Търсене в текстове за 'Групи'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 132 резултата в 81 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

За колко хиляди и милиони, и милиони векове на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици?
В този случай тя е странна в своите действия и постъпки. За създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на науката. А въображава ли сте си някога като каква трябва да е величината на един атом? Учени-математици с тънки изчисления са намерили да е приблизително една двайсет и пет милиона част от диаметъра на два сантиметра и полвина или една милиона част от диаметъра на един милиметър. От тази дълбочина, от тази ничтожна величина за нашето понятие Природата е трябвала да приготвя настоящата видима вселена пред очите ни. За колко хиляди и милиони, и милиони векове на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици? Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи. Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството на своето устройство. Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и благородно. Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи. Това те и мечтаят, както и ние.
към текста >>

Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи.
За създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на науката. А въображава ли сте си някога като каква трябва да е величината на един атом? Учени-математици с тънки изчисления са намерили да е приблизително една двайсет и пет милиона част от диаметъра на два сантиметра и полвина или една милиона част от диаметъра на един милиметър. От тази дълбочина, от тази ничтожна величина за нашето понятие Природата е трябвала да приготвя настоящата видима вселена пред очите ни. За колко хиляди и милиони, и милиони векове на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици? Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи. Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството на своето устройство. Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и благородно. Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи. Това те и мечтаят, както и ние. Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“.
към текста >>

12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?!
Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща. 10. Наистина странна е природата в своите действия и постъпки. При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на науката те са основните градивни елементи на физическата вселена. Можем ли да си представим каква е големината на един атом? 11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122]
към текста >>

Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н.
Спенсър е идеолог на английския либерализъм от Викторианската епоха и е противник на социализма. [104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н. Истинктите са съставени от безусловни рефлексни вериги, които в целостта си осигуряват извършването по определен ред и начин на сложни актове на поведение. Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система. Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н. Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата. Самият рефлекс (лат. прегъване) е реакция на организма, която настъпва в отговор на дразненето на крайните части на сетивните проводници от външен дразнител при участието на централната нервна система. Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда. [105] Това са същите инстинкти, за които стана дума в бел.
към текста >>

2. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо.
Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел. От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота. Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност. Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им. Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ. Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места. Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича теготене или падане на телата в пространството към центъра на тежестта. Върху неговата първоначална основа почива неразрушимостта на материята, т.е.
към текста >>

Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист.
Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ.
към текста >>

Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони.
Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем.
към текста >>

– Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони.
1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства: – Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. – Силата – от движението и количеството на тия центрове. – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони. 3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил. Тази истина не подлежи на никакво съмнение. Науката ни е предоставила многобройни факти от всички области на живота и тези факти говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ. 4. И така: – свойствата представляват материята;
към текста >>

3. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс.
Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси. За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък.
към текста >>

4. Пеню Киров - №34

Аз с помощта Божия се мъча да сгрупирам приятелите, които бях напуснал.
При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено. На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на Доктора. Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой. И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напомниха да ставаме все рано, преди изгревание [на] Слънцето, и да благодарим и се молим. И за Васил ни се съобщи от Данаил или други, че бил в Египет, в гр. Кайро. Аз с помощта Божия се мъча да сгрупирам приятелите, които бях напуснал. Арменчето щеше да заминава някъде. Аз се молих за него, да се яви как да постъпи. Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма отворен път. Взе Бог да го укрепява и ще бъде добър, понеже е усърден. За бр.
към текста >>

5. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Аз с помощта Божия се мъча да сгрупирам приятелите, които бях напуснал.
При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено. На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на Доктора. Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой. И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напомниха да ставаме все рано, преди изгревание [на] Слънцето, и да благодарим и се молим. И за Васил ни се съобщи от Данаил или други, че бил в Египет, в гр. Кайро. Аз с помощта Божия се мъча да сгрупирам приятелите, които бях напуснал. Арменчето щеше да заминава някъде. Аз се молих за него, да се яви как да постъпи. Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма отворен път. Взе Бог да го укрепява и ще бъде добър, понеже е усърден. За бр.
към текста >>

6. №89 (Пеню Киров)

В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях.
За да ти пиша това и онова (предното писмо), считам, че те товаря с товар чужд, затова схващай нашия живот и успех от долуописания сън – той ще ти покаже всичко. Съновидение на 13-и срещу 14-и декемврий 1904 г., към 2 часа след полунощ. Пътувах в разни местности като каменисти, долинисти, пустинни и др., докато най-подир, след дългата тази умора, рекох да се помоля на Бога, та излях сърцето си тъй добре, та и наяве надали бих могъл така прочувствено да се помоля. След това пак продължих пътя си, като в същото време пеех и някои църковни славословия и псалми. В това време гледам: един симидчия от града ни, доста набожен младеж, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“. В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му. В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре. Този мрак за всички се считаше като обикновено нещо. Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни.
към текста >>

7. ПОСЛЕСЛОВ

Това са имена на съратници в новите идеи, участници в спиритическите сеанси на духовните групи, в срещите по време на пътуванията им по страната.
Навсякъде П. Киров съпровожда посещенията си в дадено селище с многобройни беседи и молитвени събрания, предимно в частни домове. От тона на писмата му се усеща, че той с много плам и вяра разпространява Словото Божие и новите идеи. В „Показалец на личните имена“ по азбучен ред са дадени всички имена, срещани в текстовете на писмата на П. Дънов и П. Киров. Това са имена на съратници в новите идеи, участници в спиритическите сеанси на духовните групи, в срещите по време на пътуванията им по страната. Сведения за личностите са дадени в обяснителните бележкив края на всяка част. Данните са издирвани в оригинални документи от и за епохата – вестници, списания, книги, алманаси, търговски регистри, отчети, протоколи и други писма извън тази кореспонденция. За някои от имената, особено за онези, които са упоменати еднократно, не винаги са намирани сведения. Освен за личностите, в обяснителните бележки са дадени и пояснения за редица библейски понятия, различни терминологии, книги, списания и други издания, събития, дати, фирми, дружества, селища и пр. Така по-лесно може да се почувства атмосферата на времето, както и да се осветлят непознатите лица и термини.
към текста >>

8. ПРЕДГОВОР

Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели.
- 92 и двама гости от града. На съборите във Търново и в София през двадесетте и тридесете години се събират по над хиляда последователи на учението. Аналогията с класическата окултна школа е несъстоятелна -Учителя е дух от друг мащаб и ранг. Водачите на окултни школи, включително и от съвремието, могат да се родят в една страна, да създадат школа в друга и при дадени обстоятелства да я преместят в трета. Поради своята строга вътрешна организация те са изолирани от обществената среда и не се идентифицират пряко с дадена страна и народност. Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели. Бялото братство има своите дълбоки корени в България. Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г.
към текста >>

Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г.
Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели. Бялото братство има своите дълбоки корени в България. Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението. В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля.
към текста >>

Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели.
- 92 и двама гости от града. На съборите във Търново и в София през двадесетте и тридесете години се събират по над хиляда последователи на учението. Аналогията с класическата окултна школа е несъстоятелна -Учителя е дух от друг мащаб и ранг. Водачите на окултни школи, включително и от съвремието, могат да се родят в една страна, да създадат школа в друга и при дадени обстоятелства да я преместят в трета. Поради своята строга вътрешна организация те са изолирани от обществената среда и не се идентифицират пряко с дадена страна и народност. Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели. Бялото братство има своите дълбоки корени в България. Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г.
към текста >>

Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г.
Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели. Бялото братство има своите дълбоки корени в България. Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението. В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля.
към текста >>

9. БЕЛЕЖКИ

Учението привлича все повече последователи, в градове и села се организират групи и братства (над 60 през 30-те години), най-често със собствени салони за събирания и работа.
Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този храм трябва да принасяте жертви и хваления. Слаби сте сйце. Вас ви влече външното." Първите ученици са присъствали редовно на службите, участвали са в църковни хорове. По-късно Учителя се превръща в неоспорим духовен фактор и водач, а словото му - в единствено прибежище за учениците. Учението привлича все повече последователи, в градове и села се организират групи и братства (над 60 през 30-те години), най-често със собствени салони за събирания и работа. Църквата губи енориаши, а духовеството се чувства идейно ограбено. През 1922 г. архиерейски събор обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от православната църква. Посланието на събора е публикувано в бр. 22 и 23 на „Църковен вестник" от 30 септември 1922 година.
към текста >>

Учителя работи дълго върху книгата - подбира пасажи от Библията като ги групира в зависимост от вибрациите, които съответстват на даден цвят от дъгата.
32. „Заветът на цветните лъчи на светлината" е отпечатана във В. Търново през 1912 година. Изданието е с кожена подвързия, на корицата е изобразено кълбо с криле, под него - шестограм с лъчи. На титула са изписани букви, които означават: „Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа, Син Божий. 15 август, Търново, 1912 г.". Учителя работи дълго върху книгата - подбира пасажи от Библията като ги групира в зависимост от вибрациите, които съответстват на даден цвят от дъгата. Съответствието между трептенията на тон, цвят, число, дума и др. е наричано от окултистите „Божествено", „златно сечение". Книгата има важно значение за разбиране на космологията на учението - светът (космосът) е единен, в своя първообраз - хармоничен и се ръководи от общи закони и принципи. „Заветът .. " завършва с послание на Учителя: „Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, Любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило.
към текста >>

10. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Видяхме, че варненските българи си бяха извоювали свое българско училище и се бяха сгрупирали в една българска община.
до П. Р. Славейков във Варна, което се съхранява в архивата на Б. Даскалов в Трявна, дето същият му иска някои книги и между другото казва: „За туй днеска, умислен какво да правя, взех перото писмено да ви попитам за здравето ви и за доброто ви име, че сте станал по общо мнение даскал във Варна, и дано се продължи за дълго време. Ако виж-даш да си спокоен и ако си вижда приятно, и ако тамкашните ста-рейшини имат съгласие." От приведеното в предишната забележка писмо на Мараджиев следва, че Славейков не ще е напуснал Варна много дълго преди 12 февруарий 1865 г., защото това не би останало неизвестно в Ески Джумая. Видяхме, че варненските българи си бяха извоювали свое българско училище и се бяха сгрупирали в една българска община. И при всичко, че формално те бяха прогласили отделянето си от Цариградската патриаршия, все пак фактически нямали във Варна своя отделна църква и духовенство и не скъсвали с Варненската гръцка митрополия и духовенство. Те се черкували в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при венчав-ка, кръщене, смърт и други църковни нужди, изобщо задоволявали се с гръцкото духовенство. Добре, но в Турската империя властта признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водачи. Та, за да изпъкне българският елемент напълно като отделна обособена народност, трябвало е и фактически да си създаде във Варна отделна църква. Въпросът за българската църква във Варна е бил, значи, напълно назрял тогава.
към текста >>

11. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи.
След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи. След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство. В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В.
към текста >>

12. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

Варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис.
Обаче младият поп Константин не стоял много време в селото, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при гръцката черква „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое - Ектения. И това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките черкви. От друга страна, не идело добре на гърците, та най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник. Варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис. Такава намерили и купили на чуждо име (на Кюркчи Коста). Тогава вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна. Атанас вече се готвил да замине по черковния въпрос за Цариград. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил да се споразумее с варненските първенци българи и да направи едно събрание в село Николаевка. Това събрание станало на 21 март 1860 г.
към текста >>

13. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Докато се изреждахме в групи за отиване горе, г-н Дънов изказа следните важни мисли:
15 август, петък, Св. Богородица Събрахме се в 6 ч. заранта. При подкачането на събранието г-н Дънов ни раздаде пликообразни отворени писма от разни цветове, в които каза да си напишем петдесет и две места от Библията за прочит, които места щели да се покажат. Тия места от Библията са за петдесет и двата петъка през цялата година - да ги прочитаме и размишляваме. Като ни се обясни това, по трима в група, по вчерашния ред, се изкачвахме горе пред престола, гдето си отнесе всякой своята чаша, помол-ваше се и се връщаше. Докато се изреждахме в групи за отиване горе, г-н Дънов изказа следните важни мисли: Петко тази година почти се оплаква от изпитите. Но всички вие не сте преминали важните изпити. Тези изпити, които миналата година прекарахте, са предисловие. Вие сте всички интересни в това отношение, че вас ви е страх от Небето. Ами че в Небето вие имате повече Приятели.
към текста >>

14. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата стая, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си.
Благодарим Ти за великата Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която си ни озарил, и се радваме за Живота, който Си ни дал. Изпълняваме Твоята Воля сега заради Духа, Който Си ни дал да ни ръководи. Бъди благословен от всинца ни сега и всякога. Амин. А след молитвата започнахме вечерята. Като свършихме яденето, към 11 ч. се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата стая, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си. Така първата група бе: Тод. Бъчваров, Дим. Голов, Илия Стойчев, Тодор Стоянов и К. Иларионов; втората група: Петко Гумнеров, А. Бойнов, М.
към текста >>

Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза:
Деветият петък - за здравето на членовете на Веригата; да им даде Господ здраве да могат да работят и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения; и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетият петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетият - за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина. Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината. Най-напред ще вземете Битие, първите шест глави. В паралел с това ще вземете от Притчи първа и втора глава. Във връзка с това ще вземете Еклисиаст, всичките глави. Във връзка с Еклисиаст ще вземете всичките глави от Римляном.
към текста >>

15. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Тази малка групичка всяка вечер провеждаше молитви в дома на баба Хаджийка, и то на колене.
През септември 1914 г. се уволних от служба и наех една от стаите на баба Хаджийка. Сега вече моите познати от Добрич или от другаде, можеха да ми гостуват. Същата година се запознах с една девойка, която, според баба Хаджийка, обичаше да ходи на църква; казваше се Радка Маринова. Запознах се и с гражданина Атанас Стефов от Варна - високо интелигентен, запознат с Психическото общество на Александър Кръстников от Бургас. Тази малка групичка всяка вечер провеждаше молитви в дома на баба Хаджийка, и то на колене. За служебно изпълнение употребявахме религиозните песни „Достойно ест", „Тебе ; поем", „Пред Теб припадаме", „Ангел вопияще" и „Великото славословие", четяхме Библията-Новия завет. От литературата си служехме с книгата „Сънят на Св. Богородица", с някои житиета на светиите, с книгата „Дишането на йогите", романа „Безсмъртна любов", а в последствие -с някои философски и астрономически произведения като „Лумен", „Свършекът на света" и „Стела". През 1915 г. вече се бяхме снабдили с доста спиритическа и философска литература.
към текста >>

16. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

Братята и сестрите стояха прави, събрани на групички, и споделяха свои опитности.
Беше слязъл, за да повдигне съзнанието на човечеството, да живее със своите ученици, за да приготви условия за идването на Новата култура - културата на Шестата раса. А дните минаваха в опиянение, възторг и очакване да се случи нещо с мен - нещо, за което е жадувала душата ми през вековете. Една нощ сънувах, че се намирам в салон, изпълнен с много братя и сестри от цялата страна. В дъното се издигаше висок подиум, ограден с нисък железен парапет, а в средата имаше няколко стълби. В дълбочина на подиума Учителя разговаряше с двама братя, а от другата страна, близо до парапета, имаше катедра, върху която беше сложена много голяма и дебела книга в небесно синя подвързия. Братята и сестрите стояха прави, събрани на групички, и споделяха свои опитности. Само аз не се присъединявах към никоя от тях. Погледът ми беше прикован в книгата върху катедрата. Изгарях от желание да надникна в нея, да видя какво е написано вътре. Най-после се реших, изтичах по стълбите нагоре и спрях пред катедрата. Върху книгата с големи позлатени букви пишеше „Вътрешна Школа".
към текста >>

17. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Докато се изреждахме в групи за отиване горе, г-н Дънов изказа следните важни мисли:
15 август, петък, Св. Богородица Събрахме се в 6 ч. заранта. При подкачането на събранието г-н Дънов ни раздаде пликообразни отворени писма от разни цветове, в които каза да си напишем петдесет и две места от Библията за прочит, които места щели да се покажат. Тия места от Библията са за петдесет и двата петъка през цялата година – да ги прочитаме и размишляваме. Като ни се обясни това, по трима в група, по вчерашния ред, се изкачвахме горе пред престола, гдето си отнесе всякой своята чаша, помолваше се и се връщаше. Докато се изреждахме в групи за отиване горе, г-н Дънов изказа следните важни мисли: Петко тази година почти се оплаква от изпитите. Но всички вие не сте преминали важните изпити. Тези изпити, които миналата година прекарахте, са предисловие. Вие сте всички интересни в това отношение, че вас ви е страх от Небето. Ами че в Небето вие имате повече Приятели – там имате хиляди Приятели, които се радват за вашия успех и напредък.
към текста >>

18. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата стая, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си.
Благодарим Ти за великата Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която Си ни озарил, и се радваме за Живота, който Си ни дал. Изпълняваме Твоята Воля сега заради Духа, който Си ни дал да ни ръководи. Бъди благословен от всинца ни сега и всякога. Амин. А след молитвата започнахме вечерята. Като свършихме яденето, към 10 ч. се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата стая, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си. Така първата група бе: Т. Бъчваров, Д. Голов, И. Стойчев, Т. Стоянов и К.
към текста >>

Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза:
Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетия – за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина. Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината. Най-напред ще вземете Битие, първите шест глави. В паралел с това ще вземете от Притчи първа и втора глава. Във връзка с това ще вземете Еклисиаст, всичките глави. Във връзка с Еклисиаст ще вземете всичките глави от Римляном.
към текста >>

19. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

всички се събрахме и на групи си беседвахме в двора на лятната къща докъм 10 ч.
Изпяхме всички песните „Ангел вопияше" и „Свят, свят, свят Господ Саваот"120, като свършихме с молитвата „Отче наш" в 12 ч. на обед. В 3 ч. подир пладне се започна бдението, за което се оповести тази заран и през което ще се молим за здраве и прочее, което бдение продължи дори до 10 ч. вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 ч., бяха в града, но в 6 ч. всички се събрахме и на групи си беседвахме в двора на лятната къща докъм 10 ч. вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си. Заслужава внимание следната мисъл, която г-н Дънов изказа пред група събеседници, които го бяха обкръжили за частен разговор, която мисъл се изказа към 7 ч. вечерта. Мисълта бе тази: Грехът е сила в Природата, която демагнетизира атомите. На разотиване г-н Дънов ни напомни заповедта, дадена тази заран, че трябва утре да дойдем между 4 и 5 ч.
към текста >>

20. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола.
Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове - сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. - закусихме, а като престана дъждът към 9-10 ч., всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 ч. през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено - да е облачно и да превалява. 15 август, понеделник, Св. Богородица В 9,25 ч. се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: Този е последният ден на нашия събор.
към текста >>

21. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат.
После, не изпускайте предвид, че знанието не ползва, а Чистотата е, която ползва. Едно важно условие е Чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползваме. И тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия Живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум, това е един инструмент, който можем всякъде да го турим,докато,ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е Вселената - и единична, и колективна. Цялата Вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят.
към текста >>

22. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Нашите бдения тази година ще започнат, като влезете всички в горницата на молитва: първом по един, после по трима, а най-сетне на групи от по девет души - деветката тази година ще работи.
Светът може да го няма, но вие ще го имате. Светът може и да гладува - нека най-сетне малко и да погладува, те не са постили, нека попостят малко. А ние тази година ще се срещнем с неприятеля лице в лице. Досега те са ни атакували, а сега ние ще ги атакуваме, и то по пет на нож. Затова всякой един от вас трябва да си наточи ножа, а който няма нож, трябва да си набави такъв. Нашите бдения тази година ще започнат, като влезете всички в горницата на молитва: първом по един, после по трима, а най-сетне на групи от по девет души - деветката тази година ще работи. И ще знаете, че молбите и моленията ваши ще са главно в три направления: първо, за прославянето Името Божие на Земята; второ, за идването Царството Божие на Земята и трето, за изпълнение Волята Божия на Земята. И не само сега - и през цялата година ще се молите в тая посока, но и ще се стремите с дела, слово и мисъл в същата посока. Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, всички учители, свещеници, всички жени и майки, които искат да вършат Волята Божия; за България, Русия, Сърбия, цялото славянство, за всички лица и държави, които искат да вършат Волята Божия. Ще ви съобщя и едно желание на Христа към вас: никой от вас да не казва никому нищо от онуй, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила през годината и всякога, и всякъде. От 4 до 10 ч.
към текста >>

заранта мъжете да подкачат бдението на групи от девет души.
подир обед жените подкачиха своето бдение, което свършиха в 6 ч. В 6,30 ч. вечерта всички - мъже и жени - се събрахме в заседателния салон. Изпяхме песента на душата „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави„Хвалата "(Хваление). След това Учителя съобщи, че редът е утре от 4 ч. заранта мъжете да подкачат бдението на групи от девет души. Първата група се състои от лицата: П. Киров, Т. Стоименов, И. Стойчев, Д. Голов, П.
към текста >>

23. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

сутринта продължи снощното съзерцание в групите по 9 души.
От обяд Слънцето започна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен ветрец. Докъм 5 ч. времето беше облачно, но Слънцето грееше през облаците добре, а от 5 ч. започна да се изяснява, така че при захождането на Слънцето се тъй изясни, щото настъпи след това лунна тиха нощ. От 5 ч. сутринта продължи снощното съзерцание в групите по 9 души. А в 9,30 ч. се събрахме само мъжете в преподавателния салон, гдето г-н Дънов пред всички каза: Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религия, това е наука за формите; като говорим за физическото поле, това е наука за формите на това поле. Всякой човешки прогрес в цялата Природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми.
към текста >>

24. ОРГАНИЗАЦИЯТА

В свободното време братята и сестрите се събираха на малки групи, за да разговарят върху основните мисли на беседите, върху зададените задачи през време на събора и си записваха по-важните мисли.
В съборните дни, в ранна сутрин всички се нареждахме в двора на вилата пред изгрев слънце. След молитви и песни се изпълняваха гимнастически упражнения. След това почваше беседата. Често пъти имаше през деня втора, а дори и трета беседа. В другото време Учителя имаше частни разговори с присъстващите. В свободното време братята и сестрите се събираха на малки групи, за да разговарят върху основните мисли на беседите, върху зададените задачи през време на събора и си записваха по-важните мисли. Учители провеждаха всеки ден занятия с децата, присъстващи на събора. В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания. Присъстващите учители се свикваха в специална учителска група, в която обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа.
към текста >>

В свободното време се групираха и научно-философски групи, в които се обменяха мисли за отношението между идеите на Бялото Братство и нашите проблеми.
Беше станало традиция Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда“ или в Модерния театър. Понякога съборяните правеха обща разходка до Арбанаси, за да посетят братските места. В 1912 г. там има една къща и земя, а в 1919 г. купуват още една къща и 3 дка за Братството. В свободното време се групираха и научно-философски групи, в които се обменяха мисли за отношението между идеите на Бялото Братство и нашите проблеми. През първите събори се изпълняваха особен вид гимнастически упражнения, а сегашните шест гимнастически упражнения, без музикалното, се дадоха на събора през 1922 г. и оттогава се въведоха в цялото Братство.“ Ето какво още си спомня за събора през 1925 г. Георги Събев: „...На събора се готвеше общ обед, а вечеря и закуска се правеше с чай и маслини първо качество по шест маслини на човек.
към текста >>

25. ОЛТАРА

В горницата влизахме на групи, без да говорим, на бдения.
с маслени бои, с образа на Учителя на върха. Пентаграмът заемал цялата източна стена на олтара. В спомените си от 1925 г. Георги Събев разказва: „...По онова време аз бях младеж на около 19 години и едва ли бих могъл да видя всичко, за да си го спомня сега. Помня обаче, че цялата горница бе осветена от няколко кандила, а на стените имаше цветни картини и чертежи*, чието значение не разбирах. В горницата влизахме на групи, без да говорим, на бдения. Влизаш, молиш се, наблюдаваш и каквото запомниш.“ Прави впечатление, че на търновските събори, особено на първия, половината от времето (според протоколите) минавало в молитви, пеене на църковни песни, четене и тълкуване на Библията. Разбира се, хората в началото на века са били много религиозни ходели редовно на църква и се молели много, понякога с часове и често на колене. Интересно е да се отбележи, че композитор на една от тях „Ангел вопияше“, която и досега се пее в църквата, е бил бащата на П. Дънов свещеник Константин Дъновски.
към текста >>

При тях участниците, един по един или на групи, без прекъсване, влизали да се молят пред олтара.
Интересно е да се отбележи, че композитор на една от тях „Ангел вопияше“, която и досега се пее в църквата, е бил бащата на П. Дънов свещеник Константин Дъновски. На съборите се правели няколко вида молитви. Верижните молитви, наречени бдение, били денонощни или само през деня. На три пъти се провели верижни молитви с различни задачи. При тях участниците, един по един или на групи, без прекъсване, влизали да се молят пред олтара. Учителя определял начина, по който ставало влизането в олтара: по колко човека, времетраенето, за какво да е молитвата (напр. за здраве, за преуспяване на България и т.н.). Самият начин не е описан в протоколите, защото Учителя е изисквал да се пази в тайна. ---- *С геометрични фигури.
към текста >>

26. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа, бяха в града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи-на групи си беседвахме в двора на лятната къща до към 10 часа вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си.
Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа — портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият — сегашното развитие на човека. И след всичко добави: — Сега е благото, което Господ ни дава и трябва да го използувате, защото то се дава веднъж в годината. Изпяхме всички песните: „Ангел вопияшей“ и „Свят, свят, свят, Господ Саваот“, като свършихме с молитвата „Отче наш“ в 12 часа на обед. В 3 часа подир пладне се започна бдението, за което се оповести тази заран и през което ще се молим за здраве и пр., което бдение продължи дори до 10 часа вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа, бяха в града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи-на групи си беседвахме в двора на лятната къща до към 10 часа вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си. Заслужава внимание следната мисъл, която г-н Дънов изказа пред група събеседници, които го бяха обкръжили за частен разговор, която мисъл се изказа към 7 часа вечерта. Мисълта бе тая: — Грехът е сила в природата, която демагнетизира атомите. На разотиване г-н Дънов ни напомни заповедта, дадена тази заран, че трябва утре да дойдем между 4-5 часа заранта, като добави, че целия ден утре, 15 август, неделя, ще посветим в пост.
към текста >>

27. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола.
На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. — закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява.
към текста >>

28. ЗА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“

Това са стихове от Библията, групирани според трептенията си, с които предизвикват различните цветове.
Учителя изпраща телеграма до сем. Иларионови със следното съдържание: „Моят поздрав. Аз ще тръгна скоро от София.“ Иларионови Го посрещат и настаняват в закупената през 1911 г. братска къща в с. Арбанаси. В нея Той прекарва два месеца сам и там съставя „Завета на цветните лъчи на светлината“. Това са стихове от Библията, групирани според трептенията си, с които предизвикват различните цветове. „Написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и нея ние ще ползуваме.“ Учителя прочита тези стихове на годишната среща на Веригата и дава пояснения за употребата им. Учителя възлага отпечатването на книгата на брат Димитър Голов. Наскоро след това, през есента, книгата е отпечатана в Придворната печатница в София, най-добрата по онова време. Оформена е луксозно, с кожена подвързия. Учителя я раздава с автограф, лично и поименно на всички, които са присъствали на събора.
към текста >>

29. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат.
А като свършим нашето развитие на земята, тогава ще се радваме с Христа. После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползуваме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум — това е един инструмент, който можем всякъде да го турим, докато, ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява — управител.
към текста >>

30. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Нашите бдения тази година ще започнат, като влезете всички в горницата, на молитва: първом по един, после по трима, а най-сетне на групи от по девет души – девятката тази година ще работи.
Светът може да го няма, но вие ще го имате. Светът може и да гладува – нека най-сетне малко и да погладува, те не са постили, нека попостят малко. А ние, тази година, ще се срещнем с неприятеля лице в лице. Досега те са ни атакували, а сега ние ще ги атакуваме и то, по пет на нож. Затова, всякой един от вас трябва да си наточи ножа, а който няма нож, трябва да си набави такъв. Нашите бдения тази година ще започнат, като влезете всички в горницата, на молитва: първом по един, после по трима, а най-сетне на групи от по девет души – девятката тази година ще работи. И ще знаете, че молбите и моленията ваши ще са главно в три направления: 1. За прославянето Името Божие на земята; 2. За идването Царството Божие на земята и 3. За изпълнение Волята Божия на земята. И не само сега – и през цялата година ще се молите в тая посока, но и ще се стремите с дела, слово и мисъл в същата посока.
към текста >>

След това Учителя съобщи, че редът е – утре, от 4 часа заранта, мъжете да подкачат бдението на групи от 9 души.
– Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща. И тогава ние ще бъдем далеч по-православни от другите. В 12 часа събранието се прекъсна, а в 4 часа подир обед жените подкачиха своето бдение, което свършиха в 6 ч. В шест и половина часа вечерта всички – мъже и жени, се събрахме в заседателния салон. Изпяхме песента на душата „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата" (Хваление). След това Учителя съобщи, че редът е – утре, от 4 часа заранта, мъжете да подкачат бдението на групи от 9 души. Първата група се състои от лицата: Пеньо Киров, Тодор Стоименов, Илия Стойчев, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Костадин Иларионов, Анастас Бойнов, Деньо Цанов и Петко Епитропов. Тази е първата група, която утре, 13-того, в 4 часа сутринта, ще се яви за бдение. Подир това съобщение Учителя поде: Задайте два въпроса, които всинца мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ще ви интересуват. Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос.
към текста >>

31. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

От 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание в групите по 9 души.
5 АВГУСТ, СРЯДА Времето днес: сутринта при разсъмване – облачно навсякъде, но тихо. Така беше на обяд. От обяд слънцето започна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен ветрец. До към 5 часа времето беше облачно, но слънцето грееше през облаците добре, а от 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на слънцето се тъй изясни, щото настъпи след това лунна тиха нощ. От 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание в групите по 9 души. А в 9.30 часа се събрахме само мъжете в преподавателния салон, гдето Г-н Дънов пред всички каза: Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религия, това е наука за формите; като говорим за физическото поле, това е наука за формите на това поле. Всякой човешки прогрес в цялата Природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява, именно, в изменение на формите.
към текста >>

32. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

В групите, които ще образувате от по 10 или 12 души, трябва да вложите познаване и разбиране.
Не искам да си служите с примки и да примамвате хората. Искам отношенията ви да са чисто Божествени, да възстановите между вас онези връзки, които са били още отначало, за да дадете ход на Божественото, което е във вас, да се развива; тъй че, ако се даде свобода на този дух, ще станете отлични ученици. Тогава ще ви олекне на душата, всички ще бъдете здрави, бодри, няма да има между вас неизлечими болести. Не казвам, че ще бъдете винаги здрави, винаги разположени, но всичко неприятно лесно ще минава. (52-53 стр.) В групите, които ще образувате от по 10 или 12 души, трябва да вложите познаване и разбиране. Ще ви обясня, защо ви казвам това и какъв е законът. Първото число означава онзи велик принцип на Бога, който създава, твори нещата. Когото запишат за пръв на групата, той стои като емблема на принципа, който създава. Второто число представя онзи принцип, който отдолу възраства, организира нещата. Третото число е закон на равновесие.
към текста >>

А в групировките не трябва да има дуализъм.
То е едно от най-строгите числа. Числото девет е човекът, който ще обобщи всички неща, и затова него ще направите докладчик: той ще опише целия процес на числата от 1 до 8 и ще даде резюме, как е вървяла цялата работа. Така вървят всички неща в своя ред. Вие се сърдите, кой кое място да заеме, а трябва да знаете, че всеки ще заеме онова място, което му е определено. Не може двама в една група да бъдат числото едно или две, защото ще се яви борба. А в групировките не трябва да има дуализъм. – Ами значението на числото 10? – Числото 10 е връзката между първата и втората група. То показва, че тези десет души ще почнат пак по десет да се групират в друга група. Последният, десетият от една група, е връзка между нея и следващата група. Това число показва и връзка между човека и ангелите.
към текста >>

То показва, че тези десет души ще почнат пак по десет да се групират в друга група.
Вие се сърдите, кой кое място да заеме, а трябва да знаете, че всеки ще заеме онова място, което му е определено. Не може двама в една група да бъдат числото едно или две, защото ще се яви борба. А в групировките не трябва да има дуализъм. – Ами значението на числото 10? – Числото 10 е връзката между първата и втората група. То показва, че тези десет души ще почнат пак по десет да се групират в друга група. Последният, десетият от една група, е връзка между нея и следващата група. Това число показва и връзка между човека и ангелите. (33-35 стр.) – Как да се наричаме? – Ученици на Бялото Братство: Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

33. 1920_5 Спомени на Паша Тодорова

И така, една по една групите от по десет души, всички добре и чисто облечени, се качиха в горницата да отправят своята молитва към Господа.
Трябваше да теглим жребий за влизане по десет души в група. Провинилият се (от наше гледище) брат също посегна да тегли жребий, но му се отказа. Стана голямо брожение между присъстващите. Всички разбраха, че не му разрешиха да тегли жребий, а той се почувства като прокажен - ходеше бавно, унил, с отпусната надолу глава, не знаеше какво да прави. За него нямаше място нито на небето, нито на земята. И така, една по една групите от по десет души, всички добре и чисто облечени, се качиха в горницата да отправят своята молитва към Господа. Може би някои са се молили за виновния брат, считайки го за невинен, но не можеха да се противопоставят на онези, които диктуваха положението. Някои пък и нищо не разбраха за случилото се. След молитвата аз се приближих до едно дърво близо до горницата - акация с дебело стебло. Опитах се да обхвана стеблото с двете си ръце, но не можах. В това време видях Учителя, че се движи насам-натам и някак особено се озърта, като че иска да се увери, че никой не го гледа.
към текста >>

34. 1921_4 Спомени на Николай Дойнов

Приятелите, дошли на събора, на малки групи отиваха там да се помолят.
Второто особено преживяване беше влизането ми във вилата. Тя беше на два етажа. Горният имаше една стая, в която бяха наредени столове и малка катедра, за беседи при дъждовно време. При хубаво време беседите се държаха навън. Друга, по-малка стая беше определена като стая за молитви. Приятелите, дошли на събора, на малки групи отиваха там да се помолят. Отидох и аз. Върху половината на една от стените беше нарисувана картина с образа на Христа. Специално образът на Христа ми направи много силно впечатление. Виждал съм много образи на Христа, рисувани от най-различни художницн, но такъв израз на Възвишеното и Неземното не бях виждал. На другата страна беше окачена и картината, наречена Антиминс.
към текста >>

35. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Запитват: „Възможна ли е съвместна работа на тези групи, щом има хора от различни градове?
Ония, които ще бъдат в духовния съвет, трябва да имат сърца повече развити. Ония, които са в просветния отдел, трябва да имат ум повече развит. Примирителите са хора на милосърдието. По жребие се избраха 400 души за четирите съвета. (132 стр.) Запитват: „Възможна ли е съвместна работа на тези групи, щом има хора от различни градове? " – В първо време ще си кореспондират. Например, някои братя от София ще ангажират някое място и ще започнат да го обработват. Сега русенци правят опит, те не са завършили още работата си, не са видели още своя резултат. Айтосци също правят опити.
към текста >>

" Четирите групи ги избра Господ, а тази група аз ще избера.
(163-164 стр.) Съветът на „Избраните" Групата, която аз ще избера от 100 души, тя ще въдворява хармонията. В нея ще влизат най-умните, най-добрите и най-силните по ум, сърце и по воля. Сега във вашия ум ще се зароди мисълта: „Ами ние не сме ли добри? " Четирите групи ги избра Господ, а тази група аз ще избера. Четирите групи стоят по-високо, Господ ги избира, а останалите аз ги избирам, затова те трябва да правят по-големи усилия, за да се кандидатират. Те са най-малките, те са последните. (181 стр.) (към всички) През течение на годината ще си пишете. Ще имаме съвет да внася хармония и ще работим през цялата година за създаване на тази Божествена хармония, и ще бъдем искрени вече спрямо себе си, спрямо ближните си и спрямо Бога.
към текста >>

Четирите групи стоят по-високо, Господ ги избира, а останалите аз ги избирам, затова те трябва да правят по-големи усилия, за да се кандидатират.
Съветът на „Избраните" Групата, която аз ще избера от 100 души, тя ще въдворява хармонията. В нея ще влизат най-умните, най-добрите и най-силните по ум, сърце и по воля. Сега във вашия ум ще се зароди мисълта: „Ами ние не сме ли добри? " Четирите групи ги избра Господ, а тази група аз ще избера. Четирите групи стоят по-високо, Господ ги избира, а останалите аз ги избирам, затова те трябва да правят по-големи усилия, за да се кандидатират. Те са най-малките, те са последните. (181 стр.) (към всички) През течение на годината ще си пишете. Ще имаме съвет да внася хармония и ще работим през цялата година за създаване на тази Божествена хармония, и ще бъдем искрени вече спрямо себе си, спрямо ближните си и спрямо Бога. И тогава ще дойдат по-големи благословения, по-големи проявления; може да се явят между нас хора с по-големи способности, с повече отворени очи, музиканти, поети, с дарби в изкуствата, ще се застъпят всички отрасли, всичко, което е Божествено.
към текста >>

Други групи
Ще се стараете да влезете в свръзка с всички ваши братя, на които съзнанието е пробудено. Законът е един и същ. Щом съзнанието на човека, до когото се изпрати мисълта, е будно, той е веднага в съобщение с вас. Място и пространство няма за пробудените души – съобщението става моментално. (303-304 стр.) Други групи Духовната работа се състои в следното: ще се съберете на групи от по 5–10–15-20-100 сестри в една група, да се молят за някой свой брат или сестра. Например, някой ваш брат страда; ще направите молитва за него и ще му се помогне. Тази група ще наречем „съветници на Божествените молитви". Същото ще направят и мъжете. Ще си определят специални дни, през които ще се молят за някой брат, комуто работите не вървят добре, в каквото и да е отношение.
към текста >>

Духовната работа се състои в следното: ще се съберете на групи от по 5–10–15-20-100 сестри в една група, да се молят за някой свой брат или сестра.
Законът е един и същ. Щом съзнанието на човека, до когото се изпрати мисълта, е будно, той е веднага в съобщение с вас. Място и пространство няма за пробудените души – съобщението става моментално. (303-304 стр.) Други групи Духовната работа се състои в следното: ще се съберете на групи от по 5–10–15-20-100 сестри в една група, да се молят за някой свой брат или сестра. Например, някой ваш брат страда; ще направите молитва за него и ще му се помогне. Тази група ще наречем „съветници на Божествените молитви". Същото ще направят и мъжете. Ще си определят специални дни, през които ще се молят за някой брат, комуто работите не вървят добре, в каквото и да е отношение. Ето един колективен начин за помагане.
към текста >>

