НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
111
резултата в
75
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено
излъчване
около сина Петър.
През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251.
Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено
излъчване
около сина Петър.
Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение.
към текста >>
Затова са търсили неговото духовно
излъчване
, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога.
Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър.
Затова са търсили неговото духовно
излъчване
, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога.
Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение. Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество.
към текста >>
2.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
Светлината, която се
излъчвала
от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние.
Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени. През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли.
Светлината, която се
излъчвала
от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние.
На сутринта войникът ме запита: — Кой и какъв е този Андон? (Той така го наричаше.) — Гостенин — му казах аз, защото самата не знаех какъв е той по професия. — Както го видях нощес, не приличаше на човек!
към текста >>
3.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
Светлината, която се
излъчвала
от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние.
Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени. През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли.
Светлината, която се
излъчвала
от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние.
На сутринта войникът ме запита: — Кой и какъв е този Андон? (Той така го наричаше.) — Гостенин — му казах аз, защото самата не знаех какъв е той по професия. — Както го видях нощес, не приличаше на човек!
към текста >>
4.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август
, 11.08.1908 г.
Когато един человек е обсебен, дишането му най-напред се намалява, ускорява; и с намаляването на дишането душата почва да се
излъчва
.
Христос е един дух, а Сатана е друг дух, който се бори за завладяване на човешките души. Христос беше, Който вдъхна дух в устата на человека, на Аврама. И затова жилището на душата, това са белите дробове, гдето тя живее. А понеже дробовете имат за цел пречистването на кръвта, то кръвта съответствува на живота. Когато душата е на мястото си, никакви болести не може да съществуват, но когато душата напусне своето жилище - сърцето и белите дробове, - тя се поддава на наемник, бива обсебена.
Когато един человек е обсебен, дишането му най-напред се намалява, ускорява; и с намаляването на дишането душата почва да се
излъчва
.
Когато человек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете; и затова ви казвам, че трябва да дишате дълбоко, за да гоните от вас онзи дух, който иска да ви обсеби. А щом го изгоните от физическото поле, то в по-висшите полета е по-лесно да го гоните. Един лош дух никога не може да влезе през носа, а винаги ще влезе през устата и като отиде в стомаха ви, по течението на кръвта, връща се в сърцето, и то чрез вените, а не чрез артериите. И ако настъпи кихане, то не е нищо друго освен изхвърляне на духа из устата. Говоря ви това; за да ви покажа отгде са вратата на лошите духове.
към текста >>
5.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1908 г.
- Трябва да се
излъчите
от физическия мир, а как ще стане това
излъчване
, не се грижете за това.
Дори го накарайте да си изкаже всичко, каквото има, та и въпроси му задавайте, докато се изчерпи добре, щото да няма вече какво да говори. Оставяйте водата добре да се изтече и изцеди. Г-н Дънов съобщи, че който желае, може да си замине днес. Пеньо и Михалаки си заминаха с железницата за София. В 5 часа подир обяд се събрахме тези, които бяхме останали, и между другото ни се каза, че утре, 16-ого, всеки да си носи „Хвалата", молитвата, а тази вечер между 9 и 10 часа записах следните мисли:
- Трябва да се
излъчите
от физическия мир, а как ще стане това
излъчване
, не се грижете за това.
В България атмосферата е доста сгъстена, няма почти никакъв умствен стремеж, та затова, поради тази натегнатост, възможно е да има мъчнотия за довечера, за да може да видите нещо. България ще мине през едно пресяване, но няма да знаете кога ще стане, но не се страхувайте - Господ си знае работата. До 1914 година ще се уясни какво ще бъде. Този век целият ще бъде век на чистене и на въплотяване на светли, напреднали духове. А тези духове, които не са напреднали, но им се е позволило да дойдат, ще бъдат поставени под контрола.
към текста >>
6.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август
, 19.08.1909 г.
Например да кажем, оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш, защото Провидението по един естествен начин може да я задигне, но, за нейно добро, то не я задига, но пък
излъчва
мъжа от нея, за да следва Господа.
Ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с него. Това е Божията воля за вас. След трите закона на Веригата, дадени на 16 август, написва се това, дадено на 19 август сутринта. „Все, що попросите в Мое име, Аз ще го сторя.Не бой се, мало стадо, Отец е благоволил да ви даде царство." За обещанията: - Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред други и всякога, когато даваме едно обещание пред други дух, той ще те последва и ще понасяш всичките последствия и страдания.Един по-висш закон отменява разпорежданията на по-нисш закон.
Например да кажем, оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш, защото Провидението по един естествен начин може да я задигне, но, за нейно добро, то не я задига, но пък
излъчва
мъжа от нея, за да следва Господа.
Във всички свои обещания да внимаваме и да ги даваме разумно.Тази година се взима четвъртият петък на месеца за пост, и то ще постите така, че да се наберат 25 часа, за да се образува числото 7, вечерта да сте вече нахранени, а щом удари 7, хапнете, дето и да сте, после да вечеряте. Аз желая през тази година да сте духовно добре и весели. Всеки може да работи за Господа. Всичките работи са благословени. Господ и най-лошите работи обръща за наше добро.
към текста >>
Например, да кажем, оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш, защото Провидението по един естествен начин може да я задигне, но за нейно добро то не я задига, но пък
излъчва
мъжа от нея, за да следва Господа.
Господ ще бъде с вас и ще ви помага. Щом турите Неговата лента, призовавайте Неговото име и ще ви се помага. Другите Приятели в това събрание се приготовляват в тази стъпка и когато дойде времето, Господ ще направи за вас това, което е нужно. За обещанията: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред други и всякога, когато даваме едно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понася всичките последствия и страдания. Един по-висш закон отменява разпорежданията на по-низш закон.
Например, да кажем, оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш, защото Провидението по един естествен начин може да я задигне, но за нейно добро то не я задига, но пък
излъчва
мъжа от нея, за да следва Господа.
Във всички свои обещания да внимаваме и да ги даваме разумно. Тази година ще вземете за пост четвъртия петък на всеки месец. И то ще постите така, щото да се набират 25 часа, та от цифрите 2 плюс 5 да се образува числото 7, което е Божествено. Захващайте поста от 6 ч. вечерта в четвъртък, а свършвайте в 7 ч.
към текста >>
7.
Учителя дава Трите закона на Веригата на събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата)
, 19.08.1909 г.
Например, да кажем, оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш, защото Провидението по един естествен начин може да я задигне, но за нейно добро то не я задига, но пък
излъчва
мъжа от нея, за да следва Господа.
Господ ще бъде с вас и ще ви помага. Щом турите Неговата лента, призовавайте Неговото име и ще ви се помага. Другите Приятели в това събрание се приготовляват в тази стъпка и когато дойде времето, Господ ще направи за вас това, което е нужно. За обещанията: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред други и всякога, когато даваме едно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понася всичките последствия и страдания. Един по-висш закон отменява разпорежданията на по-низш закон.
Например, да кажем, оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш, защото Провидението по един естествен начин може да я задигне, но за нейно добро то не я задига, но пък
излъчва
мъжа от нея, за да следва Господа.
Във всички свои обещания да внимаваме и да ги даваме разумно. Тази година ще вземете за пост четвъртия петък на всеки месец. И то ще постите така, щото да се набират 25 часа, та от цифрите 2 плюс 5 да се образува числото 7, което е Божествено. Захващайте поста от 6 ч. вечерта в четвъртък, а свършвайте в 7 ч.
към текста >>
8.
Учителя води разговор с група ученици, София, 11 октомври
, 11.10.1909 г.
За сферите вие всякога се
излъчвате
и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет.
Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и пр. Какво ще научат тия клетки? Нищо друго освен отношението на разните други клетки едни спрямо други. Така и в духовния свят - духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други. Да, на вас ви трябва опитност.
За сферите вие всякога се
излъчвате
и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет.
Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да събуди борба у болния. Записано от П. Гумнеров в ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни Изгревът - Том 11
към текста >>
9.
Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.
, 16.03.1914 г.
Каква ли съдба ще има този народ, който
излъчва
такова правителство, което както преди, така и сега винаги гони и преследва Учението на Учителя?
Но той като образ и като историческа проекция остана. Имаше архив както и собственоръчно написани протоколи от първите събори на Братството. Но по време на гоненията, след заминаването на Учителя, голяма част от тези архиви, които пазехме бяха иззети чрез обиск от новата комунистическа власт и бяха унищожени. Изобщо властта и правителството на този народ както по времето на Учителя, така и след заминаването Му вече 30 години преследва Учението на Учителя. Прави обиски и каквото намери прибира и унищожава.
Каква ли съдба ще има този народ, който
излъчва
такова правителство, което както преди, така и сега винаги гони и преследва Учението на Учителя?
Съдбата е ясна. Тя се определя от Домът Господен. 14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ Изгревът - Том 3 1914 г.
към текста >>
10.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1914 г.
През това време на това продължително мълчание г-жа Елена Иванова в
излъчване
продума с висок глас: - „Готови ли сте да умрете за Христа всички?
Изпяхме песента „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата".След това Учителят съобщи, че редът утре е от 4 часа сутринта мъжете да започнат бдението на групи по 9 души. Първата група се състоя от лицата: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Илия Стойчев, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Константин Иларионов, Анастас Бойнов, Деня Цанев и Петко Епитропов. Тази е групата, която утре. на 13 август, в 4 часа сутринта ще се яви на бдение. Подир това съобщение Учителят каза:- Задайте два въпроса, които всички мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ви интересуват.Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос.
През това време на това продължително мълчание г-жа Елена Иванова в
излъчване
продума с висок глас: - „Готови ли сте да умрете за Христа всички?
" На този въпрос именно Учителят отговори:- Да умрем значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, взимат предпазителни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни, и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същото нещо трябва да спазваме и при присаждането на новия дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос е с нас. Когато Христос се присажда с нас, известни закони трябва да се спазват, защото когато стане присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да стане.
към текста >>
11.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Колко време трая молитвата, не мога да кажа, никакъв часовник не може да измерва великите, светли моменти, които Великата Божия Любов
излъчва
.
Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с благодарност, че в този велик момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на един велик момент в Битието. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то щеше да се стопи в ръцете ми. Казах на себе си: Значи горе се молят. Нищо друго не ми остава, освен и аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва там, дето се твори нещо велико.
