Търсене в текстове за 'Евангелска църква'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 96 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Петър Дънов - №25

Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К.
Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд.
към текста >>

Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на евангелската черква в Бургас.
През 1906 г. Н. Велчев започва да строи къща, на първия етаж на която през юли 1908 г. открива собствена модерна печатница с оборудване от Виена. В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата откриват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро вносно качество. До края на живота си Н. В. Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на евангелската черква в Бургас. (У., № 25, 30.10.1899 г.)
към текста >>

2. Пеню Киров - №25

3:2] и да проповядваме евангелската истина.
19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите! ", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи! " [Мат. 3:2] и да проповядваме евангелската истина. Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението. Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се кръсти, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава. Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело?
към текста >>

Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена.
Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението. Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се кръсти, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава. Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело? Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена. И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си. И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират. Попиташ някого: „Защо си християнин?
към текста >>

3. Пеню Киров - №43

Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква.
Тодоров и Ив. Тодоров - току-що дипломирани, заедно с Хр. Бъчваров и П. Дънов - още ученици в последния клас на училището). От есента на 1886 г. Ив. Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква. През 1887-1891 живее в Шумен. През 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България. През същата година работи в Търново; 18931895 - в Свищов; 1896-1901 г. - във Варна; 1901-1904 г.
към текста >>

е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България.
Дънов - още ученици в последния клас на училището). От есента на 1886 г. Ив. Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква. През 1887-1891 живее в Шумен. През 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България. През същата година работи в Търново; 18931895 - в Свищов; 1896-1901 г. - във Варна; 1901-1904 г. - отново в Свищов; 1905-1907 г. - в Шумен; 1908-1916 г. - в Ловешка област.
към текста >>

работи отново в Търново, където организира строеж на нова църква и пастирски дом, които по-късно са разрушени.
- във Варна; 1901-1904 г. - отново в Свищов; 1905-1907 г. - в Шумен; 1908-1916 г. - в Ловешка област. След това до 1924 г. работи отново в Търново, където организира строеж на нова църква и пастирски дом, които по-късно са разрушени. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 156. Вж. бел. 80. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.)
към текста >>

4. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала.
Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава. В първото още имаше нещо намеса и от сатана, но духът Ферени55, на бр. Тодор, ни каза, че то е от изкусителя [зачеркнато от П.К.] и пак навреме се отървахме от лъжите на този наш заклет враг, и то само по една случайност, види се, подготвена от Бога. Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрестанно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън. А за нас сте засега след Господа Исуса Христа само вий, така щото не ни оставяй в по- дълго време от [това] да ни не пишете по нещо. В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала. Той всякога държи проповеди, и то доста сполучливо. Даровит е. Тези дни не съм дотам добре, притеснен съм, но моля се, братко, моли се и за двама ни, за да можем да пребъдваме в Бога. Повече не ща да ти се оплаквам, защото достатъчни са теготите за всеки едного от нас. Приеми сърдечните ни поздрави, както от бр.
към текста >>

Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г.
55. Вж. бел. № 27. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 56. По това време в Бургас е имало две православни църкви - „Успение Богородично" и още недостроената „Св. Св. Кирил и Методий", която официално отваря врати на 11/24 май 1907 г. П. Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г. службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св.
към текста >>

В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св.
(П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 56. По това време в Бургас е имало две православни църкви - „Успение Богородично" и още недостроената „Св. Св. Кирил и Методий", която официално отваря врати на 11/24 май 1907 г. П. Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г. службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св. Кирил и Методий", то точно в този период (от 1 януари 1899 г.) за архиерейски наместник е назначен отец Константин Христов (1862-1928) от с. Енина, Казанлъшко, който остава на този пост до 1926 г.
към текста >>

57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св.
Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г. службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св. Кирил и Методий", то точно в този период (от 1 януари 1899 г.) за архиерейски наместник е назначен отец Константин Христов (1862-1928) от с. Енина, Казанлъшко, който остава на този пост до 1926 г. Той съществено допринася за доизграждането на храма и укрепването на православието в Бургас (вж. и бел. 102). (П.К., № 12, 02.02.1899 г.)
към текста >>

От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки.
Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович.
към текста >>

Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня.
Ний сега-засега с Божията воля следваме делото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение. Това освен гдето го разбираме, но и го чувстваме. Ний с бр. Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние. Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното].
към текста >>

Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г.
Същий ................. 72. Основите на католицизма в Бургас са поставени около 1850 г. От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г. в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.). №17 Варна, 4 април 1899 г.
към текста >>

в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.).
От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г. в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.). №17 Варна, 4 април 1899 г. Пр. Киров, Писмото Ви чрез г-н Д-ра приех73, и ви благодаря за братските чувства, които показвате. Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата милост, която ви поддържа постоянно и ви пази от всичките лукави ухищрения на Дявола.
към текста >>

Тихчев прекратя членството си в Методистката църква.
- помощник в Русе и Косуй (Пожарево, Разградско); 1906-1908 г. - в Хотанца. В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.). През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П. Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство. От 1909 г. П. Тихчев неизменно присъства на съборите на Веригата. Завършва земния си път на 28.11.1918 г.
към текста >>

Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника.
Поставя „ефод" в Офра. (Съд. 8:27). (П.К., №21, 15.07.1899 г.) 92. Мелкон Партомян - роден около 1873 г. в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П.
към текста >>

започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас.
в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П. Дънов от Свищов, пастор Ив. Тодоров, който не говори положително за спиритизма (вж. П.К. №43, 26.09.1900 г.).
към текста >>

Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне.
На 23 того през целия ден бях в размишления, както почти правя постоянно. Размишлението ми беше върху Църквите и оформяването им. Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
към текста >>

И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.].
към текста >>

99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръщавани в Православната църква.
Работа много, но ...Бог да ни е на помощ. Същий 1. XI. 1899 г. ....................... 99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръщавани в Православната църква. (П.К., № 24, 27.10.1899 г.) 100. Кръщението на П. Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч. сутринта на р. Девня при моста на жп линията край Варна.
към текста >>

Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К.
Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд.
към текста >>

Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на евангелската черква в Бургас.
През 1906 г. Н. Велчев започва да строи къща, на първия етаж на която през юли 1908 г. открива собствена модерна печатница с оборудване от Виена. В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата откриват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро вносно качество. До края на живота си Н. В. Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на евангелската черква в Бургас. (У., № 25, 30.10.1899 г.) №26* Нови пазар, 7 ноемврий 1899 г. Писмото ви приех. Аз ще ви отговоря на въпроса, само ще трябва да почакате още малко време.
към текста >>

