Търсене в текстове за 'Душа'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 175 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие.

Горчивата опитност, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която естеството й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните поети и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си?

Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука.

Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот.

Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа!

На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания.

Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно.

В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението.

Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто.

И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят.

И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената.

Тя ще има същото влияние и сила в душата ни, когато и да е и където и да е, под какъвто вид, форма и образ и да ни се представи.

Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел.

Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега.

Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.

Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят.

Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското.

Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството!

И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й!

Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления.

Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата.

Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата.

Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека.

Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела.

Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен.

Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си?

Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа.

Законът на теготенето подразумява материята, мисълта подразумява ума, биос подразумява душата.

Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви.

Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане.

От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата.

В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота.

материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални.

Мозък, ум, душа

Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата.

3. Горчивият опит на човешката душа, почерпан от ежедневната липса на съществената за естеството ú храна, е намерил израз в писанията на древните поети и мъдреци: „Не вика ли мъдростта?

Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука.

5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот.

Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля.

6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него.

В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата.

1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна.

А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят.

5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.

Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро.

Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта.

4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало.

Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.

Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека.

12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена.

Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38]

Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата!

14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом!

Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.

5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.

От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.

1.2. Мозък, ум, душа

Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела.

4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност.

Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?

– пробужда духовния като връх в своята душа.

3. Законът за Гравитацията подразбира материята, Законът на Мисълта подразбира ума, а Законът на Биос подразбира душата.

1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.

Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане.

2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:

– душата е животът (смисълът).

– спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални.

Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си.

Значи, Адам подразбира разумната душа.

Душата, това е Ева.“

[39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи.

Без ум и сърце душата не може да се прояви.

Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят.

Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.”

Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере.

Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.

Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му.

Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа.

Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място.

Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов.

Или с други думи, в какъвто предмет душата се е привързала повече, нему и слугува с по-голямо усърдие и любов.

Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота.

В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа.

Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт.

Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.

Ползата се указва от въздигането и съживлението на организма, в които душата действа, а вредата са забелязва от разстройството на този същ организъм.

Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта.

Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек.

За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували.

Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци.

С първата еволюция на самосъхранението в душата се пробужда и втората – на дълга.

Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа.

За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите.

Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата?

Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат.

Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама.

Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа.

Относително клетките, които образуват мозъка, те изпълняват най-сложната и деликатна работа на человеческата душа.

Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм.

Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.

Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.

ІІІ. Причини за двояката дейност на душата

7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото.

10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13).

3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа.

11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ.

Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов.

Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна.

16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов.

7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота.

8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа.

10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт.

Любовта вдъхнала в душата му:

1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба.

2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм.

– покварило душата;

9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували.

Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци.

5. Успоредно с първата еволюция – на Самосъхранението – в душата на човека започва да действа и втората – еволюцията на Дълга.

Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа.

Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора.

11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък.

ІІІ. Причини за двояката дейност на душата

3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане.

Те се притъпяват и душата му става безчувствена – вярата и надеждата постепенно угасват в нея.

1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа.

14. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа.

Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма.

Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот.

Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание.

Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот.

Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа.

Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени.

Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин.

Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват.

Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина.

да отхвърлим присъствието на мислите в душата си.

Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума.

Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.

Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота.

Минуват се хиляди, милиони и милиони години и пространството изново се населява, но не вече с първите дребни материални частици, но с магливости, слънца и планети, с обширни гигантски небули, извор на безбройни светове, с величествени слънца, източници на първоначалната светлина, с планети, земи хубави, покрити със зеленина – жилища на твари велики, надарени с ум, разум и душа.

4. Първата аксиома за душата

Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот.

3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер.

6. Повдигане на човешката душа

1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин.

Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще.

Защото такова е естеството на човешката душа, че тя не може да напредва и да се развива без тази вътрешна умствена светлина.

ще трябва да отхвърлим присъствието на мислите в душата си.

1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума.

– Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство;

8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота.

Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини.

Те стават жилища на живи същества, надарени с ум, разум и душа.

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа.

Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса.

А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини.

То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа.

Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа.

Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето.

Затова пригответе се отъ дълбоченитѣ на душата си.

Ей Господи ела, ний ето те очакваме, да бѫде всичко споредъ желанията на душата ти, и споредъ благата ти воля.

Ето той е прѣдъ вази, чака да го познайте, той е като женихъ, който чака да го познае тази къмъ която е привързана душата му.

Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа.

Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ.

Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата?

Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние.

Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ.

Нѣма душа, и мене ме нѣма, значи че нѣма умъ, че моя духъ не сѫществува, че да живѣешъ добрѣ, да любишъ истината — е суета.

И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми.

Ще постигнете ли желанията на душата си.

Ида казва Господъ, да дамъ наследие на душата моята вѣчна и нейзчерпаема любовь.

Душата ми се привърза за Сионъ затова го и възлюбихъ, защото познахъ, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение въ менъ.

Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си.

Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него?

Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето.

Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си.

Какъ полива душата ти съ небесна роса, какъ той тѣ озарява, просвѣщава и рѫководи всѣки день!

Пѣйте и възпѣвайте въ душата си всички, които го любите.

Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ Негова духъ.

Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си.

И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината.

Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ.

Освяти името ми въ душата си.

Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ.

Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва.

Нарани и смаза душата ми за тѣхний миръ.

колко е нещастна душата ми!

Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти.

Въ това Богъ се весели да го любимъ, да му служимъ отъ душа и сърдце.

Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ любовьта на душата си.

Тази тяжесть която е въ душата ти ще се прѣмахне, Божия духъ ще те осени, Богъ ще тя въздигне като единъ отъ мъртвитѣ.

Благослови Господа въ душата си.

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа.

Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса.

А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.

То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа.

един дух, един ум, едно сърце и душа.

Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.

Затова пригответе се от дълбочините на душата си.

Ей, Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата Ти и според благата Ти воля.

Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му.

Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа.

Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран.

Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата?

Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние.

Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват.

- Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта?

И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми.

Ще постигнете ли желанията на душата си?

Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов.

Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен.

Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си.

Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него?

Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото.

Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си.

Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден!

Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите.

Ето, душата ми е в смущение.

Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си.

И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината.

А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих.

Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение.

Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен.

Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва.

Нарани и смаза душата ми за техний мир.

Колко е нещастна душата ми!

Нечист дух няма да се докосне до душата ти.

В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце.

Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си.

Тази тежест, която е в душата ти, ще се премахне.

Благослови Господа в душата си.

6. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:

Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа.

За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.

И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено.

Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил.

7. Разговор Първий. Упътвание

Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа.

Обаче, да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат Неговите удобрения.

Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнаж ще покажат своето произхождение и своето естество.

Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии.

Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб.

Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него.

Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, да ти покаже кое е добро, кое е лошо.

8. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа.

Съмненията, които постоянно проникват в душата ти и ума, възпират временно твоя успех.

Те са вечното богатство, което принадлежи на твоята душа.

Той те е покровителствувал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти.

Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божии.

9. Разговор Третий. Храната и Словото

Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън.

С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му.

То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце.

Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.

В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата.

Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.

И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал.

Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа.

Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа, дали това е истина или не.

Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение.

Несъмнено. Когато някой почне да чувствува Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присъствие по един непосредствен вътрешен начин.

С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове.

Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения.

Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа.

Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си.

10. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.

Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш.

Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа.

И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината.

Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна.

Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазение, което Духът може да извърши за теб.

