Търсене в текстове за 'Болни'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 241 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане.
В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат. С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93]
към текста >>

Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство. Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си. 10. Злото и порокът не са вън, а вътре в човека, те са загнездени в самия организъм. Те са следствие от определени предходни причини, които са тясно свързани с нашите мозъчни центрове. В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата
към текста >>

2. Биографични бележки

Награден е със сребърен медал от Наполеон III за лекуването на болни от холера по време на епидемия.
В 1848 г. Миркович постъпва в известното гръцко училище в Куручешме, Цариград, а от 1849 г. е във френското католическо училище на лазаристите в Бебек, Цариград. От 1851 до 1856 г. следва медицина в Монпелие, Франция. Награден е със сребърен медал от Наполеон III за лекуването на болни от холера по време на епидемия. От 1857 до 1858 г. е на частна лекарска практика в Сливен. През 1859 г. Миркович е градски лекар в Стара Загора. От втората половина на 1859 до 1861 г.
към текста >>

Установява се в Сливен, където над десет години е лекар и управител на сливенската болница.
В края на 1869 г. е арестуван във връзка с делото на Васил Ганчев Плевналията, и е изпратен в Цариград, където престоява в затвора до 1874 г. Осъден е на доживотно заточение в Диарбекир и след това в Мардин, където е лекар. Миркович закупува значителни недвижими имоти, които по-късно подарява на Мардинската арменска католическа община и на Холдейската община. Освободен е след Руско-турската война (1877-1878 г.). Установява се в Сливен, където над десет години е лекар и управител на сливенската болница. Две години е директор на Сливенската мъжка гимназия. От 1891 до 1892 г. е държавен лекар по жп линията Ямбол Бургас. В 1894 г. се пенсионира.
към текста >>

3. Писмо № 5

приех и единия от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви.
№ 5 1899 октомври 7, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 6-ий септ. приех и единия от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви. Аз дадох всичките наставления нужни на болния и го задължих да ми пише. Другият лек с рецептата остана. Аз се завърнах от село в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да прекарам зимата. Пътищата Божии са неизследими. Относително г-жа Желязкова и г-н Добрев, те са добри хора, но те са хора от тоя свет, на които сърцата принадлежат другиму, а не на Христа.
към текста >>

Аз дадох всичките наставления нужни на болния и го задължих да ми пише.
1899 октомври 7, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 6-ий септ. приех и единия от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви. Аз дадох всичките наставления нужни на болния и го задължих да ми пише. Другият лек с рецептата остана. Аз се завърнах от село в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да прекарам зимата. Пътищата Божии са неизследими. Относително г-жа Желязкова и г-н Добрев, те са добри хора, но те са хора от тоя свет, на които сърцата принадлежат другиму, а не на Христа. Нека не се безпокоим.
към текста >>

4. Пеню Киров - №40

Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си".
По казване на жена ми, види се, те искаха да му помогна аз. Аз отказвах. След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво. На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр.
към текста >>

5. Пеню Киров - №43

Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба.
Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение.
към текста >>

На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави.
На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно.
към текста >>

6. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си".
По казване на жена ми, види се, те искаха да му помогна аз. Аз отказвах. След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво. На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр.
към текста >>

Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба.
Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение.
към текста >>

На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави.
На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно.
към текста >>

7. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници.
Дейност след Освобождението След завръщането си в свободна България д-р Миркович отново се включва активно в обществения живот. Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия. През лятото на 1878 г. заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст". По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници. На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г. Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.). Заедно с лекарите Начо Планински и Добри Минков основават първия сливенски вестник след Освобождението „Българско знаме", от който излизат 24 броя - от 10 февруари до 21 юли 1879 г. Миркович е директор на мъжката гимназия в Сливен за една учебна година (1879/80 г.). Участник е в движението срещу решенията на Берлинския конгрес за разделянето на българските земи на Княжество България, Източна Румелия и Македония.
към текста >>

Щом дойдат духовете, пита ги: „Какво да се даде на болния?
Детинска вяра Аз бих желал всички да имате тази детинска вяра на д-р Миркович. Той беше отличен човек във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до духовете, казваше: „Тук разсъждения няма. На нас говорят по-висши същества, аз съм ученик и ще изпълня всичко". Щом няма духове, той казваше: „Аз съм лекар" и тогава сам, по своите медицински познания предписваше лекове. Щом дойдат духовете, пита ги: „Какво да се даде на болния? ". - Намагнетизирана вода. „Слушай - казва на болния, - има една медицина по-висока от нашата, тя е медицината на духовете. Като пиеш намагнетизирана вода, ще оздравееш." И действително той лекуваше добре. Дойде някой болен при него, даде му намагнетизирана вода и след един месец оздравява. Той казваше: „Трябва да знаете, че когато духовете намагнетизират водата, всичките болести се лекуват".
към текста >>

„Слушай - казва на болния, - има една медицина по-висока от нашата, тя е медицината на духовете.
Той беше отличен човек във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до духовете, казваше: „Тук разсъждения няма. На нас говорят по-висши същества, аз съм ученик и ще изпълня всичко". Щом няма духове, той казваше: „Аз съм лекар" и тогава сам, по своите медицински познания предписваше лекове. Щом дойдат духовете, пита ги: „Какво да се даде на болния? ". - Намагнетизирана вода. „Слушай - казва на болния, - има една медицина по-висока от нашата, тя е медицината на духовете. Като пиеш намагнетизирана вода, ще оздравееш." И действително той лекуваше добре. Дойде някой болен при него, даде му намагнетизирана вода и след един месец оздравява. Той казваше: „Трябва да знаете, че когато духовете намагнетизират водата, всичките болести се лекуват". Той лекуваше по два начина. Всякога запитваше духовете: „Как да лекувам, по научно-медицински начин или чрез намагнетизирване?
към текста >>

8. №47 /Пеню Киров/

Трябва да имам милост по-голяма към болните.
Казвам ти, че е за твоето добро! “. И тъй остана, сам да следя за сетнините в живота. На 28 декемврий се разболях от инфлуенца в гърлото и през нощта, и на другия ден, доста зле бях. Гледа ме д[окто]р около 4-5 дни и след още един ден Бог ме привдигна. Аз и от това урок вземах. Трябва да имам милост по-голяма към болните. Болестта приех, следствие магнетисване на дяда ми1, който беше зле болен от тази болест. След ден време дяда ми стана добре, но разболя се баба ми. На другата сутрин от разболяването получи епилептичен удар2 в левия крак [и] лявата ръка: устата на една страна, очите на друга и езикът схванат. Почнаха се мъки ужасни. Докторът и други още явиха, че на 35% има надежда.
към текста >>

9. №50 /ПЕНЮ КИРОВ

Отивам на другата аптека, казаха ми, че те и докторът не могат ми помогна, но да отида в болницата.
На 13-и март прекарах и една смърт. Историята е следующата: В този ден на обяд, като се хранех в една гостилница, когато вече щях да привършвам, глътнах по погрешка едно кокалче, което застана на гърлото ми. После слезе още по-надолу – и така нито излиза, нито отива навътре, а продължаваше да ме реже, защото че и резливо било. В таквоз положение аз тичам в една аптека. Лицето, което дирих, отсъстваше. Отивам на другата аптека, казаха ми, че те и докторът не могат ми помогна, но да отида в болницата. Отивам и там. Като ме прегледаха, казаха, че е много навътре и не може ми се помогне, а да се обърна за съвет към Д-ра. Отивам да диря д-р Миркович – и той го няма, а болките много, и при това все се мъча да повръщам и ми текат от стомаха слюнките. Знам, че Сатана ми направи това, но какво да правя. От мъки отивам при морето, защото ми беше стидно да обръщам вниманието на хората в града.
към текста >>

Аз бях се молил, като отивах в болницата, но рекох да се помоля пак на Отца.
Отивам и там. Като ме прегледаха, казаха, че е много навътре и не може ми се помогне, а да се обърна за съвет към Д-ра. Отивам да диря д-р Миркович – и той го няма, а болките много, и при това все се мъча да повръщам и ми текат от стомаха слюнките. Знам, че Сатана ми направи това, но какво да правя. От мъки отивам при морето, защото ми беше стидно да обръщам вниманието на хората в града. Аз бях се молил, като отивах в болницата, но рекох да се помоля пак на Отца. И тъй и направих. Докато изказвам, че никой освен Него няма да ми помогне, ето, че се издух с голяма сила и повърнах малко храна, което по-рано, колкото и да се мъчих, не можа да стане. И даде Бог, и се избавих. Боля ме пищеварителният канал няколко дни, но днес съм здрав и добре. После ми каза Гавраил, че това било дело на Сатана, но Бог осуетил неговите намерения.
към текста >>

10. №55 /Пеню Киров/

Правела молитвена вода и лекувала болни, [за] които се каже.
Писа ми този мой приятел и ме задължи да питам. Питах и се отговори, че е сам Господ Исус и Неговият Дух я ръководи. Писах им и сега пак ми пишат доста работи. Тя имала около 35 г. и се не жени. Правела молитвена вода и лекувала болни, [за] които се каже. И много други неща ми пишат за нея. Братко Дънов, поздравленията Ви все съм получавал, благодаря. Докторът не изпраща вноса си58, казва, че там си го внасял. Пиши ми и приложеното писмо на Колесников повърни ми. Приеми сърдечните ни поздравления от мен, Тодор, Мелкон и Курустов.
към текста >>

и умира в болница през 1913 г.
_________________________ Обяснителни бележки: 56 Вероятно това е Пано Костадинов, за когото се споменава в писмо №64 от 20 юли 1902 г. 57 Запасен капитан Недялко Нейков Балканджиев е роден в с. Кадекьой, Русенско, на 10.12.1863 г. и умира в болница през 1913 г. Завършва Военното училище и е произведен подпоручик на 3.12.1885 г. Капитан е от 1.1.1892 г. Минава в запаса през 1901 г. и е зачислен към Девети резервен полк – Свищов. Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се установяват да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие.
към текста >>

11. №76 (Пеню Киров)

Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление.
Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва. Така към нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора. Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора. Точността на предсказанията й се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява й се Света Богородица, като й посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души.
към текста >>

12. №102 (Петър Дънов) [отворена карта]

На Бъчваров децата били болни179 , не ще може да дойде.
Варна, 12 август 1904 г. Л. б. Киров, Пристигнах благополучно178 . С днешната поща Ви изпращам книгата. Г-жа Казакова не е дошла още. На Бъчваров децата били болни179 , не ще може да дойде. Поздрави Тодора. Със сърдечен поздрав: Ваш П. К. Дънов -------------------------------------- 177 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>

13. №91 (Пеню Киров)

Засега ние тука сме всички добре с живота и здравето си, но болни откъм духовното здраве.
Прочее, тъй както стоят работите, ако е Волята Божия, а така също и волята на Вашето умозрение, моля явете ми съветите си. Понеже като днес помня казаните Ви думи лятос, на няколко пъти, в няколко форми във вид на натяквание, че всички человеци заради тяхното желание на това и онова, за да си го добият, стават роби на света. Или всеки става роб на желанията си. Това бе казал, когато аз бях решил да остана при дядо ми. Тогава при всичко, че аз Ви бях разбрал най-добре, преструвах се на щур, щото нямаше какво да правя, понеже думите Ви бяха истина, а аз [бях] слаб. Засега ние тука сме всички добре с живота и здравето си, но болни откъм духовното здраве. Г-н Бъчваров бе тука преди няколко време и доста добре прекарахме няколко вечери. Понарадвах му се, но струва ми се, че има скрито нещо в неговата душа. Приеми искрения ми братски поздрав, а така също поздрав и от Тодора. Поздрави добрите г-н Гумнеров и госпожа му. Твой верен още Господу: П. Киров
към текста >>

14. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

и умира в болница през 1913 г.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6 57 Запасен капитан Недялко Нейков Балканджиев е роден в с. Кадекьой, Русенско, на 10.12.1863 г. и умира в болница през 1913 г. Завършва Военното училище и е произведен подпоручик на 3.12.1885 г. Капитан е от 1.1.1892 г. Минава в запаса през 1901 г. и е зачислен към Девети резервен полк – Свищов. Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се установяват да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие.
към текста >>

15. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13

Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление.
Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва. Така към нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора. Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора. Точността на предсказанията се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява се Света Богородица, като посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души.
към текста >>

16. 128 ПИСМО

Мъртви възкресява, грешни спасява, болни изцелява.
Вий има много нещо да се учите, а така също и Юрдана. Бог всички люби и всяко едного води по особен път. Високи са Неговите мисли и неизследими Неговите пътища. В тъмнината създава виделина; в хаоса порядък; в ада спасение. Той е Господ, благословен от веки. Мъртви възкресява, грешни спасява, болни изцелява. На слепите дава знание, на хромите крака. Които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови. Никога няма да се посрамят уповаващите на Него. Само Той е вседостатъчен да задоволи гладните и жадните. Само Той е, Който просвещава человеческите умове и сърца.
към текста >>

17. 144 ПИСМО

Мен ако слушате, няма нужда в никаква болница да ходите, нито да се подлагате на електрически операции, понеже може наместо полза да ви се създадат още по-големи неприятности.
Варна, 19. IX. 1905 г. Люб. г-н Ил. Мен ако слушате, няма нужда в никаква болница да ходите, нито да се подлагате на електрически операции, понеже може наместо полза да ви се създадат още по-големи неприятности. Вашето здраве ще се подобри само чрез редовно живеене. Вашата болест е душевна. Когато душата ви се пречисти, когато умът ви се освободи от миналото и вие дълбоко съзнаете в себе си, че е най-добре да се живее тъй, както Господ Мъдрий е определил, и да престанете да се безпокоите за отношението на хората, тогава ще добиете онзи вътрешен Мир и душевно спокойствие. Вашата Вяра, вашата Надежда и Любов към Бога и ближните ви ще ви спаси и ще ви избави от това, което ви смущава. Види се, вие сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно безпокойствие.
към текста >>

18. БЕЛЕЖКИ

Те са: „римското католичество, англо-американското и немско протестанство, сектата на адвентистите, на петдесетниците, на душевно болните и отчасти шарлатанствуващи „ясновидци", съновидци и прорицатели, най-зловредните сектанти - теософите и окултистите".
През 1922 г. архиерейски събор обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от православната църква. Посланието на събора е публикувано в бр. 22 и 23 на „Църковен вестник" от 30 септември 1922 година. „Погрешаващите във вярата" са разделени на две категории - едните са се увлекли в пътя на безверието, а другите са се отдали на лъжеучения. Те са: „римското католичество, англо-американското и немско протестанство, сектата на адвентистите, на петдесетниците, на душевно болните и отчасти шарлатанствуващи „ясновидци", съновидци и прорицатели, най-зловредните сектанти - теософите и окултистите". „Днес Светият синод взима мерки против мене, ще ме гонят. Какви мерки ще вземат? Чудни са те, с мене да се борят! Ще имат работа с Господа, не с мен. Какво съм аз?
към текста >>

Посещавал е болници, училища, манастири, различни хора по села и градове и данните е нанасял на френологически карти.
При това и други мъчнотии има, самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духа на тоя свят, става и тя за тях спънка ... " 13. По всяка вероятност споменава се Боян Боев (1883-1963), един от най-близките и всеотдайни помощници на Учителя. 14. Сп. „Виделина" се издава от д-р Миркович от 1902 година. 15. По време на своите пътувания из страната Учителя със специални уреди е извършвал френологически изследвания. Посещавал е болници, училища, манастири, различни хора по села и градове и данните е нанасял на френологически карти. " 16. Учителя се е освободил чрез жребий от военна служба. Обикновено са били привиквани повече хора, отколкото е било планирано. За бройките в повече се е теглил жребий. 17. Тодор Бъчваров, участник в първите срещи и събори, издава сп.
към текста >>

19. Влиянието на Слънчевата Енергия

през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах.
Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото – обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев Слънце – за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев Слънце за уякчаване на дихателната система, а от 9–12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един–два часа след обяд, когато топлината им е най-голяма. Но ако слънчевите лъчи действуваха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да замени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главният лечебен фактор, а други по-високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия), а към тях Земята е по-възприемчива сутринта. Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обяд, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е обяд, а за трети е залез.
към текста >>

20. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

В съвременната наука, която изучава болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава.
А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви изкривявания. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тези два велики процеса, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа; също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни. Не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат. В съвременната наука, която изучава болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава. Това влошаване се нарича криза. След всяка такава криза организмът се подобрява и усилва, и болезненото състояние се намалява. Следователно онзи, който не разбира закона, ще каже, че това лекарство е неуместно, понеже произвежда влошаване, но именно спасението седи в това влошаване. И право казва старата българска поговорка: „Водата, докато не се размъти до дъното, не се обистря“. Но именно коя вода?
към текста >>

21. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни.
Децата носят духа на смирението и помирението. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата внася сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене. Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия. Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително. Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установени обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават. С други думи казано: когато течението на една река се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата.
към текста >>

22. Повече светлина

В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще лекува всички болни.
Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа – агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят – всички спорове ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоменание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще лекува всички болни. И право е казал пророкът на миналото, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората. Дошло е време, когато всички трябва да действуват по този начин.
към текста >>

23. ***

Те имат чудната сила да лекуват всякакви болни, да подмладяват стари, да съживяват умрели.
Всички долу ѝ са мили и близки. Тя иска да раздаде всичко, каквото има, на тия, които обича. Чувствува, че не е сама. Усеща около себе си присъствието на хиляди светли същества, които я обичат и които тя обича. На върха има един Извор, чиито води имат вълшебна сила. Те имат чудната сила да лекуват всякакви болни, да подмладяват стари, да съживяват умрели. Тя отива нагоре само за хилядите свои близки долу в долината: болни, немощни, слаби, остарели и умиращи. Близо е Вече Върхът. Като се върне, ще им занесе от кристалните струи на живота. И ще им покаже Пътя. И хиляди ще тръгнат по него!
към текста >>

Тя отива нагоре само за хилядите свои близки долу в долината: болни, немощни, слаби, остарели и умиращи.
Тя иска да раздаде всичко, каквото има, на тия, които обича. Чувствува, че не е сама. Усеща около себе си присъствието на хиляди светли същества, които я обичат и които тя обича. На върха има един Извор, чиито води имат вълшебна сила. Те имат чудната сила да лекуват всякакви болни, да подмладяват стари, да съживяват умрели. Тя отива нагоре само за хилядите свои близки долу в долината: болни, немощни, слаби, остарели и умиращи. Близо е Вече Върхът. Като се върне, ще им занесе от кристалните струи на живота. И ще им покаже Пътя. И хиляди ще тръгнат по него! КРАСИВ Е ПЪТЯТ НА ВЪЗХОДА!
към текста >>

24. 200–250

Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално!
Болестите. Ученикът не трябва да боледува. Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест. Тя е носителка на изобилния Живот. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално! 240 Окултна медицина. Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебния сок за тялото.
към текста >>

25. Светът на великите души

Тъмнина за силните, светлина за слабите, скръб за здравите, радост за болните.
Туй, което носи опасност и чистота, планина се казва. Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината. Път без прах, истина без съмнение и живот без страдание, това е безсмъртие. Тъмнина за силните, светлина за слабите, скръб за здравите, радост за болните. Здравият да се радва на скърбите си, а болният - на радостите си. Младостта е дреха на живота. Светлината е дреха на знанието. Свободата е дреха на здравето. Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод.
към текста >>

Здравият да се радва на скърбите си, а болният - на радостите си.
Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината. Път без прах, истина без съмнение и живот без страдание, това е безсмъртие. Тъмнина за силните, светлина за слабите, скръб за здравите, радост за болните. Здравият да се радва на скърбите си, а болният - на радостите си. Младостта е дреха на живота. Светлината е дреха на знанието. Свободата е дреха на здравето. Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод. Не търси това, което не ти трябва.
към текста >>

26. ПСАЛОМ 57 - ЗА БОЛНИ ДУХОМ

ПСАЛОМ 57 ЗА БОЛНИ ДУХОМ
"И от тях изцели ги" (Лука 4:40) ПСАЛОМ 57 ЗА БОЛНИ ДУХОМ 1. Помилвай ме, о, Боже, помилвай ме; защото на Тебе уповава душата ми и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията. 2. Ще викам към Бога Вишнаго, към Бога - моя благодетел. 3. Ще проводи от Небеса и ще ме избави, ако и да ме укорява зиналият да ме погълне. Бог ще проводи Милостта Си и Истината Си. 4. Душата ми е всред лъвове; лежа между пламенни человеци, на които зъбите са копия и стрели, и езикът им е остър меч.
към текста >>

27. МОЛИТВИ ЗА ЛЕКУВАНЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ

МОЛИТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ НА БОЛНИ
Не си ти сам, когато минаваш през водата. С тебе ще бъда, когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламък не ще те опари, и в немощ не бой се, защото Аз съм с тебе! " И сега чуй молбата ми, Господи, и излей върху му (й) от обилната Си милост! Амин МОЛИТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ НА БОЛНИ Молитвата се отправя в сряда, събота и неделя в 7 и 9 ч. преди обяд, като се произнася и личното име на болния. Всеприсъствуващи Всеблаги Боже, в името на Господа, Който е говорил с раба Ти, да дойде ТВоето изцеление чрез нас - Твоите слуги, за слава на името Ти. Благодарим Ти, че си ни послушал. Ти си само наш Господ и, освен Тебе, другиго нямаме.
към текста >>

преди обяд, като се произнася и личното име на болния.
" И сега чуй молбата ми, Господи, и излей върху му (й) от обилната Си милост! Амин МОЛИТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ НА БОЛНИ Молитвата се отправя в сряда, събота и неделя в 7 и 9 ч. преди обяд, като се произнася и личното име на болния. Всеприсъствуващи Всеблаги Боже, в името на Господа, Който е говорил с раба Ти, да дойде ТВоето изцеление чрез нас - Твоите слуги, за слава на името Ти. Благодарим Ти, че си ни послушал. Ти си само наш Господ и, освен Тебе, другиго нямаме. Ти си, Който винаги можеш да изцеляваш и Твоето изцеление е здраве за душата и тялото. Възвърни задружното действие между ума и душата, между душата и тялото.
към текста >>

