НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
Учителя прави обиколка из Северозападна България
, 02.1903 г.
в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн. ІІІ, където на с. 38-39 в същата рубрика е публикувана статията „Благовремието“. 105 Това е първият документиран призив на П. Дънов към неговите съмишленици да възприемат
вегетар
ианския начин на хранене. 106 Люцканов – не се намират сведения за него, освен че е финансов инспектор в Лом.Писмо до Пеню Киров, 9 април 1903 г.,
към текста >>
2.
Учителя посещава град Плевен
, 8.04.1903 г.
в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн. ІІІ, където на с. 38-39 в същата рубрика е публикувана статията „Благовремието“. 105 Това е първият документиран призив на П. Дънов към неговите съмишленици да възприемат
вегетар
ианския начин на хранене. 106 Люцканов – не се намират сведения за него, освен че е финансов инспектор в Лом.Писмо до Пеню Киров, 9 април 1903 г.,
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен
, 9.04.1903 г.
в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн. ІІІ, където на с. 38-39 в същата рубрика е публикувана статията „Благовремието“. 105 Това е първият документиран призив на П. Дънов към неговите съмишленици да възприемат
вегетар
ианския начин на хранене. 106 Люцканов – не се намират сведения за него, освен че е финансов инспектор в
към текста >>
4.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
махалата им. Цяла седмица го варили, но бобът бил твърд. Друг продължил варенето още седмица без резултат. Дошъл възрастен човек, измил 3 стари подкови и ги сложил в гърнето и след няколко часа бобът уврял. Хапнали си добре. След Междусъюзническата война и Букурещкия мирен договор от 28.07.1913 г. Румъния взема Добруджа, баща ми забягва в България, в гр. Шумен. Там един от чичовците му имал колбасарско предприятие, където Крум започнал да работи. Скоро се отвратил от месото и станал
вегетар
ианец и започнал да чете книгите на Толстой и други за
вегетар
ианството. Учи в първоначалното училище в Шумен, записва се в гимназията, където като бежанец не му взимали такса. В 1926 г. завършва реалната гимназия, като особено внимание обръща на английския език и го научава хубаво. Запознава се в София с Учителя и с учението Му. Движи се в протестантските среди, където го харесват много и му предлагат да отиде в САЩ и да следва богословие, заедно със Зяпков и още двама, да станат пастори и да се върнат в България и да работят за протестантството. През 1927 г. участва в дъждовната и снежна екскурзия с Учителя до Мусала и като се връщат в Боровец, Крум решава да пита Учителя за предложението на протестантите, но Учителят отива във вилата на генерал Стоянов, а той - другаде, при протестантите. Отива сутринта на беседа преди 5 часа. Слуша беседата и след нея почуква на вратата на приемната. Учителят му отваря, приема го и му посочва стол да седне и той сяда. Баща ми го пита добре ли е да
към текста >>
5.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
забранени публичните беседи и е интерниран във Варна 1. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН"ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) 2. Изгревът - Атанас Славов Датата 16 август 1917 г. е взета от Изгревът - Том 23 - глава: III. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН" Е.А.: Значи само племеничката Му Люба прие Учителя. Тя идваше и на клас, тя стана
вегетар
ианка. Никой друг. Брат им и другите, не. В.К.: Дядо поп, той през 1918 и 1919 год. е бил жив. Е.А.: Паша го знае. Паша го е виждала при Учителя. Идвал при Учителя да Го посети на ул. „Опълченска" 66 и знаете ли, малко има прилика на Учителя по лице така, общо. И той така хубав човек, както Учителя беше хубав, но в него има една строгост, в Учителя има разбира се друго нещо. Когато идвал, Учителят казвал: „Бащата е дошъл". Така е казвал, бащата, на дядо поп. Не казвал баща ми, а „Бащата, бащата е дошъл". Да, така е казал за него. Много примери за свещеници и истории, които ги имаме, може би са от баща му случки, които Той е чувал, да ги разправя предполагам, знам положително, че оня случай дето го разправя, че един баща имал син и не го пускал на седянки, пък синът слагал коритото и го покривал с чергата и така отивал на седенки. Това е било за брат му Атанас, който бил хубавец. В.К.: Брат на кого? Е.А.: На Учителя по кръв, по тяло, другия син на дядо поп. Та той правел това, щото баща му не го пущал на седянки, а той за да отиде, уж че си е легнал, ще сложи коритото, ще го покрие, да.
към текста >>
6.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридическа, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К.Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г. Данаилов и др. Това са едни от най-изтъкнатите за времето си писатели и общественици. Книжарницата на Д. Голов е своеобразен „Малък клуб“, както са я наричали онези, които отивали там, за да беседват на духовни и философски или културно-политически теми. Тя става и център на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д.Голов, заедно с П. Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки на Учителя П. Дънов, както и словото от годишните срещи на Веригата – съборите от 1905 до 1915 г. През 1914 Д. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Тодор Гълъбов,началник
към текста >>
7.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
им изучава за учителки. Анка научава да свири на цигулка и пее добре, което много й помага в училището. Това било оценено от инспектора, който я премества от затънтеното село Мухово в гр. Панагюрище. Там се запознава с учител и много млада, 18 годишна, се омъжва. Имала 5 деца - едно момче и четири момичета, които тя отглежда с любов и им помага да бъдат отлични ученици. 1918 г. в града им идва брат Боев и изнася много сказки по окултизъм. Той е учител в гимназията. Анка става
вегетар
ианка, отива на събора в Търново и се запознава с Учителя. Почива една от дъщерите й, а нея я уволняват като комунистка. Изкарва една малка пенсия от малкия си стаж и с нея живее. След 9.09.1944 г. й увеличават пенсията. 1934 г. почива и малката й дъщеря и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци. Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен на земята. Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си. Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя. Тя е поетеса и е написала стихотворения и преживяванията, които имала. Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града на беседа и след това
към текста >>
8.
Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество 'Бяло Братство' в Русе
, 13.07.1921 г.
на Русенското Братство? Нали той трябва да им помогне? И наистина той им помага по следният начин: На 31 декември 1957 г. пред Русенския Градски съд се прекратява дейността на Общество Бяло Братство в гр. Русе с партиден N 3 от 20 ноември 1933 г. и преминава към Народно Ловно-рибарско дружество като всички членове на общество Бяло Братство със съдебно решение получават редовни риболовни билети за лов на риба. С тези риболовни билети учениците от Русенското Бяло Братство, които са
вегетар
ианци могат да ловят риба в зарибени-те блата на Русе, както и да ловят сомове от река Дунав. Ето, по такъв начин членовете на Русенското Братство се отказват от предишните членски карти с печата на Русенското Братство и получават риболовни билети. Дори на Председателя им Георги Димитров му се дава ловна пушка. За какво може да му послужи? Нали са
вегетар
ианци и не убиват жива твар и не ядат месо? Георги Димитров влиза в Братството през 1934 г. За да се противопостави на братя Маркови, които заграбват имота, той събира около себе си свои съмишленици за нови членове и с тези членове избират нов съвет със седалище София. В този съвет и около него той привлича свои роднини. Идва се до следващия етап. Той прехвърля имота на своите роднини, за да изпревари братя Маркови, които преди него също посягат на Братския имот. Всичко това непрекъснато се донася до Изгрева, до онези членове от София, които също участвуват в Братството на Георги Димитров, което има друго название „Културно-просветно
към текста >>
9.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева
, 22.03.1922 г.
им изучава за учителки. Анка научава да свири на цигулка и пее добре, което много й помага в училището. Това било оценено от инспектора, който я премества от затънтеното село Мухово в гр. Панагюрище. Там се запознава с учител и много млада, 18 годишна, се омъжва. Имала 5 деца - едно момче и четири момичета, които тя отглежда с любов и им помага да бъдат отлични ученици. 1918 г. в града им идва брат Боев и изнася много сказки по окултизъм. Той е учител в гимназията. Анка става
вегетар
ианка, отива на събора в Търново и се запознава с Учителя. Почива една от дъщерите й, а нея я уволняват като комунистка. Изкарва една малка пенсия от малкия си стаж и с нея живее. След 9.09.1944 г. й увеличават пенсията. 1934 г. почива и малката й дъщеря и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци. Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен на земята. Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си. Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя. Тя е поетеса и е написала стихотворения и преживяванията, които имала. Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града на беседа и след това
към текста >>
10.
