Търсене в текстове за 'Активност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 37 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност.
Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси. За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост.
към текста >>

От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат.
Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него.
към текста >>

Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна.
Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация. Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П.
към текста >>

2. 250–300

Това не изключва неговата активност и инициатива в живота.
Всички души ще преминат през Божествения Огън, за да се изчистят от всяко користолюбие! Тогава те ще просветнат! 291 На Бога. С молитва и вяра ученикът трябва да предостави целия си живот на Бога! Това не изключва неговата активност и инициатива в живота. 292 Любовта на Бога. Всичко съществува чрез Любовта на Бога! 293 Мълчание и говорене.
към текста >>

3. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Тъмночервената краска рисува активността.
Защото много пъти употребяваме смирението например, но не сме имали закон да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползваме. По Светлината изобщо слизат всичките добри Духове, Божествените духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се привършват сметките и в Небето знаят дали имате да вземате, или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: Христос духа и това духане се преобърнало на Светлина, а пък Светлината - на Живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния Живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всякой ден да използваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират. И Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе Новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото 7 е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено.
към текста >>

4. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Тъмночервената краска рисува активността.
Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски, защото много пъти употребяваме смирението, например, но не сме имали закон да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползуваме. По светлината изобщо слизат всичките добри духове, Божествените духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се привършват сметките и в небето знаят дали имате да вземате или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: че Христос духа и това духане се преобърнало на светлина, а пък светлината — на живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всякой ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, повидимо като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея имаме всичките цветове, за които ще има да стане дума в книжката, която ще се отпечата.
към текста >>

5. 1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг

Горната част на небцето означава активност на волята.
Ще теглите една линия между тях. И тъй буквата Д" е закон, чрез който се дават условия за узряване на плодовете. Как се произнася буквата „Д"? Де се поставя езикът? — На горното небце. Горната част на небцето означава активност на волята. Значи, ти трябва да бъдеш активен. Тогава, между горната челюст и езика се образува една праззнина, един триъгълник. Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия.
към текста >>

6. 024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева

Той обаче отклонява предложението, тъй като в Устово възможностите му за борческа активност са твърде ограничени и оставането му там на практика би означавало бягство от своето призвание.
Богородица” във Варна и се озовава в родното си село Устово.16 Посрещането му е било необикновено радушно. През дванадесетгодишното му отсъствие в селото са настъпили доста положителни промени. По своето естество и мащаби те далеч не можело да бъдат сравнявани с тези във Варна. Преди всичко тук отсъствал кипежът на действието срещу противодействието. Като разбрали устовци, че свещеник Константин Дъновски е напуснал службата си във Варна и е свободен, най-настойчиво го поканили за свой свещенослужител. Той обаче отклонява предложението, тъй като в Устово възможностите му за борческа активност са твърде ограничени и оставането му там на практика би означавало бягство от своето призвание. След кратък престой в родното си село той се завръща обратно във Варна, където бива назначен на административна църковна служба във Варненската митрополия. Това е станало по инициатива на варненския гръцки владика Порфирий, който все още хранел симпатии към младия и енергичен свещеник, разчитайки че ще може с течение на времето да го спечели за фенерската кауза на църквата. Заемането на новата длъжност от отец Константин съвпада с раздвижването на тягостната атмосфера на българите във Варна и Варненско поради идването на руския вицеконсул Александър Викторович Рачински. Александър Викторович Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение.(VIII) Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински най-подчертано демонстрира своите симпатии към българите и става ярък защитник на българщината, като полага големи старания за охраняване интересите на онеправданите свои еднокръвни братя.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯТ

Активност - червено; искаш да растеш - зелено; да бъдеш умен - жълто; вяра - синьо; царствено да живееш, да имаш достойнство - виолетово.
Засяга ли се обаче някой религиозен въпрос, ще употребите всички стихове за синята краска, която се отнася до Истината и тогава Духът на Истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят. Вие искате да възпитавате волята си. За възпитанието на волята си ще употребите жълтата краска, понеже при възпитанието на волята, умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често попада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия. За да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще подигне вибрациите на червената краска и ще започне да се развива по един нормален път. Активност - червено; искаш да растеш - зелено; да бъдеш умен - жълто; вяра - синьо; царствено да живееш, да имаш достойнство - виолетово. Старайте се да си представяте в ума жълтата краска и се старайте да схванете съдържанието й. Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва; по този начин ще действате естествено върху вашата воля. Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта - ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения.
към текста >>