Колко време трая молитвата, не мога да кажа, никакъв часовник не може да измерва великите, светли моменти, които Великата Божия Любов
излъчва
.
Отвори се вратата на Горницата... Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя. И двамата слизат по стълбата. Наистина чудо! Братът изправен, с вдигната глава, спокоен и леко усмихнат, като че нищо не е било. А Учителят?
към текста >>
12.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
Заедно с Учителя те се
излъчват
, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето.
Нейният живот, изпълнен с доброто и любовта остави дълбока следа в моето съзнание и в съзнанието на много братя и сестри. В неделните беседи и Общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в Младежкия клас - 87 кандидати за ученици. Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си тела, посещават планетите и Слънцето. Трима от тях са: Савка , Никол а Гръбле в и Неделч о Попов . При разговор Никола Гръблев описа едно отиване на вътрешната Школа до Слънцето.
Заедно с Учителя те се
излъчват
, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето.
Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята. Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната Школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото. Голямата храброст на Никола Гръблев,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си.
към текста >>
13.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева
, 22.03.1922 г.
Заедно с Учителя те се
излъчват
, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето.
Нейният живот, изпълнен с доброто и любовта остави дълбока следа в моето съзнание и в съзнанието на много братя и сестри. В неделните беседи и Общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в Младежкия клас - 87 кандидати за ученици. Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си тела, посещават планетите и Слънцето. Трима от тях са: Савка , Никол а Гръбле в и Неделч о Попов . При разговор Никола Гръблев описа едно отиване на вътрешната Школа до Слънцето.
Заедно с Учителя те се
излъчват
, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето.
Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята. Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната Школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото. Голямата храброст на Никола Гръблев,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си.
към текста >>
14.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден
, 6.05.1922 г.
Каква мощ се
излъчва
от Него!
Не може да го стигнеш. Не може да се нарадва на силата си, на своята свобода след оная люта зима...Всичко пее. Природата непрекъснато съчинява химни. Пее земята, пее слънцето, скрито зад завесите на мъглите и облаците, пеят цветята, пее ручея.Учителят се отдели от нас и се изкачи на едно възвишение. Оглежда околността.
Каква мощ се
излъчва
от Него!
Каква самоувереност, а същевременно и каква благост! За миг Го обиколихме мълчаливо. С какъв тъжен поглед ни изгледа Той всички до един! Изведнъж лицето Му засия в чудна усмивка. С нея Той като че ли ни събра по-наблизо около себе си.
към текста >>
15.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Пентаграма постоянно извира,
излъчва
се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо?
(10, 35) В разговор Учителя казва: „Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина.
Пентаграма постоянно извира,
излъчва
се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо?
-- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17)
към текста >>
2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се
излъчва
във всички посоки и има благоприятни влияния върху ученика, той може да действа върху ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. (17)
(2, 169) Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини: 1. В Пентаграма нагледно е посочен Пътя на ученика, изложен е картинно и ясно — това, което именно е говорил Учителя в Школата за Пътя на ученика. Чрез Пентаграма е изложен целия път на ученичеството. По този начин пътя на ученика става по-ясен, по-жив и по-лесен.
2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се
излъчва
във всички посоки и има благоприятни влияния върху ученика, той може да действа върху ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. (17)
Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха застава на ъгъла.(5) Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори, и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се прояви по-осезателно. (5) Работете повече със себе си, нежели със света.
към текста >>
С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам
излъчва
, той живее, за да дава.
Пътят към Правдата и Истината е строг. (13, 297) А тогава вече ще отидем при закона за правдата при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. (2, 198) Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята.
С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам
излъчва
, той живее, за да дава.
И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде.
към текста >>
Ако човек съзнава каква сила има Пентаграма, каква светлина
излъчва
, тя може да му служи като мощно оръжие.
Учителя казва): Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви. (7, 288)
Ако човек съзнава каква сила има Пентаграма, каква светлина
излъчва
, тя може да му служи като мощно оръжие.
Всяко място където има Пентаграма е оградено, излизат силни вибрации. Това място се огражда от лоши влияния, нисши същества не могат да припарят там. (12) Който има Пентаграма трябва да я сложи в рамка и стъкло и не в коя да е стая, а там, където идват рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не бива да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентаграма. (12) Когато човек е в опасност да си представя, че държи Пентаграмата за [двата] върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата ръка хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В иметото на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори благоугодно пред Неговите очи!
към текста >>
16.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 4.03.1923 г.
Не
излъчва
ли се от Него свръхчовешка сила, която се прелива и в нас, и ни прави способни и за най-труден подвиг.
Като че ли се носим леко из водите на Божествена къпалня, която заедно с душата пречиства и телата ни, всяка клетка. Тих зефир ни гали, като нежните топли длани на любяща ръка. Въздухът прилича на най-чистата и сърдечна прегръдка...Той е с нас; Този, Който ни изведе тука, посочи ни тая неземна хубост на природата за която ние досега бяхме чужди. Ето, събираме се около Него. Той ни говори... всички сме били едно пред Бога, всички трябва да работят, да работят... и че пътят е труден, труден.Но що ли има трудно и непреодолимо, когато Той е с нас?
Не
излъчва
ли се от Него свръхчовешка сила, която се прелива и в нас, и ни прави способни и за най-труден подвиг.
Има ли препятствие, което да не можем да преминем под топлия поглед на тия слънчеви - пълни с благост очи? Ето, седим върху снега и Той е с нас. И чудо! Пред мен за миг се слива древното минало в настоящето в един едничък миг, който ми разкрива една чудна тайна... Че Този, Който тогава водеше своите ученици из природата и ги учеше за Бога, е пак Този същия... И ние сме същите.Няма хиляди векове - няма Христос и Петър, и Павел, и Йоан - има само един Вечен Дух, Който през всички времена е един и същ, само че расте, расте.Ти, който не вярваш, ела и виж! Гледай тази картина и кажи що мислиш?
към текста >>
17.
Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'
, 03.1924 г.
От огромната енергия, която слънцето
излъчва
в пространството, земята получава едва една два и половина милиардна част.
Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си. Човек е свързан със слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори.
От огромната енергия, която слънцето
излъчва
в пространството, земята получава едва една два и половина милиардна част.
И тази енергия поддържа живота на нея, създава неговите форми. Всъщност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на Светлината. Като изучаваме тях, можем да изучаваме живота на слънцето. Някой оспорват, че има живот на слънцето. Щом има на земята, има и на слънцето.
към текста >>
18.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
През август той спира напълно и няколко дена го няма в тялото му -
излъчва
се.
" Той отговорил: „Аз не съм Учителя, аз съм един от неговите ученици, изпратен да пазя тялото му, а Учителят е на Слънцето," На всички събори, които стават около 19 август ежегодно, Учителят присъства на събора на Слънцето и почти никой не забелязва неговото отсъствие, освен Савка. По време на един от съборите на улица „Опълченска" 66 Савка има срещ а с так а наречения „Стария Брат" (невидимо същество от Космоса), който пази тялото на Учителя. Тя води дълъг разговор с него за духовния свят и законите, коит о владеят там, и мисията, коят о има Учителя в България. Всичк о тов а тя го написва на пишеща машина и преди да си замине, Борис Николов взима ръкописа й.*** Поставеният от Учителят ученик остава да пази тялото му няколко дена, след коет о то й се завръща, Савка му целува ръка и пак започва да пише свещенит е мисли в тефтерчето си. На Рила Учителят почти престава да пише.
През август той спира напълно и няколко дена го няма в тялото му -
излъчва
се.
На събора на Слънцето през 1936 г. в присъствието на Учителят се взема решение Той да остане на Земята във физическото си тяло по време на Втората световна война, която безумното човечество готви. По това време на Рила за Учителя се готви специално по препоръка на докто р Жеков . То й трябв а да яде лека храна, за да излезе от болезненото си състояние. Когато го питат какво иска да му сготвят, той отговаря, че желае панирани гъби, което е много тежка храна и от гледна точка на медицината не е подходяща за случая.
към текста >>
19.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари
, 26.02.1925 г.
Една малка група, която се беше
излъчила
от специалния (младежкия) клас.Групата се състоеше от 16 сестри и братя и имаше своите занимания в неделя сутринта преди беседата на Учителя в 10 часа.
Но най-вероятната дата първи ден на екскурзията е 26 февруари. 26 февруари 1927 г. Тръгваме за връх Мусала с Учителя. Кои тръгват с Учителя за Мусала? - Ние.
Една малка група, която се беше
излъчила
от специалния (младежкия) клас.Групата се състоеше от 16 сестри и братя и имаше своите занимания в неделя сутринта преди беседата на Учителя в 10 часа.
Решихме един ден да изпитаме своите сили и през месец февруари, снежен и студен, да отидем на Мусала.Слънчев беше този февруарски ден. Цялата земя беше покрита със сняг. И то какъв! Но ние се качихме на автобуса и потеглихме. Не сме добре екипирани.
към текста >>
20.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис
, 27.02.1925 г.
Една малка група, която се беше
излъчила
от специалния (младежкия) клас.Групата се състоеше от 16 сестри и братя и имаше своите занимания в неделя сутринта преди беседата на Учителя в 10 часа.
Но най-вероятната дата първи ден на екскурзията е 26 февруари. 26 февруари 1927 г. Тръгваме за връх Мусала с Учителя. Кои тръгват с Учителя за Мусала? - Ние.
Една малка група, която се беше
излъчила
от специалния (младежкия) клас.Групата се състоеше от 16 сестри и братя и имаше своите занимания в неделя сутринта преди беседата на Учителя в 10 часа.
Решихме един ден да изпитаме своите сили и през месец февруари, снежен и студен, да отидем на Мусала.Слънчев беше този февруарски ден. Цялата земя беше покрита със сняг. И то какъв! Но ние се качихме на автобуса и потеглихме. Не сме добре екипирани.
към текста >>
21.
Учителя присъства на третия младежки събор - 5 юли
, 5.07.1925 г.
Излъчваше
златиста светлина.
Особено хорът ми се стори хор от ангели. Не само пеенето под диригентството на брат Кирил Икономов ми се стори ангелско, но и самите те - хористите, сякаш бяха неземни същества. А Учителят! '? Той грееше!
Излъчваше
златиста светлина.
