Търсене в текстове за 'Бонбон'

Варна и играейки в църковния двор, е бивал в непосредствена близост до свещеник Константин Дъновски. При хубаво време, в последните години от живота си старият свещеник с часове седеше на малката пейка под сенките на една широко разлистена зарзала в двора на църквата. Ние, махленските малчугани, щом видехме, че дядо поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка. Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора. С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп. Уви, изпълненият ковчег с последните есенни цветя, димитровчетата, го закриваха от погледа ни. И може би по-добре, защото и досега все още го виждам не легнал, безжизнен, в ковчега, а както приживе, приседнал на пейката с блага усмивка да ни дава бонбончета. Не мога да си спомня какви чувства са ме вълнували тогава, но с положителност бих могъл да твърдя, че и най-малко не ми е минавало през ум, че след повече от половин век ще водя незрим разговор с дядо поп Константина, но вече не като дете, а като зрял мъж, разказвайки за неговия живот и дейност, за да получа радостното чувство, че пак съм пред него и че с голямо благоговение целувам десницата му и чакам неговото
към текста >>

Човек трябва да се храни с такава храна, от която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Ние живеем в един век на преправени храни, фалшифицирани - изопачено е природното им състояние. Днес е изопачен естественият усет за храните. Човек всякога яде това, което причинява и създава болести. Това, което разхлабва нервната система, иска да го яде, яде го и преяжда Можете ли вие да живеете, ако майка ви ви храни постоянно с шоколадена кашица или със сладки бонбончета? Мислите ли, че това дете, което се храни постоянно с шоколад или със сладки бонбончета, може да стане някой виден професор? Онова дете, което се храни с българска пита, печена в жаравата, има 100 пъти по-голяма възможност да стане виден професор. Шоколадената кашица е едно модерно изобретение. Ако се храниш с българска пита, и професор, и художник, и музикант можеш да станеш. Какво седи зад този хляб? Зад хляба седи едно велико изкуство, което хлебарят е вложил в този хляб. Аз казвам: тези, които правят хляб за в бъдеще, трябва да са свършили четири факултета. Те трябва да са свършили правните науки, философия, да познават естествените науки и математиката. Само такъв човек може да бъде кандидат за хлебар. При това той трябва да бъде здрав, да не боледува никога. Трябва да бъде човек със свежи идеи, които да вложи в хляба, та като ядеш от този хляб, тия негови докторски идеи да влязат в тебе и да просветят ума ти. В това отношение всяка мома преди да се ожени, трябва да е свършила
към текста >>

всяко наше благородно проявление, това е то живият Христос. Дали той е в сърцето на един прост човек, на един съдия, на беден човек или животно все едно. Виждал съм как кучета ближат раните на своя господар. Кучето съзнава и казва на своя си език: "Господарю аз зная, имам опитност, като съм ранено и започна да ближа , ближа, ближа и тя зараства". Това близане мога да ви го преведа така: когато на някой сърцето му е скръбно, кажете му една сладка дума и тя ще му подейства като същинско бонбонче. А след това му напомнете, че има един брат в света, който ще даде половината от имота си на него. Това са сладките думи, това е Любовта... Аз бих ви говорил още и за космическия, и за историческия Христос, но сега ще ви кажа няколко думи за апостол Петър. Знаете ли колко са последователите му в християнския свят? 250 милиона католици и 100 милиона православни или всичко 350 милиона. На тях говоря аз сега. Останалите милиарда души са инаковерци... Човешката душа е благородна. Тя е в състояние да се извиси и да се преобрази, и за една минута да стане като диамант. Грешникът за една минута може да стане праведник, но е необходимо абсолютно решение. Ние можем да живеем за Бога, но за кой Бог? За Бога на Любовта. Следователно, този свят можем да го трансформираме и да го направим свят с ред и порядък... Трябва да умрете за стария свят и да възприемете Любовта, но не тази от миналото, променливата любов, а братската... И трябва да се разнесе това Слово по света, но не по стария закон, а по
към текста >>