Търсене в текстове за 'Значение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 156 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие.
Част 1 Общо въведение Двe влияния Светът, в който живеем и съществуваме по необходимост на своята природа, е пълен с тайни. На всяка стъпка нашият растящ умствен живот среща безбройно число явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие. Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно. Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот.
към текста >>

Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират.
Как, питаме се ний, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре! За всякога ли ще е пространство, за всякога ли ще бъде пустота! Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували? Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар.
към текста >>

Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие.
І. Наука и възпитание 1.Ум – наука, знание 1. Светът, в който живеем, е пълен с тайни и загадки. На всяка стъпка нашият непрекъснато развиващ се ум се сблъсква с безброй явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата. Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие. 2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно. 3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята? Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване. 4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача. То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята.
към текста >>

2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания.
За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи. Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23] 7. Благородните цели изискват благородни средства 1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто. 2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания. 3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско учение.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат. Колкото и да оправдават хората постъпките си с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолютната мярка на Върховното Добро. 4. Благородните цели изискват благородни средства. Това е всеобщ космически закон, това е неизменният критерий на Истината. Така работи и действа Духът, когато ражда нещо добро.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й.
Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“.
към текста >>

Без тия елементи силата няма значение самата по себе си.
За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние. Без тия елементи силата няма значение самата по себе си. Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство. Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот. Злото и порокът не са вънка, но вътре в нашия организъм. Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата?
към текста >>

И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни.
14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък.
към текста >>

подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н.
Доказателство за неспособността на науката да проникне в същността на нещата е фактът, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е. върху фалшива основа. Според него за човешкото познание са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата. Спенсър е идеолог на английския либерализъм от Викторианската епоха и е противник на социализма. [104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н. Истинктите са съставени от безусловни рефлексни вериги, които в целостта си осигуряват извършването по определен ред и начин на сложни актове на поведение. Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система. Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н. Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата. Самият рефлекс (лат.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа.
„Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас. Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа. Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи.
към текста >>

И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“.
Ръката, която е работила над нея, силата, що е действала в създаването й, умът, който е теглил постройката й, остават тайна. Авторът на великия мировия свят е скрит във вечността. Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук, или там; дали е напред заминал, или назад останал; дали е надолу слязъл, или нагоре възлязъл. Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни. Усещаме като да присъства моментално навсякъде и в едно и също време да действа вътре и вън от нещата, но не можем да кажем, че е в това място или в онова. И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“. Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството. Обаче основите на този дом не се виждат да се крепят някъде. Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота. 1896 г., Варна 5 5 "Науката и възпитанието.
към текста >>

4. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.
Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на този свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар.
към текста >>

5. Разговор Първий. Упътвание

Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си.
Там горе в Небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб. Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя. Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърствуваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава.
към текста >>

6. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека.
Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек. Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината.
към текста >>

Твоят живот има по-високо назначение.
Ето това е то. Защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на живота напразно. Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли, ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега. Не, не. Благодари. Твоят живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствувал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря, твоя приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил.
към текста >>

7. Разговор Третий. Храната и Словото

Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни.
В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
към текста >>

8. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Ако разбираш значението и духът на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение.
И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот. Днес е последния ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мене. И когато минеш благополучно, ще те заведа в една нова област, в един нов живот тебе непознат досега и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действуваш и работиш. Ако разбираш значението и духът на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение. Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога. И тъй, като знаеш Истината, остава да я възприемеш. И когато възприемеш, ще се ознамени деня на твоето раждание в Бога. И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия живот, ще познаеш, както си познат.
към текста >>

9. Разговор Шестий. Пътят и Истината

И Господ се възцарява и животът придобива значение.
Неговият свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема духът му. Ето това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема. Духът е животът, това Господ казва и трябва Неговите думи да вярваш. Който слуша думите Божии и обръща лицето си към Него в молитва, всичко му става ясно. Знанието и Мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината. И Господ се възцарява и животът придобива значение. Какво е това, възцаряване на Господа? То е подобно, както възцаряването на слънцето над деня. Не е ли такова възцаряване приятно? Нели сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, че радост изпълня цялата вътрешност на човека? Такова подобно и сходно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява.
към текста >>

10. Разговор Седмий. Заключение

Не разбирате ли още значението на вашия живот?
Разговор Седмий. Заключение Извикай яко и не щади, казва Господ. До кога ще слугувате на два ума, до кога ще стоите между две мъдрувания. Ако говори Господ, послушайте думите Му и не бивайте неверни, но верни. Може ли от това по-ясно да се говори? Не разбирате ли още значението на вашия живот? В какво има да се боите и от кого има да се плашите? Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятърът? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор.
към текста >>

11. Неподправеният Петър Дънов

Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина.
Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството. Ние всички вървим към Великия Разумен Свят. Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина. Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи. Нови сили се събуждат в човешкото съзнание, чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на природата. Нови възможности се откриват за човечеството. Един нов свят, пълен с духовни и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество.
към текста >>

12. УВОД

В разчетения текст на изданието като дати са отбелязани само тези числа, към които авторът сам е прибавил и обозначение за месеца, останалите присъстват на местата си без допълнително прибавени от мен пояснения.
68 са разположени записите от 1 юни до 28 юни 1899г. Изведнъж този порядък се нарушава и на с. 68, след този от 28 юни е направен запис от 18 юни, и за да няма никакво колебание, авторът е изписал и името на месеца ,,юн[и]". Страниците са така плътно изписани и текстът подреден, че вероятността на 18 юни да е направен запис на случайна страница, отделена с 5-6 празни листа от полагащото й се място, и после тези бели листи да се запълват, отпада. В заключение, поради изразените съмнения, приемам за крайна дата на документа 16 октомври 1899 г. В разчетения текст на изданието като дати са отбелязани само тези числа, към които авторът сам е прибавил и обозначение за месеца, останалите присъстват на местата си без допълнително прибавени от мен пояснения. ...................... 1. ВСИЧКИ варианти на копия - фотокопия, ксерокопия или преписи на даден документ не се приемат за оригинал от архивистката наука 2. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович. 1898-1902. Състав. Цв. Нушев. С., 1999. 84 с.
към текста >>

Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12
до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г.
към текста >>

13. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Нравите отслабват, добрите привички губят своето значение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби помежду тръните и бодлите, които са пораснали около човека.
Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишения от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе несгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния нравствен живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето значение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби помежду тръните и бодлите, които са пораснали около човека. Тази е причината, която погубва человека, неговото нежелание да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да е така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш така към доброто, да го вършиш всеки ден и всеки час, че при каквито и условия да се поставиш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги да ходиш в пътя на виделината. Никакъв грях да те не блазни.
към текста >>

Не, не, благодари, твоят живот има по-високо назначение, твоята душа е определена от Бога за нещо по-добро.
— За да се научиш, че от Бога е всичко. Ти знаеш, че си мечтал много неща и не са се сбъднали, решавал си да сториш много работи и не си можал. Защо? - Ето, това е то, защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си напразно. Той ти е възбранил, защото те е възлюбил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли си, ако ти си беше позволил да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега? Не, не, благодари, твоят живот има по-високо назначение, твоята душа е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако и те да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и намерения. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря това — твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молел. И аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице, и знаеш ли защо?
към текста >>

14. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

Здравата храна има предназначение, ако самият организъм не е повреден или покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни.
Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящия огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този временен живот. Душата с животворящото си действие придобива пълнота, което води към съвършенството. Както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също да му помага и да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм не е повреден или покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето. Както при временната храна човек трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да го повреди. Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността. В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
към текста >>

15. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Ако разбираш значението и духа на тези думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до мене и действието ти на вярата ще произведе онова вътрешно променение.
Духът ти не е спокоен. Ти търсиш това, което не се намира нито в твоя свят, нито в тоя живот. Днес е вече последния ден на курса, който завършваш. И ще трябва да държиш изпит пред мене. И ако минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в един нов живот, до сега за тебе непознат, и там ще те науча на всичко, и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш. Ако разбираш значението и духа на тези думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до мене и действието ти на вярата ще произведе онова вътрешно променение. Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога. И тъй като знаеш истината, остава ти да я възприемеш, и когато я възприемеш, ще се ознамени денят на твоето раждане в Бога. И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия живот, ще познаеш, както си познал. Дек. 22 1901 Непостижимите неща на человека са постижими за Бога.
към текста >>

16. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

И Господ се възцарява, и животът придобива значение.
Моят свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духът ми. Това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема. Духът е живота, това Господ казва и трябва да вярваме на думите му. Който слуша думите Божии и обръща лицето си към него в молитва, всичко му става ясно. Знанието, мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината. И Господ се възцарява, и животът придобива значение. Както е туй възцаряване на Господа, то е подобно на възцаряването на слънцето над деня - нали това е приятно? Нали сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, радост изпълня цялата вътрешност на человека? Такова подобно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява. Това ти е понятно. Истинската виделина е Господ.
към текста >>

17. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Всеки един от тях следва своя определен път, своето предназначение.
Колко сладки и утешителни са тия думи. Да, законът е емблема на порядък и безопасност. Там, гдето Той царува, има ред и тишина и всички живеят в безопасност. Погледнете към небето и вижте там, гдето законът царува, каква тишина преобладава. Как ония безбройни светове, които се намират под негово управление, ни изпращат свойта светлина. Всеки един от тях следва своя определен път, своето предназначение. И там има песни и славословия. Те не са изгубени светове, както нашия, тях Бог ги управлява. Какви значущи думи са тия на Христа: „Да бъде твоята воля на земята, както на небето." Когато ние всички се подчиним един ден на Божия закон и тръгнем в пътя, който ни е определен, ние ще бъдем тъй блажени и щастливи, както и те. Няма вече да се лутаме в пространството неопределено, но ще имаме цел и стремление към една определена посока, която ще знаем, тя е да любим Бога и да бъдем любени от него. Да свързва този велик закон душите ни в хармония, във вечна Божия хармония, във вечен небесен порядък.
към текста >>

Ще ти се случват много неща, които няма да можеш да си ги обясниш за какво стават, но във всяка наредба приспособленията, които влизат да я съставят, имат своето предназначение.
В това, което ще чуеш и прочетеш, стои животът. Блаженството е и в това, което ще видиш. 4. „Господ съсипва дома на горделивите, а утвърдява пределът на вдовицата" (Притчи 15:25). „Преди погиването се превъзнася сърцето на человека и смирението предхожда пред славата" (Притчи 18:12). Този свят, в който живееш, е училище за тебе. Ще ти се случват много неща, които няма да можеш да си ги обясниш за какво стават, но във всяка наредба приспособленията, които влизат да я съставят, имат своето предназначение. Всяко училище има своите трудности. Знанието, за да се придобие и усвои, изисква усилие, без което не може да се придобие. Ако това е вярно за знанието, то е много по-вярно за опитността, която не е нищо друго, освен прилагане на законите на живота. Человек може да види нещо, но когато го провери и с други сетива, разбира, че има това нещо по-голяма стойност, отколкото простото виждане. Тези два процеса са необходими за духа.
към текста >>

18. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя, защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си.
В това седи съвършенството в познанието волята на единния, истинен Бог и Господ спасител. Велики са неговите благословения, които е приготвил за онези, които го любят. Там горе в небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света и на всичко, което се върти около тебе, ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя, защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме винаги. Ние не стоим, но работим винаги, нашата работа е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувстваме ний, когато сме призвани даже да извършим най-малкото дело, което вас много пъти възмущава.
към текста >>