И когато те осени Духът на Истината, да знаеш, че Аз съм говорил това, твоя Господ, който мъртав бях и сега съм Жив и действувам за твоята душа; и в моите ръце са ключовете на ада.

Всички тия зрънца и добри семена, които днес хвърлих в твоята душа, ще произрастят един ден.

Ти тогава ще познаеш напълно Духът на своя Благ Господ, който макар още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще Ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа.

Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до Мен.

11. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Душа и Дух

От как съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти.

Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти.

Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства.

Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти.

Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е.

Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде.

Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството.

Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.

Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми.

Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.

По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.

Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата.

И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа.

Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа.

Той беше жива душа, но не и жив дух.

Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.

В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него.

Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат.

Тия вътрешни произшествия на душата са вярни.

Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни.

Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен.

Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна.

Колкото е благ и низходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото.

Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.

Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща.

12. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.

Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот.

Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност.

Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви.

Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си.

Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?

Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избава на живота си.

Душата ти, която Господ е упазил и възлюбил, е най-големия дар, който Господ някога ти е дал.

Не е ли истинно, какво се ползва человек, ако светът спечели, а душата си загуби?

Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа.

Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам.

Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата.

Неговият свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема духът му.

Знанието и Мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината.

Такова подобно и сходно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява.

И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов.

И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила.

13. Разговор Седмий. Заключение

Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.

14. ТРИТЕ НЕЩА

Той може да всади в твоята душа истинското Познание и Мъдрост за Божиите наредби.

Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши.

Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа.

Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят.

15. Поздрав на всички

Всичките ми усилия от дълго време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя ума ви, да разбирате благите Божии пътища.

Аз работя и вие ще работите, според както ви е дадено по силата и желанието на душата ви.

16. Писмо № 3

Той иди да обедини всички в едно, в един дух, в един ум, душа и сърце.

17. Писмо № 4

Земните блага са нищо при тая небесна благодат, която пълни душата с всяко задоволство.

Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов.

18. Писмо № 6

Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.”

19. Писмо № 7

Господ който Ви люби, той е който ръководи Вашата душа и крепи сърцето Ви да не отпада.

Това е гласът на Господа който ти говори на теб, на твоята душа.

20. Писмо № 8

Моята надежда е в Него и душата ми има тихо упование на Неговата Милост и любов.

21. Писмо № 9

Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице.

Познанието на Бога го изисква вътрешния живот на душата ни.

Този Бог когото търси душата ни не е далеч.

Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си както себе си.

Спиритизма можи да ни говори много за духовния порядък, за вечната хармония, за преражданието на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни кажи за онзи Бог, който нашата душа търси.

Но ний требва да го потърсим в Неговата благост, в Неговата милост да изповедаме пред Него тайните си грехове и да Му кажим: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да хода с всичкото незлобие на сърцето си пред тебе и да ти служа с всичката си душа.

22. Писмо № 10

Здравието е потребно за тялото и душата, а веселостта за духа и сърцето.

23. Писмо № 11

Времето което остава е скъпоценно и се надевам, че ще го употребите по един Богоугоден начин за доброто и благото на Вашата душа.

Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба.

Аз Ви пиша тия неща като изпълнявам една длъжност наложена на мен от Господа за доброто на Вашата душа.

24. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Ще Го благословим в душата си и ще ни благослови.

Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно.

Кога ти говори някой за любов, питай го какво иска, дали кужуха ти или душата ти.

Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му,

Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си свойте последствия.

Ето тези, които носят в душата си моята любов, те са, що вършат всичко, тям се длажи доброто.

Ще ти възвести мирът си и ще приемиш радоспгьта ми и ще се развесели твоят дух в моето присътствие и ще прозябне душата ти като крен на полето и ще се услади от всичките мои благословения.

Приложи умът си в пътят ми и ще придобиеш в знание, което ще ти е светилник на душата.

Възвиши душата си към моят престол, въз[з]ови ме в милост[т]а ми и ще ти отговоря.

Скърбите приемай на радо сърдце, те са целителен балсам за твоята душа.

Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и въспяват ликования и душата ти ще се испълни с благоухание от преизобилието на моята всегдашна благодат.

Ето желанието на моята душа.

О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тая минута.

О, Господи, за мойте велики нужди, за подкрепата на моята душа ти бодърствувай, както си бодърствувал до сега.

Не щади душата си кога е време за работа.

Не утекчавай душата си с грижите на света.

Аз желая да ме познаете, тъй както Аз ви познавам, да ме приемите в сърдцето си, да влеза в душата ви,

Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отекчени духом, на които сърдцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.

Душата ми никога не е възложила упованието си другимо.

твоето присътствие да почувствувам в душата си, че си близо.

Ето, всички са вече утекчени от свойте грехове, всички са отпаднали духом, всички гледат мрачно в своята душа.

В душата иа человечеството скоро ще произлезе нещо велико.

душа. Чакай го и той ще ти засвидетелствува своята истина навреме, защото обещанията са за неговите чада, за онези, които е възлюбил в духа си.

Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството.

Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на обединението до неговото осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това съединение с общата хармония.

Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа.

Пази душата си от неговите влияния, да не би да се вплетеш в мрежите му.

Своенравен человек е упорит в всичките си пътища и упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия.

с помощ[т]а на постоянството и неуморимото прилежание, което постепен[н]о ще развие и придаде на душата ти всичките добри качества на теб дадени от Бога.

А с тяхното развитие и разцъхвание твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще узреят и принесат изобилна жетва от всички добродетели.

Пази душата си от този лош нрав, не давай му место да се загнезди в теб, защото с неговото влизание в теб ще влези и дявола, който с хиляди още лоши семена ще посее в твоята душа и ще станеш ра[з]садник на злото стежание на ада, който ще те распо-

10. Що са тия постоян[н]и промени, що стават в душата ни ежедневно.

Лошите мисли не трябва да имат място в нашата душа, сърдцето ни трябва да е свободно от тяхното влияние, ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия.

Послушанието е една добродетел от първа степен, която е един от основните камени на всякойя велика душа, на всякой велик характер.

По-ясно на тебе се казва това: слушай и внимавай, за да се възвиши ума ти, сърдцето ти и душата ти.

И знай, че Бог и Господ на мира ще испълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи с своето присътствие и ще испълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъвне всяка добродетел,

Усилни времена преминува моята душа.

Непостигнатите желания доставят на душата горест, а ненавременните желания горчевини.

Има дни в живота, които са тъмни за душата, както тъмната нощ.

Дай място в душата си на великудушието и повикай неговите чада - безкористието и смирението, и повикай от далеч искреността и я украси

Пей и въспявай тогова в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой.

Не знаеш ли, че всяка загуба в тоя свят е придобивание за твоята душа, всяка скърб е вестител на радост, която Бог готви за тебе.

Станал ми е защитник, за да ме избави от враговете, които ме ненавидят и приследват душата ми.

Що имами ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който обива и смазва всичко благородно в нашата душа?

И Бог ще направи своето лице да въ[з]сияе в сърдцата ни и душата ни.

Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа.

Ти си оставил душата ми на поругание и общо презрение.

И ако ти не запазиш душата ми, който си винаги милостив, кой ще я запази друг.

6. Господ е близо, той ми показа чрез доброто, което стори на душата ми.

Душата ми се радва за славата Господня.

В теб моята душа намира сила да се крепи.