8. ХРАНЕНЕ

Чесънът е полезен, събужда активността.
Изобщо вечер, ако не ядете, ще бъде сто пъти по-добре. Прасковата за болния стомах действа много подкрепително. Щом има някой меланхолия, пуканки да яде. При пукането царевиците се разтварят - радиоактивна работа. Докато е меко житото, преди да узрее, леченбо е. Чесънът е полезен, събужда активността. Краставици и чесън отиват.Домати и чесън отиват. За сън вечер да се яде чесън и да се измиват краката с топла вода, да се предизвика реакция, да снеме кръвта надолу, да се изтегли от мозъка, за да може човек да спи./ Когато ядеш чесън, няма да дружиш с никого./ Заболее ли човек от артериосклероза, да яде по възможност по-малко и то проста и чиста храна. Да се храни с варено жито, варен ориз и плодове. Разнообразявайте храната си, защото всеки вид храна съдържа спицифични енергии, необходими за организма ви.
към текста >>

Сладката храна придава мекота на характера, киселата придава активност, енергия.
Да се храни с варено жито, варен ориз и плодове. Разнообразявайте храната си, защото всеки вид храна съдържа спицифични енергии, необходими за организма ви. Всеки плод съдържа нещо Божествено в себе си. (липсва стр. 410 от книгата - ще бъде добавена допълнително) Сладката храна придава мекота на характера, киселата придава активност, енергия. Киселата храна усилва волята на човека. Ако човек яде много мед, има опасност да се развали стомахът му. Ако никак не яде мед, пак има опасност за неговия организъм. В захарта има лъжа. Ако някой човек ви е дал нещо за ядене и в него е вложил една лоша мисъл, вие, като го изядете, ще почувствате мисълта и ще изпитате едно неразположение.
към текста >>

9. ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА

И ябълката е червена, но не събужда такава активност, както черешата.
До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила. Учителите трябва да учат децата най-напред как да се хранят, какво да ядат, какви са свойствата и качествата на храната, кои храни са най-полезни в здравословно отношение; след това те трябва да ги научат как да дишат, за да възприемат чистия въздух. Под "въздух" аз разбирам всички мисли, каквито и да са те, стига да дават стимул и благороден подтик на човешката душа. Каква идея се крие в динята, в пъпеша, в ябълката, крушата, сливата, черешата? Когато детето види червени череши, веднага става активно. И ябълката е червена, но не събужда такава активност, както черешата. Ябълката събужда в детето нещо по-фино, по-деликатно от черешата. При вида на ябълката, детето има един израз на лицето, а при вида на крушата - съвсем друг израз. Различните плодове събуждат различни чувства в човека. Правете наблюдения върху себе си да видите какви чувства събуждат у вас плодовете. Те действат възпитателно върху човека.
към текста >>

10. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

Когато ухото се разширява, и активността в човека се разширява.
Желая здравето на всички хора." После ще хванеш ухото си горе и ще кажеш: "Желая да бъда умен като всички умни хора, които са живели преди мен." Най- после ще хванеш средата на ухото си и ще кажеш: "Искам да бъда активен, експедитивен в чувствата си." Опъни ухото си долу и кажи: "Господи, помогни ми да стана разумен, както Ти си предвидил." Хванете се за ухото и си кажете: "Да работим! " Когато се продължава надолу ухото, и животът се продължава. Когато ухото се продължава нагоре, чистотата се увеличава. Когато ухото се разширява, и активността в човека се разширява. Когато ухото се скъсява, и животът става хилав. Затова вие трябва да теглите ушите. На онези хора, които умират рано, ушите се скъсяват. Забелязано е, че хора, у които ушите са дълги, живеят дълги години; а хора, у които ушите са къси, живеят малко време. Човек трябва да започне с малки опити да въздейства на паяци, мухи, постепенно да отива нагоре, докато дойде до човека.
към текста >>

11. ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА

Съществуват разумни, интелигентни сили в света, които имат голяма мощ и активност.
Между вас няма нито един истински праведен човек. Че хлябът и брашното се купуват и продават, това не те интересува! Казваш: "Това е в реда на нещата, установен чрез закон." Всеки трябва да реши тоя въпрос сам за себе си. Ако вие не го разрешите, има други сили, вън от вас, които ще го разрешат. Съществуват разумни, интелигентни сили в света, които имат голяма мощ и активност. Ако доброволно не им се подчините, те ще ви заставят насила. Като дойде законът на Любовта, няма да те пита какъв си и към каква партия принадлежиш, но ще те пита: "Купуваш ли хляба с пари и продаваш ли го? " - "Продавам го и го купувам." Господ ще каже: "Нямате право да продавате и купувате благото, което ви дадох! Нямате право да развращавате вашите братя и сестри! " - Казваш: "Аз имам особени вярвания." - Долу вашите вярвания!
към текста >>

12. ЛЮБОВТА СВЪРЗВА ЧОВЕКА С ЖИВАТА ПРИРОДА В НЕЙНАТА ЦЕЛОКУПНОСТ

Това привежда в активност цялото му естество.
ЛЮБОВТА СВЪРЗВА ЧОВЕКА С ЖИВАТА ПРИРОДА В НЕЙНАТА ЦЕЛОКУПНОСТ Учителя казва: Само Любовта е в състояние да свърже човека със силите на Живата Природа, с Възвишеното в света. Това привежда в активност цялото му естество.
към текста >>

