл.
Всеки колектив, който няма такъв център, не е колектив. Той е механичен колектив, без душа, той е механизъм. Свобода има, само когато Божият Дух ръководи едно начинание. Нашият организъм представлява един велик колектив. И ако нямаше Разумното начало, Което работи в организма, този организъм би бил машина, робот, автомат. Колективът, в който има разумна душа, има смисъл. Изобщо днешните колективи са механични. Ние сме за колективна работа, при която една основна Божествена идея да лежи в основата й. И всички да служат от Любов към тази Божествена идея. Какво значи Божествена идея? Във великия цялостен Божествен план на Природата всеки организъм съществува, понеже е натоварен в този план с известни задачи, изпълнява известна функция – значи има едно разумно отношение към Цялото.
към текста >>

Изобщо днешните колективи са механични.
Той е механичен колектив, без душа, той е механизъм. Свобода има, само когато Божият Дух ръководи едно начинание. Нашият организъм представлява един велик колектив. И ако нямаше Разумното начало, Което работи в организма, този организъм би бил машина, робот, автомат. Колективът, в който има разумна душа, има смисъл. Изобщо днешните колективи са механични. Ние сме за колективна работа, при която една основна Божествена идея да лежи в основата й. И всички да служат от Любов към тази Божествена идея. Какво значи Божествена идея? Във великия цялостен Божествен план на Природата всеки организъм съществува, понеже е натоварен в този план с известни задачи, изпълнява известна функция – значи има едно разумно отношение към Цялото. Великият Божествен план възлага на всяка култура известна задача с оглед на цялостното развитие.
към текста >>

Ние сме за колективна работа, при която една основна Божествена идея да лежи в основата й.
Свобода има, само когато Божият Дух ръководи едно начинание. Нашият организъм представлява един велик колектив. И ако нямаше Разумното начало, Което работи в организма, този организъм би бил машина, робот, автомат. Колективът, в който има разумна душа, има смисъл. Изобщо днешните колективи са механични. Ние сме за колективна работа, при която една основна Божествена идея да лежи в основата й. И всички да служат от Любов към тази Божествена идея. Какво значи Божествена идея? Във великия цялостен Божествен план на Природата всеки организъм съществува, понеже е натоварен в този план с известни задачи, изпълнява известна функция – значи има едно разумно отношение към Цялото. Великият Божествен план възлага на всяка култура известна задача с оглед на цялостното развитие. Тази задача е разработване на известни идеи, развиване на известни Добродетели, обработване на известни качества и способности.
към текста >>

Коя Божествена идея може да бъде душа на един колектив?
Какво значи Божествена идея? Във великия цялостен Божествен план на Природата всеки организъм съществува, понеже е натоварен в този план с известни задачи, изпълнява известна функция – значи има едно разумно отношение към Цялото. Великият Божествен план възлага на всяка култура известна задача с оглед на цялостното развитие. Тази задача е разработване на известни идеи, развиване на известни Добродетели, обработване на известни качества и способности. За изпълнение на тази задача Великият Разумен свят съдейства с всичко. Коя Божествена идея може да бъде душа на един колектив? Любовта към Първата причина, към Бога! Съществуването на индивида и колектива се осмисля, само когато тяхната дейност е включена в общия разумен план на Природата. Истински труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това? Когато Любовта е подтик за труда.
към текста >>

Съществуването на индивида и колектива се осмисля, само когато тяхната дейност е включена в общия разумен план на Природата.
Великият Божествен план възлага на всяка култура известна задача с оглед на цялостното развитие. Тази задача е разработване на известни идеи, развиване на известни Добродетели, обработване на известни качества и способности. За изпълнение на тази задача Великият Разумен свят съдейства с всичко. Коя Божествена идея може да бъде душа на един колектив? Любовта към Първата причина, към Бога! Съществуването на индивида и колектива се осмисля, само когато тяхната дейност е включена в общия разумен план на Природата. Истински труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това? Когато Любовта е подтик за труда. Когато човек работи за Цялото, за Бога. Колективът подразбира служене на един висок Божествен идеал, за който идеал ти си готов и с радост жертваш своите лични интереси.
към текста >>

Колективът подразбира служене на един висок Божествен идеал, за който идеал ти си готов и с радост жертваш своите лични интереси.
Съществуването на индивида и колектива се осмисля, само когато тяхната дейност е включена в общия разумен план на Природата. Истински труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това? Когато Любовта е подтик за труда. Когато човек работи за Цялото, за Бога. Колективът подразбира служене на един висок Божествен идеал, за който идеал ти си готов и с радост жертваш своите лични интереси.
към текста >>

73. ВРЪЗКА МЕЖДУ ДУШИТЕ

Днес има колективен живот, има връзки, но те не засягат вътрешния Живот на душата.
Някой ми работи даром, от Любов – и аз му се отплащам с Любов. У ч и т е л я Само при новия начин на дейност ще се образува връзка между душите. Днес при старото разбиране на труда всеки е сам, връзките между хората са механични. Днешната епоха в това отношение е пустиня. Днес има колективен живот, има връзки, но те не засягат вътрешния Живот на душата. Те са външни връзки. Единение, вътрешни връзки има между хората само при новото разбиране на труда. Последното е необходимо, за да се превърне един механичен конгломерат в едно хармонично цяло. Чрез новата форма на труда ще изчезнат преградите между душите. Старият начин на труда туря изкуствени прегради между душите, внася чувството на отделност, отдалечава ги една от друга.
към текста >>

