НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
Пеню Киров - №9
във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца. Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е. Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Господа: П. Киров ................ 43. Това вероятно е брат му Димитър Македонски. Т. Стоименов има сестра Мария и може би още един брат. (П.К., №9, 27.12.1898 г.) 44. Хараламби Джамбазов е данъчен чиновник в гр.
Дрян
ово около 1898 г., познат от кръга на В. Козлов. Споменава се още няколко пъти в писмата на П. Киров и Учителя П. Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. При първата си обиколка на България през 1903 г., когато минава през
Дрян
ово, П. Киров отсяда при него. Х. Джамбазов се среща с Учителя П. Дънов във Варна през октомври 1903 г. (П.К., №9, 27.12.1898
към текста >>
2.
Пеню Киров - №14
обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори? От Васил нямаме още писмо. Аз от 21 февруари т.г. постъпих на работа в тукашния Окр[ъжен] съд, с 85 лв. м. заплата [зачеркнато от П.К.]. Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал. Ако е Волята Божия, яви ни да пратим ли от Божията заповед и на бр. в Христа Господа Хараламби Джамбазов64, находящ се в гр.
Дрян
ово? Относително кой час да се молим, ний избрахме св[етата] неделя заран от 5-6 часа. Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да употребява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само сутрин, и то когато времето бивало студено, тогава и храчките му изобилстват. Приеми сърдечните ни братски поздравления от мен и от Тодор. Твой в Христа Господа брат: П. Киров № 14 (продължение) Ето нашето обещание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, които Духът на Истината ни дава. Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил. [подпис П. Киров и Т. Стоянов] Вярвам в моя Господ и Спасител, Който ми говори сега. [подпис П. Киров и Т. Стоянов] Вярвам в Божия вечен и благ Дух, Който изработва моето спасение. [подпис П. Киров и Т. Стоянов] Вярвам в моя приятел — Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя — раби на Бога живаго. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]
към текста >>
3.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца. Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е. Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Господа: П. Киров ................ 43. Това вероятно е брат му Димитър Македонски. Т. Стоименов има сестра Мария и може би още един брат. (П.К., №9, 27.12.1898 г.) 44. Хараламби Джамбазов е данъчен чиновник в гр.
Дрян
ово около 1898 г., познат от кръга на В. Козлов. Споменава се още няколко пъти в писмата на П. Киров и Учителя П. Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. При първата си обиколка на България през 1903 г., когато минава през
Дрян
ово, П. Киров отсяда при него. Х. Джамбазов се среща с Учителя П. Дънов във Варна през октомври 1903 г. (П.К., №9, 27.12.1898
към текста >>
4.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори? От Васил нямаме още писмо. Аз от 21 февруари т.г. постъпих на работа в тукашния Окр[ъжен] съд, с 85 лв. м. заплата [зачеркнато от П.К.]. Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал. Ако е Волята Божия, яви ни да пратим ли от Божията заповед и на бр. в Христа Господа Хараламби Джамбазов64, находящ се в гр.
Дрян
ово? Относително кой час да се молим, ний избрахме св[етата] неделя заран от 5-6 часа. Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да употребява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само сутрин, и то когато времето бивало студено, тогава и храчките му изобилстват. Приеми сърдечните ни братски поздравления от мен и от Тодор. Твой в Христа Господа брат: П. Киров № 14 (продължение) Ето нашето обещание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, които Духът на Истината ни дава. Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил. [подпис П. Киров и Т. Стоянов] Вярвам в моя Господ и Спасител, Който ми говори сега. [подпис П. Киров и Т. Стоянов] Вярвам в Божия вечен и благ Дух, Който изработва моето спасение. [подпис П. Киров и Т. Стоянов] Вярвам в моя приятел — Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя — раби на Бога живаго. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]
към текста >>
5.
№73 (Пеню Киров)
гр.
