НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
220
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Издание на Издателство
Бяло
Братство, 2004 г.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.
Издание на Издателство
Бяло
Братство, 2004 г.
Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания"
към текста >>
Втората култура на
Бялата
раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят.
І. Епоха на Рака (8000 – 6000 г. пр. Хр.). С тази епоха е свързана първата, най-стара култура на нашата раса – древноиндийската. ІІ. Епоха на Близнаци (6000 – 4000 г. пр. Хр.).
Втората култура на
Бялата
раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят.
ІІІ. Епоха на Телеца (4000 – 2000 г. пр. Хр.). Тази култура потъва още повече в материалното. Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното. Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото.
към текста >>
Тази Шеста култура на
Бялата
раса ще се развие главно чрез славянските народи.
Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар. “златно правило” на поведението, дадено от Христос – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб! ”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно. Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии.
Тази Шеста култура на
Бялата
раса ще се развие главно чрез славянските народи.
При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне. Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята. [13] Вж. дял втори – ІІ.4.
към текста >>
Главна задача на
Бялата
раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята.
Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне.
Главна задача на
Бялата
раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята.
[13] Вж. дял втори – ІІ.4. и ІІІ, също и дял трети – 5. [14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е. изработване на пълния му и съвършен душевен образ.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Издание на Издателство
Бяло
Братство, 2004 г.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.
Издание на Издателство
Бяло
Братство, 2004 г.
Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания"
към текста >>
„Лъжата по естество е два вида – черна и
бяла
“, казва някой си учител по нравствената философия.
Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и благородно. Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи. Това те и мечтаят, както и ние. Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент.
„Лъжата по естество е два вида – черна и
бяла
“, казва някой си учител по нравствената философия.
Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач?
към текста >>
Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато
бялата
лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация.
Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи. Това те и мечтаят, както и ние. Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия.
Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато
бялата
лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация.
Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите.
към текста >>
Макар и днес политиката да предпочита
бялата
лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината.
Това те и мечтаят, както и ние. Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия. Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация.
Макар и днес политиката да предпочита
бялата
лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината.
От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома.
към текста >>
4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и
бяла
.
10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“.
4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и
бяла
.
Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?!
към текста >>
Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а
бялата
– на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.”
1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла.
Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а
бялата
– на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.”
5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора.
към текста >>
5. И днес политиката предпочита да употребява
бялата
лъжа пред черната, ала
бяла
или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината.
2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.”
5. И днес политиката предпочита да употребява
бялата
лъжа пред черната, ала
бяла
или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината.
6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора. 7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Издание на Издателство
Бяло
Братство, 2004 г.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.
Издание на Издателство
Бяло
Братство, 2004 г.
Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания"
към текста >>
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно
Бяло
братство.
И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ? — Защо е? Гдѣ си го отправилъ? Лѣптата която ти е дадена да принесешъ за благото на ближний си, гдѣ си я оставилъ? Ето чакамъ на тайнитѣ врата на сърдцето ти за отговоръ.
През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно
Бяло
братство.
Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие Хио-Ели-Мели-Месаил.
към текста >>
5.
Избраникът Божий и Вождът на Истината (20.09.1898)
Издание на Издателство
Бяло
Братство, 2004 г.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.
Издание на Издателство
Бяло
Братство, 2004 г.
Книгата за теглене на PDF Съдържание Избраникът Божий и Вождът на Истината Разговор на Учителя с Духа Господен Текст
към текста >>
6.
ТРИТЕ НЕЩА
Издание на Издателство
Бяло
Братство, 2004 г.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.
Издание на Издателство
Бяло
Братство, 2004 г.
Книгата за теглене на PDF Съдържание Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 тод. ТРИТЕ НЕЩА Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре.
към текста >>
7.
УВОД
Основателят на духовното общество „
Бяло
братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли.
Личният бележник на Учителя Петър Константинов Дънов
Основателят на духовното общество „
Бяло
братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли.
Те са записвани, стенографирани, разпитани, превеждани и издавани с много любов от неговите последователи от петте земни континента. Не случайно вече близо столетие той остава един от най-известните българи в света. Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е. писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В. Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4
към текста >>
Със сигурност не малко оригинални материали на Петър Дънов се съхраняват в частни архиви на членове на
Бялото
братство, но не са обявени публично до момента.
Те са записвани, стенографирани, разпитани, превеждани и издавани с много любов от неговите последователи от петте земни континента. Не случайно вече близо столетие той остава един от най-известните българи в света. Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е. писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В. Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4
Със сигурност не малко оригинални материали на Петър Дънов се съхраняват в частни архиви на членове на
Бялото
братство, но не са обявени публично до момента.
Доказателства за това се появиха преди повече от десет години в поредица от няколко книги - документални хроники за Учителя П. Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия. Други 80 преписа и ксероксни копия на негови писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата наука не може да борави пълноценно с тях. Това се отнася и за другите автентични документи на П.
към текста >>
Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „
Бяло
братство".
Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания. Не са рядко и случаите, когато П. Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира. През лятото на 1900г. П.
Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „
Бяло
братство".
Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г. - годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения. Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19
към текста >>
Ръкопис на доклад пред форум на
Бялото
братство, Варна.
15 (1) , 2005, с. 7-9; Димитрова, П. Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П. Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г.
Ръкопис на доклад пред форум на
Бялото
братство, Варна.
2 септември 2006 г., с. 7 14. Дънов, П. К. - Науката и вьспитанието. Началата на человеческии живот. Ч. I.
към текста >>
Ръкопис на доклад пред форум на
Бялото
братство, Варна, 2 септември 2006 г.
C., 2001, с.18-23 16. Димитрова, Л. - Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П.Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г.
Ръкопис на доклад пред форум на
Бялото
братство, Варна, 2 септември 2006 г.
,с. 7.; Калев. Д. Младият Дънов - между историзма и месианството. Варна. 2007, с. 2 17. Дънов, П. - Писма до първите ученици.
към текста >>
Свързва се с членове на
Бялото
братство и започва да посещава беседи на Учителя П.
Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София. Лалка Кръстева е родена през 1927г. в с. Алдомировци, Софийско и умира през 1998г. в София.
Свързва се с членове на
Бялото
братство и започва да посещава беседи на Учителя П.
Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в. След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П. Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л. Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов.
към текста >>
Бележникът е с размери 8x12.5 см., с черно-
бяла
пепитена корица.
изрази: „Малките неща маловажни не ги считай" упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия." - Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). С., 1999, с. 17, 31 * * *
Бележникът е с размери 8x12.5 см., с черно-
бяла
пепитена корица.
Всичките му 44 листа (87 страници) са плътно изписани от П. Дънов. Целият текст е с черно мастило, по-добър от записите с молив, които бързо избледняват и поради това стават трудно четими. Използваното черно мастило е два вида - тъмно, плътно черно и по-светло черно, като разликата е слабо доловима. Тя ясно се забелязва на страниците, където става смяната - например страница 14 (по номерацията на автора) до половината е изписана с тъмно черно мастило, а следващият запис е с по-светло черно мастило. Разчитането на текста на бележника на П. К.
към текста >>
Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "
Бяло
братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна към мен като историк за издаването на този ценен документ.
В поредната номерация на листовете на бележника са включени вътрешните страни на кориците и л. 107-а * * * Настоящото първо факсимилно самостоятелно издание на личният бележник на Учителя П. К. Дънов се посвещава на 145 години от рождението му. Важна цел на инициаторите е да се съхрани чрез дигитализиране оригиналният документ - макар и правени с мастило, записите в бележника на Петър Дънов са на повече от 100 години и все повече избледняват.
Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "
Бяло
братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна към мен като историк за издаването на този ценен документ.
Признавам, че темата бе нова за мен, но работих с интерес и удоволствие. Основният принцип в работата ми е точното представяне на оригинала, както във факсимилната част, така и в разчитането на авторовия текст. Специален коментар на всеки отделен запис не е правен. След обнародването на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов. За улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис за живота на Учителя Петър К.
към текста >>
Кирил и методий" и Общество "
Бяло
братство"
Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова Септември 2009г. София .......................... Книгата е съвместно издание на Националната библиотека "Св. Св.
Кирил и методий" и Общество "
Бяло
братство"
Факсимилно издание с разчетен текст и коментар. Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова. Книгата е първото факсимилно издание на личния бележник на Петър К. Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност.
към текста >>
8.
Личен бележник на Петър К. Дънов - PDF
Кирил и методий" и Общество "
Бяло
братство"
http://www.uchitelia...Petar danov.pdf Книгата е съвместно издание на Националната библиотека "Св. Св.
Кирил и методий" и Общество "
Бяло
братство"
Факсимилно издание с разчетен текст и коментар. Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова. Книгата е първото факсимилно издание на личния бележник на Петър К. Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност.
към текста >>
9.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
- провежда през месец август ежегодни събори на
Бялото
братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.
- живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар. 1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата. Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен. 1900г. до 1942 г.
- провежда през месец август ежегодни събори на
Бялото
братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.
1901г. до 1912 г. - пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи. 1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66. 1906 г. - установява се окончателно в София.
към текста >>
В тях излага основните принципи в новото учение на
Бялото
братство.
1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66. 1906 г. - установява се окончателно в София. 1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година. 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот".
В тях излага основните принципи в новото учение на
Бялото
братство.
1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г. - по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици. 1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас.
към текста >>
1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното
бяло
братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас.
В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство. 1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г. - по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици.
1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното
бяло
братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас.
Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". 1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул. „Оборище" 14.
към текста >>
10.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
„И видях, и ето облак
бял
, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (Откровение 14:14).
Но щом веднъж роди истината нашата душа, ние сме обзети от вътрешна радост, като виждаме, че Господ е възкръснал за душата ни. Както в майката детето възражда всички майчини надежди, така и възкресението на Господа в нас събужда и възкресява от греха. В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога. Защото животът стои в познаването му. И тъй казва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спасение, съживяване.
„И видях, и ето облак
бял
, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (Откровение 14:14).
Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели. И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни. Но Господ трябва да жъне, защото се учим по-надолу, че жътвата изсъхва и ако Господ чака, то всичко ще се изгуби напразно. Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена. И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5).
към текста >>
11.
13.Червено тефтерче
10;715,-3-14;-14,17.— И видях ето облак
бял
и на облака седеше един подобен Сину человеческому и имаше венец и в ръката си сърп остър.
Аз съм Бог Йехова, крепки, който говоря. Бог благоутробни и милосърд, дълготърпелив и много милостив и истинен, който пази милост и съхранява завет. Аз съм Господ, който ще извърши всичко според благоустремлението на своя благ Дух. В дните на гласа на седмия ангел, когато затръби, тогава ще се извърши тайната Божия, както възвести на своите раби пророци. * Символ на слънцето или на вечния кръговрат на живота
10;715,-3-14;-14,17.— И видях ето облак
бял
и на облака седеше един подобен Сину человеческому и имаше венец и в ръката си сърп остър.
Времето е близо за Господа Исуса Христа. И рече Господ Господу моему. Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на живота си те родих за слава моя и от пълнотата на любовта си те родих и въздигнах обединени в сила и мощ и мъдрост, като те осветих, за да предхождаш пред лицето ми и да изпълняваш волята ми. А понеже благоволявам в теб, по причина, че съм Бог вечен, който те призовава според съизволението на святия си Дух от дълбините на своята душа и ти дадох вид.
към текста >>
12.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Характеризира се с
бледобяла
кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице.
biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2. фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните дробове и мозъка. Тези темпераменти са очертани от външни признаци достъпни да наблюдение. 1. Лимфатическия [флегматичен] темперамент (фиг.10) зависи от преобладаващото влияние на стомаха.
Характеризира се с
бледобяла
кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице.
Жизнената деятелност е бавна, плътта мека и пластична, мускулите отпуснати, телосложението хлабаво е кръвообращението бавно. Мозъчната деятелност е мудна и умствените проявления медлени [бавни]. Този темперамент предразполага хората към бездействие, леност и общо безгрижие и затова не са твърде достъпни за болестите. 2. Сангвиническия [лат. sanguis - кръв] темперамент (фиг.
към текста >>
13.
Петър Дънов - №7
„Изгревът" на
Бялото
Братство пее и свири, учи и живее".
(У., №7, 02.12.1898 г.) 37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16). Ананаил се споменава в седмия разговор от „Седемте разговора" на Учителя П. Дънов, където вероятно става дума за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж.
„Изгревът" на
Бялото
Братство пее и свири, учи и живее".
Т. II., София, 1995, с. 80). (У., №7, 02.12.1898 г.)
към текста >>
14.
Петър Дънов - №19
Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към
Бялото
Братство.
В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.). През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П.
Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към
Бялото
Братство.
От 1909 г. П. Тихчев неизменно присъства на съборите на Веригата. Завършва земния си път на 28.11.1918 г. (У., №19, 29.04.1899 г.)
към текста >>
15.
Пеню Киров - №23
Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от
бял
светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата.
И вярвам, че и занапред няма да ме остави, докато не ми даде съвършено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече. Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб.
Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от
бял
светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата.
Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо.
към текста >>
16.
Петър Дънов - №41
„Изгревът" на
Бялото
Братство пее и свири, учи и живее", Т.
Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. [...]" (вж.
„Изгревът" на
Бялото
Братство пее и свири, учи и живее", Т.
II, София, 1995, с. 47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение. „[...] Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.
към текста >>
(вж. „Изгревът" на
Бялото
Братство пее и свири, учи и живее", Т.
Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън ... Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни докрай, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възраждани- ето, за което сам Господ на теб ти е говорил [...]"
(вж. „Изгревът" на
Бялото
Братство пее и свири, учи и живее", Т.
II, София, 1995, с. 77-78). (У., № 41, 10.07.1900г.)
към текста >>
17.
Пеню Киров - №40
Веригата на Божествената любов, София:
Бяло
Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).
А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя).
Веригата на Божествената любов, София:
Бяло
Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).
141. „Той" - има предвид „Емануил". В отговора си на това писмо (№ 45 от 21 авг. 1900 г.) П. Дънов показва, че е много огорчен от тези „спорове" и от профанирането на Името Божие. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)
към текста >>
18.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
„Изгревът" на
Бялото
Братство пее и свири, учи и живее".
(У., №7, 02.12.1898 г.) 37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16). Ананаил се споменава в седмия разговор от „Седемте разговора" на Учителя П. Дънов, където вероятно става дума за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж.
„Изгревът" на
Бялото
Братство пее и свири, учи и живее".
Т. II., София, 1995, с. 80). (У., №7, 02.12.1898 г.) №8 гр. Бургас, 6-7 декемврий 1898 г. Люб. братко Дънов,
към текста >>
19.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към
Бялото
Братство.
В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.). През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П.
Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към
Бялото
Братство.
От 1909 г. П. Тихчев неизменно присъства на съборите на Веригата. Завършва земния си път на 28.11.1918 г. (У., №19, 29.04.1899 г.) №2078 (отворена карта)*
към текста >>
Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от
бял
светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата.
И вярвам, че и занапред няма да ме остави, докато не ми даде съвършено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече. Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб.
Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от
бял
светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата.
Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо.
към текста >>
20.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
„Изгревът" на
Бялото
Братство пее и свири, учи и живее", Т.
Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. [...]" (вж.
„Изгревът" на
Бялото
Братство пее и свири, учи и живее", Т.
II, София, 1995, с. 47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение. „[...] Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.
към текста >>
(вж. „Изгревът" на
Бялото
Братство пее и свири, учи и живее", Т.
Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън ... Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни докрай, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възраждани- ето, за което сам Господ на теб ти е говорил [...]"
(вж. „Изгревът" на
Бялото
Братство пее и свири, учи и живее", Т.
II, София, 1995, с. 77-78). (У., № 41, 10.07.1900г.) №38 (отворено писмо) гр. Варна, 18 юлий 1900 г., хотел „Орел " [До] гр.
към текста >>
Веригата на Божествената любов, София:
Бяло
Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).
А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя).
Веригата на Божествената любов, София:
Бяло
Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).
141. „Той" - има предвид „Емануил". В отговора си на това писмо (№ 45 от 21 авг. 1900 г.) П. Дънов показва, че е много огорчен от тези „спорове" и от профанирането на Името Божие. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)
към текста >>
21.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Карнобат, в хотел „Балкан", като лягах, видях един особен
бял
гълъб с малка една закривеност отгоре на кълвуна му, че държи в клюнчето си едно клонче от крилантово цвете, което клонче после се обърна на
бял
крилантов венец.
в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти. На 14 февруари 1907 г., сряда, в 11 часа преди полунощ в гр.
Карнобат, в хотел „Балкан", като лягах, видях един особен
бял
гълъб с малка една закривеност отгоре на кълвуна му, че държи в клюнчето си едно клонче от крилантово цвете, което клонче после се обърна на
бял
крилантов венец.
