НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
284
резултата в
114
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Самата нужда на человеческото
естество
е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.
Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено
естество
, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син.
Горчивата опитност, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която
естеството
й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните поети и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си?
Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето
естество
, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда.
Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето
естество
и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.
На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното
естество
на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания.
На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното
естество
не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав.
Има дълбока причина, лежаща вътре в
естеството
на человека, за това странно явление, което науката нарича хередитарност (наследственост).
Този социален строй на здравия организъм по
естество
не може за дълго време да търпи разстройство и анархия в себе си.
Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по
естество
влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е.
Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото
естество
на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
В нашето
естество
още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата.
Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по
естеството
са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета.
Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало
естество
иде му отръки да говори и двете.
Те изявяват характера на неговото сложно
естество
, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят.
Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в
естеството
на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата.
Предметът по
естество
има двояк характер: външен и вътрешен.
Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на
естеството
, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани.
Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното
естество
на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека.
И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето
естество
.
Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на
естеството
си.
Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по
естество
внушавани в нашите умове.
Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое
естество
, придружени с качество, които го характеризират като такова.
В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво
естество
е и какви качества притежава.
От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в
естеството
на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата.
Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от
естеството
, начина и устройството на нашето мислене
4. Обуздаване на низшето
естество
Самото
естество
на човека е показало нуждата от тази необходима храна.
Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено
естество
, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание.
3. Горчивият опит на човешката душа, почерпан от ежедневната липса на съществената за
естеството
ú храна, е намерил израз в писанията на древните поети и мъдреци: „Не вика ли мъдростта?
7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето
естество
.
4. Обуздаване на низшето
естество
[13]
2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето
естество
в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това
естество
, които ще му дадат ключа към истинския успех.
6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното
естество
на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания.
Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното
естество
коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания.
7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си
естество
, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в
естеството
на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата.
Те разкриват сложното му душевно
естество
, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39]
4. Характерът и
естеството
на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие.
От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното
естество
на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.
И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето
естество
.
В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво
естество
е всяка духовна дейност и какви качества притежава.
2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в
естеството
на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от
естеството
и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
След като се преминат четирите категории етер, над тях се намира друг свят със съвсем друго
естество
.
[29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски
естествоизпитател
, създател на научната биология.
Основа за бъдещото му развитие е участието му като
естествоизпитател
в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836).
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на
естеството
на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия.
Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето
естество
, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът.
Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на
естеството
си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.
А тази благородна цел включава по
естество
духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото.
Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения
естествоизпитател
Чарлз Дарвина (Сharles Darwin).
Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които
естеството
върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.
Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от
естеството
на неговия Дух.
Един от научните факти, който е хвърлил светлина върху
естеството
на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в
естеството
на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък.
Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си
естество
, което расте в духовно нравствена сила.
Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно
естество
, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на
естеството
й.
Вечният живот сам, по необходимостта на своето
естество
, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена.
А тия изменения от самото
естество
на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия.
Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в
естеството
на самия Живот.
Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по
естеството
на своята природа, е по стар от всички тях.
Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото
естество
и от развитието на духовните му сили.
Видът и родът на человека се е явил подир всички, но
естеството
му е съществувало преди всички.
Необходимостта на неговото напреднало
естество
е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов.
Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си
естество
, нему подобающо като человек, като същество разумно.
Само след това радикално променение в
естеството
на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото.
Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето
естество
или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота.
Разбира се от самото
естество
, че не може.
От тази очевидна истина следват две неща: първо, предметите и вещите са ценят според своята стойност, а пък тази стойност напълно зависи от самото
естество
на предмета или вещта.
С по ясни думи, всяка деятелност определя качествата на своето
естество
от последствията и резултатите си.
Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето
естество
, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски.
Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото
естество
произвожда „дяволюция“.
И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по
естество
– вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога.
Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на
естеството
му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни.
Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в
естеството
на своето устройство.
„Лъжата по
естество
е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия.
Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото
естество
от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества.
Същото е и с человеческото
естество
– то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде.
Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено
естество
да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.
