Търсене в текстове за 'Война'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 234 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium.
Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала. В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително.
към текста >>

Според астронома Асаф Хол[63]той се намира близо до орбитата на двойната звезда от шеста звездна величина – 65 Риби (Piscium[64]).
Пространството между звездите от галактиката е изпълнено с извънредно разредена дифузна материя и с космичен прах.[61] 5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна. Тя се подчинява на действието на един мощен притегателен център[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ център е Слънцето. Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето. 6. Изказани са различни предположения за местонахождението на този галактичен център. Според астронома Асаф Хол[63]той се намира близо до орбитата на двойната звезда от шеста звездна величина – 65 Риби (Piscium[64]). Тази хипотеза отрича Медлеровата теория[65], която поставя центъра на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания центърът на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец. 7. Слънчевата система е разположена много близо до равнината на диска, на разстояние близо 26 000 светлинни години от центъра на галактиката. Слънцето обикаля около галактическия център с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години. 8. Днес е известно наличието на много други галактики, намиращи се на огромно разстояние една от друга. Още преди да са били открити други галактики, някои астрономи са допускали съществуването на светове извън видимата вселена (нашата галактика).
към текста >>

Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І.
През авгус 1802 г. той е провъзгласен за пожизнен консул, а през март 1804 г. с указ на сената е обявен за император на Франция. В резултат на завоевателните войни, които водил, във френската империя влезли почти цяла Западна и Централна Европа. Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло непоправим удар върху империята. Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І. Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло. До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена. Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди. Може само от актьори да се играе.
към текста >>

Когато започва гражданската война (1860), се завръща в армията.
Завършва медицина през 1848 г. в Ню Йорк. 11 години служи в армията като хирург. През 1860 г. напуска армията и поема председателството на университета в Мериленд. Когато започва гражданската война (1860), се завръща в армията. През 1862 г., въпреки своята младост бива назначен от президента Линкълн (1809-1965) за министър на здравеопазването в армията с ранг бригаден генерал. От 1864 г. започва частна медицинска практика. През 1874 г. става професор по психиатрия и нервни заболявания в университета в Ню Йорк.
към текста >>

доказва, че двата компонента на звездата „61 Лебед” представляват физически двойна система.
– преподавател в Харвардския университет. Той е известен с наблюденията си на планети и техните спътници, също и на двойни звезди. Открива двата спътника на Марс. Занимава се с разработки върху теорията за движението на планетите и техните спътници. През 1892 г. доказва, че двата компонента на звездата „61 Лебед” представляват физически двойна система. Определя паралаксите на звездите и положенията на слабите звезди в купа Плеяди. [64] Piscium (лат.) – съзвездие Риби. [65] Йохан Хенрих Медлер (29.05.1794–14.03.1874), немски астроном. През 1840-1865 г. работи в Русия и е професор в Деритския (Тартуския) университет.
към текста >>

2. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Вестта се изпровожда навсякъде из Вселената с неописуема бързина – Силите влизат в стълкновение, война има горе в Небето.
Тук вече ние имаме праволинейно движение, от което са се образували отпосле всички други форми на движението. Почва се тогава тикане, блъскане, тласкане, дърпане – цяла Вавилония, казваме ний. Чува се шум, врява, крясък наоколо. „Бунт – казваме си, – навярно.“ Що за смущение? Вестта се изпровожда навсякъде из Вселената с неописуема бързина – Силите влизат в стълкновение, война има горе в Небето. – Страшна работа! Слушат се дрънкания на саби и щикове, чуват се гърмежи на пушки и топове. Цели огнени едра почват да се изхвърлят в пространството в различни направления – пространството пламва от поднебесния огън. – „Вселената гори – викаме ние, – опасност голяма! “ Светът се свършва, разорението е близо, в ужас сме ние.
към текста >>

Горе на небето има война.
Това е вече едно праволинейно движение, от което по-късно са се образували всички други форми на движението. 9. Тогава се започва едно блъскане, тласкане, дърпане – цяло „вавилонско стълпотворение”! [146] Чува се шум, врява, крясък – истински бунт! Вестта с неописуема бързина се разпространява навсякъде във вселената. Силите влизат в стълкновение. Горе на небето има война. Страшна работа! Чува се дрънкане на саби и щикове, гърмежи на пушки и топове. Цели огнени ядра започват да се изхвърлят в пространството в различни направления. Всичко пламва от поднебесния огън. Вселената гори, викаме ние, в голяма опасност сме!
към текста >>

3. Биографични бележки

Освободен е след Руско-турската война (1877-1878 г.).
е градски лекар в Лом и Видин. В края на 1869 г. е арестуван във връзка с делото на Васил Ганчев Плевналията, и е изпратен в Цариград, където престоява в затвора до 1874 г. Осъден е на доживотно заточение в Диарбекир и след това в Мардин, където е лекар. Миркович закупува значителни недвижими имоти, които по-късно подарява на Мардинската арменска католическа община и на Холдейската община. Освободен е след Руско-турската война (1877-1878 г.). Установява се в Сливен, където над десет години е лекар и управител на сливенската болница. Две години е директор на Сливенската мъжка гимназия. От 1891 до 1892 г. е държавен лекар по жп линията Ямбол Бургас. В 1894 г.
към текста >>

4. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

- по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта.
1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година. 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот". В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство. 1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г. - по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици. 1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас. Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал".
към текста >>

5. Петър Дънов - №1

„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П.
към текста >>

6. Петър Дънов - №23

Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война.
Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П.
към текста >>

7. Пеню Киров - №40

И един от духовете ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази.
Една вечер вън в къра се молих заедно с Арменчето, и за самото него се молих. Чух в сърцето ми много отчетливо, че ми се каза: „Чадо мое, чута е молбата ти! " и още две мисли: „Ох, колко сладко беше това, комуто е казано. Той знае". Аз начаса ги казах на Арменчето и то се разплака като дете, защото чувстваше силата на Духа. И един от духовете ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази. Същий ................... 139. Става дума за телеграмата от 5 август 1900 г. (вж. бел. 137 и 139).
към текста >>

Киров е бил доброволец в Сръбско-българската война (18851886 г.), а от 1887 до 1890 г.
143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 144. Става въпрос за повиквателна за запас. На 17-годишна възраст П. Киров е бил доброволец в Сръбско-българската война (18851886 г.), а от 1887 до 1890 г. е бил редовен войник (вж. бел. №138). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 145. Вероятно става дума за ръководителите на Протестантската църква в Бургас. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)
към текста >>

8. Петър Дънов - №47 (отворена карта)

10:28] Война149 засега няма да има.
Но според духа на Еван[гелието] и според ясните думи Христови ний никога и при никакви условия не трябва да даваме обещания никому, които са противни на Божия закон. Ний сме свободни пред Бога и не трябва да жертваме Божествената свобода за нищо под небето. 3а нас върховното добро е Волята на Бога. Онова, което Той изисква от нази, него и трябва и да вършим без никакви съображения от страна на света. „Не бойте се — казва Христос — от онези, които убиват тялото." [Мат. 10:28] Война149 засега няма да има. Надявам се да сте добре. Пазете сърцето си, или по-добре — уповайте на Господа. Защото лукави са дните. Лукавият обхожда земята, търси причини. Имай мир.
към текста >>

149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи.
Тодор и Николай. С поздрав, ваш верен: П. К. Дънов Чети 7 глав[а] от Притчи. ................... 149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница.
към текста >>

9. Петър Дънов - №51 (Добрата молитва)

По време на Втората световна война, по негово поръчение, Братството отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да носи със себе си.
Тя е един пропуск. Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява". Първият вариант на „Добрата молитва" е даден в единствено число. По-късно Учителя дава „Добрата молитва" в множествено число. По време на Втората световна война, по негово поръчение, Братството отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да носи със себе си. „Добрата молитва", наред с 91 псалом и „Отче наш", са най-употребяваните молитви до днес в нарядите на Братството. (У., №51, 27.11.1900 г.)
към текста >>

10. Пеню Киров - №46 (отворено писмо)

Киров за войната и военната служба.
Сега в това положение сме. С поздрав, твои верни в Христа Господа: Пеню и Тодор Честитя ви Рождество Господне — денят. ....................... 165. Вероятно зачеркнатото идва като отражение от размишленията на П. Киров за войната и военната служба. Като чужд поданик той не би подлежал на военна служба. (П.К., № 46, 21.12.1900 г.)
към текста >>

11. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П.
към текста >>

12. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война.
Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П.
към текста >>

13. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

И един от духовете ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази.
Една вечер вън в къра се молих заедно с Арменчето, и за самото него се молих. Чух в сърцето ми много отчетливо, че ми се каза: „Чадо мое, чута е молбата ти! " и още две мисли: „Ох, колко сладко беше това, комуто е казано. Той знае". Аз начаса ги казах на Арменчето и то се разплака като дете, защото чувстваше силата на Духа. И един от духовете ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази. Същий ................... 139. Става дума за телеграмата от 5 август 1900 г. (вж. бел. 137 и 139).
към текста >>

Киров е бил доброволец в Сръбско-българската война (18851886 г.), а от 1887 до 1890 г.
143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 144. Става въпрос за повиквателна за запас. На 17-годишна възраст П. Киров е бил доброволец в Сръбско-българската война (18851886 г.), а от 1887 до 1890 г. е бил редовен войник (вж. бел. №138). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 145. Вероятно става дума за ръководителите на Протестантската църква в Бургас. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) №45
към текста >>

10:28] Война149 засега няма да има.
Но според духа на Еван[гелието] и според ясните думи Христови ний никога и при никакви условия не трябва да даваме обещания никому, които са противни на Божия закон. Ний сме свободни пред Бога и не трябва да жертваме Божествената свобода за нищо под небето. 3а нас върховното добро е Волята на Бога. Онова, което Той изисква от нази, него и трябва и да вършим без никакви съображения от страна на света. „Не бойте се — казва Христос — от онези, които убиват тялото." [Мат. 10:28] Война149 засега няма да има. Надявам се да сте добре. Пазете сърцето си, или по-добре — уповайте на Господа. Защото лукави са дните. Лукавият обхожда земята, търси причини. Имай мир.
към текста >>

149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи.
Тодор и Николай. С поздрав, ваш верен: П. К. Дънов Чети 7 глав[а] от Притчи. ................... 149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница.
към текста >>

По време на Втората световна война, по негово поръчение, Братството отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да носи със себе си.
Тя е един пропуск. Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява". Първият вариант на „Добрата молитва" е даден в единствено число. По-късно Учителя дава „Добрата молитва" в множествено число. По време на Втората световна война, по негово поръчение, Братството отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да носи със себе си. „Добрата молитва", наред с 91 псалом и „Отче наш", са най-употребяваните молитви до днес в нарядите на Братството. (У., №51, 27.11.1900 г.) № 46 (отворено писмо) гр. Бургас, 21 декемврий 1900 г. [До] гр.
към текста >>

Киров за войната и военната служба.
Сега в това положение сме. С поздрав, твои верни в Христа Господа: Пеню и Тодор Честитя ви Рождество Господне — денят. ....................... 165. Вероятно зачеркнатото идва като отражение от размишленията на П. Киров за войната и военната служба. Като чужд поданик той не би подлежал на военна служба. (П.К., № 46, 21.12.1900 г.)
към текста >>

14. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г.
Дядо ни Велико водил две жени. Първата му жена била от Серооуловци в Сливен, на която пък сестра и я водели от Вълнаровци и по това старите са се родеели с Вълнаровци. Тази си първа жена дядо ни напуснал още преди, в първия бозгун, когато са бягали във Влашко, където я оставил. Предполага се, че тя е съгрешила против него, което е станало причина и да я напусне. След това той заклева синовете си никой да се не сношава с рода и. От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г. Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го прекръстили Теню Консула. Баба ми Ана - втората жена на дядо ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор". А дядо ми Велико изхожда от самия Сливен. Днес в тяхното място живее братовчедът ми Васил Тенев. То е близо до „Гюрчешма", там при убилия се бирник Башев бил домът му.
към текста >>

бях доброволец в Сръбско-българската война.
През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчание. Това бе в Карнобат. През 1883 г. за пръв път излязох на гурбет. През 1885 г. бях доброволец в Сръбско-българската война. През 1887 г. ме взеха за войник, а през 1890-а ме пуснаха. В 1895 г. се ожених. На 17 февруари 1899 г.
към текста >>

Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен.
Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота. В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години. Пеню Киров имал братя Димитър и Иван и сестри Велика, Анна и Марийка. Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен. След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път.
към текста >>

След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина.
бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път. Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота. Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството. След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца. Осиновили Панайот, когото взели от яслите.
към текста >>

15. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

След Руско- турската война от 1828 г.
След погрома семейството се установява в Сливен. Мирко умира млад по време на чумна епидемия. Бащата Вълко учи занаят, става обущар на „папуци" (кожени чехли), търгува и с вълна. Майката Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско). Вълко и Койна, останали вдовци, се събират за втори брак, от който се раждат Нойко, Иванка, Руско, Костадин, Георги и близначката му Стефка, починала наскоро след раждането си. След Руско- турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г. Одрински мир семейството се преселва във Влашко, до град Плоещ (Румъния), но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се връща в Сливен. Георги първоначално учи в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гъркофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г. негов учител е Сава Доброплодни.
към текста >>

в края на Руско-турската освободителна война.
под гаранцията на видни граждани-християни е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население, благодарение на което успява да натрупа завидно състояние. Закупува недвижими имоти, които след 10 години завещава нотариално в полза на бедните, поделени между Арменската католическа община и Халдейската община в Мардин. Заточеници и затворници лекува безплатно. Краят на заточението му идва след амнистията от 1878 г. в края на Руско-турската освободителна война. Сбъдва се предсказанието на един местен пророк, който предрича, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. Дейност след Освобождението След завръщането си в свободна България д-р Миркович отново се включва активно в обществения живот. Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия. През лятото на 1878 г.
към текста >>

Сбъдва се предсказанието на един местен пророк, който предрича, че докторът ще бъде освободен след една голяма война.
Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население, благодарение на което успява да натрупа завидно състояние. Закупува недвижими имоти, които след 10 години завещава нотариално в полза на бедните, поделени между Арменската католическа община и Халдейската община в Мардин. Заточеници и затворници лекува безплатно. Краят на заточението му идва след амнистията от 1878 г. в края на Руско-турската освободителна война. Сбъдва се предсказанието на един местен пророк, който предрича, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. Дейност след Освобождението След завръщането си в свободна България д-р Миркович отново се включва активно в обществения живот. Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия. През лятото на 1878 г. заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст".
към текста >>

По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници.
Дейност след Освобождението След завръщането си в свободна България д-р Миркович отново се включва активно в обществения живот. Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия. През лятото на 1878 г. заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст". По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници. На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г. Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.). Заедно с лекарите Начо Планински и Добри Минков основават първия сливенски вестник след Освобождението „Българско знаме", от който излизат 24 броя - от 10 февруари до 21 юли 1879 г. Миркович е директор на мъжката гимназия в Сливен за една учебна година (1879/80 г.). Участник е в движението срещу решенията на Берлинския конгрес за разделянето на българските земи на Княжество България, Източна Румелия и Македония.
към текста >>

16. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи.
„Не сме се мамили. На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено! ". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов. А за какво има да отмъщават? Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси. С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата. Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно. Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна. Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи!
към текста >>

17. 1900_08_31 Пеню Киров - №41

Писмото ми е: какво ще кажеш ти за войната, войниците и въобще по този въпрос относително за нас, как да се постъпи.
Любез. бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря за съвета Ви. Аз виждам, че сатана ме преследва, защото много неочаквани неприятности изпъкват в живота ми. Види се по-право да се каже, аз сам си ги причинявам. Тук ще замълча засега. Писмото ми е: какво ще кажеш ти за войната, войниците и въобще по този въпрос относително за нас, как да се постъпи. Докторът си замина, преди да ти получа писмото. И аз му писах. Приеми сърдечния ми поздрав, твой в Христа Господа: П. К и р о в Малко пиша, защото тази вечер зле съм разтревожен, повече от един най-лош человек.
към текста >>

18. №56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт.
28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч.
към текста >>

Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П.
учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов,съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов). Тъкмо тя, според регистъра,учителства в този период.
към текста >>

19. №63 (Петър Дънов)

След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“.
Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
към текста >>

20. №93 (Пеню Киров)

През Балканската война в 1912 г.
издава „Магията в Индия. Магия или хипнотизъм? “ и „Пробуждане“, и двете издадени от Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември до 29 ноември 1910 г. преподава литература в Софийската духовна семинария. През Балканската война в 1912 г. влиза в редовете на Македоно-одринското опълчение и служи в нестроевата рота на Пета одринска дружина. Носител е на бронзов медал. През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка.
към текста >>

21. №100 (Пеню Киров)

Влезнах в една двойна зала, където хората бяха като нас, но само че всички облечени с бели лъчезарни дрехи и [с] такива отношения като при ангелите.
Най-после, след 10-11 дни мисли и чудене какво да направя, то се обърнах към Бога с молба да ми каже какво да предприема. За това употребих и жребий, та се падна, че трябва да почна комисионерството, което след като уговорих с дядо ми, то и почнах. И то всичко против волята ми. Днес съм добре, но душата ми е прилепена горе. След твоето заминаване на 31 март223 ходих в един небесен град, приличен на нашите, но само че всичко там е грандиозно и по-усъвършенствано. Влезнах в една двойна зала, където хората бяха като нас, но само че всички облечени с бели лъчезарни дрехи и [с] такива отношения като при ангелите. Аз между тях бях като полуголо циганче между царе. Най-напред ме посрещна една сухолика жена, която след като се здрависа, зададе ми куп въпроси. След нея дойдоха и други, но най-после дойде един с военни дрехи, нещо като подполковник, и като се здрависа с мене, каза ми: „Защо си дошъл? Какво искаш? “. Отговорих му, че искам да се науча да се повдигна.
към текста >>

22. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2

През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт.
1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч.
към текста >>

Убит е като войник през Балканската война“.
учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“. Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов, съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов).
към текста >>

23. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5

След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“.
Игнатов“ през 1890 г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София. 48 Едно от важните изисквания в Школата на Учителя П. Дънов е отделянето на Божествен десятък. Той има по-голяма сила и смисъл, когато се събира на едно място. Десятък започва да се отделя при създаването на „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“, което П.
към текста >>

24. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15

През Балканската война в 1912 г.
Магия или хипнотизъм? “ и „Пробуждане“, и двете издадени от Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември до 29 ноември 1910 г. преподава литература в Софийската духовна семинария. През Балканската война в 1912 г. влиза в редовете на Македоно-одринското опълчение и служи в нестроевата рота на Пета одринска дружина. Носител е на бронзов медал.
към текста >>

25. 36 ПИСМО

„Не бойте се - казва Христос - от онези, които убиват тялото." Война засега няма да има.
Засега види се Господ не ще ви изложи на изпит да го решавате. Но според Духа на ясните думи Христови ние никога и при никакви условия не трябва да даваме обещания някому, които са противни на Божия закон. Ние сме свободни пред Бога и не трябва да жертвуваме Божествената свобода за нищо под Небето. За нас върховното добро е Волята на Бога. Онова, което Той изисква от нази, него и трябва да вършим, без никакви съобщения на света. „Не бойте се - казва Христос - от онези, които убиват тялото." Война засега няма да има. Надявам се да сте добре. Пазете сърцето си или по-добре - уповавайте се на Господа. Защото лукави са дните. Лукавият обхожда земята, търси причини. Имай мир.
към текста >>

26. 171 ПИСМО

Зная, вий сте придобили нова опитност в тая война.
Люб. К. И. Получих писмото ви. Вярата е сила и Господ е крепост в живота. Всички, които се водят от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии человек само там може да прибегне за подкрепа. Зная, вий сте придобили нова опитност в тая война. На бойното поле се показва и человешкото геройство, и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че человек е Дух, който не умира, дава надежда и свежест на человешкото сърце. При това пълната вяра, че без Волята на Небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази человека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели, той остава невредим.
към текста >>

27. 175 ПИСМО

Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми доказателства за общия Промисъл.
София, 11. IV. 1913 г. Л. К. И. Получих вашето писмо от 31 миналий. Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми доказателства за общия Промисъл. Велики са пътищата на Провидението. Сегашното е резултат на миналото, а сега се сеят семената на бъдещето. Вие се намирате в една струя, която носи сега тоя народ нагоре, която го въздига и се стреми да развие неговите заспали добродетели, да приведе ума, сърцето му и силите му в действие, да го освежи с нови мисли и желания за бъдещето. Преди векове на това място бяха турците, сега те отстъпват назад. Те приимат заслуженото.
към текста >>

