НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
321
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
„
Изгревът
…”, т.
7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж.
„
Изгревът
…”, т.
4, с. 404). Този проект не е осъществен от Учителя. По този въпрос е работил един от най-близките му ученици – Боян Боев, който през 1943 г. издава „Учителят за образованието”. [2] Прозябне (арх.) – поникне.
към текста >>
2.
Писмо № 4
Всяка сутрин ставам рано и отивам да посрещам слънцето кога
изгрева
и да гледам дали славата Господня се е явила на Небето.
Но както се научавам положението на Варна от наводнението което я сполете през миналий месец не е твърде приятно. Големият порой който падна тука е оставил дълбоки следи в умовете на хората. Но человеците малко се спират да мислят за онова бъдеще което иде и от ден на ден се приближава. Господ вече действува и аз се радвам, че той води съдбините на този свет. Мога да Ви кажа, че благия наш Господ ме е ръководил със своята милост, той е укрепил духът ми със своята любов.
Всяка сутрин ставам рано и отивам да посрещам слънцето кога
изгрева
и да гледам дали славата Господня се е явила на Небето.
През тия дни Господ ми е показал много от своите добрини, много неща съм научил. Требва с търпение да понасяме всички мъчнотии. Моята радост е пълна. Аз съм благодарен, че Господ ме люби и е мой приятел и мога да се надявам на Него в тоя свет. Аз желая и Вие да придобиете един ден тази пълна любов, в която мир и радост царува.
към текста >>
3.
УВОД
След унищожаването на селището на братството „
Изгрева
" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П.
в с. Алдомировци, Софийско и умира през 1998г. в София. Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на Учителя П. Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в.
След унищожаването на селището на братството „
Изгрева
" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П.
Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л. Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов. Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на Учителя П. Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи.
към текста >>
4.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
1927г. - организира край София селището „
Изгрев
" (днес квартал „
Изгрев
"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици.
Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". 1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул. „Оборище" 14.
1927г. - организира край София селището „
Изгрев
" (днес квартал „
Изгрев
"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици.
Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася беседите си. 1929г. - открива Школата на планината Рила. 1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните утринни слова, които продължават до мессц април 1944 година. 1934г. - предлага Паневритмията: цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм".
към текста >>
Установява се постоянно на
Изгрева
, където в специално построен салон изнася беседите си.
декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". 1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул. „Оборище" 14. 1927г. - организира край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици.
Установява се постоянно на
Изгрева
, където в специално построен салон изнася беседите си.
1929г. - открива Школата на планината Рила. 1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните утринни слова, които продължават до мессц април 1944 година. 1934г. - предлага Паневритмията: цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм". 1939г., 22 март - записва посланието към учениците си „Вечният завет на Духа".
към текста >>
1944г., началото - по време на въздушните бомбардировки над София организира евакуирането на част от „
Изгрева
" в ссло Мърчаево, Софийско.
1929г. - открива Школата на планината Рила. 1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните утринни слова, които продължават до мессц април 1944 година. 1934г. - предлага Паневритмията: цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм". 1939г., 22 март - записва посланието към учениците си „Вечният завет на Духа".
1944г., началото - по време на въздушните бомбардировки над София организира евакуирането на част от „
Изгрева
" в ссло Мърчаево, Софийско.
Установява се в дома на своя ученик Темелко Темелков (сега домът е музей). Връща се на Изгрева на 19 октомври 1944 година. 1944г., 20 декември - изнася своята последна беседа пред Общия окултен клас. 1944г., 27 декември - напуска физическия свят. Тялото му е положено на Изгрева.
към текста >>
Връща се на
Изгрева
на 19 октомври 1944 година.
1934г. - предлага Паневритмията: цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм". 1939г., 22 март - записва посланието към учениците си „Вечният завет на Духа". 1944г., началото - по време на въздушните бомбардировки над София организира евакуирането на част от „Изгрева" в ссло Мърчаево, Софийско. Установява се в дома на своя ученик Темелко Темелков (сега домът е музей).
Връща се на
Изгрева
на 19 октомври 1944 година.
1944г., 20 декември - изнася своята последна беседа пред Общия окултен клас. 1944г., 27 декември - напуска физическия свят. Тялото му е положено на Изгрева.
към текста >>
Тялото му е положено на
Изгрева
.
1944г., началото - по време на въздушните бомбардировки над София организира евакуирането на част от „Изгрева" в ссло Мърчаево, Софийско. Установява се в дома на своя ученик Темелко Темелков (сега домът е музей). Връща се на Изгрева на 19 октомври 1944 година. 1944г., 20 декември - изнася своята последна беседа пред Общия окултен клас. 1944г., 27 декември - напуска физическия свят.
Тялото му е положено на
Изгрева
.
към текста >>
5.
Пеню Киров - №2
Завършва земния си път в София на „
Изгрева
" през 1952 г.
През 1914 г. се премества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България.
Завършва земния си път в София на „
Изгрева
" през 1952 г.
(Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г.
към текста >>
6.
Петър Дънов - №7
„
Изгревът
" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее".
(У., №7, 02.12.1898 г.) 37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16). Ананаил се споменава в седмия разговор от „Седемте разговора" на Учителя П. Дънов, където вероятно става дума за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж.
„
Изгревът
" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее".
Т. II., София, 1995, с. 80). (У., №7, 02.12.1898 г.)
към текста >>
7.
Пеню Киров - №34
И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напомниха да ставаме все рано, преди
изгревание
[на] Слънцето, и да благодарим и се молим.
Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни. На мен се каза да не напущам работата си, понеже мислех да я напусна, и че моят водител бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено. На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на Доктора. Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой.
И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напомниха да ставаме все рано, преди
изгревание
[на] Слънцето, и да благодарим и се молим.
И за Васил ни се съобщи от Данаил или други, че бил в Египет, в гр. Кайро. Аз с помощта Божия се мъча да сгрупирам приятелите, които бях напуснал. Арменчето щеше да заминава някъде. Аз се молих за него, да се яви как да постъпи. Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма отворен път.
към текста >>
8.
Петър Дънов - №41
„
Изгревът
" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т.
Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. [...]" (вж.
„
Изгревът
" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т.
II, София, 1995, с. 47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение. „[...] Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.
към текста >>
(вж. „
Изгревът
" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т.
Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън ... Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни докрай, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възраждани- ето, за което сам Господ на теб ти е говорил [...]"
(вж. „
Изгревът
" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т.
II, София, 1995, с. 77-78). (У., № 41, 10.07.1900г.)
към текста >>
9.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Завършва земния си път в София на „
Изгрева
" през 1952 г.
През 1914 г. се премества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България.
Завършва земния си път в София на „
Изгрева
" през 1952 г.
(Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г.
към текста >>
„
Изгревът
" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее".
(У., №7, 02.12.1898 г.) 37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16). Ананаил се споменава в седмия разговор от „Седемте разговора" на Учителя П. Дънов, където вероятно става дума за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж.
„
Изгревът
" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее".
Т. II., София, 1995, с. 80). (У., №7, 02.12.1898 г.) №8 гр. Бургас, 6-7 декемврий 1898 г. Люб. братко Дънов,
към текста >>
10.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напомниха да ставаме все рано, преди
изгревание
[на] Слънцето, и да благодарим и се молим.
Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни. На мен се каза да не напущам работата си, понеже мислех да я напусна, и че моят водител бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено. На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на Доктора. Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой.
И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напомниха да ставаме все рано, преди
изгревание
[на] Слънцето, и да благодарим и се молим.
И за Васил ни се съобщи от Данаил или други, че бил в Египет, в гр. Кайро. Аз с помощта Божия се мъча да сгрупирам приятелите, които бях напуснал. Арменчето щеше да заминава някъде. Аз се молих за него, да се яви как да постъпи. Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма отворен път.
към текста >>
„
Изгревът
" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т.
Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. [...]" (вж.
„
Изгревът
" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т.
II, София, 1995, с. 47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение. „[...] Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.
към текста >>
(вж. „
Изгревът
" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т.
Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън ... Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни докрай, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възраждани- ето, за което сам Господ на теб ти е говорил [...]"
(вж. „
Изгревът
" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т.
II, София, 1995, с. 77-78). (У., № 41, 10.07.1900г.) №38 (отворено писмо) гр. Варна, 18 юлий 1900 г., хотел „Орел " [До] гр.
към текста >>
11.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала
Изгрева
и е играла Паневритмия.
Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т.
Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала
Изгрева
и е играла Паневритмия.
В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят.
към текста >>
се сдобива със 7 дка земя на
Изгрева
, която през 1958 г.
След пенсионирането си през 1917 г. започва работа като чиновник в представителството на АД „Сингер" (предприятие за продажба на шевни машини). Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван. Често е похвалван и награждаван за усърдна работа. През 1926 г.
се сдобива със 7 дка земя на
Изгрева
, която през 1958 г.
е отчуждена. Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост. Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет.
към текста >>
12.
09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ
Заря (рус.) - светлинно оцветяване на хоризонта преди
изгрев
и след залез слънце.
Длъжност (ост.) - задължение. Дрезгавина (ост.) - неясна, слаба светлина. Дървено масло (ост.) - зехтин. Зайде (ост.) - захожда, скрива се зад хоризонта. Занят (рус.) - зает.
Заря (рус.) - светлинно оцветяване на хоризонта преди
изгрев
и след залез слънце.
Земперик (пер.-тур.) - езиче на ключалка. Запретя, запрещавам (ост.) - забранявам. Истий (ост.) - същ, същински. Кантора (фр.) - работно помещение на търговец, адвокат и др. Касателно (ост.) - що се касае до.
към текста >>
13.
№106 (Пеню Киров)
в пордицата „
Изгревът
…“ том ХХV, стр. 702.
Пеню _________________________ Обяснителни бележки: 256 Тази телеграма не присъства в архива на П. Киров. Публикувана е през 2011 г.
в пордицата „
Изгревът
…“ том ХХV, стр. 702.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
14.
Речник на остарели и чужди думи
заря (рус.) светлинно оцветяване на хоризонта преди
изгрев
и след залез слънце.
дървено масло (ост.) зехтин. дюген, дюкян (тур.) магазин или занаятчийска работилница. заглавичквам се (диал.) залисвам се. зайде (ост.) захожа, скрива се зад хоризонта. занят (рус.) зает.
заря (рус.) светлинно оцветяване на хоризонта преди
изгрев
и след залез слънце.
захире (ар.-тур.) зърнени храни земперик (пер.-тур.) езиче на ключалка. запретя, запрещавам (ост.) забранявам. зрак (ост.) лъч светлина. Тук по-скоро образ, картина;
към текста >>
15.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20
в пордицата „
Изгревът
…“ том ХХV, стр. 702.
254 Молитва „Лозинката“ от Молитвеника. 255 Двете молитви оформят рамката на духовния наряд и в годините напред. Това остава здраво отпечатано в традицията на Братството. 256 Тази телеграма не присъства в архива на П. Киров. Публикувана е през 2011 г.
в пордицата „
Изгревът
…“ том ХХV, стр. 702.
257 Това писмо се публикува за първи път. Намира място тук, тъй като е открито в архива на П. Киров, а същевременно представлява интерес за изследователите. Не е известен адресатът му.
към текста >>
16.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
7. „
Изгревът
“ на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. Състав.
София, 2007. 518 с. 6. Офицерски корпус в България. 1878-1944. Т. І-V. София, 1996.
7. „
Изгревът
“ на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. Състав.
Вергилий Кръстев. т. 1-24. София, библиотека „Житен клас“, 1993-2008. 8. Вестник „Воля“ (Пловдив), Г. І, бр.
към текста >>
17.
ПРЕДГОВОР
на
Изгрева
се заселват стотици последователи на учението.
Бялото братство има своите дълбоки корени в България. Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г.
на
Изгрева
се заселват стотици последователи на учението.
В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната.
към текста >>
В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на
Изгрева
е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ.
Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението.
В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на
Изгрева
е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ.
Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението.
към текста >>
на
Изгрева
се заселват стотици последователи на учението.
Бялото братство има своите дълбоки корени в България. Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г.
на
Изгрева
се заселват стотици последователи на учението.
В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната.
към текста >>
В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на
Изгрева
е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ.
Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението.
В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на
Изгрева
е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ.
Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението.
към текста >>
18.
225 ПИСМО
София,
Изгрев
, 18. VI.
София,
Изгрев
, 18. VI.
1926 г. Любезна Е. Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши велики задачи за своя бъден живот. Ние виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот.
към текста >>
19.
БЕЛЕЖКИ
се премества на „
Изгрева
".
28. Гина (Евангелия) и Петко Гумнерови, участници в първите срещи и събори. Петко е бързописец в съда, секретар на Върховния касационен съд, води протоколи на срещите. Гина е домакиня. Учителя живее у тях от 1905 година. През 1926 г.
се премества на „
Изгрева
".
Домът на Гумнерови на „Опълченска" 70 (66) за дълго време се превръща в средище на братството. От прозореца на горния етаж на къщата в неделни дни Учителя започва да държи своите беседи. 29. Александър Кръстников, чиновник в пощата в Бургас, участва в първите събори. По-късно проповядва главно по селата, издава книги и списание, събира последователи, основава дружество. 30. От 13 до 19 август 1907 г.
към текста >>
20.
Влиянието на Слънчевата Енергия
Сутринта при
изгрев
Земята е най-отрицателна, т.е.
От полунощ до обяд Земята (в същност, дадено място) е отрицателна и затова възприема повече, а от обяд до полунощ е положителна и затова дава повече. От полунощ Земята почва да изпуща в космическото пространство отрицателна енергия, а на нейно място приема от Слънцето положителна. При залез Слънце Земята е най-положителна и затова дава най-много. След обяд Земята почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателна. Това става постепенно и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме към полунощ.
Сутринта при
изгрев
Земята е най-отрицателна, т.е.
приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Трябва да имаме пред вид следния закон: Ние сме част от земния организъм и затова когато земният организъм приема, и човешкият организъм приема; и обратно: когато Земята дава, и човек дава. (В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на Земята, ще възприемаме не чрез Земята, но направо от Слънцето. Там ще бъде свободата ни.
към текста >>
Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на
изгрева
.
При залез Слънце Земята е най-положителна и затова дава най-много. След обяд Земята почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателна. Това става постепенно и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме към полунощ. Сутринта при изгрев Земята е най-отрицателна, т.е. приема най-много.
Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на
изгрева
.
Трябва да имаме пред вид следния закон: Ние сме част от земния организъм и затова когато земният организъм приема, и човешкият организъм приема; и обратно: когато Земята дава, и човек дава. (В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на Земята, ще възприемаме не чрез Земята, но направо от Слънцето. Там ще бъде свободата ни. Например, светията и другите напреднали същества приемат направо от Слънцето. Геният, светията или посветеният и да залезе Слънцето, той го вижда и черпи от него.
към текста >>
Първите слънчеви лъчи (при
изгрев
) са най-активни; тогава Слънцето е в апогея на своята дейност.
Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от Земята. Последната е между нас и Слънцето.) Затова именно най-силно действуващи са първите слънчеви лъчи. Тогава и човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обяд. (Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а праната – към органическото състояние на материята, към живота.) Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии (прана).
Първите слънчеви лъчи (при
изгрев
) са най-активни; тогава Слънцето е в апогея на своята дейност.
Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ – отлив. Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на Слънцето. Този прилив е най-силен и най-животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез. При това, според закона на движението на онази част от Земята, която постоянно се обръща и приближава към Слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето развитие.
към текста >>
Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при
изгрева
на Слънцето.
Тогава и човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обяд. (Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а праната – към органическото състояние на материята, към живота.) Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии (прана). Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най-активни; тогава Слънцето е в апогея на своята дейност. Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ – отлив.
Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при
изгрева
на Слънцето.
Този прилив е най-силен и най-животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез. При това, според закона на движението на онази част от Земята, която постоянно се обръща и приближава към Слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето развитие. А частта ѝ, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото – обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.
към текста >>
Един час преди
изгрева
на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото – обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.
Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на Слънцето. Този прилив е най-силен и най-животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез. При това, според закона на движението на онази част от Земята, която постоянно се обръща и приближава към Слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето развитие. А частта ѝ, която се отдалечава, губи повечето от тези условия.
Един час преди
изгрева
на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото – обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.
Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев Слънце – за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев Слънце за уякчаване на дихателната система, а от 9–12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах.
към текста >>
Преди
изгрев
лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка.
Този прилив е най-силен и най-животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез. При това, според закона на движението на онази част от Земята, която постоянно се обръща и приближава към Слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето развитие. А частта ѝ, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото – обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.
Преди
изгрев
лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка.
Във време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев Слънце – за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев Слънце за уякчаване на дихателната система, а от 9–12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати.
към текста >>
Във време на
изгрева
лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност.
Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез. При това, според закона на движението на онази част от Земята, която постоянно се обръща и приближава към Слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето развитие. А частта ѝ, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото – обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка.
Във време на
изгрева
лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност.
А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев Слънце – за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев Слънце за уякчаване на дихателната система, а от 9–12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един–два часа след обяд, когато топлината им е най-голяма.
към текста >>
Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди
изгрев
Слънце – за подобрение на мозъчната нервна система; при
изгрев
Слънце за уякчаване на дихателната система, а от 9–12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е.
А частта ѝ, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото – обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система.
Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди
изгрев
Слънце – за подобрение на мозъчната нервна система; при
изгрев
Слънце за уякчаване на дихателната система, а от 9–12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е.
през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един–два часа след обяд, когато топлината им е най-голяма. Но ако слънчевите лъчи действуваха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да замени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главният лечебен фактор, а други по-високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия), а към тях Земята е по-възприемчива сутринта.
към текста >>
Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обяд, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е
изгрев
, то за други е обяд, а за трети е залез.
през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един–два часа след обяд, когато топлината им е най-голяма. Но ако слънчевите лъчи действуваха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да замени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главният лечебен фактор, а други по-високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия), а към тях Земята е по-възприемчива сутринта.
Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обяд, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е
изгрев
, то за други е обяд, а за трети е залез.
Тогава защо е тази разлика в лечебното действие на лъчите в разните часове на деня? Причината за тази разлика се крие в различната възприемателна способност на Земята и на организма. Аналогично нещо става и в течението на годината. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действуват еднакво. Земята (в същност, дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема.
към текста >>
21.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или
изгрева
на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене.
Всеки знае, че когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни, и затова са обичани от всички. Те носят в себе си новия живот, новия стремеж, носят в себе си чистота и невинна любов, още неопетнена с лъжата, подозрението, насилието и други процеси. Децата носят духа на смирението и помирението. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата внася сега.
Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или
изгрева
на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене.
Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия. Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително.
към текста >>
22.
Светът на великите души
Лъчът показва
изгрева
на слънцето.
След като се извърши една работа, само тогава тя придобива своята сила и цена. Семката пониква, когато се посее. Водата измива, когато се полее. Свещта свети, когато се запали. Всяка добра работа е начало на разумното в света.
Лъчът показва
изгрева
на слънцето.
Слънцето говори за своя господар. Росната капка говори за силата на слънчевата топлина. Цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света. Ако мислиш, че светът е създаден за тебе, запитай се, ти за кого си създаден? Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе?
към текста >>
23.
МОЛИТВА ЗА ИЗГРЕВА
МОЛИТВА ЗА
ИЗГРЕВА
МОЛИТВА ЗА
ИЗГРЕВА
Да се казва след полунощ. Бог, Който живее във вас, няма да допусне да направите зло на Изгрева. Да се изпълни Божественият план за Изгрева. Изгрева е свещен, неприкосновен, неотчуждим. Амин.
към текста >>
Бог, Който живее във вас, няма да допусне да направите зло на
Изгрева
.
МОЛИТВА ЗА ИЗГРЕВА Да се казва след полунощ.
Бог, Който живее във вас, няма да допусне да направите зло на
Изгрева
.
Да се изпълни Божественият план за Изгрева. Изгрева е свещен, неприкосновен, неотчуждим. Амин.
към текста >>
Да се изпълни Божественият план за
Изгрева
.
МОЛИТВА ЗА ИЗГРЕВА Да се казва след полунощ. Бог, Който живее във вас, няма да допусне да направите зло на Изгрева.
Да се изпълни Божественият план за
Изгрева
.
Изгрева е свещен, неприкосновен, неотчуждим. Амин.
към текста >>
Изгрева
е свещен, неприкосновен, неотчуждим.
МОЛИТВА ЗА ИЗГРЕВА Да се казва след полунощ. Бог, Който живее във вас, няма да допусне да направите зло на Изгрева. Да се изпълни Божественият план за Изгрева.
Изгрева
е свещен, неприкосновен, неотчуждим.
Амин.
към текста >>
24.
ЛОЗИНКА
В Духовния свят вие не се намирате в еднаква зона, нито всички - на едно и също място, така щото според
изгрева
па вашето слънце ще се молите.
Тези са те, основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази Лозинка — било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата Лозинка, то първата й част ще произнесете сутрин, втората — на обед, а третата - вечер. А когато четете по една част на ден, то произнесете ги в три последователни дни. Всякой ще се моли според диктовката на духа си и Господ ще ви покаже и упъти как да се молите.
В Духовния свят вие не се намирате в еднаква зона, нито всички - на едно и също място, така щото според
изгрева
па вашето слънце ще се молите.
Повелението на Духа е чрез тази Лозинка всякой ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини.
към текста >>
25.
ИЗГРЕВ - МОЛИТВА
ИЗГРЕВ
- МОЛИТВА
ИЗГРЕВ
- МОЛИТВА
"Туй, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва." Мога! Така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови моето сърце. Можеш! Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.
към текста >>
26.
ФОРМУЛИ - Всички
При посрещане
изгрева
на Слънцето трябва да се свържем съзнателно с него, за да могат силите му да протекат през нашия организъм, формулата се произнася и когато изложим гърба си на слънчевите лъчи.
Амин. Формула 187 Остани с нас тази вечер! Така кажете сутрин на първия лъч. Формула 188
При посрещане
изгрева
на Слънцето трябва да се свържем съзнателно с него, за да могат силите му да протекат през нашия организъм, формулата се произнася и когато изложим гърба си на слънчевите лъчи.
Господи, благодарим Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствам как Той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила и живот, и здраве. Той е израз на Твоята Любов към нас. Благодаря Ти! Формула 189
към текста >>
При
изгрев
обърни поглед навътре и кажи:
Като поемеш чистия въздух, кажи: Моята работа ще се оправи. Когато светлината те озари, кажи: Всичко в Природата ми говори, че моята работа ще се оправи. Формула 192
При
изгрев
обърни поглед навътре и кажи:
Господи, благодаря Ти, че има праведни хора в света, за които Слънцето изгрява. Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него. Слънцето ще ме изведе на спасителния бряг! Формула 193 Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на Слънцето и правилно да изпраща енергията си по цялото тяло, по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по цялата Слънчева система.
към текста >>
27.
ФОРМУЛИ - (186-202) 'Създание ново'
При посрещане
изгрева
на Слънцето трябва да се свържем съзнателно с него, за да могат силите му да протекат през нашия организъм, формулата се произнася и когато изложим гърба си на слънчевите лъчи.
Амин. Формула 187 Остани с нас тази вечер! Така кажете сутрин на първия лъч. Формула 188
При посрещане
изгрева
на Слънцето трябва да се свържем съзнателно с него, за да могат силите му да протекат през нашия организъм, формулата се произнася и когато изложим гърба си на слънчевите лъчи.
Господи, благодарим Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствам как Той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила и живот, и здраве. Той е израз на Твоята Любов към нас. Благодаря Ти! Формула 189
към текста >>
При
изгрев
обърни поглед навътре и кажи:
Като поемеш чистия въздух, кажи: Моята работа ще се оправи. Когато светлината те озари, кажи: Всичко в Природата ми говори, че моята работа ще се оправи. Формула 192
При
изгрев
обърни поглед навътре и кажи:
Господи, благодаря Ти, че има праведни хора в света, за които Слънцето изгрява. Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него. Слънцето ще ме изведе на спасителния бряг! Формула 193 Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на Слънцето и правилно да изпраща енергията си по цялото тяло, по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по цялата Слънчева система.
към текста >>
28.
Молитва за „Изгрева'
Молитва за „
Изгрева
"
Молитва за „
Изгрева
"
Бог, който живее във вас, няма да допусне да направите зло на „Изгрева". Да се изпълни Божественият план за „Изгрева". „Изгрева" е свещен, неприкосновен, неотчуждим. Амин. формулата е възникнала след политическите промени, настъпили след 9 септември 1944 г.
към текста >>
Бог, който живее във вас, няма да допусне да направите зло на „
Изгрева
".
Молитва за „Изгрева"
Бог, който живее във вас, няма да допусне да направите зло на „
Изгрева
".
Да се изпълни Божественият план за „Изгрева". „Изгрева" е свещен, неприкосновен, неотчуждим. Амин. формулата е възникнала след политическите промени, настъпили след 9 септември 1944 г. и се е произнасяла след полунощ.
към текста >>
Да се изпълни Божественият план за „
Изгрева
".
Молитва за „Изгрева" Бог, който живее във вас, няма да допусне да направите зло на „Изгрева".
Да се изпълни Божественият план за „
Изгрева
".
„Изгрева" е свещен, неприкосновен, неотчуждим. Амин. формулата е възникнала след политическите промени, настъпили след 9 септември 1944 г. и се е произнасяла след полунощ.
към текста >>
„
Изгрева
" е свещен, неприкосновен, неотчуждим.
Молитва за „Изгрева" Бог, който живее във вас, няма да допусне да направите зло на „Изгрева". Да се изпълни Божественият план за „Изгрева".
„
Изгрева
" е свещен, неприкосновен, неотчуждим.
Амин. формулата е възникнала след политическите промени, настъпили след 9 септември 1944 г. и се е произнасяла след полунощ.
