Търсене в текстове за 'изобил'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 166 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз ви възлюбих и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде.
Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син.„Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост. Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята Сила и Слава, да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят. Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги. Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз ви възлюбих и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде. Ето Небесната светлина иде и мракът, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната Заря на Истината ще ви озари и просвети с Небесната Виделина. Подвизавайте се, казва Господ, да сте изпомежду избраните, които ГОСПОД ще призове да Му служат всякога. " (Писмо от 14.9.1898 год., гр. Варна.) Онзи человечески син, върху когото е слязал Божественият Дух, е осенен от Духа, осветен от Духа, ръкоположен от Духа и Той вижда, чува и познава кой Го ръководи чрез Дух и Сила.„Защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах. Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в Правда и Истина.
към текста >>

16)„Аз съм имал напоследък големи благословения отгоре и то изобилно.
Небето е отворено за Петър Дънов, Невидимият Свят става видим и Той изведнъж оживява и става ведно със физическия свят на земята. Учителят е свидетел как пророчествата, дадени от Йоана в Откровението, гл. 19, ст. 11 се сбъдват: „След това видях Небето отворено и ето бял кон, и оня, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Името Му беше Божието Слово." „И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на Царете и Господ на Господарите." (стр. 16)„Аз съм имал напоследък големи благословения отгоре и то изобилно. При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието на едно велико Изявление на Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат. Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.)
към текста >>

Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.)
16)„Аз съм имал напоследък големи благословения отгоре и то изобилно. При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието на едно велико Изявление на Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат. Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.„Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът?
Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд?
към текста >>

От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми.
Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство. Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята. И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.
към текста >>

Защото ще излея Духа си скоро и изобилно.
- Не! Ето, навреме ще те посетя, за да те благословя. Аз ще бъда верен, както се клех в Святото Си Име, че ако и всички се опълчат против тебе, пак няма да успеят, защото Аз Съм Бог, който те крепя и ръководя. Ако се бавя още, то е с цел да дам време. Аз Съм Истий, днес и утре. Защото ще излея Духа си скоро и изобилно. Времето е близо за Царството Божие. Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвам всички. Моли се за другите, не преставай в моление, Духът Ми е с тебе винаги. Нечист дух няма да се докосне до душата ти.
към текста >>

Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ?
Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене. Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде. Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ? Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ?
към текста >>

Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.
Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели.
към текста >>

Защото ще излѣя духътъ си скоро и изобилно.
Не! Ето наврѣме ще тя посѣтя за да тя благославя. Азъ ще бѫда вѣренъ както се клѣхъ, въ святото си име, че ако и всички да се опълчатъ противъ тебе, пакъ нѣма да успѣятъ, защото азъ съмъ Богъ който тя крѣпя и рѫководя. Ако се бавя още то е съ цѣль, да дамъ врѣме. Азъ съмъ истий, днесъ и утрѣ. Защото ще излѣя духътъ си скоро и изобилно. Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички. Моли се за другитѣ, не прѣдставяй въ моление, духътъ ми е съ тебе винаги. Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти. Онова което Азъ освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто?
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

“Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов.
На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното.
към текста >>

4. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз възлюбих вас и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде [Йоан 15:8, 9].
Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост. Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята сила и слава да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят. Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги. Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз възлюбих вас и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде [Йоан 15:8, 9]. Ето, Небесната светлина иде и мракът , който обвива света и вашите умове , ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната заря на Истината ще ви озари и просвети с небесната виделина. Подвизавайте се, казва Господ, да сте изпомежду избраните, които Господ ще призове, да му служат всякога. Този свят и нечестивите му дела ще бъдат изгорени с небесен огън. Земята от нине ще се засели с праведни, които ще царуват с Господа. „Гледам в нощните видения и ето — един като син Человечески идеше с облаците небесни." (Дан. 7:13)
към текста >>

5. Учителя получва от Духа Господен „Избраникът Божий и Вождът на Истината”

Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление.
Ние се въодушевляваме от висотата на Вашия Дух, от възвишеното състояние на Вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили. Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре Небесните истини и проумявате тъй добре тия вечни вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще те познаем от Единия този Дух, който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне.
към текста >>

6. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
към текста >>

Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно.
От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. „Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13] Ние сме в предвечерието на едно велико изявление на Божията сила , която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните Книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез своята велика благодат.
към текста >>

Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).
При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. „Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13] Ние сме в предвечерието на едно велико изявление на Божията сила , която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните Книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез своята велика благодат. Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17). Поздрави и този млад приятел14, когото не съм виждал още. Днес писах на Козлов, надявам се писмото ми да го намери благополучно. Мисля, д-р Мирков[ич] ще мине през Бургас идущия месец. За онова видение, което е видяла госпожа Ви, друг път случвало ли се е такова нещо? Поздравете и фамилията си нарочно от мене.
към текста >>

7. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.
Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено.
към текста >>

8. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух.Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно.
Този, Когото ви[е] любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и истинен.Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76.„Аз съм Господ твой, Който ти говоря сега. Кажи на моите братя волята Ми. Кажи им, Аз съм техен Спасител, Който ги водя с крепката си ръка. Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат, Аз съм им дал. Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух.Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми. Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, Моето сърце ви люби. Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух.Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.
към текста >>

Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя вечен Дух.Аз съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам.
Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, Моето сърце ви люби. Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух.Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего. Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало.Търсете Моето царство и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи стократно сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя вечен Дух.Аз съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствам. Вашите радости, вашите сполуки Аз ги споделям. Вие сте Ми близки на сърцето. Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам.
към текста >>

Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас.Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно.
Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствам. Вашите радости, вашите сполуки Аз ги споделям. Вие сте Ми близки на сърцето. Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас.Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ.Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда."Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец. Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня.Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля.
към текста >>

Господ Исус му е смазал вече главата.Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно.
Моля се щото Бог да осуети всичките лукави замисли на Дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр. 20).На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни моибратя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата.Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вас. Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание. [I Кор. 6:12]Нашият брат от село Хотанца се вика Петър Тихчев77. На Козлова аз му писах и му съобщих, което му беше нужно.
към текста >>

9. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз се моля за вас Господ да ви даде изобилна благодат, да сте напълно приети и одобрени от Него.
17:20] Не мислете, че искам да ви осъждам, не. Ето що ми казва Господ на мене лично: „Вяра, вяра в Мене непоколебима — това желая. Любов непрестанна — това искам, оправдание не искам, от това няма нужда, покаяние на всинца ви трябва. От Мене, от Моя Дух да се родите — това е надлежаще". Дано Господ Исус ви даде право и истинско разумение на Неговото Слово чрез Своя Дух. Аз се моля за вас Господ да ви даде изобилна благодат, да сте напълно приети и одобрени от Него. Да ви пази от ухищренията на лукавия, който постоянно се старае да ви съблазни и отстрани от Любовта Христова. Но верен е Господ, Който ви люби, и колко е сладка Неговата любов. Радвайте се, братя мои, че имената ви са написани на небесата в книгите на живота. Ние трябва да се радваме, че Господ ни е призовал да сме свидетели на Неговата истина. Работете чрез Духа на молитвата.
към текста >>

10. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници.
Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят.3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти. Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието. Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват. В това се добива съвършенството на физическото устройство на тялото и най-доброто състояние за хармонията на умствените проявления.
към текста >>

11. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна

„Аз дойдох да имат живот и да го имат изобилно". [Йоан.
Неговите пътища са благи и пълни с милост. Колко добри неща Той приготовлява за тебе, само да знаехте, само да можехте да на[д]зърнете в бъдещето. Не мислете, че вашите страдания ви унижават. Но е потребно по-дълбоко да познавате своята природа. Що казва Господ? „Аз дойдох да имат живот и да го имат изобилно". [Йоан. 10:10] Близо при Него. Рече ми: „Тези, облечените в белите дрехи, те кои са и откъде са дошли? ". [Откр. 7:13] И рече ми: „Те са, които идат от голямата скръб; и опраха дрехите си". [Откр. 7:14]
към текста >>

12. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Зная, един от себе си страда, друг от приятеля си, трети от децата си, четвърти от мъжа си, пети от жена си и тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават на хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете на Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни на вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .На Кръстникова много добре сте отговорили.
Няма защо да се смущавате. На всекиго от вас ще му се даде това, което му трябва. Бог знае от що имате нужда. Обръщайте се постоянно към Него, тъй както всяка тревица прави кога се показва слънцето. Онзи, Който може да ви задоволи, да ви изпълни с всяка радост и да ви даде потребите на живота, е само един Господ Потребна е пълна и непоколебима вяра Аз зная вашите болки Но потребно е да се научите на своето послушание на Онзи вътрешен глас, който оживява и възкресява мъртвите. Зная, един от себе си страда, друг от приятеля си, трети от децата си, четвърти от мъжа си, пети от жена си и тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават на хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете на Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни на вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .На Кръстникова много добре сте отговорили. Като всякой дух трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най-добрия начин Зная, че много днешни медиуми не са се научили да различават езика на Небето Трябва да се изпитват духовете откъде идват и какво говорят Небето вижда нещата много по-отдалече, отколкото мислят някои Няма нужда да пишете на вестник „Мир" Не му е времето Що казва пророкът, разумните ще разберат На света трябва остен и той иде. Поздравете всички. Поздравете г-жа Недялкова и й кажете да не оскудява вярата й. Според вярата й ще бъде. Ще посетя Търново, когато дойде времето.
към текста >>

13. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

То принася изобилни плодове, кога се ръководи от Духа на Господа.
1905 г. Любез. сестро М. Казакова, Получих твоето писмо. Четох внимателно всичко. Радва ме твоето духовно повдигане и твоето усърдие. То принася изобилни плодове, кога се ръководи от Духа на Господа. Вслушвай се повече в тихия глас. Слушай благите му съвети. Посятото расте само на добрата почва, в тръните заглъхва, а на пътя го изкълвават. М. Георгиев идва и ми връчи ваш ръкопис, пратен по него да го прегледам. Случката във вашия дом можете да оповестите, за другото не е позволено.
към текста >>

14. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто чукане изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен характер.
Най-после стига да имате доброто желание да вършите Волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Е.? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи. Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто чукане изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен характер. Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света. Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек. Тя е, която ни свързва с Небето, с Бога и всички същества.
към текста >>

15. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

На земята който сега сее, после ще жъне изобилно.
Люб. К; Иларионов, На 20-того, в сряда, ще тръгна за Търново. Поздрави всички приятели. Надявам се да ви намеря всички здрави и весели, готови за работа като жетвари. Да се гради и повдига животът на душата е най-великата работа. На земята който сега сее, после ще жъне изобилно. Ваш верен: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>

16. В Бургас се създава първата духовна група

Молиме Ви благословете и ръководете ни наставнически, за да принесеме преизобилен плод на Божествената нива за въдворявание Царството Божие на Земята.
Преди 20 години на днешния ден - 27 юлий 1907 г. В М Ч Пантелеймон в гр. Бургас е основан от бр. Пеню Киров духовния кръжок, който без прекъсвание е продължавал своя живот. Днес - тая вечер събрание на благодарствена молба по случай 20 годишнината от основаванието на кръжока ни, поднасяме нашите ученически поздрави на вярност и преданост в делото за Славата Божия. Молиме Ви благословете и ръководете ни наставнически, за да принесеме преизобилен плод на Божествената нива за въдворявание Царството Божие на Земята. Целуваме Десницата Ви. За учениците Ви. Ваш предан, верен, послушен ученик Минчо Сотиров Бургас 9 август 1927 г.
към текста >>

17. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето.
1907 г. Люб. К. И. Получих вашето писмо. По въпроса П. ще ви пише кога се насрочи делото. Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето. Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалия с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички.
към текста >>

18. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 12 август

За да бъдат удовлетворени вашите нужди, вашите желания, вие трябва да дадете формата, а Бог ще ви даде съдържанието; вие ще дадете гърнето, а маслото ще ви даде Бог - в Неговите ръце има изобилно масло.
Бог разпределя всичко и Той е, Който обича всички еднакво, обаче виждате, че всички блага не са еднакво разпределени, защото желанията на хората не са едни и същи. Има ли човек, който да не е желал нещо и да му се даде, да не е желал лозе, ниви, къща, пари, учение, а да му са дадени? Причините за вашите спънки се дължат на вашия минал и настоящ живот. За да сполучвате, първо трябва да се справите с вашата карма. Вие имате мъчнотии, наистина, но Бог е, Който ще оправи всичко, уповавайте на Него. За да бъдат удовлетворени вашите нужди, вашите желания, вие трябва да дадете формата, а Бог ще ви даде съдържанието; вие ще дадете гърнето, а маслото ще ви даде Бог - в Неговите ръце има изобилно масло. Тези хора, които Христос нахрани, бяха гладни, но като се посочи от Христос хлябът, гладът се усили.Ще ви спомена една мисъл от древните учители, при все че не е изяснение на самия закон напълно - силно съсредоточаване на мисълта. Искаш 2000 лева - отстрани се дотолкова от света и от всичко друго, така се вдай в тези 2000 лева, щото те да се материализират в тебе и тогава те ще дойдат по магнетическото течение, каквото в този случай се е образувало. Па и сам Христос казва: „Всичко, каквото попросите, ако не се усъмните, ще ви бъде." Има и нещо друго: Някой от вас има някаква нужда. Аз ще отправя моите мисли към вас и те ще ви помогнат. Но ако между мене и вас няма хармония, не ще може да асимилирате мислите ми и полза няма да се извлече.Това е примерът, а вие искате да научите закона, нали?
към текста >>

19. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август

Не можете да живеете е тези две състояния; или будни, или спящи -едно от двете; защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, изобилие, както земеделецът очаква изобилие, така и Небето очаква същото от вашия живот.
Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника. Ако искате да почувствувате любовта, ще станете дете. Ако искате да имате вяра, проявете любовта спрямо другите и ще придобиете вяра. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и бодрост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в моето лозе. Гледайте от таланта, който давам на всеки от вас, да го не зарови в земята, защото който сее, жъне, който спи, гладува. Не можете да живеете е тези две състояния; или будни, или спящи -едно от двете; защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, изобилие, както земеделецът очаква изобилие, така и Небето очаква същото от вашия живот. Който има уши да слуша, [нека слуша] който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, да говори. Грешките са за глухите и падането -за слепите. Вие не сте нито глухи, нито слепи и да падате или да правите грешки не ви подобава. Да не ви безпокои прахът, който се вдига в пространството, не си напрягайте умовете да отгатнете защо се подига нагоре; той извършва своята прекрасна служба. Той е носител на дъждовните капки - слуги на небесните разпореждания.
към текста >>

20. Писмо на Учителя до Христо Тончев, 1910 г.,

Желая вий да растете и да се повдигате духом, да изобилствувате с плодовете на Духа.
(... )1910 Люб. Хр. Тончев, Получих твоето писмо. Желая вий да растете и да се повдигате духом, да изобилствувате с плодовете на Духа. Това е смисълът на живота. В Любовта има радост и веселие. Тя е бодрост на душата и сила на ума, и здраве на тялото. И колкото человек живее по-дълго време в нейната атмосфера, толкова по-добре той се освежава и закрепва в Истината, която го прави свободен. Под нейните лъчи душата добива това, което желае.
към текста >>

21. Писмо на Учителя до Петко Епитропов (архив на сем. Няголови), София

Там, гдето присъствува Духът, там е и животът, а гдето е животът, там е изобилието на Божието благословение на всички.Ваш верен П.
Писмо от Учителя Петър Дънов до Петко Епитропов от 11.9.1910 г.*** София 11.IX.1910 Любезни П. Епитропов, Предайте моя поздрав на всички приятели. Бъдете всички бодри и весели духом. Ходете с пълна вяра и упование в Господа и Той ще преобърне всичко да работи за добро. Аз ще ви съдействувам по пътя на Истината и Живота, да познаете пълнотата на Божията благост, милост и любов, която изпълня присъствието на Негова Дух. Там, гдето присъствува Духът, там е и животът, а гдето е животът, там е изобилието на Божието благословение на всички.Ваш верен П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 _________________________________*** Извадено на ксерокс-копие. Помества се тук, понеже е в архива на сем. Няголови. Вж.
към текста >>

22. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост.
След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко! КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 ГОДИНАКОЙ Е АНГЕЛ ЕЛОХИЛ
към текста >>

Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост.
След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко! КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 ГОДИНАКОЙ Е АНГЕЛ ЕЛОХИЛ
към текста >>

23. Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма

Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост.
След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко! КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 ГОДИНАКОЙ Е АНГЕЛ ЕЛОХИЛ
към текста >>

Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост.
След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко! КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 ГОДИНАКОЙ Е АНГЕЛ ЕЛОХИЛ
към текста >>

24. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството.
А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки, защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание и с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето. И то няма и 10 години да се минат, за да дочакаме това! Сега засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат.В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави: — От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим.
към текста >>

Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека; следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна.
Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и люби — това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека; следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска. Например, трябват ли ви пари, покажете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от червената краска. В зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките й степени.
към текста >>

25. Учителя дава 'Завета на цветните лъчи', на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август

От недоимък на зелената краска се ражда недоимъкът, сиромашията, а когато е в изобилие, развива се любостежанието и скъперничеството Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, прибягваме до червената.
Тази година ще работим само за Веригата. Стиховете от Господнята книга образуват лъчите на светлината, потребни за всички. Духовете се опитаха да посегнат даже на здравето ми. Учителят чете от "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА". От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимък на зелената краска се ражда недоимъкът, сиромашията, а когато е в изобилие, развива се любостежанието и скъперничеството Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, прибягваме до червената. Когато искаме да растем, зелената краска трябва да приемаме във всичките й степени. Да използуваме светлината. В светлината е животът. Всичко зависи от светлината, която е необходима за живота, и през него ще прекараме всички краски. И тогава ще се обединят Седемтеe Духа в човека и той ще се върне в първоначалния източник.
към текста >>

26. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи.Симеон Драганов:
3, след което г-н Дънов каза: — Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за человечеството и да се върнете назад — както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което го и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи.Симеон Драганов: — Ще излезе, значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Отговор: Да, вярно е.На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: ― Сега трябва да работите смело, решително и ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използува условията, които се дават за подигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересовани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите.
към текста >>

27. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново

Да им даде изобилие на своите благости.
И да се радваме всички на Господа и Неговите дела. И да се весели Той в нашия живот и в делото на ръцете си. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават. Да ги избави от всички напасти на злото и Лукавия. Да внесе мир в душите им. Да им даде изобилие на своите благости. Да спомни Господ Бог наш своите обещания, да се смили над всички страдующи. Да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание и Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото свято име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай. И да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на своето лице.
към текста >>

28. Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици

За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко, че има изобилен и интересен материал в това отношение.
„Мир", редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна Летопис" не е орган на никакви „дъновисти". Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието ,че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирна Летопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че това, което се пише във „Всемирна Летопис" не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко, че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, покойната Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител г.
към текста >>

29. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

Да се даде живот, здраве и дългоденствие на всички, които Нему уповават и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости, да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдащи, да благослови всички вярващи, да укрепи Своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото свято име, да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот, да ни озари със светлината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му воля, умни и незлобиви да ходим пред Него в пълнота.
Първото нещо, което ви е потребно, когато искате нещо от Небето, е да знаете къде искате да бъдете; где иска именно вашата майка да ви тури. Искам да се освободите от всички лоши привички и като узнаете отляво или отдясно, да напредвате в пътя си, защото времената са усилни и работата е спасителна.Днес ще се започне нашето бдение от 5 часа до 7, а утре от 12-ого, вторник, от 5 часа сутринта до 9 - по трима. Който иска да пита нещо, да запише въпроса си и го даде. Аз ще отговоря, ако въпросът е важен и ползува самия този, който го задава. Искам тая година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост.Молихме се с „Добрата молитва" на колене, изпяхме „Тебе поем" и в 11 и половина часа събранието се преустанови за З и половина подир обед.В 3 часа насядахме в салона около масите и Учителят ни продиктува следната Лозинка:Първо: За прославлението и осветлението името на Господа Бога нашего на Земята, между человеците и вярващите и избраните от Веригата на Господа на славата, Спасител, Покровител, Който издига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие и с него всички, които Го любят.Второ: За идването на Царството Божие на Земята между человеците и в сърцата на вярващите и в душите на избраните и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде царство." И да се весели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто Да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките векове.Трето: За изпълнение волята на Господа Бога нашего на Земята както е горе на Небето между светлите ангелски ликове и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички едно тяло и един дух и да се въдвори ред и съзвучие и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и на Неговите дела и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете Си. Да се даде живот, здраве и дългоденствие на всички, които Нему уповават и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости, да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдащи, да благослови всички вярващи, да укрепи Своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото свято име, да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот, да ни озари със светлината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му воля, умни и незлобиви да ходим пред Него в пълнота. Да изцели всички наши страдащи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях заедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе на Небето.Амин.- Тези са основните точки, върху които можем да градим. Всеки ден и час, който вие ще си изберете, но предпочитателно е сутрин, ще четете тази „Лозинка", било само първата й част, било втората, било само третата, па било и трите наедно. Ако четете цялата „Лозинка", то първата й част ще четете сутрин, втората - на обед и третата - вечер. А когато четете по една част на ден, първия ден ще вземете първата част, втория - втората, третия - третата. Задължително е обаче „Лозинката" да се чете всеки ден.
към текста >>

30. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов.
Така минаваме ние, българите, на Небето за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост, ще я намерите в ежедневния живот на българите, между мъже и жени, между дъщеря и майка, между син и баща. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи.Да се върнем към туй, което за нас е потребно. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще стават, защото страхът ще ви демагне-тизира. По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, насадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се изкъпете.Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод е обикновения живот, ще го преведете в трета степен, втора степен, до оригинала. Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на дрехите, които имате сега?
към текста >>

31. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Казанлък

Радостта ви да преизобилва.
Казанлък 14. VІІІ.1915 г. Поздрав на всички приятели. Радостта ви да преизобилва. Господ е с нази. Той ще уреди и изправи всичко за добро. Подпис Светъл е пътят на Истината, приятен е пътят на Любовта. У Б.О.И.*
към текста >>

32. Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи

Свърши се беседата и всички целуваха ръка на Учителя, да благодарят за изобилното Слово, което се дава така щедро и безкористно.
Бях и на земята с главата и с ушите си, но бях и на небето, в друг свят, който ще нарека свят на душата, дето се отпечатваха слова истинни, правдиви, реални, и то с езика на Любовта, който всяка душа познава и разбира. Не усетих как се свърши беседата. Гледам, всички станали пак прави и пеят. След това се прочете пак общо Отче наш, която молитва знаех от най-ранно детство. Нашата любеща и нежна майка още от ранното ни детство обърна вниманието ни към Онази сила в света, на която да уповаваме единствено и напълно в живота си, макар че на детски език наричахме тази сила Божито. Свърши се беседата и всички целуваха ръка на Учителя, да благодарят за изобилното Слово, което се дава така щедро и безкористно. И аз, разбира се, целунах ръка и благодарих. След това Учителят излезе от стаята пак така незабелязано, както и влезе преди беседата. Братята и сестрите взеха уж да се разотиват. Казвам уж, защото гледам пак същите излизат на двора, не им се връща по домовете. Какво още искат?
към текста >>

33. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (снимка на писмото), София

Страдания ще ги има и то изобилно.
При сегашните условия трябва жива вяра. Вярата е, която дава живот. Всеки трябва да върши Волята Божия и то добре. Мъдростта, която е отгоре първо е чиста, после мирна. На земята при сегашните порядки човек не може да му върви по мед и масло. Страдания ще ги има и то изобилно. Величка знае пътя, да върви по него, както се изисква от всякого, който следва Христа. Павел едно време и той се оплакваше от много работи и вследствие мъчнотиите отвън и отвътре се обезпокоявал. Когато страда тялото, това не е човека, когато страда сърдцето това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът, това са променчивите неща в човешкото естество. Човекът това е Божествената душа, която живее свързана със своя Дух. Тя стои над всички тревоги и безпокойствия отгоре.
към текста >>

34. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

“Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов.
На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното.
към текста >>

35. Учителя дава мелодията на песента 'Мирът иде'

Господи, Ти всичко си ми дал преизобилно.
Даде ми да се радвам на неизброимите Твои Дела. Всичко Те славослови! Всичко пее химни за Тебе! Радва се душата ми, светло и празнично е наоколо. Много неща искаха да ме откъснат от Тебе, да ме лишат от Свободата, която си ми дал, ала душата ми тихо уповава на Тебе. Господи, Ти всичко си ми дал преизобилно. Господи, Твоят Мир е над мене и в мене. Божият Мир превъзхожда всяко знание - земно и небесно! Божият Мир на земята идва с песента на Учителя "Мирът иде вече! " Изгревът - Том 1
към текста >>

36. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство.
В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура.
към текста >>

Затова досега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение.
„Мир", редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна летопис" не е орган на никакви „дъновисти". Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирналетопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис", не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. Затова досега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. НЕОБХОДИМИ РАЗЯСНЕНИЯ
към текста >>

37. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

По чудната нова свежест що лъха от нея, по изобилния живот що навлиза в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха.
Сякаш природата изпраща своите бели снежинки да приготвят пътя пред нас със своите чисти нови килими. Хруп, хруп, хруп, чува се леко пръщене по снега от стъпките ни. Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал, като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме де, скрих се от вас". Но ние знаем где е тя. „Ето я". По чудната нова свежест що лъха от нея, по изобилния живот що навлиза в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. „Тя е там". Разбираме къде е тя. Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над тях, пет, шест, десет, двадесет, те всички тракат. Ще оставим монастиря встрани и нагоре, нагоре, право при нея. Дорде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал.
към текста >>

” Но ние знаем где е тя; ето я - по чудесната нова свежест що лъха от нея; по изобилния живот що нахълтва в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха.
Бързо напосла земята. Сякаш природата изпрати своите бели служанки, да приготвят пътя пред нас със своите нови чисти килими. Хруп. Хруп. Хруп. Чува се леко пращение по снега от стъпките ни. Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал; като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме, де, скрих се от вас! ” Но ние знаем где е тя; ето я - по чудесната нова свежест що лъха от нея; по изобилния живот що нахълтва в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. Тя е там! Там! Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото Драгалевци, после водениците - 5- 6-10-12 - те всички тракат. Ще оставим монастира в страни и - нагоре, нагоре право при Нея! Дорде стигнем селото - снегът вече доста е натрупал.
към текста >>

38. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

С какво изобилие си напълнил нашите трапези!
„Амин” - отговаряме ние и се унасяме по чудните думи, по топлия тембър на познатия мил глас...Над нас се гонят мъглите. Като палави деца не спира тяхната игра. Ту играят на криеница зад скалите, ту се гонят - надпрепускват се една след друга с магична бързина.Сядаме около накпадения огън. Раниците излагат върху снега своето богато съдържание. Боже, колко много блага си ни дал! С какво изобилие си напълнил нашите трапези! Тук няма сега богат и беден. Ето, към салфетката разгърнала само хляб и праз, се поднася голяма буца халва, след нея идва шепа маслини, сирене. Татъка, гдето гладни уста дъвчат хляб със студен картоф, вече в чинийката му пътуват пържени кюфтета от спанак. Към моята скромна милост пристига парче баница; в чинийка подлучен спанак с кисело мляко и шепа орехи. Кой ги праща?
към текста >>

39. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден

Скрит е негде той, но гласът му се издига чевръсто и силно в приятната хладина от изобилната пролетна влага.
Синчецът и незабравката, оросени от дъжда, упорито продължават своята изложба всред мрачния дъжделив ден. Кукувичката самоуверено наднича из тревата, не иска да знае от пролетния дъжд. А колко още безименни бели цветенца, поръсили навред полета и ливади като бели снежинки, нестопени от слънцето! Тук-таме се подава и копривата. Шипка е напъпила розови цветове и чака само една, едничка усмивка от слънцето.Чува се песента на славея. Скрит е негде той, но гласът му се издига чевръсто и силно в приятната хладина от изобилната пролетна влага. Измежду храсти и камънаци бързо тече буен планински поток. Увисналите над него мокри храсти го питат нещо, молят го да поспре и им разкаже за високия връх, където земята е отворила златни порти и го е пуснала всред природата за радост на растения, животни и хора. Но спира ли той? Я, колко се е забързал! Не може да го стигнеш.
към текста >>

40. Учителя организира екскурзия до връх Мусала

беше богато.След събора Учителя продължи лекциите все така вдъхновено, изобилно и неуморно.
беше незабравимо.През лятото на 1924 г. беше неописуемо.През лятото на 1925 г. беше слънчево.През лятото на 1926 г. беше прекрасно.През лятото на 1927 г. беше приказно.През лятото на 1928 г. беше богато.След събора Учителя продължи лекциите все така вдъхновено, изобилно и неуморно. Казвам продължи, а то все едно, че не бе прекъснал. Прекъсваше понякога, но то бе прекъсване само за отсъстващите. Други в същото време го слушаха с радост и го гледаха с възхищение.За слушателите дните минават светкавично. В неделя имаме беседа в 10 часа, след това, в сряда, лекция в 5 часа сутринта и в петък в 5 часа сутринта също лекция, но за младежкия окултен клас. Мисълта е толкова интензивна, че ежедневната работа остава само за част от съзнанието, а всичко друго е ангажирано, погълнато от светлата мисъл на Учителя, от животворната му Любов и от диамантената му воля.
към текста >>

41. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар

Чува се бученето на изобилни води, като че под земята.
Надникна от облаците да види своята непозната посестрима. Видя и се закиска - отвори устни чак до ушите. Скри се зад облака да се насмее хубавичко, после пак се показа. После се люшна зад един хълм там на звездите да разкаже що е видяла, но ние прехвърлихме през него и я сварихме когато им разправяше.Нощта е мрачна. Тъмни облаци, като сърдити змейове искат да скрият от очите ни чаровното небе. Чува се бученето на изобилни води, като че под земята. Ту през скали и боров клек, ту по мека благоуханна трева извива пътя ни.Нашите пътнически колони са две - братска и сестринска. Студено. Правим къси почивки по боровия клек и пак продължаваме. Учителят е между двете геометрични полуокръжности. От време на време се чува тихият му, но мощен глас, когато трябваше да вземем нова посока, да разширим триъгълниците, или да направим смяна.Тихи, тихи стъпки всред нощ на планината. Приличаме на древните халдейци, излезли да гадаят по звездите.Ето бялата глава на Резньовете.
към текста >>

42. Правителството на Цанков отказва да разреши провеждането на събора на Братството, забранен преди т...

В нашата комуна тук имаше изобилие от всичко.
Там всичко беше уредено, докато комуната в село Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна. Нямахме даже пари да си купим захар и пиехме само топла вода. Тук в Русе бе цяло богатство. Братя Маркови имаха най-големия образцов магазин в града. Там имаше всичко и то най-хубавото. В нашата комуна тук имаше изобилие от всичко. Имаше две сестри, които готвеха. Учителят дойде да ни посети, да ни види и да прекара тук два-три дни на "Свирчовица". Тогава най-интересното бе, че анархистите от съседната комуна пожелаха сами да се видят с Учителя. Ние ги поканихме на обяд, а Учителят разговаря с тях на масата - богата, пищна трапеза с големи бели хлябове и други лакомства, специално изпратени за Учителя. Водихме общ разговор.
към текста >>

43. Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх

Когато Бог е щедър, ти употреби това, което ти е дал, а изобилието, и то си има мястото.
Сега, като се четеше тази беседа, имаше у две сестри, аз няма да ги кажа, имаше един лош дух, правеше си план, и той слушаше тук. И когато лошите хора искат да направят нещо лошо, пак ще иде един Бял Брат да слуша. Не може да му забраним И той трябва да слуша. Те са делегати. В небето недостатъците ги схващат още щом са в нас, но след като се кажат, по-лесно е да се изправят. Когато Бог е щедър, ти употреби това, което ти е дал, а изобилието, и то си има мястото. Всинца имате добро желание, но ви липсват начини и методи. Например, че имате добро желание, когато аз отида у някого от вас. Вие приготовлявате много неща, баница, това-онова... Много пъти, когато аз дойда, трябва да взема приятели, които аз обичам, че да изядем всичко. Ако остане, да остане само за благословение, 10 ореха, няколко ябълки за децата ви. А трябва да знаете, че някой път аз съм ял по-рано, тогава?
към текста >>

44. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

В Божия закон противоречия няма и всичко е в изобилие.
Ние прилагаме нещата сега.Любов, абсолютна Любов към Бога. И тогаз няма да мислим с нас какво ще стане, животът ни ще стане красив. Казваш: „Ще трябва да напусна търговията". Няма да напуснеш търговията. Има един нов начин на търговия. В Божия закон противоречия няма и всичко е в изобилие. Но стари чували, скъсани чували няма да имате вече. В новото учение ще имате чували от най-хубав плат. Във всяка душа ще има четири отлива: изтичане на нашето сърце, душа, ум и дух, и четири вливания от Бога. Значи постоянно движение има.Вие много пъти казвате: „Как трябва да живея? " Аз сега казах принципа, но още не съм ви казал метода.
към текста >>

45. Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Любовта винаги носи изобилие. К.
София, 11. XII. 1923 г. Л. Е. К. Във време на изпитание човек трябва да бъде твърд, решителен, с вяра пълна, умен и мъдър във всичките свои постъпки. Любовта винаги носи изобилие. К. трябва да бъде внимателен. Да спазва разумните правила на Божествения живот. В сърцето си човек да е винаги в единение с Бога, без пропукване на съзнанието си. Всичко ще се уреди, само пазете разумното. Само Божията Любов е Любов.
към текста >>

46. Учителя дава песента (упражнение) 'Ходи-ходи'

Капките дъждовни също тъй поднасятизобилна влага – струя на живота.
Учителя дава упражнението "Ходи-ходи" в беседата "Точилото и ножът" от Общ Окултен клас провеждан всяка сряда в продължение на 22 години. Текстът на втори куплет е от Стоянка Илиева. Ходи, ходи Ходи, ходи, ходи, за водата ходисутринната роса, през речица бистра, по пътека чиста. За дома си носи таз водица бистра, 2за цветенца мили – нейните дечица. Капките дъждовни също тъй поднасятизобилна влага – струя на живота. Никнат семенцата, пъпки се разтварят, плодове узряват. 2Всичко се събужда – мощна е водата. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов Прикачени файлове p2006-67.pdf 113,28K
към текста >>

47. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

Той изобилно прелива изобилно в нас новата живителна сила, която тече през него.
" На 14 август, петък - денят на Духа на живота, който беше влязъл в тялото на Учителя, всички слизат от Рила.******* На 19 август, сряда в току-щ о ремонтирания братски салон се събират братята и сестрите на събор. Дълго време пеят братски песни и най-после идва Учителят с Библия в ръка. Застава на катедрата и започва да изнася беседата „Да им дам живот". Няма никаква следа в гласа му, говора и походката от боледуването. Той изобилно прелива изобилно в нас новата живителна сила, която тече през него. Това е неговият втори живот. До 1936 г. Учителят изнася в своите беседи явно всички факти и закони, но след това той започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение. Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота на Братството.******** На следващата 1937 година палатката на Учителя се построи по-горе, на сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя.
към текста >>

48. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Под изобилния дъжд слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний.
2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила] (Не отделни групи, а всички - с Него)Цяло историческо събитие! С Учителя ще вървим на Мусалла! Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия мост. Чакаме реда си. Под изобилния дъжд слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний. Поправката биде извършена и ние, мокри до кости се качваме... Небето мрачно, не предвещава нищо хубаво, ала кой го пита? За връщане и дума да не става.За да се утешим - пеем. Еква задружна песен от множество гърла, от което сякаш се разведрява и небето, и челото на шофьора. Ето, че и той тихо придружава песента. След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков.
към текста >>

А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла!
Иде, политва, сякаш носено от пеещи юноши; облаци и мъгли го заливат с потоците си, а то могъщо, огромно, сякаш крилато се провира между тях и свети, свети горе там! Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.Горе сме вече. Вятърът безспирно фучи и като полудял от треска лети из въздуха. Ето го слънцето пак! Сняг. Като че по магичен знак всички мъгли, подобно победени стихии, легнаха в долината, послаха земята в огромно бяло море. А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла! ”Молитва! Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж.
към текста >>

49. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

Под изобилния дъжд слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний.
2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила] (Не отделни групи, а всички - с Него)Цяло историческо събитие! С Учителя ще вървим на Мусалла! Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия мост. Чакаме реда си. Под изобилния дъжд слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний. Поправката биде извършена и ние, мокри до кости се качваме... Небето мрачно, не предвещава нищо хубаво, ала кой го пита? За връщане и дума да не става.За да се утешим - пеем. Еква задружна песен от множество гърла, от което сякаш се разведрява и небето, и челото на шофьора. Ето, че и той тихо придружава песента. След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков.
към текста >>

А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла!
Иде, политва, сякаш носено от пеещи юноши; облаци и мъгли го заливат с потоците си, а то могъщо, огромно, сякаш крилато се провира между тях и свети, свети горе там! Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.Горе сме вече. Вятърът безспирно фучи и като полудял от треска лети из въздуха. Ето го слънцето пак! Сняг. Като че по магичен знак всички мъгли, подобно победени стихии, легнаха в долината, послаха земята в огромно бяло море. А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла! ”Молитва! Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж.
към текста >>

50. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

Под изобилния дъжд слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний.
2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила] (Не отделни групи, а всички - с Него)Цяло историческо събитие! С Учителя ще вървим на Мусалла! Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия мост. Чакаме реда си. Под изобилния дъжд слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний. Поправката биде извършена и ние, мокри до кости се качваме... Небето мрачно, не предвещава нищо хубаво, ала кой го пита? За връщане и дума да не става.За да се утешим - пеем. Еква задружна песен от множество гърла, от което сякаш се разведрява и небето, и челото на шофьора. Ето, че и той тихо придружава песента. След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков.
към текста >>

А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла!
Иде, политва, сякаш носено от пеещи юноши; облаци и мъгли го заливат с потоците си, а то могъщо, огромно, сякаш крилато се провира между тях и свети, свети горе там! Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.Горе сме вече. Вятърът безспирно фучи и като полудял от треска лети из въздуха. Ето го слънцето пак! Сняг. Като че по магичен знак всички мъгли, подобно победени стихии, легнаха в долината, послаха земята в огромно бяло море. А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла! ”Молитва! Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж.
към текста >>

51. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

Под изобилния дъжд слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний.
2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила] (Не отделни групи, а всички - с Него)Цяло историческо събитие! С Учителя ще вървим на Мусалла! Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия мост. Чакаме реда си. Под изобилния дъжд слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний. Поправката биде извършена и ние, мокри до кости се качваме... Небето мрачно, не предвещава нищо хубаво, ала кой го пита? За връщане и дума да не става.За да се утешим - пеем. Еква задружна песен от множество гърла, от което сякаш се разведрява и небето, и челото на шофьора. Ето, че и той тихо придружава песента. След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков.
към текста >>

А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла!
Иде, политва, сякаш носено от пеещи юноши; облаци и мъгли го заливат с потоците си, а то могъщо, огромно, сякаш крилато се провира между тях и свети, свети горе там! Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.Горе сме вече. Вятърът безспирно фучи и като полудял от треска лети из въздуха. Ето го слънцето пак! Сняг. Като че по магичен знак всички мъгли, подобно победени стихии, легнаха в долината, послаха земята в огромно бяло море. А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла! ”Молитва! Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж.
към текста >>

52. Писмо от Учителя до д-р Иван Жеков, София

Понеже човек обича лесните работи, за то Бог дал и толкова изобилно вода за миене и пиене.
Затова: Люби Бога, Мъдростта, Истината. Това е за тебе Иване на Старая Завет и за Юрданка реката за Ханаанската земя. Тури си крака от Стария завет в Новия. Кръщавай другите с вода, но гледай и ти да се кръстиш с Дух. С вода лесно става,а с Дух иска повече работа. Понеже човек обича лесните работи, за то Бог дал и толкова изобилно вода за миене и пиене. А за живота е дал Духа. Имайте Духа Христов. Ходете в постоянна виделина, в която царува постоянна правда и Мир. Моя Мир да бъде с вас всички. (Свещеният подпис)
към текста >>

53. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
към текста >>

Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация.
към текста >>

След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла.
Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него. От ляво е тайнственото вечно заледено езеро. Като че ли е то е трон на Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии. Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът! Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната.
към текста >>

Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи.
към текста >>

Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост.
Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада. На две-три места гореше буен огън от цели метрови дъбици - широка грейка. Казани с гореща вода за пиене и миене. Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост. Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва. Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка. Изгревът - Том 26 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Спомени на Олга Славчева
към текста >>

54. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева: 1. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]Спомени на Олга Славчева На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]
към текста >>

Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
към текста >>

Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация.
към текста >>

След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла.
Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него. От ляво е тайнственото вечно заледено езеро. Като че ли е то е трон на Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии. Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът! Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната.
към текста >>

Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи.
към текста >>

Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост.
Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада. На две-три места гореше буен огън от цели метрови дъбици - широка грейка. Казани с гореща вода за пиене и миене. Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост. Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва. Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка. Изгревът - Том 26 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Спомени на Олга Славчева
към текста >>

55. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
към текста >>

Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация.
към текста >>

След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла.
Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него. От ляво е тайнственото вечно заледено езеро. Като че ли е то е трон на Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии. Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът! Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната.
към текста >>

Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи.
към текста >>

Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост.
Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада. На две-три места гореше буен огън от цели метрови дъбици - широка грейка. Казани с гореща вода за пиене и миене. Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост. Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва. Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка. Изгревът - Том 26 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Спомени на Олга Славчева
към текста >>

56. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
към текста >>

Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация.
към текста >>

След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла.
Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него. От ляво е тайнственото вечно заледено езеро. Като че ли е то е трон на Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии. Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът! Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната.
към текста >>

Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи.
към текста >>

Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост.
Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада. На две-три места гореше буен огън от цели метрови дъбици - широка грейка. Казани с гореща вода за пиене и миене. Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост. Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва. Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка. Изгревът - Том 26 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Спомени на Олга Славчева
към текста >>

57. Беседа на Учителя пред ръководителите. Събора в Търново, 1925 г. Втори ден - 24 август.

Бог раздава благата не сам, а ги дава на другиго да ги раздаде в изобилие.
Наистина има противоречия в живота, но те не са само за вас, има такива и за най-напредналите братя. Противоречия имаше и за Христа. Е добре, ако главният Учител имаше такива противоречия, та вие малките ученици няма да имате! Божията Правда е абсолютна . И вашите противоречия са на степени. Бог раздава благата не сам, а ги дава на другиго да ги раздаде в изобилие. А когато дойде за страданията Бог сам ходи да ги раздава и тогава е много внимателен. Той дава от тях само толкова, колкото всеки от вас може да носи. Да, Бог е много внимателен спрямо нашите страдания. И вашите отношения към другите трябва да се изяснят. Когато видите, че някой страда вие обикновено казвате: „Кармата му е такава".
към текста >>

58. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество.
Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя.
към текста >>

Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели. Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения. В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра на тайнствен магически танц.
към текста >>

59. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество.
Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя.
към текста >>

Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели. Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения. В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра на тайнствен магически танц.
към текста >>

60. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество.
Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя.
към текста >>

Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели. Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения. В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра на тайнствен магически танц.
към текста >>

61. Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София

Закона е: Когато има изобилие, чакайте, нека са прояви.
И ето че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди кое си място и почнали да посещават гроба му, и да носят дарове и изцеления ставали. Отишъл той и се похвалил на другаря си, че му тръгнало на добре, след като умряло магарето му. Първият дервишин му казал: „Твоето магаре мяза на майка си". Та сега казвам на вас: Докато не умре вашето магаре няма да се прочуете! Това е окултен разказ, върху който размишлявайте! Закона е: Когато има изобилие, чакайте, нека са прояви. Дойде някой, иска да работи - не го спирайте! Пратете го по селата да работи, с радост да замине. Пратете го да работи като му кажете: На време си дошъл, братко, отдавна те чакат по селата. Никога не подпушвайте Божествената енергия, когато се проявява - нека да излезе това, което тече. Обижда те някой - нека каже.
към текста >>

62. Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден

Как стремително вървим към „нашето място”, като че то е някоя добре отоплена зала, снабдена с всички удобства; а то открита ливада, открита, както за слънцето, също и за изобилен дъжд.Почиваме на „Зеленка”.
Цялата долина се къпе в море от розова светлина. Ония немирници облаци, наистина ни лишиха от красивия изгрев, но то богато възнагради погледа ни, като изскочи над тях и волно се понесе по начертания си път.Далече, високо са още нестопените снегове. Но до там ние няма да отидем сега, а до нашата мила гостна, при чешмичката, която вече пее всред природата, а не както преди разплакана пълзи навред по земята и не знае своя път. Но Този, който и нас създанията Божии така направлява, помогна и ней, събра водите й и в чучур ги вкара, жадни да пои, песни да пее и прославена да бъде. Наоколо и млада горица, а по-надоле са сухите дърва, които събираме за нашето огнище.На всички ни лицата озарени; като че ли сме получили някое голямо наследство и сега всинца се радваме, че сме станали богати изведнъж. Как стремително вървим към „нашето място”, като че то е някоя добре отоплена зала, снабдена с всички удобства; а то открита ливада, открита, както за слънцето, също и за изобилен дъжд.Почиваме на „Зеленка”. Небето се заоблачи сякаш още не искаше да ни се усмихне. Учителят помоли поканените поети да четат своите слънчеви поеми. Значи дойде уречения час, Боже, какво ще стане сега? Сърцето ми трепери, просто ще се пръсне от вълнение.Пръв почна дядо Благо. Прочете сполучливата си римована възхвала към слънцето.
към текста >>

63. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

Тя ни посрещна тъй радостно, тъй дружелюбно, че дори почна да рони сълзи... и то изобилни сълзи.
Първите са облечени с широките си потури, омотали кръст с ален пояс деветолактен. Носеха си и ямурлук... Загорските селянки пътуваха със своите широки вълнени рокли и пъстри везани престилки, като че ли отиваха на църква. Горките, някои обути с лъскавите си чехлички, па като видяха, че с тях не се излиза на глава, изуха се боси и затепаха по пътя с напуканите си яки нозе...Напред! Нагоре! Тя ни чака хубавицата Рила наша прекрасна. Тя ни посрещна тъй радостно, тъй дружелюбно, че дори почна да рони сълзи... и то изобилни сълзи. Начумерените облаци съвсем скриха от очите ни слънцето и ни обвиха с мокри непроницаеми мъгли.„Дано вали”, се чуваха думите на нашите братя селяни, „земята вече изгоре и лошево ще става.” Наистина, трябва много, много дъжд да падне, защото тревата станала на пепел, дърветата изрониха жълта шума още всред лято, дето се казва. Реките пресъхнали, въздухът се изпълни с милиарди мушици, които стръвно налитаха и люде, и добитък. Макар че небето се мръщи и плаче, тука е Едемски рай - даже бих го нарекла Царство Божие. Буйната зеленина не е загубила своята свежест и красота. Стройните борове - като вечни свидетели на красотата тихо, молитвено извисяват тънките си снаги.
към текста >>

64. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

Тя ни посрещна тъй радостно, тъй дружелюбно, че дори почна да рони сълзи... и то изобилни сълзи.
Първите са облечени с широките си потури, омотали кръст с ален пояс деветолактен. Носеха си и ямурлук... Загорските селянки пътуваха със своите широки вълнени рокли и пъстри везани престилки, като че ли отиваха на църква. Горките, някои обути с лъскавите си чехлички, па като видяха, че с тях не се излиза на глава, изуха се боси и затепаха по пътя с напуканите си яки нозе...Напред! Нагоре! Тя ни чака хубавицата Рила наша прекрасна. Тя ни посрещна тъй радостно, тъй дружелюбно, че дори почна да рони сълзи... и то изобилни сълзи. Начумерените облаци съвсем скриха от очите ни слънцето и ни обвиха с мокри непроницаеми мъгли.„Дано вали”, се чуваха думите на нашите братя селяни, „земята вече изгоре и лошево ще става.” Наистина, трябва много, много дъжд да падне, защото тревата станала на пепел, дърветата изрониха жълта шума още всред лято, дето се казва. Реките пресъхнали, въздухът се изпълни с милиарди мушици, които стръвно налитаха и люде, и добитък. Макар че небето се мръщи и плаче, тука е Едемски рай - даже бих го нарекла Царство Божие. Буйната зеленина не е загубила своята свежест и красота. Стройните борове - като вечни свидетели на красотата тихо, молитвено извисяват тънките си снаги.
към текста >>

65. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Законът за изобилието предполага живот колективен.
Не е лесна работа. В края на краищата доброто ще възтържествува, победата е на негова страна. Някой попита: - Учителю, защо не успяваме в много наши начинания? - Аз зная причината за вашия неуспех: вие работите отделно, лично и затова не ви върви. Законът за изобилието предполага живот колективен. Вие се изолирате и затова не ви върви! Колективно трябва да се работи! За да действува законът на орulеnсе - на изобилието - човек трябва да е наближил ликвидирането на своята карма. Тежката карма препятства този закон. Разговори на Ел шадай
към текста >>

За да действува законът на орulеnсе - на изобилието - човек трябва да е наближил ликвидирането на своята карма.
- Учителю, защо не успяваме в много наши начинания? - Аз зная причината за вашия неуспех: вие работите отделно, лично и затова не ви върви. Законът за изобилието предполага живот колективен. Вие се изолирате и затова не ви върви! Колективно трябва да се работи! За да действува законът на орulеnсе - на изобилието - човек трябва да е наближил ликвидирането на своята карма. Тежката карма препятства този закон. Разговори на Ел шадай Глава: Екскурзия на 8 ноември 1927 година Боян Боев
към текста >>

66. Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари

А тук горе имаме чисто синьо небе и изобилно слънце.
Описание на екскурзията от Боян Боев: Екскурзия на 24 януари 1928 година Отново сме на Зеленка. Спряхме за малка почивка. Чудна гледка се открива пред нас: цялото Софийско поне е в гъста мъгла, като млечно море. А тук горе имаме чисто синьо небе и изобилно слънце. Два противоположим свята. Какъв контраст между млечното море под нас и синьото небе над нас! Незабравима гледка! Една от редките картини. Учителя каза:
към текста >>

67. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Какво изобилие!
Как можа тая стара жена да изпъпли чак тука? Но в нея бе запазена поразителна бодрост! Кой знае каква огромна душевна сила крие в себе си тая славянка, която си позволява със силата на Духа Святи да бие с разпятието директорки, хаджийки, да ги уволнява, да смушква попове, да връхлита върху владици и вредом, като Дон Кихота да се явява като защитник на слабите и унижените.Тя разправя, че някога си се била женила за някого в Русия. Отсетне узнала, че младичкият й съпруг, бил вече баща на две деца при незаконна съпруга. Тогава тя, пак с тая огромна душевна сила и смелост, взела суровица и с бой накарала злополучния си мъж да се върне и да се венчае за изоставената си другарка.Слагат за обяд. Какво изобилие! Варвара е обградена с нежни грижи. Сестрите се надпреварват да й услужват. Сега тя е тиха, кротка, но не дай си, Боже, да види някоя неправда и тук, тази тиха жена, ако не кръст, ще вдигне тояга и ще връхлети и срещу най-големия пехливанин.Слънцето се скрива зад облаци, но въпреки това времето е топло и приятно. Седим върху снеговете, а под тях, като че ли скрит огън ни пази от замръзване. След обяда обградихме Учителя.
към текста >>

68. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април

Там природата от пет водни гнезда е дала началото си на изобилно планинско поточе.Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет на брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва.
Колко е хубав сега тъй събран под толкоз камъни, събран в този голям стоманен чучур! Покрай този извор още колко други изчистихме и подредихме! Пръснати из планината, кой тинест, кой притиснат от камъни и глина, разлети навред, ние ги разкопаваме, чистим, изграждаме тъй както ни научи Учителя - както и той сам прави, когато види някъде някой извор. В Родопите, на „Карлъка” е изградена от Него оная чешма, оная кървава вода, която при Баташкото клане е служила за разтуха на ужасените бегълци... Разказва сестра Янакиева как сама, заради Учителя (а за Него, силите се удесеторяват и за най-слабия) сама изкопала големия трап за тая чешма. Другата работа после подели новодошлите братя и сега в „Карлъка” стои тая чешма, считана за целебна „светена вода” от селяните.Такива пет извора има и на „Куш бунар” - в Балкана. Там природата от пет водни гнезда е дала началото си на изобилно планинско поточе.Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет на брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва. Изворите отстоят един от друг във форма на върховете на петолъчна звезда...Колко са хубави! И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”. Спомням си този дядо Никола, който разправяше, че познава Панайот Хитова, Левски, Хаджи Димитра, Стефан Караджата. Неволно си помислих: Не сме ли и ние „бунтовници” - носители на ново освобождение на човечеството, вковано в ноктите на невежеството и леността. А не е ли мързелът, алчността, недоверието по-страшен враг и от читак-турчин!
към текста >>

Учителят раздава на тия, които почти нищо нямаха; така че изобилието на едните премина върху нищетата на другите и така благата се изравняват този ден, както и дъжда, както и Словото на Учителя навсякъде проникна.Застанали около огъня пяхме песни.
Но ние се радваме, че получихме милувката на пролетния дъжд.Случих се наблизо до Учителя. Сама видях благата, що за миг отвред се струпаха пред Него - пакети бисквити, портокал, халва, орехи. Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта. Как изневиделица пред мен се измъдри топка халва и шепа орехи..., не зная.Сега се сетих за притчата с 12 коша трохи... от 5 хляба. Да, когато любовта е между хората, всички стават щедри и това, което до тогава са считали само свое собствено притежание, в присъствието на Бога в сърцата им раздават го да се попълни навсякъде недоимъка.Това, което някога е било „чудо”, сега разумът го обяснява, че станалото е дело на великата Божия любов, която всред мрака на егоизма тогава е засияла между хората и ги е сближила така, че са споделяли всичко помежду си като братя.Да, „ядоха, наситиха се и дигнаха 12 коша къшеи”. Учителят раздава на тия, които почти нищо нямаха; така че изобилието на едните премина върху нищетата на другите и така благата се изравняват този ден, както и дъжда, както и Словото на Учителя навсякъде проникна.Застанали около огъня пяхме песни. Пара се вдига от мокрите ни дрехи и радост от гърдите ни. Няколко пъти слънцето се опита да надникне,но не можа. Целият ден, дъждът не спря своята тържествующа песен. Него го чакаха милиарди посеви, семенца, коренчета, тревички и цветя. Той има своята важна задача, която иска навреме да извърши, за да не се посрами пред лицето на Май.Към 3 часа се готвим за път.
към текста >>

69. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.

” Незабравката е изложила в изобилие своите художествени творения.
А тя обичала гости, особено тия, които пазят чисти полята и изворите, не късат цветята, не кършат младите вейки на гората й. Тя не обича тия гости, които гърмят с пушки по нея, нито ония, които не пазят творенията на нейните художници и майстори.Повярвахме и тръгнахме за Витоша. Потегляме наистина, както тя иска в 3 часа - в ранна ранина.Слънцето голямо - блестящо и румено ни огря към водениците, гдето циклонът тия дни бе прекатурил множество стари дървета.Лазим по зелените хълмове, гдето здравецът кичести гирлянди е поръсил по скали и валоги. Теменугата, мъничка и нежна, вече се прощава с полските цветя с нежен клик: .Довиждане! До година ще се видим пак! ” Незабравката е изложила в изобилие своите художествени творения. При някой шубрак е поставила само едно цветче, а до някоя скала - цял букет - свежи, стройни, красиви. Художникът на жълтурчетата навред е оставил по една картина. Той се хвали със сочния жълт цвят, с който дори разкошната иглика, що и тя е поставила вред своите картини, не може да се похвали. Сладниче на кичести кичури застанало до разкошно зелена переста папрат и тихо се разговарят. Лайкучката разтворила бяло чадърче, непрекъснато се усмихва срещу слънцето.
към текста >>

70. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

Окото е омаяно от чудните прелести и от - изобилните ягоди.
Лъх - вълна от аромат и свежест. Някой селянин довел на паша тъдява два красиви коня. Как щастливи биха били, горките, ако не бяха спънати с тия тежки железа! Всяка крачка е придружена с неприятното дрънчене на веригата. Провиждат се върховете на боровата гора, хижата, Стара планина и части от Софийското поле. Окото е омаяно от чудните прелести и от - изобилните ягоди. С чести навеждания, изправяния през свежия боров клек, наближаваме Гостната. Там гори буен огън. На възбог се издига бял пушек. Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд. Кой не знае сладостта на храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае.
към текста >>

71. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

Окото е омаяно от чудните прелести и от - изобилните ягоди.
Лъх - вълна от аромат и свежест. Някой селянин довел на паша тъдява два красиви коня. Как щастливи биха били, горките, ако не бяха спънати с тия тежки железа! Всяка крачка е придружена с неприятното дрънчене на веригата. Провиждат се върховете на боровата гора, хижата, Стара планина и части от Софийското поле. Окото е омаяно от чудните прелести и от - изобилните ягоди. С чести навеждания, изправяния през свежия боров клек, наближаваме Гостната. Там гори буен огън. На възбог се издига бял пушек. Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд. Кой не знае сладостта на храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае.
към текста >>

72. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се.
То се оглежда в езерата, които напълно го отразяват. Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец. Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се. Скръб изпълва гърдите ми. Като че ли предчувствие, че за дълго още няма да преживея това велико щастие. Като че ли и скалите сега плачеха за хубавите кристали. Изправям се до величествените скали. Милвам грапавата им буза и слагам своята до тях.
към текста >>

А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата.
към текста >>

73. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се.
То се оглежда в езерата, които напълно го отразяват. Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец. Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се. Скръб изпълва гърдите ми. Като че ли предчувствие, че за дълго още няма да преживея това велико щастие. Като че ли и скалите сега плачеха за хубавите кристали. Изправям се до величествените скали. Милвам грапавата им буза и слагам своята до тях.
към текста >>

А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата.
към текста >>

74. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Пълнете се с изобилен живот.
Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева. ... Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот. 2. Писмо на Боян Боев: Свещените истини За 11 юли в писмото на Б.Боев: На 11 юли направихме чудесни екскурзии. Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини.
към текста >>

Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се.
То се оглежда в езерата, които напълно го отразяват. Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец. Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се. Скръб изпълва гърдите ми. Като че ли предчувствие, че за дълго още няма да преживея това велико щастие. Като че ли и скалите сега плачеха за хубавите кристали. Изправям се до величествените скали. Милвам грапавата им буза и слагам своята до тях.
към текста >>

А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата.
към текста >>

75. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се.
То се оглежда в езерата, които напълно го отразяват. Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец. Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се. Скръб изпълва гърдите ми. Като че ли предчувствие, че за дълго още няма да преживея това велико щастие. Като че ли и скалите сега плачеха за хубавите кристали. Изправям се до величествените скали. Милвам грапавата им буза и слагам своята до тях.
към текста >>

А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата.
към текста >>

76. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се.
То се оглежда в езерата, които напълно го отразяват. Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец. Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се. Скръб изпълва гърдите ми. Като че ли предчувствие, че за дълго още няма да преживея това велико щастие. Като че ли и скалите сега плачеха за хубавите кристали. Изправям се до величествените скали. Милвам грапавата им буза и слагам своята до тях.
към текста >>

А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата.
към текста >>

77. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли

А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата.
към текста >>

78. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден

А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата.
към текста >>

79. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден

А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата.
към текста >>

80. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София

А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата.
към текста >>

81. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Ти, това са горите, реките и планините; ти - това са плодните поля и градини; ти - това са твоите трудолюбиви синове и дъщери, които още по първобитен начин обработват земята ти, но берат въпреки това обилен плод за нас и другите, и се радват на изобилие и доволство.
Спущат се нанякъде с пълни вимета - благодатна кърма от майката природа за човека. Срещаме и жени, облечени със своите тесни литаци, обшити със „златен” пул, над бяла тантелалия риза, наметнали на гърба си бяла вълнена люлка, отдето се очертава пълното телце на нов българин или българка.Само на няколко места пътят е малко повреден, иначе, останалият може да се каже прави чест на съответната управа.Колко са гористи предпланинията на Витоша! Ако не следи, човек не би повярвал, че това е разкошен крайчец, от иначе оскъдния горист изглед на нашата хубавица Витоша! Скъп роден краю! Като гледам твоята разнообразна хубост, неизразимо мило ми е всичко това, което си ти. Ти, това са горите, реките и планините; ти - това са плодните поля и градини; ти - това са твоите трудолюбиви синове и дъщери, които още по първобитен начин обработват земята ти, но берат въпреки това обилен плод за нас и другите, и се радват на изобилие и доволство. Колко невежествено и предателски звучат думите на оногова, който гледайки осакатената ни карта рече: „взети са само някои покрайнини - паланки и села”, пред които се очертава грозната ивица, поставена от съседи грабители. Но я да видят тия „някои незначителни покрайнини” какво богатство от хора и имот крият в себе си, от природна красота и стопанско благополучие. Я да видят как това българче от люлката пораства и вместо родния си език, почва да бръщолеви чужд, натрапен му от опасни „обединители”. Тогава ще разбере как боли, как страшно боли от такова пладнешко посегателство.Слънцето се издига все по-високо и облива със своята бяла светлина красивите селища и сините очертания на Рила. О, тя ни кима отсреща с белоснежна кърпа, като с Осогово се препират - кому от двете ще гостуваме.Дупница със своите разкошни лозя и градини е вече зад нас.
към текста >>

Като че ли изобилен дъжд ни вали и това слънце, вместо да го суши, увеличаваше го по нас до висша степен.Рила бавно разгръща пред нас своите чаровни страници - бор след бор, полянка след полянка, докато дърветата се сгъстяват до толкова, че изчезва всяка полянка.
Натрошените камъни нагрети от августовско слънце издават адска горещина. Нищо утешително не представлява това преддверие. Голи скалисти сипеи, по които и човеци и добичета едвам напредват. И животни и хора плуват в пот. Слънцето напича и няма где да се скриеш на сенчица. Като че ли изобилен дъжд ни вали и това слънце, вместо да го суши, увеличаваше го по нас до висша степен.Рила бавно разгръща пред нас своите чаровни страници - бор след бор, полянка след полянка, докато дърветата се сгъстяват до толкова, че изчезва всяка полянка. Нашият пешеходен кораб заплува всред Райска зеленина и свежест.Горките добичета, колко много бой изядоха от своите стопани! Кървавите им хълбоци красноречиво говорят за безчислените дупчения от острата клечка на безжалостните им стопани. И те мълчаливо търпят всичко и му слугуват с трогателна покорност...Сочна ливада. Из нея зрели боровинки и ягоди. Отстрани извисени борове и ели.
към текста >>

Грамадните огньове, поддържани от изобилно тук сухи дърва, до зори поддържат в нашите спални приятна грейка.
Лъчите му едвам докосват вече дивното грамадно езеро. По крайбрежието му стадо коне оглеждат в него стройните си яки тела. Събираме дърва, готвим се за тая нощ. От високо се спущат силни води идящи от друго езеро и с шум се спущат в Рибното. Като че ли това е успивна песен за страшно морните пътници. Грамадните огньове, поддържани от изобилно тук сухи дърва, до зори поддържат в нашите спални приятна грейка. 14 август 1929 г.Събужда ни златно утро, събуди ни сладката отмора на спокойната тиха нощ. Пак път, пак по стръмното нагоре - по-близо до другите езера, по близо до Дамка, Еленин Връх, Рупите, Калинините, за които бяхме тъй много слушали.Второто езеро! То не е нито Паничище, нито Рибно - то е Лазурно езеро. Като във фокус събира слънчевите лъчи и ги отразява с двойна сила. То е Балдер Дару - прекръстено отпосле от Учителя - езеро, което съчетава всички Божии блага.
към текста >>

Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти - хляб, плодове, зарзават, бакалски стоки и всичко, от което имахме нужда.През първото летуване на Рила в 1929 година, групата беше около 60 души.
На конярите също водехме партида, където се отбелязваха всички пренесени багажи. С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв. Отношенията ни с тях почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което извънредно много ни улесняваше. След изкачването на багажите и хората, започваше настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки, кухня и продоволствен пункт, какъвто всякога имаше и всякакви други общи съоръжения, необходими за голяма група летуващи. Използвахме конярите и за докарването на продуктите, предимно от Дупница. Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти - хляб, плодове, зарзават, бакалски стоки и всичко, от което имахме нужда.През първото летуване на Рила в 1929 година, групата беше около 60 души. Багажите и хората се превозиха по влака от София до Дупница. От там багажите с камион - до село Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път. От селото наемахме магарета и коне за изнасяне на багажите. Това, разбира се, беше доста сложно и неудобно. Но трудностите са, които карат човека да мисли, да търси и намира.
към текста >>

Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде идеята да се правят палатки от дебел, бял памучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по магазините.
Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там. На първо място най-важен беше въпросът за покрив над главите ни и за защита от неочакваните климатични изненади. Вятър, дъжд и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха. В първите години този въпрос се разрешаваше, като всеки си правеше примитивен навес от случайни платнища, но това беше крайно незадоволително. Наистина платнищата, с които военните си служеха, бяха едно добро разрешение, но нито такива, нито нещо подобно се намираше на пазара. Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде идеята да се правят палатки от дебел, бял памучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по магазините. След направата палатката се импрегнираше с парафин, разтворен в бензин. Резултатът беше неочаквано добър. Направените по този начин палатки издържаха на всички изпитания. И при най-силен и проливен дъжд, те не пропускаха. Бяха закътани, направени отдолу с под, създаваха сигурност.
към текста >>

Там ги имаше в голямо изобилие.
Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа! ”, тръгвахме към някои от прелестните места, които бяха оценени от Учителя, че дават всички условия да си направим утринната гимнастика и Паневритмията. Едно от тези места беше на обширната поляна край първото езеро. Отиването там имаше и една чисто практическа задача, след упражненията всеки вземаше според силите си дърва за огъня. Там ги имаше в голямо изобилие. Това стана особено необходимо, когато взехме решение да запазим клековете около бивака. Край третото езеро беше също приятно. Изгледът към Харамията и отвесните скали край Близнаците създаваше обстановка на нещо величаво, тайнствено, неземно. Отивахме за упражнения и край петото езеро Бъбрека или Махабур. Широкото пространство на платото там внасяше у нас усещането за необятност и простор, едно разширение и освобождаване от ограниченията, които са присъщи на физическия свят.
към текста >>

Дърва имаше в изобилие навсякъде.
Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам, че у него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка. След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка. Дърва имаше в изобилие навсякъде. Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе. Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея.
към текста >>

С камъни, каквито имаше наоколо в изобилие, под ръководството на Гради и други опитни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови.
В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера. Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при дъждовно, ветровито и мъгливо време. За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време. Проектът за заслона беше готов и работата по него започна. С камъни, каквито имаше наоколо в изобилие, под ръководството на Гради и други опитни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови. Всички останали братя и сестри помагаха във второстепенните работи. Учителя, както навсякъде, където се правеше нещо за подобряване живота ни на Рила, така и тук неотлъчно присъстваше и умело, някак негласно, даваше напътствия в изпълнение на поставената задача. Покривната конструкция направихме от борови дървета, които взехме от една изгоряла гора под Молитвения връх. От пожара те бяха изсъхнали и стояха безмълвни и прави. Отрязахме ги и на ръце ги занесохме горе.
към текста >>

В моя роден град по онова време всички къщи бяха покрити с плочи, извадени от околните баири, където ги имаше в изобилие.
Покривната конструкция направихме от борови дървета, които взехме от една изгоряла гора под Молитвения връх. От пожара те бяха изсъхнали и стояха безмълвни и прави. Отрязахме ги и на ръце ги занесохме горе. С тях и някои по-дебели клекове направихме конструкцията. Когато дойде въпросът за самото покриване на заслона, тук вече аз имах решаващата дума и изпълнение. В моя роден град по онова време всички къщи бяха покрити с плочи, извадени от околните баири, където ги имаше в изобилие. Вярно е, че не бях правил покрив с плочи. Но много често съм се заглеждал в тях и съм разбирал принципа, по който те се нареждат. Към петото и шестото езеро имаше такива плочи. Едни гладки, тънки и крайно удобни за такава нужда. Само няколко отивания от всички в лагера и плочи бяха донесени в достатъчно количество за целия покрив.
към текста >>

82. Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август

Изобилните му води клокочат изпод огромна скала, приличаща на старинен кораб, плувнал в неизвестността.Учителят става, отива към него.
Как хубаво меришат. Едновременно с мене слиза и групата с Учителя. Той ни завежда до студения извор, между третото и второто езеро. Водите му са тъй ледено студени, тъй чисти, сякаш ей сега капнали от дланта на Бога. Сядаме до него. Изобилните му води клокочат изпод огромна скала, приличаща на старинен кораб, плувнал в неизвестността.Учителят става, отива към него. Навежда се и почва да чисти дъното му. Полека лека всички взимаме участие в Неговата работа. В скоро време басейнът, в който клокочеше водата биде изчистен от тинята и на дъното му наредени бели кварцови камъни. За миг той заприлича на добре измита и вчесана красива девойка. Тъй също направихме с цялото му корито, като по края поставихме същи такива бели камъни, донесени в скутове и джобове от околността.
към текста >>

83. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

Изобилните му води клокочат изпод огромна скала, приличаща на старинен кораб, плувнал в неизвестността.Учителят става, отива към него.
Как хубаво меришат. Едновременно с мене слиза и групата с Учителя. Той ни завежда до студения извор, между третото и второто езеро. Водите му са тъй ледено студени, тъй чисти, сякаш ей сега капнали от дланта на Бога. Сядаме до него. Изобилните му води клокочат изпод огромна скала, приличаща на старинен кораб, плувнал в неизвестността.Учителят става, отива към него. Навежда се и почва да чисти дъното му. Полека лека всички взимаме участие в Неговата работа. В скоро време басейнът, в който клокочеше водата биде изчистен от тинята и на дъното му наредени бели кварцови камъни. За миг той заприлича на добре измита и вчесана красива девойка. Тъй също направихме с цялото му корито, като по края поставихме същи такива бели камъни, донесени в скутове и джобове от околността.
към текста >>

84. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.

Но деликатно ни покани да си идем: „Идете си - казва - идете си час по скоро, защото тук ще става нещо небивало, дъжд изобилен и тука ще се излее.
Даже не можа да ни разтрепери, зъбите ни да разтрака. Отиде си, както що си дойде. Никой не му обърна внимание. Вятър го донесе, вятър го отнесе. Слънцето за миг изсуши дрехите ни. Но деликатно ни покани да си идем: „Идете си - казва - идете си час по скоро, защото тук ще става нещо небивало, дъжд изобилен и тука ще се излее. Не искам днес милите си гости да къпя, както аз си знам.”Послушахме го. На поляната - мало и голямо: старо, младо, деца, старци, майки, бащи, девици, юноши отправихме благодарствена молитва.Слизаме, почиваме по полянките, попяваме, посмяваме се.Неусетно сме у дома. В пансиона е тихо. Никой няма, отишли са по кина, именни дни и разходки из града. Но кой знай.
към текста >>

А дъждът изобилно заплиска и изпъди хората от пътищата, а мен успива в сладък дълбок сън.
Не искам днес милите си гости да къпя, както аз си знам.”Послушахме го. На поляната - мало и голямо: старо, младо, деца, старци, майки, бащи, девици, юноши отправихме благодарствена молитва.Слизаме, почиваме по полянките, попяваме, посмяваме се.Неусетно сме у дома. В пансиона е тихо. Никой няма, отишли са по кина, именни дни и разходки из града. Но кой знай. А дъждът изобилно заплиска и изпъди хората от пътищата, а мен успива в сладък дълбок сън. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар]
към текста >>

85. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий

Майските дъждове я напоиха добре - таз година тя ще бъде изобилна и едра.
2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар] Вредом зеленина. Изкпасилата ръж се е люшнала като развълнувано изумрудено море. Майските дъждове я напоиха добре - таз година тя ще бъде изобилна и едра. Цялата природа е развила своите празнични знамена и ликува под топлите слънчеви лъчи. Дърветата развили шума, за да приютят под сянката си човеци, животни, птички и мушички.Пътуваме с Милка Периклиева - другарка от пансиона. Измъкваме се незабелязано и припущаме по Драгалевския път. Наближава изпита ни в детските градини и по целия път коментираме върху известни положения, създадени от нашите американски и поамериканчени педагози... Сериозното и смешното се преплитат, но по-често второто надделява и тя, със свойствения й хумор, ме прави да се превивам от смях и да се провиквам като луда.Като възвиваме над Монастиря, върху пътя - гола птичка... Наблизо никакъв клон, нито храсталак. Горкото! Изглежда едро птиче, защото още голичко, изпълва шъпата ми.
към текста >>

Облаци, като грамадни кервани се търкалят по небето - кани се изобилен дъжд.
Задушват ме сълзи. Гледам го; то сякаш спи. През тънката му кожица се провиждат нежните му костици; даже черният дроб със синьото петно на жлъчката, ето и гушката му. Сърчицето бие, бие...Слънцето почна [да] прижуря. Всички се веселят, пеят, провикват се, а мен ми е жал, жал... Колкото и да се грижа да угодя на пиленцето, все ми се струва, че не умея, че ще му повредя. Облаци, като грамадни кервани се търкалят по небето - кани се изобилен дъжд. Туристи пъплят по хълмовете нагоре и се провикват: Ехо! Ехо! Макар, че настъпи буря, не се боим, щом сме на Ел Шедар. Той е нашата закрила, гостна, спалня, кухня и дори сцена и аудитория. Днес Той говори: „Ако Христос е казал, че му се дава всяка власт на небето и на земята, защо да не се радваме.
към текста >>

86. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение

Какво изобилие!
За миг се намерихме на обедния кръг. Колко бързо се нареди всичко! Каква красива картина от Божиите блага! Тук-таме камара алени череши измежду салатите и белите хлебчета. Готово! Изказване формула до 3 пъти: „Само проявената Божия любов носи пълния живот”. Почваме. Какво изобилие! Никому не се оказа липса от храна. Има за всички.След това, върху висока скала, свири ни Ана Желязова. Лъкът й прилича на вълшебна пръчица. Ах, как майсторски свири тя! Тя прилича на нежен цветец, излеко полюляван от вълните на Тартини, Бах, Шуберт.Колко тържество този ден!
към текста >>

87. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух

- Где са гъстите й гори, изобилни пасбища?
Учителят отваря термоса и дава по една глътчица топла вода на тия, що нямат такъв. Колко е освежителна тази глътка! Над сипеите сме вече. После в храсталаците.- Но где са приказните гори на Витоша („Министерски сборник”, брой ... ), според този Авлия [Евлия] Челеби? - мисля си, катерейки се всред тънките габрови и лескови храсти. - Где са гъстите й гори, изобилни пасбища? Пожари унищожили прекрасните гори, а и селскияттопор - български и чужд, е доограбил планинското съкровище. Сега Витоша е гола, без дебели сенки, без многобройни извори. Дорде ти око стигне, нигде гъста гора, нито високо сенчесто дърво.Сега я засаждат с борове. Колко хубаво! Горката Витоша!
към текста >>

Заваля изобилен дъжд, сипе като из ръкав.
Изворът блика в чешмичката и пее своята благодарност. Пеперудите прехвърчат, птички чуруликат, кацат по хвърлените трохи, грабват по нещо и пак отлитат нанякъде. Ето я едра птичка с черни и жълти пера как задига един залък и отлита.Слизаме. Гърмотевиците ни настигат към юзината. Небето се нахмури сърдито. Заваля изобилен дъжд, сипе като из ръкав. Мокри сме до кости. Мокри, кални, но весели и бодри, под непрекъснато ураганно плискане на дъжда се прибираме. У дома са сухите дрехи, горещия чай, топлото чисто легло.Днешната екскурзия мога да я нарека: Екскурзия на угощението.Много спанеСимиди с медОкъпване до кости. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.42.
към текста >>

88. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли

Сега вместо дървен чучур, е донесен мраморен - във вид на две съединени шъпи, от които пада изобилната струя.
Елбур- значи „Благородният приятел”. Тук са нашите палатки, разположени по двата му склона.Днес Учителят нареди коренно почистване на бивака; жилищата и всички обслужващи ни места. Кипи работа. Без нас тук са станували черда коне, та доста работа ни се отвори. Но, стотици чифта ръце не са малко, зад които грее едно общо сърце, пълно с обич и признателност към Учителя.Коренно преобразование и на Белия Извор. Сега вместо дървен чучур, е донесен мраморен - във вид на две съединени шъпи, от които пада изобилната струя. Всички „садива” покрай него са отстранени, а млечно бели късове кварц отвред се сипят към него, които Учителят майсторски и грижовно нарежда покрай бистрите му води. Наистина, така с камъните е по-хубаво, а иначе ще се завъди жабуняк. С каква радост и с колко много песни разхубавяваме нашата Рилска чешма! Всяко камъче е одухотворено с едно име, или с една идея. Под „Царските особи” е Народното събрание - сиви големи гранитни късове, в които се събира вода от дъжда и са тъй удобни за сядане.
към текста >>

89. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли

По клековете намятани одеяла и безчислено пране, под изобилните лъчи на слънцето.Почва нарядът - за дърва.
После се печем на слънце, докато се сгорещим и пак - цамбур - отново.Бивакът гъмжи от наши и чужди. Дошли са търговци на дребно. Донесли са големи гърнета с мед, масло, яйца, тенекии, пълни с прясно овчо мляко. Куцовласите пък - пълни кошове пресен хляб и разнообразен зеленчук от дупнишките градинари. От огнищата се отделя приятна миризма на вкусни гозби. По клековете намятани одеяла и безчислено пране, под изобилните лъчи на слънцето.Почва нарядът - за дърва. Мъкнем към огнището сухи коренища. Над Харамията се показва тънко рогче на млада месечина в другарство с блестящата Вечерница. След тях небето побелява от звезди. В палатките горят светлинки. Осветени отвътре, те приличат на големи фенери.
към текста >>

90. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 3 август

Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си.
Нагоре ни тегли мистичната красота на езерата, която блика из „Ръцете, които дават". Отиваме при тях, за да чуем новата приказка, която ще ни разкажат.Първото езеро ни посрещна приветливо с усмивката на своите широко разливащи се кристални води. То събужда спомени от близки и далечни времена. Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища.Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! "И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град.
към текста >>

Светлината ти навлезе в моя ум, изобилна топлина разшири сърцето ми.
След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте. В тетрадката си пиша:Името Ти е Любов! В лъчезарна утрин те срещнах. Твоят царствен ход ме привлече и тръгнах напред. Без нито миг колебание, тръгнах след теб.Изведнъж стъпките ми станаха по-твърди, погледът просветна. Светлината ти навлезе в моя ум, изобилна топлина разшири сърцето ми. Твоята усмивка докосваше всичко. Затова и камъчето малко и адепта ти сторваха път.Ти ме пробуди и насърчи, ти ме повдигна. Името Ти е Любов. * Обичам Те, о, първи лъч на Любовта!
към текста >>

91. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 4 август

Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си.
Нагоре ни тегли мистичната красота на езерата, която блика из „Ръцете, които дават". Отиваме при тях, за да чуем новата приказка, която ще ни разкажат.Първото езеро ни посрещна приветливо с усмивката на своите широко разливащи се кристални води. То събужда спомени от близки и далечни времена. Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища.Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! "И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град.
към текста >>

