НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора?". Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми той се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му тело
движен
ие; а най-много което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му [Д, 2:3-4] - и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!.. „Драгий ми синко - рече, - ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира [света]... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и който ще бъде за уверение
към текста >>
2.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала по
движен
, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен. От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов. След това отива една година учител в с. Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5. Свещеник Константин Дъновски(около 1910 г.) Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова; зад тях – първите им деца Мария и Атанас От най-ранни години проявява голяма обич към музиката. Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот. Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6. В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала по
движен
, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен. От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов. След това отива една година учител в с. Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5. Свещеник Константин Дъновски(около 1910 г.) Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова; зад тях – първите им деца Мария и Атанас От най-ранни години проявява голяма обич към музиката. Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот. Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6. В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не
към текста >>
4.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън
, 15.04.1893 г.
действат две вървящи една срещу друга сили, които привличат Божественото и практичното. От една страна е Божията сила. Бог е посредникът, чрез който ценностите на християнството се пренасят в човека, т.е. чрез Божия промисъл Божественото влиза в човека. Бог се въплъщава в човека, влиза в Своя Син Божий на Земята. Щом Божественото чрез Своя Дух влезе в човека, последният от своя страна се устремява към Бога. Това е тезата на проф. Джон Милей от семинарията, а именно, че
движен
ието е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и Божественото. Така че
движен
ието е както от Бога към човека, така и от човека към Бога; имаме сливане на всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Петър Дънов обръща подобаващо внимание на личността, живота и делото на готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с. Никюп, Великотърновско) Библията на готски език и с това поставил началото на първичния германски литературен език. Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес". Той създава и готската християнска азбука, както и духовна и книжовна школа в Мизия, просъществувала векове и дала по-късно като унаследена уникална
към текста >>
5.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух.„Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги. Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има
движен
ие и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви. Признаците почват. Господ иде да ви помогне, призовете Го в „Моето Име" и ще имате радост голяма. Аз чувствувам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви. Моят Дух е с вази и аз ще се моля за вашето преуспяване в Божията Благодат. (Писмо от 21.1.1899г., гр. Варна.) Идва и настъпва денят, когато от Господа Учителят Петър Дънов получава свидетелствата на Духа Господен и Той ги препраща на своите трима ученици. Всеки един от тях ги прочита, отговаря собственоръчно на свидетелствата, подписва ги и ги изпраща на Учителя. Това са така наречените десет свидетелства на Духа Господен към духовната верига на първите ученици от първите събори. В последствие тези свидетелства се съобщават и на останалите членове от Духовната верига и те също чрез подписите си засвидетелствуват пред Духа Господен, че ще бъдат верни и предани на Духа на Истината.„На 13 февруари 1899 год. приех една заповед от Господа, която ви и пращам
към текста >>
6.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над
движен
ията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата. Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае. че страданието е законно и той го приема без да мърмори. Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите. От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците. Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала. Но тази вяра твърде малко я притежават още. Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи. Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за
към текста >>
7.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 8.10.1898 г.
на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.) 18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1. Ангели - Братя - носители на живота и растителността; 2. Архангели - Братя на огъня и топлината; 3. Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4. Власти (Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5. Сили - Братя на
движен
ието и растенето; 6. Господства - Братя на интелигентността и радостта; 7. Престоли (Тронове) - Братя на Волята и ритъма; 8. Херувими - Братя на Мъдростта и хармонията; 9. Серафими - Братя на Любовта и мелодията. (У., №3, 08.10.1898 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І
към текста >>
8.
Писммо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 21.01.1899 г.
Заповед не е излязла още. Кога излезе, всинца ще бъдем заедно. Изпитвайте духовете от Бога ли са. Аз зная, че при вас има много лъжливи духове, които е пратил дяволът да ви изкушават, но ще ги познаете от плодовете им. Господ ми каза, че ще ви пази в името Си винаги. Молете се усърдно за изливанието на Духа Святаго, Който кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има
движен
ие и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви. Признаците почват. Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма. Аз чувствам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви. Моят дух е с вази и аз се моля за вашето преуспевание в Божията благодат. Дръжте се яко. Онзи, Който е във вази, е по-силен от духа на света, дявола и плътта. Бог е твърдина наша. Знайте, че Дяволът ще ви направи много пречки, но всичко Бог ще преобърне за ваше добро (II Посл. Тимотею 2:19). Имайте радост, братя мои, работете всичко, що ви Бог отрежда. Не се смущавайте. Всичко на своето време ще се сбъда (I Посл. Солуняном 4:17-18). Но има още време, братя мои, да работим за Славата Божия, и то с усърдие. Молете се Бог да ви даде разумение да ходите тъй, както трябва, с всяко смирение и дълготърпение, да изработвате със страх и трепет вашето спасение, защото Бог е, Който действа във вази. Духом бъдете пламенни, в Молитва усърдни, в надежда постоянни.
към текста >>
9.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 17.04.1899 г.
е съобщил много неща, и то все добри. Ние очакваме сега Неговото Слово, Което, кога дойде, ще разбуди всички. Желая да зная как сте? Бодри ли сте духом, а и пламенни в молитва? През седмицата имате ли молитва? Мен ми писа един приятел75 от село Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви. Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно
движен
ие навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Негова Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично. Ваш верен: П. К. Дънов ................ 75. Петър Тихчев, както ще стане дума в следващото писмо на П. Дънов. (У., №18, 17.04.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І
към текста >>
10.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
е разговор, чуден по своята красота, пълен и понятен.Изгревът на Слънцето е тържествен момент, свещен миг за учениците. Велика идея е скрита в Слънцето. Хората, които не обичат Слънцето, не обичат и Бога. Слънцето не иска да му се кланяш, нито да му служиш. То само дава и казва: “Вземи от мен колкото искаш.” Как ще се отплатите на Великото? Великото само дава, а ти само прилагай това, което ти се дава.След изгрева на Слънцето започват гимнастическите упражнения. Те са хармонични
движен
ия, свободни, плавни, изпълняват се бавно и съсредоточено. При всяко упражнение се произнася една мисъл. След упражненията всички се отправят към мястото, дето Учителя говори. В първите години Учителя говореше в салона, но скоро той стана малък, тъй като броят на братята и сестрите растеше всяка година според онзи естествен вътрешен закон, по който Разумният Божествен център организира нещата.Сега Учителя говори от открита беседка под големите ясени. Словото на Учителя през съборните дни хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват душите.Учителя постепенно разкрива великото Божествено знание за Живата Разумна Природа,за силите, които работят в нея, за съществата, които я населяват, за човешката душа и пътя й към Бога, за силите, вложени в нея. Той даде методи и правила как тези сили да се развият и насочат правилно, за да служат за нейното повдигане. Всяка стъпка в този труден път Учителя подготвя внимателно. Всяко нещо, което Той дава, не надхвърля силите и възможностите на човека.
към текста >>
11.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и
движен
ия наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П. Епитропов се
към текста >>
12.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и
движен
ия наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П. Епитропов се
към текста >>
13.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'
, 06.1901 г.
телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи. Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума.Човешкото тяло е съставено от три главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението. Те са: 1. мотивната [лат. Motion –
движен
ие] или двигателно-механичната [опорно-двигателната] система; 2. виталната [жизнената] или питатателната [храносмилателната] система и 3. умствена или нервическа система.Мотивната или механическа система е съставена от костите, лигаментите [лат. Ligamentum – мед. термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически
движен
ия на тялото се извършват. Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент.Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние
към текста >>
14.
(стар стил) Учителя пристига в Сливен
, 13.09.1902 г.
че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема". Да, тука [в]се прости думи, но съдържателни. Да. Да се освободим от плътските връзки, ето потребата. И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата . Аз просто славя Господа за Неговите чудни пътища, за Неговата милост. Ето, това
движен
ие Духът Господен върши. Пак Ви казвам, молете се. Жетвата е голяма, работниците - малко. Вслушвайте се дълбоко какво говори вътрешният глас. Движението иде от долу на горе. Казваш: „Не дръж душите ни в очаквание". Не когато искаме ний, но когато иска Господ. Чакайте, докато Господ благоволи да изпроводи силата на Своето Слово. Аз опитвам силите на неприятеля. Помнете, че е хитър и лукав нашият противник, гледайте да ви не изкуси. Укрепявай работата в Бургас. Поправи укрепленията и стой буден на стража и кога ти се даде сигналът, ще отвориш сражението с главните сили на неприятеля. Зная, че ме разбираш. Поздрави госпожа си и всички приятели. Ваш верен: П. К. Дънов Как е Мелкон и Арнаудов?Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) Писмо на Учителя до Пеню Киров, Стара Загора, 5 октомври 1902
към текста >>
15.
Учителя посещава Стара Загора
, 10.1902 г.
че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема". Да, тука [в]се прости думи, но съдържателни. Да. Да се освободим от плътските връзки, ето потребата. И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата . Аз просто славя Господа за Неговите чудни пътища, за Неговата милост. Ето, това
движен
ие Духът Господен върши. Пак Ви казвам, молете се. Жетвата е голяма, работниците - малко. Вслушвайте се дълбоко какво говори вътрешният глас. Движението иде от долу на горе. Казваш: „Не дръж душите ни в очаквание". Не когато искаме ний, но когато иска Господ. Чакайте, докато Господ благоволи да изпроводи силата на Своето Слово. Аз опитвам силите на неприятеля. Помнете, че е хитър и лукав нашият противник, гледайте да ви не изкуси. Укрепявай работата в Бургас. Поправи укрепленията и стой буден на стража и кога ти се даде сигналът, ще отвориш сражението с главните сили на неприятеля. Зная, че ме разбираш. Поздрави госпожа си и всички приятели. Ваш верен: П. К. Дънов Как е Мелкон и Арнаудов?Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) Писмо на Учителя до Пеню Киров, Стара Загора, 5 октомври 1902
към текста >>
16.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Стара Загора
, 5.10.1902 г.
че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема". Да, тука [в]се прости думи, но съдържателни. Да. Да се освободим от плътските връзки, ето потребата. И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата . Аз просто славя Господа за Неговите чудни пътища, за Неговата милост. Ето, това
движен
ие Духът Господен върши. Пак Ви казвам, молете се. Жетвата е голяма, работниците - малко. Вслушвайте се дълбоко какво говори вътрешният глас. Движението иде от долу на горе. Казваш: „Не дръж душите ни в очаквание". Не когато искаме ний, но когато иска Господ. Чакайте, докато Господ благоволи да изпроводи силата на Своето Слово. Аз опитвам силите на неприятеля. Помнете, че е хитър и лукав нашият противник, гледайте да ви не изкуси. Укрепявай работата в Бургас. Поправи укрепленията и стой буден на стража и кога ти се даде сигналът, ще отвориш сражението с главните сили на неприятеля. Зная, че ме разбираш. Поздрави госпожа си и всички приятели. Ваш верен: П. К. Дънов Как е Мелкон и Арнаудов?Източник: Епистоларни диалози - част ІІ
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 8.06.1904 г.
1904 г. ул. Дунав, N 244. III учас. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се писмото ми да ви намери весела и бодра духом. Навярно сега имате усилена работа с изпитите и сте доволно запята. Но разбира се, след всякой труд иде и почивка. А почивката всякога е потребна за отдих и накопление на нови сили. Ний има вече две седмици как тръгнахме от Сливен. Там оставихме всичко в добър ред. Има доволно голямо духовно
движен
ие. Господ ще благослови плодовете на това
движен
ие. Има мнозина из помежду жените и мъжете, които търсят Истината и вечния живот. Ако пътят ви се отвори, ще видите до колко духът е проникнал сърцата на вашите съотечественици. Само времето ще покаже доброто семе. Разбира се, всякъде ще се намерят и плевели помежду пшеницата, но те се познават. Сега на вас искам да ви препоръчам да стоите близо до Господа, Който е страдал за вашата душа. Каквото и да става, каквито и съблазни да идват, знайте, че Господ е верен и в него няма измена. Проверявайте и изпитвайте духовете. Когато Господният дух говори, има мир, има радост, има подем и общо усилвание. И любовта е чиста и безкористна. Може да ви се случат някои мъчнотии, но те ще бъдат само носители на Божията благост. При другото бъдете всички усърдни, търпеливи и благи духом. Защото този род, казва Христос, се не побеждава освен с пост и молитва. Не се бойте. Вашите медиуми постепенно ще се усъвършенствуват и пречистят. Само нека възлагат упованието си горе. Нека търсят първом Царството Божие и всичко друго ще им се
към текста >>
18.
Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев
, 07.1906 г.
да издава списание „Пътят е в тебе" и ми изпрати излезлите книжки. Купих си преведените на български теософски книги и почнах старателно да ги изучавам. В 1909 г. станах член на Теософското общество и получих диплом за това, изпратен ми от председателката на Обществото д-р Ани Безант от Индия (Адиар). През май 1909 г. отидох със Софрони Ников в Будапеща на Международния теософски конгрес. Там се запознахме с Ани Безант, с д-р Рудолф Щайнер и с други видни водачи на теософското
движен
ие. Там се запознах и с В. Крижановская - бележит автор на окултни романи и Юнковская, която изнесе седнала на пианото една лекция за магичните сили на музиката. В началото на 1911 г. се научих, че в Казанлък почнал да излиза окултен вестник „Обновление". Абонирах се за него. Във вестника прочетох реклама за книгата „Окултен съновник" от Захари Желев. Тази книга много ми хареса. Писах на автора да ми отговори на няколко въпроса, като му казах, че съм член на Теософското общество и че съм близък със Софрони Ников. Той ми съобщи, че както той, тъй и казанлъшкият околийски лекар, д-р Христо Дуков, с когото редактират в-к „Обновление", са също членове на Теософското общество. И че през Казанлък скоро минал г-н Петър Дънов и че той и Дуков се срещнали с него и от дългия разговор, който водили с него, разбрали и се убедили, че той е един от „Учителите". И ми съобщи адреса му в София. Аз писах на г-н Дънов, като му обясних откога се познавам с него и му сложих едно портретче в писмото си, И го
към текста >>
19.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
създава първата духовна група В Бургас се създава първата духовна група, която започва работа със съдействането на Учителя. Ръководител на групата е Пеню Киров. Източници: 1. Кратка история на живота на верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас Извадка от горната статия: До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското
движен
ие там, като продължение на същото
движен
ие на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с. Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Тази култура идва с ускорен темп на земята, за да даде свобода, братство, светлина, правда и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на земята и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата. Казано му било кръжокът да се основе на 27 юли, на Св. Пантелеймон. Имал е среща със Св. Параскева. И действително, кръжокът Общество „Бяло Братство” се основава в гр. Бургас на 27 юли 1907 г. – денят на Св. Пантелеймон, сега по нов стил – 9 август. 2. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя, 27 юли 1927 г., Бургас
към текста >>
20.
Учителя участва в неделно събрание, София, 14 октомври, неделя
, 14.10.1907 г.
Дух ще извърши у вас всичко. Ако ви кажех самата истина какво ви предстои да направите, то ще срещнете такива съпротивления, щото щяхте да се видите в голяма борба; като ви кажа истината, ще въстанат у вас всичките лоши мисли на миналото и у вас ще се образува ужасно клокотене.В 1907 година вие вземате първата стъпка и до 1914 година трябва да направите [...]И вие трябва да бъдете готови, за да посрещнете тази сила, за да се не стопите. Когато дойде Духът, ще бъде такова велико
движен
ие, щото който се огъва, ще мине, а който се противи, ще се пречупи. Един ще носи, а друг ще занася.Вие трябва да гледате вътре във вас какви са отношенията ви спрямо Бога, а не спрямо человеците.Вие се старайте да изхвърлите вашето минало и всичките мисли, които ви смущават, са останки от ваши минали животи. Сега само си внушавайте и казвайте: „Ще бъдем добре, ще бъдем изпълнители на Царството Божие", и така във внушение след внушение и ще сполучите. Внушавайте си: „Ще се подчинявам за изпълнението на Божията воля, ще бъдем готови да изпълним Неговата воля."Най-подире дадоха се: за Бъчваров - Йоана 12; 12. За Мих. ГеоргиеВ - Матей Ю;9. За ГолоВ - Пука 12;7 („Не бой се", му се каза от г-н ДъноВ). За ГумнероВ -Матей 17;7 („Не спи",), а за Гина - Марко 10;9 („Уповай"). За Всички се gage Псалом 97;6. И свършихме с „Отче наш". IV.14 октомври, неделя Изгревът - Том
към текста >>
21.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август
, 17.08.1909 г.
претегля и ще се оправдаете в сърцето си от Него."- Във Веригата няма закон и правило, а единствените неща, които са задължителни, са законите, които се дадоха.Тая пръчка е продиктувана отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия, фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да направи добро на този народ. Господ се интересува за всичките работи на България - в икономическо, политическо и материално отношение. България е по-добре от всички съседни държави. Например
движен
ието в Румъния, земетресението в Италия и това, което става в Турция, подобни катастрофи щяха да станат и в България, но тя остана незасегната. Това е общият план на Небето.Трябва да образуваме една добра почва, за да дойдат в България да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да тури почвата - тора, та когато дойдат по-добри духове, да помогнем за тяхното въплощение, та да ги поставим на работа и тогава ще имаме в България по-добри министри, управници, съдии и пр., а за тия, които крадат пари, не се тревожете, тях ще ги оставим тука. Трябва да пребъдваме в една лоза, а вие да сте пръчките.Всичко стои в изпълнението на нещата. Ако ти дадат най-малката работа и я изпълниш, ти си най-почтеният човек в Небето; ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, ти си най-нещастният човек. Значи не е работа[та] в количеството, а в качеството на нещата. У вас може да дойде изкушението да съставите и водите вие Веригата. Няма желание, което да не се осъществи, на човека, но
към текста >>
22.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
света, състоянието на материята, е било едно състояние, което не хвърля никакво съмнение, Материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се разбере. Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти.По принципа, как именно е създаден светът, ако четете известни книги, там ще намерите известни възгледи, но аз ето какво мисля: Всичката Божествена енергия се движи по една права линия. Следователно в това
движен
ие еднакъв резултат не може да излезе, но понеже Бог [направи] да се образува едно пречупване на линиите в един ъгъл и линиите почват да се прекръстосват и се образува Волтерната теория, т.е.
движен
ието на всичката материя около спирална форма и така са образувани великите97 това, което ви се дава, то е друг въпрос.Тия принципи в Библията трябва да се оползотворят. Те имат практическо приложение в живота. Ние ще слезем от философията към практическото приложение в живота. Защото живеете между вълци, та да знаете как да постъпвате.За да може правилно да се развивате и да могат материалните работи да се оправят, трябва съблюдаване на известни правила и аз казвам, че материалните богатства са резултат на добро духовно състояние. Материалните богатства са само за добрите хора. Богатството винаги е във връзка с нашите души и с нашия ум. Така ние може да сме богати с мисли, може да сме богати с материални неща. Често пъти в духовния свят в тия неща става обмяна. Например вие давате добри мисли, а
към текста >>
23.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Търново
, 9.03.1909 г.
1909 г. П. Дънов посещава Бургас за втори път. В писмо до Д. Добрев от Сливен П. Киров пише: „Г-н Дънов бе тук около 25 дни време, обучава ни и си замина. Да ти кажа всичко е невъзможно с писмо“. 243. Отец Никон – от 1906 г. е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас). Участва в събранията на кръжока през първите години след учредяването му. 244. Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на по
движен
олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата
към текста >>
24.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август
, 20.08.1912 г.
обърнат към Христа и заживеят добре, тогава това, което се предсказва за нея, няма да се сбъдне. Но при сегашните условия турците не могат да възприемат Християнството — възможно е да го възприемат само след като изгубят властта си. В България този прелом, за който по-горе загатвам, ще стане след 1914 и 1915 г. и причината са нашите младежи, които създадоха условие за него подир освобождението. Но тия бедствия подир 1914 и 1915 г. ще бъдат от материален характер. Само религиозното
движен
ие, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание. Например, виждаме борба в Духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата. Защото и тук, между вас има „тесни“ и „широки“, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и пак казвам, нямаме ние ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мене безразлично е българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали
към текста >>
25.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 27.05.1913 г.
Който разпорежда със съдбините на народите. Велик е Господ в своите замисли. Пред Неговите очи стоят вековете на миналото, а така също и на бъдещето. Истории, пълни с всевъзможни отсенки на възлизане и слизане. Какви не народи, какви не Царства, какви не войни, какви не цивилизации със свои разветления. Това е то человечеството, което марширува по пътя на своята еволюция, като стъпка по стъпка възлиза към Небето, към Обетованата земя на своите заветни ламтежи. И горе, и долу е все
движен
ие. Хиляди и милиони очи са насочени към земята. Умове, сърца, души, това са преплетени в една велика мрежа на един вътрешен организъм, който се стреми да даде форма на своя последен стремеж. И тук, както в началото, безформеното се оформява, появява се небето и земята. Облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, разделят се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се человек. Така и сега в тоя духовен стремеж на Небето появява се Истината, с която человешката душа и Дух се облича като с дреха. Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния стремеж на человешкото сърце започва своята велика работа. Появяват се мислите на светлото бъдеще на Божието Царство, което иде да тури в чсловешкия Дух ред и порядък на нещата. И велика е тая мисъл, когато человек чувствува присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а человек изпълнява Неговата мисъл. Въодушевлявайте се с това, което носи животът в тоя свят. България
към текста >>
26.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
Опровержение. По повод на статията, написана от г. Ив. Грозев и публикувана в брой 7812 от 16^И. т.г. на в. „Мир", редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна Летопис" не е орган на никакви „дъновисти". Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието ,че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно
движен
ие. Нито един ред не е поместен във „Всемирна Летопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че това, което се пише във „Всемирна Летопис" не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко, че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, покойната Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. Необходими
към текста >>
27.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1914 г.
фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден ние все ще направим такава разходка, за да опитаме, но изискват се условия - тежки сте още да летите в пространството. Трябва да поолекнете.Тодор Стоименов: - Моля, изпратете мене в пространството за тая разходка, аз съм готов.-Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш 10 000 килограма. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение
движен
ията на вибрациите. Не че не мога да ви докажа всичко, всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя, главно защото нямате билет за път. Като отиваме на разходка из провинцията, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет пари само не давам. В това място, дето ще отидем, разноските ни ще теглят, но за билет пари не дават. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни, държави.Така, най-напред ще се изпречат четири царства: първо е царството на гномите - духове, които образуват твърдата материя и разполагат с наряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границата на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас.После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство. И те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ни приемат радушно.Дядо Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят
към текста >>
28.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
падне по-надолу, по-надолу може да падне повече стъпала. Жените са обявление на черното братство, те носят написано обявление.П. Киров: - Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа: в едни облеклото е израз на душевна красота, а на други - като примамка.- Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъже, имат особен начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмични
движен
ия, фиксиране духа и те хипнотизира и ти вървиш след тях.П. Киров: - Някому пък е болезнено, като гледа това.- За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях).П. Киров: - Това неестествено носене произвежда просто отвращение.- Не можем да изменим света, светът върви по своему, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време.Захари Желев: - Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена, можем ли да си послужим с формули, да ги парираме?- Ами че туй изкуство знаят всички българи.3. Желев: - Не ели престъпно?- Престъпно е.- Не е ли грешно?- По-малкият грях се предпочита пред по-големия. Не можем да приложим Христовото учение максимално.3. Желев: - Като направим такова нещо, няма ли да побъркаме неговата карма? По-добре ли е да го оставим да прави каквото ще?- Ако вашата душа има голямо желание и той иска вашата помощ, помогнете му. Ако сам не иска, оставете го. Вашата мисъл попада към първата категория, когато лошата мисъл е облечена в красива
към текста >>
29.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (снимка на писмото), София
, 9.11.1915 г.
положението на раждающа жена. В положението на оная жена в Откровението, която се мъчела да роди, и родила и детето й било отнесено в небето, а тя избягала в пустинята. Колко хиляди и хиляди пъти е четена тая глава 12 от Откровението. Нейната глава е побеляла от запитвание. Защо? Ето тайната на живота; който говори много. И сегашните хора говорят множко, желаят множко, страдат множко, ядат множко и питат множко. И съвременните физици, за да не си задават много труд, казват: всичко е
движен
ие. Хората се движат, слънцето се движи, звездите се движат, водата се движи, мравките и всичко друго се движи. Нагоре, надоле, наляво, направо. Но ще кажете: нагоре, това има смисъл. Да, има. Но горното включва долното. Слънцето отгоре грее земята, която е долу. Знаете Яковата стълба, на която ангелите слизали и възлизали по нея. Там, гдето е Бог, е всякога добре. А гдето е Той, има всички блага. Но ще кажете - долу има страдания; но страданията включват радостите. Ето противоречието в живота. Това са двата полюса на човешкия живот, към които човек може да се движи. В 24 часа веднаж е нощ, веднаж - ден. Стига сега взетото дете в Небето добре да се отгледа и да порастне и да възмъжае; и стига майката в пустинята добре да укрепне в своите идеали и да не забрави свойто назначение. Бог е всичко добре създал и наредил и горе, и доле, и наляво, и надясно. Всичко в едно е великолепно училище на живота. Блажен, който учи и приема. (Свещеният подпис) П. К. Дънов София 2 Ноември 1915 г.
към текста >>
30.
Писмо на Учителя до Георги Куртев (наряд), София
, 04.1918 г.
Геор. Куртев, Пътят на праведния е като на зазоряване. Душата да минава от светлина в светлина. От сухота към влага; от твърдост към мекота. Да умножава органите на своите възприятия, да оголемява прозорците на своята душа. Да намазва остите на колелата на живота с масълце, за да става
движен
ието правилно. Какво по-голямо благословение от това, човек радостно да върши Волята Божия. В надежда радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни. Ваш В. (Свещеният подпис.) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
към текста >>
31.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
абонати. Говори се за т.н. „капитални статий", а това са уводните статий от Х.Х.Х. или редакторските с X., че и те не давали резултат. Но авторът на списанието не знае кой е автора и кой е съавтора иначе би реагирал много по-остро срещу г-н Петър Дънов. Това е пример как църквата реагира със своя печат срещу това списание. „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" ПРЕД СЪДА НА БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ Църковен вестник, Г. XXIV, бр. 44 (22.XII. 1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното
движен
ие в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към
към текста >>
32.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото),
, 1.0.1919 г.
дата в източника. Поставена е символична дата) Днес получих двете ти писма и колета. Всичко в тоя свят си върви по своя определен път от Бога. Слизание и възлизание това е терена на пътя. Промените, това са промени на страните на нещата. Промените в топлина и студ е промяна във формата на материята. Когато едно
движен
ие по права линия от вън се превърне в
движен
ие на частиците от вътре, образува се топлина. Така и хората според
движен
ието си или се опознават, или се забравят. Когато
движен
ието е отвън хората се забравят, кога са отвътре, се запознават. Човека е същество засега променчиво, движи се и от вън, и от вътре. Ако ми се падне в пътя ще посетя пак Варна. Посещавал съм я по много пъти, но тя си остава се Варна от камъни само за вар. Така и София. Но и тя си остава Мъдрост, знание само за себе си, за своите книжни Богове. Старото вече отлита и Божията Виделина долита до всички, които могат да я възприемат и доловят. Разкрива се Божия свят пред умовете, сърцата и душите на Божиите синове, Божиите деца, Слушатели, верни и избрани. Вие може да задържите стаята и за следущия месец. Моя поздрав на всички приятели ученици и слушатели. Моето благословение на всички. В.К.Ж.О. (Виделината, която е живот и обич) (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 17 Писмо до другарката
към текста >>
33.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София
, 19.11.1920 г.
това е молитвата, тя е въведение на Божественото, светът на Духа. В първото въведение влизат ядението, тъй ги наричам, влизат: Въглеродните енергии, водородни, азотни и кислородни. Те са подигнали човека на сегашното негово развитие. Първите са му създали почвата, вторите му дали средствата, материалите, третите условията и четвъртите - начините и пътищата, условията за живота да го придобива. Второто въведение, музиката, дала на човека потик към мисълта, първия потик на
движен
ието, първия звук, първата дума, която донела светлината, съзнанието, образът на Любовта; третото въведение, молитвата, съединила човека с Бога, оповестила идването на Духа, възлюбления на Душата. И тъй числото 10 става ясно. Едното, Мировия човек изправен и нулата, Божественото, с която човек съединен, нараства, развива се и облагородява се. И тъй това нищото, празното според сегашния свят подига човека. Дотогава, докато Божественото седи като основа в съзнателния живот, дотогава, докато Любовта топли сърцето, душата, животът има смисъл. Тия светли лъчи на Божественото винаги да поздравяват твоите очи, да прегръщат твоето сърце, да целуват твоята душа и ти да чувствуваш, че тука е пълната чистота. Чистите по сърце, казва Христос, сърца, които са прегръщани от тая светлина, винаги стават чисти. Така е в живата природа. Там, гдето тя обгръща. прониква и прегръща, всичко зрее и става чисто. Бликащите планински извори, това са плод на тая жива светлина, на тия живи лъчи. И как приятно ги
към текста >>
34.
Учителя спира разразила се буря, Търново
, 15.08.1921 г.
покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте?" Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна. Без да направи никакви
движен
ия, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси. Тогава един от братята извика: – Учителю, вие спряхте бурята! – Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа. – И като се обърна към мене, добави – Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде. Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два почти завършихме препокриването Останаха да се сложат около 7-8 капака на югоизточния ръб на покрива. В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива. Слязохме цели измокрени. Учителя ме потупа по лявото рамо и рече: – Това се казва герой. Идете да се преоблечете и елате да
към текста >>
35.
Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'
, 24.02.1922 г.
да се нервира, да се гневи, да дърпа още по-силна, като че прозорецът е виновен за това. Преди всичко, прозорецът няма съзнание; той не може да разбере, че някой се дразни от него. Същото нещо може да се каже и за окултните сили: някои окултни сили са съзнателни, разумни, а други са полусъзнателни, неразумни. Като казвам, че едни сили са съзнателни, това показва, че те вървят в същата посока, в която и ние се движим. Неразумните сили пък се движат в посока, противоположна на нашето
движен
ие. Следователно всеки трябва да знае дали дадена сила върви в хармония с неговото развитие. По същия начин вие трябва да разглеждате, дали вашите мисли, чувства и постъпки вървят в съгласие с развитието ви. Щом се натъкнете на някоя мисъл или на някое чувство, веднага го поставете на разглеждане, де да го турите, вляво или вдясно. Ученикът трябва да разбира от сортирането, да знае де точно да постави всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяко свое действие. Някои ученици ще успеят в тази област 25%, други – 50%. Трети – 75%, най-способните – 100%,. Ученикът трябва да работи върху себе си, постепенно да увеличава този процент, за да не изпада в грешки и заблуждения. И тъй, след всеки преподаден урок ще пристъпваме към опити. Това значи: След всеки преподаден урок ще бъдете поставени на изпит, не само теоретически, но и практически. Всяко теоретическо знание трябва да се приложи в живота, там да се разработи и изпита. Който иска да се занимава с окултизъм, той трябва да знае, че ще бъде
към текста >>
36.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично"
движен
ие, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение
към текста >>
37.
Беседа изнесена от Учителя в Чамкория, Горското училище
, 13.07.1922 г.
Учителя в Чамкория, Горското училище Простите и сложни
движен
ие в природата 13 юли 1922 г., Общ Окултен Клас,
към текста >>
38.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
която създала греха е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И човек като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човек трябва да изправи своята погрешка. У човека има два центъра, сърце и ум, които трябва да се хармонират. Пентаграмата представлява разрешение на задачата. Тя представлява човекът, който работи, който трябва да бъде в
движен
ие и да служи на Бога. Пентограмата представлява малкия свят. Значи, всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупуване, за изправяне на неговите погрешки. Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка. (9, 155-156) Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „
движен
ие на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които текат велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35) В разговор Учителя казва: „Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. Пентаграма постоянно извира, излъчва се
към текста >>
39.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
съблякох сакото, сгънах го и тя внимателно го обви под шарената си престилка. Във влака настъпи мрак, след няколко минути светна, и пак се мушна под земята... И така преминавайки през тунелите, наближавахме стария престолен град. Слънцето се скри, мръкна се, светнаха електрическите крушки и влакът забави ход, като даде знак за пристигането. Прекъснахме разговорите и се разшавахме да се готвим за слизане. Аз си взех куфара и поех сакото от сестрата, още не беше спряло напълно
движен
ието на влака и скочих от него на земята. Облякох се на бързо и с нетърпение тръгнах към града. По едно време се спрях да си проверя багажа. За моя голяма изненада и уплаха констатирах, че портмонето ми с парите липсва от джоба на сакото. Сърцето ми се разтуптя силно. Претърсих отново. Къде може да бъде? В главата ми нахлуха най-различни предположения, но не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата добродетелка. Да не би тя да го е прибрала? Къде е тогава смисълът на нейното посещение на святото място - събора? Къде е нейният висок идеал, за който говореше през цялото пътуване? Аз все продължавах да се претърсвам. Един стар, белокос брат сигурно забеляза моето явно смущение и тихичко ме запита: "Братко, какво има, загубил ли си нещо?" "Изгубих си портмонето с парите и какво ще правя, не зная." И докато се колебаех дали да споделя цялата история със сакото и сестрата, той с висок глас извика: "Братя, има изгубено портмоне на един брат, потърсете го!" А народ, свят, такава навалица,
към текста >>
40.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично"
движен
ие, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение
към текста >>
41.