Аз съм ви следил през цялото време на войната, виждам доволно ясно както се развиват събитията".
Там, гдето е Той, всичко върви напред. И няма невъзможни неща. Поздрави от Мен всички приятели, които срещнете. Поздравлявам ви със Светлите дни, които настъпват. Сега природата е малко по-весела наоколо ви. Аз съм ви следил през цялото време на войната, виждам доволно ясно както се развиват събитията". Минахте през доста големи мъчнотии и опасности, но Бог на Силите е бил Верен на своите обещания и е превърнал всичко на добро. И сега още има мъчнотии, но и те ще се превърнат постепенно, само търпение и вяра, и самоотвержение. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

28. 189 ПИСМО

Когато се минат 42 месеца, 1260 дни, трите дена и половина, войната ще се свърши.
Моето желание е вие да бъдете крепки и силни в Господа. С широки разбирания за живота. Аз ви изпращам всичкото добро от горе. Всичко, което сега става в света, е за добро. Така гледайте и така мислете и ще опитате и проверите тая Истина. Когато се минат 42 месеца, 1260 дни, трите дена и половина, войната ще се свърши. Тия три числа имат отношение към едно и също събитие, което показва целия кръг на това от като начена, докато се свърши. Не се плашете от нищо. Смели бъдете докрай. Господ Бог Мой е с нас. Неговите Светли духове, Неговото войнство е с всички ония по лицето на земята от всички народи.
към текста >>

29. 252 ПИСМО

Когато се изминат 42 месеца, 1260 дни, трите дена и половина, войната е към своя край на физическото поле.
Аз ще постъпя съобразно с добродетелта и Правдата на Царството Божие. Зная, че Бог обръща всичко да работи за добро и някои неща са необходими за пояснение и упътване на человека в земния му живот. „Да напусна земния живот и да ида да живея с Христа, казва Павел, за мен е по-добре, а да остана да живея на земята, за вас е по-добре." Умният има да избира между единия и другия. Аз познавам тоя народ и неговите духовни водители, зная каква Любов хранят към Бога. Зная какво бъдеще ги очаква. Когато се изминат 42 месеца, 1260 дни, трите дена и половина, войната е към своя край на физическото поле. Мир иде за добрите и чадата Божии, на които е дадено да наследят земята. Важно е да се въдвори Царството Божие на земята между народите, потребно е да се изпълни Волята Божия от просветените и Неговите чада и да се слави Неговото Име от всички, които приемат Любовта за закон. Затова Господ Мой действува и Той скоро ще се прояви. Събитията ще си вземат своя естествен ход. Умните, добрите, благородните, самоотвержените ще разберат, а глупавите и алчните ще останат да се справят със своята карма, със своята съдба.
към текста >>

30. 253 ПИСМО

Тая война между многото работи ще научи хората да мислят по-правилно и да действуват по-добре, отколкото по-рано.
Знанието е потребно за уяснение на вечния порядък на нещата. Има много неща, върху които да се мисли и работи. Да се свърже настоящето с бъдещето, да се използува миналото е задачата на тоя земен живот. Да се научим да живеем, това е изкуство, обосновано на дългата опитност на Духа. Мен ми е приятно като виждам, че вий се подвизавате правилно. Тая война между многото работи ще научи хората да мислят по-правилно и да действуват по-добре, отколкото по-рано. Несгодите и трудностите в живота стимулират ума към работа. Няма съмнение, че ще има страдания, но те са като отглас на миналото и предсказание за бъдещето. Пред нас стои една велика задача за разрешаване, една велика работа за завършване, едно великолепно здание за съграждане. Трябва добри и умни работници във всяко направление. Но пътищата на Божествения свят не търпят измяна.
към текста >>

31. 260 ПИСМО

Европейската война приближава към края на своята развязка.
И затова казва Христос: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас". Румъния ще приеме заслуженото. В Бога лицеприятие няма. Всеки народ приема заслуженото. Правдата, това е основата на Божието Царство. Европейската война приближава към края на своята развязка. Понеже законът царува навсякъде, то той ще тури разрешение на въпроса. Само търпение и вяра трябват. След тия усилни времена идат добрите дни, които Бог е турил за свое разположение. Моят поздрав на всички приятели и на вашия дом, и на вас. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>

32. БЕЛЕЖКИ

1. През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съюзниците.
33. На заминаващите за фронта ученици Учителя препоръчва да носят винаги със себе си преписи от 91 Псалм и „Добрата молитва". Независимо от тежките условия и премеждия всички се завръщат живи. 34. Първите три отпечатани беседи от серията „Сила и живот" са „Ето Човекът", „Житно зърно" и „Явлението на Духа". 35. Учителя чрез лица от обкръжението на Фердинанд е отправял съвети, които монархът не е следвал. „Аз предупредих Фердинанд за 4 неща: 1. През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Дедеагач, Кавала и много други земи. 2. В 1914 г. казах: България да не се намесва, а да пази неутралитет, защото България така ще спечели, ще й дадат достатъчно земя за цената на неутралитета, а ако се намеси, ще загуби. Те не ме послушаха. 3. След като се намеси България в Първата световна война, казах в 1917 г., че България ще загуби и затова навреме да вземат мерки.
към текста >>

3. След като се намеси България в Първата световна война, казах в 1917 г., че България ще загуби и затова навреме да вземат мерки.
1. През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Дедеагач, Кавала и много други земи. 2. В 1914 г. казах: България да не се намесва, а да пази неутралитет, защото България така ще спечели, ще й дадат достатъчно земя за цената на неутралитета, а ако се намеси, ще загуби. Те не ме послушаха. 3. След като се намеси България в Първата световна война, казах в 1917 г., че България ще загуби и затова навреме да вземат мерки. Аз исках доброто на България. Те какво направиха? Интернираха ме във Варна. Не ме послушаха. После ме питаха след погрома, но казах: „Късно е вече!
към текста >>

33. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

В този момент те образуват двойна звезда (диастер) (фигура 9).
В това ѝ състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. В следващата фаза ядрената нишка се разкъсва на части (рисунка 2–6); двете полюсни телца отиват на двата края на клетката и около тях се появяват нишки звездовидно. Помежду двата полюса се нареждат други нишки и образуват нещо като вретено. Ядрените нишки (хромозоми) вземат подковообразна форма и се нареждат по екватора на вретеното; така образуват нещо като звезда (астер) (фигура 7). След това ядрените нишки се разцепват надлъжно и едните половинки се привличат към единия полюс, а другите – към другия. В този момент те образуват двойна звезда (диастер) (фигура 9). След това горните половинки се скачват и образуват ядрената нишка на новата ядка; долните – също (фигура 11). Между двете ядки се появява преградна ципа (между двете нови, дъщерни клетки) (фигура 12). Виждаме как при деление на клетката стават много големи пертурбации (разтопяване на ядрената ципа, изчезване на ядката, разкъсване на ядрената нишка, преместване на и други големи премествания и промени). Онзи, който не е посветен, може да помисли, че съдбата на клетката е свършена. Той може да се уплаши за съдбата на клетката.
към текста >>

Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност.
Клетката е вече резултат на едно минало, което е дадено. Размножението на клетката е един разумен процес. Първите фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответствуват на състоянието, през което е минал човек, а именно от подсъзнанието към съзнанието. Най-висока форма на целесъобразност при делението на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки. Този процес е проява на висша разумност. Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност. Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот.
към текста >>

34. Към великата цел.

Спечели Японската война, Общоевропейската война и всички настоящи противоречия.
А това, казано на съвременен език, значи: израждат се. Следователно точилото и ножът – това е една човешка система, измислена, която не е създадена от природата, няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилието и неправдата, самоосъждат се и ще погинат. И в живота на славяните има ред доказателства за потвърждение на тая истина. Така стара Русия, след като много време заплашваше Англия в политическо отношение, какво спечели? Спечели Японската война, Общоевропейската война и всички настоящи противоречия. Какво добро ѝ донесе Японската война? – Правилното и тактично отстъпление на Куропаткина. Какво ѝ донесе Всеобщата война? – Вземането на Цариград на книга. А знаете ли това на какво прилича?
към текста >>

Какво добро ѝ донесе Японската война?
Следователно точилото и ножът – това е една човешка система, измислена, която не е създадена от природата, няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилието и неправдата, самоосъждат се и ще погинат. И в живота на славяните има ред доказателства за потвърждение на тая истина. Така стара Русия, след като много време заплашваше Англия в политическо отношение, какво спечели? Спечели Японската война, Общоевропейската война и всички настоящи противоречия. Какво добро ѝ донесе Японската война? – Правилното и тактично отстъпление на Куропаткина. Какво ѝ донесе Всеобщата война? – Вземането на Цариград на книга. А знаете ли това на какво прилича? Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде в заем, и си ги запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“.
към текста >>

Какво ѝ донесе Всеобщата война?
И в живота на славяните има ред доказателства за потвърждение на тая истина. Така стара Русия, след като много време заплашваше Англия в политическо отношение, какво спечели? Спечели Японската война, Общоевропейската война и всички настоящи противоречия. Какво добро ѝ донесе Японската война? – Правилното и тактично отстъпление на Куропаткина. Какво ѝ донесе Всеобщата война? – Вземането на Цариград на книга. А знаете ли това на какво прилича? Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде в заем, и си ги запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздора, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част на Земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеще надмощие в света, да стане една от най-силните държави.
към текста >>

35. МОЛИТВА ЗА ВРЕМЕНАТА

Да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война.
Изведи ни из тъмния дол на всяко невежество, гордост и грях. Смири ни и ни озари с Твоята Истина. Дарувай ни Твоята Любов и открий ни правия път на живота. Върни на Земята, Господи, Твоя изгубен мир. Дай светлина на всички да напуснем всяка лъжа, всяка корист, всяка вражда и насилие. Да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война. Навред да съзнаят народите, че Ти Си Единственият наш Господ и Баща, че всички човеци сме братя и че Твоята Любов и Твоят Закон са правият път на живота ни. Изпрати, Татко наш, както някога Си пращал светии и пророци и гении, да бъдат глава навред на народите. Предай, според Твоя благ помисъл, Земята да е наследство на кротките и направи любовта на добрите хора да е канал на човешкото братство. Велики Учителю наш, Дух от Всеблагия Бог, възрасти ни за обилна жътва за Святото Божие Дело, за което Ти работи на Земята. Укрепи ни под Божия план чрез всички небесни Ангели и светии, които са верни служители от Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

36. Да се обърне всичко на добро

Молитвата е дадена по време на бомбардировките над София в края на Втората световна война.
Да дойде мир между всички народи в света. България да запази пълен неутралитет. Да се пробуди съзнанието на цялото човечество и то да възприеме новата Божествена вълна, която слиза отгоре към земята. Идеята за братството да проникне във всички души. Амин. Молитвата е дадена по време на бомбардировките над София в края на Втората световна война.
към текста >>

37. Молитва за времената

Да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война.
Изведи ни из тъмния дол на всяко невежество, гордост и грях. Смири ни и ни озари с Твоята истина. Дарувай ни Твоята любов и открий ни правия път на живота. Върни на земята, Господи, Твоя изгубен мир. Дай светлина на всички да напуснем всяка лъжа, всяка корист, всяка вражда и насилие. Да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война. Навред да съзнаят народите, че Ти си единственият наш Господ и Баща, че всички човеци сме братя и че Твоята любов и Твоят закон са правият път на живота ни. Изпрати, Татко наш, както някога си пращал, светии и пророци, и гении, да бъдат глава навред на народите. Предай, според Твоя благ промисъл, земята да е наследство на кротките и направи любовта на добрите хора да е канал на човешкото братство. Велики Учителю наш, Дух от всеблагия Бог, възрасти ни за обилна жътва за святото Божие дело, за което Ти работи на земята. Укрепи ни под Божия план чрез всички небесни ангели и светии, които са верни служители от Всемирното Бяло братство.
към текста >>

38. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

По време на Кримската война за светите места в Палестина (1853 - 1856 г.) във Варна е разположено главното командване на англо-френско-турската коалиция, която воюва срещу руската армия, отбраняваща Севастопол.
граф Румянцев превземат Варна, но след това я напускат. През 1828 г. руският император Николай I ръководи от Турна тепе обсадата на града и на 23 септември тържествено слиза на брега му от крайцера „Париж". След създаването на гръцката държава русите се оттеглят от Варна и на 18 април 1837 г. Махмуд II влиза в града и възстановява разрушените крепостни стени. По време на Кримската война за светите места в Палестина (1853 - 1856 г.) във Варна е разположено главното командване на англо-френско-турската коалиция, която воюва срещу руската армия, отбраняваща Севастопол. Като че ли за историческо възмездие сред войските в града избухва голяма холерна епидемия, а на 27 юли 1854 г. (ден на св. Пантелеймон) пожар унищожава почти цяла Варна. На същата дата през 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война руската армия превзема града.
към текста >>

по време на Руско-турската освободителна война руската армия превзема града.
По време на Кримската война за светите места в Палестина (1853 - 1856 г.) във Варна е разположено главното командване на англо-френско-турската коалиция, която воюва срещу руската армия, отбраняваща Севастопол. Като че ли за историческо възмездие сред войските в града избухва голяма холерна епидемия, а на 27 юли 1854 г. (ден на св. Пантелеймон) пожар унищожава почти цяла Варна. На същата дата през 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война руската армия превзема града. С това не свършват черноморските кръвопролития. Но Бог, според метафоричния израз на Учителя, събира кръвта от бойните полета, за да съгради новото сърце на човечеството. Четвърти културен импулс. Цел: да подготви славянството за предстоящата Шеста културна епоха, наречена Култура на сърцето. Ход: започва от Варна под ръководството на Учителя Беинса Дуно;
към текста >>

39. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

Турската колонизация и Руско-турската война в по-късните столетия довеждат до почти пълното изчезване на старобългарското население.
Още от турско време и сега е център на община. Разположено е на 350 - 400 м над морското равнище от двете страни на Николаевската река, която е начало на река Деде Бунар дере. Реката тече в северна посока, минава край село Засмяново, Ботево, навлиза в Добруджа, става подземна река и се влива в река Дунав. В административно отношение селото принадлежало на Козлуджанската нахия и се наричало Хадърча. Населението на Варненска кааза и Козлуджанска нахия през XIX век е предимно мюсюлманско и се състои от турци, татари и др. Турската колонизация и Руско-турската война в по-късните столетия довеждат до почти пълното изчезване на старобългарското население. Част от него се влива в големия изселнически поток след 1828-1829 г. към Северна Добруджа и Бесарабия. В местността, където е основано Николаевка, и преди идването на заселниците е имало село, само че на север от сегашното. Било е съвсем малко. По време на чумна епидемия селяните го напуснали и го опожарили.
към текста >>

Роден в село Голица, Несебърско, и получил според тогавашните понятия едно добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил по време на Руско-турската война през 1826 - 1829 г.
Така се основало село Николаевка, наречено тогава на турски Хадърча. Друга част от изселниците, водена от Кара Марин, тръгнала с руските войски на север и в Бесарабия основала село, което и сега се нарича Голица. Това ново население представлява и етническата основа на българското национално Възраждане във варненския край. Към средата на XIX век, когато в този край проблясват първите зари на национална пробуда, село Ха-дърча заема ръководна роля на подбудител и организатор на българщината във Варненско. Изключителната заслуга за това се пада на будния и предприемчив селски чорбаджия и голям родолюбец Атанас Георгиев. Роден в село Голица, Несебърско, и получил според тогавашните понятия едно добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил по време на Руско-турската война през 1826 - 1829 г. преводач при русите, с които ходил чак до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Голица и се преселил в Хадърча, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцките първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, сам се издигнал след смъртта на своя баща пред тях като най-влиятелния човек в селото и те го избират за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил рядко издигнат българин, който въпреки невежеството на своите съселяни сам и на свои разноски отворил през 1847 г. първото българско училище в селото си, което било и първото българско училище и във Варненска околия.
към текста >>

След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Голица и се преселил в Хадърча, тук дошъл и Атанас.
Това ново население представлява и етническата основа на българското национално Възраждане във варненския край. Към средата на XIX век, когато в този край проблясват първите зари на национална пробуда, село Ха-дърча заема ръководна роля на подбудител и организатор на българщината във Варненско. Изключителната заслуга за това се пада на будния и предприемчив селски чорбаджия и голям родолюбец Атанас Георгиев. Роден в село Голица, Несебърско, и получил според тогавашните понятия едно добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил по време на Руско-турската война през 1826 - 1829 г. преводач при русите, с които ходил чак до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Голица и се преселил в Хадърча, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцките първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, сам се издигнал след смъртта на своя баща пред тях като най-влиятелния човек в селото и те го избират за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил рядко издигнат българин, който въпреки невежеството на своите съселяни сам и на свои разноски отворил през 1847 г. първото българско училище в селото си, което било и първото българско училище и във Варненска околия. За пръв български учител условил младия Константин поп Дъновски от родопското село Читак. Младият учител, условен за 500 гроша и храна, започва работа с 10 - 15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща.
към текста >>

те са преустановени, тъй като е обявена Кримската война.
Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа. На 26 октомври 1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става споменатият К. Дъновски. Започват и училищните занятия. През 1853 г. те са преустановени, тъй като е обявена Кримската война. През 1856 г. войната свършва и К. Дъновски отново събира децата. На следващата година той е ръкоположен за свещеник. На негово място е назначен Петър Атанасов.
към текста >>

войната свършва и К.
в присъствието на много селяни от съседните села сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става споменатият К. Дъновски. Започват и училищните занятия. През 1853 г. те са преустановени, тъй като е обявена Кримската война. През 1856 г. войната свършва и К. Дъновски отново събира децата. На следващата година той е ръкоположен за свещеник. На негово място е назначен Петър Атанасов. През същата година е извикан и втори свещеник - Иван Громов. Благодарение на тая родолюбива дейност на Атанас Чорбаджи и поради слабостта и неорганизираността още на варненските българи на село Хадърча се паднало да заеме на първо време едно особено средищно положение във възродителните усилия на българите във Варненска околия.
към текста >>

40. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Населението му е било българско и състояло главно от преселници, преселени предимно след войната в 1828-29 г.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО Проф. д-р Петър Ников „Българското възраждане въ Варна и Варненско " Българска академия на науките, София, 1934 Едно особено средищно положение във Варненската околия заело голямото варненско село Хадърджа (днес Николаевка), което първоначално заместило дори в това отношение града Варна. Населението му е било българско и състояло главно от преселници, преселени предимно след войната в 1828-29 г. от балканските села Еркеч и Гулица. Ето някои статистически данни за неговото население: в 1867 г. то е брояло 94 венчила, в 1871 намираме 130 венчила, в 1874 г. - 153 венчила, а при Освобождението в началото на 1879 г. то имало 120 къщи, 162 венчила или всичко 884 души.
към текста >>

Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1928-29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин.
- 153 венчила, а при Освобождението в началото на 1879 г. то имало 120 къщи, 162 венчила или всичко 884 души. Особеното значение и положение на това село се дължи преди всичко, за да не кажем напълно, на един без-заветно родолюбив и забележителен български балкански селянин, първенец на това село. Също както в Балчик, и тук българщината, българският език и просвета твърде рано се възродили, благодарение дейността именно на селския чорбаджия Атанас Георгиев. Роден в с. Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1928-29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Гулица и се преселил и установил в Хадърджа, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелния човек в селото и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил един рядък, издигнат българин, който, въпреки невежеството и неотзивчи-востта на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото си, което е било и първото българско училище във Варненската околия, като условил за пръв български учител Константин Дъновски. След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г.
към текста >>

След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Гулица и се преселил и установил в Хадърджа, тук дошъл и Атанас.
то имало 120 къщи, 162 венчила или всичко 884 души. Особеното значение и положение на това село се дължи преди всичко, за да не кажем напълно, на един без-заветно родолюбив и забележителен български балкански селянин, първенец на това село. Също както в Балчик, и тук българщината, българският език и просвета твърде рано се възродили, благодарение дейността именно на селския чорбаджия Атанас Георгиев. Роден в с. Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1928-29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Гулица и се преселил и установил в Хадърджа, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелния човек в селото и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил един рядък, издигнат българин, който, въпреки невежеството и неотзивчи-востта на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото си, което е било и първото българско училище във Варненската околия, като условил за пръв български учител Константин Дъновски. След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г. била осветена от Варненския митрополит Порфи-рий, а в 1857 г.
към текста >>

41. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

През 1827-1828 г., като се отворила Руско-Турската война и русите преминали Дунава, всичките села се развалили и хората отишли по балканите.
Присъдата била изпълнявана твърде скоро и виновните ги хвърляли в морето или пък избесвали. Докато отиде дядо Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена и те, отец Михаил и дядо Георги, едвам що са се видели, и първият бил откаран и заедно с други хвърлен в морето! За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град с много светкавици и гърмежи уплашили пашата и той казал: Баашладжъм калан християнларън джанларън (харизвам на останалите християни душите). И така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги. След усмиряването на Гръцката завера всеки тръгнал по работата си, обаче не било за дълго време. През 1827-1828 г., като се отворила Руско-Турската война и русите преминали Дунава, всичките села се развалили и хората отишли по балканите. Същото направили и селата Гулица и Еркеч и те, макар и да са всред Балкана, пак се развалили и до свършването на войната скитали се по горите. След подписването на Одринския мир всичките хора тръгнали за в селата си, някои се преселили в други села, а някои -даже и в Русия. Дядо Георги не останал в Гулица, а заедно с някои свои съселяни преминали къде Варненско и се заселили в село Хъдърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди. Като си наредил дядо Георги работата, намислил, че е време да ожени сина си Атанаса и това направил. След 5-6-годишен спокоен живот дядо Георги се поминал и синът му вече останал да гледа и управлява сам домашната си работа.
към текста >>

Същото направили и селата Гулица и Еркеч и те, макар и да са всред Балкана, пак се развалили и до свършването на войната скитали се по горите.
Докато отиде дядо Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена и те, отец Михаил и дядо Георги, едвам що са се видели, и първият бил откаран и заедно с други хвърлен в морето! За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град с много светкавици и гърмежи уплашили пашата и той казал: Баашладжъм калан християнларън джанларън (харизвам на останалите християни душите). И така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги. След усмиряването на Гръцката завера всеки тръгнал по работата си, обаче не било за дълго време. През 1827-1828 г., като се отворила Руско-Турската война и русите преминали Дунава, всичките села се развалили и хората отишли по балканите. Същото направили и селата Гулица и Еркеч и те, макар и да са всред Балкана, пак се развалили и до свършването на войната скитали се по горите. След подписването на Одринския мир всичките хора тръгнали за в селата си, някои се преселили в други села, а някои -даже и в Русия. Дядо Георги не останал в Гулица, а заедно с някои свои съселяни преминали къде Варненско и се заселили в село Хъдърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди. Като си наредил дядо Георги работата, намислил, че е време да ожени сина си Атанаса и това направил. След 5-6-годишен спокоен живот дядо Георги се поминал и синът му вече останал да гледа и управлява сам домашната си работа. Атанас, като грамотен в селото, скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци и захванали вече да го викат за всякаква селска работа и да взимат неговото мнение.
към текста >>

Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война.
Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години. Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица".
към текста >>

Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани.
И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години. Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г.
към текста >>

След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с.
Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години. Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи.
към текста >>

42. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

В Руско-турската война през 1828-1829 г.
За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други; той отдавал това на Божието провидение. Затворниците били закарани до село Копаран (Анхиалско), гдето бил разположен пашата на лагер. Когато били изклани вече много затворници, настанало едно много бурно време със силен дъжд-град и много светкавици и гърмежи. Бурята дигнала палатката на пашата, който, силно уплашен, извикал: „Харизвам душите на останалите християни" (Баашладъм калан християнларън джянларънъ). И така, отпуснали останалите затворници, между които е бил и дядо Георги. В Руско-турската война през 1828-1829 г. Атанас бил преводчик на русите, с които е ходил до Одрин. Баща му се заселил тогава в село Николаевка (Хадърча). След заминаването на русите и Атанас се прибрал в селото. Като грамотен той скоро добил уважение от своите съселяни - българи и турци. Той често е ходил във Варна, дето се запознал и с турските, и с гръцките първенци и агаларци и с малкото българи-търговци.
към текста >>

Обаче на всичко това попречила Кримската война.
бил повикан гръцкият владика от Варна. Той осветил черквата в името на свети Атанаси Александрийски, при стечението на много народ от околните села. На дяда Атанаса дошло наум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък. И за такъв повикали свещеника Иван Громов (родом от Беброво). Селото Николаевка се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села. Обаче на всичко това попречила Кримската война. В селото била уредена военна болница за ранени и болни арапи-войници, които били докарвани откъм Силистра. Болницата се помещавала в четири селски къщи. Селото хранило болните, та е било освободено от носене [на] военни припаси и др. За охрана на болницата имало 150 души войници-арапи, на които предводител бил Халил ага. През 1850 г.
към текста >>

След войната Атанас искал учителят Константин да стане свещеник, понеже той му бил станал вече и зет.
Поляците служели на турците. Известно е, че тези поляци дигнали до село Пашакьой (днес варненския квартал „Владиславово") паметника на крал Владислав. Известно е, че водителят на поляците бил Садък паша (М. Чайковски) и че те имали знаме, на което на червено поле личал турският полумесец, а на синьо - православният кръст. Турците наричали поляшките войници „Инат казаклар ". След войната Атанас искал учителят Константин да стане свещеник, понеже той му бил станал вече и зет. Със съгласието на селяните той бил препоръчан на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, защото го познавал лично. Константин бил ръкоположен за свещеник на село Николевка. Така били в селото двама свещеници, които обикаляли околните български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в селото, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при гръцката черква „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си.
към текста >>

43. ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК

Освободителната война заварила К.
На това гръцката митрополия, след като признала, че той е „човек подвижен, с фанатизма и мистиката на апостол", отговорила с искане до Цариградската епархия да направи постъпки пред турската власт за заточването му в някой от Атонските манастири. През август 1866 г. в град Варна под председателството на Константин Дъновски се свикал събор на всички свещеници и селски първенци, на който бил изработен „съвременен законник". Този законник поставил начело на целия окръг Варненската църковна община, а нейният председател Константин Дъновски станал църковен глава. След пристигането на новоизбрания български митрополит Симеон във Варна Константин Дъновски се оттеглил в село Николаевка. Освободителната война заварила К. Дъновски начело на епархиалния смесен съвет и свещеник в параклиса на руското консулство, поради което още в началото на войната бил задържан от турските власти и затворен. След Освобождението на Варна продължил да служи като свещеник при черквата „Свети Архангел Михаил" до 1898 г., когато бил пенсиониран, но останал да живее в същата до смъртта си през 1918 г. По случай петдесетгодишнината на първата българска черква във Варна е бил награден с орден „За гражданска заслуга с офицерски кръст". Митрополит Симеон го удостоил с офикията иконом. През 1914 г.
към текста >>

Дъновски начело на епархиалния смесен съвет и свещеник в параклиса на руското консулство, поради което още в началото на войната бил задържан от турските власти и затворен.
През август 1866 г. в град Варна под председателството на Константин Дъновски се свикал събор на всички свещеници и селски първенци, на който бил изработен „съвременен законник". Този законник поставил начело на целия окръг Варненската църковна община, а нейният председател Константин Дъновски станал църковен глава. След пристигането на новоизбрания български митрополит Симеон във Варна Константин Дъновски се оттеглил в село Николаевка. Освободителната война заварила К. Дъновски начело на епархиалния смесен съвет и свещеник в параклиса на руското консулство, поради което още в началото на войната бил задържан от турските власти и затворен. След Освобождението на Варна продължил да служи като свещеник при черквата „Свети Архангел Михаил" до 1898 г., когато бил пенсиониран, но останал да живее в същата до смъртта си през 1918 г. По случай петдесетгодишнината на първата българска черква във Варна е бил награден с орден „За гражданска заслуга с офицерски кръст". Митрополит Симеон го удостоил с офикията иконом. През 1914 г. Варненският граждански общински съвет преименувал една от улиците до черквата на името на Константин Дъновски.
към текста >>

44. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Папа Евгений IV (1383 - 1447), който го покровителствал, го убедил да застане начело на кръстоносна война срещу исляма.
*Параклит (гр.) - Свети Дух (бел. ред.) **Става дума за голямото сражение между християнската и ислямската армия, станало през есента на 1444 г. край Варна. Християнските обединени армии на краля на Полша, Унгария и Велика Литва Владислав III (наричан от унгарците Ласло V), на трансилванския воевода Янош Хуниади и на влашкия княз Влад III Цепеш (наречен Дракул) приели сражение срещу армията на турския султан Mypaд II (1401 - 1451). Предисторията на това събитие започва с политическия възход на Владислав III, роден през 1424 г. Папа Евгений IV (1383 - 1447), който го покровителствал, го убедил да застане начело на кръстоносна война срещу исляма. През 1443 г. Владислав III разбил турците при Ниш и Златица и принудил Мурад II да сключи десетгодишно примирие през юли 1444 г. в град Сегедин (Сегед, Унгария). Според Сегединския договор (първи мирен договор, предлаган дотогава от турците на християнски владетел), сключен под клетва върху Евангелието и Корана, на султан Мурад II била отстъпена голяма част от Велика Сърбия и цяла България. Въпреки това флорентинският кардинал, внук на Евгений IV и адмирал на папската флота, Франческо Кондолмиер съобщил на Владислав III, че тръгва с флотата си за Галиполи, за да спре Мурад II, който бил в Азия.
към текста >>

45. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

Във Варна вече е имало българско училище, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г.
„Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872. Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г. Във Варна вече е имало българско училище, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Тогава малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование. След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование. („ VI. Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр. 20-44). (74):
към текста >>

След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование.
От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872. Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г. Във Варна вече е имало българско училище, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Тогава малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование. След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование. („ VI. Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр. 20-44). (74): „ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..." Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща.
към текста >>

Оттам той тръгва из страната от град на град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години - до Балканската война (1912-1913 г.).
-„Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г. изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" „Призвание към народа ми, българите и славянството". На следващата 1899 г. той отива в Нови пазар. След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар Учителя се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен. Оттам той тръгва из страната от град на град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години - до Балканската война (1912-1913 г.). От времето на неговото пътуване са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки. По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др. Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г. Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия. След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година.
към текста >>

Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г.
той отива в Нови пазар. След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар Учителя се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен. Оттам той тръгва из страната от град на град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години - до Балканската война (1912-1913 г.). От времето на неговото пътуване са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки. По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др. Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г. Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия. След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил). Стр. 47 (93): „През март 1897 г.
към текста >>

В първите години Братството са го назовавали Веригата, а много по-късно след Световната война, 1914 - 1918 г.
Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска... В 5 ч. следобед г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските... " В първите години Братството са го назовавали Веригата, а много по-късно след Световната война, 1914 - 1918 г. - Бяло Братство. Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е. след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г. Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница.
към текста >>

46. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Сега, каквото се извърши в Македония, е цяла една благодат, защото ако не беше извършено това, войната беше неизбежна.
Господ, обаче, работи и за всичките добри условия, така щото няма защо да се опасявате за противоположното. Настоящето положение до 1914 година ще [се] уясни какво ще бъде, дотогава нещата ще ви станат по-яс-ни и ще вземат един край. Този век целият ще бъде век за чистене и въдворяване тук, на Земята. Тия духове, които ще се въплътят, ще бъдат по-напреднали, а тези, които не са, а им се позволи да дойдат, ще се турят под контрол. Сега вече става събуждане на цялата Кавказка раса*, събуждане на цял един род. Сега, каквото се извърши в Македония, е цяла една благодат, защото ако не беше извършено това, войната беше неизбежна. Европейските народи са още натегнати и войната между Германия и Англия още не е избегната. Изобщо, борбата между Англия и Германия ще бъде в полза на славяните, за тяхното духовно повдигане. В стимулирането на кар-мата на славяните ние виждаме и резултатите. Тия духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го повдигат. И те са, които ус-трояват околните народи, за да му съдействат.
към текста >>

Европейските народи са още натегнати и войната между Германия и Англия още не е избегната.
Настоящето положение до 1914 година ще [се] уясни какво ще бъде, дотогава нещата ще ви станат по-яс-ни и ще вземат един край. Този век целият ще бъде век за чистене и въдворяване тук, на Земята. Тия духове, които ще се въплътят, ще бъдат по-напреднали, а тези, които не са, а им се позволи да дойдат, ще се турят под контрол. Сега вече става събуждане на цялата Кавказка раса*, събуждане на цял един род. Сега, каквото се извърши в Македония, е цяла една благодат, защото ако не беше извършено това, войната беше неизбежна. Европейските народи са още натегнати и войната между Германия и Англия още не е избегната. Изобщо, борбата между Англия и Германия ще бъде в полза на славяните, за тяхното духовно повдигане. В стимулирането на кар-мата на славяните ние виждаме и резултатите. Тия духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го повдигат. И те са, които ус-трояват околните народи, за да му съдействат. Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят.
към текста >>

47. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна.
Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с 61 сантиметра дължина. Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на пръчката е един сантиметър в диаметър. *Аслъ (тур.) - наистина, всъщност (бел. ред) **В ръкописа на Протоколите с малка стрелка е посочена основата на Пръчката и е добавено следното пояснение: „Този знак, според г-н Дънов, е знакът на Веригата. На Пръчката са нарисувани само знаковете, а написаните обяснения се дадоха от г-н Дънов." (бел. състав.) Имате още една емблема (посочва на всички ни нарисуваната тук Камичка-меч, остър от двете страни.)
към текста >>

48. СЪРАБОТНИЦИТЕ

Тази неточност се предава чрез устни спомени към следващите поколения от слушатели и ученици на Бялото Братство и продължава да се преповтаря предимно в мемоарните хроники на поколението, дошло в Братството след Първата световна война (виж „Изгревът" на Бялото Братство", I-IV том, София, Житен клас, 1993-1995).
А когато Обществото започва да документира своите срещи, т.е. да пише своя история (от 14 август 1903 г. и след това), вече е създадено благотворителното дружество „Милосърдие" (11 дни преди годишната среща на Веригата и Протокол № 1) и Анастасия д-р Желязкова е негов председател. Тогава, явно по невнимание, непреките свидетели на събитието от 1898 г. започват да асоциират „Възвание"-то с Анастасия д-р Желязкова и оттам - с нейното „Милосърдие". Тази неточност се предава чрез устни спомени към следващите поколения от слушатели и ученици на Бялото Братство и продължава да се преповтаря предимно в мемоарните хроники на поколението, дошло в Братството след Първата световна война (виж „Изгревът" на Бялото Братство", I-IV том, София, Житен клас, 1993-1995). В заключение може да бъде фор-мулирано следното документално доказано твърдение: Учителя прочита „Възвание"-то през 1898 г. пред Варненското женско благотворително културно-просветно дружество „Майка". Настоящите бележки биха били твърде непълни без биографията на Анастасия д-р Желязкова, затова предлагаме на читателите онова, което успяхме да съберем от оскъдните документални източници. Анастасия Цвяткова Узунова е родена през 1845 г. в Одрин в семейството на чорбаджи Цвятко Узунов.
към текста >>

49. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

След Руско-турската война от 1828 г.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев Д-р Георги Миркович е роден в град Сливен през 1825/26 г. в занаятчийско семейство. Баща му, Вълко, бил обущар и търговец на вълна, а майка му, Койна, била преселница от опожареното от кърджалии село Раково. След Руско-турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г. Одрински мир семейството се преселило във Влашко, до град Плоещ, но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се върнало в Сливен. Георги учил първоначално в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гръкофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г. учил при Сава Добро-плодни в Котел.
към текста >>

Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война.
Там той лекувал безплатно заточеници и затворници. През 1875 г. е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот. Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г. От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност.
към текста >>

50. ПЕНЬО КИРОВ

като доброволец в Сръбско-българската война.
Пеньо Киров е един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден е на 13 юли 1868 г. в град Карнобат, семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва петнадесет годишен станал учител. След две години учителства-не, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил през 1885 г. като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно получил необичайно известие, описание за което е останало между записките на полковник Минчо Сотиров: „През 1898 г. му било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна; там ще има среща. Запитал с кого и как ще узнае, но му било казано, че ще му се открие. Тръгнал. Параходът пристигнал на пристанището във Варна.
към текста >>

51. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Но благодарение на подготовката за Балканската война, на властта не и остана време да се занимае с това „зло".
Сестра Еленка Джамбазова, ревностна девойка, смело и вдъхновено разучаваше Евангелието и доста изчерпателно тълкуваше Божествените истини. Тя също като Гергина Минкова беше поставена при неблагоприятни условия. Тези хора бяха най-изявените от групата в Добрич, която постепенно се разрастваше. Разпалената от нас искра не остана тайна. Скоро църквата ревниво се намеси, нададе тревога, наричайки ни сектанти, рушители на църквата и на тогавашния социално-по-литически строй. Но благодарение на подготовката за Балканската война, на властта не и остана време да се занимае с това „зло". ВЪВ ВАРНА През януари 1912 г. трябваше да напусна град Добрич и групата. Бях повикан като моряк във варненската флота. След няколко месеца същата година се обяви Балканската война и трябваше всички от групата да постъпят в редовете на армията.
към текста >>

След няколко месеца същата година се обяви Балканската война и трябваше всички от групата да постъпят в редовете на армията.
Но благодарение на подготовката за Балканската война, на властта не и остана време да се занимае с това „зло". ВЪВ ВАРНА През януари 1912 г. трябваше да напусна град Добрич и групата. Бях повикан като моряк във варненската флота. След няколко месеца същата година се обяви Балканската война и трябваше всички от групата да постъпят в редовете на армията. Групата почти се разформирова. Трябваше да се нагаждам и свиквам с новото си казармено положение. Но всяко трудно положение се понася, когато е подкрепено от някакъв вдъхновител, а такъв вече имах: това беше вярата ми в Реалното и Безсмъртното, в Съществата, които живеят и мислят за нас. Редовно бях в писмена връзка с добрите мои приятели от групата в Добрич. Особено съм задължен на сестра Гергина Минкова, която със своите писма построяваше истински мост на надеждата, по който лесно се ходи.
към текста >>

Помня, че по това време Министерският съвет на България заседаваше в Евксиноград край Варна, за да се разреши въпросът България на коя страна да застане във войната - към Тройния съюз или към Съглашението.
Когато отидох при тях, двамата седяха пред църквата и раз-говаряха.Щом приближих, Учителя стана, отиде в стаята на баща си и ми донесе стол. Разговорът се проведе в духа на моето търсене на истината, за което Учителя ми даде ценни упътвания. След няколко дена гражданката Анастасия д-р Желязкова покани в дома си на улица „Стефан Караджа" свои познати - почти елита на Варна, за да чуят Учителя. Аз и Петко Епитропов отидохме в дома и. Учителя изнесе беседа, която, разбира се, никой не записа. Помня, че по това време Министерският съвет на България заседаваше в Евксиноград край Варна, за да се разреши въпросът България на коя страна да застане във войната - към Тройния съюз или към Съглашението. Главните мисли, които запомних от беседата на Учителя, бяха следните: „Ако България отиде със Съглашението, руската флота ще дойде на българския черноморски бряг и България ще бъде запазена откъм морето. Ако отиде с Тройния съюз, въобще ще загуби войната". През този период братската група правеше своите срещи в дома на баба Хаджийка, на Радка Маринова или в дома на Атанас Стефов. Войната се обяви, трябваше отново да постъпя във флота и много рядко се виждах с приятелите. Но групата прекарваше времето си в молитви.
към текста >>

Ако отиде с Тройния съюз, въобще ще загуби войната".
След няколко дена гражданката Анастасия д-р Желязкова покани в дома си на улица „Стефан Караджа" свои познати - почти елита на Варна, за да чуят Учителя. Аз и Петко Епитропов отидохме в дома и. Учителя изнесе беседа, която, разбира се, никой не записа. Помня, че по това време Министерският съвет на България заседаваше в Евксиноград край Варна, за да се разреши въпросът България на коя страна да застане във войната - към Тройния съюз или към Съглашението. Главните мисли, които запомних от беседата на Учителя, бяха следните: „Ако България отиде със Съглашението, руската флота ще дойде на българския черноморски бряг и България ще бъде запазена откъм морето. Ако отиде с Тройния съюз, въобще ще загуби войната". През този период братската група правеше своите срещи в дома на баба Хаджийка, на Радка Маринова или в дома на Атанас Стефов. Войната се обяви, трябваше отново да постъпя във флота и много рядко се виждах с приятелите. Но групата прекарваше времето си в молитви. Още през 1914 г. аз трябваше веднъж завинаги да разреша въпроса с месоядството.
към текста >>

Войната се обяви, трябваше отново да постъпя във флота и много рядко се виждах с приятелите.
Учителя изнесе беседа, която, разбира се, никой не записа. Помня, че по това време Министерският съвет на България заседаваше в Евксиноград край Варна, за да се разреши въпросът България на коя страна да застане във войната - към Тройния съюз или към Съглашението. Главните мисли, които запомних от беседата на Учителя, бяха следните: „Ако България отиде със Съглашението, руската флота ще дойде на българския черноморски бряг и България ще бъде запазена откъм морето. Ако отиде с Тройния съюз, въобще ще загуби войната". През този период братската група правеше своите срещи в дома на баба Хаджийка, на Радка Маринова или в дома на Атанас Стефов. Войната се обяви, трябваше отново да постъпя във флота и много рядко се виждах с приятелите. Но групата прекарваше времето си в молитви. Още през 1914 г. аз трябваше веднъж завинаги да разреша въпроса с месоядството. Същата година на Гергьовден отидох на гости на моето семейство в село Голяма Франга, Варненско (днес с. Каменар, бел. ред.).
към текста >>

