Търсене в текстове за 'Вземане'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността.
Както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също да му помага и да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм не е повреден или покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето. Както при временната храна човек трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да го повреди. Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността. В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в действителност аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук в това има примесена някаква измама, другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящите лекарства.
към текста >>

2. Към великата цел.

Расите в своето първоначално проявление използуват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите – за самия живот.
Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „Късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „Идете, работете. Каквото се пада и на вас, ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на идеите, вложени в тоя митически разказ. Всички раси, племена и народи на Земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още добре не е очертана в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използуват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите – за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчна семка в земята, не е най-важното само да намерим почва, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага ѝ е нужна, за да може да поникне и расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и даде плод. От качеството, именно, на тоя ѝ плод, ще се определи отношението ѝ към оногова, който я е посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя – той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди.
към текста >>

– Вземането на Цариград на книга.
Така стара Русия, след като много време заплашваше Англия в политическо отношение, какво спечели? Спечели Японската война, Общоевропейската война и всички настоящи противоречия. Какво добро ѝ донесе Японската война? – Правилното и тактично отстъпление на Куропаткина. Какво ѝ донесе Всеобщата война? – Вземането на Цариград на книга. А знаете ли това на какво прилича? Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде в заем, и си ги запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздора, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част на Земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеще надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи митически разказ за милийския цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прекара през тази цев всичката вода на Земята.
към текста >>

3. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Хубаво, ами защо имаш вземане- даване с такова същество?
От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействаме на своето естество. Някои хора имат Вяра, но нямат Надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има Надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив - половината от нашите нещастия си причиняваме ние. Виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш, или не. Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага - иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти започнеш да плачеш. Хубаво, ами защо имаш вземане- даване с такова същество? (Чете главата.) Значи всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам най-напред човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците. Проучвайте и тяхното лице. Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, езикът, ушите - всичко говори, всеки уд на човека говори.
към текста >>

4. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Ами защо имаш вземане-даване с такова същество?
" От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го – усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние; виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен – дали да го приемеш, или не. Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага – иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти эапочнеш да плачеш. Хубаво. Ами защо имаш вземане-даване с такова същество? (Чете главата.) Значи, всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам, най-напред, човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците. Проучвайте и тяхното лице. Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, еэикът, ушите – всичко говори – всеки уд на човека говори.
към текста >>

5. 1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ

Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков.
Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П. Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П. Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта. Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек. Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков. Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов. Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение. На мнение е, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна.
към текста >>

6. 1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна.
" Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментово-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция - изработени стъпала и площадки - по постройките. С работата си покривах предварително направения дълг към Бертоли. Нещо като текуща сметка - от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна. А разходите ми бяха по-големи от приходите ми. Болният катър изяждаше едва ли не половината от приходите ми. От друга страна, плащах наем за обора, а като се включат непредвидени разходи по ремонти и пр., ето че разходите надминаваха приходите. Катърът Жаро боледува точно 28 дни, а през това време аз вече дължах на Бертоли 12 000 лева. Един ден, като товарехме с друг каруцар - Георги - стъпала на моята каруца, така си притиснах лявата ръка, че едва не я счупих.
към текста >>

7. ХРАНЕНЕ

Всичкото престъпление седи в невземането на онова количество храна, което е потребно.
Дали си цар, патриарх или владика, не е важно. Животът се оределя от храненето, а не от положението, което заемаш. Ако си цар и не знаеш как да се храниш, ще станеш прост човек; ако си овчар и знаеш как да се храниш, ще станеш цар. Аз взимам яденето в широк смисъл. Не е лошото в яденето, лошото е, когато човек яде и не благодари, или яде повече, отколкото трябва. Всичкото престъпление седи в невземането на онова количество храна, което е потребно. Това всякога се наказва. Ако ядеш повече, се наказва; ако ядеш по-малко, пак се наказва. Ако ядеш толкова, колкото трябва, се възнаграждава. Правилно разпределение на Божествените енергии в човешкия организъм - това е задачата на самовъзпитанието. Всичките нещастия на хората произтичат от това, че неправилно се хранят.
към текста >>

8. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Трябва да отбележа, че Веска, както и някои от другите болни, поради естеството на болестта, не можеха да приемат никаква храна, дори най-малкото количество, веднага след вземането следваше ужасно продължително повръщане.
Учителят й посочва бутилките и казва: "Ето, давайте от тия сокове! " Тя се събужда и твърдо решава да изпълни даденото нареждане. Още рано сутринта купува посочените плодове, повиква добри съседи и приготовляват необходимите сокове. И така започва даването на сокове за храна и лечение по наставленията на Учителя. Ние лекувахме Веска по нашите методи, като дублирахме лечението с това на болницата. Трябва да отбележа, че Веска, както и някои от другите болни, поради естеството на болестта, не можеха да приемат никаква храна, дори най-малкото количество, веднага след вземането следваше ужасно продължително повръщане. Това беше довело болните до най-голямо изтощение. Постепенно след като започнахме да даваме соковете, повръщането намаля, а приемането на зехтина засили организма. Подобрението започна да се чувства осезаемо. След една седмица то беше установено категорично. В събота обикновено минаваше професорска визитация.
към текста >>

9. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Съжалявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното положение съм им оправял, дълговете им съм плащал, а вземане не съм взел.
Вечер при мене се отбиват и животни, и хора. Пият, задоволяват жаждата си и си отиват. От никого нищо не съм взел. Само съм давал. Какво ли не съм давал! Съжалявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното положение съм им оправял, дълговете им съм плащал, а вземане не съм взел. Така разбирам аз Любовта и даването! Когато направя нещо, тогава мисля, че зная. За мен само реализираните идеи са идеи. Аз не се боря да оставя име между хората. Какво ме интересува това име?
към текста >>

10. ДУХОВЕНСТВОТО

В този си устрем тя не изпущаше случая да подтикне и официалната власт за вземане на мерки срещу Учителя и Неговото дело.
ДУХОВЕНСТВОТО Спомени на ученици Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и Неговото дело, като се мъчеше с всички средства да злепостави делото Му. В този си устрем тя не изпущаше случая да подтикне и официалната власт за вземане на мерки срещу Учителя и Неговото дело. Николай Дойнов На Изгрева дойде един поп с расо и започна да ругае Учителя. Обикновено попове не идваха. Те пращаха други подкупени лица. Но този поп бе дошъл сам.
към текста >>

11. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Писателят така силно се изненадал и изпъдил Олга с думите: "Аз не искам да имам вземане-даване с хората на Дънов!
Така селяните си цанеха дъщерите и те ставаха градски слугини. В този дом също се търси слугиня, но не искат селско, неуко момиче, а някоя образована. Като научава това, Олга Славчева решава да предложи да им бъде слугиня. Госпожата се съгласила, но Стоян Михайловски решил да я разпита - откъде идва, какво учи, с кого дружи. Олга след като изрежда всичко, накрая казва, че е от обществото на Петър Дънов. Писателят така силно се изненадал и изпъдил Олга с думите: "Аз не искам да имам вземане-даване с хората на Дънов! " Олга отива и споделя това с Учителя. "Е, както той не иска да има вземане-даване с нас, така и ние не искаме да имаме вземане-даване с него." Сега проследете как се разви съдбата на писателя, тя е много интересна. Той е син на Никола Стоянов Михайловски (1818-1892) - обществен и държавен деец, който е роден брат на владиката Иларион Макариополски (1812- 1875) от времето на борбите за църковна независимост. Стоян Михайловски (1856-1927) беше писател, трибун, журналист с огнено перо. Обаче след този случай изведнъж всички го забравят и завесата на забравата пада върху него.
към текста >>

"Е, както той не иска да има вземане-даване с нас, така и ние не искаме да имаме вземане-даване с него." Сега проследете как се разви съдбата на писателя, тя е много интересна.
Като научава това, Олга Славчева решава да предложи да им бъде слугиня. Госпожата се съгласила, но Стоян Михайловски решил да я разпита - откъде идва, какво учи, с кого дружи. Олга след като изрежда всичко, накрая казва, че е от обществото на Петър Дънов. Писателят така силно се изненадал и изпъдил Олга с думите: "Аз не искам да имам вземане-даване с хората на Дънов! " Олга отива и споделя това с Учителя. "Е, както той не иска да има вземане-даване с нас, така и ние не искаме да имаме вземане-даване с него." Сега проследете как се разви съдбата на писателя, тя е много интересна. Той е син на Никола Стоянов Михайловски (1818-1892) - обществен и държавен деец, който е роден брат на владиката Иларион Макариополски (1812- 1875) от времето на борбите за църковна независимост. Стоян Михайловски (1856-1927) беше писател, трибун, журналист с огнено перо. Обаче след този случай изведнъж всички го забравят и завесата на забравата пада върху него. Умира сам, изоставен от всички. Борис Николов
към текста >>

12. ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ И КАТАКЛИЗМИ

При новата фирма, в бъдеще не може да има даване и вземане.
Трябва да се върнем в онази култура, да питате атлантската раса какъв е Бог. Те Го опитаха. Те са затворени на дъното на Атлантическия океан и още не са освободени тези души. Оня строй, който сега имаме, е съграден в миналото, бил е погребан в миналото, но за един бъдещ строй Природата счита сегашното положение като незадоволително. И Природата почти е затворила своите витрини и сега прави рекапитулация, приключва сметките си. При новата фирма, в бъдеще не може да има даване и вземане. Съвременната култура се нарича славянска, но няма нищо славянско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа. Защото ако не го направят, те сами ще се разрушат. Ще дойде ден, когато всичко, което хората имат, ще им се вземе.
към текста >>

