НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 12.07.1899 г.
ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно. Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя. Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с
безкорист
ието и смирението. И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. Радвайте се, брате мой, че спасението Ви е извършено и че Небето отсега е дом ваш. „Отивам място да ви приготвя, място — казва Господ, — и кога го приготвя, ще дойда и ще ви взема при себе си, щото дето съм Аз, да бъдете и вие." [Йоан. 14:2, 3] Мир вам, от Господа приемете Неговото благословение, което ви пращам. Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бургас. Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен. Господ Исус да го уякчи и благослови. Днеска писах на бр. Тихчев. Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите. Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 8.06.1904 г.
сърцата на вашите съотечественици. Само времето ще покаже доброто семе. Разбира се, всякъде ще се намерят и плевели помежду пшеницата, но те се познават. Сега на вас искам да ви препоръчам да стоите близо до Господа, Който е страдал за вашата душа. Каквото и да става, каквито и съблазни да идват, знайте, че Господ е верен и в него няма измена. Проверявайте и изпитвайте духовете. Когато Господният дух говори, има мир, има радост, има подем и общо усилвание. И любовта е чиста и
безкорист
на. Може да ви се случат някои мъчнотии, но те ще бъдат само носители на Божията благост. При другото бъдете всички усърдни, търпеливи и благи духом. Защото този род, казва Христос, се не побеждава освен с пост и молитва. Не се бойте. Вашите медиуми постепенно ще се усъвършенствуват и пречистят. Само нека възлагат упованието си горе. Нека търсят първом Царството Божие и всичко друго ще им се приложи. Бързането и колебанието нищо не принася. То са вечните неща, които нас ни интересуват. То е Божията любов, която ний възприемаме. Трябва да се научим да обичаме Господа. В тази обич има смисъл на живота. Нека да бъдем чистосърдечни, искрени, дълготърпеливи и желающи доброто на всички. И Бог няма да закъснее да ни благослови. Аз зная, Господ е взел всичките мерки, за да ви пази всинца ви от лошите помисли. Радвайте се, Този, Който сега ви ръководи, е крепък. Господ ви е възлюбил всинца ви, бъдете прочее верни на тая любов. Любовта дълго търпи, благосклонна е и на всичко хваща вяра, и на всичко се
към текста >>
3.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети. Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците му, често пъти и с неговото лично участие и лично ръководство. Изпълнявани са задачи за обща групова работа по духовен път, за запазване на България и българския народ и неговите общественици и разни професии, за общото му преуспяване и за обединение на славянството и пробуждането му в съзнание и свръхсъзнание, за да приеме Любовта Божия –
безкорист
но служене. Работено е за повдигане физически, умствено и духовно на българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и други, които да работят с любов и
безкорист
но върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение. България е спасителната лодка чрез любовта за всички народи. „Силата е в обединението” – ето принципът, който е бил ръководна нишка на цялата дейност на общество „Бяло Братство”. Още в първите години от създаването на кръжока членовете в частност и овществото в своя колектив биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковни служители чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тези нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна
към текста >>
4.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1911 г.
от ваша страна. Само тогава ще имате Неговото лично ръководство. От препирания, каквито и да са те, отбягвайте. На такива ще кажете: „Ние нямаме обичай да се препираме, не сме разположени за препиране.“ Но, разбира се, гдето е необходимо, особено за истината, ще влезете в прение* ете казват, че които следват Господа, ще им е добре, а които не следват, ще гладуват.“ Но Господ ще ви научи в такива времена какво да правите и кога какво да кажете. Пазете се, да бъдете чисти и
безкорист
ни във всичките ви дела и начинания. Веригата може да проектира много добри мисли за този народ и много може да стори за него. Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони. Вие искате в себе си да видите един дух, но той е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, та да видите духовния свят. Вярвайте и ще ви бъде. Ще ви бъде според вярата. Човек докато не ослепее, не може да прогледне. От как се е сформирала Веригата в България, българите имат респект, България зло не е видяла. Виждате: това лято последваха 5 милиона, напр. загуби, а 20 милиона други дадоха. Заради нас, които живеем добре в и между този народ, Господ го държи и поддържа. И като е щастлив народът, щастливи сме и ние. Ние сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко. И народът, като се благослови, благославяме се и ние. А пък че някои онеправдават този народ, за това Господ ще се погрижи.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Търново
, 2.12.1911 г.
г. Люб. Тошев, Получих вашето писмо. Засега мога да ви дам само това наставление. Пазете сърцата си чисти, умовете си
безкорист
ни. Имайте пълна вяра и Господ ще ви направлява стъпките. Да ви не смущават противоречията. Всяка работа в тоя свят си има свойте спънки и само постоянството и усърдната молитва могат да подтикнат душата напред към разбирание вътрешния смисъл на живота. За да може да се придобие правилно общение с духовния свят, трябва душевна чистота. Чистите по сърце ще видят Бога. Не пресиляйте нещата. Започнете с вашата опитност, която имате. Там гдето се намерите в затруднение Аз ще ви помогна. Наставления лично мога да ви дам само за някои работи. Следвайте засега според наставленията си дадени. Не се безпокойте за бъдещето. Дръжте изобщо събранията си в тайна и не ги правете достояние на голям кръг. Дръжте се в близко съприкосновение с църквата. Бъдете мъдри в свойте постъпки. Все, що попросите. което вярвате, ще ви бъде. Моя поздрав на всички. Ваш Верен П. К. Дънов /Мистичният подпис/ Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 2.02.1914 г.
да принесе добри плодове, нито доброто - зли. Не може лъжата да донесе живота, нито любовта - смъртта. Дано да биха всички дошли в познанието на Истината. Да се хранеха от думите на Господа, Всичките им недъзи биха изчезнали и всичките им болести биха се махнали. Всички страдат от тайните си прегрешения. Лукавият не ходи между хората освен да разрушава и осакащава. Колко умове има развалени, колко сърца покварени, колко тела заразени. Любов, Мир и Радост ви трябват на всички. Любов,
безкорист
на Божествена; Мир Божествен величествен; Радост Господня. Дано да дадехте да се всели във вас Божествената Любов, Божественият Живот, Божествената Мисъл, Божествената Воля. Аз ще ви посетя към март. Духът на Господа работи между нас. Добре гледайте на живота. Не обръщайте внимание на грешките на другите. Не знаете дълбоките причини. Нека да ни радва светлината, нека да ни радва Господнята милост и благост, с която Той постоянно ни лекува душите ни.Моя поздрав вам и на всички. Ваш ВеренП. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 3.03.1914 г.
по благословения път на Истината. Нейният живот е благ. Да не ви дотяга, когато Господ ви изправя. Сърцето всякога трябва да бъде пълно с благодарност. Да бъде като добър Извор, от който да можем всякога да черпим живата вода на живота. Да бъде място, гдето Господ да обитава. Използувайте всички блага. Гледайте на живота с окото на вярата. Животът отсега иде. Истинският живот иска търпение, постоянство, приложение, трудолюбие, благоразумие, смелост, решителност, самоотверженост,
безкорист
ие, съжаление, низхождение, радост. Умът, сърцето и волята трябва да съставляват едно неразривно съдружие за постигане светлите мисли на живота, реализирането на Божествената Воля на Земята. Все, що Господ е отредил, е добро. Това е опитността на всички добри хора в миналото и в настоящето, това ще бъде и опитността на всички ония в бъдещето. Вървете по пътя, който съм ви посочил, следвайте Великите Истини, които сте чули. Ваш В. П. К. Дънов Б.Т.Б.И.С.И.В. Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
8.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
както е казал Исус на Пилат, който му рекъл „Аз имам власт да те разпна“: „Подчинявам се на онзи, който ти е дал тази власт, но Моята душа е свободна.“ Трябва да се подчиним на временните страдания; ние не можем да ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем защо са били те. Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота, а това не е Живот. Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства. Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро
безкорист
но. Някой ви е докачил – не му снемате шапка, не се ръкувате; може и да се ръкувате, без това да е ръкуване; може да му снемете шапка, без това да е зачитане. И обикновено снемаме шапка на по-голям, но с това някак му казваме: „Можеш ли ме повиши?“ Има една дяволска риба в морето, която, каквото срещне по пътя, все го поздравява. И човек хваща някого за ръка; защо? – Тия дяволски пръсти на човешката ръка много говорят; например най-малкият казва: „Пари можеш ли ми дадеш, трябва търговия да почна, загуби имам от нея, ограбен съм, можеш ли ми помогна?“; безименният: „Аз желая художнишка слава и знания!“; средният: „Аз искам права и привилегии!“; показалецът: „Мен ми трябват почит и уважение!“; палецът: „Аз искам сила и умение!“ Поздравеният, ако може и желае, ще му даде. И тръгнат двама, че после – трима в обществото и образуват котерия, ала не намират онова, което търсят... И най-после дойде Исус и каза: „Това, което вие търсите – богатство, Сила, Знания, Доброта, Аз мога да ви го дам. Няма
към текста >>
9.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота,
безкорист
ен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето,
към текста >>
10.
Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи
, 16.04.1916 г.
разбира. Не усетих как се свърши беседата. Гледам, всички станали пак прави и пеят. След това се прочете пак общо Отче наш, която молитва знаех от най-ранно детство. Нашата любеща и нежна майка още от ранното ни детство обърна вниманието ни към Онази сила в света, на която да уповаваме единствено и напълно в живота си, макар че на детски език наричахме тази сила Божито. Свърши се беседата и всички целуваха ръка на Учителя, да благодарят за изобилното Слово, което се дава така щедро и
безкорист
но. И аз, разбира се, целунах ръка и благодарих. След това Учителят излезе от стаята пак така незабелязано, както и влезе преди беседата. Братята и сестрите взеха уж да се разотиват. Казвам уж, защото гледам пак същите излизат на двора, не им се връща по домовете. Какво още искат? Нищо не искат, но си споделят някои мисли от беседата и т.н. По едно време Учителят заедно с един брат изнесоха отнякъде един голям панер с червени яйца, с нещо написано върху всяко яйце. Учителят покани всички да си вземат по едно яйце. Взех си и аз едно яйце, на което се белееха буквите; Пс. 35 - Псалом 35, върху който много съм мислила. Взех яйцето и благодарих, след което си тръгнах за дома. Едва стигнах в къщи, започнах да разказвам за всичко, което видях и чух - носех едно яйце и на болната си майка. Всичко разказвах с разположение, с каквото ме изслушаха болната ни майка и двете ми сестри. Свърши ли се всичко с това? Не, още не. Време за обяд още не беше дошло, затова имах възможност да се уединя за малко
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 25.10.1916 г.
1916 Л. В. С. [Любезна Величка Стойчева] Засега всичко добре върви. Продължавайте вашата работа. Смисълът на живота е във вътрешното разбирание на нещата. Вий сте в правия път. Ако се окажат някои опущения, те с време ще се изправят. В човешките работи все ще се намери по нещо да куца. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Но това е в реда на нещата. Стига мотивите да са чисти и безукоризнени. Човек вътрешно трябва всякога да живее един чист и свят живот на
безкорист
ие. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 14.03.1917 г.
да отстъпи място на Вярата и душата да се облече в дрехата на Истината и да се обнови със силата на Всестранната Божия обич и Благост. Да се въоръжи с думата Мога, да спряга тоя глагол всякога, за всичко добро. Каква велика дума е тази в българския език. В Писанието в посланието на Павла, Господ е турил на едно място следната мисъл: Всичко „Мога" чрез Христа. Аз ще ви говоря и друг път върху тая дума. Колко е велик този, който може да прави добро, който може да Люби
безкорист
но, самоотвержено, да учи без възмездие, да просвещава без заплата, да слугува от обич. Колко славна дума е Мога да ви спася. Мога да ви избавя. Мога да ви преведа при Отца на Светлините. Мога да ви очистя. Мога да внеса радост и веселие в душите ви. Мога да ви озаря с Божията милост. Мога, Мога, Мога, Мога, Мога, Мога и Мога. Благословен Господ Бог, Който Може. Слушайте Този глас, Тоя Дух, Това Вечно Слово, Което Може. Моят привет на всички приятели. Ваш верен (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
13.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
Господа и да бъдете всички в един ум и едно сърце - целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички Ви в Господа. Ваш Верен П.К. ДъновВарна 28.Х. 1917 г. Живейте трезво. Всяка немарливост да се махне. Всичко ще мине през Божествения огън, да се очисти. Започва вече първия опит. Внимавайте, за да придобиете това, което е нужно и необходимо за живота. Не е въпрос сега за страх, но за смелост и дързост Божествена. Говорете малко, вършете много. Вяра силна, жива и разумна. Любов пълна,
безкорист
на, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за своите души и за човечеството. Надпреварвайте се да си отдавате нужната почит и уважение по Бога. Всякой в това трябва да се стреми да бъде пръв. Само така Христос ще Ви даде своето благословение. Моя привет и поздрав на всички приятели по ред и по име. Аз съм ги поменал, спомнил и ги имам пред лицето си. Аз на всички ще услужа постепенно, няма да забравя никого. Мирът, Радостта и Благословението на моя Небесен Отец и Баща да почине във Вас и във всички други по целия свят написани в книгата на живота. В. В. Ж. К. В. О. П. К. ДъновВарна, 21.I.1918 г. До всички приятели малки и големи и на добрите ученици. Само когато слънцето грее живота има смисъл. Само когато реките текат, земята се разработва. Само когато дъждът пада, семето се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде вън и вътре във Вас. Носете дрехата на Правдата. Обработвайте сърцето си с Любовта.
към текста >>
14.
Писмо на Учителя до Петко Гумнеров (препис до Минчо Сотиров), Варна
, 28.10.1917 г.
изпратен до М. Сотиров) Любез. П, Гумнеров, ... Ако има нещо, което не ви е ясно пишете ми да ви осветля. Повторението е майка на знанието. Живейте трезво. Всяка немарливост да се махне. Всичко ще мине през Божествения огън да се очисти. Започва вече първия опит. Внимавайте, за да се научите и да придобиете това, което е нужно и необходимо за живота. Не е въпрос сега за страха, но за смелост и дързост Божествена. Говорете малко, вършете много. Вяра силна, жива и разумна. Любов пълна,
безкорист
на, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за Своите души и за човечеството. Надпреваряйте се да си отдавате вътрешна почит и уважение по Бога. Всякой в това трябва да се стреми да бъде пръв. Само така Христос ще ви даде Своето благословение. Моя привет и поздрав на всички приятели и познати по ред и по име. Аз съм ги поменал, спомнил и ги имам пред лицето си. Аз на всички ще услужа постепенно и няма да забравя никого. "Мирът, радостта ,и благословението на МОЯ НЕБЕСЕН ОТЕЦ И БАЩА да почне с вас и всички други по целия свят написани в КНИГАТА НА ЖИВОТА." В.В.И. (Свещеният подпис) Варна, 28 окт. 1917 г. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до всички приятели, Варна
, 28.10.1917 г.
г. Живейте трезво. Всяка немарливост да се махне. Всичко ще мине през Божествения огън, да се очисти. Започва вече първия опит. Внимавайте, за да придобиете това, което е нужно и необходимо за живота. Не е въпрос сега за страх, но за смелост и дързост Божествена. Говорете малко, вършете много. Вяра силна, жива и разумна. Любов пълна,
безкорист
на, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за своите души и за човечеството. Надпреварвайте се да си отдавате нужната почит и уважение по Бога. Всякой в това трябва да се стреми да бъде пръв. Само така Христос ще Ви даде своето благословение. Моя привет и поздрав на всички приятели по ред и по име. Аз съм ги поменал, спомнил и ги имам пред лицето си. Аз на всички ще услужа постепенно, няма да забравя никого. Мирът, Радостта и Благословението на моя Небесен Отец и Баща да почине във Вас и във всички други по целия свят написани в книгата на живота. В. В. Ж. К. В. О. П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 9 По спомени на Елена Андреева – Интерниран в хотел „Лондон“ Същото писмо е публикувано в ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13 - писма на Учителя, преписани от Паша
към текста >>
16.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те
безкорист
но" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината". Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 30.04.1921 г.
Аз исках да им създам работа и всичко сторено да си го вземат. Пчели по никой начин не могат да им се дадат. Ний пчели не продаваме, нито заменяме. Те могат да си вземат от друго място Восъкът на съвършено външни хора ще се продаде, на свои нито грам. Сумата на кръгли сирачета ще се даде по най-разумния начин. Всичко друго по същите правила Всички трябва да работите в името на силата на Божията Любов, която има само един закон за приложение Той е благост, едно правило -
безкорист
ие, един път - той е Истината, една сила - тя е Мъдростта. Една награда - Добродетелта, едно благо - правдата. Един Господ на Любовта и Той е, освен Него няма друг. Той е Отец, Спасител на бедните и страдующи. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
18.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
И в небето като идем, пак разумното търсим. Когато ние говорим за Бога, подразбираме туй висшето, разумното. Всички външни нужди, стремежи, то не е смисълът. Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. То е смисълът и то е правилното и постоянното. Всички други положения са само преходни илюзии. Тази обич ще мине от единия свят в другия. Ти усещаш едно ограничение, ако някой си те използува. А идеалното на земята е туй: обичта, която ние можем да имаме един към друг
безкорист
но. Физическият свят без тази обич губи смисъла си. А и човешката обич без Божествената и тя губи смисъла си. Нещата стават ценни зарад приятеля, който ги дава. Пръстенът от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и пръстена му. Обичаш някого и затуй четеш книгите му. Каква промяна става? Под думата илюзия разбирам: Не трябва да правим яденето център на живота. Че ще ядеш, ще ядеш, но яденето то е само условие. Защото ще дойде време, когато и без да работим, ще ядем. Никой няма да работи, всички ще почиваме. Ние казваме: Без работа не може на земята. Може, тогава ще дойде приятната работа. Сега физическите нужди ни налагат да работим. Докато хората живеят тъй, живеят в едно лъжливо учение. Да работиш не е необходимо. То е една илюзия, както пияницата казва: Необходимо е да пия. И по този начин, земята е пълна само с гробища и кости. Тази необходимост ние я създадохме, престъпили сме закона. Господ казал на Адама: „Ето градината е пълна
към текста >>
19.