към текста >>
29.
Лозинка
В духовния свят вие не се намирате в еднаква зона, нито всички -на едно и също място, така щото според
изгрева
на вашето слънце ще се молите.
Тези са те, основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно е сутрин, ще четете тази лозинка -било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата лозинка, то първата й част ще произнесете сутрин, втората -на обед, а третата - вечер. А когато четете по една част на ден, тогава произнесете ги в три последователни дни. Всякой ще се моли според диктовката на духа си и Господ ще ви покаже и упъти как да се молите.
В духовния свят вие не се намирате в еднаква зона, нито всички -на едно и също място, така щото според
изгрева
на вашето слънце ще се молите.
Повелението на Духа е чрез тази лозинка всякой ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини. Трябва да знаете, че нам е необходимо да изговаряме името на Исуса Христа за нас и за другите. Защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. Йод Хей Вав Хей - тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в своите разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират. Ние трябва да произнасяме името на Господа Исуса Христа, защото то е, което съдържа равновесие в природните закони.
към текста >>
30.
Изгрев-молитва
Изгрев
-молитва
Изгрев
-молитва
„И тъй онова, което Бог е съчетал, человек да го не разлъчва" Ев. М. 19:6 Мога! Така да изгрее моето слънце в моята душа и да обнови моето сърце. Можеш!
към текста >>
Изгрев
-молитва се казва за обновление на сърцето, душата и ума в часовете между четири и седем, като на всяко слънце ще се спирате по четири минути, значи ще употребите общо двадесет и четири минути.
Да дойде Твоята виделина върху всички ни. Да се прослави името Ти. Да се въдвори царството Ти. Да се изпълни волята Ти на земята, както се изпълнява горе на небето. Амин.
Изгрев
-молитва се казва за обновление на сърцето, душата и ума в часовете между четири и седем, като на всяко слънце ще се спирате по четири минути, значи ще употребите общо двадесет и четири минути.
Всяка сутрин в продължение на шест месеца ще си отбелязвате в тефтерче в колко часа сте станали и колко пъти сте закъснели. Като изговорите тези думи, ще почувствате една приятност под лъжичката и духът ви ще се повдигне. Трябват ви шест години, за да разберете как изгряват тези слънца. Щом имате дълбоко подбуждение, кажете за този наряд и на други, тогава ще се благословите и вие, и те. Така ще просветне вашата виделина пред ближните ви.
към текста >>
31.
Формули 203 - 219 Създание ново
При посрещане
изгрева
на слънцето трябва да се свържем съзнателно с него, за да могат силите му да протекат през нашия организъм, формулата се произнася и когато изложим гърба си на слънчевите лъчи.
душата ми разшири, духа ми укрепи и благост в мен всели. Ще стана светъл и ясен като слънцето. формула 206
При посрещане
изгрева
на слънцето трябва да се свържем съзнателно с него, за да могат силите му да протекат през нашия организъм, формулата се произнася и когато изложим гърба си на слънчевите лъчи.
Господи, благодарим Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила и живот, и здраве. Той е израз на Твоята любов към нас. Благодаря Ти! формула 207
към текста >>
При
изгрев
обърни поглед навътре и кажи:
Добри и светли същества, пазители на това място, благодарим ви за гостоприемството. Останете си с мир и нека Божието благословение бъде над нас. формула 208
При
изгрев
обърни поглед навътре и кажи:
Господи, благодаря Ти, че има праведни хора в света, за които слънцето изгрява. Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него. Слънцето ще ме изведе на спасителния бряг! формула 209 При объркване и психическо натоварване иди да видиш как изгрява слънцето.
към текста >>
32.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
и публикувано в „
Изгревът
" на Бялото братство ", т.
във Варна в печатницата на К. Николов, претърпяла впоследствие няколко редакции и преиздавания. „Хио-Ели-Мели-Месаил", с което започва втората част на нашата книга, е Слово, записано от Учителя във Варна през 1897 г., публикувано в самостоятелна книга през 1912 г. в печатница „Напредък", Стара Загора, и днес представлява библиографска рядкост. По-нататък хронологично следва Словото „Избаникът Божий и Вождът на Истината", записано на 20 септември 1898 г.
и публикувано в „
Изгревът
" на Бялото братство ", т.
II, Житен клас, София, 1995. Първото публично представяне на Словото е „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Учителя го записва на 8 октомври 1898 г. и го прочита през същия месец пред членове и гости на Женското благотворително културно-просветно дружество „Майка" във Варна.
към текста >>
Двата документа са публикувани в „
Изгревът
" на Бялото Братство", т.
1898 г. и го прочита през същия месец пред членове и гости на Женското благотворително културно-просветно дружество „Майка" във Варна. От 1994 г. насам „Призвание"-то има няколко издания. Хронологията на варненското Слово продължава със „ Свидетелствата Господни", записани на 13 февруари 1899 г., и „Божието обещание", записано на 24 февруари 1899 г.
Двата документа са публикувани в „
Изгревът
" на Бялото Братство", т.
II, Житен клас, София, 1995. Безспорно най-значимото съдържание на „ Учителя във Варна" са протоколите от годишните срещи на Веригата на Бялото братство, наричани по-късно събори. Съборите са провеждани във Варна до 1909 г. включително, съхранени са протоколите им от 1903, 1906 - 1909 г. и тук се публикуват за пръв път.
към текста >>
33.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на
Изгрева
, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г.
*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.) Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г. в с. Кръвеник, Габровско (днес в състава на с.
Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на
Изгрева
, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г.
в София (бел. състав.) Този пост е редактиран от Хриска Берова: 08 март 2013 - 12:42
към текста >>
34.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Виж „
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.)
Отговор: Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание? Отговор: *Десетте свидетелства Господни (Свидетелства на Веригата) са записани от Учителя Беинса Дуно на 13 февруари 1899 г. във Варна.
Виж „
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.)
**Божието обещание е записано от Учителя Беинса Дуно през 1899 г. във Варна и достига до нас като текст на писмо до Пеньо Киров от 24 февруари 1899 г. Виж „Изгревът" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.) Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отговор:
към текста >>
Виж „
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.)
*Десетте свидетелства Господни (Свидетелства на Веригата) са записани от Учителя Беинса Дуно на 13 февруари 1899 г. във Варна. Виж „Изгревът" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.) **Божието обещание е записано от Учителя Беинса Дуно през 1899 г. във Варна и достига до нас като текст на писмо до Пеньо Киров от 24 февруари 1899 г.
Виж „
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.)
Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отговор: Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето си и всичко друго за Неговата слава и напредъка на Неговото дело? Отговор:
към текста >>
35.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ
*Става дума за Седемте разговора с Духа Господен, записани от Учителя Беинса Дуно в Нови Пазар; виж „
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.)
Ако Господ е определил Варна, елате; аз ще съм там. И мисля, че Той е определил това място, понеже и във вашите сърца е положил същото желание. Поздрави брат Миркович нарочно и му съобщи благата вест, с която Господ ни е сподобил всинца ни. Оставам ваш верен: П. К. Дънов
*Става дума за Седемте разговора с Духа Господен, записани от Учителя Беинса Дуно в Нови Пазар; виж „
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.)
**Опущение (рус.) - грешка, пропуск (бел. ред.) Варна, 2 май 1901 г. Любезни брат Киров, Писмото ви от 25 март, както и това от 7 април, получих. Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си дотук.
към текста >>
36.
СЪРАБОТНИЦИТЕ
Тази неточност се предава чрез устни спомени към следващите поколения от слушатели и ученици на Бялото Братство и продължава да се преповтаря предимно в мемоарните хроники на поколението, дошло в Братството след Първата световна война (виж „
Изгревът
" на Бялото Братство", I-IV том, София, Житен клас, 1993-1995).
А когато Обществото започва да документира своите срещи, т.е. да пише своя история (от 14 август 1903 г. и след това), вече е създадено благотворителното дружество „Милосърдие" (11 дни преди годишната среща на Веригата и Протокол № 1) и Анастасия д-р Желязкова е негов председател. Тогава, явно по невнимание, непреките свидетели на събитието от 1898 г. започват да асоциират „Възвание"-то с Анастасия д-р Желязкова и оттам - с нейното „Милосърдие".
Тази неточност се предава чрез устни спомени към следващите поколения от слушатели и ученици на Бялото Братство и продължава да се преповтаря предимно в мемоарните хроники на поколението, дошло в Братството след Първата световна война (виж „
Изгревът
" на Бялото Братство", I-IV том, София, Житен клас, 1993-1995).
В заключение може да бъде фор-мулирано следното документално доказано твърдение: Учителя прочита „Възвание"-то през 1898 г. пред Варненското женско благотворително културно-просветно дружество „Майка". Настоящите бележки биха били твърде непълни без биографията на Анастасия д-р Желязкова, затова предлагаме на читателите онова, което успяхме да съберем от оскъдните документални източници. Анастасия Цвяткова Узунова е родена през 1845 г. в Одрин в семейството на чорбаджи Цвятко Узунов.
към текста >>
37.
ТОДОР СТОИМЕНОВ
През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София на
Изгрева
.
Това Братство работи между всички народи под различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Христос казва наистина „Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великия революционер в полето на Духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците."
През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София на
Изгрева
.
Учителя му дал духовното име Азаил. През 1945 г., след заминаването на Учителя, е избран за член на Управителния братски съвет. Завършил земния си път на 22 октомври 1952 г. в София, без да се отдели и за момент от пътя, показан му от Учителя.
към текста >>
38.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Всяка заран излизаме за
изгрев
слънце на Ташла-тепе (Камен връх)*.
През 1922 г. се създаде и братска библиотека под ръководството на брат Михаил Ангелов, в която, освен беседи от Учителя, се достави много окултна литература. През следващите години гостуващи братя от София или от другаде периодично устройваха четения на различни окултни теми. След 1922 г. животът на Братството потече както изгряващите слънчеви лъчи.
Всяка заран излизаме за
изгрев
слънце на Ташла-тепе (Камен връх)*.
През същата година Учителя посети Варна и отседна в кьошка на д-р Жеков в лозята. На Ташла-тепе той ни даде шестте гимнастически упражнения. По това време Братството устройваше екскурзии към „Джана-вара", „Гюндюза" (днес местността „Боровец", бел. ред.) и другаде. Частично се ходеше на екскурзии по планините Витоша и Рила.
към текста >>
заедно със съпру-гата си Йорданка Жекова (1 01.1896-1.01.1978) живеят в София и играят забележителна роля в живота на
Изгрева
; завършва земния си път на 23 февруари 1970 г.; писмата на Учителя до Иван Жеков са публикувани в „
Изгревът
" на Бялото Братство", т VII, Житен клас, София, 1997 (бел. ред.)
Мястото беше дадено от сестра Станка Нау-мова и цялото варненско братство взе живо участие в построяването му на улица „Цимерман" 20. *Велко Милев Петрушев - роден на 12 юли 1892 г във варненското село Голяма Франга, днес - Каменар, от 1912 г живее във Варна, ученик на Учителя от около 1915 г, ръководител на Варненското братство от около 1932 г до около 1962 г, автор на две мистерийни драми, от 1931 г получава чрез инспирация духовни послания, които нарича размишления, и създава във Варненското братство вътрешна духовна школа, последните си години преживява в дома си на ул „Оборище" 6, завършва земния си път на 20 март 1968 г във Варна (бел състав ) *Иван Жеков - роден на 3 март 1875 г. във Варна,завършва ветеринарна медицина в Букурещ,ученик на Учителя от 1917 г.; през 1921 г. закупува парцел за лозе край Варна; от 1929 г.
заедно със съпру-гата си Йорданка Жекова (1 01.1896-1.01.1978) живеят в София и играят забележителна роля в живота на
Изгрева
; завършва земния си път на 23 февруари 1970 г.; писмата на Учителя до Иван Жеков са публикувани в „
Изгревът
" на Бялото Братство", т VII, Житен клас, София, 1997 (бел. ред.)
*Васил Ставрев - не бива да се припознава с известния варненски преводач, литературен и театрален критик Васил Ставрев (1885-1929) (бел. състав.) **Еманоил (Манол) Иванов - ученик на Учителя отпреди Първата световна война, ръководител на Варненското братство от ок. 1918 г. до ок. 1932 г., след което се преселва в София (бел. състав.)
към текста >>
*Ташла-тепе - най-високата точка в околността на Варна в югоизточния край на Франгенско плато, около 300 м надморска височина, с величествена панорама към Черно море Името и на турски означава буквално „каменен връх" За старите варненци обвитият в мъгла връх е бил знак за влошаване на времето Днес на него се издига телевизионен ретранслатор Според неофициални спомени на съвременници, в утрото на първия съборен ден на Бялото Братство през 1899 г Учителя извел своите трима първи ученици на Ташла-тепе, за да посрещнат
изгрева
на Слънцето (бел състав )
***Матей Калудов - професионален музикант, ученик на Учителя от около 1917 г.; той и съпругата му Мария Калудова даряват в дома си на ул. „Петко Каравелов" помещение за салон за молитвени събрания, използван от Варненското братство в периода от ок. 1922 г. до 1954 г. (бел. състав.)
*Ташла-тепе - най-високата точка в околността на Варна в югоизточния край на Франгенско плато, около 300 м надморска височина, с величествена панорама към Черно море Името и на турски означава буквално „каменен връх" За старите варненци обвитият в мъгла връх е бил знак за влошаване на времето Днес на него се издига телевизионен ретранслатор Според неофициални спомени на съвременници, в утрото на първия съборен ден на Бялото Братство през 1899 г Учителя извел своите трима първи ученици на Ташла-тепе, за да посрещнат
изгрева
на Слънцето (бел състав )
**Станка и Георги Наумови - върху техен парцел на ул „Цимерман" 20 през 1954 г е построен салон за молитвени събрания на Варненското братство (бел състав ) *Михаил Иванов (1900-1986) - ученик на Учителя Беинса Дуно от 1917 г., емигрирал през 1937 г. във Франция, където основава френското Бяло Братство под името Омраам Микаел Айванхов; виж в същата книга „Варненските години на Михаил Иванов", стр. 202 (бел. състав.) **Милка Периклиева - родена на 4 януари 1908 г.
към текста >>
се преселва в София, играе забележителна роля в живота на
Изгрева
, публикува в САЩ интересни мемоари, завършва земния си път на 22 декември 1976 г.
във Франция, където основава френското Бяло Братство под името Омраам Микаел Айванхов; виж в същата книга „Варненските години на Михаил Иванов", стр. 202 (бел. състав.) **Милка Периклиева - родена на 4 януари 1908 г. във Варна, ок. 1932 г.
се преселва в София, играе забележителна роля в живота на
Изгрева
, публикува в САЩ интересни мемоари, завършва земния си път на 22 декември 1976 г.
в София (бел. състав.) ***Борис Желев - ръководител на Варненското братство от ок. 1962 г. до ок. 1968 г.
към текста >>
39.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„
Изгревът
" на Бялото Братство ", т.
Но „много"-то все пак трябва да се каже. И то -непредубедено, точно, дори с преднамерено хладно историческо сърце. Може би, защото всички досегашни мемоаристи са тъкмо обратно - прекомерно емоционални и неисторични. Мария Тодорова нарича Михаил Иванов „самозванец", „попаднал в мрежата на Черната ложа" и т.н. Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност.
Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„
Изгревът
" на Бялото Братство ", т.
I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995). Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на Бялото Братство в Търново през 1919 г. до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г.
към текста >>
40.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Разказа ми за Учителя, за
Изгрева
и още много неща.
И този сън навярно има своето значение, но какво? Оставих времето да покаже. По-късно, когато започнах да ходя на Седемте рилски езера, разбрах, че мястото от съня ми беше поляната до Седмото езеро. Един ден една моя ученичка-първокласничка, когато се върнала от училище, казала на майка си, че около главата ми видяла светлина. Майката още след обяд пристигна вкъщи и започна да ми говори за Бога, за голяма група хора, които се събирали в един салон, където пеели, молели се, четели беседи.
Разказа ми за Учителя, за
Изгрева
и още много неща.
Покани ме, ако се съглася, да ме заведе в неделя в 10 ч. сутринта, за да се уверя във всичко, което ми е казала. Говореше хубаво и убедително. Събуди любопитството ми и аз и обещах. По това време нагости ми беше и родната ми сестра от София.
към текста >>
Няма да описвам незабравимата ми среща с Учителя на
Изгрева
- кът от Райската градина, за която се говори в Писанието.
Та това беше същият възрастен човек, който ме намери в планината и ме заведе при своите ученици! Занемях. Почувствах, че пред мен се открива нов път и той ще бъде моята съдба. Пяхме, молихме се, чете се беседа от Учителя. Струваше ми се, че съм се изкачила на най-ви-соко място, обляно от Светлина. В този ден изживях най-красивия момент в живота си.
Няма да описвам незабравимата ми среща с Учителя на
Изгрева
- кът от Райската градина, за която се говори в Писанието.
През времето на тоталитарния режим той беше безмилостно опустошен, а трябваше да бъде запазен като исторически документ за мястото, където Мировият Учител беше слязъл от Божествения свят и беше приел образа на обикновено човешко същество. Беше слязъл, за да повдигне съзнанието на човечеството, да живее със своите ученици, за да приготви условия за идването на Новата култура - културата на Шестата раса. А дните минаваха в опиянение, възторг и очакване да се случи нещо с мен - нещо, за което е жадувала душата ми през вековете. Една нощ сънувах, че се намирам в салон, изпълнен с много братя и сестри от цялата страна. В дъното се издигаше висок подиум, ограден с нисък железен парапет, а в средата имаше няколко стълби.
към текста >>
Хвърлиха око на
Изгрева
- този красив райски кът и решиха да го обсебят.
Учителя отдавна си беше заминал. Когато на 9 септември 1944 г. дойдоха болшевиките (така ги наричаше Учителя), той разбра, че няма условия за духовна работа и си замина от физическия свят. Годините минаваха, а заедно с това тоталитарната власт укрепваше - убийства, затвори, концентрационни лагери и какво ли не още. Сетиха се и за нас.
Хвърлиха око на
Изгрева
- този красив райски кът и решиха да го обсебят.
Пуснаха шпиони, привикваха в милицията ръководителите на братствата в България, разпитваха ги, дано намерят някаква улика. Не знаеха, че Учението на Учителя нямаше нищо общо с политиката. Веднъж, връщайки се от Школата, брат Велко ми каза, че са го викали в милицията и са го разпитвали. Факсимиле от молба-изложение от Варненското братство до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове в защита на „Изгрев", София, подписана на 17.021969г от 41 членове
към текста >>
Факсимиле от молба-изложение от Варненското братство до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове в защита на „
Изгрев
", София,
Сетиха се и за нас. Хвърлиха око на Изгрева - този красив райски кът и решиха да го обсебят. Пуснаха шпиони, привикваха в милицията ръководителите на братствата в България, разпитваха ги, дано намерят някаква улика. Не знаеха, че Учението на Учителя нямаше нищо общо с политиката. Веднъж, връщайки се от Школата, брат Велко ми каза, че са го викали в милицията и са го разпитвали.
Факсимиле от молба-изложение от Варненското братство до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове в защита на „
Изгрев
", София,
подписана на 17.021969г от 41 членове Факсимиле от протокол за обиск в дома на Г. Жекова и за изземване на литература от Учителя, подписан от м-р Д. Стоев и cm.
към текста >>
Обвиниха Братството в шпионаж в полза на Америка, арестуваха ръководителя на Братството в София, а всички от
Изгрева
разгониха по различни краища на столицата, за да нямат контакти помежду си.
Едва тогава разбрах, че рано сутринта в 5 ч. милиционери нахлули по домовете на нашите приятели (не само във Варна, но и в цялата страна), извършили обиск, иззели литературата от Учителя и всички писма, за да намерят нещо подозрително. В моя дом, обаче, не могли да проникнат. Просто не са се сетили да се екипират с лопати. И това не беше случайно...
Обвиниха Братството в шпионаж в полза на Америка, арестуваха ръководителя на Братството в София, а всички от
Изгрева
разгониха по различни краища на столицата, за да нямат контакти помежду си.
Събориха Салона и всички къщи. Изсякоха всички плодни дървета, изко-рениха всички цветя. Изгрева се превърна в пепелище. По-късно издигнаха красиви жилищни блокове, в които се настаниха управниците, служителите на Съветското, Японското посолства и разни други. Одържавиха салоните на всички братства от провинцията.
към текста >>
Изгрева
се превърна в пепелище.
Просто не са се сетили да се екипират с лопати. И това не беше случайно... Обвиниха Братството в шпионаж в полза на Америка, арестуваха ръководителя на Братството в София, а всички от Изгрева разгониха по различни краища на столицата, за да нямат контакти помежду си. Събориха Салона и всички къщи. Изсякоха всички плодни дървета, изко-рениха всички цветя.
Изгрева
се превърна в пепелище.
По-късно издигнаха красиви жилищни блокове, в които се настаниха управниците, служителите на Съветското, Японското посолства и разни други. Одържавиха салоните на всички братства от провинцията. Ние във Варна имахме голямо лозе вън от града - с много плодни дървета и салон за молитвени събрания. На празник по цял ден прекарвахме там, необезпокоявани от никого. В делничен ден всяка сутрин рано играехме Паневритмия и се разотивахме; всеки отиваше на работа.
към текста >>
41.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
На тази височина за пръв път изживях радостната тръпка от
изгрева
.
Всеки, облегнал глава на масата, чакаше развиделяването. Към 3 ч. след полунощ тръгваха мълчаливо Белите братя към върха, където растеше губер от мащерка и дето в зори пееха чучулиги. Тръгнах тогаз подире им и аз. Слънцето излизаше направо от морето.
На тази височина за пръв път изживях радостната тръпка от
изгрева
.
После играехме упражненията и слушахме музика. Ухаеше на мащерка, пееха чучулиги. Слънцето по водата чертаеше слънчева пътека и светът ставаше прекрасен. После пиехме чай. Един брат носеше на гърба си горящ самовар.
към текста >>
Тя беше един от стълбовете на „
Изгрева
".
Сестрата, която изпълняваше Шестте упражнения, беше варненка. Казваше се Стойна. Тя беше шивачка. После от Варна замина за София. Ходеше по къщите да шие и така чрез разговори проповядваше Учението на Учителя.
Тя беше един от стълбовете на „
Изгрева
".
* * * Учителя също се е качвал на Каменна могила. Това не беше по вкуса на църквата. Един свещеник обадил в полицията, че г-н Петър Дънов е на Камен връх и там държи беседи. Няколко полицаи се качили и арестували Учителя.
към текста >>
42.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж
Изгревът
на Бялото Братство, т.
Роден в с. Ново село, Троянско, завършва земния си път в Русе. Дългогодишен ръководител на Русенското братство, основател на комуна в Свирчовица, инициатор на първата юридическа регистрация и устав на Общество „Бяло Братство“ в гр. Русе през 1921 г. Работил като военен ковчежник и чиновник.
Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж
Изгревът
на Бялото Братство, т.
6, София, 1996). 36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник. 37 Сава Великов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна. 38 Основата – в протокола на П. Гумнеров: основанията.
към текста >>
43.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и
Изгрева
, един от създателите на сп.
233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител.
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и
Изгрева
, един от създателите на сп.
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
към текста >>
44.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и
Изгрева
, един от създателите на сп.
233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител.
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и
Изгрева
, един от създателите на сп.
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
към текста >>
45.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Черни облаци в дъното на небосклона след
изгрева
на Слънцето стават бели и се пръскат по небето.
От 4 до 10 ч. подир обед всички един по един се изредихме за молитва в горницата, а след това се разотидохме. Времето подир обед се заоблачи и застудя 315. 11 август, понеделник Сутринта времето бе студено и облачно.
Черни облаци в дъното на небосклона след
изгрева
на Слънцето стават бели и се пръскат по небето.
Тихо, без никакъв вятър. Към 10 ч. Слънцето силно изгря. В 10 ч., когато насядахме по местата си, имахме тайна молитва, изпяхме всички прави „Свят, свят, свят Господ Саваот"и след това, като прочете 20-а глава от Евангелието от Матея, г-н Дънов каза: Ще взема 21-вия стих от прочетената глава като тема за размишление: „А той и рече: „Що ищеш?
към текста >>
В Духовния свят вие не се намирате на еднаква зона, нито всички - на едно и също място; така щото според
изгрева
на вашето слънце ще се молите.
Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази Лозинка - било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата Лозинка, то първата и част ще четете сутрин, втората - на обед, а третата - вечер. А когато четете по една част на ден, първия ден ще вземете първата част, втория - втората, третия - третата, и т.н. Задължително е да се чете обаче Лозинката всякой ден, а всякой може да усвои един от избраните начини. Всякой ще се моли според диктовката на Духа си и Господ ще ви покаже и упъти как да се молите.
В Духовния свят вие не се намирате на еднаква зона, нито всички - на едно и също място; така щото според
изгрева
на вашето слънце ще се молите.
Повелението на Духа е чрез тази Лозинка всякой ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини. Тогава само за вас е изключена опасността. Друго, второ: в един от дните през седмицата - неделя, вторник и петък, след обикновената молитва ще правим поменик на всички членове от Веригата, включая и онези, отсъстващи от нея (за които се каже допълнително), за гостите на Събора, а така също и за други съмишленици, приятели и роднини (за които се позволи отпосле), като при споменаване имената им си представяте лицата им и искате от Господа за тях изпълнение на Лозинката. Но може и в трите тия дни да се прави този поменик - има свобода, обаче поне в един от казаните дни е задължително да се прави под страх от страдание. Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително.
към текста >>
Времето сутринта бе студено, но след
изгрева
на Слънцето лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време.
Православната, Католическата и Протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 ч. вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 ч. и което се извърши с влизане в горницата един по един. 12 август, вторник
Времето сутринта бе студено, но след
изгрева
на Слънцето лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време.
