НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
283
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един
Ангел
и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие?
Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи. Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни.
Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един
Ангел
и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие?
Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивляющо се видение. Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана. Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат. Как, питаме се ний, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре!
към текста >>
18. Нека си представим, че имаме крилата на един
ангел
и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие.
на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина. Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава. Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен.
18. Нека си представим, че имаме крилата на един
ангел
и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие.
Какви ли чудеса на мирозданието биха се открили пред нашия смаян поглед?! 19. Пред нас щяха да се открият звездни системи от по-висш порядък. Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана. Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат. 20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре?
към текста >>
Отхвърлят възкресението,
ангелите
и демоните.
Те са толкова груби към своите, колкото и към чуждите. Смятат за добродетел споровете със своите учители. Нямат последователи сред обикновените хора. Много от садукеите са свещеници и изглежда почти всички свещеници са садукеи. Религията им е консервативна – приемат като постоянно валидни само писаните в Петокнижието закони.
Отхвърлят възкресението,
ангелите
и демоните.
[35] Авраам (евр.) – баща (господар) на множество (народи)). На Израил се гледа като на „Авраамово потомство”, а на много места в Библията Бог е наречен „Бог на Авраам”. Авраам е праотец на Исус. [36] Той е предвестник (предтеча) на Христос. Става известен като проповедник, призоваващ към всеобщо покаяние на народа.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
И Христос казва на едно място в
Евангелието
: „От плодовете им ще ги познаете.“ Може ли трънка да роди смокини или пък смокиня – трънки?
Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване. Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и власт. Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“. Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността. Това е общо правило.
И Христос казва на едно място в
Евангелието
: „От плодовете им ще ги познаете.“ Може ли трънка да роди смокини или пък смокиня – трънки?
Разбира се от самото естество, че не може. От тази очевидна истина следват две неща: първо, предметите и вещите са ценят според своята стойност, а пък тази стойност напълно зависи от самото естество на предмета или вещта. Второ, действующите сили са ценят според качествата на производящата енергия, която или ни ползва, или ни вреди лично или общо. Ползата се указва от въздигането и съживлението на организма, в които душата действа, а вредата са забелязва от разстройството на този същ организъм. От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни.
към текста >>
Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал
ангел
, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“.
Тия паметници стоят на първо място като истински свидетели за онова, което се е вършило в миналото. Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време. Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта. Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на егоизма и днес съществуват и владеят, само разбира се в по-цивилизован образ. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина.
Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал
ангел
, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“.
Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде. Честният труд днеска се счита унизителен. Да се работи, но как – ето въпросът. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня.
към текста >>
И Христос казва на едно място в
Евангелието
: „По плодовете им ще ги познаете.
И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята. Те обещават, че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия начин или както се казва – “по мед и масло”. 7. Колкото и да са убедителни техните речи, истината в полза на едната или другата партия все пак остава да се потвърди единствено на практика. Това е общо правило. Всичко в природата се подлага на проверка, за да може да му се даде точна оценка.
И Христос казва на едно място в
Евангелието
: „По плодовете им ще ги познаете.
Бере ли се грозде от тръни, или пък смокиня от репей? ”(Мат. 7:16). Разбира се от само себе си, че не може. 4. Разумът да владее над страстите 1. От казанато по-горе могат да се направят следните два извода:
към текста >>
2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал
ангел
, с тази разлика само, че в неговото естество той произвежда „дяволюция”.
– пратило в изгнание истината; – заточило добродетелта. 6. Дяволюция 1. Всички тия „знаменити” дела, нечестиви пороци на егоизма, и днес съществуват и се ширят по света, само че в по-цивилизован вид. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в човека, съдържат известна истина.
2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал
ангел
, с тази разлика само, че в неговото естество той произвежда „дяволюция”.
3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата. Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много. 4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали. Честният труд в наше време се счита за унизителен. Да се работи, но как?
към текста >>
[83] Учитилят за разума: „Понеже човек е свързан с
ангелите
, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас".
[81] Вж. дял първи – І.10:6. [82] Вж. дял първи – І.6. и бел. №19.
[83] Учитилят за разума: „Понеже човек е свързан с
ангелите
, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас".
Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили.
към текста >>
Разумът е дар на човека от
ангелите
.
дял първи – І.10:6. [82] Вж. дял първи – І.6. и бел. №19. [83] Учитилят за разума: „Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас".
Разумът е дар на човека от
ангелите
.
И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си.
към текста >>
Разправя, че като се разбунтували
ангелите
в небето, не искали да слугуват на Господа.
През това време създава най-силните си поетични произведения – поемите „Изгубеният рай” (1667) и „Възвърнатият рай” (1671). Учителят за Милтън: „Питам: Милтън беше ли, когато се изгуби раят? Възможно е да е бил син на Адам, тъй щото да си спомня. За да опише изгубения рай, той трябваше временно да ослепее, да се тури преграда пред очите му, да може да се съсредоточи, да се вглъби в съзнанието си. Само така той можеше да проникне в духовния свят, но не е успял да изнесе хубаво идеята.
Разправя, че като се разбунтували
ангелите
в небето, не искали да слугуват на Господа.
Това е описание на небето от човешко гледище. Днес раят не е такъв, какъвто Милтън го е видял. Той не живя дълго време там, а ходи само като екскурзиант и не обходи всички места. Това, което е описал, е вярно, но то се отнася само за някои области.” [114] Вж.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
3. И тогава дошло началото – онова начало, за което Мойсей споменава в първа глава на Битието, а Йоан – в първа глава на своето
Евангелие
.
Тези частици не са извършвали никакво определено движение освен едно непрекъснато колебание и трептене. Привличането и отблъскването са действали с еднаква сила. Следователно материята, т.е. атомите са били в равновесие. Немислимо е да е имало някакво физическо триене или действие.
3. И тогава дошло началото – онова начало, за което Мойсей споменава в първа глава на Битието, а Йоан – в първа глава на своето
Евангелие
.
В оня миг от вечността Всемирният закон на сродството, сиреч на Любовта, започнал да действа както между атомите, така и между силите. 4. Ще се опитаме да нарисуваме една картина на творческия процес, който започнал в материалния свят. Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си. 5. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила, наречена Любов, нещо особено започнало да става – редица революции и еволюции се извършвали в материалния свят. В тия малки същества, наречени атоми или монади, се пробудила особена страст и у тях започнал да се проявява един интензивен живот.
към текста >>
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Ето скоро ще чуете гласъ отъ небето, Гласъ на приходящий и исходящий отъ Господа
Ангелъ
на силитѣ.
Защото истина ви казвамъ, че войнството небесно ще прѣдхожда прѣдъ него и той ще прѣходи прѣдъ тѣхъ. Той ще бѫде непобѣдимъ. Ето ще заповѣда и ще стане споредъ желанието на сърдцето му, защото правдата Господня обитава въ ного. Той е скроменъ и смиренъ по сърдце, но строгъ въ сѫдъ и правда. Когото благослови ще бѫде благословенъ, и къмъ когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника.
Ето скоро ще чуете гласъ отъ небето, Гласъ на приходящий и исходящий отъ Господа
Ангелъ
на силитѣ.
Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си. Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и любовьта. Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него? Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето.
към текста >>
5.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Ето, скоро ще чуете глас от Небето, Глас на приходящий и изходящий от Господа
Ангел
на силите.
Той ще бъде непобедим. Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в Него. Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда. Когото благослови, ще бъде благословен, и към когото се подигне неговото негодувание за беззаконие, ще бъде пояден. Защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива с человешка кръв, защото сам Господ не благоволява в погинването на грешника.
Ето, скоро ще чуете глас от Небето, Глас на приходящий и изходящий от Господа
Ангел
на силите.
Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото.
към текста >>
6.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Той ще ви посрещне заедно с всичките
ангелски
ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко.
Той ще ви посрещне заедно с всичките
ангелски
ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.
към текста >>
Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от
ангелските
ликове, които се приготовляват за този славен ден.
Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на този свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава.
Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от
ангелските
ликове, които се приготовляват за този славен ден.
Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате с празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание.
към текста >>
Ангел
на завета Господен.
За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си. Тоя ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему. Аз съм Елохил,
Ангел
на завета Господен.
Съобщено на 8 октомри, 1898 г. Варна, България http://petardanov.co...rizvanie BB.pdf
към текста >>
7.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат
равноангели
.
В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството.
И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат
равноангели
.
Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт.
към текста >>
8.
Разговор Седмий. Заключение
Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на
Ангел
.
Тоя народ за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ.
Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на
Ангел
.
В очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни до край, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога, Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духът святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението.
към текста >>
За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между
ангелите
Божии.
Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе силата. Това е духът на пророчеството. Изисква се бодрост и сила, да не би да утегнат сърцата ви от ядение и пиение на други земни грижи. А преди всичко, служете Господу усърдно. Имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна.
За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между
ангелите
Божии.
Божиите дела са чудни; между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашия добър и благочестив живот.
към текста >>
9.
Биографични бележки
Архангел
Михаил” във Варна.
Рачинский, Дъновски служи на църковнославянски в църквата “Св. Георги” във Варна, а след това и в манастира “Св. Димитър” в Евксиноград, където игумен е българският йеромонах Теодосий от Велико Търново. От 1865 г. е свещеник и в българската църква “Св.
Архангел
Михаил” във Варна.
Той е първият председател на Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г.; 1871-1873 г.). През 1873 г. е избран за председател на Градския епархиален смесен съвет във Варна. В 1878 г. е затворен от турските власти.
към текста >>
Архангел
Михаил”.
е избран за председател на Градския епархиален смесен съвет във Варна. В 1878 г. е затворен от турските власти. От 1878 до 1898 г. Константин Дъновски е свещеник в църквата “Св.
Архангел
Михаил”.
През 1898 г. е пенсиониран, но остава да живее до смъртта си в църквата. Атанас Георгиев (Ат. Чорбаджи; Танас Чорбаджи) (1805 г., с.
към текста >>
10.
Писмо № 4
Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички
ангели
и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие.
Аз съм благодарен, че Господ ме люби и е мой приятел и мога да се надявам на Него в тоя свет. Аз желая и Вие да придобиете един ден тази пълна любов, в която мир и радост царува. Земните блага са нищо при тая небесна благодат, която пълни душата с всяко задоволство. Дом Бащин е небето нам, наший път е към него. В домат на Отца нашего много жилища има.
Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички
ангели
и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие.
Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост. Ако и да Ви се случат някои мъчнотии, които несъмнено ще Ви дойдат, обаче не бойте се, Господ Исус ще Ви крепи. Аз имам много неща да Ви съобщя, но ще трябва да чакате докато Господ уреди всичко. Прочетете 10 гл. от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното.
към текста >>
11.
Писмо № 6
От Кирова днес приех едно писмо в което иска моето мнение и съвет върху един важен
Евангелски
въпрос.
Ето моя съвет: Онова което сърцето Ви желае да стори засега, сторете го, макар и да не сполучите (т. е. похлопайте в Народното събрание). Защото от всяко нещо требва да извлечем един добър урок за себе си. Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.” От Козлова немам никакво известие наскоро, но мисля да му пиша с Божията воля.
От Кирова днес приех едно писмо в което иска моето мнение и съвет върху един важен
Евангелски
въпрос.
Те са добре и успеват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговоря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от Вази. Относително мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна, когато бех във Варна не се срещнах, нито пък търсих.
към текста >>
12.
Писмо № 7
от
Евангелието
на Йоана.
Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 15-й на миналий приех заедно с Вашата лепта принесена дар Господу. Аз се радвам, че Господ Ви внуши тази добра мисъл да внесете всичко изведнъж, бъдете уверени делото Ви е благоугодно Богу. Господ който Ви люби, той е който ръководи Вашата душа и крепи сърцето Ви да не отпада. Четете 14 гл.
от
Евангелието
на Йоана.
Обърнете особено внимание на 15 стих, а така също на 16, 17, 18. Това е гласът на Господа който ти говори на теб, на твоята душа. Аз има да Ви съобщя още някои и други неща, но за тях чакам времето. През този месец мисля да ида към Русе, да посетя там нашите приятели. Ако дойдем до некой решение ще Ви го съобщя.
към текста >>
13.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Първото си впечатление, първият съвет на твоя
Ангел
Хранител пази.
Никога и никъде не с.6 упорствувай против истината. Никога и никъде не се колебай в добродетелта. От человек двое личен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щеславен стой на страни.
Първото си впечатление, първият съвет на твоя
Ангел
Хранител пази.
Това, което ти кажи за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си се не дели. Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работй против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълкът овца да направиш не се труди, понеже е вън от границите на твоята възможност.
към текста >>
25. А[вгуст, 1899] Днес ме посетиха седем
ангела
и четири добри духове.
Думите Господни са верни всякога и на всяко време. Господ ми даде свидетелство на своето присътствие. Господ е говорил добро за този народ и за мене. И нека неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прата. Отче, както ти благоволяваш.
25. А[вгуст, 1899] Днес ме посетиха седем
ангела
и четири добри духове.
Ангелите имаха на главите си бели покривала. Двата добри духа бяха малки деца, носени от двата ангела. А другите два вървяха помежду тях. Часа наближаваше 10-сет, денят бе сряда. Времето беше ясно, небето прозрачно, слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показваше малка мъглявост, знак на някаква мистическа
към текста >>
Ангелите
имаха на главите си бели покривала.
Господ ми даде свидетелство на своето присътствие. Господ е говорил добро за този народ и за мене. И нека неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прата. Отче, както ти благоволяваш. 25. А[вгуст, 1899] Днес ме посетиха седем ангела и четири добри духове.
Ангелите
имаха на главите си бели покривала.
Двата добри духа бяха малки деца, носени от двата ангела. А другите два вървяха помежду тях. Часа наближаваше 10-сет, денят бе сряда. Времето беше ясно, небето прозрачно, слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показваше малка мъглявост, знак на някаква мистическа с.80
към текста >>
Двата добри духа бяха малки деца, носени от двата
ангела
.
Господ е говорил добро за този народ и за мене. И нека неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прата. Отче, както ти благоволяваш. 25. А[вгуст, 1899] Днес ме посетиха седем ангела и четири добри духове. Ангелите имаха на главите си бели покривала.
Двата добри духа бяха малки деца, носени от двата
ангела
.
А другите два вървяха помежду тях. Часа наближаваше 10-сет, денят бе сряда. Времето беше ясно, небето прозрачно, слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показваше малка мъглявост, знак на някаква мистическа с.80 вест. Славата Господня днес не се е явила още на небето.
към текста >>
14.
УВОД
Апостол Павел до Тимотея и
Евангелието
от Матея.
Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19 В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св. апостол Петър, Второто послание на св.
Апостол Павел до Тимотея и
Евангелието
от Матея.
Между тях е вмъкнато наставлението на П. Дънов „Никога не излизай вън от границите на възможното".20 От л. 9 до края, т.с. в преобладаващата част от бележника са записани лични интерпретации на библейски текстове, молитви, наставления, поучения и мисли на самия П. Дънов.
към текста >>
15.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Първото си впечатление, първият съвет на твоя
ангел
хранител пази.
Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано. От где знаеш, може би в него се крие твоето добро. Никога и никъде не упорствай против Истината. Никога и никъде не се колебай в добродетелта. От човек двуеличен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щестлавен, стой настрани.
Първото си впечатление, първият съвет на твоя
ангел
хранител пази.
Това, което ти каже за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си се не дели. Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работи против собствената природа на своя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности.
към текста >>
25. А днес ме посетиха седем
ангела
и четирима добри духове.
Думите Господни са верни всякога и на всяко време. Господ ми даде свидетелство на своето присъствие. Господ е говорил добро за този народ и за мене. И нека Неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прати. Отче, както Ти благоволяваш.
25. А днес ме посетиха седем
ангела
и четирима добри духове.
Ангелите имаха на главите си бели покривала. Двата добри духове бяха малки деца, носени от два ангела, а другите два вървяха помежду тях. Наближаваше десет часа, денят беше сряда. Времето ясно, небето прозрачно; слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показаха малки мъглявости, знак за някаква мистическа вест. Славата Господня днес не се е явила още на небето.
към текста >>
Ангелите
имаха на главите си бели покривала.
Господ ми даде свидетелство на своето присъствие. Господ е говорил добро за този народ и за мене. И нека Неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прати. Отче, както Ти благоволяваш. 25. А днес ме посетиха седем ангела и четирима добри духове.
Ангелите
имаха на главите си бели покривала.
Двата добри духове бяха малки деца, носени от два ангела, а другите два вървяха помежду тях. Наближаваше десет часа, денят беше сряда. Времето ясно, небето прозрачно; слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показаха малки мъглявости, знак за някаква мистическа вест. Славата Господня днес не се е явила още на небето. Господ е още в своето светилище.
към текста >>
Двата добри духове бяха малки деца, носени от два
ангела
, а другите два вървяха помежду тях.
Господ е говорил добро за този народ и за мене. И нека Неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прати. Отче, както Ти благоволяваш. 25. А днес ме посетиха седем ангела и четирима добри духове. Ангелите имаха на главите си бели покривала.
Двата добри духове бяха малки деца, носени от два
ангела
, а другите два вървяха помежду тях.
Наближаваше десет часа, денят беше сряда. Времето ясно, небето прозрачно; слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показаха малки мъглявости, знак за някаква мистическа вест. Славата Господня днес не се е явила още на небето. Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихият ветрец едва поклащаше листата.
към текста >>
16.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
„И чух, казва Йоан, друг
ангел
от олтаря, че казваше: Ей, Господи Боже, вседържителю истинни и праведни са твоите съдби" (Откровение 16:7).