Роденото от плът плът е, а роденото от Духа дух е." [Йоан 3:5, 6] Една плътска църква според моето вътрешно убеждение не може да ни даде Духа при кръщението, защото е плътска.
№27 Нови пазар, 10 ноем[врий] 1899 г. Люб. бр. Киров, Според моето вътрешно убеждение Вие трябва да изпълните изискванията на Духа Святаго. „Истина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. Роденото от плът плът е, а роденото от Духа дух е." [Йоан 3:5, 6] Една плътска църква според моето вътрешно убеждение не може да ни даде Духа при кръщението, защото е плътска. Но тая от Духа може, защото Духът в нея пребъдва. Ако това, което сте решили да сторите, струвате за Духа Святаго, не бойте се. Изпълнете заповедта на Господа, Нашия Спасител, и Бог Господ ще ви благослови. Всичко, което вършите, вършете го като пред Бога. Трябва всинца да се съблечем от света, греха и плътта.
към текста >>

3:2] и да проповядваме евангелската истина.
19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите! ", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи! " [Мат. 3:2] и да проповядваме евангелската истина. Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението. Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се кръсти, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава. Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело?
към текста >>

Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена.
Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението. Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се кръсти, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава. Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело? Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена. И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си. И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират. Попиташ някого: „Защо си християнин?
към текста >>

И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им.
Но Бог не остави да може да се пъхне той съвсем помежду ни. Там, гдето се разделяхме, и там пак се съгласихме. Сатана сам нищо не може да стори лесно, ако не намери оръдие. Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр.
към текста >>

106. Арменската църква в Бургас, която е построена през средата на Х1Х в.
Ний имаме и една приятелка в Господа — една стара баба. Честитя Ви деня Рождество Господне. Целувам те. Същий ..................... 106. Арменската църква в Бургас, която е построена през средата на Х1Х в. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.) 107. Вероятно М. Партомян. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.) 108. Засега липсват данни за това лице. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.)
към текста >>

5. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Която и църква да посещаваме, [в]се напразно.
Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди. Ний не сме отговорни за нищо. Ние не живеем във времето на Мойсеевия закон, че да се плашим за всякой малък грях, който законът на плътта ни е нанесъл. Ний живеем в Свободата сега на Божията благодат. Спасението, братко, не се намира нито в православието, нито в протестантството. Която и църква да посещаваме, [в]се напразно. Следователно никой да ни не съди за нищо. „Иде време и сега е — казва Господ, — когато истинните поклонници ще се покланят Богу в дух и истина." [Йоан. 4:23] Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш. Имай Христа и Него разпет в душата си винаги. И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата.
към текста >>

Жена му го оставила — тя е Църквата; бахчата му е убита — тя е светът, който е разрушил всичко със своя лицемерен живот.
Ти влизаш, изнасяш му едни ветхи чорапи и чепици и той ги приема. Това е сегашният ти живот. Христос седи при вратата на сърцето ти. Ти се разговаряш, запитваш го откъде е и защо така ходи. Той ти разправя, че е дошъл да изпълни волята на Този, Който Го е проводил. Жена му го оставила — тя е Църквата; бахчата му е убита — тя е светът, който е разрушил всичко със своя лицемерен живот. Той ти казва, че е дошъл да изгони злото от тая земя, но ти Го питаш: „Ще ли си жив". Отговаря ти: „Аз вечно ще живея". Иконата, то е емблемата, или знакът, на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. 3атова носи два образа — Христа и Св. Богородица.
към текста >>

Иконата вземат — значи Църквата запротила и пренебрегнала Словото.
Отговаря ти: „Аз вечно ще живея". Иконата, то е емблемата, или знакът, на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. 3атова носи два образа — Христа и Св. Богородица. Спасението е чрез Христа, Който е роден от жена. Иконата вземат — значи Църквата запротила и пренебрегнала Словото. Духовенството кисне в разврат. Но Господ е буден. Твоите домашни идват и той си става и заминува и ти казва, че има нещо да ти каже, и ти отлагаш за другия ден заради домашните си. Искаш ли да видиш къде си? Ти трябваше и да нахраниш тоя человек, и да умиеш неговите нозе и тяло.
към текста >>

Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква.
" [Мат. 10:38] „Който ме люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем, и ще направим жилище у него. " [Йоан. 14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел. Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора. Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква. Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на майка си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон. Той е заченат в Православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето. Аз ти говоря като на духовен брат. Не буквата, но духът. За теб въпросът е другий.
към текста >>

145. Вероятно става дума за ръководителите на Протестантската църква в Бургас.
144. Става въпрос за повиквателна за запас. На 17-годишна възраст П. Киров е бил доброволец в Сръбско-българската война (18851886 г.), а от 1887 до 1890 г. е бил редовен войник (вж. бел. №138). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 145. Вероятно става дума за ръководителите на Протестантската църква в Бургас. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) №45 Нови пазар, 21 ав[густ] 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви от 15 того приех.
към текста >>

Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква.
Тодоров и Ив. Тодоров - току-що дипломирани, заедно с Хр. Бъчваров и П. Дънов - още ученици в последния клас на училището). От есента на 1886 г. Ив. Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква. През 1887-1891 живее в Шумен. През 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България. През същата година работи в Търново; 18931895 - в Свищов; 1896-1901 г. - във Варна; 1901-1904 г.
към текста >>

е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България.
Дънов - още ученици в последния клас на училището). От есента на 1886 г. Ив. Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква. През 1887-1891 живее в Шумен. През 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България. През същата година работи в Търново; 18931895 - в Свищов; 1896-1901 г. - във Варна; 1901-1904 г. - отново в Свищов; 1905-1907 г. - в Шумен; 1908-1916 г. - в Ловешка област.
към текста >>

работи отново в Търново, където организира строеж на нова църква и пастирски дом, които по-късно са разрушени.
- във Варна; 1901-1904 г. - отново в Свищов; 1905-1907 г. - в Шумен; 1908-1916 г. - в Ловешка област. След това до 1924 г. работи отново в Търново, където организира строеж на нова църква и пастирски дом, които по-късно са разрушени. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 156. Вж. бел. 80. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) № 44 [гр. Бургас, ] 5 ноемврий 1900 г. (10 ч.
към текста >>

и започва евангелска дейност.
Баня, Разложко на 18 януари 1865 г. Учи няколко години в Евангелското училище в Самоков. Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в колежа „Алегени", Пенсилвания, през 1894 г. В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора). В самото начало на века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба - сестрата на съпругата на Пачеджиев - Йордана.
към текста >>

Каниха ни често пъти и настоятелно да се запишем за членове на Църквата им, но аз сам за мене си отказах, като им казах откровено, че аз не мога да се съглася с тях по вярата в някои и др.
Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба". Той е болен тез дни, имаше бодеж (пневмония) и след помазвание в Името Господне и турени вендузи премина тази болест, след която сега остана една кашлица твърде сериозна. Желае смъртта и проси да го постигне по-скоро, и то само затуй, защото разбира истината, а не може да си я прилага. Ний малко не сме добре с тукашните евангелисти. Те имаха една-две седмици съживление. Каниха ни често пъти и настоятелно да се запишем за членове на Църквата им, но аз сам за мене си отказах, като им казах откровено, че аз не мога да се съглася с тях по вярата в някои и др. точки, които са твърде важни за мене; и че ний си имаме Призвание и съгласно него ще чакаме Господ да ни привдигне. Те ме упрекваха и предизвикваха, но аз запазих себе си да не имат върху ми никаква власт. Защото Христос ни призова в свобода. И така, тази дълга разправия стана причина, че приятелят Н. Велчев оттегли от нас всяка духовна симпатия.
към текста >>

