Търсене в текстове за 'Животинското'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 36 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях!
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство.
13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност.
към текста >>

Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока.
11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека. Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока. 2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава.
към текста >>

3. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека.
По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща.
към текста >>

4. 23 ПИСМО

Да отмахнем себелюбието от ума, трябва да имаме Христовия ум, да отстраним животинското и гордостта от сърцето, трябва да имаме Христовия Дух, а да поправим своеволието на волята, трябва да имаме пълната Божия благодат и Любов.
Мнозина не са готови да сторят всичко за Исуса. Ето, заспят, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблече от вехтия человек и да се облече в Господа Исуса. Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изпроводи. Да отмахнем себелюбието от ума, трябва да имаме Христовия ум, да отстраним животинското и гордостта от сърцето, трябва да имаме Христовия Дух, а да поправим своеволието на волята, трябва да имаме пълната Божия благодат и Любов. Защото и след нашето обращение и покаяние към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето Ново раждание много неща трябва да се насадят и оплодотворят от Любовта Божия, защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашето, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде Царство".
към текста >>

5. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Животинското царство представлява разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство.
В човека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. Божественият ум е свръх всичките същества60. В присъствието Божие човек не може да извърши грях. Животинското царство представлява разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство. Човек, за да достигне това си състояние, е минавал, съгласно закона за еволюцията, през животинското царство. Раздадоха ни се бюлетини с въпроси, на които ние, според разбиранията си, отговорихме. Имаше една бюлетина с въпрос: „Защо Бог създаде Светлината? “, по който г-н Дънов каза следните мисли:
към текста >>

животинското царство.
Инстинктът за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. Божественият ум е свръх всичките същества60. В присъствието Божие човек не може да извърши грях. Животинското царство представлява разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство. Човек, за да достигне това си състояние, е минавал, съгласно закона за еволюцията, през животинското царство. Раздадоха ни се бюлетини с въпроси, на които ние, според разбиранията си, отговорихме. Имаше една бюлетина с въпрос: „Защо Бог създаде Светлината? “, по който г-н Дънов каза следните мисли: Слънчевата светлина можем да добием благодарение на една мрежа, която се намира около нас. Тя е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и проявява тази светлина.
към текста >>

6. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска - цифрите 1 и 5, значи днес сме ние.
Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата", обаче г-н Дънов я прибра, щом Петко Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от него молитва сам той се изрази: Тази молитва е молитва на духовете, които участват във Веригата, и тя е, която ни свързва с тия духове. Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: Вчера, 14 август, събота, господарстваше портокалената краска - цифрите 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска - цифрите 1 и 5, значи днес сме ние. Утре, 16-того, понеделник, ще господарува жълтата краска - цифрите 1 и 6, значи - духовете. А вдругиден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска - цифрите 1 и 7, значи - синовете Божии. В 8,30 ч. сутринта всички свършиха десетминутната молитва и от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата - Пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г.
към текста >>

И след като Господ се е смирил, [това] представлява човека в животинското му естество.
Какво значи думата правда? Това значи Мъдрост, Знание - че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща. И после - че имаме стремеж към Бога. Числото 3, това е изкуплението - Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, [това] представлява човека в животинското му естество. Като например имаш вол, впрягаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен. После всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека. Числото 4 означава човека в неговото животинско развитие. Човекът е числото 5. За да не бъде бит, човек трябва да има Любов.
към текста >>

То е Мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство.
Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплътява в двете, та сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Не е било време, нито ще дойде такова, когато Господ да не е бил дълготърпелив126. [Числото] 13 - това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал. [Числото] 14 - то представлява две числа по 7. То е Мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство. Значи при всичките животни, които са искали да придобият Знание и Мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е Мъдростта. Всичките сили, които работят в полето на Мъдростта, си имат свой ръководител. Числото 15 е пак законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5 плюс 1 е равно на 6. То е помощ. Числото 16 е преповторение на числото 8, което е смирение.
към текста >>

7. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние.
Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази: — Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове. Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: — Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние. Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии. В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: — Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие.
към текста >>

8. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

И след като Господ се е смирил, представлява човека в животинското му естество; като например, имаш вол, впрегаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен.
Това значи мъдрост, знание, че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща. И после, че имаме стремеж към Бога. Числото три — това е изкуплението. Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, представлява човека в животинското му естество; като например, имаш вол, впрегаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен. После, всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека. Числото четири означава човека в неговото животинско развитие. Човекът е числото 5. За да не бъде бит, човек трябва да има любов. А да любим, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го любим значи да каже Той нашите отношения спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме.
към текста >>

То е мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство.
Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплотява в двете, т а сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Тринайсет. Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал. Четиринайсет — то представлява две числа по седем. То е мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство. Значи, при всичките животни, които са искали да придобият знание и мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е мъдростта. Всичките сили, които работят в полето на мъдростта, си имат свой ръководител. Числото 15 е пак законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5+1=6. То е помощ. Числото 16 е преповторение на числото 7, което е смирение.
към текста >>

9. ОТВЪДЕН СВЯТ

Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство.
И те играят с вас гимнастика, и когато се чувствате изморени, това са вашите дядовци. За самоубийството ще кажа: Не излизай от затвора, докато не му дойде времето. Защото ако излезете, десет пъти по-лошо ще бъде. Докато не ви пуснат, стойте в затвора да учите урока си. Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство. След това му трябват хиляди години да пъпли като животно, докато дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие.
към текста >>

10. КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА

Те така ще се съединят сега с човека, както човешката личност се съедини с животинското естество.
За новото човечество има загатвания тук-таме в Новия завет, в Откровението. Евангелистът Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея "Новото човечество" и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Тези хора са сега тук на Земята, те са дошли вече на Земята и са се въплътили между образованите хора. Едни от тях са писатели, други поети, учени и всички подтикват човечеството в тоя път към новата идея, към Божественото. Те са врагове на онзи мрак, на онези окови, които сковават човечеството. Те така ще се съединят сега с човека, както човешката личност се съедини с животинското естество. Това ще причини една велика Божествена култура на Земята. Тия, които идват сега, ще възстановят всички европейски народи, ще турят навсякъде ред и порядък. Те работят сега отвътре, те работят в България, навсякъде работят. Новото ще влезе в света по пътя на музиката. Всички велики музиканти, поети, художници, учени работят за спасението на човечеството.
към текста >>

11. Дял първи Животопис и творчество

Страхът – древният закон на животинското царство – постепенно го обзема.
Това е период на застой, движение в затворен кръг. От този момент човек почва да губи Живота, Светлината, Свободата си. Той става лекомислен, отрича духовните ценности, Разумното начало, Вечния живот, изгубва пътя към съвършенството. Съмнението и недоволството изпълват душата му. Той става подозрителен и враждебен към всички. Страхът – древният закон на животинското царство – постепенно го обзема. В това положение човек е изложен на опасността да загуби Свободата си. В този момент от Великия източник на Живота идва една нова вълна, един нов подтик, който извежда човека от това статично положение, една нова, свежа струя навлиза в живота – това е новото. И понеже човек не го разбира, почва да му противодейства. От този момент настават борби, движения, разрушения във външния и вътрешния живот, в личния, обществения и международен живот. Учителя казва:
към текста >>

12. КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ

“Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските на света са като мъртви, душата се събужда с вик на неизразимо страдание.
За нас е важна вътрешната идея на есперанто. Създателят на есперанто д-р Заменхоф твърди, че главната му подбуда да даде есперанто на света е вътрешната идея на този международен език, а именно обединение, побратимяване на всички народи в едно цяло. Международният език есперанто не можеше да се появи и да има успех например преди две хиляди години. В литературата също виждаме признаци, които показват, че иде едно пробуждане на Колективното съзнание. Ще цитираме руския писател Гарбунов-Посадов19: “Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските на света са като мъртви, душата се събужда с вик на неизразимо страдание. Потискана от дълги години болка е достигнала пределите си и душата се събужда от безумния сън на опустошения живот. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из която е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му като в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той – откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта.
към текста >>

13. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ

Заколването на угоеното теле означава побеждаване на животинското начало в човека.
И най-сетне той се разкайва, че е излязъл от дома на Баща си. В него настава една вътрешна криза, един душевен преврат. Решава да се върне при Баща си. Това е начало на възхода, на еволюцията. От този момент именно започва неговата еволюция. Заколването на угоеното теле означава побеждаване на животинското начало в човека. Пръстенът, който турят на ръката му, означава новите сили, които се пробуждат в него. Това е посвещение, това е пробуждане на човека в един по-висок свят. Връщането на блудния син при баща си, това значи излизане от живота на отделността и влизане в Живота на Цялото, връщане към Цялото. Какво означава бедността, мизерията на блудния син? Това е духовното обедняване на човека, когато достигне до най-ниската точка на слизането си в процеса на инволюцията.
към текста >>

14. НОВИТЕ ПЪТИЩА НА ЛЮБОВТА

Ревността е качество на животинското царство.
Превърнете ревността в Любов. При ревността ти поставяш този, когото обичаш, по-долу от себе си и казваш: “Той може да направи някое престъпление.” Любовта изключва всяко съмнение. Когато в любовта има най-малкото съмнение, липсва нещо. Това са новите схващания за Любовта. Това, което ни липсва сега – Божественото, то трябва да дойде. Ревността е качество на животинското царство. Ако човек внесе ревността, тя ще бъде спънка. При ревността ти мислиш, че този, когото обичаш, могат да ти го отнемат. И после идат подозрението и омразата. Този, когото ревнуваш, ще го намразиш и като го намразиш, ще се разрушиш. Омразата, неверието разрушават.
към текста >>

15. СТЪПАЛАТА НА ЛЮБОВТА

Когато животинското в човека вземе надмощие, той трябва да почне да мисли, за да се издигне в по-висок свят – човешкия.
Бог обича еднакво светията и грешника, посреща еднакво светията и комара. В случая важна е възприемчивостта на дадено същество към Живота, който иде от Великото сърце на света! Всички същества не са еднакво възприемчиви за този Живот. Казано е в Писанието: “Бог се разгневил на евреите.” Този стих трябва да се разбира в по-друг смисъл: когато евреите са изпадали в грях, ставали са невъзприемчиви към Живота, който иде от Разумната Природа, слагали са преграда между себе си и Любовта. Гняв Божий означава в случая, че се намаляват добрите условия на Живота. Когато животинското в човека вземе надмощие, той трябва да почне да мисли, за да се издигне в по-висок свят – човешкия. Който иска да се качи на по-високо стъпало, трябва да следва пътя на Любовта. Любовта има много степени. Любовта е неизменна. Каквато е била преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различните видове Любов, разбираме отношенията на хората към нея.
към текста >>

16. ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

Растителното и животинското царство взаимно си помагат и по този начин става възможен животът в Природата.
Така се поддържа общият живот в Природата. Можем да посочим много примери за тази координация: Растенията при асимилация приемат въглероден двуокис и изпускат кислород. Животните при дишане, обратно, приемат кислород и изпускат въглероден двуокис. И растенията дишат, но у тях асимилацията е по-силна от дишането. Растителното и животинското царство взаимно си помагат и по този начин става възможен животът в Природата. Животните се ползват от кислорода, който изпускат растенията, а растенията се ползват от въглеродния двуокис, който изпускат животните. Учителя казва: Слънчевата светлина в своя път до Земята среща дванадесет трансформатора, дванадесет среди, през които минава. Така постепенно отслабва нейната енергия, за да могат да я издържат земните същества. Ако слънчевата енергия би дошла до Земята със своята първоначална енергия, тя би разрушила организмите.
към текста >>

