НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
35
резултата в
29
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 10.04.1909 г.
Че коя
капка
би съжалявала, ако се намереше облечена в дрехата на цвета?
Всяко нещо на своето място. Високите върхове - това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце. Человек трябва да е благодарен на своя Създател, че Той е направил всичко в природата да съдействува за добро. Добро не от гледището на тялото, но от гледището на Душата и Духа. Светлите капки на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за погребаните семенца в пръстта.
Че коя
капка
би съжалявала, ако се намереше облечена в дрехата на цвета?
Поздравете от мене всички ваши домашни, а така също и всички приятели. Ваш П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
2.
Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи
, 16.04.1916 г.
Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че
капка
да не се разлее на земята.
Благодаря на Учителя, стократно Му благодаря! Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл.
Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че
капка
да не се разлее на земята.
Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи. И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат. Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден. Ден след ден, вечността е пред нас. При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият свят или разумният свят започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си.
към текста >>
За мене е важно едно: След като ми изработиха формичката, да внимавам в онова, което се налива в нея, да не оставям нито
капка
да се разлее или да остане неизползувана.
Колко е голяма формата, каква е формата, колко съдържа, не зная и не се питам. Аз само благодаря на съществата, които изработиха формата, а какво са изработили, те знаят. И малка да е формата или съда, пак благодаря, защото зная колко съм малка пред Великото начало, което ни е поело и ни води в красив път. С хората не се сравнявам, защото не съм дошла на земята като пехливан да се боря с големи и малки форми. Ако бих могла да бъда невидима, толкова по-добре.
За мене е важно едно: След като ми изработиха формичката, да внимавам в онова, което се налива в нея, да не оставям нито
капка
да се разлее или да остане неизползувана.
Тази е моята основна работа днес, както и в близкото или далечно бъдеще. И пак повтарям: Пиша своите спомени, преживявания и впечатления, за да си напомня за излишен път колко много работа ми предстои, защото българската поговорка казва: „Бог дава, но в кошара не вкарва." Работата в кошарата принадлежи на мене. За нея аз и само аз си отговарям. С това завършвам първата тетрадка, а след нея започвам втората. 6. ВЕЛИКДЕН
към текста >>
3.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
Но тя неусетно се стопи и стана кръгла
капка
...О, а пък аз искам да остана, вечно хубава и млада.
Откъде идваш мила? Где се роди твоето небесно дихание? Чии нежни пръсти изработиха твоите неземни дрехи? Или ти самичка, такава хубава прекрасна. Стори ми тази милост, дай ми разковничето си и аз да стана тъй чиста и хубава.
Но тя неусетно се стопи и стана кръгла
капка
...О, а пък аз искам да остана, вечно хубава и млада.
Тя си отиде, като че ли не е била. Тя капка и снежинка. По снежният скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници. Колко е красиво. Те приличат на поклонници, които са устремили към приказна страна обител.
към текста >>
Тя
капка
и снежинка.
Чии нежни пръсти изработиха твоите неземни дрехи? Или ти самичка, такава хубава прекрасна. Стори ми тази милост, дай ми разковничето си и аз да стана тъй чиста и хубава. Но тя неусетно се стопи и стана кръгла капка...О, а пък аз искам да остана, вечно хубава и млада. Тя си отиде, като че ли не е била.
Тя
капка
и снежинка.
По снежният скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници. Колко е красиво. Те приличат на поклонници, които са устремили към приказна страна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас, приближават се, отдалечават се, ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг стават съвсем непрозрачни, като тънко було и изчезват, като че ли не са били. Хубаво е навалял снега, дори преспи вятъра е навял, че е затрупал всички пътеки.
към текста >>
Но тя неусетно се топи и става на кръгла
капка
... О, а пък аз искам да остана вечно хубава и млада!
Отгде идваш, мила? Где се роди твоето Небесно дихание? Чии нежни пръсти изработиха Твоите неземни дрехи? Или, ти самичка с твори такава хубава и прекрасна. Стори ми тази милост; дай ми разковничето си и аз да стана тъй чиста и хубава!
Но тя неусетно се топи и става на кръгла
капка
... О, а пък аз искам да остана вечно хубава и млада!
