НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
304
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
УВОД
След унищожаването на селището на
братството
„Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П.
в с. Алдомировци, Софийско и умира през 1998г. в София. Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на Учителя П. Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в.
След унищожаването на селището на
братството
„Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П.
Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л. Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов. Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на Учителя П. Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи.
към текста >>
2.
Пеню Киров - №2
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на
Братството
в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща.
....................... 4. Допълнителна бележка на П. Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов.
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на
Братството
в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща.
Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
към текста >>
3.
Петър Дънов - №51 (Добрата молитва)
164. Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на
Братството
се дава в това писмо.
Ваш верен: П. К. Дънов .................... 163. Липсва датата в началото на писмото, тя е на последната страница отстрани. (У., № 51, 27.11.1900 г.)
164. Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на
Братството
се дава в това писмо.
В „Наряди и упътвания" от 1925 г. той пояснява: „Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да влезеш навсякъде. Тя е един пропуск. Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява".
към текста >>
По време на Втората световна война, по негово поръчение,
Братството
отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да носи със себе си.
Тя е един пропуск. Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява". Първият вариант на „Добрата молитва" е даден в единствено число. По-късно Учителя дава „Добрата молитва" в множествено число.
По време на Втората световна война, по негово поръчение,
Братството
отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да носи със себе си.
„Добрата молитва", наред с 91 псалом и „Отче наш", са най-употребяваните молитви до днес в нарядите на Братството. (У., №51, 27.11.1900 г.)
към текста >>
„Добрата молитва", наред с 91 псалом и „Отче наш", са най-употребяваните молитви до днес в нарядите на
Братството
.
Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява". Първият вариант на „Добрата молитва" е даден в единствено число. По-късно Учителя дава „Добрата молитва" в множествено число. По време на Втората световна война, по негово поръчение, Братството отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да носи със себе си.
„Добрата молитва", наред с 91 псалом и „Отче наш", са най-употребяваните молитви до днес в нарядите на
Братството
.
(У., №51, 27.11.1900 г.)
към текста >>
4.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на
Братството
в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща.
....................... 4. Допълнителна бележка на П. Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов.
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на
Братството
в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща.
Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
към текста >>
5.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
164. Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на
Братството
се дава в това писмо.
Ваш верен: П. К. Дънов .................... 163. Липсва датата в началото на писмото, тя е на последната страница отстрани. (У., № 51, 27.11.1900 г.)
164. Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на
Братството
се дава в това писмо.
В „Наряди и упътвания" от 1925 г. той пояснява: „Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да влезеш навсякъде. Тя е един пропуск. Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява".
към текста >>
По време на Втората световна война, по негово поръчение,
Братството
отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да носи със себе си.
Тя е един пропуск. Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява". Първият вариант на „Добрата молитва" е даден в единствено число. По-късно Учителя дава „Добрата молитва" в множествено число.
По време на Втората световна война, по негово поръчение,
Братството
отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да носи със себе си.
„Добрата молитва", наред с 91 псалом и „Отче наш", са най-употребяваните молитви до днес в нарядите на Братството. (У., №51, 27.11.1900 г.) № 46 (отворено писмо) гр. Бургас, 21 декемврий 1900 г. [До] гр.
към текста >>
„Добрата молитва", наред с 91 псалом и „Отче наш", са най-употребяваните молитви до днес в нарядите на
Братството
.
Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява". Първият вариант на „Добрата молитва" е даден в единствено число. По-късно Учителя дава „Добрата молитва" в множествено число. По време на Втората световна война, по негово поръчение, Братството отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да носи със себе си.
„Добрата молитва", наред с 91 псалом и „Отче наш", са най-употребяваните молитви до днес в нарядите на
Братството
.
(У., №51, 27.11.1900 г.) № 46 (отворено писмо) гр. Бургас, 21 декемврий 1900 г. [До] гр. Н. пазар
към текста >>
6.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на
Братството
и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню.
По материали от неиздадената биография на Пеню Киров от Никола Нанков по случай 100-годишнината от рождението му. Безброй са спомените ми от онова време за прекараните часове в „Опълченска" 66, за мили срещи със сестри и братя. На един такъв обед Учителя погледна към северната стена, на която имаше едно малко гобленче, извезано с цветя във формата на рамка за портрет, в което бе поставен портретът на брата Пеню Киров, и каза: „Той няма да идва вече на Земята". Това беше през 1925 г. Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други възрастни братя, които го познаваха от Съборите, от лични срещи и писма.
Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на
Братството
и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню.
Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него. В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него. Това счетох като едно свещено задължение, тъй като само аз останах от всички ония, които чухме какво каза тогава Учителя за брат Пеню. За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той. В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр.
към текста >>
7.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
В спомените за нея на хора от
Братството
се говори, че е имала кралска осанка и държание.
Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия.
В спомените за нея на хора от
Братството
се говори, че е имала кралска осанка и държание.
След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град.
към текста >>
Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на
Братството
- при него се съхранява десятъкът.
Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си.
Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на
Братството
- при него се съхранява десятъкът.
В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П.
към текста >>
Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на
Братството
и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.
Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт.
Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на
Братството
и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.
Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар. За Учителя Петър Дънов и Учението
към текста >>
8.
№101 (Пеню Киров)
Зурков се отдръпва от средите на
Братството
и се насочва към масонството.
открива първата дрогерия, където П. Дънов изнася редица сказки при пребиваването си в Бургас. Участва в няколко събора на Веригата след 1911 г. Тексът на братската песен „Сърдечен зов“ е негов. По-късно Ил.
Зурков се отдръпва от средите на
Братството
и се насочва към масонството.
В Бургас масонската ложа е основана през 1929 година, нарича се „Свети Климент Охридски“ и е с първомайстор Илия Зурков. През тридесетте години на ХХ век и идеалите на Ротари клуб намират почва в Бургас. Такъв клуб е учреден на 14 февруари 1937 г. Сред учредителите са Илия Зурков и синът му Любомир Зурков. През 1942 г.
към текста >>
9.
№104 (Пеню Киров)
Дъщерята – Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на
Братството
през целия си живот. В.
Много интелигентна и просветена личност, с вкус и изисканост. Прави впечатление с културата си. Учителства няколко години в Севлиево. През 1903 г. намира оставено в църквата сираче, което приема за свое и го осиновява.
Дъщерята – Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на
Братството
през целия си живот. В.
Стойчева е една от първите ученички на Учителя П. Дънов. Старателно преписва дешифрираните беседи, държани на съборите, и ги разпространява за четене. По това време все още няма отпечатани беседи. По поръчка на П. Дънов посещава Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи.
към текста >>
10.
№125 (Петър Дънов)
Това остава здраво отпечатано в традицията на
Братството
.
Търново и се завръща в София около 3-5 януари с.г. Вж. и бел. №250. (писмо 124) 254 Молитва „Лозинката“ от Молитвеника. 255 Двете молитви оформят рамката на духовния наряд и в годините напред.
Това остава здраво отпечатано в традицията на
Братството
.
към текста >>
11.
ПОСЛЕСЛОВ
Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на
братството
: „Добрата молитва“ (на 27 ноември 1900 г.
и др. През време на социализма е било доста рисковано да се съхраняват каквито и да било материали, свързани с Учението. Така едва в по-ново време бяха получени 124 фотокопия на оригинални писма на Петър Дънов и 105 ксерокопия на чернови от писмата на Пеню Киров и този архив, оцелял след близо 100 години, достигна до вас, драгите читатели. Нека всеки заинтересуван се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от познат към познат, през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик. С настоящата кореспонденция можем още да проследим в най-чист вид дейността на Петър Дънов за полагане основите на бъдещото общество „Бяло братство“.
Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на
братството
: „Добрата молитва“ (на 27 ноември 1900 г.
по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров) и „Символът на вярата“ – 10-те свидетелства Господни и Божието обещание. Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритични сеанси, приемане на Спасителева кръв (писмо №7), водното кръщение (писмо №24) и др. Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме подробности за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“. Именно благодарение на П. Киров до нас достига това „Призвание“.
към текста >>
12.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18
Зурков се отдръпва от средите на
Братството
и се насочва към масонството.
открива първата дрогерия, където П. Дънов изнася редица сказки при пребиваването си в Бургас. Участва в няколко събора на Веригата след 1911 г. Тексът на братската песен „Сърдечен зов“ е негов. По-късно Ил.
Зурков се отдръпва от средите на
Братството
и се насочва към масонството.
В Бургас масонската ложа е основана през 1929 година, нарича се „Свети Климент Охридски“ и е с първомайстор Илия Зурков. През тридесетте години на ХХ век и идеалите на Ротари клуб намират почва в Бургас. Такъв клуб е учреден на 14 февруари 1937 г. Сред учредителите са Илия Зурков и синът му Любомир Зурков. През 1942 г.
към текста >>
13.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19
Дъщерята – Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на
Братството
през целия си живот. В.
Много интелигентна и просветена личност, с вкус и изисканост. Прави впечатление с културата си. Учителства няколко години в Севлиево. През 1903 г. намира оставено в църквата сираче, което приема за свое и го осиновява.
Дъщерята – Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на
Братството
през целия си живот. В.
Стойчева е една от първите ученички на Учителя П. Дънов. Старателно преписва дешифрираните беседи, държани на съборите, и ги разпространява за четене. По това време все още няма отпечатани беседи. По поръчка на П. Дънов посещава Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи.
към текста >>
14.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20
Това остава здраво отпечатано в традицията на
Братството
.
все още е във В. Търново и се завръща в София около 3-5 януари с.г. Вж. и бел. №250. 254 Молитва „Лозинката“ от Молитвеника. 255 Двете молитви оформят рамката на духовния наряд и в годините напред.
Това остава здраво отпечатано в традицията на
Братството
.
256 Тази телеграма не присъства в архива на П. Киров. Публикувана е през 2011 г. в пордицата „Изгревът…“ том ХХV, стр. 702. 257 Това писмо се публикува за първи път. Намира място тук, тъй като е открито в архива на П.
към текста >>
15.
ПРЕДГОВОР
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на
братството
беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани.
ПРЕДГОВОР Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство.
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на
братството
беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани.
Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.
към текста >>
- „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на
братството
; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм.
Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г.
- „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на
братството
; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм.
Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово.
към текста >>
Постепенно към идеите на
братството
се приобщават все повече хора от най-различни слоеве.
През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението. В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина.
Постепенно към идеите на
братството
се приобщават все повече хора от най-различни слоеве.
В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението. Учението е програма за живот за цели исторически периоди. Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал.
към текста >>
В неписаната история на България
братството
и Учителя играят огромна роля.
Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението. В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве.
В неписаната история на България
братството
и Учителя играят огромна роля.
Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението. Учението е програма за живот за цели исторически периоди. Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал. Много от техните слабости и грешки по-късно ще бъдат просто немислими сред учениците и последователите на Учителя.
към текста >>
Тодор Стоименов е сред най-близките спод-вижници на Учителя и касиер на
братството
.
Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал. Много от техните слабости и грешки по-късно ще бъдат просто немислими сред учениците и последователите на Учителя. Но те имат важна функция - към тяхното ядро през първите две десетилетия на 20 в. Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в ограниза-цията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му път. Но първите са призвани и имената им са записани.
Тодор Стоименов е сред най-близките спод-вижници на Учителя и касиер на
братството
.
Д-р Миркович си заминава през 1905 г., Пешо Киров - през 1918. Двамата не успяват да видят делото в неговата пълнота, но словото сигурно е достигнало до тях - то е предназначено за душите. От издателството ПРЕДГОВОР Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство.
към текста >>
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на
братството
беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани.
Д-р Миркович си заминава през 1905 г., Пешо Киров - през 1918. Двамата не успяват да видят делото в неговата пълнота, но словото сигурно е достигнало до тях - то е предназначено за душите. От издателството ПРЕДГОВОР Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство.
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на
братството
беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани.
Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.
към текста >>
- „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на
братството
; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм.
Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г.
- „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на
братството
; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм.
Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово.
към текста >>
Постепенно към идеите на
братството
се приобщават все повече хора от най-различни слоеве.
През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението. В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина.
Постепенно към идеите на
братството
се приобщават все повече хора от най-различни слоеве.
В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението. Учението е програма за живот за цели исторически периоди. Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал.
към текста >>
В неписаната история на България
братството
и Учителя играят огромна роля.
Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението. В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве.
В неписаната история на България
братството
и Учителя играят огромна роля.
Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението. Учението е програма за живот за цели исторически периоди. Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал. Много от техните слабости и грешки по-късно ще бъдат просто немислими сред учениците и последователите на Учителя.
към текста >>
Тодор Стоименов е сред най-близките сподвижници на Учителя и касиер на
братството
.
Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал. Много от техните слабости и грешки по-късно ще бъдат просто немислими сред учениците и последователите на Учителя. Но те имат важна функция - към тяхното ядро през първите две десетилетия на 20 в. Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в огранизацията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му път. Но първите са призвани и имената им са записани.
Тодор Стоименов е сред най-близките сподвижници на Учителя и касиер на
братството
.
Д-р Миркович си заминава през 1905 г., Пешо Киров - през 1918. Двамата не успяват да видят делото в неговата пълнота, но словото сигурно е достигнало до тях - то е предназначено за душите. От издателството
към текста >>
16.
211 ПИСМО
Пчелите ще се раздадат на вдовици извън
братството
Другояче ще излезе да правим услуга на себе си Ще ги раздадете на кръгли вдовици, които да имат малки деца В Бялото Братство вдовици няма, там има само братя и сестри.
София, 30. IV. 1921 г. Любез. К.
Пчелите ще се раздадат на вдовици извън
братството
Другояче ще излезе да правим услуга на себе си Ще ги раздадете на кръгли вдовици, които да имат малки деца В Бялото Братство вдовици няма, там има само братя и сестри.
Цялата сума от дъсчените кошери добита ще се даде на К. и М. без никакви удръжки, другояче ще замяза на позорна търговия с оттенък на користолюбие. Аз исках да им създам работа и всичко сторено да си го вземат. Пчели по никой начин не могат да им се дадат.
към текста >>
17.
БЕЛЕЖКИ
6. Тодор Стоименов (1872 - 1952) заедно с Пеню Киров работи в градския съд в Бургас, счетоводител и финансист, служител в дружество „Сингер" в София, касиер на
братството
.
Издава окултното сп. „Нова светлина" (1891 - 1896) и сп. „Виделина". 4. Козлов, книжар, по-късно се обявява срещу учението, емигрира в САЩ. 5. На 8 октомври 1898 г. Учителя получава от ангел Елохим, ръководител на българите и славянството „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което прочита пред събрание на благотворителното дружество „Милосърдие".
6. Тодор Стоименов (1872 - 1952) заедно с Пеню Киров работи в градския съд в Бургас, счетоводител и финансист, служител в дружество „Сингер" в София, касиер на
братството
.
7. Спиритизъм, лат. Spirit - дух. Практики за връзка с духове на заминали от физическия свят. В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма учение - организира общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите". При спиритическите сеанси духовете, за да се изявят, черпят ектоплазма от медиум.
към текста >>
Константин е военен, ръководител на
братството
в Търново. Учителя
21. Има се пред вид съпругата на Пеню Киров и нейните родители. 22. Димитър Голов, книжар, писар (бързописец) в градския съд в София, участвува в срещите и на съборите, води протоколи, организира издаването на беседите. След преместването си в София през 1904 г. Учителя живее в дома му. 23. Елена и Константин Иларионови.
Константин е военен, ръководител на
братството
в Търново. Учителя
полага особени грижи за неговото здраве. Елена е учителка, една от най-активните фигури в местното братство. 24. Антиминс, художествено изображение на свалянето на Христос от кръста. Копия от картината се връчват на избрани духовни лица от поробените славянски народи. През 18 и в началото на 19 в.
към текста >>
Дъщеря им Цанка Еки-мова и синовете Борис Николов, Николай Дойнов и Стефан Дойнов са сред най-активните личности в
братството
и в школата.
След този акт Дъновски се завръща в България, за да работи за българската църква и националното освобождение. На картината написва: „Откровение в солунската църква „Св. Димитър", дадено на отца Константин Дъновски през юношеството му в гр. Солун на 10 април 1854 г." Учителя връчва копия от антиминса на първите ученици. 25. Кина и Никола Дойнови.
Дъщеря им Цанка Еки-мова и синовете Борис Николов, Николай Дойнов и Стефан Дойнов са сред най-активните личности в
братството
и в школата.
26. Софрони Ников, по-късно оглавява теософското дружество в България. 27. Михалаки Георгиев (1854-1916), писател. Завършва земеделско - индустриалната академия в Чехия. Редактор на в. „Балканска трибуна" (1905-1908).
към текста >>
Домът на Гумнерови на „Опълченска" 70 (66) за дълго време се превръща в средище на
братството
.
Петко е бързописец в съда, секретар на Върховния касационен съд, води протоколи на срещите. Гина е домакиня. Учителя живее у тях от 1905 година. През 1926 г. се премества на „Изгрева".
Домът на Гумнерови на „Опълченска" 70 (66) за дълго време се превръща в средище на
братството
.
От прозореца на горния етаж на къщата в неделни дни Учителя започва да държи своите беседи. 29. Александър Кръстников, чиновник в пощата в Бургас, участва в първите събори. По-късно проповядва главно по селата, издава книги и списание, събира последователи, основава дружество. 30. От 13 до 19 август 1907 г. във Варна се провежда осмата среща (събор) на Веригата.
към текста >>
Преводач, фотограф, участва дейно в живота на
братството
.
През 1916 г. събор не се е състоял. 37. Вероятно д-р Иван Жеков (1875 - 1970). Като младеж е с леви убеждения, участва на учредителния конгрес на БСДП на Бузлуджа (20 юли 1891 г.). Завършва ветеринарна медицина в Италия.
Преводач, фотограф, участва дейно в живота на
братството
.
Един от близките съратници на Учителя. 38. Извън града е съществувала градина и лозе с двуетажна постройка, стопанисвани от братството в Търново. Там са се провеждали и съборите. В много градове и села последователи на учението са предоставяли или дарявали имоти за общо ползване и работа. 39. През 1923 г.
към текста >>
38. Извън града е съществувала градина и лозе с двуетажна постройка, стопанисвани от
братството
в Търново.
37. Вероятно д-р Иван Жеков (1875 - 1970). Като младеж е с леви убеждения, участва на учредителния конгрес на БСДП на Бузлуджа (20 юли 1891 г.). Завършва ветеринарна медицина в Италия. Преводач, фотограф, участва дейно в живота на братството. Един от близките съратници на Учителя.
38. Извън града е съществувала градина и лозе с двуетажна постройка, стопанисвани от
братството
в Търново.
Там са се провеждали и съборите. В много градове и села последователи на учението са предоставяли или дарявали имоти за общо ползване и работа. 39. През 1923 г. църковни служители организират подписка сред търновското гражданство, което дава повод на правителството на Стамболийски да забрани събора. През 1924 г.
към текста >>
42. Христо Тончев, един от ръководителите на
братството
в Казанлък.
Той определя пътя на вашите движения." Всеки лъч от пентаграмата има определен цвят. Има външен, среден и вътрешен кръг, в които са изписани думи, символи и знаци. Около пентаграмата в кръг се чете формулата: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Пентаграмата е обяснена от Учителя през 1910 г., а започва да я дава на своите ученици през 1911 година. В неговите бележки са открити първите картини, имена на добродетели и изречения, подготвени от него през 1898 година. Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните условия, като универсална фигура за работа във Веригата и школата.
42. Христо Тончев, един от ръководителите на
братството
в Казанлък.
43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града. 44. Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града. 45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя. Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението. Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи.
към текста >>
43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на
братството
в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града.
Има външен, среден и вътрешен кръг, в които са изписани думи, символи и знаци. Около пентаграмата в кръг се чете формулата: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Пентаграмата е обяснена от Учителя през 1910 г., а започва да я дава на своите ученици през 1911 година. В неговите бележки са открити първите картини, имена на добродетели и изречения, подготвени от него през 1898 година. Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните условия, като универсална фигура за работа във Веригата и школата. 42. Христо Тончев, един от ръководителите на братството в Казанлък.
43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на
братството
в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града.
44. Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града. 45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя. Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението. Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи. Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, корегиране на шпалти.
към текста >>
44. Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на
братството
в града.
Около пентаграмата в кръг се чете формулата: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Пентаграмата е обяснена от Учителя през 1910 г., а започва да я дава на своите ученици през 1911 година. В неговите бележки са открити първите картини, имена на добродетели и изречения, подготвени от него през 1898 година. Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните условия, като универсална фигура за работа във Веригата и школата. 42. Христо Тончев, един от ръководителите на братството в Казанлък. 43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града.
44. Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на
братството
в града.
45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя. Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението. Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи. Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, корегиране на шпалти. Стилистично обработва беседите.
към текста >>
18.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта,
братството
, равенството, свободата и мира.
Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса. Латинската раса създаде инквизицията – и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси.
Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта,
братството
, равенството, свободата и мира.
Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот.
към текста >>
19.
МОЛИТВА НА БРАТСТВОТО
МОЛИТВА НА
БРАТСТВОТО
МОЛИТВА НА
БРАТСТВОТО
Господи, благослови Всемирното Бяло Братство, Което сега присъства между българите и славянството. Укрепи Духа му. Дай вяра, упование и надежда в Теб на тия, които следват Твоя път, да се съвземат и да Те славят през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи. Боже наш, това заради великото Си име, с Което си знаен през всичките векове горе на Небето и долу на Земята.
към текста >>
20.
МОЛИТВА МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ
Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното Бяло Братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за
братството
и обединението на народите.
Всички блага, с които ни обсипваш и обграждаш, идват от Тебе. Благодарим Ти за светлите мисли, възвишените чувства и благородните подтици, които Светия Ти Дух ни дарява. Виделината на Твоята Мъдрост да просветли умовете на всички народи. Истината Ти да възсияе във всички души и Любовта Ти да протече през всички сърца, за да влязат народите в света на Любовта и да познаят, че Животът иде от Тебе. Стори това, което си казал, че всички ще Ти се поклонят и ще прославят Твоето име.
Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното Бяло Братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за
братството
и обединението на народите.
Нека цялото Небе да работи с Учителя и неговата мисия да се увенчае с успех. Словото на Учителя да озари всички съзнания, да бъде възприето и приложено навсякъде в света. Събуди духа на българския народ, на Славянството и на всички народи, които Ти си призовал, за да изпълнят своята мисия. Подкрепи всички Свои работници, дай им сили, знание, любов и вдъхновение да работят с радост за Великото Ти дело. Изпрати още работници на Твоята нива.
към текста >>
21.
МОЛИТВА - ДА СЕ ОБЪРНЕ ВСИЧКО НА ДОБРО
Идеята за
братството
да проникне във всички души.
МОЛИТВА ДА СЕ ОБЪРНЕ ВСИЧКО НА ДОБРО Господи, да се обърне всичко на добро. Да дойде мир между всички народи в света. България да запази пълен неутралитет. Да се пробуди съзнанието на цялото човечество и то да възприеме новата Божествена вълна, която слиза отгоре към Земята.
Идеята за
братството
да проникне във всички души.
Амин.
към текста >>
22.
РЕД ЗА ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ ПРЕЗ ДНИТЕ НА СЕДМИЦАТА
2. "Молитва на
Братството
"
3. Псалми: 91, 23 и 27 4. Молитва "Отче наш" *** СРЯДА — под управлението на Меркурий 1. "Песен на светлия път"
2. "Молитва на
Братството
"
3. Псалми: 91, 23, 19 и 103 4. Молитва "Отче наш" *** ЧЕТВЪРТЪК - под управлението на Юпитер 1. Песен "Той иде"
към текста >>
23.
ПСАЛМИ 19 и 103 - Сряда
2. "Молитва на
Братството
"
във всяко място на Владичеството Му. Благославяй, душе моя, Господа. *** СРЯДА — под управлението на Меркурий 1. "Песен на светлия път"
2. "Молитва на
Братството
"
3. Псалми: 91, 23, 19 и 103 4. Молитва "Отче наш"
към текста >>
24.
ФОРМУЛИ - Всички
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото Братство и да се дадат благоприятни условия за живота на
Братството
.
И като се прослави Господ, както е писал в Своята книга, да се прослави Неговата Любов в моята душа и в душите на всички мои братя. Формула 365 Идеята за Бога да завладее всички умове и души. Да се даде свобода на Делото Божие. Мисията на Учителя на Бялото Братство да се увенчае с успех.
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото Братство и да се дадат благоприятни условия за живота на
Братството
.
Господи, нека Твоите светли Ангели на обичта, вярата, надеждата да пребъдват у нас сега и всякога, заедно с Теб и през всичките векове. Амин. Заключителна формула след молитва Господи, всичко това да бъде за Твоя Слава и за благото на моята душа.
към текста >>
25.
ФОРМУЛИ - (348-365) 'Царството Божие вътре във вас е'
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото Братство и да се дадат благоприятни условия за живота на
Братството
.
И като се прослави Господ, както е писал в Своята книга, да се прослави Неговата Любов в моята душа и в душите на всички мои братя. Формула 365 Идеята за Бога да завладее всички умове и души. Да се даде свобода на Делото Божие. Мисията на Учителя на Бялото Братство да се увенчае с успех.
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото Братство и да се дадат благоприятни условия за живота на
Братството
.
Господи, нека Твоите светли Ангели на обичта, вярата, надеждата да пребъдват у нас сега и всякога, заедно с Теб и през всичките векове. Амин.