6. №47 /Пеню Киров/

Членовете на тукашната църква4 говорили на приятелите ми и познатите ми.
Вардещите жени чули стъпки на человек и осенени от ангела Божий, падат всички на колене и се молят – и тя тъй свършва. Но за мен това всичко е потвърждение на вярата ми. Защото, ако помниш, като бяхме във Варна това лято, чрез теб бе казано, че те, домашните ми, ще бъдат наказани3. Това не го казвам за зло, да не бъде, но само за да се знае, че Господ е говорил. Ний засега, по причини от самото време и тези случки, малко в застой сме. Членовете на тукашната църква4 говорили на приятелите ми и познатите ми. [зачеркнато от П.К.] Бр. Тодор и той е здрав засега. Тези дни е дошла сестра му5, да живее няколко дни при него. Тук приложени изпращам моя нищожен дар от 3 лева марки6. Следя и се надея на Бога, защото той е за нас всичко.
към текста >>

4 Вероятно става дума за Евангелската църква, за която П.
3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж. също писмо №39 от 25.07.1900 г. от „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 4 Вероятно става дума за Евангелската църква, за която П. Киров пише в писмото си от 21.12.1900 г. в „Епистоларни диалози“, част І, с. 240. 5 Това е рождената сестра на Т. Стоименов (Стоянов) – Мария, за която се споменава в писмо №44 от 5.11. 1900 г.
към текста >>

7. №52 /Пеню Киров/

По разговора му разбирам, че на църквата им тук е писано от Варна да се пазят от нас, понеже съблазън сме всявали37.
Д-рът сам заръча да ти пиша това. Аз съзирам едно отклонение в Д-ра по Божията цел. Тъй разбирам, че той гледа да си уреди своите работи, така че впоследствие, както сам види за добре, тъй ще отива. Мелкон е добре, но и той някак, като че се съмнява. С Николай36 се събирахме. По разговора му разбирам, че на църквата им тук е писано от Варна да се пазят от нас, понеже съблазън сме всявали37. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Приятелите тук подир заминаването ми никак не [са] се събирали. От всичко, що ти явявам, съм огорчен, но дано Бог уреди всичко. _________________________ Обяснителни бележки:
към текста >>

Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен.
ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“.
към текста >>

37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П.
и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов. 36 Николай В. Велчев. 37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П. Дънов от Свищов. Вж. също по-нататък писмо №43 от П. Киров от 26.09.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 223. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

8. №62 (Петър Дънов)

Вечерта в неделя държах в Ев [ангелската] църква.
Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нова Загора. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора. В Сливен прекарахме много добре. Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика. Вечерта в неделя държах в Ев [ангелската] църква. Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е. В неделя на обяд бях на Д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре. Има да Ви пиша други неща, но за тях по-после.
към текста >>

Активен член на бургаската евангелска общност.
Поздрави и госпожа си и дядо си. Същий --------------------- 44 Стефан Ж. Тънков от Шумен, преселил се в Бургас. Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др.около 1896 г. полагат основата на евангелската дейност в Бургас.Събират се с арменците на съвместни евангелски служби. Семейството му се състои от г-жа С. Ст.
към текста >>

полагат основата на евангелската дейност в Бургас.Събират се с арменците на съвместни евангелски служби.
Тънков от Шумен, преселил се в Бургас. Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др.около 1896 г. полагат основата на евангелската дейност в Бургас.Събират се с арменците на съвместни евангелски служби. Семейството му се състои от г-жа С. Ст. Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст.
към текста >>

и започва евангелска дейност.
Баня, Разложко, на 18януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора). В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържа приятелски отношения с Петър Дънов. През 1903 г. Н.
към текста >>

9. №63 (Петър Дънов)

Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
към текста >>

10. №93 (Петър Дънов)

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910. Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
към текста >>

РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>

11. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

4 Вероятно става дума за Евангелската църква, за която П.
3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж. също писмо №39 от 25.07.1900 г. от „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 4 Вероятно става дума за Евангелската църква, за която П. Киров пише в писмото си от 21.12.1900 г. в „Епистоларни диалози“, част І, с. 240. 5 Това е рождената сестра на Т. Стоименов (Стоянов) – Мария, за която се споменава в писмо №44 от 5.11.
към текста >>

12. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П.
Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов. 36 Николай В. Велчев. 37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П. Дънов от Свищов. Вж. също по-нататък писмо №43 от П. Киров от 26.09.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 223. 38 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>

13. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5

и започва евангелска дейност.
Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора). В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в. заедно с
към текста >>

Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София. 48 Едно от важните изисквания в Школата на Учителя П. Дънов е отделянето на Божествен десятък. Той има по-голяма сила и смисъл, когато се събира на едно място. Десятък започва да се отделя при създаването на „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“, което П. Дънов и съмишленици учредяват във Варна още през 1897 г.
към текста >>

14. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

59 Г-н Хад.[жи] Димитров, член на евангелската църква в Бургас. Брат
Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се установяват да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие. Жени се и има 1 дете. За тях говори П. Киров и в писмо № 66 от 7.11.1902 г. 58 Става дума за десятъка, който всеки член на новосформиращата се общност е приел за свое лично задължение да внася. 59 Г-н Хад.[жи] Димитров, член на евангелската църква в Бургас. Брат му – хаджи Стефан поп Хаджидимитров, е трето дете на поп хаджи Димитър Хаджикостов и хаджи Пенка Повивкова, роден в Сливен през 1853 г. и починал в Бургас от туберкулоза на 2.5.1907 г. По професия е бил шивач на офицерски дрехи.
към текста >>

15. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12

„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
От какво страдаме и где е церът? “, Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“, София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.; „Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.; „Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед. Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У. „Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
към текста >>

Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“, София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.; „Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.; „Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед. Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У. „Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40 с.; Браун, П.
към текста >>

16. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура.
За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила. Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни подтиква към езотерична интерпретация. „ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г. Хронологично, разбира се, събитията във Варна далеч предшестват тези в Търново и понеже на практика представляват начало на всички начала, като че ли най-чувствително са застрашени от примитивизма на историческата обективност. Езотеричната интерпретация на появата на Учителя и на неговото първо варненско Слово е не по-настойчиво необходима, отколкото внимателното вникване в духовните приморски пространства на град Варна. Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура. Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море. Или поне вода. Опит за езотерична история на Варна. Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни. Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка.
към текста >>

