Търсене в текстове за 'доброжела'

само в кръга, който Господ ни е поверил и дал, и не бива да излизаме никога из него, докато го Сам Господ не разшири. Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други — духовно, а трети — в умствено, защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна.Оттук се явява и нуждата за обмяна — вие трябва да обменяте. Например, някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер, доброжеланието да бъде пълно; а не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „хе, той има, нека дава.“ Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото и в духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение. Но законът е, че който престъпва един закон, той не се благославя. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш. Малцина между вас имате нужда за много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при
към текста >>

май 1915 Любезна В. Стойчева, Получих вашето писмо. Започнете в следующето новолуние вашата проектирана работа. Вий още, види се, че не можете да правите съществена разлика между реалните и скитающи мисли, които терзаят вашия ум. Всеки трябва да се стреми към самоусъвършенствувание. Вас, види се, някой скитник дух, като нема друга работа, постоянно ви навева мрачни и подозрителни мисли. Вий му поопънете ушите. Онзи, който мъти хорската вода, не е от доброжелающите. Светът е достатъчно пълен със страдания, нема нужда да прилагаме още. Има доста обременени души. Като помагаме на другите, помагаме на себе си. „И блажен е онзи, който не се усъмни у мене” - казва Господ. Вие, щом се позаоблачи времето, веднага се стряскате. Да се облачи, да вали, да гърми - това е от Бога, това е необходима промена в природата на живота. Нима когато времето се мени, с това мени ли се и Слънцето? Не грее ли то всякога все еднакво? Да, то е тъй благосклонно, както всякога. Лятно време нас ни се чини, че то грее повече, а зимно време - по-малко. Но това е наше самозаблуждение. То е отношението на Земята към него, според както е наклонена. И всяка промена във вас е резултат на вашето наклонение в орбитата на вашия живот. Има закони, които менят този наклон. Трябва повече дълбоко разбирание на нещата в природата. Не привидността на същината на нещата трябва да се гледа. Верният и в малкото, и в многото е верен. Чистотата в живота е необходима, защото без нея никой не може да види Бога. Тя се добива само
към текста >>

повод за това. Като общо правило казвам, че против чужденците нито е право, нито е полезно да се говори на едро, топтан за всичките. Има и ще има българи в чужди страни. Има и ще има чужденци в България. Аз за дълги години съм бил в близки отношения с разни чужденци и свидетелствувам за искреното приятелство и полезна дейност към народа ни на мнозина от тях: Рейс, Лонг, Вошбърн, Баингтон, Кларк, Хаскел, Берд, Скайлър, Томсън, Баучер, Махони и др. и др. бяха едни от най-горещите доброжелатели и работници за доброто на българския народ. Поклон на тяхната памет и на техния прах. Такива има и днес в родината ни, и в странство. Ако има нужда, впрочем, нека се говори частно и лично за хората, а не на едро и безразборно. И аз от чувство на дълг към народа си, с тъга искам да кажа няколко думи върху дейността на един чужденец. Вярвам, дето казва той, че обича българския народ и че работи за неговото добро. Но някои от начините на неговата дейност са необмислени и вредни за този народ. Думата ми е за американеца г. Маркъм. Той може да отговори и на мене тъй, както на в. „Слово", „Пасторско дело" и на Ст. Михайловски, даже и по-надменно, но любовта и чувството за изпълнение дълга към Бога и родината не отбират от страх. Понеже мнозина питат, кой е и каква мисия има този човек, ще кажа преди всичко следното за него. Той е дошъл в България около преди 15 години изпратен от едно християнско дружество в Бостън, мисионер, да проповядва на българите евангелието и да учителствува. Не след
към текста >>

че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две
към текста >>

марка. Едната картичка е с тримата апостоли на свободата, а другата - само с Никола Славков. На гърба и на двете картички е отпечатано: ОЛГА ДИМИТРОВА – СЛАВКОВА писателка СОФИЯ - ПАТР. ЕВТИМИЙ 81 На гърба на снимката с баща й, под печата, е писмото й до Мария Тодорова: Мила Сестра Тодорова, Моля, бъдете тъй добра да разпределите картите, в памет на скъпия ми баща. Като привърша просветната си работа, и се постопли, ще ви посетя! Как е здравието на Брат Боев?На всички ви сърдечни доброжелания! Ваша Славкова 5. Тези две картички ни помогнаха да различим Олга Славчева от Олга Славкова.6. Аз не познавам третата Олга, не знам нищо за нея, не съм се срещал с нея.7. Картичките от писмото до Мария Тодорова могат да се видят и в рездела Сканирани документи на тази част. Източник: 1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка СлавковаБележка на съставителя Вергилий Кръстев Изгревът - Том 26 1.6.4. Материали на Олга БлажеваРъкописи и документи 1.6.4.1.,Дайте сили небеса ....”: стихотворение 1.6.4.2. Посвещение от Мара Белчева, 12.01.1931 г. 1.6.4.3. Грамота за похвала № 1153 от Изпълнителния комитет на Градския народен съвет на ДТ - гр. Хасково, с която награждава Олга Блажева Иванова за изработване на оригинално, ценно сметало за онагледяване на учебния материал по смятане. Хасково, 24.05.1954 г. 1.6.4.4. Портрети на Олга Блажева 1.6.5. Изпратените картички от Олга Славкова 1.6.5.1. Картичка със съзаклятието на апостолите на българската свобода Хр. Ботев, Никола
към текста >>

от онзи кръг, търсещи Истината млади хора, който е предизвикал появата на лекциите пред Младежкия окултен клас. Записва с рядко постоянство разговорите, които е водил през годините с Учителя. Тези разговори ни дават представа за търсещата му природа, за въпросите, които са възниквали в съзнанието му, и за авторитета на Учителя. Тези разговори също са едно доказателство за неговото дейно ученичество. - Какво следва да правим, когато не сме в състояние да се справим с упоритата и недоброжелателна воля на тези, които ни заобикалят? Нали нашето време не е време на отшелничество ? - Ученикът, влязъл в Божествената школа, често преживява големи бури, тъй като той е заобиколен с хора, които имат най-често противоположни възгледи на неговите. Между тези хора се срещат такива, у които възниква желание да задушат и убият светлите стремежи на душата му. “Ти си глупав, странен и ненужен за обществото с твоите възгледи” - ще му кажат те. Ако ученикът се поддаде на тези техни влияния и внушения, ще помрачи и ще убие вярата си в Бога. Нещо повече. Може да настъпи ден, когато ученикът може да бъде изгонен от обществото. Ако няма къде да отиде, той ще се отчае и ще размишлява да се самоубие или да се отдаде на разврат. Точно в такива моменти трябва да пази най-ревниво връзката си с Бога. Тогава той ще трябва да каже: “Този свят е направен заради мен.” Докато вярва в Бога, никой не може да го изключи. Може държавата, в която живее да го изгони, да го изключи от своите поданици, може да се случи
към текста >>