НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
189
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от
властта
на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар.
То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.
А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от
властта
на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар.
Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят. Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на Природата, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение.
към текста >>
3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от
властта
на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар.
А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот.
3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от
властта
на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар.
Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание. Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32). 3. Неизменният ред в природата
към текста >>
Разбира се, и днес още човек не е свободен от
властта
на тия стихии.
Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар.
Разбира се, и днес още човек не е свободен от
властта
на тия стихии.
4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание. Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32). 3. Неизменният ред в природата 1. В течение на хиляди години човек е бил роб и сляп, верен поклонник на материалния свят.
към текста >>
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая
всевластна
по онова време сила.[31]
7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му.
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая
всевластна
по онова време сила.[31]
3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
към текста >>
Вторият е бил направен от пръст, а на първия Бог даде
власт
на Небето и Земята.
[16] „Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, Аз съм.”(Йоан 8:58). В Кабала на иврит Адам означава “червена земя”, което е почти идентично с Athamas или Thomas, което на гръцки е преведено Дидумос (двойният). Адам Кадмон (ивр.) е Първоначалният човек, Небесният човек, който не е паднал в греха. В Кабала Адам Кадмон е проявеният Логос. Учителят за Адам: „Първият човек, който бил по образ и подобие Божие, е духовният човек, а след него бил направен физическият човек, наречен втори Адам.
Вторият е бил направен от пръст, а на първия Бог даде
власт
на Небето и Земята.
Христос е великият Брат на човечеството, първият образ на човека, Първородният в света – начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Новият Адам ще бъде създаден отново по образ и подобие на Бога. Щом Земята се пречисти, Господ ще създаде нов рай и ще постави в него третия Адам и третата Ева.” [17] съзнателно прилагане на неправилни доводи в спора или в доказателствата, използване на т. нар. софизми, т.е.
към текста >>
власт
и слава; 2.
[20] ІІ принцип на Херметизма или принцип на съответствието: „Каквото има горе, има го и долу; каквото има долу, има го и горе. Това, което е долу, е аналогично (подобно) на това, което е горе, и обратно – това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.” [21] Вж. дял трети – 5:5. [22] На друго място Учителят споменава изброените три: 1.
власт
и слава; 2.
жени; 3. пари, като всеобщи проблеми, с които трябва да се справя всеки човек, тръгнал по духовния път. [23] Днес ролята на ”златния телец” според Учителя се изпълнява от парите. [24] Йезуитски орден (лат. Societas Jesu – Общество на Исус) – католически монашески орден, основан през 1534 г.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и
власт
.
Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж. Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване.
Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и
власт
.
Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“. Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността. Това е общо правило. И Христос казва на едно място в Евангелието: „От плодовете им ще ги познаете.“ Може ли трънка да роди смокини или пък смокиня – трънки? Разбира се от самото естество, че не може.
към текста >>
Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на
власт
всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“.
И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж. Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване. Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и власт.
Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на
власт
всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“.
Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността. Това е общо правило. И Христос казва на едно място в Евангелието: „От плодовете им ще ги познаете.“ Може ли трънка да роди смокини или пък смокиня – трънки? Разбира се от самото естество, че не може. От тази очевидна истина следват две неща: първо, предметите и вещите са ценят според своята стойност, а пък тази стойност напълно зависи от самото естество на предмета или вещта.
към текста >>
15. Ако човекът бе останал
подвластен
само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище.
Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство.
15. Ако човекът бе останал
подвластен
само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище.
Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено.
към текста >>
6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и
власт
.
Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване.
6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и
власт
.
И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята. Те обещават, че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия начин или както се казва – “по мед и масло”. 7. Колкото и да са убедителни техните речи, истината в полза на едната или другата партия все пак остава да се потвърди единствено на практика. Това е общо правило. Всичко в природата се подлага на проверка, за да може да му се даде точна оценка.
към текста >>
Те обещават, че с тяхното идване на
власт
всичко ще тръгне по най-добрия начин или както се казва – “по мед и масло”.
„Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване. 6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и власт. И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята.
Те обещават, че с тяхното идване на
власт
всичко ще тръгне по най-добрия начин или както се казва – “по мед и масло”.
7. Колкото и да са убедителни техните речи, истината в полза на едната или другата партия все пак остава да се потвърди единствено на практика. Това е общо правило. Всичко в природата се подлага на проверка, за да може да му се даде точна оценка. И Христос казва на едно място в Евангелието: „По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или пък смокиня от репей?
към текста >>
3.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Въ рѫцѣтѣ ти е прѣдалъ сила и
власть
за да сѫдишъ народитѣ съ правда.
Хвалете Господа чудесенъ? — Ето Господъ не ще да се бави отъ сега за дълго, но ще извърши добрата си воля къмъ тогова когото е избралъ, къмъ тогова който познава Господа. Защото Богъ нашъ е неизмѣненъ, любовьта му пребѫдва въ вѣки. Понеже къмъ когото благоволява, благоволява по духъ. Ето Богъ те е поставилъ царъ на вѣковетѣ.
Въ рѫцѣтѣ ти е прѣдалъ сила и
власть
за да сѫдишъ народитѣ съ правда.
Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но духомъ си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ. Тогава ще царувашъ въ сила и святосъ въ правда и миръ; защото нечестивитѣ ще бѫдатъ низринати. „Мели лемелъ саватъ меномъ, Аваримъ гемелъ бидено итафатъ“ — А — Пропадна сина на нечестието, защото Господъ е слѣзълъ да се сѫди, — да възвѣсти, че той не е мъртавъ, но живъ! Защото той отсега нататъкъ ще испълни земята съ знание.
към текста >>
И нека рече сега Израилъ: „благословенъ онзи който иде въ името на Бога Ихова.“ Ида казва Господъ, както помазаникъ комуто е дадена сила и
власть
да възстанови Миръ и Правда.
Месаилъ съмъ, и ще бѫдѫ: Метаксосъ мета калеосъ; Мезонто Иполитосъ, препонето Хели елеосъ. — Месаилъ месаили, мели, Мелекъ бихаръ бихари, Селили Семоилъ, Вари Варисимъ. Стани и възпѣй на Господа; Защото извърши своята правда. Възвиши гласътъ си за „Сионъ“ и възпѣй му, че Господъ иде да се възцари въ него. Възвѣсти на Израилъ, че оногова когото очаква иде.
И нека рече сега Израилъ: „благословенъ онзи който иде въ името на Бога Ихова.“ Ида казва Господъ, както помазаникъ комуто е дадена сила и
власть
да възстанови Миръ и Правда.
Да принуди народитѣ да исковатъ орѫжията си за сѣчива, да обработватъ земята. Ида казва Господъ за да се открия въ чистота и святость за да поставя мѣрило за человѣческия умъ, да му дамъ крилата на зората, лѣтящи къмъ вѣчния прѣстолъ. Ида казва Господъ, да дамъ наследие на душата моята вѣчна и нейзчерпаема любовь. Ида казва Господъ, да дамъ благодатъ и красота на человѣческия духъ. Ида казва Господъ, да облѣка, нахраня, напоя и да утѣша и помилвамъ всички които ме чакатъ; всички които вършатъ правда, всички които освѣщаватъ Името ми и закона ми по лицето на земята.
към текста >>
Ти си Богъ мой който знае всичко, ето нѣма скришно прѣдъ твоитѣ очи, въ рѫцѣтѣ ти е далъ сила и
власть
и всичко ти е възможно.
Той бди надъ тебъ день и нощь. Какъ полива душата ти съ небесна роса, какъ той тѣ озарява, просвѣщава и рѫководи всѣки день! Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ замислитѣ си. Онзи който се бори противъ Тебе, нека знай, че се бори противъ Святия Духъ. Ти си Богъ Мой помазанъ отъ вѣки, да бѫде волята Твоя.
Ти си Богъ мой който знае всичко, ето нѣма скришно прѣдъ твоитѣ очи, въ рѫцѣтѣ ти е далъ сила и
власть
и всичко ти е възможно.
Прѣдъ тѣбе ще се поклони всѣко колѣно. Тронътъ ти ще е Тронъ вѣченъ и домътъ ти ще се нарече домъ за молитва. Поклонете се Господу въ духъ и истина. Пѣйте и възпѣвайте въ душата си всички, които го любите. Благословонъ Господъ нашъ Отецъ на Праведнитѣ; Слава и честъ да бѫде Нему, сега и въ вѣки Аминъ.
към текста >>
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
В ръцете ти е предал сила и
власт
, за да съдиш народите с Правда.
Хвалете Господа чудесен! Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменен, Любовта Му пребъдва във веки. Понеже към когото благоволява, благоволява по Дух. Ето Бог те е поставил цар на вековете.
В ръцете ти е предал сила и
власт
, за да съдиш народите с Правда.
Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати. „Мели лемел сават меном, Аварим гемел бидено итафат" Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив! Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със Знание.
към текста >>
Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и
власт
да възстанови Мир и Правда.
- Месаил месаили, мели, Мелек бихар бихари, Селили Семоил, Вари Варисим. Стани и възпей на Господа; защото извърши своята правда. Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него. Възвести на Израил, че оногова, когото очаква, иде. И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Йехова".
Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и
власт
да възстанови Мир и Правда.
Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человечески я дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на земята.
към текста >>
Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и
власт
и всичко Ти е възможно.
Той бди над теб ден и нощ. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против Тебе, нека знай, че се бори против Святия Дух. Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя.
Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и
власт
и всичко Ти е възможно.
Пред Тебе ще се поклони всяко коляно. Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в Дух и Истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите. Благословен Господ наш, Отец на Праведните.
към текста >>
5.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам
власт
да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша?
И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.
И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам
власт
да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша?
Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази.
към текста >>
6.
Разговор Първий. Упътвание
Той има
власт
и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи.
Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си.
Той има
власт
и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи.
Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си. В това седи съвършенството, в познанието Волята на единия истинен Бог Господ спасител. Велики са Неговите благословения, които е приготвил за онези, които Го любят. Там горе в Небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии.
към текста >>
7.
Биографични бележки
е затворен от турските
власти
.
Архангел Михаил” във Варна. Той е първият председател на Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г.; 1871-1873 г.). През 1873 г. е избран за председател на Градския епархиален смесен съвет във Варна. В 1878 г.
е затворен от турските
власти
.
От 1878 до 1898 г. Константин Дъновски е свещеник в църквата “Св. Архангел Михаил”. През 1898 г. е пенсиониран, но остава да живее до смъртта си в църквата.
към текста >>
8.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Затова, окрепи се в добродетелта, облечи се в истината, въоръжи се в правдата и земи оружията на любовта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната
власт
, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе.
лага, както иска. И горко ти, ако лукавия се веднажд загнезди в теб и ада направи път до теб, истината казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Следователно, пази се от това голямо и неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и да те направи окаянен завинаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брата му. Дръж баща му и майка му на страни, да не би да ти станат съседи, вярвай ме, винаги ще плащаш скъпо за техните гозби.
Затова, окрепи се в добродетелта, облечи се в истината, въоръжи се в правдата и земи оружията на любовта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната
власт
, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе.
Ще притежаваш мирът, който никой не ще наруши и щастието, с.55 от което никой не ще те лиши. 7. Любовта е сила непобедима, пред нея всички сили прекланят глава. Нейните велики и мощни влияния проникват всички същества.
към текста >>
Защото Господ се съуслаждава в послушанието на раба на своите синове, на които е дал сила и
власт
да царуват с него заедно.
Не се колебай обаче в распорежданията Божии. Той е мъдър и знае как трябва да станат нещата. Той не погрешава в своите постъпки, Той знае кому какво се пада. Според това и всякой от него приема. Защото всичко в светът Бог направлява да съдействува за добро на тези, които го любят и са готови да испълнят волята му.
Защото Господ се съуслаждава в послушанието на раба на своите синове, на които е дал сила и
власт
да царуват с него заедно.
Благословен е Господ Бог наш и Отец и благословено е неговото име сега и въвеки. с.66 24. Господ Исус, моя спасител, моя благ небесен Отец ми испроводи своя благ Дух. Усилни времена преминува моята душа. Всякой, който иска да победи, трябва да се моли.
към текста >>
9.
УВОД
След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата
власт
, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П.
в с. Алдомировци, Софийско и умира през 1998г. в София. Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на Учителя П. Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в.
След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата
власт
, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П.
Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л. Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов. Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на Учителя П. Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи.
към текста >>
10.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Затова укрепи се в добродетелите, облечи се в Истината, въоръжи се в правдата, живей с Любовта и Мъдростта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната
власт
, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе, ще притежаваш мира, който никой не ще го наруши и щастието, от което никой не може да те лиши.
И горко ти, ако Лукавият се веднъж загнезди в тебе и ада направи път до тебе. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Пази се от това голямо и неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и да те направи окаяник за всички и завинаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брат му. Дръж баща му и майка му настрани да не би да ти станат съседи, вярвай, че винаги ще плащаш скъпо за техните гозби.
Затова укрепи се в добродетелите, облечи се в Истината, въоръжи се в правдата, живей с Любовта и Мъдростта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната
власт
, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе, ще притежаваш мира, който никой не ще го наруши и щастието, от което никой не може да те лиши.
7. Любовта е сила непобедима. Пред нея всички сили прекланят глава. Нейните велики и мощни влияния проникват всички същества. Тя действа по всичките безпределни граници на вселената. Всеки, който се подчинява на нейните действия, върви ведно с нея.
към текста >>
Защото Господ се съуслаждава в послушанието на раба си, на своите синове, на които е дал сила и
власт
да царуват с него заедно.
Не казва ли Неговото Слово, че когото люби, него наказва и се отнася като със син, комуто е приготвил слава и живот нескончаем. Не се колебай обаче в разпорежданията Божии. Той е мъдър и знае как трябва да станат нещата. Той не погрешава в своите постъпки. Той знае кому какво се пада според това и всеки от него приема, защото всичко в света Бог направлява да съдейства за добро на тези, които го любят и са готови да изпълнят волята му.
Защото Господ се съуслаждава в послушанието на раба си, на своите синове, на които е дал сила и
власт
да царуват с него заедно.
Благословен е Господ Бог наш и Отец и благословено е Неговото име сега и във веки. 24. Господ Исус, моя спасител, моя благ небесен Отец ми изпроводи своя благ Дух. Усилни времена преминава моята душа. Всеки, който иска да победи, да се моли. Вярвайте в Господа и бъдете уверени, че Той няма да ви остави на произвола на времето.
към текста >>
11.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
Словото Божие ни казва, че за да се избавим от
властта
на този лош навик, трябва да възродим сърцето си.
Защото ни казва словото Божие, че търпението е пътят на спасението. С търпение придобивайте душите си. Неща, които сме намислили да ги изкажем, е по-добре да почакаме, т. е. да потърпим, защо имаме да употребим езика, който, ако узнае нашата слабост, може да ни причини вреда. Може да се запали от пъкъла някой зъл дух, може да хване юздите и да извърши своето злодеяние.
Словото Божие ни казва, че за да се избавим от
властта
на този лош навик, трябва да възродим сърцето си.
Да го оставим на Бога, на неговия Дух, да го очисти, тогава ще сме спокойни, защото изворът на всички злини е в сърцето, от гдето и езикът по свойствената му природа се поддава на самохвалство. За да станем съвършени в Словото и да не грешим, трябва да имаме чисто сърце и ум непокварен. Това Господ може да стори за нас, ако го повикаме на помощ, да ни помогне и спаси от тази гибел на греха. Всеки, който възлага надеждата си на Господа да изправи неговите пътища и да го въведе в пътя на съвършенството, няма да остане излъган, защото Господ е винаги верен на своите обещания. В него няма измяна, той е същия винаги.
към текста >>
12.
04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ
Той има
власт
и сила да стори все, що желае и що мисли и няма кой да му се съпротивлява.
И това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобият с драгоценния бисер на царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека са възможни у Бога. Думата ми е за тебе, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на тебе всичко ти съдейства от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, по това кой има да каже нещо. И ако той показва на тебе милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се изменя, нито человечески, та да се отвърне от намерението си.
Той има
власт
и сила да стори все, що желае и що мисли и няма кой да му се съпротивлява.
Обаче необходимо е да се научим да познаваме всичките Божии пътища и да ги пазим с целостта на сърцето си. В това седи съвършенството в познанието волята на единния, истинен Бог и Господ спасител. Велики са неговите благословения, които е приготвил за онези, които го любят. Там горе в небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии.
към текста >>
13.
11.РАЗГОВОР СЕДМИ
Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе
властта
и силата, това е духът на пророчеството.
Той ще достави всичко на времето си. Като имате неговото благословение, работите ще вървят благополучно. И сега, преди да напусна и да се отправя към небесните жилища, искам да ти съобщя, че знамената Божии ще се развеят на длъж и шир по земята. Ще има постоянни преговори за мир и взаимни уверения на земните царства. Но в края Господ ще ги смути.
Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе
властта
и силата, това е духът на пророчеството.
Изисква се бодрост и сила да не би да утегнат сърцата ви от ядене и пиене или други земни грижи. А преди всичко служете Господу усърдно, имайте общение с неговия дух и небето ще бъде на ваша страна за вашето избавление. За един, който се кае от греховете си, става голяма радост на небето помежду ангелите Божии. Божиите дела са чудни, помежду има такава тясна връзка, както помежду два добри духа. Не е ли угодно на тези, които не са просветени от Духа за нашето идване от такова далечно пространство, да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости или скърби, да ви утешаваме и насърчаваме постоянно, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на своя велик свят Дух.
към текста >>
14.
13.Червено тефтерче
Господи, посети владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали, ти имаш сила, ти имаш
власт
да сториш това, защото чинът е свят.
Господи, ти си чул, че твоите пастири развращават твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добро пасбище. Припомни обещанието си. Прати работата в тази твоя нива, прати мъже избрани и изпитани между този народ. Господи, избави ни от тази духовна сиромашия.
Господи, посети владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали, ти имаш сила, ти имаш
власт
да сториш това, защото чинът е свят.
Господи, ти си се научил що върши държавният глава на този народ, когото по милост си крепил. Неговите подвластни, всички са се развратили, станали са крадци и разбойници. Всички сеят семето на разврат, те ми препятствуват винаги да посея нещо добро. Господи, изрини ги вкупом, да се свестят и покаят от лошите си пътища. Господи, да дойде твоето царство между нас, да се всели твоят Дух помежду ни.
към текста >>
Неговите
подвластни
, всички са се развратили, станали са крадци и разбойници.
Припомни обещанието си. Прати работата в тази твоя нива, прати мъже избрани и изпитани между този народ. Господи, избави ни от тази духовна сиромашия. Господи, посети владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали, ти имаш сила, ти имаш власт да сториш това, защото чинът е свят. Господи, ти си се научил що върши държавният глава на този народ, когото по милост си крепил.
Неговите
подвластни
, всички са се развратили, станали са крадци и разбойници.
Всички сеят семето на разврат, те ми препятствуват винаги да посея нещо добро. Господи, изрини ги вкупом, да се свестят и покаят от лошите си пътища. Господи, да дойде твоето царство между нас, да се всели твоят Дух помежду ни. Стори ни добро според величието на милостта си и ни избави заради името си. Бъди сега благословен ти от мене, Царю мой, благословено е твоето име сега и во веки. Амин.
към текста >>
В ръката ти е подал сила и
власт
, за да съдиш народите с правда.
Ето, Господ не ще да се бави от сега задълго, но ще извърши добрата си воля към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменяем. Любовта му пребъдва във веки. Понеже към когото благоволява, благоволява по дух. Ето, Бог те е поставил цар на вековете.
В ръката ти е подал сила и
власт
, за да съдиш народите с правда.
Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докато Бог твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат изринати. Мели, Мели, Лемел, Сават Менон, Аверим, Гемел, биденон Итаф: Аггея 1:5,15 Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да съди, да възвести, че той не е мъртъв, но жив. Защото от сега нататък той ще изпълни земята със знания, ще въздигне и въдвори правдата си, любовта му ще роди истината.
към текста >>
Ида, казва Господ, като помазаник, комуто е дадено сила и
власт
да възстанови мир и правда.
В един ден ще посетя всички с глас, който никога няма да забравите и никога втори път не ще се яви в сърцето ви желание за да струвате това, което сега вършите (А17, 28А) та правда. Възвиши гласа си за Сион и възвести му, че Господ иде да се възцари в него. Възвести на Израил, че оногова, когото очакват, иде. И нека рече Израил сега, благословен Онзи, който иде в името на Бога Йехова.
Ида, казва Господ, като помазаник, комуто е дадено сила и
власт
да възстанови мир и правда.
Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработвате земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за човешкия ум, да му дам крилата на зората, летещи към вечния престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата, моята всевечна и неизчерпаема любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человеческия дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя, утеша и помилвам всички, които ме чакат, които вършат правда, всички, които освещават името ми и закона ми по лицето на земята.
към текста >>
В твоите ръце е силата и
властта
и за тебе всичко е възможно.
Онзи, който се бори против теб, се бори против Святия Дух. Ти си Бог мой, помазан от веки. Да бъде волята Твоя. Ти знаеш всичко. Ето, няма скрито-покрито пред твоите очи.
В твоите ръце е силата и
властта
и за тебе всичко е възможно.
Пред тебе ще се поклони всяко коляно. И трона ти ще е трон вечен. И домът ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в дух и истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които го любите.