13. ОПИТИ

При електричните места човек чувства в себе си активност, стремеж да тича, да говори високо, а при магнетични места човек е тих, спокоен, вдаден в размишление.
Учителя даваше разни опити с краските, за се да види тяхното физиологично и психическо влияние върху нас. Той препоръчваше и ред лечебни опити с цветните лъчи. Учителя даде ред правила за съня. При спане най-здравословното положение е, когато главата е обърната към север, защото тогава електромагнитните течения на Земята и тялото са в хармония. Учителя ни учеше да се ползваме от електричните и магнетични места в планините. При електричните места човек чувства в себе си активност, стремеж да тича, да говори високо, а при магнетични места човек е тих, спокоен, вдаден в размишление. Обикновено равните, зелени полянки на планините са магнетични, а острите скалисти места – електрични.
към текста >>

14. АКТИВНОСТ И ПРОЯВА НА ДУШАТА

АКТИВНОСТ И ПРОЯВА НА ДУШАТА
АКТИВНОСТ И ПРОЯВА НА ДУШАТА Бог направи този свят не за роби, а за забава на своите възлюблени деца. Рече ли човек да работи с Любов, неговата душа и Дух се събуждат, той влиза във връзка с физическия, Духовния и Божествен свят. Само по този начин човек може да разбере отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Целокупния живот. У ч и т е л я Външната активност, която проявяват хората, не е още истинска, защото при нея много от душевните сили остават непроявени.
към текста >>

Външната активност, която проявяват хората, не е още истинска, защото при нея много от душевните сили остават непроявени.
АКТИВНОСТ И ПРОЯВА НА ДУШАТА Бог направи този свят не за роби, а за забава на своите възлюблени деца. Рече ли човек да работи с Любов, неговата душа и Дух се събуждат, той влиза във връзка с физическия, Духовния и Божествен свят. Само по този начин човек може да разбере отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Целокупния живот. У ч и т е л я Външната активност, която проявяват хората, не е още истинска, защото при нея много от душевните сили остават непроявени. Човешката дейност не трябва да бъде нещо механично. При нея всички сили на човешкото съзнание трябва да бъдат активни. Има нещо по-горно от личността. Това е душата, възвишеното в човека. Има моменти на вътрешно озарение, на подем, на радост, когато човек обича всички, иска да живее за другите, да се жертва!
към текста >>

При новата форма на труда човек ще бъде активен в Живота – ще се приведат в активност всичките му сили и заложби.
Днес всички – и работници, и работодатели – са роби на механизирания живот. Всички са във вериги – едни видими, а други невидими. Така трудът става непоносим товар и тормоз, Животът губи своята красота и се обезцветява. При новия начин на труда Животът се изпълва с поезия. Изворът на Красотата в Живота е вътрешен, а не външен. При новата форма на труда човек ще бъде активен в Живота – ще се приведат в активност всичките му сили и заложби. А при сегашната форма на труда възвишеното в човека е неактивно, вътрешният човек е пасивен, човек е колело, винт в огромната машина и живее безрадостни, безцветни дни. Докато подтикът към труда не иде от глъбините на душата, не засяга най-възвишените й струни, дотогава трудът ще бъде тежест, бреме, макар и необходимо. Дотогава трудът ще има една тъмна, отрицателна страна – той ще бъде труд на принуждението. Обстоятелството, че душата на днешния човек не участва в труда, унижава човешкото достойнство, понеже при този начин на труда човек не е душа, ценна сама по себе си, а машина. Затова всички днес се чувстват нещастни, изпитват недоволство, скръб за нещо незнайно, копнеж към нещо, което и сами не могат да определят.
към текста >>

15. БЕЗ ОТЛАГАНЕ

Спре ли активността, не може да му се помогне.
С тези движения детето държи майката във връзка със себе си. Спре ли да прави движения, тя вече не може да му помогне. Също така и човек трябва да бъде активен. Тогава му се дава. Като е активен, той дава сигнализация за нуждите си. Спре ли активността, не може да му се помогне.
към текста >>

16. Четвърта част

Кинетичната енергия има по-голяма сила на активност, но нейните размери са по-малки, докато потенциалната енергия има размери на безгранично развитие.
Христос не казва, че ще влезеш в Царството Божие, ако си някой скъпоценен камък, поставен на короната на някой цар, а казва: "Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Небесно." Той влага тук идеята за смаляването. Детето е символ на едно пасивно състояние или тъй да се каже, те представлява потенциална енергия, енергия в спящо състояние. Но тази енергия не е в бездействие, защото в нея са складирани всички условия за нейното развитие. Тя е едновременно в потенциално и в кинетично състояние. Потенциалната енергия се превръща в кинетична, и обратно. Кинетичната енергия има по-голяма сила на активност, но нейните размери са по-малки, докато потенциалната енергия има размери на безгранично развитие. Разликата между детето и възрастния човек е същата... В идеята на детето има и друг смисъл. Ако дървото не се обърне в малка семка и не се посади наново в почвата, не може да започне своето развитие. То се извършва по два начина: едни се развиват, никнат чрез семена, а други чрез присадки. Има голяма разлика между растение, което се развива чрез присадки, и онова, което се развива чрез семка. Когато растението е от семка, то съдържа по-голяма сила от онова, което е излязло от издънка.
към текста >>

