НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
163
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Но не след
дълго
през 1847 г.
Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му село. Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра. Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото учение. Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа. Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното село.
Но не след
дълго
през 1847 г.
Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар. Идването в града било от огромно значение за неговото развитие. През 40-те и 50-те години на XIX в. град Варна представлявал разнородна смесица от различни култури и националности, смес от турски, гръцки, арменски, гагаузки и български елемент. Българското население било най-малобройното и представляващо най-ниската прослойка - ратаи и слуги.
към текста >>
С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след
дълго
те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото.
Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в селото. Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа. Така през 1847 г. той станал първия български учител във Варненска област, в изцяло българско училище. По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за дъщеря му Добра Атанасова Георгиева.
С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след
дълго
те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото.
Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение. Търсещият дух на Дъновски го тласкал напред - към нови предизвикателства, но този път в духовната сфера. През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят.
към текста >>
Те били забелязани и оценени по достойнство и не след
дълго
бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна.
той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота. Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий. На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните.
Те били забелязани и оценени по достойнство и не след
дълго
бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна.
В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец. По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво. Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж, вдъхновение и търсене на своята идентичност. Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години. Елинистичното влияние, както и преди било много силно, но не така мощно и завладяващо, както в преди.
към текста >>
След
дълги
настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий.
В своята ревност и взискателност те изискали от владиката Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник. Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение. Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински. Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта. След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински.
След
дълги
настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий.
Той позволил в съботен ден да бъде отслужвана Света Литургия на славянски език в храма "Свети Георги" в града, а малко след това бил преотстъпен манастирът „Св. Димитрий" /при двореца Евксиноград/ за славянска служба на празници. Отец Константин получил послушание да служи там. Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички". В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач.
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме: със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада -
дълга
и бяла, очи - светливи и пленителни.
Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година". „На велики петък [10 април] отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гроба на Св. Великомъченика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма- Джамиси".
На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме: със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада -
дълга
и бяла, очи - светливи и пленителни.
Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. „Много добре - рече той, - аз познавам тия места и съм живял там няколко време ", като ни и разпита за някои лица от града Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре на това място, по това време, да се видя с тебе: имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли ? " „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме.
към текста >>
В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните
дълготърпеливий
Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ".
През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото като вцепенен, без да се помръдне. Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу.
В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните
дълготърпеливий
Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ".
И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!... Праведен си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.
към текста >>
След
дълго
настояване пред гръцкия митрополит Порфирий на К.
Рачински идва в края на 1859 г. Като възторжен славянофил и българофил, той е запознат добре с борбите на българския народ. Още с пристигането си във Варна установява много близки отношения със свещеник К. Дъновски и с други видни български патриоти. С всички средства Рачински помага за въвеждането на свещенослужене на български език.
След
дълго
настояване пред гръцкия митрополит Порфирий на К.
Дъновски се позволява да служи на български в църквата „Св. Георги", първоначално само в събота. Отделянето на българите християни във Варна от фенерската Цариградска патриаршия допринася твърде много за повишаване на самочувствието им и способства за подемането с по-голяма сила на борбата за освобождение от османско иго. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.
към текста >>
3.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „
Дългите
страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
Затова и кръщават новороденото момче с името Петър. Константин Дъновски собственоръчно написва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот". По спомени на сестра му Мария детето Петър е с много деликатно здраве, слабичък и строен; тя го помни като кротък, мълчалив и много чувствителен, уважаващ родителите си и послушен. В писмото си до П. Киров от 16 септември 1900 г.
Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „
Дългите
страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
Петър прохожда по-късно, а когато настъпва времето да проговори, той не го прави. В началото казва някои срички, но после спира: мълчи и не иска да говори. Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата. Тази психична аномалия е позната в науката като дислексия (гр. безмълвие). Дислексията засяга тази част от мозъка, която отговаря за речта; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията.
към текста >>
Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя
дълг
като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.
Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник.
Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя
дълг
като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.
Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен. От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов. След това отива една година учител в с. Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5. Свещеник Константин Дъновски(около 1910 г.)
към текста >>
4.
Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.
, 09.1887 г.
Децата много ги обичали, но те не се задържат за
дълго
, вероятно поради липсата на условия и ниското заплащане.
След завършването на училището в Свищов Петър Дънов получава мисия от Методистката църква в Хотанца – малко село в Северна България, разположено в Добруджанското поле на 26 км от гр.Русе. През учебната 1887/1888 г. той е учител в местното начално училище при Църквата, същевременно е и проповедник в тамошната Методистка църква. Преди идването му в селото, през периода 1885-1887 г., по спомени на Елена Натева (родена ок. 1875 г.) нейни учители са Шивачев и Танев.
Децата много ги обичали, но те не се задържат за
дълго
, вероятно поради липсата на условия и ниското заплащане.
Използваното тогава помещение изпълнява функции и нацърква, и на училище – една стая с дървен под и малко предверие за обувките. По-късно на това място през 1927 г. е построена протестантска църква – хубава каменна постройка, която още от далеч привлича погледа. Това е най-красивата сграда в селото и в нейното изграждане е имал дял всеки от евангелистите. Намира се в центъра,където е най-подходящото място за това огнище на благотворна просветна и духовна дейност.
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя
дълг
като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.
Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник.
Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя
дълг
като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.
Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен. От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов. След това отива една година учител в с. Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5. Свещеник Константин Дъновски(около 1910 г.)
към текста >>
6.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Много по-късно Петър Дънов пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ
дълго
време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син.
По това време Той споделя с един от своите ученици следното:„Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят. Когато се яви, тогава ще Го познаеме колко сме познати и ще бъдеме подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането на Святия Му Дух." (писмо от 8. 10. 1898 год. гр. Варна.)
Много по-късно Петър Дънов пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ
дълго
време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син.
А Духът може да слезе само върху человеческия син. А Синът е този, който е роден от Бога и има пряко общение с Небето. По това време Петър Дънов има пряко съобщение с Господния Дух. Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син.„Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост. Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята Сила и Слава, да тури ред и мир.
към текста >>
И наистина, владиката боледувал много
дълго
, но накрая оздравял.
Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума. Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее".
И наистина, владиката боледувал много
дълго
, но накрая оздравял.
Мария Тодорова На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух.
към текста >>
В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в
Дългопол
, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония.
Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя.
В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в
Дългопол
, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония.
През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя.
към текста >>
7.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост,
дълготърпение
, Своята велика и неизмерима Любов?
Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня. Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето. Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове. Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие?
Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост,
дълготърпение
, Своята велика и неизмерима Любов?
Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони? То се разбира, че не. То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа.
към текста >>
Ето, Господ не ще да се бави отсега
задълго
, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа.
И оправдавате се с мъдростта си. Но, знайте, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви. Мой Боже! Това е истинно. Хвалете Господа чудесен!
Ето, Господ не ще да се бави отсега
задълго
, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа.
Защото Бог наш е неизменен, Любовта Му пребъдва във веки. Понеже към когото благоволява, благоволява по Дух. Ето Бог те е поставил цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с Правда. Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите.
към текста >>
И ето, Той от
дълго
време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина.
Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим. Халел ве бихар хошамаим, хенени, хени, фенах феним, хаберим кошет ви хадони - В: - М: - Защото Бог на силите е вече, който изпълнява Своята вехтозаветна воля. Той е крепкият Господен, синът Давидов, който иде да вземе Своето царство със сила.
И ето, Той от
дълго
време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина.
Бог е, който го въздига, и не ще закъснее да се яви овреме. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, който върши, а ти си, който изпълняваш. Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш Един във век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето Име от мене. Ей, Господи, защото Те познавам, че Си истинен и неизменяем винаги.
към текста >>
Дълго
ли ще се бавиш, Господи?
Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света.
Дълго
ли ще се бавиш, Господи?
- Не! Ето, навреме ще те посетя, за да те благословя. Аз ще бъда верен, както се клех в Святото Си Име, че ако и всички се опълчат против тебе, пак няма да успеят, защото Аз Съм Бог, който те крепя и ръководя. Ако се бавя още, то е с цел да дам време. Аз Съм Истий, днес и утре.
към текста >>
Не ще ли да изяви своята благосклоность, благость,
дълготърпение
, своята велика и неизмѣрима любовъ?
Онзи който стои ще устои; и твърдия въ истйната, ще е твърдъ винаги. Затова братия мои съобразявайте живота си съ закона на благодатьта Господня. Бъдете готови да услужите на всѣко добро и благо дѣло, понеже това е волята на Отца вашего, който е горѣ на небето. Затова прѣпашете чрѣслата си съ правда и пригответе сърцата си въ святосъ, за да сте готови да служитѣ на вѣликото дѣло на което Богъ на силитѣ скоро ще ви призове. Защото, Богъ който се е открилъ не ще ли да покаже своята сила, своята слава, своето величие?
Не ще ли да изяви своята благосклоность, благость,
дълготърпение
, своята велика и неизмѣрима любовъ?
Да, безъ всѣко съмнение. Защото кой е онзи който ще се испречи и ще му забрани да не струва онова що е неговата блага воля? Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони? То се разбира че не. То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа.
към текста >>
— Ето Господъ не ще да се бави отъ сега за
дълго
, но ще извърши добрата си воля къмъ тогова когото е избралъ, къмъ тогова който познава Господа.
Ако дѣйствувамъ съ сила, мислите, че съмъ грубъ, подобенъ на вази. И оправдавате се съ мъдростьта си. Но знайте, че ще ви сѫдя спорѣдъ дѣлата ви, и ще ви въздамъ споредъ дѣянията ви.Мой Боже! Това е истинно. Хвалете Господа чудесенъ?
— Ето Господъ не ще да се бави отъ сега за
дълго
, но ще извърши добрата си воля къмъ тогова когото е избралъ, къмъ тогова който познава Господа.
Защото Богъ нашъ е неизмѣненъ, любовьта му пребѫдва въ вѣки. Понеже къмъ когото благоволява, благоволява по духъ. Ето Богъ те е поставилъ царъ на вѣковетѣ. Въ рѫцѣтѣ ти е прѣдалъ сила и власть за да сѫдишъ народитѣ съ правда. Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но духомъ си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ.
към текста >>
И ето той отъ
дълго
врѣме е тукъ, новороденъ въ сила и слава да поеме юздитѣ на царството Божие и да управлява съ правда, святосъ и истина.
Огорчений духомъ, ще бѫде утѣшенъ. И както майка милва свойтѣ си, така и Господъ ще помилва онзѣи които го чакатъ. Отъ сега нататъкъ съ думи нѣма да ви забавлявамъ, но съ дѣла благи, съ дѣла вѣлики, Ще ви нахраня и нѣма да огладнѣете, и ще ви напоя, и нѣма да ожеднѣетѣ, защото хлѣбътъ и водата съ които ще ви нахраня и напоя, ще бѫдатъ присѫщенъ животъ — Мизраимъ, Мизраимъ. Халелъ ве бихаръ хошамаимъ, хенени, хени, фенахъ фенимъ, хаберимъ кошетъ ви хадони — В: — М: —Защото самъ Богъ на силитѣ е вече който испълнява своята ветозавѣтна воля. Той е крѣпкиятъ Господенъ, синътъ Давидовъ, който иде да вземе своето царство съ сила.
И ето той отъ
дълго
врѣме е тукъ, новороденъ въ сила и слава да поеме юздитѣ на царството Божие и да управлява съ правда, святосъ и истина.
Богъ е който го въздига и неще да закъснее да се яви о врѣме. Но пази се, бѫди скроменъ, смиренъ и чистосърдечонъ, понеже Богъ е който върши, а ти си който испълнявашъ. Святъ си ти Боже мой, Отче праведний, който си и който ще бѫдешъ единъ въ вѣкъ, вѣчний, всѣсилний и всѣмѫдрий. Благословено да бѫде твоето име отъ мене. Ей Господи, защото тя познавамъ, че си истиненъ и неизмѣняемъ винаги.
към текста >>
Дълго
ли ще се бавишъ Господи?
Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата. Но всичко това е праведно върху ми; защото спорѣдъ заслугата и заплатата; спорѣдъ послушанието и благословението и споредъ любовьта, отговора. Има ли себелюбива любовъ нѣщо общо съ Бога? Не! Богъ прѣзира всичко що е отъ свѣтътъ.
Дълго
ли ще се бавишъ Господи?
Не! Ето наврѣме ще тя посѣтя за да тя благославя. Азъ ще бѫда вѣренъ както се клѣхъ, въ святото си име, че ако и всички да се опълчатъ противъ тебе, пакъ нѣма да успѣятъ, защото азъ съмъ Богъ който тя крѣпя и рѫководя. Ако се бавя още то е съ цѣль, да дамъ врѣме. Азъ съмъ истий, днесъ и утрѣ.
към текста >>
8.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал
дълго
.
Там получил и първоначалното си образование. После учил в Котел при Сава Доброплодни. През 1847 г. заминал за Киев да следва Духовна семинария. Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград.
Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал
дълго
.
Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура. Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин.
към текста >>
Но не се задържал
дълго
и там.
Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III. След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика.
Но не се задържал
дълго
и там.
Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си. През 1859 година отново отишъл в Цариград. Работил там като лекар. Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност. Обърнал се към публицистиката.
към текста >>
Тя
задълго
останала предпочитано ръководство за обучение, поради своите ясно изказани методически правила.
През 1859 година отново отишъл в Цариград. Работил там като лекар. Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност. Обърнал се към публицистиката. Започнал да сътрудничи в списание “Български книжици", а скоро след това излязла и неговата “Кратка и методична българска граматика”.
Тя
задълго
останала предпочитано ръководство за обучение, поради своите ясно изказани методически правила.
През 1867 г. д-р Миркович е бил сътрудник на в-к “Македония”, издаван от П. Р. Славейков. Следва период, в който революционния дух на времето отклонил д-р Миркович за известно време от просветната му дейност. След серия негови участия в различни тайни и явни групи, целящи да помогнат на националната ни кауза, той бил изпратен през 1870 г.
към текста >>
В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят
дълго
време между противните порои.
Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината. Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп. “Нова светлина" Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели.
В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят
дълго
време между противните порои.
Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво. Вярата му е дълбока и непоколебима. Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит.
към текста >>
Киров
дълги
години.
По това време Пеню Киров често пише на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителят не закъснява с отговорите си. Той всякога го съветва и напътва. От писмата му струи импулса на Новото, което влиза постепенно в съзнанията на докосналите се до него. Тези писма пристигат до П.
Киров
дълги
години.
В тях той получава отговорите на всички възникнали проблеми в живота му. От особената жива мъдрост в тези писма той се зарежда със сила и със стремежи да работи за Христа и да прилага добрия живот. София 25. X. 1907 г. Любезни бр. Киров,
към текста >>
9.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 8.10.1898 г.
Имаме едно
дълго
послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим.
Любез. бр. Киров,Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него. Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие. Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота. Господ ни е съобщил напоследък много добри неща.
Имаме едно
дълго
послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим.
Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас. Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо царство. Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на Ангелите Божии и всички святи духове с Него. Ние трябва да сме готови, защото вождът на спасението ще се яви.
към текста >>
10.
Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”
, 8.10.1898 г.
И в
дълговечното
робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал.
И в
дълговечното
робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.
към текста >>
И в края на вашия
дълговековен
изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено.
И в края на вашия
дълговековен
изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил.
към текста >>
11.
Писммо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 21.01.1899 г.
Молете се Бог да ви даде разумение да ходите тъй, както трябва, с всяко смирение и
дълготърпение
, да изработвате със страх и трепет вашето спасение, защото Бог е, Който действа във вази.
Имайте радост, братя мои, работете всичко, що ви Бог отрежда. Не се смущавайте. Всичко на своето време ще се сбъда (I Посл. Солуняном 4:17-18). Но има още време, братя мои, да работим за Славата Божия, и то с усърдие.
Молете се Бог да ви даде разумение да ходите тъй, както трябва, с всяко смирение и
дълготърпение
, да изработвате със страх и трепет вашето спасение, защото Бог е, Който действа във вази.
Духом бъдете пламенни, в Молитва усърдни, в надежда постоянни. Ние сме странници и пришълци в тоя свят. Ние не сме от него. Нашите братя и сестри в Небето ни чакат. Знайте, победа велика ще стане в света.
към текста >>
12.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 17.04.1899 г.
Няма да стоим вече за
дълго
време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство.
През седмицата имате ли молитва? Мен ми писа един приятел75 от село Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви. Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред.
Няма да стоим вече за
дълго
време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство.
Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Негова Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично.
към текста >>
13.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
Насядали на
дългите
трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно семейство.
Едни работят в кухнята, други носят вода,трети се грижат за чистотата в стана. Възпитателите пък поемат грижата за децата. Всеки е щастлив, че може да извърши нещо за другите. Учителя казва:Служенето е най-високата точка, до която може да достигне човек. И тук,и горе няма по-високо нещо от служенето.През време на съборните дни всички се храним общо.
Насядали на
дългите
трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно семейство.
Яденето сближава хората, задължава ги да се чувстват близки, премахва преградите между тях. Дежурните прислужват сръчно. Доброто разположение като благословение лъха от всички лица. Първият ден на събора започва. Нова страница от великата книга на вечността се отваря и ни дарява своето откровение.
към текста >>
Дългият
над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли.
Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш.
Дългият
над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли.
Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време. А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града.
към текста >>
14.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Там те са ходили на разходка и са имали
дълги
и твърде оживени разговори.
Киров беше отишъл напред с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся. Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му. Точно в това време те се завръщаха заедно с П. Киров от лозята на Варна.
Там те са ходили на разходка и са имали
дълги
и твърде оживени разговори.
Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува. Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му. Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал.
към текста >>
15.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ
, 25.06.1900 г.
Защото, ако има някой да се нарече
дълготърпелив
, то е Бог, на когото милостта пребъдва.
Аз зная самата Истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко. Тази Истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя Дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници.
Защото, ако има някой да се нарече
дълготърпелив
, то е Бог, на когото милостта пребъдва.
Обаче, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е. Да, злото, казвам, неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка.
към текста >>
Обаче, ако Божието
дълготърпение
се е съкратило, що има да кажеш на това?
Тази Истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя Дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото, ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на когото милостта пребъдва.
Обаче, ако Божието
дълготърпение
се е съкратило, що има да кажеш на това?
Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е. Да, злото, казвам, неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка. В самото това поръчителство на Господа стои величието на работата, която е почната с Неговото съдействие.
към текста >>
Това е именно причината, дето Бог за
дълго
време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил.
Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на Волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим.
Това е именно причината, дето Бог за
дълго
време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил.
А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци, неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната Виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духа Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни – в Словото Му, че онези, които Го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за Добро. Съдейства им по този начин именно, за да ги уведоми, че в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И оттук ние казваме, че Животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение.
към текста >>
И ако не е Божието
дълготърпение
, ние скоро бихме се разправили с грешните и техните постъпки.
Ние не спим, но бодърстваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата Радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква Радост чувстваме ние, когато сме призвани да извършим даже най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия.
И ако не е Божието
дълготърпение
, ние скоро бихме се разправили с грешните и техните постъпки.
Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае, и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на Синовете Божий. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада.
към текста >>
16.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си
дълг
.
Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си
дълг
.
Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли теб, твоя мощен Дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволят временните неща и облаги?
към текста >>
Защото от
дълго
време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия.
Ето това е великото Божие благословение – да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духа. Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за самаго теб.
Защото от
дълго
време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия.
Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в Духа ми. Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, теб нужни, за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя да се не подплъзваш и да не падаш, и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено.
към текста >>
17.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
, 8.07.1900 г.
Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго, като ти казва: „Человече, не съм ти сторил зло, земята е Господня и аз изпълнявам своя
дълг
, макар и да е неприятен.
Но ще ли повярваш на неговите думи ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил на много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло.
Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго, като ти казва: „Человече, не съм ти сторил зло, земята е Господня и аз изпълнявам своя
дълг
, макар и да е неприятен.
Пред теб може би изглеждам, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта и както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни – да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай отсега, че това е моята длъжност от Бога – да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш, като мислиш, отсега ти казвам: человече Божий, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя Свят Дух, който Бог ти дава, и лети към дома на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.“
към текста >>
18.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ
, 9.07.1900 г.
Понеже от
дълго
време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.
Не са ли те плява, която се отвява от вятъра? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, Истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил 17, един от служебните твои Духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола 18, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всичките просби и молитви от тоя свят постъпват пред лицето Божие.
Понеже от
дълго
време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.
Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ.
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)
, 10.07.1900 г.
Макар и да
дълготърпи
, [в]се ще отдаде правото на своите избраници.
Но изпитът [в]се ще трябва да се мине — без него човек на никаква работа не може да се хване. Има много неща, на които не съм ви отговорил, но те всички чакат своето време. Времето ще направи работите по-ясни. Един ден всичко, което вътрешността на душата ни желае, ще се изпълни. Бог забавя, но не забравя.
Макар и да
дълготърпи
, [в]се ще отдаде правото на своите избраници.
Днешната тъмнина ще се обърне на бъдеща виделина. Днешните и временни страдания ще изработят по-голяма слава. Всичко, което съм ви писал досега, надявам се, че разбирате духа на писаното. 3ащото не е буквата, както казва Христос, но Духът, Който дава живот. [II Кор. 3:6]
към текста >>
20.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
Там те са ходили на разходка и са имали
дълги
и твърде оживени разговори.
Киров беше отишъл напред с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся. Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му. Точно в това време те се завръщаха заедно с П. Киров от лозята на Варна.
Там те са ходили на разходка и са имали
дълги
и твърде оживени разговори.
Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува. Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му. Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал.
към текста >>
21.
Писмо на Учителя до Пеню Киров
, 10.08.1900 г.
Макар и за
дълго
, търпи се, ще отдаде правото на своите избраници.
Но изпитът все ще трябва да се мине, без него човек на никаква работа не може да се хване. Има много неща, на които не съм ви отговорил, но те всички чакат своето време. Времето ще направи работите по-ясни. Един ден всичко, което вътрешността на душата ни желае, ще се изпълни. Бог забавя, но не забравя.
Макар и за
дълго
, търпи се, ще отдаде правото на своите избраници.
Днешната тъмнина ще се обърне на бъдеща виделина. Днешните временни страдания ще изработите в по-голяма слава. Всичко, което съм ви писал досега, надявам се, че разбирате духа на писмото. Защото не е буквата, както казва Христос, но Духът, Който дава живот. Твоето желание, което имаш, аз го разбирам и един ден то ще се изпълни, малко търпение още.
към текста >>
22.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 21.08.1900 г.
Да ви кажа право, моят дух е бил за
дълго
време огорчен в мен.
Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости. Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа. Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии?
Да ви кажа право, моят дух е бил за
дълго
време огорчен в мен.
И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви. Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа. Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях. Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] — на 25 август, т.е.
към текста >>
23.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 16.09.1900 г.
4:12) И пак казва Словото Божие: „Братя мои, земете пример на злостраданието и на
дълготърпението
на пророците".
Любез. бр. Киров, Плътта е немощна. Ето защо Господ казва: „Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете". (Мат. 26:41) Това е за ваш изпит, понеже Бог така благоволява. „Възлюблени, не се чудете за огненото изкушение, което става на вас за изпитня." (I Пет.
4:12) И пак казва Словото Божие: „Братя мои, земете пример на злостраданието и на
дълготърпението
на пророците".
(Як. 5:10). При това нека се помни: „В любовта страх няма, но съвършената Любов пропъжда вън страха". (I Йоан. 4:18) Укрепете се прочее във вярата си и ходете целомъдрено. А Господ е верен.
към текста >>
Дългите
страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
Ако не си научил белезите, нека ти кажа. То не е в някоя светла заран на живота ти, нито тий в благополучието ти, но в някоя тъмна нощ, когато усещаш болка и страдания и когато усещаш като че си забравен и отхвърлен от всички; тогава е Христос най-близо да теб, тогава Той идва сам да те утешава като приятел, като Спасител и добър Баща. Сега, люб. братко, разбираш ли какво е християнската опитност? Аз ти казвам това, което съм чул и научил от Господа.
Дългите
страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
Твой верен: П. К. Дънов Поздрави бр. Тодор и Николай. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
24.
Учителя дава 'Добрата молитва'
, 27.11.1900 г.
От
дълго
време те очаквах!
Как ще го преведете към себе си? В Божествения закон всяко нещо, което не вземете присърце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре...", мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо към вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате. В такъв случай вие се намирате в следното положение. Минавате покрай някоя ваша сестра, с която не сте запознати и не я поздравлявате, а само я погледнете, да видите какъв е изразът й и си заминавате. Когато минете покрай някоя ваша приятелка, която обичате, спирате се при нея, хванете се за ръце, разговаряте се, казвате: „Ела с мене дома!
От
дълго
време те очаквах!
" Така е и с братята. Когато човек изказва този стих и го почувствува близък в душата си, той ще го покани у дома си. Този стих е жив, ще ви дойде на гости. Често запитвате как можете да бъдете чисти. Вие търсите един начин да бъдете чисти.
към текста >>
25.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до
дълго
отсъствие от страната.
1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност.
Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до
дълго
отсъствие от страната.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м.
към текста >>
26.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',
, 01.1901 г.
Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до
дълго
отсъствие от страната.
1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност.
Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до
дълго
отсъствие от страната.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м.
към текста >>
27.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 2.05.1901 г.
Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за
дълго
време, затова изпращайте писмата си до тук.
Варна, 2 май 1901 г. Любез. бр. Киров, Писмото Ви от 21-ви март, както и това от 7-и апр[ил], получих.
Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за
дълго
време, затова изпращайте писмата си до тук.
Всичко, което Вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за Вази. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот.
към текста >>
28.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'
, 06.1901 г.
Костите са големи и повечето
дълги
, отколкото широки; лицето е
продълговато
, страните изпъкнали, шията е повечето
дълга
, рамената широки, гърдите умерени, членовете
дълги
и добре свързани.
Vita – живот] темперамент.Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума.ІV. Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност.
Костите са големи и повечето
дълги
, отколкото широки; лицето е
продълговато
, страните изпъкнали, шията е повечето
дълга
, рамената широки, гърдите умерени, членовете
дълги
и добре свързани.
Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения. Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си. Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите.
към текста >>
29.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...
, 02.1902 г.
Човешкият мозък е организирана
облопродълговата
маса, образувана от меко вещество, което запълва празнината на черепа.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ФРЕНОЛОГИЯТА ОТ УЧИТЕЛЯ, ПУБЛИКУВАНО В СП. РОДИНА ГОДИНА III, КН. 1, 3, 6,7 ОТ 1901 Г. И КН. 2 И 3 1902 Г
Човешкият мозък е организирана
облопродълговата
маса, образувана от меко вещество, което запълва празнината на черепа.
Една линия, теглена направо от външния ъгъл на кое и да е око назад през отвърстието на окото и продължена в това направление до задната част на главата, ще определи в действителност неговия долен предел.Той е съставен от две различни вещества, едно бяло или коренно мозъчно вещество, което е влакнесто или набраздено в тъканта си, и друго сиво или пепеляво вещество, което е зърнесто и влиза главно в състава на коровото или огънато вещество на мозъка. Повърхнината на мозъка е разположена в гънки по такъв начин, както би ни се представило, ако се вземеше едно парче платно от няколко квадратни метра и се набереше да заеме само един квадратен метър повърхнина. Тази наредба на мозъчните гънки (конволути) вижда се да е предназначена да представи на сивото вещество по- голямо разширение на повърхността му, тъй като то обвива всецяло бялото мозъчно вещество и облича гънките му навсякъде с равномерна дебелина. Някои гънки на набраздената мозъчна повърхнина имат по три пласта от сивото вещество, но обикновено се срещат само два. В окото на орела нервната повърхнина на ретината (или очната мрежица) е надиплена на гънки отгоре, за да даде по-голяма интензивност или сила на зрението; при животните с обикновено зрение тя представлява проста изпъкналост.
