НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
193
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и
дробове
, на своя стомах, жлези и пр.
6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм.
Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и
дробове
, на своя стомах, жлези и пр.
2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност.
към текста >>
За повече
подробности
вж.
дял втори – ІІ.1:1. [5] Аристотел е положил като основа принципа на наблюдението. Така истината се поддържа от трите кита: наблюдение, анализ, синтез. Оттогава насам от сферата на научния интерес отпадат: съзерцание, интуиция, прозрение. А точно те позволяват да се осъзнае скритото, същностното.
За повече
подробности
вж.
Едуард Шуре, „От сфинкса до Христа”, С., 2004, с.257. [6] Принципи или с др. думи – първопричини. [7] Раболепие – безлично самоунижение за угода на някой силен или богат; угодничество, сервилност. [8] „Необходимостта” е другото име на VІ Херметичен принцип („Причина и следствие”).
към текста >>
[43] Учителят
подробно
разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”.
В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Става въпрос за термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.). Повече за умствено-душевния живот – вж. дял първи – І.10:2,3 и бел. № 39.
[43] Учителят
подробно
разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”.
[44] Уилям Хамилтън (1788-1856) – английски философ и логик. Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно откровение. Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане. Той е един от предшествениците на съвременната математическа логика. Основно произведение – „Лекции по метафизика и логика” (4 т., 1859-1860).
към текста >>
Написва редица популярни книги по астрономия и изготвя
подробна
карта на Луната.
Я. Струве. Медлер многократно провежда наблюдения на 3222 звезди от каталога на Дж. Брадли и изучава тяхното собствено движение. Създадената от него т.нар. „Теория за централното слънце” е първият опит за изучаване строежа на галактиката върху основата на движението на звездите, но неговото предположение за това, че центърът на галактиката се намира в Плеядите, се оказва несъстоятелно.
Написва редица популярни книги по астрономия и изготвя
подробна
карта на Луната.
[66] Плеядите е звезден куп в съзвездието Телец, а Персей е съзвездие в близост до Телец. [67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл. Бащата на Гор, почитаемият Джон Ридтон Гор, е архидякон на Етънри (Ирландия). Дж. Е. Гор завършва колежа „Св.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите
дробове
, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък.
В този организъм няма преследвания, няма каприции, няма своеволия, няма криворазбирания, тук съществува единство. И когато една от съседните клетки се поболи и страда, то всички други клетки влизат в общо съчувствие и бързат да премахнат злото по всякои начин. И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й. Не може, зер! Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие.
Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите
дробове
, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък.
И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон. Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет. Клетките, образующи мускулите, са завзети с поддържането позата на тялото и сглобяването на отделните части. Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм. Колкото за клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло.
към текста >>
Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в
дробовете
– с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм.
Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие. Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък. И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон. Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет. Клетките, образующи мускулите, са завзети с поддържането позата на тялото и сглобяването на отделните части.
Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в
дробовете
– с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм.
Колкото за клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, които съобщават за всичко, що се върши вътре и вън от мозъка. Относително клетките, които образуват мозъка, те изпълняват най-сложната и деликатна работа на человеческата душа. В техните малки стаици е разположена человеческата мисъл и человеческите желания. Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм.
към текста >>
По
подробно
ще говорим върху тази тема, когато разглеждаме вътрешния характер на възпитанието.[98]
15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие. 16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същият. В какъвто и смисъл да го вземем, на практика резултатът е винаги един и същ.
По
подробно
ще говорим върху тази тема, когато разглеждаме вътрешния характер на възпитанието.[98]
7. Смъртта 1. Сега ще засегнем един въпрос, който представлява загадка за хората и много ги вълнува. Това е въпросът за смъртта. Какво нещо е тя? 2. Наистина ние познаваме донякъде действието ú, но причините ú остават скрити за нас.
към текста >>
10. Едни от тези клетки образуват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха, пети – белите
дробове
, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и т. н.
И когато една от съседните клетки заболее и страда, всички други клетки ú съчувстват и по всякакъв начин бързат да премахнат злото. 9. Понякога дори и най-своенравният човек се замисля и започва да скърби за онези, с които е тясно свързан неговият интерес – например той плаче и окайва лошата участ на своята робиня. Нещо повече – по никакъв начин не може да извади страданията ú от ума си. Не може, разбира се! Понеже негова милост, господарят, се е убедил вече от личен опит, че само от доброто състояние на всички клетки зависи неговото здраве, успех и щастие.
10. Едни от тези клетки образуват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха, пети – белите
дробове
, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и т. н.
Всички те, според качествата и способностите си изпълняват специална служба в организма, определена от закона за Цялото. 11. Така например клетките, образуващи костите, имат за задача да поддържат целия скелет. Клетките, образуващи мускулите, са заети с поддържане стойката на тялото и свързването на отделните части. Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на дробовете – с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта към артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло. 12. Кръвта представлява общият капитал.
към текста >>
Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на
дробовете
– с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта към артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло.
Понеже негова милост, господарят, се е убедил вече от личен опит, че само от доброто състояние на всички клетки зависи неговото здраве, успех и щастие. 10. Едни от тези клетки образуват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха, пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и т. н. Всички те, според качествата и способностите си изпълняват специална служба в организма, определена от закона за Цялото. 11. Така например клетките, образуващи костите, имат за задача да поддържат целия скелет. Клетките, образуващи мускулите, са заети с поддържане стойката на тялото и свързването на отделните части.
Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на
дробовете
– с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта към артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло.
12. Кръвта представлява общият капитал. Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими за поддържане живота и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм. 13. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват съединителни жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, съобщаващи за всичко, което се върши вътре и вън от мозъка. 14. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа.
към текста >>
Върху този въпрос ще се спрем по-
подробно
на друго място.[130]
Те са единствените посредници, съобщаващи за всичко, което се върши вътре и вън от мозъка. 14. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа. В техните миниатюрни стаички са разположени човешките желания и човешката мисъл. Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма. 15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на човека, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили.
Върху този въпрос ще се спрем по-
подробно
на друго място.[130]
16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математическа точност съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве. 17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее. 18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”.
към текста >>
3.
УВОД
8.
Подробно
по ТОЗИ въпрос ВИЖ по-долу в изложението
Малко на брой от писмата (около 5-6), съхранявани в НБКМ-БИА са публикувани и в изданието: Дънов. П. Писма до първите ученици... 7. НБКМ-БИА, ф. 868. а.е. 114, я. 82-125
8.
Подробно
по ТОЗИ въпрос ВИЖ по-долу в изложението
9. Село Николаевка, Варненско е родното място на П. Дънов. В повечето биографии на Учителя се посочва старото име на селото - Хадърча. Преименуването става през 1881 г. и от тогава в документацията, вкл. и в писмата на П.
към текста >>
4.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните
дробове
и мозъка.
Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние. ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2.
фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните
дробове
и мозъка.
Тези темпераменти са очертани от външни признаци достъпни да наблюдение. 1. Лимфатическия [флегматичен] темперамент (фиг.10) зависи от преобладаващото влияние на стомаха. Характеризира се с бледобяла кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице. Жизнената деятелност е бавна, плътта мека и пластична, мускулите отпуснати, телосложението хлабаво е кръвообращението бавно. Мозъчната деятелност е мудна и умствените проявления медлени [бавни].
към текста >>
9) зависи от преобладаващите влияния на
дробовете
, сърцето и кръвоносните съдове.
Жизнената деятелност е бавна, плътта мека и пластична, мускулите отпуснати, телосложението хлабаво е кръвообращението бавно. Мозъчната деятелност е мудна и умствените проявления медлени [бавни]. Този темперамент предразполага хората към бездействие, леност и общо безгрижие и затова не са твърде достъпни за болестите. 2. Сангвиническия [лат. sanguis - кръв] темперамент (фиг.
9) зависи от преобладаващите влияния на
дробовете
, сърцето и кръвоносните съдове.
Той се отличава с умерена пълнота на тялото и частите, достатъчно набита плът, руса коса или кестенява, сини очи, румен цвят, румено и обло лице. Притежава голяма деятелност на артериалната система и особено пристрастие за леки упражнения. Мозъка изобщо е много деятелен и умствените изявления са бързи и магнетически. Лица с този темперамент са готови към всичко. Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите.
към текста >>
3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния
дроб
и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти.
Той се отличава с умерена пълнота на тялото и частите, достатъчно набита плът, руса коса или кестенява, сини очи, румен цвят, румено и обло лице. Притежава голяма деятелност на артериалната система и особено пристрастие за леки упражнения. Мозъка изобщо е много деятелен и умствените изявления са бързи и магнетически. Лица с този темперамент са готови към всичко. Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите.
3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния
дроб
и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти.
Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност. 4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота.
към текста >>
5.
1898_Пеню Киров - №1
(
Подробности
за живота му вж.
3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Основава в Сливен първия български вестник след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.). Издава окултни и здравни списания. Създава първото българско спиритическо дружество „Милосърдие”. Основател е и на българската хомеопатия.
(
Подробности
за живота му вж.
в приложението „Биографичен калейдоскоп”.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.) Основател е и на българската хомеопатия. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографичен калейдоскоп".) (П.К., №1, 02.08.1898 г.)
към текста >>
(
Подробности
за живота му вж.
Издава окултни и здравни списания. Създава първото българско спиритическо дружество „Милосърдие”. Основател е и на българската хомеопатия. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографичен калейдоскоп”.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.) Основател е и на българската хомеопатия.
(
Подробности
за живота му вж.
в приложението „Биографичен калейдоскоп".) (П.К., №1, 02.08.1898 г.)
към текста >>
6.
Пеню Киров - №2
(
Подробности
за живота му вж.
се премества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г.
(
Подробности
за живота му вж.
в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г. (вж. кн.
към текста >>
7.
Петър Дънов - №16
3а другите неща сам д-р М[иркович] ще ви разправи
подробно
.
Той е участник. Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето Обещание и Бог е силен да го пази в Името Си. Имате поздравление и от други двама братя:70 от село Хотанца71, които Господ е призовал в делото.
3а другите неща сам д-р М[иркович] ще ви разправи
подробно
.
Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21; „Мир ви давам, Моя мир ви оставям." [Йоан 14:27] „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." [Йоан 15:2] Поздрави нарочно бр. Тодора. С търпение ще очакваме Обещанието и когато Бог Благий благоволи, ще сторим всичко, което ни е определено да извършим за Него. Амин. Ваш верен: П.
към текста >>
8.
Пеню Киров - №40
И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша
подробно
за всичко.
№40 гр. Бургас, 15 август 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря ви. Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в живота ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава.
И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша
подробно
за всичко.
Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3. Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене. На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление".
към текста >>
9.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
(
Подробности
за живота му вж.
3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Основава в Сливен първия български вестник след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.). Издава окултни и здравни списания. Създава първото българско спиритическо дружество „Милосърдие”. Основател е и на българската хомеопатия.
(
Подробности
за живота му вж.
в приложението „Биографичен калейдоскоп”.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.) Основател е и на българската хомеопатия. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографичен калейдоскоп".) (П.К., №1, 02.08.1898 г.) № 2 След като се върнах от Варна4 [бел.
към текста >>
(
Подробности
за живота му вж.
Издава окултни и здравни списания. Създава първото българско спиритическо дружество „Милосърдие”. Основател е и на българската хомеопатия. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографичен калейдоскоп”.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.) Основател е и на българската хомеопатия.
(
Подробности
за живота му вж.
в приложението „Биографичен калейдоскоп".) (П.К., №1, 02.08.1898 г.) № 2 След като се върнах от Варна4 [бел. на П. К.] гр. Бургас, 8-ий септемврий 1898 г.
към текста >>
(
Подробности
за живота му вж.
се премества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г.
(
Подробности
за живота му вж.
в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г. (вж. кн.
към текста >>
10.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
3а другите неща сам д-р М[иркович] ще ви разправи
подробно
.
Той е участник. Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето Обещание и Бог е силен да го пази в Името Си. Имате поздравление и от други двама братя:70 от село Хотанца71, които Господ е призовал в делото.
3а другите неща сам д-р М[иркович] ще ви разправи
подробно
.
Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21; „Мир ви давам, Моя мир ви оставям." [Йоан 14:27] „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." [Йоан 15:2] Поздрави нарочно бр. Тодора. С търпение ще очакваме Обещанието и когато Бог Благий благоволи, ще сторим всичко, което ни е определено да извършим за Него. Амин. Ваш верен: П.
към текста >>
11.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша
подробно
за всичко.
№40 гр. Бургас, 15 август 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря ви. Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в живота ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава.
И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша
подробно
за всичко.
Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3. Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене. На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление".
към текста >>
12.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
За
подробности
за рода ми да се пита стария Сава Серов, който знаел всичките - 1906 г.
Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го прекръстили Теню Консула. Баба ми Ана - втората жена на дядо ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор". А дядо ми Велико изхожда от самия Сливен. Днес в тяхното място живее братовчедът ми Васил Тенев. То е близо до „Гюрчешма", там при убилия се бирник Башев бил домът му.
За
подробности
за рода ми да се пита стария Сава Серов, който знаел всичките - 1906 г.
В най-старите времена родът ми са го казвали в Сливен Зейбековци, което име им било дадено в една епоха, когато имало много голям глад в Сливен и околността. Та той отворил хамбарите си и давал на всички нуждаещи се, каквито и да било те - българи, турци и пр., своята помощ. Разбира се, това е правил, понеже е бил доста в състояние человек. Още едно нещо - в нашия род са били всички много религиозни хора, дори и до бащите ни. Още има запазени в брат ми Димитър книги - ръкописи от прадядовците ни, някъде от 200 години време.
към текста >>
13.
№73 (Петър Дънов)
За по-
подробно
- кога се видим, ще ви разправя.
Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички. В Търново срещнах една наша сестра или приятелка76. Тя има много неща, открити ней от Господа, и чака за тяхното изпълнение. Надявам се всички вие да сте добре. Аз ще пообмисля сега да видим какво трябва да правим и каква е Волята Божия.
За по-
подробно
- кога се видим, ще ви разправя.
В Русе срещнах онзи адвентистки приятел, който е идвал да говори в Бургас77. Днеска ще пиша и на Д-ра. Ще обичам да чуя от Вази. За нашето събрание времето наближава и да видим къде ще се отреди. Имайте мир и търпение, Божиите работи ще се изпълнят - всяко на своето време.
към текста >>
14.
№77 (Петър Дънов) [отворено писмо]
За други неща ще Ви пиша от по-после
подробно
, според хода на работите.
№77 (Петър Дънов) [отворено писмо] Ямбол, 30 август 1902 г. Л. бр. Киров, Пристигнахме вчера в 11 часа тук благополучно. Установих се привременно на хотел „Америка" 82.
За други неща ще Ви пиша от по-после
подробно
, според хода на работите.
Поздрави всички приятели и братя в Господа. Нарочно поздрав на Тодор, Мелкон, Арнаудов, Николай и Никола83 . Поздрави и така също и госпожата си. Остава сега всички да се подвизавате добре във вярата и Любовта, като оставяте миналото настрана и се стремите към бъдещето, към съвършенството в познанието на Истината, която е скрита в недрата на Господа. Аз зная, Господ ще ви укрепи и помогне във всички усилни времена, ще вложи Дух на благост и кротост в познание на всяко добро дело.
към текста >>
15.
№93 (Петър Дънов)
Повече
подробности
вж.
от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с. Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител.
Повече
подробности
вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“. 141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви.
към текста >>
16.
№96 (Петър Дънов)
Той трябва
подробно
да изложи какво има и кому какво е разположен да остави.
Да проникваме в мислите Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля, това е нашето предназначение в тоя живот. И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата. За даденото Откровение за д-р Миркович ми се даде отговор от Господа. Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с духа на това искание Отгоре. Сам дa си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа.
Той трябва
подробно
да изложи какво има и кому какво е разположен да остави.
Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да Ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време, като означи в какво има да се употреби това, което завещава. Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40 лева най-малко. А това, ако разбира, е благодат за него. Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит.
към текста >>
17.
№79 (Пеню Киров)
Ако искате, явете му
подробно
това и го предотвратете от всяко завещание.
С настоящето си [писмо] имам само една цел, и тя е да дам осветление по въпроса по Докторовото имущество, при все че със страх се обръщам да гледам на този въпрос, но не зная каква чародейна сила ме кара да изучавам и вземам толкова сериозно участие по него. Разяснението на въпроса е този, че аз, като прегледах закона (според неговото желание) за наследствата, или тъй да се каже, закона за завещанията, намерих, че всичко, каквото ще върши Д-рът по това, ще се отхвърли от наследниците му по законен ред след смъртта му: първо, [тъй] като [е] повече стар от 68 год.; второ, че всякога, к[ог]ато ще се прави завещание като неговото, то [той] трябва да се освидетелства от лекар, че е в ума си, и др. много такива. Така че завещанието става невъзможно. Прочее, само една леснина му остава за изпълнение [на] целта му, и тя е само още сега продажбата на имота на името на дружеството.
Ако искате, явете му
подробно
това и го предотвратете от всяко завещание.
Аз не искам сам да му явявам, да не би и той да се усъмни в мене. А колкото за тебе, аз вярвам, че ти няма да [за]губиш доверието си върху моята душа. Засега съм в този град и наскоро заминавам към Анхиало и Месемврия. Ако искаш, пиши ми във Варна, чрез Мелкон. Поздравявам Ви сърдечно, поздрави и г-жа сестрата Казакова.
към текста >>
18.