Тя си отиде, като че ли не е била - тя - капка и снежинка. По снежния скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници. Колко е красиво! Те приличат на някакви свещени поклонници, които се стремят към приказна старинна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас - приближават се, отдалечават се; ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг само става съвсем прозрачна - тънко було, изчезва, като че ли не е и била.
към текста >>
Тя си отиде, като че ли не е била - тя -
капка
и снежинка.
Где се роди твоето Небесно дихание? Чии нежни пръсти изработиха Твоите неземни дрехи? Или, ти самичка с твори такава хубава и прекрасна. Стори ми тази милост; дай ми разковничето си и аз да стана тъй чиста и хубава! Но тя неусетно се топи и става на кръгла капка... О, а пък аз искам да остана вечно хубава и млада!
Тя си отиде, като че ли не е била - тя -
капка
и снежинка.
По снежния скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници. Колко е красиво! Те приличат на някакви свещени поклонници, които се стремят към приказна старинна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас - приближават се, отдалечават се; ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг само става съвсем прозрачна - тънко було, изчезва, като че ли не е и била. Хубаво е навалял снега; добри преспи е навеял, че е затрупал всички пътеки... Но грижа ли ни е?
към текста >>
4.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)
, 16.02.1923 г.
Бодрият му глас се чува като нежен ромон изпод напукания лед - безспирна приказка на Водни духове, които вечно приказват за чистите, високи върхове, за роената
капка
, за слънцето, за планинския въздух.Зачурулика птиче!
Тук-там още блещука по някоя звездичка, като ранобудна девойка в чисти двори. Изток е тъмен още; само една златна ивица отделя небето от земята. Всеки миг чакаме слънцето, но то още се бави, сякаш да постегне върху гърдите си топла дреха, на ръцете си еднопръсти топли ръкавици...И ние добре сме се приготвили за път. Не липсват кожухчета и по нашите гърбове, дебели шалове и топли ръкавици, а още и подковани обуща.Вървим напред с бодри крачки. От ляво, край пътя, тече полузамръзнало поточе.
Бодрият му глас се чува като нежен ромон изпод напукания лед - безспирна приказка на Водни духове, които вечно приказват за чистите, високи върхове, за роената
капка
, за слънцето, за планинския въздух.Зачурулика птиче!
Кое ли ще е то? Кой ли е този тъй ранен хвърковат предвестник? Витоша се накачулила с гъсти мъгли. Тя иска да ни сплаши, за да се върнем, но ние познаваме вече добре шегите на нашата стара приятелка; не веднъж, всред бури и мраз внезапно разкрие тъмното си було, от което блясва милия и дружелюбен поглед...Прекосяваме селото. Ето ни край водениците, гдето сядаме върху твърдия сняг на почивка.
към текста >>
5.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар
, 18.03.1923 г.
Защото нагоре има само въздух, пара и лъчи, но никъде, никъде
капка
вода.О, тези, които носят самоварите и торбите с дървени въглища съвсем не приличат на иконописани ангели.
Тя радостно пляска с ръце и игриво ни замеря с шъпи бели конфети. Това са нейните приветствени цветя.Нозете ни потъват в бял памук. Като че ли газим по облаци, катерим се из въздуха и летим към слънцето...Още един бакърен самовар. Пищялките обаждат где е той и, че водата за чай е готова. Неволно си спомняме, че не сме на небето, а на земята, където слизаме да уталожим безмерната си жажда.
Защото нагоре има само въздух, пара и лъчи, но никъде, никъде
капка
вода.О, тези, които носят самоварите и торбите с дървени въглища съвсем не приличат на иконописани ангели.
Здрави, плещести, зачервени и запотени тичат от група на група и раздават от животворната влага, що далеч пъди всяка простуда.Някога библейските левити носеха на гърба си части от скинията, сега пък нашите съвременни левити носят най-великото предпазно средство против заболяване на планината. Ето, друг пък носи металическите им коминчета, четвърти - малки брадвички за сечене дърва, защото и голям огън ще се кладе горе в подножието на скалите при онзи многоводен бистър извор.Бавно, бавно пъпли нагоре и криволичи нашия бодър стан от екскурзианти.Върху града сиви мъгли, а също и цялата планина. Наистина, като че ли пътуваме всред облаци, всред самото небе...Наблизо се чува песента на планинската река, една и съща е нейната песен отвеки, но винаги е мила нам и приятна, както са бабините приказки, макар и безброй пъти повтаряни. Не омръзва тая песен, но изпълва сърцето с мир и тиха, успивна радост.Неволно душата се пълни с благослов. Неволно възторгът от тая чиста красота прелива в молитва.
