Търсене в текстове за 'Високо'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 168 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й.
Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера. Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй.
към текста >>

Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.
Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо. Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
към текста >>

3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата.
Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12]. Благовестието тропа вече на нашата врата. 4. Обуздаване на низшето естество[13] 1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот. 2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера.
към текста >>

5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните.
Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”.
към текста >>

16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата.
Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
към текста >>

Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение. „Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
към текста >>

Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”.
В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди. Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37] 10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата. Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38]
към текста >>

Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата!
12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38] 13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание.
към текста >>

Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления?
Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда;
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес.
Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек.
към текста >>

Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества?
Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели.
към текста >>

Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци.
– грабителството; – насилието; – неправдата. Тези грехове се проявяват в различни образи и форми. 3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот. Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци. Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние. 4. Къде е в този случай причината за това? В човека ли, в условията ли, или във възпитанието? 5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие. 6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение.
към текста >>

8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.
6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131] 10. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. [81] Вж. дял първи – І.10:6. [82] Вж.
към текста >>

3. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота.
към текста >>

4. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Твоят живот има по-високо назначение.
Ето това е то. Защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на живота напразно. Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли, ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега. Не, не. Благодари. Твоят живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствувал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря, твоя приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил.
към текста >>

5. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.
Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота.
към текста >>

Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми.
Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.
към текста >>

6. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Не, не, благодари, твоят живот има по-високо назначение, твоята душа е определена от Бога за нещо по-добро.
— За да се научиш, че от Бога е всичко. Ти знаеш, че си мечтал много неща и не са се сбъднали, решавал си да сториш много работи и не си можал. Защо? - Ето, това е то, защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си напразно. Той ти е възбранил, защото те е възлюбил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли си, ако ти си беше позволил да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега? Не, не, благодари, твоят живот има по-високо назначение, твоята душа е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако и те да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и намерения. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря това — твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молел. И аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице, и знаеш ли защо?
към текста >>

7. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Нито пък съзнанието на такава душа ще може да хване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.
Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните и дърветата. Но самата истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство. Защото тези две души са от две противоположни естества, несъвместими помежду си, гдето плът и кръв господаруват, духът не може да прояви благотворни действия. Нито пък съзнанието на такава душа ще може да хване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духът, защото духовно се различват. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно, и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Бога, трябва да претърпят на общо основание една вътрешна промяна. Това е общ неумолим закон на живота.
към текста >>

Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение.
Вярно е, защото е истинно, и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Бога, трябва да претърпят на общо основание една вътрешна промяна. Това е общ неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества от най-малките до най-великите са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение. Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо.
към текста >>

8. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти.
Тези, в които този темперамент е развит, обичат твърде много пищните храни и напитки и веселото общество и другари и често страдат от преяждане. От този темперамент хора ги бива за придворници. Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните. Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят. 3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти. Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват.
към текста >>

9. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората.
Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството.
към текста >>

10. Петър Дънов - №31

Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15).
Тия са Божиите думи и в Бога няма разкаяние. Това, което е казал Той, и ще бъде. Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като новородени деца да Го следваме. Словото Божие няма да се върне празно (Ис. 55:10-11). Господ е записал имената ни в книгата на живота (Ис. 49:15). Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15). Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно. Няма връщание вече, напред брате, докато победим с Господа. Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство. Бъде[те] верни, Господ ще ни е крепост, сила и държава.
към текста >>

11. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15).
Тия са Божиите думи и в Бога няма разкаяние. Това, което е казал Той, и ще бъде. Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като новородени деца да Го следваме. Словото Божие няма да се върне празно (Ис. 55:10-11). Господ е записал имената ни в книгата на живота (Ис. 49:15). Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15). Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно. Няма връщание вече, напред брате, докато победим с Господа. Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство. Бъде[те] верни, Господ ще ни е крепост, сила и държава.
към текста >>

12. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Според календарските изчисления и на Светчето (Часослова) излиза, че съм раждан или на 13 юли, или на 20 юли 1868 година, а най-вече на 13 юли, събота, през 1868-а, високосна година.
По-важни събития в живота на Пеню Киров Според майка ми на 17 юли, ден събота, съм раждан. Според баща ми на 13 или 20 юли в събота съм раждан. Излиза, че съм се родил през юли месец, но на коя дата и коя година - не е ясно. Знайно е само, че е ден събота. Според календарските изчисления и на Светчето (Часослова) излиза, че съм раждан или на 13 юли, или на 20 юли 1868 година, а най-вече на 13 юли, събота, през 1868-а, високосна година. Така щото баща ми твърдеше, че през 1865 година съм раждан, а майка ми - през 1868 година. Излиза, че посочената година от майка ми е вярна, а относително дните - посочените от баща ми дати. 1875 г., като бях на 7-годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчание.
към текста >>

Нормална дължина на лицето - 18 см, високо чело - 6 см, малко по-високо от нормалното.
Добрич, 24 юли 1905 г. Френологически профил Пак в „Първо тетрадче с духовни бележки" на стр.12 и 13 под надслов „Френологически изчисления на Пеню и Тодор" брат Пеню е дал своята и на брат Тодор Стоименов френологична карта - измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете по Учителя. Според нея брат Пеню е бил висок 179 см., с изправено тяло и добро устройство. С валчеста обла глава и лице. Нормална дължина на лицето - 18 см, високо чело - 6 см, малко по-високо от нормалното. Нос нормален - дълъг 5 см, дължина на брадата - 7 см, малко по-дълга от нормалната с 1 см, малко по-широка от нормалната - 6 см, веждите - 6 см, малко по-малки от нормалните с 1 см. Идеално ухо. С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава.
към текста >>

13. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

многобройно българско представителство от високостоящи български духовници, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П.
Спод- вижник на Цанков в тази кауза е и д-р Георги Миркович. Българите търсят подкрепата на Западните сили, на първо място от най-влиятелните на деня - французите. Свързват се с представителите на лазаристката мисия с главен настоятел Еужени Боре, директор на френското училище в Бебек. Като много добър дипломат Боре нерядко се е застъпвал пред Портата за разрешаване на проблеми на българското население в Цариград, с което отдавна е спечелил симпатиите на българите там. На 18 декември 1860 г. многобройно българско представителство от високостоящи български духовници, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П. Бруниони в Цариград молба на френски език (подготвена от лазаристите) до папа Пий 1Х за уния с Рим (при изрично запазване на традиционните български обичаи и славянското богослужение). На 15 март 1861 г. Миркович, заедно с Драган Цанков, Йосиф Соколски, дякон Рафаил Попов и лазариста Еужени Боре, заминават като делегация за Рим при папа Пий 1Х за ръкополагането на дядо Йосиф като глава на Унията в България. Ръкополагането се извършва на 14 април с. г. Литургията по време на церемонията се съслужва от Соколски на църковнославянски език, с който акт се изтъква важността и уникалността на славянската книжовност.
към текста >>

Поддържа високо ниво на учебен и възпитателен процес но се сблъсква с несъгласието на училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци.
Дънов - Константин Дъновски. След неуспеха на Униатската идея през 1861 г. Драган Цанков напуска Цариград, а д-р Миркович заминава за Влашко, където става градски лекар в Болград и същевременно лекар на Българската гимназия там. От 30 януари до 12 август 1864 г. той е временен директор на същата гимназия. Поддържа високо ниво на учебен и възпитателен процес но се сблъсква с несъгласието на училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Пръв организира честването на празника на Светите братя Кирил и Методий в Болград. В края на1864 г. д-р Миркович заминава от Болград за Браила, където е частно практикуващ лекар. Остава там до 1866 г. поради участието си в народните работи.
към текста >>

14. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса.
В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва.
към текста >>

15. №58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме. Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор. 6:16] Това е то, онова съществено очаквание, което всякой търси.
към текста >>

16. №86 (Пеню Киров)

Виждам, че сега всичко остава в застой, но като че ми се струва, че тъй трябва да е за малко време, докато приготви Господ нещо по-високо за нас.
Любез. бр. Дънов, Получих писмото Ви на 22-ри того. То ме завари малко по-спокоен. Благодаря за братските ти утешения, които послужиха като балсам на наранената ми душа. Наистина добре си предугадил – аз имам много добри преднамерения за делото Божие. Виждам, че сега всичко остава в застой, но като че ми се струва, че тъй трябва да е за малко време, докато приготви Господ нещо по-високо за нас. И когато всичко се приготви, то и ний ще бъдем освободени тогава от това положение, което, мисля, че и него Господ определя засега тъй да бъде. Ще ти доверя мои едни мисли, с които искам да те сондирам. Дали добре ще бъде да вземем от дружествените пари184 едно място в гр. Бургас от 200 кв.м, в което ще построят една къща от две стаици и ще коства всичко, двор и къща, около 1000 лв.? Това място се намира близо, между нас и протестантската църква.
към текста >>

17. №89 (Пеню Киров)

Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни.
В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му. В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре. Този мрак за всички се считаше като обикновено нещо. Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни. А отгласът на гласа ми се чуваше като гръмотевица из планината, макар че разстоянието беше повече от половин час. След не много вървене стигам при едно малко село, зад което се губеше из зеленината и един град. При влизането ми в селото насреща ми излязоха две моми. Аз щом ги видях, през ума ми мина една лоша помисъл, която в същия момент осъдих и разбрах, че е на Лукавия, и прилагам, та си казвам: „По-добре не е ли човек да стане пример на такива с поведението си? “. След като ги отминах, аз влязох в една къща, понеже пътят през нея минавал.
към текста >>

18. №124 (Петър Дънов)

Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш благороден баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия!
Третата категория: вяра – бащата, кротост –майката, въздържание – тяхното дете. И тъй, аз казвам: според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение. Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители – майка ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра. Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш благороден баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия! “ „Ама не вярвам в този баща...“ „Ти си последен негодник“. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, че кротостта е майка – тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта – значи имаш майка. „Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка(кротост), а самият той е въздържанието.
към текста >>

19. ПОСЛЕСЛОВ

„…Всяка душа е подобна на един свят козмически, ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
Може да почувства как идват на Земята, посяват се и покълват малко по малко космичните идеи за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, валидни за цялото човечество – навсякъде по местата, където Петър Дънов и Пеню Киров са пребивавали. Ето какво пише П. Дънов в писмо до П. Киров от 2 май 1901 г. от Варна: „…Всяка душа е подобна на един свят козмически, ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Любовта докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенствуванието на нашата душа... И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: „Ще се заселя в тях и ще живея с тях“. Това е то онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта“. „…Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот“.
към текста >>

20. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20

Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш благороден баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия!
Третата категория: вяра – бащата, кротост – майката, въздържание – тяхното дете. И тъй, аз казвам: според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение. Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители – майка ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра. Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш благороден баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия! “ „Ама не вярвам в този баща...“ „Ти си последен негодник“. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, че кротостта е майка – тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта – значи имаш майка. „Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“ Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка (кротост), а самият той е въздържанието.
към текста >>

21. ПРЕДГОВОР

(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>

(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>

22. 24 ПИСМО

Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушения в сърце.
Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на Истината, като новородени деца да Го следваме. Словото Божие няма да се върне празно. Исая 53, 10-11. Господ е записал имената ни в книгата на живота. Исайя 49, 15. Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушения в сърце. Исайя 57, Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом, и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно. Няма връщане вече, напред, брате, докато победим с Господа. Ако страдаме отсега нататък, нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнаграждава с живот вечен, гдето да гледаме Неговата Слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на Небесното Свое Царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото Царство.
към текста >>

23. 45 ПИСМО

Всяка душа е подобна на един свят космически и населен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
И разбира се, трябва да съблюдаваме кога минаваме тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души и според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участвуваме. Всяка душа е подобна на един свят космически и населен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенствуването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: „Ще се заселя в тях и ще живея с тях". Това е то, онова съществено очакване, което всякой търси.
към текста >>

24. 102 ПИСМО

Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше.
Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15 того аз потеглих от Габрово за през балкана. Времето беше облачно. Ний пътувахме с пощата до Червен бряг и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола. Пътувахме нанагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той. Небето е особено благоразположено към вази".
към текста >>

25. Сегашното положение на човечеството

Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае.
Сегашното положение на човечеството Този въпрос до сега са го разглеждали от най-разнообразни становища, но необходимо и целесъобразно е той да се разгледа от едно ново становище, което да хвърли повече светлина върху него. Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае. Не трябва да се повтаря това, което ходжата повтаря. Във всички области на живота, в неговите индивидуални, обществени, политически и духовни прояви се забелязва същото повторение, което ходжата прави. И в личния живот на хората не се показват признаци, че са напуснали старите схващания; и много малко, даже едва се забелязва какъв-годе интерес към личен напредък. И в просветното дело пак се пее старото учение на ходжата. Започне ли се уж реформиране на политическия живот, уж подтикване на народите в нов път, като ходжата пак се пее старото.
към текста >>

Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им на високо.
Могат да се проповядват разни висши идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят. Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре. Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им на високо. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към Земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като измиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекват почвата около тях и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението. Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се повдигат нагоре. Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички семенца в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнини към сушата.
към текста >>

26. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите.
Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност към нещо красиво, към хармония, към нещо разумно. Това има аналогия с живота на човечеството. Нека вземем за пример положението на днешното човечество. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението.
към текста >>

27. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене.
Всеки знае, че когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни, и затова са обичани от всички. Те носят в себе си новия живот, новия стремеж, носят в себе си чистота и невинна любов, още неопетнена с лъжата, подозрението, насилието и други процеси. Децата носят духа на смирението и помирението. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата внася сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене. Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия. Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително.
към текста >>

28. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент.
Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него; това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент. Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, гдето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата.
към текста >>

29. Повече светлина

Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по своя път, който природата ѝ е определила.
че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато сложим срещу течението ѝ някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението ѝ, което има голям наклон. Тогава тя става наистина много опасна за онези, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тези бентове до небето, за да спрем водата? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по своя път, който природата ѝ е определила. Това са впрочем само намеквания за разсъждения, без да имаме предвид да се укорява който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на град Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тези културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро, за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено; предприятието било извършено и няколко години подред жителите на град Джонстаун се радвали на своята културна придобивка – езерото си. Обаче при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава?
към текста >>

