НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
195
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Издание
на Издателство Бяло Братство, 2004 г.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.
Издание
на Издателство Бяло Братство, 2004 г.
Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания"
към текста >>
Издание
1896, Варна
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието"
Издание
1896, Варна
Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
към текста >>
Фототипно
издание
на издателство "Урания"
Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна
Фототипно
издание
на издателство "Урания"
Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
към текста >>
Издание
София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание
Издание
София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ „Милост и истина се срещнаха:
към текста >>
Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на
миросъзданието
.
Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме.
Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на
миросъзданието
.
И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
към текста >>
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди
създанието
се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом?
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди
създанието
се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове.
към текста >>
Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото
миросъздание
.
Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие.
Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото
миросъздание
.
Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И
към текста >>
Издание
София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието"
Издание
София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО Съдържание Дял първи.
към текста >>
Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на
мирозданието
.
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи!
Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на
мирозданието
.
А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение. „Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
към текста >>
Цялото
мироздание
, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици.
По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение.
Цялото
мироздание
, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици.
2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими. В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години. За това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.[47] 4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта.
към текста >>
Какви ли чудеса на
мирозданието
биха се открили пред нашия смаян поглед?!
Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава. Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен. 18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие.
Какви ли чудеса на
мирозданието
биха се открили пред нашия смаян поглед?!
19. Пред нас щяха да се открият звездни системи от по-висш порядък. Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана. Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат. 20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре? Винаги ли пред нас ще се разкриват нови простори?
към текста >>
7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото
мироздание
.
5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие.
7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото
мироздание
.
Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т.
към текста >>
По това време в Ню Йорк е завършено второто
здание
на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г.
В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната. Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология. Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава. Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света.
По това време в Ню Йорк е завършено второто
здание
на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г.
преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти. По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч. Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад. По това време в Бостън, където Петър Дънов учи, е построена най-голямата библиотека в страната, а също така е направена първата копка на подземна железница. На 19 септември 1888 г.
към текста >>
Първото преработено
издание
на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940).
Науката и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него. Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.
Първото преработено
издание
на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940).
Той е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици. От този период е и големият му интерес към литературата и изящните изкуства, най-вече музиката. През 1919 г. се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св.
към текста >>
Така се появи второто
издание
.
В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача.
Така се появи второто
издание
.
Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство.
към текста >>
Предлаганото ново
издание
продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика.
Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание. Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.”
Предлаганото ново
издание
продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика.
Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания.
към текста >>
С всичко това се надяваме настоящото
издание
да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности.
Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.
С всичко това се надяваме настоящото
издание
да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности.
Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор. Ние обаче сме се стремили да съхраним и всеки бисер от първоизточника.
към текста >>
Настоящото преработено
издание
е сложна амалгама от първите две издания.
Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности.
Настоящото преработено
издание
е сложна амалгама от първите две издания.
Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор. Ние обаче сме се стремили да съхраним и всеки бисер от първоизточника. Така се роди това съчетание от двете издания, което сега започва свой живот в търсене на нови хоризонти.
към текста >>
Като свидетелство за нашата коректност и добронамереност предоставяме първоначалното
издание
от 1896 г., което да служи на читателя като ориентир.
С избрания от нас подход се надяваме да провокираме читателя към мислене и откривателство. Ние не претендираме за авторитетност и изчерпателност. Нашата най-голяма радост би била, ако след този първи опит за интерпретация се появят множество други. Това, което сме представили, е само един възможен поглед, и то от твърде тесен ъгъл. Вероятно след десет или двадесет години самите ние ще имаме по-различна гледна точка за свършената работа.
Като свидетелство за нашата коректност и добронамереност предоставяме първоначалното
издание
от 1896 г., което да служи на читателя като ориентир.
Осъвременяването на езика на произведението и добавянето на някои нови научни данни целят да се изгради мост между поколенията и различните типове съзнания. Всяко поколение има право на собствен прочит и интерпретация на културното си наследство. Езикът е жива, динамична система, която не търпи застой и закостенялост. Ако той, езикът, изгуби главната си функция – комуникативността, спира да бъде жив организъм. Едно произведение е живо, ако читателят успее да осъществи органична връзка с писаното слово и неговия автор.
към текста >>
Всяка дума, намерила място в настоящото
издание
, е подложена на строга преценка и при необходимост – на консултация със съответните специалисти.
Ако той, езикът, изгуби главната си функция – комуникативността, спира да бъде жив организъм. Едно произведение е живо, ако читателят успее да осъществи органична връзка с писаното слово и неговия автор. За целта е необходимо добро съчетание на форма и съдържание, т.е. думите в текста да произвеждат съответните образи в съзнанието на четящия. За нас водещ винаги е бил смисълът и формалните промени в пасажите не са самоцелни, а добре обмислени и мотивирани.
Всяка дума, намерила място в настоящото
издание
, е подложена на строга преценка и при необходимост – на консултация със съответните специалисти.
Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (три години) и привличането на повече консултанти от различни области. Включените около 150 обяснителни бележки биха могли да са и повече. А за някои читатели може би те са прекалено много. Ние решихме да се ограничим дотук, за да дадем възможност на бъдещите изследователи да ги допълват, коригират или премахват. Част от цитираните имена и термини бяха с правописни грешки и фактологически несъответствия, а за друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Издание
на Издателство Бяло Братство, 2004 г.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.
Издание
на Издателство Бяло Братство, 2004 г.
Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания"
към текста >>
Издание
1896, Варна
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието"
Издание
1896, Варна
Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
към текста >>
Фототипно
издание
на издателство "Урания"
Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна
Фототипно
издание
на издателство "Урания"
Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
към текста >>
Издание
София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание
Издание
София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2
към текста >>
Първо
издание
– 1896 г., второ
издание
– 1949 г., печатница „Житно зърно“, София.
Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2 Двата велики закона на развитието
Първо
издание
– 1896 г., второ
издание
– 1949 г., печатница „Житно зърно“, София.
В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия.
към текста >>
Светът е бил оплакван по този начин от
създанието
мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач?
„Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия. Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи.
Светът е бил оплакван по този начин от
създанието
мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач?
За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние.
към текста >>
Издание
София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни. Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой.
Издание
София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял втори . Двата велики закона на развитието. І. Живи, разумни сили на природата
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Издание
на Издателство Бяло Братство, 2004 г.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.
Издание
на Издателство Бяло Братство, 2004 г.
Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания"
към текста >>
Издание
1896, Варна
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието"
Издание
1896, Варна
Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
към текста >>
Фототипно
издание
на издателство "Урания"
Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна
Фототипно
издание
на издателство "Урания"
Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
към текста >>
Издание
София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание
Издание
София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 3
към текста >>
Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото
здание
в пространството.
Авторът на великия мировия свят е скрит във вечността. Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук, или там; дали е напред заминал, или назад останал; дали е надолу слязъл, или нагоре възлязъл. Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни. Усещаме като да присъства моментално навсякъде и в едно и също време да действа вътре и вън от нещата, но не можем да кажем, че е в това място или в онова. И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“.
Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото
здание
в пространството.
Обаче основите на този дом не се виждат да се крепят някъде. Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота. 1896 г., Варна 5 5 "Науката и възпитанието. Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов
към текста >>
Издание
София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота. 1896 г., Варна 5 5 "Науката и възпитанието. Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов Публикувана е и в книгата "Той иде"
Издание
София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял трети Външните условия на живота 1. Произходът на живота
към текста >>
Тя изглежда като един великолепен дом, чиито стълбове и сводове се издигат сякаш някъде изпод нозете ни, крепейки цялото
здание
в пространството.
Дали е слязъл надолу, или нагоре е възлязъл? 3. Той присъства навсякъде и накъдето и да погледнем – надясно, наляво, нагоре, надолу, виждаме произведенията на Неговата творческа сила. Но пътя към Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни. 4. Усещаме, че Той присъства в един и същи момент навсякъде и в едно и също време действа и вътре, и вън от нещата, но не можем да кажем, че е тук или там.[147]Можем само да кажем, че „Бог е Дух”! 5. Пред умствения ни поглед се разкрива чудната гледка на необятната вселена.
Тя изглежда като един великолепен дом, чиито стълбове и сводове се издигат сякаш някъде изпод нозете ни, крепейки цялото
здание
в пространството.
Не се вижда обаче на какво се опират основите на този дом. 6. Светът прилича на подвижната скиния[148] на Израил, която се носи из вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното небесно войнство на Елохим, което победоносно се завръща и се устремява към пределите на вечното царство на мира – царството на Господ Бог Саваот.[149] [132] Вж. дял втори – І.1:1. [133] Вж.
към текста >>
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Не занаете ли, че отъ
създание
мира всичкитѣ живи сѫщества ядътъ пиятъ, и то безъ да сѫ знаели вашата мѫдрость, че това е то цѣльта?
Но ако мислитѣ ви нѣматъ никаква височина, дълбочина и ширина, тогава гдѣ стои прѣвъзходството на вашия умъ? А при това ставате и учители, за да забуждавате и другитѣ; та какво знайтѣ, и какво ще учитѣ? Нѣма душа, и мене ме нѣма, значи че нѣма умъ, че моя духъ не сѫществува, че да живѣешъ добрѣ, да любишъ истината — е суета. Яжъ и пий, това е то цѣльта. Но това мѫдрость ли е?
Не занаете ли, че отъ
създание
мира всичкитѣ живи сѫщества ядътъ пиятъ, и то безъ да сѫ знаели вашата мѫдрость, че това е то цѣльта?
Но тогава спорѣдъ мѫдростьта, си, защо не ядете и пиете само, ами и ходитѣ да гъгнитѣ и бращолевитѣ съ думи неизбрани? Незнаете ли, че мислението, говорението и доброто, друга имъ е цѣльта. Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ Азъ? Неразбирате ли, че съмъ близо и далечъ? Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ Азъ Богъ вѣликий.
към текста >>
Защото Богъ ме направи поругание и
звиздание
на всички.
Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ. Елате сега всички които любите Господа, да му се поклонимъ въ Духъ и Истина. Защото Той е Богъ нашъ, и Отецъ нашъ отъ вѣка. Онзи кьмъ когото е словото Господне трѣбва да внимава, съ всичкото си сърдце и умъ да проумѣва пѫтищата му. Но моя духъ е въ смущение, нѣма другъ изходъ освѣнъ да приема пѫтьтъ на Новия животъ.
Защото Богъ ме направи поругание и
звиздание
на всички.
Съ поношенията и прѣстѫпленията имъ ме натовари. Нарани и смаза душата ми за тѣхний миръ. Скри лицето си отъ мене, като, че се е утекчилъ отъ моя викъ. Станахъ присмѣхъ на своитѣ си, чакамъ за видѣлина, но ятъ нѣма. Кой може да умилостиви Господа?
към текста >>
5.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Не знаете ли, че от
създание
мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта?
Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разумение? Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е?
Не знаете ли, че от
създание
мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта?
Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани? Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите доброто съм Аз, Бог Великий.
към текста >>
Защото Бог ме направи поругание и
звиздание
на всички.
Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.
Защото Бог ме направи поругание и
звиздание
на всички.
С поношенията и престъпленията им ме натовари. Нарани и смаза душата ми за техний мир. Скри лицето Си от мене, като че се е отегчил от моя вик. Станах присмех на своите си. Чакам за Виделина, но я няма.
към текста >>
6.
Избраникът Божий и Вождът на Истината (20.09.1898)
Издание
на Издателство Бяло Братство, 2004 г.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.
Издание
на Издателство Бяло Братство, 2004 г.
Книгата за теглене на PDF Съдържание Избраникът Божий и Вождът на Истината Разговор на Учителя с Духа Господен Текст
към текста >>
7.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Ново
издание
с коментари
Ново
издание
с коментари
Пдф на Призванието Пдф на Призванието Аудио клип Призванието 2006 Призвание към народа ми –
към текста >>
8.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата Ми, която съм имал преди
създанието
на мира.
Аз ще угладя и ще изгладя всичките ти пътища. Ще ходиш отнине винаги в моето присъствие и ще благоволявам в теб всякой ден и всичките ти дела ще прозябнат като дървета, насяти при водните утоки. Ето Божията Мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават неговата слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в Небето за теб. Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Неговата милост.
Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата Ми, която съм имал преди
създанието
на мира.
Там, в Моето присъствие ще бъдеш развеселен, както всички мои избраници. Този е гласът на твоя Бог и Господ, Който е толкова низходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на любов. Този е Той Единния и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна. Те са думи на живот, и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога.
към текста >>
9.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното
създание
– своята душа.
В повестта на праведнаго Йова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе. Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е упазил и възлюбил, е най-големия дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно, какво се ползва человек, ако светът спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека.
Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното
създание
– своята душа.
Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам.
към текста >>
10.
Разговор Седмий. Заключение
И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с мен, за да гледат славата ми, която съм имал у теб преди
създание
мира“.
Ний Му служим, ний Го любим, ний Го славим. Възвещаваме Словото Му в род и род. Пазим закона Му, изпълняваме заповедите Му и всякога сме готови да сторим всичко, което е Нему угодно. И може ли да има от това нещо по-добро да се върши? Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото Лице, това е повече, отколкото един безсмъртен Дух желае.
И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с мен, за да гледат славата ми, която съм имал у теб преди
създание
мира“.
към текста >>
11.
ТРИТЕ НЕЩА
Издание
на Издателство Бяло Братство, 2004 г.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.
Издание
на Издателство Бяло Братство, 2004 г.
Книгата за теглене на PDF Съдържание Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 тод. ТРИТЕ НЕЩА Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре.
към текста >>
12.
Поздрав на всички
Първо
издание
.
От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г.
Първо
издание
.
София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОЗДРАВ НА ВСИЧКИ МОИ БРАТЯ, Мир да бъде на всички ви!
към текста >>
13.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое
създание
, нито едно мое чадо да извърши това, което е вредно за него.
с.9 които страдат. Не съм Аз Баща, който не чувствува болките на своите деца. Аз понасям с тях наедно по-голямата част от нещастията им и жаля и тъжя с тях наедно и нося всичкия товар на скърбта им. За мен е по-тешко да страдам, от колкото на тях, но се покорявам и аз сам на своята върховност, на своята Божествена природа, на своя върховен и винаги благ Дух за тяхното добро.
Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое
създание
, нито едно мое чадо да извърши това, което е вредно за него.
Всякога се стремя като върховен Бог, като общ Баща да им дам това, което е добро според моето вътрешно усмотрение, според моето вътрешно разпореждание. В Мене никакво зло не съществува, с.10 Аз съм винаги пълен с благост и вечна милост, която постоян[н]о изливам от вътрешност[т]а си за благото на всички мои същества. Всякога бодърствувам с духа на Любовта си за вървежа на всичките работи, за стойност[т]а на всичките дела.
към текста >>
14.
УВОД
Друг основен въпрос, на който е нужно да се даде отговор още в увода на
изданието
е този за датировката на бележника.
Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица. Тези детайлни пояснения са нужни за изясняване на съществения за историците въпрос: къде П. Дънов прави записите в бележника? Отговорът е: във Варна, в селата Гюлекьой (дн. Засмяно) и Николаевка, Варненско, както и в град Нови пазар.
Друг основен въпрос, на който е нужно да се даде отговор още в увода на
изданието
е този за датировката на бележника.
