НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
223
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума,
висшето
естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.
Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.
Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума,
висшето
естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.
Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера.
към текста >>
Но такова едно поведение на кой и да е человек не може да се оправдае от мерилото на
висшето
Добро.
Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение – този път няма да изведе никого на добро бъдеще. Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта.
Но такова едно поведение на кой и да е человек не може да се оправдае от мерилото на
висшето
Добро.
За благородни цели се изискват и благородни средства – този е общият закон, неизменяемият път на Истината. Така работи и действа Духът, когато произвожда и ражда нещо добро. „Според семето – и плодът“ – казва поговорката. Не знаем ли, че всичките благодетели и добродетели в человечеството са се родили и произлезли от добри и благородни майки? За тях са се дали най-светите жертви.
към текста >>
Стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на
висшето
Добро.
Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен? “ На това питане ще отговорим направо. Истината ще си е Истина през всичките векове. Тя ще има същото влияние и сила в душата ни, когато и да е и където и да е, под какъвто вид, форма и образ и да ни се представи.
Стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на
висшето
Добро.
Религията ще си стои там, гдето си е била. А за в бъдеще, ако иска да има почит и влияние, тя е длъжна да промени своето настоящо наклонение. Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен интерес, а не Божий. Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел. Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега.
към текста >>
Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до
висша
степен ирелигиозно за православния и протестантина.
Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня. Важно е да правим разлика помежду понятията за вяра и религия. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир. Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго.
Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до
висша
степен ирелигиозно за православния и протестантина.
Навярно това се потвърждава и от постоянните стълкновения на самите религиозни системи една с друга. Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета. Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на духовното ни просвещение. Тогава става необходима нужда от наша страна да изпитваме всяко религиозно произведение дали има солта на Истината, или не. И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение.
към текста >>
Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от
висши
цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата.
Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие.
Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от
висши
цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата.
Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех.
към текста >>
Никой. И кой би желал да се облече в по-
висшия
духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си?
Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния?
Никой. И кой би желал да се облече в по-
висшия
духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си?
Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека.
към текста >>
Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на
висшата
Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот.
Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на
висшата
Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот.
И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие.
към текста >>
2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума –
висшето
естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех.
Времето за това е наближило. Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12]. Благовестието тропа вече на нашата врата. 4. Обуздаване на низшето естество[13] 1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.
2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума –
висшето
естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех.
3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието.
към текста >>
Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на
висшето
Добро.
„Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията? Къде отиват те, които от толкова хиляди години са ръководили човешкия род и постоянно са го учили как да изпълнява своя дълг към Бога и към ближния? ” 2. На това питане ще отговорим направо. Истината е Истина през всичките векове.
Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на
висшето
Добро.
3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат.
към текста >>
Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във
висша
степен нерелигиозно за православния и протестанта.
Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот. Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека. 6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго.
Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във
висша
степен нерелигиозно за православния и протестанта.
Впрочем това се потвърждава и от постоянните стълкновения между религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени и разположени. 7. Това обстоятелство ни кара да направим заключението, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата същност на предмета. Тези лични интереси обаче упражняват голямо влияние върху душевното настроение на човека и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на духовното му израстване. 8. Ето защо е необходимо да подлагаме на проверка всяко религиозно произведение, за да видим дали притежава солта на Истината, или не.
към текста >>
Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от
висши
цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие.
Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие.
Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от
висши
цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие.
В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.
към текста >>
Кой би се стремял към по-
висшия
духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?
1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления?
Кой би се стремял към по-
висшия
духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?
3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа.
към текста >>
Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на
висшата
, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот.
” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?! 3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред.
Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на
висшата
, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот.
И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума. 2. Областта на науката 2.1. Трите основни закона
към текста >>
19. Пред нас щяха да се открият звездни системи от по-
висш
порядък.
7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава. Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен. 18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие. Какви ли чудеса на мирозданието биха се открили пред нашия смаян поглед?!
19. Пред нас щяха да се открият звездни системи от по-
висш
порядък.
Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана. Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат. 20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре? Винаги ли пред нас ще се разкриват нови простори? Къде се намираме тогава ние и какъв път сме изминали?
към текста >>
От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във
висша
, божествена.
[8] „Необходимостта” е другото име на VІ Херметичен принцип („Причина и следствие”). В западния свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата. В християнството е познат като Закон на Божествената справедливост. [9] Нарича се също „прах на проекцията”. Това е Magnum Opus на алхимиците, субстанцията, притежаваща силата да превръща по-малко благородните метали в чисто злато.
От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във
висша
, божествена.
[10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит. 12 гл. и др. [11] Вж. дял първи – І.9:12 и сл.
към текста >>
Характерни за него били изключително строгата дисциплина и подчинението към
висшестоящите
.
[23] Днес ролята на ”златния телец” според Учителя се изпълнява от парите. [24] Йезуитски орден (лат. Societas Jesu – Общество на Исус) – католически монашески орден, основан през 1534 г. от Игнаций Лойола. Създаден по време на сериозната заплаха за католицизма от Реформацията и протестантизма, той имал за цел да се бори за пълно признаване на непоклатимостта на католическата вяра.
Характерни за него били изключително строгата дисциплина и подчинението към
висшестоящите
.
За постигане на целите си йезуитите използвали всички средства, включително и убийството. Структурата на фашистката организация “СС” е изградена до голяма степен по модела на Йезуитския орден. [25] Наполеон І, Наполеон Бонапарт (15.08.1769 – 5.05.1821) – бележит френски пълководец и държавен деец, император (1804-1815). Роден в Аячо (Корсика). Завършил военно училище в Париж (1785).
към текста >>
Висшето
училище, по-късно СУ „Св.
Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата. Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни. Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература. Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев... През десетилетието 1894–1904 г.
Висшето
училище, по-късно СУ „Св.
Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център. В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната. Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология. Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава.
към текста >>
С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-
висшите
духовни идеали и общочовешки ценности.
Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.
С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-
висшите
духовни идеали и общочовешки ценности.
Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор. Ние обаче сме се стремили да съхраним и всеки бисер от първоизточника.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
За нашето наблюдение остава най-
висшата
работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата.
Част 2 Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин.
За нашето наблюдение остава най-
висшата
работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата.
А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване.
към текста >>
Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от
висшата
природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух.
закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest). Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието. А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това развитие, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество. Законът е: комуто много е дадено, много ще се и изисква; комуто малко, малко ще се изисква. От жабата не може да се изисква това, което се изисква от человека.
Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от
висшата
природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух.
В человека съществуват вече две еволюции, за които ще говорим по-после. Един от научните факти, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък. Това, мисля, не изисква никакво доказателство, защото е почти очевидна истина, която всякой може сам да провери. Този факт потвърдява онази вътрешна самостоятелна деятелност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина. Тази истина потвърждава това, че Природата гони една обща велика цел в своите действия.
към текста >>
Трябва да знаем, че
висшата
Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи.
Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж.
Трябва да знаем, че
висшата
Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи.
И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения.
към текста >>
Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от
Висшия
.
С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта. Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство.
Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от
Висшия
.
Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите. Това подобрение е основата на всички обществени преобразования. Има ли някой, който се съмнява в казаното? Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос.
към текста >>
Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на
висшата
дипломация.
Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи. Това те и мечтаят, както и ние. Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия.
Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на
висшата
дипломация.
Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите.
към текста >>
Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от
висш
разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек.
“, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме.
Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от
висш
разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек.
Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши.
към текста >>
Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от
Висшия
, т.е.
Върху този въпрос ще се повърнем да говорим по-напространо на друго място. Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве. Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо.
Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от
Висшия
, т.е.
от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм.
към текста >>
Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-
висш
живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.
Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-
висш
живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.
Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие.
към текста >>
Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-
висша
дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание.
4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото.
Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-
висша
дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание.
8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13). Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала: – в пътя на действителната Истина;
към текста >>
Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от
Висшата
природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух.
Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество. 5. Закон е: „На когото много е дадено, от него много се изисква, на когото малко е дадено – малко се изисква”(Лк. 12:48). От жабата не може да се изисква това, което се изисква от човека.
Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от
Висшата
природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух.
6. В човека съществуват „две еволюции”, за които ще говорим по-нататък.[94] 6. Природата като жив организъм 1. Един от научните факти, който хвърля светлина върху естеството на нещата, е този, че в природата съществуват както сложни, така и едноклетъчни организми. В последните се крият и проявяват тайнствени разсъдителни способности. Това е очевидна истина, която всеки сам може да провери.
към текста >>
В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази
висша
добродетел?
Този факт потвърждава онази вътрешна самостоятелна дейност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина. 2. Тази истина доказва, че природата следва една обща, велика цел в своите действия. За нас е важно да не се заблуждаваме в своите повърхностни представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детски познания, както на първия човек в Едемския рай.[95] 3. Нека не считаме за унизително да изповядваме Истината такава, каквато е.
В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази
висша
добродетел?
Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили. 5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него.
към текста >>
14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата
висша
природа.
Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези същества. И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим.
14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата
висша
природа.
Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята.
към текста >>
Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на
висшата
дипломация.”
1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла.
Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на
висшата
дипломация.”
5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора.
към текста >>
Само в един живот, пълен с любов и ръководен от
висшия
разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие.
Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и мислим, че с това всичко ще се свърши. 6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове.
Само в един живот, пълен с любов и ръководен от
висшия
разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие.
3. Вътрешният характер на възпитанието 1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила: – всички майки и бащи, всички възпитатели трябва да изучават човешкото естество във всякакъв план; – всички те трябва също така да проучват условията, при които се пробуждат и развиват определени добри или лоши качества. Това именно е основата на доброто възпитание.
към текста >>
5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява
Висшият
живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва.
5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява
Висшият
живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие.
към текста >>
Интелектът подразбира низшия ум на човека, а разумът е
висшият
манас.
Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума.
Интелектът подразбира низшия ум на човека, а разумът е
висшият
манас.
Умът включва и висшия, и низшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум. И двамата правят погрешки.” Вж. също бел.№41. [84] Вж.
към текста >>
Умът включва и
висшия
, и низшия манас, заедно ги съдържа в себе си.
Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума. Интелектът подразбира низшия ум на човека, а разумът е висшият манас.
Умът включва и
висшия
, и низшия манас, заедно ги съдържа в себе си.
Има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум. И двамата правят погрешки.” Вж. също бел.№41. [84] Вж. бел. №8.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на
висшия
живот.
4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала? Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето. 5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно.
Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на
висшия
живот.
Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва.
към текста >>
4.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на
висшите
светове, които спомагат в полза на
Висшето
свято дело на великото избавление.
Призванието 2006 Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:
Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на
висшите
светове, които спомагат в полза на
Висшето
свято дело на великото избавление.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят.
към текста >>
Аз ида от горе, по
висше
разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
Аз ида от горе, по
висше
разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
към текста >>
Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените
висши
светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят.
Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените
висши
светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове.
В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота.
към текста >>
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по
Висше
усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено.
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по
Висше
усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил.
към текста >>
5.
Разговор Първий. Упътвание
Висшите
блага не се придобиват лесно.
Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди. Ето, днес почвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще ти са необходими и приготви се, следователно, да ме слушаш до край. Защото ще ти говоря като на разумен. И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство.
Висшите
блага не се придобиват лесно.
Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни.
към текста >>
6.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
Но тук борбата произлиза помежду нисшите и
висши
чувства на душата ти.
Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си.
Но тук борбата произлиза помежду нисшите и
висши
чувства на душата ти.
Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко.
към текста >>
От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от
висшите
побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.
Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от
висшите
побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.
Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли тебе, твоят мощен дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволяват временните неща и облаги?
към текста >>
7.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
Но тук борбата произтича от нисшите чувства, които са в борба с
висшите
.
Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти е напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен обрат в съжденията ти. Противоречията на ума ти са произвели в душата ти болезнени чувства. Ти чувстваш като че ли не си господар на себе си.
Но тук борбата произтича от нисшите чувства, които са в борба с
висшите
.
Ти си поставен помежду два лагера на действащи сили, силите на доброто и злото, които се състезават кой да има първенство в държавата на духа ти. От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече към себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от неговите постановления ще го считат человека, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота. От друга страна твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание, сърцето ти, което е обсебено от висши подбуди на висшата любов и доброто, те призовават да изпълниш своя дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа. Да познаеш вече, че той е велик и славен във всичко.
към текста >>
От друга страна твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание, сърцето ти, което е обсебено от
висши
подбуди на
висшата
любов и доброто, те призовават да изпълниш своя дълг.
Противоречията на ума ти са произвели в душата ти болезнени чувства. Ти чувстваш като че ли не си господар на себе си. Но тук борбата произтича от нисшите чувства, които са в борба с висшите. Ти си поставен помежду два лагера на действащи сили, силите на доброто и злото, които се състезават кой да има първенство в държавата на духа ти. От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече към себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от неговите постановления ще го считат человека, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота.
От друга страна твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание, сърцето ти, което е обсебено от
висши
подбуди на
висшата
любов и доброто, те призовават да изпълниш своя дълг.
Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа. Да познаеш вече, че той е велик и славен във всичко. Границите на неговото царство са обширни. Не е само този свят, който е като зрънце посред океана. Много по-обширни са неговите владения.
към текста >>
8.
04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ
Висшите
блага не се придобиват лесно.
РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ II книга И тъй, пътят на живота е продължителен и труден за възкачване. За всяка стъпка за нагоре се изисква усилие, труд и постоянство.
Висшите
блага не се придобиват лесно.
Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. Това е верно и право. Не могат всички да наследят царството Божие, защото у мнозина няма желание за доброто да сторят плод, достоен за покаяние. И това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобият с драгоценния бисер на царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека са възможни у Бога.
към текста >>
9.
13.Червено тефтерче
Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този
висш
живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува.
Исайя 54 глава. („Ла Елохим хахарец" — (земя на Бога). Онзи, който стои, ще устои, и твърдият в Истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте се със закона на благостта Господня, готови да служите във всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца нашего, който е горе в небето, затова препашете чреслата си, пригответе сърцата си в святост, да сте готови да служите в свято дело. Това Слово е верно, неизменно по своята същина, понеже произтича от начала, водещи при същ- ните събития в цялостта на человеческия живот.")
Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този
висш
живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува.
Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го", „царството Божие на сила се взема" и които се усилят, го грабват. В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет, и който след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Авраму за Ханаан.
към текста >>
10.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
При все че е имало братя и сестри с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (
висшист
), Деню Цанев, Матей Попов и др.
Посещения на членове от други кръжоци: Учителя П. К. Дънов, Т. Ив. Бъчваров, Димитър Голов, Димитър Добрев, Кортеза Стефанова, Величко Гръблашев. На събранията на кръжока брат Пеню е изнасял написаната от него беседа върху текстове от Библията и Евангелието, грижливо написани на ръка с много красив почерк. От тях има някои запазени и досега и не са загубили своето значение.
При все че е имало братя и сестри с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (
висшист
), Деню Цанев, Матей Попов и др.
(със средно образование), работата изцяло е падала върху брат Пеню. Много рядко, и то като голямо изключение, е правил опит Тодор Стоименов да изнесе една-две беседи. Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа". В писмото си от 1909 г. до Димитър Добрев, ръководител на кръжока в Сливен, П.
към текста >>
11.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Д-р Миркович е препоръчан от Чайковски и се среща с
висшите
турски сановници Али паша и Фауд паша.
Остава там до 1866 г. поради участието си в народните работи. По-късно отива в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински става един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет, след което се завръща в Сливен. Запознава се с поляка Михаил Чайковски (Садък паша) и двамата създават проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает. Според тях за добиване на българско самосъзнание най-важното е просвещението, а политическото освобождение ще дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална Църква.
