НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
50
резултата в
20
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
Подсъзнанието е закон на
инволюцията
, а свръхсъзнанието е процес еволюционен.
Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция.
Подсъзнанието е закон на
инволюцията
, а свръхсъзнанието е процес еволюционен.
А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията. Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е.
към текста >>
Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса:
инволюция
и еволюция.
Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса.
Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса:
инволюция
и еволюция.
Много учени не подозират за инволюцията. Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проява на Божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде.
към текста >>
Много учени не подозират за
инволюцията
.
Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция.
Много учени не подозират за
инволюцията
.
Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проява на Божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма.
към текста >>
2.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
Инволюция
и еволюция – методите на новия живот
Старото и новото човечество.
Инволюция
и еволюция – методите на новия живот
В природата съществуват два велики процеса, които взимат участие във всички нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича инволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция. Това са два обновляващи процеса, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота.
към текста >>
Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича
инволюция
, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот В природата съществуват два велики процеса, които взимат участие във всички нейни действия.
Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича
инволюция
, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция.
Това са два обновляващи процеса, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появят известни разстройства или спънки в тези процеси, вината не е в процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тези процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а този последния, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв.
към текста >>
Следователно ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на
инволюцията
изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език – чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл.
И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в някое общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или израждане на нравите; упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението, или казано на научен език – разлагане. Това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм – натрупали са се известни неестествени мисли и желания. Една аналогия ще поясни мисълта ми: не е виновен машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път е дерайлирала, а виновен е онзи, който е построил пътя неправилно. Не са виновни децата, които грешат, а виновни са бащите и майките, които са създали за тях тези условия.
Следователно ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на
инволюцията
изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език – чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл.
Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви изкривявания. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тези два велики процеса, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа; също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни.
към текста >>
3.
ПАНЕВРИТМИЯ
Присаденият свят отвътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи: от
инволюция
към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертване.
Паневритмията е, с която вие им поднасяте ключа на Моето учение, което носи мир на човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас, а вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще проблесне светлина в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи - Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта.
Присаденият свят отвътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи: от
инволюция
към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертване.
Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу, такава ще бъде и при изкачването нагоре, според въртенето на Земята. Пейте, свирете и играйте Паневритмията. Внимавайте да не се карате помежду си кое да пеете и кое - не. Защото ще си ида и вие ще останете без благословение. Който бърза, да си отиде по работа, а другите да продължават да пеят и играят.
към текста >>
4.
ДИШАНЕ
по закона на
инволюцията
.
Индусите хиляди години са се занимавали с дишането като наука, откривани са за това цели школи и те имат постижения в това отношение, но колкото и да са добри техните методи, те не са за европейците. Европейците нямат тези вътрешни състояния, тази духовност, отношение към Бога, каквито имат индусите. А всичко това е важно, за да е правилно и пълно дишането. Ако на Запад се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо? Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е.
по закона на
инволюцията
.
А понеже бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е. по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят. Сега като говоря за дълбоко дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия.
към текста >>
5.
ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
В процеса на
инволюция
той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с 5 сетива, какъвто е сегашният човек.
За да приеме Словото, човек трябва коренно да се измени. Защо Бог допусна греха? За да прекара човека през страдания, да отнеме каменното му сърце и да го замести с ново. Тогава всички - от малък до голям - ще познаят Бога и ще чуят Неговия Глас. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с 12 сетива.
В процеса на
инволюция
той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с 5 сетива, какъвто е сегашният човек.
Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12. Жената е тази, която е виновна за съгрешението на Адама и неговото падение. Жената е тази, която трябва да помогне на падналия Адам. А да стане това, жената трябва да се повдигне и да стане новата Ева. Новото Учение е за новата Ева и за новия Адам.
към текста >>
6.
ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ
Нашата раса е свършила своята
инволюция
и сега започва своята еволюция.
Или с други думи казано: ние сме навлезли във връзка с една девствена материя и затова очакваме възкресение. Ето защо, онези хора, които са готови за това време, ще възприемат този жизнен еликсир и ще възкръснат, а онези, които не са готови, ще заспят и ще чакат още хиляди години за новите условия, които ще дойдат в бъдеще. Сега се намираме в една епоха, когато нашата Земя и цялата Слънчева система излизат от една тъмна зона на невежество и се приближават към едно ново съзвездие - "Алфиола", невидимо засега. То е едно от най-мощните съзвездия, където нашата Земя, а също и нашите тела и умове, ще се преустроят. Христос е дошъл от това съзвездие, за да покаже на хората методите и принципите на разумния живот.
Нашата раса е свършила своята
инволюция
и сега започва своята еволюция.
Човечеството е в своето зазоряване. То влиза в една нова епоха. Целият XX век ще бъде век на големи преобразувания, век на големи приготовления. Всички трябва да работим в тази подготовка, да служим на Доброто, на Любовта. Човечеството се намира в навечерието на една нова епоха, но докато светът не се пречисти, не мине през огън, тази епоха няма да дойде.
към текста >>
7.
НОВ ЖИВОТ
Присаденият свят отвътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи - от
инволюция
към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към себепожертвувание.
Новото знание ще дойде за онези, които любят Господа. Това знание ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. При тези условия човек ще придобива всичко, каквото желае. След време тъй ще бъде - всички хора ще бъдат идеални, разумни, чисти. Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта.
Присаденият свят отвътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи - от
инволюция
към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към себепожертвувание.
Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била в слизане надолу, така ще бъде и в изкачване и възлизане нагоре - според въртенето на Земята. Новото, което иде, представлява златото - носител на живота. Който се откаже от Новото, той ще фалира. Какъв ще бъде животът? - Отличен!
