Търсене в текстове за 'Влечение'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите.
От тази очевидна истина следват две неща: първо, предметите и вещите са ценят според своята стойност, а пък тази стойност напълно зависи от самото естество на предмета или вещта. Второ, действующите сили са ценят според качествата на производящата енергия, която или ни ползва, или ни вреди лично или общо. Ползата се указва от въздигането и съживлението на организма, в които душата действа, а вредата са забелязва от разстройството на този същ организъм. От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни. С по ясни думи, всяка деятелност определя качествата на своето естество от последствията и резултатите си. Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите. Но за жалост в ежедневния живот това не е така. Опитът показва, че страстите владеят, а пък разумът слугува. От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот. Кой е онзи народ, които е бил така ръководен, че е успял? Има ли поне един пример в историята?
към текста >>

Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала.
Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди. То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот.
към текста >>

2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение.
ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека. Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока. 2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане.
към текста >>

2. Разговор Третий. Храната и Словото

Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал. Той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама.
към текста >>

3. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
Здравата храна има предназначение, ако самият организъм не е повреден или покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето. Както при временната храна човек трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да го повреди. Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността. В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в действителност аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук в това има примесена някаква измама, другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящите лекарства. Тия лекарства за душата са истините Божии, които се дават във вид на заповеди, да не прави това, да не прави онова - просто да не правиш никакво зло дело и да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкъла.
към текста >>

4. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция.
На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г. Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Учителя Петър Дънов за д-р Миркович Младият евангелист Аз ще ви приведа един пример за добра постъпка из живота на доктор Миркович. Той е много лъган от духовете.
към текста >>

5. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

Другото лице трябва да реши в себе си дошло ли е в пълно съзнание да слугува на Духовния свят, или това е само временно увлечение от някои душевни съображения.
Л. П. Киров, Получих Вашето писмо. Работата на Н[икон]243 може да се оправи, ако лицето, на което той иска да помага, стои на друго място и да няма чести срещи. Честите свиждания носят неприятности. При това той трябва да помни, че се е обещал да служи Господу и всяко отвличане от главната цел е спънка за двамата. Другото лице трябва да реши в себе си дошло ли е в пълно съзнание да слугува на Духовния свят, или това е само временно увлечение от някои душевни съображения. Пиши ми как стоят работите засега по-подробно и може на Вас да Ви дам някои упътвания. Писмото препратете в София и да ме чака тамо. Аз ще съдействам да се изправят забърканите работи. Аз виждам где стои спънката и ще се постарая да се изправи. Друго - Вашият Антиминс244, който имате в стаята си, покрийте го с нещо.
към текста >>

6. 89 ПИСМО

Другото лице трябва да реши в себе си дошло ли е в пълно съзнание да слугува на Духовния свят, или това е само временно увлечение от някои душевни съображения.
Получих вашето писмо. Работата на Н. може да се оправи, ако лицето, на което то иска да помага, стои на друго място и (...). Честите свиждания носят неприятности. При това той трябва да помни, че се е обещал да служи Господу и всяко отвличане от главната цел е спънка за двамата. Другото лице трябва да реши в себе си дошло ли е в пълно съзнание да слугува на Духовния свят, или това е само временно увлечение от някои душевни съображения. Пиши ми как стоят работите засега по-подробно и може на вас да ви дам някои упътвания. Писмото препратете в София и да ме чака там, ако ще съдействувате да се покрият забърканите работи. Аз виждам где стои спънката и ще се постарая да се изправи. Друго, вашия Антиминс, който имате в стаята си, покрийте го с нещо. Тия светии не е добре да стоят в обикновени стаи, гдето всички влизат, може да го прикътате.
към текста >>

7. БЕЛЕЖКИ

Не, но теб ти се вижда неговото влечение и пълзение безсъдържателно, безсмислено.
Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде..." Разговор шести, 8 юли 1900 г. „Попитай оня червей, защо се влече? И той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка, защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влечение и пълзение безсъдържателно, безсмислено. Но аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обра-щението на земята към слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта... Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил на много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло.
към текста >>

8. 300–350

Той е временно развлечение.
Работи само онзи, който работи от Любов. Който работи, обича. И който почита работата на другия, сам работи. Който разбира, живее. Смехът понякога показва, че не разбираш. Той е временно развлечение. Който разбира, мисли! Който разбира, работи. „Отец ми работи, и Аз работя.“ 333 Отплата.
към текста >>

9. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

(следва извлечение от Светото писание глава XI и XII, стих 19 и др., приспособено в смисъл на черковна борба).
Донесена била обаче само надгробната плоча, която е поставена върху гроба на един роднина на Атанаса, който бил убит от разбойници. Плочата е мраморна - 1.70 м дълга и 0.85 м широка и 0.20 м дебела. По краищата тя е украсена с лозови вейки и с розетки по ъглите й. На горната страна на плочата са изобразени два ангела, държащи венец, и под тях - човешки череп и две кости, положени на кръст. Върху плочата има надпис: „Брате, благослови мужа, именуемаго А. Г. (следва извлечение от Светото писание глава XI и XII, стих 19 и др., приспособено в смисъл на черковна борба). Този пост е редактиран от Хриска Берова: 15 февруари 2013 - 15:30
към текста >>

10. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

104) Едновременно с това, Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човека, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция.
(Виж „Вяра и съмнение" (17.06.1923 г.), Окултни лекции. II година, Малджиев, Русе, 1923 г.) Според Учителя, спиритизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му". (Беседи от 1919 г., стр. 104) Едновременно с това, Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човека, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Д-р Миркович издавал „Нова светлина " - месечно списание, в което се тълкували тайните явления в природата. Излизало от 15 април 1891 г. до 15 март 1896 г. и съдържало статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнабулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на мисли от разстояние, материали за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието.
към текста >>

11. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

И когато се стичаха по случай празника и под предлог на моление, те вършеха всякакви нечисти дела, понеже местоположението и пустотата задоволяваха влечението на блудниците и поради това си навличаха божието негодувание”.37
“С унищожаването на богомилското движение в средните векове – пише Клинчаров – българската реакция не само убива жизнените сили на българския народ, от които той е имал нужда, за да се брани против похитителите на неговата свобода и национална независимост, но с унищожението на богомилството за дълги години се пречупи кълнът и зарядът на българската култура.”36 Носителите на този светъл заряд от прогресивни идеи обаче бяха смазани, унищожени и пропъдени от българската църква и държава, което стана причина за разрастване на разложението им. По този начин от носител на прогресивни идеи средновековна България се превръща в изоставаща робска земя, която се сгромолясва под тежестта на своите грешки и изпада в неколковековно робство. Безпристрастна преценка за обстановката, срещу която реагират богомилите, ни дава историкът Григорий Цамблак в неговото “Похвално слово за Патриарх Евтимий”, където се казва: “Край град Търново се простира една местност, отделена от него само с една река... В тази местност беше храмът на приснодевата Христова майка и Богородица. Ежегодно в него се събираше народът от целия град, заедно с жените и децата. По обичая празнуването траеше осем дни. И когато се стичаха по случай празника и под предлог на моление, те вършеха всякакви нечисти дела, понеже местоположението и пустотата задоволяваха влечението на блудниците и поради това си навличаха божието негодувание”.37 За мястото и ролята на богомилите се спира и проф. Димитър Ангелов, позовавайки се на един твърде важен паметник за нашата история, на който досега не бе обръщано достатъчно внимание.38 Става дума за ”Българския апокрифен летопис”, съставен към средата на ХІ век от неизвестен автор, който е имал за цел да предаде накратко историята на българския народ от най-старо време, представена като смес от православни и богомилски легенди, където българите били представени като предопределен от Бога народ. Накрая нека се позовем на мнението на Петър Дънов, Учителя Беинса Дуно, относно съдбата на богомилството и падането на България под турско робство, изразено в една от неговите беседи: “Когато изгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство цели петстотин години. Едно време евреите разпнаха Христа, но какво ги постигна след това – две хиляди години робство.”39 Друга съществена простъпка, която трябва да получи своята обективна историческа преценка, е поведението на цар Иван Александър при унаследяване на неговия престол.
към текста >>

12. РАДИ ТАНЧЕВ

Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голя- мото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена".
Брат Ради на балет! Ангел вижда, че няма време и помолва една сестра да му изглади бялата риза и панталона, а той хуква да търси брат Ради. Накрая, някой му казва, че брат Ради е отишъл в града. А къде може да бъде в града? - Само на пазара. Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голя- мото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена". Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, за какви ли не още селски работи. Като се връщаше от пазара, беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината. Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там заварва брат Ради, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи.
към текста >>