Дрян
ово, 19 октомврий 1903 г. [до] гр. Варна Любез. ми бр. Дънов, Моля, приносящия настоящето [писмо], приеми го, той е наш приятел. Ако помниш преди години, бях Ви писал за него121. Дай му някои наставления и упътвания. Твой верен в Христа Господа: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 121 Хараламби Джамбазов от гр.
Дрян
ово, лице от кръга на Козлов. Споменава се няколко пъти в писмата на П. Киров от 1898-1899 г., но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ
към текста >>
6.
№74 (Пеню Киров)
не можа. На третия път засука и малко остана да ме хване от мястото ми. Но Исус подкара по-бърже трена и тя не можа да ме хване. Като се простираше да ме хване, толкова замах правеше, че до три километра място заграбваше. После изкарах и другите две седмици и тъй прекарах това. От Ямбол надолу към юг проповядвах на 6-7 места, също и в Къзъл агач126. Оттам минах в Кавакли127, Харманли, Узунджово128, Хасково, Борисовград129, Станимака130, Пловдив, Брезово, Казанлък, Шипка, Габрово,
Дрян
ово, Севлиево, Троян, Тетевен, Етрополе и София. В Етрополе проповядвах131, също и в едно село132 по тези последни места. В
Дрян
ово, в една къща, проповядвах на неколцина мъже и жени. Сега, като Ви излагам всичко, чакам да ми дадеш допълнителни наставления на започнатото. Колкото какво да правя в живота ми до края на таз година, то аз очаквам Бог сам в сърцето ми да ме научи. Поздравявам Ви, поздрави и Мелкон, поздравява Ви също и бай Филип133 и двама ви. Очаквам отговора Ви тук, чрез г-н Бъчваров. Ваш верен в Христа Господа: П. Киров Яви ми, Мелкон ходи ли някъде134. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава
към текста >>
7.
№97 (Пеню Киров)
намирам в този град още от 22 миналия [месец]. Досега не беше ми пратен маршрутен списък, та по тази причина трябваше да стоя празен. Наскоро обаче г-н Бъчваров ми прати една отвор[ена] карта от Ст. Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София. Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово,
Дрян
ово, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер. бряг, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София. Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или три месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък. Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът. Така поставен, аз рекох да Ви съобщя всичко и да искам разрешението на въпроса: кога ще стане съборът и къде? За да вземам мерки да избирам градове таквиз, които са близо към това място, където ще стане съборът. За
към текста >>
8.
Показалец на личните имена
Бургас) – П. К. 47, 85 Георгиев, Михалаки (писател) – П.К. 102 Гешов, Иван (Сливен) – У. 93; П.К. 76, 78 Гина - Вж Г у м н е р о в а, Гина (Ангелина) Голов, Димитър (софийски книжар) – У. 105, 107, 108; П.К. 74, 87, 93, 95, 102 Граблашев (Граблашов), Велико (Васил, Величко) – У. 93,119; П.К. 75, 95, 101 Гумнеров, Петко Иванов (София) – П.К. 90-92, 94-96, 102 Гумнерова, Гина (Ангелина) (София) – П.К. 90-92, 94-96, 102 Дебарол, Адолф (1801-1886, Франция) – П. К. 81 Джамбазов, Харалампи (
Дрян
ово) – П. К. 73 Добра Д. Стефанова–Хаджи Кондова – Вж Х а д ж и К о н д о в а, Добра Д. Стефанова Добрев, Илия (Варна) – У. 59, 75;П.К. 52 Доктора; Д-ра – Вж М и р к о в и ч, Георги Вълков Дядо Георги (Бургас) – П.К. 83 Дядо ми – т. е. тъста му Анастас Георгиев – П. К. 47, 85 Ерифили (съпруга на Пеню Кирова) – У. 98; П.К. 75, 84 Желязкова, Анастасия (Варна) – П.К. 48, 75 Жена ми – Вж Е р и ф и л и Златев, Евтим (Русе) – У. 93; П. К. 75 Зурков, Илия (Бургас) – У. 102, 121; П.К. 101, 102 Игнатов, Иван (книжар, София) – У. 63 Иларионов, Костадин (Търново) – У. 108; П.К. 90, 98 Иларионова, Елена (Търново) – П.К. 98 Казакова, Мария (Търново) – У. 73, 95-97, 99, 101-103; П.К. 77-79, 81, 84, 98, 99 Козлов, Васил Р. – У. 53; П.К. 48, 59, 68, 101 Колесников, Иван Петрович (Пловдив) – У. 61-66; П.К. 55, 56, 63 Константинов, Н. (Русе) – У. 93; П.К. 75 Кортеза – Вж С т е ф а н о в а, Кортеза Корустов(Курустов), Георги – У. 77; П.К. 48, 54, 55 Коста – Вж С т а м о в, Константин Пенков Костадин – Вж И
към текста >>
9.
