НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
131
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло
човешкото
знание и ходът на научната мисъл.
Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6.
В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло
човешкото
знание и ходът на научната мисъл.
Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло
човешкото
знание и ходът на научната мисъл.
Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6.
В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло
човешкото
знание и ходът на научната мисъл.
Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с
човешкото
поведение и вътрешния духовен живот.
д-р Миркович се върнал в България и отново се отдал на обществена дейност. За известно време е издавал в-к “Българско знаме”. През 1891 г. д-р Миркович започнал да издава “Нова светлина” - месечно списание за тайните явления в природата. В него той помествал статии за всички нови прогресивни духовни течения - спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, и др.
Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с
човешкото
поведение и вътрешния духовен живот.
На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия. Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината.
към текста >>
Вярата е
човешкото
доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината.
Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот. На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия. Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ
Вярата е
човешкото
доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината.
Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп. “Нова светлина" Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели. В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои.
към текста >>
Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем
човешкото
естество и да докачим даже Божеството.
Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат. Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел.
Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем
човешкото
естество и да докачим даже Божеството.
Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго. Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир. Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите. Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 20.01.1900 г.
Това именно е първата степен на
човешкото
пробуждане - Обръщението.
Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир.
Това именно е първата степен на
човешкото
пробуждане - Обръщението.
Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65).
към текста >>
Трябва да се знае, че в днешната епоха на
човешкото
развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език?
Трябва да се знае, че в днешната епоха на
човешкото
развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен.
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ
, 25.06.1900 г.
Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят
човешкото
тяло.
Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога. Това е век на Словото на Всемировия Учител .
Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят
човешкото
тяло.
Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство. Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло. От 21 до 28 години - причинно тяло, от 28 до 35 години - духовното тяло. От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта.
към текста >>
6.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ
, 30.06.1900 г.
Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят
човешкото
тяло.
Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога. Това е век на Словото на Всемировия Учител .
Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят
човешкото
тяло.
Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство. Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло. От 21 до 28 години - причинно тяло, от 28 до 35 години - духовното тяло. От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта.
към текста >>
7.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
, 1.07.1900 г.
Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят
човешкото
тяло.
Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога. Това е век на Словото на Всемировия Учител .
Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят
човешкото
тяло.
Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство. Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло. От 21 до 28 години - причинно тяло, от 28 до 35 години - духовното тяло. От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта.
към текста >>
8.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...
, 5.07.1900 г.
Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят
човешкото
тяло.
Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога. Това е век на Словото на Всемировия Учител .
Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят
човешкото
тяло.
Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство. Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло. От 21 до 28 години - причинно тяло, от 28 до 35 години - духовното тяло. От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта.
към текста >>
9.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят
човешкото
тяло.
Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога. Това е век на Словото на Всемировия Учител .
Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят
човешкото
тяло.
Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство. Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло. От 21 до 28 години - причинно тяло, от 28 до 35 години - духовното тяло. От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта.
към текста >>
10.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
, 8.07.1900 г.
Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят
човешкото
тяло.
Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога. Това е век на Словото на Всемировия Учител .
Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят
човешкото
тяло.
Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство. Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло. От 21 до 28 години - причинно тяло, от 28 до 35 години - духовното тяло. От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта.
към текста >>
11.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ
, 9.07.1900 г.
Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят
човешкото
тяло.
Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога. Това е век на Словото на Всемировия Учител .
Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят
човешкото
тяло.
Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство. Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло. От 21 до 28 години - причинно тяло, от 28 до 35 години - духовното тяло. От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта.
към текста >>
12.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'
, 06.1901 г.
Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в
човешкото
устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти.Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части.
Общи положения.Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им. Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на дъба, са плътни, яки и силни. Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям ръст. Тези различия и много други се дължат на особеното качество на всяко телосложение. Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления.
Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в
човешкото
устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти.Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части.
Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка. Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа.
към текста >>
Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума.
Човешкото
тяло е съставено от три главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението.
Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота.ІІІ. Новото подразделение. Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи.
Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума.
Човешкото
тяло е съставено от три главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението.
Те са: 1. мотивната [лат. Motion – движение] или двигателно-механичната [опорно-двигателната] система; 2. виталната [жизнената] или питатателната [храносмилателната] система и 3. умствена или нервическа система.Мотивната или механическа система е съставена от костите, лигаментите [лат.
към текста >>
13.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден
, 11.08.1906 г.
Лъчистата материя, която изтича от
човешкото
тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни.
Човек има пет лица: четири че-ловечески и едно Божествено. Человеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви от человеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки.
Лъчистата материя, която изтича от
човешкото
тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни.
Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.н. ореол, виден за ясновидците.
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък.
, 16.08.1907 г.
Първото магнетическотечение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с
човешкото
чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух.Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека.
Киров, К. Иларионов, Ан. Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Тодор Стоянов и Гина Гумнерова. Всички застанахме пред масата, г-н Дънов чете една молитва и ние повтаряхме подир него.След молитвата завърнахме се в салона, насядахме на местата си и г-н Дънов в 6 ч. между другото каза:Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят.В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни.
Първото магнетическотечение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с
човешкото
чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух.Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека.
Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние. Затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък.Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава Доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят.Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш.
към текста >>
15.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1908 г.
Двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо; Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на
човешкото
развитие.
В стимулирането на кармата на славяните ние виждаме и резултатите. Тези духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го подигат; и те са, които устрояват околните народи, за да му съдействуват. Славяните изобщо не могат да се развиват сами и ще видите, че тези, които живеят на запад, ще се разочароват от западната култура и ще потърсят същественото от изток. Илия Стойчев: - Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славяните? - Няма съмнение.
Двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо; Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на
човешкото
развитие.
Тази именно верига е, която подига народите. За забелязване е, че винаги Северното полушарие се явява за духозно развитие, а Южното полушарие е негативно - то е играло роля в миналото. Черното море е една врата на всичките духове от запад, за да бъдат изпъдени - това море е едно чистене за тях; то е врата за долния етаж на Земята, дето изпращат духовете, идещи от запад. Този етаж се нарича „Пода". В окултизма не се вярва, че има огън във вътрешността на Земята, а се вярва, че Земята е куха и има около 500 километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята.
към текста >>
16.
Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката
, 16.08.1909 г.
Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всички етапи на
човешкото
развитие.Тук г-н Дънов по дълбок начин и на философски език обясни етапите и падразделенията в емблемата, но аз не разбрах и не схванах, освен следните откъслечни мисли:
Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир. Тези неща са вътрешни; те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Пръчката прилича на една флейта; и наистина, Животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете.Из протокол от среща на Веригата през 1910 г., Търново Г-н Дънов показа емблемата на Веригата ― пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза:
Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всички етапи на
човешкото
развитие.Тук г-н Дънов по дълбок начин и на философски език обясни етапите и падразделенията в емблемата, но аз не разбрах и не схванах, освен следните откъслечни мисли:
Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника; а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник ... и виждаме същество с две глави; а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката го казват еволюция. Всяка една душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува.
към текста >>
17.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1910 г.
— Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на
човешкото
развитие.Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли:
— Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние. Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии.В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза:
— Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на
човешкото
развитие.Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли:
— Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката го казват „еволюция“. Всяка душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува.
към текста >>
18.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1910 г.
То е преповторение на
човешкото
политическо развитие.
То е числото 9. Значи, то е търпението. Девет е най-строгото число. Двайсет и осем. Това пък число е числото 10.
То е преповторение на
човешкото
политическо развитие.
Двайсет и девет. Числото 29 е равно на 11. То е изпълнението. Значи, всичкият този процес на нашето развитие трябва да се изпълни и, следователно, през тази година то трябва да бъде мотото в живота ни. Тази книжка, върху която написахте 28+1=29 думи, ще я поставим пред Господа да се освети, а след това ще си я препишете всякой един от вас, ще се постави под думите знакът на Веригата и след това ще си ги вземете да си ги носите у вас през годината.
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София
, 21.03.1911 г.
При развитието на душата трябва да се урегулират двата полюса на
човешкото
Битие.
Получих писмото ви. Добрите желания се осъществяват само когато се прилагат в живота. Послушанието е важен елемент в развитието на душата. Само когато человек се научи добре да употребя за своите слухови органи, тогава става владетел на съкровищата на мъдростта. Ухото, това е символ на един велик Божествен принцип.
При развитието на душата трябва да се урегулират двата полюса на
човешкото
Битие.
Това са сърцето и умът. Сърцето трябва да стане чисто, а умът светъл. Само тогава животът може да добие своя вътрешен смисъл. Всички добри и лоши зародиши се гнездят в сърцето и от там започват своето нашествие в държавата на человека. Първата необходимост е преобразованието на сърцето.
към текста >>
20.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 14.05.1911 г.
Човешкото
сърдце е много променчиво и неустойчиво.
Той е винаги готов да помага и упътва. Аз желая всички вий да бъдете бодри и весели духом. Трябва да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, а Неговата воля е Живот вечен. Божията Любов изпъжда всеки страх. Всякога человек трябва да се подчинява доброволно на Божиите разпореждания на ръководството на Духа.
Човешкото
сърдце е много променчиво и неустойчиво.
То трябва да се очисти и да се превъзпита наново да се възроди. Само така ще може да се създаде огнище за Духа, да се съгради Олтар в душата за Господа да пребъдва постоянно. Препоръчвам на всички ви вяра, без която не може да се угоди Богу; любов, без която не може да се служи Господу; търпение, без което не може да се победи светът; смирение, без което не може да се възроди животът; кротост, без която не може да се наследи земята; мир, без който не може да се придобие Царството Божие; чистосърдечие, без което не може да се види Господ. И тъй, ходете във виделината на Духа, и Отец Благий ще ви даде на всички това; благото на Живота. Моя поздрав на всички.
към текста >>
21.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август
, 11.08.1911 г.
И когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките сокове в полза на
човешкото
подигане.
Като се освободим от греха. Наистина, писано е, че в греха е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото, а когато дойде Духът Божий, за да се зачене във вас, тогава този зародиш, грехът, изчезва. Затова е и казано, че „роденият от Духа грях не прави“. Ето защо това изречение не може да се приложи еднакво навсякъде. Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека.
И когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките сокове в полза на
човешкото
подигане.
Не е добро, наистина, да не знае човек защо слугува някому. И да се научим, и да слугуваме е все едно, но не можем да се учим, ако не слугуваме. Това е закон. Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в живота, той всякога ще я повтаря. Една истина може да научите за много години, а може да я научите и моментално.
към текста >>
22.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1911 г.
Четвъртия — за очистването на
човешкото
сърце.
Даже мъж и жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от друг. Тези от вас, които могат, да постят по 40 часа, а които не могат, да постят по 24 часа. Първия петък ще употребите за прославянето Името Божие на земята. Втория — за просъществуването на Духа Святаго в сърцата на хората, т.е., на верующите. Третия — за идването на Христовото Царство на земята.
Четвъртия — за очистването на
човешкото
сърце.
Петия — за просвещението на човешкия ум. Шестия — за възкресението на човешката душа. Седмия — за въздигането на човешкия дух. Осмия — за българския народ. Деветия — за славянството.
към текста >>
23.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1911 г.
Вселяването на Царството Божие в
човешкото
сърце може да се каже, че прилича на житницата.
С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип.
Вселяването на Царството Божие в
човешкото
сърце може да се каже, че прилича на житницата.
Съкровище на душата, то е сърцето. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня, та няма на кого да заповядва. Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите; също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме.
към текста >>
Вселяването на Царството Божие в
човешкото
сърце може да се каже, че прилича на житницата.
С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип.
Вселяването на Царството Божие в
човешкото
сърце може да се каже, че прилича на житницата.
Съкровище на душата, то е сърцето. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня, та няма на кого да заповядва. Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите; също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме.
към текста >>
24.
Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма
, 15.08.1911 г.
Вселяването на Царството Божие в
човешкото
сърце може да се каже, че прилича на житницата.
С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип.
Вселяването на Царството Божие в
човешкото
сърце може да се каже, че прилича на житницата.
Съкровище на душата, то е сърцето. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня, та няма на кого да заповядва. Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите; също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме.
към текста >>
Вселяването на Царството Божие в
човешкото
сърце може да се каже, че прилича на житницата.
С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип.
Вселяването на Царството Божие в
човешкото
сърце може да се каже, че прилича на житницата.
Съкровище на душата, то е сърцето. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня, та няма на кого да заповядва. Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите; също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме.
към текста >>
25.
(стар стил) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.
, 11.11.1912 г.
Това бе Божията Воля, но тя не трябваше да взема Добруджа като адвокатски пай, защото това е
човешкото
.
На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор. Румъния взема Южна Добруджа с територия 7 527 квадратни километра. Пълен провал - хиляди жертви и разруха за страната. Какво велико страдание и какво велико непослушание към Мировия Учител, който е на земята и е между българския народ. Учителят каза: "Румъния дойде - нахлу в България да умиротвори бесовете.
Това бе Божията Воля, но тя не трябваше да взема Добруджа като адвокатски пай, защото това е
човешкото
.
Трябва чиста политика, а не лъжа. За това нарушение Румъния в бъдеще ще плати жестоко. Божиите закони действуват в света сега и то много бързо." Учителят не беше се срещал с Фердинанд. Чрез Мария Стоянова му се задаваха въпросите и чрез нея се занасяха отговорите.
към текста >>
26.
Писмо на Учителя до Константин Иларионов, София
, 9.01.1913 г.
На бойното поле се показва и
човешкото
геройство, и неговата материална нищожност.
Иларионов,Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепост в живота. Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тая война.
На бойното поле се показва и
човешкото
геройство, и неговата материална нищожност.
В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце. При това - пълната вяра, че без волята на небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели, той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират.
към текста >>
Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на
човешкото
сърце.
Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тая война. На бойното поле се показва и човешкото геройство, и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения.
Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на
човешкото
сърце.
При това - пълната вяра, че без волята на небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели, той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират. Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия, които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги съхрани в своята Любов. Макар видимо и да не присъствувам на бойното поле, обаче духом съм там.
към текста >>
27.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас
човешкото
сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце.
Ако смъквате мене, смъквате и себе си. Слиза и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение.Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и им проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в жили и мускули и във вас да затупти сърцето Христово. Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го.
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас
човешкото
сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце.
И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит.
към текста >>
Проучавайте и
човешкото
лице.
А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла.Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш. Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество? (Чете главата.) Значи всичките тия хора Господ ги е проводил в света, ще изпъкват и те са на мястото си.Вие сте в едно училище и аз искам най-напред да наблюдавате човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човека.
Проучавайте и
човешкото
лице.
Главата и лицето са писмо, което говори на човека. Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори. Някой човек, само като погледне ухото или окото ти, ще познае какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена.
към текста >>
28.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
То е
човешкото
.
За мене не съществува никакво противоречие в света. Например, да кажа някога, че вашите умове са изопачени. Аз зная причините защо е така. Аз не ви срещам за пръв път. И сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи.Да обичаш тези, които те обичат, всеки може да го направи.
То е
човешкото
.
А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот.Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора.Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати.
към текста >>
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас
човешкото
сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце.
А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите. Ако смъквате мене, смъквате и себе си. Слиза и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение.Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и им проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в жили и мускули и във вас да затупти сърцето Христово, Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го.
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас
човешкото
сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце.
И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „ Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит.
към текста >>
Проуча-вайте и
човешкото
лице.
А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла.Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш. Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество? [Чете главата.) Значи всичките тия хора Господ ги е проводил в света, ще изпъкват и те са на мястото си.Вие сте в едно училище и аз искам най-напред да наблюдавате човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човека.
Проуча-вайте и
човешкото
лице.
Главата и лицето са писмо, което говори на човека. Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори. Някой човек, само като погледне ухото или окото ти, ще познае какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена.
към текста >>
29.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (снимка на писмото), София
, 5.11.1916 г.
Когато страда тялото, това не е човека, когато страда сърдцето това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът, това са променчивите неща в
човешкото
естество.
Мъдростта, която е отгоре първо е чиста, после мирна. На земята при сегашните порядки човек не може да му върви по мед и масло. Страдания ще ги има и то изобилно. Величка знае пътя, да върви по него, както се изисква от всякого, който следва Христа. Павел едно време и той се оплакваше от много работи и вследствие мъчнотиите отвън и отвътре се обезпокоявал.
Когато страда тялото, това не е човека, когато страда сърдцето това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът, това са променчивите неща в
човешкото
естество.
Човекът това е Божествената душа, която живее свързана със своя Дух. Тя стои над всички тревоги и безпокойствия отгоре. Когато светът се вълнува и тревожи, тя гледа тихо и спокойно на бурното и развълнувано море. Нека се вълнува морето, нека се безпокои светът, сега е новото време. А верующата душа да върви спокойно по своя път на развитието.
към текста >>
30.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (снимка на писмото), София
, 3.01.1917 г.
Всеки ден носи нови опитности за човешката душа, за
човешкото
сърдце, ум и съзнание.
(получено на 9 януари 1917 г., вторник, на кота 1248, от запад Битоля, чрез санитарния фелдшер Шаулов) София 3.I.1917 г. Любезни М. Сотиров,
Всеки ден носи нови опитности за човешката душа, за
човешкото
сърдце, ум и съзнание.
Великия закон на живота с който Бог правилно отмеря всичко, не оставя никому дължимото. И в края всичко ще вземе правилна форма. Приливите на морето и реките всяко достигат до своите предели и после се повръщат на своите установени места. Телата в пространството следват същия закон. Господ отдава правилно.
към текста >>
31.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, София
, 15.01.1917 г.
Стига ония, които слугуват на Господа да разтворят своите сърца да възприемат силата на Негова Дух, Който действува за
човешкото
обновяване.
София, 15.I.1917 г. Любезна В. Ватева, Надявам се да сте бодри и весели духом. Новата година носи блага и благословения за верующите.
Стига ония, които слугуват на Господа да разтворят своите сърца да възприемат силата на Негова Дух, Който действува за
човешкото
обновяване.
Пълната вяра е необходима в тоя път на възлизането. Желая на всички ви вътрешно обновяване и ободряване да процъфнат всичките плодове на Духа и да имате мирът Божий, Който превъзхожда всеки човешки ум. Моят привет на всички приятели, а така също и на вашите домашни и на вашия Никола. Ваш верен П. К. Дънов (свещеният подпис)
към текста >>
32.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
Само човек с пробудено съзнание, с космическо съзнание може да води комунален живот, което означава единство на
човешкото
съзнание с всички човеци и от там съединение с Космическото Съзнание.
Вместо да станат „слуги на народа" станаха господари на народа. И техния опит се провали. А какъв е изводът? Той е даден в беседите на Учителя. Ще си го намерите там.
Само човек с пробудено съзнание, с космическо съзнание може да води комунален живот, което означава единство на
човешкото
съзнание с всички човеци и от там съединение с Космическото Съзнание.
Това е пътят. Но това не е за съвременното човечество, а за едно друго човечество, което идва. Но опита трябваше да бъде направен. И три пъти беше правен. Първо Пеню и Тодор с двете биволици, после ние с комуните по времето на Школата и накрая комунистите го правиха с власт и сила.
към текста >>
33.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и
общочовешкото
съвършенство.
1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му".
Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и
общочовешкото
съвършенство.
Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата?
към текста >>
Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на
човешкото
същество.
1926), с. 2 - рубрика Научна седмица II. Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата.
Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на
човешкото
същество.
Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата.
към текста >>
Докле живее тук на земята,
човешкото
разумно същество може да бъде определено така: материя слугуваща на душа.
