НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
75
резултата в
54
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда -
освободеното
си отечество.
отец Константин се установил трайно в храма "Св. Архангел Михаил". Отдал се в пълнота на най-важното за един духовник -пастирското служение. Неуморно наставлявал, изповядвал, проповядвал Словото Божие сред своите пасоми. Богатата му душевност, ерудиция и горчив жизнен опит му давали възможност да преценява склонностите на всяка душа и да я насочва по пътя към спасението.
Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда -
освободеното
си отечество.
През 1898 г. бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма. Православните християни от града продължавали да го посещават и да черпят от него наставления и отечески съвети за живота. Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи по време на Балканската война.
към текста >>
Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в
новоосвободените
земи по време на Балканската война.
Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда - освободеното си отечество. През 1898 г. бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма. Православните християни от града продължавали да го посещават и да черпят от него наставления и отечески съвети за живота. Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913).
Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в
новоосвободените
земи по време на Балканската война.
Гробът на отец Константин Дъновски По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св. Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски кръст, Общинският съвет на гр. Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име. По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край.
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет
, 7.07.1893 г.
Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото на века и с
освободените
през изминалите едно-две десетилетия негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения.
„Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма на Стефан Томов - преподавателят на Петър Дънов от Свищов. През пролетта на 1893 г. в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия на харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията на европейските селяни. Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот. Но те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е отнемано естественото право на самоинициатива.
Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото на века и с
освободените
през изминалите едно-две десетилетия негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения.
Също така не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. (17) „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>
3.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
е подписан Сан-Стефанския мирен договор и в резултат на Руско-турската война, България е
освободена
от петвековното турско робство.
На 28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават правото да се черкуват на български език и да учат българско четмо и писмо. Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край. Така още едно знамение от Господа се е осъществило. На 3 март 1876 г.
е подписан Сан-Стефанския мирен договор и в резултат на Руско-турската война, България е
освободена
от петвековното турско робство.
Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание. Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син.
към текста >>
4.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 1.09.1899 г.
Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом
освободени
от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие.
Аз съм благодарен, че Господ ме люби и е мой приятел и мога да се надявам на Него в тоя свет. Аз желая и Вие да придобиете един ден тази пълна любов, в която мир и радост царува. Земните блага са нищо при тая небесна благодат, която пълни душата с всяко задоволство. Дом Бащин е небето нам, наший път е към него. В домат на Отца нашего много жилища има.
Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом
освободени
от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие.
Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост. Ако и да Ви се случат някои мъчнотии, които несъмнено ще Ви дойдат, обаче не бойте се, Господ Исус ще Ви крепи. Аз имам много неща да Ви съобщя, но ще трябва да чакате докато Господ уреди всичко. Прочетете 10 гл. от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното.
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ
, 9.07.1900 г.
Ако техните сърца да бяха напълно
освободени
и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса.
Вашият живот трябва да се промени. Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят, те са Божий благословения. Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели, приятели на Господа Исуса, да не поставят спънки сами на живота си. Желанията им за всяко добро и благородно дело ще се изпълнят. Великите работи на Царството Божие не се мерят, както работите в тоя свят.
Ако техните сърца да бяха напълно
освободени
и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса.
Но и те, както и мнозина други, се спъват тука. Да, вяра – тя е необходима. Без вяра не може да се угоди на Бога. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно, и ще ви се даде. Господ няма да ви лиши от нищо добро, милостив е Той и благ.
към текста >>
6.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
бил одобрен и взет за редовен войник и
освободен
от военна служба през 1890 г.
Бил е към Кула. Не желаейки да стреля, когато дружината им получила заповед да влезе в сражение, се помолил и заболял от тежка дизентерия. Така го изпращат на лечение в болница в гр. Русе, където и го заварва примирието. 6. На 19-годишна възраст, 1887 г.
бил одобрен и взет за редовен войник и
освободен
от военна служба през 1890 г.
7. На 27-годишна възраст, 1895 г. встъпил в брак, за да помогне на една страдалческа душа – дух-скиталец, който молел за помощ. 8. На 32-годишна възраст, 1900 г, на 23 юли, неделя, 5 ч. сутринта, освободен от греха, е бил погребан в Христа Господа – е бил облечен в Духа Христов /Учителя/, в река Девня, при моста на жп. линия край гр.
към текста >>
сутринта,
освободен
от греха, е бил погребан в Христа Господа – е бил облечен в Духа Христов /Учителя/, в река Девня, при моста на жп.
6. На 19-годишна възраст, 1887 г. бил одобрен и взет за редовен войник и освободен от военна служба през 1890 г. 7. На 27-годишна възраст, 1895 г. встъпил в брак, за да помогне на една страдалческа душа – дух-скиталец, който молел за помощ. 8. На 32-годишна възраст, 1900 г, на 23 юли, неделя, 5 ч.
сутринта,
освободен
от греха, е бил погребан в Христа Господа – е бил облечен в Духа Христов /Учителя/, в река Девня, при моста на жп.
линия край гр. Варна – от Учителя, наречен г-н Петър Дънов. 9. На 35-годишна възраст, 1903-1904 г. е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от гр. Бургас през Анхиало /Поморие/, Месемврия /Несебър/, Варна, Русе, покрай Дунав –Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, София, Трън, южната граница и Странджа планина.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, - приема се 1909 г.
, 1909 г.
Сърцето трябва да бъде чисто, за да види ясно, умът трябва да е
освободен
от всички грешни образи, за да може да различи ясно кое е добро и кое е лошо.
Христос е светлина. И тази светлина за душата, сърцето и ума е тъй потребна, както светлината и топлината във физическия свят. Физическата светлина и топлина еднакво действуват на всички същества, но не всички от тях еднакво проявяват своя живот. Така и Христос, и Той еднакво действува върху всички человешки души, но не всички еднакво Го разбират в умствено отношение - това е по отношение на формата. За да разбере някой Христа, още повече Отца, потребно е да е завършил своята карма и да е влязъл в съгласие с Любовта, защото кармичният закон не е нищо друго освен отклонение от Закона на Любовта.
Сърцето трябва да бъде чисто, за да види ясно, умът трябва да е
освободен
от всички грешни образи, за да може да различи ясно кое е добро и кое е лошо.
Умният човек никога не счита лошото за добро. Той ги различава, тъй както се различава деня от нощта. Когато неразумният често счита злото за добро. Защото не само неща, които имат лош изглед, са лоши, но често и тия, които имат добър повидимому. Трябва человек да разбира същността.
към текста >>
8.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
и по този повод Той казва: „Ех, скроихте й едни тесни дрешки.”* Учителят е
освободен
и се завръща в София.* Виж „Изгревът”, том I, стр.
Учителят написва едно ободрително писмо на Кънчо и повдига духа му. Същата година на 27.01.1918 г. си заминава и ръководителят на Бургаското братство брат Пеню Киров. В негова чест Учителят дава песента „Благославяй”, която не позволява да се нотира. Нотират я в 1936 г.
и по този повод Той казва: „Ех, скроихте й едни тесни дрешки.”* Учителят е
освободен
и се завръща в София.* Виж „Изгревът”, том I, стр.
519, стр. 413 ÷ 414; том VIII, стр. 572, № 21,9. Кандидатът за женитба През 1922 г. майка ми завършва педагогическата гимназия с право да бъде основна учителка.
към текста >>
9.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1910 г.
Тринайсет. Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем
освободени
чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал.
Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват. Тия две числа воюват. Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплотява в двете, т а сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим.
Тринайсет. Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем
освободени
чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал.