Подир малко стояне на тази гледка всичко се изгуби. Като ставах от сън на 3 май 1907 година, четвъртък сутрин, минаха през ума ми следующите два стиха, и то докато не съм си отворил още очите: Върви, върви в полето, в бунището клето. Не стой тук, при морето,
към текста >>
Посреднощ той ми поиска една
бяла
копринена кърпа, която държах в скрина си.
Вечерта си отидохме. На сутринта рано иде дъщеря му Стойка и съобщи, че тая заран татко й починал. Изненадахме се. Към обед отидохме - той вече беше положен в покоите си. Ерифили - жена му, ни посрещна плачейки с думите: „Елате да ви кажа какво стана нощес.
Посреднощ той ми поиска една
бяла
копринена кърпа, която държах в скрина си.
Аз му я подадох и той каза на всички, които се намираме около него, да напуснем, тоест да излезем навън. Всички излязоха - дъщеря му, сестра му, а аз се сниших до леглото му и до печката и незабелязана останах там. Исках да видя какво ще прави. След малко той стана, седна на кревата, вдигна ръце нагоре и каза: „Ангел господен идва с пембе чаршаф да ме приеме. Ида, Господи!
към текста >>
22.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
„Спиритизмът и теософията са методи на
Бялото
Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г.
За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива.
„Спиритизмът и теософията са методи на
Бялото
Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г.
Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Учителя Петър Дънов за д-р Миркович Младият евангелист Аз ще ви приведа един пример за добра постъпка из живота на доктор Миркович.
към текста >>
23.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Първият събор на
Бялото
Братство в България
С една дума, аз бях съвсем поразен, което чувах от него. Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си. „А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? " - запитах го аз. „И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".
Първият събор на
Бялото
Братство в България
„Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т. Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г. Трудно беше за нас двамата с П. Киров да се откъснем от службата си.
към текста >>
Датата беше определена - това беше първият конгрес на
Бялото
Братство в България - юли 1900 г.
" - запитах го аз. „И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре". Първият събор на Бялото Братство в България „Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т. Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна.
Датата беше определена - това беше първият конгрес на
Бялото
Братство в България - юли 1900 г.
Трудно беше за нас двамата с П. Киров да се откъснем от службата си. Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските. Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме. И все пак чудото стана.
към текста >>
Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на
Бялото
Братство.
Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост. Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен.
Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на
Бялото
Братство.
По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът.
към текста >>
Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на
Бялото
Братство.
След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата.
Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на
Бялото
Братство.
Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г.
към текста >>
Той е видимият представител на невидимото Всемирно
Бяло
Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята.
Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят.
Той е видимият представител на невидимото Всемирно
Бяло
Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята.
Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава.
към текста >>
24.
№54 /Пеню Киров/
Това дружество може да се смята за първообраз на Веригата на
Бялото
Братство.
48 Едно от важните изисквания в Школата на Учителя П. Дънов е отделянето на Божествен десятък. Той има по-голяма сила и смисъл, когато се събира на едно място. Десятък започва да се отделя при създаването на „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“, което П. Дънов и съмишленици учредяват във Варна още през 1897 г.
Това дружество може да се смята за първообраз на Веригата на
Бялото
Братство.
49 Вероятно от евангелистите. 50 Местност „Камъните“ има до днешното странджанско село Варовник, отстоящо на ок. 50 км от Бургас. В същата тази местност на 4 юли 1901 год. една българска чета е открита и обкръжена от многобройна турска войска.
към текста >>
25.
№86 (Петър Дънов)
Учителя Петър Дънов, „Той иде“,
Бяло
Братство, С, 2004 г.
ІІ от януари 1903 г., Г. І на сп. „Виделина“, където на с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“. Вж.
Учителя Петър Дънов, „Той иде“,
Бяло
Братство, С, 2004 г.
към текста >>
26.
№88 (Петър Дънов)
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното
Бяло
Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното
Бяло
Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с.
към текста >>
27.
№74 (Пеню Киров)
Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното
Бяло
Братство, Д.
Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П.
Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното
Бяло
Братство, Д.
Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К.
към текста >>
28.
№97 (Пеню Киров)
Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица,
Бяла
, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер.
Любезни бр. Петре205, Аз се намирам в този град още от 22 миналия [месец]. Досега не беше ми пратен маршрутен списък, та по тази причина трябваше да стоя празен. Наскоро обаче г-н Бъчваров ми прати една отвор[ена] карта от Ст. Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София.
Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица,
Бяла
, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер.
бряг, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София. Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или три месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък. Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът.
към текста >>
бряг,
Бяла
Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София.
Аз се намирам в този град още от 22 миналия [месец]. Досега не беше ми пратен маршрутен списък, та по тази причина трябваше да стоя празен. Наскоро обаче г-н Бъчваров ми прати една отвор[ена] карта от Ст. Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София. Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер.
бряг,
Бяла
Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София.
Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или три месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък. Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът. Така поставен, аз рекох да Ви съобщя всичко и да искам разрешението на въпроса: кога ще стане съборът и къде?
към текста >>
29.
Показалец на географските имена
Бяла
, обл.
Бургас – У. 56, 70, 71, 72, 76, 77, 79, 91, 103, 118, 119, 121, 122; П. К. 47-52, 54-72, 74, 80-104
Бяла
, обл.
Русе – П. К. 97 Бяла Слатина – П. К. 97 Варна – У.
към текста >>
Бяла
Слатина – П.
П. К. 47-52, 54-72, 74, 80-104 Бяла, обл. Русе – П. К. 97
Бяла
Слатина – П.
К. 97 Варна – У. 54-60, 71, 73-76, 78, 91, 93, 98 -104, 111, 114, 115, 119; П. К.
към текста >>
30.
Речник на остарели и чужди думи
– малки хлебчета, приготвени от
бяло
брашно, със специална мая.
Спектакъл; 2. Определено време, в което се извършва нещо; 3. Събиране, заседание. сетнина (ост.) последствие, резултат. симидчия (ар.-тур.) човек, който прави или продава симиди
– малки хлебчета, приготвени от
бяло
брашно, със специална мая.
славословие (ост.) величаене с думи. слог (рус.) 1. Сричка. 2. Стих. снизхождение (рус.) отстъпчивост към чужди грешки или недостатъци. сподобявам (ост.) удостоявам.
към текста >>
31.
ПОСЛЕСЛОВ
С настоящата кореспонденция можем още да проследим в най-чист вид дейността на Петър Дънов за полагане основите на бъдещото общество „
Бяло
братство“.
Нанков, Крали Кралев, Г. П. и др. През време на социализма е било доста рисковано да се съхраняват каквито и да било материали, свързани с Учението. Така едва в по-ново време бяха получени 124 фотокопия на оригинални писма на Петър Дънов и 105 ксерокопия на чернови от писмата на Пеню Киров и този архив, оцелял след близо 100 години, достигна до вас, драгите читатели. Нека всеки заинтересуван се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от познат към познат, през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик.
С настоящата кореспонденция можем още да проследим в най-чист вид дейността на Петър Дънов за полагане основите на бъдещото общество „
Бяло
братство“.
Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на братството: „Добрата молитва“ (на 27 ноември 1900 г. по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров) и „Символът на вярата“ – 10-те свидетелства Господни и Божието обещание. Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритични сеанси, приемане на Спасителева кръв (писмо №7), водното кръщение (писмо №24) и др. Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме подробности за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“. Именно благодарение на П.
към текста >>
След излизането на настоящата книга няма да има съмнение кога е първият събор на
Бялото
братство – именно през 1900 г.
по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров) и „Символът на вярата“ – 10-те свидетелства Господни и Божието обещание. Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритични сеанси, приемане на Спасителева кръв (писмо №7), водното кръщение (писмо №24) и др. Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме подробности за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“. Именно благодарение на П. Киров до нас достига това „Призвание“.
След излизането на настоящата книга няма да има съмнение кога е първият събор на
Бялото
братство – именно през 1900 г.
Читателят наблюдава как се утвърждават тези събори като най-важния форум, на който се дават конкретни задачи и работа за през цялата година. Съборите в Бургас са три – 1901, 1902 и 1904 г. (за последния самият Пеню е записал в дневниците си). С тези писма се дава и по-пълна светлина за личностите и дейността на тримата първи ученици – П. Киров, Т.
към текста >>
писма на Учителя Петър Дънов, са били изготвени по преписи, правени в годините на забрана на
Бялото
Братство в страната в периода между 1957 и 1989 година.
Дънов от 1.3.1899 г.; 5) „Така се молете“ – първи текст на „Добрата молитва“ в писмо на Петър К. Дънов до П. Киров от 27.11.1900 г. Този първоначален вариант на молитвата е в единствено число.; 6) Част от оригинално писмо на Пеню Киров до д-р Миркович от 5.12.1898 г. В по-голямата си част, издаваните след 1989 г.
писма на Учителя Петър Дънов, са били изготвени по преписи, правени в годините на забрана на
Бялото
Братство в страната в периода между 1957 и 1989 година.
В тях се забелязваха редица фактологически и смислови неточности. Затова първата ни грижа беше да направим ново, внимателно разчитане на всички фотокопия на оригиналните писма на Учителя Петър Дънов. Съществуваха и тетрадки с преписи на черновите на писмата на П. Киров, неиздавани досега. Там положението беше подобно.
към текста >>
32.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5
Това дружество може да се смята за първообраз на Веригата на
Бялото
Братство.
48 Едно от важните изисквания в Школата на Учителя П. Дънов е отделянето на Божествен десятък. Той има по-голяма сила и смисъл, когато се събира на едно място. Десятък започва да се отделя при създаването на „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“, което П. Дънов и съмишленици учредяват във Варна още през 1897 г.
Това дружество може да се смята за първообраз на Веригата на
Бялото
Братство.
49 Вероятно от евангелистите. 50 Местност „Камъните“ има до днешното странджанско село Варовник, отстоящо на ок. 50 км от Бургас. В същата тази местност на
към текста >>
33.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8
Учителя Петър Дънов, „Той иде“,
Бяло
Братство, С, 2004 г.
100 Става дума за кн. ІІ от януари 1903 г., Г. І на сп. „Виделина“, където на с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“. Вж.
Учителя Петър Дънов, „Той иде“,
Бяло
Братство, С, 2004 г.
101 Това писмо се публикува за първи път. 102 Стар софийски квартал в западната част на града. Граничи с кв. „Ючбунар“ и ул. „Опълченска“, където Петър Дънов е живял от началото на 1905 до 1927 г.
към текста >>
34.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9
През 1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното
Бяло
Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през 1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.
През 1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното
Бяло
Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“ неизменно е включвано в издаваните песенни сборници.
към текста >>
35.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11
Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното
Бяло
Братство, Д.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА -11 Освен като ученик на Учителя П.
Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното
Бяло
Братство, Д.
Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков.
към текста >>
36.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
7. „Изгревът“ на
Бялото
Братство пее и свири, учи и живее. Състав.
София, 2007. 518 с. 6. Офицерски корпус в България. 1878-1944. Т. І-V. София, 1996.
7. „Изгревът“ на
Бялото
Братство пее и свири, учи и живее. Състав.
Вергилий Кръстев. т. 1-24. София, библиотека „Житен клас“, 1993-2008. 8. Вестник „Воля“ (Пловдив), Г. І, бр.
към текста >>
София,
Бяло
Братство, 1999.
І, бр. 27 от 9 ян. 1927, с. 1. 9. Учителят във Варна. ІІ доп. изд.
София,
Бяло
Братство, 1999.
към текста >>
37.
ПРЕДГОВОР
Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на
Бялото
братство.
ПРЕДГОВОР
Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на
Бялото
братство.
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България.
към текста >>
Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на
Бялото
братство в България.
Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство. Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път.
Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на
Бялото
братство в България.
По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система. Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици. Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина.
към текста >>
Бялото
братство има своите дълбоки корени в България.
На съборите във Търново и в София през двадесетте и тридесете години се събират по над хиляда последователи на учението. Аналогията с класическата окултна школа е несъстоятелна -Учителя е дух от друг мащаб и ранг. Водачите на окултни школи, включително и от съвремието, могат да се родят в една страна, да създадат школа в друга и при дадени обстоятелства да я преместят в трета. Поради своята строга вътрешна организация те са изолирани от обществената среда и не се идентифицират пряко с дадена страна и народност. Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели.
Бялото
братство има своите дълбоки корени в България.
Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението.
към текста >>
Учителя открива школата на
Бялото
братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г.
Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели. Бялото братство има своите дълбоки корени в България. Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г.
Учителя открива школата на
Бялото
братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г.
на Изгрева се заселват стотици последователи на учението. В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля.
към текста >>
Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на
Бялото
братство.
Тодор Стоименов е сред най-близките спод-вижници на Учителя и касиер на братството. Д-р Миркович си заминава през 1905 г., Пешо Киров - през 1918. Двамата не успяват да видят делото в неговата пълнота, но словото сигурно е достигнало до тях - то е предназначено за душите. От издателството ПРЕДГОВОР
Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на
Бялото
братство.
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България.
към текста >>
Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на
Бялото
братство в България.
Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство. Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път.
Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на
Бялото
братство в България.
По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система. Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици. Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина.
към текста >>
Бялото
братство има своите дълбоки корени в България.
На съборите във Търново и в София през двадесетте и тридесете години се събират по над хиляда последователи на учението. Аналогията с класическата окултна школа е несъстоятелна -Учителя е дух от друг мащаб и ранг. Водачите на окултни школи, включително и от съвремието, могат да се родят в една страна, да създадат школа в друга и при дадени обстоятелства да я преместят в трета. Поради своята строга вътрешна организация те са изолирани от обществената среда и не се идентифицират пряко с дадена страна и народност. Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели.
Бялото
братство има своите дълбоки корени в България.
Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението.
към текста >>
Учителя открива школата на
Бялото
братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г.
Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели. Бялото братство има своите дълбоки корени в България. Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г.
Учителя открива школата на
Бялото
братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г.
на Изгрева се заселват стотици последователи на учението. В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля.
към текста >>
38.
211 ПИСМО
Пчелите ще се раздадат на вдовици извън братството Другояче ще излезе да правим услуга на себе си Ще ги раздадете на кръгли вдовици, които да имат малки деца В
Бялото
Братство вдовици няма, там има само братя и сестри.
София, 30. IV. 1921 г. Любез. К.
Пчелите ще се раздадат на вдовици извън братството Другояче ще излезе да правим услуга на себе си Ще ги раздадете на кръгли вдовици, които да имат малки деца В
Бялото
Братство вдовици няма, там има само братя и сестри.
Цялата сума от дъсчените кошери добита ще се даде на К. и М. без никакви удръжки, другояче ще замяза на позорна търговия с оттенък на користолюбие. Аз исках да им създам работа и всичко сторено да си го вземат. Пчели по никой начин не могат да им се дадат.
към текста >>
39.
БЕЛЕЖКИ
В първите години, а и по време на школата, последователи на учението на
Бялото
братство се увличат по спиритическите практики.
В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма учение - организира общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите". При спиритическите сеанси духовете, за да се изявят, черпят ектоплазма от медиум. През 19 в. спиритическите сеанси масово се практикуват в САЩ и Европа. След Освобождението окултна вълна залива България и спиритическите сеанси, по мнението на практикуващите ги, трябва да отговорят на много нови въпроси.
В първите години, а и по време на школата, последователи на учението на
Бялото
братство се увличат по спиритическите практики.
Почти всички първи ученици са имали развити окултни способности, а някои от тях са били и медиуми. В писмо до Мария Казакова от 10 декември 1900 г. Учителя пише, че спиритическите явления „разкриват скрити неща и ни запознават със света, за който се подготвяме". Но спиритизмът носи и своите опасности и примамки. Някои от учениците се оставят буквално да бъдат ръководени от духове от ниски астрални полета, които играят ролята на пророци.
към текста >>
Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавие-то, иска да те заблуди." За ученика най-чистият духовен източник е Учителя, а посланието - учението на
Бялото
братство.
Но спиритизмът носи и своите опасности и примамки. Някои от учениците се оставят буквално да бъдат ръководени от духове от ниски астрални полета, които играят ролята на пророци. В писмо до Никола Ватев от 25 април 1906 г Учителя пише: „Трябва ли вие да слушате всеки дух и да ставате проводник на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове и ако някой отвори ума си за гостоприемство за тях, те ще му кажат много чудни неща, да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти са казани, са лъжливи и неверни.
Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавие-то, иска да те заблуди." За ученика най-чистият духовен източник е Учителя, а посланието - учението на
Бялото
братство.
8. „Десетте свидетелства на Духа на Истината" са подписани на 28 февруари 1899 г. в Бургас от Учителя и първите трима ученика. 9. Петър Тихчев, евангелистки пастор, пътуващ проповедник. Като ученик в богословското училище в Свищов Учителя живее в неговия дом. От 1910 г.
към текста >>
40.
За учениците на Всемирното Бяло Братство (17.09.1920)
За учениците на Всемирното
Бяло
Братство (книга от Учител... Category: Текстове от Учителя
За учениците на Всемирното
Бяло
Братство (книга от Учител... Category: Текстове от Учителя
към текста >>
41.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга
бяла
дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в
бялото
платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките.
Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън.
Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга
бяла
дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в
бялото
платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките.
Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат „израждане“. За пример, ако нагорещим водата, тя се обръща на пара и „изчезва“.
към текста >>
Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от
бялото
поле на платното.
За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките.
Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от
бялото
поле на платното.
Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат „израждане“. За пример, ако нагорещим водата, тя се обръща на пара и „изчезва“. Израждането е процес на превръщане на едно състояние в друго.
към текста >>
Този замък на
бялата
раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби.
За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка.
Този замък на
бялата
раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби.
И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите – по-големите народи ще покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов.
към текста >>
42.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
И съвременните народи от
бялата
раса са достигнали вече върха на своето външно физическо развитие.
И тяхното видоизменение не се е спряло, а продължава. Следователно, ако самата природа прави своите опити в образуването и усъвършенстването на формите, същевременно и човек трябва да следва нейния пример. Ако една форма не даде най-добрия резултат, трябва да се измени, за да се получи исканият резултат. Така постъпват и всички изобретатели: те правят постоянни опити, докато стигнат желания резултат. По същия начин се приготовляват и жилищата – като се започне с известна форма, съгражда се зданието – основите, стените и покривът, а след това се захваща вътрешният процес: измазва се зданието, мебелира се и едва тогава неговият собственик влиза да живее в него.
И съвременните народи от
бялата
раса са достигнали вече върха на своето външно физическо развитие.
Сега вече иде вторият процес: вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смаляват, но не и да растат. Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно развитие; да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят. Най-първо, съвременните народи трябва да определят какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят.
към текста >>
При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при
бялата
раса получават развитието си умствените му сили.
И на днешното човечество е дадена една велика обществена задача за разрешение и то трябва да я разреши съобразно законите на живата математика и геометрия. Съвременните негови математици трябва да им хвърлят светлина върху тези закони. В това отношение тяхната социална наука ще им даде упътвания в тая насока. Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая благородна задача. Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса.
При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при
бялата
раса получават развитието си умствените му сили.
Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро. Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега. Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса. Латинската раса създаде инквизицията – и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка.
към текста >>
Следователно
бялата
раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега.
В това отношение тяхната социална наука ще им даде упътвания в тая насока. Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая благородна задача. Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават развитието си умствените му сили. Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро.
Следователно
бялата
раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега.
Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса. Латинската раса създаде инквизицията – и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси.
към текста >>
43.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
Ако с търкане махнем нещо написано и оставим
бяла
книга, то тази книга няма да добие цена, а ще изгуби.
От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи на характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея?
Ако с търкане махнем нещо написано и оставим
бяла
книга, то тази книга няма да добие цена, а ще изгуби.
Следователно по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е от езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се е отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока“. А при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един–два дена или една година, всичко е в ред и порядък – живият организъм продължава своята работа без спиране. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм.
към текста >>
44.
150–200
Бялата
Светлина.
154 Чувствителност. Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе. 155
Бялата
Светлина.
Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина. 156 Истинският дом. Истинският дом на ученика е вътре в душата му.
към текста >>
Когато ученикът се потопи в
Бялата
Светлина, той познава своя Учител.
Чувствителност. Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе. 155 Бялата Светлина.
Когато ученикът се потопи в
Бялата
Светлина, той познава своя Учител.
Учителят му говори от полето на Бялата Светлина. 156 Истинският дом. Истинският дом на ученика е вътре в душата му. Той няма дом отвън.
към текста >>
Учителят му говори от полето на
Бялата
Светлина.
Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе. 155 Бялата Светлина. Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител.
Учителят му говори от полето на
Бялата
Светлина.
156 Истинският дом. Истинският дом на ученика е вътре в душата му. Той няма дом отвън. 157
към текста >>
45.
250–300
Бялата
светлина.
Онзи свят. Ученикът трябва да се приготви съзнателно да замине от този свят. Онзи свят, това е училището, където той ще продължава учението си. Този свят и онзи свят са един свят. 275
Бялата
светлина.
Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо. 276 Учителят. Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално.
към текста >>
Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека
бяла
светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.
Ученикът трябва да се приготви съзнателно да замине от този свят. Онзи свят, това е училището, където той ще продължава учението си. Този свят и онзи свят са един свят. 275 Бялата светлина.
Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека
бяла
светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.
276 Учителят. Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй, Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно.
към текста >>
46.
350–400
Краската на Божествената Любов е
Бялата
Светлина!
За него убеждение е, че Любовта крепи света! 376 Краската на Любовта. Краската на Любовта е розова. Краската на висшата Любов е светлосиня.
Краската на Божествената Любов е
Бялата
Светлина!
377 Екскурзия. Земният живот на ученика трябва да представлява една хубава екскурзия. Той ще мине през много места, ще разгледа всичко, което срещне на пътя си, и ще си отмине. 378
към текста >>
47.
400–450
Синьо и
бяло
.
425 Пасивност. Само по отношение на Бога умът на ученика трябва да бъде пасивен – да възприема. Смирението поставя душата във възприемателно състояние. 426
Синьо и
бяло
.
Ученикът трябва да внася в себе си Синята и Бялата Светлина. Те ще помогнат за неговото духовно повдигане. Ученикът трябва да използува животворното действие на разните видове лъчи за своето повдигане. 427 Два обекта.
към текста >>
Ученикът трябва да внася в себе си Синята и
Бялата
Светлина.
Пасивност. Само по отношение на Бога умът на ученика трябва да бъде пасивен – да възприема. Смирението поставя душата във възприемателно състояние. 426 Синьо и бяло.
Ученикът трябва да внася в себе си Синята и
Бялата
Светлина.
Те ще помогнат за неговото духовно повдигане. Ученикът трябва да използува животворното действие на разните видове лъчи за своето повдигане. 427 Два обекта. Да се концентрира – това е нещо естествено за ученика.
към текста >>
48.
МОЛИТВА НА БРАТСТВОТО
Господи, благослови Всемирното
Бяло
Братство, Което сега присъства между българите и славянството.
МОЛИТВА НА БРАТСТВОТО
Господи, благослови Всемирното
Бяло
Братство, Което сега присъства между българите и славянството.
Укрепи Духа му. Дай вяра, упование и надежда в Теб на тия, които следват Твоя път, да се съвземат и да Те славят през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи. Боже наш, това заради великото Си име, с Което си знаен през всичките векове горе на Небето и долу на Земята. Направи да се освети името Ти пред всички ония, които спъват Твоето свято Дело и да знаят, че Ти си само Един, в Когото няма измяна и Който си всякога силен да помагаш и да избавяш.
към текста >>
49.
МОЛИТВА НА ДУХА
(Обясненията и молитвите са извадени от книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени на учениците от Всемирното
Бяло
Братство при срещата им в гр.
Слез при душите ни, внеси Светлината Си на новия Живот. Озари новите ни сърца, които си ни дал. Изпълни умовете ни със Светлината си, която си внесъл в духовете ни. Благослови ни и ние ще носим Твоето благословение. Туй ще го вземат само онези, които ще дадат обещание.
(Обясненията и молитвите са извадени от книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени на учениците от Всемирното
Бяло
Братство при срещата им в гр.
Търново през лятото на 1922 г." Тогава се отваря и Школата.) Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 12:17
към текста >>
50.
МОЛИТВА АГНЕЦ БОЖИЙ
Молитвата е от черно-
бяло
пепитено тефтерче на Учителя, в което е записвал Свои размишления от 3.III.
Облечи душата ми в Твоята сила и в Твоето присъствие. Господи, Ти всякога си ми помагал и всякога си изливал Твоята благост върху ми и всякога си ме крепил с присъствието на Твоя Дух. Ти ще ме послушаш и пак ще ми отговориш, за да познаят, че Ти си Бог мой. Който си ме проводил да върша Волята Ти. Амин.
Молитвата е от черно-
бяло
пепитено тефтерче на Учителя, в което е записвал Свои размишления от 3.III.
1899 до 16.X. 1900 г.
към текста >>
51.
МОЛИТВА НА УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
МОЛИТВА НА УЧЕНИЦИТЕ НА
БЯЛОТО
БРАТСТВО
МОЛИТВА НА УЧЕНИЦИТЕ НА
БЯЛОТО
БРАТСТВО
Благодарим Ти, Господи, че сме се родили в тази епоха. Благодарим Ти, че си ни повикал и пробудил във Веригата на Бялото Братство. Молим Ти се, чрез силата на Твоя Дух, Великите Духове на Бога живаго и нашия контакт чрез Твоето Слово да се пробудят тези души в света, които още не Те познават. Благослови всички тия, които работят за Твоето дело. Увеличи тяхното число, за да работят и те на Божията нива за идването на Царството Божие на Земята.
към текста >>
Благодарим Ти, че си ни повикал и пробудил във Веригата на
Бялото
Братство.
МОЛИТВА НА УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО Благодарим Ти, Господи, че сме се родили в тази епоха.
Благодарим Ти, че си ни повикал и пробудил във Веригата на
Бялото
Братство.
Молим Ти се, чрез силата на Твоя Дух, Великите Духове на Бога живаго и нашия контакт чрез Твоето Слово да се пробудят тези души в света, които още не Те познават. Благослови всички тия, които работят за Твоето дело. Увеличи тяхното число, за да работят и те на Божията нива за идването на Царството Божие на Земята. Амин
към текста >>
52.
УТРИННА МОЛИТВА НА УЧЕНИКА
Нека всички човеци станат едно с Христа и светлите Ангели, едно с Теб и Великото
Бяло
Братство.
Дай ми сили, будност и Любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички человеци, на всички същества и за идването на Царството Божие на Земята. Нека вечното слънце на Твоята Любов озари с виделината Си моята душа и душите на всички мои братя и сестри по лицето на Земята. Нека Твоята Любов. Мъдрост, Истина. Правда и Добродетел зацаруват в живота на човека.
Нека всички човеци станат едно с Христа и светлите Ангели, едно с Теб и Великото
Бяло
Братство.
Амин.
към текста >>
53.
МОЛИТВА МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ
Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното
Бяло
Братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за братството и обединението на народите.
Всички блага, с които ни обсипваш и обграждаш, идват от Тебе. Благодарим Ти за светлите мисли, възвишените чувства и благородните подтици, които Светия Ти Дух ни дарява. Виделината на Твоята Мъдрост да просветли умовете на всички народи. Истината Ти да възсияе във всички души и Любовта Ти да протече през всички сърца, за да влязат народите в света на Любовта и да познаят, че Животът иде от Тебе. Стори това, което си казал, че всички ще Ти се поклонят и ще прославят Твоето име.
Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното
Бяло
Братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за братството и обединението на народите.
Нека цялото Небе да работи с Учителя и неговата мисия да се увенчае с успех. Словото на Учителя да озари всички съзнания, да бъде възприето и приложено навсякъде в света. Събуди духа на българския народ, на Славянството и на всички народи, които Ти си призовал, за да изпълнят своята мисия. Подкрепи всички Свои работници, дай им сили, знание, любов и вдъхновение да работят с радост за Великото Ти дело. Изпрати още работници на Твоята нива.
към текста >>
54.
МОЛИТВА ЗА ВРЕМЕНАТА
Укрепи ни под Божия план чрез всички небесни Ангели и светии, които са верни служители от Всемирното
Бяло
Братство.
Да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война. Навред да съзнаят народите, че Ти Си Единственият наш Господ и Баща, че всички човеци сме братя и че Твоята Любов и Твоят Закон са правият път на живота ни. Изпрати, Татко наш, както някога Си пращал светии и пророци и гении, да бъдат глава навред на народите. Предай, според Твоя благ помисъл, Земята да е наследство на кротките и направи любовта на добрите хора да е канал на човешкото братство. Велики Учителю наш, Дух от Всеблагия Бог, възрасти ни за обилна жътва за Святото Божие Дело, за което Ти работи на Земята.
Укрепи ни под Божия план чрез всички небесни Ангели и светии, които са верни служители от Всемирното
Бяло
Братство.
Освети ни да работим с всички добри хора. Предай знание, вяра и сила на Твоите земни сеячи и на всички, които Си призовал за Господа да изпълнят своята задача до край. Нека народът, всред който работим, да изпълни Волята Божия. Славянството да бъде светилник и крепост на Божието Дело между народите и да се увенчае с пълен успех Божият план на Земята. Да бъде Волята Божия.
към текста >>
55.
МОЛИТВИ ЗА ВЕЧЕР
Благий Господи, тази Вечер искам да ида в училището, в Школата на Всемирното
Бяло
Братство.
Господи, аз съм немощен. Ти си силен, прояви се. Амин. ВЕЧЕРНА МОЛИТВА ЩЕ БЪДА ГОРЕ
Благий Господи, тази Вечер искам да ида в училището, в Школата на Всемирното
Бяло
Братство.
Господ ме обича и аз Го обичам. Бог е безграничен и затова ме обича и в НегоВата Любов нямам абсолютно никакво съмнение. Ще бъда горе, защото Господ е казал и Неговата дума на две не става. Амин. МОЛИТВА ЗА ВЕЧЕР
към текста >>
Желая да посетя Небесната школа на Всемирното
Бяло
Братство.
Бог е безграничен и затова ме обича и в НегоВата Любов нямам абсолютно никакво съмнение. Ще бъда горе, защото Господ е казал и Неговата дума на две не става. Амин. МОЛИТВА ЗА ВЕЧЕР Отивам горе да се уча, да се моля и да работя.
Желая да посетя Небесната школа на Всемирното
Бяло
Братство.
Господи, Иисусе Христе, аз зная, че това е в съгласие с Твоята Воля, а Твоята Воля на две не става. Амин.
към текста >>
56.
МОЛИТВА - ЗАПАЗИ НИ
Господи, запази ме (ни) с
бялата
Си Светлина и огради ме (ни) с диамантената Си стена.
МОЛИТВА ЗАПАЗИ НИ
Господи, запази ме (ни) с
бялата
Си Светлина и огради ме (ни) с диамантената Си стена.
Божият Дух. възлюбленият на моята (нашата) душа, ще направи всичко за мен (нас). Амин.
към текста >>
57.
РЕД ЗА ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ ПРЕЗ ДНИТЕ НА СЕДМИЦАТА
Да се прослави Бог в
Бялото
Братство
ВСЕКИ ДЕН: I. Добрата молитва II. Псалом 91 и Псалом 23 III. Господнята молитва IV. Формула:
Да се прослави Бог в
Бялото
Братство
и да се прославят Белите Братя в Божията Любов. (Произнася се три пъти) Дадена от Учителя на 20.XII.1944 г. *** НЕДЕЛЯ — под управлението на Слънцето
към текста >>
58.
ФОРМУЛИ - Всички
Господи, огради ме с диамантената стена на Твоята
бяла
светлина.
Формула 263 Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово. Като произнесете този стих, връвта, с която сте вързани за нещо или за някого, ще падне и ще настъпи светлина в ума ви. Недоразумения, караници, всичко, което имате помежду си, късайте с този стих. Формула 264
Господи, огради ме с диамантената стена на Твоята
бяла
светлина.
Божият Дух, възлюбленият на моята душа, ще направи всичко за мен. Формула 265 Ти, Великий, Който благославяш и създаваш, оправи всичко в мен и около мен. Ела, оправи ума ми, нека право да мисля! Ела, оправи сърцето ми, нека любов жива да блика!
към текста >>
в тия трудни времена издухай мрачните мисли от моето съзнание, за да не се съблазнявам, за да бъда ученик на Великото
Бяло
Братство.
Със силата на Духа Божий всички лоши мисли да се разсипят, да се разпръснат. Формула 271 Велики Господи на Любовта, Велики Господи на Мъдростта, Велики Господи на Истината,
в тия трудни времена издухай мрачните мисли от моето съзнание, за да не се съблазнявам, за да бъда ученик на Великото
Бяло
Братство.
"И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата Воля" ( Ефесяном 3:10) Формула 272 Бог е вложил всичко в моята душа. Аз искам да се изпълни Волята Божия, да се изпълни Божият план. Каквото Бог е намислил за мен, да бъде Волята Божия.
към текста >>
Ще изпратим поздрав на всички Братства, които съставят ордени на Великото
Бяло
Братство.
— Иди да работиш! формула-упражнение (345) (Дадено при изкачване на връх Мусалла на 28.07.1928г. и записано в лекцията "Единство и общност") "Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг.
Ще изпратим поздрав на всички Братства, които съставят ордени на Великото
Бяло
Братство.
Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат Волята Божия." Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, но така, че дясната ръка с лявата на съседа се издига нагоре, а лявата с дясната на съседа е надолу и при това положение - дясна ръка, издигната през един човек, се произнася: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Бога! Той ще оправи стъпките ти.
към текста >>
Да се прослави Бог в
Бялото
Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов.
Ние сме прецизни в мислите си. Ние сме внимателни в делата си. Ние сме благи при всички случаи. Ние уважаваме копнежите и стремежите на всяка душа, без да налагаме и без да ни се налагат. Формула 361
Да се прослави Бог в
Бялото
Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов.