Кой каквото ще да казва, но тогава аз виждах Неговата огромна златиста аура. Виждах, че и сестрите и братята излъчваха една бледо небесна светлина. Преминаха като дъх трите вълшебни дни на събора. Мъдри, нечувани слова на Учителя, реферати от братя и сестри, разисквания в духа на новото. Всичко е записано от стенографите и по-късно отпечатано.
към текста >>
Виждах, че и сестрите и братята
излъчваха
една бледо небесна светлина.
А Учителят! '? Той грееше! Излъчваше златиста светлина. Кой каквото ще да казва, но тогава аз виждах Неговата огромна златиста аура.
Виждах, че и сестрите и братята
излъчваха
една бледо небесна светлина.
Преминаха като дъх трите вълшебни дни на събора. Мъдри, нечувани слова на Учителя, реферати от братя и сестри, разисквания в духа на новото. Всичко е записано от стенографите и по-късно отпечатано. 72. НА МЛАДЕЖКИ СЪБОР В СОФИЯ В 1925 г.
към текста >>
Излъчваше
златиста светлина.
Особено хорът ми се стори хор от ангели. Не само пеенето под диригентството на брат Кирил Икономов ми се стори ангелско, но и самите те - хористите, сякаш бяха неземни същества. А Учителят! '? Той грееше!
Излъчваше
златиста светлина.
Кой каквото ще да казва, но тогава аз виждах Неговата огромна златиста аура. Виждах, че и сестрите и братята излъчваха една бледо небесна светлина. Преминаха като дъх трите вълшебни дни на събора. Мъдри, нечувани слова на Учителя, реферати от братя и сестри, разисквания в духа на новото. Всичко е записано от стенографите и по-късно отпечатано.
към текста >>
Виждах, че и сестрите и братята
излъчваха
една бледо небесна светлина.
А Учителят! '? Той грееше! Излъчваше златиста светлина. Кой каквото ще да казва, но тогава аз виждах Неговата огромна златиста аура.
Виждах, че и сестрите и братята
излъчваха
една бледо небесна светлина.
Преминаха като дъх трите вълшебни дни на събора. Мъдри, нечувани слова на Учителя, реферати от братя и сестри, разисквания в духа на новото. Всичко е записано от стенографите и по-късно отпечатано. Да. Преминаха като дъх трите незабравими дни на първия за мене младежки събор и една сутрин в 4 часа натоварени на камиони поехме пътя за Мусала. Пиша всичко бегло, защото подробностите са забравени.
към текста >>
22.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Като че тук е сцената на ония, които
излъчиха
към нас божествени гласове.Върхът!
Развиделява се. Очертава се мощния връх, близо сме до него; ще стигнем, ще стигнем, въпреки всичко! Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него. От ляво е тайнственото вечно заледено езеро. Като че ли е то е трон на Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии.
Като че тук е сцената на ония, които
излъчиха
към нас божествени гласове.Върхът!
Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик.
към текста >>
23.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Като че тук е сцената на ония, които
излъчиха
към нас божествени гласове.Върхът!
Развиделява се. Очертава се мощния връх, близо сме до него; ще стигнем, ще стигнем, въпреки всичко! Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него. От ляво е тайнственото вечно заледено езеро. Като че ли е то е трон на Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии.
Като че тук е сцената на ония, които
излъчиха
към нас божествени гласове.Върхът!
Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик.
към текста >>
24.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Като че тук е сцената на ония, които
излъчиха
към нас божествени гласове.Върхът!
Развиделява се. Очертава се мощния връх, близо сме до него; ще стигнем, ще стигнем, въпреки всичко! Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него. От ляво е тайнственото вечно заледено езеро. Като че ли е то е трон на Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии.
Като че тук е сцената на ония, които
излъчиха
към нас божествени гласове.Върхът!
Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик.
към текста >>
25.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Като че тук е сцената на ония, които
излъчиха
към нас божествени гласове.Върхът!
Развиделява се. Очертава се мощния връх, близо сме до него; ще стигнем, ще стигнем, въпреки всичко! Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него. От ляво е тайнственото вечно заледено езеро. Като че ли е то е трон на Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии.
Като че тук е сцената на ония, които
излъчиха
към нас божествени гласове.Върхът!
Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик.
към текста >>
26.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Какво излиза от земята, какво се
излъчва
от планината, какво се излива от слънцето и въздуха, но ние за миг се чувствуваме като че без физически тела.
Сядаме на тревата. С особени движения на шъпите към земята, почваме да събираме животворна прана. Тайнствени, плавни и красиви движения, в допир със земята, които не се подават на описание. Дишаме най-благодатен въздух, огрени от благите майски лъчи.Ставаше нещо чудно. Всички чувствувахме, че не сме същите и, че мястото на което седим не е Витоша, ами кой знае къде в най-красивия земен край.
Какво излиза от земята, какво се
излъчва
от планината, какво се излива от слънцето и въздуха, но ние за миг се чувствуваме като че без физически тела.
Една малка, едвам видима фибра само в гърдите, диша, мисли, трепти.Тишина и простор. Наистина, това е магическата „Сезам”. Ето, Учителят чукна с магическа пръчица и направи да се отвори за нас тази отвеки заключена съкровищница на неоценими блага. Лицата в сияние. Очите горят в чист, светъл пламък, излъчващи божествена усмивка.Кой е Тоз, що умее планини да разтваря и неоценими богатства които нам, залутани земни пътници, така щедро раздава.
към текста >>
Очите горят в чист, светъл пламък,
излъчващи
божествена усмивка.Кой е Тоз, що умее планини да разтваря и неоценими богатства които нам, залутани земни пътници, така щедро раздава.
Какво излиза от земята, какво се излъчва от планината, какво се излива от слънцето и въздуха, но ние за миг се чувствуваме като че без физически тела. Една малка, едвам видима фибра само в гърдите, диша, мисли, трепти.Тишина и простор. Наистина, това е магическата „Сезам”. Ето, Учителят чукна с магическа пръчица и направи да се отвори за нас тази отвеки заключена съкровищница на неоценими блага. Лицата в сияние.
Очите горят в чист, светъл пламък,
излъчващи
божествена усмивка.Кой е Тоз, що умее планини да разтваря и неоценими богатства които нам, залутани земни пътници, така щедро раздава.
Бихме ли могли ние сами да налучкаме тия Врата към планинското сърце и подобно днес да се насладим от това неземно щастие! Каква е тази магическа пръчица, що Той има, кой му я даде и на каква цена? - Отвори се Сезам! Много пъти запъхтени сме почивали тук, но Сезам мълчи и не открехва своите отвеки заключени двери.- Отвори се, Сезам! Тя днес се отвори, но кой й повели?
към текста >>
27.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
Някаква чудна сила се
излъчва
от Него.
Правихме разни движения с ръце и нозе - то бяха някакви тайнствени кръговъртения, съпроводени с дивия вой на вятъра. Стопляме се. От средата Учителят направлява гимнастиката. Неговата почти ефирна изящна фигура, като че не се допира до земята. Движенията му са леки, живи, гъвкави и красиви.
Някаква чудна сила се
излъчва
от Него.
Вятър на воля пилее сребърните му копринени коси, които засипват лицето му във волна игра.Облаците отдавна са покрили цялото небе, което смръщено следи нашата волна и безгрижна игра. Тук-таме, из под гъстите облаци, като че ли невидима ръка ни заплашваше с кофи вода...Почваме обяда. Великденска гощавка. Пред Учителя грамада козунаци и пъстри яйца. Но той с приятност сърба - „господин Бобчев” с копривена салатка, а всички други блага щедро ни раздава.Сърцето ми болезнено се свиваше... Значи мен не поканиха да чета и моята „Асавита” ще остане в пазвата ми.
към текста >>
28.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
Каква потайна прелест
излъчваше
всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”.
От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла! ” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост.
Каква потайна прелест
излъчваше
всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”.
А ония на „Песъко” просто заслужаваха съжаление със своите слабо облъхнати от кислород дробчета, знаящи само да пазят от повреда скъпите си тоалети. Този двор тук не бе ничий, но всички се разпореждаха вътре, като да беше всекиму бащин... Всеки можеше да поработи, да се погрее, да попее, да си почине. Всеки се надваряше да услужи повече, да се жертвува по-много от другите.И до сега се чудим и се маем кой накара нашите от „Изгрев” да ни посрещнат с разпалени огнища! Кое бързокрило птиче дойде и каза да се приготви така „Изгрев” и да ни посрещнат като свои братя и сестри. Господи, Ти Единни във всички същи, Ти, който ни водиш чрез Учителя, Ти благи Боже, стори всичко за нас.
към текста >>
29.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
Каква потайна прелест
излъчваше
всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”.
От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла! ” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост.
Каква потайна прелест
излъчваше
всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”.
А ония на „Песъко” просто заслужаваха съжаление със своите слабо облъхнати от кислород дробчета, знаящи само да пазят от повреда скъпите си тоалети. Този двор тук не бе ничий, но всички се разпореждаха вътре, като да беше всекиму бащин... Всеки можеше да поработи, да се погрее, да попее, да си почине. Всеки се надваряше да услужи повече, да се жертвува по-много от другите.И до сега се чудим и се маем кой накара нашите от „Изгрев” да ни посрещнат с разпалени огнища! Кое бързокрило птиче дойде и каза да се приготви така „Изгрев” и да ни посрещнат като свои братя и сестри. Господи, Ти Единни във всички същи, Ти, който ни водиш чрез Учителя, Ти благи Боже, стори всичко за нас.
към текста >>
30.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Тя
излъчва
светлина.
Един скъпоценен камък струва повече, отколкото всички други камъни, взети заедно. Никой няма да постави тези другите за украшение. Една душа, в която е пробудено съзнанието, Любовта, е скъпоценен камък! Щом имате Любов, вие сте скъпоценен камък и някой ангел ще ви тури на ръката си. Любовта свети.
Тя
излъчва
светлина.
Когато човек не свети, той е обикновен камък. Любовта е извън времето и пространството. Тя не е във времето. Можеш да я почувствуваш в един момент, ти във време и пространство я констатираш, но най-главното в Любовта е онова, което е извън времето и пространството. Ти имаш тогава съзерцание за цялото Битие и виждаш Бога във всичката Негова пълнота.
към текста >>
31.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.
, 24.05.1928 г.
От Него се
излъчват
прелестите на рая, благото на небето.