се събират, отхвърлят Гръцката патриаршия и официално признават самостоятелната Българска Църква в Цариград.
„Предисловието", защото свидетелства за хора и събития от епохата на Българското Възраждане във Варненския регион, повече или по-малко свързани с раждането на Петър Дънов и с формирането на неговата личност. Без преднамерена селекция документите в тази част недвусмислено изразяват възрожденския дух на епохата, която по странни пътища съчетава съдбите на едни от най-добрите българи, вика ги от далечни краища, фокусира в селцето Хадърча (Николаевка) кръвта и интелекта им, вгражда ги в борбите за църковна независимост и после отново ги провожда незнайно някъде. Атанас Георгиев, Константин Дъновски, Сава Доброплодни, Петко Р. Славейков и много други се мярват кратко в историческата драма, за да подготвят място на онова, което идва след тях. По едни или други исторически обстоятелства тъкмо на Николаевка се пада да стане национално-просветен център във Варненско, дори своеобразен парламент на първенците от района, които на 21 май 1860 г. се събират, отхвърлят Гръцката патриаршия и официално признават самостоятелната Българска Църква в Цариград. Дори Славейков се появява през 1864 г. като учител във Варна, стои два-три месеца и отпътува за Цариград, за да редактира новобългарската езикова версия на Библията от 1871 г. - същата, от която по-късно Учителя Беинса Дуно ще състави „Завета на цветните лъчи на Светлината". На пръв поглед повечето от документите в „Предисловието " преповтарят едни и същи събития, дори на места взаимно се опровергават, но от различните гледни точки се получава своеобразна документална полифония, много по-автентична, отколкото всеки друг еднопланов исторически разбор. „Предисловието" завършва с оригинално изследване за рождената дата на Петър Дънов.
към текста >>

17. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Ако отиваш в църква, била тя каквато и да е - православна, протестантска, католическа и прочее, с намерение да се ползваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш.
Духът ви казва тия неща, за да се не създава у вас вътрешна мъчнотия. Няма нужда ние да си доставяме непотребни изкушения128, защото както казва и Христос, доста е на деня неговото зло. Заповедта на Духа е: многото и дълги молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки! За черкуването. Ако отиваш в църква, била тя каквато и да е - православна, протестантска, католическа и прочее, с намерение да се ползваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре - в права посока си. Изобщо когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепва духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си изплаща. Когато отивате в една православна църква например, всякога се молете за другите, а никога за вас си. Но по този въпрос засега толкова, защото, както казва и Христос, много мога да ви кажа, но сега не можете да носите.
към текста >>

Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре - в права посока си.
Няма нужда ние да си доставяме непотребни изкушения128, защото както казва и Христос, доста е на деня неговото зло. Заповедта на Духа е: многото и дълги молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки! За черкуването. Ако отиваш в църква, била тя каквато и да е - православна, протестантска, католическа и прочее, с намерение да се ползваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре - в права посока си. Изобщо когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепва духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си изплаща. Когато отивате в една православна църква например, всякога се молете за другите, а никога за вас си. Но по този въпрос засега толкова, защото, както казва и Христос, много мога да ви кажа, но сега не можете да носите. Затова сега толкова ви се казва, а за по-големите подробности ще чакате.
към текста >>

Изобщо когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепва духовно от черкуването.
Заповедта на Духа е: многото и дълги молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки! За черкуването. Ако отиваш в църква, била тя каквато и да е - православна, протестантска, католическа и прочее, с намерение да се ползваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре - в права посока си. Изобщо когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепва духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си изплаща. Когато отивате в една православна църква например, всякога се молете за другите, а никога за вас си. Но по този въпрос засега толкова, защото, както казва и Христос, много мога да ви кажа, но сега не можете да носите. Затова сега толкова ви се казва, а за по-големите подробности ще чакате. Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате сърцето на тоя народ, който е тялото, а вие сте душата129.
към текста >>

Когато отивате в една православна църква например, всякога се молете за другите, а никога за вас си.
За черкуването. Ако отиваш в църква, била тя каквато и да е - православна, протестантска, католическа и прочее, с намерение да се ползваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре - в права посока си. Изобщо когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепва духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си изплаща. Когато отивате в една православна църква например, всякога се молете за другите, а никога за вас си. Но по този въпрос засега толкова, защото, както казва и Христос, много мога да ви кажа, но сега не можете да носите. Затова сега толкова ви се казва, а за по-големите подробности ще чакате. Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате сърцето на тоя народ, който е тялото, а вие сте душата129. Душата никога не може да мрази тялото си. Определеното число за възкресение между българите, това е числото 1400.
към текста >>

По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от Евангелската песнопойка, но само първия стих:
Прочее, сега вие трябва да заслужите за Любовта, която Господ ви е дал - да отговорите за нея. Всякога да Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин. Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи: тогава сме весели, бодри - макар и цял ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в Небето и съвършено пропадаме. Всякой един от вас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на Живота, огъня на Истината и върху това огнище Той ще бъде олтарът, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети. По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от Евангелската песнопойка, но само първия стих: „Животворящий Дух Святий, Небесен Господ, ела, с любов гореща разпали нашите сърца"131. Някои подкачиха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: Първият стих е съдържанието и духът на песента, другите са допълнение. Духът казва, че вторият стих е без значение и го е писал далеч не този, който е писал първия стих. Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи:
към текста >>

18. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

131 Популярна религиозна песен в Евангелската петдесятна църква.
Гумнеров: да се не прави. 128 Непотребни изкушения – в протокола на П.Гумнеров: непотребни изключения. 129 Който е тялото, а вие сте душата – в протокола на Д. Голов: който е тялото, душата. 130 Ако те са извън Веригата, непременно – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 131 Популярна религиозна песен в Евангелската петдесятна църква. 132 Съединен с памук – става дума за метода за производство на нитроцелулоза (от памучни влакна, сярна и азотна киселина), която заедно с нитроглицерин е главна съставка на динамита. 133 Перифраза на Йоанна 14:13: И каквото попросите в мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. 134 Перифраза на Матея 6:33: Но търсете първом царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи. 135 „Достойно ест“ – популярно църковно православно песнопение.
към текста >>

Гумнеров: Христовата църква.
343 Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 344 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 345 Верни – в протокола на П. Гумнеров: здрави. 346 Христовия път – в протокола на П. Гумнеров: Христовата църква. 347 Ти си един добър ученик и ако изгубихте Небето, поне Земята ще имате – в протокола на Д. Голов: Ти си един добър учител и ако изгубихме Небето, поне Земята ще имаме. 348 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 349 Диалогът липсва в протокола на Д. Голов, а е предаден с фразата: че е мерзост на запустението.
към текста >>

351 Църквата Божия – в протокола на П.
348 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 349 Диалогът липсва в протокола на Д. Голов, а е предаден с фразата: че е мерзост на запустението. 350 Не ще понесе – в протокола на П. Гумнеров: нека понесе. 351 Църквата Божия – в протокола на П. Гумнеров:Царството Божие. 352 Мускули – в протокола на Д. Голов: плът. 353 Ще дойда и ще вечерям с вас – перифраза на Откровение 3:20: Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с мене. 354 Не можем – в протокола на П.
към текста >>

19. 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'