Създаване на първите комуни в Бялото Братство
, 04.1922 г.
яли мътеницата. След това правели качамак. И те в града не се хранили така както в село се хранели. Тогава условията в града бяха едни, а в село други. Сега сме изравнени в градовете и селата. И в градовете, и в селата почти еднакво се хранят. Тогава не беше така. В селото тогава още постеха, още държаха за тези религиозни обряди и ги изпълняваха. Когато това в градовете не се спазваше, най-много ще постят една седмица, а онези караха дълго. Значи тези хора като бяха там, ние понеже
вегетар
ианци бяхме, пост нямаше, но имахме разнообразна храна. Тъй не знам защо, но не са си готвили там. Той семейство като че ли не е имал братът. Жеко се казваше, сега си спомням името му. И с храната са били зле. Гладни са били, не са си дохранвали. Пък те отишли от домовете си и нищо не искат от родителите, защото и университета не посещаваха. Кой баща или майка ще се съгласи синът им да си напусне университета и да прави опити? И там помежду си доста хубаво са живяли, защото дразгите, различията които са били, те са ги обръщали на смях. По този начин тези неравенства в отношенията са ги оглаждали. То е един добър метод. По-добър отколкото да се карат, нали? Така сравнително добре са прекарвали. Някои са били много хармонични, защото са живяли хармонично, но сега Георги Томалевски разправяше, някой му облякъл ризата и той си търси ризата. „Къде е мойта риза?" И някой рекъл: „Още ли ще казваме моята риза и мое, и твое?". Значи настроени за един много висок морал, но пък този морал не значи пък
към текста >>
11.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай
, 4.03.1926 г.
Притаили дъх, ние чакаме. Ето го! На изток първом бодка светла игла, после огнено око, що расте, расте и се издига. Червено блестящо, бавно иде иззад снежния Балкан. Синият лазур го грабна на своята сапфирена колесница и го понася из ефира. Цялата природа се усмихва - като че ли благодари. Като че ли всяко клонче се надига към него и се стреми да го достигне.Поемаме нагоре. Чак сега ни намериха селските кучета - наши верни приятели. Те не се мусят както кръчмарите, че сме
вегетар
ианци -радват ни се и махат с рунтави опашки. Дебел лед е обковал воденичния улей. Извътре не се чува тракане на колелото. Ледени висулки от най-разнообразна дължина и дебелина се спускат от заледеното корито, блещят срещу слънчевите лъчи.Става топло. Кожухчетата и Шаловете стават излишни. Снежно, снежно. Навред е бяло и чисто. Като че ли не пълзим към планината, а се възземаме към небето. Лека полека се изтеглихме на Зеленка. Там ни чака свиркащия наш самовар върху плещите на Цеко, що всеки израз у него е римуван -„Топла вода пийте, от студа се скрийте.” или „Пийте топла водица, да ви е мирна главица.”Той е силен и як като Урса от Сенкевич и добра, и кротка душа -лицето му е кръгло и алено, като у цяла месечина, озарено от весели теменужени очи...Наистина благодат е горещата вода. За всичко е благодат: едно че сгрява, друго - и болести пропъжда. Обикаляме ний нашия Урс, който всекиму отстъпва кранчето да си налее някоя глътчица. А каква жажда! Пием и благодарим. Ето го, тръгва напред.
към текста >>
12.
Разговор на Учителя с ръководителите - 21 април. София
, 21.04.1927 г.
външна, защото борбата е вътрешна, а не външна. Вяра жива трябва. Ще се научите да пеете: „Вяра светла, вяра силна, любовта на Бога. Где мир владее, истината вечно грее!"Вие трябва да научите вратата на всяко едно царство, за да влезете в него. Само по една особена врата има всяко едно царство. Имаме членове в братството, каже някой от тях един ден: „Тая работа няма да върви!" Ето, тая халка с това си казване се скъсва. Вие възприемате неговата мисъл и се предава, но сега имаме филтри:
вегетар
ианци, толстоисти, въздържатели, устабашевци и пр. Тия, които ходиха против нас и им плащаха владиците, те сега са против владиците - вие не се стремете да ги помирявате - нека се занимават помежду си, нека се давят едни други. Най-после, един ден земята ще се освободи от лошите хора - ще се освободи от злото, то ще бъде вързано за известно време. Добрата молитва. 8 часа и 55 минути вечерта. Изгревът - Том 14РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 годинаI. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927 Протокола се записва от Тереза Керемидчиева.
към текста >>
13.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
той не греши. Със света ще имаме връзка, ще имаме вливание и изливание. Вие ще се стремите. Това, което препятствува в Братството, то е един личен елемент. Обидил някой някого - той се оттеглил от Братството. Ами и в света ще те обидят - ще те нарекат лъжец и пр. и от света ли ще се оттеглиш? Вие трябва да имате силни гърбове. Сега вие ходите при хората, но ще дойде време хората да дойдат при вас и ще ви искат да им говорите. Поповете каквото и да правят, в края на краищата всички
вегетар
ианци, въздържатели, туристи, скаути, всички тия младежи ще дойдат да им говорите. Вие трябва да знаете закона: Те нямат място още. Аз зная този закон. Оня, който има място той е редовен ученик, така както в канцеларията си отивате и място си имате, определено ви е то. Така че, вие сте повикани и ще говорите на човека, той ще ви слуша и ще възприеме. Така и при мене постоянно идват. Духовенството сега е в една мъртва зона и те искат да излязат от тая мъртва зона, но друг да оставят на своето място. Искат ние да влезем в църквата. Мъртва зона наричам тяхната мисъл. Казваше ми един младеж: бях между социалистите, между земледелците бях и все имах мисъл; влязах между поповете, сковаха мисълта ми - мисълта ми се скова. Казвам му: В мъртвата зона си влязъл. Вие не ще се безпокоите за мъртвите, за църквата, какво ще стане е нея - тях ще ги погребем. „Оставете мъртвите да погребват своите мъртви", казва Христос. Има места гдето има мъртви зони. Щом влезете в такива, външният свят ви изчерпва силата
към текста >>
14.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
в Божиите ръце! Ще работите разумно - не по буквата на закона трябва да се води човек, а по духа на нещата! Стана време за обяд, разговорът се прекъсна. Всички насядахме на полянката в традиционния кръг. Гледката беше красива! Всички бяхме в един ум, в едно сърце, в една душа. Една вътрешна връзка ни обединяваше в Едно Цяло. Планинските върхове, които се издигаха наоколо, допълваха картината. Като привършихме обяда, отново се събрахме около Учителя. - Някой казва: трябва да бъдем
вегетар
ианци. - Иди при овцете да научиш това. Друг казва: трябва да ядем месо. - Иди при вълците да се научиш. Или: трябва да бъдем щедри. - Иди пак при овцете да се научиш. Това са символи. Вегетарианството означава кротост. Който иска да я научи, да отиде при добрите хора. Човек трябва да бъде алхимик, да разбира състоянието на материята. Чрез алхимичния огън да владее материята, да има реторти! Някоя оса, когато попадне в меда, намазват се крилата и краката й с мед и тя почва да се облизва -вижда, че нещо чуждо има върху себе си и иска да се освободи от него. Това, което е обичала, сега й е препятствие в живота. Да направя превод: това означава едно подхлъзване в живота - онова, което е изглеждало хубаво, сега причинява големи страдания. Светът е на изпитание. Изпитанието е общо. Вие сте дошли в течението - и вас засягат тези вълни. Трябва да се разбере сегашния живот, защото той е плод на цялото минало. Трябва да се извлече от миналото добър урок, за да не се повтарят погрешките. Вие ще бъдете
към текста >>
15.
Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова
, 1.01.1933 г.