Четиринайсет — то представлява две числа по седем. То е мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство. Значи, при всичките животни, които са искали да придобият знание и мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е мъдростта. Всичките сили, които работят в полето на мъдростта, си имат свой ръководител. Числото 15 е пак законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5+1=6.
към текста >>
10.
Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.
, 16.03.1914 г.
След туй квартиранта напуснал и
освободената
стая я предложили на Учителя.
Тогава на Учителя било предложено по покана на Петко Гумнеров да се прехвърли в неговото скромно жилище, като му предостави отначало сутерена т. е. приземния етаж. Гумнеров нямаше деца и с жена си живееше в една стая. А съседната стая я бил дал под наем и имал квартирант. Учителят известно време пребивава долу в мазето.
След туй квартиранта напуснал и
освободената
стая я предложили на Учителя.
Това е около 1905 г. Долу сутерена се оформя като кухня и трапезария. Започват да идват приятели и да посещават Учителя като биват поканени в трапезарията на чай и общи приказки. Така се създава едно малко домакинство, в което се включва и Учителят. Дават Му най-елементарни удобства.
към текста >>
11.
1915_08_08 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Търновското военно комендантство разтурва събора. Протокол...
, 8.08.1915 г.
Вечерта останалите вечеряха заедно на обща трапеза, като на всички се изясни, че не е по волята на комендантството дори да се събираме за храна.Към 9 часа вечерта Учителят заедно с група приятели, като отивали в града, били арестувани и задържани в комендантското управление, където били
освободени
в 12 часа и половина през нощта.От Всичко това разбрахме, че целта на комендантството е да не се събираме повече на събрания, било в града, било в лозята.
Киров по поръка на Учителя обяви, че всички може да излезем. Какво обаче се узна. Местното комендантско управление, предвид на това, че в страната е обявено военно положение, поради което събрания от рода на нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор, та горните лица, заедно с Др. Попов ги е изпратил в комендантството да проучат работата и решението на последното и се върнат и ни съобщят. Казаните лица се върнаха и съобщиха, че ходили в канцеларията на Търновското градско управление, където им казали да ни оповестят на всичко да се разотидем, в противен случай ще арестуват всички.Подир обед приятелите започнаха да напускат Търново.
Вечерта останалите вечеряха заедно на обща трапеза, като на всички се изясни, че не е по волята на комендантството дори да се събираме за храна.Към 9 часа вечерта Учителят заедно с група приятели, като отивали в града, били арестувани и задържани в комендантското управление, където били
освободени
в 12 часа и половина през нощта.От Всичко това разбрахме, че целта на комендантството е да не се събираме повече на събрания, било в града, било в лозята.
На другия ден, в неделя, на неколцина от Веригата било дадено от комендантството да разберат, че него ден, 9 август, Учителят трябва да напусне Търново. Така и стана. В неделя, на 9 август 1915 година, подир обед Учителят напусна Търново, като отпътува за Казанлък. Същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново всички лица, участвуващи на тазгодишната среща на Веригата.Край на годишната среща през август 1915 година.Забележка:Протоколите за Търновските събрания през 1914 г., както и през 1915 г., са преписани от тетрадките на брат Димитър Голов от гр. Котел. Роден е в махалата Галата.
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до учениците (архив на Няголов), София
, 16.08.1918 г.
___________________________________________* След като е
освободен
от заточението си, Учителят Петър Дънов изпраща това писмо от гр.
В него е всичката пълнота. Пълната Любов носи Божия Живот. 16.VІІІ.1918 г. гр. София(Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
___________________________________________* След като е
освободен
от заточението си, Учителят Петър Дънов изпраща това писмо от гр.
София. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>
13.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 30.09.1918 г.
** Учителят Петър Дънов е вече
освободен
от заточението и се е върнал в София.
Поздрав вам, на Паскалев, Щерев и всички други. Ж.К.В.О. (Жив е този, който ви обича) (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
** Учителят Петър Дънов е вече
освободен
от заточението и се е върнал в София.
На 29 септември 1918 г. в гр. Солун се подписва примирие между България и западните сили от Съглашението, победителки във войната 1914 1918 г. България се изтегля от всички освободени от нея територии и оставя в плен 90 000-на армия, макар че изобщо не е пленена в бойни действия. Искат абдикация на цар Фердинанд, което става на 3.10.1918 г., а на престола се възкачва синът му цар Борис III.
към текста >>
България се изтегля от всички
освободени
от нея територии и оставя в плен 90 000-на армия, макар че изобщо не е пленена в бойни действия.
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 ** Учителят Петър Дънов е вече освободен от заточението и се е върнал в София. На 29 септември 1918 г. в гр. Солун се подписва примирие между България и западните сили от Съглашението, победителки във войната 1914 1918 г.
България се изтегля от всички
освободени
от нея територии и оставя в плен 90 000-на армия, макар че изобщо не е пленена в бойни действия.
Искат абдикация на цар Фердинанд, което става на 3.10.1918 г., а на престола се възкачва синът му цар Борис III. Подробно за него виж в „Изгревът”, том XX, стр. 671 ÷ 688, 689 ÷ 890, 891 ÷ 1011. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>
14.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Планинският поток,
освободен
от леда, буйно скача по белите камъни и тича към долината.
Той гледа да я надвика: „Да, но аз първи си отъках платното, ти комай пак закъсня! ” Здравецът показа само предното кросно на своя стан и посочи към задното - още малко ми остава да го дотъка и сетне ще видите. И наистина, още свити и бледи, благоуханните му листенца показват нежното зелено платънце, едвам завило кросното няколко пъти. Тревата вече вредом се е появила. Тя разправя за тежката зима, за дебелия кожух на снега, що едвам я спасил от Вятъра Горянин, за кокичето, песен на безименна подранила птичка.
Планинският поток,
освободен
от леда, буйно скача по белите камъни и тича към долината.
От всички тия пролетни гости като че ли се чува радостно пение. Някъде из камънака Орфей сладкогласни се е скрил, кой тихо подръпва струните на своята златна арфа, не вдигнал още целия си глас, още не запял и засвирил с пълни гърди. Още Пан Козлоноги надува своята свирка и издава късни и изчезващи звуци на бягащата зима.Отвред потоци. Топящите се снегове бързат да очистят и върховете, за да посрещнат по-добре слънцето в нови бистри премени.Тичат и пеят хиляди потоци - скачат през камъни, лазят между гори и скали, пляскат с ръце и се радват.Снегът продължава да вали. Но той не е зимния хаплив сняг, а топла милувка на пролетния повей, който се здрависва с планинските стопани.Гората шуми.
към текста >>
15.
Арестуване на Учителя. Протокол за разпит - София, 21 юли 1925 г.
, 21.07.1925 г.
Учителят бива
освободен
още същия ден.
Сутринта рано Юрданка и Учителя се качват на влака, а на Горна Оряховица дошли военни и арестували Учителя и Го свалили на гарата. В София братята чакат на гарата и какво им е било изумлението като виждат, че Юрданка слиза сама с два куфара и допълнителен багаж. А един подхвърлил: „То какво излезе, ние посрещаме Юрданка, а не Учителя“. Тя разказала подробно какво се е случило с Учителя по пътя и братята веднага изпратили на д-р Жеков телеграма за случилото се. А той отива и се обажда на началника на полицията във Варна.
Учителят бива
освободен
още същия ден.
Накрая Го накарали да напише показания в полицията с какво се занимава, дали е враг на духовенството, на офицерството, на властта и на държавата. Засега има запазени два такива протокола за разпит на Петър Дънов. ПРОТОКОЛ за разпит на свидетели София, 21.юли 1925 г.