№ 81 (Пеню Киров)
За действителността на всичките събития в историята аз не мога да гарантирам, защото не съм имал възможност да обиколя всичките места, за да изпитам
подробно
, понеже това изискваше време и средства, а най-главно, че и не беше приведено в порядък още нищо.
[до] гр. Варна Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от 2-ри того притежавам. Не Ви отговорих досега, защото имах намерение да Ви изпратя и историята на баба Мария160, която днес като приготвих, изпращам Ви я да я прочетете и изпратите на сестрата Казакова. За която цел Ви прилагам при това и п[ощенски] марки за препращането.
За действителността на всичките събития в историята аз не мога да гарантирам, защото не съм имал възможност да обиколя всичките места, за да изпитам
подробно
, понеже това изискваше време и средства, а най-главно, че и не беше приведено в порядък още нищо.
Сега, както е, по-може да се провери, понеже са известни всичките места и села. Има прочее на няколко села и места, та зная, че е открила манастири, понеже минах през тях и имах случай да питам и някои селяни, които действително потвърждваха и показваха манастирите. Аз засега пò взех да се съживявам, но още апатията ми към живота и всичко в него не е съвсем изчезнала. Наскоро имах казано, че Господ ще ми даде голяма сила към него и др. Относително работата при дядо ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за комисионерство, но още няма отговор и не зная дали ще бъде.
към текста >>
Повече
подробности
вж.
Дънов от 16.04.1903 г. 164 П. Дънов вероятно е бил в Бургас в началото на април, когато са били великденските празници – 7-8.04.1904 г. 165 Константин А. Дъновски (1830-1918).
Повече
подробности
вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“. 166 Мария Стамова (1858-1940), по баща Константинова Дъновска. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 167 Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова.
към текста >>
Повече
подробности
вж.
165 Константин А. Дъновски (1830-1918). Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 166 Мария Стамова (1858-1940), по баща Константинова Дъновска.
Повече
подробности
вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“. 167 Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 168 Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П.
към текста >>
Повече
подробности
вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“. 166 Мария Стамова (1858-1940), по баща Константинова Дъновска. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 167 Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова.
Повече
подробности
вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“. 168 Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П. Дънов Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.
към текста >>
Повече
подробности
вж.
167 Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 168 Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П. Дънов Мария Стамова.
Повече
подробности
вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
19.
№102 (Пеню Киров)
Затова тука по-долу излагам
подробно
нашето разбирание.
№102 (Пеню Киров) гр. Бургас, 12 октомврий 1907 г. [до] гр. София Любез. бр. Петре, Получих писмо от нашия приятел Петка231, който искаше да явим как сме разбрали ний в събора наредбата относително петъците.
Затова тука по-долу излагам
подробно
нашето разбирание.
Във всеки петък от седмицата ний се молим за приятелите от Веригата232, като ги именуваме поименно. В тази ни молба призоваваме тримата наши водители, т.е. Св. Троица, като им поменуваме тайнствените имена233. През тези петъци ядем само сурова растителна храна или сготвена, но един ден по-рано. Ако обаче други членове от семейството си направят в същия ден топла постна храна и ни поканят, то може да ядем.
към текста >>
20.
№122 (Петър Дънов) [затворена карта]
Пиши ми как стоят работите засега по-
подробно
и може на Вас да Ви дам някои упътвания.
Получих Вашето писмо. Работата на Н[икон]243 може да се оправи, ако лицето, на което той иска да помага, стои на друго място и да няма чести срещи. Честите свиждания носят неприятности. При това той трябва да помни, че се е обещал да служи Господу и всяко отвличане от главната цел е спънка за двамата. Другото лице трябва да реши в себе си дошло ли е в пълно съзнание да слугува на Духовния свят, или това е само временно увлечение от някои душевни съображения.
Пиши ми как стоят работите засега по-
подробно
и може на Вас да Ви дам някои упътвания.
Писмото препратете в София и да ме чака тамо. Аз ще съдействам да се изправят забърканите работи. Аз виждам где стои спънката и ще се постарая да се изправи. Друго - Вашият Антиминс244, който имате в стаята си, покрийте го с нещо. Тия светини не е добре да стоят в обикновена стая и гдето всички влизат.
към текста >>
Повече
подробности
вж.
Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“.
Повече
подробности
вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“. В началните години на Веригата П. Дънов заедно с пентаграма раздава и по един антиминс на всеки участник
към текста >>
21.
ПОСЛЕСЛОВ
Вероятно това е първата по рода си запазена кореспонденция в историята на епистоларния жанр в България – много
подробна
и продължителна.
ПОСЛЕСЛОВ Всяко поколение има собствен прочит на историята и свой анализ на фактите. Това изгражда нови контури и различна оценка на вече отминалите събития и дава възможност на изследователя да преоткрие старото и да насочи поглед към други неизследвани от предходните поколения области. Така тези исторически факти оживяват отново и заговарят на различен език.
Вероятно това е първата по рода си запазена кореспонденция в историята на епистоларния жанр в България – много
подробна
и продължителна.
Повечето от писмата на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата, обхващащи 131 писма, се появяват и 39 съвсем нови. Всичките 105 писма на Пеню Киров от 1898 до 1917 г. се публикуват за първи път тук, с малки изключения. Уникалността се състои в това, че разполагаме с черновите от писмата на П. Киров. Неговата отговорност към поколенията, педантичността му и далновидността му са изключителни.
към текста >>
Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме
подробности
за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“.
Нека всеки заинтересуван се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от познат към познат, през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик. С настоящата кореспонденция можем още да проследим в най-чист вид дейността на Петър Дънов за полагане основите на бъдещото общество „Бяло братство“. Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на братството: „Добрата молитва“ (на 27 ноември 1900 г. по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров) и „Символът на вярата“ – 10-те свидетелства Господни и Божието обещание. Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритични сеанси, приемане на Спасителева кръв (писмо №7), водното кръщение (писмо №24) и др.
Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме
подробности
за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“.
Именно благодарение на П. Киров до нас достига това „Призвание“. След излизането на настоящата книга няма да има съмнение кога е първият събор на Бялото братство – именно през 1900 г. Читателят наблюдава как се утвърждават тези събори като най-важния форум, на който се дават конкретни задачи и работа за през цялата година. Съборите в Бургас са три – 1901, 1902 и 1904 г.
към текста >>
Същевременно
подробните
им биографии в този си вид се публикуват тук за първи път.
Съборите в Бургас са три – 1901, 1902 и 1904 г. (за последния самият Пеню е записал в дневниците си). С тези писма се дава и по-пълна светлина за личностите и дейността на тримата първи ученици – П. Киров, Т. Стоименов и д-р Миркович.
Същевременно
подробните
им биографии в този си вид се публикуват тук за първи път.
Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя П. Дънов могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период. В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др. Работата върху двете части на „Епистоларни диалози“, отразяващи личната кореспонденция между Петър Дънов и Пеню Киров в периода 1898-1917 г., отне на екипа повече от 5 години – от втората половина на 2006 почти до края на 2011 г. Големият обем на кореспонденцията и приложенията към нея наложиха тя да бъде представена в две отделни части.
към текста >>
22.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12
Повече
подробности
вж.
Граблашов,1908, 56 с. Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител.
Повече
подробности
вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“. 141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар. Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова – дъщерята на Никола Кючуков.
към текста >>
23.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14
Повече
подробности
вж.
Дънов от 16.04.1903 г. 164 П. Дънов вероятно е бил в Бургас в началото на април, когато са били великденските празници – 7-8.04.1904 г. 165 Константин А. Дъновски (1830-1918).
Повече
подробности
вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“. 166 Мария Стамова (1858-1940), по баща Константинова Дъновска. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 167 Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова.
към текста >>
Повече
подробности
вж.
165 Константин А. Дъновски (1830-1918). Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 166 Мария Стамова (1858-1940), по баща Константинова Дъновска.
Повече
подробности
вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“. 167 Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 168 Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П.
към текста >>
Повече
подробности
вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“. 166 Мария Стамова (1858-1940), по баща Константинова Дъновска. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 167 Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова.
Повече
подробности
вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“. 168 Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П. Дънов Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.
към текста >>
Повече
подробности
вж.
167 Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 168 Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П. Дънов Мария Стамова.
Повече
подробности
вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“. 169 Това писмо се публикува за първи път. 170 Атанас В. Велчев – роден в с. Жеравна, най-големият от братя
към текста >>
24.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19
Повече
подробности
вж.
изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“.
Повече
подробности
вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“. В началните години на Веригата П. Дънов заедно с пентаграма раздава и по един антиминс на всеки участник. 245 Съборът на Веригата е във Варна от 15.08. до 20.08.1909 г.
към текста >>
25.
11 ПИСМО
За другите неща сам д-р Миркович ще ви разправи
подробно
.
Приемете д-ра като брат в Господа, Аз ви го препоръчвам. Той е участник, Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето обещание и Бог е силен да го пази в Името Си. Имате поздравление и от дру ги двама братя от село Хотанци, които Господ е призовал в Делото Си.
За другите неща сам д-р Миркович ще ви разправи
подробно
.
Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом. Чет. Псалом 98, 27, 23. Второ Петрово Послание 1, 20, 21. Миг ви давам, Моя Мир ви оставям. „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." Поздрави нарочно брат Тодора.
към текста >>
26.
56 ПИСМО
За по-
подробно
- кога се видим, ще ви разправя.
Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички. В Търново срещнах една наша сестра или приятелка. Тя има много неща, открити ней от Господа и чака за тяхното изпълнение. Надявам се всички вие да сте добре. Аз ще обмисля сега да видим какво трябва да правим и каква е Волята Божия.
За по-
подробно
- кога се видим, ще ви разправя.
В Русе срещнах онзи адвентистки приятел, който е идвал да говори в Бургас. Днеска ще пиша на д-ра. Ще обичам да чуя от вази. За нашето съобщение времето наближава и да видим къде ще се отреди. Имайте Мир и търпение, Божиите работи ще се изпълнят всяко на своето време.
към текста >>
27.
60 ПИСМО
За други неща ще ви пиша по-после
подробно
.
Ямбол, 30. VIII. 1902 г. Л. бр. Киров, Пристигнахме вчера в 11 часа благополучно. Установих се привременно на хотел „Америка".
За други неща ще ви пиша по-после
подробно
.
Според хода на работата. Поздрави всички приятели и братя в Господа. Нарочен поздрав на Тодор, Милкан, Арнаудов, Николай и Никола. Поздрави и така също и госпожата си. Остава сега всички да се подвизавате във вярата и Любовта.
към текста >>
28.
73 ПИСМО
Той трябва
подробно
да изложи какво има и кому какво е разположен да остави.
Това е нашето предназначение в тоя живот. И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата Душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата. За даденото откровение на д-р Миркович ми се даде отговор от Господа. Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с Духа на това искане от горе. Сам да си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа.
Той трябва
подробно
да изложи какво има и кому какво е разположен да остави.
Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време като назначи в какво има да се употреби това, което завещава. Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40 лева най-малко. А това, ако разбира, е благодат за него. Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит.
към текста >>
29.
89 ПИСМО
Пиши ми как стоят работите засега по-
подробно
и може на вас да ви дам някои упътвания.
Работата на Н. може да се оправи, ако лицето, на което то иска да помага, стои на друго място и (...). Честите свиждания носят неприятности. При това той трябва да помни, че се е обещал да служи Господу и всяко отвличане от главната цел е спънка за двамата. Другото лице трябва да реши в себе си дошло ли е в пълно съзнание да слугува на Духовния свят, или това е само временно увлечение от някои душевни съображения.
Пиши ми как стоят работите засега по-
подробно
и може на вас да ви дам някои упътвания.
Писмото препратете в София и да ме чака там, ако ще съдействувате да се покрият забърканите работи. Аз виждам где стои спънката и ще се постарая да се изправи. Друго, вашия Антиминс, който имате в стаята си, покрийте го с нещо. Тия светии не е добре да стоят в обикновени стаи, гдето всички влизат, може да го прикътате. Бодърствувайте всички.
към текста >>
30.
Влиянието на Слънчевата Енергия
Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в
дробовете
за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния ритъм.
Ако те не подкрепяха движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тази възможност само̀. Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс в света, който постоянно регулира кръвообръщението на всички организми. На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на Слънцето, планетите и другите небесни тела. Енергията, която Земята взима от Слънцето, може да се сравни с артериална кръв, а тази, която изпраща към Слънцето може да се сравни с венозна кръв. Нашето Слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното Слънце.
Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в
дробовете
за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния ритъм.
(За да бъде човек в хармония с космичните течения, при спане главата трябва да бъде към Север или към Изток.) Ние считаме Слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното общество от далеч със своите гранати. Какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна.
към текста >>
31.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
Следователно ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на инволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави
дробове
и енергичен мозък или казано на обществен език – чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл.
И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в някое общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или израждане на нравите; упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението, или казано на научен език – разлагане. Това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм – натрупали са се известни неестествени мисли и желания. Една аналогия ще поясни мисълта ми: не е виновен машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път е дерайлирала, а виновен е онзи, който е построил пътя неправилно. Не са виновни децата, които грешат, а виновни са бащите и майките, които са създали за тях тези условия.
Следователно ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на инволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави
дробове
и енергичен мозък или казано на обществен език – чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл.
Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви изкривявания. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тези два велики процеса, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа; също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни.
към текста >>
32.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят
дробовете
, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота Можем да характеризираме тези три принципа на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и сетивата на човека.
Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят
дробовете
, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека.
Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и краишниците. Човекът е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по този начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа.
към текста >>
Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата ни и лицето ни добиват най-правилна форма, крайниците ни добиват външна симетричност,
дробовете
и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите.
Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления – лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. – се дължат на неразумното, на тия излишни киселини у човека. И затова умният българин казва: „Много кисел станал“ или „вкиснал се“. Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай.
Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата ни и лицето ни добиват най-правилна форма, крайниците ни добиват външна симетричност,
дробовете
и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите.
Защото само добрият и разумният човек пълен с мисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на Земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория до сега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се у тях най-ужасни болести, измъчвания и външният им живот е пълен с всевъзможни нежелателни приключения, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се утешаваме само с думите: „Тъй искал Господ“, както казват простите хора, или „Тъй създал Господ света“, както казват други хора, или „Това е необходимо зло в природата“, както уверяват рационалистите.
към текста >>
33.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта
Какво можем да очакваме от хора, на които
дробовете
са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомахът съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът отъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран?
В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още. Напротив, всички търсят разумния живот там, където не може да се намери. Търсят живота си там, отдето не идва, своята защита – там, отдето идва разрушението им, и своето спасение – там, отдето идва смъртта им. При такава обстановка, какво може да се очаква? Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори?
Какво можем да очакваме от хора, на които
дробовете
са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомахът съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът отъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран?
Какво можем да очакваме от тия „свещени“ типове, пред които сега мнозина благоговеят? Това разумен живот ли е? И върху каква духовна основа почива той? Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най-голяма съпротива и при най-голяма дисхармония.
към текста >>
34.
450–500
Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му
подробности
.
459 Учителят. Невъзможно е посвещение без Учител! Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук на земята и горе в невидимия мир.
Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му
подробности
.
460 Страданието. Страданието на земята е най-великото нещо за ученика. Защото чрез него той научава най-добрите уроци. В страданието ученикът се повдига.
към текста >>
35.
Формули 431 - 447 Всяко дихание да хвали Господа
8 херувими - братя на мъдростта и хармонията, управляват гърдите и белите
дробове
Йерархична стълбица на съществата от Великото Всемирно братство Абсолютният Дух е глава на Всемирното космическо братство, тази велика разумност стои над силите, законите и принципите, в живота се проявява като любов, мъдрост и истина. 10 Бог - Отец, Син и Дух първа група, свят на принципите 9 серафими — братя на любовта, глава на космическия човек, управляват главата на човека
8 херувими - братя на мъдростта и хармонията, управляват гърдите и белите
дробове
7 престоли — братя на истината и волята, свързани са със сърцето втора група, свят на законите 6 господства - братя на интелигентността и радостта, управляват диафрагмата и сл. възел 5 сили - братя на движението и растенето, управляват стомаха и жлъчката 4 власти - братя на външните форми и изкуствата, управляват черния дроб
към текста >>
4 власти - братя на външните форми и изкуствата, управляват черния
дроб
8 херувими - братя на мъдростта и хармонията, управляват гърдите и белите дробове 7 престоли — братя на истината и волята, свързани са със сърцето втора група, свят на законите 6 господства - братя на интелигентността и радостта, управляват диафрагмата и сл. възел 5 сили - братя на движението и растенето, управляват стомаха и жлъчката
4 власти - братя на външните форми и изкуствата, управляват черния
дроб
трета група, свят на силите и формите 3 началства - братя на времето, състоянието и такта, управляват далака 2 архангели - братя на огъня и топлината, управляват бъбреците 1 ангели — братя, носители на живота и растителността Напредналите човешки души, които са завършили своята еволюция - светиите, са връзката между нас и невидимите разумни същества.
към текста >>
36.
Младият Петър Дънов
„Младият Петър Дънов“е първата по рода си
подробна
биография, над която е работено повече от четири години.
„Младият Петър Дънов“е първата по рода си
подробна
биография, над която е работено повече от четири години.
Тя обхваща един твърде кратък период от живота на Петър Дънов – от неговото раждане до завръщането му от Америка през пролетта на 1895 г.
към текста >>
37.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Прометей (буквално - промислещият или онзи, който предварително мисли за това, което става вън от него) е прикован върху скалата на земното тяло и орелът на мисленето кълве от чувствения черен
дроб
.