МОЛИТВА ПРИ БОЛНИ - ДУХЪТ СВЯТИЙ
Господи, молим Ти се, излей чрез нас, Твоите слуги, благостта Си за излекуване на него (нея) и изпрати, молим Ти се, Твоите небесни служители да му (й) донесат подкрепа, здраве, обнова в живота, който Ти съхраняваш за Твоите избрани. Велики Господи, нека още сега този наш брат (тази наша сестра) приеме Твоята велика милост и да се почувства здрав и жизнерадостен (здрава и жизнерадостна). Господи, благодарим Ти, че си ни послушал. Ние с радост приемаме мъчнотиите в живота и с радост ще изпълним Твоята блага Воля. Амин. МОЛИТВА ПРИ БОЛНИ - ДУХЪТ СВЯТИЙ Ако е някой в Христа, той е създание ново. И ще дойдат над теб всички тези благословения и ще починат. Аз ще те изцеля. Едно тяло и един Дух! Аз съм Господ, който те изцелявам.
към текста >>

28. ФОРМУЛИ - Всички

Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тези думи, те са думи на Духа:
Аз ще живея добре заради Бога. Моят ум ще бъде светъл, защото Бог иска това. формула 19 Бог е Дух и когато Му служат, да Му служат в Дух и Истина. формула 20 Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тези думи, те са думи на Духа: Господи Боже, Аумен, Амин! формула 21 Бог е Великата Реалност, Абсолютната Реалност, а човек е проява на реалността. Космическа стълба на Реалността: Материята е кондензирана Енергия.
към текста >>

29. ФОРМУЛИ - (1-21) 'Господ царува. Облечен е във великолепие'

Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тези думи, те са думи на Духа:
Аз ще живея добре заради Бога. Моят ум ще бъде светъл, защото Бог иска това. формула 19 Бог е Дух и когато Му служат, да Му служат в Дух и Истина. формула 20 Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тези думи, те са думи на Духа: Господи Боже, Аумен, Амин! формула 21 Бог е Великата Реалност, Абсолютната Реалност, а човек е проява на реалността. Космическа стълба на Реалността: Материята е кондензирана Енергия.
към текста >>

30. Псалом 57 - за болни духом

Псалом 57* — за болни духом
„И от тях изцели ги" Е6. Л. 4:40 Псалом 57* — за болни духом 1 Помилвай ме, о, Боже, помилвай ме, защото на Тебе упова душата ми и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията. 2 Ще викам към Бога Вишнаго, към Бога моя благодетел. 3 Ще проводи от небеса и ще ме избави, ако и да ме укорява зиналият да ме погълне, Бог ще проводи милостта Си и истината Си. 4 Душата ми е всред лъвове: лежа между пламенни человеци, на които зъбите са копия и стрели, и езикът им е остър меч. 5 Възнеси се над небесата, Боже, славата Ти да бъде по всичката земя.
към текста >>

31. Молитва за лечение и изцеление на болни

Молитва за лечение и изцеление на болни
Молитва за лечение и изцеление на болни Молитвата се отправя в сряда, събота и неделя в 7 и 9 ч. преди обяд, като се произнася и личното име на болния. Всеприсъствуващ и Всеблаги Боже, в името на Господа, който е говорил с раба Ти, да дойде Твоето изцеление чрез нас — Твоите слуги, за слава на името Ти. Благодарим Ти, че си ни послушал. Ти си само наш Господ и, освен Тебе, другиго нямаме.
към текста >>

преди обяд, като се произнася и личното име на болния.
Молитва за лечение и изцеление на болни Молитвата се отправя в сряда, събота и неделя в 7 и 9 ч. преди обяд, като се произнася и личното име на болния. Всеприсъствуващ и Всеблаги Боже, в името на Господа, който е говорил с раба Ти, да дойде Твоето изцеление чрез нас — Твоите слуги, за слава на името Ти. Благодарим Ти, че си ни послушал. Ти си само наш Господ и, освен Тебе, другиго нямаме. Ти си, който винаги можеш да изцеляваш и Твоето изцеление е здраве за душата и тялото. Възвърни задружното действие между ума и душата, между душата и тялото.
към текста >>

32. Молитва при болни Духът Святий

Молитва при болни
Молитва при болни Духът Святий Ако е някой в Христа, той е създание ново. И ще дойдат над теб всички тези благословения и ще починат. Аз ще те изцеля. Едно тяло и един Дух!
към текста >>

33. Формули 1-24 Господ царува: облечен е във великолепие

Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тези думи, те са думи на Духа:
Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в любовта Му. Формула 22 Ето една идея, на която можете да служите: Аз мога да бъда такъв, какъвто Бог ме иска. Формула 23 Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тези думи, те са думи на Духа: Господи Боже, Аумен, Амин! Формула 24 Бог е великата реалност, абсолютната реалност, а човек е проява на реалността.
към текста >>

34. Формули 448 - 463 Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духа ми

41- за болни
Пс. 27 - във вторник Пс. 28 - в полунощ, за помощ, когато паднеш духом Пс. 32 - при изповед, девет нощи подред в 3 ч. Пс. 34 - в обезсърчение Пс. 38 и Пс. 41- за болни Пс. 39 - срещу врагове Пс. 44 - в петък Пс. 45- в 16.30 ч. Пс. 51- 40 дни при смъртен грях Пс. 55 - при скръб в 4 ч.
към текста >>

Пс. 57 - за болни духом
Пс. 39 - срещу врагове Пс. 44 - в петък Пс. 45- в 16.30 ч. Пс. 51- 40 дни при смъртен грях Пс. 55 - при скръб в 4 ч. Пс. 57 - за болни духом Пс. 61 - в неделя Пс. 62 - при тъга, за вяра Пс. 68 - при страх Пс. 70 - за духовна помощ Пс. 88 - в скръб
към текста >>

35. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

В селото била уредена военна болница за ранени и болни арапи-войници, които били докарвани откъм Силистра.
Той осветил черквата в името на свети Атанаси Александрийски, при стечението на много народ от околните села. На дяда Атанаса дошло наум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък. И за такъв повикали свещеника Иван Громов (родом от Беброво). Селото Николаевка се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села. Обаче на всичко това попречила Кримската война. В селото била уредена военна болница за ранени и болни арапи-войници, които били докарвани откъм Силистра. Болницата се помещавала в четири селски къщи. Селото хранило болните, та е било освободено от носене [на] военни припаси и др. За охрана на болницата имало 150 души войници-арапи, на които предводител бил Халил ага. През 1850 г. в селото квартирували 50 - 60 поляци от полската дивизия, на която началството било в град Варна.
към текста >>

Болницата се помещавала в четири селски къщи.
На дяда Атанаса дошло наум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък. И за такъв повикали свещеника Иван Громов (родом от Беброво). Селото Николаевка се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села. Обаче на всичко това попречила Кримската война. В селото била уредена военна болница за ранени и болни арапи-войници, които били докарвани откъм Силистра. Болницата се помещавала в четири селски къщи. Селото хранило болните, та е било освободено от носене [на] военни припаси и др. За охрана на болницата имало 150 души войници-арапи, на които предводител бил Халил ага. През 1850 г. в селото квартирували 50 - 60 поляци от полската дивизия, на която началството било в град Варна. Поляците служели на турците.
към текста >>

Селото хранило болните, та е било освободено от носене [на] военни припаси и др.
И за такъв повикали свещеника Иван Громов (родом от Беброво). Селото Николаевка се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села. Обаче на всичко това попречила Кримската война. В селото била уредена военна болница за ранени и болни арапи-войници, които били докарвани откъм Силистра. Болницата се помещавала в четири селски къщи. Селото хранило болните, та е било освободено от носене [на] военни припаси и др. За охрана на болницата имало 150 души войници-арапи, на които предводител бил Халил ага. През 1850 г. в селото квартирували 50 - 60 поляци от полската дивизия, на която началството било в град Варна. Поляците служели на турците. Известно е, че тези поляци дигнали до село Пашакьой (днес варненския квартал „Владиславово") паметника на крал Владислав.
към текста >>

За охрана на болницата имало 150 души войници-арапи, на които предводител бил Халил ага.
Селото Николаевка се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села. Обаче на всичко това попречила Кримската война. В селото била уредена военна болница за ранени и болни арапи-войници, които били докарвани откъм Силистра. Болницата се помещавала в четири селски къщи. Селото хранило болните, та е било освободено от носене [на] военни припаси и др. За охрана на болницата имало 150 души войници-арапи, на които предводител бил Халил ага. През 1850 г. в селото квартирували 50 - 60 поляци от полската дивизия, на която началството било в град Варна. Поляците служели на турците. Известно е, че тези поляци дигнали до село Пашакьой (днес варненския квартал „Владиславово") паметника на крал Владислав. Известно е, че водителят на поляците бил Садък паша (М.
към текста >>

36. ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА

Ще бъде ли приятно да се предпочете недостойният пред достойния, болният - пред здравия, злият - пред добрия, злоезичният пред праведния?
Обърнете очите си на този свят. Погледнете на всички неща наоколо ви. Погледнете на това множество, което се движи наоколо ви: кой промишлява за техните нужди? Не говори ли всичко това вкупом: всичко според заслугите на всекиго. Ще бъде ли приятно да се предпочете не според заслугите на всекиго? Ще бъде ли приятно да се предпочете недостойният пред достойния, болният - пред здравия, злият - пред добрия, злоезичният пред праведния? - Не! Небето и земята са за наследие на кротките и чистосърдечните; които имат уши да слушат, нека слушат. Не викайте само „Господи, Господи", но изпълнявайте Волята на Отца ми. Не са думите, които склоняват Небето, но доброто и чистото сърце. То е единственият залог, който важи, и ако вашите сърца принадлежат на света, с какво остава да Ме привличате към себе си?
към текста >>

37. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот. Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г. От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност. През 1893 г. отишъл отново в Париж.
към текста >>

38. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност.
Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец. Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син. Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст. Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско. Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна възраст и на 24 години ражда Михаил. Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност. Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра. „Тя имаше дарби, защото преливаше от любов", спомня си по-късно за нея той. Веднъж запалил сламата в един сеновал, селяните хукнали да го гонят, а той се скрил в бабиния си дом. Изобщо, след всяка детска щуротия винаги намирал при баба Астра убежище. Михаил Иванов постъпва в Началното училище в Сербци.
към текста >>

Не мислел за друго, освен за помъдрелия бивш болник, седнал в краката на Исус пред смаяната от чудото тълпа.
„Нещо се случи с мен - спомня си по-късно той, - сълзи, ридания. Исках да стана светец, пророк. Това беше истинска трансформация. Плаках три дни и три нощи, молех Бога за прошка..." Не след дълго някакъв работник му подарява „Новия завет". Поразила го историята за изцелението на обладания от бесове. Не мислел за друго, освен за помъдрелия бивш болник, седнал в краката на Исус пред смаяната от чудото тълпа. Когато бил на 12 години, опитал да пости. С двама приятели се уединили в някаква колиба край Гебед-жанското езеро и уплашили до смърт родителите си. Четял много - Жул Верн, Рамачарака, Луи Жакойо. Дори в конюшнята си направил „химическа лаборатория". На 13-годишна възраст прочел книга за живота на Буда, година по-късно - брошура с теософските схващания за духовните тела и чак-рите у човека.
към текста >>

Болният почувствал, че съществото пред него, изразяващо могъщество и превъзходство, иска да го завладее.
Във Варна продължава да чете много и безразборно, опитва йога-упражнения от пранаяма. Поведението му тревожи родителите му, дори майка му един ден изгаря всичките му книги. В началото на 1917 г. заболява тежко от коремен тиф, със седмици е между живота и смъртта. Една вечер, със замъглено от треската съзнание Михаил видял фигура, облечена в черно, тъмните и очи били изпълнени с нещо ужасно. Болният почувствал, че съществото пред него, изразяващо могъщество и превъзходство, иска да го завладее. Но един втори образ се появил, белите му дрехи искрели, очите му изразявали любов. Разбрал, че стои пред избор, че светът на разрушението иска да си служи с него. Тогава обърнал поглед към светлия образ и се оставил да бъде привлечен от него. „Красотата ме завладя", спомня си по-късно Михаил Иванов. През зимата на 1917 г.
към текста >>

39. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да възбуди борба у болния.
Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и прочее - какво ще научат тези клетки? Нищо друго, освен отношенията на разните други клетки едни спрямо други. Така е и в Духовния свят - духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други. Да, на вас ви трябва опитност. За сферите: вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет. Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да възбуди борба у болния. На 11 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов той ми каза: Що е воля? Волята е желание, мисъл и сила. В същия ден, когато бяхме към Семинарията, в 5 ч. вечерта, г-н Дънов ми казваше, че човек трябва да използва благата, които Господ му дава.
към текста >>

40. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек.
Всякой един ден вие преминавате всичките сфери. Вашата душа се движи през всичките сфери и всякой един ден вие имате случай и възможност да държите връзката с която и да е сфера и да се свържете с която и да е противоположна сфера. По-нататък: аз се опасявам за вас, за вашето здраве и физика. Някои от вас, вместо физически да се подигнат, те физически се разглобяват. И на това именно аз не се радвам, та затова и ще ви се препоръчат тази година телесни упражнения. Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек. Да, вие чуете някои работи тук и като излезете навън, всичко забравяте и като че ли не е било. Но аз не искам болни хора във Веригата - от болни хора във Веригата не се нуждаем. В един болен човек може справедливо да се предполага, че има лоши духове, които влизат в него, за да го разрушават. Не че не съм ви помагал, напротив, много пъти съм идвал да ви помагам, но вие като не се свързвате с мен, то помощта не е идвала - не може в такъв случай да ви се помага. Вие трябва да сте в пълно съгласие и хармония с мен.
към текста >>

Но аз не искам болни хора във Веригата - от болни хора във Веригата не се нуждаем.
По-нататък: аз се опасявам за вас, за вашето здраве и физика. Някои от вас, вместо физически да се подигнат, те физически се разглобяват. И на това именно аз не се радвам, та затова и ще ви се препоръчат тази година телесни упражнения. Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек. Да, вие чуете някои работи тук и като излезете навън, всичко забравяте и като че ли не е било. Но аз не искам болни хора във Веригата - от болни хора във Веригата не се нуждаем. В един болен човек може справедливо да се предполага, че има лоши духове, които влизат в него, за да го разрушават. Не че не съм ви помагал, напротив, много пъти съм идвал да ви помагам, но вие като не се свързвате с мен, то помощта не е идвала - не може в такъв случай да ви се помага. Вие трябва да сте в пълно съгласие и хармония с мен. А ако имате някоя затаена мисъл у вас, трябва да ми я кажете, защото един човек, който лицемери с мен, лицемерието намеря ли го в него, ще бъда безпощаден спрямо такъв. Защо да държим дявола, та да страдаме и работим за него?
към текста >>

41. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни.
Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелистките проповедници и поповете. И сега ние трябва да започнем да даваме за Господа и на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, да им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всичките негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тая глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцели ни." Ами че аз ви излекувам, а ето, вие пак грешите, грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер. Трябва да се учреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у нас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос ви дава. Не грешете, не се обиждайте, не се лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола.
към текста >>

42. Спомени на Елена Иларионова -1905

Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния.
Нито един познат нямахме там. Багажът ни не бе пристигнал, а в хотела бе неудобно да лежи. Съдържателят на хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи. Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена. При това положение болестта на Костадина се влошаваше. Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния. Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му. Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне. При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ. Не исках да обезпокоявам и братята си. Пристигна ни багажът.
към текста >>

Настаних на болния легло.
Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му. Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне. При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ. Не исках да обезпокоявам и братята си. Пристигна ни багажът. Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог”. През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет до Учителя. Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех. Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София.
към текста >>

Когато размествахте и нагласяхте леглото, г-жата каза на болния „Направи усилие да станеш.
Той има задължение в живота. Ако сте съгласни да ги изплатите, аз ще ви помогна”. Ние дадохме нашето съгласие и вместо отговор Учителя пристигна. То беше радостна изненада. „Господ ме прати, каза той, да ви помогна. Когато размествахте и нагласяхте леглото, г-жата каза на болния „Направи усилие да станеш. Сега освен Бог никой няма да ни помогне”. Тогава Бог ми каза: „Иди, помогни на тия хора”. С голямо учудване го запитахме как ни е чул, като е толкова далеч от нас. „За тия, които чуват и виждат, няма разстояние”. И многото случки, които той ни каза, ни убедиха, че всичко е открито пред него.
към текста >>

В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния.
— Не можеш да ме разубедиш — ми каза той. — Аз стоях дълго време на двора и го наблюдавах. Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър. Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб. На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир. В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо. Аз ще почакам да се завърнат и да се запозная с гостенина ви”. Като се завърнаха, запозна се с Учителя. Остана дълго време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси.
към текста >>

Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел.
— Аз стоях дълго време на двора и го наблюдавах. Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър. Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб. На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир. В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо. Аз ще почакам да се завърнат и да се запозная с гостенина ви”. Като се завърнаха, запозна се с Учителя. Остана дълго време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси. Учителя му каза: „Има и други сили извън земните, които помагат”.
към текста >>

43. Писма до семейство Иларионови - 1905

Мен ако слушате, няма нужда в никаква болница да ходите, нито да се подлагате на електрически операции, понеже може наместо полза да Ви се създадат още по-големи неприятности.
П.К.Дънов * * * 31.XII. 1905 г. Адресирано до Цариброд Люб. г-н Иларионов, Мен ако слушате, няма нужда в никаква болница да ходите, нито да се подлагате на електрически операции, понеже може наместо полза да Ви се създадат още по-големи неприятности. Вашето здраве ще се подобри само чрез редовно живеене. Вашата болест е душевна. Когато душата Ви се пречисти, когато умът Ви се освободи от миналото и Вие дълбоко съзнаете в себе си, че е най-добре да се живее тъй, както Господ мъдрий е определил, и да престанете да се безпокоите за отношението на хората, тогава ще добиете онзи вътрешен мир и душевно спокойствие. Вашата вяра, Вашата надежда и любов към ближните Ви ще Ви спаси и ще Ви избави от това, което Ви смущава. Види се, Вий сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно неспокойствие.
към текста >>

44. Писма до Мария Казакова - 1906

Мъртви въскресява, грешни спасява, болни изцелява.
Бог всички люби и всяко едного води по особен път. Високи са Неговите мисли и неизследими Неговите пътища. В тъмнината се създава виделина. В хаоса — порядък, в ада — спасение. Той е Господ, благословен от всеки. Мъртви въскресява, грешни спасява, болни изцелява. На слепите дава зрение, на хромите — крака. Които чакат Господ, тяхната сила ще се възобнови. Никога няма да се посрамят уповающите на Него. Само Той е вседостатъчен да Велика мелодия. Тогава щяхте да забравите дреболиите на тоя живот, грижите, тревогите, които постоянно ви спъват.
към текста >>

45. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек.
Ако искате да растете в истината, намерете човек, който винаги говори истината и вие ще си помогнете. Всякой един ден вие преминавате всичките сфери. Вашата душа се движи през всичките сфери и всякой един ден вие имате случай и възможност да държите връзката с която и да е сфера и да се свържете с която и да е противоположна сфера. По-нататък. Аз се опасявам за вас, за вашето здраве и физика. Някои от вас, вместо физически да се подигнат, те физически се разглобяват и на това именно аз не се радвам, та затова и ще ви се препоръчат тази година телесни упражнения. Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек. Да, вие чуете някои работи тук и като излезете навън, всичко забравяте и като че ли не е било. Но аз не искам болни хора във Веригата. От болни хора във Веригата не се нуждаем. В един болен човек все може да се справедливо предполага, че има лоши духове, които влизат в него, за да го разрушават. Не че не съм ви помагал, напротив, много пъти съм идвал да ви помагам, но вие като не се свързвате с мене, то помощта не е идвала — не може в такъв случай да ви се помага.
към текста >>

Но аз не искам болни хора във Веригата.
Вашата душа се движи през всичките сфери и всякой един ден вие имате случай и възможност да държите връзката с която и да е сфера и да се свържете с която и да е противоположна сфера. По-нататък. Аз се опасявам за вас, за вашето здраве и физика. Някои от вас, вместо физически да се подигнат, те физически се разглобяват и на това именно аз не се радвам, та затова и ще ви се препоръчат тази година телесни упражнения. Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек. Да, вие чуете някои работи тук и като излезете навън, всичко забравяте и като че ли не е било. Но аз не искам болни хора във Веригата. От болни хора във Веригата не се нуждаем. В един болен човек все може да се справедливо предполага, че има лоши духове, които влизат в него, за да го разрушават. Не че не съм ви помагал, напротив, много пъти съм идвал да ви помагам, но вие като не се свързвате с мене, то помощта не е идвала — не може в такъв случай да ви се помага. Вие трябва да сте в пълно съгласие и хармония с чене. А ако имате някоя затаена мисъл у вас, трябва да ми я кажете, защото един човек, който лицемери с мен, лицемерието намеря ли го в него, ще бъда безпощаден спрямо такъв.
към текста >>

От болни хора във Веригата не се нуждаем.
По-нататък. Аз се опасявам за вас, за вашето здраве и физика. Някои от вас, вместо физически да се подигнат, те физически се разглобяват и на това именно аз не се радвам, та затова и ще ви се препоръчат тази година телесни упражнения. Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек. Да, вие чуете някои работи тук и като излезете навън, всичко забравяте и като че ли не е било. Но аз не искам болни хора във Веригата. От болни хора във Веригата не се нуждаем. В един болен човек все може да се справедливо предполага, че има лоши духове, които влизат в него, за да го разрушават. Не че не съм ви помагал, напротив, много пъти съм идвал да ви помагам, но вие като не се свързвате с мене, то помощта не е идвала — не може в такъв случай да ви се помага. Вие трябва да сте в пълно съгласие и хармония с чене. А ако имате някоя затаена мисъл у вас, трябва да ми я кажете, защото един човек, който лицемери с мен, лицемерието намеря ли го в него, ще бъда безпощаден спрямо такъв. Защо да държим дявола, та да страдаме и работим за него?
към текста >>