Формула 362 Като станете от сън, турете лявата си ръка върху лявата страна на челото, а дясната - върху дясната, задръжте ръцете си там, където се намират центровете на музикалността, и започнете да мислите за музиката. Благодарете, че музиката е вложена във вас и можете да пеете. Кажете си: Когато са създавали световете, Ангелите са пеели и до днес Те пеят.
към текста >>
Мисията на Учителя на
Бялото
Братство да се увенчае с успех.
Да се прослави Господ тъй, както е писал в Своята книга. И като се прослави Господ, както е писал в Своята книга, да се прослави Неговата Любов в моята душа и в душите на всички мои братя. Формула 365 Идеята за Бога да завладее всички умове и души. Да се даде свобода на Делото Божие.
Мисията на Учителя на
Бялото
Братство да се увенчае с успех.
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото Братство и да се дадат благоприятни условия за живота на Братството. Господи, нека Твоите светли Ангели на обичта, вярата, надеждата да пребъдват у нас сега и всякога, заедно с Теб и през всичките векове. Амин. Заключителна формула след молитва Господи, всичко това да бъде за Твоя Слава и за благото на моята душа.
към текста >>
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на
Бялото
Братство и да се дадат благоприятни условия за живота на Братството.
И като се прослави Господ, както е писал в Своята книга, да се прослави Неговата Любов в моята душа и в душите на всички мои братя. Формула 365 Идеята за Бога да завладее всички умове и души. Да се даде свобода на Делото Божие. Мисията на Учителя на Бялото Братство да се увенчае с успех.
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на
Бялото
Братство и да се дадат благоприятни условия за живота на Братството.
Господи, нека Твоите светли Ангели на обичта, вярата, надеждата да пребъдват у нас сега и всякога, заедно с Теб и през всичките векове. Амин. Заключителна формула след молитва Господи, всичко това да бъде за Твоя Слава и за благото на моята душа.
към текста >>
59.
ФОРМУЛИ - (240-271) 'Крепкий, за да спасявам'
Господи, огради ме с диамантената стена на Твоята
бяла
светлина.
Формула 263 Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово. Като произнесете този стих, връвта, с която сте вързани за нещо или за някого, ще падне и ще настъпи светлина в ума ви. Недоразумения, караници, всичко, което имате помежду си, късайте с този стих. Формула 264
Господи, огради ме с диамантената стена на Твоята
бяла
светлина.
Божият Дух, възлюбленият на моята душа, ще направи всичко за мен. Формула 265 Ти, Великий, Който благославяш и създаваш, оправи всичко в мен и около мен. Ела, оправи ума ми, нека право да мисля! Ела, оправи сърцето ми, нека любов жива да блика!
към текста >>
в тия трудни времена издухай мрачните мисли от моето съзнание, за да не се съблазнявам, за да бъда ученик на Великото
Бяло
Братство.
Със силата на Духа Божий всички лоши мисли да се разсипят, да се разпръснат. Формула 271 Велики Господи на Любовта, Велики Господи на Мъдростта, Велики Господи на Истината,
в тия трудни времена издухай мрачните мисли от моето съзнание, за да не се съблазнявам, за да бъда ученик на Великото
Бяло
Братство.
към текста >>
60.
ФОРМУЛИ - (331-344) 'Аз в тях и Ти в мене'
Ще изпратим поздрав на всички Братства, които съставят ордени на Великото
Бяло
Братство.
— Иди да работиш! формула-упражнение (345) (Дадено при изкачване на връх Мусалла на 28.07.1928г. и записано в лекцията "Единство и общност") "Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг.
Ще изпратим поздрав на всички Братства, които съставят ордени на Великото
Бяло
Братство.
Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат Волята Божия." Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, но така, че дясната ръка с лявата на съседа се издига нагоре, а лявата с дясната на съседа е надолу и при това положение - дясна ръка, издигната през един човек, се произнася: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Бога! Той ще оправи стъпките ти.
към текста >>
61.
ФОРМУЛА - УПРАЖНЕНИЕ
Ще изпратим поздрав на всички Братства, които съставят ордени на Великото
Бяло
Братство.
Формула - упражнение (Дадено при изкачване на връх Мусалла на 28.07.1928г. и записано в лекцията "Единство и общност") "Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг.
Ще изпратим поздрав на всички Братства, които съставят ордени на Великото
Бяло
Братство.
Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат Волята Божия." Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, но така, че дясната ръка с лявата на съседа се издига нагоре, а лявата с дясната на съседа е надолу и при това положение - дясна ръка, издигната през един човек, се произнася: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Бога! Той ще оправи стъпките ти.
към текста >>
62.
ФОРМУЛИ - (348-365) 'Царството Божие вътре във вас е'
Да се прослави Бог в
Бялото
Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов.
Ние сме прецизни в мислите си. Ние сме внимателни в делата си. Ние сме благи при всички случаи. Ние уважаваме копнежите и стремежите на всяка душа, без да налагаме и без да ни се налагат. Формула 361
Да се прослави Бог в
Бялото
Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов.
Формула 362 Като станете от сън, турете лявата си ръка върху лявата страна на челото, а дясната - върху дясната, задръжте ръцете си там, където се намират центровете на музикалността, и започнете да мислите за музиката. Благодарете, че музиката е вложена във вас и можете да пеете. Кажете си: Когато са създавали световете, Ангелите са пеели и до днес Те пеят.
към текста >>
Мисията на Учителя на
Бялото
Братство да се увенчае с успех.
Да се прослави Господ тъй, както е писал в Своята книга. И като се прослави Господ, както е писал в Своята книга, да се прослави Неговата Любов в моята душа и в душите на всички мои братя. Формула 365 Идеята за Бога да завладее всички умове и души. Да се даде свобода на Делото Божие.
Мисията на Учителя на
Бялото
Братство да се увенчае с успех.
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото Братство и да се дадат благоприятни условия за живота на Братството. Господи, нека Твоите светли Ангели на обичта, вярата, надеждата да пребъдват у нас сега и всякога, заедно с Теб и през всичките векове. Амин.
към текста >>
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на
Бялото
Братство и да се дадат благоприятни условия за живота на Братството.
И като се прослави Господ, както е писал в Своята книга, да се прослави Неговата Любов в моята душа и в душите на всички мои братя. Формула 365 Идеята за Бога да завладее всички умове и души. Да се даде свобода на Делото Божие. Мисията на Учителя на Бялото Братство да се увенчае с успех.
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на
Бялото
Братство и да се дадат благоприятни условия за живота на Братството.
Господи, нека Твоите светли Ангели на обичта, вярата, надеждата да пребъдват у нас сега и всякога, заедно с Теб и през всичките векове. Амин.
към текста >>
63.
Молитва на Братството
Господи, благослови Всемирното
Бяло
братство, което сега присъства между българите и славянството.
Молитва на Братството
Господи, благослови Всемирното
Бяло
братство, което сега присъства между българите и славянството.
Укрепи духа му. Дай вяра, упование и надежда в Теб на тия, които следват Твоя път, да се съвземат и да Те славят през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи, Боже наш, това заради великото Си име, с което си знаен през всичките векове горе на небето и долу на земята. Направи да се освети името Ти пред всички ония, които спъват Твоето свято дело и да знаят, че Ти си само Един, в когото няма измяна и който си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете на Твоето царство, Господи, отпред лицето Си и ние ще Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш да превъзмогнем и прогоним лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето свято дело.
към текста >>
64.
Молитва на Царството
*** обичен поздрав на Всемирното
Бяло
братство
краката и подвига си - с добродетелта. Тази молитва Учителя продиктува на годишната среща на Веригата, 16 август, неделя, 1909 г. _______________________ * да прозябне (остар.) - да оживее, да прокара, да прорастне ** утоки (остар.) - извори
*** обичен поздрав на Всемирното
Бяло
братство
към текста >>
65.
Молитва на Духа
Виж „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени на учениците от Всемирното
Бяло
братство при срещата им в гр.
Слез при душите ни, внеси светлината Си на новия живот. Озари новите ни сърца, които си ни дал. Изпълни умовете ни със светлината Си, която си внесъл в духовете ни. Благослови ни и ние ще носим Твоето благословение. Това ще вземат само онези, които ще дадат обещание.
Виж „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени на учениците от Всемирното
Бяло
братство при срещата им в гр.
Търново през лятото на 1922 г.", тогава се отваря и Школата.
към текста >>
66.
Агнец Божий
Молитвата е от черно-
бяло
пепитено тефтерче на Учителя, в което записва свои размишления от 3 март 1899 г.
Господи, да видя лицето Ти в тая земя и да се възрадва духът ми за Твоята благост. Облечи душата ми в Твоята сила и в Твоето присъствие. Господи, Ти всякога си ми помагал и всякога си изливал Твоята благост върху ми и всякога си ме крепил с присъствието на Твоя Дух. Ти ще ме послушаш и пак ще ми отговориш, за да познаят, че Ти си Бог мой, който си ме проводил да върша волята Ти. Амин.
Молитвата е от черно-
бяло
пепитено тефтерче на Учителя, в което записва свои размишления от 3 март 1899 г.
до 16 октомври 1900 г.
към текста >>
67.
Молитва на учениците на Бялото братство
Молитва на учениците на
Бялото
братство
Молитва на учениците на
Бялото
братство
Благодарим Ти, Господи, че сме се родили в тази епоха. Благодарим Ти, че си ни повикал и пробудил във Веригата на Бялото братство. Молим Ти се, чрез силата на Твоя Дух, чрез великите духове на Бога живаго и нашия контакт, чрез Твоето слово да се пробудят тези души в света, които още не Те познават. Благослови всички тия, които работят за Твоето дело. Увеличи тяхното число, за да работят и те на Божията нива за идването на царството Божие на земята.
към текста >>
Благодарим Ти, че си ни повикал и пробудил във Веригата на
Бялото
братство.
Молитва на учениците на Бялото братство Благодарим Ти, Господи, че сме се родили в тази епоха.
Благодарим Ти, че си ни повикал и пробудил във Веригата на
Бялото
братство.
Молим Ти се, чрез силата на Твоя Дух, чрез великите духове на Бога живаго и нашия контакт, чрез Твоето слово да се пробудят тези души в света, които още не Те познават. Благослови всички тия, които работят за Твоето дело. Увеличи тяхното число, за да работят и те на Божията нива за идването на царството Божие на земята. Амин.
към текста >>
68.
Утринна молитва на ученика
Нека всички човеци станат едно с Христа и светлите ангели, едно с Теб и Великото
Бяло
братство.
Благодаря Ти, че ми даваш условия да изпълня добрата Ти воля и да я изявя с любов и разумност, като послужа на моите братя и сестри. Моля Те, дарувай ми присъствието на благия Си Дух — да слушам като предан син Твоето ръководство и душата ми да не се отклонява от закона Ти. Дай ми сили, будност и любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички человеци, на всички същества и за идването на царството Божие на земята. Нека вечното слънце на Твоята любов озари с виделината Си моята душа и душите на всички мои братя и сестри по лицето на земята. Нека Твоята любов, мъдрост, истина, правда и добродетел зацаруват в живота на човека.
Нека всички човеци станат едно с Христа и светлите ангели, едно с Теб и Великото
Бяло
братство.
Амин.
към текста >>
69.
Мисията на Учителя
Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното
Бяло
братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за братството и обединението на народите.
Всички блага, с които ни обсипваш и обграждаш, идват от Тебе. Благодарим Ти за светлите мисли, възвишените чувства и благородните подтици, които Святият Ти Дух ни дарява. Виделината на Твоята мъдрост да просветли умовете на всички народи. Истината Ти да възсияе във всички души и любовта Ти да протече през всички сърца, за да влязат народите в света на любовта и да познаят, че животът иде от Тебе. Стори това, което си казал, че всички ще Ти се поклонят и ще прославят Твоето име.
Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното
Бяло
братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за братството и обединението на народите.
Нека цялото Небе да работи с Учителя и неговата миеш да се увенчае с успех. Словото на Учителя да озари всички съзнания, да бъде възприето и приложено навсякъде в света. Събуди духа на българския народ, на славянството и на всички народи, които Ти си призовал, за да изпълнят своята мисия. Подкрепи всички свои работници, дай им сили, знание, любов и вдъхновение да работят с радост за Великото Ти дело. Изпрати още работници на Твоята нива.
към текста >>
70.
Молитва за времената
Укрепи ни под Божия план чрез всички небесни ангели и светии, които са верни служители от Всемирното
Бяло
братство.
Да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война. Навред да съзнаят народите, че Ти си единственият наш Господ и Баща, че всички човеци сме братя и че Твоята любов и Твоят закон са правият път на живота ни. Изпрати, Татко наш, както някога си пращал, светии и пророци, и гении, да бъдат глава навред на народите. Предай, според Твоя благ промисъл, земята да е наследство на кротките и направи любовта на добрите хора да е канал на човешкото братство. Велики Учителю наш, Дух от всеблагия Бог, възрасти ни за обилна жътва за святото Божие дело, за което Ти работи на земята.
Укрепи ни под Божия план чрез всички небесни ангели и светии, които са верни служители от Всемирното
Бяло
братство.
Освети ни да работим с всички добри хора. Предай знание, вяра и сила на Твоите земни сеячи и на всички, които си призовал за Господа да изпълнят своята задача докрай. Нека народът, всред който работим, да изпълни волята Божия. Славянството да бъде светилник и крепост на Божието дело между народите и да се увенчае с пълен успех Божият план на земята. Да бъде волята Божия, да дойде царството Божие и да се вселиш Ти, Господи, Боже наш, в душите на хората завинаги!
към текста >>
71.
Вечерна молитва Ще бъда горе
Благий Господи, тази вечер искам да ида в училището, в школата на Всемирното
Бяло
братство.
Вечерна молитва Ще бъда горе
Благий Господи, тази вечер искам да ида в училището, в школата на Всемирното
Бяло
братство.
Господ ме обича и аз Го обичам. Бог е безграничен и затова ме обича и в Неговата любов нямам абсолютно никакво съмнение. Ще бъда горе, защото Господ е казал и Неговата дума на две не става. Амин.
към текста >>
72.
Молитва за вечер
Желая да посетя небесната школа на Всемирното
Бяло
братство.
Молитва за вечер Отивам горе да се уча, да се моля и да работя.
Желая да посетя небесната школа на Всемирното
Бяло
братство.
Господи, Исусе Христе, аз зная, че това е в съгласие с Твоята воля, а Твоята воля на две не става. Амин
към текста >>
73.
Запази ни
Господи, запази ме/ни с
бялата
Си светлина и огради ме/ни с диамантената Си стена.
Запази ни
Господи, запази ме/ни с
бялата
Си светлина и огради ме/ни с диамантената Си стена.
Божият Дух, възлюбленият на моята/ нашата душа, ще направи всичко за мен/нас. Амин.
към текста >>
74.
Peg за духовно подвизаване през дните на седмицата
в
Бялото
братство
110, 111) •Господнята молитва (с. 16) •формула формула Да се прослави Бог
в
Бялото
братство
и да се прославят Белите братя в Божията любов. (произнася се три пъти) Дадена от Учителя на 20 декември 1944
към текста >>
75.
Формули 255 - 287 Крепкий, за да спасявам
Господи, огради ме с диамантената стена на Твоята
бяла
светлина.
формула 276 Господи, разпръсни всички лъжи, замисли, мисли и планове на тъмните сили. Разбий козните им, да потънат в земята и да се разтопят във водата. Накрая се духва. формула 277
Господи, огради ме с диамантената стена на Твоята
бяла
светлина.
Божият Дух, възлюбленият на моята душа, ще направи всичко за мен. формула 278 С тази формула се пъдят шумни и лоши духове. Аз съм мобилизиран, аз имам работа, аз служа на Бога. Ако искаш да служим заедно, остани.
към текста >>
Велики Господи на любовта, Велики Господи на мъдростта, Велики Господи на истината, в тия трудни времена издухай мрачните мисли от моето съзнание, за да не се съблазнявам, за да бъда ученик на Великото
Бяло
братство.
За ограждане сутрин и вечер. Пръстите са събрани пред устните и като се духа, разтварят се настрани. Господи на любовта, Боже на светлината, разпръсни всички нечисти влияния около мен. (три пъти) формула 286
Велики Господи на любовта, Велики Господи на мъдростта, Велики Господи на истината, в тия трудни времена издухай мрачните мисли от моето съзнание, за да не се съблазнявам, за да бъда ученик на Великото
Бяло
братство.
формула 287 За да се оградите от външни атаки, начертайте с мисълта си около себе си един светъл кръг и още един такъв кръг - отпред назад. Застанали в средата на тези светещи кръгове, произнесете: Със силата на Духа Божий всички лоши мисли да се разсипят, да се разпръснат.
към текста >>
76.
Формули 356 - 373 Аз в тях и Ти в мене
Ще изпратим поздрав на всички братства, които съставят ордена на Великото
Бяло
братство.