Показалец на географските имена
121, 122; П. К. 47-52, 54-72, 74, 80-104 Бяла, обл. Русе – П. К. 97 Бяла Слатина – П. К. 97 Варна – У. 54-60, 71, 73-76, 78, 91, 93, 98 -104, 111, 114, 115, 119; П. К. 50, 51, 53, 62- 65, 73, 74, 77, 79, 81- 86, 93, 94, 99, 101, 104 гара Ветово ( дн. обл. Русе) – П. К. 96 Видин – У. 88, 89; П. К. 71, 77, 97 Враца – У. 88; П. К. 97 Габрово – П. К. 74, 97 Горна Оряховица – П. К. 97 с. Градец, община Котел – П. К. 60 с. Гьозекен, Анхиалска околия (дн. гр. Обзор) – У. 56, 57;П. К. 50, 51
Дрян
ово – П. К. 73, 74, 97 р. Дунав – У. 88 с. Дъскотна (обл. Бургас) – П. К. 74 Етрополе – П. К. 74 Кавакли (дн. гр. Тополовград) – П. К. 74 Казанлък – У. 63; П. К. 54, 74 Калофер – У. 63 „Каменете“ (местност около Бургас) – П. К. 54 Къзъл агач (дн. гр. Елхово) – П. К. 74 Карлово – У. 63 Карнобат – П. К. 74, 85, 92, 97 Кнежа – П. К. 97 Котел – П. К. 97 Кула – П. К. 97 Кюстендил – У. 90; П. К. 71 Ловеч – У. 81; П. К. 97 Лом – У. 88; П.К. 97 Лондон – П. К. 59 Луковит – П. К. 97 Лясковец – П. К. 97 с. Меричлери (дн. гр., обл. Хасково) – У. 81 Месемврия (дн. гр. Несебър) – П. К. 79 Никопол – П. К. 97 Нова Загора – У. 63 Нови пазар – У. 52, 53, 76; П. К. 47, 49, 51 м. Ново село (дн. кв. на гр. Сливен) – П. К. 75 Оряхово – П. К. 97 Париж – П. К. 48 Плевен – У. 88, 89, 91; П. К. 60, 71, 72, 97, 99 Пловдив – У. 62, 63, 64, 82, 84, 85, 86, 110; П.К. 54, 55, 60, 67, 68, 74, 75 Разград - У. 93 Русе – У. 71, 73, 92, 93, 94, 95, 97, 99, 110; П. К. 62, 75, 76, 92, 97 Русия – П. К. 81 Самоков – П. К. 71,
към текста >>
10.