към текста >>
Слушайте всички вие негови слуги Словото Му, святите духове, ангели и архангели, сили,
власти
, началства, славни херувими и серафими.
Смажи греха, унищожи смъртта, покори противниците си, възвиси правдата си, проводи истината си в душите ни и дай ни виделината на живота си. Направи ни едно с теб във всичко. Нека злите да изчезнат, беззаконните да загинат. Нека всички, които ти се противят и които те хулят и нарушават закона на твоята любов да бъдат премахнати от твоето царство. Слушай ти, земьо и небе.
Слушайте всички вие негови слуги Словото Му, святите духове, ангели и архангели, сили,
власти
, началства, славни херувими и серафими.
Слушайте, любезни синове на Бога живаго, който ви е родил за своята слава и величие, който ви е въздигнал в сила и крепост да предходите пред неговото лице, който е подчинил на вас всичките безбройни светове, на когото любовта възлиза от всичките безпределни пространства и царства, на които славата и величието е слава и величие вечно. О, бъдете вие благословени всички мои братя, към вас отправям поздрав, към вас обръщам моето лице, към вас се стремя във вашата любов. За вас ми е говорил отдавна моят единствен Баща, за вас ми е разправял моя Бог, вашият единствен Баща, че има други синове, при които иска да ме възведе. А вие знаете това. Мога ли, мои любезни братя, да се уповавам на вашата подкрепа, да ви призова, както на Бога, моя благ баща.
към текста >>
15.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има
власт
над човека.
Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията.
Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има
власт
над човека.
Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност.
към текста >>
16.
Петър Дънов - №3
Власти
(Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5.
(У., №3, 08.10.1898 г.) 18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1. Ангели - Братя - носители на живота и растителността; 2. Архангели - Братя на огъня и топлината; 3. Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4.
Власти
(Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5.
Сили - Братя на движението и растенето; 6. Господства - Братя на интелигентността и радостта; 7. Престоли (Тронове) - Братя на Волята и ритъма; 8. Херувими - Братя на Мъдростта и хармонията; 9. Серафими - Братя на Любовта и мелодията.
към текста >>
17.
Пеню Киров - №46 (отворено писмо)
Те ме упрекваха и предизвикваха, но аз запазих себе си да не имат върху ми никаква
власт
.
Желае смъртта и проси да го постигне по-скоро, и то само затуй, защото разбира истината, а не може да си я прилага. Ний малко не сме добре с тукашните евангелисти. Те имаха една-две седмици съживление. Каниха ни често пъти и настоятелно да се запишем за членове на Църквата им, но аз сам за мене си отказах, като им казах откровено, че аз не мога да се съглася с тях по вярата в някои и др. точки, които са твърде важни за мене; и че ний си имаме Призвание и съгласно него ще чакаме Господ да ни привдигне.
Те ме упрекваха и предизвикваха, но аз запазих себе си да не имат върху ми никаква
власт
.
Защото Христос ни призова в свобода. И така, тази дълга разправия стана причина, че приятелят Н. Велчев оттегли от нас всяка духовна симпатия. Твоето писмо от 27 ноемврий получих. Следваме изискваното се от нас.
към текста >>
18.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Власти
(Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5.
(У., №3, 08.10.1898 г.) 18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1. Ангели - Братя - носители на живота и растителността; 2. Архангели - Братя на огъня и топлината; 3. Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4.
Власти
(Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5.
Сили - Братя на движението и растенето; 6. Господства - Братя на интелигентността и радостта; 7. Престоли (Тронове) - Братя на Волята и ритъма; 8. Херувими - Братя на Мъдростта и хармонията; 9. Серафими - Братя на Любовта и мелодията.
към текста >>
19.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Те ме упрекваха и предизвикваха, но аз запазих себе си да не имат върху ми никаква
власт
.
Желае смъртта и проси да го постигне по-скоро, и то само затуй, защото разбира истината, а не може да си я прилага. Ний малко не сме добре с тукашните евангелисти. Те имаха една-две седмици съживление. Каниха ни често пъти и настоятелно да се запишем за членове на Църквата им, но аз сам за мене си отказах, като им казах откровено, че аз не мога да се съглася с тях по вярата в някои и др. точки, които са твърде важни за мене; и че ний си имаме Призвание и съгласно него ще чакаме Господ да ни привдигне.
Те ме упрекваха и предизвикваха, но аз запазих себе си да не имат върху ми никаква
власт
.
Защото Христос ни призова в свобода. И така, тази дълга разправия стана причина, че приятелят Н. Велчев оттегли от нас всяка духовна симпатия. Твоето писмо от 27 ноемврий получих. Следваме изискваното се от нас.
към текста >>
20.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
При това съобщи ми се, че моето духовно име отгоре е
четверовластний
Перуил.
Останах зачуден на този отговор и взех да си размишлявам кога съм закъснял. Но ето, чувам глас да казва: „Ако си закъснял, то едно време си закъснял, а не сега". Докато размишлявах това, що ми се каза, то пожелах да ми се даде обяснение. Отговори ми се: „Чакай да се напия с вода, че тогава". На два пъти ми се каза, че аз съм крилат дух, тоест от предопределените.
При това съобщи ми се, че моето духовно име отгоре е
четверовластний
Перуил.
Моят духовен водител се именува Полимен. На 13 февруари 1907 г. в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле.
към текста >>
Отива да се срещне с Учителя в град Варна, където е бил интерниран от тогавашната
власт
.
Онзи, който е раздавал хляба на гладните, го предава на следващия след него, той да го раздава. Ето това е откровението на хляба Господен и за Словото Господне. Двадесет дни след заминаването на П. Киров брат Минчо Сотиров си дошъл от фронта в отпуск. Той бил полкови командир на Трети бдински пехотен полк, намиращ се тогава на Битолския фронт на Кота 1248.
Отива да се срещне с Учителя в град Варна, където е бил интерниран от тогавашната
власт
.
Учителя го приема в стаята си в хотел „Лондон". Брат Минчо го запитва защо така рано си заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Учителя му отговорил: „Сега Христа няма да го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва". И добавил: „Ако бе дошъл половин час по-рано, щеше да свариш тука при мен брата Пеню и брата Голов, с които се разговаряхме. Но вие може да се срещате с него.
към текста >>
21.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
д-р Миркович е предаден на турските
власти
от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх).
В този план косвено се включват и чуждите консули, които изпращат до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска Църква. След проверка турското правителство открива противоречия в съобщенията, но опитът, който има с българското четническо движение, го кара да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. е основана Българската екзархия. Поради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г.
д-р Миркович е предаден на турските
власти
от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх).
Осъждат го на смърт. Присъдата е заменена с доживотна каторга, благодарение на прочутия възрожденски адвокат Илия Цанов. Окован във вериги, д-р Миркович е изпратен от Лом в Цариград - по Дунава до Русе, оттам пеша през Сливен (за назидание на съгражданите му) и през Одрин до Цариград. Престоява в затвора няколко месеца при нечовешки условия, поради което заболява. Прекарва около 5 години в цариградските затвори - твърде дълго участта му е била неясна.
към текста >>
22.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае
властта
, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта?
С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата. Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно. Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна. Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ".
Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае
властта
, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта?
На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест... Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа? От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината. А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто гръб трупат богатства.
към текста >>
Той е привърженик на законността при всяка една
власт
и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство.
След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата.
Той е привърженик на законността при всяка една
власт
и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство.
Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г.
към текста >>
Този устав обаче не е одобрен от социалистическата
власт
.
От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство.
Този устав обаче не е одобрен от социалистическата
власт
.
Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.
към текста >>
23.
№61 (Петър Дънов) [отворена карта]
Многократно е арестуван от руските
власти
за проповядване на баптистката вяра.
43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет.
Многократно е арестуван от руските
власти
за проповядване на баптистката вяра.
Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра.
към текста >>
24.
№71 (Пеню Киров)
Причините са малко и ясни: упрекват ме, че съм искал да ги
властвам
и че не съм приемал някои техни мнения.
[до] гр. Плевен Любез. ми бр. Дънов, Днес получих писмото ти от 9-и того и бързам да ти отговаря. Тука някак всичко е изменено. Празниците прекарах мъртвешки, с уединение, никой не ме посети, и аз – никого, освен първия ден, в който се събрахме с приятелите, за да се разделим.
Причините са малко и ясни: упрекват ме, че съм искал да ги
властвам
и че не съм приемал някои техни мнения.
Не мога да разбера, властване ли се счита, ако помежду едни съмишленици изявиш някоя необходимост, като да се държи пост, или да пребъдем в молитва и други такива? По таквизи причини аз им казах, за да не бъда спънка на вярата им, [че] ги напускам, но те може и без мене да се събират, и им казах да се молят и постят и каквото Господ изиска от техните сърца, него да направят. Ако е да се събираме и подкрепяме, аз пак съм готов да работя помежду им. Ако ли се изисква от тях да останат свободни, аз нямам нищо против тях, но ще им остана пак един духовен приятел. На 21-ви март се помина една от сестрите ми, [в]следствие на раждане на близнаци, и остави 5 деца, от които вече две са при мене.
към текста >>
Не мога да разбера,
властване
ли се счита, ако помежду едни съмишленици изявиш някоя необходимост, като да се държи пост, или да пребъдем в молитва и други такива?
Любез. ми бр. Дънов, Днес получих писмото ти от 9-и того и бързам да ти отговаря. Тука някак всичко е изменено. Празниците прекарах мъртвешки, с уединение, никой не ме посети, и аз – никого, освен първия ден, в който се събрахме с приятелите, за да се разделим. Причините са малко и ясни: упрекват ме, че съм искал да ги властвам и че не съм приемал някои техни мнения.
Не мога да разбера,
властване
ли се счита, ако помежду едни съмишленици изявиш някоя необходимост, като да се държи пост, или да пребъдем в молитва и други такива?
По таквизи причини аз им казах, за да не бъда спънка на вярата им, [че] ги напускам, но те може и без мене да се събират, и им казах да се молят и постят и каквото Господ изиска от техните сърца, него да направят. Ако е да се събираме и подкрепяме, аз пак съм готов да работя помежду им. Ако ли се изисква от тях да останат свободни, аз нямам нищо против тях, но ще им остана пак един духовен приятел. На 21-ви март се помина една от сестрите ми, [в]следствие на раждане на близнаци, и остави 5 деца, от които вече две са при мене. И едно от малките близнаци, като нямаше кой да го гледа, понеже го оставиха като едно животинче да умре от глад и негледане, решихме с брат си да го изгледаме на наша сметка за наше, като го дадохме на една жена да го гледа.
към текста >>
25.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4
Многократно е арестуван от руските
власти
за
Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет.
Многократно е арестуван от руските
власти
за
проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто.
към текста >>
26.
ПРЕДГОВОР
Свидетелства за това са бурните реакции на светската
власт
и православната църква.
От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор.
Свидетелства за това са бурните реакции на светската
власт
и православната църква.
Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания.
към текста >>
Свидетелства за това са бурните реакции на светската
власт
и православната църква.
От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор.
Свидетелства за това са бурните реакции на светската
власт
и православната църква.
Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания.
към текста >>
27.
256 ПИСМО
Има скърби, има страдания, има заплювания, ругания, има и плесници, има трънен венец, но има и възкресение, има слава, има сила,
власт
и венец на радост от Оня, Който наблюдава съдбините.
Печалбата в едно отношение е загуба в друго. На земята един трябва да умре, за да направи място на двама. Има закони в природата, които по своя замах и обмисленост съставляват нещо велико от творческия принцип на Бога. България минава през най-благословения път на Божието Царство. Тя минава по същия път, по който Нейният Господ преди хиляди години е минал, спасител на света.
Има скърби, има страдания, има заплювания, ругания, има и плесници, има трънен венец, но има и възкресение, има слава, има сила,
власт
и венец на радост от Оня, Който наблюдава съдбините.
По-добре е да умре някой и възкръсне, отколкото да се сплуе в грях. За предпочитане е чистото сърце, благородната душа, възвишеният ум, светлият характер пред всяко друго богатство. И нашият Велик Баща иска ний да сме достойни синове, достойни служители на Неговото Царство. Да ви не смущават вестникарските празнословия. Сега има думата Нашият Господ и Той ще я каже на своето време.
към текста >>
28.
БЕЛЕЖКИ
С пари ли, с
власт
ли разполагам?
Чудни са те, с мене да се борят! Ще имат работа с Господа, не с мен. Какво съм аз? Един човек, дошъл на земята, щял да обърка умовете на всички българи. С какви сили разполагам аз?
С пари ли, с
власт
ли разполагам?
От какво имат да се плашат? Щом се страхуват от мене, значи зад мене има нещо страшно. Кое е това страшно? Зад гърба ми стои Великата Божия Любов. Зад гърба ми стои Великата Божия Истина, Великата Божия Правда и Добродетел.
към текста >>
Учител в килийното училище в Устово, после - в Райково, но е принуден да напусне Родопите поради конфликт с
властите
и църквата, защото води обучението на децата на български език.
Участват лично поканени от Учителя 13 души: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Гина и Петко Гумнерови, Константин и Елена Иларионови, Атанас Бойнов и Илия Стойчев. 31. Константин Дъновски (20 август 1830 г. - 13 ноември 1918 г.), роден в с. Читак (Устово, Смолян). Учи в гръцко училище в Пловдив и в българско в Пазарджик.
Учител в килийното училище в Устово, после - в Райково, но е принуден да напусне Родопите поради конфликт с
властите
и църквата, защото води обучението на децата на български език.
Заминава за Атон, за да приеме монашески сан, спира в Солун, където в църквата „Св. Георги" получава антиминс и има пророческо видение. Завръща се в Устово, а през 1857 г. заминава за Варна. Учителствува в с. Николаевка.
към текста >>
е арестуван от
властите
и затворен.
Богородица", „Св. Георги" и „Св. Архангел Михаил" във Варна и в с. Николаевка. Избран е за председател на градската управа във Варна. През 1897 г.
е арестуван от
властите
и затворен.
Служи в църквата в Нови Пазар, където Учителя често престоява. В с. Николаевка Дъновски се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас Добра. Раждат се Атанас, Мария и на 12 юли 1864 г. (Петровден) Петър.
към текста >>
29.
За Христовата слава
Който е образъ на невидимаго Бога, пър- вороденъ прѣди вситѣ твари; понеже чрѣзъ него бѣ създадено всичко което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, прѣстоли било, или господства, или началства, или
власти
, всичкото чрѣзъ него и заради него се създаде; и той е прѣди всичко, и всичкото чрѣзъ него състои.
1; 1, 5 Който въ образъ Божий като бѣ не го помисли похищение да е равенъ Богу, но обезслави себе си, като прие рабски образъ и стана подобенъ на человѣцитѣ; и като се намѣри по образъ както человѣкъ смири себе си, и послушливъ биде даже до смърть, и смърть на кръстъ. За това и Богъ го прѣвъзвиши, и подари му име което е надъ всѣко друго име; така щото на Исусовото име да се поклони всѣко колѣно отъ небеснитѣ и земнитѣ и подземнитѣ, и всѣки езикъ да изповѣда че Исусъ Христосъ е Господь, за слава на Бога Отца. Заради това, възлюблени мои, каквото сте ме винаги слушали, не само както когато съмъ при васъ, но сега много повече като не съмъ при васъ, изработвайте спасението си съ страхъ и трепетъ; Фил. 2; 6, 12
Който е образъ на невидимаго Бога, пър- вороденъ прѣди вситѣ твари; понеже чрѣзъ него бѣ създадено всичко което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, прѣстоли било, или господства, или началства, или
власти
, всичкото чрѣзъ него и заради него се създаде; и той е прѣди всичко, и всичкото чрѣзъ него състои.
И той е глава на тѣлото, на църквата, който е начатъкъ, първороденъ изъ мъртвитѣ, за да има той първенство въ всичко; Кол. 1; 15, 18 А когато пъкъ въвожда Първороднаго въ вселенната казва: И да му се поклонятъ всичкитѣ ангели Божии. Евр. 1; 6. Тѣ ще се биятъ съ Агнето; и Агнето ще ги побѣди, защото е Господъ на господаритѣ и Царь на царетѣ; и които сѫ съ него звани сѫ и избрани и вѣрни.
към текста >>
30.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
Нам ни казват, че във всяко общество трябва да има ред, порядък и
власт
, и че всяка
власт
е от Бога.
– Култура на насилието, убийствата, затворите и други ограничения. Те ни проповядват религия, но коя религия? – Оная на формите и заблужденията. Ако религиите са основани на великия, разумния принцип, то защо да не се приложи той като едно упътване на душата към великото, Божествено благо, за да извършва човек волята Божия? А волята Божия е: да проявява човек любов към Бога и любов към ближния си.
Нам ни казват, че във всяко общество трябва да има ред, порядък и
власт
, и че всяка
власт
е от Бога.
Но власт съществува само в разумното, а вън от него тя е насилие. Насилието, което отрича разумното, само по себе си е осъдено на смърт. Преди хиляди години е казано в една от най-старите свещени книги, че в онзи ден, в който престъпиш разумния закон на Любовта, Мъдростта и Истината, непременно ще умреш. И съвременните хора и общества умират по причина, че всички те престъпват този свещен закон. Време е вече за съвременните общества да се обърнат и потърсят висшето, разумното, да потърсят Бога, Който се проявява в живота, и да приложат Любовта, като основен закон.
към текста >>
Но
власт
съществува само в разумното, а вън от него тя е насилие.
Те ни проповядват религия, но коя религия? – Оная на формите и заблужденията. Ако религиите са основани на великия, разумния принцип, то защо да не се приложи той като едно упътване на душата към великото, Божествено благо, за да извършва човек волята Божия? А волята Божия е: да проявява човек любов към Бога и любов към ближния си. Нам ни казват, че във всяко общество трябва да има ред, порядък и власт, и че всяка власт е от Бога.
Но
власт
съществува само в разумното, а вън от него тя е насилие.
Насилието, което отрича разумното, само по себе си е осъдено на смърт. Преди хиляди години е казано в една от най-старите свещени книги, че в онзи ден, в който престъпиш разумния закон на Любовта, Мъдростта и Истината, непременно ще умреш. И съвременните хора и общества умират по причина, че всички те престъпват този свещен закон. Време е вече за съвременните общества да се обърнат и потърсят висшето, разумното, да потърсят Бога, Който се проявява в живота, и да приложат Любовта, като основен закон. Да, време е, крайно време е, защото Бог е Любов, Мъдрост и Истина, а Любовта внася живот, Мъдростта носи светлина, Истината – свобода и простор за човешката душа.
към текста >>
31.
МОЛИТВА ПЪТЯТ НА ЖИВОТА
Господи, Боже, Спасителю наш, на Всяка сила и крепост, на всяка истина и любов, на всяка държава и
власт
, извор на всички добрини в живота ни, изпроводи ни благия Си Дух да ни ръководи и крепи в Пътя на живота, да ни просвещава умовете, да ни озарява сърцата, да ни дава сила и живот да струваме добрата Ти Воля.
МОЛИТВА ПЪТЯТ НА ЖИВОТА
Господи, Боже, Спасителю наш, на Всяка сила и крепост, на всяка истина и любов, на всяка държава и
власт
, извор на всички добрини в живота ни, изпроводи ни благия Си Дух да ни ръководи и крепи в Пътя на живота, да ни просвещава умовете, да ни озарява сърцата, да ни дава сила и живот да струваме добрата Ти Воля.
Прости прегрешенията ни, които изповядваме пред Тебе - те ни отдалечиха от Твоята бащинска Любов. Изличи ги от книгата на Твоите възпоменания и ни дарувай Мира на Твоя Дух. Направи сега да просветне Лицето Ти върху нас, да сме образ на Твоята Любов, вестители на Твоята Истина и служители на Твоята Правда. Благослови тоя народ, между който живеем; благослови нашите братя и сестри, с които се подвизаваме; благослови всички майки и бащи, които вършат Твоята Воля. Чуй гласа на всички страдующи по лицето на Земята и ги благослови.
към текста >>
32.
ФОРМУЛИ - Всички
Свързвам се с всички Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили,
Власти
, Началства, Архангели и Ангели.
Забелязано е, че ако човек пее, работите му се нареждат по-добре. Пеенето внася подтик в човека, събужда енергията му, прави го активен. Формула 363 Свързвам се с Господа Бога Нашего Отца, за да живея съгласно законите и повеленията Му, да живея с ценностите, способностите и знанията, които е вложил в мен, да ги разкривам и прилагам в живота, да разкривам Божествените и природните закони, да ги изучавам и прилагам, да водя чист и свят живот и всеки миг с мисъл, думи и дела да изпълнявам Волята Му. Свързвам се и с Господа Нашего Иисуса Христа, свързвам се и със Светата Богородица.
Свързвам се с всички Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили,
Власти
, Началства, Архангели и Ангели.
Свързвам се и с всички Светли и Разумни същества, които работят за моето духовно повдигане, свързвам се и с Ръководителя си. Нека ме напътстват и водят в живота, да живея съгласно с Божията Любов! Формула 364 Да се прослави Господ тъй, както е писал в Своята книга. И като се прослави Господ, както е писал в Своята книга, да се прослави Неговата Любов в моята душа и в душите на всички мои братя.
към текста >>
33.
ФОРМУЛИ - (348-365) 'Царството Божие вътре във вас е'
Свързвам се с всички Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили,
Власти
, Началства, Архангели и Ангели.