към текста >>
26.
Молитва на Братството
Молитва на
Братството
Молитва на
Братството
Господи, благослови Всемирното Бяло братство, което сега присъства между българите и славянството. Укрепи духа му. Дай вяра, упование и надежда в Теб на тия, които следват Твоя път, да се съвземат и да Те славят през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи, Боже наш, това заради великото Си име, с което си знаен през всичките векове горе на небето и долу на земята. Направи да се освети името Ти пред всички ония, които спъват Твоето свято дело и да знаят, че Ти си само Един, в когото няма измяна и който си всякога силен да помагаш и да избавяш.
към текста >>
27.
Мисията на Учителя
Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното Бяло братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за
братството
и обединението на народите.
Всички блага, с които ни обсипваш и обграждаш, идват от Тебе. Благодарим Ти за светлите мисли, възвишените чувства и благородните подтици, които Святият Ти Дух ни дарява. Виделината на Твоята мъдрост да просветли умовете на всички народи. Истината Ти да възсияе във всички души и любовта Ти да протече през всички сърца, за да влязат народите в света на любовта и да познаят, че животът иде от Тебе. Стори това, което си казал, че всички ще Ти се поклонят и ще прославят Твоето име.
Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното Бяло братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за
братството
и обединението на народите.
Нека цялото Небе да работи с Учителя и неговата миеш да се увенчае с успех. Словото на Учителя да озари всички съзнания, да бъде възприето и приложено навсякъде в света. Събуди духа на българския народ, на славянството и на всички народи, които Ти си призовал, за да изпълнят своята мисия. Подкрепи всички свои работници, дай им сили, знание, любов и вдъхновение да работят с радост за Великото Ти дело. Изпрати още работници на Твоята нива.
към текста >>
28.
Да се обърне всичко на добро
Идеята за
братството
да проникне във всички души.
Да се обърне всичко на добро Господи, да се обърне всичко на добро. Да дойде мир между всички народи в света. България да запази пълен неутралитет. Да се пробуди съзнанието на цялото човечество и то да възприеме новата Божествена вълна, която слиза отгоре към земята.
Идеята за
братството
да проникне във всички души.
Амин. Молитвата е дадена по време на бомбардировките над София в края на Втората световна война.
към текста >>
29.
Peg за духовно подвизаване през дните на седмицата
•Молитва на
Братството
(с. 13)
• молитва „Пътят на живота" (с. 12) • Псалом 27 (с. 114) Сряда под управлението на Меркурий •Песен на светлия път
•Молитва на
Братството
(с. 13)
•Псалом 19 и Псалом 103 (с. 116, 117) Четвъртък под управлението на Юпитер •песен „Той иде"
към текста >>
30.
Формули 374 - 393 Царството Божие вътре във вас е
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото братство и да се дадат благоприятни условия за живота на
Братството
.
Кажете ли така, вие се ограждате с една могъща аура и всички Бели братя са на ваша страна. формула 392 Идеята за Бога да завладее всички умове и души. Да се даде свобода на делото Божие. Мисията на Учителя на Бялото братство да се увенчае с успех.
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото братство и да се дадат благоприятни условия за живота на
Братството
.
Господи, нека Твоите светли ангели на обичта, вярата и надеждата да пребъдват у нас сега и всякога, заедно с Теб и през всичките векове. Амин. формула 393 Легнете ли си вечерно време, ще си кажете: Искам да стана музикален, музикален, музикален!
към текста >>
31.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му,
Братството
и братския живот.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО"* Правдолюб Истинолюбиви** (в съкращения) Вместо предговор.
Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му,
Братството
и братския живот.
През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София. Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите.
към текста >>
В първите години
Братството
са го назовавали Веригата, а много по-късно след Световната война, 1914 - 1918 г.
Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска... В 5 ч. следобед г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските... "
В първите години
Братството
са го назовавали Веригата, а много по-късно след Световната война, 1914 - 1918 г.
- Бяло Братство. Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е. след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г. Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница.
към текста >>
Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където
Братството
имаше къща, т.е.
В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска... В 5 ч. следобед г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските... " В първите години Братството са го назовавали Веригата, а много по-късно след Световната война, 1914 - 1918 г. - Бяло Братство.
Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където
Братството
имаше къща, т.е.
след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г. Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител. Беше ученичка на Учителя от 1906 г.
към текста >>
Те имаха отрицателно отношение към
Братството
и Учителя.
Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216): „Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други.
Те имаха отрицателно отношение към
Братството
и Учителя.
Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е.
към текста >>
32.
СЪРАБОТНИЦИТЕ
Тази неточност се предава чрез устни спомени към следващите поколения от слушатели и ученици на Бялото Братство и продължава да се преповтаря предимно в мемоарните хроники на поколението, дошло в
Братството
след Първата световна война (виж „Изгревът" на Бялото Братство", I-IV том, София, Житен клас, 1993-1995).
А когато Обществото започва да документира своите срещи, т.е. да пише своя история (от 14 август 1903 г. и след това), вече е създадено благотворителното дружество „Милосърдие" (11 дни преди годишната среща на Веригата и Протокол № 1) и Анастасия д-р Желязкова е негов председател. Тогава, явно по невнимание, непреките свидетели на събитието от 1898 г. започват да асоциират „Възвание"-то с Анастасия д-р Желязкова и оттам - с нейното „Милосърдие".
Тази неточност се предава чрез устни спомени към следващите поколения от слушатели и ученици на Бялото Братство и продължава да се преповтаря предимно в мемоарните хроники на поколението, дошло в
Братството
след Първата световна война (виж „Изгревът" на Бялото Братство", I-IV том, София, Житен клас, 1993-1995).
В заключение може да бъде фор-мулирано следното документално доказано твърдение: Учителя прочита „Възвание"-то през 1898 г. пред Варненското женско благотворително културно-просветно дружество „Майка". Настоящите бележки биха били твърде непълни без биографията на Анастасия д-р Желязкова, затова предлагаме на читателите онова, което успяхме да съберем от оскъдните документални източници. Анастасия Цвяткова Узунова е родена през 1845 г. в Одрин в семейството на чорбаджи Цвятко Узунов.
към текста >>
33.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
През този период в
Братството
дойдоха братята Арабаджиеви -Христо, Васил и Петър, братята Терзистоеви - Никола, Петър и Ангел, също и Васил Ставрев*.
В последствие, когато Учителя идваше във Варна, отсядаше в неговия кьошк в лозята. През 1917 г., по време на войната, Учителя беше интерниран от София във Варна. Отседна на най-горния етаж на тогавашния хотел „Лондон", сред града. Братската група често го посещаваше. Той ни говореше за Новия живот, за Великото, което иде на земята, и за първи път ни изпя песните „Мирът вече иде" и „Стани, стани".
През този период в
Братството
дойдоха братята Арабаджиеви -Христо, Васил и Петър, братята Терзистоеви - Никола, Петър и Ангел, също и Васил Ставрев*.
Всички те със своята преданост подсилиха чувствително братския живот. През 1918 г. във Варна дойде семейство Люба и Манол Иванови. Още през 1905 г. Манол Иванов** е имал възможността да присъства на сказка по френология, изнесена от Учителя по времето, когато обикалял България с цел да изучи характерните черти на българина.
към текста >>
животът на
Братството
потече както изгряващите слънчеви лъчи.
Така се установих на постоянна работа във Варна. През 1922 г. се създаде и братска библиотека под ръководството на брат Михаил Ангелов, в която, освен беседи от Учителя, се достави много окултна литература. През следващите години гостуващи братя от София или от другаде периодично устройваха четения на различни окултни теми. След 1922 г.
животът на
Братството
потече както изгряващите слънчеви лъчи.
Всяка заран излизаме за изгрев слънце на Ташла-тепе (Камен връх)*. През същата година Учителя посети Варна и отседна в кьошка на д-р Жеков в лозята. На Ташла-тепе той ни даде шестте гимнастически упражнения. По това време Братството устройваше екскурзии към „Джана-вара", „Гюндюза" (днес местността „Боровец", бел. ред.) и другаде.
към текста >>
По това време
Братството
устройваше екскурзии към „Джана-вара", „Гюндюза" (днес местността „Боровец", бел.
След 1922 г. животът на Братството потече както изгряващите слънчеви лъчи. Всяка заран излизаме за изгрев слънце на Ташла-тепе (Камен връх)*. През същата година Учителя посети Варна и отседна в кьошка на д-р Жеков в лозята. На Ташла-тепе той ни даде шестте гимнастически упражнения.
По това време
Братството
устройваше екскурзии към „Джана-вара", „Гюндюза" (днес местността „Боровец", бел.
ред.) и другаде. Частично се ходеше на екскурзии по планините Витоша и Рила. Междувременно прииждаха нови братя и сестри, между които бяха Петър Списаревски - високо интелигентен и културен брат, познаващ световната литература, който остави значими литературни трудове. Той дойде в Братството заедно със своята другарка - Радка Списаревска, която беше една от най-преданите и ревностни сестри. Дойдоха в Братството и Станка Георгиева Наумова и Георги Наумов**.
към текста >>
Той дойде в
Братството
заедно със своята другарка - Радка Списаревска, която беше една от най-преданите и ревностни сестри.
На Ташла-тепе той ни даде шестте гимнастически упражнения. По това време Братството устройваше екскурзии към „Джана-вара", „Гюндюза" (днес местността „Боровец", бел. ред.) и другаде. Частично се ходеше на екскурзии по планините Витоша и Рила. Междувременно прииждаха нови братя и сестри, между които бяха Петър Списаревски - високо интелигентен и културен брат, познаващ световната литература, който остави значими литературни трудове.
Той дойде в
Братството
заедно със своята другарка - Радка Списаревска, която беше една от най-преданите и ревностни сестри.
Дойдоха в Братството и Станка Георгиева Наумова и Георги Наумов**. Сестра Станка е една от пио-нерите в братското дело, която и до ден днешен остана вярна на Учителя и Братството. Дойдоха Василка Барудова и София Георгиева - едни от най-старите и предани сестри; също и Герчо Беде-лев. Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за Кръстьо Христов. Дойде и семейството на Мария Пенчева.
към текста >>
Дойдоха в
Братството
и Станка Георгиева Наумова и Георги Наумов**.
По това време Братството устройваше екскурзии към „Джана-вара", „Гюндюза" (днес местността „Боровец", бел. ред.) и другаде. Частично се ходеше на екскурзии по планините Витоша и Рила. Междувременно прииждаха нови братя и сестри, между които бяха Петър Списаревски - високо интелигентен и културен брат, познаващ световната литература, който остави значими литературни трудове. Той дойде в Братството заедно със своята другарка - Радка Списаревска, която беше една от най-преданите и ревностни сестри.
Дойдоха в
Братството
и Станка Георгиева Наумова и Георги Наумов**.
Сестра Станка е една от пио-нерите в братското дело, която и до ден днешен остана вярна на Учителя и Братството. Дойдоха Василка Барудова и София Георгиева - едни от най-старите и предани сестри; също и Герчо Беде-лев. Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за Кръстьо Христов. Дойде и семейството на Мария Пенчева. Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за Братството.
към текста >>
Сестра Станка е една от пио-нерите в братското дело, която и до ден днешен остана вярна на Учителя и
Братството
.
ред.) и другаде. Частично се ходеше на екскурзии по планините Витоша и Рила. Междувременно прииждаха нови братя и сестри, между които бяха Петър Списаревски - високо интелигентен и културен брат, познаващ световната литература, който остави значими литературни трудове. Той дойде в Братството заедно със своята другарка - Радка Списаревска, която беше една от най-преданите и ревностни сестри. Дойдоха в Братството и Станка Георгиева Наумова и Георги Наумов**.
Сестра Станка е една от пио-нерите в братското дело, която и до ден днешен остана вярна на Учителя и
Братството
.
Дойдоха Василка Барудова и София Георгиева - едни от най-старите и предани сестри; също и Герчо Беде-лев. Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за Кръстьо Христов. Дойде и семейството на Мария Пенчева. Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за Братството. Също така като нея работеше и Виктория Христова.
към текста >>
Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за
Братството
.
Дойдоха в Братството и Станка Георгиева Наумова и Георги Наумов**. Сестра Станка е една от пио-нерите в братското дело, която и до ден днешен остана вярна на Учителя и Братството. Дойдоха Василка Барудова и София Георгиева - едни от най-старите и предани сестри; също и Герчо Беде-лев. Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за Кръстьо Христов. Дойде и семейството на Мария Пенчева.
Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за
Братството
.
Също така като нея работеше и Виктория Христова. Предани сестри бяха Милка Периклиева** и Стефанка Данаилова. Всеотдайни в работата, внасящи в Братството вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева. Към 1922 г. се запозна с окултната наука и възприе Учението на Бялото братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска.
към текста >>
Всеотдайни в работата, внасящи в
Братството
вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева.
Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за Кръстьо Христов. Дойде и семейството на Мария Пенчева. Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за Братството. Също така като нея работеше и Виктория Христова. Предани сестри бяха Милка Периклиева** и Стефанка Данаилова.
Всеотдайни в работата, внасящи в
Братството
вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева.
Към 1922 г. се запозна с окултната наука и възприе Учението на Бялото братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска. Тодор Дренски беше един от най-преданите и издигнати братя, който основно познаваше окултизма и служеше най-предано на Братството и Учителя. Също и сестра Люба Стойкова обичаше и служеше на Учителя и Братството. Един от първите предани братя беше Панчо Георгиев, който посвети
към текста >>
Тодор Дренски беше един от най-преданите и издигнати братя, който основно познаваше окултизма и служеше най-предано на
Братството
и Учителя.
Също така като нея работеше и Виктория Христова. Предани сестри бяха Милка Периклиева** и Стефанка Данаилова. Всеотдайни в работата, внасящи в Братството вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева. Към 1922 г. се запозна с окултната наука и възприе Учението на Бялото братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска.
Тодор Дренски беше един от най-преданите и издигнати братя, който основно познаваше окултизма и служеше най-предано на
Братството
и Учителя.
Също и сестра Люба Стойкова обичаше и служеше на Учителя и Братството. Един от първите предани братя беше Панчо Георгиев, който посвети живота си за братското дело; също и Панчо Попниколов и съпругата му Веселина Попниколова. През 1929 г. се замисли създаването на театрална група в Братството, чиито пиеси да бъдат чисто братско дело.
към текста >>
Също и сестра Люба Стойкова обичаше и служеше на Учителя и
Братството
.
Предани сестри бяха Милка Периклиева** и Стефанка Данаилова. Всеотдайни в работата, внасящи в Братството вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева. Към 1922 г. се запозна с окултната наука и възприе Учението на Бялото братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска. Тодор Дренски беше един от най-преданите и издигнати братя, който основно познаваше окултизма и служеше най-предано на Братството и Учителя.
Също и сестра Люба Стойкова обичаше и служеше на Учителя и
Братството
.
Един от първите предани братя беше Панчо Георгиев, който посвети живота си за братското дело; също и Панчо Попниколов и съпругата му Веселина Попниколова. През 1929 г. се замисли създаването на театрална група в Братството, чиито пиеси да бъдат чисто братско дело. Аз оформих символичната драма „Девор" и „Тайнственият ключ".
към текста >>
се замисли създаването на театрална група в
Братството
, чиито пиеси да бъдат чисто братско дело.
Тодор Дренски беше един от най-преданите и издигнати братя, който основно познаваше окултизма и служеше най-предано на Братството и Учителя. Също и сестра Люба Стойкова обичаше и служеше на Учителя и Братството. Един от първите предани братя беше Панчо Георгиев, който посвети живота си за братското дело; също и Панчо Попниколов и съпругата му Веселина Попниколова. През 1929 г.
се замисли създаването на театрална група в
Братството
, чиито пиеси да бъдат чисто братско дело.
Аз оформих символичната драма „Девор" и „Тайнственият ключ". Въпреки големите неудобства и тесния салон, приспособихме сцената с разни паравани. Тези, които взеха участие в представленията, бяха Васил Став-рев, Милка Периклиева, Велко Пет-рушев и Надежда Беделева (в „Девор"), Михаил Ангелов, Милка Периклиева, Мара Ставрева и други (в „Тайнственият ключ"). Братята и сестрите играха с голямо вдъхновение. Това беше първата драматургична проява в братствата на България.
към текста >>
Братството
честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят.
Тези, които взеха участие в представленията, бяха Васил Став-рев, Милка Периклиева, Велко Пет-рушев и Надежда Беделева (в „Девор"), Михаил Ангелов, Милка Периклиева, Мара Ставрева и други (в „Тайнственият ключ"). Братята и сестрите играха с голямо вдъхновение. Това беше първата драматургична проява в братствата на България. Всяка сутрин в неделя се провеждаше Паневритмия на Ташла-тепе, а впоследствие - на братското лозе. Музиката се изпълняваше от братята Стоян Георгиев - акордеонист, Ангел Тодоров - цигулар и от други музиканти.
Братството
честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят.
През 1954 г. Братството се сдоби с нов и по-удобен салон. Мястото беше дадено от сестра Станка Нау-мова и цялото варненско братство взе живо участие в построяването му на улица „Цимерман" 20. *Велко Милев Петрушев - роден на 12 юли 1892 г във варненското село Голяма Франга, днес - Каменар, от 1912 г живее във Варна, ученик на Учителя от около 1915 г, ръководител на Варненското братство от около 1932 г до около 1962 г, автор на две мистерийни драми, от 1931 г получава чрез инспирация духовни послания, които нарича размишления, и създава във Варненското братство вътрешна духовна школа, последните си години преживява в дома си на ул „Оборище" 6, завършва земния си път на 20 март 1968 г във Варна (бел състав ) *Иван Жеков - роден на 3 март 1875 г.
към текста >>
Братството
се сдоби с нов и по-удобен салон.
Това беше първата драматургична проява в братствата на България. Всяка сутрин в неделя се провеждаше Паневритмия на Ташла-тепе, а впоследствие - на братското лозе. Музиката се изпълняваше от братята Стоян Георгиев - акордеонист, Ангел Тодоров - цигулар и от други музиканти. Братството честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят. През 1954 г.
Братството
се сдоби с нов и по-удобен салон.
Мястото беше дадено от сестра Станка Нау-мова и цялото варненско братство взе живо участие в построяването му на улица „Цимерман" 20. *Велко Милев Петрушев - роден на 12 юли 1892 г във варненското село Голяма Франга, днес - Каменар, от 1912 г живее във Варна, ученик на Учителя от около 1915 г, ръководител на Варненското братство от около 1932 г до около 1962 г, автор на две мистерийни драми, от 1931 г получава чрез инспирация духовни послания, които нарича размишления, и създава във Варненското братство вътрешна духовна школа, последните си години преживява в дома си на ул „Оборище" 6, завършва земния си път на 20 март 1968 г във Варна (бел състав ) *Иван Жеков - роден на 3 март 1875 г. във Варна,завършва ветеринарна медицина в Букурещ,ученик на Учителя от 1917 г.; през 1921 г. закупува парцел за лозе край Варна; от 1929 г.
към текста >>
34.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Един ден, връщайки се от салона, брат Велко Петрушев, ръководител на
Братството
във Варна, ми даде ръкопис на три лекции и ми каза: „Дадох и на други.
Върху книгата с големи позлатени букви пишеше „Вътрешна Школа". Отворих я наслуки, но в същото време видях, че Учителя беше застанал зад мен. Той затвори книгата и каза: „Рано е още. Когато дойде време, ще бъдете повикана." И се събудих... А дните минаваха в трепетно очакване.
Един ден, връщайки се от салона, брат Велко Петрушев, ръководител на
Братството
във Варна, ми даде ръкопис на три лекции и ми каза: „Дадох и на други.
Ако ти харесат, в еди-кой си ден, в 7 ч. вечерта ела вкъщи. Ще дойдат и други няколко. Ако почувстват лекциите, ще дойдат". Прибрах се вкъщи.
към текста >>
Обвиниха
Братството
в шпионаж в полза на Америка, арестуваха ръководителя на
Братството
в София, а всички от Изгрева разгониха по различни краища на столицата, за да нямат контакти помежду си.
Едва тогава разбрах, че рано сутринта в 5 ч. милиционери нахлули по домовете на нашите приятели (не само във Варна, но и в цялата страна), извършили обиск, иззели литературата от Учителя и всички писма, за да намерят нещо подозрително. В моя дом, обаче, не могли да проникнат. Просто не са се сетили да се екипират с лопати. И това не беше случайно...
Обвиниха
Братството
в шпионаж в полза на Америка, арестуваха ръководителя на
Братството
в София, а всички от Изгрева разгониха по различни краища на столицата, за да нямат контакти помежду си.
Събориха Салона и всички къщи. Изсякоха всички плодни дървета, изко-рениха всички цветя. Изгрева се превърна в пепелище. По-късно издигнаха красиви жилищни блокове, в които се настаниха управниците, служителите на Съветското, Японското посолства и разни други. Одържавиха салоните на всички братства от провинцията.
към текста >>
Един трябваше да се пожертва, за да оцелее
Братството
.
Много пъти го викаха в милицията, заплашваха го. Заболя с високо кръвно налягане. Един ден получи мозъчен удар, после - втори и си замина от този свят. Учителя му беше казал „И все пак...", т.е. „Неизбежно е".
Един трябваше да се пожертва, за да оцелее
Братството
.
Работата на Вътрешната Школа приключи. Събирахме се пак, четяхме лекции, а аз продължавах да преписвам на машината. Двадесет години прекарах в усилена духовна работа. Страниците се редяха една след друга. Лекциите от Вътрешната Школа събрах в десет тома, а тези от Върховната Вътрешна Школа - в осем тома.
към текста >>
35.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
Така влязох в
Братството
.
При това ме покани да го придружа на гости у негови познати за Великден. Тази покана ми вдъхна доверие и аз приех. И макар че нямах официални дрехи, облякох ученическата престилка и отидохме на гости в един дом на ул. „Македония" малко преди 10 ч. сутринта. Влязохме в една стая за молитва и аз за първи път чух Словото на Учителя, чийто портрет висеше на стената.
Така влязох в
Братството
.
Първата беседа, която чух, беше „Марта и Мария". Беше Великден. През отворения прозорец надничаха цъфнали черешови клони. Квартирантът на съседите не се задържа дълго. Скоро замина другаде, на друга служба.
към текста >>
В тази къща през пролетта се събираха хората от
Братството
, особено в навечерието на неделните дни.
Борът дълго просъществува, след като докторът се пресели в София. Наблизо до мястото, дето зеленееше борът, построиха автобусна спирка - спирка „Бор". Някога пътят, който водеше за Каменна могила, беше коларски. Сега е широко шосе с високи постройки от двете му страни. Пред тях растат диви кестени.
В тази къща през пролетта се събираха хората от
Братството
, особено в навечерието на неделните дни.
До 8 ч. вечерта всички прекарваха там. Всеки, облегнал глава на масата, чакаше развиделяването. Към 3 ч. след полунощ тръгваха мълчаливо Белите братя към върха, където растеше губер от мащерка и дето в зори пееха чучулиги.
към текста >>
Аз заварих
Братството
единно и хармонично.
Слънцето по водата чертаеше слънчева пътека и светът ставаше прекрасен. После пиехме чай. Един брат носеше на гърба си горящ самовар. Да пиеш на върха горещ чай от уханни билки е неповторимо. Така беше...
Аз заварих
Братството
единно и хармонично.
Устройваха се близки и по-далечни екскурзии. Посещаваха се и братства в други селища. На следващата година след моето влизане в Братството на Великден всички отидохме на Аладжа манастир. Тръгнахме вечерта срещу празника пеша. Минавахме под свод от прегърнати клони.
към текста >>
На следващата година след моето влизане в
Братството
на Великден всички отидохме на Аладжа манастир.
Да пиеш на върха горещ чай от уханни билки е неповторимо. Така беше... Аз заварих Братството единно и хармонично. Устройваха се близки и по-далечни екскурзии. Посещаваха се и братства в други селища.
На следващата година след моето влизане в
Братството
на Великден всички отидохме на Аладжа манастир.
Тръгнахме вечерта срещу празника пеша. Минавахме под свод от прегърнати клони. Пееха влюбени славеи. По Великден край морето е още хладно. Носехме храна за три дни и една черга.
към текста >>
Скоро и другите от
Братството
слезли от върха.
При вида на нещастната майка Учителя се обърнал към околийския управител и му казал, че заради жестокостта му целият му род ще пострада. И наистина, наскоро починала жена му, след нея - двамата им сина, след тях - и самият той. А какво станало със стражаря, който ударил с приклад Учителя? - Случило се, че двама пияни се скарват и същият този стражар отишъл да ги разтървава. Единият изтеглил пушката на стражаря и със все сила го ударил по врата смъртоносно...
Скоро и другите от
Братството
слезли от върха.
Там веел пролетният вятър, ухаело на мащерка и пеели чучулиги. Не винаги беше удобно да се изкачваме на Ташла тепе. Имаше и възрастни хора между нас, а понякога и времето не позволяваше. Затова се заговори, че добре ще бъде, ако се събираме някъде по-близо до града. Налагаше се да се купи някое лозе.
към текста >>
Един ден Жоро казал на Васил, че иска да купи лозе и да го подари на
Братството
.
Имаше и ясновиждане. Всички го обичаха. Брат Васил имаше за приятел Жоро - Георги Йорданов от София. Те много се разбираха и когато бяха заедно, често правеха излети с колела из околността.