ПОСЛЕСЛОВ
с публични сказки по френология. Не винаги приходите от тях покривали личните му разноски, наема за залата и отпечатването на афишите. При добър приход изпращал десятъка си на касиера на „Обществото за повдигание религиозния дух на Българский народ“, а остатъка е дарявал на дружествата за издържане на безплатни трапезарии за бедни ученици. Пеню Киров пише предимно от Бургас. В по-късен период има писма от Сливен, Айтос, Ямбол, гара Ветово (Разградско),
Дрян
ово, Плевен, София. Той посещава и много други градове в страната и за тях упоменава в писмата си. Това е свързано с работата му като разпространител на списание „Родина“ на Тодор Бъчваров от 1903 г. Навсякъде П. Киров съпровожда посещенията си в дадено селище с многобройни беседи и молитвени събрания, предимно в частни домове. От тона на писмата му се усеща, че той с много плам и вяра разпространява Словото Божие и новите идеи. В „Показалец на личните имена“ по азбучен ред са дадени всички имена, срещани в текстовете на писмата на П. Дънов и П. Киров. Това са имена на съратници в новите идеи, участници в спиритическите сеанси на духовните групи, в срещите по време на пътуванията им по страната. Сведения за личностите са дадени в обяснителните бележкив края на всяка част. Данните са издирвани в оригинални документи от и за епохата – вестници, списания, книги, алманаси, търговски регистри, отчети, протоколи и други писма извън тази кореспонденция. За някои от имената,
към текста >>
11.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10
из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода 14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08. гостуват на П. Дънов за поредната среща на Веригата, която се провежда от 14 до 17.08.1903 г. 119 Тази обиколка продължава около 10 месеца. 120 Съборът през 1903 г. се провежда във Варна, а не в Бургас, както през 1901 и 1902 г. 121 Хараламби Джамбазов от гр.
Дрян
ово, лице от кръга на Козлов. Споменава се няколко пъти в писмата на П. Киров от 1898-1899 г., но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. 122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската
към текста >>
12.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
„Учителя във Варна" е книга за сърцето на един град, завинаги обсаден от силата на Духа. Без помощта на Павлина Даскалова, чиято е идеята за съставянето на тази книга, без Христо Маджаров, на когото се дължат повечето от идейните й внушения, без съучастието на Георги Н. Петков, Филип Филипов, Преслав Павлов, Петър Митев и Иван Джеджев, без професионализма на историците, библиографите и преводачите Станка Димитрова, Цветолюб Нушев, Кристияна Димчева, Елена Бъчварова, Борислав
Дрян
овски, Васил Стоилов и Ралица Хубанова не би било възможно съставянето и публикуването на „ Учителя във Варна ". Затова последните думи на признателност са към тях. Варна, май 1998 г. Виж Ханс Гзенгер, „ Черноморското пространство и неговите мистерийни импулси в миналото и настоящето", 1971, превод от немски, непубликуван, Влад Пашов, „Идеите на Бялото Братство през вековете", 1945, ръкопис, непубликуван Този пост е редактиран от Hristo: 23 януари 2015 -
към текста >>
13.
НЕПОСЛУШАНИЕ
се плаща от братската каса. А в тази братска каса те не бяха внесли нищо. Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях, само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство. Надигна се врява, недоволство. Имаше всякакви хора на "Изгрева" - анархисти, комунисти, социалисти, републиканци. Казваха: "Ще се плаща от братската каса. Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис
Дрян
овски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерстваха. Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева". Не питаха Учителя. Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат. Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на стълба на поляната светела през нощта и събирала бръмбари, пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева". И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя. Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600 . Всички си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят
към текста >>
14.