към текста >>
8.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ
ИНВОЛЮЦИЯ
И ЕВОЛЮЦИЯ
ИНВОЛЮЦИЯ
И ЕВОЛЮЦИЯ
Сега нека разгледаме горния процес в развитието на съзнанието от друго гледище. Що е човешката душа? Тя е лъч от Бога, тя е Божествена искра, която съдържа в себе си всички възможности, защото това е Бог в човека. Божественото естество на човека излиза от Бога с велики заложби, с мощни сили, съществуващи като семенца, и преминава през формите на минерала, растенията, животните и човека и все повече проявява силите, вложени в него като заложби. Докога продължава това слизане?
към текста >>
Това слизане от Абсолютното, Вечното начало към материалния свят се нарича
инволюция
или слизане.
Божественото естество на човека излиза от Бога с велики заложби, с мощни сили, съществуващи като семенца, и преминава през формите на минерала, растенията, животните и човека и все повече проявява силите, вложени в него като заложби. Докога продължава това слизане? Докато човек започва да съзнава себе си като индивид тук, на Земята, във физическия свят. Преди това човешкото Аз е още горе, не е е проявено тук, на Земята, чрез самосъзнанието. Това индивидуално съзнание се развива особено ясно през последните няколко века – ХVII, XVIII и XIX.
Това слизане от Абсолютното, Вечното начало към материалния свят се нарича
инволюция
или слизане.
Инволюция значи, буквално преведено, завиване, т.е. Духът, Божественото, Абсолютното начало се обвива, завива се с все повече обвивки, за да се прояви най-после в материалния свят. Като достигне така до най-ниската точка, Абсолютното, Божественото начало у човека започва обратен път от материалния свят към Бога. Този процес на възкачване или възход се нарича еволюция или развиване. Официалната наука не различава тези два процеса.
към текста >>
Инволюция
значи, буквално преведено, завиване, т.е.
Докога продължава това слизане? Докато човек започва да съзнава себе си като индивид тук, на Земята, във физическия свят. Преди това човешкото Аз е още горе, не е е проявено тук, на Земята, чрез самосъзнанието. Това индивидуално съзнание се развива особено ясно през последните няколко века – ХVII, XVIII и XIX. Това слизане от Абсолютното, Вечното начало към материалния свят се нарича инволюция или слизане.
Инволюция
значи, буквално преведено, завиване, т.е.
Духът, Божественото, Абсолютното начало се обвива, завива се с все повече обвивки, за да се прояви най-после в материалния свят. Като достигне така до най-ниската точка, Абсолютното, Божественото начало у човека започва обратен път от материалния свят към Бога. Този процес на възкачване или възход се нарича еволюция или развиване. Официалната наука не различава тези два процеса. Тя нарича общо целия процес еволюция.
към текста >>
Христос облича
инволюцията
и еволюцията във формата на притчата за блудния син.
Духът, Божественото, Абсолютното начало се обвива, завива се с все повече обвивки, за да се прояви най-после в материалния свят. Като достигне така до най-ниската точка, Абсолютното, Божественото начало у човека започва обратен път от материалния свят към Бога. Този процес на възкачване или възход се нарича еволюция или развиване. Официалната наука не различава тези два процеса. Тя нарича общо целия процес еволюция.
Христос облича
инволюцията
и еволюцията във формата на притчата за блудния син.
Един син напуска дома на баща си, като го измолва да му даде полагащата му се част от наследството. Той го взема и отива в далечни страни, където пропилява това, което е получил от баща си, и най-сетне изпада дотолкова, че става слуга при едного и му пасе свинете. Като свинар той изпада в много лоши условия. Даже не му дават за храна и рошковите, които предлагат на свинете. Тогава той се разкайва, задето е напуснал баща си, и решава да се върне при него.
към текста >>
Излизането му от дома на Баща си – това е
инволюцията
.
Даже не му дават за храна и рошковите, които предлагат на свинете. Тогава той се разкайва, задето е напуснал баща си, и решава да се върне при него. Като се завръща в дома на баща си, последният го посреща с голяма радост; нарежда да заколят за угощение по случай връщането му угоеното теле и му туря пръстен на ръката. Бащата представлява тук Великото, от което човек излиза. Блудният син – това е човекът.
Излизането му от дома на Баща си – това е
инволюцията
.
При своята инволюция човек изпада във все по-лоши и по-лоши условия, понеже се отдалечава от Великия център на Живота, от Божественото начало и влиза в гъстия материален свят. Свинете, които пасе, са символ – те представляват егоистични, нисши мисли и чувства, които храни в своите ум и сърце. И най-сетне той се разкайва, че е излязъл от дома на Баща си. В него настава една вътрешна криза, един душевен преврат. Решава да се върне при Баща си.
към текста >>
При своята
инволюция
човек изпада във все по-лоши и по-лоши условия, понеже се отдалечава от Великия център на Живота, от Божественото начало и влиза в гъстия материален свят.
Тогава той се разкайва, задето е напуснал баща си, и решава да се върне при него. Като се завръща в дома на баща си, последният го посреща с голяма радост; нарежда да заколят за угощение по случай връщането му угоеното теле и му туря пръстен на ръката. Бащата представлява тук Великото, от което човек излиза. Блудният син – това е човекът. Излизането му от дома на Баща си – това е инволюцията.
При своята
инволюция
човек изпада във все по-лоши и по-лоши условия, понеже се отдалечава от Великия център на Живота, от Божественото начало и влиза в гъстия материален свят.
Свинете, които пасе, са символ – те представляват егоистични, нисши мисли и чувства, които храни в своите ум и сърце. И най-сетне той се разкайва, че е излязъл от дома на Баща си. В него настава една вътрешна криза, един душевен преврат. Решава да се върне при Баща си. Това е начало на възхода, на еволюцията.