Д-р Миркович е препоръчан от Чайковски и се среща с
висшите
турски сановници Али паша и Фауд паша.
Те възприемат идеята му, но го препращат при Митхад паша в Русе. Последният се съгласява с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени (турски и български). Д-р Миркович не приема и разочарован се отдръпва. Това обаче предизвиква продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участва цялата наша тогавашна интелигенция. Накрая споровете довеждат до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци.
към текста >>
На нас говорят по-
висши
същества, аз съм ученик и ще изпълня всичко".
Той отиде да продава книги. Печалбата ще дойде". Детинска вяра Аз бих желал всички да имате тази детинска вяра на д-р Миркович. Той беше отличен човек във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до духовете, казваше: „Тук разсъждения няма.
На нас говорят по-
висши
същества, аз съм ученик и ще изпълня всичко".
Щом няма духове, той казваше: „Аз съм лекар" и тогава сам, по своите медицински познания предписваше лекове. Щом дойдат духовете, пита ги: „Какво да се даде на болния? ". - Намагнетизирана вода. „Слушай - казва на болния, - има една медицина по-висока от нашата, тя е медицината на духовете. Като пиеш намагнетизирана вода, ще оздравееш." И действително той лекуваше добре.
към текста >>
12.
09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ
Архангел (гр.) - върховен, най-
висш
ангел; от гр.
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ
Архангел (гр.) - върховен, най-
висш
ангел; от гр.
арх - главен, изначален и ангелос - вестител. Аслъ (тур.) - наистина, всъщност. Бахча (пер.-тур.) - зеленчукова или овощна градина. Бесовъпрошателство (ост.) - извикване на зли духове. Благовременно (ост.) - в удобен случай.
към текста >>
13.
№53 /Петър Дънов/
Казакова заминава за Русия,където завършва
висше
образование (вероятно педагогическо).
Омъжва се за образован и влиятелен човек от гр. Тулча (дн. Румъния), който умира рано. След смъртта на мъжа си М.
Казакова заминава за Русия,където завършва
висше
образование (вероятно педагогическо).
След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор външнотърговската девическа гимназия. Занимава се активно със спиритизъм. От края на 1900 г. започва кореспонденция с П. Дънов.Първото писмо до П.
към текста >>
14.
№60 (Пеню Киров)
Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по
висша
алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките.
Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з. в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица. Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г.
Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по
висша
алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките.
Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Филев Обрешков. В начлото на юни 1903 г. в Бургас се образува специална комисия под председателството на бургаския окръжен управител и касиер – полковник о.з.
към текста >>
15.
№73 (Петър Дънов)
В тях развива идеята за една по-
висша
справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
В тях развива идеята за една по-
висша
справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. 77 Вероятно Е. С. Попов.
към текста >>
16.
№102 (Пеню Киров)
Завършва гимназия и
висше
образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи.
238 В дневника на П. Киров за 1907-1908 г. са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“. 239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и общественик, представител на новобългарската литература. Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име.
Завършва гимназия и
висше
образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи.
3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София. Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград. От 1899 г. се отдава изцяло на журналистиката и белетристиката. През 1915 г.
към текста >>
17.
Речник на остарели и чужди думи
архангел (гр.) върховен, най-
висш
ангел.
Речник на остарели и чужди думи амвон (гр.) издигнато място в храм за проповед, за четене на Евангелие и др. агрипния (гр.) бдение.
архангел (гр.) върховен, най-
висш
ангел.
От гръцката дума арх „главен“ или „изначален“ и ангелос „вестител“. аслъ (тур.) наистина, всъщност. бахча (пер.-тур.) зеленчукова или овощна градина. бесовъпрошателство (ост.) извикване на зли духове.
към текста >>
18.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
Казакова заминава за Русия, където завършва
висше
образование (вероятно педагогическо).
Завършва средно образование в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован и влиятелен човек от гр. Тулча (дн. Румъния), който умира рано. След смъртта на мъжа си М.
Казакова заминава за Русия, където завършва
висше
образование (вероятно педагогическо).
След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор на Великотърновската девическа гимназия. Занимава се активно със спиритизъм. От края на 1900 г. започва кореспонденция с П. Дънов. Първото писмо до П.
към текста >>
19.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител накатедрата по
висша
алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките.
в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица. Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г.
Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител накатедрата по
висша
алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките.
Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Филев Обрешков. В начлото на юни 1903 г.
към текста >>
В тях развива идеята за една по-
висша
справедливост и духовност в живота на славяните.
активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата- майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
В тях развива идеята за една по-
висша
справедливост и духовност в живота на славяните.
Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. 77 Вероятно Е.
към текста >>
20.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18
Завършва гимназия и
висше
образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи.
Киров за 1907-1908 г. са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“. 239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и общественик, представител на новобългарската литература. Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име.
Завършва гимназия и
висше
образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи.
3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София. Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград. От 1899 г. се отдава изцяло на журналистиката и белетристиката. През 1915 г.
към текста >>
21.
ПРЕДГОВОР
(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на
висша
степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него.
(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на
висша
степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>
(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на
висша
степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него.
(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на
висша
степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>
22.
91 ПИСМА до Мария Казакова
На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във
висша
стенен.
И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." ,,Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят". С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени.
На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във
висша
стенен.
На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни.
към текста >>
Висшите
и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум.
В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно.
Висшите
и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум.
Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверил откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни.
към текста >>
Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите; а в духовното -
висшите
стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка.
На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина на съждение: логичен, т.е. посредствен и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минува, те са: физическо, умствено и духовно.
Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите; а в духовното -
висшите
стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка.
И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното въздействие на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък.
към текста >>
23.
217 ПИСМО
Трябва да се премине тоя живот в придобиване на
висшето
благо.
1923 г. Любезна Е. Бог е Любов пълна и разумна, тя носи всички блага. Да уповава человек на Господа всякога, това е смисълът на живота. Той може да е уверен в Истината.
Трябва да се премине тоя живот в придобиване на
висшето
благо.
Промени в тоя свят са възможни. Но трябва учение и сила в живота. Сега в тия времена на изпитания без страх. Само с Любов, Мъдрост и Истина. Само Божията Любов е Любов.
към текста >>
24.
239 ПИСМО
В тази страна засега има по-
висша
сила, която действува и туря нещата на местата им.
София, 21. I. 1911 г. Люб. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Няма защо да се обезпокоявате от заплашванията.
В тази страна засега има по-
висша
сила, която действува и туря нещата на местата им.
Вяра, Вяра, Вяра. Знаете ли защо ви турям три пъти вяра? Числото три е непобедимо. И всяка вяра, на която степента е подигната три пъти на себе си, става сила непобедима. Ний знаем всичките възможности.
към текста >>
25.
251 ПИСМО
Законите на Небето са неизменяеми и само след време ще видите добрите резултати от
висшето
ръководство, което Господ влага в света.
1913 г. Люб. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Засега мога да ви кажа само това: събитията, които озадачават вашия ум, се развиват доволно нормално и следят един път строго определен. Не се безпокойте от външния вид на нещата.
Законите на Небето са неизменяеми и само след време ще видите добрите резултати от
висшето
ръководство, което Господ влага в света.
Политическите събития, които сега - се развиват на Б. П., имат двояка перспектива: първата е ембрионическа, втората - органическа. Ембрионическата перспектива скоро ще слезе от сцената и ще се яви органическата, и само тогава ще се явят по-правилните очертания на външните форми, които да дадат правилен израз на развиващите се закони, които ръководят съдбините на тоя народ. Работите с Гърция и Сърбия ще се уредят добре, стига този народ и неговите управляющи да имат разумното търпение и такт на отмерени действия. Онзи, Който ръководи съдбините на тоя народ, бодърствува и пред Негова взор нищо не се пропуща.
към текста >>
26.
273 ПИСМО
Казахме, че съществуват два вида закони: ниски и
висши
, обаче това така е наредено, че нисшият закон е поставен в кръга на по-
висш
, този - в трети, четвърти и т.н.
Казано е, че борбата ни в света е срещу греха в плътта, които заедно работят против Духа. Плътта се е омърсила и е станала противна на началото си с прихождането на първия човек, с което сатана е постигнал целта си - да прониква в нея. Считам за нужно да ти дам още едно разяснение по отношение на плътта. Като казваме „плът", далеч не трябва да разбираме физическото тяло, видимото, а тялото на чувствата, „етерното тяло", което след смъртта продължава да съществува до известно време, според духовния уровен на човека, и с което се явяват жителите отвъд гроба. 2. „Съвършено и временно отменяване на духовните закони."
Казахме, че съществуват два вида закони: ниски и
висши
, обаче това така е наредено, че нисшият закон е поставен в кръга на по-
висш
, този - в трети, четвърти и т.н.
Всичко е закони в закони до безконечност. И още, че нисшият закон се подчинява на по-висшия (Еклисиаст 5;8). Така се обяснява и примерът с пророк Йон, когато той се намери в корема на „голямата риба" (Йона 2;1). (Забележи добре, не кит, а „голяма риба".) И така казва писанието: „И пребиде Йона в корема на рибата три дни и три нощи". Оттук се вижда (явява), че той, материята на неговото тяло, трябваше да бъде в тия три денонощия асимилирана от стомашните действия на рибата.
към текста >>
И още, че нисшият закон се подчинява на по-
висшия
(Еклисиаст 5;8).
Считам за нужно да ти дам още едно разяснение по отношение на плътта. Като казваме „плът", далеч не трябва да разбираме физическото тяло, видимото, а тялото на чувствата, „етерното тяло", което след смъртта продължава да съществува до известно време, според духовния уровен на човека, и с което се явяват жителите отвъд гроба. 2. „Съвършено и временно отменяване на духовните закони." Казахме, че съществуват два вида закони: ниски и висши, обаче това така е наредено, че нисшият закон е поставен в кръга на по-висш, този - в трети, четвърти и т.н. Всичко е закони в закони до безконечност.
И още, че нисшият закон се подчинява на по-
висшия
(Еклисиаст 5;8).
Така се обяснява и примерът с пророк Йон, когато той се намери в корема на „голямата риба" (Йона 2;1). (Забележи добре, не кит, а „голяма риба".) И така казва писанието: „И пребиде Йона в корема на рибата три дни и три нощи". Оттук се вижда (явява), че той, материята на неговото тяло, трябваше да бъде в тия три денонощия асимилирана от стомашните действия на рибата. Обаче освен че, едно, не всяка храна е възможна да се смила в едно кратко време, още повече - человешкото тяло, но още и това, че в случая по-малкият закон за асимилирането бе под влиянието на Духа, Който много лесно можеше да огради Йона от действието на първия и да го запази. А най-после виждаме рибата да се подчинява напълно на Господаря си.
към текста >>
27.
Сегашното положение на човечеството
Могат да се проповядват разни
висши
идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят.
Не трябва да се повтаря това, което ходжата повтаря. Във всички области на живота, в неговите индивидуални, обществени, политически и духовни прояви се забелязва същото повторение, което ходжата прави. И в личния живот на хората не се показват признаци, че са напуснали старите схващания; и много малко, даже едва се забелязва какъв-годе интерес към личен напредък. И в просветното дело пак се пее старото учение на ходжата. Започне ли се уж реформиране на политическия живот, уж подтикване на народите в нов път, като ходжата пак се пее старото.
Могат да се проповядват разни
висши
идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят.
Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре. Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им на високо.
към текста >>
28.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
Този процес е проява на
висша
разумност.
Почиващото състояние на клетката, което виждаме в началото, е един подсъзнателен процес. Клетката е вече резултат на едно минало, което е дадено. Размножението на клетката е един разумен процес. Първите фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответствуват на състоянието, през което е минал човек, а именно от подсъзнанието към съзнанието. Най-висока форма на целесъобразност при делението на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки.
Този процес е проява на
висша
разумност.
Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност. Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот.
към текста >>
29.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Волята на човека, която е обусловена от най-
висшата
му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система.
Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота Можем да характеризираме тези три принципа на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и сетивата на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека.
Волята на човека, която е обусловена от най-
висшата
му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система.
Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и краишниците. Човекът е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по този начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявяват само в дадения случай: тя действува само в настоящето.
към текста >>
Когато един организъм действува по този начин, ние казваме, че една
висша
разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа.
Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и краишниците. Човекът е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява.
Когато един организъм действува по този начин, ние казваме, че една
висша
разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа.
Законосъобразността и целесъобразността се проявяват само в дадения случай: тя действува само в настоящето. Например: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се вземе една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите.
към текста >>
Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни
висши
и низши прояви.
Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него; това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент.
Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни
висши
и низши прояви.
Там, гдето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло.
към текста >>
върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се
висшата
култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури.
А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент. Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, гдето мозъкът е развит, т.е.
върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се
висшата
култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури.
И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл.
към текста >>
И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата,
висшата
култура на човека.
И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл.
И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата,
висшата
култура на човека.
Същото това потвърждава, както земната история, така и съвременната наука. Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката.
към текста >>
И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-
висшите
форми, една от които е и човешката.
И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърждава, както земната история, така и съвременната наука. Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях.
И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-
висшите
форми, една от които е и човешката.
Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба да не е стихнала; тя в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват вселената. Засега цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на Земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно полезно е да се изучава тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани като скачени със своите крайнини.
към текста >>
А когато и туй
висше
развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват вселената.
Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба да не е стихнала; тя в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила.
А когато и туй
висше
развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват вселената.
Засега цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на Земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно полезно е да се изучава тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани като скачени със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е.
към текста >>
Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на
висшия
органически свят, не знае и дейността на човешкия дух.
правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека. Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част – за проявление на човешките лични и семейни чувства, горната му коронна част – за проявление на човешката моралност, а страничните области служат на волевите проявления и инстинкти, които някой път действуват разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява). Значи, когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и осакатява дейността на тези клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва.
Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на
висшия
органически свят, не знае и дейността на човешкия дух.
Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната обширна вселена – вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни. Това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които парализират до някъде пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато обаче стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той започнал да мисли, че всички негови слушатели са демони, излезли от пъкъла, които нищо не разбират.
към текста >>
30.
Повече светлина
Но понеже те спадат към най-
висшата
, трансцедентална математика, с която малцина са запознати и за която се изискват формули и време, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани: ще си послужим с това, което е по-ясно.
От съвременните наблюдения и опити се доказва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, доколкото те са способни да възприемат и проявяват. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, можем да го докажем с най-силни аргументи.
Но понеже те спадат към най-
висшата
, трансцедентална математика, с която малцина са запознати и за която се изискват формули и време, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани: ще си послужим с това, което е по-ясно.
За пример: там, където присъствува червената светлина в своето най-ниско проявление, животът е в по-низка проява. Всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек: когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина (само червената; не е приел целокупната светлина); събрал е повече червена светлина, която няма къде да се прояви. Гневът се проявява, когато се спре естествената проява на светлината.
към текста >>
И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите
висши
идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви
висшият
живот, да се зароди
висшата
мисъл, да се явят
висшите
характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на
висшата
Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви – по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.
И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите
висши
идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви
висшият
живот, да се зароди
висшата
мисъл, да се явят
висшите
характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на
висшата
Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали.
Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината. Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>
Александрийската библиотека – тая ценна придобивка на хиляди столетия – не трябва да се гори, а да се употреби за
висши
културни цели.
Това са впрочем само намеквания за разсъждения, без да имаме предвид да се укорява който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на град Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тези културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро, за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено; предприятието било извършено и няколко години подред жителите на град Джонстаун се радвали на своята културна придобивка – езерото си. Обаче при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава?
Александрийската библиотека – тая ценна придобивка на хиляди столетия – не трябва да се гори, а да се употреби за
висши
културни цели.
И реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето съзнание; трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията.
към текста >>
31.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
Всички те имат една
висша
цел, която ние наричаме природа, закон, Бог.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение.