Светлината ти навлезе в моя ум, изобилна топлина разшири сърцето ми.
След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте. В тетрадката си пиша:Името Ти е Любов! В лъчезарна утрин те срещнах. Твоят царствен ход ме привлече и тръгнах напред. Без нито миг колебание, тръгнах след теб.Изведнъж стъпките ми станаха по-твърди, погледът просветна. Светлината ти навлезе в моя ум, изобилна топлина разшири сърцето ми. Твоята усмивка докосваше всичко. Затова и камъчето малко и адепта ти сторваха път.Ти ме пробуди и насърчи, ти ме повдигна. Името Ти е Любов. * Обичам Те, о, първи лъч на Любовта!
към текста >>

92. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 6 август

И там, под ясния поглед на небето, нагрявани от изобилните слънчеви лъчи - се къпем.
Спомени от Олга Славчева Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] - Изгревът - Том 26 Спомени от Олга Славчева 6 август [1930 г.]Всяка сутрин посрещане изгрева от скалата, после гимнастика, закуска. Понякога Учителят ни държи беседа. После на дежурства приготовляваме обяд, след което ходим по излети, къпем се, четем, пишем... Учителят не препоръчва студените бани... Тогава топлим вода в тенекии и се крием из клека. И там, под ясния поглед на небето, нагрявани от изобилните слънчеви лъчи - се къпем. Всеки, който се приближава към клека, трябва първо да извика: „Има ли някой". Ако не чуе отговор, тогава чак има право да заеме това обиталище.Товаедневната програма; вечерната е друга: носим дърва, обикаляме огнището, пеем или слушаме солисти певци, цигулари или декламатори - стихотворци... Понякога посрещаме гости туристи. Скоро ни дойдоха 30 души мъже и жени - дошли специално от Дупница да слушат беседа. Оставихме ги за обяд. Отидоха си много доволни.Вчера дотича разтревожен човек от хижа „Скакавица” да дири лекар при нас.
към текста >>

93. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 18 август

Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си.
Нагоре ни тегли мистичната красота на езерата, която блика из „Ръцете, които дават". Отиваме при тях, за да чуем новата приказка, която ще ни разкажат.Първото езеро ни посрещна приветливо с усмивката на своите широко разливащи се кристални води. То събужда спомени от близки и далечни времена. Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища.Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! "И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град.
към текста >>

Светлината ти навлезе в моя ум, изобилна топлина разшири сърцето ми.
След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте. В тетрадката си пиша:Името Ти е Любов! В лъчезарна утрин те срещнах. Твоят царствен ход ме привлече и тръгнах напред. Без нито миг колебание, тръгнах след теб.Изведнъж стъпките ми станаха по-твърди, погледът просветна. Светлината ти навлезе в моя ум, изобилна топлина разшири сърцето ми. Твоята усмивка докосваше всичко. Затова и камъчето малко и адепта ти сторваха път.Ти ме пробуди и насърчи, ти ме повдигна. Името Ти е Любов. * Обичам Те, о, първи лъч на Любовта!
към текста >>

94. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август

Та добрият човек има изобилен живот.
А не искам вие да бъдете като прости стъкла, а като диаманти, като скъпоценни камъни, които силно пречупват светлината. В скъпоценните камъни има нещо, което ги отличава. Ако прекараме един диамант върху някои човек, който е неразположен, ще му мине неразположението. Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението. В скъпоценните камъни има живот. Та добрият човек има изобилен живот. Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък. Желая вие всинца да бъдете като скъпоценни камъни. Да пречупвате Божествената светлина и да имате новото, с което да се отличавате.Има четири вида хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Гениалният човек твори, а светията всичко завършва. Не искам да бъдете обикновени.
към текста >>

95. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Такова изобилие!
Той говори за безсмъртието на душата, за присъствието на заминалите от света, че няма смърт, а само временна промяна. Някои стенографират думите му, други му задават нови въпроси, трети мълчаливо слушат, озарени с една тиха радост и вяра в безсмъртния живот.Обяд. Великденско пиршество. Колко много бели хлебчета на кръга, червени яйца, салати, нов чесън, сирене и още що ли не! Всеки трапезник поднасяше на ближния си от обяда си. Такова изобилие! Няма вече беден и богат. Даже и Цеко днес яде като Лукула. [Лукул - Римски консул, известен с банкетите си] Лицето му широко и алено руменее от слънцето. Малките му сини очички сияят от здраве и доволство.После се отдадохме на почивка. Покачих се върху висока канара и се заслушах.
към текста >>

96. Снимки на Учителя при извора „Махабур' с група от Братството, 13 август

Същото подреждане както снимка № 35, като най-вдясно е седнала Мария Златева, след като си е наточила вода на чучура, който вдясно се вижда, че тече изобилно.
15.... 16.... 17.... 18. Владо Николов (руснакът) Снимка № 36: С Учителя при изворът Махабур 13.VIII.1931 г. 12 ч по обед. Почивка след продължителна работа по чешмичката. Същото подреждане както снимка № 35, като най-вдясно е седнала Мария Златева, след като си е наточила вода на чучура, който вдясно се вижда, че тече изобилно. Снимка № 37: С Учителя на почивка след работа по устройване на чешмичката, чучура при извора Махабур, 13.VIII.1931 г. по обед. Същото подреждане както при снимка № 35, с тази разлика, че до Елена Хаджи Григорова е седнал Пеню Ганев, който по това време ги е фотографирал. Снимка № 38: С Учителя, група братя и сестри при извора Махабур, 1931 г. Учителят е седнал най-отгоре на снимката.
към текста >>

97. Учителя е на екскурзия на Витоша с от 90 човека от Братството. 15 октомври

Всички се спущаме за дърва и ги купчим край огнището.Закуската и песните ни минаха под знака на изобилен дъжд.
Та това е цял поход! Вървим, не просто се надбягваме към Витоша. Шест часа сме точно там. Слънцето изгрява голямо, червено, първом елипсовидно, после се закръгли, после заприлича на гъба с тънка дръжка... Облаците не пощадиха и цялото небе. Застудя, зароси дъжд. Всички се спущаме за дърва и ги купчим край огнището.Закуската и песните ни минаха под знака на изобилен дъжд. Небето е тъй начумерено, тъй се въси, сякаш му е крив целият свят. Мъгли, мъгли - тичат, задушват ни от прегръдки. Разбягват се, без да ги гони някой и пак ни обгръщат, без да сме ги викали. Но, кой ги гледа. Прислонени край огъня как да е с нашите платнища и пелерини, слушаме разкази от Толстоя за Мартин обущаря и Молла Мухтиш Бей - от Михалаки Георгиев.
към текста >>

Какво изобилие, дори разкошество, бих казала!
Чайниците кипят, също и гърнета с вкусна гозба. Даже някой и чушки си пече - хубава салата да си направи.Учителят е между нас. Дълбоко е замислено лицето Му, но пак от време на време хвърля към нас поглед, пълен с внимание и обич.А дъждът все ръми и ръми. Учителят нарежда под платнището за Него да се приютят по-тънко облечените, а сам Той е при нас. Та нима ще ни плаши такъв дребен дъждец, нас юнаците, които още усещаме на плещите си скорошното голямо Рилско кръщение...Обедът се прогласява рано - 11 часа почваме. Какво изобилие, дори разкошество, бих казала! Важното е, че тук няма социално различие. Всички сме братя и сестри - деца на един Баща, ученици на един Учител. Кому каквото не достига, навреме се съобразява и се попълва необходимото.Един брат от Варна чак крепи за Витоша голяма кошница грозде и ябълки, които Учителят разпредели на всинца ни. А огънят все гори и гори, и се надсмива на безспирния росен дъжд, пращан ни обилно от начумереното небе.Към 1 ч. поемаме надоле.- Кой знае - мислим си ние - какво още е намислила Витоша, я да си ходим по-скоро.
към текста >>

После пия чай, после върху коленете си в леглото пиша тия редове, да се знае и да се помни, че където отиваме ний, ако е имало суша, вали изобилен дъжд.
Дордето се приготви тя, готвя тетрадките си утре за лекция при Негенцов. А може би скоро и изпит ще имам... Има много да се чете, затова, за освежаване днес, придружих нашите на Витоша. Водата е готова. Топлите струи обливат морното тяло с освежаваща вълна. Колко е хубаво! После пия чай, после върху коленете си в леглото пиша тия редове, да се знае и да се помни, че където отиваме ний, ако е имало суша, вали изобилен дъжд. Щом някъде има суша, нека бъдат извикани нашите хора, те ще докарат изобилен дъжд. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.49. Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

Щом някъде има суша, нека бъдат извикани нашите хора, те ще докарат изобилен дъжд.
А може би скоро и изпит ще имам... Има много да се чете, затова, за освежаване днес, придружих нашите на Витоша. Водата е готова. Топлите струи обливат морното тяло с освежаваща вълна. Колко е хубаво! После пия чай, после върху коленете си в леглото пиша тия редове, да се знае и да се помни, че където отиваме ний, ако е имало суша, вали изобилен дъжд. Щом някъде има суша, нека бъдат извикани нашите хора, те ще докарат изобилен дъжд. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.49. Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

98. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април

Пред Учителя калифорнийско изобилие.
Има ли нещо у едного, то сигурно ще премине и у съседа и т.н. До 234 души - цяла хайдушка дружина, не, Априлско въстание.Полянката-трапезария е чиста, свежа ливада, по която сега тече бистър поток. Чешмата пее наблизо и огласява околността с вечно веселата си песен. Ето, от група на група, мили ръце разнасят кой какво си няма. С щастлива усмивка на лице, всеки сякаш се надпреваря да надмине ближния си в правене добро. Пред Учителя калифорнийско изобилие. Но той яде прясна коприва, а всичко друго, по чевръсти пратеници, раздаде по най-отдалечените краища. После трапезата се раздигна, почисти се ливадата, по която не оставяме ни най-малка следа от гощавката. Хе там доле към камънака ни придружават големите Симеоновски кучета, където получават обилна порция от хляб и кори от кашкавал.Лягаме на припек. Дишаме с наслада чудния въздух, като се чувствуваме най-щастливите люде на земята. А че не сме ли наистина щастливи!
към текста >>

99. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

Хубавото е, че имате всичко преизобилно дадено, ще използувате, ще отворите касите си.
Ще трябва да забравите старото, щом дойде новото, новите условия, които Бог ти дава. На първо място трябва да имаш качеството на разбирането, за да пазиш дрехата, която ти се дава, защото много мъчно се приготовляват тези дрехи. Ще посеем нивата, която Бог ни е дал - нашия ум, сърце и воля. Ще се положим на това, което Бог е вложил вътре в нас. Днес ще почистим лагера и всеки ще направи и едно вътрешно почистване. Хубавото е, че имате всичко преизобилно дадено, ще използувате, ще отворите касите си. Всеки казва, че е болен, че нямал пари, че бил лош. Пред мен не минава това. И така, намери най-малкото добро, с което можеш да си помогнеш в дадения случай! Изгревът - Том 17 Глава: 8.
към текста >>

100. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли

Пращайте хубави мисли, чувства - от изобилието като лъчи пращайте на ваши познати.
„Бивайте подражатели Богу", като чада Божии. И ходете в любов, както Христос... Умният прилага нещата, без да ги разбира. Умен е този, който се мести. Да благодарите на Бога за всички хубави мисли, чувства, сили... Пращайте хубави мисли, чувства - от изобилието като лъчи пращайте на ваши познати. Всички можете да направите по нещо. Всеки в даден случай е запалена клечка, която никога не гасне. [1] В записките на Елена Хаджи Григорова от тази беседа има много пропуски. За яснота, в скоби { } са допълнени някои части от беседата според изданието от 1932 г. на томчето „Ценното из книгата на великия живот".
към текста >>

НАГОРЕ

0.41627502441406