74. ПРЕДВЕСТНИЦИ НА НОВАТА ЕПОХА. НА СИНОРА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ

Това е в съгласие с друг един процес, за който стана дума по-рано: днес се забелязва разширение на човешкото съзнание чрез преминаване на индивидуалното съзнание в Колективно.
Учителя казва: В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа. В Новата култура Любовта ще влезе като Сила, която организира. По това тя ще се отличава от сегашната, която е култура на ума. Това е в съгласие с друг един процес, за който стана дума по-рано: днес се забелязва разширение на човешкото съзнание чрез преминаване на индивидуалното съзнание в Колективно. А последното е израз на Любовта. Новите идеи – идеите на Шестата раса – са днес във въздуха, в светлината. Те проникват навсякъде, както въздухът и светлината. Божественото навсякъде си пробива път. Идеите му се разпространяват и достигат хората през въздуха.
към текста >>

75. НОВАТА МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Христос ще дойде чрез милиони души като колективно цяло и също както житното зърно, ще намери начин как да пусне Своите корени дълбоко в човешката душа, както Учителя казва:
Човек или народ, който служи на Бога, ще привлече благословението на Разумната Природа. Учителя казва: Блажени са ония народи, които слушат Господа и изпълняват Волята Му! Трябва да отбележим, че новите форми, които се търсят с голям, напрегнат интерес от най-големите умове на човечеството, трябва да бъдат изградени върху принципите, които Учителя внася в Живота. Няма да се спираме конкретно върху новите социални отношения, както и върху международните такива, но ще подчертаем, че както посятото житно зърно има в себе си онази магическа сила да може да пусне своето коренче надолу, към центъра на Земята, и своето стъбло – нагоре, към Слънцето, така и дълбокият вътрешен стремеж към живия Христос, за Когото ни говори Учителя, ще даде своите плодове. Христос ще дойде чрез милиони души като колективно цяло и също както житното зърно, ще намери начин как да пусне Своите корени дълбоко в човешката душа, както Учителя казва: В света има само едно учение, което може да подобри условията на индивидуалния и обществения живот. Това е учението на Разумния живот, а не на класовата любов. Това значи, че щом индивидът се издигне до онази висота на духовно разбиране в живота, т.е. пробуди ли се съзнанието му, то като логическо последствие ще се поправи животът на обществото, народите и човечеството, защото, както казва Учителя: Един човек е миниатюр на цялото човечество.
към текста >>

Висшето колективно съзнание има за предпоставка следното:
Когато говорим за народ, разбираме, че тази семка е почнала да израства. И когато говорим за човечеството в неговата пълнота, разбираме, че тази семка се разклонява, дава цветове и плодове. Като разбираме така Живота, ще познаем, че всеки от нас е необходим фактор в човечеството. Ако така разбираха Живота като Цяло, всички духовни, политически и културни фактори, нямаше да се дойде до този страхотен кървав конфликт . Живата Природа оставя човечеството да действа по закона за Свободата, но до момента, докато не бъдат престъпени нейните закони. Висшето колективно съзнание има за предпоставка следното: Когато един народ съзнава своето положение вътре в човечеството като един уд, като един орган от общия организъм, който трябва да извършва своята длъжност навреме, тогава той ще бъде на своето място. Така разбран общонародният живот, ще се отвори нова страница за истинския духовен възход на цялото човечество. Човечеството действително ще дойде в досег с онзи Космичен свят, където съществува ненарушима хармония между всички йерархии от Същества, които са завършили своето развитие. И както Слънцето и всички други слънца в целия Всемир разливат изобилно своята светлина, също така и хората, след като бъдат озарени от тази висша хармония, ще имат само един идеал – да служат на Бога. Това е именно смисълът на новата епоха, която започва вече своето възходящо движение.
към текста >>

76. НАПРЕДНАЛИТЕ СЪЩЕСТВА

Ангелите са колектив.
И вие искате да имате техните постижения, тяхната опитност. Те са проправили пътя. А сегашният ваш живот е идеал на други същества, които седят по-долу от вас. Животът на един ангел е по-интересен, отколкото животът на цялото човечество. А когато се завърши процесът на човешкото развитие, тогава и животът на човечеството ще бъде интересен. Ангелите са колектив. Когато един ангел действа, зад него действат другите ангели. Един ангел е като посланик и изразител на група ангели, които мислят за него и действат чрез него. Дрехите на ангелите никога не остаряват. Когато човек види някой ангел, който не говори, той вижда отражението му. Самото същество в дадения случай е зад човека.
към текста >>

77. ВЪТРЕШНИЯТ МИР

Човек съществува като отделна монада и като колективна монада.
Погрешките седят в атавистичните разбирания. Човек по някой път в известни периоди на своя живот преживява цели култури на миналите поколения. По някой път вие преминавате състояния на миналите цивилизации. Трябва да намерите кое е ваше собствено качество. Трябва да намерите коя е онази черта, която ви отличава от другите хора. Човек съществува като отделна монада и като колективна монада. Един ден вие преживявате някой свой стар живот, който е бил порочен, и сте недоволни и обезсърчени. Това е едно течение, което може да ви отнесе. Това е положението на човек, който слиза в мочурлак. Напуснете този път. Заемете положението на онзи, който се качва, а не положението на онзи, който слиза.
към текста >>

78. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Всичките хора съставляват един колективен организъм както едно дърво.
Царят ще си остави мантията и короната, момата ще остави накитите, момъкът също. Ще влезеш при Бога, както Той те е създал. Ще влезеш само с две неща: със своя запален ум и със своето запалено сърце. Каквото сърцето ти носи и каквото умът ти носи, то е твоето богатство. Всичките други придобивки ще останат вън. Всичките хора съставляват един колективен организъм както едно дърво. И всеки един от вас трябва да знае де е турен. Някой клон е на изток, някой на запад, на юг или на север. После някой клон е голям, а друг – малък. И хората зависят едни от други, защото са части на един и същ космичен организъм. Всеки човек е важен за тебе, защото Божествените сокове на цялото дърво се вливат в тебе.
към текста >>

79. ЛЮБОВТA

Любовта е колективен процес.
След като свършихме работата, насядахме около Учителя и Той почна да говори: Човек иска да направи добрини, за да угоди на Бога. Но той може да угоди на Бога само с Любовта! Трябва да се учим на съвършенството на Божествения живот. Съвършенството е в закона на Любовта. Любовта е колективен процес. Когато човек обича, чрез него се проявява колективната Любов на много Същества. Законът е такъв: Колкото повече същества се проявяват чрез Любовта ти, толкова тя е по-силна. Когато обичаш, чрез теб се проявява Любовта на цялото Небе, на всички Напреднали Същества, на Бога! Ти не си сам. Ще ви изложа три закона за Любовта:
към текста >>

Когато човек обича, чрез него се проявява колективната Любов на много Същества.
Човек иска да направи добрини, за да угоди на Бога. Но той може да угоди на Бога само с Любовта! Трябва да се учим на съвършенството на Божествения живот. Съвършенството е в закона на Любовта. Любовта е колективен процес. Когато човек обича, чрез него се проявява колективната Любов на много Същества. Законът е такъв: Колкото повече същества се проявяват чрез Любовта ти, толкова тя е по-силна. Когато обичаш, чрез теб се проявява Любовта на цялото Небе, на всички Напреднали Същества, на Бога! Ти не си сам. Ще ви изложа три закона за Любовта: Един закон за Любовта гласи: Ако твоята Любов към едного е Божествена, ти обикваш всички!
към текста >>

Човек е колективно същество.
Ако някой човек те обича, той ще обича и всички околни. Друг закон на Любовта гласи: Ако аз почна да обичам някого, всички ще почнат да го обичат. Мога да накарам един най-забутан човек, когото никой не обича, да го обикнат всички. Когато обикнат някого, в него се натрупват големи богатства и той привлича другите. Друг закон на Любовта гласи: Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще обичаш и лошите му качества. Човек е колективно същество. Трябва да намериш господаря. В един човек, като обичаш едно същество, трябва заради него да обичаш всички други същества в него.
към текста >>

80. ВЯРA

Душите не слизат сами, но колективно.
Душите, които излизат от Бога, слизат да помагат. Това е едно от най-приятните неща, да ги изпраща Бог на работа. Но понеже стават промени във вселената, то времето отначало е хубаво, но после се заоблачава. Понаквасиш се малко, но изобщо си доволен, че си излязъл. Всички напреднали същества, които слизат долу, слизат със свещен трепет и с радост. Душите не слизат сами, но колективно. Силен тил трябва да има човек, за да издържа на Земята. Писанието казва:“Господ ще ходи пред тебе и ще ти бъде и задна стража.“ Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на косъм. Ако Разумната Природа не пази човека, всеки ден той би се излагал на хиляди опасности. Ако човек би знаял колко пъти е избавян!
към текста >>

81. ЗA СЛАВЯНСТВОТО

Ако не работите, други ще свършат вашата работа, но за това вие колективно ще бъдете отговорни пред Невидимия свят за неизпълнение на своята длъжност.
Изобщо българинът тепърва трябва да се развива. У българите има една черта: когато отидеш при него и му говориш, той гледа, плащат ли ти или не. Щом не ти плащат, тогава казва: „Има нещо хубаво тук!.“ Повдигането на българския народ зависи изключително от вас. Ако вие работите, и той ще се повдига. Ако не работите, други ще свършат вашата работа, но за това вие колективно ще бъдете отговорни пред Невидимия свят за неизпълнение на своята длъжност. В душата на българина трябва да има четири качества: да бъде честен, добър, справедлив и умен. В него трябва да прониква Божията Любов и той да каже: „Ще изпълня Твоята воля, Господи! “ Славяните въобще се отличават със силно развито религиозно чувство. Никои други народи, освен евреите, не са имали такова религиозно чувство, каквото имат славяните.
към текста >>

82. ДВА ВЕЛИКИ ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ

Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената.
Добрата почва ще ни се даде от природата, щом почнем да работим съобразно нейните закони. Истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит. А разумните начала ще ни се вдъхнат от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-мощните фактори за възраждане, повдигане и напредък на кой да е индивид, на кое да е общество, на кой да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние, в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде културата... Макар че човекът се е явил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество той е по-стар от тях. Това твърдение намира подкрепа в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните почти дремят. А знаем, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се изисква за неговото създаване и устройство. Човекът, като отделен род в органическата еволюция, се явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички.
към текста >>