17. Основи на Паневритмията

В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили на човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност.
А психични движения са тия, които са свързани с определена мисъл. В Паневритмията няма излишни движения, т.е. движения без смисъл и без положително действие. Нейните движения са най-икономични. Те са най-целесъобразните движения, с които се постига най-голям резултат. В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили на човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност. По този начин Паневритмията се явява като стимулатор за извикване към живот на физическите и духовните сили на човека. Ето защо можем да кажем, че Паневритмията е наука, която регулира физическите, духовните и умствените процеси в човека. Можем да я наречем наука на хармоничните движения във връзка с човешките мисли и чувства. При Паневритмията човек трябва да мисли, да чувства и да се движи едновременно! Ако движенията не се свържат с човешките мисли и чувства, ако тия последните не присъстват и не участват, тогава тия движения ще бъдат механични и няма да имат онова мощно обновително и освежително действие върху тялото, ума, сърцето, душата и духа на човека!
към текста >>

Учащата се младеж чрез нея преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще се подтикне към идеен живот, творчество, идеализъм - всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение; благородните, чисти семена в душата му ще покълнат, ще се призоват към активност.
Тия сили, тия идеи, които са вложени в Паневритмията, ще бъдат действителност в Шестата раса. Паневритмията подготвя пътя за идването и. Паневритмията има още по-висши форми, които ще се дадат по-нататък в развитието на човечеството. Паневритмията - това е новото, което трябва да се внесе в културата. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Учащата се младеж чрез нея преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще се подтикне към идеен живот, творчество, идеализъм - всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение; благородните, чисти семена в душата му ще покълнат, ще се призоват към активност. И въвеждането на Паневритмията в училището и в обществото на възрастните ще даде голям тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. Тя ще даде нов подтик, нови възможности, нови хоризонти за подрастващото поколение на учащите се, както и за възрастните. По този начин ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда в живота като красиво зазоряване в душите. Днешните гимнастични упражнения и хореографията все са един тласък, път, подготовка за Паневритмията. Разбира се, Паневритмията не може да се изучава само чрез четене на литература по въпроса.
към текста >>

18. II. Слънчеви лъчи - Принципи

Всеки вид движение е свързано с известни сили в Природата и човека и ги събужда към дейност, към активност.
Движенията, които не са взети от нея, не са хармонични; те вредят на човека. Например някой път човек прави неестествени движения или взема неестествена поза. Чрез тези движения той влиза в едно низходящо течение. Хората страдат от неестествени движения. Красивите, естествените движения осмислят живота, вливат нови сили в него; те ползват човека, освобождават го от ограничения. Всеки вид движение е свързано с известни сили в Природата и човека и ги събужда към дейност, към активност. Всички движения са говор, особен език. Има линии на движение за всяка добродетел, за всяко психично състояние. Например как може да се изрази чрез движение, че един отива към някого с добро намерение? Има специални линии за милосърдие и пр. Всяка идея, всички страдания и радости имат особени линии на движение.
към текста >>

Стъпването по-рано на пръсти подтиква мисълта към активност; то има връзка с по-фините сили на душата.
Те съдържат в себе си в чист първичен вид слънчевия ритъм. Той е вложен и в музиката им. Тия упражнения са взети от светилището на посветените, свалени са от висшите области на Природата. * * * Движенията при тия упражнения не трябва да бъдат резки; те трябва да имат известна мекота, красиви линии, грациозност; при ходене да се стъпва по възможност по-рано на пръсти и после на петата. Ако се стъпва по-рано на петата, предизвиква се сътресение в гръбначния мозък, и при това тогава стъпките са по-груби, механични, нервни. Стъпването по-рано на пръсти подтиква мисълта към активност; то има връзка с по-фините сили на душата. При правене на тия упражнения цялото тяло трябва да вземе участие при всяко движение. Всички клетки трябва да се раздвижат при всяко движение, и всяка част на тялото трябва да прави движение в полето, в което се намира. Всяка мисъл, всяка идея може да намери своя външен израз в едно движение, и тогава то има мощно действие в света. Ето защо тия упражнения трябва да се правят с пълно съсредоточаване, с будно съзнание. Когато човек ги прави, не трябва да мисли за гъстата материя: за дрехи, обуща и пр.
към текста >>

19. Слънчеви лъчи 1942г.