към текста >>
Това е духовното обедняване на човека, когато достигне до най-ниската точка на слизането си в процеса на
инволюцията
.
Заколването на угоеното теле означава побеждаване на животинското начало в човека. Пръстенът, който турят на ръката му, означава новите сили, които се пробуждат в него. Това е посвещение, това е пробуждане на човека в един по-висок свят. Връщането на блудния син при баща си, това значи излизане от живота на отделността и влизане в Живота на Цялото, връщане към Цялото. Какво означава бедността, мизерията на блудния син?
Това е духовното обедняване на човека, когато достигне до най-ниската точка на слизането си в процеса на
инволюцията
.
Учителя казва: Христос даде тласъка или подтика за еволюцията. Еволюцията на човечеството започва от Христа. Излизането от индивидуалното съзнание и влизането в Колективното и Космическо съзнание е начало на еволюцията. Във времето на Христа само една много малка част от човечеството започва своята еволюция.
към текста >>
Другите още продължават своята
инволюция
или слизане.
Учителя казва: Христос даде тласъка или подтика за еволюцията. Еволюцията на човечеството започва от Христа. Излизането от индивидуалното съзнание и влизането в Колективното и Космическо съзнание е начало на еволюцията. Във времето на Христа само една много малка част от човечеството започва своята еволюция.
Другите още продължават своята
инволюция
или слизане.
Но подтикът, който дава Христос, работи вече в подсъзнанието на цялото човечество и поради него все по-голяма част от човечеството постепенно преминава от инволюция в еволюция. По какво се познава дали човек е почнал своята еволюция? Докато човек е още във фаза на инволюция, той слиза надолу. Той е още в личния живот. Докато човек е в личния живот, той е още в своята инволюция.
към текста >>
Но подтикът, който дава Христос, работи вече в подсъзнанието на цялото човечество и поради него все по-голяма част от човечеството постепенно преминава от
инволюция
в еволюция.
Христос даде тласъка или подтика за еволюцията. Еволюцията на човечеството започва от Христа. Излизането от индивидуалното съзнание и влизането в Колективното и Космическо съзнание е начало на еволюцията. Във времето на Христа само една много малка част от човечеството започва своята еволюция. Другите още продължават своята инволюция или слизане.
Но подтикът, който дава Христос, работи вече в подсъзнанието на цялото човечество и поради него все по-голяма част от човечеството постепенно преминава от
инволюция
в еволюция.
По какво се познава дали човек е почнал своята еволюция? Докато човек е още във фаза на инволюция, той слиза надолу. Той е още в личния живот. Докато човек е в личния живот, той е още в своята инволюция. Но когато излезе от личния живот и влезе в свръхличния живот, т.е.
към текста >>
Докато човек е още във фаза на
инволюция
, той слиза надолу.
Излизането от индивидуалното съзнание и влизането в Колективното и Космическо съзнание е начало на еволюцията. Във времето на Христа само една много малка част от човечеството започва своята еволюция. Другите още продължават своята инволюция или слизане. Но подтикът, който дава Христос, работи вече в подсъзнанието на цялото човечество и поради него все по-голяма част от човечеството постепенно преминава от инволюция в еволюция. По какво се познава дали човек е почнал своята еволюция?
Докато човек е още във фаза на
инволюция
, той слиза надолу.
Той е още в личния живот. Докато човек е в личния живот, той е още в своята инволюция. Но когато излезе от личния живот и влезе в свръхличния живот, т.е. в Живот за Цялото, тогава той е почнал своята еволюция. Може някой човек да е прочут общественик, знаменит учен, мъдрец, може да е писал много научни, философски или морални книги, но ако прави всичко това, за да добие лична слава, власт или богатство, той е още в своята инволюция.
към текста >>
Докато човек е в личния живот, той е още в своята
инволюция
.
Другите още продължават своята инволюция или слизане. Но подтикът, който дава Христос, работи вече в подсъзнанието на цялото човечество и поради него все по-голяма част от човечеството постепенно преминава от инволюция в еволюция. По какво се познава дали човек е почнал своята еволюция? Докато човек е още във фаза на инволюция, той слиза надолу. Той е още в личния живот.
Докато човек е в личния живот, той е още в своята
инволюция
.
Но когато излезе от личния живот и влезе в свръхличния живот, т.е. в Живот за Цялото, тогава той е почнал своята еволюция. Може някой човек да е прочут общественик, знаменит учен, мъдрец, може да е писал много научни, философски или морални книги, но ако прави всичко това, за да добие лична слава, власт или богатство, той е още в своята инволюция. Но когато посвети своите сили, своите знания, своите способности в служене на Цялото, тогава той е почнал вече своята еволюция. На границата между инволюцията и еволюцията всеки човек ще преживее едно страдание, един вътрешен изпит, от който ще излезе възроден, просветлен, озарен с новата идея за служене на Бога.
към текста >>
Може някой човек да е прочут общественик, знаменит учен, мъдрец, може да е писал много научни, философски или морални книги, но ако прави всичко това, за да добие лична слава, власт или богатство, той е още в своята
инволюция
.
Докато човек е още във фаза на инволюция, той слиза надолу. Той е още в личния живот. Докато човек е в личния живот, той е още в своята инволюция. Но когато излезе от личния живот и влезе в свръхличния живот, т.е. в Живот за Цялото, тогава той е почнал своята еволюция.
Може някой човек да е прочут общественик, знаменит учен, мъдрец, може да е писал много научни, философски или морални книги, но ако прави всичко това, за да добие лична слава, власт или богатство, той е още в своята
инволюция
.