36. 1922_1 1922 година

Групите от провинцията трябва да минат курса, който е бил вече преподаден на софиянци.
Нарича я още Божествена Школа, Христова Школа. До събора през месец август Учителя държи беседи пред Младежкия и Общия окултен клас в София. На събора той официално обявява, че Школата е открита за учениците от цялата страна и който желае, да постъпи в нея. Тази година беседите на събора са изцяло посветени на идеите за Школата: организиране на учебния процес, обособяване на класовете, първите опити в Школата, изисквания към ученика в Школата. Девети септември (22.IХ - нов стил) е обявен за Празник на труда и от него ден започват учебните занятия в Школата. Групите от провинцията трябва да минат курса, който е бил вече преподаден на софиянци. Всеки град си избира свой представител в София, който отговаря за изпращането на нужните бройки от поредната лекция. През 1922 год. се поставя в молитвената стая големия цветен Пентаграм, на върха с Учителя. Нарисуван е с маслени бои и с добавени нови символи от славянския художник, ученик на Учителя, Ф. Шлятер. Пентаграмът е изпратен в Търново от чужбина.
към текста >>

37. 1922_4 Спомени на Борис Николов

И така, слизат групите от по 10 човека на двора.
И тогава се правеше молитвата. От съседната стая, през вратата, всеки поглеждаше вътре как е наредено. Така 10 човека правят обща молитва. И всеки сам си каже своето желание през годината - какво иска да постигне, към какво се стреми и какво обича. Всеки един, така в себе си, открие душата си като мълчалива изповед пред Бога. И така, слизат групите от по 10 човека на двора. След това се качва друга група от 10 човека. А онези, които са слезнали, се нареждат пред един фотограф, който ги заснема. Има към 20 такива запазени фотографски снимки. По такъв начин имаме запазени ликовете на братята и сестрите, посетили първите събори в Търново. Много от тези лица са познати, а на други сме забравили имената.
към текста >>

Тези чертежи се пазеха досега в едни големи продълговати цилиндри, както са запазени и заснетите образи на групите от по 10 човека, пребивавали на обща молитва в Горницата, на събора в Търново.
Но все пак, това е материал за последователите... Действително в тази Горница имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство. На една от стените бе сложена цветна Пентаграма, а на върха й, вместо образа на Христа, художникът бе нарисувал образа на Учителя. В тая стая имаше чертежи, които Учителя бе направил с цветни мастила, с цветни тушове. Тези чертежи се пазеха досега в едни големи продълговати цилиндри, както са запазени и заснетите образи на групите от по 10 човека, пребивавали на обща молитва в Горницата, на събора в Търново.
към текста >>

38. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Ще мислите сега как да групирате тези часове на едно място.
Сега, в тази задача няма да се уловите за буквата, да ви бъде една уловка, та после ще кажете: „Защо се хванах? " Вие свободно, сами ще се ангажирате, ще бъде една свободна работа. (358 стр.) Ще имате толкова разнообразни случаи, 365 случаи; да видим как ще разрешим тази трудова повинност. По един час всеки ден. Ще мислите сега как да групирате тези часове на едно място. Ако работите всеки ден по един час, то значи, че сте хора, които умеете. Ако пък ги сгрупирате един път в месеца, или 2-3 пъти в седмицата, не е тъй практично. Ако работите всеки ден по един час, искат се по-големи знания. В градовете, за пример, един брат предложи тъй: нямаш работа, ще отидеш да предложиш на фурнаджията да му носиш вода един час – трудова повинност. Слушайте, то много куриози може да има в градовете.
към текста >>

Ако пък ги сгрупирате един път в месеца, или 2-3 пъти в седмицата, не е тъй практично.
(358 стр.) Ще имате толкова разнообразни случаи, 365 случаи; да видим как ще разрешим тази трудова повинност. По един час всеки ден. Ще мислите сега как да групирате тези часове на едно място. Ако работите всеки ден по един час, то значи, че сте хора, които умеете. Ако пък ги сгрупирате един път в месеца, или 2-3 пъти в седмицата, не е тъй практично. Ако работите всеки ден по един час, искат се по-големи знания. В градовете, за пример, един брат предложи тъй: нямаш работа, ще отидеш да предложиш на фурнаджията да му носиш вода един час – трудова повинност. Слушайте, то много куриози може да има в градовете. Ще отидеш на пазара, ще видиш някой богаташ купува едно-друго, ще му носиш нещата. Ще чакаш там (общ смях).
към текста >>

39. 1925_1 1925 година

Пред 62-мата ръководители на групите в страната Учителя държи отделна беседа, в която им говори за търпението и вярата, като им препоръчва да прочетат Библията три пъти през годината, а от всички беседи да си извадят бележки по главните мисли и закони.
236) И като цяло, за българина, добавя: „По-упорит и своенравен човек от българина няма! Затова Господ му е дал такава малка държава, която мяза на одрана, разпъната волска кожа без никаква форма." („Наряд и упътвания", стр. 51) На този събор Учителя дава следното правило: „Като станете сутрин, трябва да си кажете: „Господи, какво мога да направя днес заради Тебе? " През целия ден ще мислиш, какво можеш да направиш заради Господа. Само така ще бъдете свободни." После, като задача през годината, им дава да имат разумна и свята обхода и Бог чрез Духа си да влезе да живее в тях, и те да влязат да живеят в Бога. Пред 62-мата ръководители на групите в страната Учителя държи отделна беседа, в която им говори за търпението и вярата, като им препоръчва да прочетат Библията три пъти през годината, а от всички беседи да си извадят бележки по главните мисли и закони. През есента на 1925 г. се прави обиск във вилата, в която се провеждат съборите. Конфискува се голямата картина на Пентаграмата от Горницата. Политически събития: Над цар Борис се извършват два опита за покушение: в Арабаконак и после на 16 април в църквата „Св.Неделя".
към текста >>

Правителството на Цанков си разчиства сметките с комунистите, а те се организират на малки групи из цяла България.
Георгиев избухва експлозия. Църквата е полуразрушена и са убити 100 души и ранени 150. По една случайност царят не е бил в момента сред присъстващите, а се е придвижвал към църквата. Акцията е дело на ЦК на БКП. В резултат започва терор и се обявява военно положение. Правителството на Цанков си разчиства сметките с комунистите, а те се организират на малки групи из цяла България. В Търново са открити две такива конспирации: на 23 ученика от гимназиите, осъдени от 5 до 15 години затвор и друга, на възрастни, оглавявана от юристите Димитър Иванов и Бранков. На 3 юли е връчен обвинителен акт на община Търново и временно на кметското място е назначена тричленна комисия: д-р Димитър Раев, Стефан Куманов и Владимир Даскалов. Стефан Куманов е обущар, член на камарата на занаятчиите, живее на ул."Стефан Стамболов" 39. Владимир Даскалов е генерал от запаса, многократно награждаван за военните си заслуги, варненец, женен за търновка. Д-р Димитър Раев е юрист, родом от Стражица, женен за търновка с три деца, живее на ул."Стефан Стамболов" 41.
към текста >>

40. 1925_2 Спомени на Гена Папазова

Отговор: Там влизахме по един или на групи за молитва.
Всички отивахме на събора с трепет. Учителя казваше: „Като си замина, ще се разпилеете, за да светите навсякъде! " Въпрос: „Сестра Гена, какво представляваше горницата на вилата, вътрешната стая — „Светая светих"? " Отговор: Там влизахме по един или на групи за молитва. На изток цялата стена беше заета от една картина - Пентаграм, с блажни бои, от известен руски художник. Отстрани имаше и други картини - един антиминс и други. Братята и сестрите влизаха да благодарят за това, което са научили и получили на събора. Там те благоговееха пред Великото! То бяха молитви, то бяха песни!
към текста >>

41. 1926_3 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

– Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще заживеят всред природата на групи от по няколко семейства – на по-големи или по-малки групи.
Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на земята след триста години, когато първата група от Шестата раса слезе на земята. Запитахме го: – Ами дотогава как ще живеем? Учителя каза: – Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще заживеят всред природата на групи от по няколко семейства – на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си. Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тате и ги приготвихме за път. В това време дойде Учителя. Сложихме голяма трапеза.
към текста >>

42. 1926_10 Архивни снимки

Ръководители на групите – 1922 год.
Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си Пенка, по мъж Тотева: Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов: Семейство Щилиянови Цветана Щилиянова: Анастасия Петрова Джамджиева със съпруга си и дъщеря си Цветана Щилиянова, нарисувала портрета на Учителя – внучки на Велчо Атанасов Джамджията от сина му Петър. Ръководители на групите – 1922 год. Отдясно наляво – с брадата Н. Ватев – Русе, К. Иларионов – В. Търново, Тончев – Казанлък, П. Епитропов – Пловдив, Тодор Стоименов – Бургас, Димитър Добрев – Сливен, Иван Давидков – Търново, Ковачев – Ст.
към текста >>

43. УЧИТЕЛЯТ

Създаде малки групи в градовете и селата.
Изпращането на г-н Дънов беше пълно с доверие и приятелски чувства към него." По този начин Учителят знае с какви възможности разполага българинът, какви условия трябва да му се създадат, за да може българинът да се отвори към Словото Му. Тези придобити практични знания от Учителя са най- добрите помощници в Неговата полувековна работа с българите. Защото Той направи предварителна подготовка от 22 години за Школата, начиная от 1900 до 1922 година.Така Той 11 години пътува из България, повечето пешком. Използва понякога влакове, конски каруци, както и селски коли, теглени от волове и посещаваше приятелите. Създаде малки групи в градовете и селата. Свърза тези групи помежду им и така се създадоха Братствата в България. Беше приет и признат от всички ни под името Учителя по вътрешно прозрение. Около Него се събираха много хора, жадни за духовна наука и за нещо по-велико от ежедневието. Голяма част от представителите на Братствата присъстваха на съборите в Търново. Преди това те бяха викани поименно с картички, собственоръчно написани от Учителя.
към текста >>

Свърза тези групи помежду им и така се създадоха Братствата в България.
По този начин Учителят знае с какви възможности разполага българинът, какви условия трябва да му се създадат, за да може българинът да се отвори към Словото Му. Тези придобити практични знания от Учителя са най- добрите помощници в Неговата полувековна работа с българите. Защото Той направи предварителна подготовка от 22 години за Школата, начиная от 1900 до 1922 година.Така Той 11 години пътува из България, повечето пешком. Използва понякога влакове, конски каруци, както и селски коли, теглени от волове и посещаваше приятелите. Създаде малки групи в градовете и селата. Свърза тези групи помежду им и така се създадоха Братствата в България. Беше приет и признат от всички ни под името Учителя по вътрешно прозрение. Около Него се събираха много хора, жадни за духовна наука и за нещо по-велико от ежедневието. Голяма част от представителите на Братствата присъстваха на съборите в Търново. Преди това те бяха викани поименно с картички, собственоръчно написани от Учителя. Беше им дал наряди, които изпълняваха в едно и също време.
към текста >>

44. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях Учителя да разговаря с някои от тях.
Оттогава аз посещавах беседите на Учителя редовно - чувствах, че ми бяха необходими. Те ми даваха знание, сила, подтик, самочувствието ми беше повишено. Чувствах, че съм изпълнена с нещо ново, което ми носеше радост. След свършването на беседата изпяха една песен, Учителят стана и всички казаха обща молитва гласно. Той излезе във вестибюла. Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях Учителя да разговаря с някои от тях. Образът, който видях при първата беседа, остана в съзнанието ми и досега Го виждам вътрешно. Затворен съвършено за външния свят, съсредоточен дълбоко в себе си - животът на Учителя, насочен навътре, като че ли нищо отвън не го интересува и не съществува. Този образ виждах всякога, при всяка лекция впоследствие. Това лице ми се виждаше бледо, но светна- ло от някаква вътрешна светлина, която усещах вътрешно. Елена Андреева
към текста >>

45. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Така Той прави връзка с тези малки духовни групи, насочва ги в духовната им работа и им определя един ясен път.
От 1905г. Учителят е непрекъснато в движение и изнася своите сказки по градове и села. Сказката е онази форма, чрез която Той прави контакт с народа. Тези сказки не са запазени, защото не са стенографирани. След всяка сказка Той е поканен от няколко приятели в някой дом, където се започват разговори по духовни въпроси. Така Той прави връзка с тези малки духовни групи, насочва ги в духовната им работа и им определя един ясен път. Имаше единични приятели, закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други, които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му. Такива случаи имаше много. Тези приятели бяха много активни през време на Школата и се интересуваха за всичко, което ставаше на Изгрева. С тях се срещахме по време на съборите и на Рила. Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа.
към текста >>

Това са групирани беседи.
Всяка беше готова да дешифрира Словото на Учителя без разлика дали са неделни, дали са школни или утринни слова. Утринните слова Учителят започна да ги държи от 1930 година. Работата за дешифрирането на Словото на Учителя сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас е изказала предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределяхме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи, говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите и при други някои случаи. Това са групирани беседи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. Например, когато Паша дешифрираше неделните беседи, тя вземаше своята тетрадка, в която са записани неделните беседи, като вземаше и тетрадките на Савка и моята тетрадка, в която също бяха записани неделните беседи и по трите тетрадки дешифрираше беседата. Значи всяка от нас вземаше при дешифрирането тетрадките на трите ни, в които беше записана беседата , която трябваше да се дешифрира. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше.
към текста >>