Резултат: човешкото съзнание инволюира, губи способност да вижда в духовния свят; азовото съзнание прониква в чувственото тяло, внасяйки егоизъм, приковава го към петте физически сетива; създава се т.нар. сетивна душа. Мисия на Черноморското духовно пространство в хода на Първия културен импулс: а) Синтезира резултатите от древноперсийската и египетско-халдейската културна епоха чрез митологичния импулс на Прометей, прикован върху Кавказките скали край източното черноморско крайбрежие (около 3100 г. пр. Хр.).
Прометей (буквално - промислещият или онзи, който предварително мисли за това, което става вън от него) е прикован върху скалата на земното тяло и орелът на мисленето кълве от чувствения черен
дроб
.
б) Разгръща гръцко-римската културна епоха чрез опита на езотеричната школа в Колхида (около устието на река Риони, черноморското крайбрежие на Грузия) да възстанови чистотата на чувственото тяло, помрачено от егоизма (около 1250 г. пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на аргонавтите, странстващи към непомрачената от егоизъм златиста обвивка на чувственото тяло, наречена златно руно. Образът на овена синтезира спомена за изгубеното единство между Любовта и Мъдростта в човешкото съзнание. в) Въвежда жертвата като добродетел на идващата интелектуална култура чрез опита на езотеричната школа в Таврида (недалеч от Севастопол, Кримски полуостров, около 1194 г.
към текста >>
38.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
В тая книжка
подробно
и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска...
Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата. На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата. Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение.
В тая книжка
подробно
и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска...
В 5 ч. следобед г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските... " В първите години Братството са го назовавали Веригата, а много по-късно след Световната война, 1914 - 1918 г. - Бяло Братство. Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е.
към текста >>
39.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
И затова жилището на душата, това са белите
дробове
.
Тя е ед-но същество без защитник, но под ръководството на един пастир, добър овчар, във всяко отношение породата на тази овца ще се подобри. Но ако падне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид да вземе нейното мляко и нейната кожа. Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души. Христос беше, Който вдъхна Дух в устата на человека, на Адама.
И затова жилището на душата, това са белите
дробове
.
Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище - сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един человек се обсебва, ще забележите, че най-нап-ред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането, душата се постоянно излъчва. Когато един человек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете.
към текста >>
Между тия
дробове
е сърцето, гдето е седалището на душата.
Но ако падне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид да вземе нейното мляко и нейната кожа. Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души. Христос беше, Който вдъхна Дух в устата на человека, на Адама. И затова жилището на душата, това са белите дробове.
Между тия
дробове
е сърцето, гдето е седалището на душата.
А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище - сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един человек се обсебва, ще забележите, че най-нап-ред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането, душата се постоянно излъчва. Когато един человек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете. По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас.
към текста >>
А понеже
дробовете
имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота.
Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души. Христос беше, Който вдъхна Дух в устата на человека, на Адама. И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата.
А понеже
дробовете
имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота.
Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище - сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един человек се обсебва, ще забележите, че най-нап-ред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането, душата се постоянно излъчва. Когато един человек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете. По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас. А щом го изгоните из физическото поле, то в по-висшите полета по-удачно можете да се справите.
към текста >>
Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище - сърцето и белите
дробове
, тя се поддава на наемник, става обсебване.
Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души. Христос беше, Който вдъхна Дух в устата на человека, на Адама. И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота.
Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище - сърцето и белите
дробове
, тя се поддава на наемник, става обсебване.
И когато един человек се обсебва, ще забележите, че най-нап-ред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането, душата се постоянно излъчва. Когато един человек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете. По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас. А щом го изгоните из физическото поле, то в по-висшите полета по-удачно можете да се справите. Един лош дух никога не може да влезе чрез носа, а винаги ще влезе чрез устата.
към текста >>
Когато един человек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на
дробовете
.
И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище - сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един человек се обсебва, ще забележите, че най-нап-ред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането, душата се постоянно излъчва.
Когато един человек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на
дробовете
.
По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас. А щом го изгоните из физическото поле, то в по-висшите полета по-удачно можете да се справите. Един лош дух никога не може да влезе чрез носа, а винаги ще влезе чрез устата. И като отиде в стомаха ви по течението на кръвта, връща се в сърцето чрез вените, а не чрез артериите. А ако настъпи кихане, то не е нищо друго, освен изхвърляне на духа из устата.
към текста >>
Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди из
дробовете
.
А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще изпълни работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Господ изпълнява своята работа. Тогава именно ще разберем, че само Той може да изпълни всичко. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което докторите наричат шумене. Дяволът като влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли.
Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди из
дробовете
.
Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в человека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка. (И. Стойчев): В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Пита се кои са вълците. По този въпрос станаха разни разисквания и се изказаха разни мнения. След това г-н Дънов про-дължи:
към текста >>
Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото когато Духът постоянно пребивава и живее в белите
дробове
, то никакъв дух не може да влезе в человека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка.
Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Господ изпълнява своята работа. Тогава именно ще разберем, че само Той може да изпълни всичко. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което докторите наричат шумене. Дяволът като влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди из дробовете.
Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото когато Духът постоянно пребивава и живее в белите
дробове
, то никакъв дух не може да влезе в человека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка.
(И. Стойчев): В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Пита се кои са вълците. По този въпрос станаха разни разисквания и се изказаха разни мнения. След това г-н Дънов про-дължи: Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а пък когато влезе в задния мозък, очите стават змийски, с един парлив поглед.
към текста >>
40.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ
ще ви разправи
подробно
.
Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето обещание и Бог е силен да го пази в Името Си. Имате поздравления и от други двама братя от село Хотанца, които Господ е призовал в делото. За другите неща сам Д-р М.
ще ви разправи
подробно
.
Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри, и пламенни духом. Чет. Пс. 98: 23,27; Второ Петрово: 1; 20, 21. „Мир ви давам, Моят мир ви оставям." „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече."
към текста >>
За по-
подробно
, кога се видим, ще ви разправя.
Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега, да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички. В Търново срещнах една наша сестра и приятелка*. Тя има много неща, открити ней от Господа, и чака за тяхното изпълнение. Надявам се всички вие да сте добре. Аз ще помисля сега, да видим какво трябва да правим и каква е волята Божия.
За по-
подробно
, кога се видим, ще ви разправя.
В Русе срещнах онзи адвентистки приятел, който е идвал да говори в Бургас. Днеска ще пиша и на Д-pa. Ще обичам да чуя нещо от вас. За нашето събрание времето наближава и да видим къде ще се отреди. Имайте мир и търпение.
към текста >>
41.
СЪРАБОТНИЦИТЕ
и всички исторически
подробности
около това могат да бъдат проследени в „Юбилеен отчет на Варненското женско благотворително дружество „Милосърдие" по случай десет годишнината от откриването на приюта за старци", Варна, Печатница „Вой-ников", 1925.
от Минчо Сотиров в Бургас. Според всички досегашни твърдения, основаващи се предимно на устно предавани спомени, то е прочетено през октомври 1898 г. пред Варненското благотворително дружество „Милосърдие". Проучването на документалните материали и архиви на Варна от това време, обаче, недвусмислено показват, че през цитираната година дружество с такова име не съществува. То е учредено едва през 1903 г.
и всички исторически
подробности
около това могат да бъдат проследени в „Юбилеен отчет на Варненското женско благотворително дружество „Милосърдие" по случай десет годишнината от откриването на приюта за старци", Варна, Печатница „Вой-ников", 1925.
Председател на първото негово настоятелство е Анастасия д-р Желязкова. Името на Анастасия д-р Желязкова фигурира и в първия съхранен протокол (1903 г.) от годишните срещи на Веригата на Бялото Братство. Наред с първите ученици на Учителя - д-р Г. Миркович, П. Киров, Т.
към текста >>
42.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
И затова жилището на душата, това са белите
дробове
.
Тя е едно същество без защитник, но под ръководството на един пастир, добър овчар, във всяко отношение породата на тази овца ще се подобри. Но ако падне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид да вземе нейното мляко и нейната кожа. Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души. Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адама.
И затова жилището на душата, това са белите
дробове
.
Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва. Когато един човек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете.
към текста >>
Между тия
дробове
е сърцето, гдето е седалището на душата.
Но ако падне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид да вземе нейното мляко и нейната кожа. Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души. Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адама. И затова жилището на душата, това са белите дробове.
Между тия
дробове
е сърцето, гдето е седалището на душата.
А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва. Когато един човек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете. По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас.
към текста >>
А понеже
дробовете
имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота.
Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души. Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адама. И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата.
А понеже
дробовете
имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота.
Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва. Когато един човек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете. По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас. А щом го изгоните из физическото поле, то в по-висшите полета по-удачно можете да се справите.
към текста >>
Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите
дробове
, тя се поддава на наемник, става обсебване.
Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души. Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адама. И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота.
Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите
дробове
, тя се поддава на наемник, става обсебване.
И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва. Когато един човек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете. По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас. А щом го изгоните из физическото поле, то в по-висшите полета по-удачно можете да се справите. Един лош дух никога не може да влезе чрез носа, а винаги ще влезе чрез устата.
към текста >>
Когато един човек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на
дробовете
.
И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва.
Когато един човек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на
дробовете
.
По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас. А щом го изгоните из физическото поле, то в по-висшите полета по-удачно можете да се справите. Един лош дух никога не може да влезе чрез носа, а винаги ще влезе чрез устата. И като отиде в стомаха ви по течението на кръвта, връща се в сърцето чрез вените, а не чрез артериите. А ако настъпи кихане, то не е нищо друго, освен изхвърляне на духа из устата.
към текста >>
Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди из белите
дробове
.
А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще изпълни работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Господ изпълнява своята работа. Тогава именно ще разберем, че само Той може да изпълни всичко. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което докторите наричат шумене. Дяволът като влезе в един човек, прави си бентове и с това шумоли.
Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди из белите
дробове
.
Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото, когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в човека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка. И. Стойчев: В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Пита се кои са вълците. По този въпрос станаха разни разисквания и се изказаха разни мнения. След това г-н Дънов продължи:
към текста >>
Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото, когато Духът постоянно пребивава и живее в белите
дробове
, то никакъв дух не може да влезе в човека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка.
Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Господ изпълнява своята работа. Тогава именно ще разберем, че само Той може да изпълни всичко. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което докторите наричат шумене. Дяволът като влезе в един човек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди из белите дробове.
Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото, когато Духът постоянно пребивава и живее в белите
дробове
, то никакъв дух не може да влезе в човека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка.
И. Стойчев: В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Пита се кои са вълците. По този въпрос станаха разни разисквания и се изказаха разни мнения. След това г-н Дънов продължи: Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а пък когато влезе в задния мозък, очите стават змийски, с един парлив поглед.
към текста >>
43.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния
дроб
и прочее - какво ще научат тези клетки?
Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава. Многото знание у вас разваля. Както майката, като напращят гърдите и, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаете от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна.
Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния
дроб
и прочее - какво ще научат тези клетки?
Нищо друго, освен отношенията на разните други клетки едни спрямо други. Така е и в Духовния свят - духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други. Да, на вас ви трябва опитност. За сферите: вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет. Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да възбуди борба у болния.
към текста >>
44.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Затова сега толкова ви се казва, а за по-големите
подробности
ще чакате.
Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре - в права посока си. Изобщо когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепва духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си изплаща. Когато отивате в една православна църква например, всякога се молете за другите, а никога за вас си. Но по този въпрос засега толкова, защото, както казва и Христос, много мога да ви кажа, но сега не можете да носите.
Затова сега толкова ви се казва, а за по-големите
подробности
ще чакате.
Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате сърцето на тоя народ, който е тялото, а вие сте душата129. Душата никога не може да мрази тялото си. Определеното число за възкресение между българите, това е числото 1400. Това е то българският народ - те са силата. Възкресение, то значи човек да се сее наново - значи 1400 души българи има да се сеят наново.
към текста >>
45.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето страдание, то призовете Истината, която ще ви разправи
подробно
и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки.
Скърбите ли - призовете Истината и скръбта ще изчезне. Истината е нещо живо, тя е Бог, който твори и създава и иска Доброто на всички свои създания. Когато у вас се зароди страдание, Любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината, това е Любовта, която се проявява в Духовния свят; Истината, това е Бог, който се проявява между духовете - това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това, да призовеш Истината и това е толкоз лесно, щото даже малките деца го знаят.
И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето страдание, то призовете Истината, която ще ви разправи
подробно
и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки.
В света има два вида хора: едните са способни да знаят Истината, а другите - не. Виждаме, че когато водните капки падат върху канарите, те отскачат, но когато падат върху рохка земя, те попиват. Така е с Истината: когато отива у хора, които я не възприемат, тя образува светлина около тях, но вътре е тъмно; а пък за тези, които я възприемат, е светло навсякъде. Истината трябва да я пуснем в Живота ни и един човек, който слугува на Бога, трябва да пусне Истината в себе си, да постави себе си на съд и да се не щади. Но когато в душата ни остане един малък грях, нам ще е мъчно също, както в окото влиза един прах, който възпроизвежда цяла тревога в организма.
към текста >>
46.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
В тая книжка
подробно
и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове.
през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва" и песента „Тебе поем" 244, г-н Дънов възгласи: Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли! Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от Книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, необходимо нужни за духовното повдигане и усъвършенстване в Пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение 245.
В тая книжка
подробно
и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове.
Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска, и след като изпяхме всички „Воскресение Твое, Христе Спасе" и „Великото славословие", добави: Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъства тази година. И всички тези неща, тези стихове, са извадени по Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всичките тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате Сила. Но първо трябва да се очистите от греха.
към текста >>
47.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Подробен
списък на членовете и гостите е приложен на края на настоящото изложение и прегледан и одобрен от Учителя, може да служи през годината за предназначената цел.
Присъстват 81 души. Не са се явили 6 души 301. Има надошли и 34 гости от Търново, Ст. Загора, Русе и от разни села: Кръвеник, Гачевци и прочее. Освен тях имаше и 27 деца, доведени било от приятелите на Веригата, било от гостите, но те, децата, изключително се навъртаха около трапезарията и без да щат, служеха за охрана през деня на помещенията, докато възрастните слушаха беседите.
Подробен
списък на членовете и гостите е приложен на края на настоящото изложение и прегледан и одобрен от Учителя, може да служи през годината за предназначената цел.
10 август, неделя При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч.
към текста >>
Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в
подробности
, но пишещият настоящото не можа да ги разбере и схване.
Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително. Да, поменика непременно правете веднъж в седмицата, защото, като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни - вие ще бъдете, които ще се ползвате от това - благословенията чрез вас ще дойдат за тях. Нам е необходимо да изговаряме името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във Вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. Йод-Хей-Вав-Хей 317 - тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират.
Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в
подробности
, но пишещият настоящото не можа да ги разбере и схване.
Затова вие трябва да произнасяте името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони. Това - едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. ПредБогане еправодаосъждаме Църквата - не сме ние, които ще осъдим Църквата, а Христос е, който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди.
към текста >>
48.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Някои казват: „Наивно е да се занимава с такива работи." Кои са добрите форми - набръчканите ни лица ли, развалените ни стомаси и
дробове
, разнебитените ни мисли ли?
Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи. Не трябва да оставяте форми лоши, а добрите. Даже и дяволът ако ви даде добра форма, вземете я; но той е скъперник антикаджия, та никога няма да ви даде добра форма. Например вземете куба или такава топка от книжарницата; много обикновено нещо, с него си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях.
Някои казват: „Наивно е да се занимава с такива работи." Кои са добрите форми - набръчканите ни лица ли, развалените ни стомаси и
дробове
, разнебитените ни мисли ли?
Долу такива старости! Нам трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Както го искаме, да бъде", а не: „Какъв е този калпазанец старец? " На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромаси хора. Някои казват: „Помагайте на бедните", но хора, които отиват да крадат из джобовете, аз не ги ща.
към текста >>
Бог живее в главата, но Ангелите живеят в [белите]
дробове
.
Тогавашното учение на Христа е основа на сегашното, което се говори на света. И затуй именно тези форми, които са на работа в нашия мозък, ще претърпят известни промени - кръвоносните съдове, дихателната система, стомахът, всички клетки ще претърпят изменение; енергията от физическото поле трябва да се трансформира в Духовния свят. Ние черпим енергия, за да работим Горе, това тяло е вътре в нас. Като казвам в нас, то е тук (показва гърдите). Главата е Небето.
Бог живее в главата, но Ангелите живеят в [белите]
дробове
.
Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да прокараме от [белите] дробове в главата, не можем да намерим Небето. Някои хора се молят жумешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, по който трябва да минем, не е прав - той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят не е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, да разбере своя смисъл, т.е.
към текста >>
Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да прокараме от [белите]
дробове
в главата, не можем да намерим Небето.
И затуй именно тези форми, които са на работа в нашия мозък, ще претърпят известни промени - кръвоносните съдове, дихателната система, стомахът, всички клетки ще претърпят изменение; енергията от физическото поле трябва да се трансформира в Духовния свят. Ние черпим енергия, за да работим Горе, това тяло е вътре в нас. Като казвам в нас, то е тук (показва гърдите). Главата е Небето. Бог живее в главата, но Ангелите живеят в [белите] дробове.
Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да прокараме от [белите]
дробове
в главата, не можем да намерим Небето.
Някои хора се молят жумешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, по който трябва да минем, не е прав - той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят не е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, да разбере своя смисъл, т.е. мисълта, която има да му стане ясна и отчетлива.
