Търсене в текстове за 'Дъно'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 338 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята.
Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне. Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята. [13] Вж. дял втори – ІІ.4. и ІІІ, също и дял трети – 5. [14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е. изработване на пълния му и съвършен душевен образ.
към текста >>

Непознатият Петър Дънов
През 1784 г. открива междучелюстната кост на човека. Известно е от историята, че Гьоте сериозно се е занимавал с окултни науки. [81] Вж. дял първи – І.10:6. Непознатият Петър Дънов Казват, че словото, което излиза изпод перото на великите умове на човечеството, не може да се оцени от съвременниците им, а става обект на обществен интерес десетилетия по-късно. Същото може да се каже и за словото на Учителя Беинса Дуно, известен на българския читател като Петър Дънов. Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга... Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка. Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата.
към текста >>

Същото може да се каже и за словото на Учителя Беинса Дуно, известен на българския читател като Петър Дънов.
Известно е от историята, че Гьоте сериозно се е занимавал с окултни науки. [81] Вж. дял първи – І.10:6. Непознатият Петър Дънов Казват, че словото, което излиза изпод перото на великите умове на човечеството, не може да се оцени от съвременниците им, а става обект на обществен интерес десетилетия по-късно. Същото може да се каже и за словото на Учителя Беинса Дуно, известен на българския читател като Петър Дънов. Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга... Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка. Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата. Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни. Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература.
към текста >>

Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка.
дял първи – І.10:6. Непознатият Петър Дънов Казват, че словото, което излиза изпод перото на великите умове на човечеството, не може да се оцени от съвременниците им, а става обект на обществен интерес десетилетия по-късно. Същото може да се каже и за словото на Учителя Беинса Дуно, известен на българския читател като Петър Дънов. Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга... Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка. Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата. Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни. Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература. Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев... През десетилетието 1894–1904 г.
към текста >>

По това време в Бостън, където Петър Дънов учи, е построена най-голямата библиотека в страната, а също така е направена първата копка на подземна железница.
Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света. По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г. преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти. По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч. Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад. По това време в Бостън, където Петър Дънов учи, е построена най-голямата библиотека в страната, а също така е направена първата копка на подземна железница. На 19 септември 1888 г. в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка. Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите духовници и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс. Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на обучение. На 12 октомври 1892 г.
към текста >>

в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка.
преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти. По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч. Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад. По това време в Бостън, където Петър Дънов учи, е построена най-голямата библиотека в страната, а също така е направена първата копка на подземна железница. На 19 септември 1888 г. в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка. Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите духовници и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс. Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на обучение. На 12 октомври 1892 г. той се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, които студентът може да изучава.
към текста >>

Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на обучение.
Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад. По това време в Бостън, където Петър Дънов учи, е построена най-голямата библиотека в страната, а също така е направена първата копка на подземна железница. На 19 септември 1888 г. в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка. Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите духовници и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс. Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на обучение. На 12 октомври 1892 г. той се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, които студентът може да изучава. Между тези допълнителни дисциплини са музиката и медицината – две неща, на които особено се набляга в методисткото образование, което Петър Дънов получава в „Дрю”, Медисън. От този период са известни негови концертни изяви на цигулка пред студентска публика, които преминават с голям успех.
към текста >>

Между тези допълнителни дисциплини са музиката и медицината – две неща, на които особено се набляга в методисткото образование, което Петър Дънов получава в „Дрю”, Медисън.
Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите духовници и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс. Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на обучение. На 12 октомври 1892 г. той се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, които студентът може да изучава. Между тези допълнителни дисциплини са музиката и медицината – две неща, на които особено се набляга в методисткото образование, което Петър Дънов получава в „Дрю”, Медисън. От този период са известни негови концертни изяви на цигулка пред студентска публика, които преминават с голям успех. Там той се е представял със свои оригинални, импровизирани композиции. Предпочитаният преподавателски метод в Теологическия факултет е Сократовият. Това ще рече устно преподаване с непосредствено, оптимално включване на студентите. Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред.
към текста >>

Дипломната работа на Петър Дънов е Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството.
Това ще рече устно преподаване с непосредствено, оптимално включване на студентите. Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред. Студентите са изложени на „картечен огън” от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози. Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читални. Една от тези библиотеки е Бостънската обществена библиотека, която по това време разполага с половин милион тома. Дипломната работа на Петър Дънов е Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството. Там се описва миграционната динамика на различните варварски племена, след което е изложена главната теза. Научен ръководител е професорът по практическа теология Лутер Таунсенд. Към изложението е приложена огромна цитирана литература по темата: римски и гръцки автори, както и основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно. Английският език на дипломанта е на ниво – език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Дипломната работа е защитена успешно на 19 април 1894 г., а на 4 юли 1894 г.
към текста >>

Петър Дънов получава свидетелството си за завършен учебен курс в този институт.
Там се описва миграционната динамика на различните варварски племена, след което е изложена главната теза. Научен ръководител е професорът по практическа теология Лутер Таунсенд. Към изложението е приложена огромна цитирана литература по темата: римски и гръцки автори, както и основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно. Английският език на дипломанта е на ниво – език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Дипломната работа е защитена успешно на 19 април 1894 г., а на 4 юли 1894 г. Петър Дънов получава свидетелството си за завършен учебен курс в този институт. През следващата учебна година в каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет от 22 юли 1894 г. Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година. Обучението е по последната дума на медицинската наука. От този факултет Петър Дънов получава удостоверение за завършен кратък курс по обща медицина. ПРЕДИСЛОВИЕ
към текста >>

Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година.
Към изложението е приложена огромна цитирана литература по темата: римски и гръцки автори, както и основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно. Английският език на дипломанта е на ниво – език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Дипломната работа е защитена успешно на 19 април 1894 г., а на 4 юли 1894 г. Петър Дънов получава свидетелството си за завършен учебен курс в този институт. През следващата учебна година в каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет от 22 юли 1894 г. Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година. Обучението е по последната дума на медицинската наука. От този факултет Петър Дънов получава удостоверение за завършен кратък курс по обща медицина. ПРЕДИСЛОВИЕ Науката и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка.
към текста >>

От този факултет Петър Дънов получава удостоверение за завършен кратък курс по обща медицина.
Дипломната работа е защитена успешно на 19 април 1894 г., а на 4 юли 1894 г. Петър Дънов получава свидетелството си за завършен учебен курс в този институт. През следващата учебна година в каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет от 22 юли 1894 г. Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година. Обучението е по последната дума на медицинската наука. От този факултет Петър Дънов получава удостоверение за завършен кратък курс по обща медицина. ПРЕДИСЛОВИЕ Науката и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него.
към текста >>

Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна.
Обучението е по последната дума на медицинската наука. От този факултет Петър Дънов получава удостоверение за завършен кратък курс по обща медицина. ПРЕДИСЛОВИЕ Науката и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него. Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово. Първото преработено издание на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940). Той е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици.
към текста >>

Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство.
Така се появи второто издание. Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи.
към текста >>

С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности.
Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор. Ние обаче сме се стремили да съхраним и всеки бисер от първоизточника.
към текста >>

2. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство.
И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ? — Защо е? Гдѣ си го отправилъ? Лѣптата която ти е дадена да принесешъ за благото на ближний си, гдѣ си я оставилъ? Ето чакамъ на тайнитѣ врата на сърдцето ти за отговоръ. През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие Хио-Ели-Мели-Месаил.
към текста >>

3. ТРИТЕ НЕЩА

Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 тод.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 тод. ТРИТЕ НЕЩА Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. 21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил.
към текста >>

4. Биографични бележки

Петър Константинов Дънов (Учителя)
Петър Константинов Дънов (Учителя) (11 юли, 29 юни ст. стил 1864 г., (Петровден), с. Хадърча (дн. Николаевка), Варненско 27 декември 1944 г., София) Ражда се в семейството на видния възрожденски деец Константин Дъновски.
към текста >>

Ражда се в семейството на видния възрожденски деец Константин Дъновски.
Петър Константинов Дънов (Учителя) (11 юли, 29 юни ст. стил 1864 г., (Петровден), с. Хадърча (дн. Николаевка), Варненско 27 декември 1944 г., София) Ражда се в семейството на видния възрожденски деец Константин Дъновски. Дядо по майчина линия му е Атанас Георгиев родолюбив българин, радетел за църковна независимост. Петър Дънов завършва средно образование във Варна и Свищов. Занимава се с музика и е талантлив цигулар. Една година е учител в с. Хотанца, Русенско.
към текста >>

Петър Дънов завършва средно образование във Варна и Свищов.
стил 1864 г., (Петровден), с. Хадърча (дн. Николаевка), Варненско 27 декември 1944 г., София) Ражда се в семейството на видния възрожденски деец Константин Дъновски. Дядо по майчина линия му е Атанас Георгиев родолюбив българин, радетел за църковна независимост. Петър Дънов завършва средно образование във Варна и Свищов. Занимава се с музика и е талантлив цигулар. Една година е учител в с. Хотанца, Русенско. През август 1888 г. заминава за САЩ, където следва богословие и медицина.
към текста >>

Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството.
През следващата 1896 г. отпечатва първа част на книгата “Науката и възпитанието. Началата на человеческий живот”. Годините 1895-1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”. В 1898 г. Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството. През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях. На 6 април 1900 г. ги призовава на среща във Варна. На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. От 1901 г.
към текста >>

Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове.
През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях. На 6 април 1900 г. ги призовава на среща във Варна. На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. От 1901 г. Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове. Започват ежегодните събори, провеждани през август: 1901-1902 г. в Бургас, 19031909 г. във Варна, от 1910-1925 г. във Велико Търново, 1926-1928 г. в София и на Витоша, а от 1929 г.
към текста >>

Дънов се установява в София.
във Варна, от 1910-1925 г. във Велико Търново, 1926-1928 г. в София и на Витоша, а от 1929 г. до днес на Седемте Рилски езера. През 1906 г. Дънов се установява в София. От 1901 г. в продължение на 11 години Учителя обхожда страната, говори, поучава и прави френологични изследвания. След 1920 г. започва нов период в работата на Дънов. През 1922 г.
към текста >>

започва нов период в работата на Дънов.
През 1906 г. Дънов се установява в София. От 1901 г. в продължение на 11 години Учителя обхожда страната, говори, поучава и прави френологични изследвания. След 1920 г. започва нов период в работата на Дънов. През 1922 г. открива младежка окултна школа, а по-късно и за възрастни, където редовно изнася сказки до 1944 г. Константин А. Дъновски (К. А. Доновски)
към текста >>

Дъновски (К.
След 1920 г. започва нов период в работата на Дънов. През 1922 г. открива младежка окултна школа, а по-късно и за възрастни, където редовно изнася сказки до 1944 г. Константин А. Дъновски (К. А. Доновски) (20 август 1830 г., с. Читак (дн. кв. Устово на гр. Смолян) – 13 ноември 1918 г., Варна)
към текста >>

Баща на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение.
А. Доновски) (20 август 1830 г., с. Читак (дн. кв. Устово на гр. Смолян) – 13 ноември 1918 г., Варна) Баща на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение. Учи в килийно училище в Устово и в гръцкото училище в Пловдив. Завършва образованието си при известния български учител Никифор хаджи Константинов Мудрон в Пазарджик. Учител е в Устово (1844-1846 г.). През 1847 г. е доведен във Варна от вуйчо си Юргаки Зебилев.
към текста >>

Същата година Дъновски е условен за учител в с.
Учи в килийно училище в Устово и в гръцкото училище в Пловдив. Завършва образованието си при известния български учител Никифор хаджи Константинов Мудрон в Пазарджик. Учител е в Устово (1844-1846 г.). През 1847 г. е доведен във Варна от вуйчо си Юргаки Зебилев. Същата година Дъновски е условен за учител в с. Хадърча (дн. Николаевка) от Атанас Георгиев Чорбаджи, където работи от 1847 до 1854 г. През 1854 г. на път за Света гора на Атон се среща в солунската църква “Св. Димитър” с един стар монах.
към текста >>

Дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му, в гр.
на път за Света гора на Атон се среща в солунската църква “Св. Димитър” с един стар монах. Това събитие предопределя живота му. То е отразено в “Едно откровение в солунската църква “Св. Димитрий” (Кассъма Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му, в гр. Солун на 10 април 1854 г.” (С., 1905, 8 с.). На 2 юни 1857 г. е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча. Константин Дъновски е от първите български учители и свещеници във Варна и Варненско. От 1860 до 1868 г.
към текста >>

Константин Дъновски е от първите български учители и свещеници във Варна и Варненско.
Димитрий” (Кассъма Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му, в гр. Солун на 10 април 1854 г.” (С., 1905, 8 с.). На 2 юни 1857 г. е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча. Константин Дъновски е от първите български учители и свещеници във Варна и Варненско. От 1860 до 1868 г. е свещеник в църквата “Св. Богородица” във Варна и служител в митрополията. От 1860 г., по искане на руския вицеконсул Александър В. Рачинский, Дъновски служи на църковнославянски в църквата “Св.
към текста >>

Рачинский, Дъновски служи на църковнославянски в църквата “Св.
Константин Дъновски е от първите български учители и свещеници във Варна и Варненско. От 1860 до 1868 г. е свещеник в църквата “Св. Богородица” във Варна и служител в митрополията. От 1860 г., по искане на руския вицеконсул Александър В. Рачинский, Дъновски служи на църковнославянски в църквата “Св. Георги” във Варна, а след това и в манастира “Св. Димитър” в Евксиноград, където игумен е българският йеромонах Теодосий от Велико Търново. От 1865 г. е свещеник и в българската църква “Св. Архангел Михаил” във Варна.
към текста >>

Константин Дъновски е свещеник в църквата “Св.
През 1873 г. е избран за председател на Градския епархиален смесен съвет във Варна. В 1878 г. е затворен от турските власти. От 1878 до 1898 г. Константин Дъновски е свещеник в църквата “Св. Архангел Михаил”. През 1898 г. е пенсиониран, но остава да живее до смъртта си в църквата. Атанас Георгиев (Ат. Чорбаджи; Танас Чорбаджи)
към текста >>

Дядо по майка на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение.
е пенсиониран, но остава да живее до смъртта си в църквата. Атанас Георгиев (Ат. Чорбаджи; Танас Чорбаджи) (1805 г., с. Голица (Гулица), Варненско – 1865 г., Цариград) Дядо по майка на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение. От 1861 г. е представител на Варненската епархия в Цариград, където умира по време на чумна епидемия. Д-р Георги Вълков Миркович (10 март 1826 г., Сливен – 29 септември 1905 г., Сливен) Георги Миркович е лекар, общественик, дописен член (1881 г.) на Българското книжовно дружество и негов действителен член от 1884 г.
към текста >>

5. Неподправеният Петър Дънов

НЕПОДПРАВЕНИЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ
НЕПОДПРАВЕНИЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ (УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ) В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената. За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура. Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството.
към текста >>

В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената.
НЕПОДПРАВЕНИЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ (УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ) В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената. За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура. Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството.
към текста >>

Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството.
НЕПОДПРАВЕНИЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ (УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ) В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената. За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура. Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството. Ние всички вървим към Великия Разумен Свят. Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина. Пред човечеството се откриват нови хоризонти.
към текста >>

Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят.
(УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ) В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената. За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура. Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството. Ние всички вървим към Великия Разумен Свят. Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина. Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи.
към текста >>

Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството.
В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената. За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура. Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството. Ние всички вървим към Великия Разумен Свят. Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина. Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи. Нови сили се събуждат в човешкото съзнание, чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на природата.
към текста >>

Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и уединение, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората.
В днешната важна епоха Учителят иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.” • • • Много са издадените томове със сказки и беседи на Учителя само в България са над четиристотин заглавия. Известно е, че това са записаните от учениците му слова. Един истински Учител тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят. Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и уединение, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората. В Българския исторически архив към Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович един от тримата му първи ученици. Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му. Представените архивни документи са от фонда на д-р Георги Миркович (НБКМ-БИА, ф. № 95) и са регистрирани в серия II В от № 3091 до № 3101 общо 24 ръкописни листа.
към текста >>

Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович един от тримата му първи ученици.
Много са издадените томове със сказки и беседи на Учителя само в България са над четиристотин заглавия. Известно е, че това са записаните от учениците му слова. Един истински Учител тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят. Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и уединение, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората. В Българския исторически архив към Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович един от тримата му първи ученици. Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му. Представените архивни документи са от фонда на д-р Георги Миркович (НБКМ-БИА, ф. № 95) и са регистрирани в серия II В от № 3091 до № 3101 общо 24 ръкописни листа. Предаването на текста е съобразено с нуждата по-широк кръг читатели да го възприемат без затруднения. Писмата са представени според днешните правописни правила.
към текста >>

Това е направено дотолкова, доколкото не пречи за точното възприемане на чувствата и идеите на Дънов и за запазване на неговия стил.
Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му. Представените архивни документи са от фонда на д-р Георги Миркович (НБКМ-БИА, ф. № 95) и са регистрирани в серия II В от № 3091 до № 3101 общо 24 ръкописни листа. Предаването на текста е съобразено с нуждата по-широк кръг читатели да го възприемат без затруднения. Писмата са представени според днешните правописни правила. Това е направено дотолкова, доколкото не пречи за точното възприемане на чувствата и идеите на Дънов и за запазване на неговия стил. Старите буквени знаци са заменени с тези, които се употребяват в съвременния правопис. Краесловните ь и ъ са премахнати. С оглед на пълното запознаване със стила на автора, са поправени и някои правописни опущения. Съхранени са старинни форми на думите, употребявани от Петър Дънов. Пълният член е както в оригинала ийт, ат, ът.
към текста >>

Съхранени са старинни форми на думите, употребявани от Петър Дънов.
Писмата са представени според днешните правописни правила. Това е направено дотолкова, доколкото не пречи за точното възприемане на чувствата и идеите на Дънов и за запазване на неговия стил. Старите буквени знаци са заменени с тези, които се употребяват в съвременния правопис. Краесловните ь и ъ са премахнати. С оглед на пълното запознаване със стила на автора, са поправени и някои правописни опущения. Съхранени са старинни форми на думите, употребявани от Петър Дънов. Пълният член е както в оригинала ийт, ат, ът. Употребените латински букви са заменени с кирилски (N = Н). Пунктуацията е представена точно, според оригинала. Учтивата форма за второ лице мн. ч., срещана в документите, е предадена навсякъде с главна буква.
към текста >>

