НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
189
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи
хляб
.
Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Борис Николов Веднъж един просяк чука на вратата на поп Константин Дъновски.
Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи
хляб
.
Попът казал, че няма пари и му затворил вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци. Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди? " В този момент влиза Учителят и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше? Пари ти имаш.
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото
хлябът
и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим.
Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде подкрепен. Огорчений духом ще бъде утешен. И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат. Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики.
Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото
хлябът
и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим.
Халел ве бихар хошамаим, хенени, хени, фенах феним, хаберим кошет ви хадони - В: - М: - Защото Бог на силите е вече, който изпълнява Своята вехтозаветна воля. Той е крепкият Господен, синът Давидов, който иде да вземе Своето царство със сила. И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина. Бог е, който го въздига, и не ще закъснее да се яви овреме.
към текста >>
Ако някой яде от този
хляб
и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив.
Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът.
Ако някой яде от този
хляб
и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив.
Спри се сега и помисли върху своето бъдеще. Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон? Ето, скоро ще чуеш Моя глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог Велик и Страшен в сила и мощ.
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ
, 30.06.1900 г.
Защото не само с
хляб
ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божии.
Той ще изпълни. Ето Аз ще превъзмогна за теб с Духа си, който е непонятен на светът. Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми – в милостта. И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях докато оживеят.
Защото не само с
хляб
ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божии.
Благ си, Господи Боже мой, и на Теб само прилича всички да Те хвалят, да Ти се молят и кланят в Дух и Истина, която Си вложил в сърцето и духовете на всички. Хвала на Твоето име, слава на Теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място! И ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги, и ще Ти пеем песен нова, и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги. 30 юни 1900 г. Седем разговора с Духа Господен - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ
към текста >>
4.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
, 1.07.1900 г.
В миналия разговор ти казах, че не само с
хляб
ще бъде жив человек, но с всяко Слово, което излиза из устата Божии.
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Изгревът - Том 2 От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание Седем разговора с Духа Господен Разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
В миналия разговор ти казах, че не само с
хляб
ще бъде жив человек, но с всяко Слово, което излиза из устата Божии.
Това е една Истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. С нейното животворящо действие душата придобива Пълнота, която води към съвършенството – както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни.
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
Господ е сам жива вода и истински
хляб
и който възприема този
хляб
, ще бъде жив, както и Той.
Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук, долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на Живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. „Свети бъдете, казва Господ, защото и Аз Съм свят.“ Тия са важните неща на Живота – познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен.
Господ е сам жива вода и истински
хляб
и който възприема този
хляб
, ще бъде жив, както и Той.
В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (Добрата молитва) (снимка на писмото), Нови пазар
, 27.11.1900 г.
Храни душата ми с Небесният
хляб
, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си.
Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята.
Храни душата ми с Небесният
хляб
, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си.
Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое царството и силата и славата завинаги. Амин." Люб. бр., това е нашата Лозинка от Господа. Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва към Господа Бога Нашего. И Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар
, 10.12.1900 г.
И право е казал Христос, „че не само с
хляб
ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии".
Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворяща сила.
И право е казал Христос, „че не само с
хляб
ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии".
Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език.Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към всеки едного от нас.
към текста >>
8.
Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.
, 22.08.1904 г.
Вие все търсите вашето „
хляба
и рибите".
В такива минути аз винаги съм се вестявал пред вас.Ев. Матея 12:12"А колко е по-добър човек от овца." Ако Бог се грижи за птиците небесни и за зверовете земни, нима Той ще да забрави вас? – Не, няма да ви забрави. Но вас ви съблазняват най-малките противоречия на живота. Не сте се научили да служите на Бога.
Вие все търсите вашето „
хляба
и рибите".
Искате чудеса, искате знамения. Ще ви се дадат, но не тия, които вие очаквате. Аз ще извърша това така, щото да не остане никакво съмнение в сърцето ви. И когато ви се отворят очите като на слепия, ще видите хубавия Божи свят. Няма да се минат нито три години от днес, когато тази истина ще блесне по-ясно.
към текста >>
Ако аз говоря за духовния
хляб
, вие разбирате
хляба
на плътта.
Какви знамения мога да направя пред вас, когато сте слепи? Какво мога да сторя, за да ви въведа в истината, когато вашият ум е помрачен? Вие ме мислите, че съм подобен на вас (когато сте слепи), който говори днес едно, утре – друго, и че най-малките препятствия могат да отклонят намеренията ми. Вие сами изопачавате думите ми. Когато аз говоря, вие не ме слушате добре.
Ако аз говоря за духовния
хляб
, вие разбирате
хляба
на плътта.
Когато Бог иска вашите сърца, да Му служите, вие мислите, че Той иска данък от вас. Бог иска нещо повече, Той иска посвещението на целия ви живот. Да ви не съблазняват тия мои думи, нито да ви плашат. Вие, види се, се страхувате да не би да заграбят вашия живот и да ви лишат от свободата ви. Аз не дойдох да търся живот, но да дам живот, не дойдох да заграбя свободата на хората, но да им дам тяхната.
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 20.09.1904 г.
Гладният търси
хляб
, жадният вода, а ситият почивка.
Количеството на плодовете много пъти разваля качествата им. Помнете, душата и тя има нужда от почивка. А почивката в духовния свят, то е вътрешният мир. Когато един ден вашите душевни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви чакат, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота! Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много: един в едно, друг в друго.
Гладният търси
хляб
, жадният вода, а ситият почивка.
При другото, зная, че ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без волята на нашия Небесен Баща. Ако вий бъдете верни докрай, ще ви се въздаде стократно. Та най-после вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни.
към текста >>
10.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и
хляб
.
След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя. Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна.
Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и
хляб
.
На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени.
към текста >>
За храна си взеха няколко ябълки, три-четири портокала и
хляб
.
Майката много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано. Познатите й си мислехме, че от любов към него говори така. Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г. Случиха се хубави топли дни. Учителя пожела да излязат с Костадина на екскурзия.
За храна си взеха няколко ябълки, три-четири портокала и
хляб
.
Костадин беше още доста слаб, но Учителя искаше да го изведе в природата. Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската граница. Времето било променливо, като че ли се забавлявало с тях. Стигнали до една височина, за изкачването на която имало само козя пътека. От едната страна — пропаст, в долината на която се разливала голяма река.
към текста >>
Тя им предложила вечеря от това ядене и
хляб
, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен.
Тоя сняг ни поздравява” и си продължили пътя. Стигнали до едно планинско село от три или пет къщи, не помня добре. Учителя влязъл в една от тях. Домакинята го приела с радост. На огнището на една верига висяло котле с няколко зърна боб.
Тя им предложила вечеря от това ядене и
хляб
, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен.
Учителя после ми донесе парченце от тоя хляб и ми каза: „Вземах тоя хляб да ти покажа какви страдания има по хората, каква беднотия. Там мястото е непроизводително. На вас големи блага е дал Бог.” Пренощували в тая къща и на сутринта, при хубав слънчев ден, продължили пътя си. Стигнали до една дълбока река. Спрели се, защото с нищо не можело да се премине, а наоколо никой нямало.
към текста >>
Учителя после ми донесе парченце от тоя
хляб
и ми каза: „Вземах тоя
хляб
да ти покажа какви страдания има по хората, каква беднотия.
Стигнали до едно планинско село от три или пет къщи, не помня добре. Учителя влязъл в една от тях. Домакинята го приела с радост. На огнището на една верига висяло котле с няколко зърна боб. Тя им предложила вечеря от това ядене и хляб, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен.
Учителя после ми донесе парченце от тоя
хляб
и ми каза: „Вземах тоя
хляб
да ти покажа какви страдания има по хората, каква беднотия.
Там мястото е непроизводително. На вас големи блага е дал Бог.” Пренощували в тая къща и на сутринта, при хубав слънчев ден, продължили пътя си. Стигнали до една дълбока река. Спрели се, защото с нищо не можело да се премине, а наоколо никой нямало. Костадин започнал да се безпокои — какво ще правят на това пусто място.
към текста >>
11.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и
хляб
.
След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя. Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна.
Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и
хляб
.
На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени.
към текста >>
За храна си взеха няколко ябълки, три-четири портокала и
хляб
.
Майката много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано. Познатите й си мислехме, че от любов към него говори така. Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г. Случиха се хубави топли дни. Учителя пожела да излязат с Костадина на екскурзия.
За храна си взеха няколко ябълки, три-четири портокала и
хляб
.
Костадин беше още доста слаб, но Учителя искаше да го изведе в природата. Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската граница. Времето било променливо, като че ли се забавлявало с тях. Стигнали до една височина, за изкачването на която имало само козя пътека. От едната страна — пропаст, в долината на която се разливала голяма река.
към текста >>
Тя им предложила вечеря от това ядене и
хляб
, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен.
Тоя сняг ни поздравява” и си продължили пътя. Стигнали до едно планинско село от три или пет къщи, не помня добре. Учителя влязъл в една от тях. Домакинята го приела с радост. На огнището на една верига висяло котле с няколко зърна боб.
Тя им предложила вечеря от това ядене и
хляб
, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен.
Учителя после ми донесе парченце от тоя хляб и ми каза: „Вземах тоя хляб да ти покажа какви страдания има по хората, каква беднотия. Там мястото е непроизводително. На вас големи блага е дал Бог.” Пренощували в тая къща и на сутринта, при хубав слънчев ден, продължили пътя си. Стигнали до една дълбока река. Спрели се, защото с нищо не можело да се премине, а наоколо никой нямало.
към текста >>
Учителя после ми донесе парченце от тоя
хляб
и ми каза: „Вземах тоя
хляб
да ти покажа какви страдания има по хората, каква беднотия.
Стигнали до едно планинско село от три или пет къщи, не помня добре. Учителя влязъл в една от тях. Домакинята го приела с радост. На огнището на една верига висяло котле с няколко зърна боб. Тя им предложила вечеря от това ядене и хляб, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен.
Учителя после ми донесе парченце от тоя
хляб
и ми каза: „Вземах тоя
хляб
да ти покажа какви страдания има по хората, каква беднотия.
Там мястото е непроизводително. На вас големи блага е дал Бог.” Пренощували в тая къща и на сутринта, при хубав слънчев ден, продължили пътя си. Стигнали до една дълбока река. Спрели се, защото с нищо не можело да се премине, а наоколо никой нямало. Костадин започнал да се безпокои — какво ще правят на това пусто място.
към текста >>
12.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - трети ден
, 14.08.1906 г.
Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за
хляб
не се продавай".Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.
Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13-ий август, неделя. „Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете " - каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Желязкова, дойде на гости д-р Рашев; тя му подала едно цвете. Това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си.
Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за
хляб
не се продавай".Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.
По повод на този въпрос стана спречкване между присъстващите. Понеже един от нас не ми даде думата да се изкажа, аз (Димитър Голов - бел. ред.) се обидих и казах, че думата има не той, а г-н П. К. Дънов, който мълчеше. Лицето на г-н Дънов взе друг израз.
към текста >>
13.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 15 август - четвъртък. Господн...
, 15.08.1907 г.
Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише.Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на
хляба
и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.
Трето, молихме се на Светия Дух – Адонай да даде просвета и изпълни с всяка Мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказвахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта; който е избрал Мъдростта, ще каже Мъдростта; а който е избрал Добродетелта – Добродетелта. Четвърто, правихме по три поклона и най-после, пето, прочитахме лентата в Библията, поставена на масата. Шесто, оставяхме пликовете с волните пожертвувания и се връщахме.Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Пеню Киров, Константин Иларионов21, Анастасия Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов22, Елена Иларионова23, Илия Стойчев, Тодор Стоянов (Стоименов) и Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг.
Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише.Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на
хляба
и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.
И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така, както е означено. След свършването на Господнята вечеря г-н Дънов ни покани за събрание утре в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.15 август, четвъртък от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)"
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 19 август - понеделник
, 19.08.1907 г.
Благий Боже, който Си ни дал Живот и здраве, който ни насищаш с
хляб
и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал.
Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижливост, с която Си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благий Господи, Великий Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти Си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш вовеки, за да Те славим.Господи, Ти, който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Теб и да пребъдеш в нас, за да сме в едно, както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си пред човеците.
Благий Боже, който Си ни дал Живот и здраве, който ни насищаш с
хляб
и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал.
То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало. Развеселява всички живи същества и човека, когото Си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили Вяра и Надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби!
към текста >>
15.
Учителя участва в неделно събрание, София, 7 октомври, неделя
, 7.10.1907 г.
Стига вие да не бягате от бойното поле, то всичко ще ви се изпрати - и припаси, и муниции, и
хляб
, и всичко.Занапред нашите събрания ще подкачаме с „Добрата молитва", а ще свършваме с „Господнята молитва".
И ако сторите това нещо, вие ще изпълните вашата длъжност.Когато слушате, че става кражба, някакво злоупотребление и пр., мълчете си, защото духовете са тия, които се оплакват. Сега управляващите (стамболовистите - д-р Гудев президент), са в такова положение, че в тяхно време се разкриват престъпленията, а пък самите те крадат и злоупотребяват. Интересно е, че те сами са злоупотребители, а пък от друга страна, в тяхно време се откриват злоупотребленията и даже те самите са, които са натоварени да ги разкриват.Румъния, например, дава право на Русия да премине през нейна територия, за да направи известно освобождение. Така и вие трябва да станете път, за да преминат духовете през вас, та да извършат операцията натоз народ.Знайте, че вашите интереси с народа са свързани: ако падат акциите на този народ, падате и вие, става ли народът, ставате и вие. Акциите ви са вложени в сегашното ви прераждание.
Стига вие да не бягате от бойното поле, то всичко ще ви се изпрати - и припаси, и муниции, и
хляб
, и всичко.Занапред нашите събрания ще подкачаме с „Добрата молитва", а ще свършваме с „Господнята молитва".
IV. НЕДЕЛНИ СЪБРАНИЯ през 1907 година 7 октомври, неделя Изгревът - том 11
към текста >>
16.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август
, 10.08.1908 г.
Но ако изядете един самун
хляб
, той може да ви придаде много повече живот, отколкото цяла една къща.
Направете опит в това и ще видите, че не може да се усъвършенствувате, ако не помагате на другите. Павел казва, че не прие да помага на ангелите, а на человеците. Говоря ви за това, за да знаете как да живеете на Земята. Христос казва, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия живот. Например имате една къща - придава ли тя нещо на вашия живот?
Но ако изядете един самун
хляб
, той може да ви придаде много повече живот, отколкото цяла една къща.
Вие трябва да работите в материята, т.е. да преобразявате, но трябва да сте и господари. Ако известни хора се поставят срещу вас, то е за това, че вие сте в кръга на тяхната деятелност, а щом излезете от него и допрете в собствената ваша сфера, то е вече Христос, когато е пратен. Значи трябва да имате учител, който да ви учи. По тази причина, когато духовете заблуждават и затварят хората, Господ изпраща наказание, операция, та да могат да прогресират.
към текста >>
17.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 12 август
, 12.08.1908 г.
и се спря на 7 стих: за 200 динария
хляб
да не им достига, за да вземе всякой от тях по малко нещо.
Георгиев - 20; 12, на Илия Стойчев -Йоана 7;7, на Казакова - Матея 12,20, на Т. Стоянов - Битие 5;6, на Гина -Еклесиаст 7;7, на Иларионов - Псалом 105;5, на Голов - Исаия 63;3, на Бойнов -Битие 12; 10 и последното взе г-н Дънов - Второзаконие 20;5. Под горния ред се прочетоха стиховете. В 5 часа след обяд се събрахме пак. Г-н Дънов прочете от Йоана 6 гл.
и се спря на 7 стих: за 200 динария
хляб
да не им достига, за да вземе всякой от тях по малко нещо.
- Вчерашният стих обяснява кой е наемникът, а днешният стих казва кой е пастирът. Филип казва, че до 200 динарии хляб нямало да стигне на народа, обаче законът е такъв, че който има овцете, ще има и храна за гих.В природата Господ всичко е предвидил и приготвил. Няма мъчнотия в извършването на каквато и да е работа. Мъчнотията е в незнанието на извършването на работата. Тук мъчнотията е как ще се изхрани толкова народ с 5 хляба и 2 риби.
към текста >>
Филип казва, че до 200 динарии
хляб
нямало да стигне на народа, обаче законът е такъв, че който има овцете, ще има и храна за гих.В природата Господ всичко е предвидил и приготвил.
Под горния ред се прочетоха стиховете. В 5 часа след обяд се събрахме пак. Г-н Дънов прочете от Йоана 6 гл. и се спря на 7 стих: за 200 динария хляб да не им достига, за да вземе всякой от тях по малко нещо. - Вчерашният стих обяснява кой е наемникът, а днешният стих казва кой е пастирът.
Филип казва, че до 200 динарии
хляб
нямало да стигне на народа, обаче законът е такъв, че който има овцете, ще има и храна за гих.В природата Господ всичко е предвидил и приготвил.
Няма мъчнотия в извършването на каквато и да е работа. Мъчнотията е в незнанието на извършването на работата. Тук мъчнотията е как ще се изхрани толкова народ с 5 хляба и 2 риби. Обаче вземете предвид как се галванизират предметите и лесно ще си обясните, че посредством известно допиране от пространството може да се достави толкова храна, щото да се нахрани цял свят. Человек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота.
към текста >>
Тук мъчнотията е как ще се изхрани толкова народ с 5
хляба
и 2 риби.
и се спря на 7 стих: за 200 динария хляб да не им достига, за да вземе всякой от тях по малко нещо. - Вчерашният стих обяснява кой е наемникът, а днешният стих казва кой е пастирът. Филип казва, че до 200 динарии хляб нямало да стигне на народа, обаче законът е такъв, че който има овцете, ще има и храна за гих.В природата Господ всичко е предвидил и приготвил. Няма мъчнотия в извършването на каквато и да е работа. Мъчнотията е в незнанието на извършването на работата.
Тук мъчнотията е как ще се изхрани толкова народ с 5
хляба
и 2 риби.