към текста >>
6.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Първи ден - 1 юли
, 1.07.1923 г.
Човешката любов е
капка
от океана, но то не е любов.
Идеализмът трябва да е съзидан върху една скала неразрушима. Някой казват: не трябва много дълбоки основи. Там е една от погрешките. Идеализмът трябва да е у старите хора, а не у младите. Затуй никой не може да си даде отчет защо онези, които са били идеалисти стават материалисти, а материалистите стават идеалисти.
Човешката любов е
капка
от океана, но то не е любов.
Любовта трябва да е океан безбрежен. Любовта трябва да е такава, че нищо да не може да я размъти. И за Любовта е същият закона: младите не могат да любят. Младите могат да ядат и да дъвчат. Любовта е едно течение, което постепенно идва и разширява.
към текста >>
7.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Четвърти ден - 4 юли
, 4.07.1923 г.
Човешката любов е
капка
от океана, но то не е любов.
Идеализмът трябва да е съзидан върху една скала неразрушима. Някой казват: не трябва много дълбоки основи. Там е една от погрешките. Идеализмът трябва да е у старите хора, а не у младите. Затуй никой не може да си даде отчет защо онези, които са били идеалисти стават материалисти, а материалистите стават идеалисти.
Човешката любов е
капка
от океана, но то не е любов.
Любовта трябва да е океан безбрежен. Любовта трябва да е такава, че нищо да не може да я размъти. И за Любовта е същият закона: младите не могат да любят. Младите могат да ядат и да дъвчат. Любовта е едно течение, което постепенно идва и разширява.
към текста >>
8.
Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”
, 27.09.1925 г.
Пълни с веселие и бодрост, без
капка
умора слизаме към „голямото село” при мрачните градски жилища, край запаления огън, с книга в ръка да вдишваме сладката почивка или размишление за незабравимия ден на Победите, прекаран в прегръдките на планината - лице в лице с вечните войници-стихии, които така хубаво освежават винаги природата.Дома.
Нахранваме се хубаво. Изпиваме и по два чая и започваме да пеем. На кръчмарските гвоздеи виси ароматична луканка. Напразно ни кимаха със зачервените си лица, но никой не им обърна внимание.Часът е само 3 след пладне. Фъртуната продължава да блъска, но сега вече в гърба.
Пълни с веселие и бодрост, без
капка
умора слизаме към „голямото село” при мрачните градски жилища, край запаления огън, с книга в ръка да вдишваме сладката почивка или размишление за незабравимия ден на Победите, прекаран в прегръдките на планината - лице в лице с вечните войници-стихии, които така хубаво освежават винаги природата.Дома.
От горния етаж се чува мазурка, ечат стъпки на танцуващи нозе.И горе щастливи люде, и доле. Но колко разлика в това щастие! Едното носи свежест, здраве, бодрост, свобода, а другото замъглява мозъка в безсмислено въртение всред развален въздух. Па кой знае, дали там горе и „те” не мислят че тяхното е по-хубаво.Господи, колкото глави и толкоз умове. Нека всеки си живее както иска и в бъдни дни бере плодове от своите садива.
към текста >>
9.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай
, 24.05.1926 г.
Спира за миг, пак започва -
капка
по
капка
... Едвам смогваме да се нахраним и ето почва небивал ураганен дъжд.
Слънцето пък сега, се чуди как да ни зарадва. След като добре изсуши дрехите ни, сега като с примрежени очи зад едно пълно облаче почна да ни придружава. Упражненията направихме под меките му топлящи лъчи.Пак се засъбираха облаците, пак из зад Резньовете заканително се зъбят към нас. Тъмни гиганти по нечий магически знак се събират и заканително си шушнат. Закапват редки едри капки.
Спира за миг, пак започва -
капка
по
капка
... Едвам смогваме да се нахраним и ето почва небивал ураганен дъжд.