Облечи душата ми в твоята сила и в твоето присътствие.

25. УВОД

авторът се обръща директно към бъдещите читатели: „Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми - Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа..."22 и така освен конкретното послание, внушава и увереността си, че личният му бележник ще стане обществено достояние.

изрази: „Малките неща маловажни не ги считай" упорството в своенравната душа е първото начало на

26. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Ще Го благословим в душата си и ще ни благослови.

Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно.

Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти.

Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми.

Ето, тези, които носят в душата си моята любов, те са, що вършат всичко, на тях се дължи доброто.

Ще ти възвести мирът си и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух, в който присъствам, и ще прозябне душата ти като крин в полето и ще се услади от всичките ми благословения.

Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш съзнание, което ще ти е светилник на душата.

Възвиши душата си към моя престол, призови ме в милостта ми и ще ти отговоря.

Скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа.

Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и ще възпяват ликувания и душата ти ще се изпълни с благоухание от преизобилието на моята всегдашна благодат.

Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето Име — ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят.

Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, който си възвишен във величието на своята слава, Господи Боже наш, който освещаваш всички, и раздаваш от изобилието на своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута.

О, Господи и Боже мой, Ти, който Си най-близо и до моята душа, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да възлезе при тебе, при твоята вечна благодат, която ме постоянно озарява.

Господи, за моите велики нужди, за подкрепата на моята душа ти бодърствай, както до сега си бодърствал.

Не щади душата, когато е време за работа.

Не отегчавай душата си с грижите на света.

Аз желая да ме познаете, тъй както аз ви познавам, да ме приемете в сърцето си, да влеза в душата ви, да просветя заспалия ви ум, да въздигна отпадналия ви дух.

Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.

Душата ми никога не е възложила упованието си на другиго.

Ще ли ми дадеш знака на Твоето присъствие да почувствам в душата си, че си близо.

В душата на человечеството скоро ще произлезе нещо велико.

Не се бой, той никога не е крил лицето Си от тебе, нито се е отделил на голямо разстояние от твоята душа.

Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото.

Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на обединението до неговото осъществяване е момент страдалчески, в който душата на когото и да е осъжда онова вътрешно колебание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това съединение с общата хармония.

Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа.

Пази душата си от неговото влияние да не би да се уплетеш в мрежите му.

А това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото приложение, което постепенно ще се развие и ще придаде на душата ти всички добри качества на теб дадени от Бога.

Пази душата си от този лош нрав, не му позволявай да се загнездва у теб, защото с неговото влизане у теб ще влезе и дяволът, който с хиляди още семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото, място на ада, който ще те разлага, както иска.

10. Що са тия постоянни промени, що стават в душата ни ежедневно.

Някаква вътрешна тъга и вълнения се повдигат от дъното на душата.

Те не трябва да имат място в нашата душа, сърцето да е свободно от тяхното влияние - ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия.

Послушанието е една добродетел първостепенна, един от основните камъни в изграждане на велика душа и велик характер.

Слушай и внимавай, за да се възвиши умът ти, сърцето и душата ти.

И знай, че Бог и Господ на мира ще изпълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи със своето присъствие и ще изпълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъфне всяка добродетел, скрита вътре в твоя живот, и ще накара да произрасте всяка истина и даде своя си плод на своето време.

Усилни времена преминава моята душа.

28. Непостигнатите желания доставят на душата горест, а ненавременните желания горчивини.

Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада: безкористието и смирението, и повикай отдалеч искреността, и украси челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом.

Пей и възпявай Господа в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой.

Не знаеш ли, че всяка загуба в този свят е придобивка за твоята душа, всяка скръб е вестител на радост, която Той готви за тебе.

Станал ми е защитник, за да ме избавят от враговете, които ме ненавиждат и преследват душата ми.

Що имаме ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който убива и смазва всичко благородно в нашата душа?

И Бог ще направи своето лице да възсияе в сърцето ни и в душата ни.

Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа.

И ако ти не запазиш душата ми, който си винаги милостив, кой друг ще я запази?

6. Господ е близо, той ми показа чрез доброто, което стори на душата ми.

Душата ми се радва за славата Господня.

В теб моята душа намира сила да се крепи.

Облечи душата ми в твоята сила и в твоето присъствие.

27. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Те са ръководени от неговия дух, който ги освещава и просвещава в пътя на Истината, за да ходят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа".

Желанието на моята душа е да гледам неговото лице, да се радвам в неговата слава и да се веселя във виделината на неговата истина.

Тогава сърцето ми ще бъде храм на неговия свят Дух, тогава ще бъда пред неговото лице с всичката си пълнота на душата и ума си и ще му служа с всичката си сила.

Господня е вечеря, защото ти познаваш душата ми, която се намира на изпит.

Душата ми те чака, ти си помощ моя и щит мой, защото в тебе се весели сърцето ми.

Да не отпада душата ви във време на скърбите, нито да се усъмнява в Божията милост, защото благ е Бог, и пълен с любов към своите чеда.

Колко са верни тия думи: не трябва да изкушаваме Господа, защото с това на своята душа вредим.

Затова, който пази устата си и езика си, пази душата си от утежнения (Притчи 21:13).

Плодът на утробата си, заради грехът на душата си?

„Това е живот вечен да познаем тебе, единаго, истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си пратил." Христос ясно е изяснил тия две основни неща, в що се състои вечният живот, в познаване на Бога и изпълнението на този живот в пребъдването на неговите думи в нашата душа.

И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави.

Но щом веднъж роди истината нашата душа, ние сме обзети от вътрешна радост, като виждаме, че Господ е възкръснал за душата ни.

И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни.

Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила.

Господи, Боже мой, душата ми има тихо упование на теб.

Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува.

Всички, които го любят с пълнота на душата си, ще ходят в безопасност.

В душата ни ще има мир и радост.

Ти изпълняш душата ми с чисти и святи мисли, ти ме учиш да се подвизавам за твоето свято име.

Ти си турил твоето слово в душата ми и облякъл си ме в дрехите на твоята истина, поставил си нозете ми на твърда почва, поставил си ме на канарата на твоето спасение.

Ето пътят е пред мене, поставен от Бога моего, чрез който изважда душата ми на видело.

Моята душа има тихо упование в него.

Ето любовта му е живот, който се влива в моята душа и ме оживотворява да имам живот, както и той.

Душата ми се учи всеки ден в Господа.

Отче святи и праведни, от теб излиза моя дух и моята душа.

Аз ти принасям днес благодарение и жертви за твоите благости и милости, с които си посетил душата ми.

Господи, Боже мой, душата ми за тебе жадува везден, чрез тебе всичко е възможно, чрез тебе всичко е лесно.

28. 03.РАЗГОВОР ПЪРВИ

Твоето съмнение или твоето двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа, то може да е натрапено отвънка, от някои неща на твоя ум, за което Бог не е виновен.

Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да поставиш душата си в пряка връзка с живия Бог, Господ на виделината, и да му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения, и да видиш какви ще бъдат неговите уверения.

29. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

Тази е причината, която погубва человека, неговото нежелание да узнае доброто на своята душа.

Съмненията, които постоянно проникват в душата ти и ума ти, възпират временно твоя успех.

А същинските и добри неща, това са вечните, те са нещата на бъдещия живот, вечното богатство, което принадлежи на твоята душа.