Учителя дава песента 'Сила жива, изворна' - гр.София
, 12.10.1922 г.
"Сила жива, изворна" - гр.София Песента е дадена на 12 октомври 1922 г., четвъртък, гр.София в беседата „ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЗИКАТА”. Тя е за лечение на бял дроб, кожни заболявания, алергия, нос, далак, мускулна система, устна кухина. Тоновете на тази песен показват
движен
ие, извиране нагоре и разширяване. Потиснатото в човека се освобождава, дава му се ход и правилно
движен
ие. За да може човек да изпее това упражнение, трябва да влезе в хармонични отношения с Божествената природа. Думите Зун-мезун в окултната музика регулират, те са равнодействащи сили. Те са мярка. Ту-мето има едно от най-красивите съдържания. СИЛА ЖИВА, ИЗВОРНА Сила жива, изворна течуща, Сила жива, изворна, течуща. (2) Зун мезун, зун мезун, бином ту мето. (2) Прикачени
към текста >>
42.
Учителя дава песента 'Махар Бену Аба'
, 3.12.1922 г.
Биладер Адер Бену шела, Бену шела, Бену шела, шела, шела, шела, Биладер Адер Бену шела. 3.XII.1922г Окултна музика 1, Общ Окултен Клас 3 декември 1922 година. (Общ окултен клас, II година, 10 лекция, "Окултна музика"). Това упражнение Учителя е нарекъл „Молитва на ученика". Трябва да се пее концентрирано, изразително и с мекота. Махар значи Великият, Бену — Онзи, Който благославя. Аба — Баща на всичко. Идеята за Махар Бену Аба Учителя е дал образно така: „Махар е естествено
движен
ие надолу. Бену е възлизаме нагоре. Аба значи, че си се изкачил вече на мястото, към което се стремиш. Там е равно, има простор и можеш да се движиш. Това означава, че има три положения: слизане, изкачване и естествено
движен
ие, където препятствията могат да се премахнат. Препятствията произлизат от слизането и изкачването. При Аба ходът става естествен. То означава, че отиваш на работа. Махар е най-приятното място, където можеш да слезеш. Бену е най-приятното високо място, където можеш да се изкачиш. Аба е най-приятното равно място, където можеш да работиш и живееш. (12 декември 1941 година, Младежки окултен клас, XXI година, 12
към текста >>
43.
Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'
, 14.01.1923 г.
му е само връзката с Бога и Любовта царува в душата му. Връзката с Бога е идеалният модел за вътрешна организация у ученика. "Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава." Къде управлява Мъдростта? Тя управлява в света на Мъдростта. Чрез какво управлява? Чрез Светлината, която там се нарича Виделина. Мъдростта управлява чрез Виделината в Света на Мъдростта. Това е свят на Хармонията, свят, в който се създават всички форми на Духовния свят. Там се създава и музиката като
движен
ие, хармонично на тези форми. Е, щом Мъдростта чрез Виделината управлява, разбира се, че редът на тази Хармония не се нарушава! Само в онзи човек и ученик, който има Виделина в съзнанието си, тя ще внесе Светлина в ума му и той ще знае законите, по които управлява Хармонията в света. Знае ли това, на него няма да му е необходим устав, който да му сочи чрез точки и правила какво да прави. За ученика в Школата, който има Виделина, има ред и порядък както вътре в него, така и вън от него. Има в него вътрешна и сътворена външна организация. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Кога Истината грее? Истината се осветява от Светлината в Божествения свят. Тази Светлина в Божествения свят се нарича Слава. Тази Слава като Светлина създава Света на Истината. И когато тази Слава и Божествена Светлина грее, плодът цъфти и зрее. Кой плод цъфти? Всички възвишени идеи от Словото на Учителя са идеи от Божествения свят. Всяка идея като плодова пъпка се намира в Божествения свят. За да разцъфти тази
към текста >>
44.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
чудната картина от очите ни. На изток блесна само едвам доловима розова черта и пак изгасна. Но, не стърпя се То, напъна мишци, скокна над дрипавия облак сърдит и показа своята чаровна глава. Цялата природа му изръкопляска. Посрещаме го с молитвено мълчание. Протягаме му и двете си ръце. Слънце! Затупкаха двеста сърца. Слънце! Изпрати ни животворна светлина.Пак в геометрични фигури с живите равностранни триъгълници нареждаме се в кръг. Почваме гимнастика. След половин час плавни
движен
ия - нито следа вече от сибирския студ тая нощ.Сега пък във верига с лице към бивака - настъпихме напред. Спускаме се направо в продължение на цял километър. Така заслизаме надоле. Всяко препятствие трябваше да се премине. Триъгълникът не биваше да се отбие нито на ляво, нито в дясно. А какви пречки! Като почнеш от мочурите - да се газят, скали - да се изкачват и да се смъкваш по тях, та стигнеш до гъстия храсталак лещак, що като жив ръце е преплел и не дава да се допреш до него, камо ли да го минеш... Но кой го пита! Кой може възпре Заповедта коя Учителят е дал. Де, мишци, дайте отпор на тия жилави клони и път сами си отворете. Как разпалва силите тази борба с природата! Каква радост изпълва сърцата! Прегради ли? Никакви! Те са перушина, що волята с едно духване отстраняваше от пътя.Каква излязох от гъстия лещак. - Божичко! Гъстите ми тъмни тежки сплитки се плискаха по гърба ми рошави и разскубани; тук-таме по ръцете и лицето драскотини, негде роклята дерната до невъзможност. Но аз
към текста >>
45.
Две упражнения от Учителя, дадени на 1 юли
, 1.07.1923 г.
сили в природата",1 юли 1923 г., Общ Окултен Клас, София. Първо упражнение: Лявата и дясната ръка напред, след това дясната се движи бавно над лявата ръка догоре, над рамото. После минава пред гърдите, близо до врата, до лявото рамо, след което се изнася и тя напред. Двете ръце остават успоредно, след което лявата ръка минава бавно над дясната ръка – същото положение, каквото заемаше дясната ръка. Това упражнение се прави няколко пъти, ту с лявата, ту с дясната ръка. Във всяко
движен
ие на ръцете вие можете да концентрирате ума си и да привличате силите на Природата. Искате ли да уякчите силите на сърцето и ума си, кажете тъй: „Моето сърце ще се изпълни с Божествената Любов и ще бъде устойчиво във всяка Правда и Истина“ (лявата ръка над дясната). „Моят ум ще се изпълни с Божествена светлина и аз ще възприемам в себе си всички Божествени мисли и ще ги насаждам в света“ (дясната ръка над лявата). Двете ръце нагоре: „Амин, тъй да бъде!“ (3 пъти). (Свалени ръцете долу.) Второ упражнение: Двете ръце напред, успоредно. После се дигат нагоре, свалят надолу, нагоре, надолу, тъй няколко пъти ритмично
движен
и. Пак нагоре, но само китките се движат нагоре, надолу. След това и двете ръце се движат нагоре и надолу (много пъти), и спират в хоризонтално положение. Ръцете настрана, напред – китките една върху друга и пак настрана. Повторете първото упражнение няколко пъти. Ръцете над главата, раздалечени, и после спущане надолу, от страна покрай тялото (няколко пъти). Ръцете напред
към текста >>
46.
Упражнение (3) от Учителя, дадено на 8 юли
, 8.07.1923 г.
дланите обърнати навън. Малките пръсти се отделят, след това безименните, после средните, накрая показалците, само палците остават допрени. Ръцете се обръщат напред като букет, пръстите се допират. След това дясната ръка се тегли по лявата до рамото, минава пред лицето, над главата, от дясната страна, слиза надолу, отива напред, палците се допират, после показалците, след това средните пръсти, безименните и малките пръсти. Така ръцете минават над главата, отпред над главата и в туй
движен
ие се произнасят формулите: „В единството на Божията Любов (ръцете надолу) и Мъдрост (нагоре) Истината (надолу) постига своите цели (нагоре).“ „В името на Божията Мъдрост (надолу) и Божията Любов (нагоре) Истината (надолу) постига своите заветни цели (нагоре и после бавно се спущат надолу).“
към текста >>
47.
Учителя провежда екскурзия до Черни връх с учениците.
, 26.08.1923 г.
няма тази топлина, показва известна дисхармония. Сега е доста студено, като е по-силно слънцето, ще направим няколко опита на камъните. На връщане може да минем през Резньовете. По-после ще говоря.Всички се упътиха към чайниците и всички чувствуваха голям глад. На една сестра (Вера Белева) й стана лошо, мислеха от студ и глад, Учителят после го обясни, а също обясни и защо всички искаха да ядат. Закуската се направи на южната страна. Направиха се хубави гимнастически упражнения с бързи
движен
ия на ръцете и краката. След това всички се наредиха по камъните и долу по тревата на слънце. 8 ч. и 45 мин. Всички изпяха няколко песни и с "Братство, единство" всички с Учителя напред се упътиха надолу по североизточната страна. 9 ч. На едно хубаво магнетично място при едни скали, изложени на изток, под хубавите слънчеви лъчи Учителят говори: Тази сутрин на Черни връх имаше много електричество, беше студено. Сега да се попечем на слънцето. Да си направим едни упражнения с ръцете, тъй както сме седнали. -------------*) Бележка на стенографа: Беше доста студено, че не можах да напиша първите думи от Учителя "Черни връх" От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК
към текста >>
48.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
ли си? Кога дойде Господ ще излезеш да го посрещнеш, ако си здрав; ако си болен ще чакаш други да те изнесат - я Го видиш, я не. Преди да пристъпя към предмета ще кажа следното: В умовете на всички верующи, въобще във всички хора, в които умът действува, има някои противоречия. Ние мислим, че ако тръгнем по Божествения път ще се лишим от известни блага. Откъде е проникнало това мнение? Бог е създал всички неща. Някой казва: „Не яж". Бог е създал закона за яденето, закона за
движен
ието, закона за светлината и пр. Отде е проникнало това вярване, че хората като тръгнат по Божия път ще им се случи нещо зло? Кой човек е пострадал от светлината или от топлината? Много хора са пострадали от огъня, от топлината, но от коя топлина - от човешката. Запали се къщата и изгори. Но от слъчевата топлина хората никак не са пострадали. Някои казват: „Има слънчев удар". Но този удар не произлиза от слънчевата светлина. Той произтича от едно особено състояние на кръвта. Тази слабост на кръвта в мозъка ние наричаме слънчев удар. В схващането за Бога има едно криво разбиране. Да се служи на Бога това е най-лесното. Учението за Бога го разбират мравките, растенията и т.н. Може да си наложиш да не ядеш, да не дишаш, но ще дойде време ще трябва да ядеш. да дишаш. Божествените неща са неотклоними. И когато се отклоним от Божествения Закон, тогава се ражда нещастието. И философията на живота е да престанем да се отклоняваме от Божествените закони. Искам да схванете това: Каквато работа и да
към текста >>
49.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
това. Чел си някой весник, задържаш всичко от вестника. И ти не можеш да отправиш ума си към Бога. Като четете вестниците, лъжливите места във вестника не ги четете. Например, еди на кого си изгоряла къщата; еди-кой си министър заминал; царят къде е ходил; кой владика къде е служил. Тези неща на вас не ви трябват. Четете същественото във вестника, това, което може да ви служи за уякване на мисълта. В сегашния обществен живот, жълтата преса е една зараза. Този крясък наоколо, това
движен
ие наоколо е една злина. Това
движен
ие е едно вечно смущение: трака- трука, трака-трука. Този шум застарява. Американците на 55 години остаряват. Гърдите им са хлътнали навътре. Те сега се борят против този недъг в училището, в гимназиите. Стараят се да правят дихателни упражнения, физически упражнения, за да обновят своята дихателна система, Американците, които са един културен народ, се хранят много нехигиенично. Няма друг народ, който да се храни по- нехигиенично от тях. При ядене американецът най-напред яде супа, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено кафе. На пикник, вечеринка ще пият кафе, след това чай, после ледено. При такава диета какво здраве може да има? На всички стомасите са развалени. Аз им казвам: Вие сте много некултурни, вие не знаете да ядете. Българите в това отношение са много по-културни в яденето си. Начинът на яденето у американците е традиция и трябва дълго време, за да се измени. Сега има там хора, които работят в противна посока. Тая
към текста >>
50.
Учителя държи беседа пред ръководителите на братски групи - 11 септември
, 11.09.1923 г.
братски групи - 11 септември 1. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година Тереза Керемидчиева 5. За чистотата -11 . IX. 1923 г., вторник, 5.30 часа сутринта, София. 5. За чистотата11. IX. 1923 г., вторник, 5.30 часа сутринтаТайна молитва. Добрата молитва.Аз ще ви кажа сега малко работи, които ще бъдат особени. Живот без здраве може ли да съществува? Ядене без глад може ли да се прояви? Пиене без жажда може ли? Вървеж без
движен
ие може ли? Мисълта без ум може ли? Чувство без сърце може ли? Сила без воля може ли? Това са въпроси, върху които вие ще мислите додето трае този наряд. Чистота е необходима, за да се избегнат нещастията на земята. Трябва да имате чистота в устата, в ума, в сърцето, в душата и в духа. Всички нещастия в живота идват от това, че липсва чистота. Това е един велик закон. Всички същества абсолютно трябва да го пазят. Затова трябва да се почне от чистотата. Без чистота практически нищо не може да се постигне. Това е едно правило. Всякога без чистота, резултатите ще бъдат катастрофални. Докато си чист - здрав си. Престанеш ли да бъдеш чист болестта дохожда. Ако искаш без чистота да действуваш, то е все едно да почнеш търговия без пари, градинарство без вода, да искаш да мислиш без ум и да имаш любов без чувство. Изгревът - Том 14 БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година Тереза
към текста >>
51.
Упражнение от Учителя, дадено на 21 октомври (при объркване на мислите или чувствата)
, 21.10.1923 г.
през седмицата, при случаи, когато се забъркат нещо мислите или чувствата ви. Когато се забъркат мислите ви, ще правите упражнението само с дясната ръка, а когато се забъркат чувствата ви, ще правите упражнението само с лявата ръка. Упражненията, които ви давам, са напълно естествени, тъй както природата действа. Природата всякога се проявява в човека, без оглед на това дали той съзнава това нещо или не. Например, вървите някога по пътя и махнете с ръката си настрана, направите едно
движен
ие. Какво означава това
движен
ие? – Влязла е в ума ви някаква мисъл, която ви безпокои, и с това
движен
ие на ръката вие я изпъждате навън. Това
движен
ие изразява един волев акт. Понеже сте във физическия свят, ръцете ви трябва да се движат съзнателно. Ако вие проточите дясната си ръка наляво, всички разумни сили, които направляват това
движен
ие, са при вас. Това
движен
ие изразява като че ви дават нещо и вие го взимате. Проточите ли ръката си напред, ще вземете това, което ви дават. Някога ти кажеш на някой свой приятел: можеш ли да ми услужиш с една малка сума? Той веднага бръква в джоба си, изважда пари и ти услужва. Ти взимаш парите и си доволен. Това негово
движен
ие е смислено. Щом
движен
ията ви са съзнателни, те са приятни. Ако правите несъзнателни
движен
ия, вие напразно харчите енергията си. Всяко
движен
ие трябва да бъде осмислено и свещено! Затова всички трябва да се стремите към красивите
движен
ия. Всяко
движен
ие, в една или в друга посока, трябва да предизвиква съответстващи разумни
към текста >>
52.
Упражнение от Учителя, дадено на 11 ноември
, 11.11.1923 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Превръщане на цветовете",11.ХI.1923 г., Младежки Окултен Клас, София. Упражнение: Ще направите едно упражнение с вдишвания и издишвания, при което мислено ще възприемате белия цвят. Този цвят да слиза отгоре ви като душ. Вдишванията ще стават ритмично и с
движен
ие на ръката – с показалеца на дясната ръка. Ще броите до четири. Вдигате дясната си ръка нагоре и започвате упражнението. При първото броене вдишвате и сваляте ръката си от A надолу до B. При второто броене издишвате и движите ръката си наляво, от B до C. При третото броене вдишвате и движите ръката си надясно, от C до D. При четвъртото броене издишвате и движите ръката си нагоре, от D до A. При тия
движен
ия се образува човешкият крак. При
движен
ието на краката си трябва да спазвате същите вдишвания и издишвания. Когато организмът е нормален, при стъпването напред се вдишва, а при свиването на крака и отдръпването му назад се издишва. Защо много хора са неврастеници? – Те издишват, когато стъпват, и вдишват, когато свиват крака си, затова се изморяват. Не е тъй обаче. Законите на природата са строго определени. И вие също така не спазвате тия
движен
ия на природата, затова като ходите по екскурзии се уморявате. Никога не трябва да правите резки
движен
ия, но плавни, хармонични трябва да бъдат
движен
ията ви. И тъй, при всяко вдишване и издишване ще мислите едновременно за белия цвят и за чистотата. Добре е да правите упражненията си на чист въздух, ако имате в дома си
към текста >>
53.
Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'
, 03.1924 г.
Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството. По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж. Паневритмията - това са песни и танци на слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните
движен
ия и
към текста >>
54.
Упражнение от Учителя, дадено на 16 март (Любов,Радост,Веселие)
, 16.03.1924 г.
(Любов,Радост,Веселие) Упражнението е дадено в лекцията "Движение на енергиите. Закон за поляризиране",16 март 1924 г., Младежки Окултен Клас, София. Станете прави и се разредете малко! Ще направим едно упражнение с ръцете. Ще държите в ума си думата „любов“. Любовта е проекция навън. После ще държите в ума си думите „радост“ и „веселие“. Движенията на ръцете упражняват известно влияние върху всички ваши органи и върху вашата воля. Ако движите ръцете си съзнателно, може да упражните влияние върху силата на волята си. Да кажем, че някой път сте развълнувани. Направете следното
движен
ие на ръцете си: турете ръцете си пред гърдите, а после настрана, като правите с китките леки трептения. След това поставете ръцете си пред устата. Като направите това упражнение 3–4 пъти и мислите върху трите думи, неразположението ви ще мине. Това е едно психологическо лекуване, едно психологическо проветряване в човека. Неразположенията ще дойдат, защото трябва да знаете, че вие сте един фокус, през който минават както слънчевите, тъй и земните енергии. От сутрин до обед през вас минават слънчевите енергии, които слизат отгоре и отиват към центъра на земята. След обед
движен
ието е обратно: земните енергии от центъра на земята минават през краката ви и отиват към слънцето. Следователно, ако правите известни
движен
ия сутрин или вечер, ще имате различни резултати. Въобще у някои хора неразположението иде следобед, понеже тогава през тях минават теченията от земята. Вие трябва да
към текста >>
55.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември
, 1.09.1924 г.
това Слово всякога се изпълнява.Мнозина от вас се намират в крайно противоречие. Смятате, че всичко ще ви тръгне наред. Но има един процес, помнете това, че който тръгне в Господа трябва да го пречистят. Вземете Йосифа (ст. 17), братята му го продадоха. Баща му го изобличи и т.н., но най-после стана първенец в Египет. Мъчно е една душа да се утеготява и измъчва. Какви молитви трябва да изпълнява и с какъв силен ум трябва да работи! Защо така? Имате две тела, които са в противно
движен
ие - едното отива нагоре, другото надолу. Ти си тръгнал към един планински връх, какво можеш да вземеш на гърба си? С кола не можеш да вървиш - това е праведния, а който слиза надолу - това е грешния. Кое е по добро: да слизате към мочурлука долу или да се качвате нагоре към върха? Най-доброто е да чувствувате Божието присъствие при вас, другото е лъжовно. Така ще сте радостни, което е същественото в (живота) света.Ст. 32 - „Даде им град вместо дъжд и огън пламенен в земята им..." Така е било и преди 3000 години. Господ за да оправи някого, бутне го по слабите страни: град на лозята; конника - в коня; търговеца в кесията и т.н. Бута все в слабите места, за да оправи хората. Имате ли присъствието Божие, вие ще сте доволни, радостни и весели по душа.Този псалом, в буквална смисъл, не е така както е писан, но идва време, когато праведните ще вземат цялата земя. Всички тия наказания ще дойдат, хората ще се подчинят и Бог ще вземе силата - праведните ще управляват.Този псалом засега и
към текста >>
56.
Упражнение от Учителя, дадено на 8 септември
, 8.09.1924 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Най-малкото",8 септември, 1924 г., Клас на Добродетелите, София Сега ще ви дам две упражнения. Те са следующите: (Учителят прав показа упражненията). 1. Дясната ръка отзад в кръг, напред и нагоре (1 -2-3). Десният крак хубаво изопнат напред, малко нагоре (1-2-3). Дясната ръка бавно надолу, спира се о крака (1-2-3). Кракът и ръката се свиват заедно (1-2-3). Същото се прави с лявата ръка и с левия крак. Движенията ще правите бавно, отмерено. Проектирайте ума в ръката си, да има присъствие на волята, после вдигнете крака си и т. н. Това са известни положения. Те ще събудят у вас известни енергии, които ще дадат резултати. Упражненията, които сега ви давам, ще правите по седем пъти. 2. Десният крак се издига настрани (1-2-3). Дясната ръка, във вид на кръг отляво - нагоре (1 -2 - 3) и отгоре настрани опира о десния крак (1-2-3). Кракът и ръката се снемат заедно долу (1-2-3). Същото се повтаря с левия крак и с лявата ръка пак седем пъти.
към текста >>
57.
Упражнение от Учителя, дадено на 5 ноември
, 5.11.1924 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Връзки в геометрическите форми",5 ноември 1924 г., Общ Окултен Клас, София. Сега да направим едно упражнение: ръцете се движат напред в полукръгове навън и се приближават високо над главата, при което едновременно се изговарят думите В силата на Божията Любов; обратно
движен
ие надолу, като се произнасят думите В силата на Божията Мъдрост; отново първото
движен
ие на ръцете: В силата на Божията Истина;
движен
ие на ръцете надолу в кръгове: Да се освети Името Божие;
движен
ие на ръцете нагоре в кръгове: Да дойде Царството Божие; ръцете се движат надолу в кръгове: Да бъде Волята Божия!
към текста >>
58.
Упражнение(1) от Учителя, дадено на 4 януари
, 4.01.1925 г.
Учителя Упражнението е дадено в лекцията "Насока и направление на енергията / Направление на енергиите",4 януари 1925 г., Младежки Окултен Клас, София. Да направим едно упражнение: (Всички прави.) Лявата ръка право надолу, дясната ръка настрани. Дясната ръка слиза върху китката на лявата ръка. Дясната ръка прави
движен
ие по лявата ръка нагоре, над главата, в дясно, настрани и надолу. Когато се прави това упражнение, произнася се следната формула: „Аз мога да направя всичко, което моят ум ми продиктува.” Същото упражнение с
движен
ие на лявата ръка и следната формула: „Аз мога да направя всичко, което моето сърце ми продиктува.” Туй упражнение е приятно за концентриране. Формулките може да произнасяте и мислено. Тогава е за концентриране. А ако ги произнесете гласно – тогава е за усилване. Тези упражнения са необходими за владеенето на мускулите, при това с тези
движен
ия вие подобрявате вашето кръвообращение. Туй упражнение ще го употребявате за 10 дена. Но законът е следния: няма да употребявате двете едновременно. Щом сте паднал духом, тогава ще употребите първото упражнение (
движен
ие с дясната ръка). Понеже то е активно, ще превърне вашата пасивна енергия. Щом пък се усещате много енергичен, тогава ще употребите второто упражнение (с
движен
ие за лявата ръка). То ще урегулира вашите набрали енергии. Тъй че в разстояние на 10 дена всеки един, според състоянията си, ще употребява или едното или другото упражнение. Ще спазвате един закон. Тези упражнения ще ги правите
към текста >>
59.
Упражнение от Учителя, дадено на 7 януари
, 7.01.1925 г.
Туй е едно естествено положение. При това положение на ръцете изговорете: „Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура!“ Разтворете сега ръцете си настрани, хоризонтално. Тъй поставени ръцете настрани – това е едно неестествено положение. То означава: „Какво искате вие, да ме мъчите ли?“ Щом това положение не е естествено, какво положение трябва да заеме човек? Поставете сега лявата си ръка на гърдите, а дясната ръка напред, със събрани пръсти. Туй е спасително
движен
ие, то разрешава въпроса. Това са същевременно проекции във висшата геометрия. Тъй поставени двете ръце, това са две проекции. Движенията, които правите, зависят от вашата разумност, от вашата воля. Всяко
движен
ие се определя съобразно силите, които действат в човека. Когато някой човек не е правил упражнения, може да се атрофира. Тогава той заболява, започва да си гърчи ръцете, да гърчи краката си, врата си, и по този начин той ще направи толкова
движен
ия, колкото са необходими за събуждане на енергиите в неговия организъм. И след като направи определеното количество
движен
ия, Природата казва: „Стига му вече на това дете, освободете го!“ Освобождават го и той оздравява. Ръцете отпред на гърдите! Изговорете следната формула: „Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.“ Поставете ръцете си хоризонтално, настрани. Под думите „всичко, което моето сърце може да направи“, се подразбира всичко онова, което Бог е вложил в сърцето ми. Значи повторете сега формулата: „Ще направя всичко,
към текста >>
60.
Упражнение от Учителя, дадено на 5 юли
, 5.07.1925 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Прѣходни състояния на съзнанието",5 юли 1925 г., Младежки Окултен Клас, София. Упражнение: Всички прави! Движение на ръцете нагоре, после – надолу, след това – в кръг. При тия
движен
ия ще произнасяте бавно следното изречение: Доброта и смирение всичко решават в света. Като кажете думата доброта, ръцете горе, при смирение – ръцете долу; при всичко решават в света – ръцете в кръг. След това бавно се изнасят напред и после се спускат надолу.
към текста >>
61.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Седми ден - 29 август
, 29.08.1925 г.
ръцете настрани и левия крак наляво. Приберете ръцете си и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и със сърцето си да върша свои-те работи в съгласие с живата природа." Значи аз мога и със сърцето си, и с ума си да върша разумна работа.Ще направите тези упражнения 3 пъти е левия крак и три пъти е десния. Ако имаш някаква дисхармония у себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак и при
движен
ието ще произнасяш формулата: „ Светлина в ума (с десния крак), топлина в сърцето " (с левия крак). Като произнасяте думата „светлина", разбирайте „хармония", за да може да се тонирате.Второ упражнение: Поставете ръцете си напред с дланите нагоре, започнете да концентрирате ума си исвивайте пръстите на ръцете си, като свивате и ръцете си до раменете, като че вдигате някаква тежест. После бавно протегнете ръцете напред и отворете пръстите. Когато свивате ръцете си, ще вдишвате дълбоко въздух; като протягате ръцете си напред, ще издишвате. Тези упражнения са прости, но са много ефикасни . Те са за тониране. Като правите упражненията, ще си представяте, че сте на работа, ще знаете, че вършите една много важна работа - приемате енергия от природата. Ръцете са силови линии, по които протича живата енергия. Щом вярваш, ти свързваш ръката си с живата природа и по всеки пръст протича тази жива енергия.Като туриш волята си в действие, веднага тия токове ще потекат, ще потече тази енергия. Като се
към текста >>
62.
Учителя дава музиката на песента 'Писмото'
, 1926 г.
му е само връзката с Бога и Любовта царува в душата му. Връзката с Бога е идеалният модел за вътрешна организация у ученика. "Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава." Къде управлява Мъдростта? Тя управлява в света на Мъдростта. Чрез какво управлява? Чрез Светлината, която там се нарича Виделина. Мъдростта управлява чрез Виделината в Света на Мъдростта. Това е свят на Хармонията, свят, в който се създават всички форми на Духовния свят. Там се създава и музиката като
движен
ие, хармонично на тези форми. Е, щом Мъдростта чрез Виделината управлява, разбира се, че редът на тази Хармония не се нарушава! Само в онзи човек и ученик, който има Виделина в съзнанието си, тя ще внесе Светлина в ума му и той ще знае законите, по които управлява Хармонията в света. Знае ли това, на него няма да му е необходим устав, който да му сочи чрез точки и правила какво да прави. За ученика в Школата, който има Виделина, има ред и порядък както вътре в него, така и вън от него. Има в него вътрешна и сътворена външна организация. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Кога Истината грее? Истината се осветява от Светлината в Божествения свят. Тази Светлина в Божествения свят се нарича Слава. Тази Слава като Светлина създава Света на Истината. И когато тази Слава и Божествена Светлина грее, плодът цъфти и зрее. Кой плод цъфти? Всички възвишени идеи от Словото на Учителя са идеи от Божествения свят. Всяка идея като плодова пъпка се намира в Божествения свят. За да разцъфти тази
към текста >>
63.
Упражнение от Учителя, дадено на 17 януари
, 17.01.1926 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Изваждането",17 януари 1926 г., Младежки Окултен Клас, София. Изваждане Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.Упражнение: Всички наредени в кръг, един до друг. Ръцете назад, силно изпънати. Десният крак напред, силно изпънат. Бавно клякане при положение на ръцете първо хоризонтално напред, после настрани и назад. Това
движен
ие на ръцете се повтаря няколко пъти ритмично. Изправяме се: левия крак изнасяме напред, добре изпънат. Клякаме, изнасяме ръцете напред хоризонтално, после настрани и назад. Изправяме се, изнасяме ръцете настрани, после ги поставяме пред гърдите. Пръстите на ръцете са един срещу друг, с дланите надолу. Правим широки полукръгове с ръцете напред, настрани и сваляме ръцете надолу. Изваждане От изданието на "Жануа-98" Да направим сега едно упражнение! Наредете се всички в кръг един до други. 1. Ръцете назад изопнати силно. 2. Десният крак изопнат, изнасяме напред. 3. Приклякане. 4. Ръцете напред хоризонтално, бързо, изведнъж назад, пак напред, назад и т.н. много пъти. Всички мигновено, ритмично. Повтаря се същото с левия крак напред. Изправяме се, левият крак остава напред, ръцете напред хоризонтално, бързо назад! Напред, повтаря се много пъти. Прибира се кракът, ръцете настрана, полукръг напред пред гърдите, дланите надолу, върховете на пръстите едни срещу други. Ръцете описват широки полукръгове настрана, надолу. Повтаря се упражнението, прави, с десния крак напред и удари с ръцете отпред назад, и
към текста >>
64.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай
, 4.03.1926 г.
Борис, този, който носи на гърба си 30 килограмов чайник за вряла вода, за да се подкрепваме из пътя. Той, той, със своята бригада от работници. Сега Ел-Шедар е още по-красив. Сега, сякаш сме си у дома.Нареждаме се на колело. Някой ни брои: 120-130-140-150-160... Правим гимнастика. Обтягаме ръце, нозе - вляво, вдясно. Напред, назад, кпякаме, ставаме. Учителят е с нас. Горния, сестринския и долния, братския край на кръга - изпяваме три пъти: Аум, Аум, Аум, придружени с нежни, плавни
движен
ия. Обзе ни неземно тържество. Като че ли се намираме всред рая и сам Бог е с нас. Аум - Бог - Сила - това не са само думи, а живи сили, които се вливат у нас - Магични Слова! Не, не, небето е тук на земята, и раят е тук.С нас е и руски казак с червено дъно на шапката си. Довел е и жена си. Какво съвпадение! Значи един от „Освободителите” дошел заедно с нас. Колко се радваха те! Казаха, че при Учителя те намерили „свою Отчизну”. Някаква чудна радост ни обзима всичките. Като че ли не сме на земята.Скиори прелетяват край нас на своите дървени крила. Ято птици в строен ред се носи високо над снега. Гори небето в тюркоазени пламъци.Почват песни. Колко много и хубави са нашите песни! Как от сърце ги пеем ний - и старо и младо. Денят преваля. Правим обща благодарствена молитва и почваме да слизаме.Обзима ни тъга за планината. Ах, защо завинаги не останем тук? Колко е красиво тук и чисто! Но не, дългът отново ни зове там, при нашите братя и ние заедно с тях да се трудим и работим. Сега, между
към текста >>
65.
