Търсене в текстове за 'Цел'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 196 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Те са изграждали кръгове около себе си, въплъщавали са идеи, които движели обществото, създавали са цели пластове от националното ни самосъзнание.
автор: Дякон Ясен Ш. 23 март 2010 г. /Източник/ Сега сме в криза - икономическа и социална, но преди всичко - духовна. Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в мрака на историческото ни битие. Те са изграждали кръгове около себе си, въплъщавали са идеи, които движели обществото, създавали са цели пластове от националното ни самосъзнание. Такава многопластова и значима личност е иконом Константин Дъновски. Роден е на 20.08.1830 г. в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство. Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му село. Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра.
към текста >>

с цел учредяване на Българската екзархия.
От друга страна, общината имала финансови проблеми и очевидна нужда от подкрепата на църковните дейци в Цариград, затова и варненци предложили на епископ Иларион Маракиополски да изпрати духовник с по-висок ранг. Отец Константин сам и доброволно се оттеглил от председателството през септември 1868 г. в село Николаевка, като на негово място бил изпратен архимандрит Панарет. Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси. Влиянието на този духовен мъж било толкова силно, че варненските българи единодушно го избрали за пратеник на народния събор в Цариград през 1870 г. с цел учредяване на Българската екзархия. Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво разочарование, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници. Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон. Същият пристигнал в града и на 4 декември 1872 г. отслужил първата тържествена литургия в храма "Св. Арх. Михаил" в съслужение със свещеник Константин Дъновски.
към текста >>

След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата.
Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? С всяко благодарение - му рекох и се разделихме" - пише отец Константин Дъновски. "На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на св. Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: "Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце... ...Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. "Драги синко, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Иисуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.
към текста >>

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни попита откъде сме и накъде отиваме.
Солун, на 10 април 1854 година". „На велики петък [10 април] отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гроба на Св. Великомъченика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма- Джамиси". На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме: със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. „Много добре - рече той, - аз познавам тия места и съм живял там няколко време ", като ни и разпита за някои лица от града Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре на това място, по това време, да се видя с тебе: имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли ? " „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме. Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гроба на Св.
към текста >>

След неколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата.
" „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме. Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце? " и т.н... Но ето, че и вчерашният старец се зададе, отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора? ". Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми той се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение; а най-много което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му [Д, 2:3-4] - и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!.. „Драгий ми синко - рече, - ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа.
към текста >>

Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах.
И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето. Пак, докогато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне". И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете". Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци". Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам. Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747". „Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни".
към текста >>

Аз го приех, като целунах ръката му, и го скрих в пазвата си, а той продължи: „Връчвам ти тоя Святи Престол Божий [антиминс] за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!...
И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим [Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите]), но всичко това е било много тайно - страха ради иудейска. Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, [на] островите Патмос и Кипър, и най- сетне, след дванадесетгодишно бавение, свърнал се в Света гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий [V], който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в Антиминсите и от мощите на св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ". Аз го приех, като целунах ръката му, и го скрих в пазвата си, а той продължи: „Връчвам ти тоя Святи Престол Божий [антиминс] за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява Своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия [вж. бел. №81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род.
към текста >>

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство.
„Младият Петър Дънов“ Георги Христов Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски На 30 ноември 1864 г. почива варненският гръцки митрополит Порфирий. Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека. Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода.
към текста >>

За тази цел се приема, че на всеки 400 години три високосни години ще се смятат за прости.
следва датата 15.Х.1582 г., т.е. 5.Х (стар стил) съответства на 15.Х (нов стил). Например: 5.Х + 10 дни = 15.Х; 7.Х + 10 дни = 17.Х и т.н. По този начин пролетното равноденствие през 1583 г. отново е на 21.III. Решено е тази дата да бъде фиксирана занапред като дата за настъпване на пролетта. За тази цел се приема, че на всеки 400 години три високосни години ще се смятат за прости. Приема се също така тези години да са нулевите на всеки век. Така например: 1600 г. - високосна 1700 г. 1800 г.
към текста >>

За целта се приема нова календарна система, наречена Изправен юлиански календар.
(включително) 29.VI (стар стил) е отговарял на 12.VII (нов стил) (поправка от 13 дни). Тъй като след реформата на гражданския календар номерацията на дните се променя, църковните празници започват да се отброяват от Българската православна църква по два паралелни стила (стар и нов). Така Петровден започва да се чества на 29.VI по църковния календар, което е 12.VII по гражданския. На 19.XII.1968 г. по решение на Светия синод на Българската православна църква църковният календар се реформира. За целта се приема нова календарна система, наречена Изправен юлиански календар. Тя компенсира грешката, натрупана до момента, и приема такава система за отброяване на високосните години, че църковният календар да бъде коректен много векове напред (до 42 680 г.). Системата Изправен юлиански календар е различна от Григорианския, но разискването на същността на тази нова система би изместила центъра на настоящата тема. Затова само ще кажем, че през 1968 г. след 19.XII (нов стил), Никулден, който е 6.XII по Православния църковен календар, следва след 20.XII (нов стил), Игнажден, който вече и за църквата е 20.XII (реформиран църковен календар). Вследствие на реформата Петровден от 1969 г.
към текста >>

През 325 година бил свикан Никейският църковен събор, който приема за целия християнски свят Юлиянския календар за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март.
Созиген разделил годината на 12 месеца. Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с единадесет минути и четиринадесет секунди. Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на двадесет и четири часа. Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба. Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година. През 325 година бил свикан Никейският църковен събор, който приема за целия християнски свят Юлиянския календар за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март. Това е важно за църквата, за нуждите й да се определи празнуването на Пасхата. Но до 1600 г. се натрупала грешка с десет дни повече, защото на 128 години той натрупва един ден в повече. На събора в Константинопол, през 1583 г. е призната неточността на Юлиянския календар.
към текста >>

Преместват се с цели 13 дни.
е приет за ползване Юлиянският календар, или старият стил. Всички църковни празници се изчисляват по Юлиянския календар. На 31 март 1916 г. е въведен задължително в България Григорианският календар, като от 31 март 1916 г. датите от календара се преместват напред и стават 14 април 1916 г. Преместват се с цели 13 дни. А защо с 13 дни? Защото Григорианският календар се различава от Юлиянският календар, започвайки от 1600 г., която е била приета за високосна година и по стария, и по новия стил, със следните дни: От 5 октомври 1582 г. до 29 февруари 1700 г., поправка с плюс 10 дни От 1 март 1700 г.
към текста >>

Учениците на Школата сутринта са отивали и са целували ръка на Учителя.
Понеже в България се въвежда Григорианският календар през 1916 г. и след направената поправка към Юлиянския календар се прибавят 13 дни, и рождената дата се премества от 29 юни на 12 юли. По времето на цялата Школа Учителят празнува рождения си ден на 12 юли, който е също Петровден. Това е било Денят на Учителя. На този ден има тържествен обяд и вечерта са празнували с изнасяне концерт в салона на Изгрева. Учениците на Школата сутринта са отивали и са целували ръка на Учителя. Ако този ден, Петровден е в неделя, или в дните на Школата, сряда за Общия Окултен Клас, или петък за Младежкия Окултен Клас, тогава Учителят държи Своята редовна беседа. Било е празник не само на Учителя, а и на Школата. Затова рождената дата на Учителя по стария стил - Юлиянският, е 29 юни 1864 г., а по новият стил - Григориянският, е 12 юли 1864 г. Така че рождената дата на Учителя е 12 юли за това столетие - от 1900 до 2000 г. Тази дата -
към текста >>

Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот.
Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5. Свещеник Константин Дъновски(около 1910 г.) Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова; зад тях – първите им деца Мария и Атанас От най-ранни години проявява голяма обич към музиката. Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот. Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6.
към текста >>

4. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

Оттам той тръгва из страната от град на град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години - до Балканската война (1912-1913 г.).
-„Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г. изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" „Призвание към народа ми, българите и славянството". На следващата 1899 г. той отива в Нови пазар. След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар Учителя се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен. Оттам той тръгва из страната от град на град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години - до Балканската война (1912-1913 г.). От времето на неговото пътуване са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки. По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др. Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г. Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия. След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година.
към текста >>

5. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Така че от 1892-1894 г., цели две години, е студент по теология.
- деканът на Медицинския факултет подписва свидетелство, че Петър Дънов е редовен студент А защо? За да може да вземе безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теологическия факултет 22.. 4 юни 1894 г. - след две години престой във факултета по Теология на Бостонския университет Петър Дънов получава свидетелство, че е завършил учебния курс в този институт. Така че от 1892-1894 г., цели две години, е студент по теология. 23. 1894 г. Петър Дънов се записва да следва медицина една година. Бъдещите пастири имат право за безплатни допълнителни курсове. 22 юли 1894 г. - П.
към текста >>

Нали това е целта, да се заличи, да изчезне и да няма следа.
Те са се предавали от уста на уста и са се знаели. Но възрастните приятели,земята. Поколението от времето на Школата -1922-1944 г., е чувало някои неща, но никой не разпитва старите, останали живи, за да ги запишат. А и не запитват Учителя Дънов. Така всичко се заличава с времето си и изчезва. Нали това е целта, да се заличи, да изчезне и да няма следа. 40. От 1969 г. до 1977/78 г. съм работил с Мария Тодорова и Борис Николов. А как съм работил, аз съм го вече описал и ще излезе под печат. Тогава Борис имаше останали някои документи, снимки, дипломите на Учителя от САЩ и други материали.
към текста >>

Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот.
Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5. Свещеник Константин Дъновски(около 1910 г.) Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова; зад тях – първите им деца Мария и Атанас От най-ранни години проявява голяма обич към музиката. Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот. Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6.
към текста >>

6. Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията 'Дрю'

Канцеларията на факултета
На шестия ден след официалното откриване на новата 1890/1891 учебна година президентът на семинарията д-р Бъц подписва пред нотариуса на щата Ню Джърси А. Ратбън (A .C. Rathban) удостоверение за това, че Петър Дънов е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред имиграционните власти. Удостоверението е напечатано на официална бланка и представлява следното: „Дрю " - Богословска семинария Канцеларията на факултета Медисън, Ню Джърси, октомври 15, 1890 С този документ удостоверяваме, че господин Петър К. Дънов е добър и редовен студент на Богословската семинария „Дрю ". По време на престоя си при нас той показа отличен характер, трудолюбие и преданост във вярата. Това уверение засвидетелства официално неговата връзка с нашата семинария, както и отличните му качества като студент.
към текста >>

7. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Като методистки проповедник, идващ от България, Петър Дънов е пожелал да пише за историческата съдба на областта, от която идва, и за връзката с настоящата съдба, имаща отношение към трансформирането на ортодоксалното християнство, нещо, което е влизало в целите на протестантската мисия.
Никюп, на 20 км от В. Търново), а селищата на готите са обхващали и областта на Свищов, центъра на методистката мисия в България. Около 350 г. той избягва от Дакия с група свои последователи (готи) и стига до Мизия, където се установява между Дунав и Стара планина - точно в областта на методистката мисия. Това вероятно е причината за избора на темата. Като методистки проповедник, идващ от България, Петър Дънов е пожелал да пише за историческата съдба на областта, от която идва, и за връзката с настоящата съдба, имаща отношение към трансформирането на ортодоксалното християнство, нещо, което е влизало в целите на протестантската мисия. За да укрепи приемането на християнството сред готите, Вулфила превежда Библията на готски в Никополис. Методистката мисия също започва дейността си с превеждане на Библията, така че има очевидна връзка между дейността на епископ Вулфила и методистката мисия. (18)
към текста >>

8. Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

Студентското общежитие, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли.
като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константинов. Завършил богословие в Бостънския университет, от Варна, България". Между новопостъпилите около четирийсет студенти освен него има само двама чужденци: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции на Съединените щати. Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала „Саут Енд", на юг от центъра - краен, полуиндустриален квартал, когато Дънов учи тук, но по-късно обликът му много бързо се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални, супермодерни резиденции, издигнати от първите архитекти на града, поразителни катедрали. Студентското общежитие, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около малък вътрешен парк, които още стоят почти в същия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината от онова време, кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда. Тук студентите са добре дошли на стаж. При постъпването на Петър Дънов факултетът се гордее с голям медицински музей. Обучението наистина е по последна дума на медицинската наука.
към текста >>

9. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край.
Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите. В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария. На 12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават правото да се черкуват на български език и да учат българско четмо и писмо. Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край. Така още едно знамение от Господа се е осъществило. На 3 март 1876 г. е подписан Сан-Стефанския мирен договор и в резултат на Руско-турската война, България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание.
към текста >>

Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее".
Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума. Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд.
към текста >>

Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: "А-а, свърши се вече.
" - "Това беше Христос. Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост. Изпита я си отиде." Дядо поп е вече разтревожен и уплашен. "Боже, какво направих? Петре, бягай, че Го извикай и Го върни назад. Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: "А-а, свърши се вече. Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така дядо поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа. Юрданка Жекова Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел "Лондон", ходеше свободно из града. Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си.
към текста >>

Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка.
Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него". Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка. Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква. Поп Константин е погребан в двора на църквата, в която е служил. Същата бе първата българска църква у нас. Владимир Калудов Константин Дъновски
към текста >>

10. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

- Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта?
Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже? Питам ви защо се самооблощавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разуме- ние? Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта? Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани? Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз.
към текста >>

Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта?
Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разуме- ние? Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта? Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани? Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро - то съм Аз, Бог Великий.
към текста >>

Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта?
А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта? Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани? Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро - то съм Аз, Бог Великий. Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.
към текста >>

Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си?
Те са синове на заблуждения и чада на беззакония. В мислите си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми. Ето, ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията им връх самите им мисли. Съм ли Аз Един, който трябва да се презира? И ако се съдите, ще се оправдаете ли? Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си? И ако Ме хулите, ще се възвисите ли? Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си? И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си? Роде лукавий и нечестивий, против кого въставате, против Мене ли? Против кого се борите и кого защищавате?
към текста >>

Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание.
Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми.
към текста >>

Ако се бавя още, то е с цел да дам време.
Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи? - Не! Ето, навреме ще те посетя, за да те благословя. Аз ще бъда верен, както се клех в Святото Си Име, че ако и всички се опълчат против тебе, пак няма да успеят, защото Аз Съм Бог, който те крепя и ръководя. Ако се бавя още, то е с цел да дам време. Аз Съм Истий, днес и утре. Защото ще излея Духа си скоро и изобилно. Времето е близо за Царството Божие. Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвам всички.
към текста >>

Защото така говори Духът Господен: на третий стан възвание, а на четвъртий освящение, а в целостта на три и четири, седем служения.
В това се Той весели, когато въздигаме хвала и молитва пред престола Му. Чудни са Божиите милости и щедрости. Благоутробен, милостив и жалостив е Господ. Радвай се в Господа! Извършвай всичко според съветите на Светия Дух. Защото така говори Духът Господен: на третий стан възвание, а на четвъртий освящение, а в целостта на три и четири, седем служения. Всякога, кога Ме призоваваш, ще те слушам, понеже Съм Бог Святий, Дух близо, силен да помагам. Правота, чистота, вяра, надежда, любов; не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гняв, но на Благост. Той е, който спазва милостите си до тисящи родове. Той не приема одумванието и неблагодарността.
към текста >>

11. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

След серия негови участия в различни тайни и явни групи, целящи да помогнат на националната ни кауза, той бил изпратен през 1870 г.
Тя задълго останала предпочитано ръководство за обучение, поради своите ясно изказани методически правила. През 1867 г. д-р Миркович е бил сътрудник на в-к “Македония”, издаван от П. Р. Славейков. Следва период, в който революционния дух на времето отклонил д-р Миркович за известно време от просветната му дейност. След серия негови участия в различни тайни и явни групи, целящи да помогнат на националната ни кауза, той бил изпратен през 1870 г. пеш до Цариград, окован във вериги и осъден на вечна каторга. През 1872 е прехвърлен в Диар-Бекир, а след това и в Медрин при още по-тежки условия. В това положение той не паднал духом. Като истински християнин той и тук бил полезен на своите другари по съдба - лекувал телата им, лекувал и душите им. Амнистиран след войната през 1878 г.
към текста >>

Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели.
Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво. Вярата му е дълбока и непоколебима. Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат.
към текста >>

Нашето общество, разпалено от една спекулативна цел, се грижи малко за моралното си поучение.
Гордостта е техният господар; me предпочитат да уборват в продължение на всичкия си живот тая застрашителна истина, която иде да преобърне техните кратковременни дела. Други, тайним образом, припознават хубостта и величието на тая доктрина, но нейните морални нужди ги плашат. Привикнали на наслажденията си, искат да живеят по тяхно си, без да се грижат за понататък; те отдалечават от мислите си всичко това. което ше ги докара да прекъснат с вредителните и скъпи обичаи. Тези действия ще бъдат, за по-после, източник на горчиви каяния. Нашето общество, разпалено от една спекулативна цел, се грижи малко за моралното си поучение. Много противоположни мнения се сблъскват, се посрещат: между това сложно положение, отнесено от ветрушката на материалния живот, человек се спира и помислува малко. Но всеки искрен дух, който търси вярата и истината, ще ги намери в новото откритие. Едно върховно веяние ще го облее и ще го поведе към това изходящо слънце, което един ден ще освети цялото человечество. Из сп. НОВА СВЕТЛИНА
към текста >>

Основна цел на това списание била да се публикуват статии за малко извес- тни начини за лечение.
Книжка 8, Година II 15 ноември 1892, Бургас Д-р Миркович е първият лекар в България, който започнал лечение по метода на хомеопатията. Той е автор на книгата “Домашен омеопатичен лекар”. Неговите наблюдения са отразени в списание “Здравословие", което той започнал да издава през 1892 г. Основна цел на това списание била да се публикуват статии за малко извес- тни начини за лечение. Д-р Миркович е ратувал за употребата на безвредни средства и на способи, лекуващи не само тялото, но и душата на заболелия. Ето какво казва той за хомеопатията на страниците на новото си списание: “Омеопатията е превъзходно нещо във всяко отношение; в нея се намират неща, които другите начини нямат. Нейните лекове освен, че са готови, са още и от една невисока цена. С тях не рискува человек да се отрови; те ако не ползват, никога няма да повредят.
към текста >>

В завещанието му между многото дарения с общополезна цел, може да се прочете и неговото лично желание: при изпълнение винаги да се иска съвета на духовния му учител д-р П. Дънов.
Под влияние на общуването си с Учителя, през 1902 г. той започва да издава ново ежемесечно списание - наречено “виделина”с материали за духовно усъвършенстване. По-късно по препоръка на Учителя той е преотстъпил това списание на Тодор Бъчваров, който е продължил да го издава до 1909 г. Д-р Миркович се преселил отвъд на 29 септември 1905 г. В присъствието на Учителя. В завещанието му между многото дарения с общополезна цел, може да се прочете и неговото лично желание: при изпълнение винаги да се иска съвета на духовния му учител д-р П. Дънов. ------------ * обръжвам - въоръжавам (остар.) ** Из сп. “Нова светлина” кн. 3-4, година V
към текста >>

През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот.
За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му. От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот: Препис из едно мое решение от 1907 г.
към текста >>

Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването.
Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му. От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот: Препис из едно мое решение от 1907 г. месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя?
към текста >>

Отговор: Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в живота, като ще имам предвид искрената любов.
Препис из едно мое решение от 1907 г. месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя? Отговор: Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. 2. Какво ще Бъде поведението спрямо жена ми? Отговор: Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в живота, като ще имам предвид искрената любов. 3. Какво ще бъде поведението ми спрямо познатите ми? Отговор: Ще гледам да бъде по-коректно, учтиво, но ще пазя себе си от тяхните примки. 4. Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите? Отговор: Ще споделям мнение само с тези, които вярват като мен и ще вярват. Протестанти и православни далеч са от мен, лицемери, самохвалковци - също.
към текста >>

- От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят.
А ние тримата, Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх великден, 1900 година, щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във варна лично с г-н Дънов. - А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”? - Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа!
към текста >>

- Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии.
- Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа... - Нещо по-конкретно от Учението, г-н Стоименов? - Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога. - А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини: обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем!
към текста >>

12. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете.
Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие.
към текста >>

Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло.
В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него на всякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си.
към текста >>

13. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете духом.
Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало.Търсете Моето царство и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи стократно сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя вечен Дух.Аз съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствам. Вашите радости, вашите сполуки Аз ги споделям. Вие сте Ми близки на сърцето. Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас.Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ.Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда."Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец.
към текста >>

Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре.
Вие сте Ми близки на сърцето. Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас.Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ.Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда."Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец. Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня.Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа.
към текста >>

По-добре някога, отколкото никога.Бъдете благословени, мои любезни братя, поздравете се с братско целувание.
На Козлова аз му писах и му съобщих, което му беше нужно. Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо. Поздравете го от мене пак. Господ е верен, няма неща невъзможни за Него. Нашият пр[иятел] Козлов ще се научи, но може би малко късно, но не вреди. По-добре някога, отколкото никога.Бъдете благословени, мои любезни братя, поздравете се с братско целувание. Господ Исус и Негова Дух да ви ръководи във всичко добро и благоугодно Богу Нашему.Ваш верен: П. К. Дънов....................76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.)77. Петър Тихчев е роден в с.
към текста >>

14. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода.
Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате по-добре във всяко отношение. Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни. Но, разбира се, всичко в света си има своето място и служба. Животът е борба. И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет. Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас96 и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро. Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро.
към текста >>

15. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа.
На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я. А да се преплитат една в друга, и при това още много. Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествува[т] и Господ Наш ще се възцари.
към текста >>

16. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.”
Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме, докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: Онова което сърцето Ви желае да стори засега, сторете го, макар и да не сполучите (т. е. похлопайте в Народното събрание). Защото от всяко нещо требва да извлечем един добър урок за себе си. Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.” От Козлова немам никакво известие наскоро, но мисля да му пиша с Божията воля. От Кирова днес приех едно писмо в което иска моето мнение и съвет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успеват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга.
към текста >>

17. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока.
Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) .................. 111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес.
към текста >>

Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир.
111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми!
към текста >>

18. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

И действително това е цела Истина.
Във всекой случай, любовта към человека требва или изисква да се предшествува от знанието, а знанието за Бога изисква да се предшествува от Любовта. Бог изисква да го любим преди да го познаваме. Ето где стои погрешката с мнозина человеци. Те искат да намерят Бога, че тогава да го любят, но това е невъзможно. “Намерен бях от тези които не ме търсеха”, казва на едно место сам Господ чрез устата на пророка. И действително това е цела Истина. Израилския народ който търсеше и очакваше Божието присъствие, не можа да го намери, защото кога се яви помежду тех Христос помазаника Божий, те не Го приеха с вера. И право им каза Христос, че ако не повервате в мене, че съм (т. е. излязъл от Бога) в греховете си ще умрете. И нема да ме видите от нине докато не кажете благословен Онзи който иде е в името Господне. И видя ли добро от тогава насам Израил?
към текста >>

Не. Той е презрен и отритнат от целото человечество за своето неверие.
Израилския народ който търсеше и очакваше Божието присъствие, не можа да го намери, защото кога се яви помежду тех Христос помазаника Божий, те не Го приеха с вера. И право им каза Христос, че ако не повервате в мене, че съм (т. е. излязъл от Бога) в греховете си ще умрете. И нема да ме видите от нине докато не кажете благословен Онзи който иде е в името Господне. И видя ли добро от тогава насам Израил? Не. Той е презрен и отритнат от целото человечество за своето неверие. Познанието на Бога го изисква вътрешния живот на душата ни. Този Бог когото търси душата ни не е далеч. “Съм ли, казва Господ на едно место, само Бог отдалеч, не съм ли Бог и от близо? ” И действително Бог има двояко присъствие: едно в небето, а другото в скършения духом по сърце за да го оживява. Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля.
към текста >>

Църквата и всевъзможните учения ся нещо привременно, които кога се изпълни времето отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие което е крайната цел на животът ни.
“Съм ли, казва Господ на едно место, само Бог отдалеч, не съм ли Бог и от близо? ” И действително Бог има двояко присъствие: едно в небето, а другото в скършения духом по сърце за да го оживява. Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля. Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си както себе си. Върху тия две начала почиват всичките пророци и закона, защото любовта е изпълнението на закона. Църквата и всевъзможните учения ся нещо привременно, които кога се изпълни времето отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие което е крайната цел на животът ни. Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи който ни говори за науката, че можи да гарантира своите думи, че нема да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самия спиритизъм който много обещава, всъщност малко дава.
към текста >>

19. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.Всеки съборен ден Учителя държеше на учениците една или две беседи.
Големият салон се изпълваше с народ. И учени, и прости, всички с голям интерес идваха да слушат беседите на Учителя. Не беше трудно да се различат между голямото множество учениците. У тях преобладаваше белият цвят. Пък и радостната светлина на лицата им ги издаваше. Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.Всеки съборен ден Учителя държеше на учениците една или две беседи. Той им разкриваше някои закони на Живота, необходими в техния път. Даваше им постепенно едно Знание, което трябва да се прилага и опитва. Той задаваше работа и упражнения през свободните часове. Съборът беше Школа.Така Учителя подготвяше учениците за истинска духовна работа, уясняваше положението им всред този народ, задачите, които им предстояха във връзка с неговото повдигане и духовно пробуждане. Той казва:Материалното състояние на един народ не може да се подобри без духовното му повдигане.
към текста >>

20. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата.
". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов. А за какво има да отмъщават? Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси. С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата. Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно. Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна. Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ". Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта?
към текста >>

Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят.
То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце".
към текста >>

Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии.
Защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: „Не всеки, който ми казва „Господи, Господи! ", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца Моего". И: „Господ не гледа на лице, но на сърце". Резултатите са, които определят качеството на извършената работа. Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии. Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1.
към текста >>

21. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Тя е неговата цел за всичко, което им налага.” “Да обичаме Бога и да сме обичани от него, да обичаме ближните си и да сме обичани от тех ето моралът и Религията.
Имайте в очите си светлината на зората. Погледът Ви да бъде всекога устремен към правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник. Точност в умът, правота в сърцето, ето две неща, които всекога са потребни.” “Аз съм светлината на светът, онзи който ме следва, не отива никак в тъмнината” казва Исус Христос. Той ни задлажава с тези думи да следваме всекога неговия пример, ако искаме да бъдеме действително осветлени. “Бог осветлява онези, които мислят за него и които поглеждат с очите си към него.” “Бог иска от человеците само тяхната любов. Тя е неговата цел за всичко, което им налага.” “Да обичаме Бога и да сме обичани от него, да обичаме ближните си и да сме обичани от тех ето моралът и Религията. В едното или в другото любовта е всичко: край, начало и среда.” Приймете моето сърдечно поздравление. Оставам Ваш искрен приятел в Господа: П. К. Дънов Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)
към текста >>

22. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Най-после, ако насила са го накарали да целува кръста, това не значи нещо.
Относително до брат Тодора, преждевременни са вашите страхове. Онзи, Който го е призовал, е силен и да го крепи. Уповайте повече на Господа, отколкото на себе си. Невъзможните неща у человеците, у Бога са възможни. Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове и слабости, има голяма разлика. Най-после, ако насила са го накарали да целува кръста, това не значи нещо. Това да са нашите най-големи грехове. Ние живеем в един свят, който е покварен от грях и порок. Накъдето и да се обърнем, все нещо ще ни оплеска. Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов. Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди.
към текста >>

23. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ

Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с целостта на сърцето си.
Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдейства от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението си. Той има власт и сила да стори все, що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи. Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с целостта на сърцето си. В това седи съвършенството – в познанието Волята на Единия истинен Бог, Господ Спасител. Велики са неговите благословения, които е приготвил за онези, конто Го любят. Там, горе в Небето, има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на Синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб.
към текста >>

24. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Целтът на животът не е щастието, а усъвършенствуванието.
Ваш верен: П. К. Дънов [П. П.] Поздравете нарочно приятелите от мен и им кажете, че това което очакваха аз да им пиша и което им беше казано, че щя, аз го писах ако разбират силата на думите ми и техния истински дух, блажени са. И дано имам радостта за Вази да слушам, че успевате във всичко което е истинно и добро. А най-после уверен съм, че Бог ще изпълни всичко. Целтът на животът не е щастието, а усъвършенствуванието. Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)
към текста >>

25. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО

С нейното животворящо действие душата придобива Пълнота, която води към съвършенството – както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му.
Разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко Слово, което излиза из устата Божии. Това е една Истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. С нейното животворящо действие душата придобива Пълнота, която води към съвършенството – както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на Живота, което е Виделина и Веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувства нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди.
към текста >>

Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение.
И казваш: „Той може да не е тук.“ Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори, аз не Го чувам и не мога положително да се убедя.“ Ето това е то „мъдрост“. Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от Него нищо. Внимавай, прочее. Аз ти говоря, това е една неоспорима Истина за теб, че Аз присъствам Аз ида да ти повторя това, което съм казал и по-преди на мнозина: „Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина.“ Знаеш ли где се намират тия думи? Аз съм дошъл да те науча да ги разбираш и да ходиш в тях.
към текста >>

26. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА

Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори.
Не е ли истинно – какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека: да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върха на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си Дух – да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби Живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил на спасение и затова работи и действа, за да извърши Своето възнамерение. Определил те е – това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите Му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действат благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и негова глас.
към текста >>

А на мястото на повяхналите листа Той ще произрасте нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки.
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, тя образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелстване, че Неговата милост, Неговата благост за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето Си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. „Счупеният клон, казва Той, ще се пресади с много по-добро клонче.“ Оголените корени Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повяхналите листа Той ще произрасте нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам Този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава Своето съдействие и Своето благословение, питам има ли място за съмнение? Не, това е тъй вярно, както че Земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнява в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги?
към текста >>

27. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата.
". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов. А за какво има да отмъщават? Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси. С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата. Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно. Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна. Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ". Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта?
към текста >>

Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят.
То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце".
към текста >>

Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии.
Защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: „Не всеки, който ми казва „Господи, Господи! ", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца Моего". И: „Господ не гледа на лице, но на сърце". Резултатите са, които определят качеството на извършената работа. Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии. Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1.
към текста >>

28. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

4:18) Укрепете се прочее във вярата си и ходете целомъдрено.
„Възлюблени, не се чудете за огненото изкушение, което става на вас за изпитня." (I Пет. 4:12) И пак казва Словото Божие: „Братя мои, земете пример на злостраданието и на дълготърпението на пророците". (Як. 5:10). При това нека се помни: „В любовта страх няма, но съвършената Любов пропъжда вън страха". (I Йоан. 4:18) Укрепете се прочее във вярата си и ходете целомъдрено. А Господ е верен. Ето що казва Писанието: „Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания". (Рим. 8:26) Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно? Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ти казал, но не си още духом готов да ги проникнеш.
към текста >>

29. Разговор на Учителя с Духа Господен, записан на 1 октомври 1900 г. - ТРИТЕ НЕЩА

Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш – това дърво е Христос и неговият плод е Истината.
Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плода му. Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш – това дърво е Христос и неговият плод е Истината. Имай Неговият ум – да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което имам да ти кажа, разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро – там, в твоето сърце, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват Неговите дела заедно с Неговите слова.
към текста >>

Помни, целта е съвършенството, Любовта е блаженството, а добрата мисъл – небесната красота.
Не само това, но съдействай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава Той ще ти бъде Баща и всички, конто Го любят, – твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, целта е съвършенството, Любовта е блаженството, а добрата мисъл – небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правият път за постигането и придобиването на всите небесни Добродетели. Той е тайната връзка на всичко. Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещават правдата Му и милостта Му в род и род. Приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ.
към текста >>

30. Учителя получава от Духа „Трите неща”

Храни се с дървото на живота и ще изцелиш.
Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодът му. Храни се с дървото на живота и ще изцелиш. Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината. Имай Неговия ум. Да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което има да ти кажа разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро, там в твоето сърце гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш.
към текста >>

Помни, целта е съвършенството; Любовта е блаженството, а добрата мисъл небесната красота.
Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат. Но душата ти само ще остане с Господа за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава, Той ще ти бъде Баща и всички, които Го любят твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, целта е съвършенството; Любовта е блаженството, а добрата мисъл небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правия път за постигането и придобиването на всите небесни добродетели. Той е тайната връзка на всичко. Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещава правдата Му и милостта Му в род и род. Приеми чашата на спасениетио Господне и не роптай за своята участ.
към текста >>

31. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Ние първи ще бъдем, които ще целунем първите поздравителни лъчи на Неговата любов.
И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова.Последното ви писмо приех; да бъде благословен Господ. Колко Той е грижлив, благ и благоутробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух. Ний сме малки пришълци в този мир и ако Господ не ни крепеше, бурите на тоя свят биха ни отнесли и от нас не би останала следа. Малки цветове сме ний, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпровожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри духом, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения. Ние първи ще бъдем, които ще целунем първите поздравителни лъчи на Неговата любов. Поздравете Николая. Ваш верен в Господа: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ...................
към текста >>

32. Учителя дава 'Добрата молитва'

Мъглижкото братство брои доста членове и постоянно нови, жадни за духовна храна, прииждат; а подходящо за целта помещение досега нямат.
Мъглиж (Казан. Околия) да съобща, че там през настоящата година започват постройката на един братски дом - салон. По-голямата част от материялите за строеж (тухли, дръви, камани и др.) още от миналата година са приготвили; обаче необходими са и парични средства, пък с такива братството там май не разполага. Ето защо обръщаме се към вас, ръководителя на кръжока, и към вас, драги братя, с молба да разгласите настоящето между всички братя и наши съмишленици, та които от тях желаят, да се притекат с парична помощ на Мъглижкото братство. За направеното от вас братята от Мъглиж предварително благодарят. Мъглижкото братство брои доста членове и постоянно нови, жадни за духовна храна, прииждат; а подходящо за целта помещение досега нямат. Нуждата най-после налага да има такова, а това ги принуди да се обърнат към всички братства в провинцията да поискат тяхната подкрепа и така да направят това благородно дело-общо дело. Всичко ще се адресира до брата: Черню Станчев в с. Мъглиж. З.III.1925 ГОД. Казанлък С братски поздрав: Н. П. Камбуров.
към текста >>

Лозинка за деня: „И проводи ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни."
„В начало бе Словото". Отче наш. .91 псалом. „Благославяй, душе моя, господа". Добрата молитва. Лозинка за деня: „И проводи ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни." Днес ще се стремите да реализирате две думи: съгласие и правда. Четиво за през деня: 17 глава от Евангелието на Матея; 1 глава от Евангелието на Марка; 11 глава от Евангелието на Лука; 21 глава от Евангелието на Йоана; 56 Псалом. Да се прочете и 24-а беседа: „В който град влезете". Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна."
към текста >>

Значи, поради невъзможността в един ден да се изпълни целият наряд, четивата от Евангелието и беседата, определени за този ден, ще се четат в различни понеделници, вторници, среди и т.н., когато разполагате с време и разположение по дух.
„Благословен Господ Бог наш". Отче наш. Лозинка за през деня: „Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат." Забележка: При изпълнението на наряда ще имате предвид, че на всеки е дадено възможността в продължение на 52-те недели през годината да изпълни наряда така, че цялата работа, дадена за през всеки един ден от седмицата, да бъде изпълнена до завършване на годината. Значи, поради невъзможността в един ден да се изпълни целият наряд, четивата от Евангелието и беседата, определени за този ден, ще се четат в различни понеделници, вторници, среди и т.н., когато разполагате с време и разположение по дух. Оттук да подразбирате, че работата, предвидена за единия понеделник, включва 52-та понеделника; единият вторник - 52-та вторника и т.н. Наряди за 1925 г. Изгревът - том 22
към текста >>

33. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар

Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква.Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел.
Любезна госпожо М. Казакова, Вашето писмо от 1-ий декември приех и четох с внимание всичко, което ми пишете. Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини.Надявам се, писмото ми да ви намери в добро и весело разположение на духа. Гдето присъствува Духът, там има свобода. Такова душевно състояние е драгоценно.Бъдете уверени, приятно ми е, като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква.Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този Духовен Мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най-ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си.
към текста >>

По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава.
„Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." „Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят".С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият — животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчшца от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството.
към текста >>

Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов.
Не. Господ казва: „Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духът на Истината слезе да живее във вашите сърца, който Аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко, що съм ви казал". И тъй действията днес на Духа Божия са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото.Виделината, която ни заобикаля, е необорима. Пред нас стои истината, която ни пита: „Какво мислите за Христа? Чий син е? " Да, той е Божественият младоженец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките на своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел.Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може: чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата „внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде.
към текста >>

Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената.Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение.
Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената.Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина на съждение: логичен, т.е. посредствен и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минува, те са: физическо, умствено и духовно.Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото способностите; а в духовното висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка.
към текста >>

Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме.
Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към всеки едного от нас. „Днес ако чуете гласът му, казва Писанието, не ожесточавайте сърцето си", т.е. ако Господ ви посети, не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме. Да, несъмнено ний сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази. „Не са ли те всички служебни духове, провождаеми да слугуват на тези, що ще наследят спасение." Евр. 1. 14.Бог е около нас навсякъде. „В Него живеем и се движим", казва Павел.Засега, като завършвам дотук с предмета, ще ви помоля, ако обичате да ми изпроводите някои от вашите съобщения със следващото писмо, за да ги прочета. При това ще бъда радостен да ми съобщите всичко, което считате за добре.
към текста >>

34. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период.
Бъчваров.3 Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К. Дънов в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”. Ето ги и тях: 1) “Лицето”, Г.
към текста >>

35. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',

Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период.
Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К. Дънов в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”. Ето ги и тях: 1) “Лицето”, Г.
към текста >>

36. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

3а тях се говори почти из целия град.
Уверен съм, Господ ще Ви благослови, ще имате повече мир и радост. И дано Господ помогне да се видим пак наскоро, ако е Неговата Воля. Има много да се каже и много да се говори, но то остава за личен разговор. Кога бях напоследък в гр. Шумен, станаха някои важни спиритически явления в една къща, гдето живееше прокурорът, на които явления са били свидетели и заседателите на окръжния съд. 3а тях се говори почти из целия град. Мнозина учители, ученици, офицери и други са повярвали, че има задгробен живот. Бог работи по различни начини. Къде края на миналата год[ина] една госпожа12 , доста образована, от гр. Търново, ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати. Обеща ми се да ми пише пак, но нямам още никакво известие от нея засега13 .
към текста >>

37. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен

Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“.
Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година.Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г. Миркович, подпредседател –Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д. Кинарев, а съветници– Д. Х.
към текста >>

38. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите.
Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения. Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си. Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите. В своите амбиции и стремления те често увличат и другите подире си. Те обичат да са водители и господари в сферата в която се движат.Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат. Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените. Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент.Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити.2. Витивният [жизненият] темперамент (фиг.
към текста >>

39. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна

Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято.
Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“.
към текста >>

Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа.
вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч.
към текста >>

40. Учителя предприема първата обиколка на България

Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято.
Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“.
към текста >>

Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа.
вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч.
към текста >>

41. Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.

Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято.
Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“.
към текста >>

Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа.
вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч.
към текста >>

42. Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас

Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято.
Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“.
към текста >>

Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа.
вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч.
към текста >>

43. Учителя посещава Ямбол

Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров.
К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------- 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет.
към текста >>

Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято.
Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“.
към текста >>

Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа.
вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч.
към текста >>

44. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен

Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров.
К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------- 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет.
към текста >>

45. Учителя държи сказка в Шумен

Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г.
Адрес: Печатница „Малджиев"74 - Русе----------- Мерки за костюм: палто: 46, 76, 19 1/2, 48, 76, 46, 43; панталони: 59, 105, 75, 39, 34, 29, 26; елек: 67, 44, 42, 36; Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
към текста >>

в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
към текста >>

46. Учителя пристига в Русе

Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г.
Адрес: Печатница „Малджиев"74 - Русе----------- Мерки за костюм: палто: 46, 76, 19 1/2, 48, 76, 46, 43; панталони: 59, 105, 75, 39, 34, 29, 26; елек: 67, 44, 42, 36; Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
към текста >>

в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
към текста >>

47. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Русе

Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г.
Адрес: Печатница „Малджиев"74 - Русе----------- Мерки за костюм: палто: 46, 76, 19 1/2, 48, 76, 46, 43; панталони: 59, 105, 75, 39, 34, 29, 26; елек: 67, 44, 42, 36; Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
към текста >>

в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
към текста >>

48. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Колкото по-напълно се проникваме със смисъла на нашия земен живот, толкова по-ясна ни става целта и предназначението, което Бог ни е определил.
В нейните пътища има Виделина, която е свят за душата на всекиго. Внушителни са думите Христови на едно място в Евангелието на Йоана. „Ако вий устоите в моята дума, наистина сте мои ученици. И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни". Колко съдържателни са тия думи. Колкото по-напълно се проникваме със смисъла на нашия земен живот, толкова по-ясна ни става целта и предназначението, което Бог ни е определил. Няма нищо по-добро, по-благо за нашата душа, за нашия дух, отколкото да слушаме гласа на Божията Любов, която постоянно ни кани на подвиг да се усъвършенствуваме и уякваме във всяка доброта и святост. Пътят, който има да изходим, е труден и пълен с мъчнотии и скърби, но тия препятствия са временни. С усилването на духа ни и с проникването на Божията благодат ний ще достигнем да се възвърнем към небето и да влезем във вечните обиталища. Д-р Миркович бе тук преди няколко дена и си замина. Той ми съобщи, че ще му е приятно да ви види в Сливен през това лято.
към текста >>

49. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Да бъдем добри, да бъдем благи, да любим винаги, да сме готови да прощаваме, това е целта на живота, това и Бог желае от нас в този свят.
Не се опасявайте. Всичко работи за добро. Злото е временно, доброто е вечно. Правдата е неразрушима, неправдата, преходна. Любовта е неугасима, злобата, тлеюща. Да бъдем добри, да бъдем благи, да любим винаги, да сме готови да прощаваме, това е целта на живота, това и Бог желае от нас в този свят. Да се научим да се съобразяваме с Неговата воля, това е смисълът на живота, това е нашето добро. Срещата ни, запознанството ни, мислите ни, стремежите ни, желанията ни, това са Божии отреждания и Божии блага. Да се не отегчаваме, да правим добро според волята Божия. Желая да има повече сестри като вас, да се подвизават за доброто и благото на тоя народ. Приемете моя сърдечен поздрав.
към текста >>

50. Учителя във Варна - Слово на 10 август 1903 г.

Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва.
В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо. Да, великият небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ! Той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа. Послушайте Ме днес. Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва. Не, не туряйте тази мисъл в ума си. Може ли Бог, великият и благ Баща да забрави своите деца? Но знайте, Неговата Любов към вас и към този народ е по-голяма, отколкото е била преди. Вашите души са драгоценни пред Неговите очи. В този народ има Той много деца и затова вие сте пратени да им помагате, докато укрепнат духом.
към текста >>

51. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Не е тук целта на живота.
Животът е бил разпуснат и затова славното му минало се е заличило. И право забелязвате, че всичко тук се мени. Само Духът, Добрият Дух остава вечен и неизменяем. И колко добре е казано в Словото, делата им ще ходят след тях. Зидайте се на дом неръкотворен, на свещенство свято, казва Господ. Не е тук целта на живота. Този свят е училище, наредено за нашето възпитание. И слушайте що казва Духът Господен: „Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети от горе. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал.
към текста >>

52. Учителя се запознава със семейство Иларионови - спомен на Елена Иларионова

Като дойде у дома, престоя с нас почти целия ден.
Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси? ” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете. Аз бях много доволна, че се срещнах с Него. На другия ден, рано сутринта, дойде Васил Узунов да ни съобщи, че Учителя желае да се запознае по-отблизо с нас и да ни измери черепите. Ние с Костадина* се зарадвахме и с готовност го приехме. Като дойде у дома, престоя с нас почти целия ден. Измери ни черепите и ни каза характерите с най-малките подробности. Разказа ни много неща, които сме преживели, като че ли е бил с нас. Запитахме го как може да знае живота на хората, с които за пръв път се среща. „Нищо няма скрито пред лицето на Бога, отговори ни той. Всички постъпки са отбелязани по лицето, ръцете — в аналите на природата и е открито за оногова, който знае да чете.
към текста >>

53. Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови

Като дойде у дома, престоя с нас почти целия ден.
Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси? ” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете. Аз бях много доволна, че се срещнах с Него. На другия ден, рано сутринта, дойде Васил Узунов да ни съобщи, че Учителя желае да се запознае по-отблизо с нас и да ни измери черепите. Ние с Костадина* се зарадвахме и с готовност го приехме. Като дойде у дома, престоя с нас почти целия ден. Измери ни черепите и ни каза характерите с най-малките подробности. Разказа ни много неща, които сме преживели, като че ли е бил с нас. Запитахме го как може да знае живота на хората, с които за пръв път се среща. „Нищо няма скрито пред лицето на Бога, отговори ни той. Всички постъпки са отбелязани по лицето, ръцете — в аналите на природата и е открито за оногова, който знае да чете.
към текста >>

54. Учителя пристига в Казанлък

Пътувахме нанагоре цели два часа.
Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15 того аз потеглих от Габрово за през балкана. Времето беше облачно. Ний пътувахме с пощата до Червен бряг и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола. Пътувахме нанагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той.
към текста >>

55. Учителя посещава Стара Загора

Пътувахме нанагоре цели два часа.
Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15 того аз потеглих от Габрово за през балкана. Времето беше облачно. Ний пътувахме с пощата до Червен бряг и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола. Пътувахме нанагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той.
към текста >>

56. Учителя посещава Чирпан

Пътувахме нанагоре цели два часа.
Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15 того аз потеглих от Габрово за през балкана. Времето беше облачно. Ний пътувахме с пощата до Червен бряг и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола. Пътувахме нанагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той.
към текста >>

57. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Чирпан

Пътувахме нанагоре цели два часа.
Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15 того аз потеглих от Габрово за през балкана. Времето беше облачно. Ний пътувахме с пощата до Червен бряг и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола. Пътувахме нанагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той.
към текста >>

58. Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.

Бог иска нещо повече, Той иска посвещението на целия ви живот.
Вие ме мислите, че съм подобен на вас (когато сте слепи), който говори днес едно, утре – друго, и че най-малките препятствия могат да отклонят намеренията ми. Вие сами изопачавате думите ми. Когато аз говоря, вие не ме слушате добре. Ако аз говоря за духовния хляб, вие разбирате хляба на плътта. Когато Бог иска вашите сърца, да Му служите, вие мислите, че Той иска данък от вас. Бог иска нещо повече, Той иска посвещението на целия ви живот. Да ви не съблазняват тия мои думи, нито да ви плашат. Вие, види се, се страхувате да не би да заграбят вашия живот и да ви лишат от свободата ви. Аз не дойдох да търся живот, но да дам живот, не дойдох да заграбя свободата на хората, но да им дам тяхната. Всеки от вас самоволно се лишава от живота и свободата си. Който не люби Бога и мене не люби, няма ни свобода, ни живот в себе си.
към текста >>

59. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Нейните целини трябва да се преобърнат на житни полета и градини.
Всяка малка спънка ний я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите винаги носят велики Божии благословения. Земята, за да принесе плод, трябва да се разоре. Така е и с душата. Нейните целини трябва да се преобърнат на житни полета и градини. Да бяхме се свикнали да гледаме с радост, когато идват страданията, ний щяхме да видим зад тъмните облаци, че стои Господ и направлява живота ни. Мен много пъти ми е жал, когато виждам да страдат някои безполезно. Жал ми е, когато виждам някои натоварени извънмерно. Те сами можеха да оставят половината от тоя товар, а за другата половина Господ ще се погрижи. Кажете на сестра Недялкова да има търпение.
към текста >>

60. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Да ходите в единодушие, с чистота на сърцето, с целомъдрие на ума и с благост на духа.
И влагата на живота ще пада всяка заран и вечеря в твоята душа и там ще растат всичките плодове на Небето. Господ сам ще полива и оросява твоята душа със Своите милости. Слушай постоянно Негова глас, изпълнявай волята Му, ходи в пътищата Му, пази заповедите Му и приемай любовта Му. Мъдростта Му да ти бъде като огърлие около врата, Истината Му като облекло и Правдата Му като дреха. Моето желание е всички вий там, в Търново, да имате тази пълнота. Да ходите в единодушие, с чистота на сърцето, с целомъдрие на ума и с благост на духа. Това е желанието на вашия Небесен Баща, Който се грижи за вас всинца ви. Колко е велика Неговата грижливост и благост! Имайте упование в него и няма да бъдете лишени от нищо добро. Вашите нужди, вашите желания, всички са взети предвид. Не бързайте, с бързане нищо не става.
към текста >>

61. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Да познавате Бога, извора на живота, това е върховната цел на живота.
Вий ме запитвахте за някои неща от интимен характер. Това постепенно ще ви стане ясно. Учениците Христови три години живяха със своя учител и едва след неговата смърт и възкресение можаха да разберат Неговата мисия и след слизането на Светия Дух Господен да им се отворят очите. Моето желание е вие да укрепвате духом, да почнете да гледате с духовните си очи, тогава много неща ще ви станат ясни, които с человечески език не могат да се предадат, понеже те духовно се разбират. Мен ме радва вашето повдигане. Да познавате Бога, извора на живота, това е върховната цел на живота. И знаете, той ви е говорил по разни начини. Той е във вас и вън от вас, Видим и Невидим. Говорил ви е и отблизо и отдалеч. Слушали сте Негова глас и по-силно, и по-слабо. Господ е Неговото име.
към текста >>

62. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Е.А.: Понеже аз нямах за цел да описвам биографията на Учителя, затуй съм го предала така.
Той й казва: „Како не плачи, тази работа ще се разтури така, както се разпръсна царевицата". В.К.: Вие ми казахте някои данни по отношение първите години на Учителя. Е.А.: Повече не е казвал. В.К.: Той не Ви е казвал повече. Нямахте ли възможност да проучите отнякъде или да запитате някои или Учителят не обичаше да говори? Е.А.: Понеже аз нямах за цел да описвам биографията на Учителя, затуй съм го предала така. В.К.: Във Ваше време, когато бяхте стенографка и бяхте по-млада. Е.А.: Той не говореше за себе си и за своя живот. Пък на мен ми беше неудобно да питам. В.К.: Вие сте заварили рождената Му сестра, тази баба Мария. Тя беше ли женена?
към текста >>

63. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Господ ще ви изцели.
София, 24. XII. 1904 г. Люб. г-н К. И. Писмото ви получих, имайте вяра и не се съмнявайте. Господ ще ви изцели. Вярвайте в Него, Той ще ви укрепи Духом. Мен ще Ми бъде приятно да дойда да ви видя и ако времето ми позволи след Новата година, ще го сторя. Желая вий да прекарате светлите празници радостно и весело. Поздравете вашата любезна г-жа нарочно от Мен. Вярвам тя да е весела и бодра духом.
към текста >>

Когато се схване животът в неговата целокупност, когато се разбере Божият път, тогава всичко ще се уясни.
Вярвам тя да е весела и бодра духом. Господ ще я ръководи и упътва в живота. Да възлага тя всичките си надежди Нему и всичко най-после ще излезе на добре. В земния живот има много неща необясними. Това, което в настоящия живот се вижда противоречиво, в бъдещия ще се оправдае. Когато се схване животът в неговата целокупност, когато се разбере Божият път, тогава всичко ще се уясни. И Царството Божие иде на земята, за да даде мир и веселие на человеците и да ги избави от всички злини. Не бойте се, Господ, Който ви обича, Той се грижи за вази. Неговата обич не е както на человеците. Доверявайте Му се напълно, изказвайте Нему своите нужди и желания и Той ще ви благославя повседневно. Ако ми пишете, пишете Ми на следующия адрес:
към текста >>

64. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

Мен ми е ясно онова вътрешно духовно положение, но то не е частично, то е общо за целия този народ.
София, 29 декемврий 1904 г. Люб. бр. Киров,Писмото Ви получих. Прочетох внимателно всичко. Мен ми е ясно онова вътрешно духовно положение, но то не е частично, то е общо за целия този народ. Но в Бога измяна няма. Той е верен на Своите обещания. Желая Вий да бъдете духом спокоен, твърд и решителен. Да те не обезпокоява поведението на приятелите. Аз съм взел мерки.
към текста >>

65. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г.
Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, а да е жив. На задния мозък има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”. Майката много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано. Познатите й си мислехме, че от любов към него говори така. Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г. Случиха се хубави топли дни. Учителя пожела да излязат с Костадина на екскурзия. За храна си взеха няколко ябълки, три-четири портокала и хляб. Костадин беше още доста слаб, но Учителя искаше да го изведе в природата. Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската граница.
към текста >>

Господ от горе е предвидил всичко, което има да стане в Русия и в целия славянски дом.
Отсъствувах от столицата за няколко дена. Мен ми е известно всичко. Не бързайте да пишете. Аз ще уредя мъчните работи по друг път. Божествената сила не се е съкратила. Господ от горе е предвидил всичко, което има да стане в Русия и в целия славянски дом. Адът се вълнува отдолу, но докато е Господ на кораба, няма защо да се боите. Нека се радват враговете. Това е техният час. Но тези, които са с нас, са повече. Времето не е далече, бъдещето ще покаже, че в Божиите решения, макар и да има забава, обаче отмена няма.
към текста >>

66. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Господ от горе е предвидил всичко, което има да стане в Русия и в целия славянски дом.
Отсъствувах от столицата за няколко дена. Мен ми е известно всичко. Не бързайте да пишете. Аз ще уредя мъчните работи по друг път. Божествената сила не се е съкратила. Господ от горе е предвидил всичко, което има да стане в Русия и в целия славянски дом. Адът се вълнува отдолу, но докато е Господ на кораба, няма защо да се боите. Нека се радват враговете. Това е техният час. Но тези, които са с нас, са повече. Времето не е далече, бъдещето ще покаже, че в Божиите решения, макар и да има забава, обаче отмена няма.
към текста >>

67. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г.
Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, а да е жив. На задния мозък има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”. Майката много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано. Познатите й си мислехме, че от любов към него говори така. Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г. Случиха се хубави топли дни. Учителя пожела да излязат с Костадина на екскурзия. За храна си взеха няколко ябълки, три-четири портокала и хляб. Костадин беше още доста слаб, но Учителя искаше да го изведе в природата. Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската граница.
към текста >>

68. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе

Гледай на бъдещата цел.
Преди всичко не се стеснявайте. Забравете по възможност миналото. Онова, което Ви се случи в Сливен, е за Ваше добро. Само извадете за Вази си Божията поука. Не мислете, че преди Вашият живот е бил по-добър, а сега - по-лош. Гледай на бъдещата цел. Вий имате работа да вършите и гледайте тая работа. Оставете своите преждевременни планове. Гледай да захванеш тая работа, която Господ ти отрежда. За твоите проповеди можеш да ги напишеш и аз ще сторя всичко, което е добро за Вази. Онова, което ти се вижда, че крие Бъчваров от теб, то е, че той има в ума си идеята да те тури в тяхната печатница в Пловдив като деловодител на техните сметки.
към текста >>

69. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Земният живот, земното щастие не са цел, те са средства за постигане на небесните блага и добрини.
Трябва да се радвате на Небесните благословения. Има минути, часове и дни в живота, когато кръгозорът на душевния мир се помрачава. Но това е тъй естествено, както развалата на времето. Под ясното и горещо небе всичко би изсъхнало, ако от време на време не се показваха тъмните облаци - неприятни са те на человеците, неугодни са те на техните чувства, но и те носят свои благословения на земята и растенията. Онзи, Който е устроил всичко, предвидил е кое ще бъде най-добро. Земният живот, земното щастие не са цел, те са средства за постигане на небесните блага и добрини. Те са пътеводители към вечния - към очистването и пречистването на душата, усъвършенствуването на духа Смисълът на живота, това е небето, Неговата пълнота, това е Божията Любов, негова път, това е Господията воля. Вий всинца се нуждаете от пълна чистота на сърцето - чистите по сърце ще видят Бога. Няма защо да се смущавате. На всекиго от вас ще му се даде това, което му трябва. Бог знае от що имате нужда.
към текста >>

70. Д-р Миркович завършва земния си път

Дарява личната си библиотека и изданията си с около 1400 тома на читалище “Зора”, а имота си и 3000 златни лева завещава за благотворителни и общополезни цели на сиропиталището в Сливен.
Д-р Миркович завършва земния си път (10 март 1926 г.* - 29 септември 1905 г.) На 29 септември 1905 г. завършва земния си път. Погребан е с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. Дарява личната си библиотека и изданията си с около 1400 тома на читалище “Зора”, а имота си и 3000 златни лева завещава за благотворителни и общополезни цели на сиропиталището в Сливен. В завещанието посочва винаги да се иска съвета на духовния му учител Петър Дънов. Георги Миркович е един от първите трима ученици на Учителя Петър Дънов. Участва в годишните срещи на Веригата на Учителя (от първата 1900 г. до смъртта си през 1905 г.). В протоколите на Веригата, по негово предложение е записано: "т.IV.
към текста >>

71. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Мъртви възкресява, грешни спасява, болни изцелява.
Вий има много нещо да се учите, а така също и Юрдана. Бог всички люби и всяко едного води по особен път. Високи са Неговите мисли и неизследими Неговите пътища. В тъмнината създава виделина; в хаоса порядък; в ада спасение. Той е Господ, благословен от веки. Мъртви възкресява, грешни спасява, болни изцелява. На слепите дава знание, на хромите крака. Които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови. Никога няма да се посрамят уповаващите на Него. Само Той е вседостатъчен да задоволи гладните и жадните. Само Той е, Който просвещава человеческите умове и сърца.
към текста >>

72. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Целият свят за вас щеше да бъде една велика мелодия.
Благият наш небесен Баща е велик и непостижим във всичко. Всички бъдете благодарни на това, което Той отрежда. Животът не е само тука. Тук е начало, там е завършването. Да бихте знали, да бихте винаги изпълнявали волята на Този благ Отец, колко щастливи щяхте да бъдете, каква неизказана радост щяхте да изпитвате, какъв мир щяхте да притежавате! Целият свят за вас щеше да бъде една велика мелодия. Тогава щяхте да забравите дреболиите на тоя живот, грижите, тревогите, които постоянно ви спъват. Тогава не щяхте да забранявате на децата да идват при техния Учител. Може ли милостивото око на благия Баща да гледа към вас другояче? Станете достойни за тая любов. В любовта е изпълнението на закона, в нея е вечният живот.
към текста >>

73. Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден

Религията има за цел да ни научи как да живеем.
11 август 1906 г. Господин Дънов прочете 7 гл. от Ев. на Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори." След прочитането г-н Дънов се вдъхнови от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите на прочетеното. За да получим нещо - продължи той, - трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си... Религията има за цел да ни научи как да живеем. Знанието и мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия. Съзнателният живот произлиза от бялата светлина. Тя е Божествена. Това е първата сфера. Бялата краска съответства на седемте краски.
към текста >>

74. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Предайте добрите ми пожелания на целия кръжок.
Вървете напред, този път е пълен с неизчерпаеми блага и богатства. Развивайте душата си, възпитавайте сърцето си и ума си и облагородявайте характера си, защото в силата на душата и ума е скрито блаженството. Като минете през изпита, да станете достойни за призванието, към което и двама ви приготовляват. Аз мисля да дойда в Търново, но то ще бъде малко по-сетне. Вярвам да сте останали доволни от идването на Бъчваров и Керемидчиев. Предайте добрите ми пожелания на целия кръжок. Спънките, които спъват добрия вървеж, ще ги отстраним. Когато вашите души се повдигнат в по-високите сфери на живота и Божията Любов ви озари със своята вечна светлина, тия препятствия ще изчезнат като плява. Каква крепка ръка ви ръководи, какво озаряющо око промишлява за вашето добро. Небето има всичкото добро разположение. Имайте вяра, имайте търпение.
към текста >>

75. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

Моя приятелски поздрав на целия кружок.
Аз ще ви съдействувам и помагам само тогава, когато се ръководите от Божествената Благост и вършите драговолно Неговата воля. Надявам се вие всички да станете умни и разумни и да не се поддавате на външни съблазни. Желая да се надпреварвате един на други да си отдавате почитание и всякой да мисли за другиго само добро. Така като живеете Господ ще съизволи да ви прати Своите велики благословения. Трябва да сте готови на всички жертви за Него. Моя приятелски поздрав на целия кружок. Ваш верен П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
към текста >>

76. В Бургас се създава първата духовна група

Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството.
До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с. Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Тази култура идва с ускорен темп на земята, за да даде свобода, братство, светлина, правда и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на земята и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата. Казано му било кръжокът да се основе на 27 юли, на Св. Пантелеймон. Имал е среща със Св. Параскева. И действително, кръжокът Общество „Бяло Братство” се основава в гр. Бургас на 27 юли 1907 г.
към текста >>

Мъдрецът казва: „В Учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи – общественици с отрицателни възгледи – тръгнаха с „Библията под мишница” и със силата на техниката, и с опожаряване, през пепелища на цели села и населения, се опитаха да завладеят народите и да ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават.
Другите народи от всички стари култури изиграха своите роли и исторически отидоха в забвение. Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към Новото време и да съдействат за новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък за общото велико добруване на човечеството. Напредналите човеци, писатели, философи и други изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура също е в упадък. Англосаксонската и тевтонската раси са в залез. Идва културата на славянството и то ще изпълни своята мисия, за да докаже културата на светлината и всички онези елементи за живота, за да спаси човечеството от едно ново израждане, което ще му донесе погибел, както е било с изчезналите раси… Мъдрецът казва: „В Учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи – общественици с отрицателни възгледи – тръгнаха с „Библията под мишница” и със силата на техниката, и с опожаряване, през пепелища на цели села и населения, се опитаха да завладеят народите и да ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават. В тия деяния на разорение изиграха последния си коз… Сега вече на славянството предстои да приложи в света това учение на жертвата за общо добруване – при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала. И ще не ще, ще го приложи, защото време за отлагане няма, а за отмяна и дума не може да става… Човечеството е в последния етап на своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13 сфера и навлизане в новата светлинна сфера на братски живот и взаимно подпомагане. Отживя Римското право на силата: „Човек за човека е вълк.” И дойде Божественото право: Човек за човека е брат. 1898 г. наши приятели от Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя на Бялото Братство, г-н Петър Дънов, както са го наричали тогава, са заработили за духовно въздигане чрез пробуждане на българския народ.
към текста >>

Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството.
До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с. Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Тази култура идва с ускорен темп на земята, за да даде свобода, братство, светлина, правда и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на земята и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата. Казано му било кръжокът да се основе на 27 юли, на Св. Пантелеймон. Имал е среща със Св. Параскева. И действително, кръжокът Общество „Бяло Братство” се основава в гр. Бургас на 27 юли 1907 г.
към текста >>

Тези нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото, комунален живот, а това не изнасяше нито на дворяните, нито на капиталистите и банкерите и народните смукачи.
Изпълнявани са задачи за обща групова работа по духовен път, за запазване на България и българския народ и неговите общественици и разни професии, за общото му преуспяване и за обединение на славянството и пробуждането му в съзнание и свръхсъзнание, за да приеме Любовта Божия – безкористно служене. Работено е за повдигане физически, умствено и духовно на българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и други, които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение. България е спасителната лодка чрез любовта за всички народи. „Силата е в обединението” – ето принципът, който е бил ръководна нишка на цялата дейност на общество „Бяло Братство”. Още в първите години от създаването на кръжока членовете в частност и овществото в своя колектив биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковни служители чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тези нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй и вземаха решения да се спре това новопоявило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилството. Тези нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото, комунален живот, а това не изнасяше нито на дворяните, нито на капиталистите и банкерите и народните смукачи. Не изнасяше на охолно живеещите в разкош, върху сълзите на онеправданите, угнетените страдални души. Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръхсъзнание за равенство, за свобода, за взаимопомощ, безкористно служене, при най-широко прилагане закона на жертвата. И наистина, от свое егоистично гледище тези гонители бяха прави, защото крадците и разбойниците не искат светлина, егоистът, грубият материалист, лакомията, любостежанието и други такива не признават закона на жертвата. Особено тежко бе преследването на Братството през 1923 г. и след нея, до 1929 г., през време на суровия и кървав режим на народните кръволоци – цанковисти и др.
към текста >>

Животът има своята скрита цел.
Сотиров) на 28.03.1949 г. в архивна стая №10 и после в стая №47 Ще завърша със следните пояснения и допълнения. Сега идва светлината на Изгряващото слънце на свободата, на мира, на братството и единството, на равенството пред законите. Бъдещето носи скрити блага. Животът има своята скрита цел. Българите трябва да живеят в сплотеност за славянската идея: обединение и пробуждане в свръхсъзнание за всесветско побратимяване и обединение на народите чрез мир по цялата земя. Българите са запалката на свещения огън на Любовта – на Жертвата, която озарява цялата земя и ще я озари със своите лъчи за облагородяване и сплотяване, което ще се изрази във взаимно доверие и братски живот на комунални начала… Ние вярваме, че това ще бъде и окрилени от тази вяра, ние сме готови да се жертваме всецяло в името на общото човешко добруване – спасение. АУМ. Тази кратка история, оставена от брат Минчо Сотиров, ръководител на Великото Всемирно Бяло Братство – клон Бургас – съставена през м. ноември 1954 г.
към текста >>

Целуваме Десницата Ви.
В М Ч Пантелеймон в гр. Бургас е основан от бр. Пеню Киров духовния кръжок, който без прекъсвание е продължавал своя живот. Днес - тая вечер събрание на благодарствена молба по случай 20 годишнината от основаванието на кръжока ни, поднасяме нашите ученически поздрави на вярност и преданост в делото за Славата Божия. Молиме Ви благословете и ръководете ни наставнически, за да принесеме преизобилен плод на Божествената нива за въдворявание Царството Божие на Земята. Целуваме Десницата Ви. За учениците Ви. Ваш предан, верен, послушен ученик Минчо Сотиров Бургас 9 август 1927 г. / 27 юлий стар стил
към текста >>

77. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

В живота съвършенството е целта.
Вниквайте във всяко нещо. Наградата е само за онзи, който устои и докрай изтърпи. Господните пътища са съвършени. Те изискват пълнота. Гледайте да се не окаляте, понеже знаете, че чистенето трудно става. В живота съвършенството е целта. Ходете в Духа, гдето има свобода. Не се придържайте за человешките ограничения. А неизправимите неща оставете на Бога, Който е силен да изправя всичко. Личният опит е по-добър от хорското предположение. По-добре да имаш живо куче, отколкото мъртъв лъв.
към текста >>

78. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август

Тези центрове образуват целокупното създание, което не е нищо друго освен целокупен организъм.
Причината на същинското познаване е желанието на Бога да се яви на тези духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога си вие сте били такива духове, които сте били в Бога, и сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг и по законите ще се повърнете с по-голям кръг на развитие. В природата има една есенция, субстанция, която е толкова деликатна, шото человек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което пък се почва творчество в материя, и така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип Той ги развива - духовете, а не Себе си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето животинско състояние, защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който като се върти около себе си, духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си, а щом остава в самия център, няма условие за развитие, защото развитието е в периферията. Тези центрове образуват целокупното създание, което не е нищо друго освен целокупен организъм. Центровете образуват съществата, а пък последните образуват целокупното съзнание, което е целокупният организъм. А тези духове съдържат някои повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори, и человек може цяла вечност да почива в това спокойствие на тъмнина, където е непроницаем мрак. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог, Който е съвършен в Себе си, всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи.
към текста >>

Центровете образуват съществата, а пък последните образуват целокупното съзнание, което е целокупният организъм.
Някога си вие сте били такива духове, които сте били в Бога, и сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг и по законите ще се повърнете с по-голям кръг на развитие. В природата има една есенция, субстанция, която е толкова деликатна, шото человек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което пък се почва творчество в материя, и така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип Той ги развива - духовете, а не Себе си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето животинско състояние, защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който като се върти около себе си, духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си, а щом остава в самия център, няма условие за развитие, защото развитието е в периферията. Тези центрове образуват целокупното създание, което не е нищо друго освен целокупен организъм. Центровете образуват съществата, а пък последните образуват целокупното съзнание, което е целокупният организъм. А тези духове съдържат някои повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори, и человек може цяла вечност да почива в това спокойствие на тъмнина, където е непроницаем мрак. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог, Който е съвършен в Себе си, всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним.
към текста >>

79. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август

А понеже дробовете имат за цел пречистването на кръвта, то кръвта съответствува на живота.
Тук Христос е пастирът на душата, а това. което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един дух, а Сатана е друг дух, който се бори за завладяване на човешките души. Христос беше, Който вдъхна дух в устата на человека, на Аврама. И затова жилището на душата, това са белите дробове, гдето тя живее. А понеже дробовете имат за цел пречистването на кръвта, то кръвта съответствува на живота. Когато душата е на мястото си, никакви болести не може да съществуват, но когато душата напусне своето жилище - сърцето и белите дробове, - тя се поддава на наемник, бива обсебена. Когато един человек е обсебен, дишането му най-напред се намалява, ускорява; и с намаляването на дишането душата почва да се излъчва. Когато человек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете; и затова ви казвам, че трябва да дишате дълбоко, за да гоните от вас онзи дух, който иска да ви обсеби. А щом го изгоните от физическото поле, то в по-висшите полета е по-лесно да го гоните. Един лош дух никога не може да влезе през носа, а винаги ще влезе през устата и като отиде в стомаха ви, по течението на кръвта, връща се в сърцето, и то чрез вените, а не чрез артериите.
към текста >>

80. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Този век целият ще бъде век на чистене и на въплотяване на светли, напреднали духове.
В 5 часа подир обяд се събрахме тези, които бяхме останали, и между другото ни се каза, че утре, 16-ого, всеки да си носи „Хвалата", молитвата, а тази вечер между 9 и 10 часа записах следните мисли: - Трябва да се излъчите от физическия мир, а как ще стане това излъчване, не се грижете за това. В България атмосферата е доста сгъстена, няма почти никакъв умствен стремеж, та затова, поради тази натегнатост, възможно е да има мъчнотия за довечера, за да може да видите нещо. България ще мине през едно пресяване, но няма да знаете кога ще стане, но не се страхувайте - Господ си знае работата. До 1914 година ще се уясни какво ще бъде. Този век целият ще бъде век на чистене и на въплотяване на светли, напреднали духове. А тези духове, които не са напреднали, но им се е позволило да дойдат, ще бъдат поставени под контрола. Сега става пробуждане на цялата кавказка раса. Сега каквото се извърши в Македония, е благодат, защото ако не беше извършено, войната беше неизбежна. Войната между Германия и Англия още не е избегната, тази борба между тях ще бъде от полза на славяните, за тяхното духовно подигане. В стимулирането на кармата на славяните ние виждаме и резултатите.
към текста >>

81. (стар стил) Мария Казакова завършва земния си път.

Отишла в Русия, с единствената цел, да повиши образованието си.
МАРИЯ КАЗАКОВА 1852 -1908 Първата ученичка на Учителя. Родена е в гр. Сливен. Първоначално образование получава в родния си град, след което продължила обучението си в американски колеж в Стара Загора. Отишла в Русия, с единствената цел, да повиши образованието си. След завръщането си в България се посветила на учителската професия, и й останала верна до края на дните си. Била прекрасна възпитателка. Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия. Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност.
към текста >>

82. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Когато една душа страда, тези страдания се отразяват на Господа и затова Той е принуден да страда, да помага на тази душа, та да не страда целият жив Небесен организъм във вас.
Затова в сегашния период вие едва се приближавате към вашето равноденствие. От друга страна, трябва да знаете, че без страдание няма Любов. Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека. И когато вие страдате, същевременно страда и Бог, т.е. Бог страда, но не в този смисъл, както разбират хората. Когато една душа страда, тези страдания се отразяват на Господа и затова Той е принуден да страда, да помага на тази душа, та да не страда целият жив Небесен организъм във вас. Затова трябва да знаете, че когато страдате, това се отразява върху всички вас. Защото сте свързани от Небето, тъй като вие съставлявате една верига, едно клонче, насадено от Божественото. И ако не може да се ползвате, то се пристъпва към отрязване – за да се освободи общият организъм от страданието. Тия работи, които ви говоря, са съществени неща, а не само теория. Те са неща, които са велика Божествена истина, която вие ще проверите – те са аксиома.
към текста >>

Когато една душа страда, тези страдания се отразяват в Господа и затова Той е принуден да страда, за да помага на тази душа, та да не страда целият небесен организъм във вас.
Едното подразбира и другото. Щом влезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и ще ви застави да дойдете на Земята, да помагате на вашите страдащи. Затова при сегашния живот вие едва се приближавате към вашето равноденствие. От друга страна, трябва да знаете, че без страдание няма любов.Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека и когато вие страдате, същевременно страда и Бог, т.е. Бог страда, но не в този смисъл, както хората разбират. Когато една душа страда, тези страдания се отразяват в Господа и затова Той е принуден да страда, за да помага на тази душа, та да не страда целият небесен организъм във вас. Затова трябва да знаете, че когато страдате, това се отразява върху всичките вас, защото сте свързани от Небето, тъй както вие съставяте една верига, едно клонче, насадено в Божественото, и ако не може да се ползувате, то се пристъпва към отр[яз)ване - за да се освободи общият организъм от страданието.Тия работи, които ви говоря, са съществени неща, а не само теория, те са неща, които са велика Божествена Истина, която вие ще проверите. Те са аксиоми. За да прави човек доста грехове, той трябва да бъде доста напреднал, защото този, който прави много грехове, Небето е много взискателно към него. Вие сте снизходителни към децата, когато правят грехове, защото са деца, но когато станат възрастни, вие сте взискателни. Така и Небето е взискателно към вас, като ставате възрастни.
към текста >>

За Него тя приготвила специален порцеланов леген за миене на краката, кана за миене и други посуди, които се използвали само от Учителя.
Отначало се занимавали главно с четене на Библията, тълкуване на определени стихове и пеене на църковни песни. Величка прочела много пъти прилежно Библията и изнасяла сказки пред многото си приятелки, които я обичали, и другаде, където Учителят я пращал. Често си правели общи вечери, на които пеели песни, разглеждали си материалното положение и си помагали със съвети, материално и с молитви. Посещението на Учителя в дома й било велик празник за нея и за всички приятели от Бургас, които, начело с брат Пеньо Киров, се събирали вечерта у тях. Величка посрещала Учителя като представител на Бога и изпълнявала всичко, което й казвал. За Него тя приготвила специален порцеланов леген за миене на краката, кана за миене и други посуди, които се използвали само от Учителя. Когато в 1909 г. съборите започват да стават в гр. Велико Търново, Учителят ги поканва и тях. По нейно предложение дядо Кънчо купува два големи сребърни свещника с по 6 свещи, за осветяване вечер на събранията. В 1906 г.
към текста >>

83. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

В тоя закон ще намерите извора на всички блага и следователно, като изпълним двата закона, излиза, че първият закон представя бащата, вторият - майката, а третият закон представя сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното служене на Земята.Който изпълни двата закона, той се приготовлява да изпълни и третия закон, който е най-усилният и който е накарал да станат всички преобразования.
Можем да живеем между духовете и Бога, когато сме с Господа навсякъде.Вторият закон: - В него ще се намерят основите на вашето повдигане.Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли от горе и тях трябва да любим, понеже те са наши ближни, понеже те са, които са слезли отгоре, знаят волята Божия и както ги любим, ще знаем основанията, върху които са съградили своя живот. И вие, когато любите една душа, с това вие й помагате, като едновременно това помагане съдействува и на вас да се повдигнете.Единият закон показва слизането надолу, другият показва работата на Земята. Първият закон показва слизането от небесните жилища, вторият закон е работата на Земята - да любим, а третият закон е, както се казва в третия закон на Веригата, това е възшествието към Небето. Този закон има отношение само към живота, който ще прекараме, след като напуснем Земята. Този закон е за Небето и без този закон никой не може да влезе в Небето. В тоя закон ще намерите извора на всички блага и следователно, като изпълним двата закона, излиза, че първият закон представя бащата, вторият - майката, а третият закон представя сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното служене на Земята.Който изпълни двата закона, той се приготовлява да изпълни и третия закон, който е най-усилният и който е накарал да станат всички преобразования. Този закон е, който е смъкнал ангелите на Земята. Тоя закон не щади никого, затова, понеже светът и всичките ангели ще бъдат съдени от третия закон, то който иска да се спаси, трябва да изпълни тия три заповеди. Съвършенството е потребно, защото без него не можем да намерим връзките, за да се съединим с Бога. Това трябва да се почувствува в душата; когато ние вникнем в тия закони и ги почувствуваме в себе си, тогава ще познаем що е вечният живот и какво нещо е изворът на всички блага.За вас сега остава една емблема (показва пръчката). Това ще си пазите за вечно възпоменание.
към текста >>

Първият закон представлява Бащата, вторият – Майката, а третият представлява Сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното слизане на Земята.
Първият закон показва излизане от Небесните жилища, вторият закон е работа на Земята – да любим. Третият закон е съвършен, както се и казва в самия него – това е възшествието, възлизането към Небето. Този закон има отношение само към работата39, която ще прекараме, след като напуснем Земята. Този закон е за Небето и без него никой не може да влезе40 в Небето. В този закон ще намерите извора на всичките блага. Първият закон представлява Бащата, вторият – Майката, а третият представлява Сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното слизане на Земята. Който изпълни двата закона – Първия и Втория, той се е приготвил, за да изпълни и Третия закон, който е най-усилният и който е накарал да станат всичките преобразувания. Този закон е, който е смъкнал Ангелите на Земята – този закон не щади никого. Светът, па и всички Ангели ще бъдат съдени по Третия закон. И който иска да се избави41, трябва да изпълни тия три заповеди. И аслъ, съвършенството е потребно, защото без него не можем да намерим връзките, за да се съединим с Бога.
към текста >>

Защото целта на Веригата е да тури почва, тор, та като дойдат по-добрите духове, да спомогнем за тяхното въплъщение и да ги поставим на работа.
И ще видите, че в материално отношение България е по-добре от другите съседни държавици. По-добре е от другите и в други отношения. Например наводнението в Румъния, земетресението в Италия и това, което стана в Турция – подобни катастрофи щяха да станат и в България, обаче тя остана незасегната по благословение Отгоре. И това е в общия план на Небето. Трябва да образуваме вече една почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове. Защото целта на Веригата е да тури почва, тор, та като дойдат по-добрите духове, да спомогнем за тяхното въплъщение и да ги поставим на работа. Тогава ще има в България по-добри министри, по-добри управници, съдии, офицери и прочее. А пък за тези, които крадат пари, не се тревожете – те ще оставят парите тук, парите са змийски кокал. Тези от вас, които имате въпроси, макар и няколко, да си ги напишат. Но такива, с които да не се влиза в спор, защото аз не искам да влизам в обсъждане на черупките на нещата. Всички трябва да пребъдете на една Лоза, на която вие да сте пръчките.
към текста >>

84. Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката

В тоя закон ще намерите извора на всички блага и следователно, като изпълним двата закона, излиза, че първият закон представя бащата, вторият - майката, а третият закон представя сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното служене на Земята.Който изпълни двата закона, той се приготовлява да изпълни и третия закон, който е най-усилният и който е накарал да станат всички преобразования.
Можем да живеем между духовете и Бога, когато сме с Господа навсякъде.Вторият закон: - В него ще се намерят основите на вашето повдигане.Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли от горе и тях трябва да любим, понеже те са наши ближни, понеже те са, които са слезли отгоре, знаят волята Божия и както ги любим, ще знаем основанията, върху които са съградили своя живот. И вие, когато любите една душа, с това вие й помагате, като едновременно това помагане съдействува и на вас да се повдигнете.Единият закон показва слизането надолу, другият показва работата на Земята. Първият закон показва слизането от небесните жилища, вторият закон е работата на Земята - да любим, а третият закон е, както се казва в третия закон на Веригата, това е възшествието към Небето. Този закон има отношение само към живота, който ще прекараме, след като напуснем Земята. Този закон е за Небето и без този закон никой не може да влезе в Небето. В тоя закон ще намерите извора на всички блага и следователно, като изпълним двата закона, излиза, че първият закон представя бащата, вторият - майката, а третият закон представя сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното служене на Земята.Който изпълни двата закона, той се приготовлява да изпълни и третия закон, който е най-усилният и който е накарал да станат всички преобразования. Този закон е, който е смъкнал ангелите на Земята. Тоя закон не щади никого, затова, понеже светът и всичките ангели ще бъдат съдени от третия закон, то който иска да се спаси, трябва да изпълни тия три заповеди. Съвършенството е потребно, защото без него не можем да намерим връзките, за да се съединим с Бога. Това трябва да се почувствува в душата; когато ние вникнем в тия закони и ги почувствуваме в себе си, тогава ще познаем що е вечният живот и какво нещо е изворът на всички блага.За вас сега остава една емблема (показва пръчката). Това ще си пазите за вечно възпоменание.
към текста >>

Три е смисълът на Живота, целта, към която се стремим; то е падение, сила; то не е поделяемо; трито само Бог може да го победи.
Същевременно, тази емблема ― пръчката ― показва и троякото проявление на Бога. Ние сме се качили в първия Божествен етап. В първата емблема ― закона ― виждаме цифрите 1, 2, 3, 5 и 7. Еденицата е Богът в нас. Двойката е Божествената Любов, но това е число, което се подава. Три е смисълът на Живота, целта, към която се стремим; то е падение, сила; то не е поделяемо; трито само Бог може да го победи. Петте сме ние; нищо не може да ни победи, освен Любовта. По-нататък към петте се прибавя двете; образува се седем, което е център на шестоъгълника.Из беседа пред Класа на добродетелите Тази фигура представлява начин, по който може да изправите живота си. Тези линии са светове със строго определени математически значения. Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, В3... и отивате към А.
към текста >>

85. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август

Това е общият план на Небето.Трябва да образуваме една добра почва, за да дойдат в България да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да тури почвата - тора, та когато дойдат по-добри духове, да помогнем за тяхното въплощение, та да ги поставим на работа и тогава ще имаме в България по-добри министри, управници, съдии и пр., а за тия, които крадат пари, не се тревожете, тях ще ги оставим тука.
Слушайте Ме и внимавайте на постъпките си. Господ постоянно ви претегля и ще се оправдаете в сърцето си от Него."- Във Веригата няма закон и правило, а единствените неща, които са задължителни, са законите, които се дадоха.Тая пръчка е продиктувана отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия, фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да направи добро на този народ. Господ се интересува за всичките работи на България - в икономическо, политическо и материално отношение. България е по-добре от всички съседни държави. Например движението в Румъния, земетресението в Италия и това, което става в Турция, подобни катастрофи щяха да станат и в България, но тя остана незасегната. Това е общият план на Небето.Трябва да образуваме една добра почва, за да дойдат в България да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да тури почвата - тора, та когато дойдат по-добри духове, да помогнем за тяхното въплощение, та да ги поставим на работа и тогава ще имаме в България по-добри министри, управници, съдии и пр., а за тия, които крадат пари, не се тревожете, тях ще ги оставим тука. Трябва да пребъдваме в една лоза, а вие да сте пръчките.Всичко стои в изпълнението на нещата. Ако ти дадат най-малката работа и я изпълниш, ти си най-почтеният човек в Небето; ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, ти си най-нещастният човек. Значи не е работа[та] в количеството, а в качеството на нещата. У вас може да дойде изкушението да съставите и водите вие Веригата. Няма желание, което да не се осъществи, на човека, но малко може да закъснее, та и туй ваше желание един ден ще бъде осъществено, но трябва подвиг, търпение, чакане.
към текста >>

86. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

Следователно, да извършите каквато и да е работа, човек трябва да има прицелна точка.Ние трябва да имаме правилно гледище върху нещата в света, т.е.
Г-н Дънов каза, че това е проповедта, която ни дава апостол Павел. След това г-н Дънов каза:- Това, което ще ви кажа, това са мои възгледи и сте свободни върху това да ги приемате или да не ги приемате.За да можете да имате каквато и да е посока в света, трябва да имате опорна точка - то е общ закон. Опорна точка всякога е необходима. Опорна точка трябва да има сърцето, умът, волята и пр. Без опорна точка вие ще се грижите всякога, а няма да извършите никаква работа. Следователно, да извършите каквато и да е работа, човек трябва да има прицелна точка.Ние трябва да имаме правилно гледище върху нещата в света, т.е. да се попитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли на света. Може да се каже, че сме проводени да се учим. Но какво отношение има това учение с бъдещето на света? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос.Щом се докоснем до Библията, тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете. Истините в нея са кристализирани от опитността на вековете.
към текста >>

Храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш.Това дърво е Христос.
И какво излезе от вкусването на този последен плод? Като влезе в душата му и се смеси с всички други - едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинска отрова.Добре, вземи пример: ако в живота ти има едно желание само, което не си опитал, да ти се не свиди. То е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелай плодовете му. Храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш.Това дърво е Христос. Имай Неговото сърце, желай Неговия ум, да бъде у вас Духът Христов. Прочее, и онова, което има да ти каже, разбирай, защото ще бъде написано на друго място по-добре - в твоето сърце. Там, дето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книгата, в която се вписват Неговите дела, наедно с Неговото Слово.Да ти не дотяга, когато Господ работи в твоята душа.
към текста >>

Баща, братя, сестри, приятели, роднини, познайници, Той ще остане.Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма повече да говоря, затова помни: съвършенството е целта, блаженството е любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог.
Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книгата, в която се вписват Неговите дела, наедно с Неговото Слово.Да ти не дотяга, когато Господ работи в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне имай търпение да не Го безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за тебе. Но повече от това - съдействувай за скорошното й привършване.Разните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти заедно с Господа ще остане. Баща, братя, сестри, приятели, роднини, познайници, Той ще остане.Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма повече да говоря, затова помни: съвършенството е целта, блаженството е любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенство се постига, нито любовта, нито мъдростта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще работят и небесата винаги ще разказват Неговата слава и Небето винаги ще възвещава правдата Му, милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на спасението Господне и не роптай за твоята участ, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш.Размишлявай добре и върши волята Му.
към текста >>

Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на живота да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея.
Помни: В Бога няма измяна. Това ти казвам аз, свидетелството на този Дух, Който свидетелствува заедно с твоя дух, е вярно.„Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще ви го направя." Може ли Земята или Слънцето да пропадне, когато законът царува? Те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините в ръцете Си? Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на живота да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душата, така и животът на душата служи за Божието съзнание. Както душите се изпитват в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух.Няма, прочие, никоя причина, която да те застави да се боиш и плашиш от някого. Не си обязан никому, нито си длъжен някому освен на Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е дар, дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за добро както за себе си, така и за другите.
към текста >>

И Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да разпореждате.
Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години. Във вашите умове може да се зароди въпрос, какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа. И Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да разпореждате. Но ще бъдете натоварени с редица отговорности: и Доброто, и злото ще се стоварят върху вашите гърбове – ще стане една нова еволюция за вас. Като имате предвид тази велика цел на Живота, то временните ваши страдания78 трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка – кукла, която е потребна сега само на деца. В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа – вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно вие трябва да сте благодарни за нискостоящото си положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света.
към текста >>

Като имате предвид тази велика цел на Живота, то временните ваши страдания78 трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка – кукла, която е потребна сега само на деца.
Във вашите умове може да се зароди въпрос, какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа. И Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да разпореждате. Но ще бъдете натоварени с редица отговорности: и Доброто, и злото ще се стоварят върху вашите гърбове – ще стане една нова еволюция за вас. Като имате предвид тази велика цел на Живота, то временните ваши страдания78 трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка – кукла, която е потребна сега само на деца. В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа – вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно вие трябва да сте благодарни за нискостоящото си положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище – света. Нищо няма без съдържание.
към текста >>

Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш.
Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено. И какво произлезе от вкуса87 на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие – то беше истинска отрова. Добре, вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш. Това Дърво е Христос – имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов.“ Прочее и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по- добре – в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книга, в която се вписват Неговите дела, заедно с Неговите Слова.
към текста >>

Затова помни: съвършенството е целта, блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог.
Не, повече от това – съдействай за по-скорото й привършване. Празните занимания88 ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник – всички ще изчезнат, Той ще остане. Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма що повече да ти говоря. Затова помни: съвършенството е целта, блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенството се постига, нито Любовта, нито мисълта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще пребъдат и Небесата винаги ще разказват Неговата Слава, и Небето винаги ще възвещава Правдата Му и милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост.
към текста >>

Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея.
„Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще го направя.“ Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът царува? Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините и в ръцете Си? Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов.
към текста >>

87. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 20 август

През тази година разчитайте, че когато Небето намери за целесъобразно, ще ви извежда на един вид разходка из Астралния мир.
Казакова натякна на Господа с викането й в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде. На въпроси, зададени от неколцина, г-н Дънов отговори: На това Божествено учреждение вие винаги може да разчитате. Разчитайте на него по време на всяка нужда, разчитайте на него за предупреждения, даже при случаи на преминаване от този свят. Разчитайте на него изобщо при всякакви фатални случаи. През тази година разчитайте, че когато Небето намери за целесъобразно, ще ви извежда на един вид разходка из Астралния мир. Можете да разчитате през годината и за съвети от мене насън.Събранието се закри с молитва, произнесена от г-н Дънов. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г. от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)"
към текста >>

88. Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Търново

При това той трябва да помни, че се е обещал да служи Господу и всяко отвличане от главната цел е спънка за двамата.
Г-н Пеню Киров (Комисионер) Бургас - лично [адрес върху лицевата страна на картата] Л. П. Киров, Получих Вашето писмо. Работата на Н[икон]243 може да се оправи, ако лицето, на което той иска да помага, стои на друго място и да няма чести срещи. Честите свиждания носят неприятности. При това той трябва да помни, че се е обещал да служи Господу и всяко отвличане от главната цел е спънка за двамата. Другото лице трябва да реши в себе си дошло ли е в пълно съзнание да слугува на Духовния свят, или това е само временно увлечение от някои душевни съображения. Пиши ми как стоят работите засега по-подробно и може на Вас да Ви дам някои упътвания. Писмото препратете в София и да ме чака тамо. Аз ще съдействам да се изправят забърканите работи. Аз виждам где стои спънката и ще се постарая да се изправи.
към текста >>

89. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Името Божие е целта, към която се стремим.
Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се родило във вас, то сега ви събират, за да изправите грешката на миналото си. Исус Христос дойде за езичниците — това е вярно, но това значи, че дойде за кавказката раса2. А семитите Го не приеха. Виделината е с вас и Господ е във вас. Вземете мерки, защото не е изключена възможността да Го разпънете. Името Божие е целта, към която се стремим. То е прицелната точка. И Името Божие е единственото Име, чрез което се спасява целият свят. Може да се приеме, че има хора, които не са чули за Името Господне от плът и кръв, но такива хора има, които познават Исус Христос. Сократ, например, е един мъдрец, който е познавал Христа, а това явствува3 от сегашното му особено появяване в Толстоя. Да, Сократ е сегашният Толстой.
към текста >>

То е прицелната точка.
Исус Христос дойде за езичниците — това е вярно, но това значи, че дойде за кавказката раса2. А семитите Го не приеха. Виделината е с вас и Господ е във вас. Вземете мерки, защото не е изключена възможността да Го разпънете. Името Божие е целта, към която се стремим. То е прицелната точка. И Името Божие е единственото Име, чрез което се спасява целият свят. Може да се приеме, че има хора, които не са чули за Името Господне от плът и кръв, но такива хора има, които познават Исус Христос. Сократ, например, е един мъдрец, който е познавал Христа, а това явствува3 от сегашното му особено появяване в Толстоя. Да, Сократ е сегашният Толстой. Той е живял едно време в Гърция.
към текста >>

И Името Божие е единственото Име, чрез което се спасява целият свят.
А семитите Го не приеха. Виделината е с вас и Господ е във вас. Вземете мерки, защото не е изключена възможността да Го разпънете. Името Божие е целта, към която се стремим. То е прицелната точка. И Името Божие е единственото Име, чрез което се спасява целият свят. Може да се приеме, че има хора, които не са чули за Името Господне от плът и кръв, но такива хора има, които познават Исус Христос. Сократ, например, е един мъдрец, който е познавал Христа, а това явствува3 от сегашното му особено появяване в Толстоя. Да, Сократ е сегашният Толстой. Той е живял едно време в Гърция. Толстой е същинското прераждане на Сократ.
към текста >>

— Грехът е сила в природата, която демагнетизира атомите.На разотиване г-н Дънов ни напомни заповедта, дадена тази заран, че трябва утре да дойдем между 4-5 часа заранта, като добави, че целия ден утре, 15 август, неделя, ще посветим в пост.
— Сега е благото, което Господ ни дава и трябва да го използувате, защото то се дава веднъж в годината.Изпяхме всички песните: „Ангел вопияшей“ и „Свят, свят, свят, Господ Саваот“, като свършихме с молитвата „Отче наш“ в 12 часа на обед. В 3 часа подир пладне се започна бдението, за което се оповести тази заран и през което ще се молим за здраве и пр., което бдение продължи дори до 10 часа вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа, бяха в града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи-на групи си беседвахме в двора на лятната къща до към 10 часа вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си. Заслужава внимание следната мисъл, която г-н Дънов изказа пред група събеседници, които го бяха обкръжили за частен разговор, която мисъл се изказа към 7 часа вечерта. Мисълта бе тая: — Грехът е сила в природата, която демагнетизира атомите.На разотиване г-н Дънов ни напомни заповедта, дадена тази заран, че трябва утре да дойдем между 4-5 часа заранта, като добави, че целия ден утре, 15 август, неделя, ще посветим в пост. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 14 АВГУСТ, СЪБОТА от "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)"
към текста >>

90. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Три, то е смисълът на живота, целта, към която се стремим, то е и подигане, сила.
В този разговор г-н Дънов изказа гледните по-важни мисли: — Здравето отговаря на тялото; щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на духа. В първата емблема — закона — виждате цифрите 1, 2, 3, 5, 7. Едното, то е Бог в нас. Двете, то е Божествената Любов, но това число е, което се поддава. Три, то е смисълът на живота, целта, към която се стремим, то е и подигане, сила. То не е поделяемо. Трите само Бог може да го победи. Пет — то сме ние. Нищо не може да ни победи, освен любовта. По-нататък двете като се приложат, бразува се числото 7.
към текста >>

91. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Знаете ли, че с това може да привлечете вибрациите на целия пъкъл?
Виждате колко лесно може да се поддавате. Черните облаци, които вчера висяха, бяха символ на това. После, вчера някои от вас се карахте. Това Духът не одобрява. Подигравате се един други и се шегувате. Знаете ли, че с това може да привлечете вибрациите на целия пъкъл? И туй Духът тоже не одобрява. Мъчнотията да се състави Верига е тая, че във всяка, вече съставена, трябва да има чистота. Аз искам от всички вас да ми не пращате лоши мисли. Който иска да слугува на Господа, да слугува доброволно, а който мисли, че аз го викам, такъв по-добре е да си седи у дома. И ако някой от вас мисли, че парите, които са събрани тук, са за мене, не мисли право, защото освен по 20-30 лева, които може да вземам годишно по случай нашата годишна среща.
към текста >>

Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре — в права посока си.
Няма нужда ние да си доставяме непотребни изкушения, защото, както казва и Христос, доста е на деня неговото зло. Заповедта на Духа е: многото и дълги молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки! За черкуването. Ако отиваш в църква, била тя каквато и да е — православна, протестантска, католическа и пр., с намерение да се ползуваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре — в права посока си. Изобщо, когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепява духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си изплаща. Когато отивате в една православна църква, например, всякога се молете за другите, а никога за вас си. Но по този въпрос засега толкоз, защото, както казва и Христос, много мога да ви кажа, но сега не можете да носите. Затова сега толкоз ви се казва, а за по-големите подробности ще чакате.
към текста >>

92. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Като се изредихме всички, Духът продиктува нещо и г-н Дънов написа цели три страници от цяла кола и каза:
от Евангелието на Йоана, като между прочетеното се спираше и поясни: — Тук думите „път“ — това е тялото, „истината“ — то е душата, а „животът“ — то е духът. „Пътят“ — то са всички человеци, „истината“ — това са духовете. А „животът“ — това са Синовете Божии.Върху листовете с 29-те думи г-н Дънов започна да пише върху всякой един по нещо и ги даваше по ред на всички ни, като ни казваше да отиваме в олтара и да благодарим за написаното. Всякой вземаше своя си лист. Като се изредихме всички, Духът продиктува нещо и г-н Дънов написа цели три страници от цяла кола и каза: — Нашите събрания ще се свършат утре, сряда, 18-того, подир обед, когато ще се прочете написаното сега. После, тия книги, които ви дават тази година, ще ги пазите чисти, защото ще ви трябват и за следващата година, когато на другия лист ще има да се пише и друго нещо. Особено да внимавате никой от вас да не изгуби плика и книгата, защото тогава е лошо. Подир обед, в 5 часа, ще започнете да влизате вътре в олтара, за да до вършим с третата лента. Ще влизате по шест души и това, което е отредил Духът, ще ви се каже.
към текста >>

93. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

ТРЕТИ ВЪПРОС: Ще стане ли политическото обединение на целия български народ — България, Македония, та и Добружата?
Те гледат сметките на България и резултатът от тези сметки ще бъде известен следващата година. За холерата има една малка опасност, но може и да се отбие. Има условия да дойде, но има условия и да се предотврати. Щом вие имате лични закачки помежду си и ги не изравните, тогава бъдете уверени, че холерата непременно ще дойде и ще задигне мнозина. И ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. ТРЕТИ ВЪПРОС: Ще стане ли политическото обединение на целия български народ — България, Македония, та и Добружата? ОТГОВОР: Ще стане обединение между българите в Добружата. До 1914 година ще има такива пертурбации (вълнения), щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите в България с ония в Македония и Добружа е в реда на нещата. Но сега е борбата между великите сили, в която борба България е десетото колело. Даже в реда на нещата е да се обединят Сърбия и България, и Черна Гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат.
към текста >>

После, за целия народ, духовенството, цялото славянство и за всичкото целокупно человечество.
Има общо правило за ясновидството, но има и правила, които трябва да бъдат спазвани от всекиго за себе си. Да, интересен е астралният мир и добре ще бъде, ако някои от вас могат да отиват и пак да се връщат.Г-н Дънов спря говора и написа върху 29та книжка словото за отсъствуващия член на Веригата г-н Илия Стойчев. Избрани от г-н Дънов, 14 души се изпратиха в олтара, та се молиха за подобрение положението на г-н Д. Голов и дома му. А след това навлязохме всички в олтара, та там в присъствието и ръководството на г-н Дънов се молихме поотделно за всички членове на Веригата — поотделно и поименно за домовете и приятелите им. После, за целия народ, духовенството, цялото славянство и за всичкото целокупно человечество. Най-сетне изпяхме „Видехом“ и „Свят, свят“ и насядахме по местата си в заседателния салон. Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи за присъствието на духовете на починалите наши единомисленици и приятели д-р Г. Миркович и Мария Казакова; подир което добави: — Поздравляват ви и казват: Ние се радваме в делото, което Господ ръководи на земята, защото животът е както на небето, така и на земята. И най-голямата ни радост е да се изпълни Неговата воля.
към текста >>

94. Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново

След това почти целия месец август остава в Търново.
Бойнов. Търново Записки на Димитър Голов ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ През тази година Учителя е чест гост в Търново. Посреща Новата година сред приятелите в града, а на 1 и 7 януари се провеждат две събрания в дома на Анастас Бойнов. След това почти целия месец август остава в Търново. На 27 октомври идва отново и в Негово присъствие са закупени в с. Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща.
към текста >>

Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели.
През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели. На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно копие от картината с Пентаграма с размер половин на един метър. На върха на Пентаграма е нарисуван Христос. Но на следващата годишна среща Учителя казва, че повече Пентаграма няма да раздава, защото някои не са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие. В началото на срещата Учителя им продиктува едно слово, което им разрешава да прочетат само на ближните по дух. Казва им още да прочетат и 14 гл.
към текста >>

95. Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново

След това почти целия месец август остава в Търново.
Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново:Религията е плод на любовта, която човек има към Бога.Ние трябва да научим закона на самоотричането.Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата.Постът трябва да се разбира трояко:пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли. ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ През тази година Учителя е чест гост в Търново. Посреща Новата година сред приятелите в града, а на 1 и 7 януари се провеждат две събрания в дома на Анастас Бойнов. След това почти целия месец август остава в Търново. На 27 октомври идва отново и в Негово присъствие са закупени в с. Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща.
към текста >>

Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели.
През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели. На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно копие от картината с Пентаграма с размер половин на един метър. На върха на Пентаграма е нарисуван Христос. Но на следващата годишна среща Учителя казва, че повече Пентаграма няма да раздава, защото някои не са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие. В началото на срещата Учителя им продиктува едно слово, което им разрешава да прочетат само на ближните по дух. Казва им още да прочетат и 14 гл.
към текста >>

96. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е само Господ.
Любовта дълготърпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко превожда в дома на Отца. Слушайте този глас на любовта! Оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот! Само тя е в сила да премахне неугасяемото зло, което разрушава човешкия живот. Не се поддавайте на тази съблазън; не се трудете да обърнете камъните в хляб; не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество; не Го изкушавайте в безразсъдности! Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа си да побеждавате. Дерзайте! Аз победих света. На Мене е дадена всяка власт на небето и земята. Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята воля и волята на Отца Моего.Горното слово се диктува полека и при започването му г-н Дънов повели: „Пишете!
към текста >>

Та, целта е нашите мисли и желания така да засегнат всички наши приятели, които са в зародиш, щото да могат да се ползуват от тях.
Хората често могат да ни развалят и повредят здравето, обаче щастливи могат да ни направят само духовете — но те са и, които могат да ни осакатят. Бъдете, прочее, свободни и по сърце, и по ум. Тази година ще ви са раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. Та, целта е нашите мисли и желания така да засегнат всички наши приятели, които са в зародиш, щото да могат да се ползуват от тях. С нашите мисли трябва да окръжим мнозината, които са изтощени и обременени в борбата на живота, да помогнем на ближните си — към това се стремим и то е намерението ни. Не бива да се стесняваме и да се питаме защо ли ни викат от Господ, защото този въпрос е излишен пред обширния простор за работа. Аз искам тия от вас, които имат някои важни въпроси, на които желаят да се отговори, да си ги формулират и напишат на книжки, които да ми предадат. Тук вие съставлявате само един конус, така че, на физическото поле ви трябва широка основа, когато в духовния свят е потребна само една точка.Подир изпяването на „С нами Бог“ и „Ангел вопияше“ събранието се преустанови до довечера, когато в 8 часа и 25 м. то наново се продължи.
към текста >>

97. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август

Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на свободата, която е изгубила; следователно, свободата е цел.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО 13 АВГУСТ, СЪБОТА В 9 часа сутринта всички се настанихме по местата си. След като се молихме и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот“, г-н Дънов започна: — Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни“. Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на свободата, която е изгубила; следователно, свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването й чрез острото на ножа. При все това, обаче, всички още не са я придобили, а Христос велигласно казва: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание.
към текста >>

98. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

(Целият ден днес е облачно и дъждовито, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд казва, че вие не сте готови за Господнята трапеза; защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият.
И добре е да се види кой от вас ще каже някое определено желание. Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал. Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня. Днешният ден характеризира положението на Веригата. (Целият ден днес е облачно и дъждовито, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд казва, че вие не сте готови за Господнята трапеза; защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият. Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и волята Божия; а пък в контракта, знаете, ако не е определен, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо, отношенията в контракта между нас и Бога трябва да бъдат напълно определени. Да кажем, че някой има 200 хиляди лева дълг и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак Господу ще се уповава за избавление, тогава непременно ще бъде такъв избавен. Та всякой от вас, който е в тежко положение, нека си направи насаме контракт с Бога и да се посвети на Него, защото Школата, в която сте турени, е християнска, мистическа, философска, научна школа. „Християнска“ — да можем да приемем закона за другите; „окултна“— да можем да приемем закона за наша полза; а „научна“ — тя е опитната страна.
към текста >>

Най-доброто, най-практическият и целесъобразен път за вас е да направите таен договор с Бога, за да ви помогне.
Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и волята Божия; а пък в контракта, знаете, ако не е определен, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо, отношенията в контракта между нас и Бога трябва да бъдат напълно определени. Да кажем, че някой има 200 хиляди лева дълг и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак Господу ще се уповава за избавление, тогава непременно ще бъде такъв избавен. Та всякой от вас, който е в тежко положение, нека си направи насаме контракт с Бога и да се посвети на Него, защото Школата, в която сте турени, е християнска, мистическа, философска, научна школа. „Християнска“ — да можем да приемем закона за другите; „окултна“— да можем да приемем закона за наша полза; а „научна“ — тя е опитната страна. Най-доброто, най-практическият и целесъобразен път за вас е да направите таен договор с Бога, за да ви помогне. Иван Кронщатски5 беше наглед глупав човек, но като се посвети, Господ разтвори ума му. Така стана и с Толстоя, който кулминира, след като се посвети. Също и вие: Господ ще ви помогне, само ако Му се посветите. Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с висши същества, то работите ви ще отиват, на това ще кажа следното: Господ действува чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава пръчка на мотиката. И първото нещо е да се научим да живеем и като се научим да живеем, можем да изберем най-простата професия — даже такава, която е най-простата в очите на света.
към текста >>

99. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО 15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦАВ 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип.
към текста >>

Борбата ще бъде една духовна борба, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание.
Няма друго средство Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и душа и ще ви даде сила да бъдете решителни. Господ е около вас, даже Той е във вашите неприятели, на които опитва ума. Не си туряйте в ума, че в тия работи Господ не се занимава Напротив, вярвайте, че това е по волята Божия, уповавайте се на Него и ще ви бъде добре. Достатъчно е това засега, което вече ви се каза. Борбата ще бъде една духовна борба, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание. Да, помнете, че настъпва сражение и вие ще бъдете на първата боева линия в това сражение, което иде за народа.Дим. Голов: „Молим интенданството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя“ Има се и всичко това предвид. Само да се пазите, да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото.На зададен въпрос от Д. Цанев г-н Дънов отговори:
към текста >>

Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа.
В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса. Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г. 15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦАВ 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип.
към текста >>

Борбата ще бъде една духовна борба, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание.
Няма друго средство Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и душа и ще ви даде сила да бъдете решителни. Господ е около вас, даже Той е във вашите неприятели, на които опитва ума. Не си туряйте в ума, че в тия работи Господ не се занимава Напротив, вярвайте, че това е по волята Божия, уповавайте се на Него и ще ви бъде добре. Достатъчно е това засега, което вече ви се каза. Борбата ще бъде една духовна борба, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание. Да, помнете, че настъпва сражение и вие ще бъдете на първата боева линия в това сражение, което иде за народа.Дим. Голов: „Молим интенданството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя“ Има се и всичко това предвид. Само да се пазите, да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото.На зададен въпрос от Д. Цанев г-н Дънов отговори:
към текста >>

100. Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма

Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО 15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦАВ 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип.
към текста >>

Борбата ще бъде една духовна борба, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание.
Няма друго средство Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и душа и ще ви даде сила да бъдете решителни. Господ е около вас, даже Той е във вашите неприятели, на които опитва ума. Не си туряйте в ума, че в тия работи Господ не се занимава Напротив, вярвайте, че това е по волята Божия, уповавайте се на Него и ще ви бъде добре. Достатъчно е това засега, което вече ви се каза. Борбата ще бъде една духовна борба, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание. Да, помнете, че настъпва сражение и вие ще бъдете на първата боева линия в това сражение, което иде за народа.Дим. Голов: „Молим интенданството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя“ Има се и всичко това предвид. Само да се пазите, да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото.На зададен въпрос от Д. Цанев г-н Дънов отговори:
към текста >>

Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа.
В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса. Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г. 15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦАВ 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип.
към текста >>

Борбата ще бъде една духовна борба, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание.
Няма друго средство Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и душа и ще ви даде сила да бъдете решителни. Господ е около вас, даже Той е във вашите неприятели, на които опитва ума. Не си туряйте в ума, че в тия работи Господ не се занимава Напротив, вярвайте, че това е по волята Божия, уповавайте се на Него и ще ви бъде добре. Достатъчно е това засега, което вече ви се каза. Борбата ще бъде една духовна борба, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание. Да, помнете, че настъпва сражение и вие ще бъдете на първата боева линия в това сражение, което иде за народа.Дим. Голов: „Молим интенданството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя“ Има се и всичко това предвид. Само да се пазите, да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото.На зададен въпрос от Д. Цанев г-н Дънов отговори:
към текста >>

НАГОРЕ

0.11463284492493