Индия, и Европа има общества, които правят тези опити, за да се изкара здраво поколение, но ги пазят в тайна.Растителното царство носи щастие за човека. То носи всички качества, които са нужни, включително и дълговечния живот.Като станеш сутрин, кажи си: „Мъдростта съгради своя дом." Кажи още: „Аз живея в дома на Мъдростта и моите работи са уредени."Избирайте храната си. Никога не яж храна, която има трептения, несъответстващи на твоя организъм. На този закон трябва да бъде обосновано
вегетар
ианството.Не преяждай! Яжте преди да е залязло слънцето, за да е свободен стомахът. И като си лягаш, освободи се от всички ненужни мисли.Когато се изпотите, преоблечете се.Не си лягай вечер с неомити крака (с топличка вода).След като ядете, измивайте си устата." * 12 юли, Петровден, сряда, 5 часа сутринтаСловото на Учителя в този ден:„Животът върви по едни определени линии. За да бъдете добре, трябва да вървите по тези линии - хармоничните линии в природата.Сега иде влагане на Духа. Когато то дойде, ще обедини ума и сърцето.Има нещо мощно и красиво в света. Трябва да го чувствувате.Когато констатирате, че имате знание, сила, красота, не се спирайте там. Има зад тях по-големи знания, сила и красота."По-важни събития: Паневритмия, общ обед и концерт. * „Всичко в живота е постижимо" - песен, дадена през лятото.„Химн на великата душа" - даден през лятото върху текст от 10 март, 10,30 часа вечерта. Летопис на изгрева - Том 2 Глава: ИЗ НАШИЯ
към текста >>
16.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
на кръщене у Нойков Герови. Йовчо Геров имал бебе мъжко. Вуйна Йовчовица майка бе там, а другите жени са на мен непознати. Поканен бил и Учителят. С Него дойдоха братята Епитропов, Драган Попов, Начо Петров, Стоицев и много други, имаше от младите братя и сестри, като не помня точно кои бяха. Но чудното бе за мен: как е възможно Учителя да поканят на кръщене и той да се съгласи да присъствува. Също и много от братята и сестрите, още повече учудва ме как Нойковата Геровица е станала
вегетар
ианка, нейните снахи и много други Водичанки. Те току внезапно възприемат тази идея и току-виж станали съидейници. На обреда присъствуваха много наши хора - братя и сестри. Но и самият обред точно в каква форма стана, не можах да разбера. Преди кръщелния обред ние се намирахме в една широка стая. Влезе Учителят. С Него вървеше Драган Попов, Драган е малко с гърбица. С тях вървят и някои водичани. Запряха се. Трябваше да се реши една окултна алегорична задача с особни символи, които аз не разбирах. Николай Дойнов като математик бе налице, обаче задачата я решаваше друг младеж, по-дребен по ръст от Николая, като че е Николай, но друг младеж, който бил от Водица. Георги Събев се приближи и ми заговори нещо, караше ме да направя нещо, обаче аз видях, че съветът му не бе добър, затова с възмущение го отхвърлих и казах на Георгя някои недобри думи. Той се отдръпна. Въпросният младеж отиде до Учителя. Драган Попов се явява като вещ окултист и държи една неподвързана книга под мишница. Като зададе
към текста >>
17.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
на кръщене у Нойков Герови. Йовчо Геров имал бебе мъжко. Вуйна Йовчовица майка бе там, а другите жени са на мен непознати. Поканен бил и Учителят. С Него дойдоха братята Епитропов, Драган Попов, Начо Петров, Стоицев и много други, имаше от младите братя и сестри, като не помня точно кои бяха. Но чудното бе за мен: как е възможно Учителя да поканят на кръщене и той да се съгласи да присъствува. Също и много от братята и сестрите, още повече учудва ме как Нойковата Геровица е станала
вегетар
ианка, нейните снахи и много други Водичанки. Те току внезапно възприемат тази идея и току-виж станали съидейници. На обреда присъствуваха много наши хора - братя и сестри. Но и самият обред точно в каква форма стана, не можах да разбера. Преди кръщелния обред ние се намирахме в една широка стая. Влезе Учителят. С Него вървеше Драган Попов, Драган е малко с гърбица. С тях вървят и някои водичани. Запряха се. Трябваше да се реши една окултна алегорична задача с особни символи, които аз не разбирах. Николай Дойнов като математик бе налице, обаче задачата я решаваше друг младеж, по-дребен по ръст от Николая, като че е Николай, но друг младеж, който бил от Водица. Георги Събев се приближи и ми заговори нещо, караше ме да направя нещо, обаче аз видях, че съветът му не бе добър, затова с възмущение го отхвърлих и казах на Георгя някои недобри думи. Той се отдръпна. Въпросният младеж отиде до Учителя. Драган Попов се явява като вещ окултист и държи една неподвързана книга под мишница. Като зададе
към текста >>
18.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
на кръщене у Нойков Герови. Йовчо Геров имал бебе мъжко. Вуйна Йовчовица майка бе там, а другите жени са на мен непознати. Поканен бил и Учителят. С Него дойдоха братята Епитропов, Драган Попов, Начо Петров, Стоицев и много други, имаше от младите братя и сестри, като не помня точно кои бяха. Но чудното бе за мен: как е възможно Учителя да поканят на кръщене и той да се съгласи да присъствува. Също и много от братята и сестрите, още повече учудва ме как Нойковата Геровица е станала
вегетар
ианка, нейните снахи и много други Водичанки. Те току внезапно възприемат тази идея и току-виж станали съидейници. На обреда присъствуваха много наши хора - братя и сестри. Но и самият обред точно в каква форма стана, не можах да разбера. Преди кръщелния обред ние се намирахме в една широка стая. Влезе Учителят. С Него вървеше Драган Попов, Драган е малко с гърбица. С тях вървят и някои водичани. Запряха се. Трябваше да се реши една окултна алегорична задача с особни символи, които аз не разбирах. Николай Дойнов като математик бе налице, обаче задачата я решаваше друг младеж, по-дребен по ръст от Николая, като че е Николай, но друг младеж, който бил от Водица. Георги Събев се приближи и ми заговори нещо, караше ме да направя нещо, обаче аз видях, че съветът му не бе добър, затова с възмущение го отхвърлих и казах на Георгя някои недобри думи. Той се отдръпна. Въпросният младеж отиде до Учителя. Драган Попов се явява като вещ окултист и държи една неподвързана книга под мишница. Като зададе
към текста >>
19.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
на кръщене у Нойков Герови. Йовчо Геров имал бебе мъжко. Вуйна Йовчовица майка бе там, а другите жени са на мен непознати. Поканен бил и Учителят. С Него дойдоха братята Епитропов, Драган Попов, Начо Петров, Стоицев и много други, имаше от младите братя и сестри, като не помня точно кои бяха. Но чудното бе за мен: как е възможно Учителя да поканят на кръщене и той да се съгласи да присъствува. Също и много от братята и сестрите, още повече учудва ме как Нойковата Геровица е станала
вегетар
ианка, нейните снахи и много други Водичанки. Те току внезапно възприемат тази идея и току-виж станали съидейници. На обреда присъствуваха много наши хора - братя и сестри. Но и самият обред точно в каква форма стана, не можах да разбера. Преди кръщелния обред ние се намирахме в една широка стая. Влезе Учителят. С Него вървеше Драган Попов, Драган е малко с гърбица. С тях вървят и някои водичани. Запряха се. Трябваше да се реши една окултна алегорична задача с особни символи, които аз не разбирах. Николай Дойнов като математик бе налице, обаче задачата я решаваше друг младеж, по-дребен по ръст от Николая, като че е Николай, но друг младеж, който бил от Водица. Георги Събев се приближи и ми заговори нещо, караше ме да направя нещо, обаче аз видях, че съветът му не бе добър, затова с възмущение го отхвърлих и казах на Георгя някои недобри думи. Той се отдръпна. Въпросният младеж отиде до Учителя. Драган Попов се явява като вещ окултист и държи една неподвързана книга под мишница. Като зададе
към текста >>
20.
Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев
, 15.01.1937 г.
и ядат цял ден. Ходих при Мара - жената на бай Борис Николов. Тя агонизира вече и е на заминаване. Тежко болна. Цял ден валя дъжд. Дари ме Евгения едни чорапи. Вечерта пак бях у Н. Станулов не от желание, а хатър, та свирих и те играха. Легнах си в 11 ч.22.II.1937 год.Сън: Къпахме се в една река: аз, много други мъже и млади жени - девойки и то съвсем голи. Аз хванах няколко риби и дадох на приятели от тях. Както ги хванах и започнах още живи, сурови да ги ям. Викам си: „Нали съм
вегетар
ианец, как така ще ям аз риба?" Но изядох около 3. Потърсваха ми се, но ги ядох. Невена Капитанова и много приятелки, съвсем голи, се срещаме в реката и важното е, че не се срамуваме от голотата си. Излязох от реката и се облякох, но съм бос. Знам, че покрай брега има змии. И хубаво гледам да не стъпча някоя, да ме клъвне.Съглеждам една усойница, която се закриви из краката ми, аз отбягнах. Завиках на другаряси, който бе с тояга, да удря, но тя избяга. Не помня кой бе тоя с тоягата. * Събудих се в 5 без нещо. Вън сняг наваляло. Изобщо тая зима е малко сняг, а много кал. От седмица и повече съм в нерадостно душевно настроение. Защо? - Сам не зная. Чувствувам се физически здрав, но отпаднал духом. Апатия голяма. Не се забелязва никаква възбуда на полова енергия, която от толкова години ме е тормозила с напора см. Сега тя угасна вече, като с пресъхването на тоя извор, прекъснаха и в мене желание за работа. Половата енергия, значи, е един мост, който разумният трябва да използува за творчество,
към текста >>
21.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 13 май
, 13.05.1938 г.