17. ЧЕТИРИТЕ СТЪПАЛА В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕШКАТА КУЛТУРА

Докато законът на насилието е закон на животинското царство, където правото е на силния, то правната норма се явява вече в човешкия свят.
Има едно Божествено право в света. У ч и т е л я Има четири стъпала в историята на човешката култура. ПЪРВОТО СТЪПАЛО – НАСИЛИЕТО В насилието има животински елемент. Докато законът на насилието е закон на животинското царство, където правото е на силния, то правната норма се явява вече в човешкия свят. В човечеството влиза вече идеята за правото. С правото се явява човешкият свят, излиза се от животинския свят. Насилието винаги ражда неразумното ограничение. Учителя казва: Почнат ли да ограничават човешките мисли, чувства и действия, в света идват нещастия и катастрофи.
към текста >>

18. ЕВОЛЮЦИЯТА Е ПРОЦЕС НА ОСВОБОЖДЕНИЕ

Еволюцията, като почнем от минералното царство и вървим през растителното, животинското, човешкото и по-нагоре, е път на освобождение.
Това е път към Свободата. Свободата не е еднократен процес, еднократно постижение. Тя не е статично положение. Това е вечен, непреривен процес. Човек върви по пътя на своето освобождение. Еволюцията, като почнем от минералното царство и вървим през растителното, животинското, човешкото и по-нагоре, е път на освобождение.
към текста >>

19. ВИСШЕТО И НИЗШЕТО В ЧОВЕКА

Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието.
Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробищата, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека. Чувството на собственост е животинско състояние. Ако една лисица пипа кокошките, друга лисица не ги бара. Ако в едно ято патици дойде друга патица, кълват я, не я искат. В една черда добитък ако влязат чужди говеда, преследват ги.
към текста >>

Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека.
Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробищата, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека. Чувството на собственост е животинско състояние. Ако една лисица пипа кокошките, друга лисица не ги бара. Ако в едно ято патици дойде друга патица, кълват я, не я искат. В една черда добитък ако влязат чужди говеда, преследват ги. В човека има един животински елемент.
към текста >>

20. ЧОВЕШКAТA ДУША

Лошото в човека се дължи на животинското, от което човек не се е още освободил.
Трябва да видим колко красива и велика е човешката душа. Когато видиш душата на брат си, тогава можеш да проповядваш милосърдие. Личния, индивидуалният живот на човека е микроскопическа проява на човешкото естество. Злото е присадка в човека. То е присадено отвън отпосле, но така се е съединило с човека, щото той мисли, че то е част от неговото естество. Лошото в човека се дължи на животинското, от което човек не се е още освободил. Но човек е проводник на хубави енергии. Има нещо тайно във всяка душа, което другите не подозират. Но Бог вижда какво може да излезе от тази душа и обръща специално внимание на нея. У всички хора доброто съществува като заложба. Като казвам, че всички хора са добри, подразбирам, че има в тях доброта като заложба.
към текста >>

21. ХИЛЯДОЛИСТНИКЪТ

Писанието казва: „Човек е направен от пръст.“ „Пръстта“ – това е животинското естество.
След утринното Слово на Молитвения връх Учителят даде някои пояснения: – В Любовта не може да има деление. Това, което сега съществува в света, то е само сянка на Любовта. Истинската Любов не може да бъде носителка на разногласие. Хората вървят по един неестествен път. Писанието казва: „Човек е направен от пръст.“ „Пръстта“ – това е животинското естество. А човекът, това е Божественото дихание, което вдъхнал Бог в него. Така станал човек жива душа. Животните показват пътя, по който човек е слизал. Този път не е бил благоприятен. Когато един водолаз влиза във водата, изглежда много страшен.
към текста >>