Вегетарианството ми, обаче, по-тече доста трудно в казармата, особено по време на войната, и аз трябваше да устоявам на трудностите.
Особено майка ми с голяма мъка понесе моето упорство, но с течение на времето се примири, защото си припомнила някакъв свой сън. Когато съм се родил, тя се унесла и видяла от запад към изток да се носи високо по небосвода златен манастир. Когато дошъл над нашата къща, аз съм побягнал след него. Тя викала и искала да ме спре, но аз съм отишъл с него към далечния изток. При спомена за този сън майка ми се утеши и не възразяваше за моя начин на живот. Вегетарианството ми, обаче, по-тече доста трудно в казармата, особено по време на войната, и аз трябваше да устоявам на трудностите. Д-р Иван Жеков, 1944 г. През това време братската група във Варна възприе екскурзиите като свое подвизаване. Често ходехме в местността „Аладжа манастир", която тогава беше непосещавано място и със своите буйни гори и усои притежаваше девствена чистота. През същата година в групата дойде ветеринарният лекар д-р Иван Жеков*, който още от гимназия познавал Учителя. В последствие, когато Учителя идваше във Варна, отсядаше в неговия кьошк в лозята.
към текста >>

През 1917 г., по време на войната, Учителя беше интерниран от София във Варна.
Д-р Иван Жеков, 1944 г. През това време братската група във Варна възприе екскурзиите като свое подвизаване. Често ходехме в местността „Аладжа манастир", която тогава беше непосещавано място и със своите буйни гори и усои притежаваше девствена чистота. През същата година в групата дойде ветеринарният лекар д-р Иван Жеков*, който още от гимназия познавал Учителя. В последствие, когато Учителя идваше във Варна, отсядаше в неговия кьошк в лозята. През 1917 г., по време на войната, Учителя беше интерниран от София във Варна. Отседна на най-горния етаж на тогавашния хотел „Лондон", сред града. Братската група често го посещаваше. Той ни говореше за Новия живот, за Великото, което иде на земята, и за първи път ни изпя песните „Мирът вече иде" и „Стани, стани". През този период в Братството дойдоха братята Арабаджиеви -Христо, Васил и Петър, братята Терзистоеви - Никола, Петър и Ангел, също и Васил Ставрев*. Всички те със своята преданост подсилиха чувствително братския живот.
към текста >>

Същата година приключи и войната.
във Варна дойде семейство Люба и Манол Иванови. Още през 1905 г. Манол Иванов** е имал възможността да присъства на сказка по френология, изнесена от Учителя по времето, когато обикалял България с цел да изучи характерните черти на българина. В началото на 1918 г. Учителя беше освободен и замина за Търново, а оттам - за София. Същата година приключи и войната. Братската група наново се съвзе. Принудихме се да наемем стая за молитвените си събрания в къщата на сестра София Георгиева, на улица „Братя Миладинови" 77. Събранията ставаха всяка неделя от 10 ч. Ня-махме още беседи от Учителя, а се четеше Евангелието и се тълкуваше от четящия. Безспорно предимство имаше извисеният наш брат Илия Стойчев, директор на банка във Варна.
към текста >>

**Еманоил (Манол) Иванов - ученик на Учителя отпреди Първата световна война, ръководител на Варненското братство от ок.
*Иван Жеков - роден на 3 март 1875 г. във Варна,завършва ветеринарна медицина в Букурещ,ученик на Учителя от 1917 г.; през 1921 г. закупува парцел за лозе край Варна; от 1929 г. заедно със съпру-гата си Йорданка Жекова (1 01.1896-1.01.1978) живеят в София и играят забележителна роля в живота на Изгрева; завършва земния си път на 23 февруари 1970 г.; писмата на Учителя до Иван Жеков са публикувани в „Изгревът" на Бялото Братство", т VII, Житен клас, София, 1997 (бел. ред.) *Васил Ставрев - не бива да се припознава с известния варненски преводач, литературен и театрален критик Васил Ставрев (1885-1929) (бел. състав.) **Еманоил (Манол) Иванов - ученик на Учителя отпреди Първата световна война, ръководител на Варненското братство от ок. 1918 г. до ок. 1932 г., след което се преселва в София (бел. състав.) ***Матей Калудов - професионален музикант, ученик на Учителя от около 1917 г.; той и съпругата му Мария Калудова даряват в дома си на ул. „Петко Каравелов" помещение за салон за молитвени събрания, използван от Варненското братство в периода от ок.
към текста >>

52. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Започва Първата световна война.
По-късно си спомня, че дълбоко го впечатлила мисълта на Щайнер: „Когато обичате един изключителен човек, вие се свързвате с него и всичките му качества преминават у вас". Увлякъл се и по хиро-мантията, дори правел гипсови отпечатъци от дланите на съучениците си. Една сутрин стоял на морския бряг, наоколо растели плодни дървета. Внезапно се намерил потънал в бликаща светлина. „Видях красиво същество с преливащи цветове", разказва по-късно той. Започва Първата световна война. През 1916 г. Михаил Иванов се хваща на работа като писар във военновременен снабдителен център, няколко пъти пътува с влак до София. Още при първото си отиване в столицата посетил Софийската библиотека, избрал си няколко превода на Рудолф Щайнер, но някакъв проникновен библиотекар му посочил новоизлязла брошура: „Ето, това трябва да прочетете". Когато се качил на влака за Варна, забелязал, че някъде е запилял книгите от Щайнер и се зачел в препоръчаната му брошура. Била от някой си Петър Дънов.
към текста >>

53. ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*

Отговориха ми, че министърът на войната, генерал Вълков, поискал да му се докладва какъв съм като офицер, а не, че съм дъновист.
Бях прекарал три и половина години на границата - достатъчен стаж за пограничен военен - и ме превеждат като офицер в Бургас. Знаейки, че съм представен за уволнение, аз занесох багажа си в Арбанаси, където мислех да остана, и заминах само с един куфар за Бургас, за да чакам заповедта. Чаках, чаках, но никаква заповед за уволнение не дойде. Намерих си квартира и започнах работа. След една година, когато бях в София, отидох във Военното министерство и попитах защо не съм уволнен, след като полковник Пантоф-чиев ме е представил за уволнение като дъновист. Отговориха ми, че министърът на войната, генерал Вълков, поискал да му се докладва какъв съм като офицер, а не, че съм дъновист. Полковник Пантофчиев най-честно и добросъвестно описал каква е моята служба и подчертал, че съм отличен като офицер, че е издал заповед, в която е посочил, че моят подучастък е пръв от всичките девет подучастъка, че във всяко отношение съм добър, но съм фа-натизиран дъновист. Върху това му писмо министър генерал Вълков сложил резолюция: „Такива офицери са необходими за армията! " Преписката била отнесена „към дело" и никаква заповед за уволнение не последвала. Десет-петнадесет години след случката на Ташла-тепе научих чрез братя и сестри от Варна, че градоначалникът попаднал в затвора, а дъщерята, синът и брат му нещо пострадали. Сбъднало се беше това, което му казах: че не само той, но и цялото му семейство ще пострада.
към текста >>

54. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Сега каквото се извърши в Македония24, е цяла една благодат, защото, ако не беше извършено това, войната беше неизбежна.
Настоящото положение до 1914 г. ще [се] уясни какво ще бъде, дотогава нещата ще ви станат по-ясни и ще вземат един край. Този век целият ще бъде век за чистене и въдворяване тук, на Земята. Тия духове, които ще се въплътят, ще бъдат по-напреднали, а тези, които не са, а им се позволи да дойдат, ще се турят под контрол. Сега вече става събуждане на цялата Кавказка раса, събуждане на цял един род. Сега каквото се извърши в Македония24, е цяла една благодат, защото, ако не беше извършено това, войната беше неизбежна. Европейските народи са още натегнати и войната между Германия и Англия още не е избегната. Изобщо борбата между Англия и Германия ще бъде в полза на славяните, за тяхното духовно повдигане. В стимулирането на кармата на славяните ние виждаме и резултатите. Тия духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го повдигат. И те са, които устрояват околните народи, за да му съдействат.
към текста >>

Европейските народи са още натегнати и войната между Германия и Англия още не е избегната.
ще [се] уясни какво ще бъде, дотогава нещата ще ви станат по-ясни и ще вземат един край. Този век целият ще бъде век за чистене и въдворяване тук, на Земята. Тия духове, които ще се въплътят, ще бъдат по-напреднали, а тези, които не са, а им се позволи да дойдат, ще се турят под контрол. Сега вече става събуждане на цялата Кавказка раса, събуждане на цял един род. Сега каквото се извърши в Македония24, е цяла една благодат, защото, ако не беше извършено това, войната беше неизбежна. Европейските народи са още натегнати и войната между Германия и Англия още не е избегната. Изобщо борбата между Англия и Германия ще бъде в полза на славяните, за тяхното духовно повдигане. В стимулирането на кармата на славяните ние виждаме и резултатите. Тия духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го повдигат. И те са, които устрояват околните народи, за да му съдействат. Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят.
към текста >>

55. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна.
Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с шестдесет и един сантиметра дължина. Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на Пръчката е един сантиметър в диаметър. Имате още една емблема (посочва на всички ни Камичката – меча, остър от двете страни) (Фиг.6). На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата – знакът на Веригата. Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна.
към текста >>

Освен че освобождава България чрез Руско-турската война (1877–1878), той премахва крепостното право в Русия (1861), въвежда местното самоуправление, провежда реформи в съдилищата, във военната и образователната система.
Голов: Македонската раса. 96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 97 В българския народ – в протокола на П. Гумнеров: между славяните. 98 Царят-освободител – става дума за руския император Александър II (1818–1881). Освен че освобождава България чрез Руско-турската война (1877–1878), той премахва крепостното право в Русия (1861), въвежда местното самоуправление, провежда реформи в съдилищата, във военната и образователната система. 99 Двама слепи хора – в протокола на П. Гумнеров: двама хора. 100 Тук в протокола на П. Гумнеров следва текст на молитвата Хвала, записана в протокола от 19 август 1907 г. 101 Приложението е протоколирано от П.
към текста >>

56. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

От това се разбира, че няма да има война.
- Доктора обещава да работи за списанието, има си и свой план, който ще съобщи отпосле. Аз не искам да бъде списанието ми вече товар на вас и ще ви освободя от него. Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и М. Казакова си заминаха, а след това добави: Още преди шест години се показваше България в едно видение като една каруца, в която са впрегнати шест бели коня. От това се разбира, че няма да има война. Но после е и казано, че България, ако се отстрани от пътя, в който е поставена, ще претърпи наказание. За една война между България и Турция ще зависи от другите Велики сили, които само ако се сритат, може да последва война между България и Турция. Сега - какви трябва да бъдат вашите отношения в България? Винаги трябва да обмисляте постъпките си, ако се мешате в политически работи. Трябва да обмисляте дали можете да бъдете полезни, защото ако се включвате в политическа партия само за облага, тогава да знаете, че се поставяте на плъзгава почва за вашето развитие.
към текста >>

За една война между България и Турция ще зависи от другите Велики сили, които само ако се сритат, може да последва война между България и Турция.
Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и М. Казакова си заминаха, а след това добави: Още преди шест години се показваше България в едно видение като една каруца, в която са впрегнати шест бели коня. От това се разбира, че няма да има война. Но после е и казано, че България, ако се отстрани от пътя, в който е поставена, ще претърпи наказание. За една война между България и Турция ще зависи от другите Велики сили, които само ако се сритат, може да последва война между България и Турция. Сега - какви трябва да бъдат вашите отношения в България? Винаги трябва да обмисляте постъпките си, ако се мешате в политически работи. Трябва да обмисляте дали можете да бъдете полезни, защото ако се включвате в политическа партия само за облага, тогава да знаете, че се поставяте на плъзгава почва за вашето развитие. Ето защо, желателно е, когато някой от вас иска да вземе стъпка в политическо отношение, да се отнесе до приятелите на Веригата - тримата ръководещи Духове. Тогава ще имате по-малко мъчнотии, работите ще се уреждат и ще имаме по-обширна деятелност.
към текста >>

Войната не бива да става сега, защото ако една война стане сега, то тогава ще бъде спънка за България.
Винаги трябва да обмисляте постъпките си, ако се мешате в политически работи. Трябва да обмисляте дали можете да бъдете полезни, защото ако се включвате в политическа партия само за облага, тогава да знаете, че се поставяте на плъзгава почва за вашето развитие. Ето защо, желателно е, когато някой от вас иска да вземе стъпка в политическо отношение, да се отнесе до приятелите на Веригата - тримата ръководещи Духове. Тогава ще имате по-малко мъчнотии, работите ще се уреждат и ще имаме по-обширна деятелност. И като се подобри положението на България, знайте, че едновременно се подобрява и вашето положение. Войната не бива да става сега, защото ако една война стане сега, то тогава ще бъде спънка за България. Има наистина случаи, когато войната е наложителна, но то е, когато народът се е сплул. Обаче тъкмо сега, в настоящия случай, няма такава причина за война. Годината 1914-а представлява един етап, промяна. След това ще настъпи у хората съзнанието, ще се усети брожението за по-добър и свят живот. Например ще се усети желание да се дойде вече до разоръжаване.
към текста >>

Има наистина случаи, когато войната е наложителна, но то е, когато народът се е сплул.
Трябва да обмисляте дали можете да бъдете полезни, защото ако се включвате в политическа партия само за облага, тогава да знаете, че се поставяте на плъзгава почва за вашето развитие. Ето защо, желателно е, когато някой от вас иска да вземе стъпка в политическо отношение, да се отнесе до приятелите на Веригата - тримата ръководещи Духове. Тогава ще имате по-малко мъчнотии, работите ще се уреждат и ще имаме по-обширна деятелност. И като се подобри положението на България, знайте, че едновременно се подобрява и вашето положение. Войната не бива да става сега, защото ако една война стане сега, то тогава ще бъде спънка за България. Има наистина случаи, когато войната е наложителна, но то е, когато народът се е сплул. Обаче тъкмо сега, в настоящия случай, няма такава причина за война. Годината 1914-а представлява един етап, промяна. След това ще настъпи у хората съзнанието, ще се усети брожението за по-добър и свят живот. Например ще се усети желание да се дойде вече до разоръжаване. Защото, като се усъвършенстват балоните, ще започнат хората да унищожават градовете си, та мнозинството милитаристи ще се принудят да пасуват.
към текста >>

Обаче тъкмо сега, в настоящия случай, няма такава причина за война.
Ето защо, желателно е, когато някой от вас иска да вземе стъпка в политическо отношение, да се отнесе до приятелите на Веригата - тримата ръководещи Духове. Тогава ще имате по-малко мъчнотии, работите ще се уреждат и ще имаме по-обширна деятелност. И като се подобри положението на България, знайте, че едновременно се подобрява и вашето положение. Войната не бива да става сега, защото ако една война стане сега, то тогава ще бъде спънка за България. Има наистина случаи, когато войната е наложителна, но то е, когато народът се е сплул. Обаче тъкмо сега, в настоящия случай, няма такава причина за война. Годината 1914-а представлява един етап, промяна. След това ще настъпи у хората съзнанието, ще се усети брожението за по-добър и свят живот. Например ще се усети желание да се дойде вече до разоръжаване. Защото, като се усъвършенстват балоните, ще започнат хората да унищожават градовете си, та мнозинството милитаристи ще се принудят да пасуват. За реда на нещата през годината г-н Дънов каза:
към текста >>

57. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната.
Обаче ако няма душа, то как ще го обърнеш? Бог трябва първо да го прекара през Божествения огън. Има една индийска поговорка, според която дяволът, след като и хиляди години го държали в огъня, пак постоянствал да казва, че е равен Богу; но като го подържали и гладен, тогава вече капитулирал, подчинил се. На тази борба, която се води в света, вие ще бъдете само зрители, защото Господ е, който ще воюва. Вие много пъти искате да станете явни, но за да стане човек явен, трябва да има сила. Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната. Виждаме, че Христос каза на учениците си да стоят в Йерусалим, докато стане слизането на Духа Святаго, който, като дойде, те вече бяха силни за поход в света. Така е и с вас. Пазете се от лошата деятелност - да няма корист в това, което вършите. Защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е посадил, тогава ще се ползвате. Сега нека ви кажа още как ще се подвизавате в другите триста и четиринадесет дни през годината.
към текста >>

А освен това има и опасност от една война на Балканския полуостров, 205 от която възможно е да се ангажира цяла Европа.
Има се и всичко това предвид. Само да се пазите да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото. На зададен въпрос от Д. Цанев г-н Дънов отговори: Има за народа едно външно условие, което може би ще го поспъне. А освен това има и опасност от една война на Балканския полуостров, 205 от която възможно е да се ангажира цяла Европа. Бурята, която се появи в петък подир обед, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да се регулират с материалните. И от туй, че първия ден беше топло, показва, че има първом изпотяване. На други въпроси г-н Дънов отговори: Гимнастиките, които ви се препоръчаха миналата година, може да ги правите всякога - всякой ден и по колкото пъти искате. Но които искат особени упътвания по гимнастиките, това ще стане в частност.
към текста >>

205 Една война на Балканския полуостров – става дума за предстоящи събития от ноември 1911 г.
Гумнеров: от Йоанна 13:1-22. 201 Търсете първом Царството Божие... – цитат на Матея 6:33. 202 Не се съпротивете злому – перифраза на Матея 5:39: Да се не противите злому. 203 Господ ме наказа, но на смърт не ме остави – перифраза на Псалом 118:18: Жестоко ме наказа Господ, но на смърт ме не предаде. 204 Цитат от Второзаконие 7:1. 205 Една война на Балканския полуостров – става дума за предстоящи събития от ноември 1911 г. и юни 1912 г., довели до Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913). 206 51, 16, 19 – тези числа липсват в протокола на П. Гумнеров. 207 Когато вие бяхте – в протокола на Д. Голов: когато вие биехте. 208 Което е Добродетелта – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>

и юни 1912 г., довели до Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913).
201 Търсете първом Царството Божие... – цитат на Матея 6:33. 202 Не се съпротивете злому – перифраза на Матея 5:39: Да се не противите злому. 203 Господ ме наказа, но на смърт не ме остави – перифраза на Псалом 118:18: Жестоко ме наказа Господ, но на смърт ме не предаде. 204 Цитат от Второзаконие 7:1. 205 Една война на Балканския полуостров – става дума за предстоящи събития от ноември 1911 г. и юни 1912 г., довели до Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913). 206 51, 16, 19 – тези числа липсват в протокола на П. Гумнеров. 207 Когато вие бяхте – в протокола на Д. Голов: когато вие биехте. 208 Което е Добродетелта – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 209 Вторият кръг – в протокола на П.
към текста >>

58. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Те значат или война със Земята и мир с Небето, или друг път няма.
Защото това, което нас ще повдигне, то е Истината и самата Истина - никакви догадки, предположения и слухове не бива да ни влияят. Прочее, понеже тази година аз искам да работя само заради вас, а заради себе си не искам да работя, то искам да изгладя всичките недоразумения, които съществуват между вас един други и между вас и мен. А вие имате голяма нужда за помощ и само аз познавам каква голяма нужда имате за помощ. У вас има колебания, които тоже трябва да престанат непременно. Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора на трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със Земята и мир с Небето, или друг път няма. Аз ви дадох Пентаграма миналата година и вследствие на него в някои домове какви не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочее и ще се спъва работата повече. Защото не бива да изпущаме предвид, че в духовния Живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното.
към текста >>

От Невидимия свят правят усилия да освободят България от една война с Турция, та затова се впрегна Италия, защото този каиш щеше да го тегли България.
Да, Христос ме срещна в Арбанаси и ми говори върху всички тия спънки. Христос е сега в България - присъства и в този час тук. Щом настъпи сега между вас помирение, аз ще ви кажа и политическото положение. От тази година напосле Мохамед вече ще се учи от Христа - Той ще му предава уроци. Въпросът с Турция е вече свършен. От Невидимия свят правят усилия да освободят България от една война с Турция, та затова се впрегна Италия, защото този каиш щеше да го тегли България. Македония трябва вече да се освободи. Братството в Невидимия свят съдейства в България. Зная какво ще стане в Македония, всичко точно ми е известно, но не ми е позволено да го казвам. Само това знайте, че каквото има да стане, ще бъде. Нека ние бъдем добре, защото всичките други течения зависят от нас.
към текста >>

Съвременният европейски свят е на кръстопът - или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война296.
Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 г. ще имате известни мъчнотии, но да се не безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европаможе да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте - Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът - или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война296. Намислено е - или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в Невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв. Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата.
към текста >>

Намислено е - или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае.
ще имате известни мъчнотии, но да се не безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европаможе да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте - Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът - или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война296. Намислено е - или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в Невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв. Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили.
към текста >>