към текста >>
Може би ще бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в един човешки мозък или в човешко сърце, човешки
дроб
, човешки нерв.
Мрачно ви е - я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе Светлината. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а на горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плодът да расте, да се развива. Искате да бъдете добри; не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да седите в един стар мех хиляди години и никога да не израстете.
Може би ще бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в един човешки мозък или в човешко сърце, човешки
дроб
, човешки нерв.
Следователно Светлината е за нас необходима. Често когато се проповядва ново учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кален човек, който седи в блато, бои ли се да не би да го турят в кално място? Ами че ти си окалян, ами че ти си починал, като седиш в това блато. - „Да не ме доведе в пъкъла" - ами че ти, като стар мех, си вече в пъкъла.
към текста >>
Така бръкват котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка,
дробовете
и сърцето навън.
Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби"; ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и Мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстъци, едните удове, членове, с които си служи. Ако някой иска да ви помилва леко, вие ще ли да дадете? Какво бихме казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце - това Любов ли е?
Така бръкват котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка,
дробовете
и сърцето навън.
Оженили се и след една-две години един на друг си свалят маските и останат празни мехове; оставете този стар дяволски мех, турете го на огъня, пукнете го и като се обърне на вар, замажете къщата си. Една жена уморила един мъж, уморила втори, трети и пак все мъже търсила - тя търсила да яде сърцата, дробовете, мустаците на мъжете. Тя е слугиня на дявола, който я е натоварил с разрушаване на човечеството - за любов говори, но няма Любов. Любовта подразбира всякога да се стремим да излезем към Виделината и да дадем плод. Онзи, който люби, съдейства на растенето.
към текста >>
Една жена уморила един мъж, уморила втори, трети и пак все мъже търсила - тя търсила да яде сърцата,
дробовете
, мустаците на мъжете.
Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и Мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстъци, едните удове, членове, с които си служи. Ако някой иска да ви помилва леко, вие ще ли да дадете? Какво бихме казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце - това Любов ли е? Така бръкват котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка, дробовете и сърцето навън. Оженили се и след една-две години един на друг си свалят маските и останат празни мехове; оставете този стар дяволски мех, турете го на огъня, пукнете го и като се обърне на вар, замажете къщата си.
Една жена уморила един мъж, уморила втори, трети и пак все мъже търсила - тя търсила да яде сърцата,
дробовете
, мустаците на мъжете.
Тя е слугиня на дявола, който я е натоварил с разрушаване на човечеството - за любов говори, но няма Любов. Любовта подразбира всякога да се стремим да излезем към Виделината и да дадем плод. Онзи, който люби, съдейства на растенето. Уважавам тия майки и бащи, които работят за възрастяването. Ние много се грижим за физическото тяло.
към текста >>
49.
Спомени на Елена Иларионова -1904
Измери ни черепите и ни каза характерите с най-малките
подробности
.
” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете. Аз бях много доволна, че се срещнах с Него. На другия ден, рано сутринта, дойде Васил Узунов да ни съобщи, че Учителя желае да се запознае по-отблизо с нас и да ни измери черепите. Ние с Костадина* се зарадвахме и с готовност го приехме. Като дойде у дома, престоя с нас почти целия ден.
Измери ни черепите и ни каза характерите с най-малките
подробности
.
Разказа ни много неща, които сме преживели, като че ли е бил с нас. Запитахме го как може да знае живота на хората, с които за пръв път се среща. „Нищо няма скрито пред лицето на Бога, отговори ни той. Всички постъпки са отбелязани по лицето, ръцете — в аналите на природата и е открито за оногова, който знае да чете. За всичките си мисли, чувства и постъпки човек ще бъде отговорен и ще плаща за тях.”
към текста >>
50.
1910 ГОДИНА
В протокола, наред със Словото, има много
подробности
за това кой участник какво точно прави.
За първи път съборът, наречен „Годишна среща на Веригата“ става във Велико Търново. Той продължава от 14 до 18 август. Поканени са 28 участници. От тях само 7 жени, със съпрузите си.
В протокола, наред със Словото, има много
подробности
за това кой участник какво точно прави.
Учителя наричат г-н Дънов, а Той в беседите си много често говори за Духа: Духът каза, иска и т.н. Обръща се особено внимание да се пази строга тайна - чутото и видяното на срещата да не се изнася. Даже и в протокола не се дават новите молитви, уредбата на олтара и др. поради тайна. Многократно се подчертава необходимостта от чистота във Веригата: да не си изпращат лоши мисли, взаимно да се почитат.
към текста >>
Учителя на тази среща говори
подробно
върху числата от 1 до 29, като числото 29, „изпълнението“, им го дава за мото на годината.
Като израз на взаимно уважение приканва всички с молитва и мисъл да помогнат на нуждаещите се членове на Веригата, като с това се научат да действат от името на Веригата. Тази година се правят продължителни верижни молитви в Олтаря, по определен ред. За целта се дават и три нови молитви, от които едната е „Молитва на Духа“. Пеят се много черковно-славянски песни и се четат стихове от Библията. За домашно четиво през годината се дават 170 глави от Библията, които да се четат в определен ред: петък, неделя и всички православни празници.
Учителя на тази среща говори
подробно
върху числата от 1 до 29, като числото 29, „изпълнението“, им го дава за мото на годината.
Дава и седем физически упражнения, които им препоръчва да правят всеки петък за здраве и концентрация на ума. А всеки четвърти петък се определя за пост, с размишление върху дадена тема. За начало е определен първия петък на септември. Поставят се и други задачи за изпълнение през тази година: да се опитат да нагласят душата си, да започнат да слугуват в любовта, да премахнат утаените си лоши мисли и други. В края на срещата идват духовете на Мария Казакова и д-р Миркович.
към текста >>
51.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Затова сега толкоз ви се казва, а за по-големите
подробности
ще чакате.
Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре — в права посока си. Изобщо, когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепява духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си изплаща. Когато отивате в една православна църква, например, всякога се молете за другите, а никога за вас си. Но по този въпрос засега толкоз, защото, както казва и Христос, много мога да ви кажа, но сега не можете да носите.
Затова сега толкоз ви се казва, а за по-големите
подробности
ще чакате.
Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате на тоя народ, който е тялото, душата. Душата никога не може да мрази тялото си. Определеното число за възкресение между българите, това е числото 1400. Това е то българският народ. Те са силата.
към текста >>
52.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето страдание, то призовете Истината, която ще ви разправи
подробно
и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки.
Когато у вас се зароди страдание, любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината, това е любовта, която се проявява в духовния свят; Истината, това е Бог, Който се проявява между духовете. Това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това да призовеш Истината. И това е толкоз лесно, щото даже малките деца го знаят.
И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето страдание, то призовете Истината, която ще ви разправи
подробно
и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки.
В света има два вида хора: едните са способни да знаят истината, а другите не. Виждаме, че когато водните капки падат върху канарите, те отскачат, но когато падат върху ровка земя, те попиват. Така е с истината. Когато отива у хора, които я не възприемат, тя образува светлина около тях, но вътре е тъмно; а пък за тези, които я възприемат, е светло навсякъде. Истината трябва да я пуснем в живота ни и един човек, който слугува на Бога, трябва да пусне Истината в себе си, да постави себе си на съд и да се не щади.
към текста >>
53.
ИЗ ПРОТОКОЛА НА ГОДИШНАТА СРЕЩА ПРЕЗ 1912 ГОДИНА
Много
подробно
Учителя обяснява цветовете и тяхното въздействие чрез стиховете, дадени в книгата, при откриването на годишната среща на Веригата на 15 август 1912 г., Света Богородица.
Като начало Учителя им препоръчва да започнат работа с петте основни краски, така както имат пет пръста. А за виолетовата и аметистовата казва, че с тях „много мъчно може да се работи“, защото за тях „трябва да имаме по-високо организиране“. Освен това Учителя посочва на всеки поотделно какво трябва да чете, според нуждите му, и ги предупреждава: „Да почнете да прилагате което можете, защото има стихове за краските, за които някои очи на приятелите не са готови“. Накрая Учителя казва, че всички, които искат да приложат тези правила, да ги приложат и че Христос иска те да ги приложат, и това е първият урок. Но в случай, че не изпълнят този урок, ще има обратна сила - ще послужи за проклятие.
Много
подробно
Учителя обяснява цветовете и тяхното въздействие чрез стиховете, дадени в книгата, при откриването на годишната среща на Веригата на 15 август 1912 г., Света Богородица.
Според тези обяснения, цветовете (краските) имат следното въздействие: червената краска: любов; зелената: успех, свежест, благополучие, материални придобивки, растене, развитие. Ако липсва - сиромашия. В излишък - чрезмерни желания, скъперничество, любостежание; да се противодейства с червената краска;
към текста >>
54.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
В тая книжка
подробно
и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове.
Точно в десет и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи: Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски *1, необходимо нужни за духовното подигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение.
В тая книжка
подробно
и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове.
Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска и, след като изпяхме всички „Воскресение Твое“ и „Великото славословие“, добави: — Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година. И всички тези неща, тези стихове, са извадени по Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всичките тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха. Тази година ще вържем всичките духове, които спъват — това е желанието на Христа, защото ако ги не върже Христос, разногласие постоянно ще има.
към текста >>
55.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в
подробности
, но пишещият настоящето не можа да ги разбере и схване.
Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително. Да, поменика непременно правете веднъж в седмицата, защото като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни – вие ще бъдете, които ще се ползвате от това; благословенията чрез вас ще дойдат за тях. Нам е необходимо да изговаряме Името на Исуса Христа, за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. „Йот Хей Вав Хей", тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират.
Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в
подробности
, но пишещият настоящето не можа да ги разбере и схване.
Затова вие трябва да произнасяте Името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони; това – едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте ангелски чина, да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата – не сме ние, които ще осъдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото, ето, и ние ще работим и работим за нейното повдигане.
към текста >>
56.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Кои са добрите форми, набръчканите ни лица ли, развалените ни стомаси и
дробове
, разнебитените ни мисли ли?
Не трябва да оставяте форми лоши, а добрите. Даже и дяволът, ако ви даде добра форма, вземете я; но той е скъперник антикаджия*, та никога няма да ви даде добра форма. Например, земете куба, или такава топка от книжарницата; много обикновено нещо, с него си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимава с такива работи".
Кои са добрите форми, набръчканите ни лица ли, развалените ни стомаси и
дробове
, разнебитените ни мисли ли?
Долу такива старости! Нам трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Както го искаме, да бъде", а не: „Какъв е този калпазанец старец? ". На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромаси хора. Някои казват: „Помагайте на бедните!
към текста >>
Бог живее в главата, но ангелите живеят в
дробовете
.
И затуй именно, тези форми, които са на работа в нашия мозък, ще претърпят известни промени: кръвоносните съдове, дихателната система, стомахът, всички клетки ще претърпят изменение; енергията от физическото поле трябва да се трансформира в духовния свят. Ние черпим енергия, за да работим горе. Това тяло е вътре в нас. Като казвам „в нас", то е тук (показва гърдите). Главата е Небето.
Бог живее в главата, но ангелите живеят в
дробовете
.
Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да прокараме от дробовете в главата, не можем да намерил Небето. Някои хора се молят жумешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, по който трябва да минем, не е прав; той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят не е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, да разбере своя смисъл, т.е.
към текста >>
Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да прокараме от
дробовете
в главата, не можем да намерил Небето.
Ние черпим енергия, за да работим горе. Това тяло е вътре в нас. Като казвам „в нас", то е тук (показва гърдите). Главата е Небето. Бог живее в главата, но ангелите живеят в дробовете.
Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да прокараме от
дробовете
в главата, не можем да намерил Небето.
Някои хора се молят жумешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, по който трябва да минем, не е прав; той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят не е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, да разбере своя смисъл, т.е. мисълта, която има да му стане ясна и отчетлива.
към текста >>
Може би ще бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в един човешки мозък или в човешко сърце, човешки
дроб
, човешки нерв.
Я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе светлината. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а в горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плодът да расте, да се развива. Искате да бъдете добри; не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да седите в един стар мех хиляди години и никога да не израстете.
Може би ще бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в един човешки мозък или в човешко сърце, човешки
дроб
, човешки нерв.
Следователно, Светлината е за нас необходима. Често, когато се проповядва ново учение, в хората се заражда страх – да не би да се излъжат. Но кален човек, който седи в блато, бои ли се да не би да го турят в кално място? Ами че ти си окалян. Ами че ти си починал, като седиш в това блато.
към текста >>
Така бръкват котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка,
дробовете
и сърцето навън.
Ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстяющи, едните удове, членове, с които си служи. Ако някой иска да ви помилува леко, вие ще ли да дадете? Какво бихме казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце? Това Любов ли е?
Така бръкват котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка,
дробовете
и сърцето навън.
Оженили се и след една-две години един на друг си свалят маските и останат празни мехове. Оставете този стар дяволски мех, турете го на огъня, пукнете го и като се обърне на вар, замажете къщата си. Една жена уморила един мъж, уморила втори, трети и пак все мъже търсила. Тя търсила да яде сърцата, дробовете, мустаците на мъжете. Тя е слугиня на дявола, който я е натоварил с разрушаване на човечеството.
към текста >>
Тя търсила да яде сърцата,
дробовете
, мустаците на мъжете.
Това Любов ли е? Така бръкват котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка, дробовете и сърцето навън. Оженили се и след една-две години един на друг си свалят маските и останат празни мехове. Оставете този стар дяволски мех, турете го на огъня, пукнете го и като се обърне на вар, замажете къщата си. Една жена уморила един мъж, уморила втори, трети и пак все мъже търсила.
Тя търсила да яде сърцата,
дробовете
, мустаците на мъжете.
Тя е слугиня на дявола, който я е натоварил с разрушаване на човечеството. За Любов говори, но няма Любов. Любовта подразбира всякога да се стремим да излезем към Виделината и да дадем плод. Онзи, който люби, съдейства на растенето. Уважавам тия майки и бащи, които работят за възрастяването.
към текста >>
57.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в
подробности
, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни.
И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в
подробности
, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни.
Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св.
към текста >>
Казанлък – септември 1922" е отговорено
подробно
на нападките, отправени от архим.
В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя. Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр.
Казанлък – септември 1922" е отговорено
подробно
на нападките, отправени от архим.
Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела.
към текста >>
58.
1922_13 ПЕНТАГРАМЪТ
Първите
подробни
обяснения на Пентаграма също са дадени в Търново.
ПЕНТАГРАМЪТ Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г. го обяснява пред група от 12 ученика; през 1911 г. отпечатва черно-бяло копие и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата.
Първите
подробни
обяснения на Пентаграма също са дадени в Търново.
Интересен е въпросът за самата дума. Срещнахме я и с „а" — Пентаграм, и с „о” — Пентограм. Тъй като коренът й идва от гръцки, то правилната форма би трябвало да бъде с „а". Това е от граматическа гледна точка, но от окултна гледна точка многото „а" например в „Пентаграмата" не са желателни.
към текста >>
59.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
И всичко се хармонира във всичките негови
подробности
.
Но всички трябва да имате стремеж да станете ученици. Туй е смисълът. Оглашени ще бъдете, слушатели ще бъдете, но трябва да се стремите да станете ученици. (213 стр.) Отвън ние нямаме нужда от стражари, ние имаме такива отвътре, каквито светът не е виждал.
И всичко се хармонира във всичките негови
подробности
.
Не си правете илюзия, че всичките ваши постъпки, мисли, действия, желания в Школата ще се хармонират. И някой път вие ще ни създадете работа, след като изгубите живота, да изтриваме петната. Ще ни дадете работа, ще кажете: "Не искам да бъда ученик на Школата." Не, не, няма нищо по-хубаво от това, да бъде човек ученик на тази велика Божествена Школа! Човек ще израсне пред себе си, ще стане едно същество възвишено. Това е моралът на тази Школа и влезете ли вътре, каквито погрешки имате, ще се стараете да ги изправите и то не наполовина, а абсолютно.
към текста >>
60.
1923_3 Спомени на Петър Камбуров
Когато Учителя дойде в началото на август, аз му разказах
подробно
случая.
Нека ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо. Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята, цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение.
Когато Учителя дойде в началото на август, аз му разказах
подробно
случая.
„Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва? " Учителя каза: „Рекох, имал си една реална опитност."
към текста >>
61.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
Идеята за предстоящото основаване на комуната в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним
подробностите
.
СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ Основаване на комуната в Арбанаси
Идеята за предстоящото основаване на комуната в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним
подробностите
.
Пристигна от Варна брат Стамат Тодоров, на когото предадох ръководството на братските имоти и ключовете от колибата, и през месец септември 1923 г. се пренесохме с Марин в Арбанаси. Дойдоха и другите приятели. Бяха вече пристигнали и моите родители с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Обявихме основаването на братската комуна при следния състав:
към текста >>
62.
1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна
" Разказах му
подробно
всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София.
Минах през портата на Бостанджиевата колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих „Братство, единство". Всички ме поздравиха с „добре дошъл". Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и Той ме запита: „Е, Петре, кажи сега, как изкара в София?
" Разказах му
подробно
всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София.
Учителя усмихнат ме слушаше и накрая каза: „Отлично си изпълнил задачата! " Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят." Учителя каза, че това, което съм спечелил от сполучливото разрешаване на задачата, струва повече от обикновени пари. * Орхание турското име на гр.Ботевград (бел.ред.) * Аръш (тур.)- водило, потеглица на каруца (бел.ред.)
към текста >>
63.