към текста >>
16.
Учителя е задържан от военните части във Велико Търново
, 29.08.1925 г.
На 29 август 1925 година, въз основа на военното положение в България, Учителя е задържан от военните части във Велико Търново, след няколко часа е
освободен
и на другия ден отпътува за София.
Учителя е задържан от военните части във Велико Търново
На 29 август 1925 година, въз основа на военното положение в България, Учителя е задържан от военните части във Велико Търново, след няколко часа е
освободен
и на другия ден отпътува за София.
към текста >>
17.
Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София
, 26.04.1927 г.
Забележка: От следобед братята ръководители бяха
освободени
от Учителя за заминаване по районите си - местожителствата си.
7 часа и 50 минути сутринтаДобрата молитва. Отче наш. Б. Ц. Н. Н.; Б. Ц. Н. З. (Бог царува на Небето; Бог царува на земята) Да бъде името му благословено!
Забележка: От следобед братята ръководители бяха
освободени
от Учителя за заминаване по районите си - местожителствата си.
Изгревът - Том 14РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 годинаI. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927 Протокола се записва от Тереза Керемидчиева.
към текста >>
18.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Първото езеро,
освободено
от лед, леко се бразди от вятъра.
Мисля си, че се разбираме. Сякаш мога да прелея мъката си в тях и те да ме излекуват завинаги. Защо скърбя?...Божието око. Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе.
Първото езеро,
освободено
от лед, леко се бразди от вятъра.
Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата.
към текста >>
19.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Първото езеро,
освободено
от лед, леко се бразди от вятъра.
Мисля си, че се разбираме. Сякаш мога да прелея мъката си в тях и те да ме излекуват завинаги. Защо скърбя?...Божието око. Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе.
Първото езеро,
освободено
от лед, леко се бразди от вятъра.
Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата.
към текста >>
20.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Първото езеро,
освободено
от лед, леко се бразди от вятъра.
Мисля си, че се разбираме. Сякаш мога да прелея мъката си в тях и те да ме излекуват завинаги. Защо скърбя?...Божието око. Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе.
Първото езеро,
освободено
от лед, леко се бразди от вятъра.
Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата.
към текста >>
21.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Първото езеро,
освободено
от лед, леко се бразди от вятъра.
Мисля си, че се разбираме. Сякаш мога да прелея мъката си в тях и те да ме излекуват завинаги. Защо скърбя?...Божието око. Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе.
Първото езеро,
освободено
от лед, леко се бразди от вятъра.
Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата.
към текста >>
22.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Първото езеро,
освободено
от лед, леко се бразди от вятъра.
Мисля си, че се разбираме. Сякаш мога да прелея мъката си в тях и те да ме излекуват завинаги. Защо скърбя?...Божието око. Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе.
Първото езеро,
освободено
от лед, леко се бразди от вятъра.
Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата.
към текста >>
23.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила
, 7.04.1930 г.
Той е най-красивият, защото е
освободен
от прашната земна дреха.После Учителят ни запита кой какво е мислил през тия 5 минути.
Отхвърлена тогава от тъй наречените „братя и сестри”, аз бдях до огнището с разплакани очи. Всички спяха, обиколени от нежни грижи, пък аз наблюдавах догарящите главни и зъзнех от двоен студ... Когато от езерните води се отдели онова Божествено лице, което с кураж и проникновен поглед и леко кимане на главата душата ми към живот възвърна. Златно Слънчево лице. Какво е името му? - Незнайният - тъй го наричам аз. Непостижим.
Той е най-красивият, защото е
освободен
от прашната земна дреха.После Учителят ни запита кой какво е мислил през тия 5 минути.
Някой каза дъб, някой роза, гълъб, крави, елени, сърни. С една реч, изговориха се имената на цяло райско стадо, ако би и в рая да има животни. И още какви ли не скъпоценни камъни се изредиха и плодни дървета, и цял полк от светии и ангели. Тази беседа ни внесе голяма радост. Като че ли всички тия неща вече ги виждахме и притежавахме.Облаците не мируват.
към текста >>
24.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
Той е арестуван и
освободен
по-късно.* През 1925 г.
Той няколко пъти търси Лулчев в квартирата му, но сестра Елена го задържа до късно. На другия ден, 9.06.1923 г., приятелят му Никифоров изчезва безследно. Лулчев е пенсиониран и уволнен от инженерната работилница. Стр. 12/1036 Той отказва предложението на неговите подчинени да направят контрапреврат.
Той е арестуван и
освободен
по-късно.* През 1925 г.
Лулчев се среща с царя и смело му казва: „Вие не сте цар за мене. Само Бог е цар, а царете са негови слуги, които трябва да внимават много да вършат Неговата, а не своята воля. Ако Вие сте цар на българите, Вие сте цар и на комунистите. Защо ги убивате? ” След разговора връзката се прекъсва.
към текста >>
Пристига телеграма от Англия, в която молят подсъдимия Любомир Лулчев да бъде
освободен
и да им бъде изпратен, понеже той е техен офицер.
Учителят казва на разтревожената сестра Невена Неделчева да му занесе едно одеало. Лулчев казва на затворените с него търговци Пиперкови, Паневи, Киндерови и други, че в скоро времете ще излязат на свобода, а той, Кирил, филови министрите са вече в духовния свят. При съдебното дирене и след разглеждане на двата му дневника на разговорите му с царя и с Учителя, съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят.†† Оставят го свободен в една стая на съдебната палата, Стр. 16/1036 където го намира Йордан Бобев и му донася исканите от него моливи и тетрадки. За Лулчев се застъпват еврейската синагога, във връзка със спасяването на евреите в България, Георги Томалевски, Николай Гръблев.
Пристига телеграма от Англия, в която молят подсъдимия Любомир Лулчев да бъде
освободен
и да им бъде изпратен, понеже той е техен офицер.
От Москва се обажда Молотов и нарежда: „В никакъв случай Лулчев да не бъде освободен и изтърван.” Той има лична ненавист към Лулчев, понеже той е усетил навремето съветски план за договор, неизгоден за България, като е казал на царя, че съветският министър Молотов няма подписани пълномощия за такъв договор. КГБ разкрива виновника. Намесва се и Цола Драгойчева, която била в една килия с Тимеви - убийците на жена му и за „благодарност”, че Лулчев й спасил живота, извиква руския посланник в съда и заявява заедно с него, че щом е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт. В своята последна дума пред съда Лулчеа заявява: „Не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който да съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия.” Той е единственият от подсъдимите, който не иска милост от съда.
към текста >>
От Москва се обажда Молотов и нарежда: „В никакъв случай Лулчев да не бъде
освободен
и изтърван.” Той има лична ненавист към Лулчев, понеже той е усетил навремето съветски план за договор, неизгоден за България, като е казал на царя, че съветският министър Молотов няма подписани пълномощия за такъв договор.
Лулчев казва на затворените с него търговци Пиперкови, Паневи, Киндерови и други, че в скоро времете ще излязат на свобода, а той, Кирил, филови министрите са вече в духовния свят. При съдебното дирене и след разглеждане на двата му дневника на разговорите му с царя и с Учителя, съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят.†† Оставят го свободен в една стая на съдебната палата, Стр. 16/1036 където го намира Йордан Бобев и му донася исканите от него моливи и тетрадки. За Лулчев се застъпват еврейската синагога, във връзка със спасяването на евреите в България, Георги Томалевски, Николай Гръблев. Пристига телеграма от Англия, в която молят подсъдимия Любомир Лулчев да бъде освободен и да им бъде изпратен, понеже той е техен офицер.
