Търсене в текстове за 'Божие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 325 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.
Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем. Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си. „Истината е кръг – казва проф.
към текста >>

„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове.
към текста >>

Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”.
– във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества. Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50] 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят. 5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка.
към текста >>

3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света.
Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.” 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?! 3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието.
към текста >>

Учителят за Адам: „Първият човек, който бил по образ и подобие Божие, е духовният човек, а след него бил направен физическият човек, наречен втори Адам.
№ 8. [16] „Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, Аз съм.”(Йоан 8:58). В Кабала на иврит Адам означава “червена земя”, което е почти идентично с Athamas или Thomas, което на гръцки е преведено Дидумос (двойният). Адам Кадмон (ивр.) е Първоначалният човек, Небесният човек, който не е паднал в греха. В Кабала Адам Кадмон е проявеният Логос. Учителят за Адам: „Първият човек, който бил по образ и подобие Божие, е духовният човек, а след него бил направен физическият човек, наречен втори Адам. Вторият е бил направен от пръст, а на първия Бог даде власт на Небето и Земята. Христос е великият Брат на човечеството, първият образ на човека, Първородният в света – начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Новият Адам ще бъде създаден отново по образ и подобие на Бога. Щом Земята се пречисти, Господ ще създаде нов рай и ще постави в него третия Адам и третата Ева.” [17] съзнателно прилагане на неправилни доводи в спора или в доказателствата, използване на т. нар.
към текста >>

„свещена тетраграма” на Божието име).
Яхве или Йехова, или Елохим; 8. Адонай Яхве; 9. Яхве Саваот. „Елохим” (Ела, Ел) – Елохим е множествено число от думите Ела и Ел и изразява тройнственост; „Йехова Елохим” – Господ Исус Христос; „Адонай” – Светият Дух (човекът Бог). „JHWH” („Йот-Хей-Вав-Хей” или т.нар. „свещена тетраграма” на Божието име). Поради отсъствието на гласни това е „неизречимото име” на Бога. Юдеите смятат това име за особено свято, за да бъде произнасяно. То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае. Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа към цялото Божествено и човешко познание. Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения.
към текста >>

Той е средоточният дом на Небесното царство, където всички просби и молитви от този свят постъпват пред Лицето Божие.
[60] Млечен път – от гр. galactos (мляко) [61] Вж. бел № 69. [62] Учителят нарича този център „Алфиола”. Той е средоточният дом на Небесното царство, където всички просби и молитви от този свят постъпват пред Лицето Божие. Този център се намира в сърцето на нашата галактика, който съвременната астрономия още не е открила. „Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М. Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

2. Съграждане Царството Божие на земята
Книгата за теглене на PDF Дял втори . Двата велики закона на развитието. І. Живи, разумни сили на природата 1. Вътрешното сродство на Цялото и неговите части 2. Съграждане Царството Божие на земята 3. Причините и последствията 8]4. Постигането на благородни цели 5. Еволюцията на организмите 6. Природата като жив организъм 7. Смъртта
към текста >>

2. Съграждане Царството Божие на земята
10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13). Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала: – в пътя на действителната Истина; – в пътя на истинската Добродетел; – в пътя на истинската Любов. 2. Съграждане Царството Божие на земята 1. От този общ дом всички трябва да излязат като благородни граждани на бъдещото Царство. Това Царство не е далеч, то работи вече в света. Пътят за идването му се строи и рано или късно то ще се въдвори на земята. Тогава славата на всички други царства ще изчезне пред него – Царството на истинския дух, Царството на правдата. 2. В него човек ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще ги овладее.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

палатка, шатра) – преносимо светилище, което символизира Божието присъствие, т.е.
[146] Вж. дял трети –2:3. [147] Вж. дял първи – ІІ.2.2:21 и бел. №74. [148] Скиния (гр. палатка, шатра) – преносимо светилище, което символизира Божието присъствие, т.е. мястото, обитавано от Бога на земята. Тя е първообраз и поставя началото на поредицата Божии „обители”, които минават през храма, тялото на Христос и Божията Църква в Небесния Йерусалим. [149] Вж. бел. № 32.
към текста >>

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“.
Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа. Тогава ще се испълни обѣщанието заедно съ Господа и ведно въ господа. Радвай се земя и вѣсели се небе за твоитѣ избранни. Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето. Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува. Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“. Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т. е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ. Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила.
към текста >>

По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство.
За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т. е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ. Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила. Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца. По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство. Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа, наречени царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината. Ето той иде да посѣти земята. Денъть на неговото посѣщение ще бѫде день страшенъ. Всичкитѣ краѝща на земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата на неговото присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу приношения съ правда. О, народъ и народи, вий които спите — събудете се и пригответе се за да посрѣщнитѣ Господа Бога на силитѣ.
към текста >>

Ето Словото Божие, духътъ на завѣта.
Пригответе се вече за денътъ Господенъ. Бѫдете трезвени, покайте се отъ безаконията си, да не бѝ да ви намѣри тоя день и да ви постигне участьта на нечестивитѣ. Работете не за това що погинва, но за това що прѣбѫдва; говорете, възвисете гласътъ си и възтрѫбете съ силенъ гласъ за да се чуе името ми. Не мълчете, но рбовтете за наслѣдието което Господъ носи отгорѣ за свойте люди, за свойте сестри и братия. Ето Господъ стои прѣдъ васъ, той е благъ, кротъкъ и смиренъ по сърдце, но скоро ще се облече въ одеждата на Бога святаго. Ето Словото Божие, духътъ на завѣта. Радвай се ти който познавашъ Господа и който си познатъ и избранъ отъ вѣки. Благословенъ Господъ Богъ нашъ Отецъ. Ида, говори Господъ, направете правъ пѫть за царството на мира, за царството на правдата. Ето завѣтното обѣщание, което е отдавна очаквано; възвѣстяването на синоветѣ Божии —синовете на вѣчната любовъ които зова мои братя. Затова синове человѣчески внимавайте на дѣлата си.
към текста >>

И ето той отъ дълго врѣме е тукъ, новороденъ въ сила и слава да поеме юздитѣ на царството Божие и да управлява съ правда, святосъ и истина.
И както майка милва свойтѣ си, така и Господъ ще помилва онзѣи които го чакатъ. Отъ сега нататъкъ съ думи нѣма да ви забавлявамъ, но съ дѣла благи, съ дѣла вѣлики, Ще ви нахраня и нѣма да огладнѣете, и ще ви напоя, и нѣма да ожеднѣетѣ, защото хлѣбътъ и водата съ които ще ви нахраня и напоя, ще бѫдатъ присѫщенъ животъ — Мизраимъ, Мизраимъ. Халелъ ве бихаръ хошамаимъ, хенени, хени, фенахъ фенимъ, хаберимъ кошетъ ви хадони — В: — М: — Защото самъ Богъ на силитѣ е вече който испълнява своята ветозавѣтна воля. Той е крѣпкиятъ Господенъ, синътъ Давидовъ, който иде да вземе своето царство съ сила. И ето той отъ дълго врѣме е тукъ, новороденъ въ сила и слава да поеме юздитѣ на царството Божие и да управлява съ правда, святосъ и истина. Богъ е който го въздига и неще да закъснее да се яви о врѣме. Но пази се, бѫди скроменъ, смиренъ и чистосърдечонъ, понеже Богъ е който върши, а ти си който испълнявашъ. Святъ си ти Боже мой, Отче праведний, който си и който ще бѫдешъ единъ въ вѣкъ, вѣчний, всѣсилний и всѣмѫдрий. Благословено да бѫде твоето име отъ мене. Ей Господи, защото тя познавамъ, че си истиненъ и неизмѣняемъ винаги.
към текста >>

И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие.
Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта. Ето на тѣзи труженнцитѣ на истината, благословиги, за да приематъ своята плата за честния трудъ. И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие. Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ. Елате сега всички които любите Господа, да му се поклонимъ въ Духъ и Истина. Защото Той е Богъ нашъ, и Отецъ нашъ отъ вѣка. Онзи кьмъ когото е словото Господне трѣбва да внимава, съ всичкото си сърдце и умъ да проумѣва пѫтищата му. Но моя духъ е въ смущение, нѣма другъ изходъ освѣнъ да приема пѫтьтъ на Новия животъ.
към текста >>

Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне.
Ето наврѣме ще тя посѣтя за да тя благославя. Азъ ще бѫда вѣренъ както се клѣхъ, въ святото си име, че ако и всички да се опълчатъ противъ тебе, пакъ нѣма да успѣятъ, защото азъ съмъ Богъ който тя крѣпя и рѫководя. Ако се бавя още то е съ цѣль, да дамъ врѣме. Азъ съмъ истий, днесъ и утрѣ. Защото ще излѣя духътъ си скоро и изобилно. Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички. Моли се за другитѣ, не прѣдставяй въ моление, духътъ ми е съ тебе винаги. Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти. Онова което Азъ освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто? Зощото не съмъ ли Азъ който изпълня закона?
към текста >>

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на Неговото присъствие.
И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава. Защото който понася поношения от Любов за Неговото име, пребъдва в Него самаго. А който пребъдва в Него, пребъдва в Неговата слава. А Славата на Отца е истинската Слава на Живота. И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на закона. А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на Неговото присъствие. Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани.
към текста >>

Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват".
един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани. Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува. Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.
към текста >>

По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство.
За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината. Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен. Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда. О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на силите.
към текста >>

Ето, Словото Божие, Духът на завета.
Пригответе се вече за деня Господен. Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите. Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва; говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми. Не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи отгоре за своите люде, за своите сестри и братя. Ето, Господ стои пред вас, Той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога святаго. Ето, Словото Божие, Духът на завета. Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки. Благословен Господ Бог наш Отец. Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си.
към текста >>

И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина.
Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим. Халел ве бихар хошамаим, хенени, хени, фенах феним, хаберим кошет ви хадони - В: - М: - Защото Бог на силите е вече, който изпълнява Своята вехтозаветна воля. Той е крепкият Господен, синът Давидов, който иде да вземе Своето царство със сила. И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина. Бог е, който го въздига, и не ще закъснее да се яви овреме. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, който върши, а ти си, който изпълняваш. Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш Един във век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето Име от мене. Ей, Господи, защото Те познавам, че Си истинен и неизменяем винаги.
към текста >>

И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие.
Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.
към текста >>

Времето е близо за Царството Божие.
Ето, навреме ще те посетя, за да те благословя. Аз ще бъда верен, както се клех в Святото Си Име, че ако и всички се опълчат против тебе, пак няма да успеят, защото Аз Съм Бог, който те крепя и ръководя. Ако се бавя още, то е с цел да дам време. Аз Съм Истий, днес и утре. Защото ще излея Духа си скоро и изобилно. Времето е близо за Царството Божие. Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвам всички. Моли се за другите, не преставай в моление, Духът Ми е с тебе винаги. Нечист дух няма да се докосне до душата ти. Онова, което Аз освещавам, може ли да бъде нечисто?
към текста >>

6. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:
Аудио клип Призванието 2006 Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
към текста >>

Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край.
Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог – Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота.
към текста >>

Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.
За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите.
към текста >>

Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.
За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя вярността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всичките сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
към текста >>

7. Разговор Първий. Упътвание

Обаче ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това?
Тази истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да ме послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на Когото милостта пребъдва. Обаче ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат, до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е. Да, злото казвам неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поручителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поручителство на Господа стои величието на работата, която е почната с неговото съдействие.
към текста >>

А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да изправи непоправимите неща.
Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постигането подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни, в Словото Му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдействува за добро. Съдействува им по този начин именно, за да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но всетаки, всичко трябва да върви вътре в своите граници.
към текста >>

Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди.
Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но всетаки, всичко трябва да върви вътре в своите граници. Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила. Тук се указва същия този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват без щета на самаго теб. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди. Ето, днес почвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще ти са необходими и приготви се, следователно, да ме слушаш до край. Защото ще ти говоря като на разумен. И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно.
към текста >>

Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние.
И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си.
към текста >>

Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие.
Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си. Той има власт и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи.
към текста >>

И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки.
Ние не спим, но бодърствуваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно, нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада.
към текста >>

Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение.
Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да сгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „Няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен. В светът само Бог има правото да създава и урежда живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават. Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него.
към текста >>

8. Разговор Третий. Храната и Словото

Така е и със Словото Божие.
Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата.
към текста >>

Помниш ли думите, които съм Аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената Любов изпъжда вън всякой страх.
Ето това е то, което те бърка теб, твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре друго. Днес едно чувствуваш, утре друго. Вярата ти е слаба. Ако тя би била толкова голяма даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса. Помниш ли думите, които съм Аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената Любов изпъжда вън всякой страх. Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази. Вие всички сте ученици Христови. Разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна болка. Що те е теб грижа какво хората ще мислят?
към текста >>

Словото Божие от человечески тълкувания не се мени.
Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна болка. Що те е теб грижа какво хората ще мислят? Не е ли по-важно за теб какво Господ за теб мисли? Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения? Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши. Ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал.
към текста >>

Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши.
Що те е теб грижа какво хората ще мислят? Не е ли по-важно за теб какво Господ за теб мисли? Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения? Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши. Ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал. И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие, Той Господ сам, Който беше самата Истина, да говори и свидетелствува за самата Истина, която беше Той сам скритият и съкровеният Господ на мира.
към текста >>

Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие.
Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши. Ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал. И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие, Той Господ сам, Който беше самата Истина, да говори и свидетелствува за самата Истина, която беше Той сам скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго освен това, когато дойде Слънцето на живота. Какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който не вярва. Не е ли самата светлина и топлина, която всякой усеща и чувствува, най-доброто свидетелство за Истината?
към текста >>

И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие, Той Господ сам, Който беше самата Истина, да говори и свидетелствува за самата Истина, която беше Той сам скритият и съкровеният Господ на мира.
Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши. Ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал. И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие, Той Господ сам, Който беше самата Истина, да говори и свидетелствува за самата Истина, която беше Той сам скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго освен това, когато дойде Слънцето на живота. Какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който не вярва. Не е ли самата светлина и топлина, която всякой усеща и чувствува, най-доброто свидетелство за Истината? Несъмнено. Когато някой почне да чувствува Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присъствие по един непосредствен вътрешен начин. Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие?
към текста >>

Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие?
И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие, Той Господ сам, Който беше самата Истина, да говори и свидетелствува за самата Истина, която беше Той сам скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго освен това, когато дойде Слънцето на живота. Какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който не вярва. Не е ли самата светлина и топлина, която всякой усеща и чувствува, най-доброто свидетелство за Истината? Несъмнено. Когато някой почне да чувствува Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присъствие по един непосредствен вътрешен начин. Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не! Аз, който присъствувам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога? О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духът на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда.
към текста >>

Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога?
Не е ли самата светлина и топлина, която всякой усеща и чувствува, най-доброто свидетелство за Истината? Несъмнено. Когато някой почне да чувствува Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присъствие по един непосредствен вътрешен начин. Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не! Аз, който присъствувам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога? О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духът на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове. Стой ти.
към текста >>

Ето Аз Съм, който оживявам Словото Божие във всяко сърце, което го приема – този Истий, който ти говоря и който ти диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш.
Дръж съвестта си чиста, да те не смущава нищо. Земята е Господня и всичко, което е по нея. Тогова, когото Бог не осъжда, никой друг не може да го осъди. Аз днес ти говоря и да знаеш това и да го пазиш в сърцето си. Силата е от Бога и тя се показва в твоята немощ. Ето Аз Съм, който оживявам Словото Божие във всяко сърце, което го приема – този Истий, който ти говоря и който ти диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш. Аз те следя на всяко място и те ръководя и пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово. И желая да си подобен на Този, който е Виделина и Добродетел всякога. Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази, и ще живее винаги. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма, защото Аз Съм Бог живий. Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички.
към текста >>

9. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Казано е на едно място в писанието: Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането Казано е на едно място в писанието: Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духът, дух е; роденото от плътта, плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.
към текста >>

Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането Казано е на едно място в писанието: Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духът, дух е; роденото от плътта, плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб.
към текста >>

Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.
Казано е на едно място в писанието: Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духът, дух е; роденото от плътта, плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа.
към текста >>

Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш.
Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада.
към текста >>

Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб.
Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина.
към текста >>

И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш.
Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината.
към текста >>

Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа.
Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствувам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест.
към текста >>

Отварял съм Словото Си пред теб и съм те поучавал в истините на Царството Божие.
Духът е, Който дава живот, буквата нищо не ползва. Това, което Аз ти говоря, Дух и Истина е. Истината съм Аз Господ твой и животът съм Аз Бог твой и Духът ми е твоя ръководител, Който те ръководи, Който те учи и Който оживотворява словото Ми всякой ден в твоето сърце, за да Ме познаваш. Слушал си всякой ден Моето слово. Ето, дигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел. Отварял съм Словото Си пред теб и съм те поучавал в истините на Царството Божие. Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцаваш Моите дела и да познаваш Моите истини на живота. Казал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш. Ти си чувал и съзнавал винаги Моя глас. Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до Мен. Имало е и минути на живота ти, когато си се заблуждавал, но знаеш и има си свидетел, че никога не съм те оставил да паднеш.
към текста >>

10. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми.
Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание? Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи. Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духът на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват.
към текста >>

Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие.
И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи. Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духът на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните.
към текста >>

Ето това е Великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Него.
Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу. Делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице. Защото ако струваш волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отвори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е Великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духът. Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия.
към текста >>

11. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата.
Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласът Му, ще оживеят“. И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде. Но този живот е сам Господ на живота. Неговият свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема духът му.
към текста >>

Ето това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема.
Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласът Му, ще оживеят“. И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде. Но този живот е сам Господ на живота. Неговият свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема духът му. Ето това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема. Духът е животът, това Господ казва и трябва Неговите думи да вярваш. Който слуша думите Божии и обръща лицето си към Него в молитва, всичко му става ясно. Знанието и Мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината. И Господ се възцарява и животът придобива значение. Какво е това, възцаряване на Господа?
към текста >>

12. Разговор Седмий. Заключение

Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие.
Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятърът? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината.
към текста >>

И както е казал Господ: горко на книжниците, които взеха ключовете на знанието на Царството Божие, че нито те сами влизат, нито тези, които искат да влязат, те пущат.
Те са тъй също в колебание. Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават ума им, да не могат да разберат напълно Господните думи. Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение; да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под Небето, Той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа. При това, и други мъчнотии има, самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духът на тоя свят, става и тя за тяхна спънка. И както е казал Господ: горко на книжниците, които взеха ключовете на знанието на Царството Божие, че нито те сами влизат, нито тези, които искат да влязат, те пущат. Но ти в нищо да се не смущаваш от мене, защото Аз ти казвам: верен е Господ. Той сам ще ви посети всинца ви наскоро и ще ви благослови взаимно, за да успявате във всяка добродетел и благост. Вашият живот трябва да се промени. Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят. Те са Божии благословения.
към текста >>

Великите работи на Царството Божие не се мерят както работите на тоя свят.
Вашият живот трябва да се промени. Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят. Те са Божии благословения. Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели, приятели на Господа Исуса, да не поставят спънки сами на живота си. Желанията им за всяко добро и благородно дело ще се изпълнят. Великите работи на Царството Божие не се мерят както работите на тоя свят. Ако тяхните сърца да бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса. Но и те, както и мнозина други, се спъват тука. Да, Вяра. Тя е необходима. Без вяра не може да се угоди на Бога.
към текста >>

Михаил много се радва за делото Божие.
Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя. Той засега очаква изпълнението на Божиите думи. Аз ще се срещна пак с него горе. Той е Михаил, един от върховните служители Господни. Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и животът на всички други избраници Божии. Михаил много се радва за делото Божие. Освен това Аз ще се видя с Данаила, рабът Божий, който е бил пращан до твоите приятели. И ще се науча от него за работата, която е имал да върши. Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича. Неговите материални работи са го тъй сплели, казва той, щото ще бъде принуден да ходи да избавя живота му от затруднения. Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки.
към текста >>

13. Писмо № 2

Сега по Делото Божие.
Любез.[ний] ми д-р Миркович. Писмото Ви от 4-ти того приех на време. Взех кревата Ви от г-жа Недялкова, а другите Ви вещи оставих по нейно съгласие. Ходих при г-жа д-р Желязкова и й предадох Вашия поздрав. Имахме добър разговор. Сега по Делото Божие. Имам неотложима заповед отгоре която Ви и предавам да изпълните без да се бавим. Сега вече имаме наложителна заповед. Нема место вече за двоумение. Всичко Аз приготвих с големо усърдие и Ви провождам копие от оригинала в най-чиста форма с днешната поща. Напечатайте го и го разпратете на всекаде за знание.
към текста >>

14. Писмо № 3

Търпение казват, нема друго спасение, с много скърби и страдания ще требва да влезите в царството Божие.
Всинца ще сми тогава в пълно съгласие с вечния порядък и волята на Бога ще бъде на Земята, както е и горе на Небето. Гласът, който иде от горе, казва: противение нема вече, защото сам Бог действува и неговата воля е необорима, всичко ще се покори под напора на Неговата Сила. Света скоро ще узрее и събитията, които идат от всекъде, потвърдяват тази истина, че сме близо към прехода. Нещо страшно се готви. Нашите небесни приятели всички мълчат, като че ли очакват нещо извънредно. Търпение казват, нема друго спасение, с много скърби и страдания ще требва да влезите в царството Божие. Нема друг път. По Него са минали всички и вие требва да мините. Не мислете, че за вас ще се направи изключение. Не! Невъзможно е да се измени онова, което Бог е отредил. Не мудрувайте, всичките ви усилия ще бъдат напразни и всичките ви опити суетни, ако си стараете да избегните вашата участ.
към текста >>

15. Писмо № 4

Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие.
Аз съм благодарен, че Господ ме люби и е мой приятел и мога да се надявам на Него в тоя свет. Аз желая и Вие да придобиете един ден тази пълна любов, в която мир и радост царува. Земните блага са нищо при тая небесна благодат, която пълни душата с всяко задоволство. Дом Бащин е небето нам, наший път е към него. В домат на Отца нашего много жилища има. Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие. Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост. Ако и да Ви се случат някои мъчнотии, които несъмнено ще Ви дойдат, обаче не бойте се, Господ Исус ще Ви крепи. Аз имам много неща да Ви съобщя, но ще трябва да чакате докато Господ уреди всичко. Прочетете 10 гл. от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното.
към текста >>

16. Писмо № 9

Израилския народ който търсеше и очакваше Божието присъствие, не можа да го намери, защото кога се яви помежду тех Христос помазаника Божий, те не Го приеха с вера.
Бог изисква да го любим преди да го познаваме. Ето где стои погрешката с мнозина человеци. Те искат да намерят Бога, че тогава да го любят, но това е невъзможно. “Намерен бях от тези които не ме търсеха”, казва на едно место сам Господ чрез устата на пророка. И действително това е цела Истина. Израилския народ който търсеше и очакваше Божието присъствие, не можа да го намери, защото кога се яви помежду тех Христос помазаника Божий, те не Го приеха с вера. И право им каза Христос, че ако не повервате в мене, че съм (т. е. излязъл от Бога) в греховете си ще умрете. И нема да ме видите от нине докато не кажете благословен Онзи който иде е в името Господне. И видя ли добро от тогава насам Израил? Не. Той е презрен и отритнат от целото человечество за своето неверие.
към текста >>

Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си както себе си.
Познанието на Бога го изисква вътрешния живот на душата ни. Този Бог когото търси душата ни не е далеч. “Съм ли, казва Господ на едно место, само Бог отдалеч, не съм ли Бог и от близо? ” И действително Бог има двояко присъствие: едно в небето, а другото в скършения духом по сърце за да го оживява. Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля. Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си както себе си. Върху тия две начала почиват всичките пророци и закона, защото любовта е изпълнението на закона. Църквата и всевъзможните учения ся нещо привременно, които кога се изпълни времето отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие което е крайната цел на животът ни. Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем?
към текста >>

Църквата и всевъзможните учения ся нещо привременно, които кога се изпълни времето отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие което е крайната цел на животът ни.
“Съм ли, казва Господ на едно место, само Бог отдалеч, не съм ли Бог и от близо? ” И действително Бог има двояко присъствие: едно в небето, а другото в скършения духом по сърце за да го оживява. Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля. Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си както себе си. Върху тия две начала почиват всичките пророци и закона, защото любовта е изпълнението на закона. Църквата и всевъзможните учения ся нещо привременно, които кога се изпълни времето отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие което е крайната цел на животът ни. Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи който ни говори за науката, че можи да гарантира своите думи, че нема да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самия спиритизъм който много обещава, всъщност малко дава.
към текста >>

17. Писмо № 11

“Търсете, казва Господ, първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще Ви се приложи.”
Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата към Господа всичко може да се победи. При това знайте, че Господ Исус е много близо до Вас. Той е нашия Небесен приятел когото ний познаваме и сме научили много неща в Неговото училище. Аз Ви пиша тия неща като изпълнявам една длъжност наложена на мен от Господа за доброто на Вашата душа. Колкото за земните неща не се грижете, те ще се уредят тъй както е Бог отредил. “Търсете, казва Господ, първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще Ви се приложи.” Вие ме питате имам ли намерение да слеза къде Варна през това лето. За сега не мога да Ви кажа нищо положително. Но ако е рекъл Господ и ако е Неговата воля през идущия месец може пак да се видим. Книгата на William Stainton Moses съжалявам да кажа, още не съм я приел. Не ся ми отговорили.
към текста >>

18. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Гледайте с вяра в бъдащето, вие всички сте близо до врата[та] на царството Божие.
Прослави се вече Господ, царствата са вече негови, земята се очищава от престапленията си. Мирът и правдата са близо да настъпят. Днешния ден ще бъде знаменит. В него ще се изпълнят думите на Бога живаго. Кажи на всички да се радват, които чакат обещанието. Гледайте с вяра в бъдащето, вие всички сте близо до врата[та] на царството Божие. Днешния ден ще тури край в небето на всичките распри и злосторства. Днес в Дома на Господа става съвет велик за вашето избавление. Днес земята и небето са свидетели на едно велико дело, зрители иа едно велико събитие, което се извършва. Жената, която видя в видение, лежаща с бели дрехи и вцепенела от простуда, тя е църквата Божия на земята, с.32
към текста >>

Нещата в Божието разпореждание другояче стоят от обикновено.
И тъй, нека да бъдеш търпелив и благ, както е и он в всичките си постъпки. Нещата, които ти са отредени да ти се случат са от Господа. Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища и знай, следователно, че там гдето Господ участвува, нищо зло не може да се случи без неговата воля. Нито се опасявай, че нещо може да се извърши без той да знае. Крепи се духом и стой бодър. Нещата в Божието разпореждание другояче стоят от обикновено. И оценките на постъпките другояче се оценяват. Не съди Господ тъй, както человеците съдят, нито върши, както те вършат. Неговите с.41 съдби и неговите пътища се различават от всички други. Те са непостижими в своята безпределност.
към текста >>

18 юн[и, 1899 г.] В многото говорение, казва Словото Божие, грехът е неизбежен, това може да се приложи и за писанието.
Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великудушието и повикай неговите чада - безкористието и смирението, и повикай от далеч искреността и я украси с.68 челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасно място на своя дом. Пей и въспявай тогова в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой. 18 юн[и, 1899 г.] В многото говорение, казва Словото Божие, грехът е неизбежен, това може да се приложи и за писанието. Каква полза, че говорим или пишем много, когато всичко е безсъдържателно, което не принося никаква полза, както на онзи, който говори и пише, тъй също и на онзи, който слуша и чете. По-добре две думи с разум и два реда с смисъл, отколкото десет хиляди думи без связ и десет хиляди с.69 реда без съдържание. Аз те съветвам, приятелю, ако имаш най-малко за пъра ум, не говори, не пиши, без да си мислил, без да си разсъждавал в себе си добре.
към текста >>

Следователно ний, които сми чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовестввано нам в Христа, в тия последни дни трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята.
19 Евр[еите] 4. И тъй, остава упокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Го- с.71 спода Бога нашего. Това е живот вечен да познаят тебе единаго, истинаго Бога и Исуса, когото си пратил. Следователно ний, които сми чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовестввано нам в Христа, в тия последни дни трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята. Подобава ни да пазим сьрдцата си в всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките Божий обещания с сърдечна детинска вяра, като новородени в Него младенци. 22. И Господ тогава ще предиди пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с мана от небето и пои с вода, която с.72 ще извира изпод подножието му. Той ще ни опаши с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Бог Господ наш е приготвил за свойте избрани, за свойте святий царе и свещеници негови, гдето ще му служим винаги.
към текста >>

те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гн[е]ва, казва словото Божие, не върши неговата воля.
Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот е ръка на любов. Не се съмнявай в мойте думи, опитай ги и вижд, че са думи истина, за които Аз свидетелствувам с живота си и с пълнотата на сърдцето си. Знай, че колкото скърби и страдания имаш в тоя свят повече, толкова Бог е по-близо. Ако Бог с.73 те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гн[е]ва, казва словото Божие, не върши неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в тоя свят е придобивание за твоята душа, всяка скърб е вестител на радост, която Бог готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и вижд, че ръката, която те е отсякла, те готви да станеш камак драгоценен, избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай, че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего. Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти мислиш.
към текста >>

Трябва и ние, както и нашия Господ Исуса да понесем своя кръст като пожертвуваме своя живот за царството Божие.
[2 авг[уст] Трета книга на царете 2;3, 4. Словото Господне, което биде към мене. Господ ми говори заради своята милост и ми показа величието на своята слава, възвисил ме е заради името си и величието на любовта си. Станал ми е защитник, за да ме избави от враговете, които ме ненавидят и приследват душата ми. Всички ще се посрамят, които уповават на свойте сили и на свойта мъдрост]. Трябва и ние, както и нашия Господ Исуса да понесем своя кръст като пожертвуваме своя живот за царството Божие. Да се отречем с.75 от себе си за Неговата любов. Каквото и има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с християнско търпение. Не само това, но и да се радваме в сърдцето си, че сми се сподобили да участвуваме в страданията заедно с Него.
към текста >>

Никой. Нам е дадено да наследим царството Божие и Господ е сам, който ще ни въведе в него.
Господ е близо имен[н]о в тия минути, когато ти си най-много искушаван и когато страданията ти надминават силата ти и когато се осещаш, че си изоставен от всички и че светът ти се вижда тъмница, в която си затворен. Не бой се, казва твоят спасител Господ Исус. Овцете, които Отец ми е дал, никой не може да ги вземе от ръката ми, защото Отец ми е най-голям от всички и няма по-силен от Него, който да ги изтръгне от ръката ми. с.77 И ако Господ е откъм нас, кой ще бъде против нас? Никой. Нам е дадено да наследим царството Божие и Господ е сам, който ще ни въведе в него. Ний ще чуем негов[и]а глас и ще се възрадваме. Неговата радост и негов[и]а мир никой не ще ни го отнеми. Ето, Аз свидетелствувам, че Господ е бил винаги верен към нас. Неговата любов никога не е престанала от да ни не крепи в неговата сила и в присътствието иа негов[и]а дух. Животът ни ще вземи скоро един определен край.
към текста >>

Четох от Словото Божие следуюидите места: Йоана 10; 10, 21;21-22, Мат[ея] 19-19, Лука 20;20.
вест. Славата Господня днес не се е явила още на небето. Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихия ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20-и на този [месец]. Разглеждах снимката, която бях снел и размишлявах върху великите Божии пътища и неговите непостижими съдби. Четох от Словото Божие следуюидите места: Йоана 10; 10, 21;21-22, Мат[ея] 19-19, Лука 20;20. На 29 ав[густ] сутринта в неделя видях три дъги, едната на запад, другата - северозапад, третата на югозапад. Славата Господня бе излезала от чертога на исток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмове, придружени с голяма буря и дъжд. Господ преминуваше посред небето с.81
към текста >>

19. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Гледайте с вяра в бъдещето, вие всички сте близо до вратата на Царството Божие.
Прослави се Господ, царствата са негови, земята се очиства от престъпленията си. Мирът и правдата са близо да настъпят. Днешният ден ще бъде знаменит. В него ще се изпълнят думите на Бога Живаго. Кажи на всички да се радват, които чакат обещанието. Гледайте с вяра в бъдещето, вие всички сте близо до вратата на Царството Божие. Днешният ден ще тури край в небето на всички разпри и злосторства. Днес в дома на Господа става съвет велик за вашето избавление. Днес земята и Небето са свидетели на едно велико дело, зрители на едно велико събитие, което се извършва. Жената, която видя във видение, лежаща в бели дрехи и вцепенена от простуда, тя е църквата Божия на земята, която се е вплела в светските деяния. Това показва, че тя се е отклонила от своя път.
към текста >>

Нещата в божието разпореждание другояче стоят от обикновено.
И тъй, нека бъдеш търпелив и благ, както е търпелив и он във всичките си постъпки. Нещата, които ти са определени да ти се случват, са от Господа. Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища, и знай, че там, дето Господ участва, нищо зло не може да се случи без неговата воля. Нито се опасявай, че нещо може да се извърши, без той да знае. Крепи се духом и стой мирен и добър. Нещата в божието разпореждание другояче стоят от обикновено. И оценките на постъпките другояче се оценяват. Не съди Господ тъй, както человеците съдят, нито върши, както те вършат. Неговите съдби и неговите пътища се различават от всички други и те са непостижими в своята безпределност. Те превъзхождат всичките человечески познания. Всичко, което става, което има да стане, е от него определено още от отдавна, преди времената, преди начеването на человеческия род на земята, още преди създаването на земята и Небето.
към текста >>

В многото говорене, се казва в Словото Божие, грехът е неизбежен, това може да се приложи и до писането.
Опаши се в силата и вярата, облечи се в дрехата на Любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада: безкористието и смирението, и повикай отдалеч искреността, и украси челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом. Пей и възпявай Господа в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой. 18 юни В многото говорене, се казва в Словото Божие, грехът е неизбежен, това може да се приложи и до писането. Каква полза, че говориш или пишеш много, когато всичко е безсъдържателно, което не принася никаква полза, както на онзи, който говори и пише, тъй също и на онзи, който слуша и чете. По-добре две думи с разум и два реда със смисъл, отколкото десет хиляди думи безсмислени и десет хиляди думи без съдържание. Аз те съветвам, приятелю, ако имаш най-малко за пара ум, не говори, не пиши, без да помислиш, без да си разсъждавал в себе си добре. Не говори на хората това, което ти не разбираш, и не пиши това, което ти сам не би чел. Говорът и писането не е в количеството, а в качеството.
към текста >>

Следователно, ние, които сме чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовествувано нам в Христа в тия последни дни, трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята.
Светът иска забавление. И трябва да ти благодари, че ако не беше ти, той в скучности трябваше да умре. Но благодарение на тебе, който постоянно бъбриш и пишеш своите семковщини, то го поне веселиш. 19 юни, Послание към Евреем. И тъй, остава успокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Бога, в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Господа Бога нашего: „Това е живот вечен да познаят Тебе единнаго, истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил". Следователно, ние, които сме чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовествувано нам в Христа в тия последни дни, трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята. Подобава ни да пазим сърцата си във всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките божии обещания със сърдечна, детинска вяра, като новородени в Него младенци. 22. И Господ тогава ще предиде пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с манна небесна и пои с вода, която ще извира из под подножието му. Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани, за своите святи царе и свещеници негови, гдето ще му служат винаги. Утеготен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да придаде пред тебе и спомни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си.
към текста >>

Ако Бог те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гневът, казва Словото Божие, не върши Неговата воля.
22. И Господ тогава ще предиде пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с манна небесна и пои с вода, която ще извира из под подножието му. Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани, за своите святи царе и свещеници негови, гдето ще му служат винаги. Утеготен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да придаде пред тебе и спомни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си. Знай, че колкото скърби и страдания има в твоя свят, толкова повече Бог е по-близо. Ако Бог те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гневът, казва Словото Божие, не върши Неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в този свят е придобивка за твоята душа, всяка скръб е вестител на радост, която Той готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и виж, че ръката, която те е отсекла, ти готви да станеш камък драгоценен и избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего. Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти мислиш.
към текста >>

Трябва и ние, както и нашият Господ Исус да понесем своя кръст, като пожертвуваме своя живот за царството Божие.
Трета книга на царете 2, 3, 4. Словото Господне, което биде към мене. Господ ми говори заради своята милост и ми показва величието на своята слава, възвисил ме е заради името си и величието на любовта си. Станал ми е защитник, за да ме избавят от враговете, които ме ненавиждат и преследват душата ми. Всички ще се посрамят, които уповават на своите сили и на своята мъдрост. Трябва и ние, както и нашият Господ Исус да понесем своя кръст, като пожертвуваме своя живот за царството Божие. Да се отречем от себе си за Неговата любов. Каквото има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с християнско търпение. Не само това, но и да се радваме в сърцето си, че сме се сподобили за да участваме в страданията заедно с него. Що имаме ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който убива и смазва всичко благородно в нашата душа? - Нищо.
към текста >>

" Нам е дадено да наследим Царството Божие и Господ е сам, който ще ни въведе в него.
Не. Онзи, който е създал всичко и който дава всички добрини, е допуснал и това за наше духовно укрепление. Ето окото, което на тогози, който ни е пратил, бди за вървежа на всичките работи. Ела, братко мой, съвземи се. Господ е близо именно в тази минута, когато ти си най-много изкушаван и когато страданията ти надвишават силата ти, и когато се усещаш, че си изоставен от всички и че светът ти се вижда тъмница, в която си затворен. Не бой се, казва твоят спасител Господ Исус: „Овцете, които Отец ми е дал, никой не може да ги вземе от ръката ми, защото Отец ми е най-големия от всички и няма по-силен от него, който да ги изтръгне от ръката ми." „И ако Господ е с нас, кой ще бъде против нас? " Нам е дадено да наследим Царството Божие и Господ е сам, който ще ни въведе в него. Ние ще чуем неговия глас и ще се възрадваме. Неговата радост и неговия мир никой не ще ни го отнеме. Ето аз свидетелствам, че Господ е бил винаги верен към нас. Неговата любов никога не е престанала от да не ни крепи в неговата сила и в присъствието на неговия Дух. Животът ни ще вземе скоро един определен край.
към текста >>

те непостижими съдби, четох от Словото Божие следующите места: Йоана 10:10, 21,22;
Славата Господня днес не се е явила още на небето. Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихият ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20 -и. Разглеждах снимката, която бях снел, и размишлявах върху великите Божии пътища и негови те непостижими съдби, четох от Словото Божие следующите места: Йоана 10:10, 21,22; Марка 19:19; Лука 20:20. На 29 август 1900 г. сутринта в неделя, видях три дъги. Едната на запад, другата на северозапад, третата югозапад. Славата Господня бе излязла от чертога на изток, а силата Господня идеше от запад.
към текста >>

20. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Защото ни казва словото Божие, че търпението е пътят на спасението.
Сила ще ни даде Всевишния да доизкараме делото. 12. „Който не греши в Слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло" (Яков 3:2). Много от неприятностите в живота произлизат от тая естествена слабост, че не знаем как да владеем себе си. Езикът, който е малък уд, е в същото време и най-ужасното оръдие, което може да разруши щастието не само на нази, но и на другите. Едно такова оръдие като езика, ако не знаем да го употребяваме, по-добре е да мълчим. Защото ни казва словото Божие, че търпението е пътят на спасението. С търпение придобивайте душите си. Неща, които сме намислили да ги изкажем, е по-добре да почакаме, т. е. да потърпим, защо имаме да употребим езика, който, ако узнае нашата слабост, може да ни причини вреда. Може да се запали от пъкъла някой зъл дух, може да хване юздите и да извърши своето злодеяние. Словото Божие ни казва, че за да се избавим от властта на този лош навик, трябва да възродим сърцето си.
към текста >>

Словото Божие ни казва, че за да се избавим от властта на този лош навик, трябва да възродим сърцето си.
Защото ни казва словото Божие, че търпението е пътят на спасението. С търпение придобивайте душите си. Неща, които сме намислили да ги изкажем, е по-добре да почакаме, т. е. да потърпим, защо имаме да употребим езика, който, ако узнае нашата слабост, може да ни причини вреда. Може да се запали от пъкъла някой зъл дух, може да хване юздите и да извърши своето злодеяние. Словото Божие ни казва, че за да се избавим от властта на този лош навик, трябва да възродим сърцето си. Да го оставим на Бога, на неговия Дух, да го очисти, тогава ще сме спокойни, защото изворът на всички злини е в сърцето, от гдето и езикът по свойствената му природа се поддава на самохвалство. За да станем съвършени в Словото и да не грешим, трябва да имаме чисто сърце и ум непокварен. Това Господ може да стори за нас, ако го повикаме на помощ, да ни помогне и спаси от тази гибел на греха. Всеки, който възлага надеждата си на Господа да изправи неговите пътища и да го въведе в пътя на съвършенството, няма да остане излъган, защото Господ е винаги верен на своите обещания. В него няма измяна, той е същия винаги.
към текста >>

Сега в тоя живот, сега в тези благоприятни минути е времето, когато трябва да сторим великото усилие да влезем в Царството Божие.
Мнозина като чуват тази истина, казват като Агрипа: „Без малко ме убеждаваш да стана християнин" (Деяния 26:28). Действително само Христос е сигурното пристанище, безопасния кораб, с който можем да преминем безопасно бурите на тоя живот през развълнуваното, разярено море (Деяния 27). И това ние като съдействуваме с него, казва Павел, умоляваме ви да не бъде у вас напразно приемането на Божията благодат. Защото на друго място се казва: „В прието време послушах те, в ден на спасение помогнах ти. Ето сега време благодатно, ето сега ден на спасение" (II Коринтяном 6: 1-3). Сега в тоя живот, сега в тези благоприятни минути е времето, когато трябва да сторим великото усилие да влезем в Царството Божие. Минутите на смъртта могат да ни поставят далеч от това блаженство. И ако чуем гласа на думите Божии и ги приемем, ние ще се изпълним с всяка благодат отгоре. Не ще бъдем лишени от нищо. Според както е писано: „Който събира много, нему се преумножава, а който малко събира, не му достига". А благодарение Богу за всичко това, което вложи у нас (II Коринтяни 8:15).
към текста >>

И Господ, макар и да търпи за дълго и чака спасението на всички, обаче той вижда всичко и в своята промисъл е определил един ден, който е знаен нему, в който ще съди всяка твар според делото и Следователно, какви трябва да бъдем ние, които ще излезем пред лицето Божие.
Плодът на утробата си, заради грехът на душата си? Той ти показа, о, человече, що трябва, що е доброто и що иска Господ от тебе, освен да правиш праведното и да обичаш милост и да ходиш смирено с Бога твоего" (Михей 6: 7-9). (Иезекия 12) Защото не трябва да се облащаваме с привлекателностите на този свят, в който всичко прехожда като дреха, и всичко се изменя като дим. Почвата, на която се крепят неговите закони и наредби, е песъчлива почва. Всичко в него има видът на благочестие, а от вътре е разкапано и разложено до костите си. И Господ, макар и да търпи за дълго и чака спасението на всички, обаче той вижда всичко и в своята промисъл е определил един ден, който е знаен нему, в който ще съди всяка твар според делото и Следователно, какви трябва да бъдем ние, които ще излезем пред лицето Божие. Защото е казано, Господи Исусе, че чистосърдечните ще видят лицето Божие, миротворците ще се нарекат синове Божии, гонените заради правдата негова и за неговото име ще се прославят, страдащите за правдата ще се утешат в деня на неговото присъствие. Нека да се удостоим да видим усмихнато лицето Господне към нас, а не навъсено заради греховете ни. Защото казва Писанието: страшно е някому да падне в ръцете Божии да го съди. Да се боим от Господа, който познава размишленията на сърцето ни и помислите на желанията ни. След всичко животът ни седи в разбирането на Словото Божие и в предаване на неговите думи в нас.
към текста >>

Защото е казано, Господи Исусе, че чистосърдечните ще видят лицето Божие, миротворците ще се нарекат синове Божии, гонените заради правдата негова и за неговото име ще се прославят, страдащите за правдата ще се утешат в деня на неговото присъствие.
Той ти показа, о, человече, що трябва, що е доброто и що иска Господ от тебе, освен да правиш праведното и да обичаш милост и да ходиш смирено с Бога твоего" (Михей 6: 7-9). (Иезекия 12) Защото не трябва да се облащаваме с привлекателностите на този свят, в който всичко прехожда като дреха, и всичко се изменя като дим. Почвата, на която се крепят неговите закони и наредби, е песъчлива почва. Всичко в него има видът на благочестие, а от вътре е разкапано и разложено до костите си. И Господ, макар и да търпи за дълго и чака спасението на всички, обаче той вижда всичко и в своята промисъл е определил един ден, който е знаен нему, в който ще съди всяка твар според делото и Следователно, какви трябва да бъдем ние, които ще излезем пред лицето Божие. Защото е казано, Господи Исусе, че чистосърдечните ще видят лицето Божие, миротворците ще се нарекат синове Божии, гонените заради правдата негова и за неговото име ще се прославят, страдащите за правдата ще се утешат в деня на неговото присъствие. Нека да се удостоим да видим усмихнато лицето Господне към нас, а не навъсено заради греховете ни. Защото казва Писанието: страшно е някому да падне в ръцете Божии да го съди. Да се боим от Господа, който познава размишленията на сърцето ни и помислите на желанията ни. След всичко животът ни седи в разбирането на Словото Божие и в предаване на неговите думи в нас. „Това е живот вечен да познаем тебе, единаго, истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си пратил." Христос ясно е изяснил тия две основни неща, в що се състои вечният живот, в познаване на Бога и изпълнението на този живот в пребъдването на неговите думи в нашата душа.
към текста >>

След всичко животът ни седи в разбирането на Словото Божие и в предаване на неговите думи в нас.
И Господ, макар и да търпи за дълго и чака спасението на всички, обаче той вижда всичко и в своята промисъл е определил един ден, който е знаен нему, в който ще съди всяка твар според делото и Следователно, какви трябва да бъдем ние, които ще излезем пред лицето Божие. Защото е казано, Господи Исусе, че чистосърдечните ще видят лицето Божие, миротворците ще се нарекат синове Божии, гонените заради правдата негова и за неговото име ще се прославят, страдащите за правдата ще се утешат в деня на неговото присъствие. Нека да се удостоим да видим усмихнато лицето Господне към нас, а не навъсено заради греховете ни. Защото казва Писанието: страшно е някому да падне в ръцете Божии да го съди. Да се боим от Господа, който познава размишленията на сърцето ни и помислите на желанията ни. След всичко животът ни седи в разбирането на Словото Божие и в предаване на неговите думи в нас. „Това е живот вечен да познаем тебе, единаго, истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си пратил." Христос ясно е изяснил тия две основни неща, в що се състои вечният живот, в познаване на Бога и изпълнението на този живот в пребъдването на неговите думи в нашата душа. Благадаря ти, Боже мой, че си ме направил да те познавам. И ако река, че не те познавам, ще бъда подобен на другите лъжци. Но аз те познавам. Ти си благ всякога.
към текста >>