19. 11.РАЗГОВОР СЕДМИ

Не разбирате ли още значението на вашия живот?
РАЗГОВОР СЕДМИ 9 юли „Извикай яко и не щади". „До кога ще слугувате на два ума, до кога ще стоите помежду две мъдрувания. Ако говори Господ, послушайте думите му и не бивайте неверни, но верни." Може ли от това по-лесно да се говори? Не разбирате ли още значението на вашия живот? В какво има да се боите и от кого има да се плашите? Не са ли тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятъра? Днес ако са, утре ги няма, изчезват безследно. Разумей прочее истината, която имам да ти представя в тоя си разговор.
към текста >>

20. 13.Червено тефтерче

Всяка трудност в живота си има своето предназначение да постигне някаква цел в живота.
Не бой се от мъчнотиите. Не се плаши от трудностите, които те посрещат всеки ден. Знай, че в тях се изявява Божията воля към своите избрани. Господ е Баща и Спасител на всички, които са приели неговия Дух. А когато нашият Баща говори, ние, неговите чада, трябва да слушаме неговия глас. Всяка трудност в живота си има своето предназначение да постигне някаква цел в живота. Бог, който изработва нашето спасение и който работи навсякъде чрез великия си Дух, знае най-добре всичките потребни неща за нашето вечно добро. Всичките зли и неприятни неща в ежедневния ни живот си имат своето място, своята служба и предназначение. В него те не са неща, които непредвидено се допущат, но са взети предвид с появяването на самия живот, който Господ е създал за неговата слава. А славата на Господа се изявява в неговата неизмерима и безпределна любов, която диша от себе си всички добрини и добродетели всецяло. Онези неща, които съставляват нашето нещастие, които произвеждат толкова скърби и страдания, сълзи и ридания, се преобръщат на вечни благословения, които се възприемат от Божието дихание.
към текста >>

Всичките зли и неприятни неща в ежедневния ни живот си имат своето място, своята служба и предназначение.
Знай, че в тях се изявява Божията воля към своите избрани. Господ е Баща и Спасител на всички, които са приели неговия Дух. А когато нашият Баща говори, ние, неговите чада, трябва да слушаме неговия глас. Всяка трудност в живота си има своето предназначение да постигне някаква цел в живота. Бог, който изработва нашето спасение и който работи навсякъде чрез великия си Дух, знае най-добре всичките потребни неща за нашето вечно добро. Всичките зли и неприятни неща в ежедневния ни живот си имат своето място, своята служба и предназначение. В него те не са неща, които непредвидено се допущат, но са взети предвид с появяването на самия живот, който Господ е създал за неговата слава. А славата на Господа се изявява в неговата неизмерима и безпределна любов, която диша от себе си всички добрини и добродетели всецяло. Онези неща, които съставляват нашето нещастие, които произвеждат толкова скърби и страдания, сълзи и ридания, се преобръщат на вечни благословения, които се възприемат от Божието дихание. Неговият Син с любовта си пречисти всичките злини. Сълзите той превръща на пролетна роса, която утолява жаждата на полските цветя.
към текста >>

21. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух.
до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос.
към текста >>

Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм.
Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората.
към текста >>

22. Петър Дънов - №37

Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния.
Нови пазар, 10 май 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ти от 2 того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. I. Закон и повеление не са едно и също нещо. Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...".
към текста >>

23. Петър Дънов - №49

Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа.
Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий. Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание. Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа.
към текста >>

24. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния.
Нови пазар, 10 май 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ти от 2 того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. I. Закон и повеление не са едно и също нещо. Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...".
към текста >>

Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа.
Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий. Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание. Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа.
към текста >>

25. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

От тях има някои запазени и досега и не са загубили своето значение.
Членове: Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов, Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, Отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си. Посещения на членове от други кръжоци: Учителя П. К. Дънов, Т. Ив. Бъчваров, Димитър Голов, Димитър Добрев, Кортеза Стефанова, Величко Гръблашев. На събранията на кръжока брат Пеню е изнасял написаната от него беседа върху текстове от Библията и Евангелието, грижливо написани на ръка с много красив почерк. От тях има някои запазени и досега и не са загубили своето значение. При все че е имало братя и сестри с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (висшист), Деню Цанев, Матей Попов и др. (със средно образование), работата изцяло е падала върху брат Пеню. Много рядко, и то като голямо изключение, е правил опит Тодор Стоименов да изнесе една-две беседи. Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа". В писмото си от 1909 г.
към текста >>

Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа".
На събранията на кръжока брат Пеню е изнасял написаната от него беседа върху текстове от Библията и Евангелието, грижливо написани на ръка с много красив почерк. От тях има някои запазени и досега и не са загубили своето значение. При все че е имало братя и сестри с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (висшист), Деню Цанев, Матей Попов и др. (със средно образование), работата изцяло е падала върху брат Пеню. Много рядко, и то като голямо изключение, е правил опит Тодор Стоименов да изнесе една-две беседи. Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа". В писмото си от 1909 г. до Димитър Добрев, ръководител на кръжока в Сливен, П. Киров му доверява един сериозен проблем в групата: „Само ще ти кажа, че дяволът се помъчи да развали кръжока ни тука, но Бог осуети замислите му, но при все това доста ни нарани". През същата 1909 г. Учителя е в Бургас.
към текста >>

26. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия.
Краят на заточението му идва след амнистията от 1878 г. в края на Руско-турската освободителна война. Сбъдва се предсказанието на един местен пророк, който предрича, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. Дейност след Освобождението След завръщането си в свободна България д-р Миркович отново се включва активно в обществения живот. Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия. През лятото на 1878 г. заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст". По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници. На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г. Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.).
към текста >>

27. №58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор.
Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме. Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор. 6:16] Това е то, онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта. „Ще бъда задоволен - казва псалмистът, - когато видя Твоето Лице." Да, когато видиш това лице вътре в нази, във всичката своя слава и хубост да стои неопетнено и необезобразено от никакъв грях и порок. Да, когато душата ни бъде тъй отзивчива на всички високи и свети подбуждения, трябва да престанат всичките подозрения, всички егоистически чувства и ний, както Господа, да обхванем в обятията си всичко и да сме наследници на всичко.
към текста >>

28. №60 (Пеню Киров)

Той отдаваше значение на външната страна на живота.
Той беше обръщеник на един наш брат – Пеню Киров. Той беше особен екземпляр: между светски хора говори много умно, но щом дойде между религиозни, пъчи се. Иска да се покаже нещо в една област, която не познава. Пеню Киров си намери цяла беля с него. Онзи не вземаше от нищо. Той отдаваше значение на външната страна на живота. [ ООК, 19.12.1934 г. - "Законът на свободата"] Един ден го видях: като дойде, започна да си мърда лицето насреща ми – иска да ми обърне вниманието. Аз се занимавам, той пита: „Какво мнение имаш? “. Гледам го: той с другите хора приказва тъй –няма да си мърда лицето, всичко е по-весело. Като дойде при мене, се измени.
към текста >>

Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките.
Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з. в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица. Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г. Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките. Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Филев Обрешков. В начлото на юни 1903 г. в Бургас се образува специална комисия под председателството на бургаския окръжен управител и касиер – полковник о.з.
към текста >>

29. №63 (Пеню Киров) [отворено писмо]

Вашето дохождане много значение има върху тази работа, но както намерите за добре, тъй направете.
Той иска да отхвърли станалия търг от г-н Колесников. Аз засега го спирам. Задължен от негова страна Ви пиша. Той иска да дойдете в Бургас с първия параход. Ако можете, дойдèте, ако не – отговорете с първа поща. Вашето дохождане много значение има върху тази работа, но както намерите за добре, тъй направете. С искрен братски поздрав. Твой в Христа верен: Пеню Ако се закъснее – утвърждението не ще стане, което е за 26-и того. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

30. №85 (Петър Дънов) [отворена карта]

На девети Ви изпратих една сума от единадесет лева, на която знаете предназначението .
11. XII. 1902 г. получена сумата [бел. на П. Киров.] Л. б. Киров, На девети Ви изпратих една сума от единадесет лева, на която знаете предназначението . Съобщете ми, кога[то] я получите. Относително другите работи, за които питахте в прежното си писмо, направих запитвание, според както желаехте, но не съм получил никакъв отговор. Кога[то] получа, ще Ви отговоря. Надея се занапред да бъдете по-предвидлив. И кога се яви духът на лицемерието, да го държите вън от себе си.
към текста >>

31. №96 (Петър Дънов)

Да проникваме в мислите Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля, това е нашето предназначение в тоя живот.
№96 (Петър Дънов) Търново, 29 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Навярно сте се отегчавали духом с очакванието си както Павла. Но знаете, търпението в Любовта Господня е велика добродетел и тя след време ще принесе благословените си плодове за страдующата душа. Да проникваме в мислите Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля, това е нашето предназначение в тоя живот. И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата. За даденото Откровение за д-р Миркович ми се даде отговор от Господа. Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с духа на това искание Отгоре. Сам дa си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа. Той трябва подробно да изложи какво има и кому какво е разположен да остави.
към текста >>

32. №92 (Пеню Киров)

За значението на съня със събуждането ми се внуши, че е отговор на молбата ми за работа.
Получих затвореното ви писмо от Русе и всичко разбрах. Аз още се намирам в това положение, което бях ти описал, но сега наскоро искам да видя някоя работа. Затова аз се молих 4-5 пъти и ето, на 27-и того сутринта в 5 часа що ми се отговори. Дойдоха едни лица, но като че от въздушното пространство, и ми казаха: „Комисията взе решение сам да си доиш кравата, при всичко, че ти искаш други да я доят, а при това ти можеш сам да я доиш“. Комисията обаче аз не видях. За значението на съня със събуждането ми се внуши, че е отговор на молбата ми за работа. Д-рът от няколко дни е тука и в понеделник ще си отива, а също и аз в този ден ще отида в Карнобат и наскоро ще се завърна. Засега някои особни случки нямам. Поздрави приятелите: П. Гумнеров и госпожа му, а така също и г-н Бъчваров. Поздрав нарочен имаш от Тодор, Доктора и Мелкон.
към текста >>

33. №124 (Петър Дънов)

и град с означение „Т.“.
250 Това писмо липсва в архива на П. Киров. Взето е от книгата „Петър Дънов. Писма до първите ученици. С., Астрала, 1999“. Там на с.116-118 писмото е с дата 19 ноемврий 1913 г. и град с означение „Т.“. Това със сигурност е Търново, защото в писмо до Константин Иларионов от Шумен с дата 2 ноември 1913 г. П. Дънов пише: „в понеделник, на 4того, ще тръгна за Търново“. „Того“ значи същия месец, а дата четвърти и същевременно понеделник отговаря само на 4 ноември1913 г. Следователно след 4 ноември 1913 г. П. Дънов е в Търново (има негово писмо до Петко Гумнеров с дата 5 ноем.
към текста >>

34. ПОСЛЕСЛОВ

И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: „Ще се заселя в тях и ще живея с тях“.
Дънов в писмо до П. Киров от 2 май 1901 г. от Варна: „…Всяка душа е подобна на един свят козмически, ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Любовта докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенствуванието на нашата душа... И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: „Ще се заселя в тях и ще живея с тях“. Това е то онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта“. „…Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот“. За всяка част на писмата беше съставен в табличен вид „Хронологичен показалец“, проследяващ местописането и датата на всяко писмо от кореспонденцията. Някои писма нямат отбелязани тези данни.
към текста >>

35. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

Той отдаваше значение на външната страна на живота.
Той беше обръщеник на един наш брат – Пеню Киров. Той беше особен екземпляр: между светски хора говори много умно, но щом дойде между религиозни, пъчи се. Иска да се покаже нещо в една област, която не познава. Пеню Киров си намери цяла беля с него. Онзи не вземаше от нищо. Той отдаваше значение на външната страна на живота. [ ООК, 19.12.1934 г.] Един ден го видях: като дойде, започна да си мърда лицето насреща ми – иска да ми обърне вниманието. Аз се занимавам, той пита: „Какво мнение имаш? “. Гледам го: той с другите хора приказва тъй –няма да си мърда лицето, всичко е по-весело.
към текста >>

36. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител накатедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките.
в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица. Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г. Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител накатедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките. Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Филев Обрешков. В начлото на юни 1903 г.
към текста >>

37. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

и град с означение „Т.“.
Взето е от книгата „Петър Дънов. Писма до първите ученици. С., Астрала, 1999“. Там на с.116- 118 писмото е с дата 19 ноемврий 1913 г. и град с означение „Т.“. Това със сигурност е Търново, защото в писмо до Константин Иларионов от Шумен с дата 2 ноември 1913 г. П. Дънов пише: „в понеделник, на 4 того, ще тръгна за Търново“. „Того“ значи същия месец, а дата четвърти и същевременно понеделник отговаря само на 4 ноември 1913 г. Следователно след 4 ноември 1913 г. П.
към текста >>

38. 29 ПИСМО

Законът има по-дълбоко и широко значение, то е нещо отдавна обмислено и поставено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят, тъй и в духовния.
1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ти от 1-и того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. Закон и повеление не е едно и също нещо. Законът има по-дълбоко и широко значение, то е нещо отдавна обмислено и поставено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. Повелението винаги следва, кога се наруши законът или пък кога се прилага да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За изяснение ще ви преведа от Деян. 17, 30 ст., гдето Павел употребява думата повеление.
към текста >>

39. 38 ПИСМО

Изпитите в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа.
Това е най-голямото богатство за душата на един верующ - да има мира и благословението на Светия Дух Божий. Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание. Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокойни, аз винаги добре ви разбирам, зная стремлението на Духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитите в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и Истина: затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и да уяква. Аз имам да ви съобщя една радостна вест: Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двамина от тях особено се интересуват от Господа. Един е млад, другият - на средна възраст.
към текста >>

40. 45 ПИСМО

И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: „Ще се заселя в тях и ще живея с тях".
Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участвуваме. Всяка душа е подобна на един свят космически и населен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенствуването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: „Ще се заселя в тях и ще живея с тях". Това е то, онова съществено очакване, което всякой търси. То е Господ на Любовта. Ще бъда задоволен, казва псалмистът, когато видя Твоето Лице. До когато видиш това лице вътре в нази, във всичката своя слава и хубост да стои неопетнено и необезобразено от никакъв грях и порок. Да, когато душата ни бъде тъй отзивчива на всички високи и свети побуждения, трябва да престанат всичките подозрения, всички егоистически чувства и ний, както Господа, да обхванем в обятията си всичко и да сме наследници на всичко.
към текста >>

41. 64 ПИСМО

На девети ви изпратих една сума от единадесет лева, на която знаете предназначението й.
Пловдив, 10. XII. 1902 г. Л. б. Киров, На девети ви изпратих една сума от единадесет лева, на която знаете предназначението й. Съобщете ми кога 1 получена. Относително другите работи, за които питахте в прежното си писмо, направих запитвание, според както желаехте, но не съм получил никакъв отговор. Кога получа, ще ви отговоря. Надея се занапред да бъдете по-предвидливи. И кога се яви духът на лицемерието, да го държите вън от себе си.
към текста >>

42. 73 ПИСМО

Това е нашето предназначение в тоя живот.
1904 г. Люб. бр. Киров, Навярно сте се отегчавали духом с очакванието си както Павла. Но знаете, търпението в Любовта Господня е велика добродетел и тя след време ще пренесе благословените си плодове за страдующата душа. Да проникваме в мислите Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля. Това е нашето предназначение в тоя живот. И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата Душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата. За даденото откровение на д-р Миркович ми се даде отговор от Господа. Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с Духа на това искане от горе. Сам да си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа. Той трябва подробно да изложи какво има и кому какво е разположен да остави.
към текста >>

43. 91 ПИСМА до Мария Казакова

Какво велико значение.
В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. „Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." ,,Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят". С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша стенен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.
към текста >>

По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.
Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." ,,Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят". С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша стенен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина?
към текста >>

Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение.
Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената. Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина на съждение: логичен, т.е. посредствен и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минува, те са: физическо, умствено и духовно.
към текста >>

44. 93 ПИСМО

Колкото по-напълно се проникваме със смисъла на нашия земен живот, толкова по-ясна ни става целта и предназначението, което Бог ни е определил.
В нейните пътища има Виделина, която е свят за душата на всекиго. Внушителни са думите Христови на едно място в Евангелието на Йоана. „Ако вий устоите в моята дума, наистина сте мои ученици. И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни". Колко съдържателни са тия думи. Колкото по-напълно се проникваме със смисъла на нашия земен живот, толкова по-ясна ни става целта и предназначението, което Бог ни е определил. Няма нищо по-добро, по-благо за нашата душа, за нашия дух, отколкото да слушаме гласа на Божията Любов, която постоянно ни кани на подвиг да се усъвършенствуваме и уякваме във всяка доброта и святост. Пътят, който има да изходим, е труден и пълен с мъчнотии и скърби, но тия препятствия са временни. С усилването на духа ни и с проникването на Божията благодат ний ще достигнем да се възвърнем към небето и да влезем във вечните обиталища. Д-р Миркович бе тук преди няколко дена и си замина. Той ми съобщи, че ще му е приятно да ви види в Сливен през това лято.
към текста >>

45. 128 ПИСМО

Животът има свое велико предназначение.
Които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови. Никога няма да се посрамят уповаващите на Него. Само Той е вседостатъчен да задоволи гладните и жадните. Само Той е, Който просвещава человеческите умове и сърца. Прочие, бъдете съвършени както е Отец ваш. Животът има свое велико предназначение. Бъдете и служители, и творители на Истината. Онзи, Който ви ръководи, знае кое е добро за вази. Да се просвети человеческият род. Това е задачата на небето. Да се научат да живеят добре, това е тяхното желание.
към текста >>

46. 133 ПИСМО

Всичко, което се отрежда от горе, има своето предназначение.
София, 11. IX. 1906 г. Любез. сестро, Животът е училище; в него много добри уроци са потребни. Всичко, което се отрежда от горе, има своето предназначение. Покажете чрез своето разумно търпение любовта си. В любовта няма роптание и недоволство. Как е прекарал своя живот нашият Господ на земята? Той е бил преследван, охулван и като агне на заколение не е отворил устата си. Слушайте ме, аз ще ви изведа на видело.
към текста >>

47. 136 ПИСМО

Всичко в тоя живот има своето предназначение.
Надявам се да продължавате вашата започната работа. Вий трябва да се ползвате от вашата минала опитност. Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби. Защото всякой, който иска да бъде учител, трябва сам да се учи от Господа, от Великия Дух на живота. Тоя Дух живее във всяка душа и ако се вслушва някой в Негова глас и проумява Негова език, той ще се научи да разпознава добрата воля Божия. Всичко в тоя живот има своето предназначение. Видимите спънки са само благи упътвания на една Вездесъща Ръка, която води и направлява всичко със съвършена пълнота. Оплита се человек, ако е тъмно, но и тогава може да си носи свещта пред себе си. Ти знаеш, че аз съм се старал да ти дам винаги най-добрите упътвания и всякога съм идвал на помощ, гдето е било потребно. Другото съм оставял да извлечеш урок за себе си. Това е добрият път.
към текста >>

48. 143 ПИСМО

Изпитите в живота имат своето предназначение.
София, 4. II. 1905 г. Любез. г-н И. Писмото ви и отворената карта получих. Имайте пълна вяра и упование и всичко ще излезе за ваше добро. Изпитите в живота имат своето предназначение. Всякой, който е послушен на Божията Воля, краят излиза благополучен. Да ви не смущава нищо. За вас има Кой да се грижи. Нека духът ви да бъде бодър и весел. Това, което Господ е казал, то се не връща.
към текста >>

49. 144 ПИСМО

В живота всичко си има своето предназначение.
Вашата Вяра, вашата Надежда и Любов към Бога и ближните ви ще ви спаси и ще ви избави от това, което ви смущава. Види се, вие сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно безпокойствие. Вий и двама с госпожата си трябва да живеете добре пред Господа. Не давайте място на дреболии, които създават нещастията. Извличайте поука от всичко. В живота всичко си има своето предназначение. Във всяко зло се крие по едно добро. Търпението избавя человека. То е сила, то е мощ. Аз зная, вие бързате много. Но при сегашните условия вий трябва да се примирите.
към текста >>

50. 146 ПИСМО

Надявам се да й послужи и да я осветли за значението на человешката ръка.
1906 г. Люб. Ил. Ний пристигнахме благополучно. С днешната поща изпращам за Е. „Тайната на ръката". Надявам се да й послужи и да я осветли за значението на человешката ръка. Моите сърдечни благопожелания за вашето повдигане. Гледайте нагоре, там има само Мир и радост. Аз ще ви помагам и на двама ви да уяквате и укрепвате в Пътя на Истината. За избора на дете щом се уреди, ще ви пиша. Поздрав от всички.
към текста >>

51. 155 ПИСМО

Всичко има смисъл, всичко има значение за оня, който разбира, на когото умът и сърцето са отворени да схваща и разбира.
И надявам се вие да гледате по-надалеч в бъдещето и да се въодушевявате малко по-другояче от обикновено. Потребно е въодушевление на Духа. Да се живее с великата мисъл, да се движи человек от закона на Любовта, да се слеят великите пътища на Мъдростта и Истината, това е щастие, това е блаженство. И каква по-благородна работа би вършил человек на земята? Той трябва да се ползва от всичко, с което Небето го е заобиколило. Всичко има смисъл, всичко има значение за оня, който разбира, на когото умът и сърцето са отворени да схваща и разбира. Слепият се движи в тъмнина. Имащият очи, в светлина. Глухият в безсмислие, имащият слух, в хармония. Е как върви с френологията? Учи ли я, или я остави, да си почива?
към текста >>

52. 163 ПИСМО

Думата „живот" има значение в себе си.
Всекиму според възрастта. Разбира се, има примери, сравнения и подобия, които не могат еднакво да се приложат към всичките родове. За пример не може да се довери една ценна книга на малко дете, понеже ще я оцапа и скъса. И ако животът е една много ценна книга, може ли всекиму да се довери? Не, ето защо в съвременния живот малцина живеят. Думата „живот" има значение в себе си. Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истинаго Бога. Под думата „познавам" аз разбирам да се всели Господ в нас. Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица. С тоя деликатен стрък то възприема живота на Слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: аз те познавам, когато чух твоя зов от горе, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах, да те видя и да ти се радвам. Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади от мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си.
към текста >>

53. 166 ПИСМО

Те са с добро значение.
Търсете Божията Любов и тя ще ви научи как да слугувате на своите ближни и да изпълните Волята на благия Отец. Търсете Мъдростта и тя ще ви просвети умовете да разбирате Неговите наредби. Всяка Нова година носи по нещо добро в себе си. Така и тези горните букви имат особен смисъл в себе си, т.е. буквите в картата. Те са с добро значение. Моето желание за вас е всички да растете и да принесете плод добър и благоприятен на Господа. Повикайте Т. А. и й съобщете, че съм получил нейното писмо. Аз именно от тия страдания исках да я избавя по-рано и затова й препоръчах да стане учителка, за да е е далеч. Обаче тя като не проумя моите думи, вдаде се на человешки умувания и аз оставих времето да й даде потребния урок, да се научи, че моите думи всякога носят благословения в себе си за ония, които ме слушат, защото са думи на Бога, думи на Небето, думи на Христа, Когото тя търси.
към текста >>