1926_8 Историята - разказ с продължение
Не можах да открия наследниците на търновците Драган и Здравка Попови, които са се изселили в София, както и
подробности
за сем.
В някои моменти преобладават спомените пред Словото на Учителя. Тъй като сега няма възможност да се публикува пълният текст на беседите от търновските събори 1919-1925 г., то, за да се създаде по-ясна представа за атмосферата през тези години и особено за огромната работа, извършена до отварянето на Школата през 1922 г., съставителите избраха тематично онези части, които показват най-актуалните проблеми и задачи за работа през съответната година. При бъдещо преиздаване ще се публикува отделно пълният текст на Словото на Учителя, а двата тома (протоколи и спомени), ще се съберат в един. Не се съмняваме, че в бъдеще ще се открият много материали за търновските събори. Не можахме да проникнем в църковните архиви в Търново, а сигурно за 1922 и за другите години в тях има материали.
Не можах да открия наследниците на търновците Драган и Здравка Попови, които са се изселили в София, както и
подробности
за сем.
Иван и Венета Дивитакови и др. Още след публикуването на първия том до нас бяха изпратени нови материали, които допълват, а на места опровергават някои детайли. Например откри се тефтерче на П.Киров, от което се разбира, че сестра Мария Казакова не само е присъствала на годишната среща през 1903 г. (в първи том сме писали, че не е), но и тогава е избрана за касиерка, докато Учителя е избран за деловодител на групата. Друг материал, който получихме, доказва, че първото обяснение на Учителя за Пентаграмът не е от 1911 г., когато го раздава, а от 1910 г.
към текста >>
64.
005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването
Тази географска
подробност
не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите.
Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски. В годините преди освобождението от османско иго Устово е наброявало над 500 български къщи, две училища, две църкви, богата чаршия и най-голям па-зар в околията.15 Географски с. Устово е разполо-жено всред една живописна гънка на Родопите. От север то е загънато с височини и надарено от природата с обилна вода. През Устово протичат две реки – Черна река, която води началото си от близката височина Мургавец (Караманджа), и Бяла река, извираща на два часа път от Устово.10 Тръгнали по различни посоки, тези две реки се обединяват при Устово, образувайки своеобразно речно устие.
Тази географска
подробност
не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите.
Ако запитате стари жители на Устово за произхода на наименованието на тяхното село, те ще ви го обяс-нят с образуваното устие при вливането на двете реки. Дали това отговаря на истината, трудно е да се ка-же. Прием-ливо е обаче да допуснем, че именно тук, в недрата на горда Родопа, чрез тези две реки се дава символичен израз на онази тържествуваща борбеност на родопско-то население, при която тъмните сили на Черна река са би-ли преодолени от тържествуващото светло начало на Бяла река. В този родопски кът природата е подсказала как, вместо противопоставяне и взаимно унищожение на две утвърдили се начала, може чрез обединяването им да се получи по-висока степен на изява. Този символ, поднесен ни от природата, не противоречи на наличната географска и историческа действителност.
към текста >>
65.
019. Обет за духовна служба
За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория,
подробно
разказана във втората част на брошурата.
Чрез сбора на двата числени символа – 1747 + 153 = 1900 е посочено началото на дейността на Учителя, символизирана с първия събор на Бялото Братство през 1900 г. Чрез числото 1747 се отбелязва вдигането на анатемата от българския народ, а с числото 153 се символизира благодатта Христова, която им вещае светли бъднини. Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солун-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу. Самият антиминс би следвало да се приеме и като символ за възлагане на мисия по поръчение на Небето.
За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория,
подробно
разказана във втората част на брошурата.
“На 20 декември 1746 г. в Солунската църква “Панагия Лагудяни” 77-годишният свещеник йеромонах Теофани Светогорски, аскет от Иверския манастир в Света гора, Атон, извършвал агрипиния по случай 40 дни от зверското изтребление на няколко души християни от кръвожадни мохамедани. Майките и вдовиците на жертвите, заедно с някои свои роднини, във всенощно бдение горещо молели Бога за помощ и утешение. През нощта настанала голяма буря, която едва ли не съборила малката църква. Призори, малко преди завършване на литургията, бурята утихнала и църквата била огряна от чудна светлина като през бял ден.
към текста >>
66.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение
Допълнителни
подробности
за същия параклис и за намерената в морето камбана четем в “Известия на Варненското археологическо дружество” следното: “В параклиса на руския консул А. В.
д-р Петър Ников, където се казва, че през втората половина на 1860 г. Рачински заминал за Петербург, за да издейства построяването във Варна на руска църква и при нея – българско училище. По този въпрос той сондира мнение и със самия руски император. Поради противодействието на гърците обаче могло да се осъществи само създаването на руски параклис при консулството. Той бил осветен от свещеник Константин Дъновски и други двама свещеници през април 1861 г.18
Допълнителни
подробности
за същия параклис и за намерената в морето камбана четем в “Известия на Варненското археологическо дружество” следното: “В параклиса на руския консул А. В.
Рачински, в бившия дом на х. Кости Залъмооглу, където се отслужва литургия на старобългарски език, е била поставена камбаната, която по показанията на свещеник Константин Дъновски била намерена в морето близо до местността “Свети Яни” (“Чатал таш”), между манастирите “Св. Константин” и “Св. Димитрий” в Евксиноград. Камбаната е била от параклис на някогашен гръцки кораб, обикалящ през време на гръцката завера (1821 г.) бреговете на Черно море.
към текста >>
67.
029. Константин Дъновски – първи български свещеник във Варна
По-
подробно
перипетиите по откриването на първата българска църква във Варна са разказани от самия свещеник Константин Дъновски в неговите “Спомени”.20 Още по-драматично тези събития са предадени в писмото на варненския първенец и непосредствен участник в тези събития Рали х. П.
Тогава гърците отнесли оплакванията си до цариградския патриарх. Държанието на турските управници във Варна окуражило българите и на 17 февруари 1865 г. в новата църква “Св. Арахангел Михаил” била отслужена редовна тържествена литургия пак от отец Константин, съвместно с още двама други български свещеници.(X) Литургията била проведена изцяло на старобългарски, като в нея вместо името на гръцкия патриарх се споменавало името на Иларион Макариополски. По този начин отец Константин, който бил първият учител във Варненско, станал и първи български свещеник във Варна.
По-
подробно
перипетиите по откриването на първата българска църква във Варна са разказани от самия свещеник Константин Дъновски в неговите “Спомени”.20 Още по-драматично тези събития са предадени в писмото на варненския първенец и непосредствен участник в тези събития Рали х. П.
Маврудиев, адресирано до Петко Р. Славейков, писано два-три дни след тези събития. С факта на официалното откриване на църквата “Св. Арахангел Михаил” се скъсва с гръцката духовна опека на цариградската фенерска патриаршия над българското население във Варна. Този революционен акт на варненци, разбира се, не е могъл да бъде отминат безнаказано от гръцка страна.
към текста >>
68.
030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски
във Варна, съобщава впечатленията си и някои
подробности
за българите във Варна.” Като описва
подроб
-но тържес-твеното празнуване на Богоявление и похвалва родолюбивите българи, в дописката се казва: “Попитах за предишния им църковен предстоятел, отца Константина, къде и защо го няма.
Нещо повече, разполагайки с повече свободно време, сега той е имал възможност да се включва в по-широк кръг помощни и патриотични инициативи. Не е безинтересно да видим преценката на Георги Сава Раковски за дейността на отец Константина. В една дописка, отпечатана в бр. 9 от 27 януари 1868 г. на вестник “Македония”, излизащ в Цариград, е писано: “Един пътник, който се намирал през първите дни на януари 1868 г.
във Варна, съобщава впечатленията си и някои
подробности
за българите във Варна.” Като описва
подроб
-но тържес-твеното празнуване на Богоявление и похвалва родолюбивите българи, в дописката се казва: “Попитах за предишния им църковен предстоятел, отца Константина, къде и защо го няма.
Казаха ми, че бил в с. Хадърджа, отстранен, защото били го удирили (обвинили), че бил уж в споразумение с униатската (католическата) цариградска църква и се стараел да вмъкне в униатство Варненската епархия. Мене ми много докривя затова, защото никога не ми се щеше да чуя таквоз нещо за този българин, който аз познавах отнапред за родолюбив мъж...” Действително по това време свещеник Константин Дъновски е бил напуснал председателството на Варненската българска църква и община и се намирал в с. Хадърджа, но не по причини на родоотстъпничество, а по финансови съображения, които изложихме по-горе.
към текста >>
69.
УЧИТЕЛЯТ
За първи път от него научихме за съществуването на индийските йоги и чухме
подробности
за тяхното тайнствено учение.
Интересуваше го художествената литература, наши и чужди класици, съвременни писатели, философия и медицина, право и археология, история и география, дори метеорология и математика. И знаеше извънредно много, разясняваше ни, когато ставаше дума или поставяхме въпроси. Дори учителите го слушаха с отворена уста, възхищаваха се от неговите знания, сочеха го за пример. А Петър Дънов наистина беше образец във всяко отношение, високо нравствен и етичен. Много ни беше интересно, когато разбрахме, че той изучава санскритски език и различните философски течения.
За първи път от него научихме за съществуването на индийските йоги и чухме
подробности
за тяхното тайнствено учение.
Познаваше всички религиозни учения и живота на техните създатели - Христос, Буда, Конфуций, различните ордени и секти; имаше становище за всяка една поотделно. Говореше за Кант и за Галилей, за Сократ и Платон, за Кропоткин и Плеханов, за Маркс и Енгелс. Познаваше Белински и Добролюбов, Бакунин и Херцен. И ние се удивлявахме как е възможно да се поберат толкова знания в главата на един ученик от 6-7 клас! Често ние посещавахме театралните представления на гостуващи в Свищов театри.
към текста >>
Той може в бъдеще отново да се напечата и да се даде на следващото поколение, но след като най-
подробно
се опише в отделни монографии неговата история, правилата и методите за работа.
Учителят престана да ги дава като видя, че някои от приятелите се отнасят лекомислено, не спазват правилата, които бе дал при работа с тях, и с туй си правят пакости. След като някои приятели си навреждат чрез Пентаграма, Учителят казва: "Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие изпълнявате Волята Божия, което е записано в него, заемате неговото положение, тъй като добродетелта и правдата е само за земята, а в Небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте повече или по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда съществуват." После Учителят преустанови да раздава Пентаграма и забрани да се разпространява.
Той може в бъдеще отново да се напечата и да се даде на следващото поколение, но след като най-
подробно
се опише в отделни монографии неговата история, правилата и методите за работа.
Междувременно на 5 октомври 1912г. започва Балканската война. Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91 пса- лом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война. На 29 септември 1914г. България влиза в Европейската война на страната на Централните сили, която завършва с погром, с пробив на Добро поле на 14/15 септември 1918г.
към текста >>
70.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ
За тези неща е говорил
подробно
в Словото Си.
Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя няколко костюма. Учителят не даваше на всеки шивач да му взема мярка. Беше позволил само на един да му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата за костюми на Учителя. Той не позволяваше всеки да Му шие.
За тези неща е говорил
подробно
в Словото Си.
А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода. Нали всеки влага нещо от себе си и ние, с нашето несъвършенство, прехвърляме всичко върху Учителя. Понякога някой брат купи плат за костюм на Учителя, занесе го на шивача и му каже: "Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го." А шивачът клати глава: "Така не може. Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи.
към текста >>
71.
УЧЕНИЦИ
А брат Савов като гледа сестрата, смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи
подробности
за нанесения му побой.
Савов с мъка се довлича до Изгрева, ляга на горния край на поляната и стене. Минава случайно същата сестра и го вижда. "Какво ти е брат Савов? " - "Взеха ме по погрешка за Учителя и ме пребиха от бой." Разказва целия случай. Сестрата се разплаква от умиление пред Божието възмездие.
А брат Савов като гледа сестрата, смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи
подробности
за нанесения му побой.
Накрая казва: "Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си. Тежка е царската корона за един обикновен поданик." Сестрата добавя: "Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да за- приличаш на човек? " - "Не мога, сестра, такава ми е службата, чужда корона дa нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга. Това беше по времето на Учителя. А след Учителя се повтори същото, Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същите брада и мустаци и Го имитираше.
към текста >>
Една сестра описва
подробно
цялата обстановка на смирение и послушание на братята и сестрите към брат Георги Куртев.
братската градина в Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били със сукмани и бели забрадки. А софиянци били с градски дрехи - контраст по всички правила. Всичко преминало много добре. Връща се групата и веднага посещава Учителя, за да Му разкаже всичко.
Една сестра описва
подробно
цялата обстановка на смирение и послушание на братята и сестрите към брат Георги Куртев.
Сестрата казва: "Учителю, ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги гледа и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Техният вътрешен възторг изчезва и те излизат един след друг. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя.
към текста >>
72.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ
Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като
подробен
материал за звездното небе на Изгрева.
Единият бе с голяма леща, а другият с две по-малки. Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща. Ние се нареждахме един след друг. Учителят стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси. Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни.
Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като
подробен
материал за звездното небе на Изгрева.
Първо Учителят ни показа Луната. Кратерите се очертаваха много добре. Учителя каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната. Те представляват кондензатори на слънчевата енергия. Когато жителите на Земята завършат еволюционния си път на Земята, те трябва да минат Школата на Луната.
към текста >>
73.
НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
Разказва
подробно
какво се бе случило.
След малко Учителят отваря очи и казва: "Спасихме Гръблев! " Разговорът продължава. Савка записва деня, датата и часа на тази случка. След време Гръблев пристига на Изгрева. Приятелите го заобикалят и питат какво му се е случило, че Учителят пред тях се е излъчил и отишъл да го спасява.
Разказва
подробно
какво се бе случило.
Но пропуска пред тях да каже, че е видял как Учителят държи юздата на коня по съвсем други съображения. Отива при Учителя, за да Му благодари. Учителят му казва: "Друг път да не изкушаваш Господа! " Целува ръка и запомня казаното. До края на живота си той втори път не си позволи да изкушава Господ.
към текста >>
74.
РАДИ ТАНЧЕВ
Брат Ради описва всичко с
подробности
- живо и картинно.
Накрая се намесва и онзи наш приятел и те заемат своите места по средата. Свършва балетът, те си прибират чувала с картофите и продуктите и полека-лека пристигат на "Изгрева". А там ги очакват приятелите и искат да научат как е минал балетът. Те мълчат - не казват нищо. На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът.
Брат Ради описва всичко с
подробности
- живо и картинно.
А около Учителя са застанали приятелите и слушат. Някои едва задържат смеха си. Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред? " - "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите. След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани".
към текста >>
След това той започва да описва балета с
подробности
, с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради разбира от балет.
Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред? " - "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите. След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани". И той показва как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани. Всички се смеят, понеже брат Ради показва картинно.
След това той започва да описва балета с
подробности
, с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради разбира от балет.
Учителят се смее. Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова подробности от този балет, ако да е неук, неписмен и прост. А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две заучени изречения от критиката в някой вестник. Брат Ради говори вече половин час за този балет и то толкова увлекателно, че всички слушат. Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че ли са изровили едно съкровище от земята.
към текста >>
Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова
подробности
от този балет, ако да е неук, неписмен и прост.
След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани". И той показва как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани. Всички се смеят, понеже брат Ради показва картинно. След това той започва да описва балета с подробности, с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради разбира от балет. Учителят се смее.
Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова
подробности
от този балет, ако да е неук, неписмен и прост.
А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две заучени изречения от критиката в някой вестник. Брат Ради говори вече половин час за този балет и то толкова увлекателно, че всички слушат. Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че ли са изровили едно съкровище от земята. Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък? " А брат Ради говори ли, говори.
към текста >>
75.
ГЕОРГИ РАДЕВ
На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия
дроб
, понеже той е проекция на чувствения свят.
Учителят хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя. По-късно Учителят заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа. За него съм заплатил с голяма цена". Но Жорж заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза".
На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия
дроб
, понеже той е проекция на чувствения свят.
Белият дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани, те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко други младежи. Учителят му беше дал методи как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях.
към текста >>
Белият
дроб
е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят.
По-късно Учителят заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа. За него съм заплатил с голяма цена". Но Жорж заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб, понеже той е проекция на чувствения свят.
Белият
дроб
е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят.
Но когато дойдат бури и урагани, те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко други младежи. Учителят му беше дал методи как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях. Беше го срам, че ще му се смеят.
към текста >>
76.
МИХАИЛ ИВАНОВ
Накрая трите сестри се събраха и разказаха
подробно
цялата история на всички.
" Те бързо-бързо изнасят купа с книгите. Много пъти Учителят е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на черната ложа. Човек трябва да се храни с Божествения хляб, който е Словото Господне. Ние знаехме, че Словото Господне е Словото на Всемировия Учител, Който бе на "Изгрева" и ние бяхме при Него. Първата сестра, която бе гузна и която си премълча, бе сестра Мария Тодорова, а другите две бяха Савка Керемидчиева и Паша Теодорова.
Накрая трите сестри се събраха и разказаха
подробно
цялата история на всички.
Чуха всички. Но на някои това не им изнасяше и си правеха оглушки. Тези оглушки си ги правят и до днес. Така те работят срещу Учителя. Борис Николов
към текста >>
М.Иванов умира от рак на черния
дроб
и в предсмъртния си час прави едно признание пред сестра си: "Това, което направих в моя живот, не беше добро за Учителя." Това ми го разказа брат Атанас Янчев, който е разговорял със сестра му.