Началната дата - 3 март 1899г. е изписана ясно на първа страница на документа и по нея няма спор. Крайната дата обаче може да бъде както 16 октомври 1899г., така и 25 октомври 1899г., защото на предпоследната страница авторът е отбелязал 16 окт[омври], а на последната - числото 25. Разрешението на дилемата е свързано с анализ и обяснение на ролята, която имат числата пред повечето записи в личния бележник на П. Дънов. Видно е от пръв поглед, че пред по-голямата част от записите в бележника П.
към текста >>
В разчетения текст на
изданието
като дати са отбелязани само тези числа, към които авторът сам е прибавил и обозначение за месеца, останалите присъстват на местата си без допълнително прибавени от мен пояснения.
68 са разположени записите от 1 юни до 28 юни 1899г. Изведнъж този порядък се нарушава и на с. 68, след този от 28 юни е направен запис от 18 юни, и за да няма никакво колебание, авторът е изписал и името на месеца ,,юн[и]". Страниците са така плътно изписани и текстът подреден, че вероятността на 18 юни да е направен запис на случайна страница, отделена с 5-6 празни листа от полагащото й се място, и после тези бели листи да се запълват, отпада. В заключение, поради изразените съмнения, приемам за крайна дата на документа 16 октомври 1899 г.
В разчетения текст на
изданието
като дати са отбелязани само тези числа, към които авторът сам е прибавил и обозначение за месеца, останалите присъстват на местата си без допълнително прибавени от мен пояснения.
...................... 1. ВСИЧКИ варианти на копия - фотокопия, ксерокопия или преписи на даден документ не се приемат за оригинал от архивистката наука 2. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович. 1898-1902. Състав. Цв. Нушев. С., 1999. 84 с.
към текста >>
Малко на брой от писмата (около 5-6), съхранявани в НБКМ-БИА са публикувани и в
изданието
: Дънов. П.
Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна. Състав. Д. Калев. С.,1999. 234 с. 6. НБКМ-БИА, Ф. 868, а.е. 23-39.
Малко на брой от писмата (около 5-6), съхранявани в НБКМ-БИА са публикувани и в
изданието
: Дънов. П.
Писма до първите ученици... 7. НБКМ-БИА, ф. 868. а.е. 114, я. 82-125 8. Подробно по ТОЗИ въпрос ВИЖ по-долу в изложението
към текста >>
в
изданието
„Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно
издание
, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице, носещо отговорност за текста.
След смъртта на Л. Кръстева и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г. на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24 Бележникът на П. Дънов е обнародван за пръв път през 1999г.
в
изданието
„Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно
издание
, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице, носещо отговорност за текста.
В изданието освен бележникът на П. Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и мисли на П. Дънов, както и още 2 тефтерчета. Според издателя, всички материали на П. Дънов в книгата, включително и бележникът от 1899г.
към текста >>
В
изданието
освен бележникът на П.
Кръстева и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г. на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24 Бележникът на П. Дънов е обнародван за пръв път през 1999г. в изданието „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно издание, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице, носещо отговорност за текста.
В
изданието
освен бележникът на П.
Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и мисли на П. Дънов, както и още 2 тефтерчета. Според издателя, всички материали на П. Дънов в книгата, включително и бележникът от 1899г. се издават по преписи, направени от Лалка Кръстева.26
към текста >>
Настоящото
издание
е факсимилно и всеки, който се интересува, може да сравни страниците на бележника с обнародваните вече факсимилно писма на П.
Според мен записите в бележника от 1899г. са правени от самия Петър Константинов Дънов, а останалите документи са преписи на Савка Керемидчиева и на майка й Тереза Керсмидчиева.27 В момента интересът е само към личния бележник от 1899г. За доказване на тезата, че в него е писал П. К. Дънов има няколко основни аргумента: 1.Почеркът на Учителя П. Дънов.
Настоящото
издание
е факсимилно и всеки, който се интересува, може да сравни страниците на бележника с обнародваните вече факсимилно писма на П.
Дънов.28 Начинът на изписване на всички букви съвпада напълно. 2.Автентичният подпис на П. К. Дънов на гърба на първата корица на бележника; също правописът и мастилото, с което са направени записите. 3.Изработката на самото тефтерче - корица и хартия, характерни за края на XIX и началото на XX в. За сравнение - със същата пепитена корица, размери и карирана пожълтяла хартия са два от бележниците на П. К.
към текста >>
В първото
издание
на бележника на П.
2.Автентичният подпис на П. К. Дънов на гърба на първата корица на бележника; също правописът и мастилото, с което са направени записите. 3.Изработката на самото тефтерче - корица и хартия, характерни за края на XIX и началото на XX в. За сравнение - със същата пепитена корица, размери и карирана пожълтяла хартия са два от бележниците на П. К. Яворов - втори Софийски и Женевският бележник от началото на XX в.29
В първото
издание
на бележника на П.
Дънов не са спазени строгите археографски принципи, по които следва да се издават оригинални документи. Много думи са поправени, други думи или изрази липсват, на места са преиначени цели изречения.30 Това е една от причините за появата на това ново издание, при което всяка страница е представена едновременно с факсимиле и с разчетен текст. .................... 24. АКТ № 11 от 1998 г. и Акт № 2 от 1999 г.
към текста >>
Много думи са поправени, други думи или изрази липсват, на места са преиначени цели изречения.30 Това е една от причините за появата на това ново
издание
, при което всяка страница е представена едновременно с факсимиле и с разчетен текст.
3.Изработката на самото тефтерче - корица и хартия, характерни за края на XIX и началото на XX в. За сравнение - със същата пепитена корица, размери и карирана пожълтяла хартия са два от бележниците на П. К. Яворов - втори Софийски и Женевският бележник от началото на XX в.29 В първото издание на бележника на П. Дънов не са спазени строгите археографски принципи, по които следва да се издават оригинални документи.
Много думи са поправени, други думи или изрази липсват, на места са преиначени цели изречения.30 Това е една от причините за появата на това ново
издание
, при което всяка страница е представена едновременно с факсимиле и с разчетен текст.
.................... 24. АКТ № 11 от 1998 г. и Акт № 2 от 1999 г. на Комисията за антикварно набавяне на ръкописи, старопечатни книги и архивни документи към НБКМ 25. Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов ).
към текста >>
В
изданието
не са посочени съставител или редактор.
на Комисията за антикварно набавяне на ръкописи, старопечатни книги и архивни документи към НБКМ 25. Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов ). C., изд. ДАР-ЛОГОС, 1999. 272 с.
В
изданието
не са посочени съставител или редактор.
Второ издание на същата книга, без абсолютно никакви промени в текста, бе обнародвано през настоящата 2009г., но от друго издателство: Дневник на Учителя Беинса Дуно. C., изд. Авир, 2009. 294 с. 26. Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов ).
към текста >>
Второ
издание
на същата книга, без абсолютно никакви промени в текста, бе обнародвано през настоящата 2009г., но от друго издателство: Дневник на Учителя Беинса Дуно.
25. Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов ). C., изд. ДАР-ЛОГОС, 1999. 272 с. В изданието не са посочени съставител или редактор.
Второ
издание
на същата книга, без абсолютно никакви промени в текста, бе обнародвано през настоящата 2009г., но от друго издателство: Дневник на Учителя Беинса Дуно.
C., изд. Авир, 2009. 294 с. 26. Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов ). C., изд.
към текста >>
За улеснение на читателите документът в
изданието
е представен по номерацията на автора, която започва от страница 1, допълнително от мен е въведена само страница ,1-а", обозначаваща вътрешната страна на първа корица, която Дънов не е пагинирал.
Специално пояснение изисква въпросът за номерирането на страниците на бележника. Внимателният читател ще забележи, че съществуват две номерации: едната с направена от самия П. Дънов с мастило в средата или в десния горен ъгъл на всяка страница. Номерираните от него страници са 87, като в това число влиза и вътрешната страна на последната корица. Втората номерация е направена след постъпване на документа в Български исторически архив и тя е част от професионалния печат, който съдържа номера на листа и други данни.
За улеснение на читателите документът в
изданието
е представен по номерацията на автора, която започва от страница 1, допълнително от мен е въведена само страница ,1-а", обозначаваща вътрешната страна на първа корица, която Дънов не е пагинирал.
За да се избегнат възможни грешки обаче, всеки номер на страница е придружен в разчетения текст с бележка под линия със съответния архивен номер на листа (лице или гръб), по който се извършват и цитиранията в научната литература. .................... 31. Сигнатурата на документа е НБКМ-БИА. ф. 868, а.е. 114, л. 82-125.
към текста >>
Настоящото първо факсимилно самостоятелно
издание
на личният бележник на Учителя П. К.
31. Сигнатурата на документа е НБКМ-БИА. ф. 868, а.е. 114, л. 82-125. В поредната номерация на листовете на бележника са включени вътрешните страни на кориците и л. 107-а * * *
Настоящото първо факсимилно самостоятелно
издание
на личният бележник на Учителя П. К.
Дънов се посвещава на 145 години от рождението му. Важна цел на инициаторите е да се съхрани чрез дигитализиране оригиналният документ - макар и правени с мастило, записите в бележника на Петър Дънов са на повече от 100 години и все повече избледняват. Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "Бяло братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна към мен като историк за издаването на този ценен документ. Признавам, че темата бе нова за мен, но работих с интерес и удоволствие. Основният принцип в работата ми е точното представяне на оригинала, както във факсимилната част, така и в разчитането на авторовия текст.
към текста >>
Книгата е съвместно
издание
на Националната библиотека "Св. Св.
Димитрова, без чиято инициатива и помощ тази книга нямаше да бъде факт. Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова Септември 2009г. София ..........................
Книгата е съвместно
издание
на Националната библиотека "Св. Св.
Кирил и методий" и Общество "Бяло братство" Факсимилно издание с разчетен текст и коментар. Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова. Книгата е първото факсимилно издание на личния бележник на Петър К.
към текста >>
Факсимилно
издание
с разчетен текст и коментар.
д-р Милкана Бошнакова Септември 2009г. София .......................... Книгата е съвместно издание на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и методий" и Общество "Бяло братство"
Факсимилно
издание
с разчетен текст и коментар.
Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова. Книгата е първото факсимилно издание на личния бележник на Петър К. Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност. Основният работен принцип е пълното и точно представяне на оригинала.
към текста >>
Книгата е първото факсимилно
издание
на личния бележник на Петър К.
Книгата е съвместно издание на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и методий" и Общество "Бяло братство" Факсимилно издание с разчетен текст и коментар. Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова.
Книгата е първото факсимилно
издание
на личния бележник на Петър К.
Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност. Основният работен принцип е пълното и точно представяне на оригинала. Бележникът е сред малкото запазени оригинални документи на Учителя. В него той прави записи в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899 г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. К.
към текста >>
15.
Личен бележник на Петър К. Дънов - PDF
Книгата е съвместно
издание
на Националната библиотека "Св. Св.
http://www.uchitelia...Petar danov.pdf
Книгата е съвместно
издание
на Националната библиотека "Св. Св.
Кирил и методий" и Общество "Бяло братство" Факсимилно издание с разчетен текст и коментар. Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова. Книгата е първото факсимилно издание на личния бележник на Петър К.
към текста >>
Факсимилно
издание
с разчетен текст и коментар.
http://www.uchitelia...Petar danov.pdf Книгата е съвместно издание на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и методий" и Общество "Бяло братство"
Факсимилно
издание
с разчетен текст и коментар.
Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова. Книгата е първото факсимилно издание на личния бележник на Петър К. Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност. Основният работен принцип е пълното и точно представяне на оригинала.
към текста >>
Книгата е първото факсимилно
издание
на личния бележник на Петър К.
Книгата е съвместно издание на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и методий" и Общество "Бяло братство" Факсимилно издание с разчетен текст и коментар. Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова.
Книгата е първото факсимилно
издание
на личния бележник на Петър К.
Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност. Основният работен принцип е пълното и точно представяне на оригинала. Бележникът е сред малкото запазени оригинални документи на Учителя. В него той прави записи в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899 г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. К.
към текста >>
16.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое
създание
, нито едно мое чедо да извърши това, което е вредно за него.
Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов във всяка минута да им подам ръка за помощ. Виждам аз и чувствам всичките болки на всички, които страдат. Не съм аз Баща, който не чувствува болките на своите деца. С тях заедно аз понасям по-голямата част от нещастията и жаля и тъжа с тях. За мен е по-тежко да страдам, но се покорявам сам на своята върховност, на своята божествена природа, на своя благ Дух, за тяхното добро.
Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое
създание
, нито едно мое чедо да извърши това, което е вредно за него.
Всякога се стремя като върховен Бог, като общ Баща да им дам това, което е добро според моето вътрешно усмотрение, според моето вътрешно разпореждане. В мен никакво зло не съществува. Аз съм винаги пълен с благост и милост, които постоянно изливам от вътрешността си за благото на всеки. Всякога бодърствувам с духа на Любовта си за вървежа на всичките работи, за стойността на всичките дела. Ако някой се нуждае от моята помощ, от моята сила, аз съм там в момента да помагам.
към текста >>
17.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
Това много добре представя днешното положение на нашия род, който в своята мъдрост постоянно се хвали, като че е вникнал във всичките тайни на
създанието
, да ядем и да пием.
Ако светът го познаваше, то неговото царство досега щеше да настане. И Господ знаеше, затова казваше: „На какво да уподобя человеците на този род? Подобни са на деца, които седят по пазаря и викат едно на друго и казват си: свирихме ви и не играхте, жално ви пяхме и не плакахте. Защото дойде Йоан Кръстител, нито хляб яде, нито вино пи и казвате: Бяс има. Дойде син человечески, яде и пи и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците".
Това много добре представя днешното положение на нашия род, който в своята мъдрост постоянно се хвали, като че е вникнал във всичките тайни на
създанието
, да ядем и да пием.
Всички говорят: това ще ни остане. Това е върхът на световното безумство. Всичко добро и благородно на тоя свят се е родило от добродетелта и истината. „Ще отворя в притчи устата си, ще изрека скритото от Създание мира." Господ се обещава в края на времената да изяви своята мъдрост на своите избрани и ще изпълни земята със своето знание. Затова Господ Исус казва на всякой, който слуша словото на царството и не го разбира, че идва лукавият и грабва посятото в сърцето му.
към текста >>
„Ще отворя в притчи устата си, ще изрека скритото от
Създание
мира." Господ се обещава в края на времената да изяви своята мъдрост на своите избрани и ще изпълни земята със своето знание.
Дойде син человечески, яде и пи и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците". Това много добре представя днешното положение на нашия род, който в своята мъдрост постоянно се хвали, като че е вникнал във всичките тайни на създанието, да ядем и да пием. Всички говорят: това ще ни остане. Това е върхът на световното безумство. Всичко добро и благородно на тоя свят се е родило от добродетелта и истината.
„Ще отворя в притчи устата си, ще изрека скритото от
Създание
мира." Господ се обещава в края на времената да изяви своята мъдрост на своите избрани и ще изпълни земята със своето знание.
Затова Господ Исус казва на всякой, който слуша словото на царството и не го разбира, че идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. На всеки, който не познава своя създател, това ще му е заплатата. Веселието на живота ми се състои в познание на Истината. „И направи ги като великолепен свой кон в бой" (Зах. 10:3). И казва пророкът, защото денят Господен е близо връз всичките народи и бъдещето пророкът описва в тия краски: земята ще се потресе, небесата ще потреперят, слънцето и луната ще потъмнеят (Иоил 2:10).
към текста >>
18.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Качеството на
зданието
не е във външната мазилка, но в здравината на градежа, в крепкостта на стените.
Сега ти тежат мъчнотиите, но знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са потребни за посяването, тъй и страданията са потребни за душата, за да можем в нея да посадим благата Божии. Яденето, пиенето, дрехите не правят хората. (Захария 2:10). Животът не е във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа.