Свържете заедно или съчетайте два предмета имащи някакво сходство или сродство помежду си; с повече или по-малко мъчнотяия, вий ще спомогнете да ги разедините отново. Това разединение бива още по възможно когато се касае за разнародни неща. Е добре, смъртта не е нищо друго освен раздяла на два разнородни организма. Подир тая раздяла, всеки от двата организма се съобразява със законите на своето естество - тялото влиза в нови физически съчетания - душата, целокупна и неповредена продължава своето неизменно и ненарушимо битие посред всесветовната еволюция на вещества и твари. Земното бие на човека е плод от временно съюзяване на вещество и дух; смъртта туря край на тоя съюз - освобождава духовното битие от всякакви физически връзки.
Докле живее тук на земята,
човешкото
разумно същество може да бъде определено така: материя слугуваща на душа.
Смъртта туря край на това слугуване. Смъртта е уволнение на един слуга - който се зове тяло и който казва тържествено сбогом на своята господарка и повелителка, душата. III. И тъй, смъртта погледната като развала или разчленение на един жив организъм - не може да засегне работи, които живеят извън времето и извън простора; тя няма никаква власт върху живота на душата. И действително, развитието на душата е свръхпространствено и свръхвременно - понеже тя може да обхожда грамадни разстояния, без да се движи от едно място на друго, и понеже може да се пренася в разни епохи и да разглежда течението на вековете, без никаква подмога от страна на телесните органи.
към текста >>
Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и
общочовешкото
развитие върви с бързи крачки.
4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен.
Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и
общочовешкото
развитие върви с бързи крачки.
Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците. 5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма".
към текста >>
При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на
човешкото
естество.
А мисълта на автора на статията в кн. IV, год. Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност.
При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на
човешкото
естество.
Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище.
към текста >>
От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на
човешкото
естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище.
При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители".
От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на
човешкото
естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище.
Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано? 7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости". Та има ли по-дръзка нелепост оттази, казана от проф. Консулов?
към текста >>
34.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София
, 10.04.1919 г.
„Божието добро е
човешкото
зло, и
човешкото
добро е Божието зло.“ Царството Божие с Любов се взема, с обич се държи и с Дух се крепи.
Дяволът се е разделил. Болшевизмът това е краят на века на миналото. Бъдещето е велико. От всичко това ще излезе великото добро за човечеството. Гледайте със светло око на това, което иде.
„Божието добро е
човешкото
зло, и
човешкото
добро е Божието зло.“ Царството Божие с Любов се взема, с обич се държи и с Дух се крепи.
Поздрав на всички. П.К.Дънов (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
към текста >>
35.
Писмо на Учителя до Георги Куртев, София
, 8.05.1919 г.
Човешкото
добро, то е привидно.
Противоречието в душата му е внесло този смут. Аз ще следя всичко. Чистота в мисли, желания и действия. Дълбоки са пътищата Божии. Доброто, което Господ твори, то е добро.
Човешкото
добро, то е привидно.
Един от нашите приятели, Петко, ще мине наскоро. Човек в тоя свят се учи само от опитности, придобити от страдания. По-напредналите души се учат и от опитността на другите. Човешките постъпки често произвождат горчиви последствия, когато се осланя на тях без Божествено ръководство. Виделината на Господнето лице, Неговата сила и пълнота е нашия щит в тоя свят.
към текста >>
36.
Писмо на Учителя до учениците, Бургас
, 28.06.1920 г.
Богат, богат в Божественото и сиромах в
човешкото
.
Мислите, че тя може да се измени и стане друга с ограничени предградия? Не. Горко на богатия, който не е богат. Горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах. Това е едно от правилата на Божието царство на великата Окултна Школа.
Богат, богат в Божественото и сиромах в
човешкото
.
Моят Мир да бъде с вас. Бургас /Свещеният подпис/ 28. VI. 1920 г.
към текста >>
37.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Сега той не се наведе и не писа на замята, но проникна дълбоко в
човешкото
сърце и там с незаличими с нищо написа закона на Любовта.
Учителят се моли за ония 1200 души братя и сестри, за да изправи погрешката им. И те това не знаят, но вдигна се една сянка от пространството и всички се успокоиха. Вече никакво брожение не остана и наоколо настана пълно спокойствие. Наведе се Той и пишеше на земята. И написа Той в сърцето на човека Великия Божи закон, закона на Любовта.
Сега той не се наведе и не писа на замята, но проникна дълбоко в
човешкото
сърце и там с незаличими с нищо написа закона на Любовта.
Няма по-голямо благо за човека да дойде някой и да те окъпе от твоя грях, нито има по-голямо нещо от това да дойде някой да заличи погрешките ти и да ги изкупи. Какво дължиш за това? - Една благодарност и признателност. Дължа едно извинение към тия 1200 души, които присъствуваха тази година, 1200-та, които бяха на събора в 1920 година. Брожението срещу провинилия се брат, за което споменавам по-горе, не изхождаше от всички тия хора, но едно е знайно: в един колектив, особено духовен, какъвто представя нашето Братство, погрешката на едного е погрешка на всички.
към текста >>
38.
Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920
, 22.08.1920 г.
Това равновесие крие в три велики сили — в човешкия ум, в
човешкото
сърце и в човешката воля.
защото в света младите са изложени на големи мъчнотии; не само младите, старите. Стават падания. Падането всякога произтича от факта, че когато физическия свят се изгуби равновесието, човек пада. Същото е и в духовния свят. И тук, когато човек изгуби своето равновесие, пада.
Това равновесие крие в три велики сили — в човешкия ум, в
човешкото
сърце и в човешката воля.
Щом човек действа хармонично, никога не пада, но щом изгуби равновесие между ума, сърцето и волята, става падане. А във всяко падане се произвежда страдание. Няма човек, който като е паднал, да не е претърпял някаква повреди. Вие сте виждали онези акробати, които вървят по въже и носят върлина. Един такъв акробат представлява триъгълник с върха надолу.
към текста >>
39.
Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите
, 07.1921 г.
Тук е място на чистота и мир, където
човешкото
съзнание се издига в един мистичен свят.
Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша.
Тук е място на чистота и мир, където
човешкото
съзнание се издига в един мистичен свят.
Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. Това е идеално място за размишление и молитва.
към текста >>
Там
човешкото
ни съзнание се издигаше в един мистичен свят.
След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена на стана. Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня. Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина. Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители на тия свещени места. Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното.
Там
човешкото
ни съзнание се издигаше в един мистичен свят.
И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха идеално място за размишление и молитва. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море и под тях текат водите, които идат от Резнъовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. През време на нашето летуване понякога правехме излети до Резнъовете. Веднъж устроихме нощен излет до тях.
към текста >>
40.
Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)
, 24.02.1922 г.
Тук се започва онази духовна алхимия, оная най-важна работа над
човешкото
естество
Около Учителя са представени като характери, като типове расите, племената и народите. Тук са представени всички недостатъци, от които страда човечеството, ала и всички добродетели, дарби и способности присъстват тук. Върху тях се работи грижливо, както градинарят работи върху своите плодни дървета и посеви. Учителя казва:Добродетелите са онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен; те са великият капитал, около който започват да циркулират силите на Живата Природа. Ето защо под човек се разбира сбор от всички Добродетели.Всички положителни и отрицателни сили имат свои представители около Учителя.
Тук се започва онази духовна алхимия, оная най-важна работа над
човешкото
естество
– изправяне погрешките на миналото, преценяване на настоящите възможности и постижения и очертаване пътя на бъдещето.Както в една модерна химическа лаборатория се правят опити с всички елементи, проверяват се всички реакции, изследват се новите съединения, както резултатите са валидни за цялата Земя, така и тук. Затова нищо не се пренебрегва. Няма маловажни работи. И най-малките неща се вземат под внимание, всичко се взема предвид. Човекът и човешкото естество се подлагат в Школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото – неговите качества, неговата устойчивост, издръжливост и отзивчивост, изпитва се умът – неговата възприемчивост и възможности, изпитва се сърцето – неговата готовност за служене и жертва.
към текста >>
Човекът и
човешкото
естество се подлагат в Школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото – неговите качества, неговата устойчивост, издръжливост и отзивчивост, изпитва се умът – неговата възприемчивост и възможности, изпитва се сърцето – неговата готовност за служене и жертва.
Тук се започва онази духовна алхимия, оная най-важна работа над човешкото естество – изправяне погрешките на миналото, преценяване на настоящите възможности и постижения и очертаване пътя на бъдещето.Както в една модерна химическа лаборатория се правят опити с всички елементи, проверяват се всички реакции, изследват се новите съединения, както резултатите са валидни за цялата Земя, така и тук. Затова нищо не се пренебрегва. Няма маловажни работи. И най-малките неща се вземат под внимание, всичко се взема предвид.
Човекът и
човешкото
естество се подлагат в Школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото – неговите качества, неговата устойчивост, издръжливост и отзивчивост, изпитва се умът – неговата възприемчивост и възможности, изпитва се сърцето – неговата готовност за служене и жертва.
Всичко се проверява и постоянно се подобрява. Човек се е откъснал от Живата Разумна Природа и физически, и духовно. Една от първите задачи на Школата е да се възстановят тези пътища, по които живите сили на Природата идват и обновяват човека. Школата приготвя учениците за новите условия, при които Животът ще се прояви.Малцина, даже и от тези, които участват в тази деликатна и отговорна работа, съзнават нейното значение и смисъл. Това, което се извършва в този малък кръг, предстои да се извърши в цялото човечество.
към текста >>
Знанието, което се дава тук, се дава за човеците-братя по цялата Земя.Работата в една духовна Школа е работа върху човешката душа, върху
човешкото
сърце, върху човешкия ум, върху човешката воля.Задачата на Божествената Школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат Истината.
Човек се е откъснал от Живата Разумна Природа и физически, и духовно. Една от първите задачи на Школата е да се възстановят тези пътища, по които живите сили на Природата идват и обновяват човека. Школата приготвя учениците за новите условия, при които Животът ще се прояви.Малцина, даже и от тези, които участват в тази деликатна и отговорна работа, съзнават нейното значение и смисъл. Това, което се извършва в този малък кръг, предстои да се извърши в цялото човечество. Това, което може да се постигне тук, е възможно и постижимо за цялото човечество.