Моята лектория не прилича на вашите училища и университети, където учениците са подредени по възрастови групи и по степени на образование.
Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса, защо съм избрал беседата като форма на словото ми. Аз водя разговор с вас, с вашите души. Аз отговарям на вашите въпроси, които ми задавате мълчаливо. Аз водя разговор с всички представители на Невидимата Школа и с нейните наредени безброй десетки етажи, които са над вас. Моята лектория не прилича на вашите училища и университети, където учениците са подредени по възрастови групи и по степени на образование. Пред мен вие сте с вашите грижи и тревоги на ежедневието. Аз съм чувствителен към тях и давам отговор на наболелите въпроси. Пред Мен са и много заминали в невидимия свят с неразрешени лични, кармични, родови и обществени проблеми. Те ме питат и чакат за отговор и аз трябва да им го дам. Аз трябва да отговоря и на вашите души, за които вие дори не можете да мислите, поради това, че е прекъсната връзката между вас и собствената ви душа.
към текста >>

46. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

Дежуряха на групи по един месец.
" А един от братята отговаря: "Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова гледаме, че в тях няма нищо". Учителят оглежда празните казани и казва: "Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек". След няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година - 1927 г, когато се построи салона, Учителят нареди да се построи и кухня. Сестрите започнаха редовно да готвят. Дежуряха на групи по един месец. Така се сменяха сестрите всеки месец и всяка група показваше изкуството си да готви. Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продуктите се купуваха, а голяма част от тях изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранехме, след благодарствената молитва и песните, всеки пуска доброволно вноска кой колкото има в една дървена кутия. Който няма пари, не пуща.
към текста >>

47. УЧЕНИЦИ

А и навън беше много красиво - имаше цветя и хората се събираха на групички и разговаряха.
Започнахме да слушаме беседата. Много от изказаните мисли ни харесаха и ние по-късно размишлявахме със сестра ми за различните мисли, които бяхме запомнили. Бяхме удовлетворени, че намерихме този, когото търсим. Трябва да кажа, че присъстващите изпяха няколко песни и после станаха на крака и казаха молитва. След това всички излязоха навън. А и навън беше много красиво - имаше цветя и хората се събираха на групички и разговаряха. Също и възрастният човек беше с една група и някои му целуваха ръка, други го питаха нещо и Той отговаряше. Но ние двете със сестра ми бяхме плахи, не смеехме да приближим - нали за пръв път отивахме. Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем и чуем какво говори старецът. Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Това беше началото на запознаването ни с Братството.
към текста >>

Изреждахме се на групи по 10 човека на молива в Горницата.
Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно. Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят. Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал. Пред Великата Божия Любов всичко старо отстъпва, мълчи, слуша и се учи. На събора в Търново беше и Петко Гумнеров. Изреждахме се на групи по 10 човека на молива в Горницата. Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях. Той бе останал самичък. Беше греховен за всички. Така, както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от презрението на всички, той беше почти отчаян човек. Никой не го приемаше в групата, за да може да се качи в Горницата и да се помоли заедно с тях.
към текста >>

Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях.
Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят. Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал. Пред Великата Божия Любов всичко старо отстъпва, мълчи, слуша и се учи. На събора в Търново беше и Петко Гумнеров. Изреждахме се на групи по 10 човека на молива в Горницата. Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях. Той бе останал самичък. Беше греховен за всички. Така, както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от презрението на всички, той беше почти отчаян човек. Никой не го приемаше в групата, за да може да се качи в Горницата и да се помоли заедно с тях. Всички групи се изредиха в Горницата да си направят молитвата.
към текста >>

Всички групи се изредиха в Горницата да си направят молитвата.
Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях. Той бе останал самичък. Беше греховен за всички. Така, както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от презрението на всички, той беше почти отчаян човек. Никой не го приемаше в групата, за да може да се качи в Горницата и да се помоли заедно с тях. Всички групи се изредиха в Горницата да си направят молитвата. Тази задача бе приключена. Тогава Петко случайно минава покрай вилата, Учителят излиза и му казва: "Петко, ела да излезем горе двама да се помолим! " Братът остава като втрещен. Учителят го взема под ръка, излизат горе, правят си молитвата. Не бързат, защото групите са вече минали и са се разположили около палатките.
към текста >>

Не бързат, защото групите са вече минали и са се разположили около палатките.
Всички групи се изредиха в Горницата да си направят молитвата. Тази задача бе приключена. Тогава Петко случайно минава покрай вилата, Учителят излиза и му казва: "Петко, ела да излезем горе двама да се помолим! " Братът остава като втрещен. Учителят го взема под ръка, излизат горе, правят си молитвата. Не бързат, защото групите са вече минали и са се разположили около палатките. След известно време отгоре слиза един възроден Петко. Слиза усмихнат, просветнал, от очите му текат сълзи от радост. До него е Учителят. Всички устремяват погледа си към тях. Петко целува ръка на Учителя и си отива.
към текста >>

48. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи.
След известно време родителите ми разказаха, че наскоро Учителят в една беседа споменал пример, който се отнасял до ямболка. Примерът бил нещо подобно: една дъщеря на братско семейство от Ямбол доведе на Изгрева една жена, която беше заобиколена отвсякъде с животни, много животни, които искат да я нападнат. Жената се оказа съпруга на месар. Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие. Тройка Минкова При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах. Когато се завърнах в лагера, Учителят ме запита: "Какво си говорихте? " Аз казах, че на туристите много им харесал лагера при нас и като се завърнат в София, възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас.
към текста >>

Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах.
Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие. Тройка Минкова При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах. Когато се завърнах в лагера, Учителят ме запита: "Какво си говорихте? " Аз казах, че на туристите много им харесал лагера при нас и като се завърнат в София, възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас. Учителят отговори: "Тук могат да дойдат само тези, които имат вътрешно разрешение от Небето! Тук идват само призваните от Бога! " Този закон го запомних много добре и затова бях много резервирана, когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот.
към текста >>

49. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Към моите спомени за Братството трябва да отнеса опитите, които се правеха в интимните групи.
Братският живот продължава. На следващия ден Методи пита: "Учителю, защо вчера не спряхте бурята? " - "Първо, тези сили, които предизвикаха бурята, трябваше да изтекат; и второ, това е пример за изпитание на учениците. Друг път такъв пример няма да имате." И наистина, този пример остана единствен. Борис Николов Към моите спомени за Братството трябва да отнеса опитите, които се правеха в интимните групи. Такива групи бяха образувани от сестра Маркова, Янакиева, Лулчев, Граблашева. Трябва да призная, че дейността на Лулчев би имала сериозни последици, защото Лулчев беше умен и силен дух и би причинил разделение на Братството. Учителят ме предупреди да не влизам във връзка с тая група, за да си спестя страдания. Граблашева ми каза: -Ти не разбираш, че Учителят иска да те изпитва!
към текста >>

Такива групи бяха образувани от сестра Маркова, Янакиева, Лулчев, Граблашева.
На следващия ден Методи пита: "Учителю, защо вчера не спряхте бурята? " - "Първо, тези сили, които предизвикаха бурята, трябваше да изтекат; и второ, това е пример за изпитание на учениците. Друг път такъв пример няма да имате." И наистина, този пример остана единствен. Борис Николов Към моите спомени за Братството трябва да отнеса опитите, които се правеха в интимните групи. Такива групи бяха образувани от сестра Маркова, Янакиева, Лулчев, Граблашева. Трябва да призная, че дейността на Лулчев би имала сериозни последици, защото Лулчев беше умен и силен дух и би причинил разделение на Братството. Учителят ме предупреди да не влизам във връзка с тая група, за да си спестя страдания. Граблашева ми каза: -Ти не разбираш, че Учителят иска да те изпитва! Но как ще иска да ме изпитва, когато Той не е дошъл само заради някоя групичка, не е дошъл само заради българите, дошъл е заради цялото човечество!
към текста >>

Но как ще иска да ме изпитва, когато Той не е дошъл само заради някоя групичка, не е дошъл само заради българите, дошъл е заради цялото човечество!
Такива групи бяха образувани от сестра Маркова, Янакиева, Лулчев, Граблашева. Трябва да призная, че дейността на Лулчев би имала сериозни последици, защото Лулчев беше умен и силен дух и би причинил разделение на Братството. Учителят ме предупреди да не влизам във връзка с тая група, за да си спестя страдания. Граблашева ми каза: -Ти не разбираш, че Учителят иска да те изпитва! Но как ще иска да ме изпитва, когато Той не е дошъл само заради някоя групичка, не е дошъл само заради българите, дошъл е заради цялото човечество! А за Лулчев и групата му казваше: - Вече цели десет години се боря против тия духове, които са духове на черната ложа. Някога оставям лампата си да свети цяла нощ! Мария Милева Любомир Лулчев беше създал една група от братя и сестри в Братството и в началото всички от групата започнаха да ходят при него, за да им говори по духовни въпроси.
към текста >>

Учителят изнасяше една лекция за любовта и ни в клин, ни в ръкав каза: "Какви са тия групи и групички, дето ги създавате?
Те също присъстваха на лекции на Учителя, но след като свършеше беседата на Учителя, заобикаляха Лулчев. Тогава той им разясняваше и тълкуваше какво е искал да каже Учителят в своята беседа. Значи всички други разбираха какво е искал да каже Учителят, а тези от Упанишадата не разбираха. Затова пък разбираха какво им говори Лулчев. Драга Михайлова Учителят изнасяше една лекция за любовта и ни в клин, ни в ръкав каза: "Какви са тия групи и групички, дето ги създавате? Ако трябваше, аз щях да ги създам". Мисля си: "Това, ако не е за Лулчев, името ми да не е Милка". Един ден отивам при сестра Паша и питам: "Защо една групичка се оформя около Лулчев и отиват с него надолу? ". -"Милке, ти не знаеш ли, че има хора, които обичат да им се жвака (да им се предъвква), демек това, което Учителят говори, не са го разбрали, а сега, той ще им го предъвква по свой начин, за да им го предаде." Така ми отговори, но беше малко ядосана от това нещо. Милка Говедева
към текста >>

Един ден отивам при сестра Паша и питам: "Защо една групичка се оформя около Лулчев и отиват с него надолу?
Затова пък разбираха какво им говори Лулчев. Драга Михайлова Учителят изнасяше една лекция за любовта и ни в клин, ни в ръкав каза: "Какви са тия групи и групички, дето ги създавате? Ако трябваше, аз щях да ги създам". Мисля си: "Това, ако не е за Лулчев, името ми да не е Милка". Един ден отивам при сестра Паша и питам: "Защо една групичка се оформя около Лулчев и отиват с него надолу? ". -"Милке, ти не знаеш ли, че има хора, които обичат да им се жвака (да им се предъвква), демек това, което Учителят говори, не са го разбрали, а сега, той ще им го предъвква по свой начин, за да им го предаде." Така ми отговори, но беше малко ядосана от това нещо. Милка Говедева Един случай ще ви разкажа от Рила. Имаше една голяма скала. Един следобяд, Учителят се беше облегнал на скалата.
към текста >>

50. ИВАН АНТОНОВ

Бай Иван не можал да тръгне с първите групи.
ИВАН АНТОНОВ /1899-1964/ Бил хубав летен ден. Нашите хора били на Бивака. Бай Иван не можал да тръгне с първите групи. Пристигнал към 11-12 ч, изморен от горещината, когато беседата била свършила. В раницата му, както винаги, нямало нищо, освен канчето за вода и малко чай. Сипва си гореща вода и пие едно, второ, трето канче. Този ден една сестра донесла брашно и на Витоша омесила питка, сложила я в жарта, образувана от изгорелите дърва. Когато сестрата извадила питката от жарта, бай Иван я видял и си помислил: "Ех, сега да имам половината от тази питка, много хубаво ще ми дойде".
към текста >>

51. КОМУНИ

" Учителят каза: "Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще живеят сред Природата на групи по няколко семейства - на по-голе- ми или по-малки групи.
Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия, ще причини болка на другия. Това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат един до друг и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята." Запитахме : "А дотогава как ще живеем? " Учителят каза: "Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще живеят сред Природата на групи по няколко семейства - на по-голе- ми или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си. Когато се пробуди българското съзнание след 300 години, тогава ще се яви колективното съзнание в българите и ще бъдат готови за комуни и комунален живот. Вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че няма средства. Вие може да образувате комуни, а аз ще ви представя един начин за образуване на сигурен фонд. Колко души сте тук?
към текста >>

52. СПИРИТИЗЪМ

Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи.
Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята. Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата. Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя. А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов.
към текста >>

Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи.
Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята. Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата. Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя. А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов.
към текста >>

Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти.
Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата. А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма. На "Изгрева" бяха пощурели по едно време със спиритизма. Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти. Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно и ние виждахме това. Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата. Аз съм виждала много такива писма. Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон. Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума.
към текста >>

Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно и ние виждахме това.
А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма. На "Изгрева" бяха пощурели по едно време със спиритизма. Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти. Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно и ние виждахме това. Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата. Аз съм виждала много такива писма. Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон. Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума. Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания.
към текста >>