„Всяко слово Божие е опитано.
„Аз познавам неговото нехайство, говори Господ, но нека е така, лъжите му няма да извършат нищо" (Иеремия 48:30). Откъде излиза злото? „Те са непокорливи люде, лъжливи синове, които не щат да слушат закона на Господа, говорът на пророците: не ни пророчествувайте правото. Говорете ни ласакателно, пророчествувайте лъжливо" (Исайя 30:9, 10). Где седи силата на праведните? „Всяко слово Божие е опитано. Той е щит на тези, които уповават на него" (Притчи 30:5). Кои трябва да се веселят в Господа? Да се радват и веселят в тебе всичките, които те търсят, и онези, които обичат спасението ти, да думат винаги: да се възвесели Бог. У кого стои мъдростта? Мъдростта е у сединявите и разумът бива в дългия живот.
към текста >>

И тъй казва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спасение, съживяване.
И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави. Но щом веднъж роди истината нашата душа, ние сме обзети от вътрешна радост, като виждаме, че Господ е възкръснал за душата ни. Както в майката детето възражда всички майчини надежди, така и възкресението на Господа в нас събужда и възкресява от греха. В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога. Защото животът стои в познаването му. И тъй казва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спасение, съживяване. „И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (Откровение 14:14). Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели. И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни. Но Господ трябва да жъне, защото се учим по-надолу, че жътвата изсъхва и ако Господ чака, то всичко ще се изгуби напразно. Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена.
към текста >>

Колко е благо Божието присъствие.
„Бог е Дух, и ония, които му се кланят и служат, в Дух и Истина да му се кланят и служат". Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот. Хляб насъщни за ума ми, за душата ми. Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила. Невидима прониква в дълбините на духа ми, като че взема крила и се повдига към неизмеримите дълбини и височини на вселената. Колко е благо Божието присъствие. Господ царува. Да се весели земята. Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите: Който победи няма да се повреди от втората смърт. 28. н. Господи, Боже мой, душата ми има тихо упование на теб.
към текста >>

От Словото Божие се вижда ясно, че тя ще преживее всичко.
Р 13:14; 9 XI - 1904 г. Псалми 40:4=35; 5=66; 6=73; 4=81; 8-120; 3- 119; 75-132; 4-33; 3-23-2. януари 9 - 1900 година, неделя „А сега остават тези трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта" (I Кринтяном 13:13) От всички дарби, които човек може да притежава, най-голямата е любовта. От Словото Божие се вижда ясно, че тя ще преживее всичко. „Съвършената любов изпъжда вън всякакъв страх". И от самите Божии думи се вижда, че и самото съвършенство се постига само чрез нея. То е плод на съвършения Дух на любовта. Защото наистина „който пази неговото слово, в него Божията любов е съвършена." (I Йоан 1:5). В противоположност казва Евангелието от Йоан, за да покаже силата на думите Господни, „който не люби не е познал Бога".
към текста >>

Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно.
То е плод на съвършения Дух на любовта. Защото наистина „който пази неговото слово, в него Божията любов е съвършена." (I Йоан 1:5). В противоположност казва Евангелието от Йоан, за да покаже силата на думите Господни, „който не люби не е познал Бога". Защото „Бог е Любов". Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува. Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно. За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота. Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави. (Исайя 47:15). Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство. Всички, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бягат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие.
към текста >>

Всички, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бягат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие.
Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно. За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота. Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави. (Исайя 47:15). Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство. Всички, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бягат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие. 10. И рече Господ: слушайте що казва неправедният съдник. А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към него ден и нощ, ако и да търпи дълго за тях? Казвам ви, че ще им отдам правото скоро. Но син человечески кога дойде, надали ще намери вярата на земята (Лука 18:6-8). Господ обръща нашето внимание в тоя случай, за да разсъдим и направим едно сравнение.
към текста >>

Ясно става, че мнозина които се зоват звани, ще останат вън от царството Божие заради тяхното пренебрежение.
Мнозина днес отиват на каквито и да е други увеселения, освен в дома Господен. Мнозина са готови да приемат каквато и да е друга покана, освен поканата на Господа. Те си играят с огън, който някога ще ги пояде. Защото Господ няма всякога да търпи тяхното пренебрежение. „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватбата" (Матея 22:9). Ясно става, че мнозина които се зоват звани, ще останат вън от царството Божие заради тяхното пренебрежение. 25. „Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разумяват" (Матея 13:13). Господни са думите и прави са неговите съдби. Онези, които гледат и не искат да видят, и които слушат и не искат да чуят, сполетява ги казаното от словото Божие. Духом ослепяват и духом оглушават, тъй щото, което чуят, не го разбират, нито проумяват. Благата на царството Божие са непостижими тем.
към текста >>

Онези, които гледат и не искат да видят, и които слушат и не искат да чуят, сполетява ги казаното от словото Божие.
Защото Господ няма всякога да търпи тяхното пренебрежение. „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватбата" (Матея 22:9). Ясно става, че мнозина които се зоват звани, ще останат вън от царството Божие заради тяхното пренебрежение. 25. „Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разумяват" (Матея 13:13). Господни са думите и прави са неговите съдби. Онези, които гледат и не искат да видят, и които слушат и не искат да чуят, сполетява ги казаното от словото Божие. Духом ослепяват и духом оглушават, тъй щото, което чуят, не го разбират, нито проумяват. Благата на царството Божие са непостижими тем. Умовете им ходят в мрак и тъмнина, скитат се те по широкия път на гибелта. Послушанието на Божиите думи е велика добродетел, защото е много по-добро от много жертви. Който слуша гласът Господен, ходи във виделина и Господ съизволява в него и му е задна стража.
към текста >>

Благата на царството Божие са непостижими тем.
Ясно става, че мнозина които се зоват звани, ще останат вън от царството Божие заради тяхното пренебрежение. 25. „Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разумяват" (Матея 13:13). Господни са думите и прави са неговите съдби. Онези, които гледат и не искат да видят, и които слушат и не искат да чуят, сполетява ги казаното от словото Божие. Духом ослепяват и духом оглушават, тъй щото, което чуят, не го разбират, нито проумяват. Благата на царството Божие са непостижими тем. Умовете им ходят в мрак и тъмнина, скитат се те по широкия път на гибелта. Послушанието на Божиите думи е велика добродетел, защото е много по-добро от много жертви. Който слуша гласът Господен, ходи във виделина и Господ съизволява в него и му е задна стража. Всички, които го любят с пълнота на душата си, ще ходят в безопасност. В неговия път ще има радост и веселие и все, що прави, ще успее.
към текста >>

21. 03.РАЗГОВОР ПЪРВИ

Обаче, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това?
Но как стои твоята вяра спрямо Бога? Готов ли си да послушаш и да се изпълни това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти се открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има граници. Защото, ако има някой, който да се нарече дълготърпелив, това е Бог, на когото милостта пребъдва. Обаче, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Значи всички неща могат да се спират или карат до известна мярка. Навън от тази граница, която Бог е наложил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е. Да, злото, неугасимият огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждам и съзнавам, че силата на вечното е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който иска да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка?
към текста >>

А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитани и невъзпитани в пълнотата на истината и виделината, става причина да замедлява (забавя) в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да поправи непоправимите неща.
Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постижението подходящи средства за постигането на едно благоприятно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. За тия условия се изисква послушание и изпълнение волята на Бога. Защото Бог не само иска да вършим неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, гдето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както сам той би го извършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитани и невъзпитани в пълнотата на истината и виделината, става причина да замедлява (забавя) в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да поправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни в словото му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за добро. Съдейства им по тоя начин именно да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпват тъй, както в миналото и от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност. Опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все таки, всичко трябва да върви в своите граници. Погрешките се превръщат на полза само тогава, когато любовта влиза да работи като сила.
към текста >>

Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди.
Опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все таки, всичко трябва да върви в своите граници. Погрешките се превръщат на полза само тогава, когато любовта влиза да работи като сила. Тук се оказва същия закон, който работи в природата и който превръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка, и не могат те да се пренебрегнат без щета на самаго тебе. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди. Ето, днес започвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще са ти необходими. Приготви се, следователно, да ме изслушаш до края, защото ще ти говоря като на разумен. Този пост е редактиран от Albena: 06 август 2011 - 17:42
към текста >>

22. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето.
Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящия огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този временен живот. Душата с животворящото си действие придобива пълнота, което води към съвършенството. Както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също да му помага и да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм не е повреден или покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето. Както при временната храна човек трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да го повреди. Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността. В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот.
към текста >>

Помниш ли думите, които съм аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената любов изпъжда вън всякой страх.
Ето, това е то, което те обърква тебе, твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре друго. Днес едно чувстваш, утре - друго. Вярата ти е слаба. Ако тя би била толкова голяма, даже колкото синапово зърно, тя би извършила чудеса. Помниш ли думите, които съм аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената любов изпъжда вън всякой страх. Това съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вас. Вие всички сте ученици Христови. Разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето, пак виждам, че твоето сърце се смущава, вие като че ли усещате някаква вътрешна болка. Що те е грижа какво хората ще мислят, не е ли по-важно за тебе какво Господ ще мисли за тебе или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения.
към текста >>

Словото Божие от человечески тълкувания не се мени.
Вие всички сте ученици Христови. Разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето, пак виждам, че твоето сърце се смущава, вие като че ли усещате някаква вътрешна болка. Що те е грижа какво хората ще мислят, не е ли по-важно за тебе какво Господ ще мисли за тебе или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения. Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши, ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се съмнява, че то не е приложимо и е неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са друго нищо, освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ама другояче, и то защо? - Само да се избави от истината, която го заставя да стори това, което той е разбрал от Духът Божии. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, той изказа словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не можеше да каже, че не ги е разбрал.
към текста >>

Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши, ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами.
Разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето, пак виждам, че твоето сърце се смущава, вие като че ли усещате някаква вътрешна болка. Що те е грижа какво хората ще мислят, не е ли по-важно за тебе какво Господ ще мисли за тебе или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения. Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши, ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се съмнява, че то не е приложимо и е неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са друго нищо, освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ама другояче, и то защо? - Само да се избави от истината, която го заставя да стори това, което той е разбрал от Духът Божии. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, той изказа словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не можеше да каже, че не ги е разбрал. И затова именно той дойде от небето, от лоното Божие, той Господ сам, който беше самата истина, да говори и свидетелства за самата истина, която беше той сам, скритият и съкровеният Господ на мира.
към текста >>

Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие.
Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши, ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се съмнява, че то не е приложимо и е неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са друго нищо, освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ама другояче, и то защо? - Само да се избави от истината, която го заставя да стори това, което той е разбрал от Духът Божии. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, той изказа словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не можеше да каже, че не ги е разбрал. И затова именно той дойде от небето, от лоното Божие, той Господ сам, който беше самата истина, да говори и свидетелства за самата истина, която беше той сам, скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго, освен това. Когато дойде слънцето на живота, какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който вярва. Не е ли самата светлина и топлина, която всеки усеща и чувства, най-доброто свидетелство за истината.
към текста >>

И затова именно той дойде от небето, от лоното Божие, той Господ сам, който беше самата истина, да говори и свидетелства за самата истина, която беше той сам, скритият и съкровеният Господ на мира.
Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши, ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се съмнява, че то не е приложимо и е неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са друго нищо, освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ама другояче, и то защо? - Само да се избави от истината, която го заставя да стори това, което той е разбрал от Духът Божии. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, той изказа словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не можеше да каже, че не ги е разбрал. И затова именно той дойде от небето, от лоното Божие, той Господ сам, който беше самата истина, да говори и свидетелства за самата истина, която беше той сам, скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго, освен това. Когато дойде слънцето на живота, какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който вярва. Не е ли самата светлина и топлина, която всеки усеща и чувства, най-доброто свидетелство за истината. Несъмнено, когато някой почне да чувства виделината Божия и да усеща неговата любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече своето присъствие по един непосредствен и вътрешен начин, има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не. Аз, който присъствам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично.
към текста >>

Несъмнено, когато някой почне да чувства виделината Божия и да усеща неговата любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече своето присъствие по един непосредствен и вътрешен начин, има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие?
Когато Исус ходеше по земята, той изказа словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не можеше да каже, че не ги е разбрал. И затова именно той дойде от небето, от лоното Божие, той Господ сам, който беше самата истина, да говори и свидетелства за самата истина, която беше той сам, скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго, освен това. Когато дойде слънцето на живота, какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който вярва. Не е ли самата светлина и топлина, която всеки усеща и чувства, най-доброто свидетелство за истината. Несъмнено, когато някой почне да чувства виделината Божия и да усеща неговата любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече своето присъствие по един непосредствен и вътрешен начин, има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не. Аз, който присъствам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично. Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал добре, това е истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мене в много отношения, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да не те чуе никой, дали това не са измислици техни, приписвани на Бога. О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресилваш към духа на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това никому.
към текста >>

Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал добре, това е истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мене в много отношения, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да не те чуе никой, дали това не са измислици техни, приписвани на Бога.
Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго, освен това. Когато дойде слънцето на живота, какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който вярва. Не е ли самата светлина и топлина, която всеки усеща и чувства, най-доброто свидетелство за истината. Несъмнено, когато някой почне да чувства виделината Божия и да усеща неговата любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече своето присъствие по един непосредствен и вътрешен начин, има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не. Аз, който присъствам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично. Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал добре, това е истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мене в много отношения, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да не те чуе никой, дали това не са измислици техни, приписвани на Бога. О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресилваш към духа на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това никому. Злина си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. А с това ти си огорчил Бога, като не му се доверяваш, като постоянно го пъдиш от душата си с тези твои тайни грехове.
към текста >>

Ето, аз съм, който оживявам Словото Божие и всяко сърце, което го приема.
Дръж съвестта си чиста, да не те смущава нищо. Земята е Господня и всичко, което е по нея. Тогова, когото Бог не осъжда, никой друг не може да осъди. Аз днес ти говоря и да знаеш това и да го пазиш в сърцето си. Силата е от Бога, и тя се показва в твоята немощ. Ето, аз съм, който оживявам Словото Божие и всяко сърце, което го приема. Този Истии, който ти диктувам тайните на царството Божие, и всяко сърце, което го приема и проумява, е мое чадо. Аз те следя навсякъде и те пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на моето Слово и желая да си подобен на Този, който е виделина и добродетел всякога. Тогава Господ ще се весели и ще направи жилището си у теб и там ще живее винаги. „Земята и небето ще преидат, но моите думи няма да се изменят, защото аз съм Бог живии, моето Слово пребъдва във век и аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички." 3. Не съм те измамил, нито съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите ми, и дали ще изпълняваш заповедите ми, които ти предлагам.
към текста >>

Този Истии, който ти диктувам тайните на царството Божие, и всяко сърце, което го приема и проумява, е мое чадо.
Земята е Господня и всичко, което е по нея. Тогова, когото Бог не осъжда, никой друг не може да осъди. Аз днес ти говоря и да знаеш това и да го пазиш в сърцето си. Силата е от Бога, и тя се показва в твоята немощ. Ето, аз съм, който оживявам Словото Божие и всяко сърце, което го приема. Този Истии, който ти диктувам тайните на царството Божие, и всяко сърце, което го приема и проумява, е мое чадо. Аз те следя навсякъде и те пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на моето Слово и желая да си подобен на Този, който е виделина и добродетел всякога. Тогава Господ ще се весели и ще направи жилището си у теб и там ще живее винаги. „Земята и небето ще преидат, но моите думи няма да се изменят, защото аз съм Бог живии, моето Слово пребъдва във век и аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички." 3. Не съм те измамил, нито съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите ми, и дали ще изпълняваш заповедите ми, които ти предлагам. Ходи в пътя ми и не бой се.
към текста >>

23. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

Казано е на едно място в Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в царството Божие", „Роденото от Духа - дух е, а роденото от плътта, плът е." Онзи, който е роден от плът и кръв - смъртен е, в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст.
РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ 5 юли Казано е на едно място в Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в царството Божие", „Роденото от Духа - дух е, а роденото от плътта, плът е." Онзи, който е роден от плът и кръв - смъртен е, в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Всяка душа, преди да се облече в дрехата на любовта, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от неговия Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш.
към текста >>

Той не може да влезе в царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят.
РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ 5 юли Казано е на едно място в Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в царството Божие", „Роденото от Духа - дух е, а роденото от плътта, плът е." Онзи, който е роден от плът и кръв - смъртен е, в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Всяка душа, преди да се облече в дрехата на любовта, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от неговия Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе.
към текста >>

Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш.
Казано е на едно място в Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в царството Божие", „Роденото от Духа - дух е, а роденото от плътта, плът е." Онзи, който е роден от плът и кръв - смъртен е, в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Всяка душа, преди да се облече в дрехата на любовта, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от неговия Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа. Без това вътрешно променение и това вътрешно обединение Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е неговия път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина.
към текста >>

Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе.
Той не може да влезе в царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Всяка душа, преди да се облече в дрехата на любовта, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от неговия Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа. Без това вътрешно променение и това вътрешно обединение Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е неговия път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина. И всякой, който иде към виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината.
към текста >>

И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа.
Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Всяка душа, преди да се облече в дрехата на любовта, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от неговия Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа. Без това вътрешно променение и това вътрешно обединение Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е неговия път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина. И всякой, който иде към виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината. Ето, затова аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест.
към текста >>

Вдигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел, отварял съм Словото пред тебе и съм те поучавал в истините на царството Божие.
Истината е духът на Словото. Духът е, който дава живот, буквата нищо не ползува. Това, което аз ти говоря, Дух и Истина е. Истината съм аз - Господ твой и живот съм аз, Бог твой, и Духът ми е твой ръководител, който те води, който те учи и оживотворява словото ми всеки ден в твоето сърце, за да ме познаваш. Слушал си всеки ден моето слово. Вдигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел, отварял съм Словото пред тебе и съм те поучавал в истините на царството Божие. Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцавам моите дела и да познаваш моите истини на живота. Казвал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш. Ти си чувал и съзнавал винаги моя глас, той е бивал по-ясен и по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до мене. Имало е и минути, когато ти си се заблуждавал. Но знаеш, че никога не съм те оставял да паднеш.
към текста >>

24. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Не всякой, който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в царството Божие, но който изпълнява волята на Отца ми.
- На какви основания? - Ето на какви. Всяка сила, или благодат иждивена, без да принесе плод достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея. И известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечели, е осъдена на страдания, на лишения, временни и вечни. Това е истина, която не носи противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в царството Божие, но който изпълнява волята на Отца ми. Мислиш ли ти, че когато Господ говори, неговите думи няма да се утвърдят? Не. „Небето и земята ще преминат, но не и моите думи". Пази се прочее от всяко учение, което разтлева, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но истината на Господа Бога твоего ще стои вечна, като стълб непоколебим, като основание, на което цялото небе е съградено.
към текста >>

Не може такъв един человек никога да влезе в царството Божие.
Не. „Небето и земята ще преминат, но не и моите думи". Пази се прочее от всяко учение, което разтлева, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но истината на Господа Бога твоего ще стои вечна, като стълб непоколебим, като основание, на което цялото небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духа на истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на житен клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешните ще се отсекат от земята на праведните.
към текста >>

Ето това е великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Бога.
Това вътрешно познание трябва да търсиш у него и да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу. Делото на ръцете ти ще е приятно пред неговото лице, защото, ако струваш волята му, тъй както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и по всяко време. И не ще има нещо невъзможно за тебе. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Бога. А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което духът желае. Да, то е именно служенето на Духът. Ето осветлих те върху един предмет толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за теб самия, защото от дълго време виждам твоите затруднения, неизходимия път на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в духа ми.
към текста >>

25. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема.
Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговият глас действат на человеческия дух. Колко добре това обяснява Духът Господен, който казва: „Като чуеш гласа му, ще оживееш". И ти сега сам, който слушаш моя глас и го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде идва. Но този живот е сам Господ на живота. Моят свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духът ми. Това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема. Духът е живота, това Господ казва и трябва да вярваме на думите му. Който слуша думите Божии и обръща лицето си към него в молитва, всичко му става ясно. Знанието, мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината. И Господ се възцарява, и животът придобива значение. Както е туй възцаряване на Господа, то е подобно на възцаряването на слънцето над деня - нали това е приятно?
към текста >>

26. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен.
Сърцето е почвата, в която растат всички добри растения и бурени. За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние. От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост. Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен. Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота. Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада. Бог знаеше, че там е изворът на всички злини, които се криеха в тези плодове. Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него. Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с него да произвежда други подобни нему.
към текста >>

Както казва пророкът: „Ще им дам нови сърца." Това е новото царство Божие, което Христос внесе в нашите сърца, Царството на виделината, на което всички ние сме членове.
Но Бог, който разбира всички неща, знае, че да расте злото в сърцето не е нему свойствено и че сърцето е създадено само за доброто, т.е. за Господа. Затова той реши да се въплъти и да изкупи това сърце, т.е. да го изпълни със своята любов, която е живота и виделината на света и да даде свобода духовна на человека. Възражданието от Духа е новото пресъздаване на това сърце, в което Господ туря вечната виделина и правда. Както казва пророкът: „Ще им дам нови сърца." Това е новото царство Божие, което Христос внесе в нашите сърца, Царството на виделината, на което всички ние сме членове. Ние всички се обединяваме в това велико и свято сърце на Господа Исуса. * * * Да се не бои твоето сърце. Твоите намерения и желания ще дойде време да се изпълнят. Трябва да се подвизаваш вътрешно, да се укрепваш в силата на вярата и в духа на молитвата.
към текста >>

Обаче да влезем в Царството Божие, трябва да се родим изново от Дух и вода.
„Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден." Явно става, че дървото на живота е Христос, Синът Божий. Царството Божие е Духът, който ни възвежда към Бога. Този същият Дух, който живее в нас и който се моли и ходатайства за нас, този дух е с вас и във вас ще бъде, казва Христос на своите ученици. Това царство, както и сам Господ казва, е вътре у нас. То няма да дойде с изглеждание. Обаче да влезем в Царството Божие, трябва да се родим изново от Дух и вода. Както Адам, за да познае доброто и злото, трябваше да яде от забраненото дърво на познание, с което ядене той причини своето падение, по същия начин сега ние трябва да вкусим от плътта и кръвта Христова, която е негов дух, негово Слово и да се възродим в него, като се очистим от всякой грях. Веднъж очистени от греха, ние сме вече примирени с Бога и имаме вече неговата любов да работи в сърцата ни и да ни ръководи благият му Дух. Ние можем вече да слушаме неговия глас, както Адам слушаше в рая. С тази разлика, че сега той ще говори вътре в душата ни, като ни дава уверението всяка заран и вечер, че той присъства. Ето новата основа на нашия живот.
към текста >>