4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и
естеството
на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система.
Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на
естеството
си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание.
2. Тя е потвърдена отдавна в
естествознанието
чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин.
3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието
естество
е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие.
Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от
естеството
на неговия дух.
1. Един от научните факти, който хвърля светлина върху
естеството
на нещата, е този, че в природата съществуват както сложни, така и едноклетъчни организми.
Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си
естество
, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа.
Това е впрочем едно от научните твърдения на
естествознанието
.
14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното
естество
на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа.
Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на
естеството
ú.
15. Вечният живот по силата на своето
естество
изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен.
Тези промени произтичат от самото
естество
на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия.
Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в
естеството
на самия Живот.
Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно
естество
[107]той е по-стар от всички тях.
Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но
естеството
му е съществувало преди всички.
Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му
естество
, което щяло да направи от него истински разумен човек.
12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в
естеството
на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.
5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето
естество
или като двата центъра на нашата дейност в живота.
– нещата в природата се оценяват според тяхната стойност, а тази стойност напълно зависи от самото им
естество
;
С други думи, всяка дейност определя качествата на своето
естество
според последствията и резултатите си.
8.
Естеството
на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (егоизма) – майка на всички днешни пороци.
Себелюбието от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето
естество
, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски.
2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал ангел, с тази разлика само, че в неговото
естество
той произвежда „дяволюция”.
11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето
естество
.
4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по
естество
е два вида: черна и бяла.
– всички майки и бащи, всички възпитатели трябва да изучават човешкото
естество
във всякакъв план;
Същото се отнася и за човешкото
естество
.
6. Тук се крие една от тайните за
естеството
на нашия ум и една неоспорима истина.
5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено
естество
да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето
естество
.
въплътяване, възприемането на настоящето си
естество
, облечено в плът и кръв.
От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по
естество
, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си.
Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в
естеството
им.
Това заключение извличаме от факта, че теготенето по
естеството
си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места.
на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в
естеството
им.
Такова е
естеството
на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина.
Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с
естеството
на разума си, т.е.
Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в
естеството
му от първата битност.
на Любовта проявил своята деятелност както помежду монадите, тъй също и помежду
естеството
на Силите.
Особена страст се пробужда в
естеството
на тия малки същества, наречени атоми или монади – стават безпокойни, като че ли се наелектрисват и намагнитизирват от особена сила, някоя скрита деятелност.
Действително пред ума ни се изпречва една величествена картина за мировия свят – обширна по размер, великолепна по
естество
, чудна по устройство.
Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето
естество
.
2. И тъй, от първоначалния хаос, състоящ се от невъобразимо число атоми, независими един от друг, буйни и неукротими по
естество
, извършващи милиони движения в секунда, и то в най-различни направления, е трябвало е да се създаде нещо цялостно, нещо стройно и устойчиво.
Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето
естество
.
Защото такова е
естеството
на човешката душа, че тя не може да напредва и да се развива без тази вътрешна умствена светлина.
В такъв случай обаче ние ще влезем в стълкновение с
естеството
на своя разум, т.е.
1. Пред ума ни се представя една величествена картина на целия свят – обширна по размери, великолепна по
естество
, чудна по устройство.
4.
Разговор Първий. Упътвание
Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнаж ще покажат своето произхождение и своето
естество
.
5.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по
естество
и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
То беше невъзможно в самото
естество
на Адама.
6.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
Естеството
в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир.
7.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде изражение на своето съществувание, на своят вътрешен живот, който се стреми по напора на своето
естество
да се обедини с общата въръзка, която образува общата хармония.
8.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата, е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде израз на своето съществувание, на своя вътрешен живот, който се стреми поради своето
естество
да се обедини с общата връзка, като образува общата хармония.
9.
03.РАЗГОВОР ПЪРВИ
Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник, то тогава изведнъж ще покажат своето
естество
.
10.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
Когато любовта, истината, добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен човек се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и
естество
и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род.
Не. Това беше невъзможно в самото
естество
на Адама.
11.
09.РАЗГОВОР ШЕСТИ
Естеството
в съвокупността си е олицетворение на невидимия мир.