Качеството на
зданието
не е във външната мазилка, но в здравината на градежа, в крепкостта на стените.
Този вътрешен градеж, тази крепкост е Духът Господен. Всяко веселие идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко той е постоянна радост за тебе. В него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота, той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубости. И влагата на живота ще пада заран и вечер в твоята душа и там ще растат всичките плодове на небето.
към текста >>
19.
11.РАЗГОВОР СЕДМИ
И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с мене, за да гледат славата ми, която съм имал у тебе преди
създание
мира."
Ние сме всякога близо. Светът не е пуст, ние се движим и живеем в него, защото това е върховна воля на Бога. Ние му служим, ние го любим и славим, възвещаваме славата му от род в род, пазим закона му, изпълняваме заповедите му и всякога сме готови да сторим всичко, което е нему угодно. И може ли да има от това нещо по-добро да се върши? Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху неговите дела, да гледаш неговото лице, това е повече, отколкото един безсмъртен дух може да пожелае.
И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с мене, за да гледат славата ми, която съм имал у тебе преди
създание
мира."
--------------
към текста >>
20.
13.Червено тефтерче
То е сърцето и душата ти, то е вселената и всичкото
създание
от начало и винаги.
Аз съм този, който няма никакви граници, вид, форма. Аз съм само чист Дух, който обитавам в себе си. Всякога и винаги бъди ти благословен, както и аз, и ходи пред лицето ми в присъствието на моя Дух винаги. А бъдещето ще ти донесе моите блага, които съм ти сътворил чрез тебе и в тебе. Радвай се, защото си в дома ми, в храма на моето светилище, в което пребъдвам винаги.
То е сърцето и душата ти, то е вселената и всичкото
създание
от начало и винаги.
Господи, Господи Боже мой, послушай стенанието на моята душа и чуй моята молитва от горе. Ти знаеш, че имам нужда от тебе. Кому мога да открия сърцето си, освен на тебе? Моля те, премахни тоя нечист дух, който се е загнездил и развращава децата ти весден. Заличи от твоето възпоменание всичките ни лоши дела и ни стани истински баща.
към текста >>
Не знаете ли, че от
създание
мира всичките живи същества ядат и пият, и то без да знаят за вашата мъдрост, че това е то целта?
Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите без да разбирате, и ако мислите ви нямат никаква височина, дълбочина и широчина, тогава где стои превъзходството на вашия ум? Че може да ставате учители, да заблуждавате другите, та какво знаете и какво ще учите? Ако моят ум го няма, ако моят дух не съществува, и да живея добре, и да любя добре, истината е суета. Яж и пий, това е то целта. Но това мъдрост ли е?
Не знаете ли, че от
създание
мира всичките живи същества ядат и пият, и то без да знаят за вашата мъдрост, че това е то целта?
Но тогава според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неразбрани? Не знаете ли, че на мисленето, говоренето и доброто, друга им е целта? Но мен ми дотегна да ви слушам да питате: Где е Бог, где съм аз? Не разбирате, че съм близо и далеч. Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро, то съм аз, Бог велики.
към текста >>
21.
БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ
Изданието
се прави без редакторска намеса, за да се съхрани неговата автентичност, тъй като в основната си част става дума за откровение, в което нямаме право на стилистична или някаква друга намеса.
БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ Дневникът на Учителя е един от малкото текстове, оставени лично от него в писмена форма. Писан е между 1887 и 1900 година, макар да има и no-късни вмъквания. Издаваме Дневника според ръкописен препис на Лалка Кръстева, съхранявайки съвсем точно дървоизвора.
Изданието
се прави без редакторска намеса, за да се съхрани неговата автентичност, тъй като в основната си част става дума за откровение, в което нямаме право на стилистична или някаква друга намеса.
Целта ни е пълна точност при предаване на оригинала. Някои от числата, буквите, знаците и символите, използвани в текста, си остават засега неразтълкувани. Публикуваме ги без каквито и било промени, надявайки се, че бъдещето ще постигне тяхното разбиране. Благодарим с любов на Лалка Кръстева, чийто голям дух прокара за нас непосредствен мост към великото наследство на Учителя.
към текста >>
22.
Пеню Киров - №23
По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго
здание
.
Единият път беше към източната страна и все ме привличаше. Не ни яви бр. Тихчев още при тебе ли е. Разправи ни, моля, нещо за него. Аз чух добри неща за него и искам да ги потвърдиш и ти, ако ти са известни.
По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго
здание
.
Бр. Тодор таз заран замина за гр. Ямбол в отпуска. Искаше да дойде при теб, но не било угодно Богу. Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец. Аз сега прося от Бога да ми даде жива вяра в Него и Любов Божествена с разум и радост Божествени.
към текста >>
23.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго
здание
.
Единият път беше към източната страна и все ме привличаше. Не ни яви бр. Тихчев още при тебе ли е. Разправи ни, моля, нещо за него. Аз чух добри неща за него и искам да ги потвърдиш и ти, ако ти са известни.
По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго
здание
.
Бр. Тодор таз заран замина за гр. Ямбол в отпуска. Искаше да дойде при теб, но не било угодно Богу. Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец. Аз сега прося от Бога да ми даде жива вяра в Него и Любов Божествена с разум и радост Божествени.
към текста >>
24.
ПЕТЪР ДЪНОВ И ПЕНЮ КИРОВ ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ ЧАСТ І І 1 901 – 19 17
Електронно
издание
И ПЕНЮ КИРОВ ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ ЧАСТ ІІ 1901–1917
Електронно
издание
Поредица „Непознатият Петър Дънов“ Сдружение „Слънчогледи“ Бургас, 2012 Петър Дънов Пеню Киров
към текста >>
25.
№93 (Пеню Киров)
Граблашев „Задгробен мир“ (
издание
на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“.
През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В.
Граблашев „Задгробен мир“ (
издание
на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“.
В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание „Мироглед“, а в 1929-1932 г. е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат. Превежда и две книги за образованието от английски.
към текста >>
26.
№94 (Пеню Киров)
Или тъй да кажа, че градът бе едно
здание
с много подразделения.
и нещо чисти пари. И тъй, с този Промисъл Божий ще прекарам зимата, понеже работата е само за 2-3 месеца. Едно ново има в мене – и то е, че твърде много са ме напуснали физическите ми сили; причините на това не зная и не мога да разбера, но затуй пък духом съм все по-силен [зачеркнато от П. К.]. Наскоро, преди 5-6 дни, гледах в съня си, че слънцето е на малък обед, а тъкмо посред небето – един голям величествен град, който бе доста далече, но пък и много близо. Зданията в центъра на града – високи, а в краищата – по-ниски.
Или тъй да кажа, че градът бе едно
здание
с много подразделения.
Докато гледах този хубав град, отправо него в небето се образуваха няколко кръга един в други. А най- долу, до нас наблизо, се появиха едни бели человеци, или жени да кажа, но много величествени. Голям ръст, разкошни облекла, като старовремешните тоги, и в десниците си държаха по един меч с широко раздвоени върхове. Но самите мечове бяха като от вятър, както и человеците. Тези человеци бяха нещо като стража на онзи град.
към текста >>
27.
ПОСЛЕСЛОВ
В първата част на печатното
издание
са включени и следните факсимилета: 1) Чернова на първото писмо на Пеню Киров до Петър К.
В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В. Миркович (1826-1905 г.) и на Тодор Стоименов (Стоянов) (1872-1952), а във втората – биографични бележки за младите години на Петър К. Дънов. В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (фонд ІІ В 3104). Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999).
В първата част на печатното
издание
са включени и следните факсимилета: 1) Чернова на първото писмо на Пеню Киров до Петър К.
Дънов от 2.8.1898 г.; 2) Част от първото известно писмо на Петър К. Дънов до Пеню Киров от 14.9.1898 г.; 3) Писмо на Петър К. Дънов до П. Киров от 24.2.1899 г., заедно с текстовете от същата дата на „Така говори Господ“ и „Божието обещание“; 4) „Божието обещание“, подписано саморъчно на 28.2.1899 г. от Пеню Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) и изпратено в писмо до Петър К.
към текста >>
Остарелите думи са пояснени в „Речник на остарелите и чужди думи“, поместен и в двете части на
изданието
.
Съществуваха и тетрадки с преписи на черновите на писмата на П. Киров, неиздавани досега. Там положението беше подобно. Така се наложи да се направи ново грижливо разчитане и на тези ксерокопийни чернови. Прието беше да се запази до голяма степен оригиналният изказ в писмата, отговарящ на епохата – специфични думи и изрази, обръщения, членуване.
Остарелите думи са пояснени в „Речник на остарелите и чужди думи“, поместен и в двете части на
изданието
.
За по- голяма яснота на изказа на места в прави скоби са добавени букви, окончания или цели думи. Избегнати са старият правопис (двойно е, ят, ер голям и ер малък в края на думите), дългите глаголни форми, завършващи на „-вува-“ и други подобни. Следващият етап от работата беше да се подредят хронологично всички налични писма по дати. Датите в писмата са според стария стил на летоброене (Юлиански календар), който в България е в сила до 31.3.1916 г. От съществуващите празноти в някои от споделените събития може да се допусне, че липсват някои писма.
към текста >>
28.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
В препратките към писмата, публикувани в първа част на „Епистоларни диалози“, номерът на страницата се отнася за печатното
издание
на книгата, публикувано през 2010 г.
Обяснителни бележки към писмата
В препратките към писмата, публикувани в първа част на „Епистоларни диалози“, номерът на страницата се отнася за печатното
издание
на книгата, публикувано през 2010 г.
1 С „дядо“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева. 2 Това са симптоми на мозъчен удар (инсулт). 3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж.
към текста >>
29.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16
Граблашев „Задгробен мир“ (
издание
на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“.
Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В.
Граблашев „Задгробен мир“ (
издание
на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“.
В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание „Мироглед“, а в 1929-1932 г. е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат.
към текста >>
30.
109 ПИСМО
Качеството на
зданието
не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените.
Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота който страда, придобива благостта Господня. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни за душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не стои във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа.
Качеството на
зданието
не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените.
Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепкост е Духа Господен. Всяко веселие, всяка радост идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко, Той е постоянно веселие и радост за теб. В него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота. Той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубости.
към текста >>
31.
114 ПИСМО
Да участвува в общата хармония на цялото
създание
, да споделя всичко, не е ли това най-голямото придобиване.
Тя е велик лост. Само с нея може да се угоди на Господа и чрез нея може да бъде прието служенето Господ е показал своето благоволение към всички ни. Той е прикоснал сърцата ви, подигнал е завесата на вечния живот, с Любовта си е събудил дремещите ви души и е стоплил сърцата ви Неговото благословение е дошло от горе както пролетния дъжд. Лъчите на живота са озарили очите ви и невидимият мир ви е обкръжил отвсякъде И какво по-добро може да очаква человек от това. Да ходи в Негова път, да възприема Неговите мисли и да гледа Неговите дела, не е ли това най-великото нещо, което неговата душа желае?
Да участвува в общата хармония на цялото
създание
, да споделя всичко, не е ли това най-голямото придобиване.
Да е гражданин на Царството Божие и член на Божията фамилия, не е ли това най-голямата наслада и блаженство за него? И какво друго остава за всинца ви, освен тъй да живеете, че като ви гледат человеците, да прославят Отца Вашего, който е на Небето. Вий сега градите Божия дом в душите си. Това дело Господ сам е благословил. Негова Дух ви е помазал.
към текста >>
32.
118 ПИСМО
Той, на Когото лицето осветлява и съживява всичкото
създание
, Който въздига и подкрепя своите твари, на Когото без волята не пада нито една птичка, нито един косъм от главата.
Търпение, всичко ще се уреди. Не сте опитвали още какво нещо е Божията сила. Вий желаете да ви се яви Господ, но може ли Той да се яви там, гдето няма готовност? Ако ви се явеше, вий щяхте да се засрамите всички от себе си, от своето невежество и от своето малодушие. Знаете ли каква благост е Той, каква милост, какво низхождение, какво величие от добродетели?
Той, на Когото лицето осветлява и съживява всичкото
създание
, Който въздига и подкрепя своите твари, на Когото без волята не пада нито една птичка, нито един косъм от главата.
Да, Той гледа много низходително към вази и вашите грешки - щади ви както никой друг. Вий живеете даром в Него, всеки ден приемате хилядите Му благословения, които праща, и при все това още не можете да Го познаете. С това не ви осъждам, понеже зная слабостите на человеческото естество. Но зная още, че Господ ще ви привлече и ще ви се открий и когато Го познаете, ще разберете моите думи. Желая всички да бъдете изпълнени с всяка мъдрост и знание от горе и да се просветят и очистят сърцата ви, да се всели във вас Господ на мира.
към текста >>
33.
253 ПИСМО
Пред нас стои една велика задача за разрешаване, една велика работа за завършване, едно великолепно
здание
за съграждане.
Да се научим да живеем, това е изкуство, обосновано на дългата опитност на Духа. Мен ми е приятно като виждам, че вий се подвизавате правилно. Тая война между многото работи ще научи хората да мислят по-правилно и да действуват по-добре, отколкото по-рано. Несгодите и трудностите в живота стимулират ума към работа. Няма съмнение, че ще има страдания, но те са като отглас на миналото и предсказание за бъдещето.
Пред нас стои една велика задача за разрешаване, една велика работа за завършване, едно великолепно
здание
за съграждане.
Трябва добри и умни работници във всяко направление. Но пътищата на Божествения свят не търпят измяна. Царството Божие, което е идеал за земното человечеството, ще се въдвори в своята красота. Тогава науката, знанието, мъдростта, хармонията ще тържествуват в силата на седем думи: 1) Люби Господа. 2) Обичай ближния си.
към текста >>
34.
БЕЛЕЖКИ
Изданието
е с кожена подвързия, на корицата е изобразено кълбо с криле, под него - шестограм с лъчи.
Раждат се Атанас, Мария и на 12 юли 1864 г. (Петровден) Петър. Дъновски записва в своята Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Отец да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот". 32. „Заветът на цветните лъчи на светлината" е отпечатана във В. Търново през 1912 година.
Изданието
е с кожена подвързия, на корицата е изобразено кълбо с криле, под него - шестограм с лъчи.
На титула са изписани букви, които означават: „Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа, Син Божий. 15 август, Търново, 1912 г.". Учителя работи дълго върху книгата - подбира пасажи от Библията като ги групира в зависимост от вибрациите, които съответстват на даден цвят от дъгата. Съответствието между трептенията на тон, цвят, число, дума и др. е наричано от окултистите „Божествено", „златно сечение".
към текста >>
35.
За Добродѣтельта
Тогазъ Царьтъ ще рече на тѣзи които сѫ отъ дѣсната му страна: Елате вие благословени на Отца моего, наслѣдвайте царството приготвено за васъ отъ
създание
мира; защото огладнѣхъ, и дадохте ми да ямъ; ожеднѣхъ, и напоихте ме; страненъ бѣхъ, и прибрахте ме; голъ бѣхъ, и облѣкохте ме; боленъ бѣхъ, и посѣтихте ме; въ тъмница бѣхъ, и дойдохте при мене.
