Търсене в текстове за 'Вселена'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 261 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни.
– „Майки, майки иска Франция“, казва Наполеон Великий. Но тези майки не са създавани без Добродетел. За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл.
към текста >>

И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената.
Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен? “ На това питане ще отговорим направо. Истината ще си е Истина през всичките векове.
към текста >>

Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената.
Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват.
към текста >>

Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили.
„Истината е кръг – казва проф. Бородин, – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг. Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.
към текста >>

Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони.
И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие. Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони. Те са закона на теготенето, мисълта и биос. Законът на теготенето подразумява материята, мисълта подразумява ума, биос подразумява душата. Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на естеството си. Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни същества.
към текста >>

Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е.
Основните му начала са еднакви навсякъде без разлика. По всяка вероятност те се различават по вид и степен, но не и в същност. Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове. Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава.
към текста >>

Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане.
Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане. Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и Любов, с Мир и Радост. Биос е вечната основа, първият и последният във всичко. Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества. Границите на този закон са самата безпределност на вечността. Отгде почва и къде свършва ние не знаем.
към текста >>

Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества.
Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане. Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и Любов, с Мир и Радост. Биос е вечната основа, първият и последният във всичко. Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества. Границите на този закон са самата безпределност на вечността. Отгде почва и къде свършва ние не знаем. Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда.
към текста >>

Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда.
Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества. Границите на този закон са самата безпределност на вечността. Отгде почва и къде свършва ние не знаем. Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години.
към текста >>

Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени.
Отгде почва и къде свършва ние не знаем. Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей.
към текста >>

Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили.
Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери.
към текста >>

„Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта.
„Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения.
към текста >>

„На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери.
Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала. В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително. Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики.
към текста >>

Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения.
„Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала. В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително. Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система.
към текста >>

Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала.
Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала. В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително. Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството.
към текста >>

Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство.
Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала. В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително. Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи. Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни.
към текста >>

Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие?
Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи. Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни. Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивляющо се видение. Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана. Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат. Как, питаме се ний, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре!
към текста >>

Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление.
Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат. Как, питаме се ний, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре! За всякога ли ще е пространство, за всякога ли ще бъде пустота! Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували? Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота.
към текста >>

Устройството на вселената
10. Що е наука и що – възпитание ІІ. Науката 1. Що е наука Напредъкът в науката Мозък, ум, душа Устройството на вселената Троичната структура на човека Необходимостта от добра храна Истината и знанието 2. Областта на науката Трите основни закона
към текста >>

Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека.
– благоденствие; – успех; – духовно просвещение; – повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата.
към текста >>

5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение. „Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията? Къде отиват те, които от толкова хиляди години са ръководили човешкия род и постоянно са го учили как да изпълнява своя дълг към Бога и към ближния? ”
към текста >>

12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена.
Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38] 13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата!
към текста >>

Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности.
към текста >>

1.3. Устройството на вселената
Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение. Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици. 2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими. В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години. За това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.[47]
към текста >>

” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили.
Ние можем да достигнем този кръг само ако допуснем като условие вечността. Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.” 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?! 3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот.
към текста >>

4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред.
2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?! 3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума. 2. Областта на науката
към текста >>

2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона:
2. Областта на науката 2.1. Трите основни закона 1. След като дадохме това определение на науката, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира? Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно. Тук няма да се спираме на разискванията по този въпрос, а ще определим областта на науката така, както я познаваме. 2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона: – Закон на Всемирното притегляне или Гравитация[55]; – Закон на Мисълта[56]; – Закон на Биос[57]. 3. Законът за Гравитацията подразбира материята, Законът на Мисълта подразбира ума, а Законът на Биос подразбира душата. Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58]
към текста >>

1. Гравитацията действа във физическата вселена, която е дом на всички живи същества.
– Закон на Мисълта[56]; – Закон на Биос[57]. 3. Законът за Гравитацията подразбира материята, Законът на Мисълта подразбира ума, а Законът на Биос подразбира душата. Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58] 2.2. Закон на Всемирното притегляне (Гравитация) 1. Гравитацията действа във физическата вселена, която е дом на всички живи същества. Граница на този закон е самата безпределност на вечността. Откъде почва и къде свършва неговото действие, съвременната астрономия не е в състояние да ни каже. Според приведените по-долу данни ние можем да си съставим едно съвсем повърхностно понятие за обширната област на владение на този закон. 2. В астрономията поради огромните мащаби е въведена нова мярка, наречена светлинна година. Това е разстоянието, което светлината изминава за една година, като се движи с 300 000 км/с.
към текста >>

Още преди да са били открити други галактики, някои астрономи са допускали съществуването на светове извън видимата вселена (нашата галактика).
Според астронома Асаф Хол[63]той се намира близо до орбитата на двойната звезда от шеста звездна величина – 65 Риби (Piscium[64]). Тази хипотеза отрича Медлеровата теория[65], която поставя центъра на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания центърът на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец. 7. Слънчевата система е разположена много близо до равнината на диска, на разстояние близо 26 000 светлинни години от центъра на галактиката. Слънцето обикаля около галактическия център с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години. 8. Днес е известно наличието на много други галактики, намиращи се на огромно разстояние една от друга. Още преди да са били открити други галактики, някои астрономи са допускали съществуването на светове извън видимата вселена (нашата галактика). Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света. 9. Астрономът Елард Гор (John Ellard Gore)[67] използва аналогията и пренася отношението между диаметъра на Слънчевата система и разстоянието до най-близката до нас планетна система (т.е. разстоянието от Слънцето до ά (алфа) Центавър[68]) към мащабите на видимата вселена. 10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69]. Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър.
към текста >>

разстоянието от Слънцето до ά (алфа) Центавър[68]) към мащабите на видимата вселена.
Слънцето обикаля около галактическия център с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години. 8. Днес е известно наличието на много други галактики, намиращи се на огромно разстояние една от друга. Още преди да са били открити други галактики, някои астрономи са допускали съществуването на светове извън видимата вселена (нашата галактика). Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света. 9. Астрономът Елард Гор (John Ellard Gore)[67] използва аналогията и пренася отношението между диаметъра на Слънчевата система и разстоянието до най-близката до нас планетна система (т.е. разстоянието от Слънцето до ά (алфа) Центавър[68]) към мащабите на видимата вселена. 10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69]. Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър. 11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство? [70] 12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика.
към текста >>

10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69].
8. Днес е известно наличието на много други галактики, намиращи се на огромно разстояние една от друга. Още преди да са били открити други галактики, някои астрономи са допускали съществуването на светове извън видимата вселена (нашата галактика). Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света. 9. Астрономът Елард Гор (John Ellard Gore)[67] използва аналогията и пренася отношението между диаметъра на Слънчевата система и разстоянието до най-близката до нас планетна система (т.е. разстоянието от Слънцето до ά (алфа) Центавър[68]) към мащабите на видимата вселена. 10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69]. Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър. 11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство? [70] 12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика. Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи.
към текста >>

11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство?
Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света. 9. Астрономът Елард Гор (John Ellard Gore)[67] използва аналогията и пренася отношението между диаметъра на Слънчевата система и разстоянието до най-близката до нас планетна система (т.е. разстоянието от Слънцето до ά (алфа) Центавър[68]) към мащабите на видимата вселена. 10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69]. Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър. 11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство? [70] 12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика. Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи. 13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва три причини за невъзможността да се види някоя друга вселена: – Разстоянието дори до най-близката външна вселена е толкова огромно, че нейната светлина още не е пристигнала до нас;
към текста >>

Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи.
10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69]. Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър. 11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство? [70] 12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика. Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи. 13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва три причини за невъзможността да се види някоя друга вселена: – Разстоянието дори до най-близката външна вселена е толкова огромно, че нейната светлина още не е пристигнала до нас; Ако вземем предвид епохите от време, през които се е развивала нашата Земя[71], това предположение не изглежда особено достоверно. – Отвъд границите на нашата видима вселена светлообразният етер „изтънява” и като че ли се превръща в една абсолютна празнина. Това „изтъняване” прави невъзможно преминаването на светлината от външното пространство към нас;
към текста >>

13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва три причини за невъзможността да се види някоя друга вселена:
Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър. 11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство? [70] 12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика. Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи. 13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва три причини за невъзможността да се види някоя друга вселена: – Разстоянието дори до най-близката външна вселена е толкова огромно, че нейната светлина още не е пристигнала до нас; Ако вземем предвид епохите от време, през които се е развивала нашата Земя[71], това предположение не изглежда особено достоверно. – Отвъд границите на нашата видима вселена светлообразният етер „изтънява” и като че ли се превръща в една абсолютна празнина. Това „изтъняване” прави невъзможно преминаването на светлината от външното пространство към нас; – Обширното пространство, което разделя нашата вселена от нейния най-близък съсед, вероятно поглъща светлината от външната вселена.
към текста >>

– Разстоянието дори до най-близката външна вселена е толкова огромно, че нейната светлина още не е пристигнала до нас;
11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство? [70] 12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика. Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи. 13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва три причини за невъзможността да се види някоя друга вселена: – Разстоянието дори до най-близката външна вселена е толкова огромно, че нейната светлина още не е пристигнала до нас; Ако вземем предвид епохите от време, през които се е развивала нашата Земя[71], това предположение не изглежда особено достоверно. – Отвъд границите на нашата видима вселена светлообразният етер „изтънява” и като че ли се превръща в една абсолютна празнина. Това „изтъняване” прави невъзможно преминаването на светлината от външното пространство към нас; – Обширното пространство, което разделя нашата вселена от нейния най-близък съсед, вероятно поглъща светлината от външната вселена. Това пространство действа като космично було, което винаги скрива от нашия поглед всички други възможни вселени.
към текста >>

– Отвъд границите на нашата видима вселена светлообразният етер „изтънява” и като че ли се превръща в една абсолютна празнина.
12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика. Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи. 13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва три причини за невъзможността да се види някоя друга вселена: – Разстоянието дори до най-близката външна вселена е толкова огромно, че нейната светлина още не е пристигнала до нас; Ако вземем предвид епохите от време, през които се е развивала нашата Земя[71], това предположение не изглежда особено достоверно. – Отвъд границите на нашата видима вселена светлообразният етер „изтънява” и като че ли се превръща в една абсолютна празнина. Това „изтъняване” прави невъзможно преминаването на светлината от външното пространство към нас; – Обширното пространство, което разделя нашата вселена от нейния най-близък съсед, вероятно поглъща светлината от външната вселена. Това пространство действа като космично було, което винаги скрива от нашия поглед всички други възможни вселени. 14. Струве[72] твърди, че подобно поглъщане на светлината действително съществува дори и в границите на нашата Слънчева система. 15. Възможно е обаче нещата да изглеждат по съвсем друг начин, когато се отнасят до пространството между вселените.
към текста >>

– Обширното пространство, което разделя нашата вселена от нейния най-близък съсед, вероятно поглъща светлината от външната вселена.
13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва три причини за невъзможността да се види някоя друга вселена: – Разстоянието дори до най-близката външна вселена е толкова огромно, че нейната светлина още не е пристигнала до нас; Ако вземем предвид епохите от време, през които се е развивала нашата Земя[71], това предположение не изглежда особено достоверно. – Отвъд границите на нашата видима вселена светлообразният етер „изтънява” и като че ли се превръща в една абсолютна празнина. Това „изтъняване” прави невъзможно преминаването на светлината от външното пространство към нас; – Обширното пространство, което разделя нашата вселена от нейния най-близък съсед, вероятно поглъща светлината от външната вселена. Това пространство действа като космично було, което винаги скрива от нашия поглед всички други възможни вселени. 14. Струве[72] твърди, че подобно поглъщане на светлината действително съществува дори и в границите на нашата Слънчева система. 15. Възможно е обаче нещата да изглеждат по съвсем друг начин, когато се отнасят до пространството между вселените. Светлината, излъчена дори и от най-близката до нас външна вселена, изминавайки разстоянието между вселените (9.107 светлинни години), може да се окаже съвършено невидима дори и с най-съвременната техника поради голямата отдалеченост и поглъщането на средата. 16. В резултат на своите изчисления Елард Гор стига до следния извод: “Ако на такова огромно разстояние се намира звезда, каквата е ά Центавър (т.е.
към текста >>

Светлината, излъчена дори и от най-близката до нас външна вселена, изминавайки разстоянието между вселените (9.107 светлинни години), може да се окаже съвършено невидима дори и с най-съвременната техника поради голямата отдалеченост и поглъщането на средата.
Това „изтъняване” прави невъзможно преминаването на светлината от външното пространство към нас; – Обширното пространство, което разделя нашата вселена от нейния най-близък съсед, вероятно поглъща светлината от външната вселена. Това пространство действа като космично було, което винаги скрива от нашия поглед всички други възможни вселени. 14. Струве[72] твърди, че подобно поглъщане на светлината действително съществува дори и в границите на нашата Слънчева система. 15. Възможно е обаче нещата да изглеждат по съвсем друг начин, когато се отнасят до пространството между вселените. Светлината, излъчена дори и от най-близката до нас външна вселена, изминавайки разстоянието между вселените (9.107 светлинни години), може да се окаже съвършено невидима дори и с най-съвременната техника поради голямата отдалеченост и поглъщането на средата. 16. В резултат на своите изчисления Елард Гор стига до следния извод: “Ако на такова огромно разстояние се намира звезда, каквата е ά Центавър (т.е. на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина. Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава.
към текста >>

Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен.
16. В резултат на своите изчисления Елард Гор стига до следния извод: “Ако на такова огромно разстояние се намира звезда, каквата е ά Центавър (т.е. на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина. Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава. Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен. 18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие. Какви ли чудеса на мирозданието биха се открили пред нашия смаян поглед?! 19. Пред нас щяха да се открият звездни системи от по-висш порядък. Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана. Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат.
към текста >>

18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие.
на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина. Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава. Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен. 18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие. Какви ли чудеса на мирозданието биха се открили пред нашия смаян поглед?! 19. Пред нас щяха да се открият звездни системи от по-висш порядък. Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана. Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат. 20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре?
към текста >>

21. Да, ние сме едва в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.[74] Наистина на велики мисли ни навежда вселената със своята необятност – мисли, пълни със смисъл за всички ония, които разбират.
Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана. Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат. 20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре? Винаги ли пред нас ще се разкриват нови простори? Къде се намираме тогава ние и какъв път сме изминали? 21. Да, ние сме едва в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.[74] Наистина на велики мисли ни навежда вселената със своята необятност – мисли, пълни със смисъл за всички ония, които разбират. 2.3. Закон на Мисълта 1. Законът на Мисълта действа в умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно. То се простира във всички светове и вселени, където живеят различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност.
към текста >>

5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин.
– сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла; – точките, които образуват една окръжност, са еднакво отдалечени от нейния център. 3. Тези математически аксиоми винаги се разбират по един и същи начин така, както първоначално са внушени в умовете на всички хора.[75] 4. Понятията за добро и зло също не могат да бъдат разбирани по друг начин освен така, както се диктуват от Върховния закон. На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник. 5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин. Той ще се мери с един и същ критерий – с мярката на Истината. Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза.
към текста >>

Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане.
1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука.
към текста >>

Необходимо е да произнасяме името на Господа Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост.
За мене думата „Бог” е малко обезсоляла. Тя и на български, и на английски, и в другите езици е неразбрана. Затуй най-хубавото име, което евреите са имали в еврейския език – Йехова, – никога не са го произнасяли. Те са казвали „Йот-Хей-Вав-Хей”. Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започвал да пости, обръщал се към Господа и тогава този Йехова им помагал. Необходимо е да произнасяме името на Господа Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. При произнасяне „Йот-Хей-Вав-Хей” на еврейски тези велики принципи и природни сили носят благословения на света в трите свои разклонения, ако правилно се зачитат и разбират. Ева е кръстена на името на Бога – Йехова. Сега аз искам да ви дам едно обяснение. Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си. Два идеала има в света.
към текста >>

Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях.
В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и условия за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”). [54] Вж. същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74. [55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата. Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях. Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон. Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”. [56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”.
към текста >>

Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената.
На 34 г. се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от живота си. Той остава ерген и е описван като сериозен, спокоен човек, с малко приятели, които много са го харесвали. Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас. Повечето му изследвания са направени с бинокъл. Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената. В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени. В своя „Декор на небето” (1890) Гор разглежда произхода на галактиката. Най-важната му книга е „Видимата вселена” (1893), където той прави преглед на цялото поле на космологията. В „Световете в космоса” (1894) Гор допуска възможността за обитаеми планети извън Слънчевата система. Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук.
към текста >>

В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени.
се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от живота си. Той остава ерген и е описван като сериозен, спокоен човек, с малко приятели, които много са го харесвали. Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас. Повечето му изследвания са направени с бинокъл. Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената. В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени. В своя „Декор на небето” (1890) Гор разглежда произхода на галактиката. Най-важната му книга е „Видимата вселена” (1893), където той прави преглед на цялото поле на космологията. В „Световете в космоса” (1894) Гор допуска възможността за обитаеми планети извън Слънчевата система. Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук. [68] ά Центавър е най-ярката звезда от съзвездието Центавър (Кентавър, Центариус) и се намира приблизително на 4 светлинни години от земята.
към текста >>

Най-важната му книга е „Видимата вселена” (1893), където той прави преглед на цялото поле на космологията.
Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас. Повечето му изследвания са направени с бинокъл. Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената. В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени. В своя „Декор на небето” (1890) Гор разглежда произхода на галактиката. Най-важната му книга е „Видимата вселена” (1893), където той прави преглед на цялото поле на космологията. В „Световете в космоса” (1894) Гор допуска възможността за обитаеми планети извън Слънчевата система. Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук. [68] ά Центавър е най-ярката звезда от съзвездието Центавър (Кентавър, Центариус) и се намира приблизително на 4 светлинни години от земята. В текста се разглежда като най-близката звезда до Слънцето, но съвременните астроми са изчислили, че това е звездата Проксима от същото съзвездие. [69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина).
към текста >>

Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a).
В „Световете в космоса” (1894) Гор допуска възможността за обитаеми планети извън Слънчевата система. Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук. [68] ά Центавър е най-ярката звезда от съзвездието Центавър (Кентавър, Центариус) и се намира приблизително на 4 светлинни години от земята. В текста се разглежда като най-близката звезда до Слънцето, но съвременните астроми са изчислили, че това е звездата Проксима от същото съзвездие. [69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина). Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a). Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита. Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася към диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася към диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция: Разстоянието между вселените (X) към диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a) към диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2). Или: X : D = a : d.” Оттук се получава:
към текста >>

Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася към диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася към диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция:
[68] ά Центавър е най-ярката звезда от съзвездието Центавър (Кентавър, Центариус) и се намира приблизително на 4 светлинни години от земята. В текста се разглежда като най-близката звезда до Слънцето, но съвременните астроми са изчислили, че това е звездата Проксима от същото съзвездие. [69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина). Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a). Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита. Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася към диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася към диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция: Разстоянието между вселените (X) към диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a) към диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2). Или: X : D = a : d.” Оттук се получава: X= (D.a): d По-нататък заместваме с данните, които привежда Гор:
към текста >>

Разстоянието между вселените (X) към диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a) към диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2).
В текста се разглежда като най-близката звезда до Слънцето, но съвременните астроми са изчислили, че това е звездата Проксима от същото съзвездие. [69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина). Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a). Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита. Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася към диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася към диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция: Разстоянието между вселените (X) към диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a) към диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2). Или: X : D = a : d.” Оттук се получава: X= (D.a): d По-нататък заместваме с данните, които привежда Гор: D=4600.a=4600.4500. d
към текста >>