54. 170 ПИСМО

Върху тия предмети, за които ви говорих в по-ранното си писмо за оригиналите и преводите в природата, ще ви обяснявам по-нататък значението.
София, 29. I. 1913 г. Люб. Е. И. Получих писмото ви, а така също и изпратената сума. Върху тия предмети, за които ви говорих в по-ранното си писмо за оригиналите и преводите в природата, ще ви обяснявам по-нататък значението. Засега вий размишлявайте и постоянно се молете усърдно и дълбоко, като разкривате вашата душа пред Господа. Молете се усърдно и за Костадина. Той минава през огнени изпитания и само ръката на Господа е в сила да го пази от видими и невидими опасности. Молете се Господ да съкрати ония, които враждуват. Сега е време за духовна работа.
към текста >>

55. 177 ПИСМО

Това са редки събития в живота, които стават при особени епохи със значение.
София, 18. VII. 1913 г. (... ) Вие преминахте през един изпит, през едно кръщение в Търново. Това, което придобихте, с пари не се купува. Това са редки събития в живота, които стават при особени епохи със значение. Това са велики дела Господни. Аз ги наричам възкресение. Гробовете, в които бяха затворени хиляди души от миналото, се освободиха от затвора и възлязоха в живота на Божията благост. Едни слизат, Други възлизат. Такъв е великият закон на въздигането и възраждането.
към текста >>

56. 279 ПИСМО

Стремете се да осъществите вашето назначение.
Градете вашето щастие върху основите на Любовта, обграждайте го със светлата вяра на добродетелта, обработвайте го с надеждата на Великата Мъдрост. Използвайте лъчите и топлината на вашето слънце. Радвайте се на чистите извори, които текат. Поздравлявайте цветята, които цъфтят. Благославяйте плодовете, които зреят. Стремете се да осъществите вашето назначение. Във всичко схващайте Божията мисъл, която работи. Бурята, гърмът са за проветряване, а тишината за работа и помагане на бедните, на страдающите, на немощните. Слабото е силно, а силното е слабо. От земята излиза всичко. В. В. Ж. К. В. О.
към текста >>

57. БЕЛЕЖКИ

12. „Седемте разговора" са от изключително значение за развитието на учението и работата с учениците.
Зад гърба ми стои Великата Божия Любов. Зад гърба ми стои Великата Божия Истина, Великата Божия Правда и Добродетел. Всичките живи добродетели са зад гърба ми." (24 декември 1922 г.) 11. Първата среща се е състояла на 6 април 1900 г. във Варна. 12. „Седемте разговора" са от изключително значение за развитието на учението и работата с учениците. Те съдържат идеи, откровения, пророчества, напътствия, определят ролята и задачите на Учителя като проводник на Божественото. Ще си позволим да цитираме някои пасажи, за да се получи известна представа за характера на Разговорите и да бъде съдържанието на писмата по-ясно, но духа и дълбочината на посланията могат да бъдат възприети само в тяхната цялост. (Вж. „Литература", 9 и 17.) Разговор първи, 25 юни 1900 г. „Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко?
към текста >>

Книгата има важно значение за разбиране на космологията на учението - светът (космосът) е единен, в своя първообраз - хармоничен и се ръководи от общи закони и принципи.
На титула са изписани букви, които означават: „Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа, Син Божий. 15 август, Търново, 1912 г.". Учителя работи дълго върху книгата - подбира пасажи от Библията като ги групира в зависимост от вибрациите, които съответстват на даден цвят от дъгата. Съответствието между трептенията на тон, цвят, число, дума и др. е наричано от окултистите „Божествено", „златно сечение". Книгата има важно значение за разбиране на космологията на учението - светът (космосът) е единен, в своя първообраз - хармоничен и се ръководи от общи закони и принципи. „Заветът .. " завършва с послание на Учителя: „Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, Любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." С тази книга са работили първите, а и следващите ученици. 33. На заминаващите за фронта ученици Учителя препоръчва да носят винаги със себе си преписи от 91 Псалм и „Добрата молитва". Независимо от тежките условия и премеждия всички се завръщат живи.
към текста >>

58. Влиянието на Слънчевата Енергия

Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева.
При залез Слънце Земята е най-положителна и затова дава най-много. След обяд Земята почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателна. Това става постепенно и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме към полунощ. Сутринта при изгрев Земята е най-отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Трябва да имаме пред вид следния закон: Ние сме част от земния организъм и затова когато земният организъм приема, и човешкият организъм приема; и обратно: когато Земята дава, и човек дава. (В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на Земята, ще възприемаме не чрез Земята, но направо от Слънцето. Там ще бъде свободата ни. Например, светията и другите напреднали същества приемат направо от Слънцето. Геният, светията или посветеният и да залезе Слънцето, той го вижда и черпи от него.
към текста >>

59. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

Когато се появят известни разстройства или спънки в тези процеси, вината не е в процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тези процеси.
В природата съществуват два велики процеса, които взимат участие във всички нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича инволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция. Това са два обновляващи процеса, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появят известни разстройства или спънки в тези процеси, вината не е в процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тези процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а този последния, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условия за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно или че във венозното има известен застой. И да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на онези храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество.
към текста >>

60. Повече светлина

Може да се изучава възпитателното значение на цветовете, като се култивират в градината цветя с разни краски.
Синият цвят в голямо количество и в чист вид причинява подем, разширение на чувствата, проявяване на най-възвишени чувства в човека. А в малко количество и в неестествен вид произвежда противоположното: съмнение, безверие, обезверяване. Тъмносиният цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост в убеждение, в чувства. А в нечист вид: непостоянство. Моравият цвят в чист вид произвежда сила на характера, а в нечист вид – малодушие. Може да се изучава възпитателното значение на цветовете, като се култивират в градината цветя с разни краски. Може да се види, какво възпитателно влияние оказват червените цветя, сините, тъмносините и прочие. Ако хората знаеха законите на действието на цветовете, те можеха да се възпитават чрез тях. Всяка мисъл произвежда особен цвят. Силата на писателя седи в това, какъв цвят произвежда във вътрешния мир на читателя. Онези писатели, които произвеждат у хората по-чисти цветове, наричаме добри.
към текста >>

61. Към великата цел.

Предназначението на славяните като носители на новото човечество
Към великата цел. Причините на международния антагонизм. Условоята за обединението на славяните и на всички други народи, които търсят своето благо. Предназначението на славяните като носители на новото човечество Великата цел си има своите разумни изяснения. Това не са нито от гледището на млекопитаещите, нито даже от гледището на човека, понеже те още отделно разглеждат причините и последствията в природата. Но за да вникнем по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на човечеството и да се разберат причините за съществуващите международни противоречия, ние ще илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ, тъй както всички писатели в тази област са си служили с уподобления, притчи и разкази, за да обяснят великото, което по друг начин не може да се обясни. Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на Земята един от своите посланици – Христос, като най-вещ и знаток на принципите и методите на това спасение. Най-напред Христос бил изпратен при един малък народ – израилския, – който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено.
към текста >>

Сега идат на реда си славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбиране на туй общочовешко обединение – възвишеното, благородното в света.
Макар и да работят неуморно с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, то латинската раса внесе култура за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен спомогна за разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране. Тя обаче ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т.е. че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбиране на туй общочовешко обединение – възвишеното, благородното в света. И те трябва да направят този малък опит в себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. Следователно тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб на своя брат или съсед!
към текста >>

62. ***

И в нова светлина тя ще прозре Вечното си предназначение в живота.
Той през всички векове те е пазил, обгръщал те е с Любовта Си и ти е говорил по хиляди начини. Той иде да направи жилище в тебе. Стените му ще са от сапфир, смарагд и рубин; от топаз, хризопраз и яспис; от халкидон, сардоникс и хризолит; от берилий, якинт и аметист. Той иде като огън всепроникващ, който ще се докосне до душата и тя цяла ще се запали и превърне в пламъци, които ще осветят света. Елате всички на празника на душата! И в нова светлина тя ще прозре Вечното си предназначение в живота. И ще чуеш глас: – Мина Вече старото за винаги! Никога няма Вече да бъдеш поругавана и потисната. И ще станеш камък жив в Моя Храм. И ще побеждаваш с меча, който излиза из устата ти. И ще влезеш в наследие на Вечното, което Любовта е приготвила за тебе преди създание мира.
към текста >>

63. 350–400

Ти имаш разумно отношение към него, разбираш вътрешния му смисъл и значение.
Спрямо страданието не трябва да си пасивен. Като дойде, приеми го тихо и спокойно. Така положението ти ще се уясни и ти ще извлечеш полза от него. Същевременно активно ще работиш, за да се справиш с него. До дето то трае, ти не изгубваш равновесието и мира си. Ти имаш разумно отношение към него, разбираш вътрешния му смисъл и значение. Така ти ще превърнеш страданието си в хармония. 355 Любов. Когато ученикът люби Бога, страданията се издържат леко. 356
към текста >>

64. Формули 394 - 405 Отец ми работи, и аз работя

Всеки, който иска да върви по пътя на Христа, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота.
За да стъпи в духовния път на ученичеството, или Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното писание. Така той среща Великия учител Христос и е в непрекъснато общение с Него. Пътят на живото дело, на постоянното творчество има пет посвещения. Планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота символизират петте стъпки на възлизането на човешката душа. Може да съзерцавате Пентаграма, където тия пет посвещения са изразени символично. Всеки, който иска да върви по пътя на Христа, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция. Само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег.
към текста >>

65. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Особеното значение и положение на това село се дължи преди всичко, за да не кажем напълно, на един без-заветно родолюбив и забележителен български балкански селянин, първенец на това село.
от балканските села Еркеч и Гулица. Ето някои статистически данни за неговото население: в 1867 г. то е брояло 94 венчила, в 1871 намираме 130 венчила, в 1874 г. - 153 венчила, а при Освобождението в началото на 1879 г. то имало 120 къщи, 162 венчила или всичко 884 души. Особеното значение и положение на това село се дължи преди всичко, за да не кажем напълно, на един без-заветно родолюбив и забележителен български балкански селянин, първенец на това село. Също както в Балчик, и тук българщината, българският език и просвета твърде рано се възродили, благодарение дейността именно на селския чорбаджия Атанас Георгиев. Роден в с. Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1928-29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Гулица и се преселил и установил в Хадърджа, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелния човек в селото и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия.
към текста >>

66. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Човек все ще разбере своето предназначение, но малко късно.
Приятелите ни скоро ще си отпътуват. (10 ч. и 40 мин. сутринта). Поздравлява ви Докторът отгоре. Той казва: „Бих желал да съм с вас. Човек все ще разбере своето предназначение, но малко късно. По-малко лутане, повечко работа. Благодарим ви за добрите чувства, които храните към мен." Приятелите си отидоха. (10 ч. и 50 мин.) При заминаването си Приятелите ни казват: „Да пребъде бла-гословението Ми през цялата година към вас."
към текста >>

67. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Значи, те се упражняват да творят, а това е предназначението на човека при сътворението му - да твори.
- Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във Вечния Живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава. Ще забележите децата, например: вземат нещо, строшават го и после се мъчат да го направят. Значи, те се упражняват да творят, а това е предназначението на човека при сътворението му - да твори. Тази материя, която ние ще изработим, ще я изпратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове - в по-висока вселена. И вие сте хората, които копаете от Божествената рудница, а тези, които дойдат в бъдещите светове, ще се ползват. Вие сега живеете и се ползвате, докато другите духове са работили. Така щото, в този смисъл, всякой един человек и един дух са толкова важни, колкото всичките светове. Такъв е законът.
към текста >>