И ако чуем гласа на думите Божии и ги приемем, ние ще се изпълним с всяка благодат отгоре. Не ще бъдем лишени от нищо. Според както е писано: „Който събира много, нему се преумножава, а който малко събира, не му достига". А благодарение Богу за всичко това, което вложи у нас (II Коринтяни 8:15). Има много неща в този свят да събираме и много неща да припечелим, но важното е, че трябва да богатеем в Господа и да турим съкровищницата си там, гдето крадец и молец не влизат, защото във всичко само Господ остава неизменяем.
„И чух, казва Йоан, друг
ангел
от олтаря, че казваше: Ей, Господи Боже, вседържителю истинни и праведни са твоите съдби" (Откровение 16:7).
Затова нашата обхода във всичко трябва да е съвършена. Що казва пророкът: „Ще се възблагороди ли Господ в тисящи овни или в тми реки от елей. Да дам ли първородния си заради престъплението си. Плодът на утробата си, заради грехът на душата си? Той ти показа, о, человече, що трябва, що е доброто и що иска Господ от тебе, освен да правиш праведното и да обичаш милост и да ходиш смирено с Бога твоего" (Михей 6: 7-9).
към текста >>
В противоположност казва
Евангелието
от Йоан, за да покаже силата на думите Господни, „който не люби не е познал Бога".
От Словото Божие се вижда ясно, че тя ще преживее всичко. „Съвършената любов изпъжда вън всякакъв страх". И от самите Божии думи се вижда, че и самото съвършенство се постига само чрез нея. То е плод на съвършения Дух на любовта. Защото наистина „който пази неговото слово, в него Божията любов е съвършена." (I Йоан 1:5).
В противоположност казва
Евангелието
от Йоан, за да покаже силата на думите Господни, „който не люби не е познал Бога".
Защото „Бог е Любов". Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува. Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно. За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота. Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави.
към текста >>
17.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
И затова Господ казва, че които се сподобият с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат
равноангели
.
Стигаше той само да постигне своето желание. Ето най-забележителният момент на падението и злощастния път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всички свои последствия и ужаси. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкъла и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Невъзможно беше за Адама да стори правдата. Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страдающето Адамово потомство от земята на робството.
И затова Господ казва, че които се сподобият с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат
равноангели
.
Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата и словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които проилизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита, и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек, не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен, защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот и желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни.
към текста >>
18.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Но предвечното заблуждение на тъмнината - дяволът, който отдавна самоволно беше вкусил от забранения плод и беше станал баща на лъжата в самото небе, гдето с маската на своето лицемерие той прелъсти безброй светли същества
ангели
и ги повлече със себе си - този първи престъпник се вмъкна и в Едемския рай, т.е.
Бог знаеше, че там е изворът на всички злини, които се криеха в тези плодове. Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него. Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с него да произвежда други подобни нему. Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за человека и той щеше тогава да е щастлив и блажен. Той имаше време и разположение, както му беше казано от Господа, да обработва и посява добрите неща и да се ползва от техните плодове.
Но предвечното заблуждение на тъмнината - дяволът, който отдавна самоволно беше вкусил от забранения плод и беше станал баща на лъжата в самото небе, гдето с маската на своето лицемерие той прелъсти безброй светли същества
ангели
и ги повлече със себе си - този първи престъпник се вмъкна и в Едемския рай, т.е.
в человеческото сърце и го измами със своите добри и лъжливи обещания и человек послуша своя прелъстител и яде от този забранен плод и понесе на себе си същото проклятие. Но Бог, който разбира всички неща, знае, че да расте злото в сърцето не е нему свойствено и че сърцето е създадено само за доброто, т.е. за Господа. Затова той реши да се въплъти и да изкупи това сърце, т.е. да го изпълни със своята любов, която е живота и виделината на света и да даде свобода духовна на человека.
към текста >>
19.
11.РАЗГОВОР СЕДМИ
Той е человек, на когото лицето ще свети като на
ангел
, в очите му ще има запален божествен огън.
Понеже от дълго време се намираше духът ти в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тази язва. Тоя народ, за когото е думата ми, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Има да мине една известна сила през тая страна, един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ.
Той е человек, на когото лицето ще свети като на
ангел
, в очите му ще има запален божествен огън.
Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. Твоите приятели, Които Бог е призовал с тебе, ще устоят верни докрай, защото това е волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближаване към Господа, чийто Дух работи в сърцата им. Зарята на Духа свети ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие възраждане, за което сам Господ на теб ти е говорил.
към текста >>
За един, който се кае от греховете си, става голяма радост на небето помежду
ангелите
Божии.
Ще има постоянни преговори за мир и взаимни уверения на земните царства. Но в края Господ ще ги смути. Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе властта и силата, това е духът на пророчеството. Изисква се бодрост и сила да не би да утегнат сърцата ви от ядене и пиене или други земни грижи. А преди всичко служете Господу усърдно, имайте общение с неговия дух и небето ще бъде на ваша страна за вашето избавление.
За един, който се кае от греховете си, става голяма радост на небето помежду
ангелите
Божии.
Божиите дела са чудни, помежду има такава тясна връзка, както помежду два добри духа. Не е ли угодно на тези, които не са просветени от Духа за нашето идване от такова далечно пространство, да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости или скърби, да ви утешаваме и насърчаваме постоянно, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на своя велик свят Дух. Колко пъти в живота ви ние сме се притичвали, от Господа пратени, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти да знаехте само, ние сме се притичвали да ви дадем един добър съвет, да ви отправим към добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата воля, това е неговото добро желание за вас. И нашата заплата е била вашият добър и благочестив живот.
към текста >>
20.
13.Червено тефтерче
Ето моя
ангел
, когото пращам да ти помогне и то неотложно, ще пристигне навреме.
* * * 5 ноември 1900 година - този е денят, в който Господ ме е осенил със Святия Си Дух. (Учителят) 6 февруари Аз съм Господ Бог Твой, заповедта ми излезе. Стой непоколобим в пътя ми.
Ето моя
ангел
, когото пращам да ти помогне и то неотложно, ще пристигне навреме.
Твоите нужди са ми известни; зная ги аз всичките, нищо не е скрито от моето око, но вярата ти е в мене, трябва да е вяра непоколебима. Ето аз съм този, който те уча всеки ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи. Моят вечен дух се услаждава в истината, която прониква в твоята душа. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие и правотата на духа ти - моята радост. Благословението си, което ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя.
към текста >>
Моят
ангел
, който ще дойде при тебе, ще бъде сила и крепост за тебе.
Ф.15 - 1900 Гледай към мен. Аз съм твоята сила. Аз съм твоята помощ, хвърли настрана человеческите учения и знания и се готви да се облечеш в знанието на истината. Моето знание ще ти дойде заедно с моето слово.
Моят
ангел
, който ще дойде при тебе, ще бъде сила и крепост за тебе.
Всичко, което съм ти говорил от начало, ще се сбъдне и то скоро. Ето, това място ще потрепери, кога пристигне моето слово, когато слезе моят ангел да ти донесе моята заповед. Числото е вече определено от мене и ще ти се каже в тоя ден, в който аз благоволя. Тайната е тайна велика, която никому не е позволено да знае. Познавам аз сърцата на всички, не са толкова чисти и святи, както си ги мислите.
към текста >>
Ето, това място ще потрепери, кога пристигне моето слово, когато слезе моят
ангел
да ти донесе моята заповед.
Аз съм твоята сила. Аз съм твоята помощ, хвърли настрана человеческите учения и знания и се готви да се облечеш в знанието на истината. Моето знание ще ти дойде заедно с моето слово. Моят ангел, който ще дойде при тебе, ще бъде сила и крепост за тебе. Всичко, което съм ти говорил от начало, ще се сбъдне и то скоро.
Ето, това място ще потрепери, кога пристигне моето слово, когато слезе моят
ангел
да ти донесе моята заповед.
Числото е вече определено от мене и ще ти се каже в тоя ден, в който аз благоволя. Тайната е тайна велика, която никому не е позволено да знае. Познавам аз сърцата на всички, не са толкова чисти и святи, както си ги мислите. Твоят свят ще възсияе и мирът ти ще дойде, както зората, защото аз съм Господ твой, който те подкрепям в силата на Духа си, който в теб съизволява. Твоят ден е определен и времето назначено за твоето дело, което ти давам.
към текста >>
А ето там отгоре, над тебе моите
ангели
бдят и ти повейват със своите криле, красни и велики са те на глед.
Твоите дела са велики и славата ти неизказуема. Слушай, ето моето дихание като ветрец милва твоето лице. Аз те милвам с присъствието на Духа си. Ето всичко наоколо ти трепти и се радва на моето дихание, на всепроникващия живот. Ето тия наоколо ти, които се движат, са твои братя, те ти се радват заради мен.
А ето там отгоре, над тебе моите
ангели
бдят и ти повейват със своите криле, красни и велики са те на глед.
Те бодърстват постоянно на своята длъжност. Ето, те се приготовляват, за да те подкрепят в едно с моя Дух. Блажен си ти, който чуваш това, що ти говоря. Блажен си ти, който разумяваш моите слова. Истина ти казвам, в теб благоволявам, защото обичаш моята правда и любиш моята истина повече от всичко друго.
към текста >>
Аз ще благословя този твой народ, те ще те познаят от нине, че ти си им
ангел
хранител и Бог и Господ Спасител.
Ще го повдигна с моята сила, ще го укрепя с моя Дух. Той ще стане един от първите помежду многото. Във всичките му пътища ще му съдействам и ще го повиша, за да познаят, че аз съм Господ. Моето слово ще ти е помощ и ще ти каже всичко, което има да им кажеш в моето върховно име, което ще бъде знамето на моята правда. Всички до един ще слушат, което ще им кажеш, това ще го познаят, защото аз съм с тебе, този, който ходи, твоят благ Господ, който всички поддържам, заради името на своята благост.
Аз ще благословя този твой народ, те ще те познаят от нине, че ти си им
ангел
хранител и Бог и Господ Спасител.
В теб ще процъфтят като утринен цвят. Сега скоро аз ще им проговоря чрез твоите уста и ще направя сърцата им да се надяват на тебе и да гледат към тебе за помощ. Ще те потърсят с всичкото си сърце и ще те намерят. Няма да има лутания в мрака на тъмнината. Тия думи, които ти диктувам, са верни.
към текста >>
В дните на гласа на седмия
ангел
, когато затръби, тогава ще се извърши тайната Божия, както възвести на своите раби пророци.
Това е наследието на рабите Господни. И правдата им е от мене, говори Господ. Аз съм Бог Йехова, крепки, който говоря. Бог благоутробни и милосърд, дълготърпелив и много милостив и истинен, който пази милост и съхранява завет. Аз съм Господ, който ще извърши всичко според благоустремлението на своя благ Дух.
В дните на гласа на седмия
ангел
, когато затръби, тогава ще се извърши тайната Божия, както възвести на своите раби пророци.
* Символ на слънцето или на вечния кръговрат на живота 10;715,-3-14;-14,17.— И видях ето облак бял и на облака седеше един подобен Сину человеческому и имаше венец и в ръката си сърп остър. Времето е близо за Господа Исуса Христа. И рече Господ Господу моему. Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото съм истинен, сияющ в тъмнината.
към текста >>
март. Защото
ангелът
ли ще върви пред тебе и ще те въведе при Аморейците, Хетейците и Иевусейците, и ще ги изтребя.
Освети ги чрез твоята истина, твоето слово е истина (Ион 14:18). О, род неверни и развращени, докога ще бъда с вас? (Матея 19:17) И бездушните неща, които издават глас, свирка или китара, ако не дадат отличителни звукове, как ще познае това, което свирят със свирката или китарата? (I Коринтяни14:7)
март. Защото
ангелът
ли ще върви пред тебе и ще те въведе при Аморейците, Хетейците и Иевусейците, и ще ги изтребя.
(Изход 23:23) 10. Истина ви казвам, каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето. Пак ви казвам, че двама от вас, ако се съгласят на земята за вяко нещо, което би да потърсят, ще им бъде от Отца моего, който е на небеса, защото дето са двама или трима събрани в моето име, там съм и аз посред тях (Матея 18:18,21). 14. Пристъпете при мене, чуйте това, от начало не съм говорил скришно, откогато стана това, аз бях там. И сега ме проводи Господ Йехова и Духът му (Исайя 48:16).
към текста >>
Ето моят
ангел
, когото изпращам да ти помогне и той неотложно ще пристигне навреме.
Move (тръгвам). Псалом 33:1,22. Радвайте се праведни в Господа, на праведните е прилично да въздават хваление. Февруари 6* (Тук в Дневника има повторение, но е съхранено според ръкописа - б.изд.) Аз съм Господ Бог твой - заповедта ми излезе. Бъди твърд и непоколебим в пътя ми.
Ето моят
ангел
, когото изпращам да ти помогне и той неотложно ще пристигне навреме.
Твоите нужди са ми известни, зная аз всичко, нищо не е скрито от моето око. Но вярата ти в мен трябва да е вяра непоколебима. Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа. И смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие. Правотата на духа ти е моята радост.
към текста >>
Слушайте всички вие негови слуги Словото Му, святите духове,
ангели
и архангели, сили, власти, началства, славни херувими и серафими.
Смажи греха, унищожи смъртта, покори противниците си, възвиси правдата си, проводи истината си в душите ни и дай ни виделината на живота си. Направи ни едно с теб във всичко. Нека злите да изчезнат, беззаконните да загинат. Нека всички, които ти се противят и които те хулят и нарушават закона на твоята любов да бъдат премахнати от твоето царство. Слушай ти, земьо и небе.
Слушайте всички вие негови слуги Словото Му, святите духове,
ангели
и архангели, сили, власти, началства, славни херувими и серафими.
Слушайте, любезни синове на Бога живаго, който ви е родил за своята слава и величие, който ви е въздигнал в сила и крепост да предходите пред неговото лице, който е подчинил на вас всичките безбройни светове, на когото любовта възлиза от всичките безпределни пространства и царства, на които славата и величието е слава и величие вечно. О, бъдете вие благословени всички мои братя, към вас отправям поздрав, към вас обръщам моето лице, към вас се стремя във вашата любов. За вас ми е говорил отдавна моят единствен Баща, за вас ми е разправял моя Бог, вашият единствен Баща, че има други синове, при които иска да ме възведе. А вие знаете това. Мога ли, мои любезни братя, да се уповавам на вашата подкрепа, да ви призова, както на Бога, моя благ баща.
към текста >>
Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на
ангел
ските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си.
Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение. Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина. Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство.
Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на
ангел
ските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си.
Стани сега и нека се възвесели твоят Дух и възрадва твоята душа. Ето, ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна слава, която Бог е съизволил да ти даде по своето вечно осмотрение. Ето, верни са думите и истинни словата на Господа, който те призовава като помазаник негов. Веселете се небеса и радвай се, земя, че изгря вече твоята правда в света на световете и че твоето име е вече записано във вечната книга на Бога. Станете всинца.
към текста >>
Ето,
ангелът
на завета ще те поздрави и с него всичкото войнство, което ще слезе от сферите на небесните светове да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора.
Въздайте слава на Бога с глас велик и с радост неизказана. Дойде времето Бог Господ да се яви в своята слава и величие. Пейте му песен нова, в която всичкият върховен мир участвува. Дерзай! Верни са думите. Сам Бог на силите ще слезе и ще възвести своето благоволение към избраника си.
Ето,
ангелът
на завета ще те поздрави и с него всичкото войнство, което ще слезе от сферите на небесните светове да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора.
Стани и погледни, ето, светът е узрял за жертва, повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече идва и е близо и скоро Словото Му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и правда на земята и ще се пречисти и очисти от всяко разстление и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъдва за всякога. Този пост е редактиран от Hristo: 28 април 2014 - 10:26
към текста >>
21.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от
Евангелието
.
Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е. извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум.
Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от
Евангелието
.
Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син.
към текста >>
Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на
Евангелието
, а не Църквата има власт над човека.
Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията.
Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на
Евангелието
, а не Църквата има власт над човека.
Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност.
към текста >>
Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на
Архангел
Михаил.
Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него.
Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на
Архангел
Михаил.
Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов.
към текста >>
Импулсът на
Архангел
Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов.
Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос.
Импулсът на
Архангел
Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов.
Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик.
към текста >>
Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от
Евангелието
на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя.
Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация. Доста по-рано, в писмо от 1899 г., П.
Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от
Евангелието
на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя.
Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П. Киров го нарича „баща на спиритистите в България". Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури.
към текста >>
Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на
Архангел
Михаил.
Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик. Особено симптоматично е отношението към Христос, на когото инстинктивно се приписват качества, принадлежащи на Отец. Например в писмо от 1899 г. П. Киров рисува едно пришествие на Христос в своето съзнание по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на
Архангел
Михаил.
Той започва с констатация за безжизнената интелектуалност на настоящето, която у П. Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление.
към текста >>
В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на
Архангел
Михаил в българската култура.
Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна.
В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на
Архангел
Михаил в българската култура.
През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл.
към текста >>
Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „
евангелистката
" склонност на последователите му.
Въпреки че не се ангажира с нито една социална или религиозна институция, той настойчиво експлоатира традиционни модели на българската народопсихология и религиозно съзнание. Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност. Нерядко към самия Христос се пристъпва като към същество, натоварено с атрибути на Отец, дори първата оригинална молитва в методологията на П. Дънов започва с обръщението: Господи, Боже наш, благий ни небесен Баща (1900 г.). От друга страна обаче, стилът на П.
Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „
евангелистката
" склонност на последователите му.
Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята. Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П.