Господи, колко са хубави! Чрез тях животът у нас расте и хубавее.Днес ний сме щастливи - тия думи изказвам с пълна увереност. Може би в света сега някого коронясват, може би някой осъден на смърт днес получава свобода и прошка, може би има и други непознати радости в света, но ние сме измежду най-щастливите. Защо? - Защото сме с Учителя. Неговото присъствие ни окриля с божествена радост.
От Него се
излъчват
прелестите на рая, благото на небето.
Как стана тъй, че нам се падна това щастие да сме с Него? Щастливи деца, избраници някакви, не зная какви и за що. Той ли ни потърси, или ние Него? Той ли ни намери, или ние Него? Виж как тихо на камъка си седи.
към текста >>
32.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли
, 10.07.1928 г.
Учителят седнал всред тия огромни библиотеки, като че жива част, или някакво тайнствено
излъчване
на тяхната вътрешна мощ.
Някои от групата се устремиха към него, други останаха върху поляните на малкия Резен. Той има същия вид, както и големия; също такива разхвърляни блокове и разпиляна библиотека, само че е по-голям, страхотен и още по-недостъпен. От тук се открива величествена картина - небе и само небе над хаотично нагънати планини. Като че ли сме в тайнствено царство, което разгръща страниците на своето дивно минало, настояще и бъдеще, всички под знака на величие и слава. О, Родино мила!
Учителят седнал всред тия огромни библиотеки, като че жива част, или някакво тайнствено
излъчване
на тяхната вътрешна мощ.
Тъй вечно млад, вечно древен и велик, в миналото, настоящето и бъдещето, както и самата природа. Слънцето прави още по-бяла снежната му коса, обградила лицето му с неземен ореол. Той не говори. Но царственото му мълчание всред тия природни великани казва нещо на душата, разкрива някаква чудна тайна, досега скрита като че ли...Бубулечки! И тук живот, Господи!
към текста >>
33.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли
, 11.07.1928 г.
Учителят седнал всред тия огромни библиотеки, като че жива част, или някакво тайнствено
излъчване
на тяхната вътрешна мощ.
Някои от групата се устремиха към него, други останаха върху поляните на малкия Резен. Той има същия вид, както и големия; също такива разхвърляни блокове и разпиляна библиотека, само че е по-голям, страхотен и още по-недостъпен. От тук се открива величествена картина - небе и само небе над хаотично нагънати планини. Като че ли сме в тайнствено царство, което разгръща страниците на своето дивно минало, настояще и бъдеще, всички под знака на величие и слава. О, Родино мила!
Учителят седнал всред тия огромни библиотеки, като че жива част, или някакво тайнствено
излъчване
на тяхната вътрешна мощ.
Тъй вечно млад, вечно древен и велик, в миналото, настоящето и бъдещето, както и самата природа. Слънцето прави още по-бяла снежната му коса, обградила лицето му с неземен ореол. Той не говори. Но царственото му мълчание всред тия природни великани казва нещо на душата, разкрива някаква чудна тайна, досега скрита като че ли...Бубулечки! И тук живот, Господи!
към текста >>
34.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 21 август
, 21.08.1929 г.
Боже мой, каква чистота и красота
излъчваше
това лице!
Болка свива сърцето ми. Нима ще напуснем това райско място.Тичам нагоре да се сбогувам със скали и цветя. Целувам ги и оросявам със сълзите си.- Скъпи ми, не ме забравяйте, изпращайте ми от вашата неувяхваща свежест, когато такава не ми достигне доле.И те сякаш мълчаливо се съгласяват с мене. Сякаш ми дават своето съгласие.- Не, няма да те забравим, наша мила приятелко, певице драга! Из пътя ме настигна млад турист - Измирлиев, красив чист юноша - братовчед на поета Смирненски.
Боже мой, каква чистота и красота
излъчваше
това лице!
Разговорихме се, поседяхме при Царя и Царицата. Учителят ни завари - усмихна се. После Измирлиев си отиде нагоре, а пък аз разправих на Учителя за разговора ми с този обичен чист младеж.Учителят каза, че утре всеки да иде където си иска, защото е вече последния ден преди тръгване и, че времето клони към разваляне. То се нахмури. Задуха студен вятър.
към текста >>
35.
Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден
, 8.11.1929 г.
Приятна топлина
излъчва
то, като че ли се прощава с природата за дълго време.
Често се застоявам пред природните хубости, дълбоко вдишвам ароматичната свежест на планината и се прекланям пред някоя пъстра скала да я целуна и помилвам... Оголелите дървета, сякаш с тъга ме гледат, че са тъй беднички сега без своята зелена дреха. Провирам се между тях, заставам до някое, милвам го и му говоря за чаровната пролет. То сякаш ме слуша...Небето се очисти. Лазурна синина го къпе. Слънцето, едното слънце, волно се понесло в неизмеримата глъбина.
Приятна топлина
излъчва
то, като че ли се прощава с природата за дълго време.
Тревата е подмладяла и сочна. Сега върху нея, вместо цветя, вятърът е довеял пъстра дървесна шума.Как леко се диша! Колко хубава е природата. А тя ми е най-близкия приятел. Няма жива душа нито пред, нито след мене.
към текста >>
Словото му
излъчва
дълбока мъдрост и заразяващ хумор.
Не ще минат и 20 години и голите хълмове ще имат боров лес, който ще привлича и птички, и облаци, и човеци. Привет ви, работни люде, които украсявате горите! Ехтят песните и провикванията им - цяла верига. Новороденият след тия 20 години ще държи бас, че Витоша тук нивга не е била гола и камениста... Да, новият лес ще задържи влагата; тогава под Резньовете може би пак ще се покаже езерото, описано от турския пътешественик Авлия Челеби, който твърди, че Витоша е била по него време (преди 200 години) непроходима гора с тучни пасбища, по които ехтели звънците на безброй стада.Събираме се около Учителя. Наметнат с дълга широка пелерина, той прилича на приказен цар.
Словото му
излъчва
дълбока мъдрост и заразяващ хумор.
Затова, пред него изчезва всяка наша грижа и неволя. Думата „невъзможно” бяга далеч.Ето Го, става, сваля пелерината си, приближава се към своята раница. Там е барометъра му. Гледа го. Усмихва се.
към текста >>
36.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 август
, 21.08.1930 г.
Сякаш цялата природа
излъчва
радост и дружелюбие към нас, предусещайки, че вече ще я напуснем.
Този ден е описан в спомените на Олга Славчева: Спомени от Олга Славчева Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] - Изгревът - Том 26 Спомени от Олга Славчева 21 август [1930 г.], четвъртъкСлед изгрев, на Махабур за гимнастика, която правихме с нови формули и песни. Тъй весело!
Сякаш цялата природа
излъчва
радост и дружелюбие към нас, предусещайки, че вече ще я напуснем.
Рила, сякаш иска да ни се извини за тупаницата, която ни даде, и сега се надпреваря към нас с неизразимо красиви дни и гледки.Учителят каза, че днес всеки нека отиде където иска - един вид сбогуване ще бъде...Но с кое първо да се простим? Дали с прелестните езера, дали с високите върхове, дали с мощните планини-Рупи, Кабул, Калина, Харамия, с кого? Дали с цветята, птичките и росните капки - боли душата! Цял месец по тия райски дебри, цял месец почивка в цветистите благоуханни скути на Рила. Каква работа отсега!
към текста >>
37.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 2 април
, 2.04.1931 г.
Ако аз ви
излъча
и ви пратя на онзи свят, няма да искате да се върнете, понеже там горе е хубаво.
Трябва да имаш зад себе си други разумни същества, които да те подкрепят. Там е силата на светиите и на силните хора. Вътре в човека всякога се борят доброто и злото; той трябва да слуша спокойно, но съзнанието му трябва да бъде будно и да има връзка с Бога Създават се желания у нас и като се оплетем в тях, после ни показват закона как да се избавим. - Лягай, ставай все с Бога, само това е важно!
Ако аз ви
излъча
и ви пратя на онзи свят, няма да искате да се върнете, понеже там горе е хубаво.
Но за ваше добро е по-хубаво да сте тук на Земята. Някога става следното: Някой заминава, напуща тялото си и друг влиза да живее в неговото тяло. И казвте: „Как така от известно време този човек се е изменил? " Вселяването на светли същества, на висши духове в човека помага на човешката еволюция.
към текста >>
38.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
Лулчев е можел да се
излъчва
и със своя астрален двойник е посещавал така известно време с.
Близките й намират Лулчев и той отива принея и я кара да напише писмо до цар Борис, че е бременна, което тя не знае и той го занася. Отменят присъдата й на доживотен затвор и тя ражда сина си Чавдар. Лулчев участва активно в спасяването на евреите, описано в моята книга „Истината за спасяването на евреите”.‡ Той познава всички военни и спира блокадите на Изгрева, за да не пострадат комунистите. На Изгрева имаше 6 бойни въоръжени групи, Васил Славов и брат му бяха ръководители на охраната на ЦК и Политбюро на партията, които са се събирали във фабрика „Бергман”. Тяхна беше съседната фабрика „фурнир”.§
Лулчев е можел да се
излъчва
и със своя астрален двойник е посещавал така известно време с.
Елена Андреева. Когато Учителят е в село Мърчаево, той се излъчва и отива да му се покаже, но никъде не може да Го намери. Той обича германците и нощем се излъчва и отива да им помага. Вижда духът на Учителя над руснаците да им помага. Разбира, че се бори срещу Учителя и отива в с.
към текста >>
Когато Учителят е в село Мърчаево, той се
излъчва
и отива да му се покаже, но никъде не може да Го намери.
Лулчев участва активно в спасяването на евреите, описано в моята книга „Истината за спасяването на евреите”.‡ Той познава всички военни и спира блокадите на Изгрева, за да не пострадат комунистите. На Изгрева имаше 6 бойни въоръжени групи, Васил Славов и брат му бяха ръководители на охраната на ЦК и Политбюро на партията, които са се събирали във фабрика „Бергман”. Тяхна беше съседната фабрика „фурнир”.§ Лулчев е можел да се излъчва и със своя астрален двойник е посещавал така известно време с. Елена Андреева.
Когато Учителят е в село Мърчаево, той се
излъчва
и отива да му се покаже, но никъде не може да Го намери.
Той обича германците и нощем се излъчва и отива да им помага. Вижда духът на Учителя над руснаците да им помага. Разбира, че се бори срещу Учителя и отива в с. Мърчаево да му иска прошка. Учителят не го приема и няколко пъти той стои пред вратата Му и плаче, По-късно Учителят го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма.” Лулчев излиза от стаята Му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя, Който определя съдбата му.**
към текста >>
Той обича германците и нощем се
излъчва
и отива да им помага.