Забелязано е, че ако човек пее, работите му се нареждат по-добре. Пеенето внася подтик в човека, събужда енергията му, прави го активен. Формула 363 Свързвам се с Господа Бога Нашего Отца, за да живея съгласно законите и повеленията Му, да живея с ценностите, способностите и знанията, които е вложил в мен, да ги разкривам и прилагам в живота, да разкривам Божествените и природните закони, да ги изучавам и прилагам, да водя чист и свят живот и всеки миг с мисъл, думи и дела да изпълнявам Волята Му. Свързвам се и с Господа Нашего Иисуса Христа, свързвам се и със Светата Богородица.
Свързвам се с всички Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили,
Власти
, Началства, Архангели и Ангели.
Свързвам се и с всички Светли и Разумни същества, които работят за моето духовно повдигане, свързвам се и с Ръководителя си. Нека ме напътстват и водят в живота, да живея съгласно с Божията Любов! Формула 364 Да се прослави Господ тъй, както е писал в Своята книга. И като се прослави Господ, както е писал в Своята книга, да се прослави Неговата Любов в моята душа и в душите на всички мои братя.
към текста >>
34.
Йерархична стълбица на Съществата от Великото Всемирно Братство
6.
Власти
- Братя на външните форми и изкуствата
1. Серафими - Братя на Любовта 2. Херувими - Братя на Хармонията 3. Престоли - Братя на Волята 4. Господства - Братя на Интелигентността и Радостта 5. Сили - Братя на Движението и Растенето
6.
Власти
- Братя на външните форми и изкуствата
7. Началства - Братя на времето и такта 8. Архангели - Братя на огъня и топлината 9. Ангели - Носители на живота и растителността Последния 10-ти чин ще заемат напредналите човешки души, които са завършили своята еволюция.
към текста >>
35.
БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ
На Мене е дадена всяка
власт
на Небето и Земята.
Не се поддавайте на тази съблазън; не се трудете да обърнете камъните в хляб; не искайте от Господ това, което е противно на Неговото естество; не Го изкушавайте в безразсъдности! Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа Си да побеждавате. Дерзайте! Аз победих света.
На Мене е дадена всяка
власт
на Небето и Земята.
Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята воля и Волята на Отца Моего. В 20 ч. и 25 мин. събранието продължава и Учителя говори върху молитвата: Тази вечер ще ви говоря върху молитвата.
към текста >>
36.
Пътят на живота
Господи, Боже, Спасителю наш, на всяка сила и крепост, на всяка истина и любов, на всяка държава и
власт
, извор на всички добрини в живота ни, изпроводи ни благия Си Дух да ни ръководи и крепи в пътя на живота, да ни просвещава умовете, да ни озарява сърцата, да ни дава сила и живот да струваме добрата Ти воля.
Пътят на живота
Господи, Боже, Спасителю наш, на всяка сила и крепост, на всяка истина и любов, на всяка държава и
власт
, извор на всички добрини в живота ни, изпроводи ни благия Си Дух да ни ръководи и крепи в пътя на живота, да ни просвещава умовете, да ни озарява сърцата, да ни дава сила и живот да струваме добрата Ти воля.
Прости прегрешенията ни, които изповядваме пред Тебе — те ни отдалечиха от Твоята бащинска любов. Изличи ги от книгата на Твоите възпоменания и ни дарувай мира на Твоя Дух. Направи сега да просветне лицето Ти върху нас, да сме образ на Твоята любов, вестители на Твоята истина и служители на Твоята правда. Благослови тоя народ, между който живеем, благослови нашите братя и сестри, с които се подвизаваме, благослови всички майки и бащи, които вършат Твоята воля. Чуй гласа на всички страдающи по лицето на земята и ги благослови.
към текста >>
37.
Молитва за българския народ
Господи, посети владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали, Ти имаш сила, Ти имаш
власт
да сториш това, защото чинът е свят.
Научи ни на пътищата Си. Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето паство, Ти си чул, че не ги водят на добро пасбище. Припомни обещанието Си. Прати работници в тази Твоя нива, прати мъже, избрани и изпитани между този народ. Господи, избави ни от тази духовна сиромашия.
Господи, посети владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали, Ти имаш сила, Ти имаш
власт
да сториш това, защото чинът е свят.
Господи, Ти си научил що върши държавният глава на този народ, когото по милост си крепил. Неговите подвластни, всички са се развратили, станали са крадци и разбойници. Всички сеят семето на разврат, те ми препятстват винаги да посея нещо добро. Господи, изрини ги вкупом, да се свестят и покаят от лошите си пътища. Господи, да дойде Твоето царство между нас, да се всели Твоят Дух помежду ни.
към текста >>
Неговите
подвластни
, всички са се развратили, станали са крадци и разбойници.
Припомни обещанието Си. Прати работници в тази Твоя нива, прати мъже, избрани и изпитани между този народ. Господи, избави ни от тази духовна сиромашия. Господи, посети владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали, Ти имаш сила, Ти имаш власт да сториш това, защото чинът е свят. Господи, Ти си научил що върши държавният глава на този народ, когото по милост си крепил.
Неговите
подвластни
, всички са се развратили, станали са крадци и разбойници.
Всички сеят семето на разврат, те ми препятстват винаги да посея нещо добро. Господи, изрини ги вкупом, да се свестят и покаят от лошите си пътища. Господи, да дойде Твоето царство между нас, да се всели Твоят Дух помежду ни. Стори ни добро според величието на милостта Си и ни избави заради името Си. Бъди сега благословен Ти от мене, Царю мой, благословено е Твоето име сега и во веки.
към текста >>
38.
Формули 162-183 Моя мир ви давам
Смирението държи под
власт
лошите зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да израстат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа.
формула 174 Смиреният казва: Господи, не моята воля да стане, а Твоята. Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита срещу всички тайни грехове, които могат по всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето.
Смирението държи под
власт
лошите зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да израстат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа.
Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатък на Божията святост и правда. формула 175 Да се изпълнят душите с любов, радост, мир, дълготърпение, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. формула 176 Божият мир и Божието благословение да залеят цялата земя.
към текста >>
39.
Формули 374 - 393 Царството Божие вътре във вас е
Свързвам се с всички серафими, херувими, престоли, господства, сили,
власти
, началства, архангели и ангели.
Забелязано е, че ако човек пее, работите му се нареждат по-добре. Пеенето внася подтик в човека, събужда енергията му, прави го активен. формула 390 Свързвам се с Господа Бога Нашего Отца, за да живея съгласно законите и повеленията Му, да живея с ценностите, способностите и знанията, които е вложил в мен, да ги разкривам и прилагам в живота, да разкривам Божествените и природните закони, да ги изучавам и прилагам, да водя чист и свят живот и всеки миг с мисъл, думи и дела да изпълнявам волята Му. Свързвам се и с Господа Нашего Исуса Христа, свързвам се и със Светата Богородица.
Свързвам се с всички серафими, херувими, престоли, господства, сили,
власти
, началства, архангели и ангели.
Свързвам се и с всички светли и разумни същества, които работят за моето духовно повдигане, свързвам се и с ръководителя си. Нека ме напътстват и водят в живота, да живея съгласно с Божията любов! формула 391 Никоя сила в света не е в състояние да спъне моето Божествено растене. В Божествения план е аз да раста в добродетелта.
към текста >>
40.
Формули 431 - 447 Всяко дихание да хвали Господа
4
власти
- братя на външните форми и изкуствата, управляват черния дроб
8 херувими - братя на мъдростта и хармонията, управляват гърдите и белите дробове 7 престоли — братя на истината и волята, свързани са със сърцето втора група, свят на законите 6 господства - братя на интелигентността и радостта, управляват диафрагмата и сл. възел 5 сили - братя на движението и растенето, управляват стомаха и жлъчката
4
власти
- братя на външните форми и изкуствата, управляват черния дроб
трета група, свят на силите и формите 3 началства - братя на времето, състоянието и такта, управляват далака 2 архангели - братя на огъня и топлината, управляват бъбреците 1 ангели — братя, носители на живота и растителността Напредналите човешки души, които са завършили своята еволюция - светиите, са връзката между нас и невидимите разумни същества.
към текста >>
41.
Бъдете верни на своето призвание
На Мене е дадена всяка
власт
на небето и земята.
Не се поддавайте на тази съблазън, не се трудете да обърнете камъните в хляб, не искайте от Господ това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдности! Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа Си да побеждавате. Дерзайте! Аз победих света.
На Мене е дадена всяка
власт
на небето и земята.
Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята воля и волята на Отца Моего. В 20 ч. и 25 мин. събранието продължава и Учителя говори върху молитвата: Тази вечер ще ви говоря върху молитвата.
към текста >>
42.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
Добре, но в Турската империя
властта
признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водачи.
Ако виж-даш да си спокоен и ако си вижда приятно, и ако тамкашните ста-рейшини имат съгласие." От приведеното в предишната забележка писмо на Мараджиев следва, че Славейков не ще е напуснал Варна много дълго преди 12 февруарий 1865 г., защото това не би останало неизвестно в Ески Джумая. Видяхме, че варненските българи си бяха извоювали свое българско училище и се бяха сгрупирали в една българска община. И при всичко, че формално те бяха прогласили отделянето си от Цариградската патриаршия, все пак фактически нямали във Варна своя отделна църква и духовенство и не скъсвали с Варненската гръцка митрополия и духовенство. Те се черкували в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при венчав-ка, кръщене, смърт и други църковни нужди, изобщо задоволявали се с гръцкото духовенство.
Добре, но в Турската империя
властта
признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водачи.
Та, за да изпъкне българският елемент напълно като отделна обособена народност, трябвало е и фактически да си създаде във Варна отделна църква. Въпросът за българската църква във Варна е бил, значи, напълно назрял тогава. Руският параклис не задоволявал вече българите. Идеята, да построят отделна църква, която ги е занимавала още в 1863 г., поради липса на средства, се оказвала неизпълнима в тоя момент. Затова първоначално българите са се съблазнили от мисълта да заграбят една от гръцките църкви във Варна, именно „Св.
към текста >>
Поради противодействието обаче на
властта
, те изоставили това намерение и се спрели на мисълта да приспособят долния етаж на своето училищно здание за църква.
Въпросът за българската църква във Варна е бил, значи, напълно назрял тогава. Руският параклис не задоволявал вече българите. Идеята, да построят отделна църква, която ги е занимавала още в 1863 г., поради липса на средства, се оказвала неизпълнима в тоя момент. Затова първоначално българите са се съблазнили от мисълта да заграбят една от гръцките църкви във Варна, именно „Св. Георги", която и така стояла затворена.
Поради противодействието обаче на
властта
, те изоставили това намерение и се спрели на мисълта да приспособят долния етаж на своето училищно здание за църква.
За събитията около откриването на първата българска църква във Варна имаме две известия: първо, спомените на Кон. Дъновски, съвременник и съучастник в събитията, второ, едно писмо-изложение на един от българските тогавашни варненски първенци и виден непосредствен съучастник, Рали х. Мавридов, писано 2-3 дни след самите събития. „На 30 ноемврий 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията.
към текста >>
Българите искаха от
властта
или да им се разреши да си построят нова черква, или пък ще вземат насила една от гръцките черкви.
„На 30 ноемврий 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията. През 1865 г. се събрахме българите в кантората на Сава Георгиевич и решихме да протестираме пред правителството и патриаршията, че не можем вече да стоим без черква и че няма да приемем новия владика от патриаршията, докато не се разреши черковния въпрос. Протестът ни се подписа от 50-60 села на варненския санджак.
Българите искаха от
властта
или да им се разреши да си построят нова черква, или пък ще вземат насила една от гръцките черкви.
Българите тогава решиха да вземат черквата „Св. Георги". Известно стана на всички, че на 10 февруарий 1865 г. ще се отнеме насила казаната черква, както биде взета в 1861 г. черквата „Св. Богородица" в Пловдив.
към текста >>
Турските
власти
приготвиха 12 души турци, които да употребят и хладно оръжие в случай, че стане нужда, само да не допущат отнемането на черквата.
Българите тогава решиха да вземат черквата „Св. Георги". Известно стана на всички, че на 10 февруарий 1865 г. ще се отнеме насила казаната черква, както биде взета в 1861 г. черквата „Св. Богородица" в Пловдив.
Турските
власти
приготвиха 12 души турци, които да употребят и хладно оръжие в случай, че стане нужда, само да не допущат отнемането на черквата.
За да се избегнат кръвопролитията, българите се отказаха от намерението и аз сам отидох при мютесарафина да му съобщя решението и да го помоля да не изпраща приготвените 12 души турци. Реши се да се приспособи долният етаж от училището за черква и да се нарече „Св. Архангел Михаил". На 14 февруарий 1865 год. пръв път служих в нея и аз й бях първият свещеник.
към текста >>
Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото
властта
не искала да допусне никакви ексцесии и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква.
И така, на 30 ноемврий 1864 г. умрял Варненският гръцки митрополит Порфирий. На 11 декемврий бил назначен и ръкоположен за негов приемник митрополит Иоаким, по-късно Цариградски патриарх, който се забавил малко, докато се приготви, и решил едва през март 1865 г. да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от Гръцката варненска митрополия, като образуват и своя българска църква.
Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото
властта
не искала да допусне никакви ексцесии и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква.
Те повикали от с. Хадържа иконом Константин Дъновски за свой пръв варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирия се освободил от своите тесни връзки с Гръцката митрополия и от своите задължения към тоя владика, който го протежирал още от младини и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа. На следния ден след пристигането на Дъновски на 9 февруарий българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички едногласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечатано след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече да стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не се разреши българския църковен въпрос. К. Дъновски е бил пратен в с. Хадърджа да донесе нужните свещени потреби, икони, Антиминс и пр.
към текста >>
Неутралното държане на
властта
окуражила българите и на 17 февруарий в новата българска църква била отслужена вече тържествена редовна литургия, както и на всеки празник след това, в която името на патриарха било изхвърлено и вместо него се поменувало името на Илариона Макариополский.
Михаил Чавдаров, „Петдесетгодишнината и пр.", стр. 27). Обаче паметта е излъгала К. Дъновски; писмото на Рали х.Мавридов показва ясно, че първата литургия, която се е предвиждало първоначално да се отслужи на 14-ти, е станала на 17 февруарий. На вечернята имало пак много народ, както и на следния ден. Опитите на гърците да интригуват пред управителя, за да попречат на службата, не дали никакъв резултат и те отнесли работата до патриарха в Цариград.
Неутралното държане на
властта
окуражила българите и на 17 февруарий в новата българска църква била отслужена вече тържествена редовна литургия, както и на всеки празник след това, в която името на патриарха било изхвърлено и вместо него се поменувало името на Илариона Макариополский.
В своите крилати младенчески надежди варненските българи се носили тогава с идеята да съберат средства и построят хубава църква „Св. св. Кирил и Методий", но тая мечта не могла да се осъществи преди Освобождението. Първи църковни епитропи станали Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров, Константин Димитров и Хаджи Никола Абаджията.
към текста >>
43.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
За да избегнат подозренията на турските
власти
, те са пътували като търговци, които купуват вълна.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ „IV. Известия на Варненско археологическо дружество", 1910, Издание на Варненското археологическо дружество, 1911 Той е бил много добър приятел на вицеконсула Рачински; с него е пропътувал цяла Източна България, за да събира сведения за българското население.
За да избегнат подозренията на турските
власти
, те са пътували като търговци, които купуват вълна.
Атанас е имал постоянни сношения с варненските дейци: Братя Георгиевич, свещеник К. Дъновски, Господин и Стоянчо х. Иванов, Ангел Георгиев и др. Той е присъствал на събранията им, когато са разгледвали и решавали разни въпроси по въздигането на българщината. Атанас се е родил в село Гулица около 1805 г.
към текста >>
44.
ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК
Въпреки че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират в зависимо положение от гръцката митрополия в града, защото турската
власт
признавала народностния елемент в лицето на църквата.
На 6 април 1860 г. Варненската българска община открила подписка за събиране средства за построяване на българското училище в града. Същата година на 1 септември била наета сграда и след водосвет, извършен от Константин Дъновски, то започнало да работи с 28 ученици. След издаване на султанския ферман за разрешаване на строежа му през 1862 г. било построено и самостоятелно училище.
Въпреки че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират в зависимо положение от гръцката митрополия в града, защото турската
власт
признавала народностния елемент в лицето на църквата.
Поради това българите, в желанието си да имат самостоятелна църква, преустроили долния етаж на българското училище в черква, която нарекли „Свети Архангел Михаил" (днес Музей на Възраждането). Необходимите църковни потреби за новата черква били взети от черквата в село Николаевка. На 14 февруари бил отслужен водосвет, а на 17 февруари - първата литургия от Константин Дъновски, който станал първият български свещеник във Варна. Няколко дни след този акт на българите, на 24 февруари в града пристигнал новоназначеният гръцки митрополит Йоаким. Въпреки че бил „човек интелигентен, умен и просветен", отнасящ се с разбиране към българския църковен въпрос, той поставил в църквата „духовното и църковното начало по-високо от светското и националното", поради което мнение Варненската община, представлявана от К.
към текста >>
На това гръцката митрополия, след като признала, че той е „човек подвижен, с фанатизма и мистиката на апостол", отговорила с искане до Цариградската епархия да направи постъпки пред турската
власт
за заточването му в някой от Атонските манастири.
Въпреки че бил „човек интелигентен, умен и просветен", отнасящ се с разбиране към българския църковен въпрос, той поставил в църквата „духовното и църковното начало по-високо от светското и националното", поради което мнение Варненската община, представлявана от К. Дъновски, започнала борба, която продължила до края на 1872 г., когато във Варна пристигнал първият български Варненски и Преславски митрополит^ Симеон. През 1873 г. митрополит Йоаким си подал оставката и напуснал Варна. Константин Дъновски изцяло отделил българската църква от гръцката, сам започнал да освещава черкви и училища, да решава спорове и затова скоро всички започнали да го наричат „началник на варненската българска църква".
На това гръцката митрополия, след като признала, че той е „човек подвижен, с фанатизма и мистиката на апостол", отговорила с искане до Цариградската епархия да направи постъпки пред турската
власт
за заточването му в някой от Атонските манастири.
През август 1866 г. в град Варна под председателството на Константин Дъновски се свикал събор на всички свещеници и селски първенци, на който бил изработен „съвременен законник". Този законник поставил начело на целия окръг Варненската църковна община, а нейният председател Константин Дъновски станал църковен глава. След пристигането на новоизбрания български митрополит Симеон във Варна Константин Дъновски се оттеглил в село Николаевка. Освободителната война заварила К.
към текста >>
Дъновски начело на епархиалния смесен съвет и свещеник в параклиса на руското консулство, поради което още в началото на войната бил задържан от турските
власти
и затворен.
През август 1866 г. в град Варна под председателството на Константин Дъновски се свикал събор на всички свещеници и селски първенци, на който бил изработен „съвременен законник". Този законник поставил начело на целия окръг Варненската църковна община, а нейният председател Константин Дъновски станал църковен глава. След пристигането на новоизбрания български митрополит Симеон във Варна Константин Дъновски се оттеглил в село Николаевка. Освободителната война заварила К.
Дъновски начело на епархиалния смесен съвет и свещеник в параклиса на руското консулство, поради което още в началото на войната бил задържан от турските
власти
и затворен.
След Освобождението на Варна продължил да служи като свещеник при черквата „Свети Архангел Михаил" до 1898 г., когато бил пенсиониран, но останал да живее в същата до смъртта си през 1918 г. По случай петдесетгодишнината на първата българска черква във Варна е бил награден с орден „За гражданска заслуга с офицерски кръст". Митрополит Симеон го удостоил с офикията иконом. През 1914 г. Варненският граждански общински съвет преименувал една от улиците до черквата на името на Константин Дъновски.
към текста >>
45.
СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Властта
повикала първенците Бр. х.
била отворена униатска черква в Пера и Димитр е служил в нея като първи униатски свещеник; той получил титла велик иконом. Когато се развали унията, Димитр се върнал през месец юни 1861 г. и е станал пак свещеник в Балчик (до 1865 г.). За унията във Варненски окръг нека отбележим следното: „На 24 януарий 1861 г. варненският Порфирий изпратил дякона си Агатангела с емирнаме в Добрич да събере владичината по 50 гроша на венчило.
Властта
повикала първенците Бр. х.
Икономови, Йордана, х. Васила и Бояджи Георги, които принудила в разстояние на 24 часа да съберат парите или ще ги хвърли в затвора, но те казали, че не припознават Порфирия, а унията. Властта ги оставила свободни. Повикани били някои от селските кметове, но и те отговорили същото.) По покана на цариградските българи и варненци решават да не припознават вече патриаршията с владиците и заедно.
към текста >>
Властта
ги оставила свободни.
За унията във Варненски окръг нека отбележим следното: „На 24 януарий 1861 г. варненският Порфирий изпратил дякона си Агатангела с емирнаме в Добрич да събере владичината по 50 гроша на венчило. Властта повикала първенците Бр. х. Икономови, Йордана, х. Васила и Бояджи Георги, които принудила в разстояние на 24 часа да съберат парите или ще ги хвърли в затвора, но те казали, че не припознават Порфирия, а унията.
Властта
ги оставила свободни.