12.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Това е, което Светият Божи Дух казва: на лошите мисли и чувства, друг им е източника, те не са от същото
естество
, както добрите.
13.
Петър Дънов - №50
Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото
естество
и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света".
14.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото
естество
и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света".
15.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше
естество
и архаична еволюция.
16.
№124 (Петър Дънов)
Тъй различни в своето
естество
, както събиране и изваждане и умножение и деление.
17.
39 ПИСМО
Желая, братя, да ви съобщя: какво Бог от величието на Неговата милост и Божествената Негова сила е „Благоволил", да дари нам всичко, що е за живота потребно и за благочестието, за да можем чрез познанието на тогози, „Който призвал нас да участвуваме в Неговата Слава и добродетел, чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото
естество
, а да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света.
18.
90 ПИСМО
Тъй различни в своето
естество
като събиране и изваждане, и умножение и деление.
19.
95 ПИСМО
Естеството
в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир.
20.
118 ПИСМО
С това не ви осъждам, понеже зная слабостите на человеческото
естество
.
21.
202 ПИСМО
Человекът по
естество
е упорит и доста своенравен.
22.
269 ПИСМО
Защото виждам, че във вашето
естество
, във вашия ум има още много остатъци от миналото, които, ако не дадете място, доброто семе ще се заглуши.
23.
БЕЛЕЖКИ
Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му, когато незадоволството напуша сърдцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по
естество
и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите щения.
24.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото
естество
.
25.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
Животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото
естество
.
Никоя от миналите култури, колкото и да е била напреднала, не е била в състояние да измени
естеството
на живота.
26.
БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ
Не се поддавайте на тази съблазън; не се трудете да обърнете камъните в хляб; не искайте от Господ това, което е противно на Неговото
естество
; не Го изкушавайте в безразсъдности!
27.
Бъдете верни на своето призвание
Не се поддавайте на тази съблазън, не се трудете да обърнете камъните в хляб, не искайте от Господ това, което е противно на Неговото
естество
, не Го изкушавайте в безразсъдности!
28.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА
Гневът, страхът и страстта са прояви от человеческо
естество
.
29.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
Червената краска по
естество
е най-долна в лествицата** на краските, но същевременно тя е най-високата.
30.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Всичките сте человеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от
естество
да ви спъват по Пътя ви.
31.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
104) Едновременно с това, Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човека, който лесно става жертва на сили от низше
естество
и архаична еволюция.
32.
ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски
Изисква се, поне отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше
естество
.
33.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1906
Гневът, страхът и страстта са прояви от човеческо
естество
.
34.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
Червената краска по
естество
е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата.
35.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Всичките сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от
естество
да ви спъват по Пътя ви.
36.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
И след като Господ се е смирил, [това] представлява човека в животинското му
естество
.
Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи сгодни за своето
естество
.
Най-сетне, на Христа удариха осемдесет хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко
естество
, имаше честолюбие.
37.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Не се поддавайте на тази съблазън, не се трудете да обърнете камъните в хляб, не искайте от Господа това, което е противно на Неговото
естество
, не Го изкушавайте в безразсъдности.
38.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Христос е, който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат Живота и които принципи са от твърде съществено
естество
.
Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото
естеството
им не търпи противното.
39.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Така пъргавият човек например не бива да иска да става флегматичен и да изменя корена на своето
естество
, защото всичката опасност е там.
А това ще направим само при нозете Христови, гдето има жизнен елемент, в който има всичките качества, за да изхвърли вредните елементи на нашето
естество
и да ги замести с полезни.
От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействаме на своето
естество
.
40.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
По
естество
половината или една част от нея, не цялата, е груба и всякой ден ние чувстваме тази грубост.
Понеже душата по
естеството
си обича хубавото и красивото, то когато в света има нещо непорядъчно, красивото причинява известно болезнено състояние и става в човека едно неразположение.
Понеже по своето
естество
то няма възможност да ражда - за да расте, то трябва да краде от друго място.
41.
Писма до Мария Казакова - 1903
Естеството
в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир.
42.