Казва се три пъти навън, на открито. формула - упражнение 371 Дадено при изкачване на връх Мусала на 28 юли 1928 г. и записано в лекцията „Единство и общност". Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг.
Ще изпратим поздрав на всички братства, които съставят ордена на Великото
Бяло
братство.
Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат волята Божия. Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, като през един човек дясната ръка се издига нагоре с лявата на десния съсед, а лявата се спуща надолу с дясната на левия съсед. Произнася се: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Бога!
към текста >>
77.
Формули 374 - 393 Царството Божие вътре във вас е
Мисията на Учителя на
Бялото
братство да се увенчае с успех.
Това е мое свещено право, което никой не може да ми отнеме. Кажете ли така, вие се ограждате с една могъща аура и всички Бели братя са на ваша страна. формула 392 Идеята за Бога да завладее всички умове и души. Да се даде свобода на делото Божие.
Мисията на Учителя на
Бялото
братство да се увенчае с успех.
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото братство и да се дадат благоприятни условия за живота на Братството. Господи, нека Твоите светли ангели на обичта, вярата и надеждата да пребъдват у нас сега и всякога, заедно с Теб и през всичките векове. Амин. формула 393 Легнете ли си вечерно време, ще си кажете:
към текста >>
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на
Бялото
братство и да се дадат благоприятни условия за живота на Братството.
Кажете ли така, вие се ограждате с една могъща аура и всички Бели братя са на ваша страна. формула 392 Идеята за Бога да завладее всички умове и души. Да се даде свобода на делото Божие. Мисията на Учителя на Бялото братство да се увенчае с успех.
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на
Бялото
братство и да се дадат благоприятни условия за живота на Братството.
Господи, нека Твоите светли ангели на обичта, вярата и надеждата да пребъдват у нас сега и всякога, заедно с Теб и през всичките векове. Амин. формула 393 Легнете ли си вечерно време, ще си кажете: Искам да стана музикален, музикален, музикален!
към текста >>
78.
Формули 448 - 463 Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духа ми
Да благослови Господ слушателите, членовете и учениците на
Бялото
братство.
формула 453 Размишление за Господа на милостта Да благоволи Господ да скъса всички връзки, които пречат на духовното ни повдигане. Да даде Господ здраве, сила и живот на нас, на децата ни, на близките ни, които искат да служат Господу. Да се въдвори царството Божие между нас и да благослови Господ делото на Веригата.
Да благослови Господ слушателите, членовете и учениците на
Бялото
братство.
Да благослови и нас със Своята милост, за да вършим добрата воля Божия всякога. Ние призоваваме Господа на милостта, който я е изявил. формула 454 Размишление върху Божията правда Да се въдвори Божията правда на земята във всичката нейна пълнота Да осени първо всички домове.
към текста >>
79.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Издателство
Бяло
Братство София • 1999
УЧИТЕЛЯ във ВАРНА Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна
Издателство
Бяло
Братство София • 1999
С ТОЗИ НОЖ ОБСАЖДАМЕ ВАРНА (вместо увод) Тази книга е първи опит да се съберат и подредят хронологично документални материали за един велик дух и за един велик град, взаимно оплодили битието си в едно конкретно историческо пространство. Съставителите нямат претенция за научен исторически труд, затова подзаглавието „Документална хроника" е знак за авторска дистанция, дори за пълно авторско отсъствие. Още повече че след книгите на Георги Томалевски и Атанас Славов едва ли може да се добави нещо към жанра на авторизираната историография.* Но колкото и да ни убеждават историците в безпристрастната обективност на историческите документи, кой днес би повярвал, че животът на историята и нашето разбиране за него съвпадат. Или че историята и нейната физически представяща я събитийност са неразчленимо слети.
към текста >>
От друга страна, езотеричната наука разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното
Бяло
братство, чрез които индоевропейската (Пета,
Бяла
или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие.
Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море. Или поне вода. Опит за езотерична история на Варна. Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни. Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка.
От друга страна, езотеричната наука разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното
Бяло
братство, чрез които индоевропейската (Пета,
Бяла
или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие.
В този смисъл всяка култура се дефинира като реализиране на специфични способности и добродетели в човешкото съзнание. Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното Бяло братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята. Първи културен импулс. Цел: да подготви човечеството за приемане на Христовия импулс. Ход: създаване на Първата, древноиндийска, културна епоха с духовни наставници Рама и Седемте Велики риши (около 8000 г.
към текста >>
Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното
Бяло
братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята.
Опит за езотерична история на Варна. Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни. Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка. От друга страна, езотеричната наука разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие. В този смисъл всяка култура се дефинира като реализиране на специфични способности и добродетели в човешкото съзнание.
Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното
Бяло
братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята.
Първи културен импулс. Цел: да подготви човечеството за приемане на Христовия импулс. Ход: създаване на Първата, древноиндийска, културна епоха с духовни наставници Рама и Седемте Велики риши (около 8000 г. пр. Хр.); създаване на Втората, древноперсийска, културна епоха от Учителя Заратустра (около 6200 г.
към текста >>
б) Поставя във Варна началото на Веригата на
Бялото
братство, ръководена от Учителя Беинса Дуно.
Ход: започва от Варна под ръководството на Учителя Беинса Дуно; преминава във Велико Търново и София, оттам - във Франция, Литва, Русия, САЩ, Канада, Аржентина и Конго. Предстоящ резултат: изграждане на ядрото на човешкото съзнание, наречено Разумно сърце ши Съзнаваща душа, чрез включване на принципа на Любовта като основа на Живота; непосредствено отваряне на Разумното сърце към Духа на Истината чрез живот за Цялото; подготвяне на човечеството за Шестата (славянска) културна епоха, ядро на бъдещия Шести планетарен цикъл, наречен Шеста раса. Мисия на Черноморското пространство в хода на Четвъртия културен импулс: а) Създава във варненското село Хадърча, днес Николаевка, физическото тяло на Петър Дънов за проява на Духа Беинса Дуно.
б) Поставя във Варна началото на Веригата на
Бялото
братство, ръководена от Учителя Беинса Дуно.
в) Създава през 1914 г. в Бургас импулс за духовно пречистване на земния астрал, с което Учителя Беинса Дуно обявява и началото на Епохата на Водолея. В бургаската си беседа от 22 март той казва: „Днес аз уреждам празника на нашето Общество и ви съобщавам следния реален факт: днес в Невидимия свят светлите духове също празнуват... защото всички членове на Черната ложа са изгонени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината... но всички те са слезли тук, на Земята, както се измита вторият етаж на една двуетажна сграда и всичкият боклук пада на долния етаж."
към текста >>
и публикувано в „Изгревът" на
Бялото
братство ", т.
във Варна в печатницата на К. Николов, претърпяла впоследствие няколко редакции и преиздавания. „Хио-Ели-Мели-Месаил", с което започва втората част на нашата книга, е Слово, записано от Учителя във Варна през 1897 г., публикувано в самостоятелна книга през 1912 г. в печатница „Напредък", Стара Загора, и днес представлява библиографска рядкост. По-нататък хронологично следва Словото „Избаникът Божий и Вождът на Истината", записано на 20 септември 1898 г.
и публикувано в „Изгревът" на
Бялото
братство ", т.
II, Житен клас, София, 1995. Първото публично представяне на Словото е „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Учителя го записва на 8 октомври 1898 г. и го прочита през същия месец пред членове и гости на Женското благотворително културно-просветно дружество „Майка" във Варна.
към текста >>
Двата документа са публикувани в „Изгревът " на
Бялото
Братство", т.
1898 г. и го прочита през същия месец пред членове и гости на Женското благотворително културно-просветно дружество „Майка" във Варна. От 1994 г. насам „Призвание"-то има няколко издания. Хронологията на варненското Слово продължава със „ Свидетелствата Господни", записани на 13 февруари 1899 г., и „Божието обещание", записано на 24 февруари 1899 г.
Двата документа са публикувани в „Изгревът " на
Бялото
Братство", т.
II, Житен клас, София, 1995. Безспорно най-значимото съдържание на „ Учителя във Варна" са протоколите от годишните срещи на Веригата на Бялото братство, наричани по-късно събори. Съборите са провеждани във Варна до 1909 г. включително, съхранени са протоколите им от 1903, 1906 - 1909 г. и тук се публикуват за пръв път.
към текста >>
Безспорно най-значимото съдържание на „ Учителя във Варна" са протоколите от годишните срещи на Веригата на
Бялото
братство, наричани по-късно събори.
От 1994 г. насам „Призвание"-то има няколко издания. Хронологията на варненското Слово продължава със „ Свидетелствата Господни", записани на 13 февруари 1899 г., и „Божието обещание", записано на 24 февруари 1899 г. Двата документа са публикувани в „Изгревът " на Бялото Братство", т. II, Житен клас, София, 1995.
Безспорно най-значимото съдържание на „ Учителя във Варна" са протоколите от годишните срещи на Веригата на
Бялото
братство, наричани по-късно събори.
Съборите са провеждани във Варна до 1909 г. включително, съхранени са протоколите им от 1903, 1906 - 1909 г. и тук се публикуват за пръв път. От тях излизат наяве неизвестни досега исторически факти, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на Бялото братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г. В протоколите по особен начин се открояват и две личности, повече или по-малко пренебрегвани досега в мемоарите на съвременниците си.
към текста >>
От тях излизат наяве неизвестни досега исторически факти, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на
Бялото
братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г.
II, Житен клас, София, 1995. Безспорно най-значимото съдържание на „ Учителя във Варна" са протоколите от годишните срещи на Веригата на Бялото братство, наричани по-късно събори. Съборите са провеждани във Варна до 1909 г. включително, съхранени са протоколите им от 1903, 1906 - 1909 г. и тук се публикуват за пръв път.
От тях излизат наяве неизвестни досега исторически факти, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на
Бялото
братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г.
В протоколите по особен начин се открояват и две личности, повече или по-малко пренебрегвани досега в мемоарите на съвременниците си. Първата е Анастасия Узунова-Желязкова, на която е посветен отделен очерк в третата част на книгата. Втората личност е самият протоколчик Димитър Голов, чиито са записките от 1906 до 1909 г. Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г. е стопанин на списание „Летописи" с директор Константин Величков и със сътрудници Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски и проф.
към текста >>
под името Омраам Микаел Айванхов създава френското
Бяло
братство.
до лятото на 1918 г., когато правителството на В. Радославов интернира Учителя от София във Варна под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Третата част на книгата е озаглавена „Съработниците" и включва документи за няколко поколения личности - ученици, слушатели и последователи на Учителя Беинса Дуно, повечето от духовния и интелектуалния елит на Варна. От биографията на Анастасия Желязкова например излизат наяве много исторически факти за варненски събития около Учителя, неизвестни досега. Не е отмината без специално внимание спорната личност на варненеца Михаил Иванов, който след 1937 г.
под името Омраам Микаел Айванхов създава френското
Бяло
братство.
За пръв път се публикуват мемоарните бележки на Велко Петрушев и Люба Стойкова. В тях от специфичен ъгъл е представен варненският социален декор на Учителовото Слово от 1912 г. почти до наши дни. Включен е и предговорът към драмата на Велко Петрушев „Девор " в публикацията и от 1934 г. Написан е от варненския интелектуалец Петър Списаревски и е опит за въведение към оригинален жанр в българската драматургия, който може да бъде наречен мистерийна драма.
към текста >>
Учителя открива годишната среща на Веригата на
Бялото
братство и, показвайки на присъстващите къс двуостър меч, произнася забележителните думи: „Това е Силата Господня.
Безспорно последната, трета, част на книгата е документална хроника, която постоянно може да се дописва. Тя в сравнение с останалите две части е като че ли най-непосредственото усещане за историята като битие на култура, родена от незрим духовен импулс. За да се предпази читателят от всякакви предубеждения, накрая е необходимо да се отбележи, че уводните бележки към „Учителя във Варна" не са преднамерено тълкуване на представените исторически документи, а по-скоро намек, че героите на книгата са двама - Словото на Учителя Беинса Дуно и градът Варна. На 16 август ст.ст. 1909 г.
Учителя открива годишната среща на Веригата на
Бялото
братство и, показвайки на присъстващите къс двуостър меч, произнася забележителните думи: „Това е Силата Господня.
С този нож обсаждаме Варна." По-горе нарекохме историята на Варна „история за пречистването на общочовешкото сърце" и колко по-вярно става това определение след физическата поява на Учителя Беинса Дуно в Черноморското духовно пространство на България. „Учителя във Варна" е книга за сърцето на един град, завинаги обсаден от силата на Духа. Без помощта на Павлина Даскалова, чиято е идеята за съставянето на тази книга, без Христо Маджаров, на когото се дължат повечето от идейните й внушения, без съучастието на Георги Н. Петков, Филип Филипов, Преслав Павлов, Петър Митев и Иван Джеджев, без професионализма на историците, библиографите и преводачите Станка Димитрова, Цветолюб Нушев, Кристияна Димчева, Елена Бъчварова, Борислав Дряновски, Васил Стоилов и Ралица Хубанова не би било възможно съставянето и публикуването на „ Учителя във Варна ". Затова последните думи на признателност са към тях.
към текста >>
Виж Ханс Гзенгер, „ Черноморското пространство и неговите мистерийни импулси в миналото и настоящето", 1971, превод от немски, непубликуван, Влад Пашов, „Идеите на
Бялото
Братство през вековете", 1945, ръкопис, непубликуван
„Учителя във Варна" е книга за сърцето на един град, завинаги обсаден от силата на Духа. Без помощта на Павлина Даскалова, чиято е идеята за съставянето на тази книга, без Христо Маджаров, на когото се дължат повечето от идейните й внушения, без съучастието на Георги Н. Петков, Филип Филипов, Преслав Павлов, Петър Митев и Иван Джеджев, без професионализма на историците, библиографите и преводачите Станка Димитрова, Цветолюб Нушев, Кристияна Димчева, Елена Бъчварова, Борислав Дряновски, Васил Стоилов и Ралица Хубанова не би било възможно съставянето и публикуването на „ Учителя във Варна ". Затова последните думи на признателност са към тях. Варна, май 1998 г.
Виж Ханс Гзенгер, „ Черноморското пространство и неговите мистерийни импулси в миналото и настоящето", 1971, превод от немски, непубликуван, Влад Пашов, „Идеите на
Бялото
Братство през вековете", 1945, ръкопис, непубликуван
Този пост е редактиран от Hristo: 23 януари 2015 - 07:54
към текста >>
80.
СЪДЪРЖАНИЕ
Бележки върху книгата „Учителят на
Бялото
Братство" Правдолюб Истинолюбиви..................... 65
Спомени на свещеника Константин Дъновски...............................45 Заветници на свободата ни Т. И. Бъчваров.....................................................................................51 Коя е рожденната дата на Петър Константинов Дънов Валсерпъ Айн.................................................................................61
Бележки върху книгата „Учителят на
Бялото
Братство" Правдолюб Истинолюбиви..................... 65
Втора част. СЛОВОТО.....................................................................72 Хио-Ели-Мели-Месаилъ......................................................................72 Протокол от годишната среща на Веригата Варна, 1903.................................................................................... 84 Слово Варна, 10 август 1903 ................................................................. 86 Слово Варна, 22 август 1904 ................................................................. 88
към текста >>
81.
ИЗ РОДОСЛОВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО)
Петър, както е известно, основава
Бялото
братство в България.
В нашия край е известен като Доньовския поп. След като не можал да намери постоянно място в Устово, връща се във Варна. Имал е двама синове - Христо поп Дънов* и Петър поп Дънов. Христо става военен и умира в София през 1918 г. като полковник.
Петър, както е известно, основава
Бялото
братство в България.
През 1916 г. с баща ми бяхме във София и гостувахме на Петър Дънов. Бяхме извън София в ниски постройки. Запомнил съм, че имаше една кула, висока, с дървени стъпала, където се изкачвах. Той бе по-възрастен от баща ми, който е роден през 1885 г
към текста >>
82.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме, със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и
бяла
, очи - светливи и пленителни.
Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие: той бе мистик. И тая си вяра, според собствения му разказ, той дължи на преживяната в Солун още в младините му (1854 г.) мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената в 1905 г. брошура*. „На Великий петък отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор п. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гроба на свети Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма джамиси".
На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме, със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и
бяла
, очи - светливи и пленителни.
Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. — Много добре - рече той. Аз познавам тези места и съм живял там няколко време. Разпита ни за някои лица от града Варна.
към текста >>
Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една
бяла
кърпа нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът).
И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне. И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох с едно страхопочитание: — Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, всичко, което сте ми казали и ще ми кажете. Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: — Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.
Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една
бяла
кърпа нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът).
Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него дали ги познавам. Аз му рекох: — Ако е число, то е 1747. — Така, верно - рече.
към текста >>
83.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
УЧИТЕЛЯТ НА
БЯЛОТО
БРАТСТВО"*
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
УЧИТЕЛЯТ НА
БЯЛОТО
БРАТСТВО"*
Правдолюб Истинолюбиви** (в съкращения) Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г.