Иванов и нямах нито едно томче на Учителя. Когато имах някакъв труден въпрос, аз задавах въпрос и отварях Библията и гледах какво ще ми се падне. Един ден след като се върнах от центъра на М. Иванов вкъщи, исках да разбера какво ще каже Невидимият свят по отношение на неговата школа. Отворих Библията и ми се падна: "Не замествай никога Бога с образ на човек и Слънцето със свещ".
М.Иванов умира от рак на черния
дроб
и в предсмъртния си час прави едно признание пред сестра си: "Това, което направих в моя живот, не беше добро за Учителя." Това ми го разказа брат Атанас Янчев, който е разговорял със сестра му.
Христо Балабанов, 19.08.2005, Рила, Езерата
към текста >>
77.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
В присъствието на Савка, Той ме разпита и аз разказах всичко
подробно
.
Тя обърна особено внимание на моята личност, накрая взе една зелена бележка, подписа я, ръкува се с мене и каза: "Д-р Методи Константинов, Вие сте свободен". Аз излязох, войникът ме чакаше, подадох му бележката, той я прочете и ме изведе от сградата на Обществената безопасност. Бях свободен и си тръгнах. Първата ми грижа бе да отида при Учителя на Изгрева. Там беше Савка Керемидчиева.
В присъствието на Савка, Той ме разпита и аз разказах всичко
подробно
.
Накрая ми каза: "При мене бяха дошли четирима души в салона. Двамата бяха от лявото посещение, а другите двама от дясното. Двама бяха военни и двама цивилни. Аз им казах: "Сега Невидимият свят ви дава властта, но трябва да бъдете разумни и справедливи, иначе по-лоша участ от фашистите ви очаква". Те много добре ме изслушаха, след това си отидоха."
към текста >>
78.
ИВАН АНТОНОВ
Черния му
дроб
беше съсипан от ядове - не може да понася неприятностите, които правят нашите приятели и се чуди как да направи, че да се изпълни това, което дава Учителят.
А брадвата е в него и не я изпуща. Тича бързо, да не изтърве Лулчев. Да, но през това време Учителят го изпратил и така бай Иван не можал да го съсече с брадвата. Но от студ и нервно напрежение, така се сковал, че вече не можел нито да приказва, нито да стои. Тогава Учителят го вкарва в стаята и започва да му разтрива ръцете.
Черния му
дроб
беше съсипан от ядове - не може да понася неприятностите, които правят нашите приятели и се чуди как да направи, че да се изпълни това, което дава Учителят.
Бай Иван бил тъй вкочанясал, че, а-ха, да си замине. Учителят му разтрива ръцете, дава му чай и му казва: "Илия, Илия, ти си стигнал до крайния предел на мъжкия принцип и ако не се върнеш назад, не знам как ще решиш задачата. Трябва да направиш всичко възможно, да почнеш да се връщаш назад". Защо му казва Илия? Защото бай Иван е прероденият пророк Илия, този, който е убил 400 души пророци.
към текста >>
79.
КОМУНИ
На първия Младежки събор Учителят каза, че има план с най-големите
подробности
за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта.
Учителят извика Юрданка Жекова и нарежда: "Отиди и извикай д-р Жеков, за да може да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото изпразниха Изгрева с тези комуни. За това българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие, неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Юрданка приготвя масата и тримата сядат да обядват заедно. Този случай го разказваше Юрданка Жекова много пъти за поучение на младите. А да гониш Михаля е един израз, който означава, че отиваш да гониш, за да хванеш вятъра. Борис Николов
На първия Младежки събор Учителят каза, че има план с най-големите
подробности
за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта.
И след това тихичко добави: "Посочете ми двама души, между които има любов и аз ще ви дам този план наготово. В противен случай вие можете да се доберете до този план само след като извървите пътя, по който съм минал и Аз, за да го начертая." Записки от беседите на Учителя Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат.
към текста >>
80.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Получи се едно
раздробяване
, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите, гледката не беше хубава.
Вместо да купят по един декар, както беше казал Учителят, те ги разцепиха на по 200-300 кв.м. Извинението им беше, че хората били бедни и нямали пари. Това беше и вярно, и невярно. Тогава имаше много братски пари и земите можеха да се откупят с тях, а след това всеки, който получаваше по един декар, щеше да си изплати на Братството заема. Но това не бе направено.
Получи се едно
раздробяване
, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите, гледката не беше хубава.
И когато решиха да правят къщите, пак не питаха Учителя, а Той беше за ред и порядък. Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици под конец. А тук всеки правеше това, което искаше и според възможностите си. Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова". В Братството идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички.
към текста >>
Поради това неразбиране и непослушание
раздробиха
"Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания.
Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на Иван Радославов: "Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов мълчи, но беше почтен, та после разказа това пред всички. Но беше късно!
Поради това неразбиране и непослушание
раздробиха
"Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания.
Не беше представително селището на "Изгрева". Представителни бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия. Но частните къщи и бараки не бяха представителни. Онези, които имаха повече пари и вкус, построиха хубави жилища. А всички, които бяха бедни, си бяха построили бараки.
към текста >>
Да не говорим за това, че не взеха по един декар земя, а
раздробиха
всичко на парчета.
Учителят имаше план да се построи сграда с читалня, библиотека, със стаички за самотните сестри и братя. Но не го осъществиха. Взеха, че си направиха малки къщички и после никой не искаше да си бута бараката за общия план на Учителя. Да, това бе трагично - не искаха да си бутнат бараките за общия план на "Изгрева". Там е истината!
Да не говорим за това, че не взеха по един декар земя, а
раздробиха
всичко на парчета.
Борис Николов и Славчо Славянски дори купиха общо една голяма нива и вместо да я направят по декар парцела, раздробиха на отделни малки парчета тази хубава нива. Не сме били послушни. Своеволия сме правили. Учителят ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него. Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес.
към текста >>
Борис Николов и Славчо Славянски дори купиха общо една голяма нива и вместо да я направят по декар парцела,
раздробиха
на отделни малки парчета тази хубава нива.
Но не го осъществиха. Взеха, че си направиха малки къщички и после никой не искаше да си бута бараката за общия план на Учителя. Да, това бе трагично - не искаха да си бутнат бараките за общия план на "Изгрева". Там е истината! Да не говорим за това, че не взеха по един декар земя, а раздробиха всичко на парчета.
Борис Николов и Славчо Славянски дори купиха общо една голяма нива и вместо да я направят по декар парцела,
раздробиха
на отделни малки парчета тази хубава нива.
Не сме били послушни. Своеволия сме правили. Учителят ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него. Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес. Имахме Учител, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме.
към текста >>
При
белодробната
туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше, се губи много белтък от организма.
Научихме закона: "По-добре не обещавай нищо на Бога, но обещаеш ли, трябва да го изпълниш. За неизпълнение на дадено обещание на Бога, се плаща скъпо". Мария Младенова Когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден. Но той отказа, защото не искал да се върне към птичия свят и с това да се върне назад в своята еволюция.
При
белодробната
туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше, се губи много белтък от организма.
Този белтък трябва да се възстанови - трябва да бъде внесен отвън чрез храната. Понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в организма чрез мляко и млечни продукти или яйца. Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина. Учителят казва, че животът на земята е по-ценен от всякакви крайности. Човек трябва да съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога.
към текста >>
Елиезер Коен се разболя от рак на черния
дроб
и след няколко месеца си замина при адски мъчения.
Той оставяше учениците да се проявяват свободно, защото Духът в Него бе Духът на Истината, а този Дух на Истината създаваше Света на Свободата. След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III. Това бе Любомир Лулчев. Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен. След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер.
Елиезер Коен се разболя от рак на черния
дроб
и след няколко месеца си замина при адски мъчения.
На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош. Нашият приятел, в чието издателство се издаде книгата, бе Сава Калименов. Той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя. А той не знаеше за възбраната на Учителя за тази книга. Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща.
към текста >>
Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го
раздробяваха
по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки.
Всичко ще ви вземат и вие ще бъдете пръснати, да не се виждате. Но един ден пак ще ви повикат, ще ви върнат всичко, което са вземали и още толкова ще ви дадат". Георги Добрев Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план.
Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го
раздробяваха
по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки.
Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели.
към текста >>
Този Път е разгледан
подробно
в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика".
Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред, организация и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот.
Този Път е разгледан
подробно
в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика".
А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята.
към текста >>
Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до
подробности
.
А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действат, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма.
Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до
подробности
.
Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо. Не бяха доволни от Учителя, защото не бе зачел трудът им.
към текста >>
Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с
подробности
целия случай и думите на Учителя, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около Учителя.
Ръководители ли? Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли". Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар. Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията. Това беше голям удар за старите братя, които искаха титли, привилегии.
Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с
подробности
целия случай и думите на Учителя, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около Учителя.
Те приеха, че това не се отнася за тях, защото те са истински ръководители с истински братства и салони...След заминаването на Учителя, Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин. Мария Тодорова Приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Аз съм виждала членски карти, направени от братя и сестри, дори със снимки. Такъв опит бяха направили братята в Русе.
към текста >>
81.
ПОСЛУШАНИЕ
Тя ни разказа най-
подробно
целия случай.
А Той отговори само с две думи: "Може! Може! " След това започнаха бомбардировките в София и едновременно в Скопие. В Скопие пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита. Получихме вест от другата ми сестра, която бе учителка в Скопие.
Тя ни разказа най-
подробно
целия случай.
Тогава сестра ми Цвета разбира защо Учителят не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци. Значи върху това директорско място бе определено от някого да падне бомба. Беше определено от някого и се яви друг някой, който изпълни заповедта, пусна там бомбата, разруши пансиона за деца и уби директорката. Ето това е опитност - живот или смърт. Драга Михайлова
към текста >>
82.
ПАНЕВРИТМИЯ
Тя беше будна с ума си и помнеше всички личности, събития и свързаните с тях
подробности
, макар че от години беше болна от Паркинсон и лежеше на легло.
/Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата./ Следващото описание и действащите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища. Тази история е много интересна и поучителна. За да бъде разказана от мен, аз трябваше да се срещна по настояване на един млад брат с някои действащи лица от "Изгрева". Тогава аз посетих дома на Милка Периклиева и се срещнах с нея.
Тя беше будна с ума си и помнеше всички личности, събития и свързаните с тях
подробности
, макар че от години беше болна от Паркинсон и лежеше на легло.
Тя не можеше да пише, но можеше да разказва и аз записах нейния разказ. Милка Периклиева бе активна участничка в опита за внедряване на Паневритмията в българските училища. Ето нейния разказ: "Имах приятелски връзки с една близка на Лулчев, която живееше в съседство с него. Там много често го срещах и водехме разговор. През време на тези разговори той всякога е подчертавал, че Учителят много държи на Паневритмията, допълвайки, че когато преди срещите си с царя е отивал при Учителя за уточняване, Той между другото е настоявал да се каже на Бориса следното: "За спасението на България и за българския народ, трябва да се приеме и въведе Паневритмията в училищата.
към текста >>
83.
ЗДРАВНИ СЪВЕТИ
Докато те боли глава, сърце,
дробове
или стомах, ще знаеш, че този уд не служи на Господа
Болестите, тревогите са човешки изобретения. Те не съществуват в Царството Божие. Там и помен няма от тях. Реши ли да изпълнява волята Божия, човек се освобождава от всички болести, от лошите условия на живота. Който обича Бога, има имунитет към болестите.
Докато те боли глава, сърце,
дробове
или стомах, ще знаеш, че този уд не служи на Господа
Ако човек се грижи и безпокои за много неща, зрението и слухът му постепенно отслабват. С тях заедно се притъпяват и останалите сетива. Не слушаш, както трябва - ще заболеят ушите ти. Не говориш, както трябва - ще те заболи устата, гърлото. Не мислиш, както трябва - ще те заболи главата.
към текста >>
Най-първо ще поемете дълбоко въздух, ще изпълните
дробовете
си, ще задържите за малко въздуха и с изпущането на въздуха, ще произнесете фразата "Отче наш, Който Си на небесата"...Докато задържате въздуха в
дробовете
си, ще благодарите на Бога за благата, които ви носи въздухът и ще размишлявате върху тези блага, а като издишате ще четете молитвата.
Те са белези, които показват едно болезнено състояние. Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства. За да се премахнат, човек трябва да прави упражнения на дълбоко дишане. Три пъти на ден да прави по 6 вдишки: сутрин, на обед и вечер да се правят по 6 дълбоки вдишки. Научете се да четете "Отче наш" с вдишки.
Най-първо ще поемете дълбоко въздух, ще изпълните
дробовете
си, ще задържите за малко въздуха и с изпущането на въздуха, ще произнесете фразата "Отче наш, Който Си на небесата"...Докато задържате въздуха в
дробовете
си, ще благодарите на Бога за благата, които ви носи въздухът и ще размишлявате върху тези блага, а като издишате ще четете молитвата.
Така като четете "Отче наш", ще ви тръгне в живота и болести няма да има. Един болен, който много се движи, по-скоро оздравява от един болен, който не се движи. Дойде ли някоя болест, предложете й да ви последва, да тръгне с вас на работа. Щом я поканите на работа, тя ще си отиде. В годината има два месеца, от които зависи здравето на човека.
към текста >>
Това е разтройство на черния
дроб
.
Дай му ги и ще оздравееш, плати и ще оздравееш. Церът е в това - да платиш. Неговата мисъл те преследва, работи върху тебе, а ако платиш, той ще те благослови, няма да ти праща лоши мисли. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си изказвате тъгите. Резултатът на безчувствието е отсъствието на чистота, а когато човек изгуби своята чистота, очите му пожълтяват.
Това е разтройство на черния
дроб
.
Ще лекувате черния си дроб, постоянно ще го разтривате. Който почва да отслабва физически, да прави разтривки на стомаха си. Затова Луи Куне препоръчва лекуване с вода. Ще седите във водата 5-10 минути и ще си правите разтривки, докато се произведе реакция. При всяко нещастие, говорете на черния дроб, кажете: "Моля ти се, братко, като се дразниш ти, животът ни не върви, ти си благороден.
към текста >>
Ще лекувате черния си
дроб
, постоянно ще го разтривате.
Церът е в това - да платиш. Неговата мисъл те преследва, работи върху тебе, а ако платиш, той ще те благослови, няма да ти праща лоши мисли. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си изказвате тъгите. Резултатът на безчувствието е отсъствието на чистота, а когато човек изгуби своята чистота, очите му пожълтяват. Това е разтройство на черния дроб.
Ще лекувате черния си
дроб
, постоянно ще го разтривате.
Който почва да отслабва физически, да прави разтривки на стомаха си. Затова Луи Куне препоръчва лекуване с вода. Ще седите във водата 5-10 минути и ще си правите разтривки, докато се произведе реакция. При всяко нещастие, говорете на черния дроб, кажете: "Моля ти се, братко, като се дразниш ти, животът ни не върви, ти си благороден. Като си тъй в ненормално състояние, какви ли не работи правиш." Всяка вечер му говори и твоят живот ще се поправи.
към текста >>
При всяко нещастие, говорете на черния
дроб
, кажете: "Моля ти се, братко, като се дразниш ти, животът ни не върви, ти си благороден.
Това е разтройство на черния дроб. Ще лекувате черния си дроб, постоянно ще го разтривате. Който почва да отслабва физически, да прави разтривки на стомаха си. Затова Луи Куне препоръчва лекуване с вода. Ще седите във водата 5-10 минути и ще си правите разтривки, докато се произведе реакция.
При всяко нещастие, говорете на черния
дроб
, кажете: "Моля ти се, братко, като се дразниш ти, животът ни не върви, ти си благороден.
Като си тъй в ненормално състояние, какви ли не работи правиш." Всяка вечер му говори и твоят живот ще се поправи. Ако човек може така да повдигне вибрациите на тялото си, с музика и песен ли, с молитва ли, с вяра ли, с мисъл ли, но да ги повдигне да станат по- силни от тези на болестта, той ще оздравее от каквато и да е болест болен, даже и на смъртно легло да е. Болният да гледа луната, когато се празни. Ако всеки ден някой ви разтрива по гръбначния стълб, всяка болка, която имате, ще мине.
към текста >>
84.
РЕЦЕПТИ И НАПЪТСТВИЯ
За да се излекува кашлицата, белите
дробове
трябва да се изчистят от нечистотиите и лигавата течност, която е запушила бронхите.
Като я обикнете, тя ще ви напусне. Ако двама души обикнат онзи, който кашля, в скоро време ще го излекуват. Кашлицата се явява при понижаване вибрациите на човешкия организъм. Щом се повишат, кашлицата минава. Любовта е в състояние да повиши вибрациите на организма.
За да се излекува кашлицата, белите
дробове
трябва да се изчистят от нечистотиите и лигавата течност, която е запушила бронхите.
Ако се е инфектирала ръката вследствие на рана, направете си компрес от ленено семе. Заболи те нещо пръста, започва да бере, природата казва: Сдъвчи една смокиня, обвий хубаво с нея пръста си и ще мине. При зъбобол - да се сварят орехови листа и се жабурят венците с тази вода. Когато имате болки в сливиците, вземайте лют чесън. Това е един добър начин за лекуване на сливиците и добра дезинфекция на гърлото.
към текста >>
85.
ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ МУЗИКА. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТЯЛОТО
Разстроен е черният
дроб
. Защо?
Има един Божествен закон, който ги управлява. Насърчете ги, те са съзнателни същества! Бъдете разумни, внимателни към тях, говорете им като един добър господар. Уморите ли се, спрете. Кракът ви заболи, например, спрете се, снемете чорапа си, поразтъркайте малко крака, помислете поотделно за всяка клетка и ще видите, че няма да мине и половин час и болката на вашия крак ще премине.