към текста >>
Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове,
Евангелието
се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята.
Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност. Нерядко към самия Христос се пристъпва като към същество, натоварено с атрибути на Отец, дори първата оригинална молитва в методологията на П. Дънов започва с обръщението: Господи, Боже наш, благий ни небесен Баща (1900 г.). От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му.
Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове,
Евангелието
се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята.
Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е.
към текста >>
и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на
Архангел
Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация.
Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е.
и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на
Архангел
Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация.
Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос.
към текста >>
22.
Пеню Киров - №2
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от
Архангел
Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща.
....................... 4. Допълнителна бележка на П. Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов.
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от
Архангел
Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща.
Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
към текста >>
Архангел
Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва.
Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов. По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето.
Архангел
Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва.
Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години! ". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват".
към текста >>
23.
Петър Дънов - №1
9. Става дума за
Архангел
Михаил.
Ваш: П. К. Дънов ................. 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.)
9. Става дума за
Архангел
Михаил.
В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
към текста >>
В системата на
ангелската
йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.),
архангелите
заемат осмия от деветте
ангелски
чина.
К. Дънов ................. 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил.
В системата на
ангелската
йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.),
архангелите
заемат осмия от деветте
ангелски
чина.
Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител.
към текста >>
Древното предание говори за седем
архангели
(вж.
................. 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина.
Древното предание говори за седем
архангели
(вж.
бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>
„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога
ангели
и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и
ангел
-хранител на „народа Божий", т.е.
9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр.
„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога
ангели
и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и
ангел
-хранител на „народа Божий", т.е.
на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П.
към текста >>
на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил -
Архангел
-лечител.
В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил -
Архангел
-лечител.
(У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж.
към текста >>
24.
Петър Дънов - №2
Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите
ангели
от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).
При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. „Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13] Ние сме в предвечерието на едно велико изявление на Божията сила , която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните Книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез своята велика благодат.
Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите
ангели
от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).
Поздрави и този млад приятел14, когото не съм виждал още. Днес писах на Козлов, надявам се писмото ми да го намери благополучно. Мисля, д-р Мирков[ич] ще мине през Бургас идущия месец. За онова видение, което е видяла госпожа Ви, друг път случвало ли се е такова нещо? Поздравете и фамилията си нарочно от мене.
към текста >>
25.
Петър Дънов - №3
Имаме едно дълго послание15 от
Ангел
Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим.
Любез. бр. Киров, Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него. Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие. Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота. Господ ни е съобщил напоследък много добри неща.
Имаме едно дълго послание15 от
Ангел
Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим.
Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас. Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо царство. Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на Ангелите Божии и всички святи духове с Него. Ние трябва да сме готови, защото вождът на спасението ще се яви.
към текста >>
Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на
Ангелите
Божии и всички святи духове с Него.
Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим. Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас. Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо царство.
Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на
Ангелите
Божии и всички святи духове с Него.
Ние трябва да сме готови, защото вождът на спасението ще се яви. Знаците на времето показват, че краят е близо. И тъй, братя, укрепявайте се всякой ден в Господа. Пейте и възпявайте Му в сърцето си. И Господ, Който е винаги верен, ще ви благослови и ръководи във всяка истина.
към текста >>
Напоследък Небето е било една стълба17, по която
Ангелите
Божии18 са слизали да ми донесат благите вести от горе на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.
Не се смущавайте от нищо, нито се грижете — Той е промислил за живота на всички ни. Нека се стараем всеки ден да вършим Неговата воля усърдно и да правим добро. Аз очаквам от Господа много неща, които ми е обещал. И кога ги приема, ще ви направя съпричастници на небесните дарове. Колко велики обещания има да се изпълнят наскоро!
Напоследък Небето е било една стълба17, по която
Ангелите
Божии18 са слизали да ми донесат благите вести от горе на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.
Когато се яви, тогава ще Го познаете, както сте познати [помежду си] и ще бъдете подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливанието на святия Му Дух. Поздрав от мене. Йоан 5:13-16; Йоан 2:28-29; Първо Послание Петрово 5:10-12; Римлян. 13:11-14. Адресът ми е просто тъй, както се подписвам.
към текста >>
16. Орифил - първият от седемте
архангели
, който е управител в периода от 200 г.
Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.)
16. Орифил - първият от седемте
архангели
, който е управител в периода от 200 г.
пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.). В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г.
към текста >>
18.
Ангелската
йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1.
15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит. 28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.)
18.
Ангелската
йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1.
Ангели - Братя - носители на живота и растителността; 2. Архангели - Братя на огъня и топлината; 3. Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4. Власти (Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5. Сили - Братя на движението и растенето; 6.
към текста >>
Ангели
- Братя - носители на живота и растителността; 2.
17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит. 28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.) 18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1.
Ангели
- Братя - носители на живота и растителността; 2.
Архангели - Братя на огъня и топлината; 3. Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4. Власти (Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5. Сили - Братя на движението и растенето; 6. Господства - Братя на интелигентността и радостта; 7.
към текста >>
Архангели
- Братя на огъня и топлината; 3.
28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.) 18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1. Ангели - Братя - носители на живота и растителността; 2.
Архангели
- Братя на огъня и топлината; 3.
Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4. Власти (Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5. Сили - Братя на движението и растенето; 6. Господства - Братя на интелигентността и радостта; 7. Престоли (Тронове) - Братя на Волята и ритъма; 8.
към текста >>
26.
Пеню Киров - №6
И от друга страна, с нетърпение чакахме отговор от теб, при всичко че ни беше съобщено от
Архангела
Божий, че имаш много работа Божествена и работа, която ще учуди целия свят.
№6 гр. Бургас, 12 ноемврий 1898 г. Любезний ми братко Дънов, Отворената ти картичка24 получих на 11 того и бързам да ти отговоря с това си [писмо]. Аз и по-рано исках да ти пиша, обаче единия препис от съобщението25 не беше го приготвил братът Тодор.
И от друга страна, с нетърпение чакахме отговор от теб, при всичко че ни беше съобщено от
Архангела
Божий, че имаш много работа Божествена и работа, която ще учуди целия свят.
Но ний, като желаехме чрез тебе да получим някои благи дарования от Бога, поизчаквахме. Тук при това си [писмо] ти изпращаме два преписа от първите съобщения, понеже не ми е възможно да ти пратя от всичките. Първо, защото изисква доста работа и второ, че и от първите два ще разберете за Любовта на Бога живаго към нас, грешните му чада. Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез Архангела Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото. Нека прочее да бъде волята Божия.
към текста >>
Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез
Архангела
Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото.
Аз и по-рано исках да ти пиша, обаче единия препис от съобщението25 не беше го приготвил братът Тодор. И от друга страна, с нетърпение чакахме отговор от теб, при всичко че ни беше съобщено от Архангела Божий, че имаш много работа Божествена и работа, която ще учуди целия свят. Но ний, като желаехме чрез тебе да получим някои благи дарования от Бога, поизчаквахме. Тук при това си [писмо] ти изпращаме два преписа от първите съобщения, понеже не ми е възможно да ти пратя от всичките. Първо, защото изисква доста работа и второ, че и от първите два ще разберете за Любовта на Бога живаго към нас, грешните му чада.
Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез
Архангела
Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото.
Нека прочее да бъде волята Божия. Известява ни още Архангел Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година. Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него. Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават. С радост ти говоря, братко.
към текста >>
Известява ни още
Архангел
Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година.
Но ний, като желаехме чрез тебе да получим някои благи дарования от Бога, поизчаквахме. Тук при това си [писмо] ти изпращаме два преписа от първите съобщения, понеже не ми е възможно да ти пратя от всичките. Първо, защото изисква доста работа и второ, че и от първите два ще разберете за Любовта на Бога живаго към нас, грешните му чада. Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез Архангела Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото. Нека прочее да бъде волята Божия.
Известява ни още
Архангел
Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година.
Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него. Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават. С радост ти говоря, братко. Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата. Радвай се, моля, и ти за нас, твоите братя, и моли Създателя ни за по-скорошното ни избавление и удостояване с Духа Святаго както за мен, така също и за бр. Тодора.
към текста >>
Доста изкушения ни прави той, но благодарение Богу, че от голямата Си към нас любов ни пази чрез Ар
хангела
Божий и други Сили.
Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават. С радост ти говоря, братко. Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата. Радвай се, моля, и ти за нас, твоите братя, и моли Създателя ни за по-скорошното ни избавление и удостояване с Духа Святаго както за мен, така също и за бр. Тодора. Да, радостта ни е радост голяма, но още по-голяма ще е, когато бъдем освободени от ръцете на лукавия.
Доста изкушения ни прави той, но благодарение Богу, че от голямата Си към нас любов ни пази чрез Ар
хангела
Божий и други Сили.
Много се боя, братко, за да не сгрешим вече отсега, затова [те] моля, моли се на Благия ни създател да ни даде сила, за да противостоим против всички изкушения и победители да излезем до уреченото време. Като скратявам писмото си, те целувам с най-искрено сърце и моля Бога за по-скорошното ни събиране наедно, гдето да можем да вършим предназначената ни работа от благия ни Спасител. Твой бр. в Христа Господа: Пеню Киров Не ми е нужно нищо вече, решен съм да работя Богу.
към текста >>
27.
Петър Дънов - №5
Доброто Ви писъмце от 12 того приех заедно със съобщенията Ви от
Архангела
Божий.
№5 Варна, 18 ноемв[рий] 1898 г. Люб. бр. Киров,
Доброто Ви писъмце от 12 того приех заедно със съобщенията Ви от
Архангела
Божий.
Аз се радвам, че благий Бог в Своята неизмерима любов и благост е благоволил да Ви посети чрез един от Своите служители Небесни вестители. Но сам Той за Себе си задържа славата и величието, което наскоро ще открий на света. Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост. Моят дух се радва с Вашия, че Вие имате радост в Господа Исуса. Защото Негова Дух заедно с нашия свидетелства, че ние сме чада Негови.
към текста >>
28.
Петър Дънов - №7
Архангел
Михаил дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.
Варна, 2 декем[врий] 1898 г. Любез. ми бр. Киров, Приех вашето писмо и съобщенията. Благодаря Ви много за сърдечните Ви поздравления. Радвайте се, аз имам радостна вест.
Архангел
Михаил дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.
Той чака заповед от Бога и щом приеме първия знак, ще затръби и ще тури в смущение всичките народи. И след това Господ Исус от небето заедно с всичките светии ще пристигне да възстанови новия ред на Царството. Аз чакам за Обещанието. Идущата година ще почнем. Бдете и молете се.
към текста >>
При вас има много добри духове и
Ангели
, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко.
Вашият план за „Призванието" много ми [х] ареса. Бог работи и ще устрои всичко. [Мол]я пишете по-добре на д-р Миркович от моя страна и му съобщете всичко. Съобщение за вас: Радвайте се, че Господ Ви е възлюбил.
При вас има много добри духове и
Ангели
, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко.
Все, що желаете, ще Ви бъде. Господ ще Ви благослови. Идущата година Вие ще дойдете, защото това е волята Му. И сам Господ ще Ви се открие тук, в това място. Духът Му ще разтресе цяла България.
към текста >>
29.
Пеню Киров - №10
„Аз,
Архангел
Рафаил47.
№10 Препис [бел. на П. К.] Съобщение46 На Пеню и Тодор на 3 януарий 1899 година вечерта, 7 часа.
„Аз,
Архангел
Рафаил47.
Много, рабчета, за Бога ревнувате. Теодоше48, рабче на Бога Вишнаго, вземаш радост от Бога живаго, защото живееш да твориш Волята Му. Любезни чада на Бога живаго, радвайте се, че Бог ви е възлюбил от всичкото Си сърце. Знайте, рабчета, трябва да внимавате, когато за Бога правите жертви. Дънов взема грижата за вас.
към текста >>
30.
Пеню Киров - №13
Снощи имахме едно много кратко съобщение от
Архангел
Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре.
И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него мислим и за него се молим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило. Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна.
Снощи имахме едно много кратко съобщение от
Архангел
Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре.
Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобщение, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.]. Като чакаме за твоя радостен отговор, оставаме твои верни в Христа Господа Тодор и Пеню.
към текста >>
31.
Пеню Киров - №14
Едно-две кратки съобщения имахме от Ар
хангел
Михаил, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме.
№14 гр. Бургас, 1 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Писмото ти заедно със заповедта с десеттях свидетелства приехме и се много зарадвахме. И бързам да Ви отговоря и изпратя с това си [писмо] написани приетите и потвърдените с подписите ни и със сърцата и душите ни 10 свидетелства.
Едно-две кратки съобщения имахме от Ар
хангел
Михаил, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме.
За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март. Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед. Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън.
към текста >>
32.
Петър Дънов - №15
* М –
Архангел
Михаил.
Нарочни поздравления от Д-ра. Ваш верен: П. К. Дънов 27 Пс. ....................
* М –
Архангел
Михаил.
65. Писмото се публикува за първи път. (У., №15, 11.03.1899 г.) 66. По това време от 10 февруари до 17 март 1899 г. д-р Миркович е бил във Варна. (У., №15, 11.03.1899 г.)
към текста >>
33.
Петър Дънов - №17
Нека да знае, че той скоро ще бъде посетен от своя
Ангел
хранител.
Аз му казвам това. Пишете му и му съобщете това, което Ви казвам. Нека да не изгуби най-добрия случай за своето бъ[де]ще. Сега е време. Двоумения, немарения не са благоугодни Томува, Който го зове.
Нека да знае, че той скоро ще бъде посетен от своя
Ангел
хранител.
Защото иде време, когато ние няма да се церемоним с адското зло, нито ще правим почит на греха. Кога ви пиша втори път, ще ви кажа нещо повече. Поздрави Тодора, нашия любезен приятел. Поздравяват Ви и всички други тук. П[осл.]* Тим.
към текста >>
Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е
Архангел
Михаил или някой друг.
............... * Не е посочено точно посланието – І или ІІ. 73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца). (У., №17, 04.04.1899 г.) 74. П.
Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е
Архангел
Михаил или някой друг.
В писмото си от 15. 07. 1899 г. П. Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от Архангел Михаил". (У., №17, 04.03.1899 г.)
към текста >>
Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от
Архангел
Михаил".
74. П. Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг. В писмото си от 15. 07. 1899 г. П. Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно.
Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от
Архангел
Михаил".
(У., №17, 04.03.1899 г.)
към текста >>
34.
Петър Дънов - №19
Преди обръщането си към
евангелизма
(методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София.
Преди обръщането си към
евангелизма
(методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м.
към текста >>
В духовната си работа се убеждава в предимствата на
евангел
ския начин на богослужение.
17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
В духовната си работа се убеждава в предимствата на
евангел
ския начин на богослужение.
Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.
към текста >>
Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към
евангелистите
методисти.
Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език.
Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към
евангелистите
методисти.
Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед. Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник. Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г.
към текста >>
35.
Петър Дънов - №21
Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[
ангелски
] проповед[ник], Русе.
Искайте и хлопайте и ще ви се даде. Ваш верен: П. К. Дънов Имате поздрав от бр. Тихчев от Русе.
Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[
ангелски
] проповед[ник], Русе.
.................. 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.)
към текста >>
36.
Пеню Киров - №21
Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от
Архангел
Михаила.
Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува. Знай, че Бог ни дава сила, за да претърпяваме всичко, що ни се срещне в света, и ни учи в Неговата Воля непрекъснато. От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съобщения. Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно.
Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от
Архангел
Михаила.
И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме. При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго. А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий. За нас, ако питаш, ний с бр. Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи.
към текста >>
37.
Пеню Киров - №24
Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи
Евангелието
, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи
Евангелието
, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш.
към текста >>
38.
Петър Дънов - №25
в Самоков Николай се оженва за
евангелистката
Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева.
Велчев - издател на книги и притежател на книжарница. Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г. се премества в Бургас при другите си двама братя - Христо и Димитър. На 14. 04. 1903 г.
в Самоков Николай се оженва за
евангелистката
Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева.
Семейството на Н. Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов".
към текста >>
Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на
евангелската
черква в Бургас.
През 1906 г. Н. Велчев започва да строи къща, на първия етаж на която през юли 1908 г. открива собствена модерна печатница с оборудване от Виена. В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата откриват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро вносно качество. До края на живота си Н. В.
Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на
евангелската
черква в Бургас.
(У., № 25, 30.10.1899 г.)
към текста >>
39.
Петър Дънов - №27
103. Цялата молитва „Отче наш" се намира в
Евангелие
от Матея, гл.6, стих 6 до 13 вкл.
Тодорова и Николай Велчева. „Господ Бог мой да ви благослови и изпълни с всяко знание и мъдрост на Неговото Слово." С братски поздравления оставам ваш верен: П. К. Дънов ..................
103. Цялата молитва „Отче наш" се намира в
Евангелие
от Матея, гл.6, стих 6 до 13 вкл.
(У., №27, 10.11.1899 г.)
към текста >>
40.
Пеню Киров - №25
3:2] и да проповядваме
евангелската
истина.
19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите! ", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи! " [Мат.
3:2] и да проповядваме
евангелската
истина.
Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението. Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се кръсти, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава. Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело?
към текста >>
41.
Петър Дънов - №41
Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на
Ангел
.
Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ.
Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на
Ангел
.
В очите му ще има запален Божествен огън ... Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни докрай, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възраждани- ето, за което сам Господ на теб ти е говорил [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т.
към текста >>
42.
Пеню Киров - №40
Вероятно тия са тримата
ангели
, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит.
„На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят.
Вероятно тия са тримата
ангели
, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит.
18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил".
към текста >>
43.
Пеню Киров - №43
И не знай, види се, че Бог праща
ангелите
Си да услужват на тези, които ще наследят спасение (Евр.