83. 16 август 1912, четвъртък

Тя е вселената и единична, и колективна.
А нашият ум, това е един инструмент, който винаги можем да поставим в действие, и ако той не съществуваше, тялото ни не би могло да функционира удовлетворително. Всички сили се групират около ума и всички зародиши около сърцето и започват да работят. Сърцето е една божествена градина. Чашите, които виждате, са цветовете, а когато вие пиете от една чаша, то е защото трябва да принасяте плод. Нашата душа е божествен храм. Тя е вселената и единична, и колективна. Цялата вселена е една жива душа. Сърцето е основата, върху която всички зародиши виреят. Духът е настойникът, който Господ е поставил да управлява. Но сега на всички нас ни е нужно смирение, защото смирението е това, което повдига. Нашата вяра в Бога е първата ни връзка с него.
към текста >>

84. 20 август 1912, понеделник

Така трябва да се върнем към нашата изходна точка, да потърсим Христа, който е една колективна личност и съдържа в себе си светлината, озаряваща еднакво всички плодове от Дървото на Живота.
Всичко трябва да мине през божествения огън, и само когато този огън ни прочисти, само, когато станем чисти, ще можем да кажем: ние се родихме, за да засвидетелствуваме Истината. Следователно тези, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в който Христос е влязъл, няма страх, защото страхът е дело на дявола, то е едно отрицателно качество, чрез което се възпроизвежда лъжата. А когато една душа навлезе под влияние на отрицателни качества, тя започва да слабее и да губи първоначалната си хубост. Ако искаме да бъдем красиви, ние трябва да търсим нашия идеал, който е Христос. Така трябва да се върнем към нашата изходна точка, да потърсим Христа, който е една колективна личност и съдържа в себе си светлината, озаряваща еднакво всички плодове от Дървото на Живота. Ние трябва да принесем на Бога в жертва тялото си във физическия свят, сърцето си в духовния и ума си в Божествения свят. Това означава, да му предоставим нашите физически сили, нашата душа и нашия дух. Дяволът казва: „Нима има задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма любов, защото те у него отсъствуват.
към текста >>

85. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

В това разграничаване се говори за 4-те епохи в развитието на човечеството; 4-те култури, 4-те общи колективни течения в човешкото съзнание.
в София се е състоял един от най-силните събори на Школата. В спомените си, участниците в него пишат за необикновената духовна светлина, почувствувана през всичките съборни дни. А сам Учителят определя този събор, като „първи по рода си". В основната тема на 8-те съборни беседи, по-късно излезли в томчето „Пътят на ученика", Учителят разграничава 4-те категории хора: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „ Употребявам тези термини, казва Учителят, защото липсват други по-подходящи думи". В това разграничаване се говори за 4-те епохи в развитието на човечеството; 4-те култури, 4-те общи колективни течения в човешкото съзнание. Старозаветният живее с възгледите на Стария Завет. Той има страх Божий и е суеверен. Учителят казва: „Ако имам време, ще дам повече обяснения за старозаветния човек". Този израз „Ако имам време", е рядко употребяван от него. Той изнася принципните положения в явленията, но избягва да се занимава с отрицателните и негативните им отражения.
към текста >>

86. 20 август 1927, 7 часа сутринта

Това, което за колективното изисква векове, за един отделен човек може да стане в кратък период тъй както един авиатор за няколко минути може да се издигне със своя самолет високо във въздуха и да слезе долу на земята.
Учениците са ангажирани с тази трудна задача. Те ще срещнат много препятствия, но всички препятствия ще се разтопят като снеговете и ледовете. Това няма да стане в един ден, нито в два дни, нито в десет, huto'b година, нито в две години, нито в сто години. Това е един вътрешен органически процес, за който се изисква дълго време. Обаче това, за което ви говоря, за всекиго поотделно може да стане бързо и той да пожъне плодовете му. Това, което за колективното изисква векове, за един отделен човек може да стане в кратък период тъй както един авиатор за няколко минути може да се издигне със своя самолет високо във въздуха и да слезе долу на земята. Ние можем да ви дадем билет още за първия самолет, за да отидете горе, и като се върнете ще кажете: „Видяхме новото, което се строи."... Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото й, тя забравя мъките си. Пожелавам ви, всички да родите, и като родите да забравите своята скръб, и скръбта ви да се превърне в радост да носите Божията Радост винаги с вас!
към текста >>

87. 22 август 1927, 7 часа сутринта

Това е колективното разбиране на съвременното човечество, което се е отклонило от правилния живот, от Великия Божи Закон, от Любовта.
Някои казват, че Любовта създава драмите и трагедиите в живота. Не, това не е вярно. Любовта не създава драми и трагедии създава ги надпреварването, състезанието за нея. Любовта създава навсякъде Живот, Светлина, Мир, Радост и Веселие. Всичко обикновено в живота, на което хората искат да поставят името Любов, не е Любов. Това е колективното разбиране на съвременното човечество, което се е отклонило от правилния живот, от Великия Божи Закон, от Любовта. Защо е така? Защото Бог му даде възможността, само да се разпорежда със своя живот. Хората си позволиха неща, които нито са писани в Божествената книга, нито се срещат някъде из аналите на природата. Днес всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ може да се похвали със свободата, която му е дадена от Бога. Същевременно, обаче, всички съвременни хора носят и отговорност за своите дела.
към текста >>

88. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Тъй щото той представя частица от колективно общество.
И тъй, духовният човек се отличава от физическия по това, че познава доброто и злото. Той знае кои сили действуват в съгласие с него и кои са против него. Дойде ли до положение да различава доброто от злото, човек се е свързал вече с духа, който е над доброто и злото. Докато дойде до това състояние човек минава през физическия живот, животът на ограниченията. Човек трябва да осъзнае, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят. Тъй щото той представя частица от колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзките му с тия същества. Ако тази връзка е правилна и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. Човек, в когото Божественото живее, може да направи това, което и учените могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да извърши чудеса. Достатъчно е да се приближи до леглото на болния, за да може последният да стане от леглото си и да оздравее.
към текста >>

89. Дванадесета част

Може някои да се обидят от това, но християнството като колективна единица не е приложило напълно Христовото учение.
Съществуват две състояния у човека: едното наричаме здравословно, а другото нездравословно. При първото тялото има красота, хармония и израз на ума, а при второто то е хилаво, появяват се различни циреи, бучки по него, болки в отделни органи и пр. Тези недъзи показват, че хората не спазват основните правила, които природата е поставила вътре в тялото. Даже и самите християни са хилави. Има само единици, които правят изключение. Може някои да се обидят от това, но християнството като колективна единица не е приложило напълно Христовото учение. Християните казват, че не му е дошло сега времето. А кога? В бъдещето ли? И преди две хиляди години църквата казваше, че не е дошло времето сега. Тогава хората спряха на пътя, по който бяха тръгнали, и започнаха да живеят, скривайки свещения егоизъм в живота си с надписа "Любов към човечеството".
към текста >>

90. Дванадесета част

Може някои да се обидят от това, но християнството като колективна единица не е приложило напълно Христовото учение.
Съществуват две състояния у човека: едното наричаме здравословно, а другото нездравословно. При първото тялото има красота, хармония и израз на ума, а при второто то е хилаво, появяват се различни циреи, бучки по него, болки в отделни органи и пр. Тези недъзи показват, че хората не спазват основните правила, които природата е поставила вътре в тялото. Даже и самите християни са хилави. Има само единици, които правят изключение. Може някои да се обидят от това, но християнството като колективна единица не е приложило напълно Христовото учение. Християните казват, че не му е дошло сега времето. А кога? В бъдещето ли? И преди две хиляди години църквата казваше, че не е дошло времето сега. Тогава хората спряха на пътя, по който бяха тръгнали, и започнаха да живеят, скривайки свещения егоизъм в живота си с надписа "Любов към човечеството".
към текста >>

91. 7. Освобождаване

“. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество.
То събужда в човека тези енергии, чрез които той може да ликвидира с неестествените кармични връзки на старото, за да влезе в живота на свободата. Това е зов на освобождение, зов на излизане от затворите. Този зов ни казва: „Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота! Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта! “. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество. Паневритмия с Учителя на Рила
към текста >>

92. II. Слънчеви лъчи - Принципи

С други думи: красивият, велик процес, който става днес в колективната душа на човечеството - процес на пробуждане, просветление и освобождение - намира своя външен израз, своя отглас в тия упражнения.
Тя е новото, което спасява света от всички противоречия, страдания и разочарования. Любовта ще научи човека на нещо велико. Досега, от хилядолетия, всички са служили на себе си, а отсега нататък човек ще учи да служи на Цялото, на Великото Разумно Начало в света. Именно тая велика идея за раждането на нов, красив свят на Земята лежи като основна идея в тия упражнения. Музиката, движенията и говорът им са проникнати от нея. С други думи: красивият, велик процес, който става днес в колективната душа на човечеството - процес на пробуждане, просветление и освобождение - намира своя външен израз, своя отглас в тия упражнения. Тая идея е червената нишка, която минава през тях от началото до края. * * * Движението е израз на живота. Водата докато се движи, запазва своята свежест и свършва работа. Ако стои на едно място, никаква работа не може да върши. Всичко в Природата се движи: имаме движение на небесните тела, на облаците, светкавиците, духането на вятъра, люлеенето на дърветата, течението на реките.
към текста >>

И тъй, в движението на дванадесетте лъча към центъра и обратно е изразен общият космичен процес, който става в малкото и голямото, в единичното и колективното, в частите и в цялото.
Движението по 12-те лъча означава в случая електромагнитните течения от Слънцето към Земята и обратно. Първото течение - от Слънцето към Земята - можем да наречем артериално. То носи електромагнитни слънчеви енергии. Второто можем да наречем венозно. То носи електромагнитни енергии, които са изгубили на Земята своя първичен ритъм; те минават през земния център и отново се връщат на Слънцето, за да добият първоначалния ритъм. И тъй, в движението на дванадесетте лъча към центъра и обратно е изразен общият космичен процес, който става в малкото и голямото, в единичното и колективното, в частите и в цялото. Той става във всеки организъм, в колективното човечество, в Слънчевата система и в цялата Природа. Този процес поддържа колелото на Живота. Това е великият ритъм на Живота. Пляскането с дясната ръка върху лявата при първото напредване към центъра означава предаване на положителната енергия на дясната ръка на отрицателната лява ръка. Така двете ръце се хармонизират и в това състояние можем да направим крачка напред.
към текста >>