Всички те имат една
висша
цел, която ние наричаме природа, закон, Бог.
Разумност, т.е. безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория – разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо Божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения.
към текста >>
Туй е, което ние разбираме във
висшата
наука под „живот“.
Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи водата не се нуждае от изменение, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а – да бъде устойчива. Следователно, когато ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравним с водата. Животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество.
Туй е, което ние разбираме във
висшата
наука под „живот“.
Никоя от миналите култури, колкото и да е била напреднала, не е била в състояние да измени естеството на живота. Последният във всички епохи се е проявявал все по един и същ начин. Разликата е била само в степента на разумността. Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране.
към текста >>
Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на
висшия
разумен живот на човека.
Като проучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. Запример, вземете дихателната система в човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на човека с неговата артериална и венозна системи; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек всякога се замисля за онова разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронната част на главата.
Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на
висшия
разумен живот на човека.
Даже с математическа точност можем да определим, с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата.
към текста >>
Тази
висша
разумност е самият Бог, който действува.
Следователно по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е от езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се е отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока“. А при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един–два дена или една година, всичко е в ред и порядък – живият организъм продължава своята работа без спиране. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм.
Тази
висша
разумност е самият Бог, който действува.
Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите на наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си те се намират в предната част на мозъка и са в сравнително най-ниска степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето – способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и правят заключения за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието на тия факти на човешкия ум.
към текста >>
Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин“, което значи „вътре“, и корена „тао“ – корен от един стар език – което значи Бог,
висша
разумност,
висша
хармония, която работи в човешката душа.
За пример, клетките, които образуват органите на наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си те се намират в предната част на мозъка и са в сравнително най-ниска степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето – способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и правят заключения за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа.
Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин“, което значи „вътре“, и корена „тао“ – корен от един стар език – което значи Бог,
висша
разумност,
висша
хармония, която работи в човешката душа.
„Интао“ значи Божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на хората действителността на тази висша разумност по причина, че те още живеят в един свят, гдето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на хората тази велика действителност, колкото е мъчно да се предаде на културна мравка разумността на човешкия живот във всичките му прояви. Причината за това е, че у мравката няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата.
към текста >>
Трудно е да се предаде на хората действителността на тази
висша
разумност по причина, че те още живеят в един свят, гдето прониква малко светлина.
Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето – способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и правят заключения за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин“, което значи „вътре“, и корена „тао“ – корен от един стар език – което значи Бог, висша разумност, висша хармония, която работи в човешката душа. „Интао“ значи Божественото в душата на човека.
Трудно е да се предаде на хората действителността на тази
висша
разумност по причина, че те още живеят в един свят, гдето прониква малко светлина.
Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на хората тази велика действителност, колкото е мъчно да се предаде на културна мравка разумността на човешкия живот във всичките му прояви. Причината за това е, че у мравката няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравката, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица за нея е като отделен предмет. И ако мравката би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега Земята.
към текста >>
Причината за това е, че у мравката няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата
висша
истина, чрез която човек схваща нещата.
Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин“, което значи „вътре“, и корена „тао“ – корен от един стар език – което значи Бог, висша разумност, висша хармония, която работи в човешката душа. „Интао“ значи Божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на хората действителността на тази висша разумност по причина, че те още живеят в един свят, гдето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на хората тази велика действителност, колкото е мъчно да се предаде на културна мравка разумността на човешкия живот във всичките му прояви.
Причината за това е, че у мравката няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата
висша
истина, чрез която човек схваща нещата.
За нея, мравката, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица за нея е като отделен предмет. И ако мравката би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега Земята. На това може някой да ни възрази: „Що ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето? “ Там е най-голямата, именно, погрешка. Разумното на света е вечно настояще, което прониква нещата, живите организми и същества и напълно контролира живота им.
към текста >>
То носи
висшето
благо, в което се намира постоянното доволство на душата.
Ако ние запитаме някой съвременен културен човек, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „За да живея“. Но ние казваме, че животът е едно условие за проявата на разумното в света; и тогава ние задаваме втория въпрос: „Защо човек трябва да живее? “ На тоя въпрос мнозина си повдигат рамената и отговарят: „Трябва да се живее, но не знаем защо“. А трябва да се отиде по-нататък и да се каже: „Трябва да се живее, за да се прояви разумното, Божественото в нас“. А Божественото е, което осмисля живота.
То носи
висшето
благо, в което се намира постоянното доволство на душата.
Следователно от това гледище трябва да се даде на съвременния живот една разумна насока. От същото гледище съвременното общество може да се сравни с един съсъд, в който трябва да се вложи животът, а в тоя живот да се вложи разумното, което ще осмисли самото общество. Или казано на обикновен език, всякой един съсъд добива своята ценност от съдържанието, което е вложено в него. Туй съдържание е разумният живот. Още един въпрос, накрай, може да се зададе: „Как мислят съвременните общества да подобрят своето положение?
към текста >>
Време е вече за съвременните общества да се обърнат и потърсят
висшето
, разумното, да потърсят Бога, Който се проявява в живота, и да приложат Любовта, като основен закон.
Нам ни казват, че във всяко общество трябва да има ред, порядък и власт, и че всяка власт е от Бога. Но власт съществува само в разумното, а вън от него тя е насилие. Насилието, което отрича разумното, само по себе си е осъдено на смърт. Преди хиляди години е казано в една от най-старите свещени книги, че в онзи ден, в който престъпиш разумния закон на Любовта, Мъдростта и Истината, непременно ще умреш. И съвременните хора и общества умират по причина, че всички те престъпват този свещен закон.
Време е вече за съвременните общества да се обърнат и потърсят
висшето
, разумното, да потърсят Бога, Който се проявява в живота, и да приложат Любовта, като основен закон.
Да, време е, крайно време е, защото Бог е Любов, Мъдрост и Истина, а Любовта внася живот, Мъдростта носи светлина, Истината – свобода и простор за човешката душа. Вън от тия условия душата не може да живее. Прочее, разумните сили в живата природа или проявеният Бог, това са: Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
32.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта
И съвременните хора считат, че човек е най-
висшето
същество на Земята, че той е образ и подобие на Бога; той само тогава ще покаже, че е по образ и подобие на Бога, когато изпълнява Неговия закон, Неговата воля.
Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най-голяма съпротива и при най-голяма дисхармония. И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да са я достигнали напълно, говорят за култура, без тя да е станала плът и кръв в тях, без да са ѝ дали пълен израз. Всички работят на кредит, без никакъв капитал. И ако това е истина, тогава от къде ще се почерпи разумността и от къде ще придобием тази култура, която ще внесе не сплотяване механическо, като частиците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, които виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си?
И съвременните хора считат, че човек е най-
висшето
същество на Земята, че той е образ и подобие на Бога; той само тогава ще покаже, че е по образ и подобие на Бога, когато изпълнява Неговия закон, Неговата воля.
И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството? – „Любете се един другиго“, „Любете враговете си“, а над всички: „Любете Бога“ и бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома, индивида, по-зле ли ще бъде, отколкото сега? – Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре.
към текста >>
33.
***
Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на
Висшата
Култура на Любовта.
Само в него човешката душа добива възвишеното, благородното: Любовта и Мъдростта в техните Божествени прояви. Божествената наука, на която Природата и цялата Вселена са само външна проява, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване. Това са живите процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разбирайте правилно Неговите упътвания с радост и Веселие на душата.
Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на
Висшата
Култура на Любовта.
Търси Светлината, при която можеш да четеш. Търси топлината, която не изгаря нещата, но при която те зреят. Ти си приятното в живота. Те са носителите на Истината. А самата Истина е Глава на Разумното във всяка душа.
към текста >>
34.
***
Страданията са мъките на раждането на един
висш
живот в душата.
– Без страх и без тъмнина, с живот и Светлина. Напред в Любовта безгранична! Научи законите как да превъзмогнеш изпитите, които можеш да минеш. Те раждат нови подтици, будят нови сили, нови хоризонти, и така чертаят Светлите бъднини, определени от Великата Любов на Вечния. Те носят растежа на всяка душа.
Страданията са мъките на раждането на един
висш
живот в душата.
Те я събуждат за една нова среда, в нови условия, за нова дейност. Тя влиза в един нов свят! И силата на всеки човек седи в минатите изпити и страдания. Силата на ученика се познава при изпитание. При страданията изгаря всичко натрупано през вековете, и душата застава със своята невинност и чистота, и с ново прозрение за пътищата на Бога.
към текста >>
35.
***
За онзи, който има прозрение,
ВИСШАТА
КРАСОТА,
ВИСШАТА
ЛЮБОВ И
ВИСШАТА
ИСТИНА са едно и също нещо.
Това ще бъде едно Ново Изявление на Живот, Красота и Радост. Красотата ще се изрази в нови форми. Навсякъде, дето има едно леко докосване на Божествения Дух, Красотата ще се явява! Красотата ще твори, за да покаже неизчерпаемите богатства на Духа. Тя ни разкрива тайните на Духа.
За онзи, който има прозрение,
ВИСШАТА
КРАСОТА,
ВИСШАТА
ЛЮБОВ И
ВИСШАТА
ИСТИНА са едно и също нещо.
Те са език на Божия Дух! Чрез тях се прославя Бог! Винаги се вслушвай в свещения шепот на Бога. Да се съмнява ученикът в своя Учител, това е да позори себе си. А пък да се съмнява в Бога, това е да изгуби живота си.
към текста >>
36.
150–200
Само чистият прекрачва портите на
Висшето
Знание!
Колко е хубаво, когато знаеш, че отиваш към Великото, защото там животът напълно се осмисля! 190 Чистота. Чистият диамант по съвършен начин отразява Светлината. Чистотата е условие за всички постижения.
Само чистият прекрачва портите на
Висшето
Знание!
Ученикът трябва да бъде чист. – Чист всякога! Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света! 191 Обещанието.
към текста >>
37.
300–350
Те са израз на една
Висша
Разумност!
При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние. Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия. 327 Природата. Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действуват в природата.
Те са израз на една
Висша
Разумност!
328 Съзнание. У ученика трябва да има съзнание да изпълнява винаги Божественото! Той трябва да дава винаги ход на Божественото в себе си. 329
към текста >>
Тогава те развиват неговите
висши
центрове.
У ученика трябва да има съзнание да изпълнява винаги Божественото! Той трябва да дава винаги ход на Божественото в себе си. 329 Енергиите. Ученикът трябва винаги да препраща енергиите си нагоре във възвишена мисъл и работа.
Тогава те развиват неговите
висши
центрове.
Когато енергиите остават долу, те се застояват, стават разрушителни и предизвикват експлозии. 330 Мислите. Повдигай мислите си винаги нагоре към Божественото. По този начин се организира духовното тяло.
към текста >>
38.
350–400
Краската на
висшата
Любов е светлосиня.
За него убеждение е, че Бог царува в света! За него убеждение е, че Любовта крепи света! 376 Краската на Любовта. Краската на Любовта е розова.
Краската на
висшата
Любов е светлосиня.
Краската на Божествената Любов е Бялата Светлина! 377 Екскурзия. Земният живот на ученика трябва да представлява една хубава екскурзия. Той ще мине през много места, ще разгледа всичко, което срещне на пътя си, и ще си отмине.
към текста >>
39.
400–450
Туй е
висшето
, което свързва Учителя и ученика.
За ученика. Ученикът, който много е приел и не го използува, ще бъде много бит. 409 Любов, Мъдрост, Истина. Любов, Мъдрост, Истина – това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича Учителя.
Туй е
висшето
, което свързва Учителя и ученика.
410 Науката за Любовта. Велика е науката за Любовта! Любовта трябва да се изучава, както се изучава природата. Природата не може да се изучи само с едно цвете.
към текста >>
40.
БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ
Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-
висшите
чувства.
Защо трябва да се молим? Павел казва на едно място: "В молитвата бивайте постоянни", а Христос казва: "Бдете и молете се! ". Молитвата има трояк характер. Тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата.
Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-
висшите
чувства.
Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, е молитвата. Затова винаги, когато и да дойде настроение за молитва у вас, никога не бива да отлагате, а влезте в тайната стая на вашето сърце, помолете се и тая молитва ще бъде приета. Отложите ли, възможно е вече Духът скоро да не дойде, за да ви настрои наново. Значи, във всяко време ние можем да се молим. Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение.
към текста >>
41.
Молитва за благоволението Божие
Айн Соф е кабалистическото подразделение на света, Първоизточникът на цялото мироздание, безкрайният, безграничният,
висш
аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.
Аллах - Единния Единствен Бог, неуловимата Му същност е отразена с още 99 свещени имена, Ишвара - Планина от светлина, блясва, за да освети мрака, тройният лик: творец, съхранител, разрушител, Саваот, Йехова-Елохим, Йова, Мардук - Бога на светлината, Тао — Най-върховния разпоредител на всичко, Началото, което е създало всичко.
Айн Соф е кабалистическото подразделение на света, Първоизточникът на цялото мироздание, безкрайният, безграничният,
висш
аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.
Нашият Господ Исус Христос, Син Божи, Спасителят, Избавителят, Изкупителят, Агнец Божий, Син на мира, Син человечески, Богочовекът, Началникът на живота, Животоначалникът, Жизнодавецът, Сладчайшият Исус, Тайновидецът, Великият Учител, Избавител и Ходатай, Виновникът за нашето спасение, Разрушителят на ада, Победителят на смъртта, Избраният Господен цар и свещеник, Покровителят.
към текста >>
42.
Бъдете верни на своето призвание
Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-
висшите
чувства.
Защо трябва да се молим? Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни", а Христос казва: „Бдете и молете се! " Молитвата има трояк характер. Тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата.
Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-
висшите
чувства.
Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, е молитвата. Затова винаги, когато и да дойде настроение за молитва у вас, не бива да отлагате, а влезте в тайната стая на вашето сърце, помолете се и тая молитва ще бъде приета. Отложите ли, възможно е вече Духът скоро да не дойде, за да ви настрои наново. Значи във всяко време ние можем да се молим. Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение.
към текста >>
43.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
Седмото течение е свързано с
висшето
проявление на человека, с човешкия дух.
Първото магнетическо течение е в краката. Второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енер-гия.Третото течение е свързано с човешкото чувство. Четвъртото - с човешката мисъл. Петото - със съзнанието на човека. Шестото течение е течението на Живота.
Седмото течение е свързано с
висшето
проявление на человека, с човешкия дух.
Тия течения могат да се разредя-ват и сгъстяват и според това разре-дяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние, затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят. Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност.
към текста >>
Така когато един низш организъм действа върху един
висш
и взема надмощие, образува болест.
Когато Истината слиза отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира человека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия человеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм.
Така когато един низш организъм действа върху един
висш
и взема надмощие, образува болест.
А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човека всякога ще боледува. Ако Духът има надмощие върху плътта, человек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си. Защото ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече.
към текста >>
А когато
висш
организъм,
висш
живот действа върху един низш, образува здраве.
В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия человеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест.
А когато
висш
организъм,
висш
живот действа върху един низш, образува здраве.
Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човека всякога ще боледува. Ако Духът има надмощие върху плътта, человек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си. Защото ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече. Ако вие не любите вашия живот, как очаквате другите да го любят?
към текста >>
44.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
А щом го изгоните из физическото поле, то в по-
висшите
полета по-удачно можете да се справите.
А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище - сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един человек се обсебва, ще забележите, че най-нап-ред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането, душата се постоянно излъчва. Когато един человек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете. По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас.
А щом го изгоните из физическото поле, то в по-
висшите
полета по-удачно можете да се справите.
Един лош дух никога не може да влезе чрез носа, а винаги ще влезе чрез устата. И като отиде в стомаха ви по течението на кръвта, връща се в сърцето чрез вените, а не чрез артериите. А ако настъпи кихане, то не е нищо друго, освен изхвърляне на духа из устата. Аз ви говоря това, за да ви покажа отгде е вратата на лошите духове. Ето защо в това отношение индуски-те Учители винаги препоръчват на своите ученици да дишат дълбоко.