са незавършени процеси. Радостите са завършени процеси. Придобивките са завършени процеси. Бъдете съвършени! Съвършенството е завършен процес, вече можеш да раздаваш. „Стани!" е друго. Ще стане пробуждане на съзнанието. „Бъди!" е друго: ще оживеят и възкръснат; свободен е вече възкръсналият. Ставането е най-малкото знание. Да оживее е по-голямо. Възкресението е съвършенството. Стани! На С. е положението тежко, не е свободен. Оживей! X. е по-свободен. Възкреси и! X. е
вегетар
ианец. Като се свърши представлението, ще бъде известно. Четете 38-а глава Йезекиил. В Откровението сме 20 глава, Християнството има още 2 века. Законът е по отношение на себе си. Прилагай и не отнемай! Нито притуряй, нито оттуряй от Божественото в себе си, че ще страдаш! Човек вади от богатството на младините си и от богатството на старините си. На Северния полюс Слънцето се върти, няма залез. В света има автомати, от които някои са хора. Повтаря ли човек, грамофон е. Да се пази човек от това, което автоматично повтаря. И страданията автоматично се повтарят. Забрави даденото, забрави обидите, те са автоматични работи! Това не е важно! Има неща безгранични. Грехът е нещо автоматическо. Висшите светове събират сокове от карането и биенето, направят нещо хубаво и ви го продават. Грехът е допуснат, че ще се превърне на нещо добро. Които са грешили, те вече да не грешат, но да правят добро. Не прави вече грехове, че ще ги пренасяш! Да се освободите от ненужните човешки работи, да се преродите!
към текста >>
22.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
Слънчевите лъчи и Пентаграма и ги предаде на братята и сестрите. Спомени на Николай Каллертс 175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ Роден на 13/26 ноември 1903 г. в Латвия. Родителите му са се занимавали със земеделие. На 12 години се запознава с окултизма чрез книги на Йог Рамачарака. През 1932/33 г. се запознава с Учението на Учителя Дънов посредством Пампоров и чрез Амалия Вайланд и феликс от Литва. През 1930 г. Пампоров пристигнал в Рига и четял лекции по есперанто за
вегетар
ианството и новото Учение на Учителя Дънов. На тези лекции при-съствували няколко латвийки, на които им харесали изнесените идеи и се запознали с Петър Пампоров. Не след дълго време той организирал един кръжок, пред който четял на есперанто и на руски беседи на Учителя Дънов. Някои започнали да изучават български език, за да превеждат беседите на руски и латвишки език. След заминаването на Пампоров латвийците започнали да се събират и да четат преведените беседи. Окултните лекции били четени при Паулина Якобсон. Тя открила тогава
вегетар
иански ресторант в Рига и там имало голямо помещение. Тук идвали много желаещи и някои предлагали да ги посетят по домовете им и там да се четат тези беседи. Ръководител на нашия кръжок била Амалия Вайланд. Тя е работила като стоматолог и живеела в Рига. Тя заедно с две латвийки - Емилия Вилумсон и Анна Мазурс били в България, видели Учителя, говорили с него, запознали се с живота и деятелността на неговите последователи. Амалия донесла от София много беседи
към текста >>
23.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 10 октомври
, 10.10.1940 г.
ученици на екскурзия до Витоша - 10 октомври 1940 г. Тази екскурзия е описал в свой спомен Боян Боев: Спомен на Боян Боев: Орбитите им се преплитат Спомен на Боян Боев ОРБИТИТЕ ИМ СЕ ПРЕПЛИТАТ На 10 октомври 1940 г. стигнахме на Ел-Шадай в 8 ч. сутринта. Небето беше ясно и синьо. Разговорът се подхвана в 11 ч. Една сестра попита: „Човек какво трябва да яде, за да изгони страха?” Човек, като яде
вегетар
ианска храна, става по-смел. Центърът на съвестта е над центъра на страха. Човек като развие съвестта, тя взема излишната енергия на страха и я превръща в Справедливост. Едно същество, което има разположение да постъпи с теб така, както със себе си, има Любов. Има и една друга страна на Любовта: каквото и да му дадеш, той го оценява; можеш да му дадеш и една боровинка, но той я цени. На едно същество, което обичаш, ще му дадеш най-хубавия плод от кошницата. Тази светлина, която идва отгоре, е Божията Любов! Божията Любов през целия ден те огражда и ти дава всичко, каквото искаш. Ние търсим повече и не е лошо да търсим повече. Но аз имам половин хляб; отрязвам и давам някому по-голямата част, защото имам още един хляб. Но не мога да му дам целия хляб, понеже отзад иде още един. На двама души, които се обичат, орбитите им се приближават, пресичат се и после се отдалечават. При отдалечаването те вече не се обичат, но някога пак ще се обичат, понеже ще се срещнат в своите орбити. Земята изминава в минута близо 1 800 км. От друга страна, Слънцето се движи заедно с цялата
към текста >>
24.
Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...
, 25.07.1942 г.
пост и като се извиних вътрешно пред духа на баба ми, помолих сърдечно мама и леля да не ми пречат да изпълня до край обществения си дълг. Всичко свърши благополучно и аз бях отчетена пред себе си. След два дни бях в кабинета на Петър Петров. Той беше разбрал, че това са упражнения от Паневритмията на Братството. Това пролича от изказването му. - Децата играеха великолепно, с настроение, фигурите са хубави, но движенията са много плавни и малко... -търсеше подходяща дума- малко
вегетар
иански. Не са гимнастически упражнения за млади хора - сдържано се произнесе началникът. - Но, ние в училище нали няма да готвим войници. Тези движения се съчетават в хармонично единство със силите на тялото и духа. Те внасят бодрост, настроение... внасят живот-защитих аз Паневритмията. Докладът, който беше подписан за Министъра от началника, беше положителен. * Тогава има I, II, III, IV отделение, след това - I, II, III клас, с което се завършва прогимназията, обхващаща 7 години, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)6. Курсът по Паневритмия за учителите по физкултура в Дианабад Дойде лятната ваканция. Министърът настояваше да ми се възложи да подготвя всички учители от цяла България.* Аз обаче се страхувах, че няма да съм достатъчно авторитетна пред гимназиални и прогимназиални учители с физкултурна подготовка, тъй като аз бях детска учителка. Действително, издавах книги с детски игри, сценки... Бях написала ръководство за учителките от детските градини и се ползувах с
към текста >>
25.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 20 ноември
, 20.11.1943 г.
него, ти си в ада. Когато дойде някой човек и ти виждаш доброто в него, ти си в рая. Когато казваш за някого: „Онзи ми взе мира! Отде се пръкна!“ тогава човешкото е в тебе. При старото разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца и какво ли не. Някой казва: „Бъди добър!“ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш доброто и Бога навсякъде. Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: Топли бъдете. Най-хубавите работи идат сега. Един брат каза, че в едно село се явили 20 души младежи
вегетар
ианци. Учителя каза:Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с
към текста >>
26.
Учителя на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 21 ноември
, 21.11.1943 г.
него, ти си в ада. Когато дойде някой човек и ти виждаш доброто в него, ти си в рая. Когато казваш за някого: „Онзи ми взе мира! Отде се пръкна!“ тогава човешкото е в тебе. При старото разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца и какво ли не. Някой казва: „Бъди добър!“ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш доброто и Бога навсякъде. Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: Топли бъдете. Най-хубавите работи идат сега. Един брат каза, че в едно село се явили 20 души младежи
вегетар
ианци. Учителя каза:Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с
към текста >>
27.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 22 ноември
, 22.11.1943 г.