Той става във всеки организъм, в колективното човечество, в Слънчевата система и в цялата Природа.
Първото течение - от Слънцето към Земята - можем да наречем артериално. То носи електромагнитни слънчеви енергии. Второто можем да наречем венозно. То носи електромагнитни енергии, които са изгубили на Земята своя първичен ритъм; те минават през земния център и отново се връщат на Слънцето, за да добият първоначалния ритъм. И тъй, в движението на дванадесетте лъча към центъра и обратно е изразен общият космичен процес, който става в малкото и голямото, в единичното и колективното, в частите и в цялото. Той става във всеки организъм, в колективното човечество, в Слънчевата система и в цялата Природа. Този процес поддържа колелото на Живота. Това е великият ритъм на Живота. Пляскането с дясната ръка върху лявата при първото напредване към центъра означава предаване на положителната енергия на дясната ръка на отрицателната лява ръка. Така двете ръце се хармонизират и в това състояние можем да направим крачка напред. Това именно е изразено с движенията на ръцете вдясно без пляскане - нещо като полетяване напред.
към текста >>

Въртенето е единично и общо; значи човечеството е в затворен кръг както в индивидуалния живот, тъй и в колективния.
Ако проследим развитието на човечеството от четвъртата раса насам, ще видим, че човешкото съзнание постепенно потъва в материята, изгубва духовните ценности и идва до материалистична култура; даже и съзнанието за реалността на висшите области на духа е изгубено. В тая фаза човечеството работи предимно с материалните сили и закони. Силите на духа са ограничени. Човечеството е в затворен кръг. Това е изразено именно във въртенето. Въртенето е единично и общо; значи човечеството е в затворен кръг както в индивидуалния живот, тъй и в колективния. Но ето, идва моментът на освобождение от ограничението на затворения кръг. Въртенето престава. Членовете на двойките се залавят за ръце и пеят песента „Ти си ме, мамо, човек красив родила“. Този процес, през който минава човечеството, до известна степен е изразен и в българската народна музика. Народната музика изобщо изразява пътя на народната душа.
към текста >>

Днес е епохата, когато това предстои като колективен процес в човечеството.
„Слънчеви лъчи“ можем да изразим и така: Това е пътят на човечеството от затворения кръг към свободата. Докато човек се смущава в себе си, той е в старото, той се върти в един кръг, обикаля по него и като дойде на старото място, казва: „Няма ли изходен път? “. Докато е в затворен кръг, човек е като кон, който вършее. И като намери врата да излезе от този кръг, той се зарадва. Излизането от затворения кръг, това е пробуждане на душата - освобождение. Днес е епохата, когато това предстои като колективен процес в човечеството. Пробуденият човек разбира своето естество, предназначение, мисия и работа в света. Той излиза от света на терзанията, ограниченията и сълзите, влиза в един музикален свят и радостно пее: „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да бъда, добре да мисля, добре да любя. Туй живота е на рая“. Това е светлият празник, който очаква и за който копнее човешката душа през вековете. Това е онуй тържество, което виждаме и в Деветата симфония на Бетховен - когато след дълги, мъчителни борби, страдания и разочарования, у човека идва светлина, проблясък за неговото място в живота.
към текста >>

93. Слънчеви лъчи 1942г.

Съ други думи, красивиятъ великъ процесъ, който става днесъ въ колективната душа на човѣчеството — процесъ на пробуждане, просвѣтление и освобождение — намира своя външенъ изразъ, своя отгласъ въ тия упражнения.
Тя е новото, което спасява свѣта отъ всички противоречия, страдания и разочарования. Любовьта ще научи човѣка на нѣщо велико. До сега отъ хилядолѣтия всички сѫ служили на себе си, а отсега нататъкъ човѣкъ ще учи да служи на Цѣлото, на Великото Разумно Начало въ свѣта. Именно тая велика идея за раждането на новъ, красивъ свѣтъ на земята лежи като основна идея въ тия упражнения. Музиката, движението и говорътъ имъ сѫ проникнати отъ нея. Съ други думи, красивиятъ великъ процесъ, който става днесъ въ колективната душа на човѣчеството — процесъ на пробуждане, просвѣтление и освобождение — намира своя външенъ изразъ, своя отгласъ въ тия упражнения. Тая идея е червената нишка, която минава презъ тѣхъ отъ началото до края. *** Движението е изразъ на живота. Водата до като се движи, запазва своята свежесть и свършва работа. Ако стои на едно мѣсто, никаква работа не може да върши. Всичко въ природата се движи; напримѣръ, имаме движение на небеснитѣ тѣла, на облацитѣ, свѣткавицитѣ, духането на вѣтъра, люлѣенето на дърветата, течението на рѣкитѣ.
към текста >>