Това повече ги раздразни и те се проявиха не като представители на църквата, но като обикновени прости хора.
Всички братя и сестри пристигнахме организирано от колибата. Сестрите бяха облечени с бели рокли и имаха бели копринени кърпи на главите си, братята от града бяха с бели яки и връзки, а от селата – с бели ризи. Събрани от разните краища на България, ние бяхме към хиляда души. Когато Учителя почна да говори, събраните свещеници започнаха да вдигат голям шум. Той тихо и спокойно ги замоли да имат търпение да го изслушат. Това повече ги раздразни и те се проявиха не като представители на църквата, но като обикновени прости хора. Братята и сестрите, за да заглушат виковете на поповете, почнаха да пеят „Братство, единство". Всичко затихна. Учителя завърши беседата и всички слушатели доволни се разотидоха. СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ОВЧАРОВ На 19 август 1922 г., наредени според указанията на Учителя, потеглихме към читалище „Надежда", където Той щеше да свещенодейства този ден – Преображение Господне.
към текста >>

На връщане от Търново се отбихте в Казанлък, за да протръбите и тука голямата опасност, която застрашава църквата и обществото.
На 17 август т.г. заедно със Синодалния проповедник Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в читалищния салон. Вие не можахте да попречите и на Събора. На връщане от Търново се отбихте в Казанлък, за да протръбите и тука голямата опасност, която застрашава църквата и обществото. Вие повторихте вашите хули... Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на диспути, а на опита. Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено?
към текста >>

Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят.
Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на диспути, а на опита. Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено? " А вие отговорихте на 27т.м., че не можело изведнъж, а постепенно. Търновският владика Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство. Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят. Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания.
към текста >>

20. Втора част

Един казва: "Аз съм от православната църква", друг, че е от евангелската църква, трети от католическата, а четвърти, че е свободомислещ.
" Като дойде нещастието, благодарете и кажете: "Малко е то." Тогава ще бъдете на мястото на митаря. И от Христос ще чуете съкровените слова: "Вие ще отидете в дома на Отца." Критикувате някой път фарисеите и ги наричате неискрени хора, но знаете ли, че вие, които осъждате фарисеите, сте съвременните фарисеи? Извадете поука за себе си, изучавайки характера на този фарисей, за да се освободите от неговите лоши черти, или ако ги имате, да ги изкорените, да не вървите по пътя на негативния живот... И в религиозно отношение има фарисеи. Един казва: "Аз съм от православната църква", друг, че е от евангелската църква, трети от католическата, а четвърти, че е свободомислещ. Радвам се, че си православен, че си евангелист, че си католик, че си свободомислещ, но имаш ли благородните черти на Иисуса? "Нямам ги." Тогава не си православен, не си и евангелист, не си никакъв. Придобий ги, за да бъдеш такъв. "Ама аз съм свободомислещ." А притежаваш ли благородните черти на честните свободомислещи хора? Под думата "свободомислещ" разбирам човек, който е приятел на истината.
към текста >>

Бог казва сега: "Измий къщата си, разтвори прозорците и всичко пречисти"... А някои в църквата казват: "Целуни кръста".
Той казва: "Овците, които Отец Ми е дал, никой не може да вземе от ръцете Ми, понеже няма по-голям от Отца Моего." И ако някой път проникне съмнение в душата ви, то е вашият черен баща. Скъсайте връзките си с него! Чистата душа никога не трябва да се преплита с нечиста... Сега знаете ли защо страда Христос? Кръстът показва човешката къща. А кубът, когато е разгънат, представлява кръст, и Христос бе разпнат на този кръст. Бог казва сега: "Измий къщата си, разтвори прозорците и всичко пречисти"... А някои в църквата казват: "Целуни кръста". Но този кръст трябва първо да се пречисти. Той е вътре в ума и в сърцето на всеки. Всички сме живи кръстове и когато ги въздигнем в сърцата си, ще поставим една окръжност, която символизира вечността. И ще направим от кръста едно колело или витло, за да се движи. Следователно Христос със своето учение иска да покаже основните закони, чрез които можем да променим реда на нещата.
към текста >>

" Може да бъда правоверен пред Бога, но от гледище на църквата да не съм такъв.
Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да узнаете Истината, трябва да намерите баща си Мъдростта, и майка си Любовта, и те, като ви родят, ще ви кажат кое е Истина... Да станем проводници на Божия закон, който да завладее всички умове и сърца, да станат всички и мъже, и жени, и деца синове на Царството Божие, да заживеят на Земята живот, какъвто трябва. И сега, когато хората ми се оплакват, че големи нещастия са ги сполетели, аз им казвам: "Радвам се, че вашите затвори се разрушават, вашите стари убеждения падат, защото, ако от едно шише не се излее застоялата вода, не може да се сипе в него нова." Когато Христос дойде, евреите трябваше да се "пречистят" по същия начин и да заживеят нов живот, вместо това те Му заявиха: "Ние Мойсея познаваме, тебе не познаваме. Ти искаш да образуваш секта." Но Той, както виждате, не образува секта, макар че от еврейско гледище беше еретик... Някои ме питат: "Ти правоверен ли си? " Може да бъда правоверен пред Бога, но от гледище на църквата да не съм такъв. И на Христа казваха, че иска да унищожи еврейския народ, но след 2000 години не трябва да разсъждаваме като евреите. Питам: Какво спечелиха евреите, като разпънаха Христа? Нищо разпръснаха се по целия свят. Да се разпне човек, от това по-лесно нещо няма четири гвоздея стигат... И Христос, като дойде на Земята, не дойде да спасява благородните и праведните, а онези остри "пясъчета", за които слезе в ада, за да ги извади навън.
към текста >>

21. Десета част

Мнозина посещават църквата: било то евангелската, православната, католическата или мохамеданската.
Можеш ли да бъдеш винаги готов заради Него, никой да не обидиш? Можеш ли заради Този, който живее в теб, да не убиеш никого? И можеш ли заради Този, който живее в тебе, да пожертваш всичко? Но "всичко" като казвам, имам предвид да дадеш излишното. И когато у нас се родят тези импулси, тогава ще познаем Онзи, който живее в нас... Мнозина посещават църквата: било то евангелската, православната, католическата или мохамеданската. Но съвременната религия се намира още в предверието на храма. Ние изучаваме само външната й страна. За някого казвате, че е евангелист. Какво означава това? Вярва ли в Евангелието?
към текста >>

Някой казва: "Много просто е това учение." Приложете го навсякъде, ние няма да идем да отваряме манастири и църкви, но ще сътворим една църква в сърцето и в ума си.
В "Откровението" Йоан казва: "И чух цялото създание да хвали Бога." Ако той е чул това, значи, всички ще бъдат спасени. Но през цялото време ще има страдания, докато един ден излезем от този огън и влезем в Божията Любов. Някои вече сте на прага да излезете. Излезте! Всеки народ, който от хиляда години е слушал Господ на Любовта, който спасява, който се жертва, който всеки ден дава храна и утеха във всички положения, няма за какво да се безпокои... Това, което аз съм вложил вътре във вас, него слушайте, този Дух слушайте! Някой казва: "Много просто е това учение." Приложете го навсякъде, ние няма да идем да отваряме манастири и църкви, но ще сътворим една църква в сърцето и в ума си. А телата ни ще бъдат храмове на живия Бог. Другите външни храмове лесно се изграждат. Къде сега ще намерим Бога? Ако не сте честни спрямо оня, който ви обича, и изневерите на неговата Любов, как ще се прояви Бог у вас? Нали Бог е, който ви люби?
към текста >>