ти, сте имали голяма грешка, гдето сте се занимавали със спиритизъм, и че книжката „Вечните истини"156 е била невярна и богопротивна. Като за това му показвал в Стария завет, там, гдето се пише, че проклет всякой, който се домогва до гадания, бесовъпрошателство и мъртвовъпрошателство и др. [Втор. 18:11]. Но той, види се, малко понятие има от истината и не знае, че трябва всестранно да се гледа на Словото и всяко нещо на мястото му да се разбира.
И не знай, види се, че Бог праща
ангелите
Си да услужват на тези, които ще наследят спасение (Евр.
1:13, 14). И така, вместо вежди да изпише, изважда очи. Мелкон е искал да се види с Вас и Ви писал чрез него. Сега като се завърна, няма напрежния мир и се кае, загдето се [е] срещнал с него. Казва сега: „Не зная кой е правият път, кого да слушам".
към текста >>
е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на
Евангелската
мисия за Северна България.
Дънов - още ученици в последния клас на училището). От есента на 1886 г. Ив. Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква. През 1887-1891 живее в Шумен. През 1892 г.
е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на
Евангелската
мисия за Северна България.
През същата година работи в Търново; 18931895 - в Свищов; 1896-1901 г. - във Варна; 1901-1904 г. - отново в Свищов; 1905-1907 г. - в Шумен; 1908-1916 г. - в Ловешка област.
към текста >>
44.
Петър Дънов - №49
На младия приятел му дадох едно
Евангелие
.
Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор.
На младия приятел му дадох едно
Евангелие
.
Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб. Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело.
към текста >>
Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно
Евангелие
за в джоб.
Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните.
Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно
Евангелие
за в джоб.
Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да Го извърши, както е Нему угодно. Аз писах на Д-ра и му обясних всичко, което беше потребно. Има да ви кажа, брате, да пазите простотата на вашата вяра.
към текста >>
Учи няколко години в
Евангелското
училище в Самоков.
158. В тогавашната образователна система това вероятно е отговаряло на завършен гимназиален курс. (У., № 49, 08.11.1900 г.) 159. Пастор Костадин Я. Пачеджиев - роден в с. Баня, Разложко на 18 януари 1865 г.
Учи няколко години в
Евангелското
училище в Самоков.
Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в колежа „Алегени", Пенсилвания, през 1894 г. В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н.
към текста >>
и започва
евангелска
дейност.
Баня, Разложко на 18 януари 1865 г. Учи няколко години в Евангелското училище в Самоков. Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в колежа „Алегени", Пенсилвания, през 1894 г. В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г.
и започва
евангелска
дейност.
С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора). В самото начало на века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба - сестрата на съпругата на Пачеджиев - Йордана.
към текста >>
45.
Петър Дънов - №50
Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и
Ангели
.
Аз благодаря на Господа, Който ме подкрепя със Своя благ Дух. Нека се радваме от нине. Господ няма да ни остави никога. Моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост. Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща.
Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и
Ангели
.
Каква блажена мисъл: „Щ,е вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им". И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне. Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли. Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта на Святия Си Дух.
към текста >>
46.
Пеню Киров - №46 (отворено писмо)
При всичко че тукашните
евангелисти
по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва.
Любез. ми бр. Дънов, Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, понеже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам.
При всичко че тукашните
евангелисти
по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва.
Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба". Той е болен тез дни, имаше бодеж (пневмония) и след помазвание в Името Господне и турени вендузи премина тази болест, след която сега остана една кашлица твърде сериозна. Желае смъртта и проси да го постигне по-скоро, и то само затуй, защото разбира истината, а не може да си я прилага. Ний малко не сме добре с тукашните евангелисти.
към текста >>
47.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от
Архангел
Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща.
....................... 4. Допълнителна бележка на П. Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов.
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от
Архангел
Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща.
Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
към текста >>
Архангел
Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва.
Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов. По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето.
Архангел
Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва.
Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години! ". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват".
към текста >>
9. Става дума за
Архангел
Михаил.
Ваш: П. К. Дънов ................. 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.)
9. Става дума за
Архангел
Михаил.
В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
към текста >>
В системата на
ангелската
йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.),
архангелите
заемат осмия от деветте
ангелски
чина.
К. Дънов ................. 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил.
В системата на
ангелската
йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.),
архангелите
заемат осмия от деветте
ангелски
чина.
Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител.
към текста >>
Древното предание говори за седем
архангели
(вж.
................. 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина.
Древното предание говори за седем
архангели
(вж.
бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>
„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога
ангели
и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и
ангел
-хранител на „народа Божий", т.е.
9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр.
„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога
ангели
и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и
ангел
-хранител на „народа Божий", т.е.
на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П.
към текста >>
на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил -
Архангел
-лечител.
В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил -
Архангел
-лечител.
(У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж.
към текста >>
Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите
ангели
от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).
При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. „Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13] Ние сме в предвечерието на едно велико изявление на Божията сила , която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните Книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез своята велика благодат.
Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите
ангели
от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).
Поздрави и този млад приятел14, когото не съм виждал още. Днес писах на Козлов, надявам се писмото ми да го намери благополучно. Мисля, д-р Мирков[ич] ще мине през Бургас идущия месец. За онова видение, което е видяла госпожа Ви, друг път случвало ли се е такова нещо? Поздравете и фамилията си нарочно от мене.
към текста >>
Имаме едно дълго послание15 от
Ангел
Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим.
Любез. бр. Киров, Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него. Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие. Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота. Господ ни е съобщил напоследък много добри неща.
Имаме едно дълго послание15 от
Ангел
Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим.
Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас. Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо царство. Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на Ангелите Божии и всички святи духове с Него. Ние трябва да сме готови, защото вождът на спасението ще се яви.
към текста >>
Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на
Ангелите
Божии и всички святи духове с Него.
Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим. Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас. Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо царство.
Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на
Ангелите
Божии и всички святи духове с Него.
Ние трябва да сме готови, защото вождът на спасението ще се яви. Знаците на времето показват, че краят е близо. И тъй, братя, укрепявайте се всякой ден в Господа. Пейте и възпявайте Му в сърцето си. И Господ, Който е винаги верен, ще ви благослови и ръководи във всяка истина.
към текста >>
Напоследък Небето е било една стълба17, по която
Ангелите
Божии18 са слизали да ми донесат благите вести от горе на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.
Не се смущавайте от нищо, нито се грижете — Той е промислил за живота на всички ни. Нека се стараем всеки ден да вършим Неговата воля усърдно и да правим добро. Аз очаквам от Господа много неща, които ми е обещал. И кога ги приема, ще ви направя съпричастници на небесните дарове. Колко велики обещания има да се изпълнят наскоро!
Напоследък Небето е било една стълба17, по която
Ангелите
Божии18 са слизали да ми донесат благите вести от горе на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.
Когато се яви, тогава ще Го познаете, както сте познати [помежду си] и ще бъдете подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливанието на святия Му Дух. Поздрав от мене. Йоан 5:13-16; Йоан 2:28-29; Първо Послание Петрово 5:10-12; Римлян. 13:11-14. Адресът ми е просто тъй, както се подписвам.
към текста >>
16. Орифил - първият от седемте
архангели
, който е управител в периода от 200 г.
Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.)
16. Орифил - първият от седемте
архангели
, който е управител в периода от 200 г.
пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.). В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г.
към текста >>
18.
Ангелската
йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1.
15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит. 28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.)
18.
Ангелската
йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1.
Ангели - Братя - носители на живота и растителността; 2. Архангели - Братя на огъня и топлината; 3. Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4. Власти (Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5. Сили - Братя на движението и растенето; 6.
към текста >>
Ангели
- Братя - носители на живота и растителността; 2.
17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит. 28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.) 18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1.
Ангели
- Братя - носители на живота и растителността; 2.
Архангели - Братя на огъня и топлината; 3. Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4. Власти (Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5. Сили - Братя на движението и растенето; 6. Господства - Братя на интелигентността и радостта; 7.
към текста >>
Архангели
- Братя на огъня и топлината; 3.
28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.) 18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1. Ангели - Братя - носители на живота и растителността; 2.
Архангели
- Братя на огъня и топлината; 3.
Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4. Власти (Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5. Сили - Братя на движението и растенето; 6. Господства - Братя на интелигентността и радостта; 7. Престоли (Тронове) - Братя на Волята и ритъма; 8.
към текста >>
И от друга страна, с нетърпение чакахме отговор от теб, при всичко че ни беше съобщено от
Архангела
Божий, че имаш много работа Божествена и работа, която ще учуди целия свят.
№6 гр. Бургас, 12 ноемврий 1898 г. Любезний ми братко Дънов, Отворената ти картичка24 получих на 11 того и бързам да ти отговоря с това си [писмо]. Аз и по-рано исках да ти пиша, обаче единия препис от съобщението25 не беше го приготвил братът Тодор.
И от друга страна, с нетърпение чакахме отговор от теб, при всичко че ни беше съобщено от
Архангела
Божий, че имаш много работа Божествена и работа, която ще учуди целия свят.
Но ний, като желаехме чрез тебе да получим някои благи дарования от Бога, поизчаквахме. Тук при това си [писмо] ти изпращаме два преписа от първите съобщения, понеже не ми е възможно да ти пратя от всичките. Първо, защото изисква доста работа и второ, че и от първите два ще разберете за Любовта на Бога живаго към нас, грешните му чада. Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез Архангела Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото. Нека прочее да бъде волята Божия.
към текста >>
Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез
Архангела
Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото.
Аз и по-рано исках да ти пиша, обаче единия препис от съобщението25 не беше го приготвил братът Тодор. И от друга страна, с нетърпение чакахме отговор от теб, при всичко че ни беше съобщено от Архангела Божий, че имаш много работа Божествена и работа, която ще учуди целия свят. Но ний, като желаехме чрез тебе да получим някои благи дарования от Бога, поизчаквахме. Тук при това си [писмо] ти изпращаме два преписа от първите съобщения, понеже не ми е възможно да ти пратя от всичките. Първо, защото изисква доста работа и второ, че и от първите два ще разберете за Любовта на Бога живаго към нас, грешните му чада.
Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез
Архангела
Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото.
Нека прочее да бъде волята Божия. Известява ни още Архангел Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година. Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него. Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават. С радост ти говоря, братко.
към текста >>
Известява ни още
Архангел
Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година.
Но ний, като желаехме чрез тебе да получим някои благи дарования от Бога, поизчаквахме. Тук при това си [писмо] ти изпращаме два преписа от първите съобщения, понеже не ми е възможно да ти пратя от всичките. Първо, защото изисква доста работа и второ, че и от първите два ще разберете за Любовта на Бога живаго към нас, грешните му чада. Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез Архангела Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото. Нека прочее да бъде волята Божия.
Известява ни още
Архангел
Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година.
Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него. Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават. С радост ти говоря, братко. Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата. Радвай се, моля, и ти за нас, твоите братя, и моли Създателя ни за по-скорошното ни избавление и удостояване с Духа Святаго както за мен, така също и за бр. Тодора.
към текста >>
Доста изкушения ни прави той, но благодарение Богу, че от голямата Си към нас любов ни пази чрез Ар
хангела
Божий и други Сили.
Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават. С радост ти говоря, братко. Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата. Радвай се, моля, и ти за нас, твоите братя, и моли Създателя ни за по-скорошното ни избавление и удостояване с Духа Святаго както за мен, така също и за бр. Тодора. Да, радостта ни е радост голяма, но още по-голяма ще е, когато бъдем освободени от ръцете на лукавия.
Доста изкушения ни прави той, но благодарение Богу, че от голямата Си към нас любов ни пази чрез Ар
хангела
Божий и други Сили.
Много се боя, братко, за да не сгрешим вече отсега, затова [те] моля, моли се на Благия ни създател да ни даде сила, за да противостоим против всички изкушения и победители да излезем до уреченото време. Като скратявам писмото си, те целувам с най-искрено сърце и моля Бога за по-скорошното ни събиране наедно, гдето да можем да вършим предназначената ни работа от благия ни Спасител. Твой бр. в Христа Господа: Пеню Киров Не ми е нужно нищо вече, решен съм да работя Богу.
към текста >>
Доброто Ви писъмце от 12 того приех заедно със съобщенията Ви от
Архангела
Божий.
25. Съобщение - понятие в спиритизма, с което се назова посланието на призования дух, отправено към медиума. (П.К., №6, 12.11.1898 г.) №5 Варна, 18 ноемв[рий] 1898 г. Люб. бр. Киров,
Доброто Ви писъмце от 12 того приех заедно със съобщенията Ви от
Архангела
Божий.
Аз се радвам, че благий Бог в Своята неизмерима любов и благост е благоволил да Ви посети чрез един от Своите служители Небесни вестители. Но сам Той за Себе си задържа славата и величието, което наскоро ще открий на света. Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост. Моят дух се радва с Вашия, че Вие имате радост в Господа Исуса. Защото Негова Дух заедно с нашия свидетелства, че ние сме чада Негови.
към текста >>
Архангел
Михаил дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.
Варна, 2 декем[врий] 1898 г. Любез. ми бр. Киров, Приех вашето писмо и съобщенията. Благодаря Ви много за сърдечните Ви поздравления. Радвайте се, аз имам радостна вест.
Архангел
Михаил дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.
Той чака заповед от Бога и щом приеме първия знак, ще затръби и ще тури в смущение всичките народи. И след това Господ Исус от небето заедно с всичките светии ще пристигне да възстанови новия ред на Царството. Аз чакам за Обещанието. Идущата година ще почнем. Бдете и молете се.
към текста >>
При вас има много добри духове и
Ангели
, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко.
Вашият план за „Призванието" много ми [х] ареса. Бог работи и ще устрои всичко. [Мол]я пишете по-добре на д-р Миркович от моя страна и му съобщете всичко. Съобщение за вас: Радвайте се, че Господ Ви е възлюбил.
При вас има много добри духове и
Ангели
, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко.
Все, що желаете, ще Ви бъде. Господ ще Ви благослови. Идущата година Вие ще дойдете, защото това е волята Му. И сам Господ ще Ви се открие тук, в това място. Духът Му ще разтресе цяла България.
към текста >>
48.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
„Аз,
Архангел
Рафаил47.
№10 Препис [бел. на П. К.] Съобщение46 На Пеню и Тодор на 3 януарий 1899 година вечерта, 7 часа.
„Аз,
Архангел
Рафаил47.
Много, рабчета, за Бога ревнувате. Теодоше48, рабче на Бога Вишнаго, вземаш радост от Бога живаго, защото живееш да твориш Волята Му. Любезни чада на Бога живаго, радвайте се, че Бог ви е възлюбил от всичкото Си сърце. Знайте, рабчета, трябва да внимавате, когато за Бога правите жертви. Дънов взема грижата за вас.
към текста >>
Снощи имахме едно много кратко съобщение от
Архангел
Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре.
И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него мислим и за него се молим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило. Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна.
Снощи имахме едно много кратко съобщение от
Архангел
Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре.
Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобщение, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.]. Като чакаме за твоя радостен отговор, оставаме твои верни в Христа Господа Тодор и Пеню.
към текста >>
Едно-две кратки съобщения имахме от Ар
хангел
Михаил, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме.
№14 гр. Бургас, 1 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Писмото ти заедно със заповедта с десеттях свидетелства приехме и се много зарадвахме. И бързам да Ви отговоря и изпратя с това си [писмо] написани приетите и потвърдените с подписите ни и със сърцата и душите ни 10 свидетелства.
Едно-две кратки съобщения имахме от Ар
хангел
Михаил, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме.
За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март. Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед. Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън.
към текста >>
* М –
Архангел
Михаил.
Нарочни поздравления от Д-ра. Ваш верен: П. К. Дънов 27 Пс. ....................
* М –
Архангел
Михаил.
65. Писмото се публикува за първи път. (У., №15, 11.03.1899 г.) 66. По това време от 10 февруари до 17 март 1899 г. д-р Миркович е бил във Варна. (У., №15, 11.03.1899 г.)
към текста >>
Нека да знае, че той скоро ще бъде посетен от своя
Ангел
хранител.
Аз му казвам това. Пишете му и му съобщете това, което Ви казвам. Нека да не изгуби най-добрия случай за своето бъ[де]ще. Сега е време. Двоумения, немарения не са благоугодни Томува, Който го зове.
Нека да знае, че той скоро ще бъде посетен от своя
Ангел
хранител.
Защото иде време, когато ние няма да се церемоним с адското зло, нито ще правим почит на греха. Кога ви пиша втори път, ще ви кажа нещо повече. Поздрави Тодора, нашия любезен приятел. Поздравяват Ви и всички други тук. П[осл.]* Тим.
към текста >>
Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е
Архангел
Михаил или някой друг.
............... * Не е посочено точно посланието – І или ІІ. 73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца). (У., №17, 04.04.1899 г.) 74. П.
Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е
Архангел
Михаил или някой друг.
В писмото си от 15. 07. 1899 г. П. Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от Архангел Михаил". (У., №17, 04.03.1899 г.)
към текста >>
Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от
Архангел
Михаил".
74. П. Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг. В писмото си от 15. 07. 1899 г. П. Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно.
Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от
Архангел
Михаил".
(У., №17, 04.03.1899 г.) №18 Варна, 17 апр[ил] 1899 г. Люб. пр. Киров и Тодоров,
към текста >>
Преди обръщането си към
евангелизма
(методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София.
Преди обръщането си към
евангелизма
(методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м.
към текста >>
В духовната си работа се убеждава в предимствата на
евангел
ския начин на богослужение.
17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
В духовната си работа се убеждава в предимствата на
евангел
ския начин на богослужение.
Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.
към текста >>
Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към
евангелистите
методисти.
Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език.
Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към
евангелистите
методисти.
Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед. Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник. Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г.
към текста >>
Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[
ангелски
] проповед[ник], Русе.
Искайте и хлопайте и ще ви се даде. Ваш верен: П. К. Дънов Имате поздрав от бр. Тихчев от Русе.
Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[
ангелски
] проповед[ник], Русе.
.................. 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.)
към текста >>
Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от
Архангел
Михаила.
Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува. Знай, че Бог ни дава сила, за да претърпяваме всичко, що ни се срещне в света, и ни учи в Неговата Воля непрекъснато. От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съобщения. Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно.
Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от
Архангел
Михаила.
И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме. При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго. А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий. За нас, ако питаш, ний с бр. Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи.
към текста >>
Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи
Евангелието
, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи
Евангелието
, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш.
към текста >>
в Самоков Николай се оженва за
евангелистката
Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева.
Велчев - издател на книги и притежател на книжарница. Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г. се премества в Бургас при другите си двама братя - Христо и Димитър. На 14. 04. 1903 г.
в Самоков Николай се оженва за
евангелистката
Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева.
Семейството на Н. Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов".
към текста >>
Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на
евангелската
черква в Бургас.
През 1906 г. Н. Велчев започва да строи къща, на първия етаж на която през юли 1908 г. открива собствена модерна печатница с оборудване от Виена. В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата откриват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро вносно качество. До края на живота си Н. В.
Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на
евангелската
черква в Бургас.
(У., № 25, 30.10.1899 г.) №26* Нови пазар, 7 ноемврий 1899 г. Писмото ви приех. Аз ще ви отговоря на въпроса, само ще трябва да почакате още малко време.
към текста >>
103. Цялата молитва „Отче наш" се намира в
Евангелие
от Матея, гл.6, стих 6 до 13 вкл.
Тодорова и Николай Велчева. „Господ Бог мой да ви благослови и изпълни с всяко знание и мъдрост на Неговото Слово." С братски поздравления оставам ваш верен: П. К. Дънов ..................
103. Цялата молитва „Отче наш" се намира в
Евангелие
от Матея, гл.6, стих 6 до 13 вкл.
(У., №27, 10.11.1899 г.) №25 гр. Бургас, 12 ноемврий 1899 г. Любезний ми бр. Дънов, Отвореното Ви писмо получих, благодаря Ви за него.
към текста >>
3:2] и да проповядваме
евангелската
истина.
19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите! ", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи! " [Мат.
3:2] и да проповядваме
евангелската
истина.
Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението. Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се кръсти, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава. Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело?
към текста >>
49.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на
Ангел
.
Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ.
Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на
Ангел
.
В очите му ще има запален Божествен огън ... Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни докрай, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възраждани- ето, за което сам Господ на теб ти е говорил [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т.
към текста >>
Вероятно тия са тримата
ангели
, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит.
„На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят.
Вероятно тия са тримата
ангели
, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит.
18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил".
към текста >>
И не знай, види се, че Бог праща
ангелите
Си да услужват на тези, които ще наследят спасение (Евр.
ти, сте имали голяма грешка, гдето сте се занимавали със спиритизъм, и че книжката „Вечните истини"156 е била невярна и богопротивна. Като за това му показвал в Стария завет, там, гдето се пише, че проклет всякой, който се домогва до гадания, бесовъпрошателство и мъртвовъпрошателство и др. [Втор. 18:11]. Но той, види се, малко понятие има от истината и не знае, че трябва всестранно да се гледа на Словото и всяко нещо на мястото му да се разбира.
И не знай, види се, че Бог праща
ангелите
Си да услужват на тези, които ще наследят спасение (Евр.
1:13, 14). И така, вместо вежди да изпише, изважда очи. Мелкон е искал да се види с Вас и Ви писал чрез него. Сега като се завърна, няма напрежния мир и се кае, загдето се [е] срещнал с него. Казва сега: „Не зная кой е правият път, кого да слушам".
към текста >>
е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на
Евангелската
мисия за Северна България.
Дънов - още ученици в последния клас на училището). От есента на 1886 г. Ив. Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква. През 1887-1891 живее в Шумен. През 1892 г.
е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на
Евангелската
мисия за Северна България.
През същата година работи в Търново; 18931895 - в Свищов; 1896-1901 г. - във Варна; 1901-1904 г. - отново в Свищов; 1905-1907 г. - в Шумен; 1908-1916 г. - в Ловешка област.
към текста >>
На младия приятел му дадох едно
Евангелие
.
Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор.
На младия приятел му дадох едно
Евангелие
.
Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб. Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело.
към текста >>
Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно
Евангелие
за в джоб.
Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните.
Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно
Евангелие
за в джоб.
Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да Го извърши, както е Нему угодно. Аз писах на Д-ра и му обясних всичко, което беше потребно. Има да ви кажа, брате, да пазите простотата на вашата вяра.
към текста >>
Учи няколко години в
Евангелското
училище в Самоков.
158. В тогавашната образователна система това вероятно е отговаряло на завършен гимназиален курс. (У., № 49, 08.11.1900 г.) 159. Пастор Костадин Я. Пачеджиев - роден в с. Баня, Разложко на 18 януари 1865 г.
Учи няколко години в
Евангелското
училище в Самоков.
Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в колежа „Алегени", Пенсилвания, през 1894 г. В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н.
към текста >>
и започва
евангелска
дейност.
Баня, Разложко на 18 януари 1865 г. Учи няколко години в Евангелското училище в Самоков. Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в колежа „Алегени", Пенсилвания, през 1894 г. В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г.
и започва
евангелска
дейност.
С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора). В самото начало на века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба - сестрата на съпругата на Пачеджиев - Йордана.
към текста >>
Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и
Ангели
.
Аз благодаря на Господа, Който ме подкрепя със Своя благ Дух. Нека се радваме от нине. Господ няма да ни остави никога. Моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост. Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща.
Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и
Ангели
.
Каква блажена мисъл: „Щ,е вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им". И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне. Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли. Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта на Святия Си Дух.
към текста >>
При всичко че тукашните
евангелисти
по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва.
Любез. ми бр. Дънов, Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, понеже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам.
При всичко че тукашните
евангелисти
по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва.
Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба". Той е болен тез дни, имаше бодеж (пневмония) и след помазвание в Името Господне и турени вендузи премина тази болест, след която сега остана една кашлица твърде сериозна. Желае смъртта и проси да го постигне по-скоро, и то само затуй, защото разбира истината, а не може да си я прилага. Ний малко не сме добре с тукашните евангелисти.
към текста >>
50.
05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Относително за вестника, какво наименование да му се даде и колко части може да печатате наведнъж, ето що явява
Архангел
Божий:
Той ми съобщава да взема каквито отпечатъци има в печатницата, което и направих, и да се разхвърлят всичките букви на Призванието, понеже така било заповядано от горе. А вместо това Призвание ще се даде друго към Нова година - подпълнено и разяснено и по-хубаво от сегашното. Затова ще моля да пишете на братя Велчеви да разхвърлят буквите и да не изпущат нищо навън. Защото те казаха, „че ний можем и до неделя [да] ги разхвърли[м], защото сега имаме работа". Но аз се боя да не отпечатат от тях, защото някои подигравки от разни чиновници се отправят към нас, от което се разбира, че има нещо съобщено от тях.
Относително за вестника, какво наименование да му се даде и колко части може да печатате наведнъж, ето що явява
Архангел
Божий:
„Д-рът голяма отговорност има. Съдържанието на списанието ще е религиозно. Пишете на Д-ра, списанието има доволно материал от Бога Живаго. Дерзайте, рабчета, Небесните сили са с вас. Списанието ще носи название „Утро".
към текста >>
Ний имахме много случаи от това, ето един пример: вчера вечер питаме
Архангел
Натанаила как стои твоята работа, която ни беше писал да питаме.
Но ний, като не обръщаме внимание на себе си, т.е. на сърцата си, веднага казваме съгласно световната философия, съгласно стъпалото, на което умствения ни уровен се намира, и съгласно това, което нашият ум, подбутнат от Дявола, изнамери. От това се явява дисхармония между възвишените духове и нази. Друго едно. Духовете, възвишени или долни, не могат да знаят повече от онова, освен силата, която ги свързва с тяхното начало, и то толкова, колкото да могат внушеното в случая, в кръга на работата, да изпълнят и да подразбират някои неща, без да знаят всичко докрай.
Ний имахме много случаи от това, ето един пример: вчера вечер питаме
Архангел
Натанаила как стои твоята работа, която ни беше писал да питаме.
Той рече да каже нещо, но веднага казва: „Чакай да питам Архангела Божий, понеже той е натоварен с управлението на тази работа". Отива, идва и ни казва: „За Доктора пишете му, че работата му лошо отива от ден на ден. Проклятие ще има за него, защото не слуша гласа Божий. Клетва е взел Докторът за Бога - че ще Му изпълнява заповедите". Повторно питаме, поне за списанието да отговори нещо.
към текста >>
Той рече да каже нещо, но веднага казва: „Чакай да питам
Архангела
Божий, понеже той е натоварен с управлението на тази работа".
на сърцата си, веднага казваме съгласно световната философия, съгласно стъпалото, на което умствения ни уровен се намира, и съгласно това, което нашият ум, подбутнат от Дявола, изнамери. От това се явява дисхармония между възвишените духове и нази. Друго едно. Духовете, възвишени или долни, не могат да знаят повече от онова, освен силата, която ги свързва с тяхното начало, и то толкова, колкото да могат внушеното в случая, в кръга на работата, да изпълнят и да подразбират някои неща, без да знаят всичко докрай. Ний имахме много случаи от това, ето един пример: вчера вечер питаме Архангел Натанаила как стои твоята работа, която ни беше писал да питаме.
Той рече да каже нещо, но веднага казва: „Чакай да питам
Архангела
Божий, понеже той е натоварен с управлението на тази работа".
Отива, идва и ни казва: „За Доктора пишете му, че работата му лошо отива от ден на ден. Проклятие ще има за него, защото не слуша гласа Божий. Клетва е взел Докторът за Бога - че ще Му изпълнява заповедите". Повторно питаме, поне за списанието да отговори нещо. Отговаря: „Няма, рабчета, нищо да му се каже, защото работи работи недостойни за пред Бога".
към текста >>
Оттук се вижда, че той не е знаел нищо по таз[и] работа и освен гдето се принуждава да пита
Архангела
Божий, но види се като не е намерил удовлетворителен отговор от този, последния, принудил се [е] да вземе Божията дума по това и същите тях да ни яви.
Отива, идва и ни казва: „За Доктора пишете му, че работата му лошо отива от ден на ден. Проклятие ще има за него, защото не слуша гласа Божий. Клетва е взел Докторът за Бога - че ще Му изпълнява заповедите". Повторно питаме, поне за списанието да отговори нещо. Отговаря: „Няма, рабчета, нищо да му се каже, защото работи работи недостойни за пред Бога".
Оттук се вижда, че той не е знаел нищо по таз[и] работа и освен гдето се принуждава да пита
Архангела
Божий, но види се като не е намерил удовлетворителен отговор от този, последния, принудил се [е] да вземе Божията дума по това и същите тях да ни яви.
Тъй прочее отиват работите на един человек, тъй също и на един народ. Светът повече лоши работи върши, защото хората му са с дяволски сърца и се подпомагат от духове лоши и от сами[те] дяволски ангели. А малко са, които се мъчат да вършат добро, но и те хиляди препятствия срещат, понеже са в постоянна борба с Дявола. Само хора, които никакви световни работи не ги интересуват, гледат с прискърбие на падналото че- ловечество. На такива сърцата са жилища на Св. Троица.
към текста >>
Светът повече лоши работи върши, защото хората му са с дяволски сърца и се подпомагат от духове лоши и от сами[те] дяволски
ангели
.
Клетва е взел Докторът за Бога - че ще Му изпълнява заповедите". Повторно питаме, поне за списанието да отговори нещо. Отговаря: „Няма, рабчета, нищо да му се каже, защото работи работи недостойни за пред Бога". Оттук се вижда, че той не е знаел нищо по таз[и] работа и освен гдето се принуждава да пита Архангела Божий, но види се като не е намерил удовлетворителен отговор от този, последния, принудил се [е] да вземе Божията дума по това и същите тях да ни яви. Тъй прочее отиват работите на един человек, тъй също и на един народ.
Светът повече лоши работи върши, защото хората му са с дяволски сърца и се подпомагат от духове лоши и от сами[те] дяволски
ангели
.
А малко са, които се мъчат да вършат добро, но и те хиляди препятствия срещат, понеже са в постоянна борба с Дявола. Само хора, които никакви световни работи не ги интересуват, гледат с прискърбие на падналото че- ловечество. На такива сърцата са жилища на Св. Троица. Те се не боят от нищо, защото са помирени със себе си и са в сила да побеждават всичко. И каквото попросят от Бога, дава им се, защото аслъ и разумни искания искат.
към текста >>
На такива
ангелите
гледат свободно Божието лице.
А малко са, които се мъчат да вършат добро, но и те хиляди препятствия срещат, понеже са в постоянна борба с Дявола. Само хора, които никакви световни работи не ги интересуват, гледат с прискърбие на падналото че- ловечество. На такива сърцата са жилища на Св. Троица. Те се не боят от нищо, защото са помирени със себе си и са в сила да побеждават всичко. И каквото попросят от Бога, дава им се, защото аслъ и разумни искания искат.
На такива
ангелите
гледат свободно Божието лице.
Тъй, прочее, е. Затова нека да не гледаме света, но самите нас и като вървим, с време да се оправим из пътя на виделината. Тогава неусетно ще видим, че сме се преобразили и от всичко ветхо само един лик остава, но и той отчасти се изменя, защото мозъкът на человека съгласно душевното положение и такава форма на главата дава. Следователно при искане на нещо обещано ний, ако сме изгубили благоволението на Бога, то вместо да ни се пратят възвишени духове, дохождат сатанински прислуги и си играят с нас, като ни правят да блуждаем в истината. От всичко дотук изложено ще разберете, че причините и за самото Призвание да се ненапечати първия и втория път пак е причина Дяволът, заедно с плътните му слуги хората.
към текста >>
Архангел
Натанаил ни запозна тези дни с Лермонтова, руския писател, умрял преди 50 години.
Следователно при искане на нещо обещано ний, ако сме изгубили благоволението на Бога, то вместо да ни се пратят възвишени духове, дохождат сатанински прислуги и си играят с нас, като ни правят да блуждаем в истината. От всичко дотук изложено ще разберете, че причините и за самото Призвание да се ненапечати първия и втория път пак е причина Дяволът, заедно с плътните му слуги хората. Затова по-благоприятно време чака за явяването си. Не че Бог не е в сила да направи нищо, но чака хората сами да си извоюват това, т. е. готови да са за приемането Му.
Архангел
Натанаил ни запозна тези дни с Лермонтова, руския писател, умрял преди 50 години.
Той ни каза между другото и това, че Русия към края на 1900 г. и в началото на 1901 г. ще превземе Цариград. Ний тук все тъй отиваме с бр. Тодора. Приеми сърдечните ни поздрави, както от Тодора, тъй и от мен, твой в Христа Господа: П. Киров.
към текста >>
51.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище,
ангелите
ми положиха венец по Божие поръчание.
Според календарските изчисления и на Светчето (Часослова) излиза, че съм раждан или на 13 юли, или на 20 юли 1868 година, а най-вече на 13 юли, събота, през 1868-а, високосна година. Така щото баща ми твърдеше, че през 1865 година съм раждан, а майка ми - през 1868 година. Излиза, че посочената година от майка ми е вярна, а относително дните - посочените от баща ми дати. 1875 г., като бях на 7-годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север.
През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище,
ангелите
ми положиха венец по Божие поръчание.
Това бе в Карнобат. През 1883 г. за пръв път излязох на гурбет. През 1885 г. бях доброволец в Сръбско-българската война.
към текста >>
Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото
евангелие
и в началото няколко листа изпокъсани.
На два пъти ми се каза, че аз съм крилат дух, тоест от предопределените. При това съобщи ми се, че моето духовно име отгоре е четверовластний Перуил. Моят духовен водител се именува Полимен. На 13 февруари 1907 г. в гр.
Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото
евангелие
и в началото няколко листа изпокъсани.
И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти. На 14 февруари 1907 г., сряда, в 11 часа преди полунощ в гр. Карнобат, в хотел „Балкан", като лягах, видях един особен бял гълъб с малка една закривеност отгоре на кълвуна му, че държи в клюнчето си едно клонче от крилантово цвете, което клонче после се обърна на бял крилантов венец. Подир малко стояне на тази гледка всичко се изгуби.
към текста >>
По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с
ангелски
духове и человеци със сатанински духове.
в Козлодуй записва следните мисли: Има много злини в света, но и слабата воля е между тях. Има много неприятели человек, но и чувствата му са между тях. И така с жива вяра, желязна воля, правда, любов и истина ще победим всичко. Из „Какво нещо е светът":
По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с
ангелски
духове и человеци със сатанински духове.
Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр.
към текста >>
Человеците с
ангелски
духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията.
И така с жива вяра, желязна воля, правда, любов и истина ще победим всичко. Из „Какво нещо е светът": По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните.
Человеците с
ангелски
духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията.
Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината и да се заточва добродетелта. Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел „Зора" в гр.
към текста >>
Гледам ли портрета му, аз виждам около му
ангели
, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава.
С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите.
Гледам ли портрета му, аз виждам около му
ангели
, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава.
Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба
към текста >>
Тя го познава в момента на заминаването му, когато вижда цялата небесна церемония - как идват
ангели
да придружат душата му, да я отведат в Небесните селения.
Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца. Осиновили Панайот, когото взели от яслите. Според бележките на брат Минчо Сотиров и тази женитба П. Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура.
Тя го познава в момента на заминаването му, когато вижда цялата небесна церемония - как идват
ангели
да придружат душата му, да я отведат в Небесните селения.
Това събитие, станало пред погледа на Ерифили, й отваря очите, за да види кой е бил брат Пеню и да стане в нея едно духовно пробуждане, за да може след това да се повдигне духовно с неговата помощ отгоре. Среща на Пеню Киров с Учителя Петър Дънов От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси. Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов. Твърде е възможно брат Пеню да се е запознал с Миркович посредством излизащите до 1895 г.
към текста >>
на брат Пеню е било казано от
Архангел
Михаил да отиде с първия параход във Варна.
Между другото в него той си е водил и сметката за книгата „Науката и възпитанието", и имената на лицата, които са я разпространявали. В него бележниче фигурира името на брат Тодор Абаджиев (впоследствие ръководител на Ямболското братство), м. септември, 1896 г. Ето какво е прочел в Бургас брат Михаил Стоицев пред група братя, спомняйки си разговор с брат Минчо Сотиров за първата среща на брат Пеню с Учителя. „През 1898 г.
на брат Пеню е било казано от
Архангел
Михаил да отиде с първия параход във Варна.
Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае; казано му е, че ще му се открие. Тръгва. Параходът - пред пристанището; народ, посрещачи много, той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото стои написано на три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки. Запътва се към него и тръгват.
към текста >>
След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта
архангел
Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство.
По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото стои написано на три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание.
След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта
архангел
Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство.
И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца.
към текста >>
На събранията на кръжока брат Пеню е изнасял написаната от него беседа върху текстове от Библията и
Евангелието
, грижливо написани на ръка с много красив почерк.
Това пише самият той в Първото си тетрадче. Членове: Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов, Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, Отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си. Посещения на членове от други кръжоци: Учителя П. К. Дънов, Т. Ив. Бъчваров, Димитър Голов, Димитър Добрев, Кортеза Стефанова, Величко Гръблашев.
На събранията на кръжока брат Пеню е изнасял написаната от него беседа върху текстове от Библията и
Евангелието
, грижливо написани на ръка с много красив почерк.
От тях има някои запазени и досега и не са загубили своето значение. При все че е имало братя и сестри с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (висшист), Деню Цанев, Матей Попов и др. (със средно образование), работата изцяло е падала върху брат Пеню. Много рядко, и то като голямо изключение, е правил опит Тодор Стоименов да изнесе една-две беседи. Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа".
към текста >>
Първият принцип са падналите
ангели
.
Но аз ще нося товара, защото от Бога ми е поставен". През 1911 г. Учителя отново е говорил пред бургаския кръжок. Мислите, записани в тефтерчето на брат Пеню Киров, са озаглавени „Урок от П.К. Дънов": „Божественото има два принципа - зло и добро.
Първият принцип са падналите
ангели
.
Вторият принцип са Христос с человеческите духове и ангелите. Падналите ангели са излезли от Бога, а человеческите духове - от Бога чрез Христа. Затова и Христос не прие да помага на падналите ангели, а на человеците, защото те от него са излезли. Затова Той и человеците едно са. Христос е излязъл от сърцето на Отца.
към текста >>
Вторият принцип са Христос с человеческите духове и
ангелите
.
През 1911 г. Учителя отново е говорил пред бургаския кръжок. Мислите, записани в тефтерчето на брат Пеню Киров, са озаглавени „Урок от П.К. Дънов": „Божественото има два принципа - зло и добро. Първият принцип са падналите ангели.
Вторият принцип са Христос с человеческите духове и
ангелите
.
Падналите ангели са излезли от Бога, а человеческите духове - от Бога чрез Христа. Затова и Христос не прие да помага на падналите ангели, а на человеците, защото те от него са излезли. Затова Той и человеците едно са. Христос е излязъл от сърцето на Отца. Сатана работи в ума на человеците, но и Синът работи в умовете на человеците.
към текста >>
Падналите
ангели
са излезли от Бога, а человеческите духове - от Бога чрез Христа.
Учителя отново е говорил пред бургаския кръжок. Мислите, записани в тефтерчето на брат Пеню Киров, са озаглавени „Урок от П.К. Дънов": „Божественото има два принципа - зло и добро. Първият принцип са падналите ангели. Вторият принцип са Христос с человеческите духове и ангелите.
Падналите
ангели
са излезли от Бога, а человеческите духове - от Бога чрез Христа.
Затова и Христос не прие да помага на падналите ангели, а на человеците, защото те от него са излезли. Затова Той и человеците едно са. Христос е излязъл от сърцето на Отца. Сатана работи в ума на человеците, но и Синът работи в умовете на человеците. Лошите духове работят в сърцата на человеците, но и Святият Дух Божий работи в сърцата на человеците.
към текста >>
Затова и Христос не прие да помага на падналите
ангели
, а на человеците, защото те от него са излезли.
Мислите, записани в тефтерчето на брат Пеню Киров, са озаглавени „Урок от П.К. Дънов": „Божественото има два принципа - зло и добро. Първият принцип са падналите ангели. Вторият принцип са Христос с человеческите духове и ангелите. Падналите ангели са излезли от Бога, а человеческите духове - от Бога чрез Христа.
Затова и Христос не прие да помага на падналите
ангели
, а на человеците, защото те от него са излезли.
Затова Той и человеците едно са. Христос е излязъл от сърцето на Отца. Сатана работи в ума на человеците, но и Синът работи в умовете на человеците. Лошите духове работят в сърцата на человеците, но и Святият Дух Божий работи в сърцата на человеците. Всичко това не бива едновременно.
към текста >>
За падналите
ангели
може да работи само Бог Отец както намери за добре".
Сатана работи в ума на человеците, но и Синът работи в умовете на человеците. Лошите духове работят в сърцата на человеците, но и Святият Дух Божий работи в сърцата на человеците. Всичко това не бива едновременно. Вратата на душата е в сърцето. Сърцето е за Божията Любов.
За падналите
ангели
може да работи само Бог Отец както намери за добре".
Верният служител Брат Пеню е също десницата на Учителя в неговата работа, най-верният, най-изпълнителният, затова когато Учителя трябва да възложи работа от духовен характер, възлага я на него. В писмо от 18 септември 1913 година до един брат П.Киров пише: „Заповядано ми е още, че вместо г-на Дънова, който засега предвид народните ни работи не ще може да ни посети, то да ви заобиколя аз, което мисля в близко бъдеще да направя". Когато вече е имало достатъчно печатна окултна, теософска и наша литература - беседите на Учителя, комисионерската кантора на брат Пеню започва да се превръща и в книжарница. Той става първият разпространител не само в града, но и далеко от него.
към текста >>
Той е същият Йосиф от времето на Христа, за когото ни говорят
евангелистите
.
И добавил: „Ако бе дошъл половин час по-рано, щеше да свариш тука при мен брата Пеню и брата Голов, с които се разговаряхме. Но вие може да се срещате с него. Като запеете песента „Благославяй, душе моя, Господа", той веднага се явява и можете да си беседвате с него. Тая песен е в негова памет". От това изказване на Учителя се вижда най-добре кой е брат Пеню.
Той е същият Йосиф от времето на Христа, за когото ни говорят
евангелистите
.
Да видим какво казват те за него. Да вземем например Матея. Ето как описва това събитие в глава 27, стиховете от 57 до 61: „И когато стана вечер, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който и сам беше се учил при Исуса. Той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово. Тогаз Пилат повели да му се даде тялото.
към текста >>
Евангелистът
Марко добавя за Йосиф, че той бил „почтен един съветник" от Ариматея, а Лука - „человек благ и праведен", а апостол Йоан ни разказва, че „освен Йосиф (ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите) дошъл с него още и Никодим (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исус) и носеше една смес от смирна и алое до сто литра".
Да вземем например Матея. Ето как описва това събитие в глава 27, стиховете от 57 до 61: „И когато стана вечер, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който и сам беше се учил при Исуса. Той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово. Тогаз Пилат повели да му се даде тялото. И като взе Йосиф тялото, обви го с чиста плащеница и положи го в новия свой гроб, който бе изсякъл в камика; и като привали камик голям на гроба на вратата, отиде си".
Евангелистът
Марко добавя за Йосиф, че той бил „почтен един съветник" от Ариматея, а Лука - „человек благ и праведен", а апостол Йоан ни разказва, че „освен Йосиф (ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите) дошъл с него още и Никодим (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исус) и носеше една смес от смирна и алое до сто литра".
В беседата „Живите извори", държана в Бургас на 26 юни 1920 г., Учителя обяснява за посвещенията на някои от заминалите приятели: „Посветените са на степени - от 1, 2, 3, 4, 5 степен. Дядо П. Тихчев е от тях, Голов, Пеню Киров - също. Те живеят в свят на светлината". Ще завърша с написаното от сестра Райна Грозданова от Сливен.
към текста >>
След малко той стана, седна на кревата, вдигна ръце нагоре и каза: „
Ангел
господен идва с пембе чаршаф да ме приеме.
Ерифили - жена му, ни посрещна плачейки с думите: „Елате да ви кажа какво стана нощес. Посреднощ той ми поиска една бяла копринена кърпа, която държах в скрина си. Аз му я подадох и той каза на всички, които се намираме около него, да напуснем, тоест да излезем навън. Всички излязоха - дъщеря му, сестра му, а аз се сниших до леглото му и до печката и незабелязана останах там. Исках да видя какво ще прави.
След малко той стана, седна на кревата, вдигна ръце нагоре и каза: „
Ангел
господен идва с пембе чаршаф да ме приеме.
Ида, Господи! ". Вдигна си краката на леглото, легна си, покри лицето си с копринената кърпа, тури сливенския букет на сърцето си, прибра ръцете си на гърдите и си замина". Жена му много скърбеше за тия негови прояви и все плачеше и нареждаше: „ Пеньо, Пеньо, светия беше, Пеньо, но аз не те познах". Така свърши земния си път нашият брат и старши ръководител - брат Пеню Киров. (Тези биографични бележки се публикуват за първи път.)
към текста >>
52.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Младият
евангелист
Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г. Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Учителя Петър Дънов за д-р Миркович
Младият
евангелист
Аз ще ви приведа един пример за добра постъпка из живота на доктор Миркович. Той е много лъган от духовете. Хората го считаха за голям скъперник - петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли: „Аз искам пари! ", той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка".
към текста >>
Казах на
евангелистите
: „Кой от вас може да си съблече дрехите като доктор Миркович и да ги даде?
Прати го на баня да се очисти, казва: „Тия дрехи дай ги някому". Връща се той, гледам го хубаво облечен, замязал на Доктора. Купи му също обуща, чорапи, казва: „Тук ще останеш, при нас. Ще ядеш, каквото ядем. Ти ще ядеш, каквото Господ дал".
Казах на
евангелистите
: „Кой от вас може да си съблече дрехите като доктор Миркович и да ги даде?
". Малцина от евангелистите има, които могат да направят това. Докторът отиде, купи си нови дрехи и даде своите си. А дрехите му бяха хубави, той се носеше изящно. Свали ги много демократично, като че неговият син се върна от странство. Той беше нежен.
към текста >>
Друг
евангелист
да му заеме пари назаем, казва: „Чакай да видя имам ли тия пари в касата!
Като продаде книгите, може да дойде. Ти да не се смущаваш, колкото струват, ще платим." Платихме му. Казва: „Много добре постъпвате. Така трябва да се постъпва". Велчев беше много взискателен, точно дава и взема.
Друг
евангелист
да му заеме пари назаем, казва: „Чакай да видя имам ли тия пари в касата!
". Отваря касата и казва: „Толкоз пари, колкото ти искаш, не мога да ти дам. Понеже ако ти не платиш, аз трябва да ги платя. Не искам да лъжа. Понеже нямам толкова пари, колкото искаш, да ти гарантирам, не мога да гарантирам. Аз имам правило: когато някой иска да му гарантирам, не гарантирам, докато аз нямам толкоз пари в касата.
към текста >>
53.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде
евангелски
".
Козлов се запознах с друг един човек - П. Киров, който се оказа много по-напреднал. Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много духовен. Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина".
На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде
евангелски
".
Дотогава считах Евангелието за попска книга, на което ни учеха в училище. Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В. Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек".
към текста >>
Дотогава считах
Евангелието
за попска книга, на което ни учеха в училище.
Киров, който се оказа много по-напреднал. Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много духовен. Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски".
Дотогава считах
Евангелието
за попска книга, на което ни учеха в училище.
Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В. Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек". И наистина, Т.
към текста >>
Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат
Евангели
ето и да разискват по духовни въпроси.
Стоименов: „Това нашето са само опити. Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси". До 1900 г. тримата - Т. Стоименов, П.
Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат
Евангели
ето и да разискват по духовни въпроси.
Първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов и П. Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т.
към текста >>
Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: „Вие виждал ли сте
ангел
?
Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал. По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого. Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина.
Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: „Вие виждал ли сте
ангел
?
". „Естествено, в различни степени! " - беше отговорът. С една дума, аз бях съвсем поразен, което чувах от него. Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си. „А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България?
към текста >>
Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на
евангелизма
в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието.
Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име.
Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на
евангелизма
в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието.
Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи! ", носещо дата 25 март 1904 година.
към текста >>
Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е
евангелист
, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта?
С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата. Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно. Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна. Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ".
Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е
евангелист
, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта?
На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест... Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа? От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината. А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто гръб трупат богатства.
към текста >>
54.
09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ
Архангел
(гр.) - върховен, най-висш
ангел
; от гр.
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ
Архангел
(гр.) - върховен, най-висш
ангел
; от гр.
арх - главен, изначален и ангелос - вестител. Аслъ (тур.) - наистина, всъщност. Бахча (пер.-тур.) - зеленчукова или овощна градина. Бесовъпрошателство (ост.) - извикване на зли духове. Благовременно (ост.) - в удобен случай.
към текста >>
арх - главен, изначален и
ангелос
- вестител.
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Архангел (гр.) - върховен, най-висш ангел; от гр.
арх - главен, изначален и
ангелос
- вестител.
Аслъ (тур.) - наистина, всъщност. Бахча (пер.-тур.) - зеленчукова или овощна градина. Бесовъпрошателство (ост.) - извикване на зли духове. Благовременно (ост.) - в удобен случай. Благоутробие (ост.) - милосърдие.
към текста >>
55.
№47 /Пеню Киров/
Вардещите жени чули стъпки на человек и осенени от
ангела
Божий, падат всички на колене и се молят – и тя тъй свършва.
Молeх се за греховете и [за] греховете спрямо мен, и моите спрямо ней. Чу Бог молбата ми и я освободи по-скоро. Тя се помина след шестдневно боледуване. Но и смъртта пример даде на нас. Ний познахме, че е и многомилостив Господ, но че е и праведен съдия.
Вардещите жени чули стъпки на человек и осенени от
ангела
Божий, падат всички на колене и се молят – и тя тъй свършва.
Но за мен това всичко е потвърждение на вярата ми. Защото, ако помниш, като бяхме във Варна това лято, чрез теб бе казано, че те, домашните ми, ще бъдат наказани3. Това не го казвам за зло, да не бъде, но само за да се знае, че Господ е говорил. Ний засега, по причини от самото време и тези случки, малко в застой сме. Членовете на тукашната църква4 говорили на приятелите ми и познатите ми.
към текста >>
4 Вероятно става дума за
Евангелската
църква, за която П.
3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж. също писмо №39 от 25.07.1900 г. от „Епистоларни диалози“, част І, с. 198.
4 Вероятно става дума за
Евангелската
църква, за която П.
Киров пише в писмото си от 21.12.1900 г. в „Епистоларни диалози“, част І, с. 240. 5 Това е рождената сестра на Т. Стоименов (Стоянов) – Мария, за която се споменава в писмо №44 от 5.11. 1900 г.
към текста >>
56.
№53 /Петър Дънов/
На младия приятел му дадох едно
евангелие
.
226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор.
На младия приятел му дадох едно
евангелие
.
Той е твърде разумен младеж,свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
към текста >>
57.
№ 48 /ПЕНЮ КИРОВ/
Той отдавна, още от 1897 г., диреше, но лятос се сближи с мен и понякога му разправях
евангелските
истини и сега с по-голяма заинтересованост дири Господа.
гр. Бургас, 20 февруарий 1901 г. Любез. ми бр. Дънов, Отворената карта и затвореното Ви писмо заедно с двете сеансни съобщения получих. Радвам се, че Господнето дело успява. Ний засега, Господ Бог ни дава още един приятел.
Той отдавна, още от 1897 г., диреше, но лятос се сближи с мен и понякога му разправях
евангелските
истини и сега с по-голяма заинтересованост дири Господа.
Аз го упътвам, колкото мога, казвам му да посещава протестантската църква, но той повече желай в наши събрания да се събира. Но и там посещава, записан е, и въздържател [е] при това. Обича и спиритическата наука. Казват го Георги Курустов19 – телеграфист. Така щото засега с арменчето20 и него ставаме четворица.
към текста >>
58.
№ 49 /Пеню Киров/
Велчев, печатар, книжар и автор на
евангелски
брошури.
С[ъщий] _______________________ Обяснителни бележки: 22 Братята Димитър и Христо В. Велчеви са по-големи братя на Николай В.
Велчев, печатар, книжар и автор на
евангелски
брошури.