46. ИЗ ПРОТОКОЛА НА ГОДИШНАТА СРЕЩА ПРЕЗ 1912 ГОДИНА

Помагат ни, ако не можем да обичаме, ако сме глупави, бедни, болни, маловерни и т.н.
Стиховете са дадени за духовно повдигане и усъвършенстване в пътя Господен. Когато човек се съедини с цветните лъчи, започва да твори; и като започне да работи със стиховете, ще има сила. Трептенията на тези стихове образуват краски с разни добродетели. Когато се работи с тях, те въздействат върху сърцето, ума и тялото и доставят онова, което им липсва. Те задоволяват копнежите, които имаме. Помагат ни, ако не можем да обичаме, ако сме глупави, бедни, болни, маловерни и т.н. Освен това със стиховете можем да помагаме и на други хора. А когато влезем в съгласие с всичките стихове, у нас ще се образува нова сила. И едно от желанията на Учителя е участниците във Веригата да образуват една силна вълна от седемте цвята. Обаче, при всичката простота и полза от метода, Учителя определя условията, при които той ще има успех. Най-важното е „да вървите в пътя, който аз ви препоръчвам (пътя на Любовта), защото само тогава ще можете да се ползувате от упражненията“.
към текста >>

47. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни.
Едно време дойдоха евангелистите, но казахме за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелистките проповедници и поповете. И сега, ние трябва да започнем да даваме за Господа и на Господа. С живота си ще покажем на свещениците, как трябва да се живее, да им кажем, как трябва да се приложи Христовото учение във всичките Негови подразделения; а за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва и трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тая глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате „Иэцели ни". Ами че аз ви излекувам, а ето, вие пак грешите; грешите и тогава болестта дохожда наново, в двоен размер. Трябва да се учреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у нас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос ви дава. Не грешете, не се обиждайте, не се лъжете.
към текста >>

48. 1920_9 Картините в горницата

Здравите хора изпитват приятност от слънцето, а болните — получават удар.
Много тихо изказано: тази картина е свързана с Рая. Светлината на тази жива картина действува успокоително на душата, повдига човека. Тя пада по известни закони под разни ъгли. (92-93 стр.) В стаята, където е живата картина, ако влезе нечист човек, ще получи удар, а ако е чист, ще излезе подмладен. Здравите хора изпитват приятност от слънцето, а болните — получават удар. Противодействието на светлината произвежда слънчев удар. Онези хора, които не са готови за духовен живот, се ожесточават. А почне ли човек да живее в сянка, става като молец, като бухал. (96-97 стр.) * Това е обяснение за знамето (бел.
към текста >>

49. 1922_8 Спомени на Георги Овчаров

Представете си, че застана сред София и започна да лекувам всички болни.
Група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпроси от идеите на Братството. Учителя беше на повече от 100-200 метра от нас и разговаряше с няколко възрастни братя. Забелязах, че Той напусна групата изведнъж и се упъти към нас. Щом пристигна, без да е чул разговора ни, Той започна да говори по темата, която обсъждахме: – Аз мога да лекувам всички болести и мъртви мога да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза. Представете си, че застана сред София и започна да лекувам всички болни. Тогаз името ми ще се разчуе по целия свят и ще почнат да идват болни отвсякъде. Тогава няма да мога да си гледам работата. И ако излекувам всички болни хора, какво съм направил? Представете си, че взема едно прасенце, измия го, изкъпя го и го пусна. Какво ще направи то?
към текста >>

Тогаз името ми ще се разчуе по целия свят и ще почнат да идват болни отвсякъде.
Учителя беше на повече от 100-200 метра от нас и разговаряше с няколко възрастни братя. Забелязах, че Той напусна групата изведнъж и се упъти към нас. Щом пристигна, без да е чул разговора ни, Той започна да говори по темата, която обсъждахме: – Аз мога да лекувам всички болести и мъртви мога да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза. Представете си, че застана сред София и започна да лекувам всички болни. Тогаз името ми ще се разчуе по целия свят и ще почнат да идват болни отвсякъде. Тогава няма да мога да си гледам работата. И ако излекувам всички болни хора, какво съм направил? Представете си, че взема едно прасенце, измия го, изкъпя го и го пусна. Какво ще направи то? Ще отиде пак, ще се потопи в гьола и пак ще се изкаля.
към текста >>

И ако излекувам всички болни хора, какво съм направил?
Щом пристигна, без да е чул разговора ни, Той започна да говори по темата, която обсъждахме: – Аз мога да лекувам всички болести и мъртви мога да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза. Представете си, че застана сред София и започна да лекувам всички болни. Тогаз името ми ще се разчуе по целия свят и ще почнат да идват болни отвсякъде. Тогава няма да мога да си гледам работата. И ако излекувам всички болни хора, какво съм направил? Представете си, че взема едно прасенце, измия го, изкъпя го и го пусна. Какво ще направи то? Ще отиде пак, ще се потопи в гьола и пак ще се изкаля. Така е с всички хора, които страдат от различни болести. Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото, и ако аз ги излекувам, без в тях да се е пробудил стремеж към духовен живот, те ще продължават да си живеят в своите грехове и още по-лоши болести ще ги сполетят.
към текста >>

50. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Има една магнетическа школа, в която болните се лекуват с паси.
Не мислете, че като влезете в окултната Школа, ще се подобри положението ви. Не, в първо време ще се влоши, а после ще се подобри. И ако вашето положение в първо време не се влоши, вие не сте на правия път, няма да бъдете ученици. Ако ви върви по мед и масло, няма да ви е добре, но ако стане някакво влошаване, на правия път сте. Такъв е законът. Има една магнетическа школа, в която болните се лекуват с паси. При туй магнетично лекуване, когато болният почне да се лекува, неговото положение първо се влошава, претърпява една ужасна криза и после дохожда едно подобрение; след това – наново втора криза, пак подобрение, криза, подобрение, докато тези кризи се намаляват, намаляват и като дойде последната криза, болестта ще се върне назад, по обратен път. Та сега и вие, като влезете в Школата, ще започнат всеки ден кризи. Някои постоянно се оплакват, казват: „Откак влязох в тази Школа, станах по-лош". Не, лекуваш се, сега познаваш лекуването. По-рано беше по-лош, сега положението ти се подобрява.
към текста >>

При туй магнетично лекуване, когато болният почне да се лекува, неговото положение първо се влошава, претърпява една ужасна криза и после дохожда едно подобрение; след това – наново втора криза, пак подобрение, криза, подобрение, докато тези кризи се намаляват, намаляват и като дойде последната криза, болестта ще се върне назад, по обратен път.
Не, в първо време ще се влоши, а после ще се подобри. И ако вашето положение в първо време не се влоши, вие не сте на правия път, няма да бъдете ученици. Ако ви върви по мед и масло, няма да ви е добре, но ако стане някакво влошаване, на правия път сте. Такъв е законът. Има една магнетическа школа, в която болните се лекуват с паси. При туй магнетично лекуване, когато болният почне да се лекува, неговото положение първо се влошава, претърпява една ужасна криза и после дохожда едно подобрение; след това – наново втора криза, пак подобрение, криза, подобрение, докато тези кризи се намаляват, намаляват и като дойде последната криза, болестта ще се върне назад, по обратен път. Та сега и вие, като влезете в Школата, ще започнат всеки ден кризи. Някои постоянно се оплакват, казват: „Откак влязох в тази Школа, станах по-лош". Не, лекуваш се, сега познаваш лекуването. По-рано беше по-лош, сега положението ти се подобрява. Туй ще се намали.
към текста >>

като служат на болни безвъзмездно, или може да го извършат и в умствения свят, но без да им се плати.
Туй ще се благослови, защото е излязло от нашия труд. Такива пари са вече благословени, с тях можем да работим. Сега, от другаде можем да вземем пари, но те няма да ни помогнат. (69 стр.) Да кажем, че някои нямат възможност да извършат нещо на физически поле, тогава ще го извършат в духовния свят, т.е. като служат на болни безвъзмездно, или може да го извършат и в умствения свят, но без да им се плати. (75 стр.) Сега, в тази Школа няма да бъде погълнато всичкото ви време, аз искам от вас на ден само по един час за Школата. Значи, в годината 360 часа за Школата или за „Божественото училище", както аз го наричам. (71 стр.) Аз ви казвам, че тази Школа е много икономична.
към текста >>

51. 1924_5 Спомени на Елена Иларионова

Когато донесе телеграмата, аз направих компреса и болният оздравя.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА През 1924 г. Костадин беше болен. Чудехме се с дъщеря ми Надка, дали да телеграфираме на Учителя за състоянието му. В това време брат Дойнов донесе телеграма от Учителя, изпратена до него, със следното съдържание: „Кажете да направят на Костадина млечен компрес." Брат Дойнов се зачудил какъв е този компрес, тъй като не е знаел, че Костадин е болен. Когато донесе телеграмата, аз направих компреса и болният оздравя.
към текста >>

52. 1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

Болният катър изяждаше едва ли не половината от приходите ми.
Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция - изработени стъпала и площадки - по постройките. С работата си покривах предварително направения дълг към Бертоли. Нещо като текуща сметка - от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна. А разходите ми бяха по-големи от приходите ми. Болният катър изяждаше едва ли не половината от приходите ми. От друга страна, плащах наем за обора, а като се включат непредвидени разходи по ремонти и пр., ето че разходите надминаваха приходите. Катърът Жаро боледува точно 28 дни, а през това време аз вече дължах на Бертоли 12 000 лева. Един ден, като товарехме с друг каруцар - Георги - стъпала на моята каруца, така си притиснах лявата ръка, че едва не я счупих. Отървах се само с охлузване до костите на всички пръсти. Кожата и месото висяха като парцали.
към текста >>

53. 1925_14 Спомени на великотърновски граждани за .Учителя

Добревски отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му дадат един труп.
Върнахме се без нея в България и искрено съжалявахме, че не послушахме доктор Петър Дънов. Адвокатът АТАНАС ДОБРЕВСКИ Запитал веднъж: „Можеш ли да съживиш мъртъв човек? " Учителя му казал, че може. Тогава А. Добревски отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му дадат един труп. Уверил ги, че Учителя ще го съживи. Имало едно момче, починало преди два часа, но когато се приготвил да откара трупа при Учителя, един от лекарите се възпротивил, правейки си следната сметка: „Ами ако той действително съживи момчето, какво ще стане с нашия авторитет? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето. Атанас Добревски имал и други опитности с Учителя. Веднъж заболял от хълцане и не можел да каже дума, без да изхълца.
към текста >>

54. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

Татко беше на работа, а мама – в болницата.
На 6 декември 1957 г. в 4 ч.с. пристигнаха четирима души от МВР. Димитър Костов ми показа заповед за обиск и изземване литературата на П. К. Дънов, но не ми даде заповедта, а я прибра. Татко беше на работа, а мама – в болницата. Написаха протокол и взеха 190 тома беседи и лекции. Знам, че бяха от четири различни отдела. Милиционерът беше с шмайзер. Представителят на КДС взе едно томче, разгърна го, зачете се и каза: „Много хубави работи пише в тая книжка." Аз му казах: „Върни ми я тогава." И той ми я върна. Той четеше наред и казваше: „Защо ги прибираме тия книги, не ми е ясно, никаква политика няма в тях." Поисках му да върне още книги, но той каза: „Много искаш!
към текста >>

Закарали го в ЖП Болница, където починал на 10 декември 1964 г.
Писмото завършваше с думите: „За стореното ни уведомете до 29.02. същата година." През 1964 г. брат Стамат беше вече тежко болен. Братята и сестрите от града го посещавахме, но инспекторката към Окръжен отдел „Просвета" Райна Йорданова дойде един ден в Детската градина и ми каза: „Ако искаш да бъдеш учителка, няма да ходиш при Стамат Тодоров." Аз й отговорих: Додя да го гледам, защото е болен и няма кой да се грижи за него." Тя ми каза: „Плащай на някого да се грижи за него, но ти в никакъв случай недей да ходиш." Тогава решихме да го изпратим в София на Изгрева, за да прекара зимата при брат Петър Филипов. Брат Стамат си взе багажа, но когато пристигнал на софийската гара, му станало лошо. Закарали го в ЖП Болница, където починал на 10 декември 1964 г. Аз пътувах със следващия влак. Когато пристигнах в София, не го намерих. Започнахме да го търсим. Служители на МВР намерили в паспорта му телефонния номер, на който аз щях да бъда. Съобщиха ни за неговата смърт и Братският съвет в София ми помогна да направим погребението.
към текста >>

55. УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало.
Всяко лозе, което се присъединяваше към общото, имаше своя колиба и на- веси. Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара. То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в невъзможност да го спасят. В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града. Скоро гражданството научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 години.
към текста >>

След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото.
Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара. То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в невъзможност да го спасят. В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града. Скоро гражданството научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 години. От благодарност за всичко това, подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не е приемал парични възнаграждения.
към текста >>

56. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Приемаше всеки ден посетители, които идваха при него по най-различни поводи - било да разрешат лични свои задачи, било болни, които искаха от Него помощ, било хора, които искаха да поговорят с Него.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ Спомени на ученици Питат много хора, имаше ли Учителят приемни дни? Нямаше приемни дни, защото Той приемаше всеки ден. Не само през деня, но денонощно. Приемаше всеки ден посетители, които идваха при него по най-различни поводи - било да разрешат лични свои задачи, било болни, които искаха от Него помощ, било хора, които искаха да поговорят с Него. Учителят приемаше от сутрин до вечер. Само един ден не приемаше посетители. Това бе събота. Той бе казал: "Съботния ден е за Господа. Него съм определил и закова съботния ден не приемам." Но когато някой настоява веднъж, два пъти на вратата, Той го приемаше, защото казваше: "Господ мен ме понася и Аз ще понасям, който и да дойде".
към текста >>

В разговор с Учителя един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт?
Тук идват само призваните от Бога! " Този закон го запомних много добре и затова бях много резервирана, когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот. Това бе изключено. Аз помнех думите на_Учителя и проверих лично този закон. Цанка Екимова В разговор с Учителя един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт? " Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре.
към текста >>

Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях.
Аз помнех думите на_Учителя и проверих лично този закон. Цанка Екимова В разговор с Учителя един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт? " Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Влад Пашов
към текста >>

57. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ

Когато болният иска да се лекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни и да се свързва с нея.
Те имат само вътрешен подтик за растеж, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, започва и растежа на растението. Значи, светлината на Луната, при пълненето й, се отразява отрицателно върху растението т.е. спира растежа на растението. Същият закон се отнася и до растежа на човека. Когато болният иска да се лекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни и да се свързва с нея. Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, да не прониква светлината й в неговата стая. Става ли въпрос за слънчева светлина, там и болният, и здравият трябва да се излагат на нейното благотворно влияние. Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, влиянието на различните планети върху него - Луната, в различните си фази, Слънцето и т.н. Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите - в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно.
към текста >>

Става ли въпрос за слънчева светлина, там и болният, и здравият трябва да се излагат на нейното благотворно влияние.
Значи, светлината на Луната, при пълненето й, се отразява отрицателно върху растението т.е. спира растежа на растението. Същият закон се отнася и до растежа на човека. Когато болният иска да се лекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни и да се свързва с нея. Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, да не прониква светлината й в неговата стая. Става ли въпрос за слънчева светлина, там и болният, и здравият трябва да се излагат на нейното благотворно влияние. Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, влиянието на различните планети върху него - Луната, в различните си фази, Слънцето и т.н. Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите - в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно. И Венера има същите фази на пълнене и празнене като Луната. Изобщо, в пътя на своето движение, всяка планета има свои специфични фази, през които минава.
към текста >>

58. БОЯН БОЕВ

Веднъж не изтърпях и казвам на Учителя: "Учителю, Ти мъртви възкресяваш, болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни ми и на мене кракът ми да оздравее!
Той съветите ги даваше така, както Учителят е говорил по някои проблеми. Боян Боев записваше всички разговори на Учителя с приятелите. Веднъж го виждам да куца с крака си и го питам защо не е искал съвет от Учителя, та да оздравее. Той ме изгледа и ми заприказва високо: "Това болно коляно и тази рана, която гнои, я имам от Балканската война. Има години, когато не гнои. Веднъж не изтърпях и казвам на Учителя: "Учителю, Ти мъртви възкресяваш, болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни ми и на мене кракът ми да оздравее! " А Учителят му рекъл: "Мога да сторя това, дето го искаш. На тебе ти е последното прераждане. Ти вече отиваш в ангелската йерархия. И затова, ако сега те излекувам, трябва да отидеш пак в друго прераждане на земята и това страдание да си го изкараш до края. Та избирай.
към текста >>

59. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Закараха ме в болницата.
Хвърляйки химикала с водата, от грамадната температура, водата произведе своя ефект при бързото изпарение и целият разтопен метал, като фонтан изригна нагоре и нажежените едри капки от кипящия метал, като пороен дъжд, паднаха върху мен. Бараката, в която работех, се запали. Дрехите ми и най-вече главата и лицето бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: "Очите ми". В тази неописуема скръб, почувствах Учителя до мен бащински да ми казва: "Николай, не се безпокой, не се тревожи, всичко ще мине". Закараха ме в болницата. Почти нищо не ми направиха, само някакви капки капнаха в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял". През същия ден извадих парче алуминий, ръбато с остри върхове, голямо колкото малък орех от устата си, без да ми е направило някаква повреда. След още два дни, бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях. Николай Дойнов
към текста >>

След още два дни, бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях.
В тази неописуема скръб, почувствах Учителя до мен бащински да ми казва: "Николай, не се безпокой, не се тревожи, всичко ще мине". Закараха ме в болницата. Почти нищо не ми направиха, само някакви капки капнаха в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял". През същия ден извадих парче алуминий, ръбато с остри върхове, голямо колкото малък орех от устата си, без да ми е направило някаква повреда. След още два дни, бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях. Николай Дойнов След заминаването на Учителя, в Братството стават разправии. Не приемат отчета на Антов и Коста Стефанов. Николай Дойнов и брат му Стефан застават на вратата на салона и не пущат Никола Антов на беседа. Той се ядосва много и казва, че ще им покаже кой е.
към текста >>

60. СТАРАТА ПОПОВА

" Най-после тя иска да влезе в болницата, понеже здравословните условия в къщи не били благоприятни за нея, трябвало й млечице, по-силна храна изобщо.
Пращам сестри да я наглеждат, казвам им: идете при нея, подкрепете я. Те чакат Учителят да отиде при нея, да я дигне веднага, но Той не отива, особен Учител е Той. Пращам една сестра, пращам друга сестра, да я видят, да я понасърчат, но тази сестра става все по-зле. Работата се влошава. Някой й казват: "Нали вашият Учител всичко може, защо не те дигне тогава? " Най-после тя иска да влезе в болницата, понеже здравословните условия в къщи не били благоприятни за нея, трябвало й млечице, по-силна храна изобщо. Казвам: ако тя влезе в болницата, повече няма да излезе и въпросът не е решен. Иде една сестра, казва ми: Тая сестра няма да я бъде, не може да стане от леглото си. Казвам й: Ще кажете на тази сестра да дойде при мене! - Учителю, защо си тъй жесток? Ти трябва да отидеш и да я насърчиш, да кажеш, че я обичаш.
към текста >>

Казвам: ако тя влезе в болницата, повече няма да излезе и въпросът не е решен.
Те чакат Учителят да отиде при нея, да я дигне веднага, но Той не отива, особен Учител е Той. Пращам една сестра, пращам друга сестра, да я видят, да я понасърчат, но тази сестра става все по-зле. Работата се влошава. Някой й казват: "Нали вашият Учител всичко може, защо не те дигне тогава? " Най-после тя иска да влезе в болницата, понеже здравословните условия в къщи не били благоприятни за нея, трябвало й млечице, по-силна храна изобщо. Казвам: ако тя влезе в болницата, повече няма да излезе и въпросът не е решен. Иде една сестра, казва ми: Тая сестра няма да я бъде, не може да стане от леглото си. Казвам й: Ще кажете на тази сестра да дойде при мене! - Учителю, защо си тъй жесток? Ти трябва да отидеш и да я насърчиш, да кажеш, че я обичаш. Казвам: Тая сестричка ще дойде при мене!
към текста >>

61. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Продължително го лекуват в болница, откъдето излиза с 80% инвалидност.
Продължава своята борба, доказва своето право и бива възстановен отново в армията с чин капитан. Идва Европейската война 1915-1918г. Той се оженва за дъщерята на генерал Станчо Радойков - Ангелина, или както я наричат Гела. Заминава след това за фронта. Бие се смело и е награден с ордени за храброст, но бива тежко ранен. Продължително го лекуват в болница, откъдето излиза с 80% инвалидност. През 1919г. се възстановява до известна степен, но не е бил годен за строева служба. Тодор Маринчевски Приятел на Лулчев го завежда на беседа на Учителя. Лулчев бил във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно.
към текста >>

62. КОМУНИ

След това си тръгват Георги Томалевски и Кръстю Тюлешков също болни от малария, вървят пеш до Карнобат, където си продават часовниците и с парите си купуват билети за влака и пристигат в Търново на събора.Останалите биват натоварени на една каруца от Жечо и закарани до Карнобат и оттам на влака стигнали до Търново за събора болни, изтощени, гладни и окъсани.
Онзи, който получи отговор на писмото си от Учителя и не пожела да се върне, заедно с още един след това се разболяха, починаха и изобщо не се върнаха на Изгрева. Това беше в 1922 г. Учителят беше много недоволен и след време се кара дълго на Жечо. Съставът се състоеше от Константин Константинов, Георги Радев, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Христо Койчев, Кръстю Тюлешков, Александър Стрезов, Георги Томалевски. Разболяват се от малария и Александър Стрезов пръв напуска и заминава за Стара Загора. След това си тръгват Георги Томалевски и Кръстю Тюлешков също болни от малария, вървят пеш до Карнобат, където си продават часовниците и с парите си купуват билети за влака и пристигат в Търново на събора.Останалите биват натоварени на една каруца от Жечо и закарани до Карнобат и оттам на влака стигнали до Търново за събора болни, изтощени, гладни и окъсани. Жечо Вълков и той присъства и Учителят му прави забележка: "Всички пресилени неща не са полезни. При вас на село нали говорите така: "На сила хубост не става". Жечо виновно мълчи, свел глава. Равносметката: двама умират от маларията след няколко месеца. След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков.
към текста >>