22. НОВОТO

Значи животинското в човека ще отслабва, а Божествената воля ще се усилва.
В неговото съзнание вече се образува нова мрежа, с която да хваща тази светлина. Тази мрежа се образува у всички духовни хора и някои от тях почват да долавят известни неща от Невидимия свят. Когато новата мрежа почне да се образува, челото се повдига постепенно нагоре. В бъдеще разстоянията от ухото до окото (АО) и от ухото до горната част на главата (СО) ще станат по- големи. А пък тази част, която е под носа, ще отиде навътре. Значи животинското в човека ще отслабва, а Божествената воля ще се усилва. У животните е развито съзнанието, а у човека – самосъзнанието. Свръхсъзнанието пък е новото съзнание, което сега се развива. В подсъзнанието е складирано цялото минало на човека.
към текста >>

23. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Много от противоречията на техния живот се дължат на животинското, което често се проявява в тях, изисква своето.
Тези знания не са потребни за вас. Всеки човек води такъв живот, за какъвто органически и духовно е нагоден. Животът е съставен от много стъпала и всеки сяда на това стъпало, което отговаря на неговите разбирания. Съвременните хора не живеят изключително човешки живот. Те минават през фазата на растенията и на животните, а едва засягат човешкия живот. Много от противоречията на техния живот се дължат на животинското, което често се проявява в тях, изисква своето. Какво трябва да правите? Трябва ли да отстъпвате на животинското в себе си? Много от вашите желания са чужди; те са желания на животните. Едно такова желание е стремежът да се яде много. Ако един мамонт се яви днес на земята, в продължение на няколко години той ще унищожи най-голямата гора.
към текста >>

Трябва ли да отстъпвате на животинското в себе си?
Животът е съставен от много стъпала и всеки сяда на това стъпало, което отговаря на неговите разбирания. Съвременните хора не живеят изключително човешки живот. Те минават през фазата на растенията и на животните, а едва засягат човешкия живот. Много от противоречията на техния живот се дължат на животинското, което често се проявява в тях, изисква своето. Какво трябва да правите? Трябва ли да отстъпвате на животинското в себе си? Много от вашите желания са чужди; те са желания на животните. Едно такова желание е стремежът да се яде много. Ако един мамонт се яви днес на земята, в продължение на няколко години той ще унищожи най-голямата гора. Това животно не може да се нахрани с малко. Мамонтът е изчезнал от физическия свят, но и досега съществува в астралния свят, вследствие на което в хората се пораждат ред ненаситни желания.
към текста >>

24. Десета част

Заблудата е една негативна страна на човешкия ум, на нисшия му ум или по-точно казано на животинското му естество...
Религиозните люде, които считат, че светските хора поддържат неверни възгледи, правят едно общо заключение, че всичко, което светът учи, е криво. Не е така. В света има много криви учения, но има и правилни. При религиозните също. И знаете ли от какво произтича заблуждението? Заблудата е една негативна страна на човешкия ум, на нисшия му ум или по-точно казано на животинското му естество... Сега Христос казва: "Който вас приема", т.е. той започва отдолу нагоре, а не се изразява така: "Който приема Бог, после мен да приеме и най-сетне вас." Това означава, че който приема вас, и Него приема, а който Него приеме, ще приеме Тогоз, който Го е проводил. Вие често казвате, че не се интересувате за другите, а искате да знаете какво Господ е говорил... Той два пъти не говори. Ще идете при ученика, който е слушал беседата на Учителя, за да ви я преразкаже... Смирение е необходимо. Всеки трябва да е на своето място в класа, за да чуе какво ще каже Господ.
към текста >>

