НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
219
резултата в
95
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Книгата
Науката и
възпитанието
1896г
Науката и
възпитанието
1896г
Наука и възпитание
към текста >>
Наука и
възпитание
Науката и възпитанието 1896г
Наука и
възпитание
към текста >>
2.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
От книгата "Науката и
възпитанието
"
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание
От книгата "Науката и
възпитанието
"
Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
към текста >>
НАУКАТА И
ВЪЗПИТАНИЕТО
Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
НАУКАТА И
ВЪЗПИТАНИЕТО
НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ „Милост и истина се срещнаха: правда и мир ся целунаха. Истина от земята ще прозябне: Иправда от небето ще надникне.“
към текста >>
Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на
възпитанието
.
Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала.
Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на
възпитанието
.
Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син.
към текста >>
Отговаряме: с помощта на науката и
възпитанието
.
Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага?
Отговаряме: с помощта на науката и
възпитанието
.
Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера. Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй. И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас? Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи.
към текста >>
Възпитанието
си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца.
Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът. Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век. Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага. Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен.
Възпитанието
си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца.
Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо. Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.
към текста >>
Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и
възпитанието
са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.
Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо.
Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и
възпитанието
са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.
Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
към текста >>
От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и
възпитанието
са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата.
За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме.
От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и
възпитанието
са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата.
Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме.
към текста >>
Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и
възпитанието
са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме.
Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и
възпитанието
са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
“ На това питане ще отговорим направо. Истината ще си е Истина през всичките векове. Тя ще има същото влияние и сила в душата ни, когато и да е и където и да е, под какъвто вид, форма и образ и да ни се представи. Стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. Религията ще си стои там, гдето си е била.
към текста >>
Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и
възпитанието
.
Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското.
Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и
възпитанието
.
Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления.
към текста >>
Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е
възпитание
Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място.
Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета.
Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е
възпитание
Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място.
В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност.
към текста >>
Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а
възпитанието
е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.
Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение.
Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а
възпитанието
е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.
Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен.
към текста >>
Възпитанието
е необходимо за истинското знание и истинския успех.
Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.
Възпитанието
е необходимо за истинското знание и истинския успех.
То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот.
към текста >>
От книгата "Науката и
възпитанието
"
Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението.
От книгата "Науката и
възпитанието
"
Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО Съдържание
към текста >>
ВЪЗПИТАНИЕТО
Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И
ВЪЗПИТАНИЕТО
Съдържание Дял първи. Две влияния. І. Наука и възпитание 1. Ум – наука, знание
към текста >>
І. Наука и
възпитание
НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО Съдържание Дял първи. Две влияния.
І. Наука и
възпитание
1. Ум – наука, знание 2. Сърце – възпитание, себевладеене 3. Неизменният ред в природата 4. Обуздаване на низшето естество 5. Съвременното образование
към текста >>
2. Сърце –
възпитание
, себевладеене
Съдържание Дял първи. Две влияния. І. Наука и възпитание 1. Ум – наука, знание
2. Сърце –
възпитание
, себевладеене
3. Неизменният ред в природата 4. Обуздаване на низшето естество 5. Съвременното образование 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 7. Благородните цели изискват благородни средства
към текста >>
10. Що е наука и що –
възпитание
5. Съвременното образование 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 7. Благородните цели изискват благородни средства 8. Смисълът на човешкото битие 9. Вярата и религията
10. Що е наука и що –
възпитание
ІІ. Науката 1. Що е наука Напредъкът в науката Мозък, ум, душа Устройството на вселената
към текста >>
І. Наука и
възпитание
правда и мир се целунаха. Истина от земята ще прозябне[2] и правда от небето ще надникне.” (Пс. 85:10-11) Дял първи Две влияния
І. Наука и
възпитание
1.Ум – наука, знание 1. Светът, в който живеем, е пълен с тайни и загадки. На всяка стъпка нашият непрекъснато развиващ се ум се сблъсква с безброй явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата. Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие.
към текста >>
2. Сърце –
възпитание
, себевладеене
3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята? Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване. 4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача. То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си.
2. Сърце –
възпитание
, себевладеене
1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение.
към текста >>
А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на
възпитанието
.
То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си. 2. Сърце – възпитание, себевладеене 1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6].
А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на
възпитанието
.
Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар.
към текста >>
Възпитанието
било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение.
2. Сърце – възпитание, себевладеене 1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна.
Възпитанието
било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение.
2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи.
към текста >>
2. Под влиянието на могъщата сила на
възпитанието
душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност.
1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение.
2. Под влиянието на могъщата сила на
възпитанието
душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност.
Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание.
към текста >>
Отговорът е: с помощта на науката и
възпитанието
.
2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели?
Отговорът е: с помощта на науката и
възпитанието
.
2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера. Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас?
към текста >>
Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито
възпитание
и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе.
Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера.
Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито
възпитание
и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе.
3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните.
към текста >>
3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното
възпитание
в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало.
5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера. Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе.
3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното
възпитание
в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало.
Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.
към текста >>
5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и
възпитанието
, то това не се дължи на слабите възможности на последните.
Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение.
5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и
възпитанието
, то това не се дължи на слабите възможности на последните.
По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”.
към текста >>
По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско
възпитание
или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.
3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните.
По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско
възпитание
или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.
Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар.
към текста >>
Възпитанието
също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе.
Действително светът ще се свърши, но кой свят? 11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността. Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага. 12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на науката едва са пуснали корен в човека.
Възпитанието
също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе.
Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието?
към текста >>
15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и
възпитанието
са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние.
13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18].
15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и
възпитанието
са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние.
В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа.
към текста >>
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и
възпитанието
са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите.
– духовно просвещение; – повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и
възпитанието
са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите.
Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
към текста >>
„Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и
възпитанието
са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение.
„Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и
възпитанието
са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
Къде отиват те, които от толкова хиляди години са ръководили човешкия род и постоянно са го учили как да изпълнява своя дълг към Бога и към ближния? ” 2. На това питане ще отговорим направо. Истината е Истина през всичките векове. Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро.
към текста >>
13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и
възпитанието
.
11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38]
13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и
възпитанието
.
Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.
към текста >>
10. Що е наука и що –
възпитание
Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.
10. Що е наука и що –
възпитание
1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39]
към текста >>
1. Дотук ние говорихме за науката и
възпитанието
в най-общ план.
Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание
1. Дотук ние говорихме за науката и
възпитанието
в най-общ план.
За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е.
към текста >>
За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що –
възпитание
.
Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план.
За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що –
възпитание
.
Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата.
към текста >>
2. Науката и
възпитанието
представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание.
2. Науката и
възпитанието
представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие.
към текста >>
Тук именно ни идват на помощ науката и
възпитанието
.
4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека.
Тук именно ни идват на помощ науката и
възпитанието
.
6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека.
към текста >>
7.
Възпитанието
е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека.
В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.
7.
Възпитанието
е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека.
Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие.
към текста >>
Истинското
възпитание
дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека.
Истинското
възпитание
дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси.
към текста >>
От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху
възпитанието
(вж.
То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г.
От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху
възпитанието
(вж.
„Изгревът…”, т. 4, с. 404). Този проект не е осъществен от Учителя. По този въпрос е работил един от най-близките му ученици – Боян Боев, който през 1943 г. издава „Учителят за образованието”.
към текста >>
В този смисъл образованието включва в себе си обучението и
възпитанието
.
[13] Вж. дял втори – ІІ.4. и ІІІ, също и дял трети – 5. [14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е. изработване на пълния му и съвършен душевен образ.
В този смисъл образованието включва в себе си обучението и
възпитанието
.
Обучението има връзка повече с развитието на ума и обогатяването му със знания. Възпитанието има връзка повече с облагородяването на чувствата и волята. [15] Хередитарен (лат.) – наследствен; вж. бел. № 8. [16] „Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, Аз съм.”(Йоан 8:58).
към текста >>
Възпитанието
има връзка повече с облагородяването на чувствата и волята.
и ІІІ, също и дял трети – 5. [14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е. изработване на пълния му и съвършен душевен образ. В този смисъл образованието включва в себе си обучението и възпитанието. Обучението има връзка повече с развитието на ума и обогатяването му със знания.
Възпитанието
има връзка повече с облагородяването на чувствата и волята.
[15] Хередитарен (лат.) – наследствен; вж. бел. № 8. [16] „Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, Аз съм.”(Йоан 8:58). В Кабала на иврит Адам означава “червена земя”, което е почти идентично с Athamas или Thomas, което на гръцки е преведено Дидумос (двойният). Адам Кадмон (ивр.) е Първоначалният човек, Небесният човек, който не е паднал в греха.
към текста >>
По-известни произведения: „За обществения договор или принципите на политическото право” (1762), „Изповеди” и „Емил или за
възпитанието
” (1762).
[17] съзнателно прилагане на неправилни доводи в спора или в доказателствата, използване на т. нар. софизми, т.е. всевъзможни уловки, замаскирани с външна, формална правилност [18] Жан Жак Русо (28.ІV.1712 – 2.VІІ.1778) – френски философ, педагог, писател, представител на френското Просвещение. Роден в Женева, син на беден часовникар.
По-известни произведения: „За обществения договор или принципите на политическото право” (1762), „Изповеди” и „Емил или за
възпитанието
” (1762).
В последната е разработена педагогическата му система. Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността. В младите си години Л. Н. Толстой силно е повлиян от Русо. Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно отрича съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина за съществуващото зло и по-точно – нейната неадекватност и несъобразеност с природните закони.
към текста >>
Няма обаче обособена отделна част за
възпитанието
.
Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Но при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Единственото нещо, което не боледува в човека, е неговият дух. Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.” [40] В частта „Науката” обстойно са разгледани същността, параметрите и областта на науката.
Няма обаче обособена отделна част за
възпитанието
.
За него се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3. Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието. Вж. бел. № 1. [41] Съвременната наука оперира главно с т. нар.
към текста >>
Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху
възпитанието
.
Единственото нещо, което не боледува в човека, е неговият дух. Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.” [40] В частта „Науката” обстойно са разгледани същността, параметрите и областта на науката. Няма обаче обособена отделна част за възпитанието. За него се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3.
Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху
възпитанието
.
Вж. бел. № 1. [41] Съвременната наука оперира главно с т. нар. обективен, конкретен ум в човека. За този ум Учителят казва, че „работи с фактите и схваща нещата материалистически.
към текста >>
Науката и
възпитанието
е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели.
През следващата учебна година в каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет от 22 юли 1894 г. Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година. Обучението е по последната дума на медицинската наука. От този факултет Петър Дънов получава удостоверение за завършен кратък курс по обща медицина. ПРЕДИСЛОВИЕ
Науката и
възпитанието
е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели.
Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него. Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово. Първото преработено издание на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940).
към текста >>
Първото преработено издание на книгата Науката и
възпитанието
е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940).
Науката и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него. Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.
Първото преработено издание на книгата Науката и
възпитанието
е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940).
Той е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици. От този период е и големият му интерес към литературата и изящните изкуства, най-вече музиката. През 1919 г. се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св.
към текста >>
В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и
възпитанието
, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство.
се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св. Климент Охридски”. След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството.
В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и
възпитанието
, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство.
Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание.
към текста >>
Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и
възпитанието
.
След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език.
Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и
възпитанието
.
В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание. Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното.
към текста >>
Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и
възпитанието
ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.
Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство.
Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и
възпитанието
ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.
Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци.
към текста >>
Може би в областта на педагогиката по онова време именити наши автори пишат множество монографии по въпросите на
възпитанието
?
Неразбрана е и днес, в началото на XXІ в. – 110 години по-късно. Как иначе да си обясним факта, че тя остава незабелязана от съвременната наука! Нима през 90-те години на XІX в. са се печатали такова количество книги на български автори, че тя остава незабелязана от литературните критици?
Може би в областта на педагогиката по онова време именити наши автори пишат множество монографии по въпросите на
възпитанието
?
Или навярно редица философи отстояват своите позиции в обществото със собствена, самобитна гледна точка? Не, разбира се. Защо тогава книга като Науката и възпитанието не намира място поне в историята на споменатите науки? Сега, когато вече са минали необходимите според историците 100 години, ние можем и трябва да дадем подобаваща историческа оценка на тази книга. Причината е, че днес тя ни говори с още по-голяма сила и мощ.
към текста >>
Защо тогава книга като Науката и
възпитанието
не намира място поне в историята на споменатите науки?
Нима през 90-те години на XІX в. са се печатали такова количество книги на български автори, че тя остава незабелязана от литературните критици? Може би в областта на педагогиката по онова време именити наши автори пишат множество монографии по въпросите на възпитанието? Или навярно редица философи отстояват своите позиции в обществото със собствена, самобитна гледна точка? Не, разбира се.
Защо тогава книга като Науката и
възпитанието
не намира място поне в историята на споменатите науки?
Сега, когато вече са минали необходимите според историците 100 години, ние можем и трябва да дадем подобаваща историческа оценка на тази книга. Причината е, че днес тя ни говори с още по-голяма сила и мощ. Днес тя е по-актуална от всякога досега. Днес тя ще бъде разбрана от повече хора. А утре тя ще намери приложение в нашите умове и сърца, в нашата вяра и религия, в нашата наука и изкуство, в целия ни живот.
към текста >>
3.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
От книгата "Науката и
възпитанието
"
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание
От книгата "Науката и
възпитанието
"
Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
към текста >>
НАУКАТА И
ВЪЗПИТАНИЕТО
Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
НАУКАТА И
ВЪЗПИТАНИЕТО
НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2 Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел.
към текста >>
Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на
възпитанието
“.
А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване.
Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на
възпитанието
“.
Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство. Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак.
към текста >>
Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на
възпитанието
, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството.
Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала.
Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на
възпитанието
, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството.
Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата. Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път.
към текста >>
Началата ще ни са вдъхнат от
възпитанието
, щом потърсим помощта му.
Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“. Но нека се повърнем пак на предмета си. Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания. Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети.
Началата ще ни са вдъхнат от
възпитанието
, щом потърсим помощта му.
Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование.
към текста >>
Върху този предмет ще говорим по-пространно, когато дойдем да разглеждаме вътрешния характер на
възпитанието
.
Тази е причината, защо хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. „Кой каквото се е научил, това и обича“ – казват въобще простите и неучени хорица. А това означава: в каквото направление умът се е развил повече, в тази посока действа и работи с по-голямо усърдие. Или с други думи, в какъвто предмет душата се е привързала повече, нему и слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същ – вземи го в какъвто и да е смисъл, резултатът излиза един и същ на дело.
Върху този предмет ще говорим по-пространно, когато дойдем да разглеждаме вътрешния характер на
възпитанието
.
Още един загадъчен въпрос има да подигнем, който начесто ни се представя. Този въпрос е смъртта. – „Какво нещо е тя? “ – питат ни. Действията й знаем, но причините й са скрити.
към текста >>
Без тази вътрешна борба и без това вътрешно
възпитание
в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи.
Без тази вътрешна борба и без това вътрешно
възпитание
в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж.
към текста >>
В това именно са притичва истинският дух на науката и
възпитанието
да ни помогне да уредим живота си както подобава.
Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме.
В това именно са притичва истинският дух на науката и
възпитанието
да ни помогне да уредим живота си както подобава.
Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели.
към текста >>
Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във
възпитанието
на дома.
Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите.
Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във
възпитанието
на дома.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние. Без тия елементи силата няма значение самата по себе си. Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство.
към текста >>
Тук е именно основата на доброто
възпитание
.
Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества.
Тук е именно основата на доброто
възпитание
.
Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота. Желязото трябва да се бие, докато е горещо.
към текста >>
Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във
възпитанието
?
на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот. Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят.
Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във
възпитанието
?
В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие. Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено. Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата. В този случай условието се вижда да е причината, а двата елемента – дейците, т.е. виновниците на химическото дело.
към текста >>
3. Вътрешният характер на
възпитанието
9. Строеж на материалния свят 10. Подобряване живота на човечеството ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 2. Фосфорната сила
3. Вътрешният характер на
възпитанието
4. Причините за злото 5. Двата центъра на деятелност 6. Живот за Цялото 7. Закон на развитието Дял втори
към текста >>
9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на
възпитанието
”.
5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване.
9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на
възпитанието
”.
10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13). Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала: – в пътя на действителната Истина; – в пътя на истинската Добродетел; – в пътя на истинската Любов.
към текста >>
Под покрива на „храма на
възпитанието
” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала:
7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13).
Под покрива на „храма на
възпитанието
” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала:
– в пътя на действителната Истина; – в пътя на истинската Добродетел; – в пътя на истинската Любов. 2. Съграждане Царството Божие на земята 1. От този общ дом всички трябва да излязат като благородни граждани на бъдещото Царство.