Но когато посвети своите сили, своите знания, своите способности в служене на Цялото, тогава той е почнал вече своята еволюция. На границата между инволюцията и еволюцията всеки човек ще преживее едно страдание, един вътрешен изпит, от който ще излезе възроден, просветлен, озарен с новата идея за служене на Бога. Такава е например духовната криза и просветлението у Гогол и Толстой във втората половина на техния живот. В този момент човек съзнава, че висшето осмисляне на Живота е в самоотричането, в жертвата, в служенето. Процеса на слизането и възхода или на инволюцията и еволюцията можем да представим със следната схема:
към текста >>
На границата между
инволюцията
и еволюцията всеки човек ще преживее едно страдание, един вътрешен изпит, от който ще излезе възроден, просветлен, озарен с новата идея за служене на Бога.
Докато човек е в личния живот, той е още в своята инволюция. Но когато излезе от личния живот и влезе в свръхличния живот, т.е. в Живот за Цялото, тогава той е почнал своята еволюция. Може някой човек да е прочут общественик, знаменит учен, мъдрец, може да е писал много научни, философски или морални книги, но ако прави всичко това, за да добие лична слава, власт или богатство, той е още в своята инволюция. Но когато посвети своите сили, своите знания, своите способности в служене на Цялото, тогава той е почнал вече своята еволюция.
На границата между
инволюцията
и еволюцията всеки човек ще преживее едно страдание, един вътрешен изпит, от който ще излезе възроден, просветлен, озарен с новата идея за служене на Бога.
Такава е например духовната криза и просветлението у Гогол и Толстой във втората половина на техния живот. В този момент човек съзнава, че висшето осмисляне на Живота е в самоотричането, в жертвата, в служенето. Процеса на слизането и възхода или на инволюцията и еволюцията можем да представим със следната схема: По-горе изтъкнахме, че моментът на завоя от инволюция към еволюция е идването на Христа, но казахме че инволюцията за по-голямата част от човечеството продължава. Защо дойде тогаз Христос преди най-ниската точка на слизането?
към текста >>
Процеса на слизането и възхода или на
инволюцията
и еволюцията можем да представим със следната схема:
Може някой човек да е прочут общественик, знаменит учен, мъдрец, може да е писал много научни, философски или морални книги, но ако прави всичко това, за да добие лична слава, власт или богатство, той е още в своята инволюция. Но когато посвети своите сили, своите знания, своите способности в служене на Цялото, тогава той е почнал вече своята еволюция. На границата между инволюцията и еволюцията всеки човек ще преживее едно страдание, един вътрешен изпит, от който ще излезе възроден, просветлен, озарен с новата идея за служене на Бога. Такава е например духовната криза и просветлението у Гогол и Толстой във втората половина на техния живот. В този момент човек съзнава, че висшето осмисляне на Живота е в самоотричането, в жертвата, в служенето.
Процеса на слизането и възхода или на
инволюцията
и еволюцията можем да представим със следната схема:
По-горе изтъкнахме, че моментът на завоя от инволюция към еволюция е идването на Христа, но казахме че инволюцията за по-голямата част от човечеството продължава. Защо дойде тогаз Христос преди най-ниската точка на слизането? За да работи в човешкото подсъзнание подтикът, тласъкът, даден от Него, та после, когато човечеството дойде до най-ниската точка на слизането, да има в себе си сили да се възкачи, да има сили да победи личния, егоистичния живот и да влезе в Живота за Цялото. Учителя казва: Въпросите имат инволюционно и еволюционно разрешение.
към текста >>
По-горе изтъкнахме, че моментът на завоя от
инволюция
към еволюция е идването на Христа, но казахме че
инволюцията
за по-голямата част от човечеството продължава.
Но когато посвети своите сили, своите знания, своите способности в служене на Цялото, тогава той е почнал вече своята еволюция. На границата между инволюцията и еволюцията всеки човек ще преживее едно страдание, един вътрешен изпит, от който ще излезе възроден, просветлен, озарен с новата идея за служене на Бога. Такава е например духовната криза и просветлението у Гогол и Толстой във втората половина на техния живот. В този момент човек съзнава, че висшето осмисляне на Живота е в самоотричането, в жертвата, в служенето. Процеса на слизането и възхода или на инволюцията и еволюцията можем да представим със следната схема:
По-горе изтъкнахме, че моментът на завоя от
инволюция
към еволюция е идването на Христа, но казахме че
инволюцията
за по-голямата част от човечеството продължава.
Защо дойде тогаз Христос преди най-ниската точка на слизането? За да работи в човешкото подсъзнание подтикът, тласъкът, даден от Него, та после, когато човечеството дойде до най-ниската точка на слизането, да има в себе си сили да се възкачи, да има сили да победи личния, егоистичния живот и да влезе в Живота за Цялото. Учителя казва: Въпросите имат инволюционно и еволюционно разрешение. Работата е там, че хората ги разрешават все по инволюционен начин.
към текста >>
В какво направление се развиваше Животът във време на
инволюцията
?
Въпросите имат инволюционно и еволюционно разрешение. Работата е там, че хората ги разрешават все по инволюционен начин. Там е грешката им. Какво означава инволюционно разрешение на въпросите ? Чрез насилие и безлюбие.
В какво направление се развиваше Животът във време на
инволюцията
?
Отначало Животът е бил духовен, умът е имал духовна Светлина, сърцето – Топлина, налице са били Добродетелите. Но всичко това са били останки, които постепенно замирали, изчезвали, понеже културата е отивала надолу, слизала е във все по-гъста среда и е ставала все по- бедна откъм духовни ценности. В по-долните степени на инволюционно развитие човек вече изгубва правилния духовен усет за нещата и затова започва да разрешава нещата с насилие и безлюбие. Всяка инволюционна култура загива чрез насилието и безлюбието, чрез тези два метода за разрешение на въпросите. Еволюционният метод за разрешение на въпросите е чрез Любов и Свобода.