В първите години на Школата в София имаше различни групи, които претендираха, че са "Школа".
Учителят ги освобождаваше и след това им се караше и им забраняваше да се занимават със спиритизъм, но кой да слуша. А имаше и по-страшно нещо. Това бе внушението на духовете по време на сеансите върху приятелите да правят това или онова, с което ги отклоняваха от Школата. Ето това бе най-страшното и непоправимото. Мария Тодорова В първите години на Школата в София имаше различни групи, които претендираха, че са "Школа". Една от тях бе спиритическата група, която наброяваше около 20 човека и се набираха нови членове от новодошлите на Изгрева. Те идваха заради Учителя, а онези в спиритическия кръжок ги привличаха и ги примамваха с разни обещания. Хвалеха се с много и различни проявления на духовете. Имаше много младежи и почти всички стенографки на Учителя бяха там. През деня бяха при Учителя и стенографираха Словото Му, а след това заминаваха на спиритически сеанс при чичо Дончо.
към текста >>

53. НЕПОСЛУШАНИЕ

Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни.
Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваме в тях. Но не се намери някой, който да изпълни волята на Учителя, която е воля на Бога. Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му. И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание. В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез живота на "Изгрева".
към текста >>

54. МУЗИКА

Около Него се е събрала една малка групичка.
Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше. Елена Андреева Връщам се от града изморена. Надникнах през прозореца в Салона. Учителят е седнал пред пианото. Около Него се е събрала една малка групичка. Изчезна всяка умора. Влязох, приближих и седнах мълчаливо на един стол при другите. Той говори за музиката. Някои пишат. Пристигат все повече и повече братя и сестри и мълчаливо сядат като мене.
към текста >>

55. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство.
Понякога в първите години на Школата Учителят ходеше сам на Витоша. Тогава Той беше и по-млад, към 58 човешки години. Искаше да бъде Сам и се качваше по високите склонове. Тук Той идваше по своя работа, за която ние само можем да гадаем. Той споменаваше в своите беседи, че Учителят работи с целия разумен свят на Небето и на Земята. Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство. Такъв бе методът на Учителя - постепенно, бавно, започва с малките величини, защото Бог и Учителят така работят. Следващият етап бе намиране на бивак на Витоша. Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден. Голямата група се спря при Драгалевския манастир.
към текста >>

56. ЯСНОВИДСТВО

Той бе издал книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а Учителя Дънов поставил по-долу от себе си.
Чул това нашият брат и споменал пред своя богат съсед, че в София неговият Учител ще може да му помогне, но трябва да се заведе детето там. Нашият приятел казал: "Ти знаеш, аз съм беден и нямам толкова пари за път, за да те придружа и да те представя". Съседът отговорил: "Аз ще платя всички пътни разноски". Съгласили се да пътуват и определили деня. По онова време имаше един Александър Кръст- ников. Той бе издал книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а Учителя Дънов поставил по-долу от себе си. Много пъти нашият брат се питал кой е по-голям учител - Кръстников или Дънов. Тогава той си рекъл: "Ще взема тази книга на Кръстников и ако Дънов е наистина Учител, то аз като държа книгата в ръката си, Той ще ми я поиска и ще отвори точно на мястото, където пише за Него и ще го прочете. Чак тогава ще разбера дали Дънов е наистина Учител." Това е било съкровеното желание на този брат, искал да намери истинския Учител. Тръгнали от Хасково и пристигнали в двора на ул. "Опълченска" 66.
към текста >>

57. НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ

Затова като ученици, вие трябва да си образувате малки групи от по 12 души, които се намират под влиянието на дванадесетте зодии.
Ако 10, 20, 30, 100 души са съединени в един ум, в едно сърце, могат да извършат успешно каквато и да е работа. А един човек или 20 души разделени, много по-мъчно може да я свършат. Следователно, на физическото поле се изисква сплотяване, обединяване, образуване на тези братства. И всички трябва да употребим, да посветим известно време за физически труд. За да придобие добрите влияния на планети, които не му влияят, човек трябва да дружи с такива хора, които имат тъкмо тия черти в себе си. Затова като ученици, вие трябва да си образувате малки групи от по 12 души, които се намират под влиянието на дванадесетте зодии. По този начин вие взаимно ще си въздействате. Аз бих желал да имам тук, на Изгрева, няколко души между вас, които да дадат пример на Любовта. Те да бъдат като екземпляри. Тук Любовта между млади и стари не е както трябва. Младите, когато се обичат, се крият, а старите гледат какво правят младите.
към текста >>

58. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

В една от тях казва: "Препоръчах на България да не се намесва в никоя групировка." И когато българите се определиха на страната на Германия, Учителят каза:
Николай Дойнов Властта работеше против Учителя. Тя налагаше най-различни ограничения. Забраняваше Му да държи беседи и все под влияние на духовенството, което се повдигна с голямо настървение срещу Учителя и Братството. Тогава в Своите беседи Той се е произнасял и по политическите събития. В една от тях казва: "Препоръчах на България да не се намесва в никоя групировка." И когато българите се определиха на страната на Германия, Учителят каза: България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната." За тези изказвания на Учителя, цар Фердинанд и Радославов Му забраниха да държи беседите си в София и Го интернираха във Варна. Учи- телят замина и на гарата каза на приятелите: "Аз отивам във Варна, но ще се върна пак в София, но те никога няма да видят България." И така стана, Германия загуби войната, цар Фердинанд абдикира, а Радославов забегна в Германия и те никога не се върнаха. Сбъднаха се точно думите на Учителя. Васил Радославов от 4 юли 1913 г. до 21 юни 1918 г.
към текста >>

България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната." За тези изказвания на Учителя, цар Фердинанд и Радославов Му забраниха да държи беседите си в София и Го интернираха във Варна.
Властта работеше против Учителя. Тя налагаше най-различни ограничения. Забраняваше Му да държи беседи и все под влияние на духовенството, което се повдигна с голямо настървение срещу Учителя и Братството. Тогава в Своите беседи Той се е произнасял и по политическите събития. В една от тях казва: "Препоръчах на България да не се намесва в никоя групировка." И когато българите се определиха на страната на Германия, Учителят каза: България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната." За тези изказвания на Учителя, цар Фердинанд и Радославов Му забраниха да държи беседите си в София и Го интернираха във Варна. Учи- телят замина и на гарата каза на приятелите: "Аз отивам във Варна, но ще се върна пак в София, но те никога няма да видят България." И така стана, Германия загуби войната, цар Фердинанд абдикира, а Радославов забегна в Германия и те никога не се върнаха. Сбъднаха се точно думите на Учителя. Васил Радославов от 4 юли 1913 г. до 21 юни 1918 г. бе министър-предсе- дател.
към текста >>

Подпрян на бастуна, Той се вгледа към шипковите храсти, откъдето се задаваха на групи приятелите и заемаха удобни места за почивка.
България повече няма да има царе и няма да бъде царство. Това е последното царство. Последните двама царе - Фердинанд и Борис, не послушаха думите на Великия Учител и провалиха условията на този народ, за да работи в него Великият Учител. Затова има решение на Небето: България вече ще бъде република." Учителят прекрати разговора на тази тема. Подпрян на бастуна, Той се вгледа към шипковите храсти, откъдето се задаваха на групи приятелите и заемаха удобни места за почивка. Позволих си да използвам този момент и поставих въпрос на Учителя: - След като младенецът Симеон няма да царува, значи ли, че българският народ няма да изживее втория паралел - златен век, за който наново ре говори тези дни? - България продължава да изживява дните на своя златен век. Тези златни дни на българския народ настъпиха години преди настоящия век. Гос- под стъпи на българска земя и заедно с Него слязоха много светли души.
към текста >>

59. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Край мене чакаха и други, които си говореха на малки групички, но аз бях сама, както почти през целия си живот.
Мнозина ми бяха говорили за Него, но аз не смеех да отида, разколебавана от противоречивите слухове, които се носеха за Него. Най-после, когато всичко бе за мене безразличие и пустота, моите стъпки бавно се отправиха нагоре, при Учителя. Отишла бях там и стоях настрани, несмееща да се приближа, защото за всички бях винаги в най-отдалечения кът, а за там, за горе, аз мислех, ще бъда още по-далечна и чужда. Стоях така и гледах плахо през моята постоянна черна скръб, когато край мене минаваха мнозина и ми се усмихваха приветливо - сякаш ме познаваха и аз им бях близка. Дори едно момиче ме заговори и когато й казах кого търся, тя ми каза да почакам, навярно Той скоро щеше да слезе. Край мене чакаха и други, които си говореха на малки групички, но аз бях сама, както почти през целия си живот. И тъй замислена, аз леко трепнах, когато наоколо се раздвижиха и после всичко утихна. Повдигнах глава и погледнах - към мен се приближаваше стар, белокос човек. Чух да шепнат край мен: "Учителят, Учителят! " Аз изправих главата си и Го гледах неподвижна, незнаеща какво трябва да правя и неочакваща да се приближи към мен. Но Той тихо пристъпи и ми каза едва чуто:
към текста >>

60. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

След това ще отиде на поляната, където с други групи и единично ще разговаря.
Най-богатият от най-богатите! Тук между поисканите неща ще има къщи, служби, търговски сделки и много дребни, незначителни неща. Според съзнанието, според културата, желанията. Беседата завършва. Учителят се качва за малко в Своята стая, след което ще слезе пак, ще отговаря на въпроси, ще лекува и какво ли не. След това ще отиде на поляната, където с други групи и единично ще разговаря. Тук Го очакват обикновено музикантите. И ето какво ми разказа този ден сестра Мария: "Щом чух това, което каза Учителят - да си поиска всеки това, което му е нужно - аз си помислих от какво в момента имам нужда, най-голяма нужда. И си поисках обувки. Когато Учителят седна на обедната маса, аз си тръгнах за дома в града, защото моите домашни ме чакат. Когато седнах на обед у дома, баща ми каза: "Миче, аз днес срещнах нашия обущар.
към текста >>

61. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

Отивайки там, аз видях събрани много хора, разтревожени и застанали на групи пред салона - около 40-50 души, а вътре в салона една суматоха.
Когато аз пристигнах, всичко бе привършило. Побойникът бе избягал. Инцидентът бе приключен и Учителят си бършеше кръвта от лицето с кърпичка. Това, което ще ви кажа, никой не го знае, освен мен. Това е една велика тайна за Великия Учител, която Учителят сподели именно с мен. Отивайки там, аз видях събрани много хора, разтревожени и застанали на групи пред салона - около 40-50 души, а вътре в салона една суматоха. Питам какво е станало - никой не може да каже от уплаха. Обичта към Учителя и тревогата ми, че е станало нещо, ме накара да отида веднага при Него в салона. Той с една кърпичка си бършеше лицето, излизайки от салона. Вената на челото Му отляво бе наранена и течеше кръв. С носната си кърпа Той я притискаше.
към текста >>

След това на групи се завърнахме в София.
С нас бяха дошли пет сестри от Латвия. За тях това бе един изпит. За всеки нов човек, който идваше при нас, тази гледка около Учителя беше изкушение. Тези сестри от Латвия не се смутиха, защото видяха, че краят бе велик. Учителят оздравя. След това на групи се завърнахме в София. Паша Теодорова, Елена Андреева След няколко дни съобщиха, че на 19 август 1936 г. ще има събор. Много се изненадах като имах предвид, че Учителят едва говори. Гледах и се чудех отначало как ще говори, когато Той едва произнася думите.
към текста >>

62. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Застанаха по десет души на групи.
През войната българите докараха едни арестанти по команда на германците. Понеже аз сутрин ставах много рано, преди да свири тръбата, видях, че ги докарваха с едни черни чергила - само сърби, вързани във вериги един за друг по десет души. Предния ден изкопаха един трап и доведоха там хванатите сърби да ги екзекутират. Видях как ги наредиха, дойде германски взвод войници, които да бъдат екзекуторите. Един германски офицер командва войниците. Застанаха по десет души на групи. Германският офицер извади сабята си, вдигна я и извика: "Фойер! ", което значи "Огън! " Гръмнаха и след това всекиго за втори път го застреляха с пистолет в сляпото око, защото някои има, които се преструват, че са убити и така се спасяват. Когато се върнах в София, отидох при Учителя и казах: "Учителю, много страдат тия сърби, много са жестоки германците към тях, караха нас, българите, да ходим да ги хващаме, тези нещастни хора." А Учителят ми каза: "Те имат грехове. Те на всяка дума псуват всичко свято: и Бога, и Богородица, и Христос.
към текста >>

63. КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА

Човек има четири вида кръв, от която ще излязат четири групи ангели.
КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА Записки от беседите на Учителя Човек има четири вида кръв, от която ще излязат четири групи ангели. Три вида ангели са минали. На Земята има четири вида хора, които за в бъдеще ще станат четири вида ангели. Тогава ще се отворят вратите на животните да станат хора. Небето си има свой план. Онези, които са се поминали; тези, които сега живеят и онези, които ще дойдат в бъдеще, са една реалност.
към текста >>

64. ШЕСТАТА РАСА

Не след дълго хората ще напуснат градовете и ще заживеят сред Природата на групи от по няколко семейства, в зависимост от хармонията, която имат помежду си.
Казвате: "Да се говори за толкова далечни времена, това ни обезсърчава." Аз се радвам на дългите срокове, на далечните времена. Когато ми се говори за къси срокове, аз затварям ушите си. Когато се говори за големи пространства и далечни времена, имаме предвид Божествените закони. Те работят там. Истинска комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята. Не след дълго хората ще напуснат градовете и ще заживеят сред Природата на групи от по няколко семейства, в зависимост от хармонията, която имат помежду си.
към текста >>