Обаче вземете предвид как се галванизират предметите и лесно ще си обясните, че посредством известно допиране от пространството може да се достави толкова храна, щото да се нахрани цял свят. Человек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота. Това, което ядем, едва ли една стотна се асимилира от нас.Това ви говоря, защото вие често се питате какво ли ще ядете, откъде ли ще дойдат парите и какво ли не все от този род, но най-много се смущавате от това, когато дойде един дух и ви нашепва, че е празна работа само с вяра да се живее. Но лошите духове когато навлязат в душата, изхарчва се всичко и те се преместват на друго място и душата остава сама да изкупва своите грехове и своята карма.Как трябва да постъпвате? Как постъпи Христос?
към текста >>
Человек може да изяде само един
хляб
, за да си набави елементите, които са му необходими за живота.
Филип казва, че до 200 динарии хляб нямало да стигне на народа, обаче законът е такъв, че който има овцете, ще има и храна за гих.В природата Господ всичко е предвидил и приготвил. Няма мъчнотия в извършването на каквато и да е работа. Мъчнотията е в незнанието на извършването на работата. Тук мъчнотията е как ще се изхрани толкова народ с 5 хляба и 2 риби. Обаче вземете предвид как се галванизират предметите и лесно ще си обясните, че посредством известно допиране от пространството може да се достави толкова храна, щото да се нахрани цял свят.
Человек може да изяде само един
хляб
, за да си набави елементите, които са му необходими за живота.
Това, което ядем, едва ли една стотна се асимилира от нас.Това ви говоря, защото вие често се питате какво ли ще ядете, откъде ли ще дойдат парите и какво ли не все от този род, но най-много се смущавате от това, когато дойде един дух и ви нашепва, че е празна работа само с вяра да се живее. Но лошите духове когато навлязат в душата, изхарчва се всичко и те се преместват на друго място и душата остава сама да изкупва своите грехове и своята карма.Как трябва да постъпвате? Как постъпи Христос? Взе хляба и го благослови, обърна ума Си към Небето и небесната житница, даде, каквото беше нужно. Но ще кажете: „Ние като Христос ли сме?
към текста >>
Взе
хляба
и го благослови, обърна ума Си към Небето и небесната житница, даде, каквото беше нужно.
Обаче вземете предвид как се галванизират предметите и лесно ще си обясните, че посредством известно допиране от пространството може да се достави толкова храна, щото да се нахрани цял свят. Человек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота. Това, което ядем, едва ли една стотна се асимилира от нас.Това ви говоря, защото вие често се питате какво ли ще ядете, откъде ли ще дойдат парите и какво ли не все от този род, но най-много се смущавате от това, когато дойде един дух и ви нашепва, че е празна работа само с вяра да се живее. Но лошите духове когато навлязат в душата, изхарчва се всичко и те се преместват на друго място и душата остава сама да изкупва своите грехове и своята карма.Как трябва да постъпвате? Как постъпи Христос?
Взе
хляба
и го благослови, обърна ума Си към Небето и небесната житница, даде, каквото беше нужно.
Но ще кажете: „Ние като Христос ли сме? " Да, вие трябва да имате Неговата непоколебима вяра и знание и ако ги имате, ще направите същото нещо. Достатъчно е да знаете закона и ако го изпълнявате, ще сполучите.Тъкмо тук не бива да мислите дали сте достойни. Какво трябва да бъде вашето достойнство? Аз ще ви кажа как да постъпите, но ако само веднъж злоупотребите, няма вече никога да сполучите, защото вашата душа ще се съедини с долните сфери.
към текста >>
Тези хора, които Христос нахрани, бяха гладни, но като се посочи от Христос
хлябът
, гладът се усили.Ще ви спомена една мисъл от древните учители, при все че не е изяснение на самия закон напълно - силно съсредоточаване на мисълта.
Има ли човек, който да не е желал нещо и да му се даде, да не е желал лозе, ниви, къща, пари, учение, а да му са дадени? Причините за вашите спънки се дължат на вашия минал и настоящ живот. За да сполучвате, първо трябва да се справите с вашата карма. Вие имате мъчнотии, наистина, но Бог е, Който ще оправи всичко, уповавайте на Него. За да бъдат удовлетворени вашите нужди, вашите желания, вие трябва да дадете формата, а Бог ще ви даде съдържанието; вие ще дадете гърнето, а маслото ще ви даде Бог - в Неговите ръце има изобилно масло.
Тези хора, които Христос нахрани, бяха гладни, но като се посочи от Христос
хлябът
, гладът се усили.Ще ви спомена една мисъл от древните учители, при все че не е изяснение на самия закон напълно - силно съсредоточаване на мисълта.
Искаш 2000 лева - отстрани се дотолкова от света и от всичко друго, така се вдай в тези 2000 лева, щото те да се материализират в тебе и тогава те ще дойдат по магнетическото течение, каквото в този случай се е образувало. Па и сам Христос казва: „Всичко, каквото попросите, ако не се усъмните, ще ви бъде." Има и нещо друго: Някой от вас има някаква нужда. Аз ще отправя моите мисли към вас и те ще ви помогнат. Но ако между мене и вас няма хармония, не ще може да асимилирате мислите ми и полза няма да се извлече.Това е примерът, а вие искате да научите закона, нали? И не само да го научите, а и да го приложите.
към текста >>
18.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 13 август
, 13.08.1908 г.
После г-н Дънов прочете от Матея 18 гл., 20 cm.: „Защото дето са събрани двама или трима В Мое име, там съм и Аз посред тях", и каза:- С този стих ние ще свържем предишните два - за наемника и за
хляба
.
(Годишна среща на Веригата). Протокол за 13 август Протоколите се записват от Димитър Голев. 13 август, сряда Като се събрахме в 10 часа сутринта, г-н Дънов ни каза да съсредоточим умовете си един по един на няколко места по главата и тялото си; после -тайна молитва.
После г-н Дънов прочете от Матея 18 гл., 20 cm.: „Защото дето са събрани двама или трима В Мое име, там съм и Аз посред тях", и каза:- С този стих ние ще свържем предишните два - за наемника и за
хляба
.
Христос не казва гдето е един, а двама или трима. Единицата не се събира, тя представлява Бога, Безконечния, Който твори и създава всичко. Числото 2 представлява висшите духове, които са излезли от Бога първоначално. Гдето са събрани духовете и человеците заедно, там е Той посред тях, защото, за да се изяви Божията сила, человеците винаги трябва да се събират с ангелите и само в това си събиране Господ се проявява. Ако хората сами се събират без добрите духове - ангелите, то няма да има проявление на Бога, защото в пързия случай са духовете, във втория - человеците и в третия - Бог-Синът.
към текста >>
Пеньо ще донесе
хляба
, Голов - виното, Бойнов -5 лимона и 3 кила захар, Т.
В такъв случай вие ще бъдете кюмюрджиите, а Господ - капитан на кораба, Той ще управлява. Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината са петте велики творчески сили, които се съдържат в тези числа 2 и 3. Тази мисъл, дадена от Христа: „гдето са двама или трима...", е много важна, с която навсякъде ще могат да ви пускат И този пропуск се дава не за философски размишления, а за практическо приложение. Искаме да градим, нека турим основа и ще дойде време и за по-дълбоки работи.Утре, 14 август, 10 и половина, ще имаме пак събрание. Вечерта ще имаме Господня вечеря, за която се задължава всякой един от нас да купи и донесе по нещо.
Пеньо ще донесе
хляба
, Голов - виното, Бойнов -5 лимона и 3 кила захар, Т.
Стоянов - 3 кила праскови, М. Георгиев - лешници и бадеми, Бъчваров - круши, Стойчев - грозде, Петко - 3 кила маслини, Гина - 3 кила сухо грозде, Елена - 3 кила ябълки, Казакова - едно кило смокини и Пеньо, Голов, Иларионов ще купят и донесат рибата, която ще занесат в дома на Желязкова, за да се приготви за ядене, само да се внимава рибите да са 12, ни повече, ни по-малко. IV.13 август, сряда Изгревът - Том 11
към текста >>
19.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август
, 14.08.1908 г.
Изнесе и
хляб
горе и пред престола бе извършена Господнята вечеря - взехме само по малко
хляб
и вино, след което всеки от нас взе по нещо от осветените неща, свалихме ги долу и вечеряхме до 8 и половина часа.
- Желанието да искате почивка е голямо изкушение. Въпросът, за който току-що се разисква, е разрешен отгоре. Господ е обещал тази година да имате Неговото подкрепление и като работите в съгласие с Него, Той ще ви изведе в безопасност. Светът представлява един мъж и Господ знае всички потънкости на този мъж. Когато отивахме по трима горе, улавяхме трите ленти, слагахме ги върху главата, след което г-н Дънов си слагаше десницата върху главите ни и казваше: „Мирът ми да пребъде с теб." Така всички се изредихме.
Изнесе и
хляб
горе и пред престола бе извършена Господнята вечеря - взехме само по малко
хляб
и вино, след което всеки от нас взе по нещо от осветените неща, свалихме ги долу и вечеряхме до 8 и половина часа.
IV.14 август, четвъртък Изгревът - Том 11
към текста >>
20.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август
, 16.08.1909 г.
Дойнов и Бойнов: 3 големи сомуна
хлябГумнерова
, Иларионова и Стойчева: 3 кг пресни лешнициЦанев и Янев: 4 кг виноП.
Голов и Епитропов: 6 кг гроздеБъчваров и Т. Стоименов: 6 кг крушиИлия Стойчев и К. Стойчев: 6 кг прасковиК. Иларионов и П. Гумнеров: 3 кг маслиниИв.
Дойнов и Бойнов: 3 големи сомуна
хлябГумнерова
, Иларионова и Стойчева: 3 кг пресни лешнициЦанев и Янев: 4 кг виноП.
Киров и В. Узунов: 3 големи диниМ. Георгиев и М. Партам: 3 кг сухи стафидиН. Ватев и П.
към текста >>
За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна
хляб
; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар.
по разпоредба на г-на Дънова се наредихме така (Фиг. 5):Като насядахме, г-н Дънов обяви: Довечера в 7 ч. ще имаме събрание, в 7,30 ч. – Господня вечеря.
За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна
хляб
; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар.
Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса.Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Помолихме се след това и ни се продиктуваха трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си, както сам себе си – в него ще намериш основание за твоето повдигане.
към текста >>
Затова ние трябва да Му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него.При преломяването на
хляба
г-н Дънов между другото каза:
А г-н Дънов най-сетне прочете Псалом 23 и каза: Господ тази вечер изявява тази Любов към вас всичките. Това, което има на трапезата, това е Божественият живот, Божествената Любов, която се влива във всякой. Затова е казано, че даже през всичките мъчнотии Господ е приготвил такава трапеза. Със своята Любов Той фактически свидетелства, че към цялото човечество Любовта Му е еднаква.
Затова ние трябва да Му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него.При преломяването на
хляба
г-н Дънов между другото каза:
Казва Господ56: Аз Съм, който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота. Бъдете носители на Светлината57 и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото име. Бъдете благословени от Отца Моего!
към текста >>
Този
хляб
е символ на Моята Любов.
Казва Господ56: Аз Съм, който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота. Бъдете носители на Светлината57 и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото име. Бъдете благословени от Отца Моего!
Този
хляб
е символ на Моята Любов.
Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя.А като взе чашата, каза: Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, който работи във вас, който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени! Всички пиха по малко вино от голямата чаша. Най-подир пийна от виното и г-н Дънов и каза:
към текста >>
Хляба
си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при подаването си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение.“ Най-после г-н Дънов каза:
Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, който работи във вас, който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени! Всички пиха по малко вино от голямата чаша. Най-подир пийна от виното и г-н Дънов и каза: Благословен Господ Бог сега и всякога, и във век века!
Хляба
си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при подаването си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение.“ Най-после г-н Дънов каза:
Да благослови Господ всичките страдущи, които имат нужда от този хляб.На всички г-н Дънов раздаде по едно самунче хляб, а ония, които се падаха на г-жа Казакова и д-р Миркович, останаха да се дадат на бедни деца.Преди да започнем да ядем, всички подир г-на Дънова изказахме следната молитва58: Благодарим Ти, Баща наш, за великата Любов, с която Си ни възлюбил. Благодарим Ти за Живота, който Си ни дал. Благодарим Ти за ума, който Си вложил у нас. Благодарим Ти за благодеянията, които Си турил като основа на нашия живот59.
към текста >>
Да благослови Господ всичките страдущи, които имат нужда от този
хляб
.На всички г-н Дънов раздаде по едно самунче
хляб
, а ония, които се падаха на г-жа Казакова и д-р Миркович, останаха да се дадат на бедни деца.Преди да започнем да ядем, всички подир г-на Дънова изказахме следната молитва58:
Пийте от нея и бъдете благословени! Всички пиха по малко вино от голямата чаша. Най-подир пийна от виното и г-н Дънов и каза: Благословен Господ Бог сега и всякога, и във век века! Хляба си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при подаването си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение.“ Най-после г-н Дънов каза:
Да благослови Господ всичките страдущи, които имат нужда от този
хляб
.На всички г-н Дънов раздаде по едно самунче
хляб
, а ония, които се падаха на г-жа Казакова и д-р Миркович, останаха да се дадат на бедни деца.Преди да започнем да ядем, всички подир г-на Дънова изказахме следната молитва58:
Благодарим Ти, Баща наш, за великата Любов, с която Си ни възлюбил. Благодарим Ти за Живота, който Си ни дал. Благодарим Ти за ума, който Си вложил у нас. Благодарим Ти за благодеянията, които Си турил като основа на нашия живот59. Благодарим Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил.
към текста >>
21.
Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката
, 16.08.1909 г.
Дойнов и Бойнов: 3 големи сомуна
хлябГумнерова
, Иларионова и Стойчева: 3 кг пресни лешнициЦанев и Янев: 4 кг виноП.
Голов и Епитропов: 6 кг гроздеБъчваров и Т. Стоименов: 6 кг крушиИлия Стойчев и К. Стойчев: 6 кг прасковиК. Иларионов и П. Гумнеров: 3 кг маслиниИв.
Дойнов и Бойнов: 3 големи сомуна
хлябГумнерова
, Иларионова и Стойчева: 3 кг пресни лешнициЦанев и Янев: 4 кг виноП.
Киров и В. Узунов: 3 големи диниМ. Георгиев и М. Партам: 3 кг сухи стафидиН. Ватев и П.
към текста >>
22.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август
, 17.08.1909 г.
Затова ние трябва да Му благодарим, защото Той е смисълът на живота от Него към Него.При преломяването на
хляба
се каза следното:- Господ казва: „Аз съм, Който съм ви водил в миналото; Аз съм Същият, Който ще ви води в бъдещето.
Пеню Киров прочете Първо Коринтяном, 11 гл., от 23 go 24 стих. К. Иларионов прочете Римляном 5:15.Г-н Дънов прочете 23 псалом и каза:- Господ тая вечер се изявява към вас, тая любов се изявява към всички. Това, което има на трапезата, е Божественият живот, Божествената любов, които се вливат във всекиго. Затова е казано, че даже при всичките мъчнотии Господ е приготвил такава трапеза. Със Своята любов Той фактически свидетелствува, че към цялото човечество любовта Му е еднаква.
Затова ние трябва да Му благодарим, защото Той е смисълът на живота от Него към Него.При преломяването на
хляба
се каза следното:- Господ казва: „Аз съм, Който съм ви водил в миналото; Аз съм Същият, Който ще ви води в бъдещето.
Уповайте на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моето благоволение. Ще ви упътвам, ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на живота. Бъдете носители на светлина в живота си и с делата си и с живота си да прославите Неговото име. Бъдете благословени от Отца Моего.
към текста >>
Този
хляб
е символ на Моята любов и така искам да пребъде вашият живот за вашите братя."При подаването на чашата каза следното:- Тази чаша е на спасението, тази чаша е вечната любов и Моят Дух, Който работи във вас и Който ви повдига и Който просвещава вашите умове и вашите сърца.
Уповайте на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моето благоволение. Ще ви упътвам, ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на живота. Бъдете носители на светлина в живота си и с делата си и с живота си да прославите Неговото име. Бъдете благословени от Отца Моего.
Този
хляб
е символ на Моята любов и така искам да пребъде вашият живот за вашите братя."При подаването на чашата каза следното:- Тази чаша е на спасението, тази чаша е вечната любов и Моят Дух, Който работи във вас и Който ви повдига и Който просвещава вашите умове и вашите сърца.
Пийте от нея и бъдете благословени.И като се раздаде хлябът, каза се:- Това е Божествената любов за вашето спасение. Да благослови Бог всички страдащи, които имат нужда от този хляб.Молитва, преди да почне вечерята;Благодарим Ти, Господи, за всичката любов, с която си ни възлюбил; благодарим Ти за живота, който си ни дал; благодарим Ти за ума, който си вложил в нас; благодарим Ти за добродетелта, която си турил като основа на нашия живот; благодарим Ти за правдата, с която си ни заобиколил; благодарим Ти за любовта, с която си ни изпълнил; благодарим Ти за великата Ти мъдрост и Те славим за Твоята истина, с която си ни озарил, и се радваме за живота, който си ни дал. Изпълняваме Твоята Воля заради Духа, Който си ни дал да ни ръководи. Бъди благословен от всинца сега и всякога! Амин.
към текста >>
Пийте от нея и бъдете благословени.И като се раздаде
хлябът
, каза се:- Това е Божествената любов за вашето спасение.
Няма да се лишите от Моето благоволение. Ще ви упътвам, ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на живота. Бъдете носители на светлина в живота си и с делата си и с живота си да прославите Неговото име. Бъдете благословени от Отца Моего. Този хляб е символ на Моята любов и така искам да пребъде вашият живот за вашите братя."При подаването на чашата каза следното:- Тази чаша е на спасението, тази чаша е вечната любов и Моят Дух, Който работи във вас и Който ви повдига и Който просвещава вашите умове и вашите сърца.
Пийте от нея и бъдете благословени.И като се раздаде
хлябът
, каза се:- Това е Божествената любов за вашето спасение.