Тази трябва да е опитността на всяко чадо Божие, пълното му общение с Божия Дух.
Веднъж очистени от греха, ние сме вече примирени с Бога и имаме вече неговата любов да работи в сърцата ни и да ни ръководи благият му Дух. Ние можем вече да слушаме неговия глас, както Адам слушаше в рая. С тази разлика, че сега той ще говори вътре в душата ни, като ни дава уверението всяка заран и вечер, че той присъства. Ето новата основа на нашия живот. Тя е общението ни с Господа. Тази трябва да е опитността на всяко чадо Божие, пълното му общение с Божия Дух. Тъмните времена на миналия живот трябва да престанат и зорницата на нашия бъдещ живот трябва да изгрее в сърцето ни. При всичко трябва като малки деца да се научим да различаваме гласът Божии кога ни говори и да познаваме неговото присъствие. Тази вътрешна опитност ще ни служи като опора против всичките лъжи и измами на дявола, който постоянно гледа да ни вкара в заблуждение и да ни отдалечи от кошарата Христова, да ни лиши изново от царството Божие и да ни направи съучастници на всичките свои престъпления. Но Господ, който ни е призовал да бъдем съучастници на неговия живот, на блаженството и славата, която е отредил от начало за нас, ще ни пази в името си от всички злини. Става нужда от наша страна да имаме вяра.
към текста >>

Тази вътрешна опитност ще ни служи като опора против всичките лъжи и измами на дявола, който постоянно гледа да ни вкара в заблуждение и да ни отдалечи от кошарата Христова, да ни лиши изново от царството Божие и да ни направи съучастници на всичките свои престъпления.
Ето новата основа на нашия живот. Тя е общението ни с Господа. Тази трябва да е опитността на всяко чадо Божие, пълното му общение с Божия Дух. Тъмните времена на миналия живот трябва да престанат и зорницата на нашия бъдещ живот трябва да изгрее в сърцето ни. При всичко трябва като малки деца да се научим да различаваме гласът Божии кога ни говори и да познаваме неговото присъствие. Тази вътрешна опитност ще ни служи като опора против всичките лъжи и измами на дявола, който постоянно гледа да ни вкара в заблуждение и да ни отдалечи от кошарата Христова, да ни лиши изново от царството Божие и да ни направи съучастници на всичките свои престъпления. Но Господ, който ни е призовал да бъдем съучастници на неговия живот, на блаженството и славата, която е отредил от начало за нас, ще ни пази в името си от всички злини. Става нужда от наша страна да имаме вяра. „Който вярва в мен, има живот вечен", казва Господ Исус. Той дойде виделина на света, за да не остане в тъмнина всякой, който вярва в него. Следва, че е нужно от наша страна да приемем царството Божие и неговите обещания с всичката сърдечност, простота, като новородени младенци.
към текста >>

Следва, че е нужно от наша страна да приемем царството Божие и неговите обещания с всичката сърдечност, простота, като новородени младенци.
Тази вътрешна опитност ще ни служи като опора против всичките лъжи и измами на дявола, който постоянно гледа да ни вкара в заблуждение и да ни отдалечи от кошарата Христова, да ни лиши изново от царството Божие и да ни направи съучастници на всичките свои престъпления. Но Господ, който ни е призовал да бъдем съучастници на неговия живот, на блаженството и славата, която е отредил от начало за нас, ще ни пази в името си от всички злини. Става нужда от наша страна да имаме вяра. „Който вярва в мен, има живот вечен", казва Господ Исус. Той дойде виделина на света, за да не остане в тъмнина всякой, който вярва в него. Следва, че е нужно от наша страна да приемем царството Божие и неговите обещания с всичката сърдечност, простота, като новородени младенци. „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие." Първото нещо е смирението. Всяка гордост трябва да изчезне, защото е казано, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И на друго място казва: „Всеки, който се възвишава, ще се смири, а който се смирява, ще се възвиши." И тъй, какво остава за нас, които вярваме в Господа Исуса, освен да приемаме даровете и благодатта, която ни се дава и да прославяме Господа в живота си. 20 септември. След онези дни говори Господ: „Ще положа закона си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им и ще им бъда баща, техен Бог, и те ще бъдат мои люде." (Иеремия 31:33).
към текста >>

„Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие." Първото нещо е смирението.
Но Господ, който ни е призовал да бъдем съучастници на неговия живот, на блаженството и славата, която е отредил от начало за нас, ще ни пази в името си от всички злини. Става нужда от наша страна да имаме вяра. „Който вярва в мен, има живот вечен", казва Господ Исус. Той дойде виделина на света, за да не остане в тъмнина всякой, който вярва в него. Следва, че е нужно от наша страна да приемем царството Божие и неговите обещания с всичката сърдечност, простота, като новородени младенци. „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие." Първото нещо е смирението. Всяка гордост трябва да изчезне, защото е казано, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И на друго място казва: „Всеки, който се възвишава, ще се смири, а който се смирява, ще се възвиши." И тъй, какво остава за нас, които вярваме в Господа Исуса, освен да приемаме даровете и благодатта, която ни се дава и да прославяме Господа в живота си. 20 септември. След онези дни говори Господ: „Ще положа закона си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им и ще им бъда баща, техен Бог, и те ще бъдат мои люде." (Иеремия 31:33). Тия дни са времето, когато Израил в пълно съзнание на своите грехове дойде и се обърна към Господа на силите, тогава той ще има милост за тях.
към текста >>

Значи има да дойде пълната свобода на Божието дарование.
Тия дни са времето, когато Израил в пълно съзнание на своите грехове дойде и се обърна към Господа на силите, тогава той ще има милост за тях. Ясни стават от горе казаните думи Господни чрез неговия свят Дух, че ще дойде един ден, когато ще отнеме всеки укор и всяко престъпление от душата на своя избран народ, които са всички онези, повярвали в него и приели неговия Дух. Тия са людете, които са възприели Господа и неговата жертва и са го поставили цар в сърцето си. Към тях говори Духът: че ще напише Господ закона на сърцето им и ще им бъде Бог и те негови люде. Каква велика и блага мисъл е тази. Значи има да дойде пълната свобода на Божието дарование. Тия дни се приближават, ние сме в тях. Любовта, която вече работи в нашите сърца, съзнанието, което прониква в душата ни, е знак, че Господ е почнал да влага закона си в нашите вътрешности. Евангелската истина, която прониква и в най-тъмните места на нашия живот, е свидетел на това. Обръщането е почнало и ние очакваме неговите резултати. Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озарила, прави денят на душата ни да се развиделява.
към текста >>

Какъв ще е онзи ден, когато се пробудим в пълното съзнание, когато възприемем царството Божие, когато изхвърлим всяка лукава мисъл и всяко лукаво желание и се очистим, както болен человек от нечистата си кръв.
В нас ще живее един дух и ум. Доволството ни ще бъде пълно. Ние ще бъдем тъй благи и изпълнени с Духът на Правдата, Милостта и Любовта, щото не ще се чува вече ръмженето на духа на лукавия, духът на разединение, на омраза, на гняв, на гордост, сластолюбие, похотливост. Не, ние ще бъдем люде благоразумни, люде пълни с почитанието на Истината. Нас ще ни управлява тогава малко дете-кърмилниче, защото Господ ще е наш светилник. Какъв ще е онзи ден, когато се пробудим в пълното съзнание, когато възприемем царството Божие, когато изхвърлим всяка лукава мисъл и всяко лукаво желание и се очистим, както болен человек от нечистата си кръв. Ще станем хора здрави по ум и сърце. Главната спънка в живота са лукавите мисли и лошите желания. От тях като се освободим, делото е извършено. Ето защо ние трябва да се приближим при Господа, да се обърнем към него и Той да се обърне към нас и ще ни помилва, както баща милва своите деца. В какво има да се съмняваме повече?
към текста >>

„И като чуха, зачудиха се, защото право им отговори и трябва да се отдава кесарьовото кесарю, а Божието Богу.
А краят на всеки праведен, ще е благословение. Според както съм говорил, тъй ще бъде. Затвори тия думи и ме чакай. Защото мир ще дам на душата ти и благословение на духа ти. Вложи тия мои думи в сърцето си и нека прорастат и дадат плод благоугоден. „И като чуха, зачудиха се, защото право им отговори и трябва да се отдава кесарьовото кесарю, а Божието Богу. Знае Господ всичките помисли, Мир на праведната душа и благословение на святия Дух, който носи всичките Божии добрини и благости. Мир на всички, които търсят Господа и бягат от греха, Благословение на всички, които вършат святата му воля и осветяват името му и благословение на всички, които вършат святата му правда. Благословен Господ сега и въвеки, всичко е негово. Варна 13 септември. 1904 г.
към текста >>

27. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

Не могат всички да наследят царството Божие, защото у мнозина няма желание за доброто да сторят плод, достоен за покаяние.
И тъй, пътят на живота е продължителен и труден за възкачване. За всяка стъпка за нагоре се изисква усилие, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. Това е верно и право. Не могат всички да наследят царството Божие, защото у мнозина няма желание за доброто да сторят плод, достоен за покаяние. И това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобият с драгоценния бисер на царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека са възможни у Бога. Думата ми е за тебе, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на тебе всичко ти съдейства от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, по това кой има да каже нещо. И ако той показва на тебе милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се изменя, нито человечески, та да се отвърне от намерението си.
към текста >>

И това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобият с драгоценния бисер на царството Божие.
За всяка стъпка за нагоре се изисква усилие, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. Това е верно и право. Не могат всички да наследят царството Божие, защото у мнозина няма желание за доброто да сторят плод, достоен за покаяние. И това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобият с драгоценния бисер на царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека са възможни у Бога. Думата ми е за тебе, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на тебе всичко ти съдейства от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, по това кой има да каже нещо. И ако той показва на тебе милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се изменя, нито человечески, та да се отвърне от намерението си. Той има власт и сила да стори все, що желае и що мисли и няма кой да му се съпротивлява.
към текста >>

Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви виждаме да сте се заблудили и сте взели път противоположен на любовта Божия и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправяли с грешките на другите и с лошите им постъпки.
Всяка стъпка, която ти вземаш напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме винаги. Ние не стоим, но работим винаги, нашата работа е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувстваме ний, когато сме призвани даже да извършим най-малкото дело, което вас много пъти възмущава. Не ни е трудно, нито усещаме наскръбление, било когато трябва да извършим най-високата служба, било когато трябва да извършим най-малката и на глед нищожна. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви виждаме да сте се заблудили и сте взели път противоположен на любовта Божия и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправяли с грешките на другите и с лошите им постъпки. Но любовта изисква търпение, докато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се наказват. Помнете, че небето не може да търпи ни най-малък грях, нито да го потули. Всеки грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да го съзнае и се покае и разбере, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежество, както някои мислят, но плод на пъкъла, на непокорните сили на ада.
към текста >>

Такова едно дело, колкото и успешно да е, щом няма в себе си Божието благословение, скоро или късно краят му ще е гибелен.
Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъстващ и всезнаещ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой. Ето коренът на греха. Когато някой человек затвори очи и сърце и каже в себе си: няма кой да ме види, аз сам трябва да се грижа за всичко за себе си, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непочтени средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото и успешно да е, щом няма в себе си Божието благословение, скоро или късно краят му ще е гибелен. В света само Бог има право да създава и да урежда живота според както иска. Всеки, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява неговата добра и блага воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото положение и да заема, ще се намери един ден в положение, в което само бесовете на поднебесната обитават. Грехът в живота е двуяк, когато една душа върти всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа и когато една душа възпира духът в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа да го извърши чрез него. Виждам сега, че това, което ти говоря, те безпокои, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление.
към текста >>

28. 11.РАЗГОВОР СЕДМИ

Аз ида право от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на небесното царство, гдето всичките просби и молитви от този свят постъпват пред лицето Божие.
Не са ли тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятъра? Днес ако са, утре ги няма, изчезват безследно. Разумей прочее истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаел, един от служащите твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб, да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида право от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на небесното царство, гдето всичките просби и молитви от този свят постъпват пред лицето Божие. Понеже от дълго време се намираше духът ти в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тази язва. Тоя народ, за когото е думата ми, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Има да мине една известна сила през тая страна, един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ.
към текста >>

И както е казал Господ, „горко на книжниците, които взеха ключовете на знанието на царството Божие, че нито сами влизат, нито пущат тези, които искат да влязат." Но ти в нищо се не смущаваш от нине, защото аз ти казвам, верен е Господ, той сам ще посети наскоро всинца ви и ще благослови, за да успявате във всяка добродетел и благост.
Страхът, боязънта им пречат, те са в колебание. Смущения, ухищрения на дявола постоянно ги смущават и помрачават умовете им, да не могат да разберат напълно Господните думи. Дяволът се старае да произведе между тях недоверие и разделение, едно вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под небето, той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа. При това и други мъчнотии има, самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духа на този свят, става и тя за тяхна спънка. И както е казал Господ, „горко на книжниците, които взеха ключовете на знанието на царството Божие, че нито сами влизат, нито пущат тези, които искат да влязат." Но ти в нищо се не смущаваш от нине, защото аз ти казвам, верен е Господ, той сам ще посети наскоро всинца ви и ще благослови, за да успявате във всяка добродетел и благост. Вашият живот трябва да се промени. Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят, те са Божии благословения. Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели и приятели на Господа Исуса да не поставят спънка сами на живота си. Желанията им за всяко добро и благородно дело ще се изпълнят. Великите работи на царството Божие не се мерят, както работите в тоя свят.
към текста >>

Великите работи на царството Божие не се мерят, както работите в тоя свят.
И както е казал Господ, „горко на книжниците, които взеха ключовете на знанието на царството Божие, че нито сами влизат, нито пущат тези, които искат да влязат." Но ти в нищо се не смущаваш от нине, защото аз ти казвам, верен е Господ, той сам ще посети наскоро всинца ви и ще благослови, за да успявате във всяка добродетел и благост. Вашият живот трябва да се промени. Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят, те са Божии благословения. Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели и приятели на Господа Исуса да не поставят спънка сами на живота си. Желанията им за всяко добро и благородно дело ще се изпълнят. Великите работи на царството Божие не се мерят, както работите в тоя свят. Ако техните сърца бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса. Но и те, както и мнозина други, се спъват тука. Вяра е необходима. Без вяра не може да се угоди Богу. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно и ще ви се даде.
към текста >>

29. 13.Червено тефтерче

Онези неща, които съставляват нашето нещастие, които произвеждат толкова скърби и страдания, сълзи и ридания, се преобръщат на вечни благословения, които се възприемат от Божието дихание.
Всяка трудност в живота си има своето предназначение да постигне някаква цел в живота. Бог, който изработва нашето спасение и който работи навсякъде чрез великия си Дух, знае най-добре всичките потребни неща за нашето вечно добро. Всичките зли и неприятни неща в ежедневния ни живот си имат своето място, своята служба и предназначение. В него те не са неща, които непредвидено се допущат, но са взети предвид с появяването на самия живот, който Господ е създал за неговата слава. А славата на Господа се изявява в неговата неизмерима и безпределна любов, която диша от себе си всички добрини и добродетели всецяло. Онези неща, които съставляват нашето нещастие, които произвеждат толкова скърби и страдания, сълзи и ридания, се преобръщат на вечни благословения, които се възприемат от Божието дихание. Неговият Син с любовта си пречисти всичките злини. Сълзите той превръща на пролетна роса, която утолява жаждата на полските цветя. Истина е, че онези, които го любят, всичко им съдейства на добро, и не може да бъде другояче, защото Бог наш е Любов и добродетел всегдашна за тези, що ходят в неговия път. И тъй, ти, който си приел истината и познаваш Бога и Господа на спасението, няма защо постоянно да се тормозиш. Не казва ли Спасителят: „Кой от вас, като се тревожи или грижи, може да предаде една педя на ръстта си?
към текста >>

Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го", „царството Божие на сила се взема" и които се усилят, го грабват.
(„Ла Елохим хахарец" — (земя на Бога). Онзи, който стои, ще устои, и твърдият в Истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте се със закона на благостта Господня, готови да служите във всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца нашего, който е горе в небето, затова препашете чреслата си, пригответе сърцата си в святост, да сте готови да служите в свято дело. Това Слово е верно, неизменно по своята същина, понеже произтича от начала, водещи при същ- ните събития в цялостта на человеческия живот.") Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува. Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го", „царството Божие на сила се взема" и които се усилят, го грабват. В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет, и който след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Авраму за Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това, но Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четирийсет години след преминаването в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез сила.
към текста >>

По същия начин и ние трябва да завладеем царството Божие на земята чрез сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство.
За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет, и който след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Авраму за Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това, но Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четирийсет години след преминаването в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, затова той сега в пълното си възръстие да придобие обещанието на отца си Авраама чрез силата на своята мишница. По същия начин и ние трябва да завладеем царството Божие на земята чрез сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светия и избран род на Господа, наречени царе и свещеници. Царе на доброта, свещеници на истината. Исайя 32: 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,20. Ето, Господ иде да посети земята. Денят на неговото посещение ще бъде страшен.
към текста >>

Новороден в сила и слава да поеме юздите на царството Божие и да управлява с правда, святост и истина.
Второзаконие 7:8, Матея 11:5 А7 - 27А Защото сам Бог на Силите е вече, който изпълва своята вехтозаветна воля. Той е крепкият Господ, синът Давидов, който иде да вземе своето царство със сила. И ето, той от дълго време е тук. Новороден в сила и слава да поеме юздите на царството Божие и да управлява с правда, святост и истина. Бог е, който го въздига и не ще закъснее да се яви навреме. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен. Понеже Бог е, който върши, а ти изпълняваш. А14,20А И рече Господ: стани и възвиси рога си, защото ида като един воин избран от четирите краища, за да поразя всяка твар с меча на духа си, понеже съм огорчен в душата си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето ми.
към текста >>

И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие.
Ето, познавам те - зная тягостите на душата ти и скръбта ти ми е известна. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето ти пълни с благодат, изходящи от Бога, затова сега укрепи сърцето си, освети ума си, приготви душата си за Бога. Погледни на света и знай с вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на неговите работници, които с него заедно работят, всеки един от тях от своята нива добрите плодове принася, като благ дар на общия олтар на любовта. Ето, на тези, тружениците на любовта и истината, благослови ги, за да приемат своята заплата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие. Неговият мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълни сърцата ви. И Бог на Истината да благослови делото си във веки. Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в Дух и Истина. Защото той е Бог наш, Отец наш от веки. 4Ю 23Ю Ю22 Ю22 4Ю (това са дати написани вертикално от страни на текста)
към текста >>

Затова онзи, към когото е словото Божие, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата му.
Неговият мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълни сърцата ви. И Бог на Истината да благослови делото си във веки. Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в Дух и Истина. Защото той е Бог наш, Отец наш от веки. 4Ю 23Ю Ю22 Ю22 4Ю (това са дати написани вертикално от страни на текста) Затова онзи, към когото е словото Божие, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата му. Но моят дух е в смущение. Няма друг изход, освен да приема пътя на новия живот. Защото Бог ме направи поругание на всички, с поношенията и с престъпленията им ме натовари, нарани, смаза душата ми за техния мир. Скри лицето си от мен и когато усилих моленията си, отдалечи се от мене, като че се отежнил от моя вик. Станах за присмех на своите си.
към текста >>

Времето е близо за Царството Божие.
Навреме ще те посети, за да те благослови. Аз ще бъда верен, както се клех в святото си име, че и ако всички да се опълчат против тебе, пак няма да успеят, защото аз съм Бог, който те крепи и ръководи. Ако се бавя още, то е с цел да дам време. Аз съм истии днес и утре. Ще излея Духа си скоро и изобилно. Времето е близо за Царството Божие. Пази завета ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне. Заради теб ще благословя и ще помилвам всички. Моли се за другите. Непрестанно да си в моление. Духът ми е с тебе винаги.
към текста >>

Наставления на Словото Божие.
И все, що поискате в молбата, като вярвате, ще получите (Матея 21:21). Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца си, явих ви го (Йоан 15:15). 1898. август 20. И всяко наказание по настоящем не се вижда да е на радост, но на скръб, а после принася мирен плод на правда на тези, които са обучени чрез него (Евреи 12:28). Как да се противостои на лукавия и неговите домогвания. Наставления на Словото Божие. И ръководството на Духа Святаго. Първо четение: Ефесяном 6:10-24. Отговор на Христа на фарисеите заради бъдещия живот и какъв ще бъде. Живи са умрелите — (Лука 20:27-42) (Матей 22&23-46).
към текста >>

Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата верност към него.
Матея 6. Така говори Господ: Изпълнете моите заповеди. 14 февруари. Ето, моето Слово пристига, заповед ви носи да завършите свидетелството на (1899.) духа ми. Заверете истината 14.12 на завета ми чрез живота си. Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата верност към него. Засвидетелствайте истината на Бога чрез изповедта явно пред негов свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и пълнотата на ума си без всяко съмнение и стеснение, и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и неговото лице истината, засвидетелствайте я пред небето. Първо свидетелство. Вярваш ли от сърце и душа в един вечен, истинен и благ Бог на живота, който е говорил?
към текста >>

- С всичкото си старание ще се трудя да постигна Божието обещание и да извърша това за тебе, Господи.
Девето свидетелство. Ще си ли готов да изпълниш моите заповеди без всяко съмнение? - Ще изпълня твоите заповеди, съмнения няма да има. Десето свидетелство. Ще ходиш ли винаги пред моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да не ме огорчаваш никога? - С всичкото си старание ще се трудя да постигна Божието обещание и да извърша това за тебе, Господи. И тъй, във всичко, което обещаваш пред мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към мене, да се възобнови чрез моя Дух и да се обработи и възпита чрез моето Слово. Ти, който от сега ставаш мой; поверяваш всичко в моите ръце, от сега аз сам ще те ръководя. Сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб.
към текста >>

Ето Словото Божие е истинно.
*** 20 септември 1898 година * (Отделни листа от тетрадката намерих в Савкини бележки, на които Учителят собственоръчно е писал този текст и аз го преписах точно - Л.К.) Аз съм Господ Твой, който идвам да те подкрепя чрез силата на своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог Твой благоволява да ти открие, защото си възлюбен избраник Господен, в когото вечни и неизследими Бог благоволява да те освети с Духа на своята Истина. Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог и Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да познаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание отгоре да възстановим ред и правда на тая земя. Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на тебе лично ангел от небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на светлия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, ангел на завета, ти ще го видиш с очите си идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст.
към текста >>

30. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя.
Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация. Доста по-рано, в писмо от 1899 г., П. Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя. Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П. Киров го нарича „баща на спиритистите в България". Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури.
към текста >>

31. Пеню Киров - №2

Киров и подписва заедно с него „Божието обещание".
Роден е в Пазарджик през 1872 г. По-късно семейството му се преселва в Бургас. От 1891 г. работи като чиновник в Бургаския окръжен съд. Участва в спиритически сеанси с П. Киров и подписва заедно с него „Божието обещание". През 1914 г. сепремества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България.
към текста >>

32. Петър Дънов - №2

От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин.
Ето Господ казва: „Не бойте се, още малко Ме почакайте и ще ви видя, и ще Ме видите да се възцаря в Своята слава в тоя свят". Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно.
към текста >>

А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф.
Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. „Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13]
към текста >>

33. Пеню Киров - №4

Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога.
Разбирам още, че ако человек сам дири да прави добрини, е, че той по-истински разбира длъжността си, отколкото когато случаят ни докара това. Затова, братко, ний, слабите тук, с бр. Тодора се молим Богу да Ви благослови още повече и да можем и ний, грешните, да получаваме наставления от Него чрез Вас, които Ви наставления не са без полза. И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му. И наставленията Ви дохождат навреме, когато [в]се има нужда от Божията помощ. Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога. По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч. и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч. се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал. После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи.
към текста >>