65. ИЗГРЕВА И БОМБИТЕ

Това бяха бойни комунистически групи, излезли в планините и воюваха срещу правителството.
Но не можеше да се отиде дотам. Влаковете бяха препълнени, народът бягаше в паника, а кола да се намери за такъв дълъг път, бе невъзможно. Тогава някои сестри предложиха да отидем в Мърчаево. По това време Темелко Темелков беше дълбоко наскърбен и огорчен, защото наскоро бе убит неговият син. Като войник беше участвал в изнасянето на оръжие от казармата, за да снабдят партизаните. Това бяха бойни комунистически групи, излезли в планините и воюваха срещу правителството. Учителят нареди колкото се може по-бързо да напуснем града. На 11 януари 1944 г. брат Славчо Печеников предостави кола, за да откараме Учителя в Мърчаево. Тръгнахме, но колата не беше заредена с бензин и Славчо започна да обикаля от склад на склад, за да купи бензин. Учителят бе недоволен от това разкарване.
към текста >>

66. ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ

Тези групи от приятели, които Го придружаваха, не бяха големи, а от няколко души - толкова, че да се осигури пребиваването ни, защото от нас се изискваше да носим храна, която се изкачваше на гръб в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна.
Посетихме Мусала, Черни връх на Витоша, а през 1944 г., когато Учителят беше в Мърчаево, посетихме хижа "Еделвайс" и връх Острец. При тези излизания в планината, времето винаги беше хубаво и след като прекарвахме определеното за престоя време, Учителят винаги намираше начин да го удължи. По-късно разбрахме, че Учителят си е вземал сбогом с планините на България. При тези излизания в планината, ние бяхме свидетели на всичко това, което описах. Учителят се изморяваше, често спираше за почивка, залюляваше се понякога, но Сам тръгваше и вървеше. Тези групи от приятели, които Го придружаваха, не бяха големи, а от няколко души - толкова, че да се осигури пребиваването ни, защото от нас се изискваше да носим храна, която се изкачваше на гръб в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна. Не беше лесно да се осигури всичко това. Винаги имаше с нас братя и сестри, които се грижеха за бита и обходата на Учителя. Ние донасяхме дърва, вода, храна, палехме огън, белехме картофи, а сестрите готвеха и се справяха с други неща, които вършеха много добре. Те се грижеха за Учителя, за целия Му бит и обслужване.
към текста >>

67. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна възраст, с различни професии, образование, представители на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и духовно развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние Го гледаме, слушаме и нищо не разбираме.
Учителят след три дни си замина, а след пет месеца си замина и Савка. Учителят си я прибра. Беше казал по- рано пред приятели в Мърчаево: "Ще си взема Савка." Онези, които бяха там и чуха това, сметнаха, че Учителят ще я вземе да я води на екскурзия на Витоша. Но екскурзията се оказа на друго място и в друга посока. После всички се изумиха от такава развръзка със Савка. Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна възраст, с различни професии, образование, представители на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и духовно развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние Го гледаме, слушаме и нищо не разбираме. Като видя това, Учителят добави: "Работете на групи." А ние смятахме, че ще продължим да работим така, както Учителят работеше в Школата. Ние смятахме, че Той ще ни ръководи Отгоре, а ние ще вършим долу това, което трябва. Но нищо не се получи, защото не изпълнихме Неговото завещание да работим по групи. Това означава, че по степента на своето развитие ще се съберат братята и сестрите и ще работят. Мария Тодорова
към текста >>

Като видя това, Учителят добави: "Работете на групи." А ние смятахме, че ще продължим да работим така, както Учителят работеше в Школата.
Учителят си я прибра. Беше казал по- рано пред приятели в Мърчаево: "Ще си взема Савка." Онези, които бяха там и чуха това, сметнаха, че Учителят ще я вземе да я води на екскурзия на Витоша. Но екскурзията се оказа на друго място и в друга посока. После всички се изумиха от такава развръзка със Савка. Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна възраст, с различни професии, образование, представители на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и духовно развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние Го гледаме, слушаме и нищо не разбираме. Като видя това, Учителят добави: "Работете на групи." А ние смятахме, че ще продължим да работим така, както Учителят работеше в Школата. Ние смятахме, че Той ще ни ръководи Отгоре, а ние ще вършим долу това, което трябва. Но нищо не се получи, защото не изпълнихме Неговото завещание да работим по групи. Това означава, че по степента на своето развитие ще се съберат братята и сестрите и ще работят. Мария Тодорова Няколко дни преди заминаването на Учителя, бях отишъл при Него с двама мои приятели - Неделчо Попов и Асен Арнаудов.
към текста >>

Но нищо не се получи, защото не изпълнихме Неговото завещание да работим по групи.
Но екскурзията се оказа на друго място и в друга посока. После всички се изумиха от такава развръзка със Савка. Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна възраст, с различни професии, образование, представители на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и духовно развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние Го гледаме, слушаме и нищо не разбираме. Като видя това, Учителят добави: "Работете на групи." А ние смятахме, че ще продължим да работим така, както Учителят работеше в Школата. Ние смятахме, че Той ще ни ръководи Отгоре, а ние ще вършим долу това, което трябва. Но нищо не се получи, защото не изпълнихме Неговото завещание да работим по групи. Това означава, че по степента на своето развитие ще се съберат братята и сестрите и ще работят. Мария Тодорова Няколко дни преди заминаването на Учителя, бях отишъл при Него с двама мои приятели - Неделчо Попов и Асен Арнаудов. В момента на нашето посещение, като че ли Духът отново влезе в малката черупка на физическото тяло и Той каза следните думи: "Какво е Бетовен, какво е Исус, какво е Дънов - това са само фикции. Само Бог е Вечен и безкраен..." След изказването на тази дълбока мисъл, Той запя Своята любима песен "Аум" с красиви движения.
към текста >>

68. ЗАДАЧАТА НА УЧЕНИЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ

Като се върнахме на Изгрева от Мърчаево /1944 г./, в разговор Учителят ми каза следното: "Сега ще работите дълго време на групички по домовете.
Тогава тяхното наказание ще бъде 2-3 пъти по-лошо от това на евреите. Господ е заличил много народи и империи и може много лесно да заличи и българите. Българите са важни дотогава, докато вършат Волята Божия. Щом не я вършат, ще бъдат зачеркнати от лицето на Земята." Борис Николов Като се върнахме на Изгрева от Мърчаево /1944 г./, в разговор Учителят ми каза следното: "Сега ще работите дълго време на групички по домовете. Това ще бъде, докато изтече мътната вода. След което ще се дадат условия наново за работа. Моето Учение ще залее целия свят. То ще бъде Учение на Любовта и на Истината. Братята не ме послушаха и не възприеха моя план за Изгрева.
към текста >>

69. ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА

Тая ядка всичко друго може да образува и трябва да се образуват групи: по един, по двама, да имат метод в тяхната работа.
Задачата ти е да прилагаш в мълчание, това е всичко. Прилагайте Божествените закони и не се съмнявайте в тях! Всичко това, което съставлява ядката на тоя български народ, трябва да се привлече. Не са много, но тая ядка е същината на народа. Те са българите. Тая ядка всичко друго може да образува и трябва да се образуват групи: по един, по двама, да имат метод в тяхната работа. Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а нашите постъпки да служат за Слава Божия. Затова вие представяте сърцето на тоя народ, който е тялото, а вие сте душата. Душата никога не може да мрази тялото. Сега бих желал да не съм ви говорил това нещо, което ви говорих. За мене щеше да бъде по-добре, ако съзнанието ви беше пробудено, но не е будно.
към текста >>

70. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

В Своите обиколки из България Учителя намери малки самородни огнища на духовен живот, малки групи, пръснати тук-там, които работят.
Учителя казва: Ако в света искате да имате сила, най-напред станете господари на себе си. Както един съвършен инструмент е отзивчив под ръката на майстора, тъй трябва да бъде готова човешката душа да отзвучи на всеки Божествен подтик. Броят на учениците расте постоянно и те стават ценни съработници за осъществяването на Неговото дело. Така Той намери, привлече и свърза с нишките на Любовта работници за Царството Божие. В Своите обиколки из България Учителя намери малки самородни огнища на духовен живот, малки групи, пръснати тук-там, които работят. Тях Той насърчи и упъти. Той се радва на тези прояви на духовен живот и пише на приятелите: Господ ме е пратил да видя Неговите чада. В писмата Си до Своите първи ученици Той ги упътва, насърчава и укрепва в трудния път към Бога, уяснява положението им. Той им пише:
към текста >>

71. УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ

През свободните часове учениците се събираха на групи, разискваха и споделяха мисли по разни въпроси, които ги интересуваха.
Той казва: Материалното състояние на един народ не може да се подобри без духовното му повдигане. Когато има между един народ добри хора, Господ работи повече и помага заради добрите хора. На друго място казва: Силен е само онзи, у когото Бог обитава и пребъдва със Своя Дух. През свободните часове учениците се събираха на групи, разискваха и споделяха мисли по разни въпроси, които ги интересуваха. Понякога Учителя предоставяше на учениците да Му задават въпроси, а Той отговаряше. Разговорите с Учителя бяха едни от най-обичните часове. Тогава мисълта се издигаше до недосегаеми мистични висини, дето витае свободният и просветлен човешки Дух. Спомена за тези светли дни всички носят в душата си през цялата година и от него черпят сила за работа в живота. Привечер, когато Слънцето залезе, станът добива друг вид.
към текста >>

72. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Настана денят, когато учениците на групи отиваха в горницата да се помолят.
Настанаха съборните дни. Всички бяха изпълнени със светла радост, движеха се с грейнали лица, учеха и изпълняваха своята работа като ученици. Бяха забравили този брат. Той страдаше много, още повече че и физически не беше представителен. Това го караше да чувства унижението си по-силно. Настана денят, когато учениците на групи отиваха в горницата да се помолят. Никой не покани този брат в групата си. Той се чувстваше отхвърлен, нещастен, ала героично понасяше това, като правеше усилия да запази равновесие. Когато всички се бяха изредили, този брат, самотен и чужд между многото, минаваше край горницата. Учителя открехна прозорчето, без да го забележи някой, извика го тихичко по име и му каза: “Ела, ние ще отидем заедно да се помолим.” След малко от горницата слизаше един възроден човек, лицето му беше прояснено, погледът му – отправен напред. Какво ставаше в неговата душа мъчно можеше да се каже.
към текста >>

73. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Създадоха се групи, които разучаваха упражненията; имаше музиканти, които изпълняваха музиката и записваха новите песни.
Понякога седяха с Него при пианото в салона. Опитваха и записваха мелодиите, после на поляната упражняваха стъпките и движенията. Всеки бързаше да привърши обикновените си задължения и да дойде тук. Учителя даваше нови мелодии, нови движения, свързваше ги, разработваше, проверяваше, изучаваше, поправяше, докато се постигне това, което искаше. Той работеше неуморно, с Любов и тази Любов се предаде на всички. Създадоха се групи, които разучаваха упражненията; имаше музиканти, които изпълняваха музиката и записваха новите песни. Изгрева се изпълни с музика, с движение, с един нов живот. Вечер до късно голямата лампа осветяваше с ярка светлина поляната. Чуваха се звуците на цигулки и китари, разучаваха се упражненията на Паневритмията. Красивата работа увлече и плени всички. Сам Учителя живееше с нея постоянно.
към текста >>

Това упражнение се изпълнява от групи от по пет двойки, които се разполагат в права линия – като лъчи около общ център.
Живият кръг на Паневритмията е емблема на един съвършен, хармоничен живот, към който човечеството се стреми. Той е предвестник на една нова, възвишена култура, която иде. Той е жив център на силите на Разумната Природа, които действат сега в човешката душа. Живият кръг на Паневритмията е зов към всички човеци по цялата Земя за един нов живот на Любов, Хармония и Братство. След Паневритмията Учителя даде упражнението Пентаграм. Това упражнение се изпълнява от групи от по пет двойки, които се разполагат в права линия – като лъчи около общ център. Музиката е енергична, с темпо на победен марш. Започва движение напред с отмерени, ритмични стъпки и широко размахване на ръцете встрани. Като отмерват по известно число стъпки, определено за всяка двойка, при завършване на първата част от упражнението двойките се разполагат така, че заемат петте върха на Пентаграма. После под същия ритъм става обръщане на двойките към центъра на Пентаграма. След това през една двойките си разменят местата, като последователно минава единият от двойката, после другият.
към текста >>

Слънчевите лъчи се изпълняват от групи, разположени във вид на дванадесет лъча.
Чрез Пентаграма се дава подтик на цялото човечество да се приведат в действие петте Добродетели. Тържественият марш накрая показва момента, когато това движение е постигнато и започва възходящият път на човечеството. След Пентаграма Учителя даде Слънчевите лъчи. Това упражнение е с по- сложна композиция. То е разработено върху мотиви от български народни песни и игри. Слънчевите лъчи се изпълняват от групи, разположени във вид на дванадесет лъча. Играчите са обърнати с лице към центъра. Двойките са разположени една зад друга. Когато има повече играчи, образува се и един кръг от двойки около лъчите. Движенията се менят, следват мелодията и ритъма, те наподобяват някаква старинна везба, красив танц, богат с движения, мелодия и ритъм. На него най-подхожда да бъде огрян от Слънцето.
към текста >>