към текста >>
8. При тези условия ние ще бъдем в състояние да положим истинската основа на
възпитанието
, от което произтича бъдещото повдигане на всяко общество и народ от целокупното човечество.
Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва; – благородни средства; – разумни начала.
8. При тези условия ние ще бъдем в състояние да положим истинската основа на
възпитанието
, от което произтича бъдещото повдигане на всяко общество и народ от целокупното човечество.
3. Причините и последствията[85] 1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не! „Денят се познава от сутринта” – казва народната поговорка. Колко истинни са тези думи! Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията.
към текста >>
– разумните начала ще ни бъдат дадени от
възпитанието
, изградено върху споменатата по-горе основа.[90]
4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме. Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва, благородни средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те? – добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит;
– разумните начала ще ни бъдат дадени от
възпитанието
, изградено върху споменатата по-горе основа.[90]
2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование.
към текста >>
По подробно ще говорим върху тази тема, когато разглеждаме вътрешния характер на
възпитанието
.[98]
15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие. 16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същият. В какъвто и смисъл да го вземем, на практика резултатът е винаги един и същ.
По подробно ще говорим върху тази тема, когато разглеждаме вътрешния характер на
възпитанието
.[98]
7. Смъртта 1. Сега ще засегнем един въпрос, който представлява загадка за хората и много ги вълнува. Това е въпросът за смъртта. Какво нещо е тя? 2. Наистина ние познаваме донякъде действието ú, но причините ú остават скрити за нас.
към текста >>
2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно
възпитание
[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
– истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.
2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно
възпитание
[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота.
към текста >>
В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и
възпитанието
– да ни помогне да уредим живота си така, както подобава.
Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества.
В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и
възпитанието
– да ни помогне да уредим живота си така, както подобава.
5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
към текста >>
7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е
възпитанието
, което домът дава.
5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора.
7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е
възпитанието
, което домът дава.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство.
към текста >>
3. Вътрешният характер на
възпитанието
Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и мислим, че с това всичко ще се свърши. 6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие.
3. Вътрешният характер на
възпитанието
1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила: – всички майки и бащи, всички възпитатели трябва да изучават човешкото естество във всякакъв план; – всички те трябва също така да проучват условията, при които се пробуждат и развиват определени добри или лоши качества. Това именно е основата на доброто възпитание. 2. Необходимо е да се знае:
към текста >>
Това именно е основата на доброто
възпитание
.
Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие. 3. Вътрешният характер на възпитанието 1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила: – всички майки и бащи, всички възпитатели трябва да изучават човешкото естество във всякакъв план; – всички те трябва също така да проучват условията, при които се пробуждат и развиват определени добри или лоши качества.
Това именно е основата на доброто
възпитание
.
2. Необходимо е да се знае: – как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те; – кои наклонности в отделния човек са по-силни и кои – по-слаби; – кои центрове в мозъка са по-развити и кои не са развити.[126] 3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери.
към текста >>
3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към
възпитанието
на нашите синове и дъщери.
Това именно е основата на доброто възпитание. 2. Необходимо е да се знае: – как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те; – кои наклонности в отделния човек са по-силни и кои – по-слаби; – кои центрове в мозъка са по-развити и кои не са развити.[126]
3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към
възпитанието
на нашите синове и дъщери.
Тогава задачата ще се разреши от само себе си. 4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота. 5. Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава.
към текста >>
В човека ли, в условията ли, или във
възпитанието
?
Тези грехове се проявяват в различни образи и форми. 3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот. Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци. Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние. 4. Къде е в този случай причината за това?
В човека ли, в условията ли, или във
възпитанието
?
5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие. 6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение. Съобразявайки се с този закон и с желания резултат, химиците забавят или съответно ускоряват химическите реакции. В този случай условието се явява причина за реакцията, а двата елемента са конкретните извършители. Оттук става ясно, че ако условието се отстрани, то и действието на самата реакция ще се прекрати.
към текста >>
[111] За вътрешното
възпитание
се загатна в дял втори – І.6:16. Вж.
дял втори – ІІ.7:5. [109] Вж. дял първи – ІІ.2.4:2 [110] Вж. бел. № 38.
[111] За вътрешното
възпитание
се загатна в дял втори – І.6:16. Вж.
също дял втори – ІІІ.3. [112] Липсващото звено е между човекоподобните маймуни и човека. [113] Джон Милтън (9.12.1608–8.11.1674) – английски поет и публицист, автор на сонети, лирични стихотворения и епични поеми. Пише публицистични книги и памфлети в защита на английския народ и републиката на Кромуел. През 1652 г. ослепява.
към текста >>
Този факт говори, че „Науката и
възпитанието
” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат.
[121] Тук се намеква за методите на социалистите, с които те искат да променят държавния ред – чрез революция, т.е. насилствено. Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи. През 1898 г. Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя.
Този факт говори, че „Науката и
възпитанието
” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат.
[123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.” [124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж. дял втори – ІІ.1., също и бел № 104 и бел. № 105. [125] Първороден грях (грехопадение) – в 3 глава от Битие се описва как прародителите на човешкия род Адам и Ева, изкусени от змията, нарушават Божията заповед и вкусват от плода на дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>
4.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
От книгата "Науката и
възпитанието
"
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание
От книгата "Науката и
възпитанието
"
Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
към текста >>
НАУКАТА И
ВЪЗПИТАНИЕТО
Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
НАУКАТА И
ВЪЗПИТАНИЕТО
НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 3 Външните условия на Живота Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът. За произхождението му нищо положително не знаем.
към текста >>
Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от
възпитание
в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението.
Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството.
Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от
възпитание
в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението.
Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й.
към текста >>
5 "Науката и
възпитанието
.
И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“. Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството. Обаче основите на този дом не се виждат да се крепят някъде. Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота. 1896 г., Варна 5
5 "Науката и
възпитанието
.
Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов Публикувана е и в книгата "Той иде" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
към текста >>
5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от
възпитание
, ни от наука, ни от философия.
Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде. Топлината и светлината щяха да бъдат непознати за нас. Духът на човека завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание. 4. Светът щеше да има над вратата си надпис: „Изгубен свят”. Любовта и омразата, обичта и ненавистта, истината и лъжата, доброто и злото нямаше да могат да се проявят, а щяха да бъдат погребани в безграничната пропаст на пространството.
5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от
възпитание
, ни от наука, ни от философия.
В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре! ” 4. Първата аксиома за душата
към текста >>
5.
Биографични бележки
отпечатва първа част на книгата “Науката и
възпитанието
.
През август 1888 г. заминава за САЩ, където следва богословие и медицина. В 1895 г. се завръща в България. През следващата 1896 г.
отпечатва първа част на книгата “Науката и
възпитанието
.
Началата на человеческий живот”. Годините 1895-1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”. В 1898 г. Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството. През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях.
към текста >>
6.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
В първата и единствена своя монография (Науката и
възпитанието
, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна.
В първата и единствена своя монография (Науката и
възпитанието
, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл.
към текста >>
7.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
- списание „Виделина", или пък с Козлов чрез книгата на Учителя „Науката и
възпитанието
", на която един от разпространителите е бил брат Тодор Абаджиев от Ямбол.
Среща на Пеню Киров с Учителя Петър Дънов От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси. Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов. Твърде е възможно брат Пеню да се е запознал с Миркович посредством излизащите до 1895 г. негови две списания - „Здравословие" и „Нова Светлина", а от 1895 г.
- списание „Виделина", или пък с Козлов чрез книгата на Учителя „Науката и
възпитанието
", на която един от разпространителите е бил брат Тодор Абаджиев от Ямбол.
Абаджиев е отбелязан като разпространител на книгата в личното бележниче на Учителя, озаглавено на първата си страница „Изходна книга", ноември 13, 1894 г. Между другото в него той си е водил и сметката за книгата „Науката и възпитанието", и имената на лицата, които са я разпространявали. В него бележниче фигурира името на брат Тодор Абаджиев (впоследствие ръководител на Ямболското братство), м. септември, 1896 г. Ето какво е прочел в Бургас брат Михаил Стоицев пред група братя, спомняйки си разговор с брат Минчо Сотиров за първата среща на брат Пеню с Учителя.
към текста >>
8.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Тогава издал книжката си „Науката и
възпитанието
", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал.
Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува. Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му. Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището.
Тогава издал книжката си „Науката и
възпитанието
", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал.
По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого. Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина. Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: „Вие виждал ли сте ангел?
към текста >>
9.
№75 (Пеню Киров)
Аз отговорих, че ще не ще, но и тя е един дух и че „както се отзоваваш на мене, ако
възпитанието
, което даваш на чуждите деца, е такова, то тежко им и горко“.
Последното съдържа указания за д-р Миркович, което проличава от писмо №96 на Петър Дънов от 29.01.1904 г. 148 В своя дневник П. Киров пише: „Събота, 6.12.1903 г., Самоков. Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското училище. Като се явих и разправих защо ходя, тя почна така да вика, че не щяла да плаща, не щяла такова списание, не щяла духове в къщата си, че децата да станели нещо си – и само що не ме изтласка, защото спиритистите били с дявола.
Аз отговорих, че ще не ще, но и тя е един дух и че „както се отзоваваш на мене, ако
възпитанието
, което даваш на чуждите деца, е такова, то тежко им и горко“.
И че „ако така представляваш Исуса, то мнозина ще се отрекат от Него“. „На! – каза, – и главата на спиритистите – Дънов – полудял и се самоубил или умрял в лудницата в София, г-н Момчилов каза това“. За това и сам г-н Ст. Момчилов каза, но не каза кой му е съобщил“. 149 Двамата се срещат във влака за Пазарджик на 10.12.1903 г.
към текста >>
10.
№104 (Пеню Киров)
По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно
възпитание
по идеите на Учителя П. Дънов.
Старателно преписва дешифрираните беседи, държани на съборите, и ги разпространява за четене. По това време все още няма отпечатани беседи. По поръчка на П. Дънов посещава Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи. Всеки четвъртък прави женски духовни събрания.
По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно
възпитание
по идеите на Учителя П. Дънов.
Предоставя част от дома си за духовни срещи и разговори. Често дава вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. При своите посещения в Бургас П. Дънов отсяда в нейната къща. Между двамата съществува трайна кореспонденция.
към текста >>
11.
№124 (Петър Дънов)
Дресировка и
възпитание
са две неща съвършено различни.
Церът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта е плът, казва Христос - сегашното положение. А роденото от Духа - Дух. [Йоан. 3:6] То е бъдещето, в което е скрит еликсирът на живота, на новото възраждание чрез възкресение и безсмъртие. Тук е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост.
Дресировка и
възпитание
са две неща съвършено различни.
Тъй различни в своето естество, както събиране и изваждане и умножение и деление. Единият процес обхваща външната страна - механическа[та]; а другият - вътрешната - органическата. Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите человеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете.
към текста >>
12.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13
Аз отговорих, че ще не ще, но и тя е един дух и че „както се отзоваваш на мене, ако
възпитанието
, което даваш на чуждите деца, е такова, то тежко им и горко“.
148 В своя дневник П. Киров пише: „Събота, 6.12.1903 г., Самоков. Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското училище. Като се явих и разправих защо ходя, тя почна така да вика, че не щяла да плаща, не щяла такова списание, не щяла духове в къщата си, че децата да станели нещо си – и само що не ме изтласка, защото спиритистите били с дявола.
Аз отговорих, че ще не ще, но и тя е един дух и че „както се отзоваваш на мене, ако
възпитанието
, което даваш на чуждите деца, е такова, то тежко им и горко“.
И че „ако така представляваш Исуса, то мнозина ще се отрекат от Него“. „На! – каза, – и главата на спиритистите – Дънов – полудял и се самоубил или умрял в лудницата в София, г-н Момчилов каза това“. За това и сам г-н
към текста >>
13.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19
По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно
възпитание
по идеите на Учителя П. Дънов.
Старателно преписва дешифрираните беседи, държани на съборите, и ги разпространява за четене. По това време все още няма отпечатани беседи. По поръчка на П. Дънов посещава Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи. Всеки четвъртък прави женски духовни събрания.
По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно
възпитание
по идеите на Учителя П. Дънов.
Предоставя част от дома си за духовни срещи и разговори. Често дава вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. При своите посещения в Бургас П. Дънов отсяда в нейната къща. Между двамата съществува трайна кореспонденция.
към текста >>
14.
ПРЕДГОВОР
издава книгата „Наука и
възпитание
", през 1897 г.
Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г.
издава книгата „Наука и
възпитание
", през 1897 г.
- „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии.
към текста >>
издава книгата „Наука и
възпитание
", през 1897 г.
Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г.
издава книгата „Наука и
възпитание
", през 1897 г.
- „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии.
към текста >>
15.
90 ПИСМО
Дресировка и
възпитание
са две неща съвършено различни.
Церът на всички неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта е плът, казва Христос, сегашното положение. А роденото от Духа - Дух. То е бъдещето, в което е скрит еликсирът на живота, на новото възраждане чрез възкресение и безсмъртие. Тук е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост.
Дресировка и
възпитание
са две неща съвършено различни.
Тъй различни в своето естество като събиране и изваждане, и умножение и деление. Единият процес обхваща външната страна - механическа; а другият - вътрешната -органическата. Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите человеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете.
към текста >>
16.
95 ПИСМО
Този свят е училище, наредено за нашето
възпитание
.
И право забелязвате, че всичко тук се мени. Само Духът, Добрият Дух остава вечен и неизменяем. И колко добре е казано в Словото, делата им ще ходят след тях. Зидайте се на дом неръкотворен, на свещенство свято, казва Господ. Не е тук целта на живота.
Този свят е училище, наредено за нашето
възпитание
.
И слушайте що казва Духът Господен: „Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети от горе. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, които сте определени да наследите небето.
към текста >>
17.
174 ПИСМО
И така, пред вас стои един отличен метод за
самовъзпитание
, пълен с големи богатства, метод, който, ако можете да го разгатнете и приложите, щяхте да станете по възможност най-добрите, най-правдивите, най-любящите, най-мъдрите, най-истинолюбивите и бихте превърнали вашия живот на Рай.
Във втората науката и работата или трудът. И тъй, ние можем да изложим тия два отдела в числа. Първият 1, 2, 3, 4, вторият 5, 6, и да направим едно малко пресмятане, понеже Господ със сметка е направил тоя свят. И тъй, 1+2+3+4 = 10. 5+6 = 11.
И така, пред вас стои един отличен метод за
самовъзпитание
, пълен с големи богатства, метод, който, ако можете да го разгатнете и приложите, щяхте да станете по възможност най-добрите, най-правдивите, най-любящите, най-мъдрите, най-истинолюбивите и бихте превърнали вашия живот на Рай.
Колко са съблазнителни тия думи, ще кажете вие. Кажи ни го, Учителю, и ние веднага ще го приложим и в света първи ще станем. Ще ви го кажа, само искам да се научите добре да пресмятате. На плодните дървета цветовете им по колко листа и тичинки имат? След това пак ще говорим.
към текста >>
18.
202 ПИСМО
Велика наука е тая за
възпитанието
на душата.
Сегашното е отражение на миналото. Человешкият живот е интересен. В началото той е чист, после постепенно почва да се мърси, като някоя голяма река, която изтича от Извора си и се отдалечава от него, и прииждат от горе потоци, размътват я, докато се влее наново в Голямото Море. Желанията, тия малки поточета, размътват душата и покварят сърцето, но няма що, трябва да се мине дългия път на живота по един или друг начин. Гледайте широко, прощавайте слабостите на другите, без вие да се увличате по тях.
Велика наука е тая за
възпитанието
на душата.
Трябва знание, и то Божествено, правдиво, чисто и свято, пълно с вяра, надежда и Любов. Бог е скрит във всяка душа, докато той спи, душата греши, лута се, своенравничи, безобратствува, дири своето си. Но когато Този Господ се пробуди и хвърли вътре светлина и топлина, всичко се изменя, душата се спира и почне да Люби, Вярва и се Надява. Велик е Този Господ вътре в нази. Той ще изведе всичко на добър край.
към текста >>
19.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
книгата си „Наука и
възпитание
", през 1897 г.
„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи... Учителя се завръща от Америка през 1895 г. и прекарва във Варна до 1899 г. при сестра си Мария на улица „Дунав". През това време той издава в 1896 г.
книгата си „Наука и
възпитание
", през 1897 г.
-„Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г. изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" „Призвание към народа ми, българите и славянството". На следващата 1899 г. той отива в Нови пазар. След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар Учителя се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен.
към текста >>
„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и
възпитание
", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание."
За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение. Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора. Стр. 47 (92-93):
„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и
възпитание
", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание."