30. ***

Служенето е по-високо от учението.
„Направил го е малко по-долу от ангелите.“ Човек се учи, а ангелите служат. Това, което те са учили, сега го проверяват, като слугуват. Хората са ученици, а пък ангелите – служители. Някой трябва да е бил ученик, за да може да слугува. Служенето е по-високо от учението. Небесният слуга седи по-горе от земния ученик. „Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи.“ ТОЙ ИДЕ! Цялата природа говори за Него и Го очаква с любов. И въздухът, и светлият лъч, и небето говорят за Него.
към текста >>

31. Когато слънцето грее

Служенето е по-високо от обикновеното учене.
„Направил го е малко по-долу от ангелите.“ Човек се учи, а ангелите служат. Това, което те са учили, сега го прилагат, като слугуват. Хората са ученици, а пък ангелите – служители. За да може някой да слугува, трябва да е бил ученик. Служенето е по-високо от обикновеното учене. Небесният слуга седи по-горе от земния ученик. „Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи.“ Ученикът се учи, а Учителят служи!
към текста >>

32. 501 - 550

Разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума.
То, когато грее, и хлябът се пече, и водата чиста и бистра от извора тече. Върви смело и решително по пътя на Истината. 513 Когато всички млъкнат и те изоставят, тогава Бог проговаря. 514 Разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. Човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите - съществата на Любовта, които стоят по степен на развитие по-високо от ангелите. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място от сърцето, в човешкото общество умът се зачита повече от доброто сърце. Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни. Един закон гласи: когато имаш препятствия, мъчнотии, болести, направи една жертва и те ще се отстранят. 515
към текста >>

Човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите - съществата на Любовта, които стоят по степен на развитие по-високо от ангелите.
Върви смело и решително по пътя на Истината. 513 Когато всички млъкнат и те изоставят, тогава Бог проговаря. 514 Разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. Човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите - съществата на Любовта, които стоят по степен на развитие по-високо от ангелите. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място от сърцето, в човешкото общество умът се зачита повече от доброто сърце. Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни. Един закон гласи: когато имаш препятствия, мъчнотии, болести, направи една жертва и те ще се отстранят. 515 В безбрежната, безгранична Любов, която носи мир, радост, светлина, знание и чистота живее човек.
към текста >>

Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място от сърцето, в човешкото общество умът се зачита повече от доброто сърце.
513 Когато всички млъкнат и те изоставят, тогава Бог проговаря. 514 Разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. Човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите - съществата на Любовта, които стоят по степен на развитие по-високо от ангелите. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място от сърцето, в човешкото общество умът се зачита повече от доброто сърце. Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни. Един закон гласи: когато имаш препятствия, мъчнотии, болести, направи една жертва и те ще се отстранят. 515 В безбрежната, безгранична Любов, която носи мир, радост, светлина, знание и чистота живее човек. Истината в живота е Божията Любов.
към текста >>

33. ПСАЛМИ 19 и 103 - Сряда

11. Защото колкото е Небето високо от Земята,
дълготърпелив и многомилостив. 9. Не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. 10. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. 11. Защото колкото е Небето високо от Земята, толкоз е голяма милостта Му към онези, които Му ся боят. 12. Колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни. 13. Както жали отец чадата си,
към текста >>

34. ФОРМУЛИ - Всички

Произнасяйки "Любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при - "разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват.
Бог е Любов и нашата любов да бъде като Божията Любов. формула 39 Любовта разкрива Бога в нас. Формулата се произнася три пъти със следните движения: В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите. Произнасяйки "Любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при - "разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват. Като се произнесе "Бога", ръцете слизат надолу встрани, а при - "в нас" те се връщат в изходното положение. Формула 40 В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има Живот. Формула 41 (1) Оставям старото на страна,
към текста >>

Аз съм човек, който мисли, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях.
Тази мисъл отива към ума и почва да храни клетките, умът се прояснява и ще схваща нещата правилно. Формула 64 Господи, да бъде Твоето Слово като меден сок за нашите умове. Формула 65 Изпаднете ли в лошо настроение, променете положението на ръцете си и кажете: Аз съм човек, който мисли, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях. Формула 66 Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде. Аз затова се родих, за да свидетелствувам за Истината. Формула 67 Разумният човек всичко изучава и разумно изпълнява условията на живота.
към текста >>

Издигнете бавно ръце високо над главата и с допрени пръсти произнесете:
формула 111 Всичко мога чрез Христа, който ме оживява. формула 112 Изпрати Духа Си. формула 113 Издигнете бавно ръце високо над главата и с допрени пръсти произнесете: И това е живот вечен - да позная Тебе. Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си проводил. После поставете ръцете близо над главата и кажете: Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя. Бавно спуснете ръце надолу към гърдите, като произнасяте:
към текста >>

35. ФОРМУЛИ - (22-51) 'Вкоренени и основани в Любовта'

Произнасяйки "Любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при - "разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват.
Бог е Любов и нашата любов да бъде като Божията Любов. формула 39 Любовта разкрива Бога в нас. Формулата се произнася три пъти със следните движения: В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите. Произнасяйки "Любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при - "разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват. Като се произнесе "Бога", ръцете слизат надолу встрани, а при - "в нас" те се връщат в изходното положение. Формула 40 В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има Живот. Формула 41 (1) Оставям старото на страна,
към текста >>

36. ФОРМУЛИ - (52-68) 'Господ дава Мъдрост'

Аз съм човек, който мисли, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях.
Тази мисъл отива към ума и почва да храни клетките, умът се прояснява и ще схваща нещата правилно. Формула 64 Господи, да бъде Твоето Слово като меден сок за нашите умове. Формула 65 Изпаднете ли в лошо настроение, променете положението на ръцете си и кажете: Аз съм човек, който мисли, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях. Формула 66 Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде. Аз затова се родих, за да свидетелствувам за Истината. Формула 67 Разумният човек всичко изучава и разумно изпълнява условията на живота.
към текста >>

37. ФОРМУЛИ - (106-132) 'И кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святаго Духа'

Издигнете бавно ръце високо над главата и с допрени пръсти произнесете:
формула 111 Всичко мога чрез Христа, който ме оживява. формула 112 Изпрати Духа Си. формула 113 Издигнете бавно ръце високо над главата и с допрени пръсти произнесете: И това е живот вечен - да позная Тебе. Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си проводил. После поставете ръцете близо над главата и кажете: Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя. Бавно спуснете ръце надолу към гърдите, като произнасяте:
към текста >>

38. Псалом 103

11 Защото колкото е небето високо от земята, толкоз е голяма милостта Му към онези, които Му се боят.
6 Господ прави правда и съд на всичките обиждани. 7 Показа пътищата Си на Мойсея, делата Си на израилевите синове. 8 Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. 9 Не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. 10 Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. 11 Защото колкото е небето високо от земята, толкоз е голяма милостта Му към онези, които Му се боят. 12 Колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни. 13 Както жали отец чадата си, така жали Господ онези, които Му се боят. 14 Защото Той познава нашето създание, помни, че ний сме пръст. 15 Дните на человека са като трева, като цвят на полето, така цъфти. 16 Защото преминува вятърът над него и няма го, и мястото му го не познава вече.
към текста >>

39. Формули 25-58 Вкоренени и основани в любовта

Произнасяйки „любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при „разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват.
И нашата любов да бъде като Божията любов. формула 44 Любовта разкрива Бога в нас. формулата се произнася три пъти със следните движения. В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите. Произнасяйки „любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при „разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват. Като се произнесе „Бога", ръцете слизат надолу встрани, а при „в нас" те се връщат в изходното положение. формула 45 В пълнотата на Божията любов и в пълнотата на Божия Дух има живот. формула 46 В Божията любов е благото на човека.
към текста >>

40. Формули 59-75 Господ дава мъдрост

Аз съм човек, който мисли, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях.
Той веднага ще ви помогне. формула 70 Искам да мисля като Бога и във всичко да виждам доброто и красивото. формула 71 Изпаднете ли в лошо настроение, променете положението на ръцете си и кажете: Аз съм човек, който мисли, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях. формула 72 Моята мисъл трябва да бъде чиста и свята. Заради Господа мога да превърна горчивината в сладост. Формула 73 Разумният човек всичко изучава и разумно изпълнява условията на живота.
към текста >>

41. Формули 119-144 И кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святаго Духа

Издигнете бавно ръце високо над главата и с допрени пръсти произнесете:
формула 123 Всичко мога чрез Христа, който ме оживява. формула 125 Изпрати Духа Си. формула 126 Издигнете бавно ръце високо над главата и с допрени пръсти произнесете: И това е живот вечен - да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, когото си проводил. После поставете ръцете близо над главата и кажете: Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя. Бавно спуснете ръце надолу към гърдите, като произнасяте: Аз съм пътят, истината и животът.
към текста >>

42. Формули 394 - 405 Отец ми работи, и аз работя

Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да пренесе в жертва сина си на планината Мория.
Само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег. В Свещеното писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Мойсей и Разбойника на кръста. Авраам се удостои да бъде наречен Приятел на Бога. Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да пренесе в жертва сина си на планината Мория. С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва като Мойсей на планината Синай на връх Хорей, където получава заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът - това е планината Тавор. А краят е безсмъртието, но за да го получим, трябва да се отречем от себе си, т.е. да умрем за света, да се родим изново, а това става на Голгота. формула 403
към текста >>

43. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници.
Хаджи Дойчу... Гюндойду Бою... Чятмата Димитър... Куюджук. Дядо Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъстствали първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Хадърча протокол и упълномощили дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак. В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишъл при гръцкия владика, искал прошка и бил опростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на Гръцката патриаршия, по което се и поминал. Дядо Атанас Чорбаджи след толкова трудове за Българската църковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Елри Каау, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година. Вечная му Памят!
към текста >>

44. ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК

Въпреки че бил „човек интелигентен, умен и просветен", отнасящ се с разбиране към българския църковен въпрос, той поставил в църквата „духовното и църковното начало по-високо от светското и националното", поради което мнение Варненската община, представлявана от К.
Въпреки че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират в зависимо положение от гръцката митрополия в града, защото турската власт признавала народностния елемент в лицето на църквата. Поради това българите, в желанието си да имат самостоятелна църква, преустроили долния етаж на българското училище в черква, която нарекли „Свети Архангел Михаил" (днес Музей на Възраждането). Необходимите църковни потреби за новата черква били взети от черквата в село Николаевка. На 14 февруари бил отслужен водосвет, а на 17 февруари - първата литургия от Константин Дъновски, който станал първият български свещеник във Варна. Няколко дни след този акт на българите, на 24 февруари в града пристигнал новоназначеният гръцки митрополит Йоаким. Въпреки че бил „човек интелигентен, умен и просветен", отнасящ се с разбиране към българския църковен въпрос, той поставил в църквата „духовното и църковното начало по-високо от светското и националното", поради което мнение Варненската община, представлявана от К. Дъновски, започнала борба, която продължила до края на 1872 г., когато във Варна пристигнал първият български Варненски и Преславски митрополит^ Симеон. През 1873 г. митрополит Йоаким си подал оставката и напуснал Варна. Константин Дъновски изцяло отделил българската църква от гръцката, сам започнал да освещава черкви и училища, да решава спорове и затова скоро всички започнали да го наричат „началник на варненската българска църква". На това гръцката митрополия, след като признала, че той е „човек подвижен, с фанатизма и мистиката на апостол", отговорила с искане до Цариградската епархия да направи постъпки пред турската власт за заточването му в някой от Атонските манастири.
към текста >>

45. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът).
И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне. И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох с едно страхопочитание: — Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, всичко, което сте ми казали и ще ми кажете. Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: — Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци. Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него дали ги познавам. Аз му рекох: — Ако е число, то е 1747. — Така, верно - рече.
към текста >>

Божествената Евхаристия*****, която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род.
Аз го приех като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: — Връчвам ти тоя Свети Престол Божий**** за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщий Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира друг по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на молене и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия*****, която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари. Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Свети Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединение на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молящите се, че всичко Негово обещание ще се изпълни непременно. И Всетителят присъвокупил, че между всички славянски народи Бог храни едно особено благоволение към най-много страдалото между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Светаго Духа, да могат да се съединят единомислием в едно тяло и един дух, както говори и Дух Свети чрез язиците на апостолите: Ето това е пътят, от Светото Провидение приготвен за това славянско племе, чрез който, като следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар-пророка: „Се что добро, или что красно, но еже жити братий в купе"** и тогава тоя злочест град, отечество на славянските просветители, ще бъде нов славянски Втори Йерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно...
към текста >>

46. КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн

от по 365 дни, а четвъртата е високосна, т.е.
През 46 г. пр.Хр. император Юлий Цезар осъществява нова календарна реформа върху дотогава съществуващия римски календар. Този календар придобива названието Юлиански, или стар стил. Той е изграден средно от 365.25 дни в годината. За да се реализира тази продължителност, всеки три от четири поредни години са прости, т.е. от по 365 дни, а четвъртата е високосна, т.е. от 366 дни. Приема се, че за високосни се считат онези години, чийто брой се дели на четири без остатък. Например: 1996 г. е високосна, защото 1996:4 = 499 (остатък 0). Грешката, която се допуска между действителната трайност на годината и приетата за 365.25 дни, е: d = 365.24219879 - 365.25 = —0.0078013 дни, където трайността на действителната година, т.е.
към текста >>

