Търсене в текстове за 'Захария'

Псалом 31 и 32, Захария 13:9

С колко търпение и с колко смирение трябва да чакам Господа, нашия спасител. През колко страдания трябва да минем, докато стигнем пълното съвършенство и докато се удостоим да приемем неговото благословение. Елате вие, благословени от Отца моего, и наследете царството, което е от века за вас приготвено! О, Господи, ти си превъзмогнал, победил и извел всинца ни на видело, ти си ни извадил от ръката на дявола и си ни освободил от силата на греха и веригите на ада. Благословен си ти, Господи, Боже наш. Псалом 31 и 32, Захария 13:9 И ще ги очистя, както се чисти среброто. И ще ги опитам, както се опитва златото. Те ще призоват името ми и аз ще ги послушам. Ще река: тези ми са людие. И те ще рекат: Господ е Бог наш.
към текста >>

(Захария 2:10).

Не може да се прецени с офирско злато, със скъпоценен оникс." Мъдростта с нищо не може да се сравни, а благата се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии. Сега ти тежат мъчнотиите, но знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са потребни за посяването, тъй и страданията са потребни за душата, за да можем в нея да посадим благата Божии. Яденето, пиенето, дрехите не правят хората. (Захария 2:10). Животът не е във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравината на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази крепкост е Духът Господен. Всяко веселие идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко той е постоянна радост за тебе.
към текста >>

Голов избра Захария: 14; 7; Пеньо Киров -Битие: 18; 13; Анастасия д-р Желязкова - 4-та Книга на Царете: 23; 18; Мария Казакова - Иоил: 2; 7; Елена Иларионова - Изход: 9; 3; Илия Стойчев - Битие: 21; 3; Мих.

Голов избра Захария: 14; 7; Пеньо Киров -Битие: 18; 13; Анастасия д-р Желязкова - 4-та Книга на Царете: 23; 18; Мария Казакова - Иоил: 2; 7; Елена Иларионова - Изход: 9; 3; Илия Стойчев - Битие: 21; 3; Мих.
Понеже беше съставен един списък на политическите лица в България, на хора, които полити-канстват и се занимават с политика, то г-н Дънов попита: „Какво мислите за тия хора в списъка? " Някои от нас изказваха своите мнения. А след това г-н Дънов покани някой от нас да посочи по една страница от Библията, както и по един стих от страницата. Най-напред бе поканен Т. Бъчваров, който посочи Псалом 69: 5; после Д. Голов избра Захария: 14; 7; Пеньо Киров -Битие: 18; 13; Анастасия д-р Желязкова - 4-та Книга на Царете: 23; 18; Мария Казакова - Иоил: 2; 7; Елена Иларионова - Изход: 9; 3; Илия Стойчев - Битие: 21; 3; Мих. Георгиев - 4-та Книга на Царете: 8; 3; А. Бойнов-4-та Книга на Царете: 17; 17; Константин Иларионов - 2-ро Коринтяном: 13; 9; Петко Гум-неров - Лука: 6; 7; Гина Гумнерова - Деяния: 4;7 и Тодор Стоянов -Иоана: 21; 23. След прочитането на избрания от Т. Бъчваров стих г-н Дънов каза: Да, Бог знае безумието на всичките тия хора.
към текста >>

Голов избра Захария 14:7, Пеню Киров - Битие 18:13, Анастасия д-р Железкова - Четвърта книга на Царете 23:18, Мария Казакова - Иоил 2:7, Елена Иларионова - Изход 9:3, Илия Стойчев - Битие 21:3, Мих.

