НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
48
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за
неговото
щастие и дългоденствие.
Отговорът на това питане е: само посредством
неговата
съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи.
То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на
неговия
живот.
Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под
неговата
могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.
А тази задача се е състояла в
неговото
повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар.
Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на
неговите
благородни подбуждения и стремления.
Но
неговите
молитви и
неговите
всесъжения и пожертвувания са оставали ялови, без да принесат каква-годе полза.
Необходимо е било за
него
да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на
неговата
духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за
неговото
избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия
негов
род.
Неговата
надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на
неговата
рана и философския камък на
неговата
сполука.
Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в
неговия
живот.
Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в
него
всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар.
Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо
него
и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда.
Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от
егоистическото
образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага.
Възпитанието си е едвам в пелените,
неговият
глас се чува едвам като на пеленаче дете,
неговото
благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца.
В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат
ежегодно
големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи.
Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и
неговите
благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за
него
, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние.
въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от
него
, както това най-често се разбира от известен клас мислители.
Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието,
егоизмът
и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума.
Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето
его
, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против.
Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала
неговата
душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското.
Те изявяват характера на
неговото
сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят.
Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на
теготенето
, т.е.
Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят –
неговите
феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани.
Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на
неговия
Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата.
Неговият
троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа.
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е,
Неговото
съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Те са закона на
теготенето
, мисълта и биос.
Законът на
теготенето
подразумява материята, мисълта подразумява ума, биос подразумява душата.
Третия закон, на
теготенето
, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества.
Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали
неговите
способности са големи, или малки.
3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при
неговата
поява на земята?
Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на
неговото
проучване.
То било първото нещо, което придало умствен характер на
неговия
живот и му спечелило първенство на земята.
4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от
неговите
благородни подбуди и стремежи.
Но
неговите
молитви и жертвоприношения оставали без резултат.
Нуждата на
неговата
духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за
неговото
избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род.
Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за
неговите
рани и философския камък[9] на
неговата
сполука.
5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в
неговия
живот.
6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала
неговия
ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.
7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо
него
и ще покаже светлото лице на своето естество.
Тя ще започне да му служи и да се грижи за
него
като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда.
Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата,
неговата
майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети.
2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в
него
– и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех.
Тази е естествената причина, която заставя всеки добросъвестен човек да се пази от гибелни за
него
влияния и да избягва да върши злини.
Животът е тъй устроен, че човек получава това, което заслужава, според вътрешната стойност на всяко извършено от
него
дело.
Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в
егоизъм
и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага.
17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват
ежегодно
големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа.
18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и
неговите
духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за
него
, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече.
Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава
неговия
мир и спокойствие.
6. От самия
него
зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у
него
.
7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от
него
, както твърдят някои изтъкнати философи.
–
егоизмът
и стремежът към забогатяване.[22]
1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за
неговата
душа, която се нуждае от здравословна храна.
Ако всички хора се ръководят и вдъхновяват от този принцип и изпълняват изискванията на този велик закон, то той непременно ще произведе присъщите за
него
резултати и ще принесе своите благи плодове:
Като общо правило хората имат високо мнение за своето „
его
", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”.
2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в
неговия
умствен и душевен свят.
Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в
него
.[39]
5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на
неговата
душа с формите и силите в природата.
Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за
неговото
разрушаване.
Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за
неговата
същност, феномени, състав, т.е.
1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на
неговия
дух, появила се в
него
вследствие действието на върховните закони на живота.
1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на
неговия
умствен живот.
Това
Негово
съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54]
Откъде почва и къде свършва
неговото
действие, съвременната астрономия не е в състояние да ни каже.
2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в
неговото
съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали
неговите
способности са големи или малки.
[10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че
неговите
потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит.
Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с
него
и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото.
Учителят за Адам: „Първият човек, който бил по образ и подобие Божие, е духовният човек, а след
него
бил направен физическият човек, наречен втори Адам.
Щом Земята се пречисти, Господ ще създаде нов рай и ще постави в
него
третия Адам и третата Ева.”
Характерни за
него
били изключително строгата дисциплина и подчинението към висшестоящите.
Съвременната окултна наука приема, че съществуват четири
категории
етер в пространството или четири състояния.
След като се преминат четирите
категории
етер, над тях се намира друг свят със съвсем друго естество.
Желязото е излязло от земята и от
него
направиха автомобила, но аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята.
Единственото нещо, което не боледува в човека, е
неговият
дух.
За
него
се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3.
Ако се използва
алегория
, то последният съставлява корените на умственото плодно дърво, а субективният образува дънера, клоните, листата и плодовете.”
Според
него
проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно откровение.
В
него
живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и
неговите
нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и условия за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”).
Създадената от
него
т.нар.
„Теория за централното слънце” е първият опит за изучаване строежа на галактиката върху основата на движението на звездите, но
неговото
предположение за това, че центърът на галактиката се намира в Плеядите, се оказва несъстоятелно.
Неговите
систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас.
[79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на
неговото
учение.
В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на
неговата
теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания.
Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с
неговата
многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г.
В
него
учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в.
Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и
неговото
списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава.
От този период са известни
негови
концертни изяви на цигулка пред студентска публика, които преминават с голям успех.
Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия
него
.
Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази
категория
от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.”
Синтезът допълва анализа и се намира в неразривно единство с
него
.
Едно произведение е живо, ако читателят успее да осъществи органична връзка с писаното слово и
неговия
автор.
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на
неговото
съществуване.
Под
неговият
покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов.
От под
неговият
покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство.
Славата на всички други царства ще падне пред
неговия
крак.
А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това развитие, то от
него
се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество.
Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на
неговия
Дух.
Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в
неговия
организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент.
Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в
него
по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден.
Стремлението му е да въздига достойнството на
неговото
вътрешно естество, да уякчава силата на
неговата
върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.
Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за
неговото
тяло, за
неговия
ум.
Природата, тази
негова
възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил.
Природата, тази
негова
попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“.
Тя е предвидила тази опасност за
неговото
развитие.
Борбата за съществуване се явила пред
него
като единствено средство да го запази от надлежащото зло.
Необходимо е било за
него
да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината.
В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за
него
да се подвизава, т.е.
То е било необходимо, от
негова
страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа
неговия
род.
В
него
още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж.
И вместо да произведе и възпита от
него
едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от
него
един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни.
И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае
неговата
необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на
неговата
зловеща деятелност.
Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо
него
, като му дала нещо повече, отколкото на другите
негови
единоплеменници по кръв.
Това твърдение може да се докаже от сложността на
неговото
естество и от развитието на духовните му сили.
Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за
неговото
създаване и произвождане.
Необходимостта на
неговото
напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов.
За да се постигнат тия резултати в
неговия
живот, не е била лесна работата.
Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в
неговия
душевен организъм, в
неговия
духовен живот.
Неговата
вътрешна чувствителност и душевни усещания,
неговите
вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на
неговата
духовна еволюция, която създала в
него
понятията за нравствения свят.
От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на
неговата
духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи.
Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че
неговият
живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята.
Самосъхранението по необходимост на своята природа и стремление е родило себелюбието (
егоизма
), майката на всички днешни пороци.
Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на
егоизма
и днес съществуват и владеят, само разбира се в по-цивилизован образ.
Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в
неговото
естество произвожда „дяволюция“.
За
него
нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували.
За
него
било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали
неговият
ближен страдал и от неволя умирал, това за
него
било все едно, докато
неговият
живот и щастие оставали непокътнати.
С първата цивилизация на себелюбието у
неговия
Дух прониква и втората цивилизация на Любовта.
В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи
неговото
щастие и блаженство.
Под тия условия ще може да се уякчи
неговото
семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия.
В
него
не живее вече человеческият Дух, но скотският.
Неговата
душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама.
Може би, ще каже някой,
егоизмът
.
Но защо едно
его
да върши злото, а друго
его
– доброто?
И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с
неговия
интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й.
Понеже
негова
милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи
неговото
общо здраве и общ успех и щастие.
Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от
него
и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза.
Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в
неговата
душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
Както клетките вътре в
него
работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.
1. Вътрешното сродство на Цялото и
неговите
части
5.
Егоизмът
– майка на всички пороци
1. Вътрешното сродство на Цялото и
неговите
части[82]
Посредством
него
тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание.
8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на
неговото
съществуване.
Тогава славата на всички други царства ще изчезне пред
него
– Царството на истинския дух, Царството на правдата.
2. В
него
човек ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще ги овладее.
Според това как е постъпвал човек – добре или зле – и последиците за
него
ще бъдат добри или лоши.
6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в
неговата
целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания.
В природата действат велики закони[86], които карат човека да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с
неговите
възгледи, или не.
Неговата
теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93]
Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от
него
се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество.
5. Закон е: „На когото много е дадено, от
него
много се изисква, на когото малко е дадено – малко се изисква”(Лк. 12:48).
Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на
неговия
дух.
Тези сили постоянно действат в
него
.
В
него
се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори.
А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в
него
той действа и работи с по-голямо усърдие.
16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на
него
слугува с по-голямо усърдие и любов.
Един човек, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за
него
, че си е заминал от този свят.
Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в
него
е угаснал.
В
него
едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент.
10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в
него
по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден.
14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на
неговата
висша природа.
Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на
неговото
тяло и ум.
6. Природата, тази
негова
възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство.
7. Природата, тази
негова
попечителка и надзирателка, зорко бдяла над
него
.
8. Тя предвидила тази опасност за
неговото
развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
За
него
било необходимо да се подвизава в тази роля.
И вместо да създаде от
него
едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни.
17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на
неговата
зловеща дейност.
Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към
него
, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества.
Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на
неговия
организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние.
5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за
неговото
създаване.
Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от
него
истински разумен човек.
Неговата
вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и
неговите
мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование.
Тя била резултат от пробуждането на
неговата
духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.
4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за
него
, така и за другите.
5.
Егоизмът
– майка на всички пороци
Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на
неговото
истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества?
4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че
неговият
личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на
неговия
живот, на
неговото
лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия.
7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този
егоистичен
принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия.
8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (
егоизма
) – майка на всички днешни пороци.
Те стоят и говорят още и за онова, което се върши и днес под влиянието на така наречения „свещен”
егоизъм
.
