НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
8
резултата в
6
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
В средата на това безбройно множество два първоначални атома, x плюс y (да допуснем, че са кислород и
водород
), които се спущат един против друг с такава сила и се сграбчват и хващат, като че ли почват някоя частна разправия за неща стари, както человеците на тази земя често правят.
на Любовта проявил своята деятелност както помежду монадите, тъй също и помежду естеството на Силите. Да си представим индувидиумите на веществото, които са били в покой, седящи независими и хладнокръвни един към друг, като да са нямали никоя обща връзка помежду си. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила нещо особено се проявява – цял ред от революции и еволюции се извършват във веществения свят. Особена страст се пробужда в естеството на тия малки същества, наречени атоми или монади – стават безпокойни, като че ли се наелектрисват и намагнитизирват от особена сила, някоя скрита деятелност. Атомите почват все повече и повече да стават безпокойни, немирни и предприемчиви и готови за какъвто да е случай, стига само да им се даде пръв подтик.
В средата на това безбройно множество два първоначални атома, x плюс y (да допуснем, че са кислород и
водород
), които се спущат един против друг с такава сила и се сграбчват и хващат, като че ли почват някоя частна разправия за неща стари, както человеците на тази земя често правят.
Чудим се защо е тази свада, т.е. това явление – търсим някоя причина, но не виждаме никоя, не можем по никой начин да отгадаем това вътрешно произшествие. Най после идваме до заключението, че всичко това не значи нищо. Така въобще покриваме своето честолюбиво невежество – няма нищо, празна работа. Но чудното е, че онова, което мислим за празно, то за чудо е пълно.
към текста >>
6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са кислород и
водород
– се спускат един срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга.
4. Ще се опитаме да нарисуваме една картина на творческия процес, който започнал в материалния свят. Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си. 5. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила, наречена Любов, нещо особено започнало да става – редица революции и еволюции се извършвали в материалния свят. В тия малки същества, наречени атоми или монади, се пробудила особена страст и у тях започнал да се проявява един интензивен живот. Те започнали да стават неспокойни, сякаш били наелектризирани и намагнетизирани от някаква непозната дотогава сила.
6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са кислород и
водород
– се спускат един срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга.
На пръв поглед това действие изглежда необяснимо, то е сякаш безпричинно. По никакъв начин не можем да си обясним този сблъсък. 7. Най-после идваме до заключението, че всичко това нищо не значи. За да прикрием своето честолюбиво невежество, казваме: „Нищо особено, празна работа! ” Но онова, което мислим за празно, то всъщност е пълно, то е истинско чудо!
към текста >>
2.
ДОБРО И ЗЛО
Атомът на кислорода, като нежен, внимателен кавалер, пише любовно писмо на два атома
водород
, като им казва, че не може да живее без тях и ги поканва да се съединят, да образуват една молекула вода, с която да услужват на жадното човечество да утоли жаждата си.
Докато със своя живот човек става причина за подпушване на междумолекулните и междуатомните пространства в своята нервна система, а оттам и на земята, злото винаги ще го следва, във форма на земетресения, експлозии, нещастия, страдания. Дали разбира причините на тези неща, не е важно. Един ден все ще ги разбере, ще престане да се подпушва. Атомите и молекулите са живи, разумни същества. Между тях съществуват нежни чувства.
Атомът на кислорода, като нежен, внимателен кавалер, пише любовно писмо на два атома
водород
, като им казва, че не може да живее без тях и ги поканва да се съединят, да образуват една молекула вода, с която да услужват на жадното човечество да утоли жаждата си.
По техния пример милиарди още кислородни и водородни атоми се съединяват, за да образуват онова грамадно количество вода, източник на живот. При всяко съединяване на атомите се образува топлина, някога и светлина, придружени с малък взрив, който химиците означават с думата "реакция". Този е вътрешният живот на атомите. Външният живот на атомите е подобен на говора, на звуковете, които се чуват от грамофонните плочи. Те говорят нещо, без да разбират какво говорят; декламират или пеят нещо, без да го разбират.
към текста >>
По техния пример милиарди още кислородни и
водородни
атоми се съединяват, за да образуват онова грамадно количество вода, източник на живот.
Дали разбира причините на тези неща, не е важно. Един ден все ще ги разбере, ще престане да се подпушва. Атомите и молекулите са живи, разумни същества. Между тях съществуват нежни чувства. Атомът на кислорода, като нежен, внимателен кавалер, пише любовно писмо на два атома водород, като им казва, че не може да живее без тях и ги поканва да се съединят, да образуват една молекула вода, с която да услужват на жадното човечество да утоли жаждата си.
По техния пример милиарди още кислородни и
водородни
атоми се съединяват, за да образуват онова грамадно количество вода, източник на живот.
При всяко съединяване на атомите се образува топлина, някога и светлина, придружени с малък взрив, който химиците означават с думата "реакция". Този е вътрешният живот на атомите. Външният живот на атомите е подобен на говора, на звуковете, които се чуват от грамофонните плочи. Те говорят нещо, без да разбират какво говорят; декламират или пеят нещо, без да го разбират. Знанията, които сега ви давам, са нови.
към текста >>
3.