Те символизират трите църкви: едната е евангелската, другата православната, а третата католическата.
Тя е мое братче и ако мравката почитам, големият брат още повече ще зачитам. Този закон важи и за мухите, и за всички същества, които извършват своята отлична работа. Всяко нещо си има свое предназначение, дали е добро или зло от наше гледище, то си има своето значение за нас, умните хора на Земята. Евангелист Матей, който хроникира срещата на Христовите ученици на планината, ни разказва за три шатри. Кои са те? Те символизират трите църкви: едната е евангелската, другата православната, а третата католическата. Според тях всеки, който не е в една от тях, не е християнин. Католиците например казват: "В нашата шатра е спасението! " Не, не влизайте в никакви шатри! Затова Христос се обърна към Петър с думите: "Петре, аз трябва да сляза долу в света, да се пожертвам и да дам живота си за откуп." Ако останете в шатрите, вие сте още в учението на Мойсей и Илия, а ако живеете според учението на Христа, целият свят е ваш дом... "Освети ги чрез Твоята Истина,
към текста >>

Сега някои в църквата казват, че съм отишъл да говоря на простаците, а не на тях.
Но вие веднага ще ме попитате: "Ние ли сме най-благородните? " Аз не започвам с най-благородните, а с най-калпавите, с "хромите, клосните, прокажените", с всички, които са изхвърлени. Ако аз не съм в състояние тях да приема, да им дам Любовта си, с мен въпросът е свършен. Щом приема вас в сърцето си и ви дам този закон, тогава ще дойдат "по-благородните". И с тях зная как да се отнеса... Сега някои в църквата казват, че съм отишъл да говоря на простаците, а не на тях. Ще им отговоря така: Да, но вие ще ме разберете криво така, както разбрахте Христа преди две хиляди години. Аз не се залъгвам... Когато излязох от Небето, Христос ми каза: "Погледни Моите ръце, онези, "благородниците", все още не са изменили характера си, те са си все същите."Защо? "Защото не са приложили моя закон на Любовта." И ако те бяха приложили този закон, между всички църкви на християнския свят трябваше да царува мир и съгласие. Има ли такова съгласие между църквите?
към текста >>

Един проповедник не може да отиде в друга църква, защото догмите и възгледите им се различават в някои маловажни точки.
Аз не се залъгвам... Когато излязох от Небето, Христос ми каза: "Погледни Моите ръце, онези, "благородниците", все още не са изменили характера си, те са си все същите."Защо? "Защото не са приложили моя закон на Любовта." И ако те бяха приложили този закон, между всички църкви на християнския свят трябваше да царува мир и съгласие. Има ли такова съгласие между църквите? Няма го. Един проповедник не може да отиде в друга църква, защото догмите и възгледите им се различават в някои маловажни точки. Тези хора комара прецеждат, а камилата поглъщат. Следователно на Земята ще започнем с малкото и ще свършим с великото. В Библията е писано, че Бог направи най-напред човека по свой образ и подобие. Аз няма да се спирам сега да ви обяснявам стиха. Той съдържа велика окултна истина, която не може да се разкрие напълно.
към текста >>

Всичко, което е вярно в православната и евангелската църква, ние го приемаме, но това, което е лъжливо, го изоставяме...
Някои я наричат "татвас". Но акашите са първото проявление на тази татвическа материя в света. Индусите имат свои термини, но трябва да променят философията си. А съвременните християнски теоретици трябва да почерпят опитност от източните, за да започнат оттам. където те са спрели в развитието си. Всичко, което е вярно в православната и евангелската църква, ние го приемаме, но това, което е лъжливо, го изоставяме... В новото учение всяко действие, мисъл и чувство, всяка проява на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на душата ни, от дълбините на нашето сърце. Аз проповядвам Любов за онези, които нямат Любов в света, които са в дисхармония с нея. Няма по-страшна сила от Любовта, когато не си в хармония с нея. Щом двама християни не могат да се примирят заради Бога, това показва, че техните цели са различни. Техният Господ е свещеният егоизъм.
към текста >>

Например евангелската и католическата църква не искат да се примирят.
В новото учение всяко действие, мисъл и чувство, всяка проява на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на душата ни, от дълбините на нашето сърце. Аз проповядвам Любов за онези, които нямат Любов в света, които са в дисхармония с нея. Няма по-страшна сила от Любовта, когато не си в хармония с нея. Щом двама християни не могат да се примирят заради Бога, това показва, че техните цели са различни. Техният Господ е свещеният егоизъм. Например евангелската и католическата църква не искат да се примирят. Народът се примирява, но свещениците и служителите, които водят паството, не могат да се примирят... А Христос е казал, че в света има само една цел да се приближат хората към Бога, от когото излиза Духът, даващ животи, и този Бог е Любов, а Любовта му съдържа в себе си всички методи, всички начини и условия, чрез които човешката душа може да се развие, за да бъдат хората щастливи и радостни. Когато казвам да се обичаме, обикновено ми задавате въпроса: "Е, нима не познаваме обичта и не знаем ли, че трябва да се обичаме? " Не я познавате. Трябва да се научите да обичате.
към текста >>

22. Дванадесета част

Липсва ли тя, най-благите ви думи и увещания, че имало ангели, че Небе имало, че църквата била такава, че онзи бил прав това са все празни приказки...
Когато аз говоря за Любовта, криво ме разбирате. Абсолютната Любов на Бога подразбира абсолютна правда. Там, където нея я няма, няма и Любов. Следователно физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на физическото поле, за да имате Любов, непременно трябва да имате правда. Липсва ли тя, най-благите ви думи и увещания, че имало ангели, че Небе имало, че църквата била такава, че онзи бил прав това са все празни приказки... Сега може да се спра и да обясня какво разбирам аз под думата "вол". В Божествената книга воловете имат съвсем друго предназначение от това, което знаете за тях тук на Земята. Като намерите един вол, ще го впрегнете да ви работи, нали? А в Божествения свят тези същества извършват съвсем друга длъжност. Воловете на Небето са много по-интелигентни, отколкото най-великия философ на Земята.
към текста >>

И преди две хиляди години църквата казваше, че не е дошло времето сега.
Има само единици, които правят изключение. Може някои да се обидят от това, но християнството като колективна единица не е приложило напълно Христовото учение. Християните казват, че не му е дошло сега времето. А кога? В бъдещето ли? И преди две хиляди години църквата казваше, че не е дошло времето сега. Тогава хората спряха на пътя, по който бяха тръгнали, и започнаха да живеят, скривайки свещения егоизъм в живота си с надписа "Любов към човечеството". Съвременните хора казват, че пророци е имало до Христа, а след Христа вече нямало пророци и не можело да има. Къде е казано това? А какво има след Христа? Ясно е написано в Евангелието: "Много неща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи."Пророкува ли този дух?
към текста >>