Знанието, което се дава тук, се дава за човеците-братя по цялата Земя.Работата в една духовна Школа е работа върху човешката душа, върху
човешкото
сърце, върху човешкия ум, върху човешката воля.Задачата на Божествената Школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат Истината.
Едно от качествата на Великата Школа на Живота – Школата на Бялото Братство или така наречената Божествена Школа – това е: тя поставя всичко изучено на опит. В нея теорията и практиката вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към Истината, но и начините за нейното приложение.Лекциите на Общия и Младежкия клас се различават. Първите имат предвид извървян път, дето са направени редица погрешки и отклонения, които трябва да се изправят. Създадени са вече известни навици, върху които трябва да се работи.
към текста >>
41.
Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'
, 24.02.1922 г.
Този закон има приложение и в
човешкото
тяло.
Има идеи, по-високи от човешките. Това са идеите на Безграничното, Божественото начало. И тъй, в тази Школа вие трябва да се научите да се ползвате от методите, с които природата работи. Както цветята използват слънчевите лъчи, така и вие трябва да използвате силите на живата природа. И тогава, кой за каквото е роден, това ще направи.
Този закон има приложение и в
човешкото
тяло.
Всеки уд от организма на човека изпълнява специфична служба. За пример, краката ходят, като същевременно носят общия товар на тялото; ръцете работят, хващат, вдигат, слагат разни тежести; очите гледат; ушите слушат и т.н. Следователно всеки орган от човешкото тяло изпълнява специална функция. В това отношение всеки човек представя специален уд в общия организъм на природата и той трябва да изпълни своята функция. Който намери мястото си в природата и разбере своето предназначение, той ще може правилно да изпълни своята функция като уд на Великия Божествен организъм.
към текста >>
Следователно всеки орган от
човешкото
тяло изпълнява специална функция.
Както цветята използват слънчевите лъчи, така и вие трябва да използвате силите на живата природа. И тогава, кой за каквото е роден, това ще направи. Този закон има приложение и в човешкото тяло. Всеки уд от организма на човека изпълнява специфична служба. За пример, краката ходят, като същевременно носят общия товар на тялото; ръцете работят, хващат, вдигат, слагат разни тежести; очите гледат; ушите слушат и т.н.
Следователно всеки орган от
човешкото
тяло изпълнява специална функция.
В това отношение всеки човек представя специален уд в общия организъм на природата и той трябва да изпълни своята функция. Който намери мястото си в природата и разбере своето предназначение, той ще може правилно да изпълни своята функция като уд на Великия Божествен организъм. Сега, като ученици на тази Школа, вие можете да повдигнете някои въпроси, които ви интересуват. Обаче можете да повдигате въпроси, близки до вашите нужди. За пример, от какво се интересува гладният?
към текста >>
42.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
Там
човешкото
ни съзнание се издигаше в един мистичен свят.
След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена на стана. Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня. Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина. Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители на тия свещени места. Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното.
Там
човешкото
ни съзнание се издигаше в един мистичен свят.
И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха идеално място за размишление и молитва. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море и под тях текат водите, които идат от Резнъовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. През време на нашето летуване понякога правехме излети до Резнъовете. Веднъж устроихме нощен излет до тях.
към текста >>
43.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към
общочовешкото
братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов.
Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към
общочовешкото
братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
към текста >>
44.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Те представляват пет стъпки в пътя на
човешкото
развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция.
„Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т. е, за всички наслаждения и удоволствия на света, на светския живот, за да се роди за новия — духовния. Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА. И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа.
Те представляват пет стъпки в пътя на
човешкото
развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция.
Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него. Тези пет стъпки не са описани в окултната литература. Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество. Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях.
към текста >>
Като разглеждаме Пентаграма ще видим, че отговаря до известна степен на
човешкото
тяло.
(15, 219) Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но Учителя каза: „Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила. Пентаграмът е извор на светлина, от тази форма излиза светлина. Като знаете това носете го съзнателно, а не несъзнателно."(12)ЧОВЕКЪТ – ПЕНТАГРАМ
Като разглеждаме Пентаграма ще видим, че отговаря до известна степен на
човешкото
тяло.
Ако се разкрачим и поставим ръцете си в страни, се получава Пентаграм. (12) [Пентаграмът] представя символа на човека в движение. Този символ означава още разпределяне на разумните сили в човека. (11, 23) Пентаграмата представя човек с прострени ръце настрана.
към текста >>
45.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към
общочовешкото
братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов.
Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към
общочовешкото
братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" На 17 август т.г.
към текста >>
46.
Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'
, 14.01.1923 г.
Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на
човешкото
съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята.
Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората.
Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на
човешкото
съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята.
Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в сборника - песнарката - след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен.
към текста >>
След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в
човешкото
съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго.
Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога. Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови. В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер. Беше ни дал метод за работа.
След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в
човешкото
съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго.
Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност.
към текста >>
Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е
човешкото
съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност.
След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго. Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание?
Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е
човешкото
съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност.
Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати. На този човек и ученик необходима ли е организация, която да му казва какво трябва да прави и какво да не прави? Необходима му е само връзката с Бога и Любовта царува в душата му.
към текста >>
47.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар
, 18.03.1923 г.
Кой храм е по-достоен и по-величествен от
човешкото
сърце?
Колко е хубава планината! От нея лъха празнична тържественост. Бялата й дреха - бяла, като самата Белота. Като че ли е последния празничен прием, на който тя се прощава със зимата. Тя свършва вече своите зимни приеми и скоро ще отвори пролетните, и друга ще бъде вече празничната й дреха.Хе, доле, в далечината се гуши монастира - орехова хвалебна черупка - храм, човешко творение - измислица на тесногръдие -тесногръдие, колкото фанатично, толкова и страшно... Страшно, защото му липсва невинност, защото в негово име свободният човешки дух е дал кървави жертви.
Кой храм е по-достоен и по-величествен от
човешкото
сърце?
Кой по-велик първосвещеник може да бъде, освен самия човешки Дух, който сам открива всичките му безчислени чудеса и непрекъснато се стреми към подвиг и съвършенство.Цялата природа пее хвалебна песен. Цялата природа е неизменим свещенослужител, така че всички човешки словесни хвалебствия остават малки и безсилни опити да се изкаже неизповедимото възхищение, докато сърцето, макар и невидимо с всеки удар се радва и благодари на своя творец.Нозете - до колене в сняг. Тук-таме из белината, като нечие живо око наднича бистър поток. Той прилича на воден път, жила, по която се носи живота на хиляди тревички и цветя, хиляди семенца и коренчета.Едвам, едвам през падащите меки снежинки се вижда едвам забележимото очертание на Стара планина. Тя прилича на някакъв приказен сън за онова блажено царство, което е пълно с всякакви приятни чудесии за човешките създания.Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта.Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти.Ето ни, вече пристигаме.
към текста >>
48.
Писмо от Учителя до Минчо Сотиров, София
, 25.06.1923 г.
Това са стъпала на
човешкото
съзнание.
Начините и средствата винаги в такива случаи са според окражающите условия. За пътят на Любовта, Мъдростта и Истината са потребни хиляди пъти по-големи усилия да се разбудят и излекуват хората от техните недъзи. Това е по нарежданието на Всемирното Бяло Братство на Което Христос е глава. Църквата е за Земята, Всемирното Бяло Братство е за Ангелския свят. А Царството Божие е за Бога.
Това са стъпала на
човешкото
съзнание.
Моята Любов. Това е Духа, Който работи с нас. За всички. Само Божията Любов. (Свещеният подпис)
към текста >>
49.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Напълнете чувалите с жито, Божественото ще турите в
човешкото
.
Това не може. Никое друго същество няма, което да може да изпълни цялата душа, сърце. Най-напред трябва да приемете от Бога. Той ще изпълни душата ти, сърцето ти, умът ти и силата ти. и после ти ще изпълниш душата, сърцето, ума и духа на онзи когото обичаш - ще постъпиш като Бога.
Напълнете чувалите с жито, Божественото ще турите в
човешкото
.
Божествените неща са същността, а човешките - са опаковката. Една човешка форма е необходима за да влезе в нея Божественото. Бог е промислил за всинца ни. Ти можеш да доставиш дрехи, обуща и храна на сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син. Ако син ти яде за тебе или пък ти ядеш за него, то единият от вас ще трябва да замине.
към текста >>
50.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Тези места в Хималаите са непристъпни, даже невидими за
човешкото
око.
Тези запознавания стават не когато човек много очаква, но след като много е очаквал и очаква, и след като е престанал вече да очаква, белият брат ще се яви. Значи то не става от човешка воля, а от волята Божия.Сега Бялото Братство всяка година има събор на едно от най-високите места на Хималаите. Всяка година имат среща. Там се вземат известни решения по всички важни въпроси. Срещата на всички най-видни ръководители на всички народи, среща на физическото поле в най-високото поле на физическия свят.
Тези места в Хималаите са непристъпни, даже невидими за
човешкото
око.
(Брат Ковачев: „Техният събор съответствува ли с нашия по време? ") - Не съответствува. Трябва да имате едно ново разбиране, една нова философия. Най-малките неща в живота се обмислят добре когато има любов. Защото когато имате любов в душата си, с присърце ще работите.
към текста >>
51.
Учителя дава песента 'Благост' - гр.София
, 19.12.1923 г.
Тя има за цел да възстанови правилния ритъм на
човешкото
сърце. ”
Учителя дава песента "Благост" - гр.София Първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г. , Общ окултен клас, III година, 10-а лекция ("Окултна музика в живота"), а цялата песен – на 26 декември 1923 г. Учителя казва: „Силата на тази песен е в нейния ритъм.
Тя има за цел да възстанови правилния ритъм на
човешкото
сърце. ”
Цитат от беседата: "Сега да направим едно малко променяне. Изпейте думите Благост (3) носи (3) светлината (3). То е по ритъма на сърцето. Първото упражнение е от втората категория на музиката.
към текста >>
52.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли
, 11.07.1924 г.
Тя е силата на
човешкото
безсмъртие.
Няма какво да я търсите. Ще живееш вътре в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Човек трябва да обича, за да живее.Тази любов иде сега на Земята. Любовта е силата на Безграничния.