296 Една велика война – става дума за предстоящата Първа световна война (1914–1918).
Голов: пътувал. 293 Приятели – в протокола на П. Гумнеров: примки. 294 Идете от Мене, вие проклети – цитат от Матея 25:41. 295 ...да тръгнем и да започнем да се движим – и затова ние трябва... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 296 Една велика война – става дума за предстоящата Първа световна война (1914–1918). 297 След края на Междусъюзническата война (1913) Вардарска Македония става част от Сърбия, а след края на Първата световна война (1918) – част от т.нар. Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано по-късно в Кралство Югославия (1929). 298 Елементалните духове – според езотеричната наука – свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове. 299 In corpore – от лат. в тяло – заедно, като в едно тяло.
към текста >>

297 След края на Междусъюзническата война (1913) Вардарска Македония става част от Сърбия, а след края на Първата световна война (1918) – част от т.нар.
293 Приятели – в протокола на П. Гумнеров: примки. 294 Идете от Мене, вие проклети – цитат от Матея 25:41. 295 ...да тръгнем и да започнем да се движим – и затова ние трябва... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 296 Една велика война – става дума за предстоящата Първа световна война (1914–1918). 297 След края на Междусъюзническата война (1913) Вардарска Македония става част от Сърбия, а след края на Първата световна война (1918) – част от т.нар. Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано по-късно в Кралство Югославия (1929). 298 Елементалните духове – според езотеричната наука – свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове. 299 In corpore – от лат. в тяло – заедно, като в едно тяло. 18 август, събота
към текста >>

59. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Тази Европейска война310 сега става в ада и Христос е, който участва в това сражение.
Най-първо, вие ще трябва да се запознаете с вашия Ръководител, защото всички вие имате Ръководители, които сега присъстват. На тези Ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на учителя. И ако отсега нататък някой не слуша своя Ръководител, той не ще може да присъства на Господнето събрание. Защото тия духове ще бъдат всякога с вас и през всичките страдания на света вие трябва да слушате техния глас, който е глас на Любов. Нашата Земя е Тринадесетата сфера, а тя е равна на ада. Тази Европейска война310 сега става в ада и Христос е, който участва в това сражение. Но като думам ад, то не е едно лошо място - то е място на изправление. След хиляди години, когато хората се очистят там, Господ наново ще ги изведе на лицето на Земята. Ние всички сега сме в ада - ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят - в тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа.
към текста >>

Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят - в тъмната страна сега става това сражение.
Нашата Земя е Тринадесетата сфера, а тя е равна на ада. Тази Европейска война310 сега става в ада и Христос е, който участва в това сражение. Но като думам ад, то не е едно лошо място - то е място на изправление. След хиляди години, когато хората се очистят там, Господ наново ще ги изведе на лицето на Земята. Ние всички сега сме в ада - ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят - в тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа. Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди - то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек сам по себе си представлява един кръст - вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани.
към текста >>

За двадесет и четири часа ще почне войната и св.
И най-много след четиридесет години всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до четиридесет години. А двадесет и четири часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметките. За двадесет и четири часа ще почне войната и св. Илия ще ходи с огън и меч. Тези двадесет и четири часа започват от тазгодишното равноденствие - 9 март 1914 г.314; и всеки един час съответства на един месец. А двадесет и четири месеца - това е един Божествен ден. По-малък ден от този не може за хората; за животните може, но за хората - не. Като се пресметне колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е.
към текста >>

Тази война, която става сега, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прослави.
Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура. И като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките и философи и учители, които със своя интелект господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят - също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата. Сегашните тела са гробища и затова те трябва да се разрушат, за да изпъкнат новите тела. Ето, казвам, и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало Учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот.
към текста >>

И казват хората: „Всеобща война!
Аз не се интересувам за вашите разбирания, защото какво мислят малките деца за своите кукли или какво нагажда търговецът по своята търговия, всичко това не искам да зная. И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на вече двайсетгодишната мома, ще и кажа, че на нея и трябват вече живите кукли. Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова на жените от вас предстои да си намерят живи кукли, а мъжете ще трябва да намерят коне. Да се върна на своята мисъл: къде са започнали тия елини? Те са започнали навсякъде - и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: „Всеобща война! " Хубаво, ще ги видим ние тия герои. За тази война бих казал, че отношението на воините е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета. Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Човечески ще бъде разпнат. Седемстотин и шейсет милиона се бият и още ще почнат да се бият - Христос се разпъва. Но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици и чрез това ще изведат Бялата раса, за да работи за доброто на света.
към текста >>

За тази война бих казал, че отношението на воините е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета.
Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова на жените от вас предстои да си намерят живи кукли, а мъжете ще трябва да намерят коне. Да се върна на своята мисъл: къде са започнали тия елини? Те са започнали навсякъде - и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: „Всеобща война! " Хубаво, ще ги видим ние тия герои. За тази война бих казал, че отношението на воините е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета. Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Човечески ще бъде разпнат. Седемстотин и шейсет милиона се бият и още ще почнат да се бият - Христос се разпъва. Но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици и чрез това ще изведат Бялата раса, за да работи за доброто на света. Сега - аз искам Христос да ви ръководи, за да Му бъдете искрени работници. Помнете, че сега вече не е единадесетий час, а е последната минута, която удря - и когато хич не се надеете, ще влезе Христос при вас.
към текста >>

Има един пример от Северноамериканската война.
Някои хора казват, че като влязат в Рая, не искат вече да излязат навънка - това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете у едного богат земледелец, нима няма да ви прати в неговата нива да орете и да жънете? Раят е дом, гдето Господ живее, но след като му попродължат мястото и след като малко поживеем при Него, тогава Той ни каже: „Аз имам нива и всякой от вас ще отиде да поработи." А всякой от вас ще каже: „Господи, добре ни е тук." Но ние виждаме, че сам Господ не е сега в Рая - Той е излязъл из Рая и ето иде на Земята. Може ли Господ да отиде на нивата, а слугата да стои у дома? Това е именно, което се проповядва днес в Църквата. Има един пример от Северноамериканската война. Главнокомандующият, всеки ден като правел ревизия, видял един капралин, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това бил и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият, и останал изобличен. Христос сега заварва мнозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият." Днес в Църквата се казва и постъпва като този капрал, поповете учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а е за мъдрите; силата не е за слабите, а е за силните; богатството не е за сиромасите, а е за богатите.
към текста >>

Някой си мисли да прави това и онова, но как, когато най-малко две години ще държи войната, а след това ще настъпят вътрешни смутове и т.н.
Затова ние можем да направим Господа за нас и строг, и благ. И трябва да знаете, че вие вече ликвидирате със старата карма. Казвам ви: сега, в Новата епоха, не правете старите погрешки, защото щом направите старите погрешки, непременно ще се намерите в числото 13. Наистина, сега сте в числото 14, но щом съгрешите, ще слезете в числото 13 и ще изпитате страданията, които изпитват всичките хора, които страдат по Земята. Сега именно живеем едно от най-неблагоприятните времена от чисто физическо гледище - всичките идилии рухват. Някой си мисли да прави това и онова, но как, когато най-малко две години ще държи войната, а след това ще настъпят вътрешни смутове и т.н. Та не бива да се сърдим, че не можем да реализираме този или онзи наш план. И пак ви казвам: страданията ще бъдат големи. А ако за избраните не се съкратят тия страдания, та да се помогне на сегашната цивилизация, тогава тежко и горко. Във вашия ум сега е грижата на чия страна ще бъде победата - Тройното съглашение или Тройния съюз 368? Как се слага у вас?
към текста >>

Самият събор показва дали ще воюва, или не: времето през всичкото време на събора беше хубаво, с изключение изначало, но то е нищо - то не предвещава война.
Да, тая година ще бъдете зрители на велики работи. И човек в такова време да гледа това, то значи сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в действителност велики и осезателни. Колкото за България, тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос 369. Защото работите така са поставени, че който и да спечели, дали Тройният съюз или Тройната антанта, България все ще спечели. К. Иларионов: Но ще воюва ли България, или не? Самият събор показва дали ще воюва, или не: времето през всичкото време на събора беше хубаво, с изключение изначало, но то е нищо - то не предвещава война. В реда на нещата е да се обединят България, Сърбия, Черна гора, защото южните славяни трябва да се обединят. Интересно е наводнението в Ески Джумая 370, защото то е едно благословение за народа - всичките лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море. И ще видите, че откак наводнението премина, атмосферата у нас се разведри. Да, и ще се разведрява повече и повече, защото България става звено за обединението на славяните. На физическото поле до 1912 г.
към текста >>

не се провежда среща на Веригата поради военното положение и участието на България в Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913).
това подозрение се премахна и хората измениха мнението си. Това събрание се свърши в 12 ч. на обед. Времето през целия ден беше ясно, тихо и топло. 300 Войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове – през 1913 г. не се провежда среща на Веригата поради военното положение и участието на България в Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913). Букурещкият мирен договор е подписан на 28 юли 1913 г. (ст. ст.) 301 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 302 Паралелограм – в протокола на П. Гумнеров: правоъгълник.
към текста >>

310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г.
307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според Учителя Беинса Дуно започва от 1914 г. От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в науката на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие. 308 Цитат от Матея 5:48. 309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него... 310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г. (ст. ст.). България се включва на 1 октомври 1915 г. (ст. ст.) на страната на Тройния съюз (Централни сили), съставен от Германия, Австро-Унгария и Османската империя. 311 Отец ви благоволи да ви даде Царство – цитат от Лука 12:32. 312 Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа – става дума за териториите, придобити от България по силата на Лондонския мирен договор (4 май 1913 г.), подписан в края на Балканската война, и впоследствие отнети по силата на Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.), подписан в края на Междусъюзническата война.
към текста >>

312 Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа – става дума за териториите, придобити от България по силата на Лондонския мирен договор (4 май 1913 г.), подписан в края на Балканската война, и впоследствие отнети по силата на Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.), подписан в края на Междусъюзническата война.
310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г. (ст. ст.). България се включва на 1 октомври 1915 г. (ст. ст.) на страната на Тройния съюз (Централни сили), съставен от Германия, Австро-Унгария и Османската империя. 311 Отец ви благоволи да ви даде Царство – цитат от Лука 12:32. 312 Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа – става дума за териториите, придобити от България по силата на Лондонския мирен договор (4 май 1913 г.), подписан в края на Балканската война, и впоследствие отнети по силата на Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.), подписан в края на Междусъюзническата война. Така България губи Вардарска, Южна и Беломорска Македония, Източна Тракия и Южна Добруджа. 313 До четиридесет години – в протокола на П. Гумнеров: 2,5 години – 36-500 години. 314 9 март 1914 г. – датата е в стар стил и по новия стил съответства на 22 март 1914 г.
към текста >>

368 Тройното съглашение или Тройният съюз – междудържавни коалиции, воювали през Първата световна война (1914–1918).
364 В едно от варненските села – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 365 Цитат на Послание Иудино 1:9. 366 В думата „мамо“ буквата „м“ има – в протокола на Д. Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя; непозната област на знанието. 368 Тройното съглашение или Тройният съюз – междудържавни коалиции, воювали през Първата световна война (1914–1918). Тройният съюз (Централни сили) включва Германия, Австро-Унгария и Италия, а Тройното съглашение (Антанта) включва Англия, Франция и Русия. България се намесва във войната на страната на Тройния съюз, а победители са държавите от Тройното съглашение. 369 Мидия–Енос – географска линия между Черно и Бяло море, очертаваща териториите, отстъпени от Турция на България по силата на Лондонския мирен договор (1913 г.), с който приключва Балканската война. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище.
към текста >>

България се намесва във войната на страната на Тройния съюз, а победители са държавите от Тройното съглашение.
366 В думата „мамо“ буквата „м“ има – в протокола на Д. Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя; непозната област на знанието. 368 Тройното съглашение или Тройният съюз – междудържавни коалиции, воювали през Първата световна война (1914–1918). Тройният съюз (Централни сили) включва Германия, Австро-Унгария и Италия, а Тройното съглашение (Антанта) включва Англия, Франция и Русия. България се намесва във войната на страната на Тройния съюз, а победители са държавите от Тройното съглашение. 369 Мидия–Енос – географска линия между Черно и Бяло море, очертаваща териториите, отстъпени от Турция на България по силата на Лондонския мирен договор (1913 г.), с който приключва Балканската война. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище.
към текста >>

369 Мидия–Енос – географска линия между Черно и Бяло море, очертаваща териториите, отстъпени от Турция на България по силата на Лондонския мирен договор (1913 г.), с който приключва Балканската война.
Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя; непозната област на знанието. 368 Тройното съглашение или Тройният съюз – междудържавни коалиции, воювали през Първата световна война (1914–1918). Тройният съюз (Централни сили) включва Германия, Австро-Унгария и Италия, а Тройното съглашение (Антанта) включва Англия, Франция и Русия. България се намесва във войната на страната на Тройния съюз, а победители са държавите от Тройното съглашение. 369 Мидия–Енос – географска линия между Черно и Бяло море, очертаваща териториите, отстъпени от Турция на България по силата на Лондонския мирен договор (1913 г.), с който приключва Балканската война. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище.
към текста >>

60. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Защо е тази война?
Когато дойде онзи царски син и царска дъщеря, тогава децата им ще бъдат благородни - това е Христовото учение. Сега ние сме пуснали тия дяволски микроби у нас, които всякой ден внасят нещо лошо в нашите изби и без да се сещаме, казваме, че мъжът бил лош, жената била лоша. В Индия има известна секта, последователите на която не се женят и за да продължат своята секта, крадат чуждите деца и вербуват по този начин свои адепти. Злото осем хиляди години е вербувало своите адепти от нас. Хората са роби, крадени деца, те имат майки и бащи, които осем хиляди години ги търсят от Небето. Защо е тази война? Да се освободят заробените деца. Избите на досегашния международен порядък се събарят. Долу тия изби, в които обществото седи осем хиляди години! Нов ред и порядък, нови международни права ще еманципират мъжа и жената. Слугинята е хванала мъжа и казва: „Ти нямаш право с други жени да се съобщаваш, как можеш да любиш друга!
към текста >>

И докато се свърши войната, може да отидат още шест милиона, та и дванадесет милиона.
Всички питат какво ще стане. Ще събори старата къща и ще съгради нова. - „А, ама това е трудна работа, иска много жертви." Ще ги дадем. Досега има шест милиона убити - за какво? За тия стари идеи. И докато се свърши войната, може да отидат още шест милиона, та и дванадесет милиона. Историята не помни толкова жертви във война. Колко души ще останат сакати! Сега идва Господ да преобрази тия страдания в Добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода отгоре на варта и ще замаже къщата си. Като се разрушат всички изби на Земята, няма да има място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир."386 Зло няма да има, защото няма да има изби.
към текста >>

Историята не помни толкова жертви във война.
Ще събори старата къща и ще съгради нова. - „А, ама това е трудна работа, иска много жертви." Ще ги дадем. Досега има шест милиона убити - за какво? За тия стари идеи. И докато се свърши войната, може да отидат още шест милиона, та и дванадесет милиона. Историята не помни толкова жертви във война. Колко души ще останат сакати! Сега идва Господ да преобрази тия страдания в Добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода отгоре на варта и ще замаже къщата си. Като се разрушат всички изби на Земята, няма да има място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир."386 Зло няма да има, защото няма да има изби. Тъмнотата живее само в избите - четири стени и покрив без прозорци.
към текста >>

61. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Освен че освобождава България чрез Руско-турската война (1877–1878), той премахва крепостното право в Русия (1861), въвежда местното самоуправление, провежда реформи в съдилищата, във военната и образователната система.
Голов: Македонската раса. 96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 97 В българския народ – в протокола на П. Гумнеров:между славяните. 98 Царят-освободител – става дума за руския император Александър II (1818–1881). Освен че освобождава България чрез Руско-турската война (1877–1878), той премахва крепостното право в Русия (1861), въвежда местното самоуправление, провежда реформи в съдилищата, във военната и образователната система. 99 Двама слепи хора – в протокола на П. Гумнеров:двама хора. 100 Тук в протокола на П. Гумнеров следва текст на молитвата Хвала, записана в протокола от 19 август 1907 г. 101 Приложението е протоколирано от П.
към текста >>

205 Една война на Балканския полуостров – става дума за предстоящи събития от ноември 1911 г.
Гумнеров: от Йоанна 13:1-22. 201 Търсете първом Царството Божие... – цитат на Матея 6:33. 202 Не се съпротивете злому – перифраза на Матея 5:39: Да се не противите злому. 203 Господ ме наказа, но на смърт не ме остави – перифраза на Псалом 118:18: Жестоко ме наказа Господ, но на смърт ме не предаде. 204 Цитат от Второзаконие 7:1. 205 Една война на Балканския полуостров – става дума за предстоящи събития от ноември 1911 г. и юни 1912 г., довели до Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913). 206 51, 16, 19 – тези числа липсват в протокола на П. Гумнеров. 207 Когато вие бяхте – в протокола на Д. Голов: когато вие биехте. 208 Което е Добродетелта – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>

и юни 1912 г., довели до Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913).
201 Търсете първом Царството Божие... – цитат на Матея 6:33. 202 Не се съпротивете злому – перифраза на Матея 5:39: Да се не противите злому. 203 Господ ме наказа, но на смърт не ме остави – перифраза на Псалом 118:18: Жестоко ме наказа Господ, но на смърт ме не предаде. 204 Цитат от Второзаконие 7:1. 205 Една война на Балканския полуостров – става дума за предстоящи събития от ноември 1911 г. и юни 1912 г., довели до Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913). 206 51, 16, 19 – тези числа липсват в протокола на П. Гумнеров. 207 Когато вие бяхте – в протокола на Д. Голов: когато вие биехте. 208 Което е Добродетелта – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 209 Вторият кръг – в протокола на П.
към текста >>

296 Една велика война – става дума за предстоящата Първа световна война (1914–1918).
Голов: пътувал. 293 Приятели – в протокола на П. Гумнеров: примки. 294 Идете от Мене, вие проклети – цитат от Матея 25:41. 295 ...да тръгнем и да започнем да се движим – и затова ние трябва... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 296 Една велика война – става дума за предстоящата Първа световна война (1914–1918). 297 След края на Междусъюзническата война (1913) Вардарска Македония става част от Сърбия, а след края на Първата световна война (1918) – част от т.нар. Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано по-късно в Кралство Югославия (1929). 298 Елементалните духове – според езотеричната наука – свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове. 299 In corpore – от лат. в тяло – заедно, като в едно тяло.
към текста >>

297 След края на Междусъюзническата война (1913) Вардарска Македония става част от Сърбия, а след края на Първата световна война (1918) – част от т.нар.
293 Приятели – в протокола на П. Гумнеров: примки. 294 Идете от Мене, вие проклети – цитат от Матея 25:41. 295 ...да тръгнем и да започнем да се движим – и затова ние трябва... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 296 Една велика война – става дума за предстоящата Първа световна война (1914–1918). 297 След края на Междусъюзническата война (1913) Вардарска Македония става част от Сърбия, а след края на Първата световна война (1918) – част от т.нар. Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано по-късно в Кралство Югославия (1929). 298 Елементалните духове – според езотеричната наука – свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове. 299 In corpore – от лат. в тяло – заедно, като в едно тяло. 300 Войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове – през 1913 г.
към текста >>

не се провежда среща на Веригата поради военното положение и участието на България в Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913).
Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано по-късно в Кралство Югославия (1929). 298 Елементалните духове – според езотеричната наука – свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове. 299 In corpore – от лат. в тяло – заедно, като в едно тяло. 300 Войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове – през 1913 г. не се провежда среща на Веригата поради военното положение и участието на България в Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913). Букурещкият мирен договор е подписан на 28 юли 1913 г. (ст. ст.) 301 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 302 Паралелограм – в протокола на П.
към текста >>

310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г.
307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според Учителя Беинса Дуно започва от 1914 г. От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в науката на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие. 308 Цитат от Матея 5:48. 309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него... 310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г. (ст. ст.). България се включва на 1 октомври 1915 г. (ст. ст.) на страната на Тройния съюз (Централни сили), съставен от Германия, Австро-Унгария и Османската империя. 311 Отец ви благоволи да ви даде Царство – цитат от Лука 12:32. 312 Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа – става дума за териториите, придобити от България по силата на Лондонския мирен договор (4 май 1913 г.), подписан в края на Балканската война, и впоследствие отнети по силата на Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.), подписан в края на Междусъюзническата война.
към текста >>

312 Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа – става дума за териториите, придобити от България по силата на Лондонския мирен договор (4 май 1913 г.), подписан в края на Балканската война, и впоследствие отнети по силата на Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.), подписан в края на Междусъюзническата война.
310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г. (ст. ст.). България се включва на 1 октомври 1915 г. (ст. ст.) на страната на Тройния съюз (Централни сили), съставен от Германия, Австро-Унгария и Османската империя. 311 Отец ви благоволи да ви даде Царство – цитат от Лука 12:32. 312 Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа – става дума за териториите, придобити от България по силата на Лондонския мирен договор (4 май 1913 г.), подписан в края на Балканската война, и впоследствие отнети по силата на Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.), подписан в края на Междусъюзническата война. Така България губи Вардарска, Южна и Беломорска Македония, Източна Тракия и Южна Добруджа. 313 До четиридесет години – в протокола на П.Гумнеров: 2,5 години – 36-500 години. 314 9 март 1914 г. – датата е в стар стил и по новия стил съответства на 22 март 1914 г. 315 Двете изречения на обяснителната бележка липсват в протокола на Д. Голов.
към текста >>