Не, не, благодари, твоят живот има по-високо назначение, твоята душа е определена от Бога за нещо по-добро.

Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти.

Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Господни.

30. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящия огън.

Душата с животворящото си действие придобива пълнота, което води към съвършенството.

Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето.

В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.

Тия лекарства за душата са истините Божии, които се дават във вид на заповеди, да не прави това, да не прави онова - просто да не правиш никакво зло дело и да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкъла.

Ето тая любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал.

А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи пред тебе - тази любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа.

Аз виждам и познавам, че ти още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа дали това е истина или не.

Ти се боиш от мене да не би да съм някакъв призрак по твоята душа или пък по твоето въображение, но истината, която аз полагам пред тебе, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ и благоутробен.

Несъмнено, когато някой почне да чувства виделината Божия и да усеща неговата любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече своето присъствие по един непосредствен и вътрешен начин, има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие?

А с това ти си огорчил Бога, като не му се доверяваш, като постоянно го пъдиш от душата си с тези твои тайни грехове.

Като постъпваш така, доказваш ли с нещо положително, ти просто вършиш една лукавщина, една измяна над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения.

Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа.

Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си.

31. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

Всяка душа, преди да се облече в дрехата на любовта, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.

Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш.

Без това вътрешно променение и това вътрешно обединение Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа.

И всякой, който иде към виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината.

Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна.

И пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за тебе.

И когато те осени Духът на Истината да познаеш, че аз съм говорил това - твоя Господ, който мъртъв бях и сега съм жив и действам за твоята душа.

Ти тогава ще познаеш напълно Духът на твоя благ Господ, когото макар и още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила.

Ти си чувал и съзнавал винаги моя глас, той е бивал по-ясен и по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до мене.

32. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

От както съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти.

Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен обрат в съжденията ти.

Противоречията на ума ти са произвели в душата ти болезнени чувства.

В небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях и петно, колкото и малко да е то.

Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде.

Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство.

Нито пък съзнанието на такава душа ще може да хване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.

Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение.

По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало.

Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата.

И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух.

Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар.

Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните.

Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в неговата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.

В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждение, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, не вредеше за него.

Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат.

Тия вътрешни произшествия на душата са верни.

Всяка сила, или благодат иждивена, без да принесе плод достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея.

И известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечели, е осъдена на страдания, на лишения, временни и вечни.

Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен.

Такава душа, такъв человек е подобен на житен клас без зърна.

Колкото е благ и снизходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен да осъди един стар грешник, закоравял в злото.

Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.

Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам възможност да опиташ всичките благи и горчиви неща.

То е толкова велико, че ще изпълни всецяло душата ти.

33. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вас, и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нехайност и леност.

Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви, и ето една главна причина за закъснението на възраждането ви.

Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си.

Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти, и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?

Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той е богат, както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избавяне на живота си, защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота.

Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най-големият дар, който някога Господ ти е дал, не е ли истина?

Какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби?

Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното нещо, най-доброто създание, своята душа.

Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам.

Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата.

Моят свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духът ми.

Знанието, мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината.

Такова подобно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява.

И когато тази божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е изражение на видимата Господня любов.

И какво е това поръчителство, което един Божий пратеник донася от Бога до вашата душа, освен засвидетелствуване, че неговата верност, неговата милост, благост за вас не се е изменила.

34. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Той ще идва рано всякога и ще те вдъхновява с мислите на Духа си и ще всява благите желания на душата си.

Ще те вдига преди зорите и ще прекарва часовете на деня с душата ти и ще те весели постоянно в пътя си.

19. Душата ми е немощна, но Господ е силен.

Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и неговата мъдрост и знанието на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина.

Сърцето стои в по-близки отношения с действията на душата.

Ако да не се противехме на тия капризи, то би ни продало и душата.

С тази разлика, че сега той ще говори вътре в душата ни, като ни дава уверението всяка заран и вечер, че той присъства.

Ясни стават от горе казаните думи Господни чрез неговия свят Дух, че ще дойде един ден, когато ще отнеме всеки укор и всяко престъпление от душата на своя избран народ, които са всички онези, повярвали в него и приели неговия Дух.

Любовта, която вече работи в нашите сърца, съзнанието, което прониква в душата ни, е знак, че Господ е почнал да влага закона си в нашите вътрешности.

Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озарила, прави денят на душата ни да се развиделява.

Доброто разположение е дар от Бога, то показва, че душа, която напълно е предала своето сърце на Бога, той я е заобиколил и обградил със своята милост и благодат и тя расте повседневно във всяко добро и благо нещо.

Колкото и да е съблазнителна една по вид лоша мисъл, която има изглед на добра, казвам ти, пази се, защото след време ще вмъкне своята отрова в твоята душа и ти сам тогава ще се питаш защо е това зло.

Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдростта за Божиите наредби.

И какво произлезе от вкусването на този плод, който влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други?

Прочее и онова, което има да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по-добре - в твоето сърце, там гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш, защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши.

Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа.

Всичко един ден в този свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане.

Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува?

Вътрешните възмущения в душата ти са предизвестие, че времето на твоето обновление е близо.

Така и ти, без да искаш да се впускаш на по-дълги умувания, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога.

Така и душата, която е далеч от живота, е слаба да се противи на влиянията на злото, нея в такъв случай я увличат поривите на временните побуждения, най-малките причини стават понякога носители на големи нещастия.

Тях да учи някой и да ги следва е облага за ума и душата.

Господ е сторил добро на душата ми.

Господ е съизволил да се всели в сърцето ми, да направи душата ми жилище и ума ми училище за моя разум, за да се уча от неговия свят Дух.

Той ще изпълни бедната ти душа с живот, сърцето ти с любов, умът ти с мъдрост.

Господ сам ще те научи, ще даде знание на ума ти, което ще бъде светилник на душата.

Той ще снеме всеки товар от душата ти и ще изпъди всяка тъмнина от ума ти и ще направи сърцето ти да порасне в познанието и мъдростта.

Повърни ония светли мисли, дай ми онова вътрешно вдъхновение, направи моята душа да принесе плод достоен.

Защото мир ще дам на душата ти и благословение на духа ти.

Знае Господ всичките помисли, Мир на праведната душа и благословение на святия Дух, който носи всичките Божии добрини и благости.

Както орането и копането на земята са потребни за посяването, тъй и страданията са потребни за душата, за да можем в нея да посадим благата Божии.

И влагата на живота ще пада заран и вечер в твоята душа и там ще растат всичките плодове на небето.

Господ сам ще полива твоята душа със своите милости.

35. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии.

Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света и на всичко, което се върти около тебе, ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти.

Грехът в живота е двуяк, когато една душа върти всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа и когато една душа възпира духът в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа да го извърши чрез него.

36. 11.РАЗГОВОР СЕДМИ

Понеже от дълго време се намираше духът ти в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тази язва.

37. 12.Кожено тефтерче

Господи, Боже мой, душата ми на теб уповава.

Господи, да дойде твоето царство, да възлезе твоята правда, да възсияе твоята истина, да се въдвори твоята любов и да се вселиш ти (Съiй)* в пълнотата си в моята душа.

Въздай му хвала и поклонение и ще благоволя в теб и ще изпроводя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища и ще ти възвести мира и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух в моето присъствие, и ще прозябне душата ти като крин на полето и ще се услади от всичките мои благословения.

Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш знание, което ще ти е светилник на душата.

Възвиси душата си към моя престол.

Мъчнотиите не взимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка, скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа.

Постоянствай във всичките си пътища и моят свят Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият, защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които отначало крия в себе си за твоята душа.

Всички ще пожелаят да те видят, ще пеят и възпяват в ликувание и душата ти ще се изпълни с благоухание от изобилието на моята всегдашна благост.

Това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят.

Разшири душата ми, възрасти духа ми, възроди сърцето ми, просвети ума да те славя сега и всякога. Амин.

Той е във всяка душа, във всеки ум и дух.

Ще се зарадва душата ни в любовта на Господа Бога нашего.

- В твоята правда и доброта е прогресът на човешката душа.

Господ е всичката пълнота на живота на душата.

38. 13.Червено тефтерче

Благи небесен Баща, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето име - ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят.

О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута.

За моите велики нужди, за подкрепата на моята душа, ти бодърствай, както си бодърствал до сега.

Моят вечен дух се услаждава в истината, която прониква в твоята душа.

Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, и което ще дава плода си навреме.

Гласът и молитвата ти са при мен; стенанието на душата ти е възлязло пред престола му, чувам въздиханието на Духа ти, който ръководи твоите съдбини, слушай ме, аз ще възвестя името си и то скоро.

Радвай се и весели се, аз съм с теб, твоята душа за мен е драгоценна и сърцето ти ми е скъпо.

То е сърцето и душата ти, то е вселената и всичкото създание от начало и винаги.

Господи, Господи Боже мой, послушай стенанието на моята душа и чуй моята молитва от горе.

Господи, изцери моята душа, освети моя дух, благослови моето сърце и просвети моя ум.

29. Правдата ми ще изгрее и истината ми ще възтържествува и моята душа ще се услади в присъствието Господне.

Аз го благославям в сърцето си и го възхвалявам в душата си.

Душата ми се радва и Духът ми се радва на силата му, и сърцето ми има тихо упование в любовта му.

17. Всякога призовавай Господа, търси го винаги и ще го намериш и ще ти бъде велико на душата.

Той ще изцели душата ти от всички недъзи и ще придобиеш неговата благодат, която ще ти е богатство неизтощимо.

И кога душата ти влезе в мир с него и се научиш да го любиш със сърцето си, той ще ти праща всяка заран своя мир, своята радост.

Знае, че ти имаш много желания неизпълнени и незадоволени, и че скръб пълни душата ти, и че се обезсърчаваш като гледаш трудните неща в живота, като виждаш твърдите, непоколебими сърца на другите, че неуспех те следва на всяка стъпка в тоя живот.

Нека твоята благост и милост дойдат на помощ, нека твоята виделина да дойде, истината ти да възсияе в душата ми и Духът ти да действа в сърцето ми.

Боже мой, Боже мой, защо държиш в смущение душата ми, защо криеш твоето лице, до кога ще стоиш далеч от мене?

Душата ми весден очаква твоето благословение, при тебе близо да съм е моето наслаждение, на това вътрешно мое желание ти не отказвай, твоето лице да гледам ти ми позволявай, как да те любя ти ми показвай.

Нека твоята истина в мен, в душата ми да стои.

Господи, Спасителю мой, нека да просветне моята душа в теб.

I. Вярвам от сърце и душа в единния, вечен, истинен и благ Бог на живота, който е говорил.

Вярвай и предай се в моите ръце, като мое чадо, и животът и душата ти ще се променят.

Ти ще видиш моята слава духом и тогава духът ти напълно ще обе- ме и изпълни душата ти, и ще почнеш делото ми, за което те провождам помежду развратен род.

И сега всели се в мен, в лицето на Христа в моята душа.

Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува.

Затова призовете Господа от дълбочините на душата си.

Ей, Господи, ела, ето ние те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата ти и според благата ти воля.

Той е като жених, който чака да го познае тази, към която е привързана душата му.

Жив съм аз, ще поям и ще изтребя всяка нечестива душа.

Всяко приготвено сърце, всяка любеща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран.

Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата?

Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят.

Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат.

Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват?

И рече Господ: стани и възвиси рога си, защото ида като един воин избран от четирите краища, за да поразя всяка твар с меча на духа си, понеже съм огорчен в душата си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето ми.

Ще постигнете ли желанията на душата си?

Ида, казва Господ, да дам наследие на душата, моята всевечна и неизчерпаема любов.

Душата ми се привърза за Сион, затова го и възлюбих, защото познах, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение у мен.

Така говори Онзи, който ни е изкупил със своята кръв, който е наш брат, плът от плътта ни и кост от костта ни и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа, на когото сърцето не жали и тъжи за своите си.

Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не него?

Защото той е красив и благ по дух, един, който винаги люби и никога не престава, един неизменен в своята душа.

Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человешка тя посажда скромно малки семенца на благи чувства с благи добрини.

Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утринна росица.

А пък слънцето на живота овреме ще озари человека и душата му ще повдигне и оплодотвори всички плодовити семена, истини и добрини.

Докато е още ден, обърни сърцето си към моя Дух, за да намериш място и спасение на душата си.

Полива душата ти с небесна роса, озарява те, просвещава те и ръководи всякой ден.

Пейте и възпявайте в душата си всички, които го любите.

Ето, душата ми е в смущение, защото няма правда, освен неговата и не обитава святост без неговия Дух.

Желае душата ми мир, но Господ не е дошъл още в пълнотата си, за да имам мир.

Не давай тревога на душата си, нито се стреми да се облечеш в себеоправдание.

Но ти знаеш, Боже мой, Йехова, теготата на душата ми.

Много време живее душата ми с онези, които мразят мир.

Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото съм истинен, сияющ в тъмнината.

А понеже благоволявам в теб, по причина, че съм Бог вечен, който те призовава според съизволението на святия си Дух от дълбините на своята душа и ти дадох вид.

Освети името ми в душата си.

Ето, познавам те - зная тягостите на душата ти и скръбта ти ми е известна.

Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето ти пълни с благодат, изходящи от Бога, затова сега укрепи сърцето си, освети ума си, приготви душата си за Бога.

Защото Бог ме направи поругание на всички, с поношенията и с престъпленията им ме натовари, нарани, смаза душата ми за техния мир.

Колко е нещастна душата ми!

Нечист дух няма да се докосне до душата ти, онова, което аз освещавам, може ли да бъде нечисто?

В това Бог се весели - да го любиш, да му служиш от душа и сърце.

2. Възвръща душата ми, води ме през пътеки на правда заради името си.

Добре се научи тогава, че Господ изисква да правиш добро не слепешката, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си, а не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за жертвата, или като лисица подла към курника.

Тази тежест, която е в душата ти, ще се премахне.

Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа.

Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, което ще дава плода си навреме.

Стенанието на душата ти е влязло пред престола ми.

Боже, Боже мой, ти Господи на моята младост, възобновител на моята душа.

Ето, виждаш образа на моята душа и лицето, което си ми дал.

Вярваш ли от сърце и душа в един вечен, истинен и благ Бог на живота, който е говорил?

- Вярвам с всичкото си сърце и всичката си душа.

- Ей, Господи, вярвам с цялата пълнота на душата си.

Господи, Боже Мой, в скръб и унилост е моята душа.