74. ПЪТУВАНЕТО

От време на време Той дава почивки, за да пристигнат останалите назад групи.
Пред нас се разкрива царството на Природата, в което навлизаме със свещен трепет. Понякога подета от много гласове се издига песен на Братството. Тя звучи като хорал всред общата хармония, като понятен говор, който тълкува Словата на Вечния. Пътят през горите трае няколко часа. Учителят се движи обикновено начело с малка дружина. От време на време Той дава почивки, за да пристигнат останалите назад групи. Най-отзад вървят неколцина братя, опитни планинари; те имат грижата за онези, които се движат бавно и могат да изостанат в пътя. Друга малка дружина избързва напред. Горе, след като се изкачат първите височини, има поляни, край които тича весел планински поток. Оттук се разкриват гледки към върховете и свежият ароматен полъх от горните поляни разведрява пътниците. Когато дружината пристигне тук, огньовете вече горят и чайниците врят на тях.
към текста >>

Всички сменят потните си дрехи, пият обилно гореща вода, прави се голяма почивка, изкачват се групите, които са изостанали и когато се съберат всички, насядали в кръг на тревата, правим общ обед.
Най-отзад вървят неколцина братя, опитни планинари; те имат грижата за онези, които се движат бавно и могат да изостанат в пътя. Друга малка дружина избързва напред. Горе, след като се изкачат първите височини, има поляни, край които тича весел планински поток. Оттук се разкриват гледки към върховете и свежият ароматен полъх от горните поляни разведрява пътниците. Когато дружината пристигне тук, огньовете вече горят и чайниците врят на тях. Всички сменят потните си дрехи, пият обилно гореща вода, прави се голяма почивка, изкачват се групите, които са изостанали и когато се съберат всички, насядали в кръг на тревата, правим общ обед. Оттук почват големите стръмнини към първото езеро. Пътеките извеждат над пояса на горите, през зоната на клековете до високите поляни. Колкото по-горе се изкачваме, планинският свят се разкрива все по-величествен и обширен – върхове, вериги, масиви със странни и страшни форми се издигат в пространството. В далечините багрите се смекчават във всички гами на светлината. Възлизането на тези стръмнини има своето благотворно влияние – откъсва човека от света на низините и го подготвя да влезе в чистия свят на планината.
към текста >>

75. ПОСТИЖЕНИЯ HA ЛЮБОВТА

Тук има няколко импровизирани маси, няколко пейки от цели дървета, ала повече от учениците насядват на малки групи по нагретите от обедното слънце камъни.
ПОСТИЖЕНИЯ HA ЛЮБОВТА Когато слънцето се издигне високо и достигне връхната точка на своя дневен път, от кухнята се отправя зов към височините или звук на тръба възвестява, че обедът е готов. Този зов се отеква благосклонно в ушите на всички, той като учениците стават в ранни зори, а закуската е лека. Тогава от палатките и от околните хълмове почват да прииждат всички към мястото на общия обед край второто езеро. Тук има няколко импровизирани маси, няколко пейки от цели дървета, ала повече от учениците насядват на малки групи по нагретите от обедното слънце камъни. Дежурните в бяла премяна усмихнати обслужват на всички. Като дойде Учителят, казва се кратка обща молитва и обедът почва. След обеда малък оркестър от ученици изпълнява подходяща програма или се изпяват от всинца братски песни. Те възлизат към светлото небе като благодарствен химн към Великия, Вечния наш Баща, Който ни е дарил всички условия да живеем, да се учим, да работим, да Го познаваме. Слънцето е успяло да целуне всички.
към текста >>

76. ТРУДОВИ ДНИ

На полянката край езерото на импровизирана маса с бяла покривка сядаше Учителят и някои от по- възрастните братя, а наоколо в кръг, пръснати в живописни групи между скалите – учениците.
Докато се приготвяше дървената конструкция, плочите бяха донесени и заслонът беше покрит с каменни плочи, по древния начин, какъвто се практикува от незапомнени времена в нашата малка страна. Направиха се вътре огнища за казаните и разни приспособления и удобства. Заслонът стана обща кухня. Оттук всеки обед се разнасяше из долината приятен зов. Тогава от палатките, от близките и далечни върхове идваха учениците, със загорели от слънцето лица в живописни планински облекла, тъй приобщени към околната обстановка, като че винаги са живели тука. На полянката край езерото на импровизирана маса с бяла покривка сядаше Учителят и някои от по- възрастните братя, а наоколо в кръг, пръснати в живописни групи между скалите – учениците. Езерните води спокойно отразяваха околните върхове. Слънцето грееше. В долината се носеше песента на потоците; тя допълваше светлия мир горе край езерото Елбур. Дежурните в чиста, бяла премяна разнасяха яденето. Всички произнасяхме нашата кратка молитва, с която започваме и свършваме всеки обед: „Божията Любов носи изобилния пълен живот.“
към текста >>

77. ЧЕТИРИ ВЪПРОСА

Всички народи трябва да се групират.
Той е отношението на човека към Бога. Любовта трябва да се тури като основа в живота. Божественото трябва да се тури като основа. Хората страдат днес от липса на Любов, от безлюбие. Политическият въпрос е отношението между народите. Всички народи трябва да се групират. Мъдростта ще даде методите за приложение на Любовта. Истината ще донесе свободата. Как ще обясните, че християнството поддържа войните? – Това са стари идеи, езически идеи, облечени в християнска мантия. Ще дойде ден, когато хората няма да воюват.
към текста >>

78. 16 август 1912, четвъртък

Всички сили се групират около ума и всички зародиши около сърцето и започват да работят.
А като привършим развитието си на земята, ще се радваме на, Христа. Не забравяйте, че не е знанието, което ни ползува, а чистотата. Тя е едно важно условие за развитието ни и ако сме чисти във всяко отношение, ще знаем, че сме положили истинските основи на нашия живот. За да притежаваме знания, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум, това е един инструмент, който винаги можем да поставим в действие, и ако той не съществуваше, тялото ни не би могло да функционира удовлетворително. Всички сили се групират около ума и всички зародиши около сърцето и започват да работят. Сърцето е една божествена градина. Чашите, които виждате, са цветовете, а когато вие пиете от една чаша, то е защото трябва да принасяте плод. Нашата душа е божествен храм. Тя е вселената и единична, и колективна. Цялата вселена е една жива душа.
към текста >>

79. III. Пентаграм - Упътване за изпълнение на Пентаграма

Това е описание на частен случай, то важи за малки групи, когато радиусът на кръга е малък и на практика „главата“ и най-вътрешната двойка, „лявата ръка“, са на една линия.
Образуване на радиална редица Схема 7. Двойките 4А, 4В и 2А, 2В са разположени на радиуса на кръга с център а и те остават на мястото си. Когато двойката ЗА, ЗВ се изравни с двойката 5А, 5В, тя тръгва напред и всички двойки продължават да вървят напред, докато достигнат местата, показани със стрелки върху радиуса на кръга с център а. Ръцете се движат, както е описано във фиг. 1 и фиг. 2. Това е описание на частен случай, то важи за малки групи, когато радиусът на кръга е малък и на практика „главата“ и най-вътрешната двойка, „лявата ръка“, са на една линия. Според общовалидното правило единствено „главата“, т.е. 4А 4В, стои на място, а 2А 2В се придвижва напред с по-малки крачки. Крайно положение на новоформираната радиална редица Схема 8. За формирането на новата редица е необходимо играчите 1А, 2А, 1В, 2В, ЗВ, 4В и 5В да направят по една допълнителна малка крачка от положенията, означени с пунктирани кръгчета до положенията, означени с полузапълнени кръгчета по посока, означена със съответна стрелка. Редицата от положение I (Схема 2) е заела положение II, като в новоформираната редица са разменени местата на двойките, както следва: Главата ЗА ЗВ е станала Десен крак, Десният крак 2А 2В е станал Лява ръка, Лявата ръка 5А 5В е станала Дясна ръка, Дясната ръка 1А 1В е станала Ляв крак и Левият крак 4А 4В е станал Глава.
към текста >>

80. Паневритмия 1938

Всички се раздѣлятъ на групи отъ по 10 души.
Следъ това обливане съ бавно спущане на рѫцетѣ отъ дветѣ страни на тѣлото, додето дойдатъ въ първоначалното положение. Горното повтаряме три пѫти. ПРИБАВКА. Пентаграмъ. МУЗИКА: ПЕНТАГРАМЪ (БАРХАНЪ БЕРУ). Изходно положение. Всички се раздѣлятъ на групи отъ по 10 души. Всѣка група играе самостоятелно, като образува две успоредни редици отъ по 5 души. Дветѣ редици на групата сѫ обърнати къмъ една и сѫща посока (фигура I), съ рѫце предъ гърдитѣ, длани надолу и лакти хоризонтално въ страни. Срѣднитѣ две числа (3 и 8) сѫ глава. А 2 и 7, както 4 и 9, сѫ нозе. Крайнитѣ числа 1 и 6, както 5 и 10, сѫ рѫце.
към текста >>

Едновременно външнитѣ лица на всички групи правятъ две стѫпки напредъ и заематъ свободнитѣ вече мѣста на вѫтрешнитѣ.
Нозетѣ (2 и 7; 4 и 9), сѫщо и рѫцетѣ (1 и 6; 5 и 10) оставатъ на мѣсто само съ движения на рѫцетѣ. Следъ горнитѣ движения играчитѣ иматъ следното положение (фигура II): 4. За 8 стѫпки на мѣсто става изравняване и образуване на пентаграма (фигура III), презъ което време рѫцетѣ продължаватъ сѫщитѣ движения въ страни и предъ гърдитѣ. Презъ време на изравняването членоветѣ на всѣка двойка сѫ единъ задъ другъ, съ лице къмъ центъра на пентаграма. 5. При тъй сформираниятъ пентаграмъ вѫтрешнитѣ лица се движатъ въ лѣво напредъ и заематъ мѣстото на външния членъ въ групата презъ една въ лѣво. Едновременно външнитѣ лица на всички групи правятъ две стѫпки напредъ и заематъ свободнитѣ вече мѣста на вѫтрешнитѣ. Всичко това заема 16 стѫпки, като едновременно рѫцетѣ на всички продължаватъ сѫщитѣ движения въ страни и предъ гърдитѣ. Напримѣръ: 1 отива на мѣстото на 10 4 отива на мѣстото на 6 2 отива на мѣстото на 3 5 отива на мѣстото на 7 8 отива на мѣстото на 9 Това е изразено съ стрелкитѣ на фиг. III. Въ сѫщото време 10 отива на мѣстото на 5. 9 отива на мѣстото на 4. 7 отива на мѣстото на 2.
към текста >>

81. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

След обед свободно събиране по групи и обмяна на мисли.
ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че тазгодишната братска среща ще стане в съответните кръжоци на Братството по следния начин: ПЪРВИ ДЕН, 10 август 1945 г., петък В 5 часа сутринта - събрание в салона на Братството:Добрата молитва.Пътят на живота.„Духът Божий".Евангелие от Матея, 12 гл., 18-22 ст.Евангелие от Лука, 6 гл., 27-39 ст.Евангелие от Йоана, 13 гл., 31-36 ст.Размишление: „Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината. Всеки, който е от Истината, слуша гласа Ми."Четене беседата: „Мога да постигна" (из тома „Заветът на любовта, трети том).Молитвата на Царството.„В Начало бе Словото".„Учителят" (четиво).Отче наш.„Благославяй, душе моя, Господа".Гимнастически упражнения. ВТОРИ ДЕН, 11 август, събота Часът и редът, както в първия ден, само че ще се чете беседата „Двоен дял" (из тома „Събуждане") и четивото „Ученикът". ТРЕТИ ДЕН, 12 август, неделя Часът и редът, както в първия ден, само че ще се чете беседата „Заветът на новото" (из тома „Заветът на любовта", том първи) и четивото „Любовта". На третия ден, в неделя, в 10 часа, ще се прочете беседата „Вечно подмладяване" (от тома със същото заглавие). След обед свободно събиране по групи и обмяна на мисли. През трите дни ще има общ обед. В неделя, на третия ден, ще има братска вечеря, на която ще се повтори утринният ред без беседата, с трите четива. Всеки да послужи на Господа, както разбира и да Му принесе своя принос, тъй, както му се открива. Молим, съобщете настоящето на околните села, дето има кръжоци. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." С братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев.
към текста >>

Нека навсякъде да се образуват молитвени групи, които да бъдат светли центрове, чрез които да се праща красив потик към всички.
Учителят казва: „Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и грее." Учителят казва: „Поливай дървото и то ще даде добър плод. Поливай цветята и те ще се разцъфтят с всичката си красота. Когато човек изпраща любов към света, той полива дърветата и цветята в човешките души." Учителят казва: „Изпращайте всеки ден по една вълна на любов към човечеството." Това става чрез молитвата. Нека навсякъде да се образуват молитвени групи, които да бъдат светли центрове, чрез които да се праща красив потик към всички. Поздрав до всички братя и сестри. Изгрев-София 12. III. 1947 г. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Изпращаме Ви програмата за братската среща на 22-24 август т. г., заедно с едно послание от Братския съвет.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25525903701782