Всѣки видъ движение е свързано съ известни сили въ природата и човѣка и ги събужда къмъ дейность, активность.
Движенията, които не сѫ взети отъ нея, не сѫ хармонични ; тѣ вредятъ на човѣка. Напримѣръ, нѣкой пѫть човѣкъ прави неестествени движения или взема неестествена поза. Чрезъ тѣзи движения той влиза въ едно низходещо течение. Хората страдатъ отъ неестествени движения. Красивитѣ, естественитѣ движения осмислятъ живота, вливатъ нови сили въ него; тѣ ползуватъ човѣка, освобождаватъ го отъ ограничения. Всѣки видъ движение е свързано съ известни сили въ природата и човѣка и ги събужда къмъ дейность, активность. Всички движения сѫ говоръ, особенъ езикъ. Има линии на движение за всѣка добродетель, за всѣко психично състояние. Напримѣръ, какъ може да се изрази въ движение, че единъ отива къмъ нѣкого съ добро намѣрение? Има специални линии за милосърдие и пр. Всѣка идея, всички страдания и радости иматъ особени линии на движение.
към текста >>

Стѫпването по-рано на пръсти подтиква мисъльта къмъ активность; то има връзка съ по-финнитѣ сили на душата.
Тѣ съдържатъ въ себе си въ чистъ първиченъ видъ слънчевия ритъмъ. Той е вложенъ въ музиката и движенията имъ. Тия упражнения сѫ взети отъ светилището на посветенитѣ, свалени сѫ отъ висшитѣ области на природата. *** Движенията при тия упражнения не трѣбва да бѫдатъ рѣзки; тѣ трѣбва да иматъ известна мекота, красиви линии, грациозность; при ходене да се стѫпва по възможность по-рано на пръсти и после на петата. Ако се стѫпва по-рано на петата, предизвиква се сътресение въ гръбначния мозъкъ, и при това тогава стѫпкитѣ сѫ по-груби, механични, нервни. Стѫпването по-рано на пръсти подтиква мисъльта къмъ активность; то има връзка съ по-финнитѣ сили на душата. При правене на тия упражнения цѣлото тѣло трѣбва да вземе участие при всѣко движение. Всички клетки трѣбва да се раздвижатъ при всѣко движение, и всѣка часть на тѣлото трѣбва да прави движение въ полето, въ което се намира. Всѣка мисъль, всѣка идея може да намѣри своя външенъ изразъ въ едно движение, и тогава то има мощно действие въ свѣта. Ето защо тия упражнения трѣбва да се правятъ съ пълно съсрѣдоточаване, съ будно съзнание. Когато човѣкъ ги прави, не трѣбва да мисли за гѫстата материя: за дрехи, обуща и пр.
към текста >>

20. Паневритмия 1938

Понеже движенията на паневритмията сѫ въ хармония съ космичния ритъмъ, който привежда въ активность цѣлокупния животъ, тѣ активиратъ всички спещи сили на човѣшката душа, привеждатъ ги къмъ дейность. 3.
Движенията при нея не сѫ произволни, но сѫ плодъ на познанието на живитѣ сили въ природата и на силитѣ, работещи и спещи въ човѣшкия организъмъ. Ето защо въ тия упражнения има нѣщо завладяваще, има нѣщо, което събужда възвишеното въ човѣка. Действието на паневритмичнитѣ упражнения е трояко: 1. Тѣ сѫ акумулатори, чрезъ които човѣкъ се свързва съ творческитѣ и съграждащитѣ сили на природата, приема ги и тѣ съдействуватъ за неговото развитие. Тия сили сѫ животворни. Понеже движенията на паневритмията сѫ въ хармония съ космичния ритъмъ, който привежда въ активность цѣлокупния животъ, тѣ активиратъ всички спещи сили на човѣшката душа, привеждатъ ги къмъ дейность. 3. Паневритмичнитѣ упражнения сѫ отъ такъвъ характеръ, че чрезъ тѣхъ човѣкъ изпраща сили, мисли, идеи въ свѣта, и тѣ продължаватъ да работятъ тамъ и да го претворяватъ. Нека разгледаме първото действие на паневритмията. Нейнитѣ движения не сѫ само упражнение на мускулитѣ, бѣлитѣ дробове и пр., но и за образуване връзка между живата природа и човѣка. Паневритмичнитѣ движения не трѣбва да се смѣсватъ съ обикновената гимнастика или балета. Тѣ се основаватъ на по-дълбокитѣ закони за влизане на човѣка въ връзка съ енергиитѣ на природата и тѣхното използуване за неговия растежъ.
към текста >>