Един ден Жоро казал на Васил, че иска да купи лозе и да го подари на
Братството
.
За тази цел те се качили към местността, наречена „Сотира" (място на спасението или Спасител). Срещнали пазача. Той ги завел при един стопанин, който продавал лозето си. Уговорили се след два дни да уредят всичко. В това време съобщили на Учителя за тази покупка.
към текста >>
Учителя поощрявал и други от
Братството
да купуват лозя.
И така покупката станала. Аз помня първото братско лозе. В близкия към града край растеше една ябълка с едри, червени плодове. И днес през няколко парцела още расте край пътя за минералната вода една слива с червеникаво-зелени листа. Там беше лозето на Ставреви.
Учителя поощрявал и други от
Братството
да купуват лозя.
Скоро около първото лозе се ширнаха и други и скоро братската земя стана 25 декара. В единия край зрееше чудната ябълка, а в другия край растяха рози за сладко. В лозето имаше извор. По думите на Учителя „изворът ще тече между братски лозя". Казват, че тия места били светилище на Орфей.
към текста >>
Тогава той беше ръководител на
Братството
във Варна.
„Тук ще бъде вашият санаториум. Тук ще се лекувате от каквато болест и да страдате." Казват, че през братското лозе минавал пътят за Агарта (светилището на света). * * * Брат Велко Петрушев наемаше две стаи на ул. „Македония".
Тогава той беше ръководител на
Братството
във Варна.
Когато замина за Созопол (военната работилница, в която той беше преподавател, бе преместена там), той освободи квартирата и Братството трябваше да търси салон в града. Тогава сестра Мария Калудова подари на Братството част от жилището си на ул. „Петко Каравелов" за салон. Тя беше човек със замах, с широк жест служеше. Едната й дъщеря беше лекарка.
към текста >>
Когато замина за Созопол (военната работилница, в която той беше преподавател, бе преместена там), той освободи квартирата и
Братството
трябваше да търси салон в града.
Тук ще се лекувате от каквато болест и да страдате." Казват, че през братското лозе минавал пътят за Агарта (светилището на света). * * * Брат Велко Петрушев наемаше две стаи на ул. „Македония". Тогава той беше ръководител на Братството във Варна.
Когато замина за Созопол (военната работилница, в която той беше преподавател, бе преместена там), той освободи квартирата и
Братството
трябваше да търси салон в града.
Тогава сестра Мария Калудова подари на Братството част от жилището си на ул. „Петко Каравелов" за салон. Тя беше човек със замах, с широк жест служеше. Едната й дъщеря беше лекарка. Дойде от Бургас, след като загуби мъжа си.
към текста >>
Тогава сестра Мария Калудова подари на
Братството
част от жилището си на ул.
(светилището на света). * * * Брат Велко Петрушев наемаше две стаи на ул. „Македония". Тогава той беше ръководител на Братството във Варна. Когато замина за Созопол (военната работилница, в която той беше преподавател, бе преместена там), той освободи квартирата и Братството трябваше да търси салон в града.
Тогава сестра Мария Калудова подари на
Братството
част от жилището си на ул.
„Петко Каравелов" за салон. Тя беше човек със замах, с широк жест служеше. Едната й дъщеря беше лекарка. Дойде от Бургас, след като загуби мъжа си. По-късно Калудови решиха да участват в строеж на жилищен блок.
към текста >>
Вътре беше навита на руло бяла книжка с красиво написан с печатни букви следния текст: „
Братството
е основа на живота."
".... * * * Напролет теренът беше разчистен. Строителните работници започнаха. Когато беше направен изкопът за мазата, на източния ъгъл зазидаха малко стъкълце с восъчна запушалка.
Вътре беше навита на руло бяла книжка с красиво написан с печатни букви следния текст: „
Братството
е основа на живота."
Ако някога се строи на това място, бъдещите хора ще прочетат тези мъдри думи на Великия Учител Беинса Дуно. Текста написа брат Ангел - архитектът. Аз знаех да карам велосипед и това беше удобно, за да поръчвам строителни материали, без да се бавят зидарите. Покупките оправдавах пред брат инженер Панчо Панчев. Така участвах в строежа.
към текста >>
Тази снимка представя оркестъра на
Братството
.
Така участвах в строежа. *** В салона на братското лозе има една фотография. Вярна е мисълта, че колкото по-стара е снимката, толкова по-младо е лицето. Само че възрастните хора от снимката са си заминали, а децата са вече сивокоси и белокоси.
Тази снимка представя оркестъра на
Братството
.
Диригент бил брат Матей Калудов, другарят на Мария Калудова, която подари салона на ул. „Петко Каравелов". И двамата бяха хора с голяма щедрост и с голям замах. Брат Калудов свирел на цигулка. Той бил не само добър цигулар, но и добър музикален агитатор, добър музикален педагог.
към текста >>
Така Ставрев влязъл в оркестъра на
Братството
.
На снимката е и брат Васил - скулпторът. Когато го поканили да свири в оркестъра, брат Васил се дърпал: — Ама аз никога не съм хващал виолончело. — Нищо от това - насърчавал го брат Калудов. Ти можеш, ти си човек на изкуството, имаш сръчни ръце.
Така Ставрев влязъл в оркестъра на
Братството
.
Такива са били първите ученици на Учителя. *** Новият салон се вдигаше бързо. Стана строен, с едно светло антре отпред.Три големи прозорци на юг го осветяваха. Поставиха покрив, но на тавана още стояха гредите.
към текста >>
Доста дълго
Братството
се радваше на салона.
— Вие трябва да се гордеете с брат Ангел. — Ние действително се гордеем с него - казах аз. Братският салон в града беше на името на двама наши братя - Стоян акордеониста и Петър шивача. Те бяха роднини. И двамата си имаха собствени жилища.
Доста дълго
Братството
се радваше на салона.
Беше в града, имаше удобни градски автобуси до него, беше топъл и слънчев. Случи се така, че след 1944 г. излезе закон, щото едно лице може да притежава само един имот (жилище). Така че, двамата братя, които назовах по-горе, трябваше да избират. И те, разбира се, избраха собственото си жилище, като по-сигурно.
към текста >>
Сигурно са прочели надписа, вграден в основите: „
Братството
е основа на живота."...
Така че, двамата братя, които назовах по-горе, трябваше да избират. И те, разбира се, избраха собственото си жилище, като по-сигурно. Можеше да се задържи салонът само при положение, че има между нас семейство с три деца. Но понеже тогава не се намери такова многодетно семейство, салонът се продаде на чужди хора. Казват, че сега там са вдигнали жилищен блок.
Сигурно са прочели надписа, вграден в основите: „
Братството
е основа на живота."...
Сега вече нашият поглед и внимание се насочиха към салона на братското лозе. *** Ако някой каже, че братските хора не разбират от строеж, ще си направи шега. Затова всички, цялото Братство, колкото и каквото умение имаше, се дигна на крак, запретна ръкави при последния ремонт на салона. Всички като любоделни пчели приобщиха усилията си за неговото разширяване, подобряване и почистване.
към текста >>
Преди половин век влязох в
Братството
.
*** Изминаха 50 години оттогава (1927 - 1977). Чудно нещо. Много неща се промениха, много вода изтече. Изглежда, нещата се повтарят, може би, с нов заряд!
Преди половин век влязох в
Братството
.
Първата беседа, която чух, беше „Марта и Мария". Пак беше неделя, пак беше Великден. След толкова години - пак същата беседа! Една мисъл запомних: „Мария избра [по-] добрата част". А какво разбрах?
към текста >>
Той също е автор на историята на
Братството
в България.
*** Брат Николай Дойнов от София имаше във Варна лозе с лятна къщичка. Там прекарваше лятото цялото му семейство. Чуден човек беше този брат Николай. Физик и астроном, беше написал книги по астрология и правеше верни хороскопи.
Той също е автор на историята на
Братството
в България.
По негова идея и участие се построи продължение на салона - кухня-трапезария с две врати: южна, която гледаше към светлините на морския фар, и западна, която водеше до каменното огнище. Сладкодумен и духовит беше. Около него винаги имаше хора. Той услужваше на хората безкористно. Тогава беше построена и една барака за дърва и инструменти - толкова красива, че прилича на творение на изкуството.
към текста >>
36.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на
братството
в града, работил като търговец.
150 Тук и по-нататък в списъка на присъстващите от 1911 г. бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник.
153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на
братството
в града, работил като търговец.
154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник. 155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар. магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума за Илия Стойчев. 157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от Русе, роден в гр.
към текста >>
37.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Когато влезете в съприкосновение напълно с
Братството
, в което сте включени, тогава ще вървят работите добре.
Моята работа е ясна. Понеже има нови приятели сега и в бъдеще ще има още да дойдат, не искам да ме спъвате. Затова решете в себе си какво ще правите - това ми е заповядано да ви го кажа. Вие имате работа с едно Братство, което не е човешка работа. Ще искам от вас обещание и ако го изпълните, ще влезете във вътрешната Верига, а тогава няма и да има никаква сръдня.
Когато влезете в съприкосновение напълно с
Братството
, в което сте включени, тогава ще вървят работите добре.
Но ако вие не ме слушате, уверени бъдете, че след три години ще си замина. А бих могъл да остана за още повече години само ако дадете условия. И нека ви кажа, че тази работа е сериозна, не се шегувам. Между вас има раздори и поради това аз не съм могъл да помогна там, гдето трябваше да помогна, а това е, за което аз най-вече съжалявам. Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас, а щях да свърша работата си и да си отида.
към текста >>
Братството
в Невидимия свят съдейства в България.
Щом настъпи сега между вас помирение, аз ще ви кажа и политическото положение. От тази година напосле Мохамед вече ще се учи от Христа - Той ще му предава уроци. Въпросът с Турция е вече свършен. От Невидимия свят правят усилия да освободят България от една война с Турция, та затова се впрегна Италия, защото този каиш щеше да го тегли България. Македония трябва вече да се освободи.
Братството
в Невидимия свят съдейства в България.
Зная какво ще стане в Македония, всичко точно ми е известно, но не ми е позволено да го казвам. Само това знайте, че каквото има да стане, ще бъде. Нека ние бъдем добре, защото всичките други течения зависят от нас. За вътрешната Верига обаче не говорете нищо. Работниците в България са определени и аз искам да се ползвате.
към текста >>
Най-после
Братството
ви изпраща между този народ, за да го повдигнете.
Понеже не сте изпълнили своята длъжност, Господ ви не дава да сте свещеници, а сте турени настрана, за да видите как и какво работят свещениците. Преди шест хиляди години вие сте били в Египет, гдето сте учили египетската мъдрост; пратили са ви в този народ, за да го повдигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност, изпортили сте я 272, затова ви сформироват в тази Верига, за да изправите своите погрешки. Вие сте се провинили и в непослушание - някои работи сте изпълнили много добре, но някои не сте и затова сега сте турени в положение да ги изпълните. Вие не сте били по-напред в този народ, а сте били в Египет, ходили сте с евреите през пустинята, ходили сте в Ханаан, преминали сте в Гърция, Рим, а след това озовавате се между славяните. Разбира се, пак ще кажа: много от вашите длъжности сте изпълнили, а много - не.
Най-после
Братството
ви изпраща между този народ, за да го повдигнете.
Всички вие почти, след като свършите работата си между славянството, ще отидете в Америка; обаче всичко това ще бъде подир хиляди години, когато настане Седмата раса. Най-напред дойде Христос да помогне на тия Ангели, които се оплетоха тук. Те са тия, които са се отказали да помогнат на човечеството; и тези са именно Ангелите, които за тая им вина са изгонени. А тези, които се съгласиха да помогнат на човечеството, те пък се оплетоха в човешката раса. И така, излиза, че Христос дойде тук да помага на тези паднали Ангели, които дойдоха тук да помагат на човечеството, а се оплетоха.
към текста >>
И щом с това образуваме хармония помежду си, ще се свържем с
Братството
, което, нека го кажа, ви е помагало и много ви е помагало.
И преди да започнете вашите упражнения, питайте се имате ли някакво неразположение; и ако имате, употребявайте розовата краска и четете съответстващите стихове. Най-първо трябва да се възстанови вашият Мир, защото само тогава ще можете да действате. Затова ние ще направим първия опит, и то с най-безопасния метод, а при това и много евтин метод. Защото има и други, по-скъпи методи, които, като се направят веднъж, няма вече да искате да се повторят. Този метод е метод Христов и като такъв резултатите му ще бъдат прекрасни, при все че повидимому са много прости.
И щом с това образуваме хармония помежду си, ще се свържем с
Братството
, което, нека го кажа, ви е помагало и много ви е помагало.
Но вие след св. св. Кирил и Методий сте били пратени да просвещавате този народ. Обаче по-рано, както ви вече и казах, сте били в Египет, отгдето сте усвоили тамошната мъдрост, пренесли сте последната между този народ, смесили сте я с неговите разбирания, пориви и влечения и ето - станало е нещо като миш-маш. Вашето състояние е състоянието на блудния син, описано в Писанието, но при все това Христос ви вика именно в сегашното ваше състояние и иска да възстанови миналото ви. И вие няма да се чудите, че прави това, понеже имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото Братство.
към текста >>
Нищо няма мое - всичко това, което гледате, е на
Братството
.
И вие няма да се чудите, че прави това, понеже имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото Братство. Ето защо вие трябва сега да започнете от основата. Аз имам връзки с вас. Не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад. Най- подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана.
Нищо няма мое - всичко това, което гледате, е на
Братството
.
А други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се повдигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. И Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове.
към текста >>
Аз действам сега пред
Братството
, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права.
Не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад. Най- подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана. Нищо няма мое - всичко това, което гледате, е на Братството. А други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се повдигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят.
Аз действам сега пред
Братството
, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права.
И Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове. И затова те може да прекарат много прераждалия на Земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало Братството със специална мисия на Земята 273. Веднъж сте изпращани в Палестина - първия път.
към текста >>
И Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство,
Братството
на Светлините.
Най- подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана. Нищо няма мое - всичко това, което гледате, е на Братството. А други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се повдигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права.
И Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство,
Братството
на Светлините.
Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове. И затова те може да прекарат много прераждалия на Земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало Братството със специална мисия на Земята 273. Веднъж сте изпращани в Палестина - първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте преминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е.
към текста >>
Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало
Братството
със специална мисия на Земята 273.
Само когато вие се повдигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. И Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове. И затова те може да прекарат много прераждалия на Земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби.
Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало
Братството
със специална мисия на Земята 273.
Веднъж сте изпращани в Палестина - първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте преминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили знание.
към текста >>
Най- живите братя са между Моравското братство 274, което стои много високо между всичките славяни, при все че има братства и между сърбите, [в] Черна гора, [между] поляците, гдето
Братството
е много забатачено.
Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат тридесет и пет-четиридесет години. Затова и виждаме, че навсякъде се работи, за да се постигне това обединение. Ето защо тия мисли, които ние ще изпратим на другите братя, ще ги ползват.
Най- живите братя са между Моравското братство 274, което стои много високо между всичките славяни, при все че има братства и между сърбите, [в] Черна гора, [между] поляците, гдето
Братството
е много забатачено.
И вие ще можете да познавате членовете от тия братства. Но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат 275между славяните, които именно тогава ще се повдигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата.
към текста >>
Този, който иска да бъде член в
Братството
, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна.
При мъчнотии често пъти вие усещате тази самосила във вас, която ви крепи, а тя именно е Христос. Това не е една човешка хитросплетня, а е Духът Христов, който ни обединява с всичките наши братя. Нашата работа е и такава, че ние често пъти се връщаме назад, също както и блудният син, на когото заклаха теле. Но за вас телето знаете ли кое е? Нашата душа, когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле.
Този, който иска да бъде член в
Братството
, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна.
Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие. Защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участва само душата, докато във вечерята участват двата елемента - тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното - червената, Любовта.
към текста >>
Защото вечерята е общение с
Братството
, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците.
Но за вас телето знаете ли кое е? Нашата душа, когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие.
Защото вечерята е общение с
Братството
, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците.
В причастието участва само душата, докато във вечерята участват двата елемента - тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното - червената, Любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл. Но тия житни зърна носят и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса - значи друго.
към текста >>
Този обичай на вечерята е обичай на
Братството
и съществува от десет хиляди години насам.
Стоименов, И. Стойчев и Т. Бъчваров прочетоха следните места от Книгата Господня: Деяния 2:42-47, Йоанна 6:47-59, 13:1-19 286, Матея 26:26-30, Първо Коринтяном 11:23-32, Лука 22:14-20, Марка 14:22-25. Подир тоя прочит по разпоредба на г-н Дънов дядо П. Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи:
Този обичай на вечерята е обичай на
Братството
и съществува от десет хиляди години насам.
Хлябът представлява Добродетелта, а виното представлява Правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже Добродетелта, а ръцете - Правдата. Значи от същото това Братство искат, щото Добродетелта и Правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска (но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски), който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене.
към текста >>
Братството
в Невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв.
Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европаможе да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте - Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът - или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война296. Намислено е - или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае.
Братството
в Невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв.
Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация и трябва сол, защото навсякъде царува разврат.
към текста >>
И щом с това образуваме хармония помежду си, ще се свържем с
Братството
, което, нека го кажа, ви е помагало и много ви е помагало.
И преди да започнете вашите упражнения, питайте се имате ли някакво неразположение; и ако имате, употребявайте розовата краска и четете съответстващите стихове. Най-първо трябва да се възстанови вашият Мир, защото само тогава ще можете да действате. Затова ние ще направим първия опит, и то с най-безопасния метод, а при това и много евтин метод. Защото има и други, по-скъпи методи, които, като се направят веднъж, няма вече да искате да се повторят. Този метод е метод Христов и като такъв резултатите му ще бъдат прекрасни, при все че повидимому са много прости.
И щом с това образуваме хармония помежду си, ще се свържем с
Братството
, което, нека го кажа, ви е помагало и много ви е помагало.
Но вие след св. св. Кирил и Методий сте били пратени да просвещавате този народ. Обаче по-рано, както ви вече и казах, сте били в Египет, отгдето сте усвоили тамошната мъдрост, пренесли сте последната между този народ, смесили сте я с неговите разбирания, пориви и влечения и ето - станало е нещо като миш-маш. Вашето състояние е състоянието на блудния син, описано в Писанието, но при все това Христос ви вика именно в сегашното ваше състояние и иска да възстанови миналото ви. И вие няма да се чудите, че прави това, понеже имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото Братство.
към текста >>
Нищо няма мое - всичко това, което гледате, е на
Братството
.
И вие няма да се чудите, че прави това, понеже имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото Братство. Ето защо вие трябва сега да започнете от основата. Аз имам връзки с вас. Не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад. Най- подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана.
Нищо няма мое - всичко това, което гледате, е на
Братството
.
А други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се повдигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. И Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове.
към текста >>
Аз действам сега пред
Братството
, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права.
Не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад. Най- подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана. Нищо няма мое - всичко това, което гледате, е на Братството. А други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се повдигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят.
Аз действам сега пред
Братството
, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права.
И Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове. И затова те може да прекарат много прераждалия на Земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало Братството със специална мисия на Земята 273. Веднъж сте изпращани в Палестина - първия път.
към текста >>
И Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство,
Братството
на Светлините.
Най- подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана. Нищо няма мое - всичко това, което гледате, е на Братството. А други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се повдигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права.
И Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство,
Братството
на Светлините.
Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове. И затова те може да прекарат много прераждалия на Земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало Братството със специална мисия на Земята 273. Веднъж сте изпращани в Палестина - първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте преминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е.
към текста >>
Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало
Братството
със специална мисия на Земята 273.
Само когато вие се повдигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. И Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове. И затова те може да прекарат много прераждалия на Земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби.
Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало
Братството
със специална мисия на Земята 273.
Веднъж сте изпращани в Палестина - първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте преминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили знание.
към текста >>
Най- живите братя са между Моравското братство 274, което стои много високо между всичките славяни, при все че има братства и между сърбите, [в] Черна гора, [между] поляците, гдето
Братството
е много забатачено.
Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат тридесет и пет-четиридесет години. Затова и виждаме, че навсякъде се работи, за да се постигне това обединение. Ето защо тия мисли, които ние ще изпратим на другите братя, ще ги ползват.
Най- живите братя са между Моравското братство 274, което стои много високо между всичките славяни, при все че има братства и между сърбите, [в] Черна гора, [между] поляците, гдето
Братството
е много забатачено.
И вие ще можете да познавате членовете от тия братства. Но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат 275между славяните, които именно тогава ще се повдигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата.
към текста >>
38.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на
братството
в града, работил като търговец.
150 Тук и по-нататък в списъка на присъстващите от 1911 г. бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник.
153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на
братството
в града, работил като търговец.
154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник. 155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар. магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума заИлия Стойчев. 157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от
към текста >>
39.
Спомени на Елена Иларионова - 1909
На тази среща Анастас Бойнов предлага да преотстъпи своята „колиба“ (вила) на
Братството
и от следващата година срещите на Веригата да се провеждат в нея.
Тя и мъжът й стават членове на Веригата и на следващата година участват в събора. И през тази година Учителя продължава писмената си връзка със сем. Иларионови. Запазени са шест писма и две честитки. На годишната среща във Варна от 15 до 20 август Учителя пояснява законите и смисъла на Веригата. Там „говори“ и духът на Мария Казакова.
На тази среща Анастас Бойнов предлага да преотстъпи своята „колиба“ (вила) на
Братството
и от следващата година срещите на Веригата да се провеждат в нея.
Идеята се приема от всички. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Здравка Драган Попова боледувала от ишиас. Много често била на легло от силните болки. Учителя беше у дома и Драган помоли Костадина да заведе Учителя при Здравка, като обещават да изпълняват изискванията му (оброка).
към текста >>
40.
ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ 1910-1925
включително всички срещи на Веригата (наречени по-късно събори) се провеждат във Велико Търново, във вилата на Анастас Бойнов, която той подарява на
Братството
.
ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ 1910-1925 От 1910 до 1925 г.
включително всички срещи на Веригата (наречени по-късно събори) се провеждат във Велико Търново, във вилата на Анастас Бойнов, която той подарява на
Братството
.
Не е случайно, че Невидимият свят определя това място за център на братските срещи. Вече казахме, че Търново е своеобразен енергиен център на България, в който съществуват едни от най-благоприятните условия за духовна работа. Освен това, по думите на Учителя, в близост до вилата на Бойнов някога е имало богомилско селище. Трябва да се отчете и фактът, че вилата се е намирала на 3 км. от центъра, сред овощна градина, далеч от градския шум.
към текста >>
41.
ОРГАНИЗАЦИЯТА
купуват още една къща и 3 дка за
Братството
.
Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа. Беше станало традиция Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда“ или в Модерния театър. Понякога съборяните правеха обща разходка до Арбанаси, за да посетят братските места. В 1912 г. там има една къща и земя, а в 1919 г.
купуват още една къща и 3 дка за
Братството
.
В свободното време се групираха и научно-философски групи, в които се обменяха мисли за отношението между идеите на Бялото Братство и нашите проблеми. През първите събори се изпълняваха особен вид гимнастически упражнения, а сегашните шест гимнастически упражнения, без музикалното, се дадоха на събора през 1922 г. и оттогава се въведоха в цялото Братство.“ Ето какво още си спомня за събора през 1925 г. Георги Събев:
към текста >>
42.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Най-после
Братството
ви изпраща между тоз народ, за да го подигнете.
Преди шест хиляди години вие сте били в Египет, гдето сте учили Египетската мъдрост; пратили са ви в този народ, за да го подигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност,изпортили сте я, затова ви сформироват в тази Верига, за да изправите своите погрешки. Вие сте се провинили и в непослушание. Някои работи сте изпълнили много добре, но някои не сте и затова сега сте турени в положение да ги изпълните. Вие не сте били по-напред в този народ, а сте били в Египет, ходили сте с евреите през пустинята, ходили сте в Ханаан, преминали сте в Гърция, Рим, а след това озовавате се между славяните. Разбира се, пак ще кажа: много от вашите длъжности сте изпълнили, а много не.
Най-после
Братството
ви изпраща между тоз народ, за да го подигнете.
Всички вие почти, след като свършите работата си между славянството, ще отидете в Америка, обаче всичко това ще бъде подир хиляди години, когато настане седмата раса. Най-напред дойде Христос да помогне на тия ангели, които се оплетоха тук. И те са тия, които са се отказали да помогнат на человечеството и тези са именно ангелите, които за тая им вина са изгонени. А тези, които се съгласиха да помогнат на човечеството, те пък се оплетоха в човешката раса. И така, излиза, че Христос дойде тук да помага на тези паднали ангели, които дойдоха тук да помагат на человечеството, а се оплетоха; но Той не дойде да помага на тия ангели, които се отказаха да помагат на човечеството, защото тези последните се изхвърлиха съвършено и те са именно дяволите.
към текста >>
43.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
И щом с това образуваме хармония помежду си, ще се свържем с
Братството
, което, нека го кажа, ви е помагало и много ви е помагало.