Тези Христови думи имат общо значение спрямо человечеството и частично спрямо всякой един человек.
По покана на г-н Дънов Петко прочете част от бележките си от миналогодишното събрание. След това г-н Дънов прочете глава 10 от Ев. от Иоана и между другото каза: Ще обърна вниманието ви върху 12-ия стих. (Прочете го). Тези Христови думи имат общо значение спрямо человечеството и частично спрямо всякой един человек. Овцата е взета като символ на Добродетелта. Тя е ед-но същество без защитник, но под ръководството на един пастир, добър овчар, във всяко отношение породата на тази овца ще се подобри. Но ако падне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид да вземе нейното мляко и нейната кожа. Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души.
към текста >>

Тук по повод на горните мисли се изказаха от мнозина някои изповеди за начините на техните искания през годината и разяснения върху уместността на нашите желания във връзка с предназначението на Веригата от точка зрение на нашите разбирания.
И не само да го научите, но и да го приложите. Законът е такъв, че вашият дух трябва да поиска нещо от Небето и тогава непременно ще му се даде това, което искате. Не бива чрез вас да иска друг дух, та да го ижди-ви* за себе си. И ако искате да познаете дали собственият ваш дух иска нещо, трябва да следите дали се не раздвоявате. Раздвоявате ли се, знайте, че вие не искате, а иска друг дух чрез вас. Тук по повод на горните мисли се изказаха от мнозина някои изповеди за начините на техните искания през годината и разяснения върху уместността на нашите желания във връзка с предназначението на Веригата от точка зрение на нашите разбирания. Утре, 13-того, сряда, в 10 ч. ще има пак събрание. 13 август, сряда Като се събрахме в 10 ч. сутринта, г-н Дънов ни каза да съсредоточим умовете си един по един на няколко места по главата и тялото си, което и сторихме.
към текста >>

68. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение.
Да знаете, че Господ гледа на вас. Слушайте и внимавайте за постъпките си. Господ постоянно ви притеглю-ва и ще се оправдаете и съдите от Него. Веригата няма закони и правила. И единствените неща, които са задължителни, са законите, които ви се дадоха. Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение. Тя може да се уподоби и на една флейта. И действително, че Животът е една флейта. Един ден, като влезем в Небето, ще дадем първия си концерт. Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова. Така ще видите, че някой от вас е тенор, друг е алт, трети - бас и прочее - четирите основни гласове.
към текста >>

да се запитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли в света.
То е общ закон - опорната точка всякога е необходима. Опорна точка трябва да има сърцето, умът, волята и пр. Без такава опорна точка вие се движите навсякъде, но същевременно няма да извършите никаква работа. Следователно, за да извърши каквато и да е работа, човек трябва да има принципна точка. Ние трябва да имаме правилно гледище върху нещата на света, т.е. да се запитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли в света. Може да се каже, че сме проводени да се учим, но какво отношение има това учение с бъдещия живот? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Ще се докосна до Библията, тя е една Книга, която е излязла от опитността на вековете. Изобщо, основният принцип е Бог. Обаче разбирането за Бога не е едно и също.
към текста >>

Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение.
Аз срещам християни, които са винаги начумерени, защото нямат и ум, а и от смирение не искат. Но за тях по-добре е да искат, отколкото да се чумерят. Някои християни не искат да безпокоят Господа, та затова не искат, но като не искат, те безпокоят Господа повече, отколкото ако искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си? Да натякват без да искат е такова безобразие, дето го няма никъде. После, пазете се да се не хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение. Защото всички тия, на които сме помогнали, в Небето като оти-дем, ще ни дадат всичката благодарност. Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг. Пазете се от това, защото вие, като налагате на другиго своята воля, друг пък върху вас ще наложи своята. А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие. Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях.
към текста >>

69. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: Ще се заселя в тях и ще живея с тях.
Всяка душа е подобна на един космически свят, ненаселен отпърво и необработен. Но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява нашето битие, всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворяват в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъ-вършенствуването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем! Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: Ще се заселя в тях и ще живея с тях. Това е то онова съществено очакване, което всеки търси. То е Господ на любовта. Ще бъда задоволен, казва псалмо-певецът, когато видя Твоето лице. Да, когато видим Това Лице вътре в нас, във всичката Своя слава и хубост, да стои неопетнено и необезобразено от никакъв грях и порок. Да, когато душата ни бъде тъй отзивчива на всич-ки високи и святи подбуждения.
към текста >>

70. ПЕНЬО КИРОВ

Книжарницата му постепенно придобила значението на клуб, където се събирали за разговори съмишленици и приятели.
Затова в джоба си Пеньо Киров винаги носел тефтерче за мислите, които идвали в ума му. На 27 юли 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеньо Киров е избран за неин ръководител. По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска - и неговата коми-сионерска кантора се превърнала в книжарница. Той бил първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобила значението на клуб, където се събирали за разговори съмишленици и приятели. Там всеки бил добре приет и според интереса му - осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеньо Киров често пишел писма на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителя не закъснявал с отговорите си, винаги го съветвал и напътствал. От писмата му струи импулсът на Новото, което влиза постепенно в съзнанията. Кореспонденцията между Учителя и Пеньо Киров продължила дълго.
към текста >>

71. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

И този сън навярно има своето значение, но какво?
Само на едно място беше сложена закуска, но нямаше никой. Възрастният човек ми каза, че това място е определено за мен, очаквали са ме. И аз седнах... Събудих се и се замислих какво значи всичко това. Много интересни сънища съм имала и не са ме лъгали досега. И този сън навярно има своето значение, но какво? Оставих времето да покаже. По-късно, когато започнах да ходя на Седемте рилски езера, разбрах, че мястото от съня ми беше поляната до Седмото езеро. Един ден една моя ученичка-първокласничка, когато се върнала от училище, казала на майка си, че около главата ми видяла светлина. Майката още след обяд пристигна вкъщи и започна да ми говори за Бога, за голяма група хора, които се събирали в един салон, където пеели, молели се, четели беседи. Разказа ми за Учителя, за Изгрева и още много неща.
към текста >>

72. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

Човек все ще разбере своето предназначение, но малко късно.
Сега вече приближаваме към свършека. Приятелите ни скоро ще си отпътуват. 10,40 ч. сутринта Поздравлява ви Доктора Отгоре. Той казва: „Бих желал да съм с вас. Човек все ще разбере своето предназначение, но малко късно. По-малко лутане, повечко работа. Благодарим ви за добрите чувства, които храните към мен! " Приятелите си отидоха (10,50 ч.). При заминаването си Приятелите ни казват: „Да пребъде благословението Ми през цялата година към вас."
към текста >>

73. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Значи те се упражняват да творят, а това е предназначението на човека при сътворението му – да твори.
Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във Вечния живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава. Ще забележите децата например: вземат нещо, строшават го и после се мъчат да го направят. Значи те се упражняват да творят, а това е предназначението на човека при сътворението му – да твори. Тази материя, която ние ще изработим, ще я изпратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове – в по-висока вселена. И вие сте хората, които копаете от Божествената рудница, а тези, които дойдат в бъдещите светове, ще се ползват. Вие сега живеете и се ползвате, докато другите духове са работили. Така щото, в този смисъл всякой един човек и един дух са толкова важни, колкото всичките светове – такъв е законът. Ако един дух се изгуби, то тези духове, които са до него, цялата хармония ще се развали и ще изчезне.
към текста >>

Тези Христови думи имат общо значение спрямо човечеството и частично – спрямо всякой един човек.
В 5 ч. вечерта се събрахме всички. По покана на г-н Дънов Петко прочете част от бележките си от миналогодишното събрание. След това г-н Дънов прочете глава 10-а от Евангелието от Йоанна и между другото каза: Ще обърна вниманието ви върху 12-и стих (прочете го). Тези Христови думи имат общо значение спрямо човечеството и частично – спрямо всякой един човек. Овцата е взета като символ на Добродетелта. Тя е едно същество без защитник, но под ръководството на един пастир, добър овчар, във всяко отношение породата на тази овца ще се подобри. Но ако падне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид да вземе нейното мляко и нейната кожа. Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души.
към текста >>

Тук по повод на горните мисли се изказаха от мнозина някои изповеди за начините на техните искания през годината и разяснения върху уместността на нашите желания във връзка с предназначението на Веригата от точка зрение на нашите разбирания.
И не само да го научите, но и да го приложите. Законът е такъв, че вашият Дух трябва да поиска нещо от Небето и тогава непременно ще му се даде това, което искате. Не бива чрез вас да иска друг дух, та да го иждиви за себе си. И ако искате да познаете дали собственият ваш Дух иска нещо, трябва да следите дали се не раздвоявате. Раздвоявате ли се, знайте, че вие не искате, а иска друг дух чрез вас. Тук по повод на горните мисли се изказаха от мнозина някои изповеди за начините на техните искания през годината и разяснения върху уместността на нашите желания във връзка с предназначението на Веригата от точка зрение на нашите разбирания. Утре, 13-того, сряда, в 10 ч. ще има пак събрание. 13 август, сряда Като се събрахме в 10 ч. сутринта, г-н Дънов ни каза да съсредоточим умовете си един по един на няколко места по главата и тялото си, което и сторихме.
към текста >>

74. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение.
Да знаете, че Господ гледа на вас. Слушайте и внимавайте за постъпките си. Господ постоянно ви притеглюва и ще се оправдаете и съдите от Него. Веригата няма закони и правила. И единствените неща, които са задължителни, са законите, които ви се дадоха. Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение. Тя може да се уподоби и на една флейта. И действително, че Животът е една флейта. Един ден, като влезем в Небето, ще дадем първия си концерт. Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова. Така ще видите, че някой от вас е тенор, друг е алт, трети – бас, и прочее – четирите основни гласа.
към текста >>

да се запитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли в света.
За да можем да имаме каквато и да е посока в света, трябва да имаме опорна точка; то е общ закон – опорната точка всякога е необходима. Опорна точка трябва да има сърцето, умът, волята и прочее. Без такава опорна точка вие се движите навсякъде, но същевременно няма да извършите никаква работа. Следователно, за да извърши каквато и да е работа, човек трябва да има принципна точка. Ние трябва да имаме правилно гледище върху нещата на света, т.е. да се запитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли в света. Може да се каже, че сме проводени да се учим, но какво отношение има това учение с бъдещия живот? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Ще се докосна до Библията – тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете. Изобщо, основният принцип е Бог, обаче разбирането за Бога не е едно и също. Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него.
към текста >>

Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение.
Аз срещам християни, които са винаги начумерени, защото нямат и ум, а и от смирение не искат85. Но за тях по-добре е да искат, отколкото да се чумерят. Някои християни не искат да безпокоят Господа, та затова не искат, но като не искат, те безпокоят Господа повече, отколкото ако искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си. Да натякват, без да искат, е такова безобразие, дето го няма никъде. После, пазете се да се не хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение. Защото всички тия, на които сме помогнали, в Небето като отидем, ще ни дадат всичката благодарност. Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг. Пазете се от това, защото вие, като налагате на другиго своята воля, друг пък върху вас ще наложи своята. А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие. Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях.
към текста >>