Когато човѣкъ си дигне рѫката, то известни духовни сили сѫ въ активность, и той ги праща въ свѣта; и сѫщевременно той съ пръститѣ си приема известни сили отъ природата.
Всѣко движение на човѣка, макаръ и несъзнателно, има вѫтрешенъ смисълъ. Напримѣръ, туряне рѫката на гърба, това е скритиятъ, подлиятъ начинъ на постѫпване. Онзи, който иска да прободе нѣкого съ ножъ, скрива ножа задъ гърба си и му казва: „Добре дошълъ“. Единъ ораторъ, който държи рѫката си отзадъ на гърба си, пакъ крие нѣкаква мисъль. Тия движения сѫ изостанали отъ далечното минало. Когато човѣкъ си дигне рѫката, то известни духовни сили сѫ въ активность, и той ги праща въ свѣта; и сѫщевременно той съ пръститѣ си приема известни сили отъ природата. Става обмѣна. При паневритмичнитѣ движения трѣбва да се знае, какви енергии излизатъ отъ цѣлата рѫка, и какви специялно отъ всѣки пръстъ. Съ тия енергии, които ти изпращашъ отъ своята рѫка или отъ другъ нѣкой органъ, ти действувашъ на природата, и тя ще ти отговори. Ние не сме откѫснати отъ всемира. Има връзка между насъ и него.
към текста >>

Защото при движенията се подбуждатъ къмъ активность енергии, които човѣкъ приема и изпраща чрезъ рѫцетѣ си и чрезъ цѣлото си естество!
Могатъ да се правятъ опити и наблюдения, за да се види какво значение иматъ разнитѣ движения за приемане и предаване на известни енергии, физически и психически. Напримѣръ, нека вземемъ една отъ пѣснитѣ на Всемирното Братство: „Добъръ день“. Тая пѣсень се пѣе съ специални движения. Ако тя бѫде изпѣта съ и безъ движения, ще се види разликата. Изпълнена съ движения, тя има мощно действие върху изпълнителя и зрителя. Защото при движенията се подбуждатъ къмъ активность енергии, които човѣкъ приема и изпраща чрезъ рѫцетѣ си и чрезъ цѣлото си естество! Даже въ източнитѣ окултни школи се знае, че известни формули, за да иматъ по-мощно действие, произнасянето имъ се придружава съ движение и музика. Формулата се изпѣва и се превръща едновременно въ движение! Това сѫ тъй нареченитѣ „мантри“ на източнитѣ школи. И тия движения не сѫ произволни, но сѫ въ хармония съ музиката и съ идеята, вложена въ пѣсеньта. Всѣки органъ на тѣлото си има своя духовна страна.
към текста >>

Всички тия сили при паневритмията сѫ въ будность, творчество, активность и въ състояние на възприемчивость.
Той ще се стреми да разшири крѫга на съзнателния животъ. За да се улеснятъ двата процеса — вземане и даване — които се извършватъ при паневритмичнитѣ упражнения, при тѣхъ трѣбва да участвува съзнанието. Това е условието за целесъобразна обмѣна между човѣка и околната природа. Защото характерътъ на енергиитѣ, които човѣкъ изпраща и приема, зависи отъ будностьта на съзнанието, отъ идеята, която занимава човѣка при движението. Ето защо, паневритмичнитѣ движения не сѫ механични гимнастики, но една дейность, въ която взематъ участие всички сили на човѣшкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията сѫ въ будность, творчество, активность и въ състояние на възприемчивость. Ето защо, при тия упражнения трѣбва да се мисли. Всѣко движение безъ мисъль нѣма смисълъ. При тѣхъ е нуждно едно вѫтрешно концентриране. При движенията силата на човѣка седи въ концентрирането! Тъй дълбоко да се концентрира човѣкъ при тия упражнения, като че ли ги прави самъ!
към текста >>

Когато движимъ крака или рѫката, то този центъръ на мозъка дохожда въ дейность въ активность.
Знаемъ, че има двигателни, моторни центрове въ мозъка. Напримѣръ, има центъръ за движение на краката, такъвъ за движение на рѫцетѣ и пр. За всички видове движения има и центрове въ мозъка. И понеже говоримъ за съзнателни движения, тия центрове сѫ въ главния мозъкъ. Напримѣръ, центроветѣ за движение на краката и рѫцетѣ сѫ по горната часть на голѣмия мозъкъ. Когато движимъ крака или рѫката, то този центъръ на мозъка дохожда въ дейность въ активность. Ще разгледаме три страни на този въпросъ: 1. Всѣки центъръ на мозъка е свързанъ съ особенъ висшъ свѣтъ и съ Сѫществата, които живѣятъ въ него. Като правимъ тия или ония движения съ тѣлото си, ние привеждаме въ активность известенъ мозъченъ центъръ и чрезъ него се свързваме съ особенъ висшъ свѣтъ и Сѫществата, които живѣятъ въ него. По този начинъ, чрезъ движения на рѫцетѣ, краката и пр. ние правимъ връзка съ висшитѣ мирове и съ Сѫществата, които живѣятъ тамъ, и това много допринася за получаването на енергия и подкрепа отъ тия висши мирове. 2.
към текста >>