На Изгрева имаше 6 бойни въоръжени групи, Васил Славов и брат му бяха ръководители на охраната на ЦК и Политбюро на партията, които са се събирали във фабрика „Бергман”. Тяхна беше съседната фабрика „фурнир”.§ Лулчев е можел да се излъчва и със своя астрален двойник е посещавал така известно време с. Елена Андреева. Когато Учителят е в село Мърчаево, той се излъчва и отива да му се покаже, но никъде не може да Го намери.
Той обича германците и нощем се
излъчва
и отива да им помага.
Вижда духът на Учителя над руснаците да им помага. Разбира, че се бори срещу Учителя и отива в с. Мърчаево да му иска прошка. Учителят не го приема и няколко пъти той стои пред вратата Му и плаче, По-късно Учителят го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма.” Лулчев излиза от стаята Му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя, Който определя съдбата му.** На 1.11.1944 г.
към текста >>
39.
Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова
, 1.01.1933 г.
По-ярка, по-мека и приятна е сега светлината, която
излъчва
всеки от нас.
Той оглежда и в някои случаи ни поправя. Щастлив е камъкът, до който се е докоснала неговата ръка, върху който се е спрял погледът му! А хората градят с вдъхновени от светлата радост, че великият Учител е между тях.А сградата расте. Градим я с любов и тя приема и вселява любовта ни във всяка греда, камък или тухла. Притаили дъх, те пазят неочаквания дар.И сега, когато малкият салон, скромната ни обедна разтвори врати и ни прие в топлия си скут, ние се радваме, че ще живеем в толината на братската Любов, радваме се на присъствието на Учителя между нас.Увеличи се маслото в нашите светилници.
По-ярка, по-мека и приятна е сега светлината, която
излъчва
всеки от нас.
Красиво съзвездие затрептя над нас.1933 г.(година на свободата)Моята сестра ми каза: „Аз съм при вас, хубави цветя, в страната на слънцето! При вас съм..."Аз видях как моето тяло се разпръсна на милиони части, как моите клетки избягваха ужасени от събитията, които преживях през последните две години. Видях и как в един миг Учителя ги събра наново - заради Господа. Заради Господа аз съм при цветята в страната на слънцето.Благодаря.Благодаря, Учителю благи, за великата ти милост.1 януари, 5 ч. сутринтаНовогодишна беседа.Беседата се слива с редовното неделно слово от 5 часа, което наричаме утринно слово.Следват шестте упражнения.
към текста >>
40.
Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 2 август
, 2.08.1934 г.
При спане човек постоянно се учи как да се
излъчва
.
Цяла техника има там. Една сестра попита: „Какво става с човека, когато спи? “. Той излиза от тялото си. Когато заспива, човек се учи как да оставя тялото си и да отива при своите си горе.
При спане човек постоянно се учи как да се
излъчва
.
Докато не си свършил работата, ще живееш, а когато я завършиш, ще умреш. Красотата е в незавършените работи. И грандиозното е там, че работата не може да се завърши. Свършил ли си работата, приготви си път за друга работа. Акордиране на човешката душа - т. 2
към текста >>
41.
Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 5 август
, 5.08.1934 г.
Човек постоянно се учи при спане как да се
излъчва
.
Как му стига умът? Цяла техника има там. Една сестра попита какво става с човека, когато спи? Той излиза от тялото си. Когато заспиваш, учиш се как да оставиш тялото си и да отидеш при своите си, горе.
Човек постоянно се учи при спане как да се
излъчва
.
Докато не си свършил работата си, ще живееш, а като я завършиш, ще умреш. Красотата е в незавършените работи. И грандиозното е там, че работата не може да се завърши. Свърши ли се работата, приготви си пътя за друга работа. Една сестра похвали пред мен друга сестра.
към текста >>
42.
Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември
, 15.12.1935 г.
Обърнала внимание на методите за
излъчване
.
Под влиянието на Учителя променя всичките си светски маниери. Има много добра постановка на гласа и пее хубаво. Бързо научава братските песни и дадените от Учителя и ги изпълнява много точно. Научава добре Паневритмията и започва да я показва на приятелите, като коригира грешките при изпълнението й. Когато следвала Консерватория в Рим, тя прочела в голямата и библиотека много окултни книги.
Обърнала внимание на методите за
излъчване
.
Приложила ги и започнала да излиза извън тялото си, но нямала знание как да се върне пак в него. Изпитала голям страх. При едно преминаване през гората сяда на една пейка и изведнъж се излъчва и се озовава на Изгрева, вижда всичко, което става там и после мъчно се намества в тялото си.*Виж« Изгревът» том IV стр. 579-582; том VIIIстр. 181-302. **Виж« Изгревът» том І стр.
към текста >>
При едно преминаване през гората сяда на една пейка и изведнъж се
излъчва
и се озовава на Изгрева, вижда всичко, което става там и после мъчно се намества в тялото си.*Виж« Изгревът» том IV стр.
Научава добре Паневритмията и започва да я показва на приятелите, като коригира грешките при изпълнението й. Когато следвала Консерватория в Рим, тя прочела в голямата и библиотека много окултни книги. Обърнала внимание на методите за излъчване. Приложила ги и започнала да излиза извън тялото си, но нямала знание как да се върне пак в него. Изпитала голям страх.
При едно преминаване през гората сяда на една пейка и изведнъж се
излъчва
и се озовава на Изгрева, вижда всичко, което става там и после мъчно се намества в тялото си.*Виж« Изгревът» том IV стр.
579-582; том VIIIстр. 181-302. **Виж« Изгревът» том І стр. 228-232; том. VIIIстр. 307-346; том IX стр. 191-192. Помолва Учителя да я освободи от това духовно качество, за което още не е готова.
към текста >>
43.
Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)
, 4.05.1936 г.
Ние имаме такива опитности с
излъчване
на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ.
Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка.
Ние имаме такива опитности с
излъчване
на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ.
По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него. В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал. Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло.
към текста >>
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се
излъчваше
, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал.
Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него.
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се
излъчваше
, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи.
към текста >>
44.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
Ние имаме такива опитности с
излъчване
на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ.
Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка.
Ние имаме такива опитности с
излъчване
на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ.
По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него. В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал. Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло.
към текста >>
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се
излъчваше
, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал.
Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него.
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се
излъчваше
, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи.
към текста >>
Ние имаме такива опитности с
излъчване
на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ.
Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка.
Ние имаме такива опитности с
излъчване
на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ.
По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него. В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал. Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло.
към текста >>
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се
излъчваше
, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал.
Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него.
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се
излъчваше
, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи.
към текста >>
45.
Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.
, 10.07.1936 г.
Ние имаме такива опитности с
излъчване
на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ.
Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка.
Ние имаме такива опитности с
излъчване
на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ.
По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него. В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал. Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло.
към текста >>
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се
излъчваше
, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал.
Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него.
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се
излъчваше
, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи.
към текста >>
46.
Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август
, 12.08.1936 г.
Ние имаме такива опитности с
излъчване
на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ.
Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка.
Ние имаме такива опитности с
излъчване
на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ.
По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него. В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал. Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло.
към текста >>
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се
излъчваше
, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал.
Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него.
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се
излъчваше
, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи.
към текста >>
47.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Ние имаме такива опитности с
излъчване
на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ.
Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка.
Ние имаме такива опитности с
излъчване
на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ.
По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него. В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал. Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло.
към текста >>
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се
излъчваше
, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал.
Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него.
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се
излъчваше
, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи.
към текста >>
48.
Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата
, 9.10.1936 г.
Обърнала внимание на методите за
излъчване
.
Под влиянието на Учителя променя всичките си светски маниери. Има много добра постановка на гласа и пее хубаво. Бързо научава братските песни и дадените от Учителя и ги изпълнява много точно. Научава добре Паневритмията и започва да я показва на приятелите, като коригира грешките при изпълнението й. Когато следвала Консерватория в Рим, тя прочела в голямата и библиотека много окултни книги.
Обърнала внимание на методите за
излъчване
.
Приложила ги и започнала да излиза извън тялото си, но нямала знание как да се върне пак в него. Изпитала голям страх. При едно преминаване през гората сяда на една пейка и изведнъж се излъчва и се озовава на Изгрева, вижда всичко, което става там и после мъчно се намества в тялото си.*Виж« Изгревът» том IV стр. 579-582; том VIIIстр. 181-302. **Виж« Изгревът» том І стр.
към текста >>
При едно преминаване през гората сяда на една пейка и изведнъж се
излъчва
и се озовава на Изгрева, вижда всичко, което става там и после мъчно се намества в тялото си.*Виж« Изгревът» том IV стр.
Научава добре Паневритмията и започва да я показва на приятелите, като коригира грешките при изпълнението й. Когато следвала Консерватория в Рим, тя прочела в голямата и библиотека много окултни книги. Обърнала внимание на методите за излъчване. Приложила ги и започнала да излиза извън тялото си, но нямала знание как да се върне пак в него. Изпитала голям страх.
При едно преминаване през гората сяда на една пейка и изведнъж се
излъчва
и се озовава на Изгрева, вижда всичко, което става там и после мъчно се намества в тялото си.*Виж« Изгревът» том IV стр.
579-582; том VIIIстр. 181-302. **Виж« Изгревът» том І стр. 228-232; том. VIIIстр. 307-346; том IX стр. 191-192. Помолва Учителя да я освободи от това духовно качество, за което още не е готова.
към текста >>
49.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
През август той спира напълно и няколко дена го няма в тялото му -
излъчва
се.
" Той отговорил: „Аз не съм Учителя, аз съм един от неговите ученици, изпратен да пазя тялото му, а Учителят е на Слънцето," На всички събори, които стават около 19 август ежегодно, Учителят присъства на събора на Слънцето и почти никой не забелязва неговото отсъствие, освен Савка. По време на един от съборите на улица „Опълченска" 66 Савка има срещ а с так а наречения „Стария Брат" (невидимо същество от Космоса), който пази тялото на Учителя. Тя води дълъг разговор с него за духовния свят и законите, коит о владеят там, и мисията, която има Учителя в България. Всичко това тя го написва на пишеща машина и преди да си замине, Борис Николов взима ръкописа й.*** Поставеният от Учителят ученик остава да пази тялото му няколко дена, след коет о то й се завръща, Савка му целува ръка и пак започва да пише свещенит е мисли в тефтерчето си. На Рила Учителят почти престава да пише.