към текста >>
Както в ръкописа „Учителят на
Бялото
братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация.
(в съкращения) Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София.
Както в ръкописа „Учителят на
Бялото
братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация.
Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71): „Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."
към текста >>
Това ме накара да напиша за труда „Учителят на
Бялото
Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници.
Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София. Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация.
Това ме накара да напиша за труда „Учителят на
Бялото
Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници.
Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71): „Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър." На същата страница по-долу (77):
към текста >>
Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с
бял
ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.
Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново: „15 август (Света Богородица)
Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с
бял
ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.
На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата. Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска...
към текста >>
На масата личаха синя и
бяла
лента - последната бе над първата.
- годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново: „15 август (Света Богородица) Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.
На масата личаха синя и
бяла
лента - последната бе над първата.
Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска... В 5 ч.
към текста >>
-
Бяло
Братство.
То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска... В 5 ч. следобед г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските... " В първите години Братството са го назовавали Веригата, а много по-късно след Световната война, 1914 - 1918 г.
-
Бяло
Братство.
Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е. след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г. Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител.
към текста >>
Дадени на учениците от Всемирното
Бяло
братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.")
За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел. авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тая книга? - Аз, духовете ми проговориха какво да напиша. „Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя.
Дадени на учениците от Всемирното
Бяло
братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.")
Стр. 51 (102): ,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ". Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града. Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас".
към текста >>
В този списък на първата страница в долното
бяло
поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.".
Там са провеждани съборите до 1909 г. включително, след което съборите стават в Търново до 1925 г. Че първият събор е станал през 1899 г. с първите трима ученици на Учителя, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г. Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899.
В този списък на първата страница в долното
бяло
поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.".
Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216): „Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство.
към текста >>
Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и
Бялото
братство.
В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.". Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216): „Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина."
Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и
Бялото
братство.
Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен.
към текста >>
Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на
Бялото
братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път.
В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов.
Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на
Бялото
братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път.
За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина.
към текста >>
84.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА
Съзнателният живот произлиза от
бялата
светлина.
от Ев. на Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори." След прочитането г-н Дънов се вдъхнови от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите на прочетеното. За да получим нещо - продължи той, - трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си... Религията има за цел да ни научи как да живеем. Знанието и мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия.
Съзнателният живот произлиза от
бялата
светлина.
Тя е Божествена. Това е първата сфера. Бялата краска съответства на седемте краски. Човек има пет лица: четири че-ловечески и едно Божествено. Человеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата.
към текста >>
Бялата
краска съответства на седемте краски.
Религията има за цел да ни научи как да живеем. Знанието и мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия. Съзнателният живот произлиза от бялата светлина. Тя е Божествена. Това е първата сфера.
Бялата
краска съответства на седемте краски.
Човек има пет лица: четири че-ловечески и едно Божествено. Человеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви от человеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки.
към текста >>
85.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с
бялата
краска.
- от 6-7 ч.; 10/ Петко Гумнеров -от 7-8 ч.; 11/ Тодор Бъчваров - от 8-9 ч.; 12/ Анастасия д-р Желязкова - от 9-10 ч.; 13/ Тодор Стоянов -от 10-11 ч. преди обед на 10-ий август, неделя. Докато се изреждахме по горния ред, на тези, които бяха долу, г-н Дънов, между другите важни мисли, каза следните: От тази изповед, която правите сега, зависи и благословението, което ще дойде.
Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с
бялата
краска.
И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота.
към текста >>
Всички подред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгъл-ник, с четири ленти -розова, жълта,
бяла
и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли.
Тази година Христос, ръководителят на Веригата, ще присъства цяла година с нея и няма да я остави. Утре, 11-того, в 4 ч. сутринта ще имаме събрание. 11 август, понеделник В четири и половина часа сутринта се събрахме за молитва.
Всички подред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгъл-ник, с четири ленти -розова, жълта,
бяла
и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли.
Така по следния ред се качвахме и слизахме: М. Георгиев, Т. Бъчваров, П. Гумнеров, Гина Гумне-рова, Д. Голов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Ан.
към текста >>
Желязкова, като първите четирима държаха синята лента, вторите четирима -
бялата
, третите трима -жълтата, а последните двама -розовата.
Бъчваров, П. Гумнеров, Гина Гумне-рова, Д. Голов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Ан. Бойнов, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеньо Киров, Кон. Иларионов и Ан.
Желязкова, като първите четирима държаха синята лента, вторите четирима -
бялата
, третите трима -жълтата, а последните двама -розовата.
Господин Дънов ни обясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена. А пък дванадесетте бели ленти на стената над масата означавали дванадесетте месеца в годината. Понеже всички ленти са бели, означавало чистота. Тези дванадесет ленти означавали същевременно дванадесетте зодии, в които сме всякой един от нас. Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образувал с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохожда, за да ни по-дигне, докато пък днес имало пред нас четириъгълник, квадрат, което пък означавало, че това Божествено вече туря основа за нашето повдигане
към текста >>
Желязкова, Тодор Бъчваров и Пеньо Киров, първата от които се докосна до синята лента, вторият - до
бялата
, а последният - до жълтата.
12 август, вторник В 4 ч. и 20 мин. сутринта рано се събрахме и по трима по ред се изкачвахме горе пред престола, гдето всякой от нас улавяше по една лента, помолваше се и заставаше настрана, докато се събрахме всинца горе около котела с вода и босилек. Най-напред се изкачиха Ан.
Желязкова, Тодор Бъчваров и Пеньо Киров, първата от които се докосна до синята лента, вторият - до
бялата
, а последният - до жълтата.
Подир това се изкачиха Елена Иларионова, която улови бялата лента, Петко Гумнеров - синята лента и М. Георгиев - жълтата. След тях: Илия Стойчев - синята, Марш Казакова -бялата и Тодор Стоянов - жълтата. После се изкачиха Гина Гумнерова, която хвана бялата лента, Константин Иларионов - синята и Дим. Голов - жълтата.
към текста >>
Подир това се изкачиха Елена Иларионова, която улови
бялата
лента, Петко Гумнеров - синята лента и М.
В 4 ч. и 20 мин. сутринта рано се събрахме и по трима по ред се изкачвахме горе пред престола, гдето всякой от нас улавяше по една лента, помолваше се и заставаше настрана, докато се събрахме всинца горе около котела с вода и босилек. Най-напред се изкачиха Ан. Желязкова, Тодор Бъчваров и Пеньо Киров, първата от които се докосна до синята лента, вторият - до бялата, а последният - до жълтата.
Подир това се изкачиха Елена Иларионова, която улови
бялата
лента, Петко Гумнеров - синята лента и М.
Георгиев - жълтата. След тях: Илия Стойчев - синята, Марш Казакова -бялата и Тодор Стоянов - жълтата. После се изкачиха Гина Гумнерова, която хвана бялата лента, Константин Иларионов - синята и Дим. Голов - жълтата. Най-подир дойде Ан.
към текста >>
След тях: Илия Стойчев - синята, Марш Казакова -
бялата
и Тодор Стоянов - жълтата.
сутринта рано се събрахме и по трима по ред се изкачвахме горе пред престола, гдето всякой от нас улавяше по една лента, помолваше се и заставаше настрана, докато се събрахме всинца горе около котела с вода и босилек. Най-напред се изкачиха Ан. Желязкова, Тодор Бъчваров и Пеньо Киров, първата от които се докосна до синята лента, вторият - до бялата, а последният - до жълтата. Подир това се изкачиха Елена Иларионова, която улови бялата лента, Петко Гумнеров - синята лента и М. Георгиев - жълтата.
След тях: Илия Стойчев - синята, Марш Казакова -
бялата
и Тодор Стоянов - жълтата.
После се изкачиха Гина Гумнерова, която хвана бялата лента, Константин Иларионов - синята и Дим. Голов - жълтата. Най-подир дойде Ан. Бойнов, който улови бялата лента. Като се събрахме всичките горе, освети се водата по начин, за който ни се каза, че трябва да остане велика тайна на нашите сърца, без ни най-малко да се разказва на хората.
към текста >>
После се изкачиха Гина Гумнерова, която хвана
бялата
лента, Константин Иларионов - синята и Дим.
Най-напред се изкачиха Ан. Желязкова, Тодор Бъчваров и Пеньо Киров, първата от които се докосна до синята лента, вторият - до бялата, а последният - до жълтата. Подир това се изкачиха Елена Иларионова, която улови бялата лента, Петко Гумнеров - синята лента и М. Георгиев - жълтата. След тях: Илия Стойчев - синята, Марш Казакова -бялата и Тодор Стоянов - жълтата.
После се изкачиха Гина Гумнерова, която хвана
бялата
лента, Константин Иларионов - синята и Дим.
Голов - жълтата. Най-подир дойде Ан. Бойнов, който улови бялата лента. Като се събрахме всичките горе, освети се водата по начин, за който ни се каза, че трябва да остане велика тайна на нашите сърца, без ни най-малко да се разказва на хората. Дадоха се, като слязохме долу, следующите двадесет и четири места от Книгата Господня: 1/ Битие: 5; 6; 2/ Битие: 12; 10; 3/ Изход: 7; 10; 4/ Второзаконие: 20; 5; 5/ Псалом 105: 6; 6/ Притчи: 20; 12; 7/ Еклисиаст: 7; 7; 8/ Исайя: 63; 3; 9/ Даниил: 7;6; 10/ Матея: 12; 20; 11/ Лука: 9; 3; 12/ Иоана: 7; 7; 13/ Марка: 5; 14; 14/ Песен на песните: 3; 4.
към текста >>
Бойнов, който улови
бялата
лента.
Георгиев - жълтата. След тях: Илия Стойчев - синята, Марш Казакова -бялата и Тодор Стоянов - жълтата. После се изкачиха Гина Гумнерова, която хвана бялата лента, Константин Иларионов - синята и Дим. Голов - жълтата. Най-подир дойде Ан.
Бойнов, който улови
бялата
лента.
Като се събрахме всичките горе, освети се водата по начин, за който ни се каза, че трябва да остане велика тайна на нашите сърца, без ни най-малко да се разказва на хората. Дадоха се, като слязохме долу, следующите двадесет и четири места от Книгата Господня: 1/ Битие: 5; 6; 2/ Битие: 12; 10; 3/ Изход: 7; 10; 4/ Второзаконие: 20; 5; 5/ Псалом 105: 6; 6/ Притчи: 20; 12; 7/ Еклисиаст: 7; 7; 8/ Исайя: 63; 3; 9/ Даниил: 7;6; 10/ Матея: 12; 20; 11/ Лука: 9; 3; 12/ Иоана: 7; 7; 13/ Марка: 5; 14; 14/ Песен на песните: 3; 4. Господин Дънов обясни, че тия стихове се дават за всинца ни, но за да узнаем кой за кого е, трябва да хвърлим жребий, като всякой от нас си вземе жребия по реда, по който тази сутрин се изкачвахме горе, пред осветяването на водата. Най-напред тегли жребий Ан. Желязкова и и се падна Песен на песните: 3; 4, на Т.
към текста >>
*Кавказка раса - ненаучно название на Индоевропейската (
бяла
) раса (бел. ред.)
(Ан. Бойнов): Ами, ако дойде някой при нас и започне да зачеква спиритизъм и да се подиграва, тогава? И тогава го изслушайте тихо и спокойно. Даже го поканете да си изкаже всичко, каквото има, като му задавате въпроси, та да се изчерпи добре, щото да няма вече какво да говори. Вие все слушайте тихо и спокойно. Да, оставете водата добре да се изтече и даже да се изцеди.
*Кавказка раса - ненаучно название на Индоевропейската (
бяла
) раса (бел. ред.)
Съобщи се от г-н Дънов, че имало разрешение който желае, може да си замине днес. Пеньо Киров си замина в 11 ч. с парахода за Бургас, а Мих. Георгиев си замина в 2 ч. подир обед с железницата за София.
към текста >>
86.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Виж „Изгревът" на
Бялото
Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.)
Отговор: Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание? Отговор: *Десетте свидетелства Господни (Свидетелства на Веригата) са записани от Учителя Беинса Дуно на 13 февруари 1899 г. във Варна.
Виж „Изгревът" на
Бялото
Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.)
**Божието обещание е записано от Учителя Беинса Дуно през 1899 г. във Варна и достига до нас като текст на писмо до Пеньо Киров от 24 февруари 1899 г. Виж „Изгревът" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.) Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отговор:
към текста >>
Виж „Изгревът" на
Бялото
Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.)
*Десетте свидетелства Господни (Свидетелства на Веригата) са записани от Учителя Беинса Дуно на 13 февруари 1899 г. във Варна. Виж „Изгревът" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.) **Божието обещание е записано от Учителя Беинса Дуно през 1899 г. във Варна и достига до нас като текст на писмо до Пеньо Киров от 24 февруари 1899 г.
Виж „Изгревът" на
Бялото
Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.)
Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отговор: Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето си и всичко друго за Неговата слава и напредъка на Неговото дело? Отговор:
към текста >>
87.
ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918
*Виж „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович (1898-1902)", съставител Цветолюб Нушев, *София,
Бяло
Братство, под печат (бел. състав.)
Бог на мира да Ви пази и ръководи и да оправи пътя Ви. Имате поздравления от всички наши приятели, а тъй също и от нашите стари хазяи. Поздравява Ви баща ми. Ваш верен: П. К. Дънов
*Виж „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович (1898-1902)", съставител Цветолюб Нушев, *София,
Бяло
Братство, под печат (бел. състав.)
**Най-вероятно става дума за оригиналния текст на „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", изнесено от Учителя пред Варненското женско благотворително дружество „Майка" през 1898 г. (бел. състав.) *Обленявам се (арх.) - проявявам леност, мързелувам (бел. ред.) Нови пазар, 4 ноември 1899 г. Любезний д-р Миркович,
към текста >>
88.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ
*Става дума за Седемте разговора с Духа Господен, записани от Учителя Беинса Дуно в Нови Пазар; виж „Изгревът" на
Бялото
Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.)
Ако Господ е определил Варна, елате; аз ще съм там. И мисля, че Той е определил това място, понеже и във вашите сърца е положил същото желание. Поздрави брат Миркович нарочно и му съобщи благата вест, с която Господ ни е сподобил всинца ни. Оставам ваш верен: П. К. Дънов
*Става дума за Седемте разговора с Духа Господен, записани от Учителя Беинса Дуно в Нови Пазар; виж „Изгревът" на
Бялото
Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.)
**Опущение (рус.) - грешка, пропуск (бел. ред.) Варна, 2 май 1901 г. Любезни брат Киров, Писмото ви от 25 март, както и това от 7 април, получих. Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си дотук.
към текста >>
89.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА И КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВИ*
Елена Иларионова (1878-1946) и Константин Иларионов (1868-1929) - ученици на Учителя от Велико Търново, ръководители на
Бялото
Братство в града (бел. ред.)
Обсъждайте нещата, преценявайте ги и тогава ги вършете. Моят поздрав на Елена и на всички приятели по име. Вярвам да се намирате на позициите си и да давате отпор; ако ви смущават много, турете ги на работа, накъдето се окаже нужда. Приемете моя сърдечен поздрав. П. К. Дънов
Елена Иларионова (1878-1946) и Константин Иларионов (1868-1929) - ученици на Учителя от Велико Търново, ръководители на
Бялото
Братство в града (бел. ред.)
1 август 1907 г. Тръгнете на 12.VIII. за Варна. В плика са сложени още три покани за събора във Варна със същия текст - за Мария Казакова, за Анастас Бойнов и за Елена Иларинова. Плик от 1907 г, адресиран до Константин Иларионов:
към текста >>
90.
СЪРАБОТНИЦИТЕ
Името на Анастасия д-р Желязкова фигурира и в първия съхранен протокол (1903 г.) от годишните срещи на Веригата на
Бялото
Братство.
пред Варненското благотворително дружество „Милосърдие". Проучването на документалните материали и архиви на Варна от това време, обаче, недвусмислено показват, че през цитираната година дружество с такова име не съществува. То е учредено едва през 1903 г. и всички исторически подробности около това могат да бъдат проследени в „Юбилеен отчет на Варненското женско благотворително дружество „Милосърдие" по случай десет годишнината от откриването на приюта за старци", Варна, Печатница „Вой-ников", 1925. Председател на първото негово настоятелство е Анастасия д-р Желязкова.
Името на Анастасия д-р Желязкова фигурира и в първия съхранен протокол (1903 г.) от годишните срещи на Веригата на
Бялото
Братство.
Наред с първите ученици на Учителя - д-р Г. Миркович, П. Киров, Т. Стоянов, М. Казакова и М.
към текста >>
За свой патронен празник „Милосърдие" определя 19 август, Преображение Господне -денят, в който по традиция Учителя открива годишните събори на
Бялото
Братство.