Излиза първият брой на сп.'Житно зърно'
, 01.1924 г.
на Изгрева той дойде с идеята да издава едно списание по образец на Рудолф ЩайнеровИтб издания в Германия или по образец на „Всемирна летопис", където той участваше със статии. Но като видя, че ние замисляме братско списание, той се отказа от своето списание и се присъедини към нас. Той беше вече записал и събрал свои абонати. После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно". Това бе една хубава постъпка на Боян Боев. Беше
безкорист
ен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на разположение на Учителя винаги. И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му. И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата. Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше. Но то се набираше от абонати.Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истиската му същност в Божествения свят. За това наименованието на списанието бе напълно подходящо. Ние отначало бяхме неопитни. Нямахме опит, практика и отначало списанието беше малко
към текста >>
20.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 2.01.1924 г.
новораждане трябва от Дух и Вода, Любов непрестанна. Когато някой заболее от вас, не трябва да мислите за умиралка, а за чистене и изправяне на живота. Смъртта нищо не разрешава. Тя в много случаи е спънка голяма за ученика. Да минава човек от смърт в живот е едно нещо, а да минава от живот в смърт е друго нещо. Аз желая всички вие да служите на Бога тъй, както Аз Му служа, без да търся нещо за себе си. Аз искам да ви дам образец на Любов, на милосърдие, низходителност,
безкорист
ие, търпение, чистота, искреност. Моят ум е всякога занят с това, което е хубаво, красиво, добро, възвишено, светло, любвеобилно. Животът има своя велик план. Да познаваме Бога, да живеем за Него е дело велико. Ти и К. трябва да вложите още нещо във вашия живот. Това нещо Аз мога да го уподобя с ония думи на Господа, Който казва на богатия момък: „Още едно ти не достига". Ти ще намериш тая мисъл в Евангелието и ще извадиш своето заключение правилно по Дух. Има някои неща, за които почти всички сте мудни на разбиране. Всичкото добро е за праведните. Там, вие в Търново, се страхувате от бурите на морето. Иде време и сега е, когато целият свят ще разбере, че има Бог и Този Бог е абсолютно справедлив и въздава на всички според заслугата. Иде ден да видим кой от кого ще се отрича. Помнете, не е страхът, който ще ви въведе в Царството Божие, но Любовта. Не са търговските съображения, а
безкорист
ието в неговата пълнота. Бъдете Мъдри, умни и интелигентни, добри, правдиви, честни, благородни,
към текста >>
21.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
и денят си отива, като ти оставя един лист написан в тебе. Всички тия камъни, които виждате по височините, това са все развалини, останки. Това приятно настроение, което изпитвате като се качвате нагоре, се дължи на това, че вие изживявате останките от миналото величие, което е царило тук. И днес тези разрушения са дадени на децата за радост. Вие може да изследвате тия неща, но трябва да знаете, че всеки, който иска да изследва Божиите работи, трябва да бъде абсолютно чист, абсолютно
безкорист
ен. Щом у тебе се зароди най-малкото желание да вземеш нещо от мястото, което изследваш, ти ще причиниш вреда на себе си и на другите. Нищо не трябва да пожелаваш. Това е чистота. От всичко можеш да се ползуваш. но само след като се обърнеш към Бога и искаш разрешение за това. Някои мислят, че като наследници на известен имот, те всичко могат да бутат. Не е тъй, наследникът ще бута нещата разумно, а не неразумно. Когато ви казвам, че не трябва да късате цветята, това не значи, че е грях да откъснеш един цвят, но създаваш в себе си лоша привичка. Често съм ви казвал, че и боговете воюват, но като се казва война между боговете, то не се разбира онази глупава война, която ние знаем. Това е война на идеи, в която боговете творят. В тази война става поляризиране и в това поляризиране се образува материята. Едните са поляризирали материята в едно положение, другите - в друго направление, и веднага започва разделянето. Така са се образували тия развалини. Значи, за да станат тия развалини, част от
към текста >>
22.
Арестуване на Учителя. Протокол за разпит - София, 21 юли 1925 г.
, 21.07.1925 г.
уроци, а в противен случай сами да се откажат от една работа, която не би била по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага законът за разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им, и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно
безкорист
но. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатани тома, и моят живот, който е открит за всички може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това Учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си дължат очевидно на атавистически принципи, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един, два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелствуват за това, но те не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене. Друго няма какво да кажа. /п/ П.К.Дънов
към текста >>
23.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Първи ден - 23 август.
, 23.08.1925 г.
време, като не изпущат беседите и всяка дума, казана от него.Но те очакват още нещо.Тази година ще имаме събор в Търново.*За събор винаги се тръгва с голям ентусиазъм. С големи приготовления. Всеки знае, че там ще срещне Учителя, ще срещне своите сестри и братя от векове. Там ще получи търсеното знание, копнежът на душата и за там се приготовлява специално. За там приготовлява ума си, да може да разбере Словото на Учителя, за там приготовлява сърцето си, да може да обича чисто и
безкорист
но, за там приготовлява и своето тяло да бъде чисто. Защото „Новото вино се налива в нови мехове" - казва Христос. Всеки се приготовлява да бъде нов, за да приеме новото.Сърцата са тупкали не ден, не два, не пет. Сега сме в Търново! На лозето! Белите палатки с трепет едва дочакват утрото. „Събуди се, братко мили!" - засвирва цигулка. Само след пет минути дворът е изпълнен с приготвили се за беседата хора. Първите вече са заели места пред катедрата на Учителя. Другите бързат. А хоризонтът се обагря. Очаква първенеца. Всички очакват Учителя. "Летопис на изгрева" - Том 1 Теофана Савова глава: СЪБОРЪТ ВЪ ВЕЛИКО ТЪРНОВО 1925 г. 23 август, неделя, 5 часа сутринта Учителя пристига. Всички стават прави и го посрещат със светнали лица. Какво обаяние носи Учителя!Започва утринната молитва:1. Добрата молитва.2. Бог е Любов (песен).3. Пътят на живота.4. Духът Божий (песен).6. Отче наш.Лозинка за през деня: Бог е Любов, Бог е живот, Бог е светлина. Господи, дарувай ни Твоя Дух.След това Учителя
към текста >>
24.
Разговор на Учителя с ръководителите - 21 април. София
, 21.04.1927 г.
поп, владика не трябва да се помага. Това е безвъзвратно решено. На някой беден, прост човек може да се помогне, но не и на поп или владика. Те са се изплашили от нас и в главите им все наши хора се въртят. Сутрин откато станат и им се изпречи някой „дъновист" пред тях. Не се спирайте пред тях. В България има само пет попа, нито един повече - само пет попа има.Трябва разумна работа, а не само и духовна. Кучетата като лаят, това показва, че искат по едно парче хляб. Трябва смелост,
безкорист
ие и пълна вяра - вътрешна смелост, а не външна, защото борбата е вътрешна, а не външна. Вяра жива трябва. Ще се научите да пеете: „Вяра светла, вяра силна, любовта на Бога. Где мир владее, истината вечно грее!"Вие трябва да научите вратата на всяко едно царство, за да влезете в него. Само по една особена врата има всяко едно царство. Имаме членове в братството, каже някой от тях един ден: „Тая работа няма да върви!" Ето, тая халка с това си казване се скъсва. Вие възприемате неговата мисъл и се предава, но сега имаме филтри: вегетарианци, толстоисти, въздържатели, устабашевци и пр. Тия, които ходиха против нас и им плащаха владиците, те сега са против владиците - вие не се стремете да ги помирявате - нека се занимават помежду си, нека се давят едни други. Най-после, един ден земята ще се освободи от лошите хора - ще се освободи от злото, то ще бъде вързано за известно време. Добрата молитва. 8 часа и 55 минути вечерта. Изгревът - Том 14РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 годинаI.