И тъй, въ движението на дванадесеттѣ лѫча къмъ центъра и обратно е изразенъ общиятъ космиченъ процесъ, който става въ малкото и голѣмото, въ единичното и колективното, въ частитѣ и въ цѣлото.
Движението по 12-тѣ лѫча означава въ случая електромагнитнитѣ течения отъ слънцето къмъ земята и обратно. Първото течение — отъ слънцето къмъ земята — можемъ да наречемъ артериално. То носи електромагнитни слънчеви енергии. Второто можемъ да наречемъ венозно. То носи електромагнитни енергии, които сѫ изгубили на земята своя първиченъ ритъмъ; тѣ минаватъ презъ земния центъръ и отново се връщатъ на слънцето, за да добиятъ първоначалния ритъмъ. И тъй, въ движението на дванадесеттѣ лѫча къмъ центъра и обратно е изразенъ общиятъ космиченъ процесъ, който става въ малкото и голѣмото, въ единичното и колективното, въ частитѣ и въ цѣлото. Той става въ всѣки организъмъ, въ колективното човѣчество, въ слънчевата система и въ цѣлата природа. Този процесъ подържа колелото на живота. Това е великиятъ ритъмъ на живота. Плѣскането съ дѣсната рѫка върху лѣвата при първото напредване къмъ центъра означава предаване на положителната енергия на дѣсната рѫка на отрицателната лѣва рѫка. Така дветѣ рѫце се хармонизиратъ, и въ това състояние можемъ да направимъ крачка напредъ.
към текста >>

Той става въ всѣки организъмъ, въ колективното човѣчество, въ слънчевата система и въ цѣлата природа.
Първото течение — отъ слънцето къмъ земята — можемъ да наречемъ артериално. То носи електромагнитни слънчеви енергии. Второто можемъ да наречемъ венозно. То носи електромагнитни енергии, които сѫ изгубили на земята своя първиченъ ритъмъ; тѣ минаватъ презъ земния центъръ и отново се връщатъ на слънцето, за да добиятъ първоначалния ритъмъ. И тъй, въ движението на дванадесеттѣ лѫча къмъ центъра и обратно е изразенъ общиятъ космиченъ процесъ, който става въ малкото и голѣмото, въ единичното и колективното, въ частитѣ и въ цѣлото. Той става въ всѣки организъмъ, въ колективното човѣчество, въ слънчевата система и въ цѣлата природа. Този процесъ подържа колелото на живота. Това е великиятъ ритъмъ на живота. Плѣскането съ дѣсната рѫка върху лѣвата при първото напредване къмъ центъра означава предаване на положителната енергия на дѣсната рѫка на отрицателната лѣва рѫка. Така дветѣ рѫце се хармонизиратъ, и въ това състояние можемъ да направимъ крачка напредъ. Това именно е изразено съ движенията на рѫцетѣ въ лѣво безъ плѣскане — нѣщо като полетяване напредъ.
към текста >>

Въртението е единично и общо; значи човѣчеството е въ затворенъ крѫгъ, както въ индивидуалния животъ, тъй и въ колективния.
Ако проследимъ развитието на човѣчеството отъ четвърта раса насамъ, ще видимъ, че човѣшкото съзнание постепенно потъва въ материята, изгубва духовнитѣ ценности и идва до материалистична култура; даже и съзнанието за реалностьта на висшитѣ области на духа е изгубено. Въ тая фаза човѣчеството работи предимно съ материалнитѣ сили и закони. Силитѣ на духа сѫ ограничени. Човѣчеството е въ затворенъ крѫгъ. Това е изразено именно въ въртението. Въртението е единично и общо; значи човѣчеството е въ затворенъ крѫгъ, както въ индивидуалния животъ, тъй и въ колективния. Но ето, идва моментътъ на освобождение отъ ограничението на затворения крѫгъ. Въртението престава. Членоветѣ на двойкитѣ се залавятъ за рѫце и пѣятъ пѣсеньта „Ти си ме, мамо, човѣкъ красивъ родила.“ Този процесъ, презъ който минава човѣчеството, до известна степень е изразенъ и въ българската народна музика. Народната музика изобщо изразява пѫтя на народната душа. Пѫтьтъ, по който върви българската народна душа, е изразенъ въ българската народна музика.
към текста >>

Днесъ е епохата, когато това предстои като колективенъ процесъ въ човѣчеството.
„Слънчеви лѫчи“ можемъ да изразимъ и така: Това е пѫтьтъ на човѣчеството отъ затворения крѫгъ къмъ свободата. До като човѣкъ се смущава въ себе си, той е въ старото, той се върти въ единъ крѫгъ, обикаля по него и като дойде на старото мѣсто, казва : „Нѣма ли изходенъ пѫть? “ Докато е въ затворенъ крѫгъ, човѣкъ е като конь, който вършее. И като намѣри врата да излѣзе отъ този крѫгъ, той се зарадва. Излизането отъ затворения крѫгъ, това е пробуждане на душата — освобождение. Днесъ е епохата, когато това предстои като колективенъ процесъ въ човѣчеството. Пробудениятъ човѣкъ разбира своето естество, предназначение, мисия и работа въ свѣта. Той излиза отъ свѣта на терзанията, ограниченията и сълзитѣ, влиза въ единъ музикаленъ свѣтъ и радостно пѣе: „Ти си ме, мамо, човѣкъ красивъ родила, уменъ да бѫда, добре да мисля, добре да любя. Туй живота е на рая“. Това е свѣтлиятъ праздникъ, който очаква и за който копнѣе човѣшката душа презъ вѣковетѣ. Това е онуй тържество, което виждаме и въ деветата симфония на Бетховенъ — когато следъ дълги, мѫчителни борби, страдания и разочарования, у човѣка идва свѣтлина, проблѣсъкъ за неговото мѣсто въ живота.
към текста >>