Книгата „Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват.
към текста >>
Книгата „Наука и
възпитание
" е отпечатана през 1896 г.
Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение. Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора. Стр. 47 (92-93): „Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание."
Книгата „Наука и
възпитание
" е отпечатана през 1896 г.
в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват. В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата.
към текста >>
20.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
За
възпитанието
на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при
възпитанието
на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт.
Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата любов към Бога. Когато стигнете върха на вашето съвършенство, ще почнете да слизате надолу, ще разберете Любовта спрямо вас; защото когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената Любов спрямо вас. И тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна Радост и Блаженство. Почивка. Във връзка с това, вие искате да възпитавате волята си.
За
възпитанието
на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при
възпитанието
на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт.
Една невъзпитана воля често пъти пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия. И за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще повдигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път. Старайте се да си представите в ума жълтата краска и се старайте да си представяте съдържанието и. Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва. По този начин ще въздействате върху естествената ваша воля.
към текста >>
21.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
За
възпитанието
на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при
възпитанието
на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт.
Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата Любов към Бога. Когато стигнете върха на вашето съвършенство, ще почнете да слизате надолу, ще разберете Любовта спрямо вас; защото, когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената Любов спрямо вас. И тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна Радост и Блаженство. Почивка. Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си.
За
възпитанието
на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при
възпитанието
на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт.
Една невъзпитана воля често пъти пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия. И за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще повдигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път. Старайте се да си представите в ума жълтата краска и се старайте да си представяте съдържанието ¢. Като гледате жълтото цвете например, волята ви се усилва. По този начин ще въздействате върху естествената ваша воля.
към текста >>
22.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Тук може да се каже и за Исус Христос, когато го биха лоши хора: Той, който и кротък Дух да е, изказва: „Отче, ако е възможно да премине тази чаша." Много тънката пръчица добре действа при
възпитанието
на децата, и то когато се бият по задницата, защото в същото време ги магнетизират.
Любовта към Бога, към ближния и към враговете може да се подраздели, както следва: Бог, ближните, враговете, дяволите. Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните - в средата у нас, а враговете - навън от нас. Още навън от нас - дяволите. Когато един добър човек бие някого, то е добре за тогова, когото бият, защото в същото време го магнетизира. Но когато един лош човек бие добрия, лошо е, защото добрият човек се демагнетизира.
Тук може да се каже и за Исус Христос, когато го биха лоши хора: Той, който и кротък Дух да е, изказва: „Отче, ако е възможно да премине тази чаша." Много тънката пръчица добре действа при
възпитанието
на децата, и то когато се бият по задницата, защото в същото време ги магнетизират.
Вам е необходимо Знание, за да може да се борите. Трябва ви добро оръжие, с чакмаклии пушки не може да се борите. Не бива вие да предизвиквате борбата. Невидимият свят иде да ви помогне и вие не пропущайте възможността да се възползвате от помощта. Силата не е във вас.
към текста >>
23.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
К. Иларионов: Доволна ли е г-жа Казакова от направлението, което се дава на
възпитанието
на Марийка?
В. Граблашев: А не желае ли д-р Миркович да каже нещо и на мен? - Радвам се, че ти поддържаш каузата, която аз съм поддържал, и за усилията, които правиш. Поздравявам ви и да се не боиш! Аз ще ви съдействам в работата. Българите мъчно стават спиритисти.
К. Иларионов: Доволна ли е г-жа Казакова от направлението, което се дава на
възпитанието
на Марийка?
- По-добро от това не може да бъде. Г-н Дънов: Госпожа Казакова е посетила и Тодор Стоименов миналата неделя, на 15-того. Т. Стоименов: Г-жа Казакова, има ли да кажеш нещо и на мен? - Да се не жениш! А. Бойнов: Нещо за България, г-жа Казакова?
към текста >>
24.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Затуй първото
възпитание
на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи.
Тия форми съществуват и в Астралния свят. Не може да се борим със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерството дава идеята как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известни форми. Вземете безжичния телеграф: отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството.
Затуй първото
възпитание
на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи.
Вземете творението на един ваятел - хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл или едно наше желание. Сега - вие ще се занимавате с изменението на тия форми. Всяка форма може да се унищожи по двояк начин: механически чрез силна воля и съзнателно чрез силна Любов. Имате на физическото поле един неприятел, среща ви на път - премахвате го; на физическото поле вие се освободите от него, но на Астралното поле не сте, той ви преследва там.
към текста >>
25.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
Петър Дънов издава книгата „Наука и
възпитание
", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции.
Следващите пет години Петър Дънов прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие „озарение отвътре" за това, което му предстои да извърши в следващите десетилетия, а именно да подготви умовете и сърцата на хората за новата Шеста раса, за Новата Култура, която иде вече на земята. Особено важна за него е годината 1897, която внася коренен прелом в неговия живот. Върху него слиза Духът на Истината, за който говори Христос в Евангелието от Йоана, глава 14. Така в Петър Дънов се вселява Всемировият Учител на бъдното човечество, което става на няколко етапа. Междувременно, през 1896 г.
Петър Дънов издава книгата „Наука и
възпитание
", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции.
През 1898 г. той изнася пред варненското благотворително дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", в която определя мисията, с която е изпратен на земята: „ Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога, нашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината и Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство - коляното Юдино, ще стане огнище. На вас, славянското семейство, се отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде, наближава. Вас ви очаква едно светло бъдеще.
към текста >>
26.
Писма до Мария Казакова - 1903
Този свят е училище, нареден за нашето
възпитание
.
Животът е бил разпуснат и затова славното му минало се е заличило. И право забелязвате, че всичко тука се мени - само Духът, Добрият Дух остава вечен и неизменяем. И колко добре е казано в Словото: „Делата им ще ходят след тях". „Зидете се на дом неръкотворен, на свещенство свято", казва Господ. Не е тук целта на живота.
Този свят е училище, нареден за нашето
възпитание
.
И слушай, що казва Духът Господен, защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изражда** живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, за вас, които сте определени да наследите небето.
към текста >>
27.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Конст. Иларионов: Доволна ли е г-жа Казакова от направлението, което се дава на
възпитанието
на Марийка?
В. Гръблашев: А не желае ли д-р Миркович да каже нещо и на мене? — Радвам се, че ти поддържаш каузата, която аз съм поддържал, и за усилията, които правиш. Поздравявам ви и да се не боиш. Аз ще ви съдействувам в работата. Българите мъчно стават спиритисти.
Конст. Иларионов: Доволна ли е г-жа Казакова от направлението, което се дава на
възпитанието
на Марийка?
— По-добро от това не може да бъде. Г-н Дънов: Госпожа Казакова е посетила и Тодор Стоименов миналата неделя на 15-того. Тод. Стоименов: Г-жа Казакова, има ли да кажеш нещо и на мене? — Да се не жениш! Ан. Бойнов: Нещо за България, г-жа Казакова?
към текста >>
28.
1914_2 Писма до семейство Иларионови
На Абаджиева праща ли от „Haуката и
Възпитанието
"?
София, 18.Х.1914 г. Любез. К. Иларионов, Бъдете добър да извадите 400 л. от спестовната книжка на пентограма и ми ги препратете в София. Аз получих колета и книгите.
На Абаджиева праща ли от „Haуката и
Възпитанието
"?
Беседите вървят ли? Няма съмнение, ще вървят. Hacкopo ще имате и четвъртата, и петата беседа. Там, гдето ви укажат пътя, туряйте ги на работа. Този човек с житното зърно, с Духа, с талантите, с любовта ще работи.
към текста >>
29.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Затуй първото
възпитание
на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи.
Тия форми съществуват и в астралния свят. Не може да се борим със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерството дава идеята, как може да се отбие известно течение – правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известни форми. Вземете безжичния телеграф: отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството.
Затуй първото
възпитание
на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи.
Вземете творението на един ваятел: хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл, или едно наше желание. Сега, вие ще се занимавате с изменението на тия форми. Всяка форма може да се унищожи по двояк начин: механически – чрез силна воля и съзнателно – чрез силна Любов. Имате на физическото поле един неприятел; среща ви на път, премахвате го.
към текста >>
30.
1920_1 Биографични справки
Грижите и
възпитанието
на децата почти изцяло бяха предоставени на нашата майка, която можа да ни даде едно сравнително добро
възпитание
.
Оттук нататък често ще привеждаме спомени на брат Петър Камбуров, затова накратко ще запознаем читателя с неговата автобиография: Роден съм на 1 декември 1899 г. стар стил, в гр. Стара Загора, в семейството на Стефан и Екатерина Камбурови. Аз съм първият им син, а след мене имах още двама братя – Марин и Костадин – и една сестра – Таня.
Грижите и
възпитанието
на децата почти изцяло бяха предоставени на нашата майка, която можа да ни даде едно сравнително добро
възпитание
.
Баща ми беше печатар, имаше собствена печатница, която отчасти играеше роля на клуб. Беше добър цигулар, чудесно свиреше народна музика. Не помня някога тате да ми е правил строги забележки или да ме е наказвал за някои провинения. Винаги гледаше да ни оправдае пред мама, която лесно не прощаваше. В 1909 г.
към текста >>
31.
1921_2 Биографична справка за Кина Попова Маркова
Новата й майка поела нейното
възпитание
, накупила й необходимото за едно домакинство и я омъжила за даракчията Антонов – добро и работно момче, което им било комшия.
Брат Борис Николов разказва: „По време на събора през 1920 г., 20-30 души спяхме у тях. Кина ни постилаше по красивите чардаци, надвиснали над Янтра." Като слугиня, при К. Маркова постъпила Христина Кузманова, препоръчана от свако си Иван Даскалов, учител в Драгижево. Малката Христина била по това време на 12 години и й става като дете.
Новата й майка поела нейното
възпитание
, накупила й необходимото за едно домакинство и я омъжила за даракчията Антонов – добро и работно момче, което им било комшия.
Кина спечелва Христина и идейно. Последната става ревностна последователка на Учителя и остава такава до края на живота си.
към текста >>
32.
1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя
Обучението,
възпитанието
на децата днес е положено на фалшиви основи.
Истината, обаче, винаги е тържествувала, въпреки всички гонения. Хората на религията, които са натоварени с мисията да приложат Христовото учение, са останали с хиляди години назад. Ние сме готови на един опит: да вземем два разсадника – един, в който се проповядва нашето учение; друг, който ще предоставим на църквата. Нека отпосле сравним плодовете. Същият опит бихме могли да направим и в две училища.
Обучението,
възпитанието
на децата днес е положено на фалшиви основи.
Едно наше училище, в което обучението ще се води по съвършено други методи, ще даде по-други резултати. – Как гледате на брака, г. Д.? – И бракът, както и всичко днес, е сложен на фалшиви основи. Съвременното семейство е фалш. То е съединение на два пола и само толкова.
към текста >>
33.
1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година
Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за
възпитание
на човешкия ум.
Едно от качествата на ученика е да има дисциплиниран ум. Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум мяза на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите задачи на всеки ученик.
Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за
възпитание
на човешкия ум.
При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум. В това отношение всяка дума е само един удар върху човешкия ум. Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание.
към текста >>
При туй
възпитание
, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати.
Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум мяза на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум.
При туй
възпитание
, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати.
Така е и с човешкия ум. В това отношение всяка дума е само един удар върху човешкия ум. Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание. 7. Гимнастически упражнения (миналогодишните).
към текста >>
34.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Образование и
възпитание
на младия Атанас Георгиев /
Преселване на Константин Дъновски във Варна / Народностна, духовна и социална обстановка във Варна през ХІХ в. / Участие на младия Константин Дъновски в черковните проблеми на Варна / Среща с Атанас Георгиев-Чорбаджи / Атанас Георгиев-Чорбаджи : семейна история
Образование и
възпитание
на младия Атанас Георгиев /
Възрожденска дейност в с. Хадърджа / Духовно ориентиране на Константин Дъновски / Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза /
към текста >>
35.
012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев
012. Образование и
възпитание
на младия Атанас Георгиев
012. Образование и
възпитание
на младия Атанас Георгиев
Ценейки просветата, дядо Георги имал силно желание да даде солидно образование на сина си Атанас. В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото по-голямо селище – Еркеч. Енорийският свещеник на това село отец Михаил обучавал в къщата си няколко селски момчета, учейки ги на българско четмо и писмо. Дядо Георги Фучеджиоглу завел при него сина си Атанас, като му го поверил изцяло да го възпитава и обучава.22 Малкият Атанас две зими поред ревностно се учил при отца Михаила. В скоро време жадният за просвета младеж се ограмотил, а също така заучил и някои черковни тропари (песнопения).
към текста >>
36.
017. Път към монашеско подвизаване
Решението на младия Константин Дъновски да се покалугери не следва да се смята като абдикация от арената на живота, а съобразявайки се с неговия темперамент и
възпитание
, да го приемем като акт на по-висока степен на духовно извисяване.
017. Път към монашеско подвизаване
Решението на младия Константин Дъновски да се покалугери не следва да се смята като абдикация от арената на живота, а съобразявайки се с неговия темперамент и
възпитание
, да го приемем като акт на по-висока степен на духовно извисяване.
Вместо да преклони глава пред безизходността, той решава да проси с молитва свобода за българския народ. Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” (Кассъма джасими)”, отпечатана като лично негово издание през 1905 г., съдържаща осем печатни страници, извадки от която предаваме по-долу. През първото десетдневие на април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима него-ви другари – Бельо Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество.
към текста >>
37.
УЧИТЕЛЯТ
издава книжката "Наука и
възпитание
" в гр.Варна.
Адвокатът вдигна рамене в знак на недоумение, но се раздели с мен видимо доволен от ефекта на своите спомени." В България Петър Константинов Дънов се завръща през 1895г. Прекарва в гр. Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 г. През 1896г.
издава книжката "Наука и
възпитание
" в гр.Варна.
Това е Неговата творба, явяваща се като заключителен акорд от Неговото богословско обучение в САЩ. 1897 година е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в глава 19 от Откровението на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името Му е Божието Слово и из устата Му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни.
към текста >>
За
възпитанието
на волята си ще употребите жълтата краска, понеже при
възпитанието
на волята, умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт.
Така, когато искаме да помогнем, например, някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска и тогава тия същества, които са в зелената краска, ще помогнат. А когато искате да помогнете някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стихове, образуващи портокалената краска. Когато имате недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребите жълтата краска, като цитирате всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове. Засяга ли се обаче някой религиозен въпрос, ще употребите всички стихове за синята краска, която се отнася до Истината и тогава Духът на Истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят. Вие искате да възпитавате волята си.
За
възпитанието
на волята си ще употребите жълтата краска, понеже при
възпитанието
на волята, умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт.
Една невъзпитана воля често попада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия. За да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще подигне вибрациите на червената краска и ще започне да се развива по един нормален път. Активност - червено; искаш да растеш - зелено; да бъдеш умен - жълто; вяра - синьо; царствено да живееш, да имаш достойнство - виолетово. Старайте се да си представяте в ума жълтата краска и се старайте да схванете съдържанието й. Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва; по този начин ще действате естествено върху вашата воля.
към текста >>
38.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
Във всички лекции могат да се намерят методи за
възпитание
и за
самовъзпитание
.
Затова четенето на Писанията, беседите и лекциите трябва да става с разбиране на онова, за което е писано. При четене трябва да се мисли и да се прилага. Някои мои беседи са чисто хирургически. Чистят раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика,която е пред мене.
Във всички лекции могат да се намерят методи за
възпитание
и за
самовъзпитание
.
Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите и т.н. По стила на беседите ще кажа: и едно дете може да говори много логично, като заучи някои стихотворения. Да говори човек логично не е голямо изкуство. Има известни правила, които ще заучи. Нещата в Природата логически не се нареждат.
към текста >>
Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за
възпитание
на децата и на възрастните, на философите, на поетите и т.н.
При четене трябва да се мисли и да се прилага. Някои мои беседи са чисто хирургически. Чистят раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика,която е пред мене. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание.
Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за
възпитание
на децата и на възрастните, на философите, на поетите и т.н.
По стила на беседите ще кажа: и едно дете може да говори много логично, като заучи някои стихотворения. Да говори човек логично не е голямо изкуство. Има известни правила, които ще заучи. Нещата в Природата логически не се нареждат. Звездите не са наредени по величина в пространството.
към текста >>
39.
УЧЕНИЦИ
Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и
възпитание
.
Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова
Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и
възпитание
.
Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са". Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие. Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя: "Учителю, това, което говорите, е много хубаво. Но много от човешкият материал, с който работите, не е качествен наглед, представлява голяма сплав и конгломерат".
към текста >>
40.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Идваха от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за
възпитание
и място в обществото.
Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет. Нестор Илиев Старите приятели обичаха много парадността. Така бяха устроени.
Идваха от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за
възпитание
и място в обществото.
А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет-двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно, а ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят. Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя, увиснаха във въздуха. С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва.
към текста >>
41.
ПАНЕВРИТМИЯ
Паневритмията носи хармония и
възпитание
.
Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу, такава ще бъде и при изкачването нагоре, според въртенето на Земята. Пейте, свирете и играйте Паневритмията. Внимавайте да не се карате помежду си кое да пеете и кое - не. Защото ще си ида и вие ще останете без благословение. Който бърза, да си отиде по работа, а другите да продължават да пеят и играят.
Паневритмията носи хармония и
възпитание
.
С нея постепенно се развива мекота. В Паневритмията са впрегнати силите на Ума, Сърцето и Волята, за да работят в Хармония. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Ако държите ръцете си хлабаво през време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на Природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати.
към текста >>
42.
МУЗИКА
Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на
възпитанието
музиката в най-широк смисъл на думата.
Когато в зорите на живота ангелите се събудили на Небето, те започнали да пеят и когато те започнали да пеят, светът започнал да се създава. Музиката, като изкуство на ангелите, е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Музиката, това е дихание на душата. Любовта, без подходяща музикална среда, не може да се прояви. Мощна сила се крие в музиката.
Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на
възпитанието
музиката в най-широк смисъл на думата.
Аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжващите не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа. При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и предават добре. Аз имах търпение да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет.
към текста >>
Тези гами не се отразяват добре върху
възпитанието
на българина.
В народ, в който има вложено нещо добро, в който има вложени дарби, само в него може да се раждат добри певци и музиканти. Не, без музика човек не може да съществува. Яденето, говорът, писането, ходенето, движенията са все музика. Българинът се движи между две гами: мажорна и миньорна. В българските народни песни преобладават ми- ньорните гами.
Тези гами не се отразяват добре върху
възпитанието
на българина.
Той трябва да измени нещо в своята песен, за да придобие онзи елемент, който му липсва. За да разбере какво му липсва, той трябва да изучи добре физическия свят. Този свят е предговор към духовния. Не познава ли физическия свят, човек няма да разбере и духовния. Ако човек, изобщо, не само българинът, не разбере физическия, видимия свят свят, по никой начин няма да разбере невидимия, духовния.
към текста >>
43.
ОБЛЕКЛО
Има едно изкуствено
възпитание
.
Обличайте се добре и с вкус. Винаги да сте спретнати и чисти. Ангелите и светиите са красиво и чисто облечени. Светията не може да бъде лошо облечен, нечист, скъсан. Не вярвайте на светия, на когото дрехата е скъсана и мръсна, на когото ръцете, краката и тялото са нечисти, на когото ноктите и косите са мръсни.
Има едно изкуствено
възпитание
.
Някой е разпасан, не е спретнат. Човек трябва да бъде спретнат, докаран. И като изляза вън, Господ ще ме види, ангелите ще ме видят. Изчиствам си обущата, но не за пред хората. Пред хората ще се явя най-после.
към текста >>
44.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА
Това е начин за
възпитание
на волята.
Като правите това няколко пъти, коремоболието ще изчезне. Забелязвам, много от вас кашляте. Защо? - Пили сте студена вода. Когато човек ожаднее, трябва да се въздържа да не бърза да пие студена вода. Нека постои пред чешмата 5-10-15 минути и да не пие вода.
Това е начин за
възпитание
на волята.
Ще имате предвид като свещено правило - колкото и да ти се пие вода, постой най-малко 10 минути пред чешмата, погледай как тече водата и след това пий! Като си налееш вода в чашата, вкуси само няколко глътки, после пий още няколко глътки, докато изпиеш всичката вода. Нека изпиването на една чаша ви отнеме най-малко 15 минути. Мнозина от вас ще кажат: Лесно се дават правила, но мъчно се изпълняват. Онези, които мъчно или никак не изпълняват законите, в гробищата ги изпращат.
към текста >>
45.
ХРАНЕНЕ
Правилно разпределение на Божествените енергии в човешкия организъм - това е задачата на
самовъзпитанието
.
Не е лошото в яденето, лошото е, когато човек яде и не благодари, или яде повече, отколкото трябва. Всичкото престъпление седи в невземането на онова количество храна, което е потребно. Това всякога се наказва. Ако ядеш повече, се наказва; ако ядеш по-малко, пак се наказва. Ако ядеш толкова, колкото трябва, се възнаграждава.
Правилно разпределение на Божествените енергии в човешкия организъм - това е задачата на
самовъзпитанието
.
Всичките нещастия на хората произтичат от това, че неправилно се хранят. Аз ви го давам като една задача, за да улесните живота си. Красотата на очите, на устните, на ръцете, неговата деликатност - всичко зависи от храната. Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност.
към текста >>
46.
ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ
Чрез поста се постига
възпитание
на вътрешното естество на човека и това е един метод човек да се научи вътрешно да превъзмогва всички трудности и да пресъздава качества, с които трябва в бъдеще да борави.
Всеки според разположението. В Учителя имаше свобода - или по сто грама на ден, или повече, дали варено или накиснато. Всеки един от нас можеше сам да реши. Впоследствие, към житото някои прибавиха ябълки, мед и орехи. Така че, при поста през месец февруари човек има избор, но има и твърди правила, за които аз говорих.
Чрез поста се постига
възпитание
на вътрешното естество на човека и това е един метод човек да се научи вътрешно да превъзмогва всички трудности и да пресъздава качества, с които трябва в бъдеще да борави.
Постът не е самоцел, а метод с правила, подчиняващи се на духовни, окултни закони. Учителят препоръчва да не се мели житото, а да се яде цяло - сварено, или покълнало. Недоузрялото жито той препоръчва при диабет, а покълналите житни зърна, т. е. суровото жито издига в култ. Мария Тодорова
към текста >>
За
възпитанието
на затворниците може да се препоръча един нов метод: не да ги бият и наказват, а да им дадат по 150 грама жито на ден в продължение на три месеца.
Ако почувствате нещо дисхармонично, ще спрете опита с житния режим. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните и благородни сили на живота. /Приятелите веднага започват режима, но никой не го изпълнява три месеца./ Много хора са родени при лоши условия. И за да им се помогне, обществото трябва да се заеме да подобри условията на живота им.
За
възпитанието
на затворниците може да се препоръча един нов метод: не да ги бият и наказват, а да им дадат по 150 грама жито на ден в продължение на три месеца.
Сутрин 30 грама, на обед 90 грама и вечер 30 грама. След три месеца затворниците ще почнат да мислят по-здраво. Ще придобият качествата на житото. А сега, като ги бият, у тях се заражда желание за отмъщение. Същият метод може да се приложи и при възпитанието на непослушните деца и ученици: да ядат 7 или 10 дни жито.
към текста >>
Същият метод може да се приложи и при
възпитанието
на непослушните деца и ученици: да ядат 7 или 10 дни жито.
За възпитанието на затворниците може да се препоръча един нов метод: не да ги бият и наказват, а да им дадат по 150 грама жито на ден в продължение на три месеца. Сутрин 30 грама, на обед 90 грама и вечер 30 грама. След три месеца затворниците ще почнат да мислят по-здраво. Ще придобият качествата на житото. А сега, като ги бият, у тях се заражда желание за отмъщение.
Същият метод може да се приложи и при
възпитанието
на непослушните деца и ученици: да ядат 7 или 10 дни жито.
Някой апаш откраднал пари. Ако аз съм съдия, ето как ще го осъдя. В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден - никаква друга храна. След три месеца ще го пуснат от затвора и ще видите тогава ще краде ли този човек повече. Някой мъж бил жена си, изпъдил я.
към текста >>
Житният режим е един добър педагогически метод за
превъзпитание
и пречистване на хората и подготвянето им за новия живот, който идва на Земята - за постигане на великите идеали на човечеството.
Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората какво представлява законът на великото самопожертвувание. Дайте на престъпника да яде от това живо жито - той да дъвче житото и житото да го дъвче и като влезе в него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата? - Научих. - Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие.
Житният режим е един добър педагогически метод за
превъзпитание
и пречистване на хората и подготвянето им за новия живот, който идва на Земята - за постигане на великите идеали на човечеството.
В бъдеще няма да се наказват престъпниците с продължителен затвор, побой и смърт, а ще им се дава по 100 грама жито на ден дълго да го дъвчат, в продължение на 10, 20, 30 и повече дни, в зависимост от престъпленията им. Житото ще промени кръвта, мислите и чувствата и престъпниците ще се отправят към разумния живот - в работа за благото на човечеството. След такъв режим няма и да помислят втори път да правят престъпления.
към текста >>
47.
ЖИЛИЩА
За в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално
възпитание
в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия.
В Америка има къщи с по 20-30 етажа. Казвам: "Това, което имаме, това не са къщи, това са най-ужасните затвори, които досега светът е виждал, това са гробища. Има случаи, дето слънцето не е прониквало с години. Това не е култура, затова не се възхищавайте на тези големи здания. Аз бих предпочел да живея и в най-простата българска колиба извън града, отколкото да живея в едно 20-етажно здание, което да струва няколко милиона, па макар и да има най-големите удобства.
За в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално
възпитание
в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия.
Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После, тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите може да ги прави кой и да е. Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме какво възпитание имаме. После, искате да си направите една хубава къща.
към текста >>
Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме какво
възпитание
имаме.
Аз бих предпочел да живея и в най-простата българска колиба извън града, отколкото да живея в едно 20-етажно здание, което да струва няколко милиона, па макар и да има най-големите удобства. За в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После, тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите може да ги прави кой и да е.
Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме какво
възпитание
имаме.
После, искате да си направите една хубава къща. И викайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до стотина кг бира, 50 кг вино и ракия и тази отровена кръв на работниците е влязла чрез енергията им в камъните. По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите.
към текста >>
48.
Съдържание
Възпитание
на децата 225
Себевладеене216 Сила 218 Учене 220 - Числа и букви 221 Правила за живота 223
Възпитание
на децата 225
Добро и зло 228 Радост и скръб 234 Истина 241 Любов 244 Гордост и смирение 255
към текста >>
49.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със западноевропейско
възпитание
и образование.
До вечерта нямало и следа от това, че пръстът бил така травмиран. Не бил останал никакъв белег. Стефка Няголова Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от Братството - Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен. Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя.
Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със западноевропейско
възпитание
и образование.
Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него. И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота. Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота. На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й. Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше, въпреки всичко това, да отида и се явя пред Учителя и да му кажа, че
към текста >>
50.
РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО
Вън от Бога никакво
възпитание
, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти - нищо не съществува.
За да се повдига човек, трябва да желае да се харесва на Бога. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си - и в радости, и в скърби - ние трябва да си спомняме за Бога.
Вън от Бога никакво
възпитание
, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти - нищо не съществува.
Който не се интересува от Бога, той постепенно губи силите си и остава назад в развитието си, не прогресира. Да не се интересувате от Бога, подразбира да не се интересувате от това, което учителите ви преподават, Баща изпраща сина си на училище, но той не учи уроците си, бяга от училище и в края на краищата остава невежа. Такова е положението на всеки, който не се интересува от Бога. Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения!
към текста >>
51.
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА
Ако съвременните хора нямат резултати във
възпитанието
и
самовъзпитанието
си, това се дължи на факта, че те се противопоставят на Природата, понеже мислят, че са свободни да правят каквото искат.
Всеки, който отрече висшата разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята съдба, ще свърши с катастрофа. Това се отнася, както за самия човек, така и за обществата и народите. Едно трябва да знаете за Природата, а именно: колкото е строга и взискателна, толкова е мека и снизходителна. Види ли, че някой се противопоставя на нейните закони, тя го оставя свободен. Не искаш ли да излезеш вън от къщата си, да се движиш, тя казва: Щом не искаш сам да излезеш, други ще дойдат да те изнесат.
Ако съвременните хора нямат резултати във
възпитанието
и
самовъзпитанието
си, това се дължи на факта, че те се противопоставят на Природата, понеже мислят, че са свободни да правят каквото искат.
Те считат себе си фактори в Природата. При сегашното положение, в което се намира, човек нито е свободен, нито е фактор. Според разбиранията на сегашния човек, свободата му седи в това да прави, каквото иска, да не се подчинява на никакви закони. Това е невъзможно. Природата никога няма да остави човека да нарушава нейния ред и порядък, да нарушава нейната хармония.
към текста >>
То никакво
възпитание
няма в нас.
черти, наследени от деди и прадеди. Малките погрешки трябва да се поправят, понеже стават големи, ако навреме не се поправят, тъй както от малките гниди излазят големи паразити. Понеже цветята са изложение на ангелите, в дадения случай, не разваляйте изложбата на ангелите. Затуй, не късайте цветята. Ти минеш - късаш.
То никакво
възпитание
няма в нас.
Казваш, че зад това цвете седи разумно същество. Туй ухание, което чувстваш, не е негово. Туй ухание е на онова същество. Цветята са връзка между хората и ангелите. Растенията са връзка между ангелите и хората.
към текста >>
52.
ЗАКОНЪТ ЗА КАРМАТА
Родителите раждат своите врагове и чрез отглеждането им и
възпитанието
на децата си, те се разплащат кармично.
Това велико преселение на народите ще стане първо в невидимия свят. Така убитите германци от руснаците ще се преродят след време в Русия. Така също и убитите руснаци от германците ще се преродят в Германия. Като изминат няколко десетилетия и току-виж, че след 45 години, като израснат тия поколения, ще установят, че в себе си нямат помежду си омразата на предишните поколения. Така Природата разрешава тоя въпрос първо в семейството.
Родителите раждат своите врагове и чрез отглеждането им и
възпитанието
на децата си, те се разплащат кармично.
Няма родител, който да не обича децата си. По същия начин народите в тая война след 45 години ще се разплатят. Народите трябва да си платят дълговете и да започнат наново нов живот. Отсега нататък настъпват 45 юбилейни години, през които кой каквото е взел, ще трябва да го повърне. Всеки 45 години всичко се повръща - така е в евреите.
към текста >>
53.
ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА
ВЪЗПИТАНИЕ
НА ДЕЦАТА
ВЪЗПИТАНИЕ
НА ДЕЦАТА
Записки от беседите на Учителя Нали солят децата, като се родят. Сега не ги солят. Затова се развали светът. Майка, която иска да роди добро, здраво, разумно дете, тя непременно трябва да държи тази идея в ума си.
към текста >>
Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при
самовъзпитанието
.
" Научи и детето си да люби Бога. Това изисква новият живот. Най-важното, на което родителите трябва да обърнат внимание, е да бдят над тях (децата), да не оставят разрушителното им чувство да се развива. Забелязано е, че деца, които са бити от майка си, са даровити. Дете, което не е бито от майка си, не е много даровито.
Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при
самовъзпитанието
.
Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила. Учителите трябва да учат децата най-напред как да се хранят, какво да ядат, какви са свойствата и качествата на храната, кои храни са най-полезни в здравословно отношение; след това те трябва да ги научат как да дишат, за да възприемат чистия въздух. Под "въздух" аз разбирам всички мисли, каквито и да са те, стига да дават стимул и благороден подтик на човешката душа.
към текста >>
Всяка майка трябва да има това предвид при
възпитанието
на своето дете.
Това изисква новият живот. Най-важното, на което родителите трябва да обърнат внимание, е да бдят над тях (децата), да не оставят разрушителното им чувство да се развива. Забелязано е, че деца, които са бити от майка си, са даровити. Дете, което не е бито от майка си, не е много даровито. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието.
Всяка майка трябва да има това предвид при
възпитанието
на своето дете.
До седемгодишната му възраст тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила. Учителите трябва да учат децата най-напред как да се хранят, какво да ядат, какви са свойствата и качествата на храната, кои храни са най-полезни в здравословно отношение; след това те трябва да ги научат как да дишат, за да възприемат чистия въздух. Под "въздух" аз разбирам всички мисли, каквито и да са те, стига да дават стимул и благороден подтик на човешката душа. Каква идея се крие в динята, в пъпеша, в ябълката, крушата, сливата, черешата?
към текста >>
В бъдеще те ще служат за обекти при
възпитанието
.
Ябълката събужда в детето нещо по-фино, по-деликатно от черешата. При вида на ябълката, детето има един израз на лицето, а при вида на крушата - съвсем друг израз. Различните плодове събуждат различни чувства в човека. Правете наблюдения върху себе си да видите какви чувства събуждат у вас плодовете. Те действат възпитателно върху човека.
В бъдеще те ще служат за обекти при
възпитанието
.