Но съ добри дѣла както подобава на жени които сѫ се прѣдали на благочестието. I Тим. 2; 10. А заради васъ, възлюблени, ако и да говоримъ така, надѣемъ се за нѣщо по-добро и което принадлежи на спасение. Евр. 6; 9
Тогазъ Царьтъ ще рече на тѣзи които сѫ отъ дѣсната му страна: Елате вие благословени на Отца моего, наслѣдвайте царството приготвено за васъ отъ
създание
мира; защото огладнѣхъ, и дадохте ми да ямъ; ожеднѣхъ, и напоихте ме; страненъ бѣхъ, и прибрахте ме; голъ бѣхъ, и облѣкохте ме; боленъ бѣхъ, и посѣтихте ме; въ тъмница бѣхъ, и дойдохте при мене.
Тогазъ правединтѣ ще му отговорятъ и рекатъ: Господи, кога те видѣхме гладенъ, и те нахранихме: или жеденъ, и те напоихме? Кога пакъ те видѣхме страненъ, и те прибрахме; или голъ, и те облѣкохме? И кога боленъ или въ тъмница те видѣхме, и дойдохме при тебе? И ще отговори Царьтъ и ще имъ рече: Истина ви казвамъ: Колкото че сте сторили това на едного отъ тѣзи най-малкитѣ мои братя, на мене сте го сторили. Мат. 25; 34, 40
към текста >>
36.
За Христовата слава
Отче, тѣзи които си ми далъ, искамъ дѣто съмъ азъ да бѫдатъ и тѣ съ мене, за да гледатъ славата моя която си ми далъ; защото си ме възлюбилъ прѣди
създание
мира.
2; 5. За милосърдието на милостьта на Бога нашего съ която ни посѣти зора отъ висотата, да осияе седѣщитѣ въ тъмнина и въ сѣнка смъртна, така щото да управи нозѣтѣ ни въ пѫть на миръ. Лук. 1; 78, 79. Рече и Исусъ: Азъ съмъ възкресението и животътъ: който вѣрва въ мене, и да умре, ще оживѣе; Иоан. 11; 25.
Отче, тѣзи които си ми далъ, искамъ дѣто съмъ азъ да бѫдатъ и тѣ съ мене, за да гледатъ славата моя която си ми далъ; защото си ме възлюбилъ прѣди
създание
мира.
Иоан. .7; 24.
към текста >>
37.
Факсимиле на оригиналния документъ
Трето
издание
форматъ
на оригиналния документъ Рѫкописътъ се състои отъ два листа съ размѣри 21/34 см. Благодаримъ на всички души, които съдѣйстваха и съдѣйстватъ, тѣзи скрижали на Духа да стигнатъ до ученицитѣ на Христа! Книга съставена отъ Учителя на Всемирното Бѣло Братство - Беинса Дуно, прѣзъ 1920 г. въ гр. Търново
Трето
издание
форматъ
16/60/84 София • 2011 г.
към текста >>
38.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
По същия начин се приготовляват и жилищата – като се започне с известна форма, съгражда се
зданието
– основите, стените и покривът, а след това се захваща вътрешният процес: измазва се
зданието
, мебелира се и едва тогава неговият собственик влиза да живее в него.
Всички тези форми, които съществуват в природата, са все опити, за да се подобри животът на всеки организъм. И тяхното видоизменение не се е спряло, а продължава. Следователно, ако самата природа прави своите опити в образуването и усъвършенстването на формите, същевременно и човек трябва да следва нейния пример. Ако една форма не даде най-добрия резултат, трябва да се измени, за да се получи исканият резултат. Така постъпват и всички изобретатели: те правят постоянни опити, докато стигнат желания резултат.
По същия начин се приготовляват и жилищата – като се започне с известна форма, съгражда се
зданието
– основите, стените и покривът, а след това се захваща вътрешният процес: измазва се
зданието
, мебелира се и едва тогава неговият собственик влиза да живее в него.
И съвременните народи от бялата раса са достигнали вече върха на своето външно физическо развитие. Сега вече иде вторият процес: вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смаляват, но не и да растат. Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно развитие; да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят.
към текста >>
39.
***
И ще влезеш в наследие на Вечното, което Любовта е приготвила за тебе преди
създание
мира.
И в нова светлина тя ще прозре Вечното си предназначение в живота. И ще чуеш глас: – Мина Вече старото за винаги! Никога няма Вече да бъдеш поругавана и потисната. И ще станеш камък жив в Моя Храм. И ще побеждаваш с меча, който излиза из устата ти.
И ще влезеш в наследие на Вечното, което Любовта е приготвила за тебе преди
създание
мира.
Посрещнете Онзи, Който иде в душите като ярка светлина, като мощна сила, като огън всепроникващ! Той иде! Днес е празникът на Душата! ПОСЛАНИЕ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ Велика музика е животът.
към текста >>
40.
50–100
Вярвай, че никога не можеш да изгубиш Ценното, което Бог е вложил в твоята душа преди
създание
мира.
Всеки ден отваряй душата си пред Господа! 75 Вяра. Имай пълна вяра в Бога! Тъй всеки вътрешен страх ще изчезне.
Вярвай, че никога не можеш да изгубиш Ценното, което Бог е вложил в твоята душа преди
създание
мира.
Тази вяра те освобождава от всеки страх, подозрение и съмнение. Тя те прави свободен и стабилен. 76 Смирение. Смирението е израз на Любовта към Великия.
към текста >>
41.
ДОБРАТА МОЛИТВА
Из "Наряд и упътвания на Учителя",
издание
на Просветния фонд, 1925г.
Тя се мени всеки ден. Ще я четете с дълбоки вдишвания. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на Духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят.
Из "Наряд и упътвания на Учителя",
издание
на Просветния фонд, 1925г.
* Предложение (рус.) - изречение (бел. ред.) Този пост е редактиран от Albena: 10 август 2011 - 18:48
към текста >>
42.
МОЛИТВИ ЗА ЛЕКУВАНЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ
Ако е някой в Христа, той е
създание
ново.
Велики Господи, нека още сега този наш брат (тази наша сестра) приеме Твоята велика милост и да се почувства здрав и жизнерадостен (здрава и жизнерадостна). Господи, благодарим Ти, че си ни послушал. Ние с радост приемаме мъчнотиите в живота и с радост ще изпълним Твоята блага Воля. Амин. МОЛИТВА ПРИ БОЛНИ - ДУХЪТ СВЯТИЙ
Ако е някой в Христа, той е
създание
ново.
И ще дойдат над теб всички тези благословения и ще починат. Аз ще те изцеля. Едно тяло и един Дух! Аз съм Господ, който те изцелявам. Бъди очистен!
към текста >>
43.
ПСАЛМИ 19 и 103 - Сряда
14. Защото Той познава нашето
създание
,
към онези, които Му ся боят. 12. Колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни. 13. Както жали отец чадата си, така жали Господ онези, които Му ся боят.
14. Защото Той познава нашето
създание
,
помни, че ний сме пръст. 15. Дните на человека са като трева, като цвят на полето, така цъфти. 16. Защото преминува вятърът над него и няма го, и мястото му го не познава вече.
към текста >>
44.
ФОРМУЛИ - Всички
Господи, да възрастне в мен всичко онова, Божественото, което е вложено в мен преди
създание
мира.
(три пъти) Формула 162 Божията благост и милост да посетят и помилват всяка човешка душа. (три пъти) Формула 163
Господи, да възрастне в мен всичко онова, Божественото, което е вложено в мен преди
създание
мира.
Формула 164 Бог е най-голямата сила в света! Бог е най-верният ни приятел! Бог е най-Великото благо на Земята! Формула 165
към текста >>
"
Създание
ново " (Втора Коринтяном 5:17)
Аз трябва да спя. Умолявам Безкрайното Съзнание да ми изпрати сън. Формула 185 Като се събудите, поискайте: Искам да направя нещо за Господа.
"
Създание
ново " (Втора Коринтяном 5:17)
Формула 186 Магическа формула за четирите посоки на света, дадена на връх Мусалла, 11 юли 1926 г. Обръщаме се на юг и произнасяме: Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света! Обръщаме се на изток и произнасяме:
към текста >>
Господи, да възрастне в мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди
създание
Мира.
слуха и ума си - с Мъдростта, зрението и духа си - с Истината, ръцете и силата си - с Правдата, краката и подвига си - с Добродетелта. Формула 349
Господи, да възрастне в мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди
създание
Мира.
Формула 350 Аз съм създаден да бъда добър. Аз съм създаден да бъда красив. Аз съм създаден да бъда силен. Аз съм създаден да бъда разумен.
към текста >>
45.
ФОРМУЛИ - (148-167) 'Моя Мир ви давам'
Господи, да възрастне в мен всичко онова, Божественото, което е вложено в мен преди
създание
мира.
(три пъти) Формула 162 Божията благост и милост да посетят и помилват всяка човешка душа. (три пъти) Формула 163
Господи, да възрастне в мен всичко онова, Божественото, което е вложено в мен преди
създание
мира.
Формула 164 Бог е най-голямата сила в света! Бог е най-верният ни приятел! Бог е най-Великото благо на Земята! Формула 165
към текста >>
46.
ФОРМУЛИ - (186-202) 'Създание ново'
"
Създание
ново" (Втора Коринтяном 5:17)
"
Създание
ново" (Втора Коринтяном 5:17)
Формула 186 Магическа формула за четирите посоки на света, дадена на връх Мусалла, 11 юли 1926 г. Обръщаме се на юг и произнасяме: Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света! Обръщаме се на изток и произнасяме:
към текста >>
47.
ФОРМУЛИ - (348-365) 'Царството Божие вътре във вас е'
Господи, да възрастне в мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди
създание
Мира.
слуха и ума си - с Мъдростта, зрението и духа си - с Истината, ръцете и силата си - с Правдата, краката и подвига си - с Добродетелта. Формула 349
Господи, да възрастне в мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди
създание
Мира.
Формула 350 Аз съм създаден да бъда добър. Аз съм създаден да бъда красив. Аз съм създаден да бъда силен. Аз съм създаден да бъда разумен.
към текста >>
48.
Молитви Добрата молитва
Из „Наряд и упътвания на Учителя",
издание
на Просветния фонд, 1925 г.
Тъй както е дадена, Духът всеки ден я оживява, тя се мени всеки ден. Ще я четете с дълбоки вдишвания. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на Духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят.
Из „Наряд и упътвания на Учителя",
издание
на Просветния фонд, 1925 г.
__________________ *предложение(остар.)-изречение Добрата молитва Господи, Боже наш, благи ни Небесен Баща, който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ни да правим Твоята воля, да осветяваме Твоето име и да Те славословим винаги.
към текста >>
49.
Аз съм този отначало
Радвай се, защото си в дома Ми, храма на Моето светилище, в което пребъдвам винаги, то е сърцето и душата ти, то е вселената и всичкото
създание
отначало и винаги.
Вън от Моята воля няма друга, вън от Моя Дух не съществува друг, вън от Моята сила не съществува друга сила. Аз съм всепоглъщаща любов, всеобемаща истина — всичко в Мен е вечно, непостижимо, неизмеримо. Аз съм този, който няма никакви граници, вид, форма; Аз съм само чист Дух, който обитавам в Себе си. Всякога и винаги бъди ти благословен, както и Аз, и ходи пред лицето Ми в присъствието на Моя Дух винаги. А бъдещето ще ти донесе Моите блага, които съм ти сътворил чрез тебе и в тебе.
Радвай се, защото си в дома Ми, храма на Моето светилище, в което пребъдвам винаги, то е сърцето и душата ти, то е вселената и всичкото
създание
отначало и винаги.
към текста >>
50.
Псалом 57 - за болни духом
* Всички псалми в Молитвена хранилница са по Виенското
издание
на Библията на български език от 1885 г.
8 Събуди се, славо моя, събуди се, псалтирю и китаро, ще се събудя рано. 9 Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти песнопея между племената. 10 Защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята истина. 11 Възнеси се, Боже, над небесата, славата Ти да бъде по всичката земя. ___________________________
* Всички псалми в Молитвена хранилница са по Виенското
издание
на Библията на български език от 1885 г.
**сеть (остар.) - мрежа
към текста >>
51.
Молитва при болни Духът Святий
Ако е някой в Христа, той е
създание
ново.
Молитва при болни Духът Святий
Ако е някой в Христа, той е
създание
ново.
И ще дойдат над теб всички тези благословения и ще починат. Аз ще те изцеля. Едно тяло и един Дух! Аз съм Господ, който те изцелявам. Бъди очистен!
към текста >>
52.
Молитва за благоволението Божие
Айн Соф е кабалистическото подразделение на света, Първоизточникът на цялото
мироздание
, безкрайният, безграничният, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.
Аллах - Единния Единствен Бог, неуловимата Му същност е отразена с още 99 свещени имена, Ишвара - Планина от светлина, блясва, за да освети мрака, тройният лик: творец, съхранител, разрушител, Саваот, Йехова-Елохим, Йова, Мардук - Бога на светлината, Тао — Най-върховния разпоредител на всичко, Началото, което е създало всичко.
Айн Соф е кабалистическото подразделение на света, Първоизточникът на цялото
мироздание
, безкрайният, безграничният, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.
Нашият Господ Исус Христос, Син Божи, Спасителят, Избавителят, Изкупителят, Агнец Божий, Син на мира, Син человечески, Богочовекът, Началникът на живота, Животоначалникът, Жизнодавецът, Сладчайшият Исус, Тайновидецът, Великият Учител, Избавител и Ходатай, Виновникът за нашето спасение, Разрушителят на ада, Победителят на смъртта, Избраният Господен цар и свещеник, Покровителят.
към текста >>
53.
Псалом 103
14 Защото Той познава нашето
създание
, помни, че ний сме пръст.
9 Не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. 10 Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. 11 Защото колкото е небето високо от земята, толкоз е голяма милостта Му към онези, които Му се боят. 12 Колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни. 13 Както жали отец чадата си, така жали Господ онези, които Му се боят.
14 Защото Той познава нашето
създание
, помни, че ний сме пръст.
15 Дните на человека са като трева, като цвят на полето, така цъфти. 16 Защото преминува вятърът над него и няма го, и мястото му го не познава вече. 17 А милостта Господня е от века и до века връх онези, които Му се боят, и правдата Му връх синовете на синовете 18 на онези, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват. 19 Господ постави престола Си на небето и царството Му владее над всичко.
към текста >>
54.
Формули 76-96 Глава на Твоето слово е истината
Отче, Ти, който си ме възлюбил преди
създанието
на този мир, освети всички, които вярват чрез Твоята истина, за да познае светът, че Ти си проводил Господа.
Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде. Аз затова се родих, за да свидетелствам за истината. формула 93 Твоето слово е истина. Осветил си сърцата ни и ни прати Духа Твой святий, Утешителят да ни припомни и научи всичко, що си казал.
Отче, Ти, който си ме възлюбил преди
създанието
на този мир, освети всички, които вярват чрез Твоята истина, за да познае светът, че Ти си проводил Господа.
формула 94 Само пътят на истината обяснява пътя на знанието и пътя на любовта. Чрез светлата любов се постига красотата на живота. формула 95 Вдигнете ръцете си нагоре с отворени длани и концентрирайте мисълта си да почне да действа Духът на истината, тогава произнесете три пъти:
към текста >>
55.
Формули 162-183 Моя мир ви давам
Господи, да възрастне в мен всичко онова, Божественото, което е вложено в мен преди
създание
мира.
формула 163 Мир, мир. Господи, просим! Разумност, светлина и сила в умовете на человеците. формула 164
Господи, да възрастне в мен всичко онова, Божественото, което е вложено в мен преди
създание
мира.
формула 165 Великата задача, която всеки трябва да peши: Господи, нека Твоят мир и Твоята радост бъдат винаги с нас, за да могат сърцата и умовете ни да просветнат и да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила. формула 166 Мир.