34. Петър Дънов - №3

Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие.
№ 3 Варна, 8 октом[врий] 1898 г. Любез. бр. Киров, Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него. Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие. Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота. Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим. Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас.
към текста >>

35. Петър Дънов - №5

26. Става дума за „Божието обещание", прието от П.
Дерзайте, братя. Всичко е свършено вече. Няма ден, няма отлагание. Божията заповед е излязла и небето се приготовлява да ни посети. ................ 26. Става дума за „Божието обещание", прието от П. Дънов на 13 февруари 1899 г., което той изпраща на П. Киров и Т. Стоименов в Бургас заедно с „Десетте свидетелства Господни" в писмото си от 24 февруари 1899 г. (У., №5, 18.11.1898 г.) 27. Вероятно става дума за Ферени - духът, който най-често „се е съобщавал" с П.
към текста >>

36. Петър Дънов - №7

36. Тук може би става дума за обещанието на Доктора, че като заможен човек ще финансира безусловно делото Божие.
Славни и Велики Отче на Небето и на Земята. Няма друг, Теб подобен. Ти Си сам един Бог Вечний. Дек. 2 ............. 36. Тук може би става дума за обещанието на Доктора, че като заможен човек ще финансира безусловно делото Божие. Явно у д-р Г. Миркович са се появили колебания, за които намеква Учителя Петър Дънов. (У., №7, 02.12.1898 г.) 37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16).
към текста >>

37. Пеню Киров - №11

Когато ще бъдем наедно и наедно да почнем Божието дело, близо ли е това време?
От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си. На нас беше се казало, че заповедта е излязла за отиването ни, а ти ни пишеш, че още не е дошла заповедта от горе. Виж, моля, да не сме ний подведени от Изкусителя и ни яви за това. И това, що има да ни съобщаваш, чакаме го с нетърпение. Братко Дънов, не ни забравяй, ободрявай ни сегиз-тогиз, като ни пишеш понякога и нещо за Любовта Божия към нас. Когато ще бъдем наедно и наедно да почнем Божието дело, близо ли е това време? Тъй ни се каза на нас — че ний първи ще дадем на света благата вест. Аз съм все без работа, защото така ме задържаха светите служители Божии, но сега ми казват да почна привременна работа, и то затуй, защото не съм в добро положение. Приеми сърдечните ни поздрави, както от бр. Тодора, тъй и от мен, твой верен в Христа Господа: П. Киров Моля се на Бог всички да ни пази.
към текста >>

38. Пеню Киров - №12

И тъй много пъти, много четохме писаното ви и мисля, че по Божие вразумение разбрахме всичко, освен едно, което остава като загадъчно за нас.
№12 гр. Бургас, 2 февруарий 1899 г. Любезний ми братко Дънов, Писмото ви от 21 януарий т[ази] година получихме навреме, обаче позабавих от да ти отговоря, защото всяка мисъл в него не ни беше възможно да разберем, та чаках Бог да ни даде разум, да разберем напълно писаното ти. И тъй много пъти, много четохме писаното ви и мисля, че по Божие вразумение разбрахме всичко, освен едно, което остава като загадъчно за нас. То е: „Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма". Аз го разбирам тъй — направо чрез твоето име да призовем Бога. Но след сондиране мислите си с бр. Тодор, който п[р]ояви съмнение, при всичко че отпосле остана равнодушен, то и аз спрях да го възприема[м] тъй. Но пак сърцето ми направо тъй го приема.
към текста >>

39. Пеню Киров - №13

Ще кажа, че се ръководим от съобщеното ни от по-преди и освен него и от самото Слово Божие.
№13 гр. Бургас, 9 февруарий 1899 г. Любезний ми братко Дънов, Отвореното ти писмо приех, що питаш как се ръководим сега. Ще кажа, че се ръководим от съобщеното ни от по-преди и освен него и от самото Слово Божие. След пращане писмото ми до теб оня ден, оттогава Бог ни усили вярата в Него и на двама [ни] даде добър молитвен дух. В мен дотолкоз се проявява молитвеният дух, щото не ми се иска да оставям молитвата си. И направил би[х] това, ако бих имал къде да се уединя, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща. Дотолкова да се прояви молитвеният дух в мене, щото щом почна, в тръпки се намирам цял и като че друг говори чрез сърцето ми. От два и повече дни въздишки и все въздишки, но не за световното, но така е — духът си въздиша.
към текста >>

Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.].
Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна. Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре. Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобщение, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.]. Като чакаме за твоя радостен отговор, оставаме твои верни в Христа Господа Тодор и Пеню. Приеми сърдечното ми целувание: П. Киров .................. 58. Д-р Миркович е бил в Бургас от 7 до 9 февруари 1899 г.(П.К., № 13, 09.02.1899 г.)
към текста >>

40. Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)

Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него.
К. Дънов [Свидетелствата Господни] ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: „Изпълнете Моите заповеди и повеления! Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред негова свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега?
към текста >>

Божието обещание62
Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? Божието обещание62 И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, Твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш мой, поверяваш всичко в Моите ръце. Отсега Аз Сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб.
към текста >>

Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание".
Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота." ................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки.
към текста >>

Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.
Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота." ................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап.
към текста >>

62. За вярата в „Божието обещание" се говори в библейските текстове - Рим.
Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович. (У., № 14, 24.02.1899 г.) 62. За вярата в „Божието обещание" се говори в библейските текстове - Рим. 4: 13-21: „Обещанието [Божие] към Авраама ... се даде ... чрез вярата. Авраам повярва... без да слабне във вярата... а в обещанието Божие не се усъмни, но остана твърд във вярата... напълно уверен, че Той е силен да изпълни това, що е обещал". (У., № 14, 24.02.1899 г.)
към текста >>

4: 13-21: „Обещанието [Божие] към Авраама ... се даде ... чрез вярата.
(I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович. (У., № 14, 24.02.1899 г.) 62. За вярата в „Божието обещание" се говори в библейските текстове - Рим. 4: 13-21: „Обещанието [Божие] към Авраама ... се даде ... чрез вярата. Авраам повярва... без да слабне във вярата... а в обещанието Божие не се усъмни, но остана твърд във вярата... напълно уверен, че Той е силен да изпълни това, що е обещал". (У., № 14, 24.02.1899 г.)
към текста >>

Авраам повярва... без да слабне във вярата... а в обещанието Божие не се усъмни, но остана твърд във вярата... напълно уверен, че Той е силен да изпълни това, що е обещал".
(У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович. (У., № 14, 24.02.1899 г.) 62. За вярата в „Божието обещание" се говори в библейските текстове - Рим. 4: 13-21: „Обещанието [Божие] към Авраама ... се даде ... чрез вярата. Авраам повярва... без да слабне във вярата... а в обещанието Божие не се усъмни, но остана твърд във вярата... напълно уверен, че Той е силен да изпълни това, що е обещал". (У., № 14, 24.02.1899 г.)
към текста >>

41. Петър Дънов - №16

Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно.
№16 Варна, 14 мар[т] 1899 г. Люб. бр. Киров, Желая да Ви съобщя да бъдете готов за всяка минута. Обещанието е вярно, Господ ще извърши все, що е говорил от начало и до сега. Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бдя още за малко, докат[о] довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. „Той е Отец", Благият ни Баща. Колко са сладки Неговите думи и повеления! „Онзи, Когото сте видели, Той е вождът Господен.'"69 Името Му знаете. Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам.
към текста >>

42. Пеню Киров - №15

Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае.
Ний с бр. Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние. Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното]. Ако имаш нещо, съобщи ни, и то ако ни намираш за готови да ни се каже. Аз духом съм уверен, че имаш казани много неща, и ако се може, съобщи ни да се радваме в Господа.
към текста >>

Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща.
Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние. Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното]. Ако имаш нещо, съобщи ни, и то ако ни намираш за готови да ни се каже. Аз духом съм уверен, че имаш казани много неща, и ако се може, съобщи ни да се радваме в Господа. Много желая за новини от горе, но какво да направя, когато Дяволът е в пътя ни — нямаме съобщения.
към текста >>

43. Петър Дънов - №18

Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред.
Бодри ли сте духом, а и пламенни в молитва? През седмицата имате ли молитва? Мен ми писа един приятел75 от село Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви. Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Негова Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне.
към текста >>

44. Петър Дънов - №19

и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език.
Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед. Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник.
към текста >>

45. Петър Дънов - №22

Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови.
Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде.
към текста >>

46. Пеню Киров - №22

Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме.
Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от 12 юлий того получихме на 19 същий, всичко разбрахме и се много зарадвахме. Вярвам да си получил и моите отворени писма от 28 май и 2 того, и от 15 същий — затворено. За нашето душевно положение ето как се намираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжаващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот. При това напрежния пламенен молитвен дух нямаме дотолкоз, но Бог не ни забравя и в такова положение на молитвите, а ни дава това, що искаме, при всичко че полека, но всичко навреме дохожда. Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме. Казвам, братко, че и аз съм готов, и то от доста време, но само Бог дали ме счита за такъв. Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело. За рано да ставаме и да възнесеме сърцата си на Създателя ни, аз това още от даване [на] Обещанието ни правя93. Също и бр.
към текста >>

Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака.
Вярвам да си получил и моите отворени писма от 28 май и 2 того, и от 15 същий — затворено. За нашето душевно положение ето как се намираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжаващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот. При това напрежния пламенен молитвен дух нямаме дотолкоз, но Бог не ни забравя и в такова положение на молитвите, а ни дава това, що искаме, при всичко че полека, но всичко навреме дохожда. Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме. Казвам, братко, че и аз съм готов, и то от доста време, но само Бог дали ме счита за такъв. Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело. За рано да ставаме и да възнесеме сърцата си на Създателя ни, аз това още от даване [на] Обещанието ни правя93. Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това.
към текста >>

Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело.
За нашето душевно положение ето как се намираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжаващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот. При това напрежния пламенен молитвен дух нямаме дотолкоз, но Бог не ни забравя и в такова положение на молитвите, а ни дава това, що искаме, при всичко че полека, но всичко навреме дохожда. Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме. Казвам, братко, че и аз съм готов, и то от доста време, но само Бог дали ме счита за такъв. Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело. За рано да ставаме и да възнесеме сърцата си на Създателя ни, аз това още от даване [на] Обещанието ни правя93. Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това. Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта.
към текста >>

47. Пеню Киров - №24

И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.].
към текста >>

Искам в Името Божие наставленията Ви.
Велчев, че сте в гр. Н. пазар. И аз бързам да Ви изпратя и тука това си [писмо], за да ме наставите какво трябва да правя, защото ще изгубя тези тука, като няма утвърждение. Жал ме е за някои от тях, като дохождат и казват: „Това всичко дотук добре, но занапред какво да направим? " [и] чакат с въпросителни очи към мене. Искам в Името Божие наставленията Ви. Работа много, но ...Бог да ни е на помощ. Същий 1. XI. 1899 г. .......................
към текста >>

48. Петър Дънов - №26

Аз ще ви кажа с думите на Исуса: „Не сте далеч от Царството Божие" [Марк. 12:34].
№26* Нови пазар, 7 ноемврий 1899 г. Писмото ви приех. Аз ще ви отговоря на въпроса, само ще трябва да почакате още малко време. Аз ще ви кажа с думите на Исуса: „Не сте далеч от Царството Божие" [Марк. 12:34]. Духът Господен ви ръководи към пълната Истина. Христовият закон трябва да се изпълни, и то чистосърдечно и с пълна вяра. Всичко, което Господ изисква в Своето Слово, ний трябва да сторим. Послушанието на Негова благ Дух е велика добродетел. Послушанието на Негова глас е сила необорима.
към текста >>

49. Петър Дънов - №27

„Истина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие.
№27 Нови пазар, 10 ноем[врий] 1899 г. Люб. бр. Киров, Според моето вътрешно убеждение Вие трябва да изпълните изискванията на Духа Святаго. „Истина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. Роденото от плът плът е, а роденото от Духа дух е." [Йоан 3:5, 6] Една плътска църква според моето вътрешно убеждение не може да ни даде Духа при кръщението, защото е плътска. Но тая от Духа може, защото Духът в нея пребъдва. Ако това, което сте решили да сторите, струвате за Духа Святаго, не бойте се. Изпълнете заповедта на Господа, Нашия Спасител, и Бог Господ ще ви благослови. Всичко, което вършите, вършете го като пред Бога.
към текста >>

50. Пеню Киров - №25

да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи!
И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен? " [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите! ", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи! " [Мат. 3:2] и да проповядваме евангелската истина. Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението.
към текста >>

51. Петър Дънов - №30

Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите.
№30 Нови пазар, 20 яну[арий] 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н.
към текста >>

По същия начин Словото Божие като пребъдва в нас, думите Христови постоянно ще се оживотворяват от Божия Дух.
Тя се крие в това, че те разбират буквата на думите Христови, т.е. те пребъдват в Него както лозената пръчка на лозата; ползват се от всичките благодатни средства и с това мислят, че се свършва всичко. Но какво казва Христос? „Ако думите Ми пребъдват във вас", т.е. жизненият сок на лозата трябва постоянно да се възприема от пръчката и да прониква по всичките и стави. По същия начин Словото Божие като пребъдва в нас, думите Христови постоянно ще се оживотворяват от Божия Дух. Една пръчка може за десет години да пребъде на една лоза, без да принесе плод. Мнозина не са готови да сторят всичко за Исуса. Ето застоя, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса.
към текста >>

И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила.
Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса. [Еф. 4:22-25] Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи. [За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов. Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство". [Лук. 12:32] Моето желание [е] вие да растете всички в сила и благодат, като имате всичките плодове на Духа, които знаете от Писанието.
към текста >>

Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство".
[За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов. Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство". [Лук. 12:32] Моето желание [е] вие да растете всички в сила и благодат, като имате всичките плодове на Духа, които знаете от Писанието. Божиите благословения постепенно всички ще дойдат на своето време. Неговите обещания ще се изпълнят с време, само ако сме верни на своето [при]звание, което вярвам, че е. И тъй, старайте се всички да имате Христовия ум и да ходите в мир и любов.
към текста >>

52. Петър Дънов - №31

Словото Божие няма да се върне празно (Ис. 55:10-11).
„Време е вече, малко остава. Хлопайте и ще ви се отвори, просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите" [Мат. 7:7]. Тия са Божиите думи и в Бога няма разкаяние. Това, което е казал Той, и ще бъде. Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като новородени деца да Го следваме. Словото Божие няма да се върне празно (Ис. 55:10-11). Господ е записал имената ни в книгата на живота (Ис. 49:15). Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15). Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно. Няма връщание вече, напред брате, докато победим с Господа. Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги.
към текста >>

Пак ви казвам, молете се усърдно за делото Божие.
5:17, 19-20) Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението. При това, братя мои, моля ви да четете 15 гл. от Йоана постоянно. А Господ на мира, Който е пълен с благодат и всяка добрина, да отвори пътя пред нас да се видим и споделим Неговата любов. Пак ви казвам, молете се усърдно за делото Божие. Една мисъл трябва да изпълня сърцето ни — прославлението на нашия Небесен Баща. Ваш верен бр.: П. К. Дънов С поздрав към всички.
към текста >>

53. Петър Дънов - №34

С много скърби трябва да влезем в Царството Божие.
Сторете всичко, което благият Дух Господен ви научи и ви заповяда. Пазете, бр., бодростта на духа си, имайте мир и радост в Господа. Всичко е за добро. Макар враговете ни и да са много, обаче Господ е с нас. Така са страдали всички святи мъже, които са слугували Господу. С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог мой да ви укрепи и благослови според своята милост и благост. Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа. Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край. Поздравлявам ви всички в Господа.
към текста >>

54. Петър Дънов - №38 (отворена карта)

Трябва още да помним, че не всички звани ще влязат в Царството Божие, но всички само избрани [Мат.
Условията, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии. Павел на едно място в 7 гл. [Рим. 7:24] се оплаква от теглото на плътта и кой ще го избави от нейните вериги. Но пак се провиква в 8 гл. [Рим. 8:1-3] — благодарение Богу Нашему чрез Господа Исуса Христа има избавление. Трябва още да помним, че не всички звани ще влязат в Царството Божие, но всички само избрани [Мат. 20:16], които от самото начало Бог е избрал в своето вечно предначертание. И още друго — да ни не смущават тия думи на Писанието, понеже има дълбоко съдържание в тях. Понеже ако Бог ни е избрал да наследим Неговото Царство, за това има добри и справедливи причини, които ще проумеем само тогава, когато стигнем съвършенството. Желая да зная Вашето състояние. Пишете ми как се поминувате.
към текста >>

55. Петър Дънов - №41

Казано е на едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.
Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. [...]" Разговор четвърти. „Животът и Възраждането. Казано е на едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духа дух е; роденото от плътта плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. [...]" Разговор пети: „Въздигане. Душа и Дух.
към текста >>

Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. [...]"
Разговор четвърти. „Животът и Възраждането. Казано е на едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духа дух е; роденото от плътта плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. [...]" Разговор пети: „Въздигане. Душа и Дух. Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат.
към текста >>

Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие.
II, София, 1995, с. 47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение. „[...] Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината.
към текста >>

56. Пеню Киров - №40

Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа.
Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв. Мен не ми беше мъчно за 5-тях лева, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина. И тъй, в това време ми се даде вътрешно това: „Ти недей се оскърбява, това е за твое добро. Ти ще напуснеш, за сетнините не мисли, има кой да промислява за тебе. Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си? Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа. Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука. Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това? И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който мислиш за себе си, но Господарят". 5 август 1900 г.
към текста >>

Няма вече отлагание, Делото Божие крачи гигантски.
И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който мислиш за себе си, но Господарят". 5 август 1900 г. След съобщаване горното на Тодор и Д-ра Тодор казваше, че аз се мамя и затова реши да ви пита чрез адреса на Д-ра, затова беше и тази139 телеграма . На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор имахме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод. О, много е скърбен адът за вази. Няма вече отлагание, Делото Божие крачи гигантски. Христос е начело във всичко, само бдете и молете се, защото не знаете Духът кога ще се излее над вази; това ви казвам, за да не се намерите някак неприготвени и да оскърбите Духа. Очаквайте благословението като чада Божии. Бог е винаги с вази. Да нямате съмнение в молбите си. Успехът ви ще е винаги в Господа.
към текста >>

Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие?
Той141 ми казва, че аз все съм бил бърз във всичко и че Волята Божия не била аз да напускам работата си. Добре, казвам, но моите сърдечни помишления, които аз ги имам като казано от Духа, не са ли верни. Верни са, казва, но истински не можеш да ги разбереш. И при запитване от бр. Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите. След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание.
към текста >>

Лицето Божие ще просветне във вас.
Не се надявайте на человеци, защото в тях има повече оскърбление, а по-малко добродетели. Щ,е се обърнете в Господа всецяло, и то за скоро време, само бдете и молете се. Щ,е разнесете славата Божия по всите краища на земята. Бъдете готови за благовестители. Аз се радвам много за вас. Лицето Божие ще просветне във вас. Аз съм пратеник Божий, не ви лаская. Вярвайте в думите ми, съмнението ви ще изчезне. Мъдрост ще ви се даде, само не се колебайте, това е условието. Крепете се в Господа. Сбогом ".
към текста >>

Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче.
След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво. На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр. Париж, Франция), в което те нарочно поздравява. Снощи заедно с твоето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си.
към текста >>

Дънов показва, че е много огорчен от тези „спорове" и от профанирането на Името Божие.
Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил". В отговора си на това писмо (№ 45 от 21 авг. 1900 г.) П. Дънов показва, че е много огорчен от тези „спорове" и от профанирането на Името Божие. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 142. Тук е използван термин от френологията. На френологичната карта на Р. Н. Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е. той се намира точно до тях.
към текста >>

57. Петър Дънов - №45

Нам е дадено да разбираме тайните на Царството Божие.
Само внимавайте да ви не прелъсти похотливостта на сърцето, от която врагът на нашето спасение се ползва. Да се прославим с Христа значи да страдаме с Христа и да се съразпънем с Него. Приближаването ни при Бога зависи от послушанието ни. Колкото повече сме готови да слушаме Негова глас и да изпълняваме Неговата воля, толкова сме Му по-благоприятни. Колкото нашата вяра е по-чистосърдечна, по-искрена и на лице приятна, толкова повече Божията любов в сърцата ни е пълна и съвършена.Христос ни е съобщил всичко, каквото е чул от Oтца Си. Нам е дадено да разбираме тайните на Царството Божие. Господ ни е възлюбил и е дал себе си жертва за нашето изкупление. В това няма никакво съмнение. (Деян. 22:15-16) Христос каза на Петра: „Ела, ще те направя ловец на человеци". [Мат. 4:19] Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа. Разбира се, че тази работа е деликатна и при това трудна.
към текста >>

Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание.
Ето защо се явява Михаил при вази. Той е носител на закона Негов или Иехова е свят. Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни. Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима?
към текста >>

Желая ви Божието благословение.
При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите мисли са утаени от небето. Не, там всичко се знае, ний сме отворена книга. Господ знае помишленията на сърцето ни и затова желае да ни изправи. Няма нищо скрито-покрито. Поздрави брат Тодор и бр. Доктора. Желая ви Божието благословение. Поздрав ви пращам от Господа. Четете думите Му в 14 глава на Йоана. Ваш искр[ен] брат Дънов Поздрави Николая. За службата не ще има нужда да я упражняваш.
към текста >>

58. Петър Дънов - №48

4:12) И пак казва Словото Божие: „Братя мои, земете пример на злостраданието и на дълготърпението на пророците".
Любез. бр. Киров, Плътта е немощна. Ето защо Господ казва: „Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете". (Мат. 26:41) Това е за ваш изпит, понеже Бог така благоволява. „Възлюблени, не се чудете за огненото изкушение, което става на вас за изпитня." (I Пет. 4:12) И пак казва Словото Божие: „Братя мои, земете пример на злостраданието и на дълготърпението на пророците". (Як. 5:10). При това нека се помни: „В любовта страх няма, но съвършената Любов пропъжда вън страха". (I Йоан. 4:18) Укрепете се прочее във вярата си и ходете целомъдрено. А Господ е верен.
към текста >>

Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли.
А Господ е верен. Ето що казва Писанието: „Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания". (Рим. 8:26) Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно? Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ти казал, но не си още духом готов да ги проникнеш. Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр. дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9).
към текста >>

59. Пеню Киров - №43

Днес се молихме задружно Господу, за да ни прости миналия неволен грях и да ни благослови, при това искахме присъствието Божие в името Емануил.
Така тя раздава децата си и отива да живее там и както и казал Господ да прави — т.е. да се моли и всяка неделя да светщ вода. А като нямала средства, просила оттук-оттам, за да прекара зимата. Сега Д- рът пита каква е таз жена и заслужава ли да и се помогне и светецът154 какъв е и от каква народност. Аз моля, след като се уведомите, явете му направо. Днес се молихме задружно Господу, за да ни прости миналия неволен грях и да ни благослови, при това искахме присъствието Божие в името Емануил. Ето що ни се каза: „Аз, Емануил, пратеник Божий. Бог е с вас, стойте при Господа и не бойте се, вдайте се в благодатта Му. Братя, радвайте се, че Любовта Божия е велика към вас. Аз ви нося радостната вест, че Бог ви прощава, защото сте възлюблени Господу.
към текста >>

