Търсене в текстове за 'Задача'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 204 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо?
Двe влияния Светът, в който живеем и съществуваме по необходимост на своята природа, е пълен с тайни. На всяка стъпка нашият растящ умствен живот среща безбройно число явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие. Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно. Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин.
към текста >>

Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.
То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят.
към текста >>

А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар.
То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят. Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на Природата, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение.
към текста >>

Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота.
То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W.
към текста >>

Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание.
Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И
към текста >>

3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята?
1. Светът, в който живеем, е пълен с тайни и загадки. На всяка стъпка нашият непрекъснато развиващ се ум се сблъсква с безброй явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата. Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие. 2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно. 3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята? Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване. 4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача. То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си. 2. Сърце – възпитание, себевладеене
към текста >>

4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача.
Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата. Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие. 2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно. 3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята? Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване. 4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача. То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си. 2. Сърце – възпитание, себевладеене 1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6].
към текста >>

Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот.
Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание. Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32).
към текста >>

3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар.
А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание. Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32). 3. Неизменният ред в природата
към текста >>

Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието.
6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот.
към текста >>

2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота?
ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
към текста >>

7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.
5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т.
към текста >>

Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята.
Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне. Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята. [13] Вж. дял втори – ІІ.4. и ІІІ, също и дял трети – 5. [14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е. изработване на пълния му и съвършен душевен образ.
към текста >>

Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача.
Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание. Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й.
Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“.
към текста >>

Но той все остава задача.
Как да си я представим тогава? Един, който днес е бил помежду живущите, утре изчезва безвъзвратно от света. Казват: „Той замина от този свят.“ Но къде е отишъл, къде е изчезнал, че не се връща? Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил. Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира.
към текста >>

Задачата вече сама по себе си ще се разреши.
Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота. Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност.
към текста >>

Дири ги с цел да се научи, а това знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите.
Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър урок. То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло. За организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро. Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот. Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата. Дири ги с цел да се научи, а това знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите. Първото нещо, което ние забелязваме и ни привлича вниманието, е, че в този организъм има ред, има взаимност на обща деятелност, има хармония помежду всичките дейци, които знаят своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. Тук, вътре в този организъм, не се гонят частни цели или пък частни интереси. Не, тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което самият человек се радва. Тук е тайната на общия успех, то е съчувствието в целия Живот. В този организъм няма преследвания, няма каприции, няма своеволия, няма криворазбирания, тук съществува единство.
към текста >>

4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система.
– общ стремеж; – обща цел. 2. Чрез тях тя се проявява като едно велико единство, като едно Цяло. Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство. 3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание.
към текста >>

3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши.
Как да си я представим тогава? Един човек, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за него, че си е заминал от този свят. Но къде е отишъл? Къде е изчезнал, че не се връща? Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал. 3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши. 4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият. 5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот. Понякога обаче това изречение може да се вземе и в преносен смисъл.
към текста >>

2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му.
ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение 1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна; – възпитателна. 2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека.
към текста >>

11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача.
8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения.
към текста >>

Тогава задачата ще се разреши от само себе си.
2. Необходимо е да се знае: – как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те; – кои наклонности в отделния човек са по-силни и кои – по-слаби; – кои центрове в мозъка са по-развити и кои не са развити.[126] 3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери. Тогава задачата ще се разреши от само себе си. 4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота. 5. Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина.
към текста >>

Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота.
На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи. Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота. 6. Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в него има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. 7. Тук не се преследват лични цели или частни интереси. Тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което се радва самият човек. В това именно се състои тайната на общия успех – в съчувствието и съпричастността. 8. В този организъм никой няма особенно мнение, няма преследвания, няма капризи и своеволия.
към текста >>

11. Така например клетките, образуващи костите, имат за задача да поддържат целия скелет.
Нещо повече – по никакъв начин не може да извади страданията ú от ума си. Не може, разбира се! Понеже негова милост, господарят, се е убедил вече от личен опит, че само от доброто състояние на всички клетки зависи неговото здраве, успех и щастие. 10. Едни от тези клетки образуват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха, пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и т. н. Всички те, според качествата и способностите си изпълняват специална служба в организма, определена от закона за Цялото. 11. Така например клетките, образуващи костите, имат за задача да поддържат целия скелет. Клетките, образуващи мускулите, са заети с поддържане стойката на тялото и свързването на отделните части. Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на дробовете – с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта към артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло. 12. Кръвта представлява общият капитал. Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими за поддържане живота и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм. 13. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват съединителни жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност.
Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си. Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел. От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота. Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност. Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им. Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ. Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места.
към текста >>

Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот.
Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й. Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот. Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право. Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето. И не е чудно, че днес този въпрос е подигнат на разглеждане. Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот.
към текста >>

„Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце.
Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце. Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата Природа. Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае?
към текста >>

Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност!
2. И тъй, от първоначалния хаос, състоящ се от невъобразимо число атоми, независими един от друг, буйни и неукротими по естество, извършващи милиони движения в секунда, и то в най-различни направления, е трябвало е да се създаде нещо цялостно, нещо стройно и устойчиво. 3. Представете си в какво хаотично състояние се е намирала тогава вселената! Какво ли „вавилонско стълпотворение”[135]е царяло между частиците на веществото и какво ли е било движението на атомите, при положение, че тогава те не са следвали никакво определено направление?! Всичко това е изглеждало като един развълнуван и вечно колебаещ се океан в пространството, чиито движения не са имали никаква определена цел. 4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими за появата на живота. Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност! 5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид. 6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си. 7. Това заключение можем да извадим от факта, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места.
към текста >>

10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един установен ред, създаден от предшестващи причини и начала.
Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си. 7. Това заключение можем да извадим от факта, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места. 8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от науката притегляне или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.[136] 9. Действието на този закон е причина за неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия. 10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един установен ред, създаден от предшестващи причини и начала. Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. 3. Закон на Всемирното сродство[137] 1. Безспорно на гравитацията е отредено да играе една изключително важна роля във вселената. Все пак определени факти ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен. 2. Във Всемирното сродство се крие една от великите тайни, с помощта на която природата върши своята работа.
към текста >>

3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот.
4. Първата аксиома за душата 1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената. Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни. 2. Може би някой ще каже, че ако тя беше предвидила тия нещастия, би взела навреме мерки да ги предотврати. Но изглежда това не е влизало в сметките ú. 3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот. 4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала? Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето. 5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно.
към текста >>

Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер.
Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21). 5. Източникът на всички обществени злини 1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер. Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце. 2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие. Никой освен самата природа не може да възстанови това равновесие. 3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер. 4. Голямата опасност при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до него.
към текста >>

4. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Задачата, която тогава са изпълнявали членовете на кръжока, е чрез индивидуалната работа за себеусъвършенстването си всеки съзнателно да работи и за повдигане на духовното ниво на семейството си, на обществото и на българския народ.
Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои причинителят. Зад причинителя стои мислителят, зад мислителя стои Изворът на всички неща. Изворът - това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безбройните тласъци на низходящите следствия - движения." Задачата, която тогава са изпълнявали членовете на кръжока, е чрез индивидуалната работа за себеусъвършенстването си всеки съзнателно да работи и за повдигане на духовното ниво на семейството си, на обществото и на българския народ. Учителя лично е дал на всеки един съвет как да се подвизава и какво качество трябва да постигне по пътя на индивидуалната работа. Всеки е получил и наряд, който съдържал библейски стихове за духовно подвизаване. През същата 1909 г. Учителя отново е посетил Бургас, а брат Пеню в писмо до Димитър Добрев пише следното: „Г-н Дънов бе тука около 25 дни време, обучава ни и си замина". Брат Пеню Киров в свое писмо от 1910 г.
към текста >>

5. №73 (Петър Дънов)

тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“.
Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.
към текста >>

6. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“.
В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата- майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните. Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов.
към текста >>

7. ПРЕДГОВОР

Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве.
Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата. Учителя чрез тях напътства, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа. Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве. Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя.
към текста >>

Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве.
Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата. Учителя чрез тях напътства, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа. Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве. Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година.
към текста >>

8. 94 ПИСМО

За вашето прераждане, запитах, но ми се отговори да оставя този въпрос за други път, понеже е свързан с много други неща и съставлява трудна задача, понеже не сте още завършили кръга на своето усъвършенствуване.
Аз забавих отговора си по причина, че отсъствувах от града за повече от седмица. Днес се залавям да ви пиша, понеже зная, че е неприятно да се чака за дълго. Сега на зададените от вас въпроси. Относително до названието на земята и нейните години, както това е познато на вънземните, не съм срещал да се е казало нещо в странство или в България. Ще обичам да ми съобщите името й и годините. За вашето прераждане, запитах, но ми се отговори да оставя този въпрос за други път, понеже е свързан с много други неща и съставлява трудна задача, понеже не сте още завършили кръга на своето усъвършенствуване. За в бъдеще вашият дух ще бъде друг и вие ще станете член на една нова фамилия и ще завършите земното си изпитание. А този път ви го приготвя сега сам Христос. Името на фамилията ще научите отпосле. За вашата Марийка ми се съобщи, че е добро и благонадеждно дете на мира, което има за водител едното от крилатите духове-закрилници и попечител на вашата фамилия Сродствата ви са отдавнашни. Името му е МЕТУНАИЛ.
към текста >>

9. 118 ПИСМО

Земята ще се уреди един ден тъй, както е Небето, и това е великата задача на рабите Божии.
В тоя живот человек да е готов на всичко. Има горчиви изпити в тоя свят, които носят скърби и страдания, но това е участта на всички добри хора. Земният живот е училище и всякой урок в него трябва да се разбере и схване добре. Духовното повдигане нагоре изисква усилие. Да се достигне до съвършения живот, да се добие гражданство в Небето не е тъй лесна работа, тъй както мислят. Земята ще се уреди един ден тъй, както е Небето, и това е великата задача на рабите Божии. И като сте призвани да участвувате в тая велика работа, благодарете на Господа за благите Му преднамерения. Онзи, Който ръководи съдбините на всички человеци, Който промишлява за полската трева, за небесните птици, е Великият Баща, Който се грижи и за вас. Той знае вашите болки. Слушайте Негова глас. Вслушвайте се по-дълбоко в себе си, там ще намерите Негова образ.
към текста >>

10. 128 ПИСМО

Това е задачата на небето.
Прочие, бъдете съвършени както е Отец ваш. Животът има свое велико предназначение. Бъдете и служители, и творители на Истината. Онзи, Който ви ръководи, знае кое е добро за вази. Да се просвети человеческият род. Това е задачата на небето. Да се научат да живеят добре, това е тяхното желание. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

11. 174 ПИСМО

Да представим тая философска работа в проста ученическа задача.
При ядене и на двете сокове и плодове. Сега да дойдем до друг род размишления. Играчките, дрешките изискват ум. А соковете, плодовете, топлина. Значи на сцената излиза трета група, която настоява на своето право да вземе участие във вашия живот. Да представим тая философска работа в проста ученическа задача. Първо, играчки, дрешки, сокове, плодове: 1+2+3+4 = 10. Второ, учение и работа: 5+6 =11. Трето, ум и топлина: 7+8 = 15. А знаете ли тия три сбора какво означават? Те значат Бог, борба, посвещение.
към текста >>

След тая задача ще следваме другата следния път.
Те значат Бог, борба, посвещение. А можете ли да намерите отношенията на тия думи една към друга, можете ли се постара да разрешите тая малка загадка? Който я реши, ще му дадем определена награда. Искам всички да мислите право, да чувствувате право, да постъпвате право. Като говоря „право", то е по отношение на силите, законите и причините на самите неща. След тая задача ще следваме другата следния път. Прочети това на всички приятели, и който иска да се занимава, може да си препише писмото и да мисли, работи и почива. Поздрав на всички без изключение, за светлите дни. (Свещеният подпис)
към текста >>

12. 251 ПИСМО

Засега мога да ви кажа само това: събитията, които озадачават вашия ум, се развиват доволно нормално и следят един път строго определен.
София, 7. III. 1913 г. Люб. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Засега мога да ви кажа само това: събитията, които озадачават вашия ум, се развиват доволно нормално и следят един път строго определен. Не се безпокойте от външния вид на нещата. Законите на Небето са неизменяеми и само след време ще видите добрите резултати от висшето ръководство, което Господ влага в света. Политическите събития, които сега - се развиват на Б. П., имат двояка перспектива: първата е ембрионическа, втората - органическа. Ембрионическата перспектива скоро ще слезе от сцената и ще се яви органическата, и само тогава ще се явят по-правилните очертания на външните форми, които да дадат правилен израз на развиващите се закони, които ръководят съдбините на тоя народ.
към текста >>

13. 253 ПИСМО

Да се свърже настоящето с бъдещето, да се използува миналото е задачата на тоя земен живот.
Това е необходимо и полезно за самия Дух, който възлиза към по-горните светове. В този подем е потребна постоянната пълна вяра и Божественото търпение за осъществяване на желаемите идеали на Духа. Нека Видимата природа с безбройните свои форми, действия да ви бъде един стимул за размишление и съзерцание на Божественото, което стои по-далеч пред всякой взор. Знанието е потребно за уяснение на вечния порядък на нещата. Има много неща, върху които да се мисли и работи. Да се свърже настоящето с бъдещето, да се използува миналото е задачата на тоя земен живот. Да се научим да живеем, това е изкуство, обосновано на дългата опитност на Духа. Мен ми е приятно като виждам, че вий се подвизавате правилно. Тая война между многото работи ще научи хората да мислят по-правилно и да действуват по-добре, отколкото по-рано. Несгодите и трудностите в живота стимулират ума към работа. Няма съмнение, че ще има страдания, но те са като отглас на миналото и предсказание за бъдещето.
към текста >>

Пред нас стои една велика задача за разрешаване, една велика работа за завършване, едно великолепно здание за съграждане.
Да се научим да живеем, това е изкуство, обосновано на дългата опитност на Духа. Мен ми е приятно като виждам, че вий се подвизавате правилно. Тая война между многото работи ще научи хората да мислят по-правилно и да действуват по-добре, отколкото по-рано. Несгодите и трудностите в живота стимулират ума към работа. Няма съмнение, че ще има страдания, но те са като отглас на миналото и предсказание за бъдещето. Пред нас стои една велика задача за разрешаване, една велика работа за завършване, едно великолепно здание за съграждане. Трябва добри и умни работници във всяко направление. Но пътищата на Божествения свят не търпят измяна. Царството Божие, което е идеал за земното человечеството, ще се въдвори в своята красота. Тогава науката, знанието, мъдростта, хармонията ще тържествуват в силата на седем думи: 1) Люби Господа. 2) Обичай ближния си.
към текста >>

14. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Те трябва да се позамислят и да си зададат задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват с тях, следвайки ги неотклонно в нареждането на социалния и културен живот на всички народи.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса Ръководителите на съвременните народи наново трябва да се позанимаят със законите, по които се ръководи и направлява живота на човечеството, за да не се влияят от случайни настроения и временни интереси при насочване на своята обществена дейност. Те трябва да се позамислят и да си зададат задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват с тях, следвайки ги неотклонно в нареждането на социалния и културен живот на всички народи. Днес виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да изразходват своята материална и духовна енергия в безполезни постижения. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, пълна с отрови, заразителни миязми. И методите на живота са станали нецелесъобразни, поради което приложението на тия методи не дава никакъв практически резултат. В това отношение съвременните европейски народи приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове, и последните от година на година се увеличават все повече и повече. Постига ли се целта с това отлагане?
към текста >>

И на днешното човечество е дадена една велика обществена задача за разрешение и то трябва да я разреши съобразно законите на живата математика и геометрия.
С други думи казано: когато течението на една река се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата. Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени. Тези сили разрушават формите, които са ги подпушили. Това разрушение на формите ние наричаме смърт. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които природата създава. И на днешното човечество е дадена една велика обществена задача за разрешение и то трябва да я разреши съобразно законите на живата математика и геометрия. Съвременните негови математици трябва да им хвърлят светлина върху тези закони. В това отношение тяхната социална наука ще им даде упътвания в тая насока. Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая благородна задача. Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават развитието си умствените му сили.
към текста >>

Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая благородна задача.
Това разрушение на формите ние наричаме смърт. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които природата създава. И на днешното човечество е дадена една велика обществена задача за разрешение и то трябва да я разреши съобразно законите на живата математика и геометрия. Съвременните негови математици трябва да им хвърлят светлина върху тези закони. В това отношение тяхната социална наука ще им даде упътвания в тая насока. Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая благородна задача. Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават развитието си умствените му сили. Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро. Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега. Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса.
към текста >>

15. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

Когато започнем разумно да изучаваме живата разумна природа и да виждаме във всяко живо същество една жива съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е.
А слушателят, който го обрал, просто му казал: „Защо се оплаквате, Вие сте освободени от излишното в живота“... Парите са едно средство, внесено от хората, за да създадат работа на всички хора. Служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тези пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: „Парите са непотребни в този смисъл“. Следователно ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си не чрез метода на отричането, а чрез метода на допущането, не чрез метода на разрушението, а – на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а – на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато започнем разумно да изучаваме живата разумна природа и да виждаме във всяко живо същество една жива съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът – при разглеждане условията на самия живот, сърцето – когато изучаваме съдържанието на тоя живот, и волята – когато разглеждаме разумните резултати на живота. Трябва да се знае, всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешният смисъл на самия живот. Следователно формата, съдържанието и смисълът са свързани; формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисълът с човешката воля. Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява и пирамидалните клетки ще работят в унисон. А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот.
към текста >>

16. Към великата цел.

Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи митически разказ за милийския цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прекара през тази цев всичката вода на Земята.
– Вземането на Цариград на книга. А знаете ли това на какво прилича? Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде в заем, и си ги запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздора, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част на Земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеще надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи митически разказ за милийския цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прекара през тази цев всичката вода на Земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и нова Русия показва сега пътя, по който трябва да вървят, именно, пътя на самопожертвуването – който има много, трябва да раздава, а не да се стреми да заграбва. Във всички славянски млади държави: Чехословашко, Полша, Югославия, България, проникват неизбежно старите схващания и методи. На славяните ние препоръчваме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата.
към текста >>

17. ***

И тогаз ще познаеш своята задача на земята.
Там, дето Неговият поглед е насочен, Истината живее, Светлината работа, Чистотата сърцето краси. Много пъти лъчите на Живото Слънце еднакво падат на праведни и грешни. И когато познаеш Неговия говор, живите струи на Любовта ще потекат в душата ти. Само Бог е Любов. И когато тази светлина озарява, само Той я познава. И тогаз ще познаеш своята задача на земята. Защото всяка душа е дошла на земята да донесе нещо на света. Душата трябва да биде будна и съзнателна за своята задача и мисия.
към текста >>

Душата трябва да биде будна и съзнателна за своята задача и мисия.
И когато познаеш Неговия говор, живите струи на Любовта ще потекат в душата ти. Само Бог е Любов. И когато тази светлина озарява, само Той я познава. И тогаз ще познаеш своята задача на земята. Защото всяка душа е дошла на земята да донесе нещо на света. Душата трябва да биде будна и съзнателна за своята задача и мисия.
към текста >>

18. 150–200

Нищо не е по-силно от неговата задача!
Този е Пътят, за който Господ казва: „Малцина са, които ходят по него.“ 164 Свобода. Ученикът е свободен, когато нищо не го отвлича от Пътя му. Нищо не е по-силно от неговата задача! 165 Медитиране. Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае. Когато медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват низшите чувства. 166
към текста >>

19. 200–250

Съмнението е една задача на ученика, която той трябва да реши правилно.
Но той трябва да разбира закона: трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението – светлият ден на Посвещението! 202 Съмнението. Съмнението е една задача на ученика, която той трябва да реши правилно. 203 Съмнението. Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението. За туй той трябва сам да прекара нощта на съмнението и сам да го победи. 204
към текста >>

20. 300–350

Да се стреми към Бога и Истината, това е Великата задача на ученика.
Първото и Велико нещо за ученика е да знае, че Бог е вечна хармония. Когато я почувствуваш в себе си, Бог те е посетил. Това са епохални мигове в твоя живот! 321 Стремеж. Да се стреми към Бога и Истината, това е Великата задача на ученика. 322 Душата и умът. Душата ти да бъде лазурна, а умът – светъл. 323 Коригиране.
към текста >>

21. 400–450

Задачата на ученика е трояка:
Ученикът трябва да расте! И като го бият, трябва да расте; и като го милват, трябва да расте. Ученикът трябва да расте! 406 Воля, сърдце и ум. Задачата на ученика е трояка: Да развие и уякчи волята си; Да облагороди и изчисти сърдцето си; Да просвети и укрепи ума си. 407 Любов и чистота.
към текста >>

22. МОЛИТВА ЗА ВРЕМЕНАТА

Предай знание, вяра и сила на Твоите земни сеячи и на всички, които Си призовал за Господа да изпълнят своята задача до край.
Изпрати, Татко наш, както някога Си пращал светии и пророци и гении, да бъдат глава навред на народите. Предай, според Твоя благ помисъл, Земята да е наследство на кротките и направи любовта на добрите хора да е канал на човешкото братство. Велики Учителю наш, Дух от Всеблагия Бог, възрасти ни за обилна жътва за Святото Божие Дело, за което Ти работи на Земята. Укрепи ни под Божия план чрез всички небесни Ангели и светии, които са верни служители от Всемирното Бяло Братство. Освети ни да работим с всички добри хора. Предай знание, вяра и сила на Твоите земни сеячи и на всички, които Си призовал за Господа да изпълнят своята задача до край. Нека народът, всред който работим, да изпълни Волята Божия. Славянството да бъде светилник и крепост на Божието Дело между народите и да се увенчае с пълен успех Божият план на Земята. Да бъде Волята Божия. Да дойде Царството Божие и да се вселиш Ти, Господи, Боже наш, в душите на хората завинаги! Амин.
към текста >>

23. МОЛИТВА ЗА ВСЕКИ ДЕН

I. Господи, просвети ума ми, благослови сърцето ми, усили волята ми, паметта ми, вярата ми, да оправдая своето съществувание и реша задачата, за която съм дошъл.
МОЛИТВА ЗА ВСЕКИ ДЕН I. Господи, просвети ума ми, благослови сърцето ми, усили волята ми, паметта ми, вярата ми, да оправдая своето съществувание и реша задачата, за която съм дошъл. II. Господи, моля Ти се, изпрати ми Твоя Дух да внесе в моето сърце, в моя ум, в моята душа плода на Любовта, благото на Радостта и Мира - основата на Твоето търпение и милосърдие. III. Господи, малко знание имам. Просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, както Ти си ми определил. Господи, бъди с мен през целия ден.
към текста >>

24. ФОРМУЛИ - Всички

Великата задача, която всеки трябва да реши:
Събуди се. събуди се ти, който спиш! Стани ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на живота към теб не е угаснала. Формула 217 Великата задача, която всеки трябва да реши: Господи, нека Твоят Мир и Твоята Радост бъдат винаги в нас, за да могат сърцата и умовете ни да просветнат и да ти служим с всичкото си сърце, всичкия си ум, всичката си душа и всичкия си дух! Формула 218 Благодаря Ти, Господи! Красивото, великото в живота на всеки се заключава в благодарността му към Бога за това, което му е дадено. Ще коленичите с дясното коляно, а лявото ще издигнете нагоре и ще отправите тайна благодарителна молитва към Господа па Любовта, Който досега не е призоваван и Който иде да поправи света.
към текста >>

Това е моята задача, за която съм слязъл на Земята.
Ти, Който си създал Вселената, обгради тази Вселена, що си създал, а заедно с нея обгради и нас с Твоята Велика Любов! Божията Любов ще ни освежи, ще даде мир на всички човешки души. (три пъти) Формула 337 Аз съм Ангел - вестител, служител на Бога. Това е моята задача, за която съм слязъл на Земята. Формула 338 Братство, единство, свобода да всади Господ в нашите сърца. Формула 339 Аз разполагам с неизчерпаемо богатство. Аз живея в изобилието на Божествената Любов,
към текста >>

25. ФОРМУЛИ - (203-222) 'Върви подире ми'

Великата задача, която всеки трябва да реши:
Събуди се. събуди се ти, който спиш! Стани ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на живота към теб не е угаснала. Формула 217 Великата задача, която всеки трябва да реши: Господи, нека Твоят Мир и Твоята Радост бъдат винаги в нас, за да могат сърцата и умовете ни да просветнат и да ти служим с всичкото си сърце, всичкия си ум, всичката си душа и всичкия си дух! Формула 218 Благодаря Ти, Господи! Красивото, великото в живота на всеки се заключава в благодарността му към Бога за това, което му е дадено. Ще коленичите с дясното коляно, а лявото ще издигнете нагоре и ще отправите тайна благодарителна молитва към Господа па Любовта, Който досега не е призоваван и Който иде да поправи света.
към текста >>

26. ФОРМУЛИ - (331-344) 'Аз в тях и Ти в мене'

Това е моята задача, за която съм слязъл на Земята.
Ти, Който си създал Вселената, обгради тази Вселена, що си създал, а заедно с нея обгради и нас с Твоята Велика Любов! Божията Любов ще ни освежи, ще даде мир на всички човешки души. (три пъти) Формула 337 Аз съм Ангел - вестител, служител на Бога. Това е моята задача, за която съм слязъл на Земята. Формула 338 Братство, единство, свобода да всади Господ в нашите сърца. Формула 339 Аз разполагам с неизчерпаемо богатство. Аз живея в изобилието на Божествената Любов,
към текста >>

27. Молитва за времената

Предай знание, вяра и сила на Твоите земни сеячи и на всички, които си призовал за Господа да изпълнят своята задача докрай.
Изпрати, Татко наш, както някога си пращал, светии и пророци, и гении, да бъдат глава навред на народите. Предай, според Твоя благ промисъл, земята да е наследство на кротките и направи любовта на добрите хора да е канал на човешкото братство. Велики Учителю наш, Дух от всеблагия Бог, възрасти ни за обилна жътва за святото Божие дело, за което Ти работи на земята. Укрепи ни под Божия план чрез всички небесни ангели и светии, които са верни служители от Всемирното Бяло братство. Освети ни да работим с всички добри хора. Предай знание, вяра и сила на Твоите земни сеячи и на всички, които си призовал за Господа да изпълнят своята задача докрай. Нека народът, всред който работим, да изпълни волята Божия. Славянството да бъде светилник и крепост на Божието дело между народите и да се увенчае с пълен успех Божият план на земята. Да бъде волята Божия, да дойде царството Божие и да се вселиш Ти, Господи, Боже наш, в душите на хората завинаги! Амин.
към текста >>

28. Молитва за всеки ден

I. Господи, просвети ума ми, благослови сърцето ми, усили волята ми, паметта ми, вярата ми, да оправдая своето съществувание и реша задачата, за която съм дошъл.
Молитва за всеки ден I. Господи, просвети ума ми, благослови сърцето ми, усили волята ми, паметта ми, вярата ми, да оправдая своето съществувание и реша задачата, за която съм дошъл. II. Господи, моля Ти се, изпрати ми Твоя Дух да внесе в моето сърце, в моя ум, в моята душа плода на любовта, благото на радостта и мира - основата на Твоето търпение и милосърдие. III. Господи, малко знание имам. Просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, както Ти си ми определил. Господи, бъди с мен през целия ден.
към текста >>

29. Формули 162-183 Моя мир ви давам

Великата задача, която всеки трябва да peши:
Господи, просим! Разумност, светлина и сила в умовете на человеците. формула 164 Господи, да възрастне в мен всичко онова, Божественото, което е вложено в мен преди създание мира. формула 165 Великата задача, която всеки трябва да peши: Господи, нека Твоят мир и Твоята радост бъдат винаги с нас, за да могат сърцата и умовете ни да просветнат и да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила. формула 166 Мир. Мирът носи Божията радост. формула 167
към текста >>

30. Формули 356 - 373 Аз в тях и Ти в мене

Това е моята задача, за която съм слязъл на земята.
Велики Господи, Ти, който си създал човека, Ти, който си създал вселената, обгради тази вселена, що си създал, а заедно с нея обгради и нас с Твоята велика любов! Божията любов ще ни освежи, ще даде мир на всички човешки души. (три пъти) формула 362 Аз съм ангел — вестител, служител на Бога. Това е моята задача, за която съм слязъл на земята. формула 363 Вечер преди лягане поставете лявата си ръка в средата на гърба с длан, обърната навън, а дясната ръка - с длан на слънчевия възел и мислено кажете: Бог е светлина! Помислете върху това около две минути и после пак мислено кажете: Ангелите са топлина!
към текста >>

31. Формули 394 - 405 Отец ми работи, и аз работя

Призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата да поправи вашите обноски - ще забележите каква магическа сила ще се прояви.
Аз разполагам с неизчерпаемо богатство, аз живея в изобилието на Божията любов, дишам светлината на Божията мъдрост, движа се във великата Божия истина, която носи свобода и простор за душите, като раздавам всичко, което си ми дал. формула 398 Благодарим Ти, Господи, за голямата благодат, която ни даваш. Ние Те познаваме, че си всемилостив, всеистенен, всемъдър, вселюбящ и всеблаг. Концентрация Призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата да поправи вашите обноски - ще забележите каква магическа сила ще се прояви. И ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия, светът ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на ангелите и великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем за десет-петнадесет минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. формула 399 Любов - безспир, живот - безкрай, вяра - непоколебима формула 400
към текста >>

32. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Въпросното второ събрание, което е имало, види се, за задача да избере и е избрало Атанаса Чорбаджи за представител на Варненска околия, ще се е състояло през пролетта на 1861 год.
особен свой представител за Цариград, именно х. Иван Вълков, и за целта е отправил специално писмо до българските водачи в Цариград (вж. в Архива на Бълг. екзархия в Св. Синод в София). Въпросното второ събрание, което е имало, види се, за задача да избере и е избрало Атанаса Чорбаджи за представител на Варненска околия, ще се е състояло през пролетта на 1861 год. По такъв начин с. Хадърджа заело едно особено средищно положение във Варненска околия. На следната година в Хадърджа в ново едно събрание на селата от Варненско тоя забележителен българин, Атанас Чорбаджи, бил избран за представител на Варненско по народните работи в Цариград; и той наистина заминал за там, дето останал като такъв на свои разноски до своята смърт в 1865 г. Българщината, българският дух и съзнание почнали по такъв начин да се пробуждат и издигат твърде рано още през първата половина на XIX в. най-напред по селата и градовцете на Варненската област.
към текста >>

33. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина аз се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря.
Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнувание, от несъзнание. Да, несъзнание - това е един мъчен въпрос за разбиране. Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за моето положение - това казала Казакова, онова казала Казакова - и всичко ще трупат на гърба ми. Да, и по мой адрес ще има... графически евангелия. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина аз се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря. И как мислите вие, възможно ли е да се обясни това? Ако на десетте сеанса показанията са едни и същи, то може да се обясни, но ако се различават, то е трудно за обяснение. Да ви дам едно едностранчиво обяснение: представете си баща по име Свинаров - човек доста заможен, има пет-шест хиляди лева готови пари. Но този баща има десет сина и те все - Свинаровци. Умира бащата, синовете му вземат парите и всякъде [им] казват все Свинаровци.
към текста >>

34. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

Той ни каза, че занапред ни очаква сериозна работа, че се създава Вътрешна Школа под давлението на Духа, че чрез него ще се дават размишления, книги и лекции от по-друг, по-вътрешен, по-тайнствен характер; че ще ни се откриват някои тайни, за които хората и не подозират; че лекциите на Учителя имат за задача да пробудят съзнанието на хората и поспециално на учениците, за да ги подготви за Новата култура, която иде; че във Вътрешната Школа тези ученици имат вече пробудено съзнание, защото са школували в минали тайни Школи и т.н.
Впрочем, те не бяха именувани лекции, а размишления. Очаквах с нетърпение деня, когато ще се съберем. По всяко свободно време ги препрочитах отново и те все повече ми харесваха. Чувствах силата на Присъствието в тях. Най-после се събрахме в дома на брат Велко. Той ни каза, че занапред ни очаква сериозна работа, че се създава Вътрешна Школа под давлението на Духа, че чрез него ще се дават размишления, книги и лекции от по-друг, по-вътрешен, по-тайнствен характер; че ще ни се откриват някои тайни, за които хората и не подозират; че лекциите на Учителя имат за задача да пробудят съзнанието на хората и поспециално на учениците, за да ги подготви за Новата култура, която иде; че във Вътрешната Школа тези ученици имат вече пробудено съзнание, защото са школували в минали тайни Школи и т.н. Началото беше сложено като опит с трима души: братята Велко Петрушев, Тодор Дренски и Христо Арабаджиев. Първата лекция-раз-мишление била дадена на 8 август 1931 г. и била озаглавена „Образът на светията". Дълги години записвал Тодор Дренски.
към текста >>

35. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря.
Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнуване, от несъзнание. Да, несъзнание – това е един мъчен въпрос за разбиране. Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мен: „Това казала Казакова, онова казала Казакова“ – и всичко ще трупат на гърба ми. Да, и по мой адрес ще има... апокрифни евангелия66. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря. И как мислите вие, възможно ли е да се обясни това? Ако на десетте сеанса показанията са едни и същи, то може да се обясни, но ако се различават, то е трудно за обяснение. Да ви дам едно едностранчиво обяснение: представете си баща по име Свинаров – човек доста заможен, има пет-шест хиляди лева готови пари. Но този баща има десет сина и те все – Свинаровци. Умира бащата, синовете му вземат парите и всякъде [им] казват все Свинаровци.
към текста >>

36. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

А за мен пак ще ви кажа и повторя, че аз искам да ви дам пример как да любите Господа - това е всичката моя задача.
Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочее и ще се спъва работата повече. Защото не бива да изпущаме предвид, че в духовния Живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. Да, трябва да се пазите и ако искате да ме опитвате, спрямо мен ходете с разкрити карти. Защото аз най-после искам да зная с приятели или с неприятели имам работа, с мен или против мен сте? А за мен пак ще ви кажа и повторя, че аз искам да ви дам пример как да любите Господа - това е всичката моя задача. И ако сполуча, добре; ако не сполуча, пак добре. Един човек може да бъде велик и без да го знае някой. Вие имате деца, домове, искате да ги възпитавате и аз искам да ви покажа как трябва да постигнете тия работи. Този народ се нуждае от хора и ако вие спъвате за повече работата, Господ ще си намери други хора, но не е хубаво нито за вас, нито за народа да спъваме един вървеж. Затова повдигнете се като хора разумни и благородни.
към текста >>

Защото освен делото и задачата, за която седя, какво друго може да ме спира?
Виждате, значи, печалните резултати и това още повече нека усили у вас желанието да се изглади неприятността между вас, защото това е, което спъва и мен. И ако вие следвате да ме спъвате, до 1914 г. аз ще си разреша сам работите. Вие сте поканени да работите и ако вървите подир мен, добре. И понеже съм свързан с вас, искам да ме не спъвате. Защото освен делото и задачата, за която седя, какво друго може да ме спира? Някакво имение и стежание ли, културата на съвременния живот ли? Аз не искам да образувам котерия около себе си, която да се кара с този и онзи, с други хора. Никаква задна цел не искам да имате и нямате право да се нахвърляте с причина и без причина върху никой човек, който иска да работи. Вие може би, без да щете, ме излагате като един пехливанин и при състезанието все да стоите отстрана, да гледате и ръкопляскате. Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, докато отрицателната - отрицателен резултат.
към текста >>

37. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

При все туй, главната задача на Христа не беше Спасението.
Едно време, при първоначалния човек, не беше така, както е сега в това отношение. Син Човечески, който създаде Адама, ето сега пак иде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е Спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше Спасението. Неговатазадачае многопо-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в Райската градина, да ни научи като как например да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново, и то възкръсва в много и много милиони. И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища.
към текста >>

Неговатазадачае многопо-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в Райската градина, да ни научи като как например да се храним.
Син Човечески, който създаде Адама, ето сега пак иде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е Спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше Спасението. Неговатазадачае многопо-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в Райската градина, да ни научи като как например да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново, и то възкръсва в много и много милиони. И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз, готови ли сте да слушате тези елини?
към текста >>

Задачата на Христа не беше да отвори физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото човечество и да му даде хляб.
Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци родителите им не бяха виновни. И те искаха да им повърне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Например срещнете един човек, който, за да го разбирате, трябва да разберете неговата душа. Много хора, когато им разправяте известни неща, те не могат да ги разберат. Задачата на Христа не беше да отвори физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото човечество и да му даде хляб. Днес Христос иска да излекува хората и да им даде зрение. Мен често пъти ме срещат хората и казват, че се съмняват. Но тоя, който се съмнява, е сляп. После, някои хора ме питат вярвам ли в Христа. Вярата обаче е за децата.
към текста >>

38. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

И за да проверите известни ваши отношения към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата да поправи вашите обноски - ще забележите каква магическа сила ще се прояви.
Първо, трябва да бъдем благодарни на Господа - всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господа, връща ни ги Господ назад и падат върху нас. Всякой ден има такива повръщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, тези наши лоши желания, не ги праща според окултния закон, удесеторено, а ги смекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполуки в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа - това са все резултати на отношения, които имаме към Господа. И за да проверите известни ваши отношения към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата да поправи вашите обноски - ще забележите каква магическа сила ще се прояви. От моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи и енергия - най-евтин метод, който ще ви коства най- малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на Ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на Земята ще се определят. Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всякой ден в желанията си да ги определим ние ги забъркваме.
към текста >>

Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред." После полага пръста си на челото и казва: „Дойде ми на ума." Най-първо се чеше отвън и прекарва енергията напред в мозъка.
Да клекнем - глупаво, да си вдигнем ръцете - глупаво, кое е умното? Коя форма тогава изразява Истината? Тези неща са много умни. Вие трябва да развиете тази форма (събира си ръцете), вие трябва да я развиете и да разбирате вътрешния и смисъл. Има и други форми. Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред." После полага пръста си на челото и казва: „Дойде ми на ума." Най-първо се чеше отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо - не е глупаво да се чешем, то има смисъл. Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу, било глупаво - кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво.
към текста >>

Когато вие искате искрено да изпълните вашата задача както трябва, непременно след ден-два ще ви се даде формата, начинът, по който трябва да действате.
Формата трябва да съответства на Реалността. Трябва да се научите да не лъжете - Истината трябва да бъде най-главна и за всяко нещо да се допитвате до нея. Питаме мозъка какво да правим със своите ръце, къде да ги поставим; когато се спрем и проектираме своя разум към Истината и чакаме за действията и, тя ще каже как да настроим ума си. Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо Истината, която е глава в нашия Живот. Спри се за час, ден, месец и възприеми тия форми, с които можеш да работиш. Когато вие искате искрено да изпълните вашата задача както трябва, непременно след ден-два ще ви се даде формата, начинът, по който трябва да действате. Когато кажем: „Без смущение", казваме вътре, в дълбочината на вашата душа, в дълбочината на вашия Дух да бъде тихо, а не вън, където може да има бури. Може би в следующата беседа ще ви говоря за великия закон за формите, за великия закон, който твори тези форми. Всичко, което сме припечелили, не може да се разруши. Първата мисъл е да измените вашите форми и след туй да създадете в себе си добри желания, да имате лица по-красиви, да проектирате тези мисли върху вас. - „Ама - ще кажете - това тяло е изгнило." То ще трябва в бъдеще.
към текста >>

39. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ

Тази е годината, в която се поставят основите на новото общество, на което се възлага великата задача да промени съдбините на България, славянството и на цялото човечество.
Вас ви очаква едно светло бъдеще. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Братът на страдащите пристига във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят". През 1898 г. Учителя влиза във връзка със своите първи ученици и ги кани на събор на Бялото Братство, състоял се през 1900 г. в гр. Варна. Тази е годината, в която се поставят основите на новото общество, на което се възлага великата задача да промени съдбините на България, славянството и на цялото човечество. От 1901 г. Учителя започва активна обществена дейност, като в продължение на 12 години обикаля всички по-големи населени места в България, изнася различни сказки и прави множество френологични изследвания на българите. През тези години, по време на своите обиколки, Учителя влиза във връзка с по-будните души, които създават първите братски кръжоци в България. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ Велико Търново е било едно от любимите места на Учителя, което Той често е посещавал.
към текста >>

40. Писма до Мария Казакова - 1903

За Вашето прераждане запитах, но ми се отговори да оставя този въпрос за други път, понеже е свързан с много други неща и съставлява трудна задача, понеже не сте още завършили кръга на своето усъвършенствуване.
Аз забавих отговора си по причина, че отсъствувах от града за повече от седмица. Днес се залавям да Ви пиша, понеже зная, че е неприятно да се чака за дълго. Сега, на зададените от Вас въпроси. Относно названието на земята и нейните години: както това е познато на вънземните, не съм срещал да е казано нещо в странство или в България. Ще обичам да ми съобщите името и годините. За Вашето прераждане запитах, но ми се отговори да оставя този въпрос за други път, понеже е свързан с много други неща и съставлява трудна задача, понеже не сте още завършили кръга на своето усъвършенствуване. За в бъдеще Вашият Дух ще бъде друг и Вие ще станете член на една нова фамилия и ще завършите земното си изпитание; а този път ви го приготвя сега сам Христос. Името на фамилията ще научите отпосле. За Вашата Марийка ми се съобщи, че е добро и благонадеждно дете на мира, което има за водител едного от крилатите духове - закрилник и попечител на Вашата фамилия. Сродствата Ви са отдавнашни. Името Му е Метунаил.
към текста >>

41. Писма до Мария Казакова - 1905

Земята ще се уреди един ден тъй, както е Небето, и това е Великата задача на рабите Божии.
В тоя живот человек да е готов на всичко. Има горчиви истини в тоя свят, които носят скърби и страдания, но това е участта на всички добри хора. Земният живот е училище и всякой урок в него трябва да се разбере и схване добре. Духовното повдигане нагоре изисква усилие. Да се достигне до съвършения живот, да се добие гражданство в Небето не е тъй лесна работа, тъй както мислят. Земята ще се уреди един ден тъй, както е Небето, и това е Великата задача на рабите Божии. И като сте призвани да участвувате в тая велика работа, благодарете на Господа за благите Му преднамерения. Онзи, Който ръководи съдбините на всички человеци, Който промишлява за полската трева, за Небесните птици, е Великият Баща, Който се грижи и за вас. Той знае вашите болки. Слушайте Неговия глас. Вслушвайте се по-дълбоко в себе си.
към текста >>

42. Писма до Мария Казакова - 1906

Това е задачата на Небето.
Прочее, бъдете съвършени както е и Отец Ваш. Животът има двоевелико предназначение. Бъдете и слушатели, и творители на Истината. Онзи, Който Ви ръководи, знае кое е добро за вази. Да се просвети человешкия род. Това е задачата на Небето. Да се научиш да живееш добре. Това е тяхното желание. Ваш верен: П.К.Дънов * * * София, 7.ІІ.1906г.
към текста >>

43. ЗА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“

Тази е срещата, на която Учителя обяснява пътя, който са минали членовете на Веригата и задачата, за която са дошли сега.
И понеже Господ е с тях, тази година не им се дава да постят. При това, ако искат да постигнат нещо, да не се молят сами. Учителя им говори още за молитвата и им дава седем петъка, през които да се молят за нуждаещите се членове на Веригата. Една особеност тази година е, че Господнята вечеря е по-тържествена. Учителя говори върху символите й и разликите й от причастието и измива нозете на всички присъстващи. Тази е срещата, на която Учителя обяснява пътя, който са минали членовете на Веригата и задачата, за която са дошли сега. Преди 6000 години те са били в Египет, където са придобили египетска мъдрост; после са отишли в Палестина, откъдето поради съпротивата на еврейския народ са заминали за Вавилон, да учат тогавашната вавилонска мъдрост - магията; били са и в Гърция при основаването на нейната култура, а след падането й под римска власт - в Рим, където са приели християнството. Накрая са изпратени сред славяните, а след хиляди години ще отидат в Америка, за седмата раса. В България те са били изпратени след светите братя Кирил и Методи, за да просвещават българския народ и дълго са живели сред него. Всички те са били свещеници с различен сан. Техните знания, обаче, не са дали желания резултат.
към текста >>

44. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

При все туй, главната задача на Христа не беше спасението.
Едно време, при първоначалния човек, не беше така, както е сега, в това отношение. Син Человечески, Който създаде Адама, ето, сега пак иде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб; да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, эащото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи като как, например, да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха, лека-полека, създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново и то въэкръсва в много и много милиони. И когаго Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища.
към текста >>

Неговата задача е много по-голяма, эащото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи като как, например, да се храним.
Син Человечески, Който създаде Адама, ето, сега пак иде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб; да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, эащото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи като как, например, да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха, лека-полека, създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново и то въэкръсва в много и много милиони. И когаго Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз – готови ли сте да слушате тези елини?
към текста >>

Задачата на Христа не беше да отвори физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото чоаечество и да му даде хляб.
Неговото падение е падението на блудния син, който, като се върна при баща си, баща му го прие, при все, че за отиването му в странство и за яденето, и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци родителите им не бяха виновни. И те искаха да им повърне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Например, срещнете един човек, който, за да го разбирате, трябва да разберете неговата душа. Много хора, когато им разправяте известни неща, те не могат да ги разберат. Задачата на Христа не беше да отвори физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото чоаечество и да му даде хляб. Ceгa, днес, Христос иска да излекува хората и да им даде зрение. Мене често пъти ме срещат хората и казват, че се съмняват. Но тоя, който се съмнява, е сляп. После, някои хора ме питат – вярвам ли в Христа. Вярата, обаче, е за децата.
към текста >>

45. 1915_1 Спомени* на Иван Данаилов

В общите беседи е поставена като задача през годината да развиват учтивостта, тъй като неучтивостта е една слабост на българите, като се започне от отношенията им в семействата.
Ген.Радойков им дава исканото разрешение за разтуряне на събора. И според брат Л.Лулчев (зет на ген.Радойков) той става истинският виновник за разтурянето. През два от дните на събора Учителя държи беседи: сутринта за мъжете и отделно, след обед, за жените, като втория ден това се отнася само за стари членове на Веригата, за които този събор не е първият. Разделението е обяснено с необходимостта тази година да работят изключително за себе си – в най-благороден смисъл. Запазена е само първата беседа пред мъжете – тя е върху формите и религията, като наука за формите. В общите беседи е поставена като задача през годината да развиват учтивостта, тъй като неучтивостта е една слабост на българите, като се започне от отношенията им в семействата. В разговорите тази година по-често става дума за отношенията между мъжа и жената. А друго пожелание за годината е да ходят във виделина, да излязат от стария живот. Учителя не им говори за военната криза, за да не се демагнетизират от страх и да не могат да приемат благословението, което ще последва. От Невидимия свят се радват, защото това, за което са мечтали от хиляди години, се сбъдва – ще се посее Божествен зародиш на Нова култура. Учителя изпраща да предупредят цар Фердинанд за последствията от войната, но не бива послушан.
към текста >>

46. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

И за да проверите известни ваши отношения към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата – да поправи вашите обноски.
Всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господа, връща ни ги Господ назад и падат върху нас. Всеки ден има такива повръщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, тези наши лоши желания, не ги праща според окултния закон одесеторено, а ги смекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполуки в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа – това са все резултати на отношения, които имаме към Господа. И за да проверите известни ваши отношения към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата – да поправи вашите обноски. Ще забележите каква магическа сила ще се прояви. От моята опитност, пo-мощен и no-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи и енергия, най-евтин метод, който ще ви коства най-малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят.
към текста >>

Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред".
Да клекнем – глупаво, да си вдигнем ръцете – глупаво, кое е умното? Коя форма тогава изразява истината? Тези неща са много умни. Вие трябва да развиете тази форма (събира си ръцете), вие трябва да я развиете и да разбирате вътрешния й смисъл. Има и други форми. Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред". После полага пръста си на челото и казва: „Дойде ми на ума". Най-първо се чеше отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо. Не е глупаво да се чешем, то има смисъл. Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието.
към текста >>

Когато вие искате искрено да изпълните вашата задача както трябва, непременно след ден-два ще ви се даде формата, начинът, по който трябва да действате.
Истината трябва да бъде най-главна и за всяко нещо да се допитвате до нея. Питаме мозъка какво да правим със своите ръце, къде да ги поставим. Когато се спрем и проектираме своя разум към Истината и чакаме за действията й, тя ще каже как да настроим ума си. Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо Истината, която е глава в нашия живот. Спри се за час, ден, месец и възприеми тия форми, с които можеш да работиш. Когато вие искате искрено да изпълните вашата задача както трябва, непременно след ден-два ще ви се даде формата, начинът, по който трябва да действате. Когато кажем „без смущение", казваме вътре, в дълбочината на вашата душа, дълбочината на вашия дух да бъде тих, а не вън, където може да има бури. Може би в следующата беседа ще ви говоря за великия закон за формите, за великия закон, който твори тези форми. Всичко, което сме припечелили, не може да се разруши. Първата мисъл е да измените вашите форми и след туй да създадете в себе си добри желания, да имате лица по-красиви, да проектирате тези мисли върху вас. „Ама – ще кажете – това тяло е изгнило".
към текста >>

47. 1919_1 1919 година

Дава им различни методи за лекуване, а също и метод за себеконтрол, който е определен за задача през годината.
По спомени на Е.Иларионова, Н.Куртева и др., за да отидат на първата публична беседа, участниците в събора са се наредили в редици, по азбучен ред на градовете и така са тръгнали от братската вила, минавайки през целия град. Жените са били облечени в бели рокли, с бели кърпи на главата, а мъжете били с бели ризи. Пеели маршови братски песни: „Братство, единство", „Време е да вървим" и др. Учителя приканва учениците да задават въпросите, които най-много ги вълнуват: тази година те спират вниманието си и на политическия живот, вероятно под влияние на събитията в света. На въпроса, как да се наричат, Учителя отговаря: „Ученици на Бялото Братство". Дава им различни методи за лекуване, а също и метод за себеконтрол, който е определен за задача през годината. На събора, пред учениците, Учителя дава практически методи за развитие на Добродетелта, Справедливостта, Мъдростта, Истината. От септември тази година, Учителя ги приканва да започнат да плащат десятък. Всъщност, тъй като те не са си купували публикуваните беседи (всяка беседа излизала отделно), то с тези пари тогава Учителя им купува и изпраща беседи. А в по-големия от дадените през тази година два наряда по избор, в дните за пост, за първи път, наред с Библията, са дадени да се четат беседи от „Сила и живот". Това е първата година, в която беседите от събора се оформят в отделна книга и се издават под заглавие: „Беседи, обяснения и упътвани от Учителя.
към текста >>

48. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

Вашата задача през годината ще бъде: да схващате Бога като Любов и Мъдрост и чрез тях да всаждате във вашата душа всички други добродетели.
(150 стр.) От 9 (22) септември да се прилага законът за десятъка. В прилагането на този закон вие ще калите вашето сърце, ум, воля. Какви ще бъдат резултатите от прилагането на този закон, това ще видите след хиляди години. (111 стр.) Вашата задача през годината ще бъде: да схващате Бога като Любов и Мъдрост и чрез тях да всаждате във вашата душа всички други добродетели. (4 стр.) Сега ще ви дам мотото: В изпълнение волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа, защото Бог е Любов. (4 стр.) – Ще ви дам като лозинка „Добрата молитва" – да размишлявате върху дълбокия смисъл, който тя съдържа. Четете през деня по едно изречение от нея и принципите, които са легнали там, да се одухотворят във вас, чрез закона на Любовта.
към текста >>

49. 1920_2 Спомени на Борис Николов

Той е проповедник и туй му е задачата.
Този стар човек влиза като у дома си. Затвори вратичката, направо по пътечката и дойде при мене горе на чардака. Посрещнах го с особено почитание. Седнахме чардака и разговаряхме. Той се казваше дядо Стефан*. Той е проповедник и туй му е задачата. Човек, който се е посветил на делото. Ходи и проповядва на хората. Туй още повече ми напомни богомилите, защото те са имали проповедници, които са ходели между народа. Дядо Стефан имаше дарбата да гледа на ръка. И друга дарба имаше, вижда във всеки човек живи числа.
към текста >>

50. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Ония от вас, които влизат в тъй наречената физическа група, най-малката задача, която ще трябва да извършат през годината, ще бъде следната: да убедят трима души да садят дръвчета в градините си.
– Тя има най-голяма работа, примирителна. Например, две сестри се скарали. Примирителите ще проучат основните причини, защо и за какво се скарали и то, не да решат кой е виновен, а да търсят причините. Тази деятелност е важна не само за вас, а и за външните хора; ще дадем един малък модел, да покажем, как трябва да се работи. (151-152 стр.) Ония от вас, които влизат в тъй наречената физическа група, най-малката задача, която ще трябва да извършат през годината, ще бъде следната: да убедят трима души да садят дръвчета в градините си. Това е най-малкото, което могат да направят. Ония от вас, които са в духовния съвет, най-малкото, което може да направят, е следното: да намерят трима души, да ги убедят да изправят по три грешки в живота си. Ония, от просветния съвет, да намерят трима души, да ги убедят да прочетат по три от най-хубавите книги. Онези, които влизат в примирителния съвет, да намерят трима души и да ги примирят с по трима техни неприятели. (179 стр.)
към текста >>

51. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

Те са хора, турени в своята еволюция, те изпълняват своята мисия, но ние трябва да знаем тяхното предназначение и нашата задача.
Не мислете, че тъй лесно може да се борите, да се разминете с тях. Те са от Черното братство. Да, но те са много умни, знания има у тях, те могат да ви измамят, те могат да ви спънат от вашия път. Сега, туй не ви казвам да се плашите и да мислите, че когото срещнете, когото видите, е от черното братство. Бъдете спокойни, няма какво да се плашите, те не са страшилища. Те са хора, турени в своята еволюция, те изпълняват своята мисия, но ние трябва да знаем тяхното предназначение и нашата задача. Всеки един да стои на мястото си и като срещне такъв брат, ще му кажем: "Твоето движение е друго, нашето движение е друго, посоката, в която ние отиваме, е права и посоката, в която вие отивате, е права". Можеш ли да се поставиш пред един такъв брат така, той ще те приеме, той ще отстъпи и ще каже: „В твоя ум има една философия". Но речеш ли да го обърнеш към Господа, ти се поставяш на крива посока. Всяка душа сама трябва да се обърне към Господа, към Божественото Слънце, не можеш ти да я обърнеш. Евангелието казва, че ти можеш да я обърнеш към Господа, но само, ако тя иска.
към текста >>

52. 1922_13 ПЕНТАГРАМЪТ

Пентаграмата представлява разрешение на задачата.
И тъй, първата мисъл, която създала греха е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И човек като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човек трябва да изправи своята погрешка. У човека има два центъра, сърце и ум, които трябва да се хармонират. Пентаграмата представлява разрешение на задачата. Тя представлява човекът, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи на Бога. Пентограмата представлява малкия свят. Значи, всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупуване, за изправяне на неговите погрешки. Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка. (9, 155-156)
към текста >>

53. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя.
Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218) Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул. „0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12) Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207) (Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя): Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език.
към текста >>

54. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

Това е една велика педагогическа задача за .бъдещето.
Учителя в частен разговор ми каза така: Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо. С ръка да образува Пентаграм около тялото си. Първо го направете мислено, после с ръка, после кажете тия три изречения (от формулата). Много препятствия от тези, които имате ще се пръснат. Пентаграмът е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от външни пречки и от вътрешна борба с лоши сили. (12) Това е една велика педагогическа задача за .бъдещето. Аз мога да създам разни играчки на децата по Пентаграма. Или, мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияе върху чувствата им благотворно. Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя. (8, 22)
към текста >>

55. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Не, всеки от вас си решава задачата и според разрешението й, всеки ще върви мистически напред, понеже ще се събудят тия чувства и вие ще проверявате.
На всеки едного от вас ще се дадат такива опити, които му са необходими. Онези от вас, които са малограмотни, ще бъдат слушатели в Школата, няма да ви е мъчно. На способните ученици ще им се даде мегдан да учат, да вървят. Състезание да има, но не и спънки! Да не мислите, че има някаква привилегия. Не, всеки от вас си решава задачата и според разрешението й, всеки ще върви мистически напред, понеже ще се събудят тия чувства и вие ще проверявате. (114-115 стр.) Всеки ще учи според своите способности, там е спасението. Програмата е наредена така, че да задоволи нуждите на всички, според степента на развитието им. Някой да не разбере другояче. Да не мислите, че на всички ще се дадат еднакви задачи, че всеки ще отиде на Мусала.
към текста >>

После, всяко упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него, или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но, до известна степен, спъвате и целия клас.
Та именно всички тия недъзи, които имаме, и положителни, и отрицателни няма да гледаме да ги отстраним съвършено, но ще гледаме да въздействаме върху себе си по един разумен начин, да ги използваме разумно. Страхът е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва. Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия, и когато вие чудите, как да се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш." Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се." (122-123 стр.) После, всяко упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него, или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но, до известна степен, спъвате и целия клас. Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 часа през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата и да се върнат назад. Задачите, изобщо, ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, където живеят караконджовци и др. (355-356 стр.) И всяка задача трябва да извършите навреме, не я отлагайте.
към текста >>

Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 часа през нощта.
Страхът е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва. Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия, и когато вие чудите, как да се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш." Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се." (122-123 стр.) После, всяко упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него, или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но, до известна степен, спъвате и целия клас. Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 часа през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата и да се върнат назад. Задачите, изобщо, ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, където живеят караконджовци и др. (355-356 стр.) И всяка задача трябва да извършите навреме, не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват.
към текста >>

И всяка задача трябва да извършите навреме, не я отлагайте.
После, всяко упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него, или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но, до известна степен, спъвате и целия клас. Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 часа през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата и да се върнат назад. Задачите, изобщо, ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, където живеят караконджовци и др. (355-356 стр.) И всяка задача трябва да извършите навреме, не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Имайте предвид, че всяко нещо си има специално време. Дойде ли, не отлагайте. Не бързайте, но не отлагайте. (356 стр.)
към текста >>

Тъй щото, аз съм решил, на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача; ще бъда много внимателен, защото това е най-икономичното.
Но вие влизате в Школата. В тази Школа се влиза да се учи. И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали досега. Аз съжалявам, но някой път, като дам изпит на някои, те не се радват. Тъй щото, аз съм решил, на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача; ще бъда много внимателен, защото това е най-икономичното. Ще давам изпит, задача само на оня, който ще се радва, а с някои съм решил да нямам абсолютно взимане-даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство и неблагодарност. Аз ги наричам разгалените ученици. А разгалените ученици ни ще ги оставим сами да се галят. В разгаления ученик милосърдие няма в душата му. (264-265 стр.)
към текста >>

Ще давам изпит, задача само на оня, който ще се радва, а с някои съм решил да нямам абсолютно взимане-даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство и неблагодарност.
В тази Школа се влиза да се учи. И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали досега. Аз съжалявам, но някой път, като дам изпит на някои, те не се радват. Тъй щото, аз съм решил, на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача; ще бъда много внимателен, защото това е най-икономичното. Ще давам изпит, задача само на оня, който ще се радва, а с някои съм решил да нямам абсолютно взимане-даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство и неблагодарност. Аз ги наричам разгалените ученици. А разгалените ученици ни ще ги оставим сами да се галят. В разгаления ученик милосърдие няма в душата му. (264-265 стр.) Организация. Работа за обединение
към текста >>

Сега, в тази задача няма да се уловите за буквата, да ви бъде една уловка, та после ще кажете: „Защо се хванах?
Един час, то е според разположението ти. Ти, щом се ангажираш да работиш, може да свършиш в твоя час работа за един ден и обратно – за цял ден можеш да свършиш работа, колкото за един час. Този „един час" подразбирам времето, в което твоето съзнание се пробужда да работиш за Господа и в един час да усетиш една радост. Ти трябва да почувстваш тази радост, че работиш за Господа. (357-358 стр.) Сега, в тази задача няма да се уловите за буквата, да ви бъде една уловка, та после ще кажете: „Защо се хванах? " Вие свободно, сами ще се ангажирате, ще бъде една свободна работа. (358 стр.) Ще имате толкова разнообразни случаи, 365 случаи; да видим как ще разрешим тази трудова повинност. По един час всеки ден. Ще мислите сега как да групирате тези часове на едно място.
към текста >>

След една година ще имаме по-ясна представа за тази задача.
Не ни е за парите. Целта ни е за онази вътрешна опитност, която учениците ще добият, като определят един час от труда си за работа за Господа. Ние трябва да вложим труда си. Трудът, който ще вложим, той е, който ще донесе туй вътрешно обединение. (103 стр.) След една година ще имаме по-ясна представа за тази задача. Тя е за една година, не е правило за цял живот, после пак ще го изменим. Ще направим един опит, два, три, четири, пет, шест, докато успеем. (360-361 стр.) Те и светът Средата, в която живеем сега, е гъста и те се държат с нас заедно, но утре ще разредим средата и понеже са тежки, ще паднат на дъното.
към текста >>

56. 1925_1 1925 година

Само така ще бъдете свободни." После, като задача през годината, им дава да имат разумна и свята обхода и Бог чрез Духа си да влезе да живее в тях, и те да влязат да живеят в Бога.
Не, и софиянци едва имат за себе си." (стр. 236) И като цяло, за българина, добавя: „По-упорит и своенравен човек от българина няма! Затова Господ му е дал такава малка държава, която мяза на одрана, разпъната волска кожа без никаква форма." („Наряд и упътвания", стр. 51) На този събор Учителя дава следното правило: „Като станете сутрин, трябва да си кажете: „Господи, какво мога да направя днес заради Тебе? " През целия ден ще мислиш, какво можеш да направиш заради Господа. Само така ще бъдете свободни." После, като задача през годината, им дава да имат разумна и свята обхода и Бог чрез Духа си да влезе да живее в тях, и те да влязат да живеят в Бога. Пред 62-мата ръководители на групите в страната Учителя държи отделна беседа, в която им говори за търпението и вярата, като им препоръчва да прочетат Библията три пъти през годината, а от всички беседи да си извадят бележки по главните мисли и закони. През есента на 1925 г. се прави обиск във вилата, в която се провеждат съборите. Конфискува се голямата картина на Пентаграмата от Горницата. Политически събития:
към текста >>

57. 1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

Учителя усмихнат ме слушаше и накрая каза: „Отлично си изпълнил задачата!
Всички ме поздравиха с „добре дошъл". Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и Той ме запита: „Е, Петре, кажи сега, как изкара в София? " Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София. Учителя усмихнат ме слушаше и накрая каза: „Отлично си изпълнил задачата! " Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят." Учителя каза, че това, което съм спечелил от сполучливото разрешаване на задачата, струва повече от обикновени пари. * Орхание турското име на гр.Ботевград (бел.ред.) * Аръш (тур.)- водило, потеглица на каруца (бел.ред.)
към текста >>

" Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят." Учителя каза, че това, което съм спечелил от сполучливото разрешаване на задачата, струва повече от обикновени пари.
Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и Той ме запита: „Е, Петре, кажи сега, как изкара в София? " Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София. Учителя усмихнат ме слушаше и накрая каза: „Отлично си изпълнил задачата! " Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят." Учителя каза, че това, което съм спечелил от сполучливото разрешаване на задачата, струва повече от обикновени пари. * Орхание турското име на гр.Ботевград (бел.ред.) * Аръш (тур.)- водило, потеглица на каруца (бел.ред.)
към текста >>

58. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Това е разрешението на великата задача.
Щом Светлината влезе в ума ви, Животът - в сърцето ви и Любовта - в душите ви, вие ще бъдете ангели. Това са качествата на един ангел. Така се проявява Бог. И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: „Ние сме носители на Светлината; ние сме носители на Живота; ние сме носители на Любовта." Защо? Защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Това е разрешението на великата задача. Само този, който може да каже така, за него вече Светлината има смисъл и Животът има смисъл, и Любовта може да се прояви. И аз вярвам в това, тъй ми каза Господ сега. Като казвам: „тъй ми каза Господ", аз чувствам една малка скръб. В думата „казва" има нещо, което спира, думата не е силна. Буквата „з" дразни езика.
към текста >>

Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате един закон.
- Той решава да слезе на земята, да се въплоти и цял живот да прекара на земята, за да поправи грешката си. Глоба е това! За да изкупи една своя малка погрешка, която не е в съгласие с Божия закон, за да въдвори тази нарушена хармония, той се лишава от благата, които има горе. Та, виждате ли, какъв пример на доброволно самопожертване има в тия духове? Ако във всинца ви има тия благородни пориви на човешката душа, ако всинца се стремите към онзи велик, съзнателен живот, тогава животът ви щеше да бъде красив. Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате един закон. Той е следният: прави добро най-първо на онзи, когото обичаш. Сутрин, като станеш, направи добро на този, когото обичаш, защото към него ти имаш естествено разположение. Направиш ли на него доброто, ти ще можеш да го направиш и на този, когото не обичаш. Тази каса ние ще я наречем „к а с а на д о б р о т о". Щом не знаете как да правите добро, ще внасяте глобите си в тази каса на доброто... И когато направите някоя погрешка, да ви е приятно, че туряте нещо в касата на добродетелите, а не да се тюхкате през целия ден: „Отидоха 20-те лева!
към текста >>

59. 1925_15 Спомени за търновските събори

И затова на мен се даде задачата, да се грижа за печатането на непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих.
" Помълчал и добавил: „От Словото Божие." А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили каквото чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителя. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз – брат Борис. И затова на мен се даде задачата, да се грижа за печатането на непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо.
към текста >>

60. 1926_2 Последни писма до Елена Иларионова

Временно тя е затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши великата задача за своя бъдещ живот.
ПОСЛЕДНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА София, Изгрев, 18.06.1926 г. Любезна Еленке, Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно тя е затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши великата задача за своя бъдещ живот. Ний виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вий там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите, може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истинолюбивите, Правдивите и Добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот. Костадин да се моли, да мисли и да работи; в края на краищата всичко ще се уреди.
към текста >>

61. 008. Народностна, духовна и социална обстановка във Варна през ХІХ век

Постепенно църквата се превръща в център, който си поставя за задача да елинизира негръцкото население – гагаузи и българи.18 Гагаузите лесно се превръщат в послушни оръдия на елинистичната пропаганда.
В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало. Националният въпрос не се поставял и не е ставало дума за народностни различия. Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варна и Варненско да започне да се чувства по-късно от всякъде другаде. През втората четвъртина на XIX век настъпва промяна в народностното разслояване по тия места. Новите националистични идеи за освобождаване от турско иго раздвижват народите на Балканския полуостров, като все повече и повече националните тежнения започват да доминират над верските. Постепенно църквата се превръща в център, който си поставя за задача да елинизира негръцкото население – гагаузи и българи.18 Гагаузите лесно се превръщат в послушни оръдия на елинистичната пропаганда. Нещо повече, те стават доброволен отряд за доносничество пред гърци и турци срещу възраждащата се българщина. В духа на тази елинизаторска дейност се започва преследване на всеки българин, който се въодушевявал от възрожденски идеи. Във Варненската митрополия се открила гръцка библиотека, която се превърнала в разсадник на елинизма. За кратко време Варна се утвърждава като център на фанариотската пропаганда, въпреки че там гръцкото население е било малобройно. За сметка на това обаче гърците успели да приобщят към себе си почти всички гагаузи и да ги противопоставят на българите.
към текста >>

62. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание.
И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.” Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ. Отклонявайки това му намерение, старият свещеник настоява да се върне там, където го е определил Божият промисъл. Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър. Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание. От срещата между Константин Дъновски и стария свещеник възниква асоциацията за гонението на християните от Рим по времето на Нерон. В най-тежките моменти за християните, когато апостол Петър бяга от Рим, за да се спаси от гибел, посреща го Духът Христов и с мек глас му заговаря: “Щом ти напускаш тоя народ, аз отивам в Рим, за да бъда разпънат втори път”.28 И апостолът засрамен се връща обратно, за да поеме изпълнението на мисията си докрай. Така постъпва и младият Константин Дъновски. Няма нужда да се ровим с хилядолетия назад, за да търсим някаква аналогия между срещата в църквата “Св. Димитрий” и подобието с други житейски случаи.
към текста >>

63. 022. Антиминсът – символ на духовна мисия

От текста на “Откровението” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение.
Димитрий Солунски”. – Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение на съвестта си и сърцето ми се прелива в едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго и ти предавам тоя свят залог – антиминса, – имай го в пазвата си при сърцето си като реликва и знак на Божието благоволение.” “Аз го приех – пише Константин Дъновски, – като целунах ръката му и го скрих в пазвата си. Той, старият свещеник, продължи: “Връчвам ти тоя свети престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица... В деня на освещаването на тоя свети престол (1746 г.) са произнесени молитви и прилежни прошения за избавление на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата, и в същия ден Бог благоволил да открие по един божествен начин на молещите се, че Неговото обещание ще се изпълни. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.” Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г. От текста на “Откровението” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение. Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св. Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св. Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От направената проверка в църквата “Св.
към текста >>

64. 031. Период след Освобождението

Отправяйки се за изпълнението на възложената му задача, той минава за последен път през родното си село Устово, където пътьом гостува на устовския свещеник Атанас Келпетков.
По-късно тя е включена като последна заключителна песен на цикъла “Старинни български песнопения”, изпълнени от вокалния състав “Иван Кукузел Ангелогласният”, с художествен ръководител Таня Христова, записан на грамофонна плоча под № ВХА 1334 от издателство “Балкантон”. Последната обществена изява на отец Константин е възложената му от българското правителство помощ-на благотворителна акция, която той оказва на населе-нието в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст отец Кон-стан-тин намира сила да приеме предложената му от българското правителство почетна длъжност да раздаде парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи през Балканската война. За помощници в своята мисия отец Константин привлича Стою Н. Шишков и Георги Попконстантинов, а като охрана взема Крум Савов, фотограф от Асеновград. Отправяйки се за изпълнението на възложената му задача, той минава за последен път през родното си село Устово, където пътьом гостува на устовския свещеник Атанас Келпетков. За тази среща ми разказа стария устовски учител Петко Попов Келпетков, син на устовският свещеник Атанас Келпетков. С радост този учител си спомни за посещението на отец Константин в Устово през 1913 г. По време на пребиваването си в Устово отец Константин оставя незаличими спомени всред домакините. Въпреки че от тази среща се бяха изминали почти шестдесет години, старият учител дядо Петко, с когото пишещият тези редове разговаря през 1970 г., си спомни как отец Константин е разказвал за преживените от него драматични възрожденски перипетии. Между другото станало дума и за отношението на отец Константин към син му Петър, основоположник на духов-но движение в България.
към текста >>

65. УЧИТЕЛЯТ

Те са изненадани, учудени и не могат да разрешат задачата.
Ще работи и ще се наработи. Но не Му е дошло още времето." През това време на Учителя било направено предложение да стане евангелски проповедник. Той не отказва да стане проповедник, но им поставя едно условие: "Аз ще проповядвам, но не искам заплата. Ако ме приемете така без заплата, ще проповядвам". Те са изненадани, учудени и не могат да разрешат задачата. Ако го приемат без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и са им необходими средства. След като размислят, накрая решават, че без него могат, но без заплати не могат. И така Учителят се освобождава да стане евангелски проповедник, което условие Той е приел при заминаването си в САЩ. На 25 юни 1900г.
към текста >>

66. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих.
А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили, какво чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителят. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз - брат Борис. И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо. Но другите около мен го изхвърлиха на боклука. Защо и как стана това - ще го разкажа, когато му дойде времето и мястото. Борис Николов След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи.
към текста >>

Тогава Учителят даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия.
Брат Боян дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто". Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета. Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме. Изобщо продажбата не вървеше. Докладваха на Учителя, че няма средства да се отпечати поредното томче, което е приготвено за печат. Тогава Учителят даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия. На следващата година по време на събора всеки да донесе събраните 365 левчета. Това бе сторено и всеки в една торбичка донесе на събора своите левчета от задачата. Докладваха на Учителя и Той каза: "Задачата е изпълнена. Тези пари ги предайте на брат Боев по списък и той за внесената сума ще ви даде беседи. Ние не ви продаваме беседите, но ви ги подаряваме.
към текста >>

Това бе сторено и всеки в една торбичка донесе на събора своите левчета от задачата.
Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме. Изобщо продажбата не вървеше. Докладваха на Учителя, че няма средства да се отпечати поредното томче, което е приготвено за печат. Тогава Учителят даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия. На следващата година по време на събора всеки да донесе събраните 365 левчета. Това бе сторено и всеки в една торбичка донесе на събора своите левчета от задачата. Докладваха на Учителя и Той каза: "Задачата е изпълнена. Тези пари ги предайте на брат Боев по списък и той за внесената сума ще ви даде беседи. Ние не ви продаваме беседите, но ви ги подаряваме. А пък вие от своя страна също правите един малък подарък за това, което сте получили". Това беше около 1930 година.
към текста >>

Докладваха на Учителя и Той каза: "Задачата е изпълнена.
Изобщо продажбата не вървеше. Докладваха на Учителя, че няма средства да се отпечати поредното томче, което е приготвено за печат. Тогава Учителят даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия. На следващата година по време на събора всеки да донесе събраните 365 левчета. Това бе сторено и всеки в една торбичка донесе на събора своите левчета от задачата. Докладваха на Учителя и Той каза: "Задачата е изпълнена. Тези пари ги предайте на брат Боев по списък и той за внесената сума ще ви даде беседи. Ние не ви продаваме беседите, но ви ги подаряваме. А пък вие от своя страна също правите един малък подарък за това, което сте получили". Това беше около 1930 година. Тази задача започна да дава добри резултати.
към текста >>

Тази задача започна да дава добри резултати.
Докладваха на Учителя и Той каза: "Задачата е изпълнена. Тези пари ги предайте на брат Боев по списък и той за внесената сума ще ви даде беседи. Ние не ви продаваме беседите, но ви ги подаряваме. А пък вие от своя страна също правите един малък подарък за това, което сте получили". Това беше около 1930 година. Тази задача започна да дава добри резултати. Събираха се пари, с които можеха да се отпечатват редовно томчетата. Боян Боев беше този, който се занимаваше с изпращането на книгите, което бе много трудно - да се опаковат книги, да се изпращат по влака, да се държи точна сметка кой какво е дал и какво е получил. Преди това приятелите непрекъснато изпращаха писма до провинцията и умоляваха онези, които не са се издължили за предишни томчета да сторят това, но сега нещата се канализираха. Учителят даде един прост метод за събиране на стредства. Във всяко нещо Той влагаше идея.
към текста >>

Това не беше задача на Школата да създава стопански предприятия.
А пък събраните левчета е техен десятък, с което подкрепят работата на издателството. Така се започна една обмяна между читатели и издатели. Преди това някои приятели идваха при Учителя и настояваха пред Него да се основе търговско или индустриално предприятие с пари на Братството и в него да бъдат учениците. А печалбата да отиде за печатане на книги. Учителят не ги насърчаваше. Това не беше задача на Школата да създава стопански предприятия. Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си, се провалиха финансово и се разсипаха. Не послушаха Неговите съвети. Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава, загубиха всичко.
към текста >>

Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото законът е такъв.
Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха. Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото законът е такъв. Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни, да ги пуска в кутия и да казва: "Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума, така събрана, има магическа сила. Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите. Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката, мисли за беседите и казва: "Туй левче го заделям за Божието дело, за издаването на беседите". Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл.
към текста >>

Всеки ученик е изпратен в Школата, за да изпълни дадена задача.
Друг начин няма. Този път те ще учат български. Това е решение на Небето. Българският език в бъдеще ще бъде езика, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат Словото на Бога". Мария Тодорова Всеки ученик е изпратен в Школата, за да изпълни дадена задача. Учителят казва, че ако първият не я изпълни, ще я изпълни втория; ако не я изпълни втория - третия до десетия. Но десетият ще я изпълни. Дойде ли до Божествената кауза, един има, който ще свърши работата. Учителят също така каза: "Аз не се грижа за Учението си. Ако то е Божествено, то ще успее." Затуй Той нямаше грижа, Той не ни каза как да съхраняваме беседите, защото Той не разчиташе на нас.
към текста >>

67. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

Той ни постави задача да идваме в клас с точност до минута.
В този момент Учителят повтаря същото изречение, но по друг начин: "Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия клас! " Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто. Но вече бе много късно. В туй време Учителят почна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, бе точността. Той ни постави задача да идваме в клас с точност до минута. И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта. Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона. Учителят даде упражнения как учениците да развиват своя вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време. Тези упражнения са описани. На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева.
към текста >>

68. УЧЕНИЦИ

Учителят беше дал задача в един от класовете, в която се казваше, че всеки един ученик през живота си трябва да обърне по един човек към Бога.
Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него. Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на Учителя. При друг случай Учителят ми каза: "Не ставайте гаранти на хора, които не познавате." Димитър Шишков Учителят беше дал задача в един от класовете, в която се казваше, че всеки един ученик през живота си трябва да обърне по един човек към Бога. Мина се известно време и всеки хващаше по някой за ръка и го водеше на Изгрева. Той трябваше да бъде онзи, който ще се обърне към Учението и към Бога. И тогава дойдоха най-големите разочарования. Някои се преструваха, че са се обърнали към Учението, идваха и търсеха услуги, че дори и пари, за да се подпомогнат. Така бяха препоръчали един руснак, който бил много напреднал духовно.
към текста >>

Тази задача бе приключена.
Той бе останал самичък. Беше греховен за всички. Така, както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от презрението на всички, той беше почти отчаян човек. Никой не го приемаше в групата, за да може да се качи в Горницата и да се помоли заедно с тях. Всички групи се изредиха в Горницата да си направят молитвата. Тази задача бе приключена. Тогава Петко случайно минава покрай вилата, Учителят излиза и му казва: "Петко, ела да излезем горе двама да се помолим! " Братът остава като втрещен. Учителят го взема под ръка, излизат горе, правят си молитвата. Не бързат, защото групите са вече минали и са се разположили около палатките. След известно време отгоре слиза един възроден Петко.
към текста >>

Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си.
Но става обратното - всички оглеждат фризурата й, тя цялата пламнала от червенина, избила я пот и едвам издържала погледите им. А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва. Учителят беше за това, сестрите да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено. Марийка Марашлиева Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни. Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. Имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне.
към текста >>

И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази Школа."
Тук аз съм ги вързал. Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света. Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото. А жените ще напълнят вертепите по света. Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази Школа." Гостът целува ръка на Учителя и си тръгва. След време той ни разказ- ваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни показваше, като потвърждение на разказа си. Мария Тодорова
към текста >>

Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм.
След заминава- нето на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район. Заради негови грешки пред комунистите беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора. Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време, някои от нас отидоха в затвора. Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча. Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм. Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени.
към текста >>

69. КАТЯ ГРИВА

Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка.
Останалите извикват Учителя. Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра. Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я! Тя вече ще има послушание." Учителят говори на дядо Благо, а него го няма, не се вижда. Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още присъстваше в Школата.
към текста >>

70. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена от Учителя.
Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове. Николай Дойнов Учителят знае за всеки опасностите, които грозят живота му. Той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища за отопление на салона и готвене в кухнята през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена от Учителя. Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати. Купува въглища, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до "Парахода". Обед е и приятелите се хранят.
към текста >>

След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя.
Учителят го спасява от явна ка мична смърт. Светозар Няголов Учителят извиква Николай, дава му златния си джобен часовник и му казва: "Николай, вземи часовника Ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай го слага машинално в джоба си и отива бързо в София да гони своите търговски работи. Милиционери го срещат, арестуват го и го затварят в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да седи в него. След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда часовника от джоба си, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Разбира, че Учителят му го е дал не за поправка, а за "връзка" с Него. Дежурният милиционер отваря вратата на килията и пуска Николай на свобода. Учителят за втори път му спасява живота.
към текста >>

71. АСЕН АРНАУДОВ

Беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри.
Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който бе и горе в Невидимия свят музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант. Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя. Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да я запише, без да използва пиано. Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени млади и хубави. Така че той имаше в кого да се влюбва и кого да разлюбва. Това доведе до възникване на много проблеми за Учителя. Засегнатите сестри отиваха да Му се оплакват, че Асенчо ги ухажва, че е влюбчив, но не поема никакъв ангажимент и отговорност. Накрая Учителят не се стърпява и им казва: "Сестри, всички виждате и знаете какъв е той.
към текста >>

72. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше над София като мисли, чувства и действия, насочени срещу Учителя и Братството.
Планът бе готов. Само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: "Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място. Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея? " Всички примряха. Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше над София като мисли, чувства и действия, насочени срещу Учителя и Братството. Нямаше как, оставиха я на мира. Но тя не мирясваше и продължаваше да прави бели на Братството. Така поповете я бяха подкупили, бяха й обещали много пари и тя се съгласила да носи на челото си една дъска с надпис: "Жертва на Дънов". С нея се разхождаше по целия град. Накрая тя идва на Изгрева и започва да вика срещу Учителя, за да привлече повече хора около себе си.
към текста >>

73. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Като чух за твоята задача, която изпълняваш, разбрах, че ти си човекът, който е изпратен.
Велико унижение с още по-велик изпит." В Школата на Учителя всички изпити за ученика идват съвсем естествено и те са в неговото ежедневие. С Методи Константинов се познавам от 1974 г. Той е единственият човек, към когото изпитвам изключително уважение затова, че когато отидох при него за работа, ми каза: "Аз съм готов с този материал от 1966 г. В последно време се молих на Учителя да ми изпрати сътрудник, с когото да свърша тази работа. Скоро сънувах Учителя и Той ми каза: "Този човек е вече изпратен и можеш да почнеш работа с него." Вече един месец аз чакам да се яви този, който е изпратен. Като чух за твоята задача, която изпълняваш, разбрах, че ти си човекът, който е изпратен. Аз съм готов и те чакам. Аз зная от Учителя, че ти ще дойдеш." Никой от неговите съвременници не беше готов. Това трябва да се знае и помни. Аз се радвам, че успях с него да подготвя неговия капитален труд за Школата на Учителя.
към текста >>

74. ИГНАТ КОТАРОВ

Така успяхме да разрешим една задача, която трудно можеше да се разреши без помощта на Учителя.
Ние също се прибрахме. Повече Игнат не посмя да свири вечер. Та, когато на брат Игнат му бих с черпака по тенекията и му играхме ръченица, той разбра, че не е сам на "Изгрева". А когато на следващия ден отидохме при Учителя и Му разказахме всичко - за концерта с тенекията, който изнесохме на Игнат и за ръченицата, която сестрите му изиграха - Той прихна да се смее. Ние се заразихме от Неговия смях и се смяхме със сълзи. Така успяхме да разрешим една задача, която трудно можеше да се разреши без помощта на Учителя. Ако бяхме приложили този метод, когато Учителят Го нямаше вече на земята, сигурна съм, че нищо нямаше да се получи, дори Игнат можеше да ни набие и трите. Но тогава, с помощта на Учителя, ние успяхме да му покажем, че не е сам на "Изгрева". Мария Тодорова
към текста >>

75. ЦАНКА ЕКИМОВА

На десетия ден почувствах лекота и усетих, че задачата ми е решена.
Усетих, че идва от вековете тази карма и разбрах от Учителя, че това е един вековен възел с преродения Чингиз хан. Учителят добави: "Останете на молитва". Аз останах целия ден и нощ на молитвен пост. На другия ден Учителят замина някъде извън София. Аз останах на Изгрева в пост и молитва. На десетия ден почувствах лекота и усетих, че задачата ми е решена. Учителят си дойде на Изгрева, аз веднага се срещнах с Него и Му съобщих, че съм усетила в себе си, че задачата ми е решена. Попита ме: "Ще служиш ли на Бога? " Поиска моето обещание и аз го дадох. Оттогава единствената ми цел бе да служа на делото на Учителя. А със съпруга си Юрдан живях над 50 години и накрая го погребах в София.
към текста >>