13. ЛЮБОВ И ОБИЧ

Любовта се проявява във вземане и даване.
ЛЮБОВ И ОБИЧ Любовта се проявява във вземане и даване. Който люби, предимно дава, а когото любят, предимно взема. У ч и т е л я Близък на горния закон е и законът за активното и пасивното състояние при Любовта. Той гласи: при Любовта между двама души единият е активен, а другият – пасивен.
към текста >>

За да изявят Любовта правилно, те трябва да се сменят в даването и вземането.
Ето защо, който люби, след известно време става пасивен, а когото любят, от пасивен става активен и започва да люби. Така че след време онзи, който дава Любовта, започва да я приема, а който я приема, започва да я дава. Положителните сили дават, а отрицателните вземат. Който се е научил правилно да взема, той ще може и правилно да дава. Когато двама души се обичат, между тях трябва да става правилна обмяна – единият ще дава, а другият ще взема. За да изявят Любовта правилно, те трябва да се сменят в даването и вземането. Божествената Любов подразбира смяна на полюсите. Учителя казва: Който люби, той ще бъде поставен на огнището да гори. Онези, които той люби, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а първият, който е бил любещ, ще се топли.
към текста >>

14. ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА

И първото е хубаво, но и то е вземане на данта.
Щом искате да знаете колко ви обича един човек, и това е хубаво. Но вие си вземате вече данта. Най-хубавата Любов е тази, за която хората не знаят. Ти да знаеш и Бог да знае, а хората да не знаят. Като заминат хората от Земята, тогава да видят, че сме ги обичали, и да видят всички блага, които Любовта им е донесла. И първото е хубаво, но и то е вземане на данта. В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката Любов. Бог напълно спазва този закон. Затова Бог е чист и свет. И само тогава Любовта е в състояние да повдигне човека! Докато хората не знаят, че аз ги любя, това е Любов.
към текста >>

15. ИСТИНСКИЯТ БАЩА

И първото е хубаво, но и то е вземане на данта.
Щом искате да знаете колко ви обича един човек, и това е хубаво. Но вие си вземате вече данта. Най-хубавата Любов е тази, за която хората не знаят. Ти да знаеш и Бог да знае, а хората да не знаят. Като заминат хората от Земята, тогава да видят, че сме ги обичали, и да видят всички блага, които Любовта им е донесла. И първото е хубаво, но и то е вземане на данта. В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката Любов. Бог напълно спазва този закон. Затова Бог е чист и свет. И само тогава Любовта е в състояние да повдигне човека! Докато хората не знаят, че аз ги любя, това е Любов.
към текста >>

16. ОБХОДА, ОЦЕНКА И РАЗУМНОСТ

При нея има вземане и даване.
Човек трябва да пази Любовта като зеницата на окото си. Не я ли пази, отнася ли е небрежно към нея, тя го напуща. Не подпушвай Любовта в себе си! Тя е извор, който трябва да тече. При Любовта не съществува такъв закон: само да даваш или само да вземаш. При нея има вземане и даване. Като даваш и ще вземаш. Ти искаш да обичаш. Трябва да знаеш, че и теб ще обичат. Ако те обичат, трябва да знаеш, че и ти трябва да обичаш! Вие приемате от моята Любов толкова, колкото ме обичате.
към текста >>

17. Паневритмия 1938

За да се улеснятъ двата процеса — вземане и даване — които се извършватъ при паневритмичнитѣ упражнения, при тѣхъ трѣбва да участвува съзнанието.
И всѣко тѣхно движение е въ връзка съ душевното и духовно развитие. Подсъзнателнитѣ движения изобилватъ у човѣка. Обаче тѣ още повече изобилватъ у по-долнитѣ природни царства. Но има нѣщо важно: човѣкътъ на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателность въ известни области на подсъзнателния животъ. Той ще се стреми да разшири крѫга на съзнателния животъ. За да се улеснятъ двата процеса — вземане и даване — които се извършватъ при паневритмичнитѣ упражнения, при тѣхъ трѣбва да участвува съзнанието. Това е условието за целесъобразна обмѣна между човѣка и околната природа. Защото характерътъ на енергиитѣ, които човѣкъ изпраща и приема, зависи отъ будностьта на съзнанието, отъ идеята, която занимава човѣка при движението. Ето защо, паневритмичнитѣ движения не сѫ механични гимнастики, но една дейность, въ която взематъ участие всички сили на човѣшкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията сѫ въ будность, творчество, активность и въ състояние на възприемчивость. Ето защо, при тия упражнения трѣбва да се мисли.
към текста >>

0.13570284843445