Виж ти, каква била мрежицата на слънцето; то се е смяло тогава зад този вуал, защото ние си помислихме, че всичко вече е минало.Да, днес е понеделник. Както жените чистят на този ден, така и природата днес прави голямо чистене. Нозете ни гмичкат във вода. Дрехите увиснали тежки от дъжда; да ги извием - поток ще ливне... Мокри до кости, но весели, весели. Значи, още едно майско къпане.Слизаме - близо 170 души.
към текста >>
10.
Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август
, 15.08.1929 г.
И слънцето грабва същата тази
капка
от мътилките, издига я, пречиства я и отново я праща при изворите.
Не е ли тъй и с човека. Губи се, явява се; вечно живее, както тия потоци, ту заледени, ту подвижни са все едни и същи. И всичко това за благото на човека. А човек за чие благо живее. Въпроси, гатанки ми задава природата, шепне ми ги на ухото, на сърцето.
И слънцето грабва същата тази
капка
от мътилките, издига я, пречиства я и отново я праща при изворите.
Не става ли тъй и с човека. Тинята, не е ли това смъртта, която ни освобождава тлението, извлича от естеството ни предвечната същина, пречиства я и после й дава нова форма в някой нов човек.Небето се чумери, сякаш гневно настръхва. Тъмни облаци, а тук-таме само някое светло прозорче към небето. Езерата потъмняват. Слизам. Пред мен далече пространни гори, оголени върхове, нагърчени и равни планини, като някакъв велик океан.
към текста >>
11.
Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....
, 15.08.1929 г.
И слънцето грабва същата тази
капка
от мътилките, издига я, пречиства я и отново я праща при изворите.
Не е ли тъй и с човека. Губи се, явява се; вечно живее, както тия потоци, ту заледени, ту подвижни са все едни и същи. И всичко това за благото на човека. А човек за чие благо живее. Въпроси, гатанки ми задава природата, шепне ми ги на ухото, на сърцето.
И слънцето грабва същата тази
капка
от мътилките, издига я, пречиства я и отново я праща при изворите.
Не става ли тъй и с човека. Тинята, не е ли това смъртта, която ни освобождава тлението, извлича от естеството ни предвечната същина, пречиства я и после й дава нова форма в някой нов човек.Небето се чумери, сякаш гневно настръхва. Тъмни облаци, а тук-таме само някое светло прозорче към небето. Езерата потъмняват. Слизам. Пред мен далече пространни гори, оголени върхове, нагърчени и равни планини, като някакъв велик океан.
към текста >>
12.
Учителя е на екскурзия на Витоша с от 90 човека от Братството. 15 октомври
, 15.10.1931 г.
Ще зарони тя потоци сълзи, както си я знаем, ще ни направи на мишки...В селото нито
капка
.
Всички сме братя и сестри - деца на един Баща, ученици на един Учител. Кому каквото не достига, навреме се съобразява и се попълва необходимото.Един брат от Варна чак крепи за Витоша голяма кошница грозде и ябълки, които Учителят разпредели на всинца ни. А огънят все гори и гори, и се надсмива на безспирния росен дъжд, пращан ни обилно от начумереното небе.Към 1 ч. поемаме надоле.- Кой знае - мислим си ние - какво още е намислила Витоша, я да си ходим по-скоро. Сега небето плаче само, ами я ако заридае, ами я ако зареве, затрещи, зачупи ръце!
Ще зарони тя потоци сълзи, както си я знаем, ще ни направи на мишки...В селото нито
капка
.
Пътят към София съвсем сух.В 3 и половина сме си на Изгрев. Учителя издига ръката си за поздрав и влиза в стаята си, а ние, що в града живеем, поемаме надоле.Дома. Запалвам печката и затоплям вода за миене и вода за чай. Дордето се приготви тя, готвя тетрадките си утре за лекция при Негенцов. А може би скоро и изпит ще имам... Има много да се чете, затова, за освежаване днес, придружих нашите на Витоша.
към текста >>
13.
(известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част
, 1934 г.
108)„Разучавайте упражненията стъпка по стъпка,
капка
по
капка
, да ги усвоите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро, рязко.