към текста >>
9.
С ЛЮБОВТА ЧОВЕК ЗАПОЧВА ВЪЗХОДЯЩИЯ СИ ПЪТ
Това е пътят на
инволюцията
и постепенно при нея той е забравил Любовта.
С ЛЮБОВТА ЧОВЕК ЗАПОЧВА ВЪЗХОДЯЩИЯ СИ ПЪТ Любещият се качва нагоре по една тясна пътека, а който мрази, слиза надолу по един широк път. У ч и т е л я Човек досега е слизал.
Това е пътят на
инволюцията
и постепенно при нея той е забравил Любовта.
Учителя казва: Първоначално, когато е слизал от Бога, човек е произнасял думата Любов много правилно. Обаче, когато се е отдалечавал от Бога Първичният или Космичният човек, както го наричат, тази дума по съдържание почнала полека- лека да се смалява незабелязано и когато човек слязъл до дъното на Битието, почти нищо не е останало от тази дума. Това слизане е било тъй незабелязано, тъй бавно, че и този велик Човек даже се самоизлъгал. И вие сега се намирате в положението на този Космичен човек по отношение на Любовта.
към текста >>
с тях той продължава своята
инволюция
, а други са възходящи, т.е.
Първоначално, когато е слизал от Бога, човек е произнасял думата Любов много правилно. Обаче, когато се е отдалечавал от Бога Първичният или Космичният човек, както го наричат, тази дума по съдържание почнала полека- лека да се смалява незабелязано и когато човек слязъл до дъното на Битието, почти нищо не е останало от тази дума. Това слизане е било тъй незабелязано, тъй бавно, че и този велик Човек даже се самоизлъгал. И вие сега се намирате в положението на този Космичен човек по отношение на Любовта. У човека има днес известни мисли, чувства и постъпки, които са низходящи, т.е.
с тях той продължава своята
инволюция
, а други са възходящи, т.е.
такива, с които започва своята еволюция или възход. Учителя казва: Наблюдавайте дали вашите мисли, чувства и постъпки са низходящи или възходящи. Ученикът трябва да знае в кой път се движи – в пътя на величините, които се увеличават, или в пътя на величините, които се намаляват. Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта са величини, които се увеличават.
към текста >>
10.
ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО Е ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО
Човек при своята
инволюция
се е индивидуализирал.
ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО Е ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото. У ч и т е л я
Човек при своята
инволюция
се е индивидуализирал.
В крайната точка на своята индивидуализация той е почнал да се чувства като същество, отделно от Цялото, от великия организъм. Еволюционният период се отличава с пробуждане на Любовта в човека. Какво постига Любовта, какво цели? Любовта има за цел индивидуалността да се осъзнае като орган на един велик организъм. Това е вече пробуждане, влизане в един свръхсъзнателен Живот.
към текста >>
11.
ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО Е В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА РАЗВИТИЕТО
След като е стигнал до най-ниската точка на
инволюцията
, човек започва своето възлизане или еволюция.
Това не значи обезличаване, понеже в тази нова фаза на развитие индивидуалното съзнание се запазва, само че човек едновременно чувства връзките си с целокупния живот. Животът за Цялото е в хармония с посоката на развитието. Еволюцията може да се определи като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите, вложени в човешкия Дух. Проявата им не става произволно, а по точно определени закони. Новите сили, които се събуждат днес в човешкия Дух, го правят способен да живее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството.
След като е стигнал до най-ниската точка на
инволюцията
, човек започва своето възлизане или еволюция.
Това е вече признак за постепенно разширение на съзнанието. А разширение на съзнанието значи човек постепенно да съзнава себе си като орган в Цялото. Естествено е, че паралелно с разширението на съзнанието човек ще надраства личния живот и ще влиза в Живота за Цялото. Значи човек по законите на развитието отива към Живот за Цялото.
към текста >>
12.
ЕДИН ЗАКОН ЗА КУЛТУРИТЕ
Тъй че общата линия на развитието е слизане,
инволюция
.
При инволюционния процес гребенът на всяка нова културна вълна е по-нисък от гребена на предидущата. А при еволюционния процес е обратно. Учителя дава следното разяснение върху този закон: Например в инволюционните култури на Индия, Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим винаги забелязваме възход, разцвет, творчество на духовни ценности, но след това идва упадък, духовно обедняване и огрубяване, механизиране на културата. Този упадък е по-голям от възхода.
Тъй че общата линия на развитието е слизане,
инволюция
.
А при еволюционния процес всеки нов възход е по-голям от предидущия упадък. Общата линия на развитието е възлизане. Учителя обяснява това с приложения тук чертеж.
към текста >>
13.
КЪМ НОВА КУЛТУРА
Под
инволюция
се разбира процесът на слизане, за да се почерпи опитност, значи събиране на опитност.
Няколко пъти е имало промяна на земните полюси. Четири пъти слънцето е изгрявало от тази точка, която сега е запад. Значи полюсите са били на други места. Полюсите ще се преместят и в бъдеще. Един ден точката, която сега е полюс, ще стане тропическо място, а друго място ще стане полюс.
Под
инволюция
се разбира процесът на слизане, за да се почерпи опитност, значи събиране на опитност.
Под еволюция се разбира процесът на възлизане, на чистене. Първите раси са били гиганти. В сравнение с тях ние изглеждаме съвсем дребни. Черната или третата раса се е отличавала с чрезмерното развитие на чувствата. Едно време са господствали черните.