60. Пеню Киров - №44 (Съобщение на Пеню и Тодор)

„И туй е желанието Божие.
Бог от великите Си милости не ще ви лиши. Не бойте се, защото вий ще победите света. Желанията ви ще изпълни Бог. Хвалете Господа на всяко време и място." — Да изпратим ли пари за Тодоровата сестра, за да дойде? „И туй е желанието Божие. Бдете и молете се и изпитвайте се стоите ли на обещанието си. Отивам си, мои любезни. Сбогом, аз съм всякога с вас. " Бр. Дънов, чакаме за твоите братски съвети. Добре сме в Господа засега.
към текста >>

61. Петър Дънов - №49

Молете се и вие за успеха на Божието дело.
На младия приятел му дадох едно Евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб. Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да Го извърши, както е Нему угодно. Аз писах на Д-ра и му обясних всичко, което беше потребно. Има да ви кажа, брате, да пазите простотата на вашата вяра. Търсете от Господа дара на Негова Свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги. Напуснете всякой страх, всяко двоумение и бъдете с един ум, както е бил и Господ наш.
към текста >>

Има да ви съобщя и други неща, но тях не желая писмено да ви ги предавам, тях ще ви ги съобщя, когато ви видя с Божието благоволение.
Има да ви кажа, брате, да пазите простотата на вашата вяра. Търсете от Господа дара на Негова Свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги. Напуснете всякой страх, всяко двоумение и бъдете с един ум, както е бил и Господ наш. Обещанието е дадено нам: „Не бой се, мало стадо; Отец ви е благоволил да ви даде Царство". [Лук. 12:32] Надявам се да чуя добри неща от вази. Има да ви съобщя и други неща, но тях не желая писмено да ви ги предавам, тях ще ви ги съобщя, когато ви видя с Божието благоволение. Моля, съобщете ми как отива всичко в Бургас. Поздрави бр. Тодора и Николая нарочно от моя страна, а тъй също и г-н Пачеджиева159. Господ на Мира да ви съхранява във величието на Своята благодат. Оставам ваш верен: П.
към текста >>

Тайните неща на Царството Божие, които остават неоткрити, тях ще учим за в бъдеще.
Поздравете го от мен и му кажете, че ако той търси усърдно Господа, Той ще му се открие. Нека да знае, че Господ Исус го люби и че може да го спаси, стига той да вярва в Неговите думи и да се старае да живее според тях. Нека да се не смущава, Господ на спасението е Един. „Аз съм пътят, Аз съм истината и животът", казва Господ. [Йоан. 14:6] Тайните неща на Царството Божие, които остават неоткрити, тях ще учим за в бъдеще. Сега едно е важното — да възприемем Господа в душата си, да се съвъплътим с Него и да възприемем Духа Му. Когато пораснем в сила и мощ, ще научим много други неща. Същий На бр. Тодора кажи да се пази от грях.
към текста >>

62. Петър Дънов - №50

Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща.
Нека прочее усърдно да се молим за осъществяванието на Господните мисли: „Да се освети Неговото Име, да дойде Неговото Царство, да бъде Неговата Воля". Аз благодаря на Господа, Който ме подкрепя със Своя благ Дух. Нека се радваме от нине. Господ няма да ни остави никога. Моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост. Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща. Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и Ангели. Каква блажена мисъл: „Щ,е вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им". И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне. Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли.
към текста >>

" „Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят."
Нека бъдем чистосърдечни, за да приемаме Неговото ръководство. Нашият Господ е с нас. Неговият Дух ни просвещава. Да се не колебаем, нито да се двоумим. „Той е вашата вяра, която побеждава света." „Без вяра не може да се угоди на Бога. " „Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят." Ако животът ни е в ръцете Божии, не остава вече място за колебание и двоумение. Ето, аз ви пиша в името на Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища. Аз искам вий да сте свободни и да сте за пример на другите — по пълнотата на вярата си и по пълнотата на живота си. Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение. Аз ви162 говоря като един, който е натоварен да ви говори.
към текста >>

Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение.
„Той е вашата вяра, която побеждава света." „Без вяра не може да се угоди на Бога. " „Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят." Ако животът ни е в ръцете Божии, не остава вече място за колебание и двоумение. Ето, аз ви пиша в името на Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища. Аз искам вий да сте свободни и да сте за пример на другите — по пълнотата на вярата си и по пълнотата на живота си. Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение. Аз ви162 говоря като един, който е натоварен да ви говори. И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова. Последното ви писмо приех; да бъде благословен Господ. Колко Той е грижлив, благ и благо- утробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух.
към текста >>

63. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Киров и подписва заедно с него „Божието обещание".
Роден е в Пазарджик през 1872 г. По-късно семейството му се преселва в Бургас. От 1891 г. работи като чиновник в Бургаския окръжен съд. Участва в спиритически сеанси с П. Киров и подписва заедно с него „Божието обещание". През 1914 г. сепремества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България.
към текста >>

От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин.
Ето Господ казва: „Не бойте се, още малко Ме почакайте и ще ви видя, и ще Ме видите да се възцаря в Своята слава в тоя свят". Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно.
към текста >>

А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф.
Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. „Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13]
към текста >>

Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога.
Разбирам още, че ако человек сам дири да прави добрини, е, че той по-истински разбира длъжността си, отколкото когато случаят ни докара това. Затова, братко, ний, слабите тук, с бр. Тодора се молим Богу да Ви благослови още повече и да можем и ний, грешните, да получаваме наставления от Него чрез Вас, които Ви наставления не са без полза. И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му. И наставленията Ви дохождат навреме, когато [в]се има нужда от Божията помощ. Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога. По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч. и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч. се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал. После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи.
към текста >>

Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие.
Твой в Христа брат: Пеню Киров № 3 Варна, 8 октом[врий] 1898 г. Любез. бр. Киров, Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него. Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие. Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота. Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим. Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас.
към текста >>

26. Става дума за „Божието обещание", прието от П.
Дерзайте, братя. Всичко е свършено вече. Няма ден, няма отлагание. Божията заповед е излязла и небето се приготовлява да ни посети. ................ 26. Става дума за „Божието обещание", прието от П. Дънов на 13 февруари 1899 г., което той изпраща на П. Киров и Т. Стоименов в Бургас заедно с „Десетте свидетелства Господни" в писмото си от 24 февруари 1899 г. (У., №5, 18.11.1898 г.) 27. Вероятно става дума за Ферени - духът, който най-често „се е съобщавал" с П.
към текста >>

36. Тук може би става дума за обещанието на Доктора, че като заможен човек ще финансира безусловно делото Божие.
Славни и Велики Отче на Небето и на Земята. Няма друг, Теб подобен. Ти Си сам един Бог Вечний. Дек. 2 ............. 36. Тук може би става дума за обещанието на Доктора, че като заможен човек ще финансира безусловно делото Божие. Явно у д-р Г. Миркович са се появили колебания, за които намеква Учителя Петър Дънов. (У., №7, 02.12.1898 г.) 37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16).
към текста >>

64. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Когато ще бъдем наедно и наедно да почнем Божието дело, близо ли е това време?
От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си. На нас беше се казало, че заповедта е излязла за отиването ни, а ти ни пишеш, че още не е дошла заповедта от горе. Виж, моля, да не сме ний подведени от Изкусителя и ни яви за това. И това, що има да ни съобщаваш, чакаме го с нетърпение. Братко Дънов, не ни забравяй, ободрявай ни сегиз-тогиз, като ни пишеш понякога и нещо за Любовта Божия към нас. Когато ще бъдем наедно и наедно да почнем Божието дело, близо ли е това време? Тъй ни се каза на нас — че ний първи ще дадем на света благата вест. Аз съм все без работа, защото така ме задържаха светите служители Божии, но сега ми казват да почна привременна работа, и то затуй, защото не съм в добро положение. Приеми сърдечните ни поздрави, както от бр. Тодора, тъй и от мен, твой верен в Христа Господа: П. Киров Моля се на Бог всички да ни пази.
към текста >>

И тъй много пъти, много четохме писаното ви и мисля, че по Божие вразумение разбрахме всичко, освен едно, което остава като загадъчно за нас.
К Дънов №12 гр. Бургас, 2 февруарий 1899 г. Любезний ми братко Дънов, Писмото ви от 21 януарий т[ази] година получихме навреме, обаче позабавих от да ти отговоря, защото всяка мисъл в него не ни беше възможно да разберем, та чаках Бог да ни даде разум, да разберем напълно писаното ти. И тъй много пъти, много четохме писаното ви и мисля, че по Божие вразумение разбрахме всичко, освен едно, което остава като загадъчно за нас. То е: „Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма". Аз го разбирам тъй — направо чрез твоето име да призовем Бога. Но след сондиране мислите си с бр. Тодор, който п[р]ояви съмнение, при всичко че отпосле остана равнодушен, то и аз спрях да го възприема[м] тъй. Но пак сърцето ми направо тъй го приема.
към текста >>

Ще кажа, че се ръководим от съобщеното ни от по-преди и освен него и от самото Слово Божие.
* Писмото е без обръщение. №13 гр. Бургас, 9 февруарий 1899 г. Любезний ми братко Дънов, Отвореното ти писмо приех, що питаш как се ръководим сега. Ще кажа, че се ръководим от съобщеното ни от по-преди и освен него и от самото Слово Божие. След пращане писмото ми до теб оня ден, оттогава Бог ни усили вярата в Него и на двама [ни] даде добър молитвен дух. В мен дотолкоз се проявява молитвеният дух, щото не ми се иска да оставям молитвата си. И направил би[х] това, ако бих имал къде да се уединя, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща. Дотолкова да се прояви молитвеният дух в мене, щото щом почна, в тръпки се намирам цял и като че друг говори чрез сърцето ми. От два и повече дни въздишки и все въздишки, но не за световното, но така е — духът си въздиша.
към текста >>

Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.].
Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна. Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре. Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобщение, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.]. Като чакаме за твоя радостен отговор, оставаме твои верни в Христа Господа Тодор и Пеню. Приеми сърдечното ми целувание: П. Киров .................. 58. Д-р Миркович е бил в Бургас от 7 до 9 февруари 1899 г.(П.К., № 13, 09.02.1899 г.) №14
към текста >>

Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него.
К. Дънов [Свидетелствата Господни] ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: „Изпълнете Моите заповеди и повеления! Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред негова свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега?
към текста >>

Божието обещание62
Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? Божието обещание62 И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, Твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш мой, поверяваш всичко в Моите ръце. Отсега Аз Сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб.
към текста >>

Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание".
Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота." ................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки.
към текста >>

Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.
Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота." ................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап.
към текста >>

62. За вярата в „Божието обещание" се говори в библейските текстове - Рим.
Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович. (У., № 14, 24.02.1899 г.) 62. За вярата в „Божието обещание" се говори в библейските текстове - Рим. 4: 13-21: „Обещанието [Божие] към Авраама ... се даде ... чрез вярата. Авраам повярва... без да слабне във вярата... а в обещанието Божие не се усъмни, но остана твърд във вярата... напълно уверен, че Той е силен да изпълни това, що е обещал". (У., № 14, 24.02.1899 г.) №14 гр. Бургас, 1 март 1899 г.
към текста >>

4: 13-21: „Обещанието [Божие] към Авраама ... се даде ... чрез вярата.
(I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович. (У., № 14, 24.02.1899 г.) 62. За вярата в „Божието обещание" се говори в библейските текстове - Рим. 4: 13-21: „Обещанието [Божие] към Авраама ... се даде ... чрез вярата. Авраам повярва... без да слабне във вярата... а в обещанието Божие не се усъмни, но остана твърд във вярата... напълно уверен, че Той е силен да изпълни това, що е обещал". (У., № 14, 24.02.1899 г.) №14 гр. Бургас, 1 март 1899 г. Любез. бр. Дънов,
към текста >>

Авраам повярва... без да слабне във вярата... а в обещанието Божие не се усъмни, но остана твърд във вярата... напълно уверен, че Той е силен да изпълни това, що е обещал".
(У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович. (У., № 14, 24.02.1899 г.) 62. За вярата в „Божието обещание" се говори в библейските текстове - Рим. 4: 13-21: „Обещанието [Божие] към Авраама ... се даде ... чрез вярата. Авраам повярва... без да слабне във вярата... а в обещанието Божие не се усъмни, но остана твърд във вярата... напълно уверен, че Той е силен да изпълни това, що е обещал". (У., № 14, 24.02.1899 г.) №14 гр. Бургас, 1 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Писмото ти заедно със заповедта с десеттях свидетелства приехме и се много зарадвахме.
към текста >>

Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно.
№16 Варна, 14 мар[т] 1899 г. Люб. бр. Киров, Желая да Ви съобщя да бъдете готов за всяка минута. Обещанието е вярно, Господ ще извърши все, що е говорил от начало и до сега. Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бдя още за малко, докат[о] довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. „Той е Отец", Благият ни Баща. Колко са сладки Неговите думи и повеления! „Онзи, Когото сте видели, Той е вождът Господен.'"69 Името Му знаете. Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам.
към текста >>

Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае.
Ний с бр. Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние. Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното]. Ако имаш нещо, съобщи ни, и то ако ни намираш за готови да ни се каже. Аз духом съм уверен, че имаш казани много неща, и ако се може, съобщи ни да се радваме в Господа.
към текста >>

Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща.
Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние. Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното]. Ако имаш нещо, съобщи ни, и то ако ни намираш за готови да ни се каже. Аз духом съм уверен, че имаш казани много неща, и ако се може, съобщи ни да се радваме в Господа. Много желая за новини от горе, но какво да направя, когато Дяволът е в пътя ни — нямаме съобщения.
към текста >>

Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред.
Бодри ли сте духом, а и пламенни в молитва? През седмицата имате ли молитва? Мен ми писа един приятел75 от село Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви. Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Негова Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне.
към текста >>

и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език.
Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед. Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник.
към текста >>

Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови.
Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде.
към текста >>

Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме.
Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от 12 юлий того получихме на 19 същий, всичко разбрахме и се много зарадвахме. Вярвам да си получил и моите отворени писма от 28 май и 2 того, и от 15 същий — затворено. За нашето душевно положение ето как се намираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжаващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот. При това напрежния пламенен молитвен дух нямаме дотолкоз, но Бог не ни забравя и в такова положение на молитвите, а ни дава това, що искаме, при всичко че полека, но всичко навреме дохожда. Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме. Казвам, братко, че и аз съм готов, и то от доста време, но само Бог дали ме счита за такъв. Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело. За рано да ставаме и да възнесеме сърцата си на Създателя ни, аз това още от даване [на] Обещанието ни правя93. Също и бр.
към текста >>

Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака.
Вярвам да си получил и моите отворени писма от 28 май и 2 того, и от 15 същий — затворено. За нашето душевно положение ето как се намираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжаващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот. При това напрежния пламенен молитвен дух нямаме дотолкоз, но Бог не ни забравя и в такова положение на молитвите, а ни дава това, що искаме, при всичко че полека, но всичко навреме дохожда. Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме. Казвам, братко, че и аз съм готов, и то от доста време, но само Бог дали ме счита за такъв. Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело. За рано да ставаме и да възнесеме сърцата си на Създателя ни, аз това още от даване [на] Обещанието ни правя93. Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това.
към текста >>

Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело.
За нашето душевно положение ето как се намираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжаващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот. При това напрежния пламенен молитвен дух нямаме дотолкоз, но Бог не ни забравя и в такова положение на молитвите, а ни дава това, що искаме, при всичко че полека, но всичко навреме дохожда. Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме. Казвам, братко, че и аз съм готов, и то от доста време, но само Бог дали ме счита за такъв. Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело. За рано да ставаме и да възнесеме сърцата си на Създателя ни, аз това още от даване [на] Обещанието ни правя93. Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това. Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта.
към текста >>

И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.].
към текста >>

Искам в Името Божие наставленията Ви.
Велчев, че сте в гр. Н. пазар. И аз бързам да Ви изпратя и тука това си [писмо], за да ме наставите какво трябва да правя, защото ще изгубя тези тука, като няма утвърждение. Жал ме е за някои от тях, като дохождат и казват: „Това всичко дотук добре, но занапред какво да направим? " [и] чакат с въпросителни очи към мене. Искам в Името Божие наставленията Ви. Работа много, но ...Бог да ни е на помощ. Същий 1. XI. 1899 г. .......................
към текста >>

Аз ще ви кажа с думите на Исуса: „Не сте далеч от Царството Божие" [Марк. 12:34].
(У., № 25, 30.10.1899 г.) №26* Нови пазар, 7 ноемврий 1899 г. Писмото ви приех. Аз ще ви отговоря на въпроса, само ще трябва да почакате още малко време. Аз ще ви кажа с думите на Исуса: „Не сте далеч от Царството Божие" [Марк. 12:34]. Духът Господен ви ръководи към пълната Истина. Христовият закон трябва да се изпълни, и то чистосърдечно и с пълна вяра. Всичко, което Господ изисква в Своето Слово, ний трябва да сторим. Послушанието на Негова благ Дух е велика добродетел. Послушанието на Негова глас е сила необорима.
към текста >>

„Истина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие.
* Писмото е без обръщение. №27 Нови пазар, 10 ноем[врий] 1899 г. Люб. бр. Киров, Според моето вътрешно убеждение Вие трябва да изпълните изискванията на Духа Святаго. „Истина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. Роденото от плът плът е, а роденото от Духа дух е." [Йоан 3:5, 6] Една плътска църква според моето вътрешно убеждение не може да ни даде Духа при кръщението, защото е плътска. Но тая от Духа може, защото Духът в нея пребъдва. Ако това, което сте решили да сторите, струвате за Духа Святаго, не бойте се. Изпълнете заповедта на Господа, Нашия Спасител, и Бог Господ ще ви благослови. Всичко, което вършите, вършете го като пред Бога.
към текста >>

да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи!
И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен? " [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите! ", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи! " [Мат. 3:2] и да проповядваме евангелската истина. Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението.
към текста >>

65. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите.
№30 Нови пазар, 20 яну[арий] 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н.
към текста >>

По същия начин Словото Божие като пребъдва в нас, думите Христови постоянно ще се оживотворяват от Божия Дух.
Тя се крие в това, че те разбират буквата на думите Христови, т.е. те пребъдват в Него както лозената пръчка на лозата; ползват се от всичките благодатни средства и с това мислят, че се свършва всичко. Но какво казва Христос? „Ако думите Ми пребъдват във вас", т.е. жизненият сок на лозата трябва постоянно да се възприема от пръчката и да прониква по всичките и стави. По същия начин Словото Божие като пребъдва в нас, думите Христови постоянно ще се оживотворяват от Божия Дух. Една пръчка може за десет години да пребъде на една лоза, без да принесе плод. Мнозина не са готови да сторят всичко за Исуса. Ето застоя, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса.
към текста >>

И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила.
Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса. [Еф. 4:22-25] Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи. [За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов. Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство". [Лук. 12:32] Моето желание [е] вие да растете всички в сила и благодат, като имате всичките плодове на Духа, които знаете от Писанието.
към текста >>

Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство".
[За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов. Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство". [Лук. 12:32] Моето желание [е] вие да растете всички в сила и благодат, като имате всичките плодове на Духа, които знаете от Писанието. Божиите благословения постепенно всички ще дойдат на своето време. Неговите обещания ще се изпълнят с време, само ако сме верни на своето [при]звание, което вярвам, че е. И тъй, старайте се всички да имате Христовия ум и да ходите в мир и любов.
към текста >>

Словото Божие няма да се върне празно (Ис. 55:10-11).
„Време е вече, малко остава. Хлопайте и ще ви се отвори, просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите" [Мат. 7:7]. Тия са Божиите думи и в Бога няма разкаяние. Това, което е казал Той, и ще бъде. Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като новородени деца да Го следваме. Словото Божие няма да се върне празно (Ис. 55:10-11). Господ е записал имената ни в книгата на живота (Ис. 49:15). Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15). Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно. Няма връщание вече, напред брате, докато победим с Господа. Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги.
към текста >>

Пак ви казвам, молете се усърдно за делото Божие.
5:17, 19-20) Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението. При това, братя мои, моля ви да четете 15 гл. от Йоана постоянно. А Господ на мира, Който е пълен с благодат и всяка добрина, да отвори пътя пред нас да се видим и споделим Неговата любов. Пак ви казвам, молете се усърдно за делото Божие. Една мисъл трябва да изпълня сърцето ни — прославлението на нашия Небесен Баща. Ваш верен бр.: П. К. Дънов С поздрав към всички. №28
към текста >>

С много скърби трябва да влезем в Царството Божие.
Сторете всичко, което благият Дух Господен ви научи и ви заповяда. Пазете, бр., бодростта на духа си, имайте мир и радост в Господа. Всичко е за добро. Макар враговете ни и да са много, обаче Господ е с нас. Така са страдали всички святи мъже, които са слугували Господу. С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог мой да ви укрепи и благослови според своята милост и благост. Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа. Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край. Поздравлявам ви всички в Господа.
към текста >>

Трябва още да помним, че не всички звани ще влязат в Царството Божие, но всички само избрани [Мат.
Условията, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии. Павел на едно място в 7 гл. [Рим. 7:24] се оплаква от теглото на плътта и кой ще го избави от нейните вериги. Но пак се провиква в 8 гл. [Рим. 8:1-3] — благодарение Богу Нашему чрез Господа Исуса Христа има избавление. Трябва още да помним, че не всички звани ще влязат в Царството Божие, но всички само избрани [Мат. 20:16], които от самото начало Бог е избрал в своето вечно предначертание. И още друго — да ни не смущават тия думи на Писанието, понеже има дълбоко съдържание в тях. Понеже ако Бог ни е избрал да наследим Неговото Царство, за това има добри и справедливи причини, които ще проумеем само тогава, когато стигнем съвършенството. Желая да зная Вашето състояние. Пишете ми как се поминувате.
към текста >>

Казано е на едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.
Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. [...]" Разговор четвърти. „Животът и Възраждането. Казано е на едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духа дух е; роденото от плътта плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. [...]" Разговор пети: „Въздигане. Душа и Дух.
към текста >>

Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. [...]"
Разговор четвърти. „Животът и Възраждането. Казано е на едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духа дух е; роденото от плътта плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. [...]" Разговор пети: „Въздигане. Душа и Дух. Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат.
към текста >>

Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие.
II, София, 1995, с. 47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение. „[...] Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината.
към текста >>

Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа.
Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв. Мен не ми беше мъчно за 5-тях лева, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина. И тъй, в това време ми се даде вътрешно това: „Ти недей се оскърбява, това е за твое добро. Ти ще напуснеш, за сетнините не мисли, има кой да промислява за тебе. Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си? Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа. Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука. Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това? И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който мислиш за себе си, но Господарят". 5 август 1900 г.
към текста >>

Няма вече отлагание, Делото Божие крачи гигантски.
И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който мислиш за себе си, но Господарят". 5 август 1900 г. След съобщаване горното на Тодор и Д-ра Тодор казваше, че аз се мамя и затова реши да ви пита чрез адреса на Д-ра, затова беше и тази139 телеграма . На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор имахме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод. О, много е скърбен адът за вази. Няма вече отлагание, Делото Божие крачи гигантски. Христос е начело във всичко, само бдете и молете се, защото не знаете Духът кога ще се излее над вази; това ви казвам, за да не се намерите някак неприготвени и да оскърбите Духа. Очаквайте благословението като чада Божии. Бог е винаги с вази. Да нямате съмнение в молбите си. Успехът ви ще е винаги в Господа.
към текста >>

Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие?
Той141 ми казва, че аз все съм бил бърз във всичко и че Волята Божия не била аз да напускам работата си. Добре, казвам, но моите сърдечни помишления, които аз ги имам като казано от Духа, не са ли верни. Верни са, казва, но истински не можеш да ги разбереш. И при запитване от бр. Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите. След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание.
към текста >>

Лицето Божие ще просветне във вас.
Не се надявайте на человеци, защото в тях има повече оскърбление, а по-малко добродетели. Щ,е се обърнете в Господа всецяло, и то за скоро време, само бдете и молете се. Щ,е разнесете славата Божия по всите краища на земята. Бъдете готови за благовестители. Аз се радвам много за вас. Лицето Божие ще просветне във вас. Аз съм пратеник Божий, не ви лаская. Вярвайте в думите ми, съмнението ви ще изчезне. Мъдрост ще ви се даде, само не се колебайте, това е условието. Крепете се в Господа. Сбогом ".
към текста >>

Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче.
След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво. На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр. Париж, Франция), в което те нарочно поздравява. Снощи заедно с твоето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си.
към текста >>

Дънов показва, че е много огорчен от тези „спорове" и от профанирането на Името Божие.
Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил". В отговора си на това писмо (№ 45 от 21 авг. 1900 г.) П. Дънов показва, че е много огорчен от тези „спорове" и от профанирането на Името Божие. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 142. Тук е използван термин от френологията. На френологичната карта на Р. Н. Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е. той се намира точно до тях.
към текста >>

Нам е дадено да разбираме тайните на Царството Божие.
Само внимавайте да ви не прелъсти похотливостта на сърцето, от която врагът на нашето спасение се ползва. Да се прославим с Христа значи да страдаме с Христа и да се съразпънем с Него. Приближаването ни при Бога зависи от послушанието ни. Колкото повече сме готови да слушаме Негова глас и да изпълняваме Неговата воля, толкова сме Му по-благоприятни. Колкото нашата вяра е по-чистосърдечна, по-искрена и на лице приятна, толкова повече Божията любов в сърцата ни е пълна и съвършена.Христос ни е съобщил всичко, каквото е чул от Oтца Си. Нам е дадено да разбираме тайните на Царството Божие. Господ ни е възлюбил и е дал себе си жертва за нашето изкупление. В това няма никакво съмнение. (Деян. 22:15-16) Христос каза на Петра: „Ела, ще те направя ловец на человеци". [Мат. 4:19] Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа. Разбира се, че тази работа е деликатна и при това трудна.
към текста >>

Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание.
Ето защо се явява Михаил при вази. Той е носител на закона Негов или Иехова е свят. Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни. Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима?
към текста >>

Желая ви Божието благословение.
При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите мисли са утаени от небето. Не, там всичко се знае, ний сме отворена книга. Господ знае помишленията на сърцето ни и затова желае да ни изправи. Няма нищо скрито-покрито. Поздрави брат Тодор и бр. Доктора. Желая ви Божието благословение. Поздрав ви пращам от Господа. Четете думите Му в 14 глава на Йоана. Ваш искр[ен] брат Дънов Поздрави Николая. За службата не ще има нужда да я упражняваш.
към текста >>

4:12) И пак казва Словото Божие: „Братя мои, земете пример на злостраданието и на дълготърпението на пророците".
Любез. бр. Киров, Плътта е немощна. Ето защо Господ казва: „Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете". (Мат. 26:41) Това е за ваш изпит, понеже Бог така благоволява. „Възлюблени, не се чудете за огненото изкушение, което става на вас за изпитня." (I Пет. 4:12) И пак казва Словото Божие: „Братя мои, земете пример на злостраданието и на дълготърпението на пророците". (Як. 5:10). При това нека се помни: „В любовта страх няма, но съвършената Любов пропъжда вън страха". (I Йоан. 4:18) Укрепете се прочее във вярата си и ходете целомъдрено. А Господ е верен.
към текста >>

Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли.
А Господ е верен. Ето що казва Писанието: „Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания". (Рим. 8:26) Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно? Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ти казал, но не си още духом готов да ги проникнеш. Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр. дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9).
към текста >>

Днес се молихме задружно Господу, за да ни прости миналия неволен грях и да ни благослови, при това искахме присъствието Божие в името Емануил.
Така тя раздава децата си и отива да живее там и както и казал Господ да прави — т.е. да се моли и всяка неделя да светщ вода. А като нямала средства, просила оттук-оттам, за да прекара зимата. Сега Д- рът пита каква е таз жена и заслужава ли да и се помогне и светецът154 какъв е и от каква народност. Аз моля, след като се уведомите, явете му направо. Днес се молихме задружно Господу, за да ни прости миналия неволен грях и да ни благослови, при това искахме присъствието Божие в името Емануил. Ето що ни се каза: „Аз, Емануил, пратеник Божий. Бог е с вас, стойте при Господа и не бойте се, вдайте се в благодатта Му. Братя, радвайте се, че Любовта Божия е велика към вас. Аз ви нося радостната вест, че Бог ви прощава, защото сте възлюблени Господу.
към текста >>

„И туй е желанието Божие.
Бог от великите Си милости не ще ви лиши. Не бойте се, защото вий ще победите света. Желанията ви ще изпълни Бог. Хвалете Господа на всяко време и място." — Да изпратим ли пари за Тодоровата сестра, за да дойде? „И туй е желанието Божие. Бдете и молете се и изпитвайте се стоите ли на обещанието си. Отивам си, мои любезни. Сбогом, аз съм всякога с вас. " Бр. Дънов, чакаме за твоите братски съвети. Добре сме в Господа засега.
към текста >>

Молете се и вие за успеха на Божието дело.
На младия приятел му дадох едно Евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб. Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да Го извърши, както е Нему угодно. Аз писах на Д-ра и му обясних всичко, което беше потребно. Има да ви кажа, брате, да пазите простотата на вашата вяра. Търсете от Господа дара на Негова Свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги. Напуснете всякой страх, всяко двоумение и бъдете с един ум, както е бил и Господ наш.
към текста >>

Има да ви съобщя и други неща, но тях не желая писмено да ви ги предавам, тях ще ви ги съобщя, когато ви видя с Божието благоволение.
Има да ви кажа, брате, да пазите простотата на вашата вяра. Търсете от Господа дара на Негова Свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги. Напуснете всякой страх, всяко двоумение и бъдете с един ум, както е бил и Господ наш. Обещанието е дадено нам: „Не бой се, мало стадо; Отец ви е благоволил да ви даде Царство". [Лук. 12:32] Надявам се да чуя добри неща от вази. Има да ви съобщя и други неща, но тях не желая писмено да ви ги предавам, тях ще ви ги съобщя, когато ви видя с Божието благоволение. Моля, съобщете ми как отива всичко в Бургас. Поздрави бр. Тодора и Николая нарочно от моя страна, а тъй също и г-н Пачеджиева159. Господ на Мира да ви съхранява във величието на Своята благодат. Оставам ваш верен: П.
към текста >>

Тайните неща на Царството Божие, които остават неоткрити, тях ще учим за в бъдеще.
Поздравете го от мен и му кажете, че ако той търси усърдно Господа, Той ще му се открие. Нека да знае, че Господ Исус го люби и че може да го спаси, стига той да вярва в Неговите думи и да се старае да живее според тях. Нека да се не смущава, Господ на спасението е Един. „Аз съм пътят, Аз съм истината и животът", казва Господ. [Йоан. 14:6] Тайните неща на Царството Божие, които остават неоткрити, тях ще учим за в бъдеще. Сега едно е важното — да възприемем Господа в душата си, да се съвъплътим с Него и да възприемем Духа Му. Когато пораснем в сила и мощ, ще научим много други неща. Същий На бр. Тодора кажи да се пази от грях.
към текста >>

Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща.
Нека прочее усърдно да се молим за осъществяванието на Господните мисли: „Да се освети Неговото Име, да дойде Неговото Царство, да бъде Неговата Воля". Аз благодаря на Господа, Който ме подкрепя със Своя благ Дух. Нека се радваме от нине. Господ няма да ни остави никога. Моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост. Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща. Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и Ангели. Каква блажена мисъл: „Щ,е вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им". И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне. Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли.
към текста >>

" „Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят."
Нека бъдем чистосърдечни, за да приемаме Неговото ръководство. Нашият Господ е с нас. Неговият Дух ни просвещава. Да се не колебаем, нито да се двоумим. „Той е вашата вяра, която побеждава света." „Без вяра не може да се угоди на Бога. " „Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят." Ако животът ни е в ръцете Божии, не остава вече място за колебание и двоумение. Ето, аз ви пиша в името на Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища. Аз искам вий да сте свободни и да сте за пример на другите — по пълнотата на вярата си и по пълнотата на живота си. Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение. Аз ви162 говоря като един, който е натоварен да ви говори.
към текста >>

Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение.
„Той е вашата вяра, която побеждава света." „Без вяра не може да се угоди на Бога. " „Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят." Ако животът ни е в ръцете Божии, не остава вече място за колебание и двоумение. Ето, аз ви пиша в името на Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища. Аз искам вий да сте свободни и да сте за пример на другите — по пълнотата на вярата си и по пълнотата на живота си. Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение. Аз ви162 говоря като един, който е натоварен да ви говори. И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова. Последното ви писмо приех; да бъде благословен Господ. Колко Той е грижлив, благ и благо- утробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух.
към текста >>

66. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

На такива ангелите гледат свободно Божието лице.
А малко са, които се мъчат да вършат добро, но и те хиляди препятствия срещат, понеже са в постоянна борба с Дявола. Само хора, които никакви световни работи не ги интересуват, гледат с прискърбие на падналото че- ловечество. На такива сърцата са жилища на Св. Троица. Те се не боят от нищо, защото са помирени със себе си и са в сила да побеждават всичко. И каквото попросят от Бога, дава им се, защото аслъ и разумни искания искат. На такива ангелите гледат свободно Божието лице. Тъй, прочее, е. Затова нека да не гледаме света, но самите нас и като вървим, с време да се оправим из пътя на виделината. Тогава неусетно ще видим, че сме се преобразили и от всичко ветхо само един лик остава, но и той отчасти се изменя, защото мозъкът на человека съгласно душевното положение и такава форма на главата дава. Следователно при искане на нещо обещано ний, ако сме изгубили благоволението на Бога, то вместо да ни се пратят възвишени духове, дохождат сатанински прислуги и си играят с нас, като ни правят да блуждаем в истината. От всичко дотук изложено ще разберете, че причините и за самото Призвание да се ненапечати първия и втория път пак е причина Дяволът, заедно с плътните му слуги хората.
към текста >>

Варна и почване Божието дело.
Но с месечно възнаграждение, защото той да вземе да работи земя не знае и никога не е работил. При това казва, че трябва да му се явят точните граници на този Ви имот според крепостния Ви акт, за да може да вземе мерки за пазенето му и да изучи кой от селяните работи ниви от Вашето землище и на кого Селскообщин[ският] съвет е издал свидетелства за правособственост от обработените им ниви от Ваше землище. Когато ми пише брат ми, повторно ще Ви пиша какво и що е. Засега ний с бр. Тодора чакаме заповед за отиването ни в гр. Варна и почване Божието дело. Друго нищо ново. Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Господа: П. Киров. №5 гр. Бургас, 18 януарий 1899 г. Уважаеми ми г-н д-р Миркович,
към текста >>

67. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчание.
Според календарските изчисления и на Светчето (Часослова) излиза, че съм раждан или на 13 юли, или на 20 юли 1868 година, а най-вече на 13 юли, събота, през 1868-а, високосна година. Така щото баща ми твърдеше, че през 1865 година съм раждан, а майка ми - през 1868 година. Излиза, че посочената година от майка ми е вярна, а относително дните - посочените от баща ми дати. 1875 г., като бях на 7-годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчание. Това бе в Карнобат. През 1883 г. за пръв път излязох на гурбет. През 1885 г. бях доброволец в Сръбско-българската война.
към текста >>

Отново в „Бележки" - друга негова мисъл: „Както без светлина и виделина не могат плътските очи да гледат, тъй и без Божието учение, което е духовна виделина и светлина, не може да видим духовните работи, нито духовните тела".
колко сте вий в света? Кой може да ви утеши, ако към извора на любовта с време не се обърнете вий. (3 декември 1901 г.) Отново в „Бележки" - друга негова мисъл: „Както без светлина и виделина не могат плътските очи да гледат, тъй и без Божието учение, което е духовна виделина и светлина, не може да видим духовните работи, нито духовните тела". Стр. 23 - под заглавието „ Стъпвай в мъдрост! " на 29 октомври, събота, 1905 г. в Козлодуй записва следните мисли: Има много злини в света, но и слабата воля е между тях. Има много неприятели человек, но и чувствата му са между тях.
към текста >>

Добрев събитията в Бургаския кръжок, брат Пеню Киров пише: „Що се касае за делото Божие в нас, добре си върви, но от втория кръжок хората станаха за смях на гражданите, па и отдалеч и нас за техните грехове не оставят на мира, постоянно ни искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас.
За членовете - доста са, едни продължават, други отхождат, други заминават другаде и пр., но изобщо взето - хвала Богу! ". През 1911 г. Александър Кръстников разделя хората и образува втори кръжок. Верен на навика си да споделя с брат Д. Добрев събитията в Бургаския кръжок, брат Пеню Киров пише: „Що се касае за делото Божие в нас, добре си върви, но от втория кръжок хората станаха за смях на гражданите, па и отдалеч и нас за техните грехове не оставят на мира, постоянно ни искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас. Техните аязми, кандила, икони и всички сатанински лъжи, аз не ще да ви пиша за тях, но вие сами ще чуете за това. Той раздели кръжока тука, сега види се иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на дявола - дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това!
към текста >>

Брат Минчо го запитва защо така рано си заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие.
Двадесет дни след заминаването на П. Киров брат Минчо Сотиров си дошъл от фронта в отпуск. Той бил полкови командир на Трети бдински пехотен полк, намиращ се тогава на Битолския фронт на Кота 1248. Отива да се срещне с Учителя в град Варна, където е бил интерниран от тогавашната власт. Учителя го приема в стаята си в хотел „Лондон". Брат Минчо го запитва защо така рано си заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Учителя му отговорил: „Сега Христа няма да го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва". И добавил: „Ако бе дошъл половин час по-рано, щеше да свариш тука при мен брата Пеню и брата Голов, с които се разговаряхме. Но вие може да се срещате с него. Като запеете песента „Благославяй, душе моя, Господа", той веднага се явява и можете да си беседвате с него. Тая песен е в негова памет".
към текста >>

68. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини.
Често е похвалван и награждаван за усърдна работа. През 1926 г. се сдобива със 7 дка земя на Изгрева, която през 1958 г. е отчуждена. Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост. Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните.
към текста >>

Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята.
Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава.
към текста >>

", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца Моего".
Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога. Защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: „Не всеки, който ми казва „Господи, Господи! ", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца Моего". И: „Господ не гледа на лице, но на сърце". Резултатите са, които определят качеството на извършената работа. Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат.
към текста >>

69. №53 /Петър Дънов/

Нека да дойде Царството Божие и Неговата Правда.
Бог работи по различни начини. Къде края на миналата год[ина] една госпожа12 , доста образована, от гр. Търново, ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати. Обеща ми се да ми пише пак, но нямам още никакво известие от нея засега13 . Ако пише нещо важно, ще Ви съобщя. Нека да дойде Царството Божие и Неговата Правда. Ний сме добре засега и благодарим на Бога за Неговата благост и милост. Поздрав на всички ви. Ваш верен: П. К. Дънов [Съобщения] 14
към текста >>

16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“.
Дънов и участва във всички срещи на Веригата. 13 Както стана ясно в предходната бележка – до 2.06.1902 г. не са открити данни за кореспонденция помежду им. 14 Това са двете „съобщения“ (Вест І и Вест ІІ), изписани с красивия калиграфски почерк на К. Кърджиев. 15 Това съобщение се публикува за първи път. 16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“. 17 Това съобщение се публикува за първи път. 18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г.(„Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели.
към текста >>

70. №51 /Пеню Киров/

Сатана рече да се намеси и да попречи в това, но Провидението Божие осуети замислите му.
Не се устрашавай, Господ е с тебе. Искай само от нея условие. Да, и не бой се. Сбогом.“ И така, на 28 март, сряда, направихме писмено условие, един вид граждански женитбен акт. Обгербвахме го и се подписа от нас и свидетели от нейна и от моя страна. Сатана рече да се намеси и да попречи в това, но Провидението Божие осуети замислите му. Сега с нея отиваме добре, но относно баща – не дотам. Но аз, моята душа е в страх за спасението си и като че съм отдалечен от Господа, тъй ми се струва. Измъчвам се постоянно, загдето не мога да бъда там, където душата ми желае, там, при Спасителя. Разстоянието до Него знам, че е близо и далеч. Ако да не бяха слабостите на туй тяло, ще бъда близо при Него.
към текста >>

71. №52 /Пеню Киров/

От което се види, че той трябва да го продаде и половината да раздаде на сиромасите, а другата половина – за делото Божие.
Той иска солидарност и всичко, но сам се от целта отстранява. Той вече [е] решил да даде всичкия си имот на дружеството, което [е] основал33. Аз му напомних, че Волята Божия не е тази, че той според миналогодишното съобщение от общото ни събрание34 трябва да се ръководи. Казва, че не помнел таквоз [нещо]. Аз му занесох съобщението и му го прочетох. От което се види, че той трябва да го продаде и половината да раздаде на сиромасите, а другата половина – за делото Божие. Обаче той иска ново наставление. Казвам му, че това е Волята Божия. Аз исках, преди да си замине Д-рът, да дойдеш ти. Но Д- рът [е] турил намерение да си отиде и после, като си дойде в Бургас, тогава да се съберем. И след питание на Господа чрез мен и в двама ни се отговори, че той трябва да си отиде и после да се съберем.
към текста >>

72. №59 /Петър Дънов/

Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че кога се срещнем според Божието определение, ще се разговаряме.
Ний сме виделина на света и нека да свети нашият живот, за да се прославлява Нашият Отец, Който е на Небето. Аз се моля за вас Бог да ви укрепи и уякчи духом. Ваш верен: П. К. Дънов Писъмцето на д-р Миркович предадох на Добрев и работата, както я устрои Бог, добре се посрещна. Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че кога се срещнем според Божието определение, ще се разговаряме. Добрев внесе сумата на мене, само че желае да му се изпрати полицата. Същий
към текста >>

73. №63 (Петър Дънов)

Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч, към София.
Получено на 3 септемврий 1901 г. [бел. на П. К.]. [Пловдив] Люб. бр. Киров, Надявам се да сте добре и да се подвизавате с вяра в Любовта Господня. Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч, към София. В настоящото писмо Ви изпращам моя десятък за Господа за месец август, моля, предайте го на бр. Тодор. Аз щях да му пиша, но не зная дали се е завърнал. Поздрави бр. Мелкон нарочно, а тъй също бр. Колесников, Николай и всички други.
към текста >>

74. №54 /Пеню Киров/

Аз вярвам, че ще успея в тази работа, при това и много свободен ще бъда, да наглеждам и делото Божие.
Между другото що ми пишеше, предложил ми беше да ми вземе от Франция машини за пране, които коствали около 15-25 наполеона. Но за това нещо възстана жена ми, та и мен не ми беше твърде присърце. Аз му писах, че твърде ми е присърце да почна комисионерство при дядо си и ако се може, да ми се помогне с 50 наполеона. Сега ти виждаш що искам аз. Ако виждаш за добре, ти подействай за това пред него. Аз вярвам, че ще успея в тази работа, при това и много свободен ще бъда, да наглеждам и делото Божие. Ний тук с бр. Мелкон се молихме за мен да ми се даде работа. Отговорът беше да се отнесем до теб и ти да ходатайствуваш за мен. Сега моля, походатайствувай пред Отца за това. Аз работата, която щях да върша, се осуети, така че нищо засега не върша, нито пък имам възможност.
към текста >>

75. №73 (Петър Дънов)

тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“.
Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.
към текста >>

76. №74 (Петър Дънов)

Казано е в Словото Божие, че тези, които чакат Господа, техните сили ще се възобновят.
Люб. бр. Киров, Отворената Ви карта получих. Разбирам Вашето положение, види се неприятелят прави някои усилия да Ви обсажда, но не бойте се. Господните сили са близо и ние трябва да стоим верни на званието си. С вяра да ходим. Казано е в Словото Божие, че тези, които чакат Господа, техните сили ще се възобновят. А за речената наша сестра Господ ще се погрижи. Бог, Който се грижи и съблюдава всички във великата си милост, да устрои всичко за Негова Слава и наше добро. Изпитвайте постоянно що е добрата Божия Воля. Учете се и нараствайте в мъдрост и знание. Гледайте с вяра на бъдещето.
към текста >>

77. №79 (Петър Дънов)

Молете се усърдно за делото Божие.
Укрепявайте се Духом. Ако Ви се тури товара на гърба сега, не можете го понесе, а Господ знае това. Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци.
към текста >>

78. №90 (Петър Дънов)

Това е Волята Господня за нас, които сме граждани на Царството Божие.
Друго писмо след това, освен последното ти, не съм получавал. В това писмо бяхте писали нещо за поданството в отношение на военната служба. Няма нужда да струваме това. Ако е волята на Господа, Той ще ни пази от всяко зло. В това не се колебай. Това е Волята Господня за нас, които сме граждани на Царството Божие. Повече от това е от Лукаваго. Господ ни казва винаги да възлагаме надеждата си Нему. Плът и кръв не трябва да бъдат нашата опора. Запитвах Господа, Духът Му казва, че всяко най-малко отклонение от Бога води лоши последстви[я]. По-добре с Него, та нека да имаме помощта Отгоре на всички наши братя.
към текста >>

79. №91 (Петър Дънов)

Божието познание и мъдрост са необходими.
Има много неща, които са ми препятствали. Дяволът не е седял мирен. Поставял е спънки и отвън, и отвътре. Има много неща, които трябва съвършено да се изправят. При другото трябва пълно съобразявание с Волята Божия. Божието познание и мъдрост са необходими. Вътрешните спънки, разногласия, които често се появяват помежду ви, не ме радват. Бързите работи винаги имат тоя и резултат. Аз не мога да си обясня как человеци, които не са в състояние да напуснат своя стар нрав, могат да слугуват на Бога. При това без онова ясно разбирание Любовта на Господа и готовността според диктуванието на Светия Дух може ли да има успех? Онези наши приятели, които още не са разбрали това, по-добре, за да не се спъват нито те, нито другите, да идат, гдето им се нрави.
към текста >>

80. №75 (Пеню Киров)

Моята душа се радва твърде много за успехите на Царството Божие.
№75 (Пеню Киров) гр. Сливен, 8 януарий 1904 г. (четвъртък) [до] гр. Русе Любез. ми бр.Дънов, Любезното Ви писъмце получих и всичко разбрах. Моята душа се радва твърде много за успехите на Царството Божие. С твоето изново излизание142 се дава сила и на мен. Аз малко съм поработил за Бога, но нека милостта Му да не ме оставя. Много и разни неприятности прекарах в моето дълго пътуване, но Господ ми беше помощник всякога. Според Волята Божия аз съм в Сливен143 и от 31 декемврий 1903 г. досега все съм в проповеди и учение на тукашния нов кружок, който Господ обучава в тайно.
към текста >>