Повикани били някои от селските кметове, но и те отговорили същото.) По покана на цариградските българи и варненци решават да не припознават вече патриаршията с владиците и заедно. Окончателното решение по този въпрос се взело в село Николаевка на едно събрание по инициативата на Атанас Чорбаджи, под крушата при извора „Харлата". Съставя се протокол, подписва се от присъствующите и се подпечатва със селския печат. Тоя протокол с писмо от Варненската община се изпраща на Илариона в Цариград, като се молел при това да заобиколи Варненско, гдето имало да се осветяват новопостроени черкви по селата (например в село Гюн догду), което и обещавал да изпълни, но отлагал, види се, поради усложнението на работите в Цариград.
към текста >>
Властта
удовлетворила желанието на гагаузите и със стражари спряла работите му.
Какъв шум подигнало у тях първото българско училище се вижда от следното любопитно показание на една гагаузка: баща и приказвал, че „християни" негодували, когато се отворило училището, защото, според него, във Варна щяла да вземе връх българщината („Варна да булгарлък оладжак"). С туй се обяснява и по-нататъшното враждебно настроение на фанатизираните гагаузи спрямо българското дело във Варна. На следната година се почва постройката на ново училище. Като се изкарва първият етаж на зданието, варненските гагаузи почват да заплашват работниците и да нападат върху им. Един ден гагаузите направили демонстрация пред турското управление (конака) и настоятелно изисквали от тогавашния мютесарифин Ашир Бей да спре по-нататъшното строение на училището.
Властта
удовлетворила желанието на гагаузите и със стражари спряла работите му.
В това време влиятелният българин Атанас Чорбаджи бил в Цариград, като представител от варненско по черковния въпрос. Свещ. Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с гагаузите и му искал съветите как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото училище. Отговорът на Атанаса бил да отиде при мюфтията Ибиш ефенди, който му бил голям приятел и комуто писал по въпроса; той ще му помогне и нареди, каквото трябва да се направи пред властите. Ибиш ефенди съчинил една мазбата (заявление) от страна на българите до централното правителство, дал я на свещ. К. Дъновски с препоръчителни писма до кметовете на Козлуджанската кааза (околия) за подписване и подпечатване.
към текста >>
Отговорът на Атанаса бил да отиде при мюфтията Ибиш ефенди, който му бил голям приятел и комуто писал по въпроса; той ще му помогне и нареди, каквото трябва да се направи пред
властите
.
Като се изкарва първият етаж на зданието, варненските гагаузи почват да заплашват работниците и да нападат върху им. Един ден гагаузите направили демонстрация пред турското управление (конака) и настоятелно изисквали от тогавашния мютесарифин Ашир Бей да спре по-нататъшното строение на училището. Властта удовлетворила желанието на гагаузите и със стражари спряла работите му. В това време влиятелният българин Атанас Чорбаджи бил в Цариград, като представител от варненско по черковния въпрос. Свещ. Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с гагаузите и му искал съветите как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото училище.
Отговорът на Атанаса бил да отиде при мюфтията Ибиш ефенди, който му бил голям приятел и комуто писал по въпроса; той ще му помогне и нареди, каквото трябва да се направи пред
властите
.
Ибиш ефенди съчинил една мазбата (заявление) от страна на българите до централното правителство, дал я на свещ. К. Дъновски с препоръчителни писма до кметовете на Козлуджанската кааза (околия) за подписване и подпечатване. Същата мазбата била разнесена от други лица из каазите: Добришка, Балчишка, Манкалянска и Провадийска за подписване. Съдържанието на мазбатата било, че българското население от шестях каази на Варненския санджак (мютесарифлък) не желае да се обучават децата му по гръцки език и понеже нямало българско училище, молели падишаха да издаде ферман за едно централно българско училище за целия санджак в гр. Варна. Свещ.
към текста >>
Те нищо не знаели от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе края с откриването на българското училище и косвеното припознаване от
властта
[на] българска училищна община.
През това време училището стояло непокрито и материалите му били разграбени от гагаузите. Като се получил ферманът във Варна, мютесарифинът Ашир Бей го прочел в двора на конака (сегашното Окръжно управление). За тая цел са били поканени всички подписавши мазбатата български и турски мухтари (кметове). Събрало се много народ в двора на конака от разни народности и главният секретар на бея поднася с особен церемониат султанския ферман на мютесарифина, който гръмогласно го прочита на събрания народ. Присъствалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада.
Те нищо не знаели от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе края с откриването на българското училище и косвеното припознаване от
властта
[на] българска училищна община.
Преди пристигането на фермана Сава Георгиевич изпросил позволително за доизкарване на зданието от мютесарифина Ашир Бей. Това позволително с денословие 7 декември 1861 г., от който ден се почва пак работата на училището, се пазило у С. Георгиевич. Зданието стояло цели девет месеца - разкрито. Училището било доправено и тържествено осветено от тогавашния гръцки митрополит Порфирий в присъствието на руския консул Рачински, представителите на властта и на всички живущи в гр. Варна българи.
към текста >>
Училището било доправено и тържествено осветено от тогавашния гръцки митрополит Порфирий в присъствието на руския консул Рачински, представителите на
властта
и на всички живущи в гр.
Присъствалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада. Те нищо не знаели от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе края с откриването на българското училище и косвеното припознаване от властта [на] българска училищна община. Преди пристигането на фермана Сава Георгиевич изпросил позволително за доизкарване на зданието от мютесарифина Ашир Бей. Това позволително с денословие 7 декември 1861 г., от който ден се почва пак работата на училището, се пазило у С. Георгиевич. Зданието стояло цели девет месеца - разкрито.
Училището било доправено и тържествено осветено от тогавашния гръцки митрополит Порфирий в присъствието на руския консул Рачински, представителите на
властта
и на всички живущи в гр.
Варна българи. Осветяването на училището се извършило на 25 юли 1862 г. Руският вицеконсул А. Рачински искаше всяка неделя да посещава черковната служба, стига само тя да се извършваше на език, който той разбира - славянски . И затова често пъти искаше от гръцкия владика Порфирий да му отпусне черквата „Св.
към текста >>
Българите искаха от
властта
или да им се разреши да си построят нова черкова, или пък да вземат насила една от гръцките черкови.
На 30 ноември 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията. През 1865 г. се събрахме българите в кантората на Сава Георгиевич и решихме да протестираме пред правителството и Патриаршията, че не можем вече да стоим без черкова и че няма да приемем новия владика от Патриаршията докато не се разреши черковния въпрос. Протестът се подписа от 50-60 села на Варненския санджак.
Българите искаха от
властта
или да им се разреши да си построят нова черкова, или пък да вземат насила една от гръцките черкови.
Българите тогава решиха да вземат черковата „Св. Георги". Известно стана на всички, че на 10-й февруари 1865 г. ще се отнеме насила казаната черкова, както биде взета през 1861 г. черковата „Св. Богородица" в Пловдив.
към текста >>
Турските
власти
приготвиха 12 души турци, които да употребят и хладно оръжие в случай, че стане нужда, само да не допущат отнемането на черковата.
Българите тогава решиха да вземат черковата „Св. Георги". Известно стана на всички, че на 10-й февруари 1865 г. ще се отнеме насила казаната черкова, както биде взета през 1861 г. черковата „Св. Богородица" в Пловдив.
Турските
власти
приготвиха 12 души турци, които да употребят и хладно оръжие в случай, че стане нужда, само да не допущат отнемането на черковата.
За да се избегнат кръвопролитията, българите се отказаха от намерението си и аз сам отидох при мютесарифина да му съобщя решението и да го помоля да не изпраща приготвените 12 души турци. Реши се да се приспособи долния етаж на училището за черкова и да се нарече „Св. Архангел Михаил". На 14 февруари 1865 г. пръв път служих в нея и аз и бях първия свещеник На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман, като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гьрци.
към текста >>
46.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на
властите
земни!...
Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите Патмос и Кипър и най-сетне, след дванадесетгодишно бавение, върнал се в Света гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий**, който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на свети Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерието на Рождество Христово и Богоявление, Великата Събота, Петдесетница и Преображение Христово, но най-сетне бил предаден от най-верния си и обесен с омофора*** си на ден Великден, с него наедно свети Архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни избесени и изклани... Едного само като с чудо Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл аз чувствувам някакво олекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя свети залог - имай го в пазвата си, при сърдцето си... Аз го приех като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: — Връчвам ти тоя Свети Престол Божий**** за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица!...
Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на
властите
земни!...
Всемогъщий Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира друг по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на молене и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия*****, която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари. Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Свети Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединение на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молящите се, че всичко Негово обещание ще се изпълни непременно.
към текста >>
47.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските
власти
.
На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски. Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил". „...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата."
Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските
власти
.
За причината за първото му напускане на град Варна пише проф. Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131. „Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии. Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните. По молба на варненци Иларион Макариополски изпратил архимандрит Партени, който през септември 1868 г.
към текста >>
48.
Втора част СЛОВОТО
В ръцете ти е предал сила и
власт
, за да съдиш народите с Правда.
Хвалете Господа чудесен! Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменен, Любовта Му пребъдва във веки. Понеже, към когото благоволява, благоволява по Дух. Ето Бог те е поставил цар на вековете.
В ръцете ти е предал сила и
власт
, за да съдиш народите с Правда.
Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати. „Мели лемелъ саватъ меномъ, Аваримъ гемелъ би-дено итафатъ" - А - Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив! Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със Знание.
към текста >>
Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и
власт
да възстанови Мир и Правда.
- Месаилъ месаили, мели, Мелекъ бихаръ бихари, Селили Семоилъ, Вари Варисимъ. Стани и възпей на Господа; защото извърши своята правда. Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него. Възвести на Израил, че оногова, когото очаква, иде. И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Иехова".
Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и
власт
да възстанови Мир и Правда.
Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за человеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человеческия дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на земята.
към текста >>
Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и
власт
и всичко Ти е възможно.
Той бди над теб ден и нощ. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против Тебе, нека знай, че се бори против Святия Дух. Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя.
Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и
власт
и всичко Ти е възможно.
Пред Тебе ще се поклони всяко коляно. Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в Дух и Истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите. Благословен Господ наш, Отец на Праведните.
към текста >>
49.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Тая молитва била дадена преди дванадесет години и в нея молбата на Духа била да се низрине всякой, който е на
власт
и върши беззаконие.
Мисли всичко това, бъди винаги готов да изпълниш всяка Моя заповед, която ще ти дам. Когато лягаш, когато ядеш, когато пиеш, каквото и вършиш, за всичко трябва да благодариш Богу в сърцето си. Аз Съм, Аз Господ, Който ще те утвърди във всичко и мирът ти ще изгрее както утринното слънце на Живота. След прочитането на Десетте закона на Веригата, г-н Дънов прочете и една Молитва на българския народ, продиктувана от Духа. Но за нея ни се обясни, че не можем да я препишем.
Тая молитва била дадена преди дванадесет години и в нея молбата на Духа била да се низрине всякой, който е на
власт
и върши беззаконие.
Това е свидетелството, което аз нося. (Тази молитва е в джобното джузданче* на г-н Дънов.) Има друга молитва, която е една от най-съдържателните - една особена молитва, която ще бъде първа и последна. Но за нея Веригата още не е готова да и се даде. Тук г-н Дънов прочете от едно свое тефтерче друга молитва, за която каза, че можем да я препишем и да я имаме. Тая молитва** има следното съдържание:
към текста >>
50.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
заради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак д-р Миркович бил предаден на турските
власти
от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гръкофил и туркофил, с амбиции, като доверено лице на
властта
, да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх).
В този план косвено се включили и чуждите консули, които изпратили до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска църква. След проверка турското правителство открило противоречия в съобщенията, но опитът, който имало с българското четническо движение, го накарало да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. била основана Българската екзархия. През 1870 г.
заради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак д-р Миркович бил предаден на турските
власти
от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гръкофил и туркофил, с амбиции, като доверено лице на
властта
, да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх).
Осъден на вечна каторга, окован във вериги, д-р Миркович бил изпратен пеша до Цариград, където престоял в затвора до 1872 г. След смъртта на Али паша бил прехвърлен в Диарбекир. Наклеветен, че готви бунт, бил препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - Мердин. Там той лекувал безплатно заточеници и затворници. През 1875 г.
към текста >>
51.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Но благодарение на подготовката за Балканската война, на
властта
не и остана време да се занимае с това „зло".
Сестра Еленка Джамбазова, ревностна девойка, смело и вдъхновено разучаваше Евангелието и доста изчерпателно тълкуваше Божествените истини. Тя също като Гергина Минкова беше поставена при неблагоприятни условия. Тези хора бяха най-изявените от групата в Добрич, която постепенно се разрастваше. Разпалената от нас искра не остана тайна. Скоро църквата ревниво се намеси, нададе тревога, наричайки ни сектанти, рушители на църквата и на тогавашния социално-по-литически строй.
Но благодарение на подготовката за Балканската война, на
властта
не и остана време да се занимае с това „зло".
ВЪВ ВАРНА През януари 1912 г. трябваше да напусна град Добрич и групата. Бях повикан като моряк във варненската флота. След няколко месеца същата година се обяви Балканската война и трябваше всички от групата да постъпят в редовете на армията.
към текста >>
52.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Годините минаваха, а заедно с това тоталитарната
власт
укрепваше - убийства, затвори, концентрационни лагери и какво ли не още.
След обяд пак бях в училище. Работата във Вътрешната и във Върховната школи вървеше редовно, без никакъв пропуск. Учителя отдавна си беше заминал. Когато на 9 септември 1944 г. дойдоха болшевиките (така ги наричаше Учителя), той разбра, че няма условия за духовна работа и си замина от физическия свят.
Годините минаваха, а заедно с това тоталитарната
власт
укрепваше - убийства, затвори, концентрационни лагери и какво ли не още.
Сетиха се и за нас. Хвърлиха око на Изгрева - този красив райски кът и решиха да го обсебят. Пуснаха шпиони, привикваха в милицията ръководителите на братствата в България, разпитваха ги, дано намерят някаква улика. Не знаеха, че Учението на Учителя нямаше нищо общо с политиката. Веднъж, връщайки се от Школата, брат Велко ми каза, че са го викали в милицията и са го разпитвали.
към текста >>
53.
ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски
Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято
власт
се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор" от Веселин Петрушев* Петър Списаревски В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни.
Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято
власт
се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство.
към текста >>
Символиката на похищението Девата Славяна от
властен
на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти.
В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили.
Символиката на похищението Девата Славяна от
властен
на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти.
Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.)
към текста >>
Символиката на похищението Девата Славяна от
властен
на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти.
Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.) В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили.
Символиката на похищението Девата Славяна от
властен
на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти.
Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не!
към текста >>
Говорим за оня материализъм, който се състои в подчинение на духа (с всичките му божествени атрибути) под
властта
на плътта, на материята, който е поставен в услуга на нейните унизителни за личното достойнство изисквания.
Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината. Такъв материализъм се преследва само от рутината на сковани мозъци.
Говорим за оня материализъм, който се състои в подчинение на духа (с всичките му божествени атрибути) под
властта
на плътта, на материята, който е поставен в услуга на нейните унизителни за личното достойнство изисквания.
Този материализъм е ярко отпечатан върху образа на всеки съвременен интелигент, който с нахално високомерие и презрение гледа на всичко, от което може да се формира идеал за висши постижения, необходими като храна на духа. Че на драмата липсва изисканата форма на изложения - това е нищо; в случая важи духът на творението. 12 март 1934 г. Варна
към текста >>
54.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Тая молитва била дадена преди дванадесет години и в нея молбата на Духа била да се низрине всякой, който е на
власт
и върши беззаконие.
Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестокосърдечието се огорчавам. Мисли всичко това, бъди винаги готов да изпълниш всяка Моя заповед, която ще ти дам. Когато лягаш, когато ставаш50, когато ядеш, когато пиеш, каквото и вършиш, за всичко трябва да благодариш Богу в сърцето си. Аз Съм Господ, който ще те утвърди във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утринното слънце на Живота. След прочитането на Десетте закона на Веригата г-н Дънов прочете и една Молитва на българския народ, продиктувана от Духа, но за нея ни се обясни, че не можем да я препишем.
Тая молитва била дадена преди дванадесет години и в нея молбата на Духа била да се низрине всякой, който е на
власт
и върши беззаконие.
Това е свидетелството, което аз нося (тази молитва е в джобното джузданче на г-н Дънов). Има друга молитва, която е една от най-съдържателните – една особена молитва, която ще бъде първа и последна. Но за нея Веригата още не е готова да й се даде. Тук г-н Дънов прочете от едно свое тефтерче друга молитва, за която каза, че можем да я препишем и да я имаме. Тая молитва51 има следното съдържание:
към текста >>
55.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Дяволът сега, общо взето, няма
власт
, но всякой се подчинява на тоя дявол, който е в неговата собствена държава.
Не че не съм ви помагал, напротив, много пъти съм идвал да ви помагам, но вие като не се свързвате с мен, то помощта не е идвала - не може в такъв случай да ви се помага. Вие трябва да сте в пълно съгласие и хармония с мен. А ако имате някоя затаена мисъл у вас, трябва да ми я кажете, защото един човек, който лицемери с мен, лицемерието намеря ли го в него, ще бъда безпощаден спрямо такъв. Защо да държим дявола, та да страдаме и работим за него? Защо дяволът да се ползва от нашия мед и от нашето благо?
Дяволът сега, общо взето, няма
власт
, но всякой се подчинява на тоя дявол, който е в неговата собствена държава.
Всички тия работи са необходими за тия, които искат да се повдигнат. Започнем ли да работим, Небето вече е взискателно. А вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това имате си и мъчнотии. Дяволът е много хитър и иска да ви препятства, но когато го изгоните измежду вас и от вас, всичките ви работи ще се оправят. И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, който ви говори и иска вашето повдигане.
към текста >>
56.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
На Мене е дадена всяка
власт
на Небето и Земята.
Не се поддавайте на тази съблазън, не се трудете да обърнете камъните в хляб, не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдности. Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на Живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде Знание и Мъдрост чрез Духа си, за да побеждавате. Дерзайте, Аз победих света.
На Мене е дадена всяка
власт
на Небето и Земята.
Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята воля и Волята на Отца Моего. Горното слово се диктува полека и при започването му г-н Дънов повели: „Пишете! " А след продиктуването му и след особена молитва г-н Дънов се обърна към всички с думите: Всякой от вас, освен даденото Слово, ще прочете и 14-а глава от Евангелието от Йоанна. И добави: Това Слово, което ви се даде сега, може да го прочетете само на вашите ближни по дух и разбиране, а никому другиму, защото, ако го четете другиму, може да си навлечете неприятности.
към текста >>
Сега, аз ви моля, щом ви дойде една лоша мисъл, веднага я отстранете и и кажете: „Ти не си от Бога, нямаш
власт
върху нас." Никога не изпитвайте такава лоша мисъл и не се спирайте над нея.
Така стана и с Толстоя, който кулминира, след като се посвети. Също и вие - Господ ще ви помогне, само ако Му се посветите. Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с Висши същества, то работите ви ще отиват на добре, на това ще кажа следното: Господ действа чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава ръчка на мотиката. И първото нещо е да се научим да живеем и като се научим да живеем, можем да изберем най-простата професия - даже такава, която е най- простата в очите на света. Например един християнин, добър човек, може да бъде и добър търговец, адвокат, земеделец, занаятчия и прочее и изобщо няма занятие, в което той да не може да сполучи.
Сега, аз ви моля, щом ви дойде една лоша мисъл, веднага я отстранете и и кажете: „Ти не си от Бога, нямаш
власт
върху нас." Никога не изпитвайте такава лоша мисъл и не се спирайте над нея.
Просто затворете вратата си и кажете: „Сега нямам време да се занимавам с теб." Всичко туй искам от вас затова, защото ако кажем, че ще се приготвяме да воюваме, то при воюването не може да бъде един активен, а друг пасивен. Защото тогава, освен че никаква работа не може да се произведе, но и ще си напакостим значително един на друг. Значи, или ще трябва деятелността да отложим всички, или трябва да я възприемем всички - среден път няма. Виждам, че като ви говоря всичко туй сега, в този момент, духовете действат върху г-н Голов и Симеона.194 Защо? Защото и двамата са обременени и товар лежи върху тях.
към текста >>
Първата буква е В, която значи Ръководител в Небето; с втората буква У е известен като Спасител; а с третия инициал Ж е известен като Царствующия Господ, който казва, че Му се даде всяка
власт
на Небето и на Земята.
После настъпва полето на Мъдростта - сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби (защо именно Господ е наредил така света) и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на Живота, което е Добродетелта, 208 гдето с вашата опитност ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко, изложено дотук, иде вторият кръг, 209 когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. Колкото забуквите вкартината, те сатриинициала, с които Господ е известен в Небето.
Първата буква е В, която значи Ръководител в Небето; с втората буква У е известен като Спасител; а с третия инициал Ж е известен като Царствующия Господ, който казва, че Му се даде всяка
власт
на Небето и на Земята.
Тези са те буквите на Христа, който е ръководител на Веригата. Духът Елохил, който е Бог Помазаник, е ръководител на българите. Той е Ангелът, който е поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство. Той е... О 210- Ангел на завета, Господ, на когото тази политическа свобода на българите се дължи. Да, българите дължат много работи на Елохила.
към текста >>
57.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Но при сегашните условия турците не могат да възприемат християнството - възможно е да го възприемат само след като изгубят
властта
си.