В останалите случаи е запазено възприетото от Петър Дънов.
Употребените латински букви са заменени с кирилски (N = Н). Пунктуацията е представена точно, според оригинала. Учтивата форма за второ лице мн. ч., срещана в документите, е предадена навсякъде с главна буква. С главна буква са изписани и всички споменавания на Бога. В останалите случаи е запазено възприетото от Петър Дънов. Всеки документ има пореден номер, заглавие (дата, място на написване, вид, автор, адресат с неговото местонахождение), текст, легенда (наименование на архивохранилището, сигнатура, степен на автентичност и първичност). Хронологически писмата са разпределени така: за 1898 г. две, за 1899 г. пет, за 1900 г. четири и за 1902 г.
към текста >>

Дадени са и кратки биографични данни за Петър Дънов, д-р Георги Миркович, отец Константин Дъновски баща на Дънов, и на Атанас Георгиев дядо на Дънов по майчина линия.
две, за 1899 г. пет, за 1900 г. четири и за 1902 г. едно. Първото е от 1 ноември 1898 г., а последното от 4 юли 1902 г. Дадени са и кратки биографични данни за Петър Дънов, д-р Георги Миркович, отец Константин Дъновски баща на Дънов, и на Атанас Георгиев дядо на Дънов по майчина линия. Писмата са подготвени за печат през 1992 г., но поради трудности с издаването им едва сега стигат до читателя.
към текста >>

6. Писмо № 1

Писмо на Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 1 1898 ноември 1, Варна Писмо на Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Варна 1 ноем. 1898 Г-н д-р Миркович. Мисля да сте приели моята отворена карта. Надявам се да сте тъй също добре телом и духом. Ако обичате моля имайте добрината да пишете на твойте хазяи гдето оставихте кревата си, ако не им требва да го отпуснат за мене.
към текста >>

К. Дънов
Слушайте вътрешния глас който Ви подканя. Имате поздравления от нашите стари хазяи. Поздравява Ви и баща ми. Чакам Вашия отговор. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

7. Писмо № 2

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 2 1898 ноември 14, Варна Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Любез.[ний] ми д-р Миркович. Писмото Ви от 4-ти того приех на време. Взех кревата Ви от г-жа Недялкова, а другите Ви вещи оставих по нейно съгласие. Ходих при г-жа д-р Желязкова и й предадох Вашия поздрав. Имахме добър разговор.
към текста >>

К. Дънов
Отворете сърцето си да приемите духовно благословение от Господа. Бог на Мира да ви пази и роководи и да оправи пътя Ви. Имате поздравление от всички наши приятели, а тъй също и от нашите стари хазяи. Поздравява Ви баща ми. Ваш верен: П. К. Дънов Варна Ноем. 14 1899 [П. П.] Пишете ми пак да зная как отива работата.
към текста >>

8. Писмо № 3

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 3 1899 януари 3, Варна Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Варна 3 януарий 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Може би, че очаквате от мен да Ви пиша и осветля върху течението на работите, които са от общ интерес в настоящата минута. Несъмнено ние чакаме великите променения в живота, които се готвят за в близкото бъдеще, което според дадените нам сведения бърже иде и не оставя вече съмнение, че скоро ще дойде и ще ни завари както сме си в нетрезвено положение, дремящи под гнета на тежкото материално иго, без да съзнаваме, че скоро или късно ще трябва да се опростим с настоящето си положение. Промененията отвън и вътре ще бъдат внезапни и толкова силни в своите действия, щото ще пробудат в нас онова дълбоко и божествено самосъзнание, което ще земи връх над всичките противоречия, които днес ни измъчват.
към текста >>

К. Дънов
Как сте засега? Аз има и други неща да Ви кажа, но ще ги оставя за кога да дойдете. Изпроводете 60 лева чрез пощата. Поздравления от нашия небесен учител Ви пращам. Ваш брат и приятел: П. К. Дънов
към текста >>

9. Писмо № 4

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 4 1899 септември 1, Гюле кьой Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Г-н д-р Миркович. Надевам се писмото ми да Ви завари здрави телом и духом. Аз от както се видехме последний път, не съм ходил от там по-сетне в града. Но както се научавам положението на Варна от наводнението което я сполете през миналий месец не е твърде приятно. Големият порой който падна тука е оставил дълбоки следи в умовете на хората.
към текста >>

П. К. Дънов
Изпроводете и за него цер. Отговорете ми колкото си можи по-скоро. Ако ида и във Варна наскоро, ще Ви пиша. Ако имате някои неща да ми съобщите, можете. Ваш верен: П. К. Дънов Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна I-и септ. 1899
към текста >>

10. Писмо № 5

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 5 1899 октомври 7, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 6-ий септ. приех и единия от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви. Аз дадох всичките наставления нужни на болния и го задължих да ми пише. Другият лек с рецептата остана.
към текста >>

П. К. Дънов
Ще попитам и Вази ще можети ли и Вие да му пращате по 5 лева всеки месец докато изкара зимата. Това което нему ще принесете Господ ще ви благослови. Пожелавам Ви мир и радост Господня. Имате поздравления от баща ми. Оставам Ваш верен: П. К. Дънов Нови Пазар, Окт. 7 1899
към текста >>

11. Писмо № 6

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 6 1899 ноември 4, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 ноем. 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 25 миналий заедно с книгата и колетът получих. Аз Ви благодаря сърдечно. Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не.
към текста >>

К. Дънов
Имате нарочно поздрав от баща ми. Един от нашите приятели в град Русе е в утеснително положение. Дявола и там се загнездил, но Господ е верен. Приемете моя приятелски поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

12. Писмо № 7

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 7 1899 декември 4, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 дек. 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 15-й на миналий приех заедно с Вашата лепта принесена дар Господу. Аз се радвам, че Господ Ви внуши тази добра мисъл да внесете всичко изведнъж, бъдете уверени делото Ви е благоугодно Богу. Господ който Ви люби, той е който ръководи Вашата душа и крепи сърцето Ви да не отпада.
към текста >>

К. Дънов
Тези дни мисля да сляза до Варна по работа и ако ми остане време да се видя с Добрева, ще го поздравя нарочно от Вази. Във всичко ний имаме упованието си в Господа Бога нашего, че всичко той ще изведе за добро. “Верни и истини са неговите думи и за всеко приемание.” Ний сме опитали и сме намерили, че неговите думи са по-сладки от меден сок. А след всичко аз се моля Господ да благослови делото си. С братско поздравление Ваш верен: П. К. Дънов [П. П.] Приемете тъй също поздрава на баща ми. Ако има да ми пишете, пишете ми пак до Нови Пазар.
към текста >>

13. Писмо № 8

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 8 1900 март 8, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 8 мар.[т] 1900 Люб.[езний] д-р Миркович. С настоящето си Ви изпращам цената за брошурата на Гервасий в марки. Имате нарочно поздрав. Желае да знае как се поминувате засега.
към текста >>

К. Дънов
Зная, че Неговите слова са верни. Моята надежда е в Него и душата ми има тихо упование на Неговата Милост и любов. Нека светът да се вълнува, нека морето да шуми, докато Христос е в Кораба, Аз не ся боя. Ще излезем най-после благополучно на брега на вечността и домът на нашия Небесен баща. Ваш верен в Господа: П. К. Дънов
към текста >>

14. Писмо № 9

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 9 1900 март 18, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 13-ий того приех. В отговор има да Ви кажа неколко неща. В случай, че нашите приятели не могат да дойдат, то Аз ще ида да ги посетя. Колкото дали ще можем да отложим събранието за по после, това за сега не мога да Ви кажа.
към текста >>

К. Дънов
Ето през какъв телескоп аз гледам на нещата. Господ ми е говорил и аз зная, че Неговото Свидетелство е вярно. Вратата, пътят и истината е Той. Това е то наука Истината: положението Ви ще се поправи тогава, когато изпълните Неговата заповед. Ваш искрен приятел: П. К. Дънов 18 мар.[т] 1900 [П. П.] Тази книга, за която ми говори, ако можеш да ми доставиш адреса на английски, ще бъде много добре.
към текста >>

15. Писмо № 10

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 10 1900 май 4, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 май 1900 Люб.[езний] д-р Миркович. Надявам се настоящето ми писмо да Ви намери здрав и весел духом. Здравието е потребно за тялото и душата, а веселостта за духа и сърцето. Но разбира се, пълнотата не е тука, но горе.
към текста >>

К. Дънов
“Бог осветлява онези, които мислят за него и които поглеждат с очите си към него.” “Бог иска от человеците само тяхната любов. Тя е неговата цел за всичко, което им налага.” “Да обичаме Бога и да сме обичани от него, да обичаме ближните си и да сме обичани от тех ето моралът и Религията. В едното или в другото любовта е всичко: край, начало и среда.” Приймете моето сърдечно поздравление. Оставам Ваш искрен приятел в Господа: П. К. Дънов
към текста >>

16. Писмо № 11

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 11 1900 юни 27, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 27 иуний 1900 Любез.[ний] д-р Миркович. Последното Ви писмо от 12 того получих и се радвам, че прекарвате добре с приятелите в Бургас, и при това има съгласие, мир и любов помежду ви. Това е повече желателно от всичко. Времето което остава е скъпоценно и се надевам, че ще го употребите по един Богоугоден начин за доброто и благото на Вашата душа.
към текста >>

К. Дънов
Вождът по всяка вероятност е Господ Исус, който има да се яви в некоя видима или невидима форма. Дали това ще е пълно изявление или отчасти, това не мога да кажа. Вярното е, че Българския народ има да мине през един път на скърби и страдания и те ся се веч почнали и в края който е близо Бог ще повика тоя народ на покаяние. Ако помниш всичко което бех ти казал по-преди, непременно ще се сбъднат думите ми. Ваш верен: П. К. Дънов [П. П.] Поздравете нарочно приятелите от мен и им кажете, че това което очакваха аз да им пиша и което им беше казано, че щя, аз го писах ако разбират силата на думите ми и техния истински дух, блажени са. И дано имам радостта за Вази да слушам, че успевате във всичко което е истинно и добро. А най-после уверен съм, че Бог ще изпълни всичко. Целтът на животът не е щастието, а усъвършенствуванието.
към текста >>

17. Писмо № 12

Пощенска карта-писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 12 1902 юли 4, Варна Пощенска карта-писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Варна 4 юлий 1902 Люб.[езний] д-р Миркович. Надевам се да сте получили 50 лева които Ви пратих. Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои.
към текста >>

К. Дънов
А знайте, че духовния свет се не шегува. Това ми е заповядано да Ви кажа. Мен ми е жалко, когато делото можеше да успее ето, че давате место на лукавия да спира работата. Поздравете нашите приятели там. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

18. Дипломна работа на Петър Дънов

Дипломна работа на Петър Дънов - Теологичен факултет на Бостънския университет 1893г
Дипломна работа на Петър Дънов - Теологичен факултет на Бостънския университет 1893г
към текста >>

19. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Дънов, 1899
Аудио - чете Калоян Христов Бележник на Петър К. Дънов, 1899 с.1 1899 [г.] март 3-и 8 Реките да плескат с ръце, купно и горите да се радуват пред Господа; защото иде да съди земята, ще съди вселеная с правда и народите с правота. 98 п[салом], I Кор[интяни] 15; 15 Ако мни някой, че е пророк или духовен, нека узнае, че това което ви пиша е заповеди Господни.
към текста >>

20. УВОД

на Учителя Петър Константинов Дънов
Личният бележник на Учителя Петър Константинов Дънов Основателят на духовното общество „Бяло братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли. Те са записвани, стенографирани, разпитани, превеждани и издавани с много любов от неговите последователи от петте земни континента. Не случайно вече близо столетие той остава един от най-известните българи в света. Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е. писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В.
към текста >>

Основателят на духовното общество „Бяло братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли.
Личният бележник на Учителя Петър Константинов Дънов Основателят на духовното общество „Бяло братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли. Те са записвани, стенографирани, разпитани, превеждани и издавани с много любов от неговите последователи от петте земни континента. Не случайно вече близо столетие той остава един от най-известните българи в света. Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е. писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В. Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4
към текста >>

Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е.
Личният бележник на Учителя Петър Константинов Дънов Основателят на духовното общество „Бяло братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли. Те са записвани, стенографирани, разпитани, превеждани и издавани с много любов от неговите последователи от петте земни континента. Не случайно вече близо столетие той остава един от най-известните българи в света. Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е. писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В. Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4 Със сигурност не малко оригинални материали на Петър Дънов се съхраняват в частни архиви на членове на Бялото братство, но не са обявени публично до момента. Доказателства за това се появиха преди повече от десет години в поредица от няколко книги - документални хроники за Учителя П. Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия.
към текста >>

Със сигурност не малко оригинални материали на Петър Дънов се съхраняват в частни архиви на членове на Бялото братство, но не са обявени публично до момента.
Те са записвани, стенографирани, разпитани, превеждани и издавани с много любов от неговите последователи от петте земни континента. Не случайно вече близо столетие той остава един от най-известните българи в света. Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е. писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В. Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4 Със сигурност не малко оригинални материали на Петър Дънов се съхраняват в частни архиви на членове на Бялото братство, но не са обявени публично до момента. Доказателства за това се появиха преди повече от десет години в поредица от няколко книги - документални хроники за Учителя П. Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия. Други 80 преписа и ксероксни копия на негови писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата наука не може да борави пълноценно с тях. Това се отнася и за другите автентични документи на П.
към текста >>

Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия.
Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е. писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В. Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4 Със сигурност не малко оригинални материали на Петър Дънов се съхраняват в частни архиви на членове на Бялото братство, но не са обявени публично до момента. Доказателства за това се появиха преди повече от десет години в поредица от няколко книги - документални хроники за Учителя П. Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия. Други 80 преписа и ксероксни копия на негови писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата наука не може да борави пълноценно с тях. Това се отнася и за другите автентични документи на П. Дънов, притежание на частни архиви. Към малката група оригинални материали на Учителя П.
към текста >>

Дънов, притежание на частни архиви.
Доказателства за това се появиха преди повече от десет години в поредица от няколко книги - документални хроники за Учителя П. Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия. Други 80 преписа и ксероксни копия на негови писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата наука не може да борави пълноценно с тях. Това се отнася и за другите автентични документи на П. Дънов, притежание на частни архиви. Към малката група оригинални материали на Учителя П. Дънов принадлежи и се откроява с особената си стойност неговият личен бележник. Той е от 1899г. и е използван от Учителя в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899г. По това време, според запазените документални свидетелства, П.
към текста >>

Дънов принадлежи и се откроява с особената си стойност неговият личен бележник.
Други 80 преписа и ксероксни копия на негови писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата наука не може да борави пълноценно с тях. Това се отнася и за другите автентични документи на П. Дънов, притежание на частни архиви. Към малката група оригинални материали на Учителя П. Дънов принадлежи и се откроява с особената си стойност неговият личен бележник. Той е от 1899г. и е използван от Учителя в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. Дънов е във Варненско. Първоначално е в град Варна - от м.
към текста >>

Дънов е във Варненско.
Към малката група оригинални материали на Учителя П. Дънов принадлежи и се откроява с особената си стойност неговият личен бележник. Той е от 1899г. и е използван от Учителя в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. Дънов е във Варненско. Първоначално е в град Варна - от м. март до началото на м. юли 1899г., после в село Гюлекьой, Варненско - от 8 юли 1899 до началото на м. август 1899г., следва преместване в село Николаевка , Варненско - от началото на м. август до началото на м.
към текста >>

Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година.
март до началото на м. юли 1899г., после в село Гюлекьой, Варненско - от 8 юли 1899 до началото на м. август 1899г., следва преместване в село Николаевка , Варненско - от началото на м. август до началото на м. септември 1899 г., връщане за кратко отново в село Гюлекьой, и от 6 октомври 1899г. П. Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година. Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица. Тези детайлни пояснения са нужни за изясняване на съществения за историците въпрос: къде П. Дънов прави записите в бележника? Отговорът е: във Варна, в селата Гюлекьой (дн. Засмяно) и Николаевка, Варненско, както и в град Нови пазар.
към текста >>

Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица.
юли 1899г., после в село Гюлекьой, Варненско - от 8 юли 1899 до началото на м. август 1899г., следва преместване в село Николаевка , Варненско - от началото на м. август до началото на м. септември 1899 г., връщане за кратко отново в село Гюлекьой, и от 6 октомври 1899г. П. Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година. Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица. Тези детайлни пояснения са нужни за изясняване на съществения за историците въпрос: къде П. Дънов прави записите в бележника? Отговорът е: във Варна, в селата Гюлекьой (дн. Засмяно) и Николаевка, Варненско, както и в град Нови пазар. Друг основен въпрос, на който е нужно да се даде отговор още в увода на изданието е този за датировката на бележника.
към текста >>

Дънов прави записите в бележника?
август до началото на м. септември 1899 г., връщане за кратко отново в село Гюлекьой, и от 6 октомври 1899г. П. Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година. Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица. Тези детайлни пояснения са нужни за изясняване на съществения за историците въпрос: къде П. Дънов прави записите в бележника? Отговорът е: във Варна, в селата Гюлекьой (дн. Засмяно) и Николаевка, Варненско, както и в град Нови пазар. Друг основен въпрос, на който е нужно да се даде отговор още в увода на изданието е този за датировката на бележника. Началната дата - 3 март 1899г. е изписана ясно на първа страница на документа и по нея няма спор.
към текста >>

Разрешението на дилемата е свързано с анализ и обяснение на ролята, която имат числата пред повечето записи в личния бележник на П. Дънов.
Засмяно) и Николаевка, Варненско, както и в град Нови пазар. Друг основен въпрос, на който е нужно да се даде отговор още в увода на изданието е този за датировката на бележника. Началната дата - 3 март 1899г. е изписана ясно на първа страница на документа и по нея няма спор. Крайната дата обаче може да бъде както 16 октомври 1899г., така и 25 октомври 1899г., защото на предпоследната страница авторът е отбелязал 16 окт[омври], а на последната - числото 25. Разрешението на дилемата е свързано с анализ и обяснение на ролята, която имат числата пред повечето записи в личния бележник на П. Дънов. Видно е от пръв поглед, че пред по-голямата част от записите в бележника П. Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките. Трудността идва от два момента: 1. На единадесет места в бележника Дънов все пак прави точна датировка, т.е., числото пред записа е допълнено с информация за месеца (годината е изписана само в началото на бележника и това е напълно достатъчно), например: 6 май, 21 май, 29 ав[густ] и т.н. Случаите не са малко и внушават предположението, че когато П.
към текста >>

Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките.
Началната дата - 3 март 1899г. е изписана ясно на първа страница на документа и по нея няма спор. Крайната дата обаче може да бъде както 16 октомври 1899г., така и 25 октомври 1899г., защото на предпоследната страница авторът е отбелязал 16 окт[омври], а на последната - числото 25. Разрешението на дилемата е свързано с анализ и обяснение на ролята, която имат числата пред повечето записи в личния бележник на П. Дънов. Видно е от пръв поглед, че пред по-голямата част от записите в бележника П. Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките. Трудността идва от два момента: 1. На единадесет места в бележника Дънов все пак прави точна датировка, т.е., числото пред записа е допълнено с информация за месеца (годината е изписана само в началото на бележника и това е напълно достатъчно), например: 6 май, 21 май, 29 ав[густ] и т.н. Случаите не са малко и внушават предположението, че когато П. Дънов желае да датира бележките си, то той го прави в пълнота. Разбира се, в един личен документ, какъвто е бележникът, авторът е свободен да отбелязва датите както пожелае, може и въобще да не поставя дати.
към текста >>

1. На единадесет места в бележника Дънов все пак прави точна датировка, т.е., числото пред записа е допълнено с информация за месеца (годината е изписана само в началото на бележника и това е напълно достатъчно), например: 6 май, 21 май, 29 ав[густ] и т.н.
Крайната дата обаче може да бъде както 16 октомври 1899г., така и 25 октомври 1899г., защото на предпоследната страница авторът е отбелязал 16 окт[омври], а на последната - числото 25. Разрешението на дилемата е свързано с анализ и обяснение на ролята, която имат числата пред повечето записи в личния бележник на П. Дънов. Видно е от пръв поглед, че пред по-голямата част от записите в бележника П. Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките. Трудността идва от два момента: 1. На единадесет места в бележника Дънов все пак прави точна датировка, т.е., числото пред записа е допълнено с информация за месеца (годината е изписана само в началото на бележника и това е напълно достатъчно), например: 6 май, 21 май, 29 ав[густ] и т.н. Случаите не са малко и внушават предположението, че когато П. Дънов желае да датира бележките си, то той го прави в пълнота. Разбира се, в един личен документ, какъвто е бележникът, авторът е свободен да отбелязва датите както пожелае, може и въобще да не поставя дати. 2. Нарушеният хронологичен ред на записите от месец юни. Ако приемем, че числата пред записите са дати от съответния месец, то за м.
към текста >>

Дънов желае да датира бележките си, то той го прави в пълнота.
Видно е от пръв поглед, че пред по-голямата част от записите в бележника П. Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките. Трудността идва от два момента: 1. На единадесет места в бележника Дънов все пак прави точна датировка, т.е., числото пред записа е допълнено с информация за месеца (годината е изписана само в началото на бележника и това е напълно достатъчно), например: 6 май, 21 май, 29 ав[густ] и т.н. Случаите не са малко и внушават предположението, че когато П. Дънов желае да датира бележките си, то той го прави в пълнота. Разбира се, в един личен документ, какъвто е бележникът, авторът е свободен да отбелязва датите както пожелае, може и въобще да не поставя дати. 2. Нарушеният хронологичен ред на записите от месец юни. Ако приемем, че числата пред записите са дати от съответния месец, то за м. юни положението е следното: от с. 34 до с.
към текста >>

2. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович.
Страниците са така плътно изписани и текстът подреден, че вероятността на 18 юни да е направен запис на случайна страница, отделена с 5-6 празни листа от полагащото й се място, и после тези бели листи да се запълват, отпада. В заключение, поради изразените съмнения, приемам за крайна дата на документа 16 октомври 1899 г. В разчетения текст на изданието като дати са отбелязани само тези числа, към които авторът сам е прибавил и обозначение за месеца, останалите присъстват на местата си без допълнително прибавени от мен пояснения. ...................... 1. ВСИЧКИ варианти на копия - фотокопия, ксерокопия или преписи на даден документ не се приемат за оригинал от архивистката наука 2. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович. 1898-1902. Състав. Цв. Нушев. С., 1999. 84 с. 3. НБКМ-БИА. Ф. 868 (Палка Кръстева), а.е. 114, л. 677-755
към текста >>

357 с.; Дънов. П.
868, а.е. 113, л. 2-3 5. Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново. Състав. П. Даскалова. Т. 1-2. В. Търново, 1995-1996. 276. 357 с.; Дънов. П. Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. С.,1999. 319 с.; Учителя във Варна. Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна. Състав. Д. Калев. С.,1999.
към текста >>

Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна.
Търново, 1995-1996. 276. 357 с.; Дънов. П. Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. С.,1999. 319 с.; Учителя във Варна. Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна. Състав. Д. Калев. С.,1999. 234 с. 6. НБКМ-БИА, Ф. 868, а.е. 23-39. Малко на брой от писмата (около 5-6), съхранявани в НБКМ-БИА са публикувани и в изданието: Дънов. П.
към текста >>

Малко на брой от писмата (около 5-6), съхранявани в НБКМ-БИА са публикувани и в изданието: Дънов. П.
Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна. Състав. Д. Калев. С.,1999. 234 с. 6. НБКМ-БИА, Ф. 868, а.е. 23-39. Малко на брой от писмата (около 5-6), съхранявани в НБКМ-БИА са публикувани и в изданието: Дънов. П. Писма до първите ученици... 7. НБКМ-БИА, ф. 868. а.е. 114, я. 82-125 8. Подробно по ТОЗИ въпрос ВИЖ по-долу в изложението
към текста >>

9. Село Николаевка, Варненско е родното място на П. Дънов.
Писма до първите ученици... 7. НБКМ-БИА, ф. 868. а.е. 114, я. 82-125 8. Подробно по ТОЗИ въпрос ВИЖ по-долу в изложението 9. Село Николаевка, Варненско е родното място на П. Дънов. В повечето биографии на Учителя се посочва старото име на селото - Хадърча. Преименуването става през 1881 г. и от тогава в документацията, вкл. и в писмата на П. Дънов селото се обозначава с новото си име
към текста >>

Дънов селото се обозначава с новото си име
9. Село Николаевка, Варненско е родното място на П. Дънов. В повечето биографии на Учителя се посочва старото име на селото - Хадърча. Преименуването става през 1881 г. и от тогава в документацията, вкл. и в писмата на П. Дънов селото се обозначава с новото си име 10. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович. 1898-1902. Състав. Цв. Нушев. C., 1999, с. 1-30; Дънов, П. Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. С.,1999, с. 1-38
към текста >>

10. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович.
В повечето биографии на Учителя се посочва старото име на селото - Хадърча. Преименуването става през 1881 г. и от тогава в документацията, вкл. и в писмата на П. Дънов селото се обозначава с новото си име 10. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович. 1898-1902. Състав. Цв. Нушев. C., 1999, с. 1-30; Дънов, П. Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. С.,1999, с. 1-38 11. Писмо на Петър Дънов до д-р Г.
към текста >>

1-30; Дънов, П.
и от тогава в документацията, вкл. и в писмата на П. Дънов селото се обозначава с новото си име 10. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович. 1898-1902. Състав. Цв. Нушев. C., 1999, с. 1-30; Дънов, П. Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. С.,1999, с. 1-38 11. Писмо на Петър Дънов до д-р Г. Миркович от 7 октомври 1899г. В: Писма на Учителя ..., с. 30
към текста >>

11. Писмо на Петър Дънов до д-р Г.
10. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович. 1898-1902. Състав. Цв. Нушев. C., 1999, с. 1-30; Дънов, П. Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. С.,1999, с. 1-38 11. Писмо на Петър Дънов до д-р Г. Миркович от 7 октомври 1899г. В: Писма на Учителя ..., с. 30 * * * През 1899г. Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му духовна мисия.
към текста >>

Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му духовна мисия.
11. Писмо на Петър Дънов до д-р Г. Миркович от 7 октомври 1899г. В: Писма на Учителя ..., с. 30 * * * През 1899г. Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му духовна мисия. Семейството му дава първите примери за активна обществена ангажираност. Баща на П. Дънов е православният свещеник Константин А. Дъновски - известен деец на църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско, пръв председател на Българската църковно-училищна община във Варна през 60-те години на XIX в. Дядото по майка на П.
към текста >>

Дънов е православният свещеник Константин А.
* * * През 1899г. Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му духовна мисия. Семейството му дава първите примери за активна обществена ангажираност. Баща на П. Дънов е православният свещеник Константин А. Дъновски - известен деец на църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско, пръв председател на Българската църковно-училищна община във Варна през 60-те години на XIX в. Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г.
към текста >>

Дъновски - известен деец на църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско, пръв председател на Българската църковно-училищна община във Варна през 60-те години на XIX в.
През 1899г. Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му духовна мисия. Семейството му дава първите примери за активна обществена ангажираност. Баща на П. Дънов е православният свещеник Константин А. Дъновски - известен деец на църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско, пръв председател на Българската църковно-училищна община във Варна през 60-те години на XIX в. Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до смъртта си през 1865 г.
към текста >>

Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение.
Семейството му дава първите примери за активна обществена ангажираност. Баща на П. Дънов е православният свещеник Константин А. Дъновски - известен деец на църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско, пръв председател на Българската църковно-училищна община във Варна през 60-те години на XIX в. Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г.
към текста >>

Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г.
Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р.
към текста >>

В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.).
първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г.
към текста >>

Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12
до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г.
към текста >>

Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р.
Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г.
към текста >>

датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси.
Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси. Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от факта, че всеки от първите ученици на П. Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г. Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи. Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания.
към текста >>

Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г.
учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси. Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от факта, че всеки от първите ученици на П. Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г. Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи. Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания. Не са рядко и случаите, когато П. Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира.
към текста >>

Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи.
записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси. Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от факта, че всеки от първите ученици на П. Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г. Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи. Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания. Не са рядко и случаите, когато П. Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира. През лятото на 1900г. П.
към текста >>

Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания.
датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси. Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от факта, че всеки от първите ученици на П. Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г. Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи. Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания. Не са рядко и случаите, когато П. Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира. През лятото на 1900г. П. Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство". Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г.
към текста >>

Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира.
Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г. Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи. Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания. Не са рядко и случаите, когато П. Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира. През лятото на 1900г. П. Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство". Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г. - годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения.
към текста >>

Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство".
Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания. Не са рядко и случаите, когато П. Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира. През лятото на 1900г. П. Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство". Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г. - годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения. Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19
към текста >>

Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г.
Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания. Не са рядко и случаите, когато П. Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира. През лятото на 1900г. П. Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство". Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г. - годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения. Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19 В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св.
към текста >>

Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения.
Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира. През лятото на 1900г. П. Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство". Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г. - годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения. Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19 В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св. апостол Петър, Второто послание на св.
към текста >>

Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П.
През лятото на 1900г. П. Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство". Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г. - годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения. Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19 В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св. апостол Петър, Второто послание на св. Апостол Павел до Тимотея и Евангелието от Матея.
към текста >>

Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19
Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство". Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г. - годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения. Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19 В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св. апостол Петър, Второто послание на св. Апостол Павел до Тимотея и Евангелието от Матея. Между тях е вмъкнато наставлението на П.
към текста >>

Дънов „Никога не излизай вън от границите на възможното".20
В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св. апостол Петър, Второто послание на св. Апостол Павел до Тимотея и Евангелието от Матея. Между тях е вмъкнато наставлението на П. Дънов „Никога не излизай вън от границите на възможното".20 От л. 9 до края, т.с. в преобладаващата част от бележника са записани лични интерпретации на библейски текстове, молитви, наставления, поучения и мисли на самия П. Дънов. Между тях са вмъкнати и някои цитати от Библията, но те са малко. Лични моменти са отразени в записите от 25, 29 и 30 август 1899 г.
към текста >>

в преобладаващата част от бележника са записани лични интерпретации на библейски текстове, молитви, наставления, поучения и мисли на самия П. Дънов.
Апостол Павел до Тимотея и Евангелието от Матея. Между тях е вмъкнато наставлението на П. Дънов „Никога не излизай вън от границите на възможното".20 От л. 9 до края, т.с. в преобладаващата част от бележника са записани лични интерпретации на библейски текстове, молитви, наставления, поучения и мисли на самия П. Дънов. Между тях са вмъкнати и някои цитати от Библията, но те са малко. Лични моменти са отразени в записите от 25, 29 и 30 август 1899 г. Те са на особените небесни явления, на които става свидетел П. Дънов и на част от които прави дори рисунки в бележника си.21 В записа от 4 септември 1899 г. авторът се обръща директно към бъдещите читатели: „Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми - Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа..."22 и така освен конкретното послание, внушава и увереността си, че личният му бележник ще стане обществено достояние.
към текста >>

Дънов и на част от които прави дори рисунки в бележника си.21 В записа от 4 септември 1899 г.
9 до края, т.с. в преобладаващата част от бележника са записани лични интерпретации на библейски текстове, молитви, наставления, поучения и мисли на самия П. Дънов. Между тях са вмъкнати и някои цитати от Библията, но те са малко. Лични моменти са отразени в записите от 25, 29 и 30 август 1899 г. Те са на особените небесни явления, на които става свидетел П. Дънов и на част от които прави дори рисунки в бележника си.21 В записа от 4 септември 1899 г. авторът се обръща директно към бъдещите читатели: „Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми - Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа..."22 и така освен конкретното послание, внушава и увереността си, че личният му бележник ще стане обществено достояние. Трогателно интимни и едновременно общочовешки са редовете на един от последните записи: „Ето, призовавам те [Господи], но ти все мълчиш, не считаш нуждно да ми отговориш. Ако ти не отговориш, кои ще отговори друг."23 Посочените моменти са достатъчни като доказателство, че разглежданият документ по съдържание е личен бележник, в който П. Дънов записва съкровени мисли и събития, които го вълнуват.
към текста >>

Дънов записва съкровени мисли и събития, които го вълнуват.
Дънов и на част от които прави дори рисунки в бележника си.21 В записа от 4 септември 1899 г. авторът се обръща директно към бъдещите читатели: „Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми - Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа..."22 и така освен конкретното послание, внушава и увереността си, че личният му бележник ще стане обществено достояние. Трогателно интимни и едновременно общочовешки са редовете на един от последните записи: „Ето, призовавам те [Господи], но ти все мълчиш, не считаш нуждно да ми отговориш. Ако ти не отговориш, кои ще отговори друг."23 Посочените моменти са достатъчни като доказателство, че разглежданият документ по съдържание е личен бележник, в който П. Дънов записва съкровени мисли и събития, които го вълнуват. Едновременно с това е нужно да се подчертае, че в преобладаващата част от записите той се изявява като пратеник на Бога и като философ. ..................... 12. Славов, Ат. - ПЪТЯТ И времето. Началото. Светска биография на Петър Дънов.
към текста >>

Светска биография на Петър Дънов.
Дънов записва съкровени мисли и събития, които го вълнуват. Едновременно с това е нужно да се подчертае, че в преобладаващата част от записите той се изявява като пратеник на Бога и като философ. ..................... 12. Славов, Ат. - ПЪТЯТ И времето. Началото. Светска биография на Петър Дънов. С.. 2009, с. 320, 343-345 13. Димитрова, Л. - Дружественото читалище „П Р. Славейков" в гр.
към текста >>

Варна и Учителя Петър Дънов.
С.. 2009, с. 320, 343-345 13. Димитрова, Л. - Дружественото читалище „П Р. Славейков" в гр. Варна и Учителя Петър Дънов. Нови данни за живота и дейността му от 1896 до 1899 г. - Житно зърно, бр. 15 (1) , 2005, с. 7-9; Димитрова, П. Учителя Петър К.
към текста >>

Дънов, варненското читалище „П. Р.
Нови данни за живота и дейността му от 1896 до 1899 г. - Житно зърно, бр. 15 (1) , 2005, с. 7-9; Димитрова, П. Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П. Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г. Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна. 2 септември 2006 г., с. 7 14. Дънов, П. К. - Науката и вьспитанието.
към текста >>

14. Дънов, П. К.
Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П. Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г. Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна. 2 септември 2006 г., с. 7 14. Дънов, П. К. - Науката и вьспитанието. Началата на человеческии живот. Ч. I. Варна, 1896. 80 с.
към текста >>

Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), C., 1999,
Началата на человеческии живот. Ч. I. Варна, 1896. 80 с. 15. Учителя във Варна. Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), C., 1999, с. 10-11; Кралева, М. Учителят Петър Дънов. Живот и учение. C., 2001, с.18-23 16. Димитрова, Л.
към текста >>

Учителят Петър Дънов.
Варна, 1896. 80 с. 15. Учителя във Варна. Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), C., 1999, с. 10-11; Кралева, М. Учителят Петър Дънов. Живот и учение. C., 2001, с.18-23 16. Димитрова, Л. - Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П.Р.
към текста >>

Дънов, варненското читалище „П.Р.
Учителят Петър Дънов. Живот и учение. C., 2001, с.18-23 16. Димитрова, Л. - Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П.Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г. Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна, 2 септември 2006 г. ,с. 7.; Калев. Д. Младият Дънов - между историзма и месианството. Варна. 2007, с. 2
към текста >>

Младият Дънов - между историзма и месианството. Варна.
- Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П.Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г. Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна, 2 септември 2006 г. ,с. 7.; Калев. Д. Младият Дънов - между историзма и месианството. Варна. 2007, с. 2 17. Дънов, П. - Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. C., 1999. Най-ранното запазено писмо (копие)на П.
към текста >>

17. Дънов, П.
Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г. Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна, 2 септември 2006 г. ,с. 7.; Калев. Д. Младият Дънов - между историзма и месианството. Варна. 2007, с. 2 17. Дънов, П. - Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. C., 1999. Най-ранното запазено писмо (копие)на П. Дънов е до ученика му Пеньо Киров от 14 септември 1898г., но съставителят на книгата изказва мнение, което приемам, че кореспонденцията е съществувала и преди тази дата 18. Кралева. М.
към текста >>

Дънов е до ученика му Пеньо Киров от 14 септември 1898г., но съставителят на книгата изказва мнение, което приемам, че кореспонденцията е съществувала и преди тази дата
2007, с. 2 17. Дънов, П. - Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. C., 1999. Най-ранното запазено писмо (копие)на П. Дънов е до ученика му Пеньо Киров от 14 септември 1898г., но съставителят на книгата изказва мнение, което приемам, че кореспонденцията е съществувала и преди тази дата 18. Кралева. М. Учителят Петър Дънов. Живот и учение. C.. 2001, с. 24 19. Славов, Ат.
към текста >>

Учителят Петър Дънов.
- Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. C., 1999. Най-ранното запазено писмо (копие)на П. Дънов е до ученика му Пеньо Киров от 14 септември 1898г., но съставителят на книгата изказва мнение, което приемам, че кореспонденцията е съществувала и преди тази дата 18. Кралева. М. Учителят Петър Дънов. Живот и учение. C.. 2001, с. 24 19. Славов, Ат. ПЪТЯТ И времето. Началото. Светска биография на Петър Дънов.
към текста >>

Светска биография на Петър Дънов.
Учителят Петър Дънов. Живот и учение. C.. 2001, с. 24 19. Славов, Ат. ПЪТЯТ И времето. Началото. Светска биография на Петър Дънов. C., 2009, с. 262 20. НБКМ-БИА, ф. 868, а.е. 114. л. 85-86 21. НБКМ-БИА, Ф. 868, а.е. 114. л. 121-122
към текста >>