81. №94 (Петър Дънов)

И като мине тия четири, да влезе в петата, гдето да се Новороди от Духа на Господа и да стане наследник на Царството Божие.
Тия два класа седят в седемте степени150. Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа. След това да мине във втората - на Покаянието, която се отнася до очистванието на духовното сърце. Тогава да възприеме третата - Спасението, която е избавляване на душата от разтлевание. След това да мине в четвъртата - Възраждането на Духа, гдето почва зачеванието от Духа Святаго. И като мине тия четири, да влезе в петата, гдето да се Новороди от Духа на Господа и да стане наследник на Царството Божие. И с усъвършенстванието да се приготви за следующите две последни степени, в които се завършва нашият земен живот, за който друг път ще Ви пиша, ако е Волята Божия. Сега можеш според делата им да ги класифицираш къде стоят тия, които се придържат у буквата на Словото. Те мислят, че го разбират, и се препоръчват за учители и са се нагърбили да учат другите. И техните ученици са подобни тям. Но - благословен Господ, Който не гледа на лице, но на сърце.
към текста >>

82. №96 (Петър Дънов)

Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да Ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време, като означи в какво има да се употреби това, което завещава.
И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата. За даденото Откровение за д-р Миркович ми се даде отговор от Господа. Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с духа на това искание Отгоре. Сам дa си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа. Той трябва подробно да изложи какво има и кому какво е разположен да остави. Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да Ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време, като означи в какво има да се употреби това, което завещава. Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40 лева най-малко. А това, ако разбира, е благодат за него. Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит. Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ
към текста >>

83. №97 (Петър Дънов)

Но това така и трябва да бъде, за да се осветлите още по-добре върху работите на Царството Божие.
Търново, 20 февруарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от Ямбол, както и това, последното, от Айтос, получих. Аз влизам напълно във вашето положение. Зная, Вий минахте през огнен изпит. Но това така и трябва да бъде, за да се осветлите още по-добре върху работите на Царството Божие. Има да Ви кажа много неща, но това ще сторя, кога се срещнем. Радвам се, че Господ Ви е осветлил върху даденото Вам Откровение. Това е именно, което беше казано oтдавна – не завещание, а продажба. Да не остава никакво съмнение в твоята душа. Аз ще Ви изясня смисъла на даденото Ви Откровение, кога се видим, и ще Ви дам развяската на противоречията.
към текста >>

84. №98 (Петър Дънов)

На едно място казва Словото Божие: „Добре ми стана, че се огорчих".
Моето желание засега е да поставя някои мисли пред Вашия ум, за да имате пред ума си Божиите обещания. Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във Вашата обиколка. Той е хвърлил светлина в ума Ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре. Но пред Вас лежи още широко поле. Има много неща още да учите. На едно място казва Словото Божие: „Добре ми стана, че се огорчих". Огорчението, което Ви се даде, не трябва да го считате като лош признак. Не, то е Божие благословение за Вас. Господ винаги е давал такива уроци на Своите чада. Аз зная, Вие имате големи разочарования в своите очаквания. Но разочарованията трябва да дойдат първом, преди да дойдат благословенията.
към текста >>

Не, то е Божие благословение за Вас.
Той е хвърлил светлина в ума Ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре. Но пред Вас лежи още широко поле. Има много неща още да учите. На едно място казва Словото Божие: „Добре ми стана, че се огорчих". Огорчението, което Ви се даде, не трябва да го считате като лош признак. Не, то е Божие благословение за Вас. Господ винаги е давал такива уроци на Своите чада. Аз зная, Вие имате големи разочарования в своите очаквания. Но разочарованията трябва да дойдат първом, преди да дойдат благословенията. Ти трябва винаги да се цериш с тия думи: „Ей, Господи, всичко, което Ти отреждаш, е добро". Зло или добро, стига Ти да бъдеш с мен.
към текста >>

85. №83 (Пеню Киров)

Делото Божие помежду ни е в застой и това ме много мъчи.
Аз Ви изпратих книгата „Зеркало тайных наук“, но не зная дали сте я получили. Както Ви казах, че аз се снабдих със свидетелство за комисионерство, но всъщност самата работа, която работя съгласно патента ми, не е нищо друго, освен слуга. Засега ще търпя171. Мелкон си дойде и почна да работи при една търгов[ска] къща на дрехи, с по 100 лв. месечна [за]плата. Делото Божие помежду ни е в застой и това ме много мъчи. Съгласие нямаме. Редовно не се събират; един дойде, друг не и др. такива. Сега [...] ставаме около 8-9 человека с дядо Георги172, когото протестантите натирили, че им искал пари. Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Господа: П. Киров
към текста >>

86. №101 (Петър Дънов)

Да се изхвърлят всички нечисти мисли и всякой в себе си да възстанови Царството Божие, и всякой от вас да има повече запас от Любов.
Варна, 21 юлий 1904 г. Люб. бр. Киров, С настоящето си Ви съобщавам, че в идущия месец ще стане нашият събор. Мястото и датата не ми са още съобщени, но ми се каза, че Господ скоро ще ги съобщи174 . Казано ми е още да се приготвите и очистите всички и да не оставяте нищо, което да пречи в действието на Божия Дух. Да се изхвърлят всички нечисти мисли и всякой в себе си да възстанови Царството Божие, и всякой от вас да има повече запас от Любов. Другояче е немислимо да се служи на Бога. Аз не искам вече да разпъваме Господа помежду си. За мен Неговите страдания много значат. Длъжен съм да ви предупредя с Докторовото имущество - да се пазите, да не би пак Лукавият да посее някой горчив корен. Не бързайте.
към текста >>

„Ако не станете като деца - казва Христос, - не можете да влезете в Царството Божие." [Мат. 18:3].
Не трябва да се изкушаваме - нито себе си, нито Господа. Трябва послушание на Бога, повече от жертви. Онзи, който слуша Духа, е по-велик от онзи, който завладява. Человек може да бъде господар само на своята душа. Потребна е духовна свобода. „Ако не станете като деца - казва Христос, - не можете да влезете в Царството Божие." [Мат. 18:3]. Тия думи са верни. И колко право е казал Господ. Децата винаги растат и напредват и в знание, и в мъдрост. А нам се пада да бъдем примерни във всичко. Да се не поколебаваме тъй лесно от нищожните работи на тоя свят.
към текста >>

87. №103 (Петър Дънов)

Ако бодърствате, ще имате Божието благословение.
Вий продължавате ли усърдно с упътванията на Господа? Гледайте да вършите това, което е винаги Господу угодно. Да Ви не изкуси Лукавия с някоя измама. Нека миналото да Ви е за пример. Вслушвайте се в тихия глас и в Неговите наставления. Ако бодърствате, ще имате Божието благословение. Аз зная, по някой път, колкото человек напредва във възрастта, почва да изгубва своята жежкост. Много пъти старините са епохи на развитието на тайни и явни грехове. Человек, колкото застарява, става по-голям егоист и страхливец. Светът повече почва да го плаши. Но Господ да Ви съхранява да останете верен докрай.
към текста >>

88. №104 (Петър Дънов)

Пътят за Царството Божие минава през Голгота.
Желая да влея нов живот в душата Ви. Имайте вяра в думите ми. Вий ще познаете, че Божиите пътища са велики и неизследими. Не мислете, че това, което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв. Не, това е Божията Любов, Божият огън, който Ви пречистя. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. По него са минали всички пророци, всички избраници и сам Господ, Който сега е близо до теб. Помни, Той не мяза на синовете человечески. Той не е от онези, Който забравя и престава да люби. Помни, Господ приготовлява в твоята душа и твоя дух. В небето се радват за теб и желаят ти да се крепиш и да се ободряваш духом.
към текста >>

Първом Царството Божие.
Окръжающите не те разбират. Това зная, нито пък можеш да очакваш да те разберат. Помни, Бог живее във всички и ний трябва да Го любим. Твоята работа има кой да я оцени. Тури си лозинката: ядеш ли, пиеш ли, каквото и да вършиш, струвай го все за Господа. Първом Царството Божие. Всичко друго Господ ще приложи на отегчения ти живот. Ваш верен: П. К. Дънов -------------------------------------- 183 Божието причастие.
към текста >>

183 Божието причастие.
Първом Царството Божие. Всичко друго Господ ще приложи на отегчения ти живот. Ваш верен: П. К. Дънов -------------------------------------- 183 Божието причастие.
към текста >>

89. №86 (Пеню Киров)

Наистина добре си предугадил – аз имам много добри преднамерения за делото Божие.
[до] гр. Варна Любез. бр. Дънов, Получих писмото Ви на 22-ри того. То ме завари малко по-спокоен. Благодаря за братските ти утешения, които послужиха като балсам на наранената ми душа. Наистина добре си предугадил – аз имам много добри преднамерения за делото Божие. Виждам, че сега всичко остава в застой, но като че ми се струва, че тъй трябва да е за малко време, докато приготви Господ нещо по-високо за нас. И когато всичко се приготви, то и ний ще бъдем освободени тогава от това положение, което, мисля, че и него Господ определя засега тъй да бъде. Ще ти доверя мои едни мисли, с които искам да те сондирам. Дали добре ще бъде да вземем от дружествените пари184 едно място в гр. Бургас от 200 кв.м, в което ще построят една къща от две стаици и ще коства всичко, двор и къща, около 1000 лв.?
към текста >>

90. №95 (Пеню Киров)

Добрев от Сливен: „Касателно за делото Божие в нас, добре си върви, но от втория кръжок хората станаха за смях на гражданите, па и отдалеч и нас за техните грехове не оставят на мира, постоянно ни искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас.
Трябва да се изпитват духовете – откъде идат и какво говорят“. През 1911 г. Кръстников присъства на събора в Търново и е посочен като член от Бургас, където тогава живее и работи. През същата година Бургаския кръжок е разделен и по този повод на 4.11. П. Киров пише следните редове до Д. Добрев от Сливен: „Касателно за делото Божие в нас, добре си върви, но от втория кръжок хората станаха за смях на гражданите, па и отдалеч и нас за техните грехове не оставят на мира, постоянно ни искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас. Техните аязми, кандила, икони и всички сатанински лъжи, аз не ще да ви пиша за тях, но вие сами ще чуете за това. Той [Ал. Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си?
към текста >>

91. №96 (Пеню Киров)

Вън от този въпрос аз има да Ви изложа и едно друго обстоятелство по делото Божие, за което по-горе загатвах, че искам да Ви пиша.
Любез. бр. Дънов, Последното Ви писмо, пратено ми в Бургас, притежавам; тогава още щях да Ви пиша, но по причина, че се приготовлявах за път, това не направих, макар и да имаше причини, които ме караха да Ви пиша. Сега, докато бях в Силистра, Т. Стоянов ми писа и иска да му явим за събора т. год. кога ще стане, за да може да иска отпуска за това време, понеже тя още отсега им се определяла. Вън от този въпрос аз има да Ви изложа и едно друго обстоятелство по делото Божие, за което по-горе загатвах, че искам да Ви пиша. Докато бях в Бургас, имахме съставена една дружинка, където се събирахме 8-9 человека, а понякога и повече, на поученията в пътя Божий, за което и на времето Ви бях писал. Това продължава кажи-[речи] още от м. февруарий и колкото продължавахме, толкова и приятели Бог ни пращаше. Тези хора, когато аз трябваше да замина, умоляваха ме да остана да ги поучавам, понеже желаеха аз да ги ръководя и се страхуваха да не би да ги оставя, но понеже на мен [ми] предстоеше да изляза, то и те след малко се разпръснали, защото Дяволът се е намесил нещо помежду им и [като] най- първа причина е поставил, че нямало стая, где да се събират. Сега, като стои тъй работата, виж какво може да се направи за тях.
към текста >>

Аз имам нужда за много работи да се разговарям с Вас по делото Божие, но то ще остане, като се видим.
Докато бях в Бургас, имахме съставена една дружинка, където се събирахме 8-9 человека, а понякога и повече, на поученията в пътя Божий, за което и на времето Ви бях писал. Това продължава кажи-[речи] още от м. февруарий и колкото продължавахме, толкова и приятели Бог ни пращаше. Тези хора, когато аз трябваше да замина, умоляваха ме да остана да ги поучавам, понеже желаеха аз да ги ръководя и се страхуваха да не би да ги оставя, но понеже на мен [ми] предстоеше да изляза, то и те след малко се разпръснали, защото Дяволът се е намесил нещо помежду им и [като] най- първа причина е поставил, че нямало стая, где да се събират. Сега, като стои тъй работата, виж какво може да се направи за тях. Аз имам нужда за много работи да се разговарям с Вас по делото Божие, но то ще остане, като се видим. Мисля, че според вестниците както пишат, то аз тази год[ина] към края на юли или август, неизвестно, ще трябва да отида на месечно военно обучение. Помисли по тези въпроси и ако искаш, пиши ми в Бургас чрез Т. Стоянов, където предполагам, че ще бъда в началоно на м. юли. Има много работа и вън из България по делото Божие, но работници няма. Приеми сърдечния ми поздрав.
към текста >>

Има много работа и вън из България по делото Божие, но работници няма.
Сега, като стои тъй работата, виж какво може да се направи за тях. Аз имам нужда за много работи да се разговарям с Вас по делото Божие, но то ще остане, като се видим. Мисля, че според вестниците както пишат, то аз тази год[ина] към края на юли или август, неизвестно, ще трябва да отида на месечно военно обучение. Помисли по тези въпроси и ако искаш, пиши ми в Бургас чрез Т. Стоянов, където предполагам, че ще бъда в началоно на м. юли. Има много работа и вън из България по делото Божие, но работници няма. Приеми сърдечния ми поздрав. Поздрави брата и сестрата Гумнерови. Твой верен Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки:
към текста >>

92. №114 (Петър Дънов)

Всичко е уредено добре и делото Божие е благословено.
№114208 (Петър Дънов) Варна, 17 юлий 1906 г. Обични209 брат П. Киров, Писмото ти получих. Всичко е уредено добре и делото Божие е благословено. Според разпорежданията от Господа ще тръгнеш за Варна на десети август. Пази това в душата си. До виждане. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

93. № 98 (Пеню Киров)

Дънов защо така рано си е заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие.
Киров пише: „На 30 октомври 1906 г., в два часа след полунощ в с. Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам – „ний те прекръстихме и ти си вече Йосиф“. През 1918 г. Минчо Сотиров [ръководителят на бургаското братство след П. Киров] запитва П. Дънов защо така рано си е заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Той му отговоря: „Сега Христа няма да Го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва“. 217 През октомври 1906 г. се изгражда първата толстоистка колония в България край с. Алан Кайрак (дн. с. Ясна поляна), на 35 км южно от Бургас.
към текста >>

94. №102 (Пеню Киров)

Четем, молим се и изучаваме Словото Божие и всичко, що сме чули.
Във всичките обаче петъци четем даденото ни утешение през тази година, разбира се, всеки своето235. И от това повече нищо. За нази тука ще кажа, че Господ благославя вече делото си. Тука съставихме един кружок236 от 13 мъже и десетина жени, наехме си стая, купихме столове, маса, лампа и др., а така също и отопление. Събираме се по два пъти в седмицата, а понякога по три пъти. Четем, молим се и изучаваме Словото Божие и всичко, що сме чули. А така също веднъж в седмицата правим сеанс. В кружока влизат доста видни лица като управителят на митницата237, оценител-химикът Зурков, секретари, аптекари и разни телеграфисти и други238. Всички тези Ви поздравляват и молят, ако е Волята Господня, да прескочиш и дойдеш да поседиш в Бургас месец или повече. Прочее, виж какво ще направиш и извести ни. Поздрави приятелите там Петко, Гина, Тодора [Бъчваров], Голова и Михалаки239 и всички други, които питат.
към текста >>

95. №121 (Петър Дънов)

Вий с Тодора при другото трябва в петъците да споменавате българския народ, славянството, всички други народи и идването на Царството Божие.
Само при такива условия могат да се развият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума, да се надзърне в невидимия мир на Светлите Духове - тези, които искат вашето повдигание, тези, които работят за спасението, които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат Волята на Небесния Баща. Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдват в една душа, тя принася плод много. Небето ще ви укаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътя ясен, стига вий да просите. На всички ония изпомежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, Мъдростта, Истината, ще им окажа съдействието си. Вий с Тодора при другото трябва в петъците да споменавате българския народ, славянството, всички други народи и идването на Царството Божие. Хвалебната молитва ще четете след последния петък в събота сутринта, от 4-7 ч. Приеми моя сърдечен поздрав. Ваш верен: П. К Дънов ----------------------------------
към текста >>

96. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

Желайте преуспяванието на Царството Божие.
Може да го прикътате. Бодърствайте всички. Бъдете препасани със силата Господня, защото е време за воюване. Пазете единодушие, единомислие. Съдействайте си за добро един на друг. Желайте преуспяванието на Царството Божие. Във всичко, което вършите, да е подсолено със сол. Не се утеснявайте, дайте ширина на Вашата душа, за да работи Господ вътре във Вас. Дайте моя поздрав на всички приятели. Ако слушате морето на живота, всякога ще го заставяте да утихва за Вас, кога пътувате през него, и ще знаете, че Господ е силен. Ваш верен: П.
към текста >>

97. №104 (Пеню Киров)

Друго, ще моля да ми съдействаш за успешно ръководение делото Божие, понеже чувствам нужда.
И при това казва своето мнение какво по-нататък да прави. Неговото мнение спаднало тъкмо такова, каквото и аз го съветвах. Така щото, понеже лицето под второ лице, оставено да живее в г-жа Стойчева246 и да им слугува, бе взето назад и заведено обратно към манастира и оттам поставено в първо лице, каквото бе, и изново го доведоха в Бургас заедно с булята на Никон. А оттам [бе] заведена в Ямбол, където ще живее с братовица му и ще ходи в католическото училище. Тъй прочее се свърши тази работа, та сега всички сме спокойни. Друго, ще моля да ми съдействаш за успешно ръководение делото Божие, понеже чувствам нужда. Има още нови хора247. Поздрав нарочен на всички братя и сестри. Твой всякога верен Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки:
към текста >>

98. №125 (Петър Дънов)

Първо - за прославлението и осветяванието името на Господа Бога нашего на земята между человеците и верующите и избраните от Веригата на Господа на славата: Спасител, покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят.
1914 №125252 (Петър Дънов) Търново, 2 януарий 1914 г.253 Любез. Пеню, Ще посветите следующите три петъка, начиная с 10¬17-25 от тоя месец, за следующото: Първо - за прославлението и осветяванието името на Господа Бога нашего на земята между человеците и верующите и избраните от Веригата на Господа на славата: Спасител, покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ - за идванието на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните, и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина и да се възцари Господ Бог наш. Да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство". И да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас, и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките векове. Трето - за изпълнението Волята на Господа Бога нашего на земята, както е горе на Небето, между светлите ангелски ликове. И да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и един дух.
към текста >>

Второ - за идванието на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните, и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина и да се възцари Господ Бог наш.
№125252 (Петър Дънов) Търново, 2 януарий 1914 г.253 Любез. Пеню, Ще посветите следующите три петъка, начиная с 10¬17-25 от тоя месец, за следующото: Първо - за прославлението и осветяванието името на Господа Бога нашего на земята между человеците и верующите и избраните от Веригата на Господа на славата: Спасител, покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ - за идванието на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните, и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина и да се възцари Господ Бог наш. Да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство". И да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас, и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките векове. Трето - за изпълнението Волята на Господа Бога нашего на земята, както е горе на Небето, между светлите ангелски ликове. И да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и един дух. И да се въдвори ред и хармония, песни и хваления - всяко знание и славословие.
към текста >>

99. ПОСЛЕСЛОВ

по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров) и „Символът на вярата“ – 10-те свидетелства Господни и Божието обещание.
През време на социализма е било доста рисковано да се съхраняват каквито и да било материали, свързани с Учението. Така едва в по-ново време бяха получени 124 фотокопия на оригинални писма на Петър Дънов и 105 ксерокопия на чернови от писмата на Пеню Киров и този архив, оцелял след близо 100 години, достигна до вас, драгите читатели. Нека всеки заинтересуван се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от познат към познат, през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик. С настоящата кореспонденция можем още да проследим в най-чист вид дейността на Петър Дънов за полагане основите на бъдещото общество „Бяло братство“. Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на братството: „Добрата молитва“ (на 27 ноември 1900 г. по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров) и „Символът на вярата“ – 10-те свидетелства Господни и Божието обещание. Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритични сеанси, приемане на Спасителева кръв (писмо №7), водното кръщение (писмо №24) и др. Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме подробности за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“. Именно благодарение на П. Киров до нас достига това „Призвание“. След излизането на настоящата книга няма да има съмнение кога е първият събор на Бялото братство – именно през 1900 г.
към текста >>

Киров от 24.2.1899 г., заедно с текстовете от същата дата на „Така говори Господ“ и „Божието обещание“; 4) „Божието обещание“, подписано саморъчно на 28.2.1899 г.
Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999). В първата част на печатното издание са включени и следните факсимилета: 1) Чернова на първото писмо на Пеню Киров до Петър К. Дънов от 2.8.1898 г.; 2) Част от първото известно писмо на Петър К. Дънов до Пеню Киров от 14.9.1898 г.; 3) Писмо на Петър К. Дънов до П. Киров от 24.2.1899 г., заедно с текстовете от същата дата на „Така говори Господ“ и „Божието обещание“; 4) „Божието обещание“, подписано саморъчно на 28.2.1899 г. от Пеню Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) и изпратено в писмо до Петър К. Дънов от 1.3.1899 г.; 5) „Така се молете“ – първи текст на „Добрата молитва“ в писмо на Петър К. Дънов до П. Киров от 27.11.1900 г. Този първоначален вариант на молитвата е в единствено число.; 6) Част от оригинално писмо на Пеню Киров до д-р Миркович от 5.12.1898 г.
към текста >>

От тона на писмата му се усеща, че той с много плам и вяра разпространява Словото Божие и новите идеи.
В по-късен период има писма от Сливен, Айтос, Ямбол, гара Ветово (Разградско), Дряново, Плевен, София. Той посещава и много други градове в страната и за тях упоменава в писмата си. Това е свързано с работата му като разпространител на списание „Родина“ на Тодор Бъчваров от 1903 г. Навсякъде П. Киров съпровожда посещенията си в дадено селище с многобройни беседи и молитвени събрания, предимно в частни домове. От тона на писмата му се усеща, че той с много плам и вяра разпространява Словото Божие и новите идеи. В „Показалец на личните имена“ по азбучен ред са дадени всички имена, срещани в текстовете на писмата на П. Дънов и П. Киров. Това са имена на съратници в новите идеи, участници в спиритическите сеанси на духовните групи, в срещите по време на пътуванията им по страната. Сведения за личностите са дадени в обяснителните бележкив края на всяка част. Данните са издирвани в оригинални документи от и за епохата – вестници, списания, книги, алманаси, търговски регистри, отчети, протоколи и други писма извън тази кореспонденция.
към текста >>

100. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“.
13 Както стана ясно в предходната бележка – до 2.06.1902 г. не са открити данни за кореспонденция помежду им. 14 Това са двете „съобщения“ (Вест І и Вест ІІ), изписани с красивия калиграфски почерк на К. Кърджиев. 15 Това съобщение се публикува за първи път. 16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“ четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“. 17 Това съобщение се публикува за първи път. 18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г. („Епистоларни диалози“, част І, с.
към текста >>

НАГОРЕ

0.073397159576416