Можете да си набавите даже и призми, та колчем денят е хубав, можете върху бяло ниво да прекарвате дъгата, която по такъв начин ще наблюдавате, изучавате и запомняте, и така ще усвоите и петте основни краски. И преди да започнете вашите упражнения, питайте се имате ли някакво неразположение и ако имате, употребявайте розовата краска и четете съответствуващите стихове. Най-първо трябва да се възстанови вашият мир, защото само тогава ще можете да действувате. Затова ние ще направим първия опит и то с най-безопасния метод, а при това и много евтин метод, защото има и други, по-скъпи методи, които като се направят веднъж, няма вече да искате да се повторят. Този метод е метод Христов и като такъв резултатите му ще бъдат прекрасни, при все че повидимо са много прости.
И щом с това образуваме хармония помежду си, ще се свържем с
Братството
, което, нека го кажа, ви е помагало и много ви е помагало.
Но вие след св. Кирил и Методий сте пратени били да просвещавате този народ, обаче, като по-рано — както ви вече и казах — сте били в Египет, от гдето сте усвоили тамошната мъдрост, пренесли сте последната между този народ, смесили сте я с неговите разбирания, пориви и влечения и ето — станало е нещо като миш-маш. Вашето състояние е състоянието на блудния син, описано в Писанието, но при все това Христос ви вика именно в сегашното ваше състояние и иска да възстанови миналото ви. И вие няма да се чудите, че прави това, понеже имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото Братство. Ето защо вие трябва сега да започнете от основа.
към текста >>
Всичко това, което гледате, е на
Братството
, а други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето.
И вие няма да се чудите, че прави това, понеже имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото Братство. Ето защо вие трябва сега да започнете от основа. Аз имам връзки с вас; не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад. Най-подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана. Нищо няма мое.
Всичко това, което гледате, е на
Братството
, а други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето.
Само когато вие се подигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действувам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. И Христос иде, за да примири человечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове и затова те може да прекарат много прераждания на земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало (Братството): веднъж сте изпращани в Палестина — първия път.
към текста >>
Аз действувам сега пред
Братството
, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права.
Аз имам връзки с вас; не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад. Най-подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана. Нищо няма мое. Всичко това, което гледате, е на Братството, а други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се подигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят.
Аз действувам сега пред
Братството
, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права.
И Христос иде, за да примири человечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове и затова те може да прекарат много прераждания на земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало (Братството): веднъж сте изпращани в Палестина — първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте приминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост.
към текста >>
И Христос иде, за да примири человечеството с Бялото Светло Братство,
Братството
на Светлините.
Най-подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана. Нищо няма мое. Всичко това, което гледате, е на Братството, а други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се подигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действувам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права.
И Христос иде, за да примири человечеството с Бялото Светло Братство,
Братството
на Светлините.
Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове и затова те може да прекарат много прераждания на земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало (Братството): веднъж сте изпращани в Палестина — първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте приминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура.
към текста >>
Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало (
Братството
): веднъж сте изпращани в Палестина — първия път.
Всичко това, което гледате, е на Братството, а други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се подигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действувам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. И Христос иде, за да примири человечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове и затова те може да прекарат много прераждания на земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби.
Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало (
Братството
): веднъж сте изпращани в Палестина — първия път.
Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте приминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция, след завладяването й, когато Римската империя е влязла в своя разгар, вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с Християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте Християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали „народите на многото езици“.
към текста >>
Най-живите братя са между Моравското братство, което стои много високо между всичките славяни, при все че има Братство и между сърбите, Черна Гора, поляците, гдето
Братството
е много забатачено.
Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия Братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат 35-40 години; затова и виждаме, че навсякъде се работи, за да се постигне това обединение. Ето защо тия мисли, които ние ще изпратим на другите братя, ще ги ползуват.
Най-живите братя са между Моравското братство, което стои много високо между всичките славяни, при все че има Братство и между сърбите, Черна Гора, поляците, гдето
Братството
е много забатачено.
И вие ще можете да познавате членовете от тия братства, но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат между славяните, които именно тогава ще се подигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това, ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата и аслъ тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни и от това следва, че всички тия, които влизат между вас и искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство.
към текста >>
44.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Този, който иска да бъде член в
Братството
, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна.
При мъчнотии често пъти вие усещате тази самосила във вас, която ви крепи, а тя именно е Христос. Това не е една човешка хитросплетня *12, а е Духът Христов, Който ни обединява с всичките наши братя. Нашата работа е и такава, че ние често пъти се връщаме назад, също както и блудният син, на когото заклаха теле. Но за вас телето знаете ли кое е? Нашата душа, когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле.
Този, който иска да бъде член в
Братството
, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна.
Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание.
към текста >>
Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с
Братството
, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците.
Нашата работа е и такава, че ние често пъти се връщаме назад, също както и блудният син, на когото заклаха теле. Но за вас телето знаете ли кое е? Нашата душа, когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата.
Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с
Братството
, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците.
В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си.
към текста >>
— Този обичай на вечерята е обичай на
Братството
и съществува от десет хиляди години насам.
Голов, Т. Стоименов, Ил. Стойчев и Т. Бъчваров прочетоха следните места от Книгата Господня: Деяния: 2, 42-47; Йоан: 6, 47-59; 13,1-19; Матея: 26, 26-30; I Коринт.: 11, 23-32; Лука: 22, 14-20; Марка: 14, 22-25. Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов дядо Петър Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи:
— Този обичай на вечерята е обичай на
Братството
и съществува от десет хиляди години насам.
Хлябът представлява добродетелта, а виното представлява правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене.
към текста >>
45.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Братството
в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв; обаче, ако това съзнание не дойде, ще се дадат, може би, милиони жертви.
Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте, Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война. Намислено е: или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае.
Братството
в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв; обаче, ако това съзнание не дойде, ще се дадат, може би, милиони жертви.
Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация й трябва сол, защото навсякъде царува разврат и един човек, който не разбира правдата и пътя Божий, би казал: „По добре да си отида от този свят! “ Но и във всичко това има нещо добро, а то е семето Христово, което ще закваси света.
към текста >>
46.
1926_11 Съдържание
Архивът на
Братството
... 341
Последни писма до Елена Иларионова ... 333 Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 335 Спомени на Борис Николов ... 337 Спомени на Надежда Иларионова ... 337 Спомени на Павлина Даскалова ... 337
Архивът на
Братството
... 341
Историята – разказ с продължение ... 342 Библиография ... 344 ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ВЕЛИКО ТЪРНОВО Документална хроника Том II
към текста >>
47.
1914_1 Спомени на Елена Иларионова
На 9 март (22 март н.ст.) Той за първи път организира тържествено честване на духовната Нова година (което по-късно става традиция на
Братството
).
1914 година През 1914 г. Учителя тържествено отбелязва едно събитие, което оказва огромно въздействие, не само на цялото съвременно човечество, но ще продължи да определя съдбините на идните поколения, за хилядолетия напред.
На 9 март (22 март н.ст.) Той за първи път организира тържествено честване на духовната Нова година (което по-късно става традиция на
Братството
).
Ала този път това не е просто поредната Нова година, а началото на една Нова епоха в човешката история – ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ. На състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват. Там празнуват, защото всички членове на Черната ложа са изгонени, изхвърлени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината, от членовете на обществото на Сатаната. Но всички те са слезли тук, на земята, както когато се измита втория етаж на една двуетажна сграда, всичкият боклук от втория етаж пада на първия, на долния етаж.
към текста >>
48.
1919_1 1919 година
Братството
във В.
Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото на 1919 г." Двете беседи пред търновското гражданство са публикувани отделно в брошурата „Мировата любов. Космичната обич", вероятно, за да могат да се предлагат и на външни хора. От тази година има запазени четири писма до Иларионови и един наряд, който Учителя им изпраща за празника на пролетното равноденствие. На 1 ноември 1919г.
Братството
във В.
Търново закупува следните имоти в с. Арбанаси, записани на името на Константин Иларионов - запасен майор: Нотариален акт №357 за продажба на недвижим имот, дело №338, регистър №440; къща в Арбанаси, махала „Св. Архангел", с дворно място 600 кв.м., при съседи Драган Попов, Добри Стоянов, баба Маруца и улица. Нотариален акт №358 за продажба на недвижим имот, дело №336, регистър №441 от 01.11.1919 г.; нива, състояща се от 2 декара, находяща се в Арбанашкото землище, местността „Шамана", при съседи Таско Вълчев, Иван Рибулов, Марина Футкова и Димитър Василев.
към текста >>
49.
1919_4 Спомени на Жельо Николов
И като виждал, че в
Братството
има много цигулари, започнал да учи цигулка.
Отдалеч разпознава Учителя и Му казва: „Учителю, много искам да присъствам на събора, но брат Ковачев не ми даде пропуск. Учителя му отговаря: „Като си дошъл на събора, имаш покана, върви с нас." На вратата, началникът на охраната, капитан Петко Христов от Шумен, посреща Учителя и казва: „Учителю, тази нощ в лагера нямаше произшествия." Като влизат и се отдалечават от вратата, Учителя се обръща към брат Рашо и му казва: „Ето, че влязохме и без покана. Който има силна вяра и воля, и без покана може да влезе на събора, те са му гарантите." Брат Рашо изкарал до края събора и си отишъл възроден. Когато на една екскурзия го ухапва пепелянка по босия крак и съобщават на Учителя за това, Той се усмихнал и казал: „Брат Рашо има силна вяра, нищо няма да му стане." И трети случай за силната му вяра: брат Рашо, още като ерген, свирил на хорото с гайда.
И като виждал, че в
Братството
има много цигулари, започнал да учи цигулка.
Ръцете му, обаче, били груби, пръстите дебели. Но, долу-горе, научил мелодиите и все си носел цигулката. Веднъж Учителя поканил някои от видните цигулари да изсвирят нещо, но всички се спотаявали. Тогава брат Рашо излязъл с цигулката си и изсвирил, което могъл. След него, един след друг, излезли добрите цигулари.
към текста >>
Имаше съпруга и трима сина, които също бяха в
Братството
.
Веднъж Учителя поканил някои от видните цигулари да изсвирят нещо, но всички се спотаявали. Тогава брат Рашо излязъл с цигулката си и изсвирил, което могъл. След него, един след друг, излезли добрите цигулари. Като свършил концерта, Учителя ги поздравил и казал: „Всички хубаво свирихте, но благословението взе брат Рашо, понеже пръв излезе. Има смелост и силна вяра." Братовчед ми живееше естествен живот, без надценяване и подценяване.
Имаше съпруга и трима сина, които също бяха в
Братството
.
към текста >>
50.
1919_8 Спомени на Надежда Иларионова
„Шипка" 6, прибраха на стари години Дивитакови през 1931 г, след което продадоха къщата в Търново и подариха лозето си, граничещо с братската вила, на
Братството
.
Бойнов я завели при Учителя. Той я излекувал. Венета беше сестра на ген. Константин Соларов. Неговите дъщери, живеещи в София на ул.
„Шипка" 6, прибраха на стари години Дивитакови през 1931 г, след което продадоха къщата в Търново и подариха лозето си, граничещо с братската вила, на
Братството
.
към текста >>
51.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Започнаха разговори и размяна мисли и така аз се запознах с живота на
Братството
реално.
А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запознах с други младежи, все приятни, весели и хубави хора. Така че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнах вътре, дойдоха още младежи — около 15 човека.
Започнаха разговори и размяна мисли и така аз се запознах с живота на
Братството
реално.
След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов. Поканиха и мен. „Ела да се запознаеш с Учителя! " Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя. За първи път имах възможност да му хвана ръката и да я целуна.
към текста >>
Но бях тъй възхитен от живота на
Братството
в лозето и на отношенията помежду им!
Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава, с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. По същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение! Аз отивам да си заверя книжата, за да отида на запад да следвам, а срещам Учителя.
Но бях тъй възхитен от живота на
Братството
в лозето и на отношенията помежду им!
И най-вече от Учителя, който държеше сказки се провеждаха разговори с Него. Това беше един съдбоносен миг. Тази среща предопредели моя път. И аз останах неизменно при Него през целия си живот чак до днес. Съборът завърши и аз, след като си заверих документите, качих се на влака и се връщам в Габрово.
към текста >>
52.
1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.
Комунизмът е учение за
братството
, затова всеки комунист трябва да воюва за правата на своите братя, да ги повдига, да ги облагородява.
Когато един хирург вземе своя нож, за да направи една операция, той знае как да го употреби, за да изреже само болното месо и да помогне на живото; който хирург не е опитен, той не ще знае да направи операцията, макар да минава пред света за съвършен в тази област. И българите трябва да благодарят на болшевиките. Но туй не влиза в моята реч. (24 стр., „Новото човечество") Някой казва: „Аз съм комунист".
Комунизмът е учение за
братството
, затова всеки комунист трябва да воюва за правата на своите братя, да ги повдига, да ги облагородява.
И днес в името на това учение колят, бесят, затварят. От такъв комунизъм не разбирам! Застрелването, бесенето, затварянето са дяволски, а не Божествени постъпки. Застрелване в името на Бога не може да става. От Бога е всяка благост, всяка любов.
към текста >>
Това учение е учение за
братството
.
Никаква Православна църква! Аз казвам: „Вън от Бога няма никакво спасение! " спасението в света. (95 стр.) За учениците
Това учение е учение за
братството
.
Ако някои ви запитат какво учите там, отговорете: „Ние учим науката за братството, какви са великите закони, които го управляват." (17 стр.) Знаете ли какъв е законът на Любовта? Когато кажеш за някого, че ти е брат, в Небето вече те държат отговорен за това и ти казват, че ти си длъжен да пожертвуваш за него всичко — и честта, и имота, и живота си. Не си ли готов да пожертвуваш всичко за него, ти не си му брат. Христос казва: „В такова братство аз не дохождам".
към текста >>
Ако някои ви запитат какво учите там, отговорете: „Ние учим науката за
братството
, какви са великите закони, които го управляват." (17 стр.)
Аз казвам: „Вън от Бога няма никакво спасение! " спасението в света. (95 стр.) За учениците Това учение е учение за братството.
Ако някои ви запитат какво учите там, отговорете: „Ние учим науката за
братството
, какви са великите закони, които го управляват." (17 стр.)
Знаете ли какъв е законът на Любовта? Когато кажеш за някого, че ти е брат, в Небето вече те държат отговорен за това и ти казват, че ти си длъжен да пожертвуваш за него всичко — и честта, и имота, и живота си. Не си ли готов да пожертвуваш всичко за него, ти не си му брат. Христос казва: „В такова братство аз не дохождам". Вие още не сте започнали да прилагате Христовото братство.
към текста >>
53.
1921_5 Спомени на Михаил Иванов
Това се случи в Търново, където живеех с един мой приятел в колибата на
Братството
.
СПОМЕНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ ОТ ВАРНА („С почит за Учителя", Омраам, стр. 53-54)
Това се случи в Търново, където живеех с един мой приятел в колибата на
Братството
.
Дните ни преминаваха в работа, четене и медитации... Един ден при нас дойде едно момче – отслабнало, бледо, изтощено, цялото в дрипи и очевидно много изплашено. Ние го нахранихме и след като постепенно спечелихме доверието му, то заразказва своята история. Било анархист. Всички от неговата група били разстреляни.
към текста >>
Победено от нашите аргументи, то реши да захвърли политическите си пристрастия и да дойде в
Братството
.
Всички от неговата група били разстреляни. То успяло да избяга и се криело от преследвачите си. През няколкото дни, докато момчето се укриваше при нас, ние водихме дълги разговори. То беше изненадано, трогнато от философията на нашето учение и много бързо у него започна да се пробужда благоразположение към нея. Поначало то не беше лошо; беше много честно, възмущаваше се от неправдите и редица обстоятелства го бяха завлекли в редиците анархистите.
Победено от нашите аргументи, то реши да захвърли политическите си пристрастия и да дойде в
Братството
.
Учителя го прие. Аз убедих момчето, че ако положи усилия да дойде в Братството, властите ще го забравят и всичко за него ще се промени. То ми повярва и наистина стана един от най-добрите братя. Неговата доброта, благородство и вярност бяха изключителни и ние наистина много го обичахме.
към текста >>
Аз убедих момчето, че ако положи усилия да дойде в
Братството
, властите ще го забравят и всичко за него ще се промени.
През няколкото дни, докато момчето се укриваше при нас, ние водихме дълги разговори. То беше изненадано, трогнато от философията на нашето учение и много бързо у него започна да се пробужда благоразположение към нея. Поначало то не беше лошо; беше много честно, възмущаваше се от неправдите и редица обстоятелства го бяха завлекли в редиците анархистите. Победено от нашите аргументи, то реши да захвърли политическите си пристрастия и да дойде в Братството. Учителя го прие.
Аз убедих момчето, че ако положи усилия да дойде в
Братството
, властите ще го забравят и всичко за него ще се промени.
То ми повярва и наистина стана един от най-добрите братя. Неговата доброта, благородство и вярност бяха изключителни и ние наистина много го обичахме.
към текста >>
54.
1921_7 Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов
Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълги години смущаваха духовната аура на
Братството
.
Но когато отминава махараджата, гледат – отзад на гърба му – закачена една табела – реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." (стр. 517) На вилата в този град (Търново) имаше действително двама актьори – единият беше Кръстьо Христов, а другият – Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното: Кръстьо беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост. Първият представя лемурийската раса, другият – атлантската раса...
Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълги години смущаваха духовната аура на
Братството
.
Лековерните и полу-интелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителя трябваше, в една съборна беседа през 1922г., да ги разобличи... Стенографите после махнаха имената им. (стр. 399-400)
към текста >>
55.
1921_8 Спомени на Мария Тодорова
Имаше по това време двама младежи, наричащи се Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които тръгнаха да проповядват от името на
Братството
и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него.
СПОМЕНИ НА МАРИЯ ТОДОРОВА („Изгревът" на Бялото Братство", т.I, София, 1993, стр.196, 294-300) Преди съборите в Търново се правеха приготовления. Някои приятели се възползваха от случая и отиваха месеци преди това.
Имаше по това време двама младежи, наричащи се Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които тръгнаха да проповядват от името на
Братството
и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него.
Сами за себе си, сами пред другите тръгнаха и пристигнаха в Търново. Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много големи познания, бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи (...) Та пристигат тези двамата и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка с Невидимия свят (...) И което е най-интересното, те биват подслонени в Търново, хранили ги, и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. В Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци „братя Кирил и Методий" започнаха да „кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така бр.
към текста >>
56.
1921_14 Писма до семейство Иларионови
Пчелите ще се раздадат на вдовици извън
Братството
.
Ще гледате добре да свършите, без колебание. Подпис * * * София, 30.04.1921 г. Люобезни Костадине,
Пчелите ще се раздадат на вдовици извън
Братството
.
Другояче ще излезе да правите услуга на себе си. Ще ги раздадете на кръгли вдовици, които да имат малки деца. В Бялото Братство вдовици няма, там има само братя и сестри. Цялата сума, от дъсчените кошери добита, ще я дадете на Кръстъо и Михаил без никакви удръжки; другояче ще замяза на позорна търговия с оттенък на користолюбие. Аз искам да им създам работа и всичко сторено да си го вземат.
към текста >>
57.
1922_2 Спомени на Петър Камбуров
стана официално откриване на събора в читалище „Надежда", дето Учителя изнесе пред търновското гражданство и
Братството
беседата „Новият живот”.
Вървим и мълчим. По едно време Учителя рече: „Петре, Петре, измамили са те духовете! " Тези думи ми подействаха като врял душ и реших в себе си, в бъдеще да не допусна повече духовете да ме мамят. И тази година, както и миналата, се извършиха всички подготвителни работи навреме. Пристигнаха братята и сестрите съборяни и на 19 август 1922 г.
стана официално откриване на събора в читалище „Надежда", дето Учителя изнесе пред търновското гражданство и
Братството
беседата „Новият живот”.
АРБАНАШКАТА КОМУНА През зимата на 1922 г. падна дебел сняг и аз трябваше да прекарам времето си сам в стаята. Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли, беше идеята за предстоящото образуване на братска комуна през есента на 1923 г. Мислих, кроих разни планове и дойдох до заключението, че ще ни са нужни пари, при това – повече пари.
към текста >>
58.
1922_8 Спомени на Георги Овчаров
Група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпроси от идеите на
Братството
.
СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ РАДЕВ ОВЧАРОВ, АДВОКАТ ОТ ЯМБОЛ
Група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпроси от идеите на
Братството
.
Учителя беше на повече от 100-200 метра от нас и разговаряше с няколко възрастни братя. Забелязах, че Той напусна групата изведнъж и се упъти към нас. Щом пристигна, без да е чул разговора ни, Той започна да говори по темата, която обсъждахме: – Аз мога да лекувам всички болести и мъртви мога да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза. Представете си, че застана сред София и започна да лекувам всички болни.
към текста >>
59.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и
Братството
в онази епоха.
Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II).
Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и
Братството
в онази епоха.
Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение.
към текста >>
Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на
Братството
.
Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84).
Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на
Братството
.
Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си.
към текста >>
И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против
Братството
.
В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36).
И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против
Братството
.
Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни.
към текста >>
Защото
Братството
завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри.
Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение.
Защото
Братството
завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
към текста >>
При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на
Братството
, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност.
Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса.
При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на
Братството
, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност.
По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение.
към текста >>
Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в
Братството
, относно същността и личността на Учителя.
Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88).
Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в
Братството
, относно същността и личността на Учителя.
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев.
към текста >>
в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на
Братството
във Велико Търново.
Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя. Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год.
в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на
Братството
във Велико Търново.
На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос.
към текста >>
„Учението за любовта и
братството
(неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн.
Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13).
„Учението за любовта и
братството
(неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн.
VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос.
към текста >>
Заключението на автора е, че „...учението за любовта и
братството
, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос.
„Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание.
Заключението на автора е, че „...учението за любовта и
братството
, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос.
съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с.
към текста >>
Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на
Братството
, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое.
Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926).
Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на
Братството
, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое.
съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица.
към текста >>
60.
1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми
Има клише, което е запазено в
Братството
в 66 [ул.
Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра. [Пентаграмата] Учителя я беше отпечатал сам. Като всяка работа, която вършеше Учителя сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218)
Има клише, което е запазено в
Братството
в 66 [ул.
„0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12) Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207)
към текста >>
Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на
Братството
, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани.
В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата.
Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на
Братството
, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани.
На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288) [Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена.
към текста >>
В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на
Братството
.
Павлина Даскалова разказва: Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона.
В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на
Братството
.
Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете. Като дете съм играла във вилата, в която са ставали съборите.
към текста >>
61.
1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него
Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за
Братството
.
(2, 197-198) [Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети.
Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за
Братството
.
В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях. При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето.
към текста >>
Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на
Братството
.
В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях. При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето.
Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на
Братството
.
И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218) КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12)
към текста >>
62.
1925_2 Спомени на Гена Папазова
Въобще,
Братството
беше на самоиздръжка и всички длъжности в него се заемаха по любов - безплатно.
Отстрани имаше и други картини - един антиминс и други. Братята и сестрите влизаха да благодарят за това, което са научили и получили на събора. Там те благоговееха пред Великото! То бяха молитви, то бяха песни! Накрая всеки оставяше в плик десятъка си (винаги по желание), за да се покрият разноските по събора.
Въобще,
Братството
беше на самоиздръжка и всички длъжности в него се заемаха по любов - безплатно.
Това беше колектив, в който се работи и живее. По време на събора през 1925 г. се появили много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна. Един ден Учителя, като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, направил някакви движения и произнесъл думи и формули. За броени минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви.
към текста >>
След тази случка Учителя заявил: „Мога да направя същото и с всички врагове на
Братството
, но не искам."
се появили много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна. Един ден Учителя, като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, направил някакви движения и произнесъл думи и формули. За броени минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви. Учителя ги побутнал, но те сякаш не проявявали признаци на живот. След това Той направил други движения и изрекъл други думи, от които осите се размърдали, хвръкнали, избягали и повече не се появили през цялото лято.
След тази случка Учителя заявил: „Мога да направя същото и с всички врагове на
Братството
, но не искам."
към текста >>
63.
1925_6 Спомени на Михаил Иванов
Бях чул за
Братството
и познавах някои от братята, но не знаех нищо за идеите му и за живота в него.
СПОМЕНИ НА БРАТ МИХАИЛ АНГЕЛОВ ОТ ВАРНА
Бях чул за
Братството
и познавах някои от братята, но не знаех нищо за идеите му и за живота в него.
Един ден братя Арабаджиеви ми казаха, че в Търново ще има събор. „Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя." Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота. Бях ревностен християнин, но имах нужда от някаква опора, защото бях в такова състояние, че търсех начин да туря край на живота си. Като отидох в Търново, видях на събора много хора, облечени в бяло, но мене ми беше черно на душата. Брат Иванов - ръководител на братството във Варна - беше отишъл в Търново преди нас.
към текста >>
Брат Иванов - ръководител на
братството
във Варна - беше отишъл в Търново преди нас.
Бях чул за Братството и познавах някои от братята, но не знаех нищо за идеите му и за живота в него. Един ден братя Арабаджиеви ми казаха, че в Търново ще има събор. „Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя." Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота. Бях ревностен християнин, но имах нужда от някаква опора, защото бях в такова състояние, че търсех начин да туря край на живота си. Като отидох в Търново, видях на събора много хора, облечени в бяло, но мене ми беше черно на душата.
Брат Иванов - ръководител на
братството
във Варна - беше отишъл в Търново преди нас.