Когато човек изучава Божиите тайни, движенията (в Паневритмията) са едни. Когато изучава Божиите откровения, движенията са други.„Мъчно е да се премахне една голяма скръб." Никога не е мъчно, стига да знаеш как. Във всяка скръб, която преживявате на Земята, невидимият свят иска да открие една тайна на вашия ум и на вашето сърце. Всякога тайни няма да изучавате, ще изучавате и откровения. Онези, които постоянно изучават тайни, животът им е нещастен, тогава от сутрин до вечер ви съветвам да изучавате откровения." (Мисли за всеки ден 1992-1993 г., с.
108)„Разучавайте упражненията стъпка по стъпка,
капка
по
капка
, да ги усвоите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро, рязко.
В резките движения се губи много енергия. Те имат съвсем друг характер. Човек, който не знае как да управлява ръцете и краката, малко постижения ще има. Между двата полюса е поставена главата, тя е центърът. Ако движите правилно ръцете, ще се справите разумно с човешкия свят.
към текста >>
14.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
От този разтвор взимат друга една
капка
и я поставят в други 100 грама.
И тя се препоръчва в медицината. В съвременната медицина има два метода за лекуване: хомеопатия и алопатия, които коренно се различават една от друга. Алопатията поддържа, че на хората трябва да се дават най-силни дози. Хомеопатията препоръчва да се дават най-слаби дози. Например, 30 грама хинин го разтварят в 100 грама вода.
От този разтвор взимат друга една
капка
и я поставят в други 100 грама.
В 30 шишета от по 100 грама вода взимат последователно по една капка от разтвора в предидущото шише и го поставят в последващото, докато стигнат до 30-ото шише. И когато човек се лекува, ще вземе една капка от последното шише. От такъв разреден разтвор той ще се лекува. „Нерде Шам, нерде Багдад.“ (тур. поговорка: означава приблизително „откъде накъде?
към текста >>
В 30 шишета от по 100 грама вода взимат последователно по една
капка
от разтвора в предидущото шише и го поставят в последващото, докато стигнат до 30-ото шише.
В съвременната медицина има два метода за лекуване: хомеопатия и алопатия, които коренно се различават една от друга. Алопатията поддържа, че на хората трябва да се дават най-силни дози. Хомеопатията препоръчва да се дават най-слаби дози. Например, 30 грама хинин го разтварят в 100 грама вода. От този разтвор взимат друга една капка и я поставят в други 100 грама.
В 30 шишета от по 100 грама вода взимат последователно по една
капка
от разтвора в предидущото шише и го поставят в последващото, докато стигнат до 30-ото шише.
И когато човек се лекува, ще вземе една капка от последното шише. От такъв разреден разтвор той ще се лекува. „Нерде Шам, нерде Багдад.“ (тур. поговорка: означава приблизително „откъде накъде? “, „хайде бе!
към текста >>
И когато човек се лекува, ще вземе една
капка
от последното шише.
Алопатията поддържа, че на хората трябва да се дават най-силни дози. Хомеопатията препоръчва да се дават най-слаби дози. Например, 30 грама хинин го разтварят в 100 грама вода. От този разтвор взимат друга една капка и я поставят в други 100 грама. В 30 шишета от по 100 грама вода взимат последователно по една капка от разтвора в предидущото шише и го поставят в последващото, докато стигнат до 30-ото шише.
И когато човек се лекува, ще вземе една
капка
от последното шише.
От такъв разреден разтвор той ще се лекува. „Нерде Шам, нерде Багдад.“ (тур. поговорка: означава приблизително „откъде накъде? “, „хайде бе! “, изразява съмнение.)Такава хомеопатическа аптека, всичката може да я нагълтате.
към текста >>
15.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 14 август
, 14.08.1935 г.
Човешката ми форма изчезна и станах една
капка
в многото безброй капки на езерото на Сърцето.
И аз, в унисон и хармония с нея, се провикнах да пея. Изпях първо „Разпяването", после „Рапсодията" няколко пъти и „Аз ще благувам". Пея с водата, пея с вятъра, пея с планината. Слях се с тях и станах за миг един член в техния хор. Щастлива и блажена бях!
Човешката ми форма изчезна и станах една
капка
в многото безброй капки на езерото на Сърцето.