него, ти си в ада. Когато дойде някой човек и ти виждаш доброто в него, ти си в рая. Когато казваш за някого: „Онзи ми взе мира! Отде се пръкна!“ тогава човешкото е в тебе. При старото разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца и какво ли не. Някой казва: „Бъди добър!“ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш доброто и Бога навсякъде. Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: Топли бъдете. Най-хубавите работи идат сега. Един брат каза, че в едно село се явили 20 души младежи
вегетар
ианци. Учителя каза:Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с
към текста >>
28.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 23 ноември
, 23.11.1943 г.
него, ти си в ада. Когато дойде някой човек и ти виждаш доброто в него, ти си в рая. Когато казваш за някого: „Онзи ми взе мира! Отде се пръкна!“ тогава човешкото е в тебе. При старото разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца и какво ли не. Някой казва: „Бъди добър!“ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш доброто и Бога навсякъде. Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: Топли бъдете. Най-хубавите работи идат сега. Един брат каза, че в едно село се явили 20 души младежи
вегетар
ианци. Учителя каза:Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с
към текста >>
29.
Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево
, 14.01.1944 г.
разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели
вегетар
ианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор. На обедите присъствуваха винаги много хора - местни и гости. След обедите имаше винаги оживен разговор и песни. Особено оживени бяха
към текста >>
30.
Учителя и Братството празнуват празникът на пролетта - 22 март. Мърчаево
, 22.03.1944 г.
разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели
вегетар
ианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор. На обедите присъствуваха винаги много хора - местни и гости. След обедите имаше винаги оживен разговор и песни. Особено оживени бяха
към текста >>
31.
Учителя и Братството празнуват празника на лятното слънцестоене - 22 юни. Мърчаево. Екскурзия до връх Острица
, 22.06.1944 г.
разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели
вегетар
ианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор. На обедите присъствуваха винаги много хора - местни и гости. След обедите имаше винаги оживен разговор и песни. Особено оживени бяха
към текста >>
32.
Учителя и Братството празнуват Петровден - 12 юли. Мърчаево
, 12.07.1944 г.
разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели
вегетар
ианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор. На обедите присъствуваха винаги много хора - местни и гости. След обедите имаше винаги оживен разговор и песни. Особено оживени бяха
към текста >>
33.
Учителя с група ученици провежда четиридневна екскурзия на Витоша. Първи ден - 24 август. Мърчаево
, 24.08.1944 г.
разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели
вегетар
ианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор. На обедите присъствуваха винаги много хора - местни и гости. След обедите имаше винаги оживен разговор и песни. Особено оживени бяха
към текста >>
34.
Учителя провежда събора, 1944 г. Мърчаево - 24 септември
, 24.09.1944 г.
разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели
вегетар
ианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор. На обедите присъствуваха винаги много хора - местни и гости. След обедите имаше винаги оживен разговор и песни. Особено оживени бяха
към текста >>
35.
Учителя се връща от Мърчаево на Изгрева - София - 19 октомври
, 19.10.1944 г.
разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели
вегетар
ианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор. На обедите присъствуваха винаги много хора - местни и гости. След обедите имаше винаги оживен разговор и песни. Особено оживени бяха
към текста >>
36.
Телеграмата до Георги Димитров за разрешение на погребението на тялото на Учителя на братското място на Изгрева
, 27.12.1944 г.
Дуно, Който за пръв път сега слиза на Земята. За улеснение на слушателите Си, той казва така: «Ако преди 2000 години дойде Исус - Синът Божий, то сега е дошел Бащата - Бог Саваот.» Ето това е Истината. Ето защо отбелязаното от автора на тази брошура не е вярно, както не е вярно твърдението на т. нар. ученици, че той е прероденият поп Богомил. За справка виж «Изгревът» том I, стр. 260-262, 262-267, а за Богомилския клон на Бялото Братство прочети на стр. 265-267. 28. Идеята за
вегетар
ианството най-масово навлиза чрез последователите на Толстой у нас, наречени толстоисти. За тях виж «Изгревът», том I, стр. 256-260. Те откриват във всички по-големи градове
вегетар
иански ресторанти. И в София има няколко. Дори и по времето на комунистическата диктатура от 1945 г. до 1990 г. съществуваше един такъв ресторант на ул. «Граф Игнатиев» и работеше с голяма клиентела. За идейното
вегетар
ианство говори и Учителят още от самото начало, когато излага Учението Си. В лекциите и беседите Си Той непрекъснато говори за
вегетар
ианството. В «Изгревът» имаме десетки описани случаи, които са фатални за последователите Му, но те биват спасени само чрез
вегетар
ианството. Учителят Дънов ето така разрешава въпроса: «Идеята за
вегетар
ианството се намира и циркулира, като обикаля Земята на 3000 км височина. Само пробуденото човешко съзнание може да се добере до тази идея.» Ето защо тук включваме една брошура, издадена в София през 1927 г., в която е взел участие и д-р Жеков. Това са извадени мисли
към текста >>
37.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №74
, 29.10.1903 г.
за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г. Данаилов и др. Това са едни от най-изтъкнатите за времето си писатели и общественици. Книжарницата на Д. Голов е своеобразен „Малък клуб“, както са я наричали онези, които отивали там, за да беседват на духовни и философски или културно-политически теми. Тя става и център на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д. Голов, заедно с П. Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки на Учителя П. Дънов, както и словото от годишните срещи на Веригата – съборите от 1905 до 1915 г. През 1914 Д. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Тодор Гълъбов, началник
към текста >>
38.
Първият документиран призив на П. Дънов за вегетариански начин на хранене
, 09.04.1903 г.
на П. Дънов за
вегетар
иански начин на хранене. В писмото на Учителя до Пеню Киров от 9 април 1903 г., се казва:"Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове и ще Ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести. Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после сиренето, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата. Кога се видим вторий път, ще Ви говоря надлъж и шир за храната и лекуванието на болестите." Писмо на Учителя до Пеню Киров Плевен, 9 апр[ил] 1903 г. Любез. брат Киров, Може би вече от дълго време очаквате да Ви пиша. Понеже мисля да се спра за по-дълго време в Плевен, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук. Надявам се да прекарахте Възкресните празници добре. Вярвам да растете такожде и в благодат. В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия103. Четохте ли предишните две104? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух. Те са под заглавието „Из съвременната българска духовност. Мисли и упътвания на Е[дин] Ч[ист] Д[ух] [и приятел на българския народ]". Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за към Сомовит и оттам за Плевен. Някои неща ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех. Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и
към текста >>
39.
Роден Сава Симеонов (Савата), предан ученик на Учителя, завещал триетажната си къща на Изгрева на Братството
, 30.11.1922 г.
ученик на Учителя: 1.Сава Симеонов Той е крайно услужлив и се отзовава веднага на всяка мъчнотия, за която му известяват приятелите. Участва при преместване на приятели от една квартира в друга, пренасяне на пиана и много други услуги. Той е голям планинар и посещава редовно Витоша и Рила, обикновено сам. 2. Спомени на Сава Симеонов могат да се прочетат в т.23 на "Изгревът". Например: "Кога и как Учителя пристигна в с. Мърчаево" "Първата ми среща с Учителя. Войник
вегетар
ианец" "Учителя ми определи пътя на земята" 3. За един истински ученик - статия във вестник "Братски живот", след заминаването на Савата Прикачени миниатюри Сава Симеонов Сава Симеонов Костов е най-големият син на Симеон Костов, роден на 30 ноември 1922 г. в Мърчаево. Основно образование завършва в с. Владая. Рано се включва в обработването на земята заедно с цялото си семейство. По време на пребиваването на Учителя в тяхното село той е войник — отслужва военната си повинност. Поделението му се намира в квартал Лозенец. Дават тревога, започва бомбардировка, той напуска казармата и избягва в полето, като оставя поста си. Когато свършва тревогата, той се връща в казармата и застава на поста си. Идва командирът и му се скарва, че е напуснал поста си. След няколко дена — в неделя, той отива в Мърчаево при Учителя, но не му казва нищо за случилото се. Учителя се обръща към него и го пита: „Ти защо избяга от казармата при тревогата? Не знаеш ли, че отгоре те пазят?" Като излиза от стаята на
към текста >>
40.
Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
, 01.12.1899 г.