Разстоянието (X) до най-близката вселена е 9,3.1010 пъти диаметъра (d) на Слънчевата система (d=5,6.109 мили) или накрая се получава: 5,2 .1020 мили.
a=4500.d Така получаваме: X=(D.a): d = (4600. a. а): d = (4600.4500. d.4500. d): d = 9,3.1010. d Разстоянието (X) до най-близката вселена е 9,3.1010 пъти диаметъра (d) на Слънчевата система (d=5,6.109 мили) или накрая се получава: 5,2 .1020 мили. [70] Това е т.нар. междузвездна среда с различна плътност (милиарди пъти по-ниска и от най-добрия вакуум от земните лаборатории). Тази междузвездна среда поглъща част от светлината, достигаща до нас от звездите. [71] Учителят за Земята: „Преди 250 млрд. години Земята е заемала едно грамадно въздухообразно пространство и е имала само една ядка като голям орех.”
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.
Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти.
към текста >>

Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена.
Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения.
към текста >>

Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена.
Нужно е като разумни твари да мислим. „Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво. Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел. Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път. В нея има последователност и ред.
към текста >>

От тази дълбочина, от тази ничтожна величина за нашето понятие Природата е трябвала да приготвя настоящата видима вселена пред очите ни.
Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки. За създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на науката. А въображава ли сте си някога като каква трябва да е величината на един атом? Учени-математици с тънки изчисления са намерили да е приблизително една двайсет и пет милиона част от диаметъра на два сантиметра и полвина или една милиона част от диаметъра на един милиметър. От тази дълбочина, от тази ничтожна величина за нашето понятие Природата е трябвала да приготвя настоящата видима вселена пред очите ни. За колко хиляди и милиони, и милиони векове на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици? Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи. Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството на своето устройство. Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и благородно. Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи.
към текста >>

Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената.
– добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит; – разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90] 2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си.
към текста >>

Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú.
И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците.
към текста >>

15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен.
13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците. Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт.
към текста >>

7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена.
„Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви; – да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот.
към текста >>

При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на науката те са основните градивни елементи на физическата вселена.
В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората. В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща. 10. Наистина странна е природата в своите действия и постъпки. При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на науката те са основните градивни елементи на физическата вселена. Можем ли да си представим каква е големината на един атом? 11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично.
към текста >>

11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена.
В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща. 10. Наистина странна е природата в своите действия и постъпки. При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на науката те са основните градивни елементи на физическата вселена. Можем ли да си представим каква е големината на един атом? 11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената.
Външните условия на Живота Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът. За произхождението му нищо положително не знаем. Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество. Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление. Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената. За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване. Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е. въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв.
към текста >>

Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена.
Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е. въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв. Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества. От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето. Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си. Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел. От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота. Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност.
към текста >>

Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление!
въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв. Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества. От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето. Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си. Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел. От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота. Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност. Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо.
към текста >>

Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност.
Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си. Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел. От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота. Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност. Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им. Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ. Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места.
към текста >>

Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ.
От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си. Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел. От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота. Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност. Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им. Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ. Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места. Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича теготене или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.
към текста >>

При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен.
Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места. Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича теготене или падане на телата в пространството към центъра на тежестта. Върху неговата първоначална основа почива неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им. Всичката работа на теготенето е да поддържа един установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен. Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството.
към текста >>

Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена.
Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича теготене или падане на телата в пространството към центъра на тежестта. Върху неговата първоначална основа почива неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им. Всичката работа на теготенето е да поддържа един установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен. Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението.
към текста >>

Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената.
Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й. Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот. Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право. Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето.
към текста >>

Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот.
Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й. Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот. Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право. Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето. И не е чудно, че днес този въпрос е подигнат на разглеждане. Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот.
към текста >>

Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници.
Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа. – „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й.
към текста >>

– „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност.
Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа. – „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума.
към текста >>

Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“
Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът. Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия. Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“ Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста. Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е. да отхвърлим присъствието на мислите в душата си.
към текста >>

Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност.
Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали.
към текста >>

Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието?
към текста >>

Вестта се изпровожда навсякъде из Вселената с неописуема бързина – Силите влизат в стълкновение, война има горе в Небето.
Тук вече ние имаме праволинейно движение, от което са се образували отпосле всички други форми на движението. Почва се тогава тикане, блъскане, тласкане, дърпане – цяла Вавилония, казваме ний. Чува се шум, врява, крясък наоколо. „Бунт – казваме си, – навярно.“ Що за смущение? Вестта се изпровожда навсякъде из Вселената с неописуема бързина – Силите влизат в стълкновение, война има горе в Небето. – Страшна работа! Слушат се дрънкания на саби и щикове, чуват се гърмежи на пушки и топове. Цели огнени едра почват да се изхвърлят в пространството в различни направления – пространството пламва от поднебесния огън. – „Вселената гори – викаме ние, – опасност голяма! “ Светът се свършва, разорението е близо, в ужас сме ние.
към текста >>

– „Вселената гори – викаме ние, – опасност голяма!
Що за смущение? Вестта се изпровожда навсякъде из Вселената с неописуема бързина – Силите влизат в стълкновение, война има горе в Небето. – Страшна работа! Слушат се дрънкания на саби и щикове, чуват се гърмежи на пушки и топове. Цели огнени едра почват да се изхвърлят в пространството в различни направления – пространството пламва от поднебесния огън. – „Вселената гори – викаме ние, – опасност голяма! “ Светът се свършва, разорението е близо, в ужас сме ние. Но веществото се не губи, силата не престава, умът работи, Господ създава. Минуват се хиляди, милиони и милиони години и пространството изново се населява, но не вече с първите дребни материални частици, но с магливости, слънца и планети, с обширни гигантски небули, извор на безбройни светове, с величествени слънца, източници на първоначалната светлина, с планети, земи хубави, покрити със зеленина – жилища на твари велики, надарени с ум, разум и душа. Идат всички тия множенства със Синовете Божий, създадени в началото на самото Небе, да принесат поклон за почести и блага, приети от Вечния всемирен закон. Действително пред ума ни се изпречва една величествена картина за мировия свят – обширна по размер, великолепна по естество, чудна по устройство.
към текста >>

Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството.
Авторът на великия мировия свят е скрит във вечността. Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук, или там; дали е напред заминал, или назад останал; дали е надолу слязъл, или нагоре възлязъл. Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни. Усещаме като да присъства моментално навсякъде и в едно и също време да действа вътре и вън от нещата, но не можем да кажем, че е в това място или в онова. И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“. Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството. Обаче основите на този дом не се виждат да се крепят някъде. Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота. 1896 г., Варна 5 5 "Науката и възпитанието. Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов
към текста >>

Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота.
Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни. Усещаме като да присъства моментално навсякъде и в едно и също време да действа вътре и вън от нещата, но не можем да кажем, че е в това място или в онова. И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“. Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството. Обаче основите на този дом не се виждат да се крепят някъде. Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота. 1896 г., Варна 5 5 "Науката и възпитанието. Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов Публикувана е и в книгата "Той иде" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
към текста >>

2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132]
1. Произходът на живота 1. Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество. 2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132] 3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване. Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото.
към текста >>

3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената.
1. Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество. 2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132] 3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване. Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото. Това влизане окултната наука нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”.
към текста >>

видим материален свят или физическата вселена.
Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота. 2. Закон на Гравитацията[134] 1. Научните факти показват, че главният двигател в тази огромна по своите мащаби материална работа бил законът на Гравитацията. Под неговото действие отделните части на материята били принудени да излязат от своето първично хаотично състояние и да се оформят в гравитационни центрове. Тези гравитационни маси започнали да се подчиняват на общите закони на движение и образували т. нар. видим материален свят или физическата вселена. 2. И тъй, от първоначалния хаос, състоящ се от невъобразимо число атоми, независими един от друг, буйни и неукротими по естество, извършващи милиони движения в секунда, и то в най-различни направления, е трябвало е да се създаде нещо цялостно, нещо стройно и устойчиво. 3. Представете си в какво хаотично състояние се е намирала тогава вселената! Какво ли „вавилонско стълпотворение”[135]е царяло между частиците на веществото и какво ли е било движението на атомите, при положение, че тогава те не са следвали никакво определено направление?! Всичко това е изглеждало като един развълнуван и вечно колебаещ се океан в пространството, чиито движения не са имали никаква определена цел. 4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими за появата на живота.
към текста >>

3. Представете си в какво хаотично състояние се е намирала тогава вселената!
1. Научните факти показват, че главният двигател в тази огромна по своите мащаби материална работа бил законът на Гравитацията. Под неговото действие отделните части на материята били принудени да излязат от своето първично хаотично състояние и да се оформят в гравитационни центрове. Тези гравитационни маси започнали да се подчиняват на общите закони на движение и образували т. нар. видим материален свят или физическата вселена. 2. И тъй, от първоначалния хаос, състоящ се от невъобразимо число атоми, независими един от друг, буйни и неукротими по естество, извършващи милиони движения в секунда, и то в най-различни направления, е трябвало е да се създаде нещо цялостно, нещо стройно и устойчиво. 3. Представете си в какво хаотично състояние се е намирала тогава вселената! Какво ли „вавилонско стълпотворение”[135]е царяло между частиците на веществото и какво ли е било движението на атомите, при положение, че тогава те не са следвали никакво определено направление?! Всичко това е изглеждало като един развълнуван и вечно колебаещ се океан в пространството, чиито движения не са имали никаква определена цел. 4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими за появата на живота. Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност! 5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид.
към текста >>

Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност!
2. И тъй, от първоначалния хаос, състоящ се от невъобразимо число атоми, независими един от друг, буйни и неукротими по естество, извършващи милиони движения в секунда, и то в най-различни направления, е трябвало е да се създаде нещо цялостно, нещо стройно и устойчиво. 3. Представете си в какво хаотично състояние се е намирала тогава вселената! Какво ли „вавилонско стълпотворение”[135]е царяло между частиците на веществото и какво ли е било движението на атомите, при положение, че тогава те не са следвали никакво определено направление?! Всичко това е изглеждало като един развълнуван и вечно колебаещ се океан в пространството, чиито движения не са имали никаква определена цел. 4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими за появата на живота. Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност! 5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид. 6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си. 7. Това заключение можем да извадим от факта, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места.
към текста >>

5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид.
3. Представете си в какво хаотично състояние се е намирала тогава вселената! Какво ли „вавилонско стълпотворение”[135]е царяло между частиците на веществото и какво ли е било движението на атомите, при положение, че тогава те не са следвали никакво определено направление?! Всичко това е изглеждало като един развълнуван и вечно колебаещ се океан в пространството, чиито движения не са имали никаква определена цел. 4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими за появата на живота. Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност! 5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид. 6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си. 7. Това заключение можем да извадим от факта, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места. 8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от науката притегляне или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.[136]
към текста >>

1. Безспорно на гравитацията е отредено да играе една изключително важна роля във вселената.
9. Действието на този закон е причина за неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия. 10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един установен ред, създаден от предшестващи причини и начала. Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. 3. Закон на Всемирното сродство[137] 1. Безспорно на гравитацията е отредено да играе една изключително важна роля във вселената. Все пак определени факти ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен. 2. Във Всемирното сродство се крие една от великите тайни, с помощта на която природата върши своята работа. Тази тайна произтича от онова свободно действие на атомите, които влизат във всевъзможни съчетания помежду си. При тези съчетания постоянно се образува енергия, която се пренася от различни по проводимост среди по цялата вселена. 3. Без Всемирното сродство светът завинаги би останал безплоден и безцелен.
към текста >>

Все пак определени факти ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен.
на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия. 10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един установен ред, създаден от предшестващи причини и начала. Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. 3. Закон на Всемирното сродство[137] 1. Безспорно на гравитацията е отредено да играе една изключително важна роля във вселената. Все пак определени факти ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен. 2. Във Всемирното сродство се крие една от великите тайни, с помощта на която природата върши своята работа. Тази тайна произтича от онова свободно действие на атомите, които влизат във всевъзможни съчетания помежду си. При тези съчетания постоянно се образува енергия, която се пренася от различни по проводимост среди по цялата вселена. 3. Без Всемирното сродство светът завинаги би останал безплоден и безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде.
към текста >>

При тези съчетания постоянно се образува енергия, която се пренася от различни по проводимост среди по цялата вселена.
3. Закон на Всемирното сродство[137] 1. Безспорно на гравитацията е отредено да играе една изключително важна роля във вселената. Все пак определени факти ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен. 2. Във Всемирното сродство се крие една от великите тайни, с помощта на която природата върши своята работа. Тази тайна произтича от онова свободно действие на атомите, които влизат във всевъзможни съчетания помежду си. При тези съчетания постоянно се образува енергия, която се пренася от различни по проводимост среди по цялата вселена. 3. Без Всемирното сродство светът завинаги би останал безплоден и безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде. Топлината и светлината щяха да бъдат непознати за нас. Духът на човека завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание. 4. Светът щеше да има над вратата си надпис: „Изгубен свят”.
към текста >>

Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената.
Духът на човека завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание. 4. Светът щеше да има над вратата си надпис: „Изгубен свят”. Любовта и омразата, обичта и ненавистта, истината и лъжата, доброто и злото нямаше да могат да се проявят, а щяха да бъдат погребани в безграничната пропаст на пространството. 5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия. В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре! ” 4. Първата аксиома за душата 1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената. Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни.
към текста >>

1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената.
В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре! ” 4. Първата аксиома за душата 1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената. Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни. 2. Може би някой ще каже, че ако тя беше предвидила тия нещастия, би взела навреме мерки да ги предотврати. Но изглежда това не е влизало в сметките ú. 3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот. 4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала?
към текста >>

3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот.
4. Първата аксиома за душата 1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената. Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни. 2. Може би някой ще каже, че ако тя беше предвидила тия нещастия, би взела навреме мерки да ги предотврати. Но изглежда това не е влизало в сметките ú. 3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот. 4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала? Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето. 5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно.
към текста >>

Вселената е негов продукт.
Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми към нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да ú вдъхва любов. 7. Дилемата на триъгълника 1. Естественикът и материалистът твърдят, че Материята и Природата са създали и устроили света, че той се управлява от техните закони и че без тях нищо не би съществувало. 2. Идеалистът и спиритуалистът казват, че Умът и Духът са сътворили и устроили света. Всичко, което виждаме и усещаме във външния свят, това са само образи и представи на ума, който създава всички форми. Вселената е негов продукт. Без ума нищо не би съществувало. 3. Богословът и теологът от своя страна казват: Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не може да съществува. 4. Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде, която страна и да вземем, все ще срещнем противници. 5. С цялото си познание за материята и природата материалистът започва да ни убеждава, че учението на теолозите не почива на никаква здрава основа.
към текста >>

6. „Теолозите твърдят – казват материалистите, – че имало някакъв Бог, който е създал и устроил вселената, но всъщност това не е никакъв Бог, а материя, която ние виждаме да работи и действа навсякъде.
Без ума нищо не би съществувало. 3. Богословът и теологът от своя страна казват: Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не може да съществува. 4. Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде, която страна и да вземем, все ще срещнем противници. 5. С цялото си познание за материята и природата материалистът започва да ни убеждава, че учението на теолозите не почива на никаква здрава основа. 6. „Теолозите твърдят – казват материалистите, – че имало някакъв Бог, който е създал и устроил вселената, но всъщност това не е никакъв Бог, а материя, която ние виждаме да работи и действа навсякъде. Тя е единствената реалност, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в действителност. Затова вън от тази реалност всичко е плод на нашето въображение. Що се отнася пък до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни атомни и молекулярни движения в мозъка, които нямат никаква предметна стойност вън от него.” 7. Така както материалистът ни представя работите, на пръв поглед те наистина изглеждат твърде прости и убедителни. Умовете ни са почти убедени да приемат учението му за чиста истина.
към текста >>

В такъв случай вселената завинаги ще изгуби своята материална същина.
9. „Онова, което виждаме, пипаме, опитваме, не е материя, а само образи, форми, впечатления и усещания, създадени от творческата сила на ума. Умът е, който действа вън от нас и вътре в нас. Неговите прояви и резултати материалистът взема за неща, реални сами по себе си и независими от ума, и ги назовава материален свят, природа и т. н. Онова обаче, което пипа, което усеща, което мисли и сравнява, е умът. Извадете творческата сила на ума от онова, което се нарича материален свят, и той тутакси ще се разпадне на първоначалните си елементи. В такъв случай вселената завинаги ще изгуби своята материална същина. Затова вън от ума никаква реалност не съществува” – заключава идеалистът. 10. Тогава се явява въпросът: Къде е истината? Дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста? 11. Ако приемем учението на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим реалността на ума, т. е. да приемем, че човек не е нищо друго освен един куп от атоми.
към текста >>

5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало.
Науката ни е предоставила многобройни факти от всички области на живота и тези факти говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ. 4. И така: – свойствата представляват материята; – качествата – силата; – формите – умът. 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало. 6. Това Начало е: – Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена; – Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината.
към текста >>

– Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена;
– свойствата представляват материята; – качествата – силата; – формите – умът. 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало. 6. Това Начало е: – Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена; – Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем.
към текста >>

Вестта с неописуема бързина се разпространява навсякъде във вселената.
В един миг безброй много атоми, захванати по два, започват да се трупат около първите два – там, където е средоточието на схватката, т. е. около първия център на тежестта. Това е вече едно праволинейно движение, от което по-късно са се образували всички други форми на движението. 9. Тогава се започва едно блъскане, тласкане, дърпане – цяло „вавилонско стълпотворение”! [146] Чува се шум, врява, крясък – истински бунт! Вестта с неописуема бързина се разпространява навсякъде във вселената. Силите влизат в стълкновение. Горе на небето има война. Страшна работа! Чува се дрънкане на саби и щикове, гърмежи на пушки и топове. Цели огнени ядра започват да се изхвърлят в пространството в различни направления.
към текста >>

Вселената гори, викаме ние, в голяма опасност сме!
Горе на небето има война. Страшна работа! Чува се дрънкане на саби и щикове, гърмежи на пушки и топове. Цели огнени ядра започват да се изхвърлят в пространството в различни направления. Всичко пламва от поднебесния огън. Вселената гори, викаме ние, в голяма опасност сме! Светът се свършва, катастрофата е близо, ние сме в ужас! 10. Наблюдавайки тази страховита картина, на нас ни се струва, че всичко ще изчезне в пламъците на този всеобщ пожар. Но веществото не се губи, силата не изчезва, умът работи, Господ създава. 11. Минават милиони и милиарди години и пространството отново се населява, но вече не с първите дребни материални частици, а с планети, слънца и слънчеви системи. Огромни галактики, извори на безбройни светове, развиват своите спирали.
към текста >>

2. Творецът на великата вселена е скрит във вечността.
12. Всички тия множества пристигат със Синовете божии, създадени в началото на самото небе. Те идат, за да се поклонят и да благодарят за почестите и благата, приети от Вечния, Всемирен закон на Любовта. 10. Бог е Дух 1. Пред ума ни се представя една величествена картина на целия свят – обширна по размери, великолепна по естество, чудна по устройство. Ръката, която е работила над нея, силата, която е действала при създаването ú, умът, който я е проектирал и извършил постройката, остават тайна. 2. Творецът на великата вселена е скрит във вечността. Където и да Го търсим, на която и страна да гледаме за стъпките Му, ние не можем да намерим никаква следа, която да ни загатне нещо за Неговото местопребивание. Къде е Той, Великият? Дали е заминал напред, или назад е останал? Дали е слязъл надолу, или нагоре е възлязъл? 3. Той присъства навсякъде и накъдето и да погледнем – надясно, наляво, нагоре, надолу, виждаме произведенията на Неговата творческа сила.
към текста >>