към текста >>
Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в человека, да засегне неговите
висши
проявления и да се докосне до мозъка.
Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Господ изпълнява своята работа. Тогава именно ще разберем, че само Той може да изпълни всичко. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което докторите наричат шумене. Дяволът като влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди из дробовете.
Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в человека, да засегне неговите
висши
проявления и да се докосне до мозъка.
(И. Стойчев): В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Пита се кои са вълците. По този въпрос станаха разни разисквания и се изказаха разни мнения. След това г-н Дънов про-дължи: Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а пък когато влезе в задния мозък, очите стават змийски, с един парлив поглед.
към текста >>
Сега, на вас е потребна вяра и Любов към Бога и възраждане към
висшия
Дух, за да станете сънаследници на
висшите
блага.
Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? - Няма. Следователно, тия две качества - на покаяние и оправдание - са само един начин на грешника да възстанови вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя.
Сега, на вас е потребна вяра и Любов към Бога и възраждане към
висшия
Дух, за да станете сънаследници на
висшите
блага.
Ако развиете вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите человеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора; те са и ваши грешки. Радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага.
към текста >>
45.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Един по-
висш
закон отменя разпорежданията на по-низш закон.
Отношенията между вас и мене са като на един водолаз, който е спуснат вътре във водата; и каквото теготение усеща той, така усещате и вие. Вие сте отдолу, ние сме отгоре." Стана разговор за обещанията и г-н Дънов по повод на това каза следното: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред другиго. И всякога, когато даваш известно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понесеш всичките последствия и страдания.
Един по-
висш
закон отменя разпорежданията на по-низш закон.
Например, оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш. Защото Провидението може по един естествен начин да я задигне, обаче за нейно добро то я не взема, а я разлъчва, макар и временно, от мъжа и, за да следва той Господа. Във всичките свои обещания човек трябва да бъде внимателен, та да ги дава разумно. 18 август, вторник В 9 ч.
към текста >>
Напредналите духове гледат към нас както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо
висшите
духове.
Следователно, вие трябва да сте благодарни за нискостоящото ви положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света - огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище - света. Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете, например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят.
Напредналите духове гледат към нас както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо
висшите
духове.
Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгор-деете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст. Но като добило голям глас, тогава му дали по-малък ръст и сега то е станало за посмешище.
към текста >>
46.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
Д-р Миркович бил препоръчан от Чайковски и се срещнал с
висшите
турски сановници Али паша и Фауд паша.
После отишъл в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински станал един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет. След това се завърнал в Сливен. Запознал се с поляка М. Чайковски (Садък паша) и двамата създали проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает. Според тях, за добиване на българско самосъзнание най-важното било просвещението, а политическото освобождение щяло да дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална църква.
Д-р Миркович бил препоръчан от Чайковски и се срещнал с
висшите
турски сановници Али паша и Фауд паша.
Те възприели идеята му, но го препратили при Митхад паша в Русе. Последният се съгласил с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени - турски и български. Д-р Миркович не приел и разочарован се отдръпнал. Това обаче предизвикало продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участвала цялата наша тогавашна интелигенция. Накрая споровете довели до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци.
към текста >>
47.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Точно по това време в нашето училище назначиха една учителка, която предаваше факултативно стенография на студентите от
Висшия
икономически институт.
След първата за мен лекция-раз-мишление си спомних, че в началните два класа на гимназията съм учила стенография, но беше много отдавна. Все пак, още на другия ден си купих учебник и за две седмици възобнових знанията си. Не беше трудно. Научих всички сигли, които не бяха кой знае колко, и започвах да ги употребявам в някои по-леки думи. Ръкописът, обаче, много ме затрудняваше, но от Горе пак ми помогнаха.
Точно по това време в нашето училище назначиха една учителка, която предаваше факултативно стенография на студентите от
Висшия
икономически институт.
Случайно ли беше и това? Тя много ми помогна. След всяко събиране у брат Велко, когато се върнех в къщи, на двоен лист от тетрадка написвах по-дългите и по-трудни думи. В междучасията на другия ден и давах листите и тя срещу всяка дума ми написваше съкращенията. Когато се връщах вкъщи, в свободното време пишех всяка дума по сто пъти и то ежедневно, за да стане механично умение в мен.
към текста >>
48.
ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски
В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония
висши
състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ.
ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор" от Веселин Петрушев* Петър Списаревски
В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония
висши
състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ.
Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти.
към текста >>
Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-
висш
божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни.
ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор" от Веселин Петрушев* Петър Списаревски В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ.
Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-
висш
божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни.
Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен.
към текста >>
Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на
висшата
, Божествената Любов над нашите страсти.
В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили.
Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на
висшата
, Божествената Любов над нашите страсти.
Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.)
към текста >>
Изисква се, по-не отчасти, познаване
висшите
сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от
висше
есте-ство.
Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен.
Изисква се, по-не отчасти, познаване
висшите
сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от
висше
есте-ство.
Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.) В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили.
към текста >>
Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и
висша
красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене.
Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм.
Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и
висша
красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене.
*Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.) В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен.
към текста >>
Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на
висшата
, Божествената Любов над нашите страсти.
Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.) В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили.
Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на
висшата
, Божествената Любов над нашите страсти.
Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не!
към текста >>
Изисква се, поне отчасти, познаване
висшите
сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от
висше
естество.
*Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.) В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен.
Изисква се, поне отчасти, познаване
висшите
сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от
висше
естество.
Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината. Такъв материализъм се преследва само от рутината на сковани мозъци.
към текста >>
Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и
висша
красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене.
Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм.
Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и
висша
красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене.
Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината. Такъв материализъм се преследва само от рутината на сковани мозъци. Говорим за оня материализъм, който се състои в подчинение на духа (с всичките му божествени атрибути) под властта на плътта, на материята, който е поставен в услуга на нейните унизителни за личното достойнство изисквания. Този материализъм е ярко отпечатан върху образа на всеки съвременен интелигент, който с нахално високомерие и презрение гледа на всичко, от което може да се формира идеал за висши постижения, необходими като храна на духа.
към текста >>
Този материализъм е ярко отпечатан върху образа на всеки съвременен интелигент, който с нахално високомерие и презрение гледа на всичко, от което може да се формира идеал за
висши
постижения, необходими като храна на духа.
Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината. Такъв материализъм се преследва само от рутината на сковани мозъци. Говорим за оня материализъм, който се състои в подчинение на духа (с всичките му божествени атрибути) под властта на плътта, на материята, който е поставен в услуга на нейните унизителни за личното достойнство изисквания.
Този материализъм е ярко отпечатан върху образа на всеки съвременен интелигент, който с нахално високомерие и презрение гледа на всичко, от което може да се формира идеал за
висши
постижения, необходими като храна на духа.
Че на драмата липсва изисканата форма на изложения - това е нищо; в случая важи духът на творението. 12 март 1934 г. Варна
към текста >>
49.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
течение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с
висшето
проявление на човека, с човешкия Дух.
След молитвата завърнахме се в салона, насядахме на местата си и г-н Дънов в 6 ч. между другото каза: Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят. В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни. Първото магнетическо
течение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с
висшето
проявление на човека, с човешкия Дух.
Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние. Затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава Доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят.
към текста >>
Така, когато един низш организъм действа върху един
висш
и взема надмощие, образува болест.
Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм.
Така, когато един низш организъм действа върху един
висш
и взема надмощие, образува болест.
А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човек всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си. Защото ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече. Ако вие не любите вашия Живот, как очаквате другите да го любят?
към текста >>
А когато
висш
организъм,
висш
живот действа върху един низш, образува здраве.
В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така, когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест.
А когато
висш
организъм,
висш
живот действа върху един низш, образува здраве.
Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човек всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си. Защото ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече. Ако вие не любите вашия Живот, как очаквате другите да го любят? Да любите, това не значи да се удоволствате.
към текста >>
50.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
А щом го изгоните из физическото поле, то в по-
висшите
полета по-удачно можете да се справите.
А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва. Когато един човек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете. По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас.
А щом го изгоните из физическото поле, то в по-
висшите
полета по-удачно можете да се справите.
Един лош дух никога не може да влезе чрез носа, а винаги ще влезе чрез устата. И като отиде в стомаха ви по течението на кръвта, връща се в сърцето чрез вените, а не чрез артериите. А ако настъпи кихане, то не е нищо друго, освен изхвърляне на духа из устата. Аз ви говоря това, за да ви покажа отгде е вратата на лошите духове. Ето защо в това отношение индуските Учители винаги препоръчват на своите ученици да дишат дълбоко.
към текста >>
Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото, когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в човека, да засегне неговите
висши
проявления и да се докосне до мозъка.
Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Господ изпълнява своята работа. Тогава именно ще разберем, че само Той може да изпълни всичко. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което докторите наричат шумене. Дяволът като влезе в един човек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди из белите дробове.
Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото, когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в човека, да засегне неговите
висши
проявления и да се докосне до мозъка.
И. Стойчев: В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Пита се кои са вълците. По този въпрос станаха разни разисквания и се изказаха разни мнения. След това г-н Дънов продължи: Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а пък когато влезе в задния мозък, очите стават змийски, с един парлив поглед.
към текста >>
Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към
висшия
Дух, за да станете сънаследници на
висшите
блага.
Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира, да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание. Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя.
Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към
висшия
Дух, за да станете сънаследници на
висшите
блага.
Ако развиете Вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите човеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора – те са и ваши грешки; радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш; ако брат ти се подвизава в Любовта и Вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно.
към текста >>
51.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Един по-
висш
закон отменя разпорежданията на по-низш закон.
Отношенията между вас и мен са като на един водолаз, който е спуснат вътре във водата; и каквото теготение усеща той, така усещате и вие – вие сте отдолу, ние сме отгоре71.“ Стана разговор за обещанията и г-н Дънов по повод на това каза следното: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред другиго. И всякога, когато даваш известно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понесеш всичките последствия и страдания.
Един по-
висш
закон отменя разпорежданията на по-низш закон.
Например оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш. Защото Провидението може по един естествен начин да я задигне, обаче за нейно добро то я не взема, а я разлъчва, макар и временно, от мъжа й, за да следва той Господа. Във всичките свои обещания човек трябва да бъде внимателен, та да ги дава разумно. 18 август, вторник В 9 ч.
към текста >>
Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо
Висшите
духове.
Следователно вие трябва да сте благодарни за нискостоящото си положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище – света. Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят.
Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо
Висшите
духове.
Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст, а с това добило и голям глас80. Но като добило голям глас, тогава му дали по-малък ръст и сега то е станало за посмешище.
към текста >>
Един по-
висш
закон отменява разпорежданията на по-низш закон.
Лентите и опасването им е символ, че вземате първата стъпка на Добродетелта. Господ ще бъде с вас и ще ви помага. Щом турите Неговата лента, призовавайте Неговото име и ще ви се помага. Другите Приятели в това събрание се приготовляват в тази стъпка и когато дойде времето, Господ ще направи за вас това, което е нужно. За обещанията: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред други и всякога, когато даваме едно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понася всичките последствия и страдания.
Един по-
висш
закон отменява разпорежданията на по-низш закон.
Например, да кажем, оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш, защото Провидението по един естествен начин може да я задигне, но за нейно добро то не я задига, но пък излъчва мъжа от нея, за да следва Господа. Във всички свои обещания да внимаваме и да ги даваме разумно. Тази година ще вземете за пост четвъртия петък на всеки месец. И то ще постите така, щото да се набират 25 часа, та от цифрите 2 плюс 5 да се образува числото 7, което е Божествено. Захващайте поста от 6 ч.
към текста >>
По-
висшата
форма е в състояние да защити по-низшата, а последната не може да защити първата.
Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните девет правила (чете Блаженствата). Първото правило е за нисшите духом. За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени своята карма, но Той беше един Велик Дух. За да може да разрушите кармата си, трябва да се свържете с Небето и Духът като дойде, Той ще я разруши.
По-
висшата
форма е в състояние да защити по-низшата, а последната не може да защити първата.
По-висшият живот може да избави по-низшия, а последният не може да помогне на първия. Например овчарят може да помогне на овцата си, когато овцете не могат да избавят овчаря. Добрите желания трябва да ги асимилирате, защото иначе ще дойдат други духове и ще се възползват от тях. Евангелието е една велика наука - наука за Живота. В него са вложени всичките основни закони, по които светът се развива.
към текста >>
По-
висшият
живот може да избави по-низшия, а последният не може да помогне на първия.
Първото правило е за нисшите духом. За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени своята карма, но Той беше един Велик Дух. За да може да разрушите кармата си, трябва да се свържете с Небето и Духът като дойде, Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-низшата, а последната не може да защити първата.
По-
висшият
живот може да избави по-низшия, а последният не може да помогне на първия.
Например овчарят може да помогне на овцата си, когато овцете не могат да избавят овчаря. Добрите желания трябва да ги асимилирате, защото иначе ще дойдат други духове и ще се възползват от тях. Евангелието е една велика наука - наука за Живота. В него са вложени всичките основни закони, по които светът се развива. Без страдания няма повдигане - това е един велик закон.
към текста >>
В еврейскатаКабала–първоизточникнацялотомироздание,
висш
аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.
и от 1 до 4 ч. 92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д. Голов: Този е един цикъл. 93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност.
В еврейскатаКабала–първоизточникнацялотомироздание,
висш
аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.
95 Англосаксонската раса – в протокола на Д. Голов: Македонската раса. 96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 97 В българския народ – в протокола на П. Гумнеров: между славяните.
към текста >>
52.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Самообладанието е качество на душата и това е една
висша
интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра.
Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се повърнат към вас и тогава ще бъдете наказани. Друго нещо: всички трябва да се научите да контролирате себе си. Ами че вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разбита къща, разстроен организъм.
Самообладанието е качество на душата и това е една
висша
интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра.
Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. Но някога се подкачим, честолюбиви сме - тия качества са отрицателни и питате само защо е така. Човек, ако върви из тоя път, ще слезе в Чистилището. Самообладанието е трудно - то е едно качество, което с години може да се добие. При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, от всяко страдание извлича поука и следващия път, след страданието, той знае как да бие своя противник.
към текста >>
Човешките духове могат да се явят и да дават даже масло, но когато ви е благословил един
Висш
дух и вие се подлагате да ви благославя и един човек или човешки дух, който е две или три стъпала по-долу, то вие вече губите първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност.
- Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: от делата им ще ги познаете. Защото, ако един медиум ви пише от името на Св. Богородица и ви говори от същото име, а от друга страна пиянства и блудства, то такава проява чрез такъв медиум не може да се приеме, че е от добър дух. После, някой медиум вижда триъгълници, Бог Саваот и прочее - това не са нищо друго, освен астрални картини, видени от него тук, на физическото поле. А че това са картини, е явно от тази истина, че когато Господ приближава до някого, най-напред ще има сътресение и тогава ще има усещане.
Човешките духове могат да се явят и да дават даже масло, но когато ви е благословил един
Висш
дух и вие се подлагате да ви благославя и един човек или човешки дух, който е две или три стъпала по-долу, то вие вече губите първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност.
Веднъж благословен, човек трябва да се пази да допуска и други духове да довършват работата на Господа, който е дал по-рано Своето благословение. Много от духовете вършат тирания, защото като дойдат, все искат да отвлекат някого. Много различни са начините, по които всякой от вас може да стори нещо за Господа, но на никого не е дадено особено правило. Аз искам членовете на Веригата да знаят, че при употребяването на някой медиум вземат ли масло и прочее, то те ще плащат също както едно време плащаше г-жа Мария Казакова. Но всичките тия работи да ви не плашат, защото те ще дойдат и все-таки ще принесат известна полза.