Тя е силата на
човешкото
безсмъртие.
Когато получите онова ново разбиране за Безграничния, този ред ще се стопи. Тогава ще почувствуваш, че всички хора са ти близки. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло. След известен престой на върха почнахме да се спущаме от Мусала към Маришките езера, към местността, наречена Олтаря. Бавно се спущахме надолу.
към текста >>
53.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли
, 12.07.1924 г.
Тя е силата на
човешкото
безсмъртие.
Няма какво да я търсите. Ще живееш вътре в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Човек трябва да обича, за да живее.Тази любов иде сега на Земята. Любовта е силата на Безграничния.
Тя е силата на
човешкото
безсмъртие.
Когато получите онова ново разбиране за Безграничния, този ред ще се стопи. Тогава ще почувствуваш, че всички хора са ти близки. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло. След известен престой на върха почнахме да се спущаме от Мусала към Маришките езера, към местността, наречена Олтаря. Бавно се спущахме надолу.
към текста >>
54.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Трети ден - 13 юли
, 13.07.1924 г.
Тя е силата на
човешкото
безсмъртие.
Няма какво да я търсите. Ще живееш вътре в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Човек трябва да обича, за да живее.Тази любов иде сега на Земята. Любовта е силата на Безграничния.
Тя е силата на
човешкото
безсмъртие.
Когато получите онова ново разбиране за Безграничния, този ред ще се стопи. Тогава ще почувствуваш, че всички хора са ти близки. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло. След известен престой на върха почнахме да се спущаме от Мусала към Маришките езера, към местността, наречена Олтаря. Бавно се спущахме надолу.
към текста >>
55.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Тук е място на чистота и мир, където
човешкото
съзнание се издига в един мистичен свят.
Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша.
Тук е място на чистота и мир, където
човешкото
съзнание се издига в един мистичен свят.
Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. Това е идеално място за размишление и молитва.
към текста >>
56.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Тук е място на чистота и мир, където
човешкото
съзнание се издига в един мистичен свят.
Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша.
Тук е място на чистота и мир, където
човешкото
съзнание се издига в един мистичен свят.
Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. Това е идеално място за размишление и молитва.
към текста >>
57.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Тук е място на чистота и мир, където
човешкото
съзнание се издига в един мистичен свят.
Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша.
Тук е място на чистота и мир, където
човешкото
съзнание се издига в един мистичен свят.
Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. Това е идеално място за размишление и молитва.
към текста >>
58.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Тук е място на чистота и мир, където
човешкото
съзнание се издига в един мистичен свят.
Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша.
Тук е място на чистота и мир, където
човешкото
съзнание се издига в един мистичен свят.
Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. Това е идеално място за размишление и молитва.
към текста >>
59.
Учителя дава музиката на песента 'Писмото'
, 1926 г.
Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на
човешкото
съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята.
Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората.
Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на
човешкото
съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята.
Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в сборника - песнарката - след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен.
към текста >>
След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в
човешкото
съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго.
Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога. Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови. В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер. Беше ни дал метод за работа.
След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в
човешкото
съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго.
Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност.
към текста >>
Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е
човешкото
съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност.
След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго. Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание?
Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е
човешкото
съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност.
Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати. На този човек и ученик необходима ли е организация, която да му казва какво трябва да прави и какво да не прави? Необходима му е само връзката с Бога и Любовта царува в душата му.
към текста >>
60.
Учителя присъства на събора, 1927 - София. Четвърти ден - 22 август
, 22.08.1927 г.
Реферат от брат Кирил Паскалев върху „Устройството на
човешкото
тяло от астрологическо гледище."Пропуск „Обич".
* * ВечеряНяма Любов като Божията Любов и Само Божията Любов еЛюбов.(Н Л К Л, С Б Л Е Л)СледвечеряСамо Божията Любов носи живота. /три пъти/(С Б Л Н Ж) * * *
Реферат от брат Кирил Паскалев върху „Устройството на
човешкото
тяло от астрологическо гледище."Пропуск „Обич".
Изгревът - Том 14 Глава: РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 годинаII. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.
към текста >>
61.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
На
човешкото
не можем да се подчиним.
Една душа може да живее при най-хубавите условия, и пак да се мъчи. Щом човек е един лист на дървото, когато някой му се поусмихне насреща и той напусне дървото, тогава той оставя най-хубавото положение. Сега човек трябва да дойде до „Възкресението". После да бъде като ангел, а после да стане от Синовете Божии. Само на Божественото можем да се подчиним.
На
човешкото
не можем да се подчиним.
В човека има нещо животинско. Когато те хване тигърът, носи те навсякъде, ти вече си в негова власт; или,ти си във властта на един кон, който е без юзда. Затова всички, които говорят, че човек трябва да бъде господар на себе си, подразбират, че той трябва да подчини животинското си естество. Две естества има в човека. Щастието в този живот не може да се постигне.
към текста >>
В хода на еволюцията няма по-велико нещо от
човешкото
лице.
След туй идват цветовете, това е втората степен (вторият стадий). Най-после иде въображението; Тогава картината ще получи дълбочина. Гледаш една картина и търсиш какви са причините, които са подбудили човека да я нарисува. Докато не е плакал, човек не може да нарисува една велика картина. С четири реда сълзи трябва да е плакал!....
В хода на еволюцията няма по-велико нещо от
човешкото
лице.
По-голям синтез няма. По-красива форма няма. Това е едно сложно съчетание. Целият космос се отразява в човешкото лице! Всичко, което става в Природата, се изразява на лицето.
към текста >>
Целият космос се отразява в
човешкото
лице!
С четири реда сълзи трябва да е плакал!.... В хода на еволюцията няма по-велико нещо от човешкото лице. По-голям синтез няма. По-красива форма няма. Това е едно сложно съчетание.
Целият космос се отразява в
човешкото
лице!
Всичко, което става в Природата, се изразява на лицето. Някой го схваща като нещо обикновено. - Не, не! То е един велик свят! Като погледнеш лицето, ще видиш къде си - дали си в Млечния път, или си на Земята.
към текста >>
62.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване
, 14.07.1928 г.
Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е
човешкото
.
Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения.
Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е
човешкото
.
А при Божественото разбиране, ако му дадеш пари, няма да мислиш да ти ги върне. В небето бяхте гениални. Но като слязохте на земята, не сте гениални. Причината е във вашата инсталация. Във всеки човек има скрита божественост.
към текста >>
63.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден
, 15.07.1928 г.
Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е
човешкото
.
Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения.
Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е
човешкото
.
А при Божественото разбиране, ако му дадеш пари, няма да мислиш да ти ги върне. В небето бяхте гениални. Но като слязохте на земята, не сте гениални. Причината е във вашата инсталация. Във всеки човек има скрита божественост.
към текста >>
64.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден
, 16.07.1928 г.
Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е
човешкото
.
Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения.
Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е
човешкото
.
А при Божественото разбиране, ако му дадеш пари, няма да мислиш да ти ги върне. В небето бяхте гениални. Но като слязохте на земята, не сте гениални. Причината е във вашата инсталация. Във всеки човек има скрита божественост.
към текста >>
65.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден
, 17.07.1928 г.
Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е
човешкото
.
Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения.
Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е
човешкото
.
А при Божественото разбиране, ако му дадеш пари, няма да мислиш да ти ги върне. В небето бяхте гениални. Но като слязохте на земята, не сте гениални. Причината е във вашата инсталация. Във всеки човек има скрита божественост.
към текста >>
66.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден
, 18.07.1928 г.
Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е
човешкото
.
Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения.
Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е
човешкото
.
А при Божественото разбиране, ако му дадеш пари, няма да мислиш да ти ги върне. В небето бяхте гениални. Но като слязохте на земята, не сте гениални. Причината е във вашата инсталация. Във всеки човек има скрита божественост.
към текста >>
67.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли
, 14.07.1929 г.
Дълбоки и чисти са водите му като олтар и светиня на
човешкото
сърце.
Няма да се изненадате, ако самият Той се появи! На следващата тераса, между широкото плато и върховете, ви очаква петото езеро - Махабур. Неволно търсите бои и четки, за да го нарисувате. Иска ви се да отнесете със себе си нещо от тази неотразима красота. Изкачвайки стръмната пътека, често се обръщате, за да видите отново ините води на Махабур.Не е стихнало вълнението от всичко преживяно, когато се озоваваш пред тайнството на един още по-възвишен свят - при езерото Сърцето!
Дълбоки и чисти са водите му като олтар и светиня на
човешкото
сърце.
Минавате край него, обзети от тайнствен трепет. Духовна сила и знание се изискват, за да отидеш по-нагоре, да се вгледаш в спокойните води на седмото и да чуеш гласа му. От Езерният връх се открива чудна гледка. Пред теб е величествената панорама на Седемте Рилски езера! Красивите седем езера!
към текста >>
68.
Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов
, 1930 г.
Дънов е съвършено чужд на илюзията на всички ония философи, които се стремят да кажат „последната” дума на
човешкото
знание, да изразят истината в окончателна, пълна и съвършена форма.
Както всички големи духовни учители, П. Дънов е човек на дълбокото вътрешно прозрение. Той чувства, вижда и осветлява проникновено простата, жива и конкретна истина. Но той не е човек на сложните логически построения и умувания. Независимо от тази характерна особеност, П.
Дънов е съвършено чужд на илюзията на всички ония философи, които се стремят да кажат „последната” дума на
човешкото
знание, да изразят истината в окончателна, пълна и съвършена форма.
Той знае, че „последно”, абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на растене, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми, окостенелите догми стават винаги спънка на прогреса, и че важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към истината. Той знае освен това, че до големите духовни истини човек не може да се доближи без едно морално издигане и пречистване, без пробуждане на спящите в него духовни сили и способности; той знае, че тия истини се разкриват постепенно като прозрение, жив опит, несъмнена и очевидна действителност само на „пробудилата се” чиста душа, способна да живее в хармония с тях. Учението на П. Дънов, подобно на модерната теософия и сродните ней учения, може да се окачестви с няколко думи като модерен пантеизъм (2), но същевременно то е и един възвишен монотеизъм. (3) По отношение на битието, Бог е трансцендентен и иманентен (4), Той е неизменен Абсолют, централна монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос (5).