Да благослови Бог всички страдащи, които имат нужда от този хляб.Молитва, преди да почне вечерята;Благодарим Ти, Господи, за всичката любов, с която си ни възлюбил; благодарим Ти за живота, който си ни дал; благодарим Ти за ума, който си вложил в нас; благодарим Ти за добродетелта, която си турил като основа на нашия живот; благодарим Ти за правдата, с която си ни заобиколил; благодарим Ти за любовта, с която си ни изпълнил; благодарим Ти за великата Ти мъдрост и Те славим за Твоята истина, с която си ни озарил, и се радваме за живота, който си ни дал. Изпълняваме Твоята Воля заради Духа, Който си ни дал да ни ръководи. Бъди благословен от всинца сега и всякога! Амин. IV.Програма за 17 август 1909 г.
към текста >>
Да благослови Бог всички страдащи, които имат нужда от този
хляб
.Молитва, преди да почне вечерята;Благодарим Ти, Господи, за всичката любов, с която си ни възлюбил; благодарим Ти за живота, който си ни дал; благодарим Ти за ума, който си вложил в нас; благодарим Ти за добродетелта, която си турил като основа на нашия живот; благодарим Ти за правдата, с която си ни заобиколил; благодарим Ти за любовта, с която си ни изпълнил; благодарим Ти за великата Ти мъдрост и Те славим за Твоята истина, с която си ни озарил, и се радваме за живота, който си ни дал.
Ще ви упътвам, ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на живота. Бъдете носители на светлина в живота си и с делата си и с живота си да прославите Неговото име. Бъдете благословени от Отца Моего. Този хляб е символ на Моята любов и така искам да пребъде вашият живот за вашите братя."При подаването на чашата каза следното:- Тази чаша е на спасението, тази чаша е вечната любов и Моят Дух, Който работи във вас и Който ви повдига и Който просвещава вашите умове и вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени.И като се раздаде хлябът, каза се:- Това е Божествената любов за вашето спасение.
Да благослови Бог всички страдащи, които имат нужда от този
хляб
.Молитва, преди да почне вечерята;Благодарим Ти, Господи, за всичката любов, с която си ни възлюбил; благодарим Ти за живота, който си ни дал; благодарим Ти за ума, който си вложил в нас; благодарим Ти за добродетелта, която си турил като основа на нашия живот; благодарим Ти за правдата, с която си ни заобиколил; благодарим Ти за любовта, с която си ни изпълнил; благодарим Ти за великата Ти мъдрост и Те славим за Твоята истина, с която си ни озарил, и се радваме за живота, който си ни дал.
Изпълняваме Твоята Воля заради Духа, Който си ни дал да ни ръководи. Бъди благословен от всинца сега и всякога! Амин. IV.Програма за 17 август 1909 г. Изгревът - Том 11
към текста >>
23.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август
, 19.08.1909 г.
Господи, Който си неизменен, закрепи нашите братя и сестри, за да пребъдем всичките в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно, както Ти и Отец и да Те прославим с плодовете на живота си пред человеците.Благи Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с
хляб
и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благоволения всеки ден.
Открил си ни пътищата Си и виждаме Твоята благост; проявил си ни милостта си и виждаме дълготьрпението Ти; показал си ни любовта Си и виждаме Твоята доброта; посочил си ни истината и виждаме Твоята святост; изявил си ни името Си и виждаме Твоята правда; научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцето ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни със силата Си и гледаме Твоето могъщество.И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижпивост, с които си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда.Благи Господи, Велики Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукавия. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век да те славим.
Господи, Който си неизменен, закрепи нашите братя и сестри, за да пребъдем всичките в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно, както Ти и Отец и да Те прославим с плодовете на живота си пред человеците.Благи Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с
хляб
и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благоволения всеки ден.
Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и разпръсва Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживоторява всичката Земя. Задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята. Украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си, вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благославяш труда му.Велики са Твоите наредби.
към текста >>
24.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 20 август
, 20.08.1909 г.
След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи
хляб
, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна
хляб
и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ!
20 август, четвъртък 4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата лента.Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България.
След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи
хляб
, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна
хляб
и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ!
“ Всички едновременно подехме: „Амин.“Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата. Ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, които знаете и не знаете – да ги благослови Господ и да ги докара на работа. Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква.
към текста >>
25.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Търново
, 9.03.1909 г.
Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на
хляб
и вино върху евхаристийната трапеза.
е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас). Участва в събранията на кръжока през първите години след учредяването му. 244. Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина.
Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на
хляб
и вино върху евхаристийната трапеза.
Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г.
към текста >>
26.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1910 г.
Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти:
хляб
, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници.
И за да се приложат, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да си подигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира или не, не се знае.Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта. Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени.
Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти:
хляб
, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници.
От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: П. Киров внесе грозде, Т. Стоименов — ябълки, Т.
към текста >>
Тихчев —
хляб
, Васил Узунов — сухо грозде, П.
Иларионов — орехи, Ив. Дойнов — праскови, Ан. Бойнов — риба. Никола Янев — грозде, Д. Цанев — сливи и смокини, П.
Тихчев —
хляб
, Васил Узунов — сухо грозде, П.
Епитропов — захар, П. К. Стойчев — грозде и хляб, Ник. Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др. Попов — диня, В.
към текста >>
Стойчев — грозде и
хляб
, Ник.
Бойнов — риба. Никола Янев — грозде, Д. Цанев — сливи и смокини, П. Тихчев — хляб, Васил Узунов — сухо грозде, П. Епитропов — захар, П. К.
Стойчев — грозде и
хляб
, Ник.
Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др. Попов — диня, В. Гръблашев — грозде, Сп. Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел.
към текста >>
Иларионова — вино, Вел.Стойчева —
хляб
и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи.
Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др. Попов — диня, В. Гръблашев — грозде, Сп. Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел.
Иларионова — вино, Вел.Стойчева —
хляб
и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи.
По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т. Бъчваров — Марко: 14, 22-26; Дим. Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.Гръблашев — Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52. Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов ра здаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които са пропуснати да се отбележат от протоколиста. Вечерята свършихме в десет и половина часа и г-н Дънов ни съобщи, ч е сме задължени да се явим на заседание и утре, 16-того, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се разотидохме.
към текста >>
Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов ра здаде
хляба
и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които са пропуснати да се отбележат от протоколиста.
Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел. Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т. Бъчваров — Марко: 14, 22-26; Дим. Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.Гръблашев — Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52.
Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов ра здаде
хляба
и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които са пропуснати да се отбележат от протоколиста.
Вечерята свършихме в десет и половина часа и г-н Дънов ни съобщи, ч е сме задължени да се явим на заседание и утре, 16-того, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се разотидохме. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 15 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ от "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)"
към текста >>
27.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1910 г.
— Снощи, при осветяването на
хляба
, на четирима нищо не се каза от Духа.
Но понеже почти всички бяхме написали до числото в книжката и съответствуващата дума, г-н Дънов каза: — Това сте сторили без позволение. Всички сте побързали, а с това сте и съгрешили. Но за да се изправи грешката ви, всякой един от вас се задължава сега веднага да напише на другата страна на листчето следните думи: „Това го направихме, за да научим своя си урок.“Всички изпълнихме тая разпоредба, след което всеки прибра листчето, което му се бе паднало. На разни въпроси г-н Дънов отговори:
— Снощи, при осветяването на
хляба
, на четирима нищо не се каза от Духа.
Донякъде вървя всичко добре, а отпосле спря, защото трябваше да се изправи грешката, направена от някои от вас вчера. Защо в църквите се кланят? Защото при кланенето се образува един ъгъл, а това показва, че с поклона вие искате да се смирявате. Поклон никога не бива да се прави, гдето виждат хората. Гдето се прави поклон на нечисто място, там е опасно.
към текста >>
28.
Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново
, 1.01.1911 г.
пост от
хляб
и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.
Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново: Религията е плод на любовта, която човек има към Бога. Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко:
пост от
хляб
и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.
ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ1911 ГОДИНА Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>
29.
Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново
, 7.01.1911 г.
Търново:Религията е плод на любовта, която човек има към Бога.Ние трябва да научим закона на самоотричането.Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата.Постът трябва да се разбира трояко:пост от
хляб
и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.
През тази година Учителя е чест гост в Търново. Посреща Новата година сред приятелите в града, а на 1 и 7 януари се провеждат две събрания в дома на Анастас Бойнов. Източник за това събрание са записките на Д.Голов, публикувани в книгата Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.) ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В.
Търново:Религията е плод на любовта, която човек има към Бога.Ние трябва да научим закона на самоотричането.Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата.Постът трябва да се разбира трояко:пост от
хляб
и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.
ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ През тази година Учителя е чест гост в Търново. Посреща Новата година сред приятелите в града, а на 1 и 7 януари се провеждат две събрания в дома на Анастас Бойнов. След това почти целия месец август остава в Търново. На 27 октомври идва отново и в Негово присъствие са закупени в с.
към текста >>
пост от
хляб
и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.
Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново: Религията е плод на любовта, която човек има към Бога. Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко:
пост от
хляб
и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.
ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>
30.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1911 г.
Не се поддавайте на тази съблазън; не се трудете да обърнете камъните в
хляб
; не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество; не Го изкушавайте в безразсъдности!
Чада, имайте любов помежду си. Любовта дълготърпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко превожда в дома на Отца. Слушайте този глас на любовта! Оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот! Само тя е в сила да премахне неугасяемото зло, което разрушава човешкия живот.
Не се поддавайте на тази съблазън; не се трудете да обърнете камъните в
хляб
; не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество; не Го изкушавайте в безразсъдности!
Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа си да побеждавате. Дерзайте! Аз победих света. На Мене е дадена всяка власт на небето и земята.
към текста >>
31.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1911 г.
На обед, към един часа, се даде само чай и
хляб
.
В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, гдето дядо Петър Тихчев в съслужение и с помощта на Ил. Зурков отслужи нещо от рода на църковно-православна литургия, от която всички приятели се довол-ствуваха, че им допринесла твърде много в духовно благоразположение в тоя момент. От 7 часа, т.е. подир свършването на гореизказаното словословие от двамата казани приятели започнахме двама по двама кратко бдение. Понеже този ден бе определен за въздържание, то закуска нямаше.
На обед, към един часа, се даде само чай и
хляб
.
В четири и половина часа следобед се събрахме в заседателния салон в колибата на г-н Бойнов, но не всички, а само мъжете. Жените в това събрание не се допуснаха. Сега г-н Дънов само на мъжете каза: — Ще ви говоря за най-съществения въпрос, който може да ви занимава през тази година, защото човек трябва да урегулира отношенията си със света. Но както и да питате, знайте, че ще се отговори само на строго определено желание.
към текста >>
В 7 часа вечерта се събрахме всички в заседателния салон, по местата си около масите, на които бе сложено виното,
хлябът
и плодовете.
Той, Духът, нарочно ви изпитва, да види какво ще мислите заради Него — това често става в живота. Прочее, пак ще кажа: бъдете свободни! Не се ограничавайте! Оставете Господ да действува според разположението и подготовката на вашия ум и вашето сърце. ГОСПОДНЯТА ВЕЧЕРЯ
В 7 часа вечерта се събрахме всички в заседателния салон, по местата си около масите, на които бе сложено виното,
хлябът
и плодовете.
А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене — риба и пр., от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря. По насока от г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26, 26-30; дядо Петър Тихчев — от Марка 14, 22-26; Ил. Зурков — Лука 22,14-20; Д. Голов — Йоан 6,53-58; Матей Попов — Йоан 13,1-29; Тодор Стоименов — I Коринт. 11, 23-32; Римляном 5,15 се прочете най-после пак от Пеню Киров.
към текста >>
Хлябът
означава живота, който Господ ни изпраща.
Зурков — Лука 22,14-20; Д. Голов — Йоан 6,53-58; Матей Попов — Йоан 13,1-29; Тодор Стоименов — I Коринт. 11, 23-32; Римляном 5,15 се прочете най-после пак от Пеню Киров. След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки: — Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите.
Хлябът
означава живота, който Господ ни изпраща.
Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб. И действително, във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното — това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси.
към текста >>
Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия
хляб
.
Голов — Йоан 6,53-58; Матей Попов — Йоан 13,1-29; Тодор Стоименов — I Коринт. 11, 23-32; Римляном 5,15 се прочете най-после пак от Пеню Киров. След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки: — Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща.
Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия
хляб
.
И действително, във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното — това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа.
към текста >>
На всекиму се раздаде
хляб
и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме.
Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие.
На всекиму се раздаде
хляб
и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме.
При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. — закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола.
към текста >>
При подаването на
хляба
г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият
хляб
на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали.
И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме.
При подаването на
хляба
г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият
хляб
на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали.
Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. — закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява.
към текста >>
32.
(стар стил) Учителя и касиерът на Бялото Братство Константин Иларионов закупуват къща и дворно място в село Арбанаси...
, 27.10.1911 г.
пост от
хляб
и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.
Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново: Религията е плод на любовта, която човек има към Бога. Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко:
пост от
хляб
и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.
ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>
33.
Учителя изнася слово „Думите на Господа“ - Търново
, 17.11.1911 г.
Не се поддавайте на тази съблазън, но се трудете да преобърнете камъните в
хляб
.
Да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца вашего, да се възцари Той, да бъде Все и Вся. Чада, имайте любов помежду си. Любовта дълго търпи. Тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всичко се радва, всичко повдига, всичко утешава, всичко спасява и всичко пребъдва в дома на Отца. Слушайте този глас на Любовта, оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот, само тя е в сила да премахне неугасимото зло, което разрушава човешкия живот.
Не се поддавайте на тази съблазън, но се трудете да преобърнете камъните в
хляб
.
Не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдността, макар да ви дадат целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е сам Господ и когато Той пребъде във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно на Него. И сам Господ ще ви пази от всяка зла напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост, чрез Духа си, да побеждавате. Дерзайте, Аз победих света. На мен е дадена всяка власт на Небето и на земята, ще се изпълни не волята на света и волята на лукавия, но Моята воля и волята на Отца Ми! ДУМИТЕ НА ГОСПОДА СЛОВО, ДАДЕНО НА 17.XI.1911 г. ГР.
към текста >>
пост от
хляб
и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.
Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново: Религията е плод на любовта, която човек има към Бога. Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко:
пост от
хляб
и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.
ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>
34.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август
, 18.08.1912 г.
Тази година няма да постите, но в замяна на туй в петъчен ден няма никога да ядете готвено, а ще поминете с по малко сух
хляб
и маслинки.
Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. 18 АВГУСТ, СЪБОТА Събранието днес подкачи е 11 часа сутринта, защото подкаченото от снощи бдение се продължи. Господин Дънов каза: — Аз ще ви дам отделни наставления кой ден на коя краска съответствува, та да знаете в кой ден до каква краска да прибягвате, за да се упражнявате, защото всеки един ден съответствува на известна краска.
Тази година няма да постите, но в замяна на туй в петъчен ден няма никога да ядете готвено, а ще поминете с по малко сух
хляб
и маслинки.
Само сутрин, на обед и вечер може да ядете чай с маслинки и то по един или по три чая. Знаете ли защо няма да постите? Защото Господ е с вас и понеже Той ще ви ръководи, не е нужен пост. После, ще ви се каже реда на градовете, по който трябва да става молението. Четиридесет и пет петъка ще употребим за членовете на Веригата; в седемте петъка, които ще бъдат в края, ще се употребят за тези членове от Веригата, които имат най-голяма нужда за помощ, та да им дадем всичкото наше съдействие.
към текста >>
35.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август
, 19.08.1912 г.
При вечерята
хлябът
е зелената краска, а виното — червената, любовта.
Нашата душа, когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата.
При вечерята
хлябът
е зелената краска, а виното — червената, любовта.
Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем.В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К.
към текста >>
Чрез
хляба
, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание.
Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта.
Чрез
хляба
, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание.
И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем.В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К. Иларионов, П.
към текста >>
Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов дядо Петър Тихчев раздаде на всички ни
хляба
и виното, след което г-н Дънов възгласи:
Гумнеров, Д. Голов, Т. Стоименов, Ил. Стойчев и Т. Бъчваров прочетоха следните места от Книгата Господня: Деяния: 2, 42-47; Йоан: 6, 47-59; 13,1-19; Матея: 26, 26-30; I Коринт.: 11, 23-32; Лука: 22, 14-20; Марка: 14, 22-25.
Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов дядо Петър Тихчев раздаде на всички ни
хляба
и виното, след което г-н Дънов възгласи:
— Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява добродетелта, а виното представлява правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък.
към текста >>
Хлябът
представлява добродетелта, а виното представлява правдата.
Стоименов, Ил. Стойчев и Т. Бъчваров прочетоха следните места от Книгата Господня: Деяния: 2, 42-47; Йоан: 6, 47-59; 13,1-19; Матея: 26, 26-30; I Коринт.: 11, 23-32; Лука: 22, 14-20; Марка: 14, 22-25. Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов дядо Петър Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи: — Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам.
Хлябът
представлява добродетелта, а виното представлява правдата.
Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане.
към текста >>
В
хляба
виждаме зелената краска, но този
хляб
за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за
хляб
за ядене.
— Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява добродетелта, а виното представлява правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък.
В
хляба
виждаме зелената краска, но този
хляб
за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за
хляб
за ядене.
Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизследимата благост.След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме. Към 11 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време — лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно. 12 Хитросплетня (диал.) - лукава интрига (Бел.ред.)
към текста >>
Хлябът
още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон.
Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане.
Хлябът
още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон.
При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизследимата благост.След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме. Към 11 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време — лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно. 12 Хитросплетня (диал.) - лукава интрига (Бел.ред.) Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 19 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ
към текста >>
При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизследимата благост.След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти:
хляб
, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме.
Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон.
При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизследимата благост.След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти:
хляб
, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме.
Към 11 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време — лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно. 12 Хитросплетня (диал.) - лукава интрига (Бел.ред.) Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 19 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ
към текста >>
36.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август
, 21.08.1912 г.
На това последното сложихме обща трапеза от
хляб
, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща.
Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място.
На това последното сложихме обща трапеза от
хляб
, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща.
Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНАБорис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното: След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има? “ Учителя отговаря строго: „Война ще има.
към текста >>
37.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената трева поставят бял
хляб
, маслини, сирене и други неща, които са взели за себе си.
Учителят на Черни връх - Изгревът - Том 5 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ През 1914 г. Учителят Дънов през лятото прави една екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици. Те се изкачват до горе пеша, а багажът им е натоварен на два коня с един нает селянин от село Драгалевци.
Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената трева поставят бял
хляб
, маслини, сирене и други неща, които са взели за себе си.
Похапват, поприказват и случайно тук е присъствувал един фотограф, чиито име на знаем и заснел всички присъствуващи. Може със сигурност да се каже, че от 1900 г. до 1914 г. ние не притежаваме снимки на лика на Учителя. На тази снимка той е вече 50-годишен, с прошарена брада и коса, с наметнато манто, обут с цели обувки, поставен в средата на групата.
към текста >>
38.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1914 г.
Ако е въпрос за поминък, ето казвам ви, не бойте се: насъщния
хляб
ще го имате.
Много души от невидимия свят сега са молили да бъдат долу, на Земята, за да видят какво става, но не им се отдало. Наблюдавайте зорко това, което става. Не се плашете. Каквато работа имате, не я напускайте, работете си. Светът от нищо няма да ви лиши.
Ако е въпрос за поминък, ето казвам ви, не бойте се: насъщния
хляб
ще го имате.
Светът може да го няма, но вие ще го имате. Светът може да гладува, нека най-сетне малко погладува - те не са постили, нека постят малко. А ние тази година ще се срещнем лице с лице. Досега те са ни атакували, а сега ние ще ги атакуваме и то нож на нож. Затова всеки един от нас трябва да си наточи ножа.
към текста >>
39.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва, че
хлябът
бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв.
Най-после Учителят, след като прочете 75 псалом и 3 глава от Евангелието на Йоана, каза:- Мнозина са се причастявали, но всички не разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота и трябва един ум, непокварен от съвременната философия, да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме символично.
Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва, че
хлябът
бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв.
И действително, хлябът, който имаме, това е емблема на Словото Божие - то като хляба дава на гладния сила, живот, избавя го от страдания.Чрез тази емблема, която имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата от духовния свят. Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Своите ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, Син Божи, Победител, Спасител".
към текста >>
И действително,
хлябът
, който имаме, това е емблема на Словото Божие - то като
хляба
дава на гладния сила, живот, избавя го от страдания.Чрез тази емблема, която имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата от духовния свят.
А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота и трябва един ум, непокварен от съвременната философия, да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме символично. Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва, че хлябът бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв.
И действително,
хлябът
, който имаме, това е емблема на Словото Божие - то като
хляба
дава на гладния сила, живот, избавя го от страдания.Чрез тази емблема, която имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата от духовния свят.
Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Своите ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, Син Божи, Победител, Спасител". Водата е светът.
към текста >>
Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен
хляб
също не яде.
А пък от философско гледище никога не може в човека да се яви една мисъл, ако няма някаква форма за нея.Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброят и по отношение на техните форми съставят друга област за изучаване. Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните?
Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен
хляб
също не яде.
А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение.
към текста >>
А вие трябва да имате
хляб
заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе
хляб
със Себе си.
Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде.
А вие трябва да имате
хляб
заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе
хляб
със Себе си.
Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих.
към текста >>
Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите
хляб
, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна.
Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си.
Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите
хляб
, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна.
А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци.
към текста >>
40.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Много хора, когато им разправят известни неща, те не могат да разберат.Задачата на Христа не беше да отваря физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото човечество и да им даде
хляб
.
Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда]. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци, родителите им не са виновни. И не искаха да им върне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Запример, срещнете един човек, когото, за да разберете, трябва да разбирате неговата душа.
Много хора, когато им разправят известни неща, те не могат да разберат.Задачата на Христа не беше да отваря физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото човечество и да им даде
хляб
.
Днес Христос иска да излекува хората и да им даде зрение. Мене много често ме срещат хора и ми казват, че се съмняват. Но тоя, който се съмнява, е сляп. После, някои хора ме питат вярвам ли в Христа. Вярата обаче е за децата.
към текста >>
Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за
хляб
, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за
хляба
." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл.
Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот.Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора.Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили. Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему."И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят.
Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за
хляб
, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за
хляба
." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл.
С тези думи тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдание и падение и затова искали да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовата църква. Това говореше тяхната душа и Христос се докосна и отвори очите им. Тези двама слепци станаха Негови ученици отпосле. И знаете ли кои бяха тези слепци? Само за един ще ви кажа, а не за другия.
към текста >>
Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен
хляб
също не яде.
А пък от философско гледище никога не може в човека да се яви една мисъл, ако няма някаква форма за нея.Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброят и по отношение на техните форми съставят друга област за изучаване. Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните?
Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен
хляб
също не яде.
А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови.
към текста >>
А вие трябва да имате
хляб
заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе
хляб
със Себе си.
Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде.
А вие трябва да имате
хляб
заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе
хляб
със Себе си.
Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение.
към текста >>
Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите
хляб
, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас.
Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си.
Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите
хляб
, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас.
Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих.
към текста >>
41.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Най-първо да се даде еднакъв
хляб
.
И когато ви потрябва истината, която е глава на Словото Божие, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник.И Бялото братство си служи с примамки на човека, но туря добри форми, защото лошите форми отблъскват хората. В Африка жената колкото е по-черна, толкова е по-красива, а у нас е обратното: колкото е по-бяла, толкова е по-красива. Следователно мерки за формите и едното, и другото братство имат много.И тъй, религията е една от старите науки, която облагородява човечеството. Ние не можем да повлияем на съвременното общество, ако не знаем как да изменим формите. Социалистите без да знаят са дошли до някои външни форми.
Най-първо да се даде еднакъв
хляб
.
И беднякът работи за тази форма.Той поддържа социализма под формата на евтин хляб. После обещава му се, че няма да работи 12 часа, а само 8. И тия форми са приемливи. Светските хора не се приближават към изучаването на формите, отколкото ние, които философствуваме.За да придобием този' вътрешен мир, трябва да се избавим от много предубеждения. Най-първо не трябва да си служим с формите на различните автори.
към текста >>
И беднякът работи за тази форма.Той поддържа социализма под формата на евтин
хляб
.
В Африка жената колкото е по-черна, толкова е по-красива, а у нас е обратното: колкото е по-бяла, толкова е по-красива. Следователно мерки за формите и едното, и другото братство имат много.И тъй, религията е една от старите науки, която облагородява човечеството. Ние не можем да повлияем на съвременното общество, ако не знаем как да изменим формите. Социалистите без да знаят са дошли до някои външни форми. Най-първо да се даде еднакъв хляб.
И беднякът работи за тази форма.Той поддържа социализма под формата на евтин
хляб
.
После обещава му се, че няма да работи 12 часа, а само 8. И тия форми са приемливи. Светските хора не се приближават към изучаването на формите, отколкото ние, които философствуваме.За да придобием този' вътрешен мир, трябва да се избавим от много предубеждения. Най-първо не трябва да си служим с формите на различните автори. Четете някой автор и доколкото неговата форма благоприятствува за вас, възприемате я.
към текста >>
42.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови
, 20.06.1916 г.
Относително до
хляба
, изпратете ми го чрез пощата.
20. 06. 1916 г. Любезни К. Иларионов, Получих Вашето писмо. Петко сега преписва материала и е към края.
Относително до
хляба
, изпратете ми го чрез пощата.
Аз ще уредя всичко. За другото няма какво да се безпокоите. Гледайте другият хляб да не мухляса. Кърпите раздайте и не ги дръжте*. Вървете напред с вяра и упование в Господа и Той ще оправи всичко.
към текста >>
Гледайте другият
хляб
да не мухляса.
Получих Вашето писмо. Петко сега преписва материала и е към края. Относително до хляба, изпратете ми го чрез пощата. Аз ще уредя всичко. За другото няма какво да се безпокоите.
Гледайте другият
хляб
да не мухляса.
Кърпите раздайте и не ги дръжте*. Вървете напред с вяра и упование в Господа и Той ще оправи всичко. Моят поздрав Вам и на Всички. Ваш верен: Подпис (П.К.Дънов) Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
към текста >>
43.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 14.02.1917 г.
Който гладува, мисли за
хляба
, който жадува, мисли за водата, който се учи, мисли за науката си и тъй, кой за каквото се интересува.
14.ІІ.1917 Любезна В. Стойчева, Получих вашите писма и пратките. Благодарим за добрите чувства. Промените в природата и вътре у самия човек са неща, наложени от сенките на самия живот. Всеки човек си има свои схващания и максими, с които разрешава своите въпроси.
Който гладува, мисли за
хляба
, който жадува, мисли за водата, който се учи, мисли за науката си и тъй, кой за каквото се интересува.
Противоречията съществуват извън Истината, Мъдростта и Любовта. За мен Любовта е жива и разумна, в Нейното лице Аз не съм видел сенки на противоречия. Когато някому се поревне да наследи всичкото богатство на своя баща, непременно той ще влезе в стълкновение със своите братя и сестри. Не всички може да мислят еднакво. То се длажи [дължи] на степента на душевното развитие, ни повече, ни по-малко.
към текста >>
44.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
Приели са Пеню като добряк, здрав и як българин от чието тесто могат да замесят какъвто си искат
хляб
.
Той си беше заминал през 1918 г. За него са ми разказвали първите братя. Пеню се оженил за гъркиня, била е много хубава жена, но защо тя, хубавата гъркиня се оженила за бедния Пеню, то ние не знаем. Само тя си знае защо. Била е заможна, а баща й бил богат за времето.
Приели са Пеню като добряк, здрав и як българин от чието тесто могат да замесят какъвто си искат
хляб
.
Тя се казвала Ерефели. Имаме я на фотография с Пеню - много хубава жена. А Пеню е бил също представителен по фигура и осанка. Но бракът им е бил подложен на много изпитания и то поради странностите на ПейЮ. Нито той могъл да ги разбере като хора, нито пък те проумявали в неговите постъпки.
към текста >>
Но това не било достатъчно за онези години, когато човек е трябвало да си изкарва
хляба
с някакъв занаят.
Имаме я на фотография с Пеню - много хубава жена. А Пеню е бил също представителен по фигура и осанка. Но бракът им е бил подложен на много изпитания и то поради странностите на ПейЮ. Нито той могъл да ги разбере като хора, нито пък те проумявали в неговите постъпки. Но го търпяли понеже уважавал и обичал жена си.
Но това не било достатъчно за онези години, когато човек е трябвало да си изкарва
хляба
с някакъв занаят.
Пеню опитал много неща: бил е шивач, книжар, застрахователен агент, чиновник, но домашните му не били доволни от него. Не приличал на тях и не могъл да печели пари като тях. Особено след срещата си с Учителя той съвсем се променил и започнали големи разправии в домът му. Жена му, красавицата Ерифели не одобрявала, дори пречела в неговите начинания. Но той не отстъпвал.
към текста >>
Като се връща в София, Георги сънува Пеньо, че носи
хляб
и му казва: „Георги, досега този
хляб
аз го раздавах, отсега нататък ти ще го раздаваш." Пеньо Киров си заминава на 21 януари 1918 г.
Среща много трудности и мъчнотии с братята и сестрите в Бургас, примирява всички възникнали противоречия и изтърпява всичко заради Господа. През 1918 г. се разболява. Вика от фронта Георги Куртев и Боян Боев да го посетят. В проведения разговор Пеньо подготвя Георги Куртев да подеме братската работа в Бургаския край.
Като се връща в София, Георги сънува Пеньо, че носи
хляб
и му казва: „Георги, досега този
хляб
аз го раздавах, отсега нататък ти ще го раздаваш." Пеньо Киров си заминава на 21 януари 1918 г.
и чак тогава неговата жена Ерефели, която цял живот го тормози, ревнува и пречи в братската работа, разбира, че при нея е живял един ангел, а тя не го е познала и горко съжалява и плаче за него. Споделя своята мъка с братята и сестрите от Бургас. В чест на брат Пеньо Киров Учителя дава песента „Благославяй, душе моя, Господа." Пеньо Киров е голям стълб в Братството. Будният му ум схваща всички нюанси, които се проявяват в братския живот.
към текста >>
45.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Варна
, 9.05.1918 г.
Пращам ви 20 червени яйца и малко
хляб
с М. П.
Варна, 9. V. 1918 г. Любез. Е. И.
Пращам ви 20 червени яйца и малко
хляб
с М. П.
Раздайте ги на приятелите. Всеки, който получи яйце, да си отвори три пъти Библията и това, което му се падне, е писано на яйцето за него. След това да си го посоли и изяде. Милостта Господня пребъдва винаги с ония, които служат драговолно на Господа. Идат дни светли, величествени за чадата Божии.
към текста >>
46.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, Варна
, 9.05.1918 г.
Младен Попов 20 яйца червени и
хляб
, раздайте ги на приятелите.
Варна, 9.V.1918 г. Любезна В. Н. Ватева, Изпращам ви с под.
Младен Попов 20 яйца червени и
хляб
, раздайте ги на приятелите.
Всеки, който вземе яйце да си отвори Библията три пъти, това което му се падне и писано на яйцето за него. След това да си счупи и посоли яйцето и да си го хапне. Милостта на Господа пребъдва във всички, които Му служат. Идат дни благословени от Господа на всичката пълнота. Благословението на Господа на всичката пълнота да пребъдва с всички.
към текста >>
47.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 11.10.1919 г.
За ядене може житен сок, супа от целина, моркови, картофи, зеле, магданоз, домати сварени, наедно и прецедени, с малко препечен
хляб
.
К., а така също и Р. за температурата на баща си. Те са подложени на един временен изпит. Кажи им, ще мине всичко, да имат жива вяра, да пазят диета. Да пият на глътки вряла вода.
За ядене може житен сок, супа от целина, моркови, картофи, зеле, магданоз, домати сварени, наедно и прецедени, с малко препечен
хляб
.
Печени или варени картофи. По малко мед, сутрин на гладно сърце. Дълбоко дишане. Молитва усърдна. Вяра крепка, надежда постоянна, мир и спокойствие.
към текста >>
48.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, Варна
, 9.12.1920 г.
Водата е за жадните,
хлябът
за гладните, знанието за простодушните, Любовта за слабите, Мъдростта за силните по сърце в доброто.
Не миналото, но сегашното; не преходното, но постоянното да те вдъхновяват; не цветовете, но плодовете. Когато говорим за Любовта да е в душата ни; за Мъдростта да е в духовете ни, за добродетелта - да е в сърцата ни. След като мине тая буря, която сега чисти светът, всичко ще дойде в своя естествен вид. Моя привет вам и на всички добри приятели! Бодри и весели бъдете.
Водата е за жадните,
хлябът
за гладните, знанието за простодушните, Любовта за слабите, Мъдростта за силните по сърце в доброто.
Вие сте всички там добре, но хамбарите ви са празни, а касите пълни. В ядене и пиене се безпокоите. Водата ви е добра, но е малко поизстудяла. Огънят ви гори, но дървата ви са скъпи. Но ще кажете къде ли не е тъй.
към текста >>
49.
Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша
, 9.06.1921 г.
Ядехме обикновено сух
хляб
и праз.
Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот. Обедът беше общ. Наредим се на поляната в един общ кръг. Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага. Като студенти бяхме бедни хора.
Ядехме обикновено сух
хляб
и праз.
Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де сирене, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото на другите. След туй Учителят на тази поляна даде редица упражнения. Брат Пеню Ганев като фотограф е заснел много от тези упражнения. А понякога отпочивахме след обед и приспивахме вечерта там. Това не бяха големи групи, но приспивахме там около огъня на поляната, около 20-30 човека.
към текста >>
Там, в края на селото, ме оградиха селските кучета, но като ме подушиха, ме оставиха, понеже ние редовно им давахме
хляб
.
брат Влад Пашов и Мария Тодорова засадиха борчета, които сега вече са големи борове. Наоколо израсна висока гора, която пази лагера от постоянните ветрове.През 1922 г. в една от беседите от томчето „Трите живота" Учителят дава една задача - всеки сам да отиде до Бивака през нощта съсредоточено, без да говори с когото срещне, и да се върне на Изгрева. Приятелите изпълняват задачата колективно, като всички се събират на Изгрева и през 10 минути тръгва по един брат или сестра за Бивака през село Драгалевци.**Аз изпълних тази задача много по-късно - 3 пъти през зимата на 1953 г., когато бях в отпуск от казармата за повече от един месец. Тръгнах точно в полунощ 1- 2 часа, като мислено се обадих на Учителя, пеш до Симеоново.
Там, в края на селото, ме оградиха селските кучета, но като ме подушиха, ме оставиха, понеже ние редовно им давахме
хляб
.
Горе снегът беше до гърдите. Стигнах Бивака и влязох в бараката, запалих огъня и стоплих вода. Запалих свещ и прочетох една беседа. Посрещнах изгрева и дочаках братята и сестрите от София и останах с тях. Така не изпълних точно задачата, дадена от Учителя.Вторият път пак не изпълних задачата и реших третия път да я изпълня точно.
към текста >>
50.
Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'
, 24.02.1922 г.
От
хляба
.
В това отношение всеки човек представя специален уд в общия организъм на природата и той трябва да изпълни своята функция. Който намери мястото си в природата и разбере своето предназначение, той ще може правилно да изпълни своята функция като уд на Великия Божествен организъм. Сега, като ученици на тази Школа, вие можете да повдигнете някои въпроси, които ви интересуват. Обаче можете да повдигате въпроси, близки до вашите нужди. За пример, от какво се интересува гладният?
От
хляба
.
Гладният иска да знае какъв е хлябът, който му се дава: топъл или студен, пресен или мухлясъл. Същият закон трябва да се прилага и в знанието, ако искате да създадете в себе си нещо здраво. Вие, младите, не трябва да повтаряте погрешките на онзи циганин, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко хляб и сиренце. Той отишъл на лозе да работи и взел в торбичката си малко хляб и парче сиренце, да си закуси. Като поработил, той усетил голям глад.
към текста >>
Гладният иска да знае какъв е
хлябът
, който му се дава: топъл или студен, пресен или мухлясъл.
Който намери мястото си в природата и разбере своето предназначение, той ще може правилно да изпълни своята функция като уд на Великия Божествен организъм. Сега, като ученици на тази Школа, вие можете да повдигнете някои въпроси, които ви интересуват. Обаче можете да повдигате въпроси, близки до вашите нужди. За пример, от какво се интересува гладният? От хляба.