Приема се, че за високосни се считат онези години, чийто брой се дели на четири без остатък.
Този календар придобива названието Юлиански, или стар стил. Той е изграден средно от 365.25 дни в годината. За да се реализира тази продължителност, всеки три от четири поредни години са прости, т.е. от по 365 дни, а четвъртата е високосна, т.е. от 366 дни. Приема се, че за високосни се считат онези години, чийто брой се дели на четири без остатък. Например: 1996 г. е високосна, защото 1996:4 = 499 (остатък 0). Грешката, която се допуска между действителната трайност на годината и приетата за 365.25 дни, е: d = 365.24219879 - 365.25 = —0.0078013 дни, където трайността на действителната година, т.е. периодът, за който Слънцето има две последователни преминавания (отчита се и прецесията) през точката на пролетното равноденствие, е 365.24219879 дни. Това е т.нар.
към текста >>

е високосна, защото 1996:4 = 499 (остатък 0).
За да се реализира тази продължителност, всеки три от четири поредни години са прости, т.е. от по 365 дни, а четвъртата е високосна, т.е. от 366 дни. Приема се, че за високосни се считат онези години, чийто брой се дели на четири без остатък. Например: 1996 г. е високосна, защото 1996:4 = 499 (остатък 0). Грешката, която се допуска между действителната трайност на годината и приетата за 365.25 дни, е: d = 365.24219879 - 365.25 = —0.0078013 дни, където трайността на действителната година, т.е. периодът, за който Слънцето има две последователни преминавания (отчита се и прецесията) през точката на пролетното равноденствие, е 365.24219879 дни. Това е т.нар. тропическа година. Грешката d означава, че началото на приетата година закъснява с приблизително 11.23 min спрямо тропическата (за всяка година).
към текста >>

За тази цел се приема, че на всеки 400 години три високосни години ще се смятат за прости.
следва датата 15.Х.1582 г., т.е. 5.Х (стар стил) съответства на 15.Х (нов стил). Например: 5.Х + 10 дни = 15.Х; 7.Х + 10 дни = 17.Х и т.н. По този начин пролетното равноденствие през 1583 г. отново е на 21.III. Решено е тази дата да бъде фиксирана занапред като дата за настъпване на пролетта. За тази цел се приема, че на всеки 400 години три високосни години ще се смятат за прости. Приема се също така тези години да са нулевите на всеки век. Така например: 1600 г. - високосна 1700 г. 1800 г.
към текста >>

- високосна 1700 г.
Решено е тази дата да бъде фиксирана занапред като дата за настъпване на пролетта. За тази цел се приема, че на всеки 400 години три високосни години ще се смятат за прости. Приема се също така тези години да са нулевите на всеки век. Така например: 1600 г. - високосна 1700 г. 1800 г. са прости по нов стил, но високосни по стар 1900 г. 2000 г. - високосна и т. н.
към текста >>

са прости по нов стил, но високосни по стар
Приема се също така тези години да са нулевите на всеки век. Така например: 1600 г. - високосна 1700 г. 1800 г. са прости по нов стил, но високосни по стар 1900 г. 2000 г. - високосна и т. н. В резюме: Григорианският календар (нов стил) се различава от Юлианския (стар стил) по това, че през 1582 г. се прави една поправка от 10 дни и след това на всеки 400 години се изпускат по три дни от Юлианския календар спрямо Григорианския.
към текста >>

- високосна и т. н.
- високосна 1700 г. 1800 г. са прости по нов стил, но високосни по стар 1900 г. 2000 г. - високосна и т. н. В резюме: Григорианският календар (нов стил) се различава от Юлианския (стар стил) по това, че през 1582 г. се прави една поправка от 10 дни и след това на всеки 400 години се изпускат по три дни от Юлианския календар спрямо Григорианския. При този календар също има грешка, но тук вече един ден се натрупва за около 3320 години. Това означава, че след 4900 години ще се наложи нова календарна реформа, ако, разбира се, дотогава се запази този начин на летоброене. КАК СЕ ПРЕМИНАВА ОТ СТАР В НОВ СТИЛ
към текста >>

е високосна за Юлианския календар, а е проста за Григорианския, т.е. 29.II.1700 г.
включително (стар стил) поправката е +10 дни към датата от стар стил. Например: 1.I.1700 г. (стар стил) съответства на 11.I.1700 г. (нов стил). Но 1700 г. е високосна за Юлианския календар, а е проста за Григорианския, т.е. 29.II.1700 г. съществува само по Юлианския календар (стар стил), но по Григорианския на тази дата съответства I.III. Например: 19.II.1700 (стар стил) 10 дни> 29.II.1700, но тази дата не съществува, т.е. това е 1.III. Този един ден разлика между стар и нов стил се натрупва към останалите 10 и така вече поправката e 11 дни. Например: 28.II.1700 (стар стил) 10 дни> 10.III.1700 (нов стил)
към текста >>

Тя компенсира грешката, натрупана до момента, и приема такава система за отброяване на високосните години, че църковният календар да бъде коректен много векове напред (до 42 680 г.).
Тъй като след реформата на гражданския календар номерацията на дните се променя, църковните празници започват да се отброяват от Българската православна църква по два паралелни стила (стар и нов). Така Петровден започва да се чества на 29.VI по църковния календар, което е 12.VII по гражданския. На 19.XII.1968 г. по решение на Светия синод на Българската православна църква църковният календар се реформира. За целта се приема нова календарна система, наречена Изправен юлиански календар. Тя компенсира грешката, натрупана до момента, и приема такава система за отброяване на високосните години, че църковният календар да бъде коректен много векове напред (до 42 680 г.). Системата Изправен юлиански календар е различна от Григорианския, но разискването на същността на тази нова система би изместила центъра на настоящата тема. Затова само ще кажем, че през 1968 г. след 19.XII (нов стил), Никулден, който е 6.XII по Православния църковен календар, следва след 20.XII (нов стил), Игнажден, който вече и за църквата е 20.XII (реформиран църковен календар). Вследствие на реформата Петровден от 1969 г. е отново на 29.VI и ще продължава да е така и занапред.
към текста >>

47. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните.
„...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата." Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти. За причината за първото му напускане на град Варна пише проф. Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131. „Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии. Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните. По молба на варненци Иларион Макариополски изпратил архимандрит Партени, който през септември 1868 г. заел председателството на общината. Константин Дъновски се оттеглил и се прибрал в Хадърджа. И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г. той бил уволнен от председателството на варненската община.
към текста >>

48. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

В седем и половина часа вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка, на която маса бяха поставени пасхални съсъди, а до нея - три стола за И., Е.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА 15 август, четвъртък В седем и половина часа вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка, на която маса бяха поставени пасхални съсъди, а до нея - три стола за И., Е. и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: I. Благодарихме Богу Отцу; II. Молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. I. Отец.
към текста >>

49. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

Но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява нашето битие, всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжени с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нас, в нашите души и, според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето; да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме Великите Дела Божии, в които сме призвани да участ-вуваме. Всяка душа е подобна на един космически свят, ненаселен отпърво и необработен. Но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява нашето битие, всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворяват в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъ-вършенствуването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем! Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: Ще се заселя в тях и ще живея с тях. Това е то онова съществено очакване, което всеки търси.
към текста >>

50. ТОДОР СТОИМЕНОВ

Тия принципи ще преобразят света като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса.
На връх Великден 1900 г. щастието ни бе голямо - двамата с Пеньо Киров се срещнахме във Варна лично с г-н Дънов. Аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи под различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Христос казва наистина „Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великия революционер в полето на Духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците." През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София на Изгрева. Учителя му дал духовното име Азаил.
към текста >>

51. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Запознах се и с гражданина Атанас Стефов от Варна - високо интелигентен, запознат с Психическото общество на Александър Кръстников от Бургас.
Тя имаше специална стая, подобна на манастир, декорирана с икони, донесени от Божи гроб. През септември 1914 г. се уволних от служба и наех една от стаите на баба Хаджийка. Сега вече моите познати от Добрич или от другаде, можеха да ми гостуват. Същата година се запознах с една девойка, която, според баба Хаджийка, обичаше да ходи на църква; казваше се Радка Маринова. Запознах се и с гражданина Атанас Стефов от Варна - високо интелигентен, запознат с Психическото общество на Александър Кръстников от Бургас. Тази малка групичка всяка вечер провеждаше молитви в дома на баба Хаджийка, и то на колене. За служебно изпълнение употребявахме религиозните песни „Достойно ест", „Тебе ; поем", „Пред Теб припадаме", „Ангел вопияще" и „Великото славословие", четяхме Библията-Новия завет. От литературата си служехме с книгата „Сънят на Св. Богородица", с някои житиета на светиите, с книгата „Дишането на йогите", романа „Безсмъртна любов", а в последствие -с някои философски и астрономически произведения като „Лумен", „Свършекът на света" и „Стела". През 1915 г.
към текста >>

Когато съм се родил, тя се унесла и видяла от запад към изток да се носи високо по небосвода златен манастир.
В момента ми се стори, че тъкмо от мен иска помощ, че и то иска като мен да живее на хубавия слънчев свят. С младежка дързост се противопоставих на баща си, но той ме нахока и ме изпъди навън. В този момент твърдо реших да скъсам с месо-ядството завинаги. На обяд решението ми създаде голяма тревога на семейството. Особено майка ми с голяма мъка понесе моето упорство, но с течение на времето се примири, защото си припомнила някакъв свой сън. Когато съм се родил, тя се унесла и видяла от запад към изток да се носи високо по небосвода златен манастир. Когато дошъл над нашата къща, аз съм побягнал след него. Тя викала и искала да ме спре, но аз съм отишъл с него към далечния изток. При спомена за този сън майка ми се утеши и не възразяваше за моя начин на живот. Вегетарианството ми, обаче, по-тече доста трудно в казармата, особено по време на войната, и аз трябваше да устоявам на трудностите. Д-р Иван Жеков, 1944 г.
към текста >>

Междувременно прииждаха нови братя и сестри, между които бяха Петър Списаревски - високо интелигентен и културен брат, познаващ световната литература, който остави значими литературни трудове.
През същата година Учителя посети Варна и отседна в кьошка на д-р Жеков в лозята. На Ташла-тепе той ни даде шестте гимнастически упражнения. По това време Братството устройваше екскурзии към „Джана-вара", „Гюндюза" (днес местността „Боровец", бел. ред.) и другаде. Частично се ходеше на екскурзии по планините Витоша и Рила. Междувременно прииждаха нови братя и сестри, между които бяха Петър Списаревски - високо интелигентен и културен брат, познаващ световната литература, който остави значими литературни трудове. Той дойде в Братството заедно със своята другарка - Радка Списаревска, която беше една от най-преданите и ревностни сестри. Дойдоха в Братството и Станка Георгиева Наумова и Георги Наумов**. Сестра Станка е една от пио-нерите в братското дело, която и до ден днешен остана вярна на Учителя и Братството. Дойдоха Василка Барудова и София Георгиева - едни от най-старите и предани сестри; също и Герчо Беде-лев. Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за Кръстьо Христов.
към текста >>

52. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

Заболя с високо кръвно налягане.
— Не съм готов, Учителю. — И все пак... - каза Учителя". В следващите години брат Велко беше подложен на голям тормоз. Много пъти го викаха в милицията, заплашваха го. Заболя с високо кръвно налягане. Един ден получи мозъчен удар, после - втори и си замина от този свят. Учителя му беше казал „И все пак...", т.е. „Неизбежно е". Един трябваше да се пожертва, за да оцелее Братството. Работата на Вътрешната Школа приключи.
към текста >>

53. ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски

Този материализъм е ярко отпечатан върху образа на всеки съвременен интелигент, който с нахално високомерие и презрение гледа на всичко, от което може да се формира идеал за висши постижения, необходими като храна на духа.
Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината. Такъв материализъм се преследва само от рутината на сковани мозъци. Говорим за оня материализъм, който се състои в подчинение на духа (с всичките му божествени атрибути) под властта на плътта, на материята, който е поставен в услуга на нейните унизителни за личното достойнство изисквания. Този материализъм е ярко отпечатан върху образа на всеки съвременен интелигент, който с нахално високомерие и презрение гледа на всичко, от което може да се формира идеал за висши постижения, необходими като храна на духа. Че на драмата липсва изисканата форма на изложения - това е нищо; в случая важи духът на творението. 12 март 1934 г. Варна
към текста >>

54. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг.
Аудио - чете Калоян Христов ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА Варна, 1907 г. 15 август, четвъртък В 7,30 ч. вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг. 1), на която маса бяха поставени пасхални съсъди20(Фиг. 2), а до нея – три стола за И., Е. и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. Първо, Отец – благодарност Богу Отцу.
към текста >>

55. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими ни са високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи.
След като се изпя „Отче наш", г-н Дънов дойде при нас, зае мястото си на масата и между другото каза: Имате поздравление от Приятелите, които сега присъстват, и тяхното присъствие ние усещаме от изражението на днешния ден. Времето днес е навсякъде ясно, никъде облак не се забелязва, без вятър, съвсем тихо и слънчевият пек е поносим, даже желателен. Въобще всичко в атмосферата е приятно. Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения. За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими ни са високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи. А всичко това става с Божествената сила. И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани.
към текста >>

Смирението, това е нискотекущите места и човек без смирение представлява високо място, голям планински връх, гдето няма нищо - нищо не расте, не вирее никаква растителност.
Но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто пред очите ти, униние и тъга на духа те обладава 116. Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а Радостта, която ще усещаме, то е нещо като онова, което прозябва, като семето. За Радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усещаме това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в Живота е велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това е нискотекущите места и човек без смирение представлява високо място, голям планински връх, гдето няма нищо - нищо не расте, не вирее никаква растителност. Може да има Слънце, но нищо не се ражда, а над него или на него може само някой орел да прелети и нищо повече. Даже снегът, който пада върху високите планински върхове, слиза върху ниските и високият връх нищо не може да се ползва. Както снегът от висотите слиза в долините, та се ползват хората в тях, така е и с горделивите хора, които служат за благословение на чадата Божии, които са долините, върху които животът ще расте. Може наистина да се яви противоречие, че горделивите хора изнасилват смирените, обаче това противоречие е само във вашия ум. Може ли един планински връх да влияе върху долината?
към текста >>

56. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

А за да можем да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо организиране.
Радостта е плод на аметистовата краска. Светостта принадлежи на същата краска. И когато тази краска преодолее в нас, ще примири петте ни чувства, които сега са в явно противоречие (чете). Египет в мистическо отношение представлява физическият свят, Асирия представлява Умственият човек, а Израил - чисто Духовният човек. Нека ви обадя, че с тия последните краски много мъчно може да се работи, та затова вие ще започнете с петте краски, защото, виждате, ние имаме пет пръста. А за да можем да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо организиране. Духът винаги гледа да използва по-ниския живот, за да го предаде на по- високи вибрации. Някой се чуди как може да храни една майка едно дете, но то живее с това тяло и не се освобождава, докато не се формира друго. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, и затова и двамата зачеват, и то зачеват много благородно. И един човек в духовно отношение, щом не е заченат с нищо, той се чувства нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но при все това съвременното общество само в механическо отношение е много напреднало, но в духовно е останало много назад.
към текста >>

Най- живите братя са между Моравското братство 274, което стои много високо между всичките славяни, при все че има братства и между сърбите, [в] Черна гора, [между] поляците, гдето Братството е много забатачено.
Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат тридесет и пет-четиридесет години. Затова и виждаме, че навсякъде се работи, за да се постигне това обединение. Ето защо тия мисли, които ние ще изпратим на другите братя, ще ги ползват. Най- живите братя са между Моравското братство 274, което стои много високо между всичките славяни, при все че има братства и между сърбите, [в] Черна гора, [между] поляците, гдето Братството е много забатачено. И вие ще можете да познавате членовете от тия братства. Но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат 275между славяните, които именно тогава ще се повдигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата.
към текста >>

Най- живите братя са между Моравското братство 274, което стои много високо между всичките славяни, при все че има братства и между сърбите, [в] Черна гора, [между] поляците, гдето Братството е много забатачено.
Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат тридесет и пет-четиридесет години. Затова и виждаме, че навсякъде се работи, за да се постигне това обединение. Ето защо тия мисли, които ние ще изпратим на другите братя, ще ги ползват. Най- живите братя са между Моравското братство 274, което стои много високо между всичките славяни, при все че има братства и между сърбите, [в] Черна гора, [между] поляците, гдето Братството е много забатачено. И вие ще можете да познавате членовете от тия братства. Но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат 275между славяните, които именно тогава ще се повдигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата.
към текста >>

57. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Обаче за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при онези слепци, които стояха много по-високо от онази тълпа, която търсеше и следваше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвикаха да им каже: „Търсите Ме за хляба." Докато тези двама слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов!
Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни345. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати; и Христос казва: „Добре, работете, аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например има евангелски проповедници със заплата, да кажем, двеста лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му двеста лева на месец." Един владика иска хиляда лева на месец и Христос казва: „Добре, плащайте му." Друг свещеник иска сто и петдесет лева с требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, трябва да живеем в този свят. Обаче за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при онези слепци, които стояха много по-високо от онази тълпа, която търсеше и следваше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвикаха да им каже: „Търсите Ме за хляба." Докато тези двама слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов! " Думата помилуй съдържа в себе си дълбок смисъл. С тази дума тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдания и падане и затова искат да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовия път346. Това говореше тяхната душа и Христос се прикосна и отвори очите им. Тези двама слепци отпосле станаха Негови ученици. А знаете ли кои бяха тези слепци?
към текста >>

Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем354 да бъдем.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-а глава от Първото послание Коринтяном, 28-и стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем354 да бъдем. Можем даправим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да, ако например знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка; ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и прочее, ако, казвам, разбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът - Бог влиза вътре във вас, гледа на работите. Така, докато ние бяхме ограничени от нещата, Той пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже [когато] например пишем едно писмо, Той се интересува от него.
към текста >>

И отпосле детето като започне да казва татко и мама, това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица.
Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. - „Но - казвате - каква е тази Любов, като не може да ни освободи от страдание? " Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината ти да се ожениш. И отпосле детето като започне да казва татко и мама, това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица. Но да знаете, че когато това дете казва тате, подир него всичките деца в Невидимия свят казват: „Татко", защото във всяко дете, което казва татко, живеят много деца. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат татко и мамо. А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28-и на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат татко. Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел.
към текста >>

А светиите отиват през други три полета и когато настане зима в Астралния свят, повдигат се по-горе в Менталния свят, а които са напреднали, отиват още по-високо.
Значи човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има и време кармично, когато няма никакви условия - тогава е зима, когато искате, но не можете да работите. Когато настане тази епоха, епохата на благоприят- ността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по- горе, за да се ползват. Когато в Духовния свят настане зима, ние дохождаме на Земята. А светиите отиват през други три полета и когато настане зима в Астралния свят, повдигат се по-горе в Менталния свят, а които са напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че като влязат в Рая, не искат вече да излязат навънка - това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете у едного богат земледелец, нима няма да ви прати в неговата нива да орете и да жънете? Раят е дом, гдето Господ живее, но след като му попродължат мястото и след като малко поживеем при Него, тогава Той ни каже: „Аз имам нива и всякой от вас ще отиде да поработи." А всякой от вас ще каже: „Господи, добре ни е тук." Но ние виждаме, че сам Господ не е сега в Рая - Той е излязъл из Рая и ето иде на Земята. Може ли Господ да отиде на нивата, а слугата да стои у дома? Това е именно, което се проповядва днес в Църквата.
към текста >>

58. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

И ако държим този начин, досега щяхме да сме много високо.
Аз съм срещал светски жени, много учтиви в своите обноски - прекрасно качество. А у нас, като влезем в християнството, мислим, че трябва да бъдем прямолинейни, откровени. Господ всякой ден е определил колко думи трябва да кажем и затуй казва Христос, че за всяка реч, която не е турена в твоите уста от Бога, Господ ще те държи отговорен. А колко думи трябва да казваме? Да намерим това - тия думи, които Господ е казал, нищо повече. И ако държим този начин, досега щяхме да сме много високо. Ние някой път говорим много малко, но някой път говорим повече, отколкото Господ е казал. През тази година да говорим толкоз, колкото Господ иска. Десет или петнадесет хиляди думи - кажи ги и не бой се. Някой иска да държи проповед - то значи Господ ти е турил много думи. Турил ти е, да кажем, десет думи, но ако ги кажеш, както Господ ги е турил, Животът ти ще разбере много повече.
към текста >>

И понеже хората не са издигнати високо, необходимо е да спазват тия форми.
Но дадени форми вие може да измените чрез силна Любов, може да ги стопите както метал, поставен на огън. Понеже формата е съчетание на известна материя в известно сцепление, за да може тази форма да се стопи, вие трябва да проявите силни вибрации. Безпокои ви известна мисъл; колкото и да е отвлечена, тя има някъде своята форма - намерете тази форма в себе си, видоизменете я или на нейно място създайте най-хубава форма. Методът, който трябва да се употреби, е, че при създаването на формите да се спазват известни закони в ума. Щом се изгуби формата, предметът ще се обезцени деветдесет и девет процента от своята стойност, ще остане само едно на сто от вътрешното влияние на вибрациите. И понеже хората не са издигнати високо, необходимо е да спазват тия форми. И всички религии, като ги изучавате, може да съдите по техния култ, по формите, които имат, какво съчетание има между тия форми. Опасната страна на религията е, че понеже е наука на формите, човек може да се хипнотизира от известни форми. Не можете да се избавите от туй тяхно влияние сега, то е най-благотворното, което може да ви подейства. С тази форма искам да изчезнат вашите рабски мисли. Като вземете да мислите постоянно за тази валчеста топка (посочва една стъклена топка в ръцете си), течението върви постоянно в тази страна (посочва).
към текста >>

Високодуховните хора, като срещнат такава жена, няма да я осъдят; може да е много по-добра от религиозните.
Не искам да станете роби на формата, не, но на закона - трябва да имате малко, но красиви форми, които да ви въздействат. Само тогава ще имаме религия, която може да ни заведе при красиви хора. Бих желал да ми зададете някои въпроси. Т. Бъчваров: Накитът на жените? - То е завист. Високодуховните хора, като срещнат такава жена, няма да я осъдят; може да е много по-добра от религиозните. В. Граблашев: Вие казвате да си направи човек един магически кръг около известна цел и че не може да излезе вън от него, без да пострада; също и добрият човек да бъде пълен с добри мисли. Въпросът е може ли да се допусне, че човек може да бъде съвършен, да направи този кръг, когато Господ го е свързал? В какъв смисъл разбирате да е добър? - Разбирам в относителен смисъл. В. Граблашев: Умствено ли трябва да направи кръга?
към текста >>

Обсебила ви е лоша мисъл; непременно трябва да намерите човек, който стои високо - ще изповядате тази мисъл и ще ви помогне.
Да питате как мога да бъда спасен, е друго, но да питате дали ще бъда спасен, то вече не е Божествена мисъл. В. Граблашев: Какво трябва да направим, за да достигнем скоро практическия резултат, да избегнем лошата мисъл? - Съобщете я на някой добър ваш приятел - изповядайте се. Затуй е установено изповядването. Ако не ви помогне, съобщете я на двама, трима - ще се освободите. Обсебила ви е лоша мисъл; непременно трябва да намерите човек, който стои високо - ще изповядате тази мисъл и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но винаги на добър. Дядо Тихчев: Ама някой не усети, че е лоша, и след като яде от плода, казва: „Какво направих? " П. Киров: Ами формата на дрехите? - Дрехите красиви трябва да бъдат.
към текста >>

59. Писма до Мария Казакова - 1904

Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше.
Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15-того аз потеглих от Габрово за през Балкана. Времето беше облачно. Ние пътувахме с пощата до Червени бряг и оттам с коне с един другар взехме нагоре към върха Св.Никола. Пътувахме нагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е Спасителният дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо, Да, това е за Вази - каза той, Небето е особено благоразположено към Вази. Щом ний превалихме Върха Св.Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгли и вятър излезе горе. Времето чакало ние да минем.
към текста >>

60. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ 1910-1925

Олга Блажева споделя: „Търновските събори бяха на най-високо ниво, най-мистичните събори.
Вече казахме, че Търново е своеобразен енергиен център на България, в който съществуват едни от най-благоприятните условия за духовна работа. Освен това, по думите на Учителя, в близост до вилата на Бойнов някога е имало богомилско селище. Трябва да се отчете и фактът, че вилата се е намирала на 3 км. от центъра, сред овощна градина, далеч от градския шум. Затова не е чудно, че по мнението на тогавашните участници търновските събори са били най-мистичните, а също и с най-добър ред и организация. Олга Блажева споделя: „Търновските събори бяха на най-високо ниво, най-мистичните събори. Причините за това са три. Първо: след трите войни (1912-18 г.) се чувстваше силен духовен глад, имаше един особен духовен подем. Второ: Учителя бе в максималните си сили. Трето: на тези събори присъстваха само избрани ученици, поканени лично от Учителя. Това осигуряваше сериозност, дисциплина и високо духовно ниво.“ (Записал проф.
към текста >>

Това осигуряваше сериозност, дисциплина и високо духовно ниво.“ (Записал проф.
Олга Блажева споделя: „Търновските събори бяха на най-високо ниво, най-мистичните събори. Причините за това са три. Първо: след трите войни (1912-18 г.) се чувстваше силен духовен глад, имаше един особен духовен подем. Второ: Учителя бе в максималните си сили. Трето: на тези събори присъстваха само избрани ученици, поканени лично от Учителя. Това осигуряваше сериозност, дисциплина и високо духовно ниво.“ (Записал проф. Петър Велинов.)
към текста >>

61. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими са ни високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи, а всичко това става с Божествената сила.
След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара. След като се изпя „Отче наш“, г-н Дънов дойде при нас, зае мястото с и на масата и между другото каза: — Имате поздравление от приятелите, които сега присъствуват и тяхното присъствие ние усещаме по времето и израза на днешния ден. Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения. За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими са ни високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи, а всичко това става с Божествената сила. И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е сила Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят в нещо ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда.
към текста >>

И человек без смирение представлява високо място, голям планински връх, гдето няма нищо, нищо не расте, не вирее никаква растителност.
Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а радостта, която ще усещаме, то е нещо като онуй, което прозябнува1, като семето. За радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усеща това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в живота е една велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това са нискотекущите места. И человек без смирение представлява високо място, голям планински връх, гдето няма нищо, нищо не расте, не вирее никаква растителност. Може да има слънце, но нищо не се ражда, а над него или на него може само някой орел да прелети и нищо повече. Даже снегът, който пада върху високите планински върхове, слиза върху ниските и високият връх нищо не може да се ползува. Така и горделивите хора са, които не могат да се ползуват. Както снегът от висотите слиза в долините, та се ползуват хората в тях, така е с горделивите хора, които служат за благословение на чадата Божии, които са долини, върху които животът ще расте. Може, наистина, да се яви противоречие, че горделивите хора изнасилват смирените.
към текста >>

62. ИЗ ПРОТОКОЛА НА ГОДИШНАТА СРЕЩА ПРЕЗ 1912 ГОДИНА

А за виолетовата и аметистовата казва, че с тях „много мъчно може да се работи“, защото за тях „трябва да имаме по-високо организиране“.
Необходимо е „внимателно и благоговейно прочитане. При това „най-първо трябва да възстановите вашия мир“, а ако преди упражненията имат някакво неразположение, да прочетат първо розовата краска. Другото условие е: „Когато видите една краска, не бива да се образува критическо положение и да казвате: Без тази краска не може ли? “ Необходимо е и да знаят в кой ден коя краска да използват, „защото на всеки ден съответства известна краска“. Като начало Учителя им препоръчва да започнат работа с петте основни краски, така както имат пет пръста. А за виолетовата и аметистовата казва, че с тях „много мъчно може да се работи“, защото за тях „трябва да имаме по-високо организиране“. Освен това Учителя посочва на всеки поотделно какво трябва да чете, според нуждите му, и ги предупреждава: „Да почнете да прилагате което можете, защото има стихове за краските, за които някои очи на приятелите не са готови“. Накрая Учителя казва, че всички, които искат да приложат тези правила, да ги приложат и че Христос иска те да ги приложат, и това е първият урок. Но в случай, че не изпълнят този урок, ще има обратна сила - ще послужи за проклятие. Много подробно Учителя обяснява цветовете и тяхното въздействие чрез стиховете, дадени в книгата, при откриването на годишната среща на Веригата на 15 август 1912 г., Света Богородица. Според тези обяснения, цветовете (краските) имат следното въздействие:
към текста >>

63. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Най-живите братя са между Моравското братство, което стои много високо между всичките славяни, при все че има Братство и между сърбите, Черна Гора, поляците, гдето Братството е много забатачено.
Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия Братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат 35-40 години; затова и виждаме, че навсякъде се работи, за да се постигне това обединение. Ето защо тия мисли, които ние ще изпратим на другите братя, ще ги ползуват. Най-живите братя са между Моравското братство, което стои много високо между всичките славяни, при все че има Братство и между сърбите, Черна Гора, поляците, гдето Братството е много забатачено. И вие ще можете да познавате членовете от тия братства, но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат между славяните, които именно тогава ще се подигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това, ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата и аслъ тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни и от това следва, че всички тия, които влизат между вас и искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство.
към текста >>

64. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при онези слепци, които стояха много по-високо от онази тълпа, която търсеше и следваше Христа; не за друго, а за хляб, та Го предизвикаха да им каже: "Търсите Ме за хляба." Докато тези двама слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов!
Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да My служат, но да им плати; и Христос казва: "Добре, работете, аз ще ви платя". И в този случай, те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например, има евангелски проповедници със заплата, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: "Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: "Добре, плащайте му." Друг свещеник иска 150 лева с требите1, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, но трябва да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при онези слепци, които стояха много по-високо от онази тълпа, която търсеше и следваше Христа; не за друго, а за хляб, та Го предизвикаха да им каже: "Търсите Ме за хляба." Докато тези двама слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов! " Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл. С тази дума тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдания и падане, и эатова искат да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовия път. Това говореше тяхната душа и Христос се прикосна и отвори очите им. Теэи двама слепци отпосле станаха Негови ученици. А знаете ли кои бяха тези слепци?
към текста >>

Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бъдем.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае, да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-та глава от 1-во Коринтяном, 28-ми стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да. Ако, например, знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка. Ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, раэбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът. Бог влиза вътре във вас, гледа на работите.
към текста >>

И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мама", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката – царица.
Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но, казвате, каква е тази любов, като не можете да ни освободите от страдание? Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм3, що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината, ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мама", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката – царица. Но да знаете, че когато това дете казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват: „Татко-о-о", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28 на прочетената глава, ще познаете, защо тия деца ви викат „татко". Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел.
към текста >>

А светиите отиват през други три полета; и когато настане зима в астралния свят, повдигат се no-горе, в менталния свят; които са напреднали, отиват още по-високо.
Значи, човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има и време кармично, когато няма никакви условия – тогава е зима – когато искате, но не можете да работите. Когато настане тази епоха, епохата на благоприятността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по-горе, за да се ползват. Когато в духовния свят настане зима, ние дохождаме на земята. А светиите отиват през други три полета; и когато настане зима в астралния свят, повдигат се no-горе, в менталния свят; които са напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че като влязат в Рая, не искат вече да излязат навънка. Това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете у едного богат земледелец, нима няма да ви прати в неговата нива, да орете и да жънете? Раят е дом, гдето Господ живее, но, след като му попродължат мястото и след като малко поживеем, тогава Той ни каже: „Аз имам нива и всякой от вас ще отиде." А всякой от вас ще каже: „Господи, добре ни е тук." Но ние виждаме, че Сам Господ не е сега в Рая. Той е излязъл из Рая и ето, иде на эемята.
към текста >>

65. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

И ако държим този начин, досега щяхме да сме много високо.
А у нас, като влезем в християнството, мислим, че трябва да бъдем прямолинейни, откровени. Господ всеки ден е определил колко думи трябва да кажем и затуй казва Христос, че за всяка реч, която не е турена в твоите уста от Бога, Господ ще те държи отговорен. А колко думи трябва да казваме? Да намерим това – тия думи, които Господ е казал. Нищо повече. И ако държим този начин, досега щяхме да сме много високо. Ние някой път говорим много малко, но някой път говорим повече, отколкото Господ е казал. През тази година да говорим толкоз, колкото Господ иска. Десет или петнайсет хиляди думи – кажи ги и не бой се. Някой иска да държи проповед; то значи Господ ти е турил много думи. Турил ти е, да кажем, десет думи, но ако ги кажеш, както Господ ги е турил, животът ти ще разбере много повече.
към текста >>

И понеже хората не са издигнати високо, необходимо е да спазват тия форми.
Но дадени форми вие може да измените чрез силна Любов, може да я стопите както метал, поставен на огън. Понеже формата е съчетание на известна материя в известно сцепление, за да може тази форма да се стопи, вие трябва да проявите силни вибрации. Безпокои ви известна мисъл; колкото и да е отвлечена, тя има някъде своята форма; намерете тази форма в себе си, видоизменете я, или на нейно място създайте най-хубава форма. Методът, който трябва да се употреби е, че при създаването на формите, да се спазват известни закони в ума. Щом се изгуби формата, предметът ще се обезцени деветдесет и девет процента от своята стойност, ще остане само едно на сто от вътрешното влияние на вибрациите. И понеже хората не са издигнати високо, необходимо е да спазват тия форми. И всички религии, като ги изучавате, може да съдите по техния култ, по формите, които имат, какво съчетание има между тия форми. Опасната страна на религията е, че понеже е наука на формите, човек може да се хипнотизира от известни форми. Не можете да се избавите от туй тяхно влияние сега, то е най-благотворното, което може да ви подейства. С тази форма, искам да изчезнат вашите рабски мисли. Като земете да мислите постоянно за тази валчеста топка (посочва една стъклена топка в ръцете си), течението върви постоянно в тази страна (посочва).
към текста >>

Високо духовните хора, като срещнат такава жена, няма да я осъдят; може да е много пo-добра от религиозните.
Не искам да станете роби на формата, не, но на закона – трябва да имате малко, но красиви форми, които да ви въздействат. Само тогава ще имаме религия, която може да ни заведе при красиви хора. Бих желал да ми зададете някои въпроси. (Т.Бъчваров): Накитът на жените? (Учителя): То е завист. Високо духовните хора, като срещнат такава жена, няма да я осъдят; може да е много пo-добра от религиозните. (В.Граблашев): Вие казвате, да си направи човек един магически кръг около известна цел и че не може да излезе вън от него, без да пострада. Също и добрият човек да бъде пълен с добри мисли. Въпросът е, може ли да се допусне, че човек може да бъде съвършен, да направи този кръг, когато Господ го е свързал? В какъв смисъл разбирате да е добър? (Учителя): Разбирам в относителен смисъл.
към текста >>

Обсебила ви е лоша мисъл; непременно трябва да намерите човек, който стои високо, ще изповядате тази мисъл и ще ви помогне.
" – то вече не е Божествена мисъл. (Граблашев): Какво трябва да направим, за да достигнем скоро практически резултат, да избегнем лошата мисъл? (Учителя): Съобщете я на някой добър ваш приятел – изповядайте се. Затуй е установено изповядването. Ако не ви помогне, съобщете я на двама, трима, ще се освободите. Обсебила ви е лоша мисъл; непременно трябва да намерите човек, който стои високо, ще изповядате тази мисъл и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но винаги на добър. (Дядо Тихчев): Ама някой не усети, че е лоша и след като яде от плода, казва: „Какво направих? " (П.Киров): Ами формата на дрехите? (Учителя): Дрехите красиви трябва да бъдат.
към текста >>

66. 1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ

Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение, и жени на висши военни, и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива, из работничеството.
Ближните на ония, що сложиха кости по полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда – нужда вопиюща за утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави да са в окопите, над които витае образът на смъртта, имат нужда от обнадеждаване. Кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая свята надежда? Не е ли това, в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата – респективно на църковнослужителите? А разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждающите се ще се притекат в полза на ония, които, макар и не посочени официално като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с голямо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично повече от десет години. Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение, и жени на висши военни, и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива, из работничеството. Как е могло, през течение на тоя дълъг период, да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието. Но има и нещо повече. Дънов говори беседи и тия последните после се издават в брошури. Аз четох повечето от тези брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени, не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковнославянския език Г.Ст.Михайловски." Тая записка не се харесва на Ласкова и той казва, че тя щяла да остане „паметна" в архива на Външното министерство.
към текста >>

67. 1918_3 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Дръжте високо Господнята Истина, хранете се с Божията благост и доброта.
То е за добро. Божиите пътища не приличат на човешките. Мирът е Вече близо. Бъдещето е велико. Чистота и святост е потребна. Дръжте високо Господнята Истина, хранете се с Божията благост и доброта. Укрепвайте се с Неговата Любов, ходете под ръководството на Неговата Мъдрост и във Виделината на Неговото лице. Аз ще ви посетя, щом се отвори пътят. Поздрав на всичви приятели Сегашните събития вървят добре. Поздрав на Костадин. Ваш Верен: Подпис
към текста >>

68. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

Но този човек всякога ще бъде един колективен човек; сиреч – ще представлява не единица, а цяло общество от хора, високо просветени.
– Може ли човек, духовно развит, да се нагърби да управлява един народ? – Човек духовно развит, у когото има Любов, може да управлява един народ. – С какви закони ще си служи? Трябва ли да премахне сегашните? – Разбира се, той ще премахне сегашните и ако е умен, ще може да управлява. Но този човек всякога ще бъде един колективен човек; сиреч – ще представлява не единица, а цяло общество от хора, високо просветени. Един от тях ще изпъкне като водител, а останалите ще му бъдат помощници. – Това управление монархическо ли ще бъде? Теократическо ли? – Да не ви спъва тази мисъл. Пак ще си послужа с пример.
към текста >>

69. 1920_2 Спомени на Борис Николов

Без да се засилвам, замахнах с лявата ръка; с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото.
Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръка на Черната ложа. Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак, ще стигне камъкът до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах с лявата ръка; с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглежда Кузман, а той ме зяпа и не вярва. А той бе слабичък като вейка и ако го духнеш ш падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар. А онзи му отговаря „Няма значение — левичар или левак, друг път да не посяга с лявата ръка към хляба.” Това нещо го запомних.
към текста >>

70. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

Ще създавате добри мисли и желания, ще се учите едни от други и няма да мислите, че стоите по-високо от другите.
Не мислете, че вие сте вече в Школата, вие сте още извън нея. Във вътрешната Школа се изисква самопожертвувание, отричане от себе си, това, което вие сега още не може да направите. И тъй, вие сте далеч от Школата. Като вземете сега този изпит (бел.състав. — за чистота и самообладание), ще дойде втори и трети, но първият е важен, другите са лесни. Ще създавате добри мисли и желания, ще се учите едни от други и няма да мислите, че стоите по-високо от другите. Един по-силен ученик може да бъде учител на по-слаб, а на по-силния ще бъде учител още по-силен от него и т.н. В света всеки си има по един учител. (62 стр.) Сега, искам между вас да се създаде хармония, искам от вас сериозно учение, а не да напуснете света и с това да мислите, че сте се самопожертвували; нека всеки от вас стои на своето място всред света, да бъде чист и да упражнява изкуството на самообладание. (60 стр.)
към текста >>

71. 1921_8 Спомени на Мария Тодорова

(...) Той обикновено пристъпваше така: „Сестра, вие сте изключително високо изградена личност.
Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели. Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания, тутакси отваря очи и уши, и става слушател. Следващата стъпка е да се превърне този слушател в подчинен слушател, и накрая в слуга. Така се отнасяха към мъжете – към братята. Но ако беше някоя млада сестра, а тогава ние бяхме 20-25 годишни, то Михаил Иванов започваше със същото, но включваше безброй комплименти по всички направления и те успяваха. (...) Той обикновено пристъпваше така: „Сестра, вие сте изключително високо изградена личност. Аз виждам вашите прераждания от хиляди години. Ние с вас имаме връзка от еди-коя си епоха. Ние там сме били тогава съпрузи. И от там имаме съдба и карма. И трябва правилно да я разрешим в дихарма.
към текста >>

72. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Четирите групи стоят по-високо, Господ ги избира, а останалите аз ги избирам, затова те трябва да правят по-големи усилия, за да се кандидатират.
Съветът на „Избраните" Групата, която аз ще избера от 100 души, тя ще въдворява хармонията. В нея ще влизат най-умните, най-добрите и най-силните по ум, сърце и по воля. Сега във вашия ум ще се зароди мисълта: „Ами ние не сме ли добри? " Четирите групи ги избра Господ, а тази група аз ще избера. Четирите групи стоят по-високо, Господ ги избира, а останалите аз ги избирам, затова те трябва да правят по-големи усилия, за да се кандидатират. Те са най-малките, те са последните. (181 стр.) (към всички) През течение на годината ще си пишете. Ще имаме съвет да внася хармония и ще работим през цялата година за създаване на тази Божествена хармония, и ще бъдем искрени вече спрямо себе си, спрямо ближните си и спрямо Бога. И тогава ще дойдат по-големи благословения, по-големи проявления; може да се явят между нас хора с по-големи способности, с повече отворени очи, музиканти, поети, с дарби в изкуствата, ще се застъпят всички отрасли, всичко, което е Божествено.
към текста >>