Когато дойде, той няма да се съобразява с официалните знания на хората, с официалната църква, а ще каже нещата така, както природата ги е казала.
Къде е казано това? А какво има след Христа? Ясно е написано в Евангелието: "Много неща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи."Пророкува ли този дух? В чие име са говорили пророците? Пророк е онзи, който изказва една велика истина. Когато дойде, той няма да се съобразява с официалните знания на хората, с официалната църква, а ще каже нещата така, както природата ги е казала. Може тази истина да не е приятна на хората, но тя е необходима... На съвременното общество липсва един импулс, като основно начало. И това е Любовта с нейните нови прояви. Аз и друг път съм говорил за нея, а не за тази, която се проявява и изчезва, и причинява страдания. Онази майка, която се влюби в детето си, ще страда, ако го вземат.
към текста >>

Ние и досега все още спорим къде е Той, на кое място на Небето или на Земята, в църквата ли е, или не, единичен, двуличен или троеличен е Той?
Следователно, когато любовта остане без форма, в майчиното сърце ще се появи страданието. Двама души могат да се обичат, но затворят ли ги, разделят ли ги, те започват да страдат. Всяко нещо, което обичаме, може да ни го вземат или опорочат, а това ще ни причини мъка. Любовта причинява страдания само при тези условия, при които ние живеем, и затова не може да се прояви... И защо е така? Защото нямаме понятие за Бога. Ние и досега все още спорим къде е Той, на кое място на Небето или на Земята, в църквата ли е, или не, единичен, двуличен или троеличен е Той? И църквата хиляди години дискутира по тези въпроси. Така че хората разрешават някои въпроси, преди да решат един основен въпрос. Аз питам: Ти Христа като Любов познал ли си го? Това е същественият въпрос. Че е Син Божи, какво от това?
към текста >>

И църквата хиляди години дискутира по тези въпроси.
Двама души могат да се обичат, но затворят ли ги, разделят ли ги, те започват да страдат. Всяко нещо, което обичаме, може да ни го вземат или опорочат, а това ще ни причини мъка. Любовта причинява страдания само при тези условия, при които ние живеем, и затова не може да се прояви... И защо е така? Защото нямаме понятие за Бога. Ние и досега все още спорим къде е Той, на кое място на Небето или на Земята, в църквата ли е, или не, единичен, двуличен или троеличен е Той? И църквата хиляди години дискутира по тези въпроси. Така че хората разрешават някои въпроси, преди да решат един основен въпрос. Аз питам: Ти Христа като Любов познал ли си го? Това е същественият въпрос. Че е Син Божи, какво от това? Това е второстепенен въпрос.
към текста >>

Пред днешната църква стои и друг въпрос: коя от трите църкви православната, католическата или евангелската, е правата?
Че е Син Божи, какво от това? Това е второстепенен въпрос. Ако е дошъл на Земята, ако не ни е дал нищо, какво ни интересува, че е бил Син Божи? Ако аз съм царски син и ви разказвам за богатството на баща си, а вие сте гладни, болни и нищо не ви дам, с какво ще ви развълнува моята история? Но ако този царски син дойде и свали короната си, за да помогне на своите братя, като жертва цялото си богатство, аз го наричам царски син на жертвата и Любовта, който е дошъл да въздигне своите братя... Пред днешната църква стои и друг въпрос: коя от трите църкви православната, католическата или евангелската, е правата? В какво се състои правотата им? Онзи народ, общество, църква или човек, в сърцата на които бликат Любовта, Мъдростта и Истината, и помагат на другите те са истинските. Така е учил Христос. И ако дойде пак на Земята, както го очаквате, това ще ви проповядва. Той ще ви говори не както в старо време, защото сега между християните се повдига въпросът за възкресението как ще възкръснат хората, с тези си тела или с други?
към текста >>

Онзи народ, общество, църква или човек, в сърцата на които бликат Любовта, Мъдростта и Истината, и помагат на другите те са истинските.
Ако е дошъл на Земята, ако не ни е дал нищо, какво ни интересува, че е бил Син Божи? Ако аз съм царски син и ви разказвам за богатството на баща си, а вие сте гладни, болни и нищо не ви дам, с какво ще ви развълнува моята история? Но ако този царски син дойде и свали короната си, за да помогне на своите братя, като жертва цялото си богатство, аз го наричам царски син на жертвата и Любовта, който е дошъл да въздигне своите братя... Пред днешната църква стои и друг въпрос: коя от трите църкви православната, католическата или евангелската, е правата? В какво се състои правотата им? Онзи народ, общество, църква или човек, в сърцата на които бликат Любовта, Мъдростта и Истината, и помагат на другите те са истинските. Така е учил Христос. И ако дойде пак на Земята, както го очаквате, това ще ви проповядва. Той ще ви говори не както в старо време, защото сега между християните се повдига въпросът за възкресението как ще възкръснат хората, с тези си тела или с други? Това показва, че не разбират проблема. Възкресението е въпрос само на душата.
към текста >>

Църквата и тогава не го прие.
Тя ще му даде простор да се развива и да разбере защо е създаден целият космос. Всеки човек има една велика мисия и предназначение... Някой път Истината не ни ползва. Христос, който беше толкова умен и го наричаха Син Божи, как го приеха правоверните? Някои казват, че това, което аз говоря, не е вярно. Е, хубаво, това, а което Христос в миналото говореше, вярно ли беше? Църквата и тогава не го прие. Правото не е в самоотричането и в самопожертването, а в даването. Ако аз променя стария ви начин на живот, ако от вашите жили извадя лошата кръв и вместо нея сложа чиста, това е правилното, и то има смисъл... Щом това учение ви даде свобода, донесе разширение във вашия ум и подобри живота ви, приемете го. Не внесе ли тези промени, отхвърлете го. Дошло е време за един свещен опит и всеки от вас трябва да се убеди дали има друг свят или не, има ли или не, по-издигнати в духовно отношение същества от хората. Истината е, че те живеят на Земята, но за някои са видими, а за други не.
към текста >>

23. Дванадесета част

Липсва ли тя, най-благите ви думи и увещания, че имало ангели, че Небе имало, че църквата била такава, че онзи бил прав това са все празни приказки...
Когато аз говоря за Любовта, криво ме разбирате. Абсолютната Любов на Бога подразбира абсолютна правда. Там, където нея я няма, няма и Любов. Следователно физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на физическото поле, за да имате Любов, непременно трябва да имате правда. Липсва ли тя, най-благите ви думи и увещания, че имало ангели, че Небе имало, че църквата била такава, че онзи бил прав това са все празни приказки... Сега може да се спра и да обясня какво разбирам аз под думата "вол". В Божествената книга воловете имат съвсем друго предназначение от това, което знаете за тях тук на Земята. Като намерите един вол, ще го впрегнете да ви работи, нали? А в Божествения свят тези същества извършват съвсем друга длъжност. Воловете на Небето са много по-интелигентни, отколкото най-великия философ на Земята.
към текста >>