17. Помени, Господи, обещанието си, чуй молитвата ми, която възнасям към тебе от дълбочините на душата си.

Нека душата ми да чуе гласът ти.

Ето моя дух бди над твоята душа.

Дерзайте всички, които търсите Господа, вашата сила ще се възобнови и душата ви ще стане девствена.

Ти, който слушаш нашата молба, чуй вика на нашия дух, послушай просбата на нашата душа и ни дай според изобилието на благодатта си.

Не отдалечавай твоите милости от моята душа, не се огорчавай от моята немощ.

Немотия и оскъдност навсякъде владее в пределите на моята страдающа душа.

Няма милост в тяхната душа, няма съчувствие в тяхното сърце.

Ти си ме опитал и си видял предразположението на моята душа, послушанието на моето сърце.

А ако понякога моята душа е негодувала, то е заради теб, че си бил онеправдан от тези, на които си дал всички благословения и си показал толкова любов.

Сърцето ми и душата ми са огорчени от общото невежество, не виждат, слепи са в греховете си, че спасението им лежи в тебе.

Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с князът на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже твоята вътрешна и духовна сила, че си този, който е верен във всичко, че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на истината, че си този, на когото духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.

Чудно ни е как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевлява и преодолява всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят, в противовес на нейния успех.

Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление.

Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение.

Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина.

Стани сега и нека се възвесели твоят Дух и възрадва твоята душа.

39. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е.

40. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум.

За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа.

41. Пеню Киров - №3

Да благодарим от душа и сърце на Бога, защото те [е] възлюбил и ти е дал благодат, за да ни назидаваш нас, слабите.

42. Петър Дънов - №2

10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.

43. Пеню Киров - №4

Аз разбирам, че за любовта ти към Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че человек ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно блаженство от Бога за него и душата му.

44. Петър Дънов - №3

Служете Му с пълнотата на сърцето и душата си.

45. Пеню Киров - №5

Разбира се, каквото и да му възразих, не хвана място в неговата душа.

46. Петър Дънов - №4

Ваш брат, който Ви люби от душа и сърце.

47. Пеню Киров - №7

Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв.

48. Пеню Киров - №13

И направил би[х] това, ако бих имал къде да се уединя, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща.

49. Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил?

50. Пеню Киров - №14

Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил.

51. Петър Дънов - №18

Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува.

52. Петър Дънов - №19

Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух.

Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.

53. Петър Дънов - №22

Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух.

Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми.

„Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси.

54. Петър Дънов - №24

В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа.

16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази.

Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.

55. Пеню Киров - №24

С това си [писмо] ида за един важен въпрос за състоянието на душата ми.

Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?

56. Петър Дънов - №30

Всички онези, които вярват и Го любят от всичкото си сърце, душа, ум и сила.

Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни.

111. Човешката душа има седем стъпки на развитие:

Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало.

Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън.

57. Петър Дънов - №31

Разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си.

58. Пеню Киров - №28

Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа.

Душата ми е радостна, че малко време остава.

59. Петър Дънов - №32

Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр.

3ная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, Нашият Небесен Баща, е по-силен от всички.

60. Пеню Киров - №34

При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено.

Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси".

61. Петър Дънов - №37

Имай Христа и Него разпет в душата си винаги.

62. Пеню Киров - №35

И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението.

63. Петър Дънов - №39

Христос е говорил на душата ти и ти трябва напълно да приемеш думите Му.

64. Петър Дънов - №40 (отворена карта)

Един ден всичко, което вътрешността на душата ни желае, ще се изпълни.

65. Петър Дънов - №41

И като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно.

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън.

Душа и Дух.

Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти.

Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]"

Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.

Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.

66. Пеню Киров - №40

Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа.

67. Петър Дънов - №48

Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли.

Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".

68. Петър Дънов - №49

Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий.

Сега едно е важното — да възприемем Господа в душата си, да се съвъплътим с Него и да възприемем Духа Му.

69. Петър Дънов - №50

Моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост.

70. Петър Дънов - №51 (Добрата молитва)

Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си.

И Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа.

71. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Да благодарим от душа и сърце на Бога, защото те [е] възлюбил и ти е дал благодат, за да ни назидаваш нас, слабите.

10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.

Аз разбирам, че за любовта ти към Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че человек ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно блаженство от Бога за него и душата му.

Служете Му с пълнотата на сърцето и душата си.

Разбира се, каквото и да му възразих, не хвана място в неговата душа.

Ваш брат, който Ви люби от душа и сърце.

Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв.

72. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

И направил би[х] това, ако бих имал къде да се уединя, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща.

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил?

Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил.

Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува.

Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух.

Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.

Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух.

Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми.

„Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси.

В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа.

16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази.

Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.

С това си [писмо] ида за един важен въпрос за състоянието на душата ми.

Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?

73. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Всички онези, които вярват и Го любят от всичкото си сърце, душа, ум и сила.

Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни.

111. Човешката душа има седем стъпки на развитие:

Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало.

Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън.

Разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си.

Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа.

Душата ми е радостна, че малко време остава.

Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр.

3ная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, Нашият Небесен Баща, е по-силен от всички.

При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено.

Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси".

Имай Христа и Него разпет в душата си винаги.

И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението.

Христос е говорил на душата ти и ти трябва напълно да приемеш думите Му.

Един ден всичко, което вътрешността на душата ни желае, ще се изпълни.

И като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно.

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън.

Душа и Дух.

Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти.

Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]"

Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.

Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.

Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа.

Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли.

Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".

Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий.

Сега едно е важното — да възприемем Господа в душата си, да се съвъплътим с Него и да възприемем Духа Му.

Моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост.

Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си.

И Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа.

74. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Да предположим, че ний във време на питането сме били в разположение твърде добро към Бога и за каквото сме питали, е било за благородна цел - цел за спасението на душата ни.

75. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Аз отговорих, че нищо не съм изгубил, и си останах спокоен в сърцето и душата. Наяве.

Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани.

По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове.

Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата.

Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните.

Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата.

Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава.

Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път.

Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството.

Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура.

Тя го познава в момента на заминаването му, когато вижда цялата небесна церемония - как идват ангели да придружат душата му, да я отведат в Небесните селения.

Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание.

Вратата на душата е в сърцето.

76. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

д-р Миркович издава и редактира в Сливен „Виделина" - месечно списание, посветено на въпросите за развитието на душата, ума и сърцето.

77. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.

Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога.

78. №54 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Развитието на душата подлежи под господството на Оногова, от Когото зависи всичко.

79. №51 /Пеню Киров/

Но аз, моята душа е в страх за спасението си и като че съм отдалечен от Господа, тъй ми се струва.

Измъчвам се постоянно, загдето не мога да бъда там, където душата ми желае, там, при Спасителя.

Искам животът ми да бъде такъв, какъвто понякога душата ми вкусва и ми дава радостно разбирание.

80. №58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.

Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа.

Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град.

Да, когато душата ни бъде тъй отзивчива на всички високи и свети подбуждения, трябва да престанат всичките подозрения, всички егоистически чувства и ний, както Господа, да обхванем в обятията си всичко и да сме наследници на всичко.

81. № 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Кому ще открием сърцето си и душата си освен Нему?

82. №69 (Петър Дънов) [отворена карта]

Да възкръстне духът Ви, да се повдигне душата Ви, да се уякчи надеждата Ви.

Аз желая Вашето повдигане и усъвършенстване от всичката си душа.