94. Паневритмия 1938

Чрезъ това упражнение този импулсъ се праща и въ свѣта, за да работи въ съзнанието на колективното човѣчество.
То събужда въ човѣка тия енергии, чрезъ които той може да ликвидира съ неестественитѣ кармични връзки на старото, за да влѣзе въ живота на свободата. Това е зовъ за освобождение, зовъ за излизане отъ затворитѣ. Този зовъ ни казва: „Излѣзъ отъ живота на вѣчния залѣзъ и влѣзъ въ живота на вѣчния изгрѣвъ. Остави веригитѣ на смъртьта и влѣзъ въ свободата на живота. Излѣзъ отъ тъмнитѣ подземия на безлюбието и влѣзъ въ радостьта на любовьта“. Чрезъ това упражнение този импулсъ се праща и въ свѣта, за да работи въ съзнанието на колективното човѣчество. 8. ПЛѢСКАНЕ. Това е тържеството на свободата. Тия движения означаватъ, че човѣкъ се е освободилъ отъ всички неестествени, стѣснителни връзки. Тѣ показватъ границитѣ на свободата, показватъ, отъ де започва тя; тѣ говорятъ, че вече е добита тя. Както вълнитѣ, които плѣскатъ на брѣга, показватъ, че сѫ достигнали до границата и сѫ свободни вече да се разпилѣятъ.
към текста >>

95. Съдържание

КОЛЕКТИВНА МОЛИТВА IX МОЛИТВИ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ 88.
МОЛИТВА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК 83. КРАСИВА МОЛИТВА 84. МОЛИТВА ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО 85. МОЛИТВА НА УЧЕНИКА 86. МОЛИТВА ЗА ВСЕКИ ДЕН 87. КОЛЕКТИВНА МОЛИТВА IX МОЛИТВИ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ 88. ЦЕЛИТЕЛНА МОЛИТВА 89. МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБНОВЛЕНИЕ НА ЗДРАВЕ И ЕДИНСТВО 90. МОЛИТВА ЗА ЛЕКУВАНЕ 91. МОЛИТВА ЗА БОЛНИ 92. МОЛИТВА ЗА ЗДРАВЕ 93.
към текста >>

96. 87. КОЛЕКТИВНА МОЛИТВА

87. КОЛЕКТИВНА МОЛИТВА Всесилний и Всеблагий Господи, моля ти се, изпроводи Твоята благодат на твоите раби... (изброяват се имената).
87. КОЛЕКТИВНА МОЛИТВА Всесилний и Всеблагий Господи, моля ти се, изпроводи Твоята благодат на твоите раби... (изброяват се имената). Стопли сърцата им с пречистата Си Любов и ги озари с Твоята Правда. Укрепи духа им, просвети ума им, въоръжи ги със сила и търпение да могат да побеждават всички свои страсти, за да работят за успеха на Царството Ти на Земята. Отстрани всички пречки, които ги спъват в пътя на Истината. Дай им здраве и ги запази от видими и невидими неприятели. Подобри им материалното положение, за да могат да посрещнат нуждите си в живота, защото само Ти Си, Господи, Който управляваш человеческите съдбини.
към текста >>

97. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

Ще завършим нашия доклад пред ръководителите, като изложим разбирането ни, че Братството и занапред трябва да обърне внимание на колективния живот, тъй както това ни се налага отвън.
Кой човек, като разглежда един предмет, може да каже, че напълно разбира смисъла и съдържанието му? Затова Великият Учител на човечеството казва: „Изпитвайте духовете." Да се вслушваме в тихия глас, който говори на душата ни като най-добър съветник и ръководител в живота ни. Нека остане паметна за нас мисълта, казана от обичния ни Учител: „Истините, идеите, които изнасям пред вас, са резултат на хиляди опити. Щом в резултатите на опитите ми няма нито едно изключение, казвам, че идеята е абсолютна, т. е. Божествена." Питаме се: Ако Великият Учител прави хиляди опити, за да изнесе пред света една идея или една мисъл, какво трябва да прави ученикът, чийто живот, външен и, вътрешен, е изложен всеки момент на изпитания, изкушения и проверки? Ще завършим нашия доклад пред ръководителите, като изложим разбирането ни, че Братството и занапред трябва да обърне внимание на колективния живот, тъй както това ни се налага отвън. Хората искат да видят приложени нашите идеи и познание на организирано общество. Това ни подсказва, че братските кръжоци навсякъде трябва да станат образец за новия живот. Предвиждаме, като културна връзка между София и провинцията, при настъпване нормални времена и условия, да си послужим с братския хор и оркестър. Поне един път в годината братският хор, подсилен със солисти, певци и цигулари, да прави обиколка по градовете, дето има братски кръжоци и да дава публични концерти за популяризиране Братската музика между народа. Тази сериозна работа за подготовка на хора Братският съвет е възложил на опитния диригент брат Симеонов, като вярваме, че със съдействието на всички ни, а най-много със старанието на хористите, ще имаме добър успех.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18440318107605