Личният бележник на Учителя П.Дънов от 1899г.
114, л. 120-гръб 23. НБКМ-БИА, Ф. 868. а.е. 114, л. 123-гръб * * * Личният бележник на Учителя П.Дънов от 1899г. (правя това уточнение, защото е възможно в бъдеще да се открият други негови бележници) се намира В архивния фонд на Лалка Найденова Кръстева - Ф. № 868, в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София. Лалка Кръстева е родена през 1927г. в с.
към текста >>

Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в.
Лалка Кръстева е родена през 1927г. в с. Алдомировци, Софийско и умира през 1998г. в София. Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на Учителя П. Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в. След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П. Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л. Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов. Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на Учителя П.
към текста >>

Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева.
Алдомировци, Софийско и умира през 1998г. в София. Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на Учителя П. Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в. След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П. Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л. Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов. Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на Учителя П. Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи. След смъртта на Л.
към текста >>

Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов.
Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на Учителя П. Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в. След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П. Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л. Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов. Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на Учителя П. Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи. След смъртта на Л. Кръстева и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г. на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24
към текста >>

Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи.
След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П. Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л. Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов. Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на Учителя П. Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи. След смъртта на Л. Кръстева и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г. на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24 Бележникът на П. Дънов е обнародван за пръв път през 1999г.
към текста >>

Дънов е обнародван за пръв път през 1999г.
Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи. След смъртта на Л. Кръстева и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г. на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24 Бележникът на П. Дънов е обнародван за пръв път през 1999г. в изданието „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно издание, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице, носещо отговорност за текста. В изданието освен бележникът на П. Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и мисли на П. Дънов, както и още 2 тефтерчета. Според издателя, всички материали на П.
към текста >>

в изданието „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно издание, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице, носещо отговорност за текста.
След смъртта на Л. Кръстева и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г. на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24 Бележникът на П. Дънов е обнародван за пръв път през 1999г. в изданието „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно издание, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице, носещо отговорност за текста. В изданието освен бележникът на П. Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и мисли на П. Дънов, както и още 2 тефтерчета. Според издателя, всички материали на П. Дънов в книгата, включително и бележникът от 1899г.
към текста >>

Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и мисли на П.
на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24 Бележникът на П. Дънов е обнародван за пръв път през 1999г. в изданието „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно издание, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице, носещо отговорност за текста. В изданието освен бележникът на П. Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и мисли на П. Дънов, както и още 2 тефтерчета. Според издателя, всички материали на П. Дънов в книгата, включително и бележникът от 1899г. се издават по преписи, направени от Лалка Кръстева.26 Аз оспорвам това мнение, ако се визират материалите, съхранявани в момента в архивен фонд „Лалка Кръстева" в БИА при НБКМ.
към текста >>

Дънов, както и още 2 тефтерчета.
Бележникът на П. Дънов е обнародван за пръв път през 1999г. в изданието „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно издание, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице, носещо отговорност за текста. В изданието освен бележникът на П. Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и мисли на П. Дънов, както и още 2 тефтерчета. Според издателя, всички материали на П. Дънов в книгата, включително и бележникът от 1899г. се издават по преписи, направени от Лалка Кръстева.26 Аз оспорвам това мнение, ако се визират материалите, съхранявани в момента в архивен фонд „Лалка Кръстева" в БИА при НБКМ. Във фонда няма преписи на Лалка Кръстева на споменатите бележници.
към текста >>

Дънов в книгата, включително и бележникът от 1899г.
в изданието „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно издание, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице, носещо отговорност за текста. В изданието освен бележникът на П. Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и мисли на П. Дънов, както и още 2 тефтерчета. Според издателя, всички материали на П. Дънов в книгата, включително и бележникът от 1899г. се издават по преписи, направени от Лалка Кръстева.26 Аз оспорвам това мнение, ако се визират материалите, съхранявани в момента в архивен фонд „Лалка Кръстева" в БИА при НБКМ. Във фонда няма преписи на Лалка Кръстева на споменатите бележници. Според мен записите в бележника от 1899г. са правени от самия Петър Константинов Дънов, а останалите документи са преписи на Савка Керемидчиева и на майка й Тереза Керсмидчиева.27 В момента интересът е само към личния бележник от 1899г.
към текста >>

са правени от самия Петър Константинов Дънов, а останалите документи са преписи на Савка Керемидчиева и на майка й Тереза Керсмидчиева.27 В момента интересът е само към личния бележник от 1899г.
Дънов в книгата, включително и бележникът от 1899г. се издават по преписи, направени от Лалка Кръстева.26 Аз оспорвам това мнение, ако се визират материалите, съхранявани в момента в архивен фонд „Лалка Кръстева" в БИА при НБКМ. Във фонда няма преписи на Лалка Кръстева на споменатите бележници. Според мен записите в бележника от 1899г. са правени от самия Петър Константинов Дънов, а останалите документи са преписи на Савка Керемидчиева и на майка й Тереза Керсмидчиева.27 В момента интересът е само към личния бележник от 1899г. За доказване на тезата, че в него е писал П. К. Дънов има няколко основни аргумента: 1.Почеркът на Учителя П. Дънов. Настоящото издание е факсимилно и всеки, който се интересува, може да сравни страниците на бележника с обнародваните вече факсимилно писма на П. Дънов.28 Начинът на изписване на всички букви съвпада напълно.
към текста >>

Дънов има няколко основни аргумента:
Аз оспорвам това мнение, ако се визират материалите, съхранявани в момента в архивен фонд „Лалка Кръстева" в БИА при НБКМ. Във фонда няма преписи на Лалка Кръстева на споменатите бележници. Според мен записите в бележника от 1899г. са правени от самия Петър Константинов Дънов, а останалите документи са преписи на Савка Керемидчиева и на майка й Тереза Керсмидчиева.27 В момента интересът е само към личния бележник от 1899г. За доказване на тезата, че в него е писал П. К. Дънов има няколко основни аргумента: 1.Почеркът на Учителя П. Дънов. Настоящото издание е факсимилно и всеки, който се интересува, може да сравни страниците на бележника с обнародваните вече факсимилно писма на П. Дънов.28 Начинът на изписване на всички букви съвпада напълно. 2.Автентичният подпис на П. К. Дънов на гърба на първата корица на бележника; също правописът и мастилото, с което са направени записите.
към текста >>

1.Почеркът на Учителя П. Дънов.
Във фонда няма преписи на Лалка Кръстева на споменатите бележници. Според мен записите в бележника от 1899г. са правени от самия Петър Константинов Дънов, а останалите документи са преписи на Савка Керемидчиева и на майка й Тереза Керсмидчиева.27 В момента интересът е само към личния бележник от 1899г. За доказване на тезата, че в него е писал П. К. Дънов има няколко основни аргумента: 1.Почеркът на Учителя П. Дънов. Настоящото издание е факсимилно и всеки, който се интересува, може да сравни страниците на бележника с обнародваните вече факсимилно писма на П. Дънов.28 Начинът на изписване на всички букви съвпада напълно. 2.Автентичният подпис на П. К. Дънов на гърба на първата корица на бележника; също правописът и мастилото, с което са направени записите. 3.Изработката на самото тефтерче - корица и хартия, характерни за края на XIX и началото на XX в.
към текста >>

Дънов.28 Начинът на изписване на всички букви съвпада напълно.
са правени от самия Петър Константинов Дънов, а останалите документи са преписи на Савка Керемидчиева и на майка й Тереза Керсмидчиева.27 В момента интересът е само към личния бележник от 1899г. За доказване на тезата, че в него е писал П. К. Дънов има няколко основни аргумента: 1.Почеркът на Учителя П. Дънов. Настоящото издание е факсимилно и всеки, който се интересува, може да сравни страниците на бележника с обнародваните вече факсимилно писма на П. Дънов.28 Начинът на изписване на всички букви съвпада напълно. 2.Автентичният подпис на П. К. Дънов на гърба на първата корица на бележника; също правописът и мастилото, с което са направени записите. 3.Изработката на самото тефтерче - корица и хартия, характерни за края на XIX и началото на XX в. За сравнение - със същата пепитена корица, размери и карирана пожълтяла хартия са два от бележниците на П. К. Яворов - втори Софийски и Женевският бележник от началото на XX в.29
към текста >>

Дънов на гърба на първата корица на бележника; също правописът и мастилото, с което са направени записите.
Дънов има няколко основни аргумента: 1.Почеркът на Учителя П. Дънов. Настоящото издание е факсимилно и всеки, който се интересува, може да сравни страниците на бележника с обнародваните вече факсимилно писма на П. Дънов.28 Начинът на изписване на всички букви съвпада напълно. 2.Автентичният подпис на П. К. Дънов на гърба на първата корица на бележника; също правописът и мастилото, с което са направени записите. 3.Изработката на самото тефтерче - корица и хартия, характерни за края на XIX и началото на XX в. За сравнение - със същата пепитена корица, размери и карирана пожълтяла хартия са два от бележниците на П. К. Яворов - втори Софийски и Женевският бележник от началото на XX в.29 В първото издание на бележника на П. Дънов не са спазени строгите археографски принципи, по които следва да се издават оригинални документи.
към текста >>

Дънов не са спазени строгите археографски принципи, по които следва да се издават оригинални документи.
Дънов на гърба на първата корица на бележника; също правописът и мастилото, с което са направени записите. 3.Изработката на самото тефтерче - корица и хартия, характерни за края на XIX и началото на XX в. За сравнение - със същата пепитена корица, размери и карирана пожълтяла хартия са два от бележниците на П. К. Яворов - втори Софийски и Женевският бележник от началото на XX в.29 В първото издание на бележника на П. Дънов не са спазени строгите археографски принципи, по които следва да се издават оригинални документи. Много думи са поправени, други думи или изрази липсват, на места са преиначени цели изречения.30 Това е една от причините за появата на това ново издание, при което всяка страница е представена едновременно с факсимиле и с разчетен текст. .................... 24. АКТ № 11 от 1998 г. и Акт № 2 от 1999 г. на Комисията за антикварно набавяне на ръкописи, старопечатни книги и архивни документи към НБКМ
към текста >>

25. Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов ).
Много думи са поправени, други думи или изрази липсват, на места са преиначени цели изречения.30 Това е една от причините за появата на това ново издание, при което всяка страница е представена едновременно с факсимиле и с разчетен текст. .................... 24. АКТ № 11 от 1998 г. и Акт № 2 от 1999 г. на Комисията за антикварно набавяне на ръкописи, старопечатни книги и архивни документи към НБКМ 25. Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов ). C., изд. ДАР-ЛОГОС, 1999. 272 с. В изданието не са посочени съставител или редактор. Второ издание на същата книга, без абсолютно никакви промени в текста, бе обнародвано през настоящата 2009г., но от друго издателство: Дневник на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

26. Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов ).
В изданието не са посочени съставител или редактор. Второ издание на същата книга, без абсолютно никакви промени в текста, бе обнародвано през настоящата 2009г., но от друго издателство: Дневник на Учителя Беинса Дуно. C., изд. Авир, 2009. 294 с. 26. Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов ). C., изд. ДАР-ПОГОС, 1999. 272 с. 27. Уточняване на участието на Тереза Керемидчиева в направата на преписите е заслуга на колегата ми Людмила Димитрова 28. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович.
към текста >>

28. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович.
26. Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов ). C., изд. ДАР-ПОГОС, 1999. 272 с. 27. Уточняване на участието на Тереза Керемидчиева в направата на преписите е заслуга на колегата ми Людмила Димитрова 28. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович. 1898-1902. Състав. Цв. Нушев. С., 1999. 84 с. 29. Вж Личните бележници на П. К. Яворов. Състав. М. Бошнакова. С., 2008, с. 287. 351
към текста >>

всички нещастия." - Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).
К. Яворов. Състав. М. Бошнакова. С., 2008, с. 287. 351 30. Грешки има на всички страници, предаващи текста на бележника. Тук отбелязвам някои пропуснати изрази: „Малките неща маловажни не ги считай" упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия." - Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). С., 1999, с. 17, 31 * * * Бележникът е с размери 8x12.5 см., с черно-бяла пепитена корица. Всичките му 44 листа (87 страници) са плътно изписани от П. Дънов.
към текста >>

Всичките му 44 листа (87 страници) са плътно изписани от П. Дънов.
всички нещастия." - Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). С., 1999, с. 17, 31 * * * Бележникът е с размери 8x12.5 см., с черно-бяла пепитена корица. Всичките му 44 листа (87 страници) са плътно изписани от П. Дънов. Целият текст е с черно мастило, по-добър от записите с молив, които бързо избледняват и поради това стават трудно четими. Използваното черно мастило е два вида - тъмно, плътно черно и по-светло черно, като разликата е слабо доловима. Тя ясно се забелязва на страниците, където става смяната - например страница 14 (по номерацията на автора) до половината е изписана с тъмно черно мастило, а следващият запис е с по-светло черно мастило. Разчитането на текста на бележника на П. К. Дънов бе направено „de visu" по оригинала. П.
към текста >>

Дънов бе направено „de visu" по оригинала. П.
Всичките му 44 листа (87 страници) са плътно изписани от П. Дънов. Целият текст е с черно мастило, по-добър от записите с молив, които бързо избледняват и поради това стават трудно четими. Използваното черно мастило е два вида - тъмно, плътно черно и по-светло черно, като разликата е слабо доловима. Тя ясно се забелязва на страниците, където става смяната - например страница 14 (по номерацията на автора) до половината е изписана с тъмно черно мастило, а следващият запис е с по-светло черно мастило. Разчитането на текста на бележника на П. К. Дънов бе направено „de visu" по оригинала. П. Дънов пише четливо, с малко зачертавания и поправки и поради това разчитането не представлява особен проблем. Всички задраскани думи, пояснения на някои изрази, събития и остарели думи са придружени с обяснителни бележки под линия във възходяща номерация. Неправилно изписаните думи от съвременна гледна точка като: „уничтожа", „сърдце", „испълнява", „престапления", „раководи", „исток", „прислсдват" и др., са оставени според тогавашния правопис. Абсолютно точно спрямо оригинала е предаден и преноса на части от думи на нов ред, дори ако това е само една буква, т.е., против съврсмсиитс граматически правила. Поправени са чрез използване на квадратни скоби думите с двойно „н" и тези, които включват съгласните „зс": „благословен[н]ий", „постоян[н]о", „въ[з]сияе" и др.
към текста >>

Дънов пише четливо, с малко зачертавания и поправки и поради това разчитането не представлява особен проблем.
Целият текст е с черно мастило, по-добър от записите с молив, които бързо избледняват и поради това стават трудно четими. Използваното черно мастило е два вида - тъмно, плътно черно и по-светло черно, като разликата е слабо доловима. Тя ясно се забелязва на страниците, където става смяната - например страница 14 (по номерацията на автора) до половината е изписана с тъмно черно мастило, а следващият запис е с по-светло черно мастило. Разчитането на текста на бележника на П. К. Дънов бе направено „de visu" по оригинала. П. Дънов пише четливо, с малко зачертавания и поправки и поради това разчитането не представлява особен проблем. Всички задраскани думи, пояснения на някои изрази, събития и остарели думи са придружени с обяснителни бележки под линия във възходяща номерация. Неправилно изписаните думи от съвременна гледна точка като: „уничтожа", „сърдце", „испълнява", „престапления", „раководи", „исток", „прислсдват" и др., са оставени според тогавашния правопис. Абсолютно точно спрямо оригинала е предаден и преноса на части от думи на нов ред, дори ако това е само една буква, т.е., против съврсмсиитс граматически правила. Поправени са чрез използване на квадратни скоби думите с двойно „н" и тези, които включват съгласните „зс": „благословен[н]ий", „постоян[н]о", „въ[з]сияе" и др. Квадратните скоби са използвани и в случаите, когато са развити от мен съкратени от автора думи, например пос[лание], пса[лом], а[прил], евр[еите].
към текста >>

Дънов с мастило в средата или в десния горен ъгъл на всяка страница.
Осъвременена е пунктуацията, като пред противоположния съюз „но" и пред местоименията „който", „която", „което", „които" са поставени запетаи. Премахнати са краесловните ерове „ъ" и „ъ". Всички случаи, когато слято или разделено изписани думи на автора са предадени от мен разделено и обратно, са обяснени в бележка под линия. Специално пояснение изисква въпросът за номерирането на страниците на бележника. Внимателният читател ще забележи, че съществуват две номерации: едната с направена от самия П. Дънов с мастило в средата или в десния горен ъгъл на всяка страница. Номерираните от него страници са 87, като в това число влиза и вътрешната страна на последната корица. Втората номерация е направена след постъпване на документа в Български исторически архив и тя е част от професионалния печат, който съдържа номера на листа и други данни. За улеснение на читателите документът в изданието е представен по номерацията на автора, която започва от страница 1, допълнително от мен е въведена само страница ,1-а", обозначаваща вътрешната страна на първа корица, която Дънов не е пагинирал. За да се избегнат възможни грешки обаче, всеки номер на страница е придружен в разчетения текст с бележка под линия със съответния архивен номер на листа (лице или гръб), по който се извършват и цитиранията в научната литература. ....................
към текста >>

За улеснение на читателите документът в изданието е представен по номерацията на автора, която започва от страница 1, допълнително от мен е въведена само страница ,1-а", обозначаваща вътрешната страна на първа корица, която Дънов не е пагинирал.
Специално пояснение изисква въпросът за номерирането на страниците на бележника. Внимателният читател ще забележи, че съществуват две номерации: едната с направена от самия П. Дънов с мастило в средата или в десния горен ъгъл на всяка страница. Номерираните от него страници са 87, като в това число влиза и вътрешната страна на последната корица. Втората номерация е направена след постъпване на документа в Български исторически архив и тя е част от професионалния печат, който съдържа номера на листа и други данни. За улеснение на читателите документът в изданието е представен по номерацията на автора, която започва от страница 1, допълнително от мен е въведена само страница ,1-а", обозначаваща вътрешната страна на първа корица, която Дънов не е пагинирал. За да се избегнат възможни грешки обаче, всеки номер на страница е придружен в разчетения текст с бележка под линия със съответния архивен номер на листа (лице или гръб), по който се извършват и цитиранията в научната литература. .................... 31. Сигнатурата на документа е НБКМ-БИА. ф. 868, а.е. 114, л. 82-125.
към текста >>