83. №64 (Пеню Киров)

Но въпросът за душата ми е важен, защото ако не му открия подозрението си в „Тайната вечеря“, то аз оставам лицемер.

84. №65 (Пеню Киров) [отворено писмо]

Моята душа не е доволна от стоение, но какво да правя тези тук.

85. №79 (Петър Дънов)

И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата .

86. №68 (Пеню Киров)

Почти тъмни останаха в моята душа.

87. № 70 (Пеню Киров)

Така изложено много накратко: това, моля, добре изпитай в душата си, и според дадените ти сили развий го, за да бъде в полза на мнозина, като същевременно пишеш и на нас, [и] то скоро.

88. №88 (Петър Дънов)

като нежна майка в душата человеческа

той ще своята душа да остави вечно да се полива

человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори

Във душата человешка постоянно,

Благи чувства – скромни семки във душата.

Своята душа от любовта всевечна:

Ще озари на човека то душата

89. №89 (Петър Дънов)

Всяка душа изисква особени условия да се развива.

Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа.

90. №93 (Петър Дънов)

„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.

91. №75 (Пеню Киров)

Моята душа се радва твърде много за успехите на Царството Божие.

Душата ми се радва, че Господ ми дава да вкусвам и виждам този плод.

92. №94 (Петър Дънов)

Пази душата си от фарисейския дух на мнимите протестанти.

Тогава да възприеме третата - Спасението, която е избавляване на душата от разтлевание.

150. Степени или стъпки на човешката душа, за които П.

93. №95 (Петър Дънов)

Аз желая Вашето добро и доброто на Вaшата душа.

94. №96 (Петър Дънов)

Но знаете, търпението в Любовта Господня е велика добродетел и тя след време ще принесе благословените си плодове за страдующата душа.

И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата.

95. №79 (Пеню Киров)

А колкото за тебе, аз вярвам, че ти няма да [за]губиш доверието си върху моята душа.

96. №97 (Петър Дънов)

Да не остава никакво съмнение в твоята душа.

97. №100 (Петър Дънов)

Пазете душата си, не се увличайте от нищо.

98. №101 (Петър Дънов)

Человек може да бъде господар само на своята душа.

99. №85 (Пеню Киров)

За мен ще кажа, че аз засега съм жив-умрял: мрачност, отчаяние, нервозност и измъчвание до дъното на душата... Речи, че иде до повече от полуда.

Всички наоколо ми ме предизвикват, на всяка стъпка ми се краде душата.

100. №104 (Петър Дънов)

Желая да влея нов живот в душата Ви.

Не мислете, че това, което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв.

Помни, Господ приготовлява в твоята душа и твоя дух.

Отвори широко душата си за Господа и дай място да вечеря с теб183 .

Аз зная, в твоята душа има добри неща.

101. №86 (Пеню Киров)

Благодаря за братските ти утешения, които послужиха като балсам на наранената ми душа.

Тя бе ми уловила правата ръка, но аз натиснах туловището с коляното си и като нямах някое оръжие, мъчих се с ръце да я удуша.

102. №107 (Петър Дънов)

За работите, за които ми разправяте, това показва, че всяка душа трябва да прояви своя живот такъв, какъвто е.

103. №89 (Пеню Киров)

Прочее, чакам Господ, който работи в моята душа, да ми даде сила и крепост за нов подвиг.

104. №91 (Пеню Киров)

Не съм обаче свободен от борбата със себе си, която е изпъкнала след десетгодишния ми радостен, невинен живот от ухапване на сливенската змия190, за което и до днес още се трупат на душата ми безброй грешки.

Понарадвах му се, но струва ми се, че има скрито нещо в неговата душа.

105. №110 (Петър Дънов)

Обърни погледа си към своята душа.

106. №95 (Пеню Киров)

Сега, понеже пролетта настъпи, аз според душата ми, готов съм да тръгна на старата работа (книжарството).

В това време аз направих в душата си едно сравнение с това блаженство и намерих, че е по- добре по-скоро да си отива человек, защото нашият телесен живот ми се види наказание и нищожество.

107. №113 (Петър Дънов)

Всякой слуга Господен трябва да се научи чрез несгодите на живота да понася всичко с радост и благодарение в душата си.

108. №114 (Петър Дънов)

Пази това в душата си.

109. №117 (Петър Дънов)

Мир и радост на душата ви Господ донася.221

110. №100 (Пеню Киров)

Днес съм добре, но душата ми е прилепена горе.

111. №119 (Петър Дънов)

Слугувайте Господу в душата си вярно и не бойте се.

112. №102 (Пеню Киров)

„Господи, Боже наш, душата ни тихо уповава на Тебе.

Благословений Господи, благословен от всичките векове, приеми сега нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.“

113. №121 (Петър Дънов)

Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на Духа.

Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдват в една душа, тя принася плод много.

114. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

Не се утеснявайте, дайте ширина на Вашата душа, за да работи Господ вътре във Вас.

Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина.

115. №123 (Петър Дънов)

Люби Господа твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила.

116. №105 (Пеню Киров)

Възславословие249 Душа моя, хвали Господа, защото Той е Бог и Отец твой, за да бъде радостта ти в Него във всичките векове!

О, милостив и праведен е Господ-Бог мой и Него ще слави и хвали душата ми!

О, душа моя, що си заслужила ти сама, не е ли спасението ти от Бога твоего – от Бога-Отец на духовете!

117. №124 (Петър Дънов)

Аз познавам душата на тоя народ много добре.

Вам Ви е тежко на душата, като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в тоя Божий свят.

Ако първият человек, поставен при най- благоприятни условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най- бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?

За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа.

Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение.

118. №125 (Петър Дънов)

Да благослови всичките им добри начинания на тялото, душата и духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин.254

119. ПОСЛЕСЛОВ

Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме подробности за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“.

„…Всяка душа е подобна на един свят козмически, ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.

Любовта докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенствуванието на нашата душа...

120. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9

като нежна майка в душата человеческа

той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса.

человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.

Във душата человешка постоянно, Като нежна майка, сее добрината,

Благи чувства – скромни семки във душата.

Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна.

Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата

121. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12

душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40 с.; Браун, П.

122. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13

150 Степени или стъпки на човешката душа, за които П.

123. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18

„Господи, Боже наш, душата ни тихо уповава на Тебе.

Благословений Господи, благословен от всичките векове, приеми сега нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.“

124. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията

125. ПРЕДГОВОР

След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа.

След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа.

126. 02 ПИСМО

Ефесяном 6,10-19 и съм се молил, усърдно при това, Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи Дух на Господа Исуса, Който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.

127. 03 ПИСМО

Служете Му с пълнотата на сърцето и душата си.

128. 04 ПИСМО

Ваш брат, който ви люби от душа и сърце.

129. 10 ПИСМО

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен и Истинен и благ Бог на живота, Който е говорил?

130. 13 ПИСМО

Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува.

131. 14 ПИСМО

Моят Дух гори, моето сърце ви люби, Аз ви желая да Ме познаете тъй, като Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запазя и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух.

Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.

132. 16 ПИСМО

Мир вам, пак ви казвам, любезни Мои братя, радост на душата Ми.

„Благ е Господ за онези, които Го чакат, и на душата, която Го търси.

133. 18 ПИСМО

В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа.