благородни варненки, начело пак с Анастасия д-р Желязкова, учредяват Дружество за въздигание и издържа-ние на старопиталище. На 3 август същата година под председателството на митрополит Симеон дружеството приема името „Милосърдие" и избира за председател на първото си настоятелство Анастасия д-р Желязкова. На 24 февруари 1914 г. последната е преизбрана на същия пост и във второто настоятелство, а през 1918 г. е обявена за почетен председател.
За свой патронен празник „Милосърдие" определя 19 август, Преображение Господне -денят, в който по традиция Учителя открива годишните събори на
Бялото
Братство.
През 1910 г. Варненската община дарява на дружеството парцел за построяване на сиропиталище, през 1915 г. то наема здание за приют на ул. „Кавалска", а през 1916 г. наема зданието на Варненското черковно настоятелство на ул.
към текста >>
Тази неточност се предава чрез устни спомени към следващите поколения от слушатели и ученици на
Бялото
Братство и продължава да се преповтаря предимно в мемоарните хроники на поколението, дошло в Братството след Първата световна война (виж „Изгревът" на
Бялото
Братство", I-IV том, София, Житен клас, 1993-1995).
А когато Обществото започва да документира своите срещи, т.е. да пише своя история (от 14 август 1903 г. и след това), вече е създадено благотворителното дружество „Милосърдие" (11 дни преди годишната среща на Веригата и Протокол № 1) и Анастасия д-р Желязкова е негов председател. Тогава, явно по невнимание, непреките свидетели на събитието от 1898 г. започват да асоциират „Възвание"-то с Анастасия д-р Желязкова и оттам - с нейното „Милосърдие".
Тази неточност се предава чрез устни спомени към следващите поколения от слушатели и ученици на
Бялото
Братство и продължава да се преповтаря предимно в мемоарните хроники на поколението, дошло в Братството след Първата световна война (виж „Изгревът" на
Бялото
Братство", I-IV том, София, Житен клас, 1993-1995).
В заключение може да бъде фор-мулирано следното документално доказано твърдение: Учителя прочита „Възвание"-то през 1898 г. пред Варненското женско благотворително културно-просветно дружество „Майка". Настоящите бележки биха били твърде непълни без биографията на Анастасия д-р Желязкова, затова предлагаме на читателите онова, което успяхме да съберем от оскъдните документални източници. Анастасия Цвяткова Узунова е родена през 1845 г. в Одрин в семейството на чорбаджи Цвятко Узунов.
към текста >>
По документални данни годишната среща на Веригата на
Бялото
Братство през 1906 г.
Летбитер (Издава редакцията на списание „Родина", София) и на няколко неголеми спири-тични статии, отпечатвани в редактираното от д-р Георги Миркович в Сливен списание „Нова светлина" (1890-1896 г). Това е вероятно и времето, когато се запознава с Учителя Петър Дънов. Съвсем правдоподобно е предположението, че през 1897 г. тя участва в учредяването на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, а на следната година, като член на управителния съвет на дружество „Майка", организира представянето на „Възвание"-то. Анастасия Узунова-Желязкова се явява пръв варненски ученик на Учителя Беинса Дуно.
По документални данни годишната среща на Веригата на
Бялото
Братство през 1906 г.
се провежда от 11 до 15 август в дома и на ул. „Стефан Карад-жа". До 1909 г. включително тя неизменно присъства на съборите като единствен представител от Варна. През следващите години, когато съборите започват да се провеждат във Велико Търново, по неясни причини името и отсъства от списъка на участниците.
към текста >>
91.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
„Спиритизмът и теософията са методи на
Бялото
Братство, те подготвят пътя му".
по молба на приятелите д-р Миркович се явил чрез Учителя и разказвал за своя нов живот в отвъдния свят. Учителя на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. (Виж „Вяра и съмнение" (17.06.1923 г.), Окултни лекции. II година, Малджиев, Русе, 1923 г.) Според Учителя, спиритизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива.
„Спиритизмът и теософията са методи на
Бялото
Братство, те подготвят пътя му".
(Беседи от 1919 г., стр. 104) Едновременно с това, Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човека, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Д-р Миркович издавал „Нова светлина " - месечно списание, в което се тълкували тайните явления в природата. Излизало от 15 април 1891 г.
към текста >>
92.
ТОДОР СТОИМЕНОВ
Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно
Бяло
Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята.
За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние, тримата - Пеньо Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх Великден 1900 г. щастието ни бе голямо - двамата с Пеньо Киров се срещнахме във Варна лично с г-н Дънов. Аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят.
Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно
Бяло
Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята.
Това Братство работи между всички народи под различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Христос казва наистина „Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великия революционер в полето на Духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците."
към текста >>
93.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
се запозна с окултната наука и възприе Учението на
Бялото
братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска.
Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за Братството. Също така като нея работеше и Виктория Христова. Предани сестри бяха Милка Периклиева** и Стефанка Данаилова. Всеотдайни в работата, внасящи в Братството вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева. Към 1922 г.
се запозна с окултната наука и възприе Учението на
Бялото
братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска.
Тодор Дренски беше един от най-преданите и издигнати братя, който основно познаваше окултизма и служеше най-предано на Братството и Учителя. Също и сестра Люба Стойкова обичаше и служеше на Учителя и Братството. Един от първите предани братя беше Панчо Георгиев, който посвети живота си за братското дело; също и Панчо Попниколов и съпругата му Веселина Попниколова. През 1929 г.
към текста >>
заедно със съпру-гата си Йорданка Жекова (1 01.1896-1.01.1978) живеят в София и играят забележителна роля в живота на Изгрева; завършва земния си път на 23 февруари 1970 г.; писмата на Учителя до Иван Жеков са публикувани в „Изгревът" на
Бялото
Братство", т VII, Житен клас, София, 1997 (бел. ред.)
Мястото беше дадено от сестра Станка Нау-мова и цялото варненско братство взе живо участие в построяването му на улица „Цимерман" 20. *Велко Милев Петрушев - роден на 12 юли 1892 г във варненското село Голяма Франга, днес - Каменар, от 1912 г живее във Варна, ученик на Учителя от около 1915 г, ръководител на Варненското братство от около 1932 г до около 1962 г, автор на две мистерийни драми, от 1931 г получава чрез инспирация духовни послания, които нарича размишления, и създава във Варненското братство вътрешна духовна школа, последните си години преживява в дома си на ул „Оборище" 6, завършва земния си път на 20 март 1968 г във Варна (бел състав ) *Иван Жеков - роден на 3 март 1875 г. във Варна,завършва ветеринарна медицина в Букурещ,ученик на Учителя от 1917 г.; през 1921 г. закупува парцел за лозе край Варна; от 1929 г.
заедно със съпру-гата си Йорданка Жекова (1 01.1896-1.01.1978) живеят в София и играят забележителна роля в живота на Изгрева; завършва земния си път на 23 февруари 1970 г.; писмата на Учителя до Иван Жеков са публикувани в „Изгревът" на
Бялото
Братство", т VII, Житен клас, София, 1997 (бел. ред.)
*Васил Ставрев - не бива да се припознава с известния варненски преводач, литературен и театрален критик Васил Ставрев (1885-1929) (бел. състав.) **Еманоил (Манол) Иванов - ученик на Учителя отпреди Първата световна война, ръководител на Варненското братство от ок. 1918 г. до ок. 1932 г., след което се преселва в София (бел. състав.)
към текста >>
*Ташла-тепе - най-високата точка в околността на Варна в югоизточния край на Франгенско плато, около 300 м надморска височина, с величествена панорама към Черно море Името и на турски означава буквално „каменен връх" За старите варненци обвитият в мъгла връх е бил знак за влошаване на времето Днес на него се издига телевизионен ретранслатор Според неофициални спомени на съвременници, в утрото на първия съборен ден на
Бялото
Братство през 1899 г Учителя извел своите трима първи ученици на Ташла-тепе, за да посрещнат изгрева на Слънцето (бел състав )
***Матей Калудов - професионален музикант, ученик на Учителя от около 1917 г.; той и съпругата му Мария Калудова даряват в дома си на ул. „Петко Каравелов" помещение за салон за молитвени събрания, използван от Варненското братство в периода от ок. 1922 г. до 1954 г. (бел. състав.)
*Ташла-тепе - най-високата точка в околността на Варна в югоизточния край на Франгенско плато, около 300 м надморска височина, с величествена панорама към Черно море Името и на турски означава буквално „каменен връх" За старите варненци обвитият в мъгла връх е бил знак за влошаване на времето Днес на него се издига телевизионен ретранслатор Според неофициални спомени на съвременници, в утрото на първия съборен ден на
Бялото
Братство през 1899 г Учителя извел своите трима първи ученици на Ташла-тепе, за да посрещнат изгрева на Слънцето (бел състав )
**Станка и Георги Наумови - върху техен парцел на ул „Цимерман" 20 през 1954 г е построен салон за молитвени събрания на Варненското братство (бел състав ) *Михаил Иванов (1900-1986) - ученик на Учителя Беинса Дуно от 1917 г., емигрирал през 1937 г. във Франция, където основава френското Бяло Братство под името Омраам Микаел Айванхов; виж в същата книга „Варненските години на Михаил Иванов", стр. 202 (бел. състав.) **Милка Периклиева - родена на 4 януари 1908 г.
към текста >>
във Франция, където основава френското
Бяло
Братство под името Омраам Микаел Айванхов; виж в същата книга „Варненските години на Михаил Иванов", стр.
до 1954 г. (бел. състав.) *Ташла-тепе - най-високата точка в околността на Варна в югоизточния край на Франгенско плато, около 300 м надморска височина, с величествена панорама към Черно море Името и на турски означава буквално „каменен връх" За старите варненци обвитият в мъгла връх е бил знак за влошаване на времето Днес на него се издига телевизионен ретранслатор Според неофициални спомени на съвременници, в утрото на първия съборен ден на Бялото Братство през 1899 г Учителя извел своите трима първи ученици на Ташла-тепе, за да посрещнат изгрева на Слънцето (бел състав ) **Станка и Георги Наумови - върху техен парцел на ул „Цимерман" 20 през 1954 г е построен салон за молитвени събрания на Варненското братство (бел състав ) *Михаил Иванов (1900-1986) - ученик на Учителя Беинса Дуно от 1917 г., емигрирал през 1937 г.
във Франция, където основава френското
Бяло
Братство под името Омраам Микаел Айванхов; виж в същата книга „Варненските години на Михаил Иванов", стр.
202 (бел. състав.) **Милка Периклиева - родена на 4 януари 1908 г. във Варна, ок. 1932 г. се преселва в София, играе забележителна роля в живота на Изгрева, публикува в САЩ интересни мемоари, завършва земния си път на 22 декември 1976 г.
към текста >>
94.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на
Бялото
Братство ", т.
Но „много"-то все пак трябва да се каже. И то -непредубедено, точно, дори с преднамерено хладно историческо сърце. Може би, защото всички досегашни мемоаристи са тъкмо обратно - прекомерно емоционални и неисторични. Мария Тодорова нарича Михаил Иванов „самозванец", „попаднал в мрежата на Черната ложа" и т.н. Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност.
Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на
Бялото
Братство ", т.
I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995). Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на Бялото Братство в Търново през 1919 г. до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г.
към текста >>
Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на
Бялото
Братство в Търново през 1919 г.
Може би, защото всички досегашни мемоаристи са тъкмо обратно - прекомерно емоционални и неисторични. Мария Тодорова нарича Михаил Иванов „самозванец", „попаднал в мрежата на Черната ложа" и т.н. Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т. I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995).
Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на
Бялото
Братство в Търново през 1919 г.
до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г. до март 1950 г. излежава затворническа присъда, а на 8 юли 1953 г.
към текста >>
открива в Бонфен първия събор на
Бялото
Братство във Франция.
до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г. до март 1950 г. излежава затворническа присъда, а на 8 юли 1953 г.
открива в Бонфен първия събор на
Бялото
Братство във Франция.
През 1959 г. посещава Индия, на 17 юни се среща там с Бабаджи и приема името Омраам Микаел Ай-ванхов. Един единствен път Михаил Иванов се завръща в България - на 18 юни 1981 г. Посещава София, Рила и, разбира се, града на своята младост. Тъкмо годините, прекарани във Варна, са предмет на следващите редове.
към текста >>
Михаил Иванов присъства на първия следвоенен годишен Събор на
Бялото
Братство във Велико Търново.
- рекъл усмихнат Михаил, но после попитал кога ще стане това. — През двадесет и шестата година. Много след това Михаил Иванов разбрал, че не става дума за 26-годиш-ната му възраст, а за двадесет и шест години по-късно, т.е. за 1944 г., когато започват големите му изпитания във Франция, довели до затворническа присъда през 1948 г. От 19-ти до 26 август 1919 г.
Михаил Иванов присъства на първия следвоенен годишен Събор на
Бялото
Братство във Велико Търново.
В продължение на две години след това живее заедно с варненеца Кръстьо Христов в братската вила сред търновските лозя. Чете по много, размишлява и медитира. Според него, Учителя все по-малко се интересувал от работата му. В мемоарите си описва как през 1919 г. започнал да строи плочник пред вилата.
към текста >>
На Събора на
Бялото
Братство през 1922 г.
Михаил понечил да му помогне. — Работата ти не е свършена добре - рекъл строго Учителя, - плочите не са прави. Михаил преподредил плочите, но всеки път, когато Учителя ги поглеждал, намирал някакъв дефект. В края на лятото на 1921 г. Учителя Беинса Дуно съветва Михаил Иванов да напусне Търново, да се върне във Варна и да завърши средното си образование.
На Събора на
Бялото
Братство през 1922 г.
в Търново Учителя Беинса Дуно се обръща директно в Словото си към Михаил Иванов и Кръстьо Христов („Милосърдието ", беседа от 23 август 1922, „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1922 година"): „Аз имам в Школата двама ученика... В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място... Казвам им: на вас ви липсва милосърдие... И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между [тях]... Аз им казвах: Въпроса за женитбата не сте го разрешили още... Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме - дали за Бога или за света да се оженим... Аз им казах: Слушайте, вас ви познавам преди осем хиляди години,... в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им. Сега идвате в света и аз искам да си издържите изпита... Те още държат изпита и едва наполовина са го издържали... Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало.
към текста >>
Дадени на учениците на Всемирното
Бяло
Братство при срещата им в гр.
Михаил преподредил плочите, но всеки път, когато Учителя ги поглеждал, намирал някакъв дефект. В края на лятото на 1921 г. Учителя Беинса Дуно съветва Михаил Иванов да напусне Търново, да се върне във Варна и да завърши средното си образование. На Събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново Учителя Беинса Дуно се обръща директно в Словото си към Михаил Иванов и Кръстьо Христов („Милосърдието ", беседа от 23 август 1922, „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя.
Дадени на учениците на Всемирното
Бяло
Братство при срещата им в гр.
Търново през лятото на 1922 година"): „Аз имам в Школата двама ученика... В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място... Казвам им: на вас ви липсва милосърдие... И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между [тях]... Аз им казвах: Въпроса за женитбата не сте го разрешили още... Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме - дали за Бога или за света да се оженим... Аз им казах: Слушайте, вас ви познавам преди осем хиляди години,... в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им. Сега идвате в света и аз искам да си издържите изпита... Те още държат изпита и едва наполовина са го издържали... Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се въоръжите само с великата Божествена Любов, с великата Мъдрост, с великата Правда, Истина, Милосърдие, Добродетелта, с великото Дълготърпение и Въздържание... Аз не съм оставил този въпрос с тия двамата ученици. Мисля да направя един опит и идната година ще ви кажа какъв е резултатът.
към текста >>
95.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Пред мен се откри нещо много интересно: на една поляна бяха насядали в идеален кръг стотина души; пред всеки един имаше постлана голяма снеж-
нобяла
салфетка, върху която беше сложена закуска.
в София, от 1933 г. живее във Варна, ученичка на Учителя от ок. 1934 г. (бел. състав.) Най-после се изкачихме.
Пред мен се откри нещо много интересно: на една поляна бяха насядали в идеален кръг стотина души; пред всеки един имаше постлана голяма снеж-
нобяла
салфетка, върху която беше сложена закуска.
Само на едно място беше сложена закуска, но нямаше никой. Възрастният човек ми каза, че това място е определено за мен, очаквали са ме. И аз седнах... Събудих се и се замислих какво значи всичко това. Много интересни сънища съм имала и не са ме лъгали досега.
към текста >>
96.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
Да се прослави Бог в
Бялото
братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов!
НОВ ХРАМ Зафира Иванова*
Да се прослави Бог в
Бялото
братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов!
1927 г. Пролетта цъфтеше. В нашия заден двор растяха метли. Те израстваха гъсти и високи, по-високи от човешки ръст. Между тях се криех да уча уроците си, защото в нашата скромна къщичка бяхме много хора и винаги беше шумно.
към текста >>
Един ден кръгче от
бяла
светлина започна да шари из метлите.