5. Пред умствения ни поглед се разкрива чудната гледка на необятната вселена.
Дали е заминал напред, или назад е останал? Дали е слязъл надолу, или нагоре е възлязъл? 3. Той присъства навсякъде и накъдето и да погледнем – надясно, наляво, нагоре, надолу, виждаме произведенията на Неговата творческа сила. Но пътя към Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни. 4. Усещаме, че Той присъства в един и същи момент навсякъде и в едно и също време действа и вътре, и вън от нещата, но не можем да кажем, че е тук или там.[147]Можем само да кажем, че „Бог е Дух”! 5. Пред умствения ни поглед се разкрива чудната гледка на необятната вселена. Тя изглежда като един великолепен дом, чиито стълбове и сводове се издигат сякаш някъде изпод нозете ни, крепейки цялото здание в пространството. Не се вижда обаче на какво се опират основите на този дом. 6. Светът прилича на подвижната скиния[148] на Израил, която се носи из вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното небесно войнство на Елохим, което победоносно се завръща и се устремява към пределите на вечното царство на мира – царството на Господ Бог Саваот.[149] [132] Вж. дял втори – І.1:1.
към текста >>

6. Светът прилича на подвижната скиния[148] на Израил, която се носи из вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното небесно войнство на Елохим, което победоносно се завръща и се устремява към пределите на вечното царство на мира – царството на Господ Бог Саваот.[149]
Но пътя към Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни. 4. Усещаме, че Той присъства в един и същи момент навсякъде и в едно и също време действа и вътре, и вън от нещата, но не можем да кажем, че е тук или там.[147]Можем само да кажем, че „Бог е Дух”! 5. Пред умствения ни поглед се разкрива чудната гледка на необятната вселена. Тя изглежда като един великолепен дом, чиито стълбове и сводове се издигат сякаш някъде изпод нозете ни, крепейки цялото здание в пространството. Не се вижда обаче на какво се опират основите на този дом. 6. Светът прилича на подвижната скиния[148] на Израил, която се носи из вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното небесно войнство на Елохим, което победоносно се завръща и се устремява към пределите на вечното царство на мира – царството на Господ Бог Саваот.[149] [132] Вж. дял втори – І.1:1. [133] Вж. дял втори – І.2:7. [134] Вж.
към текста >>

[136] Закон на Нютон за гравитацията – всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата от разстоянието между тях.
бъркотия, неразбория. Изразът произхожда от Бит. 11:1-9, където след потопа синовете на Ной и техните племена се събрали на едно място и решили да издигнат във Вавилон кула (стълп) до небето. Бог се разгневил на това начинание и разбъркал езиците им, за да не могат да се разбират помежду си. Така те се пръснали по света, без да могат да продължат строежа на кулата. [136] Закон на Нютон за гравитацията – всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата от разстоянието между тях. Например силата на привличане (F) между двe материални точки с маси M1 и M2 на разстояние S една от друга се изразява с F=G.M1.M2/S2, където G е гравитационна константа. [137] Този закон в Херметичната философия е познат като VІІ принцип или принцип на Рода. Той гласи: „Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой мъжки и женски принцип и тази двойнственост се проявява във всички области на Битието.” Учителят го нарича още Всемирен закон на Любовта. Вж. дял трети – 9:3. [138] „Изход” – втора книга от Петокнижието на Мойсей, описваща двата възлови момента в историята на Израил като народ: бягството от Египет и даването на Закона.
към текста >>

4. Неподправеният Петър Дънов

В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената.
НЕПОДПРАВЕНИЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ (УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ) В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената. За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура. Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството.
към текста >>

5. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

8 Реките да плескат с ръце, купно и горите да се радуват пред Господа; защото иде да съди земята, ще съди вселеная с правда и народите с правота.
Аудио - чете Калоян Христов Бележник на Петър К. Дънов, 1899 с.1 1899 [г.] март 3-и 8 Реките да плескат с ръце, купно и горите да се радуват пред Господа; защото иде да съди земята, ще съди вселеная с правда и народите с правота. 98 п[салом], I Кор[интяни] 15; 15 Ако мни някой, че е пророк или духовен, нека узнае, че това което ви пиша е заповеди Господни. Но ако не разумева някой, да не разумева. За това братия, имайте ревност да пророчествувате, и не възбранявайте да говорят язици. Всичко да бива благообразно и редовно.
към текста >>

Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на обединението до неговото осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това съединение с общата хармония.
Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството. 2 Това, което виждаш в светът е въплощение на самия живот. Изгледът на нещата са изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго и с.43 Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде изражение на своето съществувание, на своят вътрешен живот, който се стреми по напора на своето естество да се обедини с общата въръзка, която образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на обединението до неговото осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат на това обединение, на това с.44 вътрешно испълнение на ветхозаветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в обищата бръмка, за да може да съзерцава и участвува в общата радост на цялото творение. 4 Мъдростта е извор на жива вода. Всякой, който я притежава, ще бъде щас[т]лив в нейната сила.
към текста >>

Тя действува по всичките безпределни граници на вселената.
Ще притежаваш мирът, който никой не ще наруши и щастието, с.55 от което никой не ще те лиши. 7. Любовта е сила непобедима, пред нея всички сили прекланят глава. Нейните велики и мощни влияния проникват всички същества. Тя действува по всичките безпределни граници на вселената. Всякой, който се подчинява на нейните действия, върви ведно с нея. Само с любовта не може да се бори никой, пред нейния неугасим пламак се топят всички прегради, пред нея изчезват всички препятствия. Тя обграща и поглаща все. Пред нея всички сърдца се отварят, пред нея всички мисли се подчиняват на нейното влияние, на нейната скрита заповед. Та стои като страж и пази общия ред.
към текста >>

6. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Ще съди вселената с правда и народите с правота" (98 Псалом).
Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900 3 март 1899 година 8. „Реките да плескат с ръце купно и горите да се радуват пред Господа, защото иде да съди земята. Ще съди вселената с правда и народите с правота" (98 Псалом). „Ако мисли някой, че е пророк или духовен, нека узнае, че това, което ви пиша е заповед Господня. Но, ако не разумява някой, да не разумява. За това, братя, имайте ревност да пророчествате и не възбранявайте да говорят езици. Всичко да бива благоразумно и редовно" (I Коринтяни 14:37-40). 9. „Господ е виделина моя и спасение мое" (Псалом 27).
към текста >>

Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на обединението до неговото осъществяване е момент страдалчески, в който душата на когото и да е осъжда онова вътрешно колебание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това съединение с общата хармония.
Кой може да издири дълбините на тия необятни и непостижими мъдрости? Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото. 2. Това, което виждаш в света, е въплъщение на самия живот. Изгледът на нещата е изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата, е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде израз на своето съществувание, на своя вътрешен живот, който се стреми поради своето естество да се обедини с общата връзка, като образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на обединението до неговото осъществяване е момент страдалчески, в който душата на когото и да е осъжда онова вътрешно колебание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат от това съединение на вътрешно изпълнение на заветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в общата брънка, за да може да съзерцава и участва в общата радост на цялото творение. 4. Мъдростта е извор на жива вода. Всеки, който я притежава, ще бъде щастлив в нейната сила. Пътищата на всички неща са ней знайни. Тя ги всички направлява и определя техните действия и направлението на нещата и съществата, т.е.
към текста >>

Тя действа по всичките безпределни граници на вселената.
Дръж баща му и майка му настрани да не би да ти станат съседи, вярвай, че винаги ще плащаш скъпо за техните гозби. Затова укрепи се в добродетелите, облечи се в Истината, въоръжи се в правдата, живей с Любовта и Мъдростта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе, ще притежаваш мира, който никой не ще го наруши и щастието, от което никой не може да те лиши. 7. Любовта е сила непобедима. Пред нея всички сили прекланят глава. Нейните велики и мощни влияния проникват всички същества. Тя действа по всичките безпределни граници на вселената. Всеки, който се подчинява на нейните действия, върви ведно с нея. Само с любовта не може да се бори никой, пред нейния неугасим огън се топят всички прегради, пред нея изчезват всички препятствия. Тя обгръща всичко. Пред нея всички сърца се отварят и всички мисли се подчиняват на нейното влияние, на нейната скрита заповед. Тя стои като стража и пази общия ред.
към текста >>

7. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Небесата ще възвестят неговото пришествие и вселената ще извести неговото идване.
ПТимот. 2:9-20. Евреем: 2: 9-18; 3: 1-9; 4:12-14. Евр. 5: 5-14; 10: 7-10. Исайя 63; 64:3, 4. Господ ще да изяви и покаже своето Слово и величие. Небесата ще възвестят неговото пришествие и вселената ще извести неговото идване. Тя ще отбележи в своята книга неговия път и ще покаже неговите стъпки. Господ ще бъде предшествуван с огън, след него ще се чуе тихият му глас. Той ще бъде въоръжен с Истината и тронът му ще се носи от правдата и облеклото му ще бъде любовта. Добродетелта ще е красота на неговия храм. Той ще влезе и ще излезе и ще отвори портите си на великия свят град, на когото славата и храбростта ще е вечна.
към текста >>

Невидима прониква в дълбините на духа ми, като че взема крила и се повдига към неизмеримите дълбини и височини на вселената.
Ако се развали земното ни жилище, казва апостол Павел, „имам дом неръкотворен на небето." Този славен дом, който нашият Отец ни е приготвил да живеем, каква велика нужда има всякой да се приближава при този извор на живота. „Бог е Дух, и ония, които му се кланят и служат, в Дух и Истина да му се кланят и служат". Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот. Хляб насъщни за ума ми, за душата ми. Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила. Невидима прониква в дълбините на духа ми, като че взема крила и се повдига към неизмеримите дълбини и височини на вселената. Колко е благо Божието присъствие. Господ царува. Да се весели земята. Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите: Който победи няма да се повреди от втората смърт. 28. н.
към текста >>

8. 13.Червено тефтерче

То е сърцето и душата ти, то е вселената и всичкото създание от начало и винаги.
Аз съм този, който няма никакви граници, вид, форма. Аз съм само чист Дух, който обитавам в себе си. Всякога и винаги бъди ти благословен, както и аз, и ходи пред лицето ми в присъствието на моя Дух винаги. А бъдещето ще ти донесе моите блага, които съм ти сътворил чрез тебе и в тебе. Радвай се, защото си в дома ми, в храма на моето светилище, в което пребъдвам винаги. То е сърцето и душата ти, то е вселената и всичкото създание от начало и винаги. Господи, Господи Боже мой, послушай стенанието на моята душа и чуй моята молитва от горе. Ти знаеш, че имам нужда от тебе. Кому мога да открия сърцето си, освен на тебе? Моля те, премахни тоя нечист дух, който се е загнездил и развращава децата ти весден. Заличи от твоето възпоменание всичките ни лоши дела и ни стани истински баща.
към текста >>

Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина.
Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове! Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение. Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина. Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на ангелските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели твоят Дух и възрадва твоята душа.
към текста >>

9. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога.
", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога. Защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: „Не всеки, който ми казва „Господи, Господи! ", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца Моего". И: „Господ не гледа на лице, но на сърце". Резултатите са, които определят качеството на извършената работа.
към текста >>

10. 91 ПИСМА до Мария Казакова

Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената.
Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверил откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената. Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина на съждение: логичен, т.е. посредствен и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето.
към текста >>

Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите; а в духовното - висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка.
На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина на съждение: логичен, т.е. посредствен и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минува, те са: физическо, умствено и духовно. Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите; а в духовното - висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното въздействие на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък.
към текста >>

11. 113 ПИСМО

Да, този Божествен образ е велик, Той повдига, Той оживява, Той показва какъв трябва да бъде всякой человек, всякой служител на този всевелик и всесилен Бог, Творец на вселената и Баща на всички Твари и Източник на всички блага.
Истината е ясна. Този Истина е Бог. Този Великият Господ, който дава живот, здраве, радост, веселие, който упътва всички към доброто, мъдростта, знанието и любовта. А този Господ не е далеч, той е близо при всекиго, Неговият образ се намира във всяка душа. Стига кой и да е да поразрови в себе си по-дълбоко, да поочисти запрашената си душа и чертите на този образ ще изпъкнат ясно. Да, този Божествен образ е велик, Той повдига, Той оживява, Той показва какъв трябва да бъде всякой человек, всякой служител на този всевелик и всесилен Бог, Творец на вселената и Баща на всички Твари и Източник на всички блага. Само той е достоен за всяка любов. Към Него всички трябва да се обръщате, към Него трябва да гледате и Него да слушате. Той е винаги благият, дълготърпеливият, вселюбящият Господ, Който не презира никого. Той е навсякъде. Той живее в бащите, майките, сестрите, братята и приятелите, и учители, и служители.
към текста >>

12. 273 ПИСМО

Във вселената има два вида закони: едни по-големи, с по-голяма сила, други по-малки, с по-малка, с по-малък простор за проявление.
Бургас, 1. VIII. 1913 г. Др.Б. С това ида да ти отговоря на въпросите, които бе питал, както ги обясни бай Пеню. 1. „Законите, които Духът управлява, все едни и същи ли са с тия, на които се подчинява материята." Във вселената има два вида закони: едни по-големи, с по-голяма сила, други по-малки, с по-малка, с по-малък простор за проявление. По-малките закони винаги се подчиняват на по-големите, така щото и в случая със законите на материята, те като по-нисши се подчиняват и влияят от духовните. Обаче всички имат един източник: Онзи, Който ги е направил чрез Христа. За Христа един пример: баща дава средства, пари на сина, за да направи синът къща, значи бащата прави къщата чрез сина. По този въпрос се забелязва, че правите едно (Рим 7; 22-24) смесване на думите на ап. Павел. Действително, както казва той, в удовете ни - разбирай плътта, има противни закони на духовните и затова ний трябва да живеем „по дух".
към текста >>

По този въпрос се знае, че има едни закони за ръководенето на видимата вселена по предопределението на Отца, или тоже известните закони.
Колкото за продължение дните на цар Езекия (IV Цар. 20;11), на първо място се изтъква праведният живот на тоя юдейски цар, а Бог в милостта си един ден обръща на 1000 год. и 1000 години на един ден. Но забележи, че нам е нужно да живеем тъкмо толкова години, колкото да си изработим духовното тяло, само с което ще можем да реализираме надеждата ни в живота: участие в първото възкресение (Откр. 2;6). 3. „Вечността на духовните закони." По този въпрос се знае, че има едни закони за ръководенето на видимата вселена по предопределението на Отца, или тоже известните закони. „Твърд" (Битие 1;7-8). А както изглежда, според пророчествата едни от тях ще се отменят или преобразуват, вследствие на което във вселената (според сътворенията в Битието) ще настъпи голяма катастрофа. Значи всички закони владеят дотогава, докогато е определено, след което може би не престават да съществуват, но се преобразуват в други сили. За последствията от изменението на законите на Твърдта, или тия закони, които управляват засега обикалящата ни вселена, прочети Исайя 34;4. Откр. 6; 14.
към текста >>

А както изглежда, според пророчествата едни от тях ще се отменят или преобразуват, вследствие на което във вселената (според сътворенията в Битието) ще настъпи голяма катастрофа.
и 1000 години на един ден. Но забележи, че нам е нужно да живеем тъкмо толкова години, колкото да си изработим духовното тяло, само с което ще можем да реализираме надеждата ни в живота: участие в първото възкресение (Откр. 2;6). 3. „Вечността на духовните закони." По този въпрос се знае, че има едни закони за ръководенето на видимата вселена по предопределението на Отца, или тоже известните закони. „Твърд" (Битие 1;7-8). А както изглежда, според пророчествата едни от тях ще се отменят или преобразуват, вследствие на което във вселената (според сътворенията в Битието) ще настъпи голяма катастрофа. Значи всички закони владеят дотогава, докогато е определено, след което може би не престават да съществуват, но се преобразуват в други сили. За последствията от изменението на законите на Твърдта, или тия закони, които управляват засега обикалящата ни вселена, прочети Исайя 34;4. Откр. 6; 14. Исайя 33; 14. Петр. 3;7, 10ДЗ.
към текста >>

За последствията от изменението на законите на Твърдта, или тия закони, които управляват засега обикалящата ни вселена, прочети Исайя 34;4. Откр.
3. „Вечността на духовните закони." По този въпрос се знае, че има едни закони за ръководенето на видимата вселена по предопределението на Отца, или тоже известните закони. „Твърд" (Битие 1;7-8). А както изглежда, според пророчествата едни от тях ще се отменят или преобразуват, вследствие на което във вселената (според сътворенията в Битието) ще настъпи голяма катастрофа. Значи всички закони владеят дотогава, докогато е определено, след което може би не престават да съществуват, но се преобразуват в други сили. За последствията от изменението на законите на Твърдта, или тия закони, които управляват засега обикалящата ни вселена, прочети Исайя 34;4. Откр. 6; 14. Исайя 33; 14. Петр. 3;7, 10ДЗ. II Сол. 1;7-8. И тогава си представи какви изменения трябва да претърпи человечеството в живота си, за да оцелее във всички тия неща.
към текста >>

13. За Истината

Ще сѫди вселената съ правда,
17; 17. А знаемъ че Божий сѫдъ е споредъ истината върхъ тѣзи, които правятъ таквизи работи. Рим. 2; 2. Прѣдъ Господа; защото иде, Защото иде да сѫди земята: Ще сѫди вселената съ правда, И народитѣ съ истината си. Псал. 96; 13 Богъ е духъ, и които му се кланятъ, съ духъ и истина трѣбва да се кланятъ. Ев. Иоан. 4; 24.
към текста >>

14. Влиянието на Слънчевата Енергия

Енергията, която нашето Слънце получава от централното Слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна.
Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготвя енергията; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към Земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия; средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Енергията, която нашето Слънце получава от централното Слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна. Има един важен закон: колкото Земята е по-отрицателна, толкова възприемателната ѝ способност на положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото Земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната ѝ способност. Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща чрез положителния. Когато един център е положителен, той дава, а когато е отрицателен, взима. Положителната енергия твори, а отрицателната гради. По голямата част от енергията, която нашето Слънце приема от централното Слънце, се консумира от нашето Слънце.
към текста >>

15. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват вселената.
Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба да не е стихнала; тя в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват вселената. Засега цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на Земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно полезно е да се изучава тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани като скачени със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е.
към текста >>

Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната обширна вселена – вселена, на която всички действия са строго и разумно определени.
Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част – за проявление на човешките лични и семейни чувства, горната му коронна част – за проявление на човешката моралност, а страничните области служат на волевите проявления и инстинкти, които някой път действуват разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява). Значи, когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и осакатява дейността на тези клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на висшия органически свят, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната обширна вселена – вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни. Това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които парализират до някъде пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато обаче стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той започнал да мисли, че всички негови слушатели са демони, излезли от пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят.
към текста >>

16. Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон

Следователно по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб.
Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи на характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея? Ако с търкане махнем нещо написано и оставим бяла книга, то тази книга няма да добие цена, а ще изгуби. Следователно по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е от езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се е отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока“. А при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един–два дена или една година, всичко е в ред и порядък – живият организъм продължава своята работа без спиране. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действува.
към текста >>

17. ***

Вселената е предметно учение заради него, за да се учи.
Защото всеки човек е дошъл на земята, да се учи. Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик. Тая книга е за всички! Животното се е научило да чувствува. А човек е дошъл на земята, за да мисли. Вселената е предметно учение заради него, за да се учи. „Направил го е малко по-долу от ангелите.“ Човек се учи, а ангелите служат. Това, което те са учили, сега го проверяват, като слугуват. Хората са ученици, а пък ангелите – служители. Някой трябва да е бил ученик, за да може да слугува.
към текста >>

18. ***

Божествената наука, на която Природата и цялата Вселена са само външна проява, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване.
Съхранявайте Божествения Пламък във вас като най-ценното за човешкия дух. В този Пламък израстват всички добри мисли и чувства. В Него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката душа добива възвишеното, благородното: Любовта и Мъдростта в техните Божествени прояви. Божествената наука, на която Природата и цялата Вселена са само външна проява, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване. Това са живите процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разбирайте правилно Неговите упътвания с радост и Веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта. Търси Светлината, при която можеш да четеш.
към текста >>

19. Когато слънцето грее

Вселената е предметно учение заради него.
Защото всеки ученик е дошъл на земята, за да се учи. Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик. Тая книга е за всекиго! Животното се е научило да чувствува. А човек е дошъл на земята, за да мисли. Вселената е предметно учение заради него. Той е призван да се учи. „Направил го е малко по-долу от ангелите.“ Човек се учи, а ангелите служат. Това, което те са учили, сега го прилагат, като слугуват. Хората са ученици, а пък ангелите – служители.
към текста >>

20. 350–400

Но ученикът трябва да знае, че това е дело на Бога, на тази Разумна Сила във вселената, която помага, а сама винаги остава скрита; и постоянно да благодари в душата си Нему.
350–400 350 Добрини. Бог така прави своите добрини, че те изглеждат сякаш естествено дошли! Но ученикът трябва да знае, че това е дело на Бога, на тази Разумна Сила във вселената, която помага, а сама винаги остава скрита; и постоянно да благодари в душата си Нему. Тъй постъпва и Учителят. 351 Мото: Да бъде Благословен Господ на Любовта в нашите души! 352
към текста >>

21. УТРИННА МОЛИТВА ПРЕДИ ЗАПОЧВАНЕ НА ГИМНАСТИЧЕСКИТЕ УПРАЖНЕНИЯ

Която царуваш в цялата Вселена!
УТРИННА МОЛИТВА ПРЕДИ ЗАПОЧВАНЕ НА ГИМНАСТИЧЕСКИТЕ УПРАЖНЕНИЯ О, Ти, Чиста Любов. Която царуваш в цялата Вселена! Господи, изпълни сърцето ми с Тази Любов, за да обичам Тебе, своя ближен и всичко живо! Господи, Боже Христе наш, Велики Учителю, благодаря Ти, че всичко си създал заради мене. Ти си моето упование. Ти си моята надежда, аз вярвам безусловно в Твоето знание. Твоето Могъщество и Твоята необятна Любов към всички твари.
към текста >>

22. МОЛИТВА КЪМ ВЕЛИКОТО СЪЗНАНИЕ

Да познавам Твоите вечни закони в Природата и в цялата Вселена.
О, Безкрайно Велико Съзнание, моля Те, позволи ми да се доближа до Тебе и да бъда тъй близко, за да Те почувствувам и да се осъзная като цяло, което е излязло от Тебе. Освободи ме от всяка неправа мисъл, чувство, желание, критика и самоосъждане и нека бъда смирен, както Ти си ме създало. Нека да Те усещам тъй близко в себе си както най-близък приятел, с който да се не разделям никога. Да ми бъдеш светлина в ума и да Те Виждам в нея. Да ми бъдеш живот в сърцето и да Те виждам извън себе си. Да познавам Твоите вечни закони в Природата и в цялата Вселена. Между мен и Тебе да ни свърже Твоята непреривна Любов за вечни времена. Амин.
към текста >>

23. МОЛИТВИ - ЙОТ ХЕЙ ВАВ ХЕЙ; В БОГА СМЕ; АУМЕН

Нам е необходимо да изговаряме името на Иисуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи вьв Вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост.
ЙОТ ХЕЙ ВАВ ХЕЙ Нам е необходимо да изговаряме името на Иисуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи вьв Вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. Йот Хей Вав Хей. тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират. МОЛИТВА В БОГА СМЕ In Deo sumus, movemus, et vivimus. В Бога сме, движим се и живеем.
към текста >>

24. ФОРМУЛИ - Всички

душа - обширна като Вселената,
формула 95 Бъди силен, бъди смел, бъди мъдър, бъди истинолюбив, трудолюбив и всякога справедлив! формула 96 Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум - свепгъл като Слънцето, душа - обширна като Вселената, Дух - мощен като Бога и едно с Бога. произнася се три пъти) формула 97 Бог. Който живее в мен, ме прави силен. Аз използвам силата си, за да се повдигна.
към текста >>

Всичко, каквото Бог е вложил във Вселената, благото, което Бог е определил за нас, да дойде и да се реализира в нашата душа.
А когато се произнася следващата формула, ръцете се разтварят встрани с длани, обърнати надолу. После отново с леко приклякване ръцете се изнасят нагоре под наклон 45 градуса, а дланите са напред: Обгърни ме, Господи, с Твоята диамантена мантия, отстрани от мен всички отрицателни сили. (Прави се три пъти.) Формула 196 Всичко, каквото Бог е вложил във Вселената, благото, което Бог е определил за нас, да дойде и да се реализира в нашата душа. Формулата се произнася три пъти, като ръцете с допрени длани са насочени към Слънцето. Представяме си, че обхващаме в кръг всички планети в установения им ред. След това, пак с ръце към Слънцето, се казва: Амин, тъй да бъде! Формула 197
към текста >>

Ти, Който управляваш Вселената, няма да допуснеш този човек да ме убие.
Вярвам в младостта, която изключва старостта и смъртта. Вярвам в Мъдростта и Светлината, и Знанието, които изключват глупостта, тъмнината и невежеството. Формула 225 Дори и разбойник да срещнеш, не се плаши, а кажи: Господи, познавам Те и в добрия, и в лошия човек. Ти, Който управляваш Вселената, няма да допуснеш този човек да ме убие. Ти ще проявиш милосърдието си чрез него. Чуе ли тези думи, разбойникът ще се пробуди и ще се откаже от намерението си да убива. Формула 226 Човешката ръка съдържа всички сили. Вярвайте в нея и правете опити.
към текста >>

Господи, Ти, Който си направил и създал цялата Вселена, дай ми възможност да проявя Твоята Сила, да създам и аз нещо, с което да Те прославя.
Да допуснем, че някой Ви е разтревожил, изгубили сте равновесие, възбуден сте. Бавно издигнете двете си ръце над главата и леко докоснете с тях главата и цялото тяло, като изтърсвате пръстите. Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите любовта си към Него и считайте, че тези ръце са Божии. Това упражнение се прави не повече от три пъти на ден. Формула 321 Господи, Ти, Който си направил и създал цялата Вселена, дай ми възможност да проявя Твоята Сила, да създам и аз нещо, с което да Те прославя. Формула 322 Бъдете млади като Любовта, възрастни като Мъдростта и чисти като Истината! Формула 323
към текста >>

Ти, Който си създал Вселената, обгради тази Вселена, що си създал, а заедно с нея обгради и нас с Твоята Велика Любов!
Същата формула се повтаря и с погалвапе на лявата вежда. А когато се произнася следващата формула, десният показалец се прекарва по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо. Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран. Формула 336 Велики Господи, Който си създал човека. Ти, Който си създал Вселената, обгради тази Вселена, що си създал, а заедно с нея обгради и нас с Твоята Велика Любов! Божията Любов ще ни освежи, ще даде мир на всички човешки души. (три пъти) Формула 337 Аз съм Ангел - вестител, служител на Бога. Това е моята задача, за която съм слязъл на Земята.
към текста >>

25. ФОРМУЛИ - (85- 105) 'Господ е виделина моя и спасение мое'

душа - обширна като Вселената,
формула 95 Бъди силен, бъди смел, бъди мъдър, бъди истинолюбив, трудолюбив и всякога справедлив! формула 96 Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум - свепгъл като Слънцето, душа - обширна като Вселената, Дух - мощен като Бога и едно с Бога. произнася се три пъти) формула 97 Бог. Който живее в мен, ме прави силен. Аз използвам силата си, за да се повдигна.
към текста >>

26. ФОРМУЛИ - (186-202) 'Създание ново'

Всичко, каквото Бог е вложил във Вселената, благото, което Бог е определил за нас, да дойде и да се реализира в нашата душа.
А когато се произнася следващата формула, ръцете се разтварят встрани с длани, обърнати надолу. После отново с леко приклякване ръцете се изнасят нагоре под наклон 45 градуса, а дланите са напред: Обгърни ме, Господи, с Твоята диамантена мантия, отстрани от мен всички отрицателни сили. (Прави се три пъти.) Формула 196 Всичко, каквото Бог е вложил във Вселената, благото, което Бог е определил за нас, да дойде и да се реализира в нашата душа. Формулата се произнася три пъти, като ръцете с допрени длани са насочени към Слънцето. Представяме си, че обхващаме в кръг всички планети в установения им ред. След това, пак с ръце към Слънцето, се казва: Амин, тъй да бъде! Формула 197
към текста >>

27. ФОРМУЛИ - (223-239) 'Придай ни вяра'

Ти, Който управляваш Вселената, няма да допуснеш този човек да ме убие.
Вярвам в младостта, която изключва старостта и смъртта. Вярвам в Мъдростта и Светлината, и Знанието, които изключват глупостта, тъмнината и невежеството. Формула 225 Дори и разбойник да срещнеш, не се плаши, а кажи: Господи, познавам Те и в добрия, и в лошия човек. Ти, Който управляваш Вселената, няма да допуснеш този човек да ме убие. Ти ще проявиш милосърдието си чрез него. Чуе ли тези думи, разбойникът ще се пробуди и ще се откаже от намерението си да убива. Формула 226 Човешката ръка съдържа всички сили. Вярвайте в нея и правете опити.
към текста >>

28. ФОРМУЛИ - (319-330) 'Със силата на Духа Божий'

Господи, Ти, Който си направил и създал цялата Вселена, дай ми възможност да проявя Твоята Сила, да създам и аз нещо, с което да Те прославя.
Да допуснем, че някой Ви е разтревожил, изгубили сте равновесие, възбуден сте. Бавно издигнете двете си ръце над главата и леко докоснете с тях главата и цялото тяло, като изтърсвате пръстите. Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите любовта си към Него и считайте, че тези ръце са Божии. Това упражнение се прави не повече от три пъти на ден. Формула 321 Господи, Ти, Който си направил и създал цялата Вселена, дай ми възможност да проявя Твоята Сила, да създам и аз нещо, с което да Те прославя. Формула 322 Бъдете млади като Любовта, възрастни като Мъдростта и чисти като Истината! Формула 323
към текста >>

29. ФОРМУЛИ - (331-344) 'Аз в тях и Ти в мене'

Ти, Който си създал Вселената, обгради тази Вселена, що си създал, а заедно с нея обгради и нас с Твоята Велика Любов!
Същата формула се повтаря и с погалвапе на лявата вежда. А когато се произнася следващата формула, десният показалец се прекарва по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо. Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран. Формула 336 Велики Господи, Който си създал човека. Ти, Който си създал Вселената, обгради тази Вселена, що си създал, а заедно с нея обгради и нас с Твоята Велика Любов! Божията Любов ще ни освежи, ще даде мир на всички човешки души. (три пъти) Формула 337 Аз съм Ангел - вестител, служител на Бога. Това е моята задача, за която съм слязъл на Земята.
към текста >>

30. Аз съм този отначало

Радвай се, защото си в дома Ми, храма на Моето светилище, в което пребъдвам винаги, то е сърцето и душата ти, то е вселената и всичкото създание отначало и винаги.
Вън от Моята воля няма друга, вън от Моя Дух не съществува друг, вън от Моята сила не съществува друга сила. Аз съм всепоглъщаща любов, всеобемаща истина — всичко в Мен е вечно, непостижимо, неизмеримо. Аз съм този, който няма никакви граници, вид, форма; Аз съм само чист Дух, който обитавам в Себе си. Всякога и винаги бъди ти благословен, както и Аз, и ходи пред лицето Ми в присъствието на Моя Дух винаги. А бъдещето ще ти донесе Моите блага, които съм ти сътворил чрез тебе и в тебе. Радвай се, защото си в дома Ми, храма на Моето светилище, в което пребъдвам винаги, то е сърцето и душата ти, то е вселената и всичкото създание отначало и винаги.
към текста >>

31. Красивата молитва

Господи, Боже, направи ни твърди като диаманта, за да станем основание на Новата вселена.
Красивата молитва Господи, Боже, направи ни твърди като диаманта, за да станем основание на Новата вселена. Направи ни като стълбове в Твоята жива църква, за да възприемаме Божествения живот за другите. Освети ни със силата на Святия Си Дух, за да можем чрез словото, мисълта и делото да събуждаме заспалите души. Разкрий в нас, милий Боже, Божествената Си същност, помогни ни да се сдобием със силата, за да познаем истината, да ходим в пътя на светлината, за осъществяване на плана Ти и за дохождане на царството Ти на земята. Амин. Молитвата е дадена пред група от десет ученика.
към текста >>

32. Утринна молитва преди започване на гимнастическите упражнения

О, Ти, Чиста любов, която царуваш в цялата вселена!
Утринна молитва преди започване на гимнастическите упражнения О, Ти, Чиста любов, която царуваш в цялата вселена! Господи, изпълни сърцето ми с тази любов, за да обичам Тебе, своя ближен и всичко живо. Господи, Боже, Христе наш, Велики учителю, благодаря Ти, че всичко си създал заради мене. Ти си моето упование, Ти си моята надежда, аз вярвам безусловно в Твоето знание, Твоето могъщество и Твоята необятна любов към всички твари. О, Ти, Господи, Премъдрий, озарявай непрестанно моя дух, бъди мой светилник, бъди мой покровител, бъди мой ръководител във всичко, за да мога да върша Твоята воля — всичко каквото Ти желаеш. Амин.
към текста >>

33. Лозинка

Защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост.
А когато четете по една част на ден, тогава произнесете ги в три последователни дни. Всякой ще се моли според диктовката на духа си и Господ ще ви покаже и упъти как да се молите. В духовния свят вие не се намирате в еднаква зона, нито всички -на едно и също място, така щото според изгрева на вашето слънце ще се молите. Повелението на Духа е чрез тази лозинка всякой ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини. Трябва да знаете, че нам е необходимо да изговаряме името на Исуса Христа за нас и за другите. Защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. Йод Хей Вав Хей - тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в своите разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират. Ние трябва да произнасяме името на Господа Исуса Христа, защото то е, което съдържа равновесие в природните закони. И с произнасянето му съзнателно и с благоволение повикваме деветте ангелски чина да работят всичките заедно. (Дадена на 1 август 1914 г. в 15:30 ч.
към текста >>

34. Молитва към Великото Съзнание

Да познавам Твоите вечни закони в природата и в цялата вселена.
О, Безкрайно Велико Съзнание, моля Те, позволи ми да се доближа до Тебе и да бъда тъй близко, за да Те почувствам и да се осъзная като цяло, което е излязло от Тебе. Освободи ме от всяка неправа мисъл, чувство, желание, критика и самоосъждане и нека бъда смирен, както Ти си ме създало. Нека да Те усещам тъй близко в себе си, както най-близък приятел, с който да се не разделям никога. Да ми бъдеш светлина в ума и да Те виждам в нея. Да ми бъдеш живот в сърцето и да Те виждам извън себе си. Да познавам Твоите вечни закони в природата и в цялата вселена. Между мен и Тебе да ни свърже Твоята непреривна любов за вечни времена. Амин.
към текста >>

35. Формули 97-118 Господ е виделина моя и спасение мое

Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум - светъл като слънцето, душа - обширна като вселената, дух - мощен като Бога и едно с Бога.
Господи, помогни ми да свърша работата си тъй, както Ти разбираш. След това кажи: Господи, сега пък аз в Тебе ще свърша своята работа. И като свърша своята работа в Тебе, Ти ще се произнесеш за нея. формула 111 Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум - светъл като слънцето, душа - обширна като вселената, дух - мощен като Бога и едно с Бога. (произнася се три пъти) формула 112 Господи, аз вече живея в Теб. Ти си ми дал този ум, който имам. Ти си ми дал тази сила, която имам.
към текста >>

36. Формули 203 - 219 Създание ново

Всичко, каквото Бог е вложил във вселената, благото, което Бог е определил за нас, да дойде и да се реализира в нашата душа.
А когато се произнася следващата формула, ръцете се разтварят встрани с длани, обърнати надолу. После отново с леко приклякване ръцете се изнасят нагоре под наклон 45 градуса, а дланите са напред. Обгърни ме, Господи, с Твоята диамантена мантия, отстрани от мен всички отрицателни сили. Прави се три пъти. формула 213 Всичко, каквото Бог е вложил във вселената, благото, което Бог е определил за нас, да дойде и да се реализира в нашата душа. формулата се произнася три пъти, като ръцете с допрени длани са насочени към слънцето. Представяме си, че обхващаме в кръг всички планети в установения им ред (Вулкан, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон, Хано). След това, пак с ръце към слънцето, се казва: Амин, тъй да бъде! формула 214
към текста >>

37. Формули 240 - 254 Придай ни вяра

Ти, който управляваш вселената, няма да допуснеш този човек да ме убие.
Вярвам в младостта, която изключва старостта и смъртта. Вярвам в мъдростта и светлината, и знанието, които изключват глупостта, тъмнината и невежеството. формула 242 Дори и разбойник да срещнеш, не се плаши, а кажи: Господи, познавам Те и в добрия, и в лошия човек. Ти, който управляваш вселената, няма да допуснеш този човек да ме убие. Ти ще проявиш милосърдието си чрез него. Чуе ли тези думи, разбойникът ще се пробуди и ще се откаже от намерението си да убива. формула 243 Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра. Във вечната любов други са законите на живота, любовта иска изявление, мъдростта — приложение, истината - осъществяване.
към текста >>

38. Формули 343 - 355 Със силата на Духа Божий

Господи, Ти, който си направил и създал цялата вселена, дай ми възможност да проявя Твоята сила, да създам и аз нещо, с което да Те прославя.
само силата на Духа е сила Божия. формула 351 (Триъгълната формула) Дланите се поставят пред лицето, обърнати навън, палците и показалците се допират така, че се образува хармоничен триъгълник, и се произнася три пъти: Духът Божий — възлюбленият на нашите души, ще извърши всичко за нас. формула 352 Господи, Ти, който си направил и създал цялата вселена, дай ми възможност да проявя Твоята сила, да създам и аз нещо, с което да Те прославя. формула 353 Един велик и важен момент в живота на индивида. Когато изправя живота си, и светът ще се оправи. формула 354 Дойдат ли изпитания, кажете:
към текста >>