1. Всички тия „знаменити” дела, нечестиви пороци на
егоизма
, и днес съществуват и се ширят по света, само че в по-цивилизован вид.
2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал ангел, с тази разлика само, че в
неговото
естество той произвежда „дяволюция”.
3. Несъмнено този господар на крайния
егоизъм
постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата.
7. Съществата на злото,
неговите
помощници, също са станали по-хитри.
На пръв поглед доброто желаят и за
него
говорят, но всъщност злото прокарват навсякъде.
9. За
него
понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували.
За
него
било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като
неговият
живот и благополучие оставали незасегнати.
Заедно с първата цивилизация на себелюбието в
неговия
дух прониква и втората – на Любовта.
Само при това условие в
него
можело да възрасне семето на добродетелта и благородните постъпки.
1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в
него
и непостоянството на елементите му.
В
него
се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела.
9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у
него
се зароди силно желание да се освободи от това робство.
В
него
не живее вече човешки дух, а животински.
Някой може би ще каже: „
Егоизмът
!
” Но защо едно „
его
” върши зло, а друго – добро?
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с
него
, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят.
Къде е Христос с
Неговите
заповеди и къде сме ние?
6. Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в
него
има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата.
9. Понякога дори и най-своенравният човек се замисля и започва да скърби за онези, с които е тясно свързан
неговият
интерес – например той плаче и окайва лошата участ на своята робиня.
Понеже
негова
милост, господарят, се е убедил вече от личен опит, че само от доброто състояние на всички клетки зависи
неговото
здраве, успех и щастие.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в
неговата
душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е
неговият
разум.
Според
него
за човешкото познание са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата.
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за
неговото
влизане, т.е.
От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на
теготенето
.
Под
неговата
сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена.
Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на
теготенето
– именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ.
Това заключение извличаме от факта, че
теготенето
по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места.
Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича
теготене
или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.
Върху
неговата
първоначална основа почива неразрушимостта на материята, т.е.
Всичката работа на
теготенето
е да поддържа един установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние.
При всичко, че всемирното
теготене
играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на
теготенето
не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен.
Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без
него
е по-добро“.
Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до
него
.
Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за
него
, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа.
Без
Него
нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи.
Вселената е
негов
продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници.
На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от
него
.“
Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази,
неговите
действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа.
Пред нас лежи дилемата на триъгълника, в която всякой ъгъл си предполага да е целият триъгълник и че без
неговото
присъствие съществуването на триъгълника е невъзможно.
Но ако говорят за проявлението на
неговата
сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист.
Онова, което ни е известно за
неговата
същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на
неговата
сила.
6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в
неговото
жилище – тялото.
Под
неговото
действие отделните части на материята били принудени да излязат от своето първично хаотично състояние и да се оформят в гравитационни центрове.
Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без
него
е по-добре!
8. Има една
категория
хора, които гледат с презрение на живота.
4. Голямата опасност при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до
него
.
4. И ние се стремим към
него
, защото се надяваме, че там именно е скрито онова, за което копнеем и което се мъчим да осъществим с толкова усилия.
– Дали светът се управлява от някого, или в
него
царува случайността?
Вселената е
негов
продукт.
Без
Него
нищо не може да съществува.
Що се отнася пък до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни атомни и молекулярни движения в мозъка, които нямат никаква предметна стойност вън от
него
.”
Неговите
прояви и резултати материалистът взема за неща, реални сами по себе си и независими от ума, и ги назовава материален свят, природа и т. н.
14. Ние сме изправени пред „дилемата на триъгълника”, където всеки ъгъл претендира да е целият триъгълник и твърди, че без
него
съществуването на фигурата би било невъзможно.
26. Ако тримата говорят за проявлението на
Неговата
сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист.
5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в
него
от Първото Начало.
Където и да Го търсим, на която и страна да гледаме за стъпките Му, ние не можем да намерим никаква следа, която да ни загатне нещо за
Неговото
местопребивание.
3. Той присъства навсякъде и накъдето и да погледнем – надясно, наляво, нагоре, надолу, виждаме произведенията на
Неговата
творческа сила.
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Бъдете готови да услужите на всѣко добро и благо дѣло, понеже това е волята на Отца
вашего
, който е горѣ на небето.
Защото кой е онзи който ще се испречи и ще му забрани да не струва онова що е
неговата
блага воля?
То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ
неговитѣ
възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което
неговата
любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа.
И тъй нека се въоръжимъ съ величието на истинското търпение да понесемъ всичко за
неговата
слава.
Защото който понася, поношения отъ любовь за
неговото
име, прѣбѫдва въ
него
самаго.
А който прѣбѫдва въ
него
, прѣбѫдва въ
неговата
слава.
А царството Господне е вече дошло въ сила и затова всичката земя трѣбва да се испълни отъ величието на
неговото
присѫтствие.
Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ
него
въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа.
Денъть на
неговото
посѣщение ще бѫде день страшенъ.
Всичкитѣ краѝща на земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата на
неговото
присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу приношения съ правда.
Колко сѫ велики
неговитѣ
въжделения и възнамѣрения!
Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ
него
, който може да благославя и дава животъ?
Веселете ся вий които го любитѣ и радвайте се въ
неговата
слава, понеже той е крѣпъкъ, кротъкъ и смиренъ на сърдце.
Възвеселися небе, и възпѣй земя на Господа
твоего
, твоя спасъ.
Благословено да бѫде
неговото
име.
Възвиши гласътъ си за „Сионъ“ и възпѣй му, че Господъ иде да се възцари въ
него
.
Вижъ колко сѫ славни
неговитѣ
въжделения отъ небето.
Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ знание и благодатъ, и всички ще бѫдатъ научени отъ
него
и ще се нарекътъ родъ избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии.
Той се оподоби като жена раждающа о врѣме и труди се и роди синъ, когото Богъ прие за наслѣдникъ, понеже той е синъ, синъ
неговъ
, когото направи царь на народитѣ.
Защото истина ви казвамъ, че войнството небесно ще прѣдхожда прѣдъ
него
и той ще прѣходи прѣдъ тѣхъ.
Когото благослови ще бѫде благословенъ, и къмъ когото се подигне
неговото
негодувание
за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника.
Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не
него
?
Той тѣ люби и въ тебъ се весели — колко сѫ благи
неговитѣ
мисли за тебъ!
Това говори Господъ самъ и трѣбва да е истина непоколибима, кой може да ислѣдва
неговитѣ
пѫтеки?
Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ
Негова
духъ.
Ето познавамъ тя, зная
теготитѣ
на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ.
Погледни на
неговитѣ
работници, които съ
него
заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта.
Неговия
Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ.
Ти желаешъ щастието, но трѣбва нѣщо да заплатимъ за
него
.
Трѣбва да давашъ отъ онова което си приелъ отъ
него
.
Имай пълно упование въ
Него
, като неизмѣняемъ и постояненъ на своитѣ обѣщания: а слѣдъ всичко това Богъ ще ти прати благословение; защото той знае защо те е пратилъ; и
неговитѣ
планове и възнамѣрения никой не може да възпрѣ или да усуети.
Царството на Отца
моего
наближава.
5.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца
вашего
, който е горе на Небето.
Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е
Неговата
блага воля?
То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим
Неговите
възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което
Неговата
Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа.
И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за
Неговата
слава.
Защото който понася поношения от Любов за
Неговото
име, пребъдва в
Него
самаго.
А който пребъдва в
Него
, пребъдва в
Неговата
слава.
А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на
Неговото
присъствие.
Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с
Него
в едно тяло.
Денят на
Неговото
посещение ще бъде ден страшен.
Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на
Неговото
присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда.
Колко са велики
Неговите
въжделения и възнамерения!
Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен
Него
, който може да благославя и да дава Живот?
Веселете се вий, които Го любите, и радвайте се в
Неговата
слава, понеже Той е крепък, кротък и смирен на сърце.
Възвеселися, Небе, и възпей, земя, на Господа
твоего
, твоя Спас.
Благословено да бъде
Неговото
Име.
Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в
него
.
Виж, колко са славни
Неговите
въжделения от Небето.
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от
Него
и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии.
Той се уподоби като жена, раждающа о време; и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е син, син
Негов
, когото направи цар на народите.
Защото истина ви казвам, че войнството небесно ще предхожда пред
Него
и Той ще предходи пред тях.
Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в
Него
.
Когото благослови, ще бъде благословен, и към когото се подигне
неговото
негодувание
за беззаконие, ще бъде пояден.
Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не
Него
?
Той те люби и в теб се весели - колко са благи
Неговите
мисли за теб!
Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва
Неговите
пътеки?
Няма правда и не обитава святост без
Негова
Дух.
Ето, познавам те, зная
теготите
на душата ти и скръбта ти е известна Мен.
Погледни на
Неговите
работници, които с
Него
заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта.
Неговият
Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век.
Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за
него
.
Трябва да даваш от онова, което си приел от
него
.
Имай пълно упование в
Него
като неизме- няем и постоянен на своите обещания.
А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и
Неговите
планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети.
Царството на Отца
моего
наближава.
6.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в
неговата
съвършена пълнота.
Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на
Неговата
към вас вярност и любов.
Пред
Него
: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят.
Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по
него
са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край.
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички
негови
врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на
неговото
благородно знание, което той се стреми да постигне, и на
неговото
назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.
Ето деня на Истината, който ви е родил за
Негова
слава.
Не остава време да се впускате с празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от
неговите
погрешки, да изправите настоящите.
Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за
неговото
успевание.
Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички
негови
семейства: и тия начала са всадени във вашата душа.
Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за
неговата
Божествена добродетел.
И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от
него
по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.
И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в
Неговото
Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят.
Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от
Него
, Който е Цар над царете и Господар над господарите.
И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога
вашего
, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие
неговото
добро.
За
него
няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие.
Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи
Неговите
възнамерения, предопределени да се изпълнят.
Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на
Неговото
Царство.
Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в
тегогите
ми и не оскърбявайте бедните.
Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред
Него
на всякъде.
7.
Разговор Първий. Упътвание
В самото това поручителство на Господа стои величието на работата, която е почната с
неговото
съдействие.
Обаче, да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат
Неговите
удобрения.
Защото Бог не само иска да вършим
Неговото
дело, но и добре да го вършим.
Велики са
Неговите
благословения, които е приготвил за онези, които Го любят.
Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита
неговата
Воля в себе си, в своето сърце.
Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява
Неговата
добра и блага Воля, е роден от лукаваго.
Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез
него
.
Господ ще погуби нечестието и людете
Негови
ще повика.
Време е вече, когато всички трябва да се утешат в истината на
Неговото
присъствие.
Мир на всички, които уповават на
Него
.
8.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от
него
зависят съдбините на живота.
Неговото
нерадение да узнае доброто на своята душа.
В
Него
няма нищо невъзможно, което ти казвам.
И сега постави тия мои думи в сърцето си и не
преговаряй
за бъдещето.
9.
Разговор Третий. Храната и Словото
А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според
Неговата
Воля.
Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога
твоего
и ближнаго
своего
както себе си.
И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа
твоего
ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал.
Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти
Неговия
глас, още се съмняваш в
Неговото
присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят.
Ти говориш за
Него
, но не си готов да сториш всичко за
Него
.
Несъмнено. Когато някой почне да чувствува Виделината Божия и да усеща
Неговата
Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присъствие по един непосредствен вътрешен начин.
Не можеш да скриеш от
Него
нищо.
10.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в
неговото
сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст.
Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от
неговият
дух.
Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и
Неговия
Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа.
Този е
Неговият
път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада.
Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша
Неговия
глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина.
И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша
Негова
глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината.
Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в
Него
постоянно.
Грехът, тази измяна на дявола, това
негово
творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазение, което Духът може да извърши за теб.
Ето Божията Мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават
неговата
слава.
Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната
Неговата
милост.
Този е гласът на твоя Бог и Господ, Който е толкова низходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш
Него
Самаго, който те е привлякъл с нишки на любов.
И всичките
Негови
слова са жива храна.
Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение на
Неговото
могъщество с Отца на Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава.
11.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от
неговите
постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш
неговата
работа?
Границите на
Неговото
Царство са обширни.
Не е само този свят, който е зрънце посред океана на
Неговите
обширни владения.
Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в
него
.
Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в
него
в своята пълнота; когато има в
него
самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на
Неговото
дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с
Него
.
Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в
неговото
сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството.
По цялото
негово
царство се забелязва същото правило.
Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в
неговата
душа.
Но понеже той намери сам, от опит, че това
негово
състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ.
Той видя в естествения свят, че по-долните твари от
него
ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение.
Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на
неговото
падение.
Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в
неговата
душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
Изкушението вече стоеше пред
него
и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от
него
.
Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси
неговите
приятни плодове?
И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от
него
всичките бъдещи почести.
В
него
вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за
него
.
Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в
неговата
душа да растат.
И мислиш ли ти, че когато Господ говори,
Неговите
думи няма да се утвърдят?
Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога
твоего
ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено.
Няма никой да избегне
Неговото
наказание.
За
него
няма достойнства на различия.
В
него
трябва да се облечеш ти сам.
Делото на ръцете ти ще е приятно пред
Неговото
лице.
Ето това е Великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред
Него
.
12.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
Каква полза щеше да има за
него
, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си?
Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и
неговия
глас.
Неговият
свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема духът му.
Духът е животът, това Господ казва и трябва
Неговите
думи да вярваш.
Който слуша думите Божии и обръща лицето си към
Него
в молитва, всичко му става ясно.
Не са знаците, слоговете и думите, които дават
неговата
приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее.
И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от
Него
до вашата душа, освен засвидетелствуване, че
Неговата
милост,
Неговата
благост, за вас не се е съкратила.
Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и
Него
и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел.
Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици и такова снизхождение, за да могат всякога да имат достъп до
Него
?
Не, но теб ти се вижда
неговото
влечене и пълзене безсъдържателно, безсмислено.
Но ще ли повярваш на
неговите
думи, ти, който се съмняваш в думите на Бога?
13.
Разговор Седмий. Заключение
В
неговите
думи ще има сила и мощ.
Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят очите да видят вътрешно напълно Божията слава,
Неговата
слава,
Неговата
Благост и величие.
В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участвуваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога
моего
и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук долу, гдето бях пратен.
Аз ще се срещна пак с
него
горе.
И ще се науча от
него
за работата, която е имал да върши.
Неговите
материални работи са го тъй сплели, казва той, щото ще бъде принуден да ходи да избавя живота му от затруднения.
Обаче
неговото
решение да слугува от сега нататък на Бога ме радва.
За материални средства, които ви трябват, Господ ще ви снабди, за да вършите
Неговото
дело.
Като имате
Неговото
благословение, работите ще вървят благополучно.
Ще има постоянни
преговаряния
на земните царства.
Имайте общение с
Неговия
Дух и Небето ще бъде на ваша страна.
Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е
неговата
Воля, това е
Неговото
желание за вази.
Има ли нещо по-добро от
Него
?
Ний се движим и живеем в
него
, защото това е върховната воля на Бога.
Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху
Неговите
дела, да гледаш
Неговото
Лице, това е повече, отколкото един безсмъртен Дух желае.
14.
ТРИТЕ НЕЩА
21 Първата храна е
неговото
Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е
Неговата
Любов.
Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и
неговото
повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане.
Пълнотата обаче на съвършения и свят Живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и
Неговата
Любов.
Тури го настрани и не мисли вече за
него
.
И какво произлезе от вкусът на този последен плод, който влезе и се смеси в
него
с вкусовете на всички други?
Едното пожелание развали за хиляди години
неговото
щастие.
Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш – това дърво е Христос и
неговият
плод е Истината.
Имай
Неговият
ум – да бъде у вази умът Христов.
Тя е Божествената книга, в която се вписват
Неговите
дела заедно с
Неговите
слова.
Неговите
дела винаги ще разказват
Неговата
Слава и ще възвещават правдата Му и милостта Му в род и род.
Неговата
благост ще те води,
Неговата
ръка ще те крепи.
В
Неговата
Виделина ще ти се открие пътят Господен.
15.
Поздрав на всички
Но знайте,
Неговата
любов към вас и към този народ е по-голяма, отколкото е била преди.
Вашите души са драгоценни пред
Неговите
очи.
Като изпълните
Неговата
блага воля, всичко друго само по себе си ще ви се приложи.
16.
Биографични бележки
Започват
ежегодните
събори, провеждани през август: 1901-1902 г.
Георги Миркович е лекар, общественик, дописен член (1881 г.) на Българското книжовно дружество и
негов
действителен член от 1884 г.
17.
Неподправеният Петър Дънов
За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо
неговото
виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура.
Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с
неговата
ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му.
Това е направено дотолкова, доколкото не пречи за точното възприемане на чувствата и идеите на Дънов и за запазване на
неговия
стил.
Всеки документ има пореден номер, заглавие (дата, място на написване, вид, автор, адресат с
неговото
местонахождение), текст, легенда (наименование на архивохранилището, сигнатура, степен на автентичност и първичност).
18.
Писмо № 2
Ние сме
негови
роби, готови да слушаме
Негова
глас.
Велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на силите да изпълни
Неговата
воля.
Аз ще се помоля Бог да Ви ръководи при изпълнението на
Неговото
Свято дело.
19.
Писмо № 3
Гласът, който иде от горе, казва: противение нема вече, защото сам Бог действува и
неговата
воля е необорима, всичко ще се покори под напора на
Неговата
Сила.
По
Него
са минали всички и вие требва да мините.
Неговото
око не се лъже.
Слушайте
Негова
глас, който вече говори.
Негова
дух, който тича по лицето на земята, за да подготвя всички за великия и славен ден на правдата.
20.
Писмо № 4
Аз съм благодарен, че Господ ме люби и е мой приятел и мога да се надявам на
Него
в тоя свет.
Дом Бащин е небето нам, наший път е към
него
.
В домат на Отца
нашего
много жилища има.
Колко требва да се радвате, че Бог Ви призовава да влезете в
Неговата
виделина.
Господ който е умрял и пострадал за Вази, ще Ви изкупи от всичките грехове и ще усетите
Неговата
любов да действува на сърцето Ви с всичката своя пълнота.
Да Ви припомня болестта му: червото му излиза (дебелото) и кръв ся стича от
него
.
Изпроводете и за
него
цер.
21.
Писмо № 6
Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите
неговата
воля.”
По един вътрешен закон, който направлява живота ми, требва да се подчинявам на
неговите
диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя дух.
Защото
негово
е царството, силата и славата во веки.
Колко са благи Божиите пътища и колко са сладки
неговите
размишления.
Неговите
слова са по-сладки от меден сок, казва Словото Му.
22.
Писмо № 7
Във всичко ний имаме упованието си в Господа Бога
нашего
, че всичко той ще изведе за добро.
“Верни и истини са
неговите
думи и за всеко приемание.” Ний сме опитали и сме намерили, че
неговите
думи са по-сладки от меден сок.
23.
Писмо № 8
Ако го възлюбите с пълнотата на сърцето си и се предадете напълно в
неговите
ръце и сторите всичко което
Неговат
благ Дух иска, Той, Господ Исус ще Ви посрещни и приеми в домът на своето Царство, гдето ще Ви запознай с всички
негови
святи избранници.
Зная, че
Неговите
слова са верни.
Моята надежда е в
Него
и душата ми има тихо упование на
Неговата
Милост и любов.
24.
Писмо № 9
Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с
Него
.
Ний търсим да видим
Негова
образ, да чуем
Негова
глас да ни говори, само тогава можем напълно да бъдем задоволени.
Но ний требва да го потърсим в
Неговата
благост, в
Неговата
милост да изповедаме пред
Него
тайните си грехове и да Му кажим: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да хода с всичкото незлобие на сърцето си пред тебе и да ти служа с всичката си душа.
Господ ми е говорил и аз зная, че
Неговото
Свидетелство е вярно.
Това е то наука Истината: положението Ви ще се поправи тогава, когато изпълните
Неговата
заповед.
25.
Писмо № 10
Той ни задлажава с тези думи да следваме всекога
неговия
пример, ако искаме да бъдеме действително осветлени.
“Бог осветлява онези, които мислят за
него
и които поглеждат с очите си към
него
.” “Бог иска от человеците само тяхната любов.
Тя е
неговата
цел за всичко, което им налага.” “Да обичаме Бога и да сме обичани от
него
, да обичаме ближните си и да сме обичани от тех ето моралът и Религията.
26.
Писмо № 11
Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на
Неговата
свята воля.
При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите
неговата
помощ и подкрепа винаги.
Той е нашия Небесен приятел когото ний познаваме и сме научили много неща в
Неговото
училище.