към текста >>
25.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
на впечатленията, които са приели, на богатия емоционален и мисловен мир, в който са били потопени. Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна картина на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя. Редовните ни летувания на Рила продължиха през 1929, 1930, 1931 и 1932 години. В края на летуването ни през 1932 година някой си, потънал в еснафска дребнавост критикар, казал, че летуването ни на Рила било много скъпо. Това нещо, като се има предвид идеалната организация и
безкорист
ното обслужване от братя и сестри, беше съвсем невярно. Но тази неуместна и безпочвена забележка беше приета с голямо огорчение и Учителя нареди през следващата 1933 година да летуваме на Витоша, в местността „Яворово присое”. За там минавахме през село Бистрица. На това място прекарахме и през 1934 година. Там прекарвахме по същия начин, както на Рила, но съвсем вяло. Може ли да се сравни величавата и импозантна, пълна с мистика и чар обстановка при Седемте рилски езера, с полянката на „Яворовото присое”? Не, ни най-малко! Не може и да се говори за някакво сравнение. След летуването ни през 1934 година там, Учителя каза: „Че то летуването ни на Витоша не излезе по-евтино от това на Рила!” Затова през следващата 1935 година всички с възторг и голяма радост разбрахме, че отново ще летуваме на нашата обична Рила, при второто от Седемте езера. От тази година започнахме да минаваме през Самоков и село Говедарци. Път, който се оказа по-удобен. За заслугите на тази промяна вече споменах. Общото ни
към текста >>
26.
Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'
, 12.08.1933 г.
идване тук.'Това е било определено. Идването на Духа на Словото се определя само от Бога". Неповторими преживявания. Изгревът - Том 6 Глава: 35. НА ЛЕТУВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ Спомен на Николай Дойнов 75. ЯВОРОВО ПРИСОЕ Редовното ни летуване на Рила, продължиха през 1929, 1930, 1931, 1932 години. В края на летуването ни през 1932 г. някой си, потънал в еснафска дребнавост критикар, казал, че летуването ни на Рила, било много скъпо. Което нещо, при идеалната организация и
безкорист
ното обслужване от братята и сестрите, свързани с организацията му, беше съвсем вярно. Но тази неуместна и безпочвена забележка, беше приета с голямо огорчение и Учителят нареди, през следващата 1933 г. да летуваме на Витоша в местността Яворово присое. За там минавахме през село Бистрица. На това място летувахме и през 1934 г. Там прекарвахме по същия начин, както на Рила, но съвсем вяло. Може ли да се сравни величавата и импозантна, пълна с мистика и чар, обстановката при седемте Рилски езера, с полянката на Яворово присое? Не, ни най- малко. Не може даже да се говори за някакво сравнение. След летуването ни през 1934 г. там, Учителят казал: „Че то, летуването ни на Витоша не излезе по-евтино от това на Рила ". Затова през следващата 1935 г. всички с възторг и голяма радост, разбрахме, че отново ще летуваме на нашата обична Рила, при второто от седемте езера. От тази година, започнахме да минаваме през Самоков и село Говедарци, път който се оказа и по- удобен. За заслугите на тази промяна
към текста >>
27.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1935 г.
хубава и красива, дълбока котловина. Когато слънцето се криеше в езерото, последното заслужава да бъде зърнато от човека. Той ще забележи едно Божествено око, което изразява тихия поглед на Великия Творец. Този поглед говори за абсолютна чистота, за любов и свобода. Това Божествено око вечно бди, вечно гледа. И който го наблюдава, той се свързва с неговата чистота и се чувствува свободен. В него се събужда желанието да бъде и той един такъв чист извор, който без голям шум да дава
безкорист
нор както езерото, чистите си води. Звездите, и те се оглеждаха в езерото, като си приказваха на един език, на който се говори само на небето и който език разбират само чистите и съвършените. Езерото тихо шумеше в утринната зора, а водите му се носеха по стръмното нанадолнище. Те ромоляха нежно, сякаш събуждаха камънчецата, тревите и цветята, за да им разкажат приказка за небето. Всичко наоколо беше будно и с внимание слушаше. Слушах и аз и се унасях в неземен мир. Накогаш Великият Учител един ден изрече словата: „Очи имате, не виждате; уши имате, не чувате и не разбирате." И наистина, кой може да чуе музиката на звездите, на езерата? Кой може да чуе и да разбере техния говор? И кой може да види вътрешната красота на тия Божествени творения? Човекът с нежните си сетива не може да обхване и разбере вътрешния смисъл на нещата, от които е заобиколен. Той се е отклонил от своето предназначение и затова се изроди. Съвременният човек залязва. Залязва и неговата култура. Ражда се новият човек.
към текста >>
28.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 9 септември
, 9.09.1935 г.
Учителя и една малка група от 7 души потеглихме за Мусала. На Боровец (Чамкория) натоварихме багажа на коне и потеглихме към Мусала. По пътя във време на почивките имахме интересни разговори. Ето някои мисли на Учителя при тези разговори: Който се уповава на светското, на материалното, той непременно в края на. краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който се уповава на духовното
безкорист
но, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния. А сега българинът индивидуално минава през алчността. Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа. После се е снишил. България е била няколко пъти море и суша. Обаче Рилският масив винаги е бил суша. Когато България е била море, Рилският масив е стърчал като голям остров над вълните. Следобед стигнахме до хижа“Мусала“, дето пренощувахме, и на другия ден рано сутринта потеглихме за върха. При изгрев слънце на Мусала Учителя прочете Второто послание към коринтяните. След молитвата почна разговор. Ето някои мисли на Учителя от този разговор:Първата проява на Бога, която знаем, е любовта. Бог е Любов. Вие познавате сега живота, а чрез живота се изявява любовта. От звездите, от слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И
към текста >>
29.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 10 септември
, 10.09.1935 г.
Учителя и една малка група от 7 души потеглихме за Мусала. На Боровец (Чамкория) натоварихме багажа на коне и потеглихме към Мусала. По пътя във време на почивките имахме интересни разговори. Ето някои мисли на Учителя при тези разговори: Който се уповава на светското, на материалното, той непременно в края на. краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който се уповава на духовното
безкорист
но, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния. А сега българинът индивидуално минава през алчността. Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа. После се е снишил. България е била няколко пъти море и суша. Обаче Рилският масив винаги е бил суша. Когато България е била море, Рилският масив е стърчал като голям остров над вълните. Следобед стигнахме до хижа“Мусала“, дето пренощувахме, и на другия ден рано сутринта потеглихме за върха. При изгрев слънце на Мусала Учителя прочете Второто послание към коринтяните. След молитвата почна разговор. Ето някои мисли на Учителя от този разговор:Първата проява на Бога, която знаем, е любовта. Бог е Любов. Вие познавате сега живота, а чрез живота се изявява любовта. От звездите, от слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И
към текста >>
30.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 11 септември
, 11.09.1935 г.
Учителя и една малка група от 7 души потеглихме за Мусала. На Боровец (Чамкория) натоварихме багажа на коне и потеглихме към Мусала. По пътя във време на почивките имахме интересни разговори. Ето някои мисли на Учителя при тези разговори: Който се уповава на светското, на материалното, той непременно в края на. краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който се уповава на духовното
безкорист
но, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния. А сега българинът индивидуално минава през алчността. Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа. После се е снишил. България е била няколко пъти море и суша. Обаче Рилският масив винаги е бил суша. Когато България е била море, Рилският масив е стърчал като голям остров над вълните. Следобед стигнахме до хижа“Мусала“, дето пренощувахме, и на другия ден рано сутринта потеглихме за върха. При изгрев слънце на Мусала Учителя прочете Второто послание към коринтяните. След молитвата почна разговор. Ето някои мисли на Учителя от този разговор:Първата проява на Бога, която знаем, е любовта. Бог е Любов. Вие познавате сега живота, а чрез живота се изявява любовта. От звездите, от слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И
към текста >>
31.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
школната лекция „Хармонизиране на енергиите ".Не си водя редовно дневника. Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам
безкорист
но, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и
към текста >>
32.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
школната лекция „Хармонизиране на енергиите ".Не си водя редовно дневника. Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам
безкорист
но, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и
към текста >>
33.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
школната лекция „Хармонизиране на енергиите ".Не си водя редовно дневника. Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам
безкорист
но, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и
към текста >>
34.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
школната лекция „Хармонизиране на енергиите ".Не си водя редовно дневника. Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам
безкорист
но, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и
към текста >>
35.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
езера (В този спомен няма означена годината, но от записката на Светозар Няголов се вижда, че строежът на кухнята за който говори Гради Минчев е през 1937 г.) 4. Записано от Светозар Няголов: Задачи и правила в планината През 1937 г. Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили.„Планината дава на човека, а не взима от него. Тя го учи на
безкорист
ие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. И до най-високите върхове хората ще отидат с автомобили, с аероплани. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства." /"Лъчи на живота", с. 258/Учителят ни обяснява как трябва да подходим при всички трудни ситуации в планината, като се свържем със съществата, които ръководят процесите на природата и ги помолим да бъдат снизходителни към нас, ако заслужаваме.„Новият начин на работа - екскурзия, се заключава в абсолютно спазване законите на разумната природа. Например, когато правим екскурзии, понякога вали дъжд, вятър вее и някои казват: Защо Учителя не разсее облаците, да не вали дъжд? Защо не спре вятъра и не заповяда на слънцето да грее? - "Не, аз съм много внимателен спрямо природата. Аз не променям нито ветровете, нито дъжда спирам, но се нагаждам с тях. Като срещна приятелите, които създават ветровете и дъждовете, поразговарям се малко с тях и им казвам: Виждам, че искате да ни
към текста >>
36.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 22 април
, 22.04.1938 г.