13. ПАНЕВРИТМИЯ

С каква любов работеше и с какво увлечение.
Нощем до късно можеше да се чуе цигулката Му в Неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят уточняваше, поправяше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък. С каква любов работеше и с какво увлечение. Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Борис Николов
към текста >>

14. ПОСТ

Учителят даде поста към 1921, 1922 година.В първите години беше като мода, увлечение и всички постеха.
ПОСТ Спомени на ученици Учителят даде поста към 1921, 1922 година.В първите години беше като мода, увлечение и всички постеха. Едни постеха три дни. А Учителят беше дал вече в наряда пост от 24 часа - от четвъртък вечер до петък вечер. Но по-късно го смени от четвъртък на обяд до петък на обяд, защото така е по-леко. А в началото беше целия ден петък, абсолютен пост - и вода не се пие. И почнаха учениците да постят по десет дни, но не по поръчение на Учителя.
към текста >>

15. ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА

И това влечение се нарича "излет в природата" или "спорт"!
Колкото повече се увеличава консумацията на месо, толкова повече се увеличават измамите, насилието, кражбите, болестите, нервното напрежение. С увеличаване на месоядството се засилва човешката агресивност и се увеличават проявите на жестокост и убийства. Когато човек се храни с месото на животните, става подобен на хищниците и зверовете и в него се събужда желание да убива. Защо толкова много хора днес ходят на лов? - Заради удоволствието, което изпитват, когато преследват и убиват животните. И това влечение се нарича "излет в природата" или "спорт"! Обърнете внимание, че децата в компютърните зали играят предимно на игри, в които се убива. Днес усилено се говори, че употребата на алкохол и наркотици при младите хора нараства и зачестяват случаите, при които млади хора извършват престъпления с прояви на жестокост. Защо нарастват престъпленията при младите хора? - Казваме: "Защото употребяват алкохол и приемат наркотици." А кои са причините младите хора да употребяват алкохол и наркотици? - Причина са техните родители и обществото.
към текста >>

След като две поколения наред хората активно са се хранили с месо, започват да се раждат деца със замърсена кръв и вродени увреждания, които от най-ранна възраст започват да изпитват влечение към тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици.
Защо нарастват престъпленията при младите хора? - Казваме: "Защото употребяват алкохол и приемат наркотици." А кои са причините младите хора да употребяват алкохол и наркотици? - Причина са техните родители и обществото. Всяка майка и баща, които възпитават своите деца в месоядство, извършват престъпление спрямо собственото си дете и спрямо обществото. Родители, които са активни месоядци, какви деца ще родят и отгледат?! След като две поколения наред хората активно са се хранили с месо, започват да се раждат деца със замърсена кръв и вродени увреждания, които от най-ранна възраст започват да изпитват влечение към тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици. Хиляди животни умират всеки ден в кланиците и тяхното избиване замърсява духовно средата. Младите хора са чувствителни и импулсивни и се влияят от тази среда. Всички месоядци, въпреки че не са преки извършители, са еднакво отговорни за неправдите и престъпленията, които стават в обществото. С увеличение консумацията на месо, се увеличава употребата на цигари, алкохол и наркотици, увеличават се болестите и престъпленията. Как искаме да го променим това общество, как искаме да направим живота по-добър, когато хората в него активно се хранят с месо?!
към текста >>

Когато човек се храни продължително време с месо, неговото тяло и неговата кръв се замърсяват и той започва да изпитва влечение да пуши, да пие или да употребява наркотици.
Това показва, че месото на животните не е определено от природата за храна на човека. Човекоподобните маймуни се хранят с плодове. Следователно, определената от природата храна за човека, са различните плодове и зеленчуци. Днес не се отрича вредата от тютюнопушенето, от алкохола и наркотиците. Много странен е обаче фактът, че за вредата от месоядството не се говори нищо, когато в действителност месоядството е първопричина за употребата на цигари, алкохол и наркотици. Когато човек се храни продължително време с месо, неговото тяло и неговата кръв се замърсяват и той започва да изпитва влечение да пуши, да пие или да употребява наркотици. Обърнете внимание, че сред вегетарианците няма пушачи, алкохолици и наркомани, такива влечения изпитват само хора, които се хранят с месо. Христос казва: "Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, роб е на греха." (Евангелие от Йоана 8:34) Месоядството е грях, който пристрастява и поробва човека и той не може да се откаже от своите пагубни влечения, даже когато от това зависи неговото здраве или дори живота му. Някои хора се опитват да се откажат от тютюнопушенето. Докато се хранят с месо, това трудно може да стане.
към текста >>