“Търсете, казва Господ, първом Царството Божие и
Неговата
правда и всичко друго ще Ви се приложи.”
Но ако е рекъл Господ и ако е
Неговата
воля през идущия месец може пак да се видим.
27.
Писмо № 12
Само ако се напълно съобразявате с
неговите
изисквания само тогава може да разчитате на
Неговата
помощ.
28.
Биографични бележки
Започват
ежегодните
събори, провеждани през август: 19011902 г.
Георги Миркович е лекар, общественик, дописен член (1881 г.) на Българското книжовно дружество и
негов
действителен член от 1884 г.
29.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Неговата
дума ще стане закон.
И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе и ще разпръсни техните оръжия по краищата на света и плът[т]а на воющите против
Него
ще стане тор на земята и костите им за поругание на тяхното без[з]аконие, че се ухитриха против Вишнаго и встанаха против
Негов
[и]а вечен закон.
А там отгоре ще дойде владетеля на царствата, придружен в своята Слава заедно с всичките воюищи за
него
.
Где знайш, можи би в
него
се крие твоето добро.
Затова в борбата с
него
не мисли, че ще го уничтожиш, защото е невъзможно.
Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое създание, нито едно мое чадо да извърши това, което е вредно за
него
.
Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод,
него
възнаграждавам за труда му,
него
повишавам за благородството на душата му,
Ако някой злоупотреби с своята добродетел, изврати своята свобода в злодействие против моите всегдашни наредби,
него
наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действува противозакон[н]о и да изнасилва добротата на другите.
Блажен е всякой, който испълнява
Неговата
воля.
От
него
се пази, защото всичките нещастия в живота си водят началото от
Негов
[и]а извор.
Внимавай с пълнотата на сърдцето си и знай, че от
него
излизат добрите и лоши последствия.
Търсете моето царство и
Неговата
правда и всичко друго ще ви приложа стократно сега и в бъдаще.
Прослави се вече Господ, царствата са вече
негови
, земята се очищава от престапленията си.
В
него
ще се изпълнят думите на Бога живаго.
21 май [1899г.] И силата Господня мина и провъзгласи
неговото
величие и Господ иде да се въ[з]цари.
призовават
неговото
име.
които произлизат от
него
, прямо или косвено.
И нима не мислиш, че той е в сила да раководи и направлява всички, които уповават на
него
?
поставя се по-горе в мъдрост и знание от
Него
и несознателно презира
неговите
постановления, и тъков един нека да знае, че той ще омотай
неговите
пътища с мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на свойте познания.
Ако той постоянствува и носи мъчнотиите на света, ти ще се откажиш ли да ги носиш с
него
заедно!
А знаеш, че
неговата
воля е непреклон[н]а в пътят на правдата.
Той днес ти говори и духом те подкрепя, защото вижда, че имаш нужда от
неговата
подкрепа.
душа. Чакай го и той ще ти засвидетелствува своята истина навреме, защото обещанията са за
неговите
чада, за онези, които е възлюбил в духа си.
Неговата
ръка ти е начертала всичките ти пътища и знай, следователно, че там гдето Господ участвува, нищо зло не може да се случи без
неговата
воля.
Не съди Господ тъй, както человеците съдят, нито върши, както те вършат.
Неговите
съдби и
неговите
пътища се различават от всички други.
Всичко, което става и което има да стане е от
него
отредено още отдавна, преди времената, преди наченванието на человешкия род на земята, още преди създаванието на небето и земята.
Дълбоки са Божиите мисли и неиследими са
неговите
размишления.
Неговите
съвети пребъждат в род и род.
Преди да бяха се заченали нещата
Неговите
мисли съществуваха и преди да бяха се родили съществата
Неговите
планове бяха начертани и круговете на прост[р]анството описани и определени.
Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред
неговата
гледка, толкова по-добре
неговата
душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството.
Него
. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде изражение на своето съществувание, на своят вътрешен живот, който се стреми по напора на своето естество да се обедини с общата въръзка, която образува общата хармония.
Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на обединението до
неговото
осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това съединение с общата хармония.
Живота на всички се определя от
Него
.
Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и
неговата
работа.
Пази душата си от
неговите
влияния, да не би да се вплетеш в мрежите му.
Неговото
Слово, което иди постоян[н]о в светът е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки.
За
него
желанията на другите не важят нищо.
И тъй, ти който искаш да избегнеш от злото, знай че своенравието е
негов
[и]ат баща, а немарението
негова
майка, а упорството
негов
брат, а безразсъдността
негова
сестра.
добродетели, затова който ходи в
неговите
пътища и слуша
неговите
съвети, няма да види добро през целия си живот.
И тъй, ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти казвам, блажен си, понеже от разбиранието на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямоуправляват от Духът на Господа Бога
Твоего
.
Затова приими знанието и мъдростта на Господа
твоего
за раководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен.
И тъй, ходи с пълнотата на сърдцето си пред Господа
твоего
и слушай везден
неговите
учения и те ще ти бъдат всегдашен свет.
Пази душата си от този лош нрав, не давай му место да се загнезди в теб, защото с
неговото
влизание в теб ще влези и дявола, който с хиляди още лоши семена ще посее в твоята душа и ще станеш ра[з]садник на злото стежание на ада, който ще те распо-
В
него
, ако не внимаваме, може да изникне кога да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие.
знанието е потребно при животът като
негово
условие.
Тя е компаса, по който се направлява
негов
[и]а път.
Тя е магнитната стрела, която показва течението на вътрешните сили , които действуват за
неговото
подобрение.
раководителство и
негов
[и]а успех е несъмнен в всичко.
Нуждно е да слушаш
Негов
[и]а глас, глас на Истина, който ра[з]сипва виделина навсякаде, през гдето мини.
И всички, които са били внимателни на
негов
[и]а
глас, са приели своето благословение от
него
.
При това помни, че Бог няма нужда да се спорят за
неговата
истина, нито да я доказват.
Той призовава всички на покаяние да се обърнат към
него
, да напуснат свойте пътища на заблуждение и да се научат пътят на истината и всякой, който слуша
негов
[и]а глас, иде към виделината и виделината го озарява.
Радос[т]но е да се живее под подслона и под покрива на Господа Бога и спасителя
нашего
.
Блажено е да служим в дома на Отца
нашего
и славно е да се покланяме на Бога и Господа
нашего
в
негов
[и]а свят храм.
Знае той всичко и няма нищо скрито от
него
.
Затова слушай
Негов
[и]а глас, който ти говори от горе и който те поучава в истината всякога и в Слоото си да разбираш
Неговите
Да познаваш кои са
негови
пътища и кои - не.
Кои са
неговите
думи и кои не са.
Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш вещ в всичките познания на Божиите дела, защото само по тях ще познаеш
неговото
присътствие в дадено време.
Чуй, следователно, мойте думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която Аз ти нося от горе, от небесното жилище на Господа Бога
твоего
.
Затова подобава ти да пазиш и освещаваш
Неговото
име и да пазиш и да не огорчаваш
негов
[и]а
В
Неговото
присътствие има мир и радост всегдашна.
Не казва ли
неговото
слово, че когото люби,
него
и наказва и се отнася като с син, комуто е пригот-
Според това и всякой от
него
приема.
Защото Господ се съуслаждава в послушанието на раба на своите синове, на които е дал сила и власт да царуват с
него
заедно.
Благословен е Господ Бог наш и Отец и благословено е
неговото
име сега и въвеки.
Вярвайте в
Него
и ще приемите сила.
Дай място в душата си на великудушието и повикай
неговите
чада - безкористието и смирението, и повикай от далеч искреността и я украси
спода Бога
нашего
.
Подобава ни да пазим сьрдцата си в всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките Божий обещания с сърдечна детинска вяра, като новородени в
Него
младенци.
Той ще ни опаши с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Бог Господ наш е приготвил за свойте избрани, за свойте святий царе и свещеници
негови
, гдето ще му служим винаги.
те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гн[е]ва, казва словото Божие, не върши
неговата
воля.
Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога
моего
.
когато ти сам ще опиташ и видиш, че
неговите
обещания и
неговите
слова са верни.
от себе си за
Неговата
любов.
Не само това, но и да се радваме в сърдцето си, че сми се сподобили да участвуваме в страданията заедно с
Него
.
Овцете, които Отец ми е дал, никой не може да ги вземе от ръката ми, защото Отец ми е най-голям от всички и няма по-силен от
Него
, който да ги изтръгне от ръката ми.
Никой. Нам е дадено да наследим царството Божие и Господ е сам, който ще ни въведе в
него
.
Ний ще чуем
негов
[и]а глас и ще се възрадваме.
Неговата
радост и
негов
[и]а мир никой не ще ни го отнеми.
Неговата
любов никога не е престанала от да ни не крепи в
неговата
сила и в присътствието иа
негов
[и]а дух.
Тъмните неща в
него
ще станат ясни, неопределените - определени.
Ний ще се изменим и духът на Господа Бога
нашего
ще ни възобнови всецяло.
Ето, Аз съм
негов
свидетел и ти казвам това, което ми е заръчал да явя на всички, които го лубят.
Господа
нашего
Исуса, който биде осъден, распнат и умре за нашите грехове.
И нека
неговото
благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прата.
Разглеждах снимката, която бях снел и размишлявах върху великите Божии пътища и
неговите
непостижими съдби.
Тъзи мисъл е утешителна за всички, които вярват в
него
.
и всяка радост нам, дадени от Господа Бога
нашего
, Отец наш на Господа
нашего
Исуса Христа.
Греховете ни натегнаха пред
него
и той се е отдаличил заради нашите престъпления.
30.
УВОД
Те са записвани, стенографирани, разпитани, превеждани и издавани с много любов от
неговите
последователи от петте земни континента.
писани и подписани от
него
.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В.
Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до
негови
ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия.
Други 80 преписа и ксероксни копия на
негови
писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св.
Дънов принадлежи и се откроява с особената си стойност
неговият
личен бележник.
Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават
негови
ревностни последователи.
Дънов до
неговите
първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания.
Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с
негови
лични тълкувания и разсъждения.
(правя това уточнение, защото е възможно в бъдеще да се открият други
негови
бележници) се намира В архивния фонд на Лалка Найденова Кръстева - Ф.
Дънов, дело на
неговата
сътрудничка Савка Керемидчиева.
Дънов и по-специално над 60 тома разчетени
негови
беседи.
За доказване на тезата, че в
него
е писал П. К.