Упражнение от Учителя, дадено на 28 април
, 28.04.1926 г.
дадено на 28 април Упражнението е дадено в лекцията "Здравословни условия",28 април 1926 г., Общ Окултен Клас, София Упражнение: Ръцете напред, с дланите навътре. Ръцете пак напред, но с дланите навън. Ръцете настрана, нагоре и пак напред. Когато изнасяте ръцете напред, първо дланите ще бъдат навътре, а после навън. Когато поставяте ръцете си напред, с дланите навън, това
движен
ие влияе върху лицето ви, става обмяна между енергиите на ръцете и тези на лицето и главата. Дланта на ръката е отрицателна, а горната част – положителна. Когато поставите ръцете на гърдите си, с дланите на тях, става обмяна между енергиите на ръцете и тези на гърдите. По този начин се уравновесяват силите в организма.
към текста >>
66.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден
, 3.05.1926 г.
този миг, освен това, което е пред очите й.Децата припкат по поляната със сияющи лица. Техните весели крясъчета се носят свободно над простора.Нареждаме се в два кръга - големия - външен сестрински, вътре в кръга братята. Учителят от средата изкомандва да седнем. Сам ни показа как да събираме слънчева прана. Колко хубаво! Прана! Що е то? Навярно онази жива сила, която сега навред твори избликнала из недрата на земята, засилена от слънцето - сега, през пролетта. Наистина тия плавни
движен
ия, тия тихи „гребания” из въздуха върху телата ни, като че ли ни изпълват с голяма живост и бодрост.После - красивите безбройни наши песни. За обяд имаме и по малко прясна коприва. Учителят сам я приготви - изчистена, измита, с чесън и сол, завита в хартия, опечена под пепелта на огнището. Чудесна! Ядохме и в гърне сварен бял боб! На връх Великден бял боб и коприва. Но пък толкова вкусна бе всичката храна, тъй с удоволствие и охота я изядохме, като най-големите щастливци на света.Пладня. Овчарите връщат вече своите стада. Звънът им се чува приятно, приказно. Слизаме и ние след тях. Слънцето и то си отива у дома. Свечерява се. Приятна, милваща дрезгавина обвива планините и пълзи по пътеките. Селото е зад нас. Пътят е пресполовен. Бодри стъпки ни отвеждат към града.О, ний ще мислим за вас, вие кичести горски грани, вие струи чисти и хладни, вие цветенца, камъчета, буболечици, мухички и птиченца. Ще ви помним вас малки тревички с бисерната роса, теб, небе, чисто и лазурно, тебе, божествен
към текста >>
67.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
всред знойно лято прохладна сянка, наша вечна пролет. Блещят реките в долината. Слънчеви лъчи ги целуват и те издигат сребърни знамена в знак на радост. Въздухът свеж и приятен, като лека синкава мъгла се разстила на длъж и на шир. Облаци бели, рохкати, ту се събират, ту се разпиляват. Понякога скриват слънцето и хвърлят лека сянка върху цялата пролетна картина.Правим три кръга. Двата вътрешни от братя, а големият външен от сестри. В средата - Учителя. Сядаме на тревата. С особени
движен
ия на шъпите към земята, почваме да събираме животворна прана. Тайнствени, плавни и красиви
движен
ия, в допир със земята, които не се подават на описание. Дишаме най-благодатен въздух, огрени от благите майски лъчи.Ставаше нещо чудно. Всички чувствувахме, че не сме същите и, че мястото на което седим не е Витоша, ами кой знае къде в най-красивия земен край. Какво излиза от земята, какво се излъчва от планината, какво се излива от слънцето и въздуха, но ние за миг се чувствуваме като че без физически тела. Една малка, едвам видима фибра само в гърдите, диша, мисли, трепти.Тишина и простор. Наистина, това е магическата „Сезам”. Ето, Учителят чукна с магическа пръчица и направи да се отвори за нас тази отвеки заключена съкровищница на неоценими блага. Лицата в сияние. Очите горят в чист, светъл пламък, излъчващи божествена усмивка.Кой е Тоз, що умее планини да разтваря и неоценими богатства които нам, залутани земни пътници, така щедро раздава. Бихме ли могли ние сами да налучкаме тия Врата
към текста >>
68.
Учителя дава песента (упражнение) 'Мисли право мисли'
, 6.06.1926 г.
песента (упражнение) "Мисли право мисли" Музикалното упражнение "Мисли право мисли " е дадено от Учителя в беседата "Музикално упражнение", МОК, София на 6 юни 1926 година. Силата на човека е в свещените мисли, които той храни у себе си за Живота. Докато човек пази свещени мисли у себе си, и те ще го пазят; престане ли да ги пази, падането му е неизбежно. Тази песен се пее с
движен
ие на ръцете. Текст на песента: Мисли, право мисли Мисли, право мисли! (2)Свещени мисли за живота ти крепи,свещени мисли за живота ти крепи!Крепи, крепи, крепи,свещени мисли за живота ти крепи! Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>
69.
Упражнение от Учителя, дадено на 26 септември
, 26.09.1926 г.
дадено на 26 септември Упражнението е дадено в лекцията "Посока на растене",26 септември 1926 г., Младежки Окултен Клас, София Упражнение. Поставете лявата ръка на лявото рамо (върхът на пръстите се допират до рамото). Дясната ръка се поставя над главата, без докосване. Движение на дясната ръка настрана, хоризонтално, връщане над главата. Това се повтаря три пъти. След това дясната ръка се поставя на дясното рамо, а лявата – над главата. С лявата ръка се прави същото
движен
ие, каквото с дясната. Двете ръце се изнасят първо настрана, после – пред гърдите, с допрени върхове на пръстите едни срещу други. В това положение концентрирате мисълта си, след което поставяте ръцете си пред гърдите. Движение на ръцете настрана и пред гърдите – три пъти. Леко духане – три пъти.
към текста >>
70.
Учителя дава песента 'Давай, давай' - гр.София
, 28.12.1926 г.
гр.София ДАВАЙ, ДАВАЙ “Давай, давай, всичко давай:Чисто семе пшеничено;Да се сее на нивата, на нивата красивата,Да се чисти през зимата.Да се радва на живота, всичко сято на полето (2);На полето, под небето (2). Тази песен е дадена на 15 Лекция от Учителя, държана на 28 декември, 1926 г. гр.София в беседата „ПРОЯВА НА МУЗИКАТА В СЪЗНАНИЕТО”. Тя лекува и тонизира тялото. Ето и някои неща, които Учителят е казвал за произведението: „Тази песен трябва да се пее с
движен
ия. Без
движен
ия тя няма смисъл. Когато пее, човек трябва да има обект. Който разбира езика на природата, той ще влезе във връзка с нея и тя ще му проговори.” „Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе.” „Тази песен така трябва да я изпеете, че хората да почнат да дават. Ако вие пеете песента и никой нищо не дава, значи не я пеете както трябва. Като изпееш песента “Давай, давай” в тебе трябва да се отбори сърцето, да дава, да дава. Да се отбори ума и той да дава, да дава. И твоите постъпки да са такива винаги да дават нещо. Работите не трябва да бъдат равномерни. В музиката навсякъде разнообразие трябва да има. Ако е гладко всичко, ще бъде скучно.” „За постъпките е “Давай, давай” на физическото поле. Учете се да пеете. Много малко правила има в музиката за динамичното пеене! Когато си болен като изпееш тази
към текста >>
71.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
песен на тия „гръмогласни солисти” и я предава нататък. Обаче никой не можеше да надмине величието на природата, да я надвика, да я надпее. Дори нейното мълчание бива много по-красноречива песен. Дори и общата песен, ръководена от диригент се издигна мощна, а след туй спотаи, обхваната от мишците на величествения и необхватен планински простор.- Гимнастика!, изкомандва Учителят. Свити до огнището станахме да се наредим. Първом се дават маршировки напред и назад, съпроводени с
движен
ия на ръцете горе, доле, вляво, вдясно. Учителят видя изсмуканите ни от дъжда лица, синкавата ни бледност и по този начин ни извади от пагубното вцепенение. И чудо! Тъй се затоплихме, тъй окрилени се чувствуваме, че липсата на слънце сега почти не се почувствува. На всичко отгоре и слънцето няколко пъти провря глава през облаците и ласкаво се усмихна, като че искаше да каже: - Опитайте сами, все аз ли да ви топля?По някой път вятърът изтласкваше мъглите на една страна и правеше да се виждат чудни процепи на небето, отдето надничаше то чисто и невинно, като малко дете.Учителят тръгна от група на група, от огнище на огнище, гледа на всички развеселен и тихо, тактувайки приглася на песните ни. Понякога протяга ръце към запалените главни и ги потрива от приятната топлина. Любител на горещата вода и чая, любител на планината, Той и нас научи да ги обичаме и да опитаме тяхното благо. С тия гимнастически упражнения той ни загърна като с яка броня срещу нахълтващия мраз. А със своето безстрашие и
към текста >>
72.
Разговор на Учителя с ръководителите - 21 април. София
, 21.04.1927 г.
с Бога, а втора връзка да не прави. Влизаш в кладенец - вържи се, излизаш вече от кладенеца - развържи се.Техните противодействия са вътрешни влияния, които вие възприемате от пъпа отдолу, а там е ада, гдето живеят всичките дяволи. Дебелите черва са 1-то небе, стомаха е астрала, дробовете са второто небе и главата - третото небе. Нечестивите духове, за да разбъркат главата разбъркват стомаха - те имат съотношение помежду си. Боли те сърцето - трябва да го разтовариш чрез черния дроб. Има
движен
ие от сърцето към черния дроб, но обратно
движен
ие няма. Чрез сърцето е правилната връзка с астралния свят. Сърцето трябва да бъде чисто, за да бъдеш силен. Черният дроб не трябва да се подпушва. Пуснете всяка една лоша мисъл за да си върви, чрез една добра мисъл. И така става изравнявание. Идва ти една Божествена мисъл: „Утре стани в 4 часа и си направи молитва" - Но ще ти дойде и друга мисъл: „Поотложи това, друга работа направи!" Ти трябва да изпълниш първата мисъл. Помоли се най-първо като станеш сутринта, защото света е място на оплетености и ти трябва да се освободиш от тия оплетености - това само с молитвата ще направиш. Не външната, а вътрешната молитва!За съдействие, сегашните хора изучават техниката, а вие какво трябва да изучавате за борбата ви с вашите неприятели? - Винаги бъдете добри, с добри мисли! Връзка с Бога винаги да имате и вяра, че Той ще ви послуша. Идва ли ти мисъл, че „Бог няма да ме послуша" - ще знаете, че това е от дявола. Вземете пример от Устабашиев и Сейко
към текста >>
73.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
април 1927 г. в стаята на УчителяТайна молитваСега представете си, че се намирате на един параход. Светът е морето. Всеки пътник си е купил билет. Някои ги хваща морската болест. Всеки от парахода си има своята специална работа. Всеки матрос се занимава със своята работа или се учи, а параходът си върви тихо и спокойно. Пътниците са разумни, морето и то е разумно. Щом хората почнат да живеят един неразумен живот, настъпват критически времена. Всяко течение и то си има своя път на
движен
ие. Всеки си има своята работа. В един университет си има разсилен, но той все си е разсилен, не свършва университета. А има и ученици, и тяхната работа, главната им работа е да учат и те трябва да учат, за да свършат университета. В самата природа има градация и учениците са на степени. Има два живота: материален - той е ограничен, има и друг живот - той живее над почвата отгоре. Материалният човек е в мъчнотии, а това са корените, но те не са живота, а са условие и един ден человек трябва да се изтегли от корените, и след това още, да се изправи нагоре. Всяко растение мисли как да си изтегли главата - това е корена, а малките коренчета, които изчерпват соковете, са космите.-Растението е с главата надолу. Животното мисли само как да си набави храна. Птицата хвърчи само храна да намери, вечерта се скрие в дупчица, благодари, че си е намерила храна и не мисли за утре. Така е и с животното. Човекът, който се е запънал в материята, той мисли как да се изтегли от тая материя. Така че като
към текста >>
74.
Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София
, 23.04.1927 г.
заминават в едно отношение, а са тук в друго отношение. До края на годината ще ви кажа: „Ако можете да приемете Еди кой си брат, името му ще кажа - ето той е!" Но вие не пресилвайте нещата. Има един известен закон, Божествен, по който стават нещата. Чакайте, всичко на времето ще си стане. Щом бързате ще попречите, а външният свят е силен да произведе съблазън. През тая година има условия да се поправят всички досегашни погрешки и да се турне всичко в ред. Туй Божествено
движен
ие си има своите противници. От тях някои си мълчат, но щом им се дадат благоприятни условия, ще излезат. Тая година имате условия да постигнете много неща, но ако не постигнете, грешката ще бъде ваша. Нещата не се повтарят. На гроба на Елисея оживя един умрял.Знания трябват. Еликсирът е като масло, което наливаш в кандило, което гори, а което е угаснало и да налееш, не ще гори, а трябва кибрит да драснеш за да се запали.Та за здравето на вашите деца, екскурзии ще правите. А чудеса могат да се правят само там, гдето има вяра. Христос в своите си не можа да направи чудеса заради безверието им.1 часа и 20 минути след пладне. Отче наш. Очаквайте да станат неща, които е определено да станат, а не очаквайте да стане онова, което не е определено да стане. * * * Вечерта от 9-11 часа вечеря и разговор с Учителя и ръководителите върху бъдещето:Появата на новия континентСредиземно море ще се съедини с Каспийско море, в Азия ще се образуват много големи езера; Балканския полуостров постепенно
към текста >>
75.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
сега придобил важно предназначение -„Господин Бобчев”. В гърнето с него е нарязан само кромид, но той е тъй вкусен и ароматичен, че заслужава да изкачиш планината, за да си куснеш от него.Нашият учен - Георги Радев с разрошени от вятъра къдри, седна до огнището и запя някаква бохемска песен. Симпатичното му умно лице менеше израза си според словата - излизаше много смешно, тъй че, всички се прегъваха от смях.Извикват за гимнастика. Три грамадни маршируващи кръга. Правихме разни
движен
ия с ръце и нозе - то бяха някакви тайнствени кръговъртения, съпроводени с дивия вой на вятъра. Стопляме се. От средата Учителят направлява гимнастиката. Неговата почти ефирна изящна фигура, като че не се допира до земята. Движенията му са леки, живи, гъвкави и красиви. Някаква чудна сила се излъчва от Него. Вятър на воля пилее сребърните му копринени коси, които засипват лицето му във волна игра.Облаците отдавна са покрили цялото небе, което смръщено следи нашата волна и безгрижна игра. Тук-таме, из под гъстите облаци, като че ли невидима ръка ни заплашваше с кофи вода...Почваме обяда. Великденска гощавка. Пред Учителя грамада козунаци и пъстри яйца. Но той с приятност сърба - „господин Бобчев” с копривена салатка, а всички други блага щедро ни раздава.Сърцето ми болезнено се свиваше... Значи мен не поканиха да чета и моята „Асавита” ще остане в пазвата ми. Но и слънцето не рачеше да се покаже, което облекчаваше изпитанието ми, защото Учителя беше казал: „Ще четат, когато слънцето грее”.Но
към текста >>
76.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден
, 6.05.1927 г.
- Началото - Творецът, който всичко това е създал. И макар да се чувствуваш „нищо” в този миг, това „нищо” е пълно с толкоз щастие, че човек не би го сменил с никое земно щастие, което е „много нещо”, но често пъти е само суетен шум и празна глъчка.Сега пък заставаме на две редици. Команда от Учителя за ритмичен ход. Сгъване на ръце върху гърдите и разтваряне. Преминават едните редици в другите. Образуват се много осморки, движущи се. Учителят също се упражнява с нас. Неговите
движен
ия са тъй нежни и прости, но тъй отмерени и хармонични.Какъв въздух! С нищо не може да се уподоби, никак не може да се опише. Всичките ни клетки тържествуваха. Кръвта ни чиста и свежа радостно и бързо се плискаше в жилите ни.Как изминаха цели 3 часа горе - никой не усети. Слизаме. Раниците се разгърнаха и ни нахраниха богато.Пред нас със звън слиза и бяло стадо, заедно със своите големи кучета. Щастливи! И те газеха из райската растителност и пият кристал но чиста вода. Весели птички в унес пеят над нас и прелитат в жив набег.Доле си починахме. На огромна окръжност наредени по петорки, шесторки, седморки и пр. обиколихме пак нашите раници. Боже, колко вкусно! Копривният тас кебап, заровен от Учителя, сега е готов. Колко вкусен и ароматичен. Но този път не бе заровен в хартия, а в нова пръстена тенджера. Няколко капки лимонов сок и дървено масло я направиха още по-вкусна.Връщане - през Симеоново. Пред нас е града - огромен човешки мравуняк, който върху главите на хиляди агънца празнуваше
към текста >>
77.
Разговор на Учителя с ръководителите преди започването на събора. Протокол
, 18.08.1927 г.
1927 година2. Първи съборен ден 19 август, петък3. Втори съборен ден 20 август4. Трети съборен ден 21 август5. Четвърти съборен ден 22 август6. Пети съборен ден 23 август7. Шести съборен ден 24 август8. Седми съборен ден 25 август 1. Учителят и ръководителите 18 август, 1927 година,четвъртък, 6 часа и 30 мин., София, в дома на брат Начо Петров Вие вървите в един път Божествен. Трябва ви вяра - тя е свързана с ума. Всеки си има свой път на
движен
ие. Всеки приток ще влезе в общата река. И тя като приеме всичките приточета в себе си, утайките им ще останат.В този събор ще научите една голяма опитност. Ще бъдете спокойни и търпеливи. Железницата от Варна до София криволичи. Вие тръгвате от София, линията също криволичи, но все ще отидете до Варна.Пестете енергията. Време има, но като изчерпите енергията, тя не се наваксва бързо и лесно. За всичко благодарете. Невъзможното за человека е възможно за Бога. Когато имате най-големите страдания, скърби, Бог ще ви донесе най-голяма радост. Ще получите най-голямата Му любов.Христос възкреси сина на Сорайската вдовица при най-голямата й скръб. Христос даде най-голямата радост - възкреси сина й. Грешките си ще коригирате. Бог коригира света.В този събор ще имате Мир. Мира придобивайте, търпение имайте, не се безпокойте. Бог като работи една работа, тя добре върви.В миналите времена, черната ложа като е управлявала света, вземала е имуществата на всички, но като си отива вече, управлението ще се
към текста >>
78.
Учителя присъства на събора, 1927 - София. Първи ден - 19 август
, 19.08.1927 г.
Любов. Светлина, мир и радост за душите. Господ владее небето, Господ владее живота. Той носи вечното благословение и радост за душите. 2. Добрата молитва /ръцете свободно отпуснати/. 3. Благословен Господ Бог наш. /три пъти/ 4. В начало бе Словото. 5. Гимнастически упражнения /старите 6, с изговаряне мотото за всяко упражнение/. При изпълняване на упражненията, да се изговаря мислено мотото, иначе упражненията нямат смисъл, без полза са. - два кръга, външни.Упражнение:1. Движение към центъра напред и назад с по 3, 6, 10, 6 и 3 крачки, с разтваряне на ръцете и поставяне пред гърдите. Започва се с десния крак и ръцете се разтварят хоризонтално на височината на раменете; при левия крак - ръцете се поставят пред гърдите с опрени пръсти и хоризонтално.2. Кръг надясно, кръг наляво, кръг на дясно и т.н. Ръцете пред гърдите. Движение напред - тръгване с десния крак, ръцете се разтварят и се изговаря думата „ходи", с левия крак напред ръцете се поставят пред гърдите и се изговаря „мисли". И така се продължава няколко крачки. После кръгом - към дясна страна,
движен
ие напред по същия начин: тръгване с левия крак и се изговаря „ходи", с десния крак - „мисли". Спира се отдето се е тръгнало първоначално.3. Движение напред с издигане и спускане ръцете отвесно. Тръгване с десния крак напред и нагоре, на широчината на гърдите и височината на раменете. С левия крак крачка напред и ръцете се спускат надолу да заемат отвесно положение отстрани на тялото и така се продължава
към текста >>
79.
Учителя присъства на събора, 1927 - София. Втори ден - 20 август
, 20.08.1927 г.
Керемидчиева: 3. Втори съборен ден 20 август 1927 година, събота. В 3 часа и 30 мин. на поляната, сутринта. Времето ясно, тихо, звездно небе. От 4 часа след обяд захвана буря от към север и от Витоша, но ние на лагера на „Изгрева" бяхме слабо засегнати.В 4 часа Учителят дойде. Размишление.1. Както ме е Отец ми възлюбил, така и аз ви възлюбих, /три пъти/2. Добрата молитва.3. „Духът Божи." 4. Отче наш. 5. Гимнастически упражнения, /старите шест/ 6. Концентрични кръгове.Първо -
движен
ие към центъра напред и назад с по 3, 6,10, 6 и З крачки / както първия ден/.Второ - един кръг надясно, два кръга наляво и т.н. /както първия ден/ Трето - „кобилицата" - дясната ръка се издига горе в страни, под ъгъл 45 градуса, лявата се отделя от тялото встрани под 45 градуса. Ръцете се движат във вертикална плоскост нагоре и надолу, и лявата ръка се издига нагоре и т. н., всичко се повтаря.Четири - „Изгрява слънцето" на място, ръцете се движат. 5 часа. * * * Закуска - чай. „Само Божията Любов е Любов". След закуската същата формула. * * * Беседа. 7 часа.Мото: Само Божията Любов носи живот за всяка душа. /три пъти/.„Събуди се братко мили". Размишление. Учителят каза: Ще ви прочета няколко извадки от Библията, като образци на човешката мисъл. Псалом 133. Братя в единомислие Беседата печатана в том „Пътят на ученика", съборна беседа. 10 часа и 22 минути.Възможно е да се живее в Божията Любов, Божията светлина. Божият мир, Божията радост. Господ да ви благослови всички, да бъдете
към текста >>
80.
Учителя присъства на събора, 1927 - София. Трети ден - 21 август
, 21.08.1927 г.
ясно, ветрец от към запад. В 5 часа над нас ясно, хоризонта облаци. Само от към изток чисто небе. 7 часа и половина - над Витоша черни облаци, над нас слънце.Размишление.1. Мото - „Всякой, който търси първом Царството Божие и Неговата Правда, нему всичко друго ще му се даде".2.,, Благославяй душе моя Господа." /три пъти/ 3. Добрата молитва. 4. Отче наш.5. Гимнастически упражнения - същият ред както първите дни. 6. Концентрични кръгове /сестрите 6 кръга, а братята 3 кръга/. Първо -
движен
ие към центъра напред и назад с по 3, 6,10, 6 и три крачки. Всички кръгове на дясно. Ръцете пред гърдите. Движение напред. Тръгване с десен крак и ръцете се разтварят в страни, наравно с раменете и се изговаря „ходи" с левия крак напред, ръцете се поставят пред гърдите и се изговаря „мисли" и т. н. Кръгом към дясната страна - тръгване с левия крак „ходи", а с десния „мисли". Трето - кръг надясно, кръг наляво и т. н. Ръцете пред гърдите, тръгване с десния крак и разтваряне на ръцете с изговаряне „ходя", а с левия крак „мисля". Кръгом - тръгване с левия крак „ходя", а с десния „мисля". Четвърто „кобилицата" - /както е описано втория ден - събота/. Пето - „ Изгрява слънцето" -/изпя се два пъти с
движен
ие на ръцете/. * * * Закуска /от Бургас всички бяхме на масата на Учителя/. Добрата молитва.През време на закуската аз, Минчо Сотиров от Бургас, видях на 30 см. над масата Учителя и срещу него чучур на чешма, тече бистра вода, широка около 5 см. в диаметър, и околовръст златисто жълт
към текста >>
81.
Учителя присъства на събора, 1927 - София. Четвърти ден - 22 август
, 22.08.1927 г.
вятър. От изток към югозапад очертани три успоредни линии от облаци, бели, които в последствие станаха черни, по-скоро тъмни и по-широки. В 4 часа дойде Учителят. Размишление. 1. Мото: Когато дойде Духът на Истината Той ще ви научи на всичко./три пъти/ 2. Благословен Господ Бог наш. /три пъти/ 3. Добрата молитва. 4. Отче наш.5. Гимнастическите упражнения. 6. Концентрични кръгове /сестрите 5 кръга, а братята 2 кръга/. Първо -
движен
ие към центъра /както първия съборен ден/. Второ - Всички кръгове надясно. Ръцете пред гърдите. Движение напред и т.н., както първия ден с изговаряне „ходи" и „мисли". Трето - /Както третия съборен ден./ Четвърто - „Кобилицата". Пето - „Изгрява слънцето" - пее се два пъти с
движен
ие на ръцете. Шесто -
движен
ие напред към центъра. Ръцете пред гърдите, тръгване с десния крак и изнасяне дясната ръка в дясно; с левия крак напред и лявата ръка в ляво, а дясната на гърдите и т. н. Всичко 10 крачки напред. Кръгом надясно, наново тръгване с десния крак напред и дясната ръка в дясно и т.н. 10 крачки. Кръгом надясно, още веднъж напред към центъра 10 крачки. * * * Закуска Добрата молитва.След закускаСамо Божията Любов носи пълния живот, /три пъти/ * * * 7 часа и 40 мин. Мото: Само Божията Любов носи пълния живот, /три пъти/Само съвършенната Любов мож е да ни приближи към Бога. /три пъти/Тайна молитва. Пробуждане на съзнанието на ученика Беседа - печатана в същото томче. Добрата молитва. От 9
към текста >>
82.
Учителя присъства на събора, 1927 - София. Пети ден - 23 август
, 23.08.1927 г.
този ден може да се прочете в протоколите, водени от Тереза Керемидчиева: 6. Пети съборен ден 23 август 1927 година, вторник „Изгрев" Времето - ясно слънчево, източен вятър. Размишление.1. Мото: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на мира ще изпълни живота ти с всички добрини, /три пъти/ 2. „Благославяй душе моя Господа." 3. Добрата молитва. 4. Отче наш.5. Гимнастически упражнения. 6. Концентрични кръгове /сестрите 6 кръга вътрешни, а братята два кръга външни/. Движения както в първия съборен ден и както в петък. Движения както в неделя, трети съборен ден „ходи" и „мисли", „ходя" и „мисля". Четвърто - „Кобилицата", както в събота. Пето - „Изгрява слънцето", изпя се два пъти с
движен
ие на ръцете. Шесто - Движенията също както в понеделник, четвърти съборен ден. Седмо - „Сеитбата" - Движения спираловидно: всички шест кръга от сестри се вливат в първия вътрешен кръг и всички два кръга от братя се вливат в първия външен кръг и се получават два кръга. От определено място кръговете се прекъсват и тръгват надясно; две редици една до друга, брат и сестра вървят успоредно към центъра на спиралата, с дясното рамо напред завиват, като едновременно с
движен
ието на десния крак напред, премятат се и двете ръце в дясно, като че ли сеят и т. н. След това от центъра на спиралата, развиване -
движен
ие навън с лявото рамо напред, докато се получат наново двата кръга - един до друг. 5 часа и 30 мин. * * * Предадени нареждания пред кръжоците от съответните ръководители:
към текста >>
83.
Учителя присъства на събора, 1927 - София. Шести ден - 24 август
, 24.08.1927 г.
водени от Тереза Керемидчиева: 7. Шести съборен ден 24 август 1927 год., сряда Времето - източен ветрец. Ясно. При започване на първите упражнения се явеха облаци от югоизток. В 4 часа дойде Учителя.Размишление.1. Мото: А най-после бъдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви и дружелюбиви.2. „В начало бе Словото." 3. Добрата молитва. 4. Отче наш.5. Гимнастическите упражнения. 6. Концентрични кръгове /сестрите 6 вътрешни кръга, а братята 2 външни/ Първо - Движение към центъра напред и назад /както в петък, първия съборен ден/. Второ - всички кръгове надясно /както в неделя, трети съборен ден с изговаряне „ходи" и „мисли" и т.н. до края, както досега. 7. Сеитбата -
движен
ие спираловидно. Шестте кръга сестри се вливат в два кръга братя. Получават се общо 4 кръга. Тръгва се от определено място двама братя с две сестри - в една редица в „колона по 4" и се движат към центъра на спиралата и т.н., както вчера. * * * Закуска Отче наш. След закускаСамо Божията Любов носи пълния живот. * * * Ясно говорене Беседа печатана в същото томче, 7 часа и 15 мин. „Благославяй душе моя Господа."Само Божията Любов носи пълния живот.Евангелие от Иоанна гл. 18. „Духът Божи". Беседата завърши в 10 часа и 15 мин.„Бог е Любов." /песен/ Обяд Отче наш. След обядСамо Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/ * * * Вечеря Отче наш. След вечеря - Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/Пропуск - „Изкуство" * * * Лекция
към текста >>
84.
Учителя присъства на събора, 1927 - София. Седми ден - 25 август
, 25.08.1927 г.
ден може да се прочете в протоколите, водени от Тереза Керемидчиева: 8. Седми съборен ден 25 август 1927 година, четвъртък - „Изгрев" Времето - югоизточен вятър. В 3 часа и половина сутринта - всички на поляната. В 4 часа дойде Учителят.Размишление. 1. Мото: Който победи, той ще се облече в бели дрехи./три пъти/ 2. Добрата молитва. 3. „В начало бе Словото". 4. Отче наш.5. Гимнастически упражнения. 6. Концентрични кръгове/сестрите 5 вътрешни кръга, братята 2 външни/. Първо - Движенията също както при първия съборен ден. Второ - Всички кръгове надясно /както третия съборен ден/. Трето - Както третия съборен ден. Четвърто - Кобилицата - както втория съборен ден.Пето - Изгрява слънцето /песента/, два пъти я изпяхме, с
движен
ие на ръцете.Шесто - Движение напред, към центъра 10 крачки, както в четвъртия съборен ден. „Сеитбата" -
движен
ие спираловидно - пет кръга сестри образуват три вътрешни и два кръга братя - три външни. Всички шест кръга обърнати на дясно. От определено място тръгват трима братя и три сестри и се образува „колона по шест". Движение към центъра на спиралата и после от центъра развиване с лявото рамо напред към дясната страна, докато се развие спиралата и се получат първите шест кръга.5 часа и 15 мин.Слънцето изгря в 5 часа и 50 мин. * * * В горницата: от 4 часа сутринта по градове, на групи по 10 души. * * * Закуска Отче наш. След закускатаСамо Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/ * * * 10 часа сутринтаНашата група в
към текста >>
85.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.
, 24.05.1928 г.
света, но ние сме измежду най-щастливите. Защо? - Защото сме с Учителя. Неговото присъствие ни окриля с божествена радост. От Него се излъчват прелестите на рая, благото на небето. Как стана тъй, че нам се падна това щастие да сме с Него? Щастливи деца, избраници някакви, не зная какви и за що. Той ли ни потърси, или ние Него? Той ли ни намери, или ние Него? Виж как тихо на камъка си седи. Притваря клепачи, като че вглъбен в себе си. Не вика, не жестикулира, но всяко негово най-малко
движен
ие е красота и сила.Нещо ще стане в света. Такива велики Учители винаги чертаят началото на Нова Епоха. Човечество, вземи под чест! Идва Новото в света! Предвестник е Той. Нещо чудно и велико ще стане, което ние още не предусещаме.О, какво говоря аз, най-малка между малките, най-глупавата? Какво пророчество дръзвам да проповядвам?- Нова История, Ново Човечество, Нова Европа!Кой ми внуши тия мисли? Живо туптение в сърцето ми буди чудно вдъхновение и ръката бърза да запише това което е, и това, което ще стане.О, най-малка аз от всички, що са държали перо в ръка, как смея да записвам такива думи?Но що думам? Защо да не дръзна смели слова? Та мощният дъб не почва ли от едно малко желъдче. Трябва само слънце да го грее, роса да го роси и то ще си порасте и мощен дъб ще стане.Може би, ще дойде време, когато вдъхновените ми сега Слова ще станат плът и кръв, и всичко ще се сбъдне.Амин, Господи! Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел
към текста >>
86.