Като ме видя, каза на братя Арабаджиеви: „Защо сте довели този човек, той е още нов! А тук идват улегнали братя." Мен ми стана много мъчно и поисках да си отида, но Арабаджиеви ме задържаха. Иванов повдигна въпроса за мене пред ръководителите от цяла България и те казаха, че не мога да остана на събора. Рекоха ми, да си взема веднага багажа и да замина за Варна. Аз не им отвърнах нищо, но си помислих, че няма да се върна във Варна, а ще отида на моста на Янтра и ще се хвърля в реката.
към текста >>
64.
1925_11 Спомени на Борис Николов
Търновското гражданство, подстрекавано от духовенството и църквата, не беше разположено към
Братството
.
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ („Изгревът" на Бялото Братство", т.II, София, 1995)
Търновското гражданство, подстрекавано от духовенството и църквата, не беше разположено към
Братството
.
Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не могат да разберат и приемат (бел. състав. – най-много ги е смущавало посрещането на слънцето и ставането рано). Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани почнаха да се събират подписи против провеждане на съборите в техния град. Така успяха да съберат няколкостотин подписа, представиха ги в общината и ние получихме съобщение, да не правим съборите на Братството в Търново. Учителя се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София.
към текста >>
Така духовенството можа да създаде настроение срещу
Братството
в управата на общината и между търновските граждани почнаха да се събират подписи против провеждане на съборите в техния град.
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ („Изгревът" на Бялото Братство", т.II, София, 1995) Търновското гражданство, подстрекавано от духовенството и църквата, не беше разположено към Братството. Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не могат да разберат и приемат (бел. състав. – най-много ги е смущавало посрещането на слънцето и ставането рано).
Така духовенството можа да създаде настроение срещу
Братството
в управата на общината и между търновските граждани почнаха да се събират подписи против провеждане на съборите в техния град.
Така успяха да съберат няколкостотин подписа, представиха ги в общината и ние получихме съобщение, да не правим съборите на Братството в Търново. Учителя се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София. (223 стр.) Така търновци забраниха съборите с подписите си и оттогава този град започна да запада в духовно отношение, и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони.
към текста >>
Така успяха да съберат няколкостотин подписа, представиха ги в общината и ние получихме съобщение, да не правим съборите на
Братството
в Търново.
(„Изгревът" на Бялото Братство", т.II, София, 1995) Търновското гражданство, подстрекавано от духовенството и църквата, не беше разположено към Братството. Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не могат да разберат и приемат (бел. състав. – най-много ги е смущавало посрещането на слънцето и ставането рано). Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани почнаха да се събират подписи против провеждане на съборите в техния град.
Така успяха да съберат няколкостотин подписа, представиха ги в общината и ние получихме съобщение, да не правим съборите на
Братството
в Търново.
Учителя се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София. (223 стр.) Така търновци забраниха съборите с подписите си и оттогава този град започна да запада в духовно отношение, и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони. Като научи Учителя решението им, каза: „Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център, не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук, под земята, се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка.
към текста >>
65.
1926_5 Спомени на Надежда Иларионова
Братството
във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила.
Фактически мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново. Събранията ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, Мария Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме.
Братството
във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила.
Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара овощна градина. Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара лозе покрай Севлиевското шосе. Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева, през 1912 г. се изселват в София. Иван Дивитаков, търговец, и жена му Венета даряват три декара лозе, непосредствено до вилата.
към текста >>
Адвокатът Анастас Бойнов подарява на
Братството
вилата с три декара овощна градина.
Събранията ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, Мария Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме. Братството във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила.
Адвокатът Анастас Бойнов подарява на
Братството
вилата с три декара овощна градина.
Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара лозе покрай Севлиевското шосе. Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева, през 1912 г. се изселват в София. Иван Дивитаков, търговец, и жена му Венета даряват три декара лозе, непосредствено до вилата.
към текста >>
66.
1926_6 Спомени на Павлина Даскалова
След 9.09.1944 г., въпреки изказаните от Учителя в беседите мисли за болшевизма, никой не можеше да си представи на какви психични мъки ще бъде подложено
Братството
.
Спрете, моля ви, дъжда! " След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд. По време на войната, в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др. В тях работеха няколко наши приятели от Изгрева. Всяка вечер молитвите ставаха у нас, обаче ние, децата, често се смеехме отзад, затова ни изпъждаха навън, да не пречим.
След 9.09.1944 г., въпреки изказаните от Учителя в беседите мисли за болшевизма, никой не можеше да си представи на какви психични мъки ще бъде подложено
Братството
.
Един ден мама переше. Няколко дена преди това тя се молеше на Учителя, да помогне на брат Любомир Лулчев да не го осъдят на смърт. Мама беше ходила няколко пъти при него да помага на комунисти. Вероятно в този момент пак се е молела, когато й се явява Учителя в плът и й казва: „Сестра, не се тревожете, всичко е за Слава Божия." Тя дойде при мене в другата стая с грейнало лице, което просто светеше. Каза ми: „Яви ми се Учителя в плът" – и разказа какво й се е случило.
към текста >>
Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за
Братството
и поръчаха табела със сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство".
Каза ми: „Яви ми се Учителя в плът" – и разказа какво й се е случило. В съборната вила, която беше в съседство с нашия дом (имахме къща и два декара овощна градина), всяка сряда и неделя правехме събрания. Помня, че през 1946 и 1947 г. извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от приятелите от Русе и Габрово.
Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за
Братството
и поръчаха табела със сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство".
Сложиха я на Севлиевското шосе, за да се знае къде е отклонението към вилата. Две години, 1946-47 год. имаше за децата двадесет-дневно лятно училище, организирано от Братството. От търновското братство бяхме 5 братски деца. Първата година отидоха децата на адвоката Христо Геров – Роланд и Игор, и детето на Нено Тотев – Иванчо.
към текста >>
имаше за децата двадесет-дневно лятно училище, организирано от
Братството
.
извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от приятелите от Русе и Габрово. Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за Братството и поръчаха табела със сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство". Сложиха я на Севлиевското шосе, за да се знае къде е отклонението към вилата. Две години, 1946-47 год.
имаше за децата двадесет-дневно лятно училище, организирано от
Братството
.
От търновското братство бяхме 5 братски деца. Първата година отидоха децата на адвоката Христо Геров – Роланд и Игор, и детето на Нено Тотев – Иванчо. Втората година първа смяна беше брат ми Йосиф. Втора смяна бяхме все гимназисти – Павлина, Игор, Роланд и Ваньо. Ръководителят на школата – Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразена духовно.
към текста >>
В.Търново подарих на Окръжната библиотека на
Братството
в Разград, с ръководител Ясен Даскалов.
Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре. След 10 ноември 1989 г. веднага подвързах книгите, направих библиотечни шкафове и така се създаде Окръжна библиотека на Бялото Братство. Част от литературата на гр.
В.Търново подарих на Окръжната библиотека на
Братството
в Разград, с ръководител Ясен Даскалов.
Там се основа нова група през 1987 г. Да се върнем към годините след 9 септември 1944 г. С всяка измината година трудностите на Братството ставаха все по-големи. През 1959 г. ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща колежка.
към текста >>
С всяка измината година трудностите на
Братството
ставаха все по-големи.
веднага подвързах книгите, направих библиотечни шкафове и така се създаде Окръжна библиотека на Бялото Братство. Част от литературата на гр. В.Търново подарих на Окръжната библиотека на Братството в Разград, с ръководител Ясен Даскалов. Там се основа нова група през 1987 г. Да се върнем към годините след 9 септември 1944 г.
С всяка измината година трудностите на
Братството
ставаха все по-големи.
През 1959 г. ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща колежка. Аз имах хубав глас и пеех в Оперетата, свирех и на акордеон. Впоследствие завърших задочно музикална педагогика в гр. Русе. На новата служба работех по четири часа на ден и имах много свободно време на разположение.
към текста >>
Брат Стамат Тодоров, ръководител на
Братството
в Търново, се издържаше от земеделие.
През 1959 г. ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща колежка. Аз имах хубав глас и пеех в Оперетата, свирех и на акордеон. Впоследствие завърших задочно музикална педагогика в гр. Русе. На новата служба работех по четири часа на ден и имах много свободно време на разположение.
Брат Стамат Тодоров, ръководител на
Братството
в Търново, се издържаше от земеделие.
Покрай Севлиевското шосе, близо до сегашната бензиностанция, имахме 19,5 декара лозя, овощни градини и ниви. През 1960 г. ГНС ги раздаде на предприятия, и то само на ръководните им кадри. Нашето място беше дадено на Транспред, с директор Марко Марков, главен счетоводител Стефан Тотев и др. Брат Стамат остана без никакви доходи.
към текста >>
Брат Стамат, предвиждайки, че моят дом единствен ще остане за духовна работа в бъдеще, реши хората от
Братството
сами, без моите ортаци, да изкопаем основите.
Нашето място беше дадено на Транспред, с директор Марко Марков, главен счетоводител Стефан Тотев и др. Брат Стамат остана без никакви доходи. Като честен човек, свикнал да изкарва прехраната си сам, той много се разстрои и се разболя. През същата година започнах да строя къща на стопански начала. Щом стоварихме всички материали за къщата, баща ми почина от инфаркт за един час.
Брат Стамат, предвиждайки, че моят дом единствен ще остане за духовна работа в бъдеще, реши хората от
Братството
сами, без моите ортаци, да изкопаем основите.
Сложихме формули в лимонадени шишета и ги закопахме в темелите за вечни времена. През 1963 г. вилата, в която са ставали съборите, заедно с местата на ул. „Яворов" 55, попадна в регулационния план на Втори квартал под номер 266 и имотите бяха определени за високомонтажно строителство. На многократните молби на Ръководството беше даден отговор, че не могат дори да ни оставят парцел за строителство.
към текста >>
Съобщаваме ви, че част от имотите на
Братството
, съставляващи парцели от 12 до 19 от кв.
През 1963 г. вилата, в която са ставали съборите, заедно с местата на ул. „Яворов" 55, попадна в регулационния план на Втори квартал под номер 266 и имотите бяха определени за високомонтажно строителство. На многократните молби на Ръководството беше даден отговор, че не могат дори да ни оставят парцел за строителство. Текстът гласеше: „С общия регулационен план на тая част на В.Търново не се отрежда в Квартал втори специален терен за нуждите на поменатата верска общност Бяло Братство.
Съобщаваме ви, че част от имотите на
Братството
, съставляващи парцели от 12 до 19 от кв.
2 по Регулационния план на града, са отчуждени по чл. 55 А от Закона за плановото изграждане на заселените места и с решение №8 от протокол №1 от 14.01.1963 г. на Изпълкома на ОНС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Н-к Отдел: арх.
към текста >>
След това взели един камион с ремарке, натоварили целия багаж на
братството
и заминали за село.
Имаше само три-четири костюма и бельо. Личният му багаж се събираше в един куфар. Братята му ме попитаха дали къщата е негова собственост. Понеже бяха селяни, аз им обясних, че къщата е нещо като манастир и че техният брат е живял в него като монах, че всички вещи са дарения от хората на Бялото Братство. Те отидоха в Общинския съвет, провериха, че къщата не е негова, провериха в Спестовна каса и видяха, че няма влогове.
След това взели един камион с ремарке, натоварили целия багаж на
братството
и заминали за село.
След няколко месеца държавата отчужди и сградата, съставляваща 10 и 11 парцел на кв. 2. Така окончателно се ликвидира с всички имоти на Братството. Събраните от брат Стамат беседи след направения обиск бяха предадени на съхранение у готвача Цоньо Димитров, който живееше на Варуша, до паметника. След неговата смърт сестра му ми предаде тези книги. МВР караше своите хора да ни следят.
към текста >>
Така окончателно се ликвидира с всички имоти на
Братството
.
Братята му ме попитаха дали къщата е негова собственост. Понеже бяха селяни, аз им обясних, че къщата е нещо като манастир и че техният брат е живял в него като монах, че всички вещи са дарения от хората на Бялото Братство. Те отидоха в Общинския съвет, провериха, че къщата не е негова, провериха в Спестовна каса и видяха, че няма влогове. След това взели един камион с ремарке, натоварили целия багаж на братството и заминали за село. След няколко месеца държавата отчужди и сградата, съставляваща 10 и 11 парцел на кв. 2.
Така окончателно се ликвидира с всички имоти на
Братството
.
Събраните от брат Стамат беседи след направения обиск бяха предадени на съхранение у готвача Цоньо Димитров, който живееше на Варуша, до паметника. След неговата смърт сестра му ми предаде тези книги. МВР караше своите хора да ни следят. Кънчо Димитров, обущар, мой съсед, на стари = години ми призна следното: „През 1957 г. ме повикаха в МВР и ме попитаха дали познавам Павлина Даскалова.
към текста >>
67.
1926_7 Архивът на Братството
АРХИВЪТ НА
БРАТСТВОТО
АРХИВЪТ НА
БРАТСТВОТО
Бялото Братство има много богат архив — напечатани лекции, беседи, писма на Учителя до учениците Му, спомени, тефтерчетата на Учителя и първите ученици, художествени картини, три цигулки на Учителя, Негови вещи и др. По време на тоталитарната система се правеха много обиски и се унищожиха над 180 000 тома беседи, поради което нашите приятели са били принудени да укриват цялата литература и архива. Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет на съвещание в градината на гр.Айтос на 25-26 ноември 1995 г. гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях с цел да се използуват при нужда и да се знае кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий. Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София, и др.
към текста >>
Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на
Братството
, не се откри, но една малка част от него — два куфара - попадна в Георги Петков от Габрово.
Бялото Братство има много богат архив — напечатани лекции, беседи, писма на Учителя до учениците Му, спомени, тефтерчетата на Учителя и първите ученици, художествени картини, три цигулки на Учителя, Негови вещи и др. По време на тоталитарната система се правеха много обиски и се унищожиха над 180 000 тома беседи, поради което нашите приятели са били принудени да укриват цялата литература и архива. Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет на съвещание в градината на гр.Айтос на 25-26 ноември 1995 г. гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях с цел да се използуват при нужда и да се знае кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий. Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София, и др.
Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на
Братството
, не се откри, но една малка част от него — два куфара - попадна в Георги Петков от Габрово.
От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи. През 1946 г. рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова. Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази.
към текста >>
Нито от беседи, списания и т.н., нито от каквото и да било във връзка с
Братството
.
Във връзка с търновския архив на Бялото Братство в том 2 на „Изгревът" Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем. Иларионови, се обвинява, че била унищожила много френологични карти от страх от полицията. Първо, самата Елена предава архива си през 1946 г. на съхранение на Цанка Дойнова и после Надка Иларионова, която е жива и до днес, над 86 годишна и е със запазена памет, ми каза: „Никога не съм виждала такова количество френологични карти. Нищо от Учителя не съм унищожила, нито ред.
Нито от беседи, списания и т.н., нито от каквото и да било във връзка с
Братството
.
Аз знам, че ще отговарям и много внимавах в това."
към текста >>
68.
УЧИТЕЛЯТ
Тогава имаше гонение срещу
Братството
и Учителя от духовенството и правителството.
По тези бележки Той описва целия характер на човека, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност за работа в живота. Дава упътвания на този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Тези карти се държаха в Търново в дома на Иларионо- ви.
Тогава имаше гонение срещу
Братството
и Учителя от духовенството и правителството.
Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказките, често пъти спираха съборите. Уплашила се осиновената дъщеря на Иларионови и взима, та изгаря френологичните карти. Но от тях има запазени 50 броя и може да се види как е работил Учителят. Това е едно продължително изследване черепа на българите - изследване дарбите и способностите, които българинът носи. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му.
към текста >>
И щом с това образуваме хармония помежду си и се свържем с
братството
- с Бялото Братство, което, нека ви кажа, ви е помагало и много помагало.
Така ще усвоите петте основни краски. И преди да започнете вашите упражнения, питайте се имате ли някакво неразположение, и ако имате, употребявайте розовата краска и четете съответните стихове. Първо трябва да се възстанови вашият мир, защото само тогава ще можете да действате. Затова ние ще направим първия опит и то с най-безопасния метод, защото има и други по-скъпи методи, които като се направят веднъж, няма вече да искате да ги повтаряте. Този метод е метод Христов и като такъв резултатите му ще бъдат прекрасни, при все че повидимому са много прости.
И щом с това образуваме хармония помежду си и се свържем с
братството
- с Бялото Братство, което, нека ви кажа, ви е помагало и много помагало.
Някои от вас се възхищават само на някои цветове. Ще обичате всички цветове еднакво, защото здравето зависи от тези седем лъча. Ако сте пристрастени и обичате само един цвят, нарушавате хармонията. Заедно съединени, тия цветове образуват светлина. Цветовете са кредитори.
към текста >>
Членовете на финансовия съвет, като намериха тези златни монети след заминаването на Учителя, направиха опис за тях, но не ги обявиха, както беше реда според закона, а ги задържаха за
Братството
.
Този, който приемаше Пентаграма, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на живота си. Всеки, който получаваше Пентаграм тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, каквото той самият намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Тогава всеки от възрастните приятели от благодарност, че са направили залог с Бога, Му даваха по една златна монета. Така Учителят беше събрал 180-200 златни монети.
Членовете на финансовия съвет, като намериха тези златни монети след заминаването на Учителя, направиха опис за тях, но не ги обявиха, както беше реда според закона, а ги задържаха за
Братството
.
Впоследствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати. Милицията, която дойде да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях, но след това ни обвиниха, че сме злоупотребявали с тях. Пентаграмът и "Завета на цветните лъчи" бяха дадени почти едновременно. Учителят престана да ги дава като видя, че някои от приятелите се отнасят лекомислено, не спазват правилата, които бе дал при работа с тях, и с туй си правят пакости. След като някои приятели си навреждат чрез Пентаграма, Учителят казва: "Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка.
към текста >>
69.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ
Средствата от тях ги поемаха приятелите, които се грижеха за финансовата страна на
Братството
.
Готвеше скромно, но много вкусно и чисто. Така се осигури прехраната и пребиването на Учителя у Гумнерови, както и посрещането на посетители. Как се осъществяваше самата издръжка в този дом? По това време бяха отпечатани първите томчета беседи на Учителя. Те се продаваха.
Средствата от тях ги поемаха приятелите, които се грижеха за финансовата страна на
Братството
.
Започнаха да се събират доста средства. Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов - един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество "Сингер", беше счетоводител и финансист. Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи.
към текста >>
Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на
Братството
.
По това време бяха отпечатани първите томчета беседи на Учителя. Те се продаваха. Средствата от тях ги поемаха приятелите, които се грижеха за финансовата страна на Братството. Започнаха да се събират доста средства. Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов - един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество "Сингер", беше счетоводител и финансист.
Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на
Братството
.
Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога.
към текста >>
70.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
започна една голяма акция срещу
Братството
под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди.
Там се развихри черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя. Бурята, развихрила се с гръм, светкавици и дъжд, попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя. До 1925 г. включително, съборите на Бялото Братство бяха в Търново. Но през 1926 г.
започна една голяма акция срещу
Братството
под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди.
Предизвикаха подписка между гражданите на Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново. Преди това те положиха много труд за своята пропаганда против Учителя, като се почне от 1922 г. Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека, всички граждани на Търново се подписаха срещу съборите на Бялото Братство. Така търновци забраниха съборите с подписа си. И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века.
към текста >>
71.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
Отначало Димитър Голов беше много активен, но после в него влезна съмнение, дошло под влияние на външни хора и заглуши духовното в него и той се оттегли от
Братството
.
Един Го запита, друг Го запита, Той отговаря, с часове е говорил. Елена Андреева Учителят редовно изнасяше своите беседи на улица "Опълченска" 66. Имаше стенограф, който подготви първите три серии "Сила и живот" за печат. Мисля, че помогна много Димитър Голов, наш брат, който имаше книжарница и се занимаваше с печатане на книги.
Отначало Димитър Голов беше много активен, но после в него влезна съмнение, дошло под влияние на външни хора и заглуши духовното в него и той се оттегли от
Братството
.
Учителят го остави да бъде свободен. Но после той пострада жестоко. Разболя се и си отиде мъченически. Такъв е окултният закон. Влезнеш ли в една Школа, пред теб е огън, а след тебе е смърт.
към текста >>
Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа:
Братството
имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройки и всички удобства.
А Учителят оставяше инициативата на учениците. Не даваше нареждане - направете това или онова. Разбира се, ако кажеше някоя дума всичко щеше да се изпълни. Той искаше да види каква инициатива ще възникне в нас и как ще я изпълним. Той работеше педагогично и тактично.
Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа:
Братството
имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройки и всички удобства.
Но това не бе направено. А защо? Нямаше ги хората, които да го направят. След това дойдоха други, които си направиха барачки и носеха на гръб букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печтница. Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят.
към текста >>
Преди това някои приятели идваха при Учителя и настояваха пред Него да се основе търговско или индустриално предприятие с пари на
Братството
и в него да бъдат учениците.
Учителят даде един прост метод за събиране на стредства. Във всяко нещо Той влагаше идея. Принципът беше, че беседите ние не ги продаваме, но ги подаряваме. А пък събраните левчета е техен десятък, с което подкрепят работата на издателството. Така се започна една обмяна между читатели и издатели.
Преди това някои приятели идваха при Учителя и настояваха пред Него да се основе търговско или индустриално предприятие с пари на
Братството
и в него да бъдат учениците.
А печалбата да отиде за печатане на книги. Учителят не ги насърчаваше. Това не беше задача на Школата да създава стопански предприятия. Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си, се провалиха финансово и се разсипаха. Не послушаха Неговите съвети.
към текста >>
Те се заличиха от
Братството
сами.
В една беседа Учителят говори за това. А преди Стойчев беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност. Други, които бяха вегетарианци, искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, да приготвят месото на наденици и суджуци и тем подобни. Учителят им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха. Пропаднаха не само финансово, но и като хора.
Те се заличиха от
Братството
сами.
Споменавам го това, за да знаете, че го е имало и да знаете как действа окултният закон на Школата. Имаше една банка "Гирдап" и някои решиха да вложат в нея пари, да купят акции, да станат рентиери и от рентата да се издържат. Учителят не им позволи. Вложиха си спестяванията и после банката фалира и те изгубиха всичко. В една от беседите Учителят споменава за нея.
към текста >>
72.
СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'
Той беше купил нива преди това, но не знам по какъв повод я продаде на
Братството
.
Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме. Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята. Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната. Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и приемната на Учителя. Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе.
Той беше купил нива преди това, но не знам по какъв повод я продаде на
Братството
.
Около 1922-23 г, Учителят каза на трите стенографки Паша, Савка и Елена: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Ние отидохме и се подписахме. Братството купи тази нива. Тя беше записана на имената на трите стенографки. На тази нива по-късно бе построен салонът.
към текста >>
Братството
купи тази нива.
Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и приемната на Учителя. Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Той беше купил нива преди това, но не знам по какъв повод я продаде на Братството. Около 1922-23 г, Учителят каза на трите стенографки Паша, Савка и Елена: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Ние отидохме и се подписахме.
Братството
купи тази нива.
Тя беше записана на имената на трите стенографки. На тази нива по-късно бе построен салонът. Ние ходехме често горе и по-късно нарекохме това място "Изгрев". През годините 1922, 1923, 1924, 1925 посрещахме изгрева на слънцето горе и си правехме гимнастиките. Учителят понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни.
към текста >>
Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че
Братството
го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов.
А на братята е говорил само един път по това време. В салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 г. до пролетта на 1928 г. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон.
Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че
Братството
го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов.
Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. През 1926 г. на поляната на Изгрева се състоя съборът. От провинцията дойдоха много приятели. Те си построиха навеси от платнища и спяха там.
към текста >>
73.
УЧЕНИЦИ
Това беше началото на запознаването ни с
Братството
.
А и навън беше много красиво - имаше цветя и хората се събираха на групички и разговаряха. Също и възрастният човек беше с една група и някои му целуваха ръка, други го питаха нещо и Той отговаряше. Но ние двете със сестра ми бяхме плахи, не смеехме да приближим - нали за пръв път отивахме. Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем и чуем какво говори старецът. Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината.
Това беше началото на запознаването ни с
Братството
.
Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис? " Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ. Учителят добавил: "За много малко си се продала!
към текста >>
Бях чел за
Братството
и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него.
Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах стареца, който бе ми се явил оная заран в стаята, но с тази разлика, че сега старецът беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло. Попитах стоящите до мен кой е той. Отговориха ми: "Учителят." В този момент Учителят се обърна към мен с думите: "Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че Учителят говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам. Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили - аз намерих Учителя. Записал: Георги Събев
Бях чел за
Братството
и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него.
Един ден братята Араджиеви ми казаха: "В Търново ще има събор. Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя. Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота. Бях голям християнин. Стреснах се да отида в Търново на събора, понеже не познавах нито Учителя, нито братята.
към текста >>
Брат Иванов, който беше ръководител на
Братството
във Варна, беше отишъл в Търново преди нас.
Стреснах се да отида в Търново на събора, понеже не познавах нито Учителя, нито братята. Но по настояване на Араджиеви, реших да отида - те ми казаха, че всичко ще се уреди. А имах и нужда от някаква опора, защото бях в такова състояние, че търсех начин да туря край на живота си. Като отидох в Търново, видях на събора много хора, облечени в бяло, но мене ми беше черно на душата. В града пристигнахме в петък, а съборът щеше да се открие в неделя.