От Москва се обажда Молотов и нарежда: „В никакъв случай Лулчев да не бъде
освободен
и изтърван.” Той има лична ненавист към Лулчев, понеже той е усетил навремето съветски план за договор, неизгоден за България, като е казал на царя, че съветският министър Молотов няма подписани пълномощия за такъв договор.
КГБ разкрива виновника. Намесва се и Цола Драгойчева, която била в една килия с Тимеви - убийците на жена му и за „благодарност”, че Лулчев й спасил живота, извиква руския посланник в съда и заявява заедно с него, че щом е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт. В своята последна дума пред съда Лулчеа заявява: „Не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който да съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия.” Той е единственият от подсъдимите, който не иска милост от съда. „Бил съм съветник на царя, а живея в една барака 3 на 4 метра и тя ми е подарък от Учителя.” Вечерта преди прочитането на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни.
към текста >>
25.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
Тогава душата,
освободена
от всички окови, запява тази тържествена песен.
После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта.
Тогава душата,
освободена
от всички окови, запява тази тържествена песен.
Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта.Песента продължава:Умен да стана, добре да мисля, добре да любя.Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни.
към текста >>
26.
Учителя възлага на Стоянка Илиева да напише думите на Песента 'Мирът иде'
, 06.1934 г.
На следващия ден мирът дошъл, войната приключена и народите
освободени
от нея.Всички знаеха, че Учителят ми даде да напиша текста и одобри думите-.А когато преиздаваха песните на Учителя, след заминаването Му, Борис Николов не пожела да сложи този мой тест одобрен лично от Учителя в присъствие на много приятели.
Аз Му казвам: "Учителю, много трудно го написах". А Той: "Е, мирът иде, но трудно ще дойде. Затова ние го търсим и го викаме с мелодия. Мирът по друг начин не може да дойде, освен чрез песента". По-късно научих от възрастните приятели, че когато на времето през времето и към края на Европейската война, за да свърши войната и за да дойде мирът, Учителят една вечер изсвирва тази мелодия наречена "Мирът идва".
На следващия ден мирът дошъл, войната приключена и народите
освободени
от нея.Всички знаеха, че Учителят ми даде да напиша текста и одобри думите-.А когато преиздаваха песните на Учителя, след заминаването Му, Борис Николов не пожела да сложи този мой тест одобрен лично от Учителя в присъствие на много приятели.
За мен това беше възмутително. Как може един ученик на Учителя да не изпълни Волята Му? Това не мога да го разбера и досега. Или ученикът не е ученик или Учителят не е Учител. И понеже Учителят за мене е Всемировият Учител, то следва, че ученикът не е ученик.
към текста >>
27.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1935 г.
Който има любов, той е
освободен
.
Не е важно сега, че си в един клас, но как ще свършиш класа. За всеки клас има матура с диплом - така е в Божествения свят. Всякой иска да поправи другите хора, не гледа, че той е причината, все другите гледа да поправи. Сега ще ви се чете една лекция, каквото разберете, като ученици. Онзи, който дава пари назаем, дава условия за престъпления, понеже онзи, който е взел, не може да ги върне и почва да лъже.
Който има любов, той е
освободен
.
Между четенето и приложението има съотношение. Не само да прочетете, но и да приложите прочетеното. Изгревът - Том 17 29. [Разговор с Учителя на] 12.VIII.1935 г. при чешмата Махабур
към текста >>
28.
Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...
, 7.07.1938 г.
Д-р Николаев е
освободен
на 24 януари 1938 г.
- главен секретар на Министерството на външните работи. 1936-1938 г. е министър на народното просвещение. От 1938 г. е министър на вътрешните работи във второто правителство на Кьосеиванов.
Д-р Николаев е
освободен
на 24 януари 1938 г.
като министър на просвещението и назначен същия ден като министър на вътрешните работи. Лулчев го смята за много заядлив. И това се сбъдва. По времето, когато той оглавява вътрешното министерство, започва разследване на самоубийства на т.нар. последователи на Учителя Дънов, като пресата обвинява Учителя Дънов.
към текста >>
той е
освободен
и е назначен о.з.
По времето, когато той оглавява вътрешното министерство, започва разследване на самоубийства на т.нар. последователи на Учителя Дънов, като пресата обвинява Учителя Дънов. Срещу Лулчев е заведено следствено дело за блудство с малолетно момиче, което впоследствие прави опит за самоубийство. Започва конфликт между Лулчев и Николаев. На 14 ноември 1938 г.
той е
освободен
и е назначен о.з.
генерал Никола Недев. Ето какво разказва Лулчев по тази история: Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г. 256 - ...Щом замина царят в странство, онези, които бяха разбрали какви са моите разбирания и къде тикам царя, веднага ми скроиха един кюляф, да го нарека на прост език. - Един капан.
към текста >>
е
освободен
от този пост, понеже е поддържал връзки с Александър Стамболийски.
Завършва военно училище. След войните от 1912-1913 г. е назначен за «инспектор на дворците». Бил е властолюбив и диктатор и затова цар Борис III го наричал с името на римския император Калигула. След преврата на 9 юни 1923 г.
е
освободен
от този пост, понеже е поддържал връзки с Александър Стамболийски.
Върнат е на служба през 1932 г. Изпълнявал е политически мисии на царя, поради което е бил наричан «цар Генчо». Осъден на смърт от Народния съд. 22. По заповед на вътрешния министър Николаев, полицията забранява събранията на Изгрева под предлог, че не са искали разрешение за събиране на хора на групи. Според царя това са произволи и дивотии, но от друга страна, той нарежда на полицията да ограничава сектите.
към текста >>
е
освободен
от затвора, за да спре разбунтувалите се войски след пробива на Добро поле.
«Земеделско знаме». 1908-1923 г. -депутат. През 1915 г. е осъден на доживотен затвор за обида на цар Фердинанд, понеже се бори срещу войната. През 1918-1919 г.
е
освободен
от затвора, за да спре разбунтувалите се войски след пробива на Добро поле.
Застава начело на въстанието и основава Радомирската република. В правителството на Т. Теодоров е назначен за министър на благоустройството през 1918-1919 г. От 1919 г. до 1923 г.
към текста >>
Луков е много голям и Луков бива
освободен
през януари 1938 г.
Войниците са откупували стотици яйца, сипвали са жълтъците в големи дамаджани, запечатвали са ги и са ги изпращали в Германия с хладилни вагони. Купували цели тенекии с мед и чували със захар. Не са грабели, но са ги плащали с български банкноти, произведени от германците. 117. Генерал Христо Луков - министър на войната през 1935-1938 г. Гер-манофил. Конфликтът между министър-председателя Кьосеиванов и ген.
Луков е много голям и Луков бива
освободен
през януари 1938 г.
Вж. бел. №25. 118. Херман Гьоринг, генерал-фелдмаршал, министър-президент на Прусия и министър на въздухоплаването на Германия от 1935 г.; председател на Райха от август 1933 г. 119. България е съюзник на Германия в Първата световна война и губи войната заедно с нея и плаща репарации и се откъсват територии от нея. Към 12 януари 1939г. Германия бави военния заем към България за доставка на оръжие.
към текста >>
Обвинен е като един от виновниците за националните катастрофи, съден, но
освободен
от затвора през 1923 г.
- министър на народното просвещение. 1910-1911 г. - министър на вътрешните работи в правителството на Александър Малинов. 1918-1919 г. - министър на благоустройството.
Обвинен е като един от виновниците за националните катастрофи, съден, но
освободен
от затвора през 1923 г.