Упражнение от Учителя, дадено на 28 декември
, 28.12.1928 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Пречупване на светлината / Трите неизвестни. Пречупване на лъчите светлината",28 декември 1928 г., Младежки Окултен Клас, София. Упражнение. Движение на ръцете отпред и настрана. Какво означава това
движен
ие? – Каквото е в сърцето ми, т. е. в Бога, Който е в мене, това е и в ума ми. Ръцете отпред, на гърдите. Дъгообразно отваряне на ръцете настрана. Това
движен
ие означава растене и разцъфтяване. Всяка добра мисъл, всяко добро желание могат да се реализират само тогава, когато черпят сила от Първичната Причина. При това, каквато работа предприеме човек, трябва да вложи вяра. Сама по себе си вярата е висше знание, което е придобито благодарение на дългия опит, който човек е имал в живота си. Затова, именно, вярата не се нуждае от доказателства и разсъждения.Движение на ръцете настрана, с бързи трептения, като хвъркане. Това
движен
ие подразбира освобождаване на човека от всички мъчнотии.
към текста >>
87.
Упражнение от Учителя, дадено на 3 май
, 3.05.1929 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Външни и вътрешни методи",3 май 1929 г., Младежки Окултен Клас, София. Упражнение. Двете ръце се поставят отпред на гърдите, с допрени пръсти. Разтваряне на ръцете настрана и бързо
движен
ие на китката. Сваляне на ръцете до земята, като че гребат. Свиване на ръката в юмрук, бавно издигане на ръцете и поставяне пред гърдите, в първото положение. Изнасяне ръцете настрана, с бързо
движен
ие на китката. Цялото упражнение се прави няколко пъти.
към текста >>
88.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца!И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория. Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце. Обаче, във фините си ръчички държеха тънки бастунчета, които кокетно премятат с красиви
движен
ия. Насмешлива усмивка не слиза обаче от устните им.Конярите ни предлагат баснословни цени. Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание. Тогава те се съгласиха и на едната пета, която изпърво им предложихме.Времето се мръщи. Небето гъмжи от буреносни облаци. Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти. - На добър час!Не заваля, обаче мъглата ни запрегръща още от Царска Бистрица. Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме. Пъхва ни божественото благоухание на боровата гора. Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец
към текста >>
89.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца!И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория. Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце. Обаче, във фините си ръчички държеха тънки бастунчета, които кокетно премятат с красиви
движен
ия. Насмешлива усмивка не слиза обаче от устните им.Конярите ни предлагат баснословни цени. Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание. Тогава те се съгласиха и на едната пета, която изпърво им предложихме.Времето се мръщи. Небето гъмжи от буреносни облаци. Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти. - На добър час!Не заваля, обаче мъглата ни запрегръща още от Царска Бистрица. Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме. Пъхва ни божественото благоухание на боровата гора. Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец
към текста >>
90.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца!И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория. Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце. Обаче, във фините си ръчички държеха тънки бастунчета, които кокетно премятат с красиви
движен
ия. Насмешлива усмивка не слиза обаче от устните им.Конярите ни предлагат баснословни цени. Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание. Тогава те се съгласиха и на едната пета, която изпърво им предложихме.Времето се мръщи. Небето гъмжи от буреносни облаци. Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти. - На добър час!Не заваля, обаче мъглата ни запрегръща още от Царска Бистрица. Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме. Пъхва ни божественото благоухание на боровата гора. Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец
към текста >>
91.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца!И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория. Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце. Обаче, във фините си ръчички държеха тънки бастунчета, които кокетно премятат с красиви
движен
ия. Насмешлива усмивка не слиза обаче от устните им.Конярите ни предлагат баснословни цени. Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание. Тогава те се съгласиха и на едната пета, която изпърво им предложихме.Времето се мръщи. Небето гъмжи от буреносни облаци. Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти. - На добър час!Не заваля, обаче мъглата ни запрегръща още от Царска Бистрица. Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме. Пъхва ни божественото благоухание на боровата гора. Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец
към текста >>
92.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца!И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория. Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце. Обаче, във фините си ръчички държеха тънки бастунчета, които кокетно премятат с красиви
движен
ия. Насмешлива усмивка не слиза обаче от устните им.Конярите ни предлагат баснословни цени. Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание. Тогава те се съгласиха и на едната пета, която изпърво им предложихме.Времето се мръщи. Небето гъмжи от буреносни облаци. Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти. - На добър час!Не заваля, обаче мъглата ни запрегръща още от Царска Бистрица. Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме. Пъхва ни божественото благоухание на боровата гора. Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец
към текста >>
93.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли
, 14.07.1929 г.
живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени
движен
ия“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре. В един часа следобед температурата на Мусала беше 23 градуса. На 11 юли направихме чудесни екскурзии. Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“
към текста >>
94.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден
, 15.07.1929 г.
живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени
движен
ия“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре. В един часа следобед температурата на Мусала беше 23 градуса. На 11 юли направихме чудесни екскурзии. Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“
към текста >>
95.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден
, 16.07.1929 г.
живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени
движен
ия“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре. В един часа следобед температурата на Мусала беше 23 градуса. На 11 юли направихме чудесни екскурзии. Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“
към текста >>
96.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София
, 17.07.1929 г.
живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени
движен
ия“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре. В един часа следобед температурата на Мусала беше 23 градуса. На 11 юли направихме чудесни екскурзии. Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“
към текста >>
97.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
и още един автомобил минаха реката. Понеже нивото на реката се издигаше постоянно другите автомобили се върнаха в Дупница и там преспаха. Едно лято, доколкото помня през 1930 г., палатката на Учителя и много други палатки бяха на склона на стария Молитвен връх. Един ден заваля дъжд, който се превърна в сняг. Учителя видя, че мнозина братя и сестри не бяха много радостно изненадани от снега. Той отиде зад своята палатка. Там имаше един брат. В негово присъствие Учителя направи едно
движен
ие с ръка и произнесе няколко думи. И като се върна пред палатката снегът веднага престана, облаците се разпръснаха и веднага се показа слънцето. Мнозина са имали опитността да чуят неземна музика при езерата. Такива примери има много. Има случай, когато няколко души едновременно слушат такава музика. Аз ще ви разправя един пример. Една сестра като се събужда сутрин и излиза вън от палатката си вижда, че се е успала и че слънцето току-що с първите си лъчи е позлатило скалите над Близнака. Тя вижда, че на Молитвения връх е събран вече народът и е почнала молитвата. Тя се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх и решава да отиде при петото езеро Махабур. Отива там сама. Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш”. Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от няколкостотин души и пее песни на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите песни. Тя слуша захласната известно време. След това се връща
към текста >>
98.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение
, 19.08.1929 г.
блясък. Орион, като скъпоценна огърлица изчезна в своята съкровищница. Нежно розова вълна обхвана хоризонта. Долината плува в бяла мъгла. Изведнъж на небето блесна острието на светло копие; денят се раждаше. Следим мълчаливо великото чудо на деня. Устните немеят. Бялата мъгла в долината се обагри червено и като че ли слънцето се пукна и изля над света своя зрял наров сок.Гимнастика. Грамаден кръг върху просторната поляна на Махабур. Учителят е в средата. Командва в леки и отсечени
движен
ия и пее: „Весел бъди, бодър стани...” Назад, напред нозете и ръцете ни. Разминаваме се един през друг. След това заставаме пак пред скалата и в до, ми, сол пеем „Аум”. Какъв божествено красив акорд. - Аум, Аумен - тържествено отвръща скалата над Махабур. Пак с основните тонове изпяхме „Бог е Любов!”. Като че ли ни отвърна ангелски хор. Като че ли заедно с нас пеят чудни природни същества, нетленни и невидими, скрити из планинските усои. Мощно ехти божественият хор в грандиозната природна катедрала.Не я спираха никакви подпорни стълбове и куполи. Навред тя се лее, като благодатна струя.Засвириха на цигулка. В миг върху отсрещната естрада се появиха те - природните свирци и изсвириха Баха, Шопена, Грига. Колко хубаво! Те като че ли знаеха това, което ще се свири отсам и бяха готови всеки миг със своите партитури. Като че ли сме в рая. Действително тук човек скъсва с „действителността” и почва да живее в един друг свят, пълен с невероятности.Брат Симеонов свири последователно с рога си. Ехото
към текста >>
99.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 20 август.
, 20.08.1929 г.
предвестници, а то още се бави. В мълчаливо съзерцание го очакваме. Учителят ни даде мото за ума и сърцето: „Яснота и пълнота”.Блесна изгревът. Като че искаше да изненада целия свят. Непостижима картина! Никой художник не може да я нарисува, никой!Колко по-щастлив би бил човека, ако крачейки из своя път носи всеки ден в сърцето си по един изгрев... Колко много красота в света, а малцина са тия, които я ценят и умеят да й се радват.Запяваме: „Изгрява Слънцето” - придружена с плавни
движен
ия. Тук накацали върху скалите, ние приличахме на някакви неземни същества, слезли за малко от висините върху земята. „Изгрява Слънцето” - ръцете се издигат нагоре като за молитва, „праща светлина” - разтварят се ръцете като лъчи, „носи радост за живота тя” - ръцете бавно и нежно се слагат върху гърдите. А думите „сила жива, изворна, течуща” се изразяват с бързи
движен
ия на бликаща струя.Учителят е за леките и грациозни
движен
ия. Кой повече или по-малко сполучливо се опитваме върху поляната на „Махабур” в грациозни
движен
ия, всред одобрението или смеха на околните.Хвърляме палта, шапки, кожухчета. Сега, като пъстроцветни пеперуди тичахме по пищната ливада.После Учителят даде нова песен:„Весел бъди, бодър стани; грижите на живота са товар безполезен. Теб животът мило те зове: Весел ти бъди, бодър ти стани и всичко живо ти с любов повдигни. Весел бъди, бодър стани (2) В живота радост носи” и т.н.Денят употребихме за къпане. Топлим вода до „Царят и Царицата” и скрити из скалите се къпем. Колко
към текста >>
100.
Учителя дава песента 'Весел бъди' - Рила
, 21.08.1929 г.
предвестници, а то още се бави. В мълчаливо съзерцание го очакваме. Учителят ни даде мото за ума и сърцето: „Яснота и пълнота”.Блесна изгревът. Като че искаше да изненада целия свят. Непостижима картина! Никой художник не може да я нарисува, никой!Колко по-щастлив би бил човека, ако крачейки из своя път носи всеки ден в сърцето си по един изгрев... Колко много красота в света, а малцина са тия, които я ценят и умеят да й се радват.Запяваме: „Изгрява Слънцето” - придружена с плавни
движен
ия. Тук накацали върху скалите, ние приличахме на някакви неземни същества, слезли за малко от висините върху земята. „Изгрява Слънцето” - ръцете се издигат нагоре като за молитва, „праща светлина” - разтварят се ръцете като лъчи, „носи радост за живота тя” - ръцете бавно и нежно се слагат върху гърдите. А думите „сила жива, изворна, течуща” се изразяват с бързи
движен
ия на бликаща струя.Учителят е за леките и грациозни
движен
ия. Кой повече или по-малко сполучливо се опитваме върху поляната на „Махабур” в грациозни
движен
ия, всред одобрението или смеха на околните.Хвърляме палта, шапки, кожухчета. Сега, като пъстроцветни пеперуди тичахме по пищната ливада.После Учителят даде нова песен:„Весел бъди, бодър стани; грижите на живота са товар безполезен. Теб животът мило те зове: Весел ти бъди, бодър ти стани и всичко живо ти с любов повдигни. Весел бъди, бодър стани (2) В живота радост носи” и т.н.Денят употребихме за къпане. Топлим вода до „Царят и Царицата” и скрити из скалите се къпем. Колко
към текста >>
101.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август
, 23.08.1929 г.
автомобил едва минаха реката. Понеже нивото й се покачваше постоянно, ние бяхме принудени да се върнем в Дупница, където преспахме. Едно лято, доколкото помня, през 1930 г., палатката на Учителя и много други палатки бяха по склона на стария Молитвен връх. Един ден заваля дъжд, който се превърна в сняг. Учителя видя, че мнозина братя и сестри не бяха много радостно изненадани от снега. Тогава той отиде зад своята палатка. Там имаше един брат. В негово присъствие Учителя направил едно
движен
ие, с ръка и произнесъл няколко думи. И като се върна пред палатката, снегът веднага престана, облаците се пръснаха и се показа слънцето. Мнозина са имали опитността да чуят неземна музика при езерата. Такива примери има много. Има случаи, когато няколко души едновременно слушат такава музика. Аз ще разправя един пример. Една сестра, като се събужда сутринта и излиза от палатката си, вижда, че се е успала и че слънцето току-що с първите си лъчи е позлатило скалите над Близнака. Тя вижда, че вече всички са на Молитвения връх и молитвата е почнала. Понеже се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх, тръгва сама за петото езеро Махабур. Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш“. Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от неколкостотин души и пее песен на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от
към текста >>
102.
Упражнение от Учителя, дадено на 13 септември (за ръцете)
, 13.09.1929 г.
(за ръцете) Упражнението е дадено в лекцията "Отношения към природата / Правилни физически отношения с природата",13 септември 1929 г., Младежки Окултен Клас, София. .....Да се повърнем към
движен
ията на ръцете. Забелязали ли сте кои са най-естествените
движен
ия, които правите. ( Учителят си държи двете ръце, допрени като за молитва, и движи двата си показалеца, после вторите пръсти, третите, четвъртите и най-после двата си палеца, а другите пръсти - отворени.) Това е един процес в природата. Ако някои работи ти са объркани, можеш да направиш това упражнение и като отвориш само пръстите на двете ръце ( Положението на ръцете е като чашка.) и оправиш ума си в това положение, веднага могат да ти дойдат такива мисли в главата, с които можеш да разрешиш мъчните задачи. Тъй ръцете представляват един цвят, който чака да завърже, или една чашка, която чака да се напълни. При сегашното възпитание на специализация, механическото възпитание, което е отвлякло вниманието на хората от правилния път на самовъзпитанието, ние сме станали много едностранчиви......
към текста >>
103.
Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов
, 1930 г.
важен исторически документ. Може добре да послужи като своеобразно въведение към философията на Учителя Петър Дънов. Така, наред и с други важни изследвания от онова време, резюмето от статията на А.Томов е едно полезно и приятно четиво както за хората на „пределните понятия”, така и за всеки, който се опитва да размисля върху важните въпроси от Живота. М. Бачев - Издателство Бяло Братство РЕЛИГИОЗНО - ФИЛОСОФСКИЯ МИРОГЛЕД НА ПЕТЪР ДЪНОВ След голямата духовна вълна на теософското
движен
ие, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна – множество религиозно-обществени
движен
ия, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени от един общ дух, от един общ доминиращ стремеж – да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем
движен
ието „Оомото” в Япония, бахаизмът в Персия, христовият комунизъм в Чехия, новото розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските
движен
ия и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и учението на Петър Дънов (1) в България. Ония, които се надяват да намерят у П. Дънов стройно формирана и изложена религиозно-философска „система”, ще останат разочаровани. Както всички големи духовни учители, П. Дънов е човек на дълбокото вътрешно прозрение. Той чувства, вижда и осветлява проникновено простата, жива и конкретна истина. Но той не е човек на
към текста >>
104.
Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли
, 19.07.1930 г.
му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. * 27 юли, неделяДенят бе хубав. Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме
към текста >>
105.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 юли
, 20.07.1930 г.
му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. * 27 юли, неделяДенят бе хубав. Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме
към текста >>
106.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 юли
, 21.07.1930 г.
му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. * 27 юли, неделяДенят бе хубав. Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме
към текста >>
107.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли
, 22.07.1930 г.
му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. * 27 юли, неделяДенят бе хубав. Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме
към текста >>
108.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 23 юли
, 23.07.1930 г.
му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. * 27 юли, неделяДенят бе хубав. Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме
към текста >>
109.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 24 юли
, 24.07.1930 г.
му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. * 27 юли, неделяДенят бе хубав. Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме
към текста >>
110.
Учителя участва в приключване на работата по извора 'Ръцете, които дават'
, 25.07.1930 г.
Доброто и бъдете като този извор."*Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето /кръг с точка в средата/ и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е нагоре, а десният надолу, на долната линия - обратно: левият надолу, а десният нагоре. Вдясно от линиите е изсечен един равностранен триъгълник. Слънцето е източник на живота и знакът му показва пълната хармония, която царува в Божествения свят. Двете линии с ъглите показват разумните
движен
ия, които стават в този свят, и са насочени нагоре към Бога, с когото всички същества имат непрекъсната връзка, и надолу да помагат постоянно за хармониране на духовния и физическия свят. Равностранният триъгълник е символ на качествата на съществата от Божествения свят, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля. На такива същества винаги може да се разчита.На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения. Това показва и големите промени, които стават там. Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява на положителните и негативните сили, от която се раждат и големите противоречия. До тях е издълбан един квадрат, който е символ на противоречия в живота . Проектиран на земята , квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да
към текста >>
111.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли
, 25.07.1930 г.
му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. * 27 юли, неделяДенят бе хубав. Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме
към текста >>
112.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 26 юли
, 26.07.1930 г.
му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. * 27 юли, неделяДенят бе хубав. Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме
към текста >>
113.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 27 юли
, 27.07.1930 г.
му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. * 27 юли, неделяДенят бе хубав. Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме
към текста >>
114.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли
, 28.07.1930 г.
му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. * 27 юли, неделяДенят бе хубав. Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме
към текста >>
115.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли
, 29.07.1930 г.
му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. * 27 юли, неделяДенят бе хубав. Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме
към текста >>
116.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август
, 1.08.1930 г.
му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. * 27 юли, неделяДенят бе хубав. Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме
към текста >>
117.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 2 август
, 2.08.1930 г.
му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. * 27 юли, неделяДенят бе хубав. Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме
към текста >>
118.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение
, 21.05.1931 г.
ги постави там, кой със звезден резец начерта небето? Може би, ще дойде време, и нови чудни халдейци ще ги разгадават по нов начин и ще предрекат ново бъдеще на земното човечество. Тогава ще се яви и нова физика, нова астрономия, нова математика и химия. Но, кога ще стане това?Нивите изкпасили. Ранният ветрец люлее сеитбите като в сън. Като че ли той им шепне: - Растете, порастете пълнокласи и едрозърнести! Вас чакат гладни люде.Над самата Витоша мрачен облак; стои непо
движен
, сякаш някой юнак, заканително очакващ борба. По небето нежни, едва уловими мрежици... Какви ли са? Но скоро те се събират и - затъмняват небето. Развиделява се, но по бисерните капки на росата не играе светлият лъч на слънцето. Макар, че то изгрява, но като, че не е весело - бледен е неговият лик. Сякаш е тъжно. Като че няма лъчи. Главата му е покрита с дебела облачна качулка, та не може да се види ясно лицето му. То като че е покрито със сива пепел, като че ли е загаснало...От запад червени облаци се събират като петли бойци. Те се тълпят над земята и бързо, диво се движат един срещу друг, като нетърпеливи бойци, жадни за победи, жадни да се сбият върху небесната арена. Ето ги бойците, минават един след друг. Засенчват зелените поля. Дебнат се, обикалят се; най-после се сборичкват. С бесен вой се хвърлиха гърди срещу тела, глави срещу глави, от които ехтеше тътен и трясък, и потоци кърви. Потекоха червени молнии, загърмяха небесата. Буря ни сви и не дава да мръднем. Брули вятърът и сякаш
към текста >>
119.
Упражнение от Учителя, (упражнение за дишане, според ритъма на сърцето)
, 6.01.1932 г.
тялото не трябва да се движи, само ръцете се движат. Свиването на пръстите, при задържане на въздуха, показва, че си взел нещо, задържаш го в себе си, за да го използваш. При издишане отваряш ръцете си настрана - даваш това, което си получил. (Упражнението се прави три пъти). Когато лявата ръка се изнася напред и поемаме въздух, дишаме за сърцето; когато дясната ръка излиза напред, дишаме за ума. Така ръцете се сменят. Това упражнение за дишане е свързано с естествени, нормални
движен
ия. Като правите упражнението, няма да мислите за нищо, освен за дишането. Ще мислите само за богатството, което приемате от въздуха. Въздухът е склад на Божествени енергии. Животът е складирал там своите енергии. Въздухът е най-големият склад в който животът е складирал енергиите си. Ако не дишаш правилно и храносмилането ти не става правилно; ако храносмилането не е правилно, и кръвообращението не е правилно; ако кръвообращението не е правилно, и мисълта не е правилна; ако мисълта не е правилна, и чувството не е правилно. След такива процеси, човек казва: Ще се мре вече. Да, ще се мре, но за анормалния живот. Ще умреш за анормалния живот, т.е. ще излезеш от него. Правете упражнението за дишането по пет пъти с лявата ръка и пет пъти с дясната ръка. Ако страдате от ревматизъм, това упражнение ще го изпъди навън; ако имате сърцебиене и него ще изпъди навън; ако имате главоболие и с него ще се справите. Това няма да стане изведнъж, но постепенно. Всеки ще брои според пулса на своето сърце.
към текста >>
120.
Учителя дава песента 'Сила, живот, здраве'
, 6.01.1932 г.
на Духа, носители на радостта, крепители на мъдростта", да чувствувате, че сте млади, че носите мъдростта в себе си. Младостта и мъдростта да бъдат в тебе вътре, а не вън от тебе. Пейте така, че да се храните с пеенето. Пеенето, музиката трябва да бъдат храна за човека. Ще пеете и свирите по-малко, цял ден няма да се храните само с музика. Колкото години сте пели досега, ако сте пели с любов, щяхте да станете първокласни певци. Музиката се проявява в три направления: музика в
движен
ията, музика в дишането, музика в яденето. Текст на песента: Сила, живот, здраве Сила, живот, здраве – те са едно, те са едно. Служители на Духа, носители на радостта, крепители на младостта, крепители на младостта – те са едно, те са едно. Песента в изпълнение на Симеон
към текста >>
121.
Учителя заминава за Рила - езерата. Започва лятната духовна школа - 1932 г., 14 юли
, 14.07.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
122.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли
, 15.07.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
123.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли
, 16.07.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
124.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли
, 17.07.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
125.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли
, 18.07.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
126.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли
, 19.07.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
127.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли
, 20.07.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
128.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли
, 24.07.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
129.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли
, 25.07.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
130.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли
, 26.07.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
131.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
132.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли
, 28.07.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
133.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли
, 29.07.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
134.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли
, 30.07.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
135.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август
, 1.08.1932 г.
г., понеделник. Изгрев 10гл. Марка, 9 ст.: „И така, Онова, което Бог съчетал, человек да не разлъчва." „Духът Божий" Молитва на Духа 1-ва глава от Йоана „[ В] начало бе [Словото]" Днес ще вземем 14. стих: „И Словото стана плът и всели се между нас и видяхме славата Негова, славата на единороднаго Исуса Христа." Има две опорни точки. Опорните точки на живота. Първата опорна точка на живота е в краката, втората - в главата. Първата точка се нарича Добродетел. Втората - Мъдрост. Движение без добродетел не може да стане. Всяко
движен
ие е израз на доброто. Никаква мисъл и никаква уредба в живота не може да стане без мъдростта, на която помощник е знанието. Между тия две точки извира знанието. Доброто и мъдростта, това са граници на живота, да се движи правилно. Следователно краката са символ, даден, да знае човек, че трябва да бъде добродетелен, да знае да ходи, да се движи, а
движен
ието е най-голямото добро на земята. А главата - мъдростта, е най- голямото добро на небето или най-голямото благо, което Бог може да даде. Когато погледнеш главата си, помисли за най-голямото благо, което Бог ти е дал. Тя ти е дадена, за да ти се оправят всичките ти работи. Щом имаш глава, работите ти са оправени, а щом мислиш, че наново трябва ги оправяш, ти си забъркал пътя си, защото оправа съществува само между главата и краката. Докато ти се движиш и ходиш, ти си здрав, ти си добър. Докато главата седи на раменете ти, ти си умен, ти си силен, светлината ти винаги изгрява. Бог е с теб и
към текста >>
136.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август
, 2.08.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
137.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
138.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август
, 4.08.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
139.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август
, 5.08.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
140.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август
, 6.08.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
141.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август
, 8.08.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
142.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
143.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
144.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
145.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
146.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август
, 13.08.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
147.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август
, 15.08.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
148.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август
, 16.08.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
149.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
150.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август
, 18.08.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
151.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1932 г.
год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното
движен
ие срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но
към текста >>
152.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
пред всички, че ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера. Учителят отговаря: „Аз ще остана,” Лулчев с Елена Андреева, Невена Неделчева и няколко от „Упанишадата” напускат езерата. Учителят за пръв път вика и се кара, че са избягали от лагера, от школата: „Знаят ли те какво значи това?” Срещу 21.07.1932 г. става голяма буря през нощта, падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави
движен
ие с дясната Си ръка, казва нещо и бурята спира. Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте бурята още снощи, за да не се разрушава лагерът ни? Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат. Такива бури ще имате и в живота си. Като дойдат, вие лесно ще ги разрешите, понеже сте тренирани.” 2. Спомен на Мария Тодорова: БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА Светозар Няголов І. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Любомир Христов Лулчев е роден на 13,11.1886 г. в гр. Кнежа.* Той е най-големият син, „ешуа”, който трябва да поеме кармата на голямото, с 8 деца семейство. Баща му е бил пощенски чиновник. Лулчев учи и завършва гимназия в град Русе. След това учи две години медицина в Букурещ. Дядо му по майчина линия е бил голям лечител и той е проявил неговите качества. Лулчев е свързан силно с майка си. Постъпва във военното училище в София и го завършва с отличие и е произведен офицер -
към текста >>
153.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.
, 17.09.1932 г.
като малки агънца. Те, още от малки, се привикват да гледат природните красоти от близо. Ето ги и старците, и бабите. Каква радост сияе в очите им! Наистина, те по-често си почиват, но нали и те ще се изкачат горе. Някои от тях се изхитрили и тръгнали по-рано, сега ни посрещат горе и казват: „Ето, изпреварихме ви!”Дишането ни с две трети се е задълбочило. А „доле”, ние мислим, че дишаме, че живеем. О, колко майсторски живота из долината скрива от нас чистия въздух, отмерените свободни
движен
ия, насладата от пълното дишане и пълния живот. Учителят просто ни поведе след себе си и нищо не ни каза. Той ни остави сами да видим, да чуем и да усетим. Даже едно велико чудо! И най-черната мъка, изкачена на висините, се превръща на бял гълъб вестител, мироносец. Кашлиците сами, неусетно отпадат. Как става това? - Ела и виж!А ние бавно умирахме доле, в нашите сърдечни и умствени затвори, безсилно чоплейки своите рани, образувани от криво разбраната от нас цивилизация, която ни отдалечава от природата и живота.Каква смърт! Художникът, изгубил своето вдъхновение, почва да се вдъхновява от кривите сенки на живота. Певецът, притиснал гръд о своя кумир, няма сила да извика свойта песен, а се криви пред слушателите със своите измислени изрази - модернизъм. Поетът нямаше в що да топне своето перо, а го докосваше до раните на човечеството, които се явиха следствие на престъплението му. Всичко живо изгуби въодушевление и светът [...] както беше умъртвя в апатия, по-страшна от смъртта. И когато
към текста >>
154.
Учителя дава песента 'Всичко в живота е постижимо' на старинен език
, 20.12.1932 г.
се използва за лечение: Всичко в живота е постижимо За лечение и профилактика на далак, мускулна система, устна кухина, сърце, кръвоносна система. Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ний сме разумни. Защото Доброто е основа, /2 а разумността цел, /2 с които Духът /2 гради бъднини, бъднини, /2 велики бъднини. /2 /източник/ Спомен на Борис Николов "Закони на музиката" Музикалн и закон и направляват света Виж красотата на цветята! Тя не е преходна. Това е красота в
движен
ие. Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа на своето време и ние пак се срещаме с нея. Долавяме я като музика. Учителят пее и свири "Ние знаем че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен. (Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика") Ултразвуковит е гами Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят. До известно място ние слушаме звуците им, песента. Оттам нагоре не чуваме нищо, но виждаме, че продължават да пеят. Те преминават в свръхзвукова тоналност. Това има в бъдеще да се изучава. Музиката стимулира Нашите дръвчета на "Изгрева" вирееха отлично, понеже всяка сутрин им свирехме и пеехме, играехме Паневритмията. Престана да се играе Паневритмията. Забраниха я. И дръвчетата почнаха да съхнат. За в бъдеще Братството ще има стопанства, където растенията ще се отглеждат по новия начин.
към текста >>
155.
Учителя дава песента 'Малката буболечица'
, 27.05.1933 г.
"Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица"). Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и
движен
ията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и
движен
ията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева,
към текста >>
156.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе за
движен
а и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас.
към текста >>
157.
Разговор с Учителя ('Седем принципа'), записан от Боян Боев, 1 август 1933 г.
, 1.08.1933 г.
един сантиметър по- тесен, остава ти малко плат и казваш: спестих нещо, обаче трябваше целият плат да отиде, без да остане нещо. Друг го скроява по-широк и платът не достига. И в единия, и в другия случай е лошо. Не трябва да остане нищо, не трябва да има и недостиг. Например кажеш една лоша дума, която няма къде да я туриш, или кажеш една по-добра дума и тогава онзи, комуто си я казал, ще каже, че го ласкаеш; значи в тебе се ражда една по-добра мисъл, а в него една лоша мисъл. И в
движен
ията е същият закон. Защото всяко едно
движен
ие произтича от една мисъл. Един излезе от къщи и бърза; аз зная, че той към края ще върви полека. А пък онзи, който върви полека, към края ще върви бързо. А правилното е да се върви нито бавно, нито бързо. Светлината, каквато е в началото, такава е в края. Някой път е най-мъчно човек да се освободи от старите навици. Човек, като дойде на упражненията, не трябва да има нещо, което да го смущава. Като дойде, да удари тъпана, т. е. да изпрати всички безпокойства. Когато говоренето не; е правилно, се образува дим, което показва, че големи количества енергия отиват нап- разно. Също така и мисълта си има свой дим. Малките колелета се движат всякога по-бързо, отколкото големите. Сърцето ти има ритъм, по този ритъм трябва да вървиш. За да познаеш ритъма, ти трябва да останеш спокоен и да туриш ръката на сърцето. Някой човек, който има мисъл, приятно ти е да го гледаш като върви. В упражненията човек трябва да се потопи в
движен
ията на природата. Когато
към текста >>
158.
Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'
, 12.08.1933 г.
трябваше премяна. На другия ден сутринта, след наряда аз взех празната си раница и тръгнах. След мен обичаше да ходи едно момиченце от лагера, което беше около шест годишно. Аз без да мисля много го вземах със себе си и тръгнахме заедно. Поех към „Пиперката" и оттам по ръба на „Големия Резен". Възлизането беше опасно. Аз водех детето за ръка; а от двете страни на ръба бяха пропасти. Всяка стъпка нагоре поемах с молитва. Близо до върха стигнахме до една голяма скала, която спря
движен
ието ни нагоре. Нямах никаква друга възможност да се обърнем и обратно да слезем. Когато поех обратно надолу внезапно се откъртих и полетях, а детето с писък се крепеше с ръце за тревичките. За миг се намерих пред двойната смърт. Тази на детето, за което носех отговорност и моят живот. Но като летях надолу с молитва, по чудо се закачих на едно клонче от клек, което на изкачване не видях. Детето с писък висеше хванало се за едни тревички. Аз се откачих от клекчето и с молитва поех към детето. Сложих го на рамене и с бавни, концентрирани стъпки поехме по ръба надолу. Когато приближихме края аз ускорих стъпките си. В този момент се заби в окото ми суха клечка и се откъсна 20 см от нея и тя увисна в окото ми. Аз извадих клечката и с ръка погладих окото. За моя изненада нямаше никаква кръв. Беше чудо. Детето ме погледна и каза: „Лельо Цанке, то само Бог ти помогна". Като слезнахме долу аз не се отказах от задачата. Поехме по гънката на Резена и право нагоре. Излезнахме на върха. Аз показах
към текста >>
159.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
с Любов, проникваше ги със Светлина, докато през тях започваше да струи вечната Виделина на великия, неизменния свят. Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл.Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн на изгряващото Слънце. Той започва с простите и ясни слова:Изгрява Слънцето, праща светлина.Носи Радост за Живота тя.Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце. Тази песен се придружава с широки, плавни
движен
ия, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява:Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее. Ние не разбираме Слънцето в Природата. Ние не пеем на това външно Слънце. Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота. Тогава идва Силата – сила жива, изворна, течуща. Като приема тази Сила, човек става един жив извор – изявление на Вечния.В третата част следва текст на непознат древен език. Ако се преведат
движен
ията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот.Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката. Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да
към текста >>
160.