Танцувах и пеех заедно с тях. Свързах се за вечни времена със свещените води на Сърцето, с върховете му, с цветята, с тревите около него, с напредналите същества - жители на тази свещена част на планината, която представя нейното сърце. Изправих се за миг, благодарих и сърдечно се помолих да ми съдействуват в областта на музиката, а за другото камъните, канарите и водите са свидетели. Измих се и на нова сметка молитва. Минаха двама туристи.
към текста >>
16.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август
, 15.08.1935 г.
Човешката ми форма изчезна и станах една
капка
в многото безброй капки на езерото на Сърцето.
И аз, в унисон и хармония с нея, се провикнах да пея. Изпях първо „Разпяването", после „Рапсодията" няколко пъти и „Аз ще благувам". Пея с водата, пея с вятъра, пея с планината. Слях се с тях и станах за миг един член в техния хор. Щастлива и блажена бях!
Човешката ми форма изчезна и станах една
капка
в многото безброй капки на езерото на Сърцето.
Танцувах и пеех заедно с тях. Свързах се за вечни времена със свещените води на Сърцето, с върховете му, с цветята, с тревите около него, с напредналите същества - жители на тази свещена част на планината, която представя нейното сърце. Изправих се за миг, благодарих и сърдечно се помолих да ми съдействуват в областта на музиката, а за другото камъните, канарите и водите са свидетели. Измих се и на нова сметка молитва. Минаха двама туристи.
към текста >>
17.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август
, 16.08.1935 г.
Човешката ми форма изчезна и станах една
капка
в многото безброй капки на езерото на Сърцето.
И аз, в унисон и хармония с нея, се провикнах да пея. Изпях първо „Разпяването", после „Рапсодията" няколко пъти и „Аз ще благувам". Пея с водата, пея с вятъра, пея с планината. Слях се с тях и станах за миг един член в техния хор. Щастлива и блажена бях!
Човешката ми форма изчезна и станах една
капка
в многото безброй капки на езерото на Сърцето.
Танцувах и пеех заедно с тях. Свързах се за вечни времена със свещените води на Сърцето, с върховете му, с цветята, с тревите около него, с напредналите същества - жители на тази свещена част на планината, която представя нейното сърце. Изправих се за миг, благодарих и сърдечно се помолих да ми съдействуват в областта на музиката, а за другото камъните, канарите и водите са свидетели. Измих се и на нова сметка молитва. Минаха двама туристи.
към текста >>
18.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1935 г.
Човешката ми форма изчезна и станах една
капка
в многото безброй капки на езерото на Сърцето.
И аз, в унисон и хармония с нея, се провикнах да пея. Изпях първо „Разпяването", после „Рапсодията" няколко пъти и „Аз ще благувам". Пея с водата, пея с вятъра, пея с планината. Слях се с тях и станах за миг един член в техния хор. Щастлива и блажена бях!
Човешката ми форма изчезна и станах една
капка
в многото безброй капки на езерото на Сърцето.
Танцувах и пеех заедно с тях. Свързах се за вечни времена със свещените води на Сърцето, с върховете му, с цветята, с тревите около него, с напредналите същества - жители на тази свещена част на планината, която представя нейното сърце. Изправих се за миг, благодарих и сърдечно се помолих да ми съдействуват в областта на музиката, а за другото камъните, канарите и водите са свидетели. Измих се и на нова сметка молитва. Минаха двама туристи.
към текста >>
19.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
Мисля че и на „Росна
капка
", на други песни.
Той, сам признава че е обичал в другия свят значи по тоя начин, ще говори за него нещо хубаво това са запалените свещи за неговата душа. Дядо Благо беше верен, предан, искрен. Те бяха приятели с Иван Антонов, добри приятели бяха. В.К.: Казаха ми, че той е дал текста на „Братство единство"? Е.А.: Да, но и на други песни.
Мисля че и на „Росна
капка
", на други песни.
Учителят му даде мисълта и той в отмерена реч го направи. Мисля, че и на „Любовта е извор". Защото, мисля че на „Хио-Ели-Мели-Месаил" там е дадена „Любовта е извор" така като съдържанието на песента. Но такава каквато ние я пеем е обработена. Някои ми казаха че дядо Благо ги е обработвал.
към текста >>
20.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 25 април
, 25.04.1938 г.