към текста >>
Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или
продълговатия
мозък, наречен столица на гръбначния стълб.
Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия. Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си.
Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или
продълговатия
мозък, наречен столица на гръбначния стълб.
От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина.
към текста >>
От
продълговатия
мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък.
Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си. Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб.
От
продълговатия
мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък.
Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват.
към текста >>
Медула облонгата (лат.) -
продълговат
мозък.
___________________ Остарели и чужди думи Дура матер (лат.) - твърда обвивка на главния мозък. Конволути (лат.) - сложни навивки, преплетени на кълбо маси. Корпус калозум (лат.) - мазолесто тяло.
Медула облонгата (лат.) -
продълговат
мозък.
/източник/
към текста >>
30.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), София
, 28.02.1902 г.
Ний сме били за
дълго
време в борба.
Във всичко уповайте твърдо и яко в обещанията. 3а нуждите Ви Господ, Който Ви ръководи, ще промисли. Има засега някои лоши влияния, които се стараят да охладят Вашата вяра, но дерзайте. Помощ на всинца ни иде. Тук се вършат чудни работи.
Ний сме били за
дълго
време в борба.
Имаме още един приятел и мнозина, които Господ привожда. Само повече вяра, повече усърдие и молитва от всички ви. Кога Ви видя, има[м] да Ви донеса добри новини. Колко са верни и истинни Божиите обещания. Господ като че от мъртвите въздига мнозина.
към текста >>
31.
Писмо на Учителя до Мария Казакова (снимка на писмото), Варна
, 12.06.1902 г.
Тук може би ще се бавя по-
дълго
.
Господ е, Който извършва спасението, а Негова Дух изработва вътрешното освещение. Странници и пришелци сме тука. Нашето Отечество е горе. Ще се видим пак. Трябваше да тръгна по-рано, отколкото предполагах, понеже имаше да извърша нещо, което беше належащо.
Тук може би ще се бавя по-
дълго
.
Наскоро писах на д-р Миркович и очаквам отговор от него. За последствията на съобщенията после ще ви съобщя.Мир да бъде с вас. Ваш верен П.К.Дънов Адрес: III учас.N 244 Варна
към текста >>
32.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 15.06.1902 г.
Този Дух е Дух на Мир и Радост и
дълготърпение
. [Гал.
Бог, Който се грижи и съблюдава всички във великата си милост, да устрои всичко за Негова Слава и наше добро. Изпитвайте постоянно що е добрата Божия Воля. Учете се и нараствайте в мъдрост и знание. Гледайте с вяра на бъдещето. Молете се постоянно и вършете с кротост и смирение всичко, което ви се диктува от Светия Дух Господен.
Този Дух е Дух на Мир и Радост и
дълготърпение
. [Гал.
5:22] Дръжте се яко за Господа и не бойте се. Ако Той е откъм нас, кой ще бъде против нас? Кога се изпитва нашата вяра, нека да бъдем твърди в служението си. А след всичко имайте Любов. Бъдете [с]низходителни.
към текста >>
33.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Бургас
, 18.08.1902 г.
От
дълго
време съм имал намерение да Ви пиша, но съм отлагал за по-благоприятен случай.
Писмо на Учителя до Мария Казакова Бургас, 18.VIII.1902 г. Люб. М. Казакова,
От
дълго
време съм имал намерение да Ви пиша, но съм отлагал за по-благоприятен случай.
Обаче, времето върви и ние — заедно с него; и няма съмнение, че благовремето трябва да се създаде, инак отлагането няма смисъл. Мене ми беше желателно да посетя Търново изново, но това съм заставен да отложа за по-насетне, понеже така е добрата Воля на Господа и ние се ръководим според ръководството на Духа. Има много неща, върху които можехме да обменим някои мисли, но тях ще трябва да отложим за други път. Търпението в живота е добродетел. Това сме опитали и разбираме смисъла на живота.
към текста >>
34.
(стар стил) Учителя пристига в Ямбол
, 29.08.1902 г.
От
дълго
време съм имал намерение да Ви пиша, но съм отлагал за по-благоприятен случай.
Установих се привременно на хотел „Америка". За други неща ще Ви пиша от по-после подробно, според хода на работите. Писмо на Учителя до Мария Казакова Бургас, 18.VIII.1902 г. Люб. М. Казакова,
От
дълго
време съм имал намерение да Ви пиша, но съм отлагал за по-благоприятен случай.
Обаче, времето върви и ние — заедно с него; и няма съмнение, че благовремето трябва да се създаде, инак отлагането няма смисъл. Мене ми беше желателно да посетя Търново изново, но това съм заставен да отложа за по-насетне, понеже така е добрата Воля на Господа и ние се ръководим според ръководството на Духа. Има много неща, върху които можехме да обменим някои мисли, но тях ще трябва да отложим за други път. Търпението в живота е добродетел. Това сме опитали и разбираме смисъла на живота.
към текста >>
35.
Учителя заминава за Пазарджик (Татар Пазарджик)
, 20.12.1902 г.
Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-
дълго
време.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София. Писмо на Учителя до Пеню Киров София, 4 януарий 1903 г. [списание] „Родина", кв. „Банишора" Люб. бр. Киров,
Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-
дълго
време.
В Тат[ар] Пазарджик се бавих около 10 деня, там прекарах Рождествените празници. Тук съм пристигнал на 30 дек[емврий] и ще се бавя може би 10-15 деня. Сега от вази се изисква труд и постоянство във всяко добро дело. Това е Волята на Господа, Който е говорил на всинца ви и ви е дал своето обещание да ви води и крепи. Бъдете, прочее, мъдри във всичките си постъпки и не давайте място на лукавия да ви изкушава.
към текста >>
36.
(стар стил) Учителя пристига в София
, 30.12.1902 г.
Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-
дълго
време.
Писмо до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София Писмо на Учителя до Пеню Киров София, 4 януарий 1903 г. [списание] „Родина", кв. „Банишора" Люб. бр. Киров,
Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-
дълго
време.
В Тат[ар] Пазарджик се бавих около 10 деня, там прекарах Рождествените празници. Тук съм пристигнал на 30 дек[емврий] и ще се бавя може би 10-15 деня. Сега от вази се изисква труд и постоянство във всяко добро дело. Това е Волята на Господа, Който е говорил на всинца ви и ви е дал своето обещание да ви води и крепи. Бъдете, прочее, мъдри във всичките си постъпки и не давайте място на лукавия да ви изкушава.
към текста >>
37.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, София
, 4.01.1903 г.
Киров,Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-
дълго
време.
Писмо на Учителя до Пеню Киров София, 4 януарий 1903 г. [списание] „Родина", кв. „Банишора" Люб. бр.
Киров,Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-
дълго
време.
В Тат[ар] Пазарджик се бавих около 10 деня, там прекарах Рождествените празници. Тук съм пристигнал на 30 дек[емврий] и ще се бавя може би 10-15 деня. Сега от вази се изисква труд и постоянство във всяко добро дело. Това е Волята на Господа, Който е говорил на всинца ви и ви е дал своето обещание да ви води и крепи. Бъдете, прочее, мъдри във всичките си постъпки и не давайте място на лукавия да ви изкушава.
към текста >>
38.
Учителя прави обиколка из Северозападна България
, 02.1903 г.
Може би вече от
дълго
време очаквате да Ви пиша.
за нея се споменава в писмото до Пеню Киров от 9 април 1903 г., Плевен. Писмо до Пеню Киров, 9 април 1903 г., Плевен. Писмо на Учителя до Пеню Киров Плевен, 9 апр[ил] 1903 г. Любез. брат Киров,
Може би вече от
дълго
време очаквате да Ви пиша.
Понеже мисля да се спра за по-дълго време в Плевен, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук. Надявам се да прекарахте Възкресните празници добре. Вярвам да растете такожде и в благодат. В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия103. Четохте ли предишните две104?
към текста >>
Понеже мисля да се спра за по-
дълго
време в Плевен, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук.
Писмо до Пеню Киров, 9 април 1903 г., Плевен. Писмо на Учителя до Пеню Киров Плевен, 9 апр[ил] 1903 г. Любез. брат Киров, Може би вече от дълго време очаквате да Ви пиша.
Понеже мисля да се спра за по-
дълго
време в Плевен, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук.
Надявам се да прекарахте Възкресните празници добре. Вярвам да растете такожде и в благодат. В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия103. Четохте ли предишните две104? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух.
към текста >>
39.
Учителя посещава град Плевен
, 8.04.1903 г.
Може би вече от
дълго
време очаквате да Ви пиша.
Пише писмо до Пеню Киров. Писмо до Пеню Киров, 9 април 1903 г., Плевен. Писмо на Учителя до Пеню Киров Плевен, 9 апр[ил] 1903 г. Любез. брат Киров,
Може би вече от
дълго
време очаквате да Ви пиша.
Понеже мисля да се спра за по-дълго време в Плевен, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук. Надявам се да прекарахте Възкресните празници добре. Вярвам да растете такожде и в благодат. В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия103. Четохте ли предишните две104?
към текста >>
Понеже мисля да се спра за по-
дълго
време в Плевен, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук.
Писмо до Пеню Киров, 9 април 1903 г., Плевен. Писмо на Учителя до Пеню Киров Плевен, 9 апр[ил] 1903 г. Любез. брат Киров, Може би вече от дълго време очаквате да Ви пиша.
Понеже мисля да се спра за по-
дълго
време в Плевен, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук.
Надявам се да прекарахте Възкресните празници добре. Вярвам да растете такожде и в благодат. В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия103. Четохте ли предишните две104? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух.
към текста >>
40.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен
, 9.04.1903 г.
Може би вече от
дълго
време очаквате да Ви пиша.
Писмо на Учителя до Пеню Киров Плевен, 9 апр[ил] 1903 г. Любез. брат Киров,
Може би вече от
дълго
време очаквате да Ви пиша.
Понеже мисля да се спра за по-дълго време в Плевен, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук. Надявам се да прекарахте Възкресните празници добре. Вярвам да растете такожде и в благодат. В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия103. Четохте ли предишните две104?
към текста >>
Понеже мисля да се спра за по-
дълго
време в Плевен, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук.
Писмо на Учителя до Пеню Киров Плевен, 9 апр[ил] 1903 г. Любез. брат Киров, Може би вече от дълго време очаквате да Ви пиша.
Понеже мисля да се спра за по-
дълго
време в Плевен, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук.
Надявам се да прекарахте Възкресните празници добре. Вярвам да растете такожде и в благодат. В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия103. Четохте ли предишните две104? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух.
към текста >>
41.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 24.05.1903 г.
Искам да си поотпочина от
дългата
обиколка119.
Варна, 24 май 1903 г. Люб. бр. Киров, Последното Ви писмо получих в Плевен118 . Има повече от 20 дена, откак съм дошъл във Варна.
Искам да си поотпочина от
дългата
обиколка119.
Има много неща, които са ми препятствали. Дяволът не е седял мирен. Поставял е спънки и отвън, и отвътре. Има много неща, които трябва съвършено да се изправят. При другото трябва пълно съобразявание с Волята Божия.
към текста >>
Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за поправка, говори постоянно, упътва всички в добрия път,
дълготърпи
с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30].
Не ви съдя. Зная, че сте человеци, а не ангели. Зная, че имате свои си мъчнотии, скърби, разочарования, съмнения, незадоволства, подхлъзвания и измамвания. Но размишлявайте кому е по-добре да се слугува! Бог е в света.
Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за поправка, говори постоянно, упътва всички в добрия път,
дълготърпи
с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30].
А как мислите сега! Не туряйте вашите планове и мисли за Божии. Приемайте пътя тъй, както Господ го устройва и отваря. Пиши ми д-р Миркович в Бургас ли е? Ако е там, поздрави го нарочно от мен.
към текста >>
42.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 12.06.1903 г.
Мисля да се спра във Варна през летния сезон за по-
дълго
време.
Пътят, който има да изходим, е труден и пълен с мъчнотии и скърби, но тия препятствия са временни. С усилването на духа ни и с проникването на Божията благодат ний ще достигнем да се възвърнем към небето и да влезем във вечните обиталища. Д-р Миркович бе тук преди няколко дена и си замина. Той ми съобщи, че ще му е приятно да ви види в Сливен през това лято. Аз имах намерение при връщането ми от София за Варна да мина и през Търново, но по известни причини трябваше да отложа.
Мисля да се спра във Варна през летния сезон за по-
дълго
време.
Навярно вие наближава вече да приключите постоянните си занятия и да имате малко отдих. Приемете моя искрен и сърдечен поздрав. П. К. Дънов Ний имахме тук един малък сеанс с г-ца София и Матилда. Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
43.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 31.07.1903 г.
Днес се залавям да ви пиша, понеже зная, че е неприятно да се чака за
дълго
.
Варна, 31.VII. 1903 г. Любезна Г-жо М. Казакова, Вашите две последни писма от 16 и 19 т.м получих навреме. Аз забавих отговора си по причина, че отсъствувах от града за повече от седмица.
Днес се залавям да ви пиша, понеже зная, че е неприятно да се чака за
дълго
.
Сега на зададените от вас въпроси. Относително до названието на земята и нейните години, както това е познато на вънземните, не съм срещал да се е казало нещо в странство или в България. Ще обичам да ми съобщите името й и годините. За вашето прераждане, запитах, но ми се отговори да оставя този въпрос за други път, понеже е свързан с много други неща и съставлява трудна задача, понеже не сте още завършили кръга на своето усъвършенствуване. За в бъдеще вашият дух ще бъде друг и вие ще станете член на една нова фамилия и ще завършите земното си изпитание.
към текста >>
44.
Учителя във Варна - Слово на 10 август 1903 г.
, 10.08.1903 г.
Всичките Ми усилия от
дълго
време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя ума ви, да разбирате благите Божии пътища.