Това разкрива неговия произход, не на духа му, а този на неговите страсти и желания, на нисшия му ум и на животинското в него.
Следователно на Земята ще започнем с малкото и ще свършим с великото. В Библията е писано, че Бог направи най-напред човека по свой образ и подобие. Аз няма да се спирам сега да ви обяснявам стиха. Той съдържа велика окултна истина, която не може да се разкрие напълно. И още е казано, че Бог е направил човека от земя и пръст и му вдъхнал живо дихание. Това разкрива неговия произход, не на духа му, а този на неговите страсти и желания, на нисшия му ум и на животинското в него. Следователно хората ще имат друга еволюция, ще следват пътя на минералите и растенията. Божественото и животинското са свързани едно с друго. Едното започва със стария човек, а другото с новия. И Апостол Павел зададе въпроса: "Кой ще ме избави от този закон на плътта? " От кой закон?
към текста >>

Божественото и животинското са свързани едно с друго.
Аз няма да се спирам сега да ви обяснявам стиха. Той съдържа велика окултна истина, която не може да се разкрие напълно. И още е казано, че Бог е направил човека от земя и пръст и му вдъхнал живо дихание. Това разкрива неговия произход, не на духа му, а този на неговите страсти и желания, на нисшия му ум и на животинското в него. Следователно хората ще имат друга еволюция, ще следват пътя на минералите и растенията. Божественото и животинското са свързани едно с друго. Едното започва със стария човек, а другото с новия. И Апостол Павел зададе въпроса: "Кой ще ме избави от този закон на плътта? " От кой закон? От животинския. И после добавя: "Благодаря, че придобих това знание." Как?
към текста >>

Злото се крие в животинското ни същество, а доброто в Божественото у нас.
Две неща остават чисти в света музиката и поезията. Следователно всички трябва да бъдем музиканти и поети. Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Ако дойда още веднъж, ще стана или музикант, или поет. Те са двете неща, които ще оправят света... Злото се крие в животинското ни същество, а доброто в Божественото у нас. Те постоянно действат и ние трябва да ги различаваме строго. Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината... Затова трябва да приложим това учение и да дадем на света един образец... Всички стремежи на политическите партии са добри, но им липсва едно, най-важното Любовта. И в религиите, които сега съществуват в света, има отлични неща, ценни богатства, но им липсва Любов. Това се отнася и за съдилищата.
към текста >>

25. Основи на Паневритмията

Растителното и животинското царство са преходни степени.
Събужда силите, заложбите, дарбите, вложени в човека. Защото трябва да знаем, че човешкото естество крие в себе си велики сили и способности, които са още в началото на своето събуждане и разцъфтяване. Човек не е още това, което крие в глъбините на своето естество. Знае се, че човекът е висшето проявление на Земята. Камъните са най-нисшето проявление. Растителното и животинското царство са преходни степени. Постепенно Природата отива към по-висше свое проявление чрез природните царства. Великата разумност, Божественото работи във всички природни царства, но отвън. Обаче отвътре то работи на Земята само чрез човека. Хубавото у човека е проява на Божественото. Когато човек мисли, когато върши добро, той проявява Божественото Начало чрез себе си!
към текста >>

26. Паневритмия 1941г.

Растителното и животинското царства сѫ преходни степени.
Събужда силитѣ, заложбитѣ, дарбитѣ, вложени въ човѣка. Защото трѣбва да знаемъ, че човѣшкото естество крие въ себе си велики сили и способности, които сѫ още въ началото на своето събуждане и разцъвтяване. Човѣкъ не е още това, което крие въ глѫбинитѣ на своето естество. Знае се, че човѣкъ е висшето проявление на земята. Камънитѣ сѫ най-низшето проявление. Растителното и животинското царства сѫ преходни степени. Постепенно природата отива къмъ по-висше свое проявление чрезъ природнитѣ царства. Великата разумность, Божественото работи въ всички природни царства, но отвънъ. Обаче отвѫтре то работи на земята само чрезъ човѣка. Хубавото у човѣка е проява на Божественото. Когато човѣкъ мисли, когато върши добро, той проявява Божественото Начало чрезъ себе си!
към текста >>

0.18232989311218