368 Тройното съглашение или Тройният съюз – междудържавни коалиции, воювали през Първата световна война (1914–1918).
364 В едно от варненските села – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 365 Цитат на Послание Иудино 1:9. 366 В думата „мамо“ буквата „м“ има – в протокола на Д. Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя;непозната област на знанието. 368 Тройното съглашение или Тройният съюз – междудържавни коалиции, воювали през Първата световна война (1914–1918). Тройният съюз (Централни сили) включва Германия, Австро-Унгария и Италия, а Тройното съглашение (Антанта) включва Англия, Франция и Русия. България се намесва във войната на страната на Тройния съюз, а победители са държавите от Тройното съглашение. 369 Мидия–Енос – географска линия между Черно и Бяло море, очертаваща териториите, отстъпени от Турция на България по силата на Лондонския мирен договор (1913 г.), с който приключва Балканската война. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище. 371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник.
към текста >>

България се намесва във войната на страната на Тройния съюз, а победители са държавите от Тройното съглашение.
366 В думата „мамо“ буквата „м“ има – в протокола на Д. Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя;непозната област на знанието. 368 Тройното съглашение или Тройният съюз – междудържавни коалиции, воювали през Първата световна война (1914–1918). Тройният съюз (Централни сили) включва Германия, Австро-Унгария и Италия, а Тройното съглашение (Антанта) включва Англия, Франция и Русия. България се намесва във войната на страната на Тройния съюз, а победители са държавите от Тройното съглашение. 369 Мидия–Енос – географска линия между Черно и Бяло море, очертаваща териториите, отстъпени от Турция на България по силата на Лондонския мирен договор (1913 г.), с който приключва Балканската война. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище. 371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник. 372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 373 Перифраза на Йоанна 6:38: Защото слязох от небето не моята воля да сторя, но волята на тогози, който ме е проводил.
към текста >>

369 Мидия–Енос – географска линия между Черно и Бяло море, очертаваща териториите, отстъпени от Турция на България по силата на Лондонския мирен договор (1913 г.), с който приключва Балканската война.
Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя;непозната област на знанието. 368 Тройното съглашение или Тройният съюз – междудържавни коалиции, воювали през Първата световна война (1914–1918). Тройният съюз (Централни сили) включва Германия, Австро-Унгария и Италия, а Тройното съглашение (Антанта) включва Англия, Франция и Русия. България се намесва във войната на страната на Тройния съюз, а победители са държавите от Тройното съглашение. 369 Мидия–Енос – географска линия между Черно и Бяло море, очертаваща териториите, отстъпени от Турция на България по силата на Лондонския мирен договор (1913 г.), с който приключва Балканската война. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище. 371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник. 372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 373 Перифраза на Йоанна 6:38: Защото слязох от небето не моята воля да сторя, но волята на тогози, който ме е проводил. 374 Цитат на Исаия 55:11.
към текста >>

62. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА БРАТ КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ

Превел „Война и мир" и материали срещу тютюнопушенето.
Родителите му били бедни, но будни хора. Бащата - Иларион Пецов - взел активно участие в борбата за независима Българска църква. В училище Костадин бил отличен ученик. Особено много му се отдавала математиката. След гимназията завършил Военно училище в Русия, където много добре научил руски език и по-късно се занимавал с превод на книги от руски. Превел „Война и мир" и материали срещу тютюнопушенето. Когато се завърнал в Габрово, Елена вече била учителка. Те се познавали от малки- били съседи. Костадин я харесвал от дете и я поискал за жена. По думите на Елена тя не го харесвала много, но под въздействие на настойниците си се омъжила за него. Тъй като нямали деца, през 1920 година си осиновили едно момиченце - Надежда.
към текста >>

63. ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА

Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир.
След разтурване на Изгрева знамето се съхнява от сестра Катя Грива, а след нейното заминаване остава в семейството на брат й Димитър Грива. Из протокол от среща на Веригата през 1909 г., Варна За вас сега остава една емблема (показва пръчките ); това ще си пазите за вечно възпоменание. Това е законът, с който трябва да се управлява България ― тая пръчка, 61 см. дължина, 1 см. дебелина. Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир. Тези неща са вътрешни; те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Пръчката прилича на една флейта; и наистина, Животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете. Из протокол от среща на Веригата през 1910 г., Търново Г-н Дънов показа емблемата на Веригата ― пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза:
към текста >>

Те значат или война със земята, или мир с Небето; друг път няма.
Може да го извървите за една, за десет, за сто, за хиляди години, но този е пътят, който ви се изпречва. Когато дойдете в тази фигура, вече няма падане. Тръгнете ли в този Божествен път, няма сила, която може да ви извади от него. Из протокол от среща на Веригата през 1912 г., Търново Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора над трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със земята, или мир с Небето; друг път няма.
към текста >>

64. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

От това се разбира, че няма да има война.
— Докторът обещава да работи за списанието, има си и свой план, който ще съобщи отпосле. Аз не искам да бъде списанието ми вече товар на вас и ще ви освободя от него. Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и М. Казакова си заминаха, а след това добави: — Още преди шест години се показваше България в едно видение като една каруца, в която са впрегнати шест бели коня. От това се разбира, че няма да има война. Но после е и казано, че България, ако се отстрани от пътя, в който е поставена, ще претърпи наказание. За една война между България и Турция ще зависи от другите велики сили, които само ако се сритат, може да последва война между България и Турция. Сега, какви трябва да бъдат вашите отношения в България? Винаги трябва да обмисляте за постъпките си, ако се мешате в политически работи. Трябва да обмисляте дали можете да бъдете полезни, защото ако само се включвате в политическа партия за облага, тогава да знаете, че се поставяте на плъзгава почва за вашето развитие.
към текста >>

За една война между България и Турция ще зависи от другите велики сили, които само ако се сритат, може да последва война между България и Турция.
Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и М. Казакова си заминаха, а след това добави: — Още преди шест години се показваше България в едно видение като една каруца, в която са впрегнати шест бели коня. От това се разбира, че няма да има война. Но после е и казано, че България, ако се отстрани от пътя, в който е поставена, ще претърпи наказание. За една война между България и Турция ще зависи от другите велики сили, които само ако се сритат, може да последва война между България и Турция. Сега, какви трябва да бъдат вашите отношения в България? Винаги трябва да обмисляте за постъпките си, ако се мешате в политически работи. Трябва да обмисляте дали можете да бъдете полезни, защото ако само се включвате в политическа партия за облага, тогава да знаете, че се поставяте на плъзгава почва за вашето развитие. Ето защо, желателно е, когато някой от вас иска да вземе стъпка в политическо отношение, да се отнесе до приятелите на Веригата, тримата ръководещи Духове. Тогава ще имате по-малко мъчнотии, работите ще се уреждат и ще имаме по-обширна деятелност.
към текста >>

Войната не бива да става сега, защото ако една война стане сега, то тогава ще бъде спънка за България.
Винаги трябва да обмисляте за постъпките си, ако се мешате в политически работи. Трябва да обмисляте дали можете да бъдете полезни, защото ако само се включвате в политическа партия за облага, тогава да знаете, че се поставяте на плъзгава почва за вашето развитие. Ето защо, желателно е, когато някой от вас иска да вземе стъпка в политическо отношение, да се отнесе до приятелите на Веригата, тримата ръководещи Духове. Тогава ще имате по-малко мъчнотии, работите ще се уреждат и ще имаме по-обширна деятелност. И като се подобри положението на България, знайте, че едновременно се подобрява и вашето положение. Войната не бива да става сега, защото ако една война стане сега, то тогава ще бъде спънка за България. Има наистина случаи, когато войната е наложителна, но то е, когато народът се е сплул, обаче тъкмо ей сега, в настоящия случай, няма такава причина за война. Годината 1914 представлява един етап, промяна. След това ще настъпи у хората съзнанието, ще се усети брожението за по-добър и свят живот. Например, ще се усети желание да се дойде вече до разоръжаване, защото, като се усъвършенствуват балоните, ще започнат хората да унищожават градовете си, та мнозинството милитаристи ще се принудят да пасуват. За реда на нещата през годината г-н Дънов каза:
към текста >>

Има наистина случаи, когато войната е наложителна, но то е, когато народът се е сплул, обаче тъкмо ей сега, в настоящия случай, няма такава причина за война.
Трябва да обмисляте дали можете да бъдете полезни, защото ако само се включвате в политическа партия за облага, тогава да знаете, че се поставяте на плъзгава почва за вашето развитие. Ето защо, желателно е, когато някой от вас иска да вземе стъпка в политическо отношение, да се отнесе до приятелите на Веригата, тримата ръководещи Духове. Тогава ще имате по-малко мъчнотии, работите ще се уреждат и ще имаме по-обширна деятелност. И като се подобри положението на България, знайте, че едновременно се подобрява и вашето положение. Войната не бива да става сега, защото ако една война стане сега, то тогава ще бъде спънка за България. Има наистина случаи, когато войната е наложителна, но то е, когато народът се е сплул, обаче тъкмо ей сега, в настоящия случай, няма такава причина за война. Годината 1914 представлява един етап, промяна. След това ще настъпи у хората съзнанието, ще се усети брожението за по-добър и свят живот. Например, ще се усети желание да се дойде вече до разоръжаване, защото, като се усъвършенствуват балоните, ще започнат хората да унищожават градовете си, та мнозинството милитаристи ще се принудят да пасуват. За реда на нещата през годината г-н Дънов каза: — Най-първо за четивото.
към текста >>

65. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната.
Бог трябва първо да го прекара през Божествения огън. Има една индийска поговорка, според която дявола, след като и хиляди години го държали в огъня, пак постоянствувал да казва, че е равен Богу. Но като го подържали и гладен, тогава вече капитулирал, подчинил се. На тази борба, която се води в света, вие ще бъдете само зрители, защото Господ е, Който ще воюва. Вие много пъти искате да станете явни, но за да стане человек явен, трябва да има сила. Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната. Виждаме, че Христос каза на учениците си да стоят в Ерусалим докато стане слизането на Духа Святаго, Който, като дойде те вече бяха силни за поход в света. Така е и с вас. Пазете се от лошата деятелност — да няма корист в това, което вършите. Защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е посадил, тогава ще се ползувате. Сега, нека ви кажа още как ще се подвизавате в другите 314 дни през годината.
към текста >>

66. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Има за народа едно външно условие, което може би ще го поспъне, а освен това има и опасност от една война над Балканския полуостров, от която възможно е да се ангажира цяла Европа.
Дим. Голов: „Молим интенданството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя“ Има се и всичко това предвид. Само да се пазите, да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото. На зададен въпрос от Д. Цанев г-н Дънов отговори: Има за народа едно външно условие, което може би ще го поспъне, а освен това има и опасност от една война над Балканския полуостров, от която възможно е да се ангажира цяла Европа. Бурята, която се появи в петък подир обед, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да се регулират с материалните и от туй, че първия ден беше топло, показва, че има първом изпотяване. На други въпроси г-н Дънов отговори: Гимнастиките, които ви се препоръчаха миналата година, може да ги правите всякога — всякой ден и по колкото пъти искате. Но които искат особени упътвания по гимнастиките, това ще стане в частност. А пък онези от вас, на които са дадени ленти за препасване, с тях могат вече да не струват това.
към текста >>

67. ЗА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“

Предупреждава ги за великата война, в случай, че Европа не приеме доброволно Царството Божие, и че промените, които ще настанат в света, са резултат от изчерпването на съвременната цивилизация, която само механично е напреднала, а духовно е изостанала.
С това присъствие Учителя обяснява мъчнотиите, които му се създават преди срещата. „В този град се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане срещата ни.“ А особено, „когато се даваха стиховете от Господнята книга, духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми“. Учителя обръща специално внимание на техните съмнения и доказателствата, които искат. Обяснява им, че не могат да видят Христа, защото не са нагласени, че съмненията ги спъват, а доказателствата ще им са дадат при определени условия. Учителя подчертава, че на християнството трябва да се гледа като на една велика наука и трябва да се търси неговото практическо приложение, за да се повдигне светът. Предупреждава ги за великата война, в случай, че Европа не приеме доброволно Царството Божие, и че промените, които ще настанат в света, са резултат от изчерпването на съвременната цивилизация, която само механично е напреднала, а духовно е изостанала. Христос е дошъл в света „да изнесе една нова светлина, да озари умовете на хората“. Учителя им казва, че Христос, Който ги е ръководил в миналото, ги ръководи и сега. Той иска да им помогне и, ако Го слушат, ще ги изведе. И добавя, че всички те и други, които са викани, образуват съвременния Йерусалим, който ще даде пример на хората. Едно от основните положения за тази година е да се примирят едни с други, да изгладят разногласията помежду си и да простят на хората; да се държат в съгласие с Господа и да Го опитат.
към текста >>

68. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

Ще участаваш във войната през 1913 г.
Елена Иларионова разказва: С пристигането си Учителя се настани в братската къща на с. Арбанаси, където започна да пише материала за книгата „Завета на светлите лъчи“*. Брат ми Христо беше получил мобилизационно за войник и започна да се приготовлява. Учителя му каза: „Не се безпокой, сега няма да отидеш на фронта. Ще участаваш във войната през 1913 г. Българите ще получат Енос-Мидия до Солун, но ако вървят по своя ум, ще минат през големи изпитания. Те трябва да приложат закона на Любовта и Правдата. Божият план е да се обединят балканските народи и славянството, иначе поотдело ще ги бият, докато се обединят.“ Учителя беше в Търново. Пожелахме всички братя и сестри да отидем на Преображенския манастир.
към текста >>

На една страна — малък огън — войната през 13-та година, до него — по-голям огън — Европейската война, и още по-голям огън — расовата война.
Отгоре го ограничиха с тази на коня, иначе всички щяха да нападат в пропаста.“ За събора през 1912 г. Елена Иларионова си спомня следното: На събора в Търново Учителя показа пред няколко братя и сестри една картина, нарисувана в тефтерчето му, което той постоянно носеше със себе си. На нея бяха отбелязани събитията, които имаше да станат. На една страна — малък огън — войната през 13-та година, до него — по-голям огън — Европейската война, и още по-голям огън — расовата война. Отгоре — слънцето, което пръскаше лъчи над всичко това. То означаваше идването на Христа. Учителя каза: „Следете и ще се убедите, че всичко това ще се сбъдне.“ После прибави: „Ще стане силен трус. Цяла Франция ще потъне, част от Русия и Турция, част (не помня коя) от Германия.“ ----
към текста >>

69. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Съвременният европейски свят е на кръстопът: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война.
Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън. Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 година ще имате известни мъчнотии, но да се не безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте, Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война. Намислено е: или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв; обаче, ако това съзнание не дойде, ще се дадат, може би, милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили.
към текста >>

Намислено е: или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае.
Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 година ще имате известни мъчнотии, но да се не безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте, Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война. Намислено е: или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв; обаче, ако това съзнание не дойде, ще се дадат, може би, милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация й трябва сол, защото навсякъде царува разврат и един човек, който не разбира правдата и пътя Божий, би казал: „По добре да си отида от този свят!
към текста >>

70. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има?
Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме. КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНА Борис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното: След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има? “ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете. След два месеца се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития. Д-р Вергилий Кръстев пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки.
към текста >>

“ Учителя отговаря строго: „Война ще има.
КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНА Борис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното: След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има? “ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете. След два месеца се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития. Д-р Вергилий Кръстев пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки. Те се завръщат след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г.
към текста >>

След два месеца се обявява войната.
След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има? “ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете. След два месеца се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития. Д-р Вергилий Кръстев пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки. Те се завръщат след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г. („Изгревът“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637) ----
към текста >>

Те се завръщат след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г.
“ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете. След два месеца се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития. Д-р Вергилий Кръстев пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки. Те се завръщат след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г. („Изгревът“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637) ---- 1 Краска (рус.) — цвят, боя (Бел. Ред.) 2 Любостожание (арх.) — стремеж към богатство, алчност (Бел. ред.) 3 Аслъ (тур.) — наистина, всъщност (Бел. ред.)
към текста >>

71. 1913 ГОДИНА

През тази година поради войната събор няма.
1913 ГОДИНА През тази година поради войната събор няма. За създалата се обстановка Учителя говори в една беседа, държана в София на 11 август. Войната е обявена на 14 октомври 1912 г. Тя завършва успешно за България и на 17.05.1913 г. в Лондон се подписва мирен договор. Балканската война се води за обединение на българските земи, разделени от Берлинския конгрес.
към текста >>

Войната е обявена на 14 октомври 1912 г.
1913 ГОДИНА През тази година поради войната събор няма. За създалата се обстановка Учителя говори в една беседа, държана в София на 11 август. Войната е обявена на 14 октомври 1912 г. Тя завършва успешно за България и на 17.05.1913 г. в Лондон се подписва мирен договор. Балканската война се води за обединение на българските земи, разделени от Берлинския конгрес. България има помощта и съдействието на Небето. Всемировият Учител идва да работи между българите в границите на Санстефанска България.
към текста >>

Балканската война се води за обединение на българските земи, разделени от Берлинския конгрес.
През тази година поради войната събор няма. За създалата се обстановка Учителя говори в една беседа, държана в София на 11 август. Войната е обявена на 14 октомври 1912 г. Тя завършва успешно за България и на 17.05.1913 г. в Лондон се подписва мирен договор. Балканската война се води за обединение на българските земи, разделени от Берлинския конгрес. България има помощта и съдействието на Небето. Всемировият Учител идва да работи между българите в границите на Санстефанска България. И България има всичките условия да се обедини. На 11 ноември 1912 г. турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие.
към текста >>

Злият му гений му подшушва да нападне съюзниците си от Балканската война, та чрез сила да присъедини към държавата още български земи.
Учителя изпраща генерал Стоянов да предаде на фердинад да приеме мира, но той отказва и нарежда да се атакуват турските позиции, укрепени на Чаталджа. При Фердинанд като адютант служи генерал Алекси Стоянов. Неговата жена Мария Стоянова, придворна дама, е последователка на Учителя. Чрез нея и мъжа й на Фердинанд се предават някои съвети от Учителя. Фердинанд е завладян изцяло от австрийската политика. Злият му гений му подшушва да нападне съюзниците си от Балканската война, та чрез сила да присъедини към държавата още български земи. Учителя отново изпраща Мария Стоянова да му предаде да не напада съюзниците си, но той не се вслушва в съвета. Думите на Учителя са: „България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач, Кавала и излаз на Бяло море.“ През цялото време, докато К. Иларионов е на фронта, Учителя му изпраща писма, с които повдига неговия дух, вдъхва му оптимизъм и вяра в успешния край на това голямо изпитание - Балканската война.
към текста >>

Иларионов е на фронта, Учителя му изпраща писма, с които повдига неговия дух, вдъхва му оптимизъм и вяра в успешния край на това голямо изпитание - Балканската война.
Злият му гений му подшушва да нападне съюзниците си от Балканската война, та чрез сила да присъедини към държавата още български земи. Учителя отново изпраща Мария Стоянова да му предаде да не напада съюзниците си, но той не се вслушва в съвета. Думите на Учителя са: „България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач, Кавала и излаз на Бяло море.“ През цялото време, докато К. Иларионов е на фронта, Учителя му изпраща писма, с които повдига неговия дух, вдъхва му оптимизъм и вяра в успешния край на това голямо изпитание - Балканската война. По време на беседа в София, на 11 март, Учителя казва: „Искам да знаете, че в момента брат Иларионов е в Одрин.“ Малко преди това той се е обадил от Пазарджик, като е казал, че техния, 27-ми Дунавски полк *1 няма скоро да го пратят на фронта, обаче Дунавската дивизия първа влиза в Одрин *2. Костадин забранява на своите войниците да безчинстват, но в града настъпва истински ад, който разстройва психически брат Иларионов. Турските офицери си предават снаряженията и брат Иларионов занася в Търново сабя и бинокъл на висш офицер, който лично му ги предава. Когато Учителя отива в Търново, Костадин му показва трофеите, но Учителя строго му нарежда да хване влака, да отиде към Одрин и да ги хвърли в някоя пропаст. Майор Иларионов се подчинява на нареждането.
към текста >>