към текста >>
14.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Досега то е слизало, било е в своята
инволюция
, а сега иде еволюционният път.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ Пристигнаха като туристи група журналисти. Като се срещнаха с Учителя, зададоха му следния въпрос: – Кажете ни нещо за целта, задачите и основите на вашето движение. – Човечеството е влязло в нова фаза на развитие.
Досега то е слизало, било е в своята
инволюция
, а сега иде еволюционният път.
При това възкачване трябва да се внесе нещо ново, нови принципи: братство и свобода. – Тогава, одобрявате ли Вие принципите на Великата френска революция? – Под братство се разбира великия закон на Любовта. Под свобода не разбираме само физическата свобода. Когато има другата свобода, която произтича от Истината, физическата лесно ще дойде.
към текста >>
15.
ШЕСТТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
„Господи, да дойде Твоят Дух и да ме благослови.“ Същевременно тези шест упражнения изразяват
инволюцията
и еволюцията.
Това е магнетичен процес. „Господи, да дойде Твоят Дух и да ме очисти.“ Това е обяснението на духането. Това човек казва в ума си. А при дъхането се произнасят мислено следните думи:
„Господи, да дойде Твоят Дух и да ме благослови.“ Същевременно тези шест упражнения изразяват
инволюцията
и еволюцията.
Например, при първото упражнение, когато спущаме ръцете си надолу, то означава слизане на Духа – инволюция. Също така и първите три крачки назад – това е пак слизане, инволюция. А издигането на ръцете нагоре означава еволюция или възлизане; същото изразяват и трите крачки напред. Надолу и назад са синоними, нагоре и напред – също. Инволюцията и еволюцията можем да сравним с един процес в растенията.
към текста >>
Например, при първото упражнение, когато спущаме ръцете си надолу, то означава слизане на Духа –
инволюция
.
„Господи, да дойде Твоят Дух и да ме очисти.“ Това е обяснението на духането. Това човек казва в ума си. А при дъхането се произнасят мислено следните думи: „Господи, да дойде Твоят Дух и да ме благослови.“ Същевременно тези шест упражнения изразяват инволюцията и еволюцията.
Например, при първото упражнение, когато спущаме ръцете си надолу, то означава слизане на Духа –
инволюция
.
Също така и първите три крачки назад – това е пак слизане, инволюция. А издигането на ръцете нагоре означава еволюция или възлизане; същото изразяват и трите крачки напред. Надолу и назад са синоними, нагоре и напред – също. Инволюцията и еволюцията можем да сравним с един процес в растенията. Има аналогия.
към текста >>
Също така и първите три крачки назад – това е пак слизане,
инволюция
.
Това е обяснението на духането. Това човек казва в ума си. А при дъхането се произнасят мислено следните думи: „Господи, да дойде Твоят Дух и да ме благослови.“ Същевременно тези шест упражнения изразяват инволюцията и еволюцията. Например, при първото упражнение, когато спущаме ръцете си надолу, то означава слизане на Духа – инволюция.
Също така и първите три крачки назад – това е пак слизане,
инволюция
.
А издигането на ръцете нагоре означава еволюция или възлизане; същото изразяват и трите крачки напред. Надолу и назад са синоними, нагоре и напред – също. Инволюцията и еволюцията можем да сравним с един процес в растенията. Има аналогия. Посяването на житното зърно в Земята – това е слизане, инволюция.
към текста >>
Инволюцията
и еволюцията можем да сравним с един процес в растенията.
„Господи, да дойде Твоят Дух и да ме благослови.“ Същевременно тези шест упражнения изразяват инволюцията и еволюцията. Например, при първото упражнение, когато спущаме ръцете си надолу, то означава слизане на Духа – инволюция. Също така и първите три крачки назад – това е пак слизане, инволюция. А издигането на ръцете нагоре означава еволюция или възлизане; същото изразяват и трите крачки напред. Надолу и назад са синоними, нагоре и напред – също.
Инволюцията
и еволюцията можем да сравним с един процес в растенията.
Има аналогия. Посяването на житното зърно в Земята – това е слизане, инволюция. А когато стръкът се издигне над Земята и дава плод – това е възлизане, еволюция.
към текста >>
Посяването на житното зърно в Земята – това е слизане,
инволюция
.
Също така и първите три крачки назад – това е пак слизане, инволюция. А издигането на ръцете нагоре означава еволюция или възлизане; същото изразяват и трите крачки напред. Надолу и назад са синоними, нагоре и напред – също. Инволюцията и еволюцията можем да сравним с един процес в растенията. Има аналогия.
Посяването на житното зърно в Земята – това е слизане,
инволюция
.
А когато стръкът се издигне над Земята и дава плод – това е възлизане, еволюция.
към текста >>
16.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
На този космичен ритъм почиват двата велики процеса в живата природа
инволюцията
, т.е.
Външният свят е сбор от символи, посредством които трябва да се изучава вътрешния свят. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, подобно на природата, те вършат добро. Законите в живата природа са израз на една висша разумност. В тях забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на битието, в начините на неговата проява.
На този космичен ритъм почиват двата велики процеса в живата природа
инволюцията
, т.е.
движението от центъра към периферията; и еволюцията, или движението на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировия живот. Щом сте дошли на земята, трябва точно да спазвате реда и порядъка в природата. Има две велики течения едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката, и другото, което постоянно расте, от безкрайно малкото от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, тогава се зараждат великите способности и добродетели на човешката душа.
към текста >>
17.
Основи на Паневритмията
При
инволюцията
човек се движи от центъра към периферията, а при еволюцията - обратно.
И чрез Паневритмията се влиза в досег с последната. Казахме, че в древните мистични школи Паневритмията е била прилагана като метод за възпитание. Но тук трябва да имаме предвид следното: тогава човек е бил в инволюционния период на своето развитие, т.е. в периода на слизане от духовния свят към материалния. А сега той е в своя еволюционен период - в епохата на възлизане.