Брат Иванов, който беше ръководител на
Братството
във Варна, беше отишъл в Търново преди нас.
Като ме видя, каза на братята Араджиеви: "Защо сте довели тоя човек, той е още нов, а тука идват улегнали братя? " Мен ми стана много мъчно и исках да си отида, но Араджиеви ме задържаха. Иванов повдигна въпроса за мене пред ръководителите от цяла България и те казаха, че аз не мога да остана на събора. Рекоха ми да си взема веднага багажа и да замина за Варна. Аз не им отвърнах нищо, но си помислих, че няма да се върна във Варна, а ще отида на моста на Янтра и ще се хвърля в реката.
към текста >>
Братята в София правят съд, укоряват го и го изключват от
Братството
.
Моралът бе много строг. Други бяха времената. След тази целувка започва една глъчка, кампания срещу него и общо недоволство. Събират се възрастните приятели и осъждат чичо Петко. През това време Учителят е в Сливен и заедно с други приятели са опънали палатки на Сините камъни.
Братята в София правят съд, укоряват го и го изключват от
Братството
.
Казват му: "Ти вече не си от Братството! " Решават, че Учителят не бива повече да живее в дома на чичо Петко, защото е вече опозорен. Тогава един от богатите членове на току-що сформирания съд, предлага хубава стая в голямата си къща с прислуга. Той е богат човек - ръководи военното издателство, където има фирма "Лазар Котев и Гугулов", има складове за литература на ул. "Бенковски" 19; освен това притежава единствения склад на всички тео- софски книги на ул.
към текста >>
Казват му: "Ти вече не си от
Братството
!
Други бяха времената. След тази целувка започва една глъчка, кампания срещу него и общо недоволство. Събират се възрастните приятели и осъждат чичо Петко. През това време Учителят е в Сливен и заедно с други приятели са опънали палатки на Сините камъни. Братята в София правят съд, укоряват го и го изключват от Братството.
Казват му: "Ти вече не си от
Братството
!
" Решават, че Учителят не бива повече да живее в дома на чичо Петко, защото е вече опозорен. Тогава един от богатите членове на току-що сформирания съд, предлага хубава стая в голямата си къща с прислуга. Той е богат човек - ръководи военното издателство, където има фирма "Лазар Котев и Гугулов", има складове за литература на ул. "Бенковски" 19; освен това притежава единствения склад на всички тео- софски книги на ул. "Алабинска" 37.
към текста >>
Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от
Братството
и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев.
Той е богат човек - ръководи военното издателство, където има фирма "Лазар Котев и Гугулов", има складове за литература на ул. "Бенковски" 19; освен това притежава единствения склад на всички тео- софски книги на ул. "Алабинска" 37. В неговите складове се държат отпечатаните беседи "Сила и живот" на Учителя. Изобщо, преуспял човек.
Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от
Братството
и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев.
Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово.
към текста >>
А те бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на
Братството
с Учителя.
Те бяха окупирали пейката. Мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителят отделя повече внимание на младите. А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него.
А те бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на
Братството
с Учителя.
Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителят и разговаря с тях. По едно време се чу трясък от пейката и всички пременени възрастни братя и сестри бяха паднали на земята с вдигнати нагоре крака. Учителят стоеше прав. Миг преди да се счупи пейката, Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се натъркаляха на земята.
към текста >>
Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в
Братството
, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост!
И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на някои общи братски снимки, застанал все встрани и позира стойката на Учителя. Дори има такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя. Но като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин.
Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в
Братството
, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост!
" Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при Учителя и казала: "Учителю, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време". Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави. Един ден имитаторът Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората. Не щеш ли, там са отседнали войници.
към текста >>
Една група софиянци посетили
Братството
в Айтос с цигулки и песни.
Гостът целува ръка на Учителя и си тръгва. След време той ни разказ- ваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни показваше, като потвърждение на разказа си. Мария Тодорова
Една група софиянци посетили
Братството
в Айтос с цигулки и песни.
Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети. Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен. Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю?
към текста >>
дойдоха много гости на
Братството
от Франция, Латвия и Естония, за да прекарат с нас на Рила.
Слезнах и тези хора дойдоха, защото други ги избраха". Ето, така седят нещата за онези, които дойдоха при Учителя. В тези думи на Учителя се крият най-големите откровения за състава на Школата. Симеон Арнаудов През лятото на 1939 г.
дойдоха много гости на
Братството
от Франция, Латвия и Естония, за да прекарат с нас на Рила.
Бяха около тридесет човека. Французите бяха много официални, амбициозни и обичаха да ни поглеждат отвисоко. Те донесоха на Учителя една модерна палатка с всички удобства и приспособления, които може човешкият ум да измисли. А нашите палатки бяха простички, ние сами си ги правехме. Купувахме американ, шиехме ги и накрая американа го импрегнирахме хубаво с парафин.
към текста >>
74.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
Познаваше почти всички хора в
Братството
и провинцията.
Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзки с невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него, му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя.
Познаваше почти всички хора в
Братството
и провинцията.
Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше: едни - Учителя, а други - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ. В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата, дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя.
към текста >>
В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата, дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от
Братството
в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя.
Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше: едни - Учителя, а други - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ.
В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата, дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от
Братството
в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя.
Ето, виждате ли как работят пророците от времето на Израиля, които са се родили в България? Тогава по времето на Израиля пророците казваха: "И рече ми Господ" или "Словото Господне биде към мене и рече". Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелстваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното.
към текста >>
И всеки път тя казва: "Круме, срамота е и грехота е ваши хора от
Братството
да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси.
Значи е вярно, това що казва Ванга. Преди да изгуби духовното си зрение, аз често бях при нея. Приятелите редовно ми изпращаха бучки захар, като предварително бяха преспали върху нея и така аз, за да им услужа, носех тези бучки на Ванга. Тя ги взимаше и гледаше на онзи, чиято бе бучката. Тя нарежда, а аз записвам и после им го изпратя с писмо.
И всеки път тя казва: "Круме, срамота е и грехота е ваши хора от
Братството
да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси.
Имате Велик Учител, оставил е толкова книги. Вие имате по-голямо знание от мен." Крум Божинов Бях студентка и имах възможност да видя едно голямо професорско величие в университета. Това беше професор Шишманов - оратор, учен.
към текста >>
След 9 септември наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка е била от
Братството
на Изгрева, била изпратена в Япония.
Но понеже се страхува да отиде и предаде съобщението, дни наред се чуди какво да направи. Не смее да предаде съобщението, защото властта ще научи и направо ще го изпрати в затвора. Накрая се престрашил и изпраща рождената си сестра на Изгрева. Ние събрахме една група от по-сериозни братя и сестри и тя ни предаде поздравленията на Чърчил, поздравления към Бялото Братство. Мария Тодорова
След 9 септември наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка е била от
Братството
на Изгрева, била изпратена в Япония.
Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки на разни хора и се зачудил като видял между тях портрета на Учителя. Като запитал японеца, какво търси този портрет между другите снимки, японецът отговорил: "Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите думи". А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала. Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество. Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а да не го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас.
към текста >>
Така че, в този дом случайни неща не можеше да има - от едната страна бе Третият интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест Учителят и
Братството
.
Къщата на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе къща-близнак - двете половини бяха симетрично разположени и имаха еднакви стаи. От едната страна живееше баба Парашкева със семейството си. Синът й Георги, който се бе оженил за сръбкинята Люба Ивошевич, също живееше при нея. Той бе представител на Третия интернационал на комунизма в Европа. От другата страна бяха семейство Гумнерови и Учителят.
Така че, в този дом случайни неща не можеше да има - от едната страна бе Третият интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест Учителят и
Братството
.
През дясната вратичка при Учителя непрекъснато влизаха и излизаха посетители. Баба Парашкева беше евангелистка, така че бе по-свободна в убежденията си. И понеже знаеха, че при нас се чете Евангелието и Учителят говори върху него, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията.
към текста >>
Тя подари на
Братството
една наследствена нива в Айтос, където бе построена Братската градина.
Тя се грижеше за бита на Учителя. Переше, гладеше дрехите му и беше домашна помощница на леля Гина Гумнерова. В свободното си време плетеше на плетачна машина вълнени плетива. Тогава много се носеха плетени фланели, поли, чорапи и други плетени облекла. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого.
Тя подари на
Братството
една наследствена нива в Айтос, където бе построена Братската градина.
Беше в много добри отношения с обитателите на съседната половина от къщата. Когато започва гонение срещу комунистите и дошли от полицията да арестуват Георги Димитров, той отваря капака на тавана и влиза в дома на Петко Гумнеров. Отива при Учителя и Му казва: "Ще може ли да запазите тези материали? " И му подава една папка с книжа. Учителят вика Василка и й нарежда: "Василке, повикай еди коя си сестра, облечете този човек с бяла женска шапка на главата, бос по налъми, с дълга женска рокля, ще го хванете под мишница от двете му страни и ще го изведете на сто метра от църквата "Св.
към текста >>
Когато стана процесът срещу
Братството
1957/58 г., Василка Иванова отиде при сестрата на
И не смееха да си ги припомнят. Но аз ще ги припомня не заради тях, а заради вас, за да знаете как стоят нещата. Борис Николов След 9.IX.1944 г. Никола Антов, който бе също комунист и бе в Братския съвет, без да пита останалите, самоволно подари домът на Петко Гумнеров на властта с цел да се направи музей на Георги Димитров.
Когато стана процесът срещу
Братството
1957/58 г., Василка Иванова отиде при сестрата на
Георги Димитров, която заемаше голям държавен пост. Тя беше директор на висшата партийна школа на комунистите. Срещна се с нея и поиска да помогне на Братството при съдебния процес срещу него. А тя отговорила: "За теб, Василке, мога да направя всичко. Мога да наредя да ти дадат апартамент и да го обзаведат.
към текста >>
Срещна се с нея и поиска да помогне на
Братството
при съдебния процес срещу него.
След 9.IX.1944 г. Никола Антов, който бе също комунист и бе в Братския съвет, без да пита останалите, самоволно подари домът на Петко Гумнеров на властта с цел да се направи музей на Георги Димитров. Когато стана процесът срещу Братството 1957/58 г., Василка Иванова отиде при сестрата на Георги Димитров, която заемаше голям държавен пост. Тя беше директор на висшата партийна школа на комунистите.
Срещна се с нея и поиска да помогне на
Братството
при съдебния процес срещу него.
А тя отговорила: "За теб, Василке, мога да направя всичко. Мога да наредя да ти дадат апартамент и да го обзаведат. Мога да ти осигуря държавна пенсия като ятак, понеже спаси брат ми и мен. Но за тях, дъновистите, не мога да направя нищо. Тях ги очаква съд".
към текста >>
комунистите бяха решили да погнат
Братството
.
Друго такова служение не съществува на земята". Казала това и си тръгнала. Василка до края на живота си живееше на Изгрева в една барака и приятелите я подпомагаха в дните, когато тя не можеше да плете с плетачната машина, с която си изкарваше прехраната. Георги Димитров беше по-толерантен. След 9.IX.1944г.
комунистите бяха решили да погнат
Братството
.
Като се върна от Москва, той им казал: "Оставете ги, те са добри хора! " Всички скочили и искали да ни разкъсат и изгонят от Изгрева. А той добавил: "Малко ли врагове имаме сега, че и от тях да си правим врагове? " Това ги успокоило. Но после отново се сетиха, погнаха ни и изпълниха заканата си, като ни пръснаха и изгониха от Изгрева.
към текста >>
75.
БОЯН БОЕВ
Остава в
Братството
и написа книгата "Учителят за образованието".
" Брат Боян му отговаря: "Аз съм от България, българин съм." - "А защо идвате при мен, аз съм нищо, имате велик Учител." Брат Боев запитва: "Кой е? Аз не го зная" - "Г-н Петър Дънов! " И когато пристига брат Боев в България, той намира Учителя и до края на живота си беше стенограф на Изгрева и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната. Беше учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като учител.
Остава в
Братството
и написа книгата "Учителят за образованието".
Взе дейно участие в списанието "Житно зърно". Той разказвал своя разговор с Р. Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографка на Учителя. Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва на Учителя какво брат Боян й разказал за срещите му с Р.Щайнер и как Щайнер го насочва към Учителя. Сестра Паша пита: "Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер?
към текста >>
76.
КАТЯ ГРИВА
През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с
Братството
на Рила.
По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър, който беше най-голямата гордост за училището. Катя е учителствала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън. След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея. Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва. Тогава тя не беше млада и виждаше как Учителят има грижа за всеки един от нас.
През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с
Братството
на Рила.
Но вече имаше професия, пари и бе сигурна в себе си. Дойде време и Катя се пенсионира. Всеки път, когато получаваше пенсията си, благодареше на Учителя, че има издръжка. По характер Катя бе много сдържана и не всичко разказваше. Беше доста заета с духовния си живот и не обичаше физическата работа, както и бита на физическото поле.
към текста >>
Но като влезе в
Братството
, тя премина в другата крайност и се обличаше старомодно.
Катя я приела и отворила една голяма тенджера, в която била сготвила зеле с ориз. Било много вкусно и сестрата тридесет години след този случай още си спомняше за зелето на Катя. Та сестрата я помнеше не като певицата Катя Грива, а като майсторка по готвене на "манджи". Да се чудиш и да се маеш как думите на Учителя се сбъдват, независимо кога, къде и с кого! Като млада, Катя бе хубава, много нежна, обличаше се с вкус като италианска принцеса.
Но като влезе в
Братството
, тя премина в другата крайност и се обличаше старомодно.
Смееше се от сърце и в този смях имаше много музика. Тя не контактуваше с много хора, беше близка единствено с Паша, защото Учителят я беше насочил да отиде да живее при нея и там тя си взе матурата. Имаше духовна близост с Паша и непрекъснато подчертаваше това. Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна.
към текста >>
77.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
След заминаването на Учителя, в
Братството
стават разправии.
Почти нищо не ми направиха, само някакви капки капнаха в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял". През същия ден извадих парче алуминий, ръбато с остри върхове, голямо колкото малък орех от устата си, без да ми е направило някаква повреда. След още два дни, бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях. Николай Дойнов
След заминаването на Учителя, в
Братството
стават разправии.
Не приемат отчета на Антов и Коста Стефанов. Николай Дойнов и брат му Стефан застават на вратата на салона и не пущат Никола Антов на беседа. Той се ядосва много и казва, че ще им покаже кой е. Няколко дни след тази случка, в дома на Николай идва милиция, прави му обиск и му конфискуват 120 милиона лева, намиращи се в жилището му. Веднага го изпращат в Белене.
към текста >>
78.
АСЕН АРНАУДОВ
Според мен, от този момент
Братството
се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа!
Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания. След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя като второ преработено издание. Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "Изгрева".
Според мен, от този момент
Братството
се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа!
Борис Николов
към текста >>
79.
НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
Той се среща с Учителя и след това неговият живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на
Братството
.
в Габрово. Баща му беше пощенски раздавач, а майка му - тъкачка в една фабрика. Баща му умира рано и той остава сирак с две сестри. Минал през голяма мизерия, израснал и като беден се свързал с комунистите. По-късно завършва военното училище и като офицер служи в различни гарнизони.
Той се среща с Учителя и след това неговият живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на
Братството
.
От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер. Някои от тях той ми ги е разказал лично. През 1925 г. спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци и комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и заведоха процеса през 1957/58 г, тогава лично той излезе в защита на Братството, дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време.
към текста >>
Когато погнаха
Братството
и заведоха процеса през 1957/58 г, тогава лично той излезе в защита на
Братството
, дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време.
Той се среща с Учителя и след това неговият живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на Братството. От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер. Някои от тях той ми ги е разказал лично. През 1925 г. спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци и комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ.
Когато погнаха
Братството
и заведоха процеса през 1957/58 г, тогава лично той излезе в защита на
Братството
, дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време.
Но това не бе взето предвид от властите. При друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. Гръблев се пенсионира и живееше със своята пенсия. По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди.
към текста >>
През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на
Братството
.
Но това не бе взето предвид от властите. При друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. Гръблев се пенсионира и живееше със своята пенсия. По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди.
През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на
Братството
.
А какъв бурен живот имаше само той, пълен с превратности. Веднъж отиде при Учителя и Го попита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени. По този повод Учителят му каза: "Има хора - женени, но са неженени. Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят. Преди да се ожени, отново отива при Учителя.
към текста >>
80.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
След това дойде в
Братството
.
Още бяхме в салона на "Турнферайн". Както говори Учителят, изведнъж излиза една сестра от мястото си и се хвърля в нозете Му. Той се наведе към нея и с много благ глас й каза: "Станете, идете си на мястото". Тя постоя така малко. Той пак й повтори, тя се надигна и си отиде на мястото.
След това дойде в
Братството
.
Тя беше с висше образование, учителка по немски език в гимназията, интелигентна жена. Магдалена беше малко екзалтирана, безсрамна. Аз съм я слушала да говори на Учителя безсрамно, нахално, без никакво уважение. Даже един път Учителят в клас й удари шамар за безцеремонното говорене. Дори си спомням, че един брат се съблазни от този шамар и оттогава не дойде на беседа.
към текста >>
Тъй че, имало е нещо като гузност, че е била в
Братството
с отрицателно съдържание.
Тя беше едно същество, обзето от известни отрицателни сили и не си даваше сметка. А когато си замина през 1942 г, пред Учителя няколко души почват да говорят за нея. Учителят каза: "Недейте смущава духа й. Не говорете нищо." А тя пред Савка казала веднъж, пред Паша казала същото: /На Паша викаше - Пашинка/ "Пашинка, понякога си мисля, както съм се отнасяла с Учителя, ми се вижда ужасно, просто косите ми настръхват от ужас." Значи, имала е мигове на пробуждане за това, което правеше с един Учител. Грозно бе като проява.
Тъй че, имало е нещо като гузност, че е била в
Братството
с отрицателно съдържание.
Елена Андреева Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на обяд и винаги Му правеше въртели. Тревожеше Него и всички нас. Така продължи доста време. Николай Дойнов, който тогава беше студент, беше домакин на стола и взимаше дейно участие в братските работи.
към текста >>
Но идваха и такива дни, когато тя правеше скандали, беше непоносима, говореше срещу
Братството
, срещу Учителя пред всички нас, дори пред лицето на Учителя.
След 1944 г. той бе арестуван от комунистите и изпратен в концлагер като враг на новата власт и там намери смъртта си. Ако беше изнесъл Истината, неговият живот щеше да протече по друг начин. За Истината човек трябва да се бори и да я отстоява. Имаше дни, когато Магдалена се движеше в нашите среди, присъстваше на беседи, играеше Паневритмия с нас на поляната и бе напълно смирена.
Но идваха и такива дни, когато тя правеше скандали, беше непоносима, говореше срещу
Братството
, срещу Учителя пред всички нас, дори пред лицето на Учителя.
Ние стояхме изтръпнали. Учителят мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея. И щяха да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше. Образът на Учителя за нас беше свещен. А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и от устата й се сипеха хули срещу Него.
към текста >>
Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше над София като мисли, чувства и действия, насочени срещу Учителя и
Братството
.
Планът бе готов. Само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: "Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място. Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея? " Всички примряха.
Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше над София като мисли, чувства и действия, насочени срещу Учителя и
Братството
.
Нямаше как, оставиха я на мира. Но тя не мирясваше и продължаваше да прави бели на Братството. Така поповете я бяха подкупили, бяха й обещали много пари и тя се съгласила да носи на челото си една дъска с надпис: "Жертва на Дънов". С нея се разхождаше по целия град. Накрая тя идва на Изгрева и започва да вика срещу Учителя, за да привлече повече хора около себе си.
към текста >>
Но тя не мирясваше и продължаваше да прави бели на
Братството
.
Той ги изслуша и каза: "Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място. Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея? " Всички примряха. Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше над София като мисли, чувства и действия, насочени срещу Учителя и Братството. Нямаше как, оставиха я на мира.
Но тя не мирясваше и продължаваше да прави бели на
Братството
.
Така поповете я бяха подкупили, бяха й обещали много пари и тя се съгласила да носи на челото си една дъска с надпис: "Жертва на Дънов". С нея се разхождаше по целия град. Накрая тя идва на Изгрева и започва да вика срещу Учителя, за да привлече повече хора около себе си. А на главата й седи оня надпис. Аз излизам срещу нея и казвам: "Махни се от Изгрева.
към текста >>
81.
МАРИЯ ТОДОРОВА
Обикновено, когато някой от
Братството
си заминава, не викат свещеници.
Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи. Откъде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе, аз не мога да кажа.
Обикновено, когато някой от
Братството
си заминава, не викат свещеници.
Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат. Но дойдоха свещениците и погребаха тялото й по църковен обряд. После се сетих, че Учителят я беше взел със себе си и беше ни освободил от нашия ред, който изпълнявахме в тези случаи. Тя понесе смъртта храбро, достойно, както един истински ученик може да я посрещне. Тя си замина в 17 часа следобед на 18 юли 1976 година на 78-годишна възраст.
към текста >>
82.
ИГНАТ КОТАРОВ
По това време Учителят е в Мърчаево с
Братството
.
Извикват офицера, който командва българската противозенитна батарея, за да присъства на разстрела. Българският офицер се противопоставя и казал, че тук е българска територия и ще го съди български съд. Германците го предали, а той го закарал в полицейския участък в Княжево за допълнителен разпит. Игнат по някаква случайност взел дневника за наблюдението, където по дати и часове е описано всичко в разстояние на една година и го показва на офицера. Той разбира, че има съвпадение и че Игнат е водил своите наблюдения през нощта и го освобождава.
По това време Учителят е в Мърчаево с
Братството
.
Изведнъж Учителят започва да разпитва братята и сестрите къде е Игнат Котаров, какво работи и с какво се занимава. Минат няколко минути в общ разговор с приятелите и Учителят отново пита: "Ами къде е Игнат Котаров? " Приятелите започват да обясняват и всеки разказва по нещо за Игнат. Така, в разстояние на близо час, разговорът се води непрекъснато около Игнат. Това е един метод на Учителя да насочи всеобщата мисъл към Игнат, който в този момент е в смъртна опасност.
към текста >>
83.
РАДИ ТАНЧЕВ
Той беше градинарят на
Братството
и понеже беше силен, отиваше на големия пазар, закупуваше продукти за храна на Изгрева и ги доставяше.
Пазел е салона да не влезе някой в него. Тогава Изгревът е бил изпразнен, градът също, само крадци са сновяли през нощите да обират вещи по разрушените къщи. Елена Андреева Брат Ради беше снажен, добре сложен човек с много хубаво оформена глава, но беше абсолютно неграмотен. Едва пишеше "Бог е Любов".
Той беше градинарят на
Братството
и понеже беше силен, отиваше на големия пазар, закупуваше продукти за храна на Изгрева и ги доставяше.
Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. Скулпторът Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий".
към текста >>
84.
МИХАИЛ ИВАНОВ
на екскурзия на
Братството
с Учителя на Мусала, заради една жена красавица, се сбиват Михаил Иванов и Методи Константинов.
Него го оставихме на Бивака да го вали дъжда, а надолу ние вървим към Симеоново и се превиваме от смях. На Изгрева разказахме всичко на Учителя. Той извади кърпичката си, сложи я на устата си и дълго се смя пред нас със сълзи. Симеон Арнаудов На 13 юли 1925 г.
на екскурзия на
Братството
с Учителя на Мусала, заради една жена красавица, се сбиват Михаил Иванов и Методи Константинов.
Бият се пред очите на Учителя. Никой не ги разтървава, стоят настрана всички и ги наблюдават. Боят е жесток. След като са вече паднали на земята и се душат с ръце, Учителят дава знак и ги разделят. Учителят нарежда да дойдат при Него.
към текста >>
И когато Тодор Стоименов, който държи касата на
Братството
, протестира пред Учителя, че хранят някого 17 години, то Учителят му отговаря така: "По-хубаво е да стои в Полша, отколкото да е тук и да прави бели на Изгрева.
Пита: "Къде е Михаил? " - "Избяга, Учителю." - "Затова, че избяга, той се изключва за 25 000 години от Бялото Братство." Вечерта Учителят държи беседа и разглежда този случай. Така че, Михаил е изключен за 25 000 години, защото е служител на черната ложа. Учителят изпраща Методи Константинов в Полша, за да не Му пречи. Цели 17 години Учителят му плаща издръжката, за да живее там и да учи.
И когато Тодор Стоименов, който държи касата на
Братството
, протестира пред Учителя, че хранят някого 17 години, то Учителят му отговаря така: "По-хубаво е да стои в Полша, отколкото да е тук и да прави бели на Изгрева.
Затова му плащам, да стои далеч от Изгрева." Същото Учителят прави с другия участник в побоя, който изключва от Бялото Братство за 25 000 човешки години - Михаил Иванов. Учителят го изпраща във Франция. Вергилий Кръстев До 1937 г.
към текста >>
Отишла Люба при Ванга и я пита: "Дошъл е Михаил Иванов от Франция, ръководител е на
Братството
във Франция и иска да се срещне с теб." Ванга отговорила: "Нека дойде." Влиза Михаил, целият облечен в бяло, с бяла брада, с бяла коса, нагласил се досущ като образа на Учителя.