Френологично изследване на Константин Иларионов
2. По
естество
съм крайно чувствителен — чувствителност, която произтича от силно развитите ми лични чувства; по
естество
мъчно понасям обиди, по натура съм многочестолюбив, от малки неща мога да се докачам и да се огорчавам вътрешно.
По
естество
съм много милосърден, скоро се разкайвам вътрешно за погрешките си и съм готов комуто и да било да услужа, вследствие на което пари не задържам за дълго време и не ще забогатея; затова парите ми друг трябва да ги държи, ако искам да вържа две на място.
По
естество
съм човек честен и справедлив; да ми се откаже на едно мое желание, много лесно мога да се възмутя.
43.
Писма до Мария Казакова - 1905
С това не ви осъждам, понеже зная слабостите на человешкото
естество
.
44.
Писма до Мария Казакова - 1907
Почнете да проучавате своето
естество
.
45.
Писма до Мария Казакова - 1908
Человеческото
естество
е капризно, а человеческото сърце ― непостояно.
Защото тяхното
естество
е такова.
Ако милваш вълка и те ухапе, това е по
естеството
му.
46.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
И след като Господ се е смирил, представлява човека в животинското му
естество
; като например, имаш вол, впрегаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен.
47.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи сгодни за своето
естество
.
Най-сетне, на Христа удариха 80 хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко
естество
, имаше честолюбие.
48.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено
естество
.
49.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Така, пъргавият човек, например, не бива да иска да става флегматичен и да изменя корена на своего
естество
, защото всичката опасност е там.
А това ще направим само при нозете Христови, гдето има жизнен елемент, в който има всичките качества, за да изхвърли вредните елементи на нашето
естество
и да ги замести с полезни.
50.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
" От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето
естество
.
51.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
По
естество
половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувстваме тази грубост.
Понеже душата, по
естеството
си, обича хубавото и красивото, то когато в света има нещо непорядъчно, красивото причинява известно болезнено състояние и става в човека едно неразположение.
Понеже по своето
естество
то няма възможност да ражда; за да расте, то трябва да краде от друго място.
52.
1918_3 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
Человек по
естество
е упорит и доста своенравен.
53.
1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2
Всяко колебание е един симптом, че има известни елементи, които са извън вашето
естество
, с които трябва да се справите.
Това не е недостатък на вашето
естество
, но показва, че има известни спънки, срещу които трябва да вземете мерки.
54.
024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева
По своето
естество
и мащаби те далеч не можело да бъдат сравнявани с тези във Варна.
55.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
Това не е нито по характера ми, нито е присъщо на моето
естество
, нито е в съгласие с разбиранията ми.
56.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше на своите тетрадки и ако те не са унищожени след обиските през 1957г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова
естество
.
57.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ
В слънчевата система има същества, съобразно с конструкцията, с
естеството
на самата планета.
58.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше и в неговите тетрадки, ако са запазени и ако не са унищожени след обиските през 1957 г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова
естество
.
59.
ПАНЕВРИТМИЯ
Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо
естество
, Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките.
60.
ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ
Чрез поста се постига възпитание на вътрешното
естество
на човека и това е един метод човек да се научи вътрешно да превъзмогва всички трудности и да пресъздава качества, с които трябва в бъдеще да борави.
61.
ЖИЛИЩА
И викайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по
естество
, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума.
62.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Трябва да отбележа, че Веска, както и някои от другите болни, поради
естеството
на болестта, не можеха да приемат никаква храна, дори най-малкото количество, веднага след вземането следваше ужасно продължително повръщане.
63.
РАДОСТ И СКРЪБ
Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото
естество
, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за едно ново откровение на Божествената мисъл.
64.
ГРЕШКИ И СЛАБОСТИ
Всички сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от
естество
да ви спъват в пътя ви.
65.
МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето
естество
вътре в нас.
66.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ
Той по своето
естество
не е прилежен.
67.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Пред Учителя душите ни изпитваха свещен трепет и това се предаваше на цялото ни
естество
- това се отнасяше за онези, за които Учителят бе въплъщение на Господния и Божия Дух.
68.
КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА
Те така ще се съединят сега с човека, както човешката личност се съедини с животинското
естество
.