Слънцето идеше през редки, бели, красиви облаци. В 5 ч. заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата. Приятелите - весели и спокойни. От 5 до 9 ч.
към текста >>
Изгревът
на Слънцето иде из ясно небе.
И беше тихо, без всякакъв вятър. 13 август, сряда Великолепна сутрин. В 4 ч. - навсякъде ясно и тихо.
Изгревът
на Слънцето иде из ясно небе.
В 7 часа - навсякъде ясно, без вятър и Слънцето грее свободно. В 10 ч. имаме прекрасен, напълно летен ден. В 4 ч. рано сутринта първата група подкачи бдението, което продължи до 9 ч.
към текста >>
46.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Времето днес: сутринта в 5 ч, преди
изгрев
слънце, гледано Търново от височината на Константин-Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла.
При все това през нощта между 3 и 4 август зароси дъждец. Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо? И сами те не могат ни обясни. Пението и песните на събравшите се бяха голяма рядкост - веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 август, вторник
Времето днес: сутринта в 5 ч, преди
изгрев
слънце, гледано Търново от височината на Константин-Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла.
Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 ч. се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които Слънцето проникваше добре, и имахме приятен ден, но към 3-4 ч. започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно и заваля.
към текста >>
Времето: сутринта, при
изгрев
на Слънцето - мъгла.
всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха подред в салона за десетминутно съзерцание. А през това време старите членове - мъже и жени - стояха околовръст на зданието, гдето първите съзерцаваха. Това се свърши в 10 ч. вечерта, след което се всинца разотидохме. 7 август, петък
Времето: сутринта, при
изгрев
на Слънцето - мъгла.
Като се показа Слънцето, вижда се цялото му кълбо, първом оранжево, после се измени в багрено, а след туй се менява ту в светлооранжево, ту лимонено, докато към 9 ч. изгрея много добре и грея чак до вечерта, но само че е ветровито, омарно, нещо като нито облачно, нито ясно. Но Слънцето грея все добре. В 5 ч. заранта - съзерцание; сега пък старите мъже и жени влязоха за по десет минути в салона, а тазгодишните членове и гостите стояха вън, заобиколили зданието.
към текста >>
47.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж
Изгревът
на Бялото Братство, т.
Роден в с. Ново село, Троянско, завършва земния си път в Русе. Дългогодишен ръководител на Русенското братство, основател на комуна в Свирчовица, инициатор на първата юридическа регистрация и устав на Общество „Бяло Братство“ в гр. Русе през 1921 г. Работил като военен ковчежник и чиновник.
Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж
Изгревът
на Бялото Братство, т.
6, София, 1996). 36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник. 37 Сава Великов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна. 38 Основата – в протокола на П. Гумнеров:основанията. 39 Към работата – в протокола на П.
към текста >>
Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж
Изгревът
на Бялото Братство, т.
111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Драган Попов. 113 Величка Ватева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Габрово, съпруга на Никола Ватев.
Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж
Изгревът
на Бялото Братство, т.
6, София, 1996). 114 Начина и гласа – в протокола на П. Гумнеров: тона и гласа. 115 „Благословен грядий во име Господне“ – православно богослужебно песнопение. 116 Униние и тъга на духа те обладава – в протокола на П.
към текста >>
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и
Изгрева
, един от създателите на сп.
233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител.
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и
Изгрева
, един от създателите на сп.
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
към текста >>
48.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
Търново да използва онова космическо течение и онова влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него, и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо." (Виж „
Изгревът
" на Бялото Братство", София, 1993 г.)
За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на организирането на този живот от Духа. На много места Учителя беше споменавал, че във В. Търново се срещат много земни, електромагнитни и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идат от Хималаите, Алпите и Америка. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете от минали епохи на земята. Учителя отиде във В.
Търново да използва онова космическо течение и онова влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него, и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо." (Виж „
Изгревът
" на Бялото Братство", София, 1993 г.)
Горепосочените изявления са потвърдени и в по-ново време от изследванията на редица учени, съставили т.н. икосиедрододекаедричен модел на земята (ИДСЗ).
към текста >>
49.
Писма до Мария Казакова
Когато Учителя открива съборите, постепенно извежда приятелите от спиритизма.” (Виж „
Изгревът
” на Бялото Братство”, София, 1993 г., стр. 295-296)
„Когато се отвори Школата през 1922 г, ние заварихме възрастни приятели, които бяха съратници на Учителя още от началото на века. Всички без изключение бяха минали през спиритизма. Спиритизмът като явление беше широко застъпен през онези години. Учителя бе казал, че спиритизмът е допуснат като едно явление и необходимост, за да се покаже и чрез него да се докаже, че има бариера между физическия и невидимия свят. Един от първите ученици на Учителя, д-р Георги Миркович, е от първите, които внасят в България спиритизма от Европа.
Когато Учителя открива съборите, постепенно извежда приятелите от спиритизма.” (Виж „
Изгревът
” на Бялото Братство”, София, 1993 г., стр. 295-296)
В онези години В. Търново не е правило изключение. Имало е няколко спиритически клуба, а членовете на три от тях стават последователи на Учителя. Първият клуб е бил в Турската махала, до моста, в дома на Кина Маркова жена на районния съдия. Членове на този клуб са били Христина Александрова, Мария Кочемидова, Стефан Куртев и др.
към текста >>
50.
ОРГАНИЗАЦИЯТА
В съборните дни, в ранна сутрин всички се нареждахме в двора на вилата пред
изгрев
слънце.
А в писмо на Боян Боев от 10.11.1950 г. четем: „...В първите години съборът се свикваше от средата на август и продължаваше една седмица и повече. Когато наближаваше датата на събора, се образуваше комитет, който да го организира. Специална квартирна комисия в Търново настаняваше гостите на квартира в околните частни къщи и в хотелите на града, а по-късно гостите се настаняваха в околните вили на палатки. Специална домакинска комисия се грижеше за домакинството: за общите обеди и вечери, за ремонтиране на вилата.
В съборните дни, в ранна сутрин всички се нареждахме в двора на вилата пред
изгрев
слънце.
След молитви и песни се изпълняваха гимнастически упражнения. След това почваше беседата. Често пъти имаше през деня втора, а дори и трета беседа. В другото време Учителя имаше частни разговори с присъстващите. В свободното време братята и сестрите се събираха на малки групи, за да разговарят върху основните мисли на беседите, върху зададените задачи през време на събора и си записваха по-важните мисли.
към текста >>
51.
ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА
След разтурване на
Изгрева
знамето се съхнява от сестра Катя Грива, а след нейното заминаване остава в семейството на брат й Димитър Грива.
На събора през 1912 г. тази емблема във вид на чертеж е изработена върху знаме, заедно с още два други чертежа, и е поставена пред входа на трапезарията. През 1920 г. десет сестри сформират Класа на добродетелите. Пред тях Учителя обяснява трите чертежа и те наново изготвят емблемата върху бял копринен плат, избродирана с цветни копринени конци.
След разтурване на
Изгрева
знамето се съхнява от сестра Катя Грива, а след нейното заминаване остава в семейството на брат й Димитър Грива.
Из протокол от среща на Веригата през 1909 г., Варна За вас сега остава една емблема (показва пръчките ); това ще си пазите за вечно възпоменание. Това е законът, с който трябва да се управлява България ― тая пръчка, 61 см. дължина, 1 см. дебелина. Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир.
към текста >>
52.
КАК ДА СЕ УПОТРЕБЯВА КНИГАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“
Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител.“ (От книгата „
Изгревът
“ на Бялото Братство“, София, 1993 г., стр. 636.)
Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа. На една от първите страници на „Завета на цветните лъчи на светлината“ са написани инициалите, които се четат така: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа Син Божий“, 15 август, Търново, 1912 г. От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исус Христос. Това е Заветът на Мировия Учител!
Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител.“ (От книгата „
Изгревът
“ на Бялото Братство“, София, 1993 г., стр. 636.)
---- „Ходете във Виделина, 1898-1913“, София 1994, стр. 52
към текста >>
53.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
(„
Изгревът
“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637)
Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете. След два месеца се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития. Д-р Вергилий Кръстев пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки. Те се завръщат след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г.
(„
Изгревът
“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637)
---- 1 Краска (рус.) — цвят, боя (Бел. Ред.) 2 Любостожание (арх.) — стремеж към богатство, алчност (Бел. ред.) 3 Аслъ (тур.) — наистина, всъщност (Бел. ред.) 4 Кольор (фр.) — цвят (Бел. ред.)
към текста >>
54.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Черни облаци, в дъното на небосклона, след
изгрева
на слънцето стават бели и се пръскат по небето.
Ще ви съобщя и едно желание на Христа от вас: никой от вас да не казва никому нищо от онуй, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила през годината и всякога, и всякъде. 1 Коруба(диал.)- черупка, обвивка (бел.ред.) 2 9-ти март - датата в стар стил съответства на 22-ри март нов стил (бел.ред) 11 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Сутринта времето бе студено и облачно.
Черни облаци, в дъното на небосклона, след
изгрева
на слънцето стават бели и се пръскат по небето.
Тихо, без никакъв вятър. Към 10 часа слънцето силно изгря. В 10 часа, когато насядахме по местата си, имахме тайна молитва, изпяхме всички прави: „Свят, свят, свят Господ Саваот" и след това, като прочете 20-та глава на Евангелието от Марка, г-н Дънов каза: Ще взема 21-ия стих от прочетената глава като тема за размишление: „А Той й рече: „Що искаш? " Казва My: „Речи да седнат тези двамата мои синове един отдясно, а един отляво..."
към текста >>
В духовния свят вие не се намирате на еднаква зона, нито всички – на едно и също място, така щото, според
изгрева
на вашето слънце ще се молите.
Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази „Лозинка" – било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата „Лозинка", то първата й част ще четете сутрин, втората – на обед, а третата – вечер. А когато четете по една част на ден, първия ден ще вземете първата част, втория – втората, третия – третата и т.н. Задължително е да се чете, обаче, „Лозинката" всякой ден, а всякой може да усвои един от избраните начини. Всякой ще се моли според диктовката на духа си и Господ ще ви покаже и упъти, как да се молите.
В духовния свят вие не се намирате на еднаква зона, нито всички – на едно и също място, така щото, според
изгрева
на вашето слънце ще се молите.
Повелението на Духа е – чрез тази „Лозинка" всякой ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете, по един от казаните начини. Тогава само за вас е изключена опасността. Друго, второ: в един от дните през седмицата – неделя, вторник и петък, след обикновената молитва, ще правим поменик на всички членове от Веригата, включая и онези, отсъстващи от нея, за които се каже допълнително, за гостите на Събора, а така също и за други съмишленици, приятели и роднини, за които се позволи отпосле, като при споменаване имената им, си представяте лицата им и искате от Господа за тях изпълнение на „Лозинката". Но може и в трите тия дни да се прави този поменик – има свобода, обаче, поне в един от казаните дни е задължително да се прави под страх от страдание. Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително.
към текста >>
Времето сутринта бе студено, но след
изгрева
на слънцето, лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време.
И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото, ето, и ние ще работим и работим за нейното повдигане. Православната, католическата и протестантската църкви ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 часа вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 часа и което се извърши с влизане в горницата, един по един. 12 АВГУСТ, ВТОРНИК
Времето сутринта бе студено, но след
изгрева
на слънцето, лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време.
Слънцето идеше през редки, бели, красиви облаци. В 5 часа заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата. Приятелите – весели и спокойни. От 5 до 9 часа преди обед има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза:
към текста >>
Изгревът
на слънцето иде из ясно небе.
И беше тихо, без всякакъв вятър. 1 Терк(тур.) модел, образец (бел.ред.) 13 АВГУСТ, СРЯДА Великолепна сутрин. В 4 часа – навсякъде ясно и тихо.
Изгревът
на слънцето иде из ясно небе.
В 7 часа – навсякъде ясно, без вятър и слънцето грее свободно. В 10 часа имаме прекрасен, напълно летен ден. В 4 часа, рано сутринта, първата група подкачи бдението, което продължи до 9 часа. А в 10 часа се събрахме всички в преподавателния салон и Учителя прочете 133 Псалом, като каза: Забележете този псалом.
към текста >>
55.
1915_2 СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
("
Изгревът
" на Бялото Братство, том I, София, 1993, стр.
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
("
Изгревът
" на Бялото Братство, том I, София, 1993, стр.
441 – 442) На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1915 г. През лятото отиват при Учителя и го запитват, какво да се прави. Учителя казва: „България да не влиза във войната.
към текста >>
56.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Времето днес: сутринта в 5 часа, преди
изгрев
слънце, гледано Търново от височината на К.Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла.
При все това през нощта между 3-ти и 4-ти август зароси дъждец. Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче, като че ли очакващи нещо да стане – умислени. Защо? И сами те не могат ни обяснят. Пението и песните на събралите се бяха голяма рядкост – веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 АВГУСТ, ВТОРНИК
Времето днес: сутринта в 5 часа, преди
изгрев
слънце, гледано Търново от височината на К.Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла.
Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля. Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.
към текста >>
Времето: сутринта, при
изгрев
на слънцето – мъгла.
Нито един мъж не се допусна в туй женско събрание. Вечерта към 9 часа всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха под ред в салона за десетминутно съзерцание. А през това време старите членове – мъже и жени – стояха околовръст на зданието, гдето първите съзерцаваха. Това се свърши в 10 часа вечерта, след което се всинца разотидохме. 7 АВГУСТ, ПЕТЪК
Времето: сутринта, при
изгрев
на слънцето – мъгла.
Като се показа слънцето, вижда се цялото му кълбо, първом оранжево, после се измени в багрено, а след туй се менява ту в светлооранжево, ту лимонено, докато към 9 часа изгрея много добре и грея чак до вечерта, но само че е ветровито, омарливо, нещо като нито облачно, нито ясно. Но слънцето грея все добре. В 5 часа заранта – съзерцание; сега пък старите мъже и жени влязоха за по 10 минути в салона, а тазгодишните членове и гостите стояха вън, заобиколили зданието. Като излязоха старите, заместиха ги новите. В 10 часа Г-н Дънов държа на отворено беседа пред всички в двора на Бостанджиевата колиба, гдето присъстваха и стари, и нови членове на Веригата, всички мъже и жени, и деца.
към текста >>
57.
1917_4 НАРЯД ЗА 1917-1918г.
ст.ст.) всякой ден сутрин да се става 1/2 час преди
изгрева
на слънцето; изключение от това правило ще се прави само в неделята, когато по наряда за великите добродетели ще си ставаме пак в 4 часа сутрин.
НАРЯД ЗА 1917-1918г. (изпратен в писмо до Иларионови на 27.09.1917г.) I. От първата Света неделя, след влизането месеца в новолуние (23 септември н.ст. или 10 септември ст.ст.) до пролетното равноденствие (14 март 1918 г.
ст.ст.) всякой ден сутрин да се става 1/2 час преди
изгрева
на слънцето; изключение от това правило ще се прави само в неделята, когато по наряда за великите добродетели ще си ставаме пак в 4 часа сутрин.
II. В ежедневната си молитва всякой е свободен да се моли за каквото го ръководи духа, само че при започване на своята молитва трябва първом да се изговори спрежението, както е дадено: („будя", „будиш" - за мъжете, а „мога", „можеш" - за жените), след което да се помоли „за въдворявание царството Божие на земята, за изпълнение волята Божия на земята и да се прослави името Му, да обедини Бог всички свои чада по земята и да им даде обещаното царство", и тогава да продължи молитвата си. Това е за понеделник, до събота включително. А за в неделята молитвата си пак ще подкачаме със спрежението, към което веднага ще добавиме: а) „Благославяй, душе моя, Господа" и пр. целия текст, който иде подир тия думи и се впада по наряда за Великите добродетели; и б)думите: „Търсете първом царството Божие и правдата Негова и всичко това ще ви се приложи" (Мат. 6:33). След това, ако има още да се молим, ще продължим молитвата си.
към текста >>
58.
1918_2 СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", том 1, София, 1993, с.442) При Учителя е изпратено официално лице да питат за съвет.
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", том 1, София, 1993, с.442) При Учителя е изпратено официално лице да питат за съвет.
Учителя казва: „България трябва да излезе шест месеца преди да свърши войната. Ако Фердинанд стори това, ще може да се измъкне. Но ако не го стори, ще провери колко струва неговото непослушание." Думите на Учителя са занесени отново на Фердинанд, но неговото вироглавство е толкова голямо, колкото е голяма и силата на злия гений в него. Идва 15 септември 1918 г. и последва пробивът на Добро поле на силите на Антантата.
към текста >>
59.
1919_2 Биографични справки - Константин Пертров Борисов
Друг случай: с баща ми бяхме в София, на
Изгрева
.
В края на Първата световна война баща ми бил в София. Изпратили го да се бие срещу въстаналите български войници при Владая, но той дезертирал и се качил на влака за Търново. Търсили го по телефона, арестували го на една гара, опънали палатка и сложили войник, да го пази. Баща ми бил много гладен и внушил мислено на войника - да остави пушката си и да отиде да му купи хляб. А войникът много добре знаел, че пази офицер.
Друг случай: с баща ми бяхме в София, на
Изгрева
.
Отидохме да пренощуваме в братските стаи. Там беше и брат Пампоров. Той беше обещал да се ожени за едно момиче в Севлиево, а после го изостави. Баща ми каза: „Гледай сега, какво ще стане с Пампоров." Концентрира си мисълта и след няколко минути Пампоров избяга през прозореца с багажа си и не се върна повече. Баща ми е споделял с Учителя много неща из Кабалата и живота.
към текста >>
60.
1919_5 Спомени на Галилей Величков
(от „
Изгревът
" на Бялото Братство", том 1, София, 1993, стр.
СПОМЕНИ НА БРАТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ
(от „
Изгревът
" на Бялото Братство", том 1, София, 1993, стр.
81, 82) Този случай е някъде от 1919 година и се развива в Търново. Учителя е на гости на приятелите в града. Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора. Там нямаше прости и невежи.
към текста >>
61.
1920_2 Спомени на Борис Николов
(„
Изгревът
" на Бялото Братство" том II, София, 1995, стр.
СПОМЕНИ НА БРАТ БОРИС НИКОЛОВ
(„
Изгревът
" на Бялото Братство" том II, София, 1995, стр.
111-115) Като завърших гимназия, по настояване на майка ми трябваше да отида на Запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура, или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат. Беше непосредствено след Първата световна война.
към текста >>
62.
1920_9 Картините в горницата
Но важното е, че оригиналът при Учителя е съвсем друг, както и размери и цветовете, с които са нарисувани." („
Изгревът
" на Бялото Братство том II, София, 1995, стр. 178)
Те бяха при мен и аз ги предадох да се съхраняват. Къде са сега не знам. А кой ще ги разчете, когато никой не знае символиката им? Единствен аз знаех някои неща за тях и ги предадох на един от младите братя. От тези чертежи с фигури някои стари братя си прерисуваха и също си направиха такива.
Но важното е, че оригиналът при Учителя е съвсем друг, както и размери и цветовете, с които са нарисувани." („
Изгревът
" на Бялото Братство том II, София, 1995, стр. 178)
През 1920 г. в съборните беседи Учителя дава обяснение за шест седем чертежа: триъгълник, концентрични кръгове, триъгълник с кръг в средата, три преплетени кръга с два триъгълника в средата, три кръга с триъгълник в средата, чертежа на знамето и др. Три от тях Той допълнително обяснява пред Класа на добродетелите. Важното е, че са били цветни и с определени размери. За тях Той казва: „Като поставите в ума и сърцето си картините, които видяхте тук, нищо няма да бъде в състояние да ви разколебае." (стр.
към текста >>
63.
1921_7 Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", т.IV, София, 1995)
ПРОБЛЕМЪТ МИХАИЛ ИВАНОВ И КРЪСТЬО ХРИСТОВ СПОМЕНИ НА Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", т.IV, София, 1995)
Искам да предупредя, че когато разглеждам проблема с Михаил, аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто го виждам като един актьор на сцената. Ако не беше Учителя, той щеше да бъде в България един обикновен гимназиален учител. Нищо нямаше да излезе от него. Но понеже той играеше известна роля, затова стана и проблем.
към текста >>
64.
1921_8 Спомени на Мария Тодорова
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", т.I, София, 1993, стр.196, 294-300)
СПОМЕНИ НА МАРИЯ ТОДОРОВА
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", т.I, София, 1993, стр.196, 294-300)
Преди съборите в Търново се правеха приготовления. Някои приятели се възползваха от случая и отиваха месеци преди това. Имаше по това време двама младежи, наричащи се Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него. Сами за себе си, сами пред другите тръгнаха и пристигнаха в Търново. Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много големи познания, бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи (...) Та пристигат тези двамата и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка с Невидимия свят (...) И което е най-интересното, те биват подслонени в Търново, хранили ги, и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят.
към текста >>
65.
1921_9 Спомени на Драга Михайлова
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", т.IV, София, 1995)
СПОМЕНИ НА ДРАГА МИХАЙЛОВА
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", т.IV, София, 1995)
Взели една стая (бел.състав. – в Търново те живеели на горния етаж в братската вила), нанесли се там, започнали да гледат на ръце и се обявили за големи ясновидци. Тогава от Търновското братство започнали да им носят храна, отделно от другите, за да могат да се уединяват и да имат повече време за съзерцание. А другите се хранели на обща маса и от време на време поглеждали нагоре, към младите светци, които били на горния етаж. Като научил това Учителя, забранил да им носят храна.
към текста >>
66.
1921_12 Из частен разговор на Учителя с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев
в Търново („
Изгревът
" на Бялото Братство", том I, София, 1993г.
ИЗ ЧАСТЕН РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАЗАР КОТЕВ, КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ И ДИМИТЪР ДОБРЕВ Проведен на 12 февруари 1921г.
в Търново („
Изгревът
" на Бялото Братство", том I, София, 1993г.
стр. 308) Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте, вие ги прибрахте, вие им отпуснахте пари. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Като дойдат, всички искат да мижат, а не да работят.
към текста >>
67.
1922_4 Спомени на Борис Николов
(„
Изгревът
" на Бялото Братство".
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
(„
Изгревът
" на Бялото Братство".
т.III, 1995, София, стр.26-27) Съборите в Търново ставаха в едно лозе, в което беше построена вила. В нея имаше на горния етаж една стаичка, наречена Горница. Учителя бе обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той слагаше там някои картини, предмети, бяха сложени широки ленти с цветовете на дъгата.
към текста >>
68.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния
изгрев
на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов.
Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния
изгрев
на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>
69.
1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя
Въздухът е богат, особено сутрин, преди
изгрев
слънце, с животворяща и целебна прана.
– Това са само опити. Ние обръщаме внимание на всичко. Истина е, че излизаме сутрин, не обаче, както твърдят, за да се покланяме на слънцето. Излизаме само в известен период от годината –през пролетта, до 23 юни. Тогава всичко расте.
Въздухът е богат, особено сутрин, преди
изгрев
слънце, с животворяща и целебна прана.
– Какво значение има събуването боси и газенето из росата? – Това е едно изпитание на д-р Кнайповата лечебна система**. Когато земята е топла и ние сме боси, става по-лесно преминаването на електрическите токове от нея у нас. Обръщаме внимание на храната, на съня. Храната като количество, качество и съдържание няма толкова голямо значение за човешкия организъм, колкото начина, по който приемаме тази храна.
към текста >>
Ако човек иска да бъде здрав, трябва да си ляга рано, в девет – десет часа, и да става рано, половин час преди
изгрева
на слънцето.
– Това е едно изпитание на д-р Кнайповата лечебна система**. Когато земята е топла и ние сме боси, става по-лесно преминаването на електрическите токове от нея у нас. Обръщаме внимание на храната, на съня. Храната като количество, качество и съдържание няма толкова голямо значение за човешкия организъм, колкото начина, по който приемаме тази храна. Спането има голямо значение за нашето състояние в здравословно отношение.
Ако човек иска да бъде здрав, трябва да си ляга рано, в девет – десет часа, и да става рано, половин час преди
изгрева
на слънцето.
Никога първият слънчев лъч не трябва да ни намери в леглото. Специалните правила за дишането, които ние прилагаме, оказват също така извънредно благоприятно влияние върху нашето здраве. На слънцето никога не сме се покланяли. В нашите излети изучаваме какво влияние упражнява слънчевата енергия върху сърцето, върху мозъка, върху умственото развитие на човека. - Как гледате на комунизма?
към текста >>
70.
1922_20 ПЕНТАГРАМЪТ - Библиография
Борис Николов, спомени „
Изгревът
на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В.
23 — 32 12. Боян Боев: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г., непубликувани 13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297 14. Цветана-Лиляна Табакова „Съзвучия от бъдещето" (Варна, 1992 г.) стр. 47, 59, 145, 172 15.
Борис Николов, спомени „
Изгревът
на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В.
Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218, 219, 233, 264, 324, 325 16. Мария Тодорова, спомени. „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 1, ред. В. Кръстев (София, 1993), стр. 207
към текста >>
„
Изгревът
на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 1, ред. В.
47, 59, 145, 172 15. Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В. Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218, 219, 233, 264, 324, 325 16. Мария Тодорова, спомени.
„
Изгревът
на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 1, ред. В.
Кръстев (София, 1993), стр. 207 17. Автор неизвестен, статия за Пентаграмата, непубликувана, широко използва източниците 1 и 12. 18. Николай Дойнов, „За Пентаграма", интервю 19. Павлина Даскалова, спомени
към текста >>
71.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
Тогава ще имате такъв
изгрев
като сегашния (посочва назад и нагоре),
изгрева
, който ангелите имат сега;
изгрева
, който праведните имат сега;
изгрева
, който Христос има сега.