Разстроен е черният
дроб
. Защо?
Защото не го обичаш. Той се сърди и руши. Обикнете черния дроб и той ще се поправи. Най-хубавата панацея за черния дроб е да го обикнете и като съзнавате важността му, той ще се поправи. Обикнете ли противоречията, вие ще държите черния си дриб в пълна изправност.
към текста >>
Обикнете черния
дроб
и той ще се поправи.
Уморите ли се, спрете. Кракът ви заболи, например, спрете се, снемете чорапа си, поразтъркайте малко крака, помислете поотделно за всяка клетка и ще видите, че няма да мине и половин час и болката на вашия крак ще премине. Разстроен е черният дроб. Защо? Защото не го обичаш. Той се сърди и руши.
Обикнете черния
дроб
и той ще се поправи.
Най-хубавата панацея за черния дроб е да го обикнете и като съзнавате важността му, той ще се поправи. Обикнете ли противоречията, вие ще държите черния си дриб в пълна изправност. Щом намирате, че светът не функционира, както трябва, вие разтройвате черния си дроб. По този начин си пакостите. Най-добрите хора в света имат здрав черен дроб.
към текста >>
Най-хубавата панацея за черния
дроб
е да го обикнете и като съзнавате важността му, той ще се поправи.
Кракът ви заболи, например, спрете се, снемете чорапа си, поразтъркайте малко крака, помислете поотделно за всяка клетка и ще видите, че няма да мине и половин час и болката на вашия крак ще премине. Разстроен е черният дроб. Защо? Защото не го обичаш. Той се сърди и руши. Обикнете черния дроб и той ще се поправи.
Най-хубавата панацея за черния
дроб
е да го обикнете и като съзнавате важността му, той ще се поправи.
Обикнете ли противоречията, вие ще държите черния си дриб в пълна изправност. Щом намирате, че светът не функционира, както трябва, вие разтройвате черния си дроб. По този начин си пакостите. Най-добрите хора в света имат здрав черен дроб. Всеки орган е отражение на ония сили, които действат в известна област, в която и самият орган действа.
към текста >>
Щом намирате, че светът не функционира, както трябва, вие разтройвате черния си
дроб
.
Защото не го обичаш. Той се сърди и руши. Обикнете черния дроб и той ще се поправи. Най-хубавата панацея за черния дроб е да го обикнете и като съзнавате важността му, той ще се поправи. Обикнете ли противоречията, вие ще държите черния си дриб в пълна изправност.
Щом намирате, че светът не функционира, както трябва, вие разтройвате черния си
дроб
.
По този начин си пакостите. Най-добрите хора в света имат здрав черен дроб. Всеки орган е отражение на ония сили, които действат в известна област, в която и самият орган действа. Учените изучават каква служба извършват нервите, кръвоносните съдове, вените и артериите, какво участие вземат сърцето и кръвообращението, но те не знаят каква служба извършват всички органи в духовния свят. Те не знаят, че ако човек например не обича някой от органите си, този орган ще се разболее.
към текста >>
Най-добрите хора в света имат здрав черен
дроб
.
Обикнете черния дроб и той ще се поправи. Най-хубавата панацея за черния дроб е да го обикнете и като съзнавате важността му, той ще се поправи. Обикнете ли противоречията, вие ще държите черния си дриб в пълна изправност. Щом намирате, че светът не функционира, както трябва, вие разтройвате черния си дроб. По този начин си пакостите.
Най-добрите хора в света имат здрав черен
дроб
.
Всеки орган е отражение на ония сили, които действат в известна област, в която и самият орган действа. Учените изучават каква служба извършват нервите, кръвоносните съдове, вените и артериите, какво участие вземат сърцето и кръвообращението, но те не знаят каква служба извършват всички органи в духовния свят. Те не знаят, че ако човек например не обича някой от органите си, този орган ще се разболее. Като живее, човек трябва да се отнася с уважение и почитание към клетките си като към разумни същества. Спазва ли това правило, той ще бъде вътрешно силен.
към текста >>
Добро утро, малки душички на моя бял
дроб
.
Ами, че тия клетки са ваши слуги! Те ще кажат: нашият господар е направил една реформа в нашия живот, нека му слугуваме добре! Съвременната окултна наука доказва това нещо. Отправете утринен поздрав към клетките на тялото: "Добро утро, мили душички на моя мозък. Добро утро, малки душички на моите очи.
Добро утро, малки душички на моя бял
дроб
.
Добро утро, малки душички на моето сърце. Добро утро, малки душички на моя стомах. Добро утро, малки душички на моите черва. Добро утро, малки душички на моите ръце. Добро утро, малки душички на моите крака."
към текста >>
86.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА
По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите
дробове
показа, че съм преболедувала, без да зная.
Учителят казваше: "Пий вряла вода. Почувстваш ли, че иде треска изпий няколко чаши вряла вода и се преоблечи. И така ще я предотвратяваш". Така и правих. По три литра, а в по-тежки случаи и по пет литра вода съм изпивала през деня и така я удавих тази болест и се спасих от нея.
По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите
дробове
показа, че съм преболедувала, без да зная.
(Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода. Слава на Учителя. Разбира се, Той ми даваше и други съвети: някога лятото прекарвах на Рила, правех екскурзии до Витоша, когато бивах в София, в селото излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите, във гората. Понеже Той знаеше, че условията ми в селото са тежки, често ми казваше: "Излизайте, излизайте из гората". (Пък аз обичам природата, обичах гората и излизах).
към текста >>
Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко
подробно
.
Върнаха се още на следния ден. Решихме мама незабавно да отиде в София при Учителя. Тя отпътува, но преди да отиде при Него отишла с Таня (сестра ми) при най-прочутия лекар - професор-гинеколог. Той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине.
Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко
подробно
.
Учителят попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш? " - "Учителю, аз ще изпълня онова, което Ти ми определиш"- отговорила мама. Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: "Рекох, ще мине без операция. Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)". Учителят излекува майка ми в 1931 година.
към текста >>
Аз знаех, че това лечение й е назначено от Учителя, но
подробностите
не знаех.
Една ваканция пристигна от Стара Загора на Изгрева наша сестра, моя добра позната - Денка Стоянова Жекова, много болна от доста напреднал тумор някъде из коремната област. Построиха и палатка до гостните стаи и ние се виждахме много често. Тя ходеше всеки ден на чешмичката при Дианабад с две малки стомнички за вода, слагаше си вода на слънце в открит съд и се обливаше към обяд с нея. След един месец тя беше вече здрава. Живя доста години след това.
Аз знаех, че това лечение й е назначено от Учителя, но
подробностите
не знаех.
Един ден, когато беше вече оздравяла, тя ми разказа следното: "Заболях от тумор. Лекувах се при лекари, при баби, кой какво ми кажеше, но тумора си растеше и аз от ден на ден ставам зле. Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам. Той каза: "Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам и той каза - операция непременно и незабавно.
към текста >>
За да не изпадате в мрачни състояния, трябва да подобрите дихателната си система и черния
дроб
.
Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани. Допуснете, че имате болест, която никой лекар не може да излекува. Напълнете една чаша с най-хубавата планинска вода, намерете един добър човек, може да бъде и от света. Нека да потопи пръстите си три пъти във водата. Изпийте тази вода, ще се излекувате.
За да не изпадате в мрачни състояния, трябва да подобрите дихателната си система и черния
дроб
.
Щом подобрите дишането и чувствата си, подобрява се състоянието на нервната и симпатичната системи. Това се постига чрез систематично изпотяване. Ето защо, през летния сезон направете по 20 потни бани в продължение на 20 дни. След всички бани пийте по две чаши гореща вода, облейте се с топла вода и се преоблечете. Чрез изпотяването се отварят порите на кожата и организмът започва да диша правилно.
към текста >>
87.
ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ
Ако
дробовете
ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде, то лекува
дробовете
.
Който пък иска да завърши добре храненето си, да вземе една хапка хляб, да я потопи в сол и да я глътне. Така той ще ликвидира с яденето и същевременно с всякакво недоволство, което се е породило в него през време на яденето. Ако човек се храни и изпитва недоволство от нещо, това недоволство ще предизвика някакво разтройство в мозъка. Три неща са нужни за оздравяването: здрава храна, чист планински въздух и светлина. Плодовете са не само храна, но и в много случаи служат и като лекарство.
Ако
дробовете
ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде, то лекува
дробовете
.
Какво дават дренките? Ако сте без характер и отпуснат, като ядете дренки, придобивате устойчивост, издръжливост в характера. Те доставят желязо в кръвта. Бих желал да имате устойчивостта на дренките. Сушените боровинки помагат при разстроен стомах.
към текста >>
Ако имате разстроен черен
дроб
, ще изяждате по два лимона.
Тези лютиви български пиперки са за препоръчване. Треската се лекува по-лесно чрез лютите храни. Нервен стомах да се лекува с портокали. Лимонът е знак на мъдрост. Който се нуждае от нея, хубаво е да яде лимон.
Ако имате разстроен черен
дроб
, ще изяждате по два лимона.
В лимоните - в корите, има витамини. Ще пиете по кило и половина вряла вода - сутрин, на обяд и вечер. Ако искате да сте червени, ще дишате, ще пиете мляко и малко вино. Виното, в малки количества, помага на храносмилането. То се препоръчва на слаби стомаси.
към текста >>
88.
ПОСТ
Откаже ли се да работи, и сърцето спира, и
дробовете
, и мозъкът спира.
Вие забравихте този закон. Защо ще почивате? Вие нищо не сте работили, аз съм работил всеки ден по 12 часа. Следователно, аз имам право да почивам." Казвате: "Стомахът е наш слуга, ние имаме право да разполагаме с него, както искаме." Обаче, не знаете, че стомахът е един отмъстителен слуга. Той има характера на мечката: намрази ли те един път, всичко е свършено.
Откаже ли се да работи, и сърцето спира, и
дробовете
, и мозъкът спира.
Той казва на господаря си: "Ти, който не празнуваш съботата и неделята, ще ти дам да разбереш какъв е Божият закон! " Могат да се съберат всички лекари, да правят различни инжекции, но той казва: "Не признавам никакви лекари. Аз ще уволня господаря си, ще го пратя при Господа." Бог ще пита стомаха: "Защо уволни господаря си? " - "Защото не изпълнява Твоя закон." - "Много добре си направил! "
към текста >>
89.
РАБОТА
И при този случай аз присъствам на целия този разговор и слушам как
подробно
разказва брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно.
и като вижда, че на „Изгрева" има и други такива като него, които искат да се подвизават по неговия начин и че няма кой да ги храни, решава да отиде при Учителя и да Му се оплаче от Георги Куртев. Решава да помоли Учителя да го върне в Айтос, за да може отново там да се подвизава по същия начин, защото тук, на Изгрева, нямало за него място за подвизаване. Местата за подвизаване били заети от други като него, които не си ги отстъпвали и той влязъл в конфликт с тях. Всеки си имаше място на „Изгрева" и никой не го отстъпваше доброволно, нито пък със сила. Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците.
И при този случай аз присъствам на целия този разговор и слушам как
подробно
разказва брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно.
Изслушва го и накрая му казва: „Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". „Слушам, Учителю! " - радостно възкликва Васил и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: „Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с „Отче Наш".
към текста >>
90.
ДИШАНЕ
Правилното дишане подразбира пълна хармония между десния и ляв
дроб
.
Въздухът е склад на Божествени енергии. Понеже въздухът е наситен със светлина и храна, като диша, човек приема тези два елемента необходими за кръвта. Съвременните хора минават през различни болезнени състояния. Една от съществените причини за това е неправилното дишане. Не е достатъчно човек само да диша дълбоко, но и с радост да диша.
Правилното дишане подразбира пълна хармония между десния и ляв
дроб
.
Не можеш да дишаш добре, ако не мислиш право. Правилното дишане е свързано с правата мисъл. Каквато е мисълта на човека, такова е и дишането му. Има мисли, които са полезни, но някои не са полезни. Всяка мисъл, която носи светлина, е полезна.
към текста >>
Задържането трябва да трае колкото може повече време, за да имат възможност белите
дробове
да приемат от въздуха това, което той съдържа в себе си.
Който не е упражнен в дълбоко дишане, нека задържа въздуха до 2-3 секунди и всеки ден да увеличава задържането с още 1 секунда. Като увеличава задържането на въздуха с по една секунда в продължение на един месец, човек задържа въздуха до 30 секунди. Ако може да задържи въздуха до 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Как трябва да става дишането, издишването и задържането? Вдишването трябва да бъде бавно и дълбоко.
Задържането трябва да трае колкото може повече време, за да имат възможност белите
дробове
да приемат от въздуха това, което той съдържа в себе си.
Колкото повече човек задържа въздуха в дробовете си, толкова повече енергия се приема от него. Задържането на въздуха отначало може да трае 10-15 секунди, после постепенно да се увеличава, докато се постигне 30 секунди, 40 секунди, една минута и повече. Издишването трябва да става бавно. Когато изкарваме въздуха през дробовете чрез подсвиркване, то е за гимнастика на дробовете, за тяхното усилване. А когато дъхаме, т.е.
към текста >>
Колкото повече човек задържа въздуха в
дробовете
си, толкова повече енергия се приема от него.
Като увеличава задържането на въздуха с по една секунда в продължение на един месец, човек задържа въздуха до 30 секунди. Ако може да задържи въздуха до 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Как трябва да става дишането, издишването и задържането? Вдишването трябва да бъде бавно и дълбоко. Задържането трябва да трае колкото може повече време, за да имат възможност белите дробове да приемат от въздуха това, което той съдържа в себе си.
Колкото повече човек задържа въздуха в
дробовете
си, толкова повече енергия се приема от него.
Задържането на въздуха отначало може да трае 10-15 секунди, после постепенно да се увеличава, докато се постигне 30 секунди, 40 секунди, една минута и повече. Издишването трябва да става бавно. Когато изкарваме въздуха през дробовете чрез подсвиркване, то е за гимнастика на дробовете, за тяхното усилване. А когато дъхаме, т.е. с дъхане изкарваме въздуха, то е за пречистване на нервната система.
към текста >>
Когато изкарваме въздуха през
дробовете
чрез подсвиркване, то е за гимнастика на
дробовете
, за тяхното усилване.
Вдишването трябва да бъде бавно и дълбоко. Задържането трябва да трае колкото може повече време, за да имат възможност белите дробове да приемат от въздуха това, което той съдържа в себе си. Колкото повече човек задържа въздуха в дробовете си, толкова повече енергия се приема от него. Задържането на въздуха отначало може да трае 10-15 секунди, после постепенно да се увеличава, докато се постигне 30 секунди, 40 секунди, една минута и повече. Издишването трябва да става бавно.
Когато изкарваме въздуха през
дробовете
чрез подсвиркване, то е за гимнастика на
дробовете
, за тяхното усилване.
А когато дъхаме, т.е. с дъхане изкарваме въздуха, то е за пречистване на нервната система. Има една прана, която се усвоява през лявата ноздра, а друга, която се усвоява през дясната. През лявата ноздра се приема магнетичното течение, което има връзка със слънчевия възел и се нарича слънчево течение. А през дясната ноздра се приема електричното течение, което има връзка с главния мозък и се нарича лунно течение.
към текста >>
След това затворете и лявата ноздра като задържате въздуха известно време в
дробовете
си.
А през дясната ноздра се приема електричното течение, което има връзка с главния мозък и се нарича лунно течение. Първото има връзка със сърцето, а второто с ума. Когато искаме да развиваме повече сърцето, приемаме въздуха с лявата ноздра и издишваме с дясната. А когато искаме да развиваме повече ума, приемаме въздуха с дясната ноздра и изпускаме през лявата. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра на носа си и поемете въздуха през лявата ноздра.
След това затворете и лявата ноздра като задържате въздуха известно време в
дробовете
си.
После отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете тези упражнения за дишане като се свързвате с Божественото съзнание. Има много методи за дишане, все хубави, но им липсва един съществен елемент - волевото дишане. Индусите хиляди години са се занимавали с дишането като наука, откривани са за това цели школи и те имат постижения в това отношение, но колкото и да са добри техните методи, те не са за европейците.
към текста >>
По този начин ще се образуват две противоположни течения в
дробовете
ви, които отговарят на двете течения в живота.
Когато искаме да развиваме повече сърцето, приемаме въздуха с лявата ноздра и издишваме с дясната. А когато искаме да развиваме повече ума, приемаме въздуха с дясната ноздра и изпускаме през лявата. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра на носа си и поемете въздуха през лявата ноздра. След това затворете и лявата ноздра като задържате въздуха известно време в дробовете си. После отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън.
По този начин ще се образуват две противоположни течения в
дробовете
ви, които отговарят на двете течения в живота.
Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете тези упражнения за дишане като се свързвате с Божественото съзнание. Има много методи за дишане, все хубави, но им липсва един съществен елемент - волевото дишане. Индусите хиляди години са се занимавали с дишането като наука, откривани са за това цели школи и те имат постижения в това отношение, но колкото и да са добри техните методи, те не са за европейците. Европейците нямат тези вътрешни състояния, тази духовност, отношение към Бога, каквито имат индусите. А всичко това е важно, за да е правилно и пълно дишането.
към текста >>
Участието на мисълта в случая ще стане по следният начин: При вдишването на въздуха живо си представяме, че заедно с него приемаме в белите
дробове
Праната или Божествения живот.