Дънов се посвещава на 145 години от рождението му.
868, а.е. 114, л. 82-125. В поредната номерация на листовете на бележника са включени вътрешните страни на кориците и л. 107-а * * * Настоящото първо факсимилно самостоятелно издание на личният бележник на Учителя П. К. Дънов се посвещава на 145 години от рождението му. Важна цел на инициаторите е да се съхрани чрез дигитализиране оригиналният документ - макар и правени с мастило, записите в бележника на Петър Дънов са на повече от 100 години и все повече избледняват. Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "Бяло братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна към мен като историк за издаването на този ценен документ. Признавам, че темата бе нова за мен, но работих с интерес и удоволствие. Основният принцип в работата ми е точното представяне на оригинала, както във факсимилната част, така и в разчитането на авторовия текст. Специален коментар на всеки отделен запис не е правен.
към текста >>

Важна цел на инициаторите е да се съхрани чрез дигитализиране оригиналният документ - макар и правени с мастило, записите в бележника на Петър Дънов са на повече от 100 години и все повече избледняват.
114, л. 82-125. В поредната номерация на листовете на бележника са включени вътрешните страни на кориците и л. 107-а * * * Настоящото първо факсимилно самостоятелно издание на личният бележник на Учителя П. К. Дънов се посвещава на 145 години от рождението му. Важна цел на инициаторите е да се съхрани чрез дигитализиране оригиналният документ - макар и правени с мастило, записите в бележника на Петър Дънов са на повече от 100 години и все повече избледняват. Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "Бяло братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна към мен като историк за издаването на този ценен документ. Признавам, че темата бе нова за мен, но работих с интерес и удоволствие. Основният принцип в работата ми е точното представяне на оригинала, както във факсимилната част, така и в разчитането на авторовия текст. Специален коментар на всеки отделен запис не е правен. След обнародването на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов.
към текста >>

След обнародването на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов.
Важна цел на инициаторите е да се съхрани чрез дигитализиране оригиналният документ - макар и правени с мастило, записите в бележника на Петър Дънов са на повече от 100 години и все повече избледняват. Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "Бяло братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна към мен като историк за издаването на този ценен документ. Признавам, че темата бе нова за мен, но работих с интерес и удоволствие. Основният принцип в работата ми е точното представяне на оригинала, както във факсимилната част, така и в разчитането на авторовия текст. Специален коментар на всеки отделен запис не е правен. След обнародването на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов. За улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов", изготвен въз основа на най-новите публикации в електронни и книжни издания. Надявам се, че той ще послужи за справка на всички, които се интересуват от живота и дейността на Учителя П. Дънов. Изказвам сърдечна благодарност на колегата от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в София, Людмила Т.
към текста >>

Дънов", изготвен въз основа на най-новите публикации в електронни и книжни издания.
Признавам, че темата бе нова за мен, но работих с интерес и удоволствие. Основният принцип в работата ми е точното представяне на оригинала, както във факсимилната част, така и в разчитането на авторовия текст. Специален коментар на всеки отделен запис не е правен. След обнародването на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов. За улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов", изготвен въз основа на най-новите публикации в електронни и книжни издания. Надявам се, че той ще послужи за справка на всички, които се интересуват от живота и дейността на Учителя П. Дънов. Изказвам сърдечна благодарност на колегата от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в София, Людмила Т. Димитрова, без чиято инициатива и помощ тази книга нямаше да бъде факт. Ст. н.с.
към текста >>

Надявам се, че той ще послужи за справка на всички, които се интересуват от живота и дейността на Учителя П. Дънов.
Основният принцип в работата ми е точното представяне на оригинала, както във факсимилната част, така и в разчитането на авторовия текст. Специален коментар на всеки отделен запис не е правен. След обнародването на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов. За улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов", изготвен въз основа на най-новите публикации в електронни и книжни издания. Надявам се, че той ще послужи за справка на всички, които се интересуват от живота и дейността на Учителя П. Дънов. Изказвам сърдечна благодарност на колегата от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в София, Людмила Т. Димитрова, без чиято инициатива и помощ тази книга нямаше да бъде факт. Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова
към текста >>

Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност.
Кирил и методий" и Общество "Бяло братство" Факсимилно издание с разчетен текст и коментар. Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова. Книгата е първото факсимилно издание на личния бележник на Петър К. Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност. Основният работен принцип е пълното и точно представяне на оригинала. Бележникът е сред малкото запазени оригинални документи на Учителя. В него той прави записи в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899 г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. К. Дънов е във Варненско.
към текста >>

Дънов е във Варненско.
Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност. Основният работен принцип е пълното и точно представяне на оригинала. Бележникът е сред малкото запазени оригинални документи на Учителя. В него той прави записи в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899 г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. К. Дънов е във Варненско.
към текста >>

21. Личен бележник на Петър К. Дънов - PDF

Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност.
Кирил и методий" и Общество "Бяло братство" Факсимилно издание с разчетен текст и коментар. Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова. Книгата е първото факсимилно издание на личния бележник на Петър К. Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност. Основният работен принцип е пълното и точно представяне на оригинала. Бележникът е сред малкото запазени оригинални документи на Учителя. В него той прави записи в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899 г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. К. Дънов е във Варненско.
към текста >>

Дънов е във Варненско.
Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност. Основният работен принцип е пълното и точно представяне на оригинала. Бележникът е сред малкото запазени оригинални документи на Учителя. В него той прави записи в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899 г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. К. Дънов е във Варненско.
към текста >>

22. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов 1864г., 11 юли (29 юни по стар стил - Петровден) - в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария. Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско.
към текста >>

Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов 1864г., 11 юли (29 юни по стар стил - Петровден) - в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария. Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.)
към текста >>

Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов 1864г., 11 юли (29 юни по стар стил - Петровден) - в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария. Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.) Дядото по майка на П.
към текста >>

Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов 1864г., 11 юли (29 юни по стар стил - Петровден) - в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария. Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.) Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г.
към текста >>

Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение.
Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.) Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. в село Николаевка първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. 1872г. - П.
към текста >>

Дънов постъпва в основното българско училище в село Хадърча, Варненско.
Той открива през 1847г. в село Николаевка първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. 1872г. - П. Дънов постъпва в основното българско училище в село Хадърча, Варненско. 1879-1884г. - учи в Българската мъжка гимназия във Варна. Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма. Като гимназист във Варна П. Дънов взима и уроци по цигулка. Любовта към музиката го съпътства до края на дните му.
към текста >>

Дънов взима и уроци по цигулка.
1872г. - П. Дънов постъпва в основното българско училище в село Хадърча, Варненско. 1879-1884г. - учи в Българската мъжка гимназия във Варна. Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма. Като гимназист във Варна П. Дънов взима и уроци по цигулка. Любовта към музиката го съпътства до края на дните му. 1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов. 1887-1888г. - учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско. 1888 г., м. август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско училище в град Свищов.
към текста >>

Дъновски в град Нови пазар.
Славейков" в гр. Варна. 1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г. - живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар. 1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата. Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен. 1900г. до 1942 г. - провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. 1901г. до 1912 г.
към текста >>

1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал".
- по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици. 1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас. Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". 1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул. „Оборище" 14. 1927г. - организира край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици. Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася беседите си. 1929г. - открива Школата на планината Рила.
към текста >>

23. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Някаква вътрешна тъга и вълнения се повдигат от дъното на душата.
Всичко заграбено тя връща на своето място. 10. Що са тия постоянни промени, що стават в душата ни ежедневно. Час на час всичко се мени. Една минута като че небесна светлина прониква, втора минута - като че всичко е изчезнало и мракът настава. Скръбни и измолителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга и вълнения се повдигат от дъното на душата. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ. Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с духовния живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха. 15. Силата на избавлението - Да сме свободни от злото, свободни от греха, от лошите мисли. Те не трябва да имат място в нашата душа, сърцето да е свободно от тяхното влияние - ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия. 16. Сърцето трябва да се обработва и възпитава постоянно.
към текста >>

24. 13.Червено тефтерче

На 13 март 1888 година имахме в село Тетово един разговор, на което и дядо поп (вероятно дядо поп Константин Дъновски) присъства; разговаряхме в кръчмата.
Ти ни възлюби преди ние да те познаваме. И сега всели се в мен, в лицето на Христа в моята душа. И умий ме в кръвта си, мой Спасител и Господ и Отче, за да се въздигна в твоята любов. Направи онова, което е угодно, според твоята воля. Слава, чест и поклонение да бъде всякога чрез Христа. Амин. На 13 март 1888 година имахме в село Тетово един разговор, на което и дядо поп (вероятно дядо поп Константин Дъновски) присъства; разговаряхме в кръчмата. Исайя 54 глава. („Ла Елохим хахарец" — (земя на Бога). Онзи, който стои, ще устои, и твърдият в Истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте се със закона на благостта Господня, готови да служите във всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца нашего, който е горе в небето, затова препашете чреслата си, пригответе сърцата си в святост, да сте готови да служите в свято дело. Това Слово е верно, неизменно по своята същина, понеже произтича от начала, водещи при същ- ните събития в цялостта на человеческия живот.")
към текста >>

25. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител.
ДИАЛОЗИ НА РЕФОРМАЦИЯТА БЪЛГАРСКА Аналогията е най-първична и инстинктивна читателска интерпретация. Затова можем да започнем със сходствата на епистоларните диалози в тая книга с Диалозите на Платон или с писмата на Еразъм до Томас Мор. В древногръцкия първообраз Сократ е свръхсетивен учител, а самият Платон е ученик, инспириран от негови мисли. В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител. Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
към текста >>

И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда?
Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане. Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие. На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е. национален вариант на православния религиозен култ.
към текста >>

Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров.
Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил.
към текста >>

От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др.
По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик. Например Георги Миркович - Доктора завършва католически колеж и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост. От своя страна, П. Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ?
към текста >>

Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя.
(1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П. Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация. Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
към текста >>

В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие.
Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П. Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация. Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар.
към текста >>

Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл.
В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи. Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос. Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух.
към текста >>

Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи.
За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи. Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос. Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух. В писмо от 1900 г. П. Дънов казва: Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос, а една година преди това пише на П. Киров и Т.
към текста >>

Дънов казва: Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос, а една година преди това пише на П.
На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи. Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос. Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух. В писмо от 1900 г. П. Дънов казва: Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос, а една година преди това пише на П. Киров и Т. Стоянов: Вие трябва да се новородите от Духа Божий. Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата на Неговото Слово. Това се гответе, защото ще приемете Духа Светаго от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от името на Господа. Ставайте сутрин рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви.
към текста >>

Дънов излъчва импулси към Аз-съзнанието на последователите му - и проповедите, и методологичните наставления, и музикалните му фрагменти.
Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата на Неговото Слово. Това се гответе, защото ще приемете Духа Светаго от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от името на Господа. Ставайте сутрин рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви. Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, царят на деня, че славите Господа Бога нашего. Всичко в П. Дънов излъчва импулси към Аз-съзнанието на последователите му - и проповедите, и методологичните наставления, и музикалните му фрагменти. В определени моменти внушенията му са толкова завладяващи, че се усещат буквално като собствени физиологични процеси, като новоосвободени жизнени сили на самосъзнанието, предразполагащи към персонифицирано преживяване на Свети Дух. В състояние на подобна признателност П. Киров му пише: Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е, т.е. че Бог изработва спасението ни чрез Святия Си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с брат Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.
към текста >>

Дънов като Учител.
Киров му пише: Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е, т.е. че Бог изработва спасението ни чрез Святия Си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с брат Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш. (1899 г.) Налице е и втора характеристика на П. Дънов като Учител. Въпреки че не се ангажира с нито една социална или религиозна институция, той настойчиво експлоатира традиционни модели на българската народопсихология и религиозно съзнание. Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност. Нерядко към самия Христос се пристъпва като към същество, натоварено с атрибути на Отец, дори първата оригинална молитва в методологията на П. Дънов започва с обръщението: Господи, Боже наш, благий ни небесен Баща (1900 г.). От друга страна обаче, стилът на П.
към текста >>

Дънов започва с обръщението: Господи, Боже наш, благий ни небесен Баща (1900 г.).
Налице е и втора характеристика на П. Дънов като Учител. Въпреки че не се ангажира с нито една социална или религиозна институция, той настойчиво експлоатира традиционни модели на българската народопсихология и религиозно съзнание. Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност. Нерядко към самия Христос се пристъпва като към същество, натоварено с атрибути на Отец, дори първата оригинална молитва в методологията на П. Дънов започва с обръщението: Господи, Боже наш, благий ни небесен Баща (1900 г.). От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му. Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята. Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането.
към текста >>

Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му.
Въпреки че не се ангажира с нито една социална или религиозна институция, той настойчиво експлоатира традиционни модели на българската народопсихология и религиозно съзнание. Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност. Нерядко към самия Христос се пристъпва като към същество, натоварено с атрибути на Отец, дори първата оригинална молитва в методологията на П. Дънов започва с обръщението: Господи, Боже наш, благий ни небесен Баща (1900 г.). От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му. Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята. Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П.
към текста >>

Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането.
Дънов започва с обръщението: Господи, Боже наш, благий ни небесен Баща (1900 г.). От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му. Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята. Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П.
към текста >>

Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е.
Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята. Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец.
към текста >>

Дънов и П.
Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация. Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура.
към текста >>

Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс.
В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация. Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура. Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П. Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс. В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие. В индивидуалната воля на П. Киров и съмишлениците му историята на Българската реформация придобива темпоралност и подхваща своето битие. Подобно на тезисите на Мартин Лутер писмата на П. Киров отекват в българската история и постепенно изкристализират в култура.
към текста >>

Дънов, но това не е предмет на настоящия предговор.
В индивидуалната воля на П. Киров и съмишлениците му историята на Българската реформация придобива темпоралност и подхваща своето битие. Подобно на тезисите на Мартин Лутер писмата на П. Киров отекват в българската история и постепенно изкристализират в култура. Културата на Българската реформация може да бъде анализирана във всичко, което от началото на XX век до наши дни е разгърнало като социална енергия обществото, формирано около П. Дънов, но това не е предмет на настоящия предговор. По- същественото са отликите от западноевропейския първообраз: Българската реформация не излиза далеч от сферата на спиритуалното си начало, не предприема преобразувания нито на църковни, нито на държавни институции, като че ли предпочита езотерично битие, т.е. генерира култура без институции (поне досега). Тезисите на Лутер разтърсват църковната йерархия и разпалват политически конфликти, докато душевните трансформации на П. Киров безшумно лягат върху листовете на писмата му като възвишени модели за подражание. За някои читатели всичко това може да се стори недостатъчно убедително.
към текста >>

26. 1898_Пеню Киров - №1

Дънов, гр. Варна
Първи свитък, има и втори1 [бел. на П. К.]* №1 гр. Бургас, 2 август 1898 г. Адрес: [До] Петър К. Дънов, гр. Варна Господин Дънов, При настоящото си [писмо] изпращам Ви едно писмо, изпратено [до] мен от приятеля ни в Господа Исуса Христа В. Р. Козлова2, който моли да Ви го изпратя, за което и аз с това си [писмо] побързах да направя това му желание.
към текста >>

Господин Дънов,
на П. К.]* №1 гр. Бургас, 2 август 1898 г. Адрес: [До] Петър К. Дънов, гр. Варна Господин Дънов, При настоящото си [писмо] изпращам Ви едно писмо, изпратено [до] мен от приятеля ни в Господа Исуса Христа В. Р. Козлова2, който моли да Ви го изпратя, за което и аз с това си [писмо] побързах да направя това му желание. Аз, от моя страна, моля Бога да го изкара на желания бряг и успевание в идеята (в духовно
към текста >>

Киров представлява събрани и добре подредени чернови на 105 писма, които той е изпращал до Петър Дънов през годините 1898-1914 г.
Поздрави от моя страна г-на д-р Мирковича3. С поздрав в Господа: Пеню Киров ...................... * Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение. 1. Архивът на П. Киров представлява събрани и добре подредени чернови на 105 писма, които той е изпращал до Петър Дънов през годините 1898-1914 г. Всички негови писма (с малки изключения) се публикуват за първи път в тази книга, като разчетен оригинален текст. От своя страна, Учителя П. Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст. Бележката на П. Киров в началото на ръкописите: „Първи свитък, има и втори” обхваща черновите на писмата от 1898 г.
към текста >>

Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст.
* Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение. 1. Архивът на П. Киров представлява събрани и добре подредени чернови на 105 писма, които той е изпращал до Петър Дънов през годините 1898-1914 г. Всички негови писма (с малки изключения) се публикуват за първи път в тази книга, като разчетен оригинален текст. От своя страна, Учителя П. Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст. Бележката на П. Киров в началото на ръкописите: „Първи свитък, има и втори” обхваща черновите на писмата от 1898 г. до 1900 г. включително. (П.К., №1, 02.08.1898 г.)
към текста >>

Киров с Петър К. Дънов.
живее в Силистра, където получава сп. „Нова светлина” на д-р Миркович (името му фигурира в списък на абонатите за 1894 г., в кн. 2 и 3-4 на ІV-та годишнина на списанието). По думите на Т. Стоименов (Стоянов) Козлов работи като чиновник, а преди да отплава за Египет (Кайро) от Варна през 1898 г., свързва П. Киров с Петър К. Дънов. Козлов се познава с д-р Миркович, с Анастасия д-р Желязкова и с Константин Дъновски (бащата на П. Дънов). В писмо от 1899 г. се споменава, че Козлов има намерение да замине за Америка. От средата на 1900 г. живее в Париж, а от 1901 г.
към текста >>

Козлов се познава с д-р Миркович, с Анастасия д-р Желязкова и с Константин Дъновски (бащата на П. Дънов).
„Нова светлина” на д-р Миркович (името му фигурира в списък на абонатите за 1894 г., в кн. 2 и 3-4 на ІV-та годишнина на списанието). По думите на Т. Стоименов (Стоянов) Козлов работи като чиновник, а преди да отплава за Египет (Кайро) от Варна през 1898 г., свързва П. Киров с Петър К. Дънов. Козлов се познава с д-р Миркович, с Анастасия д-р Желязкова и с Константин Дъновски (бащата на П. Дънов). В писмо от 1899 г. се споменава, че Козлов има намерение да замине за Америка. От средата на 1900 г. живее в Париж, а от 1901 г. започва да се занимава там с търговия.
към текста >>

27. Пеню Киров - №2

Любезний ми Дънов,
№ 2 След като се върнах от Варна4 [бел. на П. К.] гр. Бургас, 8-ий септемврий 1898 г. Любезний ми Дънов, Длъжен се намирам да Ви пиша и да Ви явя за обещания сеансен протокол5, който по-долу излагам. При това и да стане причина, за да можете и Вие да ни пишете нещичко като назидание, защото ний тук с брата в Христа Тодор6 копнеем за подобно нещо. Ето част от сеанса от 9 април 1898 година: „Прощавайте си до 10 000 пъти на ден, научете се на най-голямата кротост.” „Наскоро ще стане Божествено нещо, бъдете готови.”
към текста >>