към текста >>
„
Човешкото
в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на
човешкото
естество”.
Той обаче далеч не е най-висшето проявление на това битие. Както окултистите от всички времена са учили, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина „подобие Божие”, „син Божий”, „микрокосмос”, който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото битие. Със своята физическа природа човек е едно с „материалния свят”; със своето астрално и ментално тела, той е свързан с по-висшите светове; но той има и един още по-висш духовен живот, който го свързва с Първичното Божествено Начало. В своята дълбока същност като дух, той е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме първопричина, основно начало, Бог. Чрез него, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това основно начало все по-пълно и по-съвършено.
„
Човешкото
в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на
човешкото
естество”.
В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята истинска същност, той тепърва има да се проявява. Основният и най-важен факт на всемирния живот – това е неговата разумност. Бог се изявява в него като Дух на всемирната разумност. Тая разумност се манифестира в общия строеж на мирозданието, в общия план на всемирното развитие, в съществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени, а така също и в най-малкото движение и най-малката проява. И най-незначителното движение предполага разумност.
към текста >>
69.
Учителя участва в приключване на работата по извора 'Ръцете, които дават'
, 25.07.1930 г.
Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено
човешкото
тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух.
На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже. Изсече я братът каменоделец Владо - руснака. Около котвата изсече лъчи. Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал. Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята.
Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено
човешкото
тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух.
Като гледаме котвата, тя ни напомня за надеждата, която одухотво-рява човека. Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята.
към текста >>
70.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август
, 29.08.1930 г.
Такъв е законът -
човешкото
стократно се намалява, помнете го това.
Да не правиш Божията дума на две. Не казвай: „Не е толкоз колкото съм искал". Ти си искал от Господа 100 хиляди лева, а дал ти е 5 хиляди лева. Почни с тях работата. Божието има едно свойство - ти се увеличава стократно.
Такъв е законът -
човешкото
стократно се намалява, помнете го това.
Това е законът. Томоже да е голямо, но се намалява. Започнеш ли по човешки работата, тя може да е голяма, но стократно ще се намали. А започнете ли по Божественому, тя стократно ще се увеличава. Няма изключение от този закон.
към текста >>
И сега всички нещастия в света вървят по пътя на
човешкото
смаляване, а всички щастия вървят по пътя на Божественото увеличаване.
Това е законът. Томоже да е голямо, но се намалява. Започнеш ли по човешки работата, тя може да е голяма, но стократно ще се намали. А започнете ли по Божественому, тя стократно ще се увеличава. Няма изключение от този закон.
И сега всички нещастия в света вървят по пътя на
човешкото
смаляване, а всички щастия вървят по пътя на Божественото увеличаване.
Но разбира се тази е една трудна философия. Това, коетоаз ви говоря зная, че не елесно за приложение. Аз съм правил опити и с най-малките работи, и с големите работи и зная как се прилагат. Човек не трябва да се колебае. Ако човек се поколебае в една Божествена мисъл, могат да му дойдат най-големите нещастия.
към текста >>
71.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
И понеже не искат да вървят по правия път на
човешкото
развитие, те дохождат и спъват вас,
Ще кажеш: „Не, тая мутра не е моя." Ще ти кажат: „Остарял си." Ти ще кажеш: „Не, тая мутра не е моя." Ще се измиеш със сапун и ще кажеш: „Няма я тая мутра." Сега ти седиш като затворник, свиеш се и казваш: „Тая работа няма да я бъде." Намазали са те с катран. Кого ли не са мазали? Та, някои неща се повдигат у човека атавистически. Има изостанали мързеливи души, които са силни и хитри. Те за изостанали в своята еволюция от дълго време.
И понеже не искат да вървят по правия път на
човешкото
развитие, те дохождат и спъват вас,
Там, дето има противоречие между мислите, не прилагай нито една от мислите! Спри се, чакай! Те са два лагера души, от които единият взема твоята страна, а другият е против тебе. Ти кажи: „Днес не съм разположен да направя това. Имам друга работа." Това, дето го наричат песимизъм, лошо настроение, лоши мисли, са все от тези изостанали души.
към текста >>
72.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
Предпочитат Божественото пред
човешкото
и работят за него".
По онова време се бяха развъдили много ръководители и започнаха да отклоняват някои от сестрите, създавайки с тях сърдечни връзки. В Братството женския състав беше 2/3, а мъжете 1/3. Това предполагаше да има някои облажавани, а други съблазнявани. Образуваха се групички и което е най-смешното, че те слушаха повече своите тартори отколкото Учителя. Учителят беше недоволен и каза: „Има сестри, които обичат братята повече от мене и има сестри, които обичат мен повече от братята.
Предпочитат Божественото пред
човешкото
и работят за него".
Ето, това беше неговото заключение. Пак по това време и заради такива подобни случаи Учителят каза: „На небето се радват на този, който обича Бога. Може да бъде човек голям учен, с големи способности, с големи дарби, но не работи ли за Бога не му обръщат внимание". Някои около нас започнаха да си повдигат главите, да стават личности и да демонстрират, че са напреднали в духовно отношение със способности и дарби. А това беше една човешка суета и амбиция и нищо повече.
към текста >>
73.
Упражнение от Учителя, дадено на 29 август (за пръстите)
, 29.08.1932 г.
„Чрез Божията Любов, която се проявява в
човешкото
сърце, всичко се постига." (три пъти).
Най-първо ще се освободите от противоречията, които съществуват. Вие се дразните и от най-дребни неща. При някакво противоречие може да направите следния опит. Хванете така пръстите си. С първите три пръста на дясната ръка, хванете показалеца на лявата ръка и кажете: „Чрез Божията Любов всичко се постига" (три пъти).
„Чрез Божията Любов, която се проявява в
човешкото
сърце, всичко се постига." (три пъти).
Ще го правите често, толкова често, колкото пъти се намерите в противоречие с живота.
към текста >>
74.
Учителя дава песента 'Малката буболечица'
, 27.05.1933 г.
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с
човешкото
тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят.
Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна.
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с
човешкото
тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят.
Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение.
към текста >>
75.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на
човешкото
вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа.
Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал.
Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на
човешкото
вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа.
Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас.
към текста >>
76.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 23 август
, 23.08.1933 г.
В евангелската песен „При Тебе, Боже мой“ не е изразена Любовта на Бога към човека, а това е нужно, за да затрепти
човешкото
сърце.
Учителя изсвири на цигулката си една мелодия с особен ритъм и каза, че е за сърцето, и изсвири друга мелодия и каза, че тя е за белия дроб. После изпя думите: Що си викнала, Пенке ле. Не се е светът разрушил. Ти още не го познаваш, Пенке ле.
В евангелската песен „При Тебе, Боже мой“ не е изразена Любовта на Бога към човека, а това е нужно, за да затрепти
човешкото
сърце.
Учителя изпя първия стих на тази песен с променен текст и с друга мелодия: При Тебе, Боже мой, по-близо да съм. Във Твоята Любов намирам аз покой.
към текста >>
77.
(известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част
, 1934 г.
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с
човешкото
тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят.
Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна.
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с
човешкото
тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят.
Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение.
към текста >>
Отношението се отнася за
човешкото
съзнание и то само тогава, когато това съзнание е пробудено и в него има Светлина от Словото на Учителя.
Отначало ми се струваше, че много малко иска Учителят от нас. Сега разбирам, тридесет години след Неговото заминаване, че Той е искал твърде много. Този един час е малко и е много. Малко е за онези, които не са в съзвучие със законите на Школата и е много за онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на Учителя и към Школата на Учителя. Направихте ли разлика между отношение и съзвучие?
Отношението се отнася за
човешкото
съзнание и то само тогава, когато това съзнание е пробудено и в него има Светлина от Словото на Учителя.
Съзвучието се отнася за човешките души, които търсят общение с Бога. Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в живота си само чрез Словото на Великия Учител. Ние бяхме на "Изгрева" и чрез живота си създадохме отношения към Учителя и към Школата. А дали успяхме да създадем на собствената си човешка душа онова съзвучие, което създава общението с Бога - това може да прецени само онзи, който има общението с Духа на Великия Учител Изгревът - Том 1
към текста >>
Елипсата представлява геометричната фигура на
човешкото
развитие, с два центъра: перихелий, в който се намира умът - мисълта и афелий, където царува сърцето с многобройните си чувства.
Падението на Адам и Ева и цялото човечество е станало на 9 септември стар стил и оттогава човечеството попада в есента и зимата на живота и имa големите страдания.Паневритмията на „Изгрева" играехме на една полянка западно от салона, голяма 11120 дка, която имаше елипсовидна форма и представляваше пътят на Земята около Слънцето със неговите перихелий и афелии.Перихелият беше центърът на елипсата на Изток, където нашият Учител играеше Паневритмията, като обикаляше около оркестъра, разположен на пейката в състав повече от 10 музиканти. Афелият беше на запад по средата на полянката. В духовният свят Паневритмията се играе по елипса, в която в перихелият се намира оркестърът. Кръгът е символ на животинското царство, в което има само един център - чувствата, на които служат животните. Затова когато ние играем Паневритмията в кръг се свързваме с енергиите на животинският свят и почваме да ги проявяваме.
Елипсата представлява геометричната фигура на
човешкото
развитие, с два центъра: перихелий, в който се намира умът - мисълта и афелий, където царува сърцето с многобройните си чувства.
Параболата представлява духовния свят, отворен за Божествените енергии.Хиперболата символизира Божественият свят, този неизчерпаем извор на сили и енергии. Цялата Паневритмия е свързана с дейността и движението на Слънцето.Учителят в една своя беседа отбелязва, че всички негови упражнения, дадени на учениците: „Паневритмията ", „Слънчевите лъчи", „Пентаграма", първите шест упражнения и над 200 други упражнения, всички започват напред и с десния крак.Паневритмията е такова съчетание на разумни движения, при които всички мускули и органи се раздвижват хармонично в играещия и в него се възстановява хармонията на пълното единство на силите в организма му. Той се очиства от неправдите, които носи в тялото си и отива освежен на работа. Стъпките на десния и левия крак се правят винаги първо на пръстите и след това на цяло стъпало. Учителя заедно с брат Гавраил Величков и Асен Арнаудов измерват с метроном темпата на всички упражнения и ги написват в издадената през 1938 г.