39. Формули 356 - 373 Аз в тях и Ти в мене

Велики Господи, Ти, който си създал човека, Ти, който си създал вселената, обгради тази вселена, що си създал, а заедно с нея обгради и нас с Твоята велика любов!
Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия. Същата формула се повтаря и с погалване на лявата вежда. А когато се произнася следващата формула, десният показалец се прекарва по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо: Господи дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран. формула 361 Велики Господи, Ти, който си създал човека, Ти, който си създал вселената, обгради тази вселена, що си създал, а заедно с нея обгради и нас с Твоята велика любов! Божията любов ще ни освежи, ще даде мир на всички човешки души. (три пъти) формула 362 Аз съм ангел — вестител, служител на Бога. Това е моята задача, за която съм слязъл на земята.
към текста >>

40. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и человек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак.
Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията. Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и человек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. - Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във Вечния Живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава.
към текста >>

Тази материя, която ние ще изработим, ще я изпратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове - в по-висока вселена.
Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във Вечния Живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава. Ще забележите децата, например: вземат нещо, строшават го и после се мъчат да го направят. Значи, те се упражняват да творят, а това е предназначението на човека при сътворението му - да твори. Тази материя, която ние ще изработим, ще я изпратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове - в по-висока вселена. И вие сте хората, които копаете от Божествената рудница, а тези, които дойдат в бъдещите светове, ще се ползват. Вие сега живеете и се ползвате, докато другите духове са работили. Така щото, в този смисъл, всякой един человек и един дух са толкова важни, колкото всичките светове. Такъв е законът. Ако един дух се изгуби, то тези духове, които са до него - цялата хармония ще се развали и ще изчезне.
към текста >>

41. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлян из вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него.
Може да се каже, че сме проводени да се учим, но какво отношение има това учение с бъдещия живот? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Ще се докосна до Библията, тя е една Книга, която е излязла от опитността на вековете. Изобщо, основният принцип е Бог. Обаче разбирането за Бога не е едно и също. Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлян из вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него. Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно, този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си.
към текста >>

Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години, за да се изготви една обща еволюция, една нова вселена.
По принцип как именно се е създал светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи. Но аз ето какво мисля: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат не може да произлезе. Но понеже Бог веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после - по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години, за да се изготви една обща еволюция, една нова вселена. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години. Във вашите умове може да се зароди въпрос какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде положението му като на жабока сега спрямо човека; такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа и Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да разпореждате.
към текста >>

42. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак.
Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията. Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои – по-малко, и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във Вечния живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава.
към текста >>

Тази материя, която ние ще изработим, ще я изпратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове – в по-висока вселена.
Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във Вечния живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава. Ще забележите децата например: вземат нещо, строшават го и после се мъчат да го направят. Значи те се упражняват да творят, а това е предназначението на човека при сътворението му – да твори. Тази материя, която ние ще изработим, ще я изпратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове – в по-висока вселена. И вие сте хората, които копаете от Божествената рудница, а тези, които дойдат в бъдещите светове, ще се ползват. Вие сега живеете и се ползвате, докато другите духове са работили. Така щото, в този смисъл всякой един човек и един дух са толкова важни, колкото всичките светове – такъв е законът. Ако един дух се изгуби, то тези духове, които са до него, цялата хармония ще се развали и ще изчезне. Което Господ един път е създал, не може да изчезне, но ако изчезне, тогава Бог няма да бъде съвършен.
към текста >>

43. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Този, който всъщност мисли, Той е Господ, който съставлява организма на Вселената.
В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл. Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите. Това виждаме и в промените на формите на параходите, железниците и прочее. Този, който всъщност мисли, Той е Господ, който съставлява организма на Вселената. И този, който иска да има нови мисли, трябва да се свърже с Бога, защото там е изворът. Утре ще се научите защо именно трябва да любите Господа, кои са причините, поради които трябва да любите ближните си. Вие трябва да съсредоточите мислите си нагоре, та утре да ви се каже повече, иначе някои неща аз ще премълча и няма да ви ги кажа. Законът е такъв, че ако ви кажа нещо, за което не сте готови, вие ще почнете да се гордеете, че много знаете. Това ще се отрази върху мен и аз ще почна да чувствам същото, пък аз нямам нужда да мисля, че много зная.
към текста >>

Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него.
да се запитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли в света. Може да се каже, че сме проводени да се учим, но какво отношение има това учение с бъдещия живот? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Ще се докосна до Библията – тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете. Изобщо, основният принцип е Бог, обаче разбирането за Бога не е едно и също. Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него. Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си.
към текста >>

Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77.
По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе. Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е. спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после – по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години. Във вашите умове може да се зароди въпрос, какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа.
към текста >>

77 За да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена – в протокола на П.
74 Никакъв резултат – в протокола на П. Гумнеров: еднакъв резултат. 75 Волутната теория – от лат. волута – спирална форма; липсва в протокола на Д. Голов. 76 И ще са потребни още десет милиарда години – липсва в протокола на Д. Голов. 77 За да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена – в протокола на П. Гумнеров: за да се изготви една бъдеща еволюция за една нова Вселена. 78 Временните ваши страдания – в протокола на П. Гумнеров: съвременните ваши страдания. 79 Вибрациите на цветовете – в протокола на П. Гумнеров: вибрациите на цветето.
към текста >>

Гумнеров: за да се изготви една бъдеща еволюция за една нова Вселена.
Гумнеров: еднакъв резултат. 75 Волутната теория – от лат. волута – спирална форма; липсва в протокола на Д. Голов. 76 И ще са потребни още десет милиарда години – липсва в протокола на Д. Голов. 77 За да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена – в протокола на П. Гумнеров: за да се изготви една бъдеща еволюция за една нова Вселена. 78 Временните ваши страдания – в протокола на П. Гумнеров: съвременните ваши страдания. 79 Вибрациите на цветовете – в протокола на П. Гумнеров: вибрациите на цветето. 80 А с това добило и голям глас – липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>

44. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Нашата душа, то е Божественият храм, то е Вселената - и единична, и колективна.
За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум, това е един инструмент, който можем всякъде да го турим,докато,ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е Вселената - и единична, и колективна. Цялата Вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява - управител. Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и развитие. Но сега на всички ни трябва смирение, защото смирението е, което повдига.
към текста >>

Цялата Вселена е една жива душа.
А нашият ум, това е един инструмент, който можем всякъде да го турим,докато,ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е Вселената - и единична, и колективна. Цялата Вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява - управител. Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и развитие. Но сега на всички ни трябва смирение, защото смирението е, което повдига. Някои приятели искат да присъстват на нашите събрания.
към текста >>

45. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Нам е необходимо да изговаряме името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във Вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост.
Друго, второ: в един от дните през седмицата - неделя, вторник и петък, след обикновената молитва ще правим поменик на всички членове от Веригата, включая и онези, отсъстващи от нея (за които се каже допълнително), за гостите на Събора, а така също и за други съмишленици, приятели и роднини (за които се позволи отпосле), като при споменаване имената им си представяте лицата им и искате от Господа за тях изпълнение на Лозинката. Но може и в трите тия дни да се прави този поменик - има свобода, обаче поне в един от казаните дни е задължително да се прави под страх от страдание. Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително. Да, поменика непременно правете веднъж в седмицата, защото, като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни - вие ще бъдете, които ще се ползвате от това - благословенията чрез вас ще дойдат за тях. Нам е необходимо да изговаряме името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във Вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. Йод-Хей-Вав-Хей 317 - тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират. Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящото не можа да ги разбере и схване. Затова вие трябва да произнасяте името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони. Това - едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание.
към текста >>

В цялата Вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце.
когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки - неговото начало, зародиша му и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина. Във връзка с познанието аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битие, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие 1:1), че „В началото създаде Бог небето и земята", т.е. Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и Земята. И то подразбира не тази Земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров. В цялата Вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце. Има много слънца, но другите слънца по отношение Слънцето, за което ни е думата, са като нашите електрически лампи по отношение на естествената светлина. Тия светила, които виждаме, са турени да осветяват само за тия същества, които са около тях. Под думата Небе се подразбират Съществата, създадени преди човека, а те са Ангелите, Архангелите, Херувимите, Серафимите и човешките души. Да, Земята - то са човешките души (чете Битие 1:2-5). Върху Земята значи нямало ред и порядък - „неустроена, пуста", но „рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина".
към текста >>

И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на Вселената.
Върху Земята значи нямало ред и порядък - „неустроена, пуста", но „рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина". Тъй Виделината е една Божествена сила, която скрива вътрешните качества на нещата, т.е. Виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, па и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света, то е Виделината, която е започнала своята работа. Ден, споменат в стих 5-и, е символ на Виделината, която е една сила положителна, а нощ е символ на тъмнината - сила, отрицателна на Виделината. И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на Вселената. По-нататък се говори за твърдта небесна (чете Битие 1:6-8). Твърд - защо Господ направи тази твърд? Да не би тези Напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща. Защото ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешките души. Да, тази преграда показва мястото, отгдето са започнали хората да слизат надолу, също както екваторът пък е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават - образуват се два противоположни полюса.
към текста >>

На тази благородна дума Любовь всичко във Вселената прави отзив.
И на Христа помагаха Ангелите, но Му помагаха само след като пости и след като можа да произнесе както се следва думата Любовь - дума, която засегна света. „Но - ще кажете - защо се не обърнаха евреите? " Но тия евреи, които не се обърнаха, това е съвременна Европа. А когато Христос дойде във вас, с вас става цял преврат. А пък когато Христос казва: „Аз Съм вратата"362, това е думата Любовь. На тази благородна дума Любовь всичко във Вселената прави отзив. Няма същество, което след като разбере тази дума, да не изпълни това, което тя съдържа в себе си. Онези, които чуят думата Любовь, ще възкръснат и ще оживеят. Под звука на тази магическа дума като че ли се намираме в Третото небе. И първото нещо, което иска да ни научи Христос, то е как да произнасяме тази дума. Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума.
към текста >>

46. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

77 За да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена – в протокола на П.
74 Никакъв резултат – в протокола на П. Гумнеров:еднакъв резултат. 75 Волутната теория – от лат. волута – спирална форма; липсва в протокола на Д. Голов. 76 И ще са потребни още десет милиарда години –липсва в протокола на Д. Голов. 77 За да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена – в протокола на П. Гумнеров: за да се изготви една бъдеща еволюция за една нова Вселена. 78 Временните ваши страдания – в протокола на П.Гумнеров: съвременните ваши страдания. 79 Вибрациите на цветовете – в протокола на П.Гумнеров: вибрациите на цветето. 80 А с това добило и голям глас – липсва в протокола на Д. Голов. 81 Дванадесет милиарда години – в протокола на П.Гумнеров: един-два милиарда години.
към текста >>

Гумнеров: за да се изготви една бъдеща еволюция за една нова Вселена.
Гумнеров:еднакъв резултат. 75 Волутната теория – от лат. волута – спирална форма; липсва в протокола на Д. Голов. 76 И ще са потребни още десет милиарда години –липсва в протокола на Д. Голов. 77 За да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена – в протокола на П. Гумнеров: за да се изготви една бъдеща еволюция за една нова Вселена. 78 Временните ваши страдания – в протокола на П.Гумнеров: съвременните ваши страдания. 79 Вибрациите на цветовете – в протокола на П.Гумнеров: вибрациите на цветето. 80 А с това добило и голям глас – липсва в протокола на Д. Голов. 81 Дванадесет милиарда години – в протокола на П.Гумнеров: един-два милиарда години. 82 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>

47. Писма до Мария Казакова

Тия са две огнища на духовния живот, приспособени към различни цели на вселената.
Но тъй като всички умове не са еднакво развити, както помежду нас, тъй и помежду духовете, става така, че една мисъл минава през много среди, докато вземе форма най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображението на много предмети ние ги приемаме в обратна форма? Прочее, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ние приемаме чрез силата на ума, а съдържанието — чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на духовния живот, приспособени към различни цели на вселената. Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето — тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето — Бог. Има два начина на съждения: логичен, т.е. посредствен, и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето.
към текста >>

Във физическото преобладават простите чувства и влечения, в умственото — способностите, а в духовното — висшите стремления на Духа: върховното самосъзнание за безсмъртието, в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, а Бог се представя за виделина без никаква сянка.
На ума говори светът, на сърцето — Бог. Има два начина на съждения: логичен, т.е. посредствен, и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минува; те са физическо, духовно и умствено. Във физическото преобладават простите чувства и влечения, в умственото — способностите, а в духовното — висшите стремления на Духа: върховното самосъзнание за безсмъртието, в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, а Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество, душата не може да избегне от постоялото течение на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстояние. По тази причина нещата на духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък.
към текста >>

48. Писма до Мария Казакова - 1904

Да, Този Божествен образ е Велик, Той повдига, Той оживява, Той показва какъв трябва да бъде всеки человек, всякой служител на този всевелик и Всесилен Бог, Творец на Вселената и Баща на всички твари, и Източник на всички блага.
Истината е ясна. Тази Истина е Бог. Този, Великият Господ, Който дава живот, здраве, радост, веселие, Който упътва всички към доброто, мъдростта, знанието и любовта. А този Господ не е далеч, Той е близо при всекиго, Неговият образ се намира във всяка душа. Стига кой и да е да поразрови в себе си по-дълбоко, да поочисти запрашената си душа и чертите на този образ ще изпъкнат ясно. Да, Този Божествен образ е Велик, Той повдига, Той оживява, Той показва какъв трябва да бъде всеки человек, всякой служител на този всевелик и Всесилен Бог, Творец на Вселената и Баща на всички твари, и Източник на всички блага. Само Той е достоен за всяка Любов. Към Него всички трябва да се обръщате, към Него трябва да гледат и Него да слушат. Той, винаги Благият, дълготърпеливият, Вселюбящият Господ, Който не презира никого. Той е навсякъде. Той Живее в бащите, майките, сестрите, братята и приятелите, и учители, и служители.
към текста >>

49. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа.
За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум — това е един инструмент, който можем всякъде да го турим, докато, ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява — управител. Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и развитие, но сега на всички ни трябва да сме смирени, защото смирението е, което подига. Някои приятели искат да присъствуват на нашите събрания. Добре, но това тяхно желание е плод на любопитство, а тук има доста емблеми, на които често пъти е мъчно да се разбере вътрешното съдържание, защото се иска предварителна подготовка, каквато липсва у повечето такива желаещи.
към текста >>

50. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Нам е необходимо да изговаряме Името на Исуса Христа, за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост.
Друго, второ: в един от дните през седмицата – неделя, вторник и петък, след обикновената молитва, ще правим поменик на всички членове от Веригата, включая и онези, отсъстващи от нея, за които се каже допълнително, за гостите на Събора, а така също и за други съмишленици, приятели и роднини, за които се позволи отпосле, като при споменаване имената им, си представяте лицата им и искате от Господа за тях изпълнение на „Лозинката". Но може и в трите тия дни да се прави този поменик – има свобода, обаче, поне в един от казаните дни е задължително да се прави под страх от страдание. Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително. Да, поменика непременно правете веднъж в седмицата, защото като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни – вие ще бъдете, които ще се ползвате от това; благословенията чрез вас ще дойдат за тях. Нам е необходимо да изговаряме Името на Исуса Христа, за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. „Йот Хей Вав Хей", тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират. Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящето не можа да ги разбере и схване. Затова вие трябва да произнасяте Името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони; това – едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте ангелски чина, да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата – не сме ние, които ще осъдим църквата, а Христос е, Който ще я съди.
към текста >>

В цялата вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце.
Следователно, ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е. когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки: неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина. Във връзка с познанието, аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие, гл.1, ст.1), че: „В началото създаде Бог Небето и земята", т.е., Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и земята. И то подразбира не тази земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров. В цялата вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце. Има много слънца, но другите слънца, по отношение Слънцето, за което ни е думата, са като нашите електрически лампи, по отношение на естествената светлина. Тия светила, които виждаме, са само турени да осветяват, само за тия същества, които са около тях. Под думата „Небе" се подразбират съществата, създадени преди човека, а те са: Ангелите, Архангелите, Херувимите, Серафимите и човешката душа. Да, „Земята", то са човешките души. (Чете стиховете от 2 до 5 включително.)
към текста >>

И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на вселената.
Върху „Земята", значи, нямало ред и порядък, „неустроена", „пуста"; но „рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина". Тъй. Виделината е една Божествена сила, която скрива вътрешните качества на нещата; т.е. Виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, па и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света, то е Виделината, която е започнала своята работа. „Ден" в стих 5 е символ на Виделината, която е една сила положителна, а „нощ" е символ на тъмнината – сила, отрицателна на Виделината. И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на вселената. По-нататък се говори за твърдостта. (Чете стихове 6 до 8.) "Твърд". Защо Господ направи тази "твърд"? Да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща. Защото, ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози; то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешките души!
към текста >>

51. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

На тази благородна дума „Любов" всичко във вселената прави отзив.
И на Христа помагаха ангелите, но My помагаха само след като пости и след като можа да произнесе, както се следва, думата „Любо" – дума, която засегна света. Но, ще кажете, защо се не обърнаха евреите? Но тия евреи, които не се обърнаха, това е съвременна Европа. А когато Христос дойде във вас, с вас става цял преврат. А пък когато Христос казва „Аз Съм вратата", това е думата „Любов". На тази благородна дума „Любов" всичко във вселената прави отзив. Няма същество, което, след като разбере тази дума, да не изпълни това, което тази дума съдържа в себе си. Онези, които чуят думата „Любов", ще възкръснат и ще оживеят. Под звука на тази магическа дума като че ли се намираме в Третото небе. И първото нещо, което иска да ни научи Христос, то е, как да произнасяме тази дума. Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума.
към текста >>

52. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

Числото осем е на Духа; то означава ония безконечни числа, които съществуват вътре във вселената.
Като разбирате числата 1, 2, 3 и 4, имате основните закони за разбиране на другите числа. Числото пет означава човек, който е вече индивидуализиран – неговите пет пръста. Числото шест означава човек в своето развитие; земята сега минава през числото шест; зелената краска е числото шест, също – размножаване, развитие. Числото седем е закон на почивка. Към това число спадат всички богати хора, защото те са завършили работата си и се задълбочават в себе си, за да се развият, култивират и да станат духовни. Числото осем е на Духа; то означава ония безконечни числа, които съществуват вътре във вселената. То е едно от най-строгите числа. Числото девет е човекът, който ще обобщи всички неща, и затова него ще направите докладчик: той ще опише целия процес на числата от 1 до 8 и ще даде резюме, как е вървяла цялата работа. Така вървят всички неща в своя ред. Вие се сърдите, кой кое място да заеме, а трябва да знаете, че всеки ще заеме онова място, което му е определено. Не може двама в една група да бъдат числото едно или две, защото ще се яви борба.
към текста >>

53. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др.
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
към текста >>

54. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената.
Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език". Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената. Един е Той във вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество. Като Учител, вие ще имате понятие за Него, само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, а ние вече Го знаем". (273-275 стр.)
към текста >>

Един е Той във вселената, няма втори като Него.
Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език". Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената. Един е Той във вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество. Като Учител, вие ще имате понятие за Него, само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, а ние вече Го знаем". (273-275 стр.) Някои искат да знаят дали съм Христос.
към текста >>

55. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно.
На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Борис Николов Веднъж един просяк чука на вратата на поп Константин Дъновски. Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб. Попът казал, че няма пари и му затворил вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци. Кой ги създаде?
към текста >>