към текста >>
56.
Формули 203 - 219 Създание ново
„
Създание
ново"
Формули
„
Създание
ново"
II Кор. 5:17 формула 204 Магическа формула за четирите посоки на света, дадена на връх Мусала на 11 юни 1926 г. Обръщаме се на юг и произнасяме: Да се възцари добродетелта и да се разпръснат
към текста >>
57.
Формули 374 - 393 Царството Божие вътре във вас е
Господи, да възрастне в мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди
създание
мира.
слуха и ума си - с мъдростта, зрението и духа си — с истината, ръцете и силата си — с правдата, краката и подвига си — с добродетелта. формула 376
Господи, да възрастне в мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди
създание
мира.
формула 377 Аз съм създаден да бъда добър. Аз съм създаден да бъда красив. Аз съм създаден да бъда силен. Аз съм създаден да бъда разумен.
към текста >>
58.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
Поради противодействието обаче на властта, те изоставили това намерение и се спрели на мисълта да приспособят долния етаж на своето училищно
здание
за църква.
Въпросът за българската църква във Варна е бил, значи, напълно назрял тогава. Руският параклис не задоволявал вече българите. Идеята, да построят отделна църква, която ги е занимавала още в 1863 г., поради липса на средства, се оказвала неизпълнима в тоя момент. Затова първоначално българите са се съблазнили от мисълта да заграбят една от гръцките църкви във Варна, именно „Св. Георги", която и така стояла затворена.
Поради противодействието обаче на властта, те изоставили това намерение и се спрели на мисълта да приспособят долния етаж на своето училищно
здание
за църква.
За събитията около откриването на първата българска църква във Варна имаме две известия: първо, спомените на Кон. Дъновски, съвременник и съучастник в събитията, второ, едно писмо-изложение на един от българските тогавашни варненски първенци и виден непосредствен съучастник, Рали х. Мавридов, писано 2-3 дни след самите събития. „На 30 ноемврий 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията.
към текста >>
59.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов
Като добил първенство, Атанас вече помислил да отвори училище в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно
здание
- хем да се черкуват, хем да си учат децата.
Атанас, като грамотен в селото, скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци и захванали вече да го викат за всякаква селска работа и да взимат неговото мнение. Той, с честото си отиване в град Варна, се запознал в скоро време с турските и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи търговци, които са били в това време там. Селото Хадърча отстои на около четири часа от град Варна, а два часа - до селото Везирли Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време...(не се чете - бел. авт.)... с мюдюрин; и хадърчани там отивали за разни разправии. И тук с честото си отиване Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отиване, без да му правели никакво препятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал, а това обстоятелство повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селски мухтарин - чорбаджия, и гдето да отиде, вдигали го-слагали го „Атанас Чорбаджи Хъдърчелията".
Като добил първенство, Атанас вече помислил да отвори училище в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно
здание
- хем да се черкуват, хем да си учат децата.
На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно, обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси даскал за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновский, родом от село Ушюво, Ахъ-Челебийско, бил дошъл във Варненско да търси място да стане учител и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в село. Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (стая или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил.
към текста >>
Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно
здание
, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара
зданието
.
Дъновский, родом от село Ушюво, Ахъ-Челебийско, бил дошъл във Варненско да търси място да стане учител и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в село. Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (стая или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат и захванало да им харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още - да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година.
Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно
здание
, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара
зданието
.
Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило.
към текста >>
Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила
зданието
Папаз еви - попска къща, защото имало един комин.
Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат и захванало да им харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още - да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата.
Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила
зданието
Папаз еви - попска къща, защото имало един комин.
Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години.
към текста >>
Комисията си заминала,
зданието
се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което
здание
стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново.
Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин.
Комисията си заминала,
зданието
се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което
здание
стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново.
Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години. Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война.
към текста >>
Когато свършили
зданието
, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети.
Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново.
Когато свършили
зданието
, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети.
И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години. Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с.
към текста >>
60.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
Издание
на Варненското археологическо дружество, 1911
АТАНАС ГЕОРГИЕВ „IV. Известия на Варненско археологическо дружество", 1910,
Издание
на Варненското археологическо дружество, 1911
Той е бил много добър приятел на вицеконсула Рачински; с него е пропътувал цяла Източна България, за да събира сведения за българското население. За да избегнат подозренията на турските власти, те са пътували като търговци, които купуват вълна. Атанас е имал постоянни сношения с варненските дейци: Братя Георгиевич, свещеник К. Дъновски, Господин и Стоянчо х. Иванов, Ангел Георгиев и др.
към текста >>
Като добил Атанас първенство, той вече помислил да отвори училище в селото си и за тази цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно
здание
за черква и училище.
Той често е ходил във Варна, дето се запознал и с турските, и с гръцките първенци и агаларци и с малкото българи-търговци. Село Николаевка отстои [на] около 4 часа от град Варна и [на] 2 часа от село Везир-Козлуджа, което било тогава кааза (околия) с мюдюрин. Николаевчани там отивали за разни разправии. И тук с честото си отиване Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отиване, без да му правели някакво препятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал. Това повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селски мухтарин (кмет) - чорбаджия.
Като добил Атанас първенство, той вече помислил да отвори училище в селото си и за тази цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно
здание
за черква и училище.
На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно. Обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси учител за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновски, родом от село Читак (Ахъ-Челе-бийско, в Родопите), бил дошъл във Варна да търси място да стане учител.
към текста >>
Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно
здание
, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите.
Накарал да разтребят и да замажат заницата (стая, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат; и захванало да им се харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още да пеят църковни песни. Атанас вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, та ги повикал на събрание, в което едногласно решили да си построят училище и параклис. Било в 1847 г., когато условил Атанас даскал Константина за 500 гроша и да го храни. Училището захванали да строят на следующата година.
Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно
здание
, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите.
Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстили зданието папаз еви (попска къща), защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - черква, половината - училище.
към текста >>
Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара
зданието
.
Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат; и захванало да им се харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още да пеят църковни песни. Атанас вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, та ги повикал на събрание, в което едногласно решили да си построят училище и параклис. Било в 1847 г., когато условил Атанас даскал Константина за 500 гроша и да го храни. Училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите.
Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара
зданието
.
Говорело се, че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстили зданието папаз еви (попска къща), защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - черква, половината - училище. Това здание стои днес и е цялото черква.
към текста >>
Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстили
зданието
папаз еви (попска къща), защото имало един комин.
Училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите. Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката.
Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстили
зданието
папаз еви (попска къща), защото имало един комин.
Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - черква, половината - училище. Това здание стои днес и е цялото черква. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства царски ферман за черквата, та да се освети. И това желание на Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 26 октомври 1851 г.
към текста >>
Комисията си заминала,
зданието
се почнало пак и се изкарало: половината - черква, половината - училище.
Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите. Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстили зданието папаз еви (попска къща), защото имало един комин.
Комисията си заминала,
зданието
се почнало пак и се изкарало: половината - черква, половината - училище.
Това здание стои днес и е цялото черква. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства царски ферман за черквата, та да се освети. И това желание на Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 26 октомври 1851 г. бил повикан гръцкият владика от Варна.
към текста >>
Това
здание
стои днес и е цялото черква.
Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстили зданието папаз еви (попска къща), защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - черква, половината - училище.
Това
здание
стои днес и е цялото черква.
Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства царски ферман за черквата, та да се освети. И това желание на Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 26 октомври 1851 г. бил повикан гръцкият владика от Варна. Той осветил черквата в името на свети Атанаси Александрийски, при стечението на много народ от околните села.
към текста >>
Когато свършили
зданието
, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства царски ферман за черквата, та да се освети.
Говорело се, че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстили зданието папаз еви (попска къща), защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - черква, половината - училище. Това здание стои днес и е цялото черква.
Когато свършили
зданието
, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства царски ферман за черквата, та да се освети.
И това желание на Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 26 октомври 1851 г. бил повикан гръцкият владика от Варна. Той осветил черквата в името на свети Атанаси Александрийски, при стечението на много народ от околните села. На дяда Атанаса дошло наум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък.
към текста >>
61.
СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
1910,
Издание
на Варненското археологическо дружество, 1911
СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ IV. Известия на Варненско археологическо дружество",
1910,
Издание
на Варненското археологическо дружество, 1911
Роден в село Читак (Родопите) в 1830 г., учил се в Пловдив и в Т. Пазарджик при даскала Никифор от Елена. През 1847 г. К. Дъновски дошел във Варна. Той разправя, че имало тогава молебен по случай утихване на морска буря, която била толкова голяма, че морските вълни се прехвърляли през крепостната порта „Скеля капусу".
към текста >>
Като се изкарва първият етаж на
зданието
, варненските гагаузи почват да заплашват работниците и да нападат върху им.
Отварянето на училището изненадало другите народности в града. То паднало като гръм най-вече върху гагаузите, наежени срещу българщината. Какъв шум подигнало у тях първото българско училище се вижда от следното любопитно показание на една гагаузка: баща и приказвал, че „християни" негодували, когато се отворило училището, защото, според него, във Варна щяла да вземе връх българщината („Варна да булгарлък оладжак"). С туй се обяснява и по-нататъшното враждебно настроение на фанатизираните гагаузи спрямо българското дело във Варна. На следната година се почва постройката на ново училище.
Като се изкарва първият етаж на
зданието
, варненските гагаузи почват да заплашват работниците и да нападат върху им.
Един ден гагаузите направили демонстрация пред турското управление (конака) и настоятелно изисквали от тогавашния мютесарифин Ашир Бей да спре по-нататъшното строение на училището. Властта удовлетворила желанието на гагаузите и със стражари спряла работите му. В това време влиятелният българин Атанас Чорбаджи бил в Цариград, като представител от варненско по черковния въпрос. Свещ. Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с гагаузите и му искал съветите как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото училище. Отговорът на Атанаса бил да отиде при мюфтията Ибиш ефенди, който му бил голям приятел и комуто писал по въпроса; той ще му помогне и нареди, каквото трябва да се направи пред властите.
към текста >>
Преди пристигането на фермана Сава Георгиевич изпросил позволително за доизкарване на
зданието
от мютесарифина Ашир Бей.
Като се получил ферманът във Варна, мютесарифинът Ашир Бей го прочел в двора на конака (сегашното Окръжно управление). За тая цел са били поканени всички подписавши мазбатата български и турски мухтари (кметове). Събрало се много народ в двора на конака от разни народности и главният секретар на бея поднася с особен церемониат султанския ферман на мютесарифина, който гръмогласно го прочита на събрания народ. Присъствалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада. Те нищо не знаели от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе края с откриването на българското училище и косвеното припознаване от властта [на] българска училищна община.
Преди пристигането на фермана Сава Георгиевич изпросил позволително за доизкарване на
зданието
от мютесарифина Ашир Бей.
Това позволително с денословие 7 декември 1861 г., от който ден се почва пак работата на училището, се пазило у С. Георгиевич. Зданието стояло цели девет месеца - разкрито. Училището било доправено и тържествено осветено от тогавашния гръцки митрополит Порфирий в присъствието на руския консул Рачински, представителите на властта и на всички живущи в гр. Варна българи. Осветяването на училището се извършило на 25 юли 1862 г.
към текста >>
Зданието
стояло цели девет месеца - разкрито.
Събрало се много народ в двора на конака от разни народности и главният секретар на бея поднася с особен церемониат султанския ферман на мютесарифина, който гръмогласно го прочита на събрания народ. Присъствалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада. Те нищо не знаели от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе края с откриването на българското училище и косвеното припознаване от властта [на] българска училищна община. Преди пристигането на фермана Сава Георгиевич изпросил позволително за доизкарване на зданието от мютесарифина Ашир Бей. Това позволително с денословие 7 декември 1861 г., от който ден се почва пак работата на училището, се пазило у С. Георгиевич.
Зданието
стояло цели девет месеца - разкрито.
Училището било доправено и тържествено осветено от тогавашния гръцки митрополит Порфирий в присъствието на руския консул Рачински, представителите на властта и на всички живущи в гр. Варна българи. Осветяването на училището се извършило на 25 юли 1862 г. Руският вицеконсул А. Рачински искаше всяка неделя да посещава черковната служба, стига само тя да се извършваше на език, който той разбира - славянски .
към текста >>
62.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Издание
на редакцията на сп.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ Т. И. Бъчваров
Издание
на редакцията на сп.
„Родина", ул. „Опълченска" 67, София Мистична случка Историята на един жертвеник (антиминс*), връчен на свещеник Константин Дъновски в Солунската църква „Свети Димитър" от Дух - Български покровител.
към текста >>
на синодалното
издание
„Духовна култура", 1920 г., тъкмо след неговата смърт, забелязах голяма празнина.
Някога безсмъртният Шекспир каза верен за всички векове афоризъм: „Имай повече неща, отколкото посочваш; казвай по-малко, отколкото знаеш." Много неща има, които ние отминаваме, без да ги забележим. И много от забелязаното не можем да го посочим. Нито една биография не съдържа всичко за живота на тоя, когото описват. Когато се появиха първите биографични бележки за свещеник Константин Дъновски в I кн.
на синодалното
издание
„Духовна култура", 1920 г., тъкмо след неговата смърт, забелязах голяма празнина.
В живота на този първи български свещеник има такива важни преживелици, които са повлияли на живота му, тъй както Христовото явление на Савла пречупи пътя на последния му живот. Дългът на всеки автор на биография е да отбележи такива моменти, които са повлияли за новата насока на живота. Инак всеки такъв прелом остава мистерия. И ако деецът отнесе в гроба тая мистерия, биографът не ще може да обясни неговия характер. Биографичният очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив.
към текста >>
След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното
здание
и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ?...
Разпита ни за някои лица от града Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: — Желая утре на това място по това време да се видя с тебе; имам да те питам и да ти кажа нещо; идваш ли? — С всяко благодарение - му рекох и се разделихме. Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влязох при гроба на свети Димитрий, запалих свещица и се помолих.
След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното
здание
и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ?...
И защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н..." Но ето, че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора. Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говорението ми се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си.
към текста >>
63.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото
издание
на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът.
Стр. 47 (92-93): „Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание." Книгата „Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на К. Николов в град Варна.
Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото
издание
на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът.
По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват. В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата. Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси". Стр. 48 (93): „Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ".
към текста >>
64.
Втора част СЛОВОТО
Не знаете ли, че от
създание
мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта?
Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разумение? Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е?
Не знаете ли, че от
създание
мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта?
Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани? Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро - то съм Аз, Бог Великий.
към текста >>
Защото Бог ме направи поругание и
звиздание
на всички.
Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.
Защото Бог ме направи поругание и
звиздание
на всички.
С поношенията и престъпленията им ме натовари. Нарани и смаза душата ми за техний мир. Скри лицето Си от мене, като че се е отегчил от моя вик. Станах присмех на своите си. Чакам за Виделина, но я няма.
към текста >>
65.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
В седем и половина часа вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в
зданието
, в което държахме нашите събрания, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка, на която маса бяха поставени пасхални съсъди, а до нея - три стола за И., Е.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА 15 август, четвъртък
В седем и половина часа вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в
зданието
, в което държахме нашите събрания, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка, на която маса бяха поставени пасхални съсъди, а до нея - три стола за И., Е.
и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: I. Благодарихме Богу Отцу; II. Молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. I. Отец.
към текста >>
66.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
И от тази дреха всичкото
създание
се радва, защото е красива.