Вж. бел. №39 и №102 от „Епистоларни диалози“, част І. Книжарница „Хр. В. Велчев“ отваря врати в Бургас около 1893 г. Там се продават учебници, книги за прочит и разни канцеларски материали.
към текста >>
59.
№52 /Пеню Киров/
37 По това време пастор във Варненската
евангелска
(методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П.
и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов. 36 Николай В. Велчев.
37 По това време пастор във Варненската
евангелска
(методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П.
Дънов от Свищов. Вж. също по-нататък писмо №43 от П. Киров от 26.09.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 223. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
60.
№61 (Петър Дънов) [отворена карта]
Той е
евангелски
проповедник и християнски поет.
Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност.
Той е
евангелски
проповедник и християнски поет.
Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто.
към текста >>
Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските
евангелисти
.
През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език.
Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските
евангелисти
.
На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия. През лятото на 1901 г.
към текста >>
Дънов.[Сведение за семейството на Колесников от „Изложение на Българското
евангелско
благотворително дружество в България за1900-1901 г.“].
Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе. Днешното протестантство е за очи“. От писмото на П. Киров, писано на 22 юни1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли. След датата 22 юни 1902 г.името на Колесников не се споменава в писмата на П.
Дънов.[Сведение за семейството на Колесников от „Изложение на Българското
евангелско
благотворително дружество в България за1900-1901 г.“].
към текста >>
61.
№62 (Петър Дънов)
Вечерта в неделя държах в Ев [
ангелската
] църква.
Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нова Загора. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора. В Сливен прекарахме много добре. Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика.
Вечерта в неделя държах в Ев [
ангелската
] църква.
Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е. В неделя на обяд бях на Д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре. Има да Ви пиша други неща, но за тях по-после.
към текста >>
Активен член на бургаската
евангелска
общност.
Поздрави и госпожа си и дядо си. Същий --------------------- 44 Стефан Ж. Тънков от Шумен, преселил се в Бургас.
Активен член на бургаската
евангелска
общност.
Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др.около 1896 г. полагат основата на евангелската дейност в Бургас.Събират се с арменците на съвместни евангелски служби. Семейството му се състои от г-жа С. Ст.
към текста >>
полагат основата на
евангелската
дейност в Бургас.Събират се с арменците на съвместни
евангелски
служби.
Тънков от Шумен, преселил се в Бургас. Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др.около 1896 г.
полагат основата на
евангелската
дейност в Бургас.Събират се с арменците на съвместни
евангелски
служби.
Семейството му се състои от г-жа С. Ст. Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст.
към текста >>
Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското
евангелско
благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].
Семейството му се състои от г-жа С. Ст. Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст.
Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското
евангелско
благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].
45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г.
към текста >>
Учи няколко години в
евангелското
училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г.
и М. Ст. Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“]. 45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18януари 1865 г.
Учи няколко години в
евангелското
училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г.
През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора).
към текста >>
и започва
евангелска
дейност.
Баня, Разложко, на 18януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на17.07.1898 г.
и започва
евангелска
дейност.
С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора). В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържа приятелски отношения с Петър Дънов. През 1903 г. Н.
към текста >>
62.
№63 (Петър Дънов)
Иван Игнатов е активен член на
евангелската
църква в София.
Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“.
Иван Игнатов е активен член на
евангелската
църква в София.
към текста >>
63.
№64 (Петър Дънов)
Иде един
евангелски
проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“.
В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.
Иде един
евангелски
проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“.
Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон.
към текста >>
64.
№54 /Пеню Киров/
49 Вероятно от
евангелистите
.
Дънов е отделянето на Божествен десятък. Той има по-голяма сила и смисъл, когато се събира на едно място. Десятък започва да се отделя при създаването на „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“, което П. Дънов и съмишленици учредяват във Варна още през 1897 г. Това дружество може да се смята за първообраз на Веригата на Бялото Братство.
49 Вероятно от
евангелистите
.
50 Местност „Камъните“ има до днешното странджанско село Варовник, отстоящо на ок. 50 км от Бургас. В същата тази местност на 4 юли 1901 год. една българска чета е открита и обкръжена от многобройна турска войска. След продължителна героична съпротива е разгромена.
към текста >>
65.
№71 (Петър Дънов)
Държах три сказки в градския салон „
Арахангел
Михаил"72.
Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат. Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумена го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна.
Държах три сказки в градския салон „
Арахангел
Михаил"72.
Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели. Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на Безплатните ученически трапезарии (т.е. за бедните) и Стопанското училище „Евдокия"73 . Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри.
към текста >>
72 Читалище „
Архангел
Михаил“, гр.
Адрес: Печатница „Малджиев"74 - Русе Мерки за костюм: палто: 46, 76, 19 1/2, 48, 76, 46, 43; панталони: 59, 105, 75, 39, 34, 29, 26; елек: 67, 44, 42, 36; -------------------------------------------------------------
72 Читалище „
Архангел
Михаил“, гр.
Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г. 73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
към текста >>
66.
№ 67 (Пеню Киров)
Най-после съставят по измамлив начин събрание в такъв смисъл, че който признава себе си за
евангелист
или симпатизира на
евангелистите
, да дойде в г. Тънкови.
Писмото Ви от 22-ри того получих днес, разбрах всичко. Ний сега съвсем по-зле сме, отколкото [по] времето, когато ти писах отворената карта. Вчера стана пролом помежду ни следствие усиленото притискане на нашите братя – протестантите. Те, протестантите, (като) се мъчиха с думи и убеждения ту Арнаудова да придумат, ту други някои [зачеркнато], като му казваха, че ще му дадат къща безплатно да живее, ще му помагат в известни случаи, за което ходи при него Тънков с г-жа си и г-жа Пачеджиева. Ходил напоследък и сам Пачеджиев и му казал: „Ти се скиташ в едно море развълнувано; или Вий елате да работите с нас, или ний да дойдем“, и още колко опити.
Най-после съставят по измамлив начин събрание в такъв смисъл, че който признава себе си за
евангелист
или симпатизира на
евангелистите
, да дойде в г. Тънкови.
По такъв начин отиват и наши някои приятели. Там като попели, поповдигнали духовете им с някои и други разкази, станал Пачеджиев и им казал, че който е християнин, да си дигне ръката, и после, който иска Царството Небесно, пак да си дигне ръката. Тогава се обяснява защо ставало това и им се поднася да запишат по една сума на един лист, която ще изплащат в срок [от] 5 години – за да купят църквата им. Това събрание правиха по такъв начин 2 пъти. Аз предупредих нашите приятели, че те има къде да помогнат по-рано.
към текста >>
67.
№91 (Петър Дънов)
Зная, че сте человеци, а не
ангели
.
Как мислите да победите света! Или да станете силни, или да очаквате да ви послуша Господ? Има заблуждения помеждината ви. Разбирам работата добре. Не ви съдя.
Зная, че сте человеци, а не
ангели
.
Зная, че имате свои си мъчнотии, скърби, разочарования, съмнения, незадоволства, подхлъзвания и измамвания. Но размишлявайте кому е по-добре да се слугува! Бог е в света. Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за поправка, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълготърпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30]. А как мислите сега!
към текста >>
68.
№74 (Пеню Киров)
На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на
Евангелисткото
дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев.
Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в.
На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на
Евангелисткото
дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев.
Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино.
към текста >>
69.
№93 (Петър Дънов)
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка
евангелска
църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910. Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка
евангелска
църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
към текста >>
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка
евангелска
църква, 1901. (Вж.
Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка
евангелска
църква, 1901. (Вж.
РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>
70.
№87 (Пеню Киров)
Алексиев, който е бил отговорник на книжарницата на Българското
евангелско
дружество през 1897 г.
П.П. Не зная дали Бъчваров е там? Същий _________________________ Обяснителни бележки: 185 Вероятно става дума за К.
Алексиев, който е бил отговорник на книжарницата на Българското
евангелско
дружество през 1897 г.
и по- късно е работил в книжарницата на Д. Голов. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
71.
№100 (Пеню Киров)
Влезнах в една двойна зала, където хората бяха като нас, но само че всички облечени с бели лъчезарни дрехи и [с] такива отношения като при
ангелите
.
Най-после, след 10-11 дни мисли и чудене какво да направя, то се обърнах към Бога с молба да ми каже какво да предприема. За това употребих и жребий, та се падна, че трябва да почна комисионерството, което след като уговорих с дядо ми, то и почнах. И то всичко против волята ми. Днес съм добре, но душата ми е прилепена горе. След твоето заминаване на 31 март223 ходих в един небесен град, приличен на нашите, но само че всичко там е грандиозно и по-усъвършенствано.
Влезнах в една двойна зала, където хората бяха като нас, но само че всички облечени с бели лъчезарни дрехи и [с] такива отношения като при
ангелите
.
Аз между тях бях като полуголо циганче между царе. Най-напред ме посрещна една сухолика жена, която след като се здрависа, зададе ми куп въпроси. След нея дойдоха и други, но най-после дойде един с военни дрехи, нещо като подполковник, и като се здрависа с мене, каза ми: „Защо си дошъл? Какво искаш? “. Отговорих му, че искам да се науча да се повдигна.
към текста >>
72.
№122 (Петър Дънов) [затворена карта]
Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата
евангелисти
в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др.
Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси.
Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата
евангелисти
в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др.
Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж.
към текста >>
73.
№124 (Петър Дънов)
Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на майката - благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с
ангелите
.
А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на Бащата - Любов, и на майката - Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога.
Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на майката - благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с
ангелите
.
Дайте място на Бащата - вяра, и на майката - кротост, и на чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира. Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П. К. Дънов -------------------------------------------------------------------------------
към текста >>
След това идва втората категория добродетели, която спада в
ангелския
свят: дълготърпение – бащата;благост – майката; милосърдие – тяхното дете.
Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов,радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето.
След това идва втората категория добродетели, която спада в
ангелския
свят: дълготърпение – бащата;благост – майката; милосърдие – тяхното дете.
Придобийте ги – и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вяра – бащата, кротост –майката, въздържание – тяхното дете. И тъй, аз казвам: според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение.
към текста >>
Придобийте ги – и ще бъдете между
ангелите
.
Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата;благост – майката; милосърдие – тяхното дете.
Придобийте ги – и ще бъдете между
ангелите
.
Третата категория: вяра – бащата, кротост –майката, въздържание – тяхното дете. И тъй, аз казвам: според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение. Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители – майка ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра.
към текста >>
Някои казват: „Аз искам да отида между
ангелите
“.
Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, че кротостта е майка – тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта – значи имаш майка. „Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка(кротост), а самият той е въздържанието. Когато кажем „въздържание“,трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата майка (кротостта).
Някои казват: „Аз искам да отида между
ангелите
“.
Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща –дълго търпението, и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба. А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие –ангел, светия. Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш между ангелите баща – дълготърпение, и майка – благост“.
към текста >>
Милосърдие –
ангел
, светия.
„Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка(кротост), а самият той е въздържанието. Когато кажем „въздържание“,трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата майка (кротостта). Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща –дълго търпението, и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба. А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш?
Милосърдие –
ангел
, светия.
Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш между ангелите баща – дълготърпение, и майка – благост“.
към текста >>
Милосърден ли си, ти си
ангел
, ти имаш между
ангелите
баща – дълготърпение, и майка – благост“.
Когато кажем „въздържание“,трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата майка (кротостта). Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща –дълго търпението, и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба. А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие –ангел, светия.
Милосърден ли си, ти си
ангел
, ти имаш между
ангелите
баща – дълготърпение, и майка – благост“.
към текста >>
74.
№125 (Петър Дънов)
Трето - за изпълнението Волята на Господа Бога нашего на земята, както е горе на Небето, между светлите
ангелски
ликове.
Ще посветите следующите три петъка, начиная с 10¬17-25 от тоя месец, за следующото: Първо - за прославлението и осветяванието името на Господа Бога нашего на земята между человеците и верующите и избраните от Веригата на Господа на славата: Спасител, покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ - за идванието на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните, и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина и да се възцари Господ Бог наш. Да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство". И да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас, и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките векове.
Трето - за изпълнението Волята на Господа Бога нашего на земята, както е горе на Небето, между светлите
ангелски
ликове.
И да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и един дух. И да се въдвори ред и хармония, песни и хваления - всяко знание и славословие. И да се радваме всички на Господа и Неговите дела. И да се весели Той в нашия живот и в делото на ръцете си. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават.
към текста >>
75.
Показалец на личните имена
Гавраил –
архангел
– П.
52, 54, 61, 71, 72 Велчев, Христо В. (Бургас) – У. 89; П.К. 49, 61, 72, 83
Гавраил –
архангел
– П.
К. 51 Георгиев, Александър-Коджакафалията (Бургас) – П.К. 71 Георгиев, Анастас (тъст на П. К., Бургас) – П. К.
към текста >>
Гина - Вж Г у м н е р о в а, Гина (
Ангелина
)
47, 85 Георгиев, Михалаки (писател) – П.К. 102 Гешов, Иван (Сливен) – У. 93; П.К. 76, 78
Гина - Вж Г у м н е р о в а, Гина (
Ангелина
)
Голов, Димитър (софийски книжар) – У. 105, 107, 108; П.К. 74, 87, 93, 95, 102 Граблашев (Граблашов), Велико (Васил, Величко) – У. 93,119; П.К.
към текста >>
Гумнерова, Гина (
Ангелина
) (София) – П.К.
Граблашев (Граблашов), Велико (Васил, Величко) – У. 93,119; П.К. 75, 95, 101 Гумнеров, Петко Иванов (София) – П.К. 90-92, 94-96, 102
Гумнерова, Гина (
Ангелина
) (София) – П.К.
90-92, 94-96, 102 Дебарол, Адолф (1801-1886, Франция) – П. К. 81 Джамбазов, Харалампи (Дряново) – П.
към текста >>
76.
Речник на остарели и чужди думи
Евангелие
и др.
Речник на остарели и чужди думи амвон (гр.) издигнато място в храм за проповед, за четене на
Евангелие
и др.
агрипния (гр.) бдение. архангел (гр.) върховен, най-висш ангел. От гръцката дума арх „главен“ или „изначален“ и ангелос „вестител“. аслъ (тур.) наистина, всъщност.
към текста >>
архангел
(гр.) върховен, най-висш
ангел
.
Речник на остарели и чужди думи амвон (гр.) издигнато място в храм за проповед, за четене на Евангелие и др. агрипния (гр.) бдение.
архангел
(гр.) върховен, най-висш
ангел
.
От гръцката дума арх „главен“ или „изначален“ и ангелос „вестител“. аслъ (тур.) наистина, всъщност. бахча (пер.-тур.) зеленчукова или овощна градина. бесовъпрошателство (ост.) извикване на зли духове.
към текста >>
арх „главен“ или „изначален“ и
ангелос
„вестител“.
амвон (гр.) издигнато място в храм за проповед, за четене на Евангелие и др. агрипния (гр.) бдение. архангел (гр.) върховен, най-висш ангел. От гръцката дума
арх „главен“ или „изначален“ и
ангелос
„вестител“.
аслъ (тур.) наистина, всъщност. бахча (пер.-тур.) зеленчукова или овощна градина. бесовъпрошателство (ост.) извикване на зли духове. благовременно (ост.) в удобен случай. благоутробие (ост.) милосърдие.
към текста >>
77.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
4 Вероятно става дума за
Евангелската
църква, за която П.
3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж. също писмо №39 от 25.07.1900 г. от „Епистоларни диалози“, част І, с. 198.
4 Вероятно става дума за
Евангелската
църква, за която П.
Киров пише в писмото си от 21.12.1900 г. в „Епистоларни диалози“, част І, с. 240. 5 Това е рождената сестра на Т. Стоименов (Стоянов) – Мария, за която се споменава в писмо №44 от 5.11.
към текста >>
На младия приятел му дадох едно
евангелие
.
226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор.
На младия приятел му дадох едно
евангелие
.
Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
към текста >>
78.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2
Велчев, печатар, книжар и автор на
евангелски
брошури.
Киров до Г. Миркович в „Епистоларни диалози“, част І, с. 243-244. Вероятно става дума за този дълг. 22 Братята Димитър и Христо В. Велчеви са по-големи братя на Николай В.
Велчев, печатар, книжар и автор на
евангелски
брошури.
Вж. бел. №39 и №102 от „Епистоларни диалози“, част І. Книжарница „Хр. В. Велчев“ отваря врати в Бургас около 1893 г. Там се продават учебници, книги за прочит и разни канцеларски материали.
към текста >>
79.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3
37 По това време пастор във Варненската
евангелска
(методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П.
Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов. 36 Николай В. Велчев.
37 По това време пастор във Варненската
евангелска
(методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П.
Дънов от Свищов. Вж. също по-нататък писмо №43 от П. Киров от 26.09.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 223. 38 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>
80.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4
Той е
евангелски
проповедник и
Херсон (дн. Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство. Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност.
Той е
евангелски
проповедник и
християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ).
към текста >>
Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските
евангелисти
.
заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г. получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език.
Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските
евангелисти
.
На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия. През лятото на 1901 г.
към текста >>
[Сведение за семейството на Колесников от „Изложение на Българското
евангелско
благотворително дружество в България за
От писмото на П. Киров, писано на 22 юни 1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников, който д-р Миркович иска да отхвърли. След датата 22 юни 1902 г. името на Колесников не се споменава в писмата на П. Дънов.
[Сведение за семейството на Колесников от „Изложение на Българското
евангелско
благотворително дружество в България за
1900-1901 г.“]. 44 Стефан Ж. Тънков от Шумен, преселил се в Бургас. Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К.
към текста >>
Активен член на бургаската
евангелска
общност.