ми на разговор. Много често се случваше баща ми, който беше добър цигулар, със същите приятели да се отбиват вечер на път за вкъщи, в някоя кръчма дето гуляеха до късно през нощта.Не помня някога тати да ни е правил строги забележки или да ни е наказвал за някои провинения. Напротив, винаги е намирал смекчаващи вината обстоятелства и е гледал, макар и виновни, да ни оправдае пред мама, която лесно не прощаваше. Тази именно характерна черта у тати стана причина за окончателно да стана
вегетар
ианец и да приема Учението на Учителя, което по-късно ще опиша.Животът на нашето семейство до около 1909 година протече по обикновеному. Ние бяхме малки и родителите ни освен всекидневната си работа отделяха и доста грижи за нас. Но точно по това време - около 1909 година в града пристигна един ветеринарен фелдшер - Панайот Ковачев, със семейството си, идещ от Казанлък и делегиран на служба по ветеринарното дело в Стара Загора. Той бил един от пионерите на новото учение „Бяло Братство" и предан негов радетел.Чичо ми - Никола Камбуров, също печатар в Казанлък и последовател на същото учение, дава на Ковачев адреса на баща ми и пристигайки намира го в печатницата. Ковачев информира баща ми относно мисията си и апели ра да стане член на Братството. Баща ми, който до това време бил голям атеист-социалист, неусетно, без сам да съзнава, приема предложението на Ковачев, като в момента почувствувал голяма радост. Нещо топло се разляло в душата му.Първото молитвено събрание направили в
към текста >>
41.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя
, 31.12.1901 г.
излезе и ме покани да остана. На другия ден Учителя ми направи паси. “Протегнете си ръцете” – насочи своите и духна. Каква лекота! Искал е да ме очисти от напрежението. Тогава за пръв път почувствах каква духовна сила има Учителя. Какво благородство от Негова страна! Той не може да не е виждал, че аз все още се съмнявам... СРЕЩА С ВЪЛЦИ Един от най-знаменателните случаи в моя живот е този с вълците. В Тракиец, в селската кооперация, хазяинът ми, в спор със селяните, казва: “Тя е
вегетар
ианка, ама я да я срещнат вълците – няма ли да стреля!”. (Говореше се за нападения на изгладнели вълци.) И така се случва, че тръгваме с Минко – мой ученик, и майка му. По пътя между Тракиец и Хасково спираме край чешмичка. Беше краят на зимата. Имаше мъгла. “Това какво е?” – питам аз. “Въх, Божкеле, вълци! Разкъсани сме!” – извиква майката. Два вълка излизат от горичката. Минко са хваща за коленете ми. Единият се спуща. Аз с последни сили извиквам: “Господи!”. Изглежда, че съм се излъчила, като че ли се повдигнах от земята. Това беше моят куршум... Вълкът спира на два метра разстояние. После и другият. Мълчат, гледат. Как ме гледаха вълците! Не мигат! Като че ли сме изпратени да решим една задача на живота: те – за нападение, ние – за защита... “Господи, щом можа да ги спреш, Ти ще ни и спасиш!” Те виждат нещо... Може би светлина, някаква червена светлина, явена им отгоре. Вълкът до мене се обърна и тръгна, свърна към гората, после и другият, като си извърташе главата. Минко рече
към текста >>
42.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
език и е есперантист. Ръководи курсове по есперанто и създава много връзки в чужбина. Превежда беседите на Учителя на есперанто, както и някои песни от Учителя. Отива в Латвия и чрез есперанто държа лекции за Учението на Учителя. След него няколко години подред идват латвийците на Изгрева. Той е много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Има негови статии във в-к „Братство“, чийто редактор е Сава Калименов, както и в други вестници: "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник".За Петър Пампоров може да се прочете в:1. Списание Сила и живот, бр. 1-2, 1995 г. - Петър Пампоров (1894-1983)2. Интервю с П.Пампоров от Методи Жеков Марков във вестник "Български Бранител"3. Спомени на Мария Тодорова за П.Пампоров и латвийците 4. Снимки на П.Пампоров 5. Спомен за Петър Пампоров от Драган Петков Прикачени миниатюри ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват
към текста >>
43.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
език и е есперантист. Ръководи курсове по есперанто и създава много връзки в чужбина. Превежда беседите на Учителя на есперанто, както и някои песни от Учителя. Отива в Латвия и чрез есперанто държа лекции за Учението на Учителя. След него няколко години подред идват латвийците на Изгрева. Той е много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Има негови статии във в-к „Братство“, чийто редактор е Сава Калименов, както и в други вестници: "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник". Петър Пампоров напуска този свят на 4 януари 1983 г. За Петър Пампоров може да се прочете в:1. Списание Сила и живот, бр. 1-2, 1995 г. - Петър Пампоров (1894-1983)2. Интервю с П.Пампоров от Методи Жеков Марков във вестник "Български Бранител"3. Спомени на Мария Тодорова за П.Пампоров и латвийците 4. Снимки на П.Пампоров 5. Спомен за Петър Пампоров от Драган Петков Attached Thumbnails ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те
към текста >>
44.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Словото изведнъж я грабнал. Събудил се жив интерес към духовната литература и тя започнала да търси такава, за да обогати познанията си. През същата 1915 година се случило нещо странно с нея. Погледнато от човешка гледна точка то е необяснимо, но от гледище на висшата закономерност, това е естествена последица от срещата й с Учителя - проводник на по-висш морал, от този на човеците.Този случай тя описва накратко в спомените си: “Много четох, много се разговарях, но дума не чух за
вегетар
ианството, макар че мнозина от моите познати по това време били
вегетар
ианци. Станах
вегетар
ианка по свой начин, по вътрешен път, под ничие външно влияние, нито от хората, нито от книгите. На 27 септември 1915 година, още със ставането си от сън казах на себе си, а след малко и на близките си: от днес ставам
вегетар
ианка.” На 16 април 1916 г. Паша Теодорова за първи път чула беседа от Учителя. Оттогава започнала да посещава беседите на Учителя, изнасяни в дома на Петко Гумнеров на “Опълченска” 66. Там я забелязал проф. Гълъбов, при когото тя държала изпит по стенография, и който сега стенографирал беседите на Учителя. Той предложил на Учителя Паша да бъде поканена за стенограф. Учителят казал: “Поканете я!” От 1915 до 1920 г. тя работила сама. Дешифрирала всяка беседа и я носила на Учителя. Заела се с тази работа с душа и дух. Участвала в целия процес на подготовка Словото за печат. Постоянно е пътувала до Русе, до Нова Загора, до Казанлък - градове, в които е имало печатници. Оставала е там
към текста >>
45.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Словото изведнъж я грабнал. Събудил се жив интерес към духовната литература и тя започнала да търси такава, за да обогати познанията си. През същата 1915 година се случило нещо странно с нея. Погледнато от човешка гледна точка то е необяснимо, но от гледище на висшата закономерност, това е естествена последица от срещата й с Учителя - проводник на по-висш морал, от този на човеците.Този случай тя описва накратко в спомените си: “Много четох, много се разговарях, но дума не чух за
вегетар
ианството, макар че мнозина от моите познати по това време били
вегетар
ианци. Станах
вегетар
ианка по свой начин, по вътрешен път, под ничие външно влияние, нито от хората, нито от книгите. На 27 септември 1915 година, още със ставането си от сън казах на себе си, а след малко и на близките си: от днес ставам
вегетар
ианка.” На 16 април 1916 г. Паша Теодорова за първи път чула беседа от Учителя. Оттогава започнала да посещава беседите на Учителя, изнасяни в дома на Петко Гумнеров на “Опълченска” 66. Там я забелязал проф. Гълъбов, при когото тя държала изпит по стенография, и който сега стенографирал беседите на Учителя. Той предложил на Учителя Паша да бъде поканена за стенограф. Учителят казал: “Поканете я!” От 1915 до 1920 г. тя работила сама. Дешифрирала всяка беседа и я носила на Учителя. Заела се с тази работа с душа и дух. Участвала в целия процес на подготовка Словото за печат. Постоянно е пътувала до Русе, до Нова Загора, до Казанлък - градове, в които е имало печатници. Оставала е там
към текста >>
46.
Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя
, 01.11.1888 г.