Номерираните от
него
страници са 87, като в това число влиза и вътрешната страна на последната корица.
Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "Бяло братство", в лицето на
неговия
председател г-н Андрей Грива, който се обърна към мен като историк за издаването на този ценен документ.
В
него
той прави записи в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899 г.
31.
Личен бележник на Петър К. Дънов - PDF
В
него
той прави записи в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899 г.
32.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
- провежда през месец август
ежегодни
събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.
33.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Неговата
дума ще стане закон.
И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе, и ще разпръсне техните оръжия по краищата на света и плътта на воюващите против Него ще стане тор на земята и костите им ще станат за поругание на тяхното беззаконие, че се ухитриха против Вишнаго и възстанаха против
Неговия
вечен закон.
А там отгоре ще дойде владетелят на царствата, придружен в своята слава, заедно с всички, воюващи за
него
.
От где знаеш, може би в
него
се крие твоето добро.
Затова в борбата с
него
не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно.
Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое създание, нито едно мое чедо да извърши това, което е вредно за
него
.
Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод,
него
възнаграждавам за труда му,
него
повишавам за благородството на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми.
Внимавай с пълнотата на сърцето си и знай, че от
него
излизат добрите и лоши последствия.
Търсете моето Царство и
неговата
правда и всичко друго ще ви приложа стократно сега и в бъдеще.
Прослави се Господ, царствата са
негови
, земята се очиства от престъпленията си.
В
него
ще се изпълнят думите на Бога Живаго.
И силата Господня мина и провъзгласи
неговото
величие и Господ иде да се възцари.
Благословени всички, които призовават
неговото
име.
А с обуславянето на нещата, които съдържат порядъка в себе си и ограничават всички други същества, които произлизат от
него
пряко или косвено.
И нима не е в сила да направлява и ръководи всички, които уповават на
него
?
Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, поставя се по-горе по мъдрост и знание от
Него
и несъзнателно презира
неговите
постановления, и такъв един нека да знае, че той ще омотае пътищата си в мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на своите познания.
Ако той постоянства и носи мъчнотиите на света, ти ще се откажеш ли да ги носиш с
него
заедно?
А знайно е, че
неговата
воля е непреклонна в пътищата на правдата.
Чакай Го, и Той ще ти засвидетелства своята Истина навреме, защото обещанията са за
неговите
чада, за онези, които е възлюбил в Духа си.
Неговата
ръка ти е начертала всичките ти пътища, и знай, че там, дето Господ участва, нищо зло не може да се случи без
неговата
воля.
Неговите
съдби и
неговите
пътища се различават от всички други и те са непостижими в своята безпределност.
Всичко, което става, което има да стане, е от
него
определено още от отдавна, преди времената, преди начеването на человеческия род на земята, още преди създаването на земята и Небето.
Дълбоки са божиите мисли и неизследими са
неговите
размишления.
Неговите
съвети пребъдват в род и род.
Неговите
мисли съществуваха и преди да са се родили съществата.
Неговите
планове бяха начертани и кръговете на пространството описани и определени.
Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред
неговата
гледка, толкова по-добре
него
вата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото.
Изгледът на нещата е изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго
Него
.
Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на обединението до
неговото
осъществяване е момент страдалчески, в който душата на когото и да е осъжда онова вътрешно колебание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това съединение с общата хармония.
Животът на всички се определя от
него
.
Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и
неговата
работа.
Пази душата си от
неговото
влияние да не би да се уплетеш в мрежите му.
Неговото
Слово, което идва постоянно в света, е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки.
Своенравието по прищявка на желанията иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно
него
.
За
него
желанията на другите не важат.
То е само на себе си господар, на когото всички трябва да изпълняват
неговата
воля.
Своенравието е лишено от всички добродетели, затова, който ходи в
неговите
пътища и слуша
негови
те съвети, няма да види добро през целия си живот.
Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на Бога
твоего
.
Затова приеми знанието и мъдростта на Господа
твоего
за ръководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен.
И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Господа
твоего
и слушай весден
неговите
учения и те ще ти бъдат всегдашен свет.
Пази душата си от този лош нрав, не му позволявай да се загнездва у теб, защото с
неговото
влизане у теб ще влезе и дяволът, който с хиляди още семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото, място на ада, който ще те разлага, както иска.
В
него
, ако не внимаваме, може да изникне кога и да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие.
Да слушаш е първото условие да научиш, а знанието е потребно при живота като
негово
условие.
То е мерилото, по което се измерва живота, компасът, по който се направлява пътя на живота, магнитната стрелка, която показва течението на вътрешните сили, които действат за
неговото
подобрение.
Нужно е да слушаш
неговия
глас на Истината, която разлива виделина навсякъде, където мине.
И всички, които са послушали
неговия
глас, са приели своето благословение от
него
.
При това помни, че за Бога и
неговата
истина няма нужда да се спори, нито да се доказва.
Той призовава всички на покаяние, да се обърнат към
него
, да напуснат пътищата на заблуждения и да следват пътя на истината, и всеки, който слуша
неговия
глас, иде към виделината и виделината го озарява.
Радостно е да се живее под подслона и под покрива на Господа Бога и Спасителя
нашего
.
Блажено е да служиш в дома на Отца
нашего
и славно да се покланяме на Бога и Господа
нашего
в
неговия
свят храм.
Помни, че всякога и винаги Господ е близо до тебе и че той внимава на всичките ти пътища и наблюдава всичките ти стъпки, знае той всичко и няма нищо скрито от
него
.
Затова слушай
неговия
глас, който ти говори от горе, и който те поучава в Истината всякога и в Словото си да разбираш
неговите
изхождания и вхождания.
Да познаваш кои са
негови
пътища и кои не.
Кои са
негови
думи и кои не са.
Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш във всички познания на Божиите дела вещ, защото само по тях ще познаеш
Неговото
присъствие в дадено време.
Чуй следователно Моите думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която аз ти нося отгоре, от небесното жилище на Господа Бога
твоего
.
Затова подобава ти да пазиш и освещаваш
Неговото
Име и да пазиш и да не огорчаваш
Неговия
Свят Дух, с който си запечатан, и с който се пазиш, този свят Дух на Истината, който бди над тебе и те ръководи постоянно.
В
Неговото
присъствие има мир и радост всегдашна.
Не казва ли
Неговото
Слово, че когото люби,
него
наказва и се отнася като със син, комуто е приготвил слава и живот нескончаем.
Той знае кому какво се пада според това и всеки от
него
приема, защото всичко в света Бог направлява да съдейства за добро на тези, които го любят и са готови да изпълнят волята му.
Защото Господ се съуслаждава в послушанието на раба си, на своите синове, на които е дал сила и власт да царуват с
него
заедно.
Благословен е Господ Бог наш и Отец и благословено е
Негово
то име сега и във веки.
Вярвайте в
Него
и ще приемете сила и просветление на сърцето си.
Дай място в душата си на великодушието и повикай
неговите
чада: безкористието и смирението, и повикай отдалеч искреността, и украси челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом.
И тъй, остава успокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Бога, в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Господа Бога
нашего
: „Това е живот вечен да познаят Тебе единнаго, истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил".
Подобава ни да пазим сърцата си във всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките божии обещания със сърдечна, детинска вяра, като новородени в
Него
младенци.
Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани, за своите святи царе и свещеници
негови
, гдето ще му служат винаги.
Утеготен
ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да придаде пред тебе и спомни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби.
Ако Бог те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гневът, казва Словото Божие, не върши
Неговата
воля.
Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога
моего
.
Ето, казвам ти, времето не е далеч, когато ти сам ще опиташ и видиш, че
неговите
обещания и
него
вите слова са верни.
Да се отречем от себе си за
Неговата
любов.
Не само това, но и да се радваме в сърцето си, че сме се сподобили за да участваме в страданията заедно с
него
.
Не бой се, казва твоят спасител Господ Исус: „Овцете, които Отец ми е дал, никой не може да ги вземе от ръката ми, защото Отец ми е най-големия от всички и няма по-силен от
него
, който да ги изтръгне от ръката ми." „И ако Господ е с нас, кой ще бъде против нас?
" Нам е дадено да наследим Царството Божие и Господ е сам, който ще ни въведе в
него
.
Ние ще чуем
неговия
глас и ще се възрадваме.
Неговата
радост и
неговия
мир никой не ще ни го отнеме.
Неговата
любов никога не е престанала от да не ни крепи в
неговата
сила и в присъствието на
неговия
Дух.
Тъмните неща в
него
ще станат ясни, неопределените - определени.
Ние ще се изменим и Духът на Господа Бога
нашего
ще ни възобнови всецяло.
Ето аз съм
негов
свидетел и ти казвам това, което ми е заръчал да явя на всички, които го любят.
И нека
Неговото
благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прати.
Разглеждах снимката, която бях снел, и размишлявах върху великите Божии пътища и
негови
Тази мисъл е утешителна за всички, които вярват в
него
.
И колко сме щастливи, че имаме един приятел в небето, който се е застъпил за нас и един спасител и Господ, който ни ръководи и един утешител Дух Свети, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир и всяка радост нам дадени от Господа Бога наш, Отец наш на Господа
нашего
Исуса Христа.
Греховете ни натегнаха пред
Него
и Той се отдалечава заради нашите престъпления.
34.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
Неговото
Слово е светилник на техните нозе.
Те са ръководени от
неговия
дух, който ги освещава и просвещава в пътя на Истината, за да ходят пред
неговото
лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа".
Небесата ще възвестят
неговото
пришествие и вселената ще извести
неговото
идване.
Тя ще отбележи в своята книга
неговия
път и ще покаже неговите стъпки.
Господ ще бъде предшествуван с огън, след
него
ще се чуе тихият му глас.
Добродетелта ще е красота на
неговия
храм.
Желанието на моята душа е да гледам
неговото
лице, да се радвам в
неговата
слава и да се веселя във виделината на
неговата
истина.
Моето задоволство е да следя
неговите
пътеки.
Тогава сърцето ми ще бъде храм на
неговия
свят Дух, тогава ще бъда пред
неговото
лице с всичката си пълнота на душата и ума си и ще му служа с всичката си сила.
Колко са хубави размишленията за бъдещето и колко са сладки Божиите обещания, и колко са благи
неговите
слова.
Господ говори, чувам
неговия
глас, който ми говори отвътре в мене.
Неговият
Дух свидетелства заедно с моя дух, че съм
негово
чадо,
негов
син.