Гладният иска да знае какъв е
хлябът
, който му се дава: топъл или студен, пресен или мухлясъл.
Същият закон трябва да се прилага и в знанието, ако искате да създадете в себе си нещо здраво. Вие, младите, не трябва да повтаряте погрешките на онзи циганин, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко хляб и сиренце. Той отишъл на лозе да работи и взел в торбичката си малко хляб и парче сиренце, да си закуси. Като поработил, той усетил голям глад. Погледнал към хляба и сиренцето и видял, че те няма да задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде.
към текста >>
Вие, младите, не трябва да повтаряте погрешките на онзи циганин, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко
хляб
и сиренце.
Обаче можете да повдигате въпроси, близки до вашите нужди. За пример, от какво се интересува гладният? От хляба. Гладният иска да знае какъв е хлябът, който му се дава: топъл или студен, пресен или мухлясъл. Същият закон трябва да се прилага и в знанието, ако искате да създадете в себе си нещо здраво.
Вие, младите, не трябва да повтаряте погрешките на онзи циганин, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко
хляб
и сиренце.
Той отишъл на лозе да работи и взел в торбичката си малко хляб и парче сиренце, да си закуси. Като поработил, той усетил голям глад. Погледнал към хляба и сиренцето и видял, че те няма да задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде. Най-после, хапнал хляба и сиренето, като си казал: „Отличен обед! “ Не, аз не ви съветвам първо да се нагълтате с лозови листа, а после да хапнете малко от окултното знание.
към текста >>
Той отишъл на лозе да работи и взел в торбичката си малко
хляб
и парче сиренце, да си закуси.
За пример, от какво се интересува гладният? От хляба. Гладният иска да знае какъв е хлябът, който му се дава: топъл или студен, пресен или мухлясъл. Същият закон трябва да се прилага и в знанието, ако искате да създадете в себе си нещо здраво. Вие, младите, не трябва да повтаряте погрешките на онзи циганин, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко хляб и сиренце.
Той отишъл на лозе да работи и взел в торбичката си малко
хляб
и парче сиренце, да си закуси.
Като поработил, той усетил голям глад. Погледнал към хляба и сиренцето и видял, че те няма да задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде. Най-после, хапнал хляба и сиренето, като си казал: „Отличен обед! “ Не, аз не ви съветвам първо да се нагълтате с лозови листа, а после да хапнете малко от окултното знание. Пазете се от тази погрешка!
към текста >>
Погледнал към
хляба
и сиренцето и видял, че те няма да задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде.
Гладният иска да знае какъв е хлябът, който му се дава: топъл или студен, пресен или мухлясъл. Същият закон трябва да се прилага и в знанието, ако искате да създадете в себе си нещо здраво. Вие, младите, не трябва да повтаряте погрешките на онзи циганин, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко хляб и сиренце. Той отишъл на лозе да работи и взел в торбичката си малко хляб и парче сиренце, да си закуси. Като поработил, той усетил голям глад.
Погледнал към
хляба
и сиренцето и видял, че те няма да задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде.
Най-после, хапнал хляба и сиренето, като си казал: „Отличен обед! “ Не, аз не ви съветвам първо да се нагълтате с лозови листа, а после да хапнете малко от окултното знание. Пазете се от тази погрешка! В работата не се позволяват никакви грешки. Направите ли някаква погрешка, изправете я!
към текста >>
Най-после, хапнал
хляба
и сиренето, като си казал: „Отличен обед!
Същият закон трябва да се прилага и в знанието, ако искате да създадете в себе си нещо здраво. Вие, младите, не трябва да повтаряте погрешките на онзи циганин, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко хляб и сиренце. Той отишъл на лозе да работи и взел в торбичката си малко хляб и парче сиренце, да си закуси. Като поработил, той усетил голям глад. Погледнал към хляба и сиренцето и видял, че те няма да задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде.
Най-после, хапнал
хляба
и сиренето, като си казал: „Отличен обед!
“ Не, аз не ви съветвам първо да се нагълтате с лозови листа, а после да хапнете малко от окултното знание. Пазете се от тази погрешка! В работата не се позволяват никакви грешки. Направите ли някаква погрешка, изправете я! Престъплението не седи в това, че сте направили една погрешка, но в неизправянето на погрешката.
към текста >>
51.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Ето, към салфетката разгърнала само
хляб
и праз, се поднася голяма буца халва, след нея идва шепа маслини, сирене.
Ту играят на криеница зад скалите, ту се гонят - надпрепускват се една след друга с магична бързина.Сядаме около накпадения огън. Раниците излагат върху снега своето богато съдържание. Боже, колко много блага си ни дал! С какво изобилие си напълнил нашите трапези! Тук няма сега богат и беден.
Ето, към салфетката разгърнала само
хляб
и праз, се поднася голяма буца халва, след нея идва шепа маслини, сирене.
Татъка, гдето гладни уста дъвчат хляб със студен картоф, вече в чинийката му пътуват пържени кюфтета от спанак. Към моята скромна милост пристига парче баница; в чинийка подлучен спанак с кисело мляко и шепа орехи. Кой ги праща? Приносителят се усмивка многозначително; някои се обръщат и ме гледат. - Кой?
към текста >>
Татъка, гдето гладни уста дъвчат
хляб
със студен картоф, вече в чинийката му пътуват пържени кюфтета от спанак.
Раниците излагат върху снега своето богато съдържание. Боже, колко много блага си ни дал! С какво изобилие си напълнил нашите трапези! Тук няма сега богат и беден. Ето, към салфетката разгърнала само хляб и праз, се поднася голяма буца халва, след нея идва шепа маслини, сирене.
Татъка, гдето гладни уста дъвчат
хляб
със студен картоф, вече в чинийката му пътуват пържени кюфтета от спанак.
Към моята скромна милост пристига парче баница; в чинийка подлучен спанак с кисело мляко и шепа орехи. Кой ги праща? Приносителят се усмивка многозначително; някои се обръщат и ме гледат. - Кой? - Учителят.
към текста >>
52.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар
, 18.03.1923 г.
Ето ги ръчните бомби - праз, сърмици от зеле, куршуми от маслини, полета от бяла ряпа и алабаш - особено белите питички
хляб
и цяла тояга гевреци, събрани в куп, представляваха средства за сериозна съпротива против гладния неприятел.
И Той се залови с нас. Лицето Му сияеше като на юноша. Колко радост! След това натискаме раниците. Изваждаме всичките си бойни припаси за една открита борба с неприятеля - глад.
Ето ги ръчните бомби - праз, сърмици от зеле, куршуми от маслини, полета от бяла ряпа и алабаш - особено белите питички
хляб
и цяла тояга гевреци, събрани в куп, представляваха средства за сериозна съпротива против гладния неприятел.
Каква музика от толкоз дъвкащи уста - царски симфоничен оркестър...Слънцето вече преминава своя зимен зенит. Събираме се вече на поляната, стегнати за път. Шапките се отмятат от главите - величествено мълчание. После тихо се понасят словата на .Добрата молитва”, 91 псалом и „Отче наш”. Бодро поемаме път.
към текста >>
53.
Правителството на Цанков отказва да разреши провеждането на събора на Братството, забранен преди т...
, 08.1923 г.
Ние ги поканихме на обяд, а Учителят разговаря с тях на масата - богата, пищна трапеза с големи бели
хлябове
и други лакомства, специално изпратени за Учителя.
Там имаше всичко и то най-хубавото. В нашата комуна тук имаше изобилие от всичко. Имаше две сестри, които готвеха. Учителят дойде да ни посети, да ни види и да прекара тук два-три дни на "Свирчовица". Тогава най-интересното бе, че анархистите от съседната комуна пожелаха сами да се видят с Учителя.
Ние ги поканихме на обяд, а Учителят разговаря с тях на масата - богата, пищна трапеза с големи бели
хлябове
и други лакомства, специално изпратени за Учителя.
Водихме общ разговор. Анархистите питаха Учителя по разни въпроси, които ги интересуваха. Учителят им отговаряше. А те бяха интелигентни хора - бяха студенти, учени хора с висши образования - и повече задаваха въпроси на философски теми. Разговорът бе сериозен и философски.
към текста >>
Самите им водачи бяха в тази комуна, самите водачи на анархистите в България седяха на тази трапеза с големите бели
хлябове
и това беше за тях Тайната им вечеря с Христа и с Христовия Дух.
Те останаха много доволни от срещата си с Учителя и не го скриваха. След този разговор те се промениха много. Дотогава правеха много атентати и убийства, защото смятаха, че това са методите чрез които ще променят света. Учителят им говори много и достатъчно добре им обясни последствията от техните методи на атентати и убийства. След този разговор те преминаха към други методи и не искаха да налагат идеите си със сила и убийства.
Самите им водачи бяха в тази комуна, самите водачи на анархистите в България седяха на тази трапеза с големите бели
хлябове
и това беше за тях Тайната им вечеря с Христа и с Христовия Дух.
Но те не знаеха, че седяха на масата с Христа и че големите бели хлябове са приготвени специално за тях. Това беше за тях тяхната Пасха. Това беше Живият хляб на Словото на Учителя и на Христа, което се изливаше пред тях. Но тогава те не можеха да осъзнаят това. Дойде време да се проведе истинската Пасха.
към текста >>
Но те не знаеха, че седяха на масата с Христа и че големите бели
хлябове
са приготвени специално за тях.
След този разговор те се промениха много. Дотогава правеха много атентати и убийства, защото смятаха, че това са методите чрез които ще променят света. Учителят им говори много и достатъчно добре им обясни последствията от техните методи на атентати и убийства. След този разговор те преминаха към други методи и не искаха да налагат идеите си със сила и убийства. Самите им водачи бяха в тази комуна, самите водачи на анархистите в България седяха на тази трапеза с големите бели хлябове и това беше за тях Тайната им вечеря с Христа и с Христовия Дух.
Но те не знаеха, че седяха на масата с Христа и че големите бели
хлябове
са приготвени специално за тях.
Това беше за тях тяхната Пасха. Това беше Живият хляб на Словото на Учителя и на Христа, което се изливаше пред тях. Но тогава те не можеха да осъзнаят това. Дойде време да се проведе истинската Пасха. Имаше два пътя - да се проведе Пасхата както по времето на Мойсея или както по времето на Христа.
към текста >>
Това беше Живият
хляб
на Словото на Учителя и на Христа, което се изливаше пред тях.
Учителят им говори много и достатъчно добре им обясни последствията от техните методи на атентати и убийства. След този разговор те преминаха към други методи и не искаха да налагат идеите си със сила и убийства. Самите им водачи бяха в тази комуна, самите водачи на анархистите в България седяха на тази трапеза с големите бели хлябове и това беше за тях Тайната им вечеря с Христа и с Христовия Дух. Но те не знаеха, че седяха на масата с Христа и че големите бели хлябове са приготвени специално за тях. Това беше за тях тяхната Пасха.
Това беше Живият
хляб
на Словото на Учителя и на Христа, което се изливаше пред тях.
Но тогава те не можеха да осъзнаят това. Дойде време да се проведе истинската Пасха. Имаше два пътя - да се проведе Пасхата както по времето на Мойсея или както по времето на Христа. Истинската Пасха сега беше направена в наше присъствие. Завъртя се времето на тяхната Голгота.
към текста >>
54.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Правим попара в него с хубавия бял
хляб
и сърбаме всички заедно.Излизаме от Куш Бунар.
Скали натрупани една върху друга равно изрязани като гигантска библиотека. Кой може да знае какви скрижали крият те, какви чудни съчинения на човеците гиганти. Величествени библиотеки с огромни каменни папируси - летописи на природата, която отбелязва миналото и чертае бъдещето? Стоим върху тия вълшебни скали и духът се носи волно по тия тайнствени места, където въпреки всичко пак душата му се радва и възхищава.Връщаме се. В котлето кипи козе мляко.
Правим попара в него с хубавия бял
хляб
и сърбаме всички заедно.Излизаме от Куш Бунар.
Оставяме зад гърба си това чисто светилище, което надали ще видим някога. Възлизаме по билото на планината. Тук гората става по гъста и по-гъста. Вървим по равна пътека към „Българка”. От двете ни страни гъста непроходима гора.
към текста >>
55.
Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх
, 26.08.1923 г.
Този камък като го пипнеш, от него
хляб
можеш да изкараш, вода можеш да изкараш.
Когато хората станат умни да разберат Божиите закони, светът ще се оправи в широката смисъл като едно окултно място. А при сегашното разбирание не е така. Не неговите буквални думи; вяра и чрез дела, това са две школи. Вярата всичко дава, тя не е мъртва вяра, а жива вяра, да знаеш законите. Учителят похваща скалата, на която се беше облегнал, на която има тук и там мъх.
Този камък като го пипнеш, от него
хляб
можеш да изкараш, вода можеш да изкараш.
Но трябва да знаеш законите. Питам:Туй, твърдото съзнание (камъкът) как изкара този мъх? Той е по-умен. Има си една малка фабрика и постоянно произвежда това. Знание трябва.
към текста >>
56.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Да кажем, че пътуваш, ала не си взел вода със себе си, не си взел и
хляб
.
Сега някой път у вас се заражда някое настроение, тежко ви е. Тази тяжест какво е? - Някаква нечистотия. Ти, да кажем, имаш някое неразположение. Коя е причината?
Да кажем, че пътуваш, ала не си взел вода със себе си, не си взел и
хляб
.
Загарят ти устата и езикът. Минаваш покрай някой бостан и открадваш някоя диня. Няма никои наоколо. Обаче, тази диня е белязана от бостанджията. Бостанджията дойде и види, че няма тази диня.
към текста >>
57.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
Ще заръчам десет пити
хляб
, хубаво направени, хубаво опечени при един майстор фурнаджия – най-видния, най-спретнатия, най-умния, най-добрия, най-благородния фурнаджия.
“ Ще си извадите лъжицата, ще си извадите вилицата, вашия нож... Разбирате ли? – Това е правило за окултните ученици. Ама вие ще кажете сега: „Като ни поканят на гости, как ще го приложим това? “ Ето аз как бих угостил моите гости. Един ден, като ви повикам на гости, знаете ли как ще ви гостя?
Ще заръчам десет пити
хляб
, хубаво направени, хубаво опечени при един майстор фурнаджия – най-видния, най-спретнатия, най-умния, най-добрия, най-благородния фурнаджия.
Него ще намеря, той ще пече хляба. Тъй ще направя, ако искам да ви дам едно угощение. При това на моята трапеза няма да има никакви паници, никакви ножчета, никакви вилушки. Ще туря тия десет пити хляб, ще ви донеса грозде, избрано от най-хубавите чукани на лозето си, разбирате ли – от най-отбраните чукани. После ще сложа ябълки, от най-хубавите си ябълки.
към текста >>
Него ще намеря, той ще пече
хляба
.
– Това е правило за окултните ученици. Ама вие ще кажете сега: „Като ни поканят на гости, как ще го приложим това? “ Ето аз как бих угостил моите гости. Един ден, като ви повикам на гости, знаете ли как ще ви гостя? Ще заръчам десет пити хляб, хубаво направени, хубаво опечени при един майстор фурнаджия – най-видния, най-спретнатия, най-умния, най-добрия, най-благородния фурнаджия.
Него ще намеря, той ще пече
хляба
.
Тъй ще направя, ако искам да ви дам едно угощение. При това на моята трапеза няма да има никакви паници, никакви ножчета, никакви вилушки. Ще туря тия десет пити хляб, ще ви донеса грозде, избрано от най-хубавите чукани на лозето си, разбирате ли – от най-отбраните чукани. После ще сложа ябълки, от най-хубавите си ябълки. И тогава ще взема по един грозд и ще го дам в ръката ви.
към текста >>
Ще туря тия десет пити
хляб
, ще ви донеса грозде, избрано от най-хубавите чукани на лозето си, разбирате ли – от най-отбраните чукани.
Един ден, като ви повикам на гости, знаете ли как ще ви гостя? Ще заръчам десет пити хляб, хубаво направени, хубаво опечени при един майстор фурнаджия – най-видния, най-спретнатия, най-умния, най-добрия, най-благородния фурнаджия. Него ще намеря, той ще пече хляба. Тъй ще направя, ако искам да ви дам едно угощение. При това на моята трапеза няма да има никакви паници, никакви ножчета, никакви вилушки.
Ще туря тия десет пити
хляб
, ще ви донеса грозде, избрано от най-хубавите чукани на лозето си, разбирате ли – от най-отбраните чукани.
После ще сложа ябълки, от най-хубавите си ябълки. И тогава ще взема по един грозд и ще го дам в ръката ви. Вашите паници са вашите ръце. Хляба ще го разчупя и ще ви дам по едно парче. Тъй ще ви угостя.
към текста >>
Хляба
ще го разчупя и ще ви дам по едно парче.
При това на моята трапеза няма да има никакви паници, никакви ножчета, никакви вилушки. Ще туря тия десет пити хляб, ще ви донеса грозде, избрано от най-хубавите чукани на лозето си, разбирате ли – от най-отбраните чукани. После ще сложа ябълки, от най-хубавите си ябълки. И тогава ще взема по един грозд и ще го дам в ръката ви. Вашите паници са вашите ръце.
Хляба
ще го разчупя и ще ви дам по едно парче.
Тъй ще ви угостя. Разбирате ли? По един грозд, по една круша, по една ябълка, по едно парче хляб – и ще си приказваме сладко, както в „Сладко,медено“. И мърдане няма да има, нито търкане на вилици... Без шум ще мине. И кърпи няма да ви дам. Защо?
към текста >>
По един грозд, по една круша, по една ябълка, по едно парче
хляб
– и ще си приказваме сладко, както в „Сладко,медено“.
И тогава ще взема по един грозд и ще го дам в ръката ви. Вашите паници са вашите ръце. Хляба ще го разчупя и ще ви дам по едно парче. Тъй ще ви угостя. Разбирате ли?
По един грозд, по една круша, по една ябълка, по едно парче
хляб
– и ще си приказваме сладко, както в „Сладко,медено“.