Да не би у вас да се роди друго мнение: „Нас искат да ни впримчат, да ни хванат." Да не мислите така. Не, доброволно ще се подчините, за да направите опита. (78 стр.) Сега ние сме при онзи стих на Писанието, дето се казва: „Ето, хлопам на сърцата ви и ако някой отвори, ще вляза". Сега Господ хлопа на вратата на тия души и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне новото начало на Любовта.
Тогава ще имате такъв
изгрев
като сегашния (посочва назад и нагоре),
изгрева
, който ангелите имат сега;
изгрева
, който праведните имат сега;
изгрева
, който Христос има сега.
Този изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човек на ум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което изгревът носи в себе си. Той е изгрев на вечно веселие и вечна радост. Тази радост и това веселие се носят като едно леко шумолене в Божествения свят. В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на Живота. (7 стр.)
към текста >>
Този
изгрев
е толкова велик, толкова славен, че на човек на ум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което
изгревът
носи в себе си.
Не, доброволно ще се подчините, за да направите опита. (78 стр.) Сега ние сме при онзи стих на Писанието, дето се казва: „Ето, хлопам на сърцата ви и ако някой отвори, ще вляза". Сега Господ хлопа на вратата на тия души и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне новото начало на Любовта. Тогава ще имате такъв изгрев като сегашния (посочва назад и нагоре), изгрева, който ангелите имат сега; изгрева, който праведните имат сега; изгрева, който Христос има сега.
Този
изгрев
е толкова велик, толкова славен, че на човек на ум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което
изгревът
носи в себе си.
Той е изгрев на вечно веселие и вечна радост. Тази радост и това веселие се носят като едно леко шумолене в Божествения свят. В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на Живота. (7 стр.) И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла.
към текста >>
Той е
изгрев
на вечно веселие и вечна радост.
(78 стр.) Сега ние сме при онзи стих на Писанието, дето се казва: „Ето, хлопам на сърцата ви и ако някой отвори, ще вляза". Сега Господ хлопа на вратата на тия души и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне новото начало на Любовта. Тогава ще имате такъв изгрев като сегашния (посочва назад и нагоре), изгрева, който ангелите имат сега; изгрева, който праведните имат сега; изгрева, който Христос има сега. Този изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човек на ум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което изгревът носи в себе си.
Той е
изгрев
на вечно веселие и вечна радост.
Тази радост и това веселие се носят като едно леко шумолене в Божествения свят. В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на Живота. (7 стр.) И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде.
към текста >>
Аз искам да ви събудя, остава още половин час до
изгрева
.
(7 стр.) И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви събудя. Защото този ден като дойде, може да не ви събудя и ще изгубите най-тържественото.
Аз искам да ви събудя, остава още половин час до
изгрева
.
Сега блъскам, дрънкам звънеца, ставайте всички. Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю? " Побутна някой, обърне се наляво, побутна други – надясно, казвам му: ставай, ще закъснееш. Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото – навън. Вие не сте опитали как Учителя знае да изважда учениците си из леглото навън.
към текста >>
” Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане и ние ще идем да посрещнем този
изгрев
на Любовта”.
Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю? " Побутна някой, обърне се наляво, побутна други – надясно, казвам му: ставай, ще закъснееш. Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото – навън. Вие не сте опитали как Учителя знае да изважда учениците си из леглото навън. Който ученик остане вътре, като вляза, ще кажа: „Всички на крака, ще идем да посрещнем слънцето!
” Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане и ние ще идем да посрещнем този
изгрев
на Любовта”.
И когато го приемем, знаете ли какво ще стане? Вие ще бъдете зрители, когато Божествената Любов дойде. Тогава знаете ли какво ще стане в света? „Всички няма да умрем, казва апостол Павел, но всички ще се изменим." (279 стр.) Сега и аз казвам на вас: аз съм при вратата и влизам вътре, оставям ви.
към текста >>
72.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
От полунощ тръгнахме към върха, дето стигнахме малко преди
изгрев
слънце.
Най-напред решихме да се употреби общия хляб от чувала, който носех аз, за да се разтоваря. След като свърши общият хляб, започнаха сестрите да варят ориз в чайници и на обяд всеки си получаваше порция ориз вместо хляб. На седмия ден вечерта пренощувахме в подножието на Юмрукчал, при изворите на Тъжа (Тунджа). Там към нас се присъединиха и приятелите от Севлиево с бр. Петър Пампоров и групата порасна общо на 32 души.
От полунощ тръгнахме към върха, дето стигнахме малко преди
изгрев
слънце.
Там наблюдавахме един величествен изгрев, какъвто може да се види само на такъв висок връх, какъвто е Юмрукчал. След това играхме гимнастическите упражнения. Следобед старозагорци и казанлъкчани се спуснаха на юг, през Калофер, а ние – към с. Острец, дето пренощувахме в току-що прибрано сухо и миризливо сено. Бих желал да опиша тази екскурзия по-поетично, но виждам, че не ми се отдава.
към текста >>
Там наблюдавахме един величествен
изгрев
, какъвто може да се види само на такъв висок връх, какъвто е Юмрукчал.
След като свърши общият хляб, започнаха сестрите да варят ориз в чайници и на обяд всеки си получаваше порция ориз вместо хляб. На седмия ден вечерта пренощувахме в подножието на Юмрукчал, при изворите на Тъжа (Тунджа). Там към нас се присъединиха и приятелите от Севлиево с бр. Петър Пампоров и групата порасна общо на 32 души. От полунощ тръгнахме към върха, дето стигнахме малко преди изгрев слънце.
Там наблюдавахме един величествен
изгрев
, какъвто може да се види само на такъв висок връх, какъвто е Юмрукчал.
След това играхме гимнастическите упражнения. Следобед старозагорци и казанлъкчани се спуснаха на юг, през Калофер, а ние – към с. Острец, дето пренощувахме в току-що прибрано сухо и миризливо сено. Бих желал да опиша тази екскурзия по-поетично, но виждам, че не ми се отдава. А това бе екскурзия, която всички, които участваха, ще помнят през целия си живот.
към текста >>
И наистина, през следващите години, до 1928 г., когато почина шефът, аз изпращах по 15-20 души наши хора от
Изгрева
и от провинцията и те всякога показваха най-високи качества на честност и преданост в работата.
Бог благославя малкото, придобито по честен път, а многото, придобито с лъжа, измама или кражба, носи проклятие и десетократно по-голяма загуба! Разбира се, човекът си отиде. По-късно се разбра (някой ми го каза), че той бил изпратен от шефа, за да провери дали "гредата" на честността е стабилна или прогнила. От този момент аз станах едва ли не най-довереното лице на шефа. Кантарите, дето работеха нашите хора, всякога показваха не дефицит, а излишък (от процентите, които снемахме за кал и пр.) Това обстоятелство способства през следните години да се предпочитат хора от Бялото Братство.
И наистина, през следващите години, до 1928 г., когато почина шефът, аз изпращах по 15-20 души наши хора от
Изгрева
и от провинцията и те всякога показваха най-високи качества на честност и преданост в работата.
Веднъж дойде при мене един млад човек на име Йордан Делинешев. Той бил вегетарианец и отчасти запознат с идеите на Бялото Братство. Запознахме се и си поговорихме. От тогава идваше почти всеки ден след работно време за разговор. Един ден той ми каза, че в селото имало условия да се изнесе сказка за Бялото Братство.
към текста >>
73.
1925_11 Спомени на Борис Николов
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", т.II, София, 1995)
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", т.II, София, 1995)
Търновското гражданство, подстрекавано от духовенството и църквата, не беше разположено към Братството. Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не могат да разберат и приемат (бел. състав. – най-много ги е смущавало посрещането на слънцето и ставането рано). Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани почнаха да се събират подписи против провеждане на съборите в техния град. Така успяха да съберат няколкостотин подписа, представиха ги в общината и ние получихме съобщение, да не правим съборите на Братството в Търново.
към текста >>
74.
1925_15 Спомени за търновските събори
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 390)
СПОМЕНИ ЗА ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ КОКОШАТА КЪЛКА
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 390)
Търново. След съборните дни Учителя оставаше с няколко (бел. състав. група) братя и сестри още известно време. Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя. Приятелите изтръпват.
към текста >>
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 373)
Той още не знаеше нищо за Учителя и че ние сме вегетарианци. Ако Учителя не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре, но сега го прие и пътят му е отворен за Школата. Зависеше от него, дали ще влезе в Школата, или ще я подмине. Изборът беше само негов и на никой друг. ПЕСТЕЛИВОСТТА
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 373)
Работехме в Търново на колибата по подготовка на събора. Оправяхме външните парапети от тухли. Работехме, а работеха и опитни братя от селата, зидари, мазачи, а ние, младите, покрай тях помагахме. И ние се опитвахме да редим тухлите и да ги лепим с варов разтвор, но нямахме още никаква опитност. Варта, която засъхваше и беше излишна, ние остъргвахме и хвърляхме на земята.
към текста >>
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 351)
Учителя си замина, но оттогава цял живот изучавам тоя занаят. Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото му. Ето това днес знам и го предавам на вас. ПОСЛУШАНИЕТО
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 351)
Учителя разправяше друг случай: „Друга сестра от Търново ми казваше: „Имам пари, искам да направя една къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: „Ако питаш мен, сега не гради. Нека минат две-три години. Ако сега градиш, ще загубиш всичко." Тя казва: „Но сега е евтин материалът, ще построя, пък ще вземам наем от новото здание. Но ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори старата къща, но с парите, които имаше, тя я поправи. След това ми каза: „Много ти благодаря.
към текста >>
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 340)
Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя. Послушанието предхожда всичко. То е първата стъпка, която прокарва пътечка между ученика и Учителя. Чрез послушанието идва Божията помощ и благословение. ЦВЕТЯТА
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 340)
Съборът в Търново беше преминал. Приятелите се бяха разотишли. Бяха останали с Учителя няколко братя и сестри. След вечеря обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ. След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката му и се прибираше в своята.
към текста >>
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 336)
Учителя: „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в 2 часа през нощта Учителя и братът поливат цветята. Учителя чувства живота като едно велико цяло. Той чувства от какво има нужда и най-малкото същество. Той не е безучастен към страданията на малките братя, където и да са те. МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 336)
Една сестра се разболява непосредствено след един от Търновските събори. Разболява се внезапно и тежко от странна болест. Чувства се раздвоена, като че ли има две глави, две лица, две тела. Като че е тя и като че не е тя. Туй състояние тъй я обезсилва, че не може да ходи и ляга на легло.
към текста >>
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 362)
На другата сутрин тя беше на молитвата и на гимнастиките. Тази сестра беше стенографката Паша Тодорова. Тя продължи да стенографира през цялото време на Школата. Тя беше истински мобилизирана. ПИСАНО Е
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 362)
През един от Търновските събори привечер приятелите видяли, че Учителя събира нещо от земята. Протичали се и те да помагат. Събрали от земята пръснати житни зрънца. Като ги събирали, Учителя казал: „Писано е да се не изгуби нищо! " Помълчал и добавил: „От Словото Божие." А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят.
към текста >>
75.
1926_1 От 1926 година до наши дни
Софиянци не бяха дисциплинирани – с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше." („
Изгревът
" на Бялото Братство", т.1, София, 1993, стр. 584).
ОТ 1926 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ През тази година съборът за първи път се провежда в София, но участниците с носталгия си спомнят за Търново. Ето какво пише Елена Андреева: „Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото тук (бел. състав. – в София) идваха от града други, странични хора и разводняваха нещата.
Софиянци не бяха дисциплинирани – с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше." („
Изгревът
" на Бялото Братство", т.1, София, 1993, стр. 584).
И действително, всички си спомнят за особената, мистична атмосфера на съборите в Търново, а тя се е проявявала дори в изпълнението на песните: „Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново. Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят. Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите." (пак там, стр. 533) Търновските събори остават като един етап в Школата. Те ще се запомнят с гостоприемството на търновци.
към текста >>
Галилей Величков, хвалейки
изгревяни
, си спомня и за Търново: „Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения.
И действително, всички си спомнят за особената, мистична атмосфера на съборите в Търново, а тя се е проявявала дори в изпълнението на песните: „Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново. Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят. Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите." (пак там, стр. 533) Търновските събори остават като един етап в Школата. Те ще се запомнят с гостоприемството на търновци.
Галилей Величков, хвалейки
изгревяни
, си спомня и за Търново: „Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения.
А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно." („Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.78) Ще се запомнят с проявената голяма религиозност от старите приятели, или както по-късно д-р Методи Константинов ще обобщи: „Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите. Това е един етап, който Учителя го минаваше с голяма осторожност. Той не искаше в Школата да се допуска елемент от старите култури.
към текста >>
Добрите отношения действат възпитателно." („
Изгревът
" на Бялото Братство", т.
Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите." (пак там, стр. 533) Търновските събори остават като един етап в Школата. Те ще се запомнят с гостоприемството на търновци. Галилей Величков, хвалейки изгревяни, си спомня и за Търново: „Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича.
Добрите отношения действат възпитателно." („
Изгревът
" на Бялото Братство", т.
IV, София, 1995, стр.78) Ще се запомнят с проявената голяма религиозност от старите приятели, или както по-късно д-р Методи Константинов ще обобщи: „Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите. Това е един етап, който Учителя го минаваше с голяма осторожност. Той не искаше в Школата да се допуска елемент от старите култури. Трябваше там, в Търново, да се изрази този въпрос чрез лемурийската и атлантската раса. Те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителя отначало толерираше.
към текста >>
Идва духовната вълна на Новото Учение." („
Изгревът
" на Бялото Братство", т.
Това е един етап, който Учителя го минаваше с голяма осторожност. Той не искаше в Школата да се допуска елемент от старите култури. Трябваше там, в Търново, да се изрази този въпрос чрез лемурийската и атлантската раса. Те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителя отначало толерираше. Но в последствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството.
Идва духовната вълна на Новото Учение." („
Изгревът
" на Бялото Братство", т.
IV, София, 1995, стр. 458-459) Учителя споменава този търновски етап така: „Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем [за място като „Изгрева"]. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото." („Изгревът" на Бялото Братство", т.
към текста >>
В тези години не можеше да се говори за устройствен подем [за място като „
Изгрева
"].
Но в последствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството. Идва духовната вълна на Новото Учение." („Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр. 458-459) Учителя споменава този търновски етап така: „Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите.
В тези години не можеше да се говори за устройствен подем [за място като „
Изгрева
"].
Търновските събори откриха новите хоризонти на делото." („Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.82)
към текста >>
Търновските събори откриха новите хоризонти на делото." („
Изгревът
" на Бялото Братство", т.
Идва духовната вълна на Новото Учение." („Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр. 458-459) Учителя споменава този търновски етап така: „Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем [за място като „Изгрева"].
Търновските събори откриха новите хоризонти на делото." („
Изгревът
" на Бялото Братство", т.
IV, София, 1995, стр.82)
към текста >>
76.
1926_2 Последни писма до Елена Иларионова
София,
Изгрев
, 18.06.1926 г.
ПОСЛЕДНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
София,
Изгрев
, 18.06.1926 г.
Любезна Еленке, Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно тя е затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши великата задача за своя бъдещ живот. Ний виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вий там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите, може ли да се изкачите там горе.
към текста >>
София,
Изгрев
, 11.11.1930 г.
Надявам се да сте добре. На добрите и разумните Бог всякога помага. Поздрав на всички приятели. Подпис * * *
София,
Изгрев
, 11.11.1930 г.
Любезна Елена, Получих вашето последно писмо и сумата за книги. Ти засега трябва да употребиш оня нов метод на Любовта, който внася мир на душата. Трябва да се забрави всичко онова, което обезпокоява душата. Жаждата се утолява като се употребява водата, гладът се премахва като се употребява храната.
към текста >>
77.
1926_4 Спомени на Борис Николов
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", т.
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
(„
Изгревът
" на Бялото Братство", т.
III, София, 1995, стр. 66) Бяхме в село Арбанаси, Търновско, с една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Кольо беше там и реши да ни нагости, като обяви, че ще ни направи сърми с ориз. Откъсна листа от лозите в двора — едни големи листа.
към текста >>
78.
1926_6 Спомени на Павлина Даскалова
мама ме заведе в София, при Учителя, на
Изгрева
.
СПОМЕНИ НА ПАВЛИНА ДАСКАЛОВА В.Търново, ул. „Сергей Румянцев" 43 През 1939 г.
мама ме заведе в София, при Учителя, на
Изгрева
.
Учителя постави за няколко минути ръцете си над главата ми. Стояхме на Изгрева повече от седмица. Ходихме с Учителя на Витоша. Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на гръб върху няколко раници. На връщане излезе буря с дъжд.
към текста >>
Стояхме на
Изгрева
повече от седмица.
В.Търново, ул. „Сергей Румянцев" 43 През 1939 г. мама ме заведе в София, при Учителя, на Изгрева. Учителя постави за няколко минути ръцете си над главата ми.
Стояхме на
Изгрева
повече от седмица.
Ходихме с Учителя на Витоша. Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на гръб върху няколко раници. На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда!
към текста >>
В тях работеха няколко наши приятели от
Изгрева
.
На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда! " След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд. По време на войната, в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др.
В тях работеха няколко наши приятели от
Изгрева
.
Всяка вечер молитвите ставаха у нас, обаче ние, децата, често се смеехме отзад, затова ни изпъждаха навън, да не пречим. След 9.09.1944 г., въпреки изказаните от Учителя в беседите мисли за болшевизма, никой не можеше да си представи на какви психични мъки ще бъде подложено Братството. Един ден мама переше. Няколко дена преди това тя се молеше на Учителя, да помогне на брат Любомир Лулчев да не го осъдят на смърт. Мама беше ходила няколко пъти при него да помага на комунисти.
към текста >>
Братята и сестрите от града го посещавахме, но инспекторката към Окръжен отдел „Просвета" Райна Йорданова дойде един ден в Детската градина и ми каза: „Ако искаш да бъдеш учителка, няма да ходиш при Стамат Тодоров." Аз й отговорих: Додя да го гледам, защото е болен и няма кой да се грижи за него." Тя ми каза: „Плащай на някого да се грижи за него, но ти в никакъв случай недей да ходиш." Тогава решихме да го изпратим в София на
Изгрева
, за да прекара зимата при брат Петър Филипов.
отново получихме писмо от председателя на ИК към ГНС инж. Хараламби Куцаров, секретаря на ИК Тужарова, с което най-строго ни се забраняваше всякаква духовна дейност. Писмото завършваше с думите: „За стореното ни уведомете до 29.02. същата година." През 1964 г. брат Стамат беше вече тежко болен.
Братята и сестрите от града го посещавахме, но инспекторката към Окръжен отдел „Просвета" Райна Йорданова дойде един ден в Детската градина и ми каза: „Ако искаш да бъдеш учителка, няма да ходиш при Стамат Тодоров." Аз й отговорих: Додя да го гледам, защото е болен и няма кой да се грижи за него." Тя ми каза: „Плащай на някого да се грижи за него, но ти в никакъв случай недей да ходиш." Тогава решихме да го изпратим в София на
Изгрева
, за да прекара зимата при брат Петър Филипов.
Брат Стамат си взе багажа, но когато пристигнал на софийската гара, му станало лошо. Закарали го в ЖП Болница, където починал на 10 декември 1964 г. Аз пътувах със следващия влак. Когато пристигнах в София, не го намерих. Започнахме да го търсим.
към текста >>
79.
1926_7 Архивът на Братството
В том трети на „
Изгревът
", стр.
Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до семейството им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени. Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова. Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново. Останалите дребни вещи от архива на Иларионова — снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът - прибрах аз.
В том трети на „
Изгревът
", стр.
199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това.
към текста >>
Във връзка с търновския архив на Бялото Братство в том 2 на „
Изгревът
" Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем.
Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо. Никой никога не ми е носил писмо да предам куфара с беседите. В началото на 1994 г. подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново. В тази библиотека остават подвързани тези томчета и всички документи, касаещи търновското Братство.
Във връзка с търновския архив на Бялото Братство в том 2 на „
Изгревът
" Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем.
Иларионови, се обвинява, че била унищожила много френологични карти от страх от полицията. Първо, самата Елена предава архива си през 1946 г. на съхранение на Цанка Дойнова и после Надка Иларионова, която е жива и до днес, над 86 годишна и е със запазена памет, ми каза: „Никога не съм виждала такова количество френологични карти. Нищо от Учителя не съм унищожила, нито ред. Нито от беседи, списания и т.н., нито от каквото и да било във връзка с Братството.
към текста >>
80.
1926_8 Историята - разказ с продължение
В тази връзка бихме искали да коригираме един детайл от книгата „
Изгревът
" на Бялото Братство", който се отнася до Търново.
Още след публикуването на първия том до нас бяха изпратени нови материали, които допълват, а на места опровергават някои детайли. Например откри се тефтерче на П.Киров, от което се разбира, че сестра Мария Казакова не само е присъствала на годишната среща през 1903 г. (в първи том сме писали, че не е), но и тогава е избрана за касиерка, докато Учителя е избран за деловодител на групата. Друг материал, който получихме, доказва, че първото обяснение на Учителя за Пентаграмът не е от 1911 г., когато го раздава, а от 1910 г. пред избрана група ученици.
В тази връзка бихме искали да коригираме един детайл от книгата „
Изгревът
" на Бялото Братство", който се отнася до Търново.
В том II на стр. 219 пише, че „Завета на цветните лъчи на светлината" е написан във вилата на Константин Иларионов в Търново, а в действителност книжката е съставена в братската вила в с. Арбанаси през 1912 г. Вилата на Иларионов е продадена още през 1910 г., за да се построи къщата на ул."3еленка" 28. Умоляваме читателите, ако някой има документи и материали във връзка с дейността на Учителя във Велико Търново и желае да ги изпрати под формата на ксерокопия, снимки, спомени, вестници, чертежи (които са украсявали Горницата) и т.н., да се обърне на адрес:
към текста >>
81.
031. Период след Освобождението
В ранните часове на деня, още преди
изгрев
, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден.
Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и вдъхновение. През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св. Арахангел Михаил”, където през 1865 г. пръв бе отслужил на старобългарски език църковна литургия. Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир.
В ранните часове на деня, още преди
изгрев
, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден.
След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва. Така всред молитвено себевглъбяване се нижат пред неговото съзнание преживените героични подвизи и преодолени препятствия, които дават смисъл на неговия полувековен борчески живот. Какъв красив залез на възбунтувалата се срещу човешките неправди съвест, която вижда плодовете на своя житейски път! Измежду качествата, които притежава отец Констан-тин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност. Още в началото на настоящия труд беше казано, че родопчани са известни със своята музикалност.
към текста >>
82.
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ПЪРВИ
3."
Изгревът
" на Бялото братство пее и свири, учи и живее - Вергилий Кръстев.
ТОМ ПЪРВИ Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов За съставянето на книгата са използвани: 1.Беседите на Учителя 2.Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов - Влад Пашов;
3."
Изгревът
" на Бялото братство пее и свири, учи и живее - Вергилий Кръстев.
С уважение и признателност на д-р Вергилий Кръстев за неговия епохален труд, който ни бе от изключителна полза при съставянето на тази книга!
към текста >>
83.
Съдържание
Създаване на "
Изгрева
" 65
Образът на Учителя30 Бита на Учителя34 Учителят и Велико Търново 41 Пътят на Словото 44 Откриване на Школата 59
Създаване на "
Изгрева
" 65
Ученици95 Срещи и разговори с Учителя 125 Учителят за планетите 133 Учителят и личности137 Боян Боев 150
към текста >>
84.
УЧИТЕЛЯТ
Следва построяването на салона на
Изгрева
през 1927г.
Съборите прерастват в ежеседмично посещение на приятелите в дома, където е отседнал Мировият Учител на ул."Опълченска"66 в София в дома на Петко Гумнеров. От 1914г. Той започва да държи Своето Слово през отворения прозорец на стаичката Си. През 1922/23г. на ул."Оборище"14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27г.
Следва построяването на салона на
Изгрева
през 1927г.
Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944г. На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена. Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич. Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората. Когато Божествения Дух слиза - създава Учителя.
към текста >>
85.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ
(Когато Учителят се премести на
Изгрева
след 1926 г., Василка продължаваше да върши своите задължения.) Долу в сутерена имаше кухня и трапезария.
При Учителя винаги имаше върволица от хора. Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите. Той обичаше да бъде винаги спретнат, чист и никога не се появяваше небрежно облечен - беше изискан в туй отношение. Сестра Василка се грижеше за Неговата външност и за обстановката. Имаше и други сестри, които й помагаха, но главната работа вършеше Василка.
(Когато Учителят се премести на
Изгрева
след 1926 г., Василка продължаваше да върши своите задължения.) Долу в сутерена имаше кухня и трапезария.
В кухнята работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева. Тя беше много хубава, висока сестра, възрастна вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка. Готвеше скромно, но много вкусно и чисто. Така се осигури прехраната и пребиването на Учителя у Гумнерови, както и посрещането на посетители. Как се осъществяваше самата издръжка в този дом?
към текста >>
Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на
Изгрева
, се прехвърли да живее там.
При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня".
Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на
Изгрева
, се прехвърли да живее там.
На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства?
към текста >>
На
Изгрева
Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята.
Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там.
На
Изгрева
Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята.
Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства? Не, поради немарливост, поради неуважение, а може би не се досещаха.
към текста >>
Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за
Изгрева
, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа.
Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята.
Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за
Изгрева
, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа.
Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства? Не, поради немарливост, поради неуважение, а може би не се досещаха. Ами как се досещаха за удобствата на семействата и жените си?
към текста >>
Учителят живееше на
Изгрева
в малка и скромна стаичка.
Печката на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я запалете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята.
Учителят живееше на
Изгрева
в малка и скромна стаичка.
В нея нямаше мивка, а Му поливаха с кана и Той се миеше над един леген. Неговата скромност и Неговото умение да се задоволява с най-малкото, Го правеха величествен. Когато слизаше долу, си вземаше вода. Като Го видят, все някой ще се втурне да Му вземе стомничката и да Му донесе вода. Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим?