Раздадоха ни се бюлетини с въпроси, на които ние, според разбиранията си, отговорихме. Имаше една бюлетина с въпрос: „Защо Бог създаде Светлината? ", по който г-н Дънов каза следните мисли: Светлината е една тъкан в Невидимия свят. Светлината е дреха на душата и Бог създаде Светлината, за да я облече.
И от тази дреха всичкото
създание
се радва, защото е красива.
Ако съществува душата, съществува и Светлината, а ако изчезне душата, изчезва и Светлината. Затова е и казано, че Бог живее и съществува в Светлината. Затова е то, дето човек, който съгреши, усеща се гол. И виждаме, че и Адам, като съгреши, повикаха го, но и той сам каза „Гол съм, Господи", при все, че беше облечен в много хубава дреха. И Адам е бил светъл по-рано, но откакто изгуби душата си, потъмня.
към текста >>
67.
СЪРАБОТНИЦИТЕ
то наема
здание
за приют на ул.
последната е преизбрана на същия пост и във второто настоятелство, а през 1918 г. е обявена за почетен председател. За свой патронен празник „Милосърдие" определя 19 август, Преображение Господне -денят, в който по традиция Учителя открива годишните събори на Бялото Братство. През 1910 г. Варненската община дарява на дружеството парцел за построяване на сиропиталище, през 1915 г.
то наема
здание
за приют на ул.
„Кавалска", а през 1916 г. наема зданието на Варненското черковно настоятелство на ул. „Богданова" 32. Всички цитирани по-горе документални данни доказват, че досегашните твърдения за Учителовото представяне на „Възвание"-то пред дружество „Милосърдие" е плод на недоразумение. Явно Учителя е използвал алтруистичните чувства на първите варненски благотворители за почва на първото си Слово и първите му социални контакти са били с личности от техните среди.
към текста >>
наема
зданието
на Варненското черковно настоятелство на ул.
За свой патронен празник „Милосърдие" определя 19 август, Преображение Господне -денят, в който по традиция Учителя открива годишните събори на Бялото Братство. През 1910 г. Варненската община дарява на дружеството парцел за построяване на сиропиталище, през 1915 г. то наема здание за приют на ул. „Кавалска", а през 1916 г.
наема
зданието
на Варненското черковно настоятелство на ул.
„Богданова" 32. Всички цитирани по-горе документални данни доказват, че досегашните твърдения за Учителовото представяне на „Възвание"-то пред дружество „Милосърдие" е плод на недоразумение. Явно Учителя е използвал алтруистичните чувства на първите варненски благотворители за почва на първото си Слово и първите му социални контакти са били с личности от техните среди. Може би такива са били обстоятелствата и на срещата му с първата негова варненска ученичка Анастасия д-р Желязкова, още повече, че при завръщането му от САЩ през 1895 г. и след това тя оглавява Варненското женско благотворително дружество „Майка".
към текста >>
68.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
Поради това, че методическите правила в нея са показани много ясно, тази граматика служила като ръководно начало в предосвобож-денското методическо обучение на българчетата, а второто и
издание
било през 1883 г.
заживял в Цариград. Там работил като лекар, сътрудничил в списание „Български книжици", а през 1860 г. публикувал своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получил възторжени оценки. Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместили положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици".
Поради това, че методическите правила в нея са показани много ясно, тази граматика служила като ръководно начало в предосвобож-денското методическо обучение на българчетата, а второто и
издание
било през 1883 г.
От 1860 г. заедно с Драган Цанков се включил в униатското движение, което се противопоставяло на гръцката Патриаршия. Последната всячески пречела на българското национално църковно движение в стремежа му за обособяване на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също имала отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска църква. Тя се стремяла, като велика сила, сама да представлява и защищава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепяла Патриаршията.
към текста >>
69.
'Веригата'
Първото
издание
на протоколите на Димитър Голов е в документалните книги Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново (т.
се преименува във Всемирно Бяло Братство. Според списъци на участници в съборите, изготвени от Пеню Киров през 1914–1915 г., Веригата е учредена във Варна през 1899 г., но терминът Верига е документиран за първи път едва в протокол от 1906 г. Някои ранни историци я наричат Синархическа верига. Главно съдържание на текстовете са проповеди на Учителя Беинса Дуно и събития от годишните събори, протоколирани от Димитър Голов (1863–1917). Съдържанието е сравнено с протоколи на Петко Гумнеров (1864–1922) и някои пасажи от тях са добавени на места, където се откриват по- съществени разлики или пропуски.
Първото
издание
на протоколите на Димитър Голов е в документалните книги Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново (т.
1 и 2, 1995–1996) и Учителя във Варна (1999). Протоколите на Петко Гумнеров се публикуват за първи път. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ БЕИНСА ДУНО ВЕРИГАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ
към текста >>
70.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1906
18 Тук и по-нататък в протоколите всички цитати от Библията са приведени към Виенското й
издание
от 1885 г., с което си е служил Учителя Беинса Дуно.
17 Михалаки Георгиев (1854–1916) – именит български белетрист и общественик, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден във Видин, завършва земния си път в София. Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като учител в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на вестник Балканска трибуна. Автор на разказите Меракът на чичо Денчо, С тебешир и въглен, Шарен свят, Бае Митар пророкът и др. Негов е текстът на братската песен Страдна душо.
18 Тук и по-нататък в протоколите всички цитати от Библията са приведени към Виенското й
издание
от 1885 г., с което си е служил Учителя Беинса Дуно.
Представлява осъвременена езикова версия на т.нар. Цариградска Библия – първият новобългарски превод на Библията от Второ събрание, 13 август Прочете се от Евангелие от Йоанна 14:1-14. Говори се върху пространството и времето, които съществуват в Духовния мир.
към текста >>
71.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в
зданието
, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг.
Аудио - чете Калоян Христов ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА Варна, 1907 г. 15 август, четвъртък В 7,30 ч.
вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в
зданието
, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг.
1), на която маса бяха поставени пасхални съсъди20(Фиг. 2), а до нея – три стола за И., Е. и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. Първо, Отец – благодарност Богу Отцу.
към текста >>
*19
Зданието
, в което държахме нашите събрания – мястото на провеждане на годишната среща на Веригата през 1907 г.
Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише. Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино. И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така, както е означено. След свършването на Господнята вечеря г-н Дънов ни покани за събрание утре в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва.
*19
Зданието
, в което държахме нашите събрания – мястото на провеждане на годишната среща на Веригата през 1907 г.
не е известно. *20 Пасхални съсъди – става дума за набор от мистерийни атрибути, изработени по поръчка на Учителя Беинса Дуно. Състоят се от тринадесет сребърни чаши (една голяма с образа на Христос и дванадесет по-малки). *21 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, дългогодишен ръководител на Великотърновското братство. Роден в Габрово, завършва земния си път в София.
към текста >>
72.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
В еврейскатаКабала–
първоизточникнацялотомироздание
, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.
и от 1 до 4 ч. 92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д. Голов: Този е един цикъл. 93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност.
В еврейскатаКабала–
първоизточникнацялотомироздание
, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.
95 Англосаксонската раса – в протокола на Д. Голов: Македонската раса. 96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 97 В българския народ – в протокола на П. Гумнеров: между славяните.
към текста >>
73.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението290 на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо
създанието291
.
Но най-напред Светлината щеше да се яви в душата ви, докато слезе и в тялото. Оттук вече ни е ясно защо тия хора, които живеят в Истината, ги наричат светии289, или както в Индия ги наричат Бялото Братство. Сега, който е разбрал Истината, разбрал е и Любовта. Настъпи ли това положение, страданията изчезват, защото те са от неразбиране на Истината. Всичките животни в света, па даже и паразитите, изпълняват по една работа в света.
Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението290 на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо
създанието291
.
Носът например показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н. Отпосле се образувала уста и прочее. Колкото повече човек е потъвал292 в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща-дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета.
към текста >>
291 Спрямо
създанието
– в протокола на П.
288 Да го чувствате – в протокола на Д. Голов: да го чуете. 289 Ги наричат светии – в протокола на Д. Голов: ги наричат светли. 290 Какво е съотношението – в протокола на П.Гумнеров: какво е състоянието.
291 Спрямо
създанието
– в протокола на П.
Гумнеров: спрямо съзнанието. 292 Потъвал – в протокола на Д. Голов: пътувал. 293 Приятели – в протокола на П. Гумнеров: примки.
към текста >>
74.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Така е и с Живота: магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на Живота,
създанието
и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно.
В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате как може да стане всичко това по този начин. - „Докажете" - ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази - необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие - как сте се движили. И като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате вече друго понятие. Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното уголемяване и когато узрее - тогава ще знаете и вида и, големината и, вкуса и.
Така е и с Живота: магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на Живота,
създанието
и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно.
И един ден ние все ще направим една такава разходка, за да опитате; но изискват се условия - тежки сте още да летите в пространството, трябва да поолекнете. Т. Стоименов: Моля, изпратете мен в пространството за тая разходка, аз съм готов. Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш десет хиляди килограма. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите.
към текста >>
Самата дума какъ ви показва всичко, защото в първата буква на думата, в буквата к имате един стълб, върху който имате две тежести; и понеже при тях има опасност да се събори каквото и да е
здание
, затова трябва да се тури друго налягане чрез съпротивление.
Подир обед всички наново се събрахме в преподавателския салон в 5 ч. Имахме тайна молитва, изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот", „Всяко дихание да хвали Господа" и изчетохме „Добрата молитва". Учителя прочете 12-а глава от Послание Римляном, след което изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове"331. Тогава той каза: Думата какъ 332 - как да направим това, как онова, как да се подвизаваме и прочее.
Самата дума какъ ви показва всичко, защото в първата буква на думата, в буквата к имате един стълб, върху който имате две тежести; и понеже при тях има опасност да се събори каквото и да е
здание
, затова трябва да се тури друго налягане чрез съпротивление.
Първата буква в какъ показва, че още в началото има неравновесие на сили. Показва значи, че ние трябва да оправим нашия нос, а от туй следва, че трябва да наблюдаваме. Виждате как са построени растенията, животните, човешките ръце и прочее; значи от всичко това черпим знания, които можем да придобиваме посредством наблюдения. Ерголям е направен от три други букви, между които има една еврейска буква, подобна на българската гега, а над нея - еврейския йот, който прилича на запетая. Това показва, че творческите сили у вас трябва да ги турите в равновесие.
към текста >>
75.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
А през това време старите членове - мъже и жени - стояха околовръст на
зданието
, гдето първите съзерцаваха.
се повикаха в преподавателния салон пък жените, които са викани до тази година. Тазгодишните жени, членове на Веригата, както и гостите, не се допуснаха. Нито един мъж не се допусна в туй женско събрание. Вечерта към 9 ч. всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха подред в салона за десетминутно съзерцание.
А през това време старите членове - мъже и жени - стояха околовръст на
зданието
, гдето първите съзерцаваха.
Това се свърши в 10 ч. вечерта, след което се всинца разотидохме. 7 август, петък Времето: сутринта, при изгрев на Слънцето - мъгла. Като се показа Слънцето, вижда се цялото му кълбо, първом оранжево, после се измени в багрено, а след туй се менява ту в светлооранжево, ту лимонено, докато към 9 ч.
към текста >>
заранта - съзерцание; сега пък старите мъже и жени влязоха за по десет минути в салона, а тазгодишните членове и гостите стояха вън, заобиколили
зданието
.
Времето: сутринта, при изгрев на Слънцето - мъгла. Като се показа Слънцето, вижда се цялото му кълбо, първом оранжево, после се измени в багрено, а след туй се менява ту в светлооранжево, ту лимонено, докато към 9 ч. изгрея много добре и грея чак до вечерта, но само че е ветровито, омарно, нещо като нито облачно, нито ясно. Но Слънцето грея все добре. В 5 ч.
заранта - съзерцание; сега пък старите мъже и жени влязоха за по десет минути в салона, а тазгодишните членове и гостите стояха вън, заобиколили
зданието
.
Като излязоха старите, заместиха ги новите. В 10 ч. г-н Дънов държа на отворено беседа пред всички в двора на Бостанджиевата колиба, гдето присъстваха и стари, и нови членове на Веригата, всички мъже и жени, и деца. Тази беседа се държа на мястото на трапезарията, под дърветата, и на покривки. Така, на открито, г-н Дънов каза:
към текста >>
76.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
18 Тук и по-нататък в протоколите всички цитати от Библията са приведени към Виенското ¢
издание
от 1885 г., с което си е служил Учителя Беинса Дуно.
17 Михалаки Георгиев (1854–1916) – именит български белетрист и общественик, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден във Видин, завършва земния си път в София. Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като учител в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на вестник Балканска трибуна. Автор на разказите Меракът на чичо Денчо, С тебешир и въглен, Шарен свят, Бае Митар пророкът и др. Негов е текстът на братската песен Страдна душо.
18 Тук и по-нататък в протоколите всички цитати от Библията са приведени към Виенското ¢
издание
от 1885 г., с което си е служил Учителя Беинса Дуно.
Представлява осъвременена езикова версия на т.нар. Цариградска Библия – първият новобългарски превод на Библията от 1871 г. (Цариград, Книгопечатница на А. Х. Бояджиян), осъществен от Петко Р. Славейков, Христодул Костович, д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг.
към текста >>
19
Зданието
, в което държахме нашите събрания – мястото на провеждане на годишната среща на Веригата през 1907 г.
Представлява осъвременена езикова версия на т.нар. Цариградска Библия – първият новобългарски превод на Библията от 1871 г. (Цариград, Книгопечатница на А. Х. Бояджиян), осъществен от Петко Р. Славейков, Христодул Костович, д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг.
19
Зданието
, в което държахме нашите събрания – мястото на провеждане на годишната среща на Веригата през 1907 г.
не е известно. 20 Пасхални съсъди – става дума за набор от мистерийни атрибути, изработени по поръчка на Учителя Беинса Дуно. Състоят се от тринадесет сребърни чаши (една голяма с образа на Христос и дванадесет по-малки). 21 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, дългогодишен ръководител на Великотърновското братство. Роден в Габрово, завършва земния си път в София.
към текста >>
В еврейскатаКабала–
първоизточникнацялотомироздание
, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.
и от 1 до 4 ч. 92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д. Голов: Този е един цикъл. 93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност.
В еврейскатаКабала–
първоизточникнацялотомироздание
, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.
95 Англосаксонската раса – в протокола на Д. Голов: Македонската раса. 96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 97 В българския народ – в протокола на П. Гумнеров:между славяните.
към текста >>
291 Спрямо
създанието
– в протокола на П.
288 Да го чувствате – в протокола на Д. Голов: да го чуете. 289 Ги наричат светии – в протокола на Д. Голов: ги наричат светли. 290 Какво е съотношението – в протокола на П.Гумнеров: какво е състоянието.
291 Спрямо
създанието
– в протокола на П.
Гумнеров:спрямо съзнанието. 292 Потъвал – в протокола на Д. Голов: пътувал. 293 Приятели – в протокола на П. Гумнеров: примки.
към текста >>
77.
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА
1 Ср.Д.Дюлгеров, Ил.Цоневски, Учебник по мисионерство, София, 1937, (фототипно
издание
— София, 1992), с. 245.
Днес сме свидетели на могъщата битка за надмощие, в която Светлината е неизбежният победител. Утре е въплътеното мечтание за хармония, братство и човешко съпричастие. Утре е Денят Господен, за който разказва упорито Писанието и под чието небе ще има място за всички, извървели достойно своя скромен и неповторим път. Константин Златев православен богослов
1 Ср.Д.Дюлгеров, Ил.Цоневски, Учебник по мисионерство, София, 1937, (фототипно
издание
— София, 1992), с. 245.