Учителят си дойде на Изгрева, аз веднага се срещнах с Него и Му съобщих, че съм усетила в себе си, че задачата ми е решена.
Учителят добави: "Останете на молитва". Аз останах целия ден и нощ на молитвен пост. На другия ден Учителят замина някъде извън София. Аз останах на Изгрева в пост и молитва. На десетия ден почувствах лекота и усетих, че задачата ми е решена. Учителят си дойде на Изгрева, аз веднага се срещнах с Него и Му съобщих, че съм усетила в себе си, че задачата ми е решена. Попита ме: "Ще служиш ли на Бога? " Поиска моето обещание и аз го дадох. Оттогава единствената ми цел бе да служа на делото на Учителя. А със съпруга си Юрдан живях над 50 години и накрая го погребах в София. Но преди това успях да се справя с Чингиз хан и неговата рода.
към текста >>

76. РАДИ ТАНЧЕВ

Урокът бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля.
За да запаметиш нещо, трябва да имаш вътрешни очи. За да проумееш нещо, трябва да има връзка между твоите вътрешни очи и твоето съзнание. А да разкажеш какво си видял и чул, тази връзка трябва да бъде действена и по нея да протича живот. Брат Ради я има тази връзка в себе си и затова видя и разказа неща, които вие не видяхте". "Бог не гледа на лице, а Бог съизволява чрез Дух и Сила в човешката душа". Урокът бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля. Мария Тодорова В предсмъртния си час бай Ради се изповядал на баща ми, понеже татко ходеше да му помага, да го гледа, каквото може да му бъде в помощ. Един ден той казал на татко: "Иванчо, за нищо не ми е мъчно, но имам една голяма мъка. Учителят ми каза да науча гамата. Пък аз отидох и си купих една голяма мотика - 4 кг и отидох да се похвала на Учителя.
към текста >>

77. СИМЕОН АРНАУДОВ

Но внимавай правилно да си разрешиш този път задачата с Мен!
И това го преживявам не само на сън, но и в следващите дни. Тогава пеех в църквата и така се вживявах, че онова време идваше в мен и бе пред мен с цялото си величие и трагедия. Това ставаше всяка година, докато дойда в София. Когато дойдох в София и отидох за първи път при Учителя на Изгрева, аз Му казах: "Вие за мен не сте г-н Петър Дънов, а моят Велик Учител". Той ме погледна и отговори: "Плът и кръв не са ти открили това, а Бог съизволи да ти открие това. Но внимавай правилно да си разрешиш този път задачата с Мен! " Изминаха години. Дали си разреших правилно задачата или отново се провалих, това не мога да кажа. Учителят ми беше казал още в началото, когато започнах да уча в Духовната Академия, следното: "Когато завършиш Духовната Академия, ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години, облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрасник и със синьо расо." Но аз напуснах Духовната Академия и не можах да дам този концерт. Непослушание и провал от моя страна. А Учителят много ме поддържаше и помагаше.
към текста >>

Дали си разреших правилно задачата или отново се провалих, това не мога да кажа.
Това ставаше всяка година, докато дойда в София. Когато дойдох в София и отидох за първи път при Учителя на Изгрева, аз Му казах: "Вие за мен не сте г-н Петър Дънов, а моят Велик Учител". Той ме погледна и отговори: "Плът и кръв не са ти открили това, а Бог съизволи да ти открие това. Но внимавай правилно да си разрешиш този път задачата с Мен! " Изминаха години. Дали си разреших правилно задачата или отново се провалих, това не мога да кажа. Учителят ми беше казал още в началото, когато започнах да уча в Духовната Академия, следното: "Когато завършиш Духовната Академия, ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години, облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрасник и със синьо расо." Но аз напуснах Духовната Академия и не можах да дам този концерт. Непослушание и провал от моя страна. А Учителят много ме поддържаше и помагаше. Тогава Той ми каза да стана дякон. Веднъж Учителят ми каза така: "Ти, Симеоне, ако беше в този живот само пял, всичките си работи щеше да уредиш." Аз имах голям глас, здрав, хубав глас.
към текста >>

След известно време се ожених, Учителят ме спира и ми казва: "Сега, Симеоне, ще ти обясня как да решиш задачата с парата от парния котел на локомотива.
"Разбра ли ме, Симеоне? " Аз седя пред Учителя и немея. Не можех да разбера какво Учителят иска да каже с това. Друг път Учителят ми каза: "Половата деятелност, това са сили, които не могат така да се разточителстват и хвърлят наляво и надясно безотговорно. Природата държи сметка за всичко и за всяка единица сила, изразходвана чрез половия живот и чрез плътта, за да се разреши половата обмяна между мъжа и жената." След известно време се ожених, Учителят ме спира и ми казва: "Сега, Симеоне, ще ти обясня как да решиш задачата с парата от парния котел на локомотива. Решението е следното: Ще спиш един път седмично с жена си." Аз кимвам с глава. Даде ми наставления, като сляза надолу, след като от клапана излезе парата на котела, как да се кача отново горе. Питате какви са тези наставления? С пост и молитва през останалото време. С какъв пост?
към текста >>

78. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят.
Но това не е вярно. Хвърлиха го под руски танк, та да го премаже. Темелко Стефанов Вечерта преди прочитане на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни. Срещата става и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира ка- рмата си. Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят. На 1.02.1945 г. е произнесена присъдата срещу регентите Кирил Преславски, Богдан Филов, ген. Михов и други 104 души, между които и Лулчев. През нощта на 1 срещу 2 февруари извеждат осъдените. В коридора на Съдебната палата шестима от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: "Кръв за кръв, живот за живот.
към текста >>

79. ИВАН АНТОНОВ

Бай Иван разправяше: "Наистина, оттогава това куче никого не залая и никого не ухапа." Така той изпълнил една задача от Учителя и нашите приятели можели вече спокойно да се движат към планината нагоре.
Този приятел минал напред и привлякъл вниманието на кучето, а бай Иван е зад него. Точно когато кучето прехвърляло оградата, бай Иван изведнъж е зад него, то се стъписало и той успял да го хване за опашката. Бай Иван казва, че видял голям зор, защото кучето било грамадно. "Но аз го хванах за опашката, та като го завъртях един-два пъти във въздуха и го метнах в един съседен двор." В този двор имало няколко кучетата и то останало само сред чуждите кучета. А нали всяко куче си знае периметъра и не пуща друго, та като го погнали. Бай Иван разправяше: "Наистина, оттогава това куче никого не залая и никого не ухапа." Така той изпълнил една задача от Учителя и нашите приятели можели вече спокойно да се движат към планината нагоре. Бай Иван е слушал един голям процент от беседите и всички задачи, дадени от Учителя, се стремял да ги изпълнява. В една от школите лекции, Учителят направил изказване, че всички, които искат да бъдат окултни ученици, не трябва да използват обществените бани за къпане. Всеки един, макар и най-неблагоприятни условия да има, но да се мие в къщи. Може на части, може най-напред да измие долната част на крака, горната част на крака, другия крак, но в никакъв случай нашите приятели да не посещават обществените бани. Веднъж Стоянка Илиева отива на обществена баня.
към текста >>

И на части, и на цяло, не мога да изпълня тая задача".
Колко пъти съм говорил, но никой не ме слуша. А сега търсите лек от мен". Учителят й дал съвет и тя оздравяла. Но никога повече не стъпила в градската баня. Бай Иван слушал съвета за частично измиване на тялото и си казва: "Аз не мога да го изпълня, защото нямам възможности никакви. И на части, и на цяло, не мога да изпълня тая задача". Така си казва той и не мисли да я изпълнява. Отива след тази беседа на баня и започва да се къпе. В това време някакъв човек минава край него и се подхлъзнал, но се хваща за бай Иван. А той имал страшно неприятно чувство някой да го пипне, просто нетърпимост имал и като се обърнал, пльоснал човека на земята. Човекът след малко станал и му казал: "Ти защо правиш тъй?
към текста >>

По тоя начин той успя да изпълни задачата.
Беше намерил един казан, с диаметър и дълбочина може би 80 см, поставен на три метални крака. Един път минимум в седмицата стопляше вода на печката в тенджери и кофи. Влизаше в тоя казан и се къпеше в него. Така той реши въпроса с къпането вкъщи. А лятно време, в големите горещини, топлеше вода на слънцето. По тоя начин той успя да изпълни задачата. Между многото, които са живели на Изгрева, е имало един, известен на всички - Любомир Лулчев. Лулчев се вклинил там и доста задачи е трябвало Учителят да решава с него. Много от последователите на Учителя, които са мислели себе си за последователи, са били и последователи на Лулчев. Тия същите приятели той ги издърпвал, така да се каже, и ги е занимавал отделно. Интересното е, че своите лекции той държал в долния край на Изгрева, където са били тоалетните.
към текста >>

Учителят му разтрива ръцете, дава му чай и му казва: "Илия, Илия, ти си стигнал до крайния предел на мъжкия принцип и ако не се върнеш назад, не знам как ще решиш задачата.
Да, но през това време Учителят го изпратил и така бай Иван не можал да го съсече с брадвата. Но от студ и нервно напрежение, така се сковал, че вече не можел нито да приказва, нито да стои. Тогава Учителят го вкарва в стаята и започва да му разтрива ръцете. Черния му дроб беше съсипан от ядове - не може да понася неприятностите, които правят нашите приятели и се чуди как да направи, че да се изпълни това, което дава Учителят. Бай Иван бил тъй вкочанясал, че, а-ха, да си замине. Учителят му разтрива ръцете, дава му чай и му казва: "Илия, Илия, ти си стигнал до крайния предел на мъжкия принцип и ако не се върнеш назад, не знам как ще решиш задачата. Трябва да направиш всичко възможно, да почнеш да се връщаш назад". Защо му казва Илия? Защото бай Иван е прероденият пророк Илия, този, който е убил 400 души пророци. Та така е завършила тази случка с бай Иван, със свети Илия със секира- та. Да, секирата не е могла да влезе в действие.
към текста >>

80. СПИРИТИЗЪМ

- И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че салонът се изпразни и аз нямам на кого да говоря!
Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори. А физическият Учител ще си говори в салона на по-обикновените слушатели. Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там. Но на Учителя не казвахме нищо. Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече: - И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че салонът се изпразни и аз нямам на кого да говоря! Аз се стреснах и като че ли изведнъж отрезнях, - Ама, Учителю, не сте ли Вие, който ме накарахте да ги заведа и който ни говорите вторник вечер същото, което говорите и в сряда сутринта? - Не, не съм аз! Зная го аз кой е! Той е мой враг, който работеше чрез Стойчев, сега чрез Лулчев, чрез Маркова.
към текста >>

81. ЖЕНИТБА

Но тези приятели не можаха да разрешат своята задача с брака, въпреки съвета на Учителя.
Радвайте се, че сте решили да не се жените в този живот." Аз мълчах, слушах и се съгласих. Какво значи да се раздвам? Бях чел, че радостта и скръбта са две състояния на човешкото съзнание, с които ученикът в Школата на Учителя трябва да се справя. Знанието и методите за това са дадени в Словото на Учителя. Но тези приятели не можаха да разрешат своята задача с брака, въпреки съвета на Учителя. Нестор Илиев Една сестра ми разказа, че няколко години след женитбата й, след като имала вече две дечица, мъжът й тръгва с други жени, въпреки че тя е красива и добра, и почтена. Тя е в отчаяние. Отива при Учителя и плаче: "Мъжът ми си е намерил любовница и е станал много груб с мене." - "Какво? Да не вземеш да правиш като другите жени - еснафки, да го ревнуваш, да му правиш сцени, скандали, да се развеждаш?
към текста >>

В това седи разрешението на задачата.
Как да се освободите от изкушението на мъжа-брат и от изкушението на жената-сестра? Ако си мъж и отиваш при жената, и ти трябва да станеш жена; ако си жена и отиваш при мъжа, трябва да станеш мъж. За в бъдеще, когато светът се оправи, бащата трябва да каже: Докато съм жив, аз не позволявам да се жените. Щом умра, тогава свободно можете да се жените. Че съм родил деца, това е в реда на нещата, но то още не подразбира, че те непременно трябва да се женят. В това седи разрешението на задачата. Иначе, ако синовете и дъщерите се женят, ако внучетата и правнучетата се женят, бащата никога няма да си почине, а същевременно и светът никога няма да се оправи. Както вие се жените тук, това не е Божествено. Еднобрачието значи само една жена ще имаш. И като си замине тя, ти за друга няма да се жениш. Тя ще ти бъде във всичките полета и животи.
към текста >>

82. НЕПОСЛУШАНИЕ

Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя.
Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар. За да не са близки постройките, а да имате място да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара.
към текста >>

-Аз ви дадох задача за изпълнение в продължение на една година, а вие я изпълнихте за две седмици!
И вече престанаха да се отбиват. В продължение на две години кръчмата започна все повече да запада. А на втората година кръчмарят беше убит с брадва и така се свърши с него. - Борила си се с дявола - рече Учителят. Но аз си бях виновна: Той беше казал по пътя да не се приказва, а аз не изпълних нареждането. -Аз ви дадох задача за изпълнение в продължение на една година, а вие я изпълнихте за две седмици! Аз си знам какво ми струваше всяка нощ да ви пазя. Очевидно, Той е стоял буден и е мислил за нас, пазил ни е. Наталия Накова Случвало ми се е да ми каже Учителят някоя дума да направя нещо за себе си, но понеже го е казал някак така, ненастойчиво, между другото, аз не съм обръщала внимание, не съм го изпълнявала. След време аз виждам, че ако съм го изпълнила, щяла съм да имам някакъв добър резултат, а сега нямам.
към текста >>

Внасянето на реда в тази природа на човека е най-трудната задача засега.
Това е от брат Борис. Борис Николов Има нещо на планетата Земя, което поставя в затруднение и най-раз- умните същества. То е порядъка в самия човек. В човека има една дива, инертна, непослушна, своенравна, неприемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси само да използва. Внасянето на реда в тази природа на човека е най-трудната задача засега. Николай Дойнов Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев, Но понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи, Той ни поглеждаше и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете."
към текста >>

83. ПОСЛУШАНИЕ

Имаше един брат Йордан Андреев, който беше от групата на Любомир Лулчев и изпълняваше задачата като личен адютант на Лулчев.
Лазар Опев Беше започнала II-та Световна война. Хитлер начело на германската армия окупира цяла Европа. След това обяви война на Съветска Русия и войските му стигнаха до Москва. Хитлер и Германия бяха на върха на славата си. Имаше един брат Йордан Андреев, който беше от групата на Любомир Лулчев и изпълняваше задачата като личен адютант на Лулчев. Йордан Андреев решава да напише книга за Хитлер и да го възвеличае като гениален пълководец и водач на новото човечество. Отива при Учителя и най-възторжено Му разказва каква книга иска да напише. Учителят строго го погледнал и още по-строго му казал: "Хитлер е глупак, а ти си два пъти по-голям глупак от него, защото искаш да изкараш един глупак гений". Йордан си подвил опашката, прибрал се в бараката и изгорил онова, което бил започнал да пише за Хитлер. Хитлер падна и Германия загуби войната.
към текста >>

84. ПАНЕВРИТМИЯ

- Кажете ни задачата на упражненията.
Новото ще дойде, когато старото бъде надживяно. Първо ще дойде една метла, ще измете всичко старо. Богатите ще изпразнят касите си. Ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората. И тогава ще дойде новата култура на Любовта и братството между всички народи по лицето на Земята. - Кажете ни задачата на упражненията. - Ние играем Паневритмията, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ. Всяко правителство трябва да върви ръка за ръка с народа. Новото ще дойде, но не е ли по-добре да дойде с по-малко жертви и страдания? Всяко упражнение е привличане на сили. Ако движенията се извършват правилно и с ритъм, те ще развият много добродетели във всички.
към текста >>

Разбрах задачата си, станах и напуснах Министерството, изпратена любезно от главния секретар.
" Аз не отговорих. Мълчах. След минута мълчание, той ми каза: "С Паневритмията не се ли занимавате? Знаете ли за нея? " -"Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея" - смело казах аз и започнах да разбирам накъде бие работата. Въздъхнах с облекчение, като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: "Досега не съм прилагала тези упражнения",- "Помислете как може да се приложи в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност при пръв удобен случай". Разбрах задачата си, станах и напуснах Министерството, изпратена любезно от главния секретар. Оттам като с криле се озовах на "Изгрева". Явих се при Учителя и с възторг Му разказах за случилото се в Министерството със секретаря Йоцов. Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България.
към текста >>

Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка?
" -"Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея" - смело казах аз и започнах да разбирам накъде бие работата. Въздъхнах с облекчение, като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: "Досега не съм прилагала тези упражнения",- "Помислете как може да се приложи в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност при пръв удобен случай". Разбрах задачата си, станах и напуснах Министерството, изпратена любезно от главния секретар. Оттам като с криле се озовах на "Изгрева". Явих се при Учителя и с възторг Му разказах за случилото се в Министерството със секретаря Йоцов. Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклад и ми го донеси". Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия". Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите.
към текста >>

Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците.
Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата. Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България. За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците. "След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занасох на Лулчев и той го одобри. От него разбрах, че той е задействал главния секретар Йоцов със съгласието на цар Борис. Трети занесох в Министерството при главния секретар Борис Йоцов.
към текста >>