При всяко първоначално училище трябва да има плодна градина, дето децата да работят, да наблюдават как растат и се развиват плодните дървета. Плодовете облагородяват човешкия характер. Нека всеки от вас посади в умствения си свят три декара място с различни видове ябълки, круши, череши, сливи, да изучава как се отглеждат и да следи въздействието, което оказват върху него. Който иска да развива ума си, да сади круши; който иска да стане духовен, да сади сливи. За да спасите дъщеря си или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: Нека се оглеждат!
към текста >>
Аз не вярвам в никакво
възпитание
, т.е.
Ако пък случайно заболеят, той ще ги излекува. Същото е и с майката, и с бащата. Човек, който проповядва едно учение, трябва да разбира неговите закони и да ги прилага. Казвате: "Да възпитаме нашата младеж! " Ами как ще я възпитате, как ще обуздаете нейните постъпки?
Аз не вярвам в никакво
възпитание
, т.е.
в дресируването, а вярвам, че всички хора имат условия да станат добри, стига да искат. Аз вярвам, че всички хора определят своя живот според момента, в който действат, защото след този момент идат всички други условия. Това е възпитание. След този момент ти ще възприемеш изкуство, наука, които ще бъдат според плоскостта, по която се движиш. Земледелецът изучава условията за своите посеви, всеки изучава условията за своята работа.
към текста >>
Това е
възпитание
.
Казвате: "Да възпитаме нашата младеж! " Ами как ще я възпитате, как ще обуздаете нейните постъпки? Аз не вярвам в никакво възпитание, т.е. в дресируването, а вярвам, че всички хора имат условия да станат добри, стига да искат. Аз вярвам, че всички хора определят своя живот според момента, в който действат, защото след този момент идат всички други условия.
Това е
възпитание
.
След този момент ти ще възприемеш изкуство, наука, които ще бъдат според плоскостта, по която се движиш. Земледелецът изучава условията за своите посеви, всеки изучава условията за своята работа. Като казвам, че не вярвам в никакво възпитание, не взимайте това в крив смисъл. Аз не вярвам в онова криво възпитание, което хората дават на своите деца, в онова външно възпитание, но вярвам в истинското възпитание, което дават двата Велики Закона в света. (Люби Бога и обичай ближния си.)
към текста >>
Като казвам, че не вярвам в никакво
възпитание
, не взимайте това в крив смисъл.
в дресируването, а вярвам, че всички хора имат условия да станат добри, стига да искат. Аз вярвам, че всички хора определят своя живот според момента, в който действат, защото след този момент идат всички други условия. Това е възпитание. След този момент ти ще възприемеш изкуство, наука, които ще бъдат според плоскостта, по която се движиш. Земледелецът изучава условията за своите посеви, всеки изучава условията за своята работа.
Като казвам, че не вярвам в никакво
възпитание
, не взимайте това в крив смисъл.
Аз не вярвам в онова криво възпитание, което хората дават на своите деца, в онова външно възпитание, но вярвам в истинското възпитание, което дават двата Велики Закона в света. (Люби Бога и обичай ближния си.)
към текста >>
Аз не вярвам в онова криво
възпитание
, което хората дават на своите деца, в онова външно
възпитание
, но вярвам в истинското
възпитание
, което дават двата Велики Закона в света.
Аз вярвам, че всички хора определят своя живот според момента, в който действат, защото след този момент идат всички други условия. Това е възпитание. След този момент ти ще възприемеш изкуство, наука, които ще бъдат според плоскостта, по която се движиш. Земледелецът изучава условията за своите посеви, всеки изучава условията за своята работа. Като казвам, че не вярвам в никакво възпитание, не взимайте това в крив смисъл.
Аз не вярвам в онова криво
възпитание
, което хората дават на своите деца, в онова външно
възпитание
, но вярвам в истинското
възпитание
, което дават двата Велики Закона в света.
(Люби Бога и обичай ближния си.)
към текста >>
54.
ЛЮБОВ
Не може ли чрез майка си да люби Бога, това дете не се поддава на никакво
възпитание
.
Учениците могат да любят Бога само чрез учителя. Това са отношения, закони, които никой не може да измени. Никакви педагогически правила не могат да заставят детето да люби Бога. Чрез майката, обаче, то може да люби Бога. Дете, което чрез майка си люби Бога, лесно може да се възпитава.
Не може ли чрез майка си да люби Бога, това дете не се поддава на никакво
възпитание
.
Всяко дете, което обича майка си, може да стане гениално. Не обича ли майка си, нищо не може да излезе от него. Ако не се обичате едни други, и от вас нищо не може да излезе. Който обича хората, който обича всички същества, той люби Бога и от него човек ще излезе. Ако човек не живее добре с родителите си и не вярва в Бога, по никой начин той не може да живее добре с хората и да им вярва.
към текста >>
55.
БЛАГОДАРНОСТ
В това се заключава новото
възпитание
.
Благодарете на Бога, че не сте го постигнали. Оженили сте се - благодарете за това. Не можете да се ожените - пак благодарете. Осиромашали сте - пак благодарете. Благодарете за всичко, което става около вас и с вас.
В това се заключава новото
възпитание
.
Благодарете и за злото, и за доброто. Като благодарите за злото, Бог ще го превърне на добро. Докато избягвате злото, вие сте на крив път и сами създавате нещастията си. Ако искате да се справите със злото, не бягайте от него, но благодарете на Бога, че ни е посетило. Щом благодарите за злото, Бог веднага ще го превърне на добро.
към текста >>
56.
РАЗВИВАНЕ НА ДАРБИ И ДОБРОДЕТЕЛИ
Затова ние при
възпитанието
трябва да използваме Природата, защото в различните форми, които Тя е създала, лежи онази основна, велика мисъл - да изменя настроението на нашия ум, сърце и воля.
Ако хората излизаха да наблюдават небето, облаците, звездите, тяхното настроение щеше да се измени и ние, съвременните хора на бялата раса, щяхме да бъдем по-благородни, отколкото сме сега. Наблюдавайте какви са хората, които живеят при северни склонове и на които реките текат към запад, и такива хора, които живеят в южни склонове, а реките им отиват към изток. Направете сравнение между едните и другите хора. Имайте това като задача. Тази задача някои от вас могат да разрешат след една седмица, други - след месец, а трети - след една година.
Затова ние при
възпитанието
трябва да използваме Природата, защото в различните форми, които Тя е създала, лежи онази основна, велика мисъл - да изменя настроението на нашия ум, сърце и воля.
Добре е всеки човек да има в двора си въже, дълго около 4-5 метра, добре обтегнато, поставено на известна височина и да се упражнява да ходи по него. Когато жената е недоволна нещо, нека мине по това въже от единия до другия му край. Направи ли това упражнение, недоволството й ще изчезне. И мъжът, и децата, и учителите, и учениците, и писателите, и музикантите трябва да правят същото упражнение. По този начин работите им ще се нареждат добре.
към текста >>
Това упражнение представя добър метод при
самовъзпитанието
на човека.
Добре е всеки човек да има в двора си въже, дълго около 4-5 метра, добре обтегнато, поставено на известна височина и да се упражнява да ходи по него. Когато жената е недоволна нещо, нека мине по това въже от единия до другия му край. Направи ли това упражнение, недоволството й ще изчезне. И мъжът, и децата, и учителите, и учениците, и писателите, и музикантите трябва да правят същото упражнение. По този начин работите им ще се нареждат добре.
Това упражнение представя добър метод при
самовъзпитанието
на човека.
Първоначално въжето ще бъде поставено на един метър височина и постепенно ще се подига, докато стигне 30 метра височина. Може ли човек да върви по въже на 30 метра височина, той е достигнал вече много нещо. Той може да се радва на известен прогрес в живота си. Природата е поставила естествени препятствия на пътя ви като това въже, с цел да развие във вас нещо мощно. Засега човек е развил своето физическо тяло, но не и духовното.
към текста >>
57.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
От осем хиляди години се явиха множество философски и педагогически системи на
възпитание
, но нито една от тях не е дала това, което животът изисква. Защо?
В организирания живот всяка част живее за себе си, но живее и за цялото. В неорганизирания свят частите живеят изключително за себе си. В организирания свят хората се познават напълно, в неорганизирания - отчасти се познават. Следователно, когато частите не са свързани помежду си, тогава се говори за неорганизиран свят. Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния живот на съвременните хора, навсякъде виждате тази неорганизираност.
От осем хиляди години се явиха множество философски и педагогически системи на
възпитание
, но нито една от тях не е дала това, което животът изисква. Защо?
- Защото във всички досегашни системи все има нещо ограничено, неразбрано, недоказано. Всяка философска система разглежда въпросите от свое становище. Всеки въпрос трябва да се изяснява от гледището на цялото човечество като общ, велик организъм. Значи човечеството е велик организъм, държавите - негови системи, обществата - органи на тези системи, а индивидите - клетки на системите. Човекът се е отделил от общия организъм и мисли, че може да разреши въпросите на живота самостоятелно.
към текста >>
58.
КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА
Той е решил да им даде едно педагогическо
възпитание
.
Новото идва отвътре, не отвън. Не са хората, които могат да внесат нов строй, има един Божествен план, който ще се реализира. Ще знаете, че на Земята няма да остане помен от лъжа и насилие. Друго нещо иде, не това, което днес проповядват хората. Всички, които не признават Любовта, за тях Бог има особени реторти.
Той е решил да им даде едно педагогическо
възпитание
.
Тъй ще ги обедини, че ще накара всички да имат верую. Най-първо Той е решил да тури младите в тая реторта, после старите: учители, военни, генерали - всички вътре. Решил е да изкара оттам само един човек, но свят човек ще бъде той. Какво е решил Бог, Който иде в света? Нова епоха иде, нова култура и нови условия.
към текста >>
59.
ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
И тъй, пророкът, който хората очакват, ще донесе на човечеството нова система за
възпитание
на младото поколение, нов начин за писане, нов начин за живеене.
Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Человечески на Земята, защото е казано, че Син Человечески живее с хляба, който слиза от Небето. Когато новият пророк дойде в човека, с него заедно ще дойде и пробля- съкът, т.е. пробуждане на висшето съзнание. Пробуди ли се висшето съзнание на човека, заедно с това ще се преустрои и неговият външен и вътрешен живот. Преустрои ли човек себе си, ще се преустрои и външният свят.
И тъй, пророкът, който хората очакват, ще донесе на човечеството нова система за
възпитание
на младото поколение, нов начин за писане, нов начин за живеене.
Нови хора ще дойдат в света, за да приложат идеите на новия пророк. Отде ще дойде този пророк? - Отгоре, отдето Бог го е изпратил. Той ще бъде между всички хора, без да принадлежи на някоя нация. Земята се движи към пристанището на Любовта.
към текста >>
60.
БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ
В България трябва да се изпълни следното: Между другото да се приложи новото
възпитание
в училищата, да се приложи преди всичко Паневритмията в него.
Няма защо да се осигурявате. Още със слизането си на Земята, човек се е осигурил. Желая българите да бъдат извор, от който да изтича великата Любов. Желая ви да бъдете образец на чистата, необятна Любов, на Знанието и на Мъдростта, свободни от всякаква корист. Желая ви да бъдете носители на Правдата и на Истината, които ще ви направят свободни.
В България трябва да се изпълни следното: Между другото да се приложи новото
възпитание
в училищата, да се приложи преди всичко Паневритмията в него.
България трябва да бъде първата държава, от която да излязат велики духовни поети. Българите трябва да станат добродетелни, та да могат да използват тази грамадна космическа енергия, която се отделя от Земята към Слънцето. Ако българите искат да имат простор, трябва да приложат Божественото Учение. На българите, ако не се помага, не могат да се избавят. Те са толкова загазили, че само Божественото може да ги избави.
към текста >>
Ще ви покажа нов начин на
възпитание
на децата.
Ако всички индустриални и фабрични работници, мъже и жени, постъпват така, на какво ще прилича България? От всички европейски държави щяха да дохождат да я гледат и да кажат: "Каква идея е влязла в главата на този народ? " Културен народ ще бъде българският! Аз ще ви създам музика, поезия. С други думи, ще ви дам Добрата земя.
Ще ви покажа нов начин на
възпитание
на децата.
Всички други системи сами ще паднат. Само една система съществува в закона на Любовта. По нея ще действат всички. Влизайте в положението на страдащите. И аз съм готов да помогна на всички, които страдат.
към текста >>
61.
ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА
И ако те се откажат от туй
възпитание
да вършат Волята Божия, тогава кой ще върши Волята Божия?
Та, въпросът е: Никой не живее за себе си. Ти като служиш на Бога, служиш на цялото човечество. И като не служиш, спъваш и себе си. Най-първо трябва да се преобразят духовните хора в света и тогава целият друг свят да се преобрази. Духовните хора - това са възпитателите на света.
И ако те се откажат от туй
възпитание
да вършат Волята Божия, тогава кой ще върши Волята Божия?
Ако мислите, че името ви като на добър човек, е записано в някоя църква и ще се приеме Горе, лъжете се. Горе тия списъци са празни. В каквото общество или църква да си записан, това Горе не важи. Важното е да си записан в книгата на Небето. Тия, които са записани там, се наричат с общо име: "чада Божии" - синове и дъщери на Бога.
към текста >>
"В България трябва да се изпълни следното: да се приложи новото
възпитание
в училищата, да се приложи преди всичко Паневритмията в него."
Вашата задача като ученици, е да го предадете на българския народ. Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това Учение. Българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде Учението на другите народи."
"В България трябва да се изпълни следното: да се приложи новото
възпитание
в училищата, да се приложи преди всичко Паневритмията в него."
Учителят РАЗМИШЛЕНИЕ: Какво означава България да приеме Новото Учение? 1. България трябва да бъде първата страна, в която хлябът да се дава даром; 2. Да се въведе Паневритмията в училищата;
към текста >>
62.
ЗАДАЧАТА НА УЧЕНИЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ
"В България трябва да се изпълни следното: да се приложи новото
възпитание
в училищата, да се приложи преди всичко Паневритмията в него."
Вашата задача като ученици, е да го предадете на българския народ. Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това Учение. Българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде Учението на другите народи."
"В България трябва да се изпълни следното: да се приложи новото
възпитание
в училищата, да се приложи преди всичко Паневритмията в него."
Учителят РАЗМИШЛЕНИЕ: Какво означава България да приеме Новото Учение? 1. България трябва да бъде първата страна, в която хлябът да се дава даром; 2. Да се въведе Паневритмията в училищата;
към текста >>
63.
ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО
През 1896 г., непосредствено след пристигането Си в България, Учителя слага под печат книгата Науката и
възпитанието7
.
ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО
През 1896 г., непосредствено след пристигането Си в България, Учителя слага под печат книгата Науката и
възпитанието7
.
В този Свой труд Той излага в сбита форма дълбоките принципи, закони и методи, върху които по-после развива цялото свое философско и духовно схващане за вечните начала на Живата Природа и човека. Годините от 1895 до 1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа8. В едно писмо от онова време до един от Своите първи ученици Той говори така за Своята работа на един красив и старинен език: Аз съм тук и се подвизавам за Господа. Упражнявам се в търпението и на помощ му викам добрия нрав и благостта.
към текста >>
7 Книгата „Науката и
възпитанието
.
Чрез учениците Невидимият, Разумният свят работи върху цялото човечество и му помага. Както майката бди над своите рожби и ги пази, тъй и Учителя бодърства над Своите ученици, защото хиляди опасности дебнат ученика в пътя му. Много съблазни протягат към него ръце, за да го отклонят от пътя на Истината. Учителя предвижда всичко, предупреждава, поучава, помага, подкрепя отвътре и отвън, и то тъй, както Светлината работи – без никаква принуда, по закона на Свободата. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
7 Книгата „Науката и
възпитанието
.
Началата на человеческий живот” е публикувана за първи път през 1896 г., Варна, Печатница на К. Николов (виж Учителя Петър Дънов, „Той иде”, Бяло Братство, София, 2005). 8 Според по-късни документални данни посоченият период от варненската биография на Учителя Беинса Дуно (1885-1900) всъщност е богат и на много обществени прояви. През 1896 г. той е един от учредителите на Дружественото читалище „П. Р.
към текста >>
64.
УЧИТЕЛ И УЧЕНИК
Природата употребява два метода за
възпитание
на човека: Радостта и скръбта.
Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сили, други са едва в началото на своето ученичество. Разликата между първите и вторите е голяма. Ученикът знае своето място в живота на Цялото и е благодарен. Най- първо той е ученик на физическото поле. За да стане истински ученик, трябва да мине през ученичеството на Духовния свят, а оттам – през ученичеството на Божествения свят; значи трябва да мине от видимото, от физическото към невидимото, към безграничния свят на Бога.
Природата употребява два метода за
възпитание
на човека: Радостта и скръбта.