Човек в многото си опити ха това да стори, ха друго да извърши, губи време, даже губи предназначението си.
От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка, започва нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спяхме, щяхме да станем крайно материалисти. В спането Духът отива [там], откъдето е дошъл, странства и с това черпи сила. Човек може да стои буден до четиридесет дни. Исус Христос, като беше в пост четиридесет дни, беше буден. Човек в многото си опити ха това да стори, ха друго да извърши, губи време, даже губи предназначението си. На 8 октомври 1909 г., четвъртък, бяхме на софрата с Гина, заедно с г-н Дънов, който между другото каза: Мъчнотиите - това е Божествената ръка, а страданията - това е Божествената оран. На 11 октомври 1909 г., неделя, 11 ч., събрание у нас от Д. Голов, В. Граблашев, П.
към текста >>

75. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение.
Намразил си например някого, на когото често и без да щеш, изпращаш лоши мисли; в такъв случай намери, сдобри се и се сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и линията на поведение на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист, и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост. Те са седем долни и толкова горни етажа, та всичко - четиринадесет велики течения. И за да се приложат законите, трябва добре да се изучава кои сфери съответстват, та да си повдигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с Астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 г. ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира, или не, не се знае. Молихме се всички по една кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 ч. вечерта. Точно в 8 ч.
към текста >>

Духът казва, че вторият стих е без значение и го е писал далеч не този, който е писал първия стих.
Всякой един от вас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на Живота, огъня на Истината и върху това огнище Той ще бъде олтарът, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети. По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от Евангелската песнопойка, но само първия стих: „Животворящий Дух Святий, Небесен Господ, ела, с любов гореща разпали нашите сърца"131. Някои подкачиха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: Първият стих е съдържанието и духът на песента, другите са допълнение. Духът казва, че вторият стих е без значение и го е писал далеч не този, който е писал първия стих. Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи: Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание. Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: Господ казва: Всичко това ще ви бъде на всички вас. После, Господ казва още и така: Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и винаги следи всичките ви постъпки, затова имайте предвид, че кога каквото вършите, кога каквото мислите - всичко е пред Неговото Лице.
към текста >>

След време и то ще има своето значение.
Помнете: Аз Съм Син на Мира - Син Человечески. Името Ми знаете. Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро. Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден." Това е общото състояние - каза г-н Дънов - за всички. След време и то ще има своето значение. На Земята хората всякога черпят, а Господ всякога дава. После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед. Първи въпрос: Как да различаваме внушенията на Духа от личните индивидуални мисли? - Всякога, когато вие си говорите, усещате празнота. А когато Духът внушава, никакво колебание вътре в тебе не става.
към текста >>

Втори въпрос: Какво значение има за българския народ изобщо събирането тази година на Веригата в Търново?
На Земята хората всякога черпят, а Господ всякога дава. После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед. Първи въпрос: Как да различаваме внушенията на Духа от личните индивидуални мисли? - Всякога, когато вие си говорите, усещате празнота. А когато Духът внушава, никакво колебание вътре в тебе не става. Втори въпрос: Какво значение има за българския народ изобщо събирането тази година на Веригата в Търново? Има ли връзка с някои близки промени за доброто на народа и какви? Има ли опасност от минаването на холерата в България? - Вие се срещате в Търново тая година, за да решат духовете какво трябва да правят с България. Събрахте се в Търново още и затова, защото всички духове са живели тук и затова се събират. Те гледат сметките на България и резултатът от тези сметки ще бъде известен следващата година.
към текста >>

76. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Когато Господ ни даде някои благословения с особено предназначение, ако ги употребим не на място, ние ще сме отговорни 255.
Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. Захлупеното мляко, казва поговорката, котката го не лочи 254. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, [уж] защото Господ го изпратил. Но мисионерите отговорили, че ако наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи, че той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха даса отговорни. Когато Господ ни даде някои благословения с особено предназначение, ако ги употребим не на място, ние ще сме отговорни 255. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които са се изпонапили в Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода 256. Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимому, като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в Природата.
към текста >>

Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират.
Г-н Дънов, след като покани всички ни да изкажем по един стих от Писанието и прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете"258, продължи: Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава. След като някои от присъстващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави: Защо е този стремеж у хората, че във всичките демократически управления, при все че цар не искат, а пък гледаме, че цар си турят? И продължи: За да можем да изпълняваме Волята Божия на Земята, трябва да разберем основния принцип. Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират. Защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо. Обаче законът е един и този закон има милиони приложения, та затова не можете намери двама човеци на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например как можеш да докараш двама души в едно съгласие? Мъчна работа е, вярно, защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати.
към текста >>

Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора на трапезарията и които всички гледате?
Всички вие трябва да знаете и изпълнявате правилото, че не бива да говорите за неща, които не знаете и които с очите си не сте видели и проверили. Защото това, което нас ще повдигне, то е Истината и самата Истина - никакви догадки, предположения и слухове не бива да ни влияят. Прочее, понеже тази година аз искам да работя само заради вас, а заради себе си не искам да работя, то искам да изгладя всичките недоразумения, които съществуват между вас един други и между вас и мен. А вие имате голяма нужда за помощ и само аз познавам каква голяма нужда имате за помощ. У вас има колебания, които тоже трябва да престанат непременно. Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора на трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със Земята и мир с Небето, или друг път няма. Аз ви дадох Пентаграма миналата година и вследствие на него в някои домове какви не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочее и ще се спъва работата повече. Защото не бива да изпущаме предвид, че в духовния Живот и в пътя, който вървим, има кражби.
към текста >>

Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, та да се ползвате.
Ами че хубаво, излезте си вие, ще кажа аз. Защо сами отиваме при него - да турим ред в неговия дом ли? Това не можем стори. Някога ние приемаме дявола, а понякога той ни примамва. Да не хвърляме вината винаги на дявола, защото понякога ние сами го търсим. Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, та да се ползвате. Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат. Защото тесният път за Царството Божие в България сега трябва да се проправи - тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го направим. Тоя път е буренясал 269, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи да се подобрят условията на Земята. Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас.
към текста >>

Стана права, отиде първо пред г-н Дънов, пред когото след като направи поклони, обходи няколко пъти масите, около които заседаваше събранието, и най-сетне, след близо едночасови, инак доста приятни и не без значение движения, се събуди.
Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия Живот. Господ желае всички да имате Мир и Веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: Амин! Тази вечер няма какво да се каже, освен: размишлявайте върху всичко това, което стана с вас и с което Господ ви благослови. Забележително бе тази вечер не само горното благословение, но и още това, че веднага подир изговарянето на последните думи на г-н Дънов Злата Боздуганова 279 изпадна в необикновен транс. Стана права, отиде първо пред г-н Дънов, пред когото след като направи поклони, обходи няколко пъти масите, около които заседаваше събранието, и най-сетне, след близо едночасови, инак доста приятни и не без значение движения, се събуди. Освен това забележителна е тази вечер и по-голямата приятност на времето; особено докато ставаше молението, имахме лунна нощ и без вятър време, и без никакви облаци. 19 август, неделя Времето - отлично, без вятър и облаци, тихо и приятно. Събранието се подкачи в 7 ч. заранта. Г-н Дънов каза:
към текста >>

Така щото, виждате, че всичко и всяко нещо е със значение, и като имате предвид тия работи във вашия ум, трябва да се молите за Царството Божие 280.
Трите кандила представляват проявленията на Бога и означават това, що Църквата нарича Пресвета Троица. Светилникът под трите кандила е седемте зари - то са Седемте духове, които са изпратени да служат. Така щото, пред вас имате числото 10. Чашите пък във формата, в която са наредени, образуват буквата X - Името Христово. Столът отдясно представлява Царството Божие. Така щото, виждате, че всичко и всяко нещо е със значение, и като имате предвид тия работи във вашия ум, трябва да се молите за Царството Божие 280. Сега ще влизате в горницата по девет души 281, ще се молите по пет минути тихо, и то за туй, което ви Духът продиктува. Всякоя една болест показва, че има в сърцето на човека нещо нечисто, а когато ние бъдем чисти напълно, ще бъдем вечно радостни. А когато дойдат страданията на Земята, това показва, че Господ е дошъл и ни чисти - и да знаем, че печелим в такъв случай. На Земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас. Докато ако Ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били низринати съвършено от Небето.
към текста >>

И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса - значи друго.
Защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участва само душата, докато във вечерята участват двата елемента - тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното - червената, Любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл. Но тия житни зърна носят и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса - значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 ч. подир обед, след като биде добре наредена трапезата в Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на дванадесетте души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва" и по указание на г-н Дънов К.
към текста >>

Той обаче се ражда, за да свидетелства върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение.
А като се завърна, изпяхме „Тебе поем", а той прочете 18-а глава от Йоанна и каза: Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствам Истината." Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След петдесет- шестдесет години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини - друго, и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелства върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение. Защо са дошли тук и не свидетелстват за Истината? Христос казва: „Аз затова се родих, за да свидетелствам за Истината." Без Истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка. Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили Истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи Истината.
към текста >>

Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй именно Христос е дошъл да им помогне.
Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили Истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи Истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината. Но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури - последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй именно Христос е дошъл да им помогне. Тук е тъкмо полезно да знаете, че от двадесет и пет хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на две хиляди и сто години се явява по един Учител, за да помага на човечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега. Но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават.
към текста >>

Стана права, отиде първо пред г-н Дънов, пред когото след като направи поклони, обходи няколко пъти масите, около които заседаваше събранието, и най-сетне, след близо едночасови, инак доста приятни и не без значение движения, се събуди.
Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия Живот. Господ желае всички да имате Мир и Веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: Амин! Тази вечер няма какво да се каже, освен: размишлявайте върху всичко това, което стана с вас и с което Господ ви благослови. Забележително бе тази вечер не само горното благословение, но и още това, че веднага подир изговарянето на последните думи на г-н Дънов Злата Боздуганова 279 изпадна в необикновен транс. Стана права, отиде първо пред г-н Дънов, пред когото след като направи поклони, обходи няколко пъти масите, около които заседаваше събранието, и най-сетне, след близо едночасови, инак доста приятни и не без значение движения, се събуди. Освен това забележителна е тази вечер и по-голямата приятност на времето; особено докато ставаше молението, имахме лунна нощ и без вятър време, и без никакви облаци.
към текста >>

77. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

И първоначално всяка дума си имаше своето определено значение.
То е обширен въпрос, с обширни закони и правила, по които и нашето тяло е направено. Аз днес бях намислил и си бях наредил да ви говоря върху Любовта, но Господ ми каза: „Ще им говориш върху 20-и стих." Желание и мисъл не са едно и също, но има желание, без да го искаш, а има желание, което го искаш. Желание и искане тоже не е едно и също. Най- умният, Божествен човек беше Адам, който и даде име на всяко нещо. И първоначално всяка дума си имаше своето определено значение. Във вас всинца ви аз виждам запалени свещи, от които някои светят повече, а някои по-малко. На някои пламъците се колебаят, а това показва, че вътре в тях има проветряване. Някои казват: „Дали, аджеба, ще мога да направя това и това, що ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, гдето ще изучат своите уроци. Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре, също като птицата, която постепенно-постепенно прави своя наклон нагоре.
към текста >>

Мнозина са се причестявали, но не всички разбират дълбокото значение на Господнята вечеря.
Стоименов, П. Гумнеров, К. Иларионов и Д. Цанев прочетоха съответстващите места от Евангелията. Най-подир Учителя, след като прочете Псалом 75 и от Евангелието на Йоанна глава 3-та, каза: Мнозина са се причестявали, но не всички разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат Вяра без съмнение - детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота. И трябва ум, непокварен от съвременната философия - да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме само символично.
към текста >>