През 1931 г. - министър на вътрешните работи в правителството на Александър Малинов. От 1931 г. до 1934г. е министър-председател на 48-ото и 49-ото правителства на Царство България.
към текста >>
е
освободен
от немски парашутисти и прехвърлен в окупираната от хитлеристите Северна Италия, където възглавява правителство на Италианската социалистическа република.
Накрая Мусолини е свален на 25 юли 1943 г., арестуван, за да бъде съден. А преди това се прави десант на остров Сицилия на 10 юли 1943 г. от войските на САЩ, Англия и Франция и с това се прави пробивът на юг и оформянето на Южния фронт. Мусолини е арестуван от правителството на Бадолио и е интерниран в планината Гран Сасо. На 12 септември 1943 г.
е
освободен
от немски парашутисти и прехвърлен в окупираната от хитлеристите Северна Италия, където възглавява правителство на Италианската социалистическа република.
При отстъплението на немските войски прави опит да избяга в Швейцария, но е заловен от партизаните и убит на 27 април 1944 г. Това е нестабилното съединение. И нещо много важно, което се забравя: Чърчил е искал да се открие Южният фронт на Балканите. Ако това беше станало, то България щеше да бъде разрушена, народът - избит и страната щеше да бъде окончателно окупирана от Турция и Гърция. Но Учителят отклонява този план на Чърчил.
към текста >>
целият Китай е
освободен
, а Чан Кайши с неговата армия под закрилата на американския флот се прехвърлят на остров Тайван.
операция срещу японците, окупирали Манджурия. До 20 август 1945 г. японската армия в Квантунския полуостров капитулира. Това дава условия за нова офанзива на комунистите в Китай и от 1948 г. до 1949 г.
целият Китай е
освободен
, а Чан Кайши с неговата армия под закрилата на американския флот се прехвърлят на остров Тайван.
И на финала трябва да споменем, че Чан Кайши и Мао Цзедун са баджа-наци, водят за жени две балдъзи. Оженили са се за две рождени сестри. И през цялото това време по радио Лондон слушахме коя от двете сестри е по-силна и коя е тази, която ще управлява Китай. Така че и двете сестри бяха като императрици, едната - при Чан Кайши, а другата - при Мао Цзедун. Изгревът - Том 20
към текста >>
29.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
и по този повод Той казва: „Ех, скроихте й едни тесни дрешки.”* Учителят е
освободен
и се завръща в София.* Виж „Изгревът”, том I, стр.
Учителят написва едно ободрително писмо на Кънчо и повдига духа му. Същата година на 27.01.1918 г. си заминава и ръководителят на Бургаското братство брат Пеню Киров. В негова чест Учителят дава песента „Благославяй”, която не позволява да се нотира. Нотират я в 1936 г.
и по този повод Той казва: „Ех, скроихте й едни тесни дрешки.”* Учителят е
освободен
и се завръща в София.* Виж „Изгревът”, том I, стр.
519, стр. 413 ÷ 414; том VIII, стр. 572, № 21,9. Кандидатът за женитба През 1922 г. майка ми завършва педагогическата гимназия с право да бъде основна учителка.
към текста >>
30.
Формула за ограждане, дадена от Учителя, 7 юли 1939
, 7.07.1939 г.
Колко сме ние щастливи, понеже сме
освободени
да се грижим за себе си - това Господ прави за нас и колко хубаво ги прави.
1) Господи, огради ни с благия си Дух, да можем да изпълним Твоята свята воля. 2) Господи, огради ни с благия си Дух, да осветим Твоето име на земята. 3) Господи, огради ни с благия си Дух, да работим за идването на Твоето царство на земята. Да бъде благословен Господ Бог наш. Амин. "Най-красивото състояние в света е да се молиш" - казва Учителят.
Колко сме ние щастливи, понеже сме
освободени
да се грижим за себе си - това Господ прави за нас и колко хубаво ги прави.
Освободи ни Той от този товар. Мили сестрички, колко е хубаво, че щом искаме, веднага сме заедно и душите ни - в един духовен контакт. Бъдете смели и неуморими в служене на Бога, всичко друго ни е уредено. Колко много още има да се пише, но това остава устно да го изпълня, когато ще ми дойдете на гости за празниците. Как се радвам за тези дни, когато ще си приказваме само за Бога и за Учителя ни.
към текста >>
31.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Духът беше
освободен
.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа.
То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания.
Духът беше
освободен
.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа.
Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена.
към текста >>
32.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли
, 23.07.1940 г.
Духът беше
освободен
.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа.
То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания.
Духът беше
освободен
.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа.
Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена.
към текста >>
33.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли
, 24.07.1940 г.
Духът беше
освободен
.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа.
То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания.
Духът беше
освободен
.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа.
Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена.
към текста >>
34.
Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд
, 25.12.1944 г.
Д-р Николаев е
освободен
на 24 януари 1938 г.
- главен секретар на Министерството на външните работи. 1936-1938 г. е министър на народното просвещение. От 1938 г. е министър на вътрешните работи във второто правителство на Кьосеиванов.
Д-р Николаев е
освободен
на 24 януари 1938 г.
като министър на просвещението и назначен същия ден като министър на вътрешните работи. Лулчев го смята за много заядлив. И това се сбъдва. По времето, когато той оглавява вътрешното министерство, започва разследване на самоубийства на т.нар. последователи на Учителя Дънов, като пресата обвинява Учителя Дънов.
към текста >>
той е
освободен
и е назначен о.з.
По времето, когато той оглавява вътрешното министерство, започва разследване на самоубийства на т.нар. последователи на Учителя Дънов, като пресата обвинява Учителя Дънов. Срещу Лулчев е заведено следствено дело за блудство с малолетно момиче, което впоследствие прави опит за самоубийство. Започва конфликт между Лулчев и Николаев. На 14 ноември 1938 г.
той е
освободен
и е назначен о.з.
генерал Никола Недев. Ето какво разказва Лулчев по тази история: Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г. 256 - ...Щом замина царят в странство, онези, които бяха разбрали какви са моите разбирания и къде тикам царя, веднага ми скроиха един кюляф, да го нарека на прост език. - Един капан.
към текста >>
35.
Заминаването на Учителя
, 27.12.1944 г.
Затова ти сега си
освободена
завинаги от такава голяма отговорност, никога занапред няма да раждаш.
И тъй, Учителят си замина в сряда, а погребението бе извършено в неделя. А беше такъв студ, всичко беше сковано от студа. На мене лично по това време ми се дадоха от Невидимия свят следните слова: „Светлите разумни същества се интересуват от тебе като помагат на всичко, което е добро по великата Воля на Великия Миров Учител благ. Ти, твоите деца с Крум задачите си блестящо ги реши. Ти завърши един златен кръг в твоя живот с тях.
Затова ти сега си
освободена
завинаги от такава голяма отговорност, никога занапред няма да раждаш.
Слава на Бога, слава на Великия Миров Учител благ, слава на светлите разумни същества! “ „За нашия поглед“, казват те, „няма скрито, покрито.“ Той беше си заминал вече, поклоних Му се и казах или не казах нещо, нищо не помня. А Той така, като че е заспал. Вече не дишаше. Беше 7.30, а Той в 6.30 ч си заминал.
към текста >>
36.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №49
, 28.02.1901 г.
“. Отпосле разбрах, че непременно трябваше да бъда аз
освободен
.
Болките ми бяха много големи, и знай, че такива мъки всеки от света чувствителен човек не може изтърпя. Човек може да припадне. Аз бях укрепяван от Божия пратеник Гавраил няколко пъти и туй, което се искаше да направя, укрепен със силата Божия, аз [го] направих. Не беше лесно, пак казвам. Но ми се казваше: „Дерзай!