към текста >>
86.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Ще загубят без нас." И без да каже повече дума, Той премести съборите на
Изгрева
в София.
Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека, всички граждани на Търново се подписаха срещу съборите на Бялото Братство. Така търновци забраниха съборите с подписа си. И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони. Като научи Учителят решението им, Той се усмихна и каза: "Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка.
Ще загубят без нас." И без да каже повече дума, Той премести съборите на
Изгрева
в София.
Борис Николов, Николай Дойнов, Боян Боев
към текста >>
87.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
Тези приятели бяха много активни през време на Школата и се интересуваха за всичко, което ставаше на
Изгрева
.
Тези сказки не са запазени, защото не са стенографирани. След всяка сказка Той е поканен от няколко приятели в някой дом, където се започват разговори по духовни въпроси. Така Той прави връзка с тези малки духовни групи, насочва ги в духовната им работа и им определя един ясен път. Имаше единични приятели, закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други, които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му. Такива случаи имаше много.
Тези приятели бяха много активни през време на Школата и се интересуваха за всичко, което ставаше на
Изгрева
.
С тях се срещахме по време на съборите и на Рила. Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа. И тази форма остана. Нея не я загубихме. Тя бе стенографирана и запазена.
към текста >>
Паша трябваше да напусне
Изгрева
на 13 ноември 1960 година.
Тя живееше на една улица, аз другаде. Трябваше нея да я водят, аз не мога да отида. От 1954 година ставите ми заболяха и условията пречеха, за да мога да работя. Постепенно работата спря, поради нейното и моето заболяване. Изпитание бе и за двете ни.
Паша трябваше да напусне
Изгрева
на 13 ноември 1960 година.
Аз напуснах Изгрева на 7 април 1961 година. Нас с Паша ни изгониха от Изгрева без право на посочване на жилище. Паша отиде да живее в кухнята, в своята къща, тъй като имаше квартиранти в стаите. Аз бях по-облагодетелствана. Живеех в дома на Гена Папазова, на улица "Клемент Готвалд" 31.
към текста >>
Аз напуснах
Изгрева
на 7 април 1961 година.
Трябваше нея да я водят, аз не мога да отида. От 1954 година ставите ми заболяха и условията пречеха, за да мога да работя. Постепенно работата спря, поради нейното и моето заболяване. Изпитание бе и за двете ни. Паша трябваше да напусне Изгрева на 13 ноември 1960 година.
Аз напуснах
Изгрева
на 7 април 1961 година.
Нас с Паша ни изгониха от Изгрева без право на посочване на жилище. Паша отиде да живее в кухнята, в своята къща, тъй като имаше квартиранти в стаите. Аз бях по-облагодетелствана. Живеех в дома на Гена Папазова, на улица "Клемент Готвалд" 31. Опитахме се с Паша да поработим заедно.
към текста >>
Нас с Паша ни изгониха от
Изгрева
без право на посочване на жилище.
От 1954 година ставите ми заболяха и условията пречеха, за да мога да работя. Постепенно работата спря, поради нейното и моето заболяване. Изпитание бе и за двете ни. Паша трябваше да напусне Изгрева на 13 ноември 1960 година. Аз напуснах Изгрева на 7 април 1961 година.
Нас с Паша ни изгониха от
Изгрева
без право на посочване на жилище.
Паша отиде да живее в кухнята, в своята къща, тъй като имаше квартиранти в стаите. Аз бях по-облагодетелствана. Живеех в дома на Гена Папазова, на улица "Клемент Готвалд" 31. Опитахме се с Паша да поработим заедно. Аз предварително преглеждах беседата и Паша в определени дни я водеха при мене, аз четях с много малки промени, направени от мен, като Катя Грива следеше ръкописа и казваше къде нещо не е съгласна с оригинала.
към текста >>
Стенограф на "
Изгрева
" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с него - както на "
Изгрева
", така и на различни екскурзии, където сме ходили.
Живеех в дома на Гена Папазова, на улица "Клемент Готвалд" 31. Опитахме се с Паша да поработим заедно. Аз предварително преглеждах беседата и Паша в определени дни я водеха при мене, аз четях с много малки промени, направени от мен, като Катя Грива следеше ръкописа и казваше къде нещо не е съгласна с оригинала. Паша се произнасяше как да бъде. Елена Андреева
Стенограф на "
Изгрева
" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с него - както на "
Изгрева
", така и на различни екскурзии, където сме ходили.
Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят. Така приятелите му разказваха интересни случки, които той записваше. Брат Боян дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто". Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета. Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме.
към текста >>
88.
ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА
"
Изгревът
" бе създаден заради Школата.
Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците от 1922 до 1944 г. Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели.
"
Изгревът
" бе създаден заради Школата.
В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител. Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха. "Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото.
към текста >>
В салона на "
Изгрева
", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител.
Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците от 1922 до 1944 г. Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. "Изгревът" бе създаден заради Школата.
В салона на "
Изгрева
", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител.
Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха. "Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя.
към текста >>
Бялото Братство и "
Изгревът
" съжителстваха.
Словото Божие се излива върху учениците от 1922 до 1944 г. Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. "Изгревът" бе създаден заради Школата. В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител.
Бялото Братство и "
Изгревът
" съжителстваха.
"Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева", където се сваляше Словото на Бога.
към текста >>
"
Изгревът
" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. "Изгревът" бе създаден заради Школата. В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител. Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха.
"
Изгревът
" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева", където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата на Земята.
към текста >>
И тук на
Изгрева
, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила.
Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. "Изгревът" бе създаден заради Школата. В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител. Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха. "Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
И тук на
Изгрева
, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила.
Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева", където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата на Земята. Обикновено Учителят започваше беседата с тайна молитва.
към текста >>
Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "
Изгрева
", където се сваляше Словото на Бога.
Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха. "Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя.
Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "
Изгрева
", където се сваляше Словото на Бога.
Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата на Земята. Обикновено Учителят започваше беседата с тайна молитва. Това е молитва свободна. Всеки отправя своята мисъл към Бога според своята нужда и сзоите разбирания. Тя е отправяне на едно дълбоко религиозно чувство към Бога.
към текста >>
Учителят бе този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки младеж, дошъл на
Изгрева
.
така: "На окултния ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха, другите ги поздравяваха и направо казваха колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновно и след това отиваха да посещават Общия Окултен клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Окултен клас и можеха да посещават Общия Окултен клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен клас не можеха да посещават Младежкия Окултен клас. А да влезеш в Младежкия Окултен клас не бе така лесно и просто.
Учителят бе този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки младеж, дошъл на
Изгрева
.
Този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъдат негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: "Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога? " За да отговори възрастният брат, младият човек трябва да е посещавал една-две години Общия Окултен клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това бе Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът, завършил гимназия, може да се запише студент. Минаха много години и през това време онези, които се ожениха, трябваше да напуснат Младежкия клас.
към текста >>
И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на
Изгрева
в 5 часа сутринта.
" Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто. Но вече бе много късно. В туй време Учителят почна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, бе точността. Той ни постави задача да идваме в клас с точност до минута.
И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на
Изгрева
в 5 часа сутринта.
Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона. Учителят даде упражнения как учениците да развиват своя вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време. Тези упражнения са описани. На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева. Биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат с точност до 5 минути.
към текста >>
На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за
Изгрева
.
Той ни постави задача да идваме в клас с точност до минута. И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта. Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона. Учителят даде упражнения как учениците да развиват своя вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време. Тези упражнения са описани.
На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за
Изгрева
.
Биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат с точност до 5 минути. Определи се ден и час за екскурзиите. Всички идваха точно на време. Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа, уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата.
към текста >>
През 1927 г, след построяването на салона на "
Изгрева
" и устройване на селището, Общият Окултен клас се провеждаше на
Изгрева
.
Виждаха, че те си отиват, а ние, младите, идвахме и поемахме тяхната работа. Имаше от тях много интелигентни, знаеха езици, превеждаха окултна литература и постепенно започнаха да печатат Словото. Общият Окултен клас се събираше в сряда в 5 часа сутринта. Той премина през няколко салона и накрая решиха да построят салон на улица "Оборище" 14. С общи усилия той бе построен, като Общият и Младежкият клас се прехвърлиха там.
През 1927 г, след построяването на салона на "
Изгрева
" и устройване на селището, Общият Окултен клас се провеждаше на
Изгрева
.
Ранното ставане в 3-4 часа през нощта, стана традиция. Във времето, когато наближава изгрева на Слънцето, ние всички, строени на полянката в редици, го очакваме. То не е само за нас едно физическо явление, но има и духовно съдържание. Когато имахме Общ клас, ние бяхме в салона 20 минути преди 5 часа и пеехме, за да се хармонизира обстановката. Мария Тодорова свиреше на хармониума.
към текста >>
Във времето, когато наближава
изгрева
на Слънцето, ние всички, строени на полянката в редици, го очакваме.
Общият Окултен клас се събираше в сряда в 5 часа сутринта. Той премина през няколко салона и накрая решиха да построят салон на улица "Оборище" 14. С общи усилия той бе построен, като Общият и Младежкият клас се прехвърлиха там. През 1927 г, след построяването на салона на "Изгрева" и устройване на селището, Общият Окултен клас се провеждаше на Изгрева. Ранното ставане в 3-4 часа през нощта, стана традиция.
Във времето, когато наближава
изгрева
на Слънцето, ние всички, строени на полянката в редици, го очакваме.
То не е само за нас едно физическо явление, но има и духовно съдържание. Когато имахме Общ клас, ние бяхме в салона 20 минути преди 5 часа и пеехме, за да се хармонизира обстановката. Мария Тодорова свиреше на хармониума. Тогава не чакаме изгрева на Слънцето, защото сме в клас. В салона всеки си намира място, което му харесва и подхожда.
към текста >>
Тогава не чакаме
изгрева
на Слънцето, защото сме в клас.
Ранното ставане в 3-4 часа през нощта, стана традиция. Във времето, когато наближава изгрева на Слънцето, ние всички, строени на полянката в редици, го очакваме. То не е само за нас едно физическо явление, но има и духовно съдържание. Когато имахме Общ клас, ние бяхме в салона 20 минути преди 5 часа и пеехме, за да се хармонизира обстановката. Мария Тодорова свиреше на хармониума.
Тогава не чакаме
изгрева
на Слънцето, защото сме в клас.
В салона всеки си намира място, което му харесва и подхожда. При тази приятелска атмосфера, която се чувства, всички изпяваме някои песни преди да дойде Учителя. Никой не закъснява, а онзи който закъснее, не се допускаше да влезе и да нарушава хармонията. Това беше желязно правило. Учителят заставаше точно в пет без една минута на катедрата и казваше коя песен да се изпее, след това се казваше молитва.
към текста >>
89.
СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'
СЪЗДАВАНЕ НА "
ИЗГРЕВА
"
СЪЗДАВАНЕ НА "
ИЗГРЕВА
"
Спомени на ученици Първата неделя на 1920 г. чух за пръв път Учителя да говори. Това стана в един салон на "Раковска" и "Граф Игнатиев". Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж.
към текста >>
Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат
изгрева
на слънцето.
Тези песни се пееха и след свършването на беседата. Пееше се и една църковна песен - "Хвала Теб, Господи". Мелодията и думите на песента действаха успокояващо. Учителят казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори. През 1922-23 г, в дома на сестра Маркова, на ул."Шишман", в салона за чужди езици, се четяха лекциите на Младежкия окултен клас.
Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат
изгрева
на слънцето.
Те са го посрещали и на края на боровата гора,зад Семинарията. След като изгряваше слънцето и направим гимнастиките, Той ни говореше. По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас купуваше по двадесет геврека, даваше ги на Учителя и Той ги разчупва- ше и ни ги раздаваше на всички. Това ставаше много често - ако се случеха по-малко, ще ни даде по половин геврек. В онези години стражарите ни гонеха от гората, понеже сме тъпчели младите дървесни насаждения.
към текста >>
Ние ходехме често горе и по-късно нарекохме това място "
Изгрев
".
Около 1922-23 г, Учителят каза на трите стенографки Паша, Савка и Елена: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Ние отидохме и се подписахме. Братството купи тази нива. Тя беше записана на имената на трите стенографки. На тази нива по-късно бе построен салонът.
Ние ходехме често горе и по-късно нарекохме това място "
Изгрев
".
През годините 1922, 1923, 1924, 1925 посрещахме изгрева на слънцето горе и си правехме гимнастиките. Учителят понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни. Но салонът беше в града. Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14. Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения.
към текста >>
През годините 1922, 1923, 1924, 1925 посрещахме
изгрева
на слънцето горе и си правехме гимнастиките.
Ние отидохме и се подписахме. Братството купи тази нива. Тя беше записана на имената на трите стенографки. На тази нива по-късно бе построен салонът. Ние ходехме често горе и по-късно нарекохме това място "Изгрев".
През годините 1922, 1923, 1924, 1925 посрещахме
изгрева
на слънцето горе и си правехме гимнастиките.
Учителят понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни. Но салонът беше в града. Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14. Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и печен мошеник.
към текста >>
на поляната на
Изгрева
се състоя съборът.
Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. През 1926 г.
на поляната на
Изгрева
се състоя съборът.
От провинцията дойдоха много приятели. Те си построиха навеси от платнища и спяха там. Една сутрин на Изгрева осъмнахме, заобиколени от полиция. Властта бе решила да забрани събора. Точно в този ден Учителят беше на "Опълченска" 66 и изпрати един брат с писмо до тогавашния министър-председател, кой- то отмени по телефона блокадата на полицията.
към текста >>
Една сутрин на
Изгрева
осъмнахме, заобиколени от полиция.
Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. През 1926 г. на поляната на Изгрева се състоя съборът. От провинцията дойдоха много приятели. Те си построиха навеси от платнища и спяха там.
Една сутрин на
Изгрева
осъмнахме, заобиколени от полиция.
Властта бе решила да забрани събора. Точно в този ден Учителят беше на "Опълченска" 66 и изпрати един брат с писмо до тогавашния министър-председател, кой- то отмени по телефона блокадата на полицията. Тогава имаше много хора. Всички идваха с каруци, одеала, платнища. Построи се цяло селище.
към текста >>
След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на
Изгрева
.
Като видяха всичко това, онези, които построиха стаичката за продуктите, казаха: "Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон! " Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: "Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. През събора в стаичката държахме хранителни продукти.
След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на
Изгрева
.
Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло". Това бе сторено. Сутрин Учителят от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства.
към текста >>
Сутрин Учителят от града идваше на
Изгрева
и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото.
Той изчакваше идеята да дойде от учениците. През събора в стаичката държахме хранителни продукти. След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло". Това бе сторено.
Сутрин Учителят от града идваше на
Изгрева
и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото.
Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса, есента нареди да се постави печка и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. През 1927г. Учителят повечето време преспиваше тук.
към текста >>
Учителят оглежда празните казани и казва: "Тук на
Изгрева
не трябва да има гладен човек".
Борис Николов След събора през 1926 г, веднъж младежите сме се събрали около празните казани и се чудим каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителят. Той ни поглежда и пита: "Е, рекох, какво има? " А един от братята отговаря: "Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова гледаме, че в тях няма нищо".
Учителят оглежда празните казани и казва: "Тук на
Изгрева
не трябва да има гладен човек".
След няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година - 1927 г, когато се построи салона, Учителят нареди да се построи и кухня. Сестрите започнаха редовно да готвят. Дежуряха на групи по един месец. Така се сменяха сестрите всеки месец и всяка група показваше изкуството си да готви.
към текста >>
Това се използваше от бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства - като дойдат на
Изгрева
поне ще се нахранят.
Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продуктите се купуваха, а голяма част от тях изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранехме, след благодарствената молитва и песните, всеки пуска доброволно вноска кой колкото има в една дървена кутия. Който няма пари, не пуща. Никой няма да му държи сметка.
Това се използваше от бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства - като дойдат на
Изгрева
поне ще се нахранят.
А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите обеди. Учителят нареди зад масите да се посадят в една редица лешници към 100 броя, които израснаха големи храсти. Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа, дори и след това.
към текста >>
група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския салон на "
Изгрева
".
На всеки според глада, който има в себе си. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите обеди. Учителят нареди зад масите да се посадят в една редица лешници към 100 броя, които израснаха големи храсти. Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа, дори и след това. По покана на Учителя през месец юли 1927 г.
група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския салон на "
Изгрева
".
Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя: 1. Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг. 2. Слави Тодоров от село Габерово, Бургаски окръг. 3. Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг.
към текста >>
Аз се отказах да учителствам и останах на "
Изгрева
".
Когато завърших през 1927 г, отидох при Учителя и Му казах: "Учителю, сега трябва да работя. Баща ми има познат в Министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като учителка. Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб".
Аз се отказах да учителствам и останах на "
Изгрева
".
Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка. Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем. Но след като завършихме, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки. Учителят даваше всеки месец на трите по един плик с пари, с което Той бе поел нашата издръжка. Това бяха суми за прехрана.
към текста >>
Но след като завършихме, се установихме за постоянно на "
Изгрева
" като стенографки.
" Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб". Аз се отказах да учителствам и останах на "Изгрева". Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка. Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем.
Но след като завършихме, се установихме за постоянно на "
Изгрева
" като стенографки.
Учителят даваше всеки месец на трите по един плик с пари, с което Той бе поел нашата издръжка. Това бяха суми за прехрана. А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрехи и обувки. Ние бяхме стенографки на Учителя. Той бе поел нашата издръжка и лично се грижеше за нас.
към текста >>
Ние, младежите, обработвахме нивите на
Изгрева
и садехме най-вече картофи и други зеленчуци, каквито вирееха там.
Това бяха суми за прехрана. А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрехи и обувки. Ние бяхме стенографки на Учителя. Той бе поел нашата издръжка и лично се грижеше за нас. Елена Андреева
Ние, младежите, обработвахме нивите на
Изгрева
и садехме най-вече картофи и други зеленчуци, каквито вирееха там.
Тогава Учителят взе инициативата да се насади овощна градина. Имахме приятели от Стара Загора и Русе, които имаха чудесни овощни градини. Те ни изпратиха разсад за градината. Ние младежите изкопахме дупките, сложихме тор, а Учителят държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим. Не даваше на друг да държи.
към текста >>
Аз не помня лоша година на
Изгрева
за плодните дръвчета.
Така насадихме плодните дръвчета. Сега някой от тях са останали около мястото на Учителя. Да знаете, че Учителят ги е държал, когато са били фиданки. Тук насадихме ябълки, круши, сливи, череши, вишни. Те се хванаха и вирееха много добре.
Аз не помня лоша година на
Изгрева
за плодните дръвчета.
Ние им пеехме песни, играехме им Паневритмия, а те наблюдаваха всичко това, растяха, цъфтяха и даваха изобилно плод. Имахме и сини сливи, които бяха до поляната, на която играехме Паневритмия. Бяха свели клони с обилен плод и слушаха Паневритмията. Затова плодът им бе вкусен и изобилен. Главно за тях се грижеше брат Ради.
към текста >>
Нямаше плодна градина в София или другаде, която да ражда повече плод от
изгревската
.
Ние им пеехме песни, играехме им Паневритмия, а те наблюдаваха всичко това, растяха, цъфтяха и даваха изобилно плод. Имахме и сини сливи, които бяха до поляната, на която играехме Паневритмия. Бяха свели клони с обилен плод и слушаха Паневритмията. Затова плодът им бе вкусен и изобилен. Главно за тях се грижеше брат Ради.
Нямаше плодна градина в София или другаде, която да ражда повече плод от
изгревската
.
Дърветата, с ниско сведени до земята клони, биваха отрупани с плод: жълти, сочни, сладки круши, едри червени ябълки, череши, вишни, вишнапи, праскови, които нямаха толкова листа, колкото плод. Подпорките едва ги издържаха. Всички външни хора, които идваха на разходка край Изгрева се спираха в почуда да ги гледат. Учителят, в противовес на съвременните агрономи, не позволяваше да се кастрят дърветата и затова те раждаха много повече плод. А малката цветна градина от два триъгълника привличаше стотици любители да й се радват и вдъхват прекрасния аромат.
към текста >>
Всички външни хора, които идваха на разходка край
Изгрева
се спираха в почуда да ги гледат.
Затова плодът им бе вкусен и изобилен. Главно за тях се грижеше брат Ради. Нямаше плодна градина в София или другаде, която да ражда повече плод от изгревската. Дърветата, с ниско сведени до земята клони, биваха отрупани с плод: жълти, сочни, сладки круши, едри червени ябълки, череши, вишни, вишнапи, праскови, които нямаха толкова листа, колкото плод. Подпорките едва ги издържаха.
Всички външни хора, които идваха на разходка край
Изгрева
се спираха в почуда да ги гледат.
Учителят, в противовес на съвременните агрономи, не позволяваше да се кастрят дърветата и затова те раждаха много повече плод. А малката цветна градина от два триъгълника привличаше стотици любители да й се радват и вдъхват прекрасния аромат. Особено розите. Те вдъхновяваха десетки художници, които идваха да ги рисуват. Всичко, на което Учителят обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, ароматно, сладко... А на какво не обръщаше внимание?
към текста >>
90.
УЧЕНИЦИ
След събора останах на
Изгрева
и започнах да работя по постройките, които тогава започнаха да строят някои от братята.
Когато аз запитах мислено Учителя: "Как може това да се нарече конгрес, когато в него участват само трима души? ", Той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: - Сега сте трима души, но ще дойде време, когато ще бъдете хиляди. Тодор Стоименов През 1928 г., когато тръгнах за Младежкия събор в София, твърдо реших да остана там и да си търся работа.
След събора останах на
Изгрева
и започнах да работя по постройките, които тогава започнаха да строят някои от братята.
Нашите братя и сестри бяха всеки на работата си - кой на държавна, кой на частна и нямаше кой да работи общата работа. Дойдат въглища или дърва на Изгрева, аз отивах да ги пренеса. Имаше работа из градината. И тъй полека-лека братската работа ме погълна и аз се определих за братски работник. Имаше една сестра Станка, която готвеше на Учителя, тя ни даваше и на нас ядене.
към текста >>
Дойдат въглища или дърва на
Изгрева
, аз отивах да ги пренеса.
- Сега сте трима души, но ще дойде време, когато ще бъдете хиляди. Тодор Стоименов През 1928 г., когато тръгнах за Младежкия събор в София, твърдо реших да остана там и да си търся работа. След събора останах на Изгрева и започнах да работя по постройките, които тогава започнаха да строят някои от братята. Нашите братя и сестри бяха всеки на работата си - кой на държавна, кой на частна и нямаше кой да работи общата работа.
Дойдат въглища или дърва на
Изгрева
, аз отивах да ги пренеса.
Имаше работа из градината. И тъй полека-лека братската работа ме погълна и аз се определих за братски работник. Имаше една сестра Станка, която готвеше на Учителя, тя ни даваше и на нас ядене. Нашите ми изпратиха вълнен юрган. През лятото прекарвахме с брат Иван Антонов в една братска палатка.
към текста >>
На
Изгрева
животът бе много интензивен и не всеки можеше да издържи.
Накрая Учителят една беседа завърши с думите: "Ученикът живее спартански живот! Здрав дух в здраво тяло! " И това го проверихме. Оживяхме в студените зими. Ангел Вълков
На
Изгрева
животът бе много интензивен и не всеки можеше да издържи.
Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева, имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара. Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите.
към текста >>
Онези, които оставаха на
Изгрева
, имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара.
Оживяхме в студените зими. Ангел Вълков На Изгрева животът бе много интензивен и не всеки можеше да издържи. Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен. Издухваше хора, времена и събития.
Онези, които оставаха на
Изгрева
, имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара.
Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичния вятър, който отвяваше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот.
към текста >>
За обяснение Учителят бе добавил, че
Изгревът
в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите.
На Изгрева животът бе много интензивен и не всеки можеше да издържи. Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева, имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара. Това бе вярата им в Учителя и в Бога.
За обяснение Учителят бе добавил, че
Изгревът
в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите.
Това бе обяснението за космичния вятър, който отвяваше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите устояха на тези условия. Онези, които не издържаха - те си отидоха; но онези, които останаха, бяха останали в името на Високия Идеал.
към текста >>
Слязох от трамвая при Семинарията и тръгнах по пътя за
Изгрева
.
Беседите на Учителя се нижеха през годините в сряда, петък и неделя - сутрин в 5 ч. и в 10 ч. Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от Учителя в своите тетрадки. Това бе огромен материал за проучване и приложение. Борис Николов
Слязох от трамвая при Семинарията и тръгнах по пътя за
Изгрева
.
По пътя ме настигна непознат човек и като разбра, че отивам на Изгрева, ме помоли да го запозная с Учителя. Допуснах, че е искрен, че търси своя духовен път и му обещах. Пристигнахме на Изгрева и отидохме на поляната, където бе Учителят. Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него.
към текста >>
По пътя ме настигна непознат човек и като разбра, че отивам на
Изгрева
, ме помоли да го запозная с Учителя.
и в 10 ч. Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от Учителя в своите тетрадки. Това бе огромен материал за проучване и приложение. Борис Николов Слязох от трамвая при Семинарията и тръгнах по пътя за Изгрева.
По пътя ме настигна непознат човек и като разбра, че отивам на
Изгрева
, ме помоли да го запозная с Учителя.
Допуснах, че е искрен, че търси своя духовен път и му обещах. Пристигнахме на Изгрева и отидохме на поляната, където бе Учителят. Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него. Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на Учителя.
към текста >>
Пристигнахме на
Изгрева
и отидохме на поляната, където бе Учителят.
Това бе огромен материал за проучване и приложение. Борис Николов Слязох от трамвая при Семинарията и тръгнах по пътя за Изгрева. По пътя ме настигна непознат човек и като разбра, че отивам на Изгрева, ме помоли да го запозная с Учителя. Допуснах, че е искрен, че търси своя духовен път и му обещах.