56. УЧИТЕЛЯТ

Той започваше да говори за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога.
Освен това свиреше на цигулка. Знаете ли какво значеше в Америка това? Това значеше, че там той можеше да стане един от най-богатите хора, а той, въпреки че беше беден, свиреше без пари. Често студенти излизахме заедно на екскурзии и отивахме в просторните лесове. Студентите обичаха Дънов и при такива разходки често се събираха около него, когато сядахме на почивка, също го наобика- ляхме. Той започваше да говори за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. "Погледнете, казваше той, звездното небе - каква премъдрост, каква хармония, каква разумност! Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас! Кой поддържа тази красота, тази любов? " Слушахме в мълчание и сякаш забравяхме себе си, отнесени в един по-красив свят. Дънов говореше отлично английски език.
към текста >>

На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена.
Той започва да държи Своето Слово през отворения прозорец на стаичката Си. През 1922/23г. на ул."Оборище"14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27г. Следва построяването на салона на Изгрева през 1927г. Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944г. На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена. Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич. Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората. Когато Божествения Дух слиза - създава Учителя. Когато Христовият Дух слиза - създава се Мировият Учител. Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител.
към текста >>

Чрез Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която е открита за пръв път във Вселената, се изявява Словото на Бога и се проявява Славата Божия.
Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич. Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората. Когато Божествения Дух слиза - създава Учителя. Когато Христовият Дух слиза - създава се Мировият Учител. Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител. Чрез Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която е открита за пръв път във Вселената, се изявява Словото на Бога и се проявява Славата Божия. На 16 юли 1922 г. в Чам Кория, когато върху Мировия Учител Дънов идва Господният Дух, Той е вече Всемиров Учител в Слово, Дух и Сила. В Него е Божествената Троица: Божественият Дух от 7 март 1897 г. Христовият Дух от 12 август 1912 г.
към текста >>

Той е Всьо и Все на Земята и на Небето и на цялата Вселена.
В Него е Божествената Троица: Божественият Дух от 7 март 1897 г. Христовият Дух от 12 август 1912 г. Господният Дух от 16 юли 1922 г. Той е Емануил, живият Бог на Земята и Небето. Той е Всьо и Все на Земята и на Небето и на цялата Вселена. Учителят е проявеният Святий Дух на Истината. Мировият Учител е проявеният Дух Христов, Абсолютният Дух на Битието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите. Всемировият Учител на Вселената дава Словото на Бога за идното човечество от Vy-та раса чрез Божествения Дух, чрез Христовия Дух и чрез Господния Дух. "И на дрехата си и на бедрото имаше написано името: "Цар на царете и Господ на господарите." (Откровение, гл.19, ст. 16)
към текста >>

Всемировият Учител на Вселената дава Словото на Бога за идното човечество от Vy-та раса чрез Божествения Дух, чрез Христовия Дух и чрез Господния Дух.
Той е Емануил, живият Бог на Земята и Небето. Той е Всьо и Все на Земята и на Небето и на цялата Вселена. Учителят е проявеният Святий Дух на Истината. Мировият Учител е проявеният Дух Христов, Абсолютният Дух на Битието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите. Всемировият Учител на Вселената дава Словото на Бога за идното човечество от Vy-та раса чрез Божествения Дух, чрез Христовия Дух и чрез Господния Дух. "И на дрехата си и на бедрото имаше написано името: "Цар на царете и Господ на господарите." (Откровение, гл.19, ст. 16) През 1922 г. Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата.
към текста >>

Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството.
Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите. Всемировият Учител на Вселената дава Словото на Бога за идното човечество от Vy-та раса чрез Божествения Дух, чрез Христовия Дух и чрез Господния Дух. "И на дрехата си и на бедрото имаше написано името: "Цар на царете и Господ на господарите." (Откровение, гл.19, ст. 16) През 1922 г. Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците. От 1922 до 1944 г. Всемировият Учител произнесе чрез българска реч 7 500 беседи от Словото Божие на земята българска за синовете български от семейството славянско. Това е Третият Завет към човечеството.
към текста >>

Така Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е проявен чрез Словото на Бога.
Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците. От 1922 до 1944 г. Всемировият Учител произнесе чрез българска реч 7 500 беседи от Словото Божие на земята българска за синовете български от семейството славянско. Това е Третият Завет към човечеството. Така Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е проявен чрез Словото на Бога. И Словото на Бога бе Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Ето защо с отварянето на Школата, Божествената Троица, съставена от Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух, са единени в едно и са намерили обиталище и храм в тялото на Петър Дънов и по този начин Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е вече изявен. Духът Беинса Дуно не е от човешка еволюция. Той е от Божествена Еволюция. Той е завършил земната Си еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години.
към текста >>

Ето защо с отварянето на Школата, Божествената Троица, съставена от Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух, са единени в едно и са намерили обиталище и храм в тялото на Петър Дънов и по този начин Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е вече изявен.
От 1922 до 1944 г. Всемировият Учител произнесе чрез българска реч 7 500 беседи от Словото Божие на земята българска за синовете български от семейството славянско. Това е Третият Завет към човечеството. Така Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е проявен чрез Словото на Бога. И Словото на Бога бе Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Ето защо с отварянето на Школата, Божествената Троица, съставена от Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух, са единени в едно и са намерили обиталище и храм в тялото на Петър Дънов и по този начин Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е вече изявен. Духът Беинса Дуно не е от човешка еволюция. Той е от Божествена Еволюция. Той е завършил земната Си еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Преминал е и през духовната Си еволюция също преди милиарди години. Той е преминал пътя Си на Учител на Бялото Братство, изпращан е като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната ложа на Битието и Небитието.
към текста >>

Сега е изпратен като Всемиров Учител на Вселената.
Духът Беинса Дуно не е от човешка еволюция. Той е от Божествена Еволюция. Той е завършил земната Си еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Преминал е и през духовната Си еволюция също преди милиарди години. Той е преминал пътя Си на Учител на Бялото Братство, изпращан е като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната ложа на Битието и Небитието. Сега е изпратен като Всемиров Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно е слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и Слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в Слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.
към текста >>

57. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието".
Понякога караше някои братя и сестри да Му четат от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух Учителя. Беседата бе в сградата на Дома на журналиста на ул. "Раковска" и "Граф Игнатиев". С моята приятелка влязохме в салона и застанахме зад столовете, където имаше оставено място за правостоящи.
към текста >>

58. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

И тогава ще срещнете Великия Учител на Вселената."
Аз лично много пъти съм Го чувал да казва: "Да не мислите, че Аз всичко ви давам? Много работи има, които не ви казвам. Съвременното човечество не е дошло до този етап. А като проучите Словото и Го приложите, тогава Небето ще се отвори за вас. Невидимият свят ще вдигне пред очите ви своята завеса, ще се отворят очите ви, ще се отпушат ушите ви и вие ще станете член и ученик на Всемирното Велико Бяло Братство. И тогава ще срещнете Великия Учител на Вселената." Ангел Вълков Отидоха приятели при Учителя и питат: "Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици? " Учителят ги изгледа и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата.
към текста >>

59. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството.
ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА Спомени на ученици През 1922 г. Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците от 1922 до 1944 г. Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. "Изгревът" бе създаден заради Школата.
към текста >>

60. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ

След това ми показа една малка небулоза в съзвездието Орион към опашката и каза: "Това е милион пъти по-голяма Вселена от нашата видима Вселена".
Той каза:" Тези канали са изкуствено построени от жителите на Марс. Много, много работа е паднала." При друг случай се обърна към мене и ме попита: "Какво желаеш да видиш? " Аз отговорих: "Сириус". Учителят нагласи телескопа с голямата леща и аз видях слънцето Сириус, за което бях слушала от Неговото Слово, видях го в необикновен блясък. След това ми показа една малка небулоза в съзвездието Орион към опашката и каза: "Това е милион пъти по-голяма Вселена от нашата видима Вселена". Показа ни Млечния път, в който се виждаха като прашинки планети и слънца, големи, колкото нашата планета Земя. Една надвечер съм на полянката и съзерцавам облаците. Учителят застана до мен и аз споделям: "Колко е интересен шрифта на облаците! " Той ме погледна и каза: "Един ден вие ще следвате специална Школа, в която ще учите езика на облаците". Цанка Екимова
към текста >>

61. ПАНЕВРИТМИЯ

През това време Той е другаде, защото трябва да присъства в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената.
И откъде ще знае? Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя. Но това е фаза от дадено упражнение, не е цялото упражнение. По една снимка не можеш да съдиш за цялото упражнение, а само за онзи миг, който е хванат от фотографската камера. И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта. През това време Той е другаде, защото трябва да присъства в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената. Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата. А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава, като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава. Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме. Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше.
към текста >>

62. МУЗИКА

Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
После Учителят им каза няколко мъдри слова. Те Го гледаха с интерес, ние - с възхищение. Всички Му целунаха ръка и си отидоха, тананикайки новата песен и подскачайки като птички. Наталия Чакова Веднъж, в общия клас в салона на Изгрева, Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
към текста >>

След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на Изгрева. Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят.
към текста >>

Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно.
Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на Изгрева. Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената. Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения Свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязал на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Елена Андреева Вечерта на трапезата имаше 15-20 души гости.
към текста >>

Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената.
Два пъти по различно време Учителят я изпя на Изгрева. Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената. Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения Свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязал на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Елена Андреева Вечерта на трапезата имаше 15-20 души гости. Водеха се интересни разговори. Времето, прекарано при Учителя е всякога много ценно и приятно.
към текста >>

Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения Свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязал на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин!
Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената. Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения Свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязал на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Елена Андреева Вечерта на трапезата имаше 15-20 души гости. Водеха се интересни разговори. Времето, прекарано при Учителя е всякога много ценно и приятно. Към 9 часа всички се разотидоха.
към текста >>

Галилей разказваше: "На другия ден всички ние, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лева и листче с една хубава мисъл във връзка с музиката, която прониква цялата Вселена.
Мария Златева През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. След един хубаво изнесен концерт Учителят възнагради външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение. Галилей разказваше: "На другия ден всички ние, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лева и листче с една хубава мисъл във връзка с музиката, която прониква цялата Вселена. Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта. Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
към текста >>

63. СЛЪНЦЕ

Радвай се, че живееш, че Вселената е създадена за тебе.
Има нещо по- хубаво от богатството, от апартаментите. Стреми се към устойчивите неща, които са в самия тебе. В тях е реалността на живота. Какво по-хубаво от това да имаш устойчив ум, устойчиво сърце и устойчива душа? Какво по-хубаво от това да имаш устойчиви мисли, чувства и постъпки? Радвай се, че живееш, че Вселената е създадена за тебе. Тя е училище с безброй пособия. Сега вие сте в най-великото училище - земята. По-велико училище от нея няма. Вижте, колко е хубаво небето! Вие се занимавате с дребни работи, а не обръщате внимание на това, което ви обикаля.
към текста >>

64. БОГ. ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА

Когато поетът Го търси, Той се скрива в най-малките ъгълчета на вселената да не може да Го зърне.
Всички говорят за Бога, но те не Го разбират. Те мислят, че Бог е недостъпен. Наистина, Той е недостъпен, но само за ония учени, философи, поети, които мислят, че са постигнали всичко и нищо повече не им трябва. Затова, когато философът от висотата на своето положение, започва да изследва Бога, Той се скрива зад причинния свят. Когато астрономът Го изследва, Той се скрива във вечността, дето никакъв телескоп не може да Го намери. Когато поетът Го търси, Той се скрива в най-малките ъгълчета на вселената да не може да Го зърне. Обаче, Бог се открива на децата, на бедните, на страдащите, на унижените и на оскърбените - на чистите по сърце. Сега вие искате да сте господари на съдбата си. Но човек сам не може да бъде господар на съдбата си. Само двама души, като се съюзят, могат да бъдат господари на своята съдба. Една права линия може да бъде господар, ако има две точки.
към текста >>

65. БОГ Е ЛЮБОВ

Тя не е нещо единично... Любовта е един всемирен закон на всички онези същества, които изпълват цялата вселена.
Не е било време, откакто светът съществува, една душа, намираща се в крайно утеснение, да е похлопала на вратата на Господа и Той да не се спре и да не й помогне, при всичката Си заетост със Своите работи. Не е било време някой ум, бивайки нещо смутен, да похлопа на Божията врата и да не му е изпратен един малък лъч. Бог те люби - това е връзката между Бога и теб. А любовта към Бога е мощна сила, чрез която човек придобива съвършенство. Любовта е нещо колективно. Тя не е нещо единично... Любовта е един всемирен закон на всички онези същества, които изпълват цялата вселена. И във физическия, й в духовния, и във всички светове тя пулсира еднакво. Тя навсякъде се проявява. Тя има общ характер. И всякога, когато у хората се прояви желание да ограничат Любовта, те създават в себе си зло. Не ограничавайте Божията Любов.
към текста >>

66. ЗАКОНЪТ ЗА КАРМАТА

Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне към него, където и да ги изпрати той, дори и в безпределните пространства на Вселената, те пак ще се върнат при него.
Не се спъвайте един друг. Щом причинявате страдания комуто и да е, непременно ще дойде страданието и върху вас. Този закон е неумолим. Всеки, който причинява и най- малката вреда някому, ще страда. Ако кажеш една празна дума, с която ще разтревожиш някого, ще бъдеш съден за тази дума. Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне към него, където и да ги изпрати той, дори и в безпределните пространства на Вселената, те пак ще се върнат при него. Това е законът. Страданията и радостите, които сме причинили на други хора, един ден непременно ще се върнат при нас. Това, което пожелаеш на хората, то се връща при тебе. До новата година, когото срещнете, кажете му нещо много хубаво. Най-хубавото му пожелайте.
към текста >>

67. СИЛА

Силен човек е онзи, който може да се смалява, да стане невидим; или да се увеличава, да става толкова голям, че да изпълва цялата Вселена.
- Като изучава и прилага законите на смаляването. Следователно, иска ли да се освободи човек от робството на своя господар дявола, трябва постоянно да се смалява, да стане почти невидим. Като го срещне в някаква малка форма, дяволът ще го погледне с презрение и ще му каже: "Хайде, върви си, иди далеч от мене. Не ми трябваш такъв." Божественото разполага с два метода срещу злото: или да не се изпречваш на пътя му; или да се смалиш или да се увеличиш толкова много, че да не може да си играе с тебе. Силен човек е онзи, който може да се смалява, да стане невидим; или да се увеличава, да става толкова голям, че да изпълва цялата Вселена. Който иска да стане виден човек, всички да му се кланят, трябва да познава изкуството да се увеличава, да изпълва цялата Вселена. Който иска да бъде неуязвим за злото, трябва да стане малък и с микроскоп да не се вижда. Апостол Павел казва за себе си: "Когато съм слаб, тогава съм силен! " Какво означават тия думи? Това значи: Когато съм слаб в човешкото, в преходното, тогава съм силен в Божественото и във Вечното.
към текста >>

Който иска да стане виден човек, всички да му се кланят, трябва да познава изкуството да се увеличава, да изпълва цялата Вселена.
Следователно, иска ли да се освободи човек от робството на своя господар дявола, трябва постоянно да се смалява, да стане почти невидим. Като го срещне в някаква малка форма, дяволът ще го погледне с презрение и ще му каже: "Хайде, върви си, иди далеч от мене. Не ми трябваш такъв." Божественото разполага с два метода срещу злото: или да не се изпречваш на пътя му; или да се смалиш или да се увеличиш толкова много, че да не може да си играе с тебе. Силен човек е онзи, който може да се смалява, да стане невидим; или да се увеличава, да става толкова голям, че да изпълва цялата Вселена. Който иска да стане виден човек, всички да му се кланят, трябва да познава изкуството да се увеличава, да изпълва цялата Вселена. Който иска да бъде неуязвим за злото, трябва да стане малък и с микроскоп да не се вижда. Апостол Павел казва за себе си: "Когато съм слаб, тогава съм силен! " Какво означават тия думи? Това значи: Когато съм слаб в човешкото, в преходното, тогава съм силен в Божественото и във Вечното. За предпочитане, следователно, е човек да има общение с Бога, със светлите и разумни същества, отколкото със силните хора на Земята.
към текста >>

68. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Тази молитва е обща не само за човечеството, но и за цялата Вселена: за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили.
На което от тях бихме се спрели да размислим и да медитираме за неговия смисъл, ще намерим висше духовно разрешение на някой занимаващ ни въпрос или на някое затруднение в живота. От това гледище, в Добрата молитва се съдържа целият окултизъм, самото "Божествено Учение", както Учителят нарича Школата на Бялото Братство. Николай Дойнов УЧИТЕЛЯТ ЗА ДОБРАТА МОЛИТВА Добрата молитва се състои от 10 ключа за влизане в Царството Божие. Тази молитва е обща не само за човечеството, но и за цялата Вселена: за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили. Само по този начин ще имаме Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля. Няма на български и в целия свят след "Отче наш" по-добра молитва от "Добрата молитва". В "Отче наш" имате цяла програма. И "Добрата молитва" е цяла програма. Ето нашата програма.
към текста >>

Великият Дух на Вселената, Който съживява всички клетки, да ми дари живот и здраве".
Сутрин дори прекарай в молитва един час. Станеш от сън, кажи си: "Днес искам да направя повече, отколкото вчера. Без страх в Любовта безгранична. Без страх и без тъмнина в безконечната Любов на Вечността. Великият Дух на Вселената, Който съживява всички клетки, да ми дари живот и здраве". Правило за всеки ден: Да не пропуснеш ден, в който да не изговориш следната формула при ставане от леглото, за да бъдеш през целия ден в хармония с Бога и за да бъде плодотворна твоята работа през деня: "Аз живея в Бога и Бог живее в мен." За да има формулата по-голямо действие, трябва да се придружава с пеене и движение, които човек трябва да намери интуитивно. За да ви вървят работите добре, сложете ръцете си на горната част на главата си и кажете: "Господи, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичкия си дух." Всяка сутрин след ставане, ще определите две минути за връзка с Невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с Невидимия свят. Всички, които са завършили своето развитие и се интересуват с; човечеството, имат тази опитност.
към текста >>

69. РАЗВИВАНЕ НА ДАРБИ И ДОБРОДЕТЕЛИ

После ще произнесете думите: Всичко, каквото Бог е вложил във Вселената; благото, което е определил за нас, да дойде и да се реализира в нашата душа!
Ще направите един малък кръг да обхванете първата система - Меркурий. После ще направите втори кръг, малко по-голям и ще си представите, че обхващате Венера. Третият кръг ще бъде още по- голям, ще обхванете Земята и т.н. Кръговете стават все по-големи: Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. (Ръцете напред.) После ще произнесете думите: Всичко, каквото Бог е вложил във Вселената; благото, което е определил за нас, да дойде и да се реализира в нашата душа! Ще правите кръгове с ръцете си и ще кажете: "Амин - тъй да бъде! " Думата "амин" значи: Всичко да бъде тъй, както е написано. "Амин" е дума, която не може да се преведе; тя е свещена дума, която включва всичко хубаво и Божествено в себе си. Вие искате Господ да ви услужи, искате Господ да бъде добре разположен към вас, но Господ ви казва: "Идете направете една малка услуга на някоя вдовица, на някой беден." И тогава Господ ще бъде разположен към вас.
към текста >>