При
инволюцията
човек се движи от центъра към периферията, а при еволюцията - обратно.
При инволюцията е орал и сял, а сега, при еволюцията, жъне плодовете. Историята не е нищо друго освен проявление на човешкия дух. Проявите на човешките култури се менят според епохите, според фазата, в която се намира човечеството. Например архитектурата на всяка епоха е израз на силите, които работят в епохата. Каква е разликата между архитектурата на всички минали епохи и съвременната архитектура!
към текста >>
При
инволюцията
е орал и сял, а сега, при еволюцията, жъне плодовете.
Казахме, че в древните мистични школи Паневритмията е била прилагана като метод за възпитание. Но тук трябва да имаме предвид следното: тогава човек е бил в инволюционния период на своето развитие, т.е. в периода на слизане от духовния свят към материалния. А сега той е в своя еволюционен период - в епохата на възлизане. При инволюцията човек се движи от центъра към периферията, а при еволюцията - обратно.
При
инволюцията
е орал и сял, а сега, при еволюцията, жъне плодовете.
Историята не е нищо друго освен проявление на човешкия дух. Проявите на човешките култури се менят според епохите, според фазата, в която се намира човечеството. Например архитектурата на всяка епоха е израз на силите, които работят в епохата. Каква е разликата между архитектурата на всички минали епохи и съвременната архитектура! Същото се отнася и за поезията, и за всички други прояви в културния живот на човечеството.
към текста >>
18.
Паневритмия 1941г.
При
инволюцията
човѣкъ се движи отъ центъра къмъ периферията, а при еволюцията — обратно.
И чрезъ паневритмията се влиза въ досегъ съ последната. Казахме, че въ древнитѣ мистични школи паневритмията е била прилагана като методъ за възпитание. Но тукъ трѣбва да имаме предвидъ следното: тогава човѣкъ е билъ въ инволюционния периодъ на своето развитие, т. е. въ периода на слизане отъ духовния свѣтъ къмъ материалния. А сега той е въ своя еволюционенъ периодъ — въ епохата на възлизане.
При
инволюцията
човѣкъ се движи отъ центъра къмъ периферията, а при еволюцията — обратно.
При инволюцията е оралъ и сѣлъ, а пъкъ сега, при еволюцията — жъне плодоветѣ. Историята не е нищо друго освенъ проявление на човѣшкия духъ. Проявитѣ на човѣшкитѣ култури се мѣнятъ споредъ епохитѣ, споредъ фазата, въ която се намира човѣчеството. Напр. архитектурата на всѣка епоха е изразъ на силитѣ, които работятъ въ епохата. Каква е разликата между архитектурата на всички минали епохи и съвременната архитектура!
към текста >>
При
инволюцията
е оралъ и сѣлъ, а пъкъ сега, при еволюцията — жъне плодоветѣ.
Казахме, че въ древнитѣ мистични школи паневритмията е била прилагана като методъ за възпитание. Но тукъ трѣбва да имаме предвидъ следното: тогава човѣкъ е билъ въ инволюционния периодъ на своето развитие, т. е. въ периода на слизане отъ духовния свѣтъ къмъ материалния. А сега той е въ своя еволюционенъ периодъ — въ епохата на възлизане. При инволюцията човѣкъ се движи отъ центъра къмъ периферията, а при еволюцията — обратно.
При
инволюцията
е оралъ и сѣлъ, а пъкъ сега, при еволюцията — жъне плодоветѣ.
Историята не е нищо друго освенъ проявление на човѣшкия духъ. Проявитѣ на човѣшкитѣ култури се мѣнятъ споредъ епохитѣ, споредъ фазата, въ която се намира човѣчеството. Напр. архитектурата на всѣка епоха е изразъ на силитѣ, които работятъ въ епохата. Каква е разликата между архитектурата на всички минали епохи и съвременната архитектура! Сѫщото се отнася и за поезията и за всички други прояви въ културния животъ на човѣчеството.
към текста >>
19.
4. ШЕСТТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ (Програма на ученика за всеки ден)
Значи при
инволюцията
равновесието и хармонията се нарушават.
Издигаме ръцете отстрани с полукръгове над главата с допрени пръсти, правим крачка c десния крак напред, като поемаме въздух до шест, задържаме до шест, клякаме на лявото коляно, като сваляме ръцете покрай тялото с длани към него, с пръстите допираме земята до краката, издишваме до шест. Изправяме тялото. Г. Издигаме ръцете отстрани с полукръгове над главата с допрени пръсти, правим крачка с десния крак назад, поемаме въздух до шест, задържаме до шест, клякаме на дясното коляно, като сваляме ръцете покрай тялото с длани към него, с пръстите допираме земята до краката и издишваме до шест. Изправяме тялото. Виждаме, че когато се връщаме назад, няма равномерно разпределение на енергиите между двата крака , а се натоварва този крак, който се връща, и на неговото коляно клякаме.
Значи при
инволюцията
равновесието и хармонията се нарушават.
Напред стъпваме с десния крак, а клякаме на лявото коляно, докато при връщането назад попадаме под закона на кармата закона на еднообразието. Д. Издигаме ръцете отстрани с полукръгове над главата с допрени пръсти, правим крачка с левия крак назад, като поемаме въздух до шест, задържаме до шест, клякаме на лявото коляно, като сваляме ръцете покрай тялото с длани към него и с пръстите допираме земята до краката и издишаме до шест. Изправяме тялото. Е. Издигаме ръцете отстрани с полукръгове над главата с допрени пръсти, правим крачка с десния крак назад, като поемаме въздух до шест, задържаме до шест, клякаме на дясното коляно, като сваляме ръцете покрай тялото с длани към него, и с пръстите допираме земята до краката и издишваме до шест. Изправяме тялото.