63. ЖЕНИТБА

Никола катастрофира с една кола и почина в болницата.
Накрая реших, че мога да издържа. Любовта ми беше голяма. Омъжих се на 31.10.1935 година. Но когато на Никола започнаха много препятствия в живота му, все си спомнях думите на Учителя: "Той има много тежка карма". Минаха години. Никола катастрофира с една кола и почина в болницата. Погребахме го в родното му село. Така и аз преминах с него, носейки част от неговата тежка карма, като съпруга и спътница в живота му. Цветанка Нанкова Веднъж бях отишла при Учителя, за да се посъветвам с Него дали да направя решителна крачка в живота си, за да се отърва от едни тежки условия, от които се измъчвах вече 26 години, поради несполучливия ми брак. Отговорът Му беше: "Ако виждате, че нямате търпение, направете го".
към текста >>

Болният да не се жени.
В домът отново дойде топлинка. Огънят отново бе запален, но този път пушека преминаваше през комина, защото сестрата с молитвите си и с упорита работа чрез Евангелието бе го изчистила. А преди това бе задръстен от сажди, димеше и къщата се опушваше и затова мъжът й бягаше от запушения общ дом навън. Борис Николов Записки от беседите на Учителя Болният да не се жени. Само здравият физически, морално и умствено може да се жени, но само за да създаде поколение, а не и за удоволстване. Половата енергия да се използва за духовни цели, да се канализира разумно, да се препраща в по-горните центрове на тялото. Връзки, които имат за основа удоволствието, не са разумни. Последствията им не са добри. Мъжът, който се увлича от любовта на една жена, не е истински мъж.
към текста >>

64. НЕПОСЛУШАНИЕ

Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целия си живот не видял бял ден и не видял светла нощ.
Онзи, който си играе с огъня, палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и животът ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм? " Учителят спрял да говори и си продължил своята беседа. Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството. Накрая склонил и се оженил за богата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целия си живот не видял бял ден и не видял светла нощ. Веднъж след едно поредно скарване с жена си, тя го обидила: "Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма". Излезнал навън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: "Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе, огън го изгаря". А бедната мома се оженила за друг беден човек от нейната черга. Народили им се деца и когато минавал покрай къщата, чувал как се пеят вътре песни, чува детски глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и скръбно плаче в него.
към текста >>

Излезнал навън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: "Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе, огън го изгаря".
Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството. Накрая склонил и се оженил за богата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целия си живот не видял бял ден и не видял светла нощ. Веднъж след едно поредно скарване с жена си, тя го обидила: "Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма". Излезнал навън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: "Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе, огън го изгаря". А бедната мома се оженила за друг беден човек от нейната черга. Народили им се деца и когато минавал покрай къщата, чувал как се пеят вътре песни, чува детски глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и скръбно плаче в него. Това е бил плачът по изгубената младост, плач за неговото непослушание към Духа на Истината. Мария Тодорова Брат Епитропов, един възрастен брат, който ходеше да проповядва по села и градове за Новото Учение, живеел в съседство с брат д-р Жеков на Изгрева.
към текста >>

"А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." Но било вече късно.
Защо, за какво, не му обяснил. И младежът, на който не му се харесал този съвет, не го послушал, следвал медицина и станал лекар. Но какво излязло? Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и внушения и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината, която изучавал, не можела да му помага вече. Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство. "А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." Но било вече късно. Замина си млад и непослушен. Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература. Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си."
към текста >>

65. МУЗИКА

Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее.
- Ще вземеш един тон и ще почнеш да пееш. Ще изпееш един, два, три, четири, пет пъти тонът и ще извадиш часовника си и ще следиш една секунда, 2, 3, 5, 10, после една, 2, 3 ... минути, да видиш за колко време ще имаш резултат. След това ще вземете друг някой тон, след него цялата гама и след като изпеете цялата гама ще видите, че болестта ще се смекчи или ще се измени състоянието ви. Заболееш ли, почни да пееш. Музиката повишава вибрациите на тялото, на организма и той се справя с болестта. Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее. Като се изпее песента "Благославяй, душе моя, Господа", човек може да се лекува. Глупавият човек не може да пее. В народ, в който има вложено нещо добро, в който има вложени дарби, само в него може да се раждат добри певци и музиканти. Не, без музика човек не може да съществува. Яденето, говорът, писането, ходенето, движенията са все музика.
към текста >>

Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко те обичам.
Не знаете какво нещо е свиренето. Аз съм правил опити с музиката. Свирил съм на дръвчета, на животни и на растения. Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко те обичам. Обичам те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи.Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по- силно лекарство от Любовта. Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират.
към текста >>

66. ЗДРАВНИ СЪВЕТИ

Но помня, какво Му казал след това Учителя: "Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее!
Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: "Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее! " Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, колкото и да не можем да му помогнем, да му кажем: "Ще мине! " И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине. Разказа ми веднъж нашият брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: "Коя е най-важната задача на лекаря, когато се намери пред един умирающ болен? " Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: "Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее! " Наталия Накова Записки от беседите на Учителя Следвайте Моя път и всякаква болест от вас ще изчезне. - Ама не съм учен.
към текста >>

Болният да гледа луната, когато се празни.
Затова Луи Куне препоръчва лекуване с вода. Ще седите във водата 5-10 минути и ще си правите разтривки, докато се произведе реакция. При всяко нещастие, говорете на черния дроб, кажете: "Моля ти се, братко, като се дразниш ти, животът ни не върви, ти си благороден. Като си тъй в ненормално състояние, какви ли не работи правиш." Всяка вечер му говори и твоят живот ще се поправи. Ако човек може така да повдигне вибрациите на тялото си, с музика и песен ли, с молитва ли, с вяра ли, с мисъл ли, но да ги повдигне да станат по- силни от тези на болестта, той ще оздравее от каквато и да е болест болен, даже и на смъртно легло да е. Болният да гледа луната, когато се празни. Ако всеки ден някой ви разтрива по гръбначния стълб, всяка болка, която имате, ще мине.
към текста >>

67. РЕЦЕПТИ И НАПЪТСТВИЯ

За лекуването на язва болният от язва да взема по една супена лъжица зехтин сутрин и вечер на гладно сърце (зехтин, а не олио).
Запекът се дължи на недоимък на вода в кръвта. За запек да се ядат дини, да се пие чай от трендафил. За глисти - Професорът му препоръчва 3-4 дни пост, а след това му дава тиквено семе. За възпалението на сляпото черво (апандисит) - няколко дни абсолютен пост, без храна и вода. Да не се яде месо един месец, да се мият краката с топла вода, колкото може да се търпи, да се измиват слабините с топла вода и тогава да се ляга за спане. За лекуването на язва болният от язва да взема по една супена лъжица зехтин сутрин и вечер на гладно сърце (зехтин, а не олио). Освен това да се избягват храни, в които има люспи. За язва ще кажа следното: 150 г чист зехтин се смесва със ситно счукан чесън, така че да се получи гъста каша. Да се взема три пъти на ден по една чаена лъжица. За язва: нека се откаже от месото и да пости по един ден в седмицата,като не яде нищо и през този ден да взема по една кафена чашка зехтин. Когато децата ви боледуват, добре е да разтривате костта зад ушите им - там е центърът на живота.
към текста >>

Един лекар най-първо трябва да даде очистително на болния и после да му даде лекарство.
Не позволявайте човек, неприязнено настроен към вас, да ви пипа на това място, нито пък да пипа децата ви. По закона на координацията на човека е определено да изминава дневно 2-3-5-10 км път. Ако той се уплаши и не изпълни това, което Природата му е определила, няма да се мине дълго време, и тя ще му наложи глоба за неизпълнение на нейните закони. Ако искаш да бъдеш здрав, не свършвай работата си докрай. Във физическите работи трябва да остане поне малка част от работата незавършена. Един лекар най-първо трябва да даде очистително на болния и после да му даде лекарство. Ако даде лекарството преди очистителното, туй лекарство не е ефикасно, не действа. Когато отиваме да лекуваме болен и влизаме в контакт с него, не вземаме ли част от неговата болест върху себе си? За туй не мислете. Най-първо се запитайте: трябва ли аз да го лекувам? Непозволено е да се лекува, който и да е.
към текста >>

68. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ МУЗИКА. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТЯЛОТО

Турят болния да легне - тъкмо това иска болестта.
Казвам: Пейте на болестите и на страданията си. Болестта обича спокойствие, като разбере, че при тебе няма спокойствие, тя хуква да бяга и те напуща. Щом нарушаваш мира й, тя казва: Тук не се живее. Като не знаеш как да се лекуваш, викай лекар. Сегашните лекари угаждат на болестта. Турят болния да легне - тъкмо това иска болестта. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТЯЛОТО Вие ставате сутрин и нищо не мислите за вашето тяло. Направете една молитва за него. Изпратете вашата мисъл към тялото си. Помислете за всички ваши клетки, които влизат в мозъка, в стомаха ви.
към текста >>

69. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА

Някои болни идват при мен и мислят, че ще ги излекувам, за да повярват в мене.
ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА Някои болни идват при мен и мислят, че ще ги излекувам, за да повярват в мене. Аз съм готов да им помогна, но ако те повярват в Бога, а не в мене. Ако човек иска да бъде здрав, трябва да бъде положителен в своите вярвания. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: Господи, отсега аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя заради Тебе, остави ме на Земята. Ако ти или твоят роднина направите истинска изповед, няма да се мине един час или най- много един ден, според болестта, и ще настане криза на подобрение.
към текста >>

70. МИСЛИ И ЧУВСТВА

Здрава съм, здрава съм, всичко у мене е така, както Бог го е създал." Всичко това ще правиш няколко месеца, като същевременно обикнеш хората, ще им вярваш, ще посещаваш болни, ще обикнеш чуждите деца като свои.
Казах й: Трябва първо да внесеш хармония между мислите и чувствата си. Понеже чувствата ти са подтиснати, ще ги освободиш първо тях. Ще се излагаш на слънце, ще дишаш дълбоко и ще пиеш само гореща вода, ще ядеш всеки ден сутрин, на обяд и вечер печен или суров кромид лук. Ракът, който е в тебе, е аристократ, затова ще го храниш само с лук, ще го свикваш на проста храна. На него ще му кажеш да си излиза, а на себе си ще кажеш: "Не съм болна, здрава съм. Здрава съм, здрава съм, всичко у мене е така, както Бог го е създал." Всичко това ще правиш няколко месеца, като същевременно обикнеш хората, ще им вярваш, ще посещаваш болни, ще обикнеш чуждите деца като свои. Когато чувствата на хората станат противоположни на ума, влизат в стълкновение, когато мислите станат егоистични, ракът се образува, индивидуализира се клетката, не се подчинява на общия закон на организма, иска да води самостоятелен живот - това са раковите образувания. Днес много от болестите се дължат на слаба мисъл. Ако мисълта на хората беше силна, те щяха да се лекуват с нея. Мисълта лекува. Съвременните хора се оплакват от слабо зрение.
към текста >>

Чрез закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бедни, на отчаяни хора.
За да усилят зрението си, те трябва да прилагат закона за филтриране на своите мисли и желания. Трябва да правите опити. Ако десет души се съберат и концентрират ума си върху един болен човек, те могат да го излекуват, като с мисълта и молитвата си привлекат положителни и оздравителни сили. Ако някой от вас заболее, вие можете вечер, когато той спи, да изпращате към неговото подсъзнание добри мисли, че той ще оздравее, ще се поправи скоро. Ако някой от вас отпадне духом или се съсипе материално, вие пак можете да му изпращате насърчителни мисли. Чрез закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бедни, на отчаяни хора. Велик, мощен е законът на внушението. Помнете: Ако не изпълните правилата, които ви давам, аз няма да обеднея и вие няма да нарушите моралния закон, но ще страдате и боледувате. Каквото изпълните, то е за вас, вие се ползвате.
към текста >>

71. ОБЛЕКЛО

Старите дрехи, както и дрехите на болни хора, слагайте в огъня.
Той се е освободил от товара си, но го прехвърлил върху гърба на другиго. Значи, той е направил добро на себе си, а не на бедния. Ако искате да се освободите от старите си дрехи, питайте онзи, на когото ги давате, готов ли е да носи вашия товар. Ако доброволно поеме товара ви, благодарете му за доброто, което ви е направил. Нито своите стари дрехи носете, нито чужди стари дрехи обличайте. Старите дрехи, както и дрехите на болни хора, слагайте в огъня. Не купувайте стари дрехи, макар и евтино да ги продават. Купувайте нови дрехи, макар и скъпи. Съблечете старите си дрехи, ушити по модата и облечете нови, бели, чисти дрехи. Белият цвят означава доброто. Стремете се към белия цвят, за да се свържите с доброто.
към текста >>

72. СЛЪНЦЕ

Малката Верка, след 9 месечно лекуване и четири несполучливи операции в Александровската болница, беше изписана от лекарите, защото родителите й не се съгласиха ръката й да бъде отрязана, както те намираха, че е наложително да стане, защото раната гангреняса и детето вдигаше температура.
(Ваш верен) Свещеният подпис на Учителя През време на Владийските събития, през есента на 1918 г. Верка Николова Ковачева, най-малката дъщеря на Никола Ковачев, живущ в Княжево, ул. "Св. Кирил и Методий" № 108, бе ранена в лявата ръка над лакътя от снаряд. Семейство Ковачеви, състоящо се от четири дъщери и един син, от които раненото е най-малкото дете, тогава на 10 години, изживяваше голяма тревога. Малката Верка, след 9 месечно лекуване и четири несполучливи операции в Александровската болница, беше изписана от лекарите, защото родителите й не се съгласиха ръката й да бъде отрязана, както те намираха, че е наложително да стане, защото раната гангреняса и детето вдигаше температура. По това време в Княжево имаше италианска лекарска комисия. Заведоха малката Верка с привързана на дъска ръка при тях. Те я прегледаха и казаха, че ръката трябва незабавно да бъде отрязана, иначе детето ще умре. Роднините се събраха разтревожени около цялото семейство. Майка ни, Зорка Н.
към текста >>

73. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

"Боже, такова нещо никога не съм чувал." А беше дошъл, за да карат баща ми в болница, където да му извадят окото.
Окото се избистри. Идва лекарят, за да види какво ще правим с окото. Вижда го и ахва: "Ама как стана? Как е възможно това? " Отговаряме, че Учителят го е излекувал по този начин с компрес от горещи кърпи. "Боже, такова нещо никога не съм чувал." А беше дошъл, за да карат баща ми в болница, където да му извадят окото. Накрая всичко завърши благополучно, баща ми сложи очила и с тях си служеше до края на живота си. Драга Михайлова Беше около 1926 година. Измазвах стаята си с баданарка. Една капчица вар падна в окото ми.
към текста >>

През месец май 1940 година дошли на Изгрева две жени с болни сърца.
А аз куцам, боли ме и имам усещане, че нося някого на гърба си. Отидох при Учителя да питам какво да правя, че да го сваля този бомбелия от гърба си. Той ми нареди да си слагам краката в топла вода и да налагам крака си с топли компреси, за да може да се затопли крака. След няколко дена успях да смъкна бомбелията от себе си. Ангел Вълков През месец май 1940 година дошли на Изгрева две жени с болни сърца. Слушали беседата от Учителя, от която останали доволни. През време на беседата Учителят казал, че всяка болест може да се излекува, може с лекарства, а може и без лекарства. Новите слушателки се заинтересували. Когато беседата привършила и Учителят бил излязъл вън, те се приближили и го запитали: "Учителю, ние имаме болни сърца. Как да се лекуваме?
към текста >>

Когато беседата привършила и Учителят бил излязъл вън, те се приближили и го запитали: "Учителю, ние имаме болни сърца.
Ангел Вълков През месец май 1940 година дошли на Изгрева две жени с болни сърца. Слушали беседата от Учителя, от която останали доволни. През време на беседата Учителят казал, че всяка болест може да се излекува, може с лекарства, а може и без лекарства. Новите слушателки се заинтересували. Когато беседата привършила и Учителят бил излязъл вън, те се приближили и го запитали: "Учителю, ние имаме болни сърца. Как да се лекуваме? Досега много лекарства опитахме, но полза почти няма. Вие какво ще ни препоръчате? " - "Поливайте цветята. Но не само веднъж, а всеки ден.
към текста >>

Болният от чума трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по една чаша гореща вода.
Еликсирът на живота е горещата вода. Хининът пресича треската, но не я лекува. Вместо да употребявате хинин, пийте три дена гореща вода без да се храните и треската ви ще мине. Така се лекува и хремата. Чумата се лекува с гореща вода. Болният от чума трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по една чаша гореща вода. Като пие гореща вода, серумът в кръвта, който служи за храна на микробите, се разредява и те постепенно престават да се размножават. През време на болестта никаква храна не трябва да се употребява. Една чаша вода на ден е недостатъчна, най-малко един литър вода да се пие. Водата да се пече един ден на Слънце и втория ден да се пие за сън и против запек. Тя по-силно действува от варената.
към текста >>

Болният да носи вода със стомна.
Ако сте на крак, носете сами вода. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете - тя обича да я носят. Искате ли да добиете чистота, вода носете. Носете вода, ако искате да се подмладите. Болният да носи вода със стомна. Така се подобрява кръвообращението, ще се развие дихателната система, ще се предизвика изпотяване. От друга страна, като носиш вода, приемаш нейния магнетизъм. Така могат да се лекуват много болести. Не пийте водата от северен извор, но от южен. Когато излизате на разходка или екскурзия, избирайте за пиене води, които имат южно изложение, защото изворите на води, поставени в такова положение имат творческа енергия, те са здравословни.
към текста >>

Това са елементарни правила, които трябва да спазват както здравите, така и болните.
Вода, която е огряна от слънце, особено до обяд, е лековита, както за пиене, така и външно. Горещата вода, приета на глътки, чисти нервната система от наслоявания, които подпушват мислите и чувствата на човека. Който иска да запази здравето си, да продължи живота си, той трябва да запази подвижността на тялото си. За тази цел човек трябва да не преяжда и да пие гореща вода, която помага за разтварянето на утайките, които се образуват при храненето. От друга страна, горещата вода предизвиква изпотяване, при което чрез потта се отделят токсините в организма. Това са елементарни правила, които трябва да спазват както здравите, така и болните. Ако някой страда от коремоболие, нека направи следния опит: сутрин да пие по 10 глътки гореща вода, на всеки 5 минути. Като правите това няколко пъти, коремоболието ще изчезне. Забелязвам, много от вас кашляте. Защо? - Пили сте студена вода. Когато човек ожаднее, трябва да се въздържа да не бърза да пие студена вода.
към текста >>

На болни места ще туряте топли компреси по следния начин: ще вземете дебел и широк пласт памук.
Онези, които изпълняват законите, тях поп не ги опява. Един наш приятел беше болен. Взел рициново масло, не му действа. Слушай, казвам му, в половин час ще изпиеш 5-6 чаши топла вода. И наистина, след няколко часа настъпи реакция. На болни места ще туряте топли компреси по следния начин: ще вземете дебел и широк пласт памук. Ще го облеете с гореща вода, докато хубаво се напои с водата. След това няма да се изстиска, а ще се остави да се изцеди излишната вода и ще се постави веднага върху болното от ишиас място. Водата ще бъде толкова гореща, че едвам да се изтърпява горещината. Ако е много горещ памукът, вдигнете го за една секунда във въздуха, за да изстине малко и пак го турете веднага върху болното място. Върху памука ще поставите мушама и върху мушамата вълнен плат, с който покрийте много добре памука.
към текста >>

През това време болният или простуденият ще пости пет - шест дни без да приема абсолютно никаква храна и вода.
По-малко ще пиете от тях, няма да преяждате и ще мине всичко, ще се явяват и кризи, неизбежно. Въобще болестите ще дойдат даже и за най-здравите, те са необходими, то е тониране на организма. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние. Когато някой е неразположен духом, когато е болен или животът му се е обезсмислил, нека пие вода. Вторият начин за лекуване с вода е чрез абсолютно отказване от вода за няколко дни. През това време болният или простуденият ще пости пет - шест дни без да приема абсолютно никаква храна и вода. Тогава порите на тялото силно се отварят и възприемат водата, която се намира в пространството, във въздуха. При температура и неразположение, ще пиете гореща вода, докато се изпотите няколко пъти, като на всяко изпотяване се преобличате. Трябва да знаете, че дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани. Допуснете, че имате болест, която никой лекар не може да излекува.
към текста >>

Преди години тук имаше болни братя, доста учени хора бяха, страдаха.
Щом подобрите дишането и чувствата си, подобрява се състоянието на нервната и симпатичната системи. Това се постига чрез систематично изпотяване. Ето защо, през летния сезон направете по 20 потни бани в продължение на 20 дни. След всички бани пийте по две чаши гореща вода, облейте се с топла вода и се преоблечете. Чрез изпотяването се отварят порите на кожата и организмът започва да диша правилно. Преди години тук имаше болни братя, доста учени хора бяха, страдаха. Бях ги накарал да носят вода, за да ги излекувам от болестта. На един брат (Георги Радев), който беше неврастеник, който беше болен и страдаше от слаби гърди, казах да вземе две стомни вода и по три пъти на ден - сутрин, на обяд и вечер, да носи вода. Казва: "Хората ще ме видят". - Няма нищо. Като носиш болестта, хората пак те виждат.
към текста >>

74. ПЛАНИНИ И ЛЕЧИТЕЛСТВО

Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината.
Там ще намериш онези хора, на които сърцата са запалени с любов. Паднал си духом - ще намериш онези хора, които не са паднали духом. Потърси ги! Планината дава на човека, а не взима от него. Тя го учи на безкористие. Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства. Дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на 100 обикновени бани. Всяка капка дъжд през месец юли е пълна с електричество и магнетизъм. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината.
към текста >>

75. ХРАНЕНЕ

Прасковата за болния стомах действа много подкрепително.
За бъбреците - фасул. За хубав тен на кожата - грах. При малокръвие яжте краставици. Краставицата действа благотворно върху нервната система, но да се яде сутрин и на обяд, вечер да не се яде. Изобщо вечер, ако не ядете, ще бъде сто пъти по-добре. Прасковата за болния стомах действа много подкрепително. Щом има някой меланхолия, пуканки да яде. При пукането царевиците се разтварят - радиоактивна работа. Докато е меко житото, преди да узрее, леченбо е. Чесънът е полезен, събужда активността. Краставици и чесън отиват.Домати и чесън отиват.
към текста >>