"На мене - поясни Милка в разговора, който имахме - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване".
Така завърши един подготвителен етап. Оставаше най-лесното. Да се съберат учители от цяла България, да се проведе курс и да започне да се играе Паневритмията в българските училища. И понеже цялата бъдеща организация за провеждането на курса на Паневритмията в училищата е подвластна на министър Борис Йоцов, то не трябваше да има никакви пречки за това. Но се случва най-неочакваното. "На мене - поясни Милка в разговора, който имахме - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване". И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво дело. Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка.
към текста >>

Имах чувство обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа.
Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувство обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа. Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с Учителя, когато Той ги даваше. Тази сестра беше Весела Несторова. Спряхме ce c Учителя на нея. Тогава Той ме запита: "Ти хармонираш ли си с тази сестра и бихте ли могли да работите заедно? "-"О, да, Учителю, много ми е приятна!
към текста >>

Би свършила задачата по-добре от мене даже!
Тази сестра беше Весела Несторова. Спряхме ce c Учителя на нея. Тогава Той ме запита: "Ти хармонираш ли си с тази сестра и бихте ли могли да работите заедно? "-"О, да, Учителю, много ми е приятна! Тя е при това тъй музикална! Би свършила задачата по-добре от мене даже! " Докладваха на министъра за решението, което бяхме взели с Учителя. Сега главният въпрос бе да се организира курс по Паневритмията. Само след няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за учители за летните детски училищни игрища. Срещнах се веднага с Учителя и Му казах за това назначение.
към текста >>

За непослушанието си към Учителя и за неизпълнението на тази задача, поставена от Учителя към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха.
И всеки сам ще си извади заключение за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ. И историческата съдба на този народ би била друга. Защото Учителят бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало да стигнат до Дунава и да не преминават в България. Но понеже Паневритмията не се предаде и не се игра в българските училища, Учителят промени Божия План и пусна руснаците в България. Дойде една нова епоха от четиридесет и пет години, за която бе говорил Учителят преди двадесет години и ние станахме очевидци и изтърпяхме всичко онова, което донесе тази епоха, когато властта в България бе дадена на комунистите. За непослушанието си към Учителя и за неизпълнението на тази задача, поставена от Учителя към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха. Всички участници, които противодействаха за внедряването на Паневритмията в българските училища, платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели, Милка Переклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдъкът бяха на място. Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това. Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло. Беше мъчителна и тягостна картина за всички.
към текста >>

А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя да изпълни една задача и накрая я провали.
Всички участници, които противодействаха за внедряването на Паневритмията в българските училища, платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели, Милка Переклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдъкът бяха на място. Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това. Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло. Беше мъчителна и тягостна картина за всички. А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя да изпълни една задача и накрая я провали. Милка беше с ясно съзнание, че трябва да си свърши работата до края. Затова написа своите спомени за Школата с Учителя. А това не е малко както за нея, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си. Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това.
към текста >>

85. ЗДРАВНИ СЪВЕТИ

Разказа ми веднъж нашият брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: "Коя е най-важната задача на лекаря, когато се намери пред един умирающ болен?
А това беше вярата. Вярата, която лекува. Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: "Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее! " Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, колкото и да не можем да му помогнем, да му кажем: "Ще мине! " И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине. Разказа ми веднъж нашият брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: "Коя е най-важната задача на лекаря, когато се намери пред един умирающ болен? " Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: "Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее! " Наталия Накова Записки от беседите на Учителя
към текста >>

Но помня, какво Му казал след това Учителя: "Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее!
Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: "Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее! " Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, колкото и да не можем да му помогнем, да му кажем: "Ще мине! " И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине. Разказа ми веднъж нашият брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: "Коя е най-важната задача на лекаря, когато се намери пред един умирающ болен? " Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: "Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее! " Наталия Накова Записки от беседите на Учителя Следвайте Моя път и всякаква болест от вас ще изчезне. - Ама не съм учен.
към текста >>

Ако всеки ден не решаваш по една задача, не можеш да станеш математик.
Разумно ще тегли и разумно ще внася. Ако всеки ден не внасяш в здравната банка, ще се разболееш. Ако всеки ден не учиш, не можеш да станеш учен. Ако всеки ден не четеш, нищо няма да придобиеш. Ако всеки ден не пееш, никакъв певец не може да станеш. Ако всеки ден не решаваш по една задача, не можеш да станеш математик. Помнете: Здравето на човека произтича от волята му, щастието - от неговия ум, а блаженството - от душата. Да бъдеш здрав, това значи да си в хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си. Ние боледуваме, защото губим връзката си с Бога. Възстановете връзката си с Бога и всичките ви отношения постепенно ще се изгладят, всичките ви рани ще зарастнат и силите ви ще дойдат. Докато душата е свързана с Бога, тя притежава огромни природни сили и може да лекува.
към текста >>

86. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА

Това е една задача, която трябва да разрешиш.
Човек трябва да има вяра в организма. Когато повярваш, ще почнат клетките да работят. Клетките знаят как да лекуват, но човек ги ограничава. Ти казваш в себе си: "Какво ще стане с мене? Ревматизъм чувствам в крака си." Нищо няма да стане. Това е една задача, която трябва да разрешиш. Като имаш тоя ревматизъм в крака си, има начин. Ще разтриваш краката си и ще четеш "Отче наш". Сутрин ще правиш това, на обяд и вечер. Три пъти като разтриваш крака си и четеш "Отче наш", ще излезе ставният ревматизъм с дървеното масло. Или те боли вратът.
към текста >>

87. ВОДА И ИЗВОРИ

Това бе постоянна задача за нас.
Оказа се, че е много хубава и ценна. "Радиоактивна вода", я нарече Учителят. Така е, защото сините пясъци се дължаха на минерала голконит, който е радиоактивен минерал. Тази вода Учителят препоръчваше да се пие. Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. При различни екскурзии, в различните години се откриваха извори. Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от Учителя. Когато се почисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича водата, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели. Учителят обичаше течащата вода, затова често ни извеждаше срещу чистия бистър планински поток, който по-долу минаваше през село Симеоново, слизайки от Витоша. Тук, на левия бряг на рекичката, открихме изворче с кристално бистра вода и си направихме чешмичка - над последното езеро "Тиганя".
към текста >>

" На другия ден аз поех задачата.
Учителят спря групата на едно място и дочака мен и Боян Боев да ги настигнем. Като пристигнахме при тях, един брат попита Учителя дали тази вода е хубава. Учителят си подаде шепата и аз му налях в нея малко от чайника. Той я опита и каза: "Водата е хубава". После се обърна към мене: "Ангеле, всеки ден ще ми носиш вода от този извор! " На другия ден аз поех задачата. Девет месеца всеки ден аз ходех за вода. Като се върнахме в София, през три дни пътувах до Мърчаево да нося вода за Учителя. Тази задача изпълнявах до последния ден на Учителя. До идването на Учителя при извора, селяните употребяваха водата му само за пране на дрехи. Но когато Той дойде и посочи високите качества на водата, тяхното благотворно влияние за къпане и пиене, цялото село и всички околни села започнаха да я използват за тази цел.
към текста >>

Тази задача изпълнявах до последния ден на Учителя.
Той я опита и каза: "Водата е хубава". После се обърна към мене: "Ангеле, всеки ден ще ми носиш вода от този извор! " На другия ден аз поех задачата. Девет месеца всеки ден аз ходех за вода. Като се върнахме в София, през три дни пътувах до Мърчаево да нося вода за Учителя. Тази задача изпълнявах до последния ден на Учителя. До идването на Учителя при извора, селяните употребяваха водата му само за пране на дрехи. Но когато Той дойде и посочи високите качества на водата, тяхното благотворно влияние за къпане и пиене, цялото село и всички околни села започнаха да я използват за тази цел. След няколко години се биха сонди и за избликналата целебна вода се направиха бани и басейни за къпане. Тази долина с топла минерална вода стана важен курортен център, особено за трудовите хора на Перник. Около този извор и баните се построиха по-късно много вили и къщи.
към текста >>

88. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Първата задача, която Учителят постави, бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е, и с тях да си носят вода от чешмата на Дианабад.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА Спомени на ученици Учителят имаше едно особено, пълно с уважение и благоговение отношение към изворите и към водата. Той казва: "Аз не познавам по-голямо лекарство от водата". Първата задача, която Учителят постави, бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е, и с тях да си носят вода от чешмата на Дианабад. Носенето на водата действа здравословно, защото човек приема магнетизма от водата. Второ: Той препоръчваше водата да се носи във всяко време и особено лятно време, когато трябваше братята и сестрите да се облекат със зимни дрехи, за да се изпотят. Ще добавим, че като си отидат в бараките, вън в един леген ги чака затоплена слънчева вода. Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат. Трето: След като починат, ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода.
към текста >>

Всеки си вземаше от тази вода, най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя.
Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня. Навеждаш се и с ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак. Шесто: Учителят препоръча на нас, младите, да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носихме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си вземаше от тази вода, най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство. Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години. Той даде тези задачи с водата и дълги години всички, които живееха на Изгрева, ги правиха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха.
към текста >>

Той ни даде една задача да носим вода.
След това се дават десет дни почивка. После, ако има разположение, може да се повтори това упражнение за още десет дена. Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на човешката кожа. Веска Нейкова Изворчето в Дианабад го направихме, когато Учителят започна да живее на Изгрева. Той ни даде една задача да носим вода. 1926 година вече я изпълнявахме. В какво се заключаваше тази задача и какъв е принциът? Учителят казваше, че водата съдържа в себе си магнетизъм и човек като носи вода, получава магнетизма от водата. Всеки да си вземе две стомнички от 2-3 литра и първия ден да отиде един път, втория ден два пъти, третия ден три пъти... десетия ден десет пъти до изворчето и, естествено, ние се изпотявахме и след това да си направим една обтривка на тялото. Учителят в 1924 година на Младежкия клас ни даде една задача за потни бани, за лечение и за почистване на организма.
към текста >>

В какво се заключаваше тази задача и какъв е принциът?
Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на човешката кожа. Веска Нейкова Изворчето в Дианабад го направихме, когато Учителят започна да живее на Изгрева. Той ни даде една задача да носим вода. 1926 година вече я изпълнявахме. В какво се заключаваше тази задача и какъв е принциът? Учителят казваше, че водата съдържа в себе си магнетизъм и човек като носи вода, получава магнетизма от водата. Всеки да си вземе две стомнички от 2-3 литра и първия ден да отиде един път, втория ден два пъти, третия ден три пъти... десетия ден десет пъти до изворчето и, естествено, ние се изпотявахме и след това да си направим една обтривка на тялото. Учителят в 1924 година на Младежкия клас ни даде една задача за потни бани, за лечение и за почистване на организма. Най-напред каза да правим по една потна баня 40 дена напред. После каза: много е всеки ден.
към текста >>

Учителят в 1924 година на Младежкия клас ни даде една задача за потни бани, за лечение и за почистване на организма.
Той ни даде една задача да носим вода. 1926 година вече я изпълнявахме. В какво се заключаваше тази задача и какъв е принциът? Учителят казваше, че водата съдържа в себе си магнетизъм и човек като носи вода, получава магнетизма от водата. Всеки да си вземе две стомнички от 2-3 литра и първия ден да отиде един път, втория ден два пъти, третия ден три пъти... десетия ден десет пъти до изворчето и, естествено, ние се изпотявахме и след това да си направим една обтривка на тялото. Учителят в 1924 година на Младежкия клас ни даде една задача за потни бани, за лечение и за почистване на организма. Най-напред каза да правим по една потна баня 40 дена напред. После каза: много е всеки ден. Той разбра, че ние няма да можем да го направим и ни го даде два пъти в седмицата 40 дена. Да Ви кажа, аз тогава изпълних тази задача и такова хубаво нещо почувствах накрая на изпълнението на задачата. Вижте как прилагахме тази задача: възвирахме един чайник вода, наливаш в чаша и пиеш лъжичка по лъжичка.
към текста >>

Да Ви кажа, аз тогава изпълних тази задача и такова хубаво нещо почувствах накрая на изпълнението на задачата.
Всеки да си вземе две стомнички от 2-3 литра и първия ден да отиде един път, втория ден два пъти, третия ден три пъти... десетия ден десет пъти до изворчето и, естествено, ние се изпотявахме и след това да си направим една обтривка на тялото. Учителят в 1924 година на Младежкия клас ни даде една задача за потни бани, за лечение и за почистване на организма. Най-напред каза да правим по една потна баня 40 дена напред. После каза: много е всеки ден. Той разбра, че ние няма да можем да го направим и ни го даде два пъти в седмицата 40 дена. Да Ви кажа, аз тогава изпълних тази задача и такова хубаво нещо почувствах накрая на изпълнението на задачата. Вижте как прилагахме тази задача: възвирахме един чайник вода, наливаш в чаша и пиеш лъжичка по лъжичка. Една чашка, две, три, четири, пет, докато се изпотиш. И знаете ли, от носа ми излизаше пот, капчици. Така ми се отвориха порите. Първоначално само някакви части от тялото ми се изпотяваха,а после вече и лицето и цялото тяло ми се оросяваше с потенето.
към текста >>

Вижте как прилагахме тази задача: възвирахме един чайник вода, наливаш в чаша и пиеш лъжичка по лъжичка.
Учителят в 1924 година на Младежкия клас ни даде една задача за потни бани, за лечение и за почистване на организма. Най-напред каза да правим по една потна баня 40 дена напред. После каза: много е всеки ден. Той разбра, че ние няма да можем да го направим и ни го даде два пъти в седмицата 40 дена. Да Ви кажа, аз тогава изпълних тази задача и такова хубаво нещо почувствах накрая на изпълнението на задачата. Вижте как прилагахме тази задача: възвирахме един чайник вода, наливаш в чаша и пиеш лъжичка по лъжичка. Една чашка, две, три, четири, пет, докато се изпотиш. И знаете ли, от носа ми излизаше пот, капчици. Така ми се отвориха порите. Първоначално само някакви части от тялото ми се изпотяваха,а после вече и лицето и цялото тяло ми се оросяваше с потенето. Това беше в разстояние на 40 дни.
към текста >>

Задачата изпълнявах за около час и половина - два.
Една чашка, две, три, четири, пет, докато се изпотиш. И знаете ли, от носа ми излизаше пот, капчици. Така ми се отвориха порите. Първоначално само някакви части от тялото ми се изпотяваха,а после вече и лицето и цялото тяло ми се оросяваше с потенето. Това беше в разстояние на 40 дни. Задачата изпълнявах за около час и половина - два. А след като си изпие водата човек, сипва си вода в един леген, не студена, а марна и с една мокра кърпа си обтрива цялото тяло, за да поеме потта и да се изчисти тялото. След това се обличаш и изпиваш още една чаша вода, в която капваш малко лимон. В обяснението малко грешно е предадено. Казва се, че във всяка чаша се слага лимон, а лимонът беше само накрая. Учителят не беше за тези бани много често да се къпем, но беше за редовни частични измивания.
към текста >>

89. ПЛАНИНИ И УЧЕНИЧЕСТВО

Това е задача, която Природата им възлага.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имате тогава, ще имат ясно очертани контури. Запример, като сте дошли тук, мнозина мислят, че са на курорт и трябва да си починат. Всъщност, те започнаха да пренасят камъни, да правят мостове. Това е задача, която Природата им възлага. Всички имат в себе си извори, поточета, които са буренясали и тинести. За да се ползвате от водата им, трябва да ги изчистите. С чистенето на изворите в Природата и строенето на мостове, вие подобрявате и своя вътрешен живот. Всичко, което става в Природата, става и у човека. Затова, именно, ви дадох задачата да изчистите изворите, които срещате на планината и да построите мостове.
към текста >>

Затова, именно, ви дадох задачата да изчистите изворите, които срещате на планината и да построите мостове.
Това е задача, която Природата им възлага. Всички имат в себе си извори, поточета, които са буренясали и тинести. За да се ползвате от водата им, трябва да ги изчистите. С чистенето на изворите в Природата и строенето на мостове, вие подобрявате и своя вътрешен живот. Всичко, което става в Природата, става и у човека. Затова, именно, ви дадох задачата да изчистите изворите, които срещате на планината и да построите мостове. Като ходите по планините, бъдете благодарни за всичко, което виждате. Планината със своята растителност представя дело на велики работници, които са работили с векове. Всичко, което са направили, има свой смисъл и значение. Вие, като дойдете на Рила, не се спирате, непрекъснато ходите на едно езеро, на друго езеро и енергията, която я приемате, изразходвате в движение. Сега, като сте дошли на планината, вие трябва да живеете добре, да не опетнявате Природата, която е част от цялото Битие.
към текста >>