Две упражнения от Учителя, дадени на 22 ноември
, 22.11.1933 г.
напред, малко нагоре с дланите надолу. Пръстите с върховете се събират на куп във вид на цвят и се отварят и затварят няколко пъти. (Всички правим това упражнение прави.) Това упражнение представлява една хубава картина. Свиваш ги към себе си и ги отваряш към Бога. Сега второто упражнение: Ръцете напред с дланите надолу, после се обръщат с дланите нагоре, като се отварят малко на страни. Туй няколко пъти. И двете упражнения се правят най-първо бавно, постепенно се ускорява
движен
ието, колкото се може по-бързо и след това постепенно се забавя
движен
ието. Това упражнение ще го правите цяла седмица сутрин и вечер по пет минути. След това ще ви дам и една формула, която да произнасяте при упражнението. Сега при упражнението оставяте съзнанието си свободно.
към текста >>
161.
(известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част
, 1934 г.
и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част През 1934 година Учителя дава Паневритмията - цикъл от 28 упражнения, съставени от мелодия, текст и ритмични
движен
ия. По-късно към нея са прибавени упражненията "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм". Партитурата и текстът с предговор, продиктуван от Учителя, излизат в отделна книга през 1938, а "Слънчеви лъчи" - през 1942 година. От създаването си до наши дни Паневритмията се изпълнява в Бялото Братство всяка сутрин от 22 март до 22 септември. През 1934 г. Учителят възлага на Олга Славчева да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Няма засега открита точна дата (месец и ден). Знае се само годината. Ето някои спомени на ученици за това как е написала поетесата сестра Олга Славчева думите и кой й е помогна. Авторката на текста на Паневритмията Олга Славчева го публикува през 1935 година. Текста на "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм" е напписан от Весела Несторова. 1. Спомен на Мария Тодорова: Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят 2. Спомен на Галилей Величков: Отношение и съзвучие на човешките души към Бога Конкретно за думите на Паневритмията в спомена на Галилей Величков: Така че всеки имаше своята задача, всеки имаше своята роля. Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията. Учителят се спря на Олга Славчева и тя го написа. А тя за мен бе една слънчева поетеса. Слънчеви лъчи излизаха от очите й и от засмяното й лице. Но
към текста >>
162.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе за
движен
а и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас.
към текста >>
163.
Разговор с Учителя пред салона на Изгрева, записан от Елена Хаджи Григорова. 18 май
, 18.05.1934 г.
Твоята воля. И това ще стане, защото Твоята воля на две не става." 4. При лягане ще казваш: „Господи, във време на спане, Ти огради тялото ми с Твойта светлина и го предпазвай." Правило за всеки ден: Да не пропуснеш ден, в който да не изговориш следната формула при ставане от леглото, за да бъдеш през целия ден в хармония с Бога и за да бъде плодотворна твоята работа през деня: „Аз живея в Бога и Бог живее в мен. "За да има формулата по-голямо действие, трябва да се придружава с пеене и
движен
ие, които човек трябва да намери интуитивно. Когато нещо пожелаеш с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух, с непреодолимо желание, то ще се реализира, ти ще го получиш. Както сте тръгнали по този път, щете - не щете, ще стигнете до върха. Като се качиш на един параход, връщане няма - непременно ще отидеш на другия бряг. Човек трябва да вярва и да се обърне към Бога за помощ, без никое колебание. Всичко може да стане тогаз. Стремежът ни ще покаже какво ще постигнем. Ще имаме още много постижения, които са за в бъдеще. Правило: Когато Духът ми каже нещо, аз по-рано го опитвам и като видя резултатите, че са добри, тогаз го давам и на другите. Ти казваш: „Духът ми го каза" - но кой дух ти го каза? Когато човек прави екскурзии, трябва постоянно да се моли. Казано е: „Бдете и молете се." Светът още не е напълно в безопасност. Има и неприятели. Петната на слънцето са много големи и това причинява да има много катастрофи сега. Всяка година е определено колко
към текста >>
164.
Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 2 август
, 2.08.1934 г.
си, това е най-силното оръжие. Когато влезе човек в Космическото съзнание, той влиза в Цялото, там всичко е в хармония. Когато идва новото, то съдържа и една тъжна част – тогава, когато събаря старото. Тъгата е в това дали то ще бъде по-хубаво. И после, когато се съгради новото, там е Радостта. Тъмният дух като мравешкия лъв прави конусообразна дупка. Стените на конуса са гладки и са покрити със ситни песъчинки, които са много ронливи. И когато мравката навлезе в конуса, при всяко
движен
ие се изронват песъчинките и тя пада на дъното, където е скрит мравешкият лъв, за да чака жертвите си. Какъв майстор е той! Как му стига умът?! Цяла техника има там. Една сестра попита: „Какво става с човека, когато спи?“. Той излиза от тялото си. Когато заспива, човек се учи как да оставя тялото си и да отива при своите си горе. При спане човек постоянно се учи как да се излъчва. Докато не си свършил работата, ще живееш, а когато я завършиш, ще умреш. Красотата е в незавършените работи. И грандиозното е там, че работата не може да се завърши. Свършил ли си работата, приготви си път за друга работа. Акордиране на човешката душа - т. 2 Глава: 65. Приготви си път за
към текста >>
165.
Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 5 август
, 5.08.1934 г.
или онова. Започни да правиш това, което Господ ти казва, и твоите работи ще се оправят. Това е закон за оправяне на работите. Като идва новото, то има една тъмна част: Това, когато се събаря старото. Тъгата е там, дали новото ще бъде по-хубаво. И после се гради новото. Там е радостта. Тъмният дух е като мравковият лъв. Той прави конусообразна дупка. Стените на конуса са гладки и са покрити със ситни песъчинки, които са много ронливи. И когато мравката навлезе в конуса, при всяко
движен
ие се изронват песъчинките и мравката пада долу на дъното на конуса, дето е скрит мравковият лъв, който чака жертвата си. Какъв майстор е той! Как му стига умът? Цяла техника има там. Една сестра попита какво става с човека, когато спи? Той излиза от тялото си. Когато заспиваш, учиш се как да оставиш тялото си и да отидеш при своите си, горе. Човек постоянно се учи при спане как да се излъчва. Докато не си свършил работата си, ще живееш, а като я завършиш, ще умреш. Красотата е в незавършените работи. И грандиозното е там, че работата не може да се завърши. Свърши ли се работата, приготви си пътя за друга работа. Една сестра похвали пред мен друга сестра. Тъмните духове чуха и оттогава нататък какви бели дойдоха на главата на втората сестра! Тъмният дух не може да търпи доброто.В човека има едно висше разумно начало, което работи. Това е неговото свръхсъзнание. Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес. Този процес ти не го съзнаваш. Ти не го съзнаваш,
към текста >>
166.
Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември
, 15.12.1935 г.
постъпва като стажантка в Народната опера - София, но напуща поради заболяване през следващата година. След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на концерт в Санта Чичилия. Беше драматичен сопран. Пяла е Аида. Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори". Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи
движен
ия. Единствено Катя Грива знаеше тези
движен
ия така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента. Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с
движен
ие на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни
движен
ия. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички
движен
ия, които тя изпълняваше с тези песни. Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба. Ние я умолявахме, но тя не склони. Спомням си, как братът я гонеше, за да заснеме образа й, а тя като сърна тичаше и се криеше между скалите. Казваше: "Много късно си дошъл. Трябваше да дойдеш преди двадесет години, когато бях млада и когато Учителят бе на "Изгрева". Да, ама
към текста >>
167.
Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)
, 4.05.1936 г.
вдига дясната ръка. Това е един месец по-късно. Вдига лявата ръка, но не може да си вдигне дясната - прави опит, но не може. Прави усилия, но не може. Като сяда да се храни, изпуска си лъжицата с дясната ръка. Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и по
движен
, както по-рано. Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление. Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше. След побоя срещу Учителя, около очите Му се явиха сенки. По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало. Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден.
към текста >>
168.
Учителя изпраща работна група от ученици за подготовка на лагера на Рила. 1 юли
, 1.07.1936 г.
да я изпие. Майка ми изпива водата и вътре в стомаха й става голямо разбъркване. Учителят й казва: „Стани, иди отсреща и повърни!" Тя става и всичко, което е яла, го повръща. Учителят нарежда да й дадат още две чаши гореща вода и пак да повърне. Майка ми се връща и сяда до Учителя. Братската група тръгва нагоре. Предлагат на Учителя да се качи на кон, но той пак отказва. Учителят върви бавно и си влачи краката. При майка ми остават баща ми, двете деца и един брат, който да й помага в
движен
ието, а баща ми да се грижи за нас. Така вървим известно време и майка ми започва да закъсва. Краката й се подуват повече, очите й се затварят. Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място. Измива й краката и прави легло от дървета пред колибата. В това време започва да вали слаб дъжд и баща ми премества майка ми в колибата до входа. В колибата няма никой, защото говедарите пасат добитъка по околните поляни. Скоро се завръщат и баща ми им разказва
към текста >>
169.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
да я изпие. Майка ми изпива водата и вътре в стомаха й става голямо разбъркване. Учителят й казва: „Стани, иди отсреща и повърни!" Тя става и всичко, което е яла, го повръща. Учителят нарежда да й дадат още две чаши гореща вода и пак да повърне. Майка ми се връща и сяда до Учителя. Братската група тръгва нагоре. Предлагат на Учителя да се качи на кон, но той пак отказва. Учителят върви бавно и си влачи краката. При майка ми остават баща ми, двете деца и един брат, който да й помага в
движен
ието, а баща ми да се грижи за нас. Така вървим известно време и майка ми започва да закъсва. Краката й се подуват повече, очите й се затварят. Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място. Измива й краката и прави легло от дървета пред колибата. В това време започва да вали слаб дъжд и баща ми премества майка ми в колибата до входа. В колибата няма никой, защото говедарите пасат добитъка по околните поляни. Скоро се завръщат и баща ми им разказва
към текста >>
170.
Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.
, 10.07.1936 г.
вдига дясната ръка. Това е един месец по-късно. Вдига лявата ръка, но не може да си вдигне дясната - прави опит, но не може. Прави усилия, но не може. Като сяда да се храни, изпуска си лъжицата с дясната ръка. Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и по
движен
, както по-рано. Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление. Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше. След побоя срещу Учителя, около очите Му се явиха сенки. По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало. Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден.
към текста >>
171.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
добрите форми, от които едните имаха форма на правоъгълни четириъгълници, друга -елипси, други имаха разни форми, а на единия край - една шестоъгълна форма, която той вещо разместил и поставил на ребуса - защото това било ребус, поставил го на мястото и даде смисъл на задачата. Ний, гледащите, особено аз и Георги Събев, се зачудихме на познанията на младежа.След това започна в друга голяма зала обредът кръщение. Чух само особни думи да се произнасяха и да се извършват символични
движен
ия, но в що се състояха, аз не можах да проумея, защото за пръв път присъствувам на такъв обред, на който Учителят присъствува и всички наши стари опитни братя. Чувах особни мантри, думи и се чудех и си думах: значи имало обред и в нашето братство. От присъствуващите жени водичанки, много от тях били вече възприели идеята и присъствувайки тук, но личи, че са неопитни и непознаващи добре нашите идеи; между тях бе буля Георгевица, сега Бахиева жена, и тя ме запозна с тези жени. Една по една се запознаваха с мен, но те ме познавали, но аз не ги познавах, понеже съм отсъствувал много време от село. Аз им казах, че съм Водичанин - учител и пр. Но те се държаха резервно, даже безинтересен бях аз за тях. След особния обред, на който присъствувах, фигуративното извършване не разбрах, но смисленото разбрах - че тоя е окултният обред, на който душите, явяващи се във физическото поле, още с явяването, от горе им определят мисията и връзката с Братството, Стоях до стълби широки, калени, добре
към текста >>
172.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
добрите форми, от които едните имаха форма на правоъгълни четириъгълници, друга -елипси, други имаха разни форми, а на единия край - една шестоъгълна форма, която той вещо разместил и поставил на ребуса - защото това било ребус, поставил го на мястото и даде смисъл на задачата. Ний, гледащите, особено аз и Георги Събев, се зачудихме на познанията на младежа.След това започна в друга голяма зала обредът кръщение. Чух само особни думи да се произнасяха и да се извършват символични
движен
ия, но в що се състояха, аз не можах да проумея, защото за пръв път присъствувам на такъв обред, на който Учителят присъствува и всички наши стари опитни братя. Чувах особни мантри, думи и се чудех и си думах: значи имало обред и в нашето братство. От присъствуващите жени водичанки, много от тях били вече възприели идеята и присъствувайки тук, но личи, че са неопитни и непознаващи добре нашите идеи; между тях бе буля Георгевица, сега Бахиева жена, и тя ме запозна с тези жени. Една по една се запознаваха с мен, но те ме познавали, но аз не ги познавах, понеже съм отсъствувал много време от село. Аз им казах, че съм Водичанин - учител и пр. Но те се държаха резервно, даже безинтересен бях аз за тях. След особния обред, на който присъствувах, фигуративното извършване не разбрах, но смисленото разбрах - че тоя е окултният обред, на който душите, явяващи се във физическото поле, още с явяването, от горе им определят мисията и връзката с Братството, Стоях до стълби широки, калени, добре
към текста >>
173.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
е записал някои подробности. Има леко разминаване в датите, дадени в спомените на другите ученици. На 10-ти август според записките на Пеню Ганев, Учителя е слязал до чешмичката (изворът "Ръцете"). Тук има разминаване със спомените на Елена Андреева и други ученици. Всъщност разликата е само в два дена. Спомен на Пеню Ганев: Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 На 10.VIII. Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в
движен
ие. На 12-й отидох, занесох Му снимките, които правих при чешмичката, и Той ми позира и направих още няколко снимки пред палатката Му. Спомен на Пеню Ганев 1936 година 2.II.1936 год., РавнаСън: Сънувах, че съм на екскурзия. Там са братя и сестри. Отивам къде тях, ето Иванчо Антонов, Стоянка Илиева и други. Припомних си, че съм си забравил шапката някъде в гората, та се затекох и се върнах, на с голяма бързина, сякаш хвърках.Времето полуясно. Слънцето грее. По Чепино, Витоша и другите планини наоколо мъгли лазят. Няма сняг отпреди Коледа досега и все топло време. Изненадва ме случаят, че в Равна можело да се мине зима без сняг.11.II.1936 год., с. РавнаСън: Сънувах, че съм във Водица. У Петър Иванов съм. Там са баща му и майка му. (Майката на Петра се е поминала преди няколко години.) Майка му стои при него, а баща му стои отстрана и плаче и то започна да плаче, като отидох пред него и започнах да му говоря. Казах му, че няма да забравя добрините му, че той ми помага, дава ни жито, кога
към текста >>
174.
Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август
, 12.08.1936 г.
вдига дясната ръка. Това е един месец по-късно. Вдига лявата ръка, но не може да си вдигне дясната - прави опит, но не може. Прави усилия, но не може. Като сяда да се храни, изпуска си лъжицата с дясната ръка. Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и по
движен
, както по-рано. Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление. Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше. След побоя срещу Учителя, около очите Му се явиха сенки. По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало. Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден.
към текста >>
175.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
вдига дясната ръка. Това е един месец по-късно. Вдига лявата ръка, но не може да си вдигне дясната - прави опит, но не може. Прави усилия, но не може. Като сяда да се храни, изпуска си лъжицата с дясната ръка. Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и по
движен
, както по-рано. Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление. Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше. След побоя срещу Учителя, около очите Му се явиха сенки. По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало. Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден.
към текста >>
176.
Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата
, 9.10.1936 г.
постъпва като стажантка в Народната опера - София, но напуща поради заболяване през следващата година. След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на концерт в Санта Чичилия. Беше драматичен сопран. Пяла е Аида. Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори". Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи
движен
ия. Единствено Катя Грива знаеше тези
движен
ия така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента. Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с
движен
ие на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни
движен
ия. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички
движен
ия, които тя изпълняваше с тези песни. Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба. Ние я умолявахме, но тя не склони. Спомням си, как братът я гонеше, за да заснеме образа й, а тя като сърна тичаше и се криеше между скалите. Казваше: "Много късно си дошъл. Трябваше да дойдеш преди двадесет години, когато бях млада и когато Учителят бе на "Изгрева". Да, ама
към текста >>
177.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе за
движен
а и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас.
към текста >>
178.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе за
движен
а и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас.
към текста >>
179.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 7 март
, 7.03.1937 г.
задължение към Бога. Светлината и топлината вървят заедно, но различни работи вършат. В светлата мисьл има минимална топлина. И в топлината има минимална светлина. В ада има много топлина, но малко светлина. Топлината в кръвта внася здраве, а светлината донася мисъл. Жената да свърши една работа, мъжът - друга. Нещастията са от желанието да се удоволстваме. Дрехите ни да са добри проводници на тялото. Да се упражняват мускулите на очите: нагоре, надолу, надясно, наляво. Всяко
движен
ие на окото е свързано с известни мисли. Господ го направил да гледа. При екскурзии всичко разглеждайте! Едни казват: „В природата вярваме", а религиозните: „В Бога вярваме". Не Бог създаде природата, но чрез нея Бог се проявява. Видимото изявление на Бога е природата. Природата не е нещо отделно от Бога. Щом има разбиране между човека и мене, ще има правилни отношения. Да вървим напред, да не разглеждаме миналото. В Содом и Гомора остана само Лот и дъщерите му. Съдбата на Лота беше предразрешена. Содом и Го- мор са тънките и дебелите черва. Да се пазим от Содом и Гомора. В тях - в тънките черва - да са не един, но 10 праведни хора. Десет проводници в нашите чувства да има. Да имаме топлина в сърцето и стомаха, а светлина в ума. Добри сте, но настава реакция, кога сте в гъсти влияния, потъмнявате. Силният сам са чисти. Умът ни е силен със светлината, сърцето - с топлината, волята - с делата. Сами отвътре ще си помогнем. Да не чакаме помощ от никого. Христос няма да дойде вече да Го мъчат.
към текста >>
180.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша. Спомен на Боян Боев - 11 май
, 11.05.1937 г.
Той посочи книгата и каза: Трябва да знаете как да предадете на хората съдържанието на тази книга. Една сестра запита: „Как да я предадем?“. Там е изкуството. Един брат каза: „Днес някои хора искат да обяснят Природата механически“. Явленията в Природата не са механични. Зад механичното стои Разумното, което работи в цялата Природа. Да приведа една аналогия: едно дете се навежда на една страна, защото иска да посегне, да вземе някой предмет. Значи разумното в него е причина за
движен
ието му. Също така зад духането на вятъра, зад растежа на цветята, зад
движен
ието на небесните тела и пр. е Разумното. От хората в една местност можеш да познаеш дали текат реки там и дали текат от лявата, или от дясната страна, и в какво направление вървят – дали към изток, запад, север или юг. Защото върху характера на хората влияят не само формите и линиите на долините или планините, но и течението на реките и тяхното направление. И обратното е вярно: от реките можеш да познаеш какъв характер имат хората. Човек върши доста
движен
ия и те имат смисъл. Когато някой си постави показалеца на горния край на челото, отстрани, то той иска да разсъждава върху нещо. Когато си постави показалеца отстрани на челото, малко над слепите очи, то той иска да пресметне нещо. Когато искаш да си спомниш нещо, тури пръстите на двете си ръце към средата на челото и тогава паметта ти ще се освежи. Познавайте местата на центровете по главата и при някаква нужда поставете пръста си там, концентрирайте се и го
към текста >>
181.
Упражнение от Учителя, дадено на 15 октомври
, 15.10.1937 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Разумните
движен
ия",15 октомври 1937 г., Младежки Окултен Клас, София. Като отвориш ръцете, те показват пътя на твоето щастие. /Учителят отваря ръцете настрани/ Като събереш ръцете напред, ще тръгне напред. /Ръцете напред с допрени пръсти/ Ако искаш да вървиш успешно, отвори ръцете. /Ръцете напред с допрени пръсти и десния крак напред. Ръцете настрани и левия крак напред/. Че то е законът на правилното
движен
ие. Ако искаш в тебе кръвообращението да става правилно, ти трябва да тръгнеш и като вдишваш, да отвориш ръцете си настрани, като издишаш, да затвориш ръцете си – при първата стъпка отвори ръцете си, при втората – затвори ръцете си. Ако искаш да свириш и в музиката ще правиш това упражнение, десния крак напред, отвори ръцете настрани, левия крак напред, затвори ръцете напред с допрени пръсти ти. Ще се учиш това са елементарни работи. Ти тръгнеш и вървиш, а ръцете ти са свити под ъгъл. Искаш да четеш някоя книга, тръгни, отваряй и затваряй ръцете. Ти си тръгнал и си свил раменете. То са ненормални състояния. Трябва да гледаш нещо, но като го гледаш, трябва да го разбираш. Какво нещо е разбирането? Аз бих ви препоръчал да прочетете.
към текста >>
182.
Гонения срещу Учителя. Протокол за разпит на - София, 4 октомври 1937 г.
, 2.11.1937 г.
е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура. Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци носители на Новата култура". По повод на общественото мнение, което бе настроено срещу него Учителят многократно сподели следното: „В сегашното общество, както тук в България вестниците искат да противодействуват, създават една реакция от една страна, от друга страна духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно
движен
ие, туй
движен
ие да го спрат, или най-малко да го опорочат. Ние знаем всичко, което се върши. Тия хора Аз зная защо искат това: те искат да отнемат спе- • челената енергия. Те искат да се съсипе туй общество, и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но няма да бъда това. Аз съм казал: нито пет пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем. Ще има плодородие, докато съм в България, като напусна България, пустиня ще стане, като Палестина... „И вие учениците като напуснете, тъй ще стане". Тъй е писано в един Божествен закон. Сега в България искат да кажат, че това е една секта, и искат да убедят и вас? Защо? Вие ще станете изменници на българския народ, ако вие не сте ученици на тая Школа, вие сте изменници. И всички ги считат изменници, които не са ученици на тая Школа. Не само изменници на българския народ, но изменници на човечеството, понеже спъват великата Божествена енергия, която приготвя новия път на човечеството." Веднъж дойдоха на Изгрева
към текста >>
183.
Разговор с Учителя ('Разговор за Любовта'), записан от Боян Боев, 24 декември 1937 г.
, 24.12.1937 г.
„Нямам разположение. “ Човек да се научи да идва разположението. А не да го чака. Той да превърне неразположението в разположение. * Тук допълнително ще изложа думи на Учителя от други разговори:Центърът на Божествената Любов е на горния край на главата. Когато Божественото в човека вземе надмощие, то тази Божествена Любов е организирана вече. За да развие човек Божията Любов в себе си, той да мисли за нея. Човек, който иска да развие Божествената Любов в себе си, ще прави едно
движен
ие с ръцете си на обливане от горния край на главата, като почне от хилядолистника. А горе мястото на Божествената Любов е мястото на хилядолистника. Човек, който прави
движен
ия на обливане от горния край на главата надолу, да мисли за добродетели: за Божествената Любов, за Божествената Мъдрост, за милосърдието и пр. И да мисли, че тези добродетели вече растат в него. Да мисли, че в него расте и се развива Божествената Любов. Реките се вливат, вливат се една в друга. Сливането на тоновете значи хармония на тоновете. Преливането на душите е един процес не външен, а вътрешен. Реките се сливат, бреговете преливат. И двата процеса едновременно вървят. Това съществува и в природата, и между съществата. Това сливане и преливане става между човека и Бога, става между човек и човека. Там, дето няма сливане и разливане, там няма никакъв растеж. Става преливане от една душа в друга. Това сливане и преливане да стане само между две души, между които има любов. Същото е и за нашите отношения към Бога.
към текста >>
184.
Дихателно упражнение, дадено от Учителя на 7 януари 1938 г. Записал Боян Боев
, 7.01.1938 г.
всичко, понеже Бог прониква всичко, а Бог е Любов.II. Задържане на въздуха. Задържаме въздуха колкото се може по-дълго време и през това време мислим, че усвояваме любовта, тя прониква в цялата ни природа. През време на задържането на въздуха бавно прибираме двете ръце (които са със свити пръсти) до гърдите и ги поставяме на гърдите.III. Издишване. Постепенно протягаме ръцете си настрани хоризонтално и когато съвсем ги протегнем, бавно изправяме пръстите на ръцете. През време на това
движен
ие издишваме въздуха и мислим, че изпращаме в света светлина, която излиза от нашата любов. Писма на Боян Боев МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ОТ ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА И РАЗГОВОРИ На 9 януари 1938 г. Учителя даде следната задача за една година: Всеки ден сутрин и вечер в 8 часа да се изговаря следната формула:„Аз ще живея в Любовта, както е писал Христос, че животът ще се оправи с Любовта. Както е писал Господ, ще живея според Неговия закон. Да се поправи животът, както Той е казал.“ В глава осма на Йоана се говори как Христос писал на земята. Какво е писал Христос? Той е писал следното: „Докато хората имат корави сърца, без любов, светът никога няма да се оправи.“ Как ще се оправи светът? Когато хората приготвят своите сърца да възприемат любовта, и да постъпват съобразно нея, тогава светът ще се оправи. Ако казвате, че Христос не е писал така, тогава не можете да откажете, че аз съм казал така. Сега светът живее в безлюбие. Светът така не може да се оправи. Когато всички почнат да постъпват с любов,
към текста >>
185.
Упражнение (задача) и мисли, дадени от Учителя на 9 януари. Записал Боян Боев
, 9.01.1938 г.
всичко, понеже Бог прониква всичко, а Бог е Любов.II. Задържане на въздуха. Задържаме въздуха колкото се може по-дълго време и през това време мислим, че усвояваме любовта, тя прониква в цялата ни природа. През време на задържането на въздуха бавно прибираме двете ръце (които са със свити пръсти) до гърдите и ги поставяме на гърдите.III. Издишване. Постепенно протягаме ръцете си настрани хоризонтално и когато съвсем ги протегнем, бавно изправяме пръстите на ръцете. През време на това
движен
ие издишваме въздуха и мислим, че изпращаме в света светлина, която излиза от нашата любов. Ние живеем, понеже има някои, които ни обичат. Като говориш добре за хората, половината от това, което говориш, ще остане за тебе. Ти казваш: „Нямам ли право да говоря?“ Имаш право да говориш, ако можеш да носиш. Всичко можеш да направиш, ако Господ е с тебе. Но ако Господ не е с тебе, много малко можеш да направиш. Не можем всички хора да обичаме еднакво, понеже не са еднакво разкрити пред нас. Една разкрита картина може да я обичаш, но не може да обичаш една неразкрита картина. Та ти не може да не обичаш един човек, чието Божествено е разкрито пред тебе. Аз говоря за душата. Някой вижда в този човек нещо, което друг не вижда. Само като обичаш дълго време един човек, ти можеш да очакваш, че той ще разцъфти и ще даде плод и ти можеш да очакваш от него плод. Понякога човек с години трябва да го обичаш, за да намериш някакъв малък резултат, един плод. Ние не възприемаме любовта! Вие не сте се научили
към текста >>
186.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 23 март
, 23.03.1938 г.
Скръбта носи писмото и радостта носи писмо - тъй гледайте. Добри сте - от майка ви е доброто, не е ваше. Вие сте рекламата. Носиш добродетел - не е твоя. В пението има нещо невъзможно - „si" в трета октава и „si" в бас октава. Вижте размера на вашата музика и тонът „lа" да е верен, да произвежда неговия цвят. „Do" да е верен. Хвана малкия пръст и взема „mi", хвана четвъртия - взема „fa", „rе" на II (поправете, ако не е вярно написано). Тонът „do" е тон на живота, „ге" - на
движен
ие, мисли право е „mi". Запей, дойде ти топлина, дойде разположение, но да не се пресилиш! Видиш куче, запей му, разбира! Нещастни сте, че без музика разрешавате въпросите. Дойде скръб, пей: „В начало бе Словото". Песните са модел за възпитание. Уравновесяват се противоречията. Песента свършва работата. Вятърът свършва работата, гневът ти изчезне. С вода да те залеят, ставаш разположен. Те са музикални тонове. На цветята формите, уханието, шумоленето на листата са тонове, изменят настроението. В свят сте красив, радвайте се, благодарете на Бога! Дърветата у нас зимно време почиват, а в техния свят си отиват, говорят си; от пролет дойдат и се радваме на кокичето, на дървото, на ясното небе. Цветето казва: „Вижте майка ни, сега повече майка слушаме." Изгревът - Том 17 133. Дрехите на радостта и на
към текста >>
187.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 25 април
, 25.04.1938 г.
е? За Брама е 1 и 17 нули (100 000 000 000 000 000) и 1 и 17 нули е издишане, та вдишка на Брама е вечност за индийците. Телевизията ще обясни телепатията. Муха не бяга от човека, защото не го вижда, но от пръста му бяга, защото пръста вижда. И ние малките неща виждаме, малките идеи. Големите идеи не виждаме. Любовта е първичният Божествен импулс, Който осмисля живота, та тя трябва все да го подтиква към деятелност, за да тече. В хлебеца има слънчева енергия. Приемем ли я, дава
движен
ие. Адам го туриха в онази култура, Великата, но Адам не устоя и го изпъдиха на земята и сега пак се връщаме към онази култура. Сега иде културата на Братството. Всичко старо ще си отиде. Новото ще дойде, Любовта. Братът сърбин каза: „Вместо ние да сме центъра - егоцентриране, да е Теоцентризмът - Бог да е центърът." Като капне една капка, не мислете, че ще удави целия свят. Че казал някой нещо - в края де стане, което Бог е казал. Светът, цялото човечеството е зъбчесто колело. Всеки зъбец да тегли колелото и кому кога дойде редът, става пръв зъбец. Но пак им казва Бог: „Обърнете се към Мене и ще ви помилвам." Изгревът - Том 17 29. Новата
към текста >>
188.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 29 април
, 29.04.1938 г.
туря такива работи, да не кряскате. Сега други фасон да ви дадат. В човека много сурдинки има. И още от Любовта не ви говоря. Свиря ви, да видите, че Бог ви е дал несметни богатства и не ги оценявате. Не всички едно да свирите! „Do", „do" свири, усилвай, усилвай! Не бой се! Не се обезсърчавай! Смел бъди! Който е направил цигулка, е снел модел от музикалния свят. Иска много работа да се направи човек според както Бог ни е направил. В музиката да има мисъл, после - чувствувание;
движен
ие на физическия свят, широта - в духовния свят и дълбочина - любовта по-мъчно се изразява. Почвай от „do", да премахнеш препятствията. И в мисълта ти да има „do", напрежение. И в чувствата ти да има „do", и във волята ти да има „do" и тогава дохождаш до разрешение на мъчнотиите. Между клетките на цигулката има място, пълно с енергия. Пълни се и празни при сухо време. При влага по мен е гласът на цигулката. Бъди весел, без дати казва времето. Тури си крака в студена вода, изменя се настроението. Увеличи тогава трептенията си. Обикни студа и ще ти стане топло. Повиши си трептенията и няма да се изгориш, ще ти стане хладно. Обикни топлината, ще ти стане хладно. Учете се да знаете, че сте добри, че Бог ви е направил добри. Различно може да се изпее „Мога да кажа". На здравия пей песни за болни хора, а на болния пей песни за здравите хора. Всичко разумно придаде на челото. Разумното ще стане, с нозете ще стане. Грей, дигни! Тъжни сте, че няма светлина във вашите сърца. Като грейне, ще се
към текста >>
189.
Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...
, 7.07.1938 г.
