Търсене в текстове за 'Вадичка'

Потече и зашумоля леко вадичката.

Други стаи не се даваха под наем в село. Търсих, питах, молих се, няма и няма. Най-после се сетих да направя този опит, който описах по-горе и който беше пресен в ума ми. Излязох вън от селото, намерих едно застояло, жабунясало изворче, изчистих го. Бликна чиста, бистра вода. Потече и зашумоля леко вадичката. Почувствах сякаш радостта на изворчето. Зашумоля, запя сякаш нещо и в мене. Аз се ободрих и тръгнах доволна към село, а дойдох така отягостена и потисната. Вървя и си тананикам из улиците. Минавам край старите си хазаи, които бях напуснала миналата година, за да угодя на сегашния си хазаин - мой колега.
към текста >>

Изворчето беше останало открито и водата се извеждаше от циментирана вадичка в красиво изградената чешмичка, така че Слънцето цял ден грееше водата в изворчето и във вадичката.

Изворчето беше останало открито и водата се извеждаше от циментирана вадичка в красиво изградената чешмичка, така че Слънцето цял ден грееше водата в изворчето и във вадичката.
Светозар Няголов В ранните години, когато нямаше още нито една къща на Изгрева, а само лятно време - палатки, Учителят беше открил едно изворче при Ловния парк, чиято вода Той каза, че е радиоактивна и лечебна. Беше много приятна и лека на вкус и беше единствената най-близка до Изгрева вода за пиене. Братята-мозайкаджии под ръководството на Учителя и с помощта на сестрите, изградиха там чудно хубава чешмичка. Учителят говори за целебността на тази вода, за слънчевата енергия, която приема изворчето, открито цял ден под слънчевите лъчи. Изворчето беше останало открито и водата се извеждаше от циментирана вадичка в красиво изградената чешмичка, така че Слънцето цял ден грееше водата в изворчето и във вадичката. Говори колко много хора ще идват тук да се лекуват, даже и от чужбина, ако го оставят българите, които съдържат в себе си много разрушителен елемент. Уви! Те много скоро го разрушиха! Наталия Накова Като правят Ловния парк, както беше изворчето с резервоарчето си, туриха по самата му среда телена ограда от бодлива тел. Нарочно! Това беше атака срещу Учителя.
към текста >>

Не отклонявай и най-малката вадичка, която идва в твоята градина.

Любовта твори, а Обичта съгражда. Мнозина говорят за Любовта и Обичта, но ги смесват. Любовта идва отгоре надолу, а Обичта отдолу нагоре. Любовта представлява артериалната кръв, Обичта – венозната. Оценявай любовта на всеки човек, защото това е Любовта на Великото Разумно начало. Не отклонявай и най-малката вадичка, която идва в твоята градина. По въпроса за Любовта и Обичта Учителя дава и следното допълнително обяснение: който люби, е активният полюс. Който обича – пасивният. Но тия полюси не остават винаги в същото положение. Като люби известно време, човек става пасивен. У него има вече желание да го обичат.
към текста >>

Минаваме край някоя вадичка и гледаме, че се дави мравка, но понеже сме заняти с една философска мисъл, не й обръщаме внимание.

Минаваме край някоя вадичка и гледаме, че се дави мравка, но понеже сме заняти с една философска мисъл, не й обръщаме внимание.
Обръщайте внимание на малките подтици във вас и ги следвайте. Всяка велика мисъл се нуждае от малките подтици. Те раждат във вас една велика идея. В Своите беседи и лекции Учителя изтъква важността на малките подтици в Живота. Той казва: Минаваме край някоя вадичка и гледаме, че се дави мравка, но понеже сме заняти с една философска мисъл, не й обръщаме внимание. Трябва да се спрем и да й помогнем. Трябва да се спираме пред най-малките и да им помагаме. Имаме ли желание да помагаме на малките, ще се създадат условия да помагаме и на по-големите. Не помогнем ли на тази малка мравчица, с това ще изгубим добрите условия, които бъдещето носи. Според постъпката ви в този момент ще се определи вашият бъдещ живот.
към текста >>

Някой път ви е определено да вървите край някоя малка вадичка, но вие може да я отбиете от пътя ª, да я прекарате в друг дол и да я впрегнете да ви кара воденицата.

Някой път ви е определено да вървите край някоя малка вадичка, но вие може да я отбиете от пътя ª, да я прекарате в друг дол и да я впрегнете да ви кара воденицата.
Ако със земното си богатство искаш да влезеш в небето, камилата ще те изпревари. Христос казва: „По-лесно камила може да влезе през иглени уши.“ Значи, имате два живота диаметрално противоположни. Всичко в света е строго определено, но не механически. Слънцето върви по определен път, реките текат по определен път, растенията растат по определен начин. Някой път ви е определено да вървите край някоя малка вадичка, но вие може да я отбиете от пътя ª, да я прекарате в друг дол и да я впрегнете да ви кара воденицата. Мнозина от вас имате присадени клончета, които са чужди. Те са от деди и прадеди. Като се погледнете, вие се чудите на какво приличате. Както онази квачка, под която са турили яйца от патенца, от пуйки; като поведе пиленцата, тя се чуди: едни приличат на нея, а други отиват във водата. Какво представлява пуякът?
към текста >>

Като посадите семенцата, трябва да имате вадичка, която да отида в градината ви.

У всинца ви има една Божествена искрица, а Божественото – това сте вие. Под думата Любов разбирам следното: да любим това Божественото. Това Божественото, което е в нас като зародиш, то е Истината. Ние любим това, което Бог е вложил в човека. Та като се събираме навсякъде, както сега тук на планината, ние имаме за цел да се събуди Божественото в нас или ние да се събудим за Божественото – да Го оценяваме. Като посадите семенцата, трябва да имате вадичка, която да отида в градината ви. Това символизира връзката ви с вашата душа, с Божественото. Тая връзка с Божественото у вас още не е образувана. Ако вашата вадичка поливаше посетите семена, щяхте да имате друг резултат. Трябва да почувствате присъствието на своята душа! Да почувствате готовност да се пожертвате за всички поне веднъж или няколко пъти в годината.
към текста >>

Ако вашата вадичка поливаше посетите семена, щяхте да имате друг резултат.

Ние любим това, което Бог е вложил в човека. Та като се събираме навсякъде, както сега тук на планината, ние имаме за цел да се събуди Божественото в нас или ние да се събудим за Божественото – да Го оценяваме. Като посадите семенцата, трябва да имате вадичка, която да отида в градината ви. Това символизира връзката ви с вашата душа, с Божественото. Тая връзка с Божественото у вас още не е образувана. Ако вашата вадичка поливаше посетите семена, щяхте да имате друг резултат. Трябва да почувствате присъствието на своята душа! Да почувствате готовност да се пожертвате за всички поне веднъж или няколко пъти в годината. Тогава се проявява вашата душа. Христос е казал: „Който положи душата си, ще я намери.“ В духовния свят има голямо разнообразие.
към текста >>