Те убиват всичко благородно и възвишено у него. Езикът е копие, с него да извоюваме свободата си. Юмрукът е чукът - с него да се организира органическата и неорганическа материя, да образува здрава солидна [...] около себе си. Чаша - съответствува на сърцето. Светилник със свещ отговаря на мозъка. Чешма с каменна курна отговаря на сърцето. Книга - най-важна е, за духовно повдигане. Да е извор, който постоянно тече - и хора, и животни ще го посещават. Да дава от себе си
безкорист
но и животът му ще се изправи. За 10 години да продължите носа си макар с 1 мм, за да постигнете много нещо в умствено отношение. Изгревът - Том 17 27. Истинската наука Спомен на Ана Шишкова 68. Знанието 22.IV. 1938 г. Великата събота Учителят дава знание, за да се освободи човек от ненужното страдание. Знанието, вярата, законът на съвършенството са безгранични, вечни. Човек се учи, за да придобие знание, с което може да придобие живота. Духът страда от ограниченията на материята и иска да се освободи. Тези са мирови страдания, мирова скръб. Затова човек трябва да работи: да учи и да мисли как да се освободи от ограничителните условия на материята. На Земята сме слезли да се домогнем до оная наука, посредством която ще придобием живия хляб. Истинската наука се заключава в придобиване на живота. Всеки ден да уякваме духом; така ще издържаме лесно изпитите си и ще решаваме задачите си. Да сме силни по дух и всичко, каквото желаем, ще постигнем. Човек да развива своите дарби и способности.
към текста >>
37.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
слънцето се опитва да се покаже през облаците и мъглите. След беседата Учителят тихо нарежда да се слезе долу, на полянката до езерото Окото. Братята запалват огън от оскъдния клек и се стоплят. В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне. На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите.„Който обича
безкорист
но, никога не се съмнява. Той е доволен от всичко. Чистата
безкорист
на любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от пътеката, и и предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите. Беседата не беше свършила и всички слушаха с голямо внимание Словото на Учителя: „Не разливайте любовта си по кални, нечисти места" беше последната мисъл от беседата. Изпя се песен и се каза молитва.
към текста >>
38.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли
, 23.07.1940 г.
слънцето се опитва да се покаже през облаците и мъглите. След беседата Учителят тихо нарежда да се слезе долу, на полянката до езерото Окото. Братята запалват огън от оскъдния клек и се стоплят. В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне. На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите.„Който обича
безкорист
но, никога не се съмнява. Той е доволен от всичко. Чистата
безкорист
на любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от пътеката, и и предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите. Беседата не беше свършила и всички слушаха с голямо внимание Словото на Учителя: „Не разливайте любовта си по кални, нечисти места" беше последната мисъл от беседата. Изпя се песен и се каза молитва.
към текста >>
39.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли
, 24.07.1940 г.
слънцето се опитва да се покаже през облаците и мъглите. След беседата Учителят тихо нарежда да се слезе долу, на полянката до езерото Окото. Братята запалват огън от оскъдния клек и се стоплят. В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне. На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите.„Който обича
безкорист
но, никога не се съмнява. Той е доволен от всичко. Чистата
безкорист
на любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от пътеката, и и предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите. Беседата не беше свършила и всички слушаха с голямо внимание Словото на Учителя: „Не разливайте любовта си по кални, нечисти места" беше последната мисъл от беседата. Изпя се песен и се каза молитва.
към текста >>
40.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 3 януари
, 3.01.1941 г.
разочарован. 4. IX. 1941 год. Доброто се предава, бодростта се предава и вярата се предава. Правилно любете, за да им предадете доброта. Правилно мислете, за да им предадете вяра. правилно постъпвайте, за да им предадете сила, бодрост и тъй ще помогнете да добият поне малко злато в кръвта си. Да правиш разумно добро навреме и на място. Това да става непринудено, но тъй естествено, както гледането. В начало може да ти бъде трудно, но си кажи: „Заради Бога мога всичко с любов,
безкорист
но да го направя. За Бога няма нищо невъзможно. Аз живея в Бога и като така, мога да направя всяко разумно добро." Изгревът - Том 17 10. Разумното
към текста >>
41.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 20 март
, 20.03.1941 г.
разочарован. 4. IX. 1941 год. Доброто се предава, бодростта се предава и вярата се предава. Правилно любете, за да им предадете доброта. Правилно мислете, за да им предадете вяра. правилно постъпвайте, за да им предадете сила, бодрост и тъй ще помогнете да добият поне малко злато в кръвта си. Да правиш разумно добро навреме и на място. Това да става непринудено, но тъй естествено, както гледането. В начало може да ти бъде трудно, но си кажи: „Заради Бога мога всичко с любов,
безкорист
но да го направя. За Бога няма нищо невъзможно. Аз живея в Бога и като така, мога да направя всяко разумно добро." Изгревът - Том 17 10. Разумното
към текста >>
42.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 4 септември
, 4.09.1941 г.
разочарован. 4. IX. 1941 год. Доброто се предава, бодростта се предава и вярата се предава. Правилно любете, за да им предадете доброта. Правилно мислете, за да им предадете вяра. правилно постъпвайте, за да им предадете сила, бодрост и тъй ще помогнете да добият поне малко злато в кръвта си. Да правиш разумно добро навреме и на място. Това да става непринудено, но тъй естествено, както гледането. В начало може да ти бъде трудно, но си кажи: „Заради Бога мога всичко с любов,
безкорист
но да го направя. За Бога няма нищо невъзможно. Аз живея в Бога и като така, мога да направя всяко разумно добро." Изгревът - Том 17 10. Разумното
към текста >>
43.
Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 01.12.1881 г.
художествен албум с 400 образа, издаден в Прага през 1919 година. Възторжен отзив за този албум и за творчеството на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г. Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и
безкорист
ен труженик“. През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 – Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б). Автографът „Ф. Шламбора“ отново ясно може да се прочете в долния десен ъгъл на рисунките. И двете картини съдържат елементи с дълбока духовна символика и видимо имат връзка с идеите на Бялото Братство. Фиг.9а – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921 г. (в долния десен край може да се прочете името Ф.Шламбора) Фиг.9б – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921-1922 г. Шламбора е рисувал през годините пощенски и географски карти, календари, рекламни материали и др. Автор е на политическия стенен календар „Обновение“ за 1914 г., а в календара за 1933 г., издаден от Женското македонско дружество, е включена репродукция на красивата му картина „Изгнаници”. Повече от десетилетие, почти до края на 1947 г., художникът е работил за известния до национализацията софийски търговец Тевекелиев.
към текста >>
44.
Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
, 01.12.1899 г.
му Марин Камбуров: “Интересно е, че Учителят насърчаваше всички да следват. Единствено на брат ми Петър, който следваше право в университета той каза: “Петре, правото не е в университета. Ти ще дойдеш при мене.” В живота на Петър Камбуров се сменят бързо все нови и нови преживявания и опитности, които изграждат в него едно ново разбиране за живота. Той участва в много инициативи, които имат за основа общия братски живот и дейност. В работата си за Доброто, за Цялото е всеотдаен и
безкорист
ен. Житейският му път е изпълнен с неочаквани противоречия и трудности. Но той преодолява всичко с чистота, и с безпределна вяра в силата на Доброто. След като открива специалния клас през 1922 г. Учителят поставя задачи на младежите от най-различен характер. Петър Камбуров е сред тези, които присъства всякога на лекциите и с най-голямо старание изпълнява дадените задачи. Той описва в спомените си интересна опитност при изпълнението на една такава задача, дадена от Учителя през 1927 година. “В една от своите лекции на Младежкия клас Учителят даде задача, всеки ученик от класа за един ден да си представи, че няма пет пари в джоба си. Да отиде в града или селото, дето със собствен труд да си изкара прехраната. Тази задача решихме да изпълним групово братята: Борис Николов, Влад Пашов, Георги Радев, Иван Михайлов и аз. Какво да работим? Решихме да правим и продаваме мекици. За тази цел построихме временен навес при работилницата на брат Бертоли, на видно място - откъм ул. "Раковски", дето има
към текста >>
45.
Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог
, 18.12.1904 г.