Като капне една
капка
, не мислете, че ще удави целия свят.
Адам го туриха в онази култура, Великата, но Адам не устоя и го изпъдиха на земята и сега пак се връщаме към онази култура. Сега иде културата на Братството. Всичко старо ще си отиде. Новото ще дойде, Любовта. Братът сърбин каза: „Вместо ние да сме центъра - егоцентриране, да е Теоцентризмът - Бог да е центърът."
Като капне една
капка
, не мислете, че ще удави целия свят.
Че казал някой нещо - в края де стане, което Бог е казал. Светът, цялото човечеството е зъбчесто колело. Всеки зъбец да тегли колелото и кому кога дойде редът, става пръв зъбец. Но пак им казва Бог: „Обърнете се към Мене и ще ви помилвам." Изгревът - Том 17
към текста >>
21.
Спомен на Весела Несторова - последната благоприятна година на Школата, 22 март
, 22.03.1939 г.
Капката
вън от океана е немощна, но е сила в океана, взимай от океана и раздавай."
Прочетох му преведените на английски две новогодишни лекции "Големия брат", които той одобри. Той каза: "Да увеличим скоростта на вибрациите си. Вярата, надеждата и любовта имат високи вибрации. Да сме находчиви и да нямаме никакъв страх какво ще стане с нас. Натисни копчето - контакта пази и всичко ще е добре.
Капката
вън от океана е немощна, но е сила в океана, взимай от океана и раздавай."
Даде ми практични наставления как да работя с хората. Винаги да имаме предвид Цялото. В любовта да няма разделение. Страдаме, когато делим любовта, или искаме да я обсебим. "Любов без обект, това е великата любов."
към текста >>
22.
Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)
, 19.01.1942 г.
23. Росна
капка
.
21. Поздрав на Учителя. Музика и текст от Елена Казанлъклиева. 22. Сине мой, пази Живота. Музика от Иван Г. Попов, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 2 май 1922 г.
23. Росна
капка
.
Музика и текст от Иван Г. Попов, записана на 1 август 1921 г. 24. Аз съм бялото кокиче. Музика от Христо Дързев, текст от Пенчо Славейков. В някои популярни версии на песента в припева на първи куплет вместо Зла ме мащеха събуди се изпълнява: Мен ме Слънцето събуди.
към текста >>
23.
Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 02.01.1967 г.
Дъждовната
капка
се върна в океана, от който е излязла.
Източник: 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения святМАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 ) Изгревът - Том 1 СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА Братя и сестри, Нашата обичана Олга Славчева премина от малкия живот, в големия живот.
Дъждовната
капка
се върна в океана, от който е излязла.
Трябва ли да скърби тя за това? Човешкият живот тук на земята може да се уподоби на ябълкова семка посята в почвата. Тя израства, развива се, става голямо дърво. Слънцето я грее, дъждовете я поливат, вятъра разклаща клонките й. Тя се разцъфтява и уханието на цвета й изпълня въздуха.
към текста >>
24.
Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя
, 18.02.1865 г.
Мисля че и на „Росна
капка
", на други песни.
Той, сам признава че е обичал в другия свят значи по тоя начин, ще говори за него нещо хубаво това са запалените свещи за неговата душа. Дядо Благо беше верен, предан, искрен. Те бяха приятели с Иван Антонов, добри приятели бяха. В.К.: Казаха ми, че той е дал текста на „Братство единство"? Е.А.: Да, но и на други песни.
Мисля че и на „Росна
капка
", на други песни.
Учителят му даде мисълта и той в отмерена реч го направи. Мисля, че и на „Любовта е извор". Защото, мисля че на „Хио-Ели-Мели-Месаил" там е дадена „Любовта е извор" така като съдържанието на песента. Но такава каквато ние я пеем е обработена. Някои ми казаха че дядо Благо ги е обработвал.
към текста >>
25.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
Той е бил обезличен тъй, както
капката
вода привидно е обезличена в океана.
И трите тия степени ги има днес по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание.
Той е бил обезличен тъй, както
капката
вода привидно е обезличена в океана.
Това е първата фаза,през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота.
към текста >>
26.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
Свещениците правили молитви, народът също, но нито
капка
дъжд не падал.