И мърдане няма да има, нито търкане на вилици... Без шум ще мине. И кърпи няма да ви дам. Защо? Знаете ли, няма да ви дам кърпи. Щом си изцапате ръцете, ще ви заведа при най-хубавата си чешма, ще ви кажа: измийте се тук, извадете си вашите кърпи и се избършете. Туй е един идеал на съзнателния живот.
към текста >>
Той е много внимателен към
хляба
, към яденето, но в друго отношение – като открадне – не е тъй внимателен.
Знаете ли, няма да ви дам кърпи. Щом си изцапате ръцете, ще ви заведа при най-хубавата си чешма, ще ви кажа: измийте се тук, извадете си вашите кърпи и се избършете. Туй е един идеал на съзнателния живот. Например много богати хора има, които са взискателни към храната, но те в морално отношение, в умствено отношение нямат такъв идеал. Аз харесвам един богат човек.
Той е много внимателен към
хляба
, към яденето, но в друго отношение – като открадне – не е тъй внимателен.
Казвам: добре започваш, зле свършваш. Идеалът ти на физическото поле е добър, но в Духовния свят от теб човек няма да стане.Някой казва: „Аз мога да любя когото и да е.“ Не, вие не говорите Истината. Аз бих желал един от вас да ми каже, че той може да люби когото и да е. Не само тъй да кажеш. Ние трябва да поставим Любовта на един вътрешен опит.
към текста >>
58.
Излиза първият брой на сп.'Житно зърно'
, 01.1924 г.
Но то се набираше от абонати.Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на
хляб
, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истиската му същност в Божествения свят.
И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му. И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата. Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше.
Но то се набираше от абонати.Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на
хляб
, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истиската му същност в Божествения свят.
За това наименованието на списанието бе напълно подходящо. Ние отначало бяхме неопитни. Нямахме опит, практика и отначало списанието беше малко наивно, но постепенно с течение на годините подготвиха се хора, разшири се сътрудничеството, дойдоха нови сътрудници и списанието тръгна. Разпространението ставаше чрез абонати. Разпръснаха се покани между приятелите в София и провинцията и мнозина се отзоваха.
към текста >>
59.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
Скоро свършва продуктите си:
хляб
, сирене, зеленчуци.
Бурята стихва и спира. Всички се събират около лумналия огън при кухнята да сушат и топлят. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителят хваща и поставя на място дявола, който обсебва Анге л Вълков. ********* През 1937 година брат Град и Минче в посещава Рила за няколко дена.
Скоро свършва продуктите си:
хляб
, сирене, зеленчуци.
Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защот о е свършил храната си и няма повече средства. Учителят му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера. Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада. Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята.
към текста >>
60.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
- внезапно усмихнато ме запита Учителят.- Гладна съм - необмислено, но искрено заявих.- Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита
хляб
и червени домати, може би и краставичка.
Около му старо и младо - жадно ловят думите му. До мене пъстроцветна рокля. Навеждам се да гледам шарките.Тъй съм и заспала, сложила глава върху незнайния шарен скут. Колко време е траяло това изследване на шарките, не зная. Но, когато се събудих, изпитвам такова блаженство, че неволно се засмивам с глас.- Какво мислиш сега?
- внезапно усмихнато ме запита Учителят.- Гладна съм - необмислено, но искрено заявих.- Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита
хляб
и червени домати, може би и краставичка.
Тогава, наистина, нека закусим всички, каза Той и както се видя с радост се съгласяват всички, защото наистина са гладни.Слънце. Отново потегляме за път. Почват вече голи рътлини и нисък клек, губещ се във високата буйна трева.Ето тъмноводно езеро. Дълбоките му води сякаш мамят и невидими ръце се протягат.Мусалла ту се приближава, ту се отдалечава. Пак почивка, огньове, обяд.
към текста >>
61.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
- внезапно усмихнато ме запита Учителят.- Гладна съм - необмислено, но искрено заявих.- Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита
хляб
и червени домати, може би и краставичка.
Около му старо и младо - жадно ловят думите му. До мене пъстроцветна рокля. Навеждам се да гледам шарките.Тъй съм и заспала, сложила глава върху незнайния шарен скут. Колко време е траяло това изследване на шарките, не зная. Но, когато се събудих, изпитвам такова блаженство, че неволно се засмивам с глас.- Какво мислиш сега?
- внезапно усмихнато ме запита Учителят.- Гладна съм - необмислено, но искрено заявих.- Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита
хляб
и червени домати, може би и краставичка.
Тогава, наистина, нека закусим всички, каза Той и както се видя с радост се съгласяват всички, защото наистина са гладни.Слънце. Отново потегляме за път. Почват вече голи рътлини и нисък клек, губещ се във високата буйна трева.Ето тъмноводно езеро. Дълбоките му води сякаш мамят и невидими ръце се протягат.Мусалла ту се приближава, ту се отдалечава. Пак почивка, огньове, обяд.
към текста >>
62.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
- внезапно усмихнато ме запита Учителят.- Гладна съм - необмислено, но искрено заявих.- Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита
хляб
и червени домати, може би и краставичка.
Около му старо и младо - жадно ловят думите му. До мене пъстроцветна рокля. Навеждам се да гледам шарките.Тъй съм и заспала, сложила глава върху незнайния шарен скут. Колко време е траяло това изследване на шарките, не зная. Но, когато се събудих, изпитвам такова блаженство, че неволно се засмивам с глас.- Какво мислиш сега?
- внезапно усмихнато ме запита Учителят.- Гладна съм - необмислено, но искрено заявих.- Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита
хляб
и червени домати, може би и краставичка.
Тогава, наистина, нека закусим всички, каза Той и както се видя с радост се съгласяват всички, защото наистина са гладни.Слънце. Отново потегляме за път. Почват вече голи рътлини и нисък клек, губещ се във високата буйна трева.Ето тъмноводно езеро. Дълбоките му води сякаш мамят и невидими ръце се протягат.Мусалла ту се приближава, ту се отдалечава. Пак почивка, огньове, обяд.
към текста >>
63.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
- внезапно усмихнато ме запита Учителят.- Гладна съм - необмислено, но искрено заявих.- Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита
хляб
и червени домати, може би и краставичка.
Около му старо и младо - жадно ловят думите му. До мене пъстроцветна рокля. Навеждам се да гледам шарките.Тъй съм и заспала, сложила глава върху незнайния шарен скут. Колко време е траяло това изследване на шарките, не зная. Но, когато се събудих, изпитвам такова блаженство, че неволно се засмивам с глас.- Какво мислиш сега?
- внезапно усмихнато ме запита Учителят.- Гладна съм - необмислено, но искрено заявих.- Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита
хляб
и червени домати, може би и краставичка.
Тогава, наистина, нека закусим всички, каза Той и както се видя с радост се съгласяват всички, защото наистина са гладни.Слънце. Отново потегляме за път. Почват вече голи рътлини и нисък клек, губещ се във високата буйна трева.Ето тъмноводно езеро. Дълбоките му води сякаш мамят и невидими ръце се протягат.Мусалла ту се приближава, ту се отдалечава. Пак почивка, огньове, обяд.
към текста >>
64.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември
, 1.09.1924 г.
Един -
хляба
, друг - месцето и т. н.?
Питам ви: Защо вашата дъщеря, вашият син, се е оженила за оня, когото не обичате вие? Религиозните хора са още повече своенравни. Ние знаем закона. Защо един човек повече обича ябълката, друг - крушата? Един - повече водата, друг - повече винцето?
Един -
хляба
, друг - месцето и т. н.?
Виното е било първоначално сладко, но човека го направил кисело. Да обикнем винцето повече, то е почнало от 3000 години. Оттогава са почнали да го обичат и сега се опиват.Ожените се, жена ви постепенно вкисва соковете ви и ставате кисели. Така се е вкиснало постепенно и виното. Знаете ли какви трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената?
към текста >>
65.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен
хляб
.
Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория. Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях. Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце.
В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен
хляб
.
Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците. Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи душата трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление. Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди.
към текста >>
66.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен
хляб
.
Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория. Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях. Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце.
В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен
хляб
.
Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците. Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи душата трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление. Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди.
към текста >>
67.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен
хляб
.
Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория. Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях. Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце.
В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен
хляб
.
Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците. Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи душата трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление. Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди.
към текста >>
68.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен
хляб
.
Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория. Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях. Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце.
В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен
хляб
.
Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците. Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи душата трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление. Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди.
към текста >>
69.
Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”
, 27.09.1925 г.
Големи комати
хляб
изчезваха в зиналите им уста.Влязохме в кръчмата.
Но слезнахме ли из полето, вятърът пак ни сграбчи, сборичка и заблъска къде ни очи видят. Селото се провижда. Дим, размотан от вятъра, се носи над него. Селските кучета с весело скимтене ни посрещат току над водениците. Те си знаеха, че ще има нещичко за тях.
Големи комати
хляб
изчезваха в зиналите им уста.Влязохме в кръчмата.
Посрещна ни стройна здрава селянка и бързо ни приготви чай. Развързахме раниците и тук, и на този празник, в който и ние излезнахме полупобедители спрямо ветровете, здраво се възнаградихме за днешното бедствие. Горките ни ябълки! Че те замръзнали горе! Отоплени до печката те се набръчкват, като че те не са същите.
към текста >>
70.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай
, 4.03.1926 г.
Приготвените парчета
хляб
потъват в отворената паст на нашите рунтави приятели.
Слънцето вече потъва зад Люлин.На връх планината две високи дървета, отрупани със сняг. Последните слънчеви лъчи са ги запалили в розов блясък. Приличат на жертвени факли.Всички сме весели. Лицата ни сгреят сгорещени и пламнали. Целият ден слънцето ни е галило, слънцето и вятъра.Селото.
Приготвените парчета
хляб
потъват в отворената паст на нашите рунтави приятели.
Как хубаво ни гледат и радостно махат с опашките си. Не спираме вече никъде, а направо прекосяваме селото и се спускаме по шосето. На групи, на групи водим оживени разговори, или пеем стройна песен. В града - гъмжило свят. Едвам намираме места в Лозенецкия трамвай.
към текста >>
71.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Изваждам уломъка
хляб
, зрялата сочна крушка и му ги подавам.
Хълцам задавена от плач и гледам пръскащите искри. Тогава Учителя ме погледна, като ме запита; „Имаш ли нещо за ядене? ” И кротко, чудно благо с очи на грижовна майка, на любящ брат и верен приятел ме погледна Той. Може би също тъй, както Христос запита учениците си: „Имате ли нещо за ядене? ”. „Ивав”, отвръщам с надебелени устни.
Изваждам уломъка
хляб
, зрялата сочна крушка и му ги подавам.
Той простря ръка и ги взе; залъче по залъче той ги изяде - моята мъка, моят хлебец и крушка. Той друго не яде през деня; не. Моята мъка се вдигна високо, изчезна, разпръсна се, както невидимо се разпилява облак от небето. Къде отиде скръбта? Кой прибра сълзите ми в скъпоценна кутийка и не ми ги върна вече?
към текста >>
Съединих тия два образа - синята емайлирана чашка с жълти и червени цветица и малкото уломъче
хляб
и круша.
за живота в душа скрити за бъдни добрини,за благи плодове, за светли дни, за светли дни, за светли дни, дни, дни, дни! ”Сега мога да си лягам.
Съединих тия два образа - синята емайлирана чашка с жълти и червени цветица и малкото уломъче
хляб
и круша.
Първият път той рече: „Аз пих! ”, а когато го поканиха с обяд той отвърна:„Аз се нахраних! ”. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.17.
към текста >>
72.
Учителя присъства на събиране на духовната група от ученици на Изгрева
, 4.07.1926 г.
Някой човек ти е обещал да ти донесе
хляб
или друго нещо; вие виждате, че иде един човек, и си казвате: „Той е, носи
хляба
“.
Нали при големи страдания се казва: „Придобих един плод“. На всинца ви трябва голяма Вяра. В този живот, ако придобиете Вяра, съмнението ще изчезне. Вяра, която преодолява всяко съмнение, е силната Вяра. Забелязали ли сте колко от това, което ви се внушава отвън, е вярно?
Някой човек ти е обещал да ти донесе
хляб
или друго нещо; вие виждате, че иде един човек, и си казвате: „Той е, носи
хляба
“.
Обаче този човек мине, не се спира при вас, не е той. Кой как мине, вие все казвате: „Този е“. Значи не може да оцените кой е истинският човек, когото чакате. И най-после се обезсърчите и казвате: „Той няма да дойде“. И ето, той идва, потупа те по гърба, погледне те и се усмихне.
към текста >>
73.
Построяване приемна стая за Учителя на Изгрева - парцел 'Баучер'
, 08.1926 г.
Дойдоха тогава от селата майстори за събора и тогава построиха една малка стаичка с цел, за да може през времето на събора да се пазят в нея
хляба
и продуктите докато трае събора.
На Изгрева бяха закупени вече места. Точно по това време възникнаха и първите дъсчени къщурки, които ние бяхме направили. Старите братя получиха разрешение от властта и започнаха подготовка за събора. Но с какъв ентусиазъм, с какъв възторг се събрахме в София, защото ние бяхме прогонени от Търново. Изведнъж се намерихме в една съвсем по-хубава, свободна обстановка на Изгрева.
Дойдоха тогава от селата майстори за събора и тогава построиха една малка стаичка с цел, за да може през времето на събора да се пазят в нея
хляба
и продуктите докато трае събора.
Тя бе направена по идея на Петко Епитропов, който тогава организираше съборите, продоволствието, уредбата.На този събор присъстваха около 1000 човека. Беше голям, тържествен събор. А да се хранят толкова човека, няколко дни не беше лесна работа. Няколко казана димяха непрекъснато на огньовете. Казани за чай и казани с гозба, а около тях дежурните сновяха насам-натам.
към текста >>
74.
Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август
, 22.08.1926 г.
Дойдоха тогава от селата майстори за събора и тогава построиха една малка стаичка с цел, за да може през времето на събора да се пазят в нея
хляба
и продуктите докато трае събора.
На Изгрева бяха закупени вече места. Точно по това време възникнаха и първите дъсчени къщурки, които ние бяхме направили. Старите братя получиха разрешение от властта и започнаха подготовка за събора. Но с какъв ентусиазъм, с какъв възторг се събрахме в София, защото ние бяхме прогонени от Търново. Изведнъж се намерихме в една съвсем по-хубава, свободна обстановка на Изгрева.
Дойдоха тогава от селата майстори за събора и тогава построиха една малка стаичка с цел, за да може през времето на събора да се пазят в нея
хляба
и продуктите докато трае събора.
Тя бе направена по идея на Петко Епитропов, който тогава организираше съборите, продоволствието, уредбата.На този събор присъстваха около 1000 човека. Беше голям, тържествен събор. А да се хранят толкова човека, няколко дни не беше лесна работа. Няколко казана димяха непрекъснато на огньовете. Казани за чай и казани с гозба, а около тях дежурните сновяха насам-натам.
към текста >>
75.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември
, 1.11.1926 г.
Една хапка
хляб
, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме.
Над нея има една полянка, обрасла с висока трева, на която винаги се спирахме, за да си отдъхнем. Тази полянка кръстихме „Зеленка“. Докато бяхме на „Зеленка“, Учителя каза: “Вади душа“ трябва да се нарече „Буди душа! “. А бивакът ще се нарича „Ел-Шадай“, което значи „Истинският свидетел“.
Една хапка
хляб
, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме.
Един брат каза: „ Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката. Например безжичния телеграф, телефона, радиото“ . Додето се изработят потребните органи в човешкия организъм, отвън се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние, а после самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Тук за окултните ученици има много хубаво условие, че край София се издига Витоша.
към текста >>
76.
Учителя дава песента 'Давай, давай' - гр.София
, 28.12.1926 г.
Каква е разликата: ако дадеш скъсани обуща или дадеш нови дрехи, ако дадеш пресен
хляб
или дадеш мухлясал
хляб
.
Половината от динята разделяш на трима души, а другата половина оставяш за себе си. Мислите ли, че човек, който дава 3⁄4 на другите, а останалото задържа за себе си е добър давач? Какво разбирате под думата „давай“? В най-простата форма какво разбирате под думата „давай“? Дойде някой просяк може да му дадеш нещо.
Каква е разликата: ако дадеш скъсани обуща или дадеш нови дрехи, ако дадеш пресен
хляб
или дадеш мухлясал
хляб
.
Запример, вие понякога пеете, но сте неразположен. На какво мяза неразположението? Каква музика е то? Мухлясала музика е неразположението. После музиката може да мяза на сухари, трябва да ги топиш във вода, а музиката може да мяза на топъл хляб, току що изваден от пещта.
към текста >>
После музиката може да мяза на сухари, трябва да ги топиш във вода, а музиката може да мяза на топъл
хляб
, току що изваден от пещта.
Каква е разликата: ако дадеш скъсани обуща или дадеш нови дрехи, ако дадеш пресен хляб или дадеш мухлясал хляб. Запример, вие понякога пеете, но сте неразположен. На какво мяза неразположението? Каква музика е то? Мухлясала музика е неразположението.
После музиката може да мяза на сухари, трябва да ги топиш във вода, а музиката може да мяза на топъл
хляб
, току що изваден от пещта.
Ние всички не се ползуваме от музиката, понеже е суха музика. Сухарите не са така хранителни. Вие може да пеете „Давай“ и да турите ударението или на първия слог, или на втория слог и като пеете „давай“ разбирате „и за себе си оставяй“. „Давай, давай“ може да се изпее по разни начини. Даването е подтик.
към текста >>
77.
Разговор на Учителя с ръководителите - 21 април. София
, 21.04.1927 г.
Кучетата като лаят, това показва, че искат по едно парче
хляб
.
На някой беден, прост човек може да се помогне, но не и на поп или владика. Те са се изплашили от нас и в главите им все наши хора се въртят. Сутрин откато станат и им се изпречи някой „дъновист" пред тях. Не се спирайте пред тях. В България има само пет попа, нито един повече - само пет попа има.Трябва разумна работа, а не само и духовна.
Кучетата като лаят, това показва, че искат по едно парче
хляб
.