Най-първо тя дава, след това взема. Когато тя дава, човек се радва. Когато взема, човек страда. От Божествено гледище страданието е един велик подтик, за да излезе човек от едно по-нисше и да влезе в едно по- висше състояние. От ученика се иска безстрашие.
към текста >>
65.
МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ
Към нея те прибягват при всички случаи, тя става важен метод за работа в Школата, метод за
възпитание
и
самовъзпитание
.
Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа. С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката. Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея. Тя е неразделно свързана с живота на учениците. Съпътства ги навсякъде.
Към нея те прибягват при всички случаи, тя става важен метод за работа в Школата, метод за
възпитание
и
самовъзпитание
.
Музиката не изразява само настроенията и чувствата, тя не е само изкуство, тя е и наука. Тя е една сила. Тази музика трябва да се изучава и прилага. Учителя я нарече окултна музика, органическа музика или музика на Природата. Той казва:
към текста >>
66.
КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ
свободно
възпитание
, ръководител на създаденото по инициатива на Толстой издателство „Посредник”.
Животът я носи в себе си. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 17 Силурски период - трети период от третата геологична ера - Палеозой, започнал преди около 440 млн. години. 18 Креден период - трети период от четвъртата геологична ера - Мезозой, започнал преди около 140 млн. години. 19 Гарбунов-Посадов, Иван (1864-1940) - руски педагог и публицист, последовател на учението на Лев Толстой, теоретик на т.нар.
свободно
възпитание
, ръководител на създаденото по инициатива на Толстой издателство „Посредник”.
Цитираният по-нататък текст е от неговото есе „Едното Вечно”, публикувано в сп. Възраждане, бр. 7, 1923.
към текста >>
67.
КУЛТУРА НА ЛЮБОВТА
Влезе ли Любовта в света, ще имате една велика култура, дълбоки познания за Природата и ще се внесат нови методи за
възпитание
.
Като говоря за Любовта, разбирам онази велика и мощна Сила, която единствено е в състояние да повдигне унижените, оскърбените, падналите и грешни души, които се намират в дъното на ада. Тя е Сила на Безграничния. Когато добиете това ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини човечеството в едно цяло. Хората на Новата култура наричам братя на човечеството или синове на Любовта.
Влезе ли Любовта в света, ще имате една велика култура, дълбоки познания за Природата и ще се внесат нови методи за
възпитание
.
Които вървят в Любовта, чертаят своето бъдеще! Пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради Любовта, която ще се изяви. Всички народи ще си подадат ръка като братя! У ч и т е л я
към текста >>
68.
ДОБРОТО НОСИ УСЛОВИЯ ЗА СЪВЪРШЕНСТВО
Това е един от новите методи за
самовъзпитание
.
Млад човек е онзи, който може да прави Добро. Който не може да прави Добро, е стар. Който може да прави Добро, е човек на Новата култура. Който не може да прави Добро, е човек на старата култура. Доброто е закон за подмладяване, за усилване на способностите, за укрепване на здравето.
Това е един от новите методи за
самовъзпитание
.
Учителя казва: Добро е онова, което дава условия на човека да расте. Добро е онова, което дава простор на човешкия ум да се развива. Доброто внася Светлина в човешкия ум. Добро е онова, което дава условия на човешкия ум да се прояви.
към текста >>
69.
ДИШАНЕ
Храненето може да стане цяла наука за
възпитание
.
Дишането е едновременно физиологически и психически процес. Не участва ли Любовта при дишането, човек не може да има постижения. Същото се отнася и до възприемане на светлината, водата и храната. Учителя казва:
Храненето може да стане цяла наука за
възпитание
.
И Учителя е дал множество закони и методи за възприемане на светлината, въздуха, водата и храната.
към текста >>
70.
ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА
Той решил да му даде най-доброто за тогавашното време
възпитание
, с което римляните са разполагали.
Човек много учен, запознат с философията, добил своето образование в най-добрите тогавашни академии, ходил в Индия и Египет, където се запознал с тайните науки. Един ден, след като се завърнал в Рим, среща на улицата едно десетгодишно момиченце, много оцапано, много грозно и окъсано. Обаче в неговата душа се заражда милост към него и той пожелал да му помогне, без сам да си дава сметка за своето разположение. Хваща го за ръката и го завежда в дома си. Името на това момиченце било Амриха.
Той решил да му даде най-доброто за тогавашното време
възпитание
, с което римляните са разполагали.
Наел най- добрите учители да я учат. Тя посещавала и школата на Сенека. Запознала се с гръцката култура. Онорций забелязал, че с постъпването й в училището лицето й почнало да се изменя и към шестнадесетата си годишна възраст тя станала една от най-красивите римлянки. И не само това, но той забелязал, че в ръцете на това момиченце имало грамадна сила.
към текста >>
71.
СВОБОДАТА
Природата е един от най-хубавите институти за
самовъзпитание
.
Същото ще направи и началникът. Сега вие сте в затвора. Тези окови могат да паднат. Когато помисля за Бога, в мен нищо старо не остава. Всички отрицателни мисли изчезват.
Природата е един от най-хубавите институти за
самовъзпитание
.
Всеки е свободен да прави, каквото иска, но като го направи, сам се ограничава. Тогава разбира, че свободата трябва да бъде разумна. Има закон: Когато ти ограничаваш Бога в себе си, не даваш да се прояви, разумната Природа те ограничава отвън. Свободен е онзи, който е здрав, умен и добър. Да кажем, че сте болен; кажете: „Ставам да работя за Бога.“
към текста >>
72.
ИЗХОДНИЯТ ПЪТ
Сега говорят за
възпитание
.
А на болния трябва да се даде храна, светлина, въздух и пр. Те са, които лекуват. Лекарят е като една сестра милосърдна в дадения случай. Ако един човек ви проповядва свобода, той не носи свободата. Свободата е във вашата глава, във вашите дробове, във вашия стомах.
Сега говорят за
възпитание
.
В съвременното възпитание трябва да се въведат известни упражнения – тия на паневритмията. Има разумни движения. Има движения, които не са разумни. Има движения, които подобряват мозъка. Има движения, които подобряват чувствата.
към текста >>
В съвременното
възпитание
трябва да се въведат известни упражнения – тия на паневритмията.
Те са, които лекуват. Лекарят е като една сестра милосърдна в дадения случай. Ако един човек ви проповядва свобода, той не носи свободата. Свободата е във вашата глава, във вашите дробове, във вашия стомах. Сега говорят за възпитание.
В съвременното
възпитание
трябва да се въведат известни упражнения – тия на паневритмията.
Има разумни движения. Има движения, които не са разумни. Има движения, които подобряват мозъка. Има движения, които подобряват чувствата. А има такива, които подобряват волята.
към текста >>
Новото
възпитание
препоръчва на децата и възрастните да дават!
Тези неща ние сме ги опитвали вече 15 – 20 години върху децата, върху възрастните, проучили сме какво влияние упражняват. Всяка теория трябва да се приложи на опит и да се види какъв резултат ще има. Възпитателите трябва да изучават детето френологически и физиогномически, да изучават черепа, челото, носа, устата, брадата и пр. Черепът е свързан с Божествения свят, носът – с духовния, а устата и брадата – с физическия свят. Възпитателят трябва да познава характера на детето в трите свята.
Новото
възпитание
препоръчва на децата и възрастните да дават!
Тази идея може да се разработи в подробности. За да се приложи тя практически, трябва да се измени цялата възпитателна система, методите и детската среда. На малките деца дайте най-добри условия. А най-добрите условия – това е да ги храните с плодове. Най-напред ще им ги покажете да ги разгледат и след това ще им ги дадете да ги изядат.
към текста >>
73.
ТРИТЕ ОСНОВИ
Паневритмията носи хармония и
възпитание
.
И най-малките върхове принасят някаква услуга на полето. По-напред хората вървяха инволюционно, слизаха надолу, а сега вървят еволюционно – качват се нагоре. Сега трябва да се започне работа отдолу, от физическия свят, и да се върви нагоре. Може да се почне с някои елементарни работи, които са потребни. Например, да се играят упражненията на паневритмията, за да бъдат хората здрави.
Паневритмията носи хармония и
възпитание
.
С нея постепенно ще развиете мекота. Тези упражнения внасят мекота в човека. В миналото, при инволюционния път, хората са почвали с най-мъчното – пътят на Мъдростта. А сега при еволюцията трябва да започнем с Любовта. В такъв случай Любовта е в началото, а Мъдростта и Истината – на края.
към текста >>
74.
НАЙ МАЛКОТО ДОБРО
Светът представлява една велика система за
възпитание
.
Своите идеи те прекарват през житото, черешите, ягодите и пр. Храната не само ни подкрепя физически, но чрез нея напредналите същества ни предават своите идеи. В бъдеще как ще лекуваме много болести? Ще караме болните да носят вода. Това действа здравословно.
Светът представлява една велика система за
възпитание
.
Кое спасява, кое помага на човека? Най-малкото добро. С идеята за най-малкото добро трябва да почнеш. Ако нея не разбереш, другото никак няма да разбереш. Който разбере най-малкото добро, той ще има успех, ще може да минава като акробат по въжето, без да падне.
към текста >>
75.
ПРОСВЕТЛЕНИЕ
– Как да работя за
възпитанието
на детето си?
Хубавата вода изпира добре дрехите и не оставя по тях никакви нечистотии. Следователно, всички хора, които внасят в душата ви мир, чистота и при които се чувствате свободни, са добри, те са хора на Любовта. В мътна вода човек не трябва да се къпе. Молете се. Тогава Напредналите Същества от Невидимия свят могат да ви помогнат.
– Как да работя за
възпитанието
на детето си?
- Давайте му малки физически упражнения, които имат за цел упражнението на тялото, малки упражнения за развитието на чувствата му и малки упражнения за мисълта му. Това са разумни упражнения, които засягат трите свята в Природата. За уякчаване на нервната система правете следното упражнение: облегнете се на едно дърво и мислете за влиянието, което иде от него. Ще приемете магнетизъм от дървото. Когато житото започва да зрее, обиколете нивата, свържете се с живота на житото.
към текста >>
76.
НОВАТА МОНЕТА
В тези сказки може да се говори върху значението на паневритмията за
възпитанието
на тялото, ума, сърцето и волята.
И хората умират по единствената причина, че не вървят по нейния пот. Трябва да имаме еднакво отношение, братско отношение към всички народи. – Как да въведем новите идеи в училището? – Ще започнете с паневритмията и с музиката. Трябва да се държат сказки върху паневритмията в педагогическите, учителските конференции.
В тези сказки може да се говори върху значението на паневритмията за
възпитанието
на тялото, ума, сърцето и волята.
Какво отношение трябва да имаме към учените, към научните общества? Най-първо те трябва да започнат с тези въпроси, които разбират, и после да дойдат до въпросите, които не разбират.
към текста >>
77.
ВЪВЕДЕНИЕ
излиза книгата „Наука и
възпитание
" от Учителя Беинса Дуно, в страниците на която той за пръв път изнася принципите, идеите и духовните закони на учението си.
Поетът вместо в църковния храм, се „отправя" към планинския „храм неръкотворен", „коленичи в благоговейна молитва върху канара висока; усеща Бога у себе си и в небето, и в слънцето, и във всеки дъх, шум u шар, u листо, премъдър, вездесъщ и славен, разлян в живота на Всемира". Същото отношение към божественото прозира в откровенията на следващите наши поети... В края на XIX-то столетие у нас се заражда едно ново духовно учение. Християнско по дух, с дълбока българска езотерика и естествена хилядолетна взаимовръзка с тангризма, тракийския орфизъм и богомилството. През 1896 г.
излиза книгата „Наука и
възпитание
" от Учителя Беинса Дуно, в страниците на която той за пръв път изнася принципите, идеите и духовните закони на учението си.
Тук няма да се спираме на биографични бележки за Учителя, за пътя на школата; за светлите, но и доста мрачни събития, в които се направи опит да се унищожи Словото и самото учение; за тъжните години на узаконена бездуховност, в която се прекърши връзката учение-общество. Даже не ще потърсим отговор на въпроса дали в тези 100 години учението на Беинса Дуно е заело естественото място в българската култура? Това са въпроси за историците. За да се проникне дълбоко и преживее истината на една езотерична наука или учение, едва ли е достатъчно само интелектуалното усилие. В случая е необходима една по-висша духовна нагласа, едно ново сетиво от онази категория, с която можем да проникнем в света на пророците, светиите, учителите и апостолите...
към текста >>
78.
ЗАВЕТЪТ
През 1898 година, две години след като излиза книгата „Наука и
възпитание
", Беинса Дуно отправя своето „Възвание към народа ми".
ГЛАВА 1 ЗАВЕТЪТ От свещените книги и Библията знаем за заветите на мъдреците и пророците към своите народи, и последвалите събития от това дали са били спазвани или не. Тук е редно да започнем с онези страници от Завета, в който Учителя се обръща към българите.
През 1898 година, две години след като излиза книгата „Наука и
възпитание
", Беинса Дуно отправя своето „Възвание към народа ми".
Следват редове от него: „Пред вас стои голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия небесен баща. За това съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, готови за бран. Направете потребните самопожертвувания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран от юдино коляно, семе царско, народ, на който Господ на силите е вожд...
към текста >>
79.
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „НАУКА И ВЪЗПИТАНИЕ'
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „НАУКА И
ВЪЗПИТАНИЕ
"
глава 5
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „НАУКА И
ВЪЗПИТАНИЕ
"
Преди човек да влезе в новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследство и свобода, като пълнолетен, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот... Онази религия, която служи на живия Бог, ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. А ученията или религиозните системи, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума. Тук може да се повдигне друго възражение. - Добре, ще кажат някои — като поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човек трябва да очаква своето спасение, къде остава вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са ръководели човечеството и са напътствали в изпълнение на неговите длъжности към Бога и към ближния?
към текста >>
- Добре, ще кажат някои — като поддържате, че науката и
възпитанието
са единствените средства, от които човек трябва да очаква своето спасение, къде остава вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са ръководели човечеството и са напътствали в изпълнение на неговите длъжности към Бога и към ближния?
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „НАУКА И ВЪЗПИТАНИЕ" Преди човек да влезе в новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследство и свобода, като пълнолетен, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот... Онази религия, която служи на живия Бог, ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. А ученията или религиозните системи, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума. Тук може да се повдигне друго възражение.
- Добре, ще кажат някои — като поддържате, че науката и
възпитанието
са единствените средства, от които човек трябва да очаква своето спасение, къде остава вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са ръководели човечеството и са напътствали в изпълнение на неговите длъжности към Бога и към ближния?
На това питане ще отговорим направо. Истината е истина през всичките векове. Тя има същото влияние и сила върху душата, под какъвто вид, форма и образ да е представена, стига те да са действителни представители и същински въплъщения на висшето добро. Религията ще си стои там, дето е била до сега. Ако иска занапред да има какво-годе влияние в живота, тя трябва да промени своя настоящ наклон.
към текста >>
80.
ДВА ВЕЛИКИ ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ
Върху същата основа и разумът добива сила да гради своя величествен „храм на
възпитанието
".
Той трябва да покаже задълженията, които се налагат на нас и на всички други същества, по силата на една вътрешна необходимост, съобразно законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са оня крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище организмът. Чрез него тя започва да проявява своите скрити сили и способности при развитието си и да се подготви за една по-висока предстояща дейност. Върху тази здрава основа, умът може смело да изгради своето положително знание за истината единствената храна за поддържане на неговото съществуване.
Върху същата основа и разумът добива сила да гради своя величествен „храм на
възпитанието
".
И тук строител е духът на истината, който вече действа в душата на човечеството. Под покрива на този храм, човек трябва да се опира на три главни и основни начала: истина, добро и любов. От тоя храм всички трябва да излязат като благородни граждани на бъдещото царство. И това царство не е далеч. То работи вече в света, и рано или късно, то ще се въдвори на земята.
към текста >>
А разумните начала ще ни се вдъхнат от
възпитанието
, изградено върху споменатата по-горе основа.
Въпросът е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, постоянно расте и се развивано да се върнем на предмета. Казахме, че за да се повдигне човечеството, необходима е добра почва, благородни средства и разумни начала. Как ще дойдат те? Добрата почва ще ни се даде от природата, щом почнем да работим съобразно нейните закони. Истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит.
А разумните начала ще ни се вдъхнат от
възпитанието
, изградено върху споменатата по-горе основа.
Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-мощните фактори за възраждане, повдигане и напредък на кой да е индивид, на кое да е общество, на кой да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние, в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде културата... Макар че човекът се е явил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество той е по-стар от тях.
към текста >>
Единствената надежда за подобряване на обществения и личен живот трябва да се вложи във
възпитанието
, което домът дава.