69.
ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Последните дни на Учителя, прекарани между нас, са от особено
естество
.
70.
ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА
Когато в едно духовно учение влязат хора, които не желаят да се променят и не искат да се откажат от своето старо
естество
, те се стремят да променят духовните учения и да ги нагодят към себе си.
71.
БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
От друга страна, също такова съответствие имат те и към човешката душа, към различните страни на нейното
естество
.
72.
УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ
Тук се започва онази духовна алхимия, оная най-важна работа над човешкото
естество
Човекът и човешкото
естество
се подлагат в Школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото – неговите качества, неговата устойчивост, издръжливост и отзивчивост, изпитва се умът – неговата възприемчивост и възможности, изпитва се сърцето – неговата готовност за служене и жертва.
В Божествената Школа се дават знания по какъв начин да овладее ученикът положителните и отрицателни сили на своето
естество
.
73.
ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
Това е път, в който ученикът превъзмогва инертността на материята, развива висшите сили на своето
естество
, разширява хоризонта на своята мисъл, на своите идеи и постига Чистотата на своето сърце.
74.
ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА
Онова откровение за живо Братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя-българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата, пълна с мир и мекота, всред планини и езера, Вашето присъствие и Вашето Слово разтърсиха цялото ни
естество
, за да го преустроят.
75.
РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ
Заедно с развитието на
естествознанието
върви и развитието на техниката.
76.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ
Божественото
естество
на човека излиза от Бога с велики заложби, с мощни сили, съществуващи като семенца, и преминава през формите на минерала, растенията, животните и човека и все повече проявява силите, вложени в него като заложби.
77.
ЛЮБОВТА Е СЪЩИНА НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА
Човек по вътрешното си
естество
, по Божественото начало, което е в него, е добър.
78.
ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ОБИЧАШ, ЩЕ ТИ СЕ ИЗЯВИ
В глъбините на своето
естество
човек обича всички същества, но той още не съзнава това.
79.
ЛЮБОВТА ВИНАГИ Е ВЗАИМНА – ЛЮБОВТА РАЖДА ЛЮБОВ
А то се изявява като Любов, понеже
естеството
му е Любов.
80.
ЛЮБОВТА СВЪРЗВА ЧОВЕКА С ЖИВАТА ПРИРОДА В НЕЙНАТА ЦЕЛОКУПНОСТ
Това привежда в активност цялото му
естество
.
81.
ЧОВЕКЪТ НА ЛЮБОВТА Е ОГРАДЕН
Те не намират храна в него, понеже не са в хармония с неговото
естество
.
82.
ЛЮБОВТА КАТО ЧУВСТВО
Тук вече Любовта засяга духовната природа в човека; той проявява своето морално
естество
.
83.
ПОСТИЖЕНИЯ НА ЛЮБОВТА
Силите на Живата Природа, с които човек се свързва при Любовта, преорганизират неговото
естество
.
Единствената Сила, която може да преустрои цялото
естество
на човека – това е Любовта.
84.
ЛЮБОВТА НОСИ СВОБОДА ЛЮБОВТА ОСВОБОЖДАВА
Естеството
на Божествената Любов е такова, че тя освобождава.
85.
ТЯЛОТО Е ИЗРАЗ НА ПСИХИЧНИ СИЛИ
Ако радиусът ОА е по-голям от другите радиуси, в човека преобладава физическото
естество
.
86.
ЕСТЕСТВОТО НА СВОБОДАТА
ЕСТЕСТВОТО
НА СВОБОДАТА
87.
СВОБОДАТА НОСИ ВСИЧКИ ДОБРИ УСЛОВИЯ
Вие ще почувствате един Мир, едно разширение и всички благородни заложби на вашето
естество
, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат.
88.
АКТИВНОСТ И ПРОЯВА НА ДУШАТА
При днешните форми на труда човек не проявява своето Божествено
естество
, понеже подтикът към труда не иде отвътре, от глъбините на душата, а отвън.
89.
ЕСТЕСТВОТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС
ЕСТЕСТВОТО
НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС
90.
ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *
Някой път казвате: „Не ми трябва Любов.“ Тогава влизате в разрез със своето
естество
.
91.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
Престане ли да мисли, проявява се неговото низше
естество
.
Когато не мислиш за Бога, а по
естество
си добър, тогава Бог действа в тебе, за да бъдеш добър.
92.
ВИСШЕТО И НИЗШЕТО В ЧОВЕКА
Под плътта се разбира не тялото, но животинското
естество
у човека.
93.
ЧОВЕШКAТA ДУША
Следователно, човек трябва да черпи сили от онова свое възвишено
естество
, което е вън от тялото.
Личния, индивидуалният живот на човека е микроскопическа проява на човешкото
естество
.
То е присадено отвън отпосле, но така се е съединило с човека, щото той мисли, че то е част от неговото
естество
.
94.
ПРAВИЛA HA ЛЮБОВТА
Днес ще гледате да влезете в глъбините на своето
естество
.
95.
ОЦЕНЯВАЙТЕ МАЛКИТЕ БЛАГА
Когато минавате през страдания, дръжте в съзнанието си вашето Божествено
естество
.
96.
ТРИТЕ ОСНОВИ
Божественият огън има две качества: той ще разтопи всичко, но на всички хубави зародиши ще даде нов живот, всичко ще поникне и ще почне да расте според своето
естество
.
97.
ХИЛЯДОЛИСТНИКЪТ
Писанието казва: „Човек е направен от пръст.“ „Пръстта“ – това е животинското
естество
.
98.
ВЪВЕДЕНИЕ
Отдалечаването на църквата от същността на християнския дух, това, че средновековната църковна култура канонизира кръста на най-страшните мъчения Христовите, като знак за учението на Любовта и милостта; създаването на йерархична пирамида, съперничеща на военната; това, че църквата се раздели на различни вери и въвлече християнския свят в жестоки взаимни борби показва, че тя продължава да стои пред Разпятието далеч от Възкресението... При такава историческа обстановка, сред един народ, който по
естество
е духовен, но по дух и убеждение антиклерикал, се поражда и най-антиклерикалното учение Богомилското.
99.
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „НАУКА И ВЪЗПИТАНИЕ'
Този троен състав на космичния свят, въплътен и в
естеството
на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за материя, ум и душа.
100.
ДВА ВЕЛИКИ ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ
Най-важното за нашия наблюдателен ум е да проследи тази връзка, това тясно сродство, което се установява на всяка крачка в природата, една от най-великите задачи на разума е да разбере смисъла на законите и
естеството
на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система.
Макар че човекът се е явил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно
естество
той е по-стар от тях.
Човекът, като отделен род в органическата еволюция, се явил подир всички, но
естеството
му е съществувало преди всички.
101.
17 август 1910 г., 5.00 часа след обяд
Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде силен, за да може да направи и вредните елементи годни за своето
естество
.
102.
ДУМИТЕ НА ГОСПОДА СЛОВО, ДАДЕНО НА 17.XI.1911 г. ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Не искайте от Господа това, което е противно на Неговото
естество
, не Го изкушавайте в безразсъдността, макар да ви дадат целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е сам Господ и когато Той пребъде във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно на Него.
103.
16 август 1912, четвъртък
Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото
естеството
им е такова и не позволява да се разриват нашироко.
104.
5 август 1915, сряда
Доколкото душата по своето
естество
обича красивото и доброто, всичко некрасиво и нередно причинява известно болезнено състояние и човек пoлучава неразположение.
105.
20 август 1927, 7 часа сутринта
Светото Писание казва: Бог познава нашето
естество
.
106.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
Сам по себе си, по своя произход и по своето
естество
, той е нещо велико...
Той трябва да изучава темпераментите и чрез тях да разбира и своето
естество
.
Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето
естество
, да разбираш своя произход, причините на твоето съществувание и предназначението ти като човек, дошъл на земята.
Преди всичко, доброто прониква в цялото му
естество
, то лежи в основата на целия му строеж.
107.
Десета част
Заблудата е една негативна страна на човешкия ум, на нисшия му ум или по-точно казано на животинското му
естество
...