Пристигнахме на
Изгрева
и отидохме на поляната, където бе Учителят.
Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него. Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на Учителя. При друг случай Учителят ми каза: "Не ставайте гаранти на хора, които не познавате." Димитър Шишков
към текста >>
Мина се известно време и всеки хващаше по някой за ръка и го водеше на
Изгрева
.
Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него. Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на Учителя. При друг случай Учителят ми каза: "Не ставайте гаранти на хора, които не познавате." Димитър Шишков Учителят беше дал задача в един от класовете, в която се казваше, че всеки един ученик през живота си трябва да обърне по един човек към Бога.
Мина се известно време и всеки хващаше по някой за ръка и го водеше на
Изгрева
.
Той трябваше да бъде онзи, който ще се обърне към Учението и към Бога. И тогава дойдоха най-големите разочарования. Някои се преструваха, че са се обърнали към Учението, идваха и търсеха услуги, че дори и пари, за да се подпомогнат. Така бяха препоръчали един руснак, който бил много напреднал духовно. Водят го при Учителя, а той го пита: "Какво е вашето учение?
към текста >>
Учителят му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на
Изгрева
.
Така бяха препоръчали един руснак, който бил много напреднал духовно. Водят го при Учителя, а той го пита: "Какво е вашето учение? " Учителят отговаря: "Моето учение е, че говедата трябва да бъдат без юлар, а конете без подкови. Конят сам да се връзва и да отива да оре и сам да се развързва и да се връща". Учителят му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари.
Учителят му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на
Изгрева
.
Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и повече не се появи. Учителят срещна онзи, който го беше довел и попита: "Какво стана с вашето поръчителство? Какво стана с вашия брат во Христа? " Братът мига и свива рамене: "Учителю, излъгах се! " Учителят го пита: "Ти, знаеш ли как е в света?
към текста >>
" Така, че пътят на мравката ни заведе на
Изгрева
.
Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис? " Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ. Учителят добавил: "За много малко си се продала!
" Така, че пътят на мравката ни заведе на
Изгрева
.
Кина Рангелова Един ден на връщане от училище, отидох в печатницата и гледам чичо ми Слави Камбуров, който беше широк социалист - атеист, пристигнал от Нова Загора. Той водеше сериозен спор с пристигналия от София брат Тодор Бъчваров. Чичо ми поддържаше материалистическия възглед, като по най- убедителен начин аргументирано доказвал, че първичният принцип, това е материята. Тодор Бъчваров пък по още по-убедителен начин доказвал, че Духът е първичното начало.
към текста >>
Утре е неделя, ела с мене да те заведа на
Изгрева
, за да чуеш беседата.
Душата ти жадува за нещо ново, което да даде храна на твоя дух. Ако искаш, ела да те заведа там, където ходя аз, за да чуеш нещо, което ще нахрани твоята душа. - Къде? - запитах я аз. - При нашия Учител.
Утре е неделя, ела с мене да те заведа на
Изгрева
, за да чуеш беседата.
Отначало се поколебах. Като се върнах вкъщи, разправих на Димитър всичко и той ми рече: - Иди се разходи, не е лошо. Там е хубаво. Върнах се при приятелката ми и й съобщих решението си да отида с нея.
към текста >>
Тръгнах по шосето нагоре през гората и незабелязано стигнах до квартала зад гората, който се нарича "
Изгрев
".
Онова, което ми направи впечатление най-напред бе това, че ръцете му бяха изящно красиви, като че бяха изваяни. Той ми рече: "По пътя на дъновистите". Запомних думите без да ги разбера, но все пак аз тръгнах да търся този път, защото очаквах, че тъкмо чрез него ще намеря пари, от които имам такава голяма нужда. Намерих игрище "Юнак" и попитах поста: "Къде е пътят за дъновистите? " И преди още да бях се изказала, той ми посочи пътя нагоре.
Тръгнах по шосето нагоре през гората и незабелязано стигнах до квартала зад гората, който се нарича "
Изгрев
".
Влизаха хора, идващи от града, влязох и аз в двора. Там видях салон, почти пълен с посетители. Влязох вътре и застанах до червената мраморна колона. Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах стареца, който бе ми се явил оная заран в стаята, но с тази разлика, че сега старецът беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло. Попитах стоящите до мен кой е той.
към текста >>
Тя вече знае, че както е ученик тук на
Изгрева
, така ще бъде и ученик горе в Невидимия свят, в Школата на Бялото Братство.
А Той продължава: "Нито един учен не би могъл да ми зададе този въпрос, който ти ми зададе. В него се намира философията за предназначението на слизането на човешкия дух на земята. Човешкият дух чрез човека учи своите уроци тук на земята и продължава своето обучение в Невидимия свят. Ученикът долу е ученик и горе в Школата на Бялото Братство също е ученик." Сестрата се просълзява.
Тя вече знае, че както е ученик тук на
Изгрева
, така ще бъде и ученик горе в Невидимия свят, в Школата на Бялото Братство.
Борис Николов Истинското име на дядо Благо е Стоян Русев. Дядо Благо е псевдоним, който си е сложил сам, когато е създал списание "Славейче". На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата. Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен.
към текста >>
Дядо Благо бил на
Изгрева
за Новата година - 1937 г.
Истинското име на дядо Благо е Стоян Русев. Дядо Благо е псевдоним, който си е сложил сам, когато е създал списание "Славейче". На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата. Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен. Той е бил 40 години учител на децата.
Дядо Благо бил на
Изгрева
за Новата година - 1937 г.
На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните. Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа. След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г. Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине". На другия ден дядо Благо отива на гости у бай Иван.
към текста >>
Големият салон на
Изгрева
, в който Учителят щеше да държи беседите, беше готов към края на лятото на 1927 г.
Бихте ли приели някои? " Само дядо Благо каза "Аз". Никой друг не се обади. А мен ми се видя страшно като ад. Елена Андреева
Големият салон на
Изгрева
, в който Учителят щеше да държи беседите, беше готов към края на лятото на 1927 г.
Дойде есента. Трябваше да се помисли и за отоплението на салона. По това време за отопление на помещения се използваха печки тип "Перник", които горяха с дърва и въглища. Точно в този момент, ми се наложи да отида по неотложна работа в града и затова помолих някои братя, да поставят печката и кюнците. Върнах се едва привечер.
към текста >>
Когато се връщат всички на "
Изгрева
" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка, освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"?
Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него. Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си. После, на излизане от концерта - пак същото. Казва ми един от братята: "Посред зима, в студа, се изпотих."
Когато се връщат всички на "
Изгрева
" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка, освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"?
Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: много шапки - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-офици- ални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".
към текста >>
А Иван Радославов след като загуби салона на "Оборище" и къщата си, след като обраха парите му, дойде да живее в една барака на
Изгрева
.
Независимо от това, ето какво ви очаква в скоро бъдеще: един от вас ще фалира, ще пропадне материално; другият ще си замине, а третият е осъден на старческа самота." Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение в акростих като началните букви погледнато отгоре надолу, дават следното изречение "Петър Дънов е лъжепророк". Това стихотворение се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя.
А Иван Радославов след като загуби салона на "Оборище" и къщата си, след като обраха парите му, дойде да живее в една барака на
Изгрева
.
Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение.
към текста >>
И което е най-важното, на
Изгрева
имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше.
Това стихотворение се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на "Оборище" и къщата си, след като обраха парите му, дойде да живее в една барака на Изгрева. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък.
И което е най-важното, на
Изгрева
имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше.
Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно. Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят.
към текста >>
Той бе забравен от всички, макар че беше на
Изгрева
.
На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на "Оборище" и къщата си, след като обраха парите му, дойде да живее в една барака на Изгрева. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше.
Той бе забравен от всички, макар че беше на
Изгрева
.
Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно. Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят. Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал.
към текста >>
" Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "
Изгрева
" отгоре надолу и го разполови на две.
Това го има в Словото на Учителя. Но едно е да слушаш, друго е да го разбереш и трето е да го приложиш. А най-важното е дали ти изнася това, което говори Учителят. Обърнаха се възрастните братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си? " Учителят ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата!
" Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "
Изгрева
" отгоре надолу и го разполови на две.
Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници? Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди. Но в случая отговорът бе категоричен: "Имотите да се оставят на държавата!
към текста >>
А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "
Изгрева
" и думите Му, които разполовиха нощта.
Според него всеки имаше право на едно жилище. Властта взе всичко, национализира го и го направи държавно. Възрастните братя изведнъж обедняха. А на онези, които си бяха заминали - техните наследници обедняха. Всички негодуваха и упрекваха комунистическата власт за извършеното от нея беззаконие.
А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "
Изгрева
" и думите Му, които разполовиха нощта.
Борис Николов Олга Славчева отишла на фризьор, накъдрила си косата и след това отишла на беседа. Учителят трябвало да покаже някои френологични центрове. И така както Олга е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове. Тя се чувствала неудобно, защото Той не е одобрявал къдренето на косата.
към текста >>
Те мислят, че туй е "
Изгревът
" на Бялото Братство".
Изведнъж се чу говор, който се засили и се превърна в караница. Две сестри се караха за оградата, която делеше дворните им места. Голяма врява вдигнаха. Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат?
Те мислят, че туй е "
Изгревът
" на Бялото Братство".
Той посочи с ръка целия "Изгрев'' - поляната, салона, малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята! " След като Учителят си замина, сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Борис Николов Откъде се пръкна тоя човек и дойде на Изгрева, аз не знам.
към текста >>
Той посочи с ръка целия "
Изгрев
'' - поляната, салона, малките дървени къщички и продължи: "А "
Изгревът
" още не е слязъл на земята!
Две сестри се караха за оградата, която делеше дворните им места. Голяма врява вдигнаха. Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат? Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство".
Той посочи с ръка целия "
Изгрев
'' - поляната, салона, малките дървени къщички и продължи: "А "
Изгревът
" още не е слязъл на земята!
" След като Учителят си замина, сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Борис Николов Откъде се пръкна тоя човек и дойде на Изгрева, аз не знам. Беше пакостлив човек.
към текста >>
Откъде се пръкна тоя човек и дойде на
Изгрева
, аз не знам.
Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство". Той посочи с ръка целия "Изгрев'' - поляната, салона, малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята! " След като Учителят си замина, сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Борис Николов
Откъде се пръкна тоя човек и дойде на
Изгрева
, аз не знам.
Беше пакостлив човек. Скимна му да имитира образа на Учителя и си пусна същата брада, същата прическа, тъкмеше се дълго време с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на Учителя. Ходеше по провинцията и проповядваше. Представяше се за г-н Дънов там, където не го познаваха. Разви цяла дейност чрез имитация и за заблуждение.
към текста >>
Един ден имитаторът Савов тръгва от града за
Изгрева
и минава през гората.
Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при Учителя и казала: "Учителю, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време". Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави.
Един ден имитаторът Савов тръгва от града за
Изгрева
и минава през гората.
Не щеш ли, там са отседнали войници. По онова време войниците ги обучаваха, че най-големите врагове на царството са комунистите и дъновистите. И точно по това време минава Савов, който носи един псевдообраз на г-н Дънов. Един от войниците извиква: "Ето го - Дънов минава, дайте да му покажем как ще разрушава царството! " Всички скачат на крак, втурват се към Савов, хващат го и му налагат такъв бой, че го просват на земята.
към текста >>
Савов с мъка се довлича до
Изгрева
, ляга на горния край на поляната и стене.
По онова време войниците ги обучаваха, че най-големите врагове на царството са комунистите и дъновистите. И точно по това време минава Савов, който носи един псевдообраз на г-н Дънов. Един от войниците извиква: "Ето го - Дънов минава, дайте да му покажем как ще разрушава царството! " Всички скачат на крак, втурват се към Савов, хващат го и му налагат такъв бой, че го просват на земята. След това войниците побягват доволни, че са се справили с врага на царството.
Савов с мъка се довлича до
Изгрева
, ляга на горния край на поляната и стене.
Минава случайно същата сестра и го вижда. "Какво ти е брат Савов? " - "Взеха ме по погрешка за Учителя и ме пребиха от бой." Разказва целия случай. Сестрата се разплаква от умиление пред Божието възмездие. А брат Савов като гледа сестрата, смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му побой.
към текста >>
Съпругата на занаятчията станала последователка на Учителя Дънов и започнала да посещава на
Изгрева
беседите.
Цигуларката Йоана Стратева беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им посвири и накрая той заявил пред нея: "Аз съм най-големият имитатор! " Борис Николов Живяли в старата част на София - баща, майка и дъщеря. Бащата бил занаятчия, работил своя занаят в един малък дюкян денонощно, за да може дa изхранва жена си и любимата си дъщеря.
Съпругата на занаятчията станала последователка на Учителя Дънов и започнала да посещава на
Изгрева
беседите.
Тя въвежда и дъщеря си, която е била гимназистка, около 17-18 годишна. Ходели заедно, играели Паневритмия, срещали се и с последователи на Учителя и се чувствали превъзходно. Но за всичко това е било необходимо време и те така се захласнали и отплеснали, че престанали да се грижат за онзи, който им изкарвал прехраната с пот на челото от сутрин до вечер. Връщал се, но вече нямало сготвена храна, не го чакали жена му и дъщеря му, не бил опран и изгладен. Изобщо, домът вече бил запуснат.
към текста >>
Онзи му казал: "Абе, защо не ги изгониш да отидат да живеят там на
Изгрева
?
Той узнал от тях, че семейният му живот с тях е карма, че той е задължен да ги храни, понеже си изплащал кармата. Упреквали го, че е материален човек, а те са духовни и се чудели как още го търпят и живеят с него. Бил изостанал в еволюцията си, понеже се грижел само за материалното. Чудел се какво да прави материалният човечец. Споделил с един свой стар познат какво чудо му е дошло на главата.
Онзи му казал: "Абе, защо не ги изгониш да отидат да живеят там на
Изгрева
?
" - "Не става - те са непрекъснато там от сутрин до вечер, за какво да ги гоня." - "Добре де, ама кой ги храни тогава? " - "Сами се хранят, но с мойте пари." - "Много ти е тежко положението тогава. Отиди при Дънов и се оплачи на него." - "Ще отида, защо да не отида. Ще го питам направо очи в очи. Такава голяма беля да ми дойде на главата."
към текста >>
Да докара всичко товас една каруца на
Изгрева
и да предупреди в квартала никой да не дава пари на жена му и дъщеря му, за да си купуват храна.
Отива при Боян Боев и му разказва всичко отначало до край. Брат Боев през цялото време се залива от смях. "Ама, на теб ти е смешно, а на мен ми се плаче." - "Сега, ако ме слушаш и изпълниш каквото ти кажа, то други ще започнат да плачат, а ти ще се смееш като мен." - "Ще го сторя - няма къде да ида". Брат Боев му посочва една барака, където да пренощува. Накарал го на следващия ден да отиде да си прибере дрехите, парите и храната, купена с неговите пари.
Да докара всичко товас една каруца на
Изгрева
и да предупреди в квартала никой да не дава пари на жена му и дъщеря му, за да си купуват храна.
Речено - сторено. Натоварил каруцата, а онези там му се присмиват и му се подиграват. "Нещастник си ти. Добре, че се отървахме от теб, защото си заклет кармичен враг. Благодарение на нас ти съществуваш.
към текста >>
" - "Отивам на
Изгрева
при Дънов".
"Нещастник си ти. Добре, че се отървахме от теб, защото си заклет кармичен враг. Благодарение на нас ти съществуваш. Без нас си загубен." Той мълчи, товари каруцата. "Добре де, къде отиваш, да знаем и да кажем на онези, които питат за теб?
" - "Отивам на
Изгрева
при Дънов".
"О-о-о, в едно семейство двама дъновисти стигат. Ние сме достатъчно. Та с трима ще се затрие домът." - "Той така и така се е затрил, затова станах дъновист". Колата тръгва, а онези двете започват да се карат помежду си. "Ти си виновна нашият човек да стане дъновист".
към текста >>
Нашият познат пристигнал на
Изгрева
, разтоварил каруцата в празната барака.
"О-о-о, в едно семейство двама дъновисти стигат. Ние сме достатъчно. Та с трима ще се затрие домът." - "Той така и така се е затрил, затова станах дъновист". Колата тръгва, а онези двете започват да се карат помежду си. "Ти си виновна нашият човек да стане дъновист".
Нашият познат пристигнал на
Изгрева
, разтоварил каруцата в празната барака.
А там е Боян Боев, посреща го с две сестри и му казва: "Сега ние ще се грижим за тебе. Но утре отиди при Учителя и му разкажи докъде си стигнал. И как си стигнал до бараката на Изгрева." Отива при Учителя и Му разказва всичко от игла до конец. Учителят му казал: "Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам да ти дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, в която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им зсичко, те се смеят и му дават копие от беседата.
към текста >>
И как си стигнал до бараката на
Изгрева
."
Колата тръгва, а онези двете започват да се карат помежду си. "Ти си виновна нашият човек да стане дъновист". Нашият познат пристигнал на Изгрева, разтоварил каруцата в празната барака. А там е Боян Боев, посреща го с две сестри и му казва: "Сега ние ще се грижим за тебе. Но утре отиди при Учителя и му разкажи докъде си стигнал.
И как си стигнал до бараката на
Изгрева
."
Отива при Учителя и Му разказва всичко от игла до конец. Учителят му казал: "Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам да ти дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, в която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им зсичко, те се смеят и му дават копие от беседата. Връща се при Учителя и му съобщава, че беседата е в ръцете му. "Ще си извадиш на отделен лист зсичко по точки, което съм говорил каква трябва да бъде жената и дъщерята". Сяда, чете той и записва.
към текста >>
Никой не може да повярва, че това е истина, и че може да се случи в София, и то при дъновистите на
Изгрева
.
В магазинчето му казват: "Ти идваш обръснат, измит, опран, изгладен и вече заглади косъм. Кой те храни, кой те пои и кой те гледа? " - "Не една, а две се грижат за мене. Четат от два списъка по точки и изпълвяват". И разказва какво му се случило.
Никой не може да повярва, че това е истина, и че може да се случи в София, и то при дъновистите на
Изгрева
.
А онези две - майката и дъщерята, изведнъж разбират, че нямат пари, нямат провизии - всичко е прибрано, никой не им дава на версия продукти и не им дава пари назаем, понеже мъжът е предупредил всички в квартала. Започват да изгладняват, карат се непрекъснато помежду си и се упрекват кой е виновен за всичко това. Накрая отиват при Боян Боев и му се оплакват. Той им казва: "Вие го изгонихте, а ние тук го приехме. Две сестри се грижат за него - едната работи по единия списък, а другата - по другия списък."
към текста >>
След няколко дни отново идват на
Изгрева
, но гладни, измършавели, с наведени погледи, мълчаливи.
Излиза сутрин - връща се вечер, а парите си оставя на мен и аз давам на сестрите да му купуват храна и да му готвят. Изпълняваме си всички точки подред. Много усърдни сестри се оказаха." - "Ами ние какво да правим сега? " - " Подвизавайте се в Господа."
След няколко дни отново идват на
Изгрева
, но гладни, измършавели, с наведени погледи, мълчаливи.
Брат Боев им дава една тенджера с гозба и казва: "Това го сготвиха вчера сестрите за него. Хареса му, яде, но му артиса. Хапнете и вижте с какво го храним." Онези се нахвърлили върху тенджерата и я изпразнили. Дъщерята казала: "Те готвят по-хубаво от тебе, затова баща ми ще остане при тях." Майката й ударила една плесница. "Неблагодарнице аз те създадох." - "Да, ама те готвят по-хубаво от теб." - изкрещява дъщерята.
към текста >>
Наближават два месеца, откакто този приятел е на
Изгрева
и за него се грижат двете сестри по точки от двата списъка.
" - "Отидете при Учителя да видим какво ще ви каже". Отиват и през цялото време мълчат с наведени глави. Казал им: "Отидете при стенографките и вземете онази беседа. Прочетете си я, извадете по 30 точки за майката и 30 точки за дъщерята и почнете да ги изпълнявате. Ако се научите да ги изпълнявате, може мъжът ти да се върне." Четат, преписват, извличат точките и от мъка плачат.
Наближават два месеца, откакто този приятел е на
Изгрева
и за него се грижат двете сестри по точки от двата списъка.
Майката и дъщерята носят списъка при Боян Боев и той ги изпитва дали знаят точките наизуст. Знаят ги. После отива при Учителя и му докладва докъде е стигнал случаят. "Да си приберат мъжа, но да работят по тези два списъка! " Връща се Боев и съобщава новината.
към текста >>
Елена Цочева получава писмо от Учителя, че Той я вика да дойде на
Изгрева
.
Връща се отчаян. Учителят казва: "Българите дотам са дошли - да дадат на Христа едни кърпени обуща и вълнени чорапи." Години по-късно Учителят каза: "Само Христовият Дух може да съедини човеците с Бога чрез Любовта. Защото Любовта е свръзката на Съвършенството, която води до Истината, която пък слиза от Божествения свят." Борис Николов
Елена Цочева получава писмо от Учителя, че Той я вика да дойде на
Изгрева
.
Добре, ама ние сме такива, че разгласяваме всичко. Докато тя да тръгне на другия ден, всичките ръководители на Братствата научили и тръгнали заедно с нея. - Каква е тая Елена Цочева - един обикновен учител, а онези ръководителите са били заслужили стари братя. Поканата ще да е и за тях, откъде накъде само за Елена Цочева. Но когато стигат гара Пловдив, минава кондукторът и всички братя, които са се качили от Айтос до Пловдив, ги свалил, защото нямат открит лист.
към текста >>
Елена пристига на
Изгрева
.
Докато тя да тръгне на другия ден, всичките ръководители на Братствата научили и тръгнали заедно с нея. - Каква е тая Елена Цочева - един обикновен учител, а онези ръководителите са били заслужили стари братя. Поканата ще да е и за тях, откъде накъде само за Елена Цочева. Но когато стигат гара Пловдив, минава кондукторът и всички братя, които са се качили от Айтос до Пловдив, ги свалил, защото нямат открит лист. Покрай Елена минава, все едно, че не я вижда, а тя също няма открит лист.
Елена пристига на
Изгрева
.
Учителят я посреща, смее се, и първите Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали? " А другите всичките ги свалили. Те бяха неканените, а тя бе от малцина, избрана и поканена от Учителя. Йотка Младенова Бяха дошли латвийците на Изгрева.
към текста >>
Бяха дошли латвийците на
Изгрева
.
Елена пристига на Изгрева. Учителят я посреща, смее се, и първите Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали? " А другите всичките ги свалили. Те бяха неканените, а тя бе от малцина, избрана и поканена от Учителя. Йотка Младенова
Бяха дошли латвийците на
Изгрева
.
Отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им. Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат". Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева.
към текста >>
Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на
Изгрева
, при които бяха дошли на гости.
Йотка Младенова Бяха дошли латвийците на Изгрева. Отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им. Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат".
Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на
Изгрева
, при които бяха дошли на гости.
Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева. Предадоха му думите на Учителя, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Пристига на Изгрева, среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб има една работа, която трябва да свършиш.
към текста >>
Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на
Изгрева
.
Бяха дошли латвийците на Изгрева. Отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им. Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат". Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости.
Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на
Изгрева
.
Предадоха му думите на Учителя, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Пристига на Изгрева, среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб има една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истанбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истанбул.
към текста >>
Пристига на
Изгрева
, среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб има една работа, която трябва да свършиш.
Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева. Предадоха му думите на Учителя, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София.
Пристига на
Изгрева
, среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб има една работа, която трябва да свършиш.
Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истанбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истанбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истанбул и той посещава посочения адрес. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги слага на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговорът се води на турски език. Търговецът се връща в България.
към текста >>
Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги слага на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "
Изгрева
" и за Петър Дънов.
Пък и моят път не минава през София." Казват това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Пристига на Изгрева, среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб има една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истанбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истанбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истанбул и той посещава посочения адрес.
Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги слага на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "
Изгрева
" и за Петър Дънов.
Разговорът се води на турски език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва.
към текста >>
После отива на "
Изгрева
", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва.
Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги слага на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговорът се води на турски език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно.
После отива на "
Изгрева
", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва.
Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги? " Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика.
към текста >>
Учителят се обръща, оглежда цялото Братство на "
Изгрева
" и казва: "Това не са мои ученици.
Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава, недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са? " - и ни посочва с пръст. А ние сме се строили да играем Паневритмия.
Учителят се обръща, оглежда цялото Братство на "
Изгрева
" и казва: "Това не са мои ученици.
Тях съм ги довел от света. Тук аз съм ги вързал. Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света. Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото. А жените ще напълнят вертепите по света.
към текста >>
Когато започна да се строи салона през 1927 г., на
Изгрева
изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят ден и нощ.
Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Мария Тодорова
Когато започна да се строи салона през 1927 г., на
Изгрева
изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят ден и нощ.
Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август. Учителят седеше пред катедрата в новопостроения салон и изнасяше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци. Та онези, които построиха салона на Изгрева, не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Група от Изгрева веднъж посети техния събор. Бяха приети сърдечно в
към текста >>
Та онези, които построиха салона на
Изгрева
, не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев.
И всяка душа е ценна за Бога." Мария Тодорова Когато започна да се строи салона през 1927 г., на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят ден и нощ. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август. Учителят седеше пред катедрата в новопостроения салон и изнасяше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци.
Та онези, които построиха салона на
Изгрева
, не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев.
Група от Изгрева веднъж посети техния събор. Бяха приети сърдечно в братската градина в Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били със сукмани и бели забрадки. А софиянци били с градски дрехи - контраст по всички правила.
към текста >>
Група от
Изгрева
веднъж посети техния събор.
Мария Тодорова Когато започна да се строи салона през 1927 г., на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят ден и нощ. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август. Учителят седеше пред катедрата в новопостроения салон и изнасяше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци. Та онези, които построиха салона на Изгрева, не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев.