“. Отпосле разбрах, че непременно трябваше да бъда аз
освободен
.
Моята вяра се опитва. Или Бога люби повече, или жената. Но тази милост на небесния ни Отец на[д]ви всичко и ме освобождава. Тази моя случка дава на мен Божествено вразумление и на бр. Тодор – сила.
към текста >>
37.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №40
, 15.08.1900 г.
Дирих го после, но той не се намери и аз тъй
освободен
целия ден хвалих и славих Бога.
На 7 август напуснах и първият страх се яви в мен и взе да ме мъчи. Аз не искам уж да се плаша, но той ме гризеше и така поминах два дни. На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене.
Дирих го после, но той не се намери и аз тъй
освободен
целия ден хвалих и славих Бога.
И сега и да мисля не мога вече за такива страхове. Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка. Аз не помнех на какво е това емблема, но после, след време, като беше ми се дал вече дарът, намерих в Евреите 6:19, че е било надежда. И тъй и тя несъзнателно ми давала това, от що съм имал нужда. На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143.
към текста >>
38.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №86
, 24.09.1904 г.
И когато всичко се приготви, то и ний ще бъдем
освободени
тогава от това положение, което, мисля, че и него Господ определя засега тъй да бъде.
Получих писмото Ви на 22-ри того. То ме завари малко по-спокоен. Благодаря за братските ти утешения, които послужиха като балсам на наранената ми душа. Наистина добре си предугадил – аз имам много добри преднамерения за делото Божие. Виждам, че сега всичко остава в застой, но като че ми се струва, че тъй трябва да е за малко време, докато приготви Господ нещо по-високо за нас.
И когато всичко се приготви, то и ний ще бъдем
освободени
тогава от това положение, което, мисля, че и него Господ определя засега тъй да бъде.
Ще ти доверя мои едни мисли, с които искам да те сондирам. Дали добре ще бъде да вземем от дружествените пари184 едно място в гр. Бургас от 200 кв.м, в което ще построят една къща от две стаици и ще коства всичко, двор и къща, около 1000 лв.? Това място се намира близо, между нас и протестантската църква. В тази къща искам да живеете Вий и Тодор и да бъде записана или на трима ни, или въз Вас.
към текста >>
39.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №6
, 12.11.1898 г.
Да, радостта ни е радост голяма, но още по-голяма ще е, когато бъдем
освободени
от ръцете на лукавия.
Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него. Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават. С радост ти говоря, братко. Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата. Радвай се, моля, и ти за нас, твоите братя, и моли Създателя ни за по-скорошното ни избавление и удостояване с Духа Святаго както за мен, така също и за бр. Тодора.
Да, радостта ни е радост голяма, но още по-голяма ще е, когато бъдем
освободени
от ръцете на лукавия.
Доста изкушения ни прави той, но благодарение Богу, че от голямата Си към нас любов ни пази чрез Архангела Божий и други Сили. Много се боя, братко, за да не сгрешим вече отсега, затова [те] моля, моли се на Благия ни създател да ни даде сила, за да противостоим против всички изкушения и победители да излезем до уреченото време. Като скратявам писмото си, те целувам с най-искрено сърце и моля Бога за по-скорошното ни събиране наедно, гдето да можем да вършим предназначената ни работа от благия ни Спасител. Твой бр. в Христа Господа: Пеню Киров
към текста >>
40.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №24
, 01.11.1899 г.
Тогава той е
освободен
от греха и се е „спогребал в Христа Господа".
(П.К., № 24, 27.10.1899 г.) 100. Кръщението на П. Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч. сутринта на р. Девня при моста на жп линията край Варна.
Тогава той е
освободен
от греха и се е „спогребал в Христа Господа".
(П.К., № 24, 27.10.1899 г.)
към текста >>
41.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда -
освободеното
си отечество.
отец Константин се установил трайно в храма "Св. Архангел Михаил". Отдал се в пълнота на най-важното за един духовник -пастирското служение. Неуморно наставлявал, изповядвал, проповядвал Словото Божие сред своите пасоми. Богатата му душевност, ерудиция и горчив жизнен опит му давали възможност да преценява склонностите на всяка душа и да я насочва по пътя към спасението.
Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда -
освободеното
си отечество.
През 1898 г. бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма. Православните християни от града продължавали да го посещават и да черпят от него наставления и отечески съвети за живота. Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи по време на Балканската война.
към текста >>
Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в
новоосвободените
земи по време на Балканската война.
Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда - освободеното си отечество. През 1898 г. бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма. Православните християни от града продължавали да го посещават и да черпят от него наставления и отечески съвети за живота. Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913).
Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в
новоосвободените
земи по време на Балканската война.
Гробът на отец Константин Дъновски По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св. Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски кръст, Общинският съвет на гр. Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име. По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край.
към текста >>
42.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя
, 31.12.1901 г.
Когато го прекарвали през Гюргево, находящите се там наши емигранти-хъшове мислейки, че гавазите ще го отведат в Русия, се опитали да нападнат последните и да го отнемат от ръцете им, но Славков ги отклонил от целта, като пояснил, как ще бъде
освободен
.
Последните го хващат под ръце и го отвеждат право в руското консулато. Там генерал-консулът Кожевников го приел и, като му съобщил начина за изтръгването му от турските ръце, заповядал на гавазите да го отведат веднага в Букурещ. Прехвърлили го в гр. Гюргево и в Букурещ, дето своевременно бил предаден на руския посланик граф Орлов. Последният го освободил и му поръчал да се яви в Българския Централен Комитет.
Когато го прекарвали през Гюргево, находящите се там наши емигранти-хъшове мислейки, че гавазите ще го отведат в Русия, се опитали да нападнат последните и да го отнемат от ръцете им, но Славков ги отклонил от целта, като пояснил, как ще бъде
освободен
.
Скандалът бил избягнат. Централният комитет в Букурещ го вземал в свое разпореждане.СЛАВКОВ, Никола АнгеловВ: Кратка Българска енциклопедия, Т. 4. -София, 1967, с. 551.СЛАВКОВ, Никола Ангелов (21.VI.1851 - 20.IV.1936) - български национал-революционер. Роден в Свищов.
към текста >>
Като руски поданик по-късно
освободен
.
бил доброволец в сръбската армия, а след това в руската. През 1875 г. се установил в Букурещ във връзка с подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Участвувал в Гюргевския централен комитет и бил изпратен като помощник-апостол във врачански революционен окръг във връзка с подготовката на Априлското въстание 1876 г. През февруари същата година бил заловен от турската власт и затворен.
Като руски поданик по-късно
освободен
.
По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е преводач в руската армия.Никола СлавковВ: Тошков, Михаил. Въоръжени с надежда:хроника за м. април 1876 г.София: Нар. младеж, 1976, с.
към текста >>
Съден,
освободен
в края на 1876 г.
Славков се прехвърля в Румъния, свързва се с революционни дейци и се включва в подготовката на въстание през 1875 г. и на Априлското въстание 1876 г. помощник-апостол във Врачански революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но е заловен в Орханийско (дн. Ботевградско).
Съден,
освободен
в края на 1876 г.
като руски поданик. През Руско-турската освободителна война 1877-78 г. е преводач в руската армия. След Освобождението 1878 г. заема административни длъжности във Варна, Шумен, Търново, Плевен, Хасково, София и другаде.4.
към текста >>
43.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
е
освободен
от оковите поради избухналата холерна епидемия.