към текста >>
78.
(известна е само годината) Учителя дава песента 'Песен на детето'
, 1934 г.
Те символизират етапите, които преминава
човешкото
съзнание по пътя на своето пробуждане.”
Най-сетне иде победата – детето излиза от коритото и е изпълнено с радост от това, то играе. По-късно детето отива на училище, учи се и получава читанка. То казва на читанката: „Както победих коритото, така ще победя и теб. Макар че срещам големи затруднения, и тях ще превъзмогна, но вече по друг начин. “ В отделните части на пиесата са изразени различните преживявания на това дете.
Те символизират етапите, които преминава
човешкото
съзнание по пътя на своето пробуждане.”
"Песен на детето" музика Учителя Петър Дънов Концерт с музиката на Учителя във Видин 5.10.2013 г. Йоана Стратева, цигулка
към текста >>
79.
Учителя започва песента 'Студът всичко дава'
, 5.01.1934 г.
Когато
човешкото
съзнание се скове от вътрешния студ на омразата, тъмнината, егоизма, ограничението, то чрез външния студ – неблагоприятните условия, противоречията, мъчнотиите, борбите, страданията – човек идва до вътрешно просветление, издига се в един по-висок свят, символизиращ се с настъпването на пролетта.
Учителя започва песента "Студът всичко дава" Песента е започната на 5 януари, завършена на 16 януари 1934 г.
Когато
човешкото
съзнание се скове от вътрешния студ на омразата, тъмнината, егоизма, ограничението, то чрез външния студ – неблагоприятните условия, противоречията, мъчнотиите, борбите, страданията – човек идва до вътрешно просветление, издига се в един по-висок свят, символизиращ се с настъпването на пролетта.
Учителя дава песента в лекцията "Обичайте положителното",5 януари 1934 г., Младежки Окултен Клас: Сега да ви дам една песен. Студът събира хората на едно място. Хората някъде може да са се събрали. Студът ги е събрал.
към текста >>
80.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на
човешкото
вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа.
Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал.
Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на
човешкото
вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа.
Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Текст на песента: Духът ми шепне това
към текста >>
Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на
човешкото
вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа.
Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал.
Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на
човешкото
вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа.
Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас.
към текста >>
81.
Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои (началото на август)
, 08.1934 г.
Тук е място на чистота и мир, където
човешкото
съзнание се издига в един мистичен свят.
Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша.
Тук е място на чистота и мир, където
човешкото
съзнание се издига в един мистичен свят.
Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. Това е идеално място за размишление и молитва.
към текста >>
82.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1935 г.
Слънцето, това беше високият идеал, който иде да се появи на хоризонта на
човешкото
съзнание, за да донесе живот, светлина и свобода на човешката душа, за която тя вечно ожида.
То беше единственият белег на небето, който можеше да се гледа с отворени очи. Разни цветове и багри се сменяха всеки миг в него. Душата ми се изпълваше с радост, както на младата мома, която с трепет на сърцето си очаква да види и срещне своя възлюблен. Слънцето се издигаше все по-високо към небето и топлината му се чувствуваше все повече и повече. А светлината му проникваше и озаряваше навсякъде.
Слънцето, това беше високият идеал, който иде да се появи на хоризонта на
човешкото
съзнание, за да донесе живот, светлина и свобода на човешката душа, за която тя вечно ожида.
Слънцето, това е Великият Учител, който иде да донесе радост за всяка душа и да възвести идването на новия човек, на новата култура и на новия живот. Слънцето се издигаше в небесата. То ставаше все по-светло и по-топло. Ражда се новият ден. Тиха песен се разнесе в простора, мелодичните звуци на която се сливаха с тия на мистичното езеро и се носеха надалече.
към текста >>
83.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август - излет до Калинините върхове
, 19.08.1935 г.
Според мене, това желание говори за
човешкото
тщеславие.
По нареждане на Учителя към всеки възрастен брат или сестра се прикрепва по един младеж, който да ги води в тъмнината. На връщане се минава по ръба над Урдините езера, слиза се покрай езерото на Чистотата и в 2 часа сутринта се прибират благополучно в лагера. Храната, сготвена от дежурните за съборния ден -19 август, остава за следващия ден, когато Учителят не държи сутринта беседа*.Така Учителят задоволява едно голямо желание на приятелите да посетят едно от най-красивите места на Рила. В беседата* си преди обяд той отбелязва: „Вчера направихме една разходка до Калинините върхове. Някои от приятелите пожелаха да обиколят всичките върхове.
Според мене, това желание говори за
човешкото
тщеславие.
Безпредметно е да се качва човек от един връх на друг. Когато стигне до един от върховете, нека разглежда другите отдалеч. Така ще има повече време да чете онова, което Божия Дух е писал по върховете.*Вж Изгревът, т. XVI, с. 57-59Някои запитват защо тези върхове се наричат Калинини.
към текста >>
84.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Върху самия отрез е изобразено от само себе си устройството на
човешкото
ухо: на външното, средното и вътрешното.
Водица влязъл в моята стая, без да ме предупреди и заварил на масата ми всичките броеве на в. „Братство" и като че е скрил някой и аз като че ли прочетох в него, че това [е] една шпионска работа от негова страна. Той ми каза, че му предстояло да пише 2 реферата: единият бил за греха, а другият - върху „Тъмната страна на престъплението". Аз заобяснявах много работи, от които трябва да излезе, за да си състави рефератите.11.ХI.1936 год., срядаСън: Сънувах, че се намирам някъде в едно училище и сме в някакъв си опреснителен курс, Сийка Костова заедно с една нейна колежка четат нещо по история, за исторически събития. Аз гледам, пред зданието, пред което са седнали, един израстък от дебело дърво, което е прерязано и останало само дънището.
Върху самия отрез е изобразено от само себе си устройството на
човешкото
ухо: на външното, средното и вътрешното.
Аз поисках да го приближа и разгледам. Хванах се в нещо и се покачих. Тамо се намират дебели жици на инсталация елеюрическа, аз се докоснах до тях с дрехите - с ръкава на дясната си ръка, и си мислех да не би да ме удари токът, обаче се предпазих. След слизането си, се почувствувах, че не съм готов по история. Че може да ме изпита учителят по история, а аз не съм си учил уроците, а Сийка и другарката й четат ли,четат.
към текста >>
85.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Върху самия отрез е изобразено от само себе си устройството на
човешкото
ухо: на външното, средното и вътрешното.
Водица влязъл в моята стая, без да ме предупреди и заварил на масата ми всичките броеве на в. „Братство" и като че е скрил някой и аз като че ли прочетох в него, че това [е] една шпионска работа от негова страна. Той ми каза, че му предстояло да пише 2 реферата: единият бил за греха, а другият - върху „Тъмната страна на престъплението". Аз заобяснявах много работи, от които трябва да излезе, за да си състави рефератите.11.ХI.1936 год., срядаСън: Сънувах, че се намирам някъде в едно училище и сме в някакъв си опреснителен курс, Сийка Костова заедно с една нейна колежка четат нещо по история, за исторически събития. Аз гледам, пред зданието, пред което са седнали, един израстък от дебело дърво, което е прерязано и останало само дънището.
Върху самия отрез е изобразено от само себе си устройството на
човешкото
ухо: на външното, средното и вътрешното.
Аз поисках да го приближа и разгледам. Хванах се в нещо и се покачих. Тамо се намират дебели жици на инсталация елеюрическа, аз се докоснах до тях с дрехите - с ръкава на дясната си ръка, и си мислех да не би да ме удари токът, обаче се предпазих. След слизането си, се почувствувах, че не съм готов по история. Че може да ме изпита учителят по история, а аз не съм си учил уроците, а Сийка и другарката й четат ли,четат.
към текста >>
86.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Върху самия отрез е изобразено от само себе си устройството на
човешкото
ухо: на външното, средното и вътрешното.
Водица влязъл в моята стая, без да ме предупреди и заварил на масата ми всичките броеве на в. „Братство" и като че е скрил някой и аз като че ли прочетох в него, че това [е] една шпионска работа от негова страна. Той ми каза, че му предстояло да пише 2 реферата: единият бил за греха, а другият - върху „Тъмната страна на престъплението". Аз заобяснявах много работи, от които трябва да излезе, за да си състави рефератите.11.ХI.1936 год., срядаСън: Сънувах, че се намирам някъде в едно училище и сме в някакъв си опреснителен курс, Сийка Костова заедно с една нейна колежка четат нещо по история, за исторически събития. Аз гледам, пред зданието, пред което са седнали, един израстък от дебело дърво, което е прерязано и останало само дънището.
Върху самия отрез е изобразено от само себе си устройството на
човешкото
ухо: на външното, средното и вътрешното.
Аз поисках да го приближа и разгледам. Хванах се в нещо и се покачих. Тамо се намират дебели жици на инсталация елеюрическа, аз се докоснах до тях с дрехите - с ръкава на дясната си ръка, и си мислех да не би да ме удари токът, обаче се предпазих. След слизането си, се почувствувах, че не съм готов по история. Че може да ме изпита учителят по история, а аз не съм си учил уроците, а Сийка и другарката й четат ли,четат.
към текста >>
87.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Върху самия отрез е изобразено от само себе си устройството на
човешкото
ухо: на външното, средното и вътрешното.
Водица влязъл в моята стая, без да ме предупреди и заварил на масата ми всичките броеве на в. „Братство" и като че е скрил някой и аз като че ли прочетох в него, че това [е] една шпионска работа от негова страна. Той ми каза, че му предстояло да пише 2 реферата: единият бил за греха, а другият - върху „Тъмната страна на престъплението". Аз заобяснявах много работи, от които трябва да излезе, за да си състави рефератите.11.ХI.1936 год., срядаСън: Сънувах, че се намирам някъде в едно училище и сме в някакъв си опреснителен курс, Сийка Костова заедно с една нейна колежка четат нещо по история, за исторически събития. Аз гледам, пред зданието, пред което са седнали, един израстък от дебело дърво, което е прерязано и останало само дънището.