През колко страдания трябва да минем, докато стигнем пълното съвършенство и докато се удостоим да приемем
неговото
благословение.
Елате вие, благословени от Отца
моего
, и наследете царството, което е от века за вас приготвено!
С търпение ходете всички, които слугувате Господу, и чакайте
неговото
присъствие, той ще ви помогне на уреченото време.
Блажен е денят, когато се напише името Господне на сърцата ни и ние станем съпричастници на
неговата
слава.
Какво желание имам за духа и благодатта на Господа
моего
.
Да го оставим на Бога, на
неговия
Дух, да го очисти, тогава ще сме спокойни, защото изворът на всички злини е в сърцето, от гдето и езикът по свойствената му природа се поддава на самохвалство.
Всеки, който възлага надеждата си на Господа да изправи
неговите
пътища и да го въведе в пътя на съвършенството, няма да остане излъган, защото Господ е винаги верен на своите обещания.
В
него
няма измяна, той е същия винаги.
14. „Да не изкушаваш Господа Бога
твоего
" (Матея 4:7).
Качеството на едно дърво се познава от плода и
неговата
стойност, от ползата, която ни принася.
И когато почувстваме силата на
неговата
благодат, ще се чудим в себе си за това, що е станало, и това що е Господ извършил в нас, като ни е възкресил от мъртвите.
И това ние като съдействуваме с
него
, казва Павел, умоляваме ви да не бъде у вас напразно приемането на Божията благодат.
Той ти показа, о, человече, що трябва, що е доброто и що иска Господ от тебе, освен да правиш праведното и да обичаш милост и да ходиш смирено с Бога
твоего
" (Михей 6: 7-9).
Всичко в
него
има видът на благочестие, а от вътре е разкапано и разложено до костите си.
Защото е казано, Господи Исусе, че чистосърдечните ще видят лицето Божие, миротворците ще се нарекат синове Божии, гонените заради правдата
негова
и за
неговото
име ще се прославят, страдащите за правдата ще се утешат в деня на неговото присъствие.
След всичко животът ни седи в разбирането на Словото Божие и в предаване на
неговите
думи в нас.
„Това е живот вечен да познаем тебе, единаго, истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си пратил." Христос ясно е изяснил тия две основни неща, в що се състои вечният живот, в познаване на Бога и изпълнението на този живот в пребъдването на
неговите
думи в нашата душа.
Спасителят ни ясно казва на своите ученици, че всичко това ще им сторят заради
неговото
име, защото светът не знае тогози, който го е проводил.
Ако светът го познаваше, то
неговото
царство досега щеше да настане.
Защото те се обръщат към Господа Бога
своего
и какво ще стори?
„Аз познавам
неговото
нехайство, говори Господ, но нека е така, лъжите му няма да извършат нищо" (Иеремия 48:30).
Той е щит на тези, които уповават на
него
" (Притчи 30:5).
В
него
е мъдростта и силата.
Този е пътят на спасението, и всички, които ходят в
него
, го намират верен.
Защото съдбините Божии първом идват, а
неговата
милост после следва.
След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с
него
.
Това е радост да приемем Духът му, и да ни кръсти с огън на
неговата
благодат и сила, за да сме избраници
негови
, записани на небето в книгата на живота.
Аз съм, говори Господ на живота и истинни, и праведни са
неговите
думи, защото царството, силата и славата са
негови
.
Когато размишлявам за
неговите
пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила.
То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в
неговите
жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му.
И
неговата
милост е това: „Нито един косъм не може да падне от главата ви без Божията воля".
Защото наистина „който пази
неговото
слово, в
него
Божията любов е съвършена." (I Йоан 1:5).
А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към
него
ден и нощ, ако и да търпи дълго за тях?
Не казва ли спасителят ни, като се обръща към всички ония, които се считат избраници
негови
, че той ще им отдаде правото, за което те очакват и се молят ден и нощ.
Не трябва да отслабва вярята на онези, които са повярвали в
него
.
Господни са думите и прави са
неговите
съдби.
Който слуша гласът Господен, ходи във виделина и Господ съизволява в
него
и му е задна стража.
В
неговия
път ще има радост и веселие и все, що прави, ще успее.
А като знаем всичко, което Господ Исус ни е изявил, ние ставаме съпричастници и съработници с Бога в
неговото
дело, понеже той не е утаил своите мисли и желания от нас, но ни е изявил благите си възнамерения, предопределени от
неговия
Дух за нашето вечно добро.
Благословен е Господ наш, който не е утаил нищо от нас, от
неговите
приятели.
7. Господ ще извърши това, което не е извършил, и ще направи това, което не е направил, щото да се почудят всички и да се убоят от
неговото
име.
Мислите му ще пребъдват во век и делата на ръцете му ще преходят пред
неговото
лице, щото Господ да се весели в своите дела и да се наслаждава в своите мисли.
Затова благославяй Господа на всяко време, хвали
неговото
име винаги.
Ходи пред
него
с всяка правда и весели се пред
неговото
лице.
Ето Словото ти е пред мене и колко са сладки думите му, по-сладки от меден сок: чрез
него
ти ще ме крепиш със силата на твоя свят благ Дух.
Господ говори и зная, че
неговите
думи са истинни.
Ето пътят е пред мене, поставен от Бога
моего
, чрез който изважда душата ми на видело.
Моята душа има тихо упование в
него
.
Духът ми се съуслаждава в
неговите
велики мисли и сърцето ми се радва в
неговите
дела.
В
него
аз намирам мъдрост и знание, което озараява моя ум и ме учи да познавам доброто и да виждам истината му, която е печата на всичките
негови
наредби.
35.
03.РАЗГОВОР ПЪРВИ
Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да поставиш душата си в пряка връзка с живия Бог, Господ на виделината, и да му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения, и да видиш какви ще бъдат
неговите
уверения.
Защото Бог не само иска да вършим
неговото
дело, но и добре да го вършим.
36.
05.РАЗГОВОР ВТОРИ
Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководството на Божия Дух, защото от
него
зависят съдбините на живота.
Тази е причината, която погубва человека,
неговото
нежелание да узнае доброто на своята душа.
В
него
няма неща невъзможни.
37.
06.РАЗГОВОР ТРЕТИ
Бог от своя страна, като знае всичко и е всемъдър, казва пак в положителни заповеди кое трябва да се прави според
неговата
воля.
Той е казал много кратко: Да любиш Господа Бога
твоего
и ближния
своего
както себе си.
Ето тая любов на Господа
твоего
ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал.
Не казвам, че това е невъзможно, но ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти
неговия
глас, все още се съмняваш в
него
вото присъствие и мислите на сърцето ти те блазнят.
Ти говориш за
него
, но не си готов да сториш всичко за
него
.
Несъмнено, когато някой почне да чувства виделината Божия и да усеща
неговата
любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече своето присъствие по един непосредствен и вътрешен начин, има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие?
Не можеш да скриеш от
него
нищо.
38.
07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ
Казано е на едно място в Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в царството Божие", „Роденото от Духа - дух е, а роденото от плътта, плът е." Онзи, който е роден от плът и кръв - смъртен е, в
неговото
сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст.
Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от
неговия
Дух.
И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и
неговия
Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа.
Този е
неговия
път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада.
Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша
неговия
глас и иде към виделината, защото Бог е виделина.
И всякой, който иде към виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша
неговия
глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината.
Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждал вътрешно с неуморима сила да четеш Словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в
него
постоянно.
Грехът, тази измяна на дявола, това
негово
творение, дръж настрана.
Ето Божията мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават
Неговата
слава.
Там, в този живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната
негова
милост.
Този е гласът на твоя Бог и Господ, който е толкова снизходителен към тебе, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да опознаеш
него
самия, който те е привлякъл с нишки на любов.
И всичките
негови
слова са жива храна.
Той е Истии, който е слязъл отгоре и възлязъл, който изпълня света със своята слава, която е отражение на
неговото
могъщество с Отца на виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава.
39.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече към себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от
неговите
постановления ще го считат человека, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота.
Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш
неговата
работа.
Границите на
неговото
царство са обширни.
Много по-обширни са
неговите
владения.
Казано е от Господа, че всеки, който е роден от Бога грях не прави, защото Дух Божий обитава в
него
.
Когато любовта, истината, добродетелта обитават в
него
в своята пълнота, когато има в
него
мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен човек се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род.
Когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат
негова
природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна на Бога за доброто и славата на
неговото
дело, без да търси своята си воля или щение, или полза, ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с
него
.
Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в
неговото
сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство.
По цялото
негово
царство се забелязва същото правило.
Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в
неговата
душа, но понеже той намери сам от опит, че това
негово
състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар.
Той видя в естествения свят, че по-долните твари от
него
ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на
неговото
падение.
Изкушението вече стоеше пред
него
и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от
него
, защото в който ден вкуси, ще умре.
Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед без да вкуси
неговите
приятни плодове?
И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от
него
всичките бъдещи почести.
Не. Животът беше такъв, че в
неговите
граници не можеше да се вмести това, което беше възприел.
В
него
вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждение, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, не вредеше за
него
.
Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в
неговата
душа да растат.
Мислиш ли ти, че когато Господ говори,
него
вите думи няма да се утвърдят?
Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но истината на Господа Бога
твоего
ще стои вечна, като стълб непоколебим, като основание, на което цялото небе е съградено.
Няма никой да избегне
неговото
наказание.
Това вътрешно познание трябва да търсиш у
него
и да се облечеш ти сам.
Делото на ръцете ти ще е приятно пред
неговото
лице, защото, ако струваш волята му, тъй както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и по всяко време.
Нещастията са признак на
неговото
присъствие.
Безнадеждието, упадъкът са предизвестители на
неговото
идване.
40.
09.РАЗГОВОР ШЕСТИ
Каква полза щеше да има за
него
, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си?
Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и
неговият
глас действат на человеческия дух.
Който слуша думите Божии и обръща лицето си към
него
в молитва, всичко му става ясно.
Не са знаците, слоговете и думите, които дават
неговата
приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее.
И какво е това поръчителство, което един Божий пратеник донася от Бога до вашата душа, освен засвидетелствуване, че
неговата
верност,
неговата
милост, благост за вас не се е изменила.
Не е ли той, който постоянно изпраща своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду
него
и тебе и че Бог е отвърнал лицето си от тебе, и е като неприятел?
Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици, за да могат всякога да имат достъп до
него
?