Взето от „http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%9F%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%98%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0“.
към текста >>
78.
Писма до Мария Казакова - 1904
Качеството на
зданието
не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените.
Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благостта Божия. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за подвизанието на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни на душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не седи във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа.
Качеството на
зданието
не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените.
Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепост е Духът Господен. Всяко веселие, всяка радост идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко, Той е постоянно веселие и радост за теб. В Него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота. Той ще ти бъде като ясното Небе, украсено със своите хубости, и влагата на живота ще пада всяка заран и вечер в твоята душа и там те растат всичките плодове на Небето.
към текста >>
79.
Писма до Мария Казакова - 1905
Да участвува в общата хармония на цялото
създание
, да споделя всичко, не е ли това най-голямата привилегия (най-голямото придобивание)?
Той е прикоснал сърцата ви, подигнал е завесата на вечния живот, с Любовта си е събудил дремещите ви души и е стоплил сърцата ви. Неговото благословение е дошло отгоре, както пролетния дъжд. Лъчите на живота са озарили очите ви и невидимият мир ви е окръжил отвсякъде. И какво по-добро може да очаква человек от това! Да ходи в Неговия път, да възприема Неговите мисли и да гледа Неговите дела, не е ли това най-великото нещо, което неговата Душа желае?
Да участвува в общата хармония на цялото
създание
, да споделя всичко, не е ли това най-голямата привилегия (най-голямото придобивание)?
Да е гражданин на Царството Божие и член на Божията фамилия, не е ли това най-голямата наслада и блаженство за него? И какво друго остава за всинца ви, освен тъй да живеете, че като ви гледат человеците, да прославят Отца Вашего, Който е на небето. Вие сега градите Божия дом в душите си. Това Дело Господ Сам е Благословил. Неговият Дух в е помазал.
към текста >>
Той, на Когото Лицето осветлява и съживява всичкото
създание
, Който въздига и подкрепя своите твари, на Когото не пада без Волята нито една птичка, нито един косъм от главата.
Търпение, всичко ще се уреди. Не сте опитвали още какво нещо е Божията сила. Вие Желаете да ви се яви Господ, но може ли Той да се яви там, гдето няма готовност. Ако ви се явеше, вий щяхте да се засрамите всички от себе си, от своето невежество и от своето малодушие. Знаете ли каква благост е Той, каква милост, какво снисхождение, какво величие от добродетели?
Той, на Когото Лицето осветлява и съживява всичкото
създание
, Който въздига и подкрепя своите твари, на Когото не пада без Волята нито една птичка, нито един косъм от главата.
Да, Той гледа много снисходително към вази и вашите грешки. Щади Ви, както никой друг. Вий живеете даром в Него, Всякой ден приемате хилядите Му благословения, които праща, и при Все това още не можете да Го познаете. С това не ви осъждам, понеже зная слабостите на человешкото естество. Но зная още, че Господ ще ви привлече и ще ви се открие и когато Го познаете, ще разберете моите думи.
към текста >>
80.
ПРОТОКОЛИТЕ
Според д-р Вергилий Кръстев брат Никола Нанков, чийто препис ползваме при настоящето
издание
, е работил по протоколите на Димитър Голов.
Протоколите на Веригата са водили Петко Гумнеров и Димитър Голов, и двамата от София. Те записвали чутото и видяното по време на съборите. Били бързописци, работели като писари в кметството в София. В 1903 година Димитър Голов отворил книжарница. Протоколите не са публикувани до ден днешен.
Според д-р Вергилий Кръстев брат Никола Нанков, чийто препис ползваме при настоящето
издание
, е работил по протоколите на Димитър Голов.
Разпространени са и преписи от протоколите на двамата, поради което се явяват малки различия в текста. А от една сбъркана буква при преписването понякога се губи смисълът на цялото изречение. Протоколи са водени на съборите до 1915 година включително. Оттам насетне Словото на Учителя е било стенографирано от няколко стенографи. Първият от тях бил Гълъбов, който е бил стенограф в Народното събрание.
към текста >>
81.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо
създанието
.
Но най-напред светлината щеше да се яви в душата ви, докато слезе и в тялото. Оттук вече ни е ясно защо тия хора, които живеят в Истината, ги наричат светли или както в Индия ги наричат „Бялото Братство“. Сега, който е разбрал Истината, разбрал е и Любовта. Настъпили това положение, страданията изчезват, защото те са от неразбиране на Истината. Всичките животни в света, па даже и паразитите, изпълняват по една работа в света.
Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо
създанието
.
Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел.
към текста >>
82.
1926_11 Съдържание
Първо
издание
Историята – разказ с продължение ... 342 Библиография ... 344 ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ВЕЛИКО ТЪРНОВО Документална хроника Том II
Първо
издание
Издателство „Адфиола" Формат 16 70x100 Печатни коли Печатница „Абагар", Велико Търново ISВN 954-8139-10-3
към текста >>
83.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота,
създанието
и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно.
„Докажете" – ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази – необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили; и като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това, вие ще имате вече друго понятие. Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и когато узрее. Тогава ще знаете и вида й, големината й, вкуса й. Така е и с живота.
Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота,
създанието
и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно.
И един ден, ние все ще направим една такава разходка, за да опитате; но изискват се условия – тежки сте още да летите в пространството, трябва да поолекнете... Тодор Стоименов: Моля, изпратете мен в пространството за тая разходка, аз съм готов. – Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш десет хиляди килограма... Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите.
към текста >>
Самата дума „какъ" ви показва всичко, защото в първата буква на думата, в буквата „к" имате един стълб, върху който имате две тежести, от които, понеже има опасност да се събори каквото и да е
здание
, затова трябва да се тури друго налягане, чрез съпротивление.
Изпяхме песента „Напред, напред за слава", след което събранието се преустанови за подир обед. Подир обед, всички наново се събрахме в преподавателския салон, в 5 часа. Имахме тайна молитва, изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот", „Всяко дихание да хвали Господа" и изчетохме „Добрата молитва". Учителя прочете 12 глава от Послание Римляном, след което изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всичките векове." Тогава Той каза: Думата „какъ" – как да направим това, как онова, как да се подвизаваме и прочее.
Самата дума „какъ" ви показва всичко, защото в първата буква на думата, в буквата „к" имате един стълб, върху който имате две тежести, от които, понеже има опасност да се събори каквото и да е
здание
, затова трябва да се тури друго налягане, чрез съпротивление.
Първата буква в „какъ" показва, че още в началото има неравновесие на сили. Показва, значи, че ние трябва да оправим нашия нос, а от туй следва, че трябва да наблюдаваме. Виждате как са построени растенията, животните, човешките ръце и прочее; значи, от всичко това черпим знания, които можем да придобиваме, посредством наблюдения. „Ъ"-то е направено от три други букви, между които има една еврейска буква, подобна на българската гега, а над нея еврейският „йот" и една запетая. Това показва, че творческите сили у вас трябва да ги турите в равновесие.
към текста >>
84.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
А през това време старите членове – мъже и жени – стояха околовръст на
зданието
, гдето първите съзерцаваха.
Нито една жена не присъства в това събрание. Подиробед към 4-5 часа се повикаха в преподавателния салон пък жените, които са викани до тази година. Тазгодишните жени, членове на Веригата, както и гостите, не се допуснаха. Нито един мъж не се допусна в туй женско събрание. Вечерта към 9 часа всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха под ред в салона за десетминутно съзерцание.
А през това време старите членове – мъже и жени – стояха околовръст на
зданието
, гдето първите съзерцаваха.
Това се свърши в 10 часа вечерта, след което се всинца разотидохме. 7 АВГУСТ, ПЕТЪК Времето: сутринта, при изгрев на слънцето – мъгла. Като се показа слънцето, вижда се цялото му кълбо, първом оранжево, после се измени в багрено, а след туй се менява ту в светлооранжево, ту лимонено, докато към 9 часа изгрея много добре и грея чак до вечерта, но само че е ветровито, омарливо, нещо като нито облачно, нито ясно. Но слънцето грея все добре.
към текста >>
В 5 часа заранта – съзерцание; сега пък старите мъже и жени влязоха за по 10 минути в салона, а тазгодишните членове и гостите стояха вън, заобиколили
зданието
.
Това се свърши в 10 часа вечерта, след което се всинца разотидохме. 7 АВГУСТ, ПЕТЪК Времето: сутринта, при изгрев на слънцето – мъгла. Като се показа слънцето, вижда се цялото му кълбо, първом оранжево, после се измени в багрено, а след туй се менява ту в светлооранжево, ту лимонено, докато към 9 часа изгрея много добре и грея чак до вечерта, но само че е ветровито, омарливо, нещо като нито облачно, нито ясно. Но слънцето грея все добре.
В 5 часа заранта – съзерцание; сега пък старите мъже и жени влязоха за по 10 минути в салона, а тазгодишните членове и гостите стояха вън, заобиколили
зданието
.
Като излязоха старите, заместиха ги новите. В 10 часа Г-н Дънов държа на отворено беседа пред всички в двора на Бостанджиевата колиба, гдето присъстваха и стари, и нови членове на Веригата, всички мъже и жени, и деца. Тази беседа се държа на мястото на трапезарията, под дърветата и на покривки. Така, на открито, Г-н Дънов каза: Ще прочета 3-та глава от Йоана (прочита я).
към текста >>
85.
1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.
Забелязвам, че като отивате горе в
зданието
на молитва, някои мислят, че като са първи по ред, са първи и пред Бога.
Не мислете, че като изпъкнете на първо място, когато правите молитвените си събрания, вие сте действително пръв; не мислете, че и ако сте на опашката, сте последен: някой път може да бъдете на главата, но някой път, на опашката – безразлично е. То е само на земята – временно отношение. Човек, който не може да бъде на главата и на опашката, не е разбрал живота, защото и главата, и опашката са ваши. Да бъдете най-напред, значи да разбирате главата си, да бъдете най-назад, значи да разбирате опашката си. Но, като съедините опашката с главата си, образувате кръг, който няма нито опашка, нито глава – образува се една слънчева система.
Забелязвам, че като отивате горе в
зданието
на молитва, някои мислят, че като са първи по ред, са първи и пред Бога.
Не е така: все трябва да има първи, последни и по средата. Всички не могат да бъдат първи, не могат да бъдат последни, не могат да бъдат и в центъра. Ще бъде пръв всеки, който изпълнява волята Божия. (29-30 стр.) Всеки от нас си е съсредоточил мисълта в това, как да се осигури, а с другите да става каквото ще.
към текста >>
86.
1920_9 Картините в горницата
Учителя казва: „Онези, които влязоха горе, в молитвеното
здание
, видяха форми, които са емблема, азбука за проучване.
КАРТИНИТЕ В ГОРНИЦАТА За чертежите в Горницата още на събора през 1919 г.
Учителя казва: „Онези, които влязоха горе, в молитвеното
здание
, видяха форми, които са емблема, азбука за проучване.
Те, обаче, не трябва да ви бъдат като култ, който ще да ви съблазнява, защото в Писанието се казва: „На никакъв образ да не се покланяте". Но на Слънцето на вечния Живот трябва да се покланяте, макар и да е един образ, защото изгубите ли този образ, изгубвате и живота си. Образите са като шишетата — счупи ли се шишето, изчезва образът му. Следователно, образът е една необходимост в сегашния живот, за да може да се пренесе вечността на Живота. Образите, които съществуват в църквите, са окултни форми, които имат дълбок смисъл, но понеже тези форми са изгубили своя вътрешен смисъл, днес хората взимат само външната страна на образите и им се кланят, без да влагат в тях някакво съдържание.
към текста >>
87.
1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг
Третата картина - планински стръмен, каменист път, в края му
здание
с тясна врата.
Ако това се спазва, тогава се спазва законът за Правдата. (12) После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте, а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. (2, 198-199) ТЯСНАТА ВРАТА - КЪМ ЛЮБОВТА
Третата картина - планински стръмен, каменист път, в края му
здание
с тясна врата.
Намираме се във върха на Правдата, в началото на розовия лъч на Любовта. Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. [Ученикът] минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава отказване, отричане в степен от светските неща, които до тогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата - тясна.
към текста >>
88.
1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година
Резюме от книгите: „Двете свещенни положения", Съборни беседи от Учителя,
издание
на Просветния комитет, 1925 г.
СЪБОРНО СЛОВО 1925 ГОДИНА
Резюме от книгите: „Двете свещенни положения", Съборни беседи от Учителя,
издание
на Просветния комитет, 1925 г.
и „Наряд и упътвания от Учителя", издание на Просветния фонд, 1925 г. Сега светът претърпява едно вътрешно преобразование, едно коренно преустройване. Бог прави нов свят сега и ние сме свидетели на тоя свят. По нов начин Той устройва този свят - чрез закона на Любовта. И всички ние, които се намираме в този момент, помагаме на тази нова зидария.
към текста >>
и „Наряд и упътвания от Учителя",
издание
на Просветния фонд, 1925 г.
СЪБОРНО СЛОВО 1925 ГОДИНА Резюме от книгите: „Двете свещенни положения", Съборни беседи от Учителя, издание на Просветния комитет, 1925 г.
и „Наряд и упътвания от Учителя",
издание
на Просветния фонд, 1925 г.
Сега светът претърпява едно вътрешно преобразование, едно коренно преустройване. Бог прави нов свят сега и ние сме свидетели на тоя свят. По нов начин Той устройва този свят - чрез закона на Любовта. И всички ние, които се намираме в този момент, помагаме на тази нова зидария. Всеки от вас може да тури на това ново здание поне по един камък от Любов!
към текста >>
Всеки от вас може да тури на това ново
здание
поне по един камък от Любов!
и „Наряд и упътвания от Учителя", издание на Просветния фонд, 1925 г. Сега светът претърпява едно вътрешно преобразование, едно коренно преустройване. Бог прави нов свят сега и ние сме свидетели на тоя свят. По нов начин Той устройва този свят - чрез закона на Любовта. И всички ние, които се намираме в този момент, помагаме на тази нова зидария.
Всеки от вас може да тури на това ново
здание
поне по един камък от Любов!
Един ден ще кажете: и ние сме турили един камък в туй велико, ново здание. И като турим един камък, ние вече имаме дял във великото, което Бог приготовлява. (12 — 13 стр.) Ако вие искате да си съставите понятие за Белите Братя, всякога трябва да изпъкне във вашия ум образа на Христа. Христос, обаче, ни е показал само едната страна на Своя образ.
към текста >>
Един ден ще кажете: и ние сме турили един камък в туй велико, ново
здание
.
Сега светът претърпява едно вътрешно преобразование, едно коренно преустройване. Бог прави нов свят сега и ние сме свидетели на тоя свят. По нов начин Той устройва този свят - чрез закона на Любовта. И всички ние, които се намираме в този момент, помагаме на тази нова зидария. Всеки от вас може да тури на това ново здание поне по един камък от Любов!
Един ден ще кажете: и ние сме турили един камък в туй велико, ново
здание
.
И като турим един камък, ние вече имаме дял във великото, което Бог приготовлява. (12 — 13 стр.) Ако вие искате да си съставите понятие за Белите Братя, всякога трябва да изпъкне във вашия ум образа на Христа. Христос, обаче, ни е показал само едната страна на Своя образ. Ние виждаме Христа в унижението, в носенето скръб и страдание, в изкуплението на човечеството.
към текста >>
89.
1925_15 Спомени за търновските събори
Ако сега градиш, ще загубиш всичко." Тя казва: „Но сега е евтин материалът, ще построя, пък ще вземам наем от новото
здание
.