108.
Единадесета част
Когато човек разпне у себе си всички онези низши прояви на своето
естество
и ограничи низшите чувства и желания, а даде ход на възвишеното и благородното в най-висшия им смисъл това означава да познаем Христа разпет.
109.
Основи на Паневритмията
Думите, тоновете и движенията, така съчетани, упражняват един вид магично действие върху тялото, мислите, чувствата и волята му; те действат дълбоко на неговото
естество
и раздвижват всичките му сили - физически и духовни.
Защото трябва да знаем, че човешкото
естество
крие в себе си велики сили и способности, които са още в началото на своето събуждане и разцъфтяване.
Човек не е още това, което крие в глъбините на своето
естество
.
Паневритмията събужда Божественото
естество
на човека.
Земята и цялата Слънчева система сега влизат в нова космична област, която представлява благоприятни условия за събуждане на красивото, вложено в човешкото
естество
.
Свободата е премахване на всички прегради, ограничения и препятствия, които спъват Божественото
естество
на човека да се изяви в света с всичката си красота, блясък и размах.
110.
II. Слънчеви лъчи - Принципи
Пробуденият човек разбира своето
естество
, предназначение, мисия и работа в света.
111.
II. Слънчеви лъчи - Описание
Забележка: Описанието на тия упражнения не е достатъчно, за да се даде пълна идея за движенията при тях, тъй като те са по
естество
непрекъснати и плавни.
112.
Слънчеви лъчи 1942г.
Пробудениятъ човѣкъ разбира своето
естество
, предназначение, мисия и работа въ свѣта.
Забележка: Описанието на тия упражнения не е достатъчно, за да се даде пълна идея за движенията при тѣхъ, тъй като тѣ сѫ по
естество
непрекѫснати и плавни.
113.
Паневритмия 1938
Забележка: Описанието на тия упражнения не е достатъчно, за да даде пълна идея за движенията при тѣхъ, тъй като тѣ сѫ по
естество
непрекѫснати и плавни.
тѣ трѣбва да намѣрятъ и единъ външенъ изразъ, чрезъ който да действуватъ върху по-дълбокитѣ сили на човѣшкото
естество
.
Защото при движенията се подбуждатъ къмъ активность енергии, които човѣкъ приема и изпраща чрезъ рѫцетѣ си и чрезъ цѣлото си
естество
!
Ето защо, паневритмичнитѣ движения не сѫ механични гимнастики, но една дейность, въ която взематъ участие всички сили на човѣшкото
естество
: физически, духовни, умствени и божествени.
Една отъ цѣлитѣ на паневритмията е да се събудятъ спещитѣ духовни сили и заложби на човѣшкото
естество
.
Въ тоя мигъ ти разбирашъ, че тия движения сѫ свещенодействие, чрезъ което човѣкъ осъзнава, че сѫщината на
естеството
му е музика, чистота, любовь!
Паневритмията е такъва форма, която е пригодна да изрази новитѣ идеи и да ги предаде чрезъ музика, чрезъ движение и чрезъ думи на човѣшкото
естество
и на цѣлокупния животъ!
114.
Паневритмия 1941г.
Думитѣ, тоноветѣ и движенията, така съчетани, упражняватъ единъ видъ магично действие върху тѣлото, мислитѣ, чувствата и волята му; тѣ действуватъ дълбоко на неговото
естество
и раздвижватъ всичкитѣ му сили — физични и духовни.
Защото трѣбва да знаемъ, че човѣшкото
естество
крие въ себе си велики сили и способности, които сѫ още въ началото на своето събуждане и разцъвтяване.
Човѣкъ не е още това, което крие въ глѫбинитѣ на своето
естество
.
Паневритмията събужда Божественото
естество
на човѣка.
Земята и цѣлата слънчева система сега влизатъ въ нова космична область, която представлява благоприятни условия за събуждане на красивото, вложено въ човѣшкото
естество
.
Свободата е премахване на всички прегради, ограничения и препятствия, които спъватъ божественото
естество
на човѣка да се изяви въ свѣта съ всичката си красота, блѣсъкъ и размахъ.
НАГОРЕ