е арестуван по делото на Васил Ганчев Плевналията. Окован във вериги е изпратен пеша до затвора в Цариград където престоява две години. Заради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския санджак е осъден е на доживотно заточение и престоява до 1874 г. в Диарбекир и Мардин, където е лекар. През 1875 г.
е
освободен
от оковите поради избухналата холерна епидемия.
Оставен под гаранция, той е лекар на местното население до амнистията от 1878 г. След Руско-турската война (1877 г. - 1878 г.) се установява в Сливен като лекар и управител на сливенската болница в период от десет години. Става главен инициатор за създаването на първото в България дружество на Червения кръст и на съединисткия комитет “Единство”. Издава вестник “Българско знаме”.
към текста >>
е
освободен
от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия.
Осъден на вечна каторга, окован във вериги, д-р Миркович бил изпратен пеша до Цариград, където престоял в затвора до 1872 г. След смъртта на Али паша бил прехвърлен в Диарбекир. Наклеветен, че готви бунт, бил препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - Мердин. Там той лекувал безплатно заточеници и затворници. През 1875 г.
е
освободен
от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия.
Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот. Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
към текста >>
Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде
освободен
след една голяма война.
Там той лекувал безплатно заточеници и затворници. През 1875 г. е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г.
Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде
освободен
след една голяма война.
След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот. Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г. От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност.
към текста >>
Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде
освободен
от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде.
Там се запознава с един пътуващ френски лекар с авторитет пред турското правителство, който се застъпва за него, освобождават го от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. А това е неговата докторска дисертация. Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население благодарение, на което натрупва завидно състояние. Някои от заточениците му предлагат да организират бягство от Диарбекир. Но той категорично отказва.
Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде
освободен
от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде.
Пророчеството му се сбъдва и края на заточението му идва след амнистията от 1878 г., дошла след освобождението на България от Русия. През 1893 г. след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина". През 1899 г.
към текста >>
44.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
ОСВОБОДЕНАТА
СЕСТРА
Но някои от платените доносници на полицията докладва, те дойдоха и разтуриха предстоящото събрание и почитта на паметта й. Това не учуди никого, защото същата полиция беше конфискувала от нейната барака всички оригинални беседи и лекции на Учителя. След 22 години те бяха свободни за достъп в Държавния архив. Днес може да се прави справка на оригиналите с издаденото отпечатано Слово на Учителя Дънов. Изводите? Всеки сам ще си ги направи.
ОСВОБОДЕНАТА
СЕСТРА
стихотворение Сега си свободна, свободна, И будната мисъл лети, оставила тук на земята строшени вериги със подвиг.
към текста >>
45.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
ОСВОБОДЕНАТА
СЕСТРА
Но някои от платените доносници на полицията докладва, те дойдоха и разтуриха предстоящото събрание и почитта на паметта й. Това не учуди никого, защото същата полиция беше конфискувала от нейната барака всички оригинални беседи и лекции на Учителя. След 22 години те бяха свободни за достъп в Държавния архив. Днес може да се прави справка на оригиналите с издаденото отпечатано Слово на Учителя Дънов. Изводите? Всеки сам ще си ги направи.
ОСВОБОДЕНАТА
СЕСТРА
стихотворение Сега си свободна, свободна, И будната мисъл лети, оставила тук на земята строшени вериги със подвиг.
към текста >>
46.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
са амнистирани и
освободени
.
Правят се финансови ревизии, инсценират се счетоводни нередности. Авоарите на Братството са национализирани. Борис Николов и други братя са арестувани и изтезавани. След скалъпен процес са вкарани в затвора зБа 12 години. През 1963 г.
са амнистирани и
освободени
.
До края на живота си Борис Николов остава председател на „Бялото братство” в България и работи за него, следвайки съветите и поученията на Учителя. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Борис Николов: 1. Борис Николов, от списание "Сила и Живот", Брой 3-4 -1995г.
към текста >>
Сред
освободените
са и Борис Николов и Жечо Панайотов.
В края на 1962 в България пристига съветска правителствена делегация начело с Хрушчов. Той се изненадва, че няколко години след революцията от 9 септември 1944, все още има политически затворници. Предлага да се даде амнистия. Българското правителство приема и по този повод голяма група затворници са пуснати на свобода. Денят е 1 януари 1963 г.
Сред
освободените
са и Борис Николов и Жечо Панайотов.
Борис Николов отново започва да организира своя живот. Външно е работник, а вътрешно - Служител! Той продължава да работи избрания занаят, и мнозина са онези, които са му благодарни за осигурения хляб, защото като майстор-бригадир, той не отказва правото на труд на никого. Високо ерудиран, с две висши образования, с голям капитал от дълбоки духовни познания, той не чувства унижение да работи като занаятчия. За него всеки труд е условие да изявиш своето вътрешно естество и да си полезен.
към текста >>
47.
Заминава си Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 22.12.1991 г.
са амнистирани и
освободени
.
Правят се финансови ревизии, инсценират се счетоводни нередности. Авоарите на Братството са национализирани. Борис Николов и други братя са арестувани и изтезавани. След скалъпен процес са вкарани в затвора зБа 12 години. През 1963 г.
са амнистирани и
освободени
.
До края на живота си Борис Николов остава председател на „Бялото братство” в България и работи за него, следвайки съветите и поученията на Учителя. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Борис Николов може да се прочете в темата: 1900_12_30 Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
към текста >>
48.
Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя
, 30.11.1914 г.
След този разговор се почувствах някак
освободен
и разбрах каква е разликата между индивидуалността и личността.
Но понеже човек е органически подготвен да изживее кармата си, той обикновено чувства смущение, и затова Бог в доброто остава неразбран”. Тогава усетих, че Учителят промени нещо в моя живот. И аз осъзнах тогава, че най-важното за мен сега е да възприема Божественото Слово. После той допълни: “За музиката, рекох, ще се държиш – това е важно! Дори нямаш право да избираш, иначе ще те задигнат.”
След този разговор се почувствах някак
освободен
и разбрах каква е разликата между индивидуалността и личността.
Личността е формата – Димитър Грива, която ще живее и ще си замине, а амбициите на личността често спъват задачата на индивидуалността. Освободих се от празните амбиции, нещо в мен се филтрира, отношението ми към нещата се промени. Започнах да разбирам този процес на свободата, да разпознавам и да се освобождавам от онова, което поробва. “Веднъж Учителя ми каза нещо поразително: “При Мойсей беше с мен, при Христос беше с мен, при богомилите беше с мен, но спреш ли се при мен, ще сбъркаш”. Даде свобода на душата ми да вървя напред, да не се привързвам към формата, да не се спъвам в буквата, да следвам Духа.
към текста >>
49.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
През 1962 г., след обща амнистия те са
освободени
.
Има външни, но и вътрешни трудности и пречки. Инсцениран е процес срещу председателя на Братския съвет Борис Николов и касира Жечо Панайотов, при който те са осъдени (Б. Николов на осем, а Ж. Панайотов – на шест години затвор). Двамата стават изкупителни жертви в този заговор на мрака, но с това заедно те получават и възможност за духовно израстване, като претърпяват с разбиране и дух на ученици трудните условия на затворническия живот.
През 1962 г., след обща амнистия те са
освободени
.
На Жечо Панайотов е посветена голяма част от том 15 на поредицата "Изгревът" с автор д-р Вергилий Кръстев. За него може да се прочете още в: 1. Жечо Панайотов Жеков (1893 – 1984), статия на Соня Митева във в-к Вестник Братски живот бр.74 2. Жечо Панайотов, от Вергиллий Кръстев, Изгревът - Том 4 3. Спомени на Жечо Панайотов за работата му в бургаското братство, от сайта Приятели на дъгата
към текста >>
В едно от писмата си до кръжоците в страната брат Боян Боев призовава: “Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и
освободени
.