76. ПОСТ

На болния не давай нищо да яде, ако искаш да оздравее.
Според мене 24 часа съзнателен пост се равнява на 10 дни механичен пост. В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си. Постете 24ч. и бъдете радостни и весели. Пейте и благодарете на Бога за всичко. На болния не давай нищо да яде, ако искаш да оздравее. Остави болния да гладува, за да събудиш в него подтик за живот. Има болести, които не се поддават на никакво лекуване, а се лекуват само с глад. Когато се лекуваш с глад, не бива да се тревожиш, ще си потопен само в добро, мир и молитва. Ако човек гладува и се тревожи, тогава положението ще се влоши. Гладът лекува.
към текста >>

Остави болния да гладува, за да събудиш в него подтик за живот.
В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си. Постете 24ч. и бъдете радостни и весели. Пейте и благодарете на Бога за всичко. На болния не давай нищо да яде, ако искаш да оздравее. Остави болния да гладува, за да събудиш в него подтик за живот. Има болести, които не се поддават на никакво лекуване, а се лекуват само с глад. Когато се лекуваш с глад, не бива да се тревожиш, ще си потопен само в добро, мир и молитва. Ако човек гладува и се тревожи, тогава положението ще се влоши. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или друга болест, можеш да се лекуваш с глад.
към текста >>

77. РАБОТА

Защо сте болни?
Очакват дано Бог им даде нещо. Ако не получат нещо, те се разочароват. Че и християните така се подвизават - с двата пръста. Господ не ще такова подвизаване, но иска гимнастика жива на ръцете и краката, да се раздвижите. Иска добродетели, добри дела, да се раздвижите добре, да оздравеете. Защо сте болни? Защото сте лениви. Схванати сте в краката, в сърцето, в ума, в очите, в устата, а само знаете да искате от Господа: "Дай ми, Господи, това и онова". Искате Господ да ви слугува. Да, но вашите ръце, крака ще се схванат. Защо ви болят нозете?
към текста >>

Така Господ разбира от болните, мързеливи и ги цери с гимнастика.
Когато Господ им дава здраве, тях ги мързи да си прислужват, щом запрат да правят добро, разболяват се и викат доктора. И докторът им дава гимнастика. Една майка, която я мързи да струва добро за Господа, Господ й даде една мързелива дъщеря, за да й шета и заповядва. Когато една мома е ленива за Господа, Господ й дава един мъж да му стои диван насреща и да му угажда във всичко. Когато Господ види мързела в бащата, че не струва добро, то Той му дава един разсипник син, за да му разпилява парите по карти и блудства. Така Господ разбира от болните, мързеливи и ги цери с гимнастика. Всъщност вие сте добри, но сте лениви, духовно лениви, немарливи, индиферентни и не знаете как да употребявате добрината. Понякога се показвате много работливи, но това е само привидно. Приличате на един човек, който работи само, когато господарят му е до него, щом никой не го наблюдава, работи си пак, както знае той. Леността е вследствие земната душа, която ви завладява и Господ като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им страдания, за да напуснат мързела. Следователно, човек не трябва да изпада в крайности.
към текста >>

Оздравее ли, излезе ли от болницата, веднага трябва да отиде на работа.
Един ден органическият живот ще се облекчи и тогава хората няма да се мъчат и трудят, както сега, но ще работят. Работата им ще бъде по-малко от сегашната. Ще дойде ден, когато от всеки човек ще се иска отчет какво е направил на Земята, какво е дал на човечеството. Докато е болен, човек се нуждае от помощта на лекари, на милосърдни сестри. Като болен всеки може да го помилва, да му каже една сладка дума. Оздравее ли, излезе ли от болницата, веднага трябва да отиде на работа. Мъже, жени, деца - всички трябва да отидат на работа. За здравите се предвижда работа, а не милване. Светът се нуждае от здрави, работоспособни хора, а не от инвалиди. Ако на земята всички работят, щеше да падне за човека всеки ден 2-3 часа физически труд.Всеки ще има нужда да работи само по два часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на духа. Щеше да има свободно време за изкуство, наука и пр.
към текста >>

78. ДИШАНЕ

Щом болният орган чрез дишането приеме достатъчно Прана, той оздравява.
Каквито са възвишените ти мисли, такова е и дишането. Не можеш да дишаш добре, докато не мислиш добре. Участието на мисълта в случая ще стане по следният начин: При вдишването на въздуха живо си представяме, че заедно с него приемаме в белите дробове Праната или Божествения живот. Ще си представим, че те проникват от орган в орган и най-сетне достигат до върха на пръстите на краката. Ако някой орган в тялото е болен, ние с мисълта си насочваме Прана към него, за да се обогати той чрез Прана. Щом болният орган чрез дишането приеме достатъчно Прана, той оздравява. В една минута всеки човек прочита 20 молитви, т.е. прави 20 вдишки и 20 издишвания. Като дишаш и издишаш на всяка минута казваш по 20 пъти: Господи, вярвам в Тебе, Който ми даваш всичко. Така диша обикновения човек. Талантливият диша и издиша по 10 пъти на минута.
към текста >>

79. ЖИЛИЩА

Болница, през която са минали хиляди болни- от заразителни болести и в която стените са просмукани от охкания, пъшка- ния и нечистотии, трябва да изгори.
Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до стотина кг бира, 50 кг вино и ракия и тази отровена кръв на работниците е влязла чрез енергията им в камъните. По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите. Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Къща, в която хората са живели 30 години в несъгласие, в спорове и недоразумения, трябва да изгори. Болница, през която са минали хиляди болни- от заразителни болести и в която стените са просмукани от охкания, пъшка- ния и нечистотии, трябва да изгори. И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път, не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща. Ако строите къща, спазвайте числата. Каквото правите в живота си, правете го с оглед на науката за числата. Някой казва: За мене е важно да си направя една къщичка, да се прибера, а колко голяма ще бъде, с какви размери, не е важно. - Не, от размерите на къщата, на стаите зависи вашето благосъстояние.
към текста >>

80. ЯСНОВИДСТВО

Но на другия ден го раняват и го изпращат в София в болницата.
Мария Тодорова Брат Симеон Марков от Русе е на фронта в окопите на първа бойна линия. Сънува сън, че идва при него човек и му казва: "След три дни ще бъдеш в София. Като отидеш там, ще ме потърсиш на тази улица и на този номер." Събужда се братът и се чуди, как ще отиде в София от фронта? Е, това е сън... Но на другия ден го раняват и го изпращат в София в болницата. Като оздравява, спомня си за съня. Той си е записал улицата и номера. Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда Учителя - човекът от съня. Учителят го приема и го пита: "Как се казваш? " Брат Симеон мълчи, не отговаря.
към текста >>

" - "Лекарите от психиатрията, от болницата.
Седнал там и пише нещо за вестника. Изведнъж, както вали дъжда, силен, пороен, отваря се вратата и вътре влиза една жена 40-45 годишна, мокра цялата, боса. Влиза вътре и се обръща към бай Иван: "Ти ли си Божия човек? " Бай Иван разбира, че се отнася за Учителя. Той я пита: "Кой те изпрати? " - "Лекарите от психиатрията, от болницата. Те казаха, ние не можем да ти помогнем, защото ти все слушаш някой да ти пее и говори. Тук лек за тебе няма. Иди горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може да ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда братът, че лекарите са искали да се пошегуват. След като дъждът спира, той вижда, че на поляната под беседката седи Учителят и няколко братя и сестри. Братът казва на жената: "Ела с мене".
към текста >>

" - "Той е, той пак идва при тебе и пак ти пее." - "Пък аз къде ли не ходих, всички болници обиколих.
" - "Имах, но във войната го убиха." - "Ами нали той обичаше да ти пее? " - "Обичаше и ми пееше." - "Нали той много те обичаше? " Тя му отговаря: "Много, много, много, много, много, много! " Тогава Учителят й казва: "Ами сега той пак ти пее". А тя зарадвана вика: "Ама той ли е? " - "Той е, той пак идва при тебе и пак ти пее." - "Пък аз къде ли не ходих, всички болници обиколих. Луда ме изкараха и най-после едни се намериха да ме пратят при Тебе". Тогава тя извадила една монета и я сложила пред краката на Учителя. Станала и си отишла. Учителят показал монетата и казал на другите приятели: "Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща". Така е приключил случаят между тази жена и Учителя.
към текста >>

81. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взема един-два месеца.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ Спомени на ученици Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен. При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взема един-два месеца. При духовното - пак даваше лекарство и за един-два дни болният оздравяваше. Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува. Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува.
към текста >>

При духовното - пак даваше лекарство и за един-два дни болният оздравяваше.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ Спомени на ученици Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен. При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взема един-два месеца. При духовното - пак даваше лекарство и за един-два дни болният оздравяваше. Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува. Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува. Самата болест, която всички виждаме, е последствие на дадена причина.
към текста >>

Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ Спомени на ученици Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен. При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взема един-два месеца. При духовното - пак даваше лекарство и за един-два дни болният оздравяваше. Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува. Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува. Самата болест, която всички виждаме, е последствие на дадена причина. Лекарите лекуват последствията на болестите, а Учителите лекуват причината.
към текста >>

По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага.
Спомени на ученици Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен. При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взема един-два месеца. При духовното - пак даваше лекарство и за един-два дни болният оздравяваше. Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува. Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува. Самата болест, която всички виждаме, е последствие на дадена причина. Лекарите лекуват последствията на болестите, а Учителите лекуват причината. Учителите и знахарите знаят кога и по какъв начин да разтворят съзнанието, да го разтърсят, че да го освободят от онова външно, механическо сътресение, което природата по външен път му е причинила.
към текста >>

Здрави и болнави, млади и възрастни сестри отиваха да поработват само по един час на ден преди обед и така болните се лекуваха, а здравите се ободряваха и освежаваха. Уви.
Тя извлича от нас болестите, а ние черпим от нея енергия. Освен това, изпотяването е много хубаво нещо. Няма да оставим болен човек между нас". Набрахме ягоди и всички дружно излязохме да ги занесем в стола и да се приготвим за обяда. Ред години тази клиника функционираше. Здрави и болнави, млади и възрастни сестри отиваха да поработват само по един час на ден преди обед и така болните се лекуваха, а здравите се ободряваха и освежаваха. Уви. Постоянството, изглежда не е черта на българина. Ние изоставихме този тъй лек и приятен метод на лечение. А Учителят не обичаше да повтаря. Като кажеше нещо веднъж, ние трябваше абсолютно да вярваме и да го прилагаме постоянно, за да имаме винаги добри резултати. Наталия Накова
към текста >>

"Слушай какво, ако отидеш в болницата, ти вече си умряла, а ако останеш тук, можеш да живееш много дълго.
Въпросът бе майка ми дали да умре или да живее. Започна се голяма караница у дома. Големи разправии. Казах й да позволи да направя опит, за да оживее. Тя мълчи. "Слушай какво, ако отидеш в болницата, ти вече си умряла, а ако останеш тук, можеш да живееш много дълго. Изборът е твой. Аз повече няма да говоря с теб". Аз бях много войнствена и решителна и след дълги разправии с брат ми и с родителите ми им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо, то тя може да се оперира. И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да вляза в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринадесетия ден температурата ще спадне на 37,5 градуса, както се и сбъдна.
към текста >>

Заведоха ме в Окръжната болница на лечение, където бях повече от месец, но не ми помогнаха.
Останала съм сираче на 6 месеца, след Сръбската война, не знаех баща и бащинска милост. В момента я почувствах и се обогатих с представата за баща и бащинска милост. Голяма радост изпитвах от почувстваното и преживяното и като са върнах вкъщи, с вдъхновение написах "Привет към Учителя". Ана Шишкова Преди години страдах от разстроен стомах. Заведоха ме в Окръжната болница на лечение, където бях повече от месец, но не ми помогнаха. От продължителното лекуване бях толкова отслабнала, че едва се движех. Ето защо писах на Учителя чрез брат Боев. Разказах му за болестта си и за опитите на лекарите, като завърших писмото така: "Аз зная, Учителят може да ми помогне," Брат Боев като получил и прочел писмото, отива с него при Учителя. Но интересното било следното: Учителят излязъл да го посрещне и му казал, смеейки се: "Какво пише сестрата?
към текста >>

Какво би станало, какво би правил, ако всички слепи и всички болни се струпаха на вратата Му да ги лекува?
Щеше да получи и слава". Аз не мога да мисля така. Аз не се съмнявам, че Учителят можеше да лекува и моментално, защото съм виждала и това, но зная, че Той оставяше понякога лекуването да става и по-бавно. Защо и за какво, Той си знаеше. Може би бягаше именно от "славата"? Какво би станало, какво би правил, ако всички слепи и всички болни се струпаха на вратата Му да ги лекува? Но кажеше ли, че ще мине, или "Да бъде според вярата ти", рано или по-късно минаваше. Наталия Чакова Върлува инфлуенца. Изредиха се и колеги, и ученици, и хазаи да боледуват. Цяло село боледуваше.
към текста >>

По едно време се сещам, че Учителят казва в една от лекциите: "Когато сте болни, пейте.
Но този път хвана и мене инфлуенцата, Понеже не бях боледувала, не знаех как да си помогна. Нямаше лекар или фелдшер в селото. Нямах никакви лекарства. Не отидох в училище. Лежа и пъшкам от главоболие и температура. По едно време се сещам, че Учителят казва в една от лекциите: "Когато сте болни, пейте. Прилагайте музиката, пеенето като метод за лекуване..." Почнах да пея. Изпях една, две, три, пет и повече песни. Главоболието престана, олекна ми на гърдите, температурата ми спадна. Аз се зарадвах. Взех тетрадката си, да споделя радостта си от този опит.
към текста >>

През време на лечението в болницата тя получи парализа на дясната телесна половина.
Казвам им само, че ми е спаднала температурата и утре ще отида на училище. Наталия Чакова За моето семейство 1949 г. беше страшна и много тежка, защото тя сложи началото на непрекъснато неизразимо нещастие. През тази година нашата скъпа и единствена рожба Веска, която беше учителка по музика в 36-то единно училище в София, се разболя от менингит. През време на лечението в болницата тя получи парализа на дясната телесна половина. Беше поставена на лечение при други болни от същата болест, с тази разлика само, че те бяха в по-лека форма и не бяха парализирани. Поради парализата, на нас ни бе разрешено да бъдем при нея, за да я обслужваме. Лекарите и няколко професора полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Веска беше предрешена. Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и животът на Веска ще бъде спасен. Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяха да бъда готов за един възможен лош край.
към текста >>

Беше поставена на лечение при други болни от същата болест, с тази разлика само, че те бяха в по-лека форма и не бяха парализирани.
Наталия Чакова За моето семейство 1949 г. беше страшна и много тежка, защото тя сложи началото на непрекъснато неизразимо нещастие. През тази година нашата скъпа и единствена рожба Веска, която беше учителка по музика в 36-то единно училище в София, се разболя от менингит. През време на лечението в болницата тя получи парализа на дясната телесна половина. Беше поставена на лечение при други болни от същата болест, с тази разлика само, че те бяха в по-лека форма и не бяха парализирани. Поради парализата, на нас ни бе разрешено да бъдем при нея, за да я обслужваме. Лекарите и няколко професора полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Веска беше предрешена. Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и животът на Веска ще бъде спасен. Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяха да бъда готов за един възможен лош край. Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да замине.
към текста >>

Лекарите и няколко професора полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Веска беше предрешена.
беше страшна и много тежка, защото тя сложи началото на непрекъснато неизразимо нещастие. През тази година нашата скъпа и единствена рожба Веска, която беше учителка по музика в 36-то единно училище в София, се разболя от менингит. През време на лечението в болницата тя получи парализа на дясната телесна половина. Беше поставена на лечение при други болни от същата болест, с тази разлика само, че те бяха в по-лека форма и не бяха парализирани. Поради парализата, на нас ни бе разрешено да бъдем при нея, за да я обслужваме. Лекарите и няколко професора полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Веска беше предрешена. Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и животът на Веска ще бъде спасен. Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяха да бъда готов за един възможен лош край. Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да замине. Аз останах при болната, а майката се завърна в празната къща, самотна, с голяма скръб и болка в душата. Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят живота на Веска.
към текста >>

Ние лекувахме Веска по нашите методи, като дублирахме лечението с това на болницата.
Във вестибюла на апартамента, насън, тя вижда на масата наредени много бутилки с плодови сокове: от моркови, ряпа, лимони, портокали, зехтин от маслини. Учителят й посочва бутилките и казва: "Ето, давайте от тия сокове! " Тя се събужда и твърдо решава да изпълни даденото нареждане. Още рано сутринта купува посочените плодове, повиква добри съседи и приготовляват необходимите сокове. И така започва даването на сокове за храна и лечение по наставленията на Учителя. Ние лекувахме Веска по нашите методи, като дублирахме лечението с това на болницата. Трябва да отбележа, че Веска, както и някои от другите болни, поради естеството на болестта, не можеха да приемат никаква храна, дори най-малкото количество, веднага след вземането следваше ужасно продължително повръщане. Това беше довело болните до най-голямо изтощение. Постепенно след като започнахме да даваме соковете, повръщането намаля, а приемането на зехтина засили организма. Подобрението започна да се чувства осезаемо. След една седмица то беше установено категорично.
към текста >>

Трябва да отбележа, че Веска, както и някои от другите болни, поради естеството на болестта, не можеха да приемат никаква храна, дори най-малкото количество, веднага след вземането следваше ужасно продължително повръщане.
Учителят й посочва бутилките и казва: "Ето, давайте от тия сокове! " Тя се събужда и твърдо решава да изпълни даденото нареждане. Още рано сутринта купува посочените плодове, повиква добри съседи и приготовляват необходимите сокове. И така започва даването на сокове за храна и лечение по наставленията на Учителя. Ние лекувахме Веска по нашите методи, като дублирахме лечението с това на болницата. Трябва да отбележа, че Веска, както и някои от другите болни, поради естеството на болестта, не можеха да приемат никаква храна, дори най-малкото количество, веднага след вземането следваше ужасно продължително повръщане. Това беше довело болните до най-голямо изтощение. Постепенно след като започнахме да даваме соковете, повръщането намаля, а приемането на зехтина засили организма. Подобрението започна да се чувства осезаемо. След една седмица то беше установено категорично. В събота обикновено минаваше професорска визитация.
към текста >>

Това беше довело болните до най-голямо изтощение.
" Тя се събужда и твърдо решава да изпълни даденото нареждане. Още рано сутринта купува посочените плодове, повиква добри съседи и приготовляват необходимите сокове. И така започва даването на сокове за храна и лечение по наставленията на Учителя. Ние лекувахме Веска по нашите методи, като дублирахме лечението с това на болницата. Трябва да отбележа, че Веска, както и някои от другите болни, поради естеството на болестта, не можеха да приемат никаква храна, дори най-малкото количество, веднага след вземането следваше ужасно продължително повръщане. Това беше довело болните до най-голямо изтощение. Постепенно след като започнахме да даваме соковете, повръщането намаля, а приемането на зехтина засили организма. Подобрението започна да се чувства осезаемо. След една седмица то беше установено категорично. В събота обикновено минаваше професорска визитация. Всички професори останаха изненадани и зарадвани от голямата промяна на болната и от външния й вид.
към текста >>

От този ден у нас настъпи абсолютно спокойствие и чакахме деня, когато тя ще бъде изписана от болницата.
Една сутрин Весето ни зарадва с един хубав сън, който сънувала през нощта. Насън й се явил Учителят и между нещата, които казал, някои от които тя не запомнила, най-важното било това: "Внимавай, защото след пет години ще дойда пак да те проверя какво си направила! " След пет години - значи животът на Веска беше осигурен. За нас въпросът беше вече решен, че Веска няма да си замине и че животът й засега е вън от опасност. От този ден у нас настъпи абсолютно спокойствие и чакахме деня, когато тя ще бъде изписана от болницата. Ние бяхме сигурни, че ще се върне жива, макар и парализирана и в тежко положение. Ние се бяхме примирили с по-малкото зло и заживяхме с надеждата, че и това зло постепенно ще се подобри, а може дори да се премахне съвсем. Минаха оттогава вече 25 години, но за голямо съжаление, може би поради наши някакви грешки, Весето си замина в края на 1974 г. Тодор Божков През 1942 г.
към текста >>

жена ми заболя много тежко, лекарите казаха своята тежка дума, че и Господ да слезе от небето, пак не може да й помогне, ето защо я изписаха от болницата.
Ние бяхме сигурни, че ще се върне жива, макар и парализирана и в тежко положение. Ние се бяхме примирили с по-малкото зло и заживяхме с надеждата, че и това зло постепенно ще се подобри, а може дори да се премахне съвсем. Минаха оттогава вече 25 години, но за голямо съжаление, може би поради наши някакви грешки, Весето си замина в края на 1974 г. Тодор Божков През 1942 г. жена ми заболя много тежко, лекарите казаха своята тежка дума, че и Господ да слезе от небето, пак не може да й помогне, ето защо я изписаха от болницата. Тогава писах писмо на Учителя, като Му изложих състоянието на жена ми, казах Му и мнението на лекарите. С писмо Учителят ми даде метод как да я лекувам. Методът предвиждаше мазане със зехтин и пиене по една лъжичка, което бе придружено с формула. Освен това, Учителят каза да намеря лекаря и да му кажа, че Господ слезе на земята и казва, че жена ми ще оздравее. Само за четиридесет дни тя оздравя напълно.
към текста >>

"Нека болният прави усилия да се движи, да ходи, да работи, колкото може.
Братът намерил такова вино, правел гаргара, сливиците му минали и никога повече не го заболели. Влад Пашов Екскурзиите също са метод, препоръчан от Учителя като лечебно средство. И въобще движението. Той не е за много лежане при боледуване. "Нека болният прави усилия да се движи, да ходи, да работи, колкото може. Така по-скоро ще оздравее, отколкото ако лежи и чака да му услужват." - казва в една беседа. Това са го опитали мнозина наши хора. Има десетки примери. Разказвала ми е нашата обична стара сестра Динова: "Болна бях от пневмония. Изпратих да кажат на Учителя.
към текста >>

