НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
5
резултата в
4
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЛЮБОВТА КАТО ПРИНЦИП
Това е
влюбване
, а не Любов.
Правилно ли е това? Защо не оставиш дрехата на гърба на първия, а трябва да го съблечеш? Щом обичаш друг някой, облечи и него в нова дреха. Колкото хора обикнеш, толкова нови дрехи трябва да изработиш. А да съблечеш едного, за да облечеш другиго, това е неразбиране на Любовта.
Това е
влюбване
, а не Любов.
Влюбването е непостоянен процес, процес на прекъсване. Когато се влюби, човек туря образа на любовта на своя възлюблен близо до очите си, вследствие на което не вижда другите образи и предмети. Като не вижда нищо друго, освен един образ, той прекъсва връзките си с хората, които по-рано е виждал и обичал. Не може изведнъж да обикнеш всички хора, а постепенно. Първо ще обикнеш един човек, после – още един, след това – трети и така ще се разширява кръгът на твоето сърце, докато един ден се обединиш с всички хора и станеш едно с тях.
към текста >>
Влюбването
е непостоянен процес, процес на прекъсване.
Защо не оставиш дрехата на гърба на първия, а трябва да го съблечеш? Щом обичаш друг някой, облечи и него в нова дреха. Колкото хора обикнеш, толкова нови дрехи трябва да изработиш. А да съблечеш едного, за да облечеш другиго, това е неразбиране на Любовта. Това е влюбване, а не Любов.
Влюбването
е непостоянен процес, процес на прекъсване.
Когато се влюби, човек туря образа на любовта на своя възлюблен близо до очите си, вследствие на което не вижда другите образи и предмети. Като не вижда нищо друго, освен един образ, той прекъсва връзките си с хората, които по-рано е виждал и обичал. Не може изведнъж да обикнеш всички хора, а постепенно. Първо ще обикнеш един човек, после – още един, след това – трети и така ще се разширява кръгът на твоето сърце, докато един ден се обединиш с всички хора и станеш едно с тях. Учителя казва:
към текста >>
2.
В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА
Влюбването
подразбира някаква придобивка, която трябва да занесат в Божествената каса.
Когато някое Възвишено, Разумно същество иска да ни предаде своята радост, своята Любов, то избира някоя човешка форма, чрез която я предава. Ангелите са същества на Любовта. Когато слязат на Земята, трябва да срещнат поне една душа, която да обикнат. И докато не се влюбят, те не мислят да се върнат на Небето. Защо е необходимо Ангелите да се влюбят?
Влюбването
подразбира някаква придобивка, която трябва да занесат в Божествената каса.
Ако на Небето някому направите най-малката, микроскопическа услуга, той е толкова доволен, колкото ако бихте му дали целия свят. Не се е появило друго Същество да люби като Христа. Няма друг такъв характер като Него. Да Го качат на кръста, да понесе всички страдания и в това мъчение да каже: “Господи, прости им.” За да се разбере учението на Живия Христос, изисква се една свещена душа, чиста като кристал. Някой си въобразява, че никой не мисли за него, че никой не го обича.
към текста >>
3.
Осма част
Във
влюбването
има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване...
" Не да го любиш, а да го възлюбиш, е точната дума. В българския език има два глагола: "възлюбвам" и "любя". Думата "възлюбвам" е по-силна от думата "любя". Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте!
Във
влюбването
има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване...
Двете сродни души са двата полюса, където се ражда живота. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене, и ще започне истинската еволюция. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора са получили малко прозрение. Когато придобиеш истинското знание, тогава ще намериш другия полюс на своя живот или пътя на своето възлизане. Това, което наричаме "посвещение", става, когато намерите учителя си, а той своите ученици.
към текста >>
4.
Четиринадесета част
Какво нещо е
влюбването
?
По вибрации думата "виделина" е по-силна от думата "светлина". Когато човек изгуби Божията Любов, придобива човешката, а като загуби пък нея, придобива Божията. Човешката любов е светлина, а Божията виделина. Значи човек създава светлината, а Бог виделината. В човешката любов настъпват промени, затова съзнанието минава от светлина в тъмнина, и обратно от тъмнина в светлина... Казват за някой, че се е влюбил, че изявява чувствата си.
Какво нещо е
влюбването
?
Запалване. А какво е запалването? Когато някой започне да гори... Това са идеи, които търпят изменения. Всяка идея трябва да се посее, както се сее житното зърно. Ако земята, въздухът и светлината не дадат условие на семето да израсне, как бихте разбрали какво е съдържанието, което се крие в него? Това се отнася и за словото...
към текста >>
НАГОРЕ