не се провежда среща на Веригата поради бушуващата все още война.
От вас се иска само търпение. Търпението е едно качество на Бога и за да го придобие, иска се постоянство... Вашето търпение всякой ден се опитва. Може да си търпелив днес и по-търпелив утре, но Божественото търпение ви липсва...Вие се оплаквате постоянно, че имате страдания, но такива още не сте изпитвали. Сегашните ви страдания са както на едно дете, което плаче за своите кукли.“ През 1913 г. не се провежда среща на Веригата поради бушуващата все още война. По този повод на 11 август 1913 г. Учителя държи в София слово, на което казва: „Забраната на събора - кризата която се прекарва днес, е криза в самите вас. Защото България по невнимание и по неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове и отиде много надалече, заблуди се. Бог за да я накара да се опомни и избави, допусна тази криза.
към текста >>

72. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

През Турско-българската война Костадин бе на фронта.
Да изпратим Здравка и Елена в Беброво.“ Учителя спокойно му каза: „Няма защо да ги пращаш в Беброво. Нито един румънски крак няма да дойде тук. Отгоре не им е позволено. Те всички ще си отидат и скъпо ще платят за това навлизане.“ И действително, в Търново не дойдоха, а след няколко дни напуснаха България. През Турско-българската война Костадин бе на фронта. Веднъж Учителя излезе от стаята си и ми каза: - Еленке, и без Костадина можеш да живееш. Аз го загледах уплашено и зачудено и запитах: - Защо, Учителю, ми говорите така? Да не е убит Костадин?
към текста >>

73. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Тази Европейска война сега става в ада и Христос е, Който участва в това сражение.
Доколкото е възможно, ние трябва да облекчим техните страдания. Най-първо, вие ще трябва да се запознаете с вашия ръководител, защото всички вие имате ръководители, които сега присъстват. На тези ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на учителя. И ако отсега – нататък някой не слуша своя ръководител, той не ще може да присъства на Господнето събрание, защото тия духове ще бъдат всякога с вас и през всичките страдания на света вие трябва да слушате техния глас, който е глас на любов. Нашата земя е 13-та сфера, а тя е равна на ада. Тази Европейска война сега става в ада и Христос е, Който участва в това сражение. Но като думам ад, то не е едно лошо място. То е място на изправление: след хиляди години, когато хората се очистят там, Господ наново ще ги изведе на лицето на земята. Ние всички сега сме в ада – ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на астралния свят. В тъмната страна сега става това сражение.
към текста >>

Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на астралния свят.
Нашата земя е 13-та сфера, а тя е равна на ада. Тази Европейска война сега става в ада и Христос е, Който участва в това сражение. Но като думам ад, то не е едно лошо място. То е място на изправление: след хиляди години, когато хората се очистят там, Господ наново ще ги изведе на лицето на земята. Ние всички сега сме в ада – ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на астралния свят. В тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа. Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди – то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек, сам по себе си, представлява един кръст: вежди, нос и чело.
към текста >>

В 24 часа ще почне войната и Св.
След тая съдба чакаме възкресение – ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни, както в Райската градина. След смъртта си, Христос се чисти 40 дена; а вие, за да се очистите, ще са нужни от 24 часа до 40 години и най-много, след 40 години, всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до 40 години, а 24 часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметките. В 24 часа ще почне войната и Св. Илия ще ходи с огън и меч. Тези 24 часа започват от тазгодишното равноденствие – 9-ти март2 1914 год., и всеки един час съответства на един месец, а 24 месеца – това е един Божествен ден. По-малък ден от този не може за хората. За животните може, но за хората – не. Като се пресметне, колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е.
към текста >>

74. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Тази война, която става сега, е причина, щото много житени зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Человечески ще се прослави.
Следователно, проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представлява известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно, съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които, със своя интелект, господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житени зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Человечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят, също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата. Сегашните тела са гробища и затова те трябва да се разрушат, за да изпъкнат новите тела. Сега, на Христа се казваше, че дошли елини.
към текста >>

И казват хората: „Всеобща война!
Аз не се интересувам за вашите разбирания, защото – какво мислят малките деца за своите кукли, или какво нагажда търговецът по своята търговия – всичко това не искам да зная. И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на вече двайсетгодишната мома, ще й кажа, че на нея й трябват вече живите кукли. Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова, на жените от вас, предстои да си намерят живи кукли, а мъжете ще трябва да си намерят конете. Да се върна на своята мисъл: къде са започнали тия елини? Те са эапочнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: „Всеобща война! " Хубаво, ще ги видим ние тия герои. За тази война бих казал, че отношението на войните е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета. Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Человечески ще бьде разпнат. Седемстотин и шейсет милиона се бият и още ще почнат да се бият – Христос се разпъва; но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици, и чрез това ще изведат бялата раса, за да работи за доброто на света. Сега, аэ искам Христос да ви ръководи, за да My бъдете искрени работници.
към текста >>

За тази война бих казал, че отношението на войните е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета.
Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова, на жените от вас, предстои да си намерят живи кукли, а мъжете ще трябва да си намерят конете. Да се върна на своята мисъл: къде са започнали тия елини? Те са эапочнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: „Всеобща война! " Хубаво, ще ги видим ние тия герои. За тази война бих казал, че отношението на войните е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета. Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Человечески ще бьде разпнат. Седемстотин и шейсет милиона се бият и още ще почнат да се бият – Христос се разпъва; но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици, и чрез това ще изведат бялата раса, за да работи за доброто на света. Сега, аэ искам Христос да ви ръководи, за да My бъдете искрени работници. Помнете, че сега вече не е 11-ий час, а е последната минута, която удря; и когато хич не се надеете, ще влезе Христос при вас. Тогава всякой евреин трябва да има по един елин, за да може да участва във възкресението на света.
към текста >>

Има един пример от Североамериканската война.
Ако вие влезете у едного богат земледелец, нима няма да ви прати в неговата нива, да орете и да жънете? Раят е дом, гдето Господ живее, но, след като му попродължат мястото и след като малко поживеем, тогава Той ни каже: „Аз имам нива и всякой от вас ще отиде." А всякой от вас ще каже: „Господи, добре ни е тук." Но ние виждаме, че Сам Господ не е сега в Рая. Той е излязъл из Рая и ето, иде на эемята. Може ли Господ да отиде на нивата, а слугата да стои у дома? Това е, именно, което се проповядва днес в църквата. Има един пример от Североамериканската война. Главнокомандующият, всеки ден, като правел ревизия, видял един капралин2, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това, бил е и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият и останал изобличен. Христос сега заварва миозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият". Днес в църквата се казва и постъпва като при този капрал.
към текста >>

Но как, когато, най-малко две години ще държи войната, а след това ще настъпят вътрешни смутове и така нататък; та не бива да се сърдим, че не можем да реализираме този или онзи наш план.
Казвам ви: сега, в новата епоха, не правете старите погрешки, защото, щом направите старите погрешки, непременно ще се намерите в числото 13. Истина, сега сте в числото 14, но щом съгрешите, ще слезете в числото 13 и ще изпитате страданията, които изпитват всичките хора, които страдат по земята. Сега именно, живеем едно от най-неблагоприятните времена, от чисто физическо гледище. Всичките идилии рухват. Някой си мисли да прави това и онова. Но как, когато, най-малко две години ще държи войната, а след това ще настъпят вътрешни смутове и така нататък; та не бива да се сърдим, че не можем да реализираме този или онзи наш план. И пак ви казвам: страданията ще бъдат големи; а ако за избраните не се съкратят тия страдания, та да се помогне на сегашната цивилизация, тогава тежко и горко... Във вашия ум сега е грижата, на чия страна ще бъде победата – Тройното съглашение или Тройния съюз? Как се слага у вас? (Всички отговарят: Тройното съглашение2) Добре, тогава чувствайте това, а избягвайте симпатии. И щом чувствате така, то е вярно.
към текста >>

Самият събор показва, дали ще воюва или не: времето през всичкото време на Събора беше хубаво, с изключение изначало, но то е нищо – то не предвещава война.
Виждате даже, че имаме тая година дошли резервни членове: ако отсъства някой член от Веригата, резервният веднага да го замести. Да. Тая година ще бъдете зрители на велики работа. И човек, в такова време да гледа това, то значи, сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в действителност велики и осезателни. Колкото за България, тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос; защото работите така са поставени, че който и да спечели, дали Тройният съюз или Тройната антанта, България все ще спечели. (К. Иларионов: Но ще воюва ли България или не?) Самият събор показва, дали ще воюва или не: времето през всичкото време на Събора беше хубаво, с изключение изначало, но то е нищо – то не предвещава война. В реда на нещата е да се обединят България, Сърбия, Черна Тора, защото южните славяни трябва да се обединят. Интересно е наводнението в Ески Джумая4, защото то е едно благословение за народа. Всичките лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и Турция, трябваше, чрез това наводнение, да отидат в Черно море. И ще видите, че откак наводнението премина, атмосферата у нас се разведри. Да, и ще се разведрува повече и повече, защото България става звено за обединението на славяните...
към текста >>

2 Тройно съглашение(Антанта)– Военна коалиция между Франция, Русия и Англия, която през Първата световна война(1941-1918) победи Тройния съюз(Централните сили),състоящ се от Германия, Австро-Унгария, Турция и България(бел.ред.)
Това събрание се свърши в 12 часа на обед. Времето през целия ден беше ясно, тихо и топло. КРАЙ на годишната среща през 1914 година. Групова снимка пред съборната вила, 1914 год. 1 Terra incognita(лат.) – буквално – непозната земя; в смисъл на непозната област на знание(бел.ред.) 2 Тройно съглашение(Антанта)– Военна коалиция между Франция, Русия и Англия, която през Първата световна война(1941-1918) победи Тройния съюз(Централните сили),състоящ се от Германия, Австро-Унгария, Турция и България(бел.ред.) 3 Обленявам(арх.) – бивам ленив(бел.ред.) 4 Ески Джумая(тур.) – старото име на град Търговище(бел.ред.) [/size]
към текста >>

75. 1915_1 Спомени* на Иван Данаилов

Предлогът за исканите полицейски мерки е слухът, че Дънов е говорил, че англичаните ще спечелят войната.
Участниците в събора са сериозни и умислени. Сутринта на 8 август, още преди появата на властите, Учителя е продиктувал наряда за годината. Решението за разтуряне на събора вземат търновският владика Йосиф и комендантът на града. И тъй като за целта им е необходимо разрешение от Военното министерство, те го искат от началника на специалния отдел ген. С.А.Радойков. Владиката Йосиф се възползва от връзките, които има като началник на военното духовенство към Главната квартира. Предлогът за исканите полицейски мерки е слухът, че Дънов е говорил, че англичаните ще спечелят войната. Ген.Радойков им дава исканото разрешение за разтуряне на събора. И според брат Л.Лулчев (зет на ген.Радойков) той става истинският виновник за разтурянето. През два от дните на събора Учителя държи беседи: сутринта за мъжете и отделно, след обед, за жените, като втория ден това се отнася само за стари членове на Веригата, за които този събор не е първият. Разделението е обяснено с необходимостта тази година да работят изключително за себе си – в най-благороден смисъл. Запазена е само първата беседа пред мъжете – тя е върху формите и религията, като наука за формите.
към текста >>

Учителя изпраща да предупредят цар Фердинанд за последствията от войната, но не бива послушан.
В общите беседи е поставена като задача през годината да развиват учтивостта, тъй като неучтивостта е една слабост на българите, като се започне от отношенията им в семействата. В разговорите тази година по-често става дума за отношенията между мъжа и жената. А друго пожелание за годината е да ходят във виделина, да излязат от стария живот. Учителя не им говори за военната криза, за да не се демагнетизират от страх и да не могат да приемат благословението, което ще последва. От Невидимия свят се радват, защото това, за което са мечтали от хиляди години, се сбъдва – ще се посее Божествен зародиш на Нова култура. Учителя изпраща да предупредят цар Фердинанд за последствията от войната, но не бива послушан. В края на войната цар Фердинанд абдикира. Владиката Йосиф почива внезапно през 1917 г. Ген.Радойков е убит при атентата в църквата „Св. Неделя" в София през 1925 г. Капитан Харлаков е разкарван по гарите в желязна клетка като убиец на Стамболийски.
към текста >>

В края на войната цар Фердинанд абдикира.
В разговорите тази година по-често става дума за отношенията между мъжа и жената. А друго пожелание за годината е да ходят във виделина, да излязат от стария живот. Учителя не им говори за военната криза, за да не се демагнетизират от страх и да не могат да приемат благословението, което ще последва. От Невидимия свят се радват, защото това, за което са мечтали от хиляди години, се сбъдва – ще се посее Божествен зародиш на Нова култура. Учителя изпраща да предупредят цар Фердинанд за последствията от войната, но не бива послушан. В края на войната цар Фердинанд абдикира. Владиката Йосиф почива внезапно през 1917 г. Ген.Радойков е убит при атентата в църквата „Св. Неделя" в София през 1925 г. Капитан Харлаков е разкарван по гарите в желязна клетка като убиец на Стамболийски. Впоследствие бива убит.
към текста >>

На 14 октомври България обявява война на Сърбия.
Капитан Харлаков е разкарван по гарите в желязна клетка като убиец на Стамболийски. Впоследствие бива убит. Политически събития. На 6 септември 1915 г. между България и Германия се сключва съюзен договор, към който е имало тайна спогодба. На 14 октомври България обявява война на Сърбия. За трети път в разстояние на три години българският войник е призван да води война за национално обединение. На 29 септември 1914 г. за владика на Търново е избран Йосиф Драговицки. Той е роден на 1 януари 1870 г. в Търново.
към текста >>

За трети път в разстояние на три години българският войник е призван да води война за национално обединение.
Впоследствие бива убит. Политически събития. На 6 септември 1915 г. между България и Германия се сключва съюзен договор, към който е имало тайна спогодба. На 14 октомври България обявява война на Сърбия. За трети път в разстояние на три години българският войник е призван да води война за национално обединение. На 29 септември 1914 г. за владика на Търново е избран Йосиф Драговицки. Той е роден на 1 януари 1870 г. в Търново. Светското му име е Йордан Рафаилов.
към текста >>

През съборните дни един от братята, търновски адвокат и народен представител, има неблагоразумието да каже на един търновски гражданин, радославист* (тогава Радославов беше министър-председател), че нашият Учител е предсказал, че в започналата Първа световна война ще победи групата начело с Англия.
(Извадки от ОИМ, отдел „Възраждане", инв.№ 102, с.395) Протосингел на владиката Йосиф е йеромонах Амбросий. Той заема тази длъжност от 1913 г. до 1918 г. СПОМЕНИ НА ИВАН ДАНАИЛОВ ОТ ЯМБОЛСКО През съборните дни един от братята, търновски адвокат и народен представител, има неблагоразумието да каже на един търновски гражданин, радославист* (тогава Радославов беше министър-председател), че нашият Учител е предсказал, че в започналата Първа световна война ще победи групата начело с Англия. Вярно е, че Учителя каза това пред една трупа от пет-шест души, между които бях и аз, разбира се, поверително. Този радославист съобщил това на търновския комендант и той наредил да разтурят събора ни и така стана. Даде се заповед всички събрани, които не са търновци, да напуснат Търново в срок от 24 часа. Учителя замина с група казанлъчани за Казанлък. На гара Царева ливада, като се разделихме, аз уведомих, че водя със себе си нашия брат от Търново Минко Костакиев – отличен медиум, който при сеансите изпада в пълен транс и Духът говори чрез него.
към текста >>

76. 1915_2 СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ

На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили.
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ ("Изгревът" на Бялото Братство, том I, София, 1993, стр. 441 – 442) На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1915 г. През лятото отиват при Учителя и го запитват, какво да се прави. Учителя казва: „България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет тя ще получи всички земи на Санстефанска България".
към текста >>

Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1915 г.
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ ("Изгревът" на Бялото Братство, том I, София, 1993, стр. 441 – 442) На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1915 г. През лятото отиват при Учителя и го запитват, какво да се прави. Учителя казва: „България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет тя ще получи всички земи на Санстефанска България". Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й – личния адютант на Фердинанд – занасят съвета на Учителя.
към текста >>

Учителя казва: „България да не влиза във войната.
("Изгревът" на Бялото Братство, том I, София, 1993, стр. 441 – 442) На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1915 г. През лятото отиват при Учителя и го запитват, какво да се прави. Учителя казва: „България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет тя ще получи всички земи на Санстефанска България". Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й – личния адютант на Фердинанд – занасят съвета на Учителя. Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: „Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя. Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: „Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие.
към текста >>

77. 1915_4 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Когато се минат 42 месеца, 1260 дни, трите деня и половина, войната ще се свърши.
Изпълнявайте Волята Му драговолно. Моето Желание е Вие да бъдете крепки и силни в Господа, с широки разбирания за Живота. Аз Ви изпращам всичкото добро отгоре. Но всичко, което сега става в света, е за добро. Така гледайте и така мислете и ще опитате и проверите тая Истина. Когато се минат 42 месеца, 1260 дни, трите деня и половина, войната ще се свърши. Тия три числа имат отношение към едно и също събитие, което показва целия кръг на това: откато почне, докато се свърши. Не се плашете от нищо. Смели бъдете докрай. Господ Бог Мой е с Нас. Неговите светли духове, Неговото войнство е с всички ония по лицето на земята, от всички народи, и Господ обединява сега своя народ, Божия народ.
към текста >>

78. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Защо е тази война?
Това е Христовото учение. Сега ние сме пуснали тия дяволски микроби у нас, които всякой ден внасят нещо лошо в нашите изби и без да се сещаме, казваме, че мъжът бил лош, жената била лоша. В Индия има известна секта, последователите на която не се женят, и за да продължат своята секта, крадат чуждите деца и вербуват по този начин свои адепти. Злото осем хиляди години е вербувало своите адепти от нас. Хората са роби, крадени деца, те имат майки и бащи, които осем хиляди години ги търсят от Небето. Защо е тази война? Да се освободят заробените деца. Избите на досегашния международен порядък се събарят. Долу тия изби, в които обществото седи осем хиляди години! Нов ред и порядък, нови международни права ще еманципират мъжа и жената. Слугинята е хванала мъжа и казва: "Ти нямаш право с други жени да се съобщаваш; как можеш да любиш друга".
към текста >>

И докато се свърши войната, може да отидат още шест милиона, та и дванадесет милиона.
Ще събори старата къща и ще съгради нова. „А, ама това е трудна работа, иска много жертви". Ще ги дадем. Досега има шест милиона убити; за какво? За тия стари идеи. И докато се свърши войната, може да отидат още шест милиона, та и дванадесет милиона. Историята не помни толкова жертви във война. Колко души ще останат сакати! Сега, идва Господ да преобрази тия страдания в добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода отгоре на варта и ще замаже къщата си. Като се разрушат всички изби на земята, няма да има място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир".
към текста >>

Историята не помни толкова жертви във война.
„А, ама това е трудна работа, иска много жертви". Ще ги дадем. Досега има шест милиона убити; за какво? За тия стари идеи. И докато се свърши войната, може да отидат още шест милиона, та и дванадесет милиона. Историята не помни толкова жертви във война. Колко души ще останат сакати! Сега, идва Господ да преобрази тия страдания в добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода отгоре на варта и ще замаже къщата си. Като се разрушат всички изби на земята, няма да има място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир". Зло няма да има, защото няма да има изби; тъмнотата живее само в избите – четири стени и покрив без прозорци.
към текста >>

79. 1916_1 СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА

България е влязла в Първата световна война.
През 1916 е поискано разрешение за събор, но такова е отказано. България е влязла в Първата световна война. През годината Учителя посещава Търново. Запазени са и пет писма до семейство Иларионови. СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА През тази година майка ми основа в дома си частно училище, събираше децата от махалата, обучаваше ги по методите на Учителя, разучаваше с тях неговите песни. Учителя я пращаше по селата да изнася сказки.
към текста >>

80. 1917_1 СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

България е във война, а месец юни Учителя е интерниран във Варна.
1917 г. През тази година събор не се провежда. България е във война, а месец юни Учителя е интерниран във Варна. Преди това Той отново успява да посети Търново. Разучаването на беседите продължава, както се вижда от писмата. А нарядът за следващата година, който обикновено се дава на съборите, тази година Учителя изпраща в писмо от Варна. Поръчението е да се даде на членовете на Веригата, които са имали писмени покани за последния събор. Запазени са четири писма до Иларионови и едно писмо, с обръщение до всички.
към текста >>

81. 1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ

Тя, обаче, е един велеречив блам* на народната ни църква... Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувства.
Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение. На мнение е, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. На това искане на градоначалника се противопоставя началникът на вероизповедното отделение, при Министерството на външните работи и изповеданията – Семенов, който, в особена „поверителна" бележка до министъра, казва: „...В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действащите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам* на народната ни църква... Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувства. Ближните на ония, що сложиха кости по полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда – нужда вопиюща за утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави да са в окопите, над които витае образът на смъртта, имат нужда от обнадеждаване. Кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая свята надежда? Не е ли това, в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата – респективно на църковнослужителите? А разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждающите се ще се притекат в полза на ония, които, макар и не посочени официално като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с голямо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично повече от десет години.
към текста >>