70. МЯСТОТО НА БЪЛГАРИТЕ В ОБЩОЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Българите са черният дроб на Вселената.
Благодарете, че сте българи и не се безпокойте какво ще стане с вас! Черният дроб е оная материя, която е създала света. Господ е създал света чрез черния дроб. Знаете ли какви киселини, какви сили са действали при създаването на черния дроб! Това на вас ви се вижда невъзможно, но аз ви казвам, че черният дроб е бил способен да създава. Българите са черният дроб на Вселената. Частиците на черния дроб, както и всички същества, еволюират и постоянно се изменят. Така и българите след време ще минат в друга форма на развитие. Тогава ще търсите българина по-горе в общия космически организъм.
към текста >>

71. СОЦИАЛНА ПРАВДА

Сега има ново разпореждане във Вселената до всички - да сменят етапите мерки, с които са работили досега, с нови.
същества идат вече в света и насаждат новите идеи. Аз бих желал всички млади, всички учени и философи да дадат ход на новите идеи в света и да ги приложат поне в минимална степен. Това не може да стане изведнъж, но постепенно - лъч след лъч ще иде, докато светлината на изгряващото слънце се усили и освети всичко около себе си. Сега почваме да пренасяме онзи свят в този. Материалите от онзи свят пренасяме в този. Сега има ново разпореждане във Вселената до всички - да сменят етапите мерки, с които са работили досега, с нови. Ново движение, нови мерки се изискват. Старите мерки ще се сменят така, както в България аршинът се сменя с метал. По старому вече не може да се живее. Нова мярка има в света, обща за всички хора, на която се превеждат всички работи. Тази обща мярка гласи: "Мери другите тъй, както искаш тебе да мерят.
към текста >>

72. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Това важи за тук, за провинцията, за вечността и за Вселената!
" Въздъхнах облекчено. Аз се намирах пред Учителя, на Изгрева в София, а моят дом бе в Габрово. А там имам най-голяма нужда от Неговата помощ и запитах: "Но това, Учителю, за къде важи? За Изгрева или за провинцията? " - Това важи за сега, за утре и завинаги! Това важи за тук, за провинцията, за вечността и за Вселената! Това важи и за целия Космос, за цялата Вселена и завинаги! Когато ме повикате и ме извикате с чистотата на сърцето си, чрез светлината на ума си и със силата на Духа, то аз ще дойда от края на Вселената при вас и ще ви помогна! Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и Миросъзнанието на Вселената, че Бога е навсякъде и във всичко. Това е Всьо и Вся! Той е във всичко и навсякъде - на Небето, на Земята и във Вселената!
към текста >>

Това важи и за целия Космос, за цялата Вселена и завинаги!
Аз се намирах пред Учителя, на Изгрева в София, а моят дом бе в Габрово. А там имам най-голяма нужда от Неговата помощ и запитах: "Но това, Учителю, за къде важи? За Изгрева или за провинцията? " - Това важи за сега, за утре и завинаги! Това важи за тук, за провинцията, за вечността и за Вселената! Това важи и за целия Космос, за цялата Вселена и завинаги! Когато ме повикате и ме извикате с чистотата на сърцето си, чрез светлината на ума си и със силата на Духа, то аз ще дойда от края на Вселената при вас и ще ви помогна! Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и Миросъзнанието на Вселената, че Бога е навсякъде и във всичко. Това е Всьо и Вся! Той е във всичко и навсякъде - на Небето, на Земята и във Вселената! Той е навсякъде и във всичко: на физическия свят, в Духовния свят и в Божествения свят.
към текста >>

Когато ме повикате и ме извикате с чистотата на сърцето си, чрез светлината на ума си и със силата на Духа, то аз ще дойда от края на Вселената при вас и ще ви помогна!
А там имам най-голяма нужда от Неговата помощ и запитах: "Но това, Учителю, за къде важи? За Изгрева или за провинцията? " - Това важи за сега, за утре и завинаги! Това важи за тук, за провинцията, за вечността и за Вселената! Това важи и за целия Космос, за цялата Вселена и завинаги! Когато ме повикате и ме извикате с чистотата на сърцето си, чрез светлината на ума си и със силата на Духа, то аз ще дойда от края на Вселената при вас и ще ви помогна! Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и Миросъзнанието на Вселената, че Бога е навсякъде и във всичко. Това е Всьо и Вся! Той е във всичко и навсякъде - на Небето, на Земята и във Вселената! Той е навсякъде и във всичко: на физическия свят, в Духовния свят и в Божествения свят. Това е загадката и силата на тази мистична тайна и Божи закон.
към текста >>

Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и Миросъзнанието на Вселената, че Бога е навсякъде и във всичко.
За Изгрева или за провинцията? " - Това важи за сега, за утре и завинаги! Това важи за тук, за провинцията, за вечността и за Вселената! Това важи и за целия Космос, за цялата Вселена и завинаги! Когато ме повикате и ме извикате с чистотата на сърцето си, чрез светлината на ума си и със силата на Духа, то аз ще дойда от края на Вселената при вас и ще ви помогна! Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и Миросъзнанието на Вселената, че Бога е навсякъде и във всичко. Това е Всьо и Вся! Той е във всичко и навсякъде - на Небето, на Земята и във Вселената! Той е навсякъде и във всичко: на физическия свят, в Духовния свят и в Божествения свят. Това е загадката и силата на тази мистична тайна и Божи закон. Аз днес ви я откривам и я оставям за учениците на Школата.
към текста >>

Той е във всичко и навсякъде - на Небето, на Земята и във Вселената!
Това важи за тук, за провинцията, за вечността и за Вселената! Това важи и за целия Космос, за цялата Вселена и завинаги! Когато ме повикате и ме извикате с чистотата на сърцето си, чрез светлината на ума си и със силата на Духа, то аз ще дойда от края на Вселената при вас и ще ви помогна! Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и Миросъзнанието на Вселената, че Бога е навсякъде и във всичко. Това е Всьо и Вся! Той е във всичко и навсякъде - на Небето, на Земята и във Вселената! Той е навсякъде и във всичко: на физическия свят, в Духовния свят и в Божествения свят. Това е загадката и силата на тази мистична тайна и Божи закон. Аз днес ви я откривам и я оставям за учениците на Школата. Думите "Учителю, Благи! " са ключ, който се намира в Словото на Великия Учител.
към текста >>

А тази тук, на Изгрева, е единствената на планетата Земя, както и в цялата Вселена.
Учителят не спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата си. Аз оставям тялото си тук на стола или на леглото и отивам горе да работя. Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на които говоря? Тези Школи са в Невидимия свят. А тази тук, на Изгрева, е единствената на планетата Земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е напразен по образ и подобие на Бог, Друг такъв няма на Земята, на Небето и във Вселената. Само Учителят тук, на Изгрева, е направен по подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената." Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните. Ангел Вълков Последният месец преди да си замине, Учителят ми каза: "Запомни!
към текста >>

Само един Учител е напразен по образ и подобие на Бог, Друг такъв няма на Земята, на Небето и във Вселената.
Аз оставям тялото си тук на стола или на леглото и отивам горе да работя. Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на които говоря? Тези Школи са в Невидимия свят. А тази тук, на Изгрева, е единствената на планетата Земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е напразен по образ и подобие на Бог, Друг такъв няма на Земята, на Небето и във Вселената. Само Учителят тук, на Изгрева, е направен по подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената." Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните. Ангел Вълков Последният месец преди да си замине, Учителят ми каза: "Запомни! Аз присъствам навсякъде! " Разказах това на мнозина.
към текста >>

Само Учителят тук, на Изгрева, е направен по подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената." Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните.
Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на които говоря? Тези Школи са в Невидимия свят. А тази тук, на Изгрева, е единствената на планетата Земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е напразен по образ и подобие на Бог, Друг такъв няма на Земята, на Небето и във Вселената. Само Учителят тук, на Изгрева, е направен по подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената." Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните. Ангел Вълков Последният месец преди да си замине, Учителят ми каза: "Запомни! Аз присъствам навсякъде! " Разказах това на мнозина. Как го възприеха, не зная.
към текста >>

Той е Вся и Всьо на Земята, в Духовния свят, в Божествения свят и обема и управлява цялата Вселена!
Лично мен това, че Той присъства навсякъде, ме окриля. Защото Всемировият Учител обхваща Божествения Дух, обединява чрез Христовия Дух и действа с Господния Дух на Силите. Ето защо Учителят ми каза: "Аз присъствам навсякъде! " Запомнете! Всемировият Учител присъства навсякъде и зъв всичко. Той е Вся и Всьо на Земята, в Духовния свят, в Божествения свят и обема и управлява цялата Вселена! Стоянка Илиева Насядали сме на трапезните маси в дома Темелков в село Мърчаево и обядваме. Като привършихме обяда, бе казана обща молитва. Учителят стана и преди да се насочи към стаята Си, каза: "Пеню и Владо да дойдат горе в стаята ми." Всички ни изгледаха, но помислиха, че сме викани, за да ни даде Учителят някоя работа за хамали, защото в Братството ние вършехме онази тежка работа, без която не може да съществува нито един лагер и братско общежитие. Владо бе руснак, избягал от болшевишката революция и сега в Мърчаево си изкарваше хляба с каменоделство.
към текста >>

73. БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ И МИСИЯ

Той борави с всички Слънчеви системи, защото Той управлява Вселената.
Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България. Аз ида от Слънцето, но трябва да знаете, че зад това Слънце има друго Слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, откъдето е дошъл. Един Учител е извън нашата Слънчева система. Той борави с всички Слънчеви системи, защото Той управлява Вселената. Аз не смея да начертая нещо, защото щом го начертая, то става. Всяко нещо, което чертая или което изговарям, то веднага става. Когато аз начертая нещо, то от Невидимия свят ме следят, понеже моите чертежи са планове, които те са готови с голямо желание да ги приемат и да ги приложат. Идат същества от далечни светове, които чакат да чуят какво ще кажа аз за Божията Любов и пр. Аз присъствам навсякъде.
към текста >>

74. ПОСЛЕДЕН ЗОВ

Вънка от нашата Вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина.
Първо ще дойде една метла да измете всичко старо. Богатите ще изпразнят кесиите си, ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората и тогава ще дойде новата култура на Любовта и Братството между всички народи на Земята. Любовта не признава никакви закони. Аз ви говоря за Любовта като сила. Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи. Вънка от нашата Вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целия свят и всички онези, които й се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си. Къде ще ги завлече? - Ще ги завлече там, където отиват и някои работници в някоя железарска леярница. В някоя железарска леярница, някой от невнимателните работници, като разтопява желязото, по невнимание падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата й се повишава с няколко градуса. Разбирате ли?
към текста >>

75. КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА

Тогава всички ще разберат, че Земята е създадена за благото на живите същества, а Вселената - за научни изследвания.
Божият план е турен в действие още през 1914 г. Бог първо е говорил чрез духовете, после чрез ангелите, след това чрез Сина Си, а най-после и Той сам ще проговори. Когато Бог проговори на хората, цялата Земя ще изгори. Под "свършване" или "изгаряне" на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, на всички измами и заблуждения. Ще остане само реалното - Божественото. Тогава всички ще разберат, че Земята е създадена за благото на живите същества, а Вселената - за научни изследвания. Онези, у които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин. Родила се е нова звезда и тя ще измени живота на хората. Бог е решил да ликвидира тази тъмнина! Стига вече този мрак и извратени сърца! Христос ще донесе сближение между народите, ще ги обедини, ще ги слее в един общ организъм.
към текста >>

76. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

Те строят нова вселена, нов свят, в който могат да живеят само хора с идеално организирани тела, умове и сърца.
Господ да го прости и за в бъдеще ще живеем със законите на новата Земя, на новото човечество. Това иска Братството. Тъмните сили вече са победени в астралния свят, сега тук се води борба, за да бъдат победени. Като победят светлите сили на Земята, ще дойде новото Небе и новата Земя. Сега всички ангелски йерархии, всички разумни, възвишени същества са заети с велика работа. Те строят нова вселена, нов свят, в който могат да живеят само хора с идеално организирани тела, умове и сърца. Млади и стари, всички са длъжни да разрешат задачите си чрез великата Божия Любов. Пред вас се открива велико бъдеще! Земята влиза в нови условия, които вие не можете да си представите. И Луната, която виждате, и тя започва да се изменя. След време ще се яви нова Луна.
към текста >>

77. ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ

За нас Той е и Всемировият Учител на Вселената.
Какво можехме да кажем на западните и източните окултисти и техните привърженици в София и на Изгрева? За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл. За нас Той е Мировият Учител на човечеството - на миналото, на сегашното и на бъдното човечество. За нас Той е и Всемировият Учител на Вселената. По-нататък идваше голямата съблазън. Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони, или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ! Учителят имаше физическо тяло, но то старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме.
към текста >>

78. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух в Единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя.
Трябваше да минат много, много години, за да разбера в края на живота си, че сме пропуснали важни неща, защото се опитваме да работим с големите неща, които се оказаха непосилни за нас. Представете си, в тези последни дни Учителят каза: "Една малка работа се завърши." Това бе Неговото определение за работата, която Той свърши на Земята при слизането си в плът и кръв при сегашното човечество от 1864 г. до 1944 г. Той държа Словото си на български език в 7 500 беседи, което е един колосален труд, а Той го определи като "една малка работа", която свърши за Бога. От 1922 г., когато Той откри Школата, Господният Дух на Силите движеше тази Школа. Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух в Единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя. Сега виждате ли величините, с които работеше Бог в Него. Защото тук, на Земята, малката величина се оглежда и проектира в Голямото единствено чрез проекцията на Словото. Защото тази малка величина на Земята е един лъч от Божествения Дух, а горе, в Духовния свят, е сноп от Светлината на Христа, а в Божествения свят е Слънце на Духа Господен. А представяте ли си нашето невежество, когато след като си замина Учителят, смятахме, че ние можем да работим със същите величини, с които бе работил Учителят и със същите методи, с които Той работеше? Ние смятахме, че сме определени да завършим Неговото Дело.
към текста >>

79. Дял първи Животопис и творчество

Животът иде от един Велик разумен център на Вселената.
Старото обединява човеците чрез насилието. Новото ги обединява чрез любовта и братството. Между тези два процеса обаче никакво равенство по сила не съществува. Старото е силно, могъщо, самоуверено, то е един завършен процес, със зрели, ясни и определени форми. Новото сега започва, то е едва доловимо, с неясни очертания, ала пълно с живот – то носи бъдещето. Животът иде от един Велик разумен център на Вселената. Той идва ритмично, има своите приливи и отливи. Всяка вълна представлява една епоха. Когато една нова Божествена вълна идва, тя засяга всичко. Всички същества, от най-малките до най-големите, са под нейно влияние: и растенията, и животните, и човекът, и минералите, и елементите. Тази вълна носи в себе си силите и зародишите на една нова култура.
към текста >>

80. БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Там душата търси начин да се докосне до тайнствения Живот, който изпълва Вселената.
Безмълвното присъствие на тези едри форми очертава хоризонта и дава на душата определени и ясни впечатления. Те турят в ред целия душевен свят на човека. Светлините се менят по тези високи масиви през всички часове на деня и през всички годишни времена. Мълчаливият говор на Вечното буди в душата благоговение и чувство за красота. Планината възвишава човека, от нея лъха нещо необикновено. Там душата търси начин да се докосне до тайнствения Живот, който изпълва Вселената. Свободолюбиви, горди хора живеят в планините. Те не се примиряват с робството. Те са свикнали да се борят с трудните условия на живота и затова са упорити и силни. Планината издига човека над обикновеното поле на живота, гдето той работи. Тя го поставя в досег с Великия живот на Цялото.
към текста >>

81. ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА ОБЩЕСТВОТО

Той знаеше, че всяко Добро е дело на Бога, на тази Разумна сила във Вселената, която помага, а сама винаги остава скрита.
Живей и се движи винаги в Любовта. Често при Него идваха възторжени хора, вдъхновени от един висок идеал, лицата им озарени от една вътрешна светлина. Те имаха нужда от подкрепа повече от другите. Учителя помагаше така, че всичко изглеждаше, като че естествено е дошло. Ала Той никога не говореше за това. Той знаеше, че всяко Добро е дело на Бога, на тази Разумна сила във Вселената, която помага, а сама винаги остава скрита. Учителя казва: И този, който е направил Добро, и онзи, на когото е направено, еднакво да благодарят на Бога. По това време беседите добиха популярност. Броят на посетителите растеше постоянно. Малкият дом не можеше да побира всички.
към текста >>

82. УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ

С Любов и търпение Той ни въведе в света на душата – свят, обширен като Вселената.
Знанието за пътя на човешката душа към Бога е велико Знание на Живота. Учителя се вслушва с чутко ухо в нашите души. Много противоречия, много съмнения и предразсъдъци имаше да се отстраняват. Имаше да се ликвидира с един стар живот на хиляди поколения, отишли далеч в своето отклонение от правилния път. Работата в Школата Учителя води двадесет и две години планомерно и последователно. С Любов и търпение Той ни въведе в света на душата – свят, обширен като Вселената. Има ред правила и закони, които ученикът на Божествената Школа трябва да пази. Едно от първите правила е смирението. Идеята е тази: Вечното, Безграничното не може да се събере в ограниченото. Ученикът трябва да знае мястото си. Има ученици начинаещи, има ученици напреднали.
към текста >>

83. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

Понякога в Своите беседи Учителя отвежда слушателите Си на далечни екскурзии в пространството, във Вселената, до непознати светове.
Той възпитава майката, бащата, учителя. Той разпределя всички блага, както намери за добре. Да живеем всички в пълна хармония и съгласие, за да живее и Бог в нас като наш Баща, а ние – като Негови деца. И като слушаме Бога, ще имаме права мисъл и право разбиране. Кой може да каже докъде се простират възможностите на душата, докъде са границите на нейните постижения? Понякога в Своите беседи Учителя отвежда слушателите Си на далечни екскурзии в пространството, във Вселената, до непознати светове. Нашата Слънчева система е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето. Ако нашето Слънце е само един уд от тази всемирна система, какво може да разреши един малък уд от Великия Божествен организъм? Центърът на тази всемирна система – това е великото космично Слънце; наричат го Душа на Вселената. Силата му е сто милиона пъти по- голяма от тази на нашето Слънце. Ние виждаме как се усмихват трезвите и самоуверени хора, здраво стъпили на земята, които познават добре собственото си тегло и обем, ала ние знаем, че никой не е смогнал досега да затвори човешкия Дух в яката коруба на материалния свят.
към текста >>

Центърът на тази всемирна система – това е великото космично Слънце; наричат го Душа на Вселената.
И като слушаме Бога, ще имаме права мисъл и право разбиране. Кой може да каже докъде се простират възможностите на душата, докъде са границите на нейните постижения? Понякога в Своите беседи Учителя отвежда слушателите Си на далечни екскурзии в пространството, във Вселената, до непознати светове. Нашата Слънчева система е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето. Ако нашето Слънце е само един уд от тази всемирна система, какво може да разреши един малък уд от Великия Божествен организъм? Центърът на тази всемирна система – това е великото космично Слънце; наричат го Душа на Вселената. Силата му е сто милиона пъти по- голяма от тази на нашето Слънце. Ние виждаме как се усмихват трезвите и самоуверени хора, здраво стъпили на земята, които познават добре собственото си тегло и обем, ала ние знаем, че никой не е смогнал досега да затвори човешкия Дух в яката коруба на материалния свят. Неуловим и свободен, той се надсмива над всички ограничения и затвори. Той е излязъл неуязвим, възроден и силен от всички изпитания и ограничения. Преминал е през огъня и през каменните зидове все така млад, силен, смел и свободен, светъл и сияен.
към текста >>

84. ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

За да влезем в досег с великия Космичен живот, за да се почувстваме граждани на цялата Вселена, да почувстваме ритъма на Природата, Учителя е обръщал внимание на по-важните моменти от живота й.
Посрещането на Слънцето е здравословно за физическия и духовен живот на човека. Това не е само един външен акт. Човек трябва да има онова вътрешно разположение на душата си, за да приеме силите, които Слънцето обилно раздава. Слънцето представлява Божественият живот, който постоянно изгрява в човешката душа. 7. Друга традиция на Всемирното Бяло Братство са тъй наречените празници на Природата. За да влезем в досег с великия Космичен живот, за да се почувстваме граждани на цялата Вселена, да почувстваме ритъма на Природата, Учителя е обръщал внимание на по-важните моменти от живота й. Той казва: За нас Природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която проявява. Важни моменти от живота на Природата са пролетните и есенни равноденствия и лятното и зимно слънцестояния. Пролетното равноденствие на 22 март е от особено значение, защото тогава влизат в действие нови сили в живота на Природата. Затова от астрономично гледище 22 март може да се вземе като начало на Новата година, като начало на един нов период на творчество в живота на Природата.
към текста >>

85. ЕЛ-ШАДАЙ

Тя създаде цялата Вселена.
Външният и вътрешният живот на човека е обусловен от Любовта. А пък Любовта – това е образът, с който познаваме Безграничния. Човек е човекът, който има образа на Любовта. Всичко зависи от Любовта, която човек има към Безграничния. Любовта създаде света. Тя създаде цялата Вселена. Първият подтик в човека трябва да бъде да възприеме Любовта. Щастието зависи от Любовта, която имаш. Всички онези, които живеят в Любовта, съставляват Божественото общество. Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат.
към текста >>

86. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Всички велики, безсмъртни души, които излизат от Бога, носят този свещен Огън в себе си и където отидат в необятната Вселена, те работят с него.
Само Божествената Любов превръща силите, които са служили на злото, в служители на Доброто. Това е висша магия, която Учителя владееше като Божествен Пратеник в съвършенство. Във всички Негови беседи, лекции и разговори тази велика опитност е предадена в пълнота. Има една свещена, мистична песен, която Учителя ни е дал – Запали се огънят на огнището. Това е свещеният огън, който гори с пламъка на безсмъртието. Всички велики, безсмъртни души, които излизат от Бога, носят този свещен Огън в себе си и където отидат в необятната Вселена, те работят с него. Учителя носеше свещения Огън в душата Си. Този Огън привличаше всички души и те бяха готови във всичко да Му услужват: Съхранявайте Божествения пламък във вас като най-ценното в човешкия Дух. Всеки чувстваше едно нещо – в присъствието на Учителя той ставаше по-добър. Пред Учителя всички изпитваха свещен трепет, дълбоко почитание. Великото,
към текста >>

87. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Божествената наука, на която Природата и цялата Вселена са само външни прояви, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, великото благо – изявяване, проявяване, опознаване и сближаване.
Когото тази Любов озарява, само той я познава. Тогава ще познаете своята задача на Земята. Всяка душа е дошла на този свят да даде нещо. Тя идва на Земята да добие опитност и да донесе нещо на света. Душата трябва да бъде съзнателна за своята задача и мисия. Божествената наука, на която Природата и цялата Вселена са само външни прояви, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, великото благо – изявяване, проявяване, опознаване и сближаване. Това са живите процеси на Божественото, което сега ни се разкрива и ни приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се в тоя глас. Разумявайте правилно Неговите упътвания с Радост и Веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на Живота от Божествените цветя като трудолюбивите пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка. Търси Светлината, при която можеш да четеш.
към текста >>

88. РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

Целият свят, цялата Вселена, всички хора, всички други същества за него са важни дотолкова, доколкото могат да послужат като средство за задоволяване на собствените му нужди, интереси, желания и стремежи.
Основната идея на тази книга може да се изрази така: всеки отделен индивид е най-важното същество за самия себе си. За отделния индивид няма друго същество, по- важно и по-ценно от самия него. Неговите лични интереси са най-важните. Интересите на другите са малоценни, маловажни. Всичко, което е вън от него, е само средство за постигане на неговите лични, индивидуални цели. Целият свят, цялата Вселена, всички хора, всички други същества за него са важни дотолкова, доколкото могат да послужат като средство за задоволяване на собствените му нужди, интереси, желания и стремежи. Вън от него всичко е малоценно, всичко е маловажно. И за всеки индивид центърът на света е самият той и нищо друго. Ницше е израз на това индивидуализиране на съзнанието през ХІХ век. Книгата му Тъй рече Заратустра говори за свръхчовека – човека, погълнат от себе си. Даже в своя стремеж към съвършенство за него всички човеци, всички същества са само условия, средство.
към текста >>

89. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

От този момент той ясно осъзнал, че всемирът не е мъртва материя, а е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; Вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко въздейства за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън всяко съмнение.
И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си като че ли е обиколен с облак от огнен цвят. За миг си помислил за пожар в града, но в следващия миг той вече знаел, че тая светлина иде от самия него. Непосредствено след това у него се родило чувство на възторг, огромна радост, след което дошло умствено просветление, което не може да се опише. В мозъка му проникнало като мълния едно Божествено сияние и завинаги осветило целия му живот. В себе си почувствал блаженство, досег с Небето. От този момент той ясно осъзнал, че всемирът не е мъртва материя, а е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; Вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко въздейства за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън всяко съмнение. Той твърди, че в течение на няколко секунди, през време на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот, и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде.” П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел: “Това беше в Мраморно море. Беше зима. Валеше дъжд.
към текста >>

90. ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО

Тя създава цялата Вселена.
То самото е Любов. Любовта е Великата реалност – Божественото в света. Животът на Цялото протича през всички същества. Той обединява и обгръща всичко в света. Както през клетките и органите на организма протичат едни и същи сокове, така и Любовта на Разумното начало минава през всички същества. Тя създава цялата Вселена. Тя е магическата сила в света. Любовта е въздухът на Божествения свят. Тя прониква цялото пространство. Няма по-хубаво от това да вижда човек навсякъде Божията Любов. Учителя казва:
към текста >>

Любовта крепи Вселената.
Зад това, което става в Живота, трябва да виждаме дейността на необятната Любов, която изявява нещата. Човек като частица от Единството в света е потопен в Любовта, в Бога! Великият разумен център на всемира е Любовта! Ние дишаме Любов! Когато отидем при едно дръвче, трева, цвете, извор, да виждаме във всичко това Любовта на Първичната причина. Любовта крепи Вселената. Тя движи всичко към една велика цел. Планът, по който всички същества се движат към своята цел, е включен в Любовта. В минути на прозрение човек добива просветление за тази истина и тогава преживява величието на Живота. Той вижда красотата на пътя, по който всички същества вървят от тъмнина към Светлина, от слабост към Сила, от скръб към Радост, от низините към върховете. Той чувства, че Великата Майка – Любовта – обгръща своите деца и ги изпълва с Живот.
към текста >>

91. ТЪРСЕНЕ НА БОГА

Всъщност това е стремеж към Космичния център на цялата Вселена.
Когато казваме, че трябва да любим, с това разбираме, че трябва да търсим Бога. Ние трябва да любим, за да намерим Бога, понеже Бог е Любов. Заложбите на истинско Знание, Богатство и Сила са вътре в човека. Любовта представлява животворните слънчеви лъчи за разцъфтяване на човешката душа. Всяко същество в свещени минути на своя живот се стреми към красивото, възвишеното и Вечното, към един свещен идеал. Всъщност това е стремеж към Космичния център на цялата Вселена. Всеки човек, бил той религиозен или не, има дълбоко вътрешно познание за този Център. Всеки човек познава Бога и Го люби – и вярващият, и невярващият. Защото копнежът към Вечната Красота и Истина, към Вечния Живот съществува у всеки човек. Никой не може да го заглуши. Той остава в глъбините на душата като свещен пламък, като първичен порив и в минути на просветление човек го чувства.
към текста >>

92. ПРОЯВИ И МЕТОДИ НА ЛЮБОВТА

Достатъчно е да проникне Любовта в човека за един момент, за да се почувства в хармония с цялата Вселена, с всички същества.
Тя е реалната, Божествената. Защото има една любов, която е само сянката на истинската Любов. Учителя казва: Досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Вие имате любов, но не такава, за която аз говоря. Достатъчно е да проникне Любовта в човека за един момент, за да се почувства в хармония с цялата Вселена, с всички същества. Чувствали ли сте вие подкрепата на Любовта? То е едно мистично преживяване. Като че ли сте в съгласие с целия свят, с всички велики мисли. Ти едновременно присъстваш на Небето и на Земята. Желая ви да имате тази опитност, да се свържете с тази Реалност, да се домогнете до нея.
към текста >>

93. ЛЮБОВ И ОБИЧ

Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към периферията, а думата Обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието.
Двамата не могат да бъдат едновременно активни. Онзи, който изпраща Любовта, той има Любов. А онзи, който я приема и оценява, той е пасивният полюс на Любовта. Той има Обич. По въпроса за Любовта и Обичта Учителя казва: Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към периферията, а думата Обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието. Любовта е творчески процес, а Обичта е процес, който съгражда. Любовта твори, а Обичта съгражда. Мнозина говорят за Любовта и Обичта, но ги смесват. Любовта идва отгоре надолу, а Обичта отдолу нагоре. Любовта представлява артериалната кръв, Обичта – венозната.
към текста >>

94. СТЪПАЛАТА НА ЛЮБОВТА

Този Бог на Любовта не е външен, не е само във Вселената, а и вътре в нас.
Както детето в първо отделение изучава буква след буква, докато се научи да чете, така и човек възприема капка по капка Любовта, докато дойде денят, когато ще я възприеме в нейната Пълнота. Учителя различава четири степени в Любовта: Любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип25. Любовта е достъпна за всички същества. Няма същество, няма жива материя в света, която по един или друг начин да не е свързана с Любовта и да не се влияе от нея. Ние познаваме Бога в Любовта. Този Бог на Любовта не е външен, не е само във Вселената, а и вътре в нас. Любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство – в душата, като сила – в ума, и като принцип – в Духа. Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало докрай. Любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип има обща основа – това е Любовта на Абсолютния, която минава през човека в разните степени на неговото развитие. 25 Обяснителна бележка на авторите. Любовта като стремеж се нарича от Учителя с разни имена: физическа любов, магнетична любов, човешка любов, любов на сенките и прочее.
към текста >>

95. ПРЕД ИДВАНЕ НА ЛЮБОВТА

Вън от нашата Вселена иде една велика вълна – и тя върви с грамадна бързина.
Това иде по законите на развитието. Съзнанието на човека, като дойде до една степен на своето развитие, се превръща в Любов! Тази нова вълна е новата Божествена енергия, която се явява в света. А пък законът е: Божествената енергия всичко побеждава, навсякъде прониква и никой не може да я спре. Такава е новата вълна, която иде и която вече е слязла на Земята, за да я запали с Огъня на Любовта. Вън от нашата Вселена иде една велика вълна – и тя върви с грамадна бързина. Тя ще залее целия свят и всички онези, които й се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си. Тази Любов влиза сега в пробудените души, за да просветнат. Любовта, която иде в света, ще повдигне хората. Учителя казва: Кога ще дойде Любовта?
към текста >>

96. В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА

Любовта е, която обединява цялата Вселена, всички същества от единия до другия край в тази велика хармония.
При нея човек влиза в Пълнотата на Живота. Започне ли човек с Любовта като велика и мощна Сила, той влиза в реална връзка с физическия, Духовния и Божествения светове. Чрез нея човек може да разбере отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Живота. Любовта е Вечно начало, което обхваща всичко в себе си. Приложи ли Любовта, човек ще бъде едно с Първичната причина и с ближните си, ще разбере единството, ще разбере, че всички хора като души представляват части от Божествения организъм, че всички същества – от най-голямото до най- малкото, от Ангела до мушичката – са вътре в Него. Любовта е, която обединява цялата Вселена, всички същества от единия до другия край в тази велика хармония. При съпоставяне на Любовта и Мъдростта можем да кажем: С Любовта човек влиза във връзка с вътрешния Живот на Природата, с реалната й страна, с нейната вътрешна същина, а с Мъдростта – с формите на Живота. Да любиш – това е начало на Новия живот. Да любиш – това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш – това значи да съградиш в душата си светилище, в което Бог да обитава.
към текста >>

97. ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

Вселената представлява сбор от мислещи Същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят.
У ч и т е л я МЪДРОСТТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА Аз не разбирам под думите Жива Природа това, което съвременните естественици разбират. За нас тя е нещо велико не само в своето устройство, но и поради онази Интелигентност и Разумност, които проявява. Вселената представлява сбор от мислещи Същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят. У ч и т е л я Красота и Мъдрост виждаме и в най-малките прояви на Природата. Удивление и възторг изпълват човека, когато се наведе над някое цветенце и изучава мъдрото устройство и служба на всичките му части. У него се събужда такова благоговение пред тази проява на Разумната Природа, каквато се събужда, когато гледа хармонията на великия звезден свят! Наченки от тази Разумност забелязваме още в минералното царство.
към текста >>

98. ПРИРОДАТА Е ЖИВ ОРГАНИЗЪМ

Мъдростта прониква цялото Битие, става понятно следното твърдение на живата наука: Мисията на миналата Вселена е била Мъдростта.
неизмеримата Божия Мъдрост, неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух. У ч и т е л я Бог е Мъдрост. Мъдростта, която прониква цялата Природа, е проява на Безграничния. Понеже Мъдростта прониква цялото Битие, става понятно следното твърдение на живата наука: Мисията на миналата Вселена е била Мъдростта. Затова в днешната Вселена Мъдростта се проявява във всички процеси на Разумната Природа. А мисията на сегашната Вселена е Любовта. Ето защо, когато сегашната Вселена завърши своето развитие, Любовта ще се изявява навсякъде така, както сега се изявява Мъдростта. Любовта във Всемира създава Живота, а Мъдростта го крепи. Ако Мъдростта не би била в Живота, последният не би могъл да се изяви.
към текста >>

Затова в днешната Вселена Мъдростта се проявява във всички процеси на Разумната Природа.
неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух. У ч и т е л я Бог е Мъдрост. Мъдростта, която прониква цялата Природа, е проява на Безграничния. Понеже Мъдростта прониква цялото Битие, става понятно следното твърдение на живата наука: Мисията на миналата Вселена е била Мъдростта. Затова в днешната Вселена Мъдростта се проявява във всички процеси на Разумната Природа. А мисията на сегашната Вселена е Любовта. Ето защо, когато сегашната Вселена завърши своето развитие, Любовта ще се изявява навсякъде така, както сега се изявява Мъдростта. Любовта във Всемира създава Живота, а Мъдростта го крепи. Ако Мъдростта не би била в Живота, последният не би могъл да се изяви. Мъдростта се изявява в Хармонията, която виждаме в света.
към текста >>

А мисията на сегашната Вселена е Любовта.
У ч и т е л я Бог е Мъдрост. Мъдростта, която прониква цялата Природа, е проява на Безграничния. Понеже Мъдростта прониква цялото Битие, става понятно следното твърдение на живата наука: Мисията на миналата Вселена е била Мъдростта. Затова в днешната Вселена Мъдростта се проявява във всички процеси на Разумната Природа. А мисията на сегашната Вселена е Любовта. Ето защо, когато сегашната Вселена завърши своето развитие, Любовта ще се изявява навсякъде така, както сега се изявява Мъдростта. Любовта във Всемира създава Живота, а Мъдростта го крепи. Ако Мъдростта не би била в Живота, последният не би могъл да се изяви. Мъдростта се изявява в Хармонията, която виждаме в света. Хармонията в Природата е външен израз на Мъдростта.
към текста >>

Ето защо, когато сегашната Вселена завърши своето развитие, Любовта ще се изявява навсякъде така, както сега се изявява Мъдростта.
Бог е Мъдрост. Мъдростта, която прониква цялата Природа, е проява на Безграничния. Понеже Мъдростта прониква цялото Битие, става понятно следното твърдение на живата наука: Мисията на миналата Вселена е била Мъдростта. Затова в днешната Вселена Мъдростта се проявява във всички процеси на Разумната Природа. А мисията на сегашната Вселена е Любовта. Ето защо, когато сегашната Вселена завърши своето развитие, Любовта ще се изявява навсякъде така, както сега се изявява Мъдростта. Любовта във Всемира създава Живота, а Мъдростта го крепи. Ако Мъдростта не би била в Живота, последният не би могъл да се изяви. Мъдростта се изявява в Хармонията, която виждаме в света. Хармонията в Природата е външен израз на Мъдростта. Природните закони са израз на Мъдростта, която прониква цялата Природа.
към текста >>

Цялата Вселена е резултат на Божията мисъл.
Чрез външната Природа Бог е направил своята мисъл достъпна на нас. За да придобиете една Божествена мисъл, може да употребите цяла година. Тя заслужава това време, защото това е една велика придобивка за вас. Бог е мислил дълго време отвътре и после се е изявил навън. Цялата Природа е създадена по законите на Мъдростта. Цялата Вселена е резултат на Божията мисъл. Учителя край Четвъртото езеро, наречено Близнака.
към текста >>

99. ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ИСТИНАТА И СВОБОДАТА – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

В цялата Вселена, във всички необятни области на Живота съществува един велик Божествен ред и порядък, съществува една велика Мирова държава.
Великото Разумно начало казва: “Не късайте цветята, не убивайте животните, не вземайте хляба на вдовицата, не убивайте хората.” Аз имам предвид една друга държава, по-съвършена, по- организирана от всички държави, съществували досега. Това е държавата, която съществува в Разумната Природа. Всички държави трябва да копират нейните закони, нейния порядък! У ч и т е л я В цялата Вселена, във всички необятни области на Живота съществува един велик Божествен ред и порядък, съществува една велика Мирова държава. По нея се устройва човешкото общество сега. Всичко, което не е в съгласие с този миров ред, прехожда, преминава. Само той е вечен. В този Божествен ред на Живата Природа са предвидени нуждите на всички същества, от най-малките до най-големите. Какво остава на хората сега?
към текста >>

100. ЧАСТ ПЕТА. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Всички същества във Вселената имат свои проекции и в човека.
Животът е един. Учителя казва: Цялото се проектира в своите части. Съществува подобие между малкото и голямото. Всички звездни системи, които съществуват в безграничния Живот, съществуват и в човека. Всички същества във Вселената имат свои проекции и в човека. Всяка част има условията на цялото човечество. Умът на Цялото не може да се побере в своята част. Целият Всемир с всички свои части е изразен в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Онзи, който мисли, че живее откъснато от Цялото, е в противоречие с тази велика истина.
към текста >>

Вселената е единство в разнообразието.
Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Онзи, който мисли, че живее откъснато от Цялото, е в противоречие с тази велика истина. Всяка монада е проекция на Великото Разумно начало. През всички същества протича един Живот – Животът на Вечния. Учителя казва: Вселената е единство в разнообразието. В множеството има един принцип, от който всичко излиза. И движението в този принцип произлиза от едно Божествено начало. Вие трябва да знаете, че сте органи вътре в Божествения организъм. Вие имате своя мисия, колкото и малка да е тя. Ако сте верни на своята мисия, Божественият организъм ще промисли за вас.
към текста >>

НАГОРЕ

0.55362606048584