Слово 1903, Варна Поздрав на всички Мои братя! Мир да бъде на всинца ви! Ето аз ви призовавам помежду тоя народ да сте свидетели и светила. Аз ви зная по име.
Всичките Ми усилия от
дълго
време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя ума ви, да разбирате благите Божии пътища.
В това се изискват велики усилия, които положих за ваше добро, да ви избавя от висящо разрушение. Този народ, помежду когото сте изпратени от Мен, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на Живота.
към текста >>
45.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 6.09.1903 г.
Тя
дълго
търпи, не завижда, благосклонна е, не се раздражава, не мисли зло, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надея.
За вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост. То е съдържанието, което е просмукано в тях; духът, който вее; всички други неща са средства, спомагала, стъпала, удобства, улеснения едно от друго по-приспособими да пренесат Божията мисъл, която се отправя към вашето сърце. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов!
Тя
дълго
търпи, не завижда, благосклонна е, не се раздражава, не мисли зло, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надея.
Тя никога се отпада. Такава е любовта на Този, Който ни люби и Който ходи с нази в Пътя. И колко пъти в живота си ний сме чувствували тая ръка да ни утешава и насърчава. В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на разочарованието и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезвала, тая любеща ръка е била близо до нази да размахне всичките зли-ни, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота. Това е то семето, което расте у нази и което трябва да се сее, това семе на живота, което Господ нарича своето Слово.
към текста >>
46.
Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови
, 19.02.1904 г.
Силно развита впечатлителност, но не задържа
дълго
време впечатленията си.
3. Има добре развити домашни и лични чувства, но има повече самоуважение и самонадеяност. Религиозното чувство — развито. Обича да има, по натура е пестелива, нищо не би харчила за непотребни работи. Има любов към живота, в това отношение. 4. Ще иска по-напред да се осигури материалното й положение.
Силно развита впечатлителност, но не задържа
дълго
време впечатленията си.
Има добре развита памет, реч и много добре си излага мислите; тя е боязлива и доста замислена за последствията на живота си. Чувствата си повече задържа вътрешно, отколкото да ги изказва. Всяка една постъпка сериозно обмисля; въобще, нещата не ги възприема бърже, т.е. доста е консервативна и за докачение може да даде отпор само без думи. Ще обича да има приятели или познати, но не обича да поверява своите чувства комуто и да било.
към текста >>
Ще живее
дълго
време, но трябва да се пази.
Ще обича да има приятели или познати, но не обича да поверява своите чувства комуто и да било. В характера й има повече издържливост без инициатива, но не и предприемчивост. Тя е предразположена към нервозност и е доста ревнива, но тази ревност произтича от това, че не иска да й се отнеме това, което по право й принадлежи. В нея, изобщо, преобладава разсъдителността и логичният ум. Няма за какво да се безпокои за бъдещето си, понеже ще има наследство.
Ще живее
дълго
време, но трябва да се пази.
Изобретателността — добре развита и има способност към домакинство. Чувствата на любовта преобладават. Френологично изследване на Елена Иларионова Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.) ФРЕНОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ18.02.1904 г.
към текста >>
По естество съм много милосърден, скоро се разкайвам вътрешно за погрешките си и съм готов комуто и да било да услужа, вследствие на което пари не задържам за
дълго
време и не ще забогатея; затова парите ми друг трябва да ги държи, ако искам да вържа две на място.
1. Телосложението ми е здраво, дихателната система — развита, темпераментът ми е нервно-сангвиничен, преобладаващо влияние имат нервната система и кръвоносните съдове. 2. По естество съм крайно чувствителен — чувствителност, която произтича от силно развитите ми лични чувства; по естество мъчно понасям обиди, по натура съм многочестолюбив, от малки неща мога да се докачам и да се огорчавам вътрешно. Домашните ми чувства са средно развити. От обществените ми чувства най-много са развити дружелюбието и съобщителността. Имам силно развита съвест и религиозно чувство.
По естество съм много милосърден, скоро се разкайвам вътрешно за погрешките си и съм готов комуто и да било да услужа, вследствие на което пари не задържам за
дълго
време и не ще забогатея; затова парите ми друг трябва да ги държи, ако искам да вържа две на място.
3. По ум съм човек силно проницателен, много наблюдавам и много забелязвам. На нещата гледам критически, т.е. едно и също нещо в умствено отношение обичам да го проверявам няколко пъти. В характера ми се забелязва един вид небрежност и разсеяност на вниманието по някой път.По склонност на ума съм с философско разположение, обичам да търся причините на нещата и да обкритикувам. 4. По характер съм крайно настойчив, веднъж като започна една работа, обичам да я завърша, макар да се продължи 10 год.
към текста >>
47.
Учителя пристига в Сливен
, 23.03.1904 г.
„Прости нашите
дългове
, както и ний прощаваме на нашите длъжници."
Ти трябва винаги да се цериш с тия думи: „Ей, Господи, всичко, което Ти отреждаш, е добро". Зло или добро, стига Ти да бъдеш с мен. При другото, помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават. Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква.
„Прости нашите
дългове
, както и ний прощаваме на нашите длъжници."
И сега, както Господ нарежда пътя ти, постъпвай съгласно. Избягвай крайностите. Аз исках да ти дам един осезателен урок, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение. Зная, Господ е винаги верен и Неговата Любов е неизменна. Стойте непоколебим, за да познаете от опит Божиите милости и добрини.
към текста >>
48.
Учителя се завръща във Варна - приключва третата обиколка на страната
, 25.05.1904 г.
„Прости нашите
дългове
, както и ний прощаваме на нашите длъжници."
Ти трябва винаги да се цериш с тия думи: „Ей, Господи, всичко, което Ти отреждаш, е добро". Зло или добро, стига Ти да бъдеш с мен. При другото, помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават. Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква.
„Прости нашите
дългове
, както и ний прощаваме на нашите длъжници."
И сега, както Господ нарежда пътя ти, постъпвай съгласно. Избягвай крайностите. Аз исках да ти дам един осезателен урок, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение. Зная, Господ е винаги верен и Неговата Любов е неизменна. Стойте непоколебим, за да познаете от опит Божиите милости и добрини.
към текста >>
49.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 2.06.1904 г.
„Прости нашите
дългове
, както и ний прощаваме на нашите длъжници."
Ти трябва винаги да се цериш с тия думи: „Ей, Господи, всичко, което Ти отреждаш, е добро". Зло или добро, стига Ти да бъдеш с мен. При другото, помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават. Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква.
„Прости нашите
дългове
, както и ний прощаваме на нашите длъжници."
И сега, както Господ нарежда пътя ти, постъпвай съгласно. Избягвай крайностите. Аз исках да ти дам един осезателен урок, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение. Зная, Господ е винаги верен и Неговата Любов е неизменна. Стойте непоколебим, за да познаете от опит Божиите милости и добрини.
към текста >>
50.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 8.06.1904 г.
Нека да бъдем чистосърдечни, искрени,
дълготърпеливи
и желающи доброто на всички.
Бързането и колебанието нищо не принася. То са вечните неща, които нас ни интересуват. То е Божията любов, която ний възприемаме. Трябва да се научим да обичаме Господа. В тази обич има смисъл на живота.
Нека да бъдем чистосърдечни, искрени,
дълготърпеливи
и желающи доброто на всички.
И Бог няма да закъснее да ни благослови. Аз зная, Господ е взел всичките мерки, за да ви пази всинца ви от лошите помисли. Радвайте се, Този, Който сега ви ръководи, е крепък. Господ ви е възлюбил всинца ви, бъдете прочее верни на тая любов. Любовта дълго търпи, благосклонна е и на всичко хваща вяра, и на всичко се радва.
към текста >>
Любовта
дълго
търпи, благосклонна е и на всичко хваща вяра, и на всичко се радва.
Нека да бъдем чистосърдечни, искрени, дълготърпеливи и желающи доброто на всички. И Бог няма да закъснее да ни благослови. Аз зная, Господ е взел всичките мерки, за да ви пази всинца ви от лошите помисли. Радвайте се, Този, Който сега ви ръководи, е крепък. Господ ви е възлюбил всинца ви, бъдете прочее верни на тая любов.
Любовта
дълго
търпи, благосклонна е и на всичко хваща вяра, и на всичко се радва.
А това всичко е Бог. Поздравете всички приятели. Г-н и г-жа М. Недялкови, г-жиците Досеви и госп. Иванова и най-после и вази.
към текста >>
51.
Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.
, 22.08.1904 г.
Ако
дълго
търпя, то е за вашето добро, за да дойдете всички в познанието на истината.
Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г. Слово 1904, Варна Псалом 75:8."Защото в ръката на Господа има чаша руйно вино, пълно със смешение И от нея ще налее, даже дрождието му ще прецедят и ще пият всички нечестиви на земята." Следователно внимавайте във всичките си постъпки и не се отклонявайте от пътя си, понеже мъздевъздаянието ми не може да се отложи. Рано или късно всеки ще приеме заслуженото.
Ако
дълго
търпя, то е за вашето добро, за да дойдете всички в познанието на истината.
Не злоупотребявайте с тая моя добродетел, понеже за всяко злоупотребление ще понесете заслуженото. Не се старайте с вашата свобода да изнасилите моята. Вашите желания ще бъдат винаги задоволени, но вашите прищевки – винаги наказвани. "Добрите желания са от Божията воля, а прищевките са от человеческата" Притчи 10:11 "Устата на праведния са източник на живот." Това са те, добрите желания Те са неговата красота "А устата на нечестивия неправда ще покрие." Това са те, прищевките на човешките своеволия, на които заплатата са срам, позор. Ев.
към текста >>
52.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 20.11.1904 г.
Той носи всичко, което е дадено, и ще ви разправи
надълго
и широко.
Благодаря ви за обстоятелственото описание. Спасението на българския народ стои в неговото духовно събуждане. Вий желаете да ви пиша за някои неща, които стават тук. Това ще извърши за мен Бъчваров. Той ще мине през Търново в сегашната своя обиколка, която ще започне през идущата седмица.
Той носи всичко, което е дадено, и ще ви разправи
надълго
и широко.
Дотогава ще имате търпение. Той мина през особен изпит и това му се даде за добро. Тук приятелите са добре. Работата постепенно расте. Миналата неделя посетих сказката на Ников.
към текста >>
53.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
Брат Граблашев разказва още една случка с Учителя: Петър Дънов често отивал някъде за по-
дълго
време, без да каже къде ходи.
Учителят вече свирел много добре на цигулка и е свирел пред студентите. Там е имало един студент българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал на сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар. Той не използвал тази своя дарба и станал проповедник. И според него много загубил. Това го зная от сестра Райна Каназирева, лично от нея.
Брат Граблашев разказва още една случка с Учителя: Петър Дънов често отивал някъде за по-
дълго
време, без да каже къде ходи.
Брат Граблашев веднъж Го запитал къде отива и не може ли и той да отиде с Него. Учителят му казал, че може да го заведе със себе си, но при едно условие: Да не задава никакъв въпрос и нищо да не пита. Само да гледа и да слуша. Не след дълго време Учителят го поканил със себе си. Те пътували с влак, пътували по море, после се изкачили на една планина, вървяли много, стигнали високо в планината до едно езеро, в което имало остров и на който била построена къща.
към текста >>
Не след
дълго
време Учителят го поканил със себе си.
Това го зная от сестра Райна Каназирева, лично от нея. Брат Граблашев разказва още една случка с Учителя: Петър Дънов често отивал някъде за по-дълго време, без да каже къде ходи. Брат Граблашев веднъж Го запитал къде отива и не може ли и той да отиде с Него. Учителят му казал, че може да го заведе със себе си, но при едно условие: Да не задава никакъв въпрос и нищо да не пита. Само да гледа и да слуша.
Не след
дълго
време Учителят го поканил със себе си.
Те пътували с влак, пътували по море, после се изкачили на една планина, вървяли много, стигнали високо в планината до едно езеро, в което имало остров и на който била построена къща. Като дошли до езерото, на брега ги чакала лодка с лодкар, с която лодкарят ги завел до къщата. Къщата била доста голяма. Учителят бил посрещнат с голямо уважение и почит от жителите. Те говорели с Учителя на непознат език за брата.
към текста >>
Но и този салон не остана за
дълго
време да държи Учителят беседите си.
Нещо кафене-сладкарница беше. Оттогава аз редовно посещавах беседите. Там на стенографската маса аз видях Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Паша познавах от гимназията, тя ми беше учителка по химия в Първа девическа гимназия. Савка познавах от университета, защото бяхме състудентки по философия.
Но и този салон не остана за
дълго
време да държи Учителят беседите си.
Защото станало някакво недоразумение между тези, които купили салона и още същата година се върнахме на ул. „Опълченска" 66. Само, че стаята, в която Учителят държеше беседите не беше голяма. Малко хора поемаше, да се съберат в нея. Всички други стояха в коридора, а други вън на плочите на двора, пред прозореца, до който Учителят говореше Словото Си.
към текста >>
54.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 29.12.1904 г.
Църквата трябва да се съвземе и да изпълни своя
дълг
.
Любез. сест. М. Казакова, Писмото ви от 22 т.м. получих. Прочетох с внимание всичко. Обстановката на работите мен ми е ясна. Този народ трябва да се упътва и ръководи.
Църквата трябва да се съвземе и да изпълни своя
дълг
.
Ако тя се окаже вярна на своя Господар и приложи Неговите заповеди в живота, тя ще приеме определеното благословение от Бога. Православната църква на дело трябва да стане православна. Работа трябва засега на всички, а не глупави препия. Истината е ясна. Този Истина е Бог.
към текста >>
Той е винаги благият,
дълготърпеливият
, вселюбящият Господ, Който не презира никого.
А този Господ не е далеч, той е близо при всекиго, Неговият образ се намира във всяка душа. Стига кой и да е да поразрови в себе си по-дълбоко, да поочисти запрашената си душа и чертите на този образ ще изпъкнат ясно. Да, този Божествен образ е велик, Той повдига, Той оживява, Той показва какъв трябва да бъде всякой человек, всякой служител на този всевелик и всесилен Бог, Творец на вселената и Баща на всички Твари и Източник на всички блага. Само той е достоен за всяка любов. Към Него всички трябва да се обръщате, към Него трябва да гледате и Него да слушате.