към текста >>
53.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-
висшите
чувства.
Г-н Дънов говори върху следното: Тази вечер ще ви говоря върху молитвата. Защо трябва да се молим? Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни"163, а Христос казва: „Бдете и молете се." 164 Молитвата има трояк характер - тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата.
Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-
висшите
чувства.
С молитвата виждаме, че детето се моли. Тя е един зов и както дишането е потребно за тялото, така и молитвата е потребна за душата. Човек от въздух се нуждае много повече, отколкото от храна. Доказано е, че най-много двадесет и пет минути може човек да не приема въздух, и ако приравняваме въздуха с молитвата, която е храна на душата, виждаме от колко голяма важност е тя за нея. Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, то е молитвата.
към текста >>
Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със Същества
висши
, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня.
Ще ви говоря за най-съществения въпрос, който може да ви занимава през тази година, защото човек трябва да урегулира отношенията си със света. Но както и да питате, знайте, че ще се отговори само на строго определено желание. И добре е да се види кой от вас ще каже някое определено желание. Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал.
Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със Същества
висши
, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня.
Днешният ден характеризира положението на Веригата. (Целия ден бе облачно и дъждовито, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд показва, че вие не сте готови за Господнята трапеза. Защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият. Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и Волята Божия; а пък в контракта, знаете, ако не е определено, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо отношенията в контракта между нас и Бога трябва да бъдат напълно определени.
към текста >>
Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с
Висши
същества, то работите ви ще отиват на добре, на това ще кажа следното: Господ действа чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава ръчка на мотиката.
„Християнска" - да можем да приложим 190 закона за другите; „окултна" - да можем да приложим закона за наша полза; а „научна" - тя е опитната страна. Най-доброто, най-практическият и целесъобразен път за вас е да направите таен договор 191 с Бога, за да ви помогне. Иван Кронщатски 192 беше наглед глупав човек, но като се посвети, Господ разтвори ума му. Така стана и с Толстоя, който кулминира, след като се посвети. Също и вие - Господ ще ви помогне, само ако Му се посветите.
Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с
Висши
същества, то работите ви ще отиват на добре, на това ще кажа следното: Господ действа чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава ръчка на мотиката.
И първото нещо е да се научим да живеем и като се научим да живеем, можем да изберем най-простата професия - даже такава, която е най- простата в очите на света. Например един християнин, добър човек, може да бъде и добър търговец, адвокат, земеделец, занаятчия и прочее и изобщо няма занятие, в което той да не може да сполучи. Сега, аз ви моля, щом ви дойде една лоша мисъл, веднага я отстранете и и кажете: „Ти не си от Бога, нямаш власт върху нас." Никога не изпитвайте такава лоша мисъл и не се спирайте над нея. Просто затворете вратата си и кажете: „Сега нямам време да се занимавам с теб." Всичко туй искам от вас затова, защото ако кажем, че ще се приготвяме да воюваме, то при воюването не може да бъде един активен, а друг пасивен. Защото тогава, освен че никаква работа не може да се произведе, но и ще си напакостим значително един на друг.
към текста >>
54.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависи до
висша
степен от тази сол, която вие имате.
Тъй като (казвал съм и пак казвам) ние нямаме ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мен е безразлично българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ.
Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависи до
висша
степен от тази сол, която вие имате.
Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия работи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А ние - често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва. Нам трябва пластичност - да изпитаме и знаем каква е Волята Божия. И ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение Волята Божия.
към текста >>
55.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-
висшите
духове, които са взели участие в творческия принцип на Вселената.
Върху Земята значи нямало ред и порядък - „неустроена, пуста", но „рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина". Тъй Виделината е една Божествена сила, която скрива вътрешните качества на нещата, т.е. Виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, па и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света, то е Виделината, която е започнала своята работа. Ден, споменат в стих 5-и, е символ на Виделината, която е една сила положителна, а нощ е символ на тъмнината - сила, отрицателна на Виделината.
И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-
висшите
духове, които са взели участие в творческия принцип на Вселената.
По-нататък се говори за твърдта небесна (чете Битие 1:6-8). Твърд - защо Господ направи тази твърд? Да не би тези Напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща. Защото ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешките души. Да, тази преграда показва мястото, отгдето са започнали хората да слизат надолу, също както екваторът пък е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават - образуват се два противоположни полюса.
към текста >>
Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките
Висши
същества, та да може да работите във външния свят.
Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее. И три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в Тринадесетата сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла (по-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже).
Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките
Висши
същества, та да може да работите във външния свят.
Особено буквата Ж в Пентаграма - с Живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят. И ще се разкрие пред вас нов свят.
към текста >>
И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-
висши
знания за Божествения свят.
Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла (по-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките Висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата Ж в Пентаграма - с Живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа.
И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-
висши
знания за Божествения свят.
И ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita 367. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството. И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начинът е ваша работа да го намерите.
към текста >>
56.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
В еврейскатаКабала–първоизточникнацялотомироздание,
висш
аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.
и от 1 до 4 ч. 92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д. Голов: Този е един цикъл. 93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност.
В еврейскатаКабала–първоизточникнацялотомироздание,
висш
аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.
95 Англосаксонската раса – в протокола на Д. Голов: Македонската раса. 96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 97 В българския народ – в протокола на П. Гумнеров:между славяните.
към текста >>
57.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
Изключителен интерес представлява Паневритмията (
висш
космичен ритъм), своеобразно отражение на Неговото учение с помощта на изразните средства на три изкуства: хореография, музика и поезия.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ Учителя П.К.Дънов е държал около 7500 беседи, засягащи всички духовни и житейски въпроси. Бил е много добър музикант, забележителен цигулар, имал е приятен баритонов тембър, свирил е и на пиано. Завещал ни е много интересна самобитна музика, многообразна, включваща различни елементи: духовни, народни, религиозни, танцови.
Изключителен интерес представлява Паневритмията (
висш
космичен ритъм), своеобразно отражение на Неговото учение с помощта на изразните средства на три изкуства: хореография, музика и поезия.
Учителя ни остави една велика наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Боян Боев Петър Константинов Дънов е роден на 11.07.1864 г.
към текста >>
„ Аз ида отгоре по
висше
разпореждане на Бога, нашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината и Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство - коляното Юдино, ще стане огнище.
Така в Петър Дънов се вселява Всемировият Учител на бъдното човечество, което става на няколко етапа. Междувременно, през 1896 г. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции. През 1898 г. той изнася пред варненското благотворително дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", в която определя мисията, с която е изпратен на земята:
„ Аз ида отгоре по
висше
разпореждане на Бога, нашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината и Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство - коляното Юдино, ще стане огнище.
На вас, славянското семейство, се отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде, наближава. Вас ви очаква едно светло бъдеще. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Братът на страдащите пристига във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят". През 1898 г. Учителя влиза във връзка със своите първи ученици и ги кани на събор на Бялото Братство, състоял се през 1900 г.
към текста >>
58.
Първи срещи с Велико Търново
След смъртта на мъжа си Мария заминава за Русия и завършва там
висшето
си образование (най-вероятно педагогическо).
Мария Казакова е първата ученичка на Учителя. Родена е в Сливен през 1852 г. Средно образование получава в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован и влиятелен гражданин от гр. Тулча, който скоро почива.
След смъртта на мъжа си Мария заминава за Русия и завършва там
висшето
си образование (най-вероятно педагогическо).
След завръщането си в България работи като учителка, а към края на живота си - като помощник-директор във Великотърновската девическа гимназия. През 1900 г. се запознава с Учителя, когото тя нарича г-н Дънов, и до края на живота си поддържа с Него оживена кореспонденция. От 6.09.1903 г. Той започва да са обръща към нея със „сестра“ вместо с „госпожа“.
към текста >>
59.
Писма до Мария Казакова
На някой от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Даниила и Езекиила, които могат да се нарекат „зрящи медиуми” или посредници само във
висша
степен; на други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исайя и Еремия.
„Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стоиш, е свято”. Какви чудни думи, какво велико значение! „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онзи, който Люби.” И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва, че „ Бог не е Бог на умрелите, но на живите и в Него всички живеят”. С влизането, обаче, на обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието общение се изменя.
На някой от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Даниила и Езекиила, които могат да се нарекат „зрящи медиуми” или посредници само във
висша
степен; на други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исайя и Еремия.
По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качат и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-великолепна сцена на духовния мир, върху която се полага Новият Завет на Евангелската вест, на която Христос става Начало и Глава. Първият Адам бе жива душа, а вторият — животворящ Дух, слезнал от Небето. И действително, пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни: „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение”. И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина?
към текста >>
Висшите
и низшите духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум.
В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение, много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ние сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не едно леко и приятно внушение? Внушението е от няколко степени: първо, в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие; и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно.
Висшите
и низшите духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум.
Една мисъл може да премине от един източник В други посредством силата на ума, стига умовете да се намират на еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити, както помежду нас, тъй и помежду духовете, става така, че една мисъл минава през много среди, докато вземе форма най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображението на много предмети ние ги приемаме в обратна форма? Прочее, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни.
към текста >>
Във физическото преобладават простите чувства и влечения, в умственото — способностите, а в духовното —
висшите
стремления на Духа: върховното самосъзнание за безсмъртието, в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, а Бог се представя за виделина без никаква сянка.
На ума говори светът, на сърцето — Бог. Има два начина на съждения: логичен, т.е. посредствен, и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минува; те са физическо, духовно и умствено.
Във физическото преобладават простите чувства и влечения, в умственото — способностите, а в духовното —
висшите
стремления на Духа: върховното самосъзнание за безсмъртието, в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, а Бог се представя за виделина без никаква сянка.
И въпреки всичкото неверие и невежество, душата не може да избегне от постоялото течение на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстояние. По тази причина нещата на духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък.
към текста >>
60.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Самообладанието е качество на душата и това е една
висша
интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра.
Друго нещо. Всички трябва да се научите да контролирате себе си. Ами че вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разбита къща, разстроен организъм.
Самообладанието е качество на душата и това е една
висша
интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра.
Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. Но някога се подкачим, честолюбиви сме. Тия качества са отрицателни и питате само защо е така. Человек, ако върви из тоя път, ще слезе в чистилището. Самообладанието е трудно, то е едно качество, което с години може да се добие.
към текста >>
61.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Човешките духове могат да се явят и да дават даже масло, но когато ви е благословил един
висш
дух и вие се подлагате да ви благославя и един човек или човешки дух, който е две или три стъпала по долу, то вие вече губите първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност.
Защото, ако един медиум ви пише от името на Св. Богородица и ви говори от същото име, а от друга страна пиянствува и блудствува, то такава проява чрез такъв медиум не може да се приеме, че е от добър дух. После, някой медиум вижда триъгълници, Бог Саваот и пр. — това не са нищо друго, освен астрални картини, видяни от него тук на физическото поле. А че това са картини, явствува от тази истина, че когато Господ приближава до някого, най-напред ще има сътресение и тогава ще има усещане.
Човешките духове могат да се явят и да дават даже масло, но когато ви е благословил един
висш
дух и вие се подлагате да ви благославя и един човек или човешки дух, който е две или три стъпала по долу, то вие вече губите първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност.
Веднъж благословен, човек трябва да се пази да допуска и други духове да довършват работата на Господа, Който е дал по-рано своето благословение. Много от духовете вършат тирания, защото като дойдат, все искат да отвлекат някого. Много различни са начините, по които всякой от вас може да стори нещо за Господа, но на никого не е дадено особено правило. Аз искам членовете на Веригата да знаят, че при употребяването на някой медиум вземат ли масло и пр., то те ще плащат също както едно време плащаше г-жа М. Казакова. Но всичките тия работи да ви не плашат, защото те ще дойдат и все таки ще принесат известна полза.
към текста >>
62.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със същества
висши
, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня.
— Ще ви говоря за най-съществения въпрос, който може да ви занимава през тази година, защото човек трябва да урегулира отношенията си със света. Но както и да питате, знайте, че ще се отговори само на строго определено желание. И добре е да се види кой от вас ще каже някое определено желание. Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал.
Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със същества
висши
, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня.
Днешният ден характеризира положението на Веригата. (Целият ден днес е облачно и дъждовито, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд казва, че вие не сте готови за Господнята трапеза; защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият. Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и волята Божия; а пък в контракта, знаете, ако не е определен, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо, отношенията в контракта между нас и Бога трябва да бъдат напълно определени. Да кажем, че някой има 200 хиляди лева дълг и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак Господу ще се уповава за избавление, тогава непременно ще бъде такъв избавен.
към текста >>
Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с
висши
същества, то работите ви ще отиват, на това ще кажа следното: Господ действува чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава пръчка на мотиката.
„Християнска“ — да можем да приемем закона за другите; „окултна“— да можем да приемем закона за наша полза; а „научна“ — тя е опитната страна. Най-доброто, най-практическият и целесъобразен път за вас е да направите таен договор с Бога, за да ви помогне. Иван Кронщатски5 беше наглед глупав човек, но като се посвети, Господ разтвори ума му. Така стана и с Толстоя, който кулминира, след като се посвети. Също и вие: Господ ще ви помогне, само ако Му се посветите.
Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с
висши
същества, то работите ви ще отиват, на това ще кажа следното: Господ действува чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава пръчка на мотиката.
И първото нещо е да се научим да живеем и като се научим да живеем, можем да изберем най-простата професия — даже такава, която е най-простата в очите на света. Например, един християнин, добър човек, може да бъде и добър търговец, адвокат, земеделец, занаятчия и пр. и изобщо, няма занятие, в което той да не може да сполучи. Сега, аз ви моля, щом ви дойде една лоша мисъл, веднага я отстранете и й кажете: „Ти не си от Бога, нямаш власт върху нас.“ Никога не изпитвайте акава лоша мисъл и не се спирайте над нея. Просто, затворете вратата си и кажете: „Сега нямам време да се занимавам с теб.“ Всичко туй искам от вас затова, защото ако кажем, че ще се приготвяме да воюваме, то при воюването не може да бъде един активен, а друг пасивен, защото тогава освен че никаква работа не може да се произведе, но и ще си напакостим значително един на друг.
към текста >>
63.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до
висша
степен от тази сол, която вие имате.
Защото и тук, между вас има „тесни“ и „широки“, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и пак казвам, нямаме ние ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мене безразлично е българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ.
Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до
висша
степен от тази сол, която вие имате.
Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия роботи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А ние, често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва. Нам трябва пластичност — да изпитаме и знаем каква е волята Божия и ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение Волята Божия. А ние какво правим?
към текста >>
64.
1913 ГОДИНА
Турските офицери си предават снаряженията и брат Иларионов занася в Търново сабя и бинокъл на
висш
офицер, който лично му ги предава.
Ако не нападне, ще получи Дедеагач, Кавала и излаз на Бяло море.“ През цялото време, докато К. Иларионов е на фронта, Учителя му изпраща писма, с които повдига неговия дух, вдъхва му оптимизъм и вяра в успешния край на това голямо изпитание - Балканската война. По време на беседа в София, на 11 март, Учителя казва: „Искам да знаете, че в момента брат Иларионов е в Одрин.“ Малко преди това той се е обадил от Пазарджик, като е казал, че техния, 27-ми Дунавски полк *1 няма скоро да го пратят на фронта, обаче Дунавската дивизия първа влиза в Одрин *2. Костадин забранява на своите войниците да безчинстват, но в града настъпва истински ад, който разстройва психически брат Иларионов.
Турските офицери си предават снаряженията и брат Иларионов занася в Търново сабя и бинокъл на
висш
офицер, който лично му ги предава.
Когато Учителя отива в Търново, Костадин му показва трофеите, но Учителя строго му нарежда да хване влака, да отиде към Одрин и да ги хвърли в някоя пропаст. Майор Иларионов се подчинява на нареждането. На 1 юни 1913 г. става голямо земетресение в Търново. По този повод Учителя идва в града.