Група от
Изгрева
веднъж посети техния събор.
Бяха приети сърдечно в братската градина в Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били със сукмани и бели забрадки. А софиянци били с градски дрехи - контраст по всички правила. Всичко преминало много добре.
към текста >>
Сестрата казва: "Учителю, ние тук, на
Изгрева
, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло".
Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били със сукмани и бели забрадки. А софиянци били с градски дрехи - контраст по всички правила. Всичко преминало много добре. Връща се групата и веднага посещава Учителя, за да Му разкаже всичко. Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушание на братята и сестрите към брат Георги Куртев.
Сестрата казва: "Учителю, ние тук, на
Изгрева
, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло".
Учителят ги гледа и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Техният вътрешен възторг изчезва и те излизат един след друг. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден се бяхме събрали около Учителя, водеше се разговор за преражданията.
към текста >>
Брат Ради беше градинарят на
Изгрева
.
Техният вътрешен възторг изчезва и те излизат един след друг. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден се бяхме събрали около Учителя, водеше се разговор за преражданията. Една сестра Го запита: "А брат Ради кой е по прераждане? " Всички се изсмяха.
Брат Ради беше градинарят на
Изгрева
.
От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на Изгрева, докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Брат Ради беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на Изгрева по своето човешко развитие.
към текста >>
От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на
Изгрева
, докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят.
Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден се бяхме събрали около Учителя, водеше се разговор за преражданията. Една сестра Го запита: "А брат Ради кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на Изгрева.
От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на
Изгрева
, докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят.
Брат Ради беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на Изгрева по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий, но сега е душа, която е в почивка".
към текста >>
Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на
Изгрева
по своето човешко развитие.
Брат Ради беше градинарят на Изгрева. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на Изгрева, докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Брат Ради беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук.
Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на
Изгрева
по своето човешко развитие.
Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий, но сега е душа, която е в почивка". Замряхме. Тишина. Стояхме без да мръднем. Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята.
към текста >>
Той беше анархист по убеждение, след това премина към комунистите и накрая дойде на "
Изгрева
".
После претърсват останалите стаи, двора и си заминават. След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен. Може да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам? " - "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава. Този млад мъж се казваше Никола Антов.
Той беше анархист по убеждение, след това премина към комунистите и накрая дойде на "
Изгрева
".
Беше си построил барака и в стаята си, след заминаването на Учителя, беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров. Според него един комунист можел да бъде едновременно и дъновист и на никого това не пречело. След заминава- нето на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район. Заради негови грешки пред комунистите беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора.
към текста >>
Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "
Изгревът
" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча.
Според него един комунист можел да бъде едновременно и дъновист и на никого това не пречело. След заминава- нето на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район. Заради негови грешки пред комунистите беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора. Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време, някои от нас отидоха в затвора.
Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "
Изгревът
" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча.
Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм. Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света.
към текста >>
Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на
Изгрева
- дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие.
Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание. Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са".
Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на
Изгрева
- дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие.
Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя: "Учителю, това, което говорите, е много хубаво. Но много от човешкият материал, с който работите, не е качествен наглед, представлява голяма сплав и конгломерат". Учителят го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго. "Когато Аз трябваше да слезна Отгоре, да работя тук на земята, на мен ми поставиха и създадоха из- вестни условия. Намеси се онзи опашатия с рогата и ми каза: "Ще те пуснем на земята, но ние ще ти подберем хората.
към текста >>
91.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до
Изгрева
и търсеха среща с Учителя.
Там беше него- вият часовник. Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на ума и сърцето ти не са застанали точно на онзи час и минута, когато е твоето време. Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора биваше необикновена. Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си.
Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до
Изгрева
и търсеха среща с Учителя.
Идваха, влизаха при Него и излизаха преобразени, съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата-излизаха, ръкомахаха, говореха радостно, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излязат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случая не се покриваше.
към текста >>
Като дойде до големия баир към
Изгрева
, тури долу стомната да си почине.
" и вдигаше и двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около него и над него. Мария Тодорова Една вечер се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода. Едва я носи. Често я слага на земята и си почива.
Като дойде до големия баир към
Изгрева
, тури долу стомната да си почине.
И когато да вдигне стомната, Учителят се при- тича шеговито, незабелязано отзад, подхвана и Той с пръст стомната заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: "Тежка ли е стомната? " - "Много е тежка, Учителю, едва я нося". Учителят казва: "Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: "Бог и аз носим стомната!
към текста >>
В този момент идва млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я извежда до
Изгрева
.
Кажи си тъй: "Бог и аз носим стомната! " Веднага стомната ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш. Това е важен закон за ученика." Сестрата кимва в знак, че е разбрала. Повтаря формулата на глас.
В този момент идва млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я извежда до
Изгрева
.
Ние вървим отзад. Сестрата се обръща: "Учителю, ама тази формула действа много бързо". А Учителят добавя: "И слуги на Господа са Неговите человеци". Един момък идва при Учителя и малко претенциозно Го пита: "Учителю, мога ли да правя каквото си искам? " Учителят най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш".
към текста >>
Изгревът
на Слънцето е образ на Школата.
". Книгата беше на коли и вятърът я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен.
Изгревът
на Слънцето е образ на Школата.
А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма сe извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлина за себе си. Всички са забулени в тайнствени магически ритуали, Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена чиста. Какви образи ни е дал Учителят! Изгревите, чистия въздух, красивите движения, извора, житното зрънце, музика, радост, красота и живот. Ето това е Новият Изгрев.
към текста >>
Изгревите
, чистия въздух, красивите движения, извора, житното зрънце, музика, радост, красота и живот.
Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен. Изгревът на Слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма сe извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлина за себе си. Всички са забулени в тайнствени магически ритуали, Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена чиста. Какви образи ни е дал Учителят!
Изгревите
, чистия въздух, красивите движения, извора, житното зрънце, музика, радост, красота и живот.
Ето това е Новият Изгрев. Борис Николов Петър Камбуров иска да обиколи света, а няма пари. Пита Учителя как може да стори това. Той му казва: "Много лесно!
към текста >>
Ето това е Новият
Изгрев
.
Изгревът на Слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма сe извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлина за себе си. Всички са забулени в тайнствени магически ритуали, Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена чиста. Какви образи ни е дал Учителят! Изгревите, чистия въздух, красивите движения, извора, житното зрънце, музика, радост, красота и живот.
Ето това е Новият
Изгрев
.
Борис Николов Петър Камбуров иска да обиколи света, а няма пари. Пита Учителя как може да стори това. Той му казва: "Много лесно! Ще отидеш на 22 юни на Изгрев на Мусала, на равноденствието, ще си пожелаеш преди да изгрее Слънцето и ще обиколиш." - "Ама Учителю, нямам пари!
към текста >>
Ще отидеш на 22 юни на
Изгрев
на Мусала, на равноденствието, ще си пожелаеш преди да изгрее Слънцето и ще обиколиш." - "Ама Учителю, нямам пари!
Ето това е Новият Изгрев. Борис Николов Петър Камбуров иска да обиколи света, а няма пари. Пита Учителя как може да стори това. Той му казва: "Много лесно!
Ще отидеш на 22 юни на
Изгрев
на Мусала, на равноденствието, ще си пожелаеш преди да изгрее Слънцето и ще обиколиш." - "Ама Учителю, нямам пари!
" - "Ти не се грижи за това." И действително, обикаля света. Аз като чух това, реших да направя и аз същото. Отидох на 22 юни горе на Мусала, още при Учителя беше. Тогава бях в развод и казах: "Ако има Господ, да ме освободи от този човек." И така стана. Разведох се.
към текста >>
Ония братя и сестри, които са живяли на
Изгрева
и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни.
Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има? " След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. Мария Тодорова
Ония братя и сестри, които са живяли на
Изгрева
и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни.
Тогава в "Парахода" наставало безпокойство. Стенографките закоп- нявали да видят отново Учителя, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение. Разказваше веднъж сестра Савка. След едно такова продължително уединение, видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "Учителю." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият Учител." - "А кой сте? " - го запитала тя.
към текста >>
Дойде при мен една жена от Ямбол - голяма, тежка жена и ме помоли да я заведа на
Изгрева
, защото имала нужда да се срещне с Учителя.
Седнали да почиват. Учителят се обърнал към Тодорчо: "Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети вляво горе." Тодорчо отваря и чете: "Истина, Истина ви казвам. Отсега ще видите Небето отворено и ангели Божи да възлизат и слизат над Човешкия Син." Учителят го спира: "Ето това се изпълни пред вашите очи и уши." Борис Николов Една случка се е запечатала в съзнанието ми от времето, когато наближаваше войната за нашата страна.
Дойде при мен една жена от Ямбол - голяма, тежка жена и ме помоли да я заведа на
Изгрева
, защото имала нужда да се срещне с Учителя.
Нейният син беше летец и тя се тревожеше да не се случи нещо с него. Заведох я, но Той още отдалеч направи знак с ръце да се отстраним. Аз се обърнах и й казах, че трябва да си вървим. Чудех се защо не пожела да я приеме. След известно време родителите ми разказаха, че наскоро Учителят в една беседа споменал пример, който се отнасял до ямболка.
към текста >>
Примерът бил нещо подобно: една дъщеря на братско семейство от Ямбол доведе на
Изгрева
една жена, която беше заобиколена отвсякъде с животни, много животни, които искат да я нападнат.
Нейният син беше летец и тя се тревожеше да не се случи нещо с него. Заведох я, но Той още отдалеч направи знак с ръце да се отстраним. Аз се обърнах и й казах, че трябва да си вървим. Чудех се защо не пожела да я приеме. След известно време родителите ми разказаха, че наскоро Учителят в една беседа споменал пример, който се отнасял до ямболка.
Примерът бил нещо подобно: една дъщеря на братско семейство от Ямбол доведе на
Изгрева
една жена, която беше заобиколена отвсякъде с животни, много животни, които искат да я нападнат.
Жената се оказа съпруга на месар. Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие. Тройка Минкова При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук.
към текста >>
След като започнаха бомбардировките животът на
Изгрева
се промени.
Беше прашинка и почти ненужно. Но то бе изречено в мига, кога- то човек трябваше да се определи дали се жертва за Бога. И това бе онова, което аз без да исках сторих от чувството си за преданост към Учителя и към Бога. Това бе важното и това бе изпит за мен. Мария Тодорова
След като започнаха бомбардировките животът на
Изгрева
се промени.
Учителят правеше ежедневни разходки от София до Симеоново. След като мy показахме едно чудно място в Симеоново, което Той нарече "Райски кът", Той възприе идеята да се проучи възможността да намерим места. Местата, които Му показах зад Симеоново, бяха от 10-20 декара. Това не Го задоволяваше. Той ми посочи с ръка към Бистрица и каза: "Идете към Бистрица и проучете какви места има там".
към текста >>
А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия
Изгрев
.
По склоновете на Витоша има заравнени поляни. Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат да се закупят места. Докладвах на Учителя, че съм открил хубави места. Разбира се, налагаше се да заведа Учителя и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания.
А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия
Изгрев
.
Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там".
към текста >>
Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На
Изгрева
беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България.
Докладвах на Учителя, че съм открил хубави места. Разбира се, налагаше се да заведа Учителя и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев. Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места.
Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На
Изгрева
беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България.
Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там". Аз веднага изпълних поръката на Учителя. Отидох, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица.
към текста >>
Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на
Изгрева
вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и
Изгрева
на друго, по-подходящо място.
Разбира се, налагаше се да заведа Учителя и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев. Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България.
Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на
Изгрева
вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и
Изгрева
на друго, по-подходящо място.
Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там". Аз веднага изпълних поръката на Учителя. Отидох, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица. Върнах се и казах на Учителя.
към текста >>
Думите Му, че на
Изгрева
няма вече условия за духовна работа, останаха в мен.
Отидох, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица. Върнах се и казах на Учителя. Предложих Му да Го заведем там, а Той отговори: "Когато има условия, ще ги закупим и ще се пренесем там." Това бе краят на войната. Над София бяха започнали бомбардировки и след 10 януари 1944 Учителят с приятелите отиде в Мърчаево. Няколко месеца след това Той си замина.
Думите Му, че на
Изгрева
няма вече условия за духовна работа, останаха в мен.
След заминаването Му, на Изгрева се развихриха големи борби. И те погълнаха онези сили и енергии на всички нас, които бяха определени от Небето за духовна работа. Така че, тук нямаше условия за духовна работа. Имаше условия само за борби. Нашето поколение нямаше условия да закупи онези места на Бистрица и да се премести там.
към текста >>
След заминаването Му, на
Изгрева
се развихриха големи борби.
Върнах се и казах на Учителя. Предложих Му да Го заведем там, а Той отговори: "Когато има условия, ще ги закупим и ще се пренесем там." Това бе краят на войната. Над София бяха започнали бомбардировки и след 10 януари 1944 Учителят с приятелите отиде в Мърчаево. Няколко месеца след това Той си замина. Думите Му, че на Изгрева няма вече условия за духовна работа, останаха в мен.
След заминаването Му, на
Изгрева
се развихриха големи борби.
И те погълнаха онези сили и енергии на всички нас, които бяха определени от Небето за духовна работа. Така че, тук нямаше условия за духовна работа. Имаше условия само за борби. Нашето поколение нямаше условия да закупи онези места на Бистрица и да се премести там. Учителят каза, че в бъдеще местата ще станат без пари.
към текста >>
92.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ
На
Изгрева
имаше два телескопа.
Спомени на ученици Времето бе топло, приятно, небето осеяно със звезди. Учителят бе дошъл при нас и някои споделиха пред Него за чудния изглед на звездното небе. Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая. След малко се върна с един телескоп.
На
Изгрева
имаше два телескопа.
Единият бе с голяма леща, а другият с две по-малки. Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща. Ние се нареждахме един след друг. Учителят стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси. Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни.
към текста >>
Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подробен материал за звездното небе на
Изгрева
.
Единият бе с голяма леща, а другият с две по-малки. Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща. Ние се нареждахме един след друг. Учителят стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси. Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни.
Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подробен материал за звездното небе на
Изгрева
.
Първо Учителят ни показа Луната. Кратерите се очертаваха много добре. Учителя каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната. Те представляват кондензатори на слънчевата енергия. Когато жителите на Земята завършат еволюционния си път на Земята, те трябва да минат Школата на Луната.
към текста >>
При друга среща на
Изгрева
Учителят ни показа Юпитер, като много ясно се виждаха четири големи спътници.
Кратерите се очертаваха много добре. Учителя каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната. Те представляват кондензатори на слънчевата енергия. Когато жителите на Земята завършат еволюционния си път на Земята, те трябва да минат Школата на Луната. Там живеят от 100 до 150 адепта.
При друга среща на
Изгрева
Учителят ни показа Юпитер, като много ясно се виждаха четири големи спътници.
Учителят поклати глава и каза: "На тази планета има много религиозни заблуждения." Когато ни показа планетата Марс, много ясно се очертаваха каналите. Той каза:" Тези канали са изкуствено построени от жителите на Марс. Много, много работа е паднала." При друг случай се обърна към мене и ме попита: "Какво желаеш да видиш?
към текста >>
93.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
Това голямо и необичайно събитие, прогърмя по целия свят, дойде и на
Изгрева
.
С това показа на целия свят, на целия човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина, с тази си постъпка, той стана за присмех на някои хора, но за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с отличие, като поднесе на човешкия род бляскав пример на достойна постъпка. Обръщайки се към своя народ при подписването на акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото каза: ''Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола. Аз намерих за невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам моите кралски задължения така, както желая да ги изпълнявам".
Това голямо и необичайно събитие, прогърмя по целия свят, дойде и на
Изгрева
.
Всички го коментираха с най-голямо оживление и възторг от постъпката на младия крал. Учителят много, ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза, че този човек, който пожертва всички съблазни на Земята заради Любовта, в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек. Защо дойде Едуард VIII в България? - За да получи най-високата оценка на Мировия Учител за безупречно издържан изпит. Имах приятел в Америка.
към текста >>
Иван Сеченов живее на
Изгрева
от 1932 година и посещава Школата, но разочарован от себе си, от малките си постижения, от Школата, намислил да се запише в друга Окултна школа.
В този миг той се концентрира и ми каза: "Но ти се намираш под покровителството на Учителя.! " Аз се изненадах, защото още не познавах Учителя. Той продължи: "Аз в Америка следвах Окултна школа. При сбогуване, на път за България, ръководителката на Школата ми каза: "Брат, ти тука научи много неща за пробуждането на духовните дарби, но имай предвид, че отиваш в България, ето защо, ти трябва да знаеш, че там е слязъл най-мощния дух на планетата, който може да ходи на всички планети и слънца из цялата планета." Тодор Божков
Иван Сеченов живее на
Изгрева
от 1932 година и посещава Школата, но разочарован от себе си, от малките си постижения, от Школата, намислил да се запише в друга Окултна школа.
Поради това, той писал писмо на индийския поет-философ Рабиндранат Тагоре, с молба да го приеме в школата си. В отговор на молбата, Тагоре му отговорил: "В България имате толкова добър Учител. Следвайте школата Му. Не е нужно да идвате тук". И този случай потвърждава, че всички големи личности са чували и знаели кой е Учителят.
към текста >>
В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата, дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на
Изгрева
и не се е срещал с Учителя.
Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше: едни - Учителя, а други - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ.
В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата, дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на
Изгрева
и не се е срещал с Учителя.
Ето, виждате ли как работят пророците от времето на Израиля, които са се родили в България? Тогава по времето на Израиля пророците казваха: "И рече ми Господ" или "Словото Господне биде към мене и рече". Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелстваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното.
към текста >>
Учителят е тук на
Изгрева
, а те не го зачитат за нищо.
Ето, виждате ли как работят пророците от времето на Израиля, които са се родили в България? Тогава по времето на Израиля пророците казваха: "И рече ми Господ" или "Словото Господне биде към мене и рече". Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелстваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното.
Учителят е тук на
Изгрева
, а те не го зачитат за нищо.
Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя.
към текста >>
Дядо Влайчо накрая решава да дойде на
Изгрева
, за да се срещне с Учителя.
Тогава по времето на Израиля пророците казваха: "И рече ми Господ" или "Словото Господне биде към мене и рече". Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелстваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното. Учителят е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо.
Дядо Влайчо накрая решава да дойде на
Изгрева
, за да се срещне с Учителя.
Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. Борис Николов
към текста >>
На
Изгрева
идва известният художник Борис Георгиев.
Та така, както преди професорът не е имал работа с Него, така и след, като излиза от дома на Гумнерови, също е нямал работа с Него. И така, той не се срещнал с Учителя, а се разминал. А защо? Та това величие, докарано с файтона, си отива обратно натам, откъдето бе дошло. Мария Тодорова
На
Изгрева
идва известният художник Борис Георгиев.
Той дойде с едно фургонче - малка удобна стаичка на колела. По това време усилено изучавах хиромантия и без стеснение отидох при него и го помолих да му погледам ръката, като обясних защо. Той любезно ми я подаде. Имах случая да видя ръка на един голям художник. Борис Георгиев се среща с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет.
към текста >>
След Втората световна война Райнов отива на
Изгрева
и иска среща с Учителя.
ходехме у Николай Райнов аз и още двама негови почитатели, като разговаряхме, че той е прероден египетски или вавилонски жрец. Правеше ми впечатление на човек, който знае. Той долавяше това наше мълчаливо признание и често пъти вземаше позата на учител. Веднъж той каза: "Г-н Дънов в забулена форма в своите беседи дава неща забранени и опасни. Ако някой, не много морален човек, разбере тия ключове, които са му дадени там и си послужи с тях за зло, може да направи пакости, но за това ще плаща г-н Дънов."
След Втората световна война Райнов отива на
Изгрева
и иска среща с Учителя.
Тази среща е била твърде драматична, както ни я предаде един брат, който го е завел при Учителя. Когато Учителят излязъл да го посрещне, Райнов паднал на колене пред Него и казал: "Винаги, винаги когато се моля или искам помощта на Небето, явявате се все Вие. Сега разбрах кой сте. Моля, да бъда приет за Ваш ученик". След това последвал дълъг разговор насаме.
към текста >>
Накрая се престрашил и изпраща рождената си сестра на
Изгрева
.
Откъде Чърчил знае за Бялото Братство в България, а той почти нищо не знае, а само е чувал за него. Сконфузил се, свил се, замълчал и след като се прибрал в България никому нищо не казал, но решил да изпълни поръчението на Чърчил. А това не е шега работа - Чърчил е това, зад него стои Англия. Но понеже се страхува да отиде и предаде съобщението, дни наред се чуди какво да направи. Не смее да предаде съобщението, защото властта ще научи и направо ще го изпрати в затвора.
Накрая се престрашил и изпраща рождената си сестра на
Изгрева
.
Ние събрахме една група от по-сериозни братя и сестри и тя ни предаде поздравленията на Чърчил, поздравления към Бялото Братство. Мария Тодорова След 9 септември наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка е била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония. Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки на разни хора и се зачудил като видял между тях портрета на Учителя. Като запитал японеца, какво търси този портрет между другите снимки, японецът отговорил: "Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите думи".
към текста >>
След 9 септември наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка е била от Братството на
Изгрева
, била изпратена в Япония.
Но понеже се страхува да отиде и предаде съобщението, дни наред се чуди какво да направи. Не смее да предаде съобщението, защото властта ще научи и направо ще го изпрати в затвора. Накрая се престрашил и изпраща рождената си сестра на Изгрева. Ние събрахме една група от по-сериозни братя и сестри и тя ни предаде поздравленията на Чърчил, поздравления към Бялото Братство. Мария Тодорова
След 9 септември наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка е била от Братството на
Изгрева
, била изпратена в Япония.
Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки на разни хора и се зачудил като видял между тях портрета на Учителя. Като запитал японеца, какво търси този портрет между другите снимки, японецът отговорил: "Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите думи". А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала. Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество. Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а да не го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас.
към текста >>
Веднъж комунистът Кофарджиев бяга от полицията и решава да се укрие при Учителя на "
Изгрева
", който го приема, държи го три часа при себе си, докато се вдигне обсадата на полицията.
Елена беше спасена от предстоящия затвор. Ако я бяха хванали, грозеше я смърт. А в най-добрия случай щеше да се отърве с доживотен затвор. Това бяха претърсвания и излавяне на комунисти във връзка с атентата на църквата "Света Неделя" през 1925 г, когато загинаха стотици хора. Методи Константинов
Веднъж комунистът Кофарджиев бяга от полицията и решава да се укрие при Учителя на "
Изгрева
", който го приема, държи го три часа при себе си, докато се вдигне обсадата на полицията.
Накрая идва при Учителя офицерът, който командва хайката за залавяне на комуниста. Влиза при Учителя, козирува Му, след това Му се кланя и си отива. А Кофарджиев в това време седи на стола до Учителя, но офицерът изобщо не го поглежда, а се покланя на Учителя. Така се спасява и той. Но после, след като дойдоха на власт, поискаха да ги забравят тези неща и не си ги спомняха вече.
към текста >>
Василка до края на живота си живееше на
Изгрева
в една барака и приятелите я подпомагаха в дните, когато тя не можеше да плете с плетачната машина, с която си изкарваше прехраната.
Но за тях, дъновистите, не мога да направя нищо. Тях ги очаква съд". Василка се изненадала на предложенията на Елена и отвърнала: "Аз това съм го сторила в името на Бога и в името на Учителя, защото да спасиш един човешки живот, това е висше служение пред Бога. Друго такова служение не съществува на земята". Казала това и си тръгнала.
Василка до края на живота си живееше на
Изгрева
в една барака и приятелите я подпомагаха в дните, когато тя не можеше да плете с плетачната машина, с която си изкарваше прехраната.
Георги Димитров беше по-толерантен. След 9.IX.1944г. комунистите бяха решили да погнат Братството. Като се върна от Москва, той им казал: "Оставете ги, те са добри хора! " Всички скочили и искали да ни разкъсат и изгонят от Изгрева.
към текста >>
" Всички скочили и искали да ни разкъсат и изгонят от
Изгрева
.
Василка до края на живота си живееше на Изгрева в една барака и приятелите я подпомагаха в дните, когато тя не можеше да плете с плетачната машина, с която си изкарваше прехраната. Георги Димитров беше по-толерантен. След 9.IX.1944г. комунистите бяха решили да погнат Братството. Като се върна от Москва, той им казал: "Оставете ги, те са добри хора!
" Всички скочили и искали да ни разкъсат и изгонят от
Изгрева
.
А той добавил: "Малко ли врагове имаме сега, че и от тях да си правим врагове? " Това ги успокоило. Но после отново се сетиха, погнаха ни и изпълниха заканата си, като ни пръснаха и изгониха от Изгрева. Когато Учителят си замина, приятелите пратиха телеграма до Георги Димитров в Москва, за да разреши Учителят да бъде погребан на Изгрева. Това разрешение се получи и така Георги Димитров се отблагодари на Учителя, че му беше спасил живота.
към текста >>
Но после отново се сетиха, погнаха ни и изпълниха заканата си, като ни пръснаха и изгониха от
Изгрева
.
комунистите бяха решили да погнат Братството. Като се върна от Москва, той им казал: "Оставете ги, те са добри хора! " Всички скочили и искали да ни разкъсат и изгонят от Изгрева. А той добавил: "Малко ли врагове имаме сега, че и от тях да си правим врагове? " Това ги успокоило.
Но после отново се сетиха, погнаха ни и изпълниха заканата си, като ни пръснаха и изгониха от
Изгрева
.
Когато Учителят си замина, приятелите пратиха телеграма до Георги Димитров в Москва, за да разреши Учителят да бъде погребан на Изгрева. Това разрешение се получи и така Георги Димитров се отблагодари на Учителя, че му беше спасил живота. Атанас Минчев
към текста >>
Когато Учителят си замина, приятелите пратиха телеграма до Георги Димитров в Москва, за да разреши Учителят да бъде погребан на
Изгрева
.