Ето това не мога да разбера, как може да си го позволят. Ако тези 25 души, които са отишли във Франция, са от това Учение, то те автоматически са се изключили от него, защото тия там са изключени от Бялото Братство. Ами вземете и прочетете беседата, която е държана 1925 година под Мусала. Тодор Ковачев-внук Един ден ме извика Люба, рождената сестра на Ванга, и започна да ми разказва, че дошъл Михаил Иванов с една французойка и със сестра си на гости при Ванга.
Отишла Люба при Ванга и я пита: "Дошъл е Михаил Иванов от Франция, ръководител е на
Братството
във Франция и иска да се срещне с теб." Ванга отговорила: "Нека дойде." Влиза Михаил, целият облечен в бяло, с бяла брада, с бяла коса, нагласил се досущ като образа на Учителя.
Влиза и веднага казва на Ванга: "Аз съм Мировият Учител. Петър не е нищо пред мен. Той е самозванец. Аз съм Мировият Учител." Ванга е свикнала като дойде някой при нея, да дойде смирено и тя да води разговора. Люба през това време слуша и е цяла настръхнала, защото знае, че ще се случи нещо - тя познава сестра си как реагира на такива бабаити.
към текста >>
85.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
Каза ми: "Какво е направил той за
Братството
?
Рекох: "Ти да не си направил нещо? " - "Ех, направих нещо." - "Какво направи? " Не ми каза точно какво, но изпратил някаква енергия към Учителя, за да Го изпита, а това било пакостно за Учителя. Елена Андреева Имаше един случай, когато Учителят изказа едно недоволство от Любомир.
Каза ми: "Какво е направил той за
Братството
?
Какво е дал за Братството? Дал е три хиляди лева, аз мога да му ги върна." Когато ми каза тия думи, на мен ми стана страшно за Любомир, защото това би значело, че Учителят иска да скъса с него. Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше Учителят към всички същества, мислех, че това може да не го направи, но от друга страна, тези Негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в Братството са тежали на Учителя. Какви трудности и неприятности Му е създавал, за да каже това. Учителят беше недоволен от Лулчев, беше недоволен от онова, което той проявяваше.
към текста >>
Какво е дал за
Братството
?
" - "Ех, направих нещо." - "Какво направи? " Не ми каза точно какво, но изпратил някаква енергия към Учителя, за да Го изпита, а това било пакостно за Учителя. Елена Андреева Имаше един случай, когато Учителят изказа едно недоволство от Любомир. Каза ми: "Какво е направил той за Братството?
Какво е дал за
Братството
?
Дал е три хиляди лева, аз мога да му ги върна." Когато ми каза тия думи, на мен ми стана страшно за Любомир, защото това би значело, че Учителят иска да скъса с него. Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше Учителят към всички същества, мислех, че това може да не го направи, но от друга страна, тези Негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в Братството са тежали на Учителя. Какви трудности и неприятности Му е създавал, за да каже това. Учителят беше недоволен от Лулчев, беше недоволен от онова, което той проявяваше. Елена Андреева
към текста >>
Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше Учителят към всички същества, мислех, че това може да не го направи, но от друга страна, тези Негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в
Братството
са тежали на Учителя.
Елена Андреева Имаше един случай, когато Учителят изказа едно недоволство от Любомир. Каза ми: "Какво е направил той за Братството? Какво е дал за Братството? Дал е три хиляди лева, аз мога да му ги върна." Когато ми каза тия думи, на мен ми стана страшно за Любомир, защото това би значело, че Учителят иска да скъса с него.
Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше Учителят към всички същества, мислех, че това може да не го направи, но от друга страна, тези Негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в
Братството
са тежали на Учителя.
Какви трудности и неприятности Му е създавал, за да каже това. Учителят беше недоволен от Лулчев, беше недоволен от онова, което той проявяваше. Елена Андреева Любомир Лулчев обичаше да се хвали и да разказва неща, които бяха верни. Разказваше как Мория идвал лично при него и му давал различни задачи и окултни символи, които той си начертал вътре по вратата на бараката на "Изгрева" и бе окачил негови картини по стените.
към текста >>
Уплашил се от това, че Учителят е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който с негови представители в България, се стреми да унищожи
Братството
.
Разказваше как Мория идвал лично при него и му давал различни задачи и окултни символи, които той си начертал вътре по вратата на бараката на "Изгрева" и бе окачил негови картини по стените. Един ден Учителят извика стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: "Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целия "Изгрев". Какво, той Изгрева ли иска да разруши? " Елена отива и предава думите на Учителя. Той проявява послушание и ги маха.
Уплашил се от това, че Учителят е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който с негови представители в България, се стреми да унищожи
Братството
.
Връзките на Мория не са били на физическото поле, а на духовното поле. Според разказа на Елена Андреева, Лулчев се е излъчвал, отивал при Мория и получавал указания от него, както и Мория идвал на "Изгрева" със своето духовно тяло. Лулчев имаше тези качества и познания да прави такива неща. Защо казвам такива неща, а не постижения? Защото беше насочено срещу делото на Учителя.
към текста >>
Братството
е на Рила и лагера е устроен, братският живот продължава така, както е от години.
" Но аз, може би за самосъхранение, не съм запомнила картините като образи, щом Учителят казва да ги махне, значи нехармонични са. Аз добросъвестно отидох и му казах. Той се засмя: "Добре, ще ги махна, но тази горе ще я оставя". Той махна само тези на прозорците, но не махна тази, която беше над вратата. Елена Андреева
Братството
е на Рила и лагера е устроен, братският живот продължава така, както е от години.
Един преди обед идва Любомир Лулчев при Учителя и казва: "Учителю, идва голяма буря, която ще завлече целия лагер и ще бъде пагубна за Братството. Затова трябва веднага всички да слезем в града." Учителят го гледа строго и му казва: "Аз няма да сляза! " Лулчев се обижда, обръща се и тръгва. Взема със себе си Елена Андреева и Невена Неделчева. Тримата най-демонстративно напускат лагера.
към текста >>
Един преди обед идва Любомир Лулчев при Учителя и казва: "Учителю, идва голяма буря, която ще завлече целия лагер и ще бъде пагубна за
Братството
.
Аз добросъвестно отидох и му казах. Той се засмя: "Добре, ще ги махна, но тази горе ще я оставя". Той махна само тези на прозорците, но не махна тази, която беше над вратата. Елена Андреева Братството е на Рила и лагера е устроен, братският живот продължава така, както е от години.
Един преди обед идва Любомир Лулчев при Учителя и казва: "Учителю, идва голяма буря, която ще завлече целия лагер и ще бъде пагубна за
Братството
.
Затова трябва веднага всички да слезем в града." Учителят го гледа строго и му казва: "Аз няма да сляза! " Лулчев се обижда, обръща се и тръгва. Взема със себе си Елена Андреева и Невена Неделчева. Тримата най-демонстративно напускат лагера. Учителят наблюдава и след това казва много строги думи.
към текста >>
Към моите спомени за
Братството
трябва да отнеса опитите, които се правеха в интимните групи.
Братският живот продължава. На следващия ден Методи пита: "Учителю, защо вчера не спряхте бурята? " - "Първо, тези сили, които предизвикаха бурята, трябваше да изтекат; и второ, това е пример за изпитание на учениците. Друг път такъв пример няма да имате." И наистина, този пример остана единствен. Борис Николов
Към моите спомени за
Братството
трябва да отнеса опитите, които се правеха в интимните групи.
Такива групи бяха образувани от сестра Маркова, Янакиева, Лулчев, Граблашева. Трябва да призная, че дейността на Лулчев би имала сериозни последици, защото Лулчев беше умен и силен дух и би причинил разделение на Братството. Учителят ме предупреди да не влизам във връзка с тая група, за да си спестя страдания. Граблашева ми каза: -Ти не разбираш, че Учителят иска да те изпитва!
към текста >>
Трябва да призная, че дейността на Лулчев би имала сериозни последици, защото Лулчев беше умен и силен дух и би причинил разделение на
Братството
.
" - "Първо, тези сили, които предизвикаха бурята, трябваше да изтекат; и второ, това е пример за изпитание на учениците. Друг път такъв пример няма да имате." И наистина, този пример остана единствен. Борис Николов Към моите спомени за Братството трябва да отнеса опитите, които се правеха в интимните групи. Такива групи бяха образувани от сестра Маркова, Янакиева, Лулчев, Граблашева.
Трябва да призная, че дейността на Лулчев би имала сериозни последици, защото Лулчев беше умен и силен дух и би причинил разделение на
Братството
.
Учителят ме предупреди да не влизам във връзка с тая група, за да си спестя страдания. Граблашева ми каза: -Ти не разбираш, че Учителят иска да те изпитва! Но как ще иска да ме изпитва, когато Той не е дошъл само заради някоя групичка, не е дошъл само заради българите, дошъл е заради цялото човечество! А за Лулчев и групата му казваше:
към текста >>
Любомир Лулчев беше създал една група от братя и сестри в
Братството
и в началото всички от групата започнаха да ходят при него, за да им говори по духовни въпроси.
Но как ще иска да ме изпитва, когато Той не е дошъл само заради някоя групичка, не е дошъл само заради българите, дошъл е заради цялото човечество! А за Лулчев и групата му казваше: - Вече цели десет години се боря против тия духове, които са духове на черната ложа. Някога оставям лампата си да свети цяла нощ! Мария Милева
Любомир Лулчев беше създал една група от братя и сестри в
Братството
и в началото всички от групата започнаха да ходят при него, за да им говори по духовни въпроси.
По този начин салонът се изпразни и при Учителя останаха 3-4 човека. Един ден, сряда, Учителят слиза в салона, за да държи лекция на Общия Окултен Клас. В салона няма никой - всички отишли при Лулчев да им говори. Учителят излиза и се оглежда. Точно по това време брат Ради минава покрай Учителя и бърза, бърза и той да отиде при Лулчев.
към текста >>
Да вземе хора от
Братството
и да ги отцепи от
Братството
и да се явява той като учител!
Имаше една голяма скала. Един следобяд, Учителят се беше облегнал на скалата. И погледна - брат Лулчев тръгна към чешмичката с някои братя. Заредиха се, които симпатизират на брат Лулчев: 10,20,30 - много хора отидоха при Лулчев, около 30 души. Учителят гледа мълчаливо и най-накрая каза: "Това не се прощава!
Да вземе хора от
Братството
и да ги отцепи от
Братството
и да се явява той като учител!
Като иска, нека да отиде, както Михаил отиде във Франция и там от чужди хора да образува група и тогаз да има свои последователи! А това не е простено." Така се изказа Учителят за поведението на Лулчев. Пеню Ганев Край брат Лулчев бяхме десетина човека: Йордан Андреев, Димитър Бобев, Йордан Бобев, Петър Арабаджиев, Михаил Ангелов, Сашо Беренде- ев, Стоянчо, Тодор Маринчевски, Колю и Беса Йорданови, Елена Андреева, Невена Неделчева, Виктор, Ангел, приятел на Тошо. Та много приказки се изприказваха за тази група, защото след свършване на беседата на Учителя всички заобикаляхме брат Лулчев, който ни разяснявяше беседата.
към текста >>
Веднъж дойде един приятел и ми се скара, че правим група в
Братството
.
А това не е простено." Така се изказа Учителят за поведението на Лулчев. Пеню Ганев Край брат Лулчев бяхме десетина човека: Йордан Андреев, Димитър Бобев, Йордан Бобев, Петър Арабаджиев, Михаил Ангелов, Сашо Беренде- ев, Стоянчо, Тодор Маринчевски, Колю и Беса Йорданови, Елена Андреева, Невена Неделчева, Виктор, Ангел, приятел на Тошо. Та много приказки се изприказваха за тази група, защото след свършване на беседата на Учителя всички заобикаляхме брат Лулчев, който ни разяснявяше беседата. Приятелите бяха против тази група, но ние от групата не бяхме съгласни с тях.
Веднъж дойде един приятел и ми се скара, че правим група в
Братството
.
За доказателство ми приведе думите на Учителя, който като погледнал групата на Лулчев, казал: "Това змийско гнездо ще се разтури! " Аз изтръпнах и се уплаших. Йордан Бобев В 1926 г. Лулчев иска среща с цар Борис и я получава.
към текста >>
След това дойде и трагедията за
Братството
, защото заради Лулчев комунистите подгониха
Братството
.
Учителят накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време. Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение. Учителят заяви тогава: "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да се казва.. И онзи който предаваше, беше предупреден за това." Ето там беше цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослу- шание от царя към Учителя. Накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ заплати с драматична развръзка в своята история.
След това дойде и трагедията за
Братството
, защото заради Лулчев комунистите подгониха
Братството
.
Лулчев беше германофил и съветник на царя, и комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят. А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България. Такава е истината. Тази трагедия се стовари върху Братството и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него. А ние нямахме нищо общо с него.
към текста >>
Тази трагедия се стовари върху
Братството
и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него.
Накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ заплати с драматична развръзка в своята история. След това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството. Лулчев беше германофил и съветник на царя, и комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят. А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България. Такава е истината.
Тази трагедия се стовари върху
Братството
и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него.
А ние нямахме нищо общо с него. Школата на Бялото Братство нямаше нищо общо с него и неговата дейност като политик. Според Учителя, Любомир Лулчев беше представител на черната ложа и негов духовен ръководител бе Мория, който бе учител на черната ложа и противник на Бялото Братство. Лулчев даде идеята да се преведе книгата "Агни Йога" от Мория и тя се отпечата в издателство "Братство" в Севлиево, въпреки забраната на Учителя. Борис Николов
към текста >>
86.
ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ
Този дом стана център на
Братството
.
Само на диви киселици прекарах. Утре си вече отивам". Та това е за него. Темелко Стефанов Учителят каза за Темелко: "Той е същият, който навремето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития.
Този дом стана център на
Братството
.
Тук идваха приятели от всички краища на страната и за всички се намираше място. В него намираха сърдечен прием. Братската трапеза беше отворена за всички. Братският живот се реализираше тук, понеже той се съгражда в душите на човеците. Учителят беше Божествения център, около Който той се разви.
към текста >>
87.
СПИРИТИЗЪМ
Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава
братството
в Айтос.
Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви. Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя. Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и оттогава стана Негов предан ученик. А няколко от другите още продължаваха да правят сеанси до края на живота си.
Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава
братството
в Айтос.
Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него. Но другите не го сториха и мнозина пострадаха. Борис Николов На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва.
към текста >>
Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия За- нява нарядите на Учителя и създава
братството
в Айтос.
По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет.
Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия За- нява нарядите на Учителя и създава
братството
в Айтос.
Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него. Но другите не го сториха и мнозина пострадаха. Борис Николов На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва.
към текста >>
Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от
Братството
, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата.
Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма. На "Изгрева" бяха пощурели по едно време със спиритизма. Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти. Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно и ние виждахме това.
Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от
Братството
, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата.
Аз съм виждала много такива писма. Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон. Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума. Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания. Понякога започвали да се тресат, все едно че електрически ток минава през тях, друг път започвали да махат с ръце цели часове, трети път - да се ритат с крака и да чупят разни мебели.
към текста >>
88.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Тогава имаше много братски пари и земите можеха да се откупят с тях, а след това всеки, който получаваше по един декар, щеше да си изплати на
Братството
заема.
Откупуваха от селяните парцелите и след това ги разцепваха на 200-300 кв.м. на човек. Вместо да купят по един декар, както беше казал Учителят, те ги разцепиха на по 200-300 кв.м. Извинението им беше, че хората били бедни и нямали пари. Това беше и вярно, и невярно.
Тогава имаше много братски пари и земите можеха да се откупят с тях, а след това всеки, който получаваше по един декар, щеше да си изплати на
Братството
заема.
Но това не бе направено. Получи се едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите, гледката не беше хубава. И когато решиха да правят къщите, пак не питаха Учителя, а Той беше за ред и порядък. Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици под конец. А тук всеки правеше това, което искаше и според възможностите си.
към текста >>
В
Братството
идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички.
Получи се едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите, гледката не беше хубава. И когато решиха да правят къщите, пак не питаха Учителя, а Той беше за ред и порядък. Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици под конец. А тук всеки правеше това, което искаше и според възможностите си. Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова".
В
Братството
идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички.
Това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на Учителя за живота. А Той бе казал: "Моето учение може да се предаде само с една дума. Тази дума е ЧИСТОТА". Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради! " Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха.
към текста >>
След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в
Братството
: "Брат Начо, когато Учителят ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза Учителят?
Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител". След този разговор изминаха десетки години и се сбъднаха думите Му.
След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в
Братството
: "Брат Начо, когато Учителят ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза Учителят?
" Брат Начо ме гледа, примигва и мълчи. "Брат Начо, пари ли нямахте тогава? " Накрая проговаря: "Имахме пари. Защо не ги купихме ли? Защото толкова разбирахме.
към текста >>
Но тук се касаеше за
Братството
, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие.
Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал от духовни въпроси, но не разбирал от материални неща. Затова, като по-оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос. По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха!
Но тук се касаеше за
Братството
, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие.
А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от един мошеник-предприемач къщата си, дворното място и след това салонът на "Оборище" 14 трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на Иван Радославов: "Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него!
към текста >>
Така се запознах с
Братството
и с Учителя и доживях до тези години.
Вече съм на 80 години и си ходя изправен, не се сгърбих като други старци. Ходя си свободно, търча си и не нося бастун. Ето така работи Учителят. Има общи методи, но за всечки човек има строго определен метод. До него ученика се добира чрез послушание и проучване Словото на Учителя.
Така се запознах с
Братството
и с Учителя и доживях до тези години.
През 1992 г. направих 80. Крум Божинов Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: "Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя.
към текста >>
Искаха да създадат организация в
Братството
, подобно на много други, които съществуваха в света.
И всичко това за нас бе смешно и старовременно, а ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят. Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя, увиснаха във въздуха. С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията.
Искаха да създадат организация в
Братството
, подобно на много други, които съществуваха в света.
Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действат, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва".
към текста >>
Един път Петко Епитропов беше направил наряд за събора на
Братството
в София и отдолу се беше подписал така: Петко Епитропов - от ръководителите на Бялото Братство.
Бяхме вече тридесет и пет годишни. Учителят не позволи да бъде вкаран в правила, изработени от обикновени човеци. А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци. Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично. Борис Николов
Един път Петко Епитропов беше направил наряд за събора на
Братството
в София и отдолу се беше подписал така: Петко Епитропов - от ръководителите на Бялото Братство.
Има запазени такива негови наряди от различни години, може да проверите и да видите, че това е точно така. Веднъж един такъв напечатан екземпляр, подготвен, за да се разпространи в София и провинцията, бива представен на Учителя, за да го прегледа. Наряда го бе съставил Петко без да пита Учителя и се подписал, размножил го и сега трябва да се изпрати по всички Братства в страната, за да го изпълняват. По този начин Петко сам се провъзгласява за ръководител. Поднасят наряда на Учителя, Той го гледа, обръща го насам-натам, чете го и накрая казва, но така ядосан, възмутен и категоричен: "Я да махнете това.
към текста >>
Членските карти и уставът не успяха да задържат единството на
братството
.
С тези карти те си плащаха членския внос. Направиха си дори и устав. В Русе бе направена и комуна. И какво стана накрая? Комуната се разтури.
Членските карти и уставът не успяха да задържат единството на
братството
.
Изпокараха се за имотите, които имаше русенското братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братският салон и мястото също ги направиха личен имот. Макар че имаха устав и членски карти, те не решиха въпросите си по устава, а ги разрешиха, както на всеки му изнася. Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя. Елена Андреева На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света.
към текста >>
Учителят ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че
Братството
няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре.
Всички единадесет са били хитреци, побутват дядо Благо, защото виждат, че Учителят има някакво разположение към него. Пробутват дядо Благо, той излиза най-отпред и започва: "Учителю, ние тук 12 души сме се събрали да бъдем ръководители, ама като сме се събрали, не знаем какво да правим. Та дойдохме да Ви питаме какво да правим. Как да ръководим? "
Учителят ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че
Братството
няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре.
И разтурил образувания Братски съвет. Продължаваме с дядо Благо. Искам да подчертая, че когато той е бил при Учителя с групата от 12 приятели, които били решили да правят Братски съвет, точния израз е бил: "Учителю, ние тук 12-те се събрахме и се самоизбрахме". Подчертавам "само- избрахме", защото наистина те са се самоизбрали. Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на Учителя, пак се е са- моизбрал.
към текста >>
в
Братството
се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт.
и всичките тия избирания са неуспешни. И сегашния съвет, който се събра и се самоизбра и той ще бъде неуспешен, само че не може да им се влее в ума и в главите на тия хора, че нямат работа с правене на съвети, а трябва да изучават Словото, което им е дал Учителят и да го прилагат в живота си. Тодор Ковачев - внук Учителят желаеше на Изгрева да се създаде една духовна братска общност, която да е осигурена материално, за да може да работи предимно със Словото. Когато към 1930г.
в
Братството
се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт.
Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите. Учителят не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка "Гирдап", която след година фалира и парите пропадат. Учителят е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание.
към текста >>
Учителят ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам дали
Братството
има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш.
Брат ми показва изпратените му снимки, на които много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. Тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: "Имаме и повече средства от Розенкройцерите. Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: "Брат Стоименов, бях при Учителя, показах Му тези снимки да види хотела на Розенкройцерите в Калифорния; ресторанта, където се хранят; имат салони, библиотеки и т.н.
Учителят ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам дали
Братството
има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш.
Вчера си дошъл в Братството. Сега искаш това и онова. Искаш да командваш. Скоро да си вървиш оттука." Скарва му се доста яко. Брат ми е млад тогава.
към текста >>
Вчера си дошъл в
Братството
.
Тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: "Имаме и повече средства от Розенкройцерите. Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: "Брат Стоименов, бях при Учителя, показах Му тези снимки да види хотела на Розенкройцерите в Калифорния; ресторанта, където се хранят; имат салони, библиотеки и т.н. Учителят ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам дали Братството има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш.
Вчера си дошъл в
Братството
.
Сега искаш това и онова. Искаш да командваш. Скоро да си вървиш оттука." Скарва му се доста яко. Брат ми е млад тогава. Засрамен си тръгва и не може да проумее как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди.
към текста >>
Вчера си дошъл в
Братството
и сега ще командваш.
Брат ми минава зад тях - не иска никой да го види, защото го е срам. Но Учителят стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква. Брат ми отива при Учителя. "Е, какво ти каза брат Стоименов? " - "Каза ми - Я да си вървиш.
Вчера си дошъл в
Братството
и сега ще командваш.
Братството няма възможност да се строи." Учителят му казва: "Има средства. Има и повече. Но аз те изпратих нарочно, да видиш и да си свидетел. Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи. Не Учителят е този, който не дава.
към текста >>
Братството
няма възможност да се строи." Учителят му казва: "Има средства.
Но Учителят стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква. Брат ми отива при Учителя. "Е, какво ти каза брат Стоименов? " - "Каза ми - Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството и сега ще командваш.
Братството
няма възможност да се строи." Учителят му казва: "Има средства.
Има и повече. Но аз те изпратих нарочно, да видиш и да си свидетел. Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи. Не Учителят е този, който не дава. Но други са, които не разрешават и не дават.
към текста >>
А
Братството
има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и Учителя.
Има и повече. Но аз те изпратих нарочно, да видиш и да си свидетел. Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи. Не Учителят е този, който не дава. Но други са, които не разрешават и не дават.
А
Братството
има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и Учителя.
Ето, тази опитност е много важна, както по отношение на Розенкройцерите, така и за Изгрева. Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите. Да има по две стаи за семейните и по една за самотните. Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на Учителя, Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума. Пазеха бели пари за черни дни.
към текста >>
Тези сили присъстват и днес в
Братството
.
Така ли беше устроен или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България? А какви сили стояха над него и какви сили бяха в него - това можем да съдим само по думите на Учителя, които бе казал на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават". Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха. Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело.
Тези сили присъстват и днес в
Братството
.
Драга Михайлова Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят. Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света? ". Брат Иван не знае какво да отговори. Учителят продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни".
към текста >>
Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в
Братството
на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света?
Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха. Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството. Драга Михайлова Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят.
Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в
Братството
на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света?
". Брат Иван не знае какво да отговори. Учителят продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни". Това е изказване на Учителя пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си. Тодор Ковачев - внук Записки от беседите на Учителя
към текста >>
89.
ПОСЛУШАНИЕ
Списанието излизаше всеки месец, а в
Братството
идваха хора от различни политически среди и искаха да пишат за едните и срещу другите.
Не минава време и Учителят извика целия редакционен съвет на списанието. Това е 1922-23 г. Всички са събрани и Учителят казва: "Никой от вас да не пише нито една дума в списание "Житно зърно" срещу Русия и СССР. Това си го запишете в умовете." И оттогава те знаеха, че не трябва да се нарушава Волята на Учителя. Изминаха много години.
Списанието излизаше всеки месец, а в
Братството
идваха хора от различни политически среди и искаха да пишат за едните и срещу другите.
Имаше англофили, германофили, русофили и русофоби. Но беше спазено правилото да не се пише нищо против СССР. След като се смени властта през 1944 г. и комунистите дойдоха на власт, започнаха да издирват кой какво е писал срещу комунистите, срещу СССР и кой какви поразии е правил срещу тях. Всички тия лица бяха издирени, бяха открити и много от тях пострадаха, а някои платиха с живота си.
към текста >>
90.