Като правимъ тия или ония движения съ тѣлото си, ние привеждаме въ активность известенъ мозъченъ центъръ и чрезъ него се свързваме съ особенъ висшъ свѣтъ и Сѫществата, които живѣятъ въ него.
И понеже говоримъ за съзнателни движения, тия центрове сѫ въ главния мозъкъ. Напримѣръ, центроветѣ за движение на краката и рѫцетѣ сѫ по горната часть на голѣмия мозъкъ. Когато движимъ крака или рѫката, то този центъръ на мозъка дохожда въ дейность въ активность. Ще разгледаме три страни на този въпросъ: 1. Всѣки центъръ на мозъка е свързанъ съ особенъ висшъ свѣтъ и съ Сѫществата, които живѣятъ въ него. Като правимъ тия или ония движения съ тѣлото си, ние привеждаме въ активность известенъ мозъченъ центъръ и чрезъ него се свързваме съ особенъ висшъ свѣтъ и Сѫществата, които живѣятъ въ него. По този начинъ, чрезъ движения на рѫцетѣ, краката и пр. ние правимъ връзка съ висшитѣ мирове и съ Сѫществата, които живѣятъ тамъ, и това много допринася за получаването на енергия и подкрепа отъ тия висши мирове. 2. Като движимъ нашитѣ органи: крака, рѫце и пр., ние привеждаме въ активность тия мозъчни центрове, които имъ съответствуватъ; съ туй последнитѣ привличатъ повече кръвь и повече енергии и съ това се развиватъ. А пъкъ такъвъ центъръ освенъ това отговаря и на известни висши духовни способности, напримѣръ на милосърдие, любовь, вѣра, надежда, умствени способности, наклонность къмъ музика, математика и пр. И тъй, чрезъ тия движения, ако сѫ правилни, ние можемъ да работимъ за развиването на нашитѣ мозъчни центрове, за излизането имъ отъ спещото положение, и по този начинъ можемъ да развиемъ и тия духовни дарби, които имъ съответствуватъ.
към текста >>

Като движимъ нашитѣ органи: крака, рѫце и пр., ние привеждаме въ активность тия мозъчни центрове, които имъ съответствуватъ; съ туй последнитѣ привличатъ повече кръвь и повече енергии и съ това се развиватъ.
Ще разгледаме три страни на този въпросъ: 1. Всѣки центъръ на мозъка е свързанъ съ особенъ висшъ свѣтъ и съ Сѫществата, които живѣятъ въ него. Като правимъ тия или ония движения съ тѣлото си, ние привеждаме въ активность известенъ мозъченъ центъръ и чрезъ него се свързваме съ особенъ висшъ свѣтъ и Сѫществата, които живѣятъ въ него. По този начинъ, чрезъ движения на рѫцетѣ, краката и пр. ние правимъ връзка съ висшитѣ мирове и съ Сѫществата, които живѣятъ тамъ, и това много допринася за получаването на енергия и подкрепа отъ тия висши мирове. 2. Като движимъ нашитѣ органи: крака, рѫце и пр., ние привеждаме въ активность тия мозъчни центрове, които имъ съответствуватъ; съ туй последнитѣ привличатъ повече кръвь и повече енергии и съ това се развиватъ. А пъкъ такъвъ центъръ освенъ това отговаря и на известни висши духовни способности, напримѣръ на милосърдие, любовь, вѣра, надежда, умствени способности, наклонность къмъ музика, математика и пр. И тъй, чрезъ тия движения, ако сѫ правилни, ние можемъ да работимъ за развиването на нашитѣ мозъчни центрове, за излизането имъ отъ спещото положение, и по този начинъ можемъ да развиемъ и тия духовни дарби, които имъ съответствуватъ. Паневритмичнитѣ движения, особено ако е спазенъ горниятъ законъ за съответствията, като проникватъ въ нервната система, префиняватъ я и правятъ да трепти въ хармония съ възвишенитѣ божествени идеи, чийто изразъ сѫ даденитѣ движения въ случая. 3. Отъ друга страна всѣки отъ тия мозъчни центрове е въ връзка съ особенъ органъ на тѣлото. Всѣки органъ си има особено мѣсто въ мозъка.
към текста >>