към текста >>
20.
ЗНАЧЕНИЕ НА ШЕСТТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
* Това е във връзка с
инволюцията
и еволюцията.
Бавно да се поема и изпуща въздуха. („При поемане на въздуха, задържането и издишването да броим до шест“. Учителя.) Мислено може да се изговарят известни формули. Ще ви ги кажа. Защо при всички упражнения правим три крачки напред и три крачки назад?
* Това е във връзка с
инволюцията
и еволюцията.
Човешката душа излиза от Бога и слиза към материалния свят. Това движение се казва инволюция. Душата минава през всички светове, слиза в материалния свят, придобива опитности и след това се качва към Бога. Днешната епоха е започнала еволюцията от Христа насам. Обаче едно малцинство от хората са почнали своята еволюция, а по-голяма част от човечеството продължава своята инволюция - слиза към материалния свят.
към текста >>
Това движение се казва
инволюция
.
Учителя.) Мислено може да се изговарят известни формули. Ще ви ги кажа. Защо при всички упражнения правим три крачки напред и три крачки назад? * Това е във връзка с инволюцията и еволюцията. Човешката душа излиза от Бога и слиза към материалния свят.
Това движение се казва
инволюция
.
Душата минава през всички светове, слиза в материалния свят, придобива опитности и след това се качва към Бога. Днешната епоха е започнала еволюцията от Христа насам. Обаче едно малцинство от хората са почнали своята еволюция, а по-голяма част от човечеството продължава своята инволюция - слиза към материалния свят. Всеки един човек, който е приел новите влияния, които Христос донесе на земята, именно надрастване на личния живот, човек да не се грижи за себе си само, а да работи за Бога и Любовта, да служи на цялото - такъв човек е започнал своята еволюция. С тези упражнения ние събуждаме в нас подтик към еволюционния процес.
към текста >>
Обаче едно малцинство от хората са почнали своята еволюция, а по-голяма част от човечеството продължава своята
инволюция
- слиза към материалния свят.
* Това е във връзка с инволюцията и еволюцията. Човешката душа излиза от Бога и слиза към материалния свят. Това движение се казва инволюция. Душата минава през всички светове, слиза в материалния свят, придобива опитности и след това се качва към Бога. Днешната епоха е започнала еволюцията от Христа насам.
Обаче едно малцинство от хората са почнали своята еволюция, а по-голяма част от човечеството продължава своята
инволюция
- слиза към материалния свят.
Всеки един човек, който е приел новите влияния, които Христос донесе на земята, именно надрастване на личния живот, човек да не се грижи за себе си само, а да работи за Бога и Любовта, да служи на цялото - такъв човек е започнал своята еволюция. С тези упражнения ние събуждаме в нас подтик към еволюционния процес. Учителят по този въпрос казва: “Трите крачки назад това е инволюцията, а трите крачки напред това е еволюцията".** Тези два процеса са изразени и по друг начин. Приклякването е инволюция, повдигането - еволюция. Тези упражнения са голям фактор за духовното повдигане на човечеството.
към текста >>
Учителят по този въпрос казва: “Трите крачки назад това е
инволюцията
, а трите крачки напред това е еволюцията".** Тези два процеса са изразени и по друг начин.
Душата минава през всички светове, слиза в материалния свят, придобива опитности и след това се качва към Бога. Днешната епоха е започнала еволюцията от Христа насам. Обаче едно малцинство от хората са почнали своята еволюция, а по-голяма част от човечеството продължава своята инволюция - слиза към материалния свят. Всеки един човек, който е приел новите влияния, които Христос донесе на земята, именно надрастване на личния живот, човек да не се грижи за себе си само, а да работи за Бога и Любовта, да служи на цялото - такъв човек е започнал своята еволюция. С тези упражнения ние събуждаме в нас подтик към еволюционния процес.
Учителят по този въпрос казва: “Трите крачки назад това е
инволюцията
, а трите крачки напред това е еволюцията".** Тези два процеса са изразени и по друг начин.
Приклякването е инволюция, повдигането - еволюция. Тези упражнения са голям фактор за духовното повдигане на човечеството. Сега ще направя анализ на всяко едно от тях. Какво значение има ПЪРВОТО УПРАЖНЕНИЕ? При него се изговаря следната формула: „Господи, да дойде Твоето благословение върху нас“.
към текста >>
Приклякването е
инволюция
, повдигането - еволюция.
Днешната епоха е започнала еволюцията от Христа насам. Обаче едно малцинство от хората са почнали своята еволюция, а по-голяма част от човечеството продължава своята инволюция - слиза към материалния свят. Всеки един човек, който е приел новите влияния, които Христос донесе на земята, именно надрастване на личния живот, човек да не се грижи за себе си само, а да работи за Бога и Любовта, да служи на цялото - такъв човек е започнал своята еволюция. С тези упражнения ние събуждаме в нас подтик към еволюционния процес. Учителят по този въпрос казва: “Трите крачки назад това е инволюцията, а трите крачки напред това е еволюцията".** Тези два процеса са изразени и по друг начин.
Приклякването е
инволюция
, повдигането - еволюция.
Тези упражнения са голям фактор за духовното повдигане на човечеството. Сега ще направя анализ на всяко едно от тях. Какво значение има ПЪРВОТО УПРАЖНЕНИЕ? При него се изговаря следната формула: „Господи, да дойде Твоето благословение върху нас“. При вдишването тая формула се повтаря мислено.
към текста >>
НАГОРЕ