Той е винаги благият,
дълготърпеливият
, вселюбящият Господ, Който не презира никого.
Той е навсякъде. Той живее в бащите, майките, сестрите, братята и приятелите, и учители, и служители. Той живее в душите на бедните, немощните, слабите и огорчените души, тях Той постоянно повдига и оживява и им дава сила и надежда, че Той е, Който избавлява. И Този Праведният Господ е дошъл да следи и оправи света и Негова Дух днес се тъй носи върху стихийните человешки духове, както едно време върху лицето на неустроената и неоформена земя. И от този хаос, от това человешко противоречие той ще произведе един строен и прекрасен свят, пълен с всички добрини и блага.
към текста >>
55.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
— Аз стоях
дълго
време на двора и го наблюдавах.
— Както го видях нощес, не приличаше на човек! Той беше Бог. Аз му забраних да говори пред хората по тези въпроси. Така може би му се е сторило. — Не можеш да ме разубедиш — ми каза той.
— Аз стоях
дълго
време на двора и го наблюдавах.
Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър. Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб. На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир. В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел.
към текста >>
Остана
дълго
време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси.
В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо. Аз ще почакам да се завърнат и да се запозная с гостенина ви”. Като се завърнаха, запозна се с Учителя.
Остана
дълго
време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси.
Учителя му каза: „Има и други сили извън земните, които помагат”. Това стана известно между другите офицери. Заинтересуваха се от Учителя и го поканиха да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На един от офицерите описа характера и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин.
към текста >>
Бъдете мъдри, бъдете и благоразумни и
дълготърпеливи
.
Адът се вълнува отдолу, но докато е Господ на кораба, няма защо да се боите. Нека се радват враговете. Това е техният час. Но тези, които са с нас, са повече. Времето не е далече, бъдещето ще покаже, че в Божиите решения, макар и да има забава, обаче отмена няма.
Бъдете мъдри, бъдете и благоразумни и
дълготърпеливи
.
Не давайте святи неща на тия, които не са готови, да не би да се възползуват лукавите за ваша суета. Укрепвайте във вярата, дръжте се крепко за Истината. Мен ще ми е много повече радостно да виждам вашата любов да се усилва към Господа, вашия ръководител, и да е съвършена, понеже това е и смисълът на живота. Желая да има мир и задружност помежду всинца ви. Мен ми са неприятни вътрешните раздори.
към текста >>
56.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 17.01.1905 г.
Бъдете мъдри, бъдете и благоразумни и
дълготърпеливи
.
Адът се вълнува отдолу, но докато е Господ на кораба, няма защо да се боите. Нека се радват враговете. Това е техният час. Но тези, които са с нас, са повече. Времето не е далече, бъдещето ще покаже, че в Божиите решения, макар и да има забава, обаче отмена няма.
Бъдете мъдри, бъдете и благоразумни и
дълготърпеливи
.
Не давайте святи неща на тия, които не са готови, да не би да се възползуват лукавите за ваша суета. Укрепвайте във вярата, дръжте се крепко за Истината. Мен ще ми е много повече радостно да виждам вашата любов да се усилва към Господа, вашия ръководител, и да е съвършена, понеже това е и смисълът на живота. Желая да има мир и задружност помежду всинца ви. Мен ми са неприятни вътрешните раздори.
към текста >>
57.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 19.01.1905 г.
Колкото по-
дълго
време живеете в добрия път на Божията любов, толкова по-дълбоко ще съзнаете ненаказаните Негови благости и милости.
София, 19. I. 1905 г. Любезни приятели Имайте постоянна вяра и упование и този, Който се грижи за вашето добро, ще ви изведе в безопасност. Не се страхувайте от временните промени на живота.
Колкото по-
дълго
време живеете в добрия път на Божията любов, толкова по-дълбоко ще съзнаете ненаказаните Негови благости и милости.
Бдящото око за вашия напредък е винаги будно. Вашият любещ Учител от горе ще улесни вашия път. Помнете, Той взема участие във вашия живот Със сърдечен поздрав. Ваш верен П.
към текста >>
58.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
— Аз стоях
дълго
време на двора и го наблюдавах.
— Както го видях нощес, не приличаше на човек! Той беше Бог. Аз му забраних да говори пред хората по тези въпроси. Така може би му се е сторило. — Не можеш да ме разубедиш — ми каза той.
— Аз стоях
дълго
време на двора и го наблюдавах.
Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър. Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб. На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир. В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел.
към текста >>
Остана
дълго
време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси.
В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо. Аз ще почакам да се завърнат и да се запозная с гостенина ви”. Като се завърнаха, запозна се с Учителя.
Остана
дълго
време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси.
Учителя му каза: „Има и други сили извън земните, които помагат”. Това стана известно между другите офицери. Заинтересуваха се от Учителя и го поканиха да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На един от офицерите описа характера и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин.
към текста >>
59.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 11.04.1905 г.
„Чистото сърце е негова извор." Аз ще дойда в Търново, след като завърша моята настояща обиколка, която ще трае доста
дълго
време.
София, 11. IV. 1905 г. Люб. сестро М. Казакова, Получих вашето последно писмо. Вървете напред, животът е подвиг, животът е училище.
„Чистото сърце е негова извор." Аз ще дойда в Търново, след като завърша моята настояща обиколка, която ще трае доста
дълго
време.
Бъдете спокойни, има кой да ви ръководи. През тази седмица напущам столицата за Русе, гдето ще се бавя за няколко дена, и от там ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете. Вярвам, ще прекарате весело светлите празници. Предайте моите искрени поздравления на г-н Дойнови и г-н Недялкови, а така също на Мария и Юрдана.
към текста >>
60.
Учителя заминава за Русе
, 13.04.1905 г.
„Чистото сърце е негова извор." Аз ще дойда в Търново, след като завърша моята настояща обиколка, която ще трае доста
дълго
време.
София, 11. IV. 1905 г. Люб. сестро М. Казакова, Получих вашето последно писмо. Вървете напред, животът е подвиг, животът е училище.
„Чистото сърце е негова извор." Аз ще дойда в Търново, след като завърша моята настояща обиколка, която ще трае доста
дълго
време.
Бъдете спокойни, има кой да ви ръководи. През тази седмица напущам столицата за Русе, гдето ще се бавя за няколко дена, и от там ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете. Вярвам, ще прекарате весело светлите празници. Предайте моите искрени поздравления на г-н Дойнови и г-н Недялкови, а така също на Мария и Юрдана.
към текста >>
61.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 31.03.1906 г.
Нравствените
дългове
, душевните недъзи, придобити от непослушание, са които правят духа слаб и разбит.
Когато тя е огрята от Божествената топлина, ней й е приятно, тъй както и на цветето е приятно, когато го грее Слънцето. Знайте, че все между хора ще живеете. Хората един от друг малко различават. Бъдете благодарни на Бога за всичко, което ви праща. Неволята е у самия человек.
Нравствените
дългове
, душевните недъзи, придобити от непослушание, са които правят духа слаб и разбит.
Желая да прекарате светлите празници щастливо и весело. Ват П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
62.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, София
, 25.04.1906 г.
Не трябва ли майката да носи своя зародиш
дълго
време скрит в своята утроба, преди да се оформи и развие, да расне и тогава да излезе на света?
Този, който мисли да воюва, трябва първо да седне и да премери силите си и да види дали може да издържи воюването. Защото славата се пада на този, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и размишляваш, и като дойдеш до едно вътрешно убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което се оставя, без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсне?
Не трябва ли майката да носи своя зародиш
дълго
време скрит в своята утроба, преди да се оформи и развие, да расне и тогава да излезе на света?
Знайте, че Небето сега всинца претегля и се изпитват сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете истинското знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знания. Само Неговият Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предаде знанието, да ви не заблуждава никой.
към текста >>
63.
Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев
, 07.1906 г.
И че през Казанлък скоро минал г-н Петър Дънов и че той и Дуков се срещнали с него и от
дългия
разговор, който водили с него, разбрали и се убедили, че той е един от „Учителите".
Абонирах се за него. Във вестника прочетох реклама за книгата „Окултен съновник" от Захари Желев. Тази книга много ми хареса. Писах на автора да ми отговори на няколко въпроса, като му казах, че съм член на Теософското общество и че съм близък със Софрони Ников. Той ми съобщи, че както той, тъй и казанлъшкият околийски лекар, д-р Христо Дуков, с когото редактират в-к „Обновление", са също членове на Теософското общество.
И че през Казанлък скоро минал г-н Петър Дънов и че той и Дуков се срещнали с него и от
дългия
разговор, който водили с него, разбрали и се убедили, че той е един от „Учителите".
И ми съобщи адреса му в София. Аз писах на г-н Дънов, като му обясних откога се познавам с него и му сложих едно портретче в писмото си, И го запитах къде и кога мога да се срещна с него. Той ми съобщи: Ако през Великденската ваканция не мога да отида в София, към 15 август да отида за среща с него в Търново, като ми съобщи адреса си там. Та през август 1911 г. се срещнахме на два пъти с него в Търново и водихме обширни разговори.
към текста >>
64.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 28.11.1906 г.
Не злоупотребете с Божието
дълготърпение
и не пренебрегвайте Божията милост.
Моята дума на две няма да стане. Аз съм решил да туря край на всички разпри. И кога дойде време да се гледат сметките, всякой ще приеме своето. Моята душа се отвращава от злото. Използвайте времето, дните, които ви са дадени да преживеете, са дни на благодат.
Не злоупотребете с Божието
дълготърпение
и не пренебрегвайте Божията милост.
Вий трябва да сте изпълнени с признателност, че сега Бог ви е изпратил на земята и че ви е облякъл с дрехата на живота да се радвате и веселите на всичките Негови дела. Какви богатства лежат скрити в дълбините на вашите души, а вий още не съзнавате това. Този свят е създаден за добрите хора и те ще го наследят най-после. Развивайте умовете си, упражнявайте сърцата си в добро и душите си в святост и Духът ще благоволи във вас. Погледнете на птиците небесни, обърнете внимание на пчелите и вземете пример.
към текста >>
65.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови (Картичка)
, 20.07.1907 г.
Ще живее
дълго
време, но трябва да се пази.
1.VIII.1907 г. Тръгнете на 12. VIII. за Варна. В плика са сложени още три покани за събора във Варна със същия текст: за Мария Казакова, за Анастас Бойнов и за Елена Иларинова. В същия плик е сложена и следната бележка: Няма за какво да се безпокои за бъдещето си, понеже ще има наследство.
Ще живее
дълго
време, но трябва да се пази.
Изобретателността — добре развита и има способност към домакинството. Чувствата на любовта преобладават. Край. Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>
66.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
”
Дълго
се обмисляха тези думи на Учителя.
През 1915 г. , доколкото си спомням, един от пролетните месеци в общо заседание на братята-членове се взе решение, че е необходимо вече да се построи собствен салон за занятията на Братството. Беше определено едно празно място за този строеж – собственост на брат и сестра, членове на Братството, а суми за строежа да се дадат от другите братя членове на обществото. Това решение протоколирано и одобрено от Учителя, не можа да се реализира. Един ден Учителят каза: „За салон да си построите нямаше единодушие” – и твърдо добави – „У вас в Бургас, един ще построи салона!
”
Дълго
се обмисляха тези думи на Учителя.
Настъпи войната 1915-1918 г., после мирът през 1919 г. – и все събранията се правеха в частни домове на членове на Братството. През 1926 г. се отстъпи частното жилище, собственост на един брат на ул. „Цар Симеон” №25, впоследствие №35 и на ул.
към текста >>
67.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 19 август - понеделник
, 19.08.1907 г.
Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята благост, изявил Си ни милостта Си и виждаме
дълготърпението
Ти, показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята доброта, посочил Си ни Истината и виждаме Твоята святост, изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда, научил Си ни на всяка Мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела, обърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде, просветил Си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри, опасал Си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество.
Всичкото ваше страдание ще преобърна в Радост и веселие. Да бъдете верни на това, което сега ви се дава, и ако се окажете верни на малкото, ще приемете и многото. Да просветнат така вашите дела, щото като ги видят човеците, да прославят Отца вашего, който е на Небеса. Да се не смущавате, да се не тревожите за нищо, защото от началото Той е изготвил всичко за вас и никога не трябва да забравяте своето призвание, за което сте пратени на Земята.Подир тези думи Господни се поклонихме по три пъти и слязохме долу в салона, гдето в 6 ч. сутринта се сложи закуска, подир която г-н Дънов ни продиктува следующото:Хвала Господи, Боже наш, душата ни има тихо упование на Теб.
Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята благост, изявил Си ни милостта Си и виждаме
дълготърпението
Ти, показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята доброта, посочил Си ни Истината и виждаме Твоята святост, изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда, научил Си ни на всяка Мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела, обърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде, просветил Си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри, опасал Си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество.
И след всичките добрини и благости, които Си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна Пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижливост, с която Си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благий Господи, Великий Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукаваго.
към текста >>
68.
Учителя дава молитвата 'Хвала' на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата)
, 19.08.1907 г.
Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята благост, изявил Си ни милостта Си и виждаме
дълготърпението
Ти, показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята доброта, посочил Си ни Истината и виждаме Твоята святост, изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда, научил Си ни на всяка Мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела, обърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде, просветил Си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри, опасал Си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество.
Учителя дава молитвата "Хвала" на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата) Откъс от протокола, воден от Димитър Голев, 19 август, неделя: ....в 6 ч. сутринта се сложи закуска, подир която г-н Дънов ни продиктува следующото:Хвала Господи, Боже наш, душата ни има тихо упование на Теб.
Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята благост, изявил Си ни милостта Си и виждаме
дълготърпението
Ти, показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята доброта, посочил Си ни Истината и виждаме Твоята святост, изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда, научил Си ни на всяка Мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела, обърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде, просветил Си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри, опасал Си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество.