73. 1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя

Там, високо, сред природата, далеч от всичко скверно на земята.
Старите се обновяват с Любовта и Правдата. Възраждат се. С тях аз достигнах върховете на Мусала, без да се разболее някой, защото им показах начините, по които могат да се ползват от електрическите и магнетични течения. – Какво търсите чак на Мусала? – По-близо до Бога. Там, високо, сред природата, далеч от всичко скверно на земята. Аз предлагам на владици, архимандрити да ги заведа на Мусала и там, на чист въздух и бистра вода, на широк простор при 3000 метра височина да обмислим и разрешим духовните и обществени въпроси. Тия владици и духовници ни анатемосват като отлъчени от църквата, защото уча как да се излекуват обществените недъзи. – Всичко това сериозно ли говорите, г. Дънов? – Слушайте! Аз отричам днешната църква на поквара, лъжа и заблуда!
към текста >>

74. 1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг

Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ.
Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ. С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът. Това става на планината ТАВОР. Той се преобразява, но това още не е краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т. е.
към текста >>

75. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Обществено мнение има само у високо благородните, у интелигентните хора, а там, където няма добродетели, има само лично мнение.
Аз ще ви кажа, за пример, някои от вас много тачите общественото мнение. Някой, като мине покрай вас, ще ви оцапа хубаво и тогава, като минете тъй оцапан, казвате: „Нищо не искам да знам вече, не ме е страх от общественото мнение". След като ви бият, не ви е страх. След като изгубите нещо, вие ще добиете доблестта да се не плашите никак от общественото мнение. Обществено мнение има само у добрите хора, у лошите хора няма обществено мнение. Обществено мнение има само у високо благородните, у интелигентните хора, а там, където няма добродетели, има само лично мнение. А такова лично мнение имаме всинца. Следователно, за да имаме обществено мнение, трябва да бъдем всички високо интелигентни и да се стремим към съвършенство. (225-226 стр.) Та първото нещо, което искам от вас, учениците на тази окултна Школа, е да се сдобиете с тази Любов. Тя е във вас, но да я добиете с тази интензивност, че да я почувствате тъй идейно, и вашият ум да почне да ражда.
към текста >>

Следователно, за да имаме обществено мнение, трябва да бъдем всички високо интелигентни и да се стремим към съвършенство.
След като ви бият, не ви е страх. След като изгубите нещо, вие ще добиете доблестта да се не плашите никак от общественото мнение. Обществено мнение има само у добрите хора, у лошите хора няма обществено мнение. Обществено мнение има само у високо благородните, у интелигентните хора, а там, където няма добродетели, има само лично мнение. А такова лично мнение имаме всинца. Следователно, за да имаме обществено мнение, трябва да бъдем всички високо интелигентни и да се стремим към съвършенство. (225-226 стр.) Та първото нещо, което искам от вас, учениците на тази окултна Школа, е да се сдобиете с тази Любов. Тя е във вас, но да я добиете с тази интензивност, че да я почувствате тъй идейно, и вашият ум да почне да ражда. Не само умът ви, но и сърцето ви да почне да ражда. И всичко туй, което добием, ние ще го дадем на този външен свят, който чака.
към текста >>

76. 1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той се отказа.
Един ден решихме да си изпробваме гърбовете - кой колко торби може да занесе от каруцата до склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби, и най-после той и аз понесохме по четири торби, т.е. 200 килограма. Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той се отказа. Така направихме един глупав и рискован опит. Тогава бях на 25 години. Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга. Обърнах пак каруцата за чифт и започнах работа.
към текста >>

77. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Ние проточваме средния пръст до Слънцето, за да можем да гледаме на нещата от високо, безпристрастно.
Подпрете лактите на коленете си. Поставете дланите на ръцете си една срещу друга, допрени с върховете на пръстите. Представете си, че средният ви пръст е дълъг, достига до Слънцето. Вижте какво ще почувствате. Мислете си - защо пръстът ви е станал дълъг. Ние проточваме средния пръст до Слънцето, за да можем да гледаме на нещата от високо, безпристрастно. Човек гледа на нещата безпристрастно, само когато е далеч от тях. Във връзка с мъчнотиите, които ще имате, ще ви дам едно правило, което ще приложите 10 пъти през годината, значи, всеки месец по един път. Допуснете, че имате някоя мъчнотия, някое голямо неразположение. Какво ще правите? - Ще намерите някой малък извор, ще го изчистите добре и ще следите, дали ще се премахне вашето състояние.
към текста >>

78. 1925_13 Мисли за съдбата-кармата

Момчето Стефан пада от високо, получава увреда на мозъка, усложнена с епилепсия и впоследствие деградира.
Жена му, без пенсия, живееше на квартира. Синът му, след като го изключиха от университета и след като премина през големи страдания, емигрира и сега е в Германия. На дъщеря му не дадоха възможност да следва висше образование и беше работничка в месокомбината. Тя се омъжи, имаше две деца и не можеше да се грижи за майка си, която почина в старчески дом в едно горнооряховско село. Другият кмет от тричленката, Стефан Куманов, е осиновил син на име Тодор, на който му се раждат две деца, момче и момиче. Момчето Стефан пада от високо, получава увреда на мозъка, усложнена с епилепсия и впоследствие деградира. Владиката Филип дълги години се е топял, пред очите на пасомите си, от незнайна болест и три години преди да почине си е подал оставката. Нямам възможност да проследя съдбата на ген. Даскалов и другите виновници за отстраняване на Белите братя от Търново, но съм сигурна, че всички, които са отишли против плана на Бога, са си платили. Напоследък мисля, каква пакост на отделната личност прави невежеството. А духовната бедност на един народ?
към текста >>

79. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

„Яворов" 55, попадна в регулационния план на Втори квартал под номер 266 и имотите бяха определени за високомонтажно строителство.
Щом стоварихме всички материали за къщата, баща ми почина от инфаркт за един час. Брат Стамат, предвиждайки, че моят дом единствен ще остане за духовна работа в бъдеще, реши хората от Братството сами, без моите ортаци, да изкопаем основите. Сложихме формули в лимонадени шишета и ги закопахме в темелите за вечни времена. През 1963 г. вилата, в която са ставали съборите, заедно с местата на ул. „Яворов" 55, попадна в регулационния план на Втори квартал под номер 266 и имотите бяха определени за високомонтажно строителство. На многократните молби на Ръководството беше даден отговор, че не могат дори да ни оставят парцел за строителство. Текстът гласеше: „С общия регулационен план на тая част на В.Търново не се отрежда в Квартал втори специален терен за нуждите на поменатата верска общност Бяло Братство. Съобщаваме ви, че част от имотите на Братството, съставляващи парцели от 12 до 19 от кв. 2 по Регулационния план на града, са отчуждени по чл. 55 А от Закона за плановото изграждане на заселените места и с решение №8 от протокол №1 от 14.01.1963 г.
към текста >>

80. 009. Участие на младия Константин Дъновски в черковните проблеми на Варна

Недоволен от гръцкото обкръжение в Митрополията, младият църковен певец започва да търси връзки с патриотичното настроените българи във Варна и в скоро време установява контакт с почти всички видни български граждани, които високо тачели своя български произход и съзнателно се противопоставяли на гърчеещите се гагаузи.
Вместо оглушителния шум на медникарската работилница младият Константин предпочитал църков-ните псалмопения, макар че са се извършвали на гръцки език. Гръцкият владика Порфирий харесва звучния глас на младия юноша и го назначава за черковен певец във варненската катедрална църква “Св. Богородица”.8 Така Константин напуска бакърджийския дюкян на вуйчо си и се отдава на църковно служене, което не изоставя до края на живота си. Освен черковното пеене, което младият Константин Дъновски бил изучил още като ученик в Татар-пазарджишкото училище, той владеел говоримо и писмено гръцки език. Това особено се понравило на владиката и спечелило още повече симпатиите му. Недоволен от гръцкото обкръжение в Митрополията, младият църковен певец започва да търси връзки с патриотичното настроените българи във Варна и в скоро време установява контакт с почти всички видни български граждани, които високо тачели своя български произход и съзнателно се противопоставяли на гърчеещите се гагаузи. Така Константин Дъновски се свързва и сприятелява с Никола и Сава Георгиевич, Рали х. Мавродинов, хаджи Стамат Сидеров, а най-вече с пламенния и неуморим родолюбец от село Хадърча – дядо Атанас ГеоргиевЧорбаджи, с който по-късно се сродява, като се оженва за дъщеря му.18 Новата служебна и обществена среда променя коренно живота на Константин Дъновски. Неусетно той бива въвлечен в обществото на варненската българска интелигенция, у която зрее бунтът срещу фанариотското и османското потисничество.
към текста >>

81. 013. Възрожденска дейност в с. Хадърджа

Както дядо Георги, така и синът му Атанас са били изпълнени с високо патриотично съзнание за граждански дълг към своите съотечественици.
Пътниците получавали паница бобена чорбица, която денонощно вряла на оджака. По тази причина всички преминаващи през селището пътници търсели чорбаджията. Гостоприемството, оказвано от хазаина, се смятало като почетно задължение и било безплатно. Деформирането на чорбаджийството в съзнанието на българина се е получило поради това, че една част от тези чорбаджии, приемайки като свои гости преминаващите през селото турски управници, бирници, заптиета (полицаи) и др., са се сприятелявали с тях. В желанието си да получат някакви материални изгоди, тези чорбаджии често са се превръщали в послушни оръдия на османските управници и са ставали предатели на родните си братя-българи.(III) Както дядо Георги, така и синът му Атанас са били изпълнени с високо патриотично съзнание за граждански дълг към своите съотечественици. Те не само че не са се възползвали от създаденото им обществено положение като чорбаджии на селото, но и на драго сърце са жертвали свои лични удобства и материални средства, за да услужат на всеки нуждаещ се българин. За кратко време всички от селото започнали да търсят за съвет и помощ Атанас Чорбаджи. Така той се оформя като смел защитник на онеправданите и безпристрастен съдник при публични спорове. Чрез своето застъпничество и отстояване интересите на по-слабите той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци. Към всичко това трябва да се прибави, че той е поддържал тясна връзка с всички будни родолюбиви българи във Варна и цялата околия, като бива изтъкван на централно място във всяка възрожденска инициатива.21
към текста >>

82. 030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски

Ние се позоваваме на цитираната по-горе дописка, за да покажем, че съставителят на дописката – Георги Сава Раковски, е имал високо мнение за отец Константина.
Действително по това време свещеник Константин Дъновски е бил напуснал председателството на Варненската българска църква и община и се намирал в с. Хадърджа, но не по причини на родоотстъпничество, а по финансови съображения, които изложихме по-горе. Явно е, че пишещият дописката за вестник “Македония” не е бил правилно осведомен или е бил личен неприятел на отец Константина. Никой честен българин от Варна и Варненско не би могъл да допусне да падне и най-малка сянка на вероотстъпничество от страна на отец Константин. Точно обратното, той е бил винаги и си остана до края на живота си ревностен източноправославен свещеник. Ние се позоваваме на цитираната по-горе дописка, за да покажем, че съставителят на дописката – Георги Сава Раковски, е имал високо мнение за отец Константина. Действително тази дописка е анонимна и не е подписана от никого, но върху нея се спира Георги Димитров, автор на “Княжество България”, който в “Известия на Варненското археологическо дружество” пише: “От стила на писаното в цариградския вестник изглежда, че пътникът, автор на тази дописка, непременно трябва да е бил Георги Сава Раковски; то се доказва и от идеите и духа, с който е писано.” Не за първи път Георги Сава Раковски скрива себе си зад някой анонимен “пътник”. Та нали пак същият автор, като “Горски пътник”, кръстосва България надлъж и шир. 20 Отец Константин Дъновски прекарва в с. Хадърджа две години и няколко месеца и бива наново повикан във Варна да поеме стария си пост като ръководител на Варненската българска църковна община. Оказало се е, че и архимандрит Панарет се е сблъскал със същите трудности от финансов характер и не е могъл да направи нещо повече от онова, което се е вършило дотогава от отец Константина.
към текста >>

83. 024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева

Все пак не може да се допусне, че Порфирий не е забелязвал борческото поведение на отца Константина, но ценейки високо неговите качества, не е правил въпрос, за да не се дойде до конфликтни ситуации и разрив.
Придошлите от други краища българи са били по-будни в национално отношение и сега те не само че увеличават, но и раздвижват българското малцинство във Варна. Назрели са добри условия за пламенно раздухване на възрожденските идеи, които се подемат с особена сила от всички българи. Естествено това предизвиква съпротива от страна на гърците, гърчеещите се гагаузи и турците, които ясно предусещат надигащия се борчески български дух. Не като ням свидетел, а като движеща сила отец Константин винаги е стоял в първите редици всред борческата българска интелигенция. Не трябва да се изпуска и обстоятелството, че отец Константин е бил на служба към митрополията и че е трябвало винаги да внимава да не си навлече ненавистта на варненския гръцки митрополит Порфирий. Все пак не може да се допусне, че Порфирий не е забелязвал борческото поведение на отца Константина, но ценейки високо неговите качества, не е правил въпрос, за да не се дойде до конфликтни ситуации и разрив. Ето как описва проф. Петър Ников дейността на отец Константин по това време: “Свещеник Константин Дъновски заработил за постепенното укрепване на българщината в град Варна. Той влизал в контакт с най-будните българи и разпалвал у тях чувството за верска самостоятелност и национална свобода. Ползвайки се от благоволението на митрополит Порфирий, той почнал от време на време да произнася при службите си в енорийската църква “Св. Богородица” Евангелието на старобългарски език.
към текста >>

84. УЧИТЕЛЯТ

Спомням си го като сега - среден на ръст, с буйни тъмни коси, проницателни очи и високо чело.
Беше в по-горен клас: аз - в четвърти, а той - в шести клас. Имахме възможност да бъдем заедно, да се срещаме и беседваме. Той беше убеден трезвеник и разпален пропагандатор против пиенето и тютюнопушенето. И той не само на думи проповядваше, но агитираше и убеждаваше с примери и доводи. Беше вегетарианец. Спомням си го като сега - среден на ръст, с буйни тъмни коси, проницателни очи и високо чело. Лицето му беше чисто и дори прозрачно като на девойка. Беше скромен и тих. Но като започваха разискванията, той се оживяваше, вземаше пръв думата и говореше, говореше. Личеше си още от пръв поглед, че насреща ни имаше един действително надраснал годините си млад човек, пълен със знания, омъдрял преди време, високо интелигентен и начетен. Учителите го наричаха "енциклопедия", а за нас той беше истински мъдрец.
към текста >>