16. АКТИВНОСТ И ПРОЯВА НА ДУШАТА

Любовта не е увлечение.
Съзнателната работа е работа с Любов и Знание. Ето защо днешната култура води към обезличаване. Обезличаване е всяка дейност, при която човек не проявява своята по-дълбока, Божествена природа. Физическата или каквато и да е друга дейност не трябва да служи само за физическо укрепване, за добиване на известни познания, сръчност или блага. Тя трябва да бъде импулс за изявление на целия човек, на онзи красив свят, който съществува в него. Любовта не е увлечение. Тя е онази велика Сила, която дава възможност на всички същества – от най-малките до най-големите – да се проявят. При безлюбието няма истинска проява на човека. Такава има само в Любовта. Докато подбудата към труда е интересът или принудата, той не може да буди Радост, той раздвижва само плитките, повърхностни сили на душата. Днешната форма на труда е придружена с недоволство, мъка и горчивина.
към текста >>

17. СПИРАЛАТА

Един ден ние се заловихме да ги разчистим и работата почна с увлечение.
СПИРАЛАТА На поляната при второто езеро, където понякога играехме паневритмията, имаше много камъни, останки от някогашните ледникови морени. Един ден ние се заловихме да ги разчистим и работата почна с увлечение. Възникна идеята, вместо да ги отнасяме далеч настрани, да изградим с тях в средата на поляната спирала, която може да служи и за сядане през време на обеда. Поляната беше вече очистена и привършвахме спиралата, когато няколко братя, като оправяха пътеката от кухнята към лагера – подкопаха голям камък. Той се смъкна и препречи пътеката. Опитаха се да го изместят с лост, ала камъкът беше тежък, може би повече от две хиляди килограма, а мястото беше меко и той затъна още повече. Огледаха го братята и видяха, че нищо не могат да направят, а той пречеше на движението.
към текста >>

18. Свещеният час

Не четете ли по този начин беседите, Библията или която и да е книга, те ще ви се видят еднообразни и вие ще потърсите някакво развлечение, но развлечението не е наука.
И тъй, беседите, които ви са дадени в Окултната школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си. Знание без приложение не е знание. По същия начин четете и изучавайте Библията. Някои от вас се спират на едно място, други на друго място от Стария или Новия Завет и от там черпят поука или се поощряват, така можете да четете и книгите на някои видни автори. Не четете ли по този начин беседите, Библията или която и да е книга, те ще ви се видят еднообразни и вие ще потърсите някакво развлечение, но развлечението не е наука. Работете всички, за да придобиете концентрация в мисълта си. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, нека си определи един свещен час за работа. Този свещен час може да бъде или сутрин или следобед или вечер. През това определено време прекарвайте в дълбоко размишление, за да се справяте с всички трудности, които ви се изпречват на пътя. Като премине този час на размишление, трябва да се почувствувате окуражени, опреснени, с чисто сърце, за да можете с нови сили да прекарате останалото време от деня.
към текста >>

19. Девета част

Аз пък наричам това забавление, представление или развлечение в театъра... Когато човек търси една велика истина, той никога не трябва да отлага търсенето.
Но причината, която кара алкохоликът да иска вино е неразумна. Ние създаваме нашата философия върху резултатите, които се произвеждат в даден момент. Защото има един велик закон в природата, който определя нещата това е Истината. Тя моментално влиза в ума и в сърцето на човека. Следователно някой ще каже, че условията на еволюцията изискват да познаем истината. Аз пък наричам това забавление, представление или развлечение в театъра... Когато човек търси една велика истина, той никога не трябва да отлага търсенето. Затова Христос казва: "Търсете и ще намерите." Аз отнасям търсенето към сърдечния процес. Само жадният човек в пустинята търси хубавите извори или пък в планинските места изворна вода... Съвременният християнски свят не разбира и какво нещо е молитвата. Тя е великото нещо, за което може да се даде най-хубавото определение. "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори", т.е. развивайте онова благо, което Бог ви е дал.
към текста >>

0.19519996643066