И след всичките добрини и благости, които Си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна Пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижливост, с която Си ни заобиколил. 19 август, понеделник Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г. от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)"
към текста >>
69.
Учителя участва в неделно събрание, София, 14 октомври, неделя
, 14.10.1907 г.
Ако от горе се реши да ви дават някои мисли, то ще бъде за ваше добро, но тия мисли, които ви заобикалят, са мисли на вашето минало, които вие сами сте създали и сега в този живот трябва да си ги изплатите, тъй като в миналото прераждане сте направили тези
дългове
, които сега ще изплащате.
Всяка мисъл е свързана или с кислород, или с азот и колкото по-лош е човек, толкова повече азот има, а колкото е по-добър, толкова повече кислород има. Бог иска от нас да разбираме и приемаме, че няма за нас нещо невъзможно и тогава ще бъдем силни. Стъпката, която сте вземали, е да учите един урок и ако вие не обърнете внимание, ще ви турнат на операция.Нали трябва да се направи опорна точка, на която да се тури лостът, и тази опорна точка трябва да се причука яко? Не сте още вникнали да разбирате вашето призвание. Не бива да се плашите, че ще умрете; в заблуждение е този, който казва, че ще умре; нито пък бива да се плашите, че ще умрете гладни.
Ако от горе се реши да ви дават някои мисли, то ще бъде за ваше добро, но тия мисли, които ви заобикалят, са мисли на вашето минало, които вие сами сте създали и сега в този живот трябва да си ги изплатите, тъй като в миналото прераждане сте направили тези
дългове
, които сега ще изплащате.
Трябва най-напред да изчистите кармата си. И ако сега изгубите момента на живота, трябва да се скитате най-малко 1000 или 2000 години, но това по принцип говоря, а нямам предвид никого от вас. Ако евреите се бяха обърнали към Господа, щеше да бъде по-леко за тях и изкупителното дело пак щеше да стане.През тази година ще гледате да нямате и да не допускате никакви мисли за яд. Себелюбието, страхът, гневът са такива клетки, които държат духа. Духът още не е дошъл у вас.
към текста >>
70.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 24.12.1907 г.
Ако речем да приложим Божията правда и да почнем да търсим кой е крив и кой е прав, тя ще иде
надълго
и нашироко.
Хранете гладните, а не ситите. Молете се и уповавайте на Господа и Той ще Ви изведе безопасно през всичките мъчнотии. Стиховете може да ги дадете и на другите, но само на тези, които имат нужда. Всякой — на своята работа. Не се занимавайте с грешките си един на друг.
Ако речем да приложим Божията правда и да почнем да търсим кой е крив и кой е прав, тя ще иде
надълго
и нашироко.
Времето и животът ще Ви научи всички как да разбирате Истината. При това ще Ви научи и как да се обхождате и със себе си, и с другите. Важното е душата да се развива и усъвършенствува. Важното е дървото, не сянката. Кой какво казва, оставете за негова сметка.
към текста >>
71.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 19.05.1908 г.
Настоящето брожение може или да подтикне работите напред, или да ги задържи назад
задълго
.
Случва се често, когато се сее доброто семе, враждебник посява и плевелите. Във всичко се изисква Мъдрост и знание. Спазвания на основните искания. Невидимият свят работи. Съвременното человечество наближава да излезе из тесните рамки на египетското робство.
Настоящето брожение може или да подтикне работите напред, или да ги задържи назад
задълго
.
Трябва под краката добра почва, за да даде семето добра жетва. Чистота в живота, чистота в мислите, чистота в желанията. Само тогава Бог в нас работи. Не се заблуждавайте само със своите деца. Человеческото естество е капризно, а человеческото сърце ― непостояно.
към текста >>
72.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 7.10.1908 г.
Человеците често на земята търсят своето нещастие за някаква си мнима слава, за някаква привидна сянка, а забравят своя
дълг
към Бога, человеците и своята душа.
Работите ще се уредят по най-добрия начин. От горе засега имат пред вид МИРА И НАПРЕДЪКА НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Благоприятното време за полезна работа трябва да се използува. Ако прегрешенията на хората станат навсякъде нетърпими, тогава мирът може да се наруши. Засега се има голяма надежда за един общ обрат на работите в това направление и работят да спрат едно голямо зло, което може да разруши много человешки сърца и да сломи много души, които едва се повдигат.
Человеците често на земята търсят своето нещастие за някаква си мнима слава, за някаква привидна сянка, а забравят своя
дълг
към Бога, человеците и своята душа.
Но има и души напреднали, които разбират за благото на човешкия род. Моят поздрав на К. и брат ви, и вам. П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
73.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 17.11.1908 г.
И в очакването времето се вижда
дълго
.
София, 17. XI. 1908 г. Л.Е.К.И. Навярно вий все още очаквате ЖИВОТА НА ХРИСТА.
И в очакването времето се вижда
дълго
.
Но при такива случаи е потребно търпението. Само тогава идва сполуката в живота. С днешната поща ви изпращам книгата и надявам се да останете благодарна. Само една добра мисъл по някой път съставлява голямо богатство за една жаждующа душа. Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и възрастяват.
към текста >>
74.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 10.04.1909 г.
Долините най-късно получават слънчевите лъчи, но най-
дълго
задържат неговата топлина.
Сенките се образуват от предметите при силната светлина. Облаците - от силните изпарения на влагата. Високите върхове са голи, а долините - обраснали. Но едните и другите си имат мястото на земята. Високите върхове най-рано получават светлите лъчи на Слънцето, но най-малко задържат неговата топлина.
Долините най-късно получават слънчевите лъчи, но най-
дълго
задържат неговата топлина.
Така е и с хората. Някои мязат на планински върхове, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно. Всяко нещо на своето място. Високите върхове - това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце. Человек трябва да е благодарен на своя Създател, че Той е направил всичко в природата да съдействува за добро.
към текста >>
75.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август
, 16.08.1909 г.
Дългогодишен
ръководител на Русенското братство, основател на комуна в Свирчовица, инициатор на първата юридическа регистрация и устав на Общество „Бяло Братство“ в гр.
Методистки евангелски проповедник. В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко училище. Завършва земния си път на 28 ноември 1918 г.35 Никола Ватев (1873–1957) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в с. Ново село, Троянско, завършва земния си път в Русе.
Дългогодишен
ръководител на Русенското братство, основател на комуна в Свирчовица, инициатор на първата юридическа регистрация и устав на Общество „Бяло Братство“ в гр.
Русе през 1921 г. Работил като военен ковчежник и чиновник. Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т. 6, София, 1996).36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник.37 Сава Великов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна. 38 Основата – в протокола на П.
към текста >>
76.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
- Това е само една икономия, за да не влезем в
дългове
.
Често пъти в духовния свят в тия неща става обмяна. Например вие давате добри мисли, а отгоре ви дават материални улеснения Най-сетне, след обмяната, която става доброволно и вследствие на която обмяна човек може да става богат, тогава само той вижда, че една печалба не е едно богатство, обаче щом го поиска, отгоре му се дава. Затова в желанията си, които искате да използувате, гледайте обмяната и залогът да са чисти. Съвременното богатство тук е пратено отгоре и виждате колко жито имаме ежегодно, плодове и др.Васил УзуноВ пита: - Какво отношение има духовното развитие за човека отказването му от всичко в света? ,Не е ли това доброволен отказ от всичко?
- Това е само една икономия, за да не влезем в
дългове
.
Христос никъде не казва, че трябва да сме бедни, а това, що казва за камилата с иглените уши, с това не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие, но иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие.По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, на тази мисъл трябва да й дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да се определи ясно какво се иска, а не повидимому да показваме смирение, че нищо не искаме, а всьщност роптаете в себе си, че ви не дават каквото ви е нужно. Такова благочестие е фалшиво благочестие. Небето иска от нас желанието ни напълно да бъде определено и оформено.
към текста >>
Не ще да мине
дълго
време да не се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят.
Всичко, което си придобил и което имаш, е дар, дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за добро както за себе си, така и за другите. А Бог, Който живее в тебе, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти покаже Своя си път и ще ти покаже начина, по който да проумяваш делата Му.Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение.
Не ще да мине
дълго
време да не се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят.
Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда до съприкосновение с друг живот много по-богат, отколкото първия.Така и ти, без да се впущаш надълго, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат в действителност.
към текста >>
Такова състояние я довежда до съприкосновение с друг живот много по-богат, отколкото първия.Така и ти, без да се впущаш
надълго
, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго освен от Бога.
Той ще ти покаже Своя си път и ще ти покаже начина, по който да проумяваш делата Му.Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще да мине дълго време да не се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро.
Такова състояние я довежда до съприкосновение с друг живот много по-богат, отколкото първия.Така и ти, без да се впущаш
надълго
, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго освен от Бога.
Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат в действителност. Твоите минали желания трябва да се въплотят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.Обаче, да се даде действителност на живота ти, трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната любов може да роди нещо ново в тебе. Ето в това преддверие на Божия дом те очаква това, което желаеш. Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание.
към текста >>
Това е само една икономия, за да не се влиза в
дългове
.
Затова в желанието си, което искате да използвате, гледайте обмяната и залогът да са честни. Съвременното богатство е пратено Отгоре. Вижте колко имате ежегодно жито, плодове и прочее.В. Узунов: Какво отношение има за духовното развитие на човека отказването му от всичко в света? Не е ли това доброволен отказ от всичко?
Това е само една икономия, за да не се влиза в
дългове
.
Христос никъде не казва, че трябва да има бедни. А това, дето е казано за камилата в иглените уши, с това Той не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие. С това иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие. По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, ние трябва да й дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от Невидимия свят, трябва да се оформи, т.е.
към текста >>
Не ще мине
дълго
и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят.
Следователно гледай да го употребяваш за Добро – както за себе си, така и за другите. А Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение.
Не ще мине
дълго
и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят.
Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност.
към текста >>
77.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август
, 19.08.1909 г.
Открил си ни пътищата Си и виждаме Твоята благост; проявил си ни милостта си и виждаме
дълготьрпението
Ти; показал си ни любовта Си и виждаме Твоята доброта; посочил си ни истината и виждаме Твоята святост; изявил си ни името Си и виждаме Твоята правда; научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцето ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни със силата Си и гледаме Твоето могъщество.И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята любов.
Молбата бе за българското духовенство и православната църква, за българския народ, за неговото духовно развитие, за учителите и учащата се младеж, за цялото славянство, за всичките други народи, които съдействуват за идването на Царството Божие. Г-н Дънов каза: - Ще почнем с „Хвалата" (Хвапение) и ще благодарим на Бога за всичките милости и благости. Хвала(Хваление) „Господи Боже наш, душата ни тихо уповава на Тебе.
Открил си ни пътищата Си и виждаме Твоята благост; проявил си ни милостта си и виждаме
дълготьрпението
Ти; показал си ни любовта Си и виждаме Твоята доброта; посочил си ни истината и виждаме Твоята святост; изявил си ни името Си и виждаме Твоята правда; научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцето ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни със силата Си и гледаме Твоето могъщество.И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята любов.
Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижпивост, с които си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда.Благи Господи, Велики Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукавия. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век да те славим. Господи, Който си неизменен, закрепи нашите братя и сестри, за да пребъдем всичките в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно, както Ти и Отец и да Те прославим с плодовете на живота си пред человеците.Благи Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благоволения всеки ден.
към текста >>
78.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 2.12.1909 г.
Вън от това ония в кораба не трябва да малодушевствуват, но да изпълнят своя
дълг
, както се иска, и да останат верни на своето звание докрай.
Люб. д-р Дуков, Животът на земята се вижда да е сплетен от много нишки и тъкани, които го правят тъмен и непонятен. Много събития, случки, постъпки, деяния, стремежи зли и добри, мисли и желания низки и възвишени, са видоизменили неговата първоначална чистота, следствие на което сега се появяват неговите пертурбации. Корабът, който се намира всред развълнувания океан, две неща са му потребни: здравото на устройството и умението на капитана да го направлява. Няма ли тия качества, вълните решават въпроса.
Вън от това ония в кораба не трябва да малодушевствуват, но да изпълнят своя
дълг
, както се иска, и да останат верни на своето звание докрай.
Във време на тежки изпити и страдания в человешката душа се събуждат най-благородните и възвишени качества и се развиват за нейно добро. Това, което от гледището на земния живот съставлява лишение, за бъдещия това е придобивка. Имайте вяра, ний ще сторим това, което е най- добро. Гледайте нагоре и напред, защото избавлението е оттам. Трябва да се очисти человешката душа и да стане годна за Божествения живот.
към текста >>
79.
Писмо на Учителя до Христо Тончев, 1910 г.,
, 1910 г.
И колкото человек живее по-
дълго
време в нейната атмосфера, толкова по-добре той се освежава и закрепва в Истината, която го прави свободен.
Получих твоето писмо. Желая вий да растете и да се повдигате духом, да изобилствувате с плодовете на Духа. Това е смисълът на живота. В Любовта има радост и веселие. Тя е бодрост на душата и сила на ума, и здраве на тялото.
И колкото человек живее по-
дълго
време в нейната атмосфера, толкова по-добре той се освежава и закрепва в Истината, която го прави свободен.
Под нейните лъчи душата добива това, което желае. Да сме винаги в съгласие и мир с Небето, това е щастие и блаженство. Пребъдвайте в Истината и тя във вас. Поздрав на всички. В. В.
към текста >>
80.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1910 г.
Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една
дълга
новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров.
А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата.
Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една
дълга
новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров.
Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П. Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази: — Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове.Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: — Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е.
към текста >>
81.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1910 г.
Сега де почакаме.Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо,
дълготърпение
, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата „изпълнение“.
Това е забележка на Духа, Който ви желае доброто и иска да се не поддавате на духовете, които ви не мислят доброто. Законът е такъв, че за погрешките, които правите, на вас, ако удрят по една, на мен стоварват по три плесници. Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и празни торби. Има дух, който всяка година е много и много крал, но тази година не искам да му дадем да краде. Вследствие на тия спънки и недоразумения нашите приятели от Горе закъсняха да се явят днес, а с тях щяха да се яват и д-р Миркович, и Мария Казакова, но закъсняха.
