Търсене в текстове за 'Богиня'

2 048 епископи, повече от две трети гласуват против. Въпреки това, Константин обявява християнството за официална религия, като впоследствие започва да преследва и уволнява епископите, които са се осмелили да изявят несъгласие. В името на единството на Римската империя, Константин си затваря очите за непреодолимите различия между християнството и култовете към Митра и Sol Invictus (религиозни течения през това време). Изгражда християнска църква, а в същото време поставя статуи на богинята майка Кибела и на Бога на Слънцето - Божество, почитано в някои култове под името Sol Invictus (Непобедимото Слънце), който носи неговите черти и всъщност е изображение на самия Константин. Накратко, за Константин вярата е политически въпрос и той се отнася търпимо към всяка религия, допринасяща за целостта на империята. И така, Константин не е "добрият християнин", какъвто го изкарват по- късните предания, а в името на единството и обединението, той наистина прави много за утвърждаване на ортодоксалното християнство. Трябва обаче още веднъж да подчертаем, че Константин се ръководи не толкова от набожност, а от стремежа си да постигне единство и от изискванията на времето. С едикт от 321 г. Константин се разпорежда всички съдилища да бъдат затворени на "свещения ден на Слънцето", който е обявен за почивен. Дотогава свещен ден за християните е събота - еврейският шабат. Според едикта на Константин свещен ден е неделята. Така християнството не само е пригодено към съществуващия режим, но
към текста >>

Любов, която ще извади от тези знания всичко съществено и необходимо за новия живот. И тогава то ще се употреби за благото на нашите ближни. И тъй вие трябва да започнете с Любовта! Тя трябва да се роди у вас. За да се роди Любовта все трябва да има една материална форма, чрез която да се прояви. И тези, у които се ражда Любовта, както и тези, които я отглеждат, имат пред себе си някакъв материален образ. Да вземем например онзи велик скулптор, който вае статуята на Афродита богинята на Любовта. Той представя Любовта в материален, физически образ и след това я поставя на един висок пиедестал, за да я гледат хората. Всички пазят, почитат тази статуя, а колко повече трябва да се почита една човешка форма, в която Бог, Любовта може да се прояви? Щом статуята се почита, колко повече трябва да се почита човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух? Ние трябва да зачитаме всеки човек. За кого? За Онзи, когото любим. Значи ние не можем да поставим в живота си друга основа, освен Любовта. Но не можем да придобием Любовта, докато нямаме любов към Бога. Най-напред трябва да любим Бога. Не любим ли Бога, не можем да любим и хората. Като не обичаме някой човек, той ни се вижда много обикновен лицето му дребно, очите хлътнали, с нищо не ни привлича. То е същото положение, както ако вземете една празна кесия, погледнете я оттук-оттам, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана. Но ако напълня тази кесия с наполеони, вие я взимате, казвате: „Тази кесия е
към текста >>