90. ХРАНЕНЕ

Правилно разпределение на Божествените енергии в човешкия организъм - това е задачата на самовъзпитанието.
Не е лошото в яденето, лошото е, когато човек яде и не благодари, или яде повече, отколкото трябва. Всичкото престъпление седи в невземането на онова количество храна, което е потребно. Това всякога се наказва. Ако ядеш повече, се наказва; ако ядеш по-малко, пак се наказва. Ако ядеш толкова, колкото трябва, се възнаграждава. Правилно разпределение на Божествените енергии в човешкия организъм - това е задачата на самовъзпитанието. Всичките нещастия на хората произтичат от това, че неправилно се хранят. Аз ви го давам като една задача, за да улесните живота си. Красотата на очите, на устните, на ръцете, неговата деликатност - всичко зависи от храната. Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност.
към текста >>

Аз ви го давам като една задача, за да улесните живота си.
Това всякога се наказва. Ако ядеш повече, се наказва; ако ядеш по-малко, пак се наказва. Ако ядеш толкова, колкото трябва, се възнаграждава. Правилно разпределение на Божествените енергии в човешкия организъм - това е задачата на самовъзпитанието. Всичките нещастия на хората произтичат от това, че неправилно се хранят. Аз ви го давам като една задача, за да улесните живота си. Красотата на очите, на устните, на ръцете, неговата деликатност - всичко зависи от храната. Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание. Много от сегашните хора не знаят как да се хранят.
към текста >>

91. КОЛКО ДА ЯДЕМ

Този начин ще ви бъде за задача за 10 дена.
Да се въздържа човек, това не значи да гладува, но да не преяжда. Ако човек преяжда, ще го сполети това, което никога не е очаквал. Всеки, който иска да бъде здрав, непременно при яденето не бива да бърза. Като седнете, 5 минути ще се успокоите, ще забравите всички дрязги, които имате в света и ще благодарите за дадените блага. Така ще се свържете с Природата. Този начин ще ви бъде за задача за 10 дена. Ще имате само едно меню. Повече от 20 хапки няма да изядате. Не трябва да преяждате. Който яде много, не дава храна на мозъчната система. Физическото му тяло се развива за сметка на мозъка.
към текста >>

92. ПОСТ

Даже има една задача - на пет минути по една лъжичка от врялата вода - като метод за лечение.
И пуснала силно чешмата, изстудила водата и се напила със студена вода. Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави. Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки. Той много държеше водата да пием на глътки, защото тя действа успокояващо на нервната система и това е било много хубаво. Той препоръчваше на глътки, с лъжичка. Даже има една задача - на пет минути по една лъжичка от врялата вода - като метод за лечение. Паша като отишла при Учителя, казала: "Учителю, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така ми се случи." - "Ти благодари, че си направила молитва, иначе щяха да те задигнат. Ти така, както не беше яла нищо три дни и си се напила със студена вода, можеше да си заминеш" - казал Учителят. След като се изпие водата, изчиства се и се измива половин килограм спанак, сварява се без сол, изпива се само водата за разслабване, ако има нещо в червата, да се изхвърли. И така след един час идва ред на картофената супа. А след това картофите.
към текста >>

Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста."
Учителят отговорил: "На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни. Брат Пано се замислил дълбоко в себе си и казал: "Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За година правят около 100 дена. Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дни. Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята. Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста." Светозар Няголов Записки от беседите на Учителя Който е постил, той се е домогнал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, но знание. Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен нито 24 часа.
към текста >>

93. ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ

Учителят ми даде една задача, която сега ще ви разкажа.
ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ спомени на ученици Учителят ми даде една задача, която сега ще ви разкажа. Ще вземете съвсем прясно жито, като се яде по сто грама всеки ден. Житото се накисва от вечерта. Порцията от сто грама се разделя на три - по 33 грама сутрин, обед и вечер. Пие се само топла вода. Прави се шест дни, а в неделя се отпоства със супа от картофи.
към текста >>

94. РАБОТА

Вижда и как е разрешил Учителят задачата с брат Васил.
А къде е по-горен човек от мотиката? И къде е по-горен човекът от молитвата? Не пасват, не се свързват тези две неща, според брат Васил. А брат Георги Куртев слуша и сълзи се наливат в очите му. Той гледа брата и вижда Величието на Учителя и Словото Му. Вижда и как е разрешил Учителят задачата с брат Васил. Ако брат Васил бе започнал да се моли с „Отче Наш" и с мотиката, брат Куртев би го приел отново и би му дал условие да се подвизава в градината с метода на Учителя - с молитва и мотика. Но той отказа. Такива случаи имахме много по наше време. Словото на Учителя може да стане плът и кръв, и живот за душите, които са готови, а такава готова душа бе брат Георги Куртев. Мария Тодорова
към текста >>

95. Сън

Да мислиш за себе си, това значи да разрешиш една важна задача.
Има умствени реки, чувствени реки и реки на желанията. Пазете се от тия реки. Видите ли, че една от тия реки ще ви завлече, спрете се на пътя си и помислете за Бога. Някой казва, че не мисли за себе си. - Добре е да не мислиш за себе си, но трябва да знаеш за какво да мислиш. Да мислиш за себе си, това значи да разрешиш една важна задача. Ти можеш да я разрешиш правилно, ако знаеш как да ставаш сутрин. Както си станал от сън, така ще се нареждат работите ти. Щом станеш, вдигни главата си нагоре и помисли за Бога, за Слънцето на живота. Стъпи на земята и помисли за земята, на която живееш. От значение е още на коя ръка ще се опреш и на кой крак ще стъпиш.
към текста >>

96. Съдържание

- Задача, дадена от Учителя 376
Успех 306 Молитви и формули 311 Молитви от Учителя 330 Ограждане и защита 352 Задачи и упражнения360 - Задача, дадена от Учителя 376 - Упражнения с музика 377 - Песни от Учителя, дадени с движения 377 - Упражнения на планината 379 - Слънце и упражнения 379 - Упражнения за паметта 384
към текста >>

97. ЯСНОВИДСТВО

По всичко личеше, че Учителят в дадения случай говореше не на всички, а само на ония лица, които бяха дошли със специална задача и съзнателно да изопачават думите му, за да го уязвят.
Обърна се към едно лице от публиката и каза: "Някои са дошли да слушат беседа, но като не разбират смисъла, изопачават думите ми. Но те нека добре знаят, че аз съм най-големият детектив на земята, изпратен от Небето, и съдбата на българския народ зависи от това какъв доклад ще дам Аз за него. Това добре да се разбере. Разбирате ли? " След тези думи Учителят погледна в друга посока и продължи беседата си със спокоен тон. По всичко личеше, че Учителят в дадения случай говореше не на всички, а само на ония лица, които бяха дошли със специална задача и съзнателно да изопачават думите му, за да го уязвят. Той тях предупреждаваше. Ясно бе, че за Учителя нямаше нищо скрито. Той четеше мислите и своевременно отговаряше на въпросите или предупреждаваше, според случая. Георги Събев В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов.
към текста >>

Учителят обясни: "Той имаше за задача да се запознае днес с мен.
Учениците са любопитни и ни разглеждат. Един се спира, отделя се от групата, идва при Учителя и Му целува ръка. Той се наведе и му каза нещо. Момчето се върна при групата ученици и те продължиха пътя си. Ние с поглед Го запитахме, каква е тази работа - сам, едничък, отделя се от групата ученици и идва при нас. Учителят обясни: "Той имаше за задача да се запознае днес с мен. Утре той си заминава. Утре всички ще се чудят как е станало това и защо толкова малко това момче умира. Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината. Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! "
към текста >>

98. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Сега твоята задача е, да продължиш лъчите, които влизат в очите ти, за да достигнат до жълтото петно.
" - казах с пълна вяра и млъкнах, за да чуя съвета на Учителя. - "Всяка болест има две причини - физиологическа и психологическа. Сега аз ще ти обясня физиологическата причина на твоето късогледство. Представи си очната ябълка, ириса... и в дъното жълтото петно. При късогледството лъчите, които влизат в окото, не се пречупват в жълтото петно, а преди него. Сега твоята задача е, да продължиш лъчите, които влизат в очите ти, за да достигнат до жълтото петно. Първо, свали очилата и ще ги слагаш само когато си на театър или когато искаш да виждаш много далеко." - "Аз съм толкова свикнала с тях, че на три крачки не бих могла да виждам познатите си - се опитах да възразя." - "Е, ще виждаш само тези, които са до тебе - весело ми каза Той. - Второто, ще си определиш удобно за теб време сутрин, обед и вечер и без да те знае и вижда никой, за пет минути ще концентрираш мисълта си върху очите. Ще си представиш окото и мислено ще продължаваш лъчите до жълтото петно. Третото, на масата си ще сложиш зелен лист хартия и ще се стараеш да гледаш повече зелен цвят. Ще отбягваш крещящите цветове.
към текста >>

Веднага се заех да изпълня задачата.
Преди години получих смущение в стомаха, което стана причина да придобия ценна опитност чрез Учението на Учителя. Забави ми се храносмилането, появи се тяжест в стомаха и липса на апетит. Чел съм много литература за природосъобразен живот и реших, че трябва да приложа нещо от знанията, които имам. Но се оказа, че не мога да намеря лечебен метод за моя случай. Започнах да търся какво дава в беседите Учителят за стомах и намерих, че препоръчва да се носи вода с две стомни от някой извор. Веднага се заех да изпълня задачата. Извор има на горния край на селото, който е каптиран в чешма, но стомни не можах да намеря, защото вече никой не си служи с тях. Взех две туби по 10 литра и се запътих към чешмата. Напълних ги и тръгнах обратно. Докато носех водата, вътрешното ми състояние се промени. Какво точно става, не можех да си обясня.
към текста >>

99. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Ето ви един обикновен пример за онези, които, за да си решат задачата, прибягваха до помощта на Учителя.
Да знаеш, че това е за последен път. Други път, ако направиш грешка, заминаваш от този свят. А знаеш ли колко трудно бе да те пуснат отгоре, за да слезеш на земята и още по-трудно бе да дойдеш на Изгрева. Затова внимавай, защото с голяма цена си откупен, както от Небето, така и от Земята". Братът навел глава, а онези около него слушат и знаят, че той винаги правеше това, което си иска - беше вироглав и буен, но беше добряк и услужлив. Ето ви един обикновен пример за онези, които, за да си решат задачата, прибягваха до помощта на Учителя. Мария Тодорова Един ден Учителят извика при себе си Юрданка и казал, че днес тя трябва да изпълни една задача. Той взима малка ножичка и изрязва от палеца си част от нокътя си и го подава на Юрданка. Нарежда й: "Вземи това и го сложи в кърпата си, да не се загуби. Сега ще отидеш в най-бедния квартал (Той казва името на улицата и описва къщата), там има едно сляпо дете, то седи пред вратата на къщата, докато майката е на работа.
към текста >>

Един ден Учителят извика при себе си Юрданка и казал, че днес тя трябва да изпълни една задача.
А знаеш ли колко трудно бе да те пуснат отгоре, за да слезеш на земята и още по-трудно бе да дойдеш на Изгрева. Затова внимавай, защото с голяма цена си откупен, както от Небето, така и от Земята". Братът навел глава, а онези около него слушат и знаят, че той винаги правеше това, което си иска - беше вироглав и буен, но беше добряк и услужлив. Ето ви един обикновен пример за онези, които, за да си решат задачата, прибягваха до помощта на Учителя. Мария Тодорова Един ден Учителят извика при себе си Юрданка и казал, че днес тя трябва да изпълни една задача. Той взима малка ножичка и изрязва от палеца си част от нокътя си и го подава на Юрданка. Нарежда й: "Вземи това и го сложи в кърпата си, да не се загуби. Сега ще отидеш в най-бедния квартал (Той казва името на улицата и описва къщата), там има едно сляпо дете, то седи пред вратата на къщата, докато майката е на работа. А на двора има едно куче, но не се плаши от него. Ще пристъпиш до детето, ще отриеш очите му с парчето от нокътя, който ти дадох и ще кажеш формулата, която ще ти кажа и ще се върнеш тук без да казваш никому това." Юрданка взела нокътя, много лесно намерила описаното място и къщата.
към текста >>

100. ЧУДОТВОРСТВО

Брат Боев запомнил смисъла на разговора - че Учителят праща този човек със задача.
Учителят го поканил да пият по един чай, да закусят заедно. Брат Боев си казал: "Ето защо носим три прибора." Пили чай, разговаряли. Брат Боев решил да извади бележника си, да запише нещо от разговорите, защото очаквал интересни неща. Обаче Учителят казал: "Оставете бележника, нищо няма да записвате! " Така продължил разговорът. Брат Боев запомнил смисъла на разговора - че Учителят праща този човек със задача. Тогава, до 1941 г., германските войски нахълтаха във Франция и бомбардират историческите паметници. Учителят Му дал задача да отиде и да запазят историческите паметници. Тоя човек изпил чая и тръгнал. Тъкмо заминал зад скалата, Учителят казал на брат Боев: "Кажи му да се върне, че забравих нещо да му кажа." Брат Боев отишъл до скалата по стъпките на гостенина, но оттам нататък вече нямало никакви стъпки. "Учителю, никакъв човек не се вижда, нито пък стъпки има напред!
към текста >>

Учителят Му дал задача да отиде и да запазят историческите паметници.
Брат Боев решил да извади бележника си, да запише нещо от разговорите, защото очаквал интересни неща. Обаче Учителят казал: "Оставете бележника, нищо няма да записвате! " Така продължил разговорът. Брат Боев запомнил смисъла на разговора - че Учителят праща този човек със задача. Тогава, до 1941 г., германските войски нахълтаха във Франция и бомбардират историческите паметници. Учителят Му дал задача да отиде и да запазят историческите паметници. Тоя човек изпил чая и тръгнал. Тъкмо заминал зад скалата, Учителят казал на брат Боев: "Кажи му да се върне, че забравих нещо да му кажа." Брат Боев отишъл до скалата по стъпките на гостенина, но оттам нататък вече нямало никакви стъпки. "Учителю, никакъв човек не се вижда, нито пък стъпки има напред! Къде отиде тоз човек? " Учителят рекъл: "Аз нарочно те доведох да те срещна с него, за да присъстваш и да видиш.
към текста >>

Той има задача да отиде в Европа и да свърши важна работа."
Тоя човек изпил чая и тръгнал. Тъкмо заминал зад скалата, Учителят казал на брат Боев: "Кажи му да се върне, че забравих нещо да му кажа." Брат Боев отишъл до скалата по стъпките на гостенина, но оттам нататък вече нямало никакви стъпки. "Учителю, никакъв човек не се вижда, нито пък стъпки има напред! Къде отиде тоз човек? " Учителят рекъл: "Аз нарочно те доведох да те срещна с него, за да присъстваш и да видиш. Той има задача да отиде в Европа и да свърши важна работа." Георги Събев Преди около тридесет и пет години /т.е. 1920 г./, бяхме на екскурзия на Петров връх, който се намира на север от град Айтос. Беше пролет.
към текста >>

А Учителят им бил дал задача всеки да се изкачва така, че един от друг да тръгват на разстояние от десет минути.
Започнал да се оглежда наляво-надясно и изведнъж вижда до себе си Учителя как върви до него и му се усмихва. Методи се успокоил. Учителят върви ту пред него, ту зад него в разстояние на няколко часа. Когато се качват горе, всички споделят, че също са изпитвали страх, както от тъмнината, така и от планината. Всички без изключение твърдели, че през цялото време, когато те са вървели, Учителят е бил неотлъчно до тях. А Учителят им бил дал задача всеки да се изкачва така, че един от друг да тръгват на разстояние от десет минути. Накрая горе, когато всички закусват и пият чай, без изключение споделят, че всеки един от групата лично е пътувал с Учителя. Учителят е бил едновременно навсякъде и с всички по време на нощния излет на Витоша. Мария Тодорова Едно време ние ходехме всеки четвъртък на бивака на Витоша с Учителя, придружаван от пенсионери, стари хора, които не са ангажирани в работа. Носехме си чайници.
към текста >>

Сам Той казва: "Когато имате трудна задача за решаване или някакво голямо изпитание и желаете да получите Моя съвет и съдействие, достатъчно е да ми напишете кратко писмо от няколко реда и след това оставете писмото на масата, без да го пращате и бъдете сигурни, че Аз ще получа това писмо.
Баща ми беше чиновник в пощата и сутринта отишъл на работа. Тъкмо щял да пусне писмото за Учителя, подали му телеграма, която била от Учителя. В нея Учителят му давал съвети как да излекува майка ми. Това било отговора на писмото, което било още в джоба му непуснато. Баща ми приложил съветите на Учителя, които Той давал в телеграмата и състоянието на майка ми се подобрило и тя оздравяла. Сам Той казва: "Когато имате трудна задача за решаване или някакво голямо изпитание и желаете да получите Моя съвет и съдействие, достатъчно е да ми напишете кратко писмо от няколко реда и след това оставете писмото на масата, без да го пращате и бъдете сигурни, че Аз ще получа това писмо. Ще намеря начин да ви отговоря и укажа своето съдействие и помощ, независимо къде се намирам Аз". Стефка Няголова До чешмата на Рила, встрани, има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма, закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст - с показалеца на дясната ръка, го побутваше и той се клатеше. Учителят се забавляваше и се смееше от сърце.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15881991386414