Сега де почакаме.Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо,
дълготърпение
, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата „изпълнение“.
Срещу всяка дума се постави номер по ред. Така срещу думата „Господ“, написана най-напред от Пеню Киров, се постави цифрата 1. (Редът, по който се написаха думите, вървя от дясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов). Срещу думата „правда“, написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2.
към текста >>
Срещу „послушание“ се постави 4; срещу любов — 5; срещу милост — 6; срещу послушание — 7; смирение — 8; възвишение — 9; чудо — 10;
дълготърпение
— 11; надежда — 12; вяра — 13; мъдрост — 14; помощ — 15; смирение — 16; милосърдие — 17; правда — 18; смирение —19; любов — 20; слава — 21; милост — 22; любов — 23; сърце — 24; живот — 25; свят — 26; търпение — 27; съзнание — 28; а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение“ се тури цифрата 29.
(Редът, по който се написаха думите, вървя от дясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов). Срещу думата „правда“, написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2. Срещу думата „смирение“, написана от П. Гумнеров, се означи цифрата 3.
Срещу „послушание“ се постави 4; срещу любов — 5; срещу милост — 6; срещу послушание — 7; смирение — 8; възвишение — 9; чудо — 10;
дълготърпение
— 11; надежда — 12; вяра — 13; мъдрост — 14; помощ — 15; смирение — 16; милосърдие — 17; правда — 18; смирение —19; любов — 20; слава — 21; милост — 22; любов — 23; сърце — 24; живот — 25; свят — 26; търпение — 27; съзнание — 28; а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение“ се тури цифрата 29.
По разпоредба на г-н Дънов всички горни числа от 1 до 29 се изписаха по отделно на 29 книжки, от които всякой от нас взема по една, като един вид жребий. Като си вземахме всякой един по една книжка, върху която беше написана една от горните цифри, г-н Дънов произнесе следната реч, разбрана и схваната така: — Върху отношението на написаното ще бъде текстът на словото — това с а духове, които работят чрез вас. Първото число е Господ. Господ — това е първото Същество, Което излиза о т Бога, от безпределния, незнайния Бог.
към текста >>
Първият Бог е
дълготърпението
и То е
дълготърпеливо
спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна.
С думата „чудо“ иска да се каже Господ да извади истината и да я покаже на света. Страданието, например, е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват. Тия две числа воюват.
Първият Бог е
дълготърпението
и То е
дълготърпеливо
спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна.
Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплотява в двете, т а сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Тринайсет. Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал. Четиринайсет — то представлява две числа по седем. То е мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство.
към текста >>
Тук едното се въплотява в двете, т а сега Той
дълготърпи
пакостите, които ние правим.
Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват. Тия две числа воюват. Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията.
Тук едното се въплотява в двете, т а сега Той
дълготърпи
пакостите, които ние правим.
Тринайсет. Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал. Четиринайсет — то представлява две числа по седем. То е мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство. Значи, при всичките животни, които са искали да придобият знание и мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е мъдростта. Всичките сили, които работят в полето на мъдростта, си имат свой ръководител.
към текста >>
Заповедта на Духа е: многото и
дълги
молитви пред хората ги избягвайте.
Поклон никога не бива да се прави, гдето виждат хората. Гдето се прави поклон на нечисто място, там е опасно. Никога не се молете, когато лежите, Това Духът не обича. Духът ви казва тия неща, за да се не създава у вас вътрешна мъчнотия. Няма нужда ние да си доставяме непотребни изкушения, защото, както казва и Христос, доста е на деня неговото зло.
Заповедта на Духа е: многото и
дълги
молитви пред хората ги избягвайте.
Кратки, много кратки! За черкуването. Ако отиваш в църква, била тя каквато и да е — православна, протестантска, католическа и пр., с намерение да се ползуваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре — в права посока си. Изобщо, когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепява духовно от черкуването.
към текста >>
Тези 1400 души са, които от червей ще преминат в пеперуда, а другите ще останат още
дълго
време като буби да ги храните още.
Това е то българският народ. Те са силата. Възкресение, то значи човек да се сее наново. Значи, 1400 души българи има да се сеят наново. Те са тези, в които Духът се е вселил и очакват своето пълно раждане.
Тези 1400 души са, които от червей ще преминат в пеперуда, а другите ще останат още
дълго
време като буби да ги храните още.
Първо възкресение и второ възкресение. В първото възкресение са тия, които ще знаят да дохождат, да оставят своето тяло и доброволно да се връщат. Второто възкресение е завършването на човешката еволюция, когато земята ще запустее, та няма да има условие за развитие. Начина, по който ще се яви Христос за предстоящото съживяване, Духът не иска да каже. После, дали вие ще бъдете с тия си тела или не, когато се яви Христос, и на това Духът не иска да отговори.
към текста >>
82.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (наряд + снимка на част от писмото)
, 16.08.1910 г.
11.
Дълготърпение
6. Милост 7. Послушание 8. Смирение 9. Възвишение 10. Чудо
11.
Дълготърпение
12. Надежда 13. Вяра 14, Мъдрост 15. Помощ 16. Смирение 17.
към текста >>
83.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1910 г.
Някои от вас, зная това, пъшкат от
дълговете
си, но тия
дългове
ги имат знаете ли защо?
И ако разберем така живота, ще ни настане светлина и виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно, защото „на когото е много дадено, много се и иска“, а на вас щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска. Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг. И понеже вие сте, които се готвите за небето и за духовния свят, то членовете от духовната Верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция; но вие трябва да докажете, че заслужавате това. Ще работите в света всякой в своето място.
Някои от вас, зная това, пъшкат от
дълговете
си, но тия
дългове
ги имат знаете ли защо?
Причините на всичко това ви са известни. Така щото, ще оставим теоретическата страна на въпроса и ще пристъпим към работа. По-добре да работим малко, отколкото да имаме велики проекти. Имаме няколко приятели, които са в затруднено положение и за които Веригата трябва да пожелае, но не само че трябва да им пожелае; но дълбоко да пожелае, щото на всякой един от тях да се помогне. Ние трябва да помагаме на хората.
към текста >>
Явил се на определения час пред него и лордът му опростил
дълговете
.
И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал 400-500 длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание. Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости. Продължавали да разговарят върху характера на лорда и остро да го критикуват и, така увлечени, нито един не се явил пред лорда. Изведнъж дохожда един бедняк, дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настъпил.
Явил се на определения час пред него и лордът му опростил
дълговете
.
Много често тази история се повтаря и с нас: когато имаме очевидна и явна нужда, ние започнем да размишляваме и философствуваме, че сме недостойни, че Господ няма да ни послуша, че няма да се занимава с нас и пр. и пр. Та виждате, че съмненията и колебанията са, които ни препятствуват.Васил Узунов: „Тази година детето ми се разболя, Молих се, глас обаче в мене ми дума: Няма да те послушат, няма, няма. Питам аз: мое ли е с ъмнението или чуждо? “
към текста >>
84.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 24.05.1911 г.
Да богатеете в небесните блага във всяка радост, мир,
дълготърпение
вяра, смирение и в силата на Неговото Слово.
Всичко работи за добро и от всяко нещо в животът трябва да се извади по една поука, да се уякчи сърдцето, да се възпита волята и да се облагороди умът. Дръжте се така в съгласие с Небето и Аз ще ви съдействувам. Не се поддавайте на големите влияния и внушения отвън. Дръжте в постоянна връзка с Господа, Който работи навсякъде. Защото Неговата воля е вий да растете във всяко добро давание.
Да богатеете в небесните блага във всяка радост, мир,
дълготърпение
вяра, смирение и в силата на Неговото Слово.
Бодрост на духът това препоръчвам на всички ви. С време всичките настоящи мъчнотии, страдания, спънки, неприятности ще се преобърнат в блага и тогава ще разберете непостижимата Божия Мъдрост и неиследимите Негови подтици. Поздрав на всички! Ваш верен. П. К. Дънов.
към текста >>
85.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Търново
, 21.06.1911 г.
Тогава можем да поговорим по-
надълго
върху някои въпроси, които засягат бъдещето на человешката душа.
Поръчал съм за няколко и кога ми ги изпратят, ще ви пратя. За тревите ще поговорим кога се срещнем. Той е въпрос обширен и иска се време. Имам предвид да посетя Севлиево, но кога ще може да сторя това не мога да кажа. Аз ще се побавя в Търново, ако ви се удаде случай, може да дойдете към края на този месец или пък в началото на август.
Тогава можем да поговорим по-
надълго
върху някои въпроси, които засягат бъдещето на человешката душа.
Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и птица без крила. Подвизавайте се в добрия път. Бъдещето е на добрите хора. Да укрепне вашата вяра и религията за вас да стане един вътрешен опит и Бог една вътрешна необходимост за вашата душа, тъй както светлината на физическия свят е необходима потреба за окото. Ваш верен
към текста >>
86.
Писмо на Учителя до Никола Ватев
, 28.07.1911 г.
Аз ще ви говоря по на
дълго
, кога ви срещна.
Той има власт и да дава и да взема. Вам се вижда това странно. Благодарете Му и се молете да преобърне всичко за добро. Вашето дете сега е в един свят много по-добър от тоя. В живота на всяка душа на земята са отредени по някои работи да извърши.
Аз ще ви говоря по на
дълго
, кога ви срещна.
Стига да сте разбрали моята задача. Тя е да имате повече любов към Господа и към вашите ближни. Когато човек греши, така умира от духовния свят. Господ иска да ви привлече по-близо до Себе Си. Слушайте думите ми и те ще се преобърнат в сила и живот за вашите души.
към текста >>
87.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1911 г.
Той е благ и
дълготърпелив
към всички.
Имайте пълна и съвършена вяра в Отца.. Отец на Виделината, от Когото произтичат всичките блага на земята, Който ви е пратил на земята да се учите в послушание, желае да растете в Неговата истина. Тази истина ще ви направи свободни. В тази истина Аз пребъдвам; така и вие пребъдвайте, както и Аз. Помнете: скърбите — това са Божията повдигающа се ръка за вас; мъчнотиите — това са Божиите благословения, които ви се пращат. Отец Мой ви люби, бъдете и вие подобни Нему.
Той е благ и
дълготърпелив
към всички.
Старайте се и вие да следвате Неговите пътеки. Любовта — това е животът; тя е вътрешната връзка на небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на живота. Вашите тела, това са храм на Бога; вашите души, това са камъните, които образуват небето; вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си.
към текста >>
Любовта
дълготърпи
, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко превожда в дома на Отца.
Мир на вашите души. Аз ще ви дам този мир, който светът не може да ви даде. Когато завършите вашето поприще на земята, Отец Сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка радост и веселие. Молете се да възтържествува Божията добродетел; да възтържествува Божията правда; да възтържествува Божията Любов и да се прояви; да възтържествува Божията мъдрост и да се прослави Господ в Своите дела; да възтържествува Божията истина и чрез нея Господ да озари света; да възтържествува Божият живот и чрез него да ви се дадат всичките блага; да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца вашего, на Бога Моего и Бога вашего — да се възцари Той и да бъде все и вся. Чада, имайте любов помежду си.
Любовта
дълготърпи
, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко превожда в дома на Отца.
Слушайте този глас на любовта! Оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот! Само тя е в сила да премахне неугасяемото зло, което разрушава човешкия живот. Не се поддавайте на тази съблазън; не се трудете да обърнете камъните в хляб; не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество; не Го изкушавайте в безразсъдности! Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е само Господ.
към текста >>
88.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1911 г.
Единадесетия — за здравето и
дълголетието
на верующите.
Шестия — за възкресението на човешката душа. Седмия — за въздигането на човешкия дух. Осмия — за българския народ. Деветия — за славянството. Десетия — за человечесвото.
Единадесетия — за здравето и
дълголетието
на верующите.
А дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божествената Любов. Петъците ще започнете да пазите още от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следующия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или кога постите, или сте постили. Ще мълчите.
към текста >>
Той в
дългото
минало ви е крепил и подкрепвал, грижил се е за вашите родители, самите вас и вашите деца и винаги е работил над вас, докато ви доведе в това състояние.
Ами че кой ви е свързал с мен? Министри в света не мога да ви направя. А защо тогава сте тук? Защото Господ ви е събрал и затова Той, Господ, Който ви е събрал, ще ви благослови. Вие дължите Нему тази светлина и тази благодат.
Той в
дългото
минало ви е крепил и подкрепвал, грижил се е за вашите родители, самите вас и вашите деца и винаги е работил над вас, докато ви доведе в това състояние.
И така, Христос е в България, между вас и с вас. Той е, Който подига българския народ. Един ден ще Го видите; Той ще ви се открие така, както се е открил на своите ученици след възкресението Си. Любовта е обща за всичките, а милосърдието — специална добродетел, която можеш да покажеш в особени случаи.Заседанието се отложи до довечера, в 9 часа. В 9 часа вечерта събранието продължи.
към текста >>
А че страда Господ явствува от това, че ние Го наричаме
дълготърпелив
.
Страданието, това е копане на душата, също както една земя, ако не се копае, няма да роди нищо. И онези, които не искат да страдат, няма в нищо да прогресират. Ако някой от вас не иска да страда, то защо е дошъл на земята? По-добре да си седеше в небето. Той е дошъл тук на земята да се подига, а пък ще се подига само чрез страдания, също както страда и Господ.
А че страда Господ явствува от това, че ние Го наричаме
дълготърпелив
.
И така, първата стъпка е слизане, втората е, която сега минавате, а третата е любовта. Тия три стъпки съответствуват в Християнството на седем стъпки: първата е пътят към обръщането, което значи да изменим посоката. Втората стъпка, на която приличат горните три велики стъпки в живота, е покаянието или преглеждането на стари сметки, т.е., да си признае човек, че е поел известно задължение, което трябва да изпълни. Третата стъпка — то е спасението, т.е., придобиване здраве на душата. Четвъртата стъпка е възраждането.