името на Колесников не се споменава в писмата на П. Дънов. [Сведение за семейството на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“]. 44 Стефан Ж. Тънков от Шумен, преселил се в Бургас.
Активен член на бургаската
евангелска
общност.
Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др. около 1896 г. полагат основата на евангелската дейност в Бургас.
към текста >>
полагат основата на
евангелската
дейност в Бургас.
Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др. около 1896 г.
полагат основата на
евангелската
дейност в Бургас.
Събират се с арменците на съвместни евангелски служби. Семейството му се състои от г-жа С. Ст. Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст.
към текста >>
Събират се с арменците на съвместни
евангелски
служби.
Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др. около 1896 г. полагат основата на евангелската дейност в Бургас.
Събират се с арменците на съвместни
евангелски
служби.
Семейството му се състои от г-жа С. Ст. Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст.
към текста >>
от „Изложение на Българското
евангелско
благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].
Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст. Тънкови [Сведения за семейство Тънкови
от „Изложение на Българското
евангелско
благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].
към текста >>
81.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5
Учи няколко години в
евангелското
училище в Самоков.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5 45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18 януари 1865 г.
Учи няколко години в
евангелското
училище в Самоков.
Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г.
към текста >>
и започва
евангелска
дейност.
Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г.
и започва
евангелска
дейност.
С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора). В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в. заедно с
към текста >>
Иван Игнатов е активен член на
евангелската
църква в София.
г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“.
Иван Игнатов е активен член на
евангелската
църква в София.
48 Едно от важните изисквания в Школата на Учителя П. Дънов е отделянето на Божествен десятък. Той има по-голяма сила и смисъл, когато се събира на едно място. Десятък започва да се отделя при създаването на „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“, което П. Дънов и съмишленици учредяват във Варна още през 1897 г.
към текста >>
49 Вероятно от
евангелистите
.
Дънов е отделянето на Божествен десятък. Той има по-голяма сила и смисъл, когато се събира на едно място. Десятък започва да се отделя при създаването на „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“, което П. Дънов и съмишленици учредяват във Варна още през 1897 г. Това дружество може да се смята за първообраз на Веригата на Бялото Братство.
49 Вероятно от
евангелистите
.
50 Местност „Камъните“ има до днешното странджанско село Варовник, отстоящо на ок. 50 км от Бургас. В същата тази местност на 4 юли 1901 год.
към текста >>
025]Иде един
евангелски
проповедник и ние му казваме: „Днес ще
В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.
025]Иде един
евангелски
проповедник и ние му казваме: „Днес ще
тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон.
към текста >>
82.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6
59 Г-н Хад.[жи] Димитров, член на
евангелската
църква в Бургас. Брат
Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се установяват да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие. Жени се и има 1 дете. За тях говори П. Киров и в писмо № 66 от 7.11.1902 г. 58 Става дума за десятъка, който всеки член на новосформиращата се общност е приел за свое лично задължение да внася.
59 Г-н Хад.[жи] Димитров, член на
евангелската
църква в Бургас. Брат
му – хаджи Стефан поп Хаджидимитров, е трето дете на поп хаджи Димитър Хаджикостов и хаджи Пенка Повивкова, роден в Сливен през 1853 г. и починал в Бургас от туберкулоза на 2.5.1907 г. По професия е бил шивач на офицерски дрехи.
към текста >>
83.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
72 Читалище „
Архангел
Михаил“, гр.
71 Тодорка Балканджиева от гр. Хасково, за която става дума в писмо №55 на П. Киров от 18.11.1901 г. Вж. също бел. №57.
72 Читалище „
Архангел
Михаил“, гр.
Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г. 73 През 1897 г.
към текста >>
84.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10
На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на
Евангелисткото
дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев.
Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 – едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в.
На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на
Евангелисткото
дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев.
Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино.
към текста >>
85.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12
„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка
евангелска
църква, 1901. (Вж.
От какво страдаме и где е церът? “, Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“, София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.; „Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;
„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка
евангелска
църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед. Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У. „Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
към текста >>
Казанлък, Баптистка
евангелска
църква, 1901. (Вж.
16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“, София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.; „Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.; „Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.
Казанлък, Баптистка
евангелска
църква, 1901. (Вж.
РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У. „Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40 с.; Браун, П.
към текста >>
86.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15
Алексиев, който е бил отговорник на книжарницата на Българското
евангелско
дружество през 1897 г.
181 Сума, отделяна от членовете на Веригата за Бога. 182 Учителя Христос. 183 Божието причастие. 184 „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“ 185 Вероятно става дума за К.
Алексиев, който е бил отговорник на книжарницата на Българското
евангелско
дружество през 1897 г.
и по- късно е работил в книжарницата на Д. Голов. 186 Според френологичната наука. 187 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) е роден в Габрово. След гимназията завършва военно училище в Русия. Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на
към текста >>
87.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19
знак, символите на четиримата
евангелисти
в четирите края,
представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен
знак, символите на четиримата
евангелисти
в четирите края,
изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“.
към текста >>
88.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20
След това идва втората категория добродетели, която спада в
ангелския
свят: дълготърпение – бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното дете.
Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето.
След това идва втората категория добродетели, която спада в
ангелския
свят: дълготърпение – бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното дете.
Придобийте ги – и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вяра – бащата, кротост – майката, въздържание – тяхното дете. И тъй, аз казвам: според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение.
към текста >>
Придобийте ги – и ще бъдете между
ангелите
.
Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното дете.
Придобийте ги – и ще бъдете между
ангелите
.
Третата категория: вяра – бащата, кротост – майката, въздържание – тяхното дете. И тъй, аз казвам: според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение. Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители – майка ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра.
към текста >>
Някои казват: „Аз искам да отида между
ангелите
“.
Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, че кротостта е майка – тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта – значи имаш майка. „Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“ Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка (кротост), а самият той е въздържанието. Когато кажем „въздържание“, трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата майка (кротостта).
Някои казват: „Аз искам да отида между
ангелите
“.
Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща – дълготърпението, и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба. А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие – ангел, светия. Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш между ангелите баща – дълготърпение, и майка – благост“. 252 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>
Милосърдие –
ангел
, светия.
„Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“ Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка (кротост), а самият той е въздържанието. Когато кажем „въздържание“, трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата майка (кротостта). Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща – дълготърпението, и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба. А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш?
Милосърдие –
ангел
, светия.
Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш между ангелите баща – дълготърпение, и майка – благост“. 252 Това писмо се публикува за първи път. 253 П. Дънов пристига от Шумен в Търново на 4.11.1913 г. Там престоява около два месеца и на 3-5.01.1914 г.
към текста >>
Милосърден ли си, ти си
ангел
, ти имаш между
ангелите
баща – дълготърпение, и майка – благост“.
Когато кажем „въздържание“, трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата майка (кротостта). Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща – дълготърпението, и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба. А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие – ангел, светия.
Милосърден ли си, ти си
ангел
, ти имаш между
ангелите
баща – дълготърпение, и майка – благост“.
252 Това писмо се публикува за първи път. 253 П. Дънов пристига от Шумен в Търново на 4.11.1913 г. Там престоява около два месеца и на 3-5.01.1914 г. е вече в София.
към текста >>
89.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
История на
евангелските
църкви в България.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА 1. Вестители на истината.
История на
евангелските
църкви в България.
ІІ разширено изд. Без местоизд., Българско библейско дружество –ООД, 1994. 415 с. 2. Изложение на Българското евангелско благотворително дружество. За:
към текста >>
2. Изложение на Българското
евангелско
благотворително дружество.
1. Вестители на истината. История на евангелските църкви в България. ІІ разширено изд. Без местоизд., Българско библейско дружество –ООД, 1994. 415 с.
2. Изложение на Българското
евангелско
благотворително дружество.
За: – 1883-1884. Г.ІХ. Пловдив, търг. печ. „Труд“, 1884. 18 с.
към текста >>
90.
ПРЕДГОВОР
След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като
евангелски
пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане.
Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци.
След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като
евангелски
пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане.
В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен.
към текста >>
След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като
евангелски
пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане.
Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци.
След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като
евангелски
пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане.
В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен.
към текста >>
91.
02 ПИСМО
Аз само, мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, и да сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите
ангели
от Небето да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път. Откр.
Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особено поручение да ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. „Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го Любят." Ние сме в преддверието на едно велико изявление на Божията сила, Която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в небесните книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, Който ни е изкупил чрез своята велика благодат.
Аз само, мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, и да сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите
ангели
от Небето да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път. Откр.
19-11-17 намери благополучно. Мисля, д-р Мирков ще мине през Бургас идущия месец. В онова видение, което е видяла г-жа ви, друг път случвало ли се е такова нещо? Поздравете фамилията си нарочно от Мене. Приемете Моите искрени поздравления.
към текста >>
92.
03 ПИСМО
Имаме едно дълго послание от
ангел
Орифила и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не - ще ги пазим.
Люб. бр. Киров, Последното ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че ви е подарил да имате радост и веселие в Него. Аз се радвам за вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в Словото Божие. Колко е благ Бог, че ви е събудил чрез Своя свят Дух да търсите пътя на Истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните с чистото Слово на живота. Господ ни е съобщил напоследък много добри неща.
Имаме едно дълго послание от
ангел
Орифила и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не - ще ги пазим.
Господ, види се, голяма Любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас. Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, Който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо Царство. Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на ангелите Божии и всички святи духове с Него. Ние трябва да сме готови, защото вождът на спасението ще се яви.
към текста >>
Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на
ангелите
Божии и всички святи духове с Него.
Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание от ангел Орифила и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не - ще ги пазим. Господ, види се, голяма Любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас. Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, Който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо Царство.
Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на
ангелите
Божии и всички святи духове с Него.
Ние трябва да сме готови, защото вождът на спасението ще се яви. Знаците на времето показват, че краят е близо. И тъй, братя, укрепявайте се всеки ден в Господа. Пейте и възпявайте в сърцето си. И Господ, Който е винаги верен, ще ви благослови и ръководи във всяка Истина.
към текста >>
Напоследък Небето е било една стълба, по която
ангелите
Божии са слизали да ми донесат благите вести от горе на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.
Не се смущавайте от нищо, нито се грижете, Той е промислил за живота на всички ни. Нека се стараем всеки ден да вършим Неговата Воля усърдно и да правим добро. Аз очаквам от Господа много неща, които ми е обещал. И кога ги приема, ще ви направя съпричастници на небесните дарове. Колко велики обещания има да се изпълнят наскоро.
Напоследък Небето е било една стълба, по която
ангелите
Божии са слизали да ми донесат благите вести от горе на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.
Когато се яви, тогава ще Го познаем както сме познати и ще бъдем подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливанието на светия Му Дух. Поздрав от мене. Йоан 5,13-16. Йоан 2, 28-29.
към текста >>
93.
05 ПИСМО
Доброто ви писъмце от 12 того приех заедно със съобщенията ви от
Арахангела
Божий.
Варна, 18. XI. 1898 г. Люб. бр. Киров,
Доброто ви писъмце от 12 того приех заедно със съобщенията ви от
Арахангела
Божий.
Аз се радвам, че благий Бог в своята неизмерима Любов и благост е благоволил да ви посети чрез един от своите служители Небесни вестители. Но Сам Той за себе си задържа Славата и величието, което наскоро ще открий на света. Аз съм уверен, че благий и Всесилний Бог ви ръководи в пътя на Истината Си, чада, разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост. Моят дух се радва с вашия, че вие имате радост с Господа Исуса. Защото Негова Дух заедно с нашия свидетелствува, че ние сме чада Негови.
към текста >>
94.
06 ПИСМО
Арахангел
Михаил дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че Той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.
1898 г. Любез. ми бр. Киров, Приех вашето писмо и съобщенията. Благодаря ви много за сърдечните ви поздравления. Радвайте се, аз имам радостна вест.
Арахангел
Михаил дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че Той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.
Той чака заповед от Бога и щом приеме първия знак, ще затръби и ще тури в смущение всичките народи. И след това Господ Исус от Небето заедно с всичките светии ще пристигне да възстанови Новия ред на Царството. Аз чакам за обещанията. Идущата година ще почнем. Бдете и молете се.
към текста >>
Това е заповедта на
Арахангел
Михаила, Който иде от Бога с особена мисия да ми съобщи Волята Божия.
Господ е наша Крепост и спасение. Трябва всичко да пожертвуваме. Ний ще дадем благата вест. Заповядано ми е да ви кажа да отложите напечатването на Призванието Нова Родина. Има нещо важно да се притури и тъмните места се направят ясни.
Това е заповедта на
Арахангел
Михаила, Който иде от Бога с особена мисия да ми съобщи Волята Божия.
И трябва да чакам, докато премине всичко. Не се обезсърчавайте, братя. Призванието ще стане много по-славно, отколкото е сега. Гледай да не остане нещо от това напечатано. Разхвърляйте буквите.
към текста >>
При вас има много добри духове и
Ангели
, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко.
Поздрави другия мой брат. Ваш верен П. К. Дънов Съобщение за вас Радвам се, че Господ ви е възлюбил.
При вас има много добри духове и
Ангели
, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко.
Все, що желаете, ще ви бъде. Господ ще ви благослови. Идущата година вие ще дойдете, защото такава е Волята Му. И Сам Господ ще ви се открие тук в това място. Духът Му ще разтресе цяла България.
към текста >>
95.
12 ПИСМО
Нека да знае, че той скоро ще бъде посетен от своя
Ангел
Хранител.
За вази пишете на Хараламби и го питайте коя е причината за неговото мълчание. Да се не двоуми. Аз му казвам това. Пишете му и му съобщете това, което ви казвам, нека да не изгуби най-добрия случай за своето бъдеще. Сега е време: двоумения, немарения не са благоугодни томува, Който го зове.
Нека да знае, че той скоро ще бъде посетен от своя
Ангел
Хранител.
Защото иде време, когато ние няма да се церемоним с адското зло, нито ще правим почит на греха. Кога ви пиша втори път, ще ви кажа нещо повече. Поздравете Тодора, нашия любезен приятел, поздравляват ви и всички други тук. П. Тим. 2 гл.
към текста >>
96.
38 ПИСМО
На младия приятел му дадох едно
евангелие
, той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас, но е беден и види се затова и Господ го вика.
Аз имам да ви съобщя една радостна вест: Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двамина от тях особено се интересуват от Господа. Един е млад, другият - на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния кръг в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор.
На младия приятел му дадох едно
евангелие
, той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас, но е беден и види се затова и Господ го вика.
Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една библия и едно евангелие за в джоб. Ето, Господ ни е поменал. Той вижда нашата помощ, ние не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело.
към текста >>
Има още един, който ме е задължил да му доставя една библия и едно
евангелие
за в джоб.
Един е млад, другият - на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния кръг в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие, той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните.
Има още един, който ме е задължил да му доставя една библия и едно
евангелие
за в джоб.
Ето, Господ ни е поменал. Той вижда нашата помощ, ние не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да го извърши, както е нему угодно. Аз писах на д-ра и му обясних всичко, което беше потребно.
към текста >>
97.
39 ПИСМО
Ний ще видим Неговото благо Лице и Лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и
ангели
.
Нека прочие усърдно да се молим за осъществяването на Господните мисли: „Да се освети Неговото свято Име, да дойде Неговото Царство, да бъде Неговата Воля". Аз благодаря на Господа, Който ме е подкрепял със Своя благ Дух. Нека се радваме от нине. Господ няма да ни остави никога, моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост. Ние сме вечев обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към Дома на Нашия Небесен Баща.
Ний ще видим Неговото благо Лице и Лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и
ангели
.
Каква блажена мисъл: „Ще вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им", и „Греховете им и беззаконията им няма да спомена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне. Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли. Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта на Светия Си Дух. Нека бъдем чистосърдечни, за да приемем Неговото ръководство.
към текста >>
98.
69 ПИСМО
Зная, че сте человеци, а не
ангели
Зная, че имате свои си мъчнотии, скърби, разочарования, съмнения, незадоволство, подхлузвания и измам-вания.
Как мислите да победите света! Или да станете силни, или да очаквате да ви послуша Господ? Има заблуждения помежду ви. Разбирам работата добре. Не ви съдя.
Зная, че сте человеци, а не
ангели
Зная, че имате свои си мъчнотии, скърби, разочарования, съмнения, незадоволство, подхлузвания и измам-вания.
Но размишлявайте кому е по-добре да се служи! Бог е в света. Той действува вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за поправка, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълго търпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта. А как мислите сега! Не туряйте вашите планове и мисли за Божии.
към текста >>
99.
90 ПИСМО
Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката -благост, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с
ангелите
.
А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум и по душа, по сърце, по вярност и по смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на бащата - Любов и на майката - Радост, и на чадото им - Мира, да сте във връзка с Бога.
Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката -благост, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с
ангелите
.
Дайте място на Бащата - вяра и на майката - кротост, и на чадото - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира. Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен П. К. Дънов
към текста >>
100.
91 ПИСМА до Мария Казакова
„Моят
ангел
, казва Господ, ще бъде с тебе." ,,Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят".
„Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение.
„Моят
ангел
, казва Господ, ще бъде с тебе." ,,Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят".
С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша стенен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава.
към текста >>
По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат
ангелите
Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.
Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." ,,Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят". С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша стенен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия.
По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат
ангелите
Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.
Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина?
към текста >>
Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на
Евангелската
вест, на която Христос става начало и глава.
„Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." ,,Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят". С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша стенен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.
Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на
Евангелската
вест, на която Христос става начало и глава.
Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството.
към текста >>
НАГОРЕ