Той няма да се постигне и по пътя на днешната политика, в която лъжата е основен елемент. В политиката лъжата е възведена в дипломатически похват. Някой би казал, че там се употребява бялата лъжа. Лъжата, обаче, си е лъжа, все едно дали е бяла или черна. Някои духовито забелязват, че черната лъжа дължи своя произход на долните слоеве на обществото, а бялата на горните, по-образованите слоеве, а най-вече на висшата дипломация...
Единствената надежда за подобряване на обществения и личен живот трябва да се вложи във
възпитанието
, което домът дава.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други учреждения, които носят възпитателен характер... Преодоляването на една или друга сила у нас, на една или друга склонност, придава определени черти на нашия характер и налага мощен отпечатък върху целия ни живот. Всички други сили и способности се съсредоточават около това основно душевно ядро, което определя целта на нашия живот, а оттам и моралната ни ориентировка. Против тази научна теория могат да възникнат куп възражения от страна на известни учени и мислители. Без да се спираме на тия възражения, ние ще зададем следния въпрос: на какво се дължи изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот?
към текста >>
81.
ШКОЛАТА
След „Наука и
възпитание
" и „Възванието към народа ми", творческата и духовна дейност на Учителя Беинса Дуно се разгръща в ежегодни срещи, започнали от 1890 г., за които нямаме пълни „бележки" до 1909 г.
глава 6 ШКОЛАТА
След „Наука и
възпитание
" и „Възванието към народа ми", творческата и духовна дейност на Учителя Беинса Дуно се разгръща в ежегодни срещи, започнали от 1890 г., за които нямаме пълни „бележки" до 1909 г.
След тази година, съборите продължават през. август в гр. Търново с по-голям брой присъствуващи. От тях са останали по-пълни стенографски бележки, известни като протоколи на Веригата. На срещите са били поканени братя и сестри, чийто брой се е движил между 30 и 60 души.
към текста >>
82.
22 август 1927, 7 часа сутринта
Ще ви дам следната тема за размишление през годината „Метод за
самовъзпитание
на индивида, метод за
възпитание
на обществото и метод за
възпитание
на човечеството".
Всички хора, които не приемат любовта, ще минат по тесния път, а този път е път без Любов. Казвам: Ние, хората на Новото учение, трябва да се отличаваме не с нашата религиозност, не с нашата наука, не с нашата сила, не с нашата доброта, а с нашата Любов. Този е естественият път. Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее Новият Живот. Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път по пътя на Любовта...
Ще ви дам следната тема за размишление през годината „Метод за
самовъзпитание
на индивида, метод за
възпитание
на обществото и метод за
възпитание
на човечеството".
Аз искам на следния събор всички вие да донесете тази тема развита и разработена. Всеки сам ще я разработи, без да ползува чужди произведения. Ще разглеждате всеки въпрос от гледна точка на четирите вида живот. Например, ще разгледате най-напред самовъзпитанието на индивида от гледна точка на старозаветния живот, после от гледна точка на новозаветния живот, след това от гледна точка на живота на праведника и най-после от гледна точка на живота на ученика. По същия начин, от гледна точка на тези четири вида живот, ще разгледате методите за възпитание на обществото и на човечеството.
към текста >>
Например, ще разгледате най-напред
самовъзпитанието
на индивида от гледна точка на старозаветния живот, после от гледна точка на новозаветния живот, след това от гледна точка на живота на праведника и най-после от гледна точка на живота на ученика.
Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път по пътя на Любовта... Ще ви дам следната тема за размишление през годината „Метод за самовъзпитание на индивида, метод за възпитание на обществото и метод за възпитание на човечеството". Аз искам на следния събор всички вие да донесете тази тема развита и разработена. Всеки сам ще я разработи, без да ползува чужди произведения. Ще разглеждате всеки въпрос от гледна точка на четирите вида живот.
Например, ще разгледате най-напред
самовъзпитанието
на индивида от гледна точка на старозаветния живот, после от гледна точка на новозаветния живот, след това от гледна точка на живота на праведника и най-после от гледна точка на живота на ученика.
По същия начин, от гледна точка на тези четири вида живот, ще разгледате методите за възпитание на обществото и на човечеството. Така, че ще развиете темата по дванадесет начина, които представляват дванадесетте астрологически зодии. Значи в пътя на своето самовъзпитание индивидът трябва да направи кръг, да премине през дванадесет свята. Какво представлява индивидът? Той представлява отношението на частта към цялото, т.е.
към текста >>
По същия начин, от гледна точка на тези четири вида живот, ще разгледате методите за
възпитание
на обществото и на човечеството.
Ще ви дам следната тема за размишление през годината „Метод за самовъзпитание на индивида, метод за възпитание на обществото и метод за възпитание на човечеството". Аз искам на следния събор всички вие да донесете тази тема развита и разработена. Всеки сам ще я разработи, без да ползува чужди произведения. Ще разглеждате всеки въпрос от гледна точка на четирите вида живот. Например, ще разгледате най-напред самовъзпитанието на индивида от гледна точка на старозаветния живот, после от гледна точка на новозаветния живот, след това от гледна точка на живота на праведника и най-после от гледна точка на живота на ученика.
По същия начин, от гледна точка на тези четири вида живот, ще разгледате методите за
възпитание
на обществото и на човечеството.
Така, че ще развиете темата по дванадесет начина, които представляват дванадесетте астрологически зодии. Значи в пътя на своето самовъзпитание индивидът трябва да направи кръг, да премине през дванадесет свята. Какво представлява индивидът? Той представлява отношението на частта към цялото, т.е. отношението на човека към Бога.
към текста >>
Значи в пътя на своето
самовъзпитание
индивидът трябва да направи кръг, да премине през дванадесет свята.
Всеки сам ще я разработи, без да ползува чужди произведения. Ще разглеждате всеки въпрос от гледна точка на четирите вида живот. Например, ще разгледате най-напред самовъзпитанието на индивида от гледна точка на старозаветния живот, после от гледна точка на новозаветния живот, след това от гледна точка на живота на праведника и най-после от гледна точка на живота на ученика. По същия начин, от гледна точка на тези четири вида живот, ще разгледате методите за възпитание на обществото и на човечеството. Така, че ще развиете темата по дванадесет начина, които представляват дванадесетте астрологически зодии.
Значи в пътя на своето
самовъзпитание
индивидът трябва да направи кръг, да премине през дванадесет свята.
Какво представлява индивидът? Той представлява отношението на частта към цялото, т.е. отношението на човека към Бога. Частта трябва да знае какво е отношението й спрямо цялото, а след това и какво е отношението и към другите части. Значи частта има отношение към половината, към четвъртината и към всички по-малки части на цялото.
към текста >>
83.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
Бог създаде красотата за
възпитание
и облагородяване на хората.
Добрият живот е изпълнението на Божията воля. А доброто мислене е мисъл, проникната от Божията любов. Трябва да изтърпиш деветдесет и девет страдания, за да имаш едно благо на любовта. Красивото в живота се заключава в това, което рядко се случва. Външното изявление на истината е красотата.
Бог създаде красотата за
възпитание
и облагородяване на хората.
Няма по-велик акт в света от този, да се направи завет, договор между две разумни същества. Това, което осмисля живота, което внася радост и мир в човешката душа, са разумните отношения между всички живи същества. Ще любиш Бога, за да живееш и ще любиш ближния си, за да растеш. Човек трябва да мине от областта на вярването в областта на вярата. В областта на вярването всички въжета се късат, а в областта на вярата въжето никога не се къса.
към текста >>
84.
Втора част
Възпитанието
на децата се обуславя от способностите, които майката влага в детето още в крехката му възраст.
Христос схваща тия думи малко по-другояче, отколкото обществото. От чисто органично гледище в света има няколко института, които са Божествени: бащата, майката и домът. По-благородно и по-светло учреждение от дома няма и по-високо от званието на баща и майка пак няма. Наистина има много бащи и майки на Земята, но те всъщност са пастроци и мащехи. По отношение на органическия свят бащата и майката играят важна роля, тъй като с кръвта си предават на децата качествата на своите души.
Възпитанието
на децата се обуславя от способностите, които майката влага в детето още в крехката му възраст.
Под думата "кръв" подразбирам не обикновената кръв, а онази. която във всички случаи в живота остава неизменна или една и съща Няма да се спирам сега подробно върху разликата. Едно само мога да кажа, че тя не е оная преходна кръв, а друга, която като есенция розово масло излиза над розовата вода и има истинска цена. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която по-късно се развива и разнася благоухание у окръжаващите на порасналото вече дете. След това нищо не може да се вложи и посее у човека.
към текста >>
Това, което съвременните хора наричат "
възпитание
", то е просто дресиране.
Под думата "кръв" подразбирам не обикновената кръв, а онази. която във всички случаи в живота остава неизменна или една и съща Няма да се спирам сега подробно върху разликата. Едно само мога да кажа, че тя не е оная преходна кръв, а друга, която като есенция розово масло излиза над розовата вода и има истинска цена. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която по-късно се развива и разнася благоухание у окръжаващите на порасналото вече дете. След това нищо не може да се вложи и посее у човека.
Това, което съвременните хора наричат "
възпитание
", то е просто дресиране.
При майчиното възпитание процесът е в корена. Там се образуват и видоизменят умът и сърцето на детето. Това е и положението на учителя по отношение на духовния живот. Да бъдеш учител, това означава да родиш някого. Христос не казва:"Не учителствувай", но казва: "Не вземай званието учител"...
към текста >>
При майчиното
възпитание
процесът е в корена.
която във всички случаи в живота остава неизменна или една и съща Няма да се спирам сега подробно върху разликата. Едно само мога да кажа, че тя не е оная преходна кръв, а друга, която като есенция розово масло излиза над розовата вода и има истинска цена. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която по-късно се развива и разнася благоухание у окръжаващите на порасналото вече дете. След това нищо не може да се вложи и посее у човека. Това, което съвременните хора наричат "възпитание", то е просто дресиране.
При майчиното
възпитание
процесът е в корена.
Там се образуват и видоизменят умът и сърцето на детето. Това е и положението на учителя по отношение на духовния живот. Да бъдеш учител, това означава да родиш някого. Христос не казва:"Не учителствувай", но казва: "Не вземай званието учител"... Доброто учителствуване подразбира акт на висше самосъзнание, един чисто духовен процес, по време на който между учителя и ученика да има пълно съзнание за задачата, която трябва да изпълнят; да съществува онази обмяна, каквато се наблюдава между майката и отглежданото от нея дете.
към текста >>
85.
Трета част
Много сложни са задачите ви в живота:
възпитание
на децата, отношения на мъжа и жената един към друг, отношения към обществото, към човечеството и т.н.
И така Духът е слязъл и заповядва. Той работи. Имайте непреодолима вяра в този велик принцип, който живее в Мария; имайте вяра и в принципа, който живее в Марта. Имайте вяра и в Христа, защото Той ги съединява. Съединете и вие тези три принципа: вашия дух, вашата Мария и вашата Марта, и започнете новата година с тях... Аз съм ясновидец и като гледам вашето бъдеще, виждам Как едни вървят по пътя, а други криволичат, но всички в края на краищата ще бъдат добре, само че ще има лъкатушене и закъсняване...
Много сложни са задачите ви в живота:
възпитание
на децата, отношения на мъжа и жената един към друг, отношения към обществото, към човечеството и т.н.
Много задължения имате. Как ще ги изпълните? Някои мислят, че като станат християни, нямат задължения. Не, тъкмо обратното, християнинът има повече задължения и трябва да ги изпълни много добре. И когато завършва деня трябва да усеща велико спокойствие, че е свършил онова, което е трябвало да свърши, а което не е направил, да го сложи в програмата си за другия ден.
към текста >>
86.
Пета част
И на тях давам надежда, че ще просветнат, но като минат през всички правила на
възпитанието
.
Единствената сила, която не се подчинява на никакъв закон, е Любовта. Тя винаги ще ви върже, но вие никога не може да я вържете и с каквито въжета и да се опитате да я вържете, тя ще остане свободна, тъй като всичко претопява. Тази Любов сега влиза в праведните души, за да просветнат. Ние няма да изоставим грешните, но те трябва да се подготвят. В бъдещия свят ще се даде на тях от излишъка на нашия труд и богатство, така че тези паднали души един ден да просветнат, но не сега, а в далечно бъдеще.
И на тях давам надежда, че ще просветнат, но като минат през всички правила на
възпитанието
.
И като се каже един ден: "Мобилизация! ", всички да се отзоват. Сега от невидимия свят ще видят какъв контингент има, колко праведни има в България при тази "мобилизация". Вложете вече Любовта като огън, който постоянно гори. Или отворете сърцата си за Божествената любов, а не за човешката.
към текста >>
87.
Дванадесета част
Но бих посочил на всички бащи и майки начини за
възпитание
, които трябва да усвояват... Когато приложите правдата, тогава аз ще ви посоча вътрешните правила на природата и за една година вие ще имате такива резултати, които се постигат за хиляда години...
Обичам да говоря на мек език и съжалявам, че съм принуден да кажа истината, и когато я изразя, тя влиза в стълкновение с интересите на хората. И тогава съм поставен пред дилемата: На Бога ли да угодя или на хората? Ако угодя на хората, Бог ще ме отхвърли, а ако угодя на Бога, хората ще ме отхвърлят. Предпочитам да приема по-малкото зло да ме отхвърлят хората, защото, ако ме отхвърли Бог, става страшно. При това аз излагам това учение принципно.
Но бих посочил на всички бащи и майки начини за
възпитание
, които трябва да усвояват... Когато приложите правдата, тогава аз ще ви посоча вътрешните правила на природата и за една година вие ще имате такива резултати, които се постигат за хиляда години...
Вие ме питате дали мога като Христа да ви отворя очите? Мога да го направя на всички. Но не да оправя физическите ви очи, това е най-постижимото за мен. Не, не, в това учение, което проповядвам, пътят е лесен, но методите са най-трудни. Учение, учение ви трябва.
към текста >>
Единият е чрез
възпитанието
в училище, а другият чрез майките.
Отговорете ми според вашата статистиката... И друга трудност се явява в съвременното общество. Вече 8 хиляди години хората са правили погрешки, а сега искат, когато се проповядва едно учение, с един замах, за една седмица да се поправят. Така не може. Има два пътя, по които това учение може да се реализира.
Единият е чрез
възпитанието
в училище, а другият чрез майките.
Последните трябва да познават онзи велик закон, по който децата им в бъдеще трябва да се раждат, както градинарите изучават новите условия, при които ще сеят. Всички отрицателни качества на майката се наследяват от детето, и обратно. Положителните качества на майките и бащите се явяват като такива и при децата. Майката, която е обгърнала своето дете, но е готова и да се жертва за другите, е свързана с Бога. Цялото растително и животинско царство, което е създал Бог, представлява един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу...
към текста >>
88.
Дванадесета част
Но бих посочил на всички бащи и майки начини за
възпитание
, които трябва да усвояват... Когато приложите правдата, тогава аз ще ви посоча вътрешните правила на природата и за една година вие ще имате такива резултати, които се постигат за хиляда години...
Обичам да говоря на мек език и съжалявам, че съм принуден да кажа истината, и когато я изразя, тя влиза в стълкновение с интересите на хората. И тогава съм поставен пред дилемата: На Бога ли да угодя или на хората? Ако угодя на хората, Бог ще ме отхвърли, а ако угодя на Бога, хората ще ме отхвърлят. Предпочитам да приема по-малкото зло да ме отхвърлят хората, защото, ако ме отхвърли Бог, става страшно. При това аз излагам това учение принципно.
Но бих посочил на всички бащи и майки начини за
възпитание
, които трябва да усвояват... Когато приложите правдата, тогава аз ще ви посоча вътрешните правила на природата и за една година вие ще имате такива резултати, които се постигат за хиляда години...
Вие ме питате дали мога като Христа да ви отворя очите? Мога да го направя на всички. Но не да оправя физическите ви очи, това е най-постижимото за мен. Не, не, в това учение, което проповядвам, пътят е лесен, но методите са най-трудни. Учение, учение ви трябва.
към текста >>
Единият е чрез
възпитанието
в училище, а другият чрез майките.
Отговорете ми според вашата статистиката... И друга трудност се явява в съвременното общество. Вече 8 хиляди години хората са правили погрешки, а сега искат, когато се проповядва едно учение, с един замах, за една седмица да се поправят. Така не може. Има два пътя, по които това учение може да се реализира.
Единият е чрез
възпитанието
в училище, а другият чрез майките.