ПАНЕВРИТМИЯ
Той за пръв път се среща с живота на
Братството
.
Витоша, още в снегове, блести, огряна от слънцето. На "Изгрева" е празнично, чисто, светло. Във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На поляната играят двеста-триста души. Професорът е учуден.
Той за пръв път се среща с живота на
Братството
.
Записва някои от упражненията със своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите, но по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Борис Николов
към текста >>
И тогава ще дойде новата култура на Любовта и
братството
между всички народи по лицето на Земята.
- В природата има само развитие, а време и пространство, това са човешки величини. Новото ще дойде, когато старото бъде надживяно. Първо ще дойде една метла, ще измете всичко старо. Богатите ще изпразнят касите си. Ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората.
И тогава ще дойде новата култура на Любовта и
братството
между всички народи по лицето на Земята.
- Кажете ни задачата на упражненията. - Ние играем Паневритмията, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ. Всяко правителство трябва да върви ръка за ръка с народа. Новото ще дойде, но не е ли по-добре да дойде с по-малко жертви и страдания? Всяко упражнение е привличане на сили.
към текста >>
Това е един от методите на Черната Ложа да разединява и разцепва
Братството
".
А като скъсим разстоянието между двойките и получим една ръка разстояние от двойка до двойка, то автоматически се променя големината на кръга и той заема своето естествено положение. Веднъж една сестра запита: "Учителю, страшни ли са тези порти? " - "Не са страшни, но са опасни, защото чрез тях влизат тъмните сили, черните братя и те ще ви изсмучат енергията, която получавате чрез Паневритмията. И вместо да имате полза, ще имате вреда. Веригата на Бялото Братство се нарушава чрез тези врати, защото влизат други сили, които не само ви изсмукват, но ви и разрушават отвътре.
Това е един от методите на Черната Ложа да разединява и разцепва
Братството
".
Това го спазвахме през времето на Учителя. Когато не го спазвахме, чувахме гласът на Учителя: "Рекох, затворете портите." И ние ги затваряхме. Днес също се играе Паневритмия, но никой не спазва това правило. Казвам им да затварят вратите на кръга, но никой не иска да ме слуша. Смятат ме за изкуфяла бабичка.
към текста >>
Така влизат другите сили, черните сили и така се разцепва
Братството
.
Днес също се играе Паневритмия, но никой не спазва това правило. Казвам им да затварят вратите на кръга, но никой не иска да ме слуша. Смятат ме за изкуфяла бабичка. Аз не съм изкуфяла, но други са силите, които са изсмукали акъла на онези, които разширяват кръга. Сега има една сестра Медникарова, която непрекъснато казва: "Разширявайте кръга, разширявайте кръга, за да може Учението на Учителя чрез разширения кръг да се пръсне по света." И те го разширяват.
Така влизат другите сили, черните сили и така се разцепва
Братството
.
Ето защо Братството се разцепи. Ето, виждате ли сега какво означава невежество? Виждате ли сега какво значи непослушание към думите на Учителя? Когато има някой да каже как са нещата, то останалите нямат извинение, че не знаят как да се играе Паневритмията. Драга Михайлова
към текста >>
Ето защо
Братството
се разцепи.
Казвам им да затварят вратите на кръга, но никой не иска да ме слуша. Смятат ме за изкуфяла бабичка. Аз не съм изкуфяла, но други са силите, които са изсмукали акъла на онези, които разширяват кръга. Сега има една сестра Медникарова, която непрекъснато казва: "Разширявайте кръга, разширявайте кръга, за да може Учението на Учителя чрез разширения кръг да се пръсне по света." И те го разширяват. Така влизат другите сили, черните сили и така се разцепва Братството.
Ето защо
Братството
се разцепи.
Ето, виждате ли сега какво означава невежество? Виждате ли сега какво значи непослушание към думите на Учителя? Когато има някой да каже как са нещата, то останалите нямат извинение, че не знаят как да се играе Паневритмията. Драга Михайлова Учителят много държеше да няма голямо разстояние между двойките.
към текста >>
Един ден към
Братството
ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката".
Ние бяхме единственият народ, който се намери във война с цялото човечество. А като похлупак на всичко, накрая СССР - Съветска Русия обяви война на България и руските войски влязоха и преминаха река Дунав на 7-8 уХ 1944г. Да се чудите как излезе България невредима от това положение. Като излезна от тази клопка, която сама си направи и влезна в нея, то Учителят в Мърчаево каза: "Добре, че играхме паневритмията ,че това спаси българите." Един разговор в Мърчаево Учителят завърши с думите: "Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията".
Един ден към
Братството
ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката".
Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията. Борис Николов /Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата./ Следващото описание и действащите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища. Тази история е много интересна и поучителна.
към текста >>
91.
МУЗИКА
След това Учителят разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на
Братството
.
Нестор Илиев Ние бяхме свидетели, когато Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" на Търновския събор през 1922 година. Една сутрин Той я изпълни пред цялото събрание на събора. Неговият глас беше баритон. Но с такава сила и дълбочина изпълни тази песен, че приятелите останаха като гръмнати и известно време не можеха да мръднат.
След това Учителят разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на
Братството
.
Към древния текст Той даде и български текст. И други песни на този древен език Учителят изпя. Но Той не позволяваше да се пеят тези песни, където и да е и пред когото и да е. Само при специални случаи и при хубаво хармонично състояние на присъстващите. Той ги нарече не песни, а окултни изпълнения.
към текста >>
По това време този наш приятел се беше оттеглил от
Братството
и не го виждах да идва при нас.
Един ден, след като беше минало достатъчно време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката. Близо бях до Него и Му казах: "Учителю, такава музика, каквато чух от Вас и Киселков не съм чул никога след това". Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене, не беше Киселков". Това ме изненада, но разбрах, какво искаше да каже Учителя с това. Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него.
По това време този наш приятел се беше оттеглил от
Братството
и не го виждах да идва при нас.
Много често обаче, сутрин, като отивах на работа, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти, разбрах, че се беше задомил. Още на следната сутрин след разговора с Учителя, го срещнах. Много се зарадва като му се обадих. Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" преди беседата Му? " Той ме погледна с изненада, дълго мисли, явно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт," Разбрах, помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай.
към текста >>
Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха бели на
Братството
.
Беше решил да предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години. Но Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти. Тогава Той извиква Лиляна Табакова. Тя пристига в Мърчаево и Той работи с нея. С нея е един неин близък Кръстю Христов.
Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха бели на
Братството
.
Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена.
към текста >>
Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за
Братството
и за човечеството, но чрез нея.
Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея. И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й внуши, че те трябва двамата да ги издават като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях. А това бе недопустимо в една Окултна Школа и нарушаваше възприетия порядък. Когато почнахме да издаваме песнопойката след заминаването на Учителя, отидохме с Мария Тодорова при Табакова и й казахме: "Да включим песните, които научихте от Учителя в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор. Сестра Мария много пъти ходи при нея и след бурни разправии, тя накрая реши да ги даде, за да се включат.
Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за
Братството
и за човечеството, но чрез нея.
Все пак това задоволи самолюбието й и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Цветана си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване, въпреки че отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Искаше на всяка песен, която е дала, да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов".
към текста >>
Сестра Лиляна е разработила Битието, но понеже е сърдита на
Братството
, казва, че ще го даде на държавата.
Аз имах много хубава дружба на Изгрева със сестра Лиляна Табакова, но по-късно, по неизвестни за мен причини, тя се отдели от мене. Сестра Лиляна Табакова е била примадона на Софийската опера, тя е пяла пред Учителя, работила е с Него, нотирала е Битието, за което Учителят се произнесъл, че това е 10-та симфония. Сестра Лиляна беше готова да разкаже някои работи, но братята не можеха да я търпят, защото като пеела, била пискала и тя се разсърди. Трябваше да я изтърпят. Тя често споменаваше, че Учителят е казал веднъж на нея: "С тебе се познаваме от 8000 години".
Сестра Лиляна е разработила Битието, но понеже е сърдита на
Братството
, казва, че ще го даде на държавата.
Маргарита Стратева Към българската народна музика Учителят имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше, или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот.
към текста >>
Този тефтер се пази някъде в архива на
Братството
, но къде точно не знам.
Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри. Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя. Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне.
Този тефтер се пази някъде в архива на
Братството
, но къде точно не знам.
Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази. Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно издание на песните на Учителя. Помня че още един такъв тефтер бе направен, препис на първия, от Катя Грива. Тя бе голям музикант, певица и към песните на Учителя имаше голяма обич. Тя направи този препис и към него бяха включени и последните песни на Учителя.
към текста >>
Накрая за всичките си несполуки, за всичко което му се случи, обвини
Братството
, нахвърли се върху него.
Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност! " Не след дълго животът на Асен Вапурджиев изведнъж се обърка. След историята с "Росна китка", която вече ви разказах, дойде третата част: той се ожени за една жена, която започва да му изневерява и се разведе, като развода го преживя от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността на жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността.
Накрая за всичките си несполуки, за всичко което му се случи, обвини
Братството
, нахвърли се върху него.
А след като се обърна срещу Братството, ожесточи се, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу Учителя. Накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил. Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно.
към текста >>
А след като се обърна срещу
Братството
, ожесточи се, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу Учителя.
" Не след дълго животът на Асен Вапурджиев изведнъж се обърка. След историята с "Росна китка", която вече ви разказах, дойде третата част: той се ожени за една жена, която започва да му изневерява и се разведе, като развода го преживя от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността на жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността. Накрая за всичките си несполуки, за всичко което му се случи, обвини Братството, нахвърли се върху него.
А след като се обърна срещу
Братството
, ожесточи се, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу Учителя.
Накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил. Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно. А съветите на Учителя не бяха прости съвети.
към текста >>
92.
ВОДА И ИЗВОРИ
Братството
беше евакуирано в Мърчаево и още в първите дни след 14.01.1944 г.
Отначало тя се носеше на ръце от дежурните. По- късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него. Учителят попита: "Защо ви е сал, след като може да стане с лодка? " Всички одобриха идеята и брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата. С нея се караше вода от извора до кухнята.
Братството
беше евакуирано в Мърчаево и още в първите дни след 14.01.1944 г.
всички отидохме на минералния извор Рударци. Това е голям и топъл минерален извор на около 4 км на запад от селото в чудно красива и магнетична долина. След като разгледахме околностите, аз напълних един чайник с вода и тръгнахме да си отиваме. Групата с Учителя вървеше напред, а аз придружавах брат Боян Боев, който беше с болен крак и трудно се движеше. Учителят спря групата на едно място и дочака мен и Боян Боев да ги настигнем.
към текста >>
93.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
Беше същата година, когато
Братството
летува в Горското училище на Боровец.
ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА От 1922 г. всяко лято след Петровден правехме общи екскурзии до Мусала. В 1922г. на събора в Търново Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала по всяко време - при слънце, при дъжд, при вятър, при буря, при мъгла, при сняг.
Беше същата година, когато
Братството
летува в Горското училище на Боровец.
Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала. Лагерът ни бе при най-долното езеро под Мусала. Тогава ние нямахме никакъв екип, само с раници на гърба. Прекарвахме 4-5 дни край огньовете. При същите условия беше и Учителят, но Той не лягаше до огъня, а по-настрана.
към текста >>
94.
ХРАНЕНЕ
Току-що бях влязла в
Братството
.
Мнозина от тях послушаха съвета Му и след като оздравяваха, идваха да благодарят. Тогава ние научавахме тези случаи. Имаше и още по-заплетени случаи. На някои казваше да не обличат кожуси, кожени изделия, защото са чувствителни от влиянията на убитите животни. Галилей Величков
Току-що бях влязла в
Братството
.
Научих се, че Учителят ще идва в Бургас да ни посети. Всички бяхме извън себе си от радост. Сестрите се суетяха как да Го посрещнат, какво да приготвят да Го гощават. Всички искат да вземат участие в приготовленията. Аз бях съвсем нова, но ми се искаше и аз да взема участие и помолих сестрите да приемат и мене и аз да помагам нещо.
към текста >>
95.
ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ
Учителят не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в
Братството
.
Два часа след изяждане на житото да се пие гореща вода и ако ни се гади, да капнем по някоя капка лимон във водата. Когато се ядат ябълките, по една на ядене, семките се броят, събират се и през пролетта се посяват в земята. Имаше и залитания в поста. Яви се съревнование кой да пости по-дълго. Някои постиха по десет, а някои и по 20 дни.
Учителят не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в
Братството
.
Не ги насърчаваше, ако и да ги допускаше понякога, особено ако отиваха при Него и искаха разрешение за такъв опит. Правеше се колективен пост, който започваше в началото на февруари при разсип на луната и траеше 10 дни, като през това време всеки можеше да консумира покълнало жито по 100 грама на ден, по три лъжици мед, по една ябълка и три ореха. Вода можеше да се пие по желание. През това време учениците трябваше да се занимават с духовна работа. За онези, които отиваха на работа като работници или чиновници, не беше лесно.
към текста >>
96.
РАБОТА
Васил бил назначен за пазач на градината и сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на
Братството
в Айтос, това е някъде от 1922 до 1927 г.
РАБОТА Спомени на ученици Веднъж бе дошъл брат Васил от Айтос, да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев.
Васил бил назначен за пазач на градината и сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на
Братството
в Айтос, това е някъде от 1922 до 1927 г.
През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината. Казвал: „Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа! " И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография. Така минали около пет години. Накрая не изтърпели и го освободили и той решил да дойде на Изгрева, за да се подвизава и тук по същия начин.
към текста >>
97.
ЯСНОВИДСТВО
При един случай у дома, наша близка стара сестра от
Братството
я помолих да ми даде една молитва, която ми харесваше много.
ЯСНОВИДСТВО Спомени на ученици Присъствайки на братски молитвени събрания и беседи, в началото на мен ми правеше всичко голямо впечатление. Всичко за мен беше ново, хубаво, ясно, всичко излизаше като че ли от дълбочината на душата ми и внасяше обединение и разширение.
При един случай у дома, наша близка стара сестра от
Братството
я помолих да ми даде една молитва, която ми харесваше много.
Голяма изненада обаче беше за мен, когато тя ми отговори, че не може да ми даде молитвата, без да вземе разрешение от Учителя. По-късно аз поисках сам от Учителя да ми даде тази молитва, за което Той ме попита: "А коя молитва? " Аз казах, че не зная. Имаше много молитви и всяка молитва си имаше име, обаче аз не знаех това. Учителят ме запита, не помня ли нещо от молитвата.
към текста >>
Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу
Братството
.
Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако ги излъже и започне да говори разни небивалици, то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен. Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси.
Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу
Братството
.
Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност. Тогава, като младежи, те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата". Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са за училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в учението и ще напуснат училището, затова по-добре да се насочат към някой занаят.
към текста >>
И други ученици на брат Боян дойдоха в София и в
Братството
.
Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и плевелите в Божията нива. Мария Тодорова Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град.
И други ученици на брат Боян дойдоха в София и в
Братството
.
Понеже Панталей е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на "Изгрева". Тъй като е дърводелец, е бил повикан да участва при построяването на Изгрева. Почти всеки ден Учителят е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона. Но един ден след продължително посещение на Учителя при изграждането на бараките, аз се поосвободих.
към текста >>
Учителят предприе екскурзия с
Братството
до Мусала.
Всичко разбира и всичко знае. Той е велик като Христа." Георги Събев "През 1926 г. съборът стана в София.
Учителят предприе екскурзия с
Братството
до Мусала.
Аз бях в София с брат си Марин и работехме с конете и каруцата. Поради голямото наводнение каруцарите бедстваха и бяхме доста задлъжнели. Марин реши да отиде с групата на Мусала. Обадих се на Учителя, че искам и аз да тръгна с тях. Той ми нареди: "Не, ти няма да дойдеш с нас!
към текста >>
След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на
Братството
в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв.
Ричка изведнъж си спомня думите на Учителя, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет морета. Отива при Учителя и го пита: "Учителю, този ли е дето щеше да дойде и да премине девет морета и чак от десето море да дойде? " Учителят се усмихва и казва: "Този е". Тя се усмихва, целува ръка и си заминава. Този жених се казваше Методи Шивачев.
След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на
Братството
в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв.
Ето това е един пример, когато духът е този, който събира човеците в брак. Трябва да добавя също, че Ричка, когато решава да се годява за Методи Шивачев, нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита Учителя дали може тя да се ожени за него. Боян Боев взима писмото, отива при Учителя, прочита го, а Учителят казал само една дума, която повторил няколко пъти: "Може, може, може...". Това са били думите на Учителя и след това Боян Боев изпраща една телеграма, където думата "може" е повторена девет пъти. А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал да се ожени, решили да отидат и да питат Учителя.
към текста >>
Братството
бе излезнало на Рила на лагеруване.
Богатият съсед му поискал книгата, прочел я и му я върнал. Казал му: "Сега разбрах кой е Учителят Дънов. Той е Учител на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми". А до него встрани подскачало и пеело детето му, което било живо и здраво и радвало баща и майка. Мария Тодорова
Братството
бе излезнало на Рила на лагеруване.
Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, както бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя. Една вечер сънувам там, в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки. Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо.
към текста >>
98.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
Освен това всички съобщения за празненствата на
Братството
се подписваха от Петко Епитропов.
Както казал Учителят, че ще се нареди и наредило се. Георги Събев Когато дойдохме с д-р Иван Жеков да живеем на Изгрева, направихме си малка двуетажна къщичка, за да имаме възможност да приемаме приятелите от провинцията. Наш съсед беше брат Петко Епитропов, който обикаляше провинцията, защото беше застрахователен агент и пътуваше служебно. Той отсядаше при приятелите по градове и села и беше връзка на приятелите с Учителя.
Освен това всички съобщения за празненствата на
Братството
се подписваха от Петко Епитропов.
Той беше много деятелен. Веднъж един брат от провинцията ме помоли да запитам Учителя получил ли е сумата три хиляди лева, която е изпратил по брат Епитропов. Като чу това Учителят стана сериозен, защото не му бе предадена тази сума. Значи брат Петко Епитропов беше присвоил тази голяма сума. След няколко години брат Епитропов построи триетажна голяма къща, въпреки че Учителят бе предупредил на Изгрева да се правят само малки дървени бараки.
към текста >>
Учителят пътуваше из страната и държеше своите сказки по френология и полагаше основите на
Братството
.
Той трябвало да се качи на покрива да поправи, каквото може. Горе се подхлъзнал, паднал и си счупил крака. Тогава си спомнил предупреждението на Учителя. Влад Пашов През 1902 г.
Учителят пътуваше из страната и държеше своите сказки по френология и полагаше основите на
Братството
.
Среща се във Варна с един адвокат Драгулев, виден общественик. Адвокатът Му казва: "Материализмът е последната дума на науката." Учителят отговаря: "След пет години ти ще имаш възгледи, противоположни на тези, които имаш сега." След пет години адвокатът отишъл на събрание, жена му останала вкъщи, бутнала някак газовата лампа, тя се счупила и газта се запалила. Тя се опитала да я угаси, запалили се дрехите й и жената изгоряла. След това нещастие в душата на адвоката става преврат. Той става верующ.
към текста >>
99.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Тогава той още не бил наш брат, но жена му била в
Братството
.
Ние паднахме на колене пред Него и Му благодарихме за излекуването на жена ми. Тогава Учителят каза, че било определено тя да си замине и всичко било готово, но Бог, Който е Любов, я кредитирал с 20 години. След като изтекоха определените години, тя си замина от земята. Брат Паню от Ямбол Много тежко болен бил брат Койчо от Казанлък, лекарите вдигнали ръце и казали, че не могат да помогнат.
Тогава той още не бил наш брат, но жена му била в
Братството
.
Тя го молела да отиде при Учителя, като го убеждавала, че Той ще му помогне, но Койчо бил настроен зле към Учението и не искал да иде. Когато разбрал, че вече никой не може да му помогне, решил да се обърне към Учителя. Сестрата Му разказала за тежкото положение на мъжа си и Той заръчал: "Нека да си мие краката до над коленете по три пъти на ден с много топла вода, да пие топла вода и да яде лимони." След известно време от това лечение болестта му минала и той станал ревностен брат. Олга Славчева разказва, че дъщерята на една сестра заболяла от отравяне на кръвта. Имала чести и нетърпими болки.
към текста >>
група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпроси от идеите на
Братството
.
Леля Райна беше рядко духовита. Беше оценила Благодатта, изляла се чрез Христовия Дух на Учителя върху нея. Благодареше и възнасяше хвала на Бога. Мария Младенова На събора през 1922 г.
група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпроси от идеите на
Братството
.
Учителят беше на около 200 метра от нас и разговаряше с няколко възрастни братя. Забелязах, че Той напусна групата и се упъти към нас. Щом пристигна, без да е чул разговора ни, Той започна да говори по темата, която обсъждахме: "Аз мога да лекувам всички болести и мъртви да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза." Представете си - взема едно прасенце, оваляно в калта, окъпя го в едно корито с топла вода и сапун, но като го пусна, къде мислите ще отиде? Пак в калта, ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля. Представете си, че застана вън от София, където се пресичат пътищата от Европа и започна да лекувам.
към текста >>
100.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
Неговата рождена сестра е от
Братството
и тя го завежда на Изгрева.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ Спомени на ученици Имаше един младеж, който следваше в Прага. През лятото по време на ваканцията се връща в България.
Неговата рождена сестра е от
Братството
и тя го завежда на Изгрева.
Този брат се казваше Руси Николов. По това време в 1927 г. се строеше салонът на Изгрева. Сестрата представя рождения си брат на Учителя и той продължил разговора с Него повече, отколкото е необходимо. Учителят му казал: "Тука има майстори, които строят, а ти ще стоиш и ще наблюдаваш дали майсторите си вършат добре работата.
към текста >>
Беше през ранните години на моя живот в
Братството
.
Един брат писал на Учителя. Той изпратил мехлем и само след две намазвания кожата заздравяла. И така, обреченият от лекарите на смърт, бил спасен от Учителя. Боян Боев Тук ще разкажа един случай на моментално излекуване и то през разстояние.
Беше през ранните години на моя живот в
Братството
.
Учителят живееше още на ул. "Опълченска" 66. Беше коледна ваканция. Прекарахме я с моята приятелка Олга Блажева в София у леля ми. Един ден бяхме на ул."Опълченска" 66.
към текста >>
Оттогава влезли в
Братството
.
След 2-3 години през една ваканция виждам същия човек на беседа, а след известно време го виждам и на обед на масите на Изгрева заедно с жена си. Заинтересувах се за тях. Разпитах сестра Янакиева, която им беше близка. Разказах й случая, на който бях свидетелка. Тя каза, че когато си отишъл, човекът намерил жена си по-добре и след няколко дни оздравяла съвършено.
Оттогава влезли в
Братството
.
Това бяха брат и сестра Йотови. Наталия Чакова Една хубава сутрин след дъждовна нощ, ние всички, летуващи на Рила, изнесохме дрехите си да се напекат на слънце. След като обядвахме, всички набързо прибраха дрехите си и си легнаха да си починат. Аз също започнах да прибирам, но много бавно, понеже боледувах от плеврит, болката ми беше силна и бяха намалели доста силите ми.
към текста >>
Той беше във връзка с
Братството
.
Имаше един богат банкер, с голяма къща, прислуга, с много пари. Живееше в охолство. Макар че беше във всичко задоволен, дойде му на гости една тежка болест. Влезна в къщата му и не го напуска. Тя го тръшна на легло и той се уплаши не на шега.
Той беше във връзка с
Братството
.
Казваше се Коста Русев от Русе и къщата му беше в София. Отидоха при Учителя и Го замолиха за помощ. Каза им: "Нека направи някаква по-голяма материална жертва и да раздаде част от богатството си на бедните." Той послуша и понеже имаше връзка с протестанти, отдели голяма сума, закупи дрехи и ги подари на бедни, нуждаещи се. Докладваха на Учителя и тогава Учителят му препоръча да пие сок от черна ряпа, настъргана с ренде, по една чаша на ден. За няколко дена той оздравя.
към текста >>
По това време като студенти, ние, хората от
Братството
, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни.
Там Той накарал болния да стане и да започне да се движи. После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство. Изпратили им го и братът на Елена Цочева окончателно се оправил. Влад Пашов Пътувахме с влака за София.
По това време като студенти, ние, хората от
Братството
, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни.
В купето имаше и други студенти, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя. В същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на студентите, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: "Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще го изхвърля." След това се обърна към нас с думите: "А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител? " Но ние пак не се обадихме. След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: "Защо вие така упорито защитавате Дънов? " - "Знаете ли кой е г-н Дънов?
към текста >>
Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от
Братството
- Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен.
Той дошъл и носел едно шише със спирт и памук. Баща ми си подал ръката и Учителят с памука почистил раната. До вечерта нямало и следа от това, че пръстът бил така травмиран. Не бил останал никакъв белег. Стефка Няголова
Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от
Братството
- Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен.
Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя. Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със западноевропейско възпитание и образование. Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него. И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота. Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота.
към текста >>
Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в
Братството
и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя.
Баща ми си подал ръката и Учителят с памука почистил раната. До вечерта нямало и следа от това, че пръстът бил така травмиран. Не бил останал никакъв белег. Стефка Няголова Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от Братството - Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен.
Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в
Братството
и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя.
Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със западноевропейско възпитание и образование. Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него. И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота. Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота. На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й.
към текста >>
НАГОРЕ