си лягаше. Дните минаваха. Аз се гушех между нашите дворни метли, в моята зелена колибка и учех. Бях вече ученичка в гимназията. От прозореца на стаята, дето живееше квартирантът, се виждаше нашият заден двор.
Един ден кръгче от
бяла
светлина започна да шари из метлите.
Разбрах, че той държеше огледалце срещу слънцето и го насочваше към моето скривалище. „Прави си шеги", помислих си. Оттогава, когато слизаше да се мие на чешмата, ме поздравяваше. А оградата между нашия и съседния двор не беше по-висока от половин метър. Ние я прескачахме, когато играехме с децата на съседите.
към текста >>
На първата
бяла
страница беше написал: „На Зафира, за да пази равновесие в пътя на временното, докато познае Вечното."
Той беше дошъл само да ме заведе „на гости" при Учителя за Великия ден. Благодарна съм му за това, което ми даде, за това, което ми подари за цял живот, за песните и за вечните истини. Благодарна съм, че в ранната си младост срещнах един Човек, един Брат, един истински ученик на Учителя, който не се опита да се възползва от моята младост и от моята неопитност. Беше пролет, аз бях на 15 години, той - на 30. От него ми е останало едно малко Евангелие.
На първата
бяла
страница беше написал: „На Зафира, за да пази равновесие в пътя на временното, докато познае Вечното."
Пътят, който води за Ташла тепе (Каменна могила), минаваше пред вилата на д-р Жеков. Обрасла с японски рози и с други храсти, тази дача се издигаше над другите с височината си - всички околни кьошкове бяха на един етаж, а вилата на доктора имаше отгоре още една стая с балкон. Тук някога е идвал Учителя. В стаята с балкона е живял. Най-забележителното в двора беше един бор.
към текста >>
Тя била в
бяла
рокля и изпълнявала Шестте гимнастически упражнения.
Разпънат на скалите, за него има много легенди. Световноизвестен туристически обект. Векове са минали, но неговата слава на символ от ранното Християнство е свежа. Място за молитва и медитация. Случи се така, че една сестра през една неделна утрин изкачила сама Каменна могила.
Тя била в
бяла
рокля и изпълнявала Шестте гимнастически упражнения.
Тъкмо при последното упражнение по могилата минало едно турче. Като видяло жената в бяло на колене да духа с протегнати напред и настрани ръце, уплашило се и хукнало надолу. Кого де срещало, разправяло, че на върха има самодива. Сестрата, която изпълняваше Шестте упражнения, беше варненка. Казваше се Стойна.
към текста >>
Като видяло жената в
бяло
на колене да духа с протегнати напред и настрани ръце, уплашило се и хукнало надолу.
Векове са минали, но неговата слава на символ от ранното Християнство е свежа. Място за молитва и медитация. Случи се така, че една сестра през една неделна утрин изкачила сама Каменна могила. Тя била в бяла рокля и изпълнявала Шестте гимнастически упражнения. Тъкмо при последното упражнение по могилата минало едно турче.
Като видяло жената в
бяло
на колене да духа с протегнати напред и настрани ръце, уплашило се и хукнало надолу.
Кого де срещало, разправяло, че на върха има самодива. Сестрата, която изпълняваше Шестте упражнения, беше варненка. Казваше се Стойна. Тя беше шивачка. После от Варна замина за София.
към текста >>
Вътре беше навита на руло
бяла
книжка с красиво написан с печатни букви следния текст: „Братството е основа на живота."
".... * * * Напролет теренът беше разчистен. Строителните работници започнаха. Когато беше направен изкопът за мазата, на източния ъгъл зазидаха малко стъкълце с восъчна запушалка.
Вътре беше навита на руло
бяла
книжка с красиво написан с печатни букви следния текст: „Братството е основа на живота."
Ако някога се строи на това място, бъдещите хора ще прочетат тези мъдри думи на Великия Учител Беинса Дуно. Текста написа брат Ангел - архитектът. Аз знаех да карам велосипед и това беше удобно, за да поръчвам строителни материали, без да се бавят зидарите. Покупките оправдавах пред брат инженер Панчо Панчев. Така участвах в строежа.
към текста >>
97.
'Веригата'
се преименува във Всемирно
Бяло
Братство.
ВЕРИГАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ В тази книга са представени всички открити досега текстове от годишните срещи на т.нар. Верига. Създадена от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) през 1897 г. като Общество за повдигане религиозния дух на българския народ, тя провежда ежегодни национални събори във Варна и Велико Търново до 1915 г., а през 1920 г.
се преименува във Всемирно
Бяло
Братство.
Според списъци на участници в съборите, изготвени от Пеню Киров през 1914–1915 г., Веригата е учредена във Варна през 1899 г., но терминът Верига е документиран за първи път едва в протокол от 1906 г. Някои ранни историци я наричат Синархическа верига. Главно съдържание на текстовете са проповеди на Учителя Беинса Дуно и събития от годишните събори, протоколирани от Димитър Голов (1863–1917). Съдържанието е сравнено с протоколи на Петко Гумнеров (1864–1922) и някои пасажи от тях са добавени на места, където се откриват по- съществени разлики или пропуски. Първото издание на протоколите на Димитър Голов е в документалните книги Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново (т.
към текста >>
Издателство •
Бяло
Братство•
ВЕРИГАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ ГОДИШНИ СРЕЩИ 1903–1915 Издателство •Захарий Стоянов•
Издателство •
Бяло
Братство•
София, 2007 © Учителя Петър Дънов, автор © Димитър Голов, Петко Гумнеров, автори на протоколите © Димитър Калев, съставител и редактор, 2007 © Петър Добрев, художествено оформление, 2007
към текста >>
© Издателство „
Бяло
Братство“, 2007
© Учителя Петър Дънов, автор © Димитър Голов, Петко Гумнеров, автори на протоколите © Димитър Калев, съставител и редактор, 2007 © Петър Добрев, художествено оформление, 2007 © Издателство „Захарий Стоянов“, 2007
© Издателство „
Бяло
Братство“, 2007
ISBN 978-954-739-987-7 Съдържание Годишна среща на Веригата Варна, 1903 .................................................................. 7 Годишна среща на Веригата
към текста >>
98.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1903
След създаване на Общество Всемирно
Бяло
Братство е дългогодишен негов касиер.
1 Всички дати в протоколите са посочени според стария стил на летоброене по Юлианския календар, използван в България до 31 март 1916 г. За привеждането им към нов стил е необходимо да се добавят 12 дни. 2 Тодор Стоянов (1872–1952) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Пазарджик, завършва земния си път в София. Работи като чиновник в Пазарджишката община и секретар в Окръжния съд в Бургас.
След създаване на Общество Всемирно
Бяло
Братство е дългогодишен негов касиер.
3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път в Сливен. Завършва френско католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция. Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие.
към текста >>
В него Учителя Беинса Дуно публикува първите си статии: Тайните на Духа (Хио-Ели-Мели-Месаил), Мисли и упътвания, Благовремието и Своенравието (виж Учителя Петър Дънов, Той иде, ИК
Бяло
Братство, София, 2004).
Името му няколко пъти се споменава в кореспонденцията на Учителя Беинса Дуно с Пеню Киров и Тодор Стоянов. 9 Текстът в средни скоби [...] е редакторско пояснение. 10 Списание „Виделина“ – езотерично списание, издавано от 1902 г. в Сливен от д-р Георги Миркович като продължение на сп. Нова светлина.
В него Учителя Беинса Дуно публикува първите си статии: Тайните на Духа (Хио-Ели-Мели-Месаил), Мисли и упътвания, Благовремието и Своенравието (виж Учителя Петър Дънов, Той иде, ИК
Бяло
Братство, София, 2004).
към текста >>
99.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1906
Съзнателният живот произлиза от
бялата
светлина – тя е Божествена.
Първо събрание, 11 август Г-н Дънов прочете 7-а глава от Евангелието от Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.“18 След прочитането г-н Дънов се вдъхнови от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите на прочетеното. За да получим нещо – продължи той, – трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си. Религията има за цел да ни научи как да живеем. Знанието и Мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия.
Съзнателният живот произлиза от
бялата
светлина – тя е Божествена.
Това е първата сфера. Бялата краска съответства на седемте краски. Човек има пет лица – четири човечески и едно Божествено. Човеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви от човеческо естество.
към текста >>
Бялата
краска съответства на седемте краски.
За да получим нещо – продължи той, – трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си. Религията има за цел да ни научи как да живеем. Знанието и Мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия. Съзнателният живот произлиза от бялата светлина – тя е Божествена. Това е първата сфера.
Бялата
краска съответства на седемте краски.
Човек има пет лица – четири човечески и едно Божествено. Човеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви от човеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът – в благоразумие, страстта – във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки.
към текста >>
Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж Учителя във Варна, ИК
Бяло
Братство, София, 1999).
През 1905 г. Учителя Беинса Дуно живее в софийския му дом. 14 Илия Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Угърчин, Ловешко, живee в Русе, по- късно – в София, работи като чиновник. 15 Тодор Бъчваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж Учителя във Варна, ИК
Бяло
Братство, София, 1999).
16 Гина (Ангелина) Гумнерова – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Меричлери, съпруга на Петко Гумнеров. 17 Михалаки Георгиев (1854–1916) – именит български белетрист и общественик, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден във Видин, завършва земния си път в София. Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като учител в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на вестник Балканска трибуна. Автор на разказите Меракът на чичо Денчо, С тебешир и въглен, Шарен свят, Бае Митар пророкът и др.
към текста >>
100.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с
бялата
краска.
Голов – от 12–1 ч., Елена Иларионова – от 1–2 ч., Илия Стойчев – от 2–3 ч., Конст. Иларионов – от 3–4 ч., Мария Казакова – от 4–5 ч., Михалаки Георгиев – от 5–6 ч., Пеню Киров – от 6–7 ч., Петко Гумнеров – от 7–8 ч., Тодор Бъчваров – от 8–9 ч., Анастасия д-р Железкова – от 9–10 ч., Тодор Стоянов – от 10–11 ч. преди обед на 10–ий август, неделя. Докато се изреждахме по горния ред, на тези, които бяха долу, г-н Дънов, между другите важни мисли, каза следните: От тази изповед, която правите сега, зависи и благословението, което ще дойде.
Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с
бялата
краска.
И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота.
към текста >>
в четвероъгълник, с четири ленти – розова, жълта,
бяла
и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли.
сутринта ще имаме събрание. 11 август, понеделник В 4,30 ч. сутринта се събрахме за молитва. Всички подред се изкачвахме горе, гдето масата беше
в четвероъгълник, с четири ленти – розова, жълта,
бяла
и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли.
Така по следния ред се качвахме и слизахме: М. Георгиев, Т. Бъчваров, П. Гумнеров, Гина Гумнерова, Д. Голов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Ан.
към текста >>
Железкова, като първите четирима държаха синята лента, вторите четирима –
бялата
, третите трима – жълтата, а последните двама – розовата.
Бъчваров, П. Гумнеров, Гина Гумнерова, Д. Голов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Ан. Бойнов, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Кон. Иларионов и Ан.
Железкова, като първите четирима държаха синята лента, вторите четирима –
бялата
, третите трима – жълтата, а последните двама – розовата.
Г-н Дънов ни обясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена. А пък дванадесетте бели ленти на стената над масата означавали дванадесет- те месеца в годината. Понеже всички ленти са бели, означавало чистота. Тези дванадесет ленти означавали същевременно дванадесетте зодии, в които сме всякой един от нас. Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образувал с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохожда, за да ни повдигне, докато пък днес имало пред нас четвероъгълник, квадрат, което пък означавало, че това Божествено вече туря основа за нашето повдигане.
към текста >>
Железкова, Тодор Бъчваров и Пеню Киров, първата от които се докосна до синята лента, вторият – до
бялата
, а последният – до жълтата.
Утре, 12-того, ще имаме събрание в 4 ч. сутринта. 12 август, вторник В 4,20 ч. сутринта рано се събрахме и по трима поред се изкачвахме горе пред престола, гдето всякой от нас улавяше по една лента, помолваше се и заставаше настрана, докато се събрахме всинца горе около котела с вода и босилек. Най-напред се изкачиха Ан.
Железкова, Тодор Бъчваров и Пеню Киров, първата от които се докосна до синята лента, вторият – до
бялата
, а последният – до жълтата.
Подир това се изкачиха Елена Иларионова, която улови бялата лента, Петко Гумнеров – синята лента, и М. Георгиев – жълтата. След тях: Илия Стойчев – синята, Мария Казакова – бялата, и Тодор Стоянов – жълтата. После се изкачиха Гина Гумнерова, която хвана бялата лента, Константин Иларионов – синята, и Дим. Голов – жълтата.
към текста >>
Подир това се изкачиха Елена Иларионова, която улови
бялата
лента, Петко Гумнеров – синята лента, и М.
12 август, вторник В 4,20 ч. сутринта рано се събрахме и по трима поред се изкачвахме горе пред престола, гдето всякой от нас улавяше по една лента, помолваше се и заставаше настрана, докато се събрахме всинца горе около котела с вода и босилек. Най-напред се изкачиха Ан. Железкова, Тодор Бъчваров и Пеню Киров, първата от които се докосна до синята лента, вторият – до бялата, а последният – до жълтата.
Подир това се изкачиха Елена Иларионова, която улови
бялата
лента, Петко Гумнеров – синята лента, и М.
Георгиев – жълтата. След тях: Илия Стойчев – синята, Мария Казакова – бялата, и Тодор Стоянов – жълтата. После се изкачиха Гина Гумнерова, която хвана бялата лента, Константин Иларионов – синята, и Дим. Голов – жълтата. Най-подир дойде Ан.
към текста >>
След тях: Илия Стойчев – синята, Мария Казакова –
бялата
, и Тодор Стоянов – жълтата.
сутринта рано се събрахме и по трима поред се изкачвахме горе пред престола, гдето всякой от нас улавяше по една лента, помолваше се и заставаше настрана, докато се събрахме всинца горе около котела с вода и босилек. Най-напред се изкачиха Ан. Железкова, Тодор Бъчваров и Пеню Киров, първата от които се докосна до синята лента, вторият – до бялата, а последният – до жълтата. Подир това се изкачиха Елена Иларионова, която улови бялата лента, Петко Гумнеров – синята лента, и М. Георгиев – жълтата.
След тях: Илия Стойчев – синята, Мария Казакова –
бялата
, и Тодор Стоянов – жълтата.
После се изкачиха Гина Гумнерова, която хвана бялата лента, Константин Иларионов – синята, и Дим. Голов – жълтата. Най-подир дойде Ан. Бойнов, който улови бялата лента. Като се събрахме всичките горе, освети се водата по начин, за който ни се каза, че трябва да остане велика тайна на нашите сърца, без ни най-малко да се разказва на хората.
към текста >>
После се изкачиха Гина Гумнерова, която хвана
бялата
лента, Константин Иларионов – синята, и Дим.
Най-напред се изкачиха Ан. Железкова, Тодор Бъчваров и Пеню Киров, първата от които се докосна до синята лента, вторият – до бялата, а последният – до жълтата. Подир това се изкачиха Елена Иларионова, която улови бялата лента, Петко Гумнеров – синята лента, и М. Георгиев – жълтата. След тях: Илия Стойчев – синята, Мария Казакова – бялата, и Тодор Стоянов – жълтата.
После се изкачиха Гина Гумнерова, която хвана
бялата
лента, Константин Иларионов – синята, и Дим.
Голов – жълтата. Най-подир дойде Ан. Бойнов, който улови бялата лента. Като се събрахме всичките горе, освети се водата по начин, за който ни се каза, че трябва да остане велика тайна на нашите сърца, без ни най-малко да се разказва на хората. Дадоха се, като слязохме долу, следующите двадесет и четири места от Книгата Господня: Битие
към текста >>
Бойнов, който улови
бялата
лента.
Георгиев – жълтата. След тях: Илия Стойчев – синята, Мария Казакова – бялата, и Тодор Стоянов – жълтата. После се изкачиха Гина Гумнерова, която хвана бялата лента, Константин Иларионов – синята, и Дим. Голов – жълтата. Най-подир дойде Ан.
Бойнов, който улови
бялата
лента.
Като се събрахме всичките горе, освети се водата по начин, за който ни се каза, че трябва да остане велика тайна на нашите сърца, без ни най-малко да се разказва на хората. Дадоха се, като слязохме долу, следующите двадесет и четири места от Книгата Господня: Битие 5:6, Битие 12:10, Изход 7:10, Второзаконие 20:5, Псалом 105:6, Притчи 20:12, Еклисиаст 7:7, Исаия 63:3, Даниил 7:6, Матея 12:20, Лука 9:3, Йоанна 7:7, Марка 5:14, Песен на песните 3:4. Г-н Дънов обясни, че тия стихове се дават за всинца ни, но за да узнаем кой за кого е, трябва да хвърлим жребий, като всякой от нас си вземе жребия по реда, по който тази сутрин се изкачвахме горе, пред осветяването на водата. Най-напред тегли жребий Ан.
към текста >>
НАГОРЕ