СЛЪНЦЕ
По-голямо чудо от това няма. Станеш ли сутрин да поздравиш Слънцето и след това започнеш да работиш, ти можеш и учен и богат, и здрав да станеш. Ти можеш да развързваш и да завързваш, както и когато пожелаеш. Някой казва: защо трябва да посрещам Слънцето? - Ако не посрещаш Слънцето, живот няма да имаш. Нямаш ли живот, от тебе нищо не може да стане. Още преди изгрева на Слънцето, човек трябва да бъде на крак, да получи дажбата си. Както ученикът трябва да влезе в училището преди удрянето на звънеца, така и всеки човек трябва да бъде на крак преди първия лъч на Слънцето. Ако ученикът се излежава след първия лъч на Слънцето и се оправдава с някакво неразположение, той никога няма да свърши училище. Първият лъч е звънецът на живота. Ученикът трябва да е станал няколко минути преди явяването на този лъч. Става ли след първия лъч, т.е. след звънеца на живота, това не говори в негова полза. Преди още да е ударил звънецът, ученикът трябва да е напълно готов да посрещне своя Изток. Само така той ще има разположение да възприеме енергиите на Слънцето. Ако човек не посреща изгрева на физическото Слънце, той не може да бъде здрав. Енергиите, които излизат от Слънцето, крият в себе си запас от жизнени сили, от лечебни енергии. Иска ли човек разумно да използва енергиите на Слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи още преди изгряването на Слънцето. Енергиите, които ще приеме по това време, се равняват на енергиите, които би приел, ако се излага цял ден на
към текста >>
15.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
към тях с голямо напрежение. Бомбардировачите отиват вече към обектите за бомбардиране. Учителят от напрежение се зачервява, започва да тече пот, кръв от лицето Му. Бомбардировачите изменят посоката си, вместо да пускат бомбите си над София, те се отстраняват на изток и заминават по посока на Пловдив и оттам са заминали за Румъния. С това Учителят отклонява определената бомбардировка над София. Да, това е, както Христос се е молил в Гетсиманската градина. Георги Добрев Брат
Дрян
овски пита: "Учителю, Бог няма ли заради праведните да защити града?" Учителят се усмихва: "За праведните Бог всичко е промислил. И за доказателство ще ти дам да направиш един опит." Той изважда десетина листчета, с написани различни цитати от Псалмите. Казал му: "Ето, вземи тези листчета и ще ги поставиш в къщите на твои познати. Ще си отбележиш местата и после ще провериш, че къщите, където си поставил тези листчета, няма да бъдат засегнати от бомбите." Брат
Дрян
овски взел листчетата, сложил ги на избрани места и си отбелязал в тефтерчето. След няколко седмици започнали големите бомбардировки. Брат
Дрян
овски минавал и проверявал къщите, в които е поставил листчетата с цитати, написани от Учителя. Всички къщи наоколо били разрушени, а само тия стърчели. Било страшно за гледане! Той вижда Силата на Божията закрила, а от друга страна вижда разрушението. Несравнима гледка! Отива при Учителя, Който е в Мърчаево, изважда тефтерчето си и Му чете имената на своите познати и адресите на къщите,
към текста >>
16.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Боев изпраща през 1940 г. няколко пакета с беседи на приятелите в Латвия. Скоро му връщат пакетите, като на тях пише: "Такава литература не се допуска в Съветския съюз." Учителят обясни случилото се, когато стана Втората световна война и немците нахлуха в Русия: "Това ги сполетя, защото върнаха пакетите на Бялото Братство." Виж какви причини, наглед нищожни, а какви огромни, страшни последици носи своеволието. Отношението към Божественото е много отговорно. Борис Николов Брат Борис
Дрян
овски след една бомбардировка през есента на 1943 г. отива при Учителя, разговаря с Него и накрая Го пита: "Учителю, не разбирам какво става със света? Нали тук на Изгрева, в София и в България се изсипа "рогът на изобилието" чрез Вашето Слово и чрез Вас? Защо над София се изсипва сега цялото това разрушение?" Учителят го поглежда сериозно и казва: "Аз затова предупреждавах българите от 20 години, че това нещо ше им дойде на главите. Провери и пресметни колко хиляди хули се изсипаха по мой адрес и по моята глава! Прочети във вестниците колко думи се изрекоха срещу мен и бяха написани на същия език, чрез който се дава Словото на Бога. Ето тези хули по мой адрес се превърнаха на бомби и те падат днес върху главите на българите. Има такава поговорка: "С техните камъни - по техните глави." От 25.XI.1943 г. почти всеки ден Учителят отиваше пеша до горичката над село Симеоново. На 10.1.1944 г. прекарахме нощта в една селска къща. През нощта София бе бомбардирана, а ние наблюдавахме от
към текста >>
НАГОРЕ