Трябва смелост, безкористие и пълна вяра - вътрешна смелост, а не външна, защото борбата е вътрешна, а не външна. Вяра жива трябва. Ще се научите да пеете: „Вяра светла, вяра силна, любовта на Бога. Где мир владее, истината вечно грее! "Вие трябва да научите вратата на всяко едно царство, за да влезете в него.
към текста >>
78.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
" Ами че този
хляб
е братски, ние сме го взели, а не той - ще му кажете на тоя брат.
Един наш приятел казваше на друг: „Ще ви обеся всички, да ме слушате! " после въздържание трябва. Не се увличайте в погрешката на някой друг приятел. После бъдете внимателни в израженията си. Един брат казваше на една сестра: „Аз ли ще ви хрантутя тук?
" Ами че този
хляб
е братски, ние сме го взели, а не той - ще му кажете на тоя брат.
- „Не, вие не ще ме храните, а Господ ще ме храни, при него съм дошла". Гледам две сестри, духовни се карат. Едната вътре в палатката, а другата отвън стои и по духовно се карат. Казвам на едната: - Ти сестра защо не влезеш в палатката вътре? , а на другата казвам: - Ти сестра защо не излезеш от палатката навън, така по-лесно ще се разберете.
към текста >>
Там гдето хората имат нужда от
хляб
, а не при друга фурна гдето не ще имате мющерии и ще бъдете заставени да затворите фурната си.
Какво можеш да направиш? В това трябва пребъдвание, в онова, което можеш да направиш най-първо трябва да знаете да служите на Бога и тогава ще знаете каква работа ще си изберете. Трябва свобода. Искате да станете фурнаджии. Где ще отворите вашата фурна?
Там гдето хората имат нужда от
хляб
, а не при друга фурна гдето не ще имате мющерии и ще бъдете заставени да затворите фурната си.
И Христос казва: „Ако не ядете моя хляб няма да имате живот вечен". Та и вие трябва да сте готови да давате хляб, та и вас даже може да изядат. Трябва ви усърдие. Да изтърпите докрай и да бъдете не пасивни, а активни. Настанало е време да се работи в България.
към текста >>
И Христос казва: „Ако не ядете моя
хляб
няма да имате живот вечен".
В това трябва пребъдвание, в онова, което можеш да направиш най-първо трябва да знаете да служите на Бога и тогава ще знаете каква работа ще си изберете. Трябва свобода. Искате да станете фурнаджии. Где ще отворите вашата фурна? Там гдето хората имат нужда от хляб, а не при друга фурна гдето не ще имате мющерии и ще бъдете заставени да затворите фурната си.
И Христос казва: „Ако не ядете моя
хляб
няма да имате живот вечен".
Та и вие трябва да сте готови да давате хляб, та и вас даже може да изядат. Трябва ви усърдие. Да изтърпите докрай и да бъдете не пасивни, а активни. Настанало е време да се работи в България. Децата вече са израстнали трябва да (ги) оставите свободни, който иска да се прояви да бъде свободен; но грешал, не казал по вашему, оставете го, той вече е казал.
към текста >>
Та и вие трябва да сте готови да давате
хляб
, та и вас даже може да изядат.
Трябва свобода. Искате да станете фурнаджии. Где ще отворите вашата фурна? Там гдето хората имат нужда от хляб, а не при друга фурна гдето не ще имате мющерии и ще бъдете заставени да затворите фурната си. И Христос казва: „Ако не ядете моя хляб няма да имате живот вечен".
Та и вие трябва да сте готови да давате
хляб
, та и вас даже може да изядат.
Трябва ви усърдие. Да изтърпите докрай и да бъдете не пасивни, а активни. Настанало е време да се работи в България. Децата вече са израстнали трябва да (ги) оставите свободни, който иска да се прояви да бъде свободен; но грешал, не казал по вашему, оставете го, той вече е казал. Кое е важно?
към текста >>
Сега дяволът не прави камъните
хлябове
, не качва хората на черквата, а казва: „Съборете кубетата на църквите".Мото за тази вечер: (Ев.
защо ни ограничаваш да не правиме зло? На пияницата като не даваш вино, казва: „Защо ме мъчиш? " На крадеца като не позволяваш да краде, казва:„Защо ме мъчиш? " На вълка като не даваш агне казва: „Защо ме мъчиш? " Дявола като не бе послушан от Христа, остави го и ангелите дойдоха да му слугуват.
Сега дяволът не прави камъните
хлябове
, не качва хората на черквата, а казва: „Съборете кубетата на църквите".Мото за тази вечер: (Ев.
Йоан 5:5) - „И там имаше някой си человек болен от 38 години" - това е емблема на вяра - най-после побеждава, дига одъра си и си отива. Тук е скрита идеята: тоя болен е чакал Христа 38 години докато дойде - това е за ученика. Къпалнята е учението. Ангелът е интелигентността, която е оставил у хората. Сега ангелът е духът, който трябва да слезе и да размъти водата т. е.
към текста >>
79.
Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София
, 26.04.1927 г.
Вечеря един чай, малко
хляб
, плодове.През 10-тях седмици не започвайте с бързина в храната, сутрин, обед, а съсредоточете се 5-10 минути и помислете, благодарете за онова благо, което Бог ви е дал за нахранвание.
Така са правили всички велики хора. Така вие ще се върнете към оня атавистичен закон, който са практикували хората преди хиляди години, така ще се опресни човек. Силите се възвръщат. Екскурзиите навън тоже опресняват силите, а не че ги изтощават, както си мислят някои.После научете се през тия 10 седмици, да дишате сутрин не само с дробовете си, но и с костите си, така като че въздуха прониква и в мускули, и в кости.Бележки дръжте за състоянието, през което можете да минете. През тия 10 седмици, като залезе слънцето, никаква храна.
Вечеря един чай, малко
хляб
, плодове.През 10-тях седмици не започвайте с бързина в храната, сутрин, обед, а съсредоточете се 5-10 минути и помислете, благодарете за онова благо, което Бог ви е дал за нахранвание.
Това е един свещен акт в живота.След като ги опитате може да ги предадете на други.За екскурзиитеВсички свободни дни сега през лятото използувайте в излети, екскурзии. Ще прекарате един-два дни в свобода. 5-10 души, колкото се събират, ще излезете. Поне десетина екскурзии през лятото трябва да направите. Можете 2 седмици в месеца да има събрание на закрито, в салона ви и два неделни дни да имате събрание на открито - той ще бъде и ден на екскурзията.
към текста >>
80.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си
хляб
за преживяване.
Елечета отгоре ги покривали. А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива.
На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си
хляб
за преживяване.
Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество. По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул. "Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа.
към текста >>
Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният
хляб
за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен
хляб
за идното човечество.
А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива. На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване.
Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният
хляб
за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен
хляб
за идното човечество.
По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул. "Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие".
към текста >>
81.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си
хляб
за преживяване.
Елечета отгоре ги покривали. А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива.
На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си
хляб
за преживяване.
Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество. По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул. "Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа.
към текста >>
Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният
хляб
за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен
хляб
за идното човечество.
А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива. На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване.
Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният
хляб
за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен
хляб
за идното човечество.
По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул. "Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие".
към текста >>
Купуваме си круши, пресен
хляб
, ябълки.
Не бихме сменили нашето тържество и победа в планината за всичкия им рахатлък. Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха дъжда - казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй, буря и дъжд докарват.Но кой ги слуша. Сърцата ни са пълни с толкоз възторг, с толкоз радост, че готови сме да минем и „през строя”.Камионите ни чакат. Качваме се като същински завоеватели. След малко ето ни пред Самоков.
Купуваме си круши, пресен
хляб
, ябълки.
Направихме им хубав пазар. Наистина трябва да сме представлявали любопитна гледка с тия повлечени мокри дрехи и кални обуща, че на тълпи се събираха да ни гледат. Кой наметнат със скъсано платнище, кой с мокър шал, тежки от вода одеяла. Дъждът секна. Небето се разведри.
към текста >>
82.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си
хляб
за преживяване.
Елечета отгоре ги покривали. А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива.
На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си
хляб
за преживяване.
Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество. По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул. "Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа.
към текста >>
Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният
хляб
за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен
хляб
за идното човечество.
А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива. На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване.
Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният
хляб
за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен
хляб
за идното човечество.
По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул. "Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие".
към текста >>
Купуваме си круши, пресен
хляб
, ябълки.
Не бихме сменили нашето тържество и победа в планината за всичкия им рахатлък. Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха дъжда - казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй, буря и дъжд докарват.Но кой ги слуша. Сърцата ни са пълни с толкоз възторг, с толкоз радост, че готови сме да минем и „през строя”.Камионите ни чакат. Качваме се като същински завоеватели. След малко ето ни пред Самоков.
Купуваме си круши, пресен
хляб
, ябълки.
Направихме им хубав пазар. Наистина трябва да сме представлявали любопитна гледка с тия повлечени мокри дрехи и кални обуща, че на тълпи се събираха да ни гледат. Кой наметнат със скъсано платнище, кой с мокър шал, тежки от вода одеяла. Дъждът секна. Небето се разведри.
към текста >>
83.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Как хубаво, красиво се храни; взел в ръката си парченце
хляб
, топва го в чая си, отхапва наквасения залък от който остават няколко капки по устните му.
Цялата природа сякаш му протяга обятия, радва му се. Есенният минзухар навсякъде е пробил земята и с наслада смуче сок от свежата земя - милван от още топлите слънчеви лъчи. Като че ли поточетата по-живо запяха, тревичките изправиха сочни листенца да го приветствуват. Врабците на орляци прелитат с крясък, сякаш недоволни, че другите пойни птички са ги оставили.Ето и мен на Ел-Шедар - тъй Учителят нарече нашата гостна с това чудно име, което преведе така: „Благородният свидетел”. Високо се вие пушек от огнищата, весело пращят сухите дърва и разливат приятна топлина.Лицето на Учителя грее и свети като ясно слънце.
Как хубаво, красиво се храни; взел в ръката си парченце
хляб
, топва го в чая си, отхапва наквасения залък от който остават няколко капки по устните му.
Това е всичката му закуска. През това време с озарено от блага усмивка лице, се разговаря с неколцина братя. Слънцето блести по снежната му брада и разпилени от ветреца меки коси. За всекиго има по нещо да даде: едному поглед благ, другиму усмивка сияйна, топла; другиму въпрос за нещо, другиму мила поръка за общото благо. Наистина неземна красота, която те кара да го наблюдаваш от някое кътче с богоговейно съзерцание.О, защо нямах перото на велик поет, за да го възпея.
към текста >>
Дългото „съзерцание” по хубости и прелести, тъй ни изглади, че по някое време, вместо лазурно небе, почнаха да ни се привиждат ябълки, круши, бели питички
хляб
... Изглежда, че това е било общото усещане, че единодушно решихме час по-скоро да се върнем доле при торбите.Но, Учителят ни задържа още малко.
Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора? Горе, тревата е още тъй зелена. Оголените клони на леската са тъй надути и напъпили, като че след някой ден ще пуснат нова шума. На боровия клек - срещу Резньовете лягаме за почивка. Слънцето дружелюбно ни огрява, без да въси вежди... Приятно галят есенните лъчи, милват гърба, разгорещяват бузите и правят гърдите леко, леко да дишат.Не си взехме никаква закуска.
Дългото „съзерцание” по хубости и прелести, тъй ни изглади, че по някое време, вместо лазурно небе, почнаха да ни се привиждат ябълки, круши, бели питички
хляб
... Изглежда, че това е било общото усещане, че единодушно решихме час по-скоро да се върнем доле при торбите.Но, Учителят ни задържа още малко.
Изглежда, че трябва пред видът на вечната красота, охотата за ядене да отстъпи за малко. Той спря погледа ни още някое време в мълчаливо съзерцание. О, то бе тъй хубаво, тъй хубаво, че едва ли би му се дало име. Приличаше на безгласна песен, на молитва, на хвала.И наистина, целта биде постигната. Вместо да тичаме с луд бяг към нашите хранителни вързопи, ние бавно, бавно заслизахме, понесли в душите си още едно неизречено чудо, чудо на Духа - Висшия разум, който има „друга храна”, с която можеше да утоли глада си.
към текста >>
Сам Той яде
хляб
и мека круша.
Неволно, устните ми шепнеха жарка молитва: „Господи, Боже наш, искам да служа на Тебе, комуто служи и Учителя”.На групи, на групи слизаме из кичестата гора. Разно обагрените ни облекла, всред тая зеленина приличат на красиви пъстрошарни цветя.Слънцето тъй много напече, тъй много ни сгорещи, че трябваше бързо да се преоблечем. Ел Шедар ни приюти с горещ чай и закуски до насита.Какво щастие! Но как стана тъй, че седнах на трапезата до Учителя! От всичко що му слагаха, той раздаваше, раздаваше.
Сам Той яде
хляб
и мека круша.
А пък ние, бързо и с радост унищожавахме даровете, които неговата мила щедра ръка ни раздаваше. Но още по-чудното е това, че тази щастлива круша бе моята донесена круша и тази негова бяла питичка беше моята питичка. Нищо друго не яде той, нищо друго! Как ме погледна само! Сякаш някакъв мълчалив завет ми даде.
към текста >>
Една хапка
хляб
, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме!
Днес си в отпуск, ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето. А за утре ще ти дадат програма - ще те пратят на нивата да ореш. На третия ден ще те пратят на лозето да копаеш. При Господа службите постоянно се менят: първия ден като работиш една служба, на втория -друга служба. Като мениш службите, ще прогресираш.
Една хапка
хляб
, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме!
Когато стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. После пак дълго разговаряхме с Учителя: - Каквото има човек, да го посвети на Бога - за слава Божия. Това да бъде тайно в душата му. В този идеал той да не се мени: „Всичко е за Бога!
към текста >>
84.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Ако искахме можехме да оберем цялото село - тая купена с комат
хляб
стража, щеше без сражение да предаде в ръцете ни Драгалевската крепост.Видяхме, че те решително са наши съучастници, но ние нямахме завоевателна цел, така че крепостта ще си остане непокътната завинаги.Излизаме над водениците.
Като че ли е покрит със звездно покривало - друго - под звездите безбройните електрически крушки.Витоша огромна се откройва на безоблачното небе. Тихо е и тайнствено. Не се чува нигде ни кучешки лай, ни кукуригане на петел. Но щом влизаме в селото, изневиделица, тихо и незабелязано ни наобиколиха цяла тълпа кучета: мъничета, бели, черни, пъстри, рунтави, гладки. Весело въртят опашки, радостно скимтят около нас и ни гледат с покъртителна ласкавост и доверие.
Ако искахме можехме да оберем цялото село - тая купена с комат
хляб
стража, щеше без сражение да предаде в ръцете ни Драгалевската крепост.Видяхме, че те решително са наши съучастници, но ние нямахме завоевателна цел, така че крепостта ще си остане непокътната завинаги.Излизаме над водениците.
Утринно мерцание отделя деня от нощта. Хоризонтът озарен в оранжева светлина. Ето я „Зеленка”, хубавата поляна, що достойно носи името си, потънала в разкошна зеленина. Стоим горе и броим всяка минута, не, всеки миг, защото Слънцето може да ни изненада. А ние искаме да видим първия му лъч, първата му светлинка всред това лазурно небе.Ето го!
към текста >>
Колко много ябълки, круши, грозде, чушки,
хляб
и сирене!
Отвориха се раниците. Върху бели кърпи се извади съестното съкровище. Даде се знак -молитвата. Изведнъж се чу дивна музика на 150 чифта лъкове и цигулки... Боже, каква хубава музика! Всеки слушаше своята цикулка и здраво държеше лъка - десницата - към бялото, меко самунче.
Колко много ябълки, круши, грозде, чушки,
хляб
и сирене!
Колко много халва, сърмички, орехчета и маслини! Всеки раздаваше на съседа си и никъде нямаше недостиг. Партитурата беше пълна, сложно написана, но добре от всички изпълнена. След някое време, всички музикални бойни припаси изчезнаха безследно. Превърнаха се в сила и енергия, сля се с вечната сила и енергия, с вечната песен на живота.Сега вече нямат думата ни Аристотел, ни Юм, нито Мил, които донесох заедно с цялата осмокласна етика да уча.
към текста >>
85.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Насмалко щях да го пропусна; някакво куче весело ме посрещна и аз, давайки му
хляб
, щях да загубя величествения миг.
Приличаше на ярко оцветени мъгли, или тънки водни струи, които се изливаха от слънцето, или пък извираха от някой чуден непознат земен източник. Но где го Слънцето? Още го няма, а по небето и земята вече се задават пурпурните му златни кочии, с които то ще се впусне по дългия си път.Витоша - бяла и чиста, като приказна самодива. Тънък воал, приличен на разстлана влачена вълна, тук-таме поръсила небето, далечни пратеници на някой облак. Небето е ведро, дори модро, от чистота и глъбина.Вървя, гледам сиянието над върховете и често се обръщам и заставам да не изпусна слънчевия изгрев.
Насмалко щях да го пропусна; някакво куче весело ме посрещна и аз, давайки му
хляб
, щях да загубя величествения миг.
Ето го, ето го! Топла сладка усмивка на Бога - мил привет към всичко живо. Неволно му протягам ръце, като на скъп приятел. То за миг обля планинските върхове с нежно розово сияние и веднага се скри зад облака - неканен гост, който от час-два е вече на пост край триумфалната порта на Изтока. Слънцето беше започнало вече да позлатява и по гърдите на планината, но този мрачен облак грабва четката от ръката му и я захвърля...Драгалевските комини пушат.
към текста >>
Хлябът
да е чист, не от брашно, мляно преди 4-5 месеца, но от прясно брашно.
Учителя каза: - Когато не си имал резултат от храненето по отношение на твоя физически и духовен растеж, тогава не си ял, тогава си внасял отрова в организма си. Като ядеш, ще благодариш! Тогава ще растеш. Ще ядеш малко, и то най-чиста храна.
Хлябът
да е чист, не от брашно, мляно преди 4-5 месеца, но от прясно брашно.
Колко болести са от храната! Ще платиш повече за хляба, но да е от прясно брашно. - Учителю, в една от последните лекции вие казахте, че Любовта носи всички постижения, че отваря път за всички възможности. - Човек трябва да стане проводник на Божията Любов. Тя да мине през неговата душа.