Тогава ще разберете вашето предназначение на Земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа.
Ето на, чрез съвременните параходи и железници с двадесет стотинки ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти от единия край на Земята до другия. Туй е то, така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа. На мнозина говоря, а не могат да ме разберат - защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни. Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум безплатно. Тогава ще разберете вашето предназначение на Земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа. Едно време, при първоначалния човек, не беше така, както е сега в това отношение. Син Човечески, който създаде Адама, ето сега пак иде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е Спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си.
към текста >>

А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила.
Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете. Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Когато например искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи! " Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам по-богат, но за вас не е добре. Защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползват - зло, дявол, всичко впрягам.
към текста >>

Например разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете.
Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете. Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Когато например искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи! " Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам по-богат, но за вас не е добре. Защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползват - зло, дявол, всичко впрягам. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи!
към текста >>

Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока наука.
И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „НС, ето цар, свършена работа! " А то какво се оказа - оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и прочее. Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока наука. Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето.
към текста >>

78. ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА

Когато залогът е мярката за истинност в прилагането на Христовото Слово, отговорът на тези и на други подобни въпроси придобива универсално значение.
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА Сред някои авторитетни научни и интелектуални кръгове на Запад съществува мнението, че оригиналният принос на България към европейската и световната култура е съсредоточен главно в два социално-духовни феномена: богомилството и учението на Учителя Петър Дънов. По странно стечение на обстоятелствата и двете посочени теоретико-практически системи са отречени по идеологически съображения от най-важната духовно-религиозна институция у нас - Българската православна църква (БПЦ), крепост на традиционното за страната източноправославно християнско вероизповедание. Дали това противопоставяне - освен реалните си последствия в обществената действителност - не е и сериозна крачка към кристализация на вечно търсения и неизменно променящ се критерий за Истината?! И същевременно може ли да бъде случаен фактът, че именно последователите на Петър Дънов смятат себе си за наследници и продължители на делото на богомилите и Христа?! Когато залогът е мярката за истинност в прилагането на Христовото Слово, отговорът на тези и на други подобни въпроси придобива универсално значение. В последните години у нас твърде много се говори и пише за т.нар. секти. Некомпетентни журналисти и тенденциозно настроени псевдоспециалисти побързаха да причислят към тях и Бялото Братство, създадено на българска земя от П. Дънов през 1900 г. под името Духовно общество „Всемирно Бяло Братство". Доколкото „секта" е понятие от каноническия и догматически категориален апарат на Църквата, то в случая меродавна би следвала да бъде оценката на класическото християнско богословие.
към текста >>

79. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ

На първия събор, състоял се в Търново (1910 г.), на Учителя е зададен следният въпрос: „Какво значение има за българския народ събирането тази година на Веригата в Търново?
„Ние идем в Търново, за да създадем на търновци една благоприятна атмосфера. Защо съм избрал Търново? Аз съм го избрал като един център, дето земните влияния на България се срещат и може да се подобри здравословното състояние на българите. Целта ми не е да се увеличат моите съмишленици, а да могат мозъците на българите да станат нормални, да се образува една мека атмосфера и при това да се подобри положението на техните ниви, да раждат повече жито. Това имам предвид." На първия събор, състоял се в Търново (1910 г.), на Учителя е зададен следният въпрос: „Какво значение има за българския народ събирането тази година на Веригата в Търново? " Учителя отговаря: „Ние се срещаме в Търново през тази година, за да решат духовете какво трябва да правят с България. Събрахме се в Търново още и затова, защото всички духове са живяли тук и затова се събират. Те гледат сметката на България и резултатът от тази сметка ще бъде известен бъдещата година." По този въпрос сестра Мария Тодорова казва: „Представете си, че сте през онази епоха в Търново, където Учителя започва да организира съборите на Бялото Братство.
към текста >>

80. Писма до Мария Казакова

Какви чудни думи, какво велико значение!
Знам, прочее, какви бяха причините и последствията от това вътрешно отчуждаване и мрака, който настана за Адамовото потомство. Тъй щото, бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род и да постави Ноя за начатък на нов род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знам историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоколебима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на горящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стоиш, е свято”. Какви чудни думи, какво велико значение! „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онзи, който Люби.” И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва, че „ Бог не е Бог на умрелите, но на живите и в Него всички живеят”. С влизането, обаче, на обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието общение се изменя. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Даниила и Езекиила, които могат да се нарекат „зрящи медиуми” или посредници само във висша степен; на други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исайя и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качат и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.
към текста >>

По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качат и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.
Какви чудни думи, какво велико значение! „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онзи, който Люби.” И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва, че „ Бог не е Бог на умрелите, но на живите и в Него всички живеят”. С влизането, обаче, на обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието общение се изменя. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Даниила и Езекиила, които могат да се нарекат „зрящи медиуми” или посредници само във висша степен; на други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исайя и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качат и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-великолепна сцена на духовния мир, върху която се полага Новият Завет на Евангелската вест, на която Христос става Начало и Глава. Първият Адам бе жива душа, а вторият — животворящ Дух, слезнал от Небето. И действително, пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни: „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение”. И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е думата, която е изразил Господ да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството.
към текста >>

Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето — тяхното значение.
Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображението на много предмети ние ги приемаме в обратна форма? Прочее, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ние приемаме чрез силата на ума, а съдържанието — чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на духовния живот, приспособени към различни цели на вселената. Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето — тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето — Бог. Има два начина на съждения: логичен, т.е. посредствен, и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минува; те са физическо, духовно и умствено.
към текста >>

81. Писма до Мария Казакова - 1903

Колкото по-напълно се проникваме в смисъла на нашия земен живот, толкова по-ясна ни става целта и предназначението, което Бог ни е отредил.
В нейните пътища има виделина, която е свята за душата на всякого. Внушителни са думите Христови на едно място в Ев. на Йоана: „Ако вие устоите в Моята дума, истина сте мои ученици. И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни". Колко съдържателни са тия думи. Колкото по-напълно се проникваме в смисъла на нашия земен живот, толкова по-ясна ни става целта и предназначението, което Бог ни е отредил. Няма нищо по-благо, по-добро за нашата душа, за нашия дух, отколкото да слушаме гласа на Божията Любов, която постоянно ни кани на подвиг, да се усъвършенствуваме и уякваме във всяка доброта и святост. Пътят, който има да изходим, е труден и пълен с мъчнотии и скърби, но тия препятствия са временни. С усилването на духа ни и с проникването на Божията благодат ние ще достигнем да се възвърнем във вечните обиталища. Д-р Миркович бе тук преди няколко дена и си замина. Той ми съобщи, че ще му е приятно да Ви види в Сливен през това лято.
към текста >>

82. Писма до семейство Иларионови - 1905

Изпитите в живота имат своето предназначение.
София, 4.ІІ..1905 г. Любез. Г-н Иларионов, Писмото Ви и отворената карта получих. Имайте пълна вяра и упование и всичко ще излезе за Ваше добро. Изпитите в живота имат своето предназначение. Всякой, който е послушен на Божията воля, краят излиза благополучен. Да ви не смущава нищо. За Вас има кой да се грижи. Нека духът Ви да бъде бодър и весел. Това, което Господ е казал, то се не връща.
към текста >>

В живота всичко си има своето предназначение.
Вашата вяра, Вашата надежда и любов към ближните Ви ще Ви спаси и ще Ви избави от това, което Ви смущава. Види се, Вий сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно неспокойствие. Вий и двама с госпожата си трябва да живеете добре пред Господа. Не давайте място на дреболии, които създават нещастията. Извличайте поука от всичко. В живота всичко си има своето предназначение. Във всяко зло се крие по едно добро. Търпението избавя человека. То е сила, то е мощ. Аз зная, Вий бързате много. Но при сегашните условия Вий трябва да се примирите.
към текста >>

83. Писма до семейство Иларионови - 1906

Надявам се да й послужи и да я осветли за значението на человешката ръка.
* * * София, 6.IІІ.1906 г. Люб. Иларионов, Ний пристигнахме благополучно. С днешната поща изпращам за Еленка „Тайната на ръцете". Надявам се да й послужи и да я осветли за значението на человешката ръка. Моите сърдечни пожелания за вашето повдигане. Гледайте нагоре, там има само мир и радост. Аз ще ви помагам и на двама ви да уяквате и укрепвате в пътя на Истината. За избора на дете, щом се уреди, ще ви пиша. Поздрав от всички.
към текста >>

84. Писма до Мария Казакова - 1906

Животът има двоевелико предназначение.
Тогава щяхте да забравите дреболиите на тоя живот, грижите, тревогите, които постоянно ви спъват. Тогава не щяхте да забранявате на децата да идват при техния Учител. Може ли задоволи гладните и жадните. Само Той е, Който просвещава человешките умове и сърца. Прочее, бъдете съвършени както е и Отец Ваш. Животът има двоевелико предназначение. Бъдете и слушатели, и творители на Истината. Онзи, Който Ви ръководи, знае кое е добро за вази. Да се просвети человешкия род. Това е задачата на Небето. Да се научиш да живееш добре.
към текста >>

Всичко, което се отрежда отгоре, има своето предназначение.
(Свещения подпис) * * * София, 11.ІХ.1906г. Люб. Сестро, Животът е училище, в него много добри уроци са потребни. Всичко, което се отрежда отгоре, има своето предназначение. Покажете чрез своето разумно търпение любовта си. В Любовта няма роптание и недоволство. Как е прекарал Вашият Господ своя живот на Земята? Той е бил преследван, охулван и като агне на заколение не е отворил устата Си. Слушайте Ме, Аз ще Ви изведа на видело.
към текста >>

85. Писма до Мария Казакова - 1907

Всичко в тоя живот има своето предназначение.
Люб. сестро М. Казакова, Надявам се да продължавате Вашата започната работа. Вий трябва да се ползувате от Вашата минала опитност. Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби. Защото всякой, който иска да бъде учител, трябва сам да се учи от Господа, от Великия Дух на живота; Тоя Дух живее във всяка душа и ако се вслушва някой в Неговия Глас и проучава Неговия език, той ще се научи да разпознава добрата воля. Всичко в тоя живот има своето предназначение. Видимите спънки са само благи упътвания на една Вездесъщна ръка, която води и направлява всичко със съвършена пълнота. Оплита се человек, ако е тъмно, но и тогава може да си носи свеща пред себе си. Ти знаеш, че аз съм се старал да ти дам винаги най-добрите упътвания и всякога съм идвал на помощ там, гдето е било потребно. Другото съм оставял, да извлечеш урока за себе си. Това е добрият път.
към текста >>

86. Писма до семейство Иларионови - 1908

Всичко има смисъл, всичко има значение за оня, който разбира, на когото умът и сърцето са отворени да схваща и разбира.
И, надявам се, вий да гледате по-надалеч в бъдещето и да се въодушевлявате малко другояче от обикновено. Потребно е въодушевлението на Духа. Да се живее с великата мисъл, да се движи человек от закона на Любовта, да се следят великите пътища на Мъдростта и Истината, това е щастие, това е блаженство. И каква по-благородна работа би вършил человек на земята? Той трябва да се ползува от всичко, с което небето го е заобиколило. Всичко има смисъл, всичко има значение за оня, който разбира, на когото умът и сърцето са отворени да схваща и разбира. Слепият се движи в тъмнина, имащият очи — в светлина. Глухият — в безсмислие, имащият слух — в хармония. Елена как върви с френологията? Учи ли я или е оставила да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение.
към текста >>