Голов избра Захария 14:7, Пеню Киров - Битие 18:13, Анастасия д-р Железкова - Четвърта книга на Царете 23:18, Мария Казакова - Иоил 2:7, Елена Иларионова - Изход 9:3, Илия Стойчев - Битие 21:3, Мих.
Понеже беше съставен един списък на политическите лица в България, на хора, които политиканстват и се занимават с политика, то г-н Дънов попита: „Какво мислите за тия хора в списъка? " Някои от нас изказваха своите мнения. А след това г-н Дънов покани някой от нас да посочи по една страница от Библията, както и по един стих от страницата. Най-напред бе поканен Т. Бъчваров, който посочи Псалом 69:5; после Д. Голов избра Захария 14:7, Пеню Киров - Битие 18:13, Анастасия д-р Железкова - Четвърта книга на Царете 23:18, Мария Казакова - Иоил 2:7, Елена Иларионова - Изход 9:3, Илия Стойчев - Битие 21:3, Мих. Георгиев - Четвърта книга на Царете 8:3, А. Бойнов - Четвърта книга на Царете 17:17, Константин Иларионов - Второ Коринтяном 13: 9, Петко - Лука 6:7, Гина Гумнерова - Деяния 4:7, и Тодор Стоянов - Йоанна 21:23. След прочитането на избрания от Т. Бъчваров стих г-н Дънов каза: Да, Бог знае безумието на всичките тия хора (думата е за означените в списъка политически лица).
към текста >>

Аз, като отворих Библията, падна ми се от Захария 10:12.

Молбата ви ще е за идването на Божията Любов в сърцата ви. Тук се разясни от г-н Дънов начина на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането - начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране. Започнахме двама по двама да влизаме по десет минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз, като отворих Библията, падна ми се от Захария 10:12. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата" („Хваление") със задължение да я прочете и да я даде на Димитър Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата", които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете Петко Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата", обаче г-н Дънов я прибра, щом Петко Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от него молитва сам той се изрази: Тази молитва е молитва на духовете, които участват във Веригата, и тя е, която ни свързва с тия духове.
към текста >>

309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти?

305 „Благословен Бог наш“ – православно богослужебно песнопение от вечерня. 306 Учителя – на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището Учителя. 307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според Учителя Беинса Дуно започва от 1914 г. От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в науката на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие. 308 Цитат от Матея 5:48. 309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него... 310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г. (ст. ст.). България се включва на 1 октомври 1915 г. (ст. ст.) на страната на Тройния съюз (Централни сили), съставен от Германия, Австро-Унгария и Османската империя.
към текста >>

Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст.

Молбата ви ще е за идването на Божията Любов в сърцата ви. Тук се разясни от г-н Дънов начинът на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането — начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране. Започнахме двама по двама да влизаме по 10 минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П. Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара.
към текста >>

По личните признания на варненския гръцки митрополит Йоаким отец Константин се е бил превърнал в “глава на варненските и околни българи”21, а в едно възторжено писмо, отправено до поп Захария от с.

Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейният председател – в случая отец Константин – за неин църковен глава. Документът уреждал правата и задълженията на свещениците от епархията и отношенията на градовете и селата към новата българска църковна община. Така била създадена една стройна централизация на народностната българска верска общност, тъй необходима за случая. Всичко това утвърдило отец Константин не само като борец, просветител и свещеник, но и като талантлив административен вдъхновител и ръководител на всички родолюбиви инициативи в този край. Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, като уреждал църковните им дела, освещавал нови храмове и ги присъединявал към българската църква.21 По личните признания на варненския гръцки митрополит Йоаким отец Константин се е бил превърнал в “глава на варненските и околни българи”21, а в едно възторжено писмо, отправено до поп Захария от с. Аврен от 1866 г., отец Константин бил окачествен като “наш деспот ефенди български”, което означавало, че му е гласувано доверие, като му се давало възможност да обладава голяма власт и разпоредителство в неговите ръце21. Безспорен документ за голямата дейност, която провежда отец Константин в църковно и културно-просветно отношение сред българите от Варна и Варненско, са докладите и изобщо кореспонденцията, които варненският гръцки владика Йоаким води с гръцкия патриарх в Цариград. Там е предадена много релефно борбата между двамата църковни дейци и е охарактеризирано делото на отец Константин като водач и защитник на българското население от този край. Изнесеното в тези доклади от варненския гръцки митрополит придобива още по-висока цена и поради това, че същият гръцки митрополит малко след това бива избран за вселенски патриарх на източноправославната гръцка църква под името Йоаким ІІІ. Оригиналите на тези доклади, съставляващи кореспонденцията от 142 листа в размер 40/25 см.
към текста >>