са много от разрушителните сили срещу България и срещу Братството. Ето защо царят търси среща с Лулчев, и то на 13 юли 1938 г. на хижа «Вада». Учителят изпраща Лулчев и му казва, че от Невидимия свят работят върху умовете на враждуващите, за да се смекчат нещата. Борбата е първом горе, а след това идва свалянето в умовете на хората и оттам - техните противоборства. След тази среща започва едно по едно разрешаване на конфликтите в България - на тях им се дава една посока за
движен
ие във времето. Драматичните дни се редят един след други, но това не е застой, а
движен
ие на разрушителната енергия, за да се оттече в съвсем друга посока - към земята. 52. Учителят говори за Паневритмията и да се каже на царя да се въведе Паневритмията в училищата. Направеният опит за въвеждане в училищата е неуспешен. Вж. «Изгревът», том I, стр. 494-507. Мнозина са лицата, които не са изпълнили нарежданията на Учителя Дънов. Те са описани в «Изгревът». 53. Българският народ като уд от всечовешкия организъм представлява черният дроб, според Учителя Дънов. А в черния дроб се обработват всички вредни вещества, които влизат в българския организъм от Всечеловеческия човек. Така че българският народ е орган, и то най-важният във Всечеловечес-кия човек. Ако политиците знаеха това, щяха да имат по-достойно поведение и нямаше да се огъват пред Великите сили, защото без черния дроб те не могат да съществуват. 54. Според Учителя, ако цар Борис III съдействува за въвеждането на Паневритмията, ще
към текста >>
190.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
ни сестра Катя Грива и сестра Милка Периклиева. При светлината на голямата лампа, Учителят седеше на пейката и даваше тихо Своите нареждания. Ние играехме вдъхновено, съсредоточено и с любов и Учителят ни се радваше много. Отначало в Пентаграма, след изиграването му един път се обръщахме кръгом - вторият ставаше пръв, а първият - втори и отивахме там, откъдето сме започнали. Учителят каза, че така няма правилно развитие и започнахме да го играем само напред с кръгово
движен
ие - както сега го играем. Учителят нареди и около стълба на еднакви разстояния се направиха 12 точки с вар, от които започвахме „Слънчевите лъчи”. Сутрин след свършването на Паневритмията използвахме големия братски оркестър от 15 ÷ 16 музиканти и показвахме на братята и сестрите „Слънчевите лъчи” и те ги научиха. По-късно показахме и „Пентаграма”, и него научиха. Така Учителят оформи и сглоби в едно Паневритмията, Слънчевите лъчи и Пентаграма и ги предаде на братята и сестрите. Спомени на Николай Каллертс 175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ Роден на 13/26 ноември 1903 г. в Латвия. Родителите му са се занимавали със земеделие. На 12 години се запознава с окултизма чрез книги на Йог Рамачарака. През 1932/33 г. се запознава с Учението на Учителя Дънов посредством Пампоров и чрез Амалия Вайланд и феликс от Литва. През 1930 г. Пампоров пристигнал в Рига и четял лекции по есперанто за вегетарианството и новото Учение на Учителя Дънов. На тези лекции при-съствували няколко латвийки, на които
към текста >>
191.
Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 17 юли
, 17.07.1938 г.
и „Живият пламък” 1996 г. и „ Светът без сенки” 2002 г. Спомен на Весела Несторова: Беседа на Молитвения връх на Рила Спомен на Весела Несторова 86. Беседа на Молитвения връх на Рила Край изворчето, седнали около Учителя, слушахме често Словото Му. Той винаги превръщаше всичко наоколо ни в предметно учение. "Бъдете постоянни като камъка, подвижни като водата, услужливи като вятъра, и благотворни като слънцето." В беседата същия ден каза: "Езикът трябва да е твърд като камъка, по
движен
като водата, услужлив като вятъра и благотворен като светлината. Четири струи трябва да излизат от езика. Сега всички усилия на невидимия свят са да поправят човешкото сърце. Доброто е дошло в света, да се бори със злото. Да си добър е, да се бориш със злото. Турете доброто във вас на фронта и му помагайте. Тъй ще сте добри. По количество злото и доброто не са равни. Против един добър се опълчват хиляда зли души. Но силата на един добър е равна на хилядата и понеже доброто е умно, първо срещне първите петстотин и ги бие - дели ги и ги бие. Ако имате на страната си един ангел, силата му е равна на 150 000 лоши души. Една добра постъпка прави хиляда лоши на пух и прах. Всяка мисъл е посланик от Бога, зад нея е великият свят, който никога не сте виждали и ако го видехте, никога не бихте се върнали. Не търсете единичната любов, в нея идат всичките страдания. Да любиш едного е да определяш и търсиш страданието. Езикът ви да е като кристалната вода, най- чистия въздух и най-хубавата светлина."
към текста >>
192.
Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 20 юли
, 20.07.1938 г.
Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота. Спомен на Весела Несторова 86. Беседа на Молитвения връх на Рила Край изворчето, седнали около Учителя, слушахме често Словото Му. Той винаги превръщаше всичко наоколо ни в предметно учение. "Бъдете постоянни като камъка, подвижни като водата, услужливи като вятъра, и благотворни като слънцето." В беседата същия ден каза: "Езикът трябва да е твърд като камъка, по
движен
като водата, услужлив като вятъра и благотворен като светлината. Четири струи трябва да излизат от езика. Сега всички усилия на невидимия свят са да поправят човешкото сърце. Доброто е дошло в света, да се бори със злото. Да си добър е, да се бориш със злото. Турете доброто във вас на фронта и му помагайте. Тъй ще сте добри. По количество злото и доброто не са равни. Против един добър се опълчват хиляда зли души. Но силата на един добър е равна на хилядата и понеже доброто е умно, първо срещне първите петстотин и ги бие - дели ги и ги бие. Ако имате на страната си един ангел, силата му е равна на 150 000 лоши души. Една добра постъпка прави хиляда лоши на пух и прах. Всяка мисъл е посланик от Бога, зад нея е великият свят, който никога не сте виждали и ако го видехте, никога не бихте се върнали. Не търсете единичната любов, в нея идат всичките страдания. Да любиш едного е да определяш и търсиш страданието. Езикът ви да е като кристалната вода, най- чистия въздух и най-хубавата светлина."
към текста >>
193.
Разговор на Учителя с жена от Норвегия, записан от Боян Боев. София
, 21.09.1938 г.
разговор е записан от Боян Боев: Спомен на Боян Боев: Любовта ще съгради новата култура Спомен на Боян Боев ЛЮБОВТА ЩЕ СЪГРАДИ НОВАТА КУЛТУРА Една норвежка, когато била в Загреб, научава за Учителя и на 21 септември 1938 г. го посети. При разговора с нея Учителя каза следното: Сега за пръв път се прави разумна връзка с Любовта. Турим ли за основа Любовта, започваме еволюционно; а някои искат да вървят с Мъдростта, но човек, като не е научил пътя на Любовта, не би могъл да върви. Има
движен
ия, които вървят преждевременно в пътя на Мъдростта. А днес трябва да се започне с Любовта отдолу нагоре. Чрез Любовта хората ще научат смисъла на Мъдростта. Пътят на Любовта е път от малкото към голямото. Начинът, по който Любовта се изявява, е Мъдростта. Най-напред трябва да изучаваме вътрешната страна, а не външната. С Любовта ние изучаваме вътрешната страна на Природата. Ние страдаме от един свят на безлюбие. Днес човешкия егоизъм наричат любов. Например вълкът, заекът мислят за себе си, те имат само едничка малка любов – рожбите си. Днес всичко има, но няма Любов. Като дойде Божията Любов, ще внесе единство между хората. Божественото обединява хората в едно, а човешкото ги разединява. Какво по-хубаво от това да влезеш в едно място, дето всички ще те обичат и ти всички ще обичаш. Докато не приложим закона на Любовта, не можем да влезем в Живота. Трябва да се внесат новите идеи, да се научат хората, че с всички други методи, които ще се приложат, няма да имат правилно разрешение на
към текста >>
194.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври
, 5.10.1938 г.
Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез
движен
ията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне. Не говори за хората лошо, можеш да си счупиш крака, а може да платиш и с живота си. Не говори за хората лошо, понеже е опасно. Едвам едно на сто е вярно от това лошото, което мислиш за тях. Ето един пример: един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред. Тъкмо седнал на едно място да си почине, минал един просяк и поискал от него пари. Един глас му казал: „Ако не дадеш лева, ще ти дойдат големи нещастия!“ И той дал лева. А оттам насетне му тръгнало. След това слязохме всички долу на закуска. В 15 ч. и 10 мин. потеглихме с лека кола за София, където стигнахме в 17 ч. без 15 мин. Акордиране на човешката душа - т. 1 Глава: 1_03. Езикът на Разумното
към текста >>
195.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври
, 6.10.1938 г.
Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез
движен
ията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне. Не говори за хората лошо, можеш да си счупиш крака, а може да платиш и с живота си. Не говори за хората лошо, понеже е опасно. Едвам едно на сто е вярно от това лошото, което мислиш за тях. Ето един пример: един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред. Тъкмо седнал на едно място да си почине, минал един просяк и поискал от него пари. Един глас му казал: „Ако не дадеш лева, ще ти дойдат големи нещастия!“ И той дал лева. А оттам насетне му тръгнало. След това слязохме всички долу на закуска. В 15 ч. и 10 мин. потеглихме с лека кола за София, където стигнахме в 17 ч. без 15 мин. Акордиране на човешката душа - т. 1 Глава: 1_03. Езикът на Разумното
към текста >>
196.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври
, 7.10.1938 г.
Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез
движен
ията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне. Не говори за хората лошо, можеш да си счупиш крака, а може да платиш и с живота си. Не говори за хората лошо, понеже е опасно. Едвам едно на сто е вярно от това лошото, което мислиш за тях. Ето един пример: един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред. Тъкмо седнал на едно място да си почине, минал един просяк и поискал от него пари. Един глас му казал: „Ако не дадеш лева, ще ти дойдат големи нещастия!“ И той дал лева. А оттам насетне му тръгнало. След това слязохме всички долу на закуска. В 15 ч. и 10 мин. потеглихме с лека кола за София, където стигнахме в 17 ч. без 15 мин. Акордиране на човешката душа - т. 1 Глава: 1_03. Езикът на Разумното
към текста >>
197.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври
, 8.10.1938 г.
Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез
движен
ията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне. Не говори за хората лошо, можеш да си счупиш крака, а може да платиш и с живота си. Не говори за хората лошо, понеже е опасно. Едвам едно на сто е вярно от това лошото, което мислиш за тях. Ето един пример: един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред. Тъкмо седнал на едно място да си почине, минал един просяк и поискал от него пари. Един глас му казал: „Ако не дадеш лева, ще ти дойдат големи нещастия!“ И той дал лева. А оттам насетне му тръгнало. След това слязохме всички долу на закуска. В 15 ч. и 10 мин. потеглихме с лека кола за София, където стигнахме в 17 ч. без 15 мин. Акордиране на човешката душа - т. 1 Глава: 1_03. Езикът на Разумното
към текста >>
198.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври
, 9.10.1938 г.
Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез
движен
ията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне. Не говори за хората лошо, можеш да си счупиш крака, а може да платиш и с живота си. Не говори за хората лошо, понеже е опасно. Едвам едно на сто е вярно от това лошото, което мислиш за тях. Ето един пример: един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред. Тъкмо седнал на едно място да си почине, минал един просяк и поискал от него пари. Един глас му казал: „Ако не дадеш лева, ще ти дойдат големи нещастия!“ И той дал лева. А оттам насетне му тръгнало. След това слязохме всички долу на закуска. В 15 ч. и 10 мин. потеглихме с лека кола за София, където стигнахме в 17 ч. без 15 мин. Спомени на Боян Боев ЕЗИКЪТ НА РАЗУМНОТО НАЧАЛО На 5 октомври 1938 г. тръгнахме в 5 ч. без 10 мин. от Изгрева и стигнахме в Боровец в 6 ч. и 20 мин. Отбихме се за няколко часа във
към текста >>
199.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 30 декември
, 30.12.1938 г.
инсталация 2. Спомен на Ана Шишкова: Вътрешната организация Спомен на Ана Шишкова 24. Човешката инсталация 30.ХII. 1938 год. При черната дъска. Всеки е двоен: невежият (гърба), инволюирал, ученият (лицето), еволюирал Едно лице слязло надоле, станало гръб. Лицето говори, ще учи задния. Задният мърмори, казва, че изгубил всичко; ти го утешаваш. Той, като разбере, ще тръгне - то е страданието. (Учителят чъртае и ни говори.) Всеки ъгъл е център на примирение, (фиг. 1) Движение, (фиг. 2) Трябва да излязат нагоре (фиг. 3). Назад не можеш да се обръщаш. Слезли. Тесният път е перпендикулярен. Един по един вървят. Трябва да се мине през тясното място, за да излязат нагоре. Едно лице, като слязло долу, станало гръб. Като минеш през тясното място и отиваш вече нагоре, отиваш при Богатия и Той ще ти даде колкото ти е любовта. Големият човек, дето се е смалил (фиг. 4). Ще слезеш при бедните, ще станеш като тях, за да ги разбереш. За да си справедлив, чъртай изправени успоредни чърти, навсякъде еднакво дебели (фиг. 5). Упражнение трябва. Тънки линии е колебливо. Напиши хубаво писмо по форма, съдържание и смисъл. Пиши с уважение. (Фиг, 6) Тъй пише, който мисли за себе си, който не е ликвидирал с миналото. Ликвидирай с миналото! Сега какво си? В небето бяхте гениални. Причината е във вашата инсталация - тясна е, не можете да дадете. Някой има широка инсталация, пък няма какво да даде. Любовта ни към Бога дава здраво тяло. Изменете отношението си към Бога и
към текста >>
200.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
този път мина през същата врата, през която минават обикновените хора. Всеки човекъ може да бъде приет като слушател в някое училище, но иска ли да бъде редовен ученик, той непременно трябва да мине през изпит. Да замине човек за другия свят без изпит, с огнена колесница, това беше само едно изключение. Сега, да дойдем до ценността на нещата. Три неща правят живота ценен и разбран: любовта, мъдростта и истината. С други думи казано: без живот, без знание и светлина, без свобода, без
движен
ия, без постижения животът всякога остава неразбран. Без любов животът няма смисъл. Любовта е онзи велик принцип, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животът е скрит в любовта, както плодът — в костилката. За да се прояви животът на плода, светлината и топлината трябва да дойдат отвън, да действуват върху костилката. Хората отричат, именно, тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа — същината на нещата. Тя е стояла милиони години в Божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влезе в живота, при условията на любовта, на мъдростта и на истината, тя не може да узрее. Като говорим за любовта, за мъдростта и за истината, ние ги разбираме в техните динамически, а не статически прояви. Ако дойде в статическо положение, любовта се превръща в безлюбие. Безлюбието всякога отнема, а любовта всякога дава. Знанието внася светлина в човешкия ум, а невежеството — тъмнина. Светлината освобождава човека, а тъмнината го ограничава.
към текста >>
201.
Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)
, 14.07.1939 г.
сърдечно. Той се радва на новия живот, който се открива сега пред очите му, и заявява, че се е върнал дълги години към своето младенчество. И сега се радва като юноша, и му е леко и светло на душата, както никога! Той обещава от все сърце, че ще работи за делото Божие, и това ще бъде цел и смисъл на живота му. Макар, че не произнася някои букви като нас, също и ударенията на сричките, но неговата реч е прекрасна.На гимнастичните упражнения, те се представят добре. Никакви пресилени
движен
ия, никакво позьорство. Към края на гимнастиките ти се чувствуваш чудно обновен, освежен, готов за всякаква работа - умствена и физическа; докато упражненията на холандката изморяват, дори опасно изтощават. Танцьорката застава на пръстите си, опъва тялото си; дясната е нагоре насочена, лявата надоле, назад. И това се прави с такова страшно усилие, че ти се струва ще се откачат ръцете от раменете, също и краката. Тя е затаила дъх, тя трепери цяла. Лицето й е червено, устните свити, погледът остър, и цялото тяло трепери. А нашите, свободни, леки, без особени усилия. Музиката и
движен
ията леко масажират нервите, дишането - равно,
движен
ията грациозни, без пресилване, устните леко разтворени, защото гърлото пее. Нозете едвам допират земята, защото всеки миг се въртиш насам и натам, и пристъпяш напред в живото въртящо колело.След като се наиграем, някои хващат върховете, други четат, трети се перат, но често по това време се изнасят сказки. Нещо като реферати по някой въпрос. Брат Боев ни говори
към текста >>
202.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 27 август
, 27.08.1939 г.
И сме имали неприятности. Имали сме от тях. И чак през 1945 год. когато на нас го дадоха мястото и там вместо пивница стана магазин за съестни продукти. Тогава вече престана да е пивница. Дълги години беше пивница. В.К.: Какво нещо е претърпял Учителят? Е.А.: Да, много. Е.А.: Учителят никакви удобства нямаше брат. Не само това. Той нямаше къде ръцете си да умие. В.К.: Где си миеше ръцете и лицето? Нямаше ли горе в стаята си умивалник? Е.А.: Нищо нямаше горе. В.К.: Поне един по
движен
умивалник? Е.А.: Нищо нямаше брат. Нищо не бяхме направили за Учителя. В.К.: И горе Му поливахте с канче? Е.А.: И Той си поливаше с кана когато се миеше, или са Му поливали когато трябва. В.К.: Над леген. Е.А.: Да, леген имаше и само това. А пък най-накрая имахме една чешмичка, която на Рила я носехме, за измиване. И тогава, като я носим викам: „Учителю, пък да Ви я туря тука таз чешмичка, че поне лятото да си измивате ръцете от прозореца казвам. Като го отворите да си измивате ръцете" „Може" каза и тогава Му я поставих, та като отвори прозореца си измиваше ръцете над керемидите и водата падаше долу на земята. Ако това е удобство? Никакво удобство. От пивницата се носеше дим и се виеше по стълбите на Учителя към Горницата. Това бе дим на скарата на кебапчетата, чиято миризма и дим отиваше и към нашите бараки. Чуваше се пиянски разговори, викове и песни. Неразбории, тук и какво ли не още. Ние в такива случаи мълчахме, сгушени и притаени в бараките. Знаехме че това бе последица от
към текста >>
203.
Изпращане на френските гости. Изгрева - София
, 28.08.1939 г.
през 1938 и 1939 г. За тяхното изпращане може подробно да се прочете в книгата: "Учителя - обзорна книга, 1947 г.", а също така в сп "Житно зърно", 1939 г., бр. 7-8 1. Делото на Учителя в чужбина (от книгата: Учителя, 1947 г.) 2. Гости от чужбина, Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 3. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939), Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА Движението постепенно взема международен характер. Идеите на Учителя събудиха интерес във Франция, Съединените щати, Югославия, Латвия, Естония, Финландия, Швеция, Швейцария, Италия и прочее.При Учителя идваха посетители от разни страни, привлечени от идеите Му. В последните събори от 1932 г. насам много гости са присъствали – особено в 1939 г. Една голяма група французи ни гостуваха на Изгрева и Рилските езера. Красиви бяха думите, които произнесе Учителя, когато те се явиха при Него след пристигането си на Рила. Между другото Той каза:Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в Живота!По този път само могат човешките души да се освободят от ония ограничения, с които са живели досега.Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдание.Французите казаха:“Това, което видяхме и чухме в България – на Изгрева и на Рила, надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения – всичко това остави неизгладими впечатления у нас.”Мила картина
към текста >>
204.
Упражнение от Учителя, (упражнение за урегулирате трептенията на симпатична нервна система)
, 22.11.1939 г.
урегулирате трептенията на нервна симпатична система) Упражнението е дадено в лекцията "Хубавата страна",22 ноември 1939 г., Общ Окултен Клас, София. Някой път може да направите опит, като прекарате дланта на дясната ръка върху дланта на лявата ръка. От лявата ръка излизат един род енергии, а пък от дясната – друг род енергии. И хубаво е някой път да направите това упражнение. (Двете ръце се поставят пред гърдите, с дланите им навътре към гърдите, дясната ръка върху лявата. Движение на ръцете настрани, бавно, до протягането на ръцете съвсем настрани в хоризонтално положение.) По този начин вие ще урегулирате трептенията на вашата симпатична система. В слънчевия възел някой път стават някои анормалности. И чрез това упражнение те се урегулирват. Някой може да е писал книги върху това, но трябва разбиране на това. С хиляди години ще се учите на това. Това е един обширен свят. Като прекарваш така ръцете си в обратни посоки, като дойде до четирите пръста, трябва да ги прекараш много деликатно. През цяла седмица, сутринта като станете и вечер, като си лягате, ще правите по 10 такива упражнения. Два пъти: сутрин и вечер. Нека да бъдат по 6 упражнения. Тези 6 упражнения ще се редуват с други 6 упражнения, при които ръцете ще бъдат поставени пак пред гърдите, но с дланите една срещу друга, при което лявата върху дясната. Пак бавно ще се протягат ръцете настрани, додето дойдат до хоризонтално положение встрани. По 6 упражнения от всеки вид, правят всичко 12 упражнения. Тези
към текста >>
205.
Думи на Учителя за истинският Изгрев, записани от Борис Николов. 14 юли
, 14.07.1940 г.
играем Паневритмия. На нас най ни прилича да живеем под големия небесен купол, да ни светят слънцето, месецът и звездите, вятърът да вее, горите да шумят, птичките да пеят. Това е Салона, който Бог ни е създал. Братството има най-хубавия салон под небесния купол осветяван от слънцето, месеца и звездите. Украсяван е от горите, поляните и цветята с езерата и скалите. Той е приветлив, свеж и ароматен. Бог създаде и украси нашия салон по най-хубавия начин. Какъв простор има тук? Какво
движен
ие. Каква украса и светлина. Това е жив салон. В него Бог ни говори. Няма какво да желаем по-хубаво. И в живота на Братството не ни е нужен Князът на този свят, да го утвърждава, нито да го узаконява. По Божието благословение съществуваме, а не по съизволение на човешките закони. Бялото Братство не създава твърди и неизменни, канализирани форми. То може да създаде и обряди, но не остава затворено и ограничено в тях. Син человечески е господар и на съботния ден. Той може да измени всякога човешките закони. 13. Законът за десятъка в Школата. „Законът за десятъка е закон за най-малката жертва. Той се изпълнява по свобода. Това е за Божието дело. Който участвува в него ще участвува и в благословението. Този закон се отнася за верните в Братството." 14. Законът за най-малката жертва. „Каквото вършиш - върши го с любов. Има закон за най-малката жертва, за десятъка. Той е за учениците. Той се изпълнява от добра воля, не е задължителен. Ученикът отделя 1/10 част от благата, които получава за делото
към текста >>
206.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
будните долови безпокойството на УЧИТЕЛЯ. Той често припалваше електрическото фенерче, за да провери хода на часовите стрелки. Нощта навън бе тиха и спокойна. Но ето, че към 1 часа Той запали фенерчето и запита в полуглас будния до Него Неделчо: „Колко е часът? Преди бе 12, а сега пак 12?!" Неделчо проверява своя часовник и Му нашепва: „Часът е 1, спрял е Вашият часовник"! Успокоен от отговорът, Неделчо наново заспива, а УЧИТЕЛЯ се изправи и погледна звездната нощ, направи едно
движен
ие за поздрав и проговори шепнешком на непознат и неизвестен език. Дочувах отделни фрази с интересно звукосъчетание на гласни и съгласни - за мен неразбираеми, но вероятно разбираеми за Този, с Когото УЧИТЕЛЯТ разговаряше. Подобно на неверния Тома от Христовите дни, вгледах се в стаята за нечие посещение, обаче нямаше никой. Всички спяха, а разговорът продължаваше не повече от 15-20 минути, след което само вдигнатата ръка за поздрав бе неоспоримо доказателство, че „срещата" е приключена. УЧИТЕЛЯТ след това посегна към одеалото и се загърна за почивка. Незабравима и паметна сцена на общуване на УЧИТЕЛЯ с незрими за нас същества! Не след дълго, приблизително към 2 часа, фенерчето пак светна и към Неделчо бе поставен пак въпроса за часа: „Моят е все 12 часа!" Неделчо в просъницата си пак отговори: „Спрял е, защото не сте Го навили"! УЧИТЕЛЯТ повече не отговори, загледа се през прозореца и полегна наново на кревата. Към 3 часа светлината на Неговото фенерче наново заигра из стаята, освети
към текста >>
207.
Упражнение от Учителя, (упражнение за регулиране на мисълта)
, 30.10.1940 г.
ви говоря, ще ви дам едно упражнение. Сутрин като станете, да знаете как да регулирате малко мисълта си. Вие вървите по стария начин. Мислите, че каквото вършите, всичко е наред. Ако изучавате френски език ще видите колко мъчно се пише, не е тъй, както български. Доста трудно е. От старите езици, ако се занимавате с китайски, още по-мъчно е. Там има около 40 хиляди знака за думите. После, езикът е повече с едносрични и двусрични думи (и) много мъчно се говори. Сега, като правите
движен
ие нагоре с ръцете, ще поемате въздух. Като поставяте ръцете настрани, ще задържате въздуха. Като свивате ръцете отпред, пред гърдите, ще издишате полека. Всички
движен
ия, които правите, трябва да се осмислят. И в гимнастиките, които правим, когато вдигате ръцете си, по някой път вие не поемате въздух; като простирате ръцете настрани, не задържате въздуха; и когато свивате ръцете отпред, не издишате. Сега някои от вас може да мислите, че това не е важно. Важни работи са.
към текста >>
208.
Учителя дава песента 'Ме-хейн'
, 29.01.1941 г.
винаги мисля за теб Аз винаги мисля, мисля за теб В дни на борба, в дни на печал Далеч от теб мой роден край Аз винаги мисля за теб Аз винаги мисля, мисля за теб Песента в изпълнение на Симеон Симеонов (по текст на Борис Николов) Спомен на Весела Несторова 160. Песента "Мехейн" На 22 януари Учителят каза: "Христос и сега говори. Един като се повдига, всички се повдигат. Ще направя китка от Бетховена, Баха, Моцарта, от хубавите работи. Бетховен - отдолу нагоре - търси посока на
движен
ието; Моцарт - отгоре - надолу, Бах- игривото дете, има съдържание, изявява
движен
ието на природата. Шуман се занимава с материални работи. Бетховен е драматичен, а Вагнер е най- драматичен, има чувство за грандиозното. Музикантите са разни фази. Бах е имал една отлична система - здраве. Новата музика ще са децата, които ще се родят от старата музика - майката и бащата. Тези деца ще са гениални. Когато някой свири, да не го критикуват, защото ще го спънат. Ако композираш и имаш някой, чиито трептения не се хармонират с твоите, не ще можеш да композираш. Затова се ражда плеяда музиканти, които си помагат взаимно. Един говори, но той е израз на 12 души. Един държи реч, другите го подкрепят." На 29 януари Учителят държа паметна беседа, в която даде една музикална тема, изключителна по красота и дълбочина. Той слезе на беседа с цигулката, което правеше понякога и засвири темата, като по едно време запя, докато свиреше. Нарече темата "Свързване на трите свята: "Мехейн" - слизане, "Хейн" -
към текста >>
209.
Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)
, 19.01.1942 г.
Изгрява Слънцето. Дадена на 22 октомври 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 4-а лекция. Учителя казва: „Тук със съвършена простота в тонове и думи е създадена величествената картина на изгряващото Слънце. В окултната музика никога не се допускат думи и тонове с две значения. Песента Изгрява Слънцето е образец в това отношение. ” 47. Сила жива, изворна. Дадена на 12 октомври 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 2-а лекция. Учителя казва: „Тоновете на тази песен показват
движен
ие, извиране нагоре и разширяване. Потиснатото в човека се освобождава, дава му се ход и правилно
движен
ие. За да може човек да изпее това упражнение, той трябва да влезе в хармонични отношения с Божествената природа. Думите зун-мезун в окултната музика регулират, те са равнодействащи сили, те са мярка; ту-мето има едно от най-красивите съдържания. 48. Благост. Първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г. , Общ окултен клас, III година, 10-а лекция, а цялата песен – на 26 декември 1923 г. Учителя казва: „Силата на тази песен е в нейния ритъм. Тя има за цел да възстанови правилния ритъм на човешкото сърце. ” 49. Сладко, медено. Дадена на 29 октомври 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 5-а лекция. Това е положително упражнение, всеки образ тук е активен. 50. Блага дума. Дадена на 5 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 6-а лекция. 51. Аум. Дадена на 2 декември 1925 г. Това упражнение човек трябва да съхрани свещено у себе си. То е взето от стара свещена песен. Учителя казва:
към текста >>
210.
Учителя дава песента 'Песен на светлия път'
, 1.04.1942 г.
път" Според каталога, песента е дадена през 1942 г. Предполага се, че това е станало при изнасяне на беседата "Живот и музика", 1 април 1942 г., Общ Окултен Клас, София. В тази беседа Учителя казва: Човек трябва да говори музикално. Речта трябва да бъде музикална. Вие ако кажете натъртено: „Ще постигна всичко, каквото желая“, така не се говори. (Учителят пее): Ще постигна всичко, що желая, ще постигна всичко, що желая. Това е постижение. Повишение на слога има. Ще направиш едно
движен
ие. В музиката има
движен
ие. Има огънати плоскости, има и огънати тела. Когато пееш, не мисли, че си закъснял. Казваш: „Свършил съм университет, сега ще пея, да се излагам.“ (Учителят пее): „Ще нося Божиите блага в света.“ Ще покажа на хората доброто, което Бог е вложил в техните сърца. Казвате: „Дали ще го взема?“ (Учителят пее): „Ще нося Божиите блага.“ Защо го удължавам? Защото на слога естествено не иде музикалното ударение с ударението на думата. Музикално трябва да удължим единия слог. (Учителят пее): Ще нося Божиите блага, ще нося Божиите блага, ще нося Божиите блага, ще нося, ще нося, ще нося. Ще нося, без да се уморявам, без да се обленявам. С труд и постоянство ще постигна всичко. Текст на песента: Песен на светлия път Мога да постигна, що желая. Във живота всичко се постига. Ще нося Божиите блага във всички човешки сърца. Там, дето се ражда радостта, Там, дето царува Любовта. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>
211.
Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...
, 25.07.1942 г.
и център на Земята. За да ги използува, човек трябва да ги познава, да ги различава, да може да се свързва правилно с тях. Това е великото изкуство на живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Паневритмията е начин, чрез който човек да може да възстанови и укрепва връзките си с природата, да общува активно с нея. Паневритмията през погледа на Учителя представлява целесъобразно съставено хармонично единство между слова, музика и
движен
ия, при съзнателното изпълнение на които се установяват връзки и се извършва обмяна на енергия между човека и силите на Живата Природа. Всички упражнения на Паневритмията са спокойни, които предразполагат към хармония и размисъл. Те са прости, в духа на великата простота на космичните закони и са чисти откъм външни ефекти, за да дадат възможност за душевно съсредоточаване и духовно извисяване на изпълняващите ги. По своята духовна същност, упражненията на Паневритмията способству- ват за ползуване от човека на ония невидими очи на космични излъчвания, които по своята същност и функция изпълват Вселената с диханието на нейния Създател. С помощта на дадените в Паневритмията упражнения, човек би могъл да постигне съзнателното провеждане на своите физически и духовни сили в състояние да възприемат мощните излъчвания, които протичат във всемира и го изграждат като организирано разумно цяло. Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно, ако упражненията се изпълняват съсредоточено, с
към текста >>
212.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 28 август
, 28.08.1942 г.
Мъдростта и Мъдростта ще те запознае с Истината, която дава свобода. Любовта ти е дала живота, Мъдростта ти е дала знанието, Истината ти е дала свободата. Любовта е, която отваря книгата със седемтях печата. Тя е агнеца Божий. Ти трябва да имаш кандило на Мъдростта, да гори със сока на Истината и запалено с огъня на Любовта. Щом обичаме света повече от Бога, ние сме в прегрешението. В новото учение ние трябва да се запознаем с Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта дава живот и
движен
ие. Мъдростта дава знание и светлина. Истината дава свобода и сила. Бог е Любов, Мъдрост и Истина. Що е любов? Туй, което не се мени. Ония, които се запознаят с Любовта, ще възкръснат. Ония, които се запознаят с Мъдростта, ще бъдат облечени с най-красивата дреха, изтъкана от светлината. Ония, които се запознаят с Истината, ще бъдат свободни да ходят навсякъде. Само с Любов, Мъдрост и Истина ще отидете при Бога. Днес трябва да се запознаете с Бога. Днешният ден определя бъдещето. Щом можеш да ядеш, можеш да приемеш Любовта. Красота без Любов, Мъдрост и Истина не е красота. Красота, която произтича от Любовта, от Мъдростта, от Истината, това е красота. Любящите от какво се нуждаят? Слънцето да ги грее, никой да не им хвърля сянка - да им закрива слънцето. Човек е направен по образ и подобие Божие. Какво по-велико благо от това Любовта да се всели в сърцето му и да му даде
движен
ие и живот; Мъдростта да се всели в ума му и да даде знание и светлина; Истината да се всели в душата му и да му
към текста >>
213.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 29 август
, 29.08.1942 г.