82. 1918_1 1918 година

Събор поради войната и интернирането на Учителя не се състоява.
1918 година Събор поради войната и интернирането на Учителя не се състоява. От тази година са запазени четири писма до сем. Иларионови също и един наряд, който Учителя изпраща от Варна за изпълнение празника на пролетното равноденствие. За първи път обръщението в писмо до Иларионова е „обична ми Еленке" — Константин е болен Учителя иска да я подкрепи и насърчи. Политически събития. Положението в тила и на фронта става неудържимо.
към текста >>

83. 1918_2 СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ

Учителя казва: „България трябва да излезе шест месеца преди да свърши войната.
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ („Изгревът" на Бялото Братство", том 1, София, 1993, с.442) При Учителя е изпратено официално лице да питат за съвет. Учителя казва: „България трябва да излезе шест месеца преди да свърши войната. Ако Фердинанд стори това, ще може да се измъкне. Но ако не го стори, ще провери колко струва неговото непослушание." Думите на Учителя са занесени отново на Фердинанд, но неговото вироглавство е толкова голямо, колкото е голяма и силата на злия гений в него. Идва 15 септември 1918 г. и последва пробивът на Добро поле на силите на Антантата. Фронтът е пробит и България капитулира.
към текста >>

84. 1919_1 1919 година

След войната броят на членовете на Бялото Братство бързо се увеличава.
1919 година След войната броят на членовете на Бялото Братство бързо се увеличава. След тригодишно прекъсване, комитетът по организиране на съборите подготвя провеждането на поредния събор. Учителя, както винаги, е непосредственият ръководител на този комитет. Съборът започва на 19 август - Преображение и продължава до 26 август. Тази година Учителя държи две публични беседи за търновското гражданство, за първи път в Търново. Първата е „Мировата любов" в читалище „Надежда", през първия ден на събора, а втората е „Космичната обич", на 24 август, в Модерния театър.
към текста >>

Трите либерални партии се отъждествяват с катастрофата след първата световна война, поради което, на преден план излизат партиите, които не са обвързани с националните катастрофи - БЗНС и БКП.
Освен това се налагат репарации, на стойност два милиарда и двеста и петдесет милиона златни франка, с 50% лихва. Установява се практически чужд финансов контрол. Паричните репарации се допълват с определени количества въглища и добитък, които България трябва да предаде на съседните държави. Българската армия се ограничава до 20 000 души. Репарационните задължения надхвърлят 1/4 от цялото национално богатство, което обрича България на икономическа стагнация. Трите либерални партии се отъждествяват с катастрофата след първата световна война, поради което, на преден план излизат партиите, които не са обвързани с националните катастрофи - БЗНС и БКП. Благодарение на своята антивоенна политика, те рязко повишават политическия си кредит. Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство. След войната се засилват всички леви движения в България - комунисти, анархисти, земеделци. В част от селата, около окръжния град Търново (Русаля, Килифарево, Стражица и др.) властта вземат комунистите. След войната, в България, както и по света, се засилват окултните движения: теософи, толстоисти, розенкройцери и др.
към текста >>

След войната се засилват всички леви движения в България - комунисти, анархисти, земеделци.
Българската армия се ограничава до 20 000 души. Репарационните задължения надхвърлят 1/4 от цялото национално богатство, което обрича България на икономическа стагнация. Трите либерални партии се отъждествяват с катастрофата след първата световна война, поради което, на преден план излизат партиите, които не са обвързани с националните катастрофи - БЗНС и БКП. Благодарение на своята антивоенна политика, те рязко повишават политическия си кредит. Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство. След войната се засилват всички леви движения в България - комунисти, анархисти, земеделци. В част от селата, около окръжния град Търново (Русаля, Килифарево, Стражица и др.) властта вземат комунистите. След войната, в България, както и по света, се засилват окултните движения: теософи, толстоисти, розенкройцери и др.
към текста >>

След войната, в България, както и по света, се засилват окултните движения: теософи, толстоисти, розенкройцери и др.
Трите либерални партии се отъждествяват с катастрофата след първата световна война, поради което, на преден план излизат партиите, които не са обвързани с националните катастрофи - БЗНС и БКП. Благодарение на своята антивоенна политика, те рязко повишават политическия си кредит. Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство. След войната се засилват всички леви движения в България - комунисти, анархисти, земеделци. В част от селата, около окръжния град Търново (Русаля, Килифарево, Стражица и др.) властта вземат комунистите. След войната, в България, както и по света, се засилват окултните движения: теософи, толстоисти, розенкройцери и др.
към текста >>

85. 1919_2 Биографични справки - Константин Пертров Борисов

Баща му Петър бил българин от Болград, дошъл с руските войници по време на Освободителната руско-турска война.
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ БОРИСОВ Константин Петров Борисов е роден в гр. Велико Търново на 2 октомври 1894г. Семейната им къща била на ул. „Стефан Стамбол" (сега там е празна площадка, от която се вижда река Янтра). Баща му Петър бил българин от Болград, дошъл с руските войници по време на Освободителната руско-турска война. Коренът му е от Стара Загора. Майка му, Райна Николова Железарова, е от стария търновски род на Хаджи Николи. Баща й, Никола Железаров, имал леярна, правел кепенци. Синът на К. Борисов, Тодор Борисов, си спомня:
към текста >>

След Първата световна война, като офицер, бил спечелил пари и искал да купи на майка си лозе.
Имаше силна мисъл и с нея можеше да накара хората да правят това, което той пожелае, но никога не злоупотребяваше с тези си способности. Беше добър математик и кабалист, владееше френски. Беше избухлив, много силен физически и никой не смееше да го закача. Сънищата му се сбъдваха, имаше ясновидски медиумични способности. Той ми е разказвал за първата си среща с Учителя в Търново, през 1919г. След Първата световна война, като офицер, бил спечелил пари и искал да купи на майка си лозе. Излязъл рано сутрин из лозята, да избира място. Изведнъж почувствал в гърба си силен удар - нещо като футболна топка го ударило в гърба. Обърнал се и на стотина метра зад баира видял само главата на Учителя*. Познал го, защото преди това му го показали в Търново. Веднага отишъл при него, казал му, че иска да му стане ученик, че ще се отдаде на християнството и няма да се жени.
към текста >>

В края на Първата световна война баща ми бил в София.
Познал го, защото преди това му го показали в Търново. Веднага отишъл при него, казал му, че иска да му стане ученик, че ще се отдаде на християнството и няма да се жени. Учителя се засмял и му показал на небето три облачета: „Това са три души, с които си свързан и те чакат". Мама, сестра ми и аз. Тук искам да разкажа един интересен случай из живота на баща ми, във връзка с неговите способности. В края на Първата световна война баща ми бил в София. Изпратили го да се бие срещу въстаналите български войници при Владая, но той дезертирал и се качил на влака за Търново. Търсили го по телефона, арестували го на една гара, опънали палатка и сложили войник, да го пази. Баща ми бил много гладен и внушил мислено на войника - да остави пушката си и да отиде да му купи хляб. А войникът много добре знаел, че пази офицер. Друг случай: с баща ми бяхме в София, на Изгрева.
към текста >>

86. 1919_3 Биографични справки - Райна Калпакчиева

По време на войната се разболя от холера.
Там се запознал с Кръстников (спиритист) и станал негов последовател. По-късно, обаче, се запозна с идеите на Петър Дънов. След раждането на четвъртото дете (брат ми) родителите ми започнаха да не се разбират, ала Учителя посъветвал баща ми да не се развежда. Мама не споделяше идеите на татко. Спомням си, че Елена Иларионова, Венета Дивитакова и Стефанка Симеонова идваха да й говорят, но тя не отстъпваше. По време на войната се разболя от холера. Две години беше тежко болна и ни казваше: „Аз сама съм си виновна." Почина през 1916 г., на 28 години. Нас ни отгледа баба Райда, тъй като баща ни няколко години беше на фронта.
към текста >>

87. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

Алчността на човечеството доведе днешната война, от нея произлязоха всичките други лоши икономически условия за нещастието на хората.
(Беседите в читалище „Надежда" са публикувани в брошурата „Мировата Любов. Космичната обич", 1919 г.) За събитията и общественият живот Най-голямото зло в света е голямата алчност на хората. Всички държави днес искат колонии, колонии, всеки народ иска да зароби другите и да живее на техен гръб. Алчността на човечеството доведе днешната война, от нея произлязоха всичките други лоши икономически условия за нещастието на хората. 28 стр.) Важно е сега моралното падане и повдигане на човека. Онези, които паднат морално, ще останат за хиляди години назад. Всичко, което става сега, става по Божията воля. Болшевиците вършат онова, което е предсказано – ни повече, ни по-малко.
към текста >>

88. 1920_2 Спомени на Борис Николов

Беше непосредствено след Първата световна война.
(„Изгревът" на Бялото Братство" том II, София, 1995, стр. 111-115) Като завърших гимназия, по настояване на майка ми трябваше да отида на Запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура, или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат. Беше непосредствено след Първата световна война. Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършиха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото. Това стремеж на всички млади хора. И аз подадох документи в Габрово и след това трябваше да замина за град Търново, за да заверя документите си в окръжния град. Качих се на влака и гледам във влака много хора. Препълнен влак.
към текста >>

Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършиха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото.
111-115) Като завърших гимназия, по настояване на майка ми трябваше да отида на Запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура, или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат. Беше непосредствено след Първата световна война. Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършиха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото. Това стремеж на всички млади хора. И аз подадох документи в Габрово и след това трябваше да замина за град Търново, за да заверя документите си в окръжния град. Качих се на влака и гледам във влака много хора. Препълнен влак. Във влака между множеството виждам един познат.
към текста >>

89. 1921_2 Биографична справка за Кина Попова Маркова

Убит е на фронта, по време на Първата световна война, през 1917 г.
На тези идеи остава вярна до края на живота си. Била е висока, стройна, с благородна осанка. Притежавала е умението бързо да схваща нещата и добре да ги обяснява. Обличала се красиво, с вкус. Мъжът й, юрист, бил окръжен управител, а също и миров съдия във В.Търново. Убит е на фронта, по време на Първата световна война, през 1917 г. Кина имала дъщеря, която умряла рано. Къщата им на ул."Светогорска" 10 (сега „Борис Денев" 10) за тогавашното време е била голяма - двуетажна, с приемна, столова и чардаци над Янтра. В началото на века, в къщата са се провеждали групови спиритически сеанси. Кина е правела записките по време на сеансите. Тя била силно религиозна жена.
към текста >>

90. 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'

Търновският владика Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство.
Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на диспути, а на опита. Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено? " А вие отговорихте на 27т.м., че не можело изведнъж, а постепенно. Търновският владика Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство. Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят. Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания.
към текста >>

91. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война.
Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава.
към текста >>

Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля.
Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр.
към текста >>

В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции.
Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството.
към текста >>

92. 1922_13 ПЕНТАГРАМЪТ

Друга двойна употреба на думата идва от мъжкия и женски род, в който тя се среща: м. р.
Тъй като коренът й идва от гръцки, то правилната форма би трябвало да бъде с „а". Това е от граматическа гледна точка, но от окултна гледна точка многото „а" например в „Пентаграмата" не са желателни. Освен това думата е записвана и с главна, и с малка буква. Ние приехме главната буква. Друга двойна употреба на думата идва от мъжкия и женски род, в който тя се среща: м. р. — Пентаграм, Пентаграма, Пентаграмът и ж. р. — Пентаграма, Пентаграмата. В „Речник на чуждите думи в българския език”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр. „буква") 1. мат. Петоъгълник, по стените който са построени равнобедрени триъгълници; 2.
към текста >>

93. 1922_22 Молитви и формули

Ти, във войната, между гръмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш.
След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на Любовта. Ти си недоволен, твоето състояние е несносно, ти търсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какъвто и да е начин да се повдигнеш, а това ще постигнеш, като пееш. Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му търси метод, начин как да се повдигне. Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (Firfunfen), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията са войнствени. Ти, във войната, между гръмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш. Изпейте първата част - firfurfen. Превод: Всичко вече аз свършвам в света. (191-192 стр.) Изпейте песента „Firfurfen". (Изпяхме първата част от упражнението).
към текста >>

94. 1923_2 Биографична справка за Стамат Тодоров Михойлов

По време на Първата световна война е изпратен в една фелдшерска група, ръководена от брат Пеньо Киров.
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СТАМАТ ТОДОРОВ МИХАЙЛОВ Стамат Тодоров е роден на 13 март 1896 г. в с. Осенец, Варненско. Завършва прогимназия, след което започва работа като цветар в Морската градина във Варна. По време на Първата световна война е изпратен в една фелдшерска група, ръководена от брат Пеньо Киров. Последният го запознава с идеите на Бялото Братство. Ст. Тодоров посещава търновските събори след 1919 г., а през лятото на 1923 г. отива в София, където Учителя му дава поръчение да замине за Търново и да ръководи тамошното братско стопанство. По това време Търновското братство е имало 26 дка имоти — три лозя, ниви и овощна градина. Тук брат Стамат остава до края на живота си.
към текста >>

95. 1925_12 Статия от в-к .Борба' — „Новите богомили', 12.09.1925 г

Характерно в българската история е вътрешните ни неуредици, които настъпват след всяка продължителна война.
Миналата година дъновистите се опитаха да се съберат пак на събор в Търново, както правеха всяка година, но не им позволиха. И хубаво направиха! Тази година те употребиха една малка хитрост и се промъкнаха в града контрабанда, без да искат разрешение. Не знаем само дали са представили в комендантското управление легитимациите, защото, струва ни се, военното положение не е още вдигнато. Появата на Дънов и дъновизма е симптоматично за времената, които преживяваме. Характерно в българската история е вътрешните ни неуредици, които настъпват след всяка продължителна война. Това, което не е можело да свърши или довърши неприятелят на бойното поле, довършвали са го самите българи в собственото си отечество. Сегашното ни вътрешно положение прилича във всяко отношение на положението, създадено след продължителните войни на цар Симеон. Един поп Богомил, със своето учение и проповеди, намери добри условия всред народните маси и можа да разтърси от основите силната дотогава българска държава до такава степен, че да й подготви гръцкото робство. Държавата тогава не е съглеждала опасността от Богомилите и тем подобни секти като Исихастите и Адамитите, защото никой не е съзнавал, че Богомилството е не само една религиозна секта, но и едно разрушително обществено движение – едно зло. Дъновизмът има същото обществено значение и то не може и не трябва да се оставя да крепне и да се развива, ако желаем спокойствието на България.
към текста >>

96. 1925_13 Мисли за съдбата-кармата

Оказа се, че д-р Димитър Раев по време на Втората световна война е бил областен управител в Скопие.
А Учителя е бил представител на всички духовни сили на Земята и затова те не са изгонили Него, а Всемирното Бяло Братство. По закона на кармата, всички са платили скъпо. Бях свидетел на съдбата на семейството на Димитър Раев. Беше ми мъчно за жена му Богдана и за сина му Светозар. Като срещах жена му, се питах, защо има такава тежка съдба. Оказа се, че д-р Димитър Раев по време на Втората световна война е бил областен управител в Скопие. Какво е правил там, не зная, но македонците го изискали след войната от българското правителство и са го убили жестоко. Всички търговци казват за него, че е бил много умен човек. Аз се питам, дал това е достатъчно. Колко хора в България, освен ум, имат и разум? Какво стана по-нататък със семейството му?
към текста >>

Какво е правил там, не зная, но македонците го изискали след войната от българското правителство и са го убили жестоко.
По закона на кармата, всички са платили скъпо. Бях свидетел на съдбата на семейството на Димитър Раев. Беше ми мъчно за жена му Богдана и за сина му Светозар. Като срещах жена му, се питах, защо има такава тежка съдба. Оказа се, че д-р Димитър Раев по време на Втората световна война е бил областен управител в Скопие. Какво е правил там, не зная, но македонците го изискали след войната от българското правителство и са го убили жестоко. Всички търговци казват за него, че е бил много умен човек. Аз се питам, дал това е достатъчно. Колко хора в България, освен ум, имат и разум? Какво стана по-нататък със семейството му? Национализираха цялото му имущество.
към текста >>

97. 1925_14 Спомени на великотърновски граждани за .Учителя

Той му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя си стая в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти.
Атанас Добревски имал и други опитности с Учителя. Веднъж заболял от хълцане и не можел да каже дума, без да изхълца. Не можел да пледира в съда. Събрали се на консулт търновски лекари, но не могли да му помогнат. Братът писал на Учителя и му обяснил случая. Той му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя си стая в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти. Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в другата - лимонов сок, или, ако нямаш лимон - лимонтузу. Ще ги пиеш така, че да се смесват в гърлото ти. Добревски не знаел, че имало такава чаша, и още по-малко, че била от дядо му, но я намерил. Направил всичко по предписанието и хълцането му веднага престанало. Отишъл след това при лекарите да видят, че е вече здрав, а те се учудили и го попитали, как е станало това.
към текста >>

98. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

По време на войната, в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др.
Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на гръб върху няколко раници. На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда! " След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд. По време на войната, в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др. В тях работеха няколко наши приятели от Изгрева. Всяка вечер молитвите ставаха у нас, обаче ние, децата, често се смеехме отзад, затова ни изпъждаха навън, да не пречим. След 9.09.1944 г., въпреки изказаните от Учителя в беседите мисли за болшевизма, никой не можеше да си представи на какви психични мъки ще бъде подложено Братството. Един ден мама переше. Няколко дена преди това тя се молеше на Учителя, да помогне на брат Любомир Лулчев да не го осъдят на смърт.
към текста >>

99. 002. Увод

Ахил става герой от Троянската война, след като Омир възпя неговите подвизи.
002. Увод Преживяното става история, когато бъде описано като печатна публикация, когато се възпее като епос, когато се включи в някои мемоари или се опише като хроника. Ахил става герой от Троянската война, след като Омир възпя неговите подвизи. Животът на Христа на земята ни е известен от Евангелията на четиримата апостоли. Световната литература е наводнена от мемоари, хроники, романизирани биографии и пр., в които героите са влезли в историята. Прави впечатление, че колкото е по-значителен духовният ръст на личността, обект на мемоари или хроники, толкова по-късно става нейното “откриване” за света. Така например никой от историците и хронистите, които са живели по времето на Христа, не споменават нищо за Него. Този пропуск на тогавашните историци става най-надеждният аргумент за оспорването на Христа като историческа личност.
към текста >>

100. 006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски

Току-що е завършила Руско-турската война (1828-1829 г.), чийто мирен договор донася автономия на Сърбия, Молдавия и Влашко, а на Гърция се обезпечава пълна независимост.
- период на юношество, обучение и първи стъпки в живота (1830-1847 г.); - период на търсене и преориентиране (1848-1864 г.); - период на всеотдайна борба и утвърждаването му като войнстващ дух за верска независимост и народностна свобода (1865-1919 г.). За да почувстваме атмосферата, всред която се ражда и расте малкият Константин, трябва да огледаме в исторически аспект третото десетилетие на ХIX век, което е твърде динамично за жителите на Балканския полуостров. Характерно съвпадение е, че с раждането на Константин Дъновски (1830 г.) настъпват промени в картата на Балканския полуостров. Току-що е завършила Руско-турската война (1828-1829 г.), чийто мирен договор донася автономия на Сърбия, Молдавия и Влашко, а на Гърция се обезпечава пълна независимост. 1830 г. е годината на Юлската революция във Франция, която сваля Бурбоните от власт. В същата година Белгия се отделя по революционен път от Холандия, към която е била присъединена по решението на Виенския конгрес през 1815 г. Пак през 1830 г. във Варшава избухва Полското освободително въстание, което, въпреки че не успява, е убедителен израз на изявено народностно негодувание.
към текста >>

На фона на този революционен кипеж и победоносен завършек на Руско-турската война (1829 г.) българите получават горчиво разочарование.
1830 г. е годината на Юлската революция във Франция, която сваля Бурбоните от власт. В същата година Белгия се отделя по революционен път от Холандия, към която е била присъединена по решението на Виенския конгрес през 1815 г. Пак през 1830 г. във Варшава избухва Полското освободително въстание, което, въпреки че не успява, е убедителен израз на изявено народностно негодувание. На фона на този революционен кипеж и победоносен завършек на Руско-турската война (1829 г.) българите получават горчиво разочарование. Те единствени остават на Балканския полуостров под османски гнет. Великите сили на Европейския аеропаг налагат изтеглянето на руските войски от завзетите български територии на полуострова и запазването на турското владичество в Мизия, Тракия и Македония. Всички очаквания за освобождението на България рухват, покрусата е всеобща. Ако българският народ би получил своето освобождение през 1829 г., т.е. половин век по-рано, нашата история щеше да бъде без имената на Раковски, Левски, Бенковски, Ботев и др.
към текста >>

НАГОРЕ

0.20524883270264