През август той спира напълно и няколко дена го няма в тялото му -
излъчва
се.
На събора на Слънцето през 1936 г. в присъствието на Учителят се взема решение Той да остане на Земята във физическото си тяло по време на Втората световна война, която безумното човечество готви. По това време на Рила за Учителя се готви специално по препоръка на доктор Жеков . Той трябва да яде лека храна, за да излезе от болезненото си състояние. Когато го питат какво иска да му сготвят, той отговаря, че желае панирани гъби, което е много тежка храна и от гледна точка на медицината не е подходяща за случая.
към текста >>
50.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври
, 5.10.1938 г.
Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но
излъчен
, така ли е?
Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации. Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи? Можем ли и ние някой път да отидем на такова място? “ По този начин, по който сега отиваме на планината, не може да се отиде на тези места.
Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но
излъчен
, така ли е?
“ Не, с това тяло, но трябва по друг начин. Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни. Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ.
към текста >>
Това е
излъчване
.
Този, който я чел. Любовта дава всичкия материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него. В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките. Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в леглото. После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална.
Това е
излъчване
.
Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа.
към текста >>
51.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври
, 6.10.1938 г.
Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но
излъчен
, така ли е?
Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации. Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи? Можем ли и ние някой път да отидем на такова място? “ По този начин, по който сега отиваме на планината, не може да се отиде на тези места.
Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но
излъчен
, така ли е?
“ Не, с това тяло, но трябва по друг начин. Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни. Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ.
към текста >>
Това е
излъчване
.
Този, който я чел. Любовта дава всичкия материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него. В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките. Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в леглото. После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална.
Това е
излъчване
.
Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа.
към текста >>
52.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври
, 7.10.1938 г.
Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но
излъчен
, така ли е?
Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации. Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи? Можем ли и ние някой път да отидем на такова място? “ По този начин, по който сега отиваме на планината, не може да се отиде на тези места.
Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но
излъчен
, така ли е?
“ Не, с това тяло, но трябва по друг начин. Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни. Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ.
към текста >>
Това е
излъчване
.
Този, който я чел. Любовта дава всичкия материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него. В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките. Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в леглото. После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална.
Това е
излъчване
.
Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа.
към текста >>
53.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври
, 8.10.1938 г.
Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но
излъчен
, така ли е?
Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации. Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи? Можем ли и ние някой път да отидем на такова място? “ По този начин, по който сега отиваме на планината, не може да се отиде на тези места.
Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но
излъчен
, така ли е?
“ Не, с това тяло, но трябва по друг начин. Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни. Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ.
към текста >>
Това е
излъчване
.
Този, който я чел. Любовта дава всичкия материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него. В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките. Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в леглото. После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална.
Това е
излъчване
.
Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа.
към текста >>
54.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври
, 9.10.1938 г.
Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но
излъчен
, така ли е?
Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации. Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи? Можем ли и ние някой път да отидем на такова място? “ По този начин, по който сега отиваме на планината, не може да се отиде на тези места.
Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но
излъчен
, така ли е?
“ Не, с това тяло, но трябва по друг начин. Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни. Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ.
към текста >>
Това е
излъчване
.
Този, който я чел. Любовта дава всичкия материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него. В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките. Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в леглото. После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална.
Това е
излъчване
.
Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа.
към текста >>
55.
Чужденци на Рила - палатката на французите
, 08.1939 г.
Какво строго, какво тъжно лице, недоволство се
излъчва
от него, поради неблагоразумието на българите да си продадат първородството за паница леща.
Идея имаше във всяко Негово действие. А към следващите поколения брат Борис се обръща и ще ви предупредя. „Не си продавайте първородството за паница леща! " Има няколко снимки на Учителя пред палатката на французите.
Какво строго, какво тъжно лице, недоволство се
излъчва
от него, поради неблагоразумието на българите да си продадат първородството за паница леща.
Истината трудно се носи! И още по-трудно се изнася! Уредбата на палатката на Учителя бе повече от скромна. За бита на Учителя, за Неговите скромни нужди, за дрехите Му, за леглото се грижеха няколко сестри. Той им даваше съвети, кой какво да направи.
към текста >>
56.
Изпращане на френските гости. Изгрева - София
, 28.08.1939 г.
После, когато влязохме в досег с всички вас, ние почувствахме едно
излъчване
на Живот, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко.След това срещнахме Учителя там, горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет.
Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо неизразимо хубаво, неизразимо велико.Преди няколко години един измежду вас11 дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото, вярвам, малко хора по цялата Земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно аз бих искал да почна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, на нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика действителност.Така в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин – чрез примера на нашия живот.Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук! Ето отговора:Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителя, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствахме Неговата Любов, Неговата Мъдрост, Неговата красота, Неговото величие.Но това, което най-много ни порази, е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на Изгрева, ние видяхме в очите на мнозина от вас една Светлина – Светлината на тези, които не живеят живота на обикновените хора.
После, когато влязохме в досег с всички вас, ние почувствахме едно
излъчване
на Живот, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко.След това срещнахме Учителя там, горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет.
Между това езеро и планинския гребен, гдето всяка сутрин поздравявахме слънчевите изгреви, близо до Неговата палатка, Учителя ни прие. Ние го поздравихме. Той произнесе няколко думи на Любов. Братя и сестри плачеха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение.
към текста >>
Ние искаме да
излъчваме
все по-голяма и по-чиста Светлина.
Сега ние все повече съзнаваме нашата задача. Тя е още много малка, понеже сме много слаби. Ние искаме да станем по-силни, за да могат да ни се възлагат по-големи и по-трудни задачи.Онова откровение за живо Братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя-българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата, пълна с мир и мекота, всред планини и езера, Вашето присъствие и Вашето Слово разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроят. Ето ни пред основите на един нов живот. Ние искаме да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и Мъдрост.
Ние искаме да
излъчваме
все по-голяма и по-чиста Светлина.
Големият урок, който научихме вече тук, между другото е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни, механизирани западни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове музиката и Паневритмията са най-доброто средство за засилване на Духа и за обединението на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила.Обещаваме пред вас, Учителю, пред всички братя-българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста Природа, която вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.”Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г. на Изгрева:“Скъпи Учителю, голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големи промени, които ще станат в нашия живот, когато бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.Нашата радост не може да се предаде с думи.
към текста >>
Но това, което най-много ни порази е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя.В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на "Изгрева", ние видяхме в очите на мнозина от вас една светлина, светлината на тези, които не живеят живота на обикновени хора.После, когато влязохме в допир с всички вас, ние почувствувахме едно
излъчване
на любов, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко.След това срещнахме Учителя.
Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото вярвам малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно, аз 6их искал да започна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видехме "Изгрева", ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи. е една велика действителност.Така, в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин: чрез примера на нашия живот.Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали, какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук. Ето отговорът: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителят, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствувахме неговата Любов, неговата Мъдрост, неговата красота, неговото величие.
Но това, което най-много ни порази е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя.В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на "Изгрева", ние видяхме в очите на мнозина от вас една светлина, светлината на тези, които не живеят живота на обикновени хора.После, когато влязохме в допир с всички вас, ние почувствувахме едно
излъчване
на любов, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко.След това срещнахме Учителя.
Там горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет - между това езеро и планинския гребен, дето всяка сутрин поздравявахме слънчевите изгреви, близо до неговата палатка, Учителят ни прие. Ние го поздравихме. Той произнесе няколко думи на любов. Братя и сестри плакаха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение.
към текста >>
57.
Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...
, 25.07.1942 г.
По своята духовна същност, упражненията на Паневритмията способству- ват за ползуване от човека на ония невидими очи на космични
излъчвания
, които по своята същност и функция изпълват Вселената с диханието на нейния Създател.
Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Паневритмията е начин, чрез който човек да може да възстанови и укрепва връзките си с природата, да общува активно с нея. Паневритмията през погледа на Учителя представлява целесъобразно съставено хармонично единство между слова, музика и движения, при съзнателното изпълнение на които се установяват връзки и се извършва обмяна на енергия между човека и силите на Живата Природа. Всички упражнения на Паневритмията са спокойни, които предразполагат към хармония и размисъл. Те са прости, в духа на великата простота на космичните закони и са чисти откъм външни ефекти, за да дадат възможност за душевно съсредоточаване и духовно извисяване на изпълняващите ги.
По своята духовна същност, упражненията на Паневритмията способству- ват за ползуване от човека на ония невидими очи на космични
излъчвания
, които по своята същност и функция изпълват Вселената с диханието на нейния Създател.
С помощта на дадените в Паневритмията упражнения, човек би могъл да постигне съзнателното провеждане на своите физически и духовни сили в състояние да възприемат мощните излъчвания, които протичат във всемира и го изграждат като организирано разумно цяло. Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно, ако упражненията се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство. Несъзнателното им изпълнение малко ползува изпълняващите ги. Освен всичко, Паневритмията ободрява, освежава и укрепва нервната система. Тя е един своеобразен разговор между човека и Живата Разумна Природа.
към текста >>
С помощта на дадените в Паневритмията упражнения, човек би могъл да постигне съзнателното провеждане на своите физически и духовни сили в състояние да възприемат мощните
излъчвания
, които протичат във всемира и го изграждат като организирано разумно цяло.
Паневритмията е начин, чрез който човек да може да възстанови и укрепва връзките си с природата, да общува активно с нея. Паневритмията през погледа на Учителя представлява целесъобразно съставено хармонично единство между слова, музика и движения, при съзнателното изпълнение на които се установяват връзки и се извършва обмяна на енергия между човека и силите на Живата Природа. Всички упражнения на Паневритмията са спокойни, които предразполагат към хармония и размисъл. Те са прости, в духа на великата простота на космичните закони и са чисти откъм външни ефекти, за да дадат възможност за душевно съсредоточаване и духовно извисяване на изпълняващите ги. По своята духовна същност, упражненията на Паневритмията способству- ват за ползуване от човека на ония невидими очи на космични излъчвания, които по своята същност и функция изпълват Вселената с диханието на нейния Създател.
С помощта на дадените в Паневритмията упражнения, човек би могъл да постигне съзнателното провеждане на своите физически и духовни сили в състояние да възприемат мощните
излъчвания
, които протичат във всемира и го изграждат като организирано разумно цяло.
Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно, ако упражненията се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство. Несъзнателното им изпълнение малко ползува изпълняващите ги. Освен всичко, Паневритмията ободрява, освежава и укрепва нервната система. Тя е един своеобразен разговор между човека и Живата Разумна Природа. Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл.
към текста >>
58.
Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд
, 25.12.1944 г.
Значи
излъчил
се е.
По всяка вероятност той имаше някакви сили психически и с това той въздействуваше на хората. Действаше с тези сили. Сега как го правеше не мога да ви кажа, но го правеше. Аз ще ви кажа една опитност с него. То беше скоро като се бяхме запознали, легнала съм си вкъщи и си лежа и изведнъж почувствах реално, че той е до мене.
Значи
излъчил
се е.
И знаете какво, помилва ме по косата само. Аз нищо не му казах първия път, защото, викам си да не го изтълкува, да разбере че искам да ме помилва, разбирате ли, от страх за това не му казах нищо. Но вторият път го направи и тогава вече аз се осмелих да го попитам, и той ми каза, че се излъчва.Че може да се излъчва от тялото си. Сега, много години минаха, след 1930 год. трябва да е било, при един разговор аз казвам: „Излъчваш ли се?
към текста >>
Но вторият път го направи и тогава вече аз се осмелих да го попитам, и той ми каза, че се
излъчва
.Че може да се
излъчва
от тялото си.
Аз ще ви кажа една опитност с него. То беше скоро като се бяхме запознали, легнала съм си вкъщи и си лежа и изведнъж почувствах реално, че той е до мене. Значи излъчил се е. И знаете какво, помилва ме по косата само. Аз нищо не му казах първия път, защото, викам си да не го изтълкува, да разбере че искам да ме помилва, разбирате ли, от страх за това не му казах нищо.
Но вторият път го направи и тогава вече аз се осмелих да го попитам, и той ми каза, че се
излъчва
.Че може да се
излъчва
от тялото си.
Сега, много години минаха, след 1930 год. трябва да е било, при един разговор аз казвам: „Излъчваш ли се? " Той вика: „Не". Аз питам: „Защо? " „Забраниха ми".
към текста >>
трябва да е било, при един разговор аз казвам: „
Излъчваш
ли се?
Значи излъчил се е. И знаете какво, помилва ме по косата само. Аз нищо не му казах първия път, защото, викам си да не го изтълкува, да разбере че искам да ме помилва, разбирате ли, от страх за това не му казах нищо. Но вторият път го направи и тогава вече аз се осмелих да го попитам, и той ми каза, че се излъчва.Че може да се излъчва от тялото си. Сега, много години минаха, след 1930 год.
трябва да е било, при един разговор аз казвам: „
Излъчваш
ли се?
" Той вика: „Не". Аз питам: „Защо? " „Забраниха ми". Аз разбрах че е сбъркал нещо. Нарушил е нещо.
към текста >>
59.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
После добавя: „Колкото повече едно цвете страда, толкова по-силно ухание
излъчва
.
Така един ден той й дава стихотворението „Изворче”, на което тя написва музиката. (следва песента Изворче) На 20 декември 1940 г. в частен разговор Учителя говори на В. Несторова да пише и композира така, както идва творбата, в свободна форма и да не се придържа непременно към установените форми.
После добавя: „Колкото повече едно цвете страда, толкова по-силно ухание
излъчва
.
Една праскова има по-фини вибрации и, когато расте между сливи, не се чувства добре. Дърветата си пращат привет по вятъра. Вземете за пример нара.” Така се ражда стихотворението „Песента за нара”, където два нара са разделени един от друг и как само по вятъра си пращат поздрави. (следва стихотворението Песента за нара) Интересно е създаването на песента „Житното зърно”.
към текста >>
60.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя
, 31.12.1901 г.
”. Изглежда, че съм се
излъчила
, като че ли се повдигнах от земята.
” – извиква майката. Два вълка излизат от горичката. Минко са хваща за коленете ми. Единият се спуща. Аз с последни сили извиквам: “Господи!
”. Изглежда, че съм се
излъчила
, като че ли се повдигнах от земята.
Това беше моят куршум... Вълкът спира на два метра разстояние. После и другият. Мълчат, гледат. Как ме гледаха вълците! Не мигат!
към текста >>
Да помагаш на този, който ще
излъчи
съответно чувство на благодарност.
Милосърдието се изразява в най-красиво отношение. Обаче милост без святост прави погрешки! Милостта трябва да бъде и свята! Когато човек има мъчнотия, най-напред да осведоми хора, които му мислят доброто. И в закона на помощта трябва да има равенство.
Да помагаш на този, който ще
излъчи
съответно чувство на благодарност.
Благ – дар, благо, което струва много повече от всяка парa! Благодарността е чувство, което има непреривно отношение към Бога. Благодарността съдържа най-вкусното духовно благо! Благодаря – дарявам най-сладък дар! Дарявам от благото, което съм получил от Бога!
към текста >>
61.
Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 02.01.1967 г.
Олга Славчева е от вътрешната школа на Учителя и описва в книгата си „Асавита" едно свое
излъчване
до планетите и Слънцето.
От този дом нищо няма да остане." Учителят й дава ключа от малкия салон, за да преспи до сутринта. На другия ден й намират барака до печатницата, в която тя се настанява до завършване на образованието си. Става учителка и работи в Силистра и другаде. При първата бомбардировка през 1943 г. къщата на Борис Русев е разрушена до основи и нищо не остава от нея и скъпата мебелировка.
Олга Славчева е от вътрешната школа на Учителя и описва в книгата си „Асавита" едно свое
излъчване
до планетите и Слънцето.
Тя написва и много стихотворения.Олга Славчева слуша радио „Лондон" на български език. Една вечер чува да предават, че евреите ще създават държава в Палестина. Сутринта тя отива при Учителя и му казва тази новина. Учителят обича да слуша това, което предава радио „Лондон", защото винаги е истина. Той я пита: „Ти, Олге, как мислиш, добре ли е това нещо?
към текста >>
62.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
В движенията им, в словата им, в
излъчването
им има искреност и младежки плам.
На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
В движенията им, в словата им, в
излъчването
им има искреност и младежки плам.
Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПЕТЪР ПАМПОРОВ 1894 -1983 Роден на 6 февруари 1894 г.
към текста >>
63.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
В движенията им, в словата им, в
излъчването
им има искреност и младежки плам.
На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
В движенията им, в словата им, в
излъчването
им има искреност и младежки плам.
Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПЕТЪР ПАМПОРОВ 1894 -1983 Роден на 6 февруари 1894 г.
към текста >>
64.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
В движенията им, в словата им, в
излъчването
им има искреност и младежки плам.
На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
В движенията им, в словата им, в
излъчването
им има искреност и младежки плам.
Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. БОЯН БОЕВ 1883 - 1963 Роден е в Бургас.
към текста >>
От цялото му същество се
излъчваше
фразата: “Ето ме, Господи!
Знаеше и тази максима, че днес си паднал и си се окалял, утре ще станеш, ще се очистиш и ще светнеш. Верен на максимите, правилата и законите, дадени от Учителя, пред нас се изправя втората линия, успоредна на първата, които очертаха път чист, възходящ, без начало и край, достоен за подражание. Боян Боев си замина от този свят на 23.07.1963 г. Той показа пример за ученичество на най-високо духовно ниво. Връзката му с Учителя се разбираше най-вече от делата му, които всякога светеха с онзи чист пламък на съзнателното духовно служение.
От цялото му същество се
излъчваше
фразата: “Ето ме, Господи!
Готов съм да Ти служа! ” ---------------------------------------------* Тук П. Теодорова пише за книгите: “Учителят за образованието”, “За дишането" и “Мисията на богомилството”. Източник: Боян Боев (1883-1963)ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
към текста >>
65.
Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 21.07.1963 г.
От цялото му същество се
излъчваше
фразата: “Ето ме, Господи!
Знаеше и тази максима, че днес си паднал и си се окалял, утре ще станеш, ще се очистиш и ще светнеш. Верен на максимите, правилата и законите, дадени от Учителя, пред нас се изправя втората линия, успоредна на първата, които очертаха път чист, възходящ, без начало и край, достоен за подражание. Боян Боев си замина от този свят на 23.07.1963 г. Той показа пример за ученичество на най-високо духовно ниво. Връзката му с Учителя се разбираше най-вече от делата му, които всякога светеха с онзи чист пламък на съзнателното духовно служение.
От цялото му същество се
излъчваше
фразата: “Ето ме, Господи!
Готов съм да Ти служа! ” ---------------------------------------------* Тук П. Теодорова пише за книгите: “Учителят за образованието”, “За дишането" и “Мисията на богомилството”. Източник: Боян Боев (1883-1963)ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
към текста >>
66.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
В движенията им, в словата им, в
излъчването
им има искреност и младежки плам.
На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
В движенията им, в словата им, в
излъчването
им има искреност и младежки плам.
Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПАША ТЕОДОРОВА 1888 - 1972 Родена е в Болград.
към текста >>
67.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
В движенията им, в словата им, в
излъчването
им има искреност и младежки плам.
На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
В движенията им, в словата им, в
излъчването
им има искреност и младежки плам.
Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПАША ТЕОДОРОВА 1888 - 1972 Родена е в Болград.
към текста >>
68.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год
, 21.08.1899 г.
В движенията им, в словата им, в
излъчването
им има искреност и младежки плам.
На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
В движенията им, в словата им, в
излъчването
им има искреност и младежки плам.
Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА 1899-1990 Елена Андреева, Савка Керемедчиева стенографират лекция на Учителя
към текста >>
69.
Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя
, 02.02.1902 г.
След такива разговори често в съзнанието на ученика изпъква мисълта: “Учителят дойде да събори религиозните заблуждения и да ни покаже как пряко да общуваме с Първата причина, с живота на (Цялото.” в последното той е убеден, защото е свидетел на великата пълнота, която Духът на Учителя
излъчва
.
След 1935 година се връща в България и работи последователно в Министерството на вътрешните работи и в Министерството на финансите като юрисконсулт. Връзките му с Учителя са постоянни. Разговорите им - дълги. Ученикът иска да си обясни явления, закони и принципи, които наблюдава като проявление в света. И Учителят търпеливо, постепенно и с много любов въвежда неговия търсещ дух в света на Реалността, такава, каквато само Учителите могат да покажат.