По закона на нещата на Македония ще се даде свобода такава, каквато славяните имат под австрийско владение, като каквито са например хърватите, чехите и други, които се управляват от Австрия297. На България до 1914 и 1915 г. добре ще и върви, а оттам насетне ще настанат известни вътрешни смутове. Сега - някои от тези неща, които казвам, са неща положителни, а в други има известни изменчиви елементи, та възможно е и работите да вземат друг ход. Например, ако турците се обърнат към Христа и заживеят добре, тогава това, което се предсказва за нея, няма да се сбъдне.
Но при сегашните условия турците не могат да възприемат християнството - възможно е да го възприемат само след като изгубят
властта
си.
В България този прелом, за който по-горе загатвам, ще стане след 1914 и 1915 г. и причината са нашите младежи, които създадоха условие за него подир Освобождението. Но тия бедствия подир 1914 и 1915 г. ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание.
към текста >>
58.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Синархия, синархичен (от гр.) –
съвластие
, съвместно
властване
, управление; във философски смисъл – единство на всемирното битие.
Пургаторум – от лат. purgatorum – чистилище. Разумение (рус.) – знание, разбиране. Самун (тур.) – кръгъл хляб. Сваждам се (ост.) – влизам в свада, карам се.
Синархия, синархичен (от гр.) –
съвластие
, съвместно
властване
, управление; във философски смисъл – единство на всемирното битие.
Слухар (диал.) – човек със свръхсетивно ясночуване. Софра (тур.) – трапеза, синия. Стожание (ост.) – богатство, имане. Струвам (ост.) – върша, правя. Теготене, теготение (ост.) – привличане, гравитация.
към текста >>
59.
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА
Благовестието на Учителя от Назарет е Божествена перла на небесната премъдрост, откриващо Пътя към духовното Царство, където
властват
Любовта, Мъдростта и Истината.
И очевидно неговото обяснение лежи в дълбочината на проникновено и обективно прозрение относно закономерностите на глобалното развитие на планетарната разумна общност и нейната поанта - човешкото мислене. А мъдрият ще отчете и проявата на принципи и закономерности, оставащи все още забулени за окото на емпиричното и рационално познание. Не бива да избегнем и друг значим въпрос: необходима ли е толерантност и веротърпимост между православните християни и следовниците на Учителя Петър Дънов в България? И ако „да" - мнение, към което безрезервно се придържаме, - защо и на каква основа? Базата за взаимно разбирателство притежава изключително солиден теоретичен фундамент: Бог е Един за всички люде, ние вярваме искрено в Него и изповядваме Иисус Христос като Негов Единороден Син, Изкупител и Спасител на рода човешки.
Благовестието на Учителя от Назарет е Божествена перла на небесната премъдрост, откриващо Пътя към духовното Царство, където
властват
Любовта, Мъдростта и Истината.
Евангелието е едно за всички хора и за всички времена, а Всевишният единствен има право да съди кои от нас живеят според него и кои са се отклонили или отпаднали от Пътя. Съвременният живот в нас и около нас сам поражда практическото основание за мирно и добронамерено съжителство на различни религии, учения и теоретични концепции. Повече от всякога до днес е въпиюща нуждата да изграждаме духовни мостове помежду си, да приемаме веруюто на инакомислещия, да съзидаваме в Духа безкористно и мащабно. Красивата сграда на бъдещия общ европейски дом вече излиза от сенките на благородното стремление и придобива контурите на жадувана реалност. Сигурно не е толкова далече и денят, когато същата тази идея ще израсне в плът и кръв за цялото човечество.
към текста >>
60.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Дяволът сега, общо взето, няма
власт
, но всякой се подчинява на тоя дявол, който е в неговата собствена държава.
Не че не съм ви помагал, напротив, много пъти съм идвал да ви помагам, но вие като не се свързвате с мене, то помощта не е идвала — не може в такъв случай да ви се помага. Вие трябва да сте в пълно съгласие и хармония с чене. А ако имате някоя затаена мисъл у вас, трябва да ми я кажете, защото един човек, който лицемери с мен, лицемерието намеря ли го в него, ще бъда безпощаден спрямо такъв. Защо да държим дявола, та да страдаме и работим за него? Защо дяволът да се ползува от нашия мед и от нашето благо?
Дяволът сега, общо взето, няма
власт
, но всякой се подчинява на тоя дявол, който е в неговата собствена държава.
Всички тия работи са необходими за тия, които искат да се подигнат. Започнем ли да работим, небето вече е взискателно. А вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това имате си и мъчнотии. Дяволът е много хитър и иска да ви препятствува, но когато го изгоните измежду вас и от вас, всичките ви работи ще се оправят. И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и иска вашето подигане.
към текста >>
61.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Сега, аз ви моля, щом ви дойде една лоша мисъл, веднага я отстранете и й кажете: „Ти не си от Бога, нямаш
власт
върху нас.“ Никога не изпитвайте акава лоша мисъл и не се спирайте над нея.
Също и вие: Господ ще ви помогне, само ако Му се посветите. Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с висши същества, то работите ви ще отиват, на това ще кажа следното: Господ действува чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава пръчка на мотиката. И първото нещо е да се научим да живеем и като се научим да живеем, можем да изберем най-простата професия — даже такава, която е най-простата в очите на света. Например, един християнин, добър човек, може да бъде и добър търговец, адвокат, земеделец, занаятчия и пр. и изобщо, няма занятие, в което той да не може да сполучи.
Сега, аз ви моля, щом ви дойде една лоша мисъл, веднага я отстранете и й кажете: „Ти не си от Бога, нямаш
власт
върху нас.“ Никога не изпитвайте акава лоша мисъл и не се спирайте над нея.
Просто, затворете вратата си и кажете: „Сега нямам време да се занимавам с теб.“ Всичко туй искам от вас затова, защото ако кажем, че ще се приготвяме да воюваме, то при воюването не може да бъде един активен, а друг пасивен, защото тогава освен че никаква работа не може да се произведе, но и ще си напакостим значително един на друг. Значи, или ще трябва деятелността да отложим всички, или трябва да я възприемем всички. Среден път няма. Виждам, че като ви говоря всичко туй сега, в този момент, духовете действуват върху г-н Голов и Симеона. Защо? Защото и двамата са обременени и товар лежи върху тях.
към текста >>
62.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
С втората буква „У“ е известен като спасител; а с третия инициал е известен като Царствующия Господ, Който казва, че Му се даде всяка
власт
на небето и на земята.
После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко възможно дотук иде вторият кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа; но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е „В“, която значи ръководител в небето.
С втората буква „У“ е известен като спасител; а с третия инициал е известен като Царствующия Господ, Който казва, че Му се даде всяка
власт
на небето и на земята.
Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. Духът Елохил, Който е Бог помазаник, е ръководител на българите; Той е Ангелът, Който е поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство. Той е ... — Ангел на завета, Господ, на Когото тази политическа свобода на българите се дължи. Да, българите дължат много работи на Елохила. И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат, както евреите.
към текста >>
63.
ЗА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“
Преди 6000 години те са били в Египет, където са придобили египетска мъдрост; после са отишли в Палестина, откъдето поради съпротивата на еврейския народ са заминали за Вавилон, да учат тогавашната вавилонска мъдрост - магията; били са и в Гърция при основаването на нейната култура, а след падането й под римска
власт
- в Рим, където са приели християнството.
При това, ако искат да постигнат нещо, да не се молят сами. Учителя им говори още за молитвата и им дава седем петъка, през които да се молят за нуждаещите се членове на Веригата. Една особеност тази година е, че Господнята вечеря е по-тържествена. Учителя говори върху символите й и разликите й от причастието и измива нозете на всички присъстващи. Тази е срещата, на която Учителя обяснява пътя, който са минали членовете на Веригата и задачата, за която са дошли сега.
Преди 6000 години те са били в Египет, където са придобили египетска мъдрост; после са отишли в Палестина, откъдето поради съпротивата на еврейския народ са заминали за Вавилон, да учат тогавашната вавилонска мъдрост - магията; били са и в Гърция при основаването на нейната култура, а след падането й под римска
власт
- в Рим, където са приели християнството.
Накрая са изпратени сред славяните, а след хиляди години ще отидат в Америка, за седмата раса. В България те са били изпратени след светите братя Кирил и Методи, за да просвещават българския народ и дълго са живели сред него. Всички те са били свещеници с различен сан. Техните знания, обаче, не са дали желания резултат. С мнозина други те са спъвали този народ, вместо да го повдигнат и сега идват да се поправят.
към текста >>
64.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Но при сегашните условия турците не могат да възприемат Християнството — възможно е да го възприемат само след като изгубят
властта
си.
Това е, което аз зная. По закона на нещата на Македония ще се даде свобода такава, каквато славяните имат под австрийско владение, като каквито са, например, хърватите, чехите и други, които се управляват от Австрия. На България до 1914 и 1915 година добре ще й върви, а оттам насетне ще настанат известни вътрешни смутове. Сега, някои от тези неща, които казвам, са неща положителни, а в други има известни изменчиви елементи, та възможно е и работите да вземат друг ход. Например, турците ако се обърнат към Христа и заживеят добре, тогава това, което се предсказва за нея, няма да се сбъдне.
Но при сегашните условия турците не могат да възприемат Християнството — възможно е да го възприемат само след като изгубят
властта
си.
В България този прелом, за който по-горе загатвам, ще стане след 1914 и 1915 г. и причината са нашите младежи, които създадоха условие за него подир освобождението. Но тия бедствия подир 1914 и 1915 г. ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание.
към текста >>
65.
1 Вместо увод
Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, от друга – на робовладелците, феодалите,
властодържците
, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата – тогава то биде подложено на изопачаване; тесният път биде изоставен, тайното учение – забравено.
Учението на Исуса бе едно окултно учение: неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на първото християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в тъй наречените Христови, малки и големи, мистерии. Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са се възприемали като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни на първите времена имаха моралната сила да следват препоръчвания от Исуса „тесен път". Ето защо те основаха истински братски общежития, които просъществуваха около три столетия. Ето защо те умираха с песни и молитви по аренариите, разкъсвани от дивите зверове.
Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, от друга – на робовладелците, феодалите,
властодържците
, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата – тогава то биде подложено на изопачаване; тесният път биде изоставен, тайното учение – забравено.
Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вяра в постигане царството Божие, не на земята, а на небето; не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път" с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм.
към текста >>
66.
1915_1 Спомени* на Иван Данаилов
Сутринта на 8 август, още преди появата на
властите
, Учителя е продиктувал наряда за годината.
1915 ГОДИНА Тази година съборът започва на 4 август (стар стил), но още на 8 август е разтурен със заповед на търновското коменданство под предлог, че военното положение не позволява събирания от този род. В случай на неподчинение участниците са заплашени с арест, а Учителя и няколко ученика са задържани в коменданството още същата вечер за няколко часа. Участниците в събора са сериозни и умислени.
Сутринта на 8 август, още преди появата на
властите
, Учителя е продиктувал наряда за годината.
Решението за разтуряне на събора вземат търновският владика Йосиф и комендантът на града. И тъй като за целта им е необходимо разрешение от Военното министерство, те го искат от началника на специалния отдел ген. С.А.Радойков. Владиката Йосиф се възползва от връзките, които има като началник на военното духовенство към Главната квартира. Предлогът за исканите полицейски мерки е слухът, че Дънов е говорил, че англичаните ще спечелят войната. Ген.Радойков им дава исканото разрешение за разтуряне на събора.
към текста >>
67.
1919_1 1919 година
В част от селата, около окръжния град Търново (Русаля, Килифарево, Стражица и др.)
властта
вземат комунистите.
Репарационните задължения надхвърлят 1/4 от цялото национално богатство, което обрича България на икономическа стагнация. Трите либерални партии се отъждествяват с катастрофата след първата световна война, поради което, на преден план излизат партиите, които не са обвързани с националните катастрофи - БЗНС и БКП. Благодарение на своята антивоенна политика, те рязко повишават политическия си кредит. Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство. След войната се засилват всички леви движения в България - комунисти, анархисти, земеделци.
В част от селата, около окръжния град Търново (Русаля, Килифарево, Стражица и др.)
властта
вземат комунистите.
След войната, в България, както и по света, се засилват окултните движения: теософи, толстоисти, розенкройцери и др.
към текста >>
68.
1921_5 Спомени на Михаил Иванов
Аз убедих момчето, че ако положи усилия да дойде в Братството,
властите
ще го забравят и всичко за него ще се промени.
През няколкото дни, докато момчето се укриваше при нас, ние водихме дълги разговори. То беше изненадано, трогнато от философията на нашето учение и много бързо у него започна да се пробужда благоразположение към нея. Поначало то не беше лошо; беше много честно, възмущаваше се от неправдите и редица обстоятелства го бяха завлекли в редиците анархистите. Победено от нашите аргументи, то реши да захвърли политическите си пристрастия и да дойде в Братството. Учителя го прие.
Аз убедих момчето, че ако положи усилия да дойде в Братството,
властите
ще го забравят и всичко за него ще се промени.
То ми повярва и наистина стана един от най-добрите братя. Неговата доброта, благородство и вярност бяха изключителни и ние наистина много го обичахме.
към текста >>
69.
1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'
Вие искахте чрез
властта
от г-н Дънов диспут, който ви бе отказан.
След като силният дъжд престана, от града дойдоха братя, които бяха останали в салона след беседата да чакат, та разказаха впечатленията си от тези, които преди тази канонада говорели глупости, а след това как онемели и как гузно избягали от читалището. След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" На 17 август т.г. заедно със Синодалния проповедник Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор.
Вие искахте чрез
властта
от г-н Дънов диспут, който ви бе отказан.
Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в читалищния салон. Вие не можахте да попречите и на Събора. На връщане от Търново се отбихте в Казанлък, за да протръбите и тука голямата опасност, която застрашава църквата и обществото. Вие повторихте вашите хули... Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало.
към текста >>
70.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната
власт
.
Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес".
Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната
власт
.
Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване.
към текста >>
Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща
власт
, материално благоденствие, мирска слава.
Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос.
Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща
власт
, материално благоденствие, мирска слава.
А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията.
към текста >>
71.
1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя
То е станало служител на държавната
власт
, а не на народа.
По-голямата част от тия външни църковни форми са създадени от гръцкото духовенство с цел, да извличат от тях материални облаги. Българският ум е по-практичен. Когато проповядваш, българинът най-напред ще се заинтересува да знае, дали проповядваш за пари или не. Щом проповядваш без пари, това го заинтригува и той ще си направи труд да проучи твоето учение. Нашето духовенство се е отчуждило от народа.
То е станало служител на държавната
власт
, а не на народа.
Утре да умрете, няма да се намери кой да ви опее, ако ония, които са останали около вас, нямат с какво да заплатят за вашето опело. Всичко се свързва с материални облаги. И понеже ние се обявяваме против грубия материален интерес, който нашето духовенство проявява на всяка крачка, то води борба срещу нас. Христос и неговите апостоли живяха в колиби и учеха без пари. Днес архипастирите на църквата живеят в дворци и проповядват и учат за пари.
към текста >>
72.
1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг
Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята
власт
, ако са управници.
Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи". Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречение са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12) САБЯ, НОЖ
Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята
власт
, ако са управници.
Техният живот е едно угнетяваме, потискане на другите, като понякога ги лишават от живот. Разполагат с труда и земята на тези, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено със знака сабя, символ на груба и егоистична сила, която служи на тях лично, на малка група около тях, но не на всички хора. (1) Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. (10, 36)
към текста >>
И когато някой забогатее с пари, знание или
власт
и започне да угнетява другите за своя полза, т. е.
(2, 198) Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията. Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17) ЧАША В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло.
И когато някой забогатее с пари, знание или
власт
и започне да угнетява другите за своя полза, т. е.
когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1) Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати.
към текста >>
Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и
власт
над другите, но не вече като
властта
на сабята.
Жезълът показва, че човек не разбира закона на Правдата. Пътят към Правдата и Истината е строг. (13, 297) А тогава вече ще отидем при закона за правдата при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. (2, 198)
Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и
власт
над другите, но не вече като
властта
на сабята.
С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно.
към текста >>
И така сабя и скиптъра са двата символа на
власт
, но на два вида
власт
— светска, която убива и взема и духовна
власт
, която дава и възкресява.
(2, 198) Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър.
И така сабя и скиптъра са двата символа на
власт
, но на два вида
власт
— светска, която убива и взема и духовна
власт
, която дава и възкресява.
Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя. Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1)
към текста >>
Тези два вида
власт
се изключват взаимно.
Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява.
Тези два вида
власт
се изключват взаимно.
Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя. Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1) Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си.
към текста >>
Жезълът означава, че човек добива вече известна
власт
над себе си.
Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя. Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1)
Жезълът означава, че човек добива вече известна
власт
над себе си.
Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание.
към текста >>
Същевренно добива известна
власт
върху някои сили и закони в природата.
Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя. Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1) Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си.
Същевренно добива известна
власт
върху някои сили и закони в природата.
Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа.
към текста >>
С втората буква У е известен като спасител, а с третия инициал Ж е известен като за Щарствующия Господ, Който казва, че Му се дава всяка
власт
на небето и на земята.
Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17) БУКВИТЕ Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е В, която значи ръководител в небето.
С втората буква У е известен като спасител, а с третия инициал Ж е известен като за Щарствующия Господ, Който казва, че Му се дава всяка
власт
на небето и на земята.
Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. (2, 199) Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174) На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж.
към текста >>
Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има
власт
, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска.
Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК) КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло.
Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има
власт
, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска.
(18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата") ПОДПИСЪТ Този специален символен подпис на Учителя е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж". Той може да се види и под чертежа на извезаното с цветни копринени конци знаме.
към текста >>
73.
1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него
В последствие
властта
ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати.
[Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството.
В последствие
властта
ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати.
А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях. При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството.
към текста >>
74.
1923_1 1923 година
На
власт
идва Демократическия сговор, образуван от сливането на Народния сговор на Александър Цанков с други партии.
по поръка на Учителя в Търново идва брат Стамат Тодоров. Политически събития. На 9 юни 1923 г. се извършва държавен военен преврат. Малко по-късно Стамболийски е убит във вилата му.
На
власт
идва Демократическия сговор, образуван от сливането на Народния сговор на Александър Цанков с други партии.
Александър Цанков става председател на Министерския съвет, министър на външните работи и изповеданията (т.е. вероизповеданията). От 5 до 7 август се провежда пленум на ЦК на БКП (т.с.) и се взема решение за въоръжено въстание, което се провежда през септември. Комунистите правят опит за създаване на работническо-селска власт от съветски тип! Правителството на Цанков взема мерки срещу всички леви партии и организации. През тази година не се дава разрешение за събор в Търново, но това е първата година, през която се провежда Младежки събор в София.
към текста >>
Комунистите правят опит за създаване на работническо-селска
власт
от съветски тип!
се извършва държавен военен преврат. Малко по-късно Стамболийски е убит във вилата му. На власт идва Демократическия сговор, образуван от сливането на Народния сговор на Александър Цанков с други партии. Александър Цанков става председател на Министерския съвет, министър на външните работи и изповеданията (т.е. вероизповеданията). От 5 до 7 август се провежда пленум на ЦК на БКП (т.с.) и се взема решение за въоръжено въстание, което се провежда през септември.
Комунистите правят опит за създаване на работническо-селска
власт
от съветски тип!
Правителството на Цанков взема мерки срещу всички леви партии и организации. През тази година не се дава разрешение за събор в Търново, но това е първата година, през която се провежда Младежки събор в София. От 1 до 5 юли от София и провинцията се събират млади хора! — те са по-малко на брой и в по-големия град присъствието им не бие на очи. Учителя изнася само три беседи, а през останалото време се четат реферати на участниците в събора и се правят разисквания.
към текста >>
75.
1925_8 Забрана на съборите на Бялото Братство в Търново
Акцията срещу Учителя започва на 12 септември, с голяма статия на първа страница на вестник „Борба", която завършва с думите: „Ако
властта
може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове... Що се отнася до търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим."
ЗАБРАНА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ОРГАНИЗИРАНО ОТ ВЛАДИКАТА ФИЛИП И ГРАДСКАТА УПРАВА По времето на управлението на тричленната кметска комисия се организира изгонването на Учителя от Търново. Първо се прави опит за разтурване на събора на 29 август вечерта, когато той вече е приключил, като арестуват Учителя. По-късно, през есента, започва събирането на подписи за забрана на съборите в града.
Акцията срещу Учителя започва на 12 септември, с голяма статия на първа страница на вестник „Борба", която завършва с думите: „Ако
властта
може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове... Що се отнася до търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим."
Вероятно в тази акция са взели участие и тримата кметове: членът на занаятчийската камара и генералът са осигурили подкрепата на своите съсловия, а юристът е оформил работата юридически. Църквата е съдействала активно – подписи са се събирали и в църквите, а редакторът на вестник „Борба" Иван Хлебаров, вероятно повлиян от своя роднина Тодор Хлебаров (иконом и протосингел на Търновската митрополия от 1918 г. до 1926 г.), дава подкрепата на своя вестник. Църквата, обаче, както се подчертава и в статията, сама по себе си е твърде слаба за самостоятелни действия. Върху Димитър Раев, като юрист и единствен кмет от 1 ноември, пада главната отговорност за това деяние.
към текста >>
76.
1925_12 Статия от в-к .Борба' — „Новите богомили', 12.09.1925 г
За днешна България Дънов и неговите последователи, на брой около 30000, са една съществена опасност за спокойствието на страната ни и не трябва да се остава слабата Православна църква сама да се бори с Дъновизма на религиозна почва, а трябва да се намеси и държавната
власт
в случая.