Киров и Петър Дънов.
Същий ....................... 4. Допълнителна бележка на П. Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов. По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака.
към текста >>

Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г.
Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 11 ). (П.К., №2, 08.09.1898 г.)
към текста >>

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.
в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 11 ). (П.К., №2, 08.09.1898 г.)
към текста >>

28. Петър Дънов - №1

К. Дънов
Той мисли да се върне в Сливен и да прекара зимата там. Вие, кога имате пак свободно време , пишете ми и ми съобщете как отивате. И сега Господ да бъде с вас. Приемете моето бр. поздравление. Ваш: П. К. Дънов ................. 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина.
към текста >>

8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка.
И сега Господ да бъде с вас. Приемете моето бр. поздравление. Ваш: П. К. Дънов ................. 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16).
към текста >>

Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж.
на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен.
към текста >>

29. Пеню Киров - №3

Любезний ми братко Дънов,
№ 3 гр. Бургас , 18 септемврий 1898 г. Любезний ми братко Дънов, Писмото ти от 14 септемврий получих днес на 18 того. Това твое писмо, радостта, която ми причини, също и на бр. Тодора, е неизказана. Само това ще ти кажа — че молим Бога такава подобна радост да се повърне и на теб от Него. Да благодарим от душа и сърце на Бога, защото те [е] възлюбил и ти е дал благодат, за да ни назидаваш нас, слабите.
към текста >>

30. Петър Дънов - №2

К. Дънов
Мисля, д-р Мирков[ич] ще мине през Бургас идущия месец. За онова видение, което е видяла госпожа Ви, друг път случвало ли се е такова нещо? Поздравете и фамилията си нарочно от мене. Приемете моите искрени поздравления. Ваш верен: П. К. Дънов Аз ще съм радостен всякога да чувам [съобщения] от вази. Същий ................. 14. Става дума за Тодор Стоименов (вж. бел. 6). (У., №2, 26.09.1898 г.)
към текста >>

31. Пеню Киров - №4

Любез. братко Дънов,
№ 4 гр. Бургас, 4 октомврий 1898 г. Любез. братко Дънов, Писмото ти от 26-и м. месец [септември] получих. Радостта ни, която ни Бог дава чрез теб, се молим Бог десетократно да ти я възвърне. Аз разбирам, че за любовта ти към Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че человек ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно блаженство от Бога за него и душата му. Правенето [на] добрини, каквито и да били те, малки или големи, и направени да са от все сърце, то радостта, която ще усети человек, е голяма.
към текста >>

32. Петър Дънов - №3

К. Дънов
Адресът ми е просто тъй, както се подписвам. Тук ме знаят всички. Няма нужда да пишете чрез никого. Просто направом ще ме намерят. Ваш верен: П. К. Дънов ................. 15. Това послание е „Призвание към народа ми български". Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе". Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн.
към текста >>

Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе".
Просто направом ще ме намерят. Ваш верен: П. К. Дънов ................. 15. Това послание е „Призвание към народа ми български". Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе". Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.)
към текста >>

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.
................. 15. Това послание е „Призвание към народа ми български". Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе". Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 16. Орифил - първият от седемте архангели, който е управител в периода от 200 г. пр. Хр. до 150 г.
към текста >>

Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля".
пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.). В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит.
към текста >>

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.
сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.). В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит. 28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността.
към текста >>

18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1.
15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит. 28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.) 18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1. Ангели - Братя - носители на живота и растителността; 2. Архангели - Братя на огъня и топлината; 3. Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4. Власти (Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5. Сили - Братя на движението и растенето; 6.
към текста >>

33. Пеню Киров - №5

Любез. бр. Дънов,
№5 гр. Бургас, 16 октомврий 1898 г. Любез. бр. Дънов, Писмото Ви от 8 того чрез г-на д-р Мирковича приех. Радвам се премного, гдето не ни забравяш и ни подкрепяш. Благодаря [на] Бога, че ни е определил да се запознаем, за в тъгата си да има кой да ни ободрява и назидава. Уверен съм в промисъла Божий. Ний с бр.
към текста >>

Дънов се осъществява чрез д-р Миркович.
21. В края на Х1Х и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален" човек. Днес хора от православното изповедание често наричат протестантите „сектанти". (П.К., №5, 16.10.1898 г.) 22. От това изречение може да се предположи, че дотогава писмената връзка между П. Киров и П. Дънов се осъществява чрез д-р Миркович. (П.К., №5, 16.10.1898 г.)
към текста >>

34. Петър Дънов - №4

К. Дънов
Приготвям „Призванието"23 Му, което ни праща. Имайте мир в Господа Исуса, Царя на Мира. Ваш брат, който Ви люби от душа и сърце. Поздравете и другия наш събрат. Ваш верен: П. К. Дънов ............... 23. „Призвание към народа ми български". В писмото си от 14.11.1898 г. до д-р Г. Миркович Учителя П.
към текста >>

Дънов пояснява: „Всичко аз приготвих с голямо усърдие и Ви провождам копие от оригинала в най-чиста форма с днешната поща.
............... 23. „Призвание към народа ми български". В писмото си от 14.11.1898 г. до д-р Г. Миркович Учителя П. Дънов пояснява: „Всичко аз приготвих с голямо усърдие и Ви провождам копие от оригинала в най-чиста форма с днешната поща. Напечатайте го и го разпратете навсякъде за знание". (вж. бел. 15). (У., №4, 08.11.98 г.)
към текста >>

35. Пеню Киров - №6

Любезний ми братко Дънов,
№6 гр. Бургас, 12 ноемврий 1898 г. Любезний ми братко Дънов, Отворената ти картичка24 получих на 11 того и бързам да ти отговоря с това си [писмо]. Аз и по-рано исках да ти пиша, обаче единия препис от съобщението25 не беше го приготвил братът Тодор. И от друга страна, с нетърпение чакахме отговор от теб, при всичко че ни беше съобщено от Архангела Божий, че имаш много работа Божествена и работа, която ще учуди целия свят. Но ний, като желаехме чрез тебе да получим някои благи дарования от Бога, поизчаквахме. Тук при това си [писмо] ти изпращаме два преписа от първите съобщения, понеже не ми е възможно да ти пратя от всичките.
към текста >>

Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез Архангела Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото.
Аз и по-рано исках да ти пиша, обаче единия препис от съобщението25 не беше го приготвил братът Тодор. И от друга страна, с нетърпение чакахме отговор от теб, при всичко че ни беше съобщено от Архангела Божий, че имаш много работа Божествена и работа, която ще учуди целия свят. Но ний, като желаехме чрез тебе да получим някои благи дарования от Бога, поизчаквахме. Тук при това си [писмо] ти изпращаме два преписа от първите съобщения, понеже не ми е възможно да ти пратя от всичките. Първо, защото изисква доста работа и второ, че и от първите два ще разберете за Любовта на Бога живаго към нас, грешните му чада. Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез Архангела Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото. Нека прочее да бъде волята Божия. Известява ни още Архангел Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година. Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него. Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават. С радост ти говоря, братко.
към текста >>

36. Петър Дънов - №5

К. Дънов
Поздрави брат Тодорова нарочно. Аз съм доволно занят с размишлевание върху работата Господня. Приготовлявам се за Нов подвиг, който ме вика, да изпълня волята на предвечния Бог, Господ на Силите. Имайте радост заедно. Аз съм ваш верен: П. К. Дънов Дерзайте, братя. Всичко е свършено вече. Няма ден, няма отлагание. Божията заповед е излязла и небето се приготовлява да ни посети. ................
към текста >>

Дънов на 13 февруари 1899 г., което той изпраща на П.
Всичко е свършено вече. Няма ден, няма отлагание. Божията заповед е излязла и небето се приготовлява да ни посети. ................ 26. Става дума за „Божието обещание", прието от П. Дънов на 13 февруари 1899 г., което той изпраща на П. Киров и Т. Стоименов в Бургас заедно с „Десетте свидетелства Господни" в писмото си от 24 февруари 1899 г. (У., №5, 18.11.1898 г.) 27. Вероятно става дума за Ферени - духът, който най-често „се е съобщавал" с П. Киров и Т.
към текста >>

37. Петър Дънов - №6 (отворена карта)

К. Дънов
Приех вещите29, които д-р Миркович ми проводи. Трябва да се почака още малко. Ако приготвя всичко, което има да приложа, ще ви проводя материала с коректурата в четвъртък30. С бр. поздравление: П. К. Дънов Поздрави брат Тодорова. Поздравете Д-ра. Имам нещо от горе. Всичко ще бъде за слава и величие на Б[ога]. .................
към текста >>

38. Пеню Киров - №7

Люб. брат Дънов,
№7 гр. Бургас, 30 ноемврий 1898 г. Люб. брат Дънов, Затвореното ти писмо31 навреме получих, така също и отвор[ената] ти картичка. Не ти отговорих на първото, защото Св. Архан[гел] Божий даде срок от няколко дни, за да ни каже нещо за теб. На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви. Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен.
към текста >>

Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието".
................... 31. Затворено писмо - обикновено писмо, запечатано в плик. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл. 5:9-11; Кол. 1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва, ударението пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жертвоприношението" действено.
към текста >>

39. Петър Дънов - №7

К. Дънов.
Аз ще пиша на Доктора и ще му обясня. Покорност изисква и търпение от нас Небето. Дано Бог благоволи да ни събере всички заедно. Поздрави другия мой брат. Ваш верен: П. К. Дънов. Вашият план за „Призванието" много ми [х] ареса. Бог работи и ще устрои всичко. [Мол]я пишете по-добре на д-р Миркович от моя страна и му съобщете всичко. Съобщение за вас: Радвайте се, че Господ Ви е възлюбил.
към текста >>

Миркович са се появили колебания, за които намеква Учителя Петър Дънов.
Ти Си сам един Бог Вечний. Дек. 2 ............. 36. Тук може би става дума за обещанието на Доктора, че като заможен човек ще финансира безусловно делото Божие. Явно у д-р Г. Миркович са се появили колебания, за които намеква Учителя Петър Дънов. (У., №7, 02.12.1898 г.) 37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16). Ананаил се споменава в седмия разговор от „Седемте разговора" на Учителя П. Дънов, където вероятно става дума за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж.
към текста >>

Дънов, където вероятно става дума за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж.
Миркович са се появили колебания, за които намеква Учителя Петър Дънов. (У., №7, 02.12.1898 г.) 37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16). Ананаил се споменава в седмия разговор от „Седемте разговора" на Учителя П. Дънов, където вероятно става дума за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". Т. II., София, 1995, с. 80). (У., №7, 02.12.1898 г.)
към текста >>

40. Пеню Киров - №8

Люб. братко Дънов,
№8 гр. Бургас, 6-7 декемврий 1898 г. Люб. братко Дънов, Оня ден очаквах писмо от Вас, но като не получих до обяд, написах Ви отвореното си писмо38. Обаче като си отидох вечерта, ми дадоха писма — твоето и едно от Д-ра. Радост Божествена ни донасяш, братко, с писмата си, затова отплатата за радостта, която ни носиш, Бог на Силите да ти я отплаща, та да можеш на мнозина в света помогна с дара си. Ето от два дни вече и се него чета. Отпечатаните „Призвания", каквито намерих в печатаря39, събрах.
към текста >>

41. Петър Дънов - №8 (отворена карта)

К. Дънов
Причините изложих. Лошото неверие, което се е вмъкнало, препятства. Пишете ми незабавно. На Д-ра лично има нещо да му кажа. Ваш верен: П. К. Дънов ................... 41. Писмото се публикува за първи път. (У., №8, 07.12.1898 г.) 42. Същият от бел. 39. (У., №8, 07.12.1898 г.)
към текста >>

42. Петър Дънов - №9

К. Дънов
Но Господ е жив и силен. Няма по-силен от Него. Той е наша канара и спасение, на Когото можем да се доверим, и Той ще ни изведе в безопасно място. Приемете най-после и моите братски поздрави, аз, който се старая за вашето добро. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

43. Пеню Киров - №9

Любез. ми братко Дънов,
№9 гр. Бургас, 27 декемврий [18]98 г. Любез. ми братко Дънов, Писмото ти от 23 того получих навреме. Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му. Разбира се, че не сме съвършени — имаме още някои световни недостатъци, защото понякога сатана се мъчи да ни погуби, но Бог ни крепи и каквито сме днес — чрез Него сме. Братко, моли Господа Исуса Христа за нас, нека по-скоро да ни извади от тука и ни удостои, за да Му служим. Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему.
към текста >>

Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига.
(П.К., №9, 27.12.1898 г.) 44. Хараламби Джамбазов е данъчен чиновник в гр. Дряново около 1898 г., познат от кръга на В. Козлов. Споменава се още няколко пъти в писмата на П. Киров и Учителя П. Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. При първата си обиколка на България през 1903 г., когато минава през Дряново, П. Киров отсяда при него. Х. Джамбазов се среща с Учителя П. Дънов във Варна през октомври 1903 г. (П.К., №9, 27.12.1898 г.)
към текста >>

Дънов във Варна през октомври 1903 г.
Киров и Учителя П. Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. При първата си обиколка на България през 1903 г., когато минава през Дряново, П. Киров отсяда при него. Х. Джамбазов се среща с Учителя П. Дънов във Варна през октомври 1903 г. (П.К., №9, 27.12.1898 г.)
към текста >>

44. Петър Дънов - №10

П. К. Дънов
№10 45 Подвизавайте се в добрия подвиг и Бог ще ви благослови. Денят Му е близо. 1899 г. П. К. Дънов ................ 45. Писмото се публикува за първи път. Възможно е Новогодишното пожелание да е написано на последната страница на писмо, на което липсва началото. (У., №10, ?.01.1899 г.)
към текста >>

45. Пеню Киров - №10

Дънов взема грижата за вас.
„Аз, Архангел Рафаил47. Много, рабчета, за Бога ревнувате. Теодоше48, рабче на Бога Вишнаго, вземаш радост от Бога живаго, защото живееш да твориш Волята Му. Любезни чада на Бога живаго, радвайте се, че Бог ви е възлюбил от всичкото Си сърце. Знайте, рабчета, трябва да внимавате, когато за Бога правите жертви. Дънов взема грижата за вас. Рабчета, работете за Исуса Христа. Лермонтов49 е за вас радостен. Рабче Пеню, за баща ти взема грижата сам Бог Отец. Едно рабче взема грижата за него. — Така щотом той ще оздравее ли?
към текста >>

Дънов, но фигурира в записките на П.
Няма, рабче, да отидеш в гр. Карнобат. Грях, рабчета, ще ви бъде, ако нарушите Волята на [...]"* ................... * Липсва останалата част от съобщението. 46. Това съобщение не е изпратено на П. Дънов, но фигурира в записките на П. Киров, където най-отгоре на листа е написано „препис" . Тук се публикува, за да се спази хронологията. (П.К., №10, 03.01.1899 г.) 47. Вж. бел. 16. (П.К., №10, 03.01.1899 г.) 48. Галено име на Теодосий, гръцки вариант на Тодор.
към текста >>

46. Петър Дънов - №11 (отворена карта)

К. Дънов
Търпение и усърдие трябва. Не бързайте. Не се притеснявайте. Бог е близо. Ваш верен: П. К. Дънов Аз писах на Д-ра51, но не ми е отговорил още, но не важи отговорил или не, все едно, делото ще върви. Помощ52 от друго място ще дойде. Нашата надежда не е в человеци. Който мисли това, се лъже. Друг е нашата крепост.
към текста >>

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.
Мир вам — приемете даденото обещание. ................. * Писмото е без обръщение. 51. Писмото до д-р Миркович е от 3 януари 1899 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 18). (У., №11, 04.01.1899 г.) 52. Вж. бел. № 36. (У., №11, 04.01.1899 г.)
към текста >>

47. Пеню Киров - №11

Любез. ми братко Дънов,
№11 гр. Бургас, 18 януарий 1899 г. Любез. ми братко Дънов, От многоочаквания ти отговор най-после получих отвореното ти писмо, от което останахме радостни. Доктор Миркович не е бил наскоро в Бургас, но с твоето писмо наедно получих писмо и от него, с което ми пише, че към края на този месец ще мине оттука и ще иде във Варна. Той е малко сърдит на мене, загдето му писах волята Божия — че проклятие взима от Бога, гдето не извърши обещаното Му. Това му се прости, но пак му се напомни: „Георге, обещаното си гледай да изпълниш! ".
към текста >>

Братко Дънов, не ни забравяй, ободрявай ни сегиз-тогиз, като ни пишеш понякога и нещо за Любовта Божия към нас.
А ний, както ти е известно, дадохме клетва53, че ще се трудим да ходим във виделината Му. От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си. На нас беше се казало, че заповедта е излязла за отиването ни, а ти ни пишеш, че още не е дошла заповедта от горе. Виж, моля, да не сме ний подведени от Изкусителя и ни яви за това. И това, що има да ни съобщаваш, чакаме го с нетърпение. Братко Дънов, не ни забравяй, ободрявай ни сегиз-тогиз, като ни пишеш понякога и нещо за Любовта Божия към нас. Когато ще бъдем наедно и наедно да почнем Божието дело, близо ли е това време? Тъй ни се каза на нас — че ний първи ще дадем на света благата вест. Аз съм все без работа, защото така ме задържаха светите служители Божии, но сега ми казват да почна привременна работа, и то затуй, защото не съм в добро положение. Приеми сърдечните ни поздрави, както от бр. Тодора, тъй и от мен, твой верен в Христа Господа: П. Киров
към текста >>

48. Петър Дънов - №12

К Дънов
14:15-17] „Сам Отец ви люби." Знаете ли кой е Този, Който сега ви говори? Той е Сам Господ благий, на Когото любовта е вечна. Той ви поздравлява и един ден ще бъдете с него заедно. „Мир на вази, братя мои." Ваш верен: П. К Дънов
към текста >>

49. Пеню Киров - №12

Любезний ми братко Дънов,
№12 гр. Бургас, 2 февруарий 1899 г. Любезний ми братко Дънов, Писмото ви от 21 януарий т[ази] година получихме навреме, обаче позабавих от да ти отговоря, защото всяка мисъл в него не ни беше възможно да разберем, та чаках Бог да ни даде разум, да разберем напълно писаното ти. И тъй много пъти, много четохме писаното ви и мисля, че по Божие вразумение разбрахме всичко, освен едно, което остава като загадъчно за нас. То е: „Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма". Аз го разбирам тъй — направо чрез твоето име да призовем Бога. Но след сондиране мислите си с бр.
към текста >>