към текста >>
65.
1 Вместо увод
Тия
висши
истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са се възприемали като несъмнена жива действителност.
ВМЕСТО УВОД Учението на Исуса бе едно окултно учение: неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на първото християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в тъй наречените Христови, малки и големи, мистерии.
Тия
висши
истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са се възприемали като несъмнена жива действителност.
Ето защо истинските християни на първите времена имаха моралната сила да следват препоръчвания от Исуса „тесен път". Ето защо те основаха истински братски общежития, които просъществуваха около три столетия. Ето защо те умираха с песни и молитви по аренариите, разкъсвани от дивите зверове. Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, от друга – на робовладелците, феодалите, властодържците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата – тогава то биде подложено на изопачаване; тесният път биде изоставен, тайното учение – забравено. Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вяра в постигане царството Божие, не на земята, а на небето; не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди.
към текста >>
Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните
висши
и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-
висшите
постижения, възприемчива за най-
висшите
пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ.
Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вяра в постигане царството Божие, не на земята, а на небето; не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път" с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм.
Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните
висши
и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-
висшите
постижения, възприемчива за най-
висшите
пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ.
Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство. Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота.
към текста >>
Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния
висш
идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие.
Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията.
Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния
висш
идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие.
Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство. Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П. Дънов – Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важното е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората.
към текста >>
Тоя no-разумен живот и това по-
висше
съзнание е един процес на развитие, което П.
Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П. Дънов – Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важното е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са „последните писма" на вашия небесен Баща! Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот, и възприемане „тесния път" на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога, чрез пълно изпълнение на неговата воля.
Тоя no-разумен живот и това по-
висше
съзнание е един процес на развитие, което П.
Дънов обозначава с думата „ученичество", като изразяваща най-характерните му особености. „Ученик" е онзи, който не само е разбрал, че е дошъл на земята, да научи великото изкуство на разумния живот, да расте в знания, в постигане висшата истина, в проявление на божествената любов и достигне да бъде истински служител, и съработник на висшите разумни сили и на Бога, но е и в състояние да даде всички жертви, да направи всички усилия, за да придобие и усъвършенства постепенно това изкуство. Из книгата на Ангел Томов „Религиозно-философския мироглед на Петър Дънов" София, 1930 г.
към текста >>
„Ученик" е онзи, който не само е разбрал, че е дошъл на земята, да научи великото изкуство на разумния живот, да расте в знания, в постигане
висшата
истина, в проявление на божествената любов и достигне да бъде истински служител, и съработник на
висшите
разумни сили и на Бога, но е и в състояние да даде всички жертви, да направи всички усилия, за да придобие и усъвършенства постепенно това изкуство.
Най-важното е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са „последните писма" на вашия небесен Баща! Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот, и възприемане „тесния път" на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога, чрез пълно изпълнение на неговата воля. Тоя no-разумен живот и това по-висше съзнание е един процес на развитие, което П. Дънов обозначава с думата „ученичество", като изразяваща най-характерните му особености.
„Ученик" е онзи, който не само е разбрал, че е дошъл на земята, да научи великото изкуство на разумния живот, да расте в знания, в постигане
висшата
истина, в проявление на божествената любов и достигне да бъде истински служител, и съработник на
висшите
разумни сили и на Бога, но е и в състояние да даде всички жертви, да направи всички усилия, за да придобие и усъвършенства постепенно това изкуство.
Из книгата на Ангел Томов „Религиозно-философския мироглед на Петър Дънов" София, 1930 г.
към текста >>
66.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-
висшите
духове, които са взели участие в творческия принцип на вселената.
Върху „Земята", значи, нямало ред и порядък, „неустроена", „пуста"; но „рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина". Тъй. Виделината е една Божествена сила, която скрива вътрешните качества на нещата; т.е. Виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, па и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света, то е Виделината, която е започнала своята работа. „Ден" в стих 5 е символ на Виделината, която е една сила положителна, а „нощ" е символ на тъмнината – сила, отрицателна на Виделината.
И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-
висшите
духове, които са взели участие в творческия принцип на вселената.
По-нататък се говори за твърдостта. (Чете стихове 6 до 8.) "Твърд". Защо Господ направи тази "твърд"? Да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща. Защото, ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози; то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешките души!
към текста >>
67.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно, и ще дойдете в съприкосновение с всичките
висши
същества, та да може да работите във външния свят.
Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и пр. И три букви, обърнати с ъглите нагоре – нещо, което е признак, че действително сме в 13-та сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентограма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла. (По-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентограма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже).
Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно, и ще дойдете в съприкосновение с всичките
висши
същества, та да може да работите във външния свят.
Особено буквата "Ж" в Пентограма – с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентограм, за в бъдеще, трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл, тази буква "Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita1.
към текста >>
И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-
висши
знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят.
(По-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентограма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно, и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата "Ж" в Пентограма – с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентограм, за в бъдеще, трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл, тази буква "Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа.
И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-
висши
знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят.
Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita1. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството. И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начина е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина.
към текста >>
68.
1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ
Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от
висшите
църковни началници и неугодния тям П. Дънов.
Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П. Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта. Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек. Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков.
Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от
висшите
църковни началници и неугодния тям П. Дънов.
Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение. На мнение е, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. На това искане на градоначалника се противопоставя началникът на вероизповедното отделение, при Министерството на външните работи и изповеданията – Семенов, който, в особена „поверителна" бележка до министъра, казва: „...В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действащите в страната закони.
към текста >>
Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение, и жени на
висши
военни, и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива, из работничеството.
Ближните на ония, що сложиха кости по полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда – нужда вопиюща за утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави да са в окопите, над които витае образът на смъртта, имат нужда от обнадеждаване. Кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая свята надежда? Не е ли това, в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата – респективно на църковнослужителите? А разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждающите се ще се притекат в полза на ония, които, макар и не посочени официално като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с голямо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично повече от десет години.
Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение, и жени на
висши
военни, и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива, из работничеството.
Как е могло, през течение на тоя дълъг период, да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието. Но има и нещо повече. Дънов говори беседи и тия последните после се издават в брошури. Аз четох повечето от тези брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени, не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковнославянския език Г.Ст.Михайловски." Тая записка не се харесва на Ласкова и той казва, че тя щяла да остане „паметна" в архива на Външното министерство.
към текста >>
Тя била неочаквана апология на Дъновизма от един
висш
чиновник.
Как е могло, през течение на тоя дълъг период, да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието. Но има и нещо повече. Дънов говори беседи и тия последните после се издават в брошури. Аз четох повечето от тези брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени, не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковнославянския език Г.Ст.Михайловски." Тая записка не се харесва на Ласкова и той казва, че тя щяла да остане „паметна" в архива на Външното министерство.
Тя била неочаквана апология на Дъновизма от един
висш
чиновник.
Защо това? – Едно, защото Ласков не може да понесе много уместните изобличения, които се правят на забравилите дълга си негови патрони, и защото по тоя начин се осуетява хитро скроеният план – да се използва военното положение, с един замах да се тури край на дейността на един човек, срещу когото, в мирно време, не могат да се вземат такива крупни мерки, както във военно, особено щом се намеси „състоянието на духовете на фронта"." Към края на юни Учителя е интерниран от правителството в хотел „Лондон", Варна, където остава цяла година, живее в една таванска стая и се отоплява с мангал. Завръща се в София през лятото на 1918 г. * Велеречив блам (арх.) – от "велеречив" - многословен; и от "блам" – лишаване от доверие: силен израз на недоверие (бел.ред.)
към текста >>
69.
1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.
Вие ще трябва да изучавате Писанието – Библията през цялата година и да се спирате най-много върху онези стихове, които говорят за
висшата
обич.
Сега ще ви дам мотото: В изпълнение волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа, защото Бог е Любов. (4 стр.) – Ще ви дам като лозинка „Добрата молитва" – да размишлявате върху дълбокия смисъл, който тя съдържа. Четете през деня по едно изречение от нея и принципите, които са легнали там, да се одухотворят във вас, чрез закона на Любовта. (5 стр.)
Вие ще трябва да изучавате Писанието – Библията през цялата година и да се спирате най-много върху онези стихове, които говорят за
висшата
обич.
(4 стр.) Методи за приложение I)...Ако у вас се роди някакво противоречие, то е спор, който става между интелигентните духове вътре във вас; свийте юмрука си и кажете: „Аз искам бъда добродетелен". (119 стр.) ...Стекат се условията в живота ви така, че като започнете някаква работа, не ви върви; започвате друга; ...стиснете юмрука си и кажете: „Аз искам да бъда справедлив"... Когато свиете юмрука си, всички мъчнотии се побеждават и то, много лесно.
към текста >>
70.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава
висшите
държавни органи да забранят по законов път ББ.
На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт.
Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава
висшите
държавни органи да забранят по законов път ББ.
Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ.
към текста >>
71.
1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг
Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-
висши
знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст.
(2, 174) На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12) Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа.
Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-
висши
знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст.
И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия.
към текста >>
72.
1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг
Нему се доверяват ключовете на
Висшето
Знание, Знанието на Великата Божествена Наука.
[Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174) Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти.
Нему се доверяват ключовете на
Висшето
Знание, Знанието на Великата Божествена Наука.
Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17) ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
към текста >>
(11, 32) Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-
висшите
му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или
висшето
ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят.
(11, 31-32) Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във върховете на Пентаграма]. Това са числатаа на добродетелите. (12) Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 до 5. Всяко число е формула.
(11, 32) Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-
висшите
му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или
висшето
ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят.
Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия. Тия цветове, тия добродетели, ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате, (7. 252) (Бел. състав. — Връзката на петте добродетели от Пентаграма с цветовете на светлината е подчертана още 1912 г. тъй като с тях завършва „Заветът на цветните лъчи на светлината": „Постави ДОБРОТО за основа на дома си, ПРАВДАТА за мерило, ЛЮБОВТА за украшение, МЪДРОСТТА за ограда и ИСТИНАТА за светило")
към текста >>
73.
1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него
Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на
висшето
в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу.
(15, 218) КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12) Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака.
Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на
висшето
в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу.
Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1) Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие.
към текста >>
(1) Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките
висши
същества, та да можете да работите външния свят. (5)
Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи. (2, 195) Той е именно Пътят на Христа [който е описан в Пентаграма]. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне 5 минути за значението на тези пет планини: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях.
(1) Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките
висши
същества, та да можете да работите външния свят. (5)
(За голямия цветен Пентаграм 1922 г. Учителя казва): Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви.
към текста >>
74.
1922_19 ПЕНТАГРАМЪТ - Свещена фигура
Където се събират общества с
висши
подтици е добре да има Пентаграм, защото той има най-много свещени точки от всички геометрични фигури.
Това деление окултистите наричат „божествено сечение", а изтъкнатите архитекти — „златно сечение". Във всички окултни течения Пентаграмът минава за най-свещената звезда. Защо? Защото, както е начертан и петте линии имат по две такива съвършени точки, точки от друг свят - общо 10 (бел. състав, това са 5 двойни точки, ако Пентаграмът е начертан само с една линия и се гледа в двумерно измерение — равнината; ако е начертан с две линии стават 10 двойни точки в равнината). Значи това е най-добрата геометрична фигура, ная-свещената, защото има 10 точки от друг свят [получени чрез „Божественото сечение”, които ние виждаме, но не можем да установим, да кажем къде точно са (фиг. 5).
Където се събират общества с
висши
подтици е добре да има Пентаграм, защото той има най-много свещени точки от всички геометрични фигури.
към текста >>
75.
1923_6 Писма до семейство Иларионови
Трябва да се премине тоя живот в придобиване на
висшето
благо.
София, 4.11.1923 г. Любезна Еленке, Бог е Любов пълна и разумна, тя носи всички блага. Да уповава човек на Господа всякога, това е смисълът на живота. Той може да е уверен в Истината.
Трябва да се премине тоя живот в придобиване на
висшето
благо.
Промени в тоя свят са възможни. Но трябва учение и сила в живота, сега, в тия времена на изпитания. Без страх. Само с Любов, Мъдрост и Истина. Само Божията Любов е Любов.
към текста >>
76.
1925_13 Мисли за съдбата-кармата
На дъщеря му не дадоха възможност да следва
висше
образование и беше работничка в месокомбината.
Колко хора в България, освен ум, имат и разум? Какво стана по-нататък със семейството му? Национализираха цялото му имущество. Жена му, без пенсия, живееше на квартира. Синът му, след като го изключиха от университета и след като премина през големи страдания, емигрира и сега е в Германия.
На дъщеря му не дадоха възможност да следва
висше
образование и беше работничка в месокомбината.
Тя се омъжи, имаше две деца и не можеше да се грижи за майка си, която почина в старчески дом в едно горнооряховско село. Другият кмет от тричленката, Стефан Куманов, е осиновил син на име Тодор, на който му се раждат две деца, момче и момиче. Момчето Стефан пада от високо, получава увреда на мозъка, усложнена с епилепсия и впоследствие деградира. Владиката Филип дълги години се е топял, пред очите на пасомите си, от незнайна болест и три години преди да почине си е подал оставката. Нямам възможност да проследя съдбата на ген.
към текста >>
77.
005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването
Това бил цветът на българската управляваща върхушка – боляри, двор-цови сановници, църковници,
висши
военни, изобщо дворцовият административен ръководен и духовен елит, чиито родови връзки се губят в тъмното робско минало.
Че сегашният квартал Устово, някогашното село Селище, е било образувано именно от такива преселници, сочи и неговото наименование. Обикновено наименованието селище се е давало на такива поселения, в които би-ла настанявана масово изселена рая от другаде. След окончателното падане на Второто българско царство през 1393 г. под османска власт такива изселвания на болярски семейства и по-будни българи от Велико Търново са били обикновено явление. По този повод южнославянският и румънски книжовник Григорий Цамблак в “Похвално слово за Патриарх Евтимий” пише: “...Варваринът (тур-ският военачалник, управляващ Търново) реши да пресели на изток людете – това изискваха и царските (султан-ските) повели – божият човек (Патриарх Евти-мий) да бъде изпратен на заточение.”11 По този начин усамотените планински кътове приемат в своите дебри най-будното българско население на полуострова.
Това бил цветът на българската управляваща върхушка – боляри, двор-цови сановници, църковници,
висши
военни, изобщо дворцовият административен ръководен и духовен елит, чиито родови връзки се губят в тъмното робско минало.
Принудителното разселване в отдалечените и уединени места, както и забягването на преследвани българи в планински села се превръща в начин на консервация на най-надеждната част на българското племе, притаено далеч от очите на османските власти, съхранило се в безопасност в течение на столетия. При примитивен междуселищен транспорт и последвалата от това слаба народностна миграция, планинските селища закрилят през смутните години на робство будните български синове. Нямайки достатъчно орна земя за зе-меделие, те проявяват своята пробивна мощ в областта на за-наятите, битовата ръчна промишленост и народностна просвета. По този начин ятаганът в ръката на палача не само че не постига своята цел, но се превръща в носител на благодат за потиснатите народи. Със създаването на благоприятни условия за премахване на вековното робс-тво в неподозираните от никого планински селища лумват първите призиви за борба срещу угнетителите.
към текста >>
78.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски
Елена, който преподавал “
висши
” знания на питомците си.
Даваните от него напътствия и внушения по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното умствено развитие и духовно израстване на Константин Дъновски. След като завършва първоначалното си образование в родното село, Константин Дъновски се отправя за Плов-див, където учи в гръцкото училище. Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се смятали за водещи, след завършването му младият юноша не се задоволява само с това, а се запретва да търси корените на славянската просвета. По тази причина той се отзовава в Татар-пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х. Константинов Мудрон от гр.
Елена, който преподавал “
висши
” знания на питомците си.