Сегашното ни вътрешно положение прилича във всяко отношение на положението, създадено след продължителните войни на цар Симеон. Един поп Богомил, със своето учение и проповеди, намери добри условия всред народните маси и можа да разтърси от основите силната дотогава българска държава до такава степен, че да й подготви гръцкото робство. Държавата тогава не е съглеждала опасността от Богомилите и тем подобни секти като Исихастите и Адамитите, защото никой не е съзнавал, че Богомилството е не само една религиозна секта, но и едно разрушително обществено движение – едно зло. Дъновизмът има същото обществено значение и то не може и не трябва да се оставя да крепне и да се развива, ако желаем спокойствието на България. Наистина, Дънов няма нито това влияние, нито тия морални качества, каквито е имал навремето си поп Богомил, но не трябва да се изпуща из предвид, че и България е слаба и не може да се сравни с икономично и финансово силната България на старите български царе.
За днешна България Дънов и неговите последователи, на брой около 30000, са една съществена опасност за спокойствието на страната ни и не трябва да се остава слабата Православна църква сама да се бори с Дъновизма на религиозна почва, а трябва да се намеси и държавната
власт
в случая.
Нямаме намерение да се занимаваме с етиката на Дъновизма или по-право с идеите на самия Дънов, защото той всякога ги е покривал с едно непроницаемо було и даже в своите публични агитационни сказки е оставял слушателите си по много въпроси сами да се догаждат, както им е най-удобно. Като хора на политиката и обществения ред, ние сравнихме Дънова и дъновизма със старите Богомили, защото нас ни интересува тяхното обществено значение, но по-скоро би трябвало да ги сравним с Адамитите, чиито свърталище в старо време е било пак Търново. Старите Адамити са обитавали в Светата гора, новите Адамити - дъновистите се изтягат двама по двама под сенките на Бойновата вила, също в околността на старата българска столица. Старите Адамити, по примера на Адама, са ходили съвършено голи и са носели само по една кратуна, вързана отпред, да закриват половите си органи. Но те поне никога не са напущали обиталището си - Светата гора.
към текста >>
Ако
властта
може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове, дето отец Дънов ще може да развива своята теория и да упражнява практиката на идеите си.
Но те поне никога не са напущали обиталището си - Светата гора. Техните събратя от ново време ходят свободно из улиците на града и разголването им не е забранено - то даже се поощрява от техния учител. Няма нужда да посочваме имената на пострадавшите - това направи навремето си ежедневната преса. Моралът у нас е още запазен, но присъствието на това, своего рода общество в града ни е бацил на разложението на семейната ни чест. Вслушайте се само какво се говори между гражданите за тях, между тия граждани, които се водят от максимата, че крушката си има опашка, и ще се уверите, че самото присъствие на Дънова и приятелите му е опасно за морала и спокойствието на населението.
Ако
властта
може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове, дето отец Дънов ще може да развива своята теория и да упражнява практиката на идеите си.
Що се отнася до Търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим. (бел. състав. На Света гора не е имало адамити през Второто българско царство, защото тя е малка по площ, а при това е била православно средище и имало е манастири. Тук можем да отбележим, обаче, че Павлина Даскалова е чувала Елена Иларионова да казва, че според Учителя не адамитско, а богомилско селище е имало на мястото на вилата в лозята, където са ставали съборите. По повод на „разголването" можем да обясним, че през тази година във вестника се обсъжда забраната на деколтетата на жените, за да не съблазняват мъжете, както и забраната на скъсяването на полите, при което се откриват краката малко над глезените.
към текста >>
77.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Исторически бележки за падането на Варна под турска
власт
/
Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза / Път към монашеско подвизаване / Откровението в църквата “Св. Димитрий Солунски” / Обет за духовна служба /
Исторически бележки за падането на Варна под турска
власт
/
Християнските грехове и гонението на богомилите / Антиминсът–символ на дух овна мисия / Делата на Константин Дъновски и Атанас Георгиев- Чорбаджи за независима българска църква / Константин Дъновски- учител, просветител и свещеник в с. Хадърджа /
към текста >>
78.
004. Жизненият път и дело на Константин Дъновски
При царуването на цар Петър I (927-969 г.) в Родопите прониква и се разпространява широко богомилската ерес.8 Родопските богомили открито обви-нявали гръцкото и българското духовенство в поквара, извратеност и лицемерие, като мъжествено отстоявали нанасяните им удари не само от църковните отци, но и от гражданските
власти
.
Също така е току-речи с всички други работи и това е установено за тях открай време. Те смятат, че само един Бог, създателят на мълнията, е единствен господар на всичко и нему се принасят в жертва волове и всякакви други животни. Те не знаят нищо за съдбата, нито пък вярват, че тя има някакво въздействие върху человеците... Пръснати далече един от други, всички те живеят в бедни колиби и много често променят своите селища... Те никак не са зли или коварни. Но дори и в простотата си спазват хунския нрав.”8 По-късно, през средните векове, като израз на свободолюбие и правдивост, родопските българи спонтанно изявяват симпатиите си и своята привързаност към богомилите.
При царуването на цар Петър I (927-969 г.) в Родопите прониква и се разпространява широко богомилската ерес.8 Родопските богомили открито обви-нявали гръцкото и българското духовенство в поквара, извратеност и лицемерие, като мъжествено отстоявали нанасяните им удари не само от църковните отци, но и от гражданските
власти
.
През 1352 г. за първи път на Балканския полуостров стъпват османските завоеватели и постепенно го овладяват. През 1371 г. те обкръжават Родопите, но не могат лесно да покорят този естествено защитен обширен планински лабиринт, населен от храбреци, бра-нещи свободата си до себеотрицание. Десетки години родопското население дава неочаквано силен отпор на османските завоеватели.8
към текста >>
79.
005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването
Родопската област пада под
властта
на османците изцяло едва след Черменския бой, тридесет години след стъпването им на Балканския полуостров.
005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването
Родопската област пада под
властта
на османците изцяло едва след Черменския бой, тридесет години след стъпването им на Балканския полуостров.
Населението на някогашното село Устово, родното място на Константин Дъновски, води началото си от принудително заселените там български първенци от Велико Търново, след падането на Второто българско царство под османско робство – пише Ст. Н. Шишков.10 За да предотвратят евентуални бунтове от страна на поробеното българско население, османците са изселвали принудително в отдалечени и затънтени краища на стра-ната най-будните и видни българи и техните семейства. Че сегашният квартал Устово, някогашното село Селище, е било образувано именно от такива преселници, сочи и неговото наименование. Обикновено наименованието селище се е давало на такива поселения, в които би-ла настанявана масово изселена рая от другаде. След окончателното падане на Второто българско царство през 1393 г.
към текста >>
под османска
власт
такива изселвания на болярски семейства и по-будни българи от Велико Търново са били обикновено явление.
Населението на някогашното село Устово, родното място на Константин Дъновски, води началото си от принудително заселените там български първенци от Велико Търново, след падането на Второто българско царство под османско робство – пише Ст. Н. Шишков.10 За да предотвратят евентуални бунтове от страна на поробеното българско население, османците са изселвали принудително в отдалечени и затънтени краища на стра-ната най-будните и видни българи и техните семейства. Че сегашният квартал Устово, някогашното село Селище, е било образувано именно от такива преселници, сочи и неговото наименование. Обикновено наименованието селище се е давало на такива поселения, в които би-ла настанявана масово изселена рая от другаде. След окончателното падане на Второто българско царство през 1393 г.
под османска
власт
такива изселвания на болярски семейства и по-будни българи от Велико Търново са били обикновено явление.
По този повод южнославянският и румънски книжовник Григорий Цамблак в “Похвално слово за Патриарх Евтимий” пише: “...Варваринът (тур-ският военачалник, управляващ Търново) реши да пресели на изток людете – това изискваха и царските (султан-ските) повели – божият човек (Патриарх Евти-мий) да бъде изпратен на заточение.”11 По този начин усамотените планински кътове приемат в своите дебри най-будното българско население на полуострова. Това бил цветът на българската управляваща върхушка – боляри, двор-цови сановници, църковници, висши военни, изобщо дворцовият административен ръководен и духовен елит, чиито родови връзки се губят в тъмното робско минало. Принудителното разселване в отдалечените и уединени места, както и забягването на преследвани българи в планински села се превръща в начин на консервация на най-надеждната част на българското племе, притаено далеч от очите на османските власти, съхранило се в безопасност в течение на столетия. При примитивен междуселищен транспорт и последвалата от това слаба народностна миграция, планинските селища закрилят през смутните години на робство будните български синове. Нямайки достатъчно орна земя за зе-меделие, те проявяват своята пробивна мощ в областта на за-наятите, битовата ръчна промишленост и народностна просвета.
към текста >>
Принудителното разселване в отдалечените и уединени места, както и забягването на преследвани българи в планински села се превръща в начин на консервация на най-надеждната част на българското племе, притаено далеч от очите на османските
власти
, съхранило се в безопасност в течение на столетия.
Обикновено наименованието селище се е давало на такива поселения, в които би-ла настанявана масово изселена рая от другаде. След окончателното падане на Второто българско царство през 1393 г. под османска власт такива изселвания на болярски семейства и по-будни българи от Велико Търново са били обикновено явление. По този повод южнославянският и румънски книжовник Григорий Цамблак в “Похвално слово за Патриарх Евтимий” пише: “...Варваринът (тур-ският военачалник, управляващ Търново) реши да пресели на изток людете – това изискваха и царските (султан-ските) повели – божият човек (Патриарх Евти-мий) да бъде изпратен на заточение.”11 По този начин усамотените планински кътове приемат в своите дебри най-будното българско население на полуострова. Това бил цветът на българската управляваща върхушка – боляри, двор-цови сановници, църковници, висши военни, изобщо дворцовият административен ръководен и духовен елит, чиито родови връзки се губят в тъмното робско минало.
Принудителното разселване в отдалечените и уединени места, както и забягването на преследвани българи в планински села се превръща в начин на консервация на най-надеждната част на българското племе, притаено далеч от очите на османските
власти
, съхранило се в безопасност в течение на столетия.
При примитивен междуселищен транспорт и последвалата от това слаба народностна миграция, планинските селища закрилят през смутните години на робство будните български синове. Нямайки достатъчно орна земя за зе-меделие, те проявяват своята пробивна мощ в областта на за-наятите, битовата ръчна промишленост и народностна просвета. По този начин ятаганът в ръката на палача не само че не постига своята цел, но се превръща в носител на благодат за потиснатите народи. Със създаването на благоприятни условия за премахване на вековното робс-тво в неподозираните от никого планински селища лумват първите призиви за борба срещу угнетителите. Внуците и правнуците на разселените тук някогашни български първенци, прогонени от старите престолни центрове на поробена България, застават в първите редици на всенародното движение за свобода и верска независимост.
към текста >>
80.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски
е годината на Юлската революция във Франция, която сваля Бурбоните от
власт
.
- период на всеотдайна борба и утвърждаването му като войнстващ дух за верска независимост и народностна свобода (1865-1919 г.). За да почувстваме атмосферата, всред която се ражда и расте малкият Константин, трябва да огледаме в исторически аспект третото десетилетие на ХIX век, което е твърде динамично за жителите на Балканския полуостров. Характерно съвпадение е, че с раждането на Константин Дъновски (1830 г.) настъпват промени в картата на Балканския полуостров. Току-що е завършила Руско-турската война (1828-1829 г.), чийто мирен договор донася автономия на Сърбия, Молдавия и Влашко, а на Гърция се обезпечава пълна независимост. 1830 г.
е годината на Юлската революция във Франция, която сваля Бурбоните от
власт
.
В същата година Белгия се отделя по революционен път от Холандия, към която е била присъединена по решението на Виенския конгрес през 1815 г. Пак през 1830 г. във Варшава избухва Полското освободително въстание, което, въпреки че не успява, е убедителен израз на изявено народностно негодувание. На фона на този революционен кипеж и победоносен завършек на Руско-турската война (1829 г.) българите получават горчиво разочарование. Те единствени остават на Балканския полуостров под османски гнет.
към текста >>
81.
007. Преселване на Константин Дъновски във Варна
Църквата останала да застъпва пред турските
власти
правата на поробените християнски народи от турската империя, без разлика на националните им различия.
Тази война, която донесе свобода на гръцкия народ, подобри положението на поробените християни в Сърбия и Румъния, ни най-малко не облагодетелства българския народ. Нещо повече, уязвени от тези събития, османците стават по-брутални и по-мнителни. В самия град Варна през средата на XIX век българите са били незначително малцинство спрямо турците, гагаузите и гърците. Голямата маса от християн-ското население в този град са били гагаузите, които говорели турски и фанатично се гърчеели, въпреки че не били от гръцки произход.21 Църковната “мантия” на Цариградската гръцка патриаршия е обгръщала със своето “покровителство” всички православни, без разлика на език и народност. Дългогодишното турско владичество над целия християнски свят в полуострова е било изгладило всички политически различия между потиснатите народи.
Църквата останала да застъпва пред турските
власти
правата на поробените християнски народи от турската империя, без разлика на националните им различия.
Вселенската православна патриаршия в Цариград, която изцяло била в гръцки ръце, по силата на договорни отношения била натоварена да отстоява църковните интереси на православните народи, населяващи полуос-трова. На първо време Цариградската патриаршия играела ролята на наднационално обединяващо зве-но, където религиозното начало е било поставяно над националното. Това държание на Цариградската патриаршия по отношение на различните християнски народности сплотявало православните граждани от негръцки произход и те не се чувствали потиснати във верско отношение.
към текста >>
82.
008. Народностна, духовна и социална обстановка във Варна през ХІХ век
На първо време никой не е смеел да оспори духовното
самовластие
на Цариградската патриаршия и на гърцизма.
С течение на времето една част от българите, числото на които прогресивно растяло, се поддала на гръцкото влияние.18 Елинистичната агресия най-явно започнала да се чувства след идването във Варна на гръцкия владика Порфирий, който заел своя владишки пост през 1848 г., т.е. една година след като Константин Дъновски се установява във Варна. Елинизмът тук се е изявявал преди всичко в преследване на българския език, гонене и закриване на българските училища и злепоставяне на българите. Под влияние на това движение Варна скоро се превръща в елинистичен център с незначителен гръцки, но с многоброен гърчеещ се гагаузки елемент.
На първо време никой не е смеел да оспори духовното
самовластие
на Цариградската патриаршия и на гърцизма.
към текста >>
83.
011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история
Не може да не се вземе под внимание и обстоятелството, че северозападната част от земите на Балканския полуостров е била
подвластна
на Хабсбургите и тяхната освободителна борба се е водила на друга основа, отличаваща се значително от борбите на християните в пределите на централната и източната част на полуострова.
Към същия отправен пункт се насочва и фамилната челяд на Георги Фучеджиоглу. Изселването на семейс-твото на дядо Георги не е изолиран факт. То е в духа на стремежа на българите през втората половина на XVIII век. Мнозина се ориентират за потегляне на изток, като напускат западната част на Балканския полуостров, където сърби, албанци, власи и гърци формират свои притегателни революционни центрове. Това е времето, когато се извършва поляризация на националистичните тежнения в този край.
Не може да не се вземе под внимание и обстоятелството, че северозападната част от земите на Балканския полуостров е била
подвластна
на Хабсбургите и тяхната освободителна борба се е водила на друга основа, отличаваща се значително от борбите на християните в пределите на централната и източната част на полуострова.
Гърците и албанците, както и власите от неславянски произход, винаги са странели от македонските българи, а здравият български елемент винаги е държал за коренната си етнична връзка със своите братя българи, населяващи източната половина на полуострова, и са се стремели към приобщаването си с тях. По тази причина мнозина будни българи напускат западните покрайнини, за да емигрират на изток. Към тези преселници е и челядта на Георги Фучеджиоглу. Организационният талант на дядо Георги Фучеджиоглу бил забелязан от съселяните му и той в скоро време бил посочен за чорбаджия на селото. Така дядо Георги се издига до степен първенец в селото.
към текста >>
84.
016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза
Недоволни от това българско начинание гърци и гъркоманите гагаузи направили оплакване до турските
власти
.
Когато Атанас Чорбаджи разбрал, че селяните са готови да го слушат и да го поддържат в неговите проекти, повиква ги на второ събрание, където им предлага да си построят удобна училищна сграда за децата и параклис, в който да се черкуват възрастните. Сега вече всички единодушно одобрили предложението. Без много протакане постройката била започната. Веднага обаче се разчуло из околията, че в с. Хадърджа се строят църква и училище.
Недоволни от това българско начинание гърци и гъркоманите гагаузи направили оплакване до турските
власти
.
Скоро довтасала заповед от Варна за спиране на строежа. Трябвало Атанас Чорбаджи да отиде незабавно в града, да се срещне с турските големци, за да ги измоли да му дадат разрешение за строежа. С много такт и умение той успял да спечели за каузата си варненските турски управници. Назначена е била комисия, която отишла в селото да разследва случая. Комисията разгледала строежа и под внушението на Атанас Чорбаджи я нарекли Папазеви, което значи попска къща, която по местните обичаи се ползва с известни привилегии.
към текста >>
Така сградата била официално утвърдена от
властите
и в скоро време била завършена.
Скоро довтасала заповед от Варна за спиране на строежа. Трябвало Атанас Чорбаджи да отиде незабавно в града, да се срещне с турските големци, за да ги измоли да му дадат разрешение за строежа. С много такт и умение той успял да спечели за каузата си варненските турски управници. Назначена е била комисия, която отишла в селото да разследва случая. Комисията разгледала строежа и под внушението на Атанас Чорбаджи я нарекли Папазеви, което значи попска къща, която по местните обичаи се ползва с известни привилегии.
Така сградата била официално утвърдена от
властите
и в скоро време била завършена.
Половината от постройката била заделена за църква, а другата – за училище. Трябвало да се получи разрешение и от гръцкия владика Порфирий, а също така и пашата да даде своето съгласие за осветяване на църквата. И това желание на дядо Атанас Чорбаджи било удовлетворено. На 26 октомври 1851 г. се издава височайши ферман за осветяването на църквата, при която церемония присъствал дори и самият гръцки владика Порфирий.
към текста >>
Този български гонител забра да търси причина, за да изгони българите от черквата “Свети Никола” и подбуди и други гагаузи във Варна, напоени от гърцизма, и като прибави от Балчик пет-шест гърци беломорци, дошли да купуват жито... С
властта
на владиката Порфирия изгонват българския епитроп и българския поп Иван, както и българския учител Стойка.
Разорителната Руско-турска война от 1828-1829 г. доубива и последните му надежди за осво-бождение от национално и духовно робство. Вярно описание за състоянието на българите по това време е дадено от Найден Геров24 и Михаил Греков25. Характерен документ, който представя тогавашната обстановка във Варна и Варненско, са бележките на Кольо Райчов от Трявна, който пише: “На 1848 г. Йосиф, варненски владика, се помина и дойде на негово място владиката Порфирий – грък, и неговия протосингел Агахангел.
Този български гонител забра да търси причина, за да изгони българите от черквата “Свети Никола” и подбуди и други гагаузи във Варна, напоени от гърцизма, и като прибави от Балчик пет-шест гърци беломорци, дошли да купуват жито... С
властта
на владиката Порфирия изгонват българския епитроп и българския поп Иван, както и българския учител Стойка.
Същите задигат и продават българските черковни книги на саталмашката черква и с парите купят гръцки книги... Този български гонител – варненският протосингел – продължава да ни клевети пред правителството.”21 Странични въздействия върху поробения български народ се упражняват и от “доброжелателските” грижи на някои англичани и французи, които под прикритието на християнски покровители се мъчат едните да въвлекат православния български народ в руслото на католицизма, а други – в протестанството. “Мохамеданите ни държат в тъмница – пише Найден Геров, в своите “Писма от България”, – а западните християни в лицето на разни мисионери и агенти се стремят да ни натрапят ново верую, като ни отвърнат от православието. По този начин те се стремят да внесат разкол между нас и нашите обичани от всички иноверни братя – русите.”24 “Намериха се обаче такива, които по една или друга причина – пише по-нататък Найден Геров – възприеха идеите на католическата и протестантската пропаганда.”24 Имаше и трети, които даваха вид, че “ако русите не вземат присърце нашето освободително и верско дело, налице е сериозната опасност да се отлъчим от православието.” Тази обстановка хвърля в голям смут Константин Дъновски и прекършва надеждите му за освобождение.
към текста >>
85.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
Калоян сключва уния с римската курия, като получава папската титла “рекс” (крал), а търновският епископ бива провъзгласен за “примас”, с което българските граждански и църковни
власти
признават върховенството на римокатолическия папа и напуска източноправославието.
Вестта за смъртта на царя внесла смут всред българските войски. Обсадата на града била преустановена и Солун бил спасен. Също така тази сцена, изобразена на каменен барелеф, намираме и в Третяковската галерия (иконописната приземна зала) в Москва. В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че Солунският покровител го пробожда с копието си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата. През 1204 г.
Калоян сключва уния с римската курия, като получава папската титла “рекс” (крал), а търновският епископ бива провъзгласен за “примас”, с което българските граждански и църковни
власти
признават върховенството на римокатолическия папа и напуска източноправославието.
Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на Западната римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува. Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия солунски светец. Неестествената смърт на Калояна пред стените на Солун става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата. Какви последици би имала тази политика на цар Калоян за народите, населяващи тогава Балканския полуостров, е трудно да се гадае, но истината е, че измествайки източноправославието от Югоизточната част на Европа, би се разширило влиянието на Рим. Като спираме вниманието си върху горепосочените събития, по асоциация си спомняме драматичната борба на католичката Мария Стюарт срещу Елизабет І, която е държала за самостоятелността на английската църква.
към текста >>
Преди всичко съдбата на българския народ щеше да се свърже тясно с Римската империя и папската
власт
, което по естествен път щеше да ни отдалечи от Киевска Рус и изобщо от руския народ и славянската общност.
Неестествената смърт на Калояна пред стените на Солун става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата. Какви последици би имала тази политика на цар Калоян за народите, населяващи тогава Балканския полуостров, е трудно да се гадае, но истината е, че измествайки източноправославието от Югоизточната част на Европа, би се разширило влиянието на Рим. Като спираме вниманието си върху горепосочените събития, по асоциация си спомняме драматичната борба на католичката Мария Стюарт срещу Елизабет І, която е държала за самостоятелността на английската църква. По всяка вероятност нещата в Англия щяха да се изменят и католицизмът би се утвърдил по територията на целия Британски остров, ако Мария Стюарт бе излязла от лондонския Тауер като победителка. По същия начин и историята на България би взела друга насока, ако Калоян не би бил убит пред Солун, а разгромеше при създаването ¢ Латинската империя.
Преди всичко съдбата на българския народ щеше да се свърже тясно с Римската империя и папската
власт
, което по естествен път щеше да ни отдалечи от Киевска Рус и изобщо от руския народ и славянската общност.
Нека накрая да завършим с възхвалата на Св. Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32 Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество. Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св.
към текста >>
86.
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска
власт
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска
власт
След това в “Откровението” се казва: “За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, т.е. в 1444 г., когато християнските водители (крал Владислав ІІІ Ягело, б. а.) до град Варна със своята измама принудили турския цар (тук се има предвид султан Мурад ІІ, който лично води в битката османската войска, б. а.) да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас отправил своята молба към Бога: “О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както Те изповядват Твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, гдето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието! ”... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятия се изле на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!
към текста >>
87.
021. Християнските грехове и гонението на богомилите
През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската
власт
за извоюване на една справедлива социална основа.
През X век в пределите на тогавашна България се роди и укрепна едно самобитно духовно-религиозно движение с новаторска насоченост, известно на културния свят под името богомилство. Днес всички са единодушни в преценката си за богомилството, смятайки го за една от най-бележитите прогресивни прояви на българския народ през епохата на Средновековието. Озарено от високите идеали на християнството, богомилството не се подвоумява да встъпи в открита борба срещу проявите на разложение на църковното духовенство, от една страна, и разгулността на феодалната върхушка (царстващ дом и болярство), създатели и крепители на средновековните порядки, от друга страна. По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в Западна Европа. Ако не бе безжалостно потъпкано от църквата и държавата, то би могло да се утвърди и да стане движеща духовна вълна.
През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската
власт
за извоюване на една справедлива социална основа.
Същевременно през двувековното византийско владичество (1018-1185) богомилството отстоява борбата срещу чуждото верско потисничество. Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни власти и държавници го обругават и организират жестоко преследване срещу неговите последователи. Гоненията срещу богомилите започват още от времето на цар Петър І (927-969) и продължават векове, за да загасне жаравата им на полуострова и да продължат делото си на Запад. През 1211 г. цар Борил съвместно с духовенството свиква голям църковен събор срещу богомилите, последван от масови гонения, които по своя обсег и жестокост не отстъпват на Вартоломеевата нощ, а по характера си имат твърде общо със средствата за борба на Светата инквизиция на Запад.
към текста >>
Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни
власти
и държавници го обругават и организират жестоко преследване срещу неговите последователи.
Озарено от високите идеали на християнството, богомилството не се подвоумява да встъпи в открита борба срещу проявите на разложение на църковното духовенство, от една страна, и разгулността на феодалната върхушка (царстващ дом и болярство), създатели и крепители на средновековните порядки, от друга страна. По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в Западна Европа. Ако не бе безжалостно потъпкано от църквата и държавата, то би могло да се утвърди и да стане движеща духовна вълна. През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската власт за извоюване на една справедлива социална основа. Същевременно през двувековното византийско владичество (1018-1185) богомилството отстоява борбата срещу чуждото верско потисничество.
Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни
власти
и държавници го обругават и организират жестоко преследване срещу неговите последователи.
Гоненията срещу богомилите започват още от времето на цар Петър І (927-969) и продължават векове, за да загасне жаравата им на полуострова и да продължат делото си на Запад. През 1211 г. цар Борил съвместно с духовенството свиква голям църковен събор срещу богомилите, последван от масови гонения, които по своя обсег и жестокост не отстъпват на Вартоломеевата нощ, а по характера си имат твърде общо със средствата за борба на Светата инквизиция на Запад. Тези издевателства стават у нас, в България, 360 години преди Вартоломеевата нощ. Организираното преследване срещу богомилите продължава и по времето на царуването на цар Иван Александър, когато в Търново се свиква нов църковен събор през 1350 г.
към текста >>
Светската и църковната
власт
обявяват богомилството за ерес и срещу богомилите се започва жестоко гонене.
Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха? Тази преценка се споделя и от вещия славянски историк Шафарик, който е добре запознат с историята на нашето средновековие. “Българското царство – казва Шафарик – даже и по време на най-голямото си величие и сила е било застрашавано от двете велики враждебни политически сили – Византия и Римската империя, Цариград и Рим. Българското царство – допълва същият автор – обаче е бивало най-вече обезсилвано от своите собствени недъзи. Срещу социалната разюзданост на болярството и срещу нравствения упадък на църковенството се възправя с особена сила богомилството, което раздвижва народните маси, буди и внася борчески дух срещу беззаконията на царедворци и църковници.
Светската и църковната
власт
обявяват богомилството за ерес и срещу богомилите се започва жестоко гонене.
За своите идеи богомилите биват хвърляни в тъмници, малтретирани и изгонвани от страната. Въпреки това обаче богомилството не е могло да бъде задушено. През втората половина на ХІ и в началото на ХІІ век то дава решителен отпор не само срещу феодалния гнет, но и срещу чуждите нашествия. Борбата срещу богомилството е била дълготрайна и мъчителна.”36 Продължителните гонения разгромяват богомилското движение и се идва до шестването на неограничената светска и църковна власт на царедворци и духовници, които довеждат България до робство.
към текста >>
Продължителните гонения разгромяват богомилското движение и се идва до шестването на неограничената светска и църковна
власт
на царедворци и духовници, които довеждат България до робство.
Светската и църковната власт обявяват богомилството за ерес и срещу богомилите се започва жестоко гонене. За своите идеи богомилите биват хвърляни в тъмници, малтретирани и изгонвани от страната. Въпреки това обаче богомилството не е могло да бъде задушено. През втората половина на ХІ и в началото на ХІІ век то дава решителен отпор не само срещу феодалния гнет, но и срещу чуждите нашествия. Борбата срещу богомилството е била дълготрайна и мъчителна.”36
Продължителните гонения разгромяват богомилското движение и се идва до шестването на неограничената светска и църковна
власт
на царедворци и духовници, които довеждат България до робство.
“С унищожаването на богомилското движение в средните векове – пише Клинчаров – българската реакция не само убива жизнените сили на българския народ, от които той е имал нужда, за да се брани против похитителите на неговата свобода и национална независимост, но с унищожението на богомилството за дълги години се пречупи кълнът и зарядът на българската култура.”36 Носителите на този светъл заряд от прогресивни идеи обаче бяха смазани, унищожени и пропъдени от българската църква и държава, което стана причина за разрастване на разложението им. По този начин от носител на прогресивни идеи средновековна България се превръща в изоставаща робска земя, която се сгромолясва под тежестта на своите грешки и изпада в неколковековно робство. Безпристрастна преценка за обстановката, срещу която реагират богомилите, ни дава историкът Григорий Цамблак в неговото “Похвално слово за Патриарх Евтимий”, където се казва: “Край град Търново се простира една местност, отделена от него само с една река... В тази местност беше храмът на приснодевата Христова майка и Богородица. Ежегодно в него се събираше народът от целия град, заедно с жените и децата. По обичая празнуването траеше осем дни.
към текста >>
Естествен приемник на цялата държавна
власт
след смъртта на Иван Александър би трябвало да бъде първородният му син Иван Страцимир.
Оттук нататък събитията се развиват в полза на нашествениците, докато се стигне до пълния разгром на християнските народи, населяващи полуострова. Всички, които са влизали в непосредствен военен допир с османците, са получавали реалната представа за тяхната военна мощ, окриляна от необуздан фанатизъм. Имайки предвид това, ние недоумяваме как застрашените Византия и България не виждат грозящата ги опасност. Вместо да се организират срещу нея чрез съвместен отпор, те си позволяват игра с огъня и, разбира се, изгарят в него. Към всички тактически грешки, които прави цар Иван Александър в своята държавническа дейност, трябва да се прибави и неговият неправилен ход по отношение разделянето на България между двамата му сина.
Естествен приемник на цялата държавна
власт
след смъртта на Иван Александър би трябвало да бъде първородният му син Иван Страцимир.
За да угоди обаче на властническите капризи на втората си жена Сара, от която има втори син Иван Шишман, Иван Александър извършва още приживе разделяне на България между тях двамата. На законния престолонаследник Иван Страцимир той дава управлението на Видинската област, а на втория си син Иван Шишман предоставя централ-ната част на държавата като Търновско българско царство. Този акт на разединение на българската държава е предшестван от самоволното отделяне на българските боляри Балик и Добротица, които се обявяват за самостоятелни феодални владетели в Карвунската област (днешна Добруджа, Балчишко) до Козяк (днешен Обзор). Всичко това улеснява разгромяването на България от османците. В тази епоха България се сочи като факлоносец на прогресивното начало и една от първите държави в Източна Европа, които след Византия въвеждат християнството като обща народностна религия.
към текста >>
За да угоди обаче на
властническите
капризи на втората си жена Сара, от която има втори син Иван Шишман, Иван Александър извършва още приживе разделяне на България между тях двамата.
Всички, които са влизали в непосредствен военен допир с османците, са получавали реалната представа за тяхната военна мощ, окриляна от необуздан фанатизъм. Имайки предвид това, ние недоумяваме как застрашените Византия и България не виждат грозящата ги опасност. Вместо да се организират срещу нея чрез съвместен отпор, те си позволяват игра с огъня и, разбира се, изгарят в него. Към всички тактически грешки, които прави цар Иван Александър в своята държавническа дейност, трябва да се прибави и неговият неправилен ход по отношение разделянето на България между двамата му сина. Естествен приемник на цялата държавна власт след смъртта на Иван Александър би трябвало да бъде първородният му син Иван Страцимир.
За да угоди обаче на
властническите
капризи на втората си жена Сара, от която има втори син Иван Шишман, Иван Александър извършва още приживе разделяне на България между тях двамата.
На законния престолонаследник Иван Страцимир той дава управлението на Видинската област, а на втория си син Иван Шишман предоставя централ-ната част на държавата като Търновско българско царство. Този акт на разединение на българската държава е предшестван от самоволното отделяне на българските боляри Балик и Добротица, които се обявяват за самостоятелни феодални владетели в Карвунската област (днешна Добруджа, Балчишко) до Козяк (днешен Обзор). Всичко това улеснява разгромяването на България от османците. В тази епоха България се сочи като факлоносец на прогресивното начало и една от първите държави в Източна Европа, които след Византия въвеждат християнството като обща народностна религия. За да се избегне влиянието на Рим и да не попадне във властта на Римокатолическата църква, чехите, в лицето на Великоморавския княз Ростислав, се обръщат към Византия да им бъдат изпратени християнски проповедници, които да отбият народа от влиянието на Римокатолическата църква.
към текста >>
За да се избегне влиянието на Рим и да не попадне във
властта
на Римокатолическата църква, чехите, в лицето на Великоморавския княз Ростислав, се обръщат към Византия да им бъдат изпратени християнски проповедници, които да отбият народа от влиянието на Римокатолическата църква.
За да угоди обаче на властническите капризи на втората си жена Сара, от която има втори син Иван Шишман, Иван Александър извършва още приживе разделяне на България между тях двамата. На законния престолонаследник Иван Страцимир той дава управлението на Видинската област, а на втория си син Иван Шишман предоставя централ-ната част на държавата като Търновско българско царство. Този акт на разединение на българската държава е предшестван от самоволното отделяне на българските боляри Балик и Добротица, които се обявяват за самостоятелни феодални владетели в Карвунската област (днешна Добруджа, Балчишко) до Козяк (днешен Обзор). Всичко това улеснява разгромяването на България от османците. В тази епоха България се сочи като факлоносец на прогресивното начало и една от първите държави в Източна Европа, които след Византия въвеждат християнството като обща народностна религия.
За да се избегне влиянието на Рим и да не попадне във
властта
на Римокатолическата църква, чехите, в лицето на Великоморавския княз Ростислав, се обръщат към Византия да им бъдат изпратени християнски проповедници, които да отбият народа от влиянието на Римокатолическата църква.
За такива им били проводени братята Кирил и Методий, които през 862-863 г. утвърж-дават в Моравско християнството от източноправославен тип. Междувременно русите от Киевска Рус са въз-прие-ли християнството чрез Византия, но поради езикови различия то им стояло като чужд придатък. Едва когато учениците на братята Кирил и Методий ги обучават на славянската писменост и ги снабдяват с разбираемата за тях славянска църковна книжнина, те почувствали силата на Христовото Слово. Поляците възприемат християнството през 966 г.
към текста >>
88.
026. Дейност на Атанас Георгиев в Цариград
Успехът на варненските българи обаче не е бил пълен, защото турските
власти
признавали не народностите, а църквите, или по-точно казано, народностите са били представлявани в лицето на тяхната църква и на църковните им водители.
Заминаването на Атанас Чорбаджи в Цариград и личното му активно участие в центъра на черковно-националната борба на българския народ срещу гръцката фенерска патриаршия съвпада по време с второто заточение на Иларион Макариополски в Мала Азия. Оказало се, че Атанас Чорбаджи бил в Цариград точно тогава, когато е имало нужда от нови, ентусиазирани патриотични българи, които в отсъствие на Иларион Макариополски да продължат борбата с неотслабваща сила. С не по-малка енергия и настойчивост се водила същата борба и във Варненско от отец Константин. Българската училищна община във Варна се превърнала в естествен национален център на българщината в североизточния край на полуострова. Въпреки че отец Константин не фигурирал официално като неин член, тъй като все още работел в гръцката митрополия, той е бил вдъхновителят на всички родолюбиви инициативи на българите във Варна и вземал най-активно участие в осъществяването им.
Успехът на варненските българи обаче не е бил пълен, защото турските
власти
признавали не народностите, а църквите, или по-точно казано, народностите са били представлявани в лицето на тяхната църква и на църковните им водители.
Тъй като българите християни от Варна са се представяли официално от гръцката цариградска патриаршия, последната винаги ги е злепоставяла пред турските власти. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни граждани, продължавал да бъде официален представител на варненските българи. Фактическото положение на нещата обаче било съвсем друго. С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на Българската църква от Вселенската гръцка патриаршия, настъпва съществена промяна в църковното служение на българите. До този момент всички христия-ни, неза-ви-симо дали са българи, или гърци, се чер-кува-ли общо в гръцките църкви, като всички църковни тре-би – кръщения, сватби, погребения, панихиди и дру-ги – се извършвали на гръцки език от гръцки свещени-ци.
към текста >>
Тъй като българите християни от Варна са се представяли официално от гръцката цариградска патриаршия, последната винаги ги е злепоставяла пред турските
власти
.
Оказало се, че Атанас Чорбаджи бил в Цариград точно тогава, когато е имало нужда от нови, ентусиазирани патриотични българи, които в отсъствие на Иларион Макариополски да продължат борбата с неотслабваща сила. С не по-малка енергия и настойчивост се водила същата борба и във Варненско от отец Константин. Българската училищна община във Варна се превърнала в естествен национален център на българщината в североизточния край на полуострова. Въпреки че отец Константин не фигурирал официално като неин член, тъй като все още работел в гръцката митрополия, той е бил вдъхновителят на всички родолюбиви инициативи на българите във Варна и вземал най-активно участие в осъществяването им. Успехът на варненските българи обаче не е бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите, или по-точно казано, народностите са били представлявани в лицето на тяхната църква и на църковните им водители.
Тъй като българите християни от Варна са се представяли официално от гръцката цариградска патриаршия, последната винаги ги е злепоставяла пред турските
власти
.
Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни граждани, продължавал да бъде официален представител на варненските българи. Фактическото положение на нещата обаче било съвсем друго. С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на Българската църква от Вселенската гръцка патриаршия, настъпва съществена промяна в църковното служение на българите. До този момент всички христия-ни, неза-ви-симо дали са българи, или гърци, се чер-кува-ли общо в гръцките църкви, като всички църковни тре-би – кръщения, сватби, погребения, панихиди и дру-ги – се извършвали на гръцки език от гръцки свещени-ци. След отделянето на Българската църква от фенерската гръцка патриаршия всички църковни служби, за които става дума по-горе, както и самата черковна литургия се извършвала в новоорганизираните български църкви на старобългарски език.
към текста >>
89.
029. Константин Дъновски – първи български свещеник във Варна
Охридският свещеник не одобрил тази им постъпка, като го посъветвал, вместо да предизвикват гърците и техните църковни
власти
, които естествено ще реагират на постъпките им, по-добре би било без много шум, но с твърда решимост да приспособят за българска църква долния етаж на българското училище и да започнат отслужването на църковни служби на старобългарски.
Така съответната ултимативна молба, подписана от първенците на петдесет-шестдесет села от Варненския санджак (област), бива изпратена в Цариград. На 10 февруари 1865 г. група ентусиазирани вар-ненски младежи доверяват на отец Константин, че възнамеряват да завземат с пристъп гръцката църква “Св. Георги” и търсят неговото одобрение и сътрудничество.42 По това време отец Константин се среща с току-що пристигналия в града стар български свещеник отец Наум от Охридския манастир “Св. Наум”, на когото разказал какво възнамеряват да направят варненските българи.
Охридският свещеник не одобрил тази им постъпка, като го посъветвал, вместо да предизвикват гърците и техните църковни
власти
, които естествено ще реагират на постъпките им, по-добре би било без много шум, но с твърда решимост да приспособят за българска църква долния етаж на българското училище и да започнат отслужването на църковни служби на старобългарски.
Тази идея била възприета от отец Константин и той се заел енергично за нейното осъществяване. Предложението било подкрепено и от патриотично настроените български граждани. Без да подозират гърците, отец Константин спечелва на своя страна и турския мухтар (кмет) на Варна Ибиш Ефенди, който дал своето мълчаливо съгласие. На 13 февруари 1865 г. отец Константин отива в с.
към текста >>
Гърците направили интриги пред турските
власти
във Варна, като настоявали да се забрани църковнослужението в новоприспособената църква “Св.
Въпреки това на неделната литургия на 14 февруари 1865 г. в същото помещение отец Константин извършил водосвет в присъствието на много българи и прочел на старобългарски език “Часовете”. На вечерната служба пред много народ същият свещеник изнесъл изцяло църковната служба на старобългарски. Пробивът бил направен. Гърците и гагаузите-гъркомани незабавно започнали да негодуват срещу дръзката постъпка на отца Константина.
Гърците направили интриги пред турските
власти
във Варна, като настоявали да се забрани църковнослужението в новоприспособената църква “Св.
Арахангел Михаил”. Оплакванията им обаче не дали никакъв резултат, тъй като отец Константин бил уредил предварително въпроса с Ибиш Ефенди. Тогава гърците отнесли оплакванията си до цариградския патриарх. Държанието на турските управници във Варна окуражило българите и на 17 февруари 1865 г. в новата църква “Св.
към текста >>
90.
030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски
Свещеник Константин Дъновски, като председател на българското църковно и училищно настоятелство във Варна и като глава на националната Българска православна църква, поел в свои ръце
властта
и предста-вителството на българщината в града и околията.
030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски Период до Освобождението Основният документ, който характеризира отец Константин като глава на българските възрожденци от Варненско, е официалната писмена кореспонденция на гръцкия митрополит Йоаким във Варна, адресирана до гръцката фенерска патриаршия в Цариград през периода от 1865-1873 г.21
Свещеник Константин Дъновски, като председател на българското църковно и училищно настоятелство във Варна и като глава на националната Българска православна църква, поел в свои ръце
властта
и предста-вителството на българщината в града и околията.
Всичко това възбудило гнева и злостната реакция на гърци и гагаузи-гъркомани. Гърците се запретнали да обезвредят “самозвания” български свещеник, а митрополит Йоаким подготвял отстраняването му от Варна и изпращането му на заточение в някой от светогорските манастири. Във връзка с тези планове варненският гръцки владика пише до цариградската фенерска патриаршия следното: “Умолявам Негово Святейшество да благоволи и издейства височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някои от светогорските манастири. С това ще се премахне най-главното зло и ще се обуздаят другите.”21 Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, отец Константин продъл-жавал неуморно своята дейност.