ПОСТИЖЕНИЯ HA ЛЮБОВТА
Ти можеш да чувстваш приятностите на водата, но тази приятност не могат да ви обяснят чрез
водорода
и кислорода.
Като дойде мирът в тебе, радвай се на първия лъч на изгряващото слънце и очаквай неговия изгрев. Щом нямаш мир, не си добил Любовта. Мирът е едно от великите качества на Любовта, а радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Човек не трябва да спира Божията Любов, която минава през него, не трябва да я ограничава, но да ª дава път да тече и да не я обяснява. Любовта ще остане нещо необяснимо.
Ти можеш да чувстваш приятностите на водата, но тази приятност не могат да ви обяснят чрез
водорода
и кислорода.
Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В неразбирането ª седи красотата на живота. Всички същества имат известно понятие за любовта, но то коренно се различава от пълната истина. Онова, което е скрито от всички същества, то е Любовта. Достатъчно е човек да знае, че тя носи благо за всички същества, но какво е тя остава непознато.
към текста >>
4.
Втора част
Нали имате положителна философия, умни хора сте, измервате пространствата и небето, знаете колко звезди има на него; правите разни съединения с кислород,
водород
, азот, а не можете да уредите вашия дом?
Човешките думи може само да се слушат, но Господните може да се виждат. Бог, Който е слава, се въплътил в Христа и е станал видим. И всеки един от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима, а вие ме питате сега чул ли съм и говорил ли съм с Господа. Две хиляди години Го чувам. Христовото учение е една отлична философия не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме... Тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда, понеже трябва да работим и да градим, а не да се питаме само защо идват нещастията.
Нали имате положителна философия, умни хора сте, измервате пространствата и небето, знаете колко звезди има на него; правите разни съединения с кислород,
водород
, азот, а не можете да уредите вашия дом?
Следователно има неща, които не знаете... Всяко нещо е постижимо, но изисква време за разбирането му... 1/1 сега задавам ви този въпрос: Като дойдете пак след хиляда години на Земята, какви ще бъдат вашите възгледи? Разбира се, ще бъдат като сегашните плюс още нещо. Хората не трябва да са еднакви. Законът е такъв, че те по същество са еднакви, но различни по степен на съзнание. Винаги трябва да съществува разлика между тях.
към текста >>
5.
Шеста част
Старите алхимици са приемали земята, водата, въздуха и огъня като четирите основни елемента, а съвременните химици взимат за основни: въглерод,
водород
, азот и кислород.
А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас. Вие често се питате и не можете да си обясните защо има борба между плътта и духа? Това не е борба, а е един закон, необходим за развитието на човешката душа... Спорът е само за условията, при които те се намират. Нещата трябва да станат много ясни в ума ви, за да няма противоречия... Сега да ви обясня друг един закон.
Старите алхимици са приемали земята, водата, въздуха и огъня като четирите основни елемента, а съвременните химици взимат за основни: въглерод,
водород
, азот и кислород.
Те играят важна роля в човешкия живот. Кислородът и азотът, като се смесят, образуват въздуха. Не се съединяват, а само смесват. Докато са смесени, нашето развитие върви правилно, но в деня, когато се съединят, ще образуват една отрова. Вие не можете да се съедините, за да образувате братство, защото, ако се съедините както кислородът и азотът, ще образувате отрова и ще отровите цялото човечество, но можете да се сдружите.
към текста >>
6.
Девета част
Знаете ли, че ако по-напреднали същества от вас изслушат разискванията ви за онзи свят, ще се смеят 100 години не само на глупостите, които говорите, но и на теориите на най-видните съвременни окултисти... Ако анализирам вашето тяло и зная колко
водород
, азот, кислород и желязо съдържа, мислите ли, че съм намерил есенцията на вашето битие?
Когато мъжът види, че у жената липсва Мъдрост той тъгува, а жената че у мъжа няма Любов, тя е печална... И така живият Христос, вашият Христос, днес ви призовава към Любов, Мъдрост и Истина, да осветите неговия велик закон и като го приложите, да го прославите, че като видят хората делата ви, да прославят Отца вашего не мен, а Отца който е горе на Небето... И когато човек пристъпи към великото в света, трябва да има смирение и да знае, че той не го е разгадал. Той може да направи това, когато стане съвършен като Бога. Философите твърдят, че ще го разгадаят, но няма да успеят.
Знаете ли, че ако по-напреднали същества от вас изслушат разискванията ви за онзи свят, ще се смеят 100 години не само на глупостите, които говорите, но и на теориите на най-видните съвременни окултисти... Ако анализирам вашето тяло и зная колко
водород
, азот, кислород и желязо съдържа, мислите ли, че съм намерил есенцията на вашето битие?
Може да не зная нищо за тялото ви и от колко елемента то се състои, но поне познавам душа ви. Възможно е и едното, и другото... Христос казва, че е "Живият хляб и Живата вода", Изворът, който ще извира от нас вечно, и няма да имаме нужда да черпим от друго място. Следователно трябва да се стремим да имаме една пряка връзка с произхода на нашето битие. Но често пъти контактите ни се прекъсват по външни причини.
към текста >>
НАГОРЕ