“Чувствах се като че ли бях под някакъв стъклен похлупак, върху който бе написано “престъпник” – спомня си Жечо Панайотов. Беше забележително това при моето положение на невинен човек – човек с чиста съвест. И кажат ли вечерта “лягай”, намятах се със зимното палто, лягах на сламеника и заспивах бързо – чувствах се не само уморен, но и нищо не тежеше на съвестта ми, а и не се окайвах за този нещастен живот”. На “Изгрева” и в цялата страна по това време много от братята се молят за двамата затворници, (особено всеотдаен в молитвите си е брат Георги Куртев). Други, повярвали на лъжливите обвинения, избират пътя на безлюбието и съмнението в брата си, а трети, водени от страха, решават да се откажат от Школата и Братството.
В едно от писмата си до кръжоците в страната брат Боян Боев призовава: “Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и
освободени
.
Тук приятелите са в непрестанна молитва за тях, защото знаят, че те винаги са служили безкористно на Божествената идея. Вярвам, че всеки искрен брат и сестра ще изпрати топлината и обичта на своето сърце и душа към тях. И великата сила на Любовта, която им се изпраща, ще ги обгръща и крепи като ангел-хранител”. Затваря се и тази страница от живота на брат Жечо Панайотов. Той се завръща след четиригодишното изпитание в дома си, при своето семейство, сред приятелите си, за да продължи отредената му работата в Школата на Бялото Братство.
към текста >>
50.
Заминава си Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 15.03.1984 г.
През 1962 г., след обща амнистия те са
освободени
.
Има външни, но и вътрешни трудности и пречки. Инсцениран е процес срещу председателя на Братския съвет Борис Николов и касира Жечо Панайотов, при който те са осъдени (Б. Николов на осем, а Ж. Панайотов – на шест години затвор). Двамата стават изкупителни жертви в този заговор на мрака, но с това заедно те получават и възможност за духовно израстване, като претърпяват с разбиране и дух на ученици трудните условия на затворническия живот.
През 1962 г., след обща амнистия те са
освободени
.
На Жечо Панайотов е посветена голяма част от том 15 на поредицата "Изгревът" с автор д-р Вергилий Кръстев. За него може да се прочете по-подробни в темата: 1893_09_13 Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя Прикачени миниатюри
към текста >>
51.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
(Войникът, който вършил това, бил
освободен
с набора си.) Възлагали му големи задачи - та когато войниците почивали, той отивал в ателието и работел до късно вечер.
Брой 3-4 -1995г. СРЕЩАТА МИ С ПЕТЪР ДИМКОВ (спомен на Радка Левордашка) Първото ми дете е син, който завърши Художествената гимназия, а след това отиде войник. Първата година в казармата изкара добре, като всички войници, а втората година му възлагат да украсява казармата с лозунги и други видове украса.
(Войникът, който вършил това, бил
освободен
с набора си.) Възлагали му големи задачи - та когато войниците почивали, той отивал в ателието и работел до късно вечер.
Не го освобождавали и от наряди. През онази зима имаше големи студове - температурите спадаха до 20 градуса под нулата. Една вечер бил на пост, да пазят танковете и оръдията, не го сменили. Той изстинал така, че получи схващане на ръката си и изкривяване на устата. Лекуваха го десетина дена в болница и пак го върнаха в казармата, като там продължил да пие лекарствата.
към текста >>
52.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Когато беше всичко готово за заминаване, тогава ме запознаха с един американски професор, чийто баща е бил пастор в
новоосвободена
България.
Това беше моето четвърто направление. Всичко това събуди в мен голям интерес и исках да намеря моят Гуру, т. е. Духовен ръководител, който според прочетените книги трябваше да се намира в Индия. Като чу това моят баща не пожела в никакъв случай да ме пуска да ида в Индия. След този отказ аз реших да го склоня да ида и да уча в САЩ като смятах, че от там мога да прескоча за Индия.
Когато беше всичко готово за заминаване, тогава ме запознаха с един американски професор, чийто баща е бил пастор в
новоосвободена
България.
Професорът редом с баща си беше живял в България няколко години и говореше доста сносно български. Той ми зададе само един въпрос: „Как ще вървите в Щатите, когато не знаете английски? " И веднага ми предложи: „Елате в нашия институт за една година да научите английски, а ние след това ще ви съдействуваме". Това много ми хареса, защото този институт беше в Атина - Гърция. Да видя Атина и да живея в Древна Елада, това ми се стори много привлекателно.
към текста >>
53.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
Във уебсайта на Софийската синагога Даниел Цион е споменат като един от двамата равини, които са служели като проповедници.3 Официално няма главен равин на България за периода между 1925 и 1945 г.; последният такъв е Ашер Хананел, който е бил затворен от комунистическите власти заради отказа му да затвори Софийската синагога и след като е бил
освободен
, умира в Израел през 1964г.4
Даниел Цион проявява задълбочен интерес към другите религии и философията. Книгите му разкриват, че е изучавал творбите на значими философи, запознат е и с някои духовни учения (вероятно теософия), включително и с учението на Бялото братство. Той е поддържал приятелски отношения с духовните лидери на България по това време, нещо, за което е бил атакуван от някои членове на еврейската общност. Около 1934 г. и след това, през 1942, са го наричали „дъновист“ и са го обвинявали, че се е „похристиянчил“ и че е станал сектант.2
Във уебсайта на Софийската синагога Даниел Цион е споменат като един от двамата равини, които са служели като проповедници.3 Официално няма главен равин на България за периода между 1925 и 1945 г.; последният такъв е Ашер Хананел, който е бил затворен от комунистическите власти заради отказа му да затвори Софийската синагога и след като е бил
освободен
, умира в Израел през 1964г.4
В началото на 1930 г. Даниел Цион е поканен да посети Учитeля Петър Дънов. Впечатлен от начина на живот в общността на Бялото братство, той възприема – както пише Йозеф Шулам – някои съществени елементи от учението на Петър Дънов като вегетарианството, навика да посреща игрева на слънцето с медитация и молитва и някои физически упражнения. Петър Дънов е първият, който говори с него за Исус. „Дънов говорел за Исус като за Месия и Спасител.
към текста >>
54.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
Лулчев и трите сестри от Братството биват
освободени
.
Убийцата, която е била помощница в домакинството на Гела се опитва да хвърли вината върху Лулчев. Лулчев е арестуван заедно с негови близки дъновистки, а именно: Невена Георгиева Неделчева, Елена Андреева и Сирма Шишкова. Лулчев се защитава и насочва полицията към въпросната помощница в домакинството, Малина Тимева и майка й Стойна. Прави се разследване и се констатира, че Малина и майка й Стойна са убили Гела (Ангелина) Лулчева с цел грабеж. Съпругата на Лулчев е имала освен много златни наполеони и гривни и огърлици и пръстени - всички с брилянти украсени.
Лулчев и трите сестри от Братството биват
освободени
.
Започва големият, невиждан до тогава процес в София. Осъждат двете убийци на смърт и неизвестно как тримата най-известни и добри адвокати в София тогава, съумяват да заменят смъртната присъда с доживотен затвор. Майката умира в затвора, а дъщерята Малина излиза след 13 години (след 9.1Х.1944 г. при новата комунистическа власт). Изкарала се, че била жертва на фашисткия съд и че е антифашистка.
към текста >>
НАГОРЕ