В една беседа казва: "Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее, от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина.
Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София. Болестта се продължи около 15 дена с болка, кашлица, температура, но аз ходех макар и бавничко и с мъка на Молитвения връх и на Паневритмия, и по езерата, и навред, където ходеха всички с Учителя. Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях. Учителят ли направи нещо, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам, остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: "Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее, от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Наталия Чакова Един пролетен ден през месец май брат М. С. ме заведе на Изгрева да видя Учителя и да чуя Словото Му, което дотогава само бях чела от печатните Му беседи. Братът излезе рано и отиде сам на салона и поляната. Срещнал се с братя и сестри, от които научил, че ще има екскурзия до Витоша на следния ден.
към текста >>

И ако излекувам всички болни хора, какво съм направил?
Щом пристигна, без да е чул разговора ни, Той започна да говори по темата, която обсъждахме: "Аз мога да лекувам всички болести и мъртви да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза." Представете си - взема едно прасенце, оваляно в калта, окъпя го в едно корито с топла вода и сапун, но като го пусна, къде мислите ще отиде? Пак в калта, ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля. Представете си, че застана вън от София, където се пресичат пътищата от Европа и започна да лекувам. Славата ми ще се разнесе по целия свят. Тогава няма да мога да си гледам работата. И ако излекувам всички болни хора, какво съм направил? Ще се събере много народ - болни и придружители, журналисти, лекари, които да наблюдават какви промени са настъпили след лечението. Ще дойдат търговци, циркаджии, кебапчии. Ще се превърне на ориенталски панаир. Излекуваните ще кажат: колко е кратък животът, нека сега да го използваме рационално - да ядем и пием и се веселим. И болестите наново ще се явят.
към текста >>

Ще се събере много народ - болни и придружители, журналисти, лекари, които да наблюдават какви промени са настъпили след лечението.
Пак в калта, ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля. Представете си, че застана вън от София, където се пресичат пътищата от Европа и започна да лекувам. Славата ми ще се разнесе по целия свят. Тогава няма да мога да си гледам работата. И ако излекувам всички болни хора, какво съм направил? Ще се събере много народ - болни и придружители, журналисти, лекари, които да наблюдават какви промени са настъпили след лечението. Ще дойдат търговци, циркаджии, кебапчии. Ще се превърне на ориенталски панаир. Излекуваните ще кажат: колко е кратък животът, нека сега да го използваме рационално - да ядем и пием и се веселим. И болестите наново ще се явят. Тогава има ли смисъл от жертвата, която бих дал?
към текста >>

Необяснимо е как водата лекува стомах, туберкулоза, сърдечни болести, без да има пряко съприкосновение между водата и тялото или с болния орган.
Какво точно става, не можех да си обясня. Някакви енергии се задействаха. Прибрах се и след половин час се получи раздвижване в стомаха. Не се наложи да нося втори път вода, защото на следващата сутрин изпитвах глад. Този случай на лечение за мен е едно чудотворство. Необяснимо е как водата лекува стомах, туберкулоза, сърдечни болести, без да има пряко съприкосновение между водата и тялото или с болния орган. Някакви много дълбоки закони действат, които са неизвестни и непроучени. Веднъж прочетох в една беседа от Учителя, че по стените на стомаха има налепена слуз, която пречи на храносмилането и на пълноценното усвояване на храната. Ако искаме да изчистим тази слуз, трябва да се обърнем към клетките на стомаха, които са разумни, да я изхвърлят навън. След като прочетох това, веднага се обърнах към клетките на стомаха: "Не знаех досега, че сте разумни, моля ви изхвърлете слузта от стомаха навън." На другия ден голямо количество слуз, подобно на желе, беше изхвърлено. Това беше голяма изненада за мен, защото имаме наука и медицина напреднали, а не знаем, че клетките в човешкото тяло са разумни.
към текста >>

Тези хора са яли млякото не на болните крави, те са яли млякото на здравите кози."
Като пасял козите и бил сред природата, той се успокоил и времето започнало да минава неусетно. Изминали няколко месеца, минала година, две, три - изгубил се ракът. "Та мене козето мляко ме излекува - завърши разказа си бай Митьо - сега съм на 84 г. и затова, когото видя, обяснявам на хората за ползата от козето мляко." За ползата от козето мляко Учителят казва: "Онези, които говорят, че чесън и мляко са яли, на мене да ми ги разправят тези работи, че чесънът и млякото са продължили живота им. Тези хора са яли млякото не на болните крави, те са яли млякото на здравите кози." Бай Митьо не е чел беседите на Учителя, но по вътрешен път намерил правилната посока за себе си. Според медицината ракът е неизлечима болест (оперативната намеса не е лечение на болестта). Но тук аз искам да допълня, че познавам един човек, който на 50-годиш- на възраст имаше тумор в мозъка, рак на дебелото черво и камъни в бъбреците. Чрез вяра и суровоядство за шест месеца той се излекува напълно. Христо Тодоров
към текста >>

82. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Занесоха я в Александровската болница, но и там положението не се подобрява.
Лекарят беше Учителят. Често Той прилагаше прости и понякога дори невидими и чудновати начини. Паша Теодорова Брат ми имаше дъщеря на 6 години. Разболя се, вдигна висока температура, изпадна в безсъзнание. Занесоха я в Александровската болница, но и там положението не се подобрява. Жена му отива с плач при Учителя и му казва, че детето й умира. Той казва: "Майка, която обича детето си, то не може да умре. Иди и го вземи и му направи супичка да яде". Когато се върнала, детето отворило очи и казало: "Мамо, гладна съм". Георги Радев
към текста >>

Една сестра отива при Учителя и му казва: "Учителю, брат Георги Томалевски е тежко болен, в болницата е и са му направили трепанация на ухото, имал възпаление".
Учителят по неведом начин бе ускорил процеса на лечението ми. Георги Събев Георги Томалевски е роден в 1897 г. и през 1928 г. заболява тежко от ухо и му правят трепанация на ухото, зад ухото. Една сестра отива при Учителя и му казва: "Учителю, брат Георги Томалевски е тежко болен, в болницата е и са му направили трепанация на ухото, имал възпаление". Учителят казал на сестрата: "Един момент! " Дава на сестрата книжка, която да предаде на Георги и то веднага. Сестрата взема книжката и отива в болницата. Книжката е озаглавена: "Бог ме люби! " От момента, в който Георги поема книжката и прочита само заглавието, неговото здравословно състояние се подобрява и оздравява.
към текста >>

Сестрата взема книжката и отива в болницата.
и през 1928 г. заболява тежко от ухо и му правят трепанация на ухото, зад ухото. Една сестра отива при Учителя и му казва: "Учителю, брат Георги Томалевски е тежко болен, в болницата е и са му направили трепанация на ухото, имал възпаление". Учителят казал на сестрата: "Един момент! " Дава на сестрата книжка, която да предаде на Георги и то веднага. Сестрата взема книжката и отива в болницата. Книжката е озаглавена: "Бог ме люби! " От момента, в който Георги поема книжката и прочита само заглавието, неговото здравословно състояние се подобрява и оздравява. До последния си ден той пазеше книжката, която Учителят му бе подарил в онзи решителен момент от живота му. Нестор Илиев Идва един болен брат при Учителя и Му казва: "Учителю, много съм болен".
към текста >>

За Него беше достатъчно да каже на някой болен брат или сестра: "Изпий, рекох, чашка гореща вода или сварете си, рекох, чорбичка от картофки, или разтрийте се с чист зехтин", а можеше да препоръча и екскурзия на болните и те по чудо оздравяваха.
Аз почувствах, че Учителят беше взел вече предварителни мерки, за да ме спаси. Но трябва да има една външна физическа причина, за да се обосновава това велико чудо, което направи Учителят с мене. Пътищата, по които Той помагаше и спасяваше, дори и от смърт, бяха незнайни и необясними от съвременната медицина. За да прикрива своите методи на духовна помощ, Той си служеше с най-различни средства, за да не се прочуе със Своите чудеса. А такива Той правеше почти всеки ден с нуждаещите се и любящи за Него души. За Него беше достатъчно да каже на някой болен брат или сестра: "Изпий, рекох, чашка гореща вода или сварете си, рекох, чорбичка от картофки, или разтрийте се с чист зехтин", а можеше да препоръча и екскурзия на болните и те по чудо оздравяваха. А понякога Той помагаше незнайно, без болния дори да Му е казал за състоянието си. Тогава нямаше нужда Той да препоръчва физически мерки. След срещата си с Учителя, внезапно болният оздравяваше. Наистина това бяха необясними методи за медицината. Но трябва да подчертая от своя личен опит, че помощта Му беше духовна.
към текста >>

А понякога Той помагаше незнайно, без болния дори да Му е казал за състоянието си.
Но трябва да има една външна физическа причина, за да се обосновава това велико чудо, което направи Учителят с мене. Пътищата, по които Той помагаше и спасяваше, дори и от смърт, бяха незнайни и необясними от съвременната медицина. За да прикрива своите методи на духовна помощ, Той си служеше с най-различни средства, за да не се прочуе със Своите чудеса. А такива Той правеше почти всеки ден с нуждаещите се и любящи за Него души. За Него беше достатъчно да каже на някой болен брат или сестра: "Изпий, рекох, чашка гореща вода или сварете си, рекох, чорбичка от картофки, или разтрийте се с чист зехтин", а можеше да препоръча и екскурзия на болните и те по чудо оздравяваха. А понякога Той помагаше незнайно, без болния дори да Му е казал за състоянието си. Тогава нямаше нужда Той да препоръчва физически мерки. След срещата си с Учителя, внезапно болният оздравяваше. Наистина това бяха необясними методи за медицината. Но трябва да подчертая от своя личен опит, че помощта Му беше духовна. Той беше в състояние да направи всичко, ако болния заслужаваше това.
към текста >>

След срещата си с Учителя, внезапно болният оздравяваше.
За да прикрива своите методи на духовна помощ, Той си служеше с най-различни средства, за да не се прочуе със Своите чудеса. А такива Той правеше почти всеки ден с нуждаещите се и любящи за Него души. За Него беше достатъчно да каже на някой болен брат или сестра: "Изпий, рекох, чашка гореща вода или сварете си, рекох, чорбичка от картофки, или разтрийте се с чист зехтин", а можеше да препоръча и екскурзия на болните и те по чудо оздравяваха. А понякога Той помагаше незнайно, без болния дори да Му е казал за състоянието си. Тогава нямаше нужда Той да препоръчва физически мерки. След срещата си с Учителя, внезапно болният оздравяваше. Наистина това бяха необясними методи за медицината. Но трябва да подчертая от своя личен опит, че помощта Му беше духовна. Той беше в състояние да направи всичко, ако болния заслужаваше това. Учителят беше способен на чудеса. Стефка Няголова
към текста >>

Той беше в състояние да направи всичко, ако болния заслужаваше това.
А понякога Той помагаше незнайно, без болния дори да Му е казал за състоянието си. Тогава нямаше нужда Той да препоръчва физически мерки. След срещата си с Учителя, внезапно болният оздравяваше. Наистина това бяха необясними методи за медицината. Но трябва да подчертая от своя личен опит, че помощта Му беше духовна. Той беше в състояние да направи всичко, ако болния заслужаваше това. Учителят беше способен на чудеса. Стефка Няголова През януари 1933 г. заболяло окото на един брат. Лекували го дълго, но не му помогнали.
към текста >>

Едва дочакал да свърши работното време и отишъл в болницата на преглед.
Учителят ги накара да я отнесат в палатката. На следващата сутрин тя беше смислена, говореше умно, усмихваше се и се радваше на Божието избавление. А рожденият й брат благодареше на Бога, на Учителя и сияеше от радост. Мария Тодорова Един ден, по обед брат Велко почувствал силни болки в корема. Едва дочакал да свърши работното време и отишъл в болницата на преглед. Казали му, че апандиситът му е възпален и на другия ден сутринта в 8 часа трябва да бъде в хирургията да му направят операция. Върнал се вкъщи брат Велко, мислил, охкал, и най-после решил да отиде при Учителя. Взел първия влак и се озовал при Него. Разказал Му, че има възпален апандисит и че в 8 часа трябвало да бъде на операционната маса във Варна. Учителят му подал едно бурканче сладко от рози и му казал: "Вземи 3-4 лъжички от това сладко и ще ти мине".
към текста >>

Накрая болният приятел казал: "Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува".
Люба Стайкова Един от учениците от Школата беше заболял. Лекарите казали, че има остър апандисит и трябва да го оперират, защото е гноен и щял да се пукне и да почине. Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни. Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, както сега са антибиотиците. Накрая болният приятел казал: "Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува". Ето, ние сме в клас, в петък, и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона. Някой веднага тръгнаха след Него, а Той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато Той влезе вътре, беше придружен от няколко приятели.
към текста >>

Някой веднага тръгнаха след Него, а Той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния.
Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, както сега са антибиотиците. Накрая болният приятел казал: "Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува". Ето, ние сме в клас, в петък, и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона. Някой веднага тръгнаха след Него, а Той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато Той влезе вътре, беше придружен от няколко приятели. Учителят му отворил устата, налял в нея нещо, което е носел в чашата и го оставил. Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и Той ги остави да дежурят при болния. Малко след като изпил течността, болният почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го парело и след това заспал. Дежурните сменяли дрехите му, понеже непрекъснато се потял през време на сън.
към текста >>

Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и Той ги остави да дежурят при болния.
Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона. Някой веднага тръгнаха след Него, а Той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато Той влезе вътре, беше придружен от няколко приятели. Учителят му отворил устата, налял в нея нещо, което е носел в чашата и го оставил. Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и Той ги остави да дежурят при болния. Малко след като изпил течността, болният почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го парело и след това заспал. Дежурните сменяли дрехите му, понеже непрекъснато се потял през време на сън. На сутринта се събудил. Болките в корема изчезнали. На следващия ден той е почти здрав, но още слаб, отива при Учителя, за да благодари.
към текста >>

Малко след като изпил течността, болният почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го парело и след това заспал.
Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона. Някой веднага тръгнаха след Него, а Той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато Той влезе вътре, беше придружен от няколко приятели. Учителят му отворил устата, налял в нея нещо, което е носел в чашата и го оставил. Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и Той ги остави да дежурят при болния. Малко след като изпил течността, болният почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го парело и след това заспал. Дежурните сменяли дрехите му, понеже непрекъснато се потял през време на сън. На сутринта се събудил. Болките в корема изчезнали. На следващия ден той е почти здрав, но още слаб, отива при Учителя, за да благодари. Учителят му казва: "Вече два пъти ти спасявам живота и ти още не се оправяш.
към текста >>

Ние вече знаехме, че Той може да помага и отдалеч, без да има нужда да ходи при болния.
Да ви оставя адреса? " - продължава човекът в отчаяние. "Кажете й много здраве от мене" - казва Учителят и се усмихна спокойно, мило, хубаво и му подаде ръката Си за сбогом. Човекът си отиде смутен, недоволен, тъжен. Учителят ни гледа нас усмихнато, многозначително. Ние вече знаехме, че Той може да помага и отдалеч, без да има нужда да ходи при болния. Влязохме при Учителя, потънахме в Неговата Божествена аура и забравихме за човека. Нито когато излязохме си спомнихме за него, нито по-късно. След 2-3 години през една ваканция виждам същия човек на беседа, а след известно време го виждам и на обед на масите на Изгрева заедно с жена си. Заинтересувах се за тях. Разпитах сестра Янакиева, която им беше близка.
към текста >>

Знаех, че Учителят казва: "Болният трябва да си услужва сам.
Наталия Чакова Една хубава сутрин след дъждовна нощ, ние всички, летуващи на Рила, изнесохме дрехите си да се напекат на слънце. След като обядвахме, всички набързо прибраха дрехите си и си легнаха да си починат. Аз също започнах да прибирам, но много бавно, понеже боледувах от плеврит, болката ми беше силна и бяха намалели доста силите ми. Но аз не позволявах никой да ми услужва. Знаех, че Учителят казва: "Болният трябва да си услужва сам. Има скрити сили в неговия организъм, които ще се събудят и ще си помогне по- лесно и по-бързо да оздравее. Остане ли милосърдни сестри да му услужват, неговата работа е свършена." И така бавно, бавно аз внасях парче по парче и подреждах палатката си. Най-после остана да внеса една пухена възглавница, но толкова бях изморена и такива болки чувствах от дясната си страна, че някак много ми домъчня, захлупих се на възглавницата и тихичко се разплаках. В това време чувам: "Можете ли, рекох, да ми донесете един чайник вода?
към текста >>

Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим - да се прибере вкъщи и там да си замине.
После казал на Елена Цочева да излезе и останал сам с детето. То постепенно дошло на себе си и в течение на два-три дни се подобрило. Учителят дал наставления как да се храни и в скоро време детето окончателно оздравяло. Елена Цочева не изпълнила обещанието си да мълчи за този случай и споделила с майка си. След известно време нейният рожден брат се разболял от туберкулоза и бил вече на умиране. Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим - да се прибере вкъщи и там да си замине. Майката на Елена Цочева се сетила: "Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал полумъртво дете. Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието и разказала на майка си за случая с детето. Сега тя го молила да помогне и на тежко болния й брат. Учителят й обещал, че на другия ден ще отиде у тях. Там Той накарал болния да стане и да започне да се движи.
към текста >>

Сега тя го молила да помогне и на тежко болния й брат.
Елена Цочева не изпълнила обещанието си да мълчи за този случай и споделила с майка си. След известно време нейният рожден брат се разболял от туберкулоза и бил вече на умиране. Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим - да се прибере вкъщи и там да си замине. Майката на Елена Цочева се сетила: "Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал полумъртво дете. Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието и разказала на майка си за случая с детето. Сега тя го молила да помогне и на тежко болния й брат. Учителят й обещал, че на другия ден ще отиде у тях. Там Той накарал болния да стане и да започне да се движи. После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство. Изпратили им го и братът на Елена Цочева окончателно се оправил. Влад Пашов
към текста >>

Там Той накарал болния да стане и да започне да се движи.
Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим - да се прибере вкъщи и там да си замине. Майката на Елена Цочева се сетила: "Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал полумъртво дете. Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието и разказала на майка си за случая с детето. Сега тя го молила да помогне и на тежко болния й брат. Учителят й обещал, че на другия ден ще отиде у тях. Там Той накарал болния да стане и да започне да се движи. После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство. Изпратили им го и братът на Елена Цочева окончателно се оправил. Влад Пашов Пътувахме с влака за София. По това време като студенти, ние, хората от Братството, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни.
към текста >>

Беше към средата на лятната ваканция, когато Георги Попов заедно с племенницата си, дванадесетгодишната Росица, обикаляше от болница на болница да търси лек за болното от хорея момиче.
Щом ги изяде, веднага му се оправят работите. Десет години си служих с тези укрухи, добре, че ги събрах. Значи каква сила има всяко нещо, до което се е докоснал Учителят. Учителят не е като нас, както го виждаме, с брада и мустаци, както ние си мислим. Мария Милева Беше към средата на лятната ваканция, когато Георги Попов заедно с племенницата си, дванадесетгодишната Росица, обикаляше от болница на болница да търси лек за болното от хорея момиче. Характерното за тази болест е, че при нея се явява треперене на цялото тяло, което затруднява ходенето на болния. Брат Тахчиев и Георги бяха колеги. Те работеха в една и съща гимназия. Всеки от тях си имаше свое убеждение, по което се различаваха, но като колеги и граждани те се уважаваха. Докато Тахчиев бе бял брат, Георги бе върл атеист.
към текста >>

Характерното за тази болест е, че при нея се явява треперене на цялото тяло, което затруднява ходенето на болния.
Десет години си служих с тези укрухи, добре, че ги събрах. Значи каква сила има всяко нещо, до което се е докоснал Учителят. Учителят не е като нас, както го виждаме, с брада и мустаци, както ние си мислим. Мария Милева Беше към средата на лятната ваканция, когато Георги Попов заедно с племенницата си, дванадесетгодишната Росица, обикаляше от болница на болница да търси лек за болното от хорея момиче. Характерното за тази болест е, че при нея се явява треперене на цялото тяло, което затруднява ходенето на болния. Брат Тахчиев и Георги бяха колеги. Те работеха в една и съща гимназия. Всеки от тях си имаше свое убеждение, по което се различаваха, но като колеги и граждани те се уважаваха. Докато Тахчиев бе бял брат, Георги бе върл атеист. Георги обичаше да спори и да доказва, както всички атеисти, правотата на своите убеждения.
към текста >>

Много лекари и много болници вече бяха посетени за 10-15 дни, но никакъв резултат или надежда.
"Колега Тахчиев - казваше веднъж Георги - чудно ми е как вие, интелигентни хора, вярвате в някакъв Бог и душа, които не могат да се докажат. Това са попски работи" - заключваше Георги. Но болестта на племенницата му промени обичайния ход на нещата. Росица се нуждаеше от лекуване и трябваше да се търсят лекари - специалисти. Росица се нуждаеше от лекуване, а не от умуване. Много лекари и много болници вече бяха посетени за 10-15 дни, но никакъв резултат или надежда. Всеки лекар, при който отиваха, преглеждаше болното дете, предписваше лекарства и ги изпращаше, но полза никаква. Георги не бе човек, който лесно се отчайва, но след като бе ходил при толкова много лекари и специалисти, без да могат да помогнат, взе да губи кураж, като неговата вяра във всемогъществото на медицината взе да се разколебава. Тогава брат Тахчиев му казал: "Колега, хайде да те заведа при нашия Учител! И Той е доктор. Завършил е медицина и богословие.
към текста >>

При това, положението на болния ми мъж се влошаваше.
Само за двадесет и четири часа Георги се пробуди и от атеист стана бял брат. Колю Николов - Русе Преместиха мъжа ми Костадин на служба в Цариброд. При пристигането ни той заболя доста сериозно. Обстановката беше мизерна, а зимата студена. При това, положението на болния ми мъж се влошаваше. Военният лекар Таджер полагаше големи грижи. Бяха се ангажирали и другарите му офицери, но нищо не помагаше. Успокояваха ме, че поръчали за някакви специалисти, които ще му помогнат, а всъщност бяха решили, че ще мре. При това положение аз не знаех към кого да се обърна, от кого да искам помощ. Пристигна ни багажът, нагласих на болния леглото, с войника го преместихме и му заговорих: "Направи усилие, Костадине, да станеш.
към текста >>