Засега, братко Дънов, Дяволът е в пътя и ний това твърде добре разбираме.
То е: „Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма". Аз го разбирам тъй — направо чрез твоето име да призовем Бога. Но след сондиране мислите си с бр. Тодор, който п[р]ояви съмнение, при всичко че отпосле остана равнодушен, то и аз спрях да го възприема[м] тъй. Но пак сърцето ми направо тъй го приема. Засега, братко Дънов, Дяволът е в пътя и ний това твърде добре разбираме. Той ни много измъчва, но Бог за преголямата Си Любов ни крепи и пази. Ний сега не можем да се съобщаваме с Божиите вестители и служители, за да ни ободряват в Бога, което немалко пречи за преуспеванието ни. Много пъти, като искаме да се съобщим, дяволът се явява под булото на Божий вестител, както и ти ни явяваш, и се мъчи да ни заблуди в истината или пък ни само измъчва. Отпърво не можехме да успяваме, но отпосле Бог ни вразуми да можем да проумяваме и по един нов начин, който се боя даже и на бр. Тодора да кажа, за да не би го чули и измислят друга хитрост.
към текста >>

50. Петър Дънов - №13 (отворена карта)

К. [Дънов]
Но знае Господ Своите избрани. Ето има наскоро да стане едно чудно нещо. Щ,е видите. Вяра в Господа, вяра в името Му, вяра в Духа Му. Ваш верен: П. К. [Дънов] Исаия 63:9; Пс.58; Откр. 16:9—до края; Рим. 8 гл. .................. * Писмото е без обръщение.
към текста >>

51. Пеню Киров - №13

Любезний ми братко Дънов,
№13 гр. Бургас, 9 февруарий 1899 г. Любезний ми братко Дънов, Отвореното ти писмо приех, що питаш как се ръководим сега. Ще кажа, че се ръководим от съобщеното ни от по-преди и освен него и от самото Слово Божие. След пращане писмото ми до теб оня ден, оттогава Бог ни усили вярата в Него и на двама [ни] даде добър молитвен дух. В мен дотолкоз се проявява молитвеният дух, щото не ми се иска да оставям молитвата си. И направил би[х] това, ако бих имал къде да се уединя, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща.
към текста >>

Знаеш още, братко Дънов, че ний от отдавна нищо световно не ни интересува, но като почна това духовно чувство в нас да се пробужда, то и сатана тогава се намеси, обаче Бог се скоро смили за нас и иде да ни избави навреме.
След пращане писмото ми до теб оня ден, оттогава Бог ни усили вярата в Него и на двама [ни] даде добър молитвен дух. В мен дотолкоз се проявява молитвеният дух, щото не ми се иска да оставям молитвата си. И направил би[х] това, ако бих имал къде да се уединя, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща. Дотолкова да се прояви молитвеният дух в мене, щото щом почна, в тръпки се намирам цял и като че друг говори чрез сърцето ми. От два и повече дни въздишки и все въздишки, но не за световното, но така е — духът си въздиша. Знаеш още, братко Дънов, че ний от отдавна нищо световно не ни интересува, но като почна това духовно чувство в нас да се пробужда, то и сатана тогава се намеси, обаче Бог се скоро смили за нас и иде да ни избави навреме. И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него мислим и за него се молим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило. Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна.
към текста >>

52. Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)

К. Дънов
Мирът Господен да бъде с вас! Имате ли писмо от Козлов? Имате поздрав от д-р Миркович. Ако имате някои съобщения за него, съобщете ми ги. Ваш верен: П. К. Дънов [Свидетелствата Господни] ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: „Изпълнете Моите заповеди и повеления! Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него.
към текста >>

Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание".
Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота." ................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки.
към текста >>

53. Пеню Киров - №14

Любез. бр. Дънов,
№14 гр. Бургас, 1 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Писмото ти заедно със заповедта с десеттях свидетелства приехме и се много зарадвахме. И бързам да Ви отговоря и изпратя с това си [писмо] написани приетите и потвърдените с подписите ни и със сърцата и душите ни 10 свидетелства. Едно-две кратки съобщения имахме от Архангел Михаил, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме. За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март. Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано".
към текста >>

54. Петър Дънов - №15

К. Дънов
Делото върви успешно засега. Името на онзи приятел, който ви е говорил, ще ви го съобщя, ако само желае да стори това. Той е М.* Нарочни поздравления от Д-ра. Ваш верен: П. К. Дънов 27 Пс. .................... * М – Архангел Михаил. 65. Писмото се публикува за първи път. (У., №15, 11.03.1899 г.)
към текста >>

55. Петър Дънов - №16

К Дънов
Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21; „Мир ви давам, Моя мир ви оставям." [Йоан 14:27] „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." [Йоан 15:2] Поздрави нарочно бр. Тодора. С търпение ще очакваме Обещанието и когато Бог Благий благоволи, ще сторим всичко, което ни е определено да извършим за Него. Амин. Ваш верен: П. К Дънов ................... 69. Не се разбира дали става дума за видението на П. Киров или е цитат отнякъде. (У., №16, 14.03.1899 г.) 70. Виж бел.
към текста >>

Дънов. (У., №16, 14.03.
69. Не се разбира дали става дума за видението на П. Киров или е цитат отнякъде. (У., №16, 14.03.1899 г.) 70. Виж бел. №68 към писмо №15 на П. Дънов. (У., №16, 14.03. 1899 г.) 71. Хотанца - село в Русенско. Там след завършване на Американското научно-богословско училище в Свищов през 1887 г. младият Петър Дънов учителства една учебна година (1887/1888). (У., №16, 14.03.1899 г.)
към текста >>

младият Петър Дънов учителства една учебна година (1887/1888).
№68 към писмо №15 на П. Дънов. (У., №16, 14.03. 1899 г.) 71. Хотанца - село в Русенско. Там след завършване на Американското научно-богословско училище в Свищов през 1887 г. младият Петър Дънов учителства една учебна година (1887/1888). (У., №16, 14.03.1899 г.)
към текста >>

56. Пеню Киров - №15

Любез. бр. Дънов,
№15 гр. Бургас, 28 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Отвореното писмо и писмото ти чрез брата Миркович получих. Благодаря ти братски, загдето от време на време дохождаш с писмата си да ни радваш в Господа. Истина говоря, не лъжа, че твоите писма ни носят всякога радост и ний всякога с нетърпение очакваме такивата от теб. О, Господи, вместо нашата радост, отдай радост жива на бр. Дънов за плодовете му!
към текста >>

Дънов за плодовете му!
Любез. бр. Дънов, Отвореното писмо и писмото ти чрез брата Миркович получих. Благодаря ти братски, загдето от време на време дохождаш с писмата си да ни радваш в Господа. Истина говоря, не лъжа, че твоите писма ни носят всякога радост и ний всякога с нетърпение очакваме такивата от теб. О, Господи, вместо нашата радост, отдай радост жива на бр. Дънов за плодовете му! Ний сега-засега с Божията воля следваме делото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение. Това освен гдето го разбираме, но и го чувстваме. Ний с бр. Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила.
към текста >>

57. Петър Дънов - №17

К Дънов
Поздрави Тодора, нашия любезен приятел. Поздравяват Ви и всички други тук. П[осл.]* Тим. 2 гл. Ваш верен: П. К Дънов ............... * Не е посочено точно посланието – І или ІІ. 73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца). (У., №17, 04.04.1899 г.) 74. П.
към текста >>

Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг.
............... * Не е посочено точно посланието – І или ІІ. 73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца). (У., №17, 04.04.1899 г.) 74. П. Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг. В писмото си от 15. 07. 1899 г. П. Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от Архангел Михаил". (У., №17, 04.03.1899 г.)
към текста >>

58. Петър Дънов - №18

К. Дънов
Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Негова Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично. Ваш верен: П. К. Дънов ................ 75. Петър Тихчев, както ще стане дума в следващото писмо на П. Дънов. (У., №18, 17.04.1899 г.)
към текста >>

Дънов. (У., №18, 17.04.1899 г.)
България ще трябва да се посети лично. Ваш верен: П. К. Дънов ................ 75. Петър Тихчев, както ще стане дума в следващото писмо на П. Дънов. (У., №18, 17.04.1899 г.)
към текста >>

59. Пеню Киров - №16

Любезний ми бр. Дънов,
№16 гр. Бургас, 21 април 1899 г. Любезний ми бр. Дънов, Отворените Ви картички приех. Благодаря Богу и теб, защото те ни са за радост. Относително Хараламби, писах [му], но още нямам отговор. От Васил писмо получих, но бр., много скърбя за него. Духът ми като че [ли] го видя и оплака, защото той като се хвали в писмото си, че е добре, не съзира, че духът на писмото му го напълно представлява, какъвто си е бил в него час и време — Духът на Истината дири ли световното, или не знаем, че ни е казано така: „Ако Любовта на Небесния ни Баща пребъдва в нас, ний ще бъдем свободни от световните грижи".
към текста >>

60. Петър Дънов - №19

К. Дънов
Нашият пр[иятел] Козлов ще се научи, но може би малко късно, но не вреди. По-добре някога, отколкото никога. Бъдете благословени, мои любезни братя, поздравете се с братско целувание. Господ Исус и Негова Дух да ви ръководи във всичко добро и благоугодно Богу Нашему. Ваш верен: П. К. Дънов .................... 76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско.
към текста >>

76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с.
Бъдете благословени, мои любезни братя, поздравете се с братско целувание. Господ Исус и Негова Дух да ви ръководи във всичко добро и благоугодно Богу Нашему. Ваш верен: П. К. Дънов .................... 76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
към текста >>

В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.).
- Инджекьой (с. Тополи, Варненско); 1904 г. - Силистра и Тутракан; 1905 г. - помощник в Русе и Косуй (Пожарево, Разградско); 1906-1908 г. - в Хотанца. В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.). През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П. Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство.
към текста >>

61. Петър Дънов - №20 (отворена карта)

К. Дънов
Бодър и як духом. Готов за всяка работа. Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство. Приемете нашите поздравления. Ваш верен: П. К. Дънов .................... * Писмото е без обръщение. 78. Писмото се публикува за първи път. (У., №20, 06.05.1899 г.) 79. Не става ясно кой е този приятел.
към текста >>

62. Пеню Киров - №17

Любезний ми братко Дънов,
№17 гр. Бургас, 4, 5 и 7 май 1899 г. Любезний ми братко Дънов, Писмото ти получих и разбрах, че вече духът ти е в нетърпение за многоочакваното свято дело. Хвала на Бога и Нему слава, загдето ни дава Божествения си разум, за да разбираме отчасти волята Му. Твоето желание за да се проповядва Словото немалко го желая и аз. Но и аз същото желая, т.е. не с человеческа мъдрост да се проповядва Словото, но с Божията сила облечени да го проповядваме.
към текста >>

Няма, братко Дънов, няма вяра в света.
И искат Бог да им даде каквото искат. Но няма да им даде, защото [само] желаят, а една точка от Неговата Любов не изпълняват. О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат! Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много. Няма, братко Дънов, няма вяра в света. Малцина са верните в света в Христа. Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи. Усещам, че душите ни желаят да се видим и да [си] поразправим това, що чувстваме в света. Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че от бележката за книжките, която ми е оставил, не съм събрал още нищо. И според както ми каза, да дам от книжките на Велчева82 и Малакова83, дадох им по 10 тела за негова сметка и остават сега само 12 в мен, другите са разправени.
към текста >>

63. Пеню Киров - №18 (отворено писмо)

Любез. ми бр. Дънов,
№18 (отворено писмо) гр. Бургас, 28 май 1899 г. Любез. ми бр. Дънов, Вярвам, че сте получили писмото ми от 4 май т. год. Ний сме добре с брата Тодор във вярата, с нетърпение само очакваме повикването. При това твърде ни се притесняват духовете, тъй като не сме получили известие от Вас още от 6 того. От Хараламби получих едно късо писмо, с което между другото казва, че не можел да разбере защо му сме искали подписано от него съдържанието на 10-тях свидетелства. На което аз му отговорих, че [на] него се опитва вярата му.
към текста >>

64. Петър Дънов - №21

К. Дънов
Аз ви изпращам своите благословения от Господа. Мир вам. Работете с духа на молитвата за Неговата слава. Искайте и хлопайте и ще ви се даде. Ваш верен: П. К. Дънов Имате поздрав от бр. Тихчев от Русе. Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски] проповед[ник], Русе. .................. 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна.
към текста >>

Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П.
Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П. Дънов от 3 август 1899 г. (У., №21, 08.06.1899 г.)
към текста >>

Дънов от 3 август 1899 г.
Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П. Дънов от 3 август 1899 г. (У., №21, 08.06.1899 г.)
към текста >>

65. Пеню Киров - №19

86. Този текст вероятно не е изпратен като писмо до Учителя Петър Дънов, но присъства в архива на П.
на П. К.] Исус Христос от Назарет П. е цар и Господар на света, Той ви крепи с ръката си, Той ви иде на помощ и ще ви по[в] дигне. Той е ваш приятел, страдащ за страдащите. .................... 86. Този текст вероятно не е изпратен като писмо до Учителя Петър Дънов, но присъства в архива на П. Киров. (П.К., № 19, 08.06.1899 г.)
към текста >>

66. Пеню Киров - №20

Любез. ми бр. Дънов,
№20 гр. Бургас, 2 юлий 1899 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви чрез бр. Миркович получих, но [се] забавих с отговора си. Ний сега сме добре и от 27 юний Бог ни даде съобщение, с което ни ободрява. Снощи, на 1 юлий вечерта, имахме друго съобщение, в което между другото се казва, че чрез теб ще ни се съобщят важни работи. Съобщение имахме с Данаил — Божий пратеник.
към текста >>

67. Петър Дънов - №22

К. Дънов
Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26) Ваш верен: П. К. Дънов Моят адрес: село Гюлекю, Николаевска община89 — Варна. .................. 87. Местописането е цитирано от П. Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с.
към текста >>

Дънов в края на писмото - с.
Ваш верен: П. К. Дънов Моят адрес: село Гюлекю, Николаевска община89 — Варна. .................. 87. Местописането е цитирано от П. Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г.
към текста >>

Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова).
Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г). и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981).
към текста >>

Третото дете е Петър Дънов.
(У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г). и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981). Атанас е майстор строител на воденици.
към текста >>

68. Пеню Киров - №21

Любез. ми бр. Дънов,
№21 гр. Бургас, 15 юлий 1899 г. Любез. ми бр. Дънов, Вярвам, че си приел отвореното ми писмо от 2 того. Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува. Знай, че Бог ни дава сила, за да претърпяваме всичко, що ни се срещне в света, и ни учи в Неговата Воля непрекъснато. От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съобщения.
към текста >>

А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий.
год. съобщения. Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от Архангел Михаила. И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме. При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго. А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий. За нас, ако питаш, ний с бр. Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи. И ний сега смеем да се радваме, загдето и при най-големите неволи ни прави радостни. В заключение ще кажа, че ний, гдето мислехме, че сме помирени със света и себе си, то това постепенно дохождало. Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост.
към текста >>

Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят.
Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П. Дънов от Свищов, пастор Ив. Тодоров, който не говори положително за спиритизма (вж. П.К. №43, 26.09.1900 г.). Първата среща на Мелкон с П.
към текста >>

Дънов от Свищов, пастор Ив.
След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П. Дънов от Свищов, пастор Ив. Тодоров, който не говори положително за спиритизма (вж. П.К. №43, 26.09.1900 г.). Първата среща на Мелкон с П. Дънов вероятно е през 1901 г., когато съборът е в Бургас, но продължава и контактите си с протестантите в града. Колебанието и непостоянството на М.
към текста >>

Дънов вероятно е през 1901 г., когато съборът е в Бургас, но продължава и контактите си с протестантите в града.
Там се среща със съученика на П. Дънов от Свищов, пастор Ив. Тодоров, който не говори положително за спиритизма (вж. П.К. №43, 26.09.1900 г.). Първата среща на Мелкон с П. Дънов вероятно е през 1901 г., когато съборът е в Бургас, но продължава и контактите си с протестантите в града. Колебанието и непостоянството на М. Партомян са причина да не бъде поканен на съборите от 1904 до 1908 г. Едва през 1909 г. участва в събора в Търново. През 1910 г.
към текста >>

69. Пеню Киров - №22

Любез. ми бр. Дънов,
№22 гр. Бургас, 28 юлий 1899 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от 12 юлий того получихме на 19 същий, всичко разбрахме и се много зарадвахме. Вярвам да си получил и моите отворени писма от 28 май и 2 того, и от 15 същий — затворено. За нашето душевно положение ето как се намираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжаващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот. При това напрежния пламенен молитвен дух нямаме дотолкоз, но Бог не ни забравя и в такова положение на молитвите, а ни дава това, що искаме, при всичко че полека, но всичко навреме дохожда. Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме.
към текста >>

70. Петър Дънов - №23

К. Дънов
Писмото е без обръщение. Имам други работи, които ще ви съобщя в другото си писмо. Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал. Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа).
към текста >>

от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра).
* Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия. Константин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там.
към текста >>

Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там.
от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия. Константин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война.
към текста >>

в Хадърча се ражда Петър Дънов.
Константин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата.
към текста >>

Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г.
(У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 24 ). (У., № 23, 03.08.1899 г.)
към текста >>

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.
Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 24 ). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 97. Става дума за П. Тихчев. (У., № 23, 03.08.1899 г.)
към текста >>

71. Петър Дънов - №24

К. Дънов
26:24] Но ако сме се изумили, то е за Бога; ако право мислим, то е за вас. Аз се моля Отец Наш Небесни да ни избави от всяко зло и да ни съхрани и спази чрез името Си. Поздрави бр. Тодора. Мир вам. Ваш верен: П. К. Дънов ................ 98. Върху писмо № 24 на Учителя П. Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане. П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата.
към текста >>

Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане.
Мир вам. Ваш верен: П. К. Дънов ................ 98. Върху писмо № 24 на Учителя П. Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане. П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П.
към текста >>

Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с.
98. Върху писмо № 24 на Учителя П. Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане. П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П. Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899". Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г. и местописането е също с. Гюле кьой.
към текста >>

Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899".
П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П. Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899". Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г. и местописането е също с. Гюле кьой. (У., №24, 01.09.1899 г.)
към текста >>

72. Пеню Киров - №23

Любез. ми бр. Дънов,
№23 гр. Бургас, 9 септемврий 1899 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти на 5 того получих и разбрах всичко. Радвам се, че ме имаш за доверен. Радвам се в Господа Бога, че има в тебе живата вяра. И радвам се и благодаря [на] Бога, че сега ми даде по-добро понятие да Го разбирам и приемам в сърцето си с вяра разбрана. И вярвам, че и занапред няма да ме остави, докато не ми даде съвършено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече.
към текста >>