87. ОЛТАРА

Помня обаче, че цялата горница бе осветена от няколко кандила, а на стените имаше цветни картини и чертежи*, чието значение не разбирах.
Той го нарисувал през 1922 г. с маслени бои, с образа на Учителя на върха. Пентаграмът заемал цялата източна стена на олтара. В спомените си от 1925 г. Георги Събев разказва: „...По онова време аз бях младеж на около 19 години и едва ли бих могъл да видя всичко, за да си го спомня сега. Помня обаче, че цялата горница бе осветена от няколко кандила, а на стените имаше цветни картини и чертежи*, чието значение не разбирах. В горницата влизахме на групи, без да говорим, на бдения. Влизаш, молиш се, наблюдаваш и каквото запомниш.“ Прави впечатление, че на търновските събори, особено на първия, половината от времето (според протоколите) минавало в молитви, пеене на църковни песни, четене и тълкуване на Библията. Разбира се, хората в началото на века са били много религиозни ходели редовно на църква и се молели много, понякога с часове и често на колене. Интересно е да се отбележи, че композитор на една от тях „Ангел вопияше“, която и досега се пее в църквата, е бил бащата на П.
към текста >>

88. ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА

Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора над трапезарията и които всички гледате?
Всички онези светове насочват своя поглед и следват всеки, който върви в този път. Може да го извървите за една, за десет, за сто, за хиляди години, но този е пътят, който ви се изпречва. Когато дойдете в тази фигура, вече няма падане. Тръгнете ли в този Божествен път, няма сила, която може да ви извади от него. Из протокол от среща на Веригата през 1912 г., Търново Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора над трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със земята, или мир с Небето; друг път няма.
към текста >>

89. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Думата „живот“ има значение в себе си.
Всекиму според възрастта. Разбира се, има примери, сравнения и подобия, които не могат еднакво да се приложат към всичките родове. Запример, не може да се добери една ценна книга на малко дете, понеже ще я омаца и скъса. И ако животът е една много ценна книга, може ли всекиму да се добери? Не. Ето защо в съвременния живот малцина живеят. Думата „живот“ има значение в себе си. „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истиннаго Бога.“ Под думата „познавам“ аз разбирам да се всели Господ в нас и да се вселим ний в Него. Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица в тоя деликатен стрък. То възприема живота на слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: „Аз те познавам. Когато чух твоя зов отгоре, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах да те видя и да ти се радвам. Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади из мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си.
към текста >>

90. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение.
В такъв случай намери се и се сдобри и сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и линията на поведение на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост. Те са седем долни и толкова горни етажа, та всичко — 14 велики течения. И за да се приложат, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да си подигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира или не, не се знае. Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта. Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници.
към текста >>

91. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Духът казва, че вторият стих е без значение и го е писал далеч не този, който е писал първия стих.
Всякой един от н ас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на живота, огъня на истината и върху това огнище Той ще бъде олтара, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети. По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от Евангел. песнопойка, но само първия стих; „Животворящий Дух Святий, Небесен Господ, ела, с любов гореща разпали нашите сърца“. Някои подкачиха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: — Първият стих е съдържанието и духът на песента, другите са допълнение. Духът казва, че вторият стих е без значение и го е писал далеч не този, който е писал първия стих. Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи: — Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание. Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: — Господ казва: „Всичко това ще ви бъде на всички вас.“ После, Господ казва още и така: „Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и винаги следи всичките ви постъпки, затова имайте предвид, че кога-каквото вършите, кога-каквото мислите — всичко е пред Неговото Лице.“ Изберете сега едного измежду вас, да избере и каже една страница от Библията.
към текста >>

92. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

След време и то ще има своето значение.
Помнете: Аз съм Син на Мира — Син Человечески. Името Ми знаете. Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро. Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден.“ — Това е общото състояние — каза г-н Дънов — за всички. След време и то ще има своето значение. На земята хората всякога черпят, а Господ всякога дава. После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед. ПЪРВИ ВЪПРОС: Как да различаваме внушенията на Духа от личните индивидуални мисли? ОТГОВОР: Всякога, когато вие си говорите, усещате празнота. А когато Духът внушава, никакво колебание вътре в тебе не става.
към текста >>

1. Какво значение има за българския народ изобщо събирането тази година на Веригата в Търново?
После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед. ПЪРВИ ВЪПРОС: Как да различаваме внушенията на Духа от личните индивидуални мисли? ОТГОВОР: Всякога, когато вие си говорите, усещате празнота. А когато Духът внушава, никакво колебание вътре в тебе не става. ВТОРИ ВЪПРОС: 1. Какво значение има за българския народ изобщо събирането тази година на Веригата в Търново? Има ли връзка с някои близки промени за доброто на народа и какви? 2. Има ли опасност от минаването на холерата в България? ОТГОВОР: Вие се срещате в Търново тая година, за да решат духовете какво трябва да правят с България. Събрахте се в Търново още и затова, защото всички духове са живяли тук и затова се събират. Те гледат сметките на България и резултатът от тези сметки ще бъде известен следващата година.
към текста >>

93. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Те са с добро значение.
Търсете Божията Любов и тя ще ви научи как да слугувате на своите ближни и да изпълните волята на благия Отец. Търсете Мъдростта и тя ще ви просвети умовете, да разбирате Неговите наредби. Всяка нова година носи по нещо добро в себе си. Така и тези горните букви имат особен смисъл в себе си, т.е. буквите в картата. Те са с добро значение. Моето желание за вас е всички да растете и да принесете плод добър и благоприятен на Господа. Повикайте Тодора Амзел и и съобщете, че съм получил нейното писмо. Аз именно от тия страдания исках да я избавя по-рано и затова й препоръчах да стане учителка, за да е далеч. Обаче тя, като не проумя моите думи, вдаде се на човешки умувания и аз оставих времето да и даде потребния урок, да се научи, че моите думи всякога носят благословения в себе си за ония, които ме слушат, защото са думи на Бога, думи на небето, думи на Христа, Когото тя търси. Аз съм готов всякога да прощавам там, гдето има истинско разкаяние.
към текста >>

94. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, та да се ползувате.
Защо сами отивате при него? Да турим ред в неговия дом ли? Това не можем стори. Някога ние приемаме дявола, а понякога той ни примамва. Да не хвърляме вината винаги на дявола, защото понякога ние сами го търсим. Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, та да се ползувате. Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото пътят за Царството Божие в България сега трябва да се поправи — тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го направим. Тоя път е забутан, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи „да се подобрят условията на земята.“ Но, както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там.
към текста >>

95. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго.
Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К. Иларионов, П.
към текста >>

96. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Той обаче се ражда, за да свидетелствува върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение.
—Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината“. Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След 50-60 години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини — друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение. Защо са дошли тук и не свидетелствуват за Истината? Христос казва: „Аз затова се родих, за да свидетелствувам за Истината“. Без истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка. Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили истината.
към текста >>

Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй, именно, Христос е дошъл да им помогне.
Без истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка. Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината, но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури — последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй, именно, Христос е дошъл да им помогне. Тук е тъкмо полезно да знаете, че от 25 хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на 2100 години се явява по един Учител, за да помага на человечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например, скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи, близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние.
към текста >>

97. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Най-умният, Божествен човек беше Адам, който и даде име на всяко нещо и първоначално, всяка дума си имаше своето определено значение.
При такава молитва Господ ни поставя от дясна страна. То е обширен въпрос, с обширни закони и правила, по които и нашето тяло е направено. Аз днес бях намислил и си бях наредил да ви говоря върху любовта, но Господ ми каза: „Ще им говориш върху 20-ий стих". – Желание и мисъл не са едно и също, но има желание, без да го искаш; а има желание, което го искаш. Желание и искане тоже не е едно и също. Най-умният, Божествен човек беше Адам, който и даде име на всяко нещо и първоначално, всяка дума си имаше своето определено значение. Във вас всинца ви аз виждам запалени свещи, от които някои светят повече, а някои по-малко. На някои пламъците се колебаят, а това показва, че вътре в тях има проветряване. – Някои казват: „Дали, аджеба, ще мога да направя това и това, що ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, гдето ще изучат своите уроци. – Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре, също както птицата, която постепенно-постепенно прави своя наклон нагоре.
към текста >>

Мнозина са се причестявали, но не всички разбират дълбокото значение на Господнята вечеря.
Пеньо Киров прочете „Хвалата", Димитър Голов – една молитва, а след туй, по указание на Учителя, Пеньо Киров, Ил. Стойчев, Тод. Стоименов, Петко Гумнеров, Конст. Иларионов и Деньо Цанев прочетоха съответстващите места от Евангелията. Най-подир Учителя, след като прочете 75-ти Псалом и от Евангелието на Йоана, гл.З, каза: Мнозина са се причестявали, но не всички разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота. И трябва ум, непокварен от съвременната философия; да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи, човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на земята ние можем да ги разбираме само символично, па и сам Христос, никога не е говорил направо, а казва, например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното – неговата кръв и прочее.
към текста >>

98. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Тогава ще разберете вашето предназначение на земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа.
Ето на, чрез съвременните параходи и железници, с двадесет стотинки, ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти, от единия край на земята до другия. Туй е то, така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа. На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни. Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум безплатно. Тогава ще разберете вашето предназначение на земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа. Едно време, при първоначалния човек, не беше така, както е сега, в това отношение. Син Человечески, Който създаде Адама, ето, сега пак иде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб; да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си.
към текста >>

А пък, ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила.
Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но, ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава, как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из църквата. Не, и това не искам. А пък, ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например, разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете. Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствувате, защото no-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Когато, например, искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи! " Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам no-богат, но за вас не е добре; защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползат – зло, дявол – всичко впрягам. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи!
към текста >>

Например, разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете.
Но, ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава, как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из църквата. Не, и това не искам. А пък, ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например, разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете. Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствувате, защото no-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Когато, например, искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи! " Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам no-богат, но за вас не е добре; защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползат – зло, дявол – всичко впрягам. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи! " И питам дявола, какво ще спечели, като се эанимава с мен да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място, а да си не губи времето с мен.
към текста >>

Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл, да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока наука.
" А то, какво се оказа? Оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота, ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и пр. Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл, да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока наука. Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето.
към текста >>

99. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

– Ами значението на числото 10?
Числото девет е човекът, който ще обобщи всички неща, и затова него ще направите докладчик: той ще опише целия процес на числата от 1 до 8 и ще даде резюме, как е вървяла цялата работа. Така вървят всички неща в своя ред. Вие се сърдите, кой кое място да заеме, а трябва да знаете, че всеки ще заеме онова място, което му е определено. Не може двама в една група да бъдат числото едно или две, защото ще се яви борба. А в групировките не трябва да има дуализъм. – Ами значението на числото 10? – Числото 10 е връзката между първата и втората група. То показва, че тези десет души ще почнат пак по десет да се групират в друга група. Последният, десетият от една група, е връзка между нея и следващата група. Това число показва и връзка между човека и ангелите. (33-35 стр.)
към текста >>

100. 1920_2 Спомени на Борис Николов

А онзи му отговаря „Няма значение — левичар или левак, друг път да не посяга с лявата ръка към хляба.” Това нещо го запомних.
Без да се засилвам, замахнах с лявата ръка; с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглежда Кузман, а той ме зяпа и не вярва. А той бе слабичък като вейка и ако го духнеш ш падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар. А онзи му отговаря „Няма значение — левичар или левак, друг път да не посяга с лявата ръка към хляба.” Това нещо го запомних. По-късно в беседите си Учителя бе казал, че онези, които са десничари, трябва да се хранят с лявата си ръка, за да могат да обработват дясното полушарие на мозъка си. А онези, които са левичари, да се хранят с дясната си ръка. Оттогава аз започнах да пиша с дясната ръка и моят почерк е малко по-особен от тоя на станалите хора. Дайте на един човек, който е десничар, да ви напише нещо с лявата ръка. Едва ли ще напише буква.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40837907791138