Мъдростта и Мъдростта ще те запознае с Истината, която дава свобода. Любовта ти е дала живота, Мъдростта ти е дала знанието, Истината ти е дала свободата. Любовта е, която отваря книгата със седемтях печата. Тя е агнеца Божий. Ти трябва да имаш кандило на Мъдростта, да гори със сока на Истината и запалено с огъня на Любовта. Щом обичаме света повече от Бога, ние сме в прегрешението. В новото учение ние трябва да се запознаем с Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта дава живот и
движен
ие. Мъдростта дава знание и светлина. Истината дава свобода и сила. Бог е Любов, Мъдрост и Истина. Що е любов? Туй, което не се мени. Ония, които се запознаят с Любовта, ще възкръснат. Ония, които се запознаят с Мъдростта, ще бъдат облечени с най-красивата дреха, изтъкана от светлината. Ония, които се запознаят с Истината, ще бъдат свободни да ходят навсякъде. Само с Любов, Мъдрост и Истина ще отидете при Бога. Днес трябва да се запознаете с Бога. Днешният ден определя бъдещето. Щом можеш да ядеш, можеш да приемеш Любовта. Красота без Любов, Мъдрост и Истина не е красота. Красота, която произтича от Любовта, от Мъдростта, от Истината, това е красота. Любящите от какво се нуждаят? Слънцето да ги грее, никой да не им хвърля сянка - да им закрива слънцето. Човек е направен по образ и подобие Божие. Какво по-велико благо от това Любовта да се всели в сърцето му и да му даде
движен
ие и живот; Мъдростта да се всели в ума му и да даде знание и светлина; Истината да се всели в душата му и да му
към текста >>
214.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Трети ден - 30 август
, 30.08.1942 г.
Мъдростта и Мъдростта ще те запознае с Истината, която дава свобода. Любовта ти е дала живота, Мъдростта ти е дала знанието, Истината ти е дала свободата. Любовта е, която отваря книгата със седемтях печата. Тя е агнеца Божий. Ти трябва да имаш кандило на Мъдростта, да гори със сока на Истината и запалено с огъня на Любовта. Щом обичаме света повече от Бога, ние сме в прегрешението. В новото учение ние трябва да се запознаем с Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта дава живот и
движен
ие. Мъдростта дава знание и светлина. Истината дава свобода и сила. Бог е Любов, Мъдрост и Истина. Що е любов? Туй, което не се мени. Ония, които се запознаят с Любовта, ще възкръснат. Ония, които се запознаят с Мъдростта, ще бъдат облечени с най-красивата дреха, изтъкана от светлината. Ония, които се запознаят с Истината, ще бъдат свободни да ходят навсякъде. Само с Любов, Мъдрост и Истина ще отидете при Бога. Днес трябва да се запознаете с Бога. Днешният ден определя бъдещето. Щом можеш да ядеш, можеш да приемеш Любовта. Красота без Любов, Мъдрост и Истина не е красота. Красота, която произтича от Любовта, от Мъдростта, от Истината, това е красота. Любящите от какво се нуждаят? Слънцето да ги грее, никой да не им хвърля сянка - да им закрива слънцето. Човек е направен по образ и подобие Божие. Какво по-велико благо от това Любовта да се всели в сърцето му и да му даде
движен
ие и живот; Мъдростта да се всели в ума му и да даде знание и светлина; Истината да се всели в душата му и да му
към текста >>
215.
Циркулярно писмо във връзка с проведената на 1 септември педагогическа среща на Изгрева
, 18.11.1942 г.
на задачата, която Учителят ни дава. Тая обща работа ще послужи и като жива връзка между душите на всички, които са призовани да работят за новото в света. При срещата се изказа желание за кореспондиране по педагогически въпроси между братя и сестри-учители, за да се ползуват взаимно от своите опитности. Всички сме изпълнени с живата надежда, че станалата педагогическа среща е началото на подобни срещи всяка година по същото време и така да израсне едно мощно педагогическо
движен
ие, проникнато от новите идеи, и това
движен
ие да има своя научна задача, в бъдеще да има свое списание и педагогически трудове. Първият труд в тази област излиза наскоро със заглавие: „Значението на образованието и възпитанието в живота според Учителя". При срещата се изказаха пожелания да се дават педагогически статии в сп. „Житно дърво", във в. „Братство" и в други периодически издания в страната. Също така се изказа пожелание да се участвува живо във всички педагогически конференции, които се уреждат от българското учителство. Нека всеки брат и сестра да запознае със съдържанието на настоящото писмо ония братя и сестри-учители, които желаят да работят в това направление. Молим, изпратете адресите на такива братя и сестри-учители от вашата околия, за да ги имаме пред вид при изпращане съобщения и пр. При срещата се реши всеки учител да вземе един том беседи и да извади из него педагогическите мисли - да ги изкара в буквален препис, без коментарии. И тия извадки да бъдат предадени до
към текста >>
216.
Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево
, 14.01.1944 г.
за устройване на този извор вземаха участие много от нашите приятели, които непрекъснато идваха от разни места на България, да видят Учителя и да чуят беседите, които Учителят изнасяше в Мърчаево. Този извор представляваше някаква книга, върху която Учителят непрекъснато пишеше съдбините на човешката история. Всяко донесено камъче от планината от братята и сестрите Учителят го подреждаше около извора, като произнасяше специални формули и извършваше над него известни магически
движен
ия, като с това даваше тон и направление чрез своята мощна мисъл на големите световни събития. Този „Извор на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни и кристални камъчета. До извора се отиваше посредством три гранитни стъпала, поставени от ръцете на Учителя и приятелите Му. Тези три стъпала символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извежда-ха човешката душа до Великия извор на живота. Учителят често държеше беседи и разговори около Извора. Стотици песни, дадени от Учителя, непрестанно се пееха с възторг и вдъхновение около кристалните води на „Извора на Доброто". На източния край на двора Учителят направи друг голям извор, около който също привлече вниманието на братята и сестрите. Този извор Учителят нарече „Изворът на Мъдростта". Около този „Извор на Мъдростта" Учителят също вложи много грижи и старания за неговата украса. Малка красива пътечка минаваше край „Извора на
към текста >>
217.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №60
, 28.03.1902 г.
ний наредихме нашия дюкян, който е доста голям салон, и така държаха се 3 сказки и една проповед, които излязоха доста сполучливи и доста публика присъства за това. Протестантите останаха като попарени. Те не мислеха нещо да извършим ний. Аз съм уверен, че ако имаме един дом за събиране тук, при нас ще дохождат повече слушатели, отколкото при тях, защото на нас хората повече ни симпатизират. При това, ако имаме и проповедник, още по-голяма надежда има. Духовете са някак по-раз
движен
и. Ще моля да помислиш, да попиташ и ни явиш тази година къде ще имаме събор. Съборът тази година изглежда ще бъде за нас от голяма важност, защото може би ще дойдат братята и сестрата от Хасково. Тези хора са много заинтересовани и постоянно изискват от мен духовна храна. Сестрата е една от редките помежду ни, защото Господ благоволява чрез Духа си в нея. Тя има такива съобщения на глас, щото аз вярвам, че в събора ни тя ще ни бъде за радост. Аз чувствам, че чудно нещо ще бъде този наш събор, когато изпълнени мнозина от св. Дух Божий почнат да хвалят и славят името Му. Едно засега е лошо, че по нямане достатъчно работа принуден съм да напусна колосвачеството. Аз бях Ви писал, че изкарвам около 60 лв. на месец, но то не било вярно, защото като се извадят разноските за самата работа, едвам остават някой път по 20, някой път по 30-40 лв., а веднъж 14 лв. Така щото притиснат от дома да внасям повече от силите си, принуден съм да напусна работата. Но какво да почна, брате мой, и аз не
към текста >>
218.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №103
, 20.04.1909 г.
по целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои Причинителят. Зад Причинителя стои Мислителят, зад Мислителя стои Изворът на всички неща. Изворът – това е Духът; водата – това е материята. Причината – това е първият тласък; следствието – това са безбройните тласъци на низходящите следствия-
движен
ия. _________________________ Обяснителни бележки: 241 П. Дънов отново е в Бургас за Великденските празници. На събранието той отговаря на повдигнат въпрос за отношението на Духа към материята. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
219.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, № 2
, 08.09.1898 г.
2000 години!". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват". Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни факти нито в писмата, нито в дневника на П. Киров, което говори, че такава среща се е състояла, но не на физически план. (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 5. Сеанс е понятие в спиритизма, с което се назовава контакта на т. нар. медиуми с Невидимия свят. Спиритизмът се основава на предположението, че съществува свят от фина материя, който обгръща материалния свят. Като
движен
ие спиритизмът се разгръща след 1848 г. във фермата на Джон Фокс от Хайдсвил, щата Ню Йорк, когато сестрите Маргарет и Кати Фокс започват публично да демонстрират контактите си с духове. Подобни демонстрации стават мода в Европа и САЩ, но течението истински се разраства в началото на ХХ в. Във Великобритания, където спиритизмът се радва на вниманието на сър Оливър Лодж и сър Артър Конан Дойл, интересът към него е особено голям. Асоциацията на спиритистите във Великобритания и Националният съюз на спиритистите са двете най-големи организации от този вид в света по онова време. (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 6. Тодор Стоименов (Стоянов). С фамилията Стоянов е известен в Бургас. Роден е в Пазарджик през 1872 г. По-късно семейството му се преселва в Бургас. От 1891 г. работи като чиновник в Бургаския окръжен съд. Участва в спиритически сеанси с П. Киров и подписва заедно с него „Божието обещание". През 1914 г. сепремества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи
към текста >>
220.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №23
, 09.09.1899 г.
както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана непо
движен
на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани. Единият път беше към източната страна и все ме привличаше. Не ни яви бр. Тихчев още при тебе ли е. Разправи ни, моля, нещо за него. Аз чух добри неща за него и искам да ги потвърдиш и ти, ако ти са известни. По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго здание. Бр. Тодор таз заран замина за гр. Ямбол в отпуска. Искаше да дойде при теб, но не било угодно Богу. Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си —
към текста >>
221.
Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата
, 22.09.1922 г.
Съборни беседи, Велико Търново Празникът на труда Тази година всеки наряд изисква по-голямо съзнание. Както преди, така и сега вие се спъвате в буквата на нещата и затова не можете да се ползвате. Всички тези думи, които ви са дадени, трябва да ги посадите, за да станат живи дървета. На изречението от наряда: „Да сме чисти като живата вода и като Светлината“ трябва да се постараете да разберете смисъла, който Духът крие в него. Също така се изисква малко повече труд, за да научите
движен
ията и да ги усвоите. Сега всички вие сте заети със свои и чужди работи, които в бъдеще няма да ви ползват. Когато едно малко момиченце се занимава седем–осем години със своите кукли – повива ги, развива ги, какво се ползва? Куклите няма нито да пораснат, нито да оживеят. Питам ви каква е задачата на куклите. Всичките ви работи на земята са само едно упражнение, т.е. не съставляват нещо съществено. Животът идва от друго място, от Бога. Вие мислите, че в храната е Животът, но храната е само проводник. Ще дойде време, когато Господ ще ви дава тази жизнена сила и по друг начин. Следователно вие сте свикнали да мислите, че същественото се съдържа в страничните неща. Искате да се осигурите на земята, но единственото осигуряване се намира само в Божията Любов. Ако имате Любовта, всички други работи могат да се извършат отлично. Но досега вие още не разбирате Любовта; виждате погрешките на хората, лесно се съблазнявате във всичко – това не е Любов. Гневите се, злопаметни сте, не можете да си
към текста >>
222.
Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
, 01.12.1899 г.
Младежкия клас Учителят даде задача, всеки ученик от класа за един ден да си представи, че няма пет пари в джоба си. Да отиде в града или селото, дето със собствен труд да си изкара прехраната. Тази задача решихме да изпълним групово братята: Борис Николов, Влад Пашов, Георги Радев, Иван Михайлов и аз. Какво да работим? Решихме да правим и продаваме мекици. За тази цел построихме временен навес при работилницата на брат Бертоли, на видно място - откъм ул. "Раковски", дето има голямо
движен
ие. Инсталирахме един примус, една широка тенджера за олиото, кофа за тестото и тезгях за продан готовите мекици. Започнахме. Брат Влад се грижеше за приготвянето на тестото и пущането на мекиците в тенджерата. Брат Борис поддържаше огъня и маслото, брат Георги Радев с два шиша обръщаше и вадеше изпечените мекици, като ги слагаше в тавата на тезгяха. Брат Иван Михайлов с бяла престилка продаваше мекиците, като отвреме навреме викаше с висок глас: “Насам минете, мекици, насам топлите мекици, топли парят!” А моя милост с цигулката свирех “Братство, единство” и други песни. Мекичарницата ни със своята оригиналност привлече вниманието на минувачите, особено на учащите се, които се спираха, купуваха си мекици и се позастояваха усмихнати и учудени да послушат безплатната музика. Това продължи няколко сутрини с добър резултат. Приятелите докладваха на Учителя, който одобри идеята ни и ни насърчи. През годините Петър Камбуров всякога е с цигулката си. Учителят го е посъветвал: “Ти гледай да не
към текста >>
223.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
върха веднага, но те отговориха уклончиво. Сама не смеех да тръгна, защото рано се здрачаваше и имаше мъгла. Обхвана ме тежко настроение. Какво щях да правя сама на хижа “Алеко”? Беше немислимо. По едно време един от младежите стана и подкани другарите си да тръгнат. Те веднага се съгласиха. Стана ми ясно, че Учителят ми създава условия да се изкача на върха същата вечер. Помолих ги ако нямат нищо против, да вървя на разстояние след тях нагоре и те се съгласиха. Мъглата беше гъста и
движен
ието по неравния път не бе лесна работа. Те спираха от време навреме и подвикваха да разберат дали вървя след тях и не съм ли се загубила някъде. Мъглата беше почти непрогледна, но когато видях наблизо светлинка от хижата на върха се успокоих. Влязох в малка стая, в която имаше два етажа нарове за туристи, а до малка маса под лампена светлина бе седнал Учителят с двама братя. Поздравих и се упътих към Него да му целуна ръка. Тримата младежи влязоха след мен. Учителят усмихнато каза: “Аврам се прибра при своите си.” Момчетата седнаха на горния нар и се вгледаха в Учителя. Той започна да им говори. Едното имаше красиво лице на девойка, другото, продълговато, умно лице, а третото - по-закръглено лице и по-нисък ръст - то бе накарало другите двама да тръгнат към върха. След еднодневния ми поход се чувствах уморена, но щом видях Учителя, всичката ми умора изчезна и се изпълних с радост. ... Сякаш ангелски хор пееше цялото време кантатата на Любовта и ме изпълняше с възторг и вдъхновение.
към текста >>
224.
Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София
, 26.12.1923 г.
въпрос, одобрение за разрешен проблем. Всички искат. И той дава. Целуват му един след друг ръка, а в това време с дума, с поглед, с жест той ще задоволи всички.Работещите са на своя пост. Те едва изчакват Учителя да свърши с всички, та да дойде ред и до тях. И редът им идва. Учителя пристъпва към тях и те веднага му разказват какво са направили и какво има да правят още. Те дават мнение и той все одобрява.А как пристъпва Учителя към чакащите! Няма думи, които да изразят това
движен
ие напред, нито има нещо под небето, с което да се сравни. Пристъпва така леко, хармонично. Божествено. И затова още от тъмно поскърцват вратите, в ранната утрин хора се отправят към Изгрева. Очите гледат, сърцата любят и умът недоумява. Хармонията на световете е пред техните очи!Някои сестри намислят да поканят на вечеря Учителя. Не е достатъчно, че са го гледали сутринта ; не е достатъчно, че на обед са били с него в „66". Те искат да устроят нов празник за деня - вечеря. И се събират в определения за вечерята дом. Сръчно и с голяма любов, и с песен всичко е приготвено. Колко са обичани вечерите с Учителя! Малката група от сестри и братя сияе от радост.*Учителя има вече стая на Изгрева. Няколко братя си наумиха да направят стая на Учителя и реализираха своята мисъл. Тя е скромна. Но хубаво е, че Учителя има вече къде да влезе, да си отпочине. Има къде да приема посетители.*Имаме си вече и чешмичка. Тя е на юг от Изгрева, в полето, на около стотина метра зад боровата гора. Досега си
към текста >>
225.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя
, 31.12.1901 г.
квартирува в дома на Димитър Горов. Живее в голяма сиромашия, сам в студена стая през зимните месеци и сутрин става рано, за да се ... Той написва заявление до Букурещкия Б.Ц.Р.К., в което упреква Стамболов и другарите му, че „ядат народните пари”. От този момент Стамболов ненавижда Славков.”СЛАВКОВ, Никола АнгеловВ: Енциклопедия България. Т. 6. - София, 1988, с. 234.СЛАВКОВ, Никола Ангелов (21.VI.1851, Свищов-20.IV.1936, София) -участник в национално-освободителното
движен
ие. Завършва местното класно училище. Свързва се с революционните среди в Свищов. След разкрития от страна на османските власти (1867 г.) емигрира в Румъния и Сърбия. Доброволец в Крагуевацкия полк. През 1873 г. заминава за Русия. Служи като доброволец в 14 дивизия в Кишинев. Привлечен е в революционното дело от Христо Ботев, с когото се среща в Одеса (1875 г.). Славков се прехвърля в Румъния, свързва се с революционни дейци и се включва в подготовката на въстание през 1875 г. и на Априлското въстание 1876 г. помощник-апостол във Врачански революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но е заловен в Орханийско (дн. Ботевградско). Съден, освободен в края на 1876 г. като руски поданик. През Руско-турската освободителна война 1877-78 г. е преводач в руската армия. След Освобождението 1878 г. заема административни длъжности във Варна, Шумен, Търново, Плевен, Хасково, София и другаде.4. Олга Димитрова Славкова изпраща писмо с 2 картички до Мария Тодорова, без пощенска марка.
към текста >>
226.
Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 02.01.1967 г.
"Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица"). Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и
движен
ията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и
движен
ията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева,
към текста >>
227.
Упражнение за владеене на тялото и концентрация
, 03.01.1930 г.
в лекцията "Пътищата на природата", 3 януари 1930 г., Младежки Окултен Клас (МОК), София. Ето цитати от лекцията за това упражнение:От книгата „Служене, почит и обич“, (изд. 1940 г.) и изданието на Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.: Всички хора обичат цветята, но не разбират техния език. Всяко цвете е буква от една азбука, която хората някога ще изучават. Не само езика на цветята не знаят, но много неща има още, които хората не знаят. Например, те правят различни
движен
ия, без да разбират тяхното значение. Те се почесват тук-там по главата, без да съзнават, че си причиняват пакости. Има случаи, когато човек бутне някой център на главата си и с това разваля настроението си. След това бутне друг център, с което внася разположение на духа си. Кой център е бутнал, как е станало това, и той не знае. Велика е науката за
движен
ията. Ако знае, как и с кой крак да тръгва, човек би избегнал много нещастия в живота си. Като става сутрин от сън, човек трябва да отдаде известно внимание и грижа на тялото си, на
движен
ията, които прави. От тия
движен
ия, именно, зависи успеха или неуспеха на работите му през целия ден.Сега ще ви дам едно упражнение за седем дена, от днес до следната лекция. Това упражнение ще ви отнеме само един ден, но сами ще си изберете деня. Всеки от вас, по желание, ще си избере един ден от седмицата, през който ще направи упражнението. Още със ставането си от сън, вие ще се стремите да запазите будно съзнание в
движен
ията си. Ще се наблюдавате,
към текста >>
228.
Упражнение (задача) с молитвата 'Отче наш'
, 03.01.1940 г.
точно в 4 часа сутринта и цял един час ще прекарвате в размишление и ще се молите. Ще знаете – точно в 4 часа на духовна работа! „Тихият глас“, „Без наука няма сполука“, стр. 70. Учете се в ред упражнения, например да препратите една своя мисъл като се молите, и молитвата ви да дава резултат: като се молите, препращайте мисълта си и трябва да възприемете отговора! „Тихият глас“, „Бележки от разговори с Учителя“, стр. 107. Наблюдавайте се да видите как заставате на молитва и какви
движен
ия правите. Някой се моли и от време – на време се почесва и казва: „Голяма скръб имам.“ Който има голяма скръб, не му дохожда на ум да се почесва. Щом се почесва, скръбта му не е голяма. Молитвата изисква съсредоточена мисъл. Като се молиш, ще мислиш само за Бога. Всичко друго ще оставиш вън от себе си. Казано е в Писанието: „Когато се молиш, влез в тайната си стаичка. И Бог, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.“ Когато решавате трудни въпроси, решавайте ги в тайно, само Бог да знае. Единствен Бог разбира нашите състояния и може да ни помогне. Хората, колкото и да искат да помогнат – не успяват. „Вечно подмладяване“2, „Да оздравееш“, стр. 49. Ние ще направим един опит за цяла една година, доброволно и по Любов. Той ще бъде следующият: ще се задължите абсолютно да се подчините на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година, доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява волята Божия в нещо. Който от вас е готов. Искам
към текста >>
229.
Упражнение с пръстите
, 03.01.1940 г.
си неразположен след речта, която си държал, пипни всичките си пръсти на лявата ръка, един по един, с пръстите на дясната си ръка. Пипайте всеки пръст от основата му до върха. Съберете пръстите на лявата си ръка в едно, също и пръстите на дясната ръка. Изнесете ръцете си напред, успоредно и допрете ги с дланите им. Направете това упражнение три пъти. Когато сте неразположени, правете това упражнение да видите какъв резултат ще има. Има един закон, който гласи: всяко разумно
движен
ие води към разумен резултат. При всяко упражнение съзнанието трябва да взима живо участие. Само така човек може да бъде щастлив. С кой крак ще тръгнеш, с левия или с десния, това се отразява върху живота ти. От това зависи твоето щастие или нещастие. „Фактори в Природата“, „Добрият поглед“, стр. 92-93. Третият пръст, безименият, е склад, отдето ти може да вземеш за себе си всичките сили, с които ти разполагаш. Те се намират в твоя трети пръст. Ти пари нямаш, скръбен си, нервен си, чувствата ти – хилави, умът – хилав, започни да милваш третия си пръст. Ако някои хора, които са скръбни, ако могат да милват този си пръст, по-скоро щеше да се уреди работата, без да знаят; отколкото да кършат ръце, да четат една книга, втора книга, да вземат пари от банката. Хвани третия си пръст, тегли го и кажи: „Кажи ми откъде да взема заровените пари?“ Банката е там, изворът, откъдето можеш да вземеш, е третият пръст. Третият пръст на човека е свързан с всички складове на Природата. Звънец има. Като го
към текста >>
230.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
Спомен за Петър Пампоров от Драган Петков Прикачени миниатюри ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В
движен
ията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПЕТЪР ПАМПОРОВ 1894 -1983 Роден на 6 февруари 1894 г. В град Смолян. Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П. Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството -
движен
ие раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко
към текста >>
231.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
Спомен за Петър Пампоров от Драган Петков Attached Thumbnails ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В
движен
ията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПЕТЪР ПАМПОРОВ 1894 -1983 Роден на 6 февруари 1894 г. В град Смолян. Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П. Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството -
движен
ие раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко
към текста >>
232.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
с Михаил Чайковски (Садък паша). През 1867 г. представя пред Високата порта проект за българско образователно дело. Проектът е отхвърлен от Мидхад паша поддържащ смесените българо -турски училища. Между 1867 г. и 1869 г. е градски лекар в градовете Лом и Видин. В края на 1869 г. е арестуван по делото на Васил Ганчев Плевналията. Окован във вериги е изпратен пеша до затвора в Цариград където престоява две години. Заради обществената си дейност и организиране на революционното
движен
ие във Видинския санджак е осъден е на доживотно заточение и престоява до 1874 г. в Диарбекир и Мардин, където е лекар. През 1875 г. е освободен от оковите поради избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той е лекар на местното население до амнистията от 1878 г. След Руско-турската война (1877 г. - 1878 г.) се установява в Сливен като лекар и управител на сливенската болница в период от десет години. Става главен инициатор за създаването на първото в България дружество на Червения кръст и на съединисткия комитет “Единство”. Издава вестник “Българско знаме”. Директор е и на Сливенската мъжка гимназия две години. От 1891 до 1892 г. е държавен лекар по жп линията Ямбол - Бургас. През 1894 г. се пенсионира. Миркович е народен представител във Великото народно събрание (1887 г.) и в V-то Обикновено народно събрание. През 1879 г. заедно с д-р Начо Н. Планински и д-р Добри П. Минков основават вестник „Българско знаме“. Между 1891 г. и 1896 г. издава списание „Нова светлина или
към текста >>
233.
Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя
, 17.05.1872 г.
да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и
движен
ия наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П. Епитропов се
към текста >>
234.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
стенограф, Боян Боев неотлъчно е до Учителя и записва всички негови мисли и изказвания в провежданите разговори. Така той допринася да бъдат запазени много ценни знания, които иначе не биха достигнали до нас. По-късно той обработва материалите от записките си и ги изпраща в продължение на години като писма до братята и сестрите извън София. Всяко от тези писма съдържа разговор с Учителя на различни теми. През 1937 г., по случай 1000-годишнината от появата на богомилското
движен
ие, Боян Боев издава книгата Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството. През 1942 г. написва и издава още едно свое изследване – Учителя за дишането, а през 1943 г. излиза и негов цялостен и задълбочен психологически труд по въпросите на възпитанието – Учителя за образованието.Неуморим и всеотдаен, Боян Боев всякога е централна фигура на „Изгрева”. Той извършва огромна работа за съхраняване и разпространяване на Словото на Учителя. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) Произведения на Боян Боев могат да се изтеглят на PDF или прочетат от следните връзки: Акордиране на човешката душа - т. 1Акордиране на човешката душа - т. 2Акордиране на човешката душа - т.3 Писма от Боян Боев 1950г-1953гМисията на богомилствотоУчителя за образованието Доброто разположениеРазговори на Ел ШадайРазговори с Учителя Учителят за дишанетоИз нашия животИзворът на доброто Писма на Боян Боев -Том 1Писма на Боян Боев -Том 2 За Боян Боев
към текста >>
235.
Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 27.07.1901 г.
преживяването, че пролетта идва - самата пролет е дошла в лицето на Учителя. В залата пристигаше рано, с неколцина приятели. Да отидеш на концерт с Учителя, това беше голяма привилегия. Кой не си спомня чудните Му, меки бели коси и прекрасния Му профил, открояващ се между присъстващите! Той бе представител на идеи, на които посвети живота си - разцъфтяването на Божественото в човешката душа. У Него всичко беше ценно и имаше смисъл. Като форма Той оправдаваше съдържанието. Движенията Му бяха меки, походката Му - бърза и лека, като че ли не стъпва на земята. Когато ходехме на екскурзия, едва можехме да го настигнем. Учителя имаше неповторима походка. С неповторим маниер поднасяше ръката си, за да бъде целуната. Между хилядите положителни качества, които притежаваше, бе и това да намира положителното и доброто във всеки човек. Него не го интересуваха слабостите на хората, абсолютно не се спираше на тях. Слабостите са присъщи на човека, върху тях той трябва да работи. Разумно и положително насърчаваше и обработваше. Ако може някой да види каква неизразима усмивка имаше, когато някой направи нещо добро и хубаво - лицето Му просияваше! Учителя не обичаше споровете. При един спор в кухнята, Той влязъл и казал следните думи: „Хвърлете, рекох, чиниите през прозореца и прекратете спора'" Той се интересуваше от всичко на Изгрева, от живота - как протича в най-малките му подробности. Взимаше участие във всичко: цялото стопанство беше като на длан пред Него; концертите;
към текста >>
236.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
7. Снимки на Паша Теодорова Прикачени миниатюри ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В
движен
ията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПАША ТЕОДОРОВА 1888 - 1972 Родена е в Болград. Израства и получава образованието си в София. За първи път среща Учителя на 19 юли 1915 г. След петдесет години тя е описала спомена си за това епохално посещение: “Това посещение беше в 1915 година, 19 юли, който ден аз нарекох моя духовен рожден ден. Посещението нарекох епохално, защото за мене то тури начало на нова епоха, на нов живот. Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух, да се спомене името “господин Дънов”, непознато за мен лице, но ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на мой колега и мой бивш учител - историк Ив. Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на колегата, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие пак моя бивша учителка. И двамата ме приеха с
към текста >>
237.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
7. Снимки на Паша Теодорова Attached Thumbnails ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В
движен
ията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПАША ТЕОДОРОВА 1888 - 1972 Родена е в Болград. Израства и получава образованието си в София. За първи път среща Учителя на 19 юли 1915 г. След петдесет години тя е описала спомена си за това епохално посещение: “Това посещение беше в 1915 година, 19 юли, който ден аз нарекох моя духовен рожден ден. Посещението нарекох епохално, защото за мене то тури начало на нова епоха, на нов живот. Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух, да се спомене името “господин Дънов”, непознато за мен лице, но ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на мой колега и мой бивш учител - историк Ив. Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на колегата, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие пак моя бивша учителка. И двамата ме приеха с
към текста >>
238.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год
, 21.08.1899 г.
Андреева е посветен Изгревът - Том 9 Прикачени миниатюри ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В
движен
ията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА 1899-1990 Елена Андреева, Савка Керемедчиева стенографират лекция на Учителя Срещнала е Учителя за първи път през 1920 г. в Дома на журналистите. За известен период от време той е държал беседите си в тази сграда на втория етаж.. По времето на тази среща Савка Керемидчиева и Паша Теодорова вече са поели своя дял от служението. Спомените на Елена Андреева оттогава звучат така: “От първата беседа, която чух аз изпаднах в такова повишено настроение, обхвана ме неописуема радост, че човек може да бъде добър и може да живее един възвишен живот. Никога дотогава не бях изпитвала такава вътрешна радост, че имам възможност да помагам, да съм в услуга на хората, да живея по-добре и в по-добро настроение.“ Елена Андреева завършила университета през 1927 г. Като студентка е живяла с оскъдни средства, затова след дипломирането си
към текста >>
239.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
и ги разпитват по всякакви въпроси. Борис Николов разказва: “Една нощ ме извикаха пак, както винаги и онзи зад бюрото ми каза: “Как можахте да се продадете на Америка, вие предадохте родината си!” Аз не се стърпях и станах. Застанах пред него и с юмрука си - моят юмрук е силен! - треснах по масата така, че мастилницата му подскочи: “във всичко можете да ни обвините, само в предателство - не! Бялото Братство никога не е получавало помощ отвън. То е най-българското духовно
движен
ие!” А онзи много се ядоса. Скочи срещу мен: “Ти как си позволяваш да тропаш по масата, знаеш ли къде се намираш?” Казах: “Знам къде се намирам! Намирам се в тринайстата сфера на ада!” След това започнаха да ни обвиняват в неща, които уж Жечо бил признал. Аз им казах: “Искам очна ставка с него. Това не е вярно, той не може да каже такива лъжи, нито да говори за неща, които никога не са се случвали.” Доведоха Жечо. Аз бях потресен. Бяха го смазали, не можеше да се контролира, и всичко това от тяхните зверски методи, които унижаваха човека и го превръщаха в животно. Казах им: “Какво сте направили с този човек! Та къде е неговата собствена воля...” Нощите в ареста са дълги, а дните минават бавно. Месеците на следствие арестантите прекарват на няколко етажа под земята, съвсем сами в килиите си. Наближава началото на процеса, на който Борис Николов и Жечо Панайотов ще бъдат съдени. Но това не е съд срещу тях. Това е съд срещу Братството. И то в един несправедливо създаден процес по скалъпено
към текста >>
240.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа. А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години. Но това не може да се опише, то трябва да се изживее. Цялата тогавашна обстановка на улица „Опълченска" 66, където домакинята ме посрещаше понякога с неодобрение, понеже според нея отнемах от ценното време на Учителя. А там непрекъснато имаше
движен
ие от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми. А аз отивах като частна ученичка. Защо казвам частна ученичка? Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една вечеря, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка. След това дойде ревността срещу мен, която ревност понякога се обръщаше в озлобение. Тази ревност беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него. Те му задаваха въпроси, а той им бе отговорил: „Тя е моя частна ученичка". А
към текста >>
241.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония. Сред жанровото разнообразие, характерно за белетристиката на писателя Георги Томалевски, най-съществено място заема есето. Той е сред първите изтъкнати наши есеисти и един от основателите на Есеистичното общество в България (ноември 1935 г.). През 1922 г. се запознава с Учителя Петър Дънов, приема учението му и се приобщава към основаното от него духовно
движен
ие. Един от основателите на списание Житно зърно, издание на Общество “Бяло братство”. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) Статии и спомени за Георги Томалевски: 1. За Георги Томалевски, от издателство "Алфиола" 2. Писателят Георги Томалевски (1897 – 1988), (Разширена биография от , Публикувана във "Вестник Братски живот бр.85" 3. Когато радостта и мъдростта се докоснат, (Статия за Георги Томалевски на Соня Митева, публикувана във Вестник Братски живот бр.85) 4. Георги Томалевски (1897-1988), от списание "Сила и Живот", Брой 3-4 - 1995 г. 5. Снимки на Георги Томалевски Творби на Георги Томалевски, които могат да се изтеглят на PDF (част от заглавията липсват, но скоро ще бъдат добавени): По свещенната пътека - 1926 г., Душата на Македония, есе – 1927 г., Огнена земя, разкази – 1928 г., Псалми за Живия Бог, поеми – 1929 г., Самуиловото наследство, истор. Повест – 1929 г., Една пролетна нощ. разкази – 1931 г., Човек,
към текста >>
242.