Като се върна от Москва, той им казал: "Оставете ги, те са добри хора! " Всички скочили и искали да ни разкъсат и изгонят от Изгрева. А той добавил: "Малко ли врагове имаме сега, че и от тях да си правим врагове? " Това ги успокоило. Но после отново се сетиха, погнаха ни и изпълниха заканата си, като ни пръснаха и изгониха от Изгрева.
Когато Учителят си замина, приятелите пратиха телеграма до Георги Димитров в Москва, за да разреши Учителят да бъде погребан на
Изгрева
.
Това разрешение се получи и така Георги Димитров се отблагодари на Учителя, че му беше спасил живота. Атанас Минчев
към текста >>
94.
БОЯН БОЕВ
" И когато пристига брат Боев в България, той намира Учителя и до края на живота си беше стенограф на
Изгрева
и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната.
Разбира се, веднага се отзовава и нашият брат Боян Боев на тези духовни беседи. Понеже той беше малко мургав, проф. Р. Щайнер го пита: "Вие откъде сте, моля? " Брат Боян му отговаря: "Аз съм от България, българин съм." - "А защо идвате при мен, аз съм нищо, имате велик Учител." Брат Боев запитва: "Кой е? Аз не го зная" - "Г-н Петър Дънов!
" И когато пристига брат Боев в България, той намира Учителя и до края на живота си беше стенограф на
Изгрева
и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната.
Беше учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като учител. Остава в Братството и написа книгата "Учителят за образованието". Взе дейно участие в списанието "Житно зърно". Той разказвал своя разговор с Р.
към текста >>
Когато отивах на
Изгрева
, винаги се срещах с брат Боян Боев.
Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва на Учителя какво брат Боян й разказал за срещите му с Р.Щайнер и как Щайнер го насочва към Учителя. Сестра Паша пита: "Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер? " Учителят отговаря: "Разбира се, че го познавам." - "Ама, Учителю, тука на земята ли сте се виждали? " - "Не тук на земята, горе на небето, оттам се познаваме." Нестор Илиев
Когато отивах на
Изгрева
, винаги се срещах с брат Боян Боев.
След заминаването на Учителя, при него идваха от цяла България. Всеки му носи нещо и го питаше за някакъв съвет. Той съветите ги даваше така, както Учителят е говорил по някои проблеми. Боян Боев записваше всички разговори на Учителя с приятелите. Веднъж го виждам да куца с крака си и го питам защо не е искал съвет от Учителя, та да оздравее.
към текста >>
95.
КАТЯ ГРИВА
Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я завежда за пръв път на беседа на "
Изгрева
".
Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори Учителя, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от Учителя. Тази книга била оставена на някакъв скрин в дома й. Започнала да я чете. Харесало й не това, което е писано срещу Учителя, а самите цитати на Учителя. Прочела ги на един дъх, харесала ги и се заинтересувала, кой е този Учител.
Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я завежда за пръв път на беседа на "
Изгрева
".
През време на беседата имала такова силно преживяване, заради което останала на "Изгрева". Така че Катя идва на "Изгрева" по обратен път - прочита първо клеветите на Пасков, а след това се добира до Словото на Учителя. Това е пример, че и злото може да служи на Доброто, защото Мировият Учител управлява и двете ложи - и Бялата, и черната. По-късно, Катя довежда и своя брат Димитър Грива, който става музикант, както и сестра си Стефанка, която бе математичка. Десет години преди да си замине, Учителят я среща: "Ти не си завършила гимназията".
към текста >>
През време на беседата имала такова силно преживяване, заради което останала на "
Изгрева
".
Тази книга била оставена на някакъв скрин в дома й. Започнала да я чете. Харесало й не това, което е писано срещу Учителя, а самите цитати на Учителя. Прочела ги на един дъх, харесала ги и се заинтересувала, кой е този Учител. Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я завежда за пръв път на беседа на "Изгрева".
През време на беседата имала такова силно преживяване, заради което останала на "
Изгрева
".
Така че Катя идва на "Изгрева" по обратен път - прочита първо клеветите на Пасков, а след това се добира до Словото на Учителя. Това е пример, че и злото може да служи на Доброто, защото Мировият Учител управлява и двете ложи - и Бялата, и черната. По-късно, Катя довежда и своя брат Димитър Грива, който става музикант, както и сестра си Стефанка, която бе математичка. Десет години преди да си замине, Учителят я среща: "Ти не си завършила гимназията". Катя мига и премигва - чуди се, откъде Учителят знае това.
към текста >>
Така че Катя идва на "
Изгрева
" по обратен път - прочита първо клеветите на Пасков, а след това се добира до Словото на Учителя.
Започнала да я чете. Харесало й не това, което е писано срещу Учителя, а самите цитати на Учителя. Прочела ги на един дъх, харесала ги и се заинтересувала, кой е този Учител. Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я завежда за пръв път на беседа на "Изгрева". През време на беседата имала такова силно преживяване, заради което останала на "Изгрева".
Така че Катя идва на "
Изгрева
" по обратен път - прочита първо клеветите на Пасков, а след това се добира до Словото на Учителя.
Това е пример, че и злото може да служи на Доброто, защото Мировият Учител управлява и двете ложи - и Бялата, и черната. По-късно, Катя довежда и своя брат Димитър Грива, който става музикант, както и сестра си Стефанка, която бе математичка. Десет години преди да си замине, Учителят я среща: "Ти не си завършила гимназията". Катя мига и премигва - чуди се, откъде Учителят знае това. Когато завършила шести клас в Пловдив, заминала да следва музика в Италия.
към текста >>
Когато бяха живи нейните родители, тя получаваше пари от тях и живееше на "
Изгрева
", но като си заминаха, тя остана сама и нямаше кой да я издържа.
Десет години преди да си замине, Учителят я среща: "Ти не си завършила гимназията". Катя мига и премигва - чуди се, откъде Учителят знае това. Когато завършила шести клас в Пловдив, заминала да следва музика в Италия. Там получила музикалното си образование, но нямала завършено гимназиално образование у нас. Значи трябвало да вземе още седми и осми клас.
Когато бяха живи нейните родители, тя получаваше пари от тях и живееше на "
Изгрева
", но като си заминаха, тя остана сама и нямаше кой да я издържа.
Учителят й казал да завърши гимназия, но тя отказала. Учителят я среща и строго й казва: "Няма да те приема, докато не си вземеш матурата". Той не я прие и не разговаря няколко месеца с нея, докато тя не отстъпи и не реши да учи. Учителят така възпитаваше. Прие я само, когато тя реши да учи и отиде при Него да Му съобщи това.
към текста >>
Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред Учителя, че е дошла, за да бъде на "
Изгрева
" при Него.
Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение. Ани, сестрата на Паша, я учеше на литература и езици, а Паша - на математика, геометрия и химия. История учеше сама. И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя. След като я видя, Той й каза: "А сега, с тази диплома ще отидеш да работиш като учителка".
Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред Учителя, че е дошла, за да бъде на "
Изгрева
" при Него.
Учителят млъква и разговорът приключва. През следващите шест месеца Учителят не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема. През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на Учителя, за да могат поне да Го зърнат. Когато Учителят излиза от стаята Си, Той понякога разговаря с другите, но нея изобщо не я поглежда - все едно, че не съществува. Накрая Катя не издържала и е принудена да отстъпи.
към текста >>
Взема заповедта за назначение и се качва на "
Изгрева
", за да прибере багажа си.
През следващите шест месеца Учителят не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема. През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на Учителя, за да могат поне да Го зърнат. Когато Учителят излиза от стаята Си, Той понякога разговаря с другите, но нея изобщо не я поглежда - все едно, че не съществува. Накрая Катя не издържала и е принудена да отстъпи. Отива, подава молба и бива назначена за учителка по музика.
Взема заповедта за назначение и се качва на "
Изгрева
", за да прибере багажа си.
Там случайно среща Учителя. Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за учителка? " Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка. Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя. Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене".
към текста >>
През време на всички ваканции тя идваше на "
Изгрева
" и прекарваше с Братството на Рила.
По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър, който беше най-голямата гордост за училището. Катя е учителствала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън. След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея. Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва. Тогава тя не беше млада и виждаше как Учителят има грижа за всеки един от нас.
През време на всички ваканции тя идваше на "
Изгрева
" и прекарваше с Братството на Рила.
Но вече имаше професия, пари и бе сигурна в себе си. Дойде време и Катя се пенсионира. Всеки път, когато получаваше пенсията си, благодареше на Учителя, че има издръжка. По характер Катя бе много сдържана и не всичко разказваше. Беше доста заета с духовния си живот и не обичаше физическата работа, както и бита на физическото поле.
към текста >>
96.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
Скитах из София една вечер, без абсолютно никакви приключения и към два или три часа след полунощ се прибрах на
Изгрева
, където живеех с няколко братя в дървената къщичка, която сами си бяхме направили.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ (1904-1999) Като млад, аз не познавах живота на удоволствията, който младежите имаха. Като студент по-късно, темите на разговорите в почивката между лекциите, бяха кой и коя, как и в какви компании са прекарали свободното време. Реших и аз да търся този свят на удоволствията.
Скитах из София една вечер, без абсолютно никакви приключения и към два или три часа след полунощ се прибрах на
Изгрева
, където живеех с няколко братя в дървената къщичка, която сами си бяхме направили.
На един завой, близо до къщичката, гледам в тъмнината Учителят пред мене: "Къде ходиш? ", с мек бащински тон ме запита Той. От тези малко думи разбрах толкова много, че мъчно бих могъл да го изразя. Разбрах по интонацията, с която бяха произнесени, голямата грижа, мъката, да бъде запазена една душа и голямото съжаление, ако тя бъде загубена. Засрамих се и повече не помислих да търся помийните ями на безпътието в света.
към текста >>
В късните пролетни дни на
Изгрева
беше особено приятно привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша.
Замислих се и си спомних един разговор, който съм имал с Него: "Когато човек има да разрешава някой въпрос, то и Бялата и черната ложа му дават своите препоръки. Той е свободен да избира. Избере ли препоръките на доброто, злите агенти се оттеглят и човек остава да се проявява под влиянието на добрите сили. Не давай път на злото! Пазете се от препоръките на тъмните адепти, защото без да се усетите, те ще ви заробят".
В късните пролетни дни на
Изгрева
беше особено приятно привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша.
Изгледът към нея беше чуден. Чист въздух, наситен с аромата на билките и борова смола от близката гора; техният покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот. Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановката, изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят. Привечер обичах особено много да се разхождам из поляната, където правехме гимнастическите упражнения. Една привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мен усмихнат, цял сияещ.
към текста >>
Всичко това създаваше по онова време на
Изгрева
обстановката, изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят.
Не давай път на злото! Пазете се от препоръките на тъмните адепти, защото без да се усетите, те ще ви заробят". В късните пролетни дни на Изгрева беше особено приятно привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша. Изгледът към нея беше чуден. Чист въздух, наситен с аромата на билките и борова смола от близката гора; техният покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот.
Всичко това създаваше по онова време на
Изгрева
обстановката, изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят.
Привечер обичах особено много да се разхождам из поляната, където правехме гимнастическите упражнения. Една привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мен усмихнат, цял сияещ. Той държеше ръцете си напред, със затворени една върху друга длани, в които държеше нещо. Когато се доближи към мене, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там, грамадна ягода, която Той беше току-що откъснал от засадените в един кът на Изгрева ягоди. "Какво ще кажеш?
към текста >>
Когато се доближи към мене, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там, грамадна ягода, която Той беше току-що откъснал от засадените в един кът на
Изгрева
ягоди.
Чист въздух, наситен с аромата на билките и борова смола от близката гора; техният покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот. Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановката, изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят. Привечер обичах особено много да се разхождам из поляната, където правехме гимнастическите упражнения. Една привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мен усмихнат, цял сияещ. Той държеше ръцете си напред, със затворени една върху друга длани, в които държеше нещо.
Когато се доближи към мене, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там, грамадна ягода, която Той беше току-що откъснал от засадените в един кът на
Изгрева
ягоди.
"Какво ще кажеш? " - ми каза Той, посочвайки с поглед към ягодата. В момента съвсем не бях в състояние да проникна в дълбокия смисъл на това, тъй малко наглед събитие и си помислих: "Какво толкова е това, което ми показва, обикновена ягода, само че по-голяма." Учителят схвана мисълта ми и отговори: "Ти не можеш да разбереш, какво велико нещо държа в ръцете си! Колко много усилия и грижи на разумни същества са отишли, за да може да се създаде този тъй хубав плод! Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното появяване!
към текста >>
Един ден бях в братската градина на
Изгрева
, помагах на бай Ради, който беше отдал живота си в грижа по тази братска градина.
" Аз слушах с наведена глава, разбрах великото съдържание във всеки плод, във всеки продукт, който Земята ражда. И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е от тях, заставам с благоговение и благодарност, към онези велики и разумни същества, които създават тези плодове и към усилията за тяхното раждане на Земята. Пред Учителя веднъж казах: "Искам да бъда богат и диктатор на 120 милиона народ". Той се усмихна и каза: "Едното ще бъде сега, а другото - другия живот". Едното го постигнах, бях богат човек.
Един ден бях в братската градина на
Изгрева
, помагах на бай Ради, който беше отдал живота си в грижа по тази братска градина.
Гледам, че Учителят идва по пътеката към мен. Разбрах, че иска нещо да ми каже. Отидох при Него, видях, че беше много измъчен. "Слушай - каза ми Той - изпълнявай човешките закони." Беше по време, когато имаше много ограничения и закон- чета в стопанския живот. "Изпълнявай ги!
към текста >>
Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на
Изгрева
, защото много пътувах из провинцията.
В устрема на младостта и поради една стихийност, която ме съпътстваше, не взех под внимание това, което каза. Десет години по-късно, не само, че бях оскубан, но и кожата ми беше остъргана. От големите материални възможности, които имах, нищо не остана. И други неща ми е казал Той, изглеждащи съвсем невероятни, че ще ми се случат, съвсем чудни, изненадващи, но когато след десетина години станаха, аз бях поразен. Той беше проникнал и в най-дълбоките гънки на една човешка душа, беше проследил пътя и беше проправил този път да мине възможно най-безболезнено.
Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на
Изгрева
, защото много пътувах из провинцията.
Колкото пъти обаче отивах, всякога се срещах с Учителя и Той все с мъка и тревога ще ме запита за моята търговия, без да разбирам гибелта, към която тя ме тласка. Явно с тези си леки намеци искаше да ми подскаже пропастта, към която отивах; сам да се сетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Това правят Те само в изключителни случаи. Но аз не разбирах тогава и продължих.
към текста >>
Един ден съм на
Изгрева
в беседката.
Правителството, с излизането на закона, усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой търговец от голям мащаб за назидание и уплаха. Затова едрите търговци бяха внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират и се издигат от околната среда, всякога е имало завист и озлобление. В това отношение, срещу мен се породи голяма завист. Хора, които ми се представяха за приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и бях взет под око, тъй като, според тях, имах необходимите елементи, за да поднесат на народа търсения от тях показен процес.
Един ден съм на
Изгрева
в беседката.
Учителят дойде и седна до мен. Изразът му беше угрижен, замислен, измъчен. Обърна се към мен и ми каза: "Николай, всяко нещо се плаща." Аз всякога съм чувствал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, за да ме погълне. Разбрах. Нищо не казах, само няколко сълзи се отрониха от очите ми. Учителят стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли.
към текста >>
Ради тръгва из
Изгрева
, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена от Учителя.
Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове. Николай Дойнов Учителят знае за всеки опасностите, които грозят живота му. Той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища за отопление на салона и готвене в кухнята през наближаващата зима.
Ради тръгва из
Изгрева
, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена от Учителя.
Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати. Купува въглища, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до "Парахода". Обед е и приятелите се хранят.
към текста >>
97.
АСЕН АРНАУДОВ
Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "
Изгрева
".
Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата. След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не. Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отваряше пред Учителя и пред Бога. Аз така го възприемам. Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губил времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат Учителят в какви ли не неща.
Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "
Изгрева
".
Той участва в записването на Паневритмията и на много песни. Елена Андреева Сега ще ви разкажа един случай от времето на Втората световна война. Исторически се знае, че ние бяхме окупирани "доброволно" от Германия. Тогава германските фондации даваха стипендии на българи, желаещи да отидат в Германия и да придобиват знания в областите, които ги интересуват.
към текста >>
На "
Изгрева
" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките.
Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното явление, поради което не можеха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но не съм чувал да е било с такава категоричност, както бе казал на Асен. Така Асен Арнаудов завърши курса по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория.
На "
Изгрева
" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките.
Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия.
към текста >>
" Разказва на свои приятели от "
Изгрева
" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него.
Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия. Какво ще кажете по този въпрос? " Учителят го поглежда: "Не може!
" Разказва на свои приятели от "
Изгрева
" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него.
Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе.
към текста >>
Отива сутринта на "
Изгрева
" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя.
От мене до Него прострени! Димитрина Антонова Асен Арнаудов след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си под впечатлението на тези чувства, облечени в стихове. Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цяла нощ. Така създава симфонията "Нишки".
Отива сутринта на "
Изгрева
" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя.
Той го изслушва и му казва само една дума: "Работи! " Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка. Той работи десет години върху симфонията "Нишки". Беше ревнив към нея. Един път в годината си я свиреше.
към текста >>
" Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "
Изгрева
", В момента тя ни трябва.
Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на Учителя: "Работи! " Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца!
" Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "
Изгрева
", В момента тя ни трябва.
Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя. Но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели.
към текста >>
Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "
Изгрева
".
По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания. След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя като второ преработено издание.
Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "
Изгрева
".
Според мен, от този момент Братството се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа! Борис Николов
към текста >>
98.
НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
Учителят през това време е на
Изгрева
, заобиколен от приятели.
Конят е целия в пот и пяна, но вече е обуздан. Гръблев, целият блед, го подкарва ходом към казармата. Там го посрещат всички уплашени. Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му храброст и за обяздката на наобяздения кон. Вече този кон може да се използва за езда, а не само да украсява конюшната.
Учителят през това време е на
Изгрева
, заобиколен от приятели.
Изведнъж Той казва: "Гръблев е в опасност." Тутакси затваря очи и главата Му леко кимва напред, като че ли е заспал. Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си и е отишъл в помощ на Гръблев. След малко Учителят отваря очи и казва: "Спасихме Гръблев! " Разговорът продължава. Савка записва деня, датата и часа на тази случка.
към текста >>
След време Гръблев пристига на
Изгрева
.
Изведнъж Той казва: "Гръблев е в опасност." Тутакси затваря очи и главата Му леко кимва напред, като че ли е заспал. Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си и е отишъл в помощ на Гръблев. След малко Учителят отваря очи и казва: "Спасихме Гръблев! " Разговорът продължава. Савка записва деня, датата и часа на тази случка.
След време Гръблев пристига на
Изгрева
.
Приятелите го заобикалят и питат какво му се е случило, че Учителят пред тях се е излъчил и отишъл да го спасява. Разказва подробно какво се бе случило. Но пропуска пред тях да каже, че е видял как Учителят държи юздата на коня по съвсем други съображения. Отива при Учителя, за да Му благодари. Учителят му казва: "Друг път да не изкушаваш Господа!
към текста >>
99.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "
Изгрева
".
Ами че ти какъв си такъв Учител? Та ти как ще ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените? Христос пред самарянката, която имаше безброй мъже, там, на онзи кладенец, каза най-великите Слова пред една жена и пред човечеството - че Бог е Дух и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят". Тези две забележки на Магдалена изумяват Кришнамурти, Той вижда, че нещата не са обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там разговарят два часа.
Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "
Изгрева
".
Накрая му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя". Тя извадила писмото на Учителя и му го подала. Той поискал портрета на Учителя, който тя носела със себе си и му го подарила.
към текста >>
Тук на "
Изгрева
", след като се върна, тя разказваше толкова различни интересни неща за него и обкръжението му, че на нас ни изглеждаха като измислица.
Но е бил пред голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си послужи с лъжата. Накрая той се отказва да бъде провъзгласен за новия Христос. Постъпи честно и почтено. Но заслугата бе на Магдалена.
Тук на "
Изгрева
", след като се върна, тя разказваше толкова различни интересни неща за него и обкръжението му, че на нас ни изглеждаха като измислица.
Жалко е, че не записахме всичко, което разказваше и сега предаваме това, което си спомняме. Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам". А тя се смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало му казах всичко право в очите. И накрая повярва". Братът не се отказва, отива при Учителя и иска обяснение за случая: "Учителю, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя едни врели-некипели за Холандия и за Кришнамурти." Учителят отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас.
към текста >>
Накрая не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в салона на
Изгрева
.
Ние стояхме изтръпнали. Учителят мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея. И щяха да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше. Образът на Учителя за нас беше свещен. А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и от устата й се сипеха хули срещу Него.
Накрая не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в салона на
Изгрева
.
Бяха се определили и дежурства. Онзи, който я зърне, че идва на Изгрева, трябваше да я изгони. Планът бе готов. Само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: "Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място.
към текста >>
Онзи, който я зърне, че идва на
Изгрева
, трябваше да я изгони.
И щяха да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше. Образът на Учителя за нас беше свещен. А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и от устата й се сипеха хули срещу Него. Накрая не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в салона на Изгрева. Бяха се определили и дежурства.
Онзи, който я зърне, че идва на
Изгрева
, трябваше да я изгони.
Планът бе готов. Само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: "Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място. Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея? " Всички примряха.
към текста >>
Накрая тя идва на
Изгрева
и започва да вика срещу Учителя, за да привлече повече хора около себе си.
Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше над София като мисли, чувства и действия, насочени срещу Учителя и Братството. Нямаше как, оставиха я на мира. Но тя не мирясваше и продължаваше да прави бели на Братството. Така поповете я бяха подкупили, бяха й обещали много пари и тя се съгласила да носи на челото си една дъска с надпис: "Жертва на Дънов". С нея се разхождаше по целия град.
Накрая тя идва на
Изгрева
и започва да вика срещу Учителя, за да привлече повече хора около себе си.
А на главата й седи оня надпис. Аз излизам срещу нея и казвам: "Махни се от Изгрева. Отиди при онези, които са ти сложили този надпис." Тя не си отива и крещи срещу нас. Казвам й отново: "Да се махаш от Изгрева! " Аз не обичам да се бия, но едва се сдържам и нещо в мене говори, че трябва този път да я набия и се чудя как да го направя.
към текста >>
Аз излизам срещу нея и казвам: "Махни се от
Изгрева
.
Но тя не мирясваше и продължаваше да прави бели на Братството. Така поповете я бяха подкупили, бяха й обещали много пари и тя се съгласила да носи на челото си една дъска с надпис: "Жертва на Дънов". С нея се разхождаше по целия град. Накрая тя идва на Изгрева и започва да вика срещу Учителя, за да привлече повече хора около себе си. А на главата й седи оня надпис.
Аз излизам срещу нея и казвам: "Махни се от
Изгрева
.
Отиди при онези, които са ти сложили този надпис." Тя не си отива и крещи срещу нас. Казвам й отново: "Да се махаш от Изгрева! " Аз не обичам да се бия, но едва се сдържам и нещо в мене говори, че трябва този път да я набия и се чудя как да го направя. В това време идва Учителят. Приближи се до нея и я почна с бастуна.
към текста >>
Казвам й отново: "Да се махаш от
Изгрева
!
С нея се разхождаше по целия град. Накрая тя идва на Изгрева и започва да вика срещу Учителя, за да привлече повече хора около себе си. А на главата й седи оня надпис. Аз излизам срещу нея и казвам: "Махни се от Изгрева. Отиди при онези, които са ти сложили този надпис." Тя не си отива и крещи срещу нас.
Казвам й отново: "Да се махаш от
Изгрева
!
" Аз не обичам да се бия, но едва се сдържам и нещо в мене говори, че трябва този път да я набия и се чудя как да го направя. В това време идва Учителят. Приближи се до нея и я почна с бастуна. За пръв път видях Учителя да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво.
към текста >>
След като я наби и изгони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от
Изгрева
.
В това време идва Учителят. Приближи се до нея и я почна с бастуна. За пръв път видях Учителя да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво. Отначало тя врещеше, после ревеше, а когато спря да я налага с бастуна си, само хълцаше.
След като я наби и изгони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от
Изгрева
.
След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й. Учителят я запита: "Колко ти платиха поповете? " Магдалена отговори: "Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха само три хиляди". "За много малко си продала душата си! ", отговори Учителят.
към текста >>
След време тя пак дойде на
Изгрева
, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й.
Приближи се до нея и я почна с бастуна. За пръв път видях Учителя да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво. Отначало тя врещеше, после ревеше, а когато спря да я налага с бастуна си, само хълцаше. След като я наби и изгони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева.
След време тя пак дойде на
Изгрева
, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й.
Учителят я запита: "Колко ти платиха поповете? " Магдалена отговори: "Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха само три хиляди". "За много малко си продала душата си! ", отговори Учителят. Всички мълчахме.
към текста >>
100.
МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
След няколко дни Методи отново се върна на
Изгрева
и целуна десницата на Учителя.
" Методи мига и не може да проумее защо му задавам този въпрос. "Методи, Учителят ме изпрати, за да те питам за какво си дошъл на земята - заради Граблашева или за Школата Му? " Методи слуша, мълчи. Аз си тръгнах.
След няколко дни Методи отново се върна на
Изгрева
и целуна десницата на Учителя.
Мария Тодорова Имаше двама братя в Школата. Единият се казваше Елиезер Коен - беше евреин, дебел и много буен. Другият бе Методи Константинов. Двамата се скарват.
към текста >>
НАГОРЕ