,Да дойде, Дух на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." Каква радост е в душата ми, когато Духът Святий е с вази.

Там, в дълбочината на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божий, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.

Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата Ми.

134. 23 ПИСМО

Да освети всички онези, които вярват и Го Любят от всичкото си сърце, душа, ум и сила.

Защото и след нашето обращение и покаяние към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни.

135. 25 ПИСМО

Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял брат д-р Мирковича.

Зная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, Нашият Небесен Баща е по-силен от всички.

136. 29 ПИСМО

Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш, имай Христа и Него разпят в душата си винаги.

137. 32 ПИСМО

И като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно.

138. 33 ПИСМО

Един ден всичко, което вътрешността на душата ни желае, ще се изпълни.

139. 37 ПИСМО

Има много неща, които бих ви казал, но не си още духом готов да ги проникнеш, но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли.

Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо, на моята слабост, и аз казах в душата си посред тази безнадеждност, Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила.

140. 38 ПИСМО

Това е най-голямото богатство за душата на един верующ - да има мира и благословението на Светия Дух Божий.

Сега едно е важното, да възприемем Господа в душата си, да се съвъплътим с Него и да възприемем Духа Му.

141. 39 ПИСМО

Господ няма да ни остави никога, моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост.

Храни душата ми с Небесния хляб, укрепявай ни със силите си да успяваме в живота си.

Люб. бр., това е нашата лозинка от Господа Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва към Господа Бога Нашего и Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа.

142. 42 ПИСМО

Развитието на душата подлежи под господството на Оногова, от Когото зависи всичко.

143. 45 ПИСМО

Всяка душа е подобна на един свят космически и населен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.

Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенствуването на нашата душа.

Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град.

Да, когато душата ни бъде тъй отзивчива на всички високи и свети побуждения, трябва да престанат всичките подозрения, всички егоистически чувства и ний, както Господа, да обхванем в обятията си всичко и да сме наследници на всичко.

144. 49 ПИСМО

Кому ще открием сърцето си и душата си освен Нему?

145. 52 ПИСМО

Не бойте се, да възкръсне Духът ви, да се повдигне душата ви, да се уякчи надеждата ви.

Аз желая вашето повдигане и усъвършенствуване от всичката си душа.

146. 61 ПИСМО

И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата й.

147. 67 ПИСМО

Всяка душа изисква особени условия да се развива.

Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа.

148. 71 ПИСМО

Пази душата си от фарисейския дух на мнимите протестанти.

Тогава да възприеме третата, спасението, която е избавление на душата от разтлевание.

149. 72 ПИСМО

Аз желая вашето добро и доброто на вашата душа.

150. 73 ПИСМО

Но знаете, търпението в Любовта Господня е велика добродетел и тя след време ще пренесе благословените си плодове за страдующата душа.

И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата Душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата.

151. 74 ПИСМО

Да не остава никакво съмнение в твоята душа.

152. 75 ПИСМО

Аз искам да ти дам един осезателен урок, за да се повдигне душата ти.

153. 76 ПИСМО

Человек може да бъде господар само на своята душа.

154. 78 ПИСМО

Желая да влея Нов Живот в душата ви.

Не мислете, че което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв.

Помни, Господ приготовлява в твоята душа и твоя Дух.

Отвори широко душата си за Господа и дай място да вечеря с тебе.

Аз зная, в твоята душа има добри неща.

155. 81 ПИСМО

За работите, за които ми разправяте, това показва, че всяка душа трябва да прояви своя живот такъв, какъвто е.

156. 83 ПИСМО

Обърни погледа си към своята душа. Чет.

157. 84 ПИСМО

Всякой слуга Господен трябва да се научи чрез несгодите на живота да понася всичко с радост и благодарение в душата си.

158. 87 ПИСМО

Слугувайте Господу в душата си вярно и не бойте се.

159. 88 ПИСМО

Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на Духа.

Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа, тя принася плод много.

160. 89 ПИСМО

Не се опасявайте, дайте ширина на вашата душа, за да работи Господ вътре във вас.

161. 90 ПИСМО

Аз познавам душата на тоя народ много добре.

Вам ви е тежко на душата като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в този Божи свят.

Ако първият человек, поставен при най-благоприятни условия, не устоя в първата своя чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най-бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?

За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа.

Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум и по душа, по сърце, по вярност и по смирение.

162. 91 ПИСМА до Мария Казакова

Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ дух, слязнал от небето.

И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни.

Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството.

Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата.

Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата.

Има три степени, по които душата минува, те са: физическо, умствено и духовно.

И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното въздействие на тая виделина, която прониква всичко.

163. 93 ПИСМО

В нейните пътища има Виделина, която е свят за душата на всекиго.

Няма нищо по-добро, по-благо за нашата душа, за нашия дух, отколкото да слушаме гласа на Божията Любов, която постоянно ни кани на подвиг да се усъвършенствуваме и уякваме във всяка доброта и святост.

164. 95 ПИСМО

И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов!

В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на разочарованието и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезвала, тая любеща ръка е била близо до нази да размахне всичките зли-ни, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота.

165. 98 ПИСМО

Ний се радваме с вас заедно на добрите неща, които ви се дават от горе, и за Истината, към която вашата душа се стреми.

166. 102 ПИСМО

Те нямат нищо общо с вашата душа.

167. 104 ПИСМО

Сега на вас искам да ви препоръчам да стоите близо до Господа, Който е страдал за вашата душа.

168. 107 ПИСМО

Така е и с душата.

Да се въздигне една душа, да се облагороди едно сърце, да се просвети един ум не е лесна работа.

169. 109 ПИСМО

А това е стремежът на душата да се възвърне към Бога.

Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни за душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии.

И влагата на живота ще пада всяка заран и вечеря в твоята душа и там ще растат всичките плодове на Небето.

Господ сам ще полива и оросява твоята душа със Своите милости.

Помнете, че многото желания изтощават душата.

Помнете, душата и тя има нужда от почивка.

И който служи в душата си на Господа, трябва да му служи от сърце, с всяка радост и веселие.

170. 113 ПИСМО

А този Господ не е далеч, той е близо при всекиго, Неговият образ се намира във всяка душа.

Стига кой и да е да поразрови в себе си по-дълбоко, да поочисти запрашената си душа и чертите на този образ ще изпъкнат ясно.

Тъй е то, когато человеческата душа, человеческото сърце се лиши от Божествената обич, страхът, малодушието ще го последват.

171. 114 ПИСМО

Да ходи в Негова път, да възприема Неговите мисли и да гледа Неговите дела, не е ли това най-великото нещо, което неговата душа желае?

172. 118 ПИСМО

Само Неговата Любов е в сила да ви отвори душевните очи, да видите, схванете и разберете вечния живот, да влезете в пряко съобщение с Невидимия мир и тогава ще сте в състояние да виждате, слушате и се радвате на това, което Бог е приготвил отдавна за всички, които Го обичат от всичката си душа.

173. 121 ПИСМО

Те са пътеводители към вечния - към очистването и пречистването на душата, усъвършенствуването на духа Смисълът на живота, това е небето, Неговата пълнота, това е Божията Любов, негова път, това е Господията воля.

174. 130 ПИСМО

Който люби, Бог пребъдва в Неговата душа.

175. 132 ПИСМО

Да не отпада сърцето ти, нито да се колебай душата ти.

НАГОРЕ

0.61974811553955