в разрез с обществените норми върху живота. Беше беден, но честен. Ние сме свидетели, че той премина интересен живот с подходящо и неповторимо творчество на един окултен ученик от Школата на Бялото Братство. _________________________ Източник: 64. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВБОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 БОРИС ГЕОРГИЕВ (Спомен на д-р Методи Константинов) С този художник имах личен контакт, познавах се с него. Дори станах причина той да нарисува Учителя. Той се движеше във
вегетар
ианските среди. Запознах се в един от многобройните тогава
вегетар
иански ресторанти в София. Беше ми крайно симпатичен, много внимателен човек, много способен художник. Видях картините му, те ме плениха и реших да го запозная с Учителя. Аз съм този, който го заведе при Учителя и помолих Учителя да му позира, за да Го нарисува. Учителят неохотно се съгласи да му позира. Може би упражниха влияние и моите молби към Учителя, защото исках един художник да нарисува образа на Учителя. Това беше след Първата световна война през 1922 г. Когато Учителят му позираше, направи ми силно впечатление, че Учителят седи на стола със затворени клепачи. Питам: „Учителю, защо си затваряте очите? Портретът няма да излезе хубав. Къде се е виждало портрет със затворени очи?" А Борис Георгиев е до статива и Го рисува. А Той ми казва: „Затварям ги, защото не искам да гледам човечеството пред тези големи страдания, които го очакват." Тогава разбрах защо портретът на Борис Георгиев за Учителя бе нарисуван със затворени
към текста >>
47.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
друга радост в самотния си живот. В селището на сектата бяха попаднали с майка си и едни мои братовчедки. Понякога ходех при тях. Бяха се настанили в една барака, както и повечето от техните съседи. През пролетта и лятото тези бараки тънеха в цветя и буйни храсти. Насреща им се откриваше цяла Витоша и просторът към лозенските височини[... ] Всъщност това не беше част от града, а в района на горите и градините наоколо[13]. На Изгрева М. Белчева се нанася в една дъсчена къщичка, яде
вегетар
ианска храна, ходи на излети – зиме на Витоша, лете на Мусала, сади боб, лук и картофи, слуша неделните лекции на Учителя и се радва на прекрасния изглед. Такава програма и днес бихме нарекли пречистващ режим на застоялия столичен организъм. В следващите две години, 1931-ва и 1932-ра, заминава на лагер край Рилските езера заедно с цялото Братство. Самата Елена Андреева ѝ ушива „една малко по-особена“ палатка, „както на артистите обикновено“. Това означава, че палатката се отваря с цялата си обърната южно страна и позволява на Слънцето да влиза дълбоко навътре. Ревнивите погледи на братята и особено на сестрите не пропускат да забележат, че Учителя се отнася някак различно към тази необичайна жена. Аз не съм видяла Учителя по кавалер към друго същество, отколкото към нея, продължава Елена Андреева. Той ще ѝ каже шега, ще ѝ разкаже някаква забавна история, но и тя така хубаво се смееше, кръшно, разбирате ли? Елена Андреева, с наблюдателността на тридесетгодишна жена, се приближава към едно
към текста >>
48.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
друга радост в самотния си живот. В селището на сектата бяха попаднали с майка си и едни мои братовчедки. Понякога ходех при тях. Бяха се настанили в една барака, както и повечето от техните съседи. През пролетта и лятото тези бараки тънеха в цветя и буйни храсти. Насреща им се откриваше цяла Витоша и просторът към лозенските височини[... ] Всъщност това не беше част от града, а в района на горите и градините наоколо[13]. На Изгрева М. Белчева се нанася в една дъсчена къщичка, яде
вегетар
ианска храна, ходи на излети – зиме на Витоша, лете на Мусала, сади боб, лук и картофи, слуша неделните лекции на Учителя и се радва на прекрасния изглед. Такава програма и днес бихме нарекли пречистващ режим на застоялия столичен организъм. В следващите две години, 1931-ва и 1932-ра, заминава на лагер край Рилските езера заедно с цялото Братство. Самата Елена Андреева ѝ ушива „една малко по-особена“ палатка, „както на артистите обикновено“. Това означава, че палатката се отваря с цялата си обърната южно страна и позволява на Слънцето да влиза дълбоко навътре. Ревнивите погледи на братята и особено на сестрите не пропускат да забележат, че Учителя се отнася някак различно към тази необичайна жена. Аз не съм видяла Учителя по кавалер към друго същество, отколкото към нея, продължава Елена Андреева. Той ще ѝ каже шега, ще ѝ разкаже някаква забавна история, но и тя така хубаво се смееше, кръшно, разбирате ли? Елена Андреева, с наблюдателността на тридесетгодишна жена, се приближава към едно
към текста >>
49.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
– мавзолей "Владислав Варненчик". Като командир на 21-ва пехотна дружина в Карлово през 1933 г. спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване. След 1936 г. той се занимава с лечителство в страната и чужбина – традиционна медицина, ирисова диагностика и билколечение. Той е дълбоко убеден, че най-напред трябва да се положи грижа за душата на човека и едва след това за физическото тяло и че няма неизлечима болест. Широко пропагандира идеите на
вегетар
ианството и на живота по законите на Природата и Космоса. Основният му труд „Българска народна медицина” излиза през трийсетте години в три тома и четири издания. През периода от 1944 г. до 1990 г. книгите му са забранени от политическата цензура. Като ученик на Учителя Петър Дънов, Петър Димков участва в живота на Бялото братство на „Изгрева” до края на живота на Дънов. От 1944 г. до 1981 г., той участва в тайните събрания на групи братя и сестри, които съхраняват Учението за бъдещето. Твърди се, че той е човекът, който ходатайства пред Леонид Брежнев (генералния секретар на комунистическата партия на СССР, когото е лекувал), да запази непокътнат гроба на Учителя на „Изгрева”, мястото, на което по настоящем се намира Посолството на Русия. След 1990 г. делото му отново намира голяма популярност – спонтанно възниква национално движение, което предава на младите поколения идеите на Лечителя, принципите на живота по законите на Природата и методите от новото Учение за духовно развитие и
към текста >>
50.
Заминава си Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 04.10.1981 г.
– мавзолей "Владислав Варненчик". Като командир на 21-ва пехотна дружина в Карлово през 1933 г. спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване. След 1936 г. той се занимава с лечителство в страната и чужбина – традиционна медицина, ирисова диагностика и билколечение. Той е дълбоко убеден, че най-напред трябва да се положи грижа за душата на човека и едва след това за физическото тяло и че няма неизлечима болест. Широко пропагандира идеите на
вегетар
ианството и на живота по законите на Природата и Космоса. Основният му труд „Българска народна медицина” излиза през трийсетте години в три тома и четири издания. През периода от 1944 г. до 1990 г. книгите му са забранени от политическата цензура. Като ученик на Учителя Петър Дънов, Петър Димков участва в живота на Бялото братство на „Изгрева” до края на живота на Дънов. От 1944 г. до 1981 г., той участва в тайните събрания на групи братя и сестри, които съхраняват Учението за бъдещето. Твърди се, че той е човекът, който ходатайства пред Леонид Брежнев (генералния секретар на комунистическата партия на СССР, когото е лекувал), да запази непокътнат гроба на Учителя на „Изгрева”, мястото, на което по настоящем се намира Посолството на Русия. След 1990 г. делото му отново намира голяма популярност – спонтанно възниква национално движение, което предава на младите поколения идеите на Лечителя, принципите на живота по законите на Природата и методите от новото Учение за духовно развитие и
към текста >>
51.
Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя
, 09.10.1875 г.