41.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Ти ще опиташ скоро
неговата
благост.
Милостта му ще те озарява всяка сутрин и вечер, и не ще има невъзможни неща за
неговата
благост и любов.
Неговата
мъдрост и знание ще бъде твоя подпора.
Под
неговите
крила, под защитата на
неговата
държавна ръка ти ще бъдеш в безопасност винаги.
Него
вата десница ще ме укрепи и Словото му ще ме вдъхнови.
Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и
неговата
мъдрост и знанието на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина.
Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от
него
вия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия
него
.
Доброто намира отглас в сърцето, но не може да намери в
него
сила да го изрази, понеже един от главните недостатъци е
неговият
вътрешен страх да не би като стори нещо добро, да изгуби своята облага.
В
него
тогава живееше мир и радост.
Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с
него
да произвежда други подобни нему.
Но Господ, който те възлюби и призва да влезеш в
неговото
царство, ти дойде на помощ на време да те осветли и упъти да не отпаднеш от благодатта.
Ще бъдеш укрепен в сила Божия да поддържаш
него
вото дело.
„Не бой се, мало стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царство." Това царство е осиновлението, което приемаме от Господа,
Неговото
изявление на нашето сърце, понеже от самото начало Адам пожела да е като Бога, да познава добро и зло.
Както Адам, за да познае доброто и злото, трябваше да яде от забраненото дърво на познание, с което ядене той причини своето падение, по същия начин сега ние трябва да вкусим от плътта и кръвта Христова, която е
негов
дух, негово Слово и да се възродим в
него
, като се очистим от всякой грях.
Веднъж очистени от греха, ние сме вече примирени с Бога и имаме вече
неговата
любов да работи в сърцата ни и да ни ръководи благият му Дух.
При всичко трябва като малки деца да се научим да различаваме гласът Божии кога ни говори и да познаваме
неговото
присъствие.
Но Господ, който ни е призовал да бъдем съучастници на
неговия
живот, на блаженството и славата, която е отредил от начало за нас, ще ни пази в името си от всички злини.
Той дойде виделина на света, за да не остане в тъмнина всякой, който вярва в
него
.
Следва, че е нужно от наша страна да приемем царството Божие и
неговите
обещания с всичката сърдечност, простота, като новородени младенци.
Ясни стават от горе казаните думи Господни чрез
неговия
свят Дух, че ще дойде един ден, когато ще отнеме всеки укор и всяко престъпление от душата на своя избран народ, които са всички онези, повярвали в
него
и приели
неговия
Дух.
Тия са людете, които са възприели Господа и
неговата
жертва и са го поставили цар в сърцето си.
Към тях говори Духът: че ще напише Господ закона на сърцето им и ще им бъде Бог и те
негови
люде.
Обръщането е почнало и ние очакваме
неговите
резултати.
Ние вече чуваме гласа на Бога да ни призовава от всяко място и от всякой народ, да ни призовава да се съберем около
него
.
Защото Израил не са онези, които са обрязани по плът, но онези, които по дух имат печата
негов
, обручението на Духа.
Те са духовният Израил, людете на Бога
нашего
.
Ние сме зачатъка на
неговата
слава.
Той ще се засели помежду нас и ще ни бъде Бог и ние ще бъдем
негов
народ на Господа.
Ние ще го познаваме всички от малък до голям и не ще има нужда да казваме: Познай Господа, защото всички ще бъдат научени от
него
.
Ето защо ние трябва да се приближим при Господа, да се обърнем към
него
и Той да се обърне към нас и ще ни помилва, както баща милва своите деца.
Неговият
ум е в тъмнота.
Него
вите понятия са смътни, пълни с неопределеност.
Как ония безбройни светове, които се намират под
негово
управление, ни изпращат свойта светлина.
Няма вече да се лутаме в пространството неопределено, но ще имаме цел и стремление към една определена посока, която ще знаем, тя е да любим Бога и да бъдем любени от
него
.
Животът за
него
е зъл, всичко му е лошо и нищо не му е по вкуса.
Те са, които отравят в
него
всяка радост и внасят скръб и незадоволство.
Първата храна е
неговото
Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е
неговата
любов.
Животът седи в тия неща, които Бог е създал и
неговото
повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане.
Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на
неговата
чиста любов.
Едно пожелание развали за хиляди години
неговото
щастие.
Имай
неговото
сърце.
Желай
неговия
ум.
Тя е книга, в която се вписват
неговите
дела, заедно с
неговите
слова.
Без
него
нито съвършенството се постига, нито любовта, нито мисълта.
Той е тайната връзка на всичко: някои мисли винаги ще пребъдват и небесата винаги ще разказват
неговата
слава, ще възвещават правдата му и милостта му от род в род.
Един ден
неговата
благодат ще те намери и
неговата
ръка ще те укрепи.
Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на
неговото
съзнание да се облече в нея.
Всичко, което си придобил и което имаш, е дар
негов
.
Когато малкото дете в утробата на майката почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на
неговото
освобождение.
Не ще се мине много време и
неговият
глас ще се чуе, глас на радост, вън в широкия свят.
Ти не ще бъдеш лишаван от
неговото
присъствие.
Да изучаваш Божиите пътища, да съзерцаваш
неговите
мисли в тоя живот е много по-добре, отколкото да правиш каквото и да е друго нещо вън от това.
Нека слушаме гласа на този, който говори всеки ден и нека изпълняваме
неговата
воля, тъй както той сам ни разкрива.
Богатството на живота е той и
неговата
любов е извор непрестанен за всекиго, който го търси.
Господ е съизволил да се всели в сърцето ми, да направи душата ми жилище и ума ми училище за моя разум, за да се уча от
неговия
свят Дух.
Да се радваме и веселим в
неговото
присъствие.
Да е благословен от нине Господ за
неговата
неизказана любов.
Ще пея от сега на Господа и ще се веселя в
неговото
присъствие.
Слава на Господа, хвала на
неговото
велико име.
12. Възложи надеждата си на Господа и уповавай на
него
с всичкото си сърце.
Съобразявай се винаги според
неговата
воля и всичко ще ти бъде, що просиш.
Отивам при Отца
моего
и Отца
вашего
и Бога
моего
и Бога
вашего
." „Да ти изпроводи помощ от светилището и от Сион да те подкрепи.
„Всичко, каквото сторите и попросите в мое име, ще ви бъде." „В опасението ти ще се зарадваме и в името на Бога
нашего
ще възвишиме пряпорец." Господа изпълни всички твои искания.
А ние ще поменем името на Господа Бога
нашего
.
Благословен Господ сега и въвеки, всичко е
негово
.
В
него
ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота, той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубости.
Слушай
неговия
глас, изпълнявай волята му.
42.
04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ
Велики са
неговите
благословения, които е приготвил за онези, които го любят.
Грях всеки може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита
неговата
воля в себе си, в своето сърце.
Всеки, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява
неговата
добра и блага воля, е роден от лукаваго.
Грехът в живота е двуяк, когато една душа върти всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа и когато една душа възпира духът в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа да го извърши чрез
него
.
Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени от сред, Господ ще погуби нечестието и людете
него
ви ще повика.
Време е вече, когато всички трябва да се утешат в истината на
неговото
присъствие.
Мир да бъде на тях, мир на всички, които уповават на
него
.
43.
11.РАЗГОВОР СЕДМИ
В
неговите
думи ще има сила и мощ.
Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят вътрешните очи, да видят напълно Божията слава,
неговата
благодат и величие, те са сега още деца в начинаещия Господен живот.
В небето наскоро ще има тържествен ден, в който всички ние ще учавстваме, и затова аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога
моего
и да му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук - долу на земята, където бях пратен.
Аз ще се срещна пак с
него
горе.
Освен това аз ще се видя с Даниил, робът Божии, който е бил изпращан до твоите приятели и ще се науча от
него
за работата му, която е имал да върши.
Неговите
материални работи са го тъй оплели, казват той, щото ще бъда принуден да ходя да избавям живота му от затруднения.
Обаче
неговото
решение да слугува от сега нататък на Бога ме радва.
За материални средства, които ви трябват, Господ ще ви снабди, за да вършите
неговото
дело.
Като имате
неговото
благословение, работите ще вървят благополучно.
Ще има постоянни
прего
вори за мир и взаимни уверения на земните царства.
А преди всичко служете Господу усърдно, имайте общение с
неговия
дух и небето ще бъде на ваша страна за вашето избавление.
Колко пъти да знаехте само, ние сме се притичвали да ви дадем един добър съвет, да ви отправим към добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е
неговата
воля, това е
него
вото добро желание за вас.
Има ли нещо по-добро от
него
?
Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху
неговите
дела, да гледаш
неговото
лице, това е повече, отколкото един безсмъртен дух може да пожелае.
44.
12.Кожено тефтерче
Имай пълно упование на Господа, който е неизменен и постоянен на своите обещания и Бог ще ти прати благословения, защото знае защо те е пратил и
неговите
пътища и възнамерения никой не може да възпре и осуети.
Царството на Отца
моего
наближава и денят на святите приближава.
В
него
е всяка сила, всяко знание и всяка мъдрост.
Когато человек се ожесточи, Господ го оставя да ходи по своите си пътища и отнема от
него
своето благоволение.
Всички, които работят за
него
, ще се благословят.
Ще се зарадва душата ни в любовта на Господа Бога
нашего
.
Господ ни помена в своята милост и
него
вият Дух внесе мира на утешението.
В
него
се крият всичките добрини на земята.
Да възлюбиш Господа Бога
твоего
.
45.
13.Червено тефтерче
Не гледай на света, не се увличай в
неговите
учения, те са горчива измама.
Слушай думите на моя Свят Дух и давай внимание на
неговите
поучения.
Този народ, в когото обитаваш, ще се съвземе духом, ще порасте, защото имам да сторя с
него
това, що ти обещах.
Защото Господ, който беше замълчал, дойде да даде свобода и мир на този народ и да провъзгласи, че
негова
е земята и я дава комуто ще.
Неговите
водители и учители помислиха в сърцето си, че им е позволено и че имат право да вършат всичко, без да разсъждават и че могат безнаказано да ме хулят и да изопачават истината ми.
Ето, това е нашият Бог - казаха те на народа ми,
него
търсете.
Но криви са за това
негови
те водители и учители.
Не оставяй враговете му да възтържествуват над
него
, но подкрепи го с ръката си, дай му сила и мъдрост и го ръководи заради името си.