Пристигна ни багажът, нагласих на болния леглото, с войника го преместихме и му заговорих: "Направи усилие, Костадине, да станеш.
При това, положението на болния ми мъж се влошаваше. Военният лекар Таджер полагаше големи грижи. Бяха се ангажирали и другарите му офицери, но нищо не помагаше. Успокояваха ме, че поръчали за някакви специалисти, които ще му помогнат, а всъщност бяха решили, че ще мре. При това положение аз не знаех към кого да се обърна, от кого да искам помощ. Пристигна ни багажът, нагласих на болния леглото, с войника го преместихме и му заговорих: "Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог! " През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет към Учителя. Тогава знаех само, че живее в София, познавах Го, но нямах адреса Му. Написах една отворена картичка - "До г-н Петър К. Дънов - София", и я изпратих.
към текста >>

Когато размествахте и нагласявахте леглото, госпожата каза на болния: "Направи усилие да станеш, сега освен Бог няма кой да ни помогне." Тогава Бог ми нареди: "Иди помогни на тези хора".
Дънов - София", и я изпратих. Скоро получих отговор от Него: "Г-н Иларионов не е болен, той има задължение в живота. Аз ще ви помогна." Написахме, че сме съгласни и вместо отговор, пристигна сам Учителят. Може да си представите радостта и изненадата ми. "Господ ме прати - каза Той - да ви помогна. Когато размествахте и нагласявахте леглото, госпожата каза на болния: "Направи усилие да станеш, сега освен Бог няма кой да ни помогне." Тогава Бог ми нареди: "Иди помогни на тези хора". С голямо удивление Го запитахме как е чул разговора ни, като е бил толкова далече от нас. Учителят каза: "За тия, които чуват и виждат, няма разстояния и прегради." После Той прати войника да донесе прясна вода от чешмата. Налях от нея една чаша и Той с малка лъжичка подаде на Костадин да пие. След половин час му помогна да стане от леглото, а малко по-късно болният се поразходи из стаята. Костадин се почувства здрав, но беше още много слаб.
към текста >>

След половин час му помогна да стане от леглото, а малко по-късно болният се поразходи из стаята.
"Господ ме прати - каза Той - да ви помогна. Когато размествахте и нагласявахте леглото, госпожата каза на болния: "Направи усилие да станеш, сега освен Бог няма кой да ни помогне." Тогава Бог ми нареди: "Иди помогни на тези хора". С голямо удивление Го запитахме как е чул разговора ни, като е бил толкова далече от нас. Учителят каза: "За тия, които чуват и виждат, няма разстояния и прегради." После Той прати войника да донесе прясна вода от чешмата. Налях от нея една чаша и Той с малка лъжичка подаде на Костадин да пие. След половин час му помогна да стане от леглото, а малко по-късно болният се поразходи из стаята. Костадин се почувства здрав, но беше още много слаб. Учителят го насърчи, че вече може да отиде в казармата, но Костадин не се решаваше. На другия ден Той го изведе на разходка до един много висок връх. В това време пристигна лекарят да провери състоянието на болния и като не го намери на леглото, възкликна: "Тук е станало някакво чудо! " Остана, за да разбере какво се е случило и кой е гостенинът ни.
към текста >>

В това време пристигна лекарят да провери състоянието на болния и като не го намери на леглото, възкликна: "Тук е станало някакво чудо!
Налях от нея една чаша и Той с малка лъжичка подаде на Костадин да пие. След половин час му помогна да стане от леглото, а малко по-късно болният се поразходи из стаята. Костадин се почувства здрав, но беше още много слаб. Учителят го насърчи, че вече може да отиде в казармата, но Костадин не се решаваше. На другия ден Той го изведе на разходка до един много висок връх. В това време пристигна лекарят да провери състоянието на болния и като не го намери на леглото, възкликна: "Тук е станало някакво чудо! " Остана, за да разбере какво се е случило и кой е гостенинът ни. Като се запозна с Учителя, разговоряха дълго и лекарят се убеди, че има и други сили, извън земните, които помагат. Тогава офицерите поканиха Учителя да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На една от тях Учителят посочи един офицер: "Например, госпожата на този офицер да не му се сърди и да не се заема да го изправя да бъде редовен домакин, защото неговите домашни чувства не са развити." Като се върнахме вкъщи, добави: "Това семейство имат едно дете, живо погребано.
към текста >>

83. ЧУДОТВОРСТВО

Учителят можеше да лекува неизлечимо болни, да възкресява даже и мъртви, защото Той беше Господар на живота и на смъртта и познаваше законите на живота.
Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята. Той долавяше мислите и копнежите на всяка душа и на всички помагаше по невидими пътища. Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората. Той проникваше целия човешки живот и го носеше в себе си. Той помагаше, за да внесе духовен импулс в техния живот. Учителят можеше да лекува неизлечимо болни, да възкресява даже и мъртви, защото Той беше Господар на живота и на смъртта и познаваше законите на живота. Имаше примери на лекуване на болни, граничещи със смъртта и възкресението. Имаше всичко на Изгрева. Тук бе мястото, където Духът Господен обитаваше. Стефка Няголова Вие търсите чудеса.
към текста >>

Имаше примери на лекуване на болни, граничещи със смъртта и възкресението.
Той долавяше мислите и копнежите на всяка душа и на всички помагаше по невидими пътища. Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората. Той проникваше целия човешки живот и го носеше в себе си. Той помагаше, за да внесе духовен импулс в техния живот. Учителят можеше да лекува неизлечимо болни, да възкресява даже и мъртви, защото Той беше Господар на живота и на смъртта и познаваше законите на живота. Имаше примери на лекуване на болни, граничещи със смъртта и възкресението. Имаше всичко на Изгрева. Тук бе мястото, където Духът Господен обитаваше. Стефка Няголова Вие търсите чудеса. Та чудесата са около вас.
към текста >>

84. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Мога да бъда санитар в болница." Следва наказание след наказание.
Спомени на ученици Георги Куртев е мобилизиран по време на Балканската война. Мобилизиран е и Боян Боев. Той беше тогава здрав и изпратен на фронта. Но той декларира предварително: "Аз пушка не взимам и не стрелям. Мога да бъда санитар в болница." Следва наказание след наказание. Лежи доста време в карцер, но като виждат, че не могат да го превият най-сетне го пускат да бъде санитар в болница. И така, двамата се събират в една болница. Брат Георги като фелдшер, а брат Боян като аптекар, понеже е завършил естествени науки. Това е етапна военна болница и се движи с войските. Обаче на южния фронт на Чаталджа възниква холерата.
към текста >>

Лежи доста време в карцер, но като виждат, че не могат да го превият най-сетне го пускат да бъде санитар в болница.
Георги Куртев е мобилизиран по време на Балканската война. Мобилизиран е и Боян Боев. Той беше тогава здрав и изпратен на фронта. Но той декларира предварително: "Аз пушка не взимам и не стрелям. Мога да бъда санитар в болница." Следва наказание след наказание. Лежи доста време в карцер, но като виждат, че не могат да го превият най-сетне го пускат да бъде санитар в болница. И така, двамата се събират в една болница. Брат Георги като фелдшер, а брат Боян като аптекар, понеже е завършил естествени науки. Това е етапна военна болница и се движи с войските. Обаче на южния фронт на Чаталджа възниква холерата. Всички изпадат в ужас.
към текста >>

И така, двамата се събират в една болница.
Мобилизиран е и Боян Боев. Той беше тогава здрав и изпратен на фронта. Но той декларира предварително: "Аз пушка не взимам и не стрелям. Мога да бъда санитар в болница." Следва наказание след наказание. Лежи доста време в карцер, но като виждат, че не могат да го превият най-сетне го пускат да бъде санитар в болница. И така, двамата се събират в една болница. Брат Георги като фелдшер, а брат Боян като аптекар, понеже е завършил естествени науки. Това е етапна военна болница и се движи с войските. Обаче на южния фронт на Чаталджа възниква холерата. Всички изпадат в ужас. След като избухна холерата, болницата, в която са брат Георги и Боян, е обявена за холерна болница.
към текста >>

Това е етапна военна болница и се движи с войските.
Но той декларира предварително: "Аз пушка не взимам и не стрелям. Мога да бъда санитар в болница." Следва наказание след наказание. Лежи доста време в карцер, но като виждат, че не могат да го превият най-сетне го пускат да бъде санитар в болница. И така, двамата се събират в една болница. Брат Георги като фелдшер, а брат Боян като аптекар, понеже е завършил естествени науки. Това е етапна военна болница и се движи с войските. Обаче на южния фронт на Чаталджа възниква холерата. Всички изпадат в ужас. След като избухна холерата, болницата, в която са брат Георги и Боян, е обявена за холерна болница. Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата. С биволски коли започват да карат болни.
към текста >>

След като избухна холерата, болницата, в която са брат Георги и Боян, е обявена за холерна болница.
И така, двамата се събират в една болница. Брат Георги като фелдшер, а брат Боян като аптекар, понеже е завършил естествени науки. Това е етапна военна болница и се движи с войските. Обаче на южния фронт на Чаталджа възниква холерата. Всички изпадат в ужас. След като избухна холерата, болницата, в която са брат Георги и Боян, е обявена за холерна болница. Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата. С биволски коли започват да карат болни. За болницата правят бараки вън от селото на един баир. От фронта, от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всички стоварват на баира. А болните викат и вият от нетърпими болки.
към текста >>

Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата.
Брат Георги като фелдшер, а брат Боян като аптекар, понеже е завършил естествени науки. Това е етапна военна болница и се движи с войските. Обаче на южния фронт на Чаталджа възниква холерата. Всички изпадат в ужас. След като избухна холерата, болницата, в която са брат Георги и Боян, е обявена за холерна болница. Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата. С биволски коли започват да карат болни. За болницата правят бараки вън от селото на един баир. От фронта, от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всички стоварват на баира. А болните викат и вият от нетърпими болки. Главният лекар заявява: "Който отиде горе при болните, няма да види семейството си вече".
към текста >>

С биволски коли започват да карат болни.
Това е етапна военна болница и се движи с войските. Обаче на южния фронт на Чаталджа възниква холерата. Всички изпадат в ужас. След като избухна холерата, болницата, в която са брат Георги и Боян, е обявена за холерна болница. Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата. С биволски коли започват да карат болни. За болницата правят бараки вън от селото на един баир. От фронта, от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всички стоварват на баира. А болните викат и вият от нетърпими болки. Главният лекар заявява: "Който отиде горе при болните, няма да види семейството си вече". Никой от санитарите не смее да отиде при болните.
към текста >>

За болницата правят бараки вън от селото на един баир.
Обаче на южния фронт на Чаталджа възниква холерата. Всички изпадат в ужас. След като избухна холерата, болницата, в която са брат Георги и Боян, е обявена за холерна болница. Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата. С биволски коли започват да карат болни. За болницата правят бараки вън от селото на един баир. От фронта, от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всички стоварват на баира. А болните викат и вият от нетърпими болки. Главният лекар заявява: "Който отиде горе при болните, няма да види семейството си вече". Никой от санитарите не смее да отиде при болните. Тогава излиза Георги Куртев и казва: "Онези, които викат и вият горе и те имат семейства.
към текста >>

От фронта, от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всички стоварват на баира.
Всички изпадат в ужас. След като избухна холерата, болницата, в която са брат Георги и Боян, е обявена за холерна болница. Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата. С биволски коли започват да карат болни. За болницата правят бараки вън от селото на един баир. От фронта, от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всички стоварват на баира. А болните викат и вият от нетърпими болки. Главният лекар заявява: "Който отиде горе при болните, няма да види семейството си вече". Никой от санитарите не смее да отиде при болните. Тогава излиза Георги Куртев и казва: "Онези, които викат и вият горе и те имат семейства. Който иска да дойде с мен.
към текста >>

А болните викат и вият от нетърпими болки.
След като избухна холерата, болницата, в която са брат Георги и Боян, е обявена за холерна болница. Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата. С биволски коли започват да карат болни. За болницата правят бараки вън от селото на един баир. От фронта, от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всички стоварват на баира. А болните викат и вият от нетърпими болки. Главният лекар заявява: "Който отиде горе при болните, няма да види семейството си вече". Никой от санитарите не смее да отиде при болните. Тогава излиза Георги Куртев и казва: "Онези, които викат и вият горе и те имат семейства. Който иска да дойде с мен. Аз отивам горе".
към текста >>

Главният лекар заявява: "Който отиде горе при болните, няма да види семейството си вече".
Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата. С биволски коли започват да карат болни. За болницата правят бараки вън от селото на един баир. От фронта, от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всички стоварват на баира. А болните викат и вият от нетърпими болки. Главният лекар заявява: "Който отиде горе при болните, няма да види семейството си вече". Никой от санитарите не смее да отиде при болните. Тогава излиза Георги Куртев и казва: "Онези, които викат и вият горе и те имат семейства. Който иска да дойде с мен. Аз отивам горе". С него отиват трима наши приятели.
към текста >>

Никой от санитарите не смее да отиде при болните.
С биволски коли започват да карат болни. За болницата правят бараки вън от селото на един баир. От фронта, от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всички стоварват на баира. А болните викат и вият от нетърпими болки. Главният лекар заявява: "Който отиде горе при болните, няма да види семейството си вече". Никой от санитарите не смее да отиде при болните. Тогава излиза Георги Куртев и казва: "Онези, които викат и вият горе и те имат семейства. Който иска да дойде с мен. Аз отивам горе". С него отиват трима наши приятели. Четирима души отиват горе и започват да се грижат за болните.
към текста >>

Четирима души отиват горе и започват да се грижат за болните.
Никой от санитарите не смее да отиде при болните. Тогава излиза Георги Куртев и казва: "Онези, които викат и вият горе и те имат семейства. Който иска да дойде с мен. Аз отивам горе". С него отиват трима наши приятели. Четирима души отиват горе и започват да се грижат за болните. А това холерата е страшна работа. Брат Георги ни е разказвал потресающи ужасии. Болницата започва да се пълни. Биволските коли стоварват болните и се връщат за нови. Напълват бараките и коридорите.
към текста >>

Болницата започва да се пълни.
Аз отивам горе". С него отиват трима наши приятели. Четирима души отиват горе и започват да се грижат за болните. А това холерата е страшна работа. Брат Георги ни е разказвал потресающи ужасии. Болницата започва да се пълни. Биволските коли стоварват болните и се връщат за нови. Напълват бараките и коридорите. Четиримата мият болните, преобличат ги. Лекарите не смеят да влязат в болницата. Казали са им да им дават по пет капки три пъти на ден йодова тинктура.
към текста >>

Биволските коли стоварват болните и се връщат за нови.
С него отиват трима наши приятели. Четирима души отиват горе и започват да се грижат за болните. А това холерата е страшна работа. Брат Георги ни е разказвал потресающи ужасии. Болницата започва да се пълни. Биволските коли стоварват болните и се връщат за нови. Напълват бараките и коридорите. Четиримата мият болните, преобличат ги. Лекарите не смеят да влязат в болницата. Казали са им да им дават по пет капки три пъти на ден йодова тинктура. А брат Георги нарежда да се увеличи три пъти дозировката.
към текста >>

Четиримата мият болните, преобличат ги.
А това холерата е страшна работа. Брат Георги ни е разказвал потресающи ужасии. Болницата започва да се пълни. Биволските коли стоварват болните и се връщат за нови. Напълват бараките и коридорите. Четиримата мият болните, преобличат ги. Лекарите не смеят да влязат в болницата. Казали са им да им дават по пет капки три пъти на ден йодова тинктура. А брат Георги нарежда да се увеличи три пъти дозировката. След време, когато лекарите разбират, че на болните дават три пъти по-голяма доза, искат да съдят брат Георги Куртев, че не е изпълнил заповедта им. Той отговаря: "С тази трикратна доза по-голяма от вашата, аз лекувах 800 войника.
към текста >>

Лекарите не смеят да влязат в болницата.
Брат Георги ни е разказвал потресающи ужасии. Болницата започва да се пълни. Биволските коли стоварват болните и се връщат за нови. Напълват бараките и коридорите. Четиримата мият болните, преобличат ги. Лекарите не смеят да влязат в болницата. Казали са им да им дават по пет капки три пъти на ден йодова тинктура. А брат Георги нарежда да се увеличи три пъти дозировката. След време, когато лекарите разбират, че на болните дават три пъти по-голяма доза, искат да съдят брат Георги Куртев, че не е изпълнил заповедта им. Той отговаря: "С тази трикратна доза по-голяма от вашата, аз лекувах 800 войника. Те оживяха.
към текста >>

След време, когато лекарите разбират, че на болните дават три пъти по-голяма доза, искат да съдят брат Георги Куртев, че не е изпълнил заповедта им.
Напълват бараките и коридорите. Четиримата мият болните, преобличат ги. Лекарите не смеят да влязат в болницата. Казали са им да им дават по пет капки три пъти на ден йодова тинктура. А брат Георги нарежда да се увеличи три пъти дозировката. След време, когато лекарите разбират, че на болните дават три пъти по-голяма доза, искат да съдят брат Георги Куртев, че не е изпълнил заповедта им. Той отговаря: "С тази трикратна доза по-голяма от вашата, аз лекувах 800 войника. Те оживяха. И ако ме съдите, съдете ме за това, че те са живи, а не умрели. Съдете ме и за това, че никой от вас не посмя да дойде горе в болницата". Като чуват това, спират обвинението срещу брат Георги и не го осъждат.
към текста >>

Съдете ме и за това, че никой от вас не посмя да дойде горе в болницата".
А брат Георги нарежда да се увеличи три пъти дозировката. След време, когато лекарите разбират, че на болните дават три пъти по-голяма доза, искат да съдят брат Георги Куртев, че не е изпълнил заповедта им. Той отговаря: "С тази трикратна доза по-голяма от вашата, аз лекувах 800 войника. Те оживяха. И ако ме съдите, съдете ме за това, че те са живи, а не умрели. Съдете ме и за това, че никой от вас не посмя да дойде горе в болницата". Като чуват това, спират обвинението срещу брат Георги и не го осъждат. Брат Георги и останалите като станат сутрин, закусят и се облекат със специално облекло. Целия ден не ядат, нито пият вода, понеже пипат холерно болни. Чак вечерта, имат си специална баня, хвърлят холерните дрехи, изкъпят се, преоблекат се и тогава пият преварена вода и ядат само преварена храна. Така се запазват от заразяване.
към текста >>

Целия ден не ядат, нито пият вода, понеже пипат холерно болни.
Те оживяха. И ако ме съдите, съдете ме за това, че те са живи, а не умрели. Съдете ме и за това, че никой от вас не посмя да дойде горе в болницата". Като чуват това, спират обвинението срещу брат Георги и не го осъждат. Брат Георги и останалите като станат сутрин, закусят и се облекат със специално облекло. Целия ден не ядат, нито пият вода, понеже пипат холерно болни. Чак вечерта, имат си специална баня, хвърлят холерните дрехи, изкъпят се, преоблекат се и тогава пият преварена вода и ядат само преварена храна. Така се запазват от заразяване. А да не ядеш и да не пиеш цял ден, това не е лесна работа. Боян Боев, който си има стаичка за аптеката, като вижда, че са се напълнили стаите, коридора и няма място, той напуска стаичката си и пренася аптечката си в мазето и спи там в мазето на цимента. Оттам му се възпали кракът и получи тази костна туберкулоза, която имаше на коляното си.
към текста >>

Холерата спря, болницата се разформирова и нас ни освободиха.
"За моето око нищо не е скрито. Всичко виждам, всичко зная. Зная положението ви. Дерзайте, още малко! " Като получихме писмото, сила добихме чрез него и можахме да издържим до края. Холерата спря, болницата се разформирова и нас ни освободиха. Ние видяхме семействата си. Ни един от четиримата не пострада, а тук имаше 800 болни. А от лекарите, които не смееха да влязат в болницата умряха трима души от холера." Борис Николов Брат Димитър Звездински беше доста своеобразен, много прям, открит, говореше гръмогласно и направо.
към текста >>

Ни един от четиримата не пострада, а тук имаше 800 болни.
Зная положението ви. Дерзайте, още малко! " Като получихме писмото, сила добихме чрез него и можахме да издържим до края. Холерата спря, болницата се разформирова и нас ни освободиха. Ние видяхме семействата си. Ни един от четиримата не пострада, а тук имаше 800 болни. А от лекарите, които не смееха да влязат в болницата умряха трима души от холера." Борис Николов Брат Димитър Звездински беше доста своеобразен, много прям, открит, говореше гръмогласно и направо. Не се съобразяваше с този или онзи, когато трябваше да проповядва Словото на Учителя навън. Беше пробивен.
към текста >>

А от лекарите, които не смееха да влязат в болницата умряха трима души от холера."
Дерзайте, още малко! " Като получихме писмото, сила добихме чрез него и можахме да издържим до края. Холерата спря, болницата се разформирова и нас ни освободиха. Ние видяхме семействата си. Ни един от четиримата не пострада, а тук имаше 800 болни. А от лекарите, които не смееха да влязат в болницата умряха трима души от холера." Борис Николов Брат Димитър Звездински беше доста своеобразен, много прям, открит, говореше гръмогласно и направо. Не се съобразяваше с този или онзи, когато трябваше да проповядва Словото на Учителя навън. Беше пробивен. Чиста проба проповедник.
към текста >>

По едно време му дават работа в работническата болница.
Чиста проба проповедник. Тогава времената бяха други и това можеше да се приеме. Но сега не. Брат Звездински бе останал без работа доста време и я търсеше усилено. Трябваше да се препитава. По едно време му дават работа в работническата болница. Трябва да седи в една будка по цял ден на един стол и да приема здравните книжки на болните работници от туберкулоза. Нямаше как, трябваше да се работи. Но се уплаши, че може да се зарази от тези книжки и от въздуха там. Отива при Учителя: "Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: "Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи. Това му беше лекарството.
към текста >>

Трябва да седи в една будка по цял ден на един стол и да приема здравните книжки на болните работници от туберкулоза.
Тогава времената бяха други и това можеше да се приеме. Но сега не. Брат Звездински бе останал без работа доста време и я търсеше усилено. Трябваше да се препитава. По едно време му дават работа в работническата болница. Трябва да седи в една будка по цял ден на един стол и да приема здравните книжки на болните работници от туберкулоза. Нямаше как, трябваше да се работи. Но се уплаши, че може да се зарази от тези книжки и от въздуха там. Отива при Учителя: "Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: "Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи. Това му беше лекарството. Той работи дълго време там, но не се разболя.
към текста >>