И щомъ приведемъ въ активность, въ разцвѣтъ нѣкой мозъченъ центъръ, влияемъ чрезъ него благотворно и върху съответнитѣ органи на тѣлото, и тѣ се развиватъ правилно, укрепяватъ се, ставатъ по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулиратъ се тѣхнитѣ функции.
А пъкъ такъвъ центъръ освенъ това отговаря и на известни висши духовни способности, напримѣръ на милосърдие, любовь, вѣра, надежда, умствени способности, наклонность къмъ музика, математика и пр. И тъй, чрезъ тия движения, ако сѫ правилни, ние можемъ да работимъ за развиването на нашитѣ мозъчни центрове, за излизането имъ отъ спещото положение, и по този начинъ можемъ да развиемъ и тия духовни дарби, които имъ съответствуватъ. Паневритмичнитѣ движения, особено ако е спазенъ горниятъ законъ за съответствията, като проникватъ въ нервната система, префиняватъ я и правятъ да трепти въ хармония съ възвишенитѣ божествени идеи, чийто изразъ сѫ даденитѣ движения въ случая. 3. Отъ друга страна всѣки отъ тия мозъчни центрове е въ връзка съ особенъ органъ на тѣлото. Всѣки органъ си има особено мѣсто въ мозъка. И щомъ приведемъ въ активность, въ разцвѣтъ нѣкой мозъченъ центъръ, влияемъ чрезъ него благотворно и върху съответнитѣ органи на тѣлото, и тѣ се развиватъ правилно, укрепяватъ се, ставатъ по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулиратъ се тѣхнитѣ функции. Много е важно, какви сѫ движенията, които прави човѣкъ. Нѣкой мисли, че движенията на човѣка сѫ произволни, че нѣматъ голѣмо значение. Напротивъ, всѣко движение има мощно действие върху нервната система и върху цѣлокупния духовенъ животъ. Ако човѣкъ направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответниятъ мозъченъ центъръ ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази върху здравословното състояние на органа, който този центъръ дирижира, тъй и върху духовнитѣ способности и дарби на човѣка. По всички горни причини чрезъ паневритмията освенъ че се постига духовенъ подемъ, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива животъ, здраве, сила въ всички органи на тѣлото!
към текста >>

21. Паневритмия 1941г.

Въ паневритмията всѣка линия на движение строго съответствува на известни сили на човѣшкия организъмъ и на човѣшкото съзнание и ги събужда къмъ дейность, къмъ активность.
А психични движения сѫ тия, които сѫ свързани съ опредѣлена мисъль. Въ паневритмията нѣма излишни движения, т. е. движения безъ смисълъ и безъ положително действие. Нейнитѣ движения сѫ най-економични. Тѣ сѫ най-целесъобразни движения, съ които се постига най-голѣмъ резултатъ. Въ паневритмията всѣка линия на движение строго съответствува на известни сили на човѣшкия организъмъ и на човѣшкото съзнание и ги събужда къмъ дейность, къмъ активность. По този начинъ паневритмията се явява като стимулаторъ за извикване къмъ животъ на физичнитѣ и духовни сили на човѣка. Ето защо, можемъ да кажемъ, че паневритмията е наука, която регулира физичнитѣ, духовни и умствени процеси въ човѣка. Можемъ да я наречемъ наука на хармоничнитѣ движения въ връзка съ човѣшкитѣ мисли и чувства. При паневритмията човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да се движи едновременно! Ако движенията на човѣка не се свържатъ съ човѣшкитѣ мисли и чувства, ако тия последнитѣ не присѫтствуватъ и не участвуватъ, тогава тия движения ще бѫдатъ механични и нѣма да иматъ онова мощно обновително и освежително действие върху тѣлото, ума, сърдцето, душата и духа на човѣка!
към текста >>

Учащата се младежъ чрезъ нея преди всичко ще се кали физически, и отъ друга страна ще се подтикне къмъ идеенъ животъ, творчество, идеализъмъ — всички идеи, вложени въ паневритмията, ще оживѣятъ у подрастващето поколение; благороднитѣ, чисти семена въ душата му ще покълнатъ, ще се призоватъ къмъ активность.
Тия сили, тия идеи, които сѫ вложени въ паневритмията, ще бѫдатъ действителность въ шестата раса. Паневритмията подготвя пѫтя за идването на последната. Паневритмията има още по-висши форми, които ще се дадатъ по-нататъкъ въ развитието на човѣчеството. Паневритмията — това е новото, което трѣбва да се внесе въ културата. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля въ училището. Учащата се младежъ чрезъ нея преди всичко ще се кали физически, и отъ друга страна ще се подтикне къмъ идеенъ животъ, творчество, идеализъмъ — всички идеи, вложени въ паневритмията, ще оживѣятъ у подрастващето поколение; благороднитѣ, чисти семена въ душата му ще покълнатъ, ще се призоватъ къмъ активность. И въвеждането на паневритмията въ училището и въ обществото на възрастнитѣ ще даде голѣмъ тласъкъ за вливане на нови културни ценности въ днешното общество. Тя ще даде новъ потикъ, нови възможности, нови хоризонти за подрастващето поколѣние на учащитѣ се, както и за възрастнитѣ. По този начинъ ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда въ живота като красиво зазоряване въ душитѣ. Днешнитѣ гимнастични упражнения и хореографията все сѫ единъ тласъкъ, пѫть, подготовка за паневритмията. Разбира се, паневритмията не може да се изучава само чрезъ четене на литературата по въпроса.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22533321380615