Заминаване на Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя, 28 април 1988 г.
, 28.04.1988 г.
и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония. Сред жанровото разнообразие, характерно за белетристиката на писателя Георги Томалевски, най-съществено място заема есето. Той е сред първите изтъкнати наши есеисти и един от основателите на Есеистичното общество в България (ноември 1935 г.). През 1922 г. се запознава с Учителя Петър Дънов, приема учението му и се приобщава към основаното от него духовно
движен
ие. Един от основателите на списание Житно зърно, издание на Общество “Бяло братство”. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Георги Томалевски може да се прочете подробно в темата: 1897_09_16 Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя Прикачени
към текста >>
243.
Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя
, 11.09.1902 г.
центрове в историята до времето на Учителя. С впечатляваща ерудиция и дълбочина той показва как се е движил Духът на познанието и това негово съчинение ние може да считаме за единствено по рода си в България, а в известен смисъл – и в света, защото то за пръв път показва учението на Учителя като закономерна, логически следваща проява на надсетивното Бяло Братство в историята. В том първи се казва следното: “Като последен външен израз на християнския езотеричен център се явява
движен
ието на Бялото Братство в България, начело на което стои Учителя. Той казва: “Зад мене стои цялото небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на Бога, на разумните същества, които стоят зад мене”. Значи зад него стои този езотеричен център, съвкупност от разумни същества, които подготвят явяването на Новата култура, и като външен израз на този езотеричен център се явява Учителя и създаденото от него
движен
ие” (с. 31). В книгата си брат Пашов обяснява какви са основните принципи и идеи на този християнски езотеризъм, който се развива през вековете, и всеки, който се счита за окултен ученик на Учителя, трябва да ги знае, да ги разучава и да ги прилага. Друго важно дело, което ни е оставил Влад Пашов, е написването на първата книга в България по астрология, носеща заглавието “Астрология” и издадена през 1940 г. Преди нея той публикува през 1938 г. редица интересни текстове във вестник “Братство” за астрологията и херметичната наука, които продължават със самата книга под формата на
към текста >>
244.
Влад Пашов си заминава от физическия свят
, 05.02.1974 г.
Водолей (в съвпад с Уран), разменени знаци и паралел Слънце в знака на новата епоха, на Водолей, ръководена от Бялото братство. Проучва основно Словото и написа много сказки по теми от него, изпълнени с бисери, дадени от Учителя за развитието на учениците. Слънце паралел Меркурий () му дава многосилна духовна връзка с Учителя. Тригонът му дава весел и оптимистичен характер, способен да гледа добрата страна на нещата и да не пада духом при несполука. Умът му е с голям кръгозор, гъвкав, по
движен
, способен да разсъждава правилно, да взима твърдо решение след продължително размишление, което тогава става неизменно. Големи успехи с литературата в братството и Словото. Ще е уважаван и почитан от всички заради своята искреност. Обича много да пътува, да посещава приятелите и природата. Ще има достатъчно здраве, богатство и мъдрост. Заема важно място в братския живот.Като член на комунистическата партия му възлагат задачата да убие цар Борис, когато се връща с колата си от Искърското дефиле. С два пистолета в ръце той спира колата и цар Борис слиза и го пита: „Какво има, момче?" В това време чува повелителен глас: „Хвърли пистолетите!” Съзнанието му светва и той си спомня за всичките добрини, които царят беше направил за семейството им. Той хвърля пистолетите и се отстранява. Борис се качва в колата и си заминава. След няколко дена негов приятел го завежда на беседа на Учителя и като чува гласа му, веднага познава, че това е същият глас, който му каза да хвърли пистолетите.Напуща
към текста >>
245.
Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя
, 30.11.1914 г.
вида влияние: има градивно обществено мнение; има и такова, което те отклонява не само от гибелните последици на порока, но най-вече от опасните рискове на добродетелта и така те тласка към удобната среда на масовото съзнание, към затъване в нищото. Ако човек стане зависим от такова обществено мнение, той е на границата на вътрешно духовно унищожение. Пътят на твореца Един път Учителя казва нещо много интересно за Димитър Грива: “Интелигентността му отива към claire voyage (фр.
движен
ие в светлина, ясновиждане, бел. ред.)”, т. е. умът отива отвъд пределите на обикновеното логично мислене и се превръща в това, което френският философ Анри Бергсон нарича “интуитивна интелигентност” – виждане на живота като неспирно
движен
ие, като поток. Това е характерна черта на този ученик, проявяваща се и в разбирането към задачите му в Школата, и в творческата му работата като композитор. След 1944 г. той работи като хонорован композитор. “Тогава написах музика – разказва той – за старите български резби от Пловдив и Трявна. Писах с голямо вдъхновение. Там, в тези резби, видях сюжети – житейски и библейски; видях голямо съкровище от детайли и изрази. Харесаха музиката ми и ме направиха професионален композитор, това е много благодарна работа, имах право да си избирам теми, имах оркестър на разположение и можех да експериментирам. За филмите трябва да се пише жанрово разнообразна музика, трябва да разширяваш познанията си, техниката си, сюжетът го изисква. Дори и да ме бяха пратили
към текста >>
246.
Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 08.03.1895 г.
"Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица"). Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и
движен
ията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и
движен
ията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева,
към текста >>
247.
Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя
, 21.09.1898 г.
я създаде - Николай Тодоров. "Аз знам, че това ще попречи на научния работник в мене, но няма как, това трябва да се направи". Не го разбират, след това го ангажираха с много други неща, чак го пратиха посланик в Атина, което съвсем го отклони. Запознах ги двамата вкъщи и му казах на Николай: "Публикувай го това нещо. За пръв път идва един астроном, идва на гости на историците". Той не казва края на тоя век и началото другия. Той ти казва точно. Днеска математиката ти открива
движен
ието на небесните тела за част от секундата даже. Николай се съгласи и му каза: "На какъв език искаш?" "Аз съм завършил във Франция, на френски". И в академичното издание излезе на френски календара на Рогев. Аз тогава вземах няколко екземпляра, заминах за Париж и тогава отидох при Басан, защото Басан е долу-горе на негова възраст и също е завършил в Сорбоната същата наука -астрономия и математика. И дадох му ги на Басан, там ги оставих, разбира това са съвсем други хора, други професори, така или иначе, няколко екземпляра от трудът на Рогев остана в Сорбоната. "Слушай, Басан, аз докато не получа един поне отзив от това, което оставихме, няма да си тръгна от Париж". Дето се казва доста така упорит. "Добре, имам си основание" и след около 15 дни Басан ми се обади по телефона и ми каза, че един професор астроном, математик му е казал, че един ден българите ще разберат какво ни е оставил Рогев. Според него, това е най-вярната система въобще за създаване на календар. Рогев
към текста >>
248.
Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя
, 12.01.1998 г.
искали да са сигурни, че ще го съхранят. - А имахте ли лични контакти с хора от братството? - Лалка Кръстева ме запозна с видните последователи на Беинса Дуно у нас. Спомням си Методи Константинов – благ и много интелигентен човек. Познавах и Николай Дойнов, бивш фабрикант, който дълго е финансирал братството до 9 септември 1944 г. Той беше един от най-големите наши астролози. Посетих го в малката му къщичка в Симеоново. Когато ходих до Франция ме помоли да му купя книга за
движен
иегто на Плутон. Не успях, но му купих една сметачна машинка, тогава още ги нямаше “елките” – така по-лесно изчисляваше
движен
ието на планетите и правеше много точните си хороскопи. Приятел съм е на Димитър Калев, който състави най-доблите сборници с мисли на Учителя. - През 70-те години баща ви Пантелей Зарев написа нещо необичайно за академичен човек като него. Това беше нещо като репортаж или пътепис за близкото му общуване с Тодор Живков. На времето това беше нещо нечувано – да се пише за Живков съвсем човешки, без обичайните шаблони и щампи... - Баща ми беше благодарен на Живков за това, че след Априлския пленум той го върна в оперативната литературна критика. След оценката на Пантелей Зарев за романа “Тютюн” на Димитър Димов генералният секретар на партията Вълко Червенков публикува унищожителната статия в “Работническо дело” срещу критиците на романа. Малко преди това Димитър Димов е съветвал баща ми да не публикува рецензията си за “Тютюн” – изглежда, че е знаел какво се готви
към текста >>
249.
Упражнение с думи, дадено от Учителя в беседата 'Приливи и отливи на енергиите', 13 януари 1924 г.
, 13.01.1924 г.
Пръстите на ръцете се поставят на челото и постепенно се отварят широко настрана, като се изговаря думата душа„. В това положение на ръцете се изговаря думата дух“ и постепенно се прибират на челото Следете какво ще почувствате като изговаряте думите „душа и дух“. И тъй, при тия упражнения имате две течения: едното е надолу и нагоре – сърце и ум, другото настрана и навътре – душа и дух. фиг.1 Тия упражнения може да правите мислено, като произнасяте думите в себе си, без да правите
движен
ия с ръцете. Тия думи имат сила само като се произнасят. Ще си кажете тихо в себе.си думата „сърце“ и мислено ще теглите една алинея към сърцето си. Спрете се за малко и си представете всички ония висши същества, които са създали вашето сърце и работят над него. Това е един капитал, който вие имате. После пък произнесете думата „ум“ и мислено прокарайте ръцете си нагоре. Теченията на сърцето и ума са тези две криви линии, които вървят между бреговете МН и РК, (фиг.1) които са две интелигентни същества. Ако някой ясновидец би погледнал на тия неща, ще види едно широко и вълнообразно течение, много красиво, подобно на светлинните лъчи, които се разливат от Слънцето. То е красота, която не може да се опиеше. Това течение не е просто, в него има красиви, сложни съчетания. Учените хора представят междините в светлинните лъчи като еднакви, но всъщност те не са еднакви. Всяка вълна и всяка междина се различават една от друга, те не са подобни. Всяка вълна има свое особено качество и свое
към текста >>
250.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
специално разрешение от него. И докато аз работех върху спомените на Жечо Панайотов, то не-говият рожден син - Благовест Жеков Панайотов, по това време написа едно изявление срещу мен и срещу цялата поредица от книгата ми „Изгревът." Това, което той написа, бе една лъжа, скроена от него и бе подтикнат от жена си. Той го разпространи чрез списание „Братски живот", бр. 3-5 от 1995 г. по цяла България. Бях възмутен, защото аз нямам нищо против неговата личност. Но той бе подведен и за
движен
от Сили, които навремето провалиха баща му и го вкараха в затвора. Тези Сили са същите, те днес съществуват, те го задействаха и той стана днес техен проводник. Затова реших да не помествам спомените на Жечо Панайотов в този том, но да напиша очерк за него и да опиша нещата, както са били. И те са точно така. А знам още много, много неща, които засега утаих в себе си.За мен Жечо Панайотов беше ученик на Учителя. Синовете не винаги заслужават да носят имената на бащите си. Тук случаят е такъв. ________________________Източник: 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ Изгревът - Том 4 Жечо Панайотов През 1910 г. в Бургас е назначен на работа Жечо Панайотов, който впоследствие става участник в много драматични събития в историята на Бялото Братство. Той започва работа като сметководител в една от най-големите търговски фирми в Бургас – „Р. В. Миркович и Сие”. Основателят на тази фирма бил близък роднина на Д-р Георги Миркович, с когото Жечо Панайотов е съгражданин. Неговите спомени хвърлят светлина върху
към текста >>
251.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
подписва спорадичните си публикации в периодичния печат с помпозния псевдоним Боян Магът. Самата М. Белчева (която едва ли се е чувствала комфортно в ролята на учител) бързо се плъзва в познатата роля на ученик. Тя очевидно е започнала да изпраща собствените си новонаписани стихотворения за инспекция от младия мъж, защото в негово писмо от 25 февруари 1934 г. вече можем да прочетем: „Син божи“ е без настроение, много мислена и римата боде. Най-важно – без настроение. Минали времена. Движение и убедителност нема. Като идея да – но трябва да зрее. По никой начин сега не го печатай, та даже и с каквито щеш бързи поправки. „Далечна“. Тромо. Неизбистрено. Сурово. „Незнайната“ – лека форма, не иде за това съдържание. Много е слабо. Не си спомням дори Пенчо Славейков да е бил толкова придирчив. Все по същото време отношенията между М. Белчева и Бони Гацов преминават изцяло и недвусмислено в плана на майчино-синовна- та връзка. През 1934 г. той се оженва и през следващата година младата му съпруга Кунка ражда дъщеря. М. Белчева „осиновява“ цялото семейство Гацови: непрекъснато разпитва как е съпругата, ходи да види бебето, подписва се „Ваша майка“. В средата на шестдесетте си години тя сякаш най-сетне е намерила сина, който винаги ѝ е липсвал, запълнила е най-голя-мата празнота на своя живот. Все така през 1934 г. Боян Магът решава да стане строителен предприемач. Започва да строи голяма кооперация, в която ще живее и той със семейството си. М. Белчева отдавна си няма собствен дом
към текста >>
252.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
подписва спорадичните си публикации в периодичния печат с помпозния псевдоним Боян Магът. Самата М. Белчева (която едва ли се е чувствала комфортно в ролята на учител) бързо се плъзва в познатата роля на ученик. Тя очевидно е започнала да изпраща собствените си новонаписани стихотворения за инспекция от младия мъж, защото в негово писмо от 25 февруари 1934 г. вече можем да прочетем: „Син божи“ е без настроение, много мислена и римата боде. Най-важно – без настроение. Минали времена. Движение и убедителност нема. Като идея да – но трябва да зрее. По никой начин сега не го печатай, та даже и с каквито щеш бързи поправки. „Далечна“. Тромо. Неизбистрено. Сурово. „Незнайната“ – лека форма, не иде за това съдържание. Много е слабо. Не си спомням дори Пенчо Славейков да е бил толкова придирчив. Все по същото време отношенията между М. Белчева и Бони Гацов преминават изцяло и недвусмислено в плана на майчино-синовна- та връзка. През 1934 г. той се оженва и през следващата година младата му съпруга Кунка ражда дъщеря. М. Белчева „осиновява“ цялото семейство Гацови: непрекъснато разпитва как е съпругата, ходи да види бебето, подписва се „Ваша майка“. В средата на шестдесетте си години тя сякаш най-сетне е намерила сина, който винаги ѝ е липсвал, запълнила е най-голя-мата празнота на своя живот. Все така през 1934 г. Боян Магът решава да стане строителен предприемач. Започва да строи голяма кооперация, в която ще живее и той със семейството си. М. Белчева отдавна си няма собствен дом
към текста >>
253.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
на живота на Дънов. От 1944 г. до 1981 г., той участва в тайните събрания на групи братя и сестри, които съхраняват Учението за бъдещето. Твърди се, че той е човекът, който ходатайства пред Леонид Брежнев (генералния секретар на комунистическата партия на СССР, когото е лекувал), да запази непокътнат гроба на Учителя на „Изгрева”, мястото, на което по настоящем се намира Посолството на Русия. След 1990 г. делото му отново намира голяма популярност – спонтанно възниква национално
движен
ие, което предава на младите поколения идеите на Лечителя, принципите на живота по законите на Природата и методите от новото Учение за духовно развитие и лично усъвършенстване. източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г. Статии за Петър Димков: 1. Петър Димков - Посланикът на Духа, статия от Константин Златев, в-к Братски живот, бр.16, 2006 г. 2. Петър Димков (1886-1981), статия в списание "Сила и Живот", Брой 3-4, 1995 г. 3. Срещата ми с Петър Димков, спомен на Радка Левордашка в книгата й "Благодаря ти, Учителю " Книги от и за Петър Димков, които могат да се изтеглят (PDF): Хигиена и лекуване на душатаБългарска народна медицина, Природолечение и природосъобразен животСлънчевият човек Спомени за Петър Димков - Лечителя, т.1Слънчевият човек Спомени за Петър Димков - Лечителя, т.2Слънчевият човек Спомени за Петър Димков - Лечителя, т.3Слънчевият човек Спомени за Петър Димков - Лечителя, т.4Петър Димков - Сто години за всеки Картини от Лили
към текста >>
254.
Заминава си Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 04.10.1981 г.
на живота на Дънов. От 1944 г. до 1981 г., той участва в тайните събрания на групи братя и сестри, които съхраняват Учението за бъдещето. Твърди се, че той е човекът, който ходатайства пред Леонид Брежнев (генералния секретар на комунистическата партия на СССР, когото е лекувал), да запази непокътнат гроба на Учителя на „Изгрева”, мястото, на което по настоящем се намира Посолството на Русия. След 1990 г. делото му отново намира голяма популярност – спонтанно възниква национално
движен
ие, което предава на младите поколения идеите на Лечителя, принципите на живота по законите на Природата и методите от новото Учение за духовно развитие и лично усъвършенстване. източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г. По-подробно за Петър Димков може да се прочете в темата: 1886_12_19 Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов Прикачени
към текста >>
255.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
бр. ПРОВИНЦИЯТА И ГЕОРГИ РАДЕВ Буча Бехар Ние го виждахме рядко. През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша. Но ние го познавахме; ние знаехме добре, какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка.В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето
движен
ие.Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба – загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло – крехък съсед, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми.Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички.Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия – каквото беше за него – математика, поета и човека Георги Радев.Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна. Заслушани в последните му акорди, ние навеждаме ниско глава с очи потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник на духа, свят на красота, на човещина и свобода.Ще го чуем ли пак? Ще го видим ли
към текста >>
256.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
дали те следват.“ Крум завършва School of Religion през 1932 г. и се връща в България. Следва психология и педагогика в Софийския университет. Няколко семестъра учи и английска филология. Завършва педагогика през 1939 г. Владее английски, говори френски и знае малко гръцки и руски. Това му дава прекрасната възможност да общува с много чужденци. Крум Въжаров участва в създаването на ИНРА (Институт по рационализации и изобретения) в София и работи в него. Като психолог прави анализ на
движен
ията, необходими за изработването на даден продукт, и въз основа на това изготвя нормативни документи за различните професии. Крум е поканен на отговорна работа - да съставя индивидуални психологични тестове за летци и да изпробва техните възможности да управляват самолети. Следвайки указанията на Учителя, че всеки трябва да има и един занаят, той се научава на кошничарство и правене на мозайка. Често казваше, че доброто усвояване на един занаят изисква същите усилия и работа, както следването в университета. След 9 септември 1944 г. Крум Въжаров твърдо отстоява своите убеждения на ученик на Учителя и повече не е било възможно да заема отговорни постове, съответстващи на неговата квалификация и висока интелигентност. Тогава той започва да работи мозайка в строителната бригада на Борис Николов. Крум Въжаров посвещава целия си живот на делото на Учителя и в служба на Бога. Той беше изключително скромен, мълчалив човек. Не се изтъкваше, не говореше за образованието и за дипломите си. Те са
към текста >>
257.
Упражнение за свързване с Невидимия свят, дадено от Учителя в 'Закон за късите и дългите линии', 23 януари 1924
, 23.01.1924 г.
с Невидимия свят, дадено от Учителя в "Закон за късите и дългите линии", 23 януари 1924 Учителя дава това упражнение в края на лекцията "Закон за късите и дългите линии", 23 януари 1924 г. пред Общият Окултен клас, София. Сега вие няма да мислите: „Добър ли съм аз, или не?“ Тази мисъл е спънка. „Ама аз не съм добър!“ Ти може да не си добър и може да се движиш към Бога, а може да си добър и да се отдалечаваш от Бога. Движението е важно в този случай. Приближаваш ли се към Бога, ти ще се усъвършенстваш. Следователно правата идея е тази: да се движим към Бога, от когото можем да почерпим знание и Мъдрост, можем да почерпим и сила за живота си. Тя ни е необходима при сегашното развитие.Упражнение: Ще теглите ръцете си от гърдите до под лъжичката и ще произнесете думата сърце. Като я произнесете, ще мислите за всички херувими, понеже сърцето е свързано с тях. После ще движите ръцете си нагоре към главата и ще произнесете думата ум.След това ще разтворите ръцете си настрана и ще произнесете думата душа. И най-после ще приберете ръцете си пред челото и ще произнесете думата Дух. Значи Духът включва в себе си всички
движен
ия. Закон за късите и дългите
към текста >>
258.
Упражнение с букви, дадено в лекцията 'Гласните и съгласните букви'
, 24.01.1926 г.
ту една гласна, ту една съгласна, да ги съчетава в срички. Няма да се мине много време и в главата му ще влезе някаква малка, светла мисъл. Така той ще разбере, че отделните букви, както и съчетанията им в слогове, представляват сечива, пособия, с които опитният майстор може свободно да работи. Често хората употребяват слога ох. Какво показва този слог? – Той показва, че човек се е отклонил от правия път, в който Природата го е поставила. Той е излязъл от естествения кръг на своето
движен
ие. Същевременно частицата ох показва начина, по който човек може да се върне в правия път. "Гласните и съгласните букви" За това упражнение може да се прочете и в книгата "Окултни упражнения" - "Упражнения с
към текста >>
259.
Упражнение за урегулиране силите на организъма, движения с произнасяне гласните букви а и о
, 27.01.1926 г.
силите на организъма,
движен
ия с произнасяне гласните букви а и о Учителя дава това упражнение в лекцията пред общия окултен курс "Външни влияния", 27 януари 1926 г. Казвам: Добре е, когато правите
движен
ия за урегулиране силите на вашия организъм, да ги придружавате с гласните букви а и о. Те са два естествени, мощни звука, които се срещат в езиците на всички народи. Звуковете а и о се отнасят към междуметията. Като правите
движен
ия, трябва да обръщате внимание на това, дали те са разумни или не. Разумните
движен
ия се намират под контрола на съзнанието у човека, при което всичките частици на тялото му са под негов контрол. При неразумните
движен
ия съзнанието на човека не взима никакво участие. Разумните
движен
ия спомагат за избягване на много болезнени състояния у човека. Те регулират нервната система, която е носителка на жизнените енергии. Тя възприема живите сили от природата. Когато нервната система е в изправно състояние, всички функции на организма се извършват правилно. Когато нервната система на някой човек не е в изправно състояние, тогава никой лекар не е в състояние да му помогне. Казано е: „Помогни си сам, ако искаш и Бог да ти помогне". Казвате: „Как ще ни помогне Бог?" - Чрез хора, които са в хармония с вас. Когато човек се заеме безкористно с реализирането на някоя възвишена Божествена идея, в помощ му идват и Бог, и хората. Рече ли, че тази идея е негова, това показва, че той не разбира Божиите закони. Сега ще ви дам следното упражнение с
към текста >>
260.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
на лагеруването на Учителя на Седемте рилски езера, Лулчев пред всички предсказва, че на Рила ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера. Учителя му отговаря: „Аз ще остана." Тогава Лулчев демонстративно заедно с Елена Андреева, Невена Неделчева и някои от неговата „упанишада", напускат езерата. Действително става голяма буря, при която лагерът едва издържа. Падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя и го молят да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави
движен
ие с дясната си ръка, казва нещо и бурята спира. Учителя обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат." Учителя използва много пъти Лулчев да дава различни съвети на царя. Чрез своите познати във ВМРО по нареждане на Учителя, той спасява архимандрит Стефан — върл противник на Учителя, осъден от македонците на разстрел. Той запазва комунистите, които се намират на Изгрева, от постоянните блокади, организирани от правителството. Близките на 42 осъдени на смърт видни комунисти отиват при него и го молят да съдейства за тяхното помилване. Той посещава царя, измолва смекчаване и те остават на доживотен затвор. Участва активно в спасяването на евреите в България. Учителя е много недоволен от създадената от него група „упанишади", защото често пречи на работа му. Лулчев умее да се излъчва със своя астрален двойник и посещава различни места. Веднъж, когато Учителя пребивава в Мърчаево, той се излъчва, отива да го търси там, за да му се покаже,
към текста >>
261.
Упражнение за осъзнаване влиянието на геометричните фигури върху душата и тялото
, 03.02.1924 г.
в ума си. Каквото разположение и да имате, добро или лошо, всяка сутрин ще написвате определената фигура. Геометрията упражнява отлично влияние върху човека. Затова, когато човек е неразположен духом, нека се занимава с геометрия или да решава задачи по математика. Математиката обаче е по-отвлечена. По-лесно е да започнете с геометрията, а да свършите с математиката. И тъй, като напишете точката, ще я проектирате в ума си, ще размишлявате върху смисъла ѝ. Линията пък изразява точка в
движен
ие. Като размишлявате върху всяка фигура, те постепенно ще заживеят във вас. По този начин вие ще разберете отде произтичат вашите неразположения. Аз ще ви обясня отде произтичат неразположенията в човека. Представете си, че къщата, в която вие живеете, е добре направена, стените ѝ хубави, здрави, но дойда аз или друг някой и вдигнем покрива на вашата къща. Тук природата на вашата къща се видоизменя, отгоре ѝ остава равнище. Как мислите, какво ще стане с вас, ще бъдете ли спокойни в къщата си? Мислите ли, че дъждът ще се церемони с вас? Не, дрехите ви, всичко в къщата ви ще бъде изложено на дъжда, ще бъде в опасност. Тогава отношенията на нещата във вас се изменят: изменят се и вашите чувства. Това нещо става и във вашия ум. Често вие вдигате покрива на ума си, вашия триъгълник отгоре, и остава само четириъгълникът, една отворена плоскост, при която се нарушава равновесието на ума ви Какво трябва да правите? Казвам: турете триъгълника, покрива на вашата къща, отгоре на четириъгълника,
към текста >>
262.
Упражнение с ръцете за трансформиране на психическото състояние
, 06.02.1924 г.
за трансформиране на психическото състояние В началото на лекцията си пред общия окултен клас "Най-щастливият ден", 6 февруари 1924 г., Учителя дава следното упражнение при неразположение духом: Упражнение: Дясната ръка настрана. Движение на китката нагоре и надолу. Отначало бавно, с постепенно усилване и пак с отслабване. Дясната ръка се прибира свободно. Същото се прави с лявата ръка. После и с двете ръце едновременно. Почивка. Двете ръце успоредно напред. Постепенно разтваряне ръцете настрана с
движен
ие на китките – трептене. Прибиране на ръцете напред пак с трептене. Това упражнение се прави няколко пъти. Ръцете успоредно напред. Бавно издигане на ръцете отстрани на главата до над главата и бавно снемане пак напред (седем пъти) . Един път обратно
движен
ие: ръцете успоредно напред, издигат се над главата и се спущат покрай страните на главата напред. Пак първото
движен
ие четири пъти. Ръцете спират успоредно напред,
движен
ие на китките с трептене при постепенно усилване и отслабване. Ръцете настрани и долу прибрани. Като си движите ръцете, какво усещате? Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество? – Да. Илюзия ли е това, или действителност? Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усещане? Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение. По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние. Още първия ден, щом ви се
към текста >>
263.
Психическо упражнение, дадено от Учителя в лекцията 'Меки и твърди вещества'
, 06.02.1926 г.
Допиране на лява и дясна ръка с дланите само, всеки със своя съсед. Дясната или лява ръка се издига нагоре, десният крак се изнася напред. След това бавно, съсредоточено клякане на земята и също така бавно издигане. Десният крак се поставя на място. Двете ръце се подават на съседите. Същото упражнение се започва с лявата ръка и с левия крак напред: лявата ръка се дига нагоре, а левият крак – напред. Упражнението се прави няколко пъти, докато се постигне известна хармония и единство в
движен
ията. След това двете ръце се изнасят напред, а после се спущат надолу. Когато левите ръце, а после десните се докосват с дланите само, и то лявата на единия с дясната на другия, ръката се поставя под прав ъгъл, като че подпира нещо. "Меки и твърди вещества" * * * Описание на упражнението в книгата, "Посока и растене", Издателска къща „Жануа-98“, 2002. Наредете се на един кръг. (Приятелите почват да разместват столовете и да ги обръщат един върху други.) Знаете ли какво показва това, когато обърнете столовете с краката нагоре? Значи, че в света обръщате нещата надолу с главата. Динамически сили се образуват тъй, както обръщате, и тогава ще развалят всичката работа. Психическо упражнение. Наредени в кръг, един до други. Ръцете допрени с дланите на съседите – лявата (лявата длан нагоре, дясната надолу). Дясната ръка нагоре, десният крак напред – клякане, издигане, бавно, съсредоточено. Волята прониква съзнанието. Връща се кракът, ръцете правят контакт. Повтаря се същото и с левия
към текста >>
264.
Роден Марин Камбуров, ученик на Учителя
, 06.10.1902 г.
си в България той създава общество „Бяло Братство“. Няколко години преди това обикаля България и в читалищата на градовете изнася лекции по астрология и хиромантия и прави хороскопи. В началото на века е бил на мода спиритизмът и гражданите са канили Учителя на сеанси, провеждани в домовете им. Той има възможност да покаже част от способностите си в някои области на живота, включително способността да лекува. Например адвокатът Анастас Бойнов от Търново е бил на легло, непо
движен
, близо 2 години. Учителя го е излекувал за 2-3 дни и адвокатът се връща на работа. След този случай той подарява вилата си на „Бялото Братство“, където от 1910 до 1925 година се провеждат годишните им събори. (обяснявам къде се е намирала вилата). През 1911 година по препоръка на Учителя последователите му купуват къща в с. Арбанаси. Той обяснява, че през това село минава магнетично течение, идващо от Хималаите и влияещо здравословно на тялото и духа. В тази къща, която стои и до сега, през 1912 година, Учителя на „Бялото Братство“ написва книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“. Текстът съдържа извадки от Библията. Книгата се е давала лично от Учителя на малко хора, и то с автограф. През 1922 година той създава Окултна школа, изнасяйки беседи и лекции. Няколко години след идването си на власт комунистите се опитват да унищожат това Учение. На 6 декември 1957 година те събират и изгарят книгите, които успяват да конфискуват по цяла България, и забраняват събиранията по групи.
към текста >>
265.
Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя
, 02.04.1905 г.
изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година. Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво. Учителят беше ни подредил в редици. Близо до нас беше бялата къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят. Обикновено Учителят изпяваше един мотив и ние го повтаряхме. Така Той ни даде песента на части, а после, след като я научихме, Той прибави и
движен
ията й. При "фир-фюр-фен" ръката се разгръща встрани, а при "Тао Би Аумен" се прибира на гърдите. При 'Благославяй" ръцете се разтварят встрани и се Движат като криле на птица, която лети.По онова време Учителят изнесе беседа и в търновското читалище. Естествено, всички ние присъствувахме. То беше претъпкано с народ. Бяха дошли и попове, които седяха на няколко редици. После се разбра, че са дошли с намерение да предизвикат Учителя на диспут. Но, завладени от Силата на Учителя чрез Словото, което изказваше, никой от тях не проговори - всички спяха. Когато беседата свърши, те като че ли се пробудиха и поискаха да се съберем отново в два часа след обед, за да изкажат своето отрицателно мнение към Учителя чрез диспут. Учителят тогава каза категорично: "Не ще се състои!" Ние всички, които бяхме там, запяхме песента "Братство, единство" и така - с песен - напуснахме читалището и града и отидохме на градината. Когато се наобядвахме, Учителят обиколи някои от палатките и каза да се окопаят много
към текста >>
НАГОРЕ