Особено много са ме впечатлявали неговите думи: „Едно човечество, едно отечество, един закон.“ Веднъж бях на обяд в „малкия дом“ и брат Борис ми каза, че обходата е важно нещо, че Учителят много държал на това. Любимата приказка на Борис Николов беше за „гърбавия роб“. Много накратко ще я разкажа за тези, които не са я чели. В един град нямало дъжд много дълго време.
Свещениците правили молитви, народът също, но нито
капка
дъжд не падал.
Веднъж в храма влязъл един малък, гърбав човек, огледал се и като не видял никого в храма, послал килимчето си, коленичил и казал: „Господи, в името на нашето приятелство, моля те, изпрати дъжд.“ Станал и си тръгнал. Веднага завалял силен дъжд. Първосвещеникът, който бил в храма, чул молитвата на гърбавия човек и веднага изтичал навън и го последвал. Мислел си: „Как ние, първосвещениците, не можахме да измолим дъжд, а Бог чу гласа на този невзрачен човек? “ Гърбавият влязъл в задния двор на един търговец на роби.
към текста >>
27.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
Човек среща водата върху кадифените листа на розата като тръпнеща блестяща
капка
, която чупи в неописуема красота лъчите на утринното слънце.
Едва ли има вещество в природата с по-голямо значение и с повече форми от водата. Нейната вездесъщност я прави като кръвта - същина на целия живот. Ние живеем непрекъснато с нея и в нея, затова й отделяме толкова малко специално внимание, макар, че тя е алфата и омегата на цялото ни битие. Водата е кръвта на нашата планета, тя е утробата на всеки живот, непобедимата сила, която моделира облика на земята, тя е връзката ни с небето във физическия смисъл на словото. Повече от две третини от цялата повърхност на земята е вода, а континентите са острови сред нея - гнезда на живота в огромните й обятия, който живот тя непрекъснато поддържа със своите вечно претворяващи и животодаващи струи.
Човек среща водата върху кадифените листа на розата като тръпнеща блестяща
капка
, която чупи в неописуема красота лъчите на утринното слънце.
Среща я като мрачна и непобедима стихия в нощта на бурята, когато океанът е раздвижил своята огромна снага и връхлита със страшен рев върху малкото и дръзко пламъче на смелия плувец. Същността на водата е в тайнственото съчетание на два атома от най-лекия газ - водородът, с атомно тегло единица, с един атом кислород, с атомно тегло 16. В тая позната на всички връзка се образува най-разпространената течност на земята, която съпътства нашия живот от първия до последния миг. Почти е невъзможно човек да обхване в своята размисъл огромното значение на водата. Само голата снага на пустинята, по която шества смъртта, дава една приблизителна картина за това, което би представлявала земята без драгоценната течност.
към текста >>
28.
Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 08.03.1895 г.
Дъждовната
капка
се върна в океана, от който е излязла.
Източник: 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения святМАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 ) Изгревът - Том 1 СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА Братя и сестри, Нашата обичана Олга Славчева премина от малкия живот, в големия живот.
Дъждовната
капка
се върна в океана, от който е излязла.
Трябва ли да скърби тя за това? Човешкият живот тук на земята може да се уподоби на ябълкова семка посята в почвата. Тя израства, развива се, става голямо дърво. Слънцето я грее, дъждовете я поливат, вятъра разклаща клонките й. Тя се разцъфтява и уханието на цвета й изпълня въздуха.
към текста >>
29.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
Мисля че и на „Росна
капка
", на други песни.
Той, сам признава че е обичал в другия свят значи по тоя начин, ще говори за него нещо хубаво това са запалените свещи за неговата душа. Дядо Благо беше верен, предан, искрен. Те бяха приятели с Иван Антонов, добри приятели бяха. В.К.: Казаха ми, че той е дал текста на „Братство единство"? Е.А.: Да, но и на други песни.
Мисля че и на „Росна
капка
", на други песни.
Учителят му даде мисълта и той в отмерена реч го направи. Мисля, че и на „Любовта е извор". Защото, мисля че на „Хио-Ели-Мели-Месаил" там е дадена „Любовта е извор" така като съдържанието на песента. Но такава каквато ние я пеем е обработена. Някои ми казаха че дядо Благо ги е обработвал.
към текста >>
НАГОРЕ