Той е израз на Твоята Любов към нас. Аз ще употребя тази сила, за да Ти служа". Хубавото дишане е свързано с хубавите мисли. Каквито са възвишените ти мисли, такова е и дишането. Не можеш да дишаш добре, докато не мислиш добре.
Участието на мисълта в случая ще стане по следният начин: При вдишването на въздуха живо си представяме, че заедно с него приемаме в белите
дробове
Праната или Божествения живот.
Ще си представим, че те проникват от орган в орган и най-сетне достигат до върха на пръстите на краката. Ако някой орган в тялото е болен, ние с мисълта си насочваме Прана към него, за да се обогати той чрез Прана. Щом болният орган чрез дишането приеме достатъчно Прана, той оздравява. В една минута всеки човек прочита 20 молитви, т.е. прави 20 вдишки и 20 издишвания.
към текста >>
Гледайте поне две минути да задържите въздуха в
дробовете
си.
Ако дишате добре, можете да останете на земята до дълбока старост. Ще помните: Когато дишате обикновено, ще правите 10-12 вдишки в минута. Когато се упражнявате, ще правите от 4-1 вдишки и издишки в минута. Ще започнете от 4 и постепенно ще слизате. Ако стигнете до една вдишка в минута, вие сте придобили много нещо.
Гледайте поне две минути да задържите въздуха в
дробовете
си.
Който може да задържа въздуха в дробовете си половин час, той е богат човек; богатството само иде при него. Той е господар на условията. Тъй щото не мислете, че е невъзможно да задържите дишането си половин час и повече. Това е невъзможно да стане изведнъж, но е възможно постепенно. Човек трябва да започне да задържа въздуха в дробовете си от 20 секунди и всеки ден да увеличава по няколко секунди.
към текста >>
Който може да задържа въздуха в
дробовете
си половин час, той е богат човек; богатството само иде при него.
Ще помните: Когато дишате обикновено, ще правите 10-12 вдишки в минута. Когато се упражнявате, ще правите от 4-1 вдишки и издишки в минута. Ще започнете от 4 и постепенно ще слизате. Ако стигнете до една вдишка в минута, вие сте придобили много нещо. Гледайте поне две минути да задържите въздуха в дробовете си.
Който може да задържа въздуха в
дробовете
си половин час, той е богат човек; богатството само иде при него.
Той е господар на условията. Тъй щото не мислете, че е невъзможно да задържите дишането си половин час и повече. Това е невъзможно да стане изведнъж, но е възможно постепенно. Човек трябва да започне да задържа въздуха в дробовете си от 20 секунди и всеки ден да увеличава по няколко секунди. Постигне ли това, човек лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията си.
към текста >>
Човек трябва да започне да задържа въздуха в
дробовете
си от 20 секунди и всеки ден да увеличава по няколко секунди.
Гледайте поне две минути да задържите въздуха в дробовете си. Който може да задържа въздуха в дробовете си половин час, той е богат човек; богатството само иде при него. Той е господар на условията. Тъй щото не мислете, че е невъзможно да задържите дишането си половин час и повече. Това е невъзможно да стане изведнъж, но е възможно постепенно.
Човек трябва да започне да задържа въздуха в
дробовете
си от 20 секунди и всеки ден да увеличава по няколко секунди.
Постигне ли това, човек лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията си. Те ще стопят като лед. Който иска да се разходи до луната, трябва да задържа въздуха в дробовете до половин час, а до Слънцето - около 24 часа.
към текста >>
Който иска да се разходи до луната, трябва да задържа въздуха в
дробовете
до половин час, а до Слънцето - около 24 часа.
Тъй щото не мислете, че е невъзможно да задържите дишането си половин час и повече. Това е невъзможно да стане изведнъж, но е възможно постепенно. Човек трябва да започне да задържа въздуха в дробовете си от 20 секунди и всеки ден да увеличава по няколко секунди. Постигне ли това, човек лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията си. Те ще стопят като лед.
Който иска да се разходи до луната, трябва да задържа въздуха в
дробовете
до половин час, а до Слънцето - около 24 часа.
към текста >>
91.
ЯСНОВИДСТВО
След няколко месеца той почина от рак на черния
дроб
.
Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са за училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в учението и ще напуснат училището, затова по-добре да се насочат към някой занаят. За нашия Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, но най-главният докторат, който трябва да защити, иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу школата.
След няколко месеца той почина от рак на черния
дроб
.
Ето ви пример за бурените и плевелите в Божията нива. Мария Тодорова Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град. И други ученици на брат Боян дойдоха в София и в Братството. Понеже Панталей е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на "Изгрева".
към текста >>
92.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
Разказал Му
подробно
за свиканото съвещание и за заканата на подполковника.
Към края на месец май 1944 г., подполковник Стоянов от граничния гарнизон в Малко Търново свиква актива на града на спешно съвещание, на което присъства и брат Георги Желев Тахчиев в качеството на заместник-директор на гимназията. Началникът на граничния гарнизон иска да заангажира обществеността за бързо и спешно ликвидиране на комунистите. Обмисляли се мерки, планове, как по-скоро да се ликвидират враговете на държавата - комунистите. След като съвещанието приключило, началникът на гарнизона се обърнал към брат Тахчиев, за чиито убеждения бил информиран, като му казал твърдо и заканително: "След като свършим с комунистите, ще почнем с вас, дъновистите." Братът нищо не му казал. Посрещнал мълчаливо тая закана за кървава разправа и когато дошъл края на учебната година, братът си взел куфарчето и право на Изгрева при Учителя.
Разказал Му
подробно
за свиканото съвещание и за заканата на подполковника.
Учителят, след като го изслушал, помълчал малко и казал: "Няма да им стигне времето." Братът, като чул думите на Учителя, чакал да види какво ще стане. Той не бил изненадан, когато на 8.IX. същата година Съветският съюз обяви война на България и на 9.IX. минаха границата. България бе окупирана от съветските войски.
към текста >>
93.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
След това влязохме в стаята и там Му разказах всичко
подробно
за мнението на полковите лекари и пр.
Още като влязох в двора на Изгрева, видях Учителят стои на вратата и гледа към мене. Отидох при Него, целунах Му ръка и още с целуването на ръката Му, Го питам: - Учителю, нали Иванка ще оздравее? Той ми отговори: - Ще оздравее, всичко ще мине благополучно.
След това влязохме в стаята и там Му разказах всичко
подробно
за мнението на полковите лекари и пр.
Учителят се засмя и ми каза: - Ще вземеш една чаша сусамено семе, една ряпа, ще изцедиш сока й в сусамовото семе и ще й дадеш да го изпие. Аз Му казах: - Нали тя и без това ще оздравее? Зная, че тя е капризна и няма да го вземе.
към текста >>
94.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
Когато войната приключила и брат Иларионов се връща в дома си, жена му
подробно
му разказала за разговорите, които бе водила с Учителя през ония решителни за живота му дни, когато той по чудо бил спасен от смърт и от пленничество.
"Голяма ще бъде мъката ми, Учителю. Нека се върне." Учителят пак се качва горе. В това време се явява при Иларионов и го извежда назад, извън обкръжението. Сръбският пост ги видял, но останал пасивен по непонятни нам причини. Учителят пак слязъл долу при сестра Иларионова, като й казал, че съпругът й е спасен.
Когато войната приключила и брат Иларионов се връща в дома си, жена му
подробно
му разказала за разговорите, които бе водила с Учителя през ония решителни за живота му дни, когато той по чудо бил спасен от смърт и от пленничество.
Георги Събев Бащата на Петър и Марин Камбурови, старият Стефан Камбуров, отива войник през Балканската война. Минава при Учителя и Му съобщава, че заминава войник, но се опасява, ако падне убит, какво ще стане със семейството му. Учителят го изслушва внимателно и го успокоява: "Ако се озовеш в опасност, повикай ме с думата "Учителю! ". Стефан се разделя с Учителя и заминава на фронта.
към текста >>
"Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите, казани чрез дядо Влайчо, били произнесени с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: "От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва
подробно
случилото се и тя също отсича: "От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван.
Но дядо Влайчо през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ. Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него. А дядо Влайчо взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческият дух, който работи чрез него. Руси стои пред него и чака.
"Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите, казани чрез дядо Влайчо, били произнесени с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: "От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва
подробно
случилото се и тя също отсича: "От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван.
След това му се раждат още две деца. Минали години, Иван пораснал и отишъл войник. Същата година Руси с другите си две деца отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му деца благословение. Учителят му казал: "Няма да заминаваш за село, а ще отпътуваш веднага за Русе, където Иван е войник. Там ще искаш да ти преместят момчето на друго място." Той отначало се уплашил, как така с жена и две малки деца ще върви до Русе.
към текста >>
95.
ЖЕЛАНИЯ И ЧУВСТВА
Седалището на духа е в главата на човека, на душата - в белите
дробове
, а на материалното - в стомаха.
Умът - това са човешкият дух, мисълта, мъдростта. Волята - това е физическата сила, тялото; добродетел, правда. Когато тия три сили дойдат в хармония у човека, ще се развие ясно- видството, слухарството и окултните дарби. Разстоянието от рамото до лакътя представлява материалния, физическия свят или стомаха. Мястото от лакътя до китката представлява духовния свят - сърцето, а китката - умствения свят, ума.
Седалището на духа е в главата на човека, на душата - в белите
дробове
, а на материалното - в стомаха.
С други думи казано - главата представя Божественото начало в човека, гърдите - духовното, а стомахът - физическото. Някои са развили своя наблюдателен ум - долната част на челото е изпъкнала; някои са развили горната част - разсъдителните способности, паметта. Които са разбрали духовната страна - средната част на челото е развита.
към текста >>
96.
ЛЮБОВ
Дотогава, докато обичаш,
дробовете
функционират правилно.
Когато пристигнали първите самолети към София, при прелитането си, пуснали над това село бомби и убили жената и двете деца на лекаря. Другите от това село останали читави. Не се укрили дори и на село. Единственото спасение на човека, не само от бомбите, но и от всякакво зло, е да изпълни душата си с любов към всички и към всичко - към хора, животни, растения, минерали, към всичко живо. Щом престанем да обичаме, ние сме в опасно положение.
Дотогава, докато обичаш,
дробовете
функционират правилно.
Щом престанеш да обичаш, вече ти покваряваш дробовете си. Аз препоръчвам на всички онези, които страдат от белодробните неприятели, да обичат. Няма по-добро лекарство от Любовта. Даже за нервните работи няма по-добро лекарство от Любовта. Даже за разстройство на стомаха няма по-добро лекарство от Любовта.
към текста >>
Щом престанеш да обичаш, вече ти покваряваш
дробовете
си.
Другите от това село останали читави. Не се укрили дори и на село. Единственото спасение на човека, не само от бомбите, но и от всякакво зло, е да изпълни душата си с любов към всички и към всичко - към хора, животни, растения, минерали, към всичко живо. Щом престанем да обичаме, ние сме в опасно положение. Дотогава, докато обичаш, дробовете функционират правилно.
Щом престанеш да обичаш, вече ти покваряваш
дробовете
си.
Аз препоръчвам на всички онези, които страдат от белодробните неприятели, да обичат. Няма по-добро лекарство от Любовта. Даже за нервните работи няма по-добро лекарство от Любовта. Даже за разстройство на стомаха няма по-добро лекарство от Любовта. Любовта е най-мощната сила, която привлича всичките необходими елементи за здравето на човека.
към текста >>
Аз препоръчвам на всички онези, които страдат от
белодробните
неприятели, да обичат.
Не се укрили дори и на село. Единственото спасение на човека, не само от бомбите, но и от всякакво зло, е да изпълни душата си с любов към всички и към всичко - към хора, животни, растения, минерали, към всичко живо. Щом престанем да обичаме, ние сме в опасно положение. Дотогава, докато обичаш, дробовете функционират правилно. Щом престанеш да обичаш, вече ти покваряваш дробовете си.
Аз препоръчвам на всички онези, които страдат от
белодробните
неприятели, да обичат.
Няма по-добро лекарство от Любовта. Даже за нервните работи няма по-добро лекарство от Любовта. Даже за разстройство на стомаха няма по-добро лекарство от Любовта. Любовта е най-мощната сила, която привлича всичките необходими елементи за здравето на човека. Ако хората биха се обичали, щяха да бъдат здрави.
към текста >>
97.
КРИТИКА
А мнението на Учителя бе, че на ученика не е позволено да трови
дробовете
си с цигарен дим и мозъка си с ракия и алкохол.
Какво ви казаха умрелите, когато ги хвалехте? " - "Нищо, Учителю." - "А когато ги корихте? " - "Пак нищо, сякаш не се отнася за тях." - "И вие бъдете като тях, равнодушни към похвали и укори." Георги Събев Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци.
А мнението на Учителя бе, че на ученика не е позволено да трови
дробовете
си с цигарен дим и мозъка си с ракия и алкохол.
Аз смятах, че това е несъвместимо с Школата и реших, че трябва да стана и да критикувам тези приятели следващия път на събранието. Бях си написал какво трябва да кажа. Но ето, че при мен идва сестра Теофана Савова и ми казва, че Учителят я изпраща при мене, за да ми предаде Неговите думи: "Кажи на Галилей да не прави бележки на братята за пушенето и ракията - нека да се проявят такива, каквито са. Нека изтече онова, което е в тях." Теофана ми предаде думите на Учителя и си отиде, без да продума ни дума повече. Аз занемях от изненада.
към текста >>
98.
СВОБОДА
Човек не е дал свобода на своя стомах, на своите
дробове
, на своя мозък, а ги измъчва с непосилна работа и търси правда в света.
За да се домогне до тази свобода, човек трябва да води чист и свят живот. Разумност, чистота и святост се иска от всички хора, за да се освободят от външни и вътрешни ограничения, от външното и вътрешното робство. Няма свобода в света. Свободата е в самия човек, а не вън от него. Най-първо човек трябва да даде свобода и правда на своите 30 милиарда поданици.
Човек не е дал свобода на своя стомах, на своите
дробове
, на своя мозък, а ги измъчва с непосилна работа и търси правда в света.
Нямаш право да измъчваш очите си, ушите си, носа си, нямаш право да измъчваш ръцете и краката си, кожата си. Това е морал, това е хигиена - да не измъчваш нито една клетка. И тъй, първият основен морал на живота е храненето, вторият - дишането, третият - чувстването, четвъртият - мисленето, петият - служенето на Бога. Ако не знае правилно да яде, да диша, да чувства, да мисли, човек не може да служи на Бога. Това са пет основни правила, пет велики закона на живота.
към текста >>
99.
ТЪРПЕНИЕ
Развихриха се чувства в него, удавиха го и след това той залиня и се разболя от туберкулоза на белите
дробове
.
Беше много красива - японски тип. Откъде се бяха сложили тези черти в нея, не зная, но беше привлекателна за всички младежи. Имаше един брат Константин Константинов, баща му беше учител, а той се записа в университета да следва математика. Той се влюби в Дафинка. Обаче тя си имаше друг на сърцето и не му обръщаше внимание.
Развихриха се чувства в него, удавиха го и след това той залиня и се разболя от туберкулоза на белите
дробове
.
А тогава охтиката бе бич за всички млади хора. Нямаше още лекарства за тази болест. Тогава Константин отива при Учителя за помощ и съвет и Учителят му го дава: "Ще ти помогна, ако се откажеш от Дафинка! " Константин отговаря: "Ще помисля три дни". След два дни отива при Учителя и Му съобщава: "Не мога да се откажа от Дафинка!
към текста >>
Този срив на чувствата у него разруши белия му
дроб
.
Нямаше още лекарства за тази болест. Тогава Константин отива при Учителя за помощ и съвет и Учителят му го дава: "Ще ти помогна, ако се откажеш от Дафинка! " Константин отговаря: "Ще помисля три дни". След два дни отива при Учителя и Му съобщава: "Не мога да се откажа от Дафинка! " Учителят му отвръща: "Да бъде така, както си решил." Не след дълго той си замина от този свят.
Този срив на чувствата у него разруши белия му
дроб
.
Не можа да изтръгне един плевел и си замина, макар че Учителят му даде съвет как да стори това. А Дафинка не обърна дори внимание, че Константин си беше заминал и то заради нея. Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той беше председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал.
към текста >>
100.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
" Нашият приятел разказал
подробно
, че след като чул какво говорят селяните в селото, така му се дощяло да излезе нависоко, за да вземе глътка въздух, защото му било неприятно от това, което говорят срещу Братството.
Като ги изслушал нашият брат Никола, разбрал, че от тях нищо няма да научи. После решил да запита някой друг и му казали, че приятелите с Учителя възможно е да са на екскурзия. Той започнал да се изкачва по билата, стигнал нависоко, но не намерил Братството. Накрая се върнал отново в селото и срещнал Учителя пред къщата, където е отседнал. Учителят го запитал: "Братът къде се губи досега, пътя ли не можа да намериш, или какво?
" Нашият приятел разказал
подробно
, че след като чул какво говорят селяните в селото, така му се дощяло да излезе нависоко, за да вземе глътка въздух, защото му било неприятно от това, което говорят срещу Братството.
Учителят го изслушал, усмихнал се и казал: "Значи те казват, че ние сме дошли и донесли злото в това село. Та лошотията си е у тях и аз, откакто съм тук, няма ден да не изкарвам по някоя лошотия, която се е загнездила в това село нагоре към небето. А те не знаят дори откъде им идват облаците, които носят дъжд. Ей там от онова дере им идват облаците, дето носят дъжд, но те това не знаят." Тогава Учителят помолил да се съберат всички около Него и да направят молитва за дъжд. А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак.
към текста >>
НАГОРЕ