към текста >>
Аврен от 1866 г., отец Константин бил окачествен като “наш деспот ефенди български”, което означавало, че му е гласувано доверие, като му се давало възможност да обладава голяма
власт
и разпоредителство в неговите ръце21.
Документът уреждал правата и задълженията на свещениците от епархията и отношенията на градовете и селата към новата българска църковна община. Така била създадена една стройна централизация на народностната българска верска общност, тъй необходима за случая. Всичко това утвърдило отец Константин не само като борец, просветител и свещеник, но и като талантлив административен вдъхновител и ръководител на всички родолюбиви инициативи в този край. Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, като уреждал църковните им дела, освещавал нови храмове и ги присъединявал към българската църква.21 По личните признания на варненския гръцки митрополит Йоаким отец Константин се е бил превърнал в “глава на варненските и околни българи”21, а в едно възторжено писмо, отправено до поп Захария от с.
Аврен от 1866 г., отец Константин бил окачествен като “наш деспот ефенди български”, което означавало, че му е гласувано доверие, като му се давало възможност да обладава голяма
власт
и разпоредителство в неговите ръце21.
Безспорен документ за голямата дейност, която провежда отец Константин в църковно и културно-просветно отношение сред българите от Варна и Варненско, са докладите и изобщо кореспонденцията, които варненският гръцки владика Йоаким води с гръцкия патриарх в Цариград. Там е предадена много релефно борбата между двамата църковни дейци и е охарактеризирано делото на отец Константин като водач и защитник на българското население от този край. Изнесеното в тези доклади от варненския гръцки митрополит придобива още по-висока цена и поради това, че същият гръцки митрополит малко след това бива избран за вселенски патриарх на източноправославната гръцка църква под името Йоаким ІІІ. Оригиналите на тези доклади, съставляващи кореспонденцията от 142 листа в размер 40/25 см. се съхраняват в архива на Варненския археологически музей под сигнатура ССІ ХХХVІ.
към текста >>
С течение на времето турската
власт
, като преце-нявала целесъобразността на битовите мероприятия и инициативи, предприемани от Варненската българска църковна община, започнала да им съдейства и да ги подпомага.
Гюн-Доуду, Варненско, на 13 октомври 1865 г. са отправили до ръководството на варненската българска църква “Св. Арахангел Михаил” следната молба: “Подписаните селяни от селото Гюн-Доуду молиме българската черква във Варна, която знае, че сме се отделили от гръцката патриаршия и сме в мераза, молиме българското общество да представлява селото при Хюкюмата за всичките ни работи и признаваме българската черква във Варна за наша майка, та да ни варди в духовните ни черковни работи.”20 Все в този смисъл отец Константин започва да играе почетната роля на “деспот ефенди български”, т.е. като автономен български разпоредител.21
С течение на времето турската
власт
, като преце-нявала целесъобразността на битовите мероприятия и инициативи, предприемани от Варненската българска църковна община, започнала да им съдейства и да ги подпомага.
Онова, което в близкото минало се вършило за охраняване правата на българите и българщината във Варна и Варненско от Атанас Чорбаджи, сега изцяло минало в ръцете на отец Константин. С разрастване функциите на Варненската българска църковна община се налагали по-големи разходи, поради което настъпили финансови затруднения. Търсейки изход от това положение, решило се начело на Варненската българска църковна община да застане лице с по-висок духовен сан, чийто авторитет да импонира на българите и да ги стимулира към по-големи парични помощи. През септември на 1867 г. свещеник Константин Дъновски се оттегля от председателския пост и се озовава в с. Хадърджа.
към текста >>
Още в началото на Руско-турската война (1877-1878) той бил задържан от турците като опасен за
властта
човек.
На 17 март 1873 г. варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет отец Константина. От 1876 г. отец Константин започва да служи и в параклиса при руското консулство във Варна. Участието му като инициатор на всички родолюбиви дела на българите от Варненско, както и тесните му връзки с руското консулство във Варна, му навличат големи неприятности.
Още в началото на Руско-турската война (1877-1878) той бил задържан от турците като опасен за
властта
човек.
Повод за затварянето му е било обвинението като отявлен русофил и свещенослужител в параклиса на руското консулство. Изправен пред военен турски съд, той едва не бил обесен. Положението му било значително усложнено и поради отправените атаки срещу него от страна на варненските гърци и гагаузи. Благодарение намесата и застъпничеството на холандския консул във Варна, чиято съпруга по народност била рускиня, отец Константин останал жив. С навлизането на руските войски във Варна той бива освободен от затвора, където прекарал седем месеца.
към текста >>
91.
УЧИТЕЛЯТ
Впоследствие
властта
ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати.
Всеки, който получаваше Пентаграм тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, каквото той самият намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Тогава всеки от възрастните приятели от благодарност, че са направили залог с Бога, Му даваха по една златна монета. Така Учителят беше събрал 180-200 златни монети. Членовете на финансовия съвет, като намериха тези златни монети след заминаването на Учителя, направиха опис за тях, но не ги обявиха, както беше реда според закона, а ги задържаха за Братството.
Впоследствие
властта
ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати.
Милицията, която дойде да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях, но след това ни обвиниха, че сме злоупотребявали с тях. Пентаграмът и "Завета на цветните лъчи" бяха дадени почти едновременно. Учителят престана да ги дава като видя, че някои от приятелите се отнасят лекомислено, не спазват правилата, които бе дал при работа с тях, и с туй си правят пакости. След като някои приятели си навреждат чрез Пентаграма, Учителят казва: "Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие изпълнявате Волята Божия, което е записано в него, заемате неговото положение, тъй като добродетелта и правдата е само за земята, а в Небето няма никакви спорове.
към текста >>
92.
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Учителят имаше сила и
власт
, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога.
В никакъв случай, не е красиво от моя страна. Но Учителят винаги вървеше напред. Стъпваше на пръсти и казваше да не се клатим ни наляво, ни надясно, да стъпваме на пръсти и после на пети. Защото, казва, който стъпва първо на петите, разклаща мозъка." Милка Говедева
Учителят имаше сила и
власт
, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога.
В Неговия поглед грееше предвеч- ната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата си изправена. Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, но гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония.
към текста >>
93.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ
Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и
власт
, а бе с такова смирение.
" И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нещо".
Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и
власт
, а бе с такова смирение.
Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше. Гради Минчев, Ангел Вълков, Елена Андреева, Борис Николов ОБЛЕКЛОТО НА УЧИТЕЛЯ Облеклото на Учителя беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен. Имаше хубав вид.
към текста >>
94.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
имаме протокол на събора, но съборът бил разтурен от
властта
, защото беше обявена Първата световна война.
включително, всички срещи на Веригата (наречени по-късно събори) се провеждат във Велико Търново. В 1913 г. се води Балканската война. Няма събор. 1915 г.
имаме протокол на събора, но съборът бил разтурен от
властта
, защото беше обявена Първата световна война.
Братята и сестрите били заставени да напуснат Търново. При първите събори Учителят лично с писмо поканваше онези, които трябваше да дойдат. Не се допускаха непоканени хора. Учителят определяше датата и изпращеше поканите лично. Постепенно с годините започнаха да идват онези, които Невидимият свят довеждаше по своите неведоми пътища.
към текста >>
95.
СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'
Властта
бе решила да забрани събора.
През 1926 г. на поляната на Изгрева се състоя съборът. От провинцията дойдоха много приятели. Те си построиха навеси от платнища и спяха там. Една сутрин на Изгрева осъмнахме, заобиколени от полиция.
Властта
бе решила да забрани събора.
Точно в този ден Учителят беше на "Опълченска" 66 и изпрати един брат с писмо до тогавашния министър-председател, кой- то отмени по телефона блокадата на полицията. Тогава имаше много хора. Всички идваха с каруци, одеала, платнища. Построи се цяло селище. Това беше един голям събор.
към текста >>
96.
УЧЕНИЦИ
Тя беше изпратена от свещениците или
властта
, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво.
Но ние двете със сестра ми бяхме плахи, не смеехме да приближим - нали за пръв път отивахме. Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем и чуем какво говори старецът. Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя.
Тя беше изпратена от свещениците или
властта
, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво.
А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис? " Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ. Учителят добавил: "За много малко си се продала! " Така, че пътят на мравката ни заведе на Изгрева. Кина Рангелова
към текста >>
Дойдоха комунистите на
власт
.
Но в случая отговорът бе категоричен: "Имотите да се оставят на държавата! " Те изпаднаха в паника и се разотидоха. Аз стоях безмълвен. Учителят ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи. Минаха повече от десет години.
Дойдоха комунистите на
власт
.
Учителят си беше заминал. Излязоха новите закони. Един от тях бе законът за едрата градска собственост. Според него всеки имаше право на едно жилище. Властта взе всичко, национализира го и го направи държавно.
към текста >>
Властта
взе всичко, национализира го и го направи държавно.
Дойдоха комунистите на власт. Учителят си беше заминал. Излязоха новите закони. Един от тях бе законът за едрата градска собственост. Според него всеки имаше право на едно жилище.
Властта
взе всичко, национализира го и го направи държавно.
Възрастните братя изведнъж обедняха. А на онези, които си бяха заминали - техните наследници обедняха. Всички негодуваха и упрекваха комунистическата власт за извършеното от нея беззаконие. А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта. Борис Николов
към текста >>
Всички негодуваха и упрекваха комунистическата
власт
за извършеното от нея беззаконие.
Един от тях бе законът за едрата градска собственост. Според него всеки имаше право на едно жилище. Властта взе всичко, национализира го и го направи държавно. Възрастните братя изведнъж обедняха. А на онези, които си бяха заминали - техните наследници обедняха.
Всички негодуваха и упрекваха комунистическата
власт
за извършеното от нея беззаконие.
А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта. Борис Николов Олга Славчева отишла на фризьор, накъдрила си косата и след това отишла на беседа. Учителят трябвало да покаже някои френологични центрове. И така както Олга е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове.
към текста >>
След заминава- нето на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата
власт
на комунистите в нашия район.
" - "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава. Този млад мъж се казваше Никола Антов. Той беше анархист по убеждение, след това премина към комунистите и накрая дойде на "Изгрева". Беше си построил барака и в стаята си, след заминаването на Учителя, беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров. Според него един комунист можел да бъде едновременно и дъновист и на никого това не пречело.
След заминава- нето на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата
власт
на комунистите в нашия район.
Заради негови грешки пред комунистите беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора. Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време, някои от нас отидоха в затвора. Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча. Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм.
към текста >>
97.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
По това време на
власт
в Англия са консерваторите, с министър-председател Балдоин, един стар закоравял консерватор.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ Спомени на ученици На 7 септември 1936 г. съвсем неочаквано, скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард VIII, придружаван от своята приятелка Симпсън - една мила, скромно облечена жена от народа. Хората посрещнаха тази симпатична двойка с рядко изразена непринудена топлота и внимание.
По това време на
власт
в Англия са консерваторите, с министър-председател Балдоин, един стар закоравял консерватор.
Това правителство не можа да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да се ожени за жена от народа. Правителството му поставя ултиматум: или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже живота си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард VIII с презрение отхвърлил всички най-примамливи съблазни, към които повечето обикновени хора се стремят с най-голяма настървеност, готови да пожертват най-милото и драго за съблазните на този свят: високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. Той излиза над дребнавите човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертва всичко това, заради любовта.
към текста >>
Английският крал Едуард VIII с презрение отхвърлил всички най-примамливи съблазни, към които повечето обикновени хора се стремят с най-голяма настървеност, готови да пожертват най-милото и драго за съблазните на този свят: високо обществено положение,
власт
, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности.
съвсем неочаквано, скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард VIII, придружаван от своята приятелка Симпсън - една мила, скромно облечена жена от народа. Хората посрещнаха тази симпатична двойка с рядко изразена непринудена топлота и внимание. По това време на власт в Англия са консерваторите, с министър-председател Балдоин, един стар закоравял консерватор. Това правителство не можа да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да се ожени за жена от народа. Правителството му поставя ултиматум: или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже живота си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя.
Английският крал Едуард VIII с презрение отхвърлил всички най-примамливи съблазни, към които повечето обикновени хора се стремят с най-голяма настървеност, готови да пожертват най-милото и драго за съблазните на този свят: високо обществено положение,
власт
, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности.
Той излиза над дребнавите човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертва всичко това, заради любовта. С това показа на целия свят, на целия човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина, с тази си постъпка, той стана за присмех на някои хора, но за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с отличие, като поднесе на човешкия род бляскав пример на достойна постъпка. Обръщайки се към своя народ при подписването на акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото каза: ''Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности.
към текста >>
Свещениците казват: "Всяка
власт
е дадена от Бога".
Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат. Мислеха с оръжие да възстановят свободата си, но трябваше не с оръжие, а както им казваше Толстой - с любов. "Не противи се злому" - казва Христос. Как ще го тълкуват това свещениците? Болшевиките сега са турени да действат с оръжие.
Свещениците казват: "Всяка
власт
е дадена от Бога".
Ами болшевистката не е ли дадена от Бога? Не, ние казваме: "Всяка праведна власт е от Бога дадена." Там, дето болшевиките са праведни и прилагат добри дела, те са прави, там дето прилагат насилие, не са прави". Пътят, който показва Толстой на руския народ, бе отхвърлен. А защо? Учителят по този повод казва: "Свещениците в Русия и църквата са причина за болшевистката революция.
към текста >>
Не, ние казваме: "Всяка праведна
власт
е от Бога дадена." Там, дето болшевиките са праведни и прилагат добри дела, те са прави, там дето прилагат насилие, не са прави".
"Не противи се злому" - казва Христос. Как ще го тълкуват това свещениците? Болшевиките сега са турени да действат с оръжие. Свещениците казват: "Всяка власт е дадена от Бога". Ами болшевистката не е ли дадена от Бога?
Не, ние казваме: "Всяка праведна
власт
е от Бога дадена." Там, дето болшевиките са праведни и прилагат добри дела, те са прави, там дето прилагат насилие, не са прави".
Пътят, който показва Толстой на руския народ, бе отхвърлен. А защо? Учителят по този повод казва: "Свещениците в Русия и църквата са причина за болшевистката революция. Те създадоха анархия в руския ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят. Защото те не приложиха Христовото Учение".
към текста >>
Не смее да предаде съобщението, защото
властта
ще научи и направо ще го изпрати в затвора.
Българският представител останал като зашеметен. Откъде Чърчил знае за Бялото Братство в България, а той почти нищо не знае, а само е чувал за него. Сконфузил се, свил се, замълчал и след като се прибрал в България никому нищо не казал, но решил да изпълни поръчението на Чърчил. А това не е шега работа - Чърчил е това, зад него стои Англия. Но понеже се страхува да отиде и предаде съобщението, дни наред се чуди какво да направи.
Не смее да предаде съобщението, защото
властта
ще научи и направо ще го изпрати в затвора.
Накрая се престрашил и изпраща рождената си сестра на Изгрева. Ние събрахме една група от по-сериозни братя и сестри и тя ни предаде поздравленията на Чърчил, поздравления към Бялото Братство. Мария Тодорова След 9 септември наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка е била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония. Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки на разни хора и се зачудил като видял между тях портрета на Учителя.
към текста >>
По онези години
властите
гонеха комунистите и те минаха в нелегалност.
Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят, че това са техни началници и редом с тях гордо върви куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасил живота. Борис Николов
По онези години
властите
гонеха комунистите и те минаха в нелегалност.
В квартала "Юч бунар", който е работнически квартал и главно бяха преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти. Казахме, че домът на Гумнерови е къща-близнак с дома на баба Парашкева. По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров, изплашена влиза от другата страна на къщата и моли Учителя да я укрият, за да не бъде заловена. Учителят извика сестра Василка и каза: "Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й една бяла кърпа за главата и нож да бели картофи". След малко пристига и Георги Димитров: "Г-н Дънов, скрийте ме някъде, ще ме арестуват!
към текста >>
Но после, след като дойдоха на
власт
, поискаха да ги забравят тези неща и не си ги спомняха вече.
Веднъж комунистът Кофарджиев бяга от полицията и решава да се укрие при Учителя на "Изгрева", който го приема, държи го три часа при себе си, докато се вдигне обсадата на полицията. Накрая идва при Учителя офицерът, който командва хайката за залавяне на комуниста. Влиза при Учителя, козирува Му, след това Му се кланя и си отива. А Кофарджиев в това време седи на стола до Учителя, но офицерът изобщо не го поглежда, а се покланя на Учителя. Така се спасява и той.
Но после, след като дойдоха на
власт
, поискаха да ги забравят тези неща и не си ги спомняха вече.
И не смееха да си ги припомнят. Но аз ще ги припомня не заради тях, а заради вас, за да знаете как стоят нещата. Борис Николов След 9.IX.1944 г. Никола Антов, който бе също комунист и бе в Братския съвет, без да пита останалите, самоволно подари домът на Петко Гумнеров на властта с цел да се направи музей на Георги Димитров.
към текста >>
Никола Антов, който бе също комунист и бе в Братския съвет, без да пита останалите, самоволно подари домът на Петко Гумнеров на
властта
с цел да се направи музей на Георги Димитров.
Но после, след като дойдоха на власт, поискаха да ги забравят тези неща и не си ги спомняха вече. И не смееха да си ги припомнят. Но аз ще ги припомня не заради тях, а заради вас, за да знаете как стоят нещата. Борис Николов След 9.IX.1944 г.
Никола Антов, който бе също комунист и бе в Братския съвет, без да пита останалите, самоволно подари домът на Петко Гумнеров на
властта
с цел да се направи музей на Георги Димитров.
Когато стана процесът срещу Братството 1957/58 г., Василка Иванова отиде при сестрата на Георги Димитров, която заемаше голям държавен пост. Тя беше директор на висшата партийна школа на комунистите. Срещна се с нея и поиска да помогне на Братството при съдебния процес срещу него. А тя отговорила: "За теб, Василке, мога да направя всичко.
към текста >>
98.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
Хора, които ми се представяха за приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред
властта
и бях взет под око, тъй като, според тях, имах необходимите елементи, за да поднесат на народа търсения от тях показен процес.
Но аз не разбирах тогава и продължих. Правителството, с излизането на закона, усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой търговец от голям мащаб за назидание и уплаха. Затова едрите търговци бяха внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират и се издигат от околната среда, всякога е имало завист и озлобление. В това отношение, срещу мен се породи голяма завист.
Хора, които ми се представяха за приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред
властта
и бях взет под око, тъй като, според тях, имах необходимите елементи, за да поднесат на народа търсения от тях показен процес.
Един ден съм на Изгрева в беседката. Учителят дойде и седна до мен. Изразът му беше угрижен, замислен, измъчен. Обърна се към мен и ми каза: "Николай, всяко нещо се плаща." Аз всякога съм чувствал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, за да ме погълне. Разбрах. Нищо не казах, само няколко сълзи се отрониха от очите ми.
към текста >>
След 9 септември 1944 г, когато комунистите дойдоха на
власт
, три години по-късно в 1947 г.
Часовникът е напълно здрав. Разбира, че Учителят му го е дал не за поправка, а за "връзка" с Него. Дежурният милиционер отваря вратата на килията и пуска Николай на свобода. Учителят за втори път му спасява живота. Светозар Няголов
След 9 септември 1944 г, когато комунистите дойдоха на
власт
, три години по-късно в 1947 г.
те национализираха индустрията. Малко по-късно, като че ли последен бях ликвидиран и аз, защото търговският капитал по- късно го ликвидираха. Стана нужда да работя в една леярна за алуминиеви изделия, като работник леяр. Един ден отговорникът ми нареди да стопя разни алуминиеви отпадъци в една голяма пота и да се излее във формите за блокчета. Запалих огнището с кокс и започнах да пълня поставения съд с алуминиеви отпадъци.
към текста >>
99.
НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
Но това не бе взето предвид от
властите
.
От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер. Някои от тях той ми ги е разказал лично. През 1925 г. спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци и комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и заведоха процеса през 1957/58 г, тогава лично той излезе в защита на Братството, дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време.
Но това не бе взето предвид от
властите
.
При друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. Гръблев се пенсионира и живееше със своята пенсия. По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на Братството.
към текста >>
100.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
той бе арестуван от комунистите и изпратен в концлагер като враг на новата
власт
и там намери смъртта си.
Софрони Ников, който присъствал на този конгрес като представител на българската теософска ложа, много години по-късно, лично на брат Георги Куртев от Айтос, бе предал думите на Кришнамурти, който казал, че Мировият учител е в България и че Той е Петър Дънов. Но Софрони Ников го бе казал само на брат Георги Куртев, когато бе посетил веднъж градината в Айтос. Той не посмя да го съобщи на останалите теософи в България поради лични и други съображения. Кришнамурти каза Истината, а Софрони Ников я укри за българските теософи и за българската общественост. След 1944 г.
той бе арестуван от комунистите и изпратен в концлагер като враг на новата
власт
и там намери смъртта си.
Ако беше изнесъл Истината, неговият живот щеше да протече по друг начин. За Истината човек трябва да се бори и да я отстоява. Имаше дни, когато Магдалена се движеше в нашите среди, присъстваше на беседи, играеше Паневритмия с нас на поляната и бе напълно смирена. Но идваха и такива дни, когато тя правеше скандали, беше непоносима, говореше срещу Братството, срещу Учителя пред всички нас, дори пред лицето на Учителя. Ние стояхме изтръпнали.
към текста >>
НАГОРЕ