Избави ни от лукаваго и от всички
негови
ухищрения, не допущай да ни изкушава, защото е твое и царството, и силата, и славата.
Неговите
подвластни, всички са се развратили, станали са крадци и разбойници.
Неговият
Дух казва в словото си, че са по-сладки то меден сок.
Постави страж на сърцето си, докато е рано, и учител на ума си, докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на
неговия
Дух.
Но
неговите
пътища за нас са непроумявани и мислите му неуловими.
Ако помислим и кажем, че в този път ще дойде, наверно ожиданията ни ще се осуетят, защото
неговите
изхождания и вхождания са непознаваеми.
Мрак и тъмнина изхожда пред
неговото
лице.
Според думите му трябва да вярваме, защото се е обещал, че няма да остави онези, които уповават на
него
.
Пробудете се духом, вече моето царство е близо и скоро ще видите
неговата
сила и слава да идва.
Опашете се във всяка правда, защото Бог ви призовава на подвиг за
неговото
име.
И кога душата ти влезе в мир с
него
и се научиш да го любиш със сърцето си, той ще ти праща всяка заран своя мир, своята радост.
Той знае всичките ти нужди и пред
него
няма нищо скрито, той промишлява винаги за твоето добро.
Той е силен да стори всичко, уповавай и вярвай в
него
и той ще извърши своето дело.
За
него
няма неща невъзможни.
Пред
него
коравите сърца ще се строшат и жестокосърдечните ще се стопят като восък.
Знае Господ безумството на света и
неговата
суета.
Всичко е дим преходен, който ще се изгуби завинаги пред
неговите
очи.
Господ е Баща и Спасител на всички, които са приели
неговия
Дух.
А когато нашият Баща говори, ние,
неговите
чада, трябва да слушаме
неговия
глас.
В него те не са неща, които непредвидено се допущат, но са взети предвид с появяването на самия живот, който Господ е създал за
неговата
слава.
А славата на Господа се изявява в
неговата
неизмерима и безпределна любов, която диша от себе си всички добрини и добродетели всецяло.
Неговият
Син с любовта си пречисти всичките злини.
Истина е, че онези, които го любят, всичко им съдейства на добро, и не може да бъде другояче, защото Бог наш е Любов и добродетел всегдашна за тези, що ходят в
неговия
път.
Затова, доволно е на деня
неговото
зло.
Всичко просете от
него
и вярвайте, че той винаги ще ви се притече на помощ.
Търсете го на всяко време, изказвайте всичките си нужди нему и уповавайте на
него
, защото той ще ви изведе на видело.
Благослови Юдиния дом и го въздигни, както си казал, че от
него
ще възлезе вожд, който ще опаше земята с жезъла си.
И дойде той при мене и видях
неговото
Днес мина славата Господня на завета от залезването на слънцето към
неговото
изгряване и провъзгласи истинността на своето слово: А Утешителят, Дух Святи, когото Отец ми ще ви проводи в мое име.
IV. Вярвам в приятеля си Господа Исус Христос и във всички мои братя, и в
неговите
страдания.
VI. Ще се отричам всякога от себе си и от света за
неговата
пълна любов.
VII. Ще посвещавам живот и здраве и все що имам за
неговата
слава, спасението му ще е моята радост.
VIII.
Неговият
глас, когато ми говори, ще слушам всякога.
Затова, братя мои, съобразявайте се със закона на благостта Господня, готови да служите във всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца
нашего
, който е горе в небето, затова препашете чреслата си, пригответе сърцата си в святост, да сте готови да служите в свято дело.
Всичките краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на
неговото
присъствие.
Колко са величествени
него
вите въжделения и възнамерения.
Има ли други, освен
него
, който може да благославя и дава живот, както е слънцето за земята, не е ли Господ такъв за людете си?
Възвиши гласа си за Сион и възвести му, че Господ иде да се възцари в
него
.
Виж колко са красиви пътищата, отгдето идва Господ и колко са славни
неговите
въжделения от небето.
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от
него
и ще се нарекат род избран.
Той се уподоби като жена, раждающа навреме и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е
негов
син, когото направи цар на народите.
Ще го облека в сила и мощ и ще стъпче и съкруши със силата на духа си всички, които се противят, защото истина ви казвам, че войските небесни ще предхождат пред
него
и той ще предхожда пред тях.
Защото правдата Господня обитава в
него
.
Когото благослови, ще бъде благословен и към когото се повдигне
неговото
негодувание
и беззаконие, ще бъде пояден, защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива в человеческа кръв.
Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не
него
?
За то, чакайте ме, говори Господ, до деня, в който се повдигна за обир, защото изречението ми е да събера народите и да скупя царствата, да излея върху тях
негодуванието
си, всичкото разпаление на гнева си.
Любов, която никога няма да престане и в теб ще се възцари Господ и
негово
ще бъде царството и силата и славата във веки.
Колко са благи
неговите
мисли за теб.
Кой може да следи
неговите
пътеки?
Ето, душата ми е в смущение, защото няма правда, освен
неговата
и не обитава святост без неговия Дух.
Само познай беззаконията си, че си отстъпил от Господа Бога
твоего
.
Нито ще си напомнят
него
.
В онова време ще нарекат Йерусалим престол Господен и всичките народи ще се съберат при
него
в името Господне, в Йерусалим няма вече да ходят подир жестокостта на сърцето си лукаво.
Но ти знаеш, Боже мой, Йехова,
теготата
на душата ми.
Погледни на
неговите
работници, които с
него
заедно работят, всеки един от тях от своята нива добрите плодове принася, като благ дар на общия олтар на любовта.
Неговият
мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълни сърцата ви.
Наистина
неговото
спасение е близо до онези, които му се боят, за да обитава славата в нашата земя.
Във всичките си пътища познавай
него
и той ще оправи стъпките.
6. А за синовете на чужденците, които биха се прилепили Господу, за да му служат и да обичат името Господне, за да бъдат роби
негови
, които пазят съботата да се не оскверняват и държат завета ми.
Ти желаеш щастието, но трябва да заплатиш нещо за
него
.
Кога се ползува човек от храната - нали когато се добре смели в
него
, когато има силата добре да я усвои и употреби?
А да употребите значи да давате от онова, което сте приели от
него
.
И вие, чада, синове, радвайте се и веселете се в Господа Бога
вашего
, защото ви даде есенен дъжд и време.
Пак ви казвам, че двама от вас, ако се съгласят на земята за вяко нещо, което би да потърсят, ще им бъде от Отца
моего
, който е на небеса, защото дето са двама или трима събрани в моето име, там съм и аз посред тях (Матея 18:18,21).
И всяко наказание по настоящем не се вижда да е на радост, но на скръб, а после принася мирен плод на правда на тези, които са обучени чрез
него
(Евреи 12:28).
Как да се противостои на лукавия и
неговите
домогвания.
Неговото
верно обещание към нас.
Ако и да
негодуваш
,
негодуванието
ти е поучително.
Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата верност към
него
.
Засвидетелствайте истината на Бога чрез изповедта явно пред
негов
свидетел.
Изповядайте пред Бога и
неговото
лице истината, засвидетелствайте я пред небето.
— Ще изпълня
неговата
свята воля драговолно.
Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за
неговата
любов?
— От себе си съм се отрекъл вече за
него
.
Ще ли посветиш живот и здраве и всичко друго за
неговата
слава и славата на
неговото
дело?
Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата
негодувам
, от жестокосърдечието се огорчавам.
Той иде сам да уреди, да оправи, да обърне, да призове всички онези, които от начало се избраха за
неговото
дело.
Слушайте всички вие
негови
слуги Словото Му, святите духове, ангели и архангели, сили, власти, началства, славни херувими и серафими.
Слушайте, любезни синове на Бога живаго, който ви е родил за своята слава и величие, който ви е въздигнал в сила и крепост да предходите пред
неговото
лице, който е подчинил на вас всичките безбройни светове, на когото любовта възлиза от всичките безпределни пространства и царства, на които славата и величието е слава и величие вечно.
Погледнете в лицето на вашия единствен Баща, Бог всесилен, и кажете ми, каква е
неговата
воля.
А ако понякога моята душа е
негодувала
, то е заради теб, че си бил онеправдан от тези, на които си дал всички благословения и си показал толкова любов.
Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата си вест от Небето, което е вече доброволно и по избор свободно
негов
е хвърлило своето жребие върху твоя избор и те са всички, които братски и от любов те поздравяват в името на твоя небесен Баща, комуто принадлежи всичко, и в изпълнението на чиято воля е нашата обща радост.
И затова Бог твой те благославя и просвещава, защото си роден от Духа на
неговата
Истина.
Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш
неговата
правда на яве и да възстановиш неговата Любов на земята, както е и горе на Небето.
Ние съзираме сега твоето уединение и твоята
тегота
, която сега носиш, но това уединение е наложено отгоре, от вечната и неизменна воля на Бога, твоя Господ.
Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към
неговия
престол възлизат всичките радости и ли- кувания на
неговите
творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение.
Ето, верни са думите и истинни словата на Господа, който те призовава като помазаник
негов
.
Ето, ангелът на завета ще те поздрави и с
него
всичкото войнство, което ще слезе от сферите на небесните светове да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора.
Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече идва и е близо и скоро Словото Му ще пристигне и ще се даде знамението за
неговото
пристигане, в който ще се тури ред и правда на земята и ще се пречисти и очисти от всяко разстление и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъдва за всякога.
46.
БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ
Дневникът на Учителя е един от малкото текстове, оставени лично от
него
в писмена форма.
Изданието се прави без редакторска намеса, за да се съхрани
неговата
автентичност, тъй като в основната си част става дума за откровение, в което нямаме право на стилистична или някаква друга намеса.
47.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на
неговите
разни части и относителната енергия на разните му функции.
Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според
него
от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка.
В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес
неговата
функция е приета да е най-важната в животната управа.
Пълнота и облост са
неговия
характер.
48.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
В древногръцкия първообраз Сократ е свръхсетивен учител, а самият Платон е ученик, инспириран от
негови
мисли.
Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без
него
и методите, и резултатите от четенето са неубедителни.
В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на
неговия
упадък.
Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън
него
.
Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в
него
Христос.
По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в
него
може само да се вярва.
В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към
него
.
С други думи, Аз-съзнанието разбира, че
неговите
собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е.
Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в
категорията
ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм.
Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на
категорията
ученик.
НАГОРЕ