Ето това днес знам и го предавам на вас. ПОСЛУШАНИЕТО („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 351) Учителя разправяше друг случай: „Друга сестра от Търново ми казваше: „Имам пари, искам да направя една къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: „Ако питаш мен, сега не гради. Нека минат две-три години.
Ако сега градиш, ще загубиш всичко." Тя казва: „Но сега е евтин материалът, ще построя, пък ще вземам наем от новото
здание
.
Но ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори старата къща, но с парите, които имаше, тя я поправи. След това ми каза: „Много ти благодаря. Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя. Послушанието предхожда всичко. То е първата стъпка, която прокарва пътечка между ученика и Учителя.
към текста >>
90.
017. Път към монашеско подвизаване
Димитрий” (Кассъма джасими)”, отпечатана като лично негово
издание
през 1905 г., съдържаща осем печатни страници, извадки от която предаваме по-долу.
017. Път към монашеско подвизаване Решението на младия Константин Дъновски да се покалугери не следва да се смята като абдикация от арената на живота, а съобразявайки се с неговия темперамент и възпитание, да го приемем като акт на по-висока степен на духовно извисяване. Вместо да преклони глава пред безизходността, той решава да проси с молитва свобода за българския народ. Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура “Едно откровение в Солунската църква “Св.
Димитрий” (Кассъма джасими)”, отпечатана като лично негово
издание
през 1905 г., съдържаща осем печатни страници, извадки от която предаваме по-долу.
През първото десетдневие на април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима него-ви другари – Бельо Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество. Едно случайно произшествие обаче осуетява плановете им. Недалеч от Солун разразилата се страшна морска буря разбила гемията, с която пътували четиримата младежи. Константин Дъновски и неговите другари с голяма мъка успяват да се доберат до брега и да спасят живота си.27
към текста >>
91.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното
здание
и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: “Защо ли ни е изоставил Господ?
На излизане от църквата ги пресрещнал един стар свещеник, който ги заговорил дружески. По време на разговора въпросният свещеник се обръща лично към Константин Дъновски и му казва: “Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе. Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? ” “С всяко благоволение – му рекох и се разделихме” – пише в брошурата си Константин Дъновски.27 “На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на Св.
Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното
здание
и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: “Защо ли ни е изоставил Господ?
И защо да бъде такава една светиня в турски ръце...” От цитирания пасаж се вижда, че непосредствено преди втората си среща със стария свещеник Константин Дъновски се вълнува от въпроси, свързани с националното робство на българския народ и произтичащите от това последици. По-нататък разказът на Константин Дъновски продължава: “Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора. Аз му разказах без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам в Света гора и какво е желанието и намерението ми – също така, като една изповед.”
към текста >>
92.
030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски
отец Константин организира във Варна ученическото дружество “Просвещение”, от-крива подписка за издигане
здание
за девическо училище и осъществява маса други родолюбиви инициативи.
Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г. По предложение на Иларион Макариополски председателството на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил с още по-голяма ревност да се грижи за варненските българи. В началото на 1870 г. отец Константин бива избран от Варненската епархия като делегат на Народния църковен събор на българите в Цариград. От началото на 1871 г.
отец Константин организира във Варна ученическото дружество “Просвещение”, от-крива подписка за издигане
здание
за девическо училище и осъществява маса други родолюбиви инициативи.
Като логически завършек на неуморната дейност на отец Кон-стан-тин е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил ръкоположен на 2 де-кември 1872 г. архимандрит Симеон. На 17 март 1873 г. варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет отец Константина. От 1876 г.
към текста >>
93.
034. Библиография
II,
издание
на БАН, София, 1966 г.
034. Библиография 1 История на българската литература, т.
II,
издание
на БАН, София, 1966 г.
2 Кратка българска енциклопедия, 1966 г., т. III, София. 3 Муравьев, А. Н., Сношенья Россьи с Востоком по делам церковньм. 4 Богданов, И., Епопея на подвизи и слава, София, 1978 г.
към текста >>
8 Примовски, А., Бит и култура на родопските българи,
издание
на БАН, София, 1973 г.
Дилевски, Н. М., Рилският манастир и Русия през епохата на османското владичество, в. О писменах, 1979 г. 7 Всемирная история, т. IV, Соцэкгиз, Москва, 1958 г.
8 Примовски, А., Бит и култура на родопските българи,
издание
на БАН, София, 1973 г.
9 Дуйчев, И., Заселването на славяните в Родопите – из миналото на българите-мохамедани в Родопите, издание на Института за българска история, София, 1958 г. 10 Шишков, Ст. Н., Устово, Ахъ-Челебийски окръг, Пловдив, 1885 г., цитирано по Ат. Примовски, Бит и култура на родопските българи, 1973 г. 11 Цамблак, Г., Похвално слово за Патриарх Евтимий, Превзе-мането на Търново от турците в сборника “От век на век”, Героична летопис, т.
към текста >>
9 Дуйчев, И., Заселването на славяните в Родопите – из миналото на българите-мохамедани в Родопите,
издание
на Института за българска история, София, 1958 г.
М., Рилският манастир и Русия през епохата на османското владичество, в. О писменах, 1979 г. 7 Всемирная история, т. IV, Соцэкгиз, Москва, 1958 г. 8 Примовски, А., Бит и култура на родопските българи, издание на БАН, София, 1973 г.
9 Дуйчев, И., Заселването на славяните в Родопите – из миналото на българите-мохамедани в Родопите,
издание
на Института за българска история, София, 1958 г.
10 Шишков, Ст. Н., Устово, Ахъ-Челебийски окръг, Пловдив, 1885 г., цитирано по Ат. Примовски, Бит и култура на родопските българи, 1973 г. 11 Цамблак, Г., Похвално слово за Патриарх Евтимий, Превзе-мането на Търново от турците в сборника “От век на век”, Героична летопис, т. I, София, 1974 г.
към текста >>
12 Примовски, А., Медникарството в Родопската област,
издание
на БАН, 1955 г.
10 Шишков, Ст. Н., Устово, Ахъ-Челебийски окръг, Пловдив, 1885 г., цитирано по Ат. Примовски, Бит и култура на родопските българи, 1973 г. 11 Цамблак, Г., Похвално слово за Патриарх Евтимий, Превзе-мането на Търново от турците в сборника “От век на век”, Героична летопис, т. I, София, 1974 г.
12 Примовски, А., Медникарството в Родопската област,
издание
на БАН, 1955 г.
13 Поптодоров, А., Из миналото на Родопа, Ист. бележник за потурчването на родопските българи, Сп. “Родопски преглед”, 1931 г., кн. 1 и 2. 14 Миков, В., Произход и значение на имената на нашите градове и села, реки, планини и места, София, 1943 г.
към текста >>
Саламбашев, Местните имена в Смолянско,
издание
на БАН, София, 1976 г.
1 и 2. 14 Миков, В., Произход и значение на имената на нашите градове и села, реки, планини и места, София, 1943 г. 15 Христо Попконстантинов, Спомени, пътеписи и писма, “Хр. Г. Данов”, Пловдив, 1970 г. 16 А.
Саламбашев, Местните имена в Смолянско,
издание
на БАН, София, 1976 г.
17 Учителя Петър Дънов, Първичната връзка, беседа, 22.06.1923 г., в “Петимата братя”. 18 Проф. д-р Петър Ников, Иконом Константин Дъновски, сп. “Духовна култура”, 1920 г., кн. 1 и 2.
към текста >>
І,
издание
на БАН, София, 1963 г.
Милетич, Старото българско население в Северо-из-точна България, 1902 г., София. 24 Проф. Емил Георгиев, Найден Геров, София, 1972 г. 25 Михаил Греков, Спомени, София, 1971 г. 26 Кратка българска енциклопедия, т.
І,
издание
на БАН, София, 1963 г.
27 Константин Дъновски, Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” (Кассъма-Джамиси), София, 1905 г. 28 Хенрих Сенкевич, Quo Vadis, “Народна култура”, София, 1971 г. 29 Проф. Ал. Бурмов, Славянските нападения срещу Солун, в “Чудесата на Св.
към текста >>
94.
024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева
Саламбашев, Местните имена в Смолянско,
издание
на БАН, София, 1976 г.
Заемането на новата длъжност от отец Константин съвпада с раздвижването на тягостната атмосфера на българите във Варна и Варненско поради идването на руския вицеконсул Александър Викторович Рачински. Александър Викторович Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение.(VIII) Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински най-подчертано демонстрира своите симпатии към българите и става ярък защитник на българщината, като полага големи старания за охраняване интересите на онеправданите свои еднокръвни братя. Тази негова дейност води началото си още от пребиваването му в Македония.20 С идването си във Варна той поема в свои ръце още по-енергично грижата за цялостната защита на българското население, преследвано от османци, гърци и гагаузи.20 16* А.
Саламбашев, Местните имена в Смолянско,
издание
на БАН, София, 1976 г.
20 *Възраждане на българщината във Варненско, спомени на свещ. К. Дъновски, сп. “Известие на Варненското археологическо дружество”, 1910 г., кн 4. 21* Проф. д-р П.
към текста >>
95.
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ПЪРВИ
Първо
издание
изключителна полза при съставянето на тази книга! Стара Загора, 2008 ПЕТЪР ДЪНОВ: УЧИТЕЛЯТ, ЛЕЧИТЕЛЯТ, ПРОРОКЪТ! ТОМ ПЪРВИ
Първо
издание
Формат 16/70x100 Тираж 350 броя Художник на корицата Христо ТАНЕВ Предпечатна подготовка и печат "Литера принт" АД - Стара Загора тел. 042/620133, e-mail:
[email protected]
към текста >>
96.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
Тя бе едно луксозно
издание
с кожени корици, с хубав печат за онуй време, издържано във всяко едно отношение.
Така в Русе бяха издавани в разстояние на много години томчета "Сила и живот" от 7, 8 серия, както и лекции на Общия Окултен Клас в отделни малки книжки от 1, 2, 3, 4 година, които се разпространяваха. Отначало излизаха з отделни книжки всяка една беседа от една годишнина. По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка една година на корицата имаше свой знак за разпознаване. Така Словото на Учителя започна да се разпространява по цялата страна. Още през 1912 година Учителят даде пример със "Завета на цветните лъчи на светлината".
Тя бе едно луксозно
издание
с кожени корици, с хубав печат за онуй време, издържано във всяко едно отношение.
Учителят я разпространи в тесен кръг от приятели и даде начини и правила как да се работи с нея. По онуй време в един разговор запитаха: "Учителю, много хора искат от нас беседи. Какви беседи да им даваме? " Учителят каза: "Ще им давате беседи от първите шест серии "Сила и живот". В тези серии Аз съм изложил Учението на Бялото Братство".
към текста >>
97.
АСЕН АРНАУДОВ
След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя като второ преработено
издание
.
Асен Арнаудов беше голям талант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания.
След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя като второ преработено
издание
.
Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "Изгрева". Според мен, от този момент Братството се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа! Борис Николов
към текста >>
98.
ПОСЛУШАНИЕ
Ще построя, да вземам наем от новото
здание
.
Стефка Няголова Учителят разправяше: "Една сестра от Търново ми каза: "Имам пари. Искам да направя къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: "Ако питаш Мен, сега не гради. Нека минат две-три години. Ако сега градиш, ще загубиш всичко." Тя казва: "Но сега е евтин материала.
Ще построя, да вземам наем от новото
здание
.
Но ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори се старата къща, но с парите, които имаше, тя я поправи. След това ми казва: "Много ти благодаря. Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я построя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя. Послушанието предхожда всичко.
към текста >>
99.
МУЗИКА
Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото
Мироздание
, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
Те Го гледаха с интерес, ние - с възхищение. Всички Му целунаха ръка и си отидоха, тананикайки новата песен и подскачайки като птички. Наталия Чакова Веднъж, в общия клас в салона на Изгрева, Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото
Мироздание
, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване.
към текста >>
Ние не искахме да се подчертават личности в
изданието
, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това.
Все пак това задоволи самолюбието й и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Цветана си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване, въпреки че отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Искаше на всяка песен, която е дала, да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов".
Ние не искахме да се подчертават личности в
изданието
, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това.
Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя. Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката. След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов.
към текста >>
Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно
издание
на песните на Учителя.
Преди Катя Грива записваха и други сестри. Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя. Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне. Този тефтер се пази някъде в архива на Братството, но къде точно не знам. Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази.
Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно
издание
на песните на Учителя.
Помня че още един такъв тефтер бе направен, препис на първия, от Катя Грива. Тя бе голям музикант, певица и към песните на Учителя имаше голяма обич. Тя направи този препис и към него бяха включени и последните песни на Учителя. Имаше следователно две папки, в които стояха нотираните листове. Братята и сестрите, които пееха песните бяха обикновени изпълнители.
към текста >>
Ето това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново
издание
на песнопойката.
Приятелите като пееха песните на Учителя дълго време, все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията. Учителят не беше доволен и няколко пъти ги спря в салона и каза: "Не, не така! " Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй, както трябва да се изпълни. Изсвири я с цигулката тъй, както трябва да се пее.
Ето това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново
издание
на песнопойката.
Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото. Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен. Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните, беше Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същия миг, че дори и да я хармонизира.
към текста >>
На него, както и на Асен Арнаудов и Матей Калудов Учителят възложи да подготвят
издание
на Неговите песни.
Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните, беше Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същия миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя. Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил Музикална академия.
На него, както и на Асен Арнаудов и Матей Калудов Учителят възложи да подготвят
издание
на Неговите песни.
Но той, като най-амбициозен, взе цялата работа в ръцете си и отстрани другите, като издаде сам песнарката. Той беше свикнал да командва учениците си в училището. Така и тук на Изгрева третираше другите музиканти по същия начин. Но най-важното бе, че на него му хрумна идеята да запише песните така, както ги пеят приятелите. А ние имахме оригиналния тефтер, както и две папки с оригинални нотни листове.
към текста >>
Учителят бе наредил на Мария да намери неговите грешки и да издаде в едно ново
издание
песните Му по оригинала.
Така и тук на Изгрева третираше другите музиканти по същия начин. Но най-важното бе, че на него му хрумна идеята да запише песните така, както ги пеят приятелите. А ние имахме оригиналния тефтер, както и две папки с оригинални нотни листове. Та той издаде своята песнарка и даде песните така, както ги пееха приятелите, а не по оригинала. И оттук се дойде до големия спор.
Учителят бе наредил на Мария да намери неговите грешки и да издаде в едно ново
издание
песните Му по оригинала.
Борис Николов Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните, впоследствие имаше много спорове.
към текста >>
100.
ЖИЛИЩА
Аз бих предпочел да живея и в най-простата българска колиба извън града, отколкото да живея в едно 20-етажно
здание
, което да струва няколко милиона, па макар и да има най-големите удобства.
Колкото по-големи са прозорците в един дом и по-често се отварят, толкова по-здрави са хората. В Америка има къщи с по 20-30 етажа. Казвам: "Това, което имаме, това не са къщи, това са най-ужасните затвори, които досега светът е виждал, това са гробища. Има случаи, дето слънцето не е прониквало с години. Това не е култура, затова не се възхищавайте на тези големи здания.
Аз бих предпочел да живея и в най-простата българска колиба извън града, отколкото да живея в едно 20-етажно
здание
, което да струва няколко милиона, па макар и да има най-големите удобства.
За в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После, тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите може да ги прави кой и да е. Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме какво възпитание имаме.
към текста >>
НАГОРЕ