Върху самия отрез е изобразено от само себе си устройството на
човешкото
ухо: на външното, средното и вътрешното.
Аз поисках да го приближа и разгледам. Хванах се в нещо и се покачих. Тамо се намират дебели жици на инсталация елеюрическа, аз се докоснах до тях с дрехите - с ръкава на дясната си ръка, и си мислех да не би да ме удари токът, обаче се предпазих. След слизането си, се почувствувах, че не съм готов по история. Че може да ме изпита учителят по история, а аз не съм си учил уроците, а Сийка и другарката й четат ли,четат.
към текста >>
88.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на
човешкото
вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа.
Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал.
Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на
човешкото
вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа.
Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас.
към текста >>
89.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на
човешкото
вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа.
Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал.
Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на
човешкото
вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа.
Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас.
към текста >>
90.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 17 април
, 17.04.1937 г.
Трябва да омекне
човешкото
сърце.
Буда седял под едно дърво, да си почине. Голяма змия се приближила и той се смалявал. Не искате да се освободите някога. Не уповавайте на леда. Каменното сърце нищо не ползва.
Трябва да омекне
човешкото
сърце.
Послушал, не послушал, да се помолим - ако е навреме, ще ни се даде. Знанието е сила, трябва да функционира. Смирението е знание. Да имате по една торба с превръзки: памук, спирт. Наранени му чувствата - превържете сърцето му!
към текста >>
91.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
Долините са места, дето
човешкото
сърце се възпитава." /Лъчи на живота", с.
Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си. Как може човек да помрачи живота си? - Чрез отрицателните мисли и чувства.",/"Ценното от книгата на великия живот", с. 156/„Всяко високо място, от което човек може да падне е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина... Планините са места, дето човешкият ум се възпитава.
Долините са места, дето
човешкото
сърце се възпитава." /Лъчи на живота", с.
134/„Под думата „планина", „висок връх" разбираме разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слезем в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл." /"Любов към Бога", с. 22/„През целия си живот човек ще се качва по планинските върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи... Вие дойдохте на планината сами, не ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си." /"Езикът на любовта", с.331/„Следователно всички хора , които слизат от планинския връх представляват течност.
към текста >>
92.
Писмо от Учителя до Михаил Иванов, София
, 25.11.1937 г.
Изучавайте усърдно Ценностите на
човешкото
сърце, на човешкия умъ, на човешката душа, на човешкия духъ.
Писмо от Учителя до Михаил Иванов София, 8 Ноем. 1937 г. Изгревъ „Обични Михаилъ, Моите добри пожелания за добрата работа, която вършите за Царството Божие въ тоя големъ градъ.
Изучавайте усърдно Ценностите на
човешкото
сърце, на човешкия умъ, на човешката душа, на човешкия духъ.
Това е човека. Има три порядъка въ природата: Идеаленъ, Реаленъ и Материаленъ. В Идеалния порядъкъ влиза Бог, Природа, Человекъ; в Реалния, народъ, държава, личностъ. Въ Материалния, глава, дробове, стомахъ. Злото се шири в тоя последенъ порядъкъ.
към текста >>
93.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
3. „
Човешкото
и Божественото" - превод на Мелита Кедрова, 1938 г.
книги: 1. „Абсолютна чистота" - превод на Р. Митинч, 1938 г. 2. „Земята ще се напълни със знание" - превод на Амалия Вайланд, 1938 г.
3. „
Човешкото
и Божественото" - превод на Мелита Кедрова, 1938 г.
4. „Пътят на ученика" - превод на руски от Анна Мазурс, 1939 г. 5. „Общение с Бога" - на руски от Николай Каллертс. Цели 45 години аз чаках отново да пристигна в България. И ето в 1984 г. на мен ми се отдаде да бъда в София, а през годините от 1986-1990 г.
към текста >>
94.
Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 17 юли
, 17.07.1938 г.
Сега всички усилия на невидимия свят са да поправят
човешкото
сърце.
Той винаги превръщаше всичко наоколо ни в предметно учение. "Бъдете постоянни като камъка, подвижни като водата, услужливи като вятъра, и благотворни като слънцето." В беседата същия ден каза: "Езикът трябва да е твърд като камъка, подвижен като водата, услужлив като вятъра и благотворен като светлината. Четири струи трябва да излизат от езика.
Сега всички усилия на невидимия свят са да поправят
човешкото
сърце.
Доброто е дошло в света, да се бори със злото. Да си добър е, да се бориш със злото. Турете доброто във вас на фронта и му помагайте. Тъй ще сте добри. По количество злото и доброто не са равни.
към текста >>
95.
Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 20 юли
, 20.07.1938 г.
Сега всички усилия на невидимия свят са да поправят
човешкото
сърце.
Той винаги превръщаше всичко наоколо ни в предметно учение. "Бъдете постоянни като камъка, подвижни като водата, услужливи като вятъра, и благотворни като слънцето." В беседата същия ден каза: "Езикът трябва да е твърд като камъка, подвижен като водата, услужлив като вятъра и благотворен като светлината. Четири струи трябва да излизат от езика.
Сега всички усилия на невидимия свят са да поправят
човешкото
сърце.
Доброто е дошло в света, да се бори със злото. Да си добър е, да се бориш със злото. Турете доброто във вас на фронта и му помагайте. Тъй ще сте добри. По количество злото и доброто не са равни.
към текста >>
96.
Разговор на Учителя с жена от Норвегия, записан от Боян Боев. София
, 21.09.1938 г.
Божественото обединява хората в едно, а
човешкото
ги разединява.
Ние страдаме от един свят на безлюбие. Днес човешкия егоизъм наричат любов. Например вълкът, заекът мислят за себе си, те имат само едничка малка любов – рожбите си. Днес всичко има, но няма Любов. Като дойде Божията Любов, ще внесе единство между хората.
Божественото обединява хората в едно, а
човешкото
ги разединява.
Какво по-хубаво от това да влезеш в едно място, дето всички ще те обичат и ти всички ще обичаш. Докато не приложим закона на Любовта, не можем да влезем в Живота. Трябва да се внесат новите идеи, да се научат хората, че с всички други методи, които ще се приложат, няма да имат правилно разрешение на въпроса, ако любовта не дойде и не даде възможност на всички да живеят. Допуснете, че сте на Северния полюс, водата е замръзнала. Какво трябва да правите?
към текста >>
97.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври
, 5.10.1938 г.
При пробуждането на
човешкото
съзнание има четири степени.
Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш. Ние трябва да имаме желание да се новородим духовно. Още преди раждането ни изново ние искаме да бъдем щастливи, но това не може. Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както Йова, комуто се възвърна всичко изново. Помни: когато се молиш, краката ти да не са допрени един до друг, но да са малко отдалечени, за да не си заключен в себе си.
При пробуждането на
човешкото
съзнание има четири степени.
Най-първо ще изправиш погрешките си. Второ, ще забогатееш с добродетели. Трето, ще вземеш чужди погрешки и ще ги изправиш, ще плащаш за чужди погрешки. Четвърто, ще работиш за въдворяване Царството Божие на Земята. В нашите добродетели Бог се проявява, а в погрешките ни Той не е там, оттегля се и ни оставя свободни.
към текста >>
98.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври
, 6.10.1938 г.
При пробуждането на
човешкото
съзнание има четири степени.
Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш. Ние трябва да имаме желание да се новородим духовно. Още преди раждането ни изново ние искаме да бъдем щастливи, но това не може. Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както Йова, комуто се възвърна всичко изново. Помни: когато се молиш, краката ти да не са допрени един до друг, но да са малко отдалечени, за да не си заключен в себе си.
При пробуждането на
човешкото
съзнание има четири степени.
Най-първо ще изправиш погрешките си. Второ, ще забогатееш с добродетели. Трето, ще вземеш чужди погрешки и ще ги изправиш, ще плащаш за чужди погрешки. Четвърто, ще работиш за въдворяване Царството Божие на Земята. В нашите добродетели Бог се проявява, а в погрешките ни Той не е там, оттегля се и ни оставя свободни.
към текста >>
99.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври
, 7.10.1938 г.
При пробуждането на
човешкото
съзнание има четири степени.
Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш. Ние трябва да имаме желание да се новородим духовно. Още преди раждането ни изново ние искаме да бъдем щастливи, но това не може. Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както Йова, комуто се възвърна всичко изново. Помни: когато се молиш, краката ти да не са допрени един до друг, но да са малко отдалечени, за да не си заключен в себе си.
При пробуждането на
човешкото
съзнание има четири степени.
Най-първо ще изправиш погрешките си. Второ, ще забогатееш с добродетели. Трето, ще вземеш чужди погрешки и ще ги изправиш, ще плащаш за чужди погрешки. Четвърто, ще работиш за въдворяване Царството Божие на Земята. В нашите добродетели Бог се проявява, а в погрешките ни Той не е там, оттегля се и ни оставя свободни.
към текста >>
100.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври
, 8.10.1938 г.
При пробуждането на
човешкото
съзнание има четири степени.
Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш. Ние трябва да имаме желание да се новородим духовно. Още преди раждането ни изново ние искаме да бъдем щастливи, но това не може. Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както Йова, комуто се възвърна всичко изново. Помни: когато се молиш, краката ти да не са допрени един до друг, но да са малко отдалечени, за да не си заключен в себе си.
При пробуждането на
човешкото
съзнание има четири степени.
Най-първо ще изправиш погрешките си. Второ, ще забогатееш с добродетели. Трето, ще вземеш чужди погрешки и ще ги изправиш, ще плащаш за чужди погрешки. Четвърто, ще работиш за въдворяване Царството Божие на Земята. В нашите добродетели Бог се проявява, а в погрешките ни Той не е там, оттегля се и ни оставя свободни.
към текста >>
НАГОРЕ