Личеше си още от пръв поглед, че насреща ни имаше един действително надраснал годините си млад човек, пълен със знания, омъдрял преди време, високо интелигентен и начетен.
Беше вегетарианец. Спомням си го като сега - среден на ръст, с буйни тъмни коси, проницателни очи и високо чело. Лицето му беше чисто и дори прозрачно като на девойка. Беше скромен и тих. Но като започваха разискванията, той се оживяваше, вземаше пръв думата и говореше, говореше. Личеше си още от пръв поглед, че насреща ни имаше един действително надраснал годините си млад човек, пълен със знания, омъдрял преди време, високо интелигентен и начетен. Учителите го наричаха "енциклопедия", а за нас той беше истински мъдрец. Беше изчел всички книги в училищната библиотека и свищовското читалище, което има славата на първото читалище в България. Често в разговор се питахме един друг кой какво чете, какво го интересува. Оказа се, че Петър Дънов чете всичко, интересува се от различни клонове на науката. Той владееше руски, английски, френски, немски език като матерния си език.
към текста >>

А Петър Дънов наистина беше образец във всяко отношение, високо нравствен и етичен.
Оказа се и тук, че той използва цялото си свободно време извън училище изключително в четене. Четеше в училище, четеше в читалището, в библиотеката, у дома, дори по улицата и планината, когато отиваше на излети. Интересуваше го художествената литература, наши и чужди класици, съвременни писатели, философия и медицина, право и археология, история и география, дори метеорология и математика. И знаеше извънредно много, разясняваше ни, когато ставаше дума или поставяхме въпроси. Дори учителите го слушаха с отворена уста, възхищаваха се от неговите знания, сочеха го за пример. А Петър Дънов наистина беше образец във всяко отношение, високо нравствен и етичен. Много ни беше интересно, когато разбрахме, че той изучава санскритски език и различните философски течения. За първи път от него научихме за съществуването на индийските йоги и чухме подробности за тяхното тайнствено учение. Познаваше всички религиозни учения и живота на техните създатели - Христос, Буда, Конфуций, различните ордени и секти; имаше становище за всяка една поотделно. Говореше за Кант и за Галилей, за Сократ и Платон, за Кропоткин и Плеханов, за Маркс и Енгелс. Познаваше Белински и Добролюбов, Бакунин и Херцен.
към текста >>

85. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя.
Борис Николов След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи. Дойдат приятели, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват. Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора. Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин. Това се разнесе като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя, намираха Го там. Те научиха за събранията, идваха и броят на посетителите се увеличи толкова много, че даже и дворът се напълни и препълни. Тук Учителят държа едни от най-прекрасните си беседи.
към текста >>

86. УЧЕНИЦИ

За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите.
На Изгрева животът бе много интензивен и не всеки можеше да издържи. Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева, имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара. Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичния вятър, който отвяваше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите устояха на тези условия. Онези, които не издържаха - те си отидоха; но онези, които останаха, бяха останали в името на Високия Идеал.
към текста >>

Гледам, високо над мене някъде към тавана бюста на жив, интелигентен старец, облечен в чисти шаечни дрехи.
Мъжът ми се помина. Изпаднах в бедност. Отникъде помощ, но аз не изгубих своята вяра и упование в Бога. Цели девет месеца аз непрекъснато се молих Бог да ми се изяви и да ми помогне материално, понеже бях много затруднена. Точно на деветия месец една заран чух мъжки глас в стаята си и се събудих. Гледам, високо над мене някъде към тавана бюста на жив, интелигентен старец, облечен в чисти шаечни дрехи. Онова, което ми направи впечатление най-напред бе това, че ръцете му бяха изящно красиви, като че бяха изваяни. Той ми рече: "По пътя на дъновистите". Запомних думите без да ги разбера, но все пак аз тръгнах да търся този път, защото очаквах, че тъкмо чрез него ще намеря пари, от които имам такава голяма нужда. Намерих игрище "Юнак" и попитах поста: "Къде е пътят за дъновистите? " И преди още да бях се изказала, той ми посочи пътя нагоре.
към текста >>

Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата.
Мъжът се връща у дома си. Двете го посрещат и се надпреварват да му услужват. Вергилий Кръстев Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което Учителят говореше в момента. Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора.
към текста >>

Французите бяха много официални, амбициозни и обичаха да ни поглеждат отвисоко.
В тези думи на Учителя се крият най-големите откровения за състава на Школата. Симеон Арнаудов През лятото на 1939 г. дойдоха много гости на Братството от Франция, Латвия и Естония, за да прекарат с нас на Рила. Бяха около тридесет човека. Французите бяха много официални, амбициозни и обичаха да ни поглеждат отвисоко. Те донесоха на Учителя една модерна палатка с всички удобства и приспособления, които може човешкият ум да измисли. А нашите палатки бяха простички, ние сами си ги правехме. Купувахме американ, шиехме ги и накрая американа го импрегнирахме хубаво с парафин. Това беше наша рецепта. Купувахме твърд парафин, разтопявахме го в една тенджера, добавяхме бензин, но настрани от огъня, в съотношение две части бензин, една част парафин и в тази течност потапяхме палатката.
към текста >>

87. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Английският крал Едуард VIII с презрение отхвърлил всички най-примамливи съблазни, към които повечето обикновени хора се стремят с най-голяма настървеност, готови да пожертват най-милото и драго за съблазните на този свят: високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности.
съвсем неочаквано, скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард VIII, придружаван от своята приятелка Симпсън - една мила, скромно облечена жена от народа. Хората посрещнаха тази симпатична двойка с рядко изразена непринудена топлота и внимание. По това време на власт в Англия са консерваторите, с министър-председател Балдоин, един стар закоравял консерватор. Това правителство не можа да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да се ожени за жена от народа. Правителството му поставя ултиматум: или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже живота си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард VIII с презрение отхвърлил всички най-примамливи съблазни, към които повечето обикновени хора се стремят с най-голяма настървеност, готови да пожертват най-милото и драго за съблазните на този свят: високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. Той излиза над дребнавите човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертва всичко това, заради любовта. С това показа на целия свят, на целия човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина, с тази си постъпка, той стана за присмех на някои хора, но за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с отличие, като поднесе на човешкия род бляскав пример на достойна постъпка. Обръщайки се към своя народ при подписването на акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото каза: ''Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности.
към текста >>

Учителят много, ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза, че този човек, който пожертва всички съблазни на Земята заради Любовта, в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек.
Обръщайки се към своя народ при подписването на акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото каза: ''Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола. Аз намерих за невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам моите кралски задължения така, както желая да ги изпълнявам". Това голямо и необичайно събитие, прогърмя по целия свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментираха с най-голямо оживление и възторг от постъпката на младия крал. Учителят много, ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза, че този човек, който пожертва всички съблазни на Земята заради Любовта, в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек. Защо дойде Едуард VIII в България? - За да получи най-високата оценка на Мировия Учител за безупречно издържан изпит. Имах приятел в Америка. Когато след години се върна, аз го посетих в дома му. Той ми заговори така:
към текста >>

Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург.
Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург. Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тези картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините. Религиозни убеждения има в него!
към текста >>

Но по-късно, когато времената се промениха и за него дойдоха големи изпитания, това му помогна да се пробуди, да потърси ново знание, което твърде дълго и твърде високомерно бе отричал.
След това последвал дълъг разговор насаме. Райнов преди да си тръгне, отишъл при брат Боев и се натоварил с доста голям пакет с беседи. От горното е видно, че Райнов е познал Учителя, макар и твърде късно, едва няколко години преди да си замине от този свят. Радостно е това, че се е пробудил. Подобна картина за късно пробуждане ни е известно и за професор Консулов, който като учен и общественик много е хулил по адрес на Учителя и Учението. Но по-късно, когато времената се промениха и за него дойдоха големи изпитания, това му помогна да се пробуди, да потърси ново знание, което твърде дълго и твърде високомерно бе отричал. Пробуди се и потърси Учителя и Словото Му. Тодор Попов Един ден Учителят изнесъл беседа в клуба на радикалите на ул."Кърниградска". При станалия разговор писателят Константин Величков казал: - Бях в Европа по повод разговорите за мир.
към текста >>

88. БОЯН БОЕВ

Той ме изгледа и ми заприказва високо: "Това болно коляно и тази рана, която гнои, я имам от Балканската война.
След заминаването на Учителя, при него идваха от цяла България. Всеки му носи нещо и го питаше за някакъв съвет. Той съветите ги даваше така, както Учителят е говорил по някои проблеми. Боян Боев записваше всички разговори на Учителя с приятелите. Веднъж го виждам да куца с крака си и го питам защо не е искал съвет от Учителя, та да оздравее. Той ме изгледа и ми заприказва високо: "Това болно коляно и тази рана, която гнои, я имам от Балканската война. Има години, когато не гнои. Веднъж не изтърпях и казвам на Учителя: "Учителю, Ти мъртви възкресяваш, болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни ми и на мене кракът ми да оздравее! " А Учителят му рекъл: "Мога да сторя това, дето го искаш. На тебе ти е последното прераждане. Ти вече отиваш в ангелската йерархия.
към текста >>

89. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Този негов труд го поставям на най-високо място от неговите трудове.
Аз съм готов и те чакам. Аз зная от Учителя, че ти ще дойдеш." Никой от неговите съвременници не беше готов. Това трябва да се знае и помни. Аз се радвам, че успях с него да подготвя неговия капитален труд за Школата на Учителя. Този негов труд го поставям на най-високо място от неговите трудове. Когато говореше за Школата на Учителя, той отправяше поглед нагоре и говореше на един изключително висок стил, от висотата на едно просветено съзнание. Методи беше и добър астролог. Вергилий Кръстев
към текста >>

90. ГЕОРГИ РАДЕВ

Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа, като впоследствие се издигнаха високо в кариерата си.
Когато завършихме през 1925 година, управляваше Александър Цанков. Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви и много чувствителни за свободата си. Ето защо отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа, като впоследствие се издигнаха високо в кариерата си. Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител, слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък Сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с Георги Радев. Без да пита Учителя, той преведе един окултист на име Бо-Ин-Ра.
към текста >>

91. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Лулчев си тръгва, като си казва: "Че аз стоя по-високо от него, ако той е истинският Учител." Скоро неговата интуиция му подсказва, че е измамен.
Затова в лекциите ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали". Лулчев е шокиран от това, че Учителят прочита мисълта му и веднага му отговаря. Разбира, че това е един силен дух и си помисля - кой знае какви сили и способности има. Посещава Го в дома Му и очаква големи сензации. Учителят разговаря скромно с него и не показва нищо особено. Лулчев си тръгва, като си казва: "Че аз стоя по-високо от него, ако той е истинският Учител." Скоро неговата интуиция му подсказва, че е измамен. Връща се и казва на Учителя: "Искам да видя миналите си прераждания; пътя по който съм минал." Учителят му обяснил, че е бил еврейският цар Соломон, по-късно като Пилат Понтийски не намира вина в Христа. "А какъв ще бъда в този живот? " - пита любознателния офицер. - "Ще бъдете мой ученик". Това било много за свободолюбивия офицер.
към текста >>

А Лулчев високопарно ми казваше, че току-що бил слезнал от планетата Сатурн и не искал да се вози на колата на Учителя: "Аз не искам да се впрегна в колата на Учителя и не искам да се свързвам".
Тази огърлица става причина тя да бъде убита от своята прислужница Марина и майка й Станка Тимева на 18 май 1930 г. Светозар Няголов Бях веднъж при Лулчев в бараката му. Държеше се с мене важно, важно, а като си припомням как Учителят слизаше до моя уровен и до моето вътрешно състояние и бащински ми говореше. Няма сравнение. А Лулчев високопарно ми казваше, че току-що бил слезнал от планетата Сатурн и не искал да се вози на колата на Учителя: "Аз не искам да се впрегна в колата на Учителя и не искам да се свързвам". Пред мене го каза: "Не искам да се впрягам в Неговата кола" Аз казах това на Учителя. Той се усъмни в чистотата на Учителя, той с всичкото си уж знание, не можа да разбере, че Учителят е едно същество Висше. Той допускаше, че Учителят прави това, което и той правеше. Първите години бяхме на екскурзия на Бивака. Учителят, както държеше беседа, не знам какво направи Любомир, но Учителят каза, че е недоволен и си тръгна.
към текста >>

92. НЕПОСЛУШАНИЕ

Но ние хвърчахме нависоко, гонехме великите работи и накрая не хванахме нищо.
Станка Тотева На една беседа Учителят говореше за непослушанието на учениците. С още по-голямо възмущение Той говори за непослушанието на един ученик: "И брат Георги Радев хич не Ме послуша. Аз му казах много неща и той нищо не изпълни." Много малко са хората, които можеха да изпълнят онова, което Той казва. А Той казваше прости и обикновени неща за изпълнение. Но ние хвърчахме нависоко, гонехме великите работи и накрая не хванахме нищо. Много е важно в даден момент, точно навреме да изпълниш волята на Учителя. Имаше един брат есперантист, който пътуваше в чужбина, Учителят три пъти го предупреждава да внимава с кого се среща, с кого говори и за какво се споразумява. Накрая нашите власти го обвиниха, че е английски шпионин и го обесиха. Три пъти го предупреждава Учителят, но не послуша нито един път. Обесиха го и остави жена с две деца.
към текста >>