към текста >>
89.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1911 г.
Да кажем, че някой има 200 хиляди лева
дълг
и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак Господу ще се уповава за избавление, тогава непременно ще бъде такъв избавен.
Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня. Днешният ден характеризира положението на Веригата. (Целият ден днес е облачно и дъждовито, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд казва, че вие не сте готови за Господнята трапеза; защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият. Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и волята Божия; а пък в контракта, знаете, ако не е определен, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо, отношенията в контракта между нас и Бога трябва да бъдат напълно определени.
Да кажем, че някой има 200 хиляди лева
дълг
и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак Господу ще се уповава за избавление, тогава непременно ще бъде такъв избавен.
Та всякой от вас, който е в тежко положение, нека си направи насаме контракт с Бога и да се посвети на Него, защото Школата, в която сте турени, е християнска, мистическа, философска, научна школа. „Християнска“ — да можем да приемем закона за другите; „окултна“— да можем да приемем закона за наша полза; а „научна“ — тя е опитната страна. Най-доброто, най-практическият и целесъобразен път за вас е да направите таен договор с Бога, за да ви помогне. Иван Кронщатски5 беше наглед глупав човек, но като се посвети, Господ разтвори ума му. Така стана и с Толстоя, който кулминира, след като се посвети.
към текста >>
Пита се: добре ли е сторила, като се е така хванала за
дълг
, когато не е имала средствата пред себе си?
Права е поговорката, която казва: „Аз мога, кон може, но когато Господ не поможе, нищо не можем стори“, защото действително е, че на физическото поле човеку му трябват материални средства и ум. И както всякога. така и тази година ние ще имаме работа с лоши хора, които знаят да ни въздействуват. Като например, яви се у нас мисъл да помогнем някому, но мислите на лошите хора парализират тази наша добра мисъл и ние като че ли неволно някак отлагаме доброто ни дело. Една мома се явява при мене и ми разправя следната история: принудена била да си излезе из дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си: но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството.
Пита се: добре ли е сторила, като се е така хванала за
дълг
, когато не е имала средствата пред себе си?
Да, добре е сторила, защото ако твоето утеснение избави ближния ти от гибел, добре струваш, че се доброволно утесняваш. И питам аз тази мома: ами от где ще вземеш тия пари, за да ги изплатиш? Отговори ми спокойно: „Господ ще ми помогне.“ Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление да се притичваме на помощ на другиго и тогава Господ ще ни помага. И после, ние всички трябва да имаме стремеж да се приближаваме един към други, без да имаме желание да се използуваме един другиго.На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори:
към текста >>
90.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1911 г.
Някога се плашим от болести,
дългове
, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта.
Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, та да знаем как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е и казано „Не се съпротивете злому“ и това е много право, защото ако се противиш на своя господар, ще го накараш да те бие повече. Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше работите да са така, но като сме под особени условия — паднали от Бога и излезли из небето, то затова сме и в това положение. Ами че ние не сме още завладели света, а има още доста голяма работа. През тази година, когато ви дойде някоя мъчнотия, поспрете се и помислете.
Някога се плашим от болести,
дългове
, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта.
Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо. Много пъти ние не искаме да ни вземат лозето, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото? Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето така седи голата действителност.
към текста >>
Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост,
дълготърпение
и изобщо за благата, които ни е дарил.
И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат, както евреите. Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон.
Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост,
дълготърпение
и изобщо за благата, които ни е дарил.
Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело.
към текста >>
Някога се плашим от болести,
дългове
, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта.
Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, та да знаем как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е и казано „Не се съпротивете злому“ и това е много право, защото ако се противиш на своя господар, ще го накараш да те бие повече. Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше работите да са така, но като сме под особени условия — паднали от Бога и излезли из небето, то затова сме и в това положение. Ами че ние не сме още завладели света, а има още доста голяма работа. През тази година, когато ви дойде някоя мъчнотия, поспрете се и помислете.
Някога се плашим от болести,
дългове
, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта.
Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо. Много пъти ние не искаме да ни вземат лозето, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото? Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето така седи голата действителност.
към текста >>
Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост,
дълготърпение
и изобщо за благата, които ни е дарил.
И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат, както евреите. Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон.
Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост,
дълготърпение
и изобщо за благата, които ни е дарил.
Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело.
към текста >>
91.
Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма
, 15.08.1911 г.
Някога се плашим от болести,
дългове
, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта.
Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, та да знаем как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е и казано „Не се съпротивете злому“ и това е много право, защото ако се противиш на своя господар, ще го накараш да те бие повече. Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше работите да са така, но като сме под особени условия — паднали от Бога и излезли из небето, то затова сме и в това положение. Ами че ние не сме още завладели света, а има още доста голяма работа. През тази година, когато ви дойде някоя мъчнотия, поспрете се и помислете.
Някога се плашим от болести,
дългове
, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта.
Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо. Много пъти ние не искаме да ни вземат лозето, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото? Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето така седи голата действителност.
към текста >>
Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост,
дълготърпение
и изобщо за благата, които ни е дарил.
И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат, както евреите. Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон.
Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост,
дълготърпение
и изобщо за благата, които ни е дарил.
Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело.
към текста >>
Някога се плашим от болести,
дългове
, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта.
Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, та да знаем как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е и казано „Не се съпротивете злому“ и това е много право, защото ако се противиш на своя господар, ще го накараш да те бие повече. Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше работите да са така, но като сме под особени условия — паднали от Бога и излезли из небето, то затова сме и в това положение. Ами че ние не сме още завладели света, а има още доста голяма работа. През тази година, когато ви дойде някоя мъчнотия, поспрете се и помислете.
Някога се плашим от болести,
дългове
, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта.
Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо. Много пъти ние не искаме да ни вземат лозето, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото? Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето така седи голата действителност.
към текста >>
Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост,
дълготърпение
и изобщо за благата, които ни е дарил.
И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат, както евреите. Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон.
Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост,
дълготърпение
и изобщо за благата, които ни е дарил.
Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело.
към текста >>
92.
Учителя изнася слово „Думите на Господа“ - Търново
, 17.11.1911 г.
Той е благ и
дълготърпелив
към всички.
Имайте пълна и съвършена вяра в Отца на Виделината, от Когото произтичат всичките блага на земята. Отец, Който ви е пратил на земята да се учите в послушание, желае да растете в Неговата Истина, тази Истина ще ви направи свободни, в тази Истина Аз пребъдвам, така и вие пребъдвайте, както и Аз. Помнете, скърбите са Божията повдигаща се ръка за вас. Мъчнотиите това са Божиите благословения, които ви се пращат. Отец мой ви люби, бъдете и вий подобни Нему.
Той е благ и
дълготърпелив
към всички.
Старайте се и вие да следвате по Неговите пътеки. Любовта това е животът. Тя е вътрешната връзка на Небето, която ражда здравето, щастието и блаженството. Волята на Отца е вий да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на живота. Вашите тела това са храм на Бога.
към текста >>
Любовта
дълго
търпи.
Молете се да възтържествува Божията Добродетел, да възтържествува Божествената Правда, да възтържествува Божията Любов, да възтържествува Божията Мъдрост и да се прослави Господ в своите дела. Да възтържествува Божията Истина и чрез нея Господ да озари света. Да възтържествува Божественият Живот и чрез него да ви се дадат всичките блага. Да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца вашего, да се възцари Той, да бъде Все и Вся. Чада, имайте любов помежду си.
Любовта
дълго
търпи.
Тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всичко се радва, всичко повдига, всичко утешава, всичко спасява и всичко пребъдва в дома на Отца. Слушайте този глас на Любовта, оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот, само тя е в сила да премахне неугасимото зло, което разрушава човешкия живот. Не се поддавайте на тази съблазън, но се трудете да преобърнете камъните в хляб. Не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдността, макар да ви дадат целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е сам Господ и когато Той пребъде във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно на Него. И сам Господ ще ви пази от всяка зла напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост, чрез Духа си, да побеждавате.
към текста >>
93.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, П. Н. 1912 г.
, 1912 г.
11.
Дълготърпение
6. Милост 7. Послушание 8. Смирение 9. Възвишение 10.Чудо
11.
Дълготърпение
12.Надежда 13.Вяра 14.Мъдрост 15. Помощ 16.Смирение
към текста >>
94.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 22.02.1912 г.
На земята тя е кратковременна, но в небето -
дълготрайна
и вечна.
Но Господ има начини, чрез които да чисти нечистото. Ако във вашата река се е вмъкнала много кал от вън, това да ви не обезсърдчава - тя постепенно ще се утаи и ще стане почва за обработка. Нека да ви радва бъдещето, което Господ е приготвил за онези, които Го любят. Любовта е потребна. Тя е майка на съществата.
На земята тя е кратковременна, но в небето -
дълготрайна
и вечна.
В своята същност тя е неизменчива, но в своите образи тя се мени, понеже повдига душите все в по-нови и нови области на живота. Моето желание за всинца ви е да пребъде във вас Господнята Добродетел, Господнята Правда, Господнята Любов, Господнята Мъдрост, Господнята Истина, Господният Живот и Господният Дух! Да се прослави Неговото Име, да слезе Негова Дух в сърдцата ви, да въдвори Своето Царство помежду ви, да очисти сърдцата ви, да просвети умовете ви и да възкреси душите ви, за да сте избрани служители на Христа. Бъдете бодри и весели духом, готови да приемете всичко с благодарно сърце. Гледайте светло на бъдещето.
към текста >>
95.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1912 г.
Но тия са
дълги
работи, в които ако влезем, ще се намерим в много широка област и затова не бива да се засягат.
Имайте здрави духовни зъби и здрави стомаси. Внимавайте в това, защото ни предстои да изправим погрешките на миналото. Тъй като вие всички заедно, с мнозина други още, сте спъвали този народ, та затуй сте изпратени в него да се поправите. Тия ви грешки на миналото вие ще можете да узнаете, но само ако ви пренесе човек в астралния свят. Вие сега имате всички добри желания да изправите миналото и мисля, че 500-те години са ви дали добра опитност, та вече нямате нужда от опитност.
Но тия са
дълги
работи, в които ако влезем, ще се намерим в много широка област и затова не бива да се засягат.
Вие знаете ли, че в минало време сте били всички свещеници и като не сте изпълнили своята длъжност, сега идете да я изпълните. А пък другите са ваши деца. Сегашните свещеници, които работят между българския народ, те са тоже ваши ученици. Понеже не сте изпълнили своята длъжност, Господ ви не дава да сте свещеници, а сте турени настрана, за да видите как и какво работят свещениците. Преди шест хиляди години вие сте били в Египет, гдето сте учили Египетската мъдрост; пратили са ви в този народ, за да го подигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност,изпортили сте я, затова ви сформироват в тази Верига, за да изправите своите погрешки.
към текста >>
96.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август
, 21.08.1912 г.
Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък за себе си правят
дълги
прошения до разни министри за служби и работи.
Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, да благослови вас, децата ви и всичките ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли. Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте.
Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък за себе си правят
дълги
прошения до разни министри за служби и работи.
А ние нека сме умни да се обръщаме към Господа, Който е първият наш брат и знае и познава и нашите радости, и униния. Господ се радва и когато се радва, радваме се и ние. Ако не наскърбяваме Господа, ние винаги ще бъдем радостни и весели. Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас.
към текста >>
97.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 11.10.1912 г.
Бележките не са готови, те ще позакъснеят тази година за по-
дълго
време.
Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 11.10.1912 г. София 11.окт. 1912 Любезна В. Стойчева, Получих писмото ви.
Бележките не са готови, те ще позакъснеят тази година за по-
дълго
време.
Това зависи от стеклите се събития. Вий трябва да се предавате в размишления за служение на Господа. Гледайте да бъдете полезна по който и да е начин. Сега е време, в което има благоприятни условия. Дребнавостите в живота трябва да се изоставят.
към текста >>
98.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 12.10.1912 г.
Изпълнете добре
дълга
си, а останалото добре ще се завърши.
Получих писмото ви. Засега ние оставяме времето да говори. То е Божественият език на нещата. Когато Бог действува, нищо не може да противостои. Вий сега сте на добра работа, гдето може да услужвате на нуждающите се от вас.
Изпълнете добре
дълга
си, а останалото добре ще се завърши.
Зная, че се интересувате за крайния резултат. Кога се срещнем, ще обменим мисли. Това, което има да стане, ние го знаем и го очакваме да се осъществи. Добър е Господ. Той е говорил добро за тоя народ, дал му е сила и мощ и го ръководи напред към бъдещето.
към текста >>
99.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София
, 10.12.1912 г.
Любовта
дълго
търпи, благосклонна е, не завижда, не се превъзнася, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на Истината.
София, 10.XII.1912 г. Еленке,
Любовта
дълго
търпи, благосклонна е, не завижда, не се превъзнася, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на Истината.
Не са всичките цветя на полето с еднакъв мирис. И не всички души са еднакви по уровен на развитие. И не можем от всички да очакваме еднакъв плод. Само Господ е в сила да преобръща злоточ да работи за добро. И религиозните хора си имат своите особености.
към текста >>
100.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 14.03.1913 г.
Изпълнете своя
дълг
както съм ви учил.
Картините на Одрин са страшни и потресающи. Стихийна борба. Това, което само българинът може да извърши. Животът на земята без Господа е празнота и вечна тъмнота С Него той е възкресение и радост вечна. Стойте бодра и весела на своя пост.
Изпълнете своя
дълг
както съм ви учил.
Дръжте сърцето си чисто, умът си осветлен с Истината, душата ви огряна с Божествената Любов на самоотричането и Господ ще направи пътя ви светъл. Бъдещето е в Неговите ръце. Сега не е време за лични спорове и недоразумения, сега е време за работа и съчувствие към страдующите. Когато Господ работи, и ний трябва да работим с Него и да се стремим да изпълним Неговата свята Воля в своята душа. Всичко ще се уреди, но ще мине време.
към текста >>
НАГОРЕ