“Алмагеста – най-великото построение”; “Аиа Бен Якзан”; “Мей Ту”; “Зимбабве” и др. Като ученик в Младежкия окултен клас на Учителя Петър Дънов, Николай Дойнов постепенно навлиза в езотеричното познание; започва да открива скритите връзки и зависимости между различните прояви на Битието и достига до астрологията – древната и вечната т. н. “царска наука”. Тази наука Учителя нарича “физиология на човешката душа” и препоръчва към нейното изучаване да се пристъпва с любов и
безкорист
ие. “Без астрология, пояснява Учителя Петър Дънов, вие не можете да обясните отношенията между хората, но ако я изучавате механически, малко ще се ползвате от нея. Трябва да изучавате психоастрология, т. е. отношението на астрологията към душевния живот на човека”. Забележително е, че още през 30-те години на ХХ век Учителя Петър Дънов подчертава необходимостта от поява на астропсихология (синтез на две науки, психология, предимно юнгианска, и астрология, възникнала едва петдесет години след това). Освен това, Учителя разкрива най-дълбоката същност на астрологията, поставя я извън полето на материалистичния мироглед: “Всички планети, Слънцето, Луната, пояснява той, представляват една разумна система. Те са образувани от Разумни същества. Затова тези течения са под контрола на тези Същества, чрез тях те влияят на хората през пространството”. Николай Дойнов размишлява върху наученото в Школата на Изгрева, прилага го в практиката си, прави проучвания (сравнява множество хороскопи с
към текста >>
46.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
над мен лоза. Почувствувах скръбта й. всичко около цъфтеше и се смееше, а тя единствена обилни сълзи лееше - не радваше ли се на пролетта? Човеци й ръцете бяха взели, отрязали й златната коса - по тях скърбеше тя, но нежно, гъвкаво тело привела, очи сълзящи към земята свела, разлистваше с диханието си младите листа, и плоден цвят цъфтеше на бляда й уста. Скърбящата лоза прекрасен ангел беше, но в самота, незнаен за света, в страдание дълбоко спеше. Той братята си на земята на любов
безкорист
на поучаваше в самопожертвувание с плода си ги даряваше след дългото страдание, и семена небесни в душите им посяваше. Когато пролетта запя чрез звънкия гласец на хиляди цветя, една лоза изпя нечута песен в пролятата сълза.” През пролетта на 1942 година се издава в Америка “Свещени думи на Учителя” в превод на В.Несторова. Учителят нарича тази книга: “Първата пролетна птица”. В същата година В. Несторова е назначена за учителка в американския колеж в Симеоново, край София. Преподава английски и литература в горните класове. Но до директора там стига мълвата, че тя посещава беседите на Дънов. Неговото неодобрение тя посреща с блестяща защита. Ученикът е достоен за Учителя си. Скоро след това от Министерството на просветата се издава официално разрешение да се проведе курс по Паневритмия за учителки от софийските училища. За лекторки са определени в. Несторова и М. Периклиева. Курсът започва на 25 юни 1943 г. с благословията на Учителя: Бъдете две свещи, чийто пламък ще се слива и осветява
към текста >>
47.
Последна дума на Любомир Лулчев пред Народния съд
, 30.12.1944 г.
свои съображения са намирали път към моята малка барака, но аз ще ви кажа, че и хиляди други и обикновени хора, обременени от живота и страданията, са намирали също тоя път и заедно с това утешение и помощ.Господа съдии! Казвам това със стеснение, не от желание да се похваля, а защото ми се наложи да припомня факти, които мисля, че имат значение при взимане на вашето решение.Господа съдии! Много се зарадвах, когато чух от почитаемия съд да казва на един свидетел, че за моето
безкорист
ие няма нужда да се припомня, защото му е известно. Твърдо вярвам, че също така ясни ще ви станат и останалите основни мотиви на моята дейност и живот.Господа народни съдии! В обвинението се засегнаха два въпроса, за които ще кажа само няколко думи.Господа народни съдии! Чудеса в природата няма - има само закони, които, ако знаем, можем да се ползуваме и ние, и околните ни. Когато някои казват, че нещата съществуват, това не подразбира, че те ги създават в дадения случай. И като отречем нещата, и като ги поддържаме, те пак си съществуват. С това ние нищо не можем да допринесем или отнемем на природата. Но отричането на фактите, които не разбираме или не можем в момента да обясним, това не е наука. Ако разполагах с време, бих обяснил много работи, които в Англия, Америка и други части на света отдавна се знаят, и на които у нас някои се присмиват, без да са си дали труд сериозно да ги проучат. Но аз намирам, че те не са виновни за това. Условията на живота у нас са още доста сурови и дават
към текста >>
48.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата,
безкорист
ната Любов. Че само тази
безкорист
на братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото - още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюр на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите. “Любете враговете си!” Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието! Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има
към текста >>
49.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата,
безкорист
ната Любов. Че само тази
безкорист
на братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото - още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюр на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите. “Любете враговете си!” Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието! Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има
към текста >>
50.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
Той разбира се не е от тази величина, ама между нашите хора брат Боев беше човека, на когото можеш да имаш абсолютно доверие, защото той абсолютно забравил себе си и абсолютно живее само за духовното, за Божественото, за учението. Той беше такъв човек. Представи си само човек, който изобщо за себе си не мисли, само за учението. Такива личности имаше и други в Братството, не само той. Обаче брат Боев беше, който беше спечелил сърцата на всички до един. Щото той беше толкоз
безкорист
ен, беше една негова доброта такава, че в известно отношение можеш да го отнесеш, туй, което Христос казва: „Ако не станете като децата”. Той имаше детска чистота, едновремешно с голям ум и с голяма преданост и голяма духовност, едновременно носеше в себе си една така детска чистосърдечност. Знаем какво ми е казвал той, лично на мене, аз съм контактувал с него, той е живял и в Севлиево, писал е книгата си за възпитанието на учениците в нашето жилище. Но туй ми го е казвал той в квартирата си на Изгрева.„Аз, казва, когато дойдат тук да ми се оплакват от някого и да ми говорят отрицателни работи, аз все едно, че слух нямам, все едно, че ушите ми са затулени, не го приемем в съзнанието си. Не искам да слушам. Не го държа, не го приемам просто в съзнанието си, когато някой говори за друг някой нещо и го обвинява”.Туй един случай ти казвам, но той беше така една чиста душа и с такава преданост, с такава духовност, че не можеш така просто да не благоговееш, да не го обичаш, да не го уважаваш, да не
към текста >>
51.
Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 21.07.1963 г.
имат желание да управляват Братството. Какво Братство ще управляват те? Бялото Братство е невидимо, то е Светлината в умовете на хората, то е Виделината в душите им, то е Славата, чрез която Божият Дух се проявява. Затова само Бог управлява Бялото Братство чрез Учителя. Някои искат да заместват брат Боян и да застанат на негово място. Какъв брат Боян ще заместват те? Имат ли неговото сърце? Имат ли неговият ум? Имат ли неговият огън и готовност за жертва? Имат ли неговата чистота и
безкорист
ие? Брат Боян е неповторимо явление.ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА БОЯН БОЕВ Преди да си замине брат Боян каза: „Благодаря на Бога!" Това бяха последните му думи. Благодарността никога не го напусна. Привилегия е на човека да знае кога, пред кого и как да благодари. За брат Боян тази привилегия бе живот и път. Източник: 24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВБОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София) При всеки удобен случай ние се отправяхме към планината Витоша. Тогава тя не се посещаваше много. Само местното население от околните села бродеше по нея. Това бяха овчари и пастири, или косачи, които косяха тучните ливади. А до там се отиваше пешком за няколко часа. Решихме да отидем на местността „Яворови пресои" на Витоша. Бяхме двама. Мария Тодорова и аз. Поканихме и Боян Боев. Придвижихме се бавно, защото брат Боян се движеше с бастун и леко понакуцваше. Това бе едно страдание останало от войната. Измъчваше го много, но никога не
към текста >>
52.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна. Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка. Погледът й ме питаше дали съм доволна от посещението. - Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм свободна. Нося със себе си жив, безсмъртен образ на
безкорист
ие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много. За мен - слабата.14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд. След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път!” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия. Прочела ги няколко пъти. Харесали й с особения си език и увлекателния и свободен изказ. Смисълът на Словото изведнъж я грабнал. Събудил се жив интерес към духовната литература и тя започнала да търси такава, за да обогати познанията си. През същата 1915 година се случило нещо странно с нея. Погледнато от човешка гледна точка то е необяснимо, но от гледище на висшата закономерност, това е естествена последица от срещата й с Учителя - проводник на по-висш морал, от този на човеците.Този случай тя описва накратко в спомените си: “Много четох, много се разговарях, но дума не чух за вегетарианството, макар че мнозина от моите познати по това време били
към текста >>
53.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна. Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка. Погледът й ме питаше дали съм доволна от посещението. - Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм свободна. Нося със себе си жив, безсмъртен образ на
безкорист
ие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много. За мен - слабата.14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд. След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път!” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия. Прочела ги няколко пъти. Харесали й с особения си език и увлекателния и свободен изказ. Смисълът на Словото изведнъж я грабнал. Събудил се жив интерес към духовната литература и тя започнала да търси такава, за да обогати познанията си. През същата 1915 година се случило нещо странно с нея. Погледнато от човешка гледна точка то е необяснимо, но от гледище на висшата закономерност, това е естествена последица от срещата й с Учителя - проводник на по-висш морал, от този на човеците.Този случай тя описва накратко в спомените си: “Много четох, много се разговарях, но дума не чух за вегетарианството, макар че мнозина от моите познати по това време били
към текста >>
54.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
За Учителя оставяха един празен стол на най- централното място и сервираха за него от всички блюда. Накрая, след завършване на вечерята, Мария Тодорова с голяма любов и благословение раздаваше на всеки от присъстващите храна от блюдата на Учителя. Тук ще кажа и нещо за Станка Христова Янчева. Тя отишла при Учителя и казала, че много иска да работи за Словото, но няма образование за това. Тогава Учителят й казал: „Иди при Марийка и Борис.“ Станка беше като истински ангел. Тя
безкорист
но помагаше в домашната работа и в поддържането на градината. Когато я посещавах, ми казваше с радост: „Аз правя всичко, каквото мога, в тази къща, за да отменя брат Борис и сестра Мария. Брат Борис да може да работи със Словото*, да се дешифрира, запази и предаде, а сестра Мария да работи с музиката на Учителя. Така и аз работя за Словото.“ Мъдростта на тази жена от народа винаги ме е поразявала, защото тя беше намерила своето място в живота на Цялото и макар с една невзрачна наглед работа, изцяло се беше отдала на Словото и учението на Учителя. Дълбоко в душата си Станка знаеше, че: „За да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва — добро, лошо, и това е Христос да живее в нас. Тогава всички длъжности за нас са еднакво важни. Не ще ни се отдаде по-голяма длъжност, ако не сме изпълнявали по-малката добре." За мен Борис Николов беше духовен колос. Особено много са ме впечатлявали неговите думи: „Едно човечество, едно отечество, един закон.“ Веднъж бях на обяд в „малкия
към текста >>
55.
Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя
, 02.02.1902 г.
заплаках. Томове бях изчел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони на Битието, но всичко бледнееше пред моя личен опит с това Космическо същество, което разбирах със цялото си същество, със сърцето, ума, душата и духа си. В лицето на този Пратеник на Небето, който дойде с мисията да завърти колелото на историята, да тури начало на нова епоха, аз спонтанно с целия си вътрешен живот го чувствах и виждах като мистична чистота, като безкрайна Светлина, като
безкорист
ие, което дава като един Извор, и нищо не иска.” След заминаването на Учителя от физическия свят Методи Константинов преживява кризата, която става съдба на много наши интелектуалци не пожелали да изменят на своите идеи. Отказвайки се да служи безропотно на новата власт той остава без работа и постъпва в бригадата на известният италиански майстор на мозайки Бертоли. Физическият труд не пречи на философски настроеният ум да твори. Но Методи Константинов знае, че няма издателство в България, което да издаде негов труд с идеалистическа насоченост. Той не се предава. Въпреки всичко написва своите книги. Но ги издава във Франция: през 1963 г. излиза от печат “Новата култура" в епохата на водолея, а през 1972 г - “Световна астросоциология. Новото човечество в светлината на космическата астросоциология.” И двете донасят европейска известност не толкова на своя автор, колкото на Учителя. В последната книга четем: “Новите мистични вълни, които намират израз в словото на Учителя, сега проникват в аурата
към текста >>
56.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание. Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на
безкорист
ието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г. Томалевски Из “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братство в България” Георги Томалевски почина в София на 28 април 1988 г, отнасяйки със себе си богати житейски опитности и милион красиви мечти за светът на вечната Хармония.ПРИ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ Хората в наше време често се оплакват от недостатъчно добри условия за работа.вярно е, че условията са от много голямо значение за успеха на всяко дело, но когато желанието на човека е силно, една работа завладяла ума и сърцето на човека, може да се извърши при всички условия. Така е предимно за учението. Човек може да учи при всички условия, щом владее изкуството да гледа на всички обстоятелства от добрата страна. За добрия ученик всичко е добро: и учителите и програмата, и училището и всичките му приятели. Външните условия зависят от вътрешните условия. За изключителната важност на вътрешните условия животът ни дава безброй доказателства. Много велики дела, оставени като скъпо
към текста >>
57.
Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя
, 11.09.1902 г.
Ел Шадай и лагера на Седемте езера. По-късно организира с по-възрастните приятели лагер на Рила в местността Вада. Неговият благ характер, голяма отзивчивост и внимателно отношение към приятелите е пример за подражание. Той остава верен на закона на Младежкия клас — не се оженва. Смисъл на живота му става постоянната работа със Словото на Учителя. То го облагородява, издига и го прави вдъхновен проповедник на идеите на новия живот. Влад Пашов ни завеща своята духовност, всеотдайност и
безкорист
ие, в работата за делото на Учителя — делото на Бялото братство в България. Почива на 4.02.1974 г. в София. _____________________ Източник: 7.74 Влад ПашовУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА Светъл лъч към човешките души Влад Пашов – творческото дело на един окултен ученик (Статия на Деян Пенчев, публикувана във Вестник Братски живот бр.69) Влад Пашов (11.09.1902 – 05.02.1974) е един от най-приближените ученици на Учителя, за когото сякаш не знаем толкова много, колкото за останалите. Той е живял винаги скромно, прилично, без да изпъква животът му с някакви особени външни драми, освен в младостта му, и без да има нужда да привлича любопитните погледи на хроникьорите към себе си. Влад Пашов никога не е искал да изтъква личността си, защото той е от вътрешните, вглъбени в най-дълбокото, ученици на Учителя. За него не съществуват много истории, които да се разказват, той не присъства в коментарите на мнозинството, за него не се говори, че е някое изключително
към текста >>
58.
Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя
, 12.01.1998 г.
да се пазят на скрити места, където не е имало много добри условия за съхранението им. Наличните машинописни копия на беседите се четели много трудно и се налагало да се преписват наново, за да се запазят за бъдещите поколения. Лалка се заема с тази трудна задача. Сутрин рано тя ставаше в 3 ч., слагаше една възглавница под пишещата машина, за да не се чува шумът, и преписваше неиздаваните беседи. Тя написва над 10 000 страници от неиздаденото Слово на Учителя - абсолютно
безкорист
но, от любов към Учителя и делото му. Лалка изцяло беше посветила живота си на това - денонощно работеше, контактуваше с много малко хора. За да отвори вратата, трябваше да звъниш със специален договорен сигнал. Питала съм Лалка: „Когато препишеш беседите, сверяваш ли ги с оригинала?“ Тя ми отговори: „За съжаление не съм имала физическата възможност за това.“ Лалка беше художник и за да може да се свърши тази огромна работа, даваше голяма част от парите си някои беседи да бъдат преписани от професионални машинописци срещу заплащане и в пълна тайна, разбира се. Тъй като много хора от Братството искали да четат и неиздаваното Слово, Елена Андреева и Лалка решават да издават „Мисли за всеки ден“ от неиздаваното Слово. Години наред Лалка усърдно, с дълбоко разбиране на Словото ги подготвяше и раздаваше на приятелите. През ноември 1997 г. получих писмо от Питър Шерър, в което ми съобщаваше, че Учителят Петър Дънов му се явил и продиктувал едно писмо за Лалка Кръстева. Молеше ме да й го предам.
към текста >>
59.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
Други, повярвали на лъжливите обвинения, избират пътя на безлюбието и съмнението в брата си, а трети, водени от страха, решават да се откажат от Школата и Братството. В едно от писмата си до кръжоците в страната брат Боян Боев призовава: “Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и освободени. Тук приятелите са в непрестанна молитва за тях, защото знаят, че те винаги са служили
безкорист
но на Божествената идея. Вярвам, че всеки искрен брат и сестра ще изпрати топлината и обичта на своето сърце и душа към тях. И великата сила на Любовта, която им се изпраща, ще ги обгръща и крепи като ангел-хранител”. Затваря се и тази страница от живота на брат Жечо Панайотов. Той се завръща след четиригодишното изпитание в дома си, при своето семейство, сред приятелите си, за да продължи отредената му работата в Школата на Бялото Братство. Статия на Соня Митева Публикувана в Вестник Братски живот бр.74 ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ (от Вергилий Кръстев) Жечо Панайотов го познавам от 1969 г. Запознах се с него в дома на Борис Николов. Няколко пъти съм преспивал в неговата къща на Изгрева. Той имаше специална стая за посрещане на гости. Беше гостоприемен, учтив и изключително радушен. Когато ме прие и след като изложих пред него моя план - да си опише опитностите по времето на Учителя, както и събитията след това, той ми каза: „Аз не зная кой си. Не притежавам ясновидски способности, за да разбера
към текста >>
60.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
дейността му в служба на човешкия род. От гледна точка на медицинската наука и лечителското изкуство Петър Димков вече е получил признание като един от родоначалниците на ирисовата диагностика у нас и без съмнение неин най-виден представител, при това не само в отечеството си. Той е със сигурност най-изтъкнатият народен лечител по нашите земи, чиято популярност още приживе далеч надхвърля границите на страната ни. През призмата на нравствената преценка се откроява неговата абсолютна
безкорист
ност. Не е взел нито стотинка от десетките си хиляди пациенти. Упражнявал е уникалната си лечителска дарба с ненакърнимата увереност, че тя е дар от Бога и би трябвало да бъде използвана в служението му на хората, без да очаква нищо в замяна. Професионалните му умения и моралната му извисеност го характеризират като”силна, магнетична личност”, според думите на дъщеря му Лили Димкова. През 1939 г., в зряла възраст, Петър Димков среща Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Веднага възприема идеите му, става негов последовател за цял живот. Ученикът е срещнал своя Учител - две съдби, две линии на индивидуално еволюционно развитие, които очевидно са преплетени от векове или дори хилядолетия. Петър Димков смята, че най-великата сила е тази на мисълта. Тя гради и разрушава, твори вселени и съдби, вае характери и лица. Положителната, оптимистична, добронамерена мисъл лежи в основата на телесното и духовно здраве. Тя пречиства и душата, и кръвта. Няма граници за устрема и силата на мисълта! Познанията
към текста >>
61.
Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 12.09.1900 г.
своя пръв допир с Новото учение и Учителя съзнателно жертва шансовете си за едно блестящо обществено положение в полза на Високия идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негова задача в живота става да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Георги Радев поставя всичките си познания от областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби, като работи в Школата упорито, безшумно и крайно
безкорист
но в продължение на повече от две десетилетия въпреки всички семейни и обществени затруднения. Духовен аристократ по природа, но без никакъв афинитет към политическия живот, той изповядва твърде напредничави социални възгледи. Дейното му участие в два опита за колективен живот – в Ачларе през 1922 г. и в Русе през 1923 г. – говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро. Като астролог, Георги Радев знае, че 1940 г. е критична за него но той никога не се оплаква. Напротив, не веднъж споменава пред приятели с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Неговият живот не е дълъг – той си заминава едва четиридесетгодишен, но със своя живот оставя светла диря, създавайки едно дело, за което само малцина могат да мечтаят. Георги Радев продължава своята работа и сега в наше време чрез своите творби. Неговият пример ще осветлява нашия път. Идеалът, на който той посвещава живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро,
към текста >>
62.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
и бе протекъл.Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертва шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби. И той работи упорито, безшумно и крайно
безкорист
но в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения. Въпреки дори тежката болест той остана до край верен на своя пост като борец за един по-съвършен свят.Неговият живот не бе дълъг. Жорж си замина едва четиридесетгодишен. Но той живя , както намери за най-добре и създаде едно дело, за което само малцина могат да мечтаят.Жорж ще продължи своята работа чрез своите творби. Неговият пример ще осветлява нашия път. Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество.Нека мир придружава светлия дух на Георги Радев, пионерът на новото време. ___________________Източник: ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ "Житно зърно" - година ХIV - 1940 г. Съдържание на 7-8 бр. ГЕОРГИ РАДЕВ Георг Нордман (псвдоним на Георги Томалевски) Колко е трудно да се обхване с погледа на един само човек
към текста >>
63.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Предприятието приключва успешно и те разполагат с достатъчно средства. Сега могат да отидат на Рила, да се установят край първото езеро и заедно с приятелите там да подготвят лагера, който ще започне след около месец. Така се оформя една група от интусиазирани млади хора, готови да откликнат на всяка нужда в Братството и да следват Учителя. Провидението обаче бе решило младият човек да учи няколко години в чужбина. Навярно желанието му да отиде в Америка е било много
безкорист
но и искрено, за да остане без последствия. Вместо да отиде далече зад океана обаче, Америка сама идва при него в лицето на един англосаксонец. Кой е подготвил срещата му с този човек и защо тя се е състояла по толкова мистериозен начин, никой от нас не успя да разбере. „Срещнахме се на улицата каза Крум и разговаряхме десетина минути. В резултат на това той ми предложи да уча в американски институт по теология в Гърция. И на всичко отгоре ме увери, че няма да имам материални проблеми, защото ще получавам стипендия." Учителя съветва младите хора да учат, за да се запознаят с културата и науката на своето време. Верен на своя учител, Крум приема предложението и отива да учи по специалността Служба на обществото Social service. В Гърция той има възможно най-добрите условия за учение и всестранно развитие: време за свободни занимания и спорт, богата библиотека, за да чете произведенията на философите и учените на всички времена, възможности за усамотение и медитация. Междувременно Крум успява да
към текста >>
64.
Упражнение за урегулиране силите на организъма, движения с произнасяне гласните букви а и о
, 27.01.1926 г.
Те регулират нервната система, която е носителка на жизнените енергии. Тя възприема живите сили от природата. Когато нервната система е в изправно състояние, всички функции на организма се извършват правилно. Когато нервната система на някой човек не е в изправно състояние, тогава никой лекар не е в състояние да му помогне. Казано е: „Помогни си сам, ако искаш и Бог да ти помогне". Казвате: „Как ще ни помогне Бог?" - Чрез хора, които са в хармония с вас. Когато човек се заеме
безкорист
но с реализирането на някоя възвишена Божествена идея, в помощ му идват и Бог, и хората. Рече ли, че тази идея е негова, това показва, че той не разбира Божиите закони. Сега ще ви дам следното упражнение с произнасяне на гласните букви а и о. Поставете дланта на лявата си ръка над дясната и така я прокарайте до рамото. След това поставете дясната си ръка над лявата и пак я прокарайте до рамото. Правете това упражнение в продължение на 10 дена всяка вечер преди да си легнете: шест пъти с лявата ръка и шест пъти с дясната, като се редуват ту лявата, ту дясната ръка; започвайте с лявата ръка. Дланта на лявата ръка е отрицателна страна в човека, чрез която се предават меки, магнетични вибрации. Горната част на лявата ръка е положителна, т.е. електрична. Същото е и с дясната ръка. Това движение на лявата ръка над дясната и обратно е необходимо, за да се произведе разумно движение. То се образува всякога между две противоположни течения. Значи в човека има два вида електричество и два вида
към текста >>
65.
Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 27.01.1955 г.
художествен албум с 400 образа, издаден в Прага през 1919 година. Възторжен отзив за този албум и за творчеството на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г. Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и
безкорист
ен труженик“. През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 – Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б). Автографът „Ф. Шламбора“ отново ясно може да се прочете в долния десен ъгъл на рисунките. И двете картини съдържат елементи с дълбока духовна символика и видимо имат връзка с идеите на Бялото Братство. Фиг.9а – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921 г. (в долния десен край може да се прочете името Ф.Шламбора) Фиг.9б – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921-1922 г. Шламбора е рисувал през годините пощенски и географски карти, календари, рекламни материали и др. Автор е на политическия стенен календар „Обновение“ за 1914 г., а в календара за 1933 г., издаден от Женското македонско дружество, е включена репродукция на красивата му картина „Изгнаници”. Повече от десетилетие, почти до края на 1947 г., художникът е работил за известния до национализацията софийски търговец Тевекелиев.
към текста >>
66.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
И от този момент Лулчев доби една сила и започна да писателства, и тръгна да върви по обществената стълба нагоре, та стигна до двореца. Започна връзката му с двореца. Той има-ше задача да бъде стража около Школата, за да може Учителят да свърши Своята работа незабелязано и несмущаван от външния свят. Тогава разбрах ролята на кучето, което ще пази котвата, т.е. Школата. За мен Любомир Лулчев като характер имаше своите положителни качества и свои слабости: 1. Той беше справедлив и
безкорист
ен човек. За мен
безкорист
ието е нещо много важно. Той не беше материално заинтересован в своите действия и не се облагодетелстваше от своите връзки и познанства. 2. Но за сметка на това имаше едно страхотно тщеславие, с което искаше той да блесне, той да бъде двигателят, той да бъде центъра и да се чувства, че той движи известни неща. 3. Той се подчиняваше на авторитета на Учителя, но от друга страна, искаше да подчинява другите на себе си. И той имаше сила за това и умееше да го прави. 4. Той беше образувал една група, която я наричаше „УПАНИШАДИ", известни екзалтирани девойки и младежи. „Упанишади", това е една книга, която е излязла от времето на древно - индийската философия. И по този повод той й тури това име. Сега около него имаше една писателка - Невена Неделчева, която дойде като момиче на Изгрева, завърши педагогика, стана учителка и писателка. Тя за него стана като че ли вдъхновение. Тя отначало беше едно същество мълчаливо и скрито. Интересно същество. И външният й вид - беше
към текста >>
НАГОРЕ