към текста >>
Ще платиш повече за
хляба
, но да е от прясно брашно.
Като ядеш, ще благодариш! Тогава ще растеш. Ще ядеш малко, и то най-чиста храна. Хлябът да е чист, не от брашно, мляно преди 4-5 месеца, но от прясно брашно. Колко болести са от храната!
Ще платиш повече за
хляба
, но да е от прясно брашно.
- Учителю, в една от последните лекции вие казахте, че Любовта носи всички постижения, че отваря път за всички възможности. - Човек трябва да стане проводник на Божията Любов. Тя да мине през неговата душа. Щом се говори за Божията Любов, не мислете, че човек трябва да стане калугер. Калугерство, женитба - всичко това трябва да си го минал, че тогава да дойдеш до Божията Любов.
към текста >>
86.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
Те ни срещат с радост и има защо - големи къшеи
хляб
изчезват в раззиналата им червена паст.Витоша вече ехти от нашите песни.
Слънцето не се яви. Не се яви ни после, ни по-късно... Тъмни облаци притиснали небето, като че искат да го задушат. Тук-таме се откроява измежду тях някое синьо окце, но бързо облак се затичва и в миг го затуля.Ечат воденичните колела. Ледът е отпуснал буйния поток, сега завъртял множество воденични камъни. Ето ги и нашите приятели -селските псета.
Те ни срещат с радост и има защо - големи къшеи
хляб
изчезват в раззиналата им червена паст.Витоша вече ехти от нашите песни.
Лесът се събужда. Клоните напъпили, кукуряк наднича от шубраци и камънаци, и се хвали, че е първият пролетен пратеник, че жив и здрав е останал след люта зима: „Зимата ме погреба в земята като суха клечка, но сега аз възкръснах още по-хубав, по-здрав.” Също тъй се хвали и минзухара - моравия сочен минзухар, и до него жълтия златния му брат, който прилича на тънки восъчни свещи, които скоро слънцето с целувки ще запали - ще разцъфти. До него е и зюмбюлчето! Напразно кукурякът се хвали, че „той е пръв”, не, още много други цветя има, които са първи като него. Малката тревичка преди всички тях поникна изпод снега и сега вредом е разпростряла копринената си дреха.Въздухът е тъй упоителен и чист.
към текста >>
Как изневиделица пред мен се измъдри топка халва и шепа орехи..., не зная.Сега се сетих за притчата с 12 коша трохи... от 5
хляба
.
Дребен, тих, напоителен. Гимнастичните упражнения пропъдиха оная вцепененост, настъпила чрез почивката, след излета ни нагоре... Дрехите ни натегнали от вода. Но ние се радваме, че получихме милувката на пролетния дъжд.Случих се наблизо до Учителя. Сама видях благата, що за миг отвред се струпаха пред Него - пакети бисквити, портокал, халва, орехи. Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта.
Как изневиделица пред мен се измъдри топка халва и шепа орехи..., не зная.Сега се сетих за притчата с 12 коша трохи... от 5
хляба
.
Да, когато любовта е между хората, всички стават щедри и това, което до тогава са считали само свое собствено притежание, в присъствието на Бога в сърцата им раздават го да се попълни навсякъде недоимъка.Това, което някога е било „чудо”, сега разумът го обяснява, че станалото е дело на великата Божия любов, която всред мрака на егоизма тогава е засияла между хората и ги е сближила така, че са споделяли всичко помежду си като братя.Да, „ядоха, наситиха се и дигнаха 12 коша къшеи”. Учителят раздава на тия, които почти нищо нямаха; така че изобилието на едните премина върху нищетата на другите и така благата се изравняват този ден, както и дъжда, както и Словото на Учителя навсякъде проникна.Застанали около огъня пяхме песни. Пара се вдига от мокрите ни дрехи и радост от гърдите ни. Няколко пъти слънцето се опита да надникне,но не можа. Целият ден, дъждът не спря своята тържествующа песен.
към текста >>
87.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 4 юни
, 4.06.1928 г.
Ще носите торба с
хляб
.
Започнете да работите. Можете да работите по разни начини – в болници, в затвори и пр. Сега Бог ще ви изпрати по двама: единият ще говори, а другият ще прави чудеса. Най-напред започнете с най-малките работи, с най-важното. Щом като отидете при хората, ще видите гладни ли са, или не.
Ще носите торба с
хляб
.
Ще им кажете, че Господ ви е пратил да им занесете хляб. И след това ще им проповядвате. Щом искате дарби, те ще дойдат. Веднъж като попросите, достатъчно е; много като попросите, няма да ви се даде. Дарбата не е нещо физическо.
към текста >>
Ще им кажете, че Господ ви е пратил да им занесете
хляб
.
Можете да работите по разни начини – в болници, в затвори и пр. Сега Бог ще ви изпрати по двама: единият ще говори, а другият ще прави чудеса. Най-напред започнете с най-малките работи, с най-важното. Щом като отидете при хората, ще видите гладни ли са, или не. Ще носите торба с хляб.
Ще им кажете, че Господ ви е пратил да им занесете
хляб
.
И след това ще им проповядвате. Щом искате дарби, те ще дойдат. Веднъж като попросите, достатъчно е; много като попросите, няма да ви се даде. Дарбата не е нещо физическо. За да дойде дарбата, трябва едно Същество да я донесе със себе си.
към текста >>
88.
Учителя е на Витоша с учениците - 4 юни 1929
, 4.06.1929 г.
Ще носите една торба
хляб
, ще кажете, че Господ ви е пратил да им занесете
хляб
.
Започнете да работите! Можете да работите по разни начини: в болници, в затвори. Сега Бог ще ви изпрати по двама: единият ще говори, а другият ще прави чудеса. Най-напред започнете с най-малките работи, с най-важното. Щом отидете при някои хора, ще видите първо гладни ли са или не.
Ще носите една торба
хляб
, ще кажете, че Господ ви е пратил да им занесете
хляб
.
И след това ще им проповядвате. Като искате дарби, те ще дойдат. Една като попросите, достатъчно е, много като попросите, няма да ви се даде. Дарбата не е нещо физическо. За да дойде, трябва едно същество да я донесе със себе си.
към текста >>
89.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и
хляб
.
Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и
хляб
.
На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва.
към текста >>
90.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и
хляб
.
Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и
хляб
.
На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва.
към текста >>
91.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и
хляб
.
Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и
хляб
.
На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва.
към текста >>
92.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и
хляб
.
Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и
хляб
.
На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва.
към текста >>
93.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и
хляб
.
Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и
хляб
.
На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва.
към текста >>
94.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Една сюрия мургави, мръсни, върколести еврейчета ни предлагат круши, бонбони, гевреци,
хляб
, всичко, разбира се на двойна цена... Някой от шофьорите бе набил едно от тях за тази им безочливост и то като живо одрано почна тъй силно да реве и пищи, като се запремета в смъртни конвулсии из уличния прахоляк.
Сякаш някое пленено в земята чудовище издиша на възбог. Множество жени и деца се перат и къпят до обилните горещи курни и цепят въздуха от радостни провиквания. Ябълкови и крушови дървеса, ниско сведени до земята от плод украсяват чисти и спретнати селски дворища и навързани по тях дълги въжета с ослепително бяло пране.Чакат ни конярите - куцовласи. Но какъв наплив от евреи тук! Боже упази, същинска напаст.
Една сюрия мургави, мръсни, върколести еврейчета ни предлагат круши, бонбони, гевреци,
хляб
, всичко, разбира се на двойна цена... Някой от шофьорите бе набил едно от тях за тази им безочливост и то като живо одрано почна тъй силно да реве и пищи, като се запремета в смъртни конвулсии из уличния прахоляк.
Не подозирайки за свойствени на племето му хитрини, ний се спускаме с купените от тях бонбони да го успокояваме. Колко парички прие то От нас докато благоволи да млъкне и се успокои.Конярите ни предлагат баснословни цени. Явяват се и други, които подбиват първите с цената. Тогава първите отстъпват и ние ги предпочитаме поради здравите им охранени яки коне. Колко енергия изхаби Симеонов докато оправи тая работа.
към текста >>
Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти -
хляб
, плодове, зарзават, бакалски стоки и всичко, от което имахме нужда.През първото летуване на Рила в 1929 година, групата беше около 60 души.
На конярите също водехме партида, където се отбелязваха всички пренесени багажи. С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв. Отношенията ни с тях почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което извънредно много ни улесняваше. След изкачването на багажите и хората, започваше настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки, кухня и продоволствен пункт, какъвто всякога имаше и всякакви други общи съоръжения, необходими за голяма група летуващи. Използвахме конярите и за докарването на продуктите, предимно от Дупница.
Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти -
хляб
, плодове, зарзават, бакалски стоки и всичко, от което имахме нужда.През първото летуване на Рила в 1929 година, групата беше около 60 души.
Багажите и хората се превозиха по влака от София до Дупница. От там багажите с камион - до село Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път. От селото наемахме магарета и коне за изнасяне на багажите. Това, разбира се, беше доста сложно и неудобно. Но трудностите са, които карат човека да мисли, да търси и намира.
към текста >>
То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета
хляб
за ярмичка - колкото щеш.
След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария! ” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа.
То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета
хляб
за ярмичка - колкото щеш.
Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности.” Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете. Като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички, Господ се грижи.” Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно, отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти за изхранването на лагера намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница в махалата Бешик.
към текста >>
95.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
Един залък
хляб
на всяко и ето цяла ескадра тръгват с мене.
Кпетичкото магаренце подтичва, кпамучка млечицето в пълните гюмове, затворени с каучуков капак. То доблестно помага на своя стопанин. Вперило пред себе си големи красиви очи, сякаш пълни с жалост и неизказана тъга...Към селото, от един стобор литват пъстро ято гълъби - някои от тях качулести, с бяла лентичка на главата. Хвърлям им трошици пълна шъпа и ги гледам как лакомо кълват. Срещата ми с кучетата също е приятелска.
Един залък
хляб
на всяко и ето цяла ескадра тръгват с мене.
Ако някое непознато ме залае, те всичките го погват със злобно ръмжене.Днес е Чист понеделник, затова селянките са изнесли по дворищата блажните съдове и търкат ли, търкат. Млада невеста, подбрадена с бяла кърпа зад ушите, свела се над купчини грънци и тигани, жули ли, жули с голям пепелив парцал. Върху пътя посипана недогоряла слама от снощните оратници. Отстрани захвърлени и самите пръчки, с прещипната към края изгоряла слама. Представям си, как мъжествена ръка, запален го е въртяла над главата с думите:„Ората Копата,Дай ми дядо момата,Да не ти запаля брадата.” *Запаленият оратник в своето въртение издава фучение - виу, виу, виу и около главата на „гърмодържеца” се вие грамаден огнен кръг, като Сатурновия пръстен**.Изминавам дванадесетте воденици.
към текста >>
Също и ряпа, бяла и черна, стъргана и на филийки; ето и маслини, халва, ябълки, бели питички
хляб
.
Колко вкусно! Други пък се надпреварят със своята картофена супа. Като че ли започва приятна музика на двуредните тридесет и две бисерни струни на зъбите. Същински концерт на божествени инструменти. Не липсваше върху трапезата дълъг крехък празец, излежал в земята под снега.
Също и ряпа, бяла и черна, стъргана и на филийки; ето и маслини, халва, ябълки, бели питички
хляб
.
След малко, от безбройните блага не остана нито следа. На всички лицата греят от радост.Пак низа около Учителя. Той се шегува. Разглежда етимологически думите „богат” и „сиромах”. Сиромахът имал преимущество пред богатия, че първата сричка „сир” показвала на английски благородство, а на богатия „бога” показва животно, което боде с рога.
към текста >>
96.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила
, 7.04.1930 г.
”Напущам София с раница и тояга, и
хляб
в джобовете за кучета.
Спомен на Олга Славчева 2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила Небето е същинско олово. Снощи проливен дъжд, порой, ще ни отнесе; изведнъж Учителят прогласи: „Утре на Витоша!
”Напущам София с раница и тояга, и
хляб
в джобовете за кучета.
Слънцето ме изпревари по пътя; докато се спра и го почакам, то търкулнало но небето своята зачервена опечена пита.От югоизток буен вятър, но това не пречи слънцето от лазурната вие да къпе природата с топли лъчи. Къде се денаха облаците? Къде отиде оловния чумбер от небето? Пролетна омая: напъпили дървета, отпуснати върбови пъпки. Тук-таме, по някоя ранобудна череша и вишня размятали от градините бели пошове.
към текста >>
Потупвам го по гърба, челото, ушите, па нему давам белия резен
хляб
, приготвен за зло куче.Моите спътници поемат по шосето, пък аз сама по урвата.
Ти комай ще издухаш и голямата кашлица от гърдите ми. Зная, че на Витошките драки ще я закача и без нея ще се върна.Отминавам и селото. Нигде куче - нито човек. До един стобор привързано магаренце. Колко е красивичко, макар и зарунтавяло от старата свличаща се козина.
Потупвам го по гърба, челото, ушите, па нему давам белия резен
хляб
, приготвен за зло куче.Моите спътници поемат по шосето, пък аз сама по урвата.
Веднага ме лъхва познатия мирис на млада трева, на гнила горска шума, из която скоро ще се покаже пролетен цветец. Из гората поръсени отскубнати коренчета здравец... Събирам ги грижливо и с помощта на моя бастун ги посаждам отново. Дано се прихванат. Намерих и цъфнали теменужки. О, там в града отдавна красиви девойчета ги продават на табла по булевардите, но тук, тя ми е по-мила, защото е жива и е у дома си.
към текста >>
97.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение
, 29.05.1930 г.
Но къшей
хляб
, придобрява тия горди пазачи и те с радостно скимтене навеждат глави пред нас.
И наистина, без какъв да е предвестник, то внезапно изгря на белия хоризонт и заедно с нашите молитви се понесе нагоре. Никаква умора по тая хладина! Но, ако се поуспехме, това майско слънце щеше да ни поизмори доста. Вредом красива зеленина, що богато, богато се разпростряла надлъж и нашир. Хълмовете плъпнали от безброй стада, придружават ги рунтави зли псета и не дават да ги доближи чужд човек.
Но къшей
хляб
, придобрява тия горди пазачи и те с радостно скимтене навеждат глави пред нас.
Кротко звънят овците с медните си хлопки, изразявайки своето безгрижие. След тях остават валма по трънаците и миризма от непрана вълна. Виметата им са издути - сега е най-хубавото и обилно мляко.Долината вече се къпе от обилните слънчеви лъчи, сякаш помилвана от небесния лазур. Синьо, розово и лилаво се преливат на вълни върху града, сякаш му се радват, искат да обкичат главата му с пролетна диадема.Ел Шедар гъмжи от хора. Там ни чака нашето огнище, нашата почивка и приятна закуска.
към текста >>
98.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли
, 28.07.1930 г.
Куцовласите пък - пълни кошове пресен
хляб
и разнообразен зеленчук от дупнишките градинари.
Играем на слънце, а заедно с нас и милиони скакалци, кои[то] целувайки вълнените ни вещи, ги правят на решето. След това пак се проточваме по крайбрежието му, Учителя1 казва да нагазваме в хладните му води и се мием по посочения вече начин.Някои отиват на Дамка, други се отправят към бивака, а трети - към скритите басейни на Бал-дер-дару и се къпят... Изпърво е тъй студено, че просто пищим, но после става чудно приятно. После се печем на слънце, докато се сгорещим и пак - цамбур - отново.Бивакът гъмжи от наши и чужди. Дошли са търговци на дребно. Донесли са големи гърнета с мед, масло, яйца, тенекии, пълни с прясно овчо мляко.
Куцовласите пък - пълни кошове пресен
хляб
и разнообразен зеленчук от дупнишките градинари.
От огнищата се отделя приятна миризма на вкусни гозби. По клековете намятани одеяла и безчислено пране, под изобилните лъчи на слънцето.Почва нарядът - за дърва. Мъкнем към огнището сухи коренища. Над Харамията се показва тънко рогче на млада месечина в другарство с блестящата Вечерница. След тях небето побелява от звезди.
към текста >>
99.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 11 август
, 11.08.1930 г.
Донасям му горещ чай,
хляб
и сирене и той не знае как да ми се отблагодари.
Птички цвъркат, кацат наоколо да се стоплят.Така до 4 ч. след обяд. После задуха студен вятър. Сгушена в палатката, пиша за този сняг всред лято и чувам гласове на нови гости -отриват снега и поставят нови палатки.Горкият Пан Тадуеш Немечек! Цял помръзнал и забравен в палатката си, лежи и пъшка, увит в дадените му две одеяла.
Донасям му горещ чай,
хляб
и сирене и той не знае как да ми се отблагодари.
Как ме гледа със сините си бистри очи, сякаш дете гледа майка си. После ободрен скача, разхожда се из снега с плитките си, деликатни обущенца и се пъчи на снега с мушаменото си палтенце. Горкият! Подир малко му поднасям и топъл обяд. С възхищение гледам как хубаво се храни - яде - не се церемони; хапе намазаните с масло филии на дълбоко и добре накачулва лъжицата. Славен е Пан Тадуеш Немечек.
към текста >>
100.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август
, 28.08.1930 г.
Ако домакинята има хубава вода, хубаво брашно, ако пещта е опалена, право ли е да кажем, че не може да се намеси брашно и да се опече
хляб
?
Със своята добра мисъл ние трябва да преобразим външните условия. Ти си един орган, един член на Господа. Ние очакваме Господ да направи и ние наготово да дойдем, без да сме работили. Всички трябва да вземете участие в работата на Бога. Ти казваш: „Тази работа няма да стане".
Ако домакинята има хубава вода, хубаво брашно, ако пещта е опалена, право ли е да кажем, че не може да се намеси брашно и да се опече
хляб
?
При сегашните условия няма какво да чакате повече. Най-първо на съвременните хора какво трябва да говорите? Кажете на когото и да е в света например следното: „Мислиш ли, че по този път, по който си тръгнал ще завършиш добре? Че те очаква нещо добро? " Само му задай въпроса и ще видиш, че той веднага ще се стресне.
към текста >>
НАГОРЕ