Една подобна ерудиция за онова време се равнявала на днешното университетско образование. През 1845 г. Константин Дъновски се завръща в Устово, което заварва в стопански подем. Това е периодът, когато между Пловдив и Ахъ-челебийските селища, и най-вече с Устово се засилва търговският обмен. Според С. М.
към текста >>
79.
УЧИТЕЛЯТ
Духът Беинса Дуно е слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-
висша
цивилизация от тази на Слънцето и Слънчевата система.
Той е от Божествена Еволюция. Той е завършил земната Си еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Преминал е и през духовната Си еволюция също преди милиарди години. Той е преминал пътя Си на Учител на Бялото Братство, изпращан е като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната ложа на Битието и Небитието. Сега е изпратен като Всемиров Учител на Вселената.
Духът Беинса Дуно е слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-
висша
цивилизация от тази на Слънцето и Слънчевата система.
Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в Слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.
към текста >>
80.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв
висш
порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас.
Учителят казал нещо и вие гледате веднага да го предадете". Защото човек, когато веднага изнася знанието, той като че ли губи. Моите беседи са построени по законите на музиката и всяка дума произнесена от Мен, звучи с определен тон, а цялата лекция представлява една велика симфония за умовете на ангелите. Щом се махне или промени само една дума, симфонията започва да звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие. Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост.
Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв
висш
порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас.
Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря на всички, разговарям с всички. Божественият Дух, Който сега се изявява, поднася Слово, Което разкрива нови страници от живота на Битието. Когато изкажа една дума чрез символи, тя обема еволюцията на всички души, обхваща и посочва възхода на всички духове. Това Слово създава Новото Човечество, което трябва да дойде.
към текста >>
81.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
Това са
висши
същества, които са дошли да изразят своята радост и благоволение към нас."
Веднъж Учителят и няколко братя отиват на Витоша на екскурзия. Между тях са били и брат Захари Желев от Казанлък, Тодор Бъчваров, Тодор Стоименов и др. Като завършват сутринта молитвата си, чуват над главата на Учителя пеене. Бъчваров пита: "Какво е това? " Учителят казва: "И вие ли чухте?
Това са
висши
същества, които са дошли да изразят своята радост и благоволение към нас."
Седнали да почиват. Учителят се обърнал към Тодорчо: "Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети вляво горе." Тодорчо отваря и чете: "Истина, Истина ви казвам. Отсега ще видите Небето отворено и ангели Божи да възлизат и слизат над Човешкия Син." Учителят го спира: "Ето това се изпълни пред вашите очи и уши." Борис Николов Една случка се е запечатала в съзнанието ми от времето, когато наближаваше войната за нашата страна.
към текста >>
82.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ
Най-
висшите
типове от човешката раса са на Слънцето.
Не може да се изгуби, не може да се разложи, той образува топлина. В слънчевата система има същества, съобразно с конструкцията, с естеството на самата планета. Там хората са други, не са като нас. Земята е най-ниското стъпало, до което човек е слязъл. Земните типове са крайни материалисти.
Най-
висшите
типове от човешката раса са на Слънцето.
А Земята се намира на най-ниското положение, тя се намира в най-гъстата материя и следователно, хората на Земята са най-оплетени в материята.
към текста >>
83.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите и от учени с всякакви възможни титли и от всичко онова, което беше като някакъв елит в обществото.Това огорчение се превръщаше в негодувание и омраза, защото народът смяташе, че този
висш
елит е причината за двете национални катастрофи.
Крум Божинов Бях студентка и имах възможност да видя едно голямо професорско величие в университета. Това беше професор Шишманов - оратор, учен. Неговото име може да се срещне навсякъде, както навремето, така и след петдесет години. Като чул за последователите на Учителя от първите години, професор Шишманов много се учудил, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя - едно истинско стълпотворение на ул."Опълченска"66.
А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите и от учени с всякакви възможни титли и от всичко онова, което беше като някакъв елит в обществото.Това огорчение се превръщаше в негодувание и омраза, защото народът смяташе, че този
висш
елит е причината за двете национални катастрофи.
И което е най-важно, това беше вярно. Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, (не че бил кой знай какъв голям оратор, но събирали се около Него всякакви хора), решил да отиде да види каква е тази работа. Когато се коментирало в университета, професорът бил казал: "Кой е този Дънов? Аз толкова години преподавам на студентите в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател". Качва се той на файтона и пристига на ул."Опълченска"66.
към текста >>
Само че онези там са студенти, те се записали да учат
висши
науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки.
Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, (не че бил кой знай какъв голям оратор, но събирали се около Него всякакви хора), решил да отиде да види каква е тази работа. Когато се коментирало в университета, професорът бил казал: "Кой е този Дънов? Аз толкова години преподавам на студентите в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател". Качва се той на файтона и пристига на ул."Опълченска"66. Влиза през вратника и какво да види - около пейките в градината народ, пълна градина с хора, това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета.
Само че онези там са студенти, те се записали да учат
висши
науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки.
А тия тук в двора сами идват, седят, стоят и чакат. При професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той изважда от малкия джоб на жилетката си визитна картичка със златен надпис "Професор Шишманов". Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и българската наука - величие и чак отгоре. И той зачакал, докато се занесе визитната картичка и докато го приемат. Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: "Не мога да Ви приема.
към текста >>
Трето - Иван Вазов е своеобразен медиум от най-
висша
категория и порядък.
Мария Тодорова На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: "Кажете ни, г-н Дънов, на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи? Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно на "Епопея на забравените". Учителят отговорил така: "Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития. Второ, всички онези, които той описва, са негови познати, приятели, а сега те са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише.
Трето - Иван Вазов е своеобразен медиум от най-
висша
категория и порядък.
Той може да пише така, защото му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т.н. А ти не си техен съвременник. Те не те познават, няма кой да ти диктува, а и да ти диктуват, не можеш да чуеш, да слушаш и да запишеш." Накрая Учителят му казва: "Е-ex, остани си с "Митар - пророкът". Това ще бъде най-четеният разказ на идното човечество. А това не е малко."
към текста >>
Тя беше директор на
висшата
партийна школа на комунистите.
Борис Николов След 9.IX.1944 г. Никола Антов, който бе също комунист и бе в Братския съвет, без да пита останалите, самоволно подари домът на Петко Гумнеров на властта с цел да се направи музей на Георги Димитров. Когато стана процесът срещу Братството 1957/58 г., Василка Иванова отиде при сестрата на Георги Димитров, която заемаше голям държавен пост.
Тя беше директор на
висшата
партийна школа на комунистите.
Срещна се с нея и поиска да помогне на Братството при съдебния процес срещу него. А тя отговорила: "За теб, Василке, мога да направя всичко. Мога да наредя да ти дадат апартамент и да го обзаведат. Мога да ти осигуря държавна пенсия като ятак, понеже спаси брат ми и мен. Но за тях, дъновистите, не мога да направя нищо.
към текста >>
Василка се изненадала на предложенията на Елена и отвърнала: "Аз това съм го сторила в името на Бога и в името на Учителя, защото да спасиш един човешки живот, това е
висше
служение пред Бога.
А тя отговорила: "За теб, Василке, мога да направя всичко. Мога да наредя да ти дадат апартамент и да го обзаведат. Мога да ти осигуря държавна пенсия като ятак, понеже спаси брат ми и мен. Но за тях, дъновистите, не мога да направя нищо. Тях ги очаква съд".
Василка се изненадала на предложенията на Елена и отвърнала: "Аз това съм го сторила в името на Бога и в името на Учителя, защото да спасиш един човешки живот, това е
висше
служение пред Бога.
Друго такова служение не съществува на земята". Казала това и си тръгнала. Василка до края на живота си живееше на Изгрева в една барака и приятелите я подпомагаха в дните, когато тя не можеше да плете с плетачната машина, с която си изкарваше прехраната. Георги Димитров беше по-толерантен. След 9.IX.1944г.
към текста >>
84.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановката, изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от
Висшия
свят.
Не давай път на злото! Пазете се от препоръките на тъмните адепти, защото без да се усетите, те ще ви заробят". В късните пролетни дни на Изгрева беше особено приятно привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша. Изгледът към нея беше чуден. Чист въздух, наситен с аромата на билките и борова смола от близката гора; техният покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот.
Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановката, изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от
Висшия
свят.
Привечер обичах особено много да се разхождам из поляната, където правехме гимнастическите упражнения. Една привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мен усмихнат, цял сияещ. Той държеше ръцете си напред, със затворени една върху друга длани, в които държеше нещо. Когато се доближи към мене, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там, грамадна ягода, която Той беше току-що откъснал от засадените в един кът на Изгрева ягоди. "Какво ще кажеш?
към текста >>
85.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
Тя беше с
висше
образование, учителка по немски език в гимназията, интелигентна жена.
Както говори Учителят, изведнъж излиза една сестра от мястото си и се хвърля в нозете Му. Той се наведе към нея и с много благ глас й каза: "Станете, идете си на мястото". Тя постоя така малко. Той пак й повтори, тя се надигна и си отиде на мястото. След това дойде в Братството.
Тя беше с
висше
образование, учителка по немски език в гимназията, интелигентна жена.
Магдалена беше малко екзалтирана, безсрамна. Аз съм я слушала да говори на Учителя безсрамно, нахално, без никакво уважение. Даже един път Учителят в клас й удари шамар за безцеремонното говорене. Дори си спомням, че един брат се съблазни от този шамар и оттогава не дойде на беседа. Напусна ни.
към текста >>
86.
РАДИ ТАНЧЕВ
А техните места са на втория ред и то в средата - там, където е
висшата
аристокрация с онези дами и господа с официалните тоалети и костюми.
Смешно е за останалите, а трагично за Ангел. Но те бързат и накрая се добират до залата. Показват си билетите. Пропускат ги и искат да ги сложат по-встрани, защото брат Ради е одърпан и мръсен. Но се намира случайно един брат, който ги вижда и се застъпва за тях да си заемат местата.
А техните места са на втория ред и то в средата - там, където е
висшата
аристокрация с онези дами и господа с официалните тоалети и костюми.
Но служителката в салона упорства. Не иска да ги сложи в средата, защото ще стане скандал - брат Ради е в дрипи. По едно време тя се усеща и пита: "А, бре, на вас кой ви даде тези билети? " Ради отговаря: "Господ ни ги даде! " - "Ами като Господ ви ги даде, не можа ли да ти каже да се облечеш като човек?
към текста >>
87.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
Той се усъмни в чистотата на Учителя, той с всичкото си уж знание, не можа да разбере, че Учителят е едно същество
Висше
.
Бях веднъж при Лулчев в бараката му. Държеше се с мене важно, важно, а като си припомням как Учителят слизаше до моя уровен и до моето вътрешно състояние и бащински ми говореше. Няма сравнение. А Лулчев високопарно ми казваше, че току-що бил слезнал от планетата Сатурн и не искал да се вози на колата на Учителя: "Аз не искам да се впрегна в колата на Учителя и не искам да се свързвам". Пред мене го каза: "Не искам да се впрягам в Неговата кола" Аз казах това на Учителя.
Той се усъмни в чистотата на Учителя, той с всичкото си уж знание, не можа да разбере, че Учителят е едно същество
Висше
.
Той допускаше, че Учителят прави това, което и той правеше. Първите години бяхме на екскурзия на Бивака. Учителят, както държеше беседа, не знам какво направи Любомир, но Учителят каза, че е недоволен и си тръгна. Когато мина реката и почна да се качва по стръмното нагоре, Любомир стигна Учителя и какво Му е казал, не знам, но Учителят се върна. На другия ден Любомир ми каза: "Направи ли ти впечатление, че Учителят не се върна когато отиде Балтова, а аз като отидох?
към текста >>
88.
СПИРИТИЗЪМ
Това е извънредна
висша
школа за напреднали.
Аз се изненадах, затрогнах и повярвах, че Учителят говори чрез нея. Започнах редовно да посещавам събранията и. Една вечер тя ми каза от името на Учителя: - Ти си най-културната от всички. Искам от тебе да ми доведеш всички по-будни братя и сестри от Изгрева.
Това е извънредна
висша
школа за напреднали.
А там, в салона, е за по-простите и по-обикновените. Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори. А физическият Учител ще си говори в салона на по-обикновените слушатели. Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там. Но на Учителя не казвахме нищо.
към текста >>
Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна
висша
школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори.
Една вечер тя ми каза от името на Учителя: - Ти си най-културната от всички. Искам от тебе да ми доведеш всички по-будни братя и сестри от Изгрева. Това е извънредна висша школа за напреднали. А там, в салона, е за по-простите и по-обикновените.
Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна
висша
школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори.
А физическият Учител ще си говори в салона на по-обикновените слушатели. Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там. Но на Учителя не казвахме нищо. Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече: - И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че салонът се изпразни и аз нямам на кого да говоря!
към текста >>
Мнозина полека-полека преминаха към "
висшата
школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там.
Искам от тебе да ми доведеш всички по-будни братя и сестри от Изгрева. Това е извънредна висша школа за напреднали. А там, в салона, е за по-простите и по-обикновените. Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори. А физическият Учител ще си говори в салона на по-обикновените слушатели.
Мнозина полека-полека преминаха към "
висшата
школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там.
Но на Учителя не казвахме нищо. Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече: - И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че салонът се изпразни и аз нямам на кого да говоря! Аз се стреснах и като че ли изведнъж отрезнях, - Ама, Учителю, не сте ли Вие, който ме накарахте да ги заведа и който ни говорите вторник вечер същото, което говорите и в сряда сутринта?
към текста >>
Салонът се напълни веднага пак и "
висшата
школа" се затвори.
Зная го аз кой е! Той е мой враг, който работеше чрез Стойчев, сега чрез Лулчев, чрез Маркова. Той ми краде Словото и учениците. Аз се смутих и засрамих и обещах да поправя грешката си. И почнах пак от брат на брат и от сестра на сестра да казвам думите на Учителя.
Салонът се напълни веднага пак и "
висшата
школа" се затвори.
Да не вярвате на медиумите! Те са врата, през която много пакостливи духове влизат и могат да заблудят човека и да му напакостят. Спомням си, когато веднъж в беседа Учителят каза:"3абранявам на моите ученици да ходят по ясновидци и медиуми и сами те да се занимават с медиумство." Всеки ученик трябва сам да развива интуицията си, ясновидството си, да разработва своите духовни способности, а така, като уповава на разни ясновидци и медиуми, той не работи върху себе си, чака наготово и се спъва. Мария Милева
към текста >>
89.
ЖЕНИТБА
Казваме, че тя е гимназиална учителка с
висше
образование, а ще се жени за кондуктор.
Аз отивам там учителка, да уча такива като теб учили недоучили." Така тя се запознава с него. Той я харесал и не я глобил. В Скопие започнал да се върти около нея и искал да се жени за нея. Тя ни написа писмо и ни разказа всичко. После дойде в София.
Казваме, че тя е гимназиална учителка с
висше
образование, а ще се жени за кондуктор.
Ние не сме съгласни и казваме да прави каквото иска. "Поне отиди и питай Учителя! " Тя се съгласи, че това е разумно и отива при Учителя на Изгрева да Го пита. Надя е третата ми рождена сестра. Учителят е в приемната Си стая, а тя е вънка и се чуди как да влезе при Него.
към текста >>
90.
ПАНЕВРИТМИЯ
Аз се замислих и казах: "Известна съм сред учителските среди като детска учителка, но да предавам на
висшисти
учители!
Този ход на работа беше добър. "Но кой ще им предава? " - попитах аз. Аз отново и отново умувах. "Вие" - отговори натъртено министърът.
Аз се замислих и казах: "Известна съм сред учителските среди като детска учителка, но да предавам на
висшисти
учители!
Дали ще бъда авторитетна пред тях? " Министърът ми отговори: "Ще ви изпратим на специализация в Чехия или Унгария. Помислете по този въпрос и ми докладвайте". Аз се страхувах. Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсове.
към текста >>
Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено
висше
образование.
По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки.
Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено
висше
образование.
Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой.
към текста >>
Те бяха
висшисти
, а аз - начална учителка на детска градина.
Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование.
Те бяха
висшисти
, а аз - начална учителка на детска градина.
Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка.
към текста >>
" Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с
висше
образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение.
" Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш?
" Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с
висше
образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение.
Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувство обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа. Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с Учителя, когато Той ги даваше. Тази сестра беше Весела Несторова.
към текста >>
Най-сетне се сетих за една наша сестра с
висше
образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка.
Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой.
Най-сетне се сетих за една наша сестра с
висше
образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка.
Имах чувство обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа. Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с Учителя, когато Той ги даваше. Тази сестра беше Весела Несторова. Спряхме ce c Учителя на нея. Тогава Той ме запита: "Ти хармонираш ли си с тази сестра и бихте ли могли да работите заедно?
към текста >>
Ръководители на курса бяха двама специалисти с
висше
образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева.
Подадохме си ръце. Двете застанахме пред Него и Той ни каза: "Сега вие като две свещи ще светите в едно! " Курсът се водеше на открито в училището в Борисовата градина, в Дианабад. Там бяха на пансион шестдесет млади учители от цяла България.
Ръководители на курса бяха двама специалисти с
висше
образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева.
Явих се и аз като трета ръководителка по ритмични игри. Тези двама специалисти ме познаваха от игрището на Фондацията и ме посрещнаха много добре. Моите часове се определиха два пъти седмично - от седем до девет часа преди обед. В първата ни среща, в първите ми определени два часа, говорих на курсантите върху теорията за ритмиката и музиката. И то ритмиката като стимул в живота.
към текста >>
Тя завършва американски колеж в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва
висше
образование.
Затова написа своите спомени за Школата с Учителя. А това не е малко както за нея, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си. Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това. Другото действащо лице в тази история е Весела Несторова.
Тя завършва американски колеж в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва
висше
образование.
Завърнала се в България, тя е една от малкото високо интелигентни и образовани сестри. Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за поетично творчество. Тя взема дейно участие в братския живот. Веднъж присъства на една беседа, която Учителят завършва със следния стих: "Зора се чудна зазорила,
към текста >>
Следват дни на творчески подем и
висше
откровение на Духа.
тя животът нов е проявила." По това време Учителят е започнал да дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи". Той ги показал и изсвирил музиката към тях. Тогава Весела решила да напише думите към мелодията "Слънчеви лъчи". Отива при Учителя и Той дава своето разрешение.
Следват дни на творчески подем и
висше
откровение на Духа.
Така са дадени стиховете на "Слънчеви лъчи", които са одобрени от Учителя и след това бяха отпечатани в отделна книжка. Весела е взела живо участие при разучаването на "Слънчеви лъчи", както и при оформянето на книжката. Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчеви лъчи" от Паневритмията. Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Милка Переклиева не случайно се спира върху Весела, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности.
към текста >>
Зависи от вас къде ще го насочите - дали против низшите души (прояви) или против оная
висша
, огромна Божествена Сила, Която само с мисълта Си може да ви заличи от лицето на Земята.
Бог изпрати Великия Си Дух на земята, а вие сте назначени при Него на служба, като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръжието в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т.е. да запазите мира и хармонията в човешките души. И не да насочите даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. Внимавайте, оръжието ви е дадено!
Зависи от вас къде ще го насочите - дали против низшите души (прояви) или против оная
висша
, огромна Божествена Сила, Която само с мисълта Си може да ви заличи от лицето на Земята.
Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох. От вас зависи къде, към кого ще го насочите и от това зависи хармонията и мирът не само между вас, но и в света. Ако правилно изпълнявате движенията на Паневритмията, положителните сили в природата ще текат чрез вас и Божията Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче, правите ли грешки в паневритмичните движения, вие насочвате оръжието си към Великото, към Бога, и спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света.
към текста >>
Дали ще го насочи срещу низшето, за да възтържествува
висшето
и доброто, от вас зависи.
Добрият ученик не трябва да прави погрешки, нито да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Професорът е неумолим, ако ученикът не си знае урока. Той ще бъде жигосан от неговата пръчица. Правилното изпълнение на движенията на Паневритмията е правилното държане на огнестрелното оръжие.
Дали ще го насочи срещу низшето, за да възтържествува
висшето
и доброто, от вас зависи.
Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие им поднасяте ключа на Моето учение, което носи мир на човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас, а вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда.
към текста >>
91.
МУЗИКА
Песните и танците на Учителя са израз на един
Висш
Живот, който Той направи достъпен за нас.
МУЗИКА Спомени на ученици Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя, а останалите 152 са дадени от Учителя.
Песните и танците на Учителя са израз на един
Висш
Живот, който Той направи достъпен за нас.
Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение. Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера. За гласовото изкуство всякога се е произнасял особено ласкаво - "Хубавият глас е голям дар за човека" - казваше често Той. И приведе веднъж една случка, станала с голямата певица Аделина Пати.
към текста >>
Вероятно Учителят бе извикал някое
висше
същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му.
Още на следната сутрин след разговора с Учителя, го срещнах. Много се зарадва като му се обадих. Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" преди беседата Му? " Той ме погледна с изненада, дълго мисли, явно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт," Разбрах, помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него.
Вероятно Учителят бе извикал някое
висше
същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му.
А Киселков беше много симпатичен човек, много добър цигулар, следвал в музикална Виена и се прибрал в София. Разбрах по-късно, че е от Варна. Повече не се срещнах с него. А като си припомня как пръстите му играеха живо по струните и какъв звук излизаше от неговата цигулка и от тази на Учителя, още ме побиват тръпки от необикновеното въздействие на тази необикновена музика. Да, този, който тогава тъй вълшебно свиреше заедно с Учителя, не беше Киселков.
към текста >>
Поднесе ни се нещо от един
висш
, непознат за нас свят.
Разбрах по-късно, че е от Варна. Повече не се срещнах с него. А като си припомня как пръстите му играеха живо по струните и какъв звук излизаше от неговата цигулка и от тази на Учителя, още ме побиват тръпки от необикновеното въздействие на тази необикновена музика. Да, този, който тогава тъй вълшебно свиреше заедно с Учителя, не беше Киселков. Това беше само една демонстрация.
Поднесе ни се нещо от един
висш
, непознат за нас свят.
Но нямаше подготвени хора, които да запишат тази музика и тя отмина в пространството. Николай Дойнов Лиляна-Цветана Табакова беше оперна певица, следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя бе ангажирана в Операта. Имаше изключителен глас, още по-добра подготовка, музикален талант и музикална памет. Когато Учителят беше в Мърчаево, Той знаеше и виждаше, че си заминава.
към текста >>
Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само
висшето
общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци.
Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а също на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Накрая почти всички изгревяни четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха.
Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само
висшето
общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци.
Мария Тодорова След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено. Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева". Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести.
към текста >>
92.
ДИШАНЕ
А щом го изгоните чрез дишане от физическото поле, то в по-
висшите
полета е по-лесно да го гоните.
Ако стомахът или коремът ви боли, направете 6 упражнения, по 4 пъти на ден. Като правите упражнението, турете лявата ръка на корема си, с дланта надолу. Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиване и разпущане на диафрагмата. Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на Новото учение. Дишайте дълбоко, за да изгоните от вас онзи дух, който иска да ви обсеби.
А щом го изгоните чрез дишане от физическото поле, то в по-
висшите
полета е по-лесно да го гоните.
Един лош дух никога не може да влезе през носа, а винаги ще влезе през устата и като отиде в стомаха ви, по течението на кръвта се връща в сърцето чрез вените, а не чрез артериите. Ако кихнете, изхвърляте духа от устата. Когато усетите, че някой дух се е загнездил у вас, ще дишате дълбоко, ще си представяте, че светлосиният цвят прониква у вас, слизайки отгоре, може да ползвате и някоя формула, и по този начин ще се освободите. Оставите ли се лош дух да ви командва, той ще ви демагнетизира, ще ви нападат какви ли не мрачни мисли и по този начин ще загубите благословението, което е определено за вас. Поне три пъти на ден - сутрин, на обед и вечер преди лягане, човек трябва да употребява по 10-15 минути за дишане.
към текста >>
93.
ЯСНОВИДСТВО
А той е
висш
офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец.
Той ни спаси от явна смърт, затова мислено винаги Му целувам ръка и Го обичам. Иванка Петрова В неделя сутринта рано в 4 часа Божков става и тръгва по тъмно за Изгрева, за да слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа. Облича се цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Божков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи.
А той е
висш
офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец.
Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя. А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана.
към текста >>
След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е
висш
офицер и е задължен да носи оръжие за охрана.
А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя. А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото.
След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е
висш
офицер и е задължен да носи оръжие за охрана.
После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му. Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение. Е, според вас правилно ли постъпиха стенографите. Според мен - не! Борис Николов
към текста >>
94.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
Затова е трябвало да учи още три години, за да бъде признато за
висше
образование.
Цветана Щилянова е била около четири годишна, когато Учителят посещавал различни семейства, измервал главите с металически кръгове и правил свои изчисления. Родителите й попитали Учителя, за децата си. Тогава Той казал за нея, че ще стане художничка. Също тъй се сбъднало и това, което бил казал за брат й и сестра й. На 14 години Цветана Щилянова е постъпила в рисувалното училище, което след пет години било превърнато в Академия.
Затова е трябвало да учи още три години, за да бъде признато за
висше
образование.
По-късно е отишла в Париж на специализация за четири години. На 9 юли 1931 г. в Париж големият художник Пасло я приема, след като е чакала години за тази среща. Съветът е бил: "Работите ви са много добри. Имате рисунък.
към текста >>
95.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
Тогава всеки
висш
офицер има право по военния устав на ординарец.
Той е запознат с идеите на Учителя, посещава братските събрания. Георги Димитров отива при Георги Коцев, предал поръката на Учителя да се извади веднага момчето на Руси от казармата. Полковникът нарежда на дежурния офицер да му докарат Иван. Докарали го под стража с няколко войници. Той пуска войниците да си отидат в казармата, а Иван задържа при себе си като ординарец.
Тогава всеки
висш
офицер има право по военния устав на ординарец.
Така случаят се потулва. Командирът на полка изпълнява заръката на Учителя и спасява сина на Руси Караиванов от разстрел. След 9.IX.1944 г., когато комунистите вземат властта, всички бивши командири на полкове ги съди военен съд. Това важи и за полковник Георги Коцев. Военният съд го осъжда на смърт.
към текста >>
96.
РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО
Има едно
висше
начало в човека - него трябва да слуша той.
Две положения са необходими за човека: Да бъде добър, когато отправя ума си към Бога и да бъде добър, когато не отправя ума си към Бога. Първото положение е особено необходимо, за да дойде второто. Когато човек почувства, че не е добър, нека отправи ума си към Бога. Колкото по-често отправя ума си към Бога, толкова по-добър става. Да отправи човек ума си към Бога, това подразбира смяна на състоянията.
Има едно
висше
начало в човека - него трябва да слуша той.
Това начало наричаме Висше Аз, "Господ в човека, Божествения глас". Бог живее във всеки човек, който го нарича "Моят Бог". Сиромашия, страдания, мъчения с Бога са добре дошли. Радост и щастие без Бога не са добре дошли. Те носят скръб и изпитание.
към текста >>
Това начало наричаме
Висше
Аз, "Господ в човека, Божествения глас".
Първото положение е особено необходимо, за да дойде второто. Когато човек почувства, че не е добър, нека отправи ума си към Бога. Колкото по-често отправя ума си към Бога, толкова по-добър става. Да отправи човек ума си към Бога, това подразбира смяна на състоянията. Има едно висше начало в човека - него трябва да слуша той.
Това начало наричаме
Висше
Аз, "Господ в човека, Божествения глас".
Бог живее във всеки човек, който го нарича "Моят Бог". Сиромашия, страдания, мъчения с Бога са добре дошли. Радост и щастие без Бога не са добре дошли. Те носят скръб и изпитание. За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога.
към текста >>
97.
НОВОТО УЧЕНИЕ
Той работеше като
висш
чиновник в полиграфията, държавен оценител, уважаван от всички.
НОВОТО УЧЕНИЕ Спомени на ученици Брат Неделчо Попов беше чистосърдечен, искрен, идеалист, запален да проповядва Словото на Учителя. Беше въодушевен като апостол, готов да тръгне по села и градове да разпространява Учението. Това му беше мечта.
Той работеше като
висш
чиновник в полиграфията, държавен оценител, уважаван от всички.
Беше готов да остави всичко. Явява се един ден пред Учителя с малко вързопче дрехи и казва: "Реших вече да тръгна из страната, да разнасям Учението". Учителят, като го гледа с грейнало лице, му казва: "Освен че няма кому да проповядваш, но ти ще обеднееш. Ще се напълниш с въшки и други гадини. Ще срещнеш само мъка и невежество по пътя си.
към текста >>
98.
ДАВАНЕ
Заварвам мъжа, който беше някакъв
висш
чиновник, внезапно заболял много тежко.
" Пчеларят мълчи, навел глава засрамено и леко, леко се отдалечил от Учителя. На следващия ден Учителят ни разказа този случай и спомена, че той се подчинява на закона на десятъка за Бога. А този закон е закон за окултния ученик и за него не веднъж сме говорили. Георги Събев, Мария Тодорова Един ден отивам у свои роднини.
Заварвам мъжа, който беше някакъв
висш
чиновник, внезапно заболял много тежко.
Да си вземе няколко дена отпуск, да полежи и да се лекува, не може, защото на другия ден имал някаква ревизия, на която трябвало непременно да присъства и от която зависела службата му. - Аз трябва до довечера да оздравея и утре да бъда на работа. Моля ти се, помоли вашия Учител да ми помогне да оздравея! Нали казваш, че Той лекувал и правел чудеса? - Ще отида, ще Му кажа, щом искаш, но дали ще те излекува, не зная.
към текста >>
99.
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА
Всеки, който отрече
висшата
разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята съдба, ще свърши с катастрофа.
Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: Това е кон или това е птица, или това е дърво! Какво си ти тогава? - Аз съм човек, който разрешавам великите въпроси на живота. - Който разсъждава така, той неизбежно ще се натъкне на ред противоречия в живота. Бог всеки момент наблюдава как човек постъпва с животните, с растенията и от това съди за самия него.
Всеки, който отрече
висшата
разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята съдба, ще свърши с катастрофа.
Това се отнася, както за самия човек, така и за обществата и народите. Едно трябва да знаете за Природата, а именно: колкото е строга и взискателна, толкова е мека и снизходителна. Види ли, че някой се противопоставя на нейните закони, тя го оставя свободен. Не искаш ли да излезеш вън от къщата си, да се движиш, тя казва: Щом не искаш сам да излезеш, други ще дойдат да те изнесат. Ако съвременните хора нямат резултати във възпитанието и самовъзпитанието си, това се дължи на факта, че те се противопоставят на Природата, понеже мислят, че са свободни да правят каквото искат.
към текста >>
100.
ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА
Подсъзнанието - това са
висши
светове, това са
висши
съзнания.
Параходът пътува две седмици денонощно. Като се качиш на парахода, защо ще се тревожиш: Дали ще стигна или няма да стигна? Морето може да се вълнува или не, но след 14 денонощия току ти извикат: "Ню Йорк, пристанището! " Тъй, че има си персонал, началници, служители, които денонощно бдят на палубата и за правилното движение на парахода. Ти защо ще се тревожиш?
Подсъзнанието - това са
висши
светове, това са
висши
съзнания.
Те реализират онова, което ти си пожелал. Затова пожелай нещо и го тури в подсъзнанието - то ще се реализира." Пеньо Ганев ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ В света човек трябва да научи главно три неща: той трябва да проучава и усвоява правата, светлата мисъл; възвишеното, благородното чувство и добрата постъпка.
към текста >>
НАГОРЕ