И преди две хиляди години църквата казваше, че не е дошло времето сега.
Има само единици, които правят изключение. Може някои да се обидят от това, но християнството като колективна единица не е приложило напълно Христовото учение. Християните казват, че не му е дошло сега времето. А кога? В бъдещето ли? И преди две хиляди години църквата казваше, че не е дошло времето сега. Тогава хората спряха на пътя, по който бяха тръгнали, и започнаха да живеят, скривайки свещения егоизъм в живота си с надписа "Любов към човечеството". Съвременните хора казват, че пророци е имало до Христа, а след Христа вече нямало пророци и не можело да има. Къде е казано това? А какво има след Христа? Ясно е написано в Евангелието: "Много неща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи."Пророкува ли този дух?
към текста >>

Когато дойде, той няма да се съобразява с официалните знания на хората, с официалната църква, а ще каже нещата така, както природата ги е казала.
Къде е казано това? А какво има след Христа? Ясно е написано в Евангелието: "Много неща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи."Пророкува ли този дух? В чие име са говорили пророците? Пророк е онзи, който изказва една велика истина. Когато дойде, той няма да се съобразява с официалните знания на хората, с официалната църква, а ще каже нещата така, както природата ги е казала. Може тази истина да не е приятна на хората, но тя е необходима... На съвременното общество липсва един импулс, като основно начало. И това е Любовта с нейните нови прояви. Аз и друг път съм говорил за нея, а не за тази, която се проявява и изчезва, и причинява страдания. Онази майка, която се влюби в детето си, ще страда, ако го вземат.
към текста >>

Ние и досега все още спорим къде е Той, на кое място на Небето или на Земята, в църквата ли е, или не, единичен, двуличен или троеличен е Той?
Следователно, когато любовта остане без форма, в майчиното сърце ще се появи страданието. Двама души могат да се обичат, но затворят ли ги, разделят ли ги, те започват да страдат. Всяко нещо, което обичаме, може да ни го вземат или опорочат, а това ще ни причини мъка. Любовта причинява страдания само при тези условия, при които ние живеем, и затова не може да се прояви... И защо е така? Защото нямаме понятие за Бога. Ние и досега все още спорим къде е Той, на кое място на Небето или на Земята, в църквата ли е, или не, единичен, двуличен или троеличен е Той? И църквата хиляди години дискутира по тези въпроси. Така че хората разрешават някои въпроси, преди да решат един основен въпрос. Аз питам: Ти Христа като Любов познал ли си го? Това е същественият въпрос. Че е Син Божи, какво от това?
към текста >>

И църквата хиляди години дискутира по тези въпроси.
Двама души могат да се обичат, но затворят ли ги, разделят ли ги, те започват да страдат. Всяко нещо, което обичаме, може да ни го вземат или опорочат, а това ще ни причини мъка. Любовта причинява страдания само при тези условия, при които ние живеем, и затова не може да се прояви... И защо е така? Защото нямаме понятие за Бога. Ние и досега все още спорим къде е Той, на кое място на Небето или на Земята, в църквата ли е, или не, единичен, двуличен или троеличен е Той? И църквата хиляди години дискутира по тези въпроси. Така че хората разрешават някои въпроси, преди да решат един основен въпрос. Аз питам: Ти Христа като Любов познал ли си го? Това е същественият въпрос. Че е Син Божи, какво от това? Това е второстепенен въпрос.
към текста >>

Пред днешната църква стои и друг въпрос: коя от трите църкви православната, католическата или евангелската, е правата?
Че е Син Божи, какво от това? Това е второстепенен въпрос. Ако е дошъл на Земята, ако не ни е дал нищо, какво ни интересува, че е бил Син Божи? Ако аз съм царски син и ви разказвам за богатството на баща си, а вие сте гладни, болни и нищо не ви дам, с какво ще ви развълнува моята история? Но ако този царски син дойде и свали короната си, за да помогне на своите братя, като жертва цялото си богатство, аз го наричам царски син на жертвата и Любовта, който е дошъл да въздигне своите братя... Пред днешната църква стои и друг въпрос: коя от трите църкви православната, католическата или евангелската, е правата? В какво се състои правотата им? Онзи народ, общество, църква или човек, в сърцата на които бликат Любовта, Мъдростта и Истината, и помагат на другите те са истинските. Така е учил Христос. И ако дойде пак на Земята, както го очаквате, това ще ви проповядва. Той ще ви говори не както в старо време, защото сега между християните се повдига въпросът за възкресението как ще възкръснат хората, с тези си тела или с други?
към текста >>

Онзи народ, общество, църква или човек, в сърцата на които бликат Любовта, Мъдростта и Истината, и помагат на другите те са истинските.
Ако е дошъл на Земята, ако не ни е дал нищо, какво ни интересува, че е бил Син Божи? Ако аз съм царски син и ви разказвам за богатството на баща си, а вие сте гладни, болни и нищо не ви дам, с какво ще ви развълнува моята история? Но ако този царски син дойде и свали короната си, за да помогне на своите братя, като жертва цялото си богатство, аз го наричам царски син на жертвата и Любовта, който е дошъл да въздигне своите братя... Пред днешната църква стои и друг въпрос: коя от трите църкви православната, католическата или евангелската, е правата? В какво се състои правотата им? Онзи народ, общество, църква или човек, в сърцата на които бликат Любовта, Мъдростта и Истината, и помагат на другите те са истинските. Така е учил Христос. И ако дойде пак на Земята, както го очаквате, това ще ви проповядва. Той ще ви говори не както в старо време, защото сега между християните се повдига въпросът за възкресението как ще възкръснат хората, с тези си тела или с други? Това показва, че не разбират проблема. Възкресението е въпрос само на душата.
към текста >>

Църквата и тогава не го прие.
Тя ще му даде простор да се развива и да разбере защо е създаден целият космос. Всеки човек има една велика мисия и предназначение... Някой път Истината не ни ползва. Христос, който беше толкова умен и го наричаха Син Божи, как го приеха правоверните? Някои казват, че това, което аз говоря, не е вярно. Е, хубаво, това, а което Христос в миналото говореше, вярно ли беше? Църквата и тогава не го прие. Правото не е в самоотричането и в самопожертването, а в даването. Ако аз променя стария ви начин на живот, ако от вашите жили извадя лошата кръв и вместо нея сложа чиста, това е правилното, и то има смисъл... Щом това учение ви даде свобода, донесе разширение във вашия ум и подобри живота ви, приемете го. Не внесе ли тези промени, отхвърлете го. Дошло е време за един свещен опит и всеки от вас трябва да се убеди дали има друг свят или не, има ли или не, по-издигнати в духовно отношение същества от хората. Истината е, че те живеят на Земята, но за някои са видими, а за други не.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15790319442749