Отива при Учителя: "Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: "Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи.
Трябваше да се препитава. По едно време му дават работа в работническата болница. Трябва да седи в една будка по цял ден на един стол и да приема здравните книжки на болните работници от туберкулоза. Нямаше как, трябваше да се работи. Но се уплаши, че може да се зарази от тези книжки и от въздуха там. Отива при Учителя: "Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: "Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи. Това му беше лекарството. Той работи дълго време там, но не се разболя. Спазваше стриктно съветите на Учителя. Лекарство безплатно от чист въздух и чист поглед към небето. А като отправя поглед към разумното небе е трябвало да казва: "Господи, колко си велик в Твоите милости!
към текста >>

85. БОГ Е ЛЮБОВ

Щом направят тази връзка, каквото пожелаят, ще го постигнат: Ако са болни, ще оздравеят; ако са невежи, ще се просветят.
За да ви обича Господ, трябва откакто сте се родили, докато заминете за другия свят, да не сте помислили нито една лоша мисъл, нито едно лошо желание, нито една лоша постъпка за някое същество, което Бог е направил. От това зависи успехът ви на земята. Ако не е Божествената любов в света, ние бихме измрели всички от скръб. Сега аз говоря за онези от вас, които искат да се повдигнат. Те трябва да гледат на Бога като на Любов и да се свържат с Него. Щом направят тази връзка, каквото пожелаят, ще го постигнат: Ако са болни, ще оздравеят; ако са невежи, ще се просветят. Това не става изведнъж, но постепенно. Не желай да станеш цар, но пожелай да придобиеш истинското знание, да познаеш Бога като Любов. Това е най-великото благо за човека на Земята. Това значи да влезете във връзка с всички разумни души, които ви обичат. Бог обича онези, които работят, които учат, а не невежите.
към текста >>

86. ДАВАНЕ

В този случай болният има някакви проявени болести, но причината за тези болести е подпушване или натрупване на такава нечиста енергия.
Мария Милева Законът за десятъка има пряко отношение към здравето. Когато човек дава, той се чисти и се освобождава от нечистата енергия, която е натрупана в него. Често пъти болестите са резултат от натрупване на такава нечиста енергия. Учителят нарича това състояние "подпушване". В този случай болният има някакви проявени болести, но причината за тези болести е подпушване или натрупване на такава нечиста енергия. При това положение болният не може да се излекува без да направи някакво материално дарение. Десятъкът за Господа или Законът на благословението е изпълнен, когато със събраните пари за Господа, се извърши едно Богоугодно дело. Ако с парите от десятъка някой направи една кръчма, изпълнил ли е закона? Не само, че не е изпълнил закона, но ще го държат отговорен. Но този, който е събирал пари за кръчма, а после тези пари вложи в една работа за Господа, той е изпълнил закона.
към текста >>

При това положение болният не може да се излекува без да направи някакво материално дарение.
Законът за десятъка има пряко отношение към здравето. Когато човек дава, той се чисти и се освобождава от нечистата енергия, която е натрупана в него. Често пъти болестите са резултат от натрупване на такава нечиста енергия. Учителят нарича това състояние "подпушване". В този случай болният има някакви проявени болести, но причината за тези болести е подпушване или натрупване на такава нечиста енергия. При това положение болният не може да се излекува без да направи някакво материално дарение. Десятъкът за Господа или Законът на благословението е изпълнен, когато със събраните пари за Господа, се извърши едно Богоугодно дело. Ако с парите от десятъка някой направи една кръчма, изпълнил ли е закона? Не само, че не е изпълнил закона, но ще го държат отговорен. Но този, който е събирал пари за кръчма, а после тези пари вложи в една работа за Господа, той е изпълнил закона. Христо Тодоров
към текста >>

87. ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА

Това не се отнася само за болни и затворници, но за всички хора, които срещаш.
Като видиш човек със счупен крак, ти му кажи вътрешно: "Бог не те е създал да бъдеш болен. Всичко ще се уреди. Ти си здрав. Вярвай в Бога". Мислено го превържи, представи си, че оздравява и си ходи, скача здрав. Това не се отнася само за болни и затворници, но за всички хора, които срещаш. Не позволявайте във ваше присъствие да се вършат престъпления. Когато видите, че някой паяк е хванал муха или някой човек е хванал заек, или някой сокол е хванал птичка, насочете мисълта си към тях и кажете им да напуснат жертвата си. Далеч от очите ви могат да правят, каквото искат. Посъветвайте мислено ловджията да прибере пушката си, да се върне у дома си, а заека да остави на спокойствие. Ако не направите това, вашата глава ще страда!
към текста >>

88. БЛАГОДАРНОСТ

Болният като благодари, болестта си отива.
Щом се свържете с Бога, Той веднага ви се притича на помощ. Ако ви е сполетяло някакво зло, Той го превръща на добро. Без благодарност към Бога вие не можете да Му обърнете внимание, нищо не можете да придобиете. Само хляб и сол да има, той пак трябва да благодари. Всяко нещо, за което човек благодари, се освещава и благославя. Болният като благодари, болестта си отива. Значи самият човек става причина да му се отнеме благото. Ще благодариш. За всяко благо, напредък в живота, повишение, оздравяване, трябва да се отблагодарим с някаква материална жертва. Дебне ви някакво зло. Когато ви се отнеме някаква материална сума, когато ви се нанесе материална щета, това значи, че злото ще се размине.
към текста >>

89. УСПЕХ

", ти знаеш ли, че няма да има гладни, бедни, болни и нещастни хора!
Той идва на земята с тласъка да се движи напред и нагоре. Но 80% от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувстват господари на природата. Днес човечеството върви по пътя на опита, който е път на страдание. А той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били много по-лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния живот и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават покрай него и го викат. Послушай да ти кажа: Ако един човек навреме използва слънчевите лъчи, въздуха и чистата вода, ако задоволява глада, а не вкуса си и то с чиста и прясна храна, за да възприеме и оползотвори органическите и психологическите хранителни енергии от продуктите и ако навреме се вслуша в Божия глас, Който му казва: "Стани, тръгни, работи, навреме гради! ", ти знаеш ли, че няма да има гладни, бедни, болни и нещастни хора! Сега на тебе казвам: Не се оплаквай, че не ти върви. Ти сама пропускаш добрите възможности, които Природата ти предлага и гониш последния влак. Казвам ти - не пропускай своя влак! Започни да работиш над себе си с най-малките величини, но работи сериозно и продължително, без срокове, докато имаш постижения. Започнеш ли да работиш над някое свое качество, заживей с вибрациите му неотклонно, работи, работи, докато в тялото ти се реконструират съответните клетки.
към текста >>

Посещавайте болни, когато сте разположени.
Дръж устата си свободно. Като отиваш на работа, излез с лицето си навън. Обърнеш ли се с гърба си, работите ще останат назад. Започвайте работата си с разположение. Явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени. Посещавайте болни, когато сте разположени. Ако лекарят е неразположен, той не може да помогне на болния. Който приложи този закон, ще избегне 99% от мъчнотиите и противоречията си. Като ходите, дръжте ръцете и краката си успоредно. Не спазвате ли това положение, няма да имате резултат и работите ви няма да се нареждат добре. Каквото пожелае човек, може да го постигне.
към текста >>

Ако лекарят е неразположен, той не може да помогне на болния.
Като отиваш на работа, излез с лицето си навън. Обърнеш ли се с гърба си, работите ще останат назад. Започвайте работата си с разположение. Явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени. Посещавайте болни, когато сте разположени. Ако лекарят е неразположен, той не може да помогне на болния. Който приложи този закон, ще избегне 99% от мъчнотиите и противоречията си. Като ходите, дръжте ръцете и краката си успоредно. Не спазвате ли това положение, няма да имате резултат и работите ви няма да се нареждат добре. Каквото пожелае човек, може да го постигне. Достатъчно е да се свърже с клетките на очите, ушите, носа, устата си като с разумни, интелигентни същества и им предаде желанието си.
към текста >>

90. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Отнесли го в болница и след десетина дни го изписали.
Внезапно станало срутване. Двамата успели да избягат, а третият бил затрупан, но за негово щастие останал между две канари, където имало малко въздух за известно време. Изживял момент на голям ужас, като си мислел: "Тук вече ще ми е краят. Няма избавление." И почнал да се моли, но тъй като не знаел молитви, думал само: "Боже, Боже." В този момент на пълна безнадежност, при него се явил старец с бяла брада и дълга коса, който го погледнал благо и успокоително и му казал само това: "Аз ще ти помогна." И се изгубил старецът, също тъй, както внезапно се бил явил. Другарите му веднага почнали да копаят и след няколко часа усилен труд успели да го спасят. Отнесли го в болница и след десетина дни го изписали. Един ден същият човек отива у дома на Христо Каратлиев от Любимец. В стаята му вижда портрета на Учителя, загледал се в него и попитал: "Чий е този портрет? " - "Това е портретът на нашия Учител. Защо питаш? " - "Когато бях затиснат в кариерата и се молих, този човек ми се яви и ми каза, че ще ми помогне."
към текста >>

- Бедни ще станат, болни ще бъдат, гладни ще останат, богатството си ще загубят, жената и децата ще забягнат някъде.
Пеню Ганев ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Всички страдания на хората се дължат на нежеланието им да се молят. Няма да се мине много дълго време, и те ще се научат да се молят. - Как? - Бедни ще станат, болни ще бъдат, гладни ще останат, богатството си ще загубят, жената и децата ще забягнат някъде. И като останат сами и нещастни, ще започнат да се молят на този, на онзи да им помогнат. Ако човек не се моли доброволно, Провидението насила го заставя да се моли. Ще му прати някоя болест, ще го постави в лишение и тогава насила ще се моли. Болният ще вика лекар и ще се моли да му помогне да оздравее. Сиромахът, който е в лишения, ще търси банкери, да иска пари назаем, и пак ще се моли.
към текста >>

Болният ще вика лекар и ще се моли да му помогне да оздравее.
- Как? - Бедни ще станат, болни ще бъдат, гладни ще останат, богатството си ще загубят, жената и децата ще забягнат някъде. И като останат сами и нещастни, ще започнат да се молят на този, на онзи да им помогнат. Ако човек не се моли доброволно, Провидението насила го заставя да се моли. Ще му прати някоя болест, ще го постави в лишение и тогава насила ще се моли. Болният ще вика лекар и ще се моли да му помогне да оздравее. Сиромахът, който е в лишения, ще търси банкери, да иска пари назаем, и пак ще се моли. Каже ли някой, че не иска да се моли на Господа, сам ще си избере на кого да се моли. Мнозина казват, че и без молитва може да се живее. Не, без молитва не може. Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва.
към текста >>

Колко пъти трябва да се моли болният?
А когато духовното тяло е организирано, то при заминаване, човек направо влиза в него и няма нищо общо с физическото тяло и с гроба. Силен е този, който може да издържи на всички изпитания. Някой казва: Аз боледувам, помолих се, но молитвата ми не се прие. Ти не се обезсърчавай. Пак се помоли и ще получиш отговор; молитвата ти ще бъде приета. Колко пъти трябва да се моли болният? Болният не трябва даже да спи. Той постоянно трябва да се моли. Денем и нощем да се моли. Нито един ден да не прескача. Молитва, молитва, молитва.
към текста >>

Болният не трябва даже да спи.
Силен е този, който може да издържи на всички изпитания. Някой казва: Аз боледувам, помолих се, но молитвата ми не се прие. Ти не се обезсърчавай. Пак се помоли и ще получиш отговор; молитвата ти ще бъде приета. Колко пъти трябва да се моли болният? Болният не трябва даже да спи. Той постоянно трябва да се моли. Денем и нощем да се моли. Нито един ден да не прескача. Молитва, молитва, молитва. Някой казва: "Аз се молих три пъти." С три пъти болест не си отива.
към текста >>

91. ПАРТИИ И ПОЛИТИКА

В тази партия няма болни и страдащи - всички хора са радостни и бодри.
Всички трябва да платят своята дан на Бога доброволно и с любов. Тогава няма да има бедни и онеправдани, няма да царува безправието - в света ще царува Великата Божия Правда. Ние не сме секта, а сме партия на Доброто и няма нищо по-добро от тази идея. Една партия съществува в света - партията на Бога. Запишете се членове на тази партия. В тази партия няма болни и страдащи - всички хора са радостни и бодри. В тази партия няма невежи - всички си помагат взаимно, всички се просвещават. В тази партия няма бедни и богати, прости и учени. В тази партия няма генерали и редници по чин. Там всеки заема мястото си според интелигентността си и според работата, която върши. Който работи най-много, той е генерал.
към текста >>

92. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

За мен е важно да не плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни - да ви покажа начин да се освободите от бедността; ако сте болни - да ви излекувам.
Не нося отрицателни мисли в ума си. Някога се явяват сенки, но те не са реални. Виждам страдащи хора, но не плача за тях. Плачът не е състрадание. Питам ги колко продават скръбта си и я купувам. За мен е важно да не плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни - да ви покажа начин да се освободите от бедността; ако сте болни - да ви излекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да легна, получавам телеграми от целия свят: някъде потъва параход - оправям пътя му; някъде момък вдигнал револвер срещу възлюбената си, иска да я убие; студент се оплаква, че професорът му иска да го скъса, той е добър ученик, ще подобри успеха си. На момъка казвам, че тя го обича и той се отказва от намерението си. Като отговоря на всички телеграми,тогава заспивам. Аз чувствам Единството по следния начин: като обичаш някого - мене обичаш; като поливаш едно цвете, аз се радвам, понеже то се радва.
към текста >>

93. БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ И МИСИЯ

На болни и сиромаси съм помагал и помагам.
Аз трябва да постъпвам тъй, както Бог постъпва, Който е вътре в мен. И аз Го зная. Когато върша всичко, което Той желае, усещам една радост и Го познавам. И всичко, каквото поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало. На болни и сиромаси съм помагал и помагам. Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва, а вярата трябва да бъде един непреривен процес. Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата Природа. Той я прониква и организира и действа във всички същества. Той говори във всяка душа и сърце. Говоря ви за Него, с Когото съм в общение - познавам гласа Му, държа Учението Му, върша Волята Му и служа на Духа Му, а радостта ми е в Неговото живо Слово.
към текста >>

94. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Ходи по болници, лекуваха го, но положението му се влоши.
Всички млъкнаха в недоумение, не защото някой от присъстващите вярва в Бога, но по-скоро, защото тази псувня няма връзка с темата. И докато присъстващите се чудят какво означава това, в тази пауза на недоумение, той още веднъж повтори същата псувня и отново напсува Господа. Имаше едно кратко мълчание, след което разговорът продължи отново. Какво го накара този съсед да похули Господа, не стана ясно. Минаха една-две години от тази случка и той получи проблеми със здравето. Ходи по болници, лекуваха го, но положението му се влоши. Получи се някакво обездвижване на крайниците и той остана в инвалидна количка. В това състояние живя още около две години и се помина през 2005 г. Много пъти съм размишлявал за тези три случая, за фаталните грешки в живота на тези трима мъже. Всички те бяха хора положителни в своето поведение и в отношенията си с хората, но сгрешиха без да разбират, че грешат и понесоха последствията от своите грешки без да знаят къде са сгрешили. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Черната ложа иска да тури хората в стълкновение с Божествения свят, за да ги осакати."
към текста >>

95. ХРИСТОС И ЕСЕИТЕ

Той носеше здраве на болните, мъдрост на незнаещите, а на нещастните - щастие.
По неофициални данни Ромен Ролан финансира проучване върху Свещените писания, което дава възможност на Едмонд Шекли да проникне във Ватиканската библиотека и да преведе прочутото Евангелие на есеите. Предисловие от Едмонд Шекли - превел от арамейски "Евангелие на есеите" "Евангелието на Мира на Иисус Христос от ученика Йоана" е напълно автентичен текст, взет от намиращите се във Ватикана "Свитъци от Мъртво море". Ето какво пише във връзка с това преводачът му от оригинала Едмонд Шекли: "Скоро ще се навършат 2000 години от идването на Сина Човешки да упъти човечеството на "Пътя на Истината и живота". Той носеше здраве на болните, мъдрост на незнаещите, а на нещастните - щастие. Неговите слова, наполовина забравени, бяха сверени едва няколко поколения след това поколение, при което те са били произнесени. Те са били недоразбрани, записани с грешки, сто пъти преправяни, сто пъти написани отново. При това обаче, ето вече 2000 години, продължават да живеят. И макар Неговите слова - тези, които ние днес знаем по Новия Завет, да са били извънредно изменени и изопачени, независимо от това, те покориха половината човечество и сформираха цялата цивилизация на Запада. Само този факт потвърждава вечната жизнеспособност, великата ценност и несравнимост на словата на Учителя.
към текста >>

96. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

...И тогава множество болни и паралитици дойдоха при Иисус и казаха: "Ако Ти знаеш всичко, Ти можеш да ни кажеш защо ние трябва да страдаме от толкова болести.
ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/ ...И тогава множество болни и паралитици дойдоха при Иисус и казаха: "Ако Ти знаеш всичко, Ти можеш да ни кажеш защо ние трябва да страдаме от толкова болести. Защо ние сме лишени от здраве като другите хора? Учителю, изцели ни, за да придобием отново сили и нещастията да ни напуснат задълго! Ние знаем, че Ти имаш сила да изцеляваш от всички болести, освободи ни от сатаната и от всички страшни беди, които ни е причинил той. Учителю, смили се над нас! "
към текста >>

И на реката имаше множество болни, които започваха да постят и да се молят заедно с ангелите Господни в течение на седем дни и седем нощи.
И никой не помръдна от мястото си, и не се чу нито един глас. И никой не знаеше колко време е минало, защото времето беше спряло. Тогава Иисус протегна ръце към тях и каза: "Мир вам! " И се отдалечи като повей на вятър, който раздвижва листата на дърветата. И на реката имаше множество болни, които започваха да постят и да се молят заедно с ангелите Господни в течение на седем дни и седем нощи. И дъхът на някои от тях стана зловонен, някои плюеха слюнки и повръщаха нечистотии. Други се потяха с воняща пот. Урината у много беше почти изсъхнала, червена и гъста като пчелен мед. И от много излизаха зловонни газове, които никой не можеше да понесе. И когато Ангелът на водата влезе в телата им, от тях изтече всичко отвратително, всичката нечистотия на миналите им грехове.
към текста >>

97. ШЕСТАТА РАСА

В Шестата раса няма да има болници, съдилища, затвори.
Всеки, който върши престъпления, ще бъде открит. В Шестата раса няма да има нито един крадец, нито един убиец, няма да има лъжа. Ще има Любов навсякъде. Всички врати ще бъдат без ключове. Писането на Шестата раса ще бъде геометрическо: кръгове, триъгълници, четириъгълници, точки, прави линии, квадрати и т.н. В Шестата раса няма да има болници, съдилища, затвори. Бъдещите хора ще стават видими и невидими. Не можеш да го затвориш. И десет пъти да го затвориш, той изчезва. Хората на Шестата раса ще бъдат със силна воля, разумни и добри. Бъдещото общество ще се състои от талантливи, гениални и светии.
към текста >>

98. ПОБЕДА НА ДОБРОТО

Ние ще се намерим пред една епоха, когато затвори няма да има, болници няма да има, а от всички сегашни институти ще останат само образци, в които ще се представлява на новото поколение как са съдили едновремешните съдии, как са проповядвали едновремешните проповедници, как са учили едновремешните учители, как са възпитавали едновремешните майки своите деца и т.н.
Засега в света са дошли онези хора, които аз уподобявам на малки деца. И наистина, днес малките деца управляват и България. Отгоре казват: "Нека се упражняват тия деца." Обаче, наближава времето, когато праведните хора ще дойдат на Земята. Те ще вземат властта в ръцете си и ще поставят една разумна програма в училищата и в църквите, и в обществения строй, навсякъде. Тогава всички въпроси ще се решават по един магически начин. Ние ще се намерим пред една епоха, когато затвори няма да има, болници няма да има, а от всички сегашни институти ще останат само образци, в които ще се представлява на новото поколение как са съдили едновремешните съдии, как са проповядвали едновремешните проповедници, как са учили едновремешните учители, как са възпитавали едновремешните майки своите деца и т.н. Всичко това ще представлява едно голямо разнообразие от миналата култура, т.е. останки от културата на XX век.
към текста >>

99. ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ

Коли отпускат само за болни.
Тръгнах да търся службата. Намерих я. Пред гишето - дълга опашка. Нареждам се аз и чакам. Слушам какво се говори. Коли отпускат само за болни. На гишето стои полицай, невзрачен и тъп. Работи като автомат. Каквото са му поръчали, това прави. Приближавам се до гишето и мисля. Търся усилени доводи, но виждам, че за никоя друга нужда не дават, освен за болни.
към текста >>

Търся усилени доводи, но виждам, че за никоя друга нужда не дават, освен за болни.
Коли отпускат само за болни. На гишето стои полицай, невзрачен и тъп. Работи като автомат. Каквото са му поръчали, това прави. Приближавам се до гишето и мисля. Търся усилени доводи, но виждам, че за никоя друга нужда не дават, освен за болни. Търся да направя и аз един компромис в себе си. Насилвам положението. Казвам си: "Брат Боян не е добре с краката си. Ще считам, че искам колата за него." Нещо в мене не е съгласно с това, но аз вече се намерих пред гишето и автоматично казах: "Кола за болен до Чам Кория." Получих бележката, но малката радост от нея в мен угасна. Тръгвам за Изгрева.
към текста >>

100. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Последните дни бива извикан доктор Фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция.
Приятелите като Го виждат, изтръпват при мисълта за втора простуда. Така и става. Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му. Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака. Дишането Му става учестено и затруднено. Последните дни бива извикан доктор Фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция. Вероятно това е камфор, който се слагаше в такива случаи. Години се говореше, че Учителят е искал нарочно да си отиде, затова се е разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото си. Това го твърдеше Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала Учителят да казва: "Бавно върви процесът! " Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи. Разбрала, когато си заминал.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2049720287323