му източник на Сила, знания и духовна светлина. За неговата чувствителност към един по-висш морал говори следната случка, разказана от сина му Димитър: “Още преди моето раждане баща ми е бил голям ловец. Веднъж той излиза на лов с ординареца си и там прострелват една сърна. Когато отиват при нея, виждат, че сърната плаче, а до нея лежи малко сърне. Гледката го разтърсва и той пуска пушката с думите: “От днес нататък - никакъв лов!” И той спазил това решение, нещо повече - станал
вегетар
ианец след този случай.” Животът на Минчо Сотиров изобилства с примери, в които висшето се е намесвало за да му помогне в труден момент. Веднъж, когато неговата рота охранявала границата при Малко Търново той получил сведение, че набързо се придвижват турски части към границата. Събрал своите войници и ги подготвил за отбрана. Заели позиция и видяли, че турски войници действително подминават демаркационната линия и навлизат в наша територия. Тогава Минчо Сотиров извикал: “Момчета, Бог е с нас! Нашата свещенна земя Бог ни я даде и ние ще я браним!” Тръгнал пръв и всички други го последвали. Но в този момент, станало нещо неочаквано. Турците започнали панически да отстъпват. Нашите войници продължили напред и успели да ги обградят и хванат няколко души пленници. Когато се върнали в поделението те започнали да разпитват взетите в плен турски войници. Най-вече искали да разберат, защо така панически са отстъпили. Единият войник отговорил: “Като идвахме, според заповедта и вие се дигнахте срещу
към текста >>
52.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
г. се върнал в Айтос и станал фелдшер. Тази професия той практикувал до края на живота си. Георги Куртев срещнал за първи път Учителя през 1910 г в Айтос на негова сказка по френология. През следващата година, Г. Куртев присъствал на друга сказка на Учителя в Айтос, този път по хиромантия. След сказката, той поканил Учителя да му гостува. Вкъщи, между другите разговори, Учителят казал много любопитни неща за членовете на семейството му. През 1912 г. Г. Куртев се запознал с идеята за
вегетар
ианството чрез свои близки от Братството. Тя му допаднала дотолкова, че станала негово убеждение за цял живот. През същата година Учителят отново посетил Айтос, приемайки поканата му да присъства на спиритически сеанс. На него той им дал добър урок. От последиците на този сеанс, групата се убедила, че пътят на спиритизма е различен от този, който Учителят проповядва. През 1917 г., по време на войната, Г.Куртев е мобилизиран и изпратен като фелдшер в болницата в Скопие. В същата болница бил и Боян Боев, като аптекар. По заръка на Учителя те са изпълнявали всяка вечер специален наряд, даден от него. Силното им духовно присъствие е помагало на мнозина. По време на престоя им там избухнала епидемия от холера. Те двамата поели лечението на 800 души холерно болни. Благодарение на тяхната самоотверженост и висок дух, те успяли да намалят смъртността до минимум. За тази голяма опитност на Г. Куртев е писал Влад Пашов в спомените си: “По време на Балканската война брат Георги Куртев бил на фронта
към текста >>
53.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
иска да научи и какво очаква. Аз не знаех английски, а на какъв език да го кажа? Обаче аз го написах на български. Моят руски приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах. Повечето от студентите това нещо го четяха, но аз след като го издекламирах, аз се скрих, защото не исках да разберат, че знам само това, което бях научил на изуст. А сега идва и следващото направление в моят ранен живот. Благодарение на Толстой бях склонен към
вегетар
ианство обаче вкъщи нямаше условия и като отидох в института реших да стана
вегетар
ианец. Под мое въздействие станахме трима души
вегетар
ианци: аз, един грък и моят приятел по стая Виктор Николенко. Започнахме здравна просвета и обявихме, че един културен човек не може да убива животни, за да ги яде. Значи се застъпихме, че от гледище на културния и цивилизован човек не трябва да се убиват животни, за да се ядат. Имахме студентски стол и готвачите се почувствуваха засегнати и решиха да не ни готвят нищо специално. Решиха да я караме на хляб и маслини. Веднага дойде майката на елина и се завайка: „Майка, ти ще загинеш с този хляб и маслини!" Тя го принуди да се откаже. Виктор, руският емигрант също не можа да издържи - отказа се. Обаче аз съм инат и реших, че ще карам на хляб и маслинки. Почвам да агитирам другите за
вегетар
ианство. Не знаех английски, затова помолих моят приятел Виктор, каквито възражения има по този въпрос да ми ги казва и да ми ги превежда на английски. Аз наизустявах
към текста >>
54.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
деня не се спъва. През вечерта – значи при страданията, противоречията, невежеството той трябва да има повече светлина. Съвременните хора търсят щастието чрез материалистичното разбиране на живота и за това казват: „Аз искам да бъда това.” Всеки човек и всеки народ иска да бъде ръководител, той да диктува и за това не могат да се разрешат нещата. Мойсей забрани на евреите да ядат зайци, за да не бъдат страхливи. Забрани им яденето на свини, за да не бъдат нечисти. Мойсей е бил винаги
вегетар
ианец. Той е искал да научи еврейския народ да бъдат
вегетар
ианци, но те казали: „ Ние искаме месо.” Еврейският народ има 1/12 от Любовта. От 12-те сина на Якова само един имаше любов. Това беше Йосиф. Трябваше да има повече от синовете с любов – 6,7,8,9 и пр. Братята на Йосифа го продадоха и излъгаха баща си, че бил изяден от зверове. И за това те дойдоха в Египет, за да се разкрие лъжата. ________________________________________ Благодарим на Мария Митовска за съхранения и споделен разговор с Учителя! Източник: РАЗГОВОР НА БРАТ ДАНИЕЛ ЦИОН И БРАТ АЗРИЕЛ С УЧИТЕЛЯ За главния равин Даниел Цион може да се прочете по-подробно в: 1. Даниел Цион (1883–1979) - равин и християнин, статия от Хари Салман в Списание Житно зърно бр.20, 2009 г. 2. Спомени на главния равин Даниел Цион за Учителя, записани от Сава Калименов 3. Даниел Цион - равин християнин в Израел, от д-р Стефан Кадиев, Изгревът - том 17 Даниел Цион (1883–1979) – равин и християнин Хари Салман Даниел Цион Настоящата
към текста >>
55.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
на "Опълченска" 66, с униформа на подполковник да види Учителя и чуе какво говори. След известно време Учителят го приема на частен разговор. Лулчев опонира на Учителя, цитира Му мисли на хора от официалната наука. Учителят търпеливо Го изслушва. След това при нови срещи Лулчев вече възприема идеите на Учителя - става Негов ревностен последовател и ученик. След уволнението му в 1923 г. Лулчев минава на пенсия. Усърдно се предава на изучаване Учението на Учителя. Става не само
вегетар
ианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло, сирене, яйца), изучава окултните науки: радиостезия, графология, метапсихика, френология, хиромантия, характерология, херметизъм и астрология. Под непосредственото влияние на Учителя развива известни душевни способности и ясновидство. Оказва се, че е и радиостезист, може да усеща къде има подземни води. Тези му качества не остават скрити и почват да го търсят за съвети и помощ. Неговите предсказания на стотици хора са известни. И доказани. Има още живи хора, които си спомнят това. Издава вестник "Алфа", а по-късно и "Живот", в които популяризира окултните науки за обществото, като навсякъде прокарва идеите и мислите на Учителя. Изнася сказки в София във Военния клуб и градското казино върху новите течения на науката, философията, теорията на познанието, психичния принцип и регенерацията в новата биология. Редовен посетител на беседите на Учителя. Но това не му е достатъчно затова използва всяко свободно време да пише и
към текста >>
56.
Роден Марин Камбуров, ученик на Учителя
, 06.10.1902 г.
когато Марин е още съвсем малък. Той израства в атмосферата на сплотено от идеите на Учителя семейство.всяка сказка на Учителя в Стара Загора е празник за цялото семейство. Стефка Делкинова, дъщеря на Марин Камбуров споделя:“Словото на Учителя оформя мирогледа на Марин Камбуров. То става извор на творческо вдъхновение и съдържание на неговия живот.” Спонтанната връзка на Стефан Камбуров с Учителя не е случайност. Той е потомък на буден род. Марин Камбуров разказва: “Дядо ми беше
вегетар
ианец - много смел, решителен и справедлив човек. Той е спасил Стамболов веднъж от смърт. В дома му се провеждало тайно събрание за освобождението, когато турците усетили и започнали да го търсят. Тогава дядо ми, който беше много здрав и силен, сложил Стамболов в един чувал, натъпкал отстрани вълна, метнал го на рамо и го изнесъл от селото. Като го спрял караулът извън селото, той казал че отива на дарака...” С идеите на Учителя се свързва не само Стефан. И останалите трима негови братя също приемат Новото учение като свой духовен път. Най-малкият му брат, Слави бил съратник на Петко Енев. Той отначало бил скептично настроен към Учителя. Казвал: “На г-н Дънов искам да задам само два кардинални въпроса.” Когато Учителят дошъл отново в Стара Загора го повикали, за да се срещне с него. Слави излязъл доста умърлушен от стаята, където разговаряли насаме с Учителя. Скоро след това честно споделил: “Ние в сравнение със знанията на г-н Дънов къде сме?!” За Камбурови Учителят е казал: “Те са стар
към текста >>
НАГОРЕ