Не щеш ли, за зла прокоба идват дъщерите му на Изгрева, а те не бяха идвали месеци наред, понеже живееха в града при семействата си и като го виждат как се е изгорил, възмутиха се много - надълбоко, нашироко и нависоко, колкото им глас държи: "Ей, какво са те направили и как са те украсили".
Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава, след като чухме съвета на Учителя, аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и се извини пред мене, че се е престарал. Решихме тогава да лекуваме изгорялото място и го намазахме с мазила и мехлеми. Не щеш ли, за зла прокоба идват дъщерите му на Изгрева, а те не бяха идвали месеци наред, понеже живееха в града при семействата си и като го виждат как се е изгорил, възмутиха се много - надълбоко, нашироко и нависоко, колкото им глас държи: "Ей, какво са те направили и как са те украсили". Той заплаква от умиление, че рождените му дъщери се вайкат за него, а те изобщо не се грижеха и не се интересуваха от него и чат- пат в годината я дойдат, я не дойдат. Аз стоя отстрани, гледам и се чудя - той не се ли усеща, че те му правят театър и разиграват сцени, но накрая той се подвежда по тях и те решават да го заведат в града, за да му правят нагревки. Завеждат го, започват да му правят нагревки, като по същото време го завеждат в нотариуса да подпише и да препише на двете си дъщери прехвърлянето на наследствен имот. Та се разбра, че тези две дъщери бяха дошли да го видят дали му е дошло време, та да прехвърлят наследствения имот. Видяха, че му е дошло времето, взеха го при себе си и не след дълго време той си замина.
към текста >>

Беше много високомерен.
А после ги изгориха всичките и след това се чудят защо Невидимият свят отряза условията на Изгрева и спря всички. Чудят се защо става така. Разцепление, разединение, че накрая се стигна до процеса през 1957 - 58 г. Това идва оттам - няма смирение, няма послушание към Учителя и Словото Му. Тодор Стоименов бе студен, затворен човек. Беше много високомерен. Ако го погледнете на някоя снимка, ще видите, че ви гледа някакъв лорд. С всеки не говореше. С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание. Така ли беше устроен или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България? А какви сили стояха над него и какви сили бяха в него - това можем да съдим само по думите на Учителя, които бе казал на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава.
към текста >>

93. ПАНЕВРИТМИЯ

Завърнала се в България, тя е една от малкото високо интелигентни и образовани сестри.
А това не е малко както за нея, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си. Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това. Другото действащо лице в тази история е Весела Несторова. Тя завършва американски колеж в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва висше образование. Завърнала се в България, тя е една от малкото високо интелигентни и образовани сестри. Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за поетично творчество. Тя взема дейно участие в братския живот. Веднъж присъства на една беседа, която Учителят завършва със следния стих: "Зора се чудна зазорила, тя животът нов е проявила."
към текста >>

94. МУЗИКА

Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение.
МУЗИКА Спомени на ученици Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя, а останалите 152 са дадени от Учителя. Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение. Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера. За гласовото изкуство всякога се е произнасял особено ласкаво - "Хубавият глас е голям дар за човека" - казваше често Той. И приведе веднъж една случка, станала с голямата певица Аделина Пати. Тя трябвало да изтегли от пощата значителна сума, но нямала у себе си документи за самоличност.
към текста >>

Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле.
Имаше и такива, които създаде инцидентно. Това бяха импровизации, които отделни случаи изискваха. Мария Тодорова Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ. Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея. Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле. Той използваше песните в тази насока. Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти. Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше. Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата. Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и след това Той даваше Словото Си.
към текста >>

Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух.
Мелодията и думите бяха необик- новени. Тази песен ни откри за миг светлището на храма. Облъхна ни чувството за чистия и свят живот. Животът с Бога. Тази песен е свещена песен. Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми.
към текста >>

95. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Там имахме едно наше място, чисто, високо, почти при самите извори.
Обикновено на Чам Кория отивахме с превоз и оттам един познат с магаре изкачваше багажа ни до езерата на Марица. А това не е малък път. Пътува се 6 часа пешком. Вървяхме по стария Фединандов път, Кайзеров, много живописен. Закарваха багажа ни до самите извори на Марица. Там имахме едно наше място, чисто, високо, почти при самите извори. Прекарвахме толкова дни, докато ни свършат провизиите до уречения ден, когато ще дойде човекът с магарето да ни вземе багажа. Имахме дърва за огрев от клековете. Тук са най-тихите места. Това са пет извора, които бликат направо от скалата. Вода си наливахме оттам.
към текста >>

96. ХРАНЕНЕ

В ръжта има нещо идеално, тя расте нависоко.
Грахът лекува неврастения. Някой казва: Страдам от ипо- хондрия - Яж жито! Казват за някого: Много е сприхав - Дайте му да яде царевица. Еди-кой си не обича да устоява на своите задължения. - Дайте му да яде ръж. В ръжта има нещо идеално, тя расте нависоко. Като влезе у човека, създава висок идеал. Дребните растения създават хора с дребни идеали, а едрите растения създават хора с високи идеали. Селяните в Софийско трябва да се хранят само с ръж, за да станат по-големи идеалисти. Храната, която хората употребяват, трябва да бъде съвършено прясна. Иначе, тя произвежда отрови, които рушат организма.
към текста >>

97. ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ

Понеже растат на високо място, съдържат доста Прана, ако се вземат, действат добре на стомаха.
Ако сте без характер и отпуснат, като ядете дренки, придобивате устойчивост, издръжливост в характера. Те доставят желязо в кръвта. Бих желал да имате устойчивостта на дренките. Сушените боровинки помагат при разстроен стомах. В боровинките силата им седи в онзи, червения цвят. Понеже растат на високо място, съдържат доста Прана, ако се вземат, действат добре на стомаха. Ципата, която обвива ореховите ядки, съдържа достатъчно йод. Яжте орехи и не се страхувайте, те заместват употребата на йод. Като ядете плодове или друга храна, спазвайте правилото: никога да не си дояждате или никога да не преяждате. Това се отразява здравословно върху човека. Ако искаш да живееш повече време на земята, не си дояждай.
към текста >>

98. ЯСНОВИДСТВО

Той бе издал книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а Учителя Дънов поставил по-долу от себе си.
Чул това нашият брат и споменал пред своя богат съсед, че в София неговият Учител ще може да му помогне, но трябва да се заведе детето там. Нашият приятел казал: "Ти знаеш, аз съм беден и нямам толкова пари за път, за да те придружа и да те представя". Съседът отговорил: "Аз ще платя всички пътни разноски". Съгласили се да пътуват и определили деня. По онова време имаше един Александър Кръст- ников. Той бе издал книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а Учителя Дънов поставил по-долу от себе си. Много пъти нашият брат се питал кой е по-голям учител - Кръстников или Дънов. Тогава той си рекъл: "Ще взема тази книга на Кръстников и ако Дънов е наистина Учител, то аз като държа книгата в ръката си, Той ще ми я поиска и ще отвори точно на мястото, където пише за Него и ще го прочете. Чак тогава ще разбера дали Дънов е наистина Учител." Това е било съкровеното желание на този брат, искал да намери истинския Учител. Тръгнали от Хасково и пристигнали в двора на ул. "Опълченска" 66.
към текста >>

Постепенно дъждът дойде и до нас, но тук той бе друг, а горе бе страшно да се гледа, там бе по-високо и бурята вилнееше.
Всички се запитват как така да няма време, време в планината има колкото искаш от сутринта до вечерта, че и през нощта. Багажът бе натоварен и започнахме да се спускаме надолу. Бяха изпратени приятели да викат камиони от Самоков. Те дойдоха, натоварихме багажа и потеглихме. А горе на езерата се беше вече стъмнило, гърмеше, трещеше - буря и дъжд. Постепенно дъждът дойде и до нас, но тук той бе друг, а горе бе страшно да се гледа, там бе по-високо и бурята вилнееше. Колите тръгнаха полека по коларския път. Дойдохме до една долина, където минаваше река, намерихме брод и трябваше да преминем. Точно когато колите навлизаха в коритото на рекичката, от сто метра се зададе една голяма вълна от вода, влачеща, бучаща и носеща цялата стихия отгоре. Ние изпискахме от уплаха, Учителят се обърна и каза на шофьора да побърза. Колата забуксува, а водната стихия приближаваше.
към текста >>

99. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Освен това беше с наднормено тегло и имаше високо кръвно налягане, което от години поддържаше в някакви граници с медикаменти.
Колко по-прост и ефикасен е методът, който дава Учителят! През 2002 г. решихме с един приятел да започнем житния режим през февруари. Бяхме изкарали вече един-два дни, когато съпругата му прояви желание и тя да се присъедини към нас. Само че тя работи като счетоводителка, всеки ден е в напрегната атмосфера всред колектив, където трябва да оправя много сметки. Освен това беше с наднормено тегло и имаше високо кръвно налягане, което от години поддържаше в някакви граници с медикаменти. При това положение тази жена се реши да кара житен режим, а заедно с това да изпълнява задълженията си в работата, а след работа и задълженията си като домакиня. Тя изкара шест дни на жито и една лъжица мед на ден, след което започна захранване със спаначена супа. През първите дни на режима тя се страхуваше да не й стане лошо по време на работа и дали ще може да си върши задълженията, но страховете й се разсеяха, защото дните протичаха нормално. Имаше още един труден момент за нея през време на режима - към четвъртия ден тя трябваше да спре лекарствата за кръвното, но се опасяваше, че след като ги спре, кръвното й, както в други случаи, когато не е вземала лекарства, ще скочи рязко в някакви опасно високи граници. Сега обаче това не се получи.
към текста >>

Тя спря да взема лекарства и досега, вече шест години, няма високо кръвно налягане.
При това положение тази жена се реши да кара житен режим, а заедно с това да изпълнява задълженията си в работата, а след работа и задълженията си като домакиня. Тя изкара шест дни на жито и една лъжица мед на ден, след което започна захранване със спаначена супа. През първите дни на режима тя се страхуваше да не й стане лошо по време на работа и дали ще може да си върши задълженията, но страховете й се разсеяха, защото дните протичаха нормално. Имаше още един труден момент за нея през време на режима - към четвъртия ден тя трябваше да спре лекарствата за кръвното, но се опасяваше, че след като ги спре, кръвното й, както в други случаи, когато не е вземала лекарства, ще скочи рязко в някакви опасно високи граници. Сега обаче това не се получи. Тя спря да взема лекарства и досега, вече шест години, няма високо кръвно налягане. След житния режим, Магдалена Митева промени и начина си на хранене и постепенно се освободи и от наднорменото тегло. След един месец като отишла при лекуващия лекар на контролен преглед, той след като й измерил кръвното, с изненада казал: "Знаеш ли, никога не сме имали такива добри резултати с тези лекарства." Тя му отговорила: "Докторе, да ти призная аз от един месец не вземам лекарствата, но карах известно време житен режим." "Така ли, изненадал се той, я ми обясни какъв е този режим, защото виждам, че си отслабнала, а аз също искам да отслабна." Като си тръгвала, докторът й казал: "То е ясно, че няма да идваш вече на прегледи за кръвното, ами идвай от време на време да се виждаме." През 2004 г. се срещнахме с един възрастен човек - бай Митьо. На осемдесет и четири години беше тогава.
към текста >>

100. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

А като си отидете, той ще спи." Майка ми много се учудила, но Учителят продължил: "Ще започне да ходи, но да го заведете някъде, където да смени климата - нависоко и да язди червен кон." Майка ми Му целунала ръка и се върна у дома с въпроса: "Какво прави татко ви?
Познавахме Бялото братство, благодарение чичовците на майка ми - братята Георги и Васил Константинови от Русе, които живееха на Изгрева. Те бяха братя на моя дядо - баща на майка ми - Златка Стефанова Щерева - Стефан Константинов. Майка отива на Изгрева, намира Учителя и Му разказва за болестта и прогнозата на лекуващите лекари на баща ми. Учителят се усмихнал и казал: "Той няма да умре. Ще умре злото му. А като си отидете, той ще спи." Майка ми много се учудила, но Учителят продължил: "Ще започне да ходи, но да го заведете някъде, където да смени климата - нависоко и да язди червен кон." Майка ми Му целунала ръка и се върна у дома с въпроса: "Какво прави татко ви? " На което отговорихме: "Спи." Така баща ни започна да спи, постепенно започна да става от леглото и да ходи. Заведоха го в Банкя, където обаче не мy понесе. Тогава го заведоха в Самоков, тъй като Боровец беше много високо за него. В Самоков той се възроди, стана друг човек. Ходеше все повече и повече, докато започна да се качва на Рида (едно възвишение до града).
към текста >>

Тогава го заведоха в Самоков, тъй като Боровец беше много високо за него.
Учителят се усмихнал и казал: "Той няма да умре. Ще умре злото му. А като си отидете, той ще спи." Майка ми много се учудила, но Учителят продължил: "Ще започне да ходи, но да го заведете някъде, където да смени климата - нависоко и да язди червен кон." Майка ми Му целунала ръка и се върна у дома с въпроса: "Какво прави татко ви? " На което отговорихме: "Спи." Така баща ни започна да спи, постепенно започна да става от леглото и да ходи. Заведоха го в Банкя, където обаче не мy понесе. Тогава го заведоха в Самоков, тъй като Боровец беше много високо за него. В Самоков той се възроди, стана друг човек. Ходеше все повече и повече, докато започна да се качва на Рида (едно възвишение до града). Въпреки че беше кавалерийски офицер, не се качи на кон, но здравето му съществено се подобри и той живя до 1946 г. Лиляна Стефанова Сестра Мария М.
към текста >>

Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона.
Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни. Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, както сега са антибиотиците. Накрая болният приятел казал: "Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува". Ето, ние сме в клас, в петък, и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона. Някой веднага тръгнаха след Него, а Той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато Той влезе вътре, беше придружен от няколко приятели. Учителят му отворил устата, налял в нея нещо, което е носел в чашата и го оставил. Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и Той ги остави да дежурят при болния. Малко след като изпил течността, болният почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го парело и след това заспал.
към текста >>

Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със западноевропейско възпитание и образование.
До вечерта нямало и следа от това, че пръстът бил така травмиран. Не бил останал никакъв белег. Стефка Няголова Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от Братството - Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен. Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя. Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със западноевропейско възпитание и образование. Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него. И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота. Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота. На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й. Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше, въпреки всичко това, да отида и се явя пред Учителя и да му кажа, че
към текста >>

НАГОРЕ

0.44693994522095