След такива разговори често в съзнанието на ученика изпъква мисълта: “Учителят дойде да събори религиозните заблуждения и да ни покаже как пряко да общуваме с Първата причина, с живота на (Цялото.” в последното той е убеден, защото е свидетел на великата пълнота, която Духът на Учителя
излъчва
.
След 1937 г. Методи Константинов издава книгата “Нашата външна политика”, в която подробно са разбити идеите за славянското единство, за мира и справедливостта, за сътрудничеството на народите. Той се движи из онези среди, които не остават неутрални в настъпващите военни години. Това положение му създава известни затруднения, които той с помощта на Учителя всякога се старае да разреши. И наистина, има големи въпроси, които само намесата на Учителя може да просветли, може да развърже... Такъв е и следния драматичен момент от биографията на М.Константинов.
към текста >>
70.
Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя
, 01.01.1913 г.
А каква сила се
излъчваше
от нея, когато говореше.
заедно с Марийка Марашлиева отидохме при нея и аз се представих кой съм, и за какво съм дошъл при нея. Беше изумително за мен, че тя помнеше всичко, което съм говорил с нея преди двадесет години. Знаеше дословно за моите предложения и за причината за нейния отказ. Зарадвах се на нейната изключителна памет и се убедих, че тази памет съществува и сега, и че е на върха на своите интелектуални възможности. А наближаваше 90 години.
А каква сила се
излъчваше
от нея, когато говореше.
Тази сила помиташе всичко пред себе си. Аз предложих план за работа с нея. Тя се съгласи. Направихме протокол и бе подписан от нея. Трябваше да започнем работа.
към текста >>
71.
Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 08.03.1895 г.
Олга Славчева е от вътрешната школа на Учителя и описва в книгата си „Асавита" едно свое
излъчване
до планетите и Слънцето.
От този дом нищо няма да остане." Учителят й дава ключа от малкия салон, за да преспи до сутринта. На другия ден й намират барака до печатницата, в която тя се настанява до завършване на образованието си. Става учителка и работи в Силистра и другаде. При първата бомбардировка през 1943 г. къщата на Борис Русев е разрушена до основи и нищо не остава от нея и скъпата мебелировка.
Олга Славчева е от вътрешната школа на Учителя и описва в книгата си „Асавита" едно свое
излъчване
до планетите и Слънцето.
Тя написва и много стихотворения.Олга Славчева слуша радио „Лондон" на български език. Една вечер чува да предават, че евреите ще създават държава в Палестина. Сутринта тя отива при Учителя и му казва тази новина. Учителят обича да слуша това, което предава радио „Лондон", защото винаги е истина. Той я пита: „Ти, Олге, как мислиш, добре ли е това нещо?
към текста >>
72.
Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя
, 12.01.1998 г.
Чрез тях познах Учителя, защото това, което той беше вложил и изградил в тези скромни, тихи и добри хора, се
излъчваше
от цялото им същество.
Всички тези мои скромни опитности с учениците на Учителя ми говореха за живата връзка, която те бяха изградили с Учителя. И макар че аз се занимавам с точна наука, фактите еднозначно ми потвърждаваха това. Родена съм след заминаването на Учителя. Не съм имала прекрасната възможност физически да го видя и да бъда до него. Но съм благодарна, че чрез неговите ученици на живо се докоснах, усетих, почувствах и преживях много незабравими мигове.
Чрез тях познах Учителя, защото това, което той беше вложил и изградил в тези скромни, тихи и добри хора, се
излъчваше
от цялото им същество.
Учителят с Йорданка Жекова, Савка Керемедчиева и д-р Иван Жеков на Рила ___________________ Източник: Лалка КръстеваЧаст III. Приятелите на Крум Въжаров Крум Въжаров (1908- 1991)
към текста >>
73.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
И откривам, че езикът на авторката е пъстър и колоритен като палитрата с бои, с които тя рисува своите картини,
излъчващи
светлина и откровения от далечни светове.
Хора като Петър Димков оставят след себе си диря от светлина и златен прах, която не би могла да бъде заличена дори от всемогъщата ръка на Времето. Напротив! Именно то, всесправедливият съдник на човешките стойности, съгражда с безпогрешна обективност пантеона на безсмъртните. Сред тях и не само измежду племето българско, но в пределите на планетата Земя-своето достойно място заема Петър Димков: лечителят, мислителят, хуманистът, офицерът, родолюбецът, човекът с голямо сърце, пионерът в областта на неизследваното, строителят на нова България, Посланикът на Божия Дух. Разгръщам с обяснимо вълнение страниците на книгата, излязла изпод перото на неговата дъщеря забележителната наша художничка г-жа Лили Димкова. Книга, която дъщерята е посветила на своя баща („Петър Димков - моят баща”).
И откривам, че езикът на авторката е пъстър и колоритен като палитрата с бои, с които тя рисува своите картини,
излъчващи
светлина и откровения от далечни светове.
В разказа й оживява атмосферата на миналото с цялата му непринудена прелест, с неподправения аромат на детството и младостта. Текстът е написан живо и увлекателно, със завладяваща спонтанност и простота на изказа. Позволете ми да го определя като химн за живота на Петър Димков - живот служение на Бога и ближния, „помагане на страдащите”, както се изразява самият герой на повествуванието. Живот, пронизан открай докрай с вяра в Създателя мощна и непоклатима, упование в Неговия Промисъл за света и човека, самоотвержено отдаване на силите и знанията си за целите на физическото и духовно здраве на човечеството. Живот на убеден Христов следовник, ученик на Бялото братство по убеждения и морал, мислене и поведение.
към текста >>
Излъчваше
го с присъствието си и го доказваше с делата си.
Той приготвил своето бюро и поръчал: “Нищо не пипайте, приготвил съм го за работа! ” И легнал, за да се събуди в един по-реален свят, където всеки, изпълнил с успех ролята си в Мировата драма, се събужда светещ! Жизненият път на Петър Димков бе низ от събития, всяко от които е стъпка нагоре към съвършенството. Той бе един от преродените богомили в наше време.
Излъчваше
го с присъствието си и го доказваше с делата си.
И лекувайки другите, повдигаше и себе си. Скромно и незабелязано, но постоянно. Не е ли това пътят на ученика? На ученика, който имаше пълно доверие в Учителя си, на ученика получил от Учителя си любовта и силата, които само това доверие ражда? Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов.
към текста >>
74.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
Г. С.: Да, чрез медиум може, чрез
излъчване
, спящо състояние и пр и пр.
Така ако чука три пъти буквата е „В", ако е пет пъти, „Д". Така се съединяват буквите в думи. В. К.: Но ти трябва да го опишеш това нещо, ние не го знаем. Г. С.: Е, тази подробност не знаех, че трябва да се каже заради туй. В, К.: Значи по този начин, защото има и друг начин, чрез медиуми.
Г. С.: Да, чрез медиум може, чрез
излъчване
, спящо състояние и пр и пр.
В. К.: Защото това нещо не е отбелязано в твоето описание и аз разбрах, че е чрез медиум. Аз ще намеря как е оригиналът и ще го прочета, да направим сравнение, да видим къде е грешката. Г. С.: Добре. В. К.: Следващата забележка е запознаване с вегетарианството, на стр. 67, точка 19, така ли е?
към текста >>
75.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
Лулчев умее да се
излъчва
със своя астрален двойник и посещава различни места.
Той запазва комунистите, които се намират на Изгрева, от постоянните блокади, организирани от правителството. Близките на 42 осъдени на смърт видни комунисти отиват при него и го молят да съдейства за тяхното помилване. Той посещава царя, измолва смекчаване и те остават на доживотен затвор. Участва активно в спасяването на евреите в България. Учителя е много недоволен от създадената от него група „упанишади", защото често пречи на работа му.
Лулчев умее да се
излъчва
със своя астрален двойник и посещава различни места.
Веднъж, когато Учителя пребивава в Мърчаево, той се излъчва, отива да го търси там, за да му се покаже, но никъде не може да го намери. Той е германофил, обича германците и като се излъчва нощем, отива да им помага във войната. Една нощ вижда срещу себе си Духа на Учителя, който помага на руснаците. Тогава разбира, че се бори срещу Учителя, и отива в Мърчаево да му иска прошка. Дълго време Учителя не го приема и няколко пъти той стои пред вратата на стаята му и плаче.
към текста >>
Веднъж, когато Учителя пребивава в Мърчаево, той се
излъчва
, отива да го търси там, за да му се покаже, но никъде не може да го намери.
Близките на 42 осъдени на смърт видни комунисти отиват при него и го молят да съдейства за тяхното помилване. Той посещава царя, измолва смекчаване и те остават на доживотен затвор. Участва активно в спасяването на евреите в България. Учителя е много недоволен от създадената от него група „упанишади", защото често пречи на работа му. Лулчев умее да се излъчва със своя астрален двойник и посещава различни места.
Веднъж, когато Учителя пребивава в Мърчаево, той се
излъчва
, отива да го търси там, за да му се покаже, но никъде не може да го намери.
Той е германофил, обича германците и като се излъчва нощем, отива да им помага във войната. Една нощ вижда срещу себе си Духа на Учителя, който помага на руснаците. Тогава разбира, че се бори срещу Учителя, и отива в Мърчаево да му иска прошка. Дълго време Учителя не го приема и няколко пъти той стои пред вратата на стаята му и плаче. По-късно Учителя го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма." Той излиза от стаята му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя.
към текста >>
Той е германофил, обича германците и като се
излъчва
нощем, отива да им помага във войната.
Той посещава царя, измолва смекчаване и те остават на доживотен затвор. Участва активно в спасяването на евреите в България. Учителя е много недоволен от създадената от него група „упанишади", защото често пречи на работа му. Лулчев умее да се излъчва със своя астрален двойник и посещава различни места. Веднъж, когато Учителя пребивава в Мърчаево, той се излъчва, отива да го търси там, за да му се покаже, но никъде не може да го намери.
Той е германофил, обича германците и като се
излъчва
нощем, отива да им помага във войната.
Една нощ вижда срещу себе си Духа на Учителя, който помага на руснаците. Тогава разбира, че се бори срещу Учителя, и отива в Мърчаево да му иска прошка. Дълго време Учителя не го приема и няколко пъти той стои пред вратата на стаята му и плаче. По-късно Учителя го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма." Той излиза от стаята му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя. Само в този случай Учителя го осъжда и окончателно определя съдбата му.
към текста >>
НАГОРЕ