Последните трябва да познават онзи велик закон, по който децата им в бъдеще трябва да се раждат, както градинарите изучават новите условия, при които ще сеят. Всички отрицателни качества на майката се наследяват от детето, и обратно. Положителните качества на майките и бащите се явяват като такива и при децата. Майката, която е обгърнала своето дете, но е готова и да се жертва за другите, е свързана с Бога. Цялото растително и животинско царство, което е създал Бог, представлява един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу...
към текста >>
89.
Тринадесета част
възпитанието
, на човешката душа в ръцете на невежите?
За да запазят лозата от филоксерата, присаждат и американска, а отгоре и местна лоза. Само така тя вирее. За психическата още не са намерили подложка да и присадят, за да запазят човешката душа от нея. Единствено от небето може да дойде опитният, изкусен лозар. Като знаете това, трябва ли да оставите обработването, т.е.
възпитанието
, на човешката душа в ръцете на невежите?
Не, начело трябва да излязат възвишените и благородните хора със светли умове и чисти души. В бъдеще майките, които ще раждат, трябва да са добри и разумни, с просветен ум. Те представляват онази "почва", на която ще се "обработват пръчките". Днес майките гледат да са физически здрави, а доколко са здрави умствено и сърдечно, доколко волята им е възпитана, не обръщат много внимание. За някои жената е като дойната крава.
към текста >>
Това са максими, които могат да се приложат при новото
възпитание
на човека.
И така мъжът е проява на възможностите на Божествената мъдрост, жената е проява на възможностите на Божията любов, синът е проява на възможностите на Божията истина, а дъщерята е проява на възможностите на Божията добродетел. Следователно у човека са вложени възможностите на Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта. Ако майката има Любов в себе си, синът й ще изявява Истината; ако бащата е мъдър, дъщерята ще бъде добродетелна. Само умният може да е добродетелен и само любещият може да бъде истинолюбив. Когато душата ви е пълна с Любов, вие можете да говорите истината, а щом умът ви е изпълнен с Мъдрост, ставате добродетелни.
Това са максими, които могат да се приложат при новото
възпитание
на човека.
Първият елемент, с което то ще започне, е музиката. Едно нещо пожелавам на българите да станат музикални. Музиката да работи в техните умове и сърца... "Станете да си отидем оттук! " Откъде?
към текста >>
" Това са стари методи на
възпитание
.
Не казвай на сина си да не лъже, но винаги му говори истината. Ако той обича да лъже, нищо не споменавай за лъжата. Ден, два, три, месеци, дори години говорете му само истината. Майките обичат да казват на синовете си: "Синко, не лъжи! Недей да мразиш!
" Това са стари методи на
възпитание
.
Кажете на сина си: "Синко, говори истината и обичай ближния си." Като му говорите за Истината и за Любовта, той ще разбере как да живее. Ще кажете, че този метод е като забиването на гвоздея. Питам: Може ли гвоздеят сам да се забие? Необходим е и чук. Ще чукнеш няколко пъти, докато го забиеш.
към текста >>
90.
Петнадесета част
Ще ви покажа нов начин за
възпитание
на децата.
Това се отнася до всички без изключение! После аз ще отида пръв да работя на нивата по 5 часа на ден и без никакво възнаграждение. Тогава няма ли да сме един извисен.народ?... Културен народ ще бъде българският! Аз ще ви създам музика, поезия, или с други думи казано ще ви дам добрата земя.
Ще ви покажа нов начин за
възпитание
на децата.
Всички други системи сами ще паднат... Едно нещо се иска от вас: да бъдете посети в почвата на Любовта... Което говоря за владиците, се отнася за всички хора. Те трябва да претърпят известна метаморфоза, да станат истински духовни хора, да работят усилено върху себе си, за да се просветят. Ако не се просветят, могат да направят големи пакости. Преди две хиляди години те направиха една пакост и сега искат да направят друга, но това няма да им се позволи.
към текста >>
91.
Беинса Дуно
излиза книгата му „Науката и
възпитанието
“.
Майка му Добра е дъщеря на чорбаджи Атанас Георгиев, кмет на Хадърча, открил първото българско училище във Варненския край, а баща му - отец Дъновски, е отслужил първото богослужение на български език в българската църква във Варна и е бил един от радетелите за българска религиозна свобода и просвещение. След завършване на средното си образование в Свищов Петър Дънов заминава за Америка през 1888 г., за да следва теология в най-престижния за времето си Теологически факултет на Бостънския университет. След получаването на диплом за завършено висше образование веднага се записва и в Медицинския факултет на същия университет, където следва две години. През 1895 г. се завръща в България, а през 1896 г.
излиза книгата му „Науката и
възпитанието
“.
Годините до 1900 са време на дълбока вътрешна трансформация и прозрение, в които той поема духовната си мисия. В следващите 11 години Петър Дънов изнася множество сказки и лекции върху духовни теми и френология във всички краища на България. Пътуванията му помагат да опознае народопсихологията на българина и да обогати своите френологични проучвания. Някои резултати от тях излизат през 1901 г. в списание „Родина“, за което той написва пет статии по френология под заглавие „Глави и лица“.
към текста >>
92.
Основи на Паневритмията
Затова можем да кажем: тя е метод за
самовъзпитание
и
възпитание
на разумните същества.
Те са извори, от които излизат двигателите на всички други сили в Природата. Всичко в Природата е Любов и Разумност! Когато човек е в хармония с Цялото, тогава ритъмът, линиите на Космичната Паневритмия се преливат в него, изразяват се чрез него. От гореказаното става ясен следният закон на Паневритмията: човек може да прави красиво и плавно паневритмичните движения, като в момента мисли, чувства и постъпва добре. Паневритмията тонира човека, организира и хармонизира вътрешните му сили, координира ги и ги насочва към разумен живот.
Затова можем да кажем: тя е метод за
самовъзпитание
и
възпитание
на разумните същества.
Паневритмията представлява висшият закон, който трябва да се приложи за самовъзпитанието на индивида и обществото. В древните мистични школи песните са се пеели при движение! В тия школи са знаели какви мощни сили се събуждат чрез съчетанието на думите, музиката и движението. Произнасянето на известни възвишени изречения се придружавали с песен и специални движения. И това е имало мощно въздействие върху самите тях.
към текста >>
Паневритмията представлява висшият закон, който трябва да се приложи за
самовъзпитанието
на индивида и обществото.
Всичко в Природата е Любов и Разумност! Когато човек е в хармония с Цялото, тогава ритъмът, линиите на Космичната Паневритмия се преливат в него, изразяват се чрез него. От гореказаното става ясен следният закон на Паневритмията: човек може да прави красиво и плавно паневритмичните движения, като в момента мисли, чувства и постъпва добре. Паневритмията тонира човека, организира и хармонизира вътрешните му сили, координира ги и ги насочва към разумен живот. Затова можем да кажем: тя е метод за самовъзпитание и възпитание на разумните същества.
Паневритмията представлява висшият закон, който трябва да се приложи за
самовъзпитанието
на индивида и обществото.
В древните мистични школи песните са се пеели при движение! В тия школи са знаели какви мощни сили се събуждат чрез съчетанието на думите, музиката и движението. Произнасянето на известни възвишени изречения се придружавали с песен и специални движения. И това е имало мощно въздействие върху самите тях. В древните мистични школи Паневритмията е била метод за възпитание на всички ученици.
към текста >>
В древните мистични школи Паневритмията е била метод за
възпитание
на всички ученици.
Паневритмията представлява висшият закон, който трябва да се приложи за самовъзпитанието на индивида и обществото. В древните мистични школи песните са се пеели при движение! В тия школи са знаели какви мощни сили се събуждат чрез съчетанието на думите, музиката и движението. Произнасянето на известни възвишени изречения се придружавали с песен и специални движения. И това е имало мощно въздействие върху самите тях.
В древните мистични школи Паневритмията е била метод за
възпитание
на всички ученици.
Те са били възпитавани чрез ритмични движения, свързани с определени идеи и съчетани с пеене. Мистични школи съществуват не само тук, но и на всички планети. Жителите на планетите и на Слънцето прилагат Паневритмията. Природата не е мъртъв механизъм. Навсякъде в нея има живот.
към текста >>
Казахме, че в древните мистични школи Паневритмията е била прилагана като метод за
възпитание
.
Чрез опита човек може да види, че всяко нейно движение събужда нови извори у него - подмладява го. Тези движения вливат в тялото своята хармония, своя ритъм, своята музика, идеите, на които са носители, и това прави тялото здраво, силно, стройно и красиво. Те внасят красота както в човешкото тяло, тъй и в човешките движения и във вътрешния му живот - в света на неговите мисли, чувства и постъпки. Паневритмията е външна страна, външен, физически израз на нещо Велико, на една Велика Реалност. И чрез Паневритмията се влиза в досег с последната.
Казахме, че в древните мистични школи Паневритмията е била прилагана като метод за
възпитание
.
Но тук трябва да имаме предвид следното: тогава човек е бил в инволюционния период на своето развитие, т.е. в периода на слизане от духовния свят към материалния. А сега той е в своя еволюционен период - в епохата на възлизане. При инволюцията човек се движи от центъра към периферията, а при еволюцията - обратно. При инволюцията е орал и сял, а сега, при еволюцията, жъне плодовете.
към текста >>
93.
3. Даване
Тези движения действат магически за
самовъзпитанието
на човека, понеже чрез тях се праща мощен подтик за даване в света.
Тези движения се повтарят до края на музика № 3. На последния такт - 1-во време - стъпка напред с левия крак; 1-во, 2-ро и 3-то време - ръцете се прибират в изходното положение. Обяснение: При това упражнение ръцете се движат напред и след това се прибират пред гърдите. То означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и Природата. Всичко, което човек е приел от Природата, сърцето трябва да го обработи и даде.
Тези движения действат магически за
самовъзпитанието
на човека, понеже чрез тях се праща мощен подтик за даване в света.
Така човек съзнава великата идея за даване и възприемане. Ясно е, че тия движения са високо идейни; те събуждат качества в човека, които ще залегнат в основата на Новата култура, която ще бъде култура на жертва, на даване, на самоотричане за другите. Чрез тях човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще влезе в живота на изобилието. Колкото повече човек дава, толкова повече ще получава. Ако човек е пълен съд и съдържанието му не се излее, той не може да вземе нищо отвън.
към текста >>
94.
Паневритмия 1938
Тия движения магически действуватъ за
самовъзпитанието
на човѣка, понеже чрезъ тѣхъ се праща мощенъ потикъ за даване въ свѣта.
Тия движения възпитаватъ човѣка въ тоя именно духъ. 3. ДАВАНЕ. При това упражнение рѫцетѣ се движатъ напредъ и следъ това се прибиратъ предъ гърдитѣ. То означава правилна обмѣна между вѫтрешния и външния свѣтъ, между насъ и природата. Всичко, което човѣкъ е приелъ отъ природата, трѣбва да го обработи и даде.
Тия движения магически действуватъ за
самовъзпитанието
на човѣка, понеже чрезъ тѣхъ се праща мощенъ потикъ за даване въ свѣта.
Така човѣкъ съзнава великата идея на даването и приемането. Ясно е, че тия упражнения сѫ високо идейни; тѣ събуждатъ въ човѣка качества, които ще легнатъ въ основата на новата култура, която иде и която ще бѫде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другитѣ. Чрезъ тѣхъ човѣкъ влиза въ съприкосновение съ сили, които не е подозиралъ; той ще влѣзе въ живота на изобилието. Колкото повече човѣкъ дава, толкозъ повече ще получава. Ако човѣкъ е пъленъ сѫдъ и съдържанието му не се излѣе, той не може да вземе нищо отвънъ.
към текста >>
95.
Паневритмия 1941г.
За това можемъ да кажемъ: тя е методъ за
самовъзпитание
и
възпитание
на разумнитѣ сѫщества.
Тѣ сѫ извори, отъ които излизатъ двигателитѣ на всички други сили въ природата. Всичко въ природата е любовь и разумность! Когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава ритъмътъ, линиитѣ на космичната паневритмия се преливатъ въ него, изразяватъ се чрезъ него. Отъ гореказаното става ясенъ следниятъ законъ на паневритмията: човѣкъ може да прави красиво и плавно паневритмичнитѣ движения, като въ момента мисли, чувствува и постѫпва добре. Паневритмията тонира човѣка, организира и хармонизира вѫтрешнитѣ му сили, координира ги и ги насочва къмъ разуменъ животъ.
За това можемъ да кажемъ: тя е методъ за
самовъзпитание
и
възпитание
на разумнитѣ сѫщества.
Паневритмията представлява висшиятъ законъ, който трѣбва да се приложи за самовъзпитанието и възпитанието на индивида и обществото. Въ древнитѣ мистични школи пѣснитѣ сѫ се пѣли при движение! Въ тия школи сѫ знаели, какви мощни сили се събуждатъ чрезъ съчетанието на думитѣ, музиката и движението. Произнасянето на известни възвишени изречения придружавали съ пѣсень и специални движения. И това е имало мощно въздействие върху самитѣ тѣхъ.
към текста >>
Паневритмията представлява висшиятъ законъ, който трѣбва да се приложи за
самовъзпитанието
и
възпитанието
на индивида и обществото.
Всичко въ природата е любовь и разумность! Когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава ритъмътъ, линиитѣ на космичната паневритмия се преливатъ въ него, изразяватъ се чрезъ него. Отъ гореказаното става ясенъ следниятъ законъ на паневритмията: човѣкъ може да прави красиво и плавно паневритмичнитѣ движения, като въ момента мисли, чувствува и постѫпва добре. Паневритмията тонира човѣка, организира и хармонизира вѫтрешнитѣ му сили, координира ги и ги насочва къмъ разуменъ животъ. За това можемъ да кажемъ: тя е методъ за самовъзпитание и възпитание на разумнитѣ сѫщества.
Паневритмията представлява висшиятъ законъ, който трѣбва да се приложи за
самовъзпитанието
и
възпитанието
на индивида и обществото.
Въ древнитѣ мистични школи пѣснитѣ сѫ се пѣли при движение! Въ тия школи сѫ знаели, какви мощни сили се събуждатъ чрезъ съчетанието на думитѣ, музиката и движението. Произнасянето на известни възвишени изречения придружавали съ пѣсень и специални движения. И това е имало мощно въздействие върху самитѣ тѣхъ. Въ древнитѣ мистични школи паневритмията е била методъ за възпитание на всички ученици.
към текста >>
Въ древнитѣ мистични школи паневритмията е била методъ за
възпитание
на всички ученици.
Паневритмията представлява висшиятъ законъ, който трѣбва да се приложи за самовъзпитанието и възпитанието на индивида и обществото. Въ древнитѣ мистични школи пѣснитѣ сѫ се пѣли при движение! Въ тия школи сѫ знаели, какви мощни сили се събуждатъ чрезъ съчетанието на думитѣ, музиката и движението. Произнасянето на известни възвишени изречения придружавали съ пѣсень и специални движения. И това е имало мощно въздействие върху самитѣ тѣхъ.
Въ древнитѣ мистични школи паневритмията е била методъ за
възпитание
на всички ученици.
Тѣ сѫ били възпитавани чрезъ ритмични движения, свързани съ опредѣлени идеи и съчетани съ пѣние. Мистични школи сѫществуватъ не само тукъ, но и на всички планети. Жителитѣ на планетитѣ и слънцето прилагатъ паневритмията. Природата не е мъртъвъ механизъмъ. Навсѣкѫде въ нея има животъ.
към текста >>
Казахме, че въ древнитѣ мистични школи паневритмията е била прилагана като методъ за
възпитание
.
Чрезъ опита човѣкъ може да види, че всѣко нейно движение събужда нови извори у него — подмладява го. Тѣзи движения вливатъ въ тѣлото своята хармония, своя ритъмъ, своята музика, идеитѣ, на които сѫ носители, и това прави тѣлото здраво, силно, стройно и красиво. Тѣ внасятъ красота както въ човѣшкото тѣло, тъй и въ човѣшкитѣ движения и въ вѫтрешния му животъ — въ свѣта на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Паневритмията е външна страна, външенъ, физиченъ изразъ на нѣщо Велико, на една Велика Реалность. И чрезъ паневритмията се влиза въ досегъ съ последната.
Казахме, че въ древнитѣ мистични школи паневритмията е била прилагана като методъ за
възпитание
.
Но тукъ трѣбва да имаме предвидъ следното: тогава човѣкъ е билъ въ инволюционния периодъ на своето развитие, т. е. въ периода на слизане отъ духовния свѣтъ къмъ материалния. А сега той е въ своя еволюционенъ периодъ — въ епохата на възлизане. При инволюцията човѣкъ се движи отъ центъра къмъ периферията, а при еволюцията — обратно. При инволюцията е оралъ и сѣлъ, а пъкъ сега, при еволюцията — жъне плодоветѣ.
към текста >>
НАГОРЕ