73. Пеню Киров - №24

Любезний ми бр. Дънов,
№24 Бургас, 27 октомврий и 1 ноемврий 1899 г. Любезний ми бр. Дънов, С това си [писмо] ида за един важен въпрос за състоянието на душата ми. На 23 того през целия ден бях в размишления, както почти правя постоянно. Размишлението ми беше върху Църквите и оформяването им. Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях.
към текста >>

Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч.
1899 г. ....................... 99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръщавани в Православната църква. (П.К., № 24, 27.10.1899 г.) 100. Кръщението на П. Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч. сутринта на р. Девня при моста на жп линията край Варна. Тогава той е освободен от греха и се е „спогребал в Христа Господа". (П.К., № 24, 27.10.1899 г.)
към текста >>

74. Петър Дънов - №25

К. Дънов
Делото напредва, Духът работи, Истината се въдворява, Добродетелта възкръсва, Правдата иде, Любовта се възцарява. Словото на Господа няма [да] се върне празно, докато не стори Неговата добра воля. Моят адрес е тоя засега. 12 глава Римляном ви пращам като поздрав и подарък. Ваш верен: П. К. Дънов ....................... * Писмото е без обръщение. 101. В Нови пазар П. Дънов пребивава със сигурност от началото на м. октомври 1899 г.
към текста >>

Дънов пребивава със сигурност от началото на м.
Ваш верен: П. К. Дънов ....................... * Писмото е без обръщение. 101. В Нови пазар П. Дънов пребивава със сигурност от началото на м. октомври 1899 г. За това съдим от писмото му до д-р Миркович, изпратено от Нови пазар с дата 7 октомври 1899 г. В града той престоява почти до края на м. февруари 1901 г. През това време баща му отец Константин А.
към текста >>

Дъновски работи в Нови пазар в храм „Св.
октомври 1899 г. За това съдим от писмото му до д-р Миркович, изпратено от Нови пазар с дата 7 октомври 1899 г. В града той престоява почти до края на м. февруари 1901 г. През това време баща му отец Константин А. Дъновски работи в Нови пазар в храм „Св. Параскева" (сега „Св. Петка" на ул. „Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си. (У., №25, 30.10.1899 г.) 102. Николай Вълов Велчев (1875/6 - 29.02.1968) е роден в с. Жеравна.
към текста >>

75. Петър Дънов - №26

К. Дънов
Трябва да се въоружим първом с Господнята Мъдрост. Знайте, брате, че имаме враг, на когото главата трябва добре да се смаже. Исая 57. В друго едно писмо ще изпълня вашето желание. Ваш верен: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение.
към текста >>

76. Петър Дънов - №27

К. Дънов
Амин." [Мат. 6:13]103 Поздрави всички други приятели в Господа, а особено бр. Тодорова и Николай Велчева. „Господ Бог мой да ви благослови и изпълни с всяко знание и мъдрост на Неговото Слово." С братски поздравления оставам ваш верен: П. К. Дънов .................. 103. Цялата молитва „Отче наш" се намира в Евангелие от Матея, гл.6, стих 6 до 13 вкл. (У., №27, 10.11.1899 г.)
към текста >>

77. Пеню Киров - №25

Любезний ми бр. Дънов,
№25 гр. Бургас, 12 ноемврий 1899 г. Любезний ми бр. Дънов, Отвореното Ви писмо получих, благодаря Ви за него. Относително за по-добре да се осветля по въпроса, ето що ще Ви кажа. Ще Ви изложа тук много кратко моята вяра. Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири человека от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му). И така като вярвам, признавам, че сме длъжни да изпълним поученията на този Спасител.
към текста >>

78. Пеню Киров - №26 (отворено писмо)

Дънов в гр.
№26 (отворено писмо) гр. Бургас, 23 ноемврий [18]99 г. До Г-на П. К. Дънов в гр. Новий пазар Г-н Дънов, Писмото Ви получих, благодаря Богу, че вярно ми отговорихте. Сега моля, яви ми кога приблизително да дойда и къде да се срещнем. Във всичко съм строго уверен.
към текста >>

Г-н Дънов,
№26 (отворено писмо) гр. Бургас, 23 ноемврий [18]99 г. До Г-на П. К. Дънов в гр. Новий пазар Г-н Дънов, Писмото Ви получих, благодаря Богу, че вярно ми отговорихте. Сега моля, яви ми кога приблизително да дойда и къде да се срещнем. Във всичко съм строго уверен. То всичко ми се даде. Аз истина, че много време го разисквах с приятелите, но не можех да го приема с всичката си сила, но от милост ми се даде.
към текста >>

79. Пеню Киров - №27

Любез. ми бр. Дънов,
№27 гр. Бургас, 23 декемврий 1899 г. Любез. ми бр. Дънов, Вярвам, че сте получили отвореното ми писмо, за отговора на което чакам. Мен ми е доста мъчно за Вас, т.е. за да се видя с Вас, но оставям всичко да бъде според благата Воля на Небесния ни Баща. Относително нашето състояние. Сатана напоследък доста се помъчи да ни раздели с приятелите в Господа, за които съм Ви писал.
към текста >>

80. Петър Дънов - №29

Дънов
Нови пазар 1 януарий 1900 г. [До] Киров и Тодор Честитя ви Новата година. „The steps of a good man ate ordered by the Lord: and he delighteth in his way"110 Пс. XXXVII: 23. Дънов ....................... 109. Писмото се публикува за първи път. (У., № 29, 01.01.1900 г.) 110. „Стъпките на добрия човек се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.)
към текста >>

81. Петър Дънов - №30

К. Дънов
И тъй, старайте се всички да имате Христовия ум и да ходите в мир и любов. Мъчните въпроси постепенно ще ни се разяснят; знанието, което ще придобием, ще ни е светилник, свят на всяка радост, в който ще съзерцаваме хубостите на Божия Дух и сладостта на Неговата любов, гдето царуват всичките добродетели, гдето е свят на радост и веселие. Трябва да хвалим Господа всякога, да Му пеем и да се веселим пред Неговото лице. И тъй, пазете бодростта и веселието си на духа; гледайте на бъдещата слава, на бъдещите Божии добрини. Ваш верен в Христа: П. К. Дънов Предай моя поздрав на бр. Тодора. Писах ви на вази, за да имате мир и да сте весели и да пеете. .................. 111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога.
към текста >>

Дънов говори за тези степени в едно по-късно писмо до П.
При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са из¬трити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви". Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П. Дънов говори за тези степени в едно по-късно писмо до П. Киров от 14 януари 1904 г.). (У., № 30, 20.01.1900 г.)
към текста >>

82. Петър Дънов - №31

К. Дънов
от Йоана постоянно. А Господ на мира, Който е пълен с благодат и всяка добрина, да отвори пътя пред нас да се видим и споделим Неговата любов. Пак ви казвам, молете се усърдно за делото Божие. Една мисъл трябва да изпълня сърцето ни — прославлението на нашия Небесен Баща. Ваш верен бр.: П. К. Дънов С поздрав към всички.
към текста >>

83. Пеню Киров - №28

Любез. ми бр. Дънов,
№28 гр. Бургас, 17 февруарий 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмата ти от 20 януарий и 10 того получих, благодаря [на] Бога за това. Изобщо да кажа за нас не сме добре [зачеркнато от П.К.]. Не ти отговорих досега, защото обдирвах себе си и мислех да ти отговоря през м. март, но второто ти писмо ме стресна. И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога.
към текста >>

Дънов, ний ще бъдем двама и ако е волята Божия, ще обиколим България [зачеркнато от П.К.]; с риск и на самия ни живот ний трябва да прославим Бога.
Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа. Само милият Бог дано ми отвори път. Ще чакам отговор за това време. Душата ми е радостна, че малко време остава. Нашите желания са едни и същи, Бог отсега ни възнаграждава и ще ни възнагради. Дънов, ний ще бъдем двама и ако е волята Божия, ще обиколим България [зачеркнато от П.К.]; с риск и на самия ни живот ний трябва да прославим Бога. Има ли нещо добро, чул ли си нещо по- хубаво от това да бъде человек служител Божий! Николай замина за 3-4 месеца във Варна да живее. Д-р Миркович преди 15 дни време беше ми писал една отворена карта, в която казва, че „ний вместо да се съберем, ний се разделяме". Но аз казвам, че той аслъ и това желае, защото не знае на кого служи. Повече не ща да продължавам.
към текста >>

84. Петър Дънов - №32

К. Дънов
3ная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, Нашият Небесен Баща, е по-силен от всички. Господ Бог наш на Господа Нашего Исуса Христа да благослови делото Си помежду ни. Амин. За четение през този месец аз чета 20-а глава от Йоана и 55-и Псал. Най-важният стих е 22-ият. Оставам ваш верен в Господа: П. К. Дънов
към текста >>

85. Пеню Киров - №29

Любез. ми бр. Дънов,
№29 гр. Бургас, 16 март 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело. Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах. Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи".
към текста >>

86. Петър Дънов - №33

К Дънов
Не буквата, но духът на всички неща е важното. Аз зная, че Господ ще промисли. Колкото денят Господен наближава, толкова повече силите на тъмнината се съпротивят. „Но дерзайте, Аз победих света", казва Господ Бог наш. С поздрав, ваш верен: П. К Дънов ................. 112. В горния край на писмото П. Киров е написал: „Изпратено на 17/ III. 1900 г., получено на 21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.) 113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж.
към текста >>

113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж.
К Дънов ................. 112. В горния край на писмото П. Киров е написал: „Изпратено на 17/ III. 1900 г., получено на 21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.) 113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с. 48.). (У., №33, 17.03.1900 г.)
към текста >>

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с.
................. 112. В горния край на писмото П. Киров е написал: „Изпратено на 17/ III. 1900 г., получено на 21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.) 113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с. 48.). (У., №33, 17.03.1900 г.)
към текста >>

87. Петър Дънов - №34

К. Дънов
Поздравлявам ви всички в Господа. Поздрави бр. Тодора и Николая. Дано Господ да възкръсне в сърцата на всички. Ваш верен: П. К. Дънов Ще чакам вашия отговор. ................... 114. Става дума за разписанието на корабите, пътуващи до Варна. (У., №34, 25.03.1900 г.)
към текста >>

88. Пеню Киров - №30 (отворено писмо)

Господину Петър К. Дънову,
№30 (отворено писмо) гр. Бургас, 30 март 1900 г. Господину Петър К. Дънову, гр. Новий пазар Дънов, Днес с Божията воля тръгвам за Варна. Ще ме намериш в хотел „Орел", там ще те чакам. Твоето писмо от 25 март получих, всичко разбрах, всичко навреме и Свише се уреди.
към текста >>

Дънов,
№30 (отворено писмо) гр. Бургас, 30 март 1900 г. Господину Петър К. Дънову, гр. Новий пазар Дънов, Днес с Божията воля тръгвам за Варна. Ще ме намериш в хотел „Орел", там ще те чакам. Твоето писмо от 25 март получих, всичко разбрах, всичко навреме и Свише се уреди. Твой: П. Киров Писмото от 17 март получих.
към текста >>

89. Пеню Киров - №31 (телеграма)

Петър К. Дънов
№31 Телеграма [Варна, ] 1 април 1900 г. гр. Нови пазар, Петър К. Дънов Чакам [във] Варна. Ще дойдеш ли? П. Киров
към текста >>

90. Петър Дънов - №35

К. Дънов
Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате. Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна. Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов ...................... * Неделя, 9 април 1900 г., е Великден.
към текста >>

91. Пеню Киров - №32

Любез. ми бр. Дънов,
№32 гр. Варна, 3-ий април 1900 г. [До гр.] Новий пазар Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми. Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е. първия ден след Великден.
към текста >>

92. Пеню Киров - №33 (отворено писмо)

До г-на Петър К. Дънов,
№33 (отворено писмо) гр. Бургас, 14 април 1900 г. До г-на Петър К. Дънов, гр. Нови пазар Любез. бр. Дънов, Пристигнахме благополучно. От страна [на] домашните всичко [е] тъй добре, както говорихме, даже и нещо като чест ми направиха. Сега искат и те да заминат за Цариград.
към текста >>

Любез. бр. Дънов,
№33 (отворено писмо) гр. Бургас, 14 април 1900 г. До г-на Петър К. Дънов, гр. Нови пазар Любез. бр. Дънов, Пристигнахме благополучно. От страна [на] домашните всичко [е] тъй добре, както говорихме, даже и нещо като чест ми направиха. Сега искат и те да заминат за Цариград. Страх имали за моето отсъствие относително това, за което си говорихме115. Тодор малко е болнав (простуден).
към текста >>

Дънов. (П.К., №33, 14.04.1900 г.)
Твой верен в Христа Господа: П. Киров Ако има нещо ново, яви ни, моля. ................... 115. Вероятно става дума за идеята П. Киров да обиколи България заедно с П. Дънов. (П.К., №33, 14.04.1900 г.)
към текста >>

93. Петър Дънов - №36

К. Дънов
Поздравлявам нашия приятел Тодор. Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот - пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник. В. верен: П. К. Дънов Което имам да ви съобщя, ще ви се съобщи. ...................... 116. Писмото се публикува за първи път. (У., № 36, 20.04.1900 г.)
към текста >>

94. Пеню Киров - №34

Любез. ми бр. Дънов,
№34 гр. Бургас, 2 май 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, И аз приех отворената ви карта. Позабавих малко отговора си, но то беше за по-напълно да ви пиша. Който ден бях писал отворената ми карта до вас или следващия, Докторът дошъл в Бургас и чак след два дни случайно, като отивах на работа, се срещнахме. И като че му се искаше да не ме види — такава студенина прояви. Аз разбрах това и рекох да направя това, което съм длъжен да направя към него.
към текста >>

117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал разговори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов.
Чувствата отдалеч повече работят. С поздрав и от двама ни. Твой брат в Христа Господа: П. Киров ................... * Липсва част от текста. 117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал разговори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов. В писмо от 18 март 1900 г. той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време?
към текста >>

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.)
Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов. Завършва гръцко и френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г.
към текста >>

95. Петър Дънов - №37

К. Дънов
Господ е добър за всички. Той ще уравни мъчните въпроси, ще изглади трудните работи, ще покаже как трябва да се изпълнява Неговата воля. Не бързайте в нищо. С братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов Бъдете [с]низходителни и търпеливи в много неща за Христа. Четете Обещанието Господне и Неговите свидетелства .................. 119. Веществен свят - физически, материален свят. (У., №37, 10.05.1900 г.)
към текста >>

96. Пеню Киров - №35

Любез. ми бр. Дънов,
№35 гр. Бургас, 30 май 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от 10 май получих. Писаното Ви разбрах и силата на Духа, Който действа в тебе. Ний засега сме добре, едно променение става в нас, една крачка вземаме напред. Бог чрез благия Си Дух ни пречиства, което аз много добре чувствам. Ний влизаме в нов живот, затова че сега сме по-свободни, отколкото преди, нашето вервание има сега основа.
към текста >>

Каза се, че има, но че него Дънов ще ви съобщи, и то наскоро.
Обаче от съобщението ни на 28 май, ето що ни се каза за него, и което и той изповяда. За Доктора: „Имайте радост, защото в него сила Божия действа". В това съобщение ни се каза и следващите неща: „Бдете и молете се, защото Духът Господен иде и наскоро ще стане Божествено изявление. Бъдете готови". Питахме нещо особено има ли заръчано за нас от Бога. Каза се, че има, но че него Дънов ще ви съобщи, и то наскоро. Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много духовни работи ми се явяват, по цели листове. А понякогаж при славение на Бога — във вид като псалми. Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха. Онзи поп, що не му целувах кръста, ми състави акт, за да ме даде в съда. По въпроса за закон и повеление.
към текста >>

И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението.
От пастирите ще ги подири, понеже мнозина падат безвъзвратно. Обаче таквиз не могат да вършат волята Божия, и то е равно на едно мъртво християнство. И затова Сатана, като се е вмъкнал тук, ний виждаме голотата на хората, при всичко че те се считат, че са облечени в Христа. Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението. Размисли и яви ми. Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова приеми поздравления и от трима ни. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая.
към текста >>

Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П.
120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г. (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя). Веригата на Божествената любов. София, 2007, с. 359). (П.К., № 35, 30.05.1900 г.)
към текста >>

Дънов, Петър (Учителя).
121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя). Веригата на Божествената любов. София, 2007, с. 359). (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 123. Пак там. П. Киров казва: „... аз не можах да сторя за него онова, което бях турил в ума си".
към текста >>

97. Петър Дънов - №38 (отворена карта)

К. Дънов
Желая да зная Вашето състояние. Пишете ми как се поминувате. Ний ще се разберем само тогава, когато идем в Небето. Тук е цяла бъркотия на мнения и мисли. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

98. Пеню Киров - №36 (отворено писмо)

Любез. бр. Дънов,
№36 (отворено писмо) гр. Бургас, 13 юний 1900 г. Любез. бр. Дънов, Отворената Ви карта приех, но аз не можах да разбера защо не сте получили изпратеното ми затворено писмо от 30 май, когато писмото Ви носи дата 3 юний*. Но както и да е, виждам, че си огорчен, загдето се позабавих малко с писмото си. С това си [писмо] ида само да Ви навидя и да Ви кажа, че ний тука прекарваме добре с Божията Воля. Важни неща ни са съобщени, [за] които мисля, че Д-рът ти писа. Малко още. Чакаме.
към текста >>

99. Петър Дънов - №39

К Дънов
Аз ще пиша и на Д-ра, а също и на бр. Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина. Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път. Ваш верен: П. К Дънов С търпение придобивайте душите си. Има много неща, за които не трябва да бързате. „Чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вярата. Защото в Христа Исуса нито обрезанието има сила, нито необрезанието, но вяра, която действа от любов. " (Гал. 5:5)
към текста >>

Дънов има предвид периода след идните три полугодия, т.е.
................... 124. Емаус е селище, за което в Библията се казва, че се намира на 60 стадии (11 км.) от Йерусалим. Клеопа и още един Христов ученик отиват натам, когато Исус им се явява. (У., № 39, 16.06.1900 г.) 125. Вероятно Учителя П. Дънов има предвид периода след идните три полугодия, т.е. говори за края на 1901 г. (У., № 39, 16.06.1900 г.)
към текста >>

100. Пеню Киров - №37 (отворено писмо)

Бр. Дънов,
№37 (отворено писмо) гр. Бургас, 7 юлий 1900 г. [До] гр. Н. пазар Бр. Дънов, Ний с бр. Тодор имаме отпуск, аз — 15 дни, а той — 20. Ще почнем да се ползваме от 15 того. Докторът щеше да си ходи в Сливен, но и той остана. Иска ни се да дойдем до Варна, за да се видим всички, но